(1)

Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

(2)

Съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Съюза се основава на принципа на взаимното признаване на присъдите и съдебните решения, който след Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г. обикновено е посочван като крайъгълния камък на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в рамките на Съюза.

(3)

Обезпечаването и конфискацията на средствата на престъпленията и облагите от престъпна дейност са сред най-ефективните средства за борба с престъпността. Съюзът е решен да осигури по-ефективно разкриване, конфискация и повторно използване на имуществото от престъпна дейност в съответствие със „Стокхолмската програма — Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“ (2).

(4)

Тъй като престъпността често е транснационална по своя характер, ефективното трансгранично сътрудничество е от съществено значение за обезпечаването и конфискацията на средствата на престъпленията и облагите от престъпна дейност.

(5)

Настоящата правна уредба на Съюза във връзка с взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация се състои от рамкови решения 2003/577/ПВР (3) и 2006/783/ПВР на Съвета (4).

(6)

Докладите на Комисията относно изпълнението на Рамково решение 2003/577/ПВР и Рамково решение 2006/783/ПВР сочат, че съществуващият режим за взаимно признаване на актовете за обезпечаване и конфискация не е напълно ефективен. Тези рамкови решения не се изпълняват и прилагат еднакво в държавите членки, в резултат на което взаимното признаване е незадоволително, а трансгранично сътрудничество — неоптимално.

(7)

Правната уредба на Съюза в областта на взаимното признаване на актове за обезпечаване и актове за конфискация не отразява съвременното развитие на европейското и националните законодателства. В частност, с Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5) са установени минимални правила относно обезпечаването и конфискацията на имущество. Тези минимални правила се отнасят до конфискацията на средствата на престъпленията и на облагите от престъпна дейност, включително в случай на заболяване или укриване на заподозряното лице или обвиняемия, когато за престъплението вече е образувано наказателно производство, до разширената конфискация, както и до конфискацията по отношение на трети лица. Посочените минимални правила се отнасят и за обезпечаването на имущество с оглед на евентуална последваща конфискация. Видовете актове за обезпечаване и конфискация, обхванати от посочената директива, следва да бъдат включени също и в правната уредба относно взаимното признаване.

(8)

При приемането на Директива 2014/42/ЕС Европейският парламент и Съветът посочиха в декларация, че една ефективна система за обезпечаване и конфискация в Съюза е неразривно свързана с добре функциониращото взаимно признаване на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация. Предвид необходимостта от въвеждането на всеобхватна система за обезпечаване и конфискация на средствата на престъпленията и на облагите от престъпна дейност в Съюза, Европейският парламент и Съветът призоваха Комисията да представи законодателно предложение относно взаимното признаване на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация.

(9)

В съобщението си от 28 април 2015 г., озаглавено „Европейска програма за сигурност“, Комисията отбелязва, че съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси разчита на наличието на ефективни трансгранични инструменти и че взаимното признаване на присъдите и съдебните решения е ключов елемент от рамката за сигурност. Комисията също така припомни необходимостта от подобряване на взаимното признаване на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация.

(10)

В съобщението си от 2 февруари 2016 г. относно План за действие с цел засилване на борбата с финансирането на тероризма, Комисията подчертава необходимостта да се гарантира, че имуществото на престъпниците, които финансират тероризма, се отнема. Комисията заявява, че за да бъдат преустановени дейностите на организираната престъпност, които финансират тероризма, от съществено значение е облагите от престъпната дейност на тези престъпници да бъдат отнети. За тази цел Комисията заявява, че е необходимо да се гарантира, че всички видове актове за обезпечаване и актове за конфискация се изпълняват в максималната възможна степен в целия Съюз чрез прилагане на принципа за взаимно признаване.

(11)

За да се осигури ефективното взаимно признаване на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, правилата относно признаването и изпълнението на тези актове следва да бъдат установени чрез правно обвързващ и пряко приложим акт на Съюза.

(12)

Важно е взаимното признаване и изпълнение на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация на имущество да се улеснят чрез установяване на правила, които задължават държавите членки да признават, без допълнителни формалности, актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, издадени от друга държава членка в рамките на производства с наказателноправен характер, и да изпълняват тези актове на своята територия.

(13)

Настоящият регламент следва да се прилага за всички актове за обезпечаване и всички актове за конфискация, издадени в рамките на производства с наказателноправен характер. „Производства с наказателноправен характер“ е автономно концептуално понятие от правото на Съюза, тълкувано от Съда на Европейския съюз, без да се засяга съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Понятието съответно обхваща всички видове актове за обезпечаване и актове за конфискация, издадени в резултат на производства, свързани с престъпление, а не само решенията, попадащи в приложното поле на Директива 2014/42/ЕС. То също обхваща други видове актове, издадени без окончателна присъда. Въпреки че такива актове може да не съществуват в правната система на дадена държава членка, съответната държава членка следва да е в състояние да признае и изпълни такъв акт, издаден от друга държава членка. Производствата с наказателноправен характер могат да обхващат също наказателни разследвания, извършвани от полицията и други правоприлагащи органи. Актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, издадени в рамките на производства по граждански и административни дела, следва да се изключват от обхвата на настоящия регламент.

(14)

Настоящият регламент следва да обхваща актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, свързани с престъпления от приложното поле на Директива 2014/42/ЕС, както и актове за обезпечаване и актове за конфискация, свързани с други престъпления. Престъпленията, попадащи в обхвата на настоящия регламент, съответно не следва да се ограничават до особено тежките престъпления с трансгранично измерение, тъй като член 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) не изисква такова ограничение за мерките за установяване на правила и процедури за осигуряване на взаимното признаване на съдебни решения по наказателноправни въпроси.

(15)

Сътрудничеството между държавите членки, което се основава на принципа на взаимното признаване и незабавното изпълнение на съдебните решения, предполага убеденост, че решенията, които трябва да бъдат признати и изпълнени, ще бъдат вземани винаги в съответствие с принципите на законност, субсидиарност и пропорционалност. Такова сътрудничество предполага също, че правата на лицата, засегнати от акт за обезпечаване или акт за конфискация, следва да бъдат запазени. Засегнатите лица, които могат да бъдат физически лица или юридически лица, следва да включват лицето, срещу което е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация, или лицето, което е собственик на имуществото, предмет на такъв акт, както и всяко трето лице, чиито права, свързани с това имущество, са пряко засегнати от такъв акт, включително добросъвестните трети лица. Преценката дали такива трети лица са пряко засегнати от акт за обезпечаване или акт за конфискация следва да се прави съгласно правото на изпълняващата държава.

(16)

Настоящият регламент не води до изменение на задължението за спазване на основните права и правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС).

(17)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи („ЕКПЧ“). Това включва принципа на забрана на всяка дискриминация на всякакво основание, например пол, раса или етнически произход, религия, сексуална ориентация, гражданство, език, политически възгледи или увреждане. Настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(18)

Процесуалните права, предвидени в директиви 2010/64/ЕС (6), 2012/13/ЕС (7), 2013/48/ЕС (8), (ЕС) 2016/343 (9), (ЕС) 2016/800 (10) и (ЕС) 2016/1919 (11) на Европейския парламент и на Съвета, следва да се прилагат, в рамките на приложното поле на посочените директиви, към наказателните производства, попадащи в обхвата на настоящия регламент, що се отнася до държавите членки, обвързани от посочените директиви. Във всеки случай гаранциите, предвидени в Хартата, следва да се прилагат по отношение на всички производства, попадащи в обхвата на настоящия регламент. По-специално, съществените за наказателните производства гаранции, предвидени в Хартата, следва да се прилагат по отношение на производствата с наказателноправен характер, които не са наказателни производства, но които попадат в обхвата на настоящия регламент.

(19)

Правилата за изпращането, признаването и изпълнението на актове за обезпечаване и актове за конфискация следва да гарантират ефективността на процеса на отнемане на имущество от престъпна дейност, като същевременно трябва да се зачитат основните права.

(20)

При преценката за двойна наказуемост компетентният орган на изпълняващата държава следва да провери дали фактите в основата на разглежданото престъпление, както са отразени в удостоверението за обезпечаване или удостоверението за конфискация, изпратено от компетентния орган на издаващата държава, сами по себе си също биха били наказуеми на територията на изпълняващата държава, ако биха били осъществени на територията ѝ към момента на вземане на решението относно признаването на акта за обезпечаване или акта за конфискация.

(21)

Издаващият орган следва да гарантира, че при издаването на акт за обезпечаване или акт за конфискация се зачитат принципите на необходимост и пропорционалност. Съгласно настоящия регламент акт за обезпечаване или акт за конфискация следва да се издава и изпраща на изпълняващия орган в друга държава членка, когато е възможно издаването и използването му в сходен изцяло национален случай. Издаващият орган следва да отговаря за оценката на необходимостта от такива актове и тяхната пропорционалност във всеки отделен случай, тъй като признаването и изпълнението на актове за обезпечаване и актове за конфискация не следва да бъде отказано на основания, различни от предвидените в настоящия регламент.

(22)

В някои случаи актът за обезпечаване може да бъде издаден от орган, посочен от издаващата държава, който е компетентен по наказателноправни въпроси да издаде или изпълни акта за обезпечаване в съответствие с националното право, и който не е съдия, съд или прокурор. В такива случаи актът за обезпечаване следва да бъде потвърден от съдия, съд или прокурор преди изпращането му на изпълняващия орган.

(23)

Държавите членки следва да могат да направят декларация, в която да се посочва, че когато удостоверение за обезпечаване или удостоверение за конфискация им се изпраща с оглед на признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация, издаващият орган следва да изпрати оригинала на акта за обезпечаване или акта за конфискация, или заверено копие от него, заедно с удостоверението за обезпечаване или удостоверението за конфискация. Държавите членки следва да уведомят Комисията, когато правят или оттеглят такава декларация. Комисията следва да осигури достъп до тази информация на всички държави членки и на Европейската съдебна мрежа, предвидена в Решение 2008/976/ПВР на Съвета (12). Европейската съдебна мрежа следва да предостави тази информация за ползване на уебсайта, посочен в същото решение.

(24)

Издаващият орган следва да изпрати удостоверението за обезпечаване или удостоверението за конфискация, заедно с акта за обезпечаване или акта за конфискация, ако е приложимо, пряко на изпълняващия орган или на централния орган на изпълняващата държава, както е приложимо, по начин, даващ възможност за писмено документиране, при условия, които позволяват на изпълняващия орган да установи автентичността на удостоверението или акта, като препоръчано писмо или защитена система за електронна поща. Изпълняващият орган следва да може да използва всички подходящи канали или средства за изпращане, включително защитената телекомуникационна система на Европейската съдебна мрежа, Евроюст или други канали, използвани от съдебните органи.

(25)

Когато издаващият орган има основателни причини да смята, че лицето, срещу което е издаден акт за обезпечаване или акт за конфискация, свързан с парична сума, притежава имущество или доходи в една държава членка, той следва да изпрати удостоверението за обезпечаване или удостоверението за конфискация, свързано с акта, на тази държава членка. На тази основа удостоверението може например да бъде изпратено на държавата членка, в която физическото лице, срещу което е издаден актът, пребивава или, ако това лице няма постоянен адрес, пребивава обичайно. В случай че актът е издаден срещу юридическо лице, удостоверението може да бъде изпратено на държавата членка, в която е седалището му.

(26)

С оглед на административното изпращане и получаване на удостоверенията, свързани с актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, държавите членки следва да могат да определят един или повече централни органа, ако това е необходимо поради структурата на техните вътрешни правни системи. Тези централни органи могат също така да предоставят административна подкрепа, да изпълняват координационна роля и да оказват съдействие при събирането на статистически данни, като по този начин улесняват и насърчават взаимното признаване на актове за обезпечаване и актове за конфискация.

(27)

Когато удостоверението за конфискация, издадено за акт за конфискация, свързан с парична сума, бъде изпратено до повече от една изпълняваща държава, издаващата държава следва да се стреми да не допуска конфискуване на имущество повече от необходимото, при което общата сума, получена в резултат на изпълнението на акта, би надхвърлила предвидения в него максимален размер. За целта издаващият орган следва, наред с другото, да посочи в удостоверението за конфискация стойността на имуществото, ако е известна, във всяка изпълняваща държава, за да може тази стойност да бъде взета предвид от изпълняващите органи, да поддържа необходимите контакти и диалог с изпълняващите органи относно имуществото, което трябва да бъде конфискувано, и незабавно да информира съответния изпълняващ орган или органи, ако счита, че е налице риск конфискацията да надхвърли максималната сума. Когато е целесъобразно, Евроюст може да играе координираща роля в рамките на своята компетентност, за да се избегне прекомерна конфискация.

(28)

Държавите членки следва да се насърчават да направят декларация, в която се посочва, че в качеството си на изпълняващи държави те ще приемат удостоверения за обезпечаване, удостоверения за конфискация, или и двете, на един или повече официални езици на Съюза, различени от собствените им официални езици.

