17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/1

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/2

—

като взе предвид Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) на Световната търговска организация (СТО),

—

като взе предвид Зелената книга на Европейската комисия „Максимално оползотворяване на произтичащото от традициите ноу-хау на Европа: евентуално приобщаване на неселскостопанските продукти към защитата от страна на Европейския съюз на географските указания“ (COM(2014)0469),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1151/2012 (1) относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, наречен Регламент относно качеството,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 (2) за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, наречен Регламент за единната ООП,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 110/2008 (3) относно спиртните напитки,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 251/2014 за ароматизираните лозаро-винарски продукти (4),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 февруари 2015 г.,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 февруари 2015 г.,

—

като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно географските указания,

—

като взе предвид Женевския акт към Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход от 31 октомври 1958 г., преразгледан в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и на 28 септември 1979 г. относно интелектуалната собственост и гарантиращ защита на продуктите, търгувани на международните пазари и широко известни благодарение на характеристиките на специфичния им географски район на произход,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по международна търговия, както и на комисията по култура и образование (A8-0259/2015),

A.

като има предвид, че на селскостопанските продукти със специфичен географски произход, които притежават определени качества или са произведени чрез традиционни методи, може да се предостави валидна за целия ЕС единна защита на географските указания (ГУ);

Б.

като има предвид, че за ООП географските указания представляват указания, служещи за идентифицирането на даден продукт като произхождащ от територия, регион или местност на една или повече държави членки, когато дадено качество, репутация или друга характеристика на продукта представлява съществен атрибут на географския ѝ произход;

В.

като има предвид, че традиционните европейски висококачествени продукти, основаващи се на традиционни умения и техники, съставляват част от културното наследство на ЕС и са съществен елемент, който следва да бъде опазван в рамките на икономиката и обществото в много от европейските региони, и че те създават дейности, свързани пряко с местните условия на живот, по-специално в селските райони, и спомагат за повишаване на общата привлекателност на дадена територия, за запазване на местните идентичности и за популяризиране на особените им характеристики с ползи за туризма, културата, заетостта и търговията;

Г.

като има предвид, че тези продукти биха могли да спомогнат за развитието на нови стратегии за подкрепа на предприемачеството на местно и регионално равнище и да допринесат за поддържането на инфраструктурата и развитието на нови квалифицирани работни места, свързани с територията, като се обръща особено внимание на селските райони, необлагодетелстваните райони и най-маргиналните региони, в които заетостта често е зависима от типични продукти местно производство, като по този начин се предоставя нов импулс за професионалното и занаятчийското обучение, свързано с развитието на местните общности и районите на производство, като същевременно се запазва и насърчава уникалното и разнообразно наследство на всеки район;

Д.

припомня, че неселскостопанските продукти са неразделна част от нашата идентичност и важен елемент от културното наследство на държавите членки; подчертава, че едно от основните предизвикателства, пред които е изправен секторът на културното наследство, е постепенното изчезване на традиционните умения и занаяти и че защитата за ГУ на неселскостопански продукти би могла да действа като стимул за запазване на културното наследство и традиционното ноу-хау, както и за гарантиране на справедливо възнаграждение за производителите и на оригиналността и възможно най-широката достъпност на тези продукти;

Е.

като има предвид, че репутацията на географското указание представлява общ нематериален актив, който, ако не бъде защитен, може да се използва свободно, без ограничения, което ще доведе до намаляване на стойността и дори изчезване на самия продукт;

Ж.

като има предвид, че географските указания могат да имат голям икономически потенциал и че осигуряването на подходяща защита може да донесе значителни ползи, особено за МСП и за регионите на ЕС;

З.

като има предвид, че европейските региони са изключително богати на неселскостопански продукти, основани на традиционни умения и занаяти на много високо равнище, които са спомогнали за изграждането на репутацията им и представляват неделима част от регионалната и местната култура;

И.

като има предвид, че публичните органи следва да защитават, да укрепват (когато това се изисква от частния сектор) и да насърчават европейските качествени традиционни продукти и техните географски указания;

Й.

като има предвид, че произходът на даден продукт може да определи качеството, престижа и други негови характеристики; като има предвид, че някои практики, свързани със злоупотреба с имена, могат сериозно да увредят репутацията на продукта, която се определя от неговия произход;

К.

като има предвид, че имената на европейските традиционни продукти, които са с добро качество и поради това са търсени, могат да бъдат обект на злоупотреба, в ущърб както на потребителите, така и на производителите;

Л.

като има предвид, че една подходяща защита на европейско равнище на географските означения на неселскостопанските продукти, чрез която се контролира и наблюдава тяхната употреба, и се води борба срещу измамите, би могла да позволи да се води борба срещу фалшифицирането и да се избегне нелоялната конкуренция и заблуждаването на потребителите;

M.

като има предвид, че потребителите показват все по-голям интерес не само към безопасността на продуктите, но и към техния произход, тяхната автентичност и методи на производство;

Н.

като има предвид, че потребителите следва да имат възможност да осъществяват информиран избор, когато купуват продукти, като им се осигурява възможност да установяват техния произход и качество;

O.

като има предвид, че действащите национални закони, които защитават всички неселскостопански продукти, определят различно равнище на защита в държавите членки, което не е в съответствие с целите на вътрешния пазар и води до затруднения за ефективната им защита в Европа и в държавите членки, където тези продукти не са обхванати от националното законодателство, и следователно се откроява нуждата от единна система за защита на географските указания за целия ЕС;

П.

като има предвид, че едно хармонизирано европейско законодателство в тази област може само да е от полза за ЕС при преговорите по въпроси от областта на международната търговия;

Р.

като има предвид, че липсата на единна система на ЕС за защита на географските указания за неселскостопански продукти води до неподходящо и силно фрагментирано положение в Европа, възникващо от това, че някои държави членки не предлагат никаква специфична защита, а в други са налице различни определения, процедури и равнища на защита в рамките на национални и местни разпоредби, и разпоредби от секторен или хоризонтален характер, което води до негативни последици, нарушаващи както хармоничното развитие на общия пазар, така и еднаквата защита и ефективната конкуренция при равни условия, което пречи на потребителите да получават правилна, достоверна и съпоставима информация, която да им позволи да вземат по-добре информирани решения, и представляват пречка пред защитата на потребителите;

1.

Приветства инициативата на Комисията да проведе консултации със заинтересованите страни, за да се определи дали защитата от страна на ЕС на географските указания (ГУ) може да бъде разширена и да обхваща неселскостопанските продукти, както и резултатите от консултацията, приключена през октомври 2014 г., и ясно подкрепя система на ЕС за защита за неселскостопански продукти, основаваща се на географските указания;

2.

Счита, че следва да бъде създаден инструмент за защита на европейско равнище като част от по-широка стратегия за подкрепа на висококачествени продукти от ЕС, основан на по-силен ангажимент от страна на институциите на ЕС да възприемат производството и занаятчийските продукти като движеща сила за растеж и доизграждане на единния пазар, като по този начин се повишава репутацията на местното производство на занаятчийска продукция, подкрепя се местното икономическо развитие и заетостта в съответните райони, дава се тласък на туризма и се засилва доверието на потребителите;

3.

Призовава Комисията незабавно да внесе законодателно предложение с цел създаване на единна европейска система за защита на географските указания за неселскостопански продукти вследствие на резултатите от вече проведената консултация със заинтересованите страни и допълнителни анализи, и да гарантира, че са напълно взети предвид последиците от новата система за производителите, техните конкуренти, потребителите и държавите членки;

4.

Подчертава, че ще бъде необходимо въвеждането на подобен инструмент да се придружава от кампании за информиране и комуникация, чрез които производителите и потребителите да се запознаят с новия вид географски указания;

5.

Изразява категорично убеждение, че разширяването на защитата на географските указания по отношение на неселскостопанските продукти може да има много положителни последици за гражданите, потребителите, производителите и за цялата европейска икономическа и социална структура;

6.

Счита, че тази система би могла по-специално да защити по по-ефективен начин потребителите, да засили доверието им в етикетираните продукти и да им помогне да направят по-добре информиран избор относно покупката на продукти, като повиши прозрачността и премахне объркването, произтичащо от подвеждащи наименования или описания, особено ако съществуването на такава система бъде надлежно популяризирано; счита, че тя би могла да допринесе за подобряване на проследяемостта и предоставянето на повече информация относно качеството на продуктите, техния произход и начин и условия на производство, не на последно място предвид нарастващия интерес на потребителите към тези въпроси;

7.

Припомня, че би било силно препоръчително ЕС да приеме законодателство относно ГУ за неселскостопански продукти с цел да се използва напълно положителното икономическо въздействие на защитата на отличителния характер и качеството на тези продукти, да се предостави на потребителите надеждна информация за мястото и метода на тяхното производство и да се запазят свързаните с тях ноу-хау и работни места;

8.

Счита, че подобно законодателство може да засили иновациите в традиционните производствени процеси и създаването на нови предприятия за традиционни продукти и също така да допринесе за устойчивост на работните места, създадени в слабо развити райони, по-конкретно като предостави на малките предприятия и на микропредприятията, които са източник на около 80 % от традиционните продукти, които биха могли да намерят защита посредством признаването на географското указание, както възможност да увеличат продажбите чрез по-ефективни маркетингови стратегии, така и стимули за повишаване на сътрудничеството, предвид общото естество на схемата;

9.

Посочва, че то би могло да допринесе за ефективна борба с фалшифицирането, неправомерното използване на наименованията на географските указания и други нелоялни практики, които заблуждават крайния потребител и вредят преди всичко на микропредприятията и МСП, които произвеждат законосъобразно по-голямата част от продуктите, които потенциално биха могли да получат защита и понастоящем не винаги разполагат с правни или финансови средства, за да защитават своите интереси, като това оказва отрицателно въздействие върху техния износ;

10.

Счита, че подобна защита насърчава и улеснява достъпа до общия пазар и пазарите извън ЕС на продукти на европейските занаяти, които са плод на традиционни познания и умения, спомагащи за запазване на ценно ноу-хау, което е характерно за цели социални и местни общности, и представляват значителен компонент от европейското историческо, културно, икономическо и социално наследство;

11.

Счита, че единната защита на ГУ за неселскостопанските продукти ще стимулира технологичното и икономическото развитие на регионално и местно равнище чрез увеличаване на броя на хората, заети в производството на традиционни продукти;

12.

Подчертава, че единната защита на ГУ ще допринесе не само за насърчаване на традиционните продукти, но също така и за признаване на качеството на използваните в тези продукти суровини и необходимостта от високи постижения на всички етапи от производствения процес;

13.

Отбелязва, че ГУ, освен че са признание за ноу-хау и средство за защита за производителите, представляват и гаранция за качеството на продукта за потребителите;

14.

Подчертава, че признаването на защитата на ГУ за неселскостопански продукти и на традиционните, висококачествени умения представлява едновременно отбранителна и офанзивна мярка в рамките на общата търговска политика, и че то може да бъде ефективно средство за подкрепа на микро-, малките и средните предприятия и производители (МСП), в борбата срещу имитациите и фалшифицираните продукти, както и за осигуряване на по-устойчив в социално, икономическо и екологично отношение подход към икономическото развитие както в рамките на ЕС, така и извън него, както и за справедлива конкуренция и защита на потребителите, като по този начин дава възможност автентичността и качеството на продуктите да се установи по-ефективно; счита, че признаването на единна защита на ГУ за неселскостопански продукти би допринесло и за изграждането на социален капитал в районите на производство;

15.

Счита, че единна система на ЕС може да увеличи привлекателността на професиите, свързани с културното наследство;

16.

Подчертава, че запазването на традиционните ноу-хау и производство може да спомогне за спирането на обезлюдяването и разрушаването на селските райони и на потока от млади хора, напускащи тези райони;

17.

Подчертава значението на културните, образователните, социалните и свързаните с устойчивостта компоненти на неселскостопанските продукти, които ще бъдат включени в този процес, и подчертава необходимостта от запазване, предаване и развитие на традиционното ноу-хау и уменията, свързани с него, и от насърчаване на по-тясно сътрудничество с творческите индустрии, не на последно място с оглед подчертаване на качеството на използваните материали и на крайните продукти; призовава за това, използването на наименованието или логото да бъде достъпно за всички производители от съответната област, които произвеждат продукта по установения начин;

18.

Подчертава, че защитата на географските указания за неселскостопански продукти ще допринесе за съхраняване на културното и художественото наследство, създавано от европейските местни и регионални традиции;

19.

Признава ключовата роля на МСП, които инвестират във висококачествено традиционно ноу-хау и предлагат местни работни места и стажове за обучение на квалифицирани специалисти, които играят важна роля при предаването на традиционните методи на производство; признава значението на инвестирането в образование и обучение в тази област и насърчава държавите членки да използват оптимално наличното европейско финансиране и съществуващите програми за подкрепа на професионалното обучение на специалистите, участващи в производството и насърчаването на екологосъобразни местни и регионални занаятчийски и промишлени продукти;

20.

Насърчава държавите членки да обменят добри практики при създаването и оказването на подкрепа на инициативи, насочени към стимулиране на традиционния занаятчийски сектор, което от своя страна би могло да повиши осведомеността за местното културно наследство и да стимулира развитието на селските райони;

21.

Подчертава факта, че наличието на добре познати ГУ може да спомогне за по-добро популяризиране на европейските културни маршрути;

22.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават трансрегионалното и транснационалното сътрудничество и споделянето на най-добри практики между клъстерите за неселскостопански продукти и свързаните сектори;

23.

Подчертава значението на географските указания (ГУ) в по-широкия спектър на правата върху интелектуалната собственост, като начин за защита на стойността на местното производство, включително инфраструктурата и трудовата заетост, за подобряване на регионалното развитие и увеличаване на проследимостта, прозрачността и информацията за потребителите;

24.

Отбелязва, че промишлените и занаятчийските продукти, обвързани със своя произход или дълбоко териториално вкоренени, са съществен елемент от икономическия и социалния живот на многобройни региони в Европа, тъй като създават пряко свързани с местните условия дейности, които са неподатливи на преместване, по-специално в селските райони; подчертава, че приемането на европейско равнище на система за защита на промишлените и занаятчийските продукти, обвързани със своя произход или дълбоко териториално вкоренени, би позволило уникалността на нашите промишлени и занаятчийски продукти да се запази и да се предотврати стандартизация на продуктите;

25.

Счита, че отворени списъци на всички продукти — както селскостопански, така и неселскостопански, които са защитени с географски указания, следва да бъдат включени в бъдещите търговски споразумения на ЕС с трети държави;

26.

Счита, че ще бъдат налице също положителни ефекти върху търговските отношения, които ЕС поддържа или договаря с трети държави, като по този начин се даде възможност на ЕС да постигне еднаква защита за тези европейски продукти включително в рамките на международните търговски преговори;

27.

Счита, че разширяването на защитата на географските указания за неселскостопански продукти в ЕС би могло да бъде начин да се стимулира европейският износ и да се придобие пазарен дял, като същевременно се постигне международно признание на въпросните продукти, както и развитие на техния имидж и репутация на високо качество посредством търговия и търговски преговори;

28.

Счита, че защитата на ГУ за неселскостопански продукти на равнище ЕС би укрепила позицията на Съюза в СТО, когато призовава за увеличаване на стандартното равнище на защита, и би могла да поднови в положителна посока обсъжданията относно създаването на многостранен регистър на географските указания в рамките на програмата за развитие от Доха, като остава в пълно съответствие със споразумението ТРИПС;

29.

Счита, че защитата на ГУ за неселскостопански продукти трябва да бъде придружена от по-ефективна стратегия за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави, с оглед засилване на мерките за борба с фалшифицираните или имитиращи продукти;

30.

Счита, че единната защита на географските указания за неселскостопански продукти в ЕС би могла да бъде от полза при договарянето на търговски споразумения с трети държави и от друга страна подчертава, че някои от нашите основни партньори като например Индия и Китай, вече са въвели системи за защитава на подобни географски указания;

31.

Призовава Комисията да включи в бъдещото съобщение относно търговската и инвестиционна стратегия на ЕС последователна и добре подготвена стратегия за всички ГУ, която да гарантира, че те се съблюдават и признават.

32.

Изразява становище, че разширяването на защитата на географските указания и за неселскостопанските продукти ще спомогне за засилване и повишаване на съгласуваността на позицията на ЕС по този въпрос на международно равнище, както в контекста на двустранните търговски преговори, така и в този на многостранните форуми, с крайна цел осигуряване на силна защита за всички качествени производства в Европа и извън ЕС; счита по-конкретно, че както селскостопанските, така и неселскостопанските продукти, защитени с географски указания, следва да бъдат изцяло взети предвид в преговорите по бъдещи търговски споразумения на ЕС; счита, че една цялостна система на ЕС за географски указания ще благоприятства търговската експанзия и ще улесни провеждането на съвместни рекламни кампании извън ЕС;

33.

Подчертава значението на географските указания (ГУ) като важен инструмент за засилване на проследимостта, прозрачността и предоставянето на информация на потребителите, и за засилване на водещата роля на регионите и териториите на ЕС за установяване на по-социален и устойчив от гледна точка на опазването на околната среда подход към икономическото развитие, както и за развитието на ключовата роля, която ГУ играят в търговската политика на ЕС;

34.

Изразява убеждение, че системата трябва да се основава върху най-добрите практики и принципите на прозрачност и недопускане на дискриминация, и че тя може да бъде ефективно средство за противодействие на имитацията и фалшифицирането на продукти, и за гарантиране на по-социален, икономически и екологично устойчив подход към икономическото развитие във и извън ЕС, както и за укрепване на защитата на потребителите.

35.

Призовава Европейската комисия да прилага поуките, извлечени от опита, натрупан в селскостопанския сектор и хранителната промишленост, с цел да се създаде система, която се основа на най-добрите практики и на недискриминационни принципи и която да бъде прозрачна, ефективна, гъвкава и освободена от ненужни административни тежести и възпиращи разходи за производителите, които доброволно решават да регистрират даден продукт в рамките на схемата за географските указания; изразява освен това мнение, че посочената система следва да гарантира строги проверки и възможно най-високо равнище на прозрачност, и следва да включва подходящи способи за противодействие на измамите; призовава Комисията в тази връзка да прилага несекторен подход към системата на защита;

36.

Счита, че новата система, утвърдена в миналото за селскостопанските хранителни продукти, следва да бъде интуитивно възприемаща се гаранция в очите на потребителите, които търсят качествени продукти по отношение на автентичност и произход, които са тясно свързани с даден географски район и се подкрепят от ясна и надеждна информация; счита, че ефективността на такава единна европейска система за защита на географските указания ще зависи от това дали цялата необходима информация достига до производителите и потребителите; подчертава, че системата трябва да бъде прозрачна и да гарантира достъпна защита, тъй като това е от ключово значение за доверието на потребителите и на производителите;

37.

Отбелязва, че дадена система за сертифициране на качеството и произхода на продуктите може да се използва от възлагащите органи в контекста на новата законодателна рамка за обществените поръчки по отношение на техническите спецификации, сертификатите и критериите за възлагане, най-вече на местно и регионално равнище;

38.

Призовава тези продукти да бъдат поставени в центъра на вниманието на регионалното развитие, научноизследователските и иновационните проекти, „Хоризонт 2020“ и финансирането за сближаване;

39.

Изразява мнение, че система за защита на ГУ за неселскостопански продукти на равнището на ЕС, която е съгласувана, опростена и прозрачна и не представлява бюрократична и финансова тежест, като по този начин позволява по-специално на МСП да имат достъп до нея, би дала възможност на ЕС да постигне еднаква защита на тези европейски продукти извън ЕС в рамките на международните търговски преговори и би създала съществено предимство в преговорите за свободна търговия на двустранно равнище с търговските партньори на Съюза и на многостранно равнище в рамките на СТО;

40.

Изразява становище, че създаването на единна защита на равнище ЕС на ГУ за неселскостопански продукти, което включва общи определения, процедури и разходи за регистрация, обхват на защитата и средства за прилагане, както и създаването на надежден орган, отговорен за вземане на решенията относно предоставянето на статус на неселскостопански продукт с ГУ, признат на равнище ЕС, без да се занижават стандартите за защита, които вече съществуват в 15 държави членки — би било най-добрият начин да бъдем по-ефективни както в рамките на ЕС, така и в преговорите с трети държави;

41.

Потвърждава, че връзката с територията е от съществено значение за идентифицирането на дадено ноу-хау и определянето на качеството, автентичността и характеристиките на продукта;

42.

Подкрепя широко определение, което би позволило да се признае връзката между продукта и географския район, обхванат от ГУ; счита, че система за защита на равнище ЕС следва да има широк обхват, което да позволи включването на наименования, които макар да не са географски, са недвусмислено свързани с дадено място;

43.

Счита, че режимът за защита следва да включва нетекстови знаци и символи, които безпогрешно се свързват с определен регион;

44.

Подчертава, че етикетът/знакът за признаване/марката/логото за неселскостопански ГУ следва да бъдат опростени и лесно разпознаваеми, следва да отразяват регионалната/местна идентичност на стоките и да бъдат изразени поне на езика на произход на продукта и на езика на страната, където той се внася;

45.

Подчертава, че някои указания като родови термини или омонимни наименования, трябва да бъдат изключени от защитата на географските указания; добавя, че в този смисъл изключенията по член 6, параграфи 1, 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 относно селскостопанските ГУ, биха могли да служат за пример;

46.

Счита, че следва да се установи задължителна процедура на регистрация, да се осигури по-голяма безопасност, по-специално по отношение на защитата на правата в случай на спор; призовава Комисията да предложи най-ефективния, прост, полезен и достъпен механизъм за регистрация на продукти и да гарантира, че системата осигурява достъпни, ясни и прозрачни процедури за регистрация, промяна и отмяна, като по този начин предоставя на заинтересованите лица правни гаранции; призовава Комисията да извърши задълбочена оценка с оглед свеждане до минимум на работата по финансовата и административната тежест за заинтересованите лица;

47.

Подчертава, че тази система трябва да се придружава от създаването на единен, стандартизиран и публичен европейски регистър за неселскостопански продукти, който се ползва от защита на географските указания, с оглед засилване на занаятчийските продукти и информиране и защита както на потребителите, така и на производителите, като същевременно се избягва всяка ненужна административна тежест;

48.

Подчертава освен това, че подобна система следва да се характеризира с междусекторен подход, за да се увеличи максимално нейното икономическо и социално въздействие, и би следвало да засилва значително съществуващата връзка между производството и региона на произход и да подобрява прозрачността, с цел да се повиши надеждността и автентичността на продукта, да се гарантира произхода му и да се допринесе за подобряване на проследяемостта му; подчертава необходимостта от провеждане на редовни проверки след предоставянето на статут на географско указание, с цел да се гарантира, че продължава да е налице съответствие с критериите, на които се основава този статут;

49.

Счита, че регистрацията следва да се осъществява на два етапа: на първо място, проверките на място следва да се осъществяват от националните или регионалните органи, които да установяват дали е налице намеса в специфичните характеристики; и на второ място, следва да се установи единна европейска система за регистрация, която да гарантира съответствие с общ критерии навсякъде в ЕС;

50.

Предлага, в този контекст, Комисията да разгледа възможността за прехвърляне и на регистрацията на селскостопанските ГУ към СХВП; предлага управлението на тази система на равнището на ЕС да се извършва от СХВП;

51.

Подчертава, че тази система следва да ограничи разходите и административната тежест за предприятията, като същевременно предостави достатъчни гаранции за потребителите и като помага при осъществяването на по-добре информиран избор относно закупуваните продукти;

52.

Счита, че предложената уредба би следвало да предостави инициативата за създаване на ГУ на съответните предприятия, по-конкретно по отношение на определянето на спецификациите, на които трябва да отговарят географските указания;

53.

Счита, че следва да се прилага гъвкав подход по отношение на критериите, включени в спецификациите, за да се гарантира, че развитието на производствените процеси и бъдещите иновации не само че не се възпрепятстват, но и се насърчават, стига качеството и автентичността на крайния продукт да не бъдат засягани;

54.

Счита, че в спецификациите следва да бъдат включени най-малко следните критерии: използвани суровини, описание на производствения процес, доказателство на връзката с територията, информация относно корпоративната социална отговорност;

55.

Предлага производителите, техните сдружения и консултантски организации да бъдат основните лица, упълномощени да кандидатстват за регистрация на ГУ за неселскостопански продукти;

56.

Отбелязва, че е възможно от производителите да се изиска вноска за получаването на ГУ, при условие че тази вноска се извършва под формата на еднократно плащане, съразмерна е на понесените разноски и се прилага еднакво на равнището на ЕС;

57.

Счита, че следва да бъдат въведени разпоредби и относно необходимите ресурси, чрез които защитата, предоставена от подобен инструмент да бъде ефективна на практика, независимо от средствата на разпространение на продукти, в случай на злоупотреба; подчертава необходимостта да се гарантира еднакво добра защита на географските указания и в сферата на цифровия пазар;

58.

Подчертава уместността на проверките на качеството предвид значителните различия между селскостопански и неселскостопански продукти (например броя производители);

59.

Застъпва се освен това за установяването на схема за инспекции, нарушения и санкции, чрез която да се наблюдават географските указания на търгуваните в Европа продукти;

60.

Счита, че за да се увеличи максимално защитата на ГУ на неселскостопанските продукти, следва забраната за недобросъвестно използване на ГУ да се прилага не само когато съществува риск потребителите да бъдат заблудени, или когато се създава нелоялна конкуренция, но и в случаите, когато действителният произход на продукта е ясно отбелязан; следователно предлага допълнителната защита по член 23 от Споразумението относно ТРИПС, първоначално приложимо единствено по отношение на вината и спиртните напитки, да бъде разширена и да обхване ГУ на неселскостопанските продукти;

61.

Предлага въвеждането на процедура, която да е достъпна за заинтересованите страни, за случаите, при които регистрацията на ГУ може да бъде оспорена;

62.

Счита, че това би улеснило определянето на процедури за ефективен контрол, като по този начин се предостави възможност на потребители и производители да се защитават от фалшификации, имитации и други незаконни практики;

63.

Счита, че трябва да се позволи на всяко бъдещо географско указание да съществува съвместно с права, които вече са предоставени за продукта и следва да се отчитат настоящите най-добри практики на национално и местно равнище в ЕС;

64.

Подчертава, че отношението между марките и ГУ следва да бъде ясно уточнено, за да се избегнат конфликти;

65.

Предлага правилата относно взаимоотношението между търговските марки и ГУ да се прилагат по отношение на защитата на ГУ на неселскостопанските продукти;

66.

Предлага на тези държави членки, които вече са предвидили защита да се предостави подходящ срок за осигуряване на съответствие, като същевременно се прилагат преходни разпоредби, които да предвиждат едновременното съществуване на двете системи, преди да се пристъпи към механизъм на равнище ЕС;

67.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/11

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

—

като взе предвид доклада, приет през юли 2014 г. от Отворената работна група на ООН относно целите за устойчиво развитие,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие след 2015 г. (1),

—

като взе предвид доклада, приет на 8 август 2014 г. от Междуправителствения експертен комитет относно финансирането на устойчивото развитие,

—

като взе предвид министерската декларация от Политическия форум на високо равнище за устойчиво развитие от юли 2014 г.,

—

като взе предвид доклада на ООН за 2014 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

—

като взе предвид заключителния документ от срещата на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие в Мексико Сити от април 2014 г.,

—

като взе предвид доклада, озаглавен „Диалог за определяне на програмата за развитие за периода след 2015 г.“, изготвен от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), Глобалната специална група (2) и Програмата на ООН за населените места, от 31 октомври 2014 г.,

—

като взе предвид доклада за 2014 г. на Групата на ООН по развитието, озаглавен „Постигане на целите на програмата за развитие за периода след 2015 г.: възможности на национално и местно равнище“,

—

като взе предвид доклада за човешкото развитие за 2014 г. на ПРООН, озаглавен „Поддържане на човешкия напредък: намаляване на уязвимостта и изграждане на устойчивост“,

—

като взе предвид обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН относно програмата за периода след 2015 г.,

—

като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „Равенство между половете: таблица на напредъка. 2012 г.“, в който се оценява подобряването на аспектите на равенството между половете в осемте ЦХР,

—

като взе предвид резултатите от Конференцията на Обединените нации по околна среда и развитие през 1992 г. и доклада от последвалата я Конференция по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро, Бразилия, от 20 до 22 юни 2012 г.,

—

като взе предвид доклада от май 2013 г. на Работната група на високо равнище от изтъкнати личности към ООН относно програмата за развитие за периода след 2015 г.,

—

като взе предвид доклада от юни 2012 г. на Работната група на системата на ООН, отговаряща за програмата на ООН за развитие за периода след 2015 г., до генералния секретар на ООН, озаглавен „Осъществяване на бъдещето, което искаме за всички“,

—

като взе предвид Програмата за действие от Истанбул относно най-слабо развитите страни за десетилетието 2011—2020 г.,

—

като взе предвид декларацията и плана за действие, приети на форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Пусан, Южна Корея, през декември 2011 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и правната рамка за правата на човека,

—

като взе предвид Парижката декларация за ефективност на помощта и Програмата за действие от Акра,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от 1986 г. относно правото на развитие,

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие (3) и Кодекса за поведение на ЕС за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2013 г., озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“ (COM(2013)0280),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие (5) и заключенията на Съвета от 22 юли 2013 г. относно местните органи в процеса на развитие;

—

като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“,

—

като взе предвид член 208 от ДФЕС, в който се предвижда, че „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2015 г., озаглавено „Глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“ (COM(2015)0044),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“ (COM(2014)0335),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2014 г., озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ (COM(2014)0263),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г. — ръководство, озаглавено „Основан на правата подход, обхващащ всички права на човека, за сътрудничеството на ЕС за развитие“ (SWD(2014)0152),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

—

като взе предвид обществените консултации, проведени от Комисията по подготовката на позицията на ЕС „Към рамка за развитие за периода след 2015 г.“ в периода 15 юни — 15 септември 2012 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2008 г., озаглавено „Местните власти: фактор за развитие“ (SEC(2008)2570),

—

като взе предвид съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие, озаглавена „Европейският консенсус“ (6),

—

като взе предвид Европейската харта относно сътрудничеството за развитие в подкрепа на местното управление, оповестена по време на Европейските дни на развитието на 16 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие“ (COM(2005)0134), и заключенията на 3166-ото заседание на Съвета по външни работи от 14 май 2012 г., озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: Програма за промяна“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 24 февруари 2015 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2013 г., озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 юни 2010 г., озаглавено „Пролетен пакет: План за действие на ЕС в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 22 април 2009 г., озаглавено „Местните власти: фактор за развитие“,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. (7),

—

като взе предвид своята позиция от 2 април 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на развитието (2015 г.) (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно Целите на хилядолетието за развитие — определяне на рамката след 2015 г. (9),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2013 г. относно финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г.,

—

като взе предвид съвместната декларация от 20 юни 2014 г. на АКТБ и ЕС относно програмата за развитие за периода след 2015 г.,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0232/2015),

A.

като има предвид, че местните органи, в качеството си на основни държавни и институционални участници — що се отнася до местното управление, появата на демокрация на най-близко до гражданите равнище и устойчивото териториално развитие въз основа на участие и демократично изразяване на местните общности — ще имат съществена роля за постигането на целите за периода след 2015 г.;

Б.

като има предвид, че местните органи играят жизненоважна роля за определянето, организирането и постигането на целите за развитие;

В.

като има предвид, че местните органи изграждат тесни връзки между общностните, националните и глобалните цели в програмата за периода след 2015 г.;

Г.

като има предвид, че местните органи играят жизненоважна роля за опазването на уязвимите групи от населението в нестабилните държави в криза и в държавите със средни доходи;

Д.

като има предвид, че с новата глобална рамка за устойчиво развитие се предоставя възможност да се осигури широко участие на организациите на гражданското общество, местните органи и националните парламенти; като има предвид, че предоставянето на правомощия на местните органи и на организациите на гражданското общество е абсолютно необходимо, за да се гарантира добро, прозрачно и подлежащо на отчет управление;

Е.

като има предвид, че ЕС се ангажира сериозно в подкрепа на местните органи в развиващите се страни, за да даде своя принос за намаляването на бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие, но също и за да се рационализира демократичното управление на местно равнище;

Ж.

като има предвид, че представители на органите на управление на поднационално равнище и местните органи дадоха своя принос за сесиите на Отворената работна група относно целите за устойчиво развитие на Общото събрание на ООН и че Глобалната специална група съпредседателства съвместно с ПРООН и Програмата на ООН за населените места консултациите на ООН относно „определянето на местно равнище на програмата за развитие за периода след 2015 г.“;

З.

като има предвид, че в Обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН относно програмата за развитие за периода след 2015 г. отново се заявява необходимостта новата програма за развитие да бъде преобразяваща, универсална и ориентирана към хората, като се основава на принципите на правата на човека и правовата държава; като има предвид, че Генералният секретар призовава новаторските партньорства, включително местните органи, да бъдат основните участници, които изпълняват тази програма на най-близкото до гражданите равнище;

И.

като има предвид, че най-важните цели и предизвикателства във връзка с програмата за развитие за периода след 2015 г. ще зависят от местните действия и силните партньорства;

Й.

като има предвид, че се очаква населението на света да нарасне от около 7 милиарда до 9,3 милиарда души до 2050 г., като главната част от този растеж се очаква в развиващите се страни, особено в градските райони; като има предвид, че прекомерната урбанизация подкопава устойчивостта на развитието във всичките му измерения;

К.

като има предвид, че два и половина милиарда нови градски жители ще трябва да имат достъп до образование, здравно обслужване, работни места, продоволствие, канализация, транспорт, жилищно настаняване и електроенергия, и че това представлява голямо предизвикателство за местните и регионалните органи и общините, които отговарят за предоставянето на тези услуги;

Л.

като има предвид, че в Декларацията от Рио де Жанейро се подчертава, че групите коренно население и техните общности играят жизненоважна роля за управлението на околната среда и развитието; като има предвид, че правителствата следва да признават и подобаващо да подкрепят тяхната идентичност, култура и интереси, и да им дават възможност за ефективно участие в постигането на устойчиво развитие;

М.

като има предвид, че намаляването на бедността не е равномерно, а неравенствата в рамките на държавите и между тях — които се увеличават както в развитите, така и в развиващите се страни — представляват значително предизвикателство пред развитието;

Н.

като има предвид, че съпроводените с насилие конфликти и хуманитарните кризи продължават да затрудняват дейностите за развитие; като има предвид, че уязвимите групи като например жените, децата и възрастните хора са по-силно засегнати от военните конфликти и кризи, и че местните органи са основните най-близки участници в предотвратяването и управлението на конфликти;

О.

като има предвид, че все още са необходими допълнителни усилия за намаляване наполовина на процента на гладуващите хора, като 162 милиона малки деца са засегнати от недохранване; като има предвид, че „скритият глад“ може да бъде определен като недостатък на микроелементи, който може да има необратими здравни и социално-икономически последици, свързани със спад в производителността на хората;

П.

като има предвид, че изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда заплашват намаляването на бедността и представляват голямо предизвикателство за местните органи, тъй като те засягат най-напред местните общности;

Р.

като има предвид, че трябва да бъдат създадени повече нови и достойни работни места, за да се отговори на демографския растеж в световен мащаб; като има предвид, че частният сектор е главен източник на работни места както в развитите, така и в развиващите се страни и поради това може да бъде основен партньор в борбата срещу бедността;

С.

като има предвид, че помощта продължава да изпълнява уникална по своя характер роля за намаляването на бедността и като решаващ фактор в развиващите се страни; като има предвид, че помощта трябва да бъде насочена по-добре, така че да отговаря на нуждите на най-уязвимите групи от населението; като има предвид, че помощта не е достатъчна и че трябва да се използват новаторски начини за финансиране;

Т.

като има предвид, че мобилизирането на международни, публични и частни финансови средства ще бъде от решаващо значение за насърчаването на местното устойчиво развитие;

У.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки като най-големи донори на официална помощ за развитие, но също и като решаващи създатели на политики и фактори за децентрализирано сътрудничество, следва да продължат да бъдат движещата сила по време на следващия етап на преговорите в рамките на ООН, особено по отношение на изпълнението на целите за устойчиво развитие;

Ф.

като има предвид, че в член 208 от ДФЕС се постановява, че премахването на бедността е основната цел на политиката на ЕС за развитие и се предвижда съгласуваност на политиките за развитие;

1.

Припомня, че Партньорството от Пусан предвижда разширяващ се форум за нови участници за развитие, като например местни и регионални участници;

2.

Подчертава, че новите насоки, изложени в съобщението на Комисията относно местните органи за признаването на тяхната роля като държавни заинтересовани участници представлява важна стъпка напред за новата програма за развитие на Европейския съюз;

3.

Подчертава необходимостта тези нови насоки да се превърнат в ефективно прилагане на европейското сътрудничество, както по отношение на 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР), така и по отношение на Инструмента за сътрудничество за развитие;

4.

Подчертава, че стратегическото планиране на национално и местно равнище е абсолютно необходимо за насърчаването и интегрирането на трите основни измерения на развитието — социалното, икономическото и екологичното;

5.

Приветства подкрепата за укрепването на капацитета на местните органи посредством тематичната част за местните органи — особено подкрепата за укрепване на структурите за координация на местните органи на национално, регионално и европейско равнище — и установяването на партньорство на равнище ЕС;

6.

Признава важната роля, която местните органи играят в развиващите се страни; насърчава създаването на споразумения за партньорство между местните органи в държавите членки на ЕС, и местните органи в развиващите се страни в области като обучение и човешки потенциал, за да се даде възможност за постигане на по-големи ползи, например по-добро планиране в областта на околната среда;

7.

Счита, че тези координационни структури играят важна роля по отношение на предоставянето на техническа и методологична подкрепа за развитието на местния капацитет чрез улесняване на обмена на ноу-хау с цел подпомагане на процеса на децентрализация и предоставянето на основни услуги; счита, че те също така са подходящ форум за политически диалог и за изслушване на гласа на местните органи на всички равнища на управление;

8.

Настоятелно призовава ЕС да насърчава децентрализираното сътрудничество като начин за прилагане на рамката за развитие след 2015 г.; за тази цел призовава Комисията да разгледа възможността да превърне децентрализацията в приоритетен сектор за финансиране чрез нейните финансовите инструменти за външна помощ, като се започне с Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие, както и да засили усилията за включване на местните органи като пълноправни участници в изпълнението на 11-ия ЕФР в партньорските държави и региони, както и по отношение на секторната и бюджетната помощ; призовава държавите членки да определят на местните органи подходяща роля в своите програми за развитие и да координират дейностите си с тези на Комисията и на други държави членки;

9.

Подчертава, че е необходимо да се гарантира по-справедливо прехвърляне на ресурси от националното равнище към подрегионите, градовете и общините;

10.

Подчертава необходимостта — в рамките на текущия процес на децентрализация — да се насърчават националните правителства да прехвърлят част от своите национални бюджетни средства към регионалните и местните органи на управление; счита, че за тази цел следва да се предостави по-голяма подкрепа за укрепване на финансовия и бюджетния капацитет на местните органи, включително посредством техни асоциации;

11.

Счита, че е от съществено значение известна част от европейската бюджетна помощ да се отпуска за финансиране на местните органи;

12.

Подчертава значението на установяването, като част от европейското сътрудничество, на истински политически диалог между местните органи, който би дал възможност да се оцени постигнатия напредък, трудностите и перспективите за подобряване на ефективността на помощта на местно равнище;

13.

Призовава за институционализирането на този диалог, като същевременно се ползват съществуващите координационни структури в различните рамки за сътрудничество;

14.

Подчертава, че ЦХР разкриха важната роля на местните органи в борбата срещу бедността и за предоставянето на обществени услуги, като водоснабдяване и канализация, основно здравеопазване и образование;

15.

Приветства разпространението на децентрализирани инициативи за сътрудничество за развитие и използването на механизми за сътрудничество между градове;

16.

Подчертава необходимостта от разпределяне на допълнителни ресурси за укрепване на капацитета на децентрализираните органи, така че те да могат да предоставят висококачествени обществени услуги, да се гарантира равенство на възможностите и да се постигне социално сближаване;

17.

Изразява съжаление, че ЦХР не отчитат в достатъчна степен значението на местното измерение за развитието; изразява съжаление, че програмите за развитие не отчитат в достатъчна степен културното измерение, което е от жизненоважно значение за разбиране на местния контекст; призовава в местните, националните и международните стратегии за намаляване на бедността да се обърне внимание на културното измерение;

18.

Изразява съжаление, че настоящите ЦХР са лишени от яснота по отношение на пригаждането на глобалните цели към националната и местната динамика;

19.

Счита, че процесът след 2015 г. следва да предоставя ясна цел за прилагане на резултатите от „Рио + 20“, които признават ролята на местните органи;

20.

Подчертава, че е важно да се определят надеждни цели и показатели за Целите за устойчиво развитие, които отговарят на условията, нуждите и проблемите на местното население; призовава ЕС да укрепва ролята на местните органи и да вземе под внимание техния опит и в други цели за устойчиво развитие;

21.

Призовава ЕС да продължи да обръща особено внимание на местните органи при планирането, изпълнението и финансовите потоци на помощта за развитие; подчертава, че това ще изисква наличието на истински процес на участие, проведен на ранен етап от фазата на развитие, и че с оглед на това трябва да бъде призната и засилена децентрализираната публична помощ; подчертава необходимостта да се гарантира активното им участие в определянето на стратегиите за развитие;

22.

Призовава Съюза да гарантира, че местните органи са по-добре представени в международните преговори за приемане на програмата за развитие за периода след 2015 г. на Международната конференция относно финансирането за развитие и на международната 21-ва конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (COP 21);

23.

Призовава ЕС да продължи да подкрепя една отделна цел за градовете и населените места;

24.

Призовава ЕС да допринася за укрепването на многостранни партньорства, които изпълняват на местно равнище програмата за периода след 2015 г.;

25.

Призовава за ясно определяне и разпределение на отговорностите между партньорите;

26.

Припомня, че публичният сектор ще бъде главен фактор и изпълнител на новата програма за глобално развитие и подчертава, че мобилизирането на публичните приходи и укрепването на фискалната система — въз основа на възможността на хората да плащат данъци и на справедлива възвръщаемост при прозрачна експлоатация на природните ресурси — ще бъдат от съществено значение за нейната ефективност;

27.

Изтъква отново, че е необходимо да се подкрепя формирането на средна класа чрез насърчаване на частното предприемачество сред младите хора и по-специално жените;

28.

Изтъква значението на даването на възможност на местните, микро-, малки и средни предприятия да създават работни места и на насърчаването на устойчив и приобщаващ икономически растеж, по-конкретно чрез публично-частни политики;

29.

Отново заявява, че е необходимо да се прилагат ефективни механизми за отчетност и да се определят задължителни социални и екологични гаранции;

30.

Счита, че програмата за глобално развитие за периода след 2015 г. трябва да промени ролята и влиянието на организациите на гражданското общество; счита, че държавите членки следва да работят в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, като създадат механизми за редовен диалог, които следва да бъдат достатъчно ефективни, за да получат положителни отзиви от гражданското общество;

31.

Подчертава, че правителствата трябва да се отчитат както пред местните заинтересовани участници, така и пред международната общност;

32.

Подчертава значението на прозрачността и насърчаването на диалог с множество заинтересовани страни, за да се подобри участието на местните култури, на коренното население, на мигрантите и на малцинствата;

33.

Счита, че трябва да се положат големи усилия за подобряване на капацитета на местните органи да предоставят обществени услуги;

34.

Подчертава значението на насърчаването на добро управление на местно равнище чрез насърчаване на принципите на отчетност, прозрачност, участие, реакция и принципите на правовата държава;

35.

Насърчава създаването на местни платформи за консултации като част от бюджетното планиране;

36.

Подчертава належащата необходимост от реформа в областта на официалните услуги за събиране на данни;

37.

Подчертава, че представителите на коренното население следва да бъдат активно ангажирани в изготвянето на местните и регионалните планове за развитие и инвестиции;

38.

Призовава националните правителства и местните органи: а) да подобрят местното законодателство така, че да се признават традиционните договорености за земеползването; б) да си сътрудничат с традиционните органи за управлението на природните ресурси; в) да разгледат въпросите за равенството между половете и отношенията между поколенията, които съществуват сред коренното население; г) да опазват знанията на коренното население; д) да подобряват капацитета на коренното население за участие в планирането на развитието;

39.

Подчертава, че националните правителства и местните органи следва да създадат благоприятна среда за трансфер на технологии;

40.

Счита, че такова сътрудничество следва да включва също така дългосрочни инвестиции;

41.

Приветства мобилизирането и ангажимента на африканските градове за подготовката на третата конференция на ООН по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие („Хабитат III“); призовава Комисията да подкрепя тези процеси на мобилизиране и да оказва подкрепа за управлението на устойчив процес на урбанизация в своите планове за партньорство;

42.

Приветства решението на Отворената работна група за включване на отделна цел за устойчиво градско развитие;

43.

Подчертава, че е важно да се възприеме териториален подход за справяне с въпроси като управлението на отпадъците и градската бедност, намаляването на неравенствата, възможностите за реализация на гражданите, приобщаващата демокрация, в която се участва активно, новаторското проектиране на инфраструктура, предоставянето на услуги, управлението на земята, приноса на градовете към глобалното изменение на климата и тяхното въздействие върху екосистемите, намаляването на риска от природни бедствия и на енергопотреблението и т.н.;

44.

Подчертава значението на подкрепата за развиващите се и най-слабо развитите страни, включително посредством финансова и техническа помощ;

45.

Подчертава, че международното сътрудничество в борбата с незаконните финансови потоци следва да се задълбочи, за да се гарантира равнопоставеност в областта на данъчното облагане на местните и международните дружества;

46.

Подчертава, че децентрализирането на властта е ефективно средство за борба с корупцията, включително корупцията с произход от многонационални дружества, както и за модернизиране на публичната администрация и удовлетворяване на нуждите на хората чрез икономически и социални реформи;

47.

Подчертава, че трябва да бъдат изпробвани новаторски и справедливи механизми за финансиране;

48.

Подчертава първостепенното значение на мобилизирането на националните ресурси на местно равнище за успеха на програмата за периода след 2015 г., тъй като то е ключов фактор за изпълнението както на националните, така и на местните стратегии и политики за развитие; във връзка с това подчертава неотложната необходимост от консолидиране на капацитета на местните органи в партньорските държави в областта на общинските данъци и бюджетното планиране; приветства постепенното въвеждане на местни финансови обсерватории, които заслужават по-голяма подкрепа от страна на Европейския съюз;

49.

Счита, че е по-ефективно да се предприемат действия на местно равнище с цел подобряване на условията на живот на общностите, особено в селските райони, и че едно важно предизвикателство за местните и националните органи е да насърчават постепенното интегриране на неформалния сектор, без да възпират иновациите;

50.

Призовава Световната банка и международните финансови институции да актуализират политиките за екологични и социални гаранции;

51.

Припомня, че местните правителства са на предната линия при справянето с нарастващия брой кризи, но в повечето случаи те не разполагат с капацитет и средства за разработване на ефективни ответни мерки;

52.

Призовава Комисията да насърчава мобилизирането на новаторски източници на финансиране за децентрализирано сътрудничество, включително инструментите за обединяване на заеми и безвъзмездна помощ, които все още не са адаптирани, за да отговарят на конкретните нужди на местните органи;

53.

Настоятелно призовава Европейския съюз във връзка с това да подкрепи децентрализираните бюджети, които са предпоставка за местно развитие;

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/20

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Централноафриканската република,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно дейността на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС (1),

—

като взе предвид резолюциите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС относно положението в Централноафриканската република от 19 юни 2013 г., 19 март 2014 г. и 17 юни 2015 г.,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно положението в Централноафриканската република, и по-специално изявлението от 13 октомври 2014 г.,

—

като взе предвид изявлението от 28 септември 2015 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно насилието в Централноафриканската република,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно Централноафриканската република от 9 февруари 2015 г. и 20 юли 2015 г.,

—

като взе предвид забележките, отправени на 1 октомври 2015 г. от Мари-Терез Кейта Бокум, независим експерт на ООН за положението с правата на човека в Централноафриканската република,

—

като взе предвид призива от 28 септември 2015 г. на генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун, и Съвета за сигурност за незабавно прекратяване на внезапно избухналото насилие в Централноафриканската република,

—

като взе предвид Резолюция № 2217 (2015 г.) на ООН, която беше приета от Съвета за сигурност на неговото 7434-то заседание на 28 април 2015 г. и с която се подновява мандатът на Интегрираната многостранна мисия на ООН за стабилизиране в Централноафриканската република (MINUSCA) в срок до 30 април 2016 г., като се запазва настоящият одобрен размер на нейния военен контингент,

—

като взе предвид Резолюция № 2196 (2015 г.) на ООН за подновяване на режима на санкции срещу Централноафриканската република до 29 януари 2016 г. и за подновяване на мандата на експертната група, оказваща съдействие на Комитета по санкциите срещу Централноафриканската република, създаден по силата на Резолюция № 2127, до 29 февруари 2016 г.,

—

като взе предвид доклада на ООН от 15 май 2015 г. за оценка на усилията по правоприлагането и предоставянето на лечебна помощ във връзка със случаите на сексуална експлоатация и злоупотреби, извършвани от персонал на ООН или свързан с него персонал, в рамките на мироопазващи операции,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно препоръките на независимата група на високо равнище по въпросите на мироопазващите операции от 11 септември 2015 г.,

—

като взе предвид окончателния доклад на международната анкетна комисия за Централноафриканската република от 19 декември 2014 г.,

—

като взе предвид международната конференция на високо равнище относно Централноафриканската република под надслов „От хуманитарна помощ към устойчивост“, проведена в Брюксел на 26 май 2015 г.,

—

като взе предвид споразумението за разоръжаване, демобилизация, репатриране и реинтеграция, подписано на 10 май 2015 г. от голям брой въоръжени групи по време на форума в Банги,

—

като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,

—

като взе предвид Споразумението от Либервил (Габон) от 11 януари 2013 г. относно разрешаването на политическата и военна криза в Централноафриканската република, подписано под егидата на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на държавите от Централна Африка, в което се излагат условията за излизане от кризата в Централноафриканската република,

—

като взе предвид извънредните срещи на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на Икономическата общност на държавите от Централна Африка, проведени в Нджамена (Чад) на 21 декември 2012 г., 3 април 2013 г. и 18 април 2013 г., както и техните решения за създаване на Национален преходен съвет със законодателни и учредителни правомощия и за приемане на пътна карта за процеса на преход в Централноафриканската република,

—

като взе предвид заседанието от 3 май 2013 г. в Бразавил (Република Конго) на международната контактна група, на което беше одобрена пътната карта за прехода и беше създаден специален фонд за подпомагане на Централноафриканската република;

—

като взе предвид Споразумението за прекратяване на враждебните действия, подписано през юли 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията от проведената в Бразавил на 16 март 2015 г. седма среща на международната контактна група относно Централноафриканската република,

—

като взе предвид комюникетата на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз от 17 септември 2014 г. и 26 март 2015 г.,

—

като взе предвид конституцията на Централноафриканската република, приета от Преходния съвет в края на август 2015 г.,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) от 1998 г., ратифициран от Централноафриканската република през 2001 г.,

—

като взе предвид Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт, който е подписан от Централноафриканската република,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че вследствие на новите сблъсъци, избухнали в края на септември 2015 г., загинаха 42 души, а около 37 000 души бяха принудени да напуснат домовете си;

Б.

като има предвид, че над 500 затворници, в т.ч. лица, за които е добре известно, че са извършили нарушения на правата на човека и злоупотреби, избягаха в края на септември 2015 г. от затвора „Нгарагба“ в Банги и от Буар; като има предвид, че това представлява сериозна заплаха за гражданското население и за закрилата на жертвите и свидетелите; като има предвид, че бягството от затвора представлява тежък удар за опазването на обществения ред и за борбата срещу безнаказаността в Централноафриканската република;

В.

като има предвид, че според Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси условията за работа на хуманитарните агенции в Банги са се влошили; като има предвид, че няколко офиса и жилища на членове на организации за хуманитарна помощ са били ограбени и че е било възпрепятствано свободното придвижване на техни представители, по-специално на здравните работници в болниците;

Г.

като има предвид, че предоставянето на хуманитарна помощ е затруднено от сраженията и многобройните бариери по пътищата, които пречат на властите да получат достъп до хиляди вътрешно разселени лица и да извършат оценка на потребностите; като има предвид, че загриженост относно липсата на безопасен достъп до кварталите в Банги беше изразена и от организацията„Лекари без граници“ („Médecins sans Frontières“), която заяви, че в много случаи ранени хора пристигат при тях пеша и че техните линейки не могат да се придвижват, тъй като ситуацията в столицата е прекалено опасна;

Д.

като има предвид, че ООН реши да удължи мандата на MINUSCA до 30 април 2016 г. с одобрена максимална численост на войските от 10 750 души, включително 480 военни наблюдатели и военнослужещи и 2 080 полицейски служители, в т.ч. 400 полицаи и 40 затворнически служители;

Е.

като има предвид, че според мироопазващата мисия на ООН в страната (MINUSCA), въпреки че положението със сигурността се е стабилизирало напоследък, все още се наблюдава напрежение в Банги, където по-рано бяха извършени нападения срещу цивилни лица и срещу служители от хуманитарните организации и където имаше насилие между общностите;

Ж.

като има предвид, че главният прокурор на Международния наказателен съд, Фату Бенсуда, призова лицата, участващи в сблъсъците, да прекратят незабавно насилието и да се въздържат от нови актове на насилие, като добави, че всички военни престъпления ще бъдат наказани; като има предвид, че на 24 септември 2014 г. беше открито второ разследване във връзка с конфликта в Централноафриканската република;

З.

като има предвид, че неотдавнашните сблъсъци застрашават да накърнят крехкия мирен процес и биха могли да върнат страната към мрачния период от края на 2013 г. и от 2014 г., когато хиляди души бяха убити, а десетки хиляди души бяха принудени да напуснат домовете си; като има предвид, че престъпността продължава да бъде сериозна заплаха; като има предвид, че положението на жените в Централноафриканската република е много тежко, и като има предвид, че изнасилванията често се използват като оръжие от страна на всички участващи страни;

И.

като има предвид, че превратът от 2013 г. и последвалото отстраняване от власт на преходния държавен глава, Мишел Джотодия, и на преходния министър-председател, Никола Тианге, бяха придружени от мащабни и тежки нарушения на правата на човека, при които има ясен риск от геноцид, включително извънсъдебни убийства, изтезания, грабежи, широко разпространени актове на изнасилване и сексуално насилие, отвличане на жени и деца и принудително вербуване на деца войници;

Й.

като има предвид, че беше предвидено, че гражданите на Централноафриканската република ще се произнесат относно приемането на нова конституция в рамките на референдум на 4 октомври 2015 г. и че те ще изберат свои представители по време на успоредните президентски и парламентарни избори, първоначално планирани за 18 октомври 2015 г. (първи кръг) и 22 ноември 2015 г. (втори кръг); като има предвид, че преходните власти полагат усилия от няколко седмици насам, за да отложат гласуването, но че Националната избирателна агенция все още не е обявила нов график, избирателните списъци не са изготвени и изборните карти не са разпределени;

К.

като има предвид, че страната е изправена пред най-тежката хуманитарна криза от обявяването на своята независимост през 1960 г. насам, като тази криза засяга цялото население от 4,6 милиона души, половината от които са деца; като има предвид, че 2,7 милиона души се нуждаят от помощ, включително продоволствена помощ, защита и достъп до медицински грижи, питейна вода, канализация и жилища; като има предвид, че се счита, че над 100 000 деца са били подложени на сексуално насилие и вербуване от въоръжени групировки в страната, и като има предвид, че се счита, че кризата е лишила един милион деца от училищно образование;

Л.

като има предвид, че на 5 май 2015 г. въоръжени групировки в Централноафриканската република постигнаха споразумение за освобождаването на между 6 000 и 10 000 деца войници;

M.

като има предвид, че мироопазващата операция е опетнена от твърдения за сексуална злоупотреба с деца и момичета от страна на войници на ООН и членове на френските мироопазващи сили;

Н.

като има предвид, че въоръжените групировки „Селека“ и „Антибалака“ извличат полза от търговията с дървен материал и диаманти, като контролират обекти и налагат „данъци“ или изнудват миньорите и търговците да им плащат за „закрила“, и като има предвид, че търговци от Централноафриканската република са закупили диаманти на стойност няколко милиона долара, без да проучат по подходящ начин дали по този начин финансират въоръжени групировки;

O.

като има предвид, че зачитането на правата на човека е основна ценност на Европейския съюз и представлява съществен елемент от Споразумението от Котону, по-специално от член 8 от това споразумение;

П.

като има предвид, че правосъдието и съдебното преследване на тежките нарушения на правата на човека са сред ключовите задачи, необходими с оглед на прекратяването на злоупотребите и възстановяването на Централноафриканската република;

Р.

като има предвид, че безнаказаността продължава да бъде отличителна черта на насилието независимо от факта, че Преходният съвет прие решение, което беше подписано от временния президент и което съответно придоби силата на закон, за създаване на специален наказателен съд, включващ както национални, така и международни съдии и прокурори, който ще разследва и преследва по съдебен път тежките нарушения на правата на човека, извършени в Централноафриканската република от 2003 г. насам;

С.

като има предвид, че през септември 2014 г. ЕС стартира първите три проекта за развитие по линия на многостранния донорски доверителен фонд на ЕС за Централноафриканската република в областта на здравеопазването, създаването на работни места, възстановяването на повредената инфраструктура в Банги и овластяването и икономическата интеграция на жените;

Т.

като има предвид, че през март 2015 г. Европейският съвет стартира военна консултативна мисия на ЕС в Централноафриканската република (EUMAM RCA) с цел подпомагане на централноафриканските власти при подготовката на реформата на сектора за сигурност по отношение на въоръжените сили;

У.

като има предвид, че от май 2015 г. насам ЕС увеличи помощта си за Централноафриканската република с обща сума в размер на 72 милиона евро, включително ресурси за хуманитарна помощ (с ново финансиране в размер на 10 милиона евро), бюджетна подкрепа (с допълнителна сума в размер на 40 милиона евро) и нова вноска в доверителния фонд на ЕС за Централноафриканската република (с допълнителна сума в размер на 22 милиона евро);

Ф.

като има предвид, че на 15 юли 2014 г. ЕС стартира своя първи доверителен фонд за развитие с участие на множество донори в подкрепа на Централноафриканската република, който има за цел да улесни прехода от реагиране при извънредни ситуации към дългосрочна помощ за развитие;

1.

Изразява своята дълбока загриженост относно положението в Централноафриканската република, което би могло да доведе страната до ръба на гражданска война, ако последните прояви на насилие не бъдат овладени; изразява съжаление относно загубата на човешки живот и изразява своето съчувствие на семействата на жертвите и на цялото население на Централноафриканската република;

2.

Категорично осъжда нападенията срещу хуманитарни организации и жилища на техния персонал по време на последните прояви на насилие; призовава за свободното движение на хуманитарните работници, за да могат да достигнат до цивилното население в нужда, особено разселеното население; припомня, че почти половин милион вътрешно разселени лица спешно се нуждаят от храна, здравно обслужване, вода, канализация и хигиена, подслон и основни продукти за бита;

3.

Призовава органите на Централноафриканската република да се съсредоточат върху борбата с безнаказаността и върху възстановяването на принципите на правовата държава, като също така подведат под съдебна отговорност лицата, отговорни за насилието; приветства създаването на Специалния наказателен съд за разследване и съдебно преследване на тежки нарушения на правата на човека, извършени в страната от 2003 г. насам, и изтъква неотложната необходимост от осигуряване на неговото функциониране; подчертава, че международната финансова и техническа помощ е от съществено значение за неговото функциониране; призовава за провеждане на международна среща за поемане на ангажименти от донорите във възможно най-кратки срокове; насърчава органите на Централноафриканската република да приемат ефикасна и прозрачна процедура за назначаване на персонал в Съда;

4.

Поздравява Икономическата общност на държавите от Централна Африка за нейната жизненоважна роля за пускането в ход на процеса на преход и за възприетата от нея твърда позиция по време на консултациите в Адис Абеба на 31 януари 2015 г. относно всяка паралелна инициатива, която би могла да изложи на опасност усилията, полагани понастоящем от международната общност за възстановяване на мира, сигурността и стабилността в Централноафриканската република;

5.

Приветства усилията, предприети до момента от преходното правителство, но призовава преходните органи на Централноафриканската република и международната общност да се справят с първопричините за кризата, като например широко разпространената бедност, икономическите различия и неравенства, увеличаването на безработицата, както и липсата на преразпределение на богатството от природните ресурси на страната посредством държавния бюджет; призовава за всеобхватен подход, съсредоточен върху сигурността, хуманитарната помощ, стабилизирането и икономическото възстановяване;

6.

Призовава международната общност да подкрепи политическия процес в Централноафриканската република в този критичен момент и да увеличи общите усилия за улесняване на политическия диалог, за изграждане на доверие и за гарантиране на мирното съвместно съществуване на религиозните общности в страната; настоятелно призовава правителството на Централноафриканската република да отдаде приоритет на възстановяването на образователната система, за да се улесни мирното съвместно съществуване в дългосрочен план;

7.

Изразява съжаление относно факта, че въпреки че ООН обяви оръжейно ембарго, укрепването на военните групировки продължава; призовава всички страни да спазват споразумението за разоръжаване, подписано на 10 май 2015 г.; подчертава, че разоръжаването на въоръжените групировки трябва да бъде абсолютен приоритет, особено в навечерието на президентските и общите избори, които ще се произведат в Централноафриканската република до края на годината;

8.

Настоятелно призовава Африканския съюз и Европейския съюз да използват всички целесъобразни мерки и инструменти, за да помогнат на преходното правителство да преодолее срива на една вече нестабилна държава, междуетническата ескалация и продължаващото засилване на конкуриращите се военни групировки и да осъществят прехода към функционираща, приобщаваща и демократична държава, по-конкретно чрез Инструмента за стабилност и мир, Механизма за подкрепа на мира в Африка и африканските резервни сили;

9.

Приветства създаването на форума в Банги за помирение и мир и настоятелно призовава за безусловно участие на всички политически, военни и религиозни лидери, както и на местните общности и гражданското общество; настоява за произвеждането на демократични избори;

10.

Призовава Комисията, държавите членки и други международни участници да направят всичко възможно, за да подкрепят организирането на изборите, както е предвидено в преходната пътна карта, по-специално като дадат своя принос за програмата за подпомагане на изборите, управлявана от ПРООН, така че изборите да могат да се произведат преди края на тази година, като по този начин се изпълни жизненоважен елемент от пътната карта за прехода;

11.

Отново заявява своята подкрепа за независимостта, единството и териториалната цялост на Централноафриканската република; припомня значението на правото на народите на самоопределение без външна намеса;

12.

Отново заявява своята подкрепа за ООН, мироопазващите сили MINUSCA и френския военен контингент Sangaris в навечерието на изборите, които ще се произведат до края на годината; решително осъжда всякакви опити за възпиране на продължаващите усилия за постигане на стабилност;

13.

Припомня, че преходният период ще приключи на 30 декември 2015 г.; настоятелно призовава националните органи, с подкрепата на MINUSCA и силите Sangaris, да възстановят спокойствието в страната, и по-специално в Банги с цел запазване на сроковете за произвеждане на изборите по възможно най-добрия начин;

14.

Приветства военната консултативна мисия на ЕС (EUMAM RCA), както и започването на проекти, насочени към възстановяването на капацитета на полицията и жандармерията за полицейска дейност по места и борба с масовите безредици, възстановяването на съвместния център за оперативно командване, укрепването на съдебната система, както и възстановяването на затворите;

15.

Строго осъжда всички прояви на насилие срещу деца и жени и настоятелно призовава всички въоръжени групировки и въоръжените неправителствени формирования да се откажат от въоръжени действия, да прекратят всички форми на насилие и незабавно да освободят децата от своите редици; приканва всички заинтересовани страни да се ангажират със защитата на правата на детето и да предотвратят всякакви по-нататъшни нарушения и злоупотреби срещу деца; настоятелно призовава на момичетата и жените, които са жертви на изнасилване по време на въоръжени конфликти, да се предоставя пълният набор от услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве;

16.

Настоятелно призовава търговците на диаманти от Централноафриканската република да представят доказателства за надлежни проверки, а международните дружества за търговия с диаманти да разгледат пропуските от страна на Централноафриканската република в рамките на процеса от Кимбърли във връзка с веригата за доставка на диаманти; призовава органите на Централноафриканската република и чуждестранните дружества да помогнат за подобряване на управлението в добивния сектор чрез спазване на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост;

17.

Призовава международните дружества за търговия с диаманти да разглеждат внимателно произхода на диамантите с цел да се избягва подклаждането на конфликта чрез купуването на незаконно добити и търгувани диаманти от Централноафриканската република; настоятелно призовава европейските дружества, които търгуват с дружества за дърводобив от Централноафриканската република, да спазват Регламента на ЕС относно дървения материал, и призовава ЕС последователно да прилага своя регламент относно дървения материал по отношение на вносителите на дървен материал от Централноафриканската република;

18.

Приканва органите на Централноафриканската република да разработят национална стратегия за справяне с незаконната експлоатация и мрежите за трафик на природни ресурси;

19.

Настоятелно призовава държавите, чиито войници са отговорни за извършването на сексуални злоупотреби по време на мироопазващи мисии в Централноафриканската република, да потърсят отговорност от тях и да ги изправят пред съд, тъй като безнаказаността не може да бъде толерирана; подчертава неотложната необходимост от реформа на мироопазващите структури чрез създаване на функциониращ и прозрачен механизъм за контрол и отчетност; изразява убеждение, че подобни тежки престъпления биха могли също така да се намалят и предотвратят чрез обучение и образование;

20.

Настоятелно призовава Централноафриканската република, нейните съседни държави и други държави — членки на Международната конференция за региона на Големите африкански езера (ICGLR), да си сътрудничат на регионално равнище с цел разследване и провеждане на борба с регионалните престъпни мрежи и въоръжените групировки, които участват в незаконната експлоатация и контрабандата на природни ресурси, включително злато и диаманти, и в бракониерството и трафика на диви животни;

21.

Призовава ЕС да направи всичко по силите си, за да осигури по-добре координирана и по-ефективна помощ за народа на Централноафриканската република; приветства в същото време поемането на по-голям хуманитарен ангажимент от страна на ЕС и държавите членки спрямо Централноафриканската република с оглед на променящите се потребности; подчертава, че следва да се осигури животоспасяваща помощ за нуждаещите се лица в Централноафриканската република, както и за бежанците в съседните държави;

22.

Изразява съжаление във връзка с унищожаването на публични архиви и регистри от военните групировки; настоятелно призовава ЕС да подкрепи възстановяването на публичния регистър на Централноафриканската република, както и да предотврати всякакви нарушения по време на изборите;

23.

Призовава държавите членки, както и другите донори, да увеличат своите вноски за фонда на ЕС за Централноафриканската република — доверителния фонд „Беку“, чиято цел е насърчаване на стабилизирането и възстановяването на Централноафриканската република, като се вземе предвид необходимостта от по-добра връзка между програмите за възстановяване/развитие и хуманитарните действия;

24.

Призовава ЕС, Африканския съюз и международната общност да подкрепят бежанците от Централноафриканската република в съседните държави;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на органите на преходното правителство на Централноафриканската република, на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на институциите на Африканския съюз, на Икономическата общност на държавите от Централна Африка, на Парламентарната асамблея АКТБ—ЕС и на държавите —членки на ЕС.

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/26

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Тайланд, по-специално резолюциите си от 20 май 2010 г. (1), 6 февруари 2014 г. (2) и 21 май 2015 г. (3),

—

като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от 2 април 2015 г. относно събитията в Тайланд,

—

като взе предвид изявленията, направени от Делегацията на ЕС в Тайланд в съгласие с ръководителите на мисията на ЕС в Тайланд на 14 ноември 2014 г., 30 юни 2015 г. и 24 септември 2015 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 23 юни 2014 г. относно Тайланд,

—

като взе предвид отговора на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от 15 май 2013 г. относно положението Анди Хол,

—

като взе предвид съобщението за пресата на специалния докладчик на ООН от 1 април 2015 г. относно насърчаването и защитата на свободата на изразяване,

—

като взе предвид общия периодичен преглед за Тайланд пред Съвета на ООН по правата на човека от 5 октомври 2011 г. и неговите препоръки,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Декларацията на ООН за правозащитниците от 1998 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) от 1966 г., по който Сирия е страна,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

—

като взе предвид Декларацията за правата на човека на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че на 20 май 2014 г. армията свали от власт правителството на Тайланд и наложи военно положение в национален мащаб, като разпусна принудително временно действащия Център за управление за мир и ред;

Б.

като има предвид, че военните сили са пристъпили към създаването на Национален съвет за мир и ред (НСМР), чийто ръководител, генерал Прают Чан-Оча ще упражнява всички правомощия и ще разполага с неограничена власт да издава заповеди и да въведе конституционна реформа;

В.

като има предвид, че основните конституционни органи, създадени от НСМР, се контролират от военен персонал, и като има предвид, че членовете на НСМР се ползват с пълен имунитет и не носят никаква отговорност за каквото и да било закононарушение, докато са назначени въз основа на членове 44 и 47 от временната конституция;

Г.

като има предвид, че на 29 август 2015 г. конституционната комисия приключи изготвянето на нова конституция, която беше отхвърлена от Националния съвет по реформата на 6 септември 2015 г.; като има предвид, че нова конституционна комисия трябва да изготви нов проект за конституция в срок от 180 дни, и като има предвид, че последното отхвърляне на проекта може да продължи военното управление на страната;

Д.

като има предвид, че водещите уебсайтове относно положението с политическите права и правата на човека в Тайланд бяха обвинени от НСМР в заплаха за националната сигурност съгласно член 44 от временната конституция, и като има предвид, че е наложена драстична цензура на телевизионните канали и обществените радиостанции, свързани с всички национални политически фракции;

Е.

като има предвид, че наскоро приетият закон за публичните събрания, който влезе в сила на 14 август 2015 г., сериозно ограничава свободата на събранията и налага тежки наказания в размер на до 10 години лишаване от свобода за такива деяния като причиняване на смущения в обществените услуги;

Ж.

като има предвид, че военен персонал е назначен като „служители за поддържане на мира и реда“, който произволно налага наказания на граждани, извършва разследвания и провежда обиски без съдебно нареждане;

З.

като има предвид, че участниците в мирни демонстрации редовно биват обвинявани в предизвикване на размирици и в нарушаване на закона, и като има предвид, че 14 активисти от Новото демократично движение (НДД) бяха арестувани;

И.

като има предвид, че в Тайланд продължава да се прилага смъртно наказание, и като има предвид, че новото законодателство разшири обстоятелствата, при които бива налагано то;

Й.

като има предвид, че след преврата се наблюдава вълна от лишавания от свобода съгласно закона за обида на кралска особа;

K.

като има предвид, че на Националната комисия по правата на човека (НКПЧ) беше отказан достъп до изтезавани или малтретирани лица, които са постоянно задържани без обвинение или съдебен процес по нареждане на военни съдилища;

Л.

като има предвид, че след преврата се наблюдава влошаване на сигурността на местните общности и на активисти в областта на правата върху земята;

M.

като има предвид, че Тайланд не е подписал Конвенцията за бежанците от 1951 г., нито Протокола към нея от 1967 г. и не разполага с официална национална рамка за предоставяне на убежище; като има предвид, че тайландските органи продължават да връщат бежанци и търсещи убежище лица в страните, в които те вероятно ще бъдат подложени на преследване;

Н.

като има предвид, че Тайланд е задължен от международните договори, по които е страна, да разследва и да осъществява подходящо наказателно преследване за случаи на изтезания, на смърт по време на лишаване от свобода и други предполагаеми сериозни нарушения на правата на човека;

O.

като има предвид, че наказателното дело за клевета срещу защитника на правата на работниците Анди Хол, гражданин на ЕС, беше прекратено, но като има предвид, че към него все още има повдигнати обвинения за компютърни престъпления и две граждански дела за клевета, които биха могли да доведат до присъда от седем години лишаване от свобода и глоба в размер на милиони долари, за това, че е участвал в изготвянето на доклад на Finnwatch, в който се твърди, че тайландски търговец на едро на ананаси извършва нарушения на трудовите права, въпреки факта, че нарушенията на правата на работниците, извършени от дружеството, бяха потвърдени от тайландското Министерство на труда и от служител на дружеството по време на предишни заседания на съда; като има предвид, че делото му ще се гледа на 19 октомври 2015 г.;

П.

като има предвид, че макар Тайланд да е ратифицирал Конвенция № 29 на Международната организация на труда, работниците мигранти се ползват със слаба защита; като има предвид, че трафикът на работници е основен проблем; като има предвид, че положението в сектора на рибарството е особено тревожно;

Р.

като има предвид, че ЕС замрази намиращите са на ранен етап преговори с Тайланд за двустранно споразумение за свободна търговия (ССТ), които започнаха през 2013 г., и като има предвид, че Съюзът отказва да подпише Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС), финализирано през ноември 2013 г., докато бъде установено едно демократично правителство; като има предвид, че ЕС е третият по големина търговски партньор на Тайланд;

1.

Приветства твърдия ангажимент на ЕС към тайландския народ, с който ЕС има силни и дълготрайни политически, икономически и културни връзки; подчертава, че ЕС, като приятел и партньор на Тайланд, многократно призовава за възстановяване на демократичния процес;

2.

Изразява обаче дълбока загриженост за влошаващото се положение с правата на човека в Тайланд след незаконния преврат от май 2014 г.;

3.

Настоятелно призовава тайландските органи да отменят репресивните ограничения на правото на свобода и мирното упражняване на други права на човека, по-специално правата, свързани с мирно участие в политическа дейност;

4.

Призовава тайландските органи да отменят присъдите, да оттеглят обвиненията и да освободят лицата и медийните оператори, които са осъдени или обвинени за това, че са упражнявали мирно своите права на свобода на изразяване или свобода на събранията; призовава правителството незабавно да отмени член 44 от временната конституция и свързаните с него разпоредби, които служат на тайландските органи за основа за потъпкване на основните свободи и за безнаказано извършване на нарушения на правата на човека;

5.

Призовава тайландските органи да спомогнат за предотвратяване на заплахите за сигурността, които засягат населението като цяло, и да отговорят по-добре на тревогите на членовете на общностите и на активистите в областта на правата върху земята;

6.

Призовава тайландските органи да започнат възможно най-скоро прехвърляне на политическите правомощия от военните към гражданските органи; отбелязва ясния план за свободни и честни избори и призовава за спазване на сроковете;

7.

Насърчава прехвърлянето на всички съдебни правомощия спрямо цивилни лица от военните към гражданските съдилища, прекратяването на произволното задържане по силата на военното положение, и предприемането на мерки за ограничаване, а не за увеличаване на армейските правомощия за задържане на цивилни граждани;

8.

Насърчава органите да преразгледат закона за обида на кралска особа, за да се предотврати наказуемостта по неговата сила на мирното изразяване на политическо мнение, и да прекратят широкото използване на този закон по отношение на неотнасящи се към него въпроси;

9.

Отправя искане правото на сигурност, включително в областта на правата на човека, да бъде зачитано и защитавано и всички нарушения на правата на защитниците на правата на човека да бъдат разследвани бързо, ефективно и независимо;

10.

Отбелязва назначаването от тайландското правителство на нова комисия за изготвяне на конституция, която да изготви проект на нова конституция във възможно най-кратък срок; призовава за създаване на конституция, основана на демократични принципи като равенство, свобода, справедливо представителство, прозрачност, отчетност, права на човека, правова държава и обществен достъп до ресурси;

11.

Призовава тайландското правителство да спазва своята собствена конституция и международните си задължения във връзка с независимостта на съдебната власт, правото на свобода на изразяване на мнение, на сдружаване и на мирни събрания, както и политическия плурализъм, особено в контекста на нарастващата строгост на неговите закони срещу клеветата;

12.

Отбелязва мерките, предприети от тайландското правителство за постигане на съответствие с минималните стандарти за премахване на трафика на хора и за прекратяване на ендемичното съвременно робство във веригата на доставки на риболовната индустрия на страната; насърчава правителството спешно да приложи тези мерки и да увеличи усилията си в тази област;

13.

Призовава Тайланд да подпише и ратифицира Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г.;

14.

Настоятелно призовава Тайланд да предприемат конкретни стъпки за премахване на смъртното наказание;

15.

Горещо приветства приемането на тайландския закон за равенство между половете, който означава по-приобщаващо бъдеще в рамките на законовото третиране в страната на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ);

16.

Приветства решението за прекратяване на наказателното дело за клевета срещу Анди Хол и неговото последващо освобождаване; призовава също така да бъдат оттеглени обвиненията за компютърни престъпления и наказателните дела за клевета, заведени срещу него в Наказателния съд на Южен Банкок, като се има предвид, че действията му като защитник на правата на човека са били насочени към разкриването на случаи на трафик на хора и подобряването на правното положение на работниците мигранти в Тайланд, с което да се признае неговото право да извършва научни изследвания и застъпничество без страх от репресивни мерки; изразява своята загриженост по отношение на гражданските дела за клевета, че делото срещу него може да не бъде напълно безпристрастно, тъй като има сведения за връзки на собственост между дружеството, завело делото, и тайландски политици от висок ранг; призовава делегацията на ЕС да продължи да следи внимателно неговото правно положение и да присъства на своя съдебен процес;

17.

Приветства оправдателна присъда от 1 септември 2015 г., произнесена от окръжен съд на Пукет по делото на журналистите Чутиме „Ой“ Сидасатиян и Алън Морисън;

18.

Настоятелно призовава международната общност, и по-специално ЕС, да вложат всичките си усилия в борбата с трафика на хора, робския труд и принудителната миграция, като се застъпват за международно сътрудничество в областта на мониторинга и предотвратяването на нарушения на правата на човека, свързани с трудовоправни въпроси;

19.

Насърчава ЕС и тайландското правителство да започнат конструктивен диалог по въпроси, отнасящи се до защитата на правата на човека и процесите на демократизация в Тайланд и в региона; отново изразява своята подкрепа за процеса на демократизация в Тайланд;

20.

Подкрепя Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в поддържането на икономически и политически натиск с цел да се гарантира възстановяването на демократичното управление Тайланд; припомня на правителството на Тайланд в тази връзка, че не може да се очаква напредък по споразумението за свободна търговия и споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Тайланд, докато е на власт военна хунта;

21.

Приветства новата роля на Тайланд като страна — координатор за отношенията между ЕС и АСЕАН за периода 2015—2018 г.; изтъква взаимните ползи, които АСЕАН и ЕС печелят от своето сътрудничество;

22.

Призовава ЕСВД и делегацията на ЕС, както и делегациите на държавите членки, да използват всички съществуващи инструменти, за да се гарантира зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава в Тайланд, по-специално като продължат да наблюдават разследванията и съдебните изслушвания на лидери на опозицията;

23.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителството и парламента на Тайланд, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Върховния комисар на ООН по правата на човека и на правителствата на държавите — членки на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия.

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/30

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Нигерия, и по-специално тези от 17 юли 2014 г. (1) и от 30 април 2015 г. (2),

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, в това число изявленията от 8 януари, 19 януари, 31 март, 14 и 15 април и 3 юли 2015 г.,

—

като взе предвид изявлението на председателя на Съвета за сигурност на ООН от 28 юли 2015 г.,

—

като взе предвид обръщението на президента на Нигерия Мухамаду Бухари пред Общото събрание на ООН на 28 септември 2015 г., както и срещата на високо равнище на ООН за борба с тероризма,

—

като взе предвид Споразумението от Котону,

—

като взе предвид Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, приета на 31 октомври 2000 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето и Хартата за правата и благополучието на детето на Организацията за африканско единство (ОАЕ) от 1990 г.,

—

като взе предвид Проектозакона за правата на детето от 2003 г., превърнат в закон от федералното правителство на Нигерия,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на Африканския съюз за предотвратяване и борба с тероризма, ратифицирана от Нигерия на 16 май 2003 г., и допълнителния протокол към нея, ратифициран от Нигерия на 22 декември 2008 г.,

—

като взе предвид Спешния доверителен фонд на ЕС за стабилност и предприемане на мерки по отношение на първопричините за незаконна миграция и разселени лица в Африка,

—

като взе предвид доклада на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 29 септември 2015 г. относно нарушения и злоупотреби, извършени от „Боко Харам“, и отражението им върху правата на човека в засегнатите страни; като взе предвид изявленията на Върховния комисар на ООН за правата на човека относно възможността членове на „Боко Харам“ да бъдат обвинени във военни престъпления,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Нигерия, страната с най-многобройно население и най-голяма икономика в Африка, която е етнически многообразна и белязана от регионални и религиозни разделения и разделение Север—Юг със сериозни икономически и социални неравенства, се превърна от 2009 г. насам в бойно поле на ислямската терористична групировка „Боко Харам“, заклела се във вярност към Даиш; като има предвид, че терористичната групировка се превърна в нарастваща заплаха за стабилността на Нигерия и региона на Западна Африка; като има предвид, че нигерийските сили за сигурност често са употребявали прекомерна сила и са извършвали злоупотреби при военни операции за противодействие на бунтовниците;

Б.

като има предвид, че най-малко 1 600 цивилни граждани са били убити от „Боко Харам“ през последните 4 месеца, с което смъртните случаи стават най-малко 3 500 цивилни граждани само през 2015 г.;

В.

като има предвид, че от започването на бунта на „Боко Харам“ умишлените набези, насочени специално срещу ученици и ученички в района, са лишили децата от достъп до образование: 10,5 милиона деца в начална училищна възраст не посещават училище в Нигерия — най-високият процент в света по данни на ЮНЕСКО; като има предвид, че подобно на „Аш-Шабаб“ в Сомалия, „Ал-Кайда в ислямски Магреб“ (AQIM), „Движението за единство и джихад в Западна Африка“ (MUJAO) и „Ансар Дине“ в Северно Мали и талибаните в Афганистан и Пакистан, „Боко Харам“ се прицелва в деца и жени, които получават образование;

Г.

като има предвид, че въпреки напредването на нигерийските и регионалните въоръжени сили засилващите се нападения и самоубийствените бомбардировки, преминаващи отвъд границата в съседните страни, представляват заплаха за стабилността и поминъка на милиони хора в целия регион; като има предвид, че децата са в критична опасност поради усложняващата се хуманитарна обстановка с влошаваща се продоволствена несигурност в съчетание с ограничен достъп до образование, безопасна питейна вода и здравни услуги;

Д.

като има предвид, че по оценки на ООН насилието в щатите Борно, Йобе и Адамава неотдавна доведе до драматично увеличение на вътрешно разселените лица до 2,1 милиона, от които 58 % са деца според Международната организация по миграция (МОМ); като има предвид, че над 3 милиона души са били засегнати от действията на бунтовниците като цяло, а 5,5 милиона се нуждаят от хуманитарна помощ в региона на басейна на езерото Чад;

Е.

като има предвид, че Нигерия успя да проведе предимно мирни избори за президент и губернатори въпреки заплахите на „Боко Харам“ да попречи на гласуването; като има предвид, че на 11 юни 2015 г. Нигерия и съседните ѝ държави създадоха в Абуджа многонационална съвместна работна група в съответствие с решенията за борба с „Боко Харам“, взети в Ниамей през януари 2015 г.

Ж.

като има предвид, че от 2009 г. насам организацията „Боко Харам“ е отвлякла над 2 000 жени и момичета в Нигерия, от които 276 ученички бяха отвлечени от Чибок в североизточната част на страната на 14 април 2014 г. — действие, което потресе целия свят и провокира международна кампания („Върнете нашите момичета“) за спасяването им; като има предвид, че близо година и половина по-късно повече от 200 от отвлечените тогава момичета все още не са открити;

З.

като има предвид, че оттогава много повече деца са изчезнали или са били отвлечени или изпратени да служат като бойци или домашни помощници, като момичетата са подложени на изнасилвания и принудителни бракове или са принуждавани да приемат исляма; като има предвид, че след април 2015 г. около 300 други момичета и жени, спасени от силите за сигурност на Нигерия от убежища на терористите, и около 60 други, успели да избягат от пленничество на друго място, са описали пред Хюман Райтс Уоч живота си в плен като изпълнен с ежедневно насилие и терор, физически и психологически тормоз; като има предвид, че според специалния докладчик на ООН по въпросите на децата и въоръжените конфликти през изминалата година въоръжените конфликти в североизточната част на Нигерия са били сред най-смъртоносните в света за децата, с убийства, засилване на набирането и използването на деца, безброй отвличания и сексуално насилие срещу момичетата; като има предвид, че според УНИЦЕФ над 23 000 деца са разделени от своите родители и принудително са изгонени от домовете си от насилието и бягат, за да спасят живота си, на територията на Нигерия или пресичайки границите в Камерун, Чад и Нигер;

И.

като има предвид, че по-голяма част от децата, които живеят в лагери за вътрешно разселени лица и бежански лагери, са загубили единия или двамата си родители — убити или изчезнали — както и братя и сестри и други роднини; като има предвид, че въпреки че редица международни и национални хуманитарни организации извършват дейност в лагерите, достъпът до основни права за много от тези деца, включително хранене, осигуряване на подслон (пренаселени и нехигиенични условия), здравеопазване и образование, остава на изключително ниско качество;

Й.

като има предвид, че най-малко 208 000 деца нямат достъп до образование и 83 000 деца нямат достъп до безопасна вода в подрегиона (Нигерия, Камерун, Чад и Нигер), а в североизточната част на Нигерия 23 000 деца са разделени от семействата си;

K.

като има предвид, че броят на нападенията на „Боко Харам“ се е увеличил в Нигерия, както и в съседните Камерун, Чад и Нигер; като има предвид, че „Боко Харам“ продължава да отвлича деца и жени, за да носят взривни устройства, използвайки ги, без тяхно знание, като атентатори самоубийци; като има предвид, че някои от хората, потърсили убежище по принадлежащите на Чад брегове на езерото Чад, са били посрещнати отново от същите терористи на територията на Чад;

Л.

като има предвид, че през юни 2015 г. ЕС предостави 21 милиона евро за хуманитарна помощ за разселени лица в Нигерия и съседните страни, засегнати от насилието на терористичните организации;

М.

като има предвид, че УНИЦЕФ, заедно с правителствата и партньорите в Нигерия, Камерун, Чад и Нигер, увеличава броя на своите операции, за да помага на хиляди деца и техните семейства в региона, като им предоставя достъп до безопасна питейна вода, образование, консултации и психологическа подкрепа, както и ваксинации и лечение на тежки форми на остро недохранване; като има предвид, че УНИЦЕФ е получил само 32 % от 50,3-те милиона, необходими тази година за хуманитарната му реакция в региона на езерото Чад;

Н.

като има предвид, че според Хюман Райтс Уоч много от отвлечените жени и момичета, които са избягали или са били спасени или освободени, се връщат бременни по домовете си и отчаяно се нуждаят от репродуктивни здравни грижи и грижи за майчиното здраве, а други нямат достъп до основен здравен скрининг след изнасилване, нито до посттравматични грижи, социална подкрепа и консултации за жертви на изнасилвания; като има предвид, че Комисията заяви, че в случаите, когато бременността причинява непоносимо страдание, жените трябва да имат достъп до целия спектър от услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве въз основа на здравословното им състояние, като следователно потвърждава, че международното хуманитарно право при всички случаи има преимуществена сила;

1.

Решително осъжда престъпленията на „Боко Харам“ , включително терористичните нападения и самоубийствените бомбени нападения в Чад, Камерун и Нигер; изразява съпричастност с жертвите и изказва своите съболезнования на всички семейства, които са загубили своите близки; осъжда продължаващото безпощадно насилие в нигерийските щати Борно, Йобе и Адамава, както и в други градове в държавата;

2.

Осъжда действията, довели до масово разселване на невинни деца, и призовава за незабавно координирано международно действие с цел подпомагане на работата на агенциите на ООН и на НПО, за да се предотврати превръщането на разселени деца и младежи в субекти на сексуално робство, на други форми на сексуално насилие и на отвличания, както и насилственото им превръщане в участници във въоръжени конфликти срещу граждански, правителствени и военни цели в Нигерия от терористичната секта „Боко Харам“; подчертава първостепенната необходимост от надлежна защита на правата на децата в Нигерия — държава, в която над 40 % от общия брой на населението е на възраст от 0 до 14 години;

3.

Счита, че в случаите на деца, които преди това са били свързани с „Боко Харам“ или други въоръжени групировки, следва да бъде разгледана възможността за извънсъдебни мерки като алтернатива на наказателното преследване и задържане;

4.

Приветства неотдавнашното съобщение на Комисията за допълнителни финансови средства, за да се увеличи спешната хуманитарна помощ за региона; при все това изразява сериозна загриженост относно дисбаланса между поетите задължения и реалните плащания за операциите на УНИЦЕФ в региона от страна на международната общност като цяло; призовава донорите да изпълнят поетите от тях задължения без отлагане, за да се разреши проблемът с хроничната необходимост от достъп до основни услуги като питейна вода, основни здравни грижи и образование;

5.

Призовава нигерийския президент и неговото новоназначено федерално правителство да приемат силни мерки за защита на цивилното население, да акцентират специално върху защитата на жените и момичетата, да превърнат правата на жените и на децата в приоритет в борбата с екстремизма, да предоставят помощ на жертвите и да преследват по съдебен път отговорните за престъпленията лица, както и да гарантират участието на жените в процеса на вземане на решения на всички равнища;

6.

Призовава нигерийското правителство да започне, както беше обещано от президента Бухари, неотложно, независимо и подробно разследване на престъпленията по международното право и другите сериозни нарушения на правата на човека от всички страни в конфликта;

7.

Приветства промяната във военното ръководство и изисква всички нарушения на правата на човека и престъпления, извършени както от терористите, така и от нигерийските сили за сигурност, да бъдат разследвани, за да се реши проблемът относно липсата на управленска отговорност, забелязан при предишния президентски мандат; приветства обещанието на президента Бухари да разследва доказателства, съгласно които нигерийските военни сили са извършили сериозни нарушения на правата на човека, военни престъпления и деяния, които могат да представляват престъпления срещу човечеството;

8.

Настоятелно призовава президента на Федерална република Нигерия да се справи с предизвикателствата, като спазва всички обещания, направени по време на избирателната кампания и в последните изявления, най-важните от които са: разгром на терористичната заплаха, превръщане на принципа за зачитането на правата на човека и на международното хуманитарно право в централен стълб на военните операции, връщането обратно, живи и невредими, на всички момичета, отвлечени от Чибок, и на всички други отвлечени жени и деца, справяне с увеличаващия се проблем с недохранването и борба с корупцията и безнаказаността за възпиране на бъдещи нарушения, както и действия за гарантиране на правосъдие за всички жертви;

9.

Настоятелно призовава нигерийските органи и международната общност да работят в тясно сътрудничество и да засилят усилията за обръщане на продължителната тенденция за допълнително разселване на хора; приветства решителността, изразена от 13-те участващи държави на регионалната среща на върха в Ниамей, проведена на 20 и 21 януари 2015 г., и по-специално военния ангажимент на Чад, съвместно с Камерун и Нигерия, да се бори с терористичната заплаха в лицето на „Боко Харам“; призовава многонационалната съвместна работна група да спазва съвестно международните права на човека и международното хуманитарно право по време на своите операции срещу „Боко Харам“; отново заявява, че военният подход сам по себе си няма да бъде достатъчен за противодействие на бунтовниците от „Боко Харам“;

10.

Припомня, че произходът на „Боко Харам“ се корени в недоволството от лошото управление, повсеместната корупция и силното неравенство в нигерийското общество; настоятелно призовава нигерийските органи да премахнат корупцията, лошото управление и неефективността в рамките на обществените институции и армията, както и да насърчават справедливо данъчно облагане; призовава за приемането на мерки с цел лишаване на „Боко Харам“ от източниците ѝ на незаконни приходи посредством сътрудничество със съседните държави, и по-специално по отношение на контрабандата и незаконния трафик;

11.

Настоятелно призовава международната общност да помогне на Нигерия и съседните държави, които приютяват бежанци (Камерун, Чад и Нигер), да предоставят всяка необходима медицинска и психологическа помощ на нуждаещите се лица; призовава органите в подрегиона да осигурят лесен достъп до целия спектър грижи и услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве за жените и децата — жертви на изнасилване, в съответствие с общия член 3 от Женевските конвенции; подчертава необходимостта от прилагането на универсален стандарт за лечението на жертви на изнасилвания по време на война, както и необходимостта да се гарантира върховенството на международното хуманитарно право в условия на въоръжен конфликт; изразява пълната си солидарност с жените и децата, оцелели от безогледните терористични деяния, извършени от „Боко Харам“; призовава за създаването на специализирани образователни програми, насочени към жените и децата — жертви на войната и обществото като цяло, за да им бъде помогнато да се съвземат от преживения от тях терор, да им се предостави подходяща и цялостна информация, както и с цел борба със стигмите и социалната изолация, и да се помогне на тези жертви да се превърнат в ценени членове на обществото;

12.

Настоятелно призовава Комисията да отдаде приоритет на помощта за разселени деца и младежи в Нигерия, Камерун, Чад и Нигер, като обърне особено внимание на защитата срещу всички форми на разрушително насилие и насилие, основаващо се на пола, а също така и на достъпа до образование, здравеопазване и чиста питейна вода, в рамките на Спешния доверителен фонд на ЕС за стабилност, и като се преодолеят първопричините за незаконната миграция и разселените лица в Африка;

13.

Призовава нигерийското правителство да предприеме мерки за улесняване на завръщането на разселените лица, и по-специално децата, за гарантиране на тяхната безопасност и за подпомагане на усилията на НПО да подобрят условията в лагерите за лицата, разселени вследствие на конфликта, наред с другото, чрез подобряване на хигиенните и санитарните условия, за да се предотврати евентуалното разпространение на болести;

14.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на правителството и на парламента на Федерална република Нигерия, както и на представителите на Икономическата общност на западноафриканските държави и на Африканския съюз.

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/34

—

като взе предвид своите предишни резолюции от 12 февруари 2015 г. относно случая на г-н Раиф Бадауи, Саудитска Арабия (1) и от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и нейната роля в Близкия изток и Северна Африка (2),

—

като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, приети през юни 1998 г. и преразгледани и актуализирани през април 2013 г.,

—

като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН, и по-специално резолюцията от 18 декември 2014 г. относно мораториума върху използването на смъртното наказание (A/RES/69/186),

—

като взе предвид изявленията от 22 септември 2015 г. на експерти на ООН по правата на човека относно случая на Али Мохамед ал-Нимр,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—

като взе предвид член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в която се декларира, че всеки има право на свобода на изразяване, и член 4, който забранява изтезанията,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, приети през юни 2004 г. и преразгледани през декември 2008 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, по която Саудитска Арабия е страна,

—

като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и член 19 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Арабската харта за правата на човека,, по която Саудитска Арабия е страна, и по-специално член 32, параграф 1 нея, която гарантира правото на информация и свободата на мнение и на изразяване, както и член 8, който забранява физически или психологически изтезания или жестоко, унизително, оскърбително или нечовешко отношение,

—

като взе предвид неотдавнашния друг случай на осъждане с обезглавяване на друг непълнолетен, Давуд ал-Мархон, за когото се твърди, че на 17-годишна възраст е бил измъчван и принуден да подпише признание, което служителите са използвали, за да го осъдят, след като е бил арестуван по време на протестите в Източната провинция на Саудитска Арабия през май 2012 г.;

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Али Мохамед ал-Нимр, който е 21-годишен и е племенник на виден дисидент, по непотвърдени данни беше осъден през май 2015 г. на смърт чрез обезглавяване, последвано от разпъване на кръст, от Върховния съд на Саудитска Арабия по обвинения за извършени престъпления, включително противодържавна дейност, участие в безредици, протести, грабеж и принадлежност към терористична клетка; като има предвид, че Али Мохамед ал-Нимр е бил на възраст под 18 години, т.е. той е бил все още непълнолетен, към момента на арестуването си за участие в демонстрация за демокрация и равни права в Саудитска Арабия; като има предвид, че той беше осъден на смърт поради участие в протестите в населената предимно от шиити Източна провинция на Саудитска Арабия; като има предвид, че според твърдения на достоверни източници Али ал-Нимр е бил изтезаван и принуден да подпише направеното от него признание; като има предвид, че не са му били предоставени никакви гаранции за безопасен процес и надлежно съдопроизводство в съответствие с международното право;

Б.

като има предвид, че налагането на смъртно наказание на лице, което е било дете към момента на нарушението, и по твърдения за изтезания е несъвместимо с международните задължения на Саудитска Арабия;

В.

като има предвид, че забраната за изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание е включена във всички международни и регионални инструменти за правата на човека и представлява правило на международното обичайно право, което е задължително за всички държави, независимо дали са ратифицирали съответните международни споразумения;

Г.

като има предвид, че увеличаването на броя на смъртните присъди е тясно свързано със решенията по дела на специализирания наказателен съд на Саудитска Арабия в отговор на свързани с тероризма престъпления; като има предвид, че според международните организации по правата на човека в Саудитска Арабия между август 2014 г. и юни 2015 г. са били извършени най-малко 175 екзекуции;

Д.

като има предвид, че този случай е един от многото случаи, в които са наложени сурови присъди и тормоз срещу саудитски активисти, преследвани за изразяване на своето мнение, като няколко от тях са били осъдени в рамките на процедури, при които не са били спазени международните стандарти за справедлив съдебен процес, както беше потвърдено от бившия върховен комисар на ООН по правата на човека през юли 2014 г.;

Е.

като има предвид, че член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека гласи, че всяко лице има право на свобода на мнение и на изразяване както онлайн, така и офлайн; като има предвид, че тази свобода включва правото човек безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници;

Ж.

като има предвид, че посланикът на Саудитска Арабия в ООН в Женева, Н. Пр. Файсал бин Хасан Трад, беше назначен за председател на група от независими експерти в Съвета на ООН по правата на човека;

З.

като има предвид, че откриването на диалога между Кралство Саудитска Арабия и ЕС относно правата на човека би могло да бъде конструктивна стъпка за засилване на взаимното разбирателство и за насърчаване на реформи в страната, включително реформа на съдебната система;

И.

като има предвид, че Саудитска Арабия е влиятелен и важен политически и икономически фактор в региона на Близкия изток и Северна Африка;

1.

Осъжда решително смъртната присъда, произнесена срещу Али Мохамед ал-Нимр; отново осъжда категорично използването на смъртното наказание и решително подкрепя въвеждането на мораториум върху смъртното наказание като стъпка към неговото премахване;

2.

Призовава органите на Саудитска Арабия и по-специално Негово Величество краля на Саудитска Арабия Салман бин Абдулазиз Ал Сауд да спре екзекуцията на Мохамед Али ал-Нимр и да помилва осъдения или да замени присъдата му; призовава Европейската служба за външна дейност и държавите — членки на ЕС, да използват всички дипломатически средства и усилия за незабавно спиране на тази екзекуция;

3.

Припомня, че Кралство Саудитска Арабия е страна по Конвенцията относно правата на детето, в която изрично се забранява използването на смъртното наказание за престъпления, извършени от лица на възраст под 18 години;

4.

Настоятелно призовава органите в Саудитска Арабия да премахнат Специализирания наказателен съд, създаден през 2008 г. за преследване на случаи на тероризъм, но все повече използван за преследване на мирни дисиденти за очевидно политически мотивирани обвинения и при производства, в които се нарушава основното право на справедлив съдебен процес;

5.

Призовава правителството на Саудитска Арабия да гарантира бързо и безпристрастно разследване на предполагаемите актове на изтезание и да гарантира, че на Али Мохамед ал-Нимр се обръща необходимото медицинско внимание, както и че му се предоставя редовен достъп до неговото семейство и до неговите адвокати;

6.

Припомня на Саудитска Арабия нейните ангажименти като член на Съвета на ООН по правата на човека; отбелязва, че на Саудитска Арабия неотдавна беше възложено председателството на група от независими експерти в рамките на Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно и решително призовава органите в Саудитска Арабия да гарантират, че стандартите за зачитане на правата на човека и основните свободи в тяхната държава са в съответствие с тази международна роля;

7.

Призовава за засилен механизъм за диалог между ЕС и Саудитска Арабия по въпросите на правата на човека и за обмен на експертен опит в областта на правосъдието и правните въпроси, така че да се засили защитата на правата на личността в Кралство Саудитска арабия в съответствие с предприетия процес на съдебна реформа; призовава органите на Кралство Саудитска Арабия да продължават да извършват необходимите реформи в областта на правата на човека и по-специално тези реформи, свързани с ограничаването на смъртното наказание;

8.

Насърчава Саудитска Арабия да подпише и ратифицира Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), който влезе в сила през 1976 г., член 6 от който предвижда, че „всяко човешко същество има вътрешно присъщо право на живот“;

9.

Изразява своята сериозна загриженост относно съобщенията за нарастване на броя на смъртните присъди в Кралство Саудитска Арабия през 2014 г. и относно будещата опасения скорост, с която със съдебни решения са постановени смъртни присъди през 2015 г.;

10.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки, на Н.В. крал Салман Ибн Абдул Азис, правителството на Кралство Саудитска Арабия, Върховния комисар на ООН по правата на човека и Съвета на ООН по правата на човека.

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/37

—

като взе предвид петиция 626/2011 и 15 други петиции по отношение на законодателството относно ипотеките в Испания (179/2012, 644/2012, 783/2012, 1669/2012, 0996/2013, 1345/2013, 1249/2013, 1436/2013, 1705/2013, 1736/2013, 2120/2013, 2159/2013, 2440/2013, 2563/2013 и 2610/2013),

—

като взе предвид петиция 513/2012 и 21 други петиции относно рисковите финансови инструменти в Испания (548/2012, 676/2012, 677/2012, 785/2012, 788/2012, 949/2012, 1044/2012, 1247/2012, 1343/2012, 1498/2012, 1662/2012, 1761/2012, 1851/2012, 1864/2012, 169/2013, 0171/2013, 2206/2013, 2215/2013, 2228/2013, 2243/2013 и 2274/2013),

—

като взе предвид разискванията в рамките на своята комисия по петиции със заинтересованите вносители на петиции, които последно се проведоха на 16 април 2015 г.,

—

като взе предвид Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/EС и Регламент (EС) № 1093/2010 (1),

—

като взе предвид Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС (2),

—

като взе предвид Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (3),

—

като взе предвид изявлението на Комисията — по време на общото разискване на 19 май 2015 г. относно производство по несъстоятелност — относно прегледа и разширяването на обхвата на препоръката на Комисията от 12 март 2014 г. относно нов подход към фалита и несъстоятелността на предприятията във връзка с несъстоятелността на семействата и втори шанс за физическите лица и домакинствата,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно социалните жилища в Европейския съюз (4),

—

като взе предвид въпроса към Комисията по отношение на законодателството относно ипотеките и рисковите финансови инструменти в Испания (въз основа на получени петиции) (O-000088/2015 — B8-0755/2015),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по петиции,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че големият брой получени петиции извежда на преден план хиляди трагични лични случаи, при които граждани са претърпели частична или цялостна загуба на лични спестявания, правени през целия им живот, и че тези петиции посочват ограниченията, с които потребителите се сблъскват, когато искат да получат точна и съществена информация относно финансови инструменти;

Б.

като има предвид, че организациите на гражданското общество в Испания продължават да протестират срещу стотиците хиляди случаи на съдебно отстранение от жилища, срещу неравноправните клаузи в ипотечните договори и срещу липсата на защита за заемополучателите; като има предвид, че според една от тези организации — Платформа за жертвите на ипотечни кредити (Plataforma de Afectados por la Hipoteca, PAH) — има 19 261 случая на съдебно отстранение в Испания през първото тримесечие на 2015 г. (6 % повече в сравнение със същото тримесечие на 2014 г.); като има предвид, че PAH счита, че са налице над 397 954 случая на съдебно отстранение в Испания от 2008 г. насам; като има предвид, че над 100 000 домакинства са загубили своите домове;

В.

като има предвид, че въздействието на кризата влоши ситуацията за отстранените по съдебен път семейства, които все още изплащат ипотечните си кредити и произтичащите от тях нарастващи лихви; като има предвид, че испанското правителство въведе възможността за datio in solutum като изключителна мярка в Закон 6/2012; припомня, че съгласно официални данни за второто тримесечие на 2014 г., принципът datio in solutum е одобрен само 1 467 пъти от 11 407 заявления, което представлява 12,86 % от общия брой;

Г.

като има предвид, че националните и европейските съдилища установиха редица неравноправни клаузи и неправомерни практики в областта на ипотечното кредитиране в Испания (вж. съдебни решения на Съда C-243/08, Pannon GSM), C-618/10, Banco Español de Crédito и C-415/11, Catalunyacaixa), които е следвало да бъдат предотвратени от Директиви 93/13/ЕИО, 2004/39/ЕО и 2005/29/ЕО, ако всички те бяха изцяло транспонирани и изпълнени в Испания;

Д.

като има предвид, че Директива 2014/17/ЕС относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители (Директива за ипотечните кредити) ще се прилага за договорите за ипотечни кредити, съществуващи след 21 март 2016 г., и ще задължава кредиторите да уведомяват потребителите относно основните характеристики на договора за кредит;

Е.

като има предвид, че в резултат на решението, постановено по делото Aziz (Дело C-415/11), испанските органи приеха по ускорена процедура Закон 1/2013 от 14 май 2013 г. относно приемането на мерки за засилване на защитата на длъжниците по ипотечни кредити, преструктурирането на задълженията и социалните наеми (Ley 1/2013, de 14 de mayo, de medidas para reforzar la proteccion a los deudores hipotecarios, restructuracion de la deuda y alquiler social);

Ж.

като има предвид, че в резултат на решението, постановено по Дело C-169/14, испанските органи измениха националната система за обжалване на ипотечните кредити чрез заключителната разпоредба на Закон 9/2015 от 25 май 2015 г. относно спешни мерки по отношение на въпроси, свързани с несъстоятелност (Ley 9/2015, de 25 de mayo, de medidas urgentes en material concursal), за да я приведат в съответствие с Директива 93/13/ЕИО;

З.

като има предвид, че испанският парламент прие „Кодекс на добрите практики за надеждно преструктуриране на дългове, свързани с ипотечни кредити върху основни жилища“, който предимно е пренебрегван от финансовите органи поради незадължителния си характер и е постигнал много ограничени резултати по отношение на предотвратяването на съдебни отстранения или за налагане на datio in solutum, тъй като изискванията за допустимост изключват над 80 % от засегнатите;

И.

като има предвид, че в много случаи потребителите не са били надлежно уведомени от банките за степента на риска, свързан с предлаганите инвестиции, и че в такива случаи банките също така не са извършили изпитвания за съответствие, за да установят дали клиентите разполагат с достатъчно знания, за да разберат поеманите от тях финансови рискове; като има предвид, че много от засегнатите граждани са възрастни хора, които са инвестирали спестяванията си, правени през целия им живот, като им е казано, че това не са рискови инвестиции;

Й.

като има предвид, че през последните няколко години броят на испанските граждани, за които се счита, че са пострадали от финансови измами, е 700 000, като техните банки по нелоялен начин са им продали рискови финансови инструменти, без да бъдат надлежно уведомени относно степента на риска и реалните последствия от това да нямат достъп до своите спестявания;

К.

като има предвид, че арбитражният механизъм, въведен от испанските органи, е отхвърлен от много от жертвите на финансови измами;

Л.

като има предвид, че Директива 2004/39/EО относно пазарите на финансови инструменти (Директивата за ПФИ) урежда предоставянето на инвестиционни услуги от страна на инвестиционни посредници и кредитни институции във връзка с финансови инструменти, включително привилегировани акции (preferentes). като има предвид, че член 19 от Директивата за ПФИ определя задълженията на предоставящите инвестиционни услуги на клиенти;

1.

Призовава Комисията да наблюдава изпълнението във всички държави членки на съдебното решение по дело C-415/11 (Aziz) и на Директива 93/13/ЕИО относно законодателството относно ипотеките, за да гарантира пълното спазване от страна на националните органи;

2.

Призовава финансовите субекти в целия Съюз да спрат извършването на злоупотреби срещу клиенти в областта на ипотеките, на сложните финансови продукти и на кредитните карти, включително и налагането на прекомерни лихвени проценти и произволната отмяна на услуги;

3.

Призовава финансовите субекти в целия Съюз да се въздържат от прибягването до съдебно отстранение на семейства, които живеят в единственото си жилище, а вместо това да се ангажират с преструктуриране на дълга;

4.

Призовава испанското правителство да се възползва от инструментите, с които разполага, за да намери цялостно решение за драстично намаляване на недопустимия брой съдебни отстранения;

5.

Призовава Комисията да следва отблизо транспонирането във всички държави членки на Директива 2014/17/ЕС относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители (Директива за ипотечните кредити);

6.

Призовава Комисията да споделя най-добрата практика относно прилагането в определени държави членки на принципа datio in solutum и да направи оценка на неговото въздействие върху потребителите и бизнеса;

7.

Предупреждава Комисията за съмненията, изразени от генералния адвокат на ЕС относно законосъобразността на мерките, приети от испанското правителство за разрешаване на нарушенията, установени от Съда на 14 март 2013 г., и да предотврати неправомерните практики в областта на ипотечното кредитиране;

8.

Призовава Комисията да наблюдава отблизо ефективното изпълнение на новите мерки, приети от испанското правителство, за да се разрешат съществуващите проблеми и да се предотвратят неправомерни банкови и търговски практики;

9.

Призовава Комисията да започне информационни кампании относно финансови инструменти и да повиши финансовата грамотност посредством образование, за да гарантира, че европейските граждани са по-добре осведомени относно предприетите рискове, когато участват в начинания с финансови продукти;

10.

Призовава Комисията да споделя най-добрите практики, които засилват защитата на гражданите с финансови затруднения; смята, че провеждането на основно обучение по финанси следва да се счита за допълнително предимство, за да се избегнат последствията от свръхзадлъжнялост;

11.

Призовава Европейския банков орган (ЕБО) и Европейската централна банка (ЕЦБ) да създадат кампания за установяване на добри практики, която да прикани банките и техния персонал да предоставят ясна, разбираема и правилната информация; подчертава, че потребителите трябва да вземат информирани решения въз основа на пълното разбиране на възможните рискове и че търговците и банките не трябва да подвеждат потребителите;

12.

Призовава ЕБО и ЕЦБ, с цел да се запази стабилността на финансовия сектор в ЕС, да предприемат по-нататъшни мерки, за да изискат от банките да отделят потенциално рискованото търгуване от тяхната дейност по приемане на депозити, в случаите когато упражняването на такива дейности излага на риск финансовата стабилност;

13.

Призовава Комисията и ЕЦБ да направят оценка на испанския арбитражен механизъм, въведен за граждани, които са жертви на финансови измами;

14.

Призовава Комисията да наблюдава правилното транспониране и прилагане на правото на ЕС от страна на Испания във връзка с финансовите инструменти, включващи преференциални акции.

15.

Призовава Комисията да предприеме последващи действия относно получени жалби и да проведе необходимото разследване;

16.

Отправя искане към Комисията да внесе законодателно предложение относно несъстоятелността на семействата;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на испанското правителство, на Съвета, на Комисията и на Европейската централна банка.

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/41

—

като взе предвид предишните си резолюции относно премахването на смъртното наказание, и по-специално тази от 7 октомври 2010 г. (1),

—

като взе предвид съвместната декларация от 10 октомври 2014 г. на Федерика Могерини, заместник-председател на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, и на Турбьорн Ягланд, генерален секретар на Съвета на Европа, относно Европейския и Световния ден срещу смъртното наказание,

—

като взе предвид Протоколи 6 и 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека,

—

като взе предвид член 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание,

—

като взе предвид режима на ЕС за контрол върху износа на стоки, които могат да се използват за изпълнението на смъртно наказание, който понастоящем се актуализира;

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Втория факултативен протокол към него,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

—

като взе предвид проучването относно въздействието на световния проблем с наркотиците върху упражняването на правата на човека, издадено от върховния комисар на ООН по правата на човека през септември 2015 г.,

—

като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН, и по-специално тази от 18 декември 2014 г. за мораториум върху изпълнението на смъртното наказание (A/RES/69/186),

—

като взе предвид заключителната декларация, приета от Петия световен конгрес срещу смъртното наказание, който се проведе в Мадрид на 12—15 юни 2013 г.,

—

като взе предвид Световния и Европейския ден за борба срещу смъртното наказание, който се провежда на 10 октомври всяка година,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че премахването на смъртното наказание в целия свят остава една от основните цели на политиката на ЕС в областта на правата на човека;

Б.

като има предвид, че акцентът на Световния ден за борба срещу смъртното наказание на 10 октомври 2015 г. е да повиши осведомеността по отношение на прилагането на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици;

В.

като има предвид, че според Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН повече от 160 държави — членки на ООН, с различни правни системи, традиции, култури и религии или са премахнали смъртното наказание, или не го изпълняват;

Г.

като има предвид, че последните данни показват, че най-малко 2 466 души в 55 държави са били осъдени на смърт през 2014 г., което представлява увеличение с почти 23 % спрямо 2013 г.; като има предвид, че през 2014 г. в световен план са били изпълнени поне 607 екзекуции; като има предвид, че тези цифри не включват броя на хората, за които се счита, че са били екзекутирани в Китай, където продължиха да се извършват екзекуции на повече хора в сравнение с извършваните в останалата част от света, като хиляди други са осъдени там на смърт; като има предвид, че през 2015 г. продължават да се налагат и изпълняват смъртни присъди с тревожни темпове; като има предвид, че увеличаването на смъртните присъди е тясно свързано със съдебните решения по масови съдебни процеси в отговор на свързани с тероризма престъпления в страни като Египет и Нигерия; като има предвид, че се разглежда евентуално повторно въвеждане на смъртното наказание в Чад и Тунис; като има предвид, че смъртни присъди продължават да бъдат постановявани и изпълнявани в някои щати в САЩ;

Д.

като има предвид, че съществуват данни, че хора са били осъдени на смърт чрез убиване с камъни в Пакистан, Нигерия, Афганистан, Иран, Ирак, Судан, Сомалия и Саудитска Арабия, и като има предвид, че стотици жени са били убити с камъни поради прелюбодеяние през последните години; като има предвид, че убиването с камъни като вид смъртно наказание се счита за форма на изтезание;

Е.

като има предвид, че осем държави имат смъртно наказание в своето законодателство по отношение на хомосексуалността (Мавритания, Судан, Иран, Саудитска Арабия, Йемен, Пакистан, Афганистан и Катар), а провинции на Нигерия и Сомалия официално изпълняват смъртно наказание за сексуални действия между лица от един пол;

Ж.

като има предвид, че смъртното наказание често се налага срещу лицата в неравностойно положение, страдащите от психични заболявания и членовете на национални и културни малцинства;

З.

като има предвид, че 33 държави прилагат смъртно наказание за престъпления, свързани с наркотици, в резултат на което всяка година се извършват около 1 000 екзекуции; като има предвид, че според налични данни през 2015 г. екзекуции за такива престъпления са били извършени в Китай, Иран, Индонезия и Саудитска Арабия; като има предвид, че през 2015 г. смъртното наказание продължава да се прилага за свързани с наркотици престъпления в Китай, Индонезия, Иран, Кувейт, Малайзия, Саудитска Арабия, Шри Ланка, Обединените арабски емирства и Виетнам; като има предвид, че тези престъпления могат да включват различни обвинения за трафик на наркотици или притежание на наркотични вещества;

И.

като има предвид, че през последните 12 месеца се наблюдава възобновяване в световен план на прилагането на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, като редица държави изпълняват смъртни присъди за престъпления, свързани с наркотици, със значително по-високо темпо, като се опитват да въведат отново смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, или да отменят дългогодишни мораториуми върху смъртното наказание;

Й.

като има предвид, че има данни, че в Иран са екзекутирани 394 правонарушители в областта на наркотиците през първите шест месеца на 2015 г., в сравнение с 367 през цялата 2014 г.; като има предвид, че половината от всички екзекуции, извършени в Саудитска Арабия през тази година, са за престъпления, свързани с наркотици, в сравнение със само 4 % от общия брой през 2010 г.; като има предвид, че най-малко 112 лица, извършили престъпления, свързани с наркотици, очакват изпълнението на смъртна присъда в Пакистан;

К.

като има предвид, че редица граждани на държави–членки на ЕС или са били екзекутирани, или им предстои екзекуция в трети държави за престъпления, свързани с наркотици;

Л.

като има предвид, че член 6, параграф 2 от Международния пакт за граждански и политически права постановява, че смъртното наказание може да бъде прилагано само по отношение на „най-тежки престъпления“; като има предвид, че Комисията по правата на човека на ООН и специалните докладчици на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бърза процедура, произволните екзекуции и изтезанията заявиха, че смъртното наказание не бива да се налага за престъпления, свързани с наркотици; като има предвид, че задължителното смъртно наказание и прилагането му за престъпления, свързани с наркотици, са в нарушение на международното право и стандарти;

М.

като има предвид, че Международният съвет за контрол на наркотиците насърчи държавите, които налагат смъртно наказание, да го отменят за престъпления, свързани с наркотици;

Н.

като има предвид, че Комисията и държавите членки отпуснаха поне 60 милиона евро на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) за програми за борба срещу наркотиците, които са насочени към правоприлагане в областта на наркотиците в държави, които активно прилагат смъртно наказание за престъпления, свързани с наркотици; като има предвид, че неотдавнашни доклади на НПО изразиха загриженост относно факта, че програми с европейско финансиране за борба срещу наркотиците в държави, запазили смъртното наказание, може да насърчават издаването на смъртни присъди и екзекуции, и тези доклади трябва да бъдат оценени;

О.

като има предвид, че по линия на Инструмента на ЕС, допринасящ за стабилността и мира, и неговия предшественик Инструмента за стабилност, Комисията е инициирала две мащабни регионални мерки за борба с наркотиците — програмите за маршрутите на кокаина и хероина, чийто обхват включва държави, които налагат смъртно наказание за престъпления, свързани с наркотици; като има предвид, че съгласно член 10 от Регламента за Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, Комисията е задължена да използва оперативни насоки за правата на човека и спазване на хуманитарното право за мерки срещу организираната престъпност;

1.

Отново осъжда категорично използването на смъртното наказание и решително подкрепя въвеждането на мораториум върху смъртното наказание като стъпка към неговото премахване; изразява отново убеждението си, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство и че крайната цел на ЕС е всеобщото премахване на смъртното наказание;

2.

Осъжда всички екзекуции, където и да се извършват; продължава да бъде дълбоко загрижен относно постановяваните смъртни присъди на непълнолетни лица или лица, които са психически или умствено увредени, и призовава за незабавното и окончателно прекратяване на тези практики, които нарушават международните стандарти за правата на човека; изразява дълбоката си загриженост по повод на последните масови процеси с огромен брой произнесени смъртни присъди;

3.

Изразява своята дълбока загриженост относно практиката на умъртвяване с камъни, която продължава да се използва в редица държави, и настоятелно призовава правителствата на заинтересованите държави да въведат незабавно законодателство, което да забрани умъртвяването с камъни;

4.

Призовава настоятелно Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да продължат борбата срещу прилагането на смъртното наказание и решително да подкрепят мораториума като стъпка към премахване, да продължават да настояват за премахване в целия свят и настоятелно да призоват държавите, които все още изпълняват смъртни наказания, да спазват минималните международни стандарти, да намалят обхвата и използването на смъртното наказание, и да публикуват ясни и точни данни за броя на присъдите и екзекуциите; настоятелно призовава ЕСВД да продължи да проявява бдителност във връзка със събитията във всички държави, особено в Беларус, единствената европейска държава, в която все още е в сила смъртното наказание, и да използва всички способи за упражняване на влияние, с които разполага;

5.

Приветства премахването на смъртното наказание в някои щати в САЩ и насърчава ЕС да продължи диалога си със САЩ с оглед на пълното премахване на това наказание, за да е налице обща позиция относно мерките по отношение на смъртното наказание в световен мащаб;

6.

Приканва Комисията да отдели специално внимание по отношение на помощта и политическата подкрепа за държавите, които отбелязват напредък в премахването на смъртното наказание или които насърчават всеобщия мораториум върху смъртното наказание; насърчава двустранните и многостранните инициативи между държавите членки, Европейския съюз, ООН, трети държави и други регионални организации по въпроси, свързани със смъртното наказание;

7.

Припомня, че смъртното наказание е несъвместимо с ценности като зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, на които се основава Съюзът, и че поради това всяка държава членка, която отново въведе смъртното наказание, би била в нарушение на Договорите и на Хартата на основните права на ЕС;

8.

Изразява особена загриженост относно нарастващото прилагане на смъртното наказание в контекста на борбата срещу тероризма в много държави и относно възможността за неговото повторно въвеждане в други;

9.

Осъжда по-специално прилагането на смъртното наказание с цел потискане на опозицията или въз основа на религиозни вярвания, хомосексуалност, прелюбодеяние или други основания, които би следвало да се разглеждат като незначителни или въобще да не се разглеждат като престъпления; призовава във връзка с това държавите, които инкриминират хомосексуалността, да не прилагат смъртно наказание;

10.

Остава твърдо убеден, че смъртните присъди не могат да възпрат трафика на наркотици или да попречат на лицата да станат жертва на злоупотребата с наркотици; призовава държавите, запазили смъртното наказание, да въведат алтернативни методи на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, които да се съсредоточават по-специално върху превенция на наркотиците и програми за намаляване на вредите;

11.

Отново препоръчва на Комисията и на държавите членки премахването на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, да бъде предварително условие за предоставянето на финансова помощ, техническо съдействие, изграждане на капацитет и други видове подкрепа за прилагането на политиката по отношение на наркотиците;

12.

Призовава Комисията и държавите членки да потвърдят отново категоричния принцип, че европейската помощ и подкрепа, включително за програми на СНПООН за борба срещу наркотиците, не може да улесняват операции по правоприлагане, които водят до смъртни присъди и екзекуции на задържани;

13.

Настоятелно призовава Комисията да засили контрола на износа на продукти, които могат да бъдат използвани за изпълнението на смъртно наказание;

14.

Изразява дълбока загриженост относно липсата на прозрачност във връзка с помощта и съдействието за борба с наркотиците от страна на Комисията и държавите членки за операции по правоприлагане в областта на наркотиците в държави, в които активно се прилага смъртно наказание за престъпления, свързани с наркотици; изисква от Комисията да публикува годишен отчет за своето финансиране за програми за борба срещу наркотиците в държави, които запазват смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, като посочва какви гаранции са прилагани по отношение на правата на човека, за да се гарантира, че такова финансиране не дава възможност за смъртни присъди;

15.

Настоятелно призовава Комисията да приложи без допълнително отлагане оперативните насоки, посочени в член 10 от Регламента за Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и да ги прилага стриктно по отношение на програмите за маршрутите на кокаина и хероина;

16.

Настоятелно призовава Комисията да спази препоръката в плана за действие на ЕС по отношение на наркотиците (2013—2016 г.), според която следва да бъдат разработен и прилаган инструмент за насоки по правата на човека и за оценка на въздействието, за да се гарантира ефективно интегриране на правата на човека във външната дейност на ЕС по отношение на наркотиците;

17.

Настоятелно призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки да предоставят насоки за всеобхватна и ефективна европейска политика относно смъртното наказание, предвид факта, че десетки европейски граждани са изправени пред екзекуции в трети държави, която да включва солидни и засилени механизми за идентифициране, предоставяне на правна помощ и дипломатическо представителство;

18.

Призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират, че на специалната сесия на Общото събрание на ООН, посветена на световния проблем с наркотиците, през април 2016 г., ще се разгледа въпросът за прилагането на смъртното наказание за престъпления, свързани с наркотици, и ще се осъди неговото прилагане;

19.

Подкрепя всички агенции на ООН, междуправителствени регионални органи и НПО в постоянните им усилия за насърчаване на държавите да премахнат смъртното наказание; призовава Комисията да продължава да финансира проекти в тази област по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

20.

Приветства неотдавнашните ратификации на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, с което броят на държавите–страни по протокола достигна 81; призовава всички държави, които не са страни по този Протокол, незабавно да го ратифицират;

21.

Призовава държавите членки на Съвета на Европа, които все още не са ратифицирали Протоколи 6 и 13 към Европейската конвенция за правата на човека, да го направят, за да гарантират ефективното премахване на смъртното наказание в целия регион на Съвета на Европа;

22.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки на ЕС, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите членки на ООН.

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/45

—

като взе предвид принципите на политиката на Съюза в областта на околната среда, посочени в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално принципите, че следва да се предприемат превантивни действия и че замърсителят следва да плаща,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието (наричана по-долу „Конвенцията от Барселона“) и протоколите към нея,

—

като взе предвид Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (1),

—

като взе предвид Решение 2000/532/EО на Комисията от 3 май 2000 г. за замяна на Решение 94/3/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член 1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (2) (Европейски списък на отпадъците),

—

като взе предвид Решение 2014/955/ЕС на Комисията от 18 декември 2014 г. за изменение на Решение 2000/532/ЕО, отнасящо се за списъка на отпадъците съгласно Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3),

—

като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Комисията през юни 2015 г. до Унгария, с което се отправя искане Унгария да повиши екологичните стандарти на площадката на друго хвостохранилище за червен шлам (4);

—

като взе предвид Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (5) (Директива относно миннодобивните отпадъци),

—

като взе предвид Препоръка 2001/331/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. за определяне на минимални критерии за инспекции на околната среда в държавите членки (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2008 г. относно преразглеждането на Препоръка 2001/331/ЕО за определяне на минимални критерии за инспекции на околната среда в държавите членки (7),

—

като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (8) (Седма програма за действие в областта на околната среда),

—

като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети (9) (Директива относно екологичната отговорност),

—

като взе предвид Решение 2009/335/EО на Комисията от 20 април 2009 г. относно технически насоки за установяването на финансовата гаранция в съответствие с Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии (10),

—

като взе предвид проучването на Комисията относно осъществимостта на концепцията за общ за ЕС механизъм за споделяне на риска при промишлени аварии (11),

—

като взе предвид доклада, озаглавен „Предизвикателства и пречки пред прилагането на Директивата относно екологичната отговорност“ (окончателен доклад, изготвен за Комисията — ГД „Околна среда“, 2013 г.),

—

като взе предвид въпросите до Съвета и до Комисията относно извлечените поуки от бедствието с червения шлам пет години след аварията в Унгария (O-000096/2015 — B8-0757/2015 и O-000097/2015 — B8-0758/2015),

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че срутването на хвостохранилище на 4 октомври 2010 г. в Унгария доведе до изтичането на почти един милион кубически метра високо алкален червен шлам, който заля няколко селища, уби десетима души, рани почти 150 и замърси големи площи земя, включително четири обекта от „Натура 2000“;

Б.

като има предвид, че червеният шлам във въпросното хвостохранилище е бил опасен отпадък по смисъла на Директива 91/689/ЕИО на Съвета;

В.

като има предвид, че в Решение 2014/955/ЕС на Комисията се посочва изрично, че червеният шлам следва да бъде класифициран като опасен отпадък при липса на доказателства за противното; като има предвид, че това решение се прилага от 1 юни 2015 г.;

Г.

като има предвид, че съществува риск в миналото червеният шлам да е бил погрешно класифициран като неопасен отпадък и в други държави членки, което да е довело до погрешно издадени разрешителни;

Д.

като има предвид, че червеният шлам е миннодобивен отпадък по смисъла на Директивата относно миннодобивните отпадъци, в която се определят изисквания за безопасност по отношение на управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии въз основа, наред с другото, на най-добрите налични техники;

Е.

като има предвид, че са налице също сериозни проблеми със замърсяване на околната среда поради други миннодобивни дейности (напр. използване на цианид при добива на злато) или неправилно третирани опасни отпадъци в различни държави членки;

Ж.

като има предвид, че с Препоръка 2001/331/ЕО се цели по-стриктно спазване и допринасяне за едно по-последователно прилагане и изпълнение на законодателството на ЕС в областта на околната среда;

З.

като има предвид, че в резолюцията си от 20 ноември 2008 г. Европейският парламент описва прилагането на правото в областта на околната среда в държавите членки като непълно и непоследователно и настоятелно призовава Комисията да представи законодателно предложение относно инспекциите на околната среда до края на 2009 г.;

И.

като има предвид, че в Седмата програма за действие в областта на околната среда се посочва, че ЕС ще разшири изискванията за инспекции и наблюдение по такъв начин, че да се обхване по-широкият кръг на законодателството в областта на околната среда и да се развие допълнително капацитетът на равнище ЕС за подкрепа на инспекциите;

Й.

като има предвид, че Директивата относно екологичната отговорност (ДЕО) цели да установи рамка за екологична отговорност, основаваща се на принципа „замърсителят плаща“, и изисква от държавите членки да насърчават разработването на инструменти и пазари за финансови гаранции чрез подходящи икономически и финансови оператори; като има предвид, че в член 18, параграф 2 се изисква Комисията да представи доклад до Европейския парламент и Съвета преди 30 април 2014 г., който все още не е представен;

К.

като има предвид, че в изготвения за Комисията доклад за 2013 г. относно прилагането на Директивата относно екологичната отговорност се заключава, че транспонирането на директивата в националното законодателство на държавите членки не е довело до равнопоставени условия, а до смесица от режими на отговорност за предотвратяване и отстраняване на екологични щети в целия ЕС;

Л.

като има предвид, че през 2010 г. Комисията като реакция на бедствието, предизвикано от изтичането на червен шлам, заяви, че ще преразгледа въпроса за въвеждане на хармонизирана задължителна финансова гаранция дори преди преразглеждането на Директивата относно екологичната отговорност, предвидено за 2014 г.;

1.

Отбелязва, че бедствието, предизвикано от изтичането на червен шлам през 2010 г., е най-тежката промишлена катастрофа в Унгария, и отдава почит на паметта на жертвите по повод петата годишнина от това трагично събитие;

2.

Признава бързата и ефективна намеса на националните органи по време на фазата на реакция при криза, както и големите усилия, положени от гражданското общество по време на безпрецедентното бедствие;

3.

Припомня, че Унгария задейства Механизма за гражданска защита на ЕС и ѝ бе изпратен европейски експертен екип за изготвяне на препоръки, наред с другото относно начините за намиране на оптимални решения за неутрализиране и намаляване на щетите;

4.

Отбелязва, че бедствието, предизвикано от изтичането на червен шлам, може да има връзка с лошо прилагане на правото на ЕС, със слабости при инспекциите, с пропуски в съответното законодателство на ЕС и с поведението на оператора на обекта;

5.

Изразява загриженост, че сякаш почти никакви поуки не са извлечени през последните пет години, тъй като продължава лошото прилагане на съответните законови актове на ЕС и международни конвенции и продължават да съществуват слабости при инспекциите, като почти никой от пропуските в съответното законодателство на ЕС не е бил отстранен оттогава;

6.

Посочва Директивата относно миннодобивните отпадъци и Европейския списък на отпадъците като сфери, по отношение на които се поражда особена загриженост;

7.

Изразява загриженост, че подобни обекти съществуват в няколко държави членки; призовава държавите членки да гарантират, че се извършват подходящите инспекции;

8.

Призовава всички държави членки, които разполагат с хвостохранилища за червен шлам, да преразгледат въпроса дали червеният шлам е бил правилно класифициран като опасен материал и да преразгледат всички разрешителни, които са били издадени въз основа на неправилни класификации, във възможно най-кратък срок; призовава Комисията да гарантира, че държавите членки предприемат действия и съответно докладват на Комисията, и призовава Комисията да публикува доклад относно действията, предприети от държавите членки, до края на 2016 г.;

9.

Счита, че е от съществено значение да се обърне по-голямо внимание на предотвратяването на бедствия, като се има предвид, че е имало сходни екологични инциденти и в други държави членки;

10.

Призовава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си за гарантиране на цялостното изпълнение и правилното прилагане на цялото приложимо законодателство на ЕС и всички приложими международни конвенции не само по отношение на производството на алуминий и доброто екологично управление на червения шлам, но също и по отношение на доброто екологично управление на опасните отпадъци изобщо;

11.

Подчертава, че е необходимо да се прилагат строго най-добрите налични техники за управление на отпадъците от миннодобивната промишленост, и призовава за пълно преминаване към използването на сухи технологии за обезвреждане на отпадъци до края на 2016 г., като същевременно се гарантира, че това не води до замърсяване на въздуха или водите;

12.

Призовава Комисията да постави по-силен акцент върху научноизследователската и развойната дейност в областта на предотвратяването и третирането на опасни отпадъци;

13.

Настоятелно призовава Комисията да изготви насоки за извършване на стрес тестове на съществуващи мини с големи хвостохранилища;

14.

Счита, че за ефективното предотвратяване на замърсяването са необходими строги правила за инспекции в областта на околната среда и подходящи действия, за да се гарантира прилагането им;

15.

Призовава държавите членки да подобрят работата на своите национални контролни органи в областта на околната среда, за да могат те да извършват прозрачни, редовни и систематични проверки на промишлени обекти, включително чрез гарантиране на независимост, предоставяне на достатъчни ресурси и определяне на ясни отговорности, както и чрез насърчаване на засилено сътрудничество и координирани действия;

16.

Призовава Комисията и държавите членки да подобрят наблюдението, като допълват съществуващите инструменти със задължителен и незадължителен характер и същевременно избягват ненужната административна тежест;

17.

Отново отправя своя призив към Комисията да излезе със законодателно предложение за екологични инспекции, което да не създава допълнителна финансова тежест за промишлеността;

18.

Настоятелно призовава Комисията да разшири обхвата на задължителните критерии за инспекции от страна на държавите членки, за да бъде обхванат по-широк кръг от достижения на правото на ЕС в областта на околната среда, както и за да се развие на равнище ЕС капацитет за подкрепа на инспекциите на околната среда;

19.

Изразява загриженост, че значителните разлики между режимите на отговорност в ЕС може да уронят общите стандарти и да изложат някои държави членки и региони на по-голям риск от екологични бедствия и финансови последици от тях;

20.

Счита, че заслужава съжаление фактът, че Комисията все още не е представила своя доклад по силата на Директивата относно екологичната отговорност; призовава Комисията да извърши това преди края на 2015 г.;

21.

Призовава Комисията да гарантира, по време на текущия преглед на Директивата относно екологичната отговорност, че предложението за преразглеждане изцяло прилага принципа „замърсителят плаща“;

22.

Настоятелно призовава Комисията да проучи как се прилага Решение 2009/335/ЕО на Комисията в държавите членки и дали таваните за утвърдените инструменти за финансова гаранция са достатъчни; настоятелно призовава Комисията да предложи хармонизирана задължителна финансова гаранция;

23.

Призовава Комисията и държавите членки да осигурят прозрачност относно финансовите аспекти на отстраняването на екологичните вреди вследствие на бедствия, включително финансовото обезщетяване на жертвите;

24.

Призовава Комисията да излезе със законодателно предложение относно достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, в съответствие с разпоредбите на Седмата програма за действие за околната среда; призовава Комисията да извърши това преди края на 2016 г.;

25.

Подчертава значението на включването на местните органи, гражданите и гражданското общество в процеса на вземане на решения относно обезвреждането на опасни отпадъци и в планирането на мерките за управление на риска;

26.

Приканва компетентните органи да информират редовно обществеността за положението със замърсяването на околната среда и за евентуалните последствия върху флората и фауната, както и върху здравето на местното население;

27.

Приканва Комисията да продължи да разработва концепцията за общ за ЕС механизъм за споделяне на риска при промишлени аварии при пълно спазване на принципа „замърсителят плаща“, за да бъдат покривани евентуални разходи, които надхвърлят едно високо равнище на задължителни финансови гаранции;

28.

Счита, че такъв специализиран общ за ЕС механизъм за споделяне на риска при промишлени аварии следва да обхваща и отстраняването на стари екологични проблеми, които все още представляват опасност за обществото и за които поради действащата правна рамка не съществува субект, който да носи обективната отговорност и който би могъл да покрие разходите по отстраняването на проблемите;

29.

Подчертава значението на сътрудничеството и солидарността на равнище ЕС в случай на екологични и промишлени бедствия;

30.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/50

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) относно установяването на равенство между половете като един от основните принципи, на които се базира ЕС,

—

като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който въвежда принципа за съгласуваност на политиките за развитие, съгласно който целите на сътрудничеството за развитие трябва да бъдат взети предвид в политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

—

като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Пекинската декларация и платформа за действие, както и последващите документи за постигнатите резултати, приети на специалните сесии на ООН „Пекин+5“, „Пекин+10“, „Пекин+15“ и „Пекин+20“ във връзка с последващите действия и инициативи за прилагане на Пекинската декларация и платформа за действие, приети съответно на 9 юни 2000 г., 11 март 2005 г., 2 март 2010 г. и 9 март 2015 г.,

—

като взе предвид изпълнението на програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР), проведена в Кайро през 1994 г., на която световната общност призна и потвърди, че сексуалното и репродуктивното здраве и репродуктивните права са от основно значение за устойчивото развитие,

—

като взе предвид стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г. (COM(2010)0491),

—

като взе предвид Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие (2010 — 2015 г.), Доклада за изпълнение от 2013 г. (SWD(2013)0509), заключенията на Съвета от 19 май 2014 г. по този въпрос и Доклада за изпълнение от 2014 г. (SWD(2015)0011),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 26 май 2015 г. относно равенството между половете при сътрудничеството за развитие и относно ново глобално партньорство за изкореняване на бедността и за устойчиво развитие,

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие след 2015 г. (1),

—

като взе предвид оценката за подкрепата на ЕС за равенството между половете и овластяването на жените в партньорските държави (2),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—

като взе предвид резолюции 1325 (2000) и 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—

като взе предвид въпросите, отправени до Съвета и до Комисията, относно подновяването на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие (O-000109/2015 — B8-0762/2015 и O-000110/2015 — B8-0763/2015),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Европейският съюз (ЕС) е поел ангажимент да насърчава равенството между половете и да интегрира принципа за равенство между половете във всички свои действия; като има предвид, че равенството между половете и овластяването на жените е предпоставка за постигане на целите за устойчиво развитие в периода след 2015 г., но че това са също така и независими цели, свързани с правата на човека, които следва да бъдат преследвани, независимо от ползите за развитието и растежа; като има предвид, че насилието, основано на пола, представлява сериозно нарушение на правата на човека и в никакъв случай не следва да бъде оправдавано с религия, култура и традиция;

Б.

като има предвид, че при извършването на 20-годишния преглед на изпълнението на Пекинската декларация и платформа за действие беше констатирано, че напредъкът към постигане на равенство между половете и овластяване на жените е бавен и неравномерен и че нито една държава в света не е преодоляла напълно неравнопоставеността между половете; като има предвид, че при прегледа беше установено, че тази липса на напредък се изостря от продължаващия хроничен недостиг на инвестиции в областта на равенството между половете и овластяването на жените;

В.

като има предвид, че две от Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), които са ясно свързани с въпроса за правата на жените, а именно насърчаване на равенството между половете и овластяване на жените (ЦХР 3) и подобряване на здравословното състояние на майките (ЦХР 5), все още до голяма степен не са реализирани; като има предвид, че всеки ден около 800 жени умират вследствие на усложнения по време на бременността или при раждането; като има предвид, че около 222 милиона жени в развиващите се страни нямат достъп до безопасни и съвременни методи за семейно планиране, а делът на помощите за развитие, насочени към семейно планиране, продължава да намалява спрямо общите помощи за здравеопазване в световен мащаб;

Г.

като има предвид, че по-голямата част от бедните хора по света са жени и домакинства, оглавявани от жени; като има предвид, че уязвимостта на маргинализираните жени нараства; като има предвид, че 62 милиона момичета по света не посещават училище;

Д.

като има предвид, че всяка трета жена в света има вероятност да стане жертва на физическо и сексуално насилие поне веднъж в живота си; като има предвид, че всяка година 14 милиона момичета биват принудени да сключат брак; като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за зачитане на правото на всяко лице да разполага с пълен контрол и да решава свободно въпросите, свързани с неговата сексуалност, сексуално и репродуктивно здраве, без дискриминация, принуда и насилие;

Е.

като има предвид, че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) докладва (3), че инвестициите са „твърде недостатъчни за постигане на равнопоставеност между половете“ въпреки утрояването на помощта, отпускана за тази цел от членовете на организацията, която помощ достигна 28 милиарда щатски долара през 2012 г.; като има предвид, че финансирането за постигане на равнопоставеност между половете е насочено най-вече към социалния сектор, което води до влагането на по-малко инвестиции в икономическия и производствения сектор, а същевременно анализ на ОИСР показва, че инвестициите в областта на равнопоставеността между половете осигуряват най-висока възвръщаемост от всички инвестиции за развитие;

Ж.

като има предвид, че 2,5 милиарда души, повечето от които жени и младежи, продължават да бъдат изключени от формалния финансов сектор;

1.

Счита, че заключенията от оценката на GAP1 показват ясната необходимост от коренна промяна в действията на ЕС в областта на равенството между половете и овластяването на жените, както и че е необходимо подновяване на политическия ангажимент от страна на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията с цел подобряване на резултатите; подчертава, че е важно основните препоръки от оценката да бъдат приложени в плана, който ще наследи сегашния план за действие относно равенството между половете, като се започне с прокарването на цялостно управленско решение;

2.

Приветства намерението на Комисията за извършване на пълна реформа с новия План за действие относно равенството между половете и следователно счита, че GAP2 следва да бъде под формата на съобщение на Комисията; съжалява, че GAP2 е създаден като Съвместен работен документ на службите, а не като съобщение на Комисията; приканва Комисията и ЕСВД да започнат изпълнението на новия план във възможно най-кратки срокове, така че да бъдат постигнати конкретни резултати, като част от по-широкообхватния ангажимент на ЕС в областта на равенството между половете и овластяването на жените в Целите за устойчиво развитие , както и и да включат Парламента в консултациите по време на този процес;

3.

Счита, че GAP2 следва да бъде насочен към всички аспекти на външната политика на ЕС — сътрудничество за развитие, хуманитарна помощ, търговия, права на човека и външни работи, миграция и убежище — в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие, и следва да се прилага по еднакъв начин за развиващите се страни, за съседните на ЕС държави, както и за държавите, обхванати от процеса на разширяване;

4.

Счита, че равенството между половете и овластяването на жените следва да бъдат основни задачи за институциите на ЕС, с ясни задължения за ръководството в централната администрация и делегациите на ЕС; подчертава факта, че ръководителите на делегации, началниците на отдели и членовете на висшето ръководство трябва да носят отговорност за докладването, мониторинга и оценката на политиките в областта на равенството между половете и овластяването на жените, както и че принципът за равенство между половете трябва да бъде включен в длъжностните характеристики и обучението на всички служители;

5.

Счита, че заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) следва да гарантира, че всички членове на Комисията, които отговарят за външната дейност на ЕС, демонстрират необходимото лидерство за гарантиране на успешното прилагане на GAP2; приветства заключенията на Съвета от май 2015 г., в които се подчертава ангажиментът на държавите членки във връзка с програмата за реформа в областта на правата на жените и момичетата; подчертава, че е необходимо действията на Комисията/ЕСВД и тези на държавите членки да бъдат взаимодопълняеми;

6.

Изразява съжаление във връзка с факта, че въпросите за равенството между половете не са разгледани в годишния доклад на ГД „Развитие и сътрудничество“ за 2014 г., и призовава въпросите за равенството между половете и овластяването на жените да бъдат включени в годишните доклади на всички генерални дирекции на Комисията, които в бъдеще участват във външната дейност на ЕС и ЕСВД; призовава всички делегации на ЕС да представят годишен доклад за GAP, а делегациите на ЕС да представят обобщение на резултатите във връзка с равенството между половете и овластяването на жените в техните годишни доклади, средносрочни прегледи и оценки на национално равнище; счита, че резултатите следва да бъдат включени в ориентиран към резултатите мониторинг;

7.

Отбелязва, че междинният преглед през 2017 г. на програмните документи по Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) представлява добра възможност за оценка на въздействието на финансираните от ИСР програми за жени и момичета, за ясно определяне на това каква част от програмите, финансирани от ИСР, е предназначена за жени и момичета, както и за извършване на необходимото преразпределение на средства;

8.

Припомня принципа на ЕС за съгласуваност на политиките за развитие и подчертава, че е важно да се координират вътрешните и външните политики на ЕС и че е необходимо да се осигури съгласуваност между политиките във връзка с новия GAP и следващия план за действие относно правата на човека и демокрацията; подчертава, че въпросът за равенството между половете трябва да бъде систематична и неделима част от диалога за правата на човека, провеждан между ЕС и трети държави; призовава ЕСВД да започне диалог по въпроса за равенството между половете, в допълнение към диалога за правата на човека, провеждан с трети държави;

9.

Отново заявява, че пълната координация между централните звена, делегациите и посолствата на държавите членки е от съществено значение за успешното прилагане на GAP2, чрез използване на профили на държавите във връзка с аспектите на равенството между половете, както и на други инструменти; в тази връзка подчертава, че преразглеждането на националното планиране по линия на ЕФР дава възможност за гарантиране на пълно прилагане на GAP2 и за извършване на необходимите промени;

10.

Призовава за по-ефективно прилагане на стратегиите и настоява за използването на количествени и качествени показатели, отчитащи аспектите на пола, както и за системно и своевременно събиране на необобщени данни по пол за бенефициентите и участниците във всички дейности, като част от процеса на мониторинг и оценка; настоява данните да бъдат предоставени на обществеността, за да се осигури финансова отчетност и прозрачност; счита, че докладването следва да се съгласува и да се включва в съществуващите системи за мониторинг и оценка, като например рамката за резултатите на генералната дирекция на Комисията, която отговаря за международното сътрудничество и развитието (ГД „Развитие и сътрудничество“); подчертава необходимостта от инвестиране в националните статистически системи и призовава всички държави членки да въведат системи за наблюдение, отчитащи аспектите на пола;

11.

Приканва делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да отдадат приоритетно значение и да инвестират средства за изготвянето на качествен анализ за равенството между половете като основа за разработването на национални стратегии и планиране; счита, че ЕС следва да преразгледа националните индикативни планове от гледна точка на новия GAP;

12.

Признава, че момичетата и младите жени са в особено неравностойно положение и са изложени на рискове, и че е необходимо да се отдели специално внимание, за да се гарантира достъпът на момичетата до образование и за да могат те да живеят без насилие, както и да се премахнат дискриминационните закони и практики, като на момичетата и младите жени по света бъдат предоставени повече възможности;

13.

Набляга на необходимостта от ясни цели и показатели, измервани и разбити по пол, възраст, увреждане и други фактори, както и от по-добро проследяване на разходването на бюджетни средства; подчертава, че целите и методологията за мониторинг следва да бъдат приведени в съответствие с рамката за световно развитие за периода след 2015 г., както и с други относими международни рамки;

14.

Подчертава, че ЕС трябва да определи и да осигури достатъчно финансови и човешки ресурси за изпълнение на своите ангажименти във връзка с въпросите за равенството между половете и овластяването на жените; подчертава, че е важно въпросите за равенството между половете да бъдат включени в публичните финанси чрез бюджетиране, съобразено с аспектите на пола и водещо до премахване на неравенствата;

15.

Счита, че GAP трябва да разгледа пречките пред пълното прилагане на насоките на ЕС относно насилието срещу жени и момичета и премахването на всички форми на насилие; призовава за цялостен подход на ЕС относно насилието срещу жени и момичета, като се отделят повече усилия и ресурси за предотвратяване и премахване на всички дискриминационни практики срещу жените, както и за провеждане на борба и преследване на всички форми на насилие, включително трафика на хора, гениталното осакатяване на жени, насилствената стерилизация, насилственото забременяване, убийствата въз основа на пола, домашното насилие и изнасилването в брака, браковете на деца, ранните и принудителните бракове, както и основаното на пола насилие при конфликти и следконфликтни ситуации; призовава за разработване на специални действия на ЕС за засилване на правата на различните групи жени, като се отдели специално внимание на младите хора, мигрантите, жените с ХИВ, лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) и хората с увреждания;

16.

Подчертава, че е важно да се подобри достъпът на момичетата до всички равнища на образование и да се премахнат основаните на пол бариери в областта на образованието;

17.

Подчертава факта, че трябва да се премахне използването на актовете на изнасилване като оръжие за водене на война и потисничество и че ЕС трябва да окаже натиск върху правителствата на трети държави и всички заинтересовани страни, замесени в действия в региони, където се практикува такова основано на пола насилие, за да се преустановят тези практики, извършителите да бъдат подведени под съдебна отговорност и да се започне работа с оцелелите лица, засегнатите жени и общностите, за да се помогне на жертвите да се излекуват и да се възстановят;

18.

Подчертава уязвимостта на жените мигранти, жените бежанