11.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 251/11

—

да уважи жалбата срещу решението на Общия съд, както и иска, предявен в първоинстанционното производство,

—

да осъди другата страна в производството да заплати съдебните разноски в първоинстанционното и в настоящото производство.

1.

Жалбоподателите смятат, че Общият съд допуска в техен ущърб грешка при прилагането на правото, като не констатира, че Комисията не е изпълнила задължението си да следи за изпълнението на Договора за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз в частта му относно въвеждането на длъжността държавен съдебен изпълнител в правния ред на Република Хърватия в съответствие с член 36 от Акта за присъединяване, който изрично гласи: „Комисията наблюдава отблизо всички ангажименти, поети от Хърватия в хода на преговорите за присъединяване, включително онези, които трябва да бъдат изпълнени преди датата на присъединяване или до тази дата“. Наблюдението от страна на Комисията е специално насочено към поетите от Хърватия ангажименти в областта на правосъдието и основните права (приложение VII).

2.

Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, като в точка 57 от решението си (противно на констатацията в точка 52 от решението) приема, че нито един от ангажиментите по приложение VII към Акта за присъединяване, на които се позовават ищците, не установява задължение за Република Хърватия да въведе професията държавен съдебен изпълнител и следователно тези ангажименти не водят и до задължение на Комисията да прибегне на това основание до предвидените в член 36 от Акта за присъединяване начини за намеса с оглед да предотврати отмяната на Закона за държавните съдебни изпълнители.

Преговорите на Република Хърватия с Европейския съюз продължават дълго и за разлика от останалите глави последната, най-трудна глава 23 е съобразена с най-добрите практики на ЕС. Става дума за политическите критерии за членството на Република Хърватия в Европейския съюз, като преговорите са приключени на 30 юни 2011 г., след като на 12 май 2011 г. правителството на Република Хърватия предава на председателството на ЕС доклад за изпълнението на ангажиментите по глава 23. В десет точки от посочения доклад Република Хърватия поема точно определени ангажименти, които се е задължила да изпълни и съгласно Договора за присъединяване (член 36 от Акта за присъединяване). Ангажименти 1 и 3, чиито разпоредби (отнасящи се до въвеждането на длъжността държавен съдебен изпълнител) жалбоподателите цитират през целия ход на делото, изрично задължават Република Хърватия да въведе длъжността държавен съдебен изпълнител.

3.

По-нататък Общият съд допуска грешка при прилагането на правото (произнася се в нарушение на изискването за правна сигурност), като въз основа на постановеното преди това в точки 47—51 от решението си приема, че ангажимент 1 не се отнася до конкретната стратегия за реформа на съдебната система и план за действие, които са били в сила към момента на приключването на преговорите и до отмяната на закона, с който се е уреждала длъжността държавен съдебен изпълнител. Жалбоподателите твърдят, че е опасен прецедент, противоречащ на всяко смислено правно тълкуване, да се взема предвид другата стратегия за реформа на съдебната система, спомената впоследствие от Комисията в нейните документи, вместо стратегията за реформа на съдебната система от 2011 г. и плана за действие от 2010 г., които задължават Република Хърватия да въведе длъжността държавен съдебен изпълнител.

4.

Също така, Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, като в точка 55 приема, че ищците не сочат нито едно конкретно нарушение, освен на принципа на защита на оправданите правни очаквания, докато ищците всъщност сочат наличието на дискриминация, нарушение на правото на труд и през целия ход на делото — нарушение на принципа на правна сигурност. Просто е невероятно, че в обжалваното решение Общият съд съвсем е игнорирал (изобщо не е споменал) принципа на правна сигурност (правна предвидимост), от който в съответствие с постоянната съдебна практика се извежда и принципът на защита на оправданите правни очаквания.

5.

Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, като приема, че член 13 от Договора за Европейския съюз е ирелевантен за делото. Всъщност, за да е незаконно дадено действие, не трябва непременно да е налице нарушение на позитивното право на Европейския съюз, тоест на писаните му норми, а може и да е налице нарушение на общите принципи на правото (сред които принципът на правна сигурност), което е и нарушение на член 13 ДЕС. Съюзът разполага с институционална рамка, която има за цел да насърчава неговите ценности, да служи на неговите интереси, на интересите на неговите граждани и на тези на държавите членки, както и да осигурява съгласуваност, ефикасност и последователност на неговите политики и дейности. Общите принципи на правото са част от правния ред на Европейския съюз.

6.

Общият съд допуска грешка при прилагането на правото и като не взема предвид в съответствие с член 17 от Договора за Европейския съюз, че ищците са назначени, съответно определени да изпълняват длъжността държавен съдебен изпълнител към момента на затварянето на глава 23, съответно към момента на одобряването на реформата на съдебната система, част от която реформа е и въпросът за държавните съдебни изпълнители. Като се има предвид и член 26 от Виенската конвенция, именно с приключването на преговорите между Република Хърватия и Европейския съюз относно присъединяването и членството, съответно с одобряването на определените мерки, за ищците възниква правна сигурност относно назначаването им на избраната от тях длъжност.

7.

Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, като не приема — предвид императивната норма на член 36 от Акта за присъединяване — че Комисията е трябвало да гарантира нейното прилагане и да вземе всички мерки, така че Република Хърватия да изпълни своите ангажименти. Тъй като Комисията не е действала в съответствие с член 17 от Договора за Европейския съюз, налице е нарушение на този член в ущърб на ищците.

8.

Общият съд допуска грешка при прилагането на правото, като не констатира, че Договорът за присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз е резултат от преговорите и като такъв е задължителен и произвежда правни последици в съответствие със законодателството и правната система на Европейския съюз. В конкретния случай Договорът за присъединяване гарантира на ищците право на труд и въвеждане на длъжността, за която са били избрани. В съответствие с разпоредбите на Договора ищците имат пълното право да очакват да започнат да изпълняват длъжността, на която са били назначени, след като преди това са изпълнили всички необходими условия съгласно закона (положили са изпитите, напуснали са дотогавашната си работа, подготвили са съответни кантори).