12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/57

A.

като има предвид, че като се отчете продължаващата сериозност на финансовата, икономическа и социална криза, очакванията относно новата стратегия „Европа 2020 г.“, която предстои да бъде одобрена от Европейския съвет през юни 2010 г., са много високи,

Б.

като има предвид, че държавите-членки продължават да бъдат изправени пред нарастваща безработица, която при отсъствие на адекватни политически реакции в крайна сметка може да засегне близо 28 милиона души в рамките на ЕС, като по този начин ще доведе до огромни затруднения в социален и личностен план, като има предвид, че кризата унищожава милиони работни места и влошава проблема с несигурността на работните места,

В.

като има предвид, че по-устойчив модел на производство, разпространение и потребление е основно изискване, наложено от изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и разхищението на природни ресурси,

Г.

като има предвид, че съобщението на Комисията и изявленията на Съвета относно някои аспекти от съдържанието на стратегията „Европа 2020“, като основните цели, водещите предложения, затрудненията и показателите, бяха с много общ характер и

Д.

като има предвид, че за да постигнат резултати европейските задачи и отговорности трябва да бъдат споделени в подходящ синхрон между европейското, национално, регионално и местно равнище на управление,

Е.

като има предвид, че е важно да се разгледа демографската криза и последиците от нея, и

1.

Изразява своето разочарование относно основните елементи на новата стратегия „ЕС 2020“, одобрена от Европейския съвет на 26 март 2010 г.; призовава Европейския съюз да извлече поуки от настоящата криза и да определи истински далновидна, амбициозна и последователна стратегия;

2.

Призовава целта на стратегия „Европа 2020 г.“ да бъде широка политическа концепция за бъдещото на ЕС като конкурентоспособен, социален и устойчив Съюз, който поставя хората и опазването на околната среда в центъра на процеса на вземане на решения;

3.

Отбелязва, че държавите-членки следва да увеличат икономическите си показатели чрез въвеждане на структурни реформи, за да оптимизират публичните разходи, да намалят бюрокрацията, да предоставят правомощия на гражданите, да насърчат предприемачеството и иновациите, да подобрят законодателството в полза на МСП и да предоставят на хората възможност да реализират в максимална степен потенциала си;

4.

Признава, че за да се предотврати опасността отговорите на кризите с еврото да причинят дълги периоди на икономическа стагнация, Съюзът следва същевременно да прилага стратегия, ориентирана към ускоряване на устойчивия икономически растеж, съвместно с реформи, насочени към възстановяване и подобряване на конкурентоспособността;

5.

Изразява съжаление, че заключенията на Европейския съвет не вземат под внимание необходимостта изцяло да се отрази настоящия крехък процес на възстановяване в новата стратегия „Европа 2020 г.“, чрез формулиране на последователна политическа програма, която изцяло да включва в стратегията макроикономическата политика, така че да се гарантира, че необходимата бюджетна консолидация няма да постави стратегията под съмнение;

6.

Изразява съжаление, че Парламентът като институция, представляваща гражданите на Европа, не беше консултиран относно показателите, които са основата на националната програма за реформа съгласно „ЕС 2020“; призовава Съвета да подкрепи ключовите елементи от стратегията „Европа 2020 г.“ на заседанието си през юни, но настоява, че той не следва да приема окончателни решения относно ключови инструменти, цели и показатели на стратегия „Европа 2020 г.“, без да се е консултирал надлежно и възможно най-скоро с Парламента; в същия дух счита, че националните парламенти, регионите, общините, социалните партньори и НПО следва да участват активно в определянето и изпълнението на стратегията;

7.

Отбелязва петте водещи цели, приети от Европейския съвет по отношение на равнището на трудова заетост, изследванията и развитието, емисиите на парникови газове, равнището на образование и социалната интеграция; подчертава, че посочените основни цели следва да бъдат формулирани в рамката на последователна и свързана стратегия за устойчиво развитие, която да съчетава програмите на икономическата и социалната политика и политиката за опазване на околната среда;

8.

