30.4.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/6

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Доставки на развойни продукти: насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа“

COM(2007) 799 окончателен

2009/C 100/02

На 14 декември 2007 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Доставки на развойни продукти: насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа“

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 октомври 2008 г. (докладчик: г-н VAN IERSEL).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 21, 22 и 23 октомври 2008 г. (заседание от 22 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 70 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   ЕИСК напълно одобрява целта на Комисията да се насърчава стимулирането на иновациите в обществените поръчки из цяла Европа. Ако Европа желае да остане в авангарда на предоставянето на висококачествени и разходоефективни обществени услуги на гражданите, от които имат полза икономиката, социалната и околната среда, тя трябва да се стреми да използва максимално иновациите и технологичния прогрес в обществените си услуги.

1.2.   Изразява съгласие с препоръките на Комисията по отношение на „интелигентния потребител“ като важен предшественик на по-проактивното отношение към съвременните практики за доставки от страна на публичните власти. По правило качеството на договорите с частни доставчици ще доведе до по-висока степен на „интелигентно“ ангажиране на публичния купувач.

1.3.   ЕИСК изразява съгласие с Комисията по отношение на това, че създаването на възможности за иновации и приложни технологии в областта на обществените поръчки ще бъде плодотворно за Европа по два начина: първо, като се повишава качеството на обществените услуги и доброто съотношение стойност-цена, от което имат полза данъкоплатците; и второ, като се създават нови възможности за иновации за бизнеса, а по този начин се допринася цялостно за постиженията и конкурентоспособността на иновациите в Европа.

1.4.   ЕИСК подчертава, че независимо от това какви са потенциалните ползи от новите или различните подходи в областта на обществените поръчки, правилното транспониране и прилагане на Директивите от 2004 г. (1) („Директивите“) остава приоритет. Традиционните и културните отношения често са дълбоко вкоренени. Практиката показва, че за правилното прилагане в държавите-членки се изисква постоянен мониторинг, заедно с обмяна на опит и най-добри практики.

1.4.1.   В наши дни обществените поръчки обхващат много широки области и нови парадигми. ЕИСК подчертава, че трябва ясно да се разграничава провеждането на обществени поръчки от публичните власти и от предприятията за обществени услуги, особено когато става дума за насърчаване на иновациите. Предприятията за комунално-битови услуги, повечето от които участват в иновативни проекти от над сто години, разполагат с повече професионални умения и опит с високотехнологични проекти, които им позволяват да се справят с последните иновации. Същото се отнася за областта на отбраната, въпреки че Европа, за разлика от САЩ, не разполага с такива големи бюджети и съответната база на предлагането от целия континент. Ето защо в настоящото становище ударението е поставено върху властите, тъй като предприятията за комунално-битови услуги вече са способни да управляват НИРД.

1.5.   Изглежда, че Комисията е твърде уверена в пренасянето на полезния опит от САЩ, що се отнася до обвързването на технологиите, иновациите и обществените поръчки в Европа. ЕИСК изказва опасения, че няма да е много лесно да се създадат сравними възможности. Понастоящем в Европа поръчките в областта на комунално-битовите услуги и отбраната и свързаните с тях иновации се развиват преди всичко въз основа на националните условия и експертен опит.

1.6.   По принцип, в областта на обществените поръчки Европа се различава от САЩ по това, че ѝ липсва:

—	един голям пазар и сходни условия за високотехнологичните МСП навсякъде на континента,

—

общ език,

—	специалните отношения с Пентагона и технологичните компании, и

—	преливането от военните към гражданските продукти и приложения.

1.7.   ЕИСК желае ясно да заяви, че споделя възгледа на Комисията, че трябва да използваме всяка възможност за насърчаване на иновациите, за да развиваме обществени услуги с подобро качество и стойност. Затова Комисията би трябвало да насърчава публичните власти да се опитват да извличат полза помежду си от най-добрите си практики.

1.8.   Публичните купувачи би трябвало да бъдат стимулирани да са отворени към иновативни и алтернативни („вариантни“) решения, а не да продължават да купуват непременно от едни и същи доставчици. Те би трябвало да се стремят да получат добро съотношение стойност-цена, а не просто най-ниската цена. Обмяната между центровете на познанието в тази област в някои държави-членки може да е полезно като служи за пример в цяла Европа. По този начин купувачите могат да бъдат насърчавани да развиват необходимите умения, за да бъдат интелигентни потребители и после постепенно да трупат опит. Притежаването на тези умения и опит е задължително изискване.

1.9.   Относно иновациите, публичните купувачи трябва да започнат прозрачен диалог по техническите въпроси много преди да публикуват покана за представяне на оферти, за да се осведомят за съвременното състояние на техниката на пазара и да дадат на пазара възможността да разбере по-добре проблема, който трябва да бъде разрешен, и следователно да предложи оптимални решения.

