Официален вестник L 299/2008

I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/1

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1104/2008 НА СЪВЕТА

от 24 октомври 2008 година

относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 66 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Шенгенската информационна система (ШИС), създадена съгласно разпоредбите на дял IV от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (2) („Шенгенската конвенция“), и нейната последваща разработка ШИС 1+ представляват основни средства за прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, включени в рамката на Европейския съюз.

(2)

Разработването на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) бе поверено на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 2424/2001 на Съвета (3) и Решение 2001/886/ПВР (4). Срокът на действие на тези правни инструменти изтича на 31 декември 2008 г. Настоящият регламент следва да ги допълва до дата, която трябва да бъде определена от Съвета в съответствие с Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (5).

(3)	ШИС II е създадена с Регламент (ЕО) № 1987/2006 и с Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. относно създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (6). Настоящият регламент не следва да засяга разпоредбите на тези актове.

(4)	Определени изпитвания на ШИС II са предвидени от Регламент (ЕО) № 189/2008 на Съвета (7) и в Решение 2008/173/ЕО (8).

(5)	Разработването на ШИС II следва да продължи и да бъде завършено в рамките на цялостния график за ШИС II, одобрен от Съвета на 6 юни 2008 г.

(6)

Цялостното изпитване на ШИС II следва да бъде проведено при пълно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. Възможно най-скоро след приключването му следва да се утвърдят резултатите от изпитването, така както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1987/2006 и в Решение 2007/533/ПВР.

(7)	Държавите-членки следва да проведат изпитване на обмена на допълнителна информация.

(8)

По отношение на ШИС 1+ Шенгенската конвенция предвижда функция за техническа поддръжка (ЦС.ШИС). По отношение на ШИС II в Регламент (ЕО) № 1987/2006 и в Решение 2007/533/ПВР се предвижда централна ШИС II, съставена от функция за техническа поддръжка и единен национален интерфейс (НИ-ШИС). Функцията за техническа поддръжка на централната ШИС II следва да бъде разположена в Страсбург (Франция) с резервен център в St. Johann im Pongau (Австрия).

(9)

За по-доброто управление на възможните трудности при миграцията от ШИС 1+ към ШИС II следва да се създаде и изпита временна архитектура за миграция за Шенгенската информационна система. Временната архитектура за миграция не следва да оказва влияние върху оперативната достъпност на ШИС 1+. Конверторът следва да бъде предоставен от Комисията.

(10)	Държавите-членки, които изпращат сигнал, следва да отговарят за осигуряване на точността, актуалността и законността на данните, въведени в Шенгенската информационна система.

(11)

Комисията следва да продължи да носи отговорност за централната ШИС II и за нейната комуникационна инфраструктура. Тази отговорност включва поддръжката и по-нататъшното разработване на ШИС II и на нейната комуникационна инфраструктура, включително и корекция на грешки на всички етапи. Комисията следва да координира и подпомага съвместните дейности. Комисията следва по-специално да предоставя необходимата техническа и оперативна помощ на държавите-членки на ниво централна ШИС II, включително на звено за техническа помощ („хелпдеск“).

(12)	Държавите-членки носят и следва да продължат да носят отговорност за разработването и поддръжката на националните си системи (Н.ШИС II).

(13)	Франция следва да продължи да носи отговорност за функцията за техническа поддръжка на ШИС 1+, така както е предвидено изрично в Шенгенската конвенция.

(14)	Представителите на участващите в ШИС 1+ държави-членки следва да координират действията си в рамките на Съвета. Необходимо е да се установи рамка за тази организационна дейност.

(15)

На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да сключва с трети страни, включително на национални органи на публична власт, договори за изпълнението на задачите, с които е натоварена съгласно настоящия регламент, както и задачите по изпълнението на бюджета, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (9).

Всеки подобен договор следва да зачита приложимите към ШИС правила за защита и сигурност на данните и да отчита ролята на съответните органи по защита на данните, по-специално разпоредбите на Шенгенската конвенция, както и на настоящия регламент.

(16)	Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (10) се прилага при обработката на лични данни от Комисията.

(17)

Европейският надзорен орган по защита на данните, определен съгласно Решение 2004/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2003 г. за определяне на независим надзорен орган, предвиден в член 286 от Договора за ЕО (11), е компетентен за наблюдаване на дейността на институциите и органите на Общността във връзка с обработката на лични данни. Шенгенската конвенция съдържа специални разпоредби относно защитата и сигурността на личните данни.

(18)

Тъй като целите за създаване на временната архитектура за миграция и миграцията на данни от ШИС 1+ към ШИС II не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и съответно, поради мащаба или последиците на действието, могат да бъдат по-добре постигнати на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(19)	Настоящият регламент спазва основните права и зачита принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(20)	Шенгенската конвенция следва да бъде изменена, за да позволи включването на ШИС 1+ във временната архитектура за миграция.

(21)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и следователно не е обвързана с него, нито с неговото прилагане. Тъй като настоящият регламент развива достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на трета част, дял IV от Договора за създаване на Европейската общност, Дания следва да реши, в съответствие с член 5 от посочения протокол и в рамките на шест месеца след приемането на настоящия регламент дали да го въведе в националното си законодателство.

(22)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (12); следователно Обединеното кралство не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързано с него, нито с неговото прилагане.

(23)

Настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (13); следователно Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент, не е обвързана с него, нито с неговото прилагане.

(24)	Настоящият регламент не засяга правилата за частично участие на Обединеното кралство и на Ирландия в достиженията на правото от Шенген, съгласно посоченото съответно в решения на Съвета 2000/365/ЕО и 2002/192/ЕО.

(25)

По отношение на Исландия и на Норвегия настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението, сключено от Съвета на Европейския съюз, от една страна, и Република Исландия и Кралство Норвегия, от друга страна, за асоциирането на тези две държави в процеса на изпълнение, прилагане и развитие на достиженията на правото от Шенген (14), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО (15) на Съвета относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение.

(26)

По отношение на Швейцария настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоцииране на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (16), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО, във връзка с член 3 от Решение 2008/146/ЕО на Съвета (17) за сключване на споразумението от името на Европейската общност.

(27)

По отношение на Лихтенщайн настоящият регламент представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн за присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г., във връзка с член 3 от Решение 2008/261/ЕО на Съвета от 28 февруари 2008 г. за подписването от името на Европейския съюз и временното прилагане на някои разпоредби от Протокола между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн за присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (18),

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Обща цел

1. Шенгенската информационна система (ШИС), създадена съгласно разпоредбите на дял IV от Шенгенската конвенция от 1990 г. (ШИС 1+), се замества от нова система — Шенгенската информационна система II (ШИС II), чието създаване, функциониране и използване се урежда от Регламент (ЕО) № 1987/2006.

2. В съответствие с процедурите и разпределението на задачите, установени в настоящия регламент, ШИС II се разработва от Комисията и от държавите-членки като единна интегрирана система и подготвя за експлоатация.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)	„централна ШИС II“ означава функцията за техническа поддръжка на ШИС II, която съдържа база данни („база данни на ШИС II“) и единен национален интерфейс (НИ-ШИС);

б)	„ЦС.ШИС“ означава функцията за техническа поддръжка на ШИС 1+, която съдържа референтната база данни за ШИС 1+ и единния национален интерфейс (НИ-ШИС);

в)	„Н.ШИС“ означава национална система на ШИС 1+, съставена от националните системи за данни, които са свързани с ЦС.ШИС;

г)	„Н.ШИС II“ означава национална система на ШИС II, съставена от националните системи за данни, които са свързани с централната ШИС II;

д)	„конвертор“ означава техническо средство, което позволява постоянна и надеждна връзка между ЦС.ШИС и централната ШИС II и осигурява функционалните характеристики, предвидени в член 10, параграф 3;

е)	„цялостно изпитване“ означава изпитването, посочено в член 55, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 1987/2006;

ж)	„изпитване на обмена на допълнителна информация“ означава функционални изпитвания на SIRENE.

Член 3

Предмет и приложно поле

Настоящият регламент определя задачите и отговорностите на Комисията и останалите държави-членки, участващи в ШИС 1+, по отношение на следните задачи:

а)	поддръжка и продължаване на разработването на ШИС II;

б)	цялостно изпитване на ШИС II;

в)	изпитване на обмена на допълнителна информация;

г)	продължаване на разработването и изпитването на конвертора;

д)	създаване и изпитване на временна архитектура за миграция;

е)	миграция от ШИС 1+ към ШИС II.

Член 4

Технически компоненти на архитектурата за миграция

За да се осигури миграцията от ШИС 1+ към ШИС II са необходими следните компоненти:

а)	ЦС.ШИС и връзка с конвертора;

б)	комуникационна инфраструктура за ШИС 1+, която да позволява на ЦС.ШИС да се свързва с Н.ШИС;

в)

Н.ШИС;

г)	централна ШИС II, НИ.ШИС и комуникационна инфраструктура за ШИС II, която да позволява на централната ШИС II да се свързва с Н.ШИС II и с конвертора;

д)

Н.ШИС II;

е)	конвертор.

Член 5

Основни отговорности при разработването на ШИС II

1. Комисията продължава да разработва централната ШИС II, комуникационната инфраструктура и конвертора.

2. Франция предоставя и управлява ЦС.ШИС в съответствие с разпоредбите на Шенгенската конвенция.

3. Държавите-членки продължават да разработват Н.ШИС II.

4. Участващите в ШИС 1+ държави-членки поддържат Н.ШИС в съответствие с разпоредбите на Шенгенската конвенция.

5. Участващите в ШИС 1+ държави-членки предоставят и управляват комуникационната инфраструктура за ШИС 1+.

6. Комисията координира дейностите и осигурява необходимата техническа подкрепа за изпълнението на задачите и отговорностите по параграфи 1—3.

Член 6

Продължаване на разработването

Мерките, необходими за продължаване на разработването на ШИС II, както е посочено в член 5, параграф 1, по-конкретно мерките за корекция на грешките, се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 17, параграф 2.

Мерките, необходими за продължаване на разработването на ШИС II, както е посочено в член 5, параграф 3, доколкото това засяга единния национален интерфейс, осигуряващ съвместимостта на Н.ШИС II с централната ШИС II, се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 17, параграф 2.

Член 7

Основни дейности

1. Комисията съвместно с участващите в ШИС 1+ държави-членки провежда цялостно изпитване.

2. Създава се временна архитектура за миграция на ШИС, като Комисията, съвместно с Франция и участващите в ШИС 1+ държави-членки, провежда изпитване на тази архитектура.

3. Комисията и участващите в ШИС 1+ държави-членки осъществяват миграцията от ШИС 1+ към ШИС II.

4. Участващите в ШИС 1+ държави-членки провеждат изпитване на обмена на допълнителна информация.

5. Комисията предоставя необходимата подкрепа на ниво централна ШИС II за дейностите по параграфи 1—4.

6. Дейностите по параграфи 1—3 се координират от Комисията и от участващите в ШИС 1+ държави-членки, действащи в рамките на Съвета.

Член 8

Цялостно изпитване

1. Цялостното изпитване не започва преди Комисията да обяви, че счита равнището на постигнат успех на изпитванията, посочени в член 1 от Регламент (ЕО) № 189/2008 за достатъчно за започване на подобно изпитване.

2. Провежда се цялостно изпитване, което има за цел да потвърди по-специално завършването от страна на Комисията и на участващите в ШИС 1+ държави-членки на необходимите технически настройки за обработка на данни от ШИС II, както и да покаже, че ШИС II функционира поне толкова добре, колкото и ШИС 1+.

3. Цялостното изпитване на Н.ШИС II се провежда от участващите в ШИС 1+ държави-членки, а на централната ШИС II — от Комисията.

4. Цялостното изпитване следва подробен график, определен от участващите в ШИС 1+ държави-членки, действащи в рамките на Съвета, в сътрудничество с Комисията.

5. Цялостното изпитване се провежда въз основа на техническите спецификации, определени от участващите в ШИС 1+ държави-членки, действащи в рамките на Съвета, в сътрудничество с Комисията.

6. Комисията и участващите в ШИС 1+ държави-членки, действащи в рамките на Съвета, определят критериите, за да се установи дали необходимите технически настройки за обработка на данни от ШИС II са завършени и дали ШИС II функционира поне толкова добре, колкото и ШИС 1+.

7. Резултатите от изпитването се анализират, като се използват критериите, посочени в параграф 6, от участващите в ШИС 1+ държави-членки, действащи в рамките на Съвета, и от Комисията. Резултатите от изпитването се утвърждават в съответствие с член 55, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 1987/2006.

8. Държавите-членки, които не участват в ШИС 1+, могат да участват в цялостното изпитване. Получените от тях резултати не влияят върху цялостното утвърждаване на изпитването.

Член 9

Изпитване на обмена на допълнителна информация

1. Участващите в ШИС 1+ държави-членки провеждат функционални изпитвания на SIRENE.

2. Комисията осигурява достъп до централната ШИС II и до нейната комуникационна инфраструктура по време на изпитването на обмена на допълнителна информация.

3. Изпитването на обмена на допълнителна информация следва подробен график, определен от участващите в ШИС 1+ държави-членки, действащи в рамките на Съвета.

4. Изпитването на обмена на допълнителна информация се извършва въз основа на техническите спецификации, определени от участващите в ШИС 1+ държави-членки, действащи в рамките на Съвета.

5. Резултатите от изпитването се анализират от участващите в ШИС 1+ държави-членки, действащи в рамките на Съвета.

6. Държавите-членки, които не участват в ШИС 1+, могат да участват в изпитването на обмена на допълнителна информация. Получените от тях резултати не влияят върху утвърждаването на резултатите от изпитването.

Член 10

Временна архитектура за миграция

1. Създава се временна архитектура за миграция на ШИС. Конверторът свързва централната ШИС II и ЦС.ШИС за преходен период от време. Н.ШИС са свързани с централната ЦС.ШИС, а Н.ШИС II — с централната ШИС II.

2. Комисията предоставя конвертора, централната ШИС II и нейната комуникационна инфраструктура като част от временната архитектура за миграция на ШИС.

3. Конверторът преобразува данни в двете посоки между ЦС.ШИС и централната ШИС II, и осигурява синхронизирането на ЦС.ШИС и централната ШИС II.

4. Комисията провежда изпитване на връзката между централната ШИС II и конвертора.

5. Франция провежда изпитване на връзката между ЦС.ШИС и конвертора.

6. Комисията и Франция провеждат изпитване на връзката между централната ШИС II и ЦС.ШИС посредством конвертора.

7. Франция, съвместно с Комисията, свързва ЦС.ШИС с централната ШИС II посредством конвертора.

8. Комисията, съвместно с Франция и останалите участващи в ШИС 1+ държави-членки, провежда изпитване на временната архитектура за миграция на ШИС като цяло в съответствие с представен от Комисията план за изпитване.

9. Франция предоставя данни за целите на изпитването, ако това е необходимо.

