30.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/1

(1)

В съответствие с Решение 2001/748/ЕО на Съвета от 16 октомври 2001 г. относно подписването от името на Европейската общност на Протокола на Организацията на обединените нации срещу незаконното производство и трафик с огнестрелни оръжия, техните части и компоненти и боеприпаси, приложен към Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност (2), на 16 януари 2002 г. Комисията подписа този протокол (наричан по-нататък „Протокол на ООН за огнестрелните оръжия“) от името на Общността.

(2)

Протоколът на ООН за огнестрелните оръжия, чиято цел е да насърчи, улесни и засили сътрудничеството между страните по него за предотвратяване, борба и ликвидиране на незаконното производство и трафика на огнестрелни оръжия, техни части и компоненти и боеприпаси, влезе в сила на 3 юли 2005 г.

(3)

За да се улесни проследяването на огнестрелните оръжия и ефективната борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси, е необходимо да се подобри обменът на информация между държавите-членки, по-специално чрез по-доброто използване на съществуващите комуникационни канали.

(4)

Обработката на лични данни трябва да е в съответствие с правилата, установени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3) и Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (4).

(5)

В съобщението си от 18 юли 2005 г. относно мерките за гарантиране на по-голяма сигурност на експлозивите, детонаторите, оборудването за производство на бомби и огнестрелните оръжия (5) Комисията обяви намерението си да изпълни член 10 от Протокола на ООН за огнестрелните оръжия като част от мерките, които е необходимо да бъдат предприети, за да може Съюзът да сключи този протокол.

(6)

Съгласно Протокола на ООН за огнестрелните оръжия от страните по него се изисква да въведат административни процедури или системи за упражняването на ефективен контрол върху производството, маркирането, вноса и износа на огнестрелни оръжия или да ги подобрят.

(7)

Освен това съгласно Протокола на ООН за огнестрелните оръжия незаконното производство или незаконният трафик на огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси трябва да бъдат криминализирани и да бъдат предприети мерки за конфискацията на така произведените или пренасяни изделия.

(8)

Настоящият регламент не следва да се прилага по отношение на огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси, конкретно предназначени за военни цели. Мерките в изпълнение на изискванията на член 10 от Протокола на ООН за огнестрелните оръжия следва да бъдат адаптирани така, че да се предвидят опростени процедури за огнестрелните оръжия за граждански цели. За тази цел следва да се предвидят някои улеснения във връзка с разрешителните за многократни доставки, мерките за транзит и временен износ за законни цели.

(9)

Настоящият регламент не засяга прилагането на член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз, свързан с основните интереси на сигурността на държавите-членки, нито има отражение върху Директива 2009/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за опростяване на реда и условията за трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността (6) или върху Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 г. относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (7). Освен това Протоколът на ООН за огнестрелните оръжия и, следователно, настоящият регламент не се прилагат за сделки между държави или за преместване вътре в държави в случаите, когато прилагането на протокола би засегнало правото на някоя държава страна по него, да предприеме действия в интерес на своята национална сигурност в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации.

(10)

Директива 91/477/ЕИО се отнася до преместването на огнестрелни оръжия за граждански цели на територията на Съюза, докато в настоящия регламент се отделя основно внимание на мерките по отношение на износа от митническата територия на Съюза към или през трети държави.

(11)

По отношение на огнестрелните оръжия, техните части и основни компоненти и боеприпаси, внесени от трети държави, се прилага правото на Съюза, и по-специално изискванията на Директива 91/477/ЕИО.

(12)

Следва да се осигури съгласуваност с действащите разпоредби за поддържане на отчетност съгласно правото на Съюза.

(13)

За правилното прилагане на настоящия регламент държавите-членки следва да предприемат мерки за предоставяне на подходящи правомощия на компетентните органи.

(14)

С цел поддържане на списъка на огнестрелните оръжия, техните части и основни компоненти и боеприпаси, за които се изисква разрешение съгласно настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с привеждането на приложение I към настоящия регламент в съответствие с приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (8) и с приложение I към Директива 91/477/ЕИО. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително и на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(15)

Съюзът прие пакет от митнически правила, които се съдържат в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (9) и в разпоредбите за прилагането на този регламент, установени в Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията (10). Също така следва да се вземе предвид Регламент (ЕО) № 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс) (11), чиито разпоредби се прилагат на различни етапи съгласно член 188 от него. Нищо от посоченото в настоящия регламент не ограничава правомощията по Митническия кодекс на Общността и разпоредбите за неговото прилагане.

(16)

Държавите-членки следва да установят система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, и да гарантират прилагането им. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(17)

Настоящият регламент не засяга режима на Съюза за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба, установен с Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета (12).

(18)

Настоящият регламент е съгласуван с други приложими разпоредби относно огнестрелните оръжия, техните части, основни компоненти и боеприпасите за военна употреба, стратегиите за сигурност, незаконния трафик на малки оръжия и леко въоръжение и износа на военни технологии, включително Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване (13).

(19)

Комисията и държавите-членки следва да се информират взаимно за мерките, предприети съгласно настоящия регламент, както и за всяка друга информация, с която разполагат във връзка с настоящия регламент.

(20)

Настоящият регламент не възпрепятства държавите-членки да прилагат своите конституционни правила по отношение на публичния достъп до официални документи, като вземат предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (14),

1)

„огнестрелно оръжие“ е всяко преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено така, че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, посочено в приложение I.

Счита се, че даден предмет може да бъде видоизменен, така че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, ако:

2)

„части“ означава всеки елемент или резервен елемент, посочен в приложение I, специално предназначен за огнестрелно оръжие и основен за неговото функциониране, включително цев, затворна рама или цевна кутия, затвор или барабан, ударен механизъм или затворен блок, и всяко устройство, предназначено или пригодено да заглушава звука от изстрел с огнестрелно оръжие;

3)

„основни компоненти“ означава затворният механизъм, патронникът и цевта на огнестрелно оръжие, които като отделни предмети са включени в категорията на огнестрелните оръжия, на които са или са предназначени да бъдат монтирани;

4)

„боеприпаси“ означава целият патрон или неговите компоненти, включително гилзи, капсули, барутен заряд, куршуми или снаряди, които се използват в огнестрелно оръжие, посочени в приложение I, при условие че за тези компоненти се изисква разрешение в съответната държава-членка;

5)

„дезактивирани огнестрелни оръжия“ означава предмети, съответстващи по принцип на определението за огнестрелно оръжие, които са направени трайно негодни за употреба чрез дезактивиране, при което се гарантира, че всички основни части на огнестрелното оръжие са доведени до постоянна нефункционалност и невъзможност за отстраняване, подмяна или модификация по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба.

Държавите-членки определят реда и условията за проверка от компетентен орган на тези мерки за дезактивиране. В рамките на тази проверка държавите-членки предвиждат издаване на сертификат или протокол, удостоверяващ дезактивирането на огнестрелното оръжие, или нанасяне на ясна маркировка върху него с тази цел;

6)

„износ“ означава:

7)

„лице“ означава физическо лице, юридическо лице и, в случай че тази възможност е предвидена в действащото законодателство — сдружение на лица, на което е призната способност да извършва правни действия, но което няма правното положение на юридическо лице;

8)

„износител“ означава всяко лице, установено в Съюза, което съставя или от името на което се съставя декларация за износ, т.е. лицето, което по времето на приемане на декларацията има договор с получателя на пратката в третата държава и има правото да вземе решение за изпращането на стоката извън митническата територия на Съюза. Ако не е бил сключен договор за износ или ако титулярът по договора не действа от свое собствено име, „износител“ означава лицето, което има правото да вземе решение за изпращането на стоката извън митническата територия на Съюза.

В случай че съгласно договора, на който се основава износът, правото на разпореждане с огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси принадлежи на лице, установено извън Съюза, за износител се смята страната по договора, установена в Съюза;

9)

„митническа територия на Съюза“ означава територията по смисъла на член 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92;

10)

„декларация за износ“ означава актът, чрез който лицето заявява по установената форма и ред намерението си да постави огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси под режим износ;

11)

„временен износ“ означава движението на огнестрелни оръжия, напускащи митническата територия на Съюза и предназначени за реимпорт в рамките на срок, който не превишава 24 месеца;

12)

„транзит“ означава транспортирането на стоки, напускащи митническата територия на Съюза и преминаващи през територията на една или няколко трети държави, с крайно местоназначение в друга трета държава;

13)

„претоварване“ означава транзит, при който се извършва физическата операция по разтоварване на стоките от транспортното средство, с което са внесени, и последващо натоварване за целите на реекспорта, обикновено на друго транспортно средство;

14)

„разрешение за износ“ означава:

15)

„незаконен трафик“ означава вносът, износът, продажбата, доставката, движението или преместването на огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси от или през територията на една държава-членка към територията на трета държава, ако е изпълнено някое от следните условия:

16)

„проследяване“ означава системното следене на огнестрелните оръжия и, при възможност, на техните части и основни компоненти и боеприпаси от производителя до купувача с цел осигуряване на съдействие на компетентните органи на държавите-членки при откриването, разследването и анализирането на случаи на незаконно производство и трафик.

а)

за сделки между държави или за преместване в самите държави;

б)

за огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси, ако са специално предназначени за военна употреба и, във всеки случай, огнестрелни оръжия за напълно автоматична стрелба;

в)

за огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси, когато са предназначени за въоръжените сили, полицията или органите на публичната власт на държавите-членки;

г)

за колекционери и органи, които се занимават с културните и историческите аспекти на огнестрелните оръжия, техните части и основни компоненти и боеприпаси и са признати като такива за целите на настоящия регламент от държавата-членка, на чиято територия са установени, при условие че са предвидени мерки за проследяване;

д)

за дезактивирани огнестрелни оръжия;

е)

за антикварни оръжия и техни копия по смисъла на националното законодателство, при условие че в антикварните оръжия не се включват оръжия, произведени след 1899 г.

а)

третата държава, в която ще се извършва вносът, е разрешила съответния внос; и

б)

третите държави на транзит, ако има такива, писмено са заявили най-късно преди доставката, че нямат възражения относно транзита. Настоящата разпоредба не се прилага за:

а)

дата на издаване и срок на валидност;

б)

място на издаване;

в)

държава на износ;

г)

държава на внос;

д)

когато е приложимо, трета(и) държава(и) на транзит;

е)

получател на пратката;

ж)

краен получател, ако е известен към момента на доставката;

з)

данни, позволяващи идентифицирането на огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси и тяхното количество, включително — най-късно преди доставката — маркировката, поставена на огнестрелните оръжия.

а)

разрешение за износ не се изисква за:

б)

когато ловците и лицата, занимаващи се със спортна стрелба, напускат митническата територия на Съюза през държава-членка, различна от тяхната държава-членка на пребиваване, те представят на компетентните органи европейския паспорт за огнестрелно оръжие, предвиден в членове 1 и 12 от Директива 91/477/ЕИО. В случай на пътуване по въздуха европейският паспорт за огнестрелно оръжие се представя на компетентните органи на мястото, където съответните изделия се предават на въздушния превозвач за транспортиране извън митническата територия на Съюза.

При напускане на митническата територия на Съюза през тяхната държава-членка на пребиваване, ловците и лицата, занимаващи се със спортна стрелба, могат вместо европейския паспорт за огнестрелно оръжие да представят друг документ, считан за валиден за тази цел от компетентните органи в тази държава-членка;

в)

когато компетентните органи на дадена държава-членка имат основание да подозират, че целите, посочени от ловците или лицата, занимаващи се със спортна стрелба, не съответстват на приложимите съображения и задълженията, предвидени в член 10, те спират, за срок не по-дълъг от 10 дни, процеса на износ или, при необходимост, възпрепятстват по друг начин напускането на митническата територия на Съюза през тази държава-членки на огнестрелните оръжия, техните части и основни компоненти или боеприпасите. При изключителни обстоятелства и по надлежно обосновани причини срокът по настоящата буква може да бъде удължен до 30 дни.

