—

като взе предвид общата позиция на Съвета (8698/4/2007 — C6-0258/2007),

—

като взе предвид своята позиция на първо четене (1) по предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2006)0230) (2),

—

като взе предвид член 251, параграф 2 от Договора за ЕО,

—

като взе предвид член 67 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката за второ четене на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0308/2007),

1.

Одобрява общата позиция;

2.

Обръща внимание на изявлението, направено от Комисията в пленарното заседание на 6 септември 2007 г., според което Комисията се ангажира по изключение да изпрати по най-бърз начин на председателя на компетентната парламентарна комисия проектите на годишните работни програми, свързани със специалната програма,, в допълнение към предаването им чрез регистъра за комитология, и да информира по най-бърз начин Европейския парламент относно всяка промяна, внесена в текста след заседанията на комитетите;

3.

Констатира, че актът е приет в съответствие с общата позиция;

4.

Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 254, параграф 1 от Договора за ЕО;

5.

Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на ЕС;

6.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента на Съвета и на Комисията.

—

като взе предвид член 3 от Договора за ЕО, който предвижда създаването на единен пазар чрез премахване на бариерите за свободното движение на хора,

—

като взе предвид своята резолюция от 15 март 2007 г. относно действията на Общността за осигуряване на трансгранично здравно обслужване (1),

—

като взе предвид доклада на Световната здравна асамблея (WHA 58.) за Международните здравни правила (IHR) и резолюцията на Световната здравна асамблея от 26 май 2006 г., която призовава за ранно прилагане на доброволни начала на определени аспекти от Международните здравни правила, свързани с пандемичния грип (WHA 59.2),

—

като взе предвид Регламент (EО) № 851/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за създаване на Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (2), Решение № 2119/98/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 1998 г. за създаване на мрежа за епидемиологично наблюдение и контрол на заразните болести в Общността (3) и Решение на Комисията 2000/57/EО от 22 декември 1999 г. относно системата за ранно предупреждение и реагиране за превенцията и контрола на заразните болести съгласно Решение 2119/98/EО на Европейския парламент и Съвета (4),

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A6-0263/2007),

A.

като има предвид неотдавнашната поява на нови заболявания, които представляват заплаха за общественото здраве на национално и международно ниво, и като има предвид необходимостта от разработване на по-добри процедури за съдействие и информация на национално и регионално равнище; като има предвид необходимостта да се води борба с разпространението на заболяванията на европейско ниво;

Б.

като има предвид, че нараства необходимостта от опазване на общественото здраве на европейско и международно ниво в един високо мобилен и глобализиращ се свят;

В.

като има предвид, че трябва да се даде приоритет на осигуряването на максимална защита срещу глобалното разпространение на инфекциозни заболявания и извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, на международно ниво, с минимална намеса в световното движение;

Г.

като има предвид, че в съответствие с член 5 от Договора за ЕО, е необходимо да се спазва принципът на субсидиарност, тъй като организацията на здравните услуги е в компетенциите на отделните държави-членки;

1.

Признава важността на един ясен и разбираем международен механизъм, който цели предотвратяването, предпазването и контрола на разпространението на болести, както и осигуряването на действие в общественото здравеопазване, отговарящо на рисковете и достъпно за всички нуждаещи се;

2.

Оценява гореспоменатата резолюция на Световната здравна асамблея, която приканва за ранно прилагане на доброволни начала на определени аспекти от Международните здравни правила, свързани с пандемичен грип при птиците и хората;

3.

Призовава международната общност да спазва и прилага публикувания през януари 2007 г. кодекс за добри практики на СЗО относно бързото споделяне на щамове;

4.

Приветства възгледите на Комисията относно прилагането на преработените Международни здравни правила, както са изложени в съобщението на Комисията (COM(2006)0552), което има за цел насърчаване на структурирано обсъждане със Съвета и Парламента;

5.

Подчертава спешната необходимост за прилагане на Международните здравни правила възможно най-скоро, в съответствие с принципа на субсидиарност, при същевременно укрепване на съществуващите системи и ресурси;

6.

Подчертава необходимостта от координирано прилагане на Международните здравни правила в Общността;

7.

Същевременно изтъква, че от самите държави-членки зависи как да организират своите здравни услуги, на базата на техните правомощия и принципа на субсидиарност, като същевременно гарантират високо ниво на защита на здравето на техните граждани;

8.

Отбелязва, че този международен механизъм „не трябва да е по-рестриктивен по отношение на международното движение и не по-агресивен и обезпокоителен за хората в сравнение с други приемливи алтернативи, които биха постигнали подходящото ниво на здравна защита“ (член 43 от Международните здравни правила);

9.

Смята, че за да се посрещне по-добре риска, е необходимо да се подкрепя развитието на информационни системи, които да са предназначени както за обмен на информация между тези, които осигуряват здравните грижи, така и за тези, които дават информация на пациентите; подчертава и необходимостта от повишаване на сигурността на горепосочените информационни системи;

10.

Убеден е, че в настоящия контекст на глобализация и висока мобилност, са абсолютно необходими подкрепата и сътрудничеството със съседни и трети страни, за да се постигне високо ниво на защита и подготовка;

11.

Подчертава необходимостта от тясно сътрудничество както между националните, така и между националните и европейските органи, при обмена на информация в областта на сигурността на общественото здраве, с оглед да се оптимизира изпълнението и да се защитят по-добре европейските граждани от извънредни ситуации, свързани с общественото здраве на международно ниво (PHEICs);

12.

Напомня за ролята на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) и Системата на ЕС за ранно предупреждение и реакция при заплахи за общественото здраве (EWRS) при изпълнението на Международните здравни правила и при извънредни ситуации;

13.

Настоятелно призовава държавите-членки да изпълнят своите задължения така, както са заложени в Международните здравни правила;

14.

Призовава Комисията да изработи ръководни насоки за откриване и оценка на заплахи, в сътрудничество с компетентната комисия на Европейския парламент;

15.

Същевременно приканва Комисията да формализира ролята на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията в прилагането на Международните здравни правила, по-специално по отношение събирането на данни по въпроси от неговата компетенция;

16.

Приканва Комисията да намери начини и средства, за да подкрепи създаването на адекватни системи в съседни и трети страни чрез механизмите за финансиране и регионално развитие;

17.

Призовава Комисията да определи начините и средствата, които ще позволят да се подкрепи политиката на СЗО относно достъпа на развиващите се страни до пандемични ваксини;

18.

Настоятелно призовава Комисията да разработи програми за преодоляване на заплахите за здравето пред Европа и света, като инфекциите, свързани със здравните грижи, и нарастващата резистентност към лечението с антибиотици; посочва, че съществува очевидна необходимост от общоевропейско решение, тъй като здравните кризи не признават географските граници;

19.

Подчертава, че е необходимо да бъде създаден централен резерв на ЕС за антивирусни продукти и ваксини с неоспорима ефикасност, с оглед защитата на гражданите на Съюза от евентуална грипна пандемия във всички държави-членки, в допълнение към мерките в отделните държави, и изтъква необходимостта, в случай на грипна пандемия, Европейската комисия да предприеме действия на територията на целия ЕС, които да окажат ефективно противодействие на разпространението на грипа в Европа в рамките на 24 часа;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, както и на регионалния офис на СЗО в Европа.

—

като взе предвид 8-ата среща на Конференцията на страните по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването в Мадрид от 3 до 14 септември 2007 г.,

—

като взе предвид член 108, параграф 5 от своя правилник,

A.

като има предвид, че „опустиняване“ означава деградация на земята в сухите, полусухите и малко влажните зони в резултат на въздействието на различни фактори, включително изменението на климата и дейността на човека, и че то следователно изисква една цялостна програма за диагностика и изпълнение,

Б.

като има предвид, че изменението на климата предизвиква затопляне на Земята, с покачване на температурата на почвата и последващо повишаване на нивото на изпаренията, което води до опустиняване,

В.

като има предвид, че повишената температура изсушава изворите, намалява нивото на речните и подпочвените води, като по този начин унищожава структурата на повърхностния почвен слой; като има предвид, че с все по-дългите засушавания, на които ставаме свидетели понастоящем, възстановяването на горите след пожари ще бъде по-трудно, със съпътстващ риск от опустиняване;

Г.

като има предвид, че опустиняването и засушаването са проблеми, засягащи всички региони в света, и като има предвид, че са необходими съвместни действия за борба с опустиняването и/или за ограничаване на последиците от засушаването; като има предвид, че Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (КООНБО) е единственият правно обвързващ международен инструмент, в който се разглежда деградацията на земите в сухите зони, с почти всеобщо представителство в лицето на 191 държави — страни по конвенцията;

Д.

като има предвид, че сред страните, които се сблъскват с тежко засушаване и/или опустиняване, се наблюдава висок процент на развиващи се страни, по-специално на представители на най-слабо развитите страни;

Е.

като има предвид, че според оценки в рамките на Програмата на ООН по околната среда опустиняването понастоящем засяга приблизително между 25 % и 30 % от повърхността на сушата на Земята и като има предвид, че между 1,2 и 2 милиарда души в най-малко 100 държави са изложени на риск; като има предвид, че според оценките икономическите загуби, дължащи се на загуба на производителност, са възлезли на 42 милиарда щатски долара през 1992 г. (равняващи се на 64 милиарда щатски долара съгласно цените през 2006 г.); като има предвид, че темповете на опустиняване в световен мащаб се ускоряват и водят до бедност, принудителна миграция и конфликти;

Ж.

като има предвид, че при три четвърти от почвите в сухите, полусухите и малко влажните зони се наблюдава деградация и че почти половината от обработваемите земи, напоявани с речна вода, са застрашени, като същевременно деградацията води до загуба на биоразнообразие, повишена ерозия и намаляване на улавянето на въглерод;

З.

като има предвид, че опустиняването е причинено главно от прекомерно обработване и прекомерна експлоатация за паша на земите, неправилни методи на напояване, както и обезлесяване; като има предвид, че тези дейности произтичат от недобро управление на земите, което, на свой ред, често се дължи на социално-икономическите условия на живот на земеделските производители; като има предвид, че според проучванията инвестициите в устойчиви практики на управление на земите биха били икономически изгодни;

И.

като има предвид, че климатични явления от изключително сериозен характер като наводненията и засушаванията, свързани с изменението на климата, стават все по-чести и имат все по-драстично въздействие, като повишават допълнително рисковете и отрицателните икономически и социални последици от опустиняването;

Й.

като има предвид, че опустиняването допринася за изменението на климата, като деградацията на земите и свързаната с нея загуба на растителност водят до повишени емисии и намалено поемане на въглерод; като има предвид, че възстановяването на условията в сухите зони биха могли да имат важно положително въздействие;

К.

като има предвид, че Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването играе решаваща роля в рамките на усилията в световен мащаб за изкореняване на бедността, осъществяване на устойчиво развитие и постигане на Целите на хилядолетието за развитие;

1.

Изразява подкрепата си за Конвенцията на ООН за борба с опустиняването и нейния процес на реформи; призовава Комисията и държавите-членки да представят единна позиция на срещата на страните по конвенцията, в тясно сътрудничество с партньорите от АКТБ;

2.

Изразява подкрепата си за приемане на стратегически план за действие с цели с установен график; призовава ЕС да участва градивно в изготвянето и съгласуването на 10-годишен стратегически план с цел да се изградят стабилни и ефикасни механизми за ефективно прилагане на Конвенцията; в тази връзка призовава да се обърне специално внимание на следното:

3.

Подчертава ролята на гражданското общество и местното население в изпълнението и постигането на целите на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването;

4.

Отправя препоръка за организиране на конференция за извършване на оценка на изпълнението и ефективността на плановете за действие в най-тежко засегнатите райони, по-специално в Африка, преди последващите конференции на страните по Конвенцията;

5.

Признава значението на деградацията на земите като решаващ възпрепятстващ фактор за бъдещото развитие на засегнатите страни; призовава в рамките на политиката на ЕС за развитие да се обърне специално внимание на това явление, включително при извършване на оценка на необходимостта от оказване на помощ в областта на развитието;

6.

