30.4.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/114

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки в областта на отбраната и на сигурността“

COM(2007) 766 окончателен — 2007/0280 (COD)

2009/C 100/18

На 24 януари 2008 г. Съветът реши, в съответствие с член 47, параграф 2, член 55 и член 95 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за директива на Европейския парламент и Съвета относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки в областта на отбраната и сигурността“

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие становището си на 1 октомври 2008 г. (докладчик: г-н OPRAN).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 21, 22 и 23 октомври 2008 г. (заседание от 23 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 46 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения

1.1.   Широк диалог между социалните партньори

1.1.1.   Комитетът отбелязва с голямо удовлетворение, че експертите от държавите-членки, както и представителите на отбранителната промишленост, включително заинтересованите страни, и за пръв път ръководители от страна на социалните партньори, изиграха активна роля в подготовката на предложението за тази директива и участваха активно в разработката на документа, приет от Комисията на 5 декември 2007 г. Консултациите с представители на организираното гражданско общество в ЕС — многостранни и двустранни — обхванаха всички аспекти на поръчките в областта на отбраната (търсене, доставки, регулаторна рамка и продукти).

1.2.   Ограничение на приложението на „член 296“

1.2.1.   Комитетът застъпва убеждението (1), че предложеното от Комисията решение, при пълно зачитане на прерогативите на държавите-членки в областта на отбраната, гарантира чрез новаторски подход съответствието, от една страна, с член 296 от Договора (относно отбраната) и член 14 на действащата директива за обществените поръчки (в областта на сигурността), като предоставя на държавите-членки правото да изключват поръчките в тази област, доколкото това е необходимо за защита на техни основни интереси, свързани със сигурността, и от друга страна, съдебната практика на Европейския съд и неговото изрично изискване за ограничаване на изключенията за договорите, свързани с отбраната, само до изключителни случаи (2).

1.2.2.   Предложената Директива за обществените поръчки в областта на отбраната има за цел да намали броя на случаите, в които държавите-членки се позовават на член 296, тъй като съществуващите правила на ЕК за възлагане на обществени поръчки се смятат за непригодени към спецификите на оръжията, мунициите и военните материали.

1.2.3.   Член 296 ще бъде запазен, което означава, че държавите-членки все още ще имат възможност да го прилагат, ако преценят, че договорите са с такава степен на чувствителност/секретност/, че дори разпоредбите на новата директива не са достатъчни за защитата на техните интереси, свързани със сигурността. Поради това съществува тясна връзка между новата директива и член 296.

1.2.4.   В интерес на съответствието между първичното законодателство на ЕС (Договорът) и вторичното законодателство (директивите), двете трябва да имат еднакво приложно поле. В противен случай е възможно да възникне правна несигурност.

1.3.   Объркването, което понастоящем се създава от едновременното съществуване и от произволното използване на два валидни „списъка на оръжията на Европейския съюз“ от възлагащите органи в държавите-членки, и от предприятията, следва да бъде отстранено във възможно най-кратък срок, чрез избор на общ списък, валиден за всички процедури за възлагане на поръчки и търговия. Оптималното решение би могло да се постигне чрез приемане и използване на общ списък на оръжията на ЕС за целия спектър от приложения, обхванат от двете нови директиви, предложени от Комисията. В момента двата най-важни варианта са следните:

1.3.1.   Вариант 1: Да продължи да се използва „Списъкът от 15 април 1958 г.“ за тези дейности — най-вече заради осигуряването на приемственост и защото е познат и удобен за ползвателите с предишен опит; от друга страна, известно е, че този списък е твърде общ и обхватът му е твърде широк — от съставянето му преди 50 години никога не е бил актуализиран и не обхваща изцяло новите технологии, необходими за посрещане на твърде осезаемите и комплексни заплахи;

1.3.2.   Вариант 2: Да започне да се ползва „Общият списък на оръжията на ЕС“, приет от Съвета на 19 март 2007 г. и актуализиран на 10 март 2008 г., включително и оборудването, включено в приетия от Съвета на 7 юли 2000 г.„Кодекс за поведение на Европейския съюз при износа на оръжие“; същият кодекс ще се използва и във връзка с новата директива за трансфери на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността.

1.4   Член 296: все още валиден в специални случаи (3)

1.4.1.   Комитетът счита за неубедителни стъпките, предприети от Комисията за невъвеждане в новата директива на член 14 от действащата Директива 2004/18/ЕО за възлагане на обществени поръчки (секретни поръчки) и за използване вместо това на пряко позоваване на съответните членове от Договора относно обществената сигурност (по-конкретно членове 30 и 296). Това може да създаде у възлагащите органи объркване за това какво се смята за подходящо и какво за неподходящо.