а)

реекспорта на огнестрелни оръжия след временен внос с цел извършването на оценка или участие в изложба без продажба или активно усъвършенстване за ремонт, при условие че огнестрелните оръжия остават собственост на лице, установено извън митническата територия на Съюза, и се реекспортират за това лице;

б)

реекспорта на огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси, ако те се съхраняват във временен склад от момента на въвеждането им на митническата територия на Съюза до напускането;

в)

временния износ на огнестрелни оръжия с цел извършване на оценка, ремонт или участие в изложба без продажба, при условие че износителят представи данни за това, че законно владее тези огнестрелни оръжия и ги изнася съгласно митническите режими за пасивно усъвършенстване или временен износ.

а)

своите задължения и ангажименти като страни по съответните международни договорености за контрол върху износа или съответни международни договори;

б)

съображения, свързани с националната външна политика и политика на сигурност, включително съображенията, обхванати от Обща позиция 2008/944/ОВППС;

в)

съображения относно предвижданата крайна употреба, получателя на пратката, известния краен получател и риска от отклоняване.

а)

отказват да издадат разрешение за износ, ако заявителят има досие за съдимост за престъпно деяние, посочено в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 г. относно европейската заповед за задържане и процедурите за предаване между държавите-членки (15) или за друго деяние, при условие че то съставлява престъпление, наказуемо с лишаване от свобода с максимален срок от най-малко четири години или с по-тежко наказание;

б)

обезсилват, спират действието, изменят или отнемат разрешение за износ, ако условията за издаването му не са били изпълнени или вече не се изпълняват.

а)

събират информация за поръчки или сделки, свързани с огнестрелни оръжия, техни части и основни компоненти и боеприпаси; и

б)

проверяват доколко правилно се прилагат мерките за контрол на износа, което може, по-специално, да включва правомощието да се влиза в помещенията на лица, заинтересовани от сделка по износ.

а)

при издаването на разрешението не е била взета предвид информация от значение по случая или

б)

след издаването на разрешението обстоятелствата съществено са се променили.

а)

данни за износителите, по чието заявление за издаване на разрешение е бил постановен отказ, или за износителите, по отношение на които държавите-членки са взели решения съгласно член 11;

б)

данни за получатели на пратка или други лица, участващи в подозрителни дейности, както и за избрани маршрути, ако има такава.

30.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/16

(1)

В своя доклад от 4 май 2007 г. до Съвета и до Европейския парламент Комисията оцени в съответствие с Регламент (ЕО) № 648/2004 на Европейския парламент и на Съвета (3) употребата на фосфати в детергенти. След извършен допълнителен анализ беше заключено, че употребата на фосфати в потребителските перилни детергенти и потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини следва да бъде ограничена, за да се намали въздействието на фосфатите от детергенти по отношение на рисковете от еутрофикация и да се намалят разходите за отстраняването на фосфатите в пречиствателните станции за отпадъчни води. Намаляването на тези разходи е по-значимо от разходите за замяна на фосфатите в потребителските перилни детергенти с алтернативни вещества.

(2)

За получаване на ефикасни алтернативи на базираните на фосфати потребителски перилни детергенти е необходима употребата на малки количества други фосфорни съединения, а именно фосфонати, които, ако бъдат използвани във все по-големи количества, биха могли да породят опасения във връзка с опазването на околната среда. Макар че при производството на потребителски перилни детергенти и потребителски детергенти за автоматични съдомиялни машини е важно да се насърчи употребата на алтернативни вещества, които са по-благоприятни за околната среда от фосфатите и другите фосфорни съединения, такива вещества следва, при нормални условия на употреба, да не представляват риск или да представляват по-малък риск за хората и/или за околната среда. Следователно системата REACH (4) следва, когато е целесъобразно, да бъде използвана за оценяване на тези вещества.

(3)

Взаимодействието между фосфатите и другите фосфорни съединения изисква внимателен избор на обхвата и нивото на ограничаването на употребата на фосфати в потребителските перилни детергенти и потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини. Ограничаването следва да се прилага не само за фосфатите, но и за всички фосфорни съединения, за да се предотврати замяната на фосфатите с други фосфорни съединения. Пределната стойност на съдържанието на фосфор следва да е достатъчно ниска, за да се предотврати ефективно предлагането на пазара на базирани на фосфатите потребителски перилни детергенти, но и да е достатъчно висока, за да позволи употребата на минималното необходимо количество фосфонати в алтернативни продукти.

(4)

Понастоящем не е целесъобразно да се разширяват ограниченията за употребата на фосфати и други фосфорни съединения в потребителските перилни детергенти и потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини, по отношение на детергентите за учрежденски и промишлени цели на равнището на Съюза, тъй като все още не съществуват приемливи в техническо и икономическо отношение алтернативи на употребата на фосфати в посочените детергенти. Що се отнася до потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини, вероятно е алтернативите да са по-широко достъпни в близкото бъдеще. Следователно е целесъобразно да се предвиди ограничение за употребата на фосфати в тези детергенти. За да се стимулира разработването на нови продукти, такова ограничение следва да се прилага от определена бъдеща дата, до която се предполага, че алтернативите на фосфатите ще бъдат широко достъпни. Също така е целесъобразно да се определи максималното допустимо съдържание на фосфор въз основа на доказателства, включващи действащите национални ограничения за фосфора в потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини. При все това е необходимо и да се предвиди, че Комисията следва, преди това ограничение да започне да се прилага на територията на целия Съюз, да извърши обстойна оценка на пределната стойност въз основа на най-актуалните налични данни и ако е обосновано, да представи законодателно предложение. Тази оценка следва да включва въздействието върху околната среда, промишлеността и потребителите на потребителски детергенти за автоматични съдомиялни машини с фосфорни равнища над или под пределната стойност, определена в приложение VIа, и алтернативите, като отчита въпроси като разходите за тях, наличността, ефикасността на почистването и въздействието върху пречистването на отпадъчните води.

(5)

Една от целите на настоящия регламент е опазване на околната среда чрез намаляване на еутрофикацията, причинена от фосфора в детергентите, използвани от потребителите. Следователно не би било целесъобразно да се принуждават държавите-членки, които вече имат ограничения относно фосфора в потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини, да адаптират тези ограничения преди да започне да се прилага ограничението на Съюза. Освен това е желателно на държавите-членки да бъде разрешено да въведат ограниченията, предвидени в настоящия регламент, възможно най-скоро.

(6)

С оглед подобряване на четливостта, в Регламент (ЕО) № 648/2004 следва да бъде включено определение на понятието „почистване“, вместо препратка към съответния ISO стандарт, като следва също така да бъдат включени определения за „потребителски перилен детергент“ и „потребителски детергент за автоматични съдомиялни машини“. Освен това е целесъобразно да се поясни определението за „пускане на пазара“ и да се включи определение за „предоставяне на пазара“.

(7)

С цел да се предостави точна информация във възможно най-кратък срок е целесъобразно да се модернизира начинът, по който Комисията публикува списъците с компетентните органи и одобрените лаборатории.

(8)

С цел да се адаптира Регламент (ЕО) № 648/2004 към научния и техническия прогрес, да се въведат разпоредби относно детергентите на основата на разтворители и с цел да се въведат подходящи индивидуални пределни стойности на концентрацията, основани на риска, за алергенните ароматни вещества, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на измененията на приложенията към посочения регламент, които са необходими за постигането на тези цели. От особено важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(9)

Държавите-членки следва да определят правила за налагане на санкции за нарушения на Регламент (ЕО) № 648/2004 и да гарантират, че тези санкции се прилагат. Санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

(10)

Целесъобразно е да бъдат предвидени разпоредби за отложеното прилагане на установените в настоящия регламент ограничения, с което да бъде дадена възможност на операторите, по-специално на малките и средните предприятия, да променят производствената формула на техните базирани на фосфати потребителски перилни детергенти и потребителски детергенти за автоматични съдомиялни машини чрез употребата на алтернативни вещества по време на обичайния им цикъл за промяна на производствената формула, с което разходите за това да бъдат сведени до минимум.

(11)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно намаляване на въздействието на фосфатите от потребителските детергенти по отношение на рисковете от еутрофикация и намаляване на разходите за отстраняването на фосфатите в пречиствателните станции за отпадъчни води, както и гарантиране на безпроблемното функциониране на вътрешния пазар за потребителски перилни детергенти и потребителски детергенти за автоматични съдомиялни машини, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, защото национални мерки с различни технически спецификации не могат да постигнат цялостно подобряване на качеството на водата, преминаваща през националните граници, и следователно тези цели могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(12)

Поради това Регламент (ЕО) № 648/2004 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 1, параграф 2 третото и четвъртото тире се заменят със следното и се добавя пето тире:

2)

Член 2 се изменя, както следва:

3)

Вмъква се следният член:

„Член 4а

Ограничения по отношение на съдържанието на фосфати и други фосфорни съединения

Изброените в приложение VIа детергенти, които не отговарят на определените в посоченото приложение ограничения по отношение на съдържанието на фосфати и други фосфорни съединения, не могат да бъдат пускани на пазара, считано от посочените в същото приложение дати.“

4)

В член 8 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Комисията прави обществено достояние списъците с компетентните органи, посочени в параграф 1, и одобрените лаборатории, посочени в параграф 2.“

5)

В член 11 параграф 4 се заменя със следното:

„4.   Освен това на опаковката на потребителските перилни детергенти и потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини трябва да фигурира информацията, предвидена в приложение VII, раздел Б.“

6)

В член 12 параграф 3 се заличава.

7)

Членове 13 и 14 се заменят със следното:

„Член 13

Адаптиране на приложенията

1.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 13а, за да въведе измененията, необходими за адаптирането на приложения I—IV, VII и VIII към научния и техническия напредък. Винаги когато това е възможно, Комисията използва европейски стандарти.

2.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 13а, за да въведе изменения в приложенията към настоящия регламент по отношение на детергентите на основата на разтворители.

3.   Когато Научният комитет по безопасност на потребителите определи основани на риска индивидуални пределни стойности на концентрацията на алергенните ароматни вещества, Комисията съответно приема делегирани актове в съответствие с член 13а, за да адаптира пределната стойност 0,01 %, посочена в раздел А от приложение VII.

Член 13а

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 13, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 19 април 2012 г. до 19 юли 2016 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за нови срокове от пет години, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки петгодишен срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 13, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 13, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 14

Клауза за свободно движение

1.   Държавите-членки не забраняват, ограничават или възпрепятстват предоставянето на пазара на детергенти и/или повърхностноактивни вещества, предназначени да влизат в състава на детергенти, когато тези продукти отговарят на изискванията на настоящия регламент, на основания, посочени в него.

2.   Държавите-членки могат да запазят съществуващите или да определят нови национални правила, засягащи ограниченията по отношение на съдържанието на фосфати и други фосфорни съединения в детергентите, за които в приложение VIа не са посочени никакви ограничения по отношение на съдържанието, когато това е оправдано, по-специално от съображения, като например опазване на общественото здраве или опазване на околната среда, и при наличието на приемливи в техническо и икономическо отношение алтернативи.

3.   Държавите-членки могат да запазят националните правила, които са били в сила на 19 март 2012 г., относно ограниченията на съдържанието на фосфати и други фосфорни съединения в детергенти, за които установените в приложение VIa ограничения все още не са приложими. Такива съществуващи национални мерки се докладват на Комисията до 30 септември 2012 г. и могат да останат в сила до датата, от която се прилагат установените в приложение VIa ограничения.

4.   Считано от 19 март 2012 г. до 31 декември 2016 г. държавите-членки могат да приемат национални правила за прилагане на ограничението върху съдържанието на фосфати и други фосфорни съединения, установено в точка 2 от приложение VIa, когато това е оправдано, в частност от съображения, като например опазване на общественото здраве или опазване на околната среда, и при наличието на приемливи в техническо и икономическо отношение алтернативи. Държавите-членки нотифицират тези мерки на Комисията в съответствие с Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (5).