Член 11

Миграция от ШИС 1+ към ШИС II

1. За осъществяване на миграцията от ЦС.ШИС към централната ШИС II Франция предоставя достъп до базата данни на ШИС 1+, а Комисията въвежда базата данни на ШИС 1+ в централната ШИС II.

2. Участващите в ШИС 1+ държави-членки осъществяват миграцията от Н.ШИС към Н.ШИС II посредством временната архитектура за миграция, с подкрепата на Франция и на Комисията, най-късно до 30 септември 2009 г. При необходимост тази дата може да бъде променена в съответствие с процедурата, определена в член 17, параграф 2.

3. Миграцията на националната система от ШИС 1+ към ШИС II се състои от зареждане с данни на Н.ШИС II, когато въпросната Н.ШИС II трябва да съдържа картотека с данни — „национално копие“, съдържащо пълно или частично копие на базата данни ШИС II, последвано от прехвърляне от Н.ШИС към Н.ШИС II за всяка държава-членка. Миграцията следва подробен график, определен от Комисията и от участващите в ШИС 1+ държави-членки, действащи в рамките на Съвета.

4. Комисията подпомага координирането на тази дейност и подпомага общите дейности по време на миграцията.

5. Прехвърлянето, предвидено в процеса на миграция, се извършва след утвърждаването, посочено в член 8, параграф 7.

Член 12

Материална правна рамка

По време на миграцията разпоредбите на дял IV от Шенгенската конвенция продължават да се прилагат спрямо Шенгенската информационна система.

Член 13

Сътрудничество

1. Държавите-членки и Комисията си сътрудничат при изпълнението на всички дейности, обхванати от настоящата директива, съгласно съответните си отговорности.

2. Комисията предоставя по-специално необходимата подкрепа на ниво централна ШИС II за изпитването и миграцията на Н.ШИС II.

3. Държавите-членки предоставят по-конкретно необходимата подкрепа на ниво Н.ШИС II за изпитването на временната архитектура за миграция.

Член 14

Съхраняване на записи в централната ШИС II

1. Без да се засягат съответните разпоредби на дял IV от Шенгенската конвенция, Комисията гарантира, че всички случаи на достъп до централната ШИС II и на обмен на лични данни в нея се записват с цел проверка на законността на това търсене, наблюдение на законността на обработката на данни и осигуряване на нормалното функциониране на централната ШИС II и на националните системи, както и на целостта и сигурността на данните.

2. Записите показват по-специално датата и часа на изпращане на данните, данните, използвани за провеждане на търсения, препратка към изпратените данни и името на компетентния орган, отговарящ за обработката на данните.

3. Записите могат да се използват единствено за посочените в параграф 1 цели и се заличават най-рано една година и най-късно три години след създаването им.

4. Записите могат да се съхраняват за по-дълъг период, ако това се изисква за процедури за наблюдение, които вече са започнали.

5. Компетентните органи, натоварени с проверка на законността на търсенето, наблюдение на законността на обработката на данни, самонаблюдение и осигуряване на нормалното функциониране на централната ШИС II и на целостта и сигурността на данните, имат достъп — в рамките на правомощията си и при направено от тях искане— до записите, които са необходими за изпълнение на техните задачи.

Член 15

Разходи

1. Разходите, свързани с миграцията, цялостното изпитване и изпитването на обмена на допълнителна информация, поддръжката и разработването на ниво централна ШИС II, или които се отнасят до комуникационната инфраструктура, се поемат от общия бюджет на Европейския съюз.

2. Разходите, свързани с миграцията, изпитването, поддръжката и разработването на националните системи, се поемат от съответните държави-членки.

3. Разходите за дейности на ниво ШИС 1+, включително допълнителни дейности на Франция, която действа от името на участващите в ШИС 1+ държави-членки, се поемат в съответствие с член 119 от Шенгенската конвенция.

Член 16

Изменение на разпоредбите на Шенгенската конвенция

Разпоредбите на Шенгенската конвенция се изменят, както следва:

Вмъква се следният член:

„Член 92а

1. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1104/2008 на Съвета (19) и на Решение 2008/839/ПВР на Съвета (20) и като се вземат предвид определенията по член 2 от посочения регламент, техническата архитектура на Шенгенската информационна система може да бъде допълнена със следното:

а)

допълнителна централна система, съставена от:

—	функция за техническа поддръжка (централна ШИС II), разположена във Франция, и резервна централна ШИС II, разположена в Австрия, съдържаща базата данни на ШИС II и единен национален интерфейс (НИ.ШИС),

—	техническа връзка между ЦС.ШИС и централната ШИС II посредством конвертора, позволяващ преобразуването и синхронизирането на данни между ЦС.ШИС и централната ШИС II;

б)	национална система (Н.ШИС II), състояща се от националните системи за данни, свързана с централната ШИС II;

в)	инфраструктура за комуникация между централната ШИС II и Н.ШИС II, свързана с НИ.ШИС.

2. Н.ШИС II може да замести националната част, посочена в член 92 от настоящата конвенция, като в този случай не е необходимо държавите-членки да поддържат национална картотека с данни.

3. Базата данни на централната ШИС II е на разположение за извършването на автоматизирани търсения на територията на всяка държава-членка.

4. В случай че държава-членка замести своята национална част с Н.ШИС II, задължителните функции на функцията за техническа поддръжка спрямо въпросната национална част, както е посочено в член 92, параграфи 2 и 3, стават задължителни функции по отношение на централната ШИС II, без да се засягат задълженията, посочени в Решение 2008/839/ПВР и в член 5, параграф 1 и член 10, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1104/2008.

5. Централната ШИС II предоставя услугите, необходими за въвеждане и обработка на данни от ШИС, актуализиране онлайн на националните копия от Н.ШИС II, синхронизиране между националните копия от Н.ШИС II и базата данни на централната ШИС II и осигуряване на тяхната съгласуваност, и извършва операции за инициализиране и възстановяване на национални копия от Н.ШИС II.

6. Франция, която отговаря за функцията за техническа поддръжка, останалите държави-членки и Комисията си сътрудничат, за да се гарантира, че търсенето в картотеките с данни от Н.ШИС II или в базата данни на ШИС II води до резултати, които са еквивалентни на получените при търсене в картотеката с данни от националните части, посочени в член 92, параграф 2.

В член 119, първа алинея, първото изречение се заменя със следното:

„Държавите-членки поемат съвместно разходите по създаването и експлоатацията на функцията за техническа поддръжка по член 92, параграф 3, включително за системата за връзка с националните части на Шенгенската информационна система с функцията за техническа поддръжка и за дейностите, провеждани във връзка със задачите на Франция съгласно Решение 2008/839/ПВР и Регламент (ЕО) № 1104/2008.“

В член 119, втора алинея се заменя със следното:

„Разходите по създаването и експлоатацията на националната част от Шенгенската информационна система и на задачите, предоставени на националните системи съгласно Решение 2008/839/ПВР и Регламент (ЕО) № 1104/2008 се поемат поотделно от всяка държава-членка.“

Член 17

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 51 от Регламент (ЕО) № 1987/2006.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО, като се вземат предвид разпоредбите на член 8 от него.

Срокът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, се определя на три месеца.

Член 18

Доклади

Комисията представя — в срок до момента на изтичане на всеки шестмесечен период, и за първи път в срок до края на първия шестмесечен период от 2009 г. — доклад за напредъка пред Европейския парламент и Съвета, който се отнася до развитието на ШИС II и миграцията от ШИС 1+ към ШИС II.

Член 19

Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Срокът му на действие изтича на дата, определена от Съвета в съответствие с член 55, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1987/2006, и във всички случаи не по-късно от 30 юни 2010 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки в съответствие с Договора за създаване на Европейската общност.

Съставено в Люксембург на 24 октомври 2008 година.

За Съвета

Председател

M. ALLIOT-MARIE

(1) Становище от 24 септември 2008 г., все още непубликувано в Официален вестник.

(2) ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

(3) ОВ L 328, 13.12.2001 г., стр. 4.

(4) ОВ L 328, 13.12.2001 г., стр. 1.

(5) ОВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 4.

(6) ОВ L 205, 7.8.2007 г., стр. 63.

(7) ОВ L 57, 1.3.2008 г., стр. 1.

(8) ОВ L 57, 1.3.2008 г., стр. 14.

(9) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(10) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(11) ОВ L 12, 17.1.2004 г., стр. 47.

(12) ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

(13) ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

(14) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(15) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

(16) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(17) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 1.

(18) ОВ L 83, 26.3.2008 г., стр. 3.

(19) ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 1.

(20) ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 43.“

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/13

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1107/2008 НА КОМИСИЯТА

от 7 ноември 2008 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно торовете, с цел привеждане на приложения I и IV към него в съответствие с техническия прогрес

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г. относно торовете (1), и по-специално член 31, параграфи 1 и 3 от него,

като има предвид, че:

(1)	Член 3 от Регламент (ЕО) № 2003/2003 предвижда, че тор, който принадлежи към видовете торове, изброени в приложение I от него, и отговаря на условията, установени в посочения регламент, може да бъде обозначен като „ЕО тор“.

(2)

Както амониевият сулфат, така и калциевият нитрат (калциевата селитра) са включени като видове торове в списъка в приложение I към Регламент (ЕО) № 2003/2003. Комбинации от тези два тора обаче не могат да бъдат обозначени като „ЕО тор“. Тъй като комбинации от амониев сулфат и калциев нитрат (калциева селитра) са били успешно използвани в две държави-членки, такива комбинации следва да бъдат признати като „ЕО торове“, за да бъде улеснен достъпът до тях за земеделските производители от цялата територия на Общността.

(3)

Много от видовете торове с основни хранителни елементи, съдържащи азот, които са изброени в приложение I, имат склонност да отделят прекалено бързо техния азот, за да може културите да се възползват от това напълно и в резултат свръхколичеството азот може потенциално да причини вреда на околната среда.

(4)

По отношение на два вида ЕО торове, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 2003/2003, добавянето на дициандиамид, едно от веществата, познати като инхибитори на нитрификация, може да предотврати всяко такова потенциално увреждане на околната среда. Други видове ЕО торове могат да съдържат азот в различна форма, за която инхибиторите на нитрификация не са ефективни. За тези други видове инхибиторите на уреаза могат да предлагат задоволително решение.

(5)	За да бъде ползата от инхибиторите на нитрификация или уреаза за агрономията и околната среда по-голяма, употребата им следва да бъде разрешена за повечето видове азотни торове и повече видове инхибитори следва да бъдат разрешени.

(6)	Следователно в приложение I към Регламент (ЕО) № 2003/2003 следва да бъде включен списък на разрешените инхибитори на нитрификация и уреаза.

(7)

Приложение IV към Регламент (ЕО) № 2003/2003 предвижда подробно описание на методите на анализ, които трябва да бъдат използвани за измерване на съдържанието на хранителните елементи в ЕО торовете. Тези описания, доколкото те засягат концентрацията на йод, се налага да бъдат коригирани, за да се получат верни аналитични стойности.

(8)	Следователно Регламент (ЕО) № 2003/2003 следва да бъде съответно изменен.

(9)	Мерките, посочени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Комитета, учреден съгласно член 32 от Регламент (ЕО) № 2003/2003,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1. Приложение I към Регламент (ЕО) № 2003/2003 се изменя в съответствие с приложение I към настоящия регламент.

2. Приложение IV към Регламент (ЕО) № 2003/2003 се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 7 ноември 2008 година.

За Комисията

Günter VERHEUGEN

Заместник-председател

(1) ОВ L 304, 21.11.2003 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Приложение I към Регламент (ЕО) № 2003/2003 се изменя, както следва:

В таблица A.1 вписването за тор от вид 4 „амониев сулфат“ се заменя със следния текст:

„4

Амониев сулфат

Получен по химически начин продукт, съдържащ амониев сулфат като основна съставка, евентуално с максимално съдържание на калциев нитрат (калциева селитра) 15 %.

19,7 % N

Азот, представен под формата на общ азот.

Максимално съдържание на нитратен азот 2,2 % N, ако е добавен калциев нитрат (калциева селитра).

Когато се пуска на пазара под формата на комбинация от амониев сулфат и калциев нитрат (калциева селитра), обозначаването трябва да включва „с максимално съдържание на калциев нитрат (калциева селитра) 15 %“

Амонячен азот.

Общ азот, ако е добавен калциев нитрат (калциева селитра).“

2.	В таблица A.1 вписванията за торове от вид 16, 17 и бележка под линия а) се заличават. Вид 18 става вид 16.

Добавя се следният раздел Е:

„Е. Инхибитори на нитрификация и уреаза

Инхибиторите на нитрификация и уреаза, изброени в таблици Е.1 и Е.2 по-долу, могат да бъдат добавени към видовете торове, изброени в раздели А.1, Б.1, Б.2, Б.3, В.1 и В.2 от приложение I, при спазване на следните разпоредби:

1.	Поне 50 % от общото съдържание на азот в тора се състои от формите на азот, посочени в колона 3.

2.	Те не принадлежат към видовете торове, посочени в колона 4.

Към видовото обозначаване на торове, към които е бил добавен инхибитор на нитрификация, посочен в таблица Е.1, се добавя фразата „с инхибитор на нитрификация ([видово обозначаване на инхибитора на нитрификация])“.

Към видовото обозначаване на торове, за които е бил добавен инхибитор на уреаза, посочен в таблица Е.2, се добавя фразата „с инхибитор на уреаза ([видово обозначаване на инхибитора на уреаза])“.

За всяка опаковка или пратка в насипно състояние трябва да бъде предоставена възможно най-пълна техническа информация от лицето, отговорно за пускането на пазара. Тази информация трябва по-специално да позволи на ползвателя да определи дозировката и времето на използване в зависимост от отглежданите посеви.

Нови инхибитори на нитрификацията или уреазата могат да бъдат включени съответно в таблици Е1 или Е2 след оценка на техническото досие, изготвено в съответствие с насоки, които да бъдат разработени за тези съединения.

Е.1. Инхибитори на нитрификация

№

Видово обозначаване и състав на инхибитора на нитрификация

Минимално и максимално съдържание на инхибитор като процент от масата на общия азот, представен под формата на амониев азот и на амиден азот

Видове ЕО торове, за които инхибиторът не може да бъде използван

Описание на инхибитори на нитрификация, между които е разрешено смесване

Данни за позволеното съотношение

Дициандиамид

ELINCS № 207-312-8

минимум 2,25

максимум 4,5

Е.2. Инхибитори на уреаза

№

Видово обозначаване и състав на инхибитора на уреаза

Минимално и максимално съдържание на инхибитор като процент от масата на общия азот, представен под формата на амиден азот

Видове ЕО торове, за които инхибиторът не може да бъде използван

Описание на инхибитори на уреаза, между които е разрешено смесване

Данни за позволеното съотношение

N-(n-бутил) тиофосфорен триамид (NBPT)

ELINCS № 435-740-7

Минимум 0,09

максимум 0,20“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Раздел Б от приложение IV към Регламент (ЕО) № 2003/2003 се изменя, както следва:

В бележката в точка 4.11 от метод 2.3.2 втората, третата и четвъртата алинея се заменят със следния текст:

„Титрува се с 0,05 mol/l йоден разтвор (I2) в присъствието на разтвор на скорбяла като индикатор.

1 ml йоден разтвор (I2) 0,05 mol/l отговаря на 0,01128 g от SnCl2 2H2O.

Най-малко 80 % от общия калай в разтвора, приготвен по този начин, трябва да е в двувалентна форма. За титруване трябва да се използват най-малко 35 ml йоден разтвор (I2) 0,05 mol/l.“

В бележката в точка 4.11 от метод 2.6.1 втората, третата и четвъртата алинея се заменят със следния текст:

„Титрува се с 0,05 mol/l йоден разтвор (I2) в присъствието на разтвор на скорбяла като индикатор.

1 ml йоден разтвор (I2) 0,05 mol/l отговаря на 0,01128 g от SnCl2 2H2O.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/17

РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1108/2008 НА КОМИСИЯТА

от 7 ноември 2008 година

за изменение на Регламент (ЕО) № 1266/2007 по отношение на минималните изисквания относно програмите за наблюдение и надзор на болестта син език и условията за изключване на сперма от забраната за напускане, предвидена в Директива 2000/75/ЕО на Съвета

(текст от значение за ЕИП)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2000/75/ЕО на Съвета от 20 ноември 2000 г. за определяне на условията за борба и ликвидиране на болестта син език (1), и по-специално членове 11 и 12 и член 19, трета алинея от нея,

като има предвид, че:

(1)

С Директива 2000/75/ЕО се установяват правилата за контрол и мерките за борба и ликвидиране на болестта син език. Те включват установяването на предпазни и надзорни зони („зони с ограничен достъп“), изпълнението на програми за наблюдение и надзор на болестта син език и забрана за напускане по отношение на животни, напускащи зоните с ограничен достъп („забрана за напускане“).

(2)

С Регламент (ЕО) № 1266/2007 на Комисията от 26 октомври 2007 г. относно правилата за прилагане на Директива 2000/75/ЕО на Съвета по отношение на контрола, наблюдението, надзора и ограниченията за движението на някои животни от видовете, възприемчиви към болестта син език (2), се определят правилата, които се прилагат в случай на възникване на огнища на посочената болест.

(3)

В приложение I към Регламент (ЕО) № 1266/2007 са посочени минималните изисквания относно програмите за наблюдение и надзор на болестта син език. В приложение III към същия регламент са предвидени условията за прилагане на изключение от забраната за напускане на зоната по отношение на животни, тяхната сперма, яйцеклетки и ембриони. В приложение V към посочения регламент са предвидени критериите за определяне на зоните, в които не се наблюдава болестта син език през определен сезон.

(4)

От съществено значение е да са в ход съответните програми за наблюдение и надзор на болестта син език, за да се постигнат, освен всичко друго, целите за откриване на наличието на вируса на болестта син език на възможно най-ранен етап, да се докаже отсъствието на общи или конкретни вирусни серотипове, както и за определянето на сезонния период на отсъствие на вектори на вируса. Програмите за наблюдение и надзор на болестта син език следва да включват минимални изисквания за държавите-членки, като в същото време осигуряват достатъчна гъвкавост за вземане под внимание на местните епидемиологични условия.

(5)

В ЕС се прилага кампания за спешно масово ваксиниране срещу различни видове на болестта син език. Ваксинирането на животни срещу тази болест представлява сериозна промяна в имунния статус на популацията от възприемчиви към болестта видове и има последствия за програмите за наблюдение и надзор на болестта син език. Следователно е необходимо да бъдат направени някои изменения в изискванията относно програмите.

(6)

В приложение V към Регламент (ЕО) № 1266/2007 са предвидени критерии с цел определяне на зона, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон. С цел разясняване и по-хармонизиран подход, началото и краят на сезонния период на отсъствие на вектори на вируса трябва да бъдат определени въз основа на стандартизираните данни от надзора.

(7)

В раздел Б от приложение III към Регламент (ЕО) № 1266/2007 са посочени условията за изключение от забраната за напускане по отношение на сперма. В него се предвижда, че за да бъде изключена от забраната, спермата трябва да е получена от животни донори, които отговарят на определени условия. В интерес на сигурността на законодателството на Общността е подходящо да бъдат изяснени определени изисквания по отношение на режимите на изследване на животните — донори на сперма, по-специално по отношение на изследванията след събиране на спермата.

(8)	Следователно Регламент (ЕО) № 1266/2007 следва да бъде съответно изменен.

(9)	Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1266/2007 се изменя, както следва:

1.	Приложение I се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

В раздел Б от приложение III букви г) и д) се заменят със следното:

„г)

били са подложени на серологично изследване за наличие на антитела срещу групата вируси на болестта син език съгласно Ръководството за сухоземни животни на МБЕ, с отрицателни резултати, извършвано най-малко веднъж на всеки 60 дни по време на периода на събиране на спермата и между 21 и 60 дни след последното събиране на спермата, подлежаща на изпращане;

д)

били са подложени на изследване за наличие на агенти съгласно Ръководството за сухоземни животни на МБЕ, с отрицателни резултати, извършено върху кръвни проби, взети при:

i)	началното и последното събиране на спермата, подлежаща на изпращане; и

ii)

по време на периода на събиране на спермата:

—	най-малко веднъж на всеки седем дни в случай на извършване на тест за изолация на вируса, или

—	най-малко веднъж на всеки 28 дни в случай на извършване на тест за реакция на полимеразна верига.“

Член 2

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 7 ноември 2008 година.

За Комисията

Androulla VASSILIOU

Член на Комисията

(1) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 74.

(2) ОВ L 283, 27.10.2007 г., стр. 37.

ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ I

Минимални изисквания относно програмите за наблюдение и надзор на болестта син език (посочени в член 4)

1. Минимални изисквания относно програмите за наблюдение на болестта син език, които се прилагат от държавите-членки в зоните с ограничен достъп

Програмите за наблюдение на болестта син език са насочени към осигуряване на информация за динамиката на болестта син език в зоните с ограничен достъп. Целите на програмите за наблюдение на болестта син език са да откриват въвеждането на нови серотипове на болестта син език и да доказват липсата на определени серотипове на болестта. Другите цели могат да включват доказване на липсата на разпространение на вируса на болестта син език, определяне на сезонния период на отсъствие на вектори на вируса и идентифициране на видовете, изпълняващи ролята на вектори.

За целите на наблюдението и надзора на болестта син език референтната географска единица се определя от мрежа с размери приблизително 45 × 45 km (около 2 000 km 2), освен ако особени условия на околната среда не налагат прилагането на различен размер. В някои държави-членки „зоната“ съгласно определението в член 2, буква п) от Директива 64/432/ЕИО може да бъде използвана като референтна географска единица за целите на наблюдението и надзора.

1.1. Програмите за наблюдение на болестта син език включват най-малко пасивно клинично наблюдение и активно лабораторно наблюдение, както е посочено в точки 1.1.1 и 1.1.2.

1.1.1. Пасивното клинично наблюдение:

—

се състои от формална и надлежно документирана непрекъснато действаща система, целта на която е засичане и разследване на всяко съмнение, включително система за ранно предупреждение за докладване на съмненията. Собствениците или гледачите и ветеринарите са длъжни да докладват своевременно на компетентния орган всяко съмнение. Всички съмнения, породени от наличието на серотипове на болестта син език, които не се очаква да присъстват в епидемиологично съответстващия географски район, трябва да бъдат незабавно цялостно разследвани от компетентния орган, за да се установи разпространението на серотипове на болестта син език;

—	следва да бъде специално засилено по време на сезона на активност на вектора;

—	следва да гарантира, че кампаниите за информиране на обществеността се провеждат и имат за цел по-специално да дадат възможност на собствениците или гледачите и ветеринарите да разпознават клиничните признаци на болестта син език.

1.1.2. Активното лабораторно наблюдение се състои най-малко от едно серологично наблюдение с контролни животни, серологични/вирусологични проверки или целево наблюдение, основано на риска, или комбинация от тях, както е предвидено в точки 1.1.2.1, 1.1.2.2 и 1.1.2.3.

1.1.2.1. Серологично наблюдение с контролни животни:

—

серологичното наблюдение с контролни животни се състои в активно изпълнявана годишна програма за изследване на контролни животни, целта на която е да се направи оценка на разпространението на вируса на болестта син език в рамките на зоната с ограничен достъп. Когато е възможно, контролните животни трябва да бъдат от вида на едрия рогат добитък. Те не трябва да показват наличие на антитела, което се установява посредством предварителен серонегативен тест, и трябва да се намират в района на зоната с ограничен достъп, където след извършването на анализ на риска, при който се вземат предвид оценки от ентомологична и екологична гледна точка, е потвърдено наличието на вектора на болестта или има местообитания, които са благоприятни за развитието на вектора;

—	контролните животни се изследват най-малко веднъж месечно през периода на активност на съответния вектор, ако той е известен. При липсата на тази информация контролните животни се изследват най-малко веднъж месечно по време на годината;

—	за целите на наблюдението и надзора на болестта син език минималният брой на контролните животни на референтна географска единица трябва да е представителен и достатъчен за откриване на месечно ниво на сероконверсия (1) от 2 % с 95 % надеждност във всяка референтна географска единица;

—

лабораторните изследвания се планират така, че положителните скрининг тестове да бъдат следвани от специфични серологични/вирусологични изследвания за серотипове, насочени към серотипа или серотиповете на болестта син език, които се очаква да присъстват в епидемиологично съответстващия географски район, необходими за установяване на разпространението на специфичния серотип.

1.1.2.2. Серологични/вирусологични проверки:

—

състоят се най-малко от активно изпълнявана годишна програма за серологично/вирусологично изследване на възприемчиви към болестта популации от видове, като целта е откриване на доказателства за предаването на вируса на болестта син език посредством произволно серологично и/или вирусологично изследване, осъществено във всички епидемиологично съответстващи географски райони и проведено в периода на годината, когато сероконверсията би могла да се открие най-лесно;

—

трябва да бъдат планирани така, че пробите да бъдат представителни и съобразени със структурата на подлежащата на вземане на проби популация от възприемчиви към болестта видове в епидемиологично съответстващия географски район, като размерът на пробата да е изчислен така, че да открива 20 % случаи на болестта с 95 % надеждност сред популацията от възприемчиви към болестта видове в този епидемиологично съответстващ географски район;

—	трябва да гарантират, че серопозитивните животни от ваксинирани или имунизирани популации не оказват влияние на серологичните проверки;

—

трябва да гарантират, че лабораторното изследване е предвидено по такъв начин, че положителните скрининг тестове да бъдат следвани от серологични/вирусологични изследвания за специфични серотипове, насочени към серотипа или серотиповете на болестта син език, които се очаква да присъстват в епидемиологично съответстващия географски район, необходими за установяване на разпространението на специфичния серотип;

—	може също така да бъдат предназначени за наблюдение на обхвата на ваксинирането и разпространението на различните серотипове на болестта син език, присъстващи в зоната с ограничен достъп.

1.1.2.3. Целево наблюдение, основано на риска:

—	състои се от формална и надлежно документирана непрекъснато действаща система, целта на която е доказването на липсата на определени конкретни серотипове на болестта син език;

—

прилага се към целева популация от възприемчиви към болестта животни при сравнително висок риск, въз основа на тяхното местоположение, географска положение и епидемиологията на серотипа или серотиповете на болестта син език, които се очаква да присъстват в епидемиологично съответстващия географски район;

—

трябва да има стратегия за вземане на проби, която е съобразена с определената целева популация. Размерът на пробата да е изчислен така, че да открива предвиденото разпространение на болестта (въз основа на известния риск на целевата популация) с 95 % надеждност сред целевата популация в този епидемиологично съответстващ географски район. В случаите, когато пробите не произлизат от индивидуални животни, размерът на пробата трябва да бъде съобразен с чувствителността на приложените диагностични процедури.

1.2. За да се определи сезонният период на отсъствие на вектори на вируса, както е посочено в приложение V към настоящия регламент, ентомологичният надзор трябва да отговаря на следните изисквания:

—	да се състои от най-малко една активно действаща годишна програма за откриване на вектора на болестта посредством постоянно поставени уловители с аспирация, предназначени за определяне динамиката на популацията на вектора;

—

уловителителите с аспирация, оборудвани с ултравиолетов светлинен източник, трябва да бъдат използвани в съответствие с предварително установените протоколи. Уловителите трябва да бъдат пускани в действие през цялата нощ и да работят при регулярност поне:

—	една нощ седмично през месеца преди очакваното начало и по време на месеца преди очаквания край на сезонния период на отсъствие на вектори на вируса;

—	една нощ месечно по време на сезонен период на отсъствие на вектори на вируса;

—	въз основа на получените доказателства през първите три години от тяхното функциониране честотата на действието на уловителите с аспирация може да бъде коригирана;

—

минимум един уловител с аспирация трябва да бъде поставен във всеки епидемиологично съответстващ район по цялата зона, в която не се наблюдава болестта син език през определен сезон. Количеството насекоми, събрани в уловителите с аспирация, трябва да бъдат изпратено в специализирана лаборатория, която е в състояние да преброи и идентифицира видовете, за които има подозрения, че изпълняват ролята на вектори.

1.3. За да осигури на Комисията обоснована информация, доказваща липсата на разпространение на вируса на болестта син език в епидемиологично съответстващ географски район по време на период от две години, както е посочено в член 6, параграф 2, наблюдението:

—	се състои от поне едно серологично наблюдение с контролни животни, серологични/вирусологични проверки и целево наблюдение, основано на риска, или комбинация от тях, както е предвидено в точки 1.1.2.1, 1.1.2.2 и 1.1.2.3;

—

трябва да бъде планирано така, че пробите да са представителни и съобразени със структурата на подлежащата на вземане на проби популация от възприемчиви към болестта видове в епидемиологично съответстващия географски район, като размерът на пробата да е изчислен така, че да открива 20 % (2) случаи на болестта с 95 % надеждност сред популацията от възприемчиви към болестта видове в този епидемиологично съответстващ географски район, ако не е била осъществена масова ваксинация; или

—

трябва да бъде планирано така, че пробите да бъдат представителни и съобразени със структурата на подлежащата на вземане на проби популация от възприемчиви към болестта видове в епидемиологично съответстващия географски район, като размерът на пробата да е изчислен така, че да открива 10 % (3) случаи на болестта с 95 % надеждност сред популацията от възприемчиви към болестта видове в този епидемиологично съответстващ географски район, ако е била осъществена масова ваксинация.

2. Минимални изисквания относно програмите за надзор над болестта син език, които се прилагат от държавите-членки извън зоните с ограничен достъп

Програмите за надзор над болестта син език имат за цел да откриват всяка възможна поява на вируса на болестта син език и да доказват липсата на този вирус в държава-членка, в която няма наличие на болестта син език, или в епидемиологично съответстващ географски район.

Програмите за надзор на болестта син език следва да се състоят най-малко от пасивно клинично наблюдение и активно лабораторно наблюдение, както е предвидено в точки 2.1 и 2.2.

2.1. Пасивното клинично наблюдение:

—

се състои от формална и надлежно документирана непрекъснато действаща система, целта на която е засичане и разследване на всяко съмнение, включително система за ранно предупреждение за докладване на съмненията. Собствениците или гледачите и ветеринарите са длъжни да докладват своевременно на компетентния орган всяко съмнение. Всички съмнения трябва да бъдат незабавно цялостно разследвани от компетентния орган, за да се потвърди или изключи всяка поява на болестта син език;

—	трябва да бъде специално засилено по време на сезона на активност на вектора в районите, които имат специфичен относително по-висок риск, въз основа на географски и епидемиологични данни;

—	трябва да гарантира, че кампаниите за информиране на обществеността се провеждат и имат за цел по-специално да дадат възможност на собствениците или гледачите и ветеринарите да разпознават клиничните признаци на болестта син език.

2.2. Активното лабораторно наблюдение се състои най-малко от едно серологично наблюдение с контролни животни, серологични/вирусологични проверки или целево наблюдение, основано на риска, или комбинация от тях, както е предвидено в точки 2.2.1, 2.2.2 и 2.2.3.

2.2.1. Серологично наблюдение с контролни животни:

—

серологичното наблюдение с контролни животни се състои от активно изпълнявана годишна програма за изследване на контролни животни, целта на която е да се открият доказателства за разпространението на вируса на болестта син език извън зоните с ограничен достъп. Специално внимание следва да бъде обърнато на зоните с висок риск, въз основа на географски и епидемиологични данни;

—	контролните животни се изследват най-малко веднъж месечно през периода на активност на съответния вектор, ако този период е известен. При липсата на тази информация контролните животни се изследват май-малко веднъж месечно по време на годината;

—	за целите на наблюдението и надзора над болестта син език минималният брой на контролните животни на референтна географска единица трябва да бъде представителен и достатъчен за откриване на месечно ниво на сероконверсия (4) от 2 % с 95 % надеждност във всяка референтна географска единица.

2.2.2. Серологичните/вирусологичните проверки:

—

се състоят най-малко от активно изпълнявана годишна програма за серологично/вирусологично изследване на възприемчиви към болестта популации от видове, като целта е откриване на доказателства за предаването на вируса на болестта син език извън зоните с ограничен достъп посредством произволно серологично и/или вирусологично изследване, осъществено във всички епидемиологично съответстващи географски райони и проведено през периода на годината, когато сероконверсията би могла да се открие най-лесно;

—

—	трябва да гарантира, че серопозитивните животни от ваксинирани или имунизирани популации не оказват влияние на серологичните проверки.

2.2.3. Целево наблюдение, основано на риска:

—	състои се от формална и надлежно документирана непрекъснато действаща система, целта на която е доказването на липсата на определени специфични серотипове на болестта син език;

—	трябва да бъде основано на съществени познания за местните рискови фактори; тези познания трябва да позволяват идентифициране на подлежаща на вземане на проби целева популация със специфичен относителен по-висок риск;

—

трябва да гарантира, че целевата стратегия за вземане на проби е съобразена с целевата популация, определена с относителен по-висок риск, като размерът на пробата е изчислен така, че да открива предвиденото разпространение на болестта (въз основа на известния риск на целевата популация) с 95 % надеждност сред целевата популация в този епидемиологично съответстващ географски район.

(1) Направена е оценка, че 20 % е нормалното годишно ниво на сероконверсия в определена заразена зона. Въпреки това разпространението на вируса в Общността основно се наблюдава в период от около шест месеца (от края на пролетта до средата на есента). Поради това 2 % представлява консервативна оценка за очакваното месечно ниво на сероконверсия.

(2) Направена е оценка, че 20 % е нормалното годишно ниво на сероконверсия в определена заразена зона. Въпреки това, ако съществуват доказателства, че годишното ниво на сероконверсия в епидемиологично съответстващия географски район е по-ниско от 20 %, размерът на пробата трябва да бъде изчислен така, че да открива по-ниското разпространение на случаите на болестта.

(3) Направена е оценка, че 10 % e нормалното годишно ниво на сероконверсия във ваксинирана зона. Въпреки това, ако съществуват доказателства, че годишното ниво на сероконверсия в епидемиологично съответстващия ваксиниран географски район е по-ниско от 10 %, размерът на пробата трябва да бъде изчислен така, че да открива по-ниското разпространение на случаите на болестта.

(4) Направена е оценка, че 20 % е нормалното годишно ниво на сероконверсия в определена заразена зона. Въпреки това разпространението на вируса в Общността основно се наблюдава в период от около шест месеца (от края на пролетта до средата на есента). Поради това 2 % представлява консервативна оценка за очакваното месечно ниво на сероконверсия.“

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/25

ДИРЕКТИВА 2008/95/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 22 октомври 2008 година

за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките

(кодифицирана версия)

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 95 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (2),

като имат предвид, че:

(1)	Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (3) е била изменяна (4). С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2)

В законодателството за марките, които се прилагаха в държавите-членки преди влизането в сила на Директива 89/104/ЕИО, имаше различия, които можеха да възпрепятстват свободното движение на стоки и свободата на предоставяне на услуги и да опорочат конкуренцията в общия пазар. Поради това с оглед гарантирането на правилното функциониране на вътрешния пазар беше необходимо законодателствата на държавите-членки да бъдат сближени.

(3)	Важно е да не се пренебрегват решенията и предимствата, които системата за марки на Общността може да предложи на предприятията, които желаят да придобият такива марки.

(4)	Не изглежда необходимо да се пристъпва към всеобхватно сближаване на законодателствата относно марките на държавите-членки. Ще бъде достатъчно сближаването да се ограничи до онези национални разпоредби, които най-пряко засягат функционирането на вътрешния пазар.

(5)	Директивата не следва да лишава държавите-членки от правото да продължат да защитават марките, придобити чрез използване, но следва да отчита съществуването им само във връзка с отношението между тях и марките, придобити чрез регистрация.

(6)

Държавите-членки също следва да останат свободни да установят разпоредби във връзка с производствата по регистрация, отмяна и недействителност на марките, придобити чрез регистрация. Те например могат да определят формата на производствата за регистрация и за недействителност на марка, да вземат решение дали в производството за регистрация или в производството за недействителност, или и в двете производства може да се прави позоваване на по-ранни права, и ако разрешат позоваване на по-ранни права в производството за регистрация, да предвидят производство за противопоставяне или производство за служебна експертиза, или и двете. Държавите-членки следва да останат свободни да определят последиците от отмяната или недействителността на марките.

(7)	Настоящата директива не следва да изключва възможността към марките да бъдат прилагани разпоредби на държавите-членки извън правото в областта на марките, например разпоредбите за нелоялна конкуренция, гражданска отговорност или защита на потребителите.

(8)

Постигането на целите, към които е насочено сближаването на законодателствата, изисква условията за придобиване и запазване на правата върху марка по принцип да бъдат идентични във всички държави-членки. За тази цел е необходимо да бъдат изброени примери за знаци, които могат да съставляват марка, при условие че тези знаци могат да послужат за разграничаване на стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия. Основанията за отказ или недействителност във връзка със самата марка, например липсата на всякакъв отличителен характер или конфликти между марката и по-ранни права, следва да бъдат изброени изчерпателно, дори и ако някои от тези основания са посочени като възможност в отделни държави-членки, които поради това могат да запазят или да въведат тези основания в своето законодателство. Държавите-членки следва да имат възможност да запазят или въведат в законодателството си основания за отказ или недействителност във връзка с условията за придобиване и запазване на правата върху марка, за които не съществуват разпоредби за сближаване, например относно критериите за предоставяне на марка и подновяване на марка, уредбата на таксите или при неспазване на процесуалните норми.

(9)

За да бъде намален общият брой на марките, регистрирани и защитени в Общността, а оттам и броят на конфликтите между тях, е важно да се изисква регистрираните марки да бъдат реално използвани, а ако не се използват, да подлежат на отмяна. Необходимо е да се предвиди, че дадена марка не може да бъде обявена за недействителна поради съществуването на неизползвана по-ранна марка, като държавите-членки остават свободни да прилагат същия принцип по отношение регистрацията на марки или да предвидят, че дадена марка не може да бъде успешно противопоставена в производство за нарушение, ако се установи, че в резултат на възражение марката може да бъде отменена. Във всички тези случаи държавите-членки следва да установят приложимите процесуални правила.

(10)

За да бъде улеснено свободното движение на стоки и услуги, е от основополагащо значение да се гарантира, че регистрираните марки се ползват с една и съща защита в правните системи на всички държави-членки. Това не следва да пречи на държавите-членки да предоставят разширена защита на марки, които се ползват с репутация.

(11)

Защитата, предоставена на регистрирана марка, чиято функция именно е да гарантира марката като обозначение за произход, следва да е абсолютна при идентичност между марката и знака и между стоките или услугите. Защитата следва да се прилага и в случай на сходство между марката и знака и между стоките или услугите. Необходимо е понятието за сходство да се тълкува във връзка с вероятността от объркване. Вероятността от объркване, чиято преценка зависи от множество елементи и особено от признаването на марката на пазара, от връзката, която може да се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство между марката и знака, и между обозначените стоки или услуги следва да съставлява конкретно условие за такава защита. Начините, по които се установява вероятността от объркване, и по-специално доказателствената тежест, следва да бъдат уредени от националните процесуални правила, които настоящата директива не следва да засяга.

(12)

С оглед на правната сигурност и без несправедливо ощетяване на интересите на притежателя на по-ранна марка, е необходимо да се предвиди, че последният вече не може да иска обявяване на недействителност, нито да се противопостави на използването на марка, по-късна от неговата собствена, чиято употреба съзнателно е търпял през достатъчно продължителен период, освен ако заявката за по-късната марка е подадена недобросъвестно.

(13)

Всички държави-членки на Общността са обвързани от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост. Необходимо е разпоредбите на настоящата директива изцяло да съответстват на тези на посочената конвенция. Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки, които произтичат от тази конвенция. При необходимост следва да се прилага член 307, втора алинея от Договора.

(14)	Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно срокa за транспониране в националното право на Директива 89/104/ЕИО, посочен в приложение I, част Б,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Приложно поле

Настоящата директива се прилага към всички марки за стоки или услуги, които подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация като индивидуална, колективна, гаранционна или сертификатна марка в отделна държава-членка, или които подлежат на регистрация или на заявяване за регистрация в Бюрото за индустриална собственост за Бенелюкс или на международна регистрация, която има действие в отделна държава-членка.

Член 2

Знаци, от които може да се състои марката

Марка може да се състои от всеки знак, който може да бъде представен графично, по-специално думи, включително лични имена, рисунки, букви, цифри, формата на стоката или на нейната опаковка, при условие че тези знаци са способни да отличават стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия.

Член 3

Основания за отказ или недействителност

1. Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:

а)	знаци, които не могат да съставляват марка;

б)	марки, които са лишени от отличителен характер;

в)

марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да послужат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или времето на производство на стоките или предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите;

г)	марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които са станали обичайни в говоримия език или в добросъвестната и трайно установена търговска практика;

д)

знаци, които се състоят изключително от:

i)	формата, която произтича от естеството на самите стоки; или

ii)	формата на стоките, която е нужна за постигане на технически резултат;

iii)	формата, която придава значителна стойност на стоките;

е)	марки, които противоречат на обществения ред или на добрите нрави;

ж)	марки, които могат да въведат в заблуждение обществото, например по отношение на естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;

з)	марки, които не са получили разрешение от компетентните органи и трябва да бъдат отказани или обезсилени в съответствие с член 6б от Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост, наричана по-долу „Парижка конвенция“.

2. Всяка държава-членка може да предвиди, че регистрацията на дадена марка се отказва или ако бъде регистрирана, се обявява за недействителна, ако и доколкото:

а)	използването на марката може да бъде забранено в съответствие със законодателството извън правото за марките на съответната държава-членка или на Общността;

б)	марката включва знак с особена символична стойност, по-специално религиозен символ;

в)	марката включва символи, емблеми или гербове, с изключение на посочените в член 6б от Парижката конвенция, и които представляват обществен интерес, освен ако компетентните органи са разрешили регистрацията ѝ в съответствие със законодателството на държавата-членка;

г)	заявката за регистрация на марката е подадена недобросъвестно от заявителя.

3. Не се отказва регистрация на марка, а регистрираната марка не се обявява за недействителна в съответствие с параграф 1, буква б), в) или г), ако преди датата на заявката за регистрация и след използването на марката тя е придобила отличителен характер. Наред с това всяка държава-членка може да предвиди, че настоящата разпоредба се прилага и когато отличителният характер е придобит след датата на заявката за регистрация или след датата на регистрацията.

4. Всяка държава-членка може да предвиди, че чрез дерогация от параграфи 1, 2 и 3 основанията за отказ или недействителност, които се прилагат в тази държава преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на Директива 89/104/ЕИО, се прилагат към марки, заявката за които е подадена преди тази дата.

Член 4

Други основания за отказ или недействителност при конфликти с по-ранни права

1. Марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, може да се обяви за недействителна:

а)	ако е идентична с по-ранна марка и стоките или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, са идентични със стоките или услугите, за които е защитена по-ранната марка;

б)	ако поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите, за които марките се отнасят, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване с по-ранната марка.

2. „По-ранни марки“ по смисъла на параграф 1 са:

а)

марки, чиято дата на заявка за регистрация, е по-ранна от датата на заявката за регистрация на марката, или съответно на приоритетите, претендирани по отношение на тези марки, и които марки принадлежат към следните категории:

i)	марки на Общността;

ii)	марки, регистрирани в държавата-членка, а за Белгия, Люксембург или Нидерландия — в Бюрото за индустриална собственост за Бенелюкс;

iii)	международно регистрирани марки, имащи действие в държавата-членка;

б)

марки на Общността, които основателно претендират предходност в съответствие с Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (5) по отношение на марка, по буква а), подточки ii) и iii), дори и когато по-късната марка е била обект на отказ от права или е с изтекъл срок на защита;

в)	заявки за марки по букви а) и б), ако те бъдат регистрирани;

г)	марки, които към датата на подаване на заявка за регистрация, или съответно на приоритета, претендиран по отношение заявката за регистрация на марка, са общоизвестни в държавата-членка по смисъла, в който понятието „всеобщо известна“ е използвано в член 6 второ от Парижката конвенция.

3. Марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, може да бъде обявена за недействителна, ако е идентична или сходна с по-ранна марка на Общността по смисъла на параграф 2 и е предназначена да бъде регистрирана или е била регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни на тези, за които е регистрирана по-ранната марка на Общността, ако по-ранната марка на Общността се ползва с репутация в Общността и ако използването без основание на по-късната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на по-ранната марка или би ги увредило.

4. Всяка държава-членка допълнително може да предвиди марката да не бъде регистрирана, а ако е регистрирана, може да бъде обявена за недействителна, когато и доколкото:

а)

марката е идентична или сходна с по-ранна национална марка по смисъла на параграф 2 и е предназначена да бъде или е била регистрирана за стоки или услуги, които не са сходни с тези, за които е регистрирана по-ранната марка, ако по-ранната марка се ползва с репутация в съответната държава-членка и ако използването без основание на по-късната марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марка или би ги увредило;

б)

права върху нерегистрирана марка или друг знак, използван в търговската дейност, са придобити преди датата на заявяване за регистрация на последващата марка или съответно преди приоритетната дата, претендирана за заявката за регистрация на последващата марка, и тази нерегистрирана марка или друг знак предоставят на притежателя си право да забрани използването на по-късната марка;

в)

използването на марката може да бъде забранено на основание на по-ранно право, различно от правата по параграф 2 и по буква б), и по-специално:

i)	право на име;

ii)	право на изображение;

iii)	авторско право;

iv)	право на индустриална собственост;

г)	марката е идентична или сходна с по-ранна колективна марка, предоставяща право, което е прекратено в срок от максимум три години преди заявката;

д)	марката е идентична или сходна с по-ранна гаранционна или сертификатна марка, предоставящи право, което е прекратено в срок, предхождащ подаването на заявката, и чиято продължителност се определя от държавата-членка;

е)

марката е идентична или сходна с по-ранна марка, която е регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги и предоставя право, което е прекратено поради неподновяване в срок от максимум две години преди подаването на заявката, освен ако притежателят на по-ранната марка е дал съгласието си за регистрация на по-късната марка или не е използвал своята марка;

ж)	марката може да бъде объркана с марка, която е била използвана в чужбина към датата на подаване на заявката и все още се използва там, при условие че към датата на заявката заявителят е действал недобросъвестно.

5. При определени обстоятелства държавите-членки могат да разрешат регистрацията да не се отказва или марката да не се обявява за недействителна, ако притежателят на по-ранната марка или друго по-ранно право се съгласи с регистрацията на по-късната марка.

6. Всяка държава-членка може да предвиди, че чрез дерогация от параграфи 1—5 основанията за отказ или за недействителност на регистрация, които съществуват в тази държава преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на Директива 89/104/ЕИО, се прилагат към марки, заявката за които е подадена преди тази дата.

Член 5

Права, предоставени от марката

1. Регистрираната марка предоставя на притежателя изключителни права. Притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие:

а)	всеки знак, идентичен с марката, за стоки или услуги, идентични с тези, за които марката е регистрирана;

б)

всеки знак, при който поради идентичността или сходството му с марката и поради идентичността или сходството на стоките или услугите, защитени от марката и от знака, съществува вероятност от объркване на част от обществото; вероятността от объркване включва вероятност от свързване на знака с марката.

2. Всяка държава-членка може да предвиди, че притежателят има право да забрани на всяко трето лице да използва в търговската дейност без негово съгласие всеки знак, който е идентичен или сходен с марката, за стоки или услуги, които не са сходни със стоките или услугите, за които е регистрирана марката, ако последната се ползва с репутация в държавата-членка и ако използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката или би ги увредило.

3. Ако условията по параграфи 1 и 2 с изпълнени, може да бъде забранено и:

а)	поставянето на знака върху стоки или тяхната опаковка;

б)	предлагането на стоки, пускането им на пазара или складирането им за тези цели с този знак, или предлагането или предоставянето на услуги с този знак;

в)	вносът и износът на стоки с този знак;

г)	използването на знака в търговски книжа и в рекламна дейност.

4. Ако според правото на държавата-членка използването на знака при условията на параграф 1, буква б) или параграф 2 не може да бъде забранено преди датата на влизане в сила на разпоредбите за въвеждане на Директива 89/104/ЕИО в съответната държава-членка, правата, предоставени от марката, не могат да бъдат противопоставени за преустановяване използването на този знак.

5. Параграфи 1—4 не засягат разпоредбите, приложими в държава-членка, отнасящи се до защитата срещу използването на знак за цели, различни от тези за отличаване на стоки или услуги, когато използването без основание на този знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на марката или би ги увредило.

Член 6

Ограничаване на действието на марката

1. Марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност:

а)	собственото си име или адрес;

б)	указания за вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето на производство на стоките или на предоставяне на услугите, или други характеристики на стоките или услугите;

в)	марката, когато е необходимо да се посочи предназначението на продукт или услуга, по-специално като принадлежности или резервни части;

при условие че използването се извършва в съответствие с честната производствена или търговска практика.

2. Марката не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност по-ранно право, което важи само по отношение на конкретен район, доколкото това право е признато от законите на съответната държава-членка и в границите на територията, за която е признато.

Член 7

Изчерпване на правата, предоставени от марка

1. Марката не дава право на притежателя да забрани използването ѝ във връзка със стоки, които са пуснати на пазара в Общността с тази марка от самия притежател или с негово съгласие.

2. Параграф 1 не се прилага, когато притежателят има основателни причини да се противопостави на последващи продажби на стоките, особено когато тяхното състояние е променено или влошено след пускането им на пазара.

Член 8

Лицензия

1. Марката може да бъде предмет на лицензия за някои или за всички стоки или услуги, за които е регистрирана, както и за цялата територия на съответната държава-членка или за част от нея. Лицензията може да бъде изключителна или неизключителна.

2. Притежателят на марка може да противопостави правата, предоставени от тази марка, срещу лицензополучател, който наруши разпоредби на лицензионния договор по отношение на:

а)

срока;

б)	вида, в който марката може да се използва съгласно регистрацията;

в)	обхвата на стоките или услугите, за които е предоставена лицензията;

г)	територията, на която марката може да се поставя; или

д)	качеството на произведените стоки или на услугите, предоставени от лицензополучателя.

Член 9

Ограничения в резултат на бездействие

1. Когато в една държава-членка притежателят на по-ранна марка по смисъла на член 4, параграф 2 в продължение на пет последователни години е търпял използването на по-късна марка, регистрирана в тази държава-членка, като е знаел за това използване, той няма право да поиска обявяване на по-късната марка за недействителна на основата на по-ранната марка, нито да се противопостави на използването на по-късната марка по отношение на стоките или услугите, за които е използвана тази марка, освен ако заявката за регистриране на по-късната марка е подадена недобросъвестно.

2. Всяка държава-членка може да предвиди, че параграф 1 се прилага по отношение на притежателя на по-ранна марка по смисъла на член 4, параграф 4, буква а) или на друго по-ранно право по смисъла на член 4, параграф 4, буква б) или в).

3. В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, притежателят на по-късно регистрираната марка няма право да възрази срещу използването на по-ранното право, дори и ако това право вече не може да се противопостави на по-късната марка.

Член 10

Използване на марките

1. Когато в срок от пет години от датата на приключване на производството за регистрация притежателят не е започнал реално да използва марката в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които тя е регистрирана, или ако използването ѝ е било преустановено за непрекъснат период от пет години, към марката се прилагат санкциите, предвидени в настоящата директива, освен ако съществува основателна причина за неизползването.

Използване по смисъла на първата алинея е и:

а)	използването на марката във вид, различен по отношение на елементи, които не променят отличителния характер на марката в сравнение с вида, в който тя е регистрирана;

б)	поставянето на марката върху стоки или тяхната опаковка в съответната държава-членка единствено с цел износ.

2. Използването на марката със съгласието на притежателя или от всяко лице, което има право да използва колективна, гаранционна или сертификатна марка, се счита за използване от притежателя.

3. По отношение на марките, регистрирани преди датата на влизане в сила в съответната държава-членка на разпоредбите за въвеждане на Директива 89/104/ЕИО:

а)	ако разпоредбата, която е в сила преди тази дата, предвижда санкции за неизползването на марката през определен непрекъснат период, петгодишният срок по параграф 1, първа алинея се счита за започнал да тече от същия момент, както всеки период на неизползване, който вече тече към тази дата;

б)	ако преди тази дата не съществува разпоредба за неизползване, петгодишните срокове по параграф 1, първа алинея започват да текат най-рано от тази дата.

Член 11

Санкции за неизползването на марка в съдебно или административно производство

1. Марката не може да бъде обявена за недействителна поради съществуването на по-ранна конфликтна марка, ако последната не отговаря на изискванията за използване, установени съответно в член 10, параграфи 1 и 2 или в член 10, параграф 3.

2. Всяка държава-членка може да предвиди, че регистрацията на марка не се отказва поради съществуването на по-ранна конфликтна марка, ако последната не отговаря на изискванията за използване, установени съответно в член 10, параграфи 1 и 2 или в член 10, параграф 3.

3. Без да се засяга приложението на член 12, при подаване на насрещно искане за отмяна всяка държава-членка може да предвиди, че марката не може да бъде успешно противопоставена в производство за нарушение, ако се установи в резултат на възражение, че марката може да бъде отменена съгласно член 12, параграф 1.

4. Ако по-ранната марка е използвана само за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, за целите на прилагане на параграфи 1, 2 и 3, се счита, че тя е регистрирана само за тази част от стоките или услугите.

Член 12

Основания за отмяна

1. Марката може да бъде отменена, ако през непрекъснат период от пет години тя не е била реално използвана в държавата-членка във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, и не съществуват основателни причини за неизползването.

Въпреки това никое лице не може да претендира, че правата на притежателя върху марката следва да бъдат отменени, ако през интервала между изтичането на този период и подаването на искането за отмяна, реалното използване на марката е започнато или възобновено.

Започването или възобновяване на използването в трите месеца предхождащи подаването на искането за отмяна и най-рано при изтичането на непрекъснат период на неизползване от пет години, не се взема предвид, когато подготовката за започването или възобновяването е извършена, след като притежателят е узнал, че може да бъде подадено искане за отмяна.

2. Без да се засяга параграф 1, марката подлежи на отмяна когато след датата, на която е регистрирана:

а)	вследствие на действията или бездействието на притежателя, марката се е превърнала в обичайно търговско наименование на стока или услуга, за които е регистрирана;

б)	вследствие на използването ѝ от притежателя на марката или с негово съгласие за стоките или услугите за които е регистрирана, тя може да въведе обществото в заблуждение, по-специално по отношение на естеството, качеството или географския произход на тези стоки или услуги.

Член 13

Основания за отказ, отмяна или недействителност по отношение на някои от стоките или услугите

Когато съществуват основания за отказ на регистрация или за отмяна или недействителност на марка само по отношение на някои от стоките или услугите, за които марката е заявена или регистрирана, отказът на регистрация, отмяната или недействителността засягат само тези стоки или услуги.

Член 14

А posteriori установяване на недействителност или отмяна на марка

Когато се претендира предходност за марка на Общността, която е била обект на отказ от права или е с изтекъл срок на защита, недействителността или отмяната на по-ранната марка може да бъде установена а posteriori.

Член 15

Особени разпоредби по отношение на колективните, гаранционните и сертификатните марки

1. Без да се засягат разпоредбите на член 4, държавите-членки, чието законодателство разрешава регистрирането на колективни, гаранционни или сертификатни марки, могат да предвидят, че такива марки не се регистрират или се отменят или обявяват за недействителни на основания, допълнителни на тези, посочени в членове 3 и 12, когато функцията на тези марки налага това.

2. Чрез дерогация от член 3, параграф 1, буква в), държавите-членки могат да предвидят, че знаците или означенията, които в търговската дейност могат да служат за означаване на географския произход на стоките или услугите, могат да бъдат колективни, гаранционни или сертификатни марки. Такава марка не дава право на притежателя да забрани на трето лице да използва в търговската дейност такива знаци или означения, при условие че то ги използва в съответствие с честната производствена или търговска практика; в частност такава марка не може да бъде противопоставена на трето лице, което има право да използва географско наименование.

Член 16

Съобщаване

Държавите-членки съобщават на Комисията текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, приети в областта, уредена с настоящата директива.

Член 17

Отмяна

Директива 89/104/ЕИО, изменена с решението, посочено в приложение I, част A, се отменя, без да се засягат задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране на тази директива в националното право, посочени в приложение I, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II.

Член 18

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 19

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Страсбург на 22 октомври 2008 година.

За Европейския парламент

Председател

H.-G. PÖTTERING

За Съвета

Председател

J.-P. JOUYET

(1) ОВ C 161, 13.7.2007 г., стр. 44.

(2) Становище на Европейския парламент от 19 юни 2007 г. (ОВ C 146 Е, 12.6.2008 г., стр. 76) и Решение на Съвета от 25 септември 2008 г.

(3) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 1.

(4) Вж. приложение I, част А.

(5) ОВ L 11, 14.1.1994 г., стр. 1.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ЧАСТ A

Отменена директива и нейните изменения

(посочени в член 17)

Директива 89/104/ЕИО на Съвета	(ОВ L 40, 11.2.1989 г., стp. 1)
Решение 92/10/ЕИО на Съвета	(ОВ L 6, 11.1.1992 г., стp. 35)

ЧАСТ Б

Срок за транспониране в националното право

(посочен в член 17)

Директива	Срок за транспониране
89/104/ЕИО	31 декември 1992 г.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Таблица на съответствието

Директива 89/104/ЕИО	Настояща директива
Член 1	Член 1
Член 2	Член 2
Член 3, параграф 1, букви a)—г)	Член 3, параграф 1, букви a)—г)
Член 3, параграф 1, буква д), уводна част	Член 3, параграф 1, буква д), уводна част
Член 3, параграф 1, буква д), първо тире	Член 3, параграф 1, буква д), подточка i)
Член 3, параграф 1, буква д), второ тире	Член 3, параграф 1, буква д), подточка ii)
Член 3, параграф 1, буква д), трето тире	Член 3, параграф 1, буква д), подточка iii)
Член 3, параграф 1, букви е), ж) и з)	Член 3, параграф 1, букви е), ж) и з)
Член 3, параграфи 2, 3 и 4	Член 3, параграфи 2, 3 и 4
Член 4	Член 4
Член 5	Член 5
Член 6	Член 6
Член 7	Член 7
Член 8	Член 8
Член 9	Член 9
Член 10, параграф 1	Член 10, параграф 1, първа алинея
Член 10, параграф 2	Член 10, параграф 1, втора алинея
Член 10, параграф 3	Член 10, параграф 2
Член 10, параграф 4	Член 10, параграф 3
Член 11	Член 11
Член 12, параграф 1, първо изречение	Член 12, параграф 1, първа алинея
Член 12, параграф 1, второ изречение	Член 12, параграф 1, втора алинея
Член 12, параграф 1, трето изречение	Член 12, параграф 1, трета алинея
Член 12, параграф 2	Член 12, параграф 2
Член 13	Член 13
Член 14	Член 14
Член 15	Член 15
Член 16, параграфи 1 и 2	—
Член 16, параграф 3	Член 16
—	Член 17
—	Член 18
Член 17	Член 19
—	Приложение I
—	Приложение II

II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително

Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/36

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 29 октомври 2008 година

за разрешаване пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета

(нотифицирано под номер C(2008) 6204)

(само текстът на немски език е автентичен)

(текст от значение за ЕИП)

(2008/837/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи (1), и по-специално член 7, параграф 3 и член 19, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)	На 3 март 2005 г. Bayer CropScience AG подаде до компетентния орган на Нидерландия, в съответствие с членове 5 и 17 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, заявление за пускане на пазара на храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от памук LLCotton25 („заявлението“).

(2)

Заявлението също така обхваща пускането на пазара на други продукти, съдържащи или състоящи се от памук LLCotton25 за същата употреба, както всеки друг вид памук, с изключение на отглеждането. Следователно, в съответствие с разпоредбите на член 5, параграф 5 и член 17, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, заявлението включва данните и информацията, изисквани от приложения III и IV към Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета (2) и информация и заключения относно оценката на риска, извършена в съответствие с принципите, посочени в приложение II към Директива 2001/18/ЕО.

(3)

На 16 април 2007 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) даде положително становище в съответствие с членове 6 и 18 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 и стигна до заключението, че е малко вероятно пускането на пазара на продуктите, съдържащи, състоящи се или произведени от памук LLCotton25 така, както са описани в заявлението („продуктите“), да има неблагоприятно въздействие върху здравето на човека или на животните или върху околната среда, в рамките на предвидените употреби (3). В становището си ЕОБХ взе предвид всички специфични въпроси и притеснения, изразени от държавите-членки в контекста на консултацията с националните компетентни органи, както е предвидено в член 6, параграф 4 и член 18, параграф 4 от посочения регламент.

(4)

По-конкретно, ЕОБХ заключи, че съпоставителният анализ на състава и агрономическите анализи показват, че памук LLCotton25 по същество отговаря на негенетично модифицирания си еквивалент и следователно няма необходимост от допълнителни изследвания за безвредност с лабораторни животни (напр. 90-дневно изследване за токсичност върху плъхове).

(5)

В становището си ЕОБХ също така стигна до заключението, че планът за мониторинг на околната среда, представляващ общ план за наблюдение, представен от заявителя, е в съответствие с предвидената употреба на продуктите. Въпреки това, предвид физичните характеристики на семената на памука и начините на превозване, ЕОБХ препоръча, в рамките на процедурите по общо наблюдение, въвеждане на конкретни мерки за активен мониторинг на местата, където се среща див памук, в районите, в които е възможно разпиляване на семена.

(6)	Планът за мониторинг, представен от заявителя, бе променен, за да се приведе в съответствие с тази препоръка на ЕОБХ.

(7)	Предвид посочените съображения следва да се предостави разрешение за продуктите.

(8)	За всеки ГМО следва да се посочи единен идентификатор, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 65/2004 на Комисията от 14 януари 2004 г. за създаване на система за разработване и оценка на единните идентификатори за генетично модифицирани организми (4).

(9)

Според становището на ЕОБХ не са необходими специфични изисквания за етикетиране, различни от тези, предвидени в член 13, параграф 1 и член 25, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 за храни, хранителни съставки и фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от памук LLCotton25. Все пак, за да се гарантира употребата на продуктите в рамките на разрешението, предвидено в настоящото решение, етикетирането на фуражите, съдържащи или състоящи се от ГМО и други продукти, различни от храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от ГМО, за които се изисква разрешение, следва да бъде придружено от ясно обозначение, че въпросните продукти не трябва да бъдат използвани за отглеждане.

(10)

Аналогично, становището на ЕОБХ не оправдава налагането на специфични условия и ограничения за пускането на пазара и/или специфични условия или ограничения за употребата и обработването, включително изисквания за мониторинг след пускане на пазара или специфични условия за защита на определени екосистеми/околна среда и/или географски райони, както е предвидено в член 6, параграф 5, буква д) и член 18, параграф 5, буква д) от Регламент (ЕО) № 1829/2003.

(11)	Цялата необходима информация относно разрешаването на продуктите следва да бъде вписана в регистъра на Общността за генетично модифицирани храни и фуражи, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1829/2003.

(12)

В член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 година относно проследяването и етикетирането на генетично модифицирани организми и проследяването на храни и фуражи от генетично модифицирани продукти и за изменение на Директива 2001/18/ЕО (5) се определят изисквания за етикетиране за продукти, съдържащи или състоящи се от ГМО.

(13)

Настоящото решение трябва да бъде нотифицирано от Клиринговата къща по биобезопасност на страните по Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологично разнообразие съгласно член 9, параграф 1 и член 15, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕО) № 1946/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 г. относно трансграничното придвижване на генетично модифицирани организми (6).

(14)

Постоянният комитет по хранителната верига и здравето на животните не предостави становище в рамките на срока, определен от неговия председател. Следователно, в съответствие с член 5 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета (7) на 30 април 2008 г. Комисията представи предложение пред Съвета, изисквайки от него да се произнесе в рамките на три месеца.

(15)	Въпреки това Съветът не се произнесе в рамките на изискания срок. Понастоящем следва да се приеме решение от Комисията,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Генетично модифициран организъм и единен идентификатор

На генетично модифицирания памук (Gossypium hirsutum) LLCotton25, посочен в буква б) от приложението към настоящото решение, се дава единният идентификатор ACS-GHØØ1-3, както е предвидено в Регламент (ЕО) № 65/2004.

Член 2

Разрешение

Следните продукти са разрешени за целите на член 4, параграф 2 и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1829/2003, в съответствие с условията, определени в настоящото решение:

а)	храни и хранителни съставки съдържащи, състоящи се или произведени от памук ACS-GHØØ1-3;

б)	фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от памук ACS-GHØØ1-3;

в)	продукти, различни от храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от памук ACS-GHØØ1-3 за същата употреба, както всеки друг вид памук, с изключение на отглеждането.

Член 3

Етикетиране

1. За целите на изискванията за етикетиране, установени в член 13, параграф 1 и член 25, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 и в член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003, „името на организма“ е „памук“.

2. Надписът „не е предназначено за отглеждане“ се вижда на етикета и в документите, придружаващи продуктите, съдържащи или състоящи се от памук ACS-GHØØ1-3, посочени в член 2, букви б) и в).

Член 4

Мониторинг на въздействията върху околната среда

1. Титулярят на разрешението гарантира изготвянето и изпълнението на плана за мониторинг на въздействията върху околната среда, както е определено в буква з) от приложението.

2. Титулярят на разрешението предоставя на Комисията годишни доклади относно изпълнението и резултатите от дейностите, посочени в мониторинговите дейности.

Член 5

Регистър на Общността

Информацията в приложението към настоящото решение се вписва в регистъра на Общността за генетично модифицирани храни и фуражи, както е предвидено в член 28 от Регламент (ЕО) № 1829/2003.

Член 6

Титуляр на разрешението

Титуляр на разрешението е Bayer Cropscience AG.

Член 7

Валидност

Настоящото решение се прилага за срок от 10 години от датата на неговото нотифициране.

Член 8

Адресат

Адресат на настоящото решение е Bayer CropScience AG, Alfred-Nobel-Straße 50, D-40789 Monheim am Rhein, Германия.

Съставено в Брюксел на 29 октомври 2008 година.

За Комисията

Androulla VASSILIOU

Член на Комисията

(1) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.

(2) ОВ L 106, 17.4.2001 г., стр. 1.

(3) http://www.efsa.europa.eu/EFSA/efsa_locale-1178620753816_1178620785856.htm

(4) ОВ L 10, 16.1.2004 г., стр. 5.

(5) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 24.

(6) ОВ L 287, 5.11.2003 г., стр. 1.

(7) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ

а) Заявител и титуляр на разрешението:

Име	:	Bayer CropScience AG
Адрес	:	Alfred-Nobel-Strasse 50, D-40789 Monheim am Rhein - Germany.

б) Обозначение и спецификация на продуктите:

1. Храни и хранителни съставки, съдържащи, състоящи се или произведени от памук ACS-GHØØ1-3.

2. Фуражи, съдържащи, състоящи се или произведени от памук ACS-GHØØ1-3.

3. Продукти, различни от храни и фуражи, съдържащи или състоящи се от памук ACS-GHØØ1-3 за същата употреба, както всеки друг вид памук, с изключение на отглеждането.

Генетично модифицираният памук ACS-GHØØ1-3, както е описан в заявлението, експресира протеина PAT, придаващ поносимост към хербицида амониев глуфосинат.

в) Етикетиране:

1. За целите на специфичните изисквания за етикетиране, установени в член 13, параграф 1 и член 25, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 и в член 4, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 1830/2003, „името на организма“ е „памук“.

г) Метод на откриване:

—	Метод в реално време, присъщ на явлението, основаващ се на полимеразно-верижната реакция (PCR) за количественото определяне на памук ACS-GHØØ1-3.

—	Утвърден върху семената от референтната лаборатория на Общността, създадена по силата на Регламент (ЕО) № 1829/2003, публикуван на следния адрес: http://gmo-crl.jrc.it/statusofdoss.htm

—	Референтни материали: AOCS 0306-A и AOCS 0306-E, достъпни посредством American Oil Chemists Society на следния адрес: http://www.aocs.org/tech/crm/bayer_cotton.cfm

д) Единен идентификатор:

ACS-GHØØ1-3

е) Информация, изисквана съгласно разпоредбите на приложение II към Протокола от Картахена по биологична безопасност към Конвенцията за биологично разнообразие:

Клирингова къща по биобезопасност, регистрационен номер: вж. [попълва се при нотификацията]

ж) Условия или ограничения за пускането на пазара, употребата или търговията на продуктите:

Не се изисква.

з) План за мониторинг:

План за мониторинг на въздействията върху околната среда, съобразен с приложение VII към Директива 2001/18/ЕО

[Връзка: план, публикуван в Интернет]

и) Изисквания за мониторинг след пускане на пазара относно употребата на храни за човешка консумация:

Не се изисква.

Забележка: Възможно е в бъдеще да се наложат изменения на връзките за достъп до необходимите документи. Тези изменения ще бъдат общодостъпни чрез актуализиране на регистъра на Общността за генетично модифицираните храни и фуражи.

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/40

РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 3 ноември 2008 година

относно превантивна ваксинация срещу нископатогенна инфлуенца по птиците при зеленоглавите патици в Португалия и някои мерки, ограничаващи движението на такива домашни птици и техни продукти

(нотифицирано под номер C(2008) 6348)

(само текстът на португалски език е автентичен)

(2008/838/ЕО)

КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност,

като взе предвид Директива 2005/94/ЕО на Съвета от 20 декември 2005 г. относно мерки на Общността за борба с инфлуенцата по птиците и за отмяна на Директива 92/40/ЕИО (1), и по-специално член 57, параграф 2 от нея,

като има предвид, че:

(1)	Директива 2005/94/ЕО определя някои превантивни мерки, свързани с наблюдението и ранното откриване на инфлуенцата по птиците, и с увеличаване на степента на осведоменост и подготвеност от страна на компетентните органи и на фермерската общност за рисковете от тази болест.

(2)	От септември 2007 г. се появиха огнища на нископатогенна инфлуенца по птиците в някои птицевъдни стопанства в централната западна част на Португалия, и по-специално в стопанства, отглеждащи птици, предназначени за възстановяване на запаси от дивеч.

(3)	Португалия предприе мерки в съответствие с Директива 2005/94/ЕО за контрол над разпространението на тази болест.

(4)

В оценка на риска, проведена от Португалия, беше определено, че стопанства, отглеждащи зеленоглави патици (Anas platyrhynchos), предназначени за възстановяване на запасите от дивеч („зеленоглави патици“), може да представляват значителна и непосредствена заплаха за разпространяване на инфлуенцата по птиците в Португалия или в други държави-членки. Поради това Португалия реши да въведе спешна ваксинация с цел да ограничи огнището.

(5)

С Решение 2008/285/ЕО на Комисията (2) беше одобрен планът за спешна ваксинация, внесен от Португалия. Със същото решение бяха определени и някои мерки, които да се прилагат в стопанство, в което се отглеждат ваксинирани зеленоглави патици, както и за птицевъдни стопанства, в които не е проведена ваксинация, включително ограничения в движението на ваксинирани зеленоглави патици, на техни яйца за люпене и на зеленоглави патици, излюпени от такива яйца, в съответствие с одобрения план за ваксинация.

(6)	Изпълнението на плана за приложената от Португалия спешна ваксинация приключи на 31 юли 2008 г.

(7)	В съответствие с член 8 от Решение 2008/285/ЕО Португалия внесе доклад за изпълнението на плана за спешна ваксинация и докладва пред Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

(8)	Въз основа на информацията, предоставена от Португалия, изглежда, че огнището е било ограничено успешно.

(9)

Въз основа на допълнителна оценка на риска Португалия счита, че в стопанството ценните зеленоглави патици за разплод все още са изложени на потенциалния риск от заразяване с инфлуенца по птиците, по-специално посредством възможен непряк контакт с диви птици. Поради това Португалия реши да продължи като дългосрочна мярка с ваксинацията против инфлуенца по птиците, като изпълнява план за превантивна ваксинация в рисковото стопанство в района на Lisboa e Vale do Tejo, Ribatejo Norte, Vila Nova da Barquinha, което отглежда такива зеленоглави патици.

(10)	С писмо от 10 септември 2008 г. Португалия внесе план за превантивна ваксинация за одобрение от Комисията.

(11)	Съгласно този план за превантивна ваксинация Португалия възнамерява да въведе превантивна ваксинация, която да се прилага до 31 юли 2009 г.

(12)

В научните си становища относно използването на ваксинация за контролиране на инфлуенцата по птиците, издадени от Европейския орган за безопасност на храните през 2005 г. (3), 2007 г. (4) и 2008 г. (5), експертната група по здравето на животните и хуманното отношение към тях заяви, че спешната и превантивна ваксинация против инфлуенца по птиците е ценно средство в допълнение към мерките за контрол над тази болест.

(13)

Освен това Комисията проучи плана за превантивна ваксинация, внесен от Португалия, и е удовлетворена, че той съответства на съответното общносттно законодателство. С оглед на епидемиологичната обстановка по отношение на нископатогенната инфлуенца по птиците в Португалия, видът на стопанството, което трябва да се ваксинира и ограниченият обхват на плана за ваксинация, е целесъобразно този план за превантивна ваксинация да бъде одобрен. Изпълнението на този план за превантивна ваксинация ще донесе също допълнителен практически опит и знания за ефикасността на ваксината при зеленоглавите патици.

(14)

За целите на плана за превантивна ваксинация, който ще се изпълнява от Португалия, следва да се използват само ваксини, чиято употреба е разрешена в съответствие или с Директива № 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. относно кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти (6), или с Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (7).

(15)	Освен това, в стопанството, в което се отглеждат ваксинираните зеленоглави патици, и в птицевъдните стопанства, в които не е проведена ваксинация, следва да се извършват наблюдение и лабораторни изследвания съгласно плана за превантивна ваксинация.

(16)

Също така е целесъобразно да се въведат някои ограничения за движението на ваксинираните зеленоглави патици, техните яйца за люпене и на зеленоглавите патици с произход от ваксинирани птици съгласно плана за превантивна ваксинация. Предвид малкия брой зеленоглави патици в стопанството, където ще се проведе превантивната ваксинация, както и от съображения, свързани с логистика и проследяване, ваксинираните птици не следва да бъдат местени от това стопанство.

(17)

Във връзка с търговията с домашни птици, предназначени за възстановяване на запаси от дивеч, в Португалия бяха взети допълнителни мерки в изпълнение на Решение 2006/605/ЕО на Комисията от 6 септември 2006 г. относно определени защитни мерки по отношение на търговията в Общността с домашни птици, предназначени за възстановяване на запасите от дивеч (8).

(18)

За да бъде намалено икономическото въздействие върху засегнатото стопанство, следва да бъдат предвидени някои изключения от ограниченията за движението на зеленоглавите патици с произход от ваксинирани зеленоглави патици, тъй като такова движение не представлява специфичен риск от разпространение на болестта и при положение, че са проведени мерките за официално наблюдение и са спазени специалните ветеринарно-санитарни изисквания за търговия в Общността.

(19)	Планът за превантивна ваксинация следва да се одобри, така че да може да бъде изпълнен до 31 юли 2009 г.

(20)	Решение 2008/285/ЕО следва да бъде отменено, тъй като след 31 юли 2008 г. е станало излишно.

(21)	Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Предмет и обхват

1. С настоящото решение се установяват някои мерки, които трябва да се приложат в Португалия, където се провежда превантивна ваксинация на зеленоглави патици (Anas platyrhynchos), предназначени за възстановяване на запаси от дивеч („зеленоглави патици“), в стопанство, което е изложено на риск от инфлуенца по птиците. Тези мерки включват някои ограничения за движението в Португалия, и изпращането от Португалия на ваксинираните зеленоглави патици, техните яйца за люпене и излюпените от тях зеленоглави патици.

2. Настоящото решение се прилага без да се засягат защитните мерки, които ще бъдат предприети от Португалия в съответствие с Директива 2005/94/ЕО и с Решение 2006/605/ЕО.

Член 2

Одобряване на плана за превантивна ваксинация

1. Планът за превантивна ваксинация против нископатогенна инфлуенца по птиците в Португалия, внесен от Португалия в Комисията на 10 септември 2008 г., който да се изпълни до 31 юли 2009 г. в стопанство в района на Lisboa e Vale do Tejo, Ribatejo Norte, Vila Nova da Barquinha („планът за превантивна ваксинация“) е одобрен.

2. Комисията публикува плана за превантивна ваксинация.

Член 3

Условия за осъществяване на плана за превантивна ваксинация

1. Португалия гарантира, че зеленоглавите патици ще се ваксинират в съответствие с плана за превантивна ваксинация с бивалентна инактивирана хетероложна ваксина, съдържаща както подтип H5, така и подтип H7 на инфлуенца по птиците, чиято употреба е разрешена от тази държава-членка в съответствие с Директива 2001/82/ЕО или с Регламент (ЕО) № 726/2004.

2. Португалия гарантира, че се извършват наблюдение и лабораторни изследвания в стопанството, отглеждащо ваксинираните зеленоглави патици, и в птицевъдните стопанства, в които не е проведена ваксинация, както е посочено в плана за превантивна ваксинация.

3. Португалия гарантира, че планът за превантивна ваксинация се изпълнява ефикасно.

Член 4

Маркиране на ваксинирани зеленоглави патици и ограничения относно тяхното движение, изпращане и унищожаване

Компетентният орган гарантира, че ваксинираните зеленоглави патици в стопанството, посочено в член 2, параграф 1:

а)	са маркирани индивидуално;

б)	не се местят в други птицевъдни стопанства в Португалия или изпращат в други държави-членки.

След края на репродуктивния им период такива патици се умъртвяват хуманно в стопанството, посочено в член 2, параграф 1, а труповете им се премахват по безопасен начин.

Член 5

Ограничения за движението и изпращането на яйца за люпене, произхождащи от стопанството, посочено в член 2, параграф 1

Компетентният орган гарантира, че яйца за люпене, произхождащи от зеленоглави патици, в стопанството, посочено в член 2, параграф 1, могат да бъдат преместени само в люпилня в Португалия и не могат да бъдат изпращани в други държави-членки.

Член 6

Ограничения за движението и изпращането на зеленоглави патици с произход от ваксинирани зеленоглави патици

1. Компетентният орган гарантира, че зеленоглави патици с произход от ваксинирани зеленоглави патици след излюпването могат да бъдат преместени само в стопанство, разположено в зона, установена в Португалия, около стопанството, посочено в член 2, параграф 1, както това е определено в плана за превантивна ваксинация.

2. Чрез дерогация от параграф 1 и при условие че зеленоглавите патици с произход от ваксинирани зеленоглави патици са на възраст повече от четири месеца, те могат да бъдат:

а)	пускани на свобода в природата в Португалия; или

б)

изпращани в други държави-членки, при условие че:

i)	резултатите от наблюдението и лабораторните изследвания, както са определени в плана за превантивна ваксинация, са благоприятни; и

ii)	условията за изпращане на домашни птици, предназначени за възстановяване на запаси от дивеч, установени в Решение 2006/605/ЕО, са спазени.

Член 7

Здравно сертифициране за търговия в Общността със зеленоглави патици, с произход от ваксинирани зеленоглави патици

Португалия гарантира, че здравните сертификати за търговия в Общността с домашни птици, предназначени за възстановяване на запаси от дивеч, посочени в член 6, параграф 2, буква б), съдържат следното изречение:

„Ветеринарно-санитарните условия на тази пратка са в съответствие с Решение 2008/838/ЕО (9).

Член 8

Доклади

Португалия внася в Комисията доклад за изпълнението на плана за превантивна ваксинация в срок един месец от датата на прилагане на настоящото решение и след това всяко тримесечие представя доклад на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните.

Член 9

Отмяна

Решение 2008/285/ЕО се отменя.

Член 10

Прилагане

Настоящото решение се прилага до 31 юли 2009 г.

Член 11

Адресати

Адресат на настоящото решение е Португалската република.

Съставено в Брюксел на 3 ноември 2008 година.

За Комисията

Androulla VASSILIOU

Член на Комисията

(1) ОВ L 10, 14.1.2006 г., стр. 16.

(2) ОВ L 92, 3.4.2008 г., стр. 37.

(3) The EFSA Journal (2005) 266, 1-21; Научно становище относно аспектите на инфлуенцата по птиците, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях.

(4) The EFSA Journal (2007) 489, Научно становище относно ваксинацията против инфлуенца по птиците от подтипове H5 и H7 при домашни птици и птици, държани в плен.

(5) The EFSA Journal (2008) 715, 1-161; Научно становище относно аспектите на инфлуенцата по птиците, свързани със здравето на животните и хуманното отношение към тях, и рисковете от появата ѝ в птицевъдните стопанства в ЕС.

(6) ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 1.

(7) ОВ L 136, 30.4.2004 г., стр. 1.

(8) ОВ L 246, 8.9.2006 г., стр. 12.

(9) ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 40.“

III Актове, приети по силата на Договора за ЕС

АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ V ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС

8.11.2008

Официален вестник на Европейския съюз

L 299/43

РЕШЕНИЕ 2008/839/ПВР НА СЪВЕТА

от 24 октомври 2008 година

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 30, параграф 1, букви а) и б), член 31, параграф 1, букви а) и б) и член 34, параграф 2, буква в) от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като има предвид, че:

(1)

Шенгенската информационна система (ШИС), създадена съгласно разпоредбите на дял IV от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (2) („Шенгенската конвенция“), и нейната последваща разработка ШИС 1+ представляват основни средства за прилагането на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, включени в рамката на Европейския съюз.

(2)

Разработването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) бе поверено на Комисията съгласно Регламент (ЕО) № 2424/2001 на Съвета (3) и Решение 2001/886/ПВР (4). Срокът на действие на тези правни инструменти изтича на 31 декември 2008 г. Настоящото решение следва да ги допълва до дата, определена от Съвета в съответствие с Решение 2007/533/ПВР на Съвета от 12 юни 2007 г. относно създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) (5).

(3)

ШИС II е създадена с Регламент (ЕО) № 1987/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за създаването, функционирането и използването на Шенгенска информационна система от второ поколение (ШИС II) (6) и с Решение 2007/533/ПВР на Съвета. Настоящото решение не следва да засяга разпоредбите на тези актове.

(4)	Определени изпитвания на ШИС II са предвидени в Регламент (ЕО) № 189/2008 на Съвета (7) и Решение 2008/173/ЕО на Съвета (8).

(5)	Разработването на ШИС II следва да продължи и да бъде завършено в рамките на цялостния график за ШИС II, одобрен от Съвета на 6 юни 2008 г.

(6)

Цялостното изпитване на ШИС II следва да бъде проведено при пълно сътрудничество между държавите-членки и Комисията в съответствие с разпоредбите на настоящото решение. Възможно най-скоро след приключването му следва да се утвърдят резултатите от изпитването, така както е предвидено в Регламент (ЕО) № 1987/2006 и в Решение 2007/533/ПВР.

(7)	Държавите-членки следва да проведат изпитване на обмена на допълнителна информация.

(8)

(9)

За по-доброто управление на възможните трудности при миграцията от ШИС 1+ към ШИС II следва да се създаде и изпита временна архитектура за миграция за Шенгенската информационна система. Временната архитектура за миграция следва да не оказва влияние върху оперативната достъпност на ШИС 1+. Конверторът следва да бъде предоставен от Комисията.

(10)	Държавите-членки, които изпращат сигнал, следва да отговарят за осигуряване на точността, актуалността и законността на данните, въведени в Шенгенската информационна система.

(11)

Комисията следва да продължи да носи отговорност за централната ШИС II и за нейната комуникационна инфраструктура. Тази отговорност включва поддръжката и по-нататъшното разработване на ШИС II и на нейната комуникационна инфраструктура, включително и корекция на грешки на всички етапи. Комисията следва да координира и подпомага съвместните дейности. Комисията следва по-специално да предоставя необходимата техническа и оперативна помощ на държавите-членки на равнище централна ШИС II, включително звено за техническа помощ („хелпдеск“).

(12)	Държавите-членки носят и следва да продължат да носят отговорност за разработването и поддръжката на националните си системи (Н.ШИС II).

(13)	Франция следва да продължи да носи отговорност за функцията за техническа поддръжка на ШИС 1+, така както е предвидено изрично в Шенгенската конвенция.

(14)	Представителите на участващите в ШИС 1+ държави-членки следва да координират действията си в рамките на Съвета. Необходимо е да се установи рамка за тази организационна дейност.

(15)

На Комисията следва да бъде предоставено правомощието да сключва с трети страни, включително с национални органи на публична власт, договори за изпълнението на задачите, с които е натоварена съгласно настоящото решение, както и задачите, свързани с изпълнението на бюджета в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (9).

(16)	Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (10) се прилага за обработката на лични данни от Комисията.

(17)

Европейският надзорен орган по защита на данните, определен съгласно Решение 2004/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 декември 2003 г. за определяне на независим надзорен орган, предвиден в член 286 от Договора за ЕО (11), е компетентен за наблюдаване на дейностите на институциите и органите на Общността във връзка с обработката на лични данни. Шенгенската конвенция съдържа специални разпоредби относно защитата и сигурността на личните данни.

(18)

Тъй като целите за създаване на временната архитектура за миграция и миграцията на данни от ШИС 1+ към ШИС II не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и съответно, поради мащаба или последиците на действието, могат да бъдат по-добре постигнати на равнище на Съюза, се смята, че приемането на настоящата мярка е в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за създаване на Европейската общност и посочен в член 2 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност настоящото решение не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(19)	Настоящото решение спазва основните права и зачита принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз.

(20)	Шенгенската конвенция следва да бъде изменена, за да позволи включването на ШИС 1+ във временната архитектура за миграция.

(21)

Обединеното кралство участва в настоящото решение в съответствие с член 5 от Протокола относно интегрирането на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, и член 8, параграф 2 от Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (12).

(22)

Ирландия участва в настоящото решение в съответствие с член 5 от Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и Договора за създаване на Европейската общност, и член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на правото от Шенген (13).

(23)	Настоящото решение не засяга правилата за частичното участие на Обединеното кралство и на Ирландия в достиженията на правото от Шенген, определени съответно в Решения 2000/365/ЕО и 2002/192/ЕО на Съвета.

(24)

По отношение на Исландия и на Норвегия настоящото решение представлява развитие на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно асоциирането на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (14), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО (15) на Съвета относно определени условия по прилагането на посоченото споразумение.

(25)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите от достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението между Европейския съюз, Европейската общност и Швейцарската конфедерация относно асоциирането на Швейцарската конфедерация при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (16), които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/149/ПВР (17) на Съвета за сключване на това споразумение от името на Европейския съюз.

(26)

По отношение на Лихтенщайн настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на Протокола, подписан между Европейския съюз, Европейската общност, Конфедерация Швейцария и Княжество Лихтенщайн за присъединяването на Княжество Лихтенщайн към Споразумението, сключено между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария относно асоциирането на Конфедерация Швейцария към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген, които попадат в областта, посочена в член 1, буква Ж от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 3 от Решение 2008/262/ЕО на Съвета от 28 февруари 2008 г. за подписването от името на Европейския съюз и временното прилагане на някои разпоредби от посочения протокол (18),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Обща цел

1. Шенгенската информационна система (ШИС 1+), създадена съгласно разпоредбите на дял IV от Шенгенската конвенция, се замества от нова система — Шенгенската информационна система II (ШИС II), създаването, функционирането и използването на която се уреждат в Решение 2007/533/ПВР.

2. В съответствие с процедурите и разпределението на задачите, установени в настоящото решение, ШИС II се разработва от Комисията и от държавите-членки като единна интегрирана система и се подготвя за експлоатация.

Член 2

Определения

За целите на настоящото решение се прилагат следните определения:

а)	„централна ШИС II“ означава функцията за техническа поддръжка на ШИС II, която съдържа база данни („база данни на ШИС II“) и единен национален интерфейс (НИ-ШИС);

б)	„ЦС.ШИС“ означава функцията за техническа поддръжка на ШИС 1+, която съдържа референтната база данни за ШИС 1+ и единния национален интерфейс (Н.СОМ);

в)	„Н.ШИС“ означава националната система на ШИС 1+, съставена от националните системи за данни, които са свързани с ЦС.ШИС;

г)	„Н.ШИС II“ означава националната система на ШИС II, съставена от националните системи за данни, които са свързани с централната ШИС II;

д)	„конвертор“ означава техническо средство, което позволява постоянна и надеждна връзка между ЦС.ШИС и централната ШИС II и осигурява функционалните характеристики, предвидени в член 10, параграф 3;

е)	„цялостно изпитване“ означава изпитването, посочено в член 71, параграф 3, буква в) от Решение 2007/533/ПВР;

ж)	„изпитване на обмена на допълнителна информация“ означава функционални изпитвания на SIRENE.

Член 3

Предмет и приложно поле

Настоящото решение определя задачите и отговорностите на Комисията и държавите-членки, участващи в ШИС 1+, по отношение на следните задачи:

а)	поддръжка и продължаване на разработването на ШИС II;

б)	цялостно изпитване на ШИС II;

в)	изпитване на обмена на допълнителна информация;

г)	продължаване на разработването и изпитването на конвертора;

д)	създаване и изпитване на временна архитектура за миграция;

е)	миграция от ШИС 1+ към ШИС II.

Член 4

Технически компоненти на архитектурата за миграция

За да се осигури миграцията от ШИС 1+ към ШИС II, са необходими следните компоненти:

а)	ЦС.ШИС и връзка с конвертора;

б)	комуникационна инфраструктура за ШИС 1+, която да позволява на ЦС.ШИС да се свързва с Н.ШИС;

в)

Н.ШИС;

г)	централна ШИС II, НИ.ШИС и комуникационна инфраструктура за ШИС II, която да позволява на централната ШИС II да се свързва с Н.ШИС II и с конвертора;

д)

Н.ШИС II;

е)	конвертор.

Член 5

Основни отговорности при разработването на ШИС II

1. Комисията продължава да разработва централната ШИС II, комуникационната инфраструктура и конвертора.

2. Франция предоставя и управлява ЦС.ШИС в съответствие с разпоредбите на Шенгенската конвенция.

3. Държавите-членки продължават да разработват Н.ШИС II.

4. Участващите в ШИС 1+ държави-членки поддържат Н.ШИС в съответствие с разпоредбите на Шенгенската конвенция.

5. Участващите в ШИС 1+ държави-членки предоставят и управляват комуникационната инфраструктура за ШИС 1+.

Член 6

Продължаване на разработването

Мерките, необходими за продължаване на разработването на ШИС II, както е посочено в член 5, параграф 3, доколкото се отнасят за единния национален интерфейс, осигуряващ съвместимостта на Н.ШИС II с централната ШИС II, се приемат в съответствие с процедурата, определена в член 17, параграф 2.

Член 7

Основни дейности

1. Комисията съвместно с участващите в ШИС 1+ държави-членки провежда цялостно изпитване.

2. Създава се временна архитектура за миграция на ШИС, като Комисията съвместно с участващите в ШИС 1+ държави-членки провежда изпитване на тази архитектура.

3. Комисията и участващите в ШИС 1+ държави-членки осъществяват миграцията от ШИС 1+ към ШИС II.

4. Участващите в ШИС 1+ държави-членки провеждат изпитване на обмена на допълнителна информация.

5. Комисията предоставя необходимата подкрепа на ниво централна ШИС II за дейностите по параграфи 1—4.

Член 8

Цялостно изпитване

1. Цялостното изпитване не започва, докато Комисията не обяви, че смята равнището на постигнат успех на изпитванията, посочени в член 1 от Решение 2008/173/ПВР, за достатъчно за започване на такова изпитване.

7. Резултатите от изпитването се анализират, като се използват критериите, посочени в параграф 6, от участващите в ШИС 1+ държави-членки, действащи в рамките на Съвета, и от Комисията. Резултатите от изпитването се утвърждават в съответствие с член 71, параграф 3, буква в) от Решение 2007/533/ПВР.

Член 9

Изпитване на обмена на допълнителна информация

1. Участващите в ШИС 1+ държави-членки провеждат функционалните изпитвания на SIRENE.

6. Държавите-членки, които не участват в ШИС 1+, могат да участват в изпитването на обмена на допълнителна информация. Получените от тях резултати не влияят върху цялостното утвърждаване на изпитването.

Член 10

Временна архитектура за миграция

1. Създава се временна архитектура за миграция на ШИС. Конверторът свързва централната ШИС II и ЦС.ШИС за определен преходен период. Н.ШИС са свързани с ЦС.ШИС, а Н.ШИС II — с централната ШИС II.

3. Конверторът преобразува данни в двете посоки между ЦС.ШИС и централната ШИС II и осигурява синхронизирането на ЦС.ШИС и централната ШИС II.

4. Комисията провежда изпитване на връзката между централната ШИС II и конвертора.

5. Франция провежда изпитване на връзката между ЦС.ШИС и конвертора.

7. Франция, съвместно с Комисията, свързва ЦС.ШИС с централната ШИС II посредством конвертора.

8. Комисията съвместно с Франция и останалите участващи в ШИС 1+ държави-членки провежда изпитване на временната архитектура за миграция на ШИС като цяло в съответствие с представен от Комисията план за изпитване.

9. Франция предоставя данни за целите на изпитването, ако това е необходимо.

Член 11

Миграция от ШИС 1+ към ШИС II

4. Комисията подпомага координирането на тази дейност и подпомага общите дейности по време на миграцията.

Член 12

Материална правна рамка

Член 13

Сътрудничество

1. Държавите-членки и Комисията си сътрудничат при провеждането на всички дейности, обхванати от настоящото решение, съгласно съответните си отговорности.

3. Държавите-членки предоставят по-специално необходимата подкрепа на ниво Н.ШИС II за изпитването на временната инфраструктура за миграция.

Член 14

Съхраняване на записи в централната ШИС II

2. Записите показват по-специално датата и часа на изпращане на данните, данните използвани за провеждане на търсения, препратка към изпратените данни и името на компетентния орган, отговарящ за обработката на данните.

Член 15

Разходи

Член 16

Изменение на разпоредбите на Шенгенската конвенция

Разпоредбите на Шенгенската конвенция се изменят, както следва:

Създава се следният член:

„Член 92А

1. След влизането в сила на Регламент (ЕО) № 1104/2008 на Съвета (19) и на Решение 2008/839/ПВР на Съвета (20) и като се вземат предвид определенията в член 2 от посочения регламент, техническата архитектура на Шенгенската информационна система може да бъде допълнена със следното:

а)

допълнителна централна система, съставена от:

—	функция за техническа поддръжка (централна ШИС II), разположена във Франция, и резервна централна ШИС II, разположена в Австрия, съдържаща базата данни на ШИС II и единен национален интерфейс (НИ.ШИС),

—	техническа връзка между ЦС.ШИС и централната ШИС II посредством конвертора, позволяващ преобразуването и синхронизирането на данни между ЦС.ШИС и централната ШИС II;

б)	национална система (Н.ШИС II), състояща се от националните системи за данни, свързана с централната ШИС II;

в)	инфраструктура за комуникация между централната ШИС II и Н.ШИС II, свързана с НИ.ШИС.

4. В случай че държава-членка замести своята национална част с Н.ШИС II, задължителните функции на функцията за техническа поддръжка спрямо въпросната национална част, както е посочено в член 92, параграфи 2 и 3, стават задължителни функции по отношение на централната ШИС II, без да се засягат задълженията, посочени в Решение 2008/839/ПВР на Съвета и в член 5, параграф 1 и член 10, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 1104/2008 на Съвета.

В член 119, първа алинея първото изречение се заменя със следното:

„Държавите-членки поемат съвместно разходите по създаването и експлоатацията на функцията за техническа поддръжка,посочена в член 92, параграф 3, включително за системата за връзка с националните части на Шенгенската информационна система с функцията за техническа поддръжка и за дейностите, провеждани във връзка със задачите на Франция съгласно Решение 2008/839/ПВР на Съвета и Регламент (ЕО) № 1104/2008 на Съвета.“

В член 119 втората алинея се заменя със следното:

„Разходите по създаването и експлоатацията на националната част от Шенгенската информационна система и на задачите, предоставени на националните системи съгласно Решение 2008/839/ПВР на Съвета и Регламент (ЕО) № 1104/2008 на Съвета, се поемат поотделно от всяка държава-членка.“

Член 17

Комитет

1. Комисията се подпомага от комитета, създаден с член 67, параграф 1 от Решение 2007/533/ПВР.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага процедурата, установена в член 67 от Решение 2007/533/ПВР.

Член 18

Доклади

Комисията представя — в срок до момента на изтичане на всеки шестмесечен период и за първи път в срок до края на първия шестмесечен период от 2009 г. — доклад за напредъка пред Европейския парламент и пред Съвета, който се отнася до развитието на ШИС II и миграцията от ШИС 1+ към ШИС II.

Член 19

Влизане в сила и прилагане

Настоящото решение влиза в сила на третия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. Срокът му на действие изтича на дата, определена от Съвета в съответствие с член 71, параграф 2 от Решение 2007/533/ПВР, и във всички случаи не по-късно от 30 юни 2010 г.

Съставено в Люксембург на 24 октомври 2008 година.

За Съвета

Председател

M. ALLIOT-MARIE

(1) Становище от 24 септември 2008 г., все още непубликувано в Официален вестник.

(2) ОВ L 239, 22.9.2000 г., стр. 19.

(3) ОВ L 328, 13.12.2001 г., стр. 4.

(4) ОВ L 328, 13.12.2001 г., стр. 1.

(5) ОВ L 205, 7.8.2007 г., стр. 63.

(6) ОВ L 381, 28.12.2006 г., стр. 4.

(7) ОВ L 57, 1.3.2008 г., стр. 1.

(8) ОВ L 57, 1.3.2008 г., стр. 14.

(9) ОВ L 248, 16.9.2002 г., стр. 1.

(10) ОВ L 8, 12.1.2001 г., стр. 1.

(11) ОВ L 12, 17.1.2004 г., стр. 47.

(12) ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.

(13) ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.

(14) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.

(15) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.

(16) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 52.

(17) ОВ L 53, 27.2.2008 г., стр. 50.

(18) ОВ L 83, 26.3.2008 г., стр. 5.

(19) ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 1.

(20) ОВ L 299, 8.11.2008 г., стр. 43.“

		ISSN 1830-3617
Официален вестник на Европейския съюз		L 299

Издание на български език	Законодателство	Година 51 8 ноември 2008 г.

Съдържание		I Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване е задължително	Страница
		РЕГЛАМЕНТИ
	*	Регламент (ЕО) № 1104/2008 на Съвета от 24 октомври 2008 година относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II)	1
		Регламент (ЕО) № 1105/2008 на Комисията от 7 ноември 2008 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци	9
		Регламент (ЕО) № 1106/2008 на Комисията от 7 ноември 2008 година относно изменение на представителните цени и размера на допълнителните вносни мита за някои продукти от сектора на захарта, определени с Регламент (ЕО) № 945/2008 за 2008/2009 пазарна година	11
	*	Регламент (ЕО) № 1107/2008 на Комисията от 7 ноември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2003/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно торовете, с цел привеждане на приложения I и IV към него в съответствие с техническия прогрес ( 1 )	13
	*	Регламент (ЕО) № 1108/2008 на Комисията от 7 ноември 2008 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1266/2007 по отношение на минималните изисквания относно програмите за наблюдение и надзор на болестта син език и условията за изключване на сперма от забраната за напускане, предвидена в Директива 2000/75/ЕО на Съвета ( 1 )	17
	*	Регламент (ЕО) № 1109/2008 на Комисията от 6 ноември 2008 година за изменение за стотен път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните	23
		ДИРЕКТИВИ
	*	Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (кодифицирана версия) ( 1 )	25

(EUR/100 kg)
Код по КН	Кодове на трети страни (1)	Фиксирана вносна стойност
0702 00 00	MA	48,3
	MK	46,2
	TR	68,6
	ZZ	54,4
0707 00 05	JO	175,3
	MA	30,8
	TR	90,7
	ZZ	98,9
0709 90 70	MA	63,1
	TR	129,7
	ZZ	96,4
0805 20 10	MA	80,7
0805 20 10	ZZ	80,7
0805 20 30, 0805 20 50, 0805 20 70, 0805 20 90	HR	24,7
	MA	85,5
	TR	79,5
	ZZ	63,2
0805 50 10	AR	82,1
	MA	103,9
	TR	91,1
	ZA	97,2
	ZZ	93,6
0806 10 10	BR	232,5
	TR	133,5
	US	246,0
	ZA	197,4
	ZZ	202,4
0808 10 80	AL	32,1
	AR	75,0
	CA	96,3
	CL	64,2
	MK	37,6
	NZ	104,3
	US	162,4
	ZA	87,6
	ZZ	82,4
0808 20 50	CN	44,4
	TR	124,9
	ZZ	84,7

(EUR)
Код по КН	Размер на представителната цена за 100 kg нето от съответния продукт	Размер на допълнителното мито за 100 kg нето от съответния продукт
1701 11 10 (1)	24,58	4,01
1701 11 90 (1)	24,58	9,24
1701 12 10 (1)	24,58	3,82
1701 12 90 (1)	24,58	8,81
1701 91 00 (2)	25,74	12,39
1701 99 10 (2)	25,74	7,84
1701 99 90 (2)	25,74	7,84
1702 90 95 (3)	0,26	0,39

	II Актове, приети по силата на Договорите за ЕО/Евратом, чието публикуване не е задължително
	РЕШЕНИЯ
	Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки
	2008/836
*	Решение на представителите на правителствата на държавите-членки от 29 октомври 2008 година относно обработката на документи от граждански мисии по управление на кризи и военни операции на ЕС	34
	Комисия
	2008/837/ЕО
*	Решение на Комисията от 29 октомври 2008 година за разрешаване пускането на пазара на продукти, съдържащи, състоящи се или произведени от генетично модифициран памук LLCotton25 (ACS-GHØØ1-3) съгласно Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер C(2008) 6204) ( 1 )	36
	2008/838/ЕО
*	Решение на Комисията от 3 ноември 2008 година относно превантивна ваксинация срещу нископатогенна инфлуенца по птиците при зеленоглавите патици в Португалия и някои мерки, ограничаващи движението на такива домашни птици и техни продукти (нотифицирано под номер C(2008) 6348)	40

	III Актове, приети по силата на Договора за ЕС
	АКТОВЕ, ПРИЕТИ ПО СИЛАТА НА ДЯЛ V ОТ ДОГОВОРА ЗА ЕС
*	Решение 2008/839/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 година относно миграцията от Шенгенската информационна система (ШИС 1+) към Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II)	43

		Поправки
	*	Поправка на Регламент (ЕО) № 1379/2007 на Комисията от 26 ноември 2007 година за изменение на приложения IА, IБ, VII и VIII към Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци с цел да се вземат предвид техническият прогрес и промените, одобрени съгласно Базелската конвенция (ОВ L 309, 27.11.2007 г.)	50


	*	Съобщение за читателите (Виж стр. 3 от корицата)	s3