Подчертава, че единният пазар е сред основните двигатели на европейския растеж и все още е необходимо той да бъде окончателно завършен; посочва също, че запазването на определени пречки пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали налага допълнителни усилия от страна на всички европейски институции, така че да се създаде справедлив, по-добър, по-конкурентоспособен и по-ефективен единен пазар;

9.

Подчертава необходимостта да се запази свободната търговия и достъпа до глобалния пазар в центъра на механизмите за вземане на решения и да се избягва всяко движение към протекционизъм;

10.

Подчертава, че са необходими по-мащабни инициативи за доизграждане на единния пазар и за спечелване на по-добър прием сред гражданите; следователно приветства доклада, съставен от Mario Monti, който както приетата на 20 май 2010 г. резолюция на Европейския парламент (2), съдържа интересни предложения за изграждане на консенсус и постигане на силен единен пазар;

11.

Счита, че за да може да бъде изграден ефективен единен пазар, Комисията трябва да изготви ясен набор от политически приоритети посредством приемането на законодателен акт за единния пазар, който следва да обхваща законодателни и незаконодателни инициативи, имащи за цел създаването на висококонкурентна социална пазарна икономика;

12.

Подчертава, че ЕС следва да стимулира и насърчава МСП и предприемачеството, които са ключови фактори за запазването и разкриването на работни места. административната и регулаторна тежест и правила следва да бъдат опростени, така че да позволят по-добре увеличаване на растежа на МСП, чрез свободно търгуване на техните продукти/услуги сред 500 милиона потребители, които съставляват единния пазар на ЕС и че трябва допълнително да намалим бюрокрацията; Допълнително подчертава необходимостта от постигане на цялостно прилагане на Законодателния акт за малките предприятия, чрез политически усилия на всички равнища; също така подчертава необходимостта от постигане на цялостно прилагане на Законодателния акт за малките предприятия, чрез политически усилия на всички равнища;

13.

Подчертава факта, че малките и средни предприятия са гръбнакът на социалната пазарна икономика, създават работни места и играят съществена роля за даването на нов тласък на икономическия и устойчив растеж, и че поради това следва да се дава предимство на допълнителните усилия в областта на реформите като благоприятно законодателство за МСП, създаване на жизнена среда за нови начинания, насърчаване на предприемачеството и подобряване на достъпа до финансиране; също така счита, че стратегията „ЕС 2020“ следва да включва цели и инициативи за насърчаване на по-високи средни нива на дялово участие и рисков капитал в дружествата;

14.

Посочва, че често пъти микропредприятията помагат за справяне с безработицата и че започването на стопанска дейност често е път към успеха независимо от социалната пасивност, че първото предварително условие за развитието на МСП е способността им да съберат достатъчно средства за дейността си, и че поддържането на механизми за гаранции на МСП, динамичните вторични пазари и банковият сектор, насърчаващ икономическата активност в Европа, са предварителни условия за развитието на МСП;

15.

Отново заявява, че висококачествената заетост следва да бъде ключов приоритет в една стратегия за 2020 г. и че по-силното съсредоточаване върху правилното функциониране на пазарите на труда и върху социалните условия е изключително важно за подобряване на резултатите в областта на заетостта; затова призовава за нова програма за насърчаване на достоен труд, гарантиране на правата на работниците в цяла Европа и подобряване на условията на работа;

16.

Счита, че новата стратегия трябва да постави по-силен акцент върху достойния труд, включително борбата срещу недекларираната заетост, както и върху това да се гарантира, че хората, които в момента са изключени от пазара на труда, могат отново да получат достъп до него;

17.

Счита, че новата стратегия следва да насърчава такива трудови пазари, които подобряват стимулите и условията на работа за хората и същевременно увеличават стимулите за работодателите да наемат и преквалифицират персонала си;

18.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да съхранят целта 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност; призовава държавите-членки да се възползват по-ефикасно от потенциала за взаимодействие между финансирането по политиката за сближаване и фондовете за научноизследователска и развойна дейност и да гарантират, че тези инструменти се използват за иновации, които носят истински ползи на обществото;

19.