5.   Комисията прави обществено достояние списъка с национални мерки, посочени в параграфи 3 и 4.

8)

В член 15 параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Ако една държава-членка има основание да счита, че макар да отговаря на изискванията на настоящия регламент, даден детергент представлява риск за безопасността или за здравето на хората или на животните, или представлява риск за околната среда, тя може да вземе всички необходими временни мерки, които съответстват на естеството на риска, за да гарантира, че въпросният детергент вече не представлява такъв риск, че е изтеглен от пазара или иззет в рамките на разумен срок, или че неговата наличност е ограничена по друг начин.

Държавата-членка информира незабавно останалите държави-членки и Комисията, като уточнява основанията за своето решение.“

9)

Член 16 се заменя със следното:

„Член 16

Доклад

1.   До 31 декември 2014 г. Комисията, като взема предвид информацията от държавите-членки относно съдържанието на фосфор в потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини, пуснати на пазара на техните територии и с оглед на съществуващата или нова научна информация, с която разполага, относно веществата, които са включени във формулите със съдържание на фосфати и алтернативните формули, извършва обстойна оценка на това, дали следва да се измени ограничението, установено в точка 2 от приложение VIa. Тази оценка включва анализ на въздействието върху околната среда, промишлеността и потребителите на потребителски детергенти за автоматични съдомиялни машини със съдържание на фосфор над или под пределната стойност, предвидена в приложение VIa, като отчита въпроси като разходи, наличност, ефикасност на почистването и въздействие върху пречистването на отпадъчните води. Комисията представя тази обстойна оценка на Европейския парламент и на Съвета.

2.   Освен това, ако въз основа на посочената в параграф 1 обстойна оценка Комисията счете, че ограничението относно фосфати и други фосфорни съединения, използвани в потребителските домакински детергенти за автоматични съдомиялни машини, се нуждае от преразглеждане, тя представя до 1 юли 2015 г. подходящо законодателно предложение. Всяко такова предложение трябва да има за цел свеждане до минимум на отрицателното въздействие на всички потребителски детергенти за автоматични съдомиялни машини върху околната среда в по-широк мащаб, като същевременно отчита всички икономически разходи, съгласно установеното в обстойната оценка. Освен ако Европейският парламент и Съветът, въз основата на такова предложение, не решат друго в срок до 31 декември 2016 г., установената в точка 2 от приложение VIa пределна стойност става горна граница за съдържанието на фосфор в потребителските детергенти за автоматични съдомиялни машини, считано от датата, предвидена в посочената точка.“

10)

Член 18 се заменя със следния текст:

„Член 18

Санкции

Държавите-членки определят правилата за приложимите санкции при нарушаване на настоящия регламент и вземат всички необходими мерки, за да гарантират тяхното прилагане. Това може също така да включва подходящи мерки, които позволяват на компетентните органи на държавите-членки да предотвратят предоставянето на пазара на детергенти или повърхностноактивни вещества за детергенти, които не са в съответствие с настоящия регламент. Предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Държавите-членки уведомяват Комисията незабавно за тези разпоредби и за всяко засягащо ги последващо изменение.

Правилата включват мерки, позволяващи на компетентните органи на държавите-членки да задържат пратките от детергенти, които не отговарят на изискванията по настоящия регламент.“

11)

Текстът в приложението към настоящия регламент се вмъква като приложение VIа към Регламент (ЕО) № 648/2004.

12)

Приложение VII се изменя, както следва:

30.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/22

(1)

За правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо създаването на интегриран пазар за електронни плащания в евро без разлики между националните и презграничните плащания. В тази връзка проектът за единна зона за плащания в евро (SEPA) е насочен към разработването на общи за Съюза платежни услуги, които да заменят настоящите национални услуги. В резултат на въвеждането на открити, общи платежни стандарти, правила и практики, както и чрез интегрираното обработване на плащанията SEPA следва да осигури на европейските граждани и предприятия сигурни и удобни за ползване платежни услуги в евро на конкурентни цени. Това следва да се прилага за плащания в SEPA, извършвани във или извън рамките на националните граници, при едни и същи основни условия и в съответствие с еднакви права и задължения, независимо от местоположението в Съюза. SEPA следва да бъде завършена по начин, който да улеснява достъпа на нови участници на пазара и разработването на нови продукти, както и да създава благоприятни условия за засилена конкуренция в областта на платежните услуги и безпрепятствено развитие и бързо внедряване в рамките на Съюза на нововъведенията, свързани с плащанията. По този начин подобрените икономии от мащаба, увеличената оперативна ефикасност и засилената конкуренция следва да доведат до оптимално въздействие в посока намаляване на цените на електронните платежни услуги в евро. Последиците от това следва да са значителни, особено в държавите-членки, в които плащанията са относително скъпи в сравнение с други държави-членки. Следователно преходът към SEPA не следва да води до общо повишаване на цените за ползвателите на платежни услуги (ППУ), и в частност за потребителите. Вместо това, в случаите когато ППУ е потребител, следва да се насърчава прилагането на принципа да не се налагат по-високи такси. Комисията ще продължи да наблюдава развитието на цените в сектора на платежните услуги и се приканва да представя ежегоден анализ по този въпрос.

(2)

Успехът на SEPA е много важен както от икономическа, така и от политическа гледна точка. SEPA е в пълно съответствие със стратегията „Европа 2020“ за по-интелигентна икономика, в която благоденствието се дължи на иновациите и на по-ефикасното използване на наличните ресурси. Както Европейският парламент в резолюциите си от 12 март 2009 г. (4) и 10 март 2010 г. (5) относно въвеждането на SEPA, така и Съветът в заключенията си от 2 декември 2009 г. подчертаха значението на бързото преминаване към SEPA.

(3)

С Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар (6) се осигурява модерна правна основа за създаването на вътрешен пазар на плащанията, в който SEPA е основен елемент.

(4)

С Регламент (ЕО) № 924/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно презграничните плащания в рамките на Общността (7) също се предвиждат редица улесняващи успеха на SEPA мерки, като включването на презграничните директни дебити в обхвата на принципа на равни такси и достъпността за директните дебити.

(5)

Усилията на банковия сектор за саморегулиране чрез инициативата SEPA се оказаха недостатъчни, за да подтикнат както доставчиците, така и ползвателите към съгласувано преминаване към общи за Съюза схеми за кредитен превод и директен дебит. По-специално не бяха отчетени по задоволителен и прозрачен начин интересите на потребителите и другите ползватели. Следва да бъде взета предвид позицията на всички заинтересовани страни. Освен това този процес на саморегулиране не беше подчинен на подходящи управленски механизми, което донякъде би могло да обясни бавното приемане на SEPA от ползвателите. Въпреки че създаденият неотдавна Съвет на SEPA представлява значително подобрение в областта на управлението на проекта SEPA, принципно и формално управлението до голяма степен остава в Европейския платежен съвет (ЕПС). Следователно Комисията следва да направи преглед на правилата за управление на целия проект за SEPA преди края на 2012 г. и, когато е необходимо, да направи предложение. При този преглед следва да бъдат проучени внимателно, inter alia, съставът на ЕПС, взаимодействието между ЕПС и общата управленска структура, като например Съвета на SEPA, както и ролята на тази обща структура.

(6)

Единствено с бързо и мащабно преминаване към общи за Съюза механизми за кредитни преводи и директни дебити ще се реализират изцяло ползите от интегрирания пазар на платежни услуги, така че да се премахнат високите разходи за едновременното поддържане на SEPA и на вече установените продукти. Следователно е необходимо да се установят правила, уреждащи изпълнението на всички операции по кредитен превод и директен дебит в евро в рамките на Съюза. На този етап обаче не следва да се включват картовите операции, тъй като общите стандарти за картови плащания в Съюза все още са в процес на разработване. Тези правила не следва да се прилагат и за наличните парични преводи, вътрешно обработените плащания, платежните операции с голям размер, плащанията между доставчици на платежни услуги (ДПУ) за тяхна собствена сметка и плащанията по мобилен телефон или чрез други телекомуникационни средства, или цифрово или информационно-технологично устройство, тъй като тези платежни услуги все още не са съпоставими нито с кредитните преводи, нито с директните дебити. Независимо от това, когато на мястото на извършване на продажбата се използва платежна карта или друго устройство, като например мобилен телефон, за нареждане на платежна операция на мястото на продажбата или от разстояние, което пряко води до кредитен превод или директен дебит до или от платежна сметка, идентифицирана посредством съществуващия национален основен номер на банкова сметка (BBAN) или международния номер на банкова сметка (IBAN), тази платежна операция следва да бъде включена. В допълнение не е целесъобразно настоящият регламент да се прилага за плащания, извършвани посредством платежни системи за големи плащания, предвид техните особени характеристики, а именно висока степен на приоритет, неотложност и предимно голям размер. Това изключение не следва да се прилага за плащанията по директни дебити, освен ако платецът изрично не поиска плащането да се извърши посредством платежна система за големи плащания.

(7)

Понастоящем съществуват няколко платежни услуги, главно за плащания по Интернет, които също използват IBAN и бизнес идентификационния код (BIC) и са основани на кредитни преводи или директни дебити, като имат обаче и допълнителни характеристики. Очаква се тези услуги да надхвърлят настоящите национални граници и да удовлетворят потребителското търсене на иновативни, сигурни и евтини платежни услуги. За да се избегне изключването на такива услуги от пазара, уредбата на крайните срокове за кредитни преводи и директни дебити, предвидени в настоящия регламент, следва да се прилага само за кредитните преводи и директните дебити, които стоят в основата на тези операции.

(8)

При по-голямата част от платежните операции в Съюза е възможно да се идентифицира конкретна платежна сметка, като се използва единствено IBAN, без допълнително да се посочва BIC. В съответствие с това обстоятелство банките в редица държави-членки вече са създали указател, база данни или друг технически способ за идентифициране на BIC, съответстващ на конкретен IBAN. BIC се изисква само при много малък, остатъчен брой случаи. Изглежда неоправдано и прекалено обременяващо всички платци и получатели в рамките на Съюза да бъдат задължавани в допълнение към IBAN винаги да посочват и BIC предвид малкия брой случаи, в които това е необходимо понастоящем. Много по-лесно би било ДПУ и други лица да намерят решение и премахнат случаите, при които платежната сметка не може да бъде идентифицирана недвусмислено посредством даден IBAN. Следователно необходимите технически средства следва да бъдат разработени така, че всички ползватели да могат да идентифицират недвусмислено определена платежна сметка единствено посредством IBAN.

(9)

За да се изпълни даден кредитен превод, платежната сметка на получателя трябва да бъде достъпна. Следователно, за да бъде насърчено въвеждането на общи за Съюза услуги по кредитен превод и директен дебит, е необходимо да бъде установено задължение за достъпност в рамките на Съюза. Освен това за подобряването на прозрачността е необходимо това задължение, както и задължението за достъпност за директни дебити, установено в Регламент (ЕО) № 924/2009, да бъдат включени в един акт. Всички платежни сметки на получатели, достъпни за национални кредитни преводи, следва също така да бъдат достъпни посредством обща за Съюза схема за кредитен превод. Всички платежни сметки на платци, достъпни за национални директни дебити, следва също така да бъдат достъпни посредством обща за Съюза схема за директен дебит. Това следва да се прилага независимо от това, дали ДПУ е взел решение да участва в конкретна схема за кредитен превод или директен дебит.

