30.4.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/33

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насоки за услугите от общ интерес и глобализацията“

2009/C 100/06

На 17 януари 2008 г. Европейският икономически и социален комитет, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, реши да изготви становище по собствена инициатива относно

„Насоки за услугите от общ интерес и глобализацията“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 24 септември 2008 г. (докладчик: г-н Hernandez BATALLER).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 21, 22 и 23 октомври 2008 г. (заседание от 23 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 50 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

А)	ЕИСК приканва другите институции на ЕС да подготвят общностна инициатива за започване на дебат по същество относно необходимостта да се изготвят насоки за услугите от общ интерес и глобализацията.

Б)	ЕИСК отправя искане към Комисията в съответните доклади за оценка на услугите от общ интерес (УОИ), които представя, да посвещава систематично една глава на глобализацията и въздействието ѝ върху услугите от общ интерес.

В)

По отношение на обществените поръчки и като се прилага необходимата иновация чрез предоставяне на услугите на информационното общество (1), развитието трябва да се стреми да запази основните характеристики на тези услуги и да установи рамка за подходящото им въвеждане (например телемедицина, професионална етика и поверителност на данните).

Г)	Трябва да се поощри установяването в бъдеще на световно управление, насоката на което може да се опира на балансираното участие на международните организации, държавите-членки и заинтересованите страни.

Д)	МОТ и СЗО, които работят по въпросите на труда и здравето, също би трябвало да станат част — посредством статут на наблюдатели, от световното управление в СТО.

Е)	Това управление може да се подпомага от консултативен форум, чиято цел е да определя и преразглежда мерки, които ще се приемат в бъдеще в рамките на УОИ, както и да следи за зачитането на принципите и ценностите, присъщи на услугите от общ интерес.

Ж)

По отношение на управлението на световните обществени блага трябва да започне размисъл за основните аспекти в бъдеще относно световно управление на тези блага. На общностно равнище би трябвало да се изготви програма за действие на европейско ниво, в която да се определят редът и условията за финансиране на тези блага. Би трябвало това световно управление да се занимава с управлението на световните публични блага, като продължи подхода, чието начало бе поставено на срещата на върха на Г-8 в Heiligendamm, посветена на биоразнообразието и енергийните ресурси.

2.   Въведение

2.1   Безспорно услугите от общ интерес играят първостепенна роля във всекидневния живот на европейските граждани до такава степен, че техният принос към социалното, икономическо и териториално сближаване и към устойчивото развитие на ЕС се вписва изцяло в европейския социален модел (2). Те допълват и надхвърлят вътрешния пазар, превръщайки се в предварително условие за икономическото и социално благосъстояние на гражданите и предприятията (3).

2.1.1   Глобализация се нарича явлението на отваряне на икономиките и границите в резултат на нарасналия търговски обмен, движението на капитали, хора и идеи, разпространението на информация, знания и технологии, както и в резултат на процеса на дерегулиране. Този процес, едновременно географски и секторен, не е нов, но се ускори през последните години.

2.1.2   Глобализацията предоставя многобройни възможности, но остава сред основните предизвикателства, пред които е изправен Европейският съюз днес. За да оползотвори в най-голяма степен потенциала за растеж на това явление и да осигури справедливо разпределение на ползите от него, Европейският съюз се опитва да изгради модел на устойчиво развитие чрез многостранно управление, за да помири икономическия растеж, социалното сближаване и опазването на околната среда.

2.2   Въпреки това икономическата глобализация създава нова рамка, в която голямо значение придобиват решенията, взети от някои международни организации като например СТО, които могат да поставят под въпрос оцеляването на услугите от общ интерес като знак за идентичност на този модел.

2.3   В този контекст е необходимо да се намерят уместните международни правни механизми, с чиято помощ ЕС и неговите държави-членки да гарантират надеждността на услугите от общ интерес без да прибягват до стратегии в противоречие с принципите на свободната международна търговия или да вредят на конкурентоспособността на европейската икономика.

2.3.1   Също така, институциите на Европейския съюз би трябвало да обърнат специално внимание на функционирането на органите за саморегулиране, които на световно ниво се занимават с общите рамки на действие на публичните власти в областите, които засягат услугите от общ интерес (напр. Международния съюз по далекосъобщения — ITU).

