12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/148

А.

като има предвид, че премахването на смъртното наказание е неразделна част от основните ценности на Европейския съюз; като има предвид силната ангажираност на Европейския парламент към премахването на смъртното наказание и неговия стремеж за всеобщо приемане на този принцип,

Б.

като има предвид, че правителството на Либия се противопоставя на действия за премахване на смътното наказание; през декември 2007 и 2008 г. Либия беше сред малцинството от държави, гласували срещу успешните резолюции на Общото събрание на ООН, в които се призовава за световен мораториум върху екзекуциите,

В.

като има предвид, че неотдавна Либия беше избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека, което предполага по-голяма отговорност в областта на правата на човека,

Г.

като има предвид, че „Cerene“ – вестник, тясно свързан със Сейф ал Ислам Кадафи, син на либийския лидер Муамар Кадафи – съобщи, че на 30 май 18 лица, сред които граждани на Чад, Египет и Нигерия, са били екзекутирани в Триполи и Бенгази, след като са били осъдени за предумишлено убийство; като има предвид, че тяхната идентичност не е оповестена от органите на Либия,

Д.

като има предвид, че има опасения, че смътните присъди са били произнесени в края на производство, което не отговаря на международните стандарти за справедлив процес,

Е.

като има предвид, че Международният пакт за граждански и политически права, по който Либия е страна, и по-специално член 6, параграф 2 от него, изисква в държавите, които са страни по пакта и в които смъртното наказание не е премахнато, смъртна присъда да се налага „само за най-тежките престъпления“,

Ж.

като има предвид, че съдилищата в Либия продължават да издават смъртни присъди, основно за убийства и престъпления, свързани с наркотици, като смъртно наказание може да бъде наложено и за много други престъпления, в това число за мирно упражняването на правото на свобода на изразяване и сдружаване,

З.

като има предвид, че липсва официална статистика на броя на лицата, осъдени на смърт и екзекутирани всяка година в Либия; като има предвид, че според различни източници понастоящем в Либия повече от 200 души, в това число граждани на други държави, очакват смъртно наказание,

И.

подчертава, че гражданите на други държави често не получават достъп до своите собствени консулски представителства, нито устен или писмен превод по време на съдебното производство,

Й.

като има предвид, че член 19, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз забранява всяко принудително отвеждане, експулсиране или екстрадиране към държава, в която съществува сериозен риск съответното лице да бъде осъдено на смърт, да бъде подложено на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание,

К.

като има предвид, че след отмяната на международните санкции срещу Либия през 2003 г. Европейският съюз води политика на постепенно ангажиране с Либия и в края на 2007 г. започна преговори за рамково споразумение,

Л.

като има предвид, че ЕС води неофициален диалог, както и редица консултации с Либия с оглед подписване на рамково споразумение, включващо въпроси в областта на имиграцията; като има предвид, че до момента текущите преговори бяха белязани от най-малко седем преговорни кръга между двете страни, които не доведоха до никакъв значителен напредък, нито до ясен ангажимент от страна на Либия за спазване на международните конвенции по правата на човека,

М.

като има предвид, че основната пречка пред отношенията между ЕС и Либия е липсата на напредък в рамките на диалога относно правата на човека, основните свободи и демокрацията, по-специално нератифицирането на Женевската конвенция, както и агресивната външна политика на Либия, не на последно място по отношение на европейските държави; като има предвид, че в Либия няма национална система за предоставяне на убежище, която да обхваща регистрирането и събирането на първоначална информация за бежанците, предоставянето на статут на бежанци, посещенията в центровете за задържане и предоставянето на медицинска и хуманитарна помощ — дейност, която се е извършвала от Комисията за правата на човека към ООН,

Н.