(10)

Техническата оперативна съвместимост е предпоставка за конкуренцията. За създаването на интегриран пазар на системите за електронни плащания в евро е необходимо пред обработването на кредитните преводи и директните дебити да няма технически пречки или пречки, свързани с бизнес правила, като например задължително присъединяване към повече от една система за сетълмент при презгранични плащания. Кредитните преводи и директните дебити следва да се извършват в рамките на схема, чиито основни правила — възприети от представляващите мнозинство от ДПУ в по-голямата част от държавите-членки и съставляващи мнозинство от ДПУ в Съюза — са еднакви по отношение на презграничните и националните операции по кредитен превод и директен дебит. Когато съществува повече от една платежна система за обработване на такива плащания, тези платежни системи следва да са оперативно съвместими помежду си, като се използват общи за Съюза и международни стандарти, така че всички ППУ и всички ДПУ да могат да се ползват от предимствата на безпрепятственото извършване на малки плащания в евро в рамките на Съюза.

(11)

Предвид особените характеристики на бизнес пазара, въпреки че всички схеми за кредитен превод или директен дебит между предприятия следва да бъдат съобразени с всички останали разпоредби на настоящия регламент, включително да имат едни и същи правила за презгранични и национални операции, изискването участниците да представляват мнозинството от ДПУ в по-голямата част от държавите-членки следва да се прилага само доколкото ДПУ, предоставящи услуги по кредитен превод или по директен дебит между предприятия, представляват мнозинството от ДПУ в по-голямата част от държавите-членки, в които се предлагат подобни услуги, и съставляват мнозинство от ДПУ, предоставящи подобни услуги в рамките на Съюза.

(12)

Ключов фактор за осигуряването на оперативна съвместимост между платежните системи е набелязването на технически изисквания, които недвусмислено да определят параметрите, на които трябва да отговарят общите за Съюза платежни схеми, които ще бъдат разработени съгласно подходящи правила за управление. Тези технически изисквания не следва да ограничават гъвкавостта и иновациите, а да бъдат открити и неутрални по отношение на възможните промени и подобрения на пазара на плащания. Техническите изисквания следва да бъдат разработени, като се отчитат особените характеристики на кредитните преводи и директните дебити, по-специално по отношение на съдържащите се в платежното съобщение данни.

(13)

Важно значение има предприемането на мерки за укрепване на доверието на ППУ в използването на подобни услуги, особено за директни дебити. Тези мерки следва да позволят на платците да разпоредят на своя ДПУ да ограничи събирането по директен дебит до определен размер или определена периодичност и да изготви специални списъци с допустими или забранени получатели. В рамките на създаването на общи за Съюза схеми за директен дебит е целесъобразно потребителите да могат да се ползват от такива проверки. Независимо от това за практическото приложение на подобни проверки за получателите е от значение ДПУ да могат да правят такива проверки въз основа на IBAN и — през преходен период и само когато е необходимо — въз основа на BIC или на друг уникален идентификатор на определени получатели. Други приложими права на ползвателите вече са установени в Директива 2007/64/ЕО и следва да бъдат изцяло гарантирани.

(14)

Техническото стандартизиране е крайъгълният камък на интегрирането на мрежи като тези на пазара на плащания в Съюза. От определена дата нататък стандартите, разработени от международни или европейски органи по стандартизация, следва да са задължителни при всички съответни операции. В контекста на плащанията такива задължителни стандарти са IBAN, BIC, както и универсалният стандарт за съобщения във финансовия сектор „ISO 20022 XML“. Следователно използването им от всички ДПУ представлява необходима предпоставка за пълната оперативна съвместимост в рамките на Съюза. По-специално задължителното използване на IBAN, а при необходимост — и на BIC, следва да се насърчава посредством всестранни мерки за осведомяване и улеснение в държавите-членки, така че да се постигне гладък и безпроблемен преход към общи за Съюза кредитни преводи и директни дебити, в частност за потребителите. ДПУ следва да могат да се споразумеят, на двустранна или многостранна основа, за разширяване на основния набор от обозначения на латиница, установен за целите на регионалните разновидности на стандартизираните SEPA съобщения.

(15)

От изключително важно значение е всички участници, и особено гражданите на Съюза да бъдат достатъчно и своевременно информирани, така че да са напълно подготвени за промените, произтичащи от SEPA. Следователно ключови заинтересовани страни, като например ДПУ, публичните администрации и националните централни банки, както и други основни ползватели на редовни плащания следва да провеждат конкретни и мащабни информационни кампании, съответстващи на нуждите на тяхната публика и съобразени с нея, с цел по-високо ниво на осведоменост и подготовка на гражданите за преминаването към SEPA. Необходимо е по-специално гражданите да бъдат запознати с преминаването от BBAN към IBAN. Най-подходящи за координирането на подобни кампании са националните координационни комитети за SEPA.

(16)

За да се даде възможност за протичането на съгласуван процес на преход в интерес на осигуряването на яснота и опростеност за потребителите, е уместно да бъде определен един краен срок за преминаването, към изтичането на който операциите по кредитен превод и директен дебит следва да бъдат съобразени с тези технически изисквания, като същевременно пазарът остане открит за допълнителни промени и нововъведения.

(17)

Държавите-членки следва да могат да разрешат на ДПУ в рамките на преходен период да допускат потребителите да продължат да използват BBAN за национални платежни операции, при условие че е осигурена оперативна съвместимост чрез техническо и сигурно преобразуване на BBAN в съответния идентификатор на платежна сметка от съответния ДПУ. ДПУ не следва да налага преки или косвени такси или да изисква други възнаграждения във връзка с тази услуга.

(18)

Въпреки че равнището на развитие на услугите по кредитен превод и директен дебит в отделните държави-членки е различно, един общ краен срок след изтичането на подходящ период за въвеждане, който да позволява протичането на всички необходими процеси, би допринесъл за координирано, съгласувано и интегрирано преминаване към SEPA и би спомогнал за предотвратяване на SEPA на две скорости, което би предизвикало по-голямо объркване сред потребителите.

(19)

На ДПУ и ППУ следва да се даде достатъчно време за приспособяване към тези технически изисквания, но този срок за приспособяване не следва да води до ненужно забавяне на осигуряването на предимства за потребителите или до санкциониране на усилията на предприемчивите оператори, които вече са преминали към SEPA. За националните и презграничните платежни операции ДПУ следва да предоставят на своите клиенти на дребно необходимите технически услуги с цел да се гарантира гладко и сигурно преминаване към техническите изисквания, установени в настоящия регламент.

(20)

Важно е на платежния отрасъл да се осигури правна яснота относно бизнес моделите за директни дебити. Регулирането на многостранните обменни такси за директен дебит е ключов фактор за установяването на неутрални условия на конкуренция за всички ДПУ и за създаването на единен пазар за директни дебити. Таксите върху операциите, които не могат да бъдат правилно изпълнени поради отхвърляне, отказ, връщане или отменяне или водят до обработка на изключения (т.нар. „R-операции“, при които буквата „R“ може да обозначава „rejection“ — „отхвърляне“, „refusal“ — „отказ“, „return“ — „връщане“, „reversal“ — „отменяне“, „revocation“ — „оттегляне“, и „requests for cancellation“ — „искане за анулиране“), биха могли да спомогнат за ефикасното разпределяне на разходите в рамките на вътрешния пазар. Следователно изглежда, че забраната на многостранните обменни такси ще спомогне за създаването на ефективен европейски пазар на директни дебити. Въпреки това при определени условия следва да бъдат допускани таксите върху „R-операциите“. В интерес на прозрачността и защитата на потребителите ДПУ трябва да предоставят на потребителите ясна и разбираема информация относно таксите върху „R-операциите“. При всички случаи регулирането на „R-операциите“ не засяга прилагането на членове 101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Освен това следва да се отбележи, че по принцип директните дебити и картовите плащания имат различни характеристики, по-специално по отношение на по-голямата възможност за получателите да предложат стимули за използване на директни дебити от страна на платците чрез вече съществуващ договор между получателя и платеца, докато при картовите плащания подобен договор не съществува и платежната операция често е единично и нередовно събитие. Следователно разпоредбите относно многостранните обменни такси при директни дебити не засягат основания на правилата за конкуренция на Съюза анализ на многостранните обменни такси при операциите с платежни карти. Забраната съгласно настоящия регламент не се прилага за допълнителни опционални услуги, когато те ясно и недвусмислено се различават от основните услуги по директен дебит и когато ДПУ и ППУ имат пълната свобода да предлагат или използват такива услуги. Въпреки това по отношение на тях следва да се прилагат правилата за конкуренция на Съюза и националните правила за конкуренция.

(21)

Следователно възможността за налагане на многостранни обменни такси върху националните и презграничните директни дебити следва да бъде ограничена във времето и следва да бъдат определени общи условия за прилагането на обменни такси върху „R-операциите“.

(22)

Комисията следва да наблюдава равнището на таксите върху „R-операциите“ в рамките на Съюза. С течение на времето равнището на таксите върху „R-операциите“ в рамките на вътрешния пазар следва да се сближи, така че между държавите-членки да няма разлики, застрашаващи равните условия на конкуренция.

(23)

В някои държави-членки съществуват установени платежни услуги, които са свързани с кредитни преводи или директни дебити, но се характеризират и с много специфични функции, често поради правни или исторически причини. Обемът на операциите при тези услуги обикновено е незначителен. Поради това тези услуги биха могли да бъдат отнесени към нишовите продукти. Пазарните участници и от двете страни биха имали полза от въвеждането на преходен период за тези нишови продукти, който да е достатъчно дълъг, за да ограничи въздействието от преминаването за ППУ, тъй като по такъв начин тези пазарни участници биха могли да съсредоточат усилията си върху преминаването на основната част от кредитните преводи и директните дебити, което от своя страна би позволило по-ранното реализиране на по-голямата част от възможни ползи от интегрирания пазар на плащанията в Съюза. В някои държави-членки съществуват специфични инструменти за директен дебит, които много приличат на операциите с платежна карта, доколкото платецът използва карта на мястото на продажбата, за да нареди платежната операция, но основната платежна операция е схема за директен дебит. При такива платежни операции картата се използва единствено за четене на данните с цел да се улесни електронното издаване на съгласието, което платецът трябва да подпише в момента на продажбата. Въпреки че подобни платежни услуги не могат да бъдат класифицирани като нишов продукт, съществува необходимост от преходен период по отношение на такива плащания предвид съществения обем на операциите. Този преходен период следва да бъде с достатъчна продължителност, за да се даде възможност на заинтересованите страни да въведат подходящ заместител в рамките на SEPA.

(24)

За правилното функциониране на вътрешния пазар на плащания е изключително важно платци като потребителите, предприятията или публичните органи да могат да изпращат кредитни преводи към платежни сметки на получатели, чиито ДПУ са разположени в друга държава-членка и са достъпни в съответствие с настоящия регламент.

(25)

За да се гарантира плавен преход към SEPA, всяко валидно разрешение на получателя за събиране на периодично повтарящи се директни дебити в установена схема следва да остане валидно след крайния срок за преминаване, определен в настоящия регламент. Подобно разрешение следва да се счита за съгласие, дадено на ДПУ на платеца да изпълнява периодично повтарящите се директни дебити, събирани от получателя при спазване на настоящия регламент, при липса на национално право, свързано с продължаването на валидността на съгласията, или на клиентски споразумения за изменение на съгласията за директен дебит, което да позволява тяхното продължаване. Правата на потребителите обаче трябва да бъдат защитени и когато по съществуващи съгласия за директен дебит съществуват безусловни права на възстановяване на средства, тези права следва да бъдат запазени.

(26)

На компетентните органи следва да бъдат предоставени правомощия да изпълняват ефикасно задълженията си по наблюдение и да предприемат всички необходими мерки, включително разглеждане на възражения, за да се гарантира спазването на настоящия регламент от страна на ДПУ. Държавите-членки също така следва да осигурят възможност за подаване на възражения срещу ДПУ, които не спазват настоящия регламент, както и за ефективното и ефикасно гарантиране на спазването на настоящия регламент по административен или съдебен ред. С цел насърчаване на спазването на настоящия регламент компетентните органи в различните държави-членки следва да сътрудничат помежду си и, когато е целесъобразно, с Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на държавите-членки, както и с други съответни компетентни органи, като Европейския надзорен орган (Европейския банков орган), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (8) (ЕБО), определени съгласно приложимото спрямо ДПУ законодателство на Съюза или национално законодателство.