Подчертава, че основните научноизследователски и развойни проекти, инвестициите в ключова енергийна инфраструктура и новите правомощия на ЕС в политиката за космическото пространство, както и финансирането на политиката на ЕС в областта на иновациите изискват стабилно, надеждно и устойчиво финансово подпомагане от страна на ЕС, така че да се постигнат ключовите цели на Съюза за 2020 г.;

20.

Изтъква, че Европа трябва допълнително да засили потенциала си по отношение на квалифицираните работници, науката, изследванията и технологиите, а оттам и способността си на иновации като ключов елемент на конкурентоспособността, и че триъгълникът на знанието трябва да остане в центъра на стратегията „ЕС 2020“;

21.

Счита, че за увеличаването на ефективността на изследванията в Европа е от решаващо значение подобряването и рационализирането на съществуващите структури и създаването на инвестиционен климат, който в по-голяма степен благоприятства научните изследвания и новаторството, както в обществения, така и в частния сектор; призовава Комисията да предложи практически мерки за подобряване на достъпа до финансиране, и по-конкретно с цел осигуряване на наличност на рисков капитал;

22.

Изразява съжаление относно факта, че водещите цели на Европейския съвет по отношение на емисиите на парникови газове, възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност не са достатъчно амбициозни и в тази връзка не са насочени към поемане на водеща роля в един свят, който е изправен пред изменение на климата и сериозно изчерпване на природните ресурси и в който глобалните екосистеми са на ръба на колапса; поради това призовава за незабавно и едновременно приемане на следните обвързващи цели за ЕС:

23.

Отбелязва водещата цел за подобряване на образованието; изразява съжаление относно липсата на конкретни стойности на целите и настоятелно призовава Европейския съвет да постави целта за постигане на стопроцентово равнище за средното образование, както и ясни качествени цели и показатели по отношение на началното и средното образование;

24.

Приканва държавите-членки да приемат амбициозните цели, залегнали в съобщението на Комисията относно „Европа 2020“, така че до 2020 г. преждевременно напусналите училище да бъдат под 10 % от съответната възрастова група и поне 40 % от населението да са завършили висше или еквивалентно образование;

25.

Подчертава нуждата от стабилни политики за учене през целия живот с насърчаване на възможностите за обучение, които следва да съпътстват хората през целия им професионален живот; посочва, че е необходимо да се поддържа броят на трудоспособните хора на трудовия пазар и да се засилва социалното приобщаване;

26.

Настоява стратегията „Европа 2020“ да включва цел за намаляване на бедността в ЕС наполовина и посочва, че мнозинството от европейците, живеещи в бедност или изправени пред риск от бедност, са жени, по-специално възрастни жени, жени-мигранти, самотни майки и жени, които полагат грижи за други лица;

27.

Приветства предложенията на Европейския съвет относно социалното включване, по-специално и като приоритет посредством намаляване на бедността, и набляга на необходимостта от ясни цели и инициативи; счита, че тази цел е една от основните в стратегията „ЕС 2020“; призовава за амбициозна дългосрочна стратегия срещу бедността с широкообхватни цели за нейното намаляване, социално приобщаване, включително сред жените, децата и възрастните хора, както и за борба с бедността при работещите; подчертава, че е нужна цел за намаляване броя на безработните домакинства;

28.

Изразява съжаление относно факта, че водещите цели, определени от Европейския съвет, не включват равенството между половете; призовава за програма за равенство между половете с цел премахване на съществуващите различия в заплащането между мъжете и жените и за гарантиране на пълно участие на жените в пазара на труда и в политическия живот, като същевременно се стимулират възможностите за професионално развитие на жените; подчертава необходимостта от по-добри условия с оглед съвместяването на професионалния и семейния живот;

29.

