Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (Регламент за страничните животински продукти)“

COM(2008) 345 окончателен — 2008/0110 (COD)

2009/C 100/22

На 7 юли 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 152, параграф 4, буква б) от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека (Регламент за страничните животински продукти)“

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 октомври 2008 г. (докладчик: г-н NIELSEN).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 21, 22 и 23 октомври 2008 г. (заседание от 22 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 82 гласа „за“, 1 глас „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1   Във връзка с използването на странични животински продукти належаща задача е гарантирането на висока степен на защита на човешкото здраве и на здравето на животните. Европейският икономически и социален комитет приветства предложението на Комисията, което е изградено върху задълбочена подготвителна работа и оценка на придобития опит. Промени в категоризацията би следвало, както се предлага, да бъдат предприемани само след конкретна оценка на риска, извършена от авторитетни научни институти. Изглежда целесъобразно да се изясни връзката на предложението с други области от законодателството, включително по отношение на отпадъците и околната среда.

1.2   Във всеки случай съществува известна нужда от уточняване на определенията в регламента, както и във връзка с одобрението и използването на странични животински продукти в инсталации за производство на биогаз. Освен това би следвало редица специфични случаи да бъдат по-прецизно формулирани, а също и да се проучи дали при наличие на определени предпоставки не е допустимо използването на протеини, добити от странични продукти от свине и птици, за фураж за риба, доколкото няма данни за рискове за човешкото здраве и за здравето на животните.

2.   Контекст

2.1   Комисията желае в регламента относно страничните животински продукти (1) да се съдържат категоризация и контрол, които в по-голяма степен се основават на риска, както и по-ясно разграничаване спрямо правилата относно храни, фуражи, отпадъци, козметични продукти, фармацевтични продукти и медицински изделия. Чрез настоящото предложение Комисията цели също да се намали административната тежест за определени предприятия и да се засили отговорността на операторите, особено при използването на странични продукти извън хранителната и фуражната верига.

2.2   Запазва се категоризацията на продуктите в три категории. Материалът, предизвикващ риск от трансмисивна спонгиформна енцефалопатия (ТСЕ) следва и в бъдеще да не бъде използван за фуражи. За разлика от него материал, който не представлява или представлява съвсем слаб риск, може да бъде използван, но само в зависимост от вида на материала и след оценка на риска, извършена от Европейския орган за безопасността на храните (EFSA), Европейската агенция по лекарствата (EMEA) или от Научния комитет по потребителските продукти. Съгласно предложението някои продукти от категория 2 се прекатегоризират в категория 3, така че вече могат да бъдат използвани за определени видове фуражи. Ако изходният материал, методът на производство и предназначението са безопасни, в бъдеще страничните животински продукти от всички категории ще могат да бъдат използвани в практиката. Освен това се допускат заравяне и изгаряне в случай на поява на болест, както и в ситуации, когато събирането на труповете на животните е трудно осъществимо на практика.

2.3   По отношение на изгарянето на странични животински продукти се прилагат разпоредбите на Директива 2000/76/ЕО (2). Сега обаче се предлага да бъде допуснато използването им като гориво при условия, които гарантират защитата на общественото здраве и здравето на животните, както и спазването на съответните екологични стандарти. Освен това се цели осигуряването на последователност със забраните относно износа на отпадъци (3), а именно по отношение на тяхното приложение в предприятия за производството на биогаз или компост в трети страни, които не са членки на ОИСР.

3.   Общи бележки

3.1   Разпоредбите по отношение на използването на странични животински продукти са широкобхватни и сложни, но визираната цел е законодателството и администрацията да функционират оптимално и ЕС да бъде в състояние и в тази област да продължи да осигурява висока степен на защита на човешкото здраве и на здравето на животните. Разпространението на ТСЕ и заразни болести по животните може да има тежки икономически и социални последици. По принцип ЕИСК може да подкрепи подхода, основаващ се на риска, при който в категоризацията се предприемат промени на базата на конкретни оценки на риска, извършени от подходящи научни институции; целесъобразно е съответно и прилагането на принципите на HACCP (4), при условие че те бъдат хармонизирано транспонирани и прилагани в държавите-членки.