(27)

Държавите-членки следва да установят система от санкции, приложими за нарушения на настоящия регламент, и да гарантират, че тези санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи, както и че се прилагат. Тези санкции не следва да се прилагат за потребителите.

(28)

За осигуряването на възможност за разрешаване на споровете при неправилно прилагане на настоящия регламент или при възникване на спорове между ППУ и ДПУ, свързани с права и задължения, възникнали съгласно настоящия регламент, държавите-членки следва да създадат подходящи и ефективни извънсъдебни процедури за разглеждане на възражения и за разрешаване на спорове. Държавите-членки следва да могат да решат тези процедури да се прилагат само за потребителите или само за потребителите и микропредприятията.

(29)

Комисията следва да представи пред Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет, ЕБО и ЕЦБ доклад относно прилагането на настоящия регламент. При необходимост докладът следва да се придружава от предложение за изменение на настоящия регламент.

(30)

С цел да се гарантира актуалността на техническите изисквания за кредитните преводи и директните дебити в евро на Комисията следва да бъде предоставено правомощието в съответствие с член 290 ДФЕС да приема делегирани актове във връзка с тези технически изисквания. В Декларацията (№ 39) относно член 290 ДФЕС, приложена към заключителния акт на Междуправителствената конференция, която прие Договора от Лисабон, Конференцията отбеляза намерението на Комисията при изработването на проектите си на делегирани актове в областта на финансовите услуги да продължи да се консултира с определените от държавите-членки експерти в съответствие с нейната установена практика. От съществено значение е по време на подготвителната работа Комисията да провежда подходящи и прозрачни консултации, включително с ЕЦБ и всички заинтересовани страни. При подготовката и изготвянето на делегирани актове Комисията следва да гарантира едновременното и своевременно изпращане по подходящ начин на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(31)

Тъй като ДПУ, разположени в държавите-членки, чиято парична единица е различна от еврото, най-вероятно ще се нуждаят от специална допълнителна подготовка наред с тази, свързана с пазара на платежни услуги за техните национални валути, на тези ДПУ следва да бъде позволено да отложат прилагането на техническите изисквания за определено време. Държавите-членки, чиято парична единица е различна от еврото, обаче следва да спазват техническите изисквания с цел да се създаде същинска европейска зона за плащания, която ще укрепи вътрешния пазар.

(32)

От съществено значение за осигуряването на широка обществена подкрепа за SEPA е високото равнище на защита на платците, особено при операциите по директен дебит. Действащата понастоящем само в общоевропейски план схема за директен дебит за потребители, разработена от ЕПС, предвижда безусловно право на възстановяване във връзка с разрешени плащания, при което не се изисква обосноваване, през период от осем седмици от датата, на която са задължени средствата, докато съгласно членове 62 и 63 от Директива 2007/64/ЕО това право на възстановяване зависи от няколко условия. С оглед на преобладаващата на пазара ситуация и поради необходимостта от осигуряване на по-висока степен на защита на потребителите, въздействието на тези разпоредби следва да бъде оценено в доклада, който Комисията представя най-късно до 1 ноември 2012 г. в съответствие с член 87 от Директива 2007/64/ЕО пред Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и ЕЦБ и който при необходимост се придружава от предложение за преразглеждане на посочената директива.

(33)

При обработката на лични данни съгласно настоящия регламент се прилага Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (9). Преминаването към SEPA и въвеждането на общи стандарти и правила за плащанията следва да се основават на спазване на националното право относно защитата на чувствителни лични данни в държавите-членки и следва да гарантират интересите на гражданите на Съюза.

(34)

Финансовите съобщения във връзка с плащанията и преводите в SEPA не попадат в приложното поле на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати от 28 юни 2010 г. относно обработката и изпращането на данни за финансови съобщения от Европейския съюз до Съединените щати за целите на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма (10).

(35)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и следователно, поради неговите мащаб и последици, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(36)

Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 924/2009 държавите-членки премахват националните задължения за отчитане въз основа на сетълмент, наложени на ДПУ за целите на статистическото отчитане на платежния баланс, които са свързани с платежни операции на техни клиенти на стойност до 50 000 EUR. Събирането на статистически данни за платежния баланс въз основа на операции по сетълмент започна след премахването на валутния контрол и досега представляваше важен източник на данни, наред с други източници, като например преките изследвания, като допринасяше за доброто качество на статистическите данни. От началото на 1990 г. някои държави-членки решиха да разчитат повече на информация, отчетена пряко от предприятията и домакинствата, отколкото на данните, отчетени посредством банките от името на техните клиенти. Въпреки че отчитането въз основа на сетълмент представлява решение, което от гледна точка на обществото като цяло намалява разходите за съставяне на платежния баланс, като същевременно гарантира добро качество на статистическите данни, конкретно по отношение на презграничните плащания поддържането на такова отчитане в някои държави-членки може да е по-малко ефикасно и да увеличи разходите. Тъй като една от целите на SEPA е да се намалят разходите за презграничните плащания, отчитането на платежния баланс въз основа на сетълмент следва да се премахне изцяло.

(37)

За повишаването на правната сигурност е целесъобразно определените в член 7 от Регламент (ЕО) № 924/2009 крайни срокове за многостранните обменни такси да бъдат приведени в съответствие с разпоредбите в настоящия регламент.

(38)

Следователно Регламент (ЕО) № 924/2009 следва да бъде съответно изменен,

а)

платежни операции, извършвани между или в рамките на ДПУ, включително техни представители или клонове, за тяхна собствена сметка;

б)

платежните операции, чиито обработка и сетълмент се осигуряват от платежни системи за големи плащания, с изключение на платежни операции по директен дебит, за които платецът не е поискал изрично да бъдат извършени посредством платежни системи за големи плащания;

в)

платежните операции, извършвани чрез платежна карта или сходно устройство, включително тегления на пари в брой, освен ако платежната карта или сходното устройство се използва единствено за генериране на необходимата информация за директно извършване на кредитен превод или директен дебит към и от платежна сметка, идентифицирана посредством BBAN или IBAN;

г)

платежните операции, извършвани посредством телекомуникационно, цифрово или информационно-технологично устройство, ако такива платежни операции не водят до кредитен превод или директен дебит към и от платежна сметка, идентифицирана посредством BBAN или IBAN;

д)

операции по налични парични преводи по смисъла на член 4, точка 13 от Директива 2007/64/ЕО;

е)

платежни операции, при които се прехвърлят електронни пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор над дейността на институциите за електронни пари (11), освен ако такива операции не водят до кредитен превод или директен дебит до и от платежна сметка, идентифицирана посредством BBAN или IBAN.

1)

„кредитен превод“ е национална или презгранична платежна услуга за заверяване на платежната сметка на получателя, при която се извършват една или няколко платежни операции от платежната сметка на платеца посредством ДПУ, който поддържа платежната сметка на платеца, въз основа на разпореждане, дадено от платеца;

2)

„директен дебит“ е национална или презгранична платежна услуга за задължаване на платежната сметка на платеца, при която платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на съгласие на платеца;

3)

„платец“ е физическо или юридическо лице, титуляр на платежна сметка, което разрешава изпълнението на платежно нареждане от тази сметка или, когато платецът няма платежна сметка, физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане към сметката на получателя;

4)

„получател“ означава физическо или юридическо лице, титуляр на платежна сметка, което е определено като краен получател на средствата, предмет на платежна операция;

5)

„платежна сметка“ означава сметка, водена на името на един или повече ползватели на платежна услуга, използвана за изпълнението на платежни операции;

6)

„платежна система“ означава системата за прехвърляне на средства, основана на формални и стандартизирани процедури и общи правила за обработка, клиринг или сетълмент на платежни операции;

7)

„платежна схема “ означава единен набор от договорени между ДПУ правила, практики, стандарти и/или насоки за прилагане относно изпълнението на платежни операции на територията на Съюза и в рамките на държавите-членки, който е отделен от всяка инфраструктура или платежна система, поддържаща функционирането му;

8)

„доставчик на платежни услуги (ДПУ)“ означава доставчик на платежни услуги, попадащ в някоя от категориите по член 1, параграф 1 от Директива 2007/64/ЕО, както и физическите и юридическите лица по член 26 от Директива 2007/64/ЕО, но без органите, изброени в член 2 от Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (12), които се ползват от дерогация, предоставена съгласно член 2, параграф 3 от Директива 2007/64/ЕО;

9)

„ползвател на платежни услуги (ППУ)“ означава физическо или юридическо лице, което ползва платежна услуга в качеството си на платец или получател;

10)

„платежна операция“ означава действие на платеца или получателя по прехвърляне на средства между платежни сметки в Съюза, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя;

11)

„платежно нареждане“ означава разпореждане от платеца или получателя към доставчика на платежни услуги, с което се иска изпълнението на платежна операция;

12)

„обменна такса“ означава такса, платена между ДПУ на платеца и ДПУ на получателя за операции по директен дебит;

13)

„многостранна обменна такса“ означава многостранна обменна такса, за която се прилага договореност между повече от двама ДПУ;

14)

„BBAN“ означава идентификатор на номер на платежна сметка, който недвусмислено идентифицира отделна платежна сметка, открита при даден ДПУ в държава-членка, който може да бъде използван само за национални платежни операции, като същевременно същата платежна сметка се идентифицира от IBAN за презгранични платежни операции;

15)

„IBAN“ означава международен идентификатор на номер на платежна сметка, който недвусмислено идентифицира отделна платежна сметка в държава-членка и чиито елементи са определени от Международната организация по стандартизация;

16)

„BIC“ означава бизнес идентификационен код, който недвусмислено идентифицира ДПУ и чиито елементи са определени от Международната организация по стандартизация;

17)

„стандарт ISO 20022 XML“ означава стандарт за изготвяне на електронни финансови съобщения, установен от Международната организация по стандартизация, с който се обхваща физическото представяне на дадена платежна операция в XML синтаксис в съответствие с бизнес правилата и насоките за прилагане на общи за Съюза схеми за платежни операции, попадащи в приложното поле на настоящия регламент;

18)

„платежна система за големи плащания“ означава платежна система, чиято основна цел е обработване, клиринг или сетълмент на отделни платежни операции с висока степен на приоритет и неотложност и предимно в голям размер;

19)

„дата на сетълмент“ означава датата на изпълнение на задълженията за прехвърляне на средствата между ДПУ на платеца и ДПУ на получателя;

20)

„събиране“ означава част от операция по директен дебит, започваща с нареждането ѝ на получателя до нейното приключване чрез нормално задължаване на платежната сметка на платеца;

21)

„съгласие“ означава изразяването на съгласие и разрешение, дадено от платеца на получателя и (пряко или непряко чрез получателя) на ДПУ на платеца, за да се позволи на получателя да предприеме събиране чрез задължаване на посочената платежна сметка на платеца и да се позволи на ДПУ на платеца да изпълни тези разпореждания;

22)

„платежна система за малки плащания“ означава платежна система с основна цел обработка, клиринг или сетълмент на кредитни преводи или директни дебити, които обикновено са групирани за целите на прехвърлянето и са предимно с малък размер и с ниска степен на приоритет, и която не е платежна система за големи плащания;

23)

„микропредприятие“ означава предприятие, което към момента на сключване на договора за платежни услуги е предприятие по смисъла на член 1 и член 2, параграфи 1 и 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (13);

24)

„потребител“ означава физическо лице, извършващо дейност, различна от търговска, стопанска или професионална дейност по договори за платежни услуги;

25)

„R-операция“ означава платежна операция, която не може да бъде правилно извършена от ДПУ или която води до обработка на изключения, inter alia, поради липса на средства, оттегляне, грешна сума или грешна дата, липса на съгласие или грешна или закрита сметка;

26)

„презгранична платежна операция“ означава платежна операция по инициатива на платец или получател в случаите, когато ДПУ на платеца и ДПУ на получателя се намират в различни държави-членки;

27)

„национална платежна операция“ означава платежна операция по инициатива на платец или получател в случаите, когато ДПУ на платеца и ДПУ на получателя се намират в една и съща държава-членка;

28)

„референтна страна“ означава физическо или юридическо лице, от чието име платец извършва плащане или получател получава плащане.

