30.4.2009

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/1

---

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Малките и средните предприятия — ключ към засилен растеж и заетост. Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП“

COM(2007) 592 окончателен

2009/C 100/01

На 4 октомври 2007 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Малките и средните предприятия — ключ към засилен растеж и заетост. Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП“

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 1 октомври 2008 г. (докладчик: г-н Burns).

На 448-ата си пленарна сесия, проведена на 21, 22 и 23 октомври 2008 г. (заседание от 22 октомври), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 85 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1   Развиването на предприемачески дух у учащите трябва да започва много рано. Учащите трябва да се насърчават да разглеждат започването на собствен бизнес като нормален начин за намиране на заетост, а не като нещо, което се прави само от хора с финансови възможности или университетско образование.

1.2   Комисията трябва да насърчава националните правителства да сътрудничат с организации като CEDEFOP, с различните организации на МСП и с ЕИСК, с цел разработване на надеждна, ръководена от работодателите, насочена към икономическата дейност трансевропейска система за професионална квалификация, която да отговаря на нуждите на предприятията, по-специално на МСП.

1.3   Комисията и националните правителства следва да си сътрудничат с цел разработване и въвеждане на европейско равнище на солидна система за защита на интелектуалната собственост, изобретенията и иновациите.

1.4   При правителствените консултации следва да се уточняват всички промени, приети след съответния процес на консултация и преди прилагането на каквито и да било директиви, законодателни и други нормативни актове.

1.5   Комисията следва да преразгледа своите процедури за консултации със сдруженията на МСП и отделните секторни търговски организации. Следва да се признават разходите на МСП при участието им в консултации с правителството и да се помисли за възстановяване на разноските на собствениците на МСП, поканени да участват активно във всеки консултационен процес.

1.6   Националните и регионалните власти в държавите-членки трябва да вземат по-голямо участие в свързаните с МСП процеси и процедури, подробно изложени в средносрочния преглед. Положителни инициативи, подкрепени от Европейската комисия, не оправдават очакванията поради апатията или противодействието на някои национални и регионални власти спрямо предложенията в подкрепа на МСП.

1.7   Субсидиите и нелоялната конкуренция оказват отрицателно въздействие върху пазара. Комисията следва да разгледа въздействието върху МСП в двете посоки по цялата пазарна верига в случаите, когато субсидиите нарушават откритата конкуренция. Ако се изплащат субсидии, това трябва да става поради социални, екологични и други причини, а не с цел субсидиране на производството. Принципът, според който субсидията за едно предприятие представлява нелоялна конкуренция за друго, трябва да се превърне в правило при изплащането на всички бъдещи помощи или субсидии.

1.8   Законодателството, засягащо предприятията, трябва да бъде написано на ясен и разбираем език. То не бива да включва неясни и объркващи клаузи или такива, които допускат произволно тълкуване от трети страни.

1.9   Трябва да се преразгледа определението на МСП и да се представи анализ какво въздействие може да се очаква, ако в определението на малки, средни и микропредприятия залегнат различни от досегашните стойности на годишния оборот и годишния баланс (вж. 4.5.2).

1.10   Следва да се прилагат специални процедури за достъп до субсидии и финансиране на проекти от ЕС за малките, средните и микропредприятията. При тези процедури следва да се отчитат специфичните времеви ограничения, с които работят по-малките предприятия.

1.11   Прехвърлянето на предприятията от едно поколение на друго е проблем, който трябва да бъде признат и разгледан.

2.   Въведение (контекст)

2.1   Повечето политици и икономисти признават, че развитието на МСП и на микропредприятията е от основно значение за развитието на европейската икономическа и социална политика.

2.2   През 2005 г. Европейската комисия прие своята „Модерна политика по отношение на МСП за растеж и заетост“. С нея се цели да се гарантира координирането на всички аспекти на политиката на ЕС в подкрепа на МСП и по-пълното оценяване на нуждите на МСП при изготвянето на такива политики. Тази политика включва мерки в пет области:

1.	Насърчаване на предприемачеството и уменията.

