12.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 236/48

А.

като има предвид, че намаляването и изкореняването на бедността е основна цел на политиката на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие съгласно Договора от Лисабон, а също така е и морално задължение и от дългосрочен интерес за самия ЕС,

Б.

като има предвид, че както ЕС като най-големият световен донор, така и неговите държави-членки следва да играят водеща роля на срещата относно ЦХР през септември и да възприемат амбициозна, единна позиция, която може да действа като движеща сила с оглед навременното постигане на ЦХР,

В.

като има предвид, че в момента средствата, отпуснати от ЕС за ЦХР, са с около 20 милиарда по-малко от предвидените,

Г.

като има предвид, че някои държави-членки на ЕС намаляват бюджетите си за помощ,

Д.

като има предвид, че стойността на световните финансови транзакции е достигнала 70 пъти размера на световния брутен национален доход (БНД),

Е.

като има предвид, че непредсказуемата помощ може да бъде пагубна за страните получателки, и като има предвид, че по-доброто качество на помощта може да освободи допълнителни 3 милиарда евро на година, които да бъдат изразходвани за бюджетите за развитие на ЕС и неговите държави-членки (12),

Ж.

като има предвид, че 82 % от новото кредитиране на МВФ са отишли за страни в Европа, а най-слабо развитите държави биха имали полза, ако получат по-голямо като размер ново кредитиране от МВФ,

З.

като има предвид, че макар Г20 да има по-широко представителство, отколкото Г8, ООН остава най-всеобхватният форум за обсъждане на проблемите, свързани със световното управление,

И.

като има предвид, че непоследователността в европейските политики не трябва да въздейства отрицателно върху резултатите от финансирането за развитие,

Й.

като има предвид, че паричните преводи подпомагат с поне 300 милиарда долара на година икономиките на развиващите се страни (13),

К.

като има предвид, че макар да е отбелязан окуражаващ напредък по някои ЦХР, в момента всичките осем ЦХР са извън поставената цел и само решителна проява на политическа воля може да позволи ЦХР да бъдат постигнати през оставащите пет години до изтичането на поставения срок през 2015 г.,

Л.

като има предвид, че има голяма вероятност някои от най-слабо развитите държави да не постигнат нито една от ЦХР,

М.

като има предвид, че неотдавнашната криза на храните и горивата, в комбинация със световния икономически спад и изменението на климата, доведоха до известно влошаване на положението в сравнение с постигнатия през последното десетилетие напредък в борбата за намаляване на бедността,

Н.

като има предвид, че собствеността върху земя създава стимули за отделните лица, семействата и общностите да поемат в свои ръце собственото си развитие и да гарантират продоволствената сигурност на местно равнище,

О.

като има предвид, че ограничаването на изменението на климата в развиващите се страни може да струва годишно близо 100 милиарда щатски долара до 2020 г. (14), а икономическият спад поне още толкова (15),

П.

като има предвид, че развиващите се страни със среден доход не би следвало да бъдат пренебрегвани при прегледа на ЦХР, тъй като тези държави продължават да се нуждаят от помощ по пътя си към достигане на пълния си потенциал за развитие,

Р.

като има предвид, че индустриализираните страни носят най-голяма отговорност за изменението на климата и финансовата и икономическа криза,

С.

като има предвид, че броят на работещите бедни и хората с несигурни работни места се увеличава,

Т.

като има предвид, че липсата на мир и сигурност, демокрация и политическа стабилност често възпрепятства бедните страни да достигнат пълния си потенциал за развитие,

У.

като има предвид, че корупцията разрушава производителността, създава нестабилност и възпира чуждестранните инвестиции,

Ф.

като има предвид, че незаконните капиталови потоци от развиващите се страни по приблизителни оценки достигат между 641 милиарда и 941 милиарда щатски долара и като има предвид, че това изтичане на капитали отслабва капацитета на развиващите се страни за генериране на техни собствени ресурси и предоставяне на повече средства за намаляване на бедността (16),

Х.

като има предвид, че макар да е постигнат съществен напредък в посока изпълнението на някои от ЦХР, свързани със здравето, трите ЦХР, свързани със здравето, а по-специално смъртността при майките, изостават най-много,

Ц.