а)

имат еднакви правила за националните и презграничните операции по кредитен превод в рамките на Съюза и също така за националните и презграничните операции по директен дебит в рамките на Съюза; както и

б)

участниците в платежната схема представляват мнозинството ДПУ в по-голямата част от държавите-членки и съставляват мнозинството от ДПУ в рамките на Съюза, като се вземат предвид само ДПУ, които предлагат съответно кредитни преводи или директни дебити.

а)

те трябва да използват за идентифицирането на платежните сметки идентификатора на платежни сметки, посочен в точка 1, буква а) от приложението, независимо от местоположението на съответните ДПУ;

б)

те трябва да използват форматите за съобщения, посочени в точка 1, буква б) от приложението, при предаването на платежни операции към друг ДПУ или чрез платежна система за малки плащания;

в)

те трябва да гарантират, че за идентификацията на платежни сметки ППУ използва идентификатора на платежни сметки, посочен в точка 1, буква а) от приложението, независимо от това дали ДПУ на платеца и ДПУ на получателя или единственият ДПУ в платежната операция са разположени в една и съща или в различни държава-членка;

г)

те трябва да гарантират, че когато ППУ, който не е потребител или микропредприятие, нарежда или получава индивидуални кредитни преводи или индивидуални директни дебити, които не се предават отделно, а са групирани за целите на предаването, се използват форматите за съобщения, посочени в точка 1, буква б) от приложението.

а)

ДПУ на платеца трябва да гарантира, че платецът предоставя данните, посочени в точка 2, буква а) от приложението;

б)

ДПУ на платеца трябва да предостави на ДПУ на получателя данните, посочени в точка 2, буква б) от приложението;

в)

ДПУ на получателя трябва да предостави или да осигури на разположение на получателя данните, посочени в точка 2, буква г) от приложението.

а)

ДПУ на получателя трябва да гарантира, че:

б)

ДПУ на получателя трябва да предостави на ДПУ на платеца данните, посочени в точка 3, буква б) от приложението;

в)

ДПУ на платеца трябва да му предостави или да му осигури на разположение данните, посочени в точка 3, буква в) от приложението;

г)

платецът трябва да има право да даде на своя ДПУ разпореждания:

а)

договореността цели ефикасното разпределяне на разходите на причинилия „R-операцията“ ДПУ или негов ППУ, в зависимост от случая, като се отчита наличието на разходи по операцията, както и гарантира, че таксата не се начислява автоматично на платеца и че за определен вид „R-операции“ ДПУ не може да начислява на ППУ такси, които превишават направените от ДПУ разходи по такива операции;

б)

таксата зависи изцяло от разходите;

в)

размерът на таксата не надхвърля действително направените разходи за обработка на „R-операция“ от най-изгодния сравним ДПУ, който е представителна страна по договореността, по отношение на обема на операциите и характера на услугите;

г)

прилагането на таксата в съответствие с букви а), б) и в) не позволява на ДПУ да налагат на своите съответни ППУ допълнителни такси за разходите, покривани от тези обменни такси;

д)

договореността не може да бъде заменена с друг икономически жизнеспособен вариант, който би довел до също толкова ефикасна или до по-ефикасна обработка на „R-операциите“ при същата или по-ниска цена за потребителите.

1)

В член 2 точка 10 се заменя със следното:

2)

Член 3, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Таксите, наложени от доставчика на платежни услуги на ползвател на платежни услуги за презгранични плащания, са равни на таксите, наложени от този доставчик на платежни услуги на ползвателите на платежни услуги за съответните национални плащания на същата стойност и в същата валута.“

3)

Член 4 се изменя, както следва:

4)

Член 5, параграф 1 се заменя със следното:

„1.   Считано от 1 февруари 2016 г. държавите-членки премахват националните задължения за отчитане въз основа на сетълмент, наложени на доставчиците на платежни услуги за целите на статистическото отчитане на платежния баланс, които са свързани с платежни операции на техни клиенти.“

5)

Член 7 се изменя, както следва:

6)

Член 8 се заличава.

30.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/38

(1)

Последователните реформи на общата организация на пазара на мляко и млечни продукти, които понастоящем са включени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специални разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (4), имаха за цел пазарното ориентиране на сектора, т.е. решенията на земеделските стопани за това какво и колко да произвеждат да зависят от ценови сигнали, за да се засили конкуренцията в сектора на млякото и млечните продукти и устойчивостта му в условията на глобализираната търговия. Съответно бе взето решение за прогресивно увеличаване на квотите с приемането на Регламент (ЕО) № 72/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. относно промени в Общата селскостопанска политика, за изменение на регламенти (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 320/2006, (ЕО) № 1405/2006, (ЕО) № 1234/2007, (ЕО) № 3/2008 и (ЕО) № 479/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1883/78, (ЕИО) № 1254/89, (ЕИО) № 2247/89, (ЕИО) № 2055/93, (ЕО) № 1868/94, (ЕО) № 2596/97, (ЕО) № 1182/2005 и (ЕО) № 315/2007 (5) (реформата от 2008—2009 г. „Преглед на състоянието на ОСП“), за да се осигури плавното постепенно премахване на квотната система за мляко до 2015 г.

(2)

През периода 2007—2009 г. пазарите в сектора на млякото и млечните продукти претърпяха изключително развитие, което в крайна сметка доведе до срив на цените през 2008/2009 г. В началото екстремните метеорологични условия в Океания причиниха значителен спад на снабдяването, който доведе до бързо и съществено увеличение на цените. Въпреки че предлагането в световен план започна да се възстановява и цените започнаха да се връщат към по-нормални равнища, последвалата финансова и икономическа криза имаше отрицателни последствия за млекопроизводителите в Съюза и засили нестабилността на цените. По-високите цени на суровините доведоха до съществено увеличаване на разходите за фуражи и други разходи за вложени стоки, като например енергия. След това спадът на търсенето както в световен мащаб, така и в Съюза, включително и търсенето на мляко и млечни продукти, през период на стабилно производство в Съюза, доведе до спадане на цените в Съюза до най-ниското равнище на спасителната мрежа. Резкият спад на цените на използваните като суровини млечни продукти не бе отразен напълно в по-ниски цени за потребителите, което увеличи брутната печалба на крайните сектори за повечето държави и продукти от сектора на млякото и млечните продукти, като това попречи на съответното търсене да се адаптира към ниските цени на използваните суровини, което забави възстановяването на цените и засили въздействието на ниските цени върху млекопроизводителите, като изложи на сериозен риск жизнеспособността на голяма част от тях.

(3)

Като реакция на сложната ситуация на пазара на мляко през октомври 2009 г. бе създадена експертна група на високо равнище по млякото (ЕГВР) с цел да обсъди средно- и дългосрочните правила за сектора на млякото и млечните продукти, които, с оглед премахването на млечните квоти през 2015 г., биха допринесли за стабилизиране на пазара и доходите на млекопроизводителите и за насърчаване на прозрачността в сектора.

(4)

ЕГВР получи устни и писмени становища от основните заинтересовани групи във веригата за доставка на мляко и млечни продукти в Европа, които представят земеделските стопани, млекопреработвателите, търговците на млечни продукти, търговците на дребно и потребителите. Освен това ЕГВР получи становища от поканените учени, представители на трети държави, национални органи за защита на конкуренцията и от службите на Комисията. На 26 март 2010 г. се състоя конференция на заинтересованите страни от сектора на млякото и млечните продукти, която позволи на по-широк кръг от участници във веригата за доставка да изложат мненията си. ЕГВР представи своя доклад на 15 юни 2010 г. Докладът съдържаше анализ на сегашното положение на сектора на млякото и млечните продукти и редица препоръки, насочени към договорните отношения, влиянието на производителите при договаряне, междупрофесионалните/междубраншовите организации, прозрачността (включително допълнителното усъвършенстване на европейския механизъм за наблюдение на цените), пазарните мерки и фючърсите, стандартите за търговия и етикетирането на произхода, както и иновациите и научните изследвания. Като първа стъпка настоящият регламент урежда първите четири от тези въпроси.

(5)

ЕГВР отбеляза наличието на големи разлики между държавите-членки в секторите на млекопроизводството и млекопреработването. Ситуацията е много различна както между операторите и видовете оператори, така и в рамките на отделните държави-членки. Концентрацията на предлагането обаче в много случаи е ниска, което създава неравновесие във влиянието на земеделските стопани и мандрите при договаряне в рамките на веригата за доставка. Това неравновесие може да доведе до нелоялни търговски практики, по-специално — до ситуации, в които към момента на доставката земеделските стопани може да не знаят каква цена ще получат за млякото си, защото в много случаи цената се определя от мандрите на много по-късен етап въз основа на получената добавена стойност и най-често е извън контрола на земеделските стопани.

(6)

Това води до проблеми в процеса на пренос на цените по цялата верига, в частност по отношение на изкупните цени, чиито стойности като цяло не се изменят в съответствие с повишаващите се производствени разходи. Обратно на очакванията през 2009 г. предлагането на млякото не се адаптира своевременно към пониженото търсене. В някои по-големи държави-членки производителки като реакция на по-ниските цени земеделските стопани произведоха дори повече, отколкото през предишната година. Добавената стойност по веригата на млякото и млечните продукти се съсредоточава все повече в крайните сектори, по-специално в мандрите и търговците на дребно, като крайната потребителска цена не е отразена в цената, която се заплаща на млекопроизводителите. Всички участници във веригата на млякото и млечните продукти, включително сектора на дистрибуцията, следва да бъдат насърчавани да сътрудничат помежду си с оглед преодоляването на това неравновесие.

(7)

За мандрите количеството мляко, което им се доставя през сезона, не винаги е добре планирано. Дори при кооперациите на млекопроизводителите (които са собственост на земеделски стопани, притежават съоръжения за преработка и преработват 58 % от суровото мляко в Съюза) е възможно неуспешно адаптиране на предлагането към търсенето: производителите са длъжни да доставят цялото си мляко на кооперацията, а тя е длъжна да приеме всичкото мляко.

(8)

Не е широко разпространено използването на типови писмени договори, които съдържат основни елементи и се сключват преди доставката. Такива договори обаче биха могли да засилят отговорността на операторите по веригата на млякото и млечните продукти и осъзнаването на необходимостта от по-добро отчитане на сигналите на пазара и по-добър пренос на цените, както и да спомогнат за адаптирането на предлагането спрямо търсенето и предотвратяването на нелоялните търговски практики.

(9)

Предвид липсата на законодателство на Съюза относно тези договори държавите-членки могат да решат да изискват задължителното им използване в рамките на националните си системи на договорното право, при условие че при това се спазва правото на Съюза, и по-специално се съблюдава правилното функциониране на вътрешния пазар и на общата организация на пазара. Предвид разнообразието от ситуации, съществуващо в рамките на Съюза от гледна точка на договорното право, с цел спазване на субсидиарността вземането на такова решение следва да продължи да бъде от компетентността на държавите-членки. За всички доставки на сурово мляко на определена територия следва да се прилагат еднакви условия. Ето защо, ако държава-членка реши, че всяка доставка на сурово мляко на нейната територия от земеделски стопанин на преработвател трябва да бъде уредена от писмен договор между страните, това задължение следва да се прилага и спрямо доставките на сурово мляко от други държави-членки, но не е необходимо да се прилага и спрямо доставките за други държави-членки. В съответствие с принципа на субсидиарност самите държави-членки следва да могат да решат дали да предвидят изискването, че първият изкупвач трябва да направи на земеделския стопанин писмена оферта за сключване на подобен договор.

