13.9.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 277/6

—

подчертава, че спазването на човешките права на мигрантите и солидарността с държавите, от които произхожда по-голямата част от миграционните потоци, трябва да бъдат включени във всички аспекти на миграционната политика на Съюза, включително в отношенията с трети държави, при пълно зачитане на принципите, заложени в член 21, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

—

отбелязва, че е необходимо да се разгледат внимателно всички причини за миграцията, включително тези, свързани с изменението на климата, така че да бъде определена подходяща юридическа рамка за тези, които бягат от собствената си страна на произход поради природни бедствия или климатични условия, застрашаващи тяхното оцеляване или физическата им невредимост;

—

счита, че за глобалния подход към миграцията е необходимо многостепенно управление, което да гарантира, че тя се ръководи на най-подходящото за това равнище в зависимост от обстоятелствата и при спазване на принципа на субсидиарност, така че да бъде осигурено възможно най-голямо благоденствие за хората както в държавите на произход, така и в приемащите държави;

—

по-специално отправя искане ролята на регионалните и местните власти в изпълнението на глобалния подход да бъде изцяло отчетена, като се използва потенциалът както на вече съществуващите проекти за децентрализирано сътрудничество, така и на вече структурираните диалози като ARLEM и CORLEAP.

Докладчик

г-н Nichi VENDOLA (IT/ПЕС), президент на регион Пулия

Отправен документ

„Съобщение от Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите: Глобалният подход към миграцията и мобилността“

COM(2011) 743 final

1.

подчертава значението на глобалния подход като референтна рамка за действията на Европейския съюз в управлението на световно равнище на миграцията и мобилността и като инструмент, който предлага цялостен поглед върху политиките в областта на миграцията, като следва целта за постигане на съгласуваност на действията на Европейския съюз във външните отношения и политиките за развитие с имиграционните политики;

2.

счита за положителна инициативата на Европейската комисия да представи актуализирана версия на глобалния подход, която е по-структурирана и насочена към мигрантите и зачитането на правата на човека в държавите на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение;

3.

припомня правото на човека да напуска всяка страна, включително своята, и да се завръща в тази страна (1), което е главната юридическа основа на всеки въпрос, свързан с миграцията, както и необходимостта да се насърчава миграцията, основана на избора, независимо от причините, които обуславят този избор, и от специфичните изисквания на приемащата държава (2);

4.

подчертава, че спазването на човешките права на мигрантите и солидарността с държавите, от които произхожда по-голямата част от миграционните потоци, трябва да бъдат включени във всички аспекти на миграционната политика на Съюза, включително в отношенията с трети държави, при пълно зачитане на принципите, заложени в член 21, параграф 1 от Договора за Европейския съюз;

5.

счита, че трябва да бъде гарантирана действителна защита на правата на човека при определянето на възможностите за влизане на граждани на трети държави и при провеждането на политики за прием и интеграция на мигрантите;

6.

подчертава, че споразуменията за обратно приемане и споразуменията за облекчаване на визовия режим, сключени както от Съюза, така и от държавите членки, а също и всички действия за борба с незаконната имиграция трябва изцяло да зачитат правата на човека, по-специално в съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както постоянно се посочва в практиката на Европейския съд по правата на човека;

7.

подчертава, че никога не трябва да се дава предимство на необходимостта от намаляване на миграционните потоци за сметка на правото на всеки да потърси международна защита в Съюза, който следва да остане земя на убежище за тези, които бягат от преследване или имат нужда от защита;

8.

констатира, че поради икономическата криза, в която се намира голяма част от страните в Европейския съюз, има опасност от засилване на присъщото напрежение между политиките за граничен контрол и зачитането на човешките права на мигрантите;

9.

отбелязва, че е необходимо да се разгледат внимателно всички причини за миграцията, включително тези, свързани с изменението на климата (3), така че да бъде определена подходяща юридическа рамка за тези, които бягат от собствената си страна на произход поради природни бедствия или климатични условия, които застрашават тяхното оцеляване или физическата им невредимост (4);

10.

призовава Европейската комисия да публикува работния документ относно миграцията и изменението на климата, както беше предвидено първоначално в съобщението относно миграцията от 4 май 2011 г. (5);

11.

смята, че за да бъде глобалният подход ефективен, е необходимо да се засили координирането между Европейския съюз и националните, регионалните и местните равнища, и с трети страни;

12.

припомня това, което вече беше заявено от Комитета на регионите, а именно, че „местните и регионалните власти в значителна степен са пряко засегнати от една обща имиграционна политика. От една страна те в особена степен са засегнати от проблемите във връзка с незаконната имиграция; от друга страна те са задължени да предоставят на хората редица услуги, които са част от интеграционните процеси на местно равнище. Затова те трябва в значителна степен да бъдат включени в създаването на европейска рамка за законната миграция, в мерки срещу незаконните имигранти и в сътрудничество за развитие със страните на произход“ (6);

13.

изразява задоволство от забележителния напредък, който беше постигнат с оглед увеличаване на прозрачността и сигурността и намаляване на разходите във връзка с паричните преводи към страните на произход на мигрантите и подкрепя поетите от Европейската комисия инициативи за канализиране на изпратените от мигрантите средства към производствени инвестиции;

14.

одобрява факта, че в глобалния подход се подчертава ролята, която диаспората може да изпълнява както в политиките за развитие, така и в регулирането на миграционните потоци, чрез насърчаване на мерките за подкрепа при заминаване и на мерките за интегриране в приемащите държави;

15.

счита, че за глобалния подход към миграцията е необходимо многостепенно управление, което да гарантира, че тя се ръководи на най-подходящото за това равнище в зависимост от обстоятелствата и при спазване на принципа на субсидиарност, така че да бъде осигурено възможно най-голямо благоденствие за хората както в държавите на произход, така и в приемащите държави;

16.

счита, че регионалните и местните власти са ключови участници в глобалния подход – те са едновременно инициатори и изпълнители на политики в социалната област, заетостта, приема, интеграцията, управлението на незаконната имиграция, но също така и организатори на интензивен диалог и различни форми на сътрудничество с държавите на произход и на транзитно преминаване на миграционните потоци (7);

17.

констатира, че регионалните и местните власти вече насърчават инициативи за диалог с регионалните и местните власти на трети държави, много от които са държави на произход или на транзитно преминаване на миграционните потоци, а също така и проекти за децентрализирано сътрудничество;

18.

би желал ARLEM (Евро-средиземноморска асамблея на регионалните и местните власти) и CORLEAP (Конференция на регионалните и местните власти за Източното партньорство) да бъдат разглеждани като идеални форуми за развитие на диалога с регионалните власти от Средиземноморието и от Източна Европа по отношение на политиките в областта на имиграцията и на развитието;

19.

счита, че е необходимо да се преследва възможно най-голяма съгласуваност между двустранните инициативи на държавите членки и вече съществуващите регионални и двустранни диалози, които се считат за инструмент на външната политика на Съюза в областта на имиграцията, както и че тази съгласуваност следва да бъде гарантирана чрез пълното признаване на инициативите за диалог, поети от регионалните и местните власти;

20.

приканва институциите да разглеждат регионалните и местните власти като субекти, които са основни действащи лица в глобалния подход, в съответствие с техните компетенции в националния контекст, посредством инструменти, които да им предоставят финансиране от ЕС, без намесата на централните правителствени органи и при отчитане на разликите, които съществуват в отделните държави членки;

21.

призовава Комисията да инициира новаторски проекти за постигане на целта, свързана с насърчаване на съответствието между предлагането и търсенето на работна ръка, чрез посредничеството на регионалните и местните власти, предвид правомощията в тази област, с които те разполагат в много държави членки, така че да бъде определен един ефикасен инструмент за разрешаване на проблема с липсата на професионални умения в някои сегменти на пазара на труда;

22.

