EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62007CN0503
Case C-503/07 P: Appeal brought on 19 November 2007 by Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH against the order delivered by the Court of First Instance (Third Chamber) on 11 September 2007 in Case T-28/07 Fels-Werke GmbH, Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH, Spenner-Zement GmbH & Co. KG v Commission of the European Communities
Дело C-503/07 P: Жалба, подадена на 19 ноември 2007 г. от Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH срещу Определението, постановено на 11 септември 2007 г. от Първоинстанционния съд (трети състав) по дело T-28/07, Fels-Werke GmbH, Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH, Spenner-Zement GmbH & Co. KG/Комисия на Европейските общности
Дело C-503/07 P: Жалба, подадена на 19 ноември 2007 г. от Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH срещу Определението, постановено на 11 септември 2007 г. от Първоинстанционния съд (трети състав) по дело T-28/07, Fels-Werke GmbH, Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH, Spenner-Zement GmbH & Co. KG/Комисия на Европейските общности
OB C 64, 8.3.2008, p. 15–16
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
|
8.3.2008 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 64/15 |
Жалба, подадена на 19 ноември 2007 г. от Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH срещу Определението, постановено на 11 септември 2007 г. от Първоинстанционния съд (трети състав) по дело T-28/07, Fels-Werke GmbH, Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH, Spenner-Zement GmbH & Co. KG/Комисия на Европейските общности
(Дело C-503/07 P)
(2008/C 64/24)
Език на производството: немски
Страни
Жалбоподател: Saint-Gobain Glass Deutschland GmbH (представители: H. Posser и S. Altenschmidt, Rechtsanwälte.)
Други страни в производството: Fels-Werke GmbH, Spenner-Zement GmbH & Co. KG, Комисия на Европейските общности
Искания на жалбоподателя
|
— |
да се отмени Определение на трети състав на Първоинстанционния съд от 11 септември 2007 г. по дело Т-28/07 (Fels-Werke и др./Комисия на Европейските общности) в частта, която засяга жалбоподателя, |
|
— |
да се отмени член 1, точка 2 от Решението на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно Националния план за разпределение на разрешителни за емисии на парникови газове, предоставен от Германия съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (номерът на документа не е публикуван), доколкото с този член се определят като несъвместими с Директива 2003/87/ЕО гарантираните квоти за първия период на търговия, посочени в Глава 6.2 от Националния план на Германия за разпределение в рубриката „Разпределение съгласно § 8 от ZuG 2007 [Закон за разпределение на квоти]“, |
|
— |
да се отмени член 2, точка 2 от Решението, доколкото с този член на Федерална република Германия се поставят изисквания за прилагането на гарантираните за първия период на търговия квоти, посочени в Глава 6.2 от Националния план на Германия за разпределение в рубриката „Разпределение съгласно § 8 от ZuG 2007 [Закон за разпределение на квоти]“, и така се налагат същите фактори за изпълнение, приложими към други сравними инсталации, |
|
— |
при условията на евентуалност да се отмени точка 1 от въпросното Определение и да се препрати делото на Първоинстанционния съд, |
|
— |
да се осъди Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски. |
Правни основания и основни доводи
С обжалваното Определение Първоинстанционният съд отрича жалбоподателите да са засегнати лично и поради това отхвърля жалбата им за частична отмяна на Решение на Комисията от 29 ноември 2006 г. относно националния план за разпределение на разрешителни за емисии на парникови газове като недопустима.
В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква нарушение на процесуалните права за защита на интересите му, както и на разпоредбата на член 230, четвърти параграф ЕО от материалното общностно право.
На първо място по негово мнение Първоинстанционният съд е нарушил принципа на справедлив процес, както и изискването за изслушване. По същество Първоинстанционният съд обосновал това, че жалбоподателите не са засегнати лично от решението на Комисията с факта, че твърдяната от тях принадлежност към затворен кръг от предприятия, не е била доказана, и по-специално, че не е бил представен никакъв списък от предприятия, които могат да се ползват от приложението на § 8, алинея 1 от ZuG 2007. Според жалбоподателя Първоинстанционният съд не е изискал в никой момент в хода на производството от жалбоподателите да предоставят списък на включените в гарантираната квота предприятия. Според жалбоподателя релевантността от представянето на такъв списък не се налагала дори поради други причини, тъй като ограничеността и затвореността на включените в гаранционната квота кръгове от предприятия следвали от представената на Първоинстанционния съд задължителна правна структура на ZuG 2007. Поради тази причина според жалбоподателя изискването на Първоинстанционния съд за предоставяне на такъв списък всъщност е фактически невъзможно.
Освен това Първоинстанционният съд е нарушил член 230, четвърти параграф ЕО, като неправилно е отхвърлил факта, че жалбоподателят е засегнат лично от решението на Комисията. Кръгът от лица, за които обжалваното решение действа, се установява по-специално не само, както Първоинстанционният съд е приел „малко или много точно“, а е по право въз основа на минали събития окончателно определен и следователно не подлежи на разширяване. Във връзка с попадащите в гарантираната квота по § 8 от ZuG 2007 предприятия можело освен това обжалваното решение да се изтълкува като сбор от индивидуални решения, тъй като за всяко едно от тях се забранява поддържането на гарантираната квота.