1.10.   ЕИСК препоръчва да се подхожда внимателно към включването на мнозинството от публичните власти в иновативни процеси или като първи потребители. В повечето случаи на публичните власти липсват възможности за развиване на уменията и опита, за да участват в истински иновативни проекти; рисковете са съществени и изискват управление от най-високо качество, като се има предвид, че вероятността от провал е съвсем реална.

1.11.   Би трябвало да се изгради мрежа от опитни професионалисти и организации в държавите-членки, която да може да се използва при нужда за подобряване на собствените ресурси на купувача за по-авангардни иновативни проекти.

1.12.   Въпреки че в приложението са описани процедурите за сключване на договори за доставки на развойни продукти, които, при все че не попадат в обхвата на Директивите по силата на изключенията (2), отговарят на съществуващата правна рамка, все пак има опасност от неспазване, дори и непреднамерено. ЕИСК препоръчва на купувачите да се запознаят с приложението и внимателно да спазват препоръките, направени в него. ЕИСК настоятелно препоръчва на публичните власти при най-малкото съмнение, било от страна на възлагащия публичен орган или на потенциалните доставчици, да искат предварително разрешение от Комисията, за да се предпазят от евентуално обвинение в нарушаване на правилата за получаване на държавна помощ или при изключения от директивите, както и да предоставят информация за това на всички потенциални доставчици.

1.13.   Комисията с право подчертава важността на правата върху интелектуалната собственост. ЕИСК добавя, че трябва изключително внимателно да се подхожда при тяхното създаване, разпределение и управление. Това не е обикновена област на дейност.

2.   Предистория и контекст

2.1.   През 2004 г. Съветът прие настоящите директиви относно обществените поръчки, възлагани от предприятия за обществени услуги (3) и публичните власти (4), които заедно достигат до около 16 % от европейския БВП.

2.2.   Целта на директивите е да определи редица логически свързани недискриминационни и прозрачни правила, които да гарантират отварянето на дотогава напълно или частично затворените пазари, като насърчават конкуренцията между доставчиците и по-изгодните съотношения между цена и полза за органите на управление и гражданите.

2.3.   По време на изработването на окончателните предложения бяха проведени пространни дискусии, за да се гарантира, че директивите са приложими на практика и подходящи за постигането на целта.

2.4.   Междувременно директивите се транспонират в националните законодателства. Но прилагането им на практика на национално и регионално равнище се оказа съвсем не лесно. Процедурите изискват умения, професионализъм и опит, които все още не са доусъвършенствани сред възлагащите публични власти. В много случаи процесът на научаване протича дълго време.

2.5.   Тъй като иновациите са централна тема в Лисабонската стратегия, държавите-членки и Комисията предприемат разнообразни инициативи за разглеждане и анализиране на това как да се насърчават иновациите в практиката на обществените поръчки въз основа на директивите.

2.6.   В последно време Комисията предприе, редом с други, следните инициативи:

—	десет препоръки за добра практика, които са необходими за успешно осъществяване на обществените поръчки (5) (Наръчник в 10 точки),

—	дискусии между служители на Комисията и националните директори за изследвания в областта на ИКТ (6) в държавите-членки доведоха до конкретни предложения относно доставките на развойни продукти (7), които са обсъдени по-надолу в раздел 4 на настоящото становище,

—	в рамките на Плана за действие в областта на екологичните технологии (8), инициативата на ГД „Околна среда“ относно технологичната верификация и съответните сертификати,

—	току-що започна работа експертна група по управление на риска в областта на обществените поръчки към ГД „Изследвания“.

2.7.   Инициативите на Комисията се опират и са вдъхновени от новаторски доклади, като доклада на г-н Aho „Създаване на иновативна Европа“ (9) и съобщението „Инициатива за водещи пазари в Европа“ (10). И в двата документа изрично се посочва, че обществените поръчки могат и трябва да бъдат ценен източник на иновативни СМР, стоки и услуги (11). В пет от шестте (12) сектора, посочени от Инициативата за водещи пазари в Европа като особено подходящи за иновативни проекти, има много широко място за иновации в публичната сфера.

2.8.   Консултациите със заинтересованите страни разкриха редица критерии за водещ пазар, сред които са критериите „налагано от потребителите, а не от технологиите, търсене“ и „стратегически и икономически интерес“, като и двата представляват особен интерес за публичните купувачи. Във всички консултации се подчертава широко споделяната необходимост чрез обществените поръчки да се подкрепят повече отколкото в миналото иновативни СМР, стоки и услуги в Европа.

2.9.   Наръчникът в 10 точки, публикуван през м. март 2007 г., произтича от доклада на г-н Aho и излага добрата практика, свързана с иновативни решения в областта на обществените поръчки, като изброява десет важни точки относно това как се става „интелигентен потребител“ (13). Понятието „интелигентен потребител“ е обсъдено по-надолу в параграф 3.14.

2.10.   Със Съобщението си относно доставките на развойни продукти (14) Комисията въвежда нов инструмент за активизиране на иновациите в обществените поръчки. Като спазва разпоредбите на директивите от 2004 г., Комисията желае да насърчи възлагането на договори за услуги за НИРД от публичните купувачи на потенциалните доставчици, които да покриват етапите на НИРД преди пускането на продуктите на пазара, а именно — етапите на проектиране, изработване на прототип, изпитване и въвеждане в производство, като спира до търговско производство и продажба.

2.11.   ЕИСК приветства радушно всеки опит да се насърчават иновациите в областта на обществените поръчки. В този смисъл ЕИСК приветства всички документи и последващи консултации и дискусии между политици и купувачи, които помагат за подготвянето на почвата за стимулиране на иновативния потенциал на индустрията в ЕС в полза на обществото.

2.12.   Но предмет на настоящото становище е разглеждането на:

—	концепцията за доставките на развойни продукти, както е представена в Съобщението и приложението към него;

—	това как доставките на развойни продукти наред с други инициативи могат да допринесат за подобряване на климата за желани иновативни СМР, стоки и услуги;

—	това до каква степен и по какъв начин възлагането на обществени поръчки разполага с правилните инструменти за насърчаване на иновации в обществените услуги; и

—	това внимателно да се прецени къде са ограниченията и рисковете.

3.   Бележки

3.1.   В Наръчника в 10 точки (15) ясно са изложени десет добри практики, които могат да помогнат на публичните власти да се справят ефективно с иновативни решения в областта на обществените поръчки; той се явява като солидна основа, върху която да се надгражда. Но превръщането на този наръчник в практика изисква да се направи много повече. В някои области се изискват повече положителни действия, а в други трябва да се работи предпазливо.

3.2.   Успехът на обществените поръчки зависи от това добрата практика да отговаря на директивите. Директивите насърчават единния пазар, като по този начин помагат на Европа в конкуренцията с други търговски зони с големи вътрешни пазари. Добрата практика и директивите се неделими.

3.3.   Някои държави-членки все още са в процес на транспониране на директивите от 2004 г. (вж. параграф 2.4), а други установяват несъответствия с националното си законодателство. Тези недостатъци затрудняват извличането на всички ползи от директивите.

3.4.   От практична гледна точка, с общото нарастване на сложността на договорите за обществени поръчки става очевидна необходимостта от подобряване на уменията и опита на всички, които се занимават с това. По-конкретно, в организацията на купувача трябва да се насърчава култура, подходяща за успешното реализиране на сложни проекти.

3.5.   За да процъфтяват иновациите, от съществено значение е да има достъпен пазар. Само тогава могат да се изплатят разходите — на пари, време и усилия — за иновациите. Иновациите са съществен елемент, за да може икономиката да расте и да укрепва.

3.6.   В изпълнение на Лисабонската програма от 2000 г. беше взето решение обществените поръчки да играят роля за насърчаване и подкрепа на иновациите.

3.7.   Докато основните документи на Комисията за иновациите, посочени в раздел 2, се отнасят общо до двата публични сектора — публични власти и предприятия за комунално-битови услуги, без да се прави разграничение между тях, ЕИСК нарочно привлича вниманието към съществуващите разлики в естеството на организациите, съставляващи двата сектора.

3.8.   Предприятията за обществени услуги, както и отбранителният сектор и части от сектора за здравни услуги, отдавна са спонсори, ползватели, купувачи и разработчици на иновативни проекти, което им осигурява необходимите умения и опит. Не бива с лека ръка да се пренебрегва техният управленски опит в справянето с рисковете и сложността на иновациите.

3.9.   Публичните власти могат да се учат от предприятията за комунално-битови услуги, отбранителния и други сектори с опит в успешното управление на иновативни проекти. Най-малкото, те могат да научат повече за това кои са ресурсите в организацията, които могат да бъдат посветени на проекта. В краткосрочен план може да е възможно да се наемат хора от съответните отдели в организациите, които наскоро са се пенсионирали, но желаят още няколко години да поработят, което ще осигури ценен източник на опит.

3.10.   Иновациите представляват прилагането на новаторски подходи към осъществяването на проектите. Те могат да се прилагат при осъществяването на СМР, стоки и услуги. Научноизследователските и развойни дейности са важни предшественици на иновативните проекти. Трябва да се прави разлика между теоретични и приложни изследвания: теоретичните изследвания се провеждат главно от университетите и научните центрове; те осигуряват теоретична и практическа основа, на която да стъпи НИРД. Приложните изследвания се състоят от теоретична и практическа работа, насочена към създаването на база за развитието на един или повече проекти. Настоящото становище не се занимава с теоретичните изследвания, освен доколкото като такива могат да бъдат описани доставките на развойни продукти, обсъдени в Раздел 4.

3.11.   По принцип не съществува голяма разлика между публичния сектор и търговския сектор по отношение на това как да се управляват иновативни проекти. Но, разбира се, съществуват дребни разлики: публичният сектор е обект на надзор в степен, от която търговският сектор е предпазен. Всяко авангардно новаторство е съпътствано от провали; това е цената за напредъка. Въпреки че чрез спазването на строга дисциплина трябва да се стремим към свеждане до минимум на неуспехите и да се учим от тях, отдаването на прекалена самокритика заради тях възпрепятства понататъшното развитие.

3.12.   В текста на директивите от 2004 г. вече са замислени договори, включващи иновации. Не е необходимо допълнително законодателство, а само да се знае как се управляват иновативни проекти в техните рамки.

3.13.   Във всички проекти, включващи иновации — както всъщност и в много други — купувачът трябва да притежава характеристиките на „интелигентния потребител“. Характеристиките са подробно описани в Наръчника в 10 точки и с настоящото становище се подчертава тяхното важно значение.

3.14.   Накратко, интелигентният потребител трябва да е отворен към нови идеи, но и да е дисциплиниран при управлението им. Нужни са хора с опит и придобити умения за управление на иновативни проекти. Но най-вече организацията, до самия ѝ връх, трябва да е в съзвучие с необходимото за осъществяването на иновативни проекти. Без такава култура хората на работния фронт не могат да успеят.

3.15.   Иновативните проекти могат да бъдат удобно разделени на три категории, всяка със своите специални характеристики и всички с някои общи аспекти. В настоящото становище, освен ако не е посочено друго, „продукт“ включва СМР, стоки и услуги.

3.16.   Трите категории:

а)	Приемане на иновативен продукт за задоволяване на установена нужда, но с малък или никакъв ефект върху метода на работа на купувача. Предлага ползи с малко рискове или смущения.

б)	Възприемане на иновативен продукт, който изисква от купувача да адаптира метода си на работа. Предлага съществени потенциални ползи, но с някои рискове и е необходимо да се разработят нови процедури и да се обучи персоналът.

в)

Участие в иновативен проект. Участието на купувача може да бъде в по-голяма или по-малка степен, като варира от истинските съвместни проекти, които започват с определяне на проекта, до това да бъде първи потребител, участващ в изпитанията на етап бета (16), който изкупува първите единици от предпроизводството.

3.17.   За участието на публичните купувачи в иновациите непосредствено най-важна, а и най-ефективна в насърчаването на иновациите, както и най-лесна за прилагане, е категория (а). При нея се изисква от купувача да бъде отворен към различни варианти (17) — алтернативни решения — и да разполага с хората, които са способни да оценяват различните оферти от гледна точка на това коя е „икономически найизгодната“.

3.18.   Категория б) е ценна за купувача, който се стреми да подобри работата си посредством новаторски продукти, което често пъти може да налага известно доразработване, за да се интегрира новият продукт в оперативната работа. Изискват се умения за излагане на изискванията по ясен начин, така че те да не бъдат ненужно ограничаващи, както и се изисква участието на хора от отделите в организацията на купувача, които ще ползват продукта, и от техническите отдели. Ресурсите, които купувачът трябва да използва, не са незначителни, а, ако проектът се управлява добре, рисковете за интегрирането могат да бъдат преодолени и ползите да бъдат далеч повече от вложените усилия.

3.19.   Категория в) е най-трудната. Да се дефинират и разработят съвсем нови решения от нулата само по себе си представлява по-висок технологичен риск отколкото да се извършват промени с натрупване, за да се адаптират или интегрират новоизлезлите на пазара продукти в съществуващите процеси б). Малко са организациите — с изключение на споменатите в параграф 3.8. (отбранителния сектор и др.) — които притежават умения и опит за пълноценно участие в истински иновативни проекти от категория в). Рисковете са значителни и изискват управление от най-високо качество. Въпреки че ползите могат да бъдат съществени — иначе би било безсмислено да се предприема проектът, опасността от провал е реална. Видът проекти, визирани в Съобщението, попадат в категория в).

3.20.   Съобщението навежда на мисълта, че купувачът би могъл да реализира иновативен проект като доставка на НИРД до етапа на оригиналното разработване на първите продукти. За последващи доставки на търговски обеми на крайни продукти изискването за провеждане на конкурентна тръжна процедура трябва да се оценява поотделно за всеки случай в съответствие с директивите относно обществените поръчки. Обикновено фирмите сами си изработват проектираните от тях неща, поне докато не стане възможно на практика лицензираното им производство. ЕИСК застъпва позицията, че разпределянето на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), възникващи от проекта, и уреждането на тяхното управление би трябвало да се обсъди внимателно от практическа и търговска гледна точка преди започването на проекта.

3.21.   Знае се, че процедурата, визирана в Съобщението, се прилага в Съединените американски щати. Въпреки че примери се намират и в общия отбранителен сектор (поръчката за въздушен танкер, която вероятно може да бъде разделена между Boeing и Airbus), такива примери идват основно от областта на електрониката. В нея, с изключение на екранирането на интегрални схеми срещу електромагнитни импулси, търговската и военната сфера са по-близо една до друга отколкото другаде.

3.22.   Когато се правят сравнения със Съединените американски щати, не бива да се забравят структурните разлики между САЩ и Европа. САЩ от отдавна са хомогенна държава, която израсна въз основа на почти неограничените физически ресурси — земеделие, злато, петрол, хора и, с изключение на периода след 1929 г., капитали. Това доведе — с изключение до неотдавна в банковото дело – до развитието на дългогодишен единен пазар и инфраструктура, която да го обслужва. Все още има какво да се направи преди и Европа да се ползва от същите предимства. Но при все това и въпреки очевидните силни страни на САЩ, остават области, в които САЩ не достигат сегашното състояние в Европа, като това е най-забележимо в почти универсалното обезпечаване на здравни грижи.

3.23.   Освен на рисковете от технически провал — присъщи за всеки иновативен проект — финансовите рискове, които произтичат от неспазването на правилата за държавната помощ, трябва да се отделя внимание и на прозрачността, недискриминацията и прилагането на Директивите и те са обсъдени по-надолу в параграф 4.3: Държавна помощ.

4.   Приложение — SEC(2007) 1668 — към Съобщението: „Доставки на развойни продукти — Работен документ на Комисията“

4.1.   Предложената схема („Схемата“)

4.1.1.   Основен принцип: Когато купувачът прилага разпределяне на рисковете и ползите на пазарни цени, научноизследователските и развойни услуги могат да бъдат доставяни по режима на Изключенията (18) на Директивите (19) и да бъдат използвани за проверяване на иновативни решения към изискванията (към предварителна мярка преди поканата за представяне на оферти за търговски обеми от крайните продукти), като по този начин стимулират създаването на иновативни идеи изобщо.

4.1.2.   Важно предварително условие: купувачът трябва да се запознае с дейностите и възможностите на потенциалните доставчици, както и ясно да определи нуждите си с оглед на крайния резултат без да поставя ненужни ограничения.

4.1.3.   Провеждане: щом се установи изискването и се идентифицират потенциалните доставчици, предлага се купувачът да осъществи триетапен проект за НИРД, като започне с разумен брой доставчици (напр. пет), които постепенно да бъдат сведени до двама и да завършат предхождащата търговската реализация фаза и бета изпитанията. След това изискването за производство трябва да бъде обявено на търг според разпоредбите на директивите.

4.2.   Бележки

4.2.1.   Най-общо схемата се опира на практиките за възлагане, прилагани в отбранителния сектор в различни страни; те са горе-долу сходни навсякъде по света и са добре познати.

4.2.2.   Отбранителната индустрия се отличава с това, че трябва да гледа далече напред въз основа на политически и тактически предположения, които по естеството си не могат да бъдат точно формулирани. Проведени са много изследвания и ограничени развойни дейности — както е посочено в Схемата, от които произтичат малко производствени програми. Проектите за НИРД, а и договорите за производство често пъти са обект на продължителни изменения в резултат на появяването на нова тактическа и политическа информация през дългите периоди, в които се осъществяват; затова е повсеместна практика да се надвишават разходите. Но ако се управляват правилно, предприеманите от гражданските публични власти разработки не би трябвало да подлежат на същия поток от изменения.

4.2.3.   Трябва да остане открит въпросът дали такава схема е подходяща за части от публичния сектор, в който има по-малко опит с високотехнологични проекти за НИРД.

4.2.4.   Поражда се очевидна загриженост за това, че изключенията, предвидени в директивите за договорите за услуги за НИРД, които не са предназначени за изключително ползване от купувача, могат да се използват антиконкурентно, за да се развиват национални водещи компании, като по този начин се подронва постигането на целта на директивите да се помогне за развитието на паневропейски единен пазар.

4.2.5.   Ако се предположи, че се започнат проекти по Схемата, е необходимо да се обърне повече внимание на някои подробности.

4.3.   Държавни помощи

4.3.1.   В началото на всяка процедура за доставка по Схемата трябва да се постави въпросът за държавната помощ, както е отбелязано в приложението. Дали има или не елемент на държавна помощ в конкретен проект, а ако има, дали е оправдан, излиза отвъд обхвата на настоящото становище. Но въздействието на несигурността върху проекта по Схемата със сигурност попада в обхвата му.

4.3.2.   В Съобщението доставките на развойни продукти са определени като подход за доставка на научноизследователски и развойни услуги, при който се прилага разпределение на рисковете и ползите между възложителите и доставчиците по начин, който не може да бъде квалифициран като държавна помощ. ЕИСК препоръчва на купувачите внимателно да анализират приложението, в което е описан пример за осъществяването на доставки на развойни продукти в съответствие със съществуващата правна рамка. При съмнения, когато се започват първите пилотни проекти за доставки на развойни продукти, е препоръчително да се получи от Комисията предварително разрешение по въпроса за потенциална държавна помощ или друго нарушение и за това разрешение да се предостави доказателство на потенциалните доставчици. Във всеки случай определянето на това дали има държавна помощ е сложен въпрос.

4.3.3.   Ако се окаже, че е имало държавна помощ и тя е незаконна, може да се изиска от доставчика да възстанови стойността ѝ без да има възможност да получи компенсация от купувача, с когото е сключил договор за НИРД. По този начин доставчикът е изложен на материален, а може би и неподлежащ на застраховане риск. Фактът, че бенефициерът на незаконната държавна помощ (доставчикът) трябва да върне получените пари, без да има право да си ги получи от купувача, разбира се не е типичен само за договорите за НИРД; същото правило важи и за всеки друг договор за доставка. Фактът, че се използва валидирана процедура за доставка (напр. процедура от директивите) не предоставя абсолютна гаранция за липсата на държавна помощ, тъй като доставчиците биха могли да бъдат облагодетелствани по преки и по косвени начини. Това че се използват Изключенията, само по себе си не намалява, нито увеличава риска от неспазване на изискването за провеждане на доставката по прозрачен и недискриминационен начин на пазарна цена.

4.3.4.   Най-добре е да се увеличи степента на опит във всички отдели, занимаващи се с обществени поръчки, така че те да могат да прилагат правилно критериите за проверка за липса на държавна помощ. Тези критерии включват извършване на доставката по прозрачен и недискриминационен начин на пазарна цена. Този опит е важен навсякъде, тъй като тези критерии не са уникални само за договорите за НИРД; същите критерии се прилагат към всеки друг договор за доставка, въпреки че рисковете при договорите за доставки на развойни продукти може би са по-големи.

4.3.5.   В Приложението са описани критериите, чрез които да се гарантира на засегнатите, че проектът за доставка на развойни продукти не представлява държавна помощ. Ето защо ЕИСК препоръчва на Комисията и на държавите-членки да помислят как да насърчават обучението и споделянето на знания при започването на пилотни проекти за доставки на развойни продукти в съответствие с правната рамка, за да се избегне рискът за публичните власти — и техните доставчици — по-късно да се изправят пред проблеми с държавната помощ.

4.3.6.   Въпреки че не е въпрос на държавна помощ, ако изключенията от Директивите, предвидени за някои видове услуги за НИРД, се окажат невалидни, тогава договорът се връща обратно в обхвата на директивите. Съгласно Директивата за повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки договорът, за който се е смятало, че не е направено правилно обявление или че е бил предмет на „клауза за запазване на съществуващото положение“, би бил обявен за „недействителен“ (20). При тези обстоятелства доставчикът би бил изложен на риск да не му се заплати за извършената работа. Този риск, който вероятно и не подлежи на застраховане, не е присъщ само на договорите за НИРД, но той нараства с прилагането на Изключенията, предвидени в директивите за услуги за НИРД. Трябва да се действа предпазливо и да се търсят съвети.

4.4.   Риск

4.4.1.   Всяка програма за НИРД е съпроводена от рискове; не всички иновативни проекти постигат желаните резултати. В Схемата правилно се заявява, че рисковете и ползите трябва да се споделят между купувача и доставчика. Но се поставя ударението върху съображенията за държавната помощ и принципите от Договорите, които, вероятно неизбежни, усложняват допълнително една и без това сложна материя.

4.4.2.   Както при управлението на всеки риск, страните би трябвало да постигнат съгласие по споделянето на отговорността си за рисковете, които всяка от тях е в най-изгодно положение да управлява, и да поддържат продължителна връзка, за да гарантират, че не се появяват рискове, нито че рискът нараства без да бъде забелязан и смекчен.

4.4.3.   Вприложението се разглеждат договорите с фиксирана цена, при които публичният орган определя максимална сума и кани оференти да подадат оферти на или под максималната цена с идеята, че доставчикът/доставчиците ще субсидират проекта в по-голяма или по-малка степен за сметка на получаване на правото на експлоатация. Такива условия може да са привлекателни за доставчици, които имат готов достъп до по-широк пазар за плодовете на развойната дейност, но въвеждат елемент на усложняване в случаите, когато възможността за по-широка експлоатация не е непосредствена, но ползите за купувача са съществени. В такива случаи купувачът вероятно трябва да предвиди друг начин на действие.

4.5.   Интелектуална собственост

4.5.1.   Правата върху интелектуалната собственост, които възникват, представляват важна част от Схемата. Важно е кой има права и до каква степен това се отразява на правното основание за проекта, както и практическият резултат от извличане на полза от НИРД.

4.5.2.   По същество има три начина за защитаване на интелектуалната собственост:

—	патенти — законен монопол,

—	авторско право — то съществува за всяко оригинално произведение,

—	тайна — когато нито патентът, нито авторското право предоставят ефективна защита.

4.5.3.   Патентите са най-силната и търговски най-използваната форма на защита за истински фундаменталните изобретения, за които могат да се издават лицензи на трети страни. Те са и най-скъпи. Освен ако изобретението не отговаря на тези критерии или проектът е в индустриален сектор, където патентите се използват като оръжие в конкуренцията, да се патентова вероятно би било пропиляване на пари. Патентите са и много скъпи за защитаване.

4.5.4.   Авторското право не предполага разходи; то просто съществува. Но за разлика от патента, собственикът на авторското право трябва да докаже, че нарушителят действително е знаел, че материалът носи авторското право и въпреки това го е копирал. Независимото възпроизвеждане на материал с авторски права, при което възпроизвеждащият не е виждал материала, който копира, не може успешно да бъде оспорено.

4.5.5.   Тайната се използва широко в търговския сектор за защита на конкурентното предимство. Изключително важно е да се опази тайната на едно изобретение, когато съществува намерение то да бъде патентовано; ранното му разгласяване може да го лиши от правото да бъде патентовано. В случаите, в които нито патентът, нито авторското право предлагат ефективна защита на ценно от търговска гледна точка изобретение, единственото решение е да се запази то в тайна. Фирмата Coca-Cola ревниво пази формулата на едноименната си напитка.

4.5.6.   Докато тайната е ефективен начин за защита на интелектуалната собственост и при някои обстоятелства може да бъде единственото възможно средство, тя не се вписва добре в контекста на прозрачността.

4.5.7.   Формулирането на тръжните спецификации за провеждане на последващи търгове за доставка на търговски крайни продукти като функционални, а не като прескриптивни продуктови спецификации, може да помогне за изпълнение на изискванията за прозрачност към конкуриращите се оференти без да се разкриват подробности от техническото приложение на отделните решения, разработени във фазата, предхождаща търговската реализация.

4.5.8.   Очевидно правата върху интелектуална собственост са много важни в пилотните проекти за НИРД, както са визирани в Схемата. Но трябва да се подхожда много внимателно и разумно в тяхното създаване, разпределение и управление. Това не е обикновена област на дейност.

4.5.9.   В доставките на развойни продукти правата върху интелектуална собственост се разпределят между купувачи и доставчици: доставчиците запазват собствеността върху правата върху интелектуална собственост, а купувачите — правото на ползване без лиценз, както и правото да изискват от участващите фирми да издават лицензи за ПИС на трети доставчици при справедливи и разумни пазарни условия. Безлицензното право на ползване позволява на публичните купувачи да използват резултатите от НИРД за вътрешно ползване без да трябва да заплащат разходи за лицензи на участващите фирми. Правото да изискват от участващите фирми да издават лицензи за ПИС на трети доставчици на пазарни цени позволява на публичните купувачи да гарантират достъп до достатъчно голяма и конкурентна верига на доставки, като същевременно позволява на участващите фирми да получават приходи от ПИС, които са възникнали за тях по време на проекта за доставка на развойни продукти. В Европа публичните купувачи може да нямат опит в оценяването на пазарната стойност на ПИС и затова се препоръчва обучение и споделяне на опит в оценката на съотношението риск-ползи по отношение на ПИС.

4.5.10.   Публичните власти трябва да се учат от най-добрите практики при закупуването и продаването на ПИС, които съществуват в частния сектор, както и от типичните клаузи в стандартните правителствени договори за ПИС за споделяне с доставчиците в областта на обществените поръчки, които се използват по света.

4.6.   Квалификации на доставчиците и купувача

4.6.1.   Очевидно потенциалните доставчици трябва да имат уменията за управляване на иновативни проекти; техният опит относително лесно може да се определи от „интелигентния потребител“.

4.6.2.   Потенциалните купувачи трябва да имат и уменията да управляват такива пилотни проекти. Натрупването на познания за съвременното състояние на техниката на съответния пазар, изготвянето на спецификацията с изискванията с оглед на крайния резултат, договарянето с избраните доставчици и техният подбор, управлението на проекта и свързаните с него рискове изискват задълбочени умения и опит в рамките на организацията на купувача. Ако в организацията — отгоре до долу, липсва подходяща за управлението на такива пилотни проекти култура, тогава рискува провалът да ѝ струва скъпо. Разбира се, това са характеристиките на „интелигентния потребител“.

---

(1)  Директиви от 2004 г.: за обществените услуги 2004/17/ЕО; координирането на процедурите 2004/18/ЕО.

(2)  Клаузи за изключенията:

—

За предприятията за обществените услуги - член 24, буква д): Поръчки във връзка с някои услуги, които са извън обхвата на настоящата директива. Настоящата директива не се прилага към поръчки за услуги за: д) научни изследвания и експериментални разработки, различни от тези, при които ползите остават изключително за възложителя при извършването на собствената му дейност, при условие, че възнаграждението за предоставената услуга е изцяло заплатено от възложителя.

—

За публичните власти — член 16, буква е) — Специфични изключения. Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки за: е) услуги за научни изследвания и експериментални разработки, когато ползите не остават изключително за възлагащия орган при извършване на неговата дейност при условие, че той изцяло е заплатил услугата.

(3)  2004/17/ЕО.

(4)  2004/18/ЕО.

(5)  Наръчник в 10 точки „Ръководство за прилагане на иновационни решения при възлагането на обществени поръчки — 10 елемента от добрата практика“ SEC(2007) 280.

(6)  ИКТ: Информационни и комуникационни технологии.

(7)  „Доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа“, COM(2007) 799 окончателен и Приложението към него. SEC(2007) 1688.

(8)  Приоритетните действия по Плана за действие в областта на екологичните технологии са: стимулиране на научноизследователската и развойна дейност; мобилизиране на средства; помагане за създаване на търсене и подобряване на пазарните условия.

(9)  „Creating an Innovative Europe“ („Създаване на иновативна Европа“), Доклад на независимата експертна група в областта на научноизследователската и развойна дейност, създадена след срещата на върха в Хамптън Корт, м. януари 2006 г.

(10)  „Инициатива за водещи пазари за Европа“, COM(2007) 860 окончателен.

(11)  Други документи на Комисията, които заслужават внимание, са напр. съобщението „Повече научни изследвания и иновации — инвестиции за растеж и заетост: общ подход“. Публикувано през 2005 г., ISBN 92-894-9417-4.

(12)  Електронно здравеопазване, защитни текстилни артикули, устойчиво строителство, рециклиране, биопродукти, възобновяема енергия.

(13)  „Ръководство за прилагане на иновационни решения при възлагането на обществени поръчки — 10 елемента от добрата практика“ SEC (2007) 280.

(14)  „Доставки на развойни продукти: Насърчаване на иновациите с цел обезпечаване устойчивостта и високото качество на обществените услуги в Европа“, COM(2007) 799 окончателен и Приложението към него. SEC(2007) 1668.

(15)  „Ръководство за прилагане на иновационни решения при възлагането на обществени поръчки — 10 елемента от добрата практика“ SEC (2007) 280.

(16)  Концепцията за провеждане на тестове алфа и бета произлиза от софтуерната промишленост.

—	Алфа изпитанията представляват симулирани или действителни оперативни изпитания от потенциалния ползвател или от независим изпитателен екип, обикновено на място при разработчика.

—	След тях се провеждат бета изпитанията. Версиите на софтуерни продукти, известни като бета версии, се пускат сред ограничен кръг ползватели, различни от екипа на създателите, така че да се проведат още независими изпитания, които да гарантират, че в продукта остават малко дефекти.

(17)  Директива относно координирането 2004/18/ЕО, член 24 — варианти:

1.	Когато критерият за възлагане е икономически най-изгодната оферта, възлагащите органи могат да разрешат на оферента да предложи варианти в офертата си.

2.	Възлагащите органи посочват в обявлението за поръчка дали разрешават или не представянето на варианти; без това посочване представянето на варианти не се разрешава.

3.	Възлагащите органи, които разрешават представянето на варианти, излагат в документацията за поръчката минималните изисквания, на които трябва да отговарят вариантите и специфичните изисквания за тяхното представяне.

4.

Само варианти, които отговарят на минималните изисквания, предвидени от тези възлагащи органи, се приемат за разглеждане. При процедури за възлагане на обществени поръчки за доставки или услуги, възлагащите органи, които са разрешили представянето на варианти, не могат да отхвърлят вариант само на основание, че изборът на този вариант би довел до сключването на договор за услуги вместо на договор за доставки или обратно.

(18)  Наръчник в 10 точки „Ръководство за прилагане на иновационни решения при възлагането на обществени поръчки — 10 елемента от добрата практика“ SEC(2007) 280.

(19)  Вж. бележка под линия 2.

(20)  Директива 2007/66/ЕО („Повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане“), Член 2г, Недействителност (Държавите-членки гарантират, че даден договор се смята за недействителен от преразглеждащ орган, който е независим от възлагащия орган, или че неговата недействителност е резултат от решението на такъв преразглеждащ орган в следните случаи: a) ако възлагащият орган е възложил обществена поръчка без предварително публикуване на обявление за обществена поръчка в Официален вестник на Европейския съюз, без това да е допустимо според Директива 2004/18/ЕО).

---