—

за Eurogate Distribution GmbH, от U. Schrömbges и H. Bleier, Rechtsanwälte,

—

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek и г-н J. Vláčil, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н G. Albenzio, avvocato dello Stato,

—

за Европейската комисия, от г-жа L. Bouyon и г-н B.-R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (EО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 година (ОВ L 117, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 17, стр. 220, наричан по-нататък „Митническият кодекс“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Eurogate Distribution GmbH (наричано по-нататък „Eurogate“) и Hauptzollamt Hamburg-Stadt (наричано по-нататък „Hauptzollamt“) относно митническо задължение на Eurogate за плащане на вносно мито поради късното вписване в материалната отчетност на данните относно вдигането на стоката от митнически склад.

3

Режимът на митническо складиране е режим с отложено плащане и митнически икономически режим по смисъла на член 84, параграф 1, букви а) и б) от Митническия кодекс. Режимът на митническо складиране е уреден с общите разпоредби на дял IV, глава 2, раздел 3, точка A от Митническия кодекс, както и със специалните разпоредби на точка В, озаглавена „Митническо складиране“, от същия раздел. Член 89 от този кодекс съдържа разпоредби относно приключването на режимите с отложено плащане. В членове 98 и 99 от този кодекс са дадени определения във връзка с митническия склад. Член 105 от същия кодекс предвижда задължението да се води материална отчетност в рамките на режима на митническо складиране.

4

Член 89, параграф 1 от Митническия кодекс предвижда:

„Митнически икономически режим с отложено плащане се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или получените компенсаторни или обработени продукти, получат ново допустимо митническо направление“.

5

Членове 98 и 99 от този кодекс имат следното съдържание:

„Член 98

1.   Режимът на митническо складиране разрешава съхранението в митнически склад на:

[…]

Член 99

Митническият склад може да бъде обществен или частен.

Складодържател е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад.

Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим на митническо складиране, или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени“.

6

Член 105, първа алинея от този кодекс гласи:

„Материалната отчетност за всички стоки, поставени под режим митническо складиране, се води от лице, определено от митническите органи, по утвърдени от тях ред и условия. […]“

7

Дял VII от Митническия кодекс, озаглавен „Митническо задължение“, съдържа в глава 2 разпоредби относно възникването на митническо задължение. В тази глава се намират по-конкретно членове 201—205, в които са предвидени правопораждащите факти за вносно митническо задължение.

8

Член 204 от Митническия кодекс гласи:

„1.   Вносно митническо задължение възниква в случаи, различни от посочените в чл. 203 [свързани с отклонение от митнически надзор на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове], при:

[…]

освен когато се установи, че нередностите нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим.

2.   Митническото задължение възниква в момента, в който престава да се изпълнява задължението, чието неизпълнение поражда митническо задължение, или в момента, в който стоката е поставена под съответния митнически режим, когато впоследствие се установи, че едно от условията, определени за поставянето на стоката под този режим или за предоставянето на намалени или нулеви вносни сборове поради употребата на стоката за специфични цели, в действителност не е било изпълнено.

3.   Длъжникът е лицето, което според обстоятелствата трябва да изпълни задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове, от временното складиране или ползването на митническия режим, под който те са поставени, или да спазва условията, определени за поставянето на стоките под този режим“.

9

В съответствие с членове 247 и 247а от Митническия кодекс мерките, необходими за прилагането на този кодекс, се приемат от Европейската комисия, подпомагана от Комитет по Митническия кодекс. За тази цел Комисията приема Регламент (ЕИО) № 2454/93 от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 (ОВ L 253, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 402/2006 на Комисията от 8 март 2006 г. (ОВ L 70, стр. 35; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 20, стр. 112, наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“).

10

Членове 529 и 530 от Регламента за прилагане съдържат разпоредби относно воденето на материална отчетност в митническия склад.

11

Член 529, параграф 1 от този регламент предвижда:

„[Материалната отчетност] съдържа по всяко време текущото количество стоки в склада, които са под режим на митническо складиране. [В сроковете, установени от митническите служби, складодържателят представя на надзорното митническо учреждение списък на гореспоменатите стоки]“.

12

Член 530, параграф 3 от този регламент гласи:

„[Вписването] в [материалната отчетност на приключване] на митнически режим се извършва най-късно по времето, когато стоките напускат митническия склад или съоръженията за складиране на бенефициера“.

13

Член 859 от регламента за прилагане гласи:

„Следните [нередности нямат реално въздействие] върху правилното функциониране на временното складиране или върху съответния митнически режим по смисъла на член 204, параграф 1 от [Митническия] кодекс, при условие че:

14

Съгласно член 860 от Регламента за прилагане „[м]итническите служби приемат, че според член 204, параграф 1 от [Митническия] [к]одекс[…] е възникнало митническото задължение, освен ако лицето, което би било митнически задължено, докаже, че са изпълнени условията, посочени в член 859“.

15

От 2006 г. Eurogate има разрешение да управлява частен митнически склад. В съответствие с разрешението материалната отчетност за митническия склад се води с помощта на компютърна програма.

16

В качеството си на складодържател Eurogate внася в частния си митнически склад необщностни стоки на свои клиенти с оглед на тяхното реекспортиране извън територията на Европейския съюз. При вдигането на тези стоки от митническия склад се изготвят митнически декларации за техния реекспорт.

17

При митническа проверка на 31 януари 2007 г. се установява, че напускането на спорните стоки е било вписвано в материалната отчетност едва след 11 до 126 дни, тоест на дата, която е твърде късна с оглед на член 105, първа алинея от Митническия кодекс във връзка с член 529, параграф 1 и член 530, параграф 3 от Регламента за прилагане.

18

С акт от 1 юли 2008 г. Hauptzollamt изисква плащането на вносни сборове за късно вписаните в материалната отчетност стоки. Eurogate оспорва този акт.

19

След като на 11 август 2009 г. издава акт за частично опрощаване на посочените сборове, с решение от 8 декември 2009 г. Hauptzollamt отхвърля като неоснователна жалбата на Eurogate за остатъка, като приема, че закъснелите вписвания в материалната отчетност следва да се считат за нарушение на неговите задължения в рамките на режима на митническо складиране и следователно това неизпълнение е довело до възникване на митническо задължение на основание член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс. В този смисъл запитващата юрисдикция счита, че допуснатата от Eurogate явна небрежност не позволява да се приеме, че посоченото нарушение не се е отразило на правилното функциониране на съответния митнически режим. Следователно в конкретния случай условията по член 859 от Регламента за прилагане не били изпълнени.

20

Eurogate подава жалба до Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург) за отмяна на акта за установяване на митническо задължение от 1 юли 2008 г., изменен с акта от 11 август 2009 г. и потвърден с решението от 8 декември 2009 г., като посочва по-специално, че късното вписване в материалната отчетност на напускането на стоките на митническия склад не е нарушение на неговите задължения по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, тъй като това задължение за вписване, което следвало от разпоредбите на член 105 от Митническия кодекс във връзка с член 530, параграф 3 от Регламента за прилагане, трябва да се изпълни едва след приключването на режима на митническо складиране.

21

Hauptzollamt отговаря на този довод, че вписването в материалната отчетност не е задължение, което подлежи на изпълнение след приключването на разглеждания митнически режим. Напротив, посоченото вписване следвало да се осъществява при действието на режима на митническо складиране или в самия момент на неговото приключване. Според Hauptzollamt в конкретния случай действието на режима на митническо складиране се е прекратило едва при вдигането на необщностните стоки за поставянето им под режим на транзит като ново митническо направление.

22

Според запитващата юрисдикция възникват съмнения относно тълкуването, според което нарушението на задължението за незабавно вписване в материалната отчетност на напускането на стоките пораждало митническо задължение.

23

В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че съгласно предложения от част от германската правна доктрина анализ, който се основава на текста на член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, може да се приеме, че в случая нарушението на задължението е настъпило „при“ действието на митническия режим, а не е „последвало“ това действие. Следователно не е възниквало никакво митническо задължение. Освен това, доколкото стоките вече са имали ново митническо направление и доколкото нарушението на задължението вече не засягало статута на стоките, запитващата юрисдикция повдига въпроса дали наистина митническо задължение е могло все още да възникне и дали някои нарушения на този режим не би следвало да се санкционират по друг начин.

24

Като счита, че за решаването на спора, с който е сезиран, е необходимо тълкуване на правото на Съюза, Finanzgericht Hamburg решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 204, параграф 1, буква а) от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че ако във връзка с необщностна стока, която се е намирала в режим на митническо складиране и която получава ново митническо направление при приключване на действието на този режим, се наруши задължението да се впише напускането ѝ на митническия склад в предвидената за тази цел компютърна програма непосредствено след приключване на действието на режима на митническо складиране, а не значително по-късно, за съответната стока възниква митническо задължение?“.

25

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 204, параграф 1, буква a) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задължението за незабавно вписване на напускането на необщностна стока на митническия склад в предвидената за целта материална отчетност, когато тази стока е била реекспортирана при приключване на действието на режима на митническо складиране, води до възникване на митническо задължение за съответната стока.

26

В съответствие с член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс неизпълнение на някое от задълженията, произтичащи по отношение на стока, подлежаща на облагане с вносни сборове при ползването на митническия режим, под който тя е поставена, води до възникване на вносно митническо задължение.

27

Следва да се напомни, че режимът на митническо складиране разрешава съхранението в митнически склад на необщностни стоки, чието облагане с вносни сборове се отлага. Тези стоки, макар и да се намират реално на митническата територия на Съюза, се считат за необщностни стоки. Ползването на подобен режим е свързано със спазването на определени задължения, които позволяват на митническите власти да знаят по всяко време какво е текущото количество стоки, както е предвидено в член 529, параграф 1 от Регламента за прилагане. Сред тези задължения предвиденото в член 105 от Митническия кодекс задължение за водене на материална отчетност за поставените под режим на митническо складиране стоки се разглежда като съществено задължение, свързано с този режим (Решение от 27 октомври 2011 г. по дело Groupe Limagrain Holding, C-402/10, Сборник, стр. I-10827, точки 33 и 37). Неизпълнение на задължението за незабавно вписване в материалната отчетност, предвидена за тази цел, на напускането на стоките на склада осуетява провеждането на митническия контрол.

28

Освен това следва да се подчертае, че наличието на необщностни стоки на митническата територия на Съюза крие опасност тези стоки да бъдат пуснати в икономическо обращение в държавите членки, без да се извърши митническото им оформяне, опасност, за чието предотвратяване допринася член 204 от Митническия кодекс, както посочва Комисията (вж. Решение от 15 юли 2010 г. по дело DSV Road A/S, C-234/09, Сборник, стр. I-7333, точка 31).

29

В конкретния случай предоставеното на Eurogate разрешение за управление на частен митнически склад е поставено в зависимост от условието за водене на материална отчетност на всички стоки, поставени под режима на митническо складиране. В делото по главното производство е установено, че Eurogate е вписало късно в тази отчетност напускането на стоките, които впрочем са били реекспортирани правомерно.

30

Eurogate счита, че от разглежданото в делото по главното производство неизпълнение на задължение не може да възникне митническо задължение с оглед на член 204 от Митническия кодекс, доколкото неизпълненото задължение е предвидено да се изпълнява след приключването на разглеждания митнически режим и доколкото то не представлява съществено задължение, свързано с режима на митническо складиране, поради което неговото неизпълнение е само обикновена митническа нередност. В тази връзка Комисията счита, че към момента, в който Eurogate е било длъжно да впише в предвидената за тази цел материална отчетност извеждането на стоките от склада, режимът на митническо складиране все още не е бил приключил.

31

В това отношение Съдът е приел, че няма разпоредба на Митническия кодекс, нито на регламента за неговото прилагане, въз основа на която да може да се установи, що се отнася до последиците от неизпълнението на задължение върху възникването на митническо задължение на основание член 204 от Митническия кодекс, че трябва да се прави разграничение между задължение, което трябва да се изпълни преди приключването на съответния митнически режим, и такова, което трябва да се изпълни след подобно приключване, или още между задължение, наречено „основно“, и друго, наречено „второстепенно“ (вж. Решение от 6 септември 2012 г. по дело Döhler Neuenkirchen, C-262/10, точка 38).

32

Както е посочил генералният адвокат в точка 47 от своето заключение, задължението за заплащане на митни сборове при подобен случай не представлява административна, данъчна или наказателна санкция, а е само следствие от установяването на липсата на всички изискуеми условия за получаването на облагата, произтичаща от прилагането на режима на митническо складиране — нещо, което прави спирането неприложимо и поради това обосновава събирането на митните сборове. Всъщност този режим води да предоставяне на условна облага, която не може да бъде предоставена, ако съответните условия не са спазени.

33

Впрочем късното вписване в материалната отчетност не е посочено в изчерпателния списък по член 859 от Регламента за прилагане на нередности, които може да нямат реално въздействие върху правилното функциониране на съответния митнически режим.

34

В това отношение следва да се напомни, че с член 859 от Регламента за прилагане е надлежно въведен режим, който урежда изчерпателно нередностите по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, които „нямат реално въздействие върху правилното функциониране на временното складиране или съответния митнически режим“ (Решение от 11 ноември 1999 г. по дело Söhl & Söhlke, C-48/98, Recueil, стр. I-7877, точка 43).

35

С оглед на гореизложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 204, параграф l, буква а) от Митническия кодекс трябва да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задължението за вписване на напускането на необщностна стока на митнически склад в предвидената за целта материална отчетност, най-късно в момента на това напускане, води до възникване на митническо задължение за тази стока дори когато тя е била реекспортирана.

36

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Член 204, параграф l, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (EО) № 648/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 година, трябва да се тълкува в смисъл, че неизпълнението на задължението за вписване на напускането на необщностна стока на митнически склад в предвидената за целта материална отчетност, най-късно в момента на това напускане, води до възникване на митническо задължение за тази стока дори когато тя е била реекспортирана.