Жалба, подадена на 20 юни 2017 г. от Agria Polska sp. z o.o., Agria Chemicals Poland sp. z o.o., Star Agro Analyse und Handels GmbH и Agria Beteiligungsgesellschaft mbH срещу решението на Общия съд от 16 май 2017 г. по дело T-480/15, Agria Polska и др./Комисия

(Дело C-373/17 P)

(2017/C 347/04)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподатели: Agria Polska sp. z o.o., Agria Chemicals Poland sp. z o.o., Star Agro Analyse und Handels GmbH и Agria Beteiligungsgesellschaft mbH (представители: P. Graczyk и W. Rocławski)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателите искат от Съда:

Основания и основни доводи

Първо основание: нарушение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС във връзка с член 17, параграф 1, второ изречение ДЕС, член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията и член 7 параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета, тъй като Общият съд не отчел допуснатите от Комисията явни грешки в преценката на вероятността да е извършено нарушение на член 101 ДФЕС или член 102 ДФЕС, на наличието на интерес на Съюза от започване на разследване и на обхвата на необходимите мерки за разследване.

В рамките на първото основание жалбоподателите по-специално твърдят, че Общият съд е допуснал следните грешки: (i) обяснил едновременността в действията на конкурентите на жалбоподателите (подаване на жалби до националните органи) само и изключително въз основа на дадените от тях обяснения; (ii) не взел предвид отмяната на повечето административни решения, които са постановени вследствие на подадените от конкурентите жалби и с които на жалбоподателите се наложени санкции; (iii) не отчел подаването на жалби и до органи, които не разполагат с компетентност, като само констатирал, че предвид опасността от накърняване на репутацията или от засягане на първоначалното състояние на продаваните продукти било оправдано да бъдат информирани компетентните органи; (iv) потвърдил преценката на Комисията, че Съюзът няма достатъчен интерес от започването на разследване, въпреки че действията, за които се е отнасяла жалбата им до нея, засягат територията на няколко държави членки и предприятия с дейност на редица пазари; неправилно приел, че подаването на жалби от жалбоподателите до националния орган за защита на конкуренцията предопределя изключителната му компетентност; (v) не отчел обстоятелството, че обхватът на необходимите мерки за разследване и необходимостта от използване на значителни ресурси предполагат, че компетентна е Комисията; (vi) приел, че в случая не са изпълнени условията, характеризиращи т.нар. „злонамерени производства“.

Второ основание: нарушение на принципа на полезно действие на правото на Съюза (effet utile) и неправилно тълкуване на този принцип, що се отнася до практическото приложение на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС във връзка с член 105 ДФЕС и член 17 параграф 1 ДЕС, тъй като Общият съд: (i) не взел предвид функциите, които изпълнява Комисията в системата на Съюза за защита на конкуренцията, и приел, че Комисията не е длъжна да проверява дали националният орган разполага с подходящи средства за изпълнение на задълженията си, произтичащи от Регламент № 1/2003, (ii) не взел предвид твърдението на жалбоподателите, че търсенето на защита пред националните съдилища чрез private enforcement на правилата в областта на конкуренцията е неефективно, поради липсата на подходящи производства и изтичането на съответните срокове по полското право (iii) приел, че жалбоподателите не са доказали липсата на намерение на полския орган за защита на конкуренцията (Prezes Urzędu Ochrony Konkurencji i Konsumentów (UOKiK) [председател на Службата за защита на конкуренцията и на потребителите]) действително да преследва и наказва нарушенията, макар да е безспорно, че председателят на UOKiK е отказал да започне разследване поради изтичане на приложимия към този момент едногодишен давностен срок.

Трето основание: нарушение на принципа на ефективна съдебна защита (член 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи), правото на ефективни правни средства за защита пред съд (член 47, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС) и правото на добра администрация (член 41, параграф 1 от Хартата на основните права на ЕС), тъй като Общият съд: (i) потвърдил решението на Комисията, с което тя отхвърля жалбата на жалбоподателите, без да се произнесе дали е извършено нарушение, въпреки отказа преди това на формални основания на националния орган за защита на конкуренцията да преследва нарушенията и липсата на реална възможност за предявяване на искания за обезщетение по частноправен път (ii) неправилно приел, че не е извършено нарушение на принципа на ефективна съдебна защита с довода, че жалбоподателите са имали право да обжалват решението на Комисията, с което се отхвърля жалбата; (iii) не взел предвид, че част от правото на ефективна съдебна защита, на ефективни правни средства на защита и на добра администрация е и правото на разглеждане на преписката в разумен срок, което в случая не е бил спазено, тъй като Комисията приела решение, с което отказва да започне разследване, след като са изминали 4,5 години от момента на подаване на жалбата от жалбоподателите.