30.4.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/44

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейският съюз пред световното предизвикателство, свързано с храните“

2009/C 100/08

С писмо от 25 октомври 2007 г. до председателя на ЕИСК г-н DIMITRIADIS, френското председателство на Съвета поиска, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, Европейският икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно:

„Европейският съюз пред световното предизвикателство, свързано с храните“.

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 8 октомври 2008 г. (докладчик: г-н KALLIO).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 21, 22 и 23 октомври 2008 г. (заседание от 22 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 73 гласа „за“, 11 гласа „против“ и 27 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1.   ЕИСК смята, че ЕС следва да направи оценка на дългосрочните цели на селскостопанската и търговската политика и да провери дали доставките на храни могат да се смятат за сигурни предвид променените условия в ЕС и в целия свят.

1.2.   ЕС трябва да постави наличността на хранителни продукти в центъра на селскостопанската си политика, за да се гарантира жизнеспособно производство във всички региони на ЕС. Това трябва да се направи във връзка с прегледа на състоянието на ОСП.

1.3.   Производството на храни трябва да има приоритет пред енергийното производство. Производството на енергия от растения следва да се ограничава до растителни култури и биомаса, които обикновено не се използват за производството на храни.

1.4.   Едно разумно равнище на производствени цени осигурява доставки на храни в достатъчно количество (първично производство и преработка) както в ЕС, така и в световен мащаб.

1.5.   За да се гарантират доставките на храни във всички страни и при всякакви обстоятелства, следва да се положат усилия за установяване на правила за търговия със селскостопански продукти. На развиващите се страни следва да се предоставят търговски предимства, които да спомогнат за укрепването на националното им производство.

1.6.   ЕС следва да засили сътрудничеството си с развиващите се страни и да подкрепи усилията за модернизиране и повишаване на ефективността на хранителните вериги в тези страни.

1.7.   ЕИСК подчертава, че ЕС трябва да положи усилия, за да подпомогне дейностите на сдруженията на производителите и на търговските организации в развиващите се страни и по този начин да съдейства за осигуряването на основните условия за доставки на храни. ЕС трябва да се придържа към изпълнението на предложението за предоставяне на помощи от 1 милиард EUR на селскостопанските производители в развиващите се страни.

1.8.   ЕС следва да увеличи инвестициите в нови технологии, включително биотехнологии, с цел практическото им приложение в производството.

1.9.   Бъдещата стратегия трябва да предвижда повишаване на качеството на хранителните продукти, а безопасността на хранителните продукти трябва да се повишава посредством прозрачно обозначаване на страната на произход и информиране на потребителите.

1.10.   Потребителските цени не трябва да се занижават изкуствено, а по-скоро следва да се установи механизъм за компенсиране на цените в рамките на социалната политика.

1.11.   ООН и другите международни организации трябва да направят производството на храни главен приоритет, който да бъде основа за премахване на бедността.

1.12.   За да се гарантира наличността на храни, следва да се разработи програма, която да налага задължението за създаване на запаси в световен мащаб по подобие на установената в ЕС схема за петролни запаси.

1.13.   За да се гарантира сигурността на доставките в ЕС, е необходимо да се установи по-добра система за съхранение на склад на основните производствени суровини (протеини, торове, семена за посев, пестициди) и да се вземат активни мерки за укрепване на сътрудничеството между държавите-членки, ЕС и търговците.

1.14.   За да се гарантират доставките на храни, трябва да се разшири обучението в тази област и така да се посрещнат новите предизвикателства, породени от кризата с храни в ЕС и най-вече в развиващите се страни.

1.15.   ЕИСК счита, че ЕС трябва да създаде смесени предприятия в земеделския и рибния сектор в развиващите се страни, за да подобри икономическите условия в тези държави.

1.16.   ЕИСК предлага Комисията да представи предложения, призоваващи държавите-членки да инвестират повече в научноизследователска, развойна и иновационна дейност в рибния сектор и по-специално в построяването и поддръжката на кораби за океанографски изследвания. Техните проучвания и работа ще допринесат както за поддържането и развитието на устойчиво рибарство, така и за подобряване на изхранването и на социално-икономическите условия в най-слабо развитите страни.

