29.9.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 339/11

1)

Попада ли в приложното поле на Директива 2010/18 (1) относно ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, определено в клауза 1, параграф 2 от същото, правоотношението на работещ член-кооператор в работническа кооперация, като уреденото в член 80 от Ley (española) 27/99 de Cooperativas (испанския Закон 27/99 за кооперациите) и член 89 от Ley 8/2003 de Cooperativas de la Comunidad Valenciana (Закон 8/2003 за кооперациите в автономна област Валенсия), което, макар да е определено от закона и националната съдебна практика като „членствено“, би могло в контекста на правото на Съюза да се счита за „трудов договор“?

При отрицателен отговор на този въпрос и при условията на евентуалност се отправя втори въпрос.

2)

Следва ли клауза 8, параграф 2 от ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск (Директива 2010/18), и по-конкретно разпоредбата, съгласно която „прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение не представлява валидно основание за понижаване на общото равнище на закрила на работниците в областта на прилагане на настоящото споразумение“, да се тълкува в смисъл, че при липса на изрично транспониране на Директива 2010/18 от държавата членка, установеното от нея при транспониране на предходната Директива 96/34 (2) равнище на закрила не може да бъде понижавано?

Само при утвърдителен отговор на някой от тези въпроси, с който се приема, че Директива 2010/18 е приложима към членствено правоотношение в работническа кооперация, като това на ищцата, ще бъде обосновано, по причини, които ще бъдат изложени по-нататък, отправянето на следните допълнителни въпроси.

3)

Следва ли клауза 6 от новото рамково споразумение за родителския отпуск, съдържащо се в Директива 2010/18, да се тълкува в смисъл, че националният закон или решение за транспониране трябва да включват и изброяват изрично задълженията на работодателите да „разглеждат“ и „дават съответния отговор“ на исканията на техните работници за „промяна на работното време и/или трудов ритъм“ при завръщането им от родителски отпуск, като вземат под внимание както собствените си нужди, така и тези на работниците, и че задължението за транспониране не се счита за изпълнено, ако приетите национални разпоредби (законови или корпоративни) поставят ефективното упражняване на това право изключително в зависимост от свободната преценка на работодателя да уважи или не тези искания?

4)

Следва ли да се приеме, че клауза 6 от ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск — предвид разпоредбата на член 3 от Директива [2010/18] и „заключителните разпоредби“, съдържащи се в клауза 8 от споразумението — се ползва с хоризонтален директен ефект при липса на транспониране, тъй като представлява минимален общностен стандарт?