EUR-Lex Достъп до правото на Европейския съюз

Обратно към началната страница на EUR-Lex

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 62017CJ0478

Решение на Съда (пети състав) от 4 октомври 2018 г.
IQ срещу JP.
Преюдициално запитване, отправено от Tribunalul Cluj.
Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Член 15 — Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото — Приложно поле — Член 19 — Висящ процес.
Дело C-478/17.

Сборник съдебна практика — общ сборник

Идентификатор ECLI: ECLI:EU:C:2018:812

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

4 октомври 2018 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Член 15 — Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото — Приложно поле — Член 19 — Висящ процес“

По дело C‑478/17

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж, Румъния) с акт от 17 юли 2017 г., постъпил в Съда на 9 август 2017 г., в рамките на производство по дело

IQ

срещу

JP,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet (докладчик), M. Berger и F. Biltgen, съдии,

генерален адвокат: M. Wathelet,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

за румънското правителство, първоначално от R. H. Radu, както и от C.-M. Florescu и R. Mangu, а впоследствие от C.-R. Canţăr, както и от C.-M. Florescu и R. Mangu, в качеството на представители,

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и D. Calciu, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 10 юли 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183 и поправка в OB L 99, 2016 г., стр. 34).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между IQ и JP относно в частност упражняването на родителската отговорност за трите им ненавършили пълнолетие деца след развода им.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Съображения 12 и 13 от Регламент № 2201/2003 гласят:

„(12)

Основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, създадени с настоящ[ия регламент], са оформени в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към държавата членка на обичайното пребиваване на детето, освен в няко[и] случаи на промяна на пребиваването на детето [или] по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност.

(13)

В интерес на детето, настоящият регламент позволява, по силата на изключение и при спазването на определени условия, на съда, който е компетентен, да може да прехвърли делото на съда на друга държава членка, ако този съд е по-подходящ да разгледа делото. […]“.

4

Член 1 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Обхват“, гласи в параграф 1:

„Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

[…]

б)

определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност“.

5

Съгласно член 2, точка 1 от посочения регламент:

„За целите на настоящия регламент:

терминът „съд“ обхваща всеки орган в държавите членки, който разполага с компетентност по делата, които попадат в обхвата на настоящия регламент по смисъла на член 1“.

6

Глава II, раздел 1 от същия регламент е посветена на правилата за компетентност в областта на развода, законната раздяла на съпрузите и унищожаването на брака. В този раздел 1 член 3 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Обща компетентност“, гласи в параграф 1:

„Компетентни да разглеждат дела, свързани с развод, законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на държавата членка,

a)

на чиято територия:

[…]

ответникът има обичайно местопребиваване, […]

[…]“.

7

Глава II, раздел 2 от този регламент предвижда, в членове 8—15, съвкупност от правила, свързани с компетентността в областта на родителската отговорност.

8

Член 8 от същия регламент, озаглавен „Обща компетентност“, предвижда:

„1.   Съдилищата на държава членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава членка по времето, когато съдът е сезиран.

2.   Параграф 1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12“.

9

Член 12 от същия регламент, озаглавен „Пророгация на компетентност“, гласи в параграфи 1 и 2:

„1.   Съдилищата на държавите членки, които са компетентни по силата на член 3 по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на брака[,] са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази молба, когато:

a)

поне единият от съпрузите притежава родителска отговорност за детето;

и

б)

компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на съд[а], и е във висш интерес на детето.

2.   Компетентността по параграф 1 се прекратява[,] когато:

a)

решението, с което се допуска или отхвърля молбата за развод, законна раздяла или унищожаване на брака, влезе в сила;

б)

в случаите, когато производството по отношение на родителската отговорност е все още висящо към датата по смисъла на буква а), решението по това производство е станало окончателно;

в)

производствата по смисъла на букви а) и б) са приключили по друга причина“.