Счита, че успешното изпълнение на новата водеща инициатива „Съюз за иновации“ е жизненоважно за даване тласък на основаната на знанието икономика; призовава Комисията да увеличи общия финансов пакет, запазен за научните изследвания и новаторството в общностния бюджет;

30.

Подчертава значението на опростяването на финансирането за научноизследователска и развойна дейност и намаляването на бюрокрацията, така че предприятията, залагащи на знание, да могат да увеличат максимално ефективността си и да се насърчават нови възможности за заетост;

31.

Настоятелно призовава Комисията да подобри условията за новаторство, напр. чрез въвеждане на единен патент на ЕС; счита, че добронамерените програми, насочени към засилване на конкурентоспособността и създаване на устойчива икономика, не функционират, както трябва, и вярва, че МСП, университетите и предприятията следва да се насърчават да участват в европейските програми;

32.

Счита, че следва да бъдат поставени изрични цели по отношение на средства за финансиране, съвместими с МСП, за да се гарантира дигиталната оперативна съвместимост и достъпност, и че тези цели следва ясно да включват целите на ЕС за екологично новаторство;

33.

Счита, че е налице значителен неизползван потенциал за насърчаване на новаторството посредством възлагането на обществени поръчки; поради това настоятелно призовава Европейската комисия и държавите-членки да изтъкнат важността на новаторското възлагане на обществени поръчки като помощ за постигането на целите в областта на научноизследователската и развойната дейност, ролята, която то играе за насърчаване основаните на научноизследователска дейност МСП и потенциала, който има за осигуряване на висококачествени обществени услуги и постигане на целите по отношение на изменението на климата;

34.

Подчертава, че Парламентът също определи младежта като основен приоритет за бюджета за 2011 г. и ясно изрази намерението си да продължи да предоставя финансова помощ на всички основни програми в тази област;

35.

Подчертава, че за да се предприемат мерки по отношение на проблема с високото равнище на безработица сред младите хора следва да се постави по-силен акцент върху гарантирането на възможности за обучение и работа за всеки млад човек, свалянето на границата за младите хора за започване на работа и създаване на програми на ЕС, които насърчават предприемачеството сред младите хора във всички фази на образованието;

36.

Счита, че висшето образование е основен двигател за икономическо и социално развитие, новаторство и растеж, и че поради тази причина следва да се постави по-силен акцент върху последващите действия във връзка с Процеса от Болоня и на прилагането от страна на държавите-членки на договорените принципи в цялото Европейско пространство за висше образование;

37.

Приветства наскоро отправените амбициозни предложения на Европейската комисия относно Програмата за цифрови технологии и настоятелно призовава държавите-членки да приложат изцяло тези инициативи;

38.

Изтъква огромния потенциал на сектора на ИКТ за създаване на работни места и неговата ключова роля за превръщането на Европа в икономика, която използва ефективно ресурсите и енергията; посочва, че конкуренцията в сектора подхранва новаторството, и подчертава необходимостта от конкурентни пазари, отворени за нови участници, за да се улесни въвеждането на нови, новаторски технологии; подчертава значението на продължаването на усилията за предоставяне на повсеместен и високоскоростен достъп до фиксирани и мобилни широколентови услуги за всички граждани и потребители при справедливи условия и на конкурентни цени за всички граждани и потребители независимо от тяхното местоположение; призовава Комисията и държавите-членки да насърчават всички налични политически инструменти за предоставяне на достъп до широколентови услуги за всички европейски граждани, включително национални цели за широколентово и високоскоростно покритие и специални програми за повишаване на компютърната грамотност при децата чрез използването на компютри в училище;

39.

Отбелязва, че европейската Програма за цифрови технологии ще има изключително важни последици в сферите на културата, медиите и образованието и че поради това се изисква един по-скоро интегриран, отколкото прекалено сегментиран подход; счита, че е от жизненоважно значение да се обърне внимание на въздействието на новите медии, напр. чрез ангажимент за насърчаване на електронните умения, и на въпроса за онлайн съдържанието, заедно със съображенията, свързани с вътрешния пазар, икономическите и техническите съображения, във всички политически инициативи, свързани с Програмата за цифрови технологии;

40.