2.   Въведение

2.1   Здравето на европейските граждани, тяхната загриженост за бъдещето, неотдавнашното рязко покачване на цените на земеделските и хранителни продукти и парливата тема за глада в света като цяло поставят в центъра на обществения дебат световното предизвикателство, свързано с храните. Цените на суровините в селското стопанство и производството на храни започнаха да падат от 70-те години на миналия век. Покачването им през последните три години е положително развитие в правилната посока за участниците по цялата верига на доставки на храни, което създаде затруднения за най-слабото звено на веригата – потребителите. Те купуват основните хранителни продукти на цени, които в някои случаи значително надвишават цената, която получава земеделският производител. Въпреки че една част от европейското селско стопанство се е облагодетелствала от повишаването на цените, необходимо е да се подчертае критичното положение на европейското животновъдство, което не може да понесе повишаването на цените на фуража, нито да прехвърли това повишение върху потребителите. В настоящото проектостановище ще бъдат разгледани от гледна точка на ЕС проблемите, свързани с храните, както и социалните последици от действията на ЕС като цяло (1).

2.2   Централна тема ще бъдат доставките на храни и сигурността на доставките. Целта е да се установят световните предизвикателства, свързани с храните, и да се предложат начини за тяхното посрещане. Драстичните промени на пазара предизвикаха някои крайни реакции: различни инстанции дори предложиха селскостопанските въпроси и тези, свързани с храните, да се отделят от преговорите в СТО и да се върне системата на помощи, свързана с производството на равнище ЕС. Накрая ще бъдат разгледани въздействията на тези предизвикателства и ще бъдат предложени възможни отговори на най-важните социални въпроси: Какво означават тези предизвикателства за потребителите в Европа? Какво означават те за дългосрочното снабдяване с храни в развиващите се страни? По какъв начин те допринасят за динамиката в селските райони?

2.3   В началото ще бъде направен кратък обзор на развитието на селскостопанското производство и на производството на храни в ЕС, както и на европейската политика в тази област и ще бъдат разяснени основните характеристики на сегашната европейска рамка на селскостопанското производство и на производството на храни. След това ще се спрем върху важните външни сили, които задвижват промяната и правят наложително по-нататъшното развитие на съществуващата рамка. На основата на този анализ ще бъде изготвено обобщение, в което ще се посочат основните бъдещи предизвикателства за селското стопанство и за доставките на храни в ЕС и ще се набележат съществуващите алтернативни подходи за действие. Накрая ще бъде направена оценка на тези подходи и на ролята на ЕС в доставките на храни в световен мащаб едновременно като производител и потребител.

3.   Селскостопанската политика и политиката в областта на храните на ЕС и тенденциите на развитие в този сектор

3.1   Цели на ЕИО/ЕС в областта на селското стопанство и на храните и тенденции в сектора и на пазарите

3.1.1   През изминалите десетилетия развитието на селскостопанското производство и на производството на храни в ЕС протичаше в съзвучие с развитието на останалите сектори на обществото. Първоначално акцентът се поставяше върху увеличаване на производството, като в резултат на това през 80-те години се породи необходимостта от износ на значителни излишъци. През същото това десетилетие в селското стопанство възникнаха екологични проблеми, като например разпръсване на торове в райони с интензивно земеделие или проблеми с водоснабдяването.

3.1.2   В отговор на интензивното растениевъдство и екологичните проблеми се появи биологичното земеделие, което представлява пример за диференциране на продуктите: някои групи потребители са готови да плащат повече за хранителни продукти, произведени по методи, които се считат за екологични. 90-те години ще се запомнят като десетилетието на болестите по животните и на зоонозите. По това време говедовъдството и хранителната промишленост в ЕС се сблъскаха с болестта „луда крава“ и с чумата по свинете. Безопасността на храните се превърна във важен фактор за доставките на храни и много страни започнаха да отделят повече ресурси, например за борба със салмонелозата и за нейната превенция.

3.1.3   Тези проблеми и мерките, предприети за преодоляването им, допринесоха за оформянето на селскостопанската политика и политиката в областта на храните на Европейския съюз. Сред актуалните теми през последните години е добиването на биоенергия от селскостопански суровини, тоест селското стопанство като източник на енергийни биосуровини.

3.1.4   Друга тема, която излезе на преден план, е хранителната стойност на хранителните продукти и нейното значение за общественото здраве, като особено внимание следва да се отдели на въпроса за състава на храните и в каква степен хранителната промишленост е отговорна за нарастващия проблем със затлъстяването в западноевропейските страни. Хранителната промишленост трябва да има предвид този проблем, например при планирането и предлагането на пазара на продуктите, а потребителите трябва да го отчитат при вземането на потребителски решения. Отговорното потребление трябва да се подкрепя посредством информиране на потребителите.

3.1.5   Свръхактуална тема в тази област в момента е рязкото повишение на цените на хранителните стоки и на селскостопанските суровини и крайните продукти. Дали този процес на поскъпване ще продължи и какви отражения ще има върху доставките на храни в световен мащаб и върху условията на живот на бедните? Лицата, вземащи решения, следва да отчитат и промените в пазарните условия: предвид новата ситуация приложими ли са все още политическите мерки, насочени към пазари, където цените на храните са ниски и непрекъснато падат?