10

Член 15 от Регламент № 2201/2003, озаглавен „Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото“, гласи:

„1.   По силата на изключение, съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото[,] могат, ако смятат, че съдът на друга държава членка, с която детето има особена връзка, е по-подходящ за разглеждането на делото, или на отделна част от него, и когато това е в най-добър интерес [н]а детето:

a)

да спр[ат] делото или част[та] от него и да покан[ят] страните да внесат искане пред съда на тази друга държава членка в съответствие с параграф 4; или

б)

да изиска[т] от съда на другата държава членка да приеме компетентността в съответствие с параграф 5.

2.   Параграф 1 се прилага:

a)

по искане от страна; или

б)

служебно от съда; или

в)

по искане от съда на друга държава членка, с която детето има особена връзка, в съответствие с параграф 3.

Прехвърлянето, направено служебно от съда или по искане на съда на друга държава членка[,] трябва да се приеме поне от едната от страните.

3.   Счита се, че детето има особена връзка с държава членка, по смисъла на параграф 1, ако тази държава членка:

a)

[след сезирането на посочения в параграф 1 съд] се е превърнала в обичайно местопребиваване на детето; или

б)

представлява предходното обичайно местопребиваване на детето; или

в)

представлява мястото, определящо гражданството на детето; или

г)

представлява обичайното местопребиваване на носителя на родителската отговорност; или

д)

представлява мястото, където се намира имуществото на детето и делото засяга мерките за закрила на детето, свързани с управляването, съхраняването или разпореждането с това имущество.

4.   Съдът на държавата членка, който е компетентен да разгледа делото по същество[,] постановява срок, в който съдилищата на тази друга държава членка трябва да бъдат сезирани в съответствие с параграф 1.

Ако съдилищата не са сезирани до този момент, съдът, който е сезиран, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8—14.

5.   Съдилищата на тази друга държава членка могат, когато поради особените обстоятелства по делото е в най-добър интерес на детето, да приемат компетентността в рамките на шест седмици от своето сезиране в съответствие с параграф 1, буква а) или б). В този случай съдът, който е сезиран пръв, се отказва от компетентност. Иначе съдът, който е сезиран пръв, продължава да упражнява компетентността си в съответствие с членове 8—14.

6.   Съдилищата си сътрудничат за целите на настоящия член или пряко, или посредством централните органи, определени в съответствие с член 53“.

11

Раздел 3, озаглавен „Общи разпоредби“, от глава II от този регламент, съдържа по-конкретно член 19 от същия, който под заглавие „Висящ процес и свързани искове“ предвижда в параграфи 2 и 3:

„2.   Когато производството, отнасящо се до родителската отговорност по отношение на същото дете и включващо същото основание, е внесено пред съдилищата на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на съда, който първи е сезиран.

3.   След установяване на компетентността на първия сезиран съд, съдът[,] пред който искът е предявен по-късно, се отказва от компетентност в полза на първия сезиран съд.

В този случай страната, която е завела иск пред съда, сезиран по-късно, може да заведе същия иск пред съда, сезиран по-рано“.

Румънското право

12

От акта за преюдициално запитване е видно, че според член 448, параграф 1, точка 1 от Codul de procedură civilă român (Румънски гражданскопроцесуален кодекс) решенията по дела за родителска отговорност, постановени в първоинстанционно производство, са изпълняеми. Освен това съгласно румънското процесуално законодателство постановените в първоинстанционно производство съдебни решения по дела за родителска отговорност могат да бъдат отменени само ако въззивната жалба бъде уважена.

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

13

От брака между JP и IQ са родени три деца, които живеят с майка си IQ в Обединеното кралство от 2012 г.

14

На 26 ноември 2014 г. IQ сезира Judecătoria Cluj-Napoca (Районен съд Клуж Напока, Румъния) с искова молба за развод срещу съпруга си JP, който пребивава във Флорещи (Румъния). Тя е поискала от Judecătoria Cluj-Napoca (Районен съд Клуж Напока) и да предостави упражняването на родителската отговорност по отношение на трите деца, родени от брака, изключително на нея, да постанови децата да живеят при нея и да осъди JP да плаща издръжка за децата.

15

JP предявява насрещен иск, с който иска да бъде постановен развод по взаимно съгласие, или, при условията на евентуалност, по взаимна вина, съвместно упражняване на родителската отговорност по отношение на трите родени от брака деца и да се определи режим на лични отношения с децата.