Изразява загрижеността си във връзка с липсата на отпуснати средства за действията, приветства използването на Световния фонд за околната среда като финансов механизъм на Конвенцията и призовава ЕС да повиши финансирането на мерките срещу опустиняването в контекста на гъвкавите механизми в рамките на Рамковата конвенцията на Обединените нации по изменение на климата и Протокола от Киото към нея;

7.

Призовава в рамките на реформата на Общата селскостопанска политика да се въведат обвързващи критерии за борбата с опустиняването и деградацията на земите в засегнатите райони в Европейския съюз; освен това призовава за политика за предотвратяване и изпълнение с цел да се запази населението в селските райони;

8.

Призовава за полагане на всеобхватни грижи за горите с цел максимално възможно намаляване на пожароопасността на горите и на разпространението и скоростта на пожарите; посочва, че оползотворените биомаси биха могли да допринесат за икономическата осъществимост на операцията;

9.

Призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на Европейски център за наблюдение на засушаванията, който би позволил събирането на информация и би предложил мерки за овладяване на въздействието и последващи действия с цел да се сведат до минимум последиците от засушаванията в Европа;

10.

Осъзнава факта, че в рамките на неотдавнашните изследвания се е стигнало до заключението, че разходите за инвестиции за намаляване на деградацията на земите в засегнатите райони биха били по-ниски, отколкото разходите, свързани с тази деградация; осъзнава, че е необходим дългосрочен ангажимент, за да могат мерките срещу опустиняването да бъдат ефективни;

11.

Призовава Комисията и държавите-членки да задълбочат международното сътрудничество в рамките на изпълнението на Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването чрез предоставяне на допълнителни стимули и финансова подкрепа, както и да оказват подкрепа за програмите за трансгранично сътрудничество в областта на водите; призовава освен това за включването на този въпрос в дневния ред на следващата среща на върха ЕС — Африка;

12.

Отново посочва своята резолюция от 7 юли 2005 г. за ускоряване прилагането на плана на ЕС за действие относно Правната уредба, управлението и търговията в областта на горското дело (FLEGHT) (1) и своето разочарование във връзка с липсата на задължителна и всеобхватна нормативна уредба за забрана на вноса на територията на ЕС на дървен материал, добит по незаконен начин и при използване на неустойчиви методи;

13.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, страните по Конвенцията на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването и секретариата на тази конвенция.

—

като взе предвид всички споразумения, сключени между ЕС и трети страни, както и клаузите за правата на човека и демокрацията, съдържащи се в тези споразумения,

—

като взе предвид членове 177, 178, 300 и 310 от Договора за създаване на Европейската общност и членове 3, 6, 11, 19 и 21 от Договора за създаване на ЕС,

—

като взе предвид насоките на Европейския съюз относно правата на човека, и п о-специално относно диалога за правата на човека, приети през декември 2001 г., и оценката на изпълнението на тези насоки, приета през декември 2004 г., и като взе предвид също така насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, приети през юни 2004 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2006 г. относно клаузата за правата на човека и демокрацията в споразуменията на Европейския съюз (1) и последващите мерки по прилагането на тази резолюция от Комисията,

—

като взе предвид документа на Съвета от 7 юни 2006 г., озаглавен „Включване на правата на човека в Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и другите политики на ЕС“,

—

като взе предвид Рамковото споразумение от 26 май 2005 г. между Европейския парламент и Комисията,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 април 2002 г. относно съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни (2),

—

като взе предвид своите предходни резолюции относно положението във връзка с правата на човека по света,

—

като взе предвид своите предишни разисквания и неотложни резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и правовата държава,

—

като взе предвид своите специфични насоки за дейностите във връзка с правата на човека и демокрацията на членовете на Европейския парламент при посещенията им в трети страни,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1889/2006 на Европейския парламент и Съвета от 20 декември 2006 г. относно създаване на финансов инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека в целия свят (3),

—

като взе предвид заключенията, до които се достигна по време на разискванията в подкомисията по правата на човека към неговата Комисия по външни работи на заседанията от 3 май 2007 г. за правата на човека в Китай и Узбекистан, и от 23 април 2007 г. за правата на човека в Русия,

—

като взе предвид своите резолюции от 10 май 2007 г. относно срещата на високо равнище между ЕС и Русия, която ще се проведе в Самара на 18 май 2007 г. (4), от 26 април 2007 г. относно неотдавнашното използване на сила за потушаване на демонстрации в Русия (5), от 18 януари 2007 г. относно осъждането и задържането в либийски затвор на пет български медицински сестри и един палестински лекар (6), от 16 ноември 2006 г. за Иран (7), от 26 октомври 2006 г. за Узбекистан (8) и от 7 септември 2006 г. относно отношенията между ЕС и Китай (9),

—

като взе предвид заключенията относно Централна Азия от 2796-ото заседание на Съвета по външни отношения, проведено на 23 април 2007 г. в Люксембург; като взе предвид споразуменията за партньорство и сътрудничество с Киргизстан, Казахстан и Узбекистан, които вече са влезнали в сила; като взе предвид споразуменията за партньорство и сътрудничество с Таджикистан и Туркменистан, които са подписани, но все още не са ратифицирани; и като взе предвид стратегическия документ на Комисията относно Централна Азия за периода 2002—2006 г.,

—

като взе предвид членове 8, 9, 96 и 97 от приложение VII към Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и Европейската общност и нейните държави-членки, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (10) и изменено в Люксембург на 25 юни 2005 г. (11) (Споразумението от Котону),

—

като взе предвид резолюциите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС (СПА на АКТБ — ЕС), и п о-специално нейната резолюция от 25 ноември 2004 г., приета в Хага, относно политическия диалог между страните от АКТБ и ЕС (член 8 от Споразумението от Котону) (12),

—

като взе предвид двустранните планове за действие, приети от Комисията в съответствие с Европейската политика на съседство (ЕПС) със страните партньори от EПС, с изключение на Алжир, Беларус, Либия и Сирия,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно укрепването на Европейското партньорство за съседство (ЕПС) (COM(2006)0726) и предстоящата й резолюция в тази връзка,

—

като взе предвид своите препоръки към Съвета от 15 март 2007 г. относно мандатите за преговори за споразуменията за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и страните от Андийската общност, от друга страна (13) и между Европейския съюз и неговите държави-членки, от една страна, и страните от Централна Америка, от друга страна (14),

—

като взе предвид своите резолюции от 12 октомври 2006 г. относно икономическите и търговски отношения между ЕС и Меркосур, с оглед на сключване на Споразумение за междурегионално асоцииране (15) и от 27 април 2006 г. относно засилване на партньорството между Европейския съюз и Латинска Америка (16),

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A6-0302/2007),

A.

като има предвид, че диалогът за правата на човека е един от множеството инструменти, които ЕС може да използва за прилагане на политиката си в областта на правата на човека, и заема важно място в общата стратегия на Европейския съюз, насочена към насърчаване на устойчивото развитие, мира и стабилността;

Б.

като има предвид, че универсалните, индивидуални и неделими права на човека, което означава не само граждански и политически права, но също така и социални, екологични, икономически и културни права, трябва да се подкрепят и насърчават, и като има предвид, че ЕС продължава да създава надеждни инструменти за тази цел;

В.

като има предвид, че всяко решение за започване на диалог за правата на човека се взема на базата на определени критерии, приети от Съвета, който специално взема предвид основните проблеми, вълнуващи ЕС във връзка с положението с правата на човека на място в засегнатата страна, поемането от властите на засегнатата страна на действителен ангажимент за провеждането на такъв диалог, с цел подобряване на положението с правата на човека на място, както и положителното въздействие, което диалогът за правата на човека може да има върху положението с правата на човека;

Г.

като има предвид, че в насоките на Европейския съюз за правата на човека се призовава въпросите за правата на човека да бъдат поставяни за разглеждане, системно и по подходящ начин, в рамките на цялостния политически диалог, провеждан с трети страни на всички равнища;

Д.

като има предвид, че през 2004 г. Съветът реши два пъти годишно да прави преглед на цялостното състояние на провеждания диалог въз основа на общ преглед и актуализиран график, и като има предвид, че едновременно с това Съветът подчерта, че диалогът не трябва да се започва за неопределен период от време, а п о-скоро за определена времева рамка, като бъде разработена и изходна стратегия;

Е.

като има предвид, че диалогът и консултациите в областта на правата на човека се провеждат, като се използват множество организации, формати и процедури, без да се отчита в достатъчна степен необходимата степен на съгласуваност, тъй като тази липса на съгласуваност може да подкопае доверието в политиката на ЕС в областта на правата на човека на международната сцена, и като има предвид, че е желателно да съществува по-голяма прозрачност и демократичен контрол по прилагането на горепосочените насоки относно диалога за правата на човека;

Ж.

като има предвид, че Съветът по правило представя отчет за дневния ред и целите на предстоящия кръг от структурирания диалог/консултации за правата на човека и кани длъжностно лице от Парламента да участва заедно с представители на неправителствени организации (НПО);

З.

като има предвид, че Споразумението от Котону цели постигането на устойчиво развитие и е насочено към отделната личност като основен участник и бенефициент на политиката за развитие; като има предвид, че това изисква спазване и насърчаване на всички права на човека и основни свободи, и като има предвид, че горепосочената ревизия на споразумението от 25 юни 2005 г. доведе до по-интензивен диалог съгласно разпоредбите на член 8, и най-вече по отношение на правата на човека;

И.

като има предвид, че неспазването от една от страните на задължение, свързано с принципа на зачитането на правата на човека, демократичните принципи и правовата държава, както е посочено в член 9 от Споразумението от Котону, води до започването на процедура на консултации съгласно член 96, с цел намиране на изход от ситуацията;

Й.

като има предвид, че член 8 от Споразумението от Котону, който предвижда провеждане на политически диалог между страните от АКТБ и ЕС, както и извършване на редовна оценка на аспектите, свързани с правата на човека, демократичните принципи, правовата държава и доброто управление, следва да се приветства, но в същото време остава загрижеността, че разпоредбите му се използват за заобикаляне на процедурата на консултация по член 96, в случаите на нарушения на правата на човека;

К.

като има предвид, че прилагането на плановете за действие на ЕПС се наблюдава от няколко подкомисии, и като има предвид, че съгласно двустранните споразумения за асоцииране ЕС е започнал процес на разширяване на подкомисиите по правата на човека, процеса на демократизация и управление за всички страни от ЕПС; като има предвид, че досега Мароко, Йордания и Ливан са одобрили създаването на такива подкомисии, които са провели заседания, Египет е одобрил създаването на подкомисия, въпреки че тя още не е провела заседание, а Тунис е в процес на одобрение на такава подкомисия;

Л.

като има предвид, че като краткосрочна мярка в различни планове за действие на ЕПС се препоръчва дадена подкомисия да се създава по член 5 от Споразумението за асоцииране, с оглед на провеждане на структуриран политически диалог за демокрация и правова държава; като има предвид, че въпросната подкомисия няма правомощия за вземане на решения, но може да внася предложения до съответната комисия за асоцииране или до органите на по-високо равнище в политическия диалог;

М.

като има предвид, че в резултат от реформата на финансовите инструменти за външна помощ Парламентът получи правото да упражнява демократичен контрол над съответните стратегически документи, като едновременно с това е и един от бюджетните органи;

Н.

като има предвид, че правата на жените и децата са неотменна, съставна и неделима част от общоприетите права на човека, приети в Пекинската декларация и план за действие от 1995 г.;

1.

Подчертава, че насърчаването на правата на човека представлява основна част от процеса на разработване на външната политика на ЕС и насърчава Съвета и Комисията редовно да включват въпросите за правата на човека в дневния ред на политическия диалог на ЕС с трети страни, както и все повече да интегрира правата на човека във всички външни политики на ЕС, включително и външните аспекти на вътрешните политики на ЕС, като настоява за използването на всички налични инструменти с оглед на постигане на тези цели;

2.