3.2   Промени в селскостопанската политика и политиката в областта на рибарството на ЕС

3.2.1   Селскостопанската политика на ЕС почива върху солиден вътрешен пазар и пазарно регулиране посредством схеми за субсидиране, като целта е във всички страни и при всякакви условия да се гарантират стабилни доставки на храни. ЕС е заложил в основите на своята политика европейски селскостопански модел, който съхранява многообразието в селското стопанство и гарантира рентабилност на земеделието дори и в необлагодетелстваните региони на ЕС. Целта беше за европейските потребители да се произвеждат висококачествени и безопасни храни на разумни цени.

3.2.2   Международното измерение на селскостопанската политика като част от глобализацията постави нови предизвикателства пред реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Към тях спадат растящата конкуренция и проблемът с управлението на политиката в областта на доходите на земеделските стопани. Години наред проблемите на селскостопанските пазари се дължаха на ниските цени на продуктите, което ЕС се опита да реши чрез реформите на селскостопанската политика.

3.2.3   С реформите на селскостопанската политика от 1999 г. и 2003 г. беше въведена по-силно пазарно ориентирана система, премахнати бяха интервенционните механизми, административните разходи бяха намалени и беше сложен край на обвързването на преките помощи с обема на производството. Последваха реформи на организацията на пазара за редица продукти, което създаде проблеми на някои земеделски производители в ЕС. Тези промени положиха основата за целите на ЕС в поредния кръг от продължаващите търговски преговори в СТО.

3.2.4   Понастоящем ЕС изготвя основен преглед на състоянието на общата селскостопанска политика, който би могъл да бъде повод за коригиране на тази политика. Основните му цели са да оцени прилагането на реформите на ОСП от 2003 г. и да направи корекциите, необходими за опростяването на тази политика по начин, който да оползотвори новите възможности на пазара и да посрещне новите предизвикателства, пред които са изправени пазарът и обществото. Прегледът се извършва в момент, когато световните пазари на селскостопански продукти са подложени на силни сътресения и съществуват значителни рискове за доставките на храни.

3.2.5.   Заедно със селското стопанство, рибарството е важен елемент от доставките на храни. През 2005 г. общият обем на световното производство в областта на рибарството достигна приблизително 142 милиона тона, осигурявайки 16,6 кг риба на глава от населението и повече от 15 % от световното производство на месокостно брашно. Рибните продукти играят съществена роля в доставките на храни. Освен това свързаните с рибарството и аквакултурите дейности представляват важен източник на храна, работни места и доход както в Европа, така и в развиващите се страни. Европейският съюз следва да се стреми към това, развиващите се страни да могат също да управляват и използват рибните си запаси по възможно най-ефективен начин.

3.2.6.   Действията на ЕС в тази област следва да бъдат насочени към цялостен подход, който съчетава устойчивото използване на рибните ресурси и намаляването на бедността, като гарантира едновременно с това баланс между развитите и развиващите се страни въз основа на следните съображения:

1.	ЕС следва да подобри местните методи за риболов и да подкрепя развитието както на устойчиво и отговорно рибарство, така и на аквакултурата.

2.	ЕС следва да продължи да внася рибни продукти и да разработи практики, които да повишат безопасността на храните и защитата на потребителите.

3.	ЕС следва да подкрепя извършването на риболов във води на трети страни от европейски рибарски общности, при условие че това е безспорно в интерес на тези страни и на техните граждани.

4.	Океаните и моретата са част от природните ресурси на Земята и от нашето световно наследство. Поради това ЕС трябва да следи да не извършва прекомерен риболов в свои води или във водите на страни извън ЕС.

3.3   Необходимост от промяна: външни фактори, влияещи върху селскостопанската политика и политиката в областта на храните на ЕС

3.3.1   Както беше посочено по-горе, рамката на селскостопанската политика и политиката в областта на храните на ЕС постоянно се развиваше през изминалите 50 години и е резултат както от целите и възможностите на ЕС, така и от външни фактори. Към външните фактори, допринесли за промяната и за по-нататъшното развитие на политиката в тази област, се числят най-вече търговската политика на ЕС (настоящият кръг „Доха“ от търговските преговори в рамките на СТО), технологичното развитие, екологичните предизвикателства и тенденциите в развитието на пазарите на храни.

3.3.2   Многостранните търговски преговори от кръга „Доха“ в рамките на СТО продължават вече почти седем години. В хода на преговорите бяха намерени някои частични решения, но като цяло напредъкът се постига много бавно. ЕС прояви много голяма активност по разнообразните теми, обсъждани в рамките на преговорите. Някои страни не позволиха да се постигне напредък, който би довел до успешен резултат. ЕС направи значителни отстъпки, например в областите селско стопанство и индустрия, и по въпроси, свързани с развиващите се страни. Намирането на решение чрез преговори би било важно за функционирането на международната търговска система.

3.3.3   Селското стопанство винаги е щекотлива тема в преговорите, тъй като повечето страни защитават собственото си производство от съображения за постигане на основна сигурност. Някои от останалите партньори в преговорите са важни страни-износителки, които обаче не желаят да отворят своите пазари за внос отвън. ЕС е важен износител на определени продукти, но същевременно е и най-големият в света вносител на хранителни продукти. През 2007 г. хранителната индустрия на ЕС е изнесла хранителни продукти на стойност 54,6 милиарда евро, докато вносът в ЕС на преработени храни достигна 52,6 милиарда евро.

3.3.4   Ако в резултат на преговорите от кръга „Доха“ в близко време се стигне до някакво решение, то това ще промени положението на селскостопанските пазари на ЕС. Изхождайки от сегашните предложения, експортните субсидии ще бъдат премахнати до 2014 г., а защитните тарифи ще се намалят с повече от 50 %. За селскостопанския сектор на ЕС това би могло да означава икономически загуби в размер на над 20 милиарда евро. Последното повишение на цените на селскостопанските продукти ще се отрази върху структурата на търговията и върху въздействието, произтичащо от крайния резултат.

3.3.5   ЕС повдигна редица важни въпроси, свързани с търговията със селскостопански продукти, като екологичните и социалните стандарти и хуманното отношение към животните (т.е. нетърговски фактори). За съжаление тези предложения въобще не бяха придвижени напред. Регламентирането на производството и производствените стандарти следва да бъдат хармонизирани, за да се създадат равнопоставени условия за световната търговия.

3.3.6   В хода на преговорите ЕС направи големи отстъпки на най-бедните развиващи се страни, като премахна вносни мита и се надява, че това ще подобри възможностите на тези страни в търговията със селскостопански продукти. Важно е също така собственото селскостопанско производство на развиващите се страни да бъде подкрепено с повече ресурси, чрез преференциално третиране и с техническа помощ. Освен това ЕС следва да финансира инициативи за подкрепа на производството, предназначено за местния пазар в развиващите се страни и да насърчава създаването на организации на производители от селските райони. Условията за търговия са много различни в отделните развиващи се страни и това разнообразие следва да бъде взето предвид в новите търговски правила.

3.3.7   Неотдавнашните резки промени в състоянието на световните пазари на селскостопански продукти ще окажат влияние върху търговията с хранителни стоки и нейната структура. Ако покачването на цените продължи, това ще се отрази непряко върху новите търговско-политически споразумения и условия. ЕС действително пристъпи към продължаване на срока на действие на своите двустранни търговски споразумения с многобройни търговски партньори, отчасти поради трудностите в многостранните преговори, отчасти обаче и поради бързите промени, които протичат например на пазарите на храни и на енергийните пазари. Целта трябва да бъде постигането на споразумение, а за намаляване на колебанията в цените на продуктите и постигане на пазарно равновесие може да се използва механизъм за намеса.

3.4   Изменение на климата и технологично развитие

3.4.1   Екологични въпроси

3.4.1.1   Най-важният фактор за околната среда са промените, предизвикани от изменението на климата и особено предприеманите във връзка с тях политически мерки. Изменението на климата води до промяна на климатичните условия в световен мащаб; производството трябва да се адаптира към тези нови условия, което намалява производителността на селското стопанство. Политическите мерки имат и друг, непряк ефект: мерките за забавяне на изменението на климата налагат необходимост от промени в производствените структури и методи, което води да намаляване на производителността. Изменението на климата оказва значително влияние не само върху селското стопанство, но и върху съществуващите възможности за хранителната промишленост и нейната рентабилност.

3.4.1.2   Специално следва да се спомене и производството на биоенергия от селскостопански суровини. Пазарите на храни са понастоящем тясно свързани с енергийните пазари, тъй като производството на биоенергия се конкурира за едни и същи суровини с производството на храни, а и тъй като производството на селскостопанска продукция силно зависи от използването на изкопаеми горива. В резултат на тази конкуренция промените на цените на енергийните пазари и политическите мерки, отнасящи се до тези пазари, оказват пряко въздействие върху пазарите на храни.

