29.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 141/5

—

счита, че това високо качество на живот трябва да бъде постигнато в рамките на устойчивостта, предопределени от една планета с ограничени ресурси  (1), и да се основава на постигането на социално интегрирано и справедливо общество, в което се оползотворяват в пълна степен стойността и приносът на всички хора и групи и в което мерките за насърчаване и подкрепа са насочени към преодоляване на бедността и социалното изключване и към изграждане на устойчива икономика;

—

подчертава значението на добре финансирана политика на сближаване за целия ЕС, приобщаваща всички европейски региони, като ключов фактор за подпомагане на изпълнението на новата стратегия, и отхвърля всички опити за ренационализация на структурните фондове или за премахване на регионалното измерение от политиката на сближаване по време на прегледа на бъдещия бюджет на ЕС;

—

отбелязва, че политиката на сближаване на ЕС разполага със стабилна структура за многостепенно управление във връзка с изпълнението на програмите на структурните фондове, и счита, че в новата стратегия следва да се използват тези съществуващи партньорски структури, за да бъдат преодолени настоящите слабости в управленските структури. Изричното привеждане на управленските структури в съответствие с регионалните програми в рамките на политиката на сближаване на ЕС е много по-ефективен начин за гарантиране на координираното разработване на политиките;

—

призовава лидерите на ЕС да определят като основен приоритет развитието на европейската конкурентоспособност в условията на екологична икономика, за да дадат възможност на ЕС да поеме водеща роля в трансформацията на световната икономика на разумна и устойчива основа. По-специално това означава да се дава водещ пример, да се дава приоритет на инвестирането в нови екологични технологии, в НИРД, включително производството на енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност, устойчивите методи на производство и потребление, ИКТ и широколентовите инфраструктури в отдалечените общности, както и да се насърчава защитата и опазването на околната среда. Европейските университети, научноизследователски центрове и МСП могат да играят основна роля в осъществяването на тези цели (2). Това изисква структурни промени в европейската икономика, включително координация на макроикономическата политика и активни политики в областта на пазара на труда, с оглед да се подкрепи преминаването към екологична икономика;

Докладчик

:

г-жа Christine Chapman (UK/ПЕС), член на Националното събрание на Уелс

1.

подкрепя разработването на продължение на настоящата Лисабонска стратегия след 2010 г., но въпреки това счита, че е необходимо да се намери нов баланс в стратегията, както и да се обединят Европейската стратегия за устойчиво развитие и Лисабонската стратегия; приветства ангажимента да се дадат на хората възможности да упражняват правата си в приобщаващи общества и да се създаде конкурентоспособна, свързана и „по-зелена“ икономика, съгласно проведената от Комисията консултация относно бъдещето на стратегията, публикувана на 24 ноември, но изразява разочарованието си от факта, че Комисията не предлага по-амбициозна и широкообхватна визия за ребалансиране и пренасочване на стратегията към изграждането на устойчиво и социално справедливо и сплотено общество;

2.

подчертава, че настоящата Лисабонска стратегия не дава достатъчно признание на жизненоважната роля, която играят местните и регионалните власти в ЕС за изпълнението и разпространяването на информация за стратегията по места, и отново отправя призива, включен в Бялата книга за многостепенното управление, това да бъде коригирано в новата стратегия;

3.

отбелязва широко разпространеното колебание сред регионалните и местните власти относно общата цел на настоящата Лисабонска стратегия, което може да бъде преодоляно чрез определянето на ясни цели в новата стратегия и ефективното информиране на хората по места за тях;

4.

изразява съжаление, че Лисабонската стратегия, чиято цел беше да допринесе за изграждането на Икономическия и паричен съюз (ИПС), до голяма степен не успя да подобри съвместното икономическо управление на равнище ЕС и координирането на икономическите политики на държавите-членки; изразява съжаление, че в отговор на настоящата икономическа криза много държави-членки са приели икономически политики, които се основават единствено на национални съображения вместо да се стремят към координирани действия в рамките на единен европейски пазар;

5.

призовава новата стратегия да има изрично заявена обща цел, насочена към високото качество на живот и благосъстоянието на всички граждани на ЕС. Заетостта и материалното богатство са основни елементи от това. Има обаче и други фактори, които трябва да бъдат отчетени, за да се получи цялостна картина на качеството на живот и благосъстоянието, включително по-общите социални и екологични условия, в които живеят хората (3);

6.

счита, че това високо качество на живот трябва да бъде постигнато в рамките на устойчивостта, предопределени от една планета с ограничени ресурси  (4), и да се основава на постигането на социално интегрирано и справедливо общество, в което се оползотворяват в пълна степен стойността и приносът на всички хора и групи и в което мерките за насърчаване и подкрепа са насочени към преодоляване на бедността и социалното изключване и към изграждане на устойчива икономика;

7.

подчертава решаващата роля на образованието и обучението за повишаване на осведомеността по въпросите на устойчивостта и за развитието на творческия и предприемаческия талант у европейските граждани, както и необходимостта от изграждане на култура, насърчаваща ученето през целия живот;

8.

предлага да се даде ново име на новата стратегия, за да не се бърка с Договора от Лисабон и за да се подчертае новият подход на стратегията. Например: „Качество на живот за всички: изграждане на устойчиво бъдеще за Европа в света“ или в съкратен вариант „Стратегия за устойчива Европа“;

9.

призовава за по-ефективна комуникационна стратегия, която да включва местните и регионалните власти, да повишава информираността и да популяризира основните послания на новата стратегия;

10.

счита, че настоящата финансова, икономическа, социална и екологична криза промени коренно контекста, в който се води дебатът за бъдещето на Лисабонската стратегия, което означава, че „запазването на статуквото“ не е правилният избор. Тя поставя редица непосредствени предизвикателства, по-специално във връзка с преодоляването на нарастващите равнища на безработицата в Европа, най-вече сред младите хора, и борбата с „призрака на протекционизма“. Тя доказа, че в световния икономически модел съществуват структурни слабости, и подчерта необходимостта от нов и устойчив подход както в екологичен, така и в социален и икономически план, а така също и от по-строго регулиране на банковия и финансов сектор;

11.

заявява отново, че и преди икономическата криза да удари Европа, когато се считаше, че икономиката се развива относително добре, също бяха налице високи равнища на бедност в Европа, а разликите в равнищата на доходите нарастваха. Според данни, публикувани от Европейската комисия през октомври 2008 г., 16 % от населението в Европа живее под границата на бедността, един на всеки десет души живее в домакинство, в което никой не работи, а 19 % от децата живеят под заплаха от бедност (5). Преодоляването на бедността и нарастващото неравенство в разпределението на благата в Европа трябва да бъде една от основните цели на бъдещата стратегия;

12.

отбелязва, че Европа е изправена пред редица предизвикателства в по-дългосрочен план, включително демографските промени, изменението на климата, енергийната сигурност, глобализацията (6) и постигането на териториално сближаване в ЕС, за които трябва да се намери решение в новата стратегия. Изразява съжаление, че целта за териториално сближаване не се изтъква в по-голяма степен като водещ принцип в Документа за обществено допитване на Комисията относно стратегията на ЕС за 2020 г.; призовава Комисията, в съответствие с определените от Договора от Лисабон изисквания по отношение на териториалното сближаване, да поеме ангажимент за представяне на оценка на териториалното въздействие за всички законодателни предложения, засягащи сферата на компетентност на местните и регионалните власти;

13.

отбелязва, че като резултат от социалните, финансовите и икономическите аспекти на кризата публичните финанси ще бъдат поставени под значителен натиск през следващите години. От основно значение е ресурсите и финансирането да бъдат ефективно разпределени на местно, регионално, национално и европейско равнище, за да се осигурят правилните инвестиции, чрез които ще бъдат постигнати общите цели на новата стратегия. За да се даде възможност на градовете и регионите да участват ефективно в прилагането на Лисабонската стратегия, е необходимо да се гарантира, че Европейският съюз и държавите-членки зачитат напълно принципите на Европейската харта за местно самоуправление на Съвета на Европа по отношение на финансовите ресурси на местните и регионалните власти (член 9);

14.

смята, че за постигането на ефективно социално сближаване и за посрещането на предизвикателствата в дългосрочен план, е абсолютно необходим териториален подход, общ за всички политики, който да отчита конкретните особености на регионално и местно равнище в цяла Европа. Също така в бюджета на Общността следва да бъдат предвидени достатъчно ресурси, за да се подпомогне балансираното териториално развитие в Съюза;

15.

предлага приоритетите на новата стратегия да бъдат инвестициите в екологична икономика, социалното сближаване, осигуряването на многостепенен управленски подход, както и на нови начини за измерване на въздействието на стратегията;

16.

призовава целите и ангажиментите на ЕС във връзка с изменението на климата да бъдат включени в новата стратегия с оглед създаването на икономика с ниски емисии в цяла Европа;

17.

призовава лидерите на ЕС да определят като основен приоритет развитието на европейската конкурентоспособност в условията на екологична икономика, за да дадат възможност на ЕС да поеме водеща роля в трансформацията на световната икономика на разумна и устойчива основа. По-специално това означава да се дава водещ пример, да се дава приоритет на инвестирането в нови екологични технологии, в НИРД, включително производството на енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност, устойчивите методи на производство и потребление, ИКТ и широколентовите инфраструктури в отдалечените общности, както и да се насърчава защитата и опазването на околната среда. Европейските университети, научноизследователски центрове и МСП могат да играят основна роля в осъществяването на тези цели (7). Това изисква структурни промени в европейската икономика, включително координация на макроикономическата политика и активни политики в областта на пазара на труда, с оглед да се подкрепи преминаването към екологична икономика;

18.

призовава за създаване на Европейска стратегия за екологични умения и екологични работни места, с цел да се осигури рамка за инвестициите в знанията и уменията, необходими за развитието на устойчива икономика. Бъдещите програми за финансиране от ЕС, включително Програмата за учене през целия живот и Европейския социален фонд, следва да бъдат насочени към подкрепа на инвестициите в „екологични работни места“ и „екологични умения“, с особен акцент върху новите, динамични и новаторски МСП (8);

19.

призовава ЕС да приеме координирана рамка на механизмите за стимулиране и подкрепа (по-добро екологично регулиране), с която да се подкрепи развитието на устойчива икономика в Европа;

20.

призовава да се даде приоритет на споделянето на най-добри практики по отношение на новаторски подходи, които създават стимули в отделните държави-членки за насърчаване и награждаване на гражданите на ЕС, предприятията и властите, които имат отговорно към околната среда поведение, и санкциониране на „неустойчивото“ поведение;

21.

отново заявява, че екологичният подход може да създаде положителен цикъл на развитие за решаване на икономическите и социалните проблеми. Например неотдавнашните промени в разпоредбите за структурните фондове дават възможност да се подпомагат мерките за повишаване на енергийната ефективност в домакинствата с ниски доходи;

22.

подчертава важността на инициативите „отдолу-нагоре“, подети от местните общности с оглед постигането на промени по места (9);

23.

подчертава стойността и важността на системите за социално осигуряване и социална закрила, които защитават най-уязвимите членове на обществото, както и необходимостта от запазване на силен европейски социален модел (10);

24.

признава, в съответствие с Протокола относно услугите от общ интерес, приложен към Договора от Лисабон, изключително важната роля на услугите от общ интерес, и по-специално тази на социалните услуги от общ интерес, при които редът и условията за организиране и финансиране трябва да бъдат гарантирани в по-голяма степен, както и важността на обществените услуги по места за гражданите;

25.

призовава за мерки за преодоляване на бедността сред децата и бедността, обхващаща различни поколения в семействата, и подчертава необходимостта от запазване на целите от Барселона относно услугите, свързани с грижи за децата (11);

26.

подчертава значението на добре финансирана политика на сближаване за целия ЕС, приобщаваща всички европейски региони, като ключов фактор за подпомагане на изпълнението на новата стратегия, и отхвърля всички опити за ренационализация на структурните фондове или за премахване на регионалното измерение от политиката на сближаване по време на прегледа на бъдещия бюджет на ЕС;

27.

призовава за поемане на ангажимент за по-ефективно използване на съществуващите знания и добри практики в рамките на програмите по структурните фондове на ЕС в полза на всички региони в ЕС;

28.

призовава лидерите на ЕС да използват 2010 г. – Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване, за да се ангажират с приоритетите на социалното сближаване и социалното приобщаване, чиято цел е преодоляването на нарастващата безработица, разликите в регионалните икономически показатели, социалното изключване, липсата на перспективи за заетост и икономическа активност. КР изразява съгласие с доклада „Barca“, че програмите на структурните фондове на ЕС са основен инструмент за преодоляване на социалното изключване;

29.

призовава за действия, насочени срещу нарастващата перспектива за безработица сред младите хора, посредством приоритетни инвестиции в образованието, обучението и развиването на умения, включително схеми, насърчаващи мобилността на младите хора. КР приветства препоръката на Съвета относно мобилността на младите доброволци, приета през ноември 2008 г., и подкрепя предложението на Комисията 2011 г. да бъде определена за Европейска година на доброволчеството;

30.

призовава за по-голямо признание на ключовия принос на жените като част от работната сила и жените като предприемачи и новатори. Европа трябва да направи още много за постигането на равенство между половете, както показва неотдавнашен доклад на Европейската комисия, който изтъква по-специално трайния проблем с разликата в заплащането, както и трудностите, свързани със съчетаването на професионалния и личния живот, и стереотипите по отношение на пола (12)  (13); ето защо Комитетът пледира за това да бъдат предвидени препоръки и стимули за навлизането и трайното участие на жените в пазара на труда;

31.

призовава за по-голямо признаване на стойността и приноса на всички членове на обществото. Новата стратегия следва да разглежда важната роля на „гражданското общество“ като ценност, по-специално по отношение на приноса на третия сектор, лицата, полагащи грижи, и доброволците, работещи за благосъстоянието на другите – принос, който често остава незабелязан. Също така новата стратегия следва да насърчава политиките за активно остаряване и инициативите за контакт между поколенията;

32.

счита, че бъдещата политика на сближаване на ЕС следва да включва подкрепа за местните инициативи за развитие, насочени към конкретни общности от градските и селските райони, които са изправени пред особени социално-икономически предизвикателства. Този подход беше успешно приложен в миналото чрез инициативи като EQUAL, LEADER, URBAN, както и в рамките на основните програми по Първа и Втора цел;

33.

приветства подход, при който правилата за държавните помощи дават възможност да се подкрепи устойчивото икономическо производство на местните общности (например чрез даване на приоритет на „зелените“ обществени поръчки и Предоставяне на достъп до широколентовите инфраструктури на отдалечените общности в селските райони);

34.

подчертава необходимостта от участие на местните и регионалните власти при изготвянето, изпълнението и оценката на новата стратегия;

35.

подчертава водещата роля на регионалните и местните власти за предприемане на мерки в отговор на финансовата и икономическа криза на местно равнище, с оглед преодоляването на предизвикателствата в краткосрочен и средносрочен план (14);

36.

призовава за по-добра координация и сътрудничество между различните управленски равнища в Европа и за много по-голяма роля на регионалното измерение в новата стратегия;

37.

призовава лидерите на ЕС да гарантират, че бъдещите разходи на ЕС ще съответстват на изпълнението на основните цели на новата стратегия, като приложат успешната формула на целевото отпускане на средства от структурните фондове за Лисабонската стратегия във всички значими области от бюджета на ЕС;

38.

призовава за по-големи стимули за националните правителства да се ангажират с изпълнението на целите на новата стратегия, включително чрез поставяне на задължителни цели, в случай че това е необходимо, с оглед на ефективното изпълнение на стратегията на местно равнище;

39.

приветства възможността стратегията да се обвърже с мандата на Европейската комисия и Европейския парламент. Като демократично избран европейски орган Европейският парламент следва да има по-ясно определена роля в новата стратегия, като работи в партньорство с Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет;

40.

отбелязва, че политиката на сближаване на ЕС разполага със стабилна структура за многостепенно управление във връзка с изпълнението на програмите на структурните фондове, и счита, че в новата стратегия следва да се използват тези съществуващи партньорски структури, за да бъдат преодолени настоящите слабости в управленските структури. Изричното привеждане на управленските структури в съответствие с регионалните програми в рамките на политиката на сближаване на ЕС е много по-ефективен начин за гарантиране на координираното разработване на политиките;

41.

предлага тези съществуващи партньорства да поемат активна роля в изготвянето на Националните програми за реформа (НПР), като програмите на структурните фондове предоставят регионалната глава от изпълнението на общите цели на НПР; изразява загриженост поради липсата на конкретни предложения в Документа за обществено допитване за начините, по които местните и регионалните органи на управление и регионалните парламенти и асамблеи да бъдат привлечени в разработването и прилагането на стратегията и националните програми за реформа;

42.

отбелязва нарастващото равнище на недоволство от използването на БВП като основен показател за измерване на икономическото състояние и призовава да бъдат създадени нови показатели, които да измерват по по-логичен начин просперитета, благосъстоянието и качеството на живот в Европа (15);

43.

призовава в тези мерки да се отчитат по-общите социални и екологични предизвикателства, включително чрез показатели за бедността сред децата, разпределението на доходите, равнищата на CO2 и други емисии, въздействието върху биоразнообразието и други елементи, които представляват част от широко определение за благосъстояние и които отразяват разликите на поднационално равнище в Европа (16);

44.

призовава местните и регионалните власти да участват пряко в определянето на целите и показателите за новата стратегия. Конвентът на кметовете, подписан през януари 2009 г., е пример за това как регионалните и местните власти могат да постигнат напредък по основни политически въпроси и да поемат по-амбициозни ангажименти, отколкото властите на национално и европейско равнище;

45.

подчертава, че настоящото становище изхожда от резултатите от консултацията на КР относно бъдещето на стратегията, започнала през март 2009 г. в Прага, както и на активна проучвателна дейност, проведена в Брюксел, Уелс и Обединеното кралство. Платформата за наблюдение на Лисабонския процес допринесе навременно с изчерпателен анализ на резултатите от консултацията;

46.

счита, че е особено важно КР да продължи да наблюдава изпълнението на новата стратегия по места чрез своята мрежа от контакти и по-специално чрез Платформата за наблюдение на Лисабонския процес.