Въпреки това отбелязва, че свободното движение на цифрови услуги понастоящем се възпрепятства от фрагментираната нормативна уредба на национално равнище;

41.

Счита, че творческата индустрия също играе важна роля в цифровата среда за насърчаване на културното разнообразие в ЕС;

42.

Счита, че свързаните с околната среда аспекти на стратегията „Европа 2020“ като цяло са прекалено слаби и трябва да се засилят; настоятелно призовава в основните цели на стратегията да се включат ясни и измерими свързани с околната среда цели, с акцент върху спиране на загубата на биоразнообразие;

43.

Счита, че стратегията „Европа 2020“ следва да бъде насочена към постигане на дългосрочните цели на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове с 80 % в срок до 2050 г., по-специално посредством повишаване на енергийната ефективност и ограничаване на отпадъците, с оглед подобряване на конкурентоспособността на Европа и намаляване на разходите;

44.

Счита, че подобряването на ефективността при използването на ресурсите следва да бъде приоритет в цялата стратегия и че трябва да се обърне специално внимание на последиците от непрекъснато нарастващите цени на петрола и на ограниченото предлагане на ценни метали, които са от жизненоважно значение за сектора на електрониката като цяло и за производството на батерии за електрически автомобили в частност;

45.

Счита, че трябва да има силен стремеж към новаторство, за да се постигнат целите за екологично подобрение, ефективност при използване на ресурсите и намаляване на разходите и че поставянето на правни цели и въвеждането на регулаторни мерки са най-ефективните средства за насърчаване на новаторство от този тип;

46.

Счита, че правилата за разпределяне на структурните фондове на ЕС следва да бъдат пригодени така, че да отчитат необходимостта от насърчаване на иновации, които намаляват разходите и подобряват оползотворяването на ресурсите;

47.

Подчертава, че процесите на устойчиво производство заедно с ефективното оползотворяване на ресурсите и интегрирана енергийна политика, както и по-нататъшното разработване на възобновяеми източници на енергия ще позволи на ЕС не само да постигне целите си по отношение на климата и енергията, но и да запази силна производствена база в Европа и да увеличи конкурентоспособността, растежа и заетостта;

48.

Изразява съжаление относно отсъствието на каквато и да е амбиция за разработване на наистина обща европейска енергийна политика в стратегията „Европа 2020“; подчертава, че макар наличието на функциониращ вътрешен пазар да е ключова цел за Европа, а третият енергиен пакет трябва да бъде приложен спешно, поставянето на прекалено силен акцент върху този аспект от енергийната политика на Европа е за сметка на другите две цели - за „устойчиво развитие“ и „сигурност на доставките“; припомня, че вътрешният пазар не може да бъде разглеждан отделно от външното измерение и че Европа се нуждае от обща европейска енергийна политика, за да се постигне реално въздействие върху сигурността на енергийните доставки, изменението на климата и достъпността на електроенергията;

49.

Изтъква факта, че енергийната ефективност не само е най-резултатният начин за намаляване на емисиите на парникови газове и засилване на енергийната сигурност, но също така би могла да създаде значителен брой работни места до 2020 г.; поради това призовава Комисията и държавите-членки да поставят енергийната ефективност на първо място в програмата на ЕС, включително по отношение на бюджета; по-специално, призовава за ускоряване на прилагането на съществуващото законодателство и за навременно и амбициозно предложение на нов Европейски план за действие за енергийна ефективност, включително преразглеждане на директивата за енергийните услуги и въвеждането на задължителна цел за енергийна ефективност;

50.

Отбелязва, че с цел предприемане на мерки срещу изменението на климата ще бъдат необходими съществени инвестиции в енергийна инфраструктура преди 2020 г. и след това, включително инвестиции в модернизирането на европейските енергийни мрежи, наистина европейска, интелигентна енергийна супермрежа, зелени коридори, взаимосвързаност, завършване на проекта „Галилео“, зелени технологии, електронно здравеопазване, програмата за трансевропейска транспортна мрежа (TEN-T) и безплатен и равнопоставен достъп до ИКТ и широколентови услуги; освен това посочва, че е от ключово значение е да бъде завършен вътрешният пазар на енергия и да се насърчат държавите-членки бързо да приложат третия енергиен пакет, за да се стимулира икономическият растеж, отварянето на пазара и подобрени по отношение правата за потребителите и да се засили сигурността на доставките на енергия за ЕС; счита за много важно да се полагат усилия за реализирането на тези инициативи, за да се стимулира вътрешният пазар на енергия и да се интегрира нарастващ дял възобновяеми източници на енергия, както и да се разработят нови големи инфраструктурни проекти в трети стани, по-точно в средиземноморския регион и региона на Евразия; отбелязва, че възобновяемите енергийни източници са най-добрите естествени ресурси на нашия континент и следователно призовава за амбициозни мерки за прилагане, за да се изпълнят задълженията на държавите-членки по отношение на енергията от възобновяеми източници;

51.

Посочва, че Европейският съюз трябва да инвестира по-ефективно в съществуващите транспортни инфраструктури като например TEN-T, така че да се стимулира създаването на работни места, да се подобри социалното и териториално сближаване и да се създаде устойчива и характеризираща се с оперативна съвместимост транспортна система; призовава за взаимодействие между различните форми на транспорт и за интелигентно използване на логистиката, тъй като изграждането на невъглероден транспортен сектор и гарантирането на неговата устойчивост ще изискват иновации, нови технологии и финансови ресурси;

52.

Изразява силната си подкрепа за една промишлена политика, която създава най-добрата среда за развитието на силна, конкурентоспособна и диверсифицирана промишлена база в Европа; приветства и подчертава факта, че такава политика обхваща целия промишлен сектор и има за основна цел създаването на подходящи рамкови условия;

53.

Призовава за преобразуване на европейската промишленост посредством прилагането на устойчива промишлена политика на европейско равнище, насочена към създаването на устойчиви работни места, и подобряването на ефикасността на ресурсите и тяхната употреба; вярва, че устойчивото развитие на европейската промишленост изисква интензивен диалог със служителите и работниците; отново подчертава, че този преход ще изисква мерки, които да подпомогнат прехода на работниците към нова, устойчива по отношение на околната среда икономика;

54.

Подчертава, че програмата ЕС 2020 следва да разкрива разходите и ползите от прехода към устойчива, енергийно ефективна икономика и отбелязва, че улесняването на преустройването на промишлеността към структурна промяна е цел на съюза и на държавите-членки;

55.

Отново заявява своето искане за осигуряване на адекватно финансиране за подкрепа на чисти, устойчиви и ефикасни нисковъглеродни енергийни технологии, което възлиза на сума в общ размер най-малко на 2 милиарда евро годишно, в допълнение към 7РП и Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации, считано от 2010 г.; в този контекст призовава Комисията и държавите-членки спешно да изработят график за заделеното от тях финансиране, за да се гарантира, че финансовите средства ще бъдат отпускани от 2010 г., за различните инициативи на Стратегическия план за енергийни технологии, както и за допълващи инициативи;

56.

Счита за важно да се разгледа намаляващата конкурентоспособност на Европа в световно измерение като се отчита предвидения в дългосрочен план недостиг на работна ръка, важно е да се погледне отвъд кризата и да се разработят европейски схеми, които направят възможна миграцията на познанието и предотвратяването на „изтичането на мозъци“ от Европа;

57.

Вярва, че справянето с безработицата сред младежите и подпомагането на ефективното съчетание между уменията и търсенето на пазара следва да бъдат основни елементи на политиката, като за тази цел е необходимо да се улесни трансграничната мобилност на студенти и изследователи чрез обмен, даване на тласък на стажовете, за да се подобри международната атрактивност на европейските институции за висше образование; счита, че ангажимента на Европа към образованието следва да намери практически израз в стратегията ЕС 2020 и приветства инициативата на Комисията за включването в стратегията на измерими цели по отношение на образованието;

58.