2.	Подобряване на достъпа на МСП до пазарите.

3.	Намаляване на бюрокрацията.

4.	Засилване на диалога и консултациите със заинтересовани МСП.

5.	Увеличаване на потенциала за растеж на МСП.

2.3   Основната цел на тази политика беше превръщането на Европа в благоприятна за МСП бизнес среда. Беше признат фактът, че за постигането на тази цел са необходими съгласувани усилия от страна на всички заинтересовани власти (на общностно, национално и регионално ниво), които да гарантират, че разработените различни политики се допълват взаимно и не пречат на развитието на МСП.

2.4   На 4 октомври 2007 г. Комисията изготви съобщението „Малките и средните предприятия — ключ към засилен растеж и заетост. Средносрочен преглед на модерната политика по отношение на МСП“  (1). В този документ Комисията представя на политиците и на органите на властта на различни равнища успеха, постигнат (до момента) от Европа в осъществяването на целите, които бяха поставени първоначално в съобщението относно политиката по отношение на МСП от 2005 г.

3.   Бележки относно средносрочния преглед

3.1   Европейският икономически и социален комитет отбелязва със задоволство, че Европейската комисия е поставила въпроса за МСП на по-предно място в своя икономически и социален дневен ред. Комитетът отчита също така, че независимо от различните ограничения, налагани от националните правителства, Комисията е направила опит да подобри икономическата среда за МСП в цяла Европа. ЕИСК споделя и мнението на Комисията, че трябва да се свърши още много работа, преди да може да се твърди, че в Европа съществува благоприятна среда за МСП.

3.2   ЕИСК изразява своето съгласие с принципа, че политиците и законодателите следва да мислят първо за малките предприятия. Ние обаче сме загрижени, тъй като независимо от факта, че Комисията подкрепя този принцип, ЕИСК не е убеден, че всички други власти на национално и регионално ниво, както и техните различни агенции и структури, споделят същата гледна точка или същата цел.

3.3   ЕИСК признава, че понятието „МСП“ като наименование или описание на определен тип предприятия вече е включено в повечето документи на Комисията относно предприятията, но смята, че упоменаването на термина „МСП“ в текста на даден документ не представлява непременно гаранция за включването на тези предприятия в препоръчваните процеси или политики. Комитетът е загрижен и поради факта, че не се отчитат становищата на лицата, упражняващи свободни професии, на самостоятелно заетите лица и на микропредприятията. Затова Комитетът не е съгласен с твърдението, че „сега МСП са напълно интегрирани в политиките на Общността“.

3.4   Всички законодателни мерки оказват въздействие върху малките предприятия. Кумулативният ефект на множество отделни законодателни актове предизвиква сериозни проблеми за МСП, но политиците и служителите в публичната администрация рядко признават този факт. Малките предприятия трябва да използват ограниченото време и ресурси, с които разполагат, за контакти със своите клиенти. Колкото повече време отделят за попълване на административни формуляри и уреждане на бюрократични формалности, толкова по-малко време остава за създаване на благосъстояние и разкриване на работни места чрез производство на стоки и услуги.

3.5   Много МСП намират, че европейските и националните административни процедури все още са твърде бюрократични, че в твърде голяма степен зависят от акредитация, извършвана от трети страни и са свързани с прекалено високи разходи. Освен това служителите в администрацията не проявяват достатъчно разбиране за баланса между риск, време, разходи и печалба, който е основен приоритет за повечето МСП при оценяване на участието им във всякакви проекти, разработки, консултации, при изпълнение на критериите или при кандидатстване за подпомагане на предприятието.

3.6   Малките, средните и микропредприятията постоянно и единодушно повтарят своето искане за справедливи и еднакви за всички условия в цяла Европа. ЕИСК смята, че сме много далеч от постигането на тази цел. Твърде често оплакванията на МСП от нелоялна конкуренция се тълкуват като искания за субсидии или специално третиране, докато всъщност предприятията не искат нищо друго освен правото да се конкурират лоялно на справедлива и равнопоставена основа.

3.7   МСП се оплакват от законодателството, тъй като то е неясно и неразбираемо. Големите предприятия имат юристи, които да тълкуват законите. Многобройни малки предприятия не могат да си позволят такива разходи. Поради тази причина за тях е изключително важно законодателството да е написано по ясен начин, да не е двусмислено, да не създава объркване, да не допуска различни тълкувания.

3.8   ЕИСК смята, че Комисията и националните правителства в Европа не са разбрали този проблем и в резултат на това в цяла Европа наблюдаваме твърде много различни тълкувания на едно и също законодателство. Ние смятаме също така, че при транспонирането на законодателството на ЕС националните правителства твърде често са склонни да регулират допълнително законодателството на национално ниво („gold-plating“). Това затруднява разбирането и прилагането на националните законодателства от страна на МСП и възпрепятства развитието на трансгранична икономическа дейност на предприятията.

4.   Специфични въпроси

4.1   Насърчаване на предприемачеството и уменията

Предприемачески дух и образование

4.1.1   Необходимостта от създаване на по-благоприятна социална и икономическа среда за предприемачеството се основава върху интегрирана политика не само с оглед на промяна на нагласите, но и с цел подобряване на уменията на гражданите. Самите политици, определящи образователната политика, обаче, не са възпитавани в насърчаваща предприемачеството образователна среда и поради това имат слаби практически познания за това, което прави човека предприемчив или го подтиква да стане самостоятелен и да започне собствен бизнес.

4.1.2   Въпреки значителните инвестиции с цел насърчаване на по-изразени предприемачески нагласи чрез образованието, помощните структури се оказаха силно неефективни и не успяха да осигурят обучение по предприемачество или да създадат култура, която да благоприятства самостоятелността. На учащите следва да се обясни, че създаването на предприятие е също толкова интересна възможност, колкото и търсенето на работа по трудов договор или продължаването на образованието в университет.

4.1.3   Голяма част от инвестициите са насочени към учащите на възраст 16 и повече години. Комитетът счита, че това е твърде късен етап от развитието на личността и че действията за насърчаване трябва да се предприемат в много по-ранна възраст.

4.1.4   Следва да се обръща специално внимание на предприемаческия дух и на образованието на студентите редовно обучение, които биха имали възможността или готовността да поемат семейните предприятия (прехвърляне на предприятията). В някои части на Европа това се превърна в сериозен проблем, който трябва да бъде разгледан незабавно.

4.1.5   Социалните партньори играят важна роля за насърчаване на предприемаческия дух и образованието. Следователно е важно да има по-голямо сътрудничество между предприятията и тези партньори, така че да се постига по-добро разбиране за предприемаческия дух и образованието и те да се насърчават по положителен начин.

4.1.6   Учащите трябва да се насърчават да гледат на труда като на възможност сами да контролират живота си, да откриват пред себе си възможности, да бъдат предприемчиви, да поемат рискове и евентуално да започнат свой собствен бизнес.

Обучение и акредитация на уменията

4.1.7   Всички малки предприятия обучават своя персонал, но малък брой служители получават сертификати. Това е проблем особено за области като здравеопазването, безопасността, околната среда, а също и за области, в които от това произтичат правни последствия. Комисията и националните правителствени агенции, които отговарят за професионалното обучение (ПО), следва да направят повече, за да гарантират, че квалификациите отразяват изпълняваните в предприятията задачи. При свободните професии това доведе конкретно до проблем с предоставянето на обучение, което да отговаря на техните нужди.

4.1.8   ЕИСК счита, че неспособността да се разработи ориентирана към заетост система за професионална квалификация и професионално обучение е основно препятствие пред развитието на предприемачите и европейските предприятия, по-специално на заетите в МСП. Ние считаме, че неспособността да се признае този проблем и да се работи по него поставя принципно под въпрос предположението на Комисията, според което насърчаването на предприемачеството и уменията е било успешно.

4.2   Подобряване на достъпа на МСП до пазарите

4.2.1   Комитетът признава, че Комисията е направила опит да отстрани излишните бариери, които затрудняват достъпа до пазарите. Ние обаче сме загрижени от факта, че тези най-добри намерения на Комисията не са били приложени чрез конкретни действия от страна на националните правителства. Най-вече неспособността да се разработи и въведе действащ в европейски мащаб механизъм за защита на интелектуалната собственост, откритията и иновациите представлява бариера пред подобряване на достъпа на МСП до нови пазари. Не бива да се пренебрегва фактът, че предприемачи от ЕС могат чрез инвестиции на капитали или възлагане на концесия да създават МСП в трети страни, като наемат на работа граждани на ЕС. Такива МСП би трябвало да получават сходни привилегии и не бива да се затруднява въвеждането на пазара на техните продукти поне в началото на стопанската им дейност.

4.2.2   Обществените поръчки представляват друг пазар, който според нас би могъл да се направи по-открит и прозрачен, което би улеснило и достъпа на МСП до него. Делът на обществените поръчки представлява приблизително 16 % от БВП на ЕС и, въпреки че участието на МСП малко се е засилило, някои основни въпроси са оставени без внимание, а би трябвало да бъдат посочени в средносрочния преглед:

—	твърде лесно се игнорира свързаният с МСП аспект на обществените поръчки,

—

поради липсата на доверие в МСП от страна на местните и националните администрации, пред тези предприятия често се поставят прекомерни пречки. По-специално задължението за получаване на акредитация от трета страна като условие за участие в търговете, е изключително скъпо и често пъти ненужно препятствие пред повечето МСП при участието им в търгове за възлагане на обществени поръчки,

—	МСП, които участват в търгове за възлагане на обществени поръчки и считат, че отношението към тях е било несправедливо, се оплакват, че процедурите за разследване на подобни жалби не са прозрачни.

4.3   Намаляване на бюрокрацията

4.3.1   Броят на бюрократичните формалности и на ненужните законодателни актове е толкова голям, че е трудно да се оцени работата, извършена с цел намаляване на това бреме. Изобилието от ненужни правила, разпоредби и правителствени политики, прилагани посредством агенциите, публичните институции и лицензиращите органи, представлява огромна бариера пред МСП и дребния бизнес. ЕИСК е особено загрижен поради факта, че в средносрочния преглед не се подчертава този проблем, по-специално бюрократичните изисквания на правителствените агенции, публичните институции и лицензиращите органи. В тези органи често пъти не съществуват признати процедури за подаване на жалби, тъй като те често се определят като независими, неправителствени организации и поради тази причина не подлежат на правителствен контрол.

4.4   Засилване на диалога и консултациите със заинтересовани МСП

4.4.1   Консултациите със сдруженията на МСП представляват сериозен проблем, който не се посочва в средносрочния преглед. На европейско равнище се провеждат консултации с ограничен брой търговски и предприемачески сдружения (2), но броят на предприемаческите сдружения, участвали в консултациите, е твърде малък, а специфичното търговско представителство на по-малките предприятия от специфични търговски организации — твърде ограничено.

4.4.2   На национално правителствено равнище МСП нямат особено доверие на консултациите и смятат, че лицата, отговорни за взимане на политически решения, пренебрегват техните оплаквания. За повечето малки предприятия „консултациите“ са процес, в който липсва или е налице твърде малко готовност за промяна на първоначалните препоръки.

4.4.3   Малките, средните и микропредприятията често биват описвани като „твърде разнообразни“ или „твърде дезорганизирани“, поради което се приема, че е трудно техните становища да бъдат включени в заключителните препоръки. Това се случва дори когато консултациите се отнасят до МСП и развитието на дребния бизнес. В такива ситуации мнението на по-големите предприятия твърде често среща по-голямо доверие, отколкото становищата на малките, средните и микропредприятията.