16

На съдебното заседание от 28 септември 2015 г. Judecătoria Cluj-Napoca (Районен съд Клуж Напока) проверява своята международна компетентност и се обявява за компетентен да разгледа делото. След като страните се споразумяват разводът да бъде по взаимно съгласие, тази юрисдикция установява, че са налице условията да се произнесе по това искане. Поради това тя постановява развода по взаимно съгласие и отделя исканията, свързани развода, от допълнителните искания, по отношение на които продължава производството, като насрочва съдебно заседание за събиране на доказателства.

17

С решение по гражданско дело Judecătoria Cluj-Napoca (Районен съд Клуж Напока, Румъния) уважава частично искането на IQ и насрещния иск на JP, решава родителската отговорност по отношение на трите родени от брака деца да бъде упражнявана съвместно от родителите, определя местоживеенето на децата да е при IQ, определя размера на издръжката, дължима на децата от JP, и установява режим на лични отношения на бащата с децата.

18

На 7 септември 2016 г. IQ и JP подават въззивни жалби срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж, Румъния).

19

Пред тази юрисдикция IQ е поискала упражняването на родителската отговорност по отношение на децата да бъде предоставено изключително на нея, както и да бъде определен по-ограничен режим на лични отношения на бащата с децата. От своя страна JP иска този режим да бъде разширен.

20

На 26 декември 2016 г. IQ сезира High Court of Justice (England & Wales), Family Division (family court), Birmingham (Висш съд на Англия и Уелс, отделение по семейни дела (съд по брачни дела), Бирмингам, Обединено кралство) с искане за издаване на ограничителна заповед срещу JP. На 3 януари 2017 г. тя е поискала от този съд да се произнесе и по упражняването на родителските права по отношение на децата и по режима на лични отношения на JP.

21

В същия ден посочената юрисдикция приема временна мярка, с която забранява на бащата да взема децата до произнасянето на окончателно решение по това дело. Освен това на 2 февруари 2017 г. тя приканва запитващата юрисдикция да се откаже от компетентността си по делото, доколкото със съгласието на родителите децата имат местопребиваване в Обединеното кралство.

22

С определение от 6 юли 2017 г. High Court of Justice (England & Wales), Family Division (family court), Birmingham (Висш съд на Англия и Уелс, отделение по семейни дела (съд по брачни дела), Бирмингам) приканва румънската юрисдикция да му прехвърли делото на основание член 15 от Регламент № 2201/2003 с мотива, че тъй като трите засегнати деца имат обичайно местопребиваване в Обединеното кралство поне от 2013 г., и то по време на цялото производство пред румънските съдилища, той се явява съд, който е по-подходящ за разглеждането на делото по смисъла на тази разпоредба.

23

Запитващата юрисдикция отбелязва, че в конкретния случай пред съда, от когото е поискано да прехвърли делото, то е във въззивната си фаза и по него вече е постановено решение в първоинстанционното производство.

24

Тя иска да се установи какво ще се случи с последното решение, при положение че съгласно член 448, параграф 1, точка 1 от Румънския гражданскопроцесуален кодекс същото е по принцип изпълняемо в смисъл, че докато това решение не бъде отменено, JP може да иска неговото изпълнение.

25

Ако обаче запитващата юрисдикция трябва да прехвърли делото на High Court of Justice (England & Wales), Family Division, family court, Birmingham (Висш съд на Англия и Уелс, отделение по семейни дела (съд по брачни дела), Бирмингам) на основание член 15 от Регламент № 2201/2003, тя не би имала възможността да се произнесе по въззивната жалба, с която е сезирана от IQ и от JP, вследствие на което постановеното от първоинстанционния съд решение би продължило да съществува съобразно румънския гражданскопроцесуален кодекс.

26

При тези обстоятелства Tribunalul Cluj (Окръжен съд Клуж) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)

Следва ли изразът „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, съдържащ се в член 15 [от Регламент № 2201/2003], да се тълкува в смисъл, че се отнася както до съдилищата, които разглеждат делото в първоинстанционно производство, така и до въззивните юрисдикции? Може ли на основание член 15 от Регламент № 2201/2003 делото да бъде прехвърлено към съд, който е по-подходящ, ако компетентният съд, от който се иска да прехвърли делото на по-подходящ съд, е въззивна юрисдикция, докато по-подходящият съд е първоинстанционен съд?

2)

При положителен отговор на първия въпрос, каква съдба следва да отреди компетентният съд, който препраща делото към по-подходящия съд, на постановеното в първоинстанционното производство решение?“.

По преюдициалните въпроси

27

В самото начало следва да се отбележи, че разглежданото по делото в главното производство положение се характеризира с факта, че двете юрисдикции, румънската и тази на Обединеното кралство, черпят своята компетентност от Регламент № 2201/2003.

28

Действително от предадената на Съда преписка е видно, че румънските юрисдикции са проверили компетентността си и са се обявили за компетентни по силата на член 12, параграф 1 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, докато юрисдикцията на Обединеното кралство, сезирана по-късно, черпи своята компетентност в областта на родителската отговорност от член 8 от Регламент № 2201/2003, като се има предвид, че трите деца имат обичайно местопребиваване в Обединеното кралство, където живеят с майка си от 2012 г.

29

При това положение, както генералният адвокат отбелязва в точка 47 от своето заключение, за да се отговори на поставените въпроси, следва да се изясни дали член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че е приложим към случаи, при които съдилищата на двете засегнати държави членки са компетентни по силата на членове 8 и 12 от този регламент да решат делото по същество.

30

В това отношение трябва да се припомни, че член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 предвижда възможността съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на дадено дело, да прехвърлят делото или специфична част от него на съд на друга държава членка, с която детето има особена връзка, ако последният съд е по-подходящ за разглеждането на делото и когато това е във висшия интерес на детето.

31

Този член 15, който се намира в глава II, раздел 2 от Регламент № 2201/2003, където се въвежда набор от правила за компетентност по делата за родителска отговорност, предвижда правило за специална компетентност, което е дерогация от прогласеното в член 8 от посочения регламент правило за обща компетентност, посочващо съдилищата по обичайното местопребиваване на детето като компетентни да решават тези дела по същество (вж. по аналогия решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 29).

32

Така член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 позволява прехвърлянето на дадено дело на съд на държава членка, различен от този, който по принцип е компетентен, при условие, както става ясно от съображение 13 от този регламент, подобно прехвърляне да отговаря на специфични условия, от една страна, и да се прави само по изключение, от друга страна (решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 47).

33

От това произтича, че член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 позволява на съда, който по принцип е компетентен да решава по същество дела за родителска отговорност, било по силата на общото правило, установено в член 8, параграф 1 от този регламент, било при пророгация на компетентност на основание член 12 от посочения регламент, да прехвърли своята компетентност по цялото или по специфична част от делото, с което е сезиран, към съд, който по принцип не е компетентен да се произнесе, но в конкретната ситуация трябва да се счита за „по-подходящ“ за разглеждането на това дело.

34

За да се определи съдът, който е по-подходящ за разглеждането на конкретното дело, следва в частност да се определи съдът на друга държава членка, с която засегнатото дете има „особена връзка“ (вж. в този смисъл решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 50).

35

Според практиката на Съда за доказване на наличието на подобна връзка в дадено дело трябва да се направи позоваване на елементите, изчерпателно изброени в член 15, параграф 3, букви a)—д) от Регламент № 2201/2003. От това следва, че от механизма за прехвърляне автоматично са изключени делата, в които тези елементи липсват (решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 51).

36

Трябва обаче да се констатира, че положението, разглеждано по делото в главното производство, в което децата са имали и все още имат обичайно местопребиваване в Обединеното кралство — държава членка, с която следва да се установи наличието на особена връзка — не наподобява на никой от изброените в тази разпоредба елементи.

37

По-конкретно, елементът, обявен в член 15, параграф 3, буква б) от Регламент № 2201/2003, според който „тази държава членка представлява предходното обичайно местопребиваване на детето“, се отнася непременно до положение, в което детето е имало, но вече няма обичайно местопребиваване в държавата членка, с която трябва да се установи наличието на особена връзка.

38

По-нататък, всички елементи, изброени в член 15, параграф 3 от този регламент — ако не изрично, то поне по същество — свидетелстват за близост между засегнатото от делото дете и държава членка, различна от тази, в която се намира съдът, компетентен да разгледа това дело въз основа на член 8, параграф 1 или член 12 от този регламент (вж. по аналогия решение от 27 октомври 2016 г., D., C‑428/15, EU:C:2016:819, т. 52).

39

От това следва, че съдът на друга държава членка, с която засегнатото дете има особена връзка, който е по-подходящ за разглеждането на делото, визиран в член 15, параграф 1 от Регламент № 2201/2003, не може да бъде съдът, който по принцип е компетентен да реши делото по същество на основание членове 8 или 12 от този регламент.

40

От гореизложените съображения произтича, че член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим в положение, в което съдилищата на двете държави членки са компетентни по съществото на делото по силата на членове 8 или 12 от този регламент.

41

Всяко друго тълкуване би било, най-напред, в противоречие с волята на законодателя на Съюза, припомнена в точка 32 от настоящото решение и ясно изразена в съображение 13 от Регламент № 2201/2003 и в самия текст на член 15 от този регламент, да придаде изключителен характер на предвидения в тази разпоредба механизъм за препращане.

42

По-нататък, следва да се припомни, че в глави II и III Регламент № 2201/2003 установява по-специално правила относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по дела за родителска отговорност, правила, чиято цел е да гарантират правната сигурност (вж. в този смисъл решение от 13 октомври 2016 г., Mikołajczyk, C‑294/15, EU:C:2016:772, т. 33 и цитираната съдебна практика).

43

Същевременно, да се тълкува член 15 от Регламент № 2201/2003 в смисъл, че позволява препращането на дадено дело, въпреки че условията за прилагане на тази разпоредба не са налице, би накърнило установените с посочения регламент правила за разпределяне на компетентността и следователно — целта за правна сигурност, която законодателят на Съюза преследва.

44

Накрая, такова тълкуване би довело, в положение като разглежданото по делото в главното производство, до обезсмисляне на член 19, параграф 2 от посочения регламент, чиято цел е да се намира решение, по дела за родителска отговорност, за положения, в които са компетентни съдилища, разположени в различни държави членки.

45

Всъщност тази разпоредба предвижда, че когато производството, отнасящо се до родителската отговорност по отношение на същото дете и включващо същото основание, е внесено пред съдилищата на различни държави членки, съдът, пред който искът е предявен по-късно, спира съдебното производство до установяване на компетентността на съда, който първи е сезиран.

46

В конкретния случай от предоставената на Съда преписка е видно, че условията за прилагане на посочената разпоредба са налице. Следователно High Court of Justice (England & Wales), Family Division (family court), Birmingham (Висш съд на Англия и Уелс, отделение по семейни дела (съд по брачни дела), Бирмингам), който е сезиран по-късно, следва да спре делото до установяване на компетентността на запитващата юрисдикция, която първа е сезирана.

47

В това отношение, както бе споменато в точка 28 от настоящото решение, запитващата юрисдикция е проверила компетентността си и се е обявила за компетентна на основание член 12 от Регламент № 2201/2003. Въпреки това тази юрисдикция трябва да провери също дали нейната компетентност не е прекратена съгласно параграф 2 от този член.

48

Доколкото, както бе отбелязано в точка 40 от настоящото решение, член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим в положение като разглежданото по делото в главното производство, не трябва да се отговаря на въпросите, отнасящи се до тълкуването на условията за прилагане на този член.

49

С оглед на всички гореизложени съображения следва да се приеме, че член 15 от Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим в положение като разглежданото по делото в главното производство, в което двете сезирани съдилища са компетентни по съществото на делото по силата съответно на членове 12 и 8 от този регламент.

По съдебните разноски

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

 

Член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложим в положение като разглежданото по делото в главното производство, в което двете сезирани съдилища са компетентни по съществото на делото по силата съответно на членове 12 и 8 от този регламент.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: румънски.

Нагоре