Призовава държавите-членки, Съвета и Комисията, заедно с Парламента да приемат до края на годината амбициозна стратегия за „зелени“ работни места, като определят рамковите условия за оползотворяване на потенциала по отношение на заетостта, който носи една по-устойчива икономика, основана на уменията и новаторството, и гарантира, че преходът към икономика от този тип се подкрепя от обучение, учене през целия живот и социална сигурност за всички;

59.

Приветства предложението на Комисията за платформа срещу бедността, но изтъква, че борбата срещу бедността трябва да бъде ускорена; във връзка с това счита, че стратегията ЕС 2020 следва изрично да включва амбициозни цели за намаляване на бедността и по-конкретно на различията между бедни и богати; поради това счита, че бедността трябва да се измерва като „относителна бедност“, за да се определят онези, които са изправен пред риск от изолация;

60.

Вярва, че изборът на индикаторите за бедност и социално приобщаване следва да отразяват необходимостта да се намали бедността като хората, и в частност жените, се включат в трудовия пазар; поради това призовава за разработването на нови инструменти за измерване на връзката между изключването от трудовия пазар и бедността на индивидуално равнище; подчертава, че социалните услуги са съществен елемент от социалното приобщаване;

61.

Счита, че една силна и добре финансирана политика на сближаване, която обхваща всички европейски региони, следва да бъде изцяло в съзвучие със стратегията ЕС 2020 и че такава политика, със своя хоризонтален подход, е предпоставка за успешно постигане на целите на ЕС 2020, както и за постигането на социално, икономическо и териториално сближаване; поради това настоятелно призовава за това правилата за изпълнение на политиката на сближаване да бъдат още по-опростени в интерес на лесното прилагане, отчетността и по-гъвкав подход към бъдещи предизвикателства и риска от икономически кризи;

62.

Счита, че световната криза следва да бъде използвана като възможност да се постави на нова основа нашата европейска социална пазарна икономика като модел на общество, основано на устойчивост, солидарност, знание, значително намаляване на бедността и създаване на работни места, както и че стратегията ЕС 2020 следва да развие потенциала от работни места за прехода към устойчива икономика;

63.

Изтъква, че реформата на ОСП до 2013 г. и стратегията за устойчиво горско стопанство следва да бъде разгледано в рамката на стратегията ЕС 2020; изразява убеждение, че, с помощта на правилната рамка за политики и адекватни бюджетни средства, селското и горското стопанство могат да играят значителна роля в общата европейска стратегия за гарантиране на икономическо възстановяване, като същевременно допринасят за сигурността на храните на равнище ЕС и в световен план, спомагат за запазването на селския ландшафт, който съставлява 90 % от територията на ЕС, гарантират защита на работните места в селските райони, ползи, свързани с околната среда, и значително спомагат за търсенето на алтернативни енергийни източници;

64.

Подчертава, че следва да се обръща повече внимание на външното измерение на стратегията „ЕС 2020“; настоятелно призовава Комисията да възприеме по-широкообхватен и изчерпателен подход в своите външни действия съгласно концепцията на ЕС за последователност на политиките за развитие; призовава Комисията да използва своята стратегия за търговия за Европа 2020, за да насърчава основните ценности на Съюза, като подкрепата за правата на човека, демокрацията, принципите на правовата държава, основните свободи и защитата на околната среда;

65.

Припомня, че Комисията следва оформи свята търговска стратегия за ЕС 2020, за да трансформира търговската политика на ЕС в истинско средство за създаване на работни места и устойчиво развитие в световен мащаб, както и на ранен етап да предвиди открит диалог с Парламента и гражданското общество във връзка с приоритетите на ЕС за периода след Доха, по-специално по отношение на социалните и екологични стандарти и реформата на СТО;

66.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет и на Комисията.