4.5   Определение за малки предприятия

4.5.1   ЕИСК е разочарован от факта, че в средносрочния преглед не са посочени проблемите, свързани с определението за МСП (3), което според Комитета е остаряло. Повишаването на производителността посредством механизация и промяна на трудовите практики коренно измени начина на функциониране на предприятията.

—	Над 98 % от европейските предприятия попадат в категорията на МСП така, както тя е дефинирана понастоящем.

—	Работата, за която по-рано бяха необходими 50 служители, днес се извършва от 10.

—	Ако искаме да помогнем на малките, средните и микропредприятията, ние се нуждаем от реалистично определение на тези предприятия. Това е една от основните причини, поради които съществуващото законодателство относно МСП често не успява да постигне своите цели.

4.5.2   Понастоящем се прилагат следните определения:

Категория предприятия	Численост на персонала	Годишен оборот		Общ годишен баланс
Средни предприятия	< 250	50 млн. EUR	или	43 млн. EUR
Малки предприятия	< 50	10 млн. EUR	или	10 млн. EUR
Микропредприятия	< 10	2 млн. EUR	или	2 млн. EUR

4.6   Статут на малките предприятия, на самостоятелно заетите лица и на свободните професии

4.6.1   ЕИСК с разочарование отбелязва, че в средносрочния преглед не са посочени настоящите проблеми, свързани със „самостоятелната заетост“. Твърде голям брой държави-членки на ЕС са създали изкуствени препятствия пред гражданите, които искат да развият своите предприемачески способности и да създадат малки предприятия. В законодателството на ЕС понятието „самостоятелна заетост“ не е дефинирано и това води до злоупотреби и създава объркване сред предприятията и длъжностните лица.

4.6.2   Тази административна злоупотреба препятства развитието на „официално“ самостоятелно заети лица, които ръководят малки предприятия, плащат данъци и спазват всички съответни законови разпоредби.

4.6.3   Този въпрос е трябвало да бъде поставен като проблем. Дефинирането на понятието „самостоятелна заетост“ би трябвало да бъде приоритет на Комисията, но досега този проблем или не е бил посочван, или е бил пренебрегван.

4.7   Представяне на малките предприятия

4.7.1   В средносрочния преглед не се отчита значението на начина, по който се провеждат консултации с МСП и по който техните становища се представят на национално и европейско равнище. Твърде често представителите на търговските сдружения на правителствени конференции не принадлежат към деловите среди, така че да разбират проблемите или да имат практически познания по въпроса.

4.7.2   Много служби на Комисията признават този проблем, но нищо не е направено за неговото разрешаване.

4.7.3   Консултациите трябва да продължат както по електронен път, така и чрез хартиени носители, на всички официални езици на ЕС, за да се гарантира, че ще обхванат по-широк спектър от предприятия.

4.8   Достъп до финансиране от ЕС

4.8.1   Осигурено е по-значително финансиране за проекти и субсидии, но малките, средните и микропредприятията срещат проблеми при достъпа до него, тъй като:

—	процедурите са твърде бюрократични,

—	процесите отнемат твърде много време,

—	помощта за откриване на фондовете и кандидатстване за финансиране не е удобна за ползвателите,

—	счетоводните процедури се променят непрекъснато и в много случаи изискват скъп одит от трети страни, което увеличава бюрократичната тежест и бюрократичните разходи.

4.8.2   За да имат малките, средните и микропредприятията достъп до европейските фондове, трябва да се прилагат специални процедури, които да отчитат ограниченията, свързани с работното време в малките, средните и микропредприятията.

---

(1)  COM(2007) 592 окончателен.

(2)  Например UEAPME (Европейската асоциация на занаятчиите, малките и средните предприятия), официално признат представител на МСП в европейския социален диалог.

(3)  http://ec.europa.eu/enterprise/enterprise_policy/sme_definition/sme_user_guide.pdf

---