като има предвид, че 13 % от всички смъртни случаи на майки в развиващите се страни се дължат на опасни аборти и като има предвид, че този процент е много по-голям в Африка (17),

Ч.

като има предвид, че финансирането за семейно планиране на база една жена е намаляло рязко през последното десетилетие,

Ш.

като има предвид, че дори ако постигнем всички ЦХР, ще продължат да съществуват предизвикателства, свързани с бедността и страданието в бедните страни,

Щ.

като има предвид, че неспазването на ангажиментите, свързани с ЦХР, ще означава продължителни страдания за милиони бедни хора и сериозно подкопаване на доверието между Севера и Юга,

1.

Очаква, още преди срещата на ООН във връзка с ЦХР през септември, на заседанието на Европейския съвет през юни 2010 г. да бъде договорена амбициозна единна позиция на ЕС, която да доведе до нови, ориентирани към резултатите, допълнителни, прозрачни и измерими ангажименти;

2.

Призовава държавите-членки да изпълнят задълженията, които са поели като част от Европейския консенсус за развитие;

3.

Изтъква, че постигането на ЦХР трябва да продължи да бъде ключова цел за Европейския съюз; подчертава, че намаляването на бедността чрез постигане на ЦХР трябва да бъде признато еднозначно като всеобхватна рамка за политиката на ЕС за развитие и че това трябва да намери ясно отражение във всички съответни политики, включително търговската политика, и в законодателните предложения; счита, че ЦХР не трябва да бъдат възприемани като въпрос от техническо естество, който ще бъде решен като просто се предоставят повече пари или търговски възможности, без да се идентифицират първопричините за бедността и да се предприемат мерки срещу тях;

4.

Подчертава, че данните, посочени в наскоро публикувания доклад на ООН, озаглавен „Да преосмислим бедността“, не само са тревожни, но са и ясна индикация, че опасността да не бъдат изпълнени Целите на хилядолетието за развитие е реална;

5.

Призовава всички държави-членки най-късно до 2015 г. да постигнат ангажиментите си за отделяне на 0,7 % от своя брутен национален доход за помощ за развитие;

6.

Призовава ЕС и държавите-членки да въведат засилени мерки за отчетност във връзка с техния ангажимент за предоставяне на 0,7 % от БВД в качеството на помощ до 2015 г., в това число и създаването на процес на „партньорски проверки на официалната подкрепа за развитие“, който в рамките на Съвета по външни работи би оценил извършения напредък в посока на постигане на целта от 0,7 % до 2015 г., което ще доведе накрая до изготвянето на доклад до Европейския съвет и Европейския парламент;

7.

Призовава всички държави-членки да въведат мерки за отпускане на помощ за развитие и да издават многогодишни графици за постигане на целите на ЦХР; изисква от Комисията да гарантира, че официалната помощ за развитие (ОПР) е напълно прозрачна и съответно изисква от Комисията да публикува сумите, изразходвани от държавите-членки за ОПР;

8.

Призовава ЕС и ОИСР да не разширяват определението на „официална помощ за развитие“ (ОПР) или считат за помощ за развитие опростяването на задължения или други финансови потоци, които не са официална помощ за развитие;

9.

Призовава всички държави-членки да налагат активно ограничения на данъчните убежища, укриването на данъци, незаконните финансови потоци в рамките на Г20 и ООН и да насърчават по-голяма прозрачност, включително систематичното обявяване на реализираните печалби и платените данъци, както и система за отчитане по държави, за да се позволи на развиващите се страни да запазят своите ресурси за собственото си развитие;

10.

Призовава ЕИБ да преразгледа политиката си по отношение на офшорните финансови центрове въз основа на по-строги критерии от тези в списъка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за определяне на забранени юрисдикции и юрисдикции под контрол и да гарантира изпълнението на тази политика и да представя годишни доклади за напредъка;

11.

Призовава всички държави-членки и международната общност да предприемат действия, за да направят по-евтини паричните преводи от една държава в друга;

12.

Призовава всички държави-членки да подкрепят инициативите на ООН и да предприемат мерки за увеличаване на отговорността на заемодателите и кредитополучателите при транзакции, свързани с държавен дълг;

13.

Призовава всички държави-членки и международната общност да подновят усилията си за облекчаване на тежестта на задълженията на най-слабо развитите държави, които са показали добри резултати по отношение на отчетност, прозрачност и добро управление;

14.

Призовава ЕС да осигури съществено финансиране, за да помогне на бедните нации да се борят с последствията от изменението на климата и икономическата криза; настоява тези средства действително да са допълнителни към съществуващите ангажименти за отпускане на помощ за развитие;

15.

Призовава всички държави-членки да се ангажират с предоставяне на значително по-големи ресурси за сътрудничество за развитие и неотложна помощ в рамките на следващата финансова перспектива и Европейския фонд за развитие;

16.

Призовава Европейската комисия да използва своите съществуващи инструменти за сътрудничество с развиващи се страни, включително плановете за действие в рамките на ЕПС, Източното партньорство, ОСП и ОСП+, да продължи да определя и прилага практически стъпки, насочени към улесняване на изпълнението на ЦХР;

17.

Призовава всички държави-членки да увеличат значително размера на помощта, която се предоставя чрез бюджетна подкрепа, най-вече чрез договори за ЦХР, но настоява за спазване на принципите на демокрацията, на правата на човека, управлението и други основни критерии, и за повече и по-добро наблюдение и одит;

18.

Призовава държавите-членки да гарантират, че ЕС продължава да полага усилия чрез използването на съществуващи финансови инструменти на световно равнище и на равнището на отделните държави в допълнение към бюджетната подкрепа, включително Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, както и чрез други подходящи организации и механизми, по-специално организации на гражданското общество и общности;

19.

Призовава всички държави-членки да продължат да подобряват координацията на донорите, като премахнат напълно обвързването на тяхната помощ, в съответствие с декларациите от Париж и Акра, като намалят прекалената фрагментарност на бюджетите за помощ за развитие, което е абсолютно необходимо с оглед на съгласуваността и премахването на обвързването на помощта; отчита също така факта, че отделните държави-членки могат да предложат експертни познания в различни географски региони и сектори на развитие;

20.

Призовава Европейската комисия и държавите-членки да гарантират, че в новата институционална организация на ЕС основната отговорност във връзка с определянето на програмата за отпускане на средства за развитие и на приоритетите е от компетентността на члена на Комисията, отговарящ за развитието;

21.

Призовава ЕС да предприеме конкретни действия срещу бедността, като възприеме съгласувана политика, обхващаща сферите на търговията и сътрудничеството за развитие, както и неговите общи политики за селското стопанство и рибарството, за да се избегне прякото или непряко отрицателно въздействие върху икономиката на развиващите се страни;

22.

Призовава ЕС да поддържа принципа на продоволствена сигурност в развиващите се страни и по време на настоящите преговори в рамките на СТО да отправи настоятелен призив към всички участници да спазват този принцип;

23.

Счита, че постигането на Целите на хилядолетието за развитие изисква мерки за стимулиране на достъпа до земя, вода и ресурсите на биологичното разнообразие, както и мерки за насърчаване на политиката на подкрепа на устойчивото земеделие в малки стопанства на местно равнище;

24.

Призовава ЕС да подсигури споразуменията си в областта на рибарството по отношение на развитието, така че тези споразумения да вземат изцяло предвид социалното и икономическото въздействие върху местните общности, най-вече чрез дългосрочна отраслова подкрепа от страна на ЕС и чрез механизъм за поемане от страна на собствениците на плавателни съдове на справедлив дял от разходите за достъп за риболовни флоти в ЕС;

25.

Призовава ЕС да не оказва чрез своята търговска политика натиск върху бедните държави, за да отварят уязвими пазарни сектори, когато тяхното равнище на развитие ги възпрепятства да се конкурират при справедливи условия на световния пазар, като същевременно постави по-силен акцент в полза на бедните в политиката на ЕС за помощ за търговията,;

26.

Призовава ЕС да се бори за своевременно, насочено към развитието приключване на Кръга от преговори от Доха на СТО;

27.

Призовава за това оценка на риска от изменението на климата системно да се включва във всички аспекти на планиране и вземане на решения относно политики, включително търговия, селско стопанство и продоволствена сигурност; изисква резултатите от тази оценка да бъдат използвани за определянето на ясни насоки за политика на сътрудничество за устойчиво развитие;

28.

Подчертава, че е необходима ефективна реакция в световен мащаб на проблема с изменението на климата, като индустриализираните страни поемат своята отговорност и играят водеща роля в борбата срещу въздействието на парниковите газове, което, ако срещу него не бъдат предприети мерки, ще представлява заплаха за изпълнението на ЦХР;

29.

Призовава ЕС и държавите-членки, които са страни по Протокола за стратегическа екологична оценка към конвенцията от Еспоо, да спазват напълно разпоредбите на протокола, когато оказват съдействие при разработването на програми и публични проекти в развиващите се страни;

30.

Изразява убеждение, че търговията може да бъде мощен двигател на икономическия растеж, макар че търговията сама по себе си не може да реши проблемите на развитието; счита, че бавният напредък на кръга от преговори от Доха възпрепятства приноса на международната търговска система към ЦХР; подчертава, че успешното приключване на кръга от преговори от Доха може да допринесе за осигуряването на пакет от икономически стимули на световно равнище; отбелязва многобройните проучвания на Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) и на други институции, които показват, че широкообхватното либерализиране на търговията в най-слабо развитите страни рядко води до устойчиво и значително намаляване на бедността и е допринесло са спад в условията за търговия в развиващите се страни, по-специално в африканските страни;

31.

Подчертава важността на усилията за улесняване на интеграцията на развиващите се страни в световната икономика; отново заявява, че отвореността за търговия и подкрепата за капацитета по отношение на предлагането са важни елементи във всяка съгласувана стратегия за развитие и че инициативите за свързана с търговията техническа помощ представляват допълнително средство за предприемане на действия за премахване на бедността и изоставането в развитието;

32.

Припомня, че подобряването на търговските способности на развиващите се страни и най-слабо развитите страни може да им помогне да придобият необходимите търговски умения и инфраструктура, за да прилагат и извличат полза от споразуменията на СТО, да разширят търговията си, да се възползват от новите и съществуващите търговски възможности, да прилагат нови споразумения и да се приспособят към изменящата се външна търговска среда;

33.

Приветства вече съществуващите инициативи в областта на търговията с развиващите се страни на равнището на ЕС и СТО, по-специално инициативата „Всичко освен оръжие“, ОСП (общата система за преференции) и ОСП+, както и принципа на асиметрия и преходни периоди, договорени във всички съществуващи европейски споразумения за партньорство (ЕСП), и отправя искане към Европейската комисия да укрепи тази политическа стратегия; посочва, че системата на ОСП осигурява повече стабилност, предвидимост и търговски възможности за нейните ползватели; отбелязва, че допълнителни преференции се предоставят (посредством режима на ОСП) на страни, които са ратифицирали и ефективно прилагат основните международни конвенции за устойчиво развитие, социални права и добро управление;

34.

Призовава Комисията да засили свързаните с развитието аспекти в настоящите преговори в рамките на СТО и в преговорите за двустранни споразумения за свободна търговия (ССТ);

35.

Припомня, че стратегията „Помощ за търговията“ цели да помогне на бедните и уязвими страни да разработят основната икономическа инфраструктура и инструментите, от които се нуждаят, за да оползотворят потенциала на търговията като двигател на икономическия растеж и развитието; приветства изявленията на Комисията, че ЕС вече е постигнал своите цели за предоставяне на 2 млрд. евро за свързана с търговията помощ до 2010 г., тъй като общият размер на тази помощ от ЕС и неговите държави-членки е достигнал 2,15 млрд. евро през 2008 г. (1,14 млрд. евро от държавите-членки и 1,01 млрд. евро от ЕС), и отбелязва, че са постигнати също така важни резултати в рамките на по-широката програма за „Помощ за търговията“ – включително относно транспорта и енергетиката, производствените сектори и свързаните с търговията мерки за адаптиране; въпреки това призовава Комисията да предостави подробна информация (включително точни суми) за бюджетните редове, използвани за финансиране на свързаните с търговията помощи и помощите за търговията;

36.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да обръщат повече внимание и да подкрепят най-слабо развитите страни, с оглед увеличаване на общия размер на средствата на ЕС за подпомагане на търговията, които в последно време не са нараснали съществено; счита, че тъй като регионалното развитие става все по-важно в контекста на програмата на ЕС „Помощ за търговията“, следва да бъдат увеличени усилията за завършване на регионалните пакети в рамките на „Помощ за търговията“; счита, че е налице потенциал за подобряване на ефективността на помощта чрез увеличаване на съвместните анализи, съвместните стратегии за реакция и съвместните мерки за предоставяне на „Помощ за търговията“;

37.

Счита, че измерението Юг-Юг се превръща в бързо разрастващ се компонент на световната търговия, би могло да придобива все по-голямо значение от гледна точка на гарантирането на развитието на най-бедните страни и следва да бъде насърчавано и подкрепяно;

38.

Призовава ЕС да поддържа интегриран, всеобхватен подход към ЦХР, като отчита, че всички отделни цели и задачи са свързани помежду си, и установи минимални изисквания за премахване на бедността;

39.

Призовава всички държави-членки и Комисията да отделят поне 20 % от всички разходи за развитие за основно здравеопазване и образование, да увеличат вноските си за Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария, както и финансирането за други програми, насочени към укрепване на системите на здравеопазване,и да превърнат в приоритет здравословното състояние на майките и борбата срещу детската смъртност;

40.

Призовава развиващите се страни да отделят поне 15 % от националните си бюджети за здравни грижи и да укрепват системите си на здравеопазване;

41.

Призовава ЕС и развиващите се страни да подпомагат свободния достъп до здравеопазване и образование;

42.

Призовава всички държави-членки и Комисията да преобърнат тревожния спад във финансирането за сексуално и репродуктивно здраве и правата в развиващите се страни и да подкрепят политики за доброволно семейно планиране, безопасен аборт, лечение на болести, предавани по полов път, и осигуряването на доставки за репродуктивното здраве, които се състоят от животоспасяващи лекарства и противозачатъчни средства, включително презервативи;

43.

Отправя искане към Комисията, държавите-членки и развиващите се страни да предприемат мерки по отношение на ЦХР 5 (подобряване здравословното състояние на майките), ЦХР 4 (относно детската смъртност) и ЦХР 6 (относно ХИВ/СПИН, маларията и туберкулозата) по последователен и цялостен начин, както и по отношение на ЦХР 3 (относно равенството между жените и мъжете и овластяването на жените);

44.

Отправя искане стратегическите документи за отделните страни и регионалните стратегически документи да подчертават необходимостта от законодателство за борба с насилието и дискриминацията срещу жените, насърчава жените да участват в процесите на вземане на решения и изтъква отново необходимостта от политики, отчитащи въпроса за равенството между половете;

45.

Отново заявява, че ЕС следва да подкрепи развиващите се страни, които използват така наречените „възможности за гъвкавост“, предвидени в споразумението ТРИПС, така че те да могат да осигуряват лекарства на достъпни цени в рамките на своите вътрешни програми за обществено здравеопазване. подчертава, че тези споразумения, които гарантират достъп до генерични лекарства, не трябва да бъдат застрашавани от споразумения за свободна търговия;

46.

Призовава ЕС да предназначи поне половината от отпусканите помощи за най-слабо развитите страни и да ги насочи към най-силно нуждаещите се групи в тези страни, със специално внимание към жените, децата и хората с увреждания, и да включи интересите на уязвимите групи по-ефективно в своите стратегии за развитие;

47.

Подкрепя в тази връзка предложението на Комисията да преразпредели средства на по-голямата част от изоставащите страни в рамките на средносрочния преглед на програмите на АКТБ за 2010 г.;

48.

Призовава ЕС и развиващите се страни да обърнат по-голямо внимание на правата на малцинствата и настоява ЕС да включи в своите международни споразумения неподлежащи на обсъждане клаузи за правата на човека и за недискриминация, наред с другото по отношение на дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация, и към хората, живеещи с HIV/СПИН;

49.

Призовава ЕС и партньорските правителства да увеличат инвестициите в селското стопанство и продоволствената сигурност до равнища, които да гарантират премахване на глада за всички, като насочат вниманието си основно към най-неотложните нужди, свързани с глада, малките земеделски стопанства и програмите за социална закрила;

50.

Призовава Комисията да насърчава собствеността върху земя като средство за намаляване на бедността и гаранция за продоволствената сигурност посредством укрепване на правата на собственост и улесняване на достъпа до кредити на земеделските стопани, малките предприятия и местните общности;

51.

Изразява дълбока загриженост във връзка с настоящото придобиване на земеделски земи (по-специално в Африка) от чуждестранни инвеститори, ползващи се с правителствена подкрепа, което може да застраши продоволствената сигурност на местно равнище и да доведе до сериозни и дълбоки последици в развиващите се страни; настоятелно призовава ООН и ЕС да разгледат въпроса за отрицателните последици от придобиването на земеделска земя (включително отчуждаване на дребните земеделски стопанства и неустойчива експлоатация на земята и водата), като признаят правото на населението да упражнява контрол върху земеделската земя и други природни ресурси от жизненоважно значение;

52.

Призовава държавите-членки и Комисията да увеличат усилията си в борбата срещу детския труд, както посредством подкрепа за специфични програми, така и чрез насоки в областта на политиките за развитие и международната търговия;

53.

Призовава ЕС и правителствата на развиващите се страни да окажат стабилна подкрепа на Глобалния пакт за заетост на МОТ и да прилагат ефективно всички аспекти от програмата за достоен труд;

54.

Призовава Комисията да следи за социалната закрила на работниците, социалния диалог и основните стандарти на труд в развиващите се страни и, когато е необходимо, да предлага стимули и да налага санкции чрез търговски споразумения и всички други налични инструменти;

55.

Призовава Световната банка и МВФ да предостави по-справедлива част от правата на глас на недостатъчно добре представените нации, като гарантират, че кредитополучателите и кредиторите имат равни права на глас в краткосрочен план, както и че кредитирането не подкопава принципите на собственост, както беше договорено в Париж и Акра;

56.

Призовава МВФ да повиши равнищата на достъп на страните с ниски доходи до своите преференциални услуги и да увеличи средствата по специалните права на тираж за тези страни в съответствие с техните нужди;

57.

Възнамерява, при съвместното вземане на решение във връзка с предстоящия преглед на външния мандат на Европейската инвестиционна банка, да следи за това тя да изпълнява задълженията си в областта на развитието и насочва средствата си в по-голяма степен към потребностите на развиващите се страни, включително взаимно ефективни кредитни улеснения в полза на бедните;

58.

Призовава всички държави-членки и международната общност да гарантират, че ООН ще остане форумът, избран за обсъждане на проблемите, свързани с глобалното управление и бедността;

59.

Призовава органите на държавите от ЕС и Африканския съюз да вложат обновена политическа воля в стратегическо партньорство Африка-ЕС и да отделят специални ресурси, които да позволят реализирането на пълния потенциал на това партньорство;

60.

Призовава ЕС и международната общност да насърчават и подпомагат демокрацията, мира, принципите на правовата държава и некорумпираната администрация в развиващите се страни;

61.

Призовава ЕС и международната общност да положат изключителни усилия, за да подкрепят публичната администрация в развиващите се страни, с конкретната цел да се води борба с корупцията и да се създаде прозрачна, безпристрастна и справедлива административна среда, като същевременно се признава съществената роля на недържавните участници и на гражданското общество;

62.

Призовава всички развиващи се страни спешно да подпишат конвенцията на ООН срещу корупцията, да предприемат практически мерки за ефективно изпълнение на разпоредбите й, както и да установят механизми за наблюдение на напредъка;

63.

Признава, че е необходимо развиващите се страни да подобрят международните счетоводни стандарти, за да се предотвратят практиките на избягване и укриване на данъци, и по този начин да се постигне по-добро глобално фискално управление;

64.

Призовава развиващите се страни да включат парламентите, местните правителства и гражданското общество, както и други недържавни участници, на всички етапи от формулирането и прилагането на политиките;

65.

Призовава развиващите се страни, особено тези, които се възползват в най-голяма степен от помощта на ЕС, да засилят доброто си управление по всички публични въпроси, особено управлението на получената помощ, и настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки за гарантирането на прозрачно и ефикасно прилагане на помощта;

66.

Признава жизненоважната връзка между сигурността и развитието и отбелязва със загриженост липсата на напредък в постигането на мирно решение на замразените конфликти в съседните на ЕС държави и в по-далечни държави, като призовава настоятелно ЕС да преразгледа своите усилия в тази област;

67.

Призовава ЕС да започне амбициозен и конструктивен диалог с всички традиционни и нови донори, с цел да се гарантира, че ЦХР ще бъдат постигнати и че намаляването на бедността ще остане на първо място в световния дневен ред;

68.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.