(10)

За да се гарантират подходящи минимални стандарти за такива договори и нормалното функциониране на вътрешния пазар и на общата организация на пазара, на равнището на Съюза следва да се установят някои основни условия за използването на такива договори. Всички тези основни условия обаче следва да бъдат свободно договаряни. При все това, за постигане на по-голяма стабилност на пазара на мляко и млечни продукти и за повишаване на възможностите за реализация за млекопроизводителите в определени държави-членки, в които е доста разпространено използването на договори с много кратък срок, държавите-членки следва да могат да определят минимален срок на такива договори и/или оферти. При все това този минимален срок следва да бъде задължителен единствено за договорите между първия изкупвач и млекопроизводителите или за офертите, направени от първите изкупвачи на млекопроизводителите. Освен това той не следва да нарушава правилното функциониране на вътрешния пазар и млекопроизводителите следва да могат да се откажат от прилагането на подобен минимален срок или да го отхвърлят. По отношение на основните условия е важно цената, дължима за доставките, да може да се определя в договора, по избор на страните по договора, като фиксирана цена или като цена, която се променя в зависимост от определени фактори като количеството и качеството или състава на доставеното сурово мляко, без да се изключва възможността за комбиниране в един договор на фиксирана цена за определено количество с цена, изчислявана съгласно определена формула, за доставеното допълнително количество сурово мляко.

(11)

С цел опростяване следва да бъдат освободени от изискването за писмен договор кооперациите на млекопроизводители, чийто устав или чиито правила и решения, установени или произтичащи от този устав, съдържат разпоредби с последици, сходни с тези на основните условия за договорите, установени в настоящия регламент.

(12)

С цел повишаване на ефективността на предвидената по-горе договорна система, в случаите когато посредници събират млякото от производителите и го доставят на преработвателите, държавите-членки следва да разполагат с възможността да прилагат тази система и по отношение на тези посредници.

(13)

В член 42 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда, че правилата на Съюза относно конкуренцията се прилагат по отношение на производството и търговията със селскостопански продукти само доколкото това е решено от Европейския парламент и Съвета в рамките на разпоредбите на член 43, параграф 2 ДФЕС, който от своя страна предвижда установяването на обща организация на селскостопанските пазари.

(14)

С цел да се осигури жизнеспособното развитие на производството и, по този начин, съответен жизнен стандарт на млекопроизводителите, следва да се засили влиянието им при договаряне спрямо млекопреработвателите, което следва да доведе до по-справедливо разпределение на добавената стойност по веригата за доставка. Ето защо, за постигането на тези цели на Общата селскостопанска политика следва да се приеме разпоредба съгласно член 42 и член 43, параграф 2 ДФЕС, за да се даде възможност на организации на производителите, създадени изключително от млекопроизводители или от техни асоциации, съвместно да договарят с отделна мандра договорните условия, включително цената, за продукцията на някои или на всички свои членове. Въпреки това единствено организации на производителите, които поискат и бъдат признати съгласно член 122 от Регламент (ЕО) № 1234/2007, следва да бъдат могат да използват тази разпоредба. Освен това посочената разпоредба следва да не се прилага спрямо признати организации на производителите, включително кооперации, които преработват цялото количество сурово мляко, произведено от техните членове, тъй като няма доставка на сурово мляко на други преработватели. Освен това следва да се предвиди възможността съществуващите организации на производителите, които са признати съгласно националното законодателство, да бъдат de facto признати и по настоящия регламент.

(15)

За да не се нарушава ефективната работа на кооперациите и за постигане на яснота, следва да се уточни, че когато членството на земеделски стопанин в кооперация включва, по отношение на цялото му производство на мляко или на част от него, задължение за доставка на сурово мляко при условия, определени в устава на кооперацията или в правилата и решенията, установени или произтичащи от този устав, тези условия не следва да се договарят чрез организация на производителите.

(16)

Освен това, с цел да се поддържа ефективна конкуренция на пазара на мляко и млечни продукти, тази възможност следва да подлежи на подходящи ограничения, изразени като дял от производството в Съюза и от производството във всяка държава-членка, обхванато от подобни преговори. Ограничението, изразено като дял от националното производството, следва първо да се прилага спрямо количеството сурово мляко, произведено в съответната държава-членка производителка или във всяка от държавите-членки производителки. Същото процентно ограничение следва да се прилага и спрямо количеството сурово мляко, доставено на определена държава-членка по местоназначение.

(17)

Предвид значението на защитените наименования за произход (ЗНП) и защитените географски указания (ЗГУ), по-специално по отношение на уязвимите селски райони, и с цел да се гарантира добавената стойност и да се поддържа качеството, по-специално на сирената със ЗНП или ЗГУ, както и в контекста на изтичането на срока на прилагане на квотната система за мляко, държавите-членки следва да могат да прилагат правила за регулиране на доставките на такива сирена, произведени в определения географски район. Тези правила следва да се прилагат за цялото производство на съответното сирене и следва да се приемат по искане на междубраншова организация, организация на производителите или група по смисъла на Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (6). Такова искане следва да бъде подкрепено от преобладаващото мнозинство от млекопроизводителите, съответстващи на по-голямата част от количеството мляко, използвано за това сирене, а в случая на междубраншови организации или групи — от преобладаващото мнозинство от производителите на сирене, представляващи по-голямата част от производството на това сирене. Освен това тези правила следва да зависят от строги условия, по-специално с цел да се избегнат вредите за търговията с продукти в други пазари и да се защитят правата на малцинството. Държавите-членки следва незабавно да публикуват приетите правила и да ги нотифицират на Комисията, като гарантират провеждането на редовни проверки и отменят правилата при липса на съответствие.

(18)

В някои сектори са въведени правила на равнището на Съюза за междубраншовите организации. Тези организации могат да изиграят полезна роля за диалога между участниците във веригата за доставка и за насърчаване на най-добрите практики и прозрачността на пазара. Подобни правила следва да се прилагат и в сектора на млякото и млечните продукти, наред с разпоредбите, които изясняват позицията на тези организации от гледна точка на правото на конкуренцията, при условие че дейността на тези организации не нарушава конкуренцията или вътрешния пазар, нито влияе неблагоприятно на нормалното функциониране на общата организация на селскостопанските пазари. Държавите-членки следва да насърчават всички заинтересовани участници да участват в междубраншови организации.

(19)

Комисията има нужда от своевременно предоставяна информация за количеството доставяно сурово мляко, за да може да проследи развитията на пазара. Ето защо следва да се приеме разпоредба, която да гарантира, че първият изкупвач предоставя редовно такава информация на държавата-членка и че държавите-членки я нотифицират на Комисията.

(20)

Комисията се нуждае и от нотификации от държавите-членки във връзка с преговорите за сключване на договори, признаването на организациите на производителите и техните асоциации и на междубраншовите организации, както и договорните отношения в сектора на млякото и млечните продукти, за целите на наблюдението и анализа на прилагането на настоящия регламент, по-специално за целите на изготвянето на докладите относно развитието на пазара на млякото, които Комисията следва да представя на Европейския парламент и на Съвета.

(21)

Предвидените в настоящия регламент мерки са оправдани при сегашните икономически обстоятелства на пазара на млякото и млечните продукти и предвид структурата на веригата за доставка. Поради това те следва да се прилагат достатъчно дълго, за да могат да имат пълен ефект. Предвид значителното им въздействие обаче те следва да са ограничени във времето и да подлежат на преглед, за да се прецени как действат и дали да се продължи прилагането им. Този въпрос следва да се разгледа в двата доклада на Комисията за развитието на пазара на млякото и млечните продукти, относно по-специално потенциалните стимули за насърчаване на земеделските стопани да сключат споразумения за съвместно производство, първият от които трябва да бъде представен до 30 юни 2014 г., а вторият — до 31 декември 2018 г.

(22)

Икономиката на определени региони в Съюза в неблагоприятно положение зависи в голяма степен от производството на мляко. Поради характерните особености на тези региони е необходимо общите политики да бъдат адаптирани, за да съответстват в по-голяма степен на техните потребности. Общата селскостопанска политика вече включва специфични мерки за тези региони в неблагоприятно положение. Допълнителните мерки на политиката, установени в настоящия регламент, могат да допринесат за укрепването на позицията на млекопроизводителите в тези региони. Това въздействие следва обаче да бъде оценено в горепосочените доклади, въз основа на които Комисията следва, когато е необходимо, да представи предложения на Европейския парламент и на Съвета.

(23)

За да се гарантира ясното определяне на целите и отговорностите на организациите на производителите и асоциациите на организации на производителите в сектора на млякото и млечните продукти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на условията за признаване на транснационалните организации на производителите и транснационалните асоциации на организации на производителите, правилата относно тяхното учредяване и условията за оказване на административна помощ в случаите на транснационално сътрудничество, както и изчисляването на количеството сурово мляко, което е предмет на преговорите, водени от организации на производителите. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване по подходящ начин на съответните документи на Европейския парламент и на Съвета.

(24)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Изпълнителните правомощия, свързани с прилагането на условията за признаване на организациите на производителите и техните асоциации и на междубраншовите организации, нотификациите от страна на тези организации относно количеството сурово мляко, което е предмет на преговорите, нотификациите, изпращани от държавите-членки на Комисията относно тези организации, и правилата за регулирането на доставките на сирена със ЗНП или ЗГУ, подробните правила относно споразуменията, решенията и съгласуваните практики в сектора на млякото и млечните продукти, съдържанието, формата и сроковете на задължителните декларации в този сектор, определени аспекти на договорите за доставка на сурово мляко от земеделските стопани и нотификацията, изпращана на Комисията относно избора, направен от държавите-членки в това отношение, следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (7).

(25)

Предвид правомощията на Комисията във връзка с политиката на Съюза в областта на конкуренцията и предвид особения характер на тези актове Комисията следва да реши, без да прилага Регламент (ЕС) № 182/2011, дали определени споразумения и съгласувани практики в сектора на млякото и млечните продукти са съвместими с правилата за конкуренция на Съюза, дали организации на производителите могат да водят преговори по отношение на повече от една държава-членка и дали следва да се отменят определени правила, установени от държавите-членки с цел регулиране на доставките на сирена със ЗНП или ЗГУ.

(26)

Поради това Регламент (ЕО) № 1234/2007 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 122, първа алинея, буква а) се вмъква следната подточка:

2)

В член 123 се добавя следният параграф:

„4.   Държавите-членки могат да признаят и междубраншови организации, които:

3)

В част II, дял II, глава II се вмъква следният раздел:

„Раздел IIA

Правила за организациите на производителите и междубраншовите организации в сектора на млякото и млечните продукти

Член 126а

Признаване на организациите на производителите и техните асоциации в сектора на млякото и млечните продукти

1.   Държавите-членки признават за организации на производителите в сектора на млякото и млечните продукти всички юридически лица или ясно обособени части от юридически лица, които кандидатстват за такова признаване, при условие че те:

2.   В отговор на заявление държавите-членки могат да признаят дадена асоциация на организации на производителите в сектора на млякото и млечните продукти, ако съответната държава-членка счете, че тази асоциация е в състояние да извършва ефективно дейности на призната организация на производителите и да изпълнява условията, предвидени в параграф 1.

3.   Държавите-членки могат да решат, че организациите на производителите, които са признати преди 2 април 2012 г. въз основа на националното законодателство и които изпълняват условията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, се считат за признати като организации на производителите съгласно член 122, първа алинея, буква а), подточка iiia).

Организациите на производители, които са признати преди 2 април 2012 г. въз основа на националното законодателство и които не изпълняват условията, предвидени в параграф 1 от настоящия член, могат да продължат да извършват дейността си в съответствие с националното законодателство до 3 октомври 2012 г.

4.   Държавите-членки:

Член 126б

Признаване на междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти

1.   Държавите-членки могат да признаят междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти, при условие че тези организации:

2.   Държавите-членки могат да решат, че междубраншовите организации, които са признати преди 2 април 2012 г. въз основа на националното законодателство и които отговарят на условията, предвидени в параграф 1, се считат за признати като междубраншови организации съгласно член 123, параграф 4.