2.3.2   Член 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз (4) гласи, че ЕС признава и зачита достъпа до услугите от общ интерес, предвиден от националните законодателства и практики в съответствие с Договорите, с цел да насърчава социалното и териториално сближаване, като за първи път прави връзка между тези услуги и основните права (5).

2.3.3   Лисабонският договор укрепва значително ролята на Европейския съюз в икономическата и търговската област. Тази дейност на ЕС в международен план става особено необходима в настоящия контекст на ускоряваща се глобализация на икономиката и укрепване на многостранната търговска система, след първоначалния тласък, даден ѝ от създаването на Световната търговска организация през 1995 г.

2.3.4   Лисабонският договор въвежда общи разпоредби за всяка дейност на Европейския съюз на международната сцена, в глава I на дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС). От друга страна, разпоредбите, съответстващи на общностната политика, понастоящем се съдържат в дял IХ на част трета от ДЕО, членове 131 и 134 относно „обща търговска политика“. Договорът използва този израз за назоваване на набор от институционални механизми за вземане на решения в конкретни материални области за постигане на определени цели, чрез които Общността има възможност да предприема действия в тези области като цяло (6).

2.3.5   В член 131 от ДЕО като цели, присъщи на общностната политика, се определят приносът за хармонично развитие на световната търговия, постепенното премахване на ограниченията пред международния обмен и преките чуждестранни инвестиции, както и намаляването на митническите и други бариери.

2.3.6   Освен това трябва да се вземат предвид последиците, които могат да имат върху концепцията за търговската политика целите на различните хоризонтални политики на Общността като културната политика, политиката за здравеопазване (7), за защита на потребителите, за промишлеността, като последната би могла вероятно да има по-значително и по-проблемно влияние върху общата търговска политика.

2.3.7   ЕИСК вече изрази мнението си, че реформата на Договорите предполага да се направи стъпка напред, особено по отношение на услугите от общ интерес (УОИ), чрез въвеждането в разпоредбите за функционирането на ЕС на обща разпоредба относно услугите от общ икономически интерес (УОИЕ) в член 14, която би трябвало да се прилага във всички политики на ЕС, включително и в тези за вътрешния пазар и конкуренцията, както и включването на протокол към двата договора, отнасящ се до услугите от общ интерес като цяло, включително нестопанските услуги от общ интерес (8).

2.4   Подписаният Договор от Лисабон открива в тази връзка нови перспективи за европейския интеграционен проект, с нови разпоредби, предвиждащи възможността да се предостави по-добре адаптирана наднационална правна рамка за определянето, регулирането на достъпа и функционирането на въпросните услуги във всички държави-членки на ЕС. По-специално това включва:

—	основната роля и дискреционните правомощия на националните, регионалните и местните власти в предоставянето, възлагането и организацията на услугите от общ икономически интерес най-близо до потребителите,

—	многообразието на услуги от общ икономически интерес и различните нужди и предпочитания на потребителите, които може да произтичат от географските, социални и културни различия,

—	високо качество, сигурност, финансова достъпност, еднакво третиране и насърчаване на всеобщия достъп и правата на потребителите.

2.4.1   Някои действия в областта на управлението на глобализацията, предприемани от международните многостранни организации като СТО, биха могли да укрепят тази позиция, по-специално чрез органа за решаване на споровете, който би могъл да играе изключително важна роля.

2.5   В тази наднационална рамка ще бъде по-удобно да се упражнява значително влияние сред международната общност и да се развият необходимите средства за изкореняване на заплахите за европейския социален модел. Той би трябвало да бъде пространство на просперитет, демокрация и екология, конкурентоспособен, солидарен и социално включващ всички граждани на Европа (9).

2.6   Следователно в съвременния международен контекст могат да се посочат различни нива или пластове, които изискват диференциран стратегически подход от страна на ЕС, като например:

2.6.1   Управление на световните обществени блага (въздух, вода, гори и др.). Според неприкосновените принципи за солидарност, като предвидените в „Декларацията за установяване на нов международен икономически ред“ (Общото събрание на ООН, Резолюция 3201 от 2.5.1974 г.), ЕС би трябвало да насърчи изготвянето на наднационална рамка от международните споразумения и решения, които биха могли да се приемат по въпроса.

2.6.1.1   Световните обществени блага са стоки или услуги, абсолютно необходими за личното благоденствие, както и за баланса между обществата в южното и северното полукълба. Доставката на тези световни обществени блага не може да се остави само на националните власти и на пазара; за да бъдат те опазени и произвеждани, е необходимо международно сътрудничество.

2.6.2   Поддържането и развитието на някои услуги от общ интерес за всички граждани на ЕС, като Галилео, които изискват значителни инвестиции на публични средства.

2.6.3   Разпределението на правомощия между ЕС и неговите държави-членки в регулирането на достъпа до някои универсални услуги за електронна комуникация като интернет.

2.6.4   Определяне на функциите на поднационалните звена (федерални, регионални и местни), които подържат, управляват и регулират предоставянето на социални услуги, в контекста на бъдещото прилагане на международни споразумения за либерализация на търговията с услуги във все още нелиберализирани сектори или за които тази възможност по начало е била изключена.

2.6.5   Определяне също така на политическа и правна стратегия, разграничаваща бъдещото състояние на услугите от общ интерес, които се предоставят в мрежа, и другите услуги.

2.6.6   За съжаление услугите от общ интерес не се обсъждат на настоящите международни форуми, което би позволило да се съхранят и разпространят техните принципи и ценности.

2.6.7   Все пак от януари 2003 г. шест международни организации (Световната банка, Конференцията за търговия и развитие на ООН (UNCTAD), Организацията на Обединените нации за прехрана и земеделие (FAO), МВФ, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ООН) имат статут на наблюдатели в СТО, осъществявайки зараждащото се световно управление (което предстои да бъде развито) и разпоредбите на международното право (многостранни споразумения за околната среда, международните трудови конвенции, правата на човека, икономическата и социалната област). Отсъстват обаче Международната организация на труда (МОТ) и Световната здравна организация (СЗО) и затова проблемите на заетостта и на здравеопазването не са застъпени в този зародиш на световно управление. Следователно Европейският съюз би трябвало да препоръча присъствието на тези организации.

3.   Правна рамка по отношение на услугите от общ интерес, която ЕС трябва да запази в рамките на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) и СТО

3.1   През последните десет години институциите на Европейския съюз напреднаха постепенно в изготвянето на концепция и правна рамка относно услугите от общ интерес, без обаче да изготвят изчерпателна обща правна рамка по този въпрос (10).

3.2   Въпреки това следва да се подчертае органичната последователност на Европейския икономически и социален комитет, който в няколко последователни становища (11) подкрепяше една постоянна и консенсусна позиция относно основните правни аспекти на услугите от общ интерес (УОИ) и по-специално (12):

—	да се спазват принципите на равенство, универсалност, техническа и финансова достъпност, надеждност и приемственост, качество и ефективност при зачитане правата на потребителите, и икономическа и социална рентабилност,

—	да се отчитат специфичните нужди на някои групи потребители, като хората с увреждания, със зависимост, в неравностойно положение и др.

3.3   По този повод ЕИСК счита, че не е целесъобразно да се определят изчерпателно УОИ, а е добре да се наблегне на тяхната мисия. Все пак услугите от общ икономически интерес се характеризират с търсенето на поредица компромиси между:

—	пазара и общия интерес,

—	икономическите, социалните и екологичните цели,

—	ползвателите (отделните потребители, включително групите в неравностойно положение, предприятията, местните власти и др.), които имат различни интереси или нужди,

—	въпросите, които са в правомощията на държавите-членки и интеграцията в Общността (13).

3.3.1   От своя страна социалните услуги от общ интерес (14) имат за цел да откликнат на всички неравностойни социални положения, причинени от: болест, старост, трудова неправоспособност, увреждане, несигурност, бедност, социално изключване, токсикомания, семейни и жилищни затруднения, както и трудностите, свързани с интеграцията на чужденците.

3.3.2   Без да се засяга свободата на избор на националните власти, ЕИСК счита, че тези услуги от национален, регионален или местен интерес следва да включват, без изброяването да има изчерпателен характер, услугите от системата на задължителното образование, здравеопазване и социална защита, културните дейности, благотворителността със социална или солидарна насоченост, както и аудиовизуалните услуги, водоснабдяването и пречистването на водите (15).

3.4   ЕИСК счита, че би било по-уместно да се акцентира върху специфичната мисия на УОИ и изискванията (задължения за обществена услуга), на които трябва да отговарят, за да играят тази роля и които трябва да бъдат ясно определени.

3.5   Протоколът за УОИ, приложен към Договора от Лисабон, съдържа тълкувателно определение за тези услуги, което е съвместимо с позицията на ЕИСК. За първи път първичното право на ЕС споменава изрично този въпрос и, предвид неговия задължителен характер, този протокол дава стабилна насока за институционално действие на ЕС на територията на държавите-членки и извън нея.

3.6   По-конкретно, член 2 от протокола гласи, че „разпоредбите на договорите по никакъв начин не засягат компетентността на държавите-членки да предоставят, възлагат и организират нестопански услуги от общ интерес.“

3.6.1   Въпреки че протоколът разграничава ясно стопански и нестопански УОИ, при положение че няма институционален акт, който да класифицира тези услуги и предвид разпоредбите на Декларацията относно разграничаването на областите на компетентност, приложена към Заключителния акт на МПК от 2007 г., и на Протокола относно упражняването на областите на споделена компетентност, приложен към ДЕС и ДФЕС, позицията на държавите-членки по този въпрос остава най-уместната правна рамка, която следва да се вземе предвид.

В този смисъл би било много полезно проследяването на оценките, които ще направи Европейската комисия, на транспонирането в законодателствата на държавите-членки на Директивата за услугите, предвид последващото ѝ въздействие върху преговорите и сключването на Споразумения за либерализация на търговията с услуги, регулирани в ЕС.

3.6.2   Следователно действието на ЕС в тази област към момента зависи от две условия:

а)	изготвянето и приемането на бъдещите вторични правни актове ще трябва да се съобрази с правните традиции на държавите-членки относно понятието, категориите и критериите за функциониране на УОИ;

б)

изготвянето на международни споразумения, включително сключените в рамките на организациите, в които ЕС и държавите-членки са представени, както и определянето на общи позиции в търговски преговори или международни конференции, би трябвало да се извършва след съвместни консултации между държавите-членки и ЕС и във всички случаи да отразява основните елементи, съдържащи се в Договора от Лисабон, и тези на правните режими на държавите-членки за регулиране на УОИ.

4.   Особеният случай на Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС) и СТО

4.1   Световната търговска организация (СТО) е международната организация, отговорна за световните правила на търговия между страните на многостранна основа. Тя се опира на споразуменията на СТО, договорени и подписани от повечето страни, участващи в световната търговия (16).

4.2   Основната й роля е да гарантира по-плавно, предвидимо и свободно движение на търговските потоци. На практика всички решения се взимат с консенсус между всички страни членки и след това се ратифицират от съответните парламенти. Търговските търкания се канализират чрез механизма на СТО за разрешаване на споровете.

4.3   Общото споразумение по търговията с услуги е първият набор от принципи и правила, договорени многостранно, за управление на международната търговия с услуги. Споразумението уточнява секторите на услугите, които страните членки на СТО са готови да отворят за външна конкуренция и определя степента на отваряне на пазарите. Сред тези услуги са някои УОИИ, като финансовите услуги, електронните комуникации, пощенските услуги, транспортът и енергетиката и др.

4.4   ЕИСК е настоявал пред други общностни институции (17) принципите за услугите от общ интерес да определят също позициите на ЕС в търговските преговори и по-специално в рамките на СТО и Общото споразумение по търговията с услуги. По негово мнение би било неприемливо в рамките на международни търговски преговори Европейският съюз да поема ангажименти за либерализация на сектори или дейности, които не са били приети в рамките на правилата за услугите от общ интерес, уточнени в Договора. Необходимостта да се запази възможността държавите-членки да регулират услугите от общ интерес, за да постигат цели в социалната област и развитието, които Европейският съюз си е поставил, означава да се изключат от горепосочените преговори нерегулираните услуги от общ интерес.