би желал регионалните и местните власти да бъдат включени и в актуализирането на портала на ЕС за имиграцията, като по този начин той би могъл да бъде обогатен с необходимата за имигрантите информация относно приемащите региони, градове и общини;

23.

счита, че е от първостепенно значение да бъде винаги гарантирана съгласуваността между политиката на Съюза в областта на миграцията и развитието и външната политика в областта на имиграцията и убежището. По-специално мерките на Съюза и на държавите членки по отношение на трети страни би трябвало винаги да се основават най-вече на принципите на солидарност и съвместно развитие, насочени към борба с дълбоките причини за миграцията и извоюване на победа над бедността, като се обърне специално внимание на мобилизирането на вътрешни ресурси в съответните страни, както и на подкрепата за институционалното укрепване, по-доброто управление и правовата държава като основни фактори за икономическа и социална промяна;

24.

призовава Комисията да извършва разпределението на ресурсите, предназначени за развиващите се страни, въз основа на принципите, приоритетите и стратегиите на сътрудничеството за развитие, като същевременно взема предвид и принципа „повече за повече“;

25.

счита, че принципът на реципрочност трябва да е съобразен с принципите на сътрудничеството за развитие, особено в партньорствата за мобилност и в общата програма за миграция и мобилност (8);

26.

счита, че при изпълнението на глобалния подход трябва да бъде предоставена адекватна защита на всички уязвими категории и най-вече на непридружаваните непълнолетни лица, както чрез целесъобразно ориентиране на мерките по отношение на трети страни, така и чрез предлагане на подходящи форми на прием и социална интеграция в държавите членки, като освен това се насърчава обменът на добри практики, въведени от множество регионални и местни власти в държавите членки; също така настоятелно приканва Европейската комисия към ефективно изпълнение на мерките, съдържащи се в Плана за действие относно непридружаваните непълнолетни лица;

27.

призовава за изготвянето на истински подход по отношение на половете, за да бъде изведена на преден план специфичната роля на жените в миграцията и в социалната интеграция на цялото семейство в приемащите държави;

28.

отбелязва, че политиката на Съюза в областта на имиграцията би могла да се окаже в противоречие с политиките в областта на сътрудничеството за развитие, тъй като тя е насочена към привличане на таланти от трети страни, с оглед на целите за демографско и икономическо развитие, определени в стратегията „Европа 2020“;

29.

изразява съмнения относно това, че ефектът на „изтичането на мозъци“ (brain drain), породен от селективната миграционна политика, може да бъде преодолян чрез инструмента на циркулярната миграция, тъй като съвсем не е ясно доколко този инструмент ще бъде ефикасен и какво може да бъде конкретното му въздействие;

30.

счита също така, че инструментът на циркулярната миграция може да бъде несъвместим с целта за интеграция на мигрантите и че поради това следва да бъдат набелязани стратегии за интеграция, насочени специално към тези работници, така че те да могат наистина да се интегрират, макар техният период на пребиваване в Европейския съюз да не е продължителен (9);

31.

счита, че признаването на дипломи и квалификации при хармонизирани условия е основен инструмент за предотвратяване на „пропиляването на мозъци“ (brain waste), за гарантиране на действителната интеграция на мигрантите и за осигуряване на тяхната повторна интеграция в държавите на произход в контекста на циркулярната миграция;

32.

призовава Европейската комисия да подкрепи мерките за подпомагане на държавите в процеса на опростяване на признаването на дипломи и квалификации и да насърчава неформалното признаване на професионалните умения, включително с цел насърчаване на движението на работници – граждани на трети страни, на европейския пазар на труда;

33.

би желал искането за сътрудничество, отправено към трети страни във връзка с намаляването на миграционните потоци, да не води никога до пренебрегване на правото на всеки човек да напусне дадена страна, включително своята, особено когато от третите държави се иска да извършват контрол на емиграцията въз основа на законите на държавите на местоназначение;

34.

счита, че е необходимо да бъдат направени по-големи инвестиции в проектите за сътрудничество за развитие, насочени към сектора на образованието и на здравеопазването, като бъдат пряко включени университетските структури и бъде насърчена мобилността на научните изследователи и на целия академичен персонал;

35.

подкрепя петицията, връчена на Европейския парламент, във връзка с приемането на евро-средиземноморска програма „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“ като конкретен инструмент за двупосочна мобилност между студентите от двете страни на Средиземноморието;

36.

би желал младежката мобилност, особено тази на студентите, да бъде действително насърчавана, включително чрез опростяването на процеса на издаване на визи, намаляването на бюрократичните процедури и заделянето на достатъчно финансови средства;

37.

счита, че програмата „Еразъм за всички“ (Erasmus for all) трябва да бъде насърчавана и подкрепяна, заедно с вече съществуващите добри практики на обмен между младите хора, като програмата „Евродисей“ (Eurodissey), инициирана от мрежата АЕР (Асамблея на европейските региони);

38.

счита, че е необходимо да бъде задълбочен анализът на миграционния натиск, предизвикан от икономическите дисбаланси, за да бъдат набелязани ефикасни инструменти за отговор, сред които схемите за гарантиране на мобилността, включително за нискоквалифицираните работници, които все още са много търсени в някои държави членки – по този въпрос не може да се намери решение единствено чрез механизма на циркулярната миграция;

39.

счита, че участието на диаспората трябва да се отнася и до мерките преди заминаването, като се насърчават действащите уебсайтове, администрирани пряко от сдруженията на имигранти, които предоставят ad hoc информация на разбираем от потенциалните мигранти език;

40.

оценява акцента, поставен върху мерките преди заминаването, инвестициите, които е необходимо да бъдат увеличени, като бъдат привлечени за участие НПО, които вече оперират в държавите на произход на мигрантите, и регионалните и местните власти, които участват в процедурите, свързани с приема и интеграцията на мигрантите и техните семейства;

41.

оценява големите усилия, полагани от Съюза в борбата с незаконната имиграция, по-специално срещу трафика на хора, както и срещу работодателите, които използват незаконно пребиваваща работна ръка;

42.

подчертава значението на един подход в борбата с незаконната имиграция, при който се допуска, че мигрантите биха могли да бъдат евентуални жертви на незаконен трафик на хора и като такива, следва да бъдат закриляни и защитавани;

43.

приканва Европейската комисия да продължи инициативите за анализ и борба с недекларирания труд, който е едно бедствие за цялата икономика на Съюза и стимул за влизане на незаконно пребиваващи чужденци – те са потенциален обект на експлоатация както в сектора на заетостта, така и като оперативно звено на престъпни мрежи;

44.

отбелязва, че бяха инвестирани значителни финансови средства и в мерките за борба с незаконната имиграция, сред които се открояват операциите по граничен контрол, извършвани от агенция Frontex;

45.

подчертава необходимостта от зачитане на правата на човека, най-вече на принципа на забрана за връщане, на всеки етап от граничния контрол, както и съответното задължение дейностите на Frontex да бъдат подложени на строг контрол от страна на институциите на ЕС и, по-специално, от страна на Европейския парламент;

46.

би желал на подобен контрол да бъде подложено и сътрудничеството за развитие, пряко ръководено от агенция Frontex, която има правомощията да сключва международни споразумения от техническо естество с трети държави. Съдържанието на тези споразумения следва да стане по-прозрачно, а приложното им поле – да се определи по-точно;

47.

счита, че е необходимо да се извършат точни оценки на съотношението разходи/ползи за всички съществуващи инструменти, така че да се сравни тяхната ефективност, включително разходите по процедурите за връщане (задържане и принудително извеждане от дадена територия) и действителното количество ресурси, предоставяни от държавите за доброволно връщане в сравнение с принудителното;

48.

счита, че е необходимо да се предотврати възможността законно пребиваващите чужденци да се превръщат в незаконно пребиваващи поради недостатъчно гъвкавата национална нормативна уредба и по този начин да се увеличава броят на т.нар. „overstayers“ (лица, надхвърлили разрешения им срок на престой);

49.

би желал институциите на Европейския съюз и държавите членки да направят сериозна оценка на възможността за влизане в Европейския съюз с цел търсене на работа, която е изрично упомената в член 79, параграф 5 от ДФЕС;

50.

счита, че наличността на канали за законно влизане трябва да се разглежда като един от основните инструменти за борба с незаконната имиграция и с явлението „overstayers“, а също и като средство за гарантиране на известна степен на солидарност в отношенията с държавите на произход на миграционните потоци;

51.

призовава институциите да включат стратегията за обратно приемане в рамките на глобалния подход, за да бъде тя приведена в съответствие с принципите на сътрудничеството за развитие, а не да става отделен и несъгласуван с него елемент;

52.

счита, че споразуменията за обратно приемане трябва да бъдат подложени на периодична оценка, по-специално по отношение на задължението на държавата на транзитно преминаване да приеме обратно не само собствените си граждани, но и чужденците, които са преминали през нея и са се насочили към Съюза. За последните има опасност да бъдат оставени на ничия земя, като по този начин се влошава положението в държавите на транзитно преминаване, които се излагат на сериозен риск от нарушаване на правата на човека;

53.

счита, че укрепването на системите за предлагане на убежище в трети държави не трябва да се разглежда като начин да се избегне признаването на правото на международна защита в ЕС;

54.

оценява факта, че в програмите за регионална защита Съюзът действа заедно с ВКБООН (Върховен комисариат за бежанците на ООН), макар и предлаганата от Съюза защита да е по-широка от признатата в Женевската конвенция за бежанците, тъй като включва субсидиарната закрила и защитата от третиране, несъвместими с Европейска конвенция за защита на правата на човека и основните свободи;

55.

счита, че действията на Съюза никога не трябва да бъдат насочени към това, търсещите убежище лица да бъдат възпрепятствани да напуснат държавата, в която се намират, за да търсят закрила в държава – членка на ЕС;

56.

счита, че е необходимо преразглеждане на регламента „Дъблин II“, особено след ясната критика, отправена от Съда на Европейския съюз, за да бъде действително гарантирана солидарността между държавите членки при пълно зачитане на правата на човека, включително правото на цялост на семейството;

57.

призовава Комисията да включи в рамките на партньорствата за мобилност клаузи за защита на търсещите убежище лица и на бежанците;

58.

приканва институциите и държавите членки да повишат ефикасността на системата за търсене и спасяване (search and rescue) по море, по-специално посредством по-добра координация и определяне на общи критерии за идентифициране на най-подходящото сигурно място за слизане на спасените мигранти от борда;

59.

отправя искане към Комисията, Съвета и Европейския парламент да продължат отворения дебат относно четирите стълба на глобалния подход така, че в неговото прилагане да вземат цялостно участие всички потенциално заинтересовани страни;

60.

по-специално отправя искане ролята на регионалните и местните власти в изпълнението на глобалния подход да бъде изцяло отчетена, като се използва потенциалът както на вече съществуващите проекти за децентрализирано сътрудничество, така и на вече структурираните диалози като ARLEM и CORLEAP;

61.

отправя искане към Европейската комисия да продължи анализа на причините за миграцията в световен план и нейните характеристики, за да бъдат набелязани ефикасни стратегии за справяне с това явление, основани на солидарността с държавите извън ЕС;

62.

изразява съжаление във връзка с политиките за криминализиране на мигрантите и приветства мерките за борба с престъпните мрежи, на които мигрантите стават жертви;

63.

призовава за политика за борба с незаконната имиграция, която да не е само насочена към граничния контрол и задържането на мигрантите при тяхното заминаване, а да се основава и на предоставяне на действителни възможности за законно влизане, които да бъдат отворени, включително за нискоквалифицираните работници, като се отчитат характерните особености на отделните държави членки.