3.   Когато използват възможността за признаване на междубраншова организация в съответствие с параграф 1 и/или 2, държавите-членки:

Член 126в

Преговори за сключване на договори в сектора на млякото и млечните продукти

1.   Договори за доставка на сурово мляко от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко или на млекосъбирателно предприятие по смисъла на член 185е, параграф 1, втора алинея могат да се договарят от организация на производителите в сектора на млякото и млечните продукти, призната съгласно член 122, от името на членуващите в нея земеделски стопани, по отношение на цялата им обща продукция или част от нея.

2.   Преговорите от страна на организацията на производителите могат да се водят:

3.   Независимо от условията, предвидени в параграф 2, буква в), подточки ii) и iii), дадена организация на производителите може да води преговори съгласно параграф 1, при условие че по отношение на тази организация на производителите количеството сурово мляко, предмет на преговорите, което се произвежда или доставя в държава-членка с обща годишна продукция на сурово мляко под 500 000 тона, не надхвърля 45 % от общата национална продукция на тази държава-членка.

4.   За целите на настоящия член позоваванията на организации на производителите включват и асоциациите на такива организации на производителите.

5.   За целите на прилагането на параграф 2, буква в) и параграф 3 Комисията публикува по начин, който прецени за подходящ, информация за количествата сурово мляко, произведено в Съюза и в държавите-членки, като използва най-актуалната налична информация.

6.   Чрез дерогация от параграф 2, буква в) и параграф 3, дори когато предвидените там прагове не са превишени, органът за защита на конкуренцията, посочен във втора алинея от настоящия параграф, може да реши в конкретен случай, че организацията на производителите следва да започне преговорите по определен въпрос отново или че не следва да води преговори, ако той прецени това за необходимо за запазване на конкуренцията или за предотвратяване на сериозни вреди за МСП на преработватели на сурово мляко на територията, за която е компетентен.

При преговори, обхващащи повече от една държава-членка, посоченото в първа алинея решение се взема от Комисията, без да се прилага процедурата, посочена в член 195, параграф 2 или член 196б, параграф 2. Във всички останали случаи това решение се взема от националния орган за защита на конкуренцията на държавата-членка, с която са свързани преговорите.

Решенията по настоящия параграф се прилагат не по-рано от датата на съобщаването им на съответните предприятия.

7.   За целите на настоящия член:

8.   Държавата-членка, в която се провеждат преговорите в съответствие с настоящия член, нотифицира Комисията за прилагането на параграф 2, буква е) и параграф 6.

Член 126г

Регулиране на предлагането на сирене със защитено наименование за произход или защитено географско указание

1.   По искане от страна на организация на производителите, призната съгласно член 122, първа алинея, буква а), междубраншова организация, призната съгласно член 123, параграф 4, или група от оператори, посочена в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 510/2006, държавите-членки могат да определят за ограничен период от време задължителни правила за регулирането на предлагането на сирене със защитено наименование за произход или със защитено географско указание съгласно член 2, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 510/2006.

2.   Правилата, посочени в параграф 1, отговарят на условията, предвидени в параграф 4, и зависят от наличието на предходно споразумение между страните в географския район, посочен в член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 510/2006. Подобно споразумение се сключва между най-малко две трети от млекопроизводителите или техните представители, съответстващи на две трети от суровото мляко, използвано за производството на сиренето, посочено в параграф 1 и, когато е целесъобразно, най-малко две трети от производителите на това сирене, представляващи най-малко две трети от производството на това сирене в географския район, посочен в член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 510/2006.

3.   За целите на параграф 1 за сирене със защитено географско указание географският район на произход на суровото мляко, посочен в спецификацията на продукта за сиренето, е същият като географският район, посочен в член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 510/2006, във връзка с това сирене.

4.   Правилата, посочени в параграф 1:

5.   Правилата, посочени в параграф 1, се публикуват в официално издание на съответната държава-членка.

6.   Държавите-членки провеждат проверки, за да гарантират спазването на условията, предвидени в параграф 4, а когато компетентните национални органи установят, че тези условия не са спазени, отменят правилата, посочени в параграф 1.

7.   Държавите-членки нотифицират незабавно Комисията за правилата, посочени в параграф 1, които са приели. Комисията информира държавите-членки за всяка нотификация за подобни правила.

8.   Комисията може по всяко време да приеме актове за изпълнение, с които да изиска от определена държава-членка да отмени правилата, които последната е установила съгласно параграф 1, ако Комисията счита, че тези правила не отговарят на условията, предвидени в параграф 4, предотвратяват или нарушават конкуренцията в значителна част от вътрешния пазар или застрашават свободната търговия или постигането на целите на член 39 ДФЕС. Тези актове за изпълнение се приемат, без да се прилага процедурата, посочена в член 195, параграф 2 или член 196б, параграф 2.

Член 126д

Правомощия на Комисията във връзка с организации на производителите и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти

1.   За да се гарантира, че целите и отговорностите на организациите на производителите и асоциациите на организациите на производителите в сектора на млякото и млечните продукти са ясно определени, така че да се допринася за ефективността на действията на подобни организации, без да се налага ненужна тежест, на Комисията се предоставя правомощието да приема в съответствие с член 196а делегирани актове за определяне на:

2.   Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на подробните правила, необходими за:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 196б, параграф 2.

4)

В член 175 текстът „при спазване на членове 176—177 от настоящия регламент“ се заменят с текста „при спазване на членове 176—177а от настоящия регламент“.

5)

Вмъква се следният член:

„Член 177а

Споразумения, решения и съгласувани практики в сектора на млякото и млечните продукти

1.   Член 101, параграф 1 ДФЕС не се прилага по отношение на споразумения, решения и съгласувани практики на признати междубраншови организации, имащи за цел извършването на дейностите, посочени в член 123, параграф 4, буква в) от настоящия регламент.

2.   Параграф 1 се прилага само при условие че:

3.   Споразуменията, решенията и съгласуваните практики не могат да бъдат въведени в действие преди изтичането на срока, посочен в параграф 2, буква б).

4.   Споразуменията, решенията и съгласуваните практики се обявяват при всички случаи за несъвместими с правилата на Съюза, ако:

5.   Ако след изтичането на срока, посочен в параграф 2, буква б), Комисията установи, че условията за прилагане на параграф 1 не са спазени, тя, без да прилага процедурата, посочена в член 195, параграф 2 или член 196б, параграф 2, взема решение, в което декларира, че член 101, параграф 1 ДФЕС се прилага по отношение на съответното споразумение, решение или съгласувана практика.

Това решение на Комисията не се прилага преди датата на съобщаването му на съответната междубраншова организация, освен ако тази междубраншова организация е представила невярна информация или е злоупотребила с изключението, предвидено в параграф 1 от настоящия член.

6.   При многогодишни споразумения нотификацията за първата година е валидна и за следващите години на споразумението. Въпреки това в този случай Комисията може по собствена инициатива или по искане на друга държава-членка да приеме по всяко време констатация за несъвместимост.

7.   Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на мерките, необходими за еднаквото прилагане на настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 196б, параграф 2.“

6)

Член 184 се изменя, както следва:

7)

Вмъкват се следните членове:

„Член 185д

Задължителни декларации в сектора на млякото и млечните продукти

Считано от 1 април 2015 г. първите изкупвачи на сурово мляко декларират пред компетентния национален орган доставяните им количества сурово мляко всеки месец.

За целите на настоящия член и на член 185е „първи изкупвач“ означава предприятие или група, която купува мляко от производители с цел:

Държавите-членки нотифицират Комисията за количеството сурово мляко, посочено в първа алинея.

Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на правилата относно съдържанието, формата и сроковете на тези декларации, както и на мерките, свързани с нотификациите, изпращани от държавите-членки на Комисията в съответствие с настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 196б, параграф 2.

Член 185е

Договорни отношения в сектора на млякото и млечните продукти

1.   Ако дадена държава-членка реши, че всяка доставка на сурово мляко на нейна територия от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко трябва да е предмет на писмен договор между страните, и/или реши, че първите изкупвачи трябва да направят писмена оферта за сключване на договор за доставката на сурово мляко от земеделските стопани, този договор и/или оферта за сключване на договор трябва да отговарят на предвидените в параграф 2 условия.

Ако държавата-членка реши, че доставките на сурово мляко от земеделски стопанин на преработвател на сурово мляко трябва да са предмет на писмен договор, тя също така решава кой етап или етапи от доставката се уреждат от такъв договор между страните, ако доставката се извършва посредством едно или повече млекосъбирателни предприятия. За целите на настоящия член „млекосъбирателно предприятие“ означава предприятие, което превозва сурово мляко от земеделски стопанин или друго млекосъбирателно предприятие до преработвател на сурово мляко или до друго млекосъбирателно предприятие, като на всеки етап има прехвърляне на собствеността върху суровото мляко.

2.   Договорът и/или офертата за сключване на договор:

3.   Чрез дерогация от параграф 1 не се изисква договор и/или оферта за сключване на договор за доставка на сурово мляко от земеделски стопанин на кооперация, в която той членува, ако уставът на тази кооперация или правилата и решенията, установени или произтичащи от този устав, съдържат разпоредби със сходни последици като предвидените в параграф 2, букви а), б) и в).

4.   Всички елементи на договорите за доставка на сурово мляко, сключени от земеделски стопани, млекосъбирателни предприятия или преработватели на сурово мляко, включително елементите, посочени в параграф 2, буква в), могат да бъдат договаряни свободно между страните.

Независимо от първа алинея,

Втора алинея не засяга правото на отказ на земеделския стопанин от прилагането на подобен минимален срок, при условие че отказът е в писмена форма. В такъв случай страните са свободни да договорят всички елементи на договора, включително посочените в параграф 2, буква в).

5.   Държавите-членки, които използват възможностите, посочени в настоящия член, нотифицират Комисията за начина на тяхното прилагане.

6.   Комисията може да приеме актове за изпълнение за определяне на мерките, необходими за еднаквото прилагане на параграф 2, букви а) и б) и параграф 3 от настоящия член, и мерките относно нотификациите, изпращани от държавите-членки в съответствие с настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 196б, параграф 2.“

8)

В част VII, глава I се добавят следните членове:

„Член 196а

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 126д, параграф 1, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 2 април 2012 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 126д, параграф 1, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощията. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в него дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 126д, параграф 1, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражение в срок от два месеца от нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 196б

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет, който се нарича Комитет по общата организация на селскостопанските пазари. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (10).

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

9)

В член 204 се добавя следният параграф:

„7.   По отношение на сектора на млякото и млечните продукти член 122, първа алинея, буква а), подточка iiia), член 123, параграф 4 и членове 126а, 126б, 126д и 177а се прилагат от 2 април 2012 г. до 30 юни 2020 г., а членове 126в, 126г, 185д и 185е се прилагат от 3 октомври 2012 до 30 юни 2020 г.“

30.3.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 94/49

1.

Страница 12, Формуляр за изявление за подкрепа — част А, Попълва се предварително от организаторите: точки 4, 5 и 10

2.

Страница 12, Формуляр за изявление за подкрепа — част А, Попълва се от поддръжниците:

3.

Страница 13, Формуляр за изявление за подкрепа — част А, карето относно Поверителност на личните данни:

4.

Страница 14, Формуляр за изявление за подкрепа — част Б, Попълва се предварително от организаторите: точка 1

5.

Страница 14, Формуляр за изявление за подкрепа — част Б, Попълва се предварително от организаторите: точки 4, 5 и 10

6.

Страница 14, Формуляр за изявление за подкрепа — част Б, Попълва се от поддръжниците:

7.

Страница 15, Формуляр за изявление за подкрепа — част Б, карето относно Поверителност на личните данни:

8.

Страница 16, част В, точка 1:

9.

Страница 16, част В, точка 2: