30.4.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/22

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Борба срещу измамите и фалшифицирането на непарични платежни средства“

2009/C 100/04

На 17 януари 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Борба срещу измамите и фалшифицирането на непарични платежни средства“.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 октомври 2008 г. (докладчик г-н IOZIA).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 23 октомври, Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Европейският икономически и социален комитет изразява съжаление, че предприетите досега инициативи за предотвратяване на измамите и фалшифицирането на непарични платежни средства се оказаха недостатъчни за противопоставяне на разпространението на това явление. Както Комисията вече подчерта в своя План за действие за периода 2004—2007 г., въпреки че правната общностна рамка е била подобрена и укрепена, то обменът на информация между участниците от частния и публичния сектор, както и ефективното сътрудничество между съответните власти на държавите-членки все още не са напълно развити.

1.2   Комисията констатира, че основната пречка за ефективното прилагане на превантивна система за борба с измамите е трудността, която съществува при обмена на данни относно извършителите на измами и лицата, изложени на риск от измами в Съюза. За да се гарантират ефективни превантивни действия, изглежда е необходимо да се увеличат формите на обмен на информация относно извършителите на измами чрез подобряване на каналите за сътрудничество между компетентните власти на държавите-членки.

1.3   Допълнителна пречка за ефективна борба срещу измамите в ЕС е липсата на единно законодателство в държавите-членки по отношение на правомощията за разследване на отделните национални администрации, както и различната степен на тежест на наказателните мерки. Ето защо необходимостта от ефективно хармонизиране на националните законодателства изглежда е основният път за ефикасно намаляване на измамите в този сектор, които са типична форма на транснационална престъпност.

1.4   Ето защо Европейският съюз трябва да подобри своята стратегия за борба срещу измамите и фалшифицирането на платежните средства чрез прилагане на различни мерки. За тази цел е необходимо:

—	да бъде развит обменът на информация между участниците от частния и публичния сектор,

—	да се засили сътрудничеството между компетентните власти на държавите-членки,

—	да се хармонизират националните законодателства по отношение на репресивните и превантивните мерки и по-специално по отношение на разпоредбите за защита на данните в ЕС, така че да се даде възможност за трансграничен обмен на информация,

—	към всяка национална компетентна власт да се създаде дигитален архив, който да съдържа данни за характерните елементи, свързани с риска от измами,

—	да се предоставят на Европол функциите, свързани с мониторинг на дейностите за превенция и противодействие на измамите, както и с координация на базите данни,

—

да се организират целенасочени информационни кампании с помощта на сдруженията на потребителите, чрез които да се привлече вниманието на потребителите върху възможните рискове, свързани с употребата на непарични разплащателни средства, и да се насърчи гражданската активност в интерес на една по-ефикасна и навременна борба с измамите.

2.   Разпространение на непаричните разплащателни средства и свързаните с тях измами

2.1   Сегашното равнище на развитие на световната икономика се характеризира със значително разпространение на непаричните платежни средства като кредитни и дебитни карти и плащания онлайн. Делът на операциите, извършвани чрез инструменти за електронни плащания нараства като дял в обема и стойността на националните и трансграничните плащания и тази тенденция в бъдеще ще се ускорява в съответствие с постоянното развитие на пазарите и на технологичния прогрес на системите за електронни плащания.

2.2   Необходимостта да се гарантира разработването на платежни средства като алтернатива на парите в брой в рамките на Европейския съюз е свързана с процеса на либерализация на движенията на капитали и осъществяването на Икономическия и паричен съюз. Съвременната икономика, основана на технологиите, не може да се лиши от една ефективна система за плащания, като се има предвид, че непосредственото ѝ положително въздействие върху конкурентоспособността на финансовия сектор повишава общата ефективност на икономическата система. В действителност е установено, че системите за електронни плащания стимулират разходите за потребление и икономическия растеж, тъй като улесняват закупуването на стоки и услуги. Смята се, че всяка година в Европейския съюз се извършват 231 милиарда транзакции (парични и непарични) на обща стойност 52 000 милиарда евро.

2.2.1   През последните години на световно равнище се наблюдава увеличаване на разпространението на непаричните разплащателни средства. По-специално през 2004 г. броят на непаричните плащания на глава от населението възлиза на 142 (32,3 от които с разплащателни карти) в ЕС-25, на 150 (28,3 от които с разплащателни карти) в държавите-членки, приели еврото, и 298 (47,5 от които с разплащателни карти) в САЩ. През 2006 г. броят на тези операции е 158 (55,2 от които с разплащателни карти) в ЕС-25, 166 (от които 50,5 с разплащателни карти) в държавите-членки, приели еврото и 300 (145,1 от които с разплащателни карти) в САЩ. В Европейския съюз държавите, които през 2006 г. отчетоха по-висок брой непарични транзакции на глава от населението, са Финландия с 294 транзакции, от които 153,9 с разплащателни карти, следвана от Нидерландия с 257 транзакции, от които 103,2 с разплащателни карти и Обединеното кралство с 239 транзакции, от които 111,4 с разплащателни карти (1).

2.2.2   Беше установено, че през 2006 г. Испания е била държавата с най-голям брой POS терминали — 1 291 000 с 1 276 транзакции на терминал на средна стойност 52 евро, след нея се нареждат Франция с 1 142 000 терминали, с 4 938 транзакции на терминал на средна стойност 51 евро и Италия с 1 117 000 терминали с 690 транзакции на терминал на средна стойност 93 евро. С най-висок брой извършени транзакции на POS терминал в Европа е Финландия със 7 799 транзакции на средна стойност 35 евро, въпреки че в нея има 105 000 терминала. И напротив, Ирландия е страната с най-голяма средна стойност на отделните транзакции с кредитни и дебитни карти (94 евро), въпреки че в нея има 53 000 POS терминала (2).

2.2.3   Наличието на хармонизирана правна рамка в Европейския съюз ще даде възможност на доставчиците на услуги да рационализират инфраструктурите и услугите за разплащане, а на ползвателите — да имат по-голям избор и по-високо равнище на защита.

2.3   За да могат да се използват във всички части на света, тези платежни средства трябва да са ефективни, лесни за ползване, широко приети, надеждни и достъпни на относително ниска цена. Тъй като равнището на ефективността зависи от тяхната сигурност, необходимо е да се гарантира максимална степен на техническа сигурност, която е и икономически рентабилна. Подобряването на степента на сигурност следва да бъде измервано въз основа на статистическите данни, свързани с измамите, и чрез определяне на специфични параметри за сигурност.

2.3.1   Разпространението на измамите може да се отрази отрицателно на доверието на потребителите в тези платежни системи и се разглежда като една от основните пречки пред разрастването на електронната търговия. Друга последица от разпространението на измамите е вредата, нанасяна на репутацията на операторите, и на начина, по който потребителите възприемат равнището на сигурност на тези системи.

2.4   Транснационалните измами се срещат по-често, отколкото измамите във вътрешността на отделните държави, особено когато са свързани с плащания от разстояние, най-вече през интернет. Според данните на Комисията (3), през 2000 г. сумата, на която възлизат измамите с разплащателни карти, е 600 милиона евро, което представлява около 0,07 % от оборота в сектора на разплащателните карти за същия период, като се отбелязва по-голямо увеличение при плащанията от разстояние (по телефона, пощата или интернет). По-нови проучвания показаха, че през 2006 г. в Европейския съюз в измами с непарични платежни средства са били замесени 500 000 предприятия срещу 10 милиона неправомерни транзакции, които са нанесли щети за около един милиард евро, което е двойно повече в сравнение с данните за 2005 г. В частност най-силно засегнати от тези измами са били Обединеното кралство, Франция, Италия, Испания и Германия.

2.5   Поради увеличаването на измамите и трансграничния им характер е необходимо да се разработи съгласувана паневропейска стратегия за превенция, тъй като вече приетите от държавите-членки индивидуални мерки не са достатъчни за справяне със заплахата, която представляват измамите, свързани с платежни средства.

2.6   С цел да се даде отговор на нуждите на пазара, както и да укрепне доверието към употребата на новите технологии, е необходимо също така да се положат повече усилия за създаването на сигурен електронен подпис в рамките на вече поетите инициативи чрез Директива 99/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. Наред с другото, електронният подпис е от основно значение и за изпълнението на проекта „e-government“ („електронно правителство“). Проектът STORK, подкрепян от ЕС, има за цел да разреши проблемите, свързани с оперативната съвместимост на системите.

2.7   Комисията посочи, че измамите чрез откраднати или фалшифицирани непарични платежни инструменти се извършват главно от престъпни организации, които често имат сложна структура по отношение на участващите в тях лица, оборудване и логистична подкрепа, оперират на трансгранична основа и използват сложни техники за извършването на измами при плащанията през Интернет или посредством фалшифициране на разплащателни карти. Тези организации са в състояние бързо да променят своя начин на действие, с цел да заобикалят контрамерките, предприемани срещу тях.

2.7.1   При разследванията се установи, че в случаите на по-сложни видове измами, престъпните организации обикновено се придържат към стандартни и изпитани процедури по следната схема:

—

набелязване на търговски обекти, в които през нощта незаконно проникват членове на организацията или остават там скрити след работно време с цел да инсталират – в неработното време на предприятията – сложни електронни устройства в POS системата, свързани с касовите апарати, които могат да прихващат кодове от магнитната лента на разплащателните карти и съответните ПИН кодове,

—	следва изтегляне на по-горе споменатите данни, запазени в тези електронни устройства, физически или по електронен път, като се използва технологията GSM или Bluetooth с цел създаване на кодирани пластмасови копия на разплащателни карти със съответния ПИН код,

—	незаконно възпроизведените кредитни и дебитни карти се използват за закупуване на стоки или за теглене на пари в брой и в страни, различни от тези, в които са били копирани кодовете.

3.   Правна рамка на Общността

3.1   Като се има предвид, че една от основните цели на Европейския съюз е да гарантира пълното функциониране на вътрешния пазар, съществена част от който са системите за плащане, преди години бяха приети конкретни мерки, насочени към приемане на обща стратегия за борба срещу измамите с разплащателни карти, съсредоточени в две основни насоки:

—	хармонизиране на условията на договорите, които регулират отношенията между емитентите и титулярите на карти, и разпоредбите, регулиращи условията на извършване на плащанията,

—	предвиждане от всички държави-членки на мерки за криминализиране на измамите с разплащателни карти с определяне на ефективни и възпиращи санкции.

3.2   Първата насока включва:

—

Препоръка на Комисията 87/598/ЕИО от 8 декември 1987 г.„Отношения между финансовите институции, търговци-доставчици на услуги и потребители“, която доведе до създаване на европейски кодекс за добро поведение в сферата на електронните плащания, с цел да се гарантира въвеждане на системи за защита на потребителите;

—

Препоръка на Комисията 88/590/ ЕИО от 17 ноември 1988 г. относно отношенията между собственика и емитента на картата, с която емитентите на картата бяха призовани да приемат общи условия за договаряне, свързани със сигурността на разплащателния инструмент и на съответните данни, и със задълженията на собственика на картата в случай на загуба, кражба или незаконно възпроизвеждане на разплащателния инструмент;

—

Препоръка на Комисията 97/489/ ЕО от 30 юли 1997 г., с която се цели да се гарантира високо равнище на защита на потребителите в сферата на електронните разплащателни инструменти. В частност в тази препоръка се определя информацията, която трябва да се съдържа в реда и условията за издаване и използване на електронния разплащателен инструмент;

—

Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари от престъпна дейност и финансирането на тероризъм, което доведе до създаване на системата за превенция на изпирането на пари чрез разпоредби за ограничаване на използването на пари в брой;

—

Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, с цел гарантиране координирането на националните разпоредби относно пруденциалните изисквания, достъпа до пазара на нови доставчици на платежни услуги, определяне на изискванията за информация и правата и задълженията на ползвателите и доставчиците на платежни услуги.

3.3   По отношение на втората насока, с оглед на нарастването на измамите и на факта, че превантивните действия са били предприемани главно на национално равнище, се очертаха следните мерки:

—	Съобщение COM(1998) 395 окончателен „Рамка за действие за борбата срещу измамите и с фалшифицирането на непаричните платежни средства“, в което Комисията предложи пакет от мерки, насочени към насърчаване на достатъчно сигурна среда за разплащателните инструменти и съответните помощни средства;

—	Решение на Съвета 2000/642/ПВР от 17 октомври 2000 г. относно условията за сътрудничество между звената за финансово разузнаване на държавите-членки във връзка с обмена на информация, с което бяха определени минимални правила относно сътрудничеството между тези звена;

—

Съобщение COM(2001) 11 окончателен от 9.2.2001 г.„Превенция на измамите и фалшифицирането на непарични платежни средства“, с което Комисията стартира своя План за действие 2001—2003 г. на Европейския съюз за превенция на измамите. В плана се посочва, че превенцията на измамите се основава на сътрудничеството между компетентните публични власти и операторите на системите за плащане. В този контекст беше подчертано, че най-важните подобрения, които трябва да бъдат направени, са приемането на технически средства, повишаващи сигурността на плащанията, като въвеждането на карти с микрочипове, механизми за бързо уведомяване при загуба или кражба на разплащателни инструменти и приемането на средства (ПИН или други кодове) за предотвратяване или ограничаване на възможността за извършване на измами;

—

като съществен елемент за ефикасна стратегия за превенцията на измамите се счита обменът на информация, по-специално между банките и публичните власти в държавите-членки и помежду им. За тази цел в Плана се предвиждаше въвеждането на механизъм за установяване на непрекъснат диалог между всички заинтересовани страни в борбата срещу измамите (емитенти на кредитни карти, банкови асоциации, оператори на мрежи, Европол, национална полиция и т. н.). Освен това Комисията предложи да се проведат международни срещи с участието на ръководители на полицейските структури и магистрати, за да се повиши тяхната информираност по проблема с измамите при плащанията и отражението им върху финансовите системи;

—

Рамково решение на Съвета 2001/413/ПВР от 28.5.2001 г. относно борбата срещу измамите и фалшифицирането на непаричните платежни средства. С това рамково решение държавите-членки бяха призовани да предвидят ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни санкции, включително лишаване от свобода и екстрадиране в случай на измами с разплащателни карти, извършени чрез използване на информационни технологии, електронно оборудване или чрез други специално пригодени устройства: — кражба или друг вид незаконно придобиване на платежен инструмент; — подправяне или фалшифициране на платежни инструменти с цел неправомерно използване; — получаване, придобиване, транспортиране, продажба или отстъпване на друго лице, притежаване и неправомерно използване на незаконно придобити подправени или фалшифицирани платежни инструменти; — непозволено въвеждане, променяне или заличаване на електронни данни или непозволено включване към компютърна програма или електронна система; — неправомерно изработване, получаване, продажба или проектиране на инструменти, компютърни програми или всякакви други средства, специално пригодени за извършване на такива измами.

—

освен това решението очерта специфична рамка за международно сътрудничество, въз основа на която държавите-членки трябва да си оказват взаимопомощ при разследването, свързано с незаконни дейности, предвидени в същото рамково решение. За тази цел държавите-членки следва да определят оперативни контактни точки или могат да използват съществуващи оперативни структури за обмен на информация и за други контакти между държавите-членки;

—

Съобщение на Комисията COM(2004) 679 окончателен от 20.10.2004 г. относно „Нов план за действие на ЕС 2004-2007 г. за превенция на измамите, свързани с непаричните платежни средства“. С плана за действие 2004—2007 г., с който Комисията целеше да засили вече предприетите инициативи за превенция на измамите, за да се подпомогне запазването и нарастването на доверието в плащанията, с оглед на увеличаването на случаите на неправомерен достъп до данни в информационните системи и кражбите на идентичност. Приоритетната цел на Комисията е гарантиране на сигурността на продуктите и на системите за плащания и нарастване на сътрудничеството между публичните власти и частния сектор, която би трябвало да бъде реализирана посредством: — засилване и реорганизиране на работата на Групата от експерти на ЕС по превенция на измамите, — прилагане на координирана стратегия от страна на производителите на платежни инструменти, доставчиците на платежни услуги и на властите, с цел гарантиране максимално икономически ефективно равнище на сигурност на електронните плащания за ползвателите; — обмен на информация между заинтересованите страни с цел ранно откриване и съобщаване за опитите за измами; — засилване на сътрудничеството на европейско равнище между административните власти за превенция на измамите и засилване на уменията за разследване от страна на националните правоприлагащи органи на случаите на измами; — въвеждане на допълнителни средства за уведомяване при изгубване или кражба на разплащателни карти в ЕС.

4.   Бележки и предложения

4.1   Въпреки че правната рамка на Общността беше подобрена и укрепена, обменът на информация между участниците от частния и публичния сектор все още не е напълно развит, така както и ефективното сътрудничество между компетентните власти на държавите-членки. За тази цел, също и с оглед на неотдавнашното присъединявате на нови държави-членки в Европейския съюз, е необходимо всички държави да транспонират в националното си законодателство указанията, които се съдържат в рамковото решение и препоръките.

4.1.1   Комисията констатира, че основната пречка за ефективно прилагане на система за превенция на измамите е трудността при обмен на данни, както относно лицата извършващи и измами, така и относно изложените на риск от измама в ЕС. За тази цел в Плана за действие 2004—2007 г. беше посочена необходимостта от хармонизиране на разпоредбите за защита на данните в ЕС, така че да се даде възможност за трансграничен обмен на информация, като се предвиди и сближаване на сега действащите в Европейския съюз правила в областта на защитата на личните данни.

4.2   За да се гарантират ефикасни превантивни действия, би могло да се разгледа възможността към всяка национална компетентна власт да се създаде дигитален архив, в който компаниите, управляващи картите, да събират следните данни: информация за пунктовете за продажба, за транзакциите, при които има риск от измами, както и идентифициращи данни за пунктовете за продажба и за законните представители на предприятията, чиито договори, позволяващи им да приемат транзакции с разплащателни карти, са били прекратени поради причини, свързани със сигурността, или поведение, свързано с измама, за което са уведомени правоохранителните органи, идентифициращите данни за транзакциите, непризнати от притежателите на разплащателните карти, или транзакциите, за които правоохранителните органи са уведомени, както и информация за банкомати, модифицирани с цел измама. При спазване на националното законодателство този архив може да бъде използван и при анализа на престъпните дейности и в помощ на полицейското сътрудничество, включително и на международно равнище, чиято цел е превенция и преследване на престъпления, извършвани чрез кредитни карти или други платежни средства.

4.3   Освен обмен на информация относно лицата, извършващи измами, е необходимо да се засили сътрудничеството между компетентните власти на държавите-членки, като се предвидят нови инициативи за разширяването на събирането и обмена на информация между заинтересованите страни в превенцията на измамите с особен акцент върху полицията и дружествата, издаващи разплащателни карти.

4.3.1   За тази цел би трябвало да се усъвършенстват вече съществуващите форми на сътрудничество в областта на борбата срещу фалшифицирането на еврото така, че компетентните национални власти да бъдат пряко включени и в превенцията на измамите с непарични плащания.

4.3.2   В тази връзка би трябвало да се прецени възможността да се възложат на Европол — който въз основа на решение на Съвета от 29 април 1999 г. вече има правомощия в борбата срещу фалшифицирането на парични и други платежни средства — специфични задачи за мониторинг на дейностите за превенция и противодействие на измамите с непарични платежни средства с цел:

—	координиране на управлението на дигиталните архиви на всички държави-членки, съдържащи информация за случаите на подправяне на разплащателни карти, за да се даде достъп на компетентните власти на други държави-членки за ефективни разследвания;

—	уведомяване в реално време на емитентите и компаниите за разплащателни карти за наличието на случаи на измами, открити в други държави-членки;

—	улесняване на обмена на информация, предвиден в Рамково решение 2001/413/ПВР от 28.5.2001 г., между полицията и съдебните власти на отделните държави-членки.

4.4   В тази връзка Комитетът би трябвало да се предвиди възможността за свързване в мрежа на полицията и разследващите органи на отделните държави-членки, включени в борбата срещу измамите и с фалшифицирането на непарични платежни средства, за директен обмен на информация посредством сертифицирана система за електронна поща, включително и с цел обмен на специфични бази данни.

4.4.1   Подобна инициатива, която изисква предварително съгласуване на включените в архивите данни и съвместимостта им с националните законодателства по въпроса за защита на личните данни, би била, в съответствие с разпоредбите на член 79 на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г., истинска стъпка напред в борбата с измамите с непарични платежни средства, тъй като разследващите органите биха имали пряк достъп до необходимата информация, в реално време и без да се налагат излишни административни разходи. В тази връзка обаче е желателно да се определят минимални стандарти на европейско равнище относно видовете данни, които могат да бъдат обменяни така, че да се гарантира обща платформа, съдържаща информация, която може да се използва в борбата срещу измамите при спазване на предвидените в Директива 1995/46/ЕО разпоредби относно защитата на личните данни.

4.5   Най-голямата пречка за ограничаване на измамите, извършвани в ЕС, са несъответствията в законодателството на държавите-членки, което регулира упражняването на правомощията за разследване от страна на отделните национални администрации, както и различната степен на репресивните мерки. Това означава, че измами се извършват основно в страните, в които правомощията на контролните органи за извършване на разследване са по-ограничени, или там, където прилаганите санкции са недостатъчни, за да изпълнят превантивната си роля. Действителното сближаване на националните законодателства изглежда е единствената стратегия, която трябва да се следва, за да се води ефикасна борба срещу измамите в този сектор, като се има предвид, че, както вече беше подчертано в Плана за действие 2004—2007 г., предходните инициативи се оказаха недостатъчни за предотвратяване на заплахата от измами, свързани с платежните средства.

4.5.1   В тази връзка (4) е необходимо да се провери дали държавите-членки действително са транспонирали във националното си наказателно законодателство нарушенията, посочени в членове 2, 3, и 4 на Рамковото решение на Съвета 2001/413/ПВР от 28.5.2001 г. относно престъпленията, извършвани чрез платежни инструменти, компютри и със специално приспособени устройства. Като се зачита суверенитета на държавите-членки, би следвало да се провери дали прилаганите санкции за такива нарушения действително са възпиращи, включително и във връзка с размера на предвидената със закон санкция, и в същото време да се хармонизират на равнище ЕС санкциите за измами с подобна тежест, както е предвидено например в законодателството за борбата с изпирането на пари.

4.6   Приемането на предложените инициативи би позволило да се води ефективна борба срещу измамите и би улеснило създаването на Единната европейска платежна зона (SEPA), в която непаричните плащания може да се извършват в цялата еврозона от една единствена сметка и при същите базови условия, независимо от местоживеенето на ползвателите, като се премахне сегашното разграничаване между национални и трансгранични плащания.

4.7   Европейският съюз трябва да укрепи своята стратегия за борба с измамите и с фалшифицирането на платежни средства чрез гама от разнообразни мерки. Информирането на широката общественост е ключов елемент, с който се цели повишаване на информираността на ползвателите на кредитни и дебитни карти, за да могат те да осъзнаят евентуалните рискове, свързани с използването на непарични платежни средства. Потребители, които не са били предупредени, могат да станат жертва на явлението phishing например. Европейските институции трябва да допринасят за информирането на обществеността чрез координирани от Комисията европейски кампании.

4.8   В това отношение ролята на сдруженията на потребителите и на предприятията е от съществено значение: едно тясно сътрудничество между тях би могло да помогне за създаване на система за „ранно предупреждение“, за повишаване на осведомеността и предоставяне на информация относно най-често срещаните и наскоро откритите практики. За да бъде постигната тази цел, изглежда необходимо да бъдат насърчавани целевите информационни кампании, насочени към потребителите, по-специално под формата на практически и лесно дъстъпни съвети, за да се повишат знанията относно фунционирането на разплащателните карти и предпазните мерки, които трябва да се вземат веднага, когато някой сметне, че е станал жертва на измама.

4.9   Ангажиментът на държавите-членки би могъл да бъде отразен в по-строги наказания за измама, които трябва да бъдат ефективно налагани. В случай на престъпления, извършени в други държави в ЕС и — за някои особено сериозни нарушения – също и в трети страни, съответното наказателно право следва да стане приложимо навсякъде, като се разшири Европейското правно пространство. Тази практика започва да се разпространява все повече и предложенията за наказателно преследване на подобни нарушения и за налагане на санкции се увеличават. Като се има предвид, че измамите, свързани с платежни средства, обикновено се извършват от организирани групи и засягат няколко страни, ефикасен инструмент за борба са Конвенцията и Протоколите на Организацията на обединените нации срещу организираната транснационална престъпност, приети от Генералата асамблея на 15 ноември 2000 г. и 31 май 2001 г., в които са предвидени наказателни мерки за престъпления от транснационален характер.

---

(1)  Източник: Комисия на Европейските общности COM(2005) 603 окончателен от 1.12.2005 г., Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно платежните услуги във вътрешния пазар, SEC(2005) 1535.

(2)  Източник: Годишен доклад на Banca d'Italia за 2007 г. — Приложение. Цифрите са по данни от ЕЦБ, BRI, Poste Italiane S.p.A. и Banca d’Italia.

(3)  Източник: Комисия на Европейските общности COM(2004) 679 окончателен от 20.10.2004 г., Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономическия и социален комитет, Европейската централна банка и Европол „Нов план за действие на ЕС за периода 2004—2007 г. за предотвратяване на измамите, свързани с непарични платежни средства“, SEC(2004) 1264.

(4)  Работният документ на службите на Комисията SEC(2008) 511 от 22.4.2008 г.„Доклад за измамите с непарични средства в ЕС: Прилагането на Плана за действие на ЕС за 2004—2007 г.“ подчертава необходимостта от ефективни санкции, предвид на това, че санкциите, прилагани в някои държави-членки са прекалено леки, за да бъдат възпиращи, както това стана ясно от двата доклада относно взетите от държавите-членки мерки за прилагане на Рамковото решение на Съвета, 2001/413/ПВР от 28.5.2001 г., представени от Комисията през април 2004 г. [COM(2004) 356 окончателен] и февруари 2006 г. [COM(2006) 65 окончателен].

---