3.4.1.3   Използването на суровини, подходящи за храни, като суровини за производството на биоенергия, води до увеличаване на търсенето на селскостопански продукти и до покачване на техните цени.

3.4.1.4   Парниковият ефект е широко разпространен екологичен проблем, който засенчва много други екологични въпроси, сред които особено важно е биоразнообразието, тъй като е глобален проблем. В ЕС защитата на разнообразна генетична база придобива все по-голямо значение във връзка със съхраняването на защитени зони и местни растителни и животински видове като част от производството или в допълнение към него и спомага за изграждането на генетична банка. Извън Европа нуждите са по принцип същите, но разнообразието на видовете може да е многократно по-голямо, а икономическите възможности — по-малки.

3.4.1.5   Освен биологичното многообразие заразните болести по животните и зоонозите, както и чуждоземните видове, са проблеми, които все повече излизат на преден план вследствие на международната търговия, транспорта и сътрудничеството. В ЕС чумата по свинете, болестта „луда крава“, шапът и салмонелозата са вероятно най-известните форми на тези заплахи за биологичната сигурност, докато в глобален план птичият грип е епидемията, която предизвиква особено голяма загриженост. Всяка болест и всяка епидемия има свой собствен път на разпространение, но общото за всички тях е, че имат пряко или непряко въздействие върху производството на храни и могат да предизвикат у потребителите колебания при решението дали да купят даден хранителен продукт. Освен това те имат дълготраен ефект като фактор за сигурността на доставките.

3.4.2   Нови технологии

3.4.2.1   Нарасналото търсене на селскостопански продукти, които се използват като суровини за производството на биоенергия, се дължи на първо място на политическите мерки за борба срещу изменението на климата, но също и на технологичното развитие. Биотехнологията предлага многобройни нови възможности за по-ефективното производство и преработка на продукти за пазарите на хранителни и нехранителни продукти. В енергийния сектор като продукт на пазара се появява биоенергия, произведена от целулоза, наред с енергия, произведена от скорбяла.

3.4.2.2   Биотехнологичните иновации доведоха до появата на значителен брой нови производствени методи. Напредъкът в биотехнологиите се разглежда като значителна крачка напред към повишаване на ефективността на производството. Този процес трябва да се подкрепя чрез усилия в областта на НИРД. Наред с потенциалните ползи, е необходимо да се вземат предвид също и потенциалните рискове за здравето и околната среда. Проблемът е, че в много случаи потенциалните странични ефекти на биотехнологичните методи върху здравето на животните и растенията, както и върху състоянието на екосистемите все още не са изяснени.

3.4.2.3   Липсата на достатъчно данни и изследвания, които да показват вторичните ефекти от модерната биотехнология върху здравето и околната среда, оказаха влияние върху начина, по който потребителите възприемат внедряването на биотехнологии. В стремежа към развитие следва да се обърне сериозно внимание на мненията и тревогите на потребителите, а пусканите на пазара продукти трябва да се етикетират по съответен начин.

3.5   Развитие на цените на пазарите на храни

3.5.1   През последните две години цените на основните селскостопански продукти и на редица важни хранителни стоки драстично се повишиха. Съществуват различни причини за това, сред които са нарасналото търсене вследствие на увеличаването на населението, по-високите цени на енергията, намаляването в световен мащаб на запасите и предизвиканият от това интерес, свързан с инвестиции и спекулативни сделки със селскостопански стоки, а също и климатичните условия, като тук се включват както местните екстремни климатични явления, така и опасността от по-трайно изменение на климата.

3.5.2   Трудно е въз основа на прогнози да се каже как пазарите ще се развиват в бъдеще. Спадът на цените през последните месеци не позволява да се определи равнището, на което в крайна сметка ще се задържат. Във всеки случай колебанията на цените оказват определено пазарно влияние в развиващите се стани, което се усеща и в развития свят, включително в държавите-членки на ЕС.

3.5.3   В ЕС по-високите цени на световните пазари създадоха впечатлението, че сега в селскостопанската политика и в политиката по отношение на храните съществува малко по-широко поле за маневриране, отколкото преди. Потребителите на хранителни стоки възприемат покачването на цените на храните като много бързо и в ЕС то действително вече се отразява върху общата инфлация. Подобно развитие, но много по-тревожно, се наблюдава и в развиващите се страни; напоследък се съобщава за бунтове в много от тези страни, свързани с недостига на храни и с цените на хранителните стоки. Същевременно стана ясно, че повишението на цените има и своята добра страна в някои производствени сектори: за първи път от години насам местните производители днес често успешно конкурират хранителните стоки, внасяни по цени на световните пазари. В дългосрочен план това може да стимулира производството на храни и да предостави на местното население възможности за производствена дейност. За да се постигне това, е необходим икономически растеж, който да осигури на потребителите достатъчно средства за закупуване на храни.

3.5.4   Покачването на цените на храните на световните пазари може да се отрази благоприятно върху обема на производството на хранителни стоки. Въпреки това обаче по-високите цени могат да влошат още повече положението с глада в света, тъй като бедните ще могат да си позволяват все по-малко хранителни продукти и особено ако по-голяма част от реколтата се използва за нехранителни продукти. Във всеки случай новата ситуация очевидно влияе върху разпределението на доходите в отделните страни и поради това представлява политически щекотлива тема. Досега остава също така неясно каква позиция ще възприемат големите световни организации към бъдещото развитие.

3.5.5   Тук съвсем не става дума само за пазари на крайни продукти, защото ако цените на крайните продукти нарастват, то ще има и тенденция към поскъпване на влаганите в тях суровини и обратно. Това се проявява и понастоящем: цените на енергията и на торовете продължават да се повишават и поради това положението на земеделските стопани не е непременно по-добро от преди. Ако хранителната промишленост не успее да запази непроменен относителния си дял в цената на крайните продукти, тя също ще бъде засегната от повишаването на цените на суровините.

3.5.6   Покачването на цените отразява новото пазарно равновесие — резултат от действието на множество различни фактори. На практика покачването на цените отразява способността на световната хранителна промишленост да изхранва хората според потребностите им, т.е. да гарантира сигурността на доставките в световен мащаб. В миналото често се твърдеше, че гладът в света не е резултат от недостатъчни възможности за производство, а по-скоро е следствие от националната и международната политика. Този извод ще трябва в близко бъдеще да се подложи на проверка: дали — на фона на намаляващите запаси от изкопаеми горива — бързото увеличаване на населението, изменението на климата и използването на селскостопански продукти за нови цели (конкуриращи се с използването им като храна) предизвикват такава промяна в ситуацията, че в бъдеще причината за дефицита на храни ще трябва да се търси не просто в политиката, а все повече в ограничаването на наличните като цяло възможности за производство на храни?

3.5.7   За да се подходи към въпросите, свързани с изменението на цените на основните хранителни продукти, без съмнение е необходимо да се разгледа обстойно тяхната сложност, както е необходимо да се осигури прозрачност в образуването на цените на различните етапи от веригата за създаване на добавена стойност на хранителните продукти. Във връзка с това правителствата са длъжни да предприемат действия за подобряване на проследяването на цените чрез въвеждане на подходящ контрол и разкриване на някои нелоялни практики от страна на отделни икономически субекти и като развиват активна просветителска дейност с цел да предоставят на потребителите достоверна и изчерпателна информация.

3.6   Качество на храните, безопасност на храните и хранителна стойност

3.6.1   Освен количеството на хранителните продукти, важни фактори на пазарите на храни са също качеството на тези продукти (включително безопасността на храните), хранителната им стойност и предпочитанията на потребителите. Безопасността на храните се определя със стандарти, които се контролират от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ).

3.6.2   Храненето е комплексно понятие. Изборът на потребителите зависи не само от фактори, свързани със здравето, но и от поведения, определяни от културните особености. Въздействието на хранителните продукти върху здравето и въпросът за това, кой носи отговорност за последиците, са предмет на непрекъснат дебат, а участниците на пазара не са постигнали консенсус по този проблем.

3.6.3   Предпочитанията на потребителите се основават на лични ценности и мнения (например биологичните храни) и са свързани с културни фактори, които не могат да бъдат количествено измерени. Въпреки това не трябва да се подценява влиянието, което те упражняват върху пазарите на храни.

3.7   Място и роля на потребителите

3.7.1   Отговорното отношение към потреблението и устойчивото потребление, включително рециклирането, трябва да станат общоприета практика. Това се отнася както за веригата за доставка, така и за потребителите. Тази цел може да бъде постигната посредством широкообхватна дискусия в обществото.

3.7.2   За европейските потребители е нещо естествено хранителите стоки да бъдат с добро качество и на приемливи цени. Освен цените, друго важно съображение, от което се водят потребителите, е свободният избор и разнообразието в избора. Като цяло хората не са готови да правят компромиси с безопасността на храните.

3.7.3   На практика обаче много потребители правят компромиси с безопасността на хранителните продукти и тяхното културно значение. Освен това за много потребители са важни специфичните характеристики на хранителните продукти — например екологично чистото производство или използването на суровини с ГМО оказват влияние върху продажната цена на продуктите.

3.7.4   Проблемите с качеството подчертават необходимостта от насочваща информация: потребителите трябва да познават рисковете и предимствата, свързани с различни производствени методи и вложените суровини, така че да могат въз основа на получената информация да оценят риска, свързан с продуктите, които използват. Никога нищо не е изцяло „бяло“ или „черно“ — трябва да изоставим този начин на мислене, така че потребителите да могат сами да оценят предимствата и недостатъците на всеки продукт.

3.7.5   За потребителя е от решаващо значение да знае по какво се измерва качеството, въз основа на което той взема своето решение. Възможността потребителят лесно да се осведоми за качеството на даден продукт е предпоставка за изграждане на доверие. Много потребители поискаха, наред с другото, да се върне системата на етикетиране, при която се посочва страната на произход, дори и за хранителни продукти с европейски произход. Европейските продукти имат добри позиции на европейските пазари благодарение на добрата информираност на потребителите и на прозрачността. Вземането под внимание на политиката за защита на потребителите е ключов фактор за бъдещото развитие на производството на хранителни продукти.

3.8   Политика на развитие и производство на храни

3.8.1   На международни форуми бяха приети многобройни политически решения за премахване на глада в света. Последните такива решения бяха свързани с целите на хилядолетието за развитие. Към днешния ден практическите резултати са по-скоро скромни. Броят на гладуващите продължава постоянно да се увеличава, като по света все още има около един милиард гладуващи. Нарастването на селскостопанското производство не се оказа достатъчно, за да отговори на демографския растеж, така че беше невъзможно да се намери ефикасен начин за справяне с новата ситуация в производството на храни в глобален мащаб. ЕС ангажирано участва в тези дейности както в международните организации, така и на двустранна основа с развиващите се страни. Съюзът полага усилия да играе активна роля както в сътрудничеството за развитие, така и в търговската политика, с цел подобряване на производството на храни в развиващите се страни.

3.8.2   Сигурността на доставките на храни следва да бъде на челно място в дневния ред на международната политика за развитие, за да може да се намали бедността. Развитието на производството на храни трябва да бъде централен елемент на националната политика в развиващите се страни. Всяка развиваща се страна трябва да следва своя собствена национална селскостопанска политика, която да създава условия за организиране на снабдяването на населението с основни хранителни продукти.

3.8.3   За постигането на тази цел са необходими съответните ресурси за обучение, консултации и научни изследвания в развиващите се страни. Международната общност и ЕС следва да предприемат по-решителни стъпки, за да интегрират тези цели в програмите на своята политика за развитие.

3.8.4   Земеделските производители в развиващите се страни би трябвало да бъдат подпомагани, като организациите на производителите се подкрепят в усилията им да развият местното производство, търговията и преработката и да укрепят позицията си на пазара. Като част от усилията за подобряване на производствените условия в развиващите се страни следва да бъде засилено управлението на риска. Освен на производството, внимание следва да се отдели и на социалните аспекти. По същия начин системата на Обединените нации трябва да предприеме по-ефикасни действия за подобряване на доставките на храни.

3.8.5   В рамките на търговската политика трябва да бъде възможно на развиващите се страни да се гарантира истинска възможност да развият собствена схема за подпомагане на „зеленото производство“. За тази цел на развиващите се страни трябва да се помогне да подобрят своята административна опитност по отношение на създаването на търговските правила и системи. ЕС би могъл още повече да засили участието си в развиването на умения в развиващите се страни. По-ясното разграничение между развиващите се страни, например между най-слабо развитите страни и основните страни износителки би подобрило положението на най-бедните страни. В преговорите по линия на СТО ЕС се застъпи за насърчаване на тези цели.

4.   Възможни действия от страна на ЕС и ограничаващи фактори

4.1   През последните няколко десетилетия в рамките на дебата за храните се наблюдава изместване на проблемите, пораждащи загриженост в ЕС — от въпроса за свръхпроизводството към екологични въпроси, хуманното отношение към животните и следователно здравните проблеми на животните, на хората и общественото здраве. В бъдеще, което не е непременно толкова далечно, ще станем свидетели на „обръщане“ на ситуацията — в Европа дебатът се връща към проблема за наличността и цената на хранителните продукти — тенденция, която вече се забелязва от няколко години.

4.2   В същото време е очевидно, че ЕС не е остров: бедността и трудностите, които тя поражда, ще останат основният проблем в развиващите се страни — бедността в света няма да изчезне в краткосрочен план. ЕС ще продължи да носи отговорността си и да полага усилия за премахване на бедността.

4.3   Основната тревога на ЕС, а също и на сектора на храните, е наличността на енергия. В сегашния си вид секторът на храните е голям потребител на енергия, а това изисква гарантиране на енергийните доставки. Друг ограничаващ фактор е водата, особено в световен мащаб. Трябва да се положат необходимите усилия, за да се гарантира достатъчно количество вода.

4.4   Съществуват няколко възможни начина за действие от страна на ЕС. Той би могъл, например, да стимулира ефективността на европейското селско стопанство и риболова, но в този случай следва да вземе под внимание екологичните аспекти, хуманното отношение към животните и общественото здраве. Като част от мерките, целящи увеличаване на ефективността на производството, ЕС би могъл да увеличи размера на земеделските стопанства и на производствените единици, но отново това следва да се извърши в съответствие с екологичните изисквания и тези, свързани с хуманното отношение към животните, като не се забравя благосъстоянието на производителите и необходимостта от борба срещу масовото обезлюдяване на селските райони.

4.5   ЕС би могъл да укрепи сигурността на доставките, като създаде запаси и, наред с другото, диверсифицира енергийните си източници. Производството на биоенергия трябва да се увеличи, но не за сметка на доставките на храни.

4.6   ЕС трябва да продължи да се води от хуманни принципи, да носи отговорност във връзка с емиграционните въпроси и с проблемите на развиващите се страни, като същевременно сведе до минимум възможността за конфликти в съседните региони, като се стреми да осигури на хората възможност да си изкарват прехраната по родните места в ЕС и извън него.

ЕС следва да подкрепи производителите в развиващите се страни и да им помогне да се организират по такъв начин, че като работят заедно и споделят познанията си, да задоволяват в по-голяма степен потребностите от храни в своите региони. Европейските производители следва да вземат участие в сътрудничеството между земеделските стопани. През юли 2008 г. ЕС взе принципно решение да предостави 1 милиард EUR по линия на селскостопанския бюджет за подобряване на условията за земеделие на селските стопани в развиващите се страни.

4.7   Важно е освен това да се развият отговорно потребление и навици за здравословно хранене в световен мащаб: храна, богата на растителни вещества, ще даде възможност на човечеството да посрещне хранителните си потребности, като за нейното производство ще се изисква много по-малко енергия, отколкото за храна, богата на животински протеини. Що се отнася до производството, е важно да се продължи развитието му и да се повишат научните познания. Във всичките тези области ЕС трябва да прояви активност, както в собствените си дейности, така и на международната арена.

5.   Сигурност на доставките — основа за доставките на храни в ЕС

5.1   Сигурността на доставките е основен механизъм за борба с риска от недостиг и за осигуряване на доставки на храна и лекарства в извънредни обстоятелства. Съществуват значителни различия между националните разпоредби в областта на сигурността на доставките на държавите-членки на ЕС. Членството в ЕС обикновено означава намаляване на националната сигурност на доставките, тъй като ЕС смята, че може да поеме пълната отговорност за сигурността на доставките при управлението на кризи. Вътрешният пазар на ЕС предоставя добра основа за постигането на тази цел. Кризите през последните години бяха по същество кризи на качеството и не доведоха до недостиг на основни стоки.

5.2   Една от основните цели при управлението на сигурността на доставките е гарантирането на производството на суровини за хранителни цели. В случай на криза разпределението на храни може да бъде регулирано и контролирано. В това отношение сътрудничеството между земеделските производители, търговията, промишлеността, публичните власти и други органи е от жизненоважно значение.

5.3   Ако кризата продължава във времето, е изключително важно да се осигури достъп до основни входящи суровини, необходими за селскостопанското производство като торове, енергийни източници като петрол, продукти за растителна защита, семена, лекарства за животни, вода и др. Законодателството задължава властите при изключителни обстоятелства да осигурят доставката на входящи суровини, необходими за производството. Това изисква ясно разделение на задачите и на плановете между различните участници. Съществуват различия в националните схеми и равнището на готовност по отношение на сигурността на доставките. ЕС е в процес на изготвяне на нови схеми, още повече че рисковете в международен план са все по-многобройни.

5.4   Европейският съюз трябва да засили сигурността на доставките на храни, като въведе по-стабилни механизми и разпоредби от съществуващите, така че да бъде подготвен за нови потенциални рискове. За тази цел е изключително важно да се изготвят схеми за създаване на запаси, които да са достатъчно големи и да могат да покриват нуждите на целия ЕС. Особено важни за гарантиране на сигурността на доставките при криза са надеждността и бързината на реакция на различните участници.

---

(1)  Във връзка с изготвянето на становището на 22 септември 2008 г. в ЕИСК се състоя изслушване на тема „Какви са реалните перспективи за цените на селскостопанските продукти и храните?“

---

---