Споделя становището, че въпросите, свързани с правата на човека, следва да се поставят на най-високо политическо равнище, за да се придаде по-голяма политическа тежест на проблематиката за правата на човека; припомня, че насърчаването и защитата на правата на човека в трети страни не трябва да зависят от геополитически или геостратегически съюзи; подчертава, че — в рамките на политическия, икономическия и търговския диалог — зачитането на правата на човека следва да е основа за стратегически и привилегировани отношения с ЕС;

3.

Призовава Съвета изцяло да прилага горепосочените насоки относно диалога за правата на човека;

4.

Подкрепя заключенията от първия преглед на прилагането на насоките на ЕС за защитниците на правата на човека, в които се изтъква, че ситуацията, в която са поставени защитниците на правата на човека и средата, в която те работят, следва редовно да се включват в политическия диалог и консултациите на ЕС с трети страни, в това число и двустранния диалог и консултациите, провеждани от държавите-членки на ЕС;

5.

Приветства новоприетото решение на Съвета да състави проект на насоки на ЕС за правата на детето, който да е готов до края на мандата на португалското председателство през 2007 г.; в тази връзка подчертава потребността от взаимно допълване със съществуващите ръководни принципи на ЕС по отношение на децата при въоръжени конфликти и необходимостта от разглеждане на Парижките ангажименти от 6 февруари 2007 г. за закрила на децата срещу незаконно набиране или използването им от въоръжени сили или въоръжени групировки;

6.

Призовава още веднъж Съвета редовно и цялостно да прилага клаузата за правата на човека и демокрацията във всички споразумения и отношения на ЕС с трети страни; отново призовава за въвеждане на прозрачна процедура за оценка на положението с правата на човека и за прилагане на клаузата за правата на човека; призовава изводите от тази оценка да се вземат редовно предвид в диалога и консултациите за правата на човека с трети страни и обратно;

7.

Отбелязва, че основната цел на диалога е да способства за укрепване на демокрацията, правовата държава, и за зачитане на правата на човека и основните свободи в трети страни, като се имат предвид не само граждански и политически права, но също така социални, екологични и културни права; подчертава, че тези цели ще се следват, като се спазват общите принципи, записани в Международната декларация за правата на човека и всички други универсални инструменти за правата на човека, приети в рамките на ООН, в това число и Целите за развитие на хилядолетието;

8.

Потвърждава факта, че провеждането на диалог или консултации за правата на човека с дадена трета страна трябва да води до систематично включване на въпросите за правата на човека във всяка област на сътрудничество на ЕС с въпросната страна, в това число и политиката за развитие на Общността и икономическото, финансово и техническо сътрудничество с трети страни, така че провеждането на диалог или консултации по правата на човека да не представлява самоцел;

9.

Приветства усилията на Съвета да внесе последователност в диалога и консултациите за правата на човека с помощта на горепосочените насоки на ЕС за диалога относно правата на човека; счита, че гъвкавостта и прагматизмът, необходими, за да се гарантира, че диалогът и консултациите са ефективни, не трябва да подкопават съгласуваността, която е необходима, за да не се възприемат диалогът и консултациите като въпрос на свободен избор;

10.

Отбелязва, че съществуват различни видове диалог и консултации, като всеки диалог има различна структура, формат, честота и методология, като по този начин се създава неяснота и объркване по отношение на действията на ЕС в тази област; изразява съжаление за това, че независимо от наличната информация относно дневния ред, целите, сравнителната оценка или резултата от диалога и консултациите на основата на споразумения, от провеждането на специален диалог и консултации, от диалог и консултации с единомислещи страни или от политически диалог и консултации, тази информация не обхваща правата на човека; отбелязва, че нито Съветът, нито Комисията са разработили метод за организиране и систематизиране на този диалог и консултации, което прави невъзможно разглеждането на резултатите в цялостна перспектива; призовава Комисията и Съвета да възприемат систематичен подход по отношение на диалога и консултациите за правата на човека с трети страни, като го класифицират по методология и тематика, за да осигурят основа за обективна оценка и наблюдение на положението с правата на човека, постигнатия напредък и т.н.;

11.

Счита за важно да се намерят начини за подобряване на координацията между различните институции на ЕС (Съвета, Комисията и Парламента), като се формира междуинституционален тристранен диалог по въпросите на политическия диалог и диалога и консултациите за правата на човека; призовава също така незабавно да бъдат проучени средства за подобряване на вътрешната комуникация в тези институции;

12.

Приветства инициативата на Работната група „Права на човека“ на Съвета (COHOM), съгласно която следва да се прави периодичен преглед на диалога и консултациите на ЕС за правата на човека, за да се поддържа една обща перспектива чрез провеждане на дебати два пъти годишно, въз основата на актуализирана обща рамка и график на провежданите диалози и консултации за правата на човека; призовава за надлежното извършване на преглед и за предаване на необходимата информация на другите работни групи на Съвета, на Комисията и нейните делегации в трети страни, и на Парламента, като част от гореспоменатия междуинституционален тристранен диалог;

13.

Призовава Съвета да изпълни мандата на COHOM, за да осигури съгласуваност и последователност между провеждания диалог или консултации и другите начини, чрез които ЕС се опитва да насърчава правата на човека във въпросните страни (независимо дали този диалог или консултации са в резултат от работата в международни органи или произтича от задължения, предвидени в самите инструменти на ЕС);

14.

Отново призовава Съвета да разгледа превръщането на COHOM в работна група с представители, базирани в Брюксел и да работи в тясно сътрудничество с компетентната комисия на Европейския парламент; счита, че това ще осигури повече време за срещи, ще подобри координацията и, следователно, евентуално ще спомогне за по-добър контрол върху политиките на ЕС в областта на правата на човека като цяло, и диалога и консултациите за правата на човека в частност, както и за извеждане на преден план на въпросите за правата на човека, за да се постигне последователност в политиките на ЕС;

15.

Призовава Съвета да засили ролята на отдел „Права на човека“ към своя генерален секретариат, като му даде възможност да участва в провеждането на политически диалог, включително и диалог на основата на споразуменията за сътрудничество, под отговорността на Комисията, както и да създаде в рамките на своя отдел „Права на човека“ постоянна система за координация за всеки структуриран диалог или консултация по въпросите на правата на човека, за да се осигури иновативност при темите на диалога, изборa на подходящи участници и приемственост, като се взема за основа това, че координацията трябва да допринася за създаване на двустранни мрежи от организации, институции и университетски преподаватели между Европа и въпросната страна, за да се осигури необходимото включване на правата на човека и демокрацията във всички политики на ЕС, особено след реформите на финансовите инструменти за външна помощ от ЕС; призовава за тази цел да бъдат предприети необходимите действия, за да може отделът да изпълни горепосочените задачи, включително да се увеличи размера на финансовите средства и числеността на персонала му;

16.

Призовава Съвета да повиши съгласуваността между двустранните диалози и консултации за правата на човека, провеждани от отделните държави-членки и от ЕС, както и да засили ролята на COHOM за координиране на дейностите на посолствата на държавите-членки с тези на делегациите на Комисията;

17.

Призовава Комисията и Съвета да включат във всеки Национален стратегически документ и други стратегически документи специална стратегия за правата на човека и състоянието на демокрацията и да я използват като рамка за политически диалог;

18.

Отново призовава Комисията да гарантира, че в състава на всяка делегация на Комисията в трета страна винаги ще има длъжностно лице, което да отговаря за диалога и консултациите относно правата на човека, като изисква от нея да гарантира, че служителите, заемащи тези длъжности, ще участват във всяка форма на провеждан политически диалог; с тази цел призовава за приемането на необходимите мерки, за да може Комисията да изпълни въпросната задача, в това число и увеличаване на финансовите и човешките ресурси;

19.

Призовава Комисията да осигури съгласуваност на действията на мисиите за наблюдение на изборите (особено във връзка с прилагането на стратегията за периода след изборите) и процеса на диалог и консултации за правата на човека; призовава Комисията, заедно с Европейския парламент и съответните трети страни, да изработи следизборен протоколен механизъм с цел наблюдение и подкрепа на процеса на демократизация, като това включва и ангажирането на гражданското общество на всички етапи от прилагането на препоръки след изборите;

20.

Призовава Комисията да прилага и използва резултатите от диалога за правата на човека и консултациите по изготвянето на годишни стратегии, които осигуряват основаза изпълнението на проекти по Европейския инструмент за демокрация и права на човека (EIDHR), създаден с Регламент (ЕО) № 1889/2006, и да осигурява систематична връзка между тези два инструмента;

21.

Призовава Комисията и Съвета да включат резултатите от диалога и консултациите за правата на човека в проекти и програми, специално за помощ за развитие и за техническо, търговско и финансово сътрудничество;

22.

Приветства поставеното от Съвета условие провеждането на двустранен диалог и консултации за правата на човека да не води до намаляване на международния натиск, оказван от ЕС при наличие на нарушения на правата на човека в дадена страна, и отбелязва, че е от съществено значение диалогът да бъде подкрепен с подходящ дипломатически и политически натиск на всички равнища, като се включат и органите на ООН, и в частност — Съветът за правата на човека;

23.

Призовава Съвета и Комисията да анализират, подпомагат и координират определянето на критерии за диалога на ЕС за правата на човека с действия на други донори и международни организации, като се обърне специално внимание на създадените от ООН механизми (доклади на специалните докладчици, експертните комисии, Генералния секретар, Съвета за правата на човека, Върховния комисар по правата на човека и т.н.); счита, че Съветът и Комисията в цялостния им подход към повдигането на въпросите за правата на човека, в контекста на провеждането на политически диалог, следва редовно да припомнят обещанията, давани при избора от държавите-членки на членове на Съвета на ООН по правата на човека;

24.

Препоръчва да се въведат подходящи мерки, които да позволят хармонизирането на показателите и целите с тези на други трети страни и международни органи, провеждащи диалог за правата на човека със същата страна или група от страни; препоръчва при предприемането на тези мерки да се следва модела на Бернския процес, създаден от Швейцария за отношенията с Китай, като за тази цел бъдат създадени неформални форуми за обмен на информация и добри практики;

25.

Счита, че диалогът и консултациите за правата на човека трябва да се провеждат по по-прозрачен и координиран начин, и призовава да се търсят подходящи средства за постигането на тази цел, без да се застрашава ефективността на диалога и консултациите;

26.

Разбира нуждата от спазване на определена степен на поверителност при провеждането на диалога и призовава за благоприятен отговор на искането за създаване на система, в сътрудничество с Парламента, чрез която на определени членове на Парламента да се дава информация за поверителни дейности, имащи отношение към диалога и консултациите за правата на човека и свързаните с тях процедури; отново предлага тази система да следва критериите, вече наложени чрез Междуинституционалното споразумение от 20 ноември 2002 г. между Европейския парламент и Съвета относно достъпа на Европейския парламент до чувствителна информация на Съвета в областта на Общата външна политика и политика на сигурност (17);

27.

Призовава Съвета да гарантира, че преди ЕС да определи специфичните цели, които да бъдат постигнати в диалога с въпросната страна, или да формулира критериите за анализ на напредъка, постигнат по отношение на зададените показатели за сравнителна оценка, както и критериите за евентуална стратегия за изход от положението, първо ще бъдат проведени консултации с всички заинтересовани страни, и п о-специално с Парламента и неправителствените организации;

28.

Смята, че за провеждането на всеки диалог и консултации е необходимо да бъдат определени специфични цели, като се използват всички документи, изготвени от Съвета, държавите-членки, Комисията и Парламента, доклади на международни и местни организации по правата на човека, с цел да се определят целите на диалога или консултациите за правата на човека с трети страни, и призовава най-добрите начини за действие да бъдат анализирани, с оглед получаване на конкретни резултати; смята, че диалогът и консултациите следва да бъдат провежданипо такъв начин, че да гарантират ефективното постигане на тези цели;

29.

Счита, че целите на диалога и консултациите трябва да се основават на принципа, че правата на човека са универсални, неделими и взаимозависими и препоръчва критериите, които ще бъдат определени, да обхващат не само граждански и политически права, но и икономически, социални, екологични и културни права;

30.

Подчертава необходимостта да се изпраща делегация на тройката на ЕС, включваща експерти на високо равнище, в страна под наблюдение, с оглед евентуално започване на диалог за правата на човека, след приключването на който делегацията да представи доклад на COHOM и Парламента;

31.

Призовава Съвета да определи ясни критерии за започването, прекъсването или прекратяването на даден диалог или консултации, да извърши оценка на въздействието, преди да представи мотивите за тяхното започване или прекъсване (като определи предполагаемата продължителност и мерките, които трябва да се предприемат за подновяване на диалога и консултациите) и да гарантира, че делегацията на въпросната страна не възприема ЕС като страна, разглеждаща диалога като самоцел, която да се постигне на всяка цена;

32.

Призовава Съвета, в случай, когато трета страна отхвърли започването или продължаването на диалога или консултациите за правата на човека, да обсъди приемането на специални мерки във връзка със зачитането на правата на човека и демокрацията, и п о-специално чрез подкрепяне на гражданското общество;

33.

Призовава Съвета и Комисията да публикуват дневния ред за всеки отделен диалог достатъчно време преди провеждането му, с оглед на интересите на всички заинтересовани страни, и п о -специално на Парламента и НПО, така че те да имат възможност да дадат своя принос;

34.

Смята, че в интерес на ефективността изборът на теми за диалога и консултациите, включени в програмата, следва да бъде по-ясно очертан и ориентиран към същността на въпроса, като ангажира и двете страни във формулирането им; напомня на Комисията и Съвета, че провеждането на диалога и консултациите се основава на реципрочност и дух на взаимно уважение;

35.

Настоятелно приканва Съвета и Комисията да настояват пред властите на трети страни за допускане участието на представители на министерствата и други обществени институции, имащи отношение към въпросите, подбрани за включване в програмата на диалога или консултациите за правата на човека;

36.

Призовава Съвета и Комисията, с участието на Парламента и НПО, да разработят показатели за всяка цел/критерии за сравнителна оценка; счита, че тези показатели трябва да бъдат реалистични и насочени към постигане на практически резултати, които биха могли да бъдат подкрепени и с други инструменти на външната политика на ЕС; изразява твърдото си убеждение, че е важно да се признае необходимостта от оценка на резултатите от диалога в дългосрочен план;

37.

Отбелязва усилията, положени от Съвета за хармонизиране на ключови проблемни области, свързани с диалога на ЕС за правата на човека, така че тези проблемни области да могат да се използват като основа за определяне на показатели за измерване на постигнатия напредък, с цел повишаване на съгласуваността и последователността между диалога за правата на човека и всички други инструменти на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

38.

Приканва Съвета и Комисията да публикуват целите и критериите за сравнителна оценка, предвидени в диалога и консултациите, за да могат те да бъдат анализирани не само от институциите-организатори на диалога, но също така от заинтересованите лица — институции или неправителствени организации, които не участват в процеса, като по този начин се гарантира, че ЕС носи публична отговорност за резултатите и развитието на диалога и консултациите;

39.

Подчертава необходимостта да се създадат ефективни механизми за предприемане на последващи действия за решаване на въпросите, повдигнати в хода на диалога и консултациите и в окончателните препоръки; призовава Съвета и Комисията да следят резултата от диалога и консултациите, като разработят и приложат програми и проекти, предназначени да подобрят положението с правата на човека в страната;

40.

Призовава Съвета и Комисията да публикуват заключенията от всеки диалог и консултации, или, когато определени процедури следва да се третират при условията на поверителност в интерес на ефективността, да публикуват поне резюме от тях;

41.

Смята, че след всеки кръг от диалога или консултациите трябва да се изготвят съвместни публични официални съобщения, от името на двете страни, за да се гарантира по-добър резултат и по-голяма съгласуваност;

42.

Призовава Съвета и Комисията да повишат прозрачността и достъпността на съобщенията на ЕС в областта на действията по защита на правата на човека, като по този начин подобрят тези съобщения, и в този смисъл да разширят обхвата на информацията за работата на COHOM, до която да бъде осигурен достъп чрез интернет страницата на Европейския съюз;

43.

Призовава Комисията и Съвета да осигурят активното участие на гражданското общество на различните етапи, включени в подготовката, последващите действия и оценката на диалога и консултациите за правата на човека; в тази връзка подкрепя решението на Съвета за включване на защитниците на правата на човека в подготовката на срещите във връзка с провеждането на диалога, както и за консултиране на местните защитници на правата на човека и НПО при определянето на приоритетите, свързани с правата на човека, в контекста на политическия диалог; препоръчва организирането на експертни семинари; следва да бъде организирана формула за структурирани диалози и консултации и за другите форми и видове диалог и консултации;

44.

Призовава Съвета и Комисията да насърчават оказването на сътрудничество от страна на защитниците на правата на човека в съответната държава, заинтересована от провеждането на диалог и консултации за правата на човека, за да им се отреди място и възможност за изразяване на становище в процедурата, в изпълнение на насоките на Съвета и след провеждане на кампания за насърчаване на жените-защитнички на правата на човека;

45.

Подчертава, че за да се гарантира свободата на изразяване на участващите НПО, те не трябва да бъдат избирани от властите на съответната страна;

46.

Призовава Комисията в рамките на EIDHR да осигури финансиране за покриване на разходите на участниците от гражданското общество, включително и на НПО, за експертните семинари;

47.

Призовава Съвета да изработва и изпраща на Парламента и неговата компетентна комисия докладите за правата на човека, засягащи трети страни, както и два пъти годишно оценки на всеки диалог и консултации; призовава Съвета да пояснява оценката чрез обяснение на прилагането на критериите за сравнителна оценка, чрез определяне на срокове за постигането им и акцентиране по-скоро върху тенденциите, отколкото върху отделните резултати; подчертава, че ако тази информация включва поверителни данни, тя следва да бъде изпратена на Парламента, в съответствие със системата, описана в параграф 26 от настоящата резолюция;

48.

Призовава Комисията да изпраща на Парламента периодични оценки на положението с правата на човека в трети страни и редовна информация за състоянието на политическия диалог и консултации за правата на човека с трети страни или региони, като включва графика и въпросите, обсъждани по време на преговорите, и ако тази информация съдържа поверителни данни, приема, че информацията следва да бъде изпратена на Парламента в съответствие със системата, описана в параграф 26 от настоящата резолюция;

49.

Призовава Съвета и Комисията, когато е проведен кръг от диалога или консултациите, да организират сесии за консултации и отчитане пред членовете на Парламента, като отново призовава Парламента да участва във вземането на решения за продължаване или преустановяване на даден диалог и консултации;

50.

Подчертава необходимостта Парламентът да участва във вземането на решения за започване на нов диалог и да му бъде предоставена цялата необходима информация в тази връзка; призовава становището му да се взема предвид при определяне на мандата, целите, формата, процедурите и др. на планирания диалог и консултации;

51.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да допуснат членове на Парламента да присъстват на експертните семинари, провеждани във връзка със структурираните диалози и консултации;

52.

Призовава Съвета и Комисията да използват влиянието си, за да гарантират участието на депутати от националните парламенти на съответни трети страни в официалния диалог или консултации; смята, че това ще придаде по-голяма легитимност на диалога или консултациите, като такива, и ще позволи на членовете на Европейския парламент да вземат участие в него с по-голяма готовност;

53.

Счита, че е от съществено значение да се засили ролята на междупарламентарните асамблеи и междупарламентарните делегации в диалога и консултациите за правата на човека;

54.

Препоръчва пълното прилагане на специфичните насоки на Парламента относно дейностите във връзка с правата на човека и демокрацията на членовете на Европейския парламент при посещенията им в трети страни; съответно призовава за редовното провеждане на кратки заседания с членовете на постоянните и специални парламентарни делегации по въпросите на диалога и консултациите за правата на човека, провеждан със съответната трета страна, за да се ограничат случаите на различия между отделните институции и да се подобри резултата от преговорите; смята, че членовете на Парламента трябва да бъдат поканени да участват в посещения на място, организирани във връзка с провеждането на различни видове официален диалог и консултации;

55.

Подчертава необходимостта от значително засилване и подобряване на диалога за правата на човека между ЕС и Китай; подчертава, че фактите за правата на човека в Китай продължават да будят сериозна загриженост;

56.

Смята, че темите, обсъждани на последователните кръгове от диалога с Китай, като например ратифицирането на Международния пакт за граждански и политически права на Обединените нации, реформа на системата за наказателно правораздаване, включително смъртното наказание и системата на превъзпитание чрез труд, свободата на словото, особено в интернет, свободата на пресата, свободата на съвестта, мисълта и религията, положението на малцинствата в Тибет и Ксинджанг и в Монголия, освобождаването на задържаните след събитията на площад Тянанмън, правата на работниците и други права, трябва да продължават да бъдат повдигани в контекста на диалога, по-специално с оглед прилагането на препоръките от предишните диалози и семинари по правни въпроси; за тази цел призовава Съвета да обмисли евентуално разширяване на времевата рамка на диалога и отделяне на повече време за обсъждане на повдигнатите въпроси;

57.

Призовава Китай и ЕС да увеличат възможностите за двустранен обмен на информация и стратегии за защита и насърчаване на правата на човека; смята, че понастоящем Китай е изправен пред все по-нарастваща нужда от демокрация и права на човека, изразена от собствените му граждани, и подчертава, че е постигнат известен напредък в някои области, въпреки че е трудно да се прецени точно въздействието на диалога за правата на човека между ЕС и Китай за настъпилите промени; подчертава необходимостта диалогът да се преструктурира така, че да е ориентиран повече към постигане на резултати и към изпълнението от Китай на задълженията му съгласно международното право;

58.

Подчертава необходимостта Съветът да определи и използва специфични индикатори за всеки от осемте по-широки показатели за съпоставяне на резултатите, с цел измерване и оценка на постигнатият напредък;

59.

Препоръчва диалогът за правата на човека да не бъде разглеждан като отделен от останалите отношения между Китай и Европейския съюз; в тази връзка настоятелно приканва Комисията да гарантира, че търговските й отношения с Китай да бъдат обвързани с провеждането на реформи в областта на правата на човека, като в тази връзка призовава Съвета да извърши подробна оценка на състоянието на правата на човека, преди да финализира евентуално ново Рамково споразумение за партньорство и сътрудничество;

60.

Изразява съжаление, че експертният семинар, който трябваше да се проведе в Берлин на 10 май 2007 г., бе отложен, защото китайските власти отказаха да допуснат участието на две независими организации, поканени от ЕС; приветства настоятелното искане на германското председателство на Съвета и на Комисията тези представители да бъдат допуснати до пълноправно участие в семинара, доколкото присъствието на НПО и други обществени фактори следва да се възприема като ценен ресурс за всички страни, включени в диалога;

61.

Изразява дълбока тревога от прекъсването през 2004 г. на диалога с Иран по въпросите на правата на човека поради липса на сътрудничество от страна на Иран; изразява съжаление за това, че по преценка на Съвета, не е постигнат напредък и призовава Съвета да докладва отново на Парламента оценките си за диалога в областта на правата на човека и по-нататъшните мерки, които са необходими за насърчаване на демокрацията и правата на човека в Иран;

62.

Приканва Комисията да продължи да финансира проекти, насочени към подкрепянето на доброто управление, включително и закрилата на защитници на правата на човека, извършването на реформи в съдебната система и в образователните програми за деца и жени; в същия дух призовава Комисията да предприеме всички необходими действия в рамките на EIDHR, за да насърчи контактите и взаимодействието с иранското гражданско общество и да продължи да подкрепя демокрацията и правата на човека, като обърне специално внимание на защитата и насърчаването на правата на жените и децата;

63.

Отбелязва продължаването на консултациите между ЕС и Русия по въпросите на правата на човека; подкрепя Съвета в неговата цел за превръщане на тези консултации в открит и истински диалог между ЕС и Русия относно правата на човека и призовава за включването на Парламента и на европейски и руски неправителствени организации в този процес; с оглед на тази цел призовава към провеждането на предварителни консултации с неправителствените организации, още в хода на подготовката за тези консултации, така че да се даде възможност за достъп до постигнатия напредък и за проверка на практическите резултати, получени на място;

64.