1.4.2.   Тъй като повечето обществени поръчки за доставка на специална отбранителна техника и техника за сигурност съдържат най-малкото някаква част секретна или поверителна информация, Комисията реши да включи в новата директива конкретни разпоредби за сигурността на информацията. Ако всички „секретни поръчки“ или всякакви поръчки, предвиждащи „специални мерки за сигурност“ бъдат изключени, без да бъдат дефинирани, приложното поле на новата директива би било много стеснено и ще се породи значителен риск подобно ограничение да промени съществено естеството на предложението.

1.4.3.   От друга страна, Комитетът приема двустепенен подход на Комисията за решаване на този чувствителен въпрос:

—	секретните поръчки не бива да бъдат изключени автоматично от приложното поле на новата директива, но…

—	при необходимост, държавите-членки могат да ги изключват,

и смята, че предложената от Комисията процедура не е неразумно решение за всички участници, но от друга страна също препоръчва включването на съответните елементи на член 14 от общата директива за обществените поръчки като подходящ компонент в Директивата за обществените поръчки в областта на отбраната.

1.5.   Правна рамка за възлагането на обществени поръчки

1.5.1.   По преценка на Комитета, новата директива напълно съответства на спецификата на процедурите по възлагане на обществени поръчки (за строителни работи, доставки и услуги) (4) в областта на отбраната и сигурността, тъй като:

1.5.1.1.   поръчките за оръжие, муниции и военни материали, възлагани от възлагащите органи, са изключени от обхвата на Споразумението по държавните поръчки на Световната търговска организация (СТО);

1.5.1.2.   във всяка държавa-членкa съществува един единствен възложител — правителството (5);

1.5.1.3.   изисква се гарантиране на дългосрочна сигурност на доставките (6);

1.5.1.4.   на равнище държава-членка е необходима висока степен на свобода в процеса на възлагане.

1.5.2.   По отношение на НИРД, ЕИСК е съгласен, че пазарните механизми и обявяването на публични търгове не винаги са реалистични варианти, тъй като част от тези дейности се осъществяват от самите държави-членки, които често установяват дълготрайни отношения с научноизследователски и технологични организации и предприятия, с цел разработване на системи за нуждите на въоръжените сили.

—	Тези отношения могат да бъдат под формата на спираловидно развитие или други механизми, осигуряващи приемственост и растеж в процеса на разработване.

—	Комитетът не е убеден, че настоящите формулировки в проектодирективата отразяват в достатъчна степен тези реалности и изразява опасение, че ако бъде направено изкуствено разделение между НИРД и производствения процес, това ще има отрицателни последствия за държавите-членки и промишлеността.

1.6.   „Купувай европейското“ — решение на отделните държави-членки

1.6.1.   Относно предложението за избягване на принципа „купувай европейското“/„европейски избор“ или клаузата за „реципрочност“, Комитетът счита, че подходът на Комисията е приемлив за държавите-членки, като бъдат взети предвид следните аспекти:

1.6.1.1.   Директивата ще установи правила как да се извършва снабдяването с отбранителна продукция, но няма да определя кое оборудване да се купува. Това е решение на клиентите, т.е. държавите-членки.

1.6.1.2.   Остава в прерогативите на отделните държави-членки да решават дали да отворят конкуренцията за доставчици извън ЕС в съответствие със Споразумението за държавни поръчки (GPA).

1.6.1.3.   Възлагащите органи отново ще имат свободата да канят само предприятия от ЕС или да включват предприятия извън ЕС.

1.6.2.   В заключение Комитетът счита, че заявяването на „европейски избор“ не представлява протекционизъм, а по-скоро необходима стъпка за „ребалансиране“ на международното индустриално и технологично сътрудничество в областта на отбраната, особено по отношение на САЩ.

1.7.   Търговия със страни извън ЕС

1.7.1.   Относно търговията с отбранителна продукция с трети страни, ЕИСК счита, че новата директива няма да промени сегашната ситуация и представлява правилно решение.

1.7.2.   Секторът ще продължи да се управлява главно от правилата на СТО и по-конкретно от Споразумението за държавни поръчки (GPA).

1.8.   Създаване на ЕПОТ — Европейски пазар на отбранителна техника

1.8.1.   ЕИСК счита, че новата директива представлява сериозна стъпка към създаването на дълго желания Европейския пазар на отбранителна техника (ЕПОТ), понеже:

1.8.1.1.   Отварянето на вътрешния пазар за отбранителните продукти ще подобри конкурентоспособността на ЕПОТ.

1.8.1.2.   ЕИСК смята, че въвеждането на прозрачни и конкурентни правила за възлагане на обществени поръчки, приложими в целия ЕС, е от особена важност за успешното създаване на ЕПОТ. То ще доведе до по-голяма откритост на пазарите на отбранителни продукти между държавите-членки в полза на всички: въоръжените сили, данъкоплатците и предприятията.

1.9.   Офсетна политика  (7)

1.9.1.   Комисията е избегнала конкретните и преки предложения относно офсета, тъй като го смята за непродуктивен и нарушаващ механизмите на пазара, но в същото време осъзнава, че по този въпрос има различни мнения.

1.9.2.   Действително, държавите-членки и предприятията имат различен опит в използването на този инструмент и нямат единно виждане по отношение на него. Понастоящем Европейската агенция по отбраната (ЕАО) проучва начини за справяне с тази практика и за превръщането ѝ в предимство при разработването на европейската отбранителна технологична и промишлена база (ЕОТПБ), докато офсетът съществува, като същевременно осъзнава, че при наличие на добре работещ ЕПОТ тази практика вече няма да бъде необходима.

2.   Предложения

2.1.   Комитетът настойчиво препоръчва всички инициативи на ЕС в областта на отбраната и сигурността да се предприемат на най-високо политическо равнище: Европейският съвет, върховният представител за ОВППС и управителният съвет на ЕАО на равнище министри (ЕАО — УСРМ).

2.2.   ЕИСК счита, че европейските институции следва да концентрират своята подкрепа върху следните основни цели на отбранителната индустрия:

2.2.1.   да се постигне ефективност на функционирането и конкурентоспособността на ЕОТПБ в глобален контекст, да се гарантира ранното идентифициране на реални промишлени и военни цели, към които има сериозен интерес, както от страна на големи предприятия, така и от МСП;

2.2.2.   да се популяризират в международен мащаб основните програми на този важен промишлен сектор;

2.2.3.   да се подкрепят настоящите и бъдещите инвестиции в разработването на иновационни технологии;

2.2.4.   да се гарантират работните места в отбранителната промишленост на равнище ЕС, тъй като поддържането на човешките ресурси, т.е. професионалните корпуси на квалифицирани служители в сектора, представлява основно условие за устойчив растеж на сектора и за развитие и приложение на съществуващите технологии;

2.2.5.   да се даде тласък на сектора чрез създаване на еднакви конкурентни условия за всички участници, не на последно място чрез премахване на намесата в дейността на предприятията;

2.2.6.   да се насърчават инициативите на Европейската агенция по отбраната, която трябва да бъде в състояние да играе ролята на катализатор на инициативите, предприети от една или няколко държави-членки. ЕАО може да спомогне да се разшири кръгът на държавите-членки, които участват в програмите — например в случая с бъдещия европейски тежкотоварен транспортен хеликоптер, безпилотните летателни апарати, софтуерните тактически радиостанции и други.

2.3.   Комитетът препоръчва на Европейския съвет, върховния представител за ОВППС и ЕАО–УСРМ — да извършат оценка и подбор и да обявят окончателното решение относно списъка на отбранителна техника и продукти, които следва да се използват от всички участници от ЕС в ЕПОТ и ЕОТПБ, като направят своя избор измежду следните алтернативи:

2.3.1.   Най-вече поради съображения за приемственост, продължаване на ползването на списъка от 1958 г., въпреки че той е твърде общ и има твърде голям обхват и никога не е бил актуализиран от приемането му преди 50 години.

2.3.2.   Замяна на все още използвания сегашен стар списък с „Общия списък на оръжията на ЕС“, приет от Съвета на 19 март 2007 г. и актуализиран на 10 март 2008 г., включително и оборудването, включено в приетия от Съвета на 7 юли 2000 г.„Кодекс за поведение на Европейския съюз при износа на оръжие“, преименуван на „Общ списък на оръжията на ЕС“. Вече беше прието този кодекс да се използва във връзка с новата директива за трансфери на свързани с отбраната продукти в рамките на Общността.

2.3.2.1.   Комитетът счита за възможно решение сливането на актуализирания списък от 1958 г., определящ оборудването и технологиите, които са предмет на дерогация, с „Общия списък на оръжията на ЕС“, определен в „Кодекса за поведение на Европейския съюз при износа на оръжие“.

2.3.3.   Комитетът счита, че Европейската агенция по отбраната следва да бъде основна движеща сила в сектора, като действа като форум за междуправителствена дискусия относно бъдещето на отбранителната промишленост, НИРД в областта на отбраната и разширяването на европейската отбранителна технологична и промишлена база (ЕОТПБ).

2.3.4.   Едновременно с това, Комитетът признава правомощията на Европейската комисия и особено важната роля, която тя играе в областта на обществените поръчки, както и при активирането и укрепването на европейската отбранителна технологична и промишлена база и счита, че опитът на Европейската комисия ще бъде полезен в рамките на усилията ѝ за преструктуриране и развитие на отбранителната промишленост на държавите-членки.

2.3.5.   Комитетът признава значението на вземането под внимание на интересите и предложенията на самата отбранителна промишленост в процеса на разработване на европейска политика в областта на отбранителната техника. Въпреки това, Комитетът счита, че дейността на ЕАО може да бъде значително подобрена, като се възприеме официалното, по-тясно участие на представители на отбранителната промишленост и на неправителствени професионални експерти в работата на дирекциите на ЕАО. Тези представители и експерти (членове на организираното гражданско общество) следва да бъдат представени в управителният съвет на агенцията, при условия, които все още предстои да бъдат определени по отношение на техния статут, правото на изказване, гласуване и т.н.

2.3.6.   Отново с оглед на прилагането на Кодекс за поведение по отношение на обществените поръчки в областта на отбраната, Комитетът признава, че всички държави-членки на ЕС и НАТО следва да могат да участват в програми за сътрудничество според техните финансови, индустриални и технологични възможности, и че интересите на „малките и средни държави“ следва да бъдат отчитани в достатъчна степен.

2.4.   Комитетът смята, че за целите на статистическата оценка и правилното извършване на сравнения, Комисията следва периодично да представя доклад за напредъка относно прилагането на директивата, структуриран както по отделни държави, така и на равнище Общност.

2.5.   Комитетът счита, че приложното поле на предложената директива следва да бъде разширено и да обхване цялото Европейско икономическо пространство (ЕИП).

3.   Обща информация

3.1.   Настоящо положение

3.1.1.   Много държави-членки се възползват в голяма степен от член 296 от ДЕО (8) и член 14 от директивата за обществените поръчки (2204/18), като изключват правилата на ЕС почти автоматично при поръчките за снаряжение за армията и силите за сигурност. С други думи: „Де факто, изключението е правило!“

3.1.2.   В областта на обществените поръчки липсва европейско законодателство, подходящо за възлагане на специални обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността.

3.1.3.   Използването на нехармонизирани стандарти пречи на сътрудничеството при програмите за НИРД, възлагането на поръчки и производството.

3.1.4.   По отношение на търсенето, 27 национални клиенти изпитват големи затруднения при хармонизирането на техните военни изисквания и обединяването на тяхната покупателна сила в проекти за възлагане на общи поръчки.

3.1.5.   На равнище ЕС, регулаторната рамка, която съдържа 27 различни варианта на национални правила и процедури за всички приложими области (износ, трансфери, поръчки и др.), се превръща в основно препятствие пред конкурентоспособността и сътрудничеството и поражда значителни допълнителни разходи (9).

3.1.6.   Създаването на Европейски пазар на отбранителна техника (ЕПОТ) е ключов фактор в подкрепа на целите на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО).

3.2.   Конвергенцията „отбрана-сигурност“

3.2.1.   Комитетът приветства инициативата на Комисията за включване на специалните невоенни поръчки в областта на сигурността в приложното поле на новата директива, като счита, че:

3.2.1.1.   При днешната стратегическа обстановка заплахите са транснационални и асиметрични (10); разделителната линия между военните и невоенните въпроси, вътрешната и външна сигурност все повече се размива и изисква комплексен отговор.

3.2.1.2.   Армията и службите за сигурност често работят съвместно и ползват еднакво оборудване, произведено по еднакви технологии, от едни и същи предприятия.

3.2.1.3.   Невоенните обществени поръчки в някои области, като например борбата срещу тероризма, могат да бъдат също толкова специални, колкото и поръчките за военна продукция и изискват същите или дори по-големи гаранции за сигурност в процеса на възлагането.

3.2.1.4.   Когато спецификациите на обществените поръчки за нуждите на армията и силите за сигурност са еднакви, изглежда съвсем логично да се прилагат същите правила за възлагане на поръчките.

3.2.2.   Комитетът също така смята, че равното третиране на всички европейски институции, имащи отговорности в областта на отбраната, националната сигурност и разузнаването, представлява оптималното решение.

3.3.   Въвеждане на новаторски решения

3.3.1.   За да се удовлетворят специфичните изисквания на сектора, новата директива предлага три конкурентни процедури, както и прагматичен подход за постигането на напредък:

—	процедурата за договаряне с публикуване на обявление за поръчка (11) е разрешена без да е необходима конкретна обосновка,

—	могат да се използват ограничена процедура  (12) и състезателен диалог  (13),

—	все пак, откритата процедура, която включва разпределение на спецификациите до всеки икономически оператор, който иска да се запознае с тях, беше счетена за неподходяща от гледна точка на конфиденциалността и изискванията за сигурност на информацията, които се отнасят за тези договори.

3.3.1.1.   В процедурите са включени конкретни разпоредби за сигурност на информацията (14), за да се осигури защита на чувствителната информация срещу нерегламентиран достъп.

3.3.1.2.   Включването в процедурата на специални клаузи за сигурност на доставките ще гарантира, че въоръжените сили се снабдяват своевременно, особено по време на криза или въоръжен конфликт:

а)	с процедурата се създава общ режим за подходящи гаранции, подкрепен с ясен метод за извършване на сравнение;

б)	Комитетът счита, че решението на Комисията новата директива да обхваща само конкретни договори в областта на отбраната и сигурността, за които действащата директива за обществени поръчки е неприложима, е целесъобразно;

в)	тези договори се отнасят за доставка на военно снаряжение (например: оръжие, муниции и бойно снаряжение) и оборудване за сигурността, което е специално и по същество сходно с отбранителното оборудване;

г)	поръчките за неспециално и невоенно оборудване остават в обхвата на действащата директива за обществени поръчки (2004/18), дори когато тези поръчки се възлагат от възлагащите органи в областта на отбраната и сигурността.

3.4.   Правна основа на проекта за директивата съставляват:

3.4.1.   Принципът на осигуряването: изискването да се сложи край на нарушенията, произтичащи от липсата на общностни разпоредби за координиране на действащите процедури за обществени поръчки.

3.4.2.   Принципът на пропорционалността: доколкото разпоредбите на директивата се прилагат цялостно, тяхното транспониране в националното законодателство ще позволи на всяка от държавите-членки да вземе под внимание специфичните аспекти и характеристики на специалните поръчки, които те правят в областта на отбраната и сигурността.

3.5.   Избор на инструменти

3.5.1.   При транспонирането на директивата държавите-членки могат, ако желаят, да въведат законодателство, приложимо за всички техни обществени поръчки, включително за специални поръчки в областта на отбраната и сигурността.

3.5.2.   Новият инструмент следва да предлага висока степен на гъвкавост, да гарантира подходящо равнище на прозрачност и да подобрява достъпа до пазара на чуждестранни доставчици и в частност на малките и средни предприятия;

3.5.3.   За да действа напълно, директивата следва да бъде подкрепена от стандартизация и подходящ режим на движение в рамките на ЕС.

3.6.   МСП и Европейската отбранителна промишленост

3.6.1.   Що се отнася до практическото прилагане на Кодекса за поведение по отношение на обществените поръчки в областта на отбраната, Комитетът подчертава основната роля, която играят малките и средни предприятия — доставчици на отбранителна техника и технологии при развиването на националните и европейските военни възможности — както от гледна точка на приноса им към научните изследвания, така и при осигуряването на заетост.

3.7.   Заключителен въпрос

3.7.1.   Както при всички други реформи, рискът се поражда от това, че всеки се съгласява по принцип, че трябва да се направи „нещо“, но не одобрява никакви практически мерки или не подписва какъвто и да било документ или споразумение, което да даде тласък на сектора.

3.7.2.   Основен въпрос: Колко дълго може да оцелее европейката отбранителна технологична и промишлена база, ако Европа продължава да отлага реформите, които се приемат за неизбежни?

---

(1)  В своето становище Комитетът заявява своята позиция и отбелязва, че: 1) страните, които образуват основното ядро на икономическия, индустриален и технологически потенциал на Европа подкрепят запазването на дерогацията, свързана с националната сигурност в съответствие с член 296 на Договора за създаване на Европейската общност (ДЕО); 2) прилагането на член 296 от ДЕО е ограничено от съдебната практика на Съда на Европейските общности.

(2)  Обществени поръчки, възложени в областта на отбраната и сигурността, попадат понастоящем в обхвата на Директива 2004/18/ЕО извън изключенията, които възникват при ситуациите, определени с членове 30, 45, 46, 55 и 296 от Договора. Съдът на европейските общности постановява систематично в свои решения, че позоваването на дерогации от правото на Общността, включително обхванатите от член 296 от Договора, трябва да се ограничава до изключителни и ясно определени случаи.

(3)  Според Съда това изключение е сведено до „изключително и ясно определени случаи“ и „не подлежи на разширено тълкуване“.

(4)  Даден договор може да се счита за договор за доставка на строителни работи, само ако неговият предмет покрива конкретно изпълнението на дейности съгласно раздел 45 на „Общия терминологичен речник, свързан с обществените поръчки “ (CPV).

(5)  С изключение на придобиването на незначителни количества от частни дружества в областта на сигурността и местни власти.

(6)  Сигурност на доставките: специфичните потребности на държавите-членки с оглед на сигурността на доставките за специални обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността оправдават специалните разпоредби, както от гледна точка на договорните изисквания, така и на критериите за подбор на кандидатите.

(7)  Процедура, изискваща чуждестранният продавач на отбранително оборудване, в случай на доставки, оценени на стойност по-висока от сумата, определена от правителството на страната на възлагащия орган, да се ангажира с общо задължение за възлагане поръчки на индустрията на държавата, възложила обществената поръчка, възлизащо като дял от цялата стойност на договора на минимален процент от добавената стойност на държавата, възлагаща поръчките. Офсетните поръчки, възложени от продавача на предприятията в страната, възлагаща поръчките, трябва да отговарят на високи технологични стандарти и трябва да създават нови или допълнителни икономически възможности за местните предприятия, които се възползват от офсета. Продавачът изпълнява икономическите си задължения в рамките на ясно определен и разумен период от време и се задължава да плати обезщетения за пропуснати ползи и загуби, свързани с икономически задължения, неизпълнени през този период. Офсетните поръчки се считат за изпълнени, когато бъдат фактурирани от местните предприятия, които се възползват от тях в рамките на определения срок.

(8)  Член 346 от Договора за функционирането на ЕС (предишен член 296 от ДЕО) „1. Разпоредбите на Договорите не изключват прилагането на следните правила: а) нито една държава-членка не може да бъде задължавана да предоставя информация, чието разкриване тя счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност; б) всяка държава-членка може да предприеме такива мерки, каквито счита за необходими за закрила на основните интереси на своята сигурност, свързани с производството или търговията с оръжие, муниции и военни материали; тези мерки не могат да влияят неблагоприятно на условията за конкуренция във вътрешния пазар относно стоките, които не са предназначени за строго военни цели. 2. Съветът може, по предложение на Комисията, с единодушие да внася изменения в приетия от него през април 1958 г. списък на продуктите, спрямо които се прилагат разпоредбите на параграф 1, буква б).“

(9)  Например, само за 2003 г. допълнителните разходи, възникнали поради препятствия за вътреобщностните трансфери се оценяват на 3,16 млрд. евро. Unisys, „Вътреобщностни трансфери на отбранителна продукция“, Европейско комисия, Брюксел, 2005, стp. 6.

(10)  Съобщение на Европейската комисия „Към политика на ЕС по отбранителната продукция“, СОМ (2003) 113 окончателен от 11.3.2003 г.; Становище на ЕИСК, обн. ОВ С 10, сгр. 1 от 10.1.2004 г., докладчик: г-н Wilkinson.

(11)  Процедури, при които възлагащият орган консултира икономическите оператори за своя избор и преговаря относно условията на договора с тях.

(12)  Процедури, при които всеки икономически оператор може да поиска участие и при които само поканените от възлагащия орган могат да представят оферта.

(13)  Възлагащият орган може да ограничи броя на кандидатите в ограничени процедури и процедури за договаряне с публикуване на обявление за поръчка и при конкурентен диалог. Всяко намаляване на броя на кандидатите трябва да бъде изпълнено на базата на обективни критерии, посочени в обявата за поръчката.

(14)  Сигурност на информацията: често поверителното естество на информацията за специалните обществени поръчки, свързани с отбраната и сигурността, изисква: 1. гаранции относно самата процедура по възлагането; 2. критерии за подбор на кандидати; 3. договорни задължения, наложени от възлагащите органи.

---