като има предвид, че според данни на Комисията за правата на човека към ООН, 9 000 бежанци — предимно палестинци, иракчани, суданци и сомалийци — са били регистрирани в Либия, от които 3 700 са лица, търсещи убежище, предимно от Еритрея, като има предвид, че бежанците са изложени на постоянен риск да бъдат депортирани в страните си на произход или в транзитните страни, без да се зачитат критериите на Женевската конвенция, което ги излага на риск от преследване и смърт; като има предвид, че има сведения за случаи на малтретиране, изтезания и убийства в центрове за задържане на бежанци, както и за изоставяне на бежанци на границите между Либия и други африкански държави в пустинята,

О.

като има предвид, че на 8 юни 2010 г. либийските органи на управление наредиха да се закрие 26-членната служба на Комисията за правата на човека към ООН, която е извършвала дейност в Триполи от 1991 г. досега, поради твърдения, че нейни представители „извършват незаконна дейността“,

П.

като има предвид, че подобно на страните, подписали споразумения за асоцииране, Либия е бенефициер по национална индикативна програма с бюджет от 60 млн. евро за периода 2011—2013 г., с оглед на предоставянето на допълнителна медицинска помощ и на борбата срещу незаконната имиграция,

1.

Отново подчертава, че отдавна се противопоставя срещу смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства; припомня силната ангажираност на ЕС да работи в насока на повсеместното премахване на смъртното наказание и подчертава отново, че премахването на смъртното наказание допринася за по-голямото човешко достойнство и за прогресивното развитие на правата на човека;

2.

Строго осъжда екзекутирането на 18 души на 30 май 2010 г. и изразява своите съболезнования и своята съпричастност към семействата на загиналите;

3.

Призовава Либия да разкрие имената на 18-те екзекутирани лица, включително имената на чуждестранните граждани;

4.

Призовава либийските органи да гарантират, че на задържаните във връзка с горепосочените събития е осигурено хуманно отношение по време на задържането им под стража и че се спазват международните стандарти за справедлив съдебен процес, включително достъп до адвокат по техен избор и зачитане на принципа на презумпцията за невиновност;

5.

Приканва либийските органи на управление да осъществят напредък по отношение на налагането на мораториум върху екзекуциите;

6.

Изразява дълбоката си загриженост във връзка със закриването на службата на Комисията за правата на човека към ООН в Либия;

7.

Приканва либийските органи на управление своевременно да ратифицират Женевската конвенция за бежанците и да разрешат и улеснят извършването на дейност от Комисията за правата на човека към ООН в Либия, включително създаването на национална система за бежанците;

8.

Призовава държавите-членки, които депортират мигранти в Либия, в сътрудничество с Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, да преустановят незабавно тази практика по отношение на лица, които са изложени на сериозен риск от смъртно наказание, изтезания или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание;

9.

Призовава Комисията и Съвета да предприемат действия съгласно разпоредбите на член 265 и член 218, параграф 10, от Договора за функционирането на ЕС, които предвиждат, че ЕП „получава незабавно изчерпателна информация на всички етапи на процедурата“ по отношение на преговорите с Либия; отново призовава да бъде изцяло осведомяван относно мандата на Комисията за водене на преговори в тази област;

10.

Заявява, че всяка форма на сътрудничество и всяко споразумение между ЕС и Либия трябва да бъде обвързано с условия, свързани с ратифицирането и прилагането от Либия на Женевската конвенция за бежанците и на други важни конвенции и протоколи относно правата на човека;

11.

Приветства факта, че комисия под председателството на бившия председател на Върховния съд, Abdulraham Abu Tuta, е започнала работа по реформирането на наказателния кодекс, и изразява надежда, че в скоро време тя ще бъде в състояние да представи доклад; призовава либийските органи на управление да поставят началото на свободен и демократичен национален дебат относно смъртното наказание, с оглед на това, страната да се присъедини към наблюдаваната в цял свят тенденция за премахване на смъртното наказание;

12.

Приветства освобождаването на швейцарския гражданин Max Goeldi;

13.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите-членки, Комисията за правата на човека към ООН, Общото събрание на ООН, върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и либийските органи на управление.