(29)

Изпълняващият орган следва да признае актовете за обезпечаване и актовете за конфискация и следва да предприеме мерките, необходими за тяхното изпълнение. Решението относно признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или на акт за конфискация следва да се взема, а самото обезпечение или конфискация да се извършва със същата бързина и степен на приоритет, както при сходни национални случаи. Сроковете, които следва да бъдат изчислени съгласно Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета (13), следва да бъдат посочени, за да се гарантира бързо и ефективно признаване на акта за обезпечаване или акта за конфискация и тяхното бързо и ефективно изпълнение. По отношение на актовете за обезпечаване изпълняващият орган следва да предприеме необходимите конкретни мерки за изпълнение на такива актове не по-късно от 48 часа след вземането на решение за признаването и изпълнението им.

(30)

При изпълнението на акт за обезпечаване издаващият орган и изпълняващият орган следва надлежно да вземат предвид поверителността на разследването. По-специално, изпълняващият орган следва да гарантира поверителността на фактите и съществото на акта за обезпечаване. Това не засяга задължението за информиране на засегнатите лица за изпълнението на акт за обезпечаване в съответствие с настоящия регламент.

(31)

Признаването и изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация не следва да се отказват на основания, различни от предвидените в настоящия регламент. Настоящият регламент следва да позволи на изпълняващия орган да не признае или изпълни актове за конфискация на основание на принципа ne bis in idem, на основание на правата на засегнатите лица или на основание на правото на лицата да присъстват на съдебния процес.

(32)

Настоящият регламент следва да позволи на изпълняващия орган да не признае или изпълни актове за конфискация, ако лицето, срещу което е издаден акт за конфискация, не се е явило лично на съдебния процес, в резултат на който е издаден акт за конфискация във връзка с окончателна присъда. Това следва да е основание само за непризнаване или неизпълнение по отношение на съдебни процеси, в резултат на които са издадени актове за конфискация във връзка с окончателна присъда, а не по отношение на производства, в резултат на които са издадени актове за конфискация, несвързани с присъда. За да бъде приложимо това основание обаче, следва да е проведено едно или повече изслушвания. Основанието не може да се прилага, ако съответните национални процесуални правила не предвиждат изслушване. Тези национални процесуални правила следва да бъдат в съответствие с Хартата и с ЕКПЧ, по-специално що се отнася до правото на справедлив съдебен процес. Такъв е например случаят, когато производството се провежда по опростен начин единствено или частично след писмено производство или без предвидено изслушване.

(33)

При изключителни обстоятелства следва да е възможно да не се признае или изпълни акт за обезпечаване или акт за конфискация, когато такова признаване или изпълнение би възпрепятствало изпълняващата държава да приложи конституционните си разпоредби, свързани със свободата на печата или свободата на изразяване в други медии.

(34)

Създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в рамките на Съюза се основава на взаимното доверие и на презумпцията за спазване от другите държави членки на правото на Съюза, и по-специално на основните права. В изключителни ситуации обаче, когато има сериозни основания да се счита, на базата на конкретни и обективни доказателства, че изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация, поради конкретните обстоятелства по случая, би довело до явно нарушение на относимо основно право, предвидено в Хартата, изпълняващият орган следва да е в състояние да реши да не признае или изпълни съответния акт. Основните права, които са относими в този случай, са по-конкретно правото на ефективни правни средства за защита, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита. Правото на собственост принципно не следва да е относимо, тъй като обезпечаването и конфискацията на имущество неизбежно предполагат намеса по отношение на правото на лицето на собственост и тъй като необходимите гаранции в това отношение вече са предвидени в правото на Съюза, включително в настоящия регламент.

(35)

Преди да реши да не признае или да не изпълни акт за обезпечаване или акт за конфискация на базата на някое от основанията за непризнаване или неизпълнение, изпълняващият орган следва да се консултира с издаващия орган, за да получи всякаква необходима допълнителна информация.

(36)

При разглеждане на искане от изпълняващия орган да се ограничи периодът, през който следва да се обезпечи имуществото, издаващият орган следва да вземе предвид всички обстоятелства по случая, и по-специално дали продължаването на акта за обезпечаване би могло да причини необосновани вреди в изпълняващата държава. Преди да направи официално искане е препоръчително изпълняващият орган да се консултира с издаващия орган по този въпрос.

(37)

Издаващият орган следва да информира изпълняващия орган, когато органът на издаващата държава получи парична сума, която е платена във връзка с акт за конфискация, като се подразбира, че изпълняващата държава следва да бъде информирана само ако платената сума във връзка с акта дава отражение върху неизплатената сума, която следва да се конфискува по силата на акта.

(38)

Изпълняващият орган следва да може да отложи изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация, особено в случаите, когато неговото изпълнение може да навреди на висящо наказателно разследване. Веднага след като отпаднат основания за отлагане, изпълняващият орган следва да предприеме мерките, необходими за изпълнението на акта.

(39)

След изпълнението на акт за обезпечаване и след решение за признаване и изпълнение на акт за конфискация, изпълняващият орган следва, доколкото е възможно, да информира засегнатите лица, които са му известни, за съответното изпълнение или решение. За тази цел изпълняващият орган следва да положи всички разумни усилия, за да идентифицира засегнатите лица, да провери как може да се осъществи контакт с тях и да ги информира за изпълнението на акта за обезпечаване или за решението за признаване и изпълнение на акт за конфискация. При изпълнението на това задължение изпълняващият орган би могъл да поиска съдействие от издаващия орган, например когато засегнатите лица пребивават на територията на издаващата държава. Задължението на изпълняващия орган по настоящия регламент за предоставяне на информация на засегнатите лица не засяга никое друго задължение на издаващия орган за предоставяне на информация на лицата съгласно правото на издаващата държава, например по отношение на акт за обезпечаване или по отношение на съществуващите правни средства за защита съгласно правото на издаващата държава.

(40)

Издаващият орган следва да бъде уведомен без забавяне при невъзможност да се изпълни акт за обезпечаване или акт за конфискация. Тази невъзможност може да възникне поради факта, че имуществото вече е конфискувано, липсва, било е унищожено или не може да бъде открито на мястото, посочено от издаващия орган, или защото местонахождението на имуществото не е било посочено достатъчно точно, въпреки консултациите между изпълняващия и издаващия орган. При тези обстоятелства изпълняващият орган вече не следва да е задължен да изпълни акта. Ако обаче изпълняващият орган получи впоследствие информация, която му позволява да установи местонахождението на имуществото, в съответствие с настоящия регламент той следва да може да изпълни акта, без да е необходимо изпращането на ново удостоверение.

(41)

В случаите, при които правото на изпълняващата държава прави изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация юридически невъзможно, изпълняващият орган следва да осъществи връзка с издаващия орган, за да обсъдят ситуацията и да намерят решение. Възможно решение би могло да бъде оттеглянето на съответния акт от издаващия орган.

(42)

Веднага след изпълнението на акта за конфискация изпълняващият орган следва да уведоми издаващия орган за резултатите от изпълнението. Когато е практически възможно, изпълняващият орган следва едновременно да уведоми издаващия орган и за размера на конфискуваната сума или имущество, както и за други детайли, които счита за важни.

(43)

Изпълнението на акт за обезпечаване или акт за конфискация следва да се урежда от правото на изпълняващата държава и само органите на тази държава следва да бъдат компетентни да вземат решение относно процедурите за изпълнение. Когато е целесъобразно, издаващият и изпълняващият орган следва да могат да поискат съдействие от Евроюст или Европейската съдебна мрежа, в рамките на тяхната компетентност, по въпроси, свързани с изпълнението на актове за обезпечаване и актове за конфискация.

(44)

Правилното действие на настоящия регламент предполага непосредствено общуване между участващите компетентни национални органи, особено при едновременното изпълнение на акт за конфискация в повече от една държава членка. Поради това, когато това е необходимо, компетентните национални органи следва да се консултират помежду си пряко или когато е приложимо посредством Евроюст или Европейската съдебна мрежа.

(45)

Правата на пострадалите от престъпление на обезщетение и връщане на имущество не следва да бъдат засегнати при трансгранични случаи. Правилата за разпореждане с обезпечено или конфискувано имущество следва да дават предимство на обезщетяването и връщането на имуществото на пострадалите от престъпление. Понятието „пострадал от престъпление“ следва да бъде тълкувано съгласно правото на издаващата държава, в което следва да може да бъде предвидена също възможност юридическо лице да бъде пострадал от престъпление за целите на настоящия регламент. Настоящият регламент не следва да засяга правилата относно обезщетяването и връщането на имуществото на пострадалите от престъпление в национални производства.

(46)

Когато изпълняващият орган е информиран за решение, издадено от издаващия орган или от друг компетентен орган в издаващата държава, за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление, изпълняващият орган следва да предприеме необходимите мерки, за да гарантира обезпечаването и връщането на съответното имущество на пострадалия от престъпление възможно най-бързо. Изпълняващият орган следва да може да прехвърли имуществото на издаващата държава, за да може тя да го върне на пострадалия от престъпление, или направо на пострадалия от престъпление, при условие че издаващата държава е дала съгласие за това. Задължението за връщане на обезпечено имущество на пострадалия от престъпление следва да се прилага при следните условия: правото на собственост на пострадалите от престъпление върху имуществото да не се оспорва, което означава, че пострадалият от престъпление се счита за законен собственик на имуществото и няма предявени сериозни претенции, които да оспорват този факт; имуществото да не е необходимо като доказателство в наказателно производство в изпълняващата държава; и правата на засегнатите лица, в частност правата на добросъвестните трети лица, да не бъдат засегнати. Изпълняващият орган следва да върне обезпеченото имущество на пострадалия от престъпление само ако тези условия са изпълнени. Когато изпълняващият орган счита, че тези условия не са изпълнени, той следва да се консултира с издаващия орган, например, за да поиска допълнителна информация или за да обсъди положението с оглед на намирането на решение. Ако не може да бъде намерено решение, изпълняващият орган следва да може да вземе решение да не връща обезпеченото имущество на пострадалия от престъпление.

(47)

Всяка държава членка следва да обмисли създаването на национална централизирана служба, която да отговаря за управлението на обезпечено имущество с оглед на евентуална последваща конфискация, както и за управлението на конфискуваното имущество. Обезпеченото имущество и конфискуваното имущество могат да бъдат приоритетно насочвани към проекти в областта на правоприлагането и предотвратяването на организираната престъпност, както и към други проекти от обществен интерес и от полза за обществото.

(48)

Всяка държава членка следва да обмисли учредяването на национален фонд, с цел осигуряване на подходящо обезщетение за пострадалите от престъпление, като например семействата на полицейски и държавни служители, загинали или получили трайни увреждания при изпълнение на служебните си задължения. Държавите членки могат да разпределят за тази цел част от конфискуваното имущество.

(49)

Държавите членки не следва да могат да претендират помежду си обезщетение за разходите, произтичащи от прилагането на настоящия регламент. Въпреки това в случаите, когато изпълняващата държава е имала големи или извънредни разходи, например поради факта, че върху имуществото е било наложено обезпечение за значителен период от време, всяко предложение на изпълняващия орган за разпределяне на разходите следва да бъде разгледано от издаващия орган.

(50)

За да може установените проблеми по отношение на съдържанието на удостоверенията, предвидени в приложенията към настоящия регламент, в бъдеще да се отстраняват възможно най-бързо, на Комисията следва да бъдат делегирани правомощията да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с измененията на тези удостоверения. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (14). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(51)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно взаимното признаване и изпълнението на актовете за обезпечаване и актовете за конфискация, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците си може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на посочената цел.

(52)

Разпоредбите на Рамково решение 2003/577/ПВР вече са заменени от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15) по отношение на обезпечаването на доказателства за държавите членки, които са обвързани от посочената директива. Разпоредбите на Рамково решение 2003/577/ПВР по отношение на обезпечаването на имущество, следва да бъдат заменени от настоящия регламент за държавите членки, които са обвързани от него. Рамково решение 2006/783/ПВР следва да бъде заменено от настоящия регламент за държавите членки, които са обвързани от него. Разпоредбите на Рамково решение 2003/577/ПВР по отношение на обезпечаването на имуществото, както и разпоредбите на Рамково решение 2006/783/ПВР следва съответно да продължат да се прилагат не само между държавите членки, които не са обвързани от настоящия регламент, но също между всяка държава членка, която не е обвързана от настоящия регламент, и всяка държава членка, която е обвързана от настоящия регламент.

(53)

Правната форма на настоящия акт не следва да представлява прецедент за бъдещи правни актове на Съюза в областта на взаимното признаване на присъди и съдебни решения по наказателноправни въпроси. Изборът на правната форма на бъдещите правни актове на Съюза следва да се преценява внимателно за всеки отделен случай, като се вземат предвид, наред с други фактори, ефективността на правния акт и принципите на пропорционалност и субсидиарност.

(54)

Държавите членки следва да гарантират, че в съответствие с Решение 2007/845/ПВР на Съвета (16) техните Служби за възстановяване на активи си сътрудничат помежду си за улесняване на проследяването и установяването на облаги от престъпна дейност и друго имущество, свързано с престъпления, които могат да станат обект на акт за обезпечаване или акт за конфискация.

(55)

В съответствие с член 3 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Обединеното кралство е нотифицирало желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.

(56)

В съответствие с членове 1 и 2 и член 4а, параграф 1 от Протокол № 21 и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

(57)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

(1)

Регламент (ЕО) No 539/2001 на Съвета (2) е бил неколкократно и съществено изменян (3). С оглед постигане на яснота и рационалност посоченият регламент следва да бъде кодифициран.

(2)

Настоящият регламент предвижда пълно хармонизиране по отношение на третите страни, към чиито граждани има изискване за притежаване на виза при преминаване на външните граници на държавите членки (наричано по-нататък „изискването за виза“) и на тези, чиито граждани са освободени от това изискване.

(3)

Определянето на третите страни, за чиито граждани се прилага изискването за притежаване на виза или чиито граждани са освободени от това изискване, следва да се извършва за всеки отделен случай, въз основа на внимателна оценка при спазване на множество критерии. Тази оценка следва да се извършва периодично и би могла да води до законодателни предложения за изменение на приложение I към настоящия регламент, което съдържа списък на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки, и на приложение II към настоящия регламент, което съдържа списък на трети страни, чиито граждани са освободени от изискването да притежават виза при преминаването на външните граници на държавите членки за престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период, без да се засяга възможността в тези приложения да се въвеждат конкретни изменения за отделни страни при наличието на особени обстоятелства, например вследствие на либерализиране на визовия режим или като крайна последица от временно спиране на прилагането на освобождаването от изискването за виза (наричано по-нататък „свобождаването от виза“).

(4)

Съставът на списъците на трети страни в приложения I и II следва да бъде и да продължи да бъде в съответствие с критериите, предвидени в настоящия регламент. Вписванията за някои трети страни, във връзка с които положението спрямо тези критерии се е променило, следва да бъдат прехвърлени от едното приложение в другото.

(5)

Развитието на международното право, което води до промяна в статуса или наименованието на някои държави или образувания, следва да намери отражение в приложения I и II.

(6)

Тъй като Споразумението за Европейското икономическо пространство (4) освобождава от изискването за виза гражданите на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия, тези страни следва да не бъдат включени в списъка в приложение II.

(7)

Като се има предвид, че споразумението за свободно движение на хора (5), сключено между, от една страна, Европейската общност и нейните държави членки, и от друга, Конфедерация Швейцария предвижда свободното придвижване и освобождаването от визи за гражданите на Швейцария и на държавите членки, Швейцария следва да не бъде включена в списъка в приложение II.

(8)

По отношение на лицата с признат статут на бежанци и лицата без гражданство, без да се накърняват задълженията по силата на международните споразумения, сключени от държавите членки, и по-специално Европейското споразумение за премахване на визите за бежанци на Съвета на Европа, подписано в Страсбург на 20 април 1959 г., решението по отношение на изискването за виза или освобождаването от това изискване следва да се основава на третата страна, в която пребивават тези лица и която им е издала документи за пътуване. Въпреки това с оглед различията в националното право, което се прилага към лицата с признат статут на бежанци и лицата без гражданство, държавите членки следва да могат да вземат решение дали тези категории лица следва да бъдат освободени от изискването за виза, когато третата страна, в която пребивават тези лица, и която им е издала документите за пътуване е трета страна, чиито граждани са освободени от изискването за виза.

(9)

В съответствие с Регламент (ЕО) № 1931/2006 на Европейския парламент и на Съвета (6) следва да бъде предвидено освобождаване от изискване за виза за притежателите на разрешително за местен граничен трафик.

(10)

За държавите членки следва да бъде възможно да предвидят освобождаване от изискване за виза за притежателите на някои паспорти, различни от обикновени паспорти.

(11)

В специфични случаи, когато е оправдано прилагането на специални визови правила, за държавите членки следва да бъде възможно да освобождават определени категории лица от изискване за виза или да им го налагат в съответствие с публичното международно право или обичай.

(12)

За държавите членки следва да бъде възможно да освобождават от изискване за виза лица с признат статут на бежанци, всички лица без гражданство, както тези, обхванати от Конвенцията на Обединените нации за статута на апатридите от 28 септември 1954 г., така и тези, които не попадат в обхвата на същата конвенция, както и учениците, които са на училищна екскурзия, когато лицата от тези категории пребивават в трета страна, включена в списъка в приложение II към настоящия регламент.

(13)

Договореностите, регулиращи освобождаванията от изискване за виза, следва да отразяват напълно действителните практики. Някои държави членки предоставят освобождаване от изискване за виза на граждани на трети страни, включени в списъка на трети страни, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите членки, и които са членове на въоръжените сили, пътуващи по въпроси, свързани с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) или с Партньорство за мир. С оглед на правната сигурност, когато тези освобождавания се основават на международни задължения извън правото на Съюза, те следва да бъдат посочени в настоящия регламент.

(14)

Пълната визова реципрочност е цел, която Съюзът следва да преследва активно в своите отношения с трети страни, като по този начин допринася за подобряване на авторитета и последователността на външната политика на Съюза.

(15)

Следва да бъде предвиден механизъм на Съюза, който да позволи прилагането на принципа за реципрочност, ако някоя от третите страни, които са включени в списъка в приложение II, реши да въведе изискване за виза за гражданите на една или повече държави членки. Този механизъм следва да предвижда отговор на Съюза като акт на солидарност, ако такава трета страна прилага изискване за виза за гражданите на поне една държава членка.

(16)

При получаване на нотификация от държава членка, че дадена трета страна, включена в списъка в приложение II, прилага изискване за виза за гражданите на тази държава членка, всички държави членки следва да реагират колективно, като по този начин изразят реакцията на Съюза в ситуация, която засяга Съюза като цяло и подлага неговите граждани на различно третиране.

(17)

За да се осигури подходящото участие на Европейския парламент и на Съвета във втория етап от прилагането на механизма за реципрочност и предвид особено чувствителния политически характер на спирането на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на трета страна, включена в списъка в приложение II, както и хоризонталните последици за държавите членки, асоциираните към Шенген държави и самия Съюз, по-специално за външните им отношения и за цялостното функциониране на Шенгенското пространство, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с определени елементи на механизма за реципрочност. Предоставянето на такова правомощие на Комисията отчита необходимостта от политическо обсъждане на визовата политика на Съюза в Шенгенското пространство. То отразява и нуждата от гарантиране на достатъчно ниво на прозрачност и правна сигурност при прилагането на механизма за реципрочност спрямо всички граждани на съответната трета страна, по-специално чрез съответното временно изменение на приложение II към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (7). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(18)

С настоящия регламент следва да бъде предвиден механизъм за временно спиране на освобождаването от изискването за виза за трета страна, включена в списъка в приложение II, („механизъм за спиране“) при извънредна ситуация, изискваща спешна реакция за преодоляване на трудностите, които изпитва поне една държава членка, и като се вземе предвид цялостното отражение на извънредната ситуация върху Съюза като цяло.

(19)

За да се осигури ефективното прилагане на механизма за спиране и на някои разпоредби на механизма за реципрочност, и по-конкретно, за да се позволи всички имащи отношение фактори и възможните последици от прилагането на тези механизми да бъдат отчетени по подходящ начин, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с определянето на категориите граждани на съответната трета страна, които следва да подлежат на временно спиране на освобождаването от изискването за виза в рамките на механизма за реципрочност и на съответната продължителност на това спиране, както и във връзка с механизма за спиране. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (8). За приемането на такива актове за изпълнение следва да бъде използвана процедурата по разглеждане.

(20)

Необходимо е да се избегне и да се предотврати всяка злоупотреба, която произтича от освобождаване от изискването за виза за краткосрочно пребиваване на граждани на трета страна, когато те представляват заплаха за обществения ред (ordre public) и вътрешната сигурност на засегнатата държава членка.

(21)

Механизмът за спиране следва да направи възможно за държавите членки да нотифицират обстоятелствата, водещи до евентуално спиране, и за Комисията да задейства механизма за спиране по своя инициатива.

(22)

По-специално, използването на механизма за спиране следва да бъде улеснено чрез съкращаване на референтните периоди и сроковете, позволяващи бърза процедура, а възможните основания за спиране следва да включват отслабване на сътрудничеството по въпросите на обратното приемане, както и значително нарастване на опасностите за обществения ред или вътрешната сигурност на държавите членки. По-специално, под посоченото отслабване на сътрудничеството следва да се разбира значителното нарастване на дела на отхвърлените молби за обратно приемане, включително на граждани на трети страни, преминали транзитно през съответната трета страна, в случай че споразумението за обратно приемане, сключено между Съюза или държава членка и тази трета страна, предвижда такова задължение за обратно приемане. Комисията следва също така да може да задейства механизма за спиране, в случай че трета страна не сътрудничи за обратното приемане, по-специално когато има сключено споразумение за обратно приемане между съответната трета страна и Съюза.

(23)

За целите на механизма за спиране значително нарастване означава нарастване, което надвишава прага от 50 %. То би могло да означава и по-малко нарастване, ако Комисията счете, че то е приложимо за конкретния случай, за който съответната държава членка е изпратила нотификация.

(24)

За целите на механизма за спиране нисък процент на признаване означава процент на признаване на молбите за убежище около 3 или 4 %. То би могло да означава и по-висок процент на признаване, ако Комисията счете, че това е приложимо за конкретния случай, за който съответната държава членка е изпратила нотификация.

(25)

Необходимо е да се избегне и да се предотврати всяка злоупотреба с освобождаването от изискването за виза, когато то води до увеличаване на миграционния натиск, произтичащ, например, от нарастване на неоснователните молби за убежище, и когато води до неоснователни молби за разрешения за пребиваване.

(26)

За да се гарантира, че специфичните изисквания, които се използват за оценка на целесъобразността от освобождаване от изискването за виза, предоставено в резултат на успешното приключване на диалога за либерализиране на визовия режим, продължават да се спазват във времето, Комисията следва да наблюдава положението в съответната трета страна. Комисията следва да обърне специално внимание на положението на правата на човека в съответните трети страни.

(27)

Комисията следва да докладва редовно на Европейския парламент и на Съвета поне веднъж годишно, за срок от седем години от датата на влизане в сила на либерализирането на визовия режим с конкретна трета страна, и след това, винаги когато Комисията счете за необходимо, или по искане на Европейския парламент или на Съвета.

(28)

Преди да вземе решение за временно спиране на освобождаването от изискването за виза за граждани на трета страна, Комисията следва да вземе предвид положението на правата на човека в тази трета страна и евентуалните последици от спирането на освобождаването от изискването за виза в тази ситуация.

(29)

Спирането на освобождаването от изискването за виза с акт за изпълнение следва да обхване определени категории граждани на съответната трета страна чрез позоваване на съответните видове документи за пътуване и, когато е подходящо, допълнителни критерии, като например лица, пътуващи за първи път до територията на държавите членки. В акта за изпълнение следва да бъдат определени категориите граждани, за които следва да се прилага спирането, като се вземат предвид специфичните обстоятелства, за които е изпратена нотификация от една или няколко държави членки или които са докладвани от Комисията, както и принципът на пропорционалност.

(30)

За да се гарантира подходящо включване на Европейския парламент и на Съвета в прилагането на механизма за спиране, като се има предвид политически чувствителният характер на дадено спиране на освобождаването от изискването за виза за всички граждани на трета страна, включена в списъка в приложение II към настоящия регламент, както и хоризонталните последици за държавите членки и самия Съюз, и по-специално за външните им отношения и за цялостното функциониране на Шенгенското пространство, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с временното спиране на освобождаването от изискване за виза за гражданите на съответните трети страни. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(31)

С оглед на това да се гарантира, че визовият режим се управлява открито и че потенциално заинтересованите лица са информирани, държавите членки следва да съобщават на Комисията и на останалите държави членки мерките, които предприемат по силата на настоящия регламент. По същите причини тази информация също така следва да се публикува в Официален вестник на Европейския съюз.

(32)

Условията за влизането на територията на държавите членки или издаването на визи не следва да засягат правилата относно признаването на валидността на документите за пътуване.

(33)

В съответствие с принципа за пропорционалност, посочен в член 5 от Договора за Европейския съюз, приемането на регламент, с който да се направи списък на трети страни, чиито граждани трябва да притежават визи, когато преминават външните граници, както и на онези, чиито граждани са освободени от това изискване, е както необходимо, така и подходящо, за да се гарантира, че общата визова политика действа ефективно.

(34)

Настоящият регламент следва да не засяга прилагането на международни споразумения, сключени от Европейската общност преди влизането в сила на Регламент (ЕО) № 539/2001, които пораждат необходимостта от дерогация от общата визова политика, като се взема предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

(35)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на последните в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (9), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета (10).

(36)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (11), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (12).

(37)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн относно присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията от правото от Шенген (13), които попадат в областта, посочена в член 1, букви Б и В от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2011/350/ЕС на Съвета (14).

(38)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета (15); следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързано от него, нито от неговото прилагане.

(39)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в които Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета (16), следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане,

(1)

Цифровизацията на икономиката се ускорява. Информационните и комуникационните технологии вече не са отделен сектор, а представляват основата на всички модерни иновативни икономически системи и общества. Електронните данни са в центъра на тези системи и могат да генерират висока стойност при анализи или в комбинация с услуги и продукти. В същото време бързото развитие на основаната на данни икономика и нововъзникващите технологии, като например изкуственият интелект, продуктите и услугите, свързани с „интернет на предметите“, автономните системи и 5G, водят до възникването на нови правни проблеми, свързани с въпросите относно достъпа до данни и тяхната повторна употреба, отговорността, етичното измерение и солидарността. Следва да се обръща внимание на работата върху проблемите, свързани с отговорността, по-специално чрез прилагането на кодекси за саморегулиране и други най-добри практики, като се отчитат препоръките, решенията и действията, предприемани без човешка намеса по цялата верига на създаване на стойност, при обработването на данните. Тази работа би могла да включва също и подходящи механизми за определяне на отговорността, за прехвърляне на отговорност между сътрудничещите си служби, за застраховане и за одитиране.

(2)

Веригите на стойността на данните са изградени на основата на различни дейности: създаване и събиране на данни; обобщаване и организиране на данни; обработване на данни; анализ, маркетинг и разпространение на данни; използване и повторно използване на данни. Ефективното и ефикасното функциониране на обработването на данни е в основата на всяка верига на стойност на данните. Ефективното и ефикасното функциониране на обработването на данни и развитието на основаната на данни икономика в Съюза обаче са затруднени, по-специално от два типа пречки пред мобилността на данните и пред вътрешния пазар: изискванията за локализиране на данни, установени от органите на държавите членки и практиките на създаване на зависимост от конкретен доставчик на услуги в частния сектор.

(3)

Свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се прилагат към услугите за обработване на данни. Предоставянето на тези услуги обаче се затруднява или понякога осуетява от определени национални, регионални или местни изисквания за локализиране на данни в определена територия.

(4)

Подобни пречки за свободното движение на услугите за обработване на данни и за упражняването на правото на установяване на доставчиците на услуги произтичат от изисквания в правото на държавите членки за локализиране на данни в определен географски район или територия за целите на обработването им. Други правила или административни практики постигат равностойно въздействие чрез налагането на конкретни изисквания, които затрудняват обработването на данни извън конкретен географски район или територия в Съюза, като например изисквания за използване на технологични съоръжения, които са сертифицирани или одобрени в определена държава членка. Правната несигурност относно степента на законност на различните изисквания за локализиране на данни допълнително ограничава избора, предоставен на участниците на пазара и на обществения сектор във връзка с местоположението на обработването на данните. Настоящият регламент по никакъв начин не ограничава свободата на предприятията да сключват договори, определящи къде да се локализират данни. Настоящият регламент цели единствено да защитава тази свобода, като гарантира, че договореното местоположение на данните може да бъде навсякъде в рамките на Съюза.

(5)

Същевременно мобилността на данните в Съюза се възпрепятства и от частни ограничения: правни, договорни или технически проблеми затрудняват или пречат на ползвателите на услуги за обработване на данни да пренасят данните си от един доставчик на услуги към друг или обратно към собствените си информационни системи, включително при прекратяване на договора им с доставчик на услуги.

(6)

Комбинацията от тези пречки води до липса на конкуренция между доставчиците на облачни услуги в Съюза, до различни практики на създаване на зависимост от конкретен доставчик на услуги и до сериозна липса на мобилност на данните. Също така политиките на локализиране на данни засегнаха негативно способността на дружествата за изследователска и развойна дейност да подпомагат сътрудничеството между предприятия, университети и други научноизследователски организации с цел стимулиране на иновациите.

(7)

От съображения за правна сигурност и поради необходимостта от еднакви условия на конкуренция в Съюза наличието на единен набор от правила за всички участници на пазара е ключов елемент за функционирането на вътрешния пазар. Следователно, за да се отстранят пречките пред търговията и нарушенията на конкуренцията в резултат на различията между националните правни уредби, както и за да се предотврати появата на нови възможни пречки пред търговията и съществени нарушения на конкуренцията, е необходимо да се приемат единни правила, приложими във всички държави членки.

(8)

Правната рамка относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно зачитането на неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и особено Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (3), и директиви (ЕС) 2016/680 (4) и 2002/58/ЕО (5) на Европейския парламент и на Съвета, не са засегнати от настоящия регламент.

(9)

Развиващият се „интернет на предметите“, изкуственият интелект и машинното учене са основни източници на нелични данни, например в резултат на тяхното използване в автоматизирани производствени процеси в промишлеността. Конкретни примери за нелични данни включват агрегирани и анонимизирани набори от данни, използвани за анализ на големи информационни масиви, данни за прецизно земеделие, които могат да помогнат за наблюдение и оптимизиране на употребата на пестициди и вода, или данни относно нуждите от поддръжка на промишлени машини. Ако напредъкът в технологичното развитие направи възможно превръщането на анонимизираните данни в лични данни, тези данни трябва да се третират като лични данни и Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се прилага съответно.

(10)

Съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 държавите членки не могат нито да ограничават, нито да забраняват свободното движение на лични данни в Съюза по причини, свързани със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни. Настоящият регламент установява същия принцип на свободно движение на нелични данни в Съюза, освен когато ограничението или забраната са оправдани от съображения за обществената сигурност. Регламент (ЕС) 2016/679 и настоящият регламент осигуряват съгласуван набор от правила, които дават възможност за свободното движение на различни видове данни. Освен това настоящият регламент не налага задължение за отделно съхраняване на различните видове данни.

(11)

За да се създаде рамка за свободното движение на нелични данни в Съюза и да се изгради база за развитието на основаната на данни икономика и за повишаването на конкурентоспособността на промишлеността на Съюза, е необходимо да се създаде ясна, цялостна и предсказуема правна рамка за обработването на данни, различни от личните данни, във вътрешния пазар. Прилагането на основан на принципи подход, предвиждащ сътрудничество между държавите членки, както и саморегулиране, следва да гарантира, че рамката е достатъчно гъвкава, за да може да взема предвид променящите се нужди на ползвателите, доставчиците на услуги и националните органи в Съюза. За да се избегне рискът от припокриване със съществуващи механизми, като при това се избегне създаването на по-голяма тежест както за държавите членки, така и за предприятията, следва да не се установяват подробни технически правила.

(12)

Настоящият регламент следва да не засяга обработването на данни, доколкото то се извършва като част от дейности, попадащи извън обхвата на правото на Съюза. По-специално, следва да се припомни, че в съответствие с член 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) националната сигурност е отговорност изцяло на отделните държави членки.

(13)

Свободното движение на данни в рамките на Съюза ще играе важна роля за постигането на основан на данните растеж и иновации. Заедно с бизнеса и потребителите, публичните органи и публичноправните организации на държавите членки също ще извлекат ползи от по-голямата свобода на избор по отношение на доставчиците на основани на данни услуги, от по-конкурентните цени и от по-ефикасното предоставяне на услуги на гражданите. Като се има предвид огромното количество данни, с които публичните органи и публичноправните организации работят, от първостепенно значение е те да дадат добър пример като въведат услуги за обработване на данни и да се въздържат от поставянето на ограничения по отношение на локализирането на данни, когато използват услуги за обработване на данни. Следователно публичните органи и публичноправните организации следва да бъдат обхванати от настоящия регламент. В това отношение принципът на свободно движение на нелични данни, предвиден в настоящия регламент, следва да се прилага също и за общи и последователни административни практики и за други изисквания за локализиране на данни в областта на обществените поръчки, без да се засяга Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6).

(14)

Както е в случая с Директива 2014/24/ЕС, настоящият регламент не засяга законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са свързани с вътрешната организация на държавите членки и които разпределят на публичните органи и публичноправните организации, правомощия и отговорности за обработването на данни, без заплащане на договорни възнаграждения на частни лица, както и законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки, които осигуряват изпълнението на тези правомощия и отговорности. Въпреки че публичните органи и публичноправните организации, се насърчават да вземат предвид икономическите и други ползи от възлагането на изпълнението на външни доставчици на услуги, те могат да имат основателни причини да изберат самопредоставяне на услуги или вътрешно предоставяне на услуги. Следователно настоящият регламент не задължава по никакъв начин държавите членки да сключват външни договори или да възлагат на външни изпълнители предоставянето на услуги, които те желаят да предоставят сами или да организират предоставянето им по начин, различен от обществените поръчки.

(15)

Настоящият регламент следва да се прилага по отношение на физическите и юридическите лица, които предоставят услуги за обработване на данни на ползватели, които пребивават или са установени в Съюза, включително такива доставчици на услуги за обработване на данни, които предоставят услуги за обработване на данни в Съюза, без да са установени в Съюза. Поради това настоящият регламент следва да не се прилага за услуги за обработване на данни, които се извършват извън Съюза, и за изисквания за локализиране, свързани с такива данни.

(16)

Настоящият регламент не съдържа правила относно определянето на приложимото право по търговски въпроси и следователно не засяга Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета (7). По-специално, доколкото приложимото към договора право не е било избрано в съответствие с посочения Регламент, договорът за предоставяне на услуги по принцип се урежда от правото на държавата, в която е обичайното пребиваване на доставчика на услуги.

(17)

Настоящият регламент следва да се прилага при обработването на данни в най-широкия смисъл, което включва използването на всички видове информационни системи, независимо дали те се намират в помещенията на ползвателя или изпълнението е възложено на доставчик на услуги. Настоящият регламент следва да обхваща обработването на данни с различни нива на интензитет, от тяхното съхранение („инфраструктура като услуга“ — IaaS), до обработването на данни на платформи („платформа като услуга“ — PaaS) или в приложения („софтуер като услуга“ — SaaS).

(18)

Изискванията за локализиране на данни представляват явна пречка пред свободното предоставяне на услуги за обработване на данни в целия Съюз и пред вътрешния пазар. Поради това те следва да бъдат забранени, освен когато са оправдани от съображения за обществена сигурност, както е предвидено в правото на Съюза, особено по смисъла на член 52 от ДФЕС, и удовлетворяват принципа на пропорционалност, уреден в член 5 от ДЕС. За да бъде приложен принципът на свободно трансгранично движение на нелични данни, за да се гарантира бързото отстраняване на съществуващите изисквания за локализиране на данни и да се даде възможност за обработване на данни на множество местoположения в Съюза поради оперативни съображения, и тъй като настоящият регламент предвижда мерки, които гарантират наличието на данни за целите на регулаторния контрол, държавите членки следва да могат да се позовават само на съображения за обществената сигурност като основание за налагане на изисквания за локализиране на данни.

(19)

Концепцията за „обществена сигурност“ по смисъла на член 52 от ДФЕС и съгласно тълкуването на тази концепция от Съда обхваща както вътрешната, така и външната сигурност на дадена държава членка, както и въпросите, свързани с обществената безопасност, по-специално, за да се улесни разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления. Тази концепция предполага наличието на действителна и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото, като заплаха за функционирането на институции и на основни обществени услуги и заплаха за оцеляването на населението, както и риск от сериозно смущаване на външните отношения или на мирното съвместно съществуване на народите или риск, свързан с военните интереси. В съответствие с принципа на пропорционалност изискванията за локализиране на данните, които са оправдани от съображения, свързани с обществената сигурност, следва да бъдат подходящи за постигане на преследваната цел и следва да не надхвърлят необходимото за постигането на тази цел.

(20)

За да се осигури ефективното прилагане на принципа на свободното трансгранично движение на нелични данни и да се предотврати възникването на нови пречки за доброто функциониране на вътрешния пазар, държавите членки следва да съобщават незабавно на Комисията за всеки проект на акт, който въвежда ново изискване за локализиране на данни или изменя съществуващи изисквания за локализиране. Тези проекти на актове следва да бъдат представяни и оценявани в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(21)

Освен това, за да се премахнат евентуални съществуващи пречки, по време на преходен период от 24 месеца от датата на прилагане на настоящия регламент, държавите членки следва да извършат преглед на действащите законови, подзаконови или административни разпоредби, с които се установяват изисквания за локализиране на данни и да съобщят на Комисията кои изисквания за локализиране на данни считат за съответстващи на настоящия регламент, като представят обосновка за тях. Това следва да позволи на Комисията да прецени съответствието на всички останали изисквания за локализиране на данни. Комисията следва да може, когато е уместно, да отправя коментари до въпросната държава членка. Тези коментари могат да включват препоръка за изменение или отмяна на изискването за локализиране на данни.

(22)

Задълженията за съобщаване на Комисията за съществуващи изисквания за локализиране на данни и на проектите на актове, установени с настоящия регламент, следва да се прилагат за регулаторните изисквания за локализиране на данни и за проектите на актове от общ характер, а не за решения, адресирани до конкретно физическо или юридическо лице.

(23)

За да се гарантира прозрачността на изискванията за локализиране на данните в държавите членки, установени в законова, подзаконова или административна разпоредба от общ характер за физически и юридически лица, като например доставчици на услуги и ползватели на услуги за обработване на данни, държавите членки следва да публикуват информация относно тези изисквания на национална единна информационна точка онлайн и редовно да актуализират тази информация. Като алтернатива, държавите членки следва да предоставят актуализирана информация относно тези изисквания на централна информационна точка, създадена съгласно друг акт на Съюза. За да бъдат надлежно информирани физическите и юридическите лица за изискванията за локализиране на данни в Съюза, държавите членки следва да съобщават на Комисията адресите на тези единни информационни точки. Комисията следва да публикува тази информация на своя собствен уебсайт, заедно с редовно актуализиран консолидиран списък на всички изисквания за локализиране на данните, които са в сила в държавите членки, включително обобщена информация относно тези изисквания.

(24)

Изискванията за локализиране на данни често са мотивирани от липса на доверие в трансграничното обработване на данни, произтичаща от предположението, че данните няма да са на разположение за целите на компетентните органи на държавите членки, например при инспекция или одит с цел регулаторен контрол или надзор. Тази липса на доверие не може да бъде преодоляна единствено чрез обявяването за нищожни на договорните условия, които забраняват законния достъп до данни на компетентните органи за изпълнението на техните служебни задължения. Поради това настоящият регламент следва категорично да предвижда, че с него не се засягат правомощията на компетентните органи да изискват или получават достъп до данни в съответствие с правото на Съюза или националното право, и че на компетентните органи не може да бъде отказан достъп до данни на основание, че данните се обработват в друга държава членка. Компетентните органи могат да налагат функционални изисквания за подпомагане на достъпа до данни, като например изискване описанията на системата да бъдат съхранявани в съответната държава членка.

(25)

Физическите или юридически лица, които са задължени да предоставят данни на компетентните органи, могат да изпълнят тези свои задължения като предоставят и гарантират на компетентните органи ефективен и навременен електронен достъп до данните, независимо от държавата членка, на чиято територия се обработват тези данни. Такъв достъп може да бъде осигурен чрез конкретни условия в договори между физическото или юридическо лице, задължено да предоставя достъп, и доставчика на услуга.

(26)

Когато дадено физическо или юридическо лице е задължено да предоставя данни и не изпълни това задължение, компетентният орган следва да може да потърси съдействие от компетентните органи на други държави членки. В такива случаи компетентните органи следва да използват конкретни инструменти за сътрудничество, предвидени в правото на Съюза или международни споразумения, в зависимост от предмета във всеки отделен случай, например полицейско сътрудничество, гражданско или наказателно право, или съответно административни въпроси, Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета (9), Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10), Конвенцията на Съвета на Европа за престъпленията в кибернетичното пространство (11), Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета (12), Директива 2006/112/ЕО (13) и Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета (14). При липсата на такива специфични механизми за сътрудничество компетентните органи следва да си сътрудничат с оглед осигуряването на търсения достъп до данни чрез определени единни звена за контакт.

(27)

Когато искането за съдействие предполага получаване на достъп до всички помещения на физическо или юридическо лице, включително всякакво оборудване и всякакви средства за обработване на данни от страна на запитания орган, този достъп се осъществява в съответствие с правото на Съюза или с националното процесуалното право, включително евентуални изисквания за получаване на предварително съдебно разрешение.

(28)

Настоящият регламент не следва да позволява на ползвателите да се опитват да избягват прилагането на националното право. Поради това следва да бъде предвидено налагането от страна на държавите членки на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за ползвателите, които възпрепятстват компетентните органи да получават достъп до техните данни, необходими за изпълнението на официалните задължения на компетентните органи съгласно правото на Съюза и националното право. В спешни случаи, когато ползвател злоупотребява с това право, държавите членки следва да могат да налагат стриктно пропорционални временни мерки. Всички временни мерки, които изискват повторно локализиране на данни за срок, по-дълъг от 180 дни след повторното локализиране, биха се отклонили от принципа за свободно движение на данни за значителен период от време и поради това следва да бъдат съобщавани на Комисията за преценка на тяхната съвместимост с правото на Съюза.

(29)

Възможността за безпрепятствено пренасяне на данни е ключов фактор за улесняване на избора на ползвателите и за ефективната конкуренция на пазарите на услуги за обработване на данни. Реалните или предполагаемите затруднения за трансгранично пренасяне на данни също така подкопават доверието на професионалните ползватели при приемането на трансгранични оферти, а оттам и доверието им във вътрешния пазар. Докато индивидуалните потребители могат да се възползват от действащото право на Съюза, то не улеснява възможността за смяна на доставчиците на услуги за тези ползватели, които упражняват стопанска или професионална дейност. Съгласуваността на техническите изисквания в целия Съюз, било то във връзка с техническата хармонизация, взаимното признаване или доброволното хармонизиране, допринася също за изграждането на конкурентен вътрешен пазар на услугите за обработване на данни.

(30)

За да се възползват напълно от конкурентната среда, професионалните ползватели следва да са в състояние да правят информиран избор и да сравняват лесно отделните компоненти на различните услуги за обработване на данни, предлагани на вътрешния пазар, включително и по отношение на договорните условия за пренасяне на данни при прекратяването на договор. С цел изравняване с иновационния потенциал на пазара и отчитане на опита и експертните знания на доставчиците на услуги и професионалните ползватели на услуги за обработване на данни, подробната информация и оперативните изисквания за пренасянето на данни следва да бъдат определени от участниците на пазара чрез саморегулиране, насърчавано, подпомагано и наблюдавано от Комисията, под формата на кодекси за поведение на равнището на Съюза, които може да включват примерни договорни условия.

(31)

За да бъдат ефективни и да улесняват смяната на доставчиците на услуги и пренасянето на данни, тези кодекси за поведение следва да бъдат подробни и да обхващат най-малко основните аспекти, които са важни при процеса на пренасяне на данни, като например начина на създаване и местоположението на резервните копия на данните, наличните формати и помощни средства, изискваната ИТ конфигурация и минималната ширина на честотната лента за мрежата, времето, необходимо преди започване на процеса по пренасяне на данни и времето, през което данните ще останат на разположение за пренасяне, както и гаранциите за достъп до данните в случай на несъстоятелност на доставчика на услуги. Кодексите за поведение следва също така да посочват ясно, че зависимостта от конкретен доставчик не е приемлива стопанска практика, да предвиждат повишаващи доверието технологии и да бъдат актуализирани редовно, за да не се изостава от развитието на технологиите. Комисията следва да гарантира, че по време на целия процес се провеждат консултации с всички заинтересовани страни, включително сдруженията на малки и средни предприятия (МСП) и стартиращи предприятия, ползватели и доставчици на облачни услуги. Комисията следва да извърши оценка на разработването и на ефективността на прилагането на тези кодекси за поведение.

(32)

Когато компетентен орган в дадена държава членка поиска съдействие от друга държава членка, за да получи достъп до данни съгласно настоящия регламент, той следва да внесе чрез определено единно звено за контакт надлежно обосновано искане до определеното единно звено за контакт на тази държава членка, което следва да включва писмено обяснение относно причините, както и правните основания за искане на достъп до данни. Единното звено за контакт, определено от държавата членка, от която е поискано съдействие, следва да осигури препращането на искането до съответния компетентен орган в запитаната държава членка. За да осигури ефективно сътрудничество, органът, на когото е предадено искането, следва незабавно да окаже съдействие в отговор на дадено искане или да предостави информация за трудностите при изпълнението на такова искане или за мотивите си за отказ.

(33)

Повишаването на доверието в сигурността на трансграничното обработване на данни следва да намали склонността на участниците на пазара и на обществения сектор да използват локализирането на данни като метод за постигане на сигурността на данните. То следва да също да подобри и правната сигурност за дружествата относно спазването на приложимите изисквания за сигурност, когато те възлагат изпълнението на своите дейности по обработване на данни на доставчици на услуги, включително на доставчици на услуги в други държави членки.

(34)

Всички изисквания за сигурност, свързани с обработване на данни, които се прилагат обосновано и пропорционално на основата на правото на Съюза или националното право и в съответствие с правото на Съюза в държавата членка, където пребивава или е установено физическото или юридическото лице, чиито данни са засегнати, следва да продължат да се прилагат към обработването на данни в друга държава членка. Тези физически или юридически лица следва да имат възможност да изпълнят тези изисквания или лично, или чрез договорни клаузи в договори с доставчици на услуги.

(35)

Изискванията за сигурност, определени на национално равнище, следва да бъдат необходими и пропорционални на рисковете, пред които е изправено обработването на данните в обхвата на националното право, в което са залегнали тези изисквания.

(36)

Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (15) предвижда правни мерки за повишаване на цялостното равнище на киберсигурността в Съюза. Услугите за обработване на данни съставляват една от цифровите услуги, обхванати от посочената директива. Съгласно посочената директива държавите членки трябва да гарантират, че доставчиците на цифрови услуги определят и предприемат подходящи и пропорционални технически и организационни мерки за управление на рисковете, пред които е изправена сигурността на мрежовите и информационните системи, които използват. Такива мерки следва да гарантират ниво на сигурност, отговарящо на съществуващия риск, и следва да вземат предвид сигурността на системите и съоръженията, реагирането на инциденти, управлението на непрекъснатостта на дейностите, мониторинга, одита и изпитванията, както и съответствието с международните стандарти. Тези елементи трябва да бъдат допълнително уточнени от Комисията в актове за изпълнение съгласно посочената директива.

(37)

Комисията следва да представи доклад относно прилагането на настоящия регламент, по-специално с цел да провери необходимостта от изменения в контекста на промените в технологичните или пазарните условия. В този доклад следва по-специално да се направи оценка на настоящия регламент, особено на прилагането му по отношение на наборите от данни, съставени както от лични, така и от нелични данни, както и на прилагането на изключението, свързано с обществената сигурност. Преди настоящият регламент да започне да се прилага, Комисията следва също така да публикува информативни насоки за начина на третиране на наборите от данни, съставени както от лични, така и от нелични данни, за да могат дружествата, включително МСП, да разберат по-добре взаимодействието между настоящия регламент и Регламент (ЕС) 2016/679 и да гарантират спазването и на двата регламента.

(38)

Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално от Хартата на основните права на Европейския съюз, и следва да се тълкува и прилага в съответствие с тези права и принципи, включително правото на защита на личните данни, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и свободата на стопанска инициатива.

(39)

Доколкото целта на настоящия регламент, а именно да осигури свободното в Съюза, движение на данни, различни от личните данни, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците си може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

(1)

Последното съществено изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета (4), кодифицирана впоследствие с Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5), беше направено през 2007 г. с приемането на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6). Оттогава пазарът на аудиовизуалните медийни услуги се разви значително и бързо поради протичащото сближаване между телевизионните услуги и интернет услугите. Технологичното развитие дава възможност за появата на нови видове услуги и предложения за потребителите. Зрителските навици, по-специално на по-младите поколения, значително са се променили. При все че основният телевизионен екран продължава да бъде важно устройство за споделяне на аудиовизуални изживявания, много зрители са преминали към други преносими устройства за гледане на аудиовизуално съдържание. На традиционното телевизионно съдържание все още се пада основен дял от среднодневното време, прекарано в гледане.

Въпреки това нови видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение, а новите участници, включително доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове, вече са добре установени. Това сближаване на медиите изисква актуализирана правна рамка, с цел да се отразят развитията на пазара и да се постигне баланс между достъпа до услуги за онлайн съдържание, защитата на потребителите и конкурентоспособността.

(2)

На 6 май 2015 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“, в което обяви, че ще извърши преглед на Директива 2010/13/ЕС.

(3)

Директива 2010/13/ЕС следва да продължи да се прилага само за онези услуги, чиято основна цел е предоставянето на предавания с цел информиране, развлечение или образоване. Изискването за основната цел следва да се счита за спазено и ако услугата има аудиовизуално съдържание и форма, които могат да бъдат обособени от основната дейност на доставчика на услугата, като например самостоятелни части от онлайн вестници, включващи аудиовизуални предавания или генерирани от потребители видеоклипове, когато тези части могат да се считат за обособими от тяхната основна дейност. Услугата следва да се счита просто за необособимо допълнение към основната дейност в резултат на връзките между предлаганото аудиовизуално съдържание и основната дейност като например предоставянето на новини в писмена форма. Като такива каналите или всякакви други аудиовизуални услуги под редакционната отговорност на доставчик могат да представляват аудиовизуални медийни услуги сами по себе си дори и ако се предлагат на платформа за споделяне на видеоклипове, която се характеризира с липсата на редакционна отговорност. В такива случаи задължение на доставчиците с редакционна отговорност е да спазват Директива 2010/13/ЕС.

(4)

Услугите на платформите за споделяне на видеоклипове предоставят аудиовизуално съдържание, което широката общественост, и по-специално младите хора, ползват във все по-голяма степен. Същото е вярно и за услугите на социалните медии, които са се превърнали във важно средство за споделяне на информация, развлечение и образоване, включително чрез предоставяне на достъп до предавания и генерирани от потребители видеоклипове. Тези услуги на социалните медии трябва да бъдат включени в обхвата на Директива 2010/13/EС, защото те се конкурират за една и съща аудитория и приходи с аудиовизуалните медийни услуги. Освен това те имат и значително въздействие, тъй като улесняват възможността потребителите да формират и влияят на мнението на други потребители. Поради това, с цел да се осигури защита на непълнолетните от вредно съдържание и на всички граждани от подбуждане към омраза, насилие и тероризъм, тези услуги следва да бъдат включени в обхвата на Директива 2010/13/EС в степента, в която отговарят на определението за „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“.

(5)

Въпреки че целта на Директива 2010/13/ЕС не е да регулира услугите на социалните медии като такива, услугите на социалните медии следва да бъдат включени в обхвата ѝ, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответната услуга. Предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове би могло да се разглежда като съществена функционална възможност на социалната медийна услуга, ако аудиовизуалното съдържание не е просто спомагателно или не представлява малка част от дейностите на тази социална медийна услуга. За да се осигури яснота, ефективност и последователност при прилагането, Комисията следва да издаде насоки, когато е необходимо — след консултация с контактния комитет, за практическото прилагане на критерия за съществена функционална възможност на определението за „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“. Тези насоки следва да се изготвят при надлежно зачитане на целите от широк обществен интерес, които трябва да бъдат постигнати с предприетите от доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове мерки, и на правото на свобода на изразяването.

(6)

Когато обособима част от услугата представлява услуга на платформа за споделяне на видеоклипове за целите на Директива 2010/13/EС, само тази част следва да попада в обхвата на посочената директива и само по отношение на предавания и генерирани от потребители видеоклипове. Видеоклипове, включени в редакционното съдържание на електронни варианти на вестници и списания, и анимирани изображения като GIF, следва да не попадат в обхвата на Директива 2010/13/EС. Определението за услуга на платформа за споделяне на видеоклипове следва да не включва нестопански дейности като предоставянето на аудиовизуално съдържание на уебсайтове за лично ползване и нетърговски общности по интереси.

(7)

За да се гарантира ефективното прилагане на Директива 2010/13/ЕС, за държавите членки е от ключово значение да създадат и поддържат актуализирани регистри на доставчиците на медийни услуги и на платформи за споделяне на видеоклипове, попадащи под тяхна юрисдикция, както и редовно да споделят тези регистри със своите компетентни независими регулаторни органи или служби и Комисията. Тези регистри следва да включват информация относно критериите, на които се основава юрисдикцията.

(8)

Установяването на юрисдикция изисква оценка на фактическите положения спрямо заложените в Директива 2010/13/ЕС критерии. Оценката на такива фактически положения може да доведе до противоречиви резултати. При прилагането на процедурите за сътрудничество, предвидени в посочената директива, е важно Комисията да може да основава своите констатации на надеждни факти. Поради това на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) следва да бъде предоставено правомощието да представя становища относно юрисдикцията по искане на Комисията. Когато в хода на прилагането на процедурите за сътрудничество Комисията реши да се консултира с ERGA, тя следва да информира контактния комитет, включително относно уведомленията, получени от държави членки съгласно тези процедури за сътрудничество, както и относно становището на ERGA.

(9)

Процедурите и условията за ограничаване на свободата за предоставяне и получаване на аудиовизуални медийни услуги следва да бъдат еднакви както за линейните, така и за нелинейните услуги.

(10)

Според съдебната практика на Съда на Европейския съюз (наричан по-долу „Съдът“) е възможно ограничаване на свободното предоставяне на услуги, гарантирано съгласно Договора, по императивни съображения от широк обществен интерес, като например постигането на високо равнище на защита на потребителите, при условие че тези ограничения са обосновани, пропорционални и необходими. Следователно дадена държава членка следва да може да предприеме определени мерки, за да гарантира спазването на своите разпоредби в областта на защитата на потребителите, които не попадат в областите, координирани с Директива 2010/13/EС. Необходимо е мерките, предприети от държава членка за прилагане на нейния национален режим за защита на потребителите, включително по отношение на рекламата на хазарта, да бъдат обосновани, пропорционални на поставената цел и необходими според изискванията на съдебната практика на Съда. Във всеки случай държава членка, която приема телевизионни предавания с произход от друга държава членка, трябва да не предприема мерки, които биха възпрепятствали препредаването на нейна територия на такива предавания.

(11)

Когато държава членка уведомява Комисията, че даден доставчик на медийни услуги се е установил в държавата членка, която има юрисдикция, за да заобиколи по-строгите правила в областите, координирани с Директива 2010/13/ЕС, които биха се прилагали за този доставчик, ако той беше установен в отправилата уведомлението държава членка, тя следва да представи достоверни и надлежно обосновани доказателства за тази цел. Тези доказателства следва да представят подробен списък от убедителни факти, позволяващи това заобикаляне да бъде разумно установено.

(12)

В своето съобщение до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — програма на ЕС“, Комисията подчерта, че при обмислянето на решения за политиката тя ще вземе под внимание както регулаторни, така и нерегулаторни средства, по модела на Общността за обмяна на практики и Принципите за по-добро саморегулиране и съвместно регулиране. Редица кодекси за поведение, утвърдени в областите, координирани с Директива 2010/13/EС, се оказаха добре изготвени, в съответствие с Принципите за по-добро саморегулиране и съвместно регулиране. Наличието на ефикасен законодателен механизъм се счита за важен фактор за успех при насърчаване на спазването на кодекса за саморегулиране или съвместно регулиране. Също толкова важно е с тези кодекси да се поставят конкретни и общи цели, които дават възможност за редовен, прозрачен и независим контрол и оценка на целите, определяни с тези кодекси за поведение. Кодексите за поведение следва също така да предвиждат ефективно прилагане. Кодексите за саморегулиране и съвместно регулиране, приети в областите, координирани с Директива 2010/13/EС, следва да бъдат в съответствие с тези принципи.

(13)

Опитът показва, че както инструментите за саморегулиране, така и тези за съвместно регулиране, прилагани в съответствие с различните правни традиции на държавите членки, могат да играят важна роля в осигуряването на високо ниво на защита на потребителите. Мерките, насочени към постигането на целите от широк обществен интерес в нововъзникващия сектор на аудиовизуалните медийни услуги, са по-ефективни, ако се предприемат с активната подкрепа на самите доставчици на тези услуги.

(14)

Саморегулирането представлява вид доброволна инициатива, която дава възможност на икономическите оператори, социалните партньори, неправителствените организации и сдружения да приемат съвместни насоки, приложими помежду им и към самите тях. Те носят отговорност за разработването, наблюдението и осигуряването на спазването на тези насоки. Държавите членки, в съответствие с различните си правни традиции, следва да отчитат допълващата роля, която ефективното саморегулиране може да играе по отношение на действащите законодателни, съдебни и административни механизми и неговия полезен принос към постигането на целите на Директива 2010/13/EС. Същевременно, въпреки че саморегулирането може да бъде допълващ метод за прилагане на определени разпоредби на Директива 2010/13/EС, то не следва да замества задълженията на националния законодател. Съвместното регулиране осигурява, в най-ограничения си вид, правна връзка между саморегулирането и националния законодател в съответствие с правните традиции на държавите членки. При съвместното регулиране регулаторната роля е споделена между заинтересованите страни и правителството или националните регулаторни органи или служби. Ролята на съответните публични органи включва признаването на системата за съвместно регулиране, одита на нейното функциониране и финансирането на системата. Съвместното регулиране следва да позволява намеса на държавата, когато неговите цели не са постигнати. Без да засяга формалните задължения на държавите членки по отношение на транспонирането, Директива 2010/13/ЕС насърчава използването на саморегулирането и съвместното регулиране. Това не следва да задължава държавите членки да създадат режими на саморегулиране или на съвместно регулиране, или и двете, нито да пречи или застрашава съществуващите инициативи за съвместно регулиране, които вече са въведени в държавите членки и действат ефективно.

(15)

Прозрачността на собствеността върху медиите е пряко свързана със свободата на изразяване, която е основен елемент на демократичните системи. Информацията относно структурата на собственост на доставчиците на медийни услуги, когато тази собственост води до контрол или упражняване на съществено влияние върху съдържанието на предоставяните услуги, дава възможност на потребителите да вземат информирани решения относно това съдържание. Държавите членки следва да могат да определят дали и до каква степен информацията за структурата на собствеността на даден доставчик на медийни услуги следва да бъде достъпна за потребителите, при условие че се зачита същността на съответните основни права и свободи и че тези мерки са необходими и пропорционални.

(16)

Поради особения характер на аудиовизуалните медийни услуги, особено въздействието на тези услуги върху формирането на мнението на хората, потребителите имат оправдан интерес да знаят кой е отговорен за съдържанието на тези услуги. С цел укрепване на свободата на изразяване и, в по-широк план, насърчаване на медийния плурализъм и избягване на конфликтите на интереси, за държавите членки е важно да гарантират, че потребителите имат по всяко време лесен и пряк достъп до информация относно доставчиците на медийни услуги. Всяка държава членка следва сама да реши как да бъде постигната тази цел, по-специално по отношение на информацията, която може да се предоставя относно структурата на собствеността и действителните собственици.

(17)

За да се гарантира последователност и правна сигурност за предприятията и органите на държавите членки, значението на понятието „подбуждане към насилие или омраза“ следва, доколкото е подходящо, да бъде тълкувано в смисъла му по Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета (7).

(18)

Предвид развитието на средствата, чрез които съдържанието се разпространява чрез електронните съобщителни мрежи, е важно широката общественост да бъде защитена от подбуждането към тероризъм. Директива 2010/13/ЕС следва съответно да гарантира, че аудиовизуалните медийни услуги не съдържат публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление. За да се гарантира последователност и правна сигурност за предприятията и органите на държавите членки, понятието „публично подстрекаване към извършване на терористично престъпление“ следва да бъде тълкувано в смисъла му по Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета (8).

(19)

За да се позволи на зрителите, включително родителите и непълнолетните лица, да вземат информирани решения за съдържанието, което да гледат, е необходимо доставчиците на медийни услуги да предоставят достатъчно информация за съдържанието, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните лица. Това може да стане например чрез система от дескриптори на съдържание, звуково предупреждение, визуален знак или друго средство, описващо естеството на съдържанието.

(20)

Подходящите мерки за защита на непълнолетните лица, приложими за услугите за телевизионно излъчване, следва да се прилагат и за аудиовизуалните медийни услуги по заявка. Това следва да увеличи равнището на защита. Подходът на минимално хармонизиране дава възможност на държавите членки да постигат по-висока степен на защита по отношение на съдържание, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетните лица. Най-вредното съдържание, което може да увреди физическото, умственото или моралното развитие на непълнолетни лица, но не представлява непременно престъпление, следва да подлежи на най-строгите мерки, като например криптиране и ефективни мерки за родителски контрол, без да се засяга възможността държавите членки да приемат по-строги мерки.

(21)

В Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (9) се признава, че на децата се полага специална защита във връзка с обработването на техните лични данни. Създаването от доставчиците на медийни услуги на механизми за защита на децата неизбежно води до обработването на лични данни на непълнолетните лица. Като се има предвид, че предназначението на тези механизми е осигуряване на защита на децата, личните данни на непълнолетните лица, обработвани в рамките на техническите мерки за защита на децата, следва да не се използват за търговски цели.

(22)

Гарантирането на достъпността на аудиовизуалното съдържание е основно изискване в контекста на задълженията, поети по Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. В контекста на Директива 2010/13/EС понятието „хора с увреждания“ следва да се тълкува с оглед на естеството на услугите, които са предмет на посочената директива, а именно аудиовизуалните медийни услуги. Правото на лицата с увреждания и на възрастните хора да участват и да се включват в обществения и културния живот на Съюза е свързано с предоставянето на достъпни аудиовизуални медийни услуги. Поради това държавите членки следва без неоснователно забавяне да гарантират, че доставчиците на медийни услуги под тяхната юрисдикция активно се стремят да направят съдържанието достъпно за хората с увреждания, по-специално за лицата с увредено зрение или слух. Изискванията за достъпност следва да бъдат изпълнени посредством постепенен и непрекъснат процес, като се вземат под внимание практическите и неизбежните ограничения, които биха могли да възпрепятстват пълната достъпност, като например предавания или събития, излъчвани в реално време. За да се измери напредъкът, постигнат от доставчиците на медийни услуги по отношение на все по-голямата достъпност на техните услуги за хора с увредено зрение или слух, държавите членки следва да изискват редовни доклади от доставчиците на медийни услуги, установени на тяхната територия.

(23)

Средствата за постигането на достъпност на аудиовизуалните медийни услуги съгласно Директива 2010/13/ЕС следва да включват жестомимичен превод, субтитри за глухи и хора с увреден слух, субтитри с говор и звуково описание, без да са ограничени до изброените средства. Посочената директива обаче не включва в обхвата си функциите или услугите, които предоставят достъп до аудиовизуални медийни услуги, нито характеристиките по отношение на достъпността на електронни програмни указатели (ЕПУ). Поради това посочената директива не засяга правото на Съюза, което има за цел да хармонизира достъпността на услуги, предоставящи достъп до аудиовизуални медийни услуги, като например уебсайтове, онлайн приложения и ЕПУ или предоставянето на информация за достъпността и в достъпни формати.

(24)

В някои случаи може да се окаже невъзможно информацията за извънредни ситуации да бъде предоставена по начин, достъпен за хората с увреждания. Въпреки това такива изключителни обстоятелства не следва да възпрепятстват публичното оповестяване на информацията за извънредни ситуации чрез аудиовизуални медийни услуги.

(25)

Директива 2010/13/ЕС не засяга възможността на държавите членки да налагат задължения за осигуряване на достатъчна видимост на съдържанието от общ интерес в съответствие с определени цели от общ интерес, като например медиен плурализъм, свобода на словото и културно многообразие. Такива задължения следва да се налагат само когато са необходими за постигането на цели от общ интерес, които са ясно определени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. Когато държавите членки решат да наложат правила относно изискването за достатъчна видимост, те следва да налагат само пропорционални задължения върху предприятията, в съответствие със законосъобразни съображения, свързани с обществения ред.

(26)

С цел да се защитят редакционната отговорност на доставчици на медийни услуги и аудиовизуалната верига за създаване на стойност, е от съществено значение да може да се гарантира целостта на предаванията и на аудиовизуалните медийни услуги, доставяни от доставчиците на медийни услуги. Предаванията и аудиовизуалните медийни услуги следва да се излъчват, без да бъдат съкращавани, изменяни или прекъсвани, или допълвани с нови елементи за търговски цели без изричното съгласие на доставчика на медийни услуги. Държавите членки следва да гарантират, че допълването с нови елементи по инициатива единствено на получателя на услугата за лично ползване или разрешено само от него, като например допълване с нови елементи, произтичащи от услуги за индивидуална комуникация, не изисква съгласието на доставчика на медийни услуги. Контролните елементи на всеки потребителски интерфейс, необходими за функционирането на устройството или за направляване на предаването, като например настройките на звука, функциите за търсене, навигационните менюта или списъците с каналите, не следва да бъдат обхванати. Също така не следва бъде обхванато допълването с оправдани нови елементи като предупредителна информация, информация от широк обществен интерес, субтитри или търговски съобщения, предоставени от доставчика на медийни услуги. Без да се засяга член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета (10), не следва да бъдат обхванати и техниките за компресиране на данни, които намаляват размера на информационния файл, и други техники за адаптиране на дадена услуга към средствата за разпространение, като например резолюция и кодиране, без да се изменя съдържанието.

Мерки за защита на целостта на предаванията и аудиовизуалните медийни услуги следва да се налагат, когато са необходими за постигането на цели от общ интерес, които са ясно определени от държавите членки в съответствие с правото на Съюза. С тези мерки следва да се налагат пропорционални задължения върху предприятията, в съответствие със законосъобразни съображения, свързани с обществения ред.

(27)

Освен в случаите на спонсорство и позициониране на продукти, аудиовизуалните търговски съобщения за алкохолни напитки в аудиовизуалните медийни услуги по заявка следва да отговарят на критериите, приложими за телевизионните реклами и телевизионното пазаруване за алкохолните напитки, предвидени в Директива 2010/13/EС. По-подробните критерии, приложими към телевизионната реклама и телевизионното пазаруване на алкохолни напитки, са ограничени до рекламните спотове, които по естеството си са отделени от предаването и поради това не включват други търговски съобщения, които са свързани с предаването или неделима част от него, като например спонсорство или позициониране на продукти. Поради това тези критерии следва да не се прилагат за спонсорството или позиционирането на продукти в аудиовизуалните медийни услуги по заявка.

(28)

На национално и международно равнище съществуват определени широко признати насоки за хранене, като например Моделът на хранителен профил на Европейската регионална служба на Световната здравна организация, с цел разграничаване на храните въз основа на техния хранителен състав в контекста на телевизионната реклама на хранителни продукти за деца. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да гарантират използването на саморегулиране и съвместно регулиране, включително чрез кодекси за поведение, с цел ефективно намаляване на излагането на деца на аудиовизуални търговски съобщения относно храни и напитки, които имат високо съдържание на сол, захар, мазнини, наситени мазнини или трансмастни киселини, или които по друг начин не отговарят на тези национални или международни насоки за хранене.

(29)

По подобен начин държавите членки следва да бъдат насърчавани да гарантират, че с цел ефективно намаляване на излагането на деца и непълнолетни лица на аудиовизуални търговски съобщения за алкохолни напитки се използват кодекси за поведение за саморегулиране и съвместно регулиране. На равнището на Съюза и на национално равнище съществуват определени системи за саморегулиране или съвместно регулиране с цел отговорно предлагане на алкохолни напитки на пазара, включително в аудиовизуалните търговски съобщения. Тези системи, и по-специално системите, чиято цел е да се гарантира, че аудиовизуалните търговски съобщения за алкохолни напитки са придружени от съобщения за отговорно потребление, следва допълнително да се насърчават.

(30)

Важно е на непълнолетните лица да бъде осигурена ефективна защита срещу излагането на аудиовизуални търговски съобщения, свързани с рекламирането на хазартните игри. Във връзка с това на равнището на Съюза и на национално равнище съществуват няколко системи за саморегулиране или съвместно регулиране с цел насърчаване на отговорното участие в хазартни игри, включително в аудиовизуални търговски съобщения.

(31)

За да се премахнат пречките пред свободното движение на трансгранични услуги в рамките на Съюза, е необходимо да се гарантира ефективността на мерките за саморегулиране и съвместно регулиране, които имат за цел по-специално защитата на потребителите или общественото здраве.

(32)

Пазарът за телевизионно излъчване претърпя развитие, поради което е налице необходимост от повече гъвкавост по отношение на аудиовизуалните търговски съобщения, по-специално за количествени правила по отношение на линейните аудиовизуални медийни услуги и позиционирането на продукти. Появата на нови услуги, включително такива без реклами, доведе до по-голям избор за зрителите, които лесно могат да преминат към алтернативни предложения.

(33)

Либерализирането на позиционирането на продукти не доведе до очакваното навлизане на пазара на тази форма на аудиовизуални търговски съобщения. По-специално общата забрана за позициониране на продукти, макар и с някои изключения, не създаде правна сигурност за доставчиците на медийни услуги. Следователно позиционирането на продукти следва да бъде разрешено във всички аудиовизуални медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, като се предвидят изключения.

(34)

Позиционирането на продукти следва да не се допуска в новинарски предавания и предавания за текущи събития, предавания по потребителски въпроси, религиозни предавания и детски предавания. По-специално данните сочат, че позиционирането на продукти и вградените реклами могат да повлияят на поведението на децата, тъй като те често не могат да разпознаят търговското съдържание. Следователно е необходимо да се запази забраната за позициониране на продукти в детски предавания. Предаванията по потребителски въпроси представляват предавания, които предлагат съвети на зрителите или включват отзиви за закупени продукти и услуги. Допускането на позициониране на продукти в такива предавания би размило границите между рекламно и редакционно съдържание за зрителите, които може да очакват истински и честен отзив за продуктите или услугите в тези предавания.

(35)

Доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка следва да насърчават производството и разпространението на европейски произведения, като гарантират, че каталозите им съдържат минимален дял европейски произведения и че те присъстват достатъчно видимо. Обозначаването в метаданните на аудиовизуалното съдържание, което се окачествява като европейско произведение, следва да бъде насърчавано, така че тези метаданни да са достъпни за доставчиците на медийни услуги. Видимо присъствие включва популяризирането на европейските произведения чрез улесняване на достъпа до тях. Видимо присъствие може да се гарантира по различни начини, например чрез специален раздел за европейски произведения, който да бъде достъпен от началната страница на услугата, чрез възможността за търсене на европейски произведения от инструмента за търсене, който се предлага като част от услугата, чрез използването на европейски произведения в кампании на услугата или чрез определен минимален процент европейски произведения, които се рекламират в каталога на тази услуга, например посредством банери или подобни средства.

(36)

За да се гарантират достатъчни нива на инвестиции в европейски произведения, държавите членки следва да могат да налагат финансови задължения за доставчиците на медийни услуги, установени на тяхната територия. Тези задължения могат да бъдат под формата на пряк принос в производството и придобиването на права над европейски произведения. Държавите членки също така могат да налагат такси, платими в специален фонд, въз основа на приходите, генерирани от аудиовизуални медийни услуги, предоставяни на тяхната територия и предназначени за нея. С настоящата директива се пояснява, че като се има предвид пряката връзка между финансовите задължения и различните културни политики на държавите членки, на всяка държава членка е разрешено също да налага такива финансови задължения за доставчиците на медийни услуги, установени в друга държава членка, чиято дейност е насочена към нейната територия. В такъв случай финансовите задължения следва да се налагат само за приходите, получени от аудиторията в целевата държава членка. Доставчиците на медийни услуги, за които съществува изискване за принос в схемите за финансиране на филмопроизводството в целева държава членка, следва да могат да се ползват по недискриминационен начин, дори когато не са установени в тази държава членка, от помощта, предоставяна на доставчиците на медийни услуги по съответните схеми за финансиране на филмопроизводство.

(37)

Понастоящем телевизионните оператори инвестират повече в европейски аудиовизуални произведения, отколкото доставчиците на аудиовизуални медийни услуги по заявка. Поради това, ако целева държава членка реши да наложи финансово задължение на телевизионен оператор, попадащ под юрисдикцията на друга държава членка, следва да се вземе предвид прекият принос на този телевизионен оператор за производството и придобиването на права в европейски произведения, по-специално съвместни продукции, при надлежно спазване на принципа на пропорционалност. Това не засяга компетентността на държавите членки, в съответствие със своята политика в областта на културата и при спазване на правилата за държавната помощ, да определят равнището на финансовия принос, дължим от попадащите под тяхна юрисдикция доставчици на медийни услуги.

(38)

При преценката във всеки отделен случай дали аудиовизуална медийна услуга по заявка, установена в друга държава членка, е насочена към аудитория на нейната територия, държавата членка следва да отчита показатели, като например реклама или други средства за популяризиране, специално насочени към потребителите на нейната територия, основния език на услугата или наличието на съдържание или търговски съобщения, насочени специално към аудиторията в приемащата държава членка.

(39)

Когато държавите членки налагат задължение за плащане на финансов принос на доставчиците на медийни услуги, целта на този принос следва да бъде популяризирането по подходящ начин на европейските произведения, като същевременно се избягват рисковете от двойно налагане на такова задължение на доставчиците на медийни услуги. По този начин, ако държавата членка, в която е установен доставчикът на медийни услуги, наложи плащането на такъв финансов принос, тя следва да вземе предвид всички задължения за финансов принос, наложени от целевите държави членки.

(40)

За да се гарантира, че задълженията, свързани с популяризирането на европейските произведения, не препятстват развитието на пазара, и за да се позволи навлизането на нови участници на пазара, тези изисквания следва да не се прилагат за доставчиците без значително присъствие на пазара. Такъв е по-специален случаят за доставчици с нисък оборот или малобройна аудитория. Дали аудиторията е малобройна може да се определи например въз основа на времето, прекарано в гледане, или на продажбите, в зависимост от естеството на услугата, докато за да се определи дали оборотът е нисък, следва да се вземат предвид различните по големина пазари на аудиовизуални услуги в държавите членки. Възможно е също в някои случаи налагането на такива изисквания да е неподходящо, например когато поради естеството или темата на аудиовизуалните медийни услуги подобни изисквания биха били неприложими или необосновани.

(41)

Важно е телевизионните оператори да разполагат с по-голяма гъвкавост и да могат да решават кога да включат реклами, за да увеличат максимално търсенето от страна на рекламодателите и зрителския поток. Също така е необходимо обаче да се запази достатъчно високо ниво на защита на потребителите в това отношение, защото подобна гъвкавост би могла да изложи зрителите на прекомерно количество реклами през най-гледаното време. Поради това следва да бъдат наложени конкретни ограничения за интервала между 6,00 и 18,00 часа и между 18,00 и 00,00 часа.

(42)

Неутрални елементи разделят редакционното съдържание от спотовете за телевизионна реклами или телевизионно пазаруване, както и от единичните спотове. Те позволяват на зрителя ясно да разбере кога завършва един вид аудиовизуално съдържание и кога започва друг. Трябва да се поясни, че неутралните елементи са изключени от количественото ограничение, определено за телевизионна реклама. Целта е да се гарантира, че използваното за неутрални елементи време не влияе на използваното за реклама време и че няма отрицателно въздействие върху приходите от реклама.

(43)

Програмното време, отделяно за съобщения, направени от телевизионния оператор във връзка с неговите собствени предавания и пряко произтичащите от тях допълнителни продукти, или за съобщения за обществени услуги и призиви за благотворителност, излъчени безплатно, с изключение на разходите за излъчване на тези призиви, следва да не бъде включвано в максималната продължителност на програмното време, което може да бъде отделено за телевизионна реклама и телевизионно пазаруване. Освен това много телевизионни оператори са част от по-големи излъчващи групи и правят съобщения не само във връзка със собствените си предавания и пряко произтичащите от тях допълнителни продукти, но и във връзка с предаванията и аудиовизуалните медийни услуги на други субекти, които са част от същата излъчваща група. Програмното време, отделяно за такива съобщения, следва също да не бъде включвано в максималната продължителност на програмното време, което може да бъде отделено за телевизионна реклама и телевизионно пазаруване.

(44)

Попадащите в обхвата на Директива 2010/13/ЕС доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове предоставят услуги на информационното общество по смисъла на Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (11). Следователно, ако са установени в дадена държава членка, спрямо тези доставчици се прилагат разпоредбите относно вътрешния пазар, предвидени в посочената директива. Целесъобразно е да се гарантира, че и по отношение на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, които не са установени в държава членка, се прилагат същите правила, за да се запази ефективността на предвидените в Директива 2010/13/ЕС мерки за защита на непълнолетните лица и широката общественост и да се гарантира във възможно най-голяма степен равнопоставеност, ако тези доставчици имат предприятие майка или дъщерно предприятие, установено в държава членка, или ако тези доставчици са част от група и друго предприятие от тази група е установено в държава членка. Поради това определенията, установени в Директива 2010/13/ЕС, следва да се основават на принципи и да гарантират, че не е възможно дадено предприятие да се изключи от обхвата на посочената директива чрез създаването на групова структура с предприятия на много равнища, установени в Съюза или извън него. Комисията следва да бъде уведомена за доставчиците, попадащи под юрисдикцията на всяка държава членка в съответствие с правилата за установяване, предвидени в директиви 2000/31/ЕО и 2010/13/ЕС.

(45)

Съществуват нови предизвикателства, по-специално във връзка с платформите за споделяне на видеоклипове, от които потребителите — и по-специално непълнолетните лица — потребяват все повече аудиовизуално съдържание. Във връзка с това все по-често пораждат безпокойство вредното съдържание и речта, подбуждащи към омраза, включени в услугите на платформите за споделяне на видеоклипове. С цел защита на непълнолетните лица и на широката общественост от подобно съдържание е необходимо да се установят пропорционални правила по тези въпроси.

(46)

Търговските съобщения в услугите на платформите за споделяне на видеоклипове вече се регулират с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (12), с която се забраняват нелоялните търговски практики, включително подвеждащи и агресивни практики, които се срещат при услугите на информационното общество.

По отношение на търговските съобщения относно тютюневи и свързани с тях изделия на платформите за споделяне на видеоклипове, съществуващите забрани, предвидени в Директива 2003/33/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), както и приложимите към търговските съобщения забрани относно електронните цигари и контейнерите за многократно пълнене съгласно Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (14) гарантират, че потребителите са достатъчно защитени от тютюневите и свързаните с тях изделия. Тъй като потребителите все повече разчитат на услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, за да имат достъп до аудиовизуално съдържание, е необходимо да се гарантира достатъчно високо ниво на защита на потребителите, като правилата за аудиовизуалните търговски съобщения се съгласуват, доколкото е подходящо, между всички доставчици. Ето защо е важно аудиовизуалните търговски съобщения в платформите за споделяне на видеоклипове да бъдат ясно разпознаваеми и да отговарят на набор от минимални изисквания за качество.

(47)

Значителен дял от съдържанието, предоставяно от услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, не попада под редакционната отговорност на доставчика на платформата за споделяне на видеоклипове. Въпреки това тези доставчици обикновено определят организирането на съдържанието, а именно предавания, генерирани от потребители видеоклипове и аудиовизуални търговски съобщения, включително чрез автоматични средства или алгоритми. Ето защо от тези доставчици следва да се изисква да предприемат подходящи мерки за защита на непълнолетните лица от съдържание, което може да увреди тяхното физическо, умствено или морално развитие. От тях следва също така да се изисква да предприемат подходящи мерки за защита на широката общественост от съдържание, включващо подбуждане към насилие или омраза срещу група или член на група на някое от основанията, посочени в член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“), или чието разпространение представлява престъпление съгласно правото на Съюза.

(48)

Предвид естеството на ангажираността на доставчиците със съдържанието, предоставяно от услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, тези подходящи мерки за защита на непълнолетните лица и широката общественост следва да бъдат свързани с организирането на съдържанието, а не със съдържанието като такова. Ето защо, изискванията във връзка с това, които са изложени в Директива 2010/13/ЕС, следва да се прилагат, без да се засягат членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО, в които се предвижда освобождаване от отговорност за незаконна информация, която се пренася или се съхранява автоматично, непосредствено и временно, или се съхранява от определени доставчици на услугите на информационното общество. При предоставяне на обхванатите от членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО услуги тези изисквания следва също така да се прилагат, без да се засяга член 15 от посочената директива, който изключва налагането на тези доставчици на общи задължения за контрол на такава информация и за активно търсене на факти или обстоятелства, които указват на незаконна дейност, без обаче това да се отнася за задълженията за контрол в конкретни случаи, и по-специално без да се засягат разпореждания на национални органи в съответствие с националното право.

(49)

Уместно е доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове да участват във възможно най-голяма степен в прилагането на подходящи мерки, които се предприемат в съответствие с Директива 2010/13/EС. Поради това следва да се насърчава съвместното регулиране. Освен това следва да се запази възможността доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове да предприемат по-строги мерки на доброволна основа в съответствие с правото на Съюза, като се зачитат свободата на изразяване и свободата на информация и медийният плурализъм.

(50)

Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес са основни права, установени в член 47 от Хартата. Следователно разпоредбите на Директива 2010/13/EС не следва да се тълкуват по начин, който да възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.

(51)

Когато в съответствие с Директива 2010/13/EС се приемат подходящи мерки за защита на непълнолетните лица от вредно съдържание и за защита на широката общественост от съдържание, включващо подбуждане към насилие, омраза и тероризъм, предвидените в Хартата приложими основни права следва да бъдат внимателно балансирани. Това се отнася по-специално, в зависимост от случая, до правото на зачитане на личния и семейния живот и защитата на личните данни, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата на стопанска инициатива, забраната на дискриминацията и правата на детето.

(52)

Контактният комитет има за цел да улесни ефективното прилагане на Директива 2010/13/EС и с него следва да се провеждат редовни консултации по всички практически проблеми, произтичащи от прилагането на директивата. Работата на контактния комитет следва да не се ограничава до съществуващите въпроси в областта на аудиовизуалната политика, а следва да обхваща и съответните промени в този сектор. Той се състои от представители на съответните национални органи на държавите членки. Когато назначават своите представители, държавите членки се насърчават да поощряват равенството между половете в състава на контактния комитет.

(53)

Държавите членки следва да гарантират, че техните национални регулаторни органи или служби са правно обособени от правителството. Това обаче следва да не възпрепятства държавите членки да упражняват надзор в съответствие с националното си конституционно право. Следва да се счита, че националните регулаторни органи или служби са постигнали необходимото ниво на независимост, ако тези органи или служби, включително тези, които са учредени като публични органи или служби, са функционално и ефективно независими от съответните си правителства и от всеки друг публичен орган или частна организация. Смята се, че това е от съществено значение, за да се гарантира безпристрастността на решенията, вземани от национален регулаторен орган или служба. Изискването за независимост следва да не засяга възможността държавите членки да създават регулатори органи, упражняващи контрол върху различните сектори, като например аудиовизуалния сектор и сектора на далекосъобщенията. Националните регулаторни органи или служби следва да разполагат с изпълнителните правомощия и ресурсите, необходими за изпълнението на своите задачи, от гледна точка на персонал, експертни знания и финансови средства. Дейностите на националните регулаторни органи или служби, установени съгласно Директива 2010/13/ЕС, следва да гарантират зачитане на целите на медийния плурализъм, културното многообразие, защитата на потребителите, правилното функциониране на вътрешния пазар и насърчаването на лоялната конкуренция.

(54)

Тъй като една от целите на аудиовизуалните медийни услуги е да обслужват интересите на отделните хора и да формират общественото мнение, от съществено значение е тези услуги да могат да осведомяват отделните хора и обществото във възможно най-пълна степен и при най-високо ниво на разнообразие. Тази цел може да бъде постигната само ако редакционните решения остават незасегнати от всякаква държавна намеса или влияние от страна на националните регулаторни органи или служби, което надхвърля обичайното прилагане на закона и което не служи за гарантиране на законово защитено право, което трябва да бъде закриляно, независимо от определено мнение.

(55)

На национално равнище следва да съществуват ефективни механизми за обжалване. Съответният орган по обжалването следва да е независим от засегнатите страни. Този орган може да бъде съд. Процедурата по обжалване следва да не засяга разделението на компетентността в рамките на националните съдебни системи.

(56)

С цел да се гарантира последователното прилагане на регулаторната рамка на Съюза за аудиовизуални медии във всички държави членки, Комисията създаде ERGA с решение на Комисията от 3 февруари 2014 г. (15). Ролята на ERGA е да осигурява технически експертен опит на Комисията в работата ѝ по гарантиране на последователното прилагане на Директива 2010/13/ЕС във всички държави членки и да улеснява сътрудничеството между националните регулаторни органи или служби, както и между националните регулаторни органи или служби и Комисията.

(57)

ERGA има положителен принос за установяването на последователни регулаторни практики и осигурява високо равнище на становищата, предоставяни на Комисията по въпроси, свързани с прилагането. Поради това е уместно нейната роля да бъде призната официално и засилена в Директива 2010/13/ЕС. По тази причина ERGA следва да бъде създадена въз основа на посочената директива.

(58)

Комисията следва да може да иска консултации от ERGA по всякакви въпроси, свързани с аудиовизуалните медийни услуги и платформите за споделяне на видеоклипове. ERGA следва да подпомага Комисията, като осигурява технически експертен опит и становища и като улеснява обмена на най-добри практики, включително относно кодексите за поведение в областта на саморегулирането и съвместното регулиране. По-специално, Комисията следва да се консултира с ERGA при прилагането на Директива 2010/13/ЕС, за да се улесни нейното еднообразно прилагане. По искане на Комисията ERGA следва да предоставя необвързващи становища относно юрисдикцията, относно мерките за дерогация от свободата на приемане и относно мерките по отношение на заобикалянето на юрисдикцията. ERGA следва също така да бъде в състояние да предоставя технически становища по всеки регулаторен въпрос, който се отнася до рамката за аудиовизуалните медийни услуги, включително в областта на речта, подбуждаща към омраза, и на защитата на непълнолетните лица, както и по съдържанието на аудиовизуалните търговски съобщения за храни с високо съдържание на мазнини, сол или натрий и захари.

(59)

Медийната грамотност се отнася до уменията, знанията и разбирането, които позволяват на гражданите да използват медиите ефективно и безопасно. С цел да се даде възможност на гражданите да получат достъп до информация и да използват, оценяват критично и създават медийно съдържание по отговорен и безопасен начин, гражданите се нуждаят от задълбочени умения, свързани с медийната грамотност. Медийната грамотност следва да не се ограничава до изучаване на инструменти и технологии, а следва да има за цел гражданите да придобият уменията за критично мислене, необходими, за да се направи преценка, да се анализират сложни реалности и да се разпознава разликата между мнение и факт. Поради това е необходимо както доставчиците на медийни услуги, така и доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове, като си сътрудничат с всички заинтересовани страни, да насърчават развитието на медийната грамотност във всички части на обществото, на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, както и напредъкът в това отношение да се следи внимателно.

(60)

Директива 2010/13/EС не засяга задължението на държавите членки да зачитат и защитават човешкото достойнство. Посочената директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата. По-специално, Директива 2010/13/EС има за цел да осигури пълно зачитане на правото на свобода на изразяване на мнение, свободата на стопанската инициатива и правото на съдебен контрол и да насърчи прилагането на правата на детето, залегнали в Хартата.

(61)

Всички мерки, предприети от държавите членки съгласно Директива 2010/13/ЕС, следва да зачитат свободата на изразяване и свободата на информация и медийния плурализъм, както и културното и езиковото многообразие в съответствие с Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване.

(62)

Правото на достъп до политически новинарски предавания е от решаващо значение за запазването на основната свобода за получаване на информация и за гарантирането на пълна и подходяща защита на интересите на зрителите в Съюза. Като се има предвид все по-голямото значение на аудиовизуалните медийни услуги за обществото и демокрацията, излъчваните политически новини следва, във възможно най-голяма степен и без да се засягат правилата за авторското право, да бъдат достъпни трансгранично на територията на Съюза.

(63)

Директива 2010/13/ЕС не засяга правилата на международното частно право, по-специално правилата относно подведомствеността и подсъдността, както и относно правото, приложимо към договорни и извъндоговорни задължения.

(64)