Призовава Съвета и Комисията да поискат в консултациите да участват длъжностни лица от руските министерства, които са специалисти в области, свързани с темите от дневния ред, да настояват консултациите да се организират и в Москва и околните региони, и да искат участието на руския им партньор в публична среща с НПО;

65.

Изразява съжаление, че след края на консултациите Русия, в качеството й на партньор, обикновено издава свое отделно съобщение за пресата, като отново призовава съобщенията да се изготвят съвместно от двете делегации;

66.

Призовава Комисията да подобри комуникацията с независимото руско гражданско общество и да допринесе за увеличаване на възможността му за действия в извънредно тясната рамка, дадена от руските закони, чрез включването на руските региони и организирането участието на НПО на ротационен принцип;

67.

Отново напомня за необходимостта от включване на консултациите относно зачитането на правата на човека сред останалите въпроси, влизащи в сферата на отношенията между Русия и Европейския съюз; призовава за обединяване на консултациите с други видове политически диалог, преговори и документи, произтичащи от отношенията между Русия и ЕС, и подчертава, че реализирането на правата на човека в Русия има съществено въздействие, особено във връзка с четирите „общи пространства“ за сътрудничество или в рамките на бъдещото споразумение за партньорство и сътрудничество, като изразява убеждението, че едно общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие не може да бъде изградено, докато въпросът с правата на човека не стане съществена част от това дело, включително създаването на механизъм за консултации;

68.

Приканва настоятелно Съвета и Комисията да определят конкретни задължения и да установят по-ефективни механизми за наблюдение и контрол върху изпълнението на поетите задължения от страна на Русия, в допълнение към клаузата за правата на човека, за да се постигне реално подобряване на обезпокоителното положение с правата на човека в Русия, което се отнася и до свободата на сдружаване, свободата на словото и свободата на пресата и медиите; призовава да се следват препоръките и изводите, направени от международните и регионалните институции, и оценките на НПО по отношение на спазването от страна на Русия на основните международни спогодби в областта на правата на човека, които тя е подписала;

69.

Подчертава необходимостта от систематично разглеждане на въпроси, свързани с правата на човека и демокрацията, в рамките на засиления политически диалог по член 8 от Споразумението от Котону; в тази връзка подчертава необходимостта от създаването на ясен и прозрачен механизъм и критерии за сравнителна оценка на политическия диалог по член 8 от Споразумението от Котону; изразява загрижеността си, че, при липсата на такъв механизъм рискът от заобикаляне на разпоредбите на член 96, в случай на особена кризисна ситуация по отношение на правата на човека, е реален;

70.

Призовава Съвета и Комисията да спазват ангажиментите си по член 8 (относно политическия диалог), член 9 (относно правата на човека, принципите на демокрацията, правовата държава и доброто управление) и членове 96 и 97 (относно консултациите) от Споразумението от Котону; призовава за участие на гражданското общество в диалога по член 8 и за включването на гражданското общество на неформална основа в подготовката на консултациите по член 96, което следва да доведе до напредък по отношение на прозрачността и демократичния контрол;

71.

Призовава Комисията да представи на Парламента и на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ — ЕС доклад, определящ ясен и прозрачен механизъм, за да позволи оценяване на положителните резултати и недостатъците на политическия диалог със страните от АКТБ;

72.

Отбелязва положителните резултати на процеса на консултации по член 96 от Споразумението от Котону, което отчасти се дължи на неговата институционализирана и прозрачна същност, както и на пряката му връзка с помощта за развитие от ЕС, и отбелязва, че те са особено очевидни при предприемането на конструктивни мерки, произтичащи от диалога, в подкрепа на държавите от АКТБ за спазване на демократичните норми и зачитането на правата на човека; отново призовава този пример да се прилага по подобен начини спрямо другите форми на диалог;

73.

Приветства засилването на политическия диалог със страните от Централна Азия: Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан и призовава Комисията да гарантира, че въпросите, свързани със социалната сфера и правата на човека, не се поставят на второ място след икономическите и финансови интереси на страните от Централна Азия и на Европейския съюз в областта на енергетиката, строителството и търговията;

74.

Приветства приемането от Европейския съвет през юни 2007 г. на проекта за стратегия на ЕС и Централна Азия, който включва стратегия по въпросите за правата на човека и процеса на демократизация, като тази стратегия може да се използва като рамка за политически диалог;

75.

Призовава Съвета и Комисията да установят съгласуван и последователен краткосрочен и средно срочен подход към региона на Централна Азия като цяло, но така също и към отделните държави, който да включва гореспоменатата стратегия за правата на човека и процеса на демократизация;

76.

Приветства искането на Съвета към властите на Узбекистан да пристъпят към редовен диалог по въпросите на правата на човека и отбелязва, че първият кръг се е провел на 8 и 9 май 2007 г. в Ташкент, и че п о темата за кръвопролитията в Андиджан са проведени две срещи на равнище експерти; смята, че пристъпването към редовен диалог само по себе си не бива да дава достатъчно основания за отменяне на санкциите;

77.

Призовава Парламентът да бъде включен в решението за започване на такъв диалог, а останалите предложения в резолюцията да бъдат взети предвид в хода на този диалог;

78.

Призовава Съвета да определи специфични индикатори, насочени към постигането на целите на диалога с Узбекистан, като обръща особено внимание на положението на защитниците на правата на човека;

79.

Призовава Съвета и Комисията да се възползват от настоящата ситуация, при която срокът на Споразумението за партньорство и сътрудничество с няколко съседни страни е изтекъл и да преговарят за сключване на нови споразумения, за да се включат правата на човека и ефективния диалог във връзка с тях в бъдещи споразумения, включително и механизъм за последващи действия;

80.

Посочва, че основната цел на ЕПС е установяването на привилегировано партньорство с източните и южните съседи на ЕС на базата на взаимен ангажимент към общи ценности, основно в областта на правовата държава, доброто управление и зачитането на правата на човека; счита, че диалогът на ЕС може да има по-голямо въздействие върху реформите в съседните страни по ЕПС, ако се взема предвид съществуването на подкомисията по правата на човека и резултатите от диалога в рамките на тази подкомисия; посочва, че в случаите на недемократични режими или сериозни нарушения на правата на човека диалогът за правата на човека трябва да се съчетава с по-силни реакции като публична критика и други мерки;

81.

Призовава Комисията да използва по-ясен език и да включи конкретни и измерими ангажименти от страна на партньорите съседи в плановете за действие и в мандата на подкомисиите по правата на човека, и подчертава необходимостта Съветът и Комисията да призоват гражданското общество както в Европа, така и в партньорските съседски страни, към по-активно участие при изготвянето и наблюдението по изпълнението на плановете за действие на ЕПС и по отношение на прилагането на клаузите за правата на човека и демокрацията; приветства възможността да се предостави в рамките на EIDHR финансова подкрепа за проекти, насочени към наблюдение на плановете за действие за ЕПС;

82.

Изисква Комисията да положи по-големи усилия за създаване на подкомисии по правата на човека за всички страни по ЕПС, в които няма такива, и за привеждане в действие на тези, които все още не функционират, за да се въведе процедура за ефективно и усъвършенствано наблюдение по отношение на изпълнението на целите за правата на човека и демокрацията, заложени в плановете за действие;

83.

Отбелязва факта, че въпросите, свързани с правата на човека, бяха разгледани в рамките на подкомисиите по правосъдие, свобода и сигурност за Молдова и Украйна; все пак настоява за постигане на крайната цел — създаването на самостоятелни подкомисии по правата на човека за всички страни от ЕПС, включително и тези от Южнокавказкия регион; обръща внимание на продължаващото влошаване на положението с правата на човека в Азербайджан и във връзка с това подчертава необходимостта от възможно най-бързо създаване на подкомисия по правата на човека за тази държава;

84.

Призовава Комисията и Съвета да гарантират реално сътрудничество между подкомисиите по правата на човека и тези, работещи в областта на правосъдието и вътрешните работи, тъй като всички тези въпроси са тясно свързани; във връзка с това призовава за изчерпателно информиране на Парламента за подготовката и процеса на предприемане на последващи действия по този въпрос;

85.

Призовава Съвета и Комисията да разгледат възможността за създаването на механизъм за диалог или консултации по правата на човека с Либия;

86.

Призовава Съвета, до подписването на споразумение за асоцииране, да разгледа възможността за създаване на механизъм за диалог за правата на човека със Сирия;

87.

Подчертава необходимостта от създаване на институционализирана подкомисия за правата на човека с Израел, която да замени настоящия временен механизъм;

88.

Призовава Съвета да информира и прикани към участие Евро-средиземноморската парламентарна асамблея и парламентарни делегации към парламентарните комисии за сътрудничество между ЕС и източните съседни държави;

89.

Призовава Съвета и Комисията да разгледат въвеждането на някакъв вид специален механизъм за наблюдение на прилагането на клаузата за правата на човека в споразуменията на ЕС с Латинска Америка и Централна Америка, например чрез включване на клаузи за правата на човека в оперативните планове за действие (подобни на плановете за действие в ЕПС) и чрез създаването на подкомисии за правата на човека, и във връзка с това подчертава необходимостта от пълно информиране на съответните съвместни комисии и съвместни съвети за резултатите от този диалог, така че да се увеличи степента на включване на правата на човека в политическия диалог на ЕС със страните от тези региони;

90.

Поради това призовава Комисията да направи годишна оценка на положението с правата на човека в страните от Латинска Америка на базата на плановете за действие и целта за създаване на подкомисия по правата на човека;

91.

Призовава Съвета и Комисията да включат гражданското общество в процеса на провеждане на диалога за правата на човека, при адекватно участие на нестопанския сектор и счита, че диалогът с Мексико се нуждае от засилване и преструктуриране, и че той би могло да представлява отправна точка за други латиноамерикански страни;

92.

Призовава Комисията и Съвета да включат въпросите за правата на човека в провежданите преговори по споразуменията за асоцииране със страните от Андийската общност, Централна Америка и Меркосур, както и да информират Европейския парламент за постигнатия напредък в тази област;

93.

Призовава Съвета да информира Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея за диалога и консултациите по въпросите за правата на човека и да я прикани към участие в тях;

94.

Изтъква, че търговските споразумения и споразуменията за сътрудничество на ЕС с трети страни предвиждат извършване от страна на съвместни комисии на редовно наблюдение по изпълнението; отбелязва, че през 2003 г. с Бангладеш, Виетнам и Лаос на експериментална основа са създадени специални работни групи към съвместните комисии по правата на човека, доброто управление, правовата държава и административната реформа;

95.

Смята, че тези диалози трябва да се започват от Съвета въз основа на същите критерии и техният резултат трябва да се обсъжда в рамките на политическия диалог, така че да повиши съгласуваността и последователността на политиката на ЕС към трети страни; във връзка с това призовава Съвета и Комисията да докладват пред Парламента за резултатите от тези диалози;

96.

Отново призовава клаузата за правата на човека и демокрацията да бъде включена във всички нови споразумения, сключвани между ЕС и трети страни, независимо дали те са индустриализирани или развиващи се, включително секторни споразумения, като тези за рибното стопанство, селското стопанство, текстила, търговията и техническата и финансова помощ, наред с това, което бе постигнато с държавите от АКТБ;

97.

Призовава Съвета, и п о-специално тройката, да приложи изложените в настоящата резолюция препоръки спрямо всички форми на специален диалог за правата на човека, за да се гарантира тяхното по-прозрачно провеждане и по-голямото им съответствие с другите външни политики на ЕС, и преди и след провеждането на тези диалози, да предоставя информация на другите институции, и в частност — на Парламента и неправителствените организации;

98.

Призовава Комисията да прилага изложените в настоящата резолюция препоръки спрямо диалозите, формулирани като част от външното измерение на пространството на свобода, сигурността и правосъдие, и в интерес на съгласуваността между институциите, с цел да информира другите институции, и п о-специално Парламента и неправителствените организации, за хода, същността и резултатите от тези диалози;

99.

Призовава Съвета да прилага горните предложения и спрямо консултациите на тройката с единомислещи партньори, както и да засили прозрачността и съгласуваността с другите политики на ЕС, и препоръчва тези консултации по въпроси за правата на човека да се използват за търсене на допирни точки и споделяне на опит, като се решават въпросите за правата на човека в други държави, на сходна позиция по тези проблеми;

100.

Приветства последните действия за информиране на гражданското общество относно дневния ред на тези диалози и изисква от Съвета да възприеме същия подход по отношение на Парламента; призовава за представяне пред Парламента на редовен отчет за същността и резултатите от тях, под формата на официална процедура;

101.

Призовава Съвета да прилага горепосочените предложения и за целия политически диалог с трети страни, особено по отношение на дневния ред и на съдържанието на диалога;

102.

Призовава отделите на Парламента да подобрят вътрешната координация между парламентарните органи, като предоставят актуална информация за състоянието на правата на човека в трети страни и за тази цел призовава за осигуряване на повече финансови и човешки ресурси за отдел „Права на човека“ на Парламента, за да може той да изпълни тази задача;

103.

Изисква от Съвета и Комисията да включат в дневния ред диалога и консултациите за правата на човека, препоръките и заключенията, съдържащи се в резолюциите на Парламента, и п о-специално тези, които се отнасят до правата на човека, и докладите на делегациите на Европейския парламент;

104.

Настоява правата на жените да бъдат разглеждани като неразделна част от правата на човека и приканва настоятелно Комисията да включи изрично и постоянно насърчаването и защитата на правата на жените във всички разговори и консултации на ЕС за правата на човека с трети страни; подчертава в тази връзка необходимостта от създаване на прозрачен механизъм за мониторинг на клаузата за правата на човека във външните споразумения на ЕС, както и да вземе необходимите мерки в случай, че тази клауза е нарушена;

105.

Припомня значението на гражданското общество, по-специално на активните НПО за насърчаването на правата на жените и препоръчва то да се ангажира изцяло в диалозите между ЕС и трети страни в тази област;

106.

Приканва Съвета и Комисията да подобрят взаимодействието между инициативите за равенство между половете и тези на гражданското общество в рамките на съществуващите европейски инструменти за правата на човека и да насърчат трети страни да гарантират сътрудничеството и координирането на работата на всички органи и механизми за правата на човека;

107.

Приканва Комисията да контролира системно ратифицирането и прилагането на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация против жените (КПДПЖ) и на Факултативен протокол към нея, в рамките на диалога за правата на човека с трети страни и да докладва за това на редовните брифинги на своята комисия по правата на жените и равенството между половете; приканва Комисията и Съвета да се убедят, че гарантираните от Конвенцията права се спазват в тези трети страни, за да се затвори празнотата между съществуващите права на жените и действителното им прилагане;

108.

Препоръчва на Комисията да изготви списък на методите и процесите на производство (ПМП), така както те са определени от Световната търговска организация, които са предмет на дискриминация по отношение на равенството между жените и мъжете съгласно КПДПЖ и конвенциите в областта на правата на човека, за да се създаде база данни за продуктите и марките, които биха могли да бъдат забранени за внос в ЕС;

109.

Настоява правата на жените да бъдат изрично включени в разговорите за правата на човека и, по-специално, в борбата срещу всички форми на дискриминация и насилие срещу жените и момичетата, включително на всички форми на вредни традиционни практики и обичаи, като например гениталното осакатяване и ранните или принудителни бракове, всички форми на трафика на хора, домашното насилие и убийството на жени, експлоатацията на работното място и икономическата експлоатация;

110.

Настоява изричното включване на правата на жените в интегриран подход за равенство между половете в областта на борбата срещу трафика на хора, по-специално срещу трафика на жени и деца за всякакви цели, сексуалната и трудова експлоатация и вземането на органи;

111.

Подчертава, че следва да се вземат специфични мерки за насърчаване на по-активното участие на жените в пазара на труда, в икономическата и социална област, политическия живот и вземането на решения, в предотвратяването и разрешаването на конфликти, изграждането на мира и възстановяването; препоръчва широко и равностойно участие на мъжете и жените, членове на Парламента, при оценката на финансираните от ЕС проекти в областта на човешките права и по-голямо участие на членовете на Европейския парламент в разговорите за правата на човека с трети страни;

112.

Приканва настоятелно Комисията да осигури подготовка, с цел обучение на персонала и длъжностните лица в представителствата на Комисията, особено на служителите, ангажирани в дейности, свързани с правата на човека и осигуряване на хуманитарна помощ;

113.

Приканва настоятелно Комисията да внесе предложение за правилник за поведение, подобен на изготвения от ООН, който ще бъде предназначен за длъжностните лица на институциите и органите на ЕС, по-специално за мисиите на ЕС в трети страни; счита, че правилникът следва да изрази явно неодобрение относно поръчването на сексуални услуги, на други форми на сексуална експлоатация и насилие, основаващо се на пола и да съдържа необходимите санкции в случай на лошо поведение; на длъжностните лица следва да се предостави подробна информация за съдържанието на правилника на поведение преди да бъдат изпратени в мисия;

114.

Препоръчва приемането на мерки за увеличаване на физическата сигурност на жените и момичетата в бежанските лагери и за гарантиране и защита на човешките права на разселените лица;

115.

Приканва Съвета и Комисията да се уверят в прилагането на Декларацията и Плана за действие от Пекин; приканва настоятелно Съвета и Комисията да насърчават трети страни да включат перспективата за равенство на половете в националните им програми за действие и да интегрират въпросите за правата на човека и за равенството на половете в националните политики;

116.

Приканва настоятелно Комисията да осигури развитието на обширна образователна програма за правата на човека във водените от нея разговори за правата на човека с трети страни, за да се повиши осведомеността на жените относно техните човешки права и като цяло да се повиши осведомеността за правата на жените;

117.

Приканва настоятелно Съвета и Комисията да насърчат трети страни да включат принципа за равенство между мъжете и жените в законодателството си, да осигури осъществяването му посредством правото и други подходящи инструменти и да гарантират спазването на тези права във всички области;

118.

Възлага на своя председател да изпрати настоящата резолюция на Съвета (включително на неговия Генерален секретар/Върховния комисар за обща външна политика и политика на сигурност г-н Javier Solana и неговия Постоянен представител по въпросите за правата на човека г-жа Riina Kionka, както и на членовете на COHOM) и на Комисията (включително на ръководителите на делегации в трети страни), на правителствата и парламентите на държавите-членки, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС, председателя на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея и съпредседателите на Eвро-латиноамериканската парламентарна асамблея , а също и на съпредседателите на Комисията за парламентарно сътрудничество и междупарламентарните делегации на ЕС и съответните държави.

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2371/2002 на Съвета от 20 декември 2002 г. относно опазването и устойчивата експлоатация на рибните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова (1),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г.,

—

като взе предвид Заключителната декларация от Световната среща на високо равнище за устойчиво развитие, проведена от 26 август до 4 септември 2002 г. в Йоханесбург,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Парламента относно прилагането на принципа за устойчивост на рибните запаси на Европейския съюз чрез максимален устойчив добив (COM(2006)0360),

—

като взе предвид докладите на Комитета на регионите и на Европейския икономически и социален комитет (2) относно съобщението на Комисията,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A6-0298/2007),

A.

като има предвид, че повечето рибни ресурси на Общността с висока търговска стойност са свръх експлоатирани или са близо до това положение;

Б.

като има предвид, че устойчивостта на рибните ресурси е от основно значение за дългосрочното гарантиране на риболовната дейност и жизнеспособността на риболовния отрасъл;

В.

като има предвид, че системата на Общността за опазване и управление, основаваща се на общия допустим улов (ОДУ) и на квотите, не позволи рационална експлоатация на ресурсите, а напротив — със своята липса на гъвкавост и поради факта, че се подчиняваше на политически, а не на биологични закони, тя затрудни рационалното управление, като възпрепятстваше контрола и създаваше благоприятни условия за избягване на отговорността;

Г.

като има предвид, че системата на Общността за опазване и управление трябва да се основава на научните изследвания в областта на риболова и рибното стопанство и да разполага с достоверна и подробна статистическа информация, отнасяща се до продължителен период от време;

Д.

като има предвид, че различните промени и последователното адаптиране на системата за управление на общата политика в областта на рибарството, при които се наслагваха един върху друг режимът на общия допустим улов и риболовни квоти и режимът на риболовното усилие и се изготвяха различни планове за възстановяване, които постигнаха твърде разнородни резултати, предприемайки редица мерки с цел разпускане на риболовната флота, които също не доведоха до очакваните резултати и предизвикаха отрицателен ефект в стопанската и социалната сфера;

Е.

като има предвид, че посоченото адаптиране като цяло доведе единствено до понижаване на рентабилността и конкурентоспособността на риболовната флота на Общността, както в рамките на ЕС, така и на международно равнище, което направи още по-трудно прилагането на законодателството в областта на риболова, като отрасълът се сблъсква с постоянно променящи се норми с нарастваща сложност, без никаква възможност за планиране на дейността в средносрочен и дългосрочен план и без да е постигнато значително въздействие чрез този подход върху подобряването на ресурсите;

Ж.

като има предвид, че по време на Световната среща на високо равнище за устойчиво развитие, ЕС се ангажира да бъдат предприети всички усилия рибните запаси на Общността да достигнат нивата на максимален устойчив улов (МУУ) преди 2015 г.;

З.

като има предвид, че според научната общност в общи линии първоначалната формулировка на модела за максимален устойчив улов се е изчерпала поради трудността да се приложи в управлението един математически модел с теоретичен характер, който се нуждае от познаване в дълбочина на развитието на популациите, както и от дълги серии данни от минали периоди, за да се формулира с необходимата точност, като моделът е разработен за експлоатация на ресурсите от един вид риба и всеки неуспех, и като има предвид, че грешка или несигурност на модела води неизбежно до ниво на риболова, надхвърлящо максималния устойчив улов;

И.

като има предвид, че в системата за управление на рибните запаси трябва да се допусне известна степен на научна несигурност, както и отклонения или грешки при дефинирането на модела, една от причините за които са грешките при подбора на видовете или промените, настъпващи в околната среда, което неизбежно води или до погрешно определяне на максималния устойчив улов, или до неизпълнение на целта;

Й.

като има предвид, че след първите определения за максималния устойчив улов научният свят представи нови подходи към този модел в опита си да коригира слабостите му и да запълни пропуските в него;

К.

като има предвид, че прилагането на максималния устойчив улов е свързано с изключителна сложност при управлението на многовидовите рибни запаси, които представляват по-голямата част от запасите, експлоатирани от риболовната флота на Общността, и че освен това не става дума за модел, приложим за морските и океански рибни запаси;

Л.

като има предвид, че стриктното прилагане на максималния устойчив улов би довело в краткосрочен план до значително, дори драстично намаляване на дейността, работните места и приходите на риболовната флота на Общността;

М.

като има предвид, че управлението на рибните запаси трябва да взема под внимание по-пълни анализи на естественото въздействие, както и на други последствия от взаимодействието между видовете, в допълнение към въздействието, произтичащо от човешката дейност, които допринасят за замърсяването на морската среда и за разрушаването на морските екосистеми;

Н.

като има предвид, че риболовната флота на Общността се нуждае на всяка цена от система за управление, която да осигури на флотата по-голяма търговска стабилност, като същевременно уравновесява риболовното усилие по отношение на наличните ресурси, и да й даде възможност за по-добро планиране на дейността; като отчита факта, че всеки период на преход към нов модел изисква съпътстващи финансови мерки;

1.

Приветства с голям интерес съобщението на Комисията, и п о-специално това, че Комисията признава неуспеха на настоящата политика на управление на риболова и приветства намерението й да създаде нов модел на управление, позволяващ възстановяването на ресурсите, адаптирането на риболовното усилие към реалното състояние на рибните запаси и постигането на нарастваща рентабилност и стабилност на риболовната флота;

2.

Изтъква необходимостта всички бъдещи мерки, насочени към промяна на настоящата система в Общността за опазване и управление, да се приемат при пълно участие от страна на лицата, ангажирани в риболовния отрасъл, и да се основават на научните изследвания в областта на риболова и рибните запаси;

3.

Припомня необходимостта от увеличаване на сумите, отпускани за научни изследвания, свързани с риболова, в Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, като средство, чрез което да се допринесе за подобряване на системата на Общността за опазване на рибните ресурси с цел развитие на теоретичните модели за управление на риболова и рибните ресурси, както и необходимостта от нейното прилагане на практика, от по-добър анализ на състоянието на ресурсите, на естественото въздействие и на другите ефекти, свързани с взаимодействието между видовете, както и с цел подобрения в риболовните мрежи;

4.

Отбелязва намерението на Комисията да постигне тези цели чрез въвеждането на максималния устойчив улов като индикативен параметър при управлението на рибните запаси, но все пак предупреждава, че за голяма част от научната общност, сред която е и Организацията по прехрана и земеделие, класическият модел на максималния устойчив улов е изпреварен от други авангардни подходи, които отчитат екосистемата в нейната цялост и включват наред с другото аспектите, свързани с околната среда, взаимодействието между видовете, както и икономическите и социални фактори;

5.

Отбелязва, че през последните години изтъкнати учени са разработили нови методи, основаващи се на информационни модели за симулация на бъдещото развитие на рибните запаси, които се съревновават с подхода на максималния устойчив улов, без да го считат за ясно поставена цел, като отчитат подобаващо рисковете, факторите, свързани с околната среда, и възможното взаимодействие между видовете, както и че подобни методи по принцип биха могли да бъдат разширени с цел да се вземат предвид специфични социални и икономически фактори;

6.

Предупреждава за трудностите, свързани с прилагането на модела на максималния устойчив улов при многовидовите рибни запаси, преобладаващи в ЕС, тъй като в случай на използване на максималния устойчив улов за основния вид, би могла да последва свръх експлоатация на останалите видове, докато, както изглежда логично, при използване на максималния устойчив улов спрямо изчерпващия се вид, би трябвало да се спре уловът на видове в добро биологично състояние, като от това произтичат съответни икономически загуби, загуба на работни места и намаляване на конкурентоспособността, което, от друга страна, е в пълно противоречие с основната цел на подхода на максимален устойчив улов;

7.

Следователно, може да изрази само съжаление относно по-специално недостатъчните анализи и неадекватните решения, предлагани в съобщението на Комисията, с оглед горепосочените аспекти, и, в общ смисъл, липсата на по-задълбочена оценка на последствията от прилагането на модела за максималния устойчив улов в актуалния му смисъл, на неговите недостатъци и на особеностите при неговото прилагане, както и на рисковете от грешки в модела; също така изразява съжаление във връзка по-специално с липсата на анализи на развитието на модела за максимален устойчив улов и на потенциалните предимства на различните подходи;

8.

В резултат на това съзнава, че едно предложение, целящо въвеждането на максималния устойчив улов, не е достатъчно зряло решение и че е необходимо да се задълбочи и подобри анализът на проблемите, недостатъците и целите на самата политика на Общността за опазване и управление на рибните запаси, за да се вземе решение, като доказателство за политическа смелост, относно прилагането на адекватни мерки, които да доведат до успешен край най-наложителната промяна в настоящата общата политика в областта на риболова;

9.

Предвид гореизложеното, държи да изрази своето недоумение по отношение на мерките, които Комисията наскоро изготви, в съответствие с модела за максимален устойчив улов, като специфичния регламент за общия допустим улов и квотите за 2007 г. (3), тъй като самата Комисия призна, в рамките на различни дебати и форуми, необходимостта от наличие на по-голям брой проучвания на различните аспекти от приложението на максималния устойчив улов;

10.

Изразява своята загриженост от факта, че в контекста на амбициозната цел за промяна на подхода на системата за опазване и управление на общата политика в областта на риболова не е използвана възможността за ясно дефиниране на системата за достъпдо ресурсите, както и от това, че продължава припокриването на системите за общия допустим улов и квотите и риболовното усилие; счита, че Комисията не трябва да пропуска тази възможност за установяване на система за достъп до ресурсите, която да благоприятства устойчивостта, да затруднява избягването на отговорността, да опростява техническите мерки, да не допуска дискриминацията и ожесточената конкуренция за усвояване на ресурсите, да осигурява необходимата гъвкавост и да подобрява конкурентоспособността на отрасъла;

11.

Подчертава, че всяка промяна в системата за управление трябва непременно да е подкрепена с адекватни и достатъчни от финансова гледна точка компенсаторни механизми и че е уместно да се извърши проучване на социално-икономическите последици от окончателното предложение; изисква от Комисията да разработи тези мерки по едно и също време заедно с новата система за управление и да ги обедини, ако това е възможно;

12.

Подчертава факта, че както лошото състояние на запасите от риба в европейските води, така и трудностите, с които се сблъсква риболовният отрасъл на ЕС, означават, че е необходимо да се приемат мерки възможно най-скоро, както и че едно ново забавяне само ще доведе до нови трудности за отрасъла и ще доведе до по-бавно възстановяване на рентабилността;

13.

Изисква преди вземането на решение да се предприемат гореспоменатите мерки и поради това призовава към отворен и мажоритарен дебат, при който да се анализират различните подходи на управление, за да се постигне възможно най-широк консенсус относно промените, които следва да се извършат в политиката за управление на Общността;

14.

В заключение, призовава за постепенното въвеждане на система, която би довела в крайна сметка до политика в областта на рибовъдството, която е максимално адаптирана към биологичния капацитет на ресурсите, намиращи се във фаза на възстановяване, по такъв начин, че устойчивостта на рибните запаси на Общността да се превърне по-скоро в гаранция, отколкото в грижа, и да се възприема като такава при движението на рибните продукти на Общността в която и да е част на света; това би осигурило на риболовната флота стабилност и дало възможност да планира дейността си правилно и все по-дългосрочно, а всичко това би могло да доведе най-сетне до стабилна система на достъп до ресурсите, при който общият допустим улов или квотите да се променят само в конкретни, точно определени случаи, и то п о полуавтоматичен начин, вместо това да се извършва ежегодно и съобразно с критерии, които се различават от чисто научните съображения;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

—

като взе предвид Зелената книга за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите (COM(2006)0744) и Компендиума на правото на ЕО за защита на потребителите — сравнителен анализ (1),

—

като взе предвид действащото законодателство на Общността в областта на защитата на потребителите, на електронната търговия и на развитието на информационното общество,

—

като взе предвид резолюцията си от 23 март 2006 г. относно европейското договорно право и преразглеждането на достиженията на правото на Общността: правилният път (2), резолюцията си от 7 септември 2006 г. за европейското договорно право (3), и резолюцията си от 21 юни 2007 г. за доверието на потребителите в електронната среда (4),

—

като взе предвид публичното изслушване за преразглеждането на достиженията на правото на Общността за защита на европейските потребители, което се състоя на 10 април 2007 г. в Европейския парламент,

—

като взе предвид член 45 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на Комисията по икономически и парични въпроси, както и на Комисията по правни въпроси (A6-0281/2007),

А.

като има предвид, че 48 % от търговците на дребно са готови да извършват трансгранични сделки, но само 29 % го правят в действителност; като има предвид също така, че 43 % от търговците на дребно смятат, че техните трансгранични продажби биха се увеличили, ако разпоредбите на законите, които уреждат сделките с потребителите, биха били еднакви за целия Европейски съюз (5),

Б.

като има предвид, че половината европейци (50 %) се отнасят с по-голямо недоверие към трансграничните покупки, отколкото към покупките на територията на своята държава; като има предвид, че над две трети (71 %) считат, че е по-трудно да се разрешат определени проблеми, свързани с трансгранични покупки, като оплаквания, връщане на закупен продукт, отстъпки от цената или гаранции (6),

В.

като има предвид, че основната цел на това преразглеждане е да се постигне истински вътрешен пазар на потребителите, като се намери точния баланс между високото ниво на защита на потребителите и конкурентоспособността на предприятията,

Г.

като има предвид, че 90 % от предприятията в Европа са много малки предприятия, които по своята същност установяват преки взаимоотношения на доверие с потребителя и като цяло са на местна основа, както и че тези специфични характеристики трябва да се вземат предвид в контекста на преразглеждането на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите,

Д.

като има предвид, че подходът на минималното сближаване не постига целта на хармонизацията и че за 20-те си години развитие потребителското право не е успяло да създаде интегриран вътрешен пазар на дребно от полза за обществеността,

Е.

като има предвид необходимостта от опростяване и съгласуване на осемте директиви (7) за защита на правата на потребителите, посочени в Зелената книга, с оглед да се избегне разпокъсаност и да се постигне осъвременяване на общностното право за защита на потребителите,

Ж.

като има предвид, че е решен да изгради изцяло европейския вътрешен пазар в полза на 493-те милиона потребители от Общността, както и да се премахне останалите ограничения върху конкуренцията в договорното и търговското право,

З.

като има предвид, че за да се засили доверието на европейците във вътрешния пазар, е необходимо да се предостави повече правна сигурност както за потребителите, така и за икономическите оператори, както и да се осигури ефективно прилагане на действащото законодателство,

И.

като има предвид, че преразглеждането, което ще разгледа въпроса с правото в областта на потребителските договори, трябва да се основава на настоящата работа в областта на договорното право и на създаването на обща референтна рамка за европейското договорно право (CCR) и трябва съгласувано да се включи в него,

1.

Приветства Зелената книга на Комисията за преразглеждане на достиженията на правото на Общността за защита на потребителите, по-специално заявената цел за модернизиране, опростяване и усъвършенстване на нормативната среда както за професионалистите, така и за потребителите, което ще доведе до улесняване на трансграничната търговия и засилване на доверието на потребителите;

2.

Препоръчва обхватът на това преразглеждане да се концентрира върху актуализиране и съгласуване на осемте директиви за защита на потребителите, посочени в Зелената книга; изисква от Комисията да представи пред Парламента и пред Съвета доклад относно прилагането на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и п о-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“) (8), доклад, който обхваща въпроси, свързани с потребителското доверие;

3.

Счита за важно общностното законодателство да предприеме действия за отстраняване на всички несъответствия, които съществуват между подложените на преразглеждане директиви за защита на потребителите;

4.

Счита, че е от съществено значение наличието на ясна цялостна визия за това как отделните аспекти на правната и нормативна среда, които засягат дейностите във връзка с потребителското и търговско право, са съвместими и функционират заедно, по-специално връзката между инструментите, създадени от настоящото преразглеждане, инструментите, които се занимават с правилата относно стълкновението на закони (9), както и инструментите, основани на принципа на страната на произход (напр. „Директива за електронната търговия“);

5.

Изразява предпочитанието си към приемането на смесен или комбиниран подход, а именно хоризонтален инструмент, приоритетно ориентиран към съгласуваност на съществуващото законодателство и позволяващ да се запълнят празнотите, като прегрупира общи за директивите широкообхватни въпроси в действащото законодателство; счита, че специфичните въпроси, които са извън приложното поле на хоризонталния инструмент, трябва да продължат да се разглеждат отделно за всяка от директивите по сектори;

6.

Счита, че хоризонталният инструмент трябва редовно да бъде преразглеждан и да се оценяват неговите ефективност и въздействие, с оглед, при необходимост, да се извърши преразглеждане;

7.

Противопоставя се преразглеждането на достиженията на правото на Общността да се използва като претекст за разширяване на обхвата на законодателството в съществуващите директиви по сектори или включване на допълнителни директиви;

8.

Счита, че хоризонталният инструмент би трябвало да се приложи най-широко към всички договори, сключени с потребители, независимо дали става въпрос за вътрешни или за трансгранични сделки, с цел да се избегне въвеждането на нов усложняващ елемент — налагането върху потребителя на различни правни режими в зависимост от естеството на сделката;

9.

Посочва, че хармонизацията не трябва да води до занижаване на равнището на защита на потребителите, до което са достигнали някои национални механизми, а трябва да доведе до съпоставимо равнище на защита на потребителите във всички държави-членки;

10.

Приветства предложението на Комисията за хоризонтален инструмент и потвърждава възможните предимства на една, както някои бяха я определили, основна директива за правата на потребителя; предлага хоризонталният инструмент в общите сфери на политика, който би трябвало да помага за по-доброто съгласуване на терминологията и за преодоляване на празнотите и несъответствията, да се основава на принципа за целева максимална хармонизация;

11.

Предлага инструментите по сектори, които са обект на преразглеждане, да бъдат базирани на принципа на минимална хармонизация, в комбинация с принципа на взаимно признаване относно координираната област; въпреки това отбелязва, че това не изключва целева максимална хармонизация, където това е необходимо в интерес на потребителите и на професионалистите;

12.

Изтъква, че в настоящото законодателство, що се касае до некоординираните области, приложимото право се определя от правилата на международното частно право, по-специално Римската Конвенция от 19 юни 1980 г. относно правото, приложимо към договорните задължения („Рим I“); в това отношение по време на настоящите разисквания трябва да се избягват несъответствията между тази Конвенция и специфичните правни актове на Общността;

13.

Препоръчва в инструментите по сектори да се включи клауза за вътрешния пазар, която да позволява на потребителите да се възползват напълно от вътрешния пазар;

14.

Отбелязва, че в Приложение 1 към Зелената книга, параграфи 4 и 5, се съдържа подробен списък на договорноправни въпроси, свързани с потребителските договори, че някои от тези въпроси вече са били част от работата по общата референтна рамка (CCR) и много от тях имат силно политически характер, при което ако дадено общо правило следва да бъде включено в хармонизиран инструмент на равнище ЕС, това задължително би изисквало задълбочени и широки, включително обществени, дебати;

15.

Подкрепя включването на определени общи принципи, приложими към всички потребителски договори, в хоризонталния инструмент, ако те служат за по-добра съгласуваност като напр. общи определения, общи правила за изискванията за информация и начина, по който функционира законодателството в областта на прекратяване или оттегляне на договор;

16.

Счита, че дефинициите на „потребител“ и „професионалист“ не са съгласувани нито в общностното, нито в националните законодателства и изясняването на тези понятия в хоризонталния инструмент е съществено важно, доколкото те определят приложното поле на потребителското право;

17.

Счита, че е съществено важно като „потребител“ да се определя всяко физическо лице, действащо извън рамките на професионалната си дейност; счита също така, че е необходимо като „професионалист“ да се определя всяко лице, действащо в рамките на професионалната си дейност.

18.

Подкрепя, освен това, включването в хоризонталния инструмент на допълнителни дефиниции като, например, „писмена форма“ и „траен носител на данни“;

19.

Не счита за уместно включването в хоризонталния инструмент на обща клауза за добросъвестност и лоялност, приложима за потребителските договори;

20.

Не счита за уместно да се прилагат правилата за несправедливите клаузи към индивидуално договорени клаузи, с цел да не се ограничи свободата на договаряне на страните по договора;

21.

Счита, че за да се засили доверието на потребителите във вътрешния пазар, следва да се въведат механизми, позволяващи по-голяма защита като същевременно се запази степен на гъвкавост; изисква от Комисията да проведе допълнително проучване относно използването на комбинация от черен списък със забранени клаузи и сив списък с клаузи, считани за несправедливи клаузи и други клаузи, чийто несправедлив характер може да се докаже от потребителите чрез правни действия въз основа на предварително определени единни критерии;

22.

Отхвърля идеята да се разширят критериите за определяне на несправедливост, като се обхванат всички съществени клаузи на договора, включително тези, които се отнасят до главния предмет и до оценката за цената, като се вземе предвид принципа на свободата на договаряне;

23.

Счита, че на този етап е сложно да се определи обща нормативна уредба относно договорните последици поради необявена информация, които вземат предвид характеристиките на всеки договор;

24.

Подчертава необходимостта за уеднаквяване на условията относно момента на започване на срока и за пресмятането му, като се даде предимство на пресмятането съгласно календарните дни, за да се засили правната сигурност на сделките;

25.

Счита, че времетраенето на сроковете трябва да се уеднакви, когато това е обективно обосновано;

26.

Подчертава, че доверието на потребителите във вътрешния пазар ще бъде засилено, ако хоризонталният инструмент предвижда, че потребителят може да се оттегли от договора; счита, че условията за оттегляне трябва да бъдат уеднаквени, с оглед да се подобри правната сигурност, както за потребителите, така и за икономическите оператори; счита също така, че хоризонталният инструмент трябва да потвърждава, че потребителите не би трябвало да поемат други разходи, освен преките разноски за връщане на стоките;

27.

Изразява становището, че при хоризонталния инструмент държавите-членки могат да предвидят изключения от правото за оттегляне на национално ниво, ако договорът е изготвен под формата на автентичен инструмент;

28.

Счита, че въвеждането на „стандартен формуляр за оттегляне“ на всички езици на Общността би опростило процедурите, би намалило разходите и би повишило прозрачността и доверието на потребителите;

29.

Счита, че въвеждането на общи договорни средства за правна защита излиза извън обхвата на настоящето преразглеждане, тъй като това понятие се урежда от действащото договорно право във всяка държава-членка;

30.

Припомня дискусията относно колективните искове („collective redress“) и счита, че този въпрос заслужава по-подробно разглеждане;

31.

Счита, че е уместно да се разгледат въпросите, свързани със защитата на потребителите, когато сключват договори за доставка на цифрово съдържание софтуер и данни, с оглед на нивото на защита, гарантирано от Директива 1999/44/ЕО относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции; призовава Комисията да разгледа задълбочено този въпрос с цел да определи дали е уместно да направи предложение за специфична нормативна уредба или повече уредби, или да разшири изложените в горепосочената директива правила, за да обхванат този вид договор;

32.

Предлага този въпрос да се изключи от приложното поле на хоризонталния инструмент и да се запази възможността, предоставена на държавите-членки, да предвидят, че понятието потребителска стока не включва публично разпродаваните употребявани стоки; препоръчва, все пак, да се приемат специфични правила за разпродажбите по Интернет;

33.

Счита, че понятието „доставка“ и уредбата на прехвърлянето на риска са тясно свързани; следователно предлага да се включи в хоризонталния инструмент обща дефиниция на понятието доставка, в което по принцип трябва да се дава приоритет на договорното споразумение;

34.

Счита, че хоризонталният инструмент би могъл да бъде полезен за увеличаване на продължителността на правната гаранция на периода, в който потребителят не ползва стоката, с цел поправка;

35.

Подчертава все пак, че хоризонталният инструмент не би трябвало да включва специфични правила за употребяваните стоки, за да бъдат спазени приетите от държавите-членки правила, според собствените им правни традиции;

36.

Предлага да се запази принципа на опровержимата презумпция в настоящия му вид;

37.

Счита, че хоризонталният инструмент би могъл да установи набор от обезщетения в случай на лошо изпълнение, като прекратяването на договора за продажба бъде запазено за пълното неизпълнение на договора или за особено тежки договорни нарушения;

38.

Счита за подходящо хоризонталният инструмент да премахне съществуващите различия относно уведомяване за липсата на съответствие, които понастоящем са източник на объркване;

39.

Счита, че не е уместно да се предвиди пряка отговорност на производителите за несъответствие;

40.

Подчертава, че всички въпроси, които се отнасят до търговската гаранция (съдържание, прехвърляне, ограничаване) не подлежат на законово определяне, а на принципа на свободата на договаряне; поради това счита, че тези въпроси не би трябвало да се включват в хоризонталния инструмент;

41.

Подчертава,че това преразглеждане, което ще засегне въпроса с потребителските договори, трябва да бъде последователно включено в работата, извършвана по договорното право като цяло, в рамките на продължаващия процес за постигане на обща референтна рамка (CCR); следователно, подчертава, че това преразглеждане и работата по общата референтна рамка рябва да се развиват по допълващ се начин, като същевременно се признава, че постигането на тази съгласуваност не следва да пречи на настоящия процес на преразглеждане или да го забавя;

42.

Подчертава необходимостта да се осигури ефективност на потребителското право, за да се подсили доверието на потребителите във вътрешния пазар;

43.

Призовава Комисията да подобри съществуващите механизми за защита и осведоменост на потребителите, включително да следи за доброто прилагане на действащите правила и за тяхното изпълнение;

44.

Настоятелно призовава Комисията внимателно да оцени въздействието на мерките, предложени в рамката на това преразглеждане, с оглед да се гарантира повишаване на доверието на потребителя, без това да представлява допълнителна тежест за предприятията, особено на малките и средни предприятия, както и с оглед на техния принос за изграждането на вътрешния пазар;

45.

Настоява Комисията да координира вътрешно своите действия и да подкрепи съгласувано разработване на секторното законодателство;

46.

Препоръчва съвестно прилагане на принципа „По-добро законотворчество“;

47.

Приканва държавите-членки да засилят сътрудничеството между своите национални органи, отговорни за прилагането на потребителското право, както и да улеснят съдебните или извънсъдебни средства за правна защита, които дават възможност на потребителите да защитят правата си на европейско равнище;

48.

Призовава държавите-членки да поемат своята отговорност за пълното изграждане на вътрешния пазар на стоки и услуги и да се въздържат прекомерно регламентиране чрез възлагане на допълнителни задължения, извън предвидените в общностното право за защита на потребителите; но изисква от държавите-членки да приемат съгласувана стратегия за целево хармонизиране на законодателствата в тази област, съчетано с клауза за вътрешния пазар, която би повишила доверието на потребителя във функционирането на вътрешния пазар;

49.

Подкрепя текущите и планирани инициативи на Комисията в подкрепа на обучението на потребителите; изказва становището, че може да се направи повече посредством сътрудничество между правителствата и стопанския сектор за насърчаването на висококачествено обучение във финансовия сектор с оглед повишаване на финансовата култура, качеството на продуктите и легитимността на сектора като цяло; приветства възложеното проучване на инициативите за обща финансова култура в Европейския съюз, чиито резултати се очакват в края на 2007 г.;

50.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

—

като взе предвид първото официално заседание на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН) за Бирма, проведено на 29 септември 2006 г.,

—

като взе предвид изявлението на Генералния секретар на ООН Ban Ki-moon от 18 юли 2007 г. и адресираното до него писмо от 1 август 2007 г., подписано от 92 бирмански депутата, което включва предложение за национално помирение и демократизация на Бирма,

—

като взе предвид, че на 28 юни 2007 г. председателят на Международния комитет на Червения кръст Jakob Kellenberger безпрецедентно осъди нарушенията на международното хуманитарно право, извършени срещу цивилни граждани и задържани лица от правителството на Бирма, и отправи искане към правителството на Бирма за предприемане на спешни действия за преустановяване на тези нарушения и предотвратяване на извършването им в бъдеще,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 481/2007 на Комисията от 27 април 2007 г. (1) за подновяване на ограничителните мерки по отношение на Бирма,

—

като взе предвид решението на правителството на САЩ от 1 август 2007 г. за възобновяване на ограниченията за внос, съдържащи се в Закона за свобода и демокрация в Бирма от 2003 г.,

—

като взе предвид публично отправеното на 23 август 2007 г. от ръководителя на междупарламентарното събрание на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), Zaid Ibrahim, искане Китай да използва влиянието си за разрешаване на кризата в Бирма,

—

като взе предвид осмата среща Азия — Европа (ASEM) на министрите на външните работи, състояла се на 28 и 29 май 2007 г. в Германия,

—

като взе предвид съобщението на „Студенти от поколение 88“ от 8 август 2007 г. за отбелязване на 17-та годишнина от победата на Националната лига за демокрация (НЛД) в парламентарните избори на 27 май 1990 г., в което се осъжда отправянето на конституционни предложения от Националния конгрес, който на 18 юли 2007 г. влезе в своя последен етап,

—

като взе предвид по-ранния доклад от 18 юли 2007 г. на международната правозащитна организация Human Rights Watch, че предложената нова конституция на Бирма ще запази репресивна система на военно управление,

—

като взе предвид своите резолюции за Бирма от 12 май 2005 г. (2), 17 ноември 2005 г. (3) и 14 декември 2006 г. (4) и 21 юни 2007 г. (5),

—