3.2   Предвид нарастващото търсене на протеин, предназначен за фураж за риба, би следвало във връзка с преразглеждането на регламента относно ТСЕ (5) да се прецени дали при определени условия не е допустимо използването на протеини, добити от странични продукти от свине и птици, за фураж за риба, доколкото няма данни за рискове за човешкото здраве и за здравето на животните.

4.   Конкретни бележки

4.1   Предложението предвижда страничните животински продукти и производните им продукти да могат да бъдат унищожавани чрез изгаряне или използвани като гориво. В предложението използването на страничните продукти като гориво не се разглежда като унищожаване на отпадъци, а следва да се извършва при условия, които гарантират защитата на общественото здраве и здравето на животните, както и спазването на съответните екологични стандарти. При това би следвало да се направи по-ясно разграничаване между регламента относно страничните животински продукти и разпоредбите относно отпадъците и околната среда, а също и да се изяснят и по-конкретно да се дефинират определенията в член 3 от Регламента и в директивата относно отпадъците, за да се избегнат проблеми в тълкуването.

4.2   Към инсталациите за производство на биогаз, в които странични животински продукти и производните им продукти се преработват в съответствие със стандартните параметри, се прилагат разпоредбите относно регистрацията и проследяването, но съгласно член 7, параграф 1, буква в) към тях не се прилага изискването за одобрение съгласно член 6, параграф 1, буква б). При изработването на правилата за прилагането обаче, те би следвало да се включват само в необходимата степен в полето на приложение на разпоредбите относно самоконтрола, разделянето на „чисти“ и на „опасни“ зони и т. н., както и изискването за документация за получаването, третирането и по-нататъшния транспорт на суровини.

4.3   Също така, освен съществуващото изискване за едночасова дезинфекция на материал от категория 3 при 70 градуса, би следвало да има възможност за допускане на отклонения в температурата и времетраенето, а спазването би следвало да може да се документира по по-гъвкав начин, отколкото досега.

4.4   ЕИСК изцяло подкрепя използването на глицериновата фаза, получена при производството на биодизел за производството на биогаз, независимо от категорията. Доказано е научно, че нито производството на биодизел, нито получаващите се при това производство странични продукти от всички категории предизвикват какъвто и да било риск, при условие че производството се извършва в съответствие с действащите разпоредби (6).

4.5   Съгласно член 7, параграф 1, буква а) отпада изискването за одобрение за определени дейности, когато съответните предприятия или инсталации имат разрешителни за дейност в съответствие с други законодателни разпоредби. За предприятията-износители обаче би било препоръчително, с оглед на ветеринарния контрол, да направят постъпки за получаване на разрешително в съответствие с регламента относно страничните продукти.

4.6   От гледна точка на опазването на ресурсите, страничните продукти от годни за клане животни би следвало да се причислят към категория 3 (напр. паднали на земята продукти, хронично модифициран материал и др. п.), при условие че продуктите не са били в контакт с материал от категория 2.

4.7   Би следвало да се намери решение за изключване на кръвните продукти от разпоредбите, съдържащи се в член 25, параграф 1, буква в), с цел да се улесни използването на тези продукти като торове.

4.8   Съгласно член 28, параграф 1, буква г) за малки количества странични животински продукти може да се приложи дерогация от разпоредбите за унищожаване. По мнение на ЕИСК при такъв подход е необходима максимална предпазливост поради липсата на възможност за проследяване.

4.9   Съгласно член 12 оборският тор се дефинира като материал от категория 2 и неговото унищожаване и приложение следва да става в съответствие с правилата, посочени в член 20. На това място би трябвало по-добре да се уточни, че оборският тор, който се използва за енергийни цели, различни от инсталации за производство на биогаз, не следва да бъде третиран като отпадък и следователно трябва да бъде изгарян в инсталации за изгаряне, които притежават разрешително или регистрация.

(1)  Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека.

(2)  Директива 2000/76/ЕО от 4 декември 2000 г. относно изгарянето на отпадъците.

(3)  Регламент (ЕО) № 1013/2006 от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци.

(4)  HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Points): Система за анализ на опасността и контрол в критични точки.

(5)  Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии.

(6)  Експертно становище на EFSA от 22 април 2004 г., както и Регламент (ЕО) № 92/2005 на Комисията от 19 януари 2005 г., изменен с Регламент (ЕО) № 2067/2005 от 16 декември 2005 г.