4.5   Член I.3, буква б) от ГАТС изключва от обхвата на споразумението „услуга, предоставена в процеса на упражняване на държавна власт“, която в буква в) от същия член се определя като „всяка услуга (в който и да е сектор), която нито се предоставя на търговска основа, нито в конкуренция с един или повече доставчици на услуги“.

4.5.1   Фактът, че в ГАТС не се споменават изрично„услуги от общ интерес“, с изключение на терминологичното определение в член ХХVIII, буква в), ii (18) поражда значителна несигурност относно установяването на консенсусно понятие и подходяща международна рамка за регулиране функционирането на УОИ в рамките на СТО, което може да постави под въпрос някои разпоредби на общностното право.

4.5.2   Освен това, предвид голямото количество правителствени (или публични) мерки, по отношение на които ще се прилага ГАТС съгласно член I.1 (19) от него, както и позицията на апелативния орган, който открито подкрепя идеята споразумението да се прилага по отношение на всички недостатъчно обосновани мерки, които могат да предизвикат изкривяване на търговията с услуги (20), ЕС трябва да приеме единна и твърда позиция в рамките на СТО, запазвайки общите принципи и стойности, които са част от правната рамка на Общността.

4.5.3   Единственото изключение от това правило е посочено в член 2, буква а) и б) от приложението към ГАТС относно услуги, свързани с въздушния транспорт, който изключва от приложението на въпросното споразумение и неговата процедура за уреждане на споровете „правата, свързани с въздушното движение, независимо по какъв начин са предоставени, или услугите, непосредствено отнасящи се към упражняването на правата, свързани с движението“.

4.6   При това положение се откриват различни възможности, по които СТО ще трябва да се произнесе:

4.6.1   При всяко положение е целесъобразно да се насърчи споразумение с всички страни членки, за да се определи понятието „услуга, предоставена в процеса на упражняване на държавна власт“, посочена в член I.3 от ГАТС, така че разпоредбите на буква б) от същия член, която предвижда като цяло либерализация на всички услуги, независимо от икономическия сектор, да не попречи на държавите да приемат изключителни мерки, недопускащи либерализацията на социалните услуги и услугите от общ интерес, без в такъв случай да влязат в противоречие с наложените от ГАТС задължения за премахване на препятствията пред търговията с услуги.

4.6.2   Различната перспектива за оценка на една доставка на услуга и, евентуално, класирането ѝ като УОИ за целите на прилагането на ГАТС, зависи от това дали е насочена към потребителите на тази услуга или към субекта, който я доставя. УОИ могат да бъдат изключени от обхвата на ГАТС единствено при излагане на аргументи в защита на общия интерес на потребителя на услугите, като в този случай няма значение дали услугата се предоставя от орган на държавната власт или от неправителствен орган, национален или чуждестранен.

4.6.3   Необходимостта да се съвмести общностното понятие за публични кредитни субекти и финансови услуги от обществен интерес (например пенсионни планове и публични пенсии) с разбирането, посочено в член първи, алинея 3, буква б), iii) от приложението към ГАТС относно финансовите услуги, който по-конкретно определя, че „услуги, предоставени в процеса на упражняване на държавна власт“ са „други дейности, извършвани от държавни органи за сметка на или с гаранцията, или с използването на финансовите ресурси на правителството“.

4.6.4   Финансовата Г-20 (21) би могла да играе роля на „катализатор“ по отношение на решенията, които трябва да бъдат приети от специализираните международни организации (като СТО, ФАО, Световната банка, МВФ и др.) в областта на финансовите услуги и зачитането на принципите и стойностите на услугите от общ интерес.

---

(1)  Становище на ЕИСК, „Насърчаване на широк достъп до европейската цифрова библиотека за всички“, параграф 1.3 ОВ С 162, 25.6.2008 г., стр. 46.

(2)  Становище на ЕИСК относно „Социалното сближаване: изпълване със съдържание на европейския социален модел“, ОВ С 309, 16.12.2006 г., стр. 119.

(3)  Становище на ЕИСК относно „Бъдещето на УОИ“, параграф 2.1, ОВ С 309, 16.12.2006 г., стр. 135.

(4)  ОВ С 303 от 14.12.2007 г. (Съгласно тържествената прокламация на Европейския парламент, Съвета и Комисията от 2007 г.).

(5)  Становище на ЕИСК относно „Бъдещето на УОИ“, ОВ С 309 от 16.12.2006 г., стр. 135, параграф 3.9.

(6)  Вж. „Los objetivos de la Política Comercial Común a la luz del Tratado de Lisboa“.(Целите на Общата търговска политика в светлината на Лисабонския договор), Miguel Angel Cepillo Galvín в колективния труд El Tratado de Lisboa: salida de la crisis constitucional (Лисабонския договор изход от конституционната криза). Координатори José Martín и Pérez Nanclares, издателство Iustel, 2008 г.

(7)  Становище на ЕИСК относно „Подобряване на качеството и на производителността на труда“, ОВ С 224, 30.8.2008 г., стр. 87.

(8)  Становище на ЕИКС относно „Независима оценка на услугите от общ интерес“, ОВ С 162, 25.6.2008 г., стр. 42.

(9)  Становище на ЕИСК относно „Социалното сближаване: изпълване със съдържание на европейския социален модел“, ОВ С 309, 16.12.2006 г.

(10)  Вж. Резолюция на Европейския парламент A.6-0275/2006 от 26.9.2006 г., Бяла книга на Европейската комисия COM(2004) 374 от 12.5.2004 г.; Съобщение на Европейската комисия, COM(2007) 725 от 20.11.2007 г. и др.

(11)  Вж. Проучвателно становище на ЕИСК относно УОИ, ОВ С 241 от 7.10.2002 г., стр. 119, Становище на ЕИСК относно „Бялата книга за УОИ“, ОВ С 221 от 8.9.2005 г., стр. 17, Становище по собствена инициатива на ЕИСК относно „Бъдещето на УОИ“, ОВ С 309 от 16.12.2006 г., стр. 135.

(12)  Становище на ЕИКС относно „Независима оценка на услугите от общ интерес“, ОВ С 162, 25.6.2008 г., параграф 3.2.

(13)  Становище на ЕИКС относно „Независима оценка на услугите от общ интерес“, ОВ С 162, 25.6.2008 г., параграф 3.7.

(14)  Вж. становище на ЕИСК относно „Съобщение на Комисията: Изпълнение на Лисабонската програма на Общността — социални услуги от общ интерес в Европейския съюз“, ОВ С 161, 13.7.2007, стр. 80.

(15)  Становище на ЕИК относно „Бъдещето на услугите от общ интерес“, ОВ С 309, 16.12.2006 г., параграф 10.3.

(16)  С решение 94/800/ЕО на Съвета от 22 декември 1994 г. (ОВ L 336 от 23.12.1994 г.). Съветът прие правните текстове, произхождащи от многостранните търговски преговори на Уругвайския кръг, приети с подписването на Заключителния акт от Маракеш и създаването на Световната търговска организация.

(17)  Становище на ЕИК относно „Бъдещето на услугите от общ интерес“, ОВ С 309, 16.12.2006 г.

(18)  Този член, посветен на определенията, гласи, че „мерките на страните членки, засягащи търговията с услуги“ включват и „достъпа до и потреблението на услуги във връзка с предоставянето на такива, които тези страни членки следва да предлагат на обществеността като цяло“.

(19)  Който гласи „Това споразумение се прилага за мерки, предприемани от страните членки, засягащи търговията с услуги“.

(20)  Вж. дело „САЩ — мерки засягащи трансграничното предоставяне на услуги в хазартните игри и залаганията“ WT/DS/AB/R(AB-2005-1). Анализ в Moreira González, C. J. „Las cláusulas de Seguridad Nacional“, Madrid 2007, стр. 229 и следващи. Вж. също дело „Европейски общности — режим за внос, продажба и дистрибуция на банани“ WT/DS27/AB/R/197.

(21)  Финансовата Г-20 обединява, освен страните от Г-8, още 11 министри на финансите и управители на централни банки, които представляват общо 85 % от световния БВП, плюс Европейския съюз (чрез страната, която председателства Съвета и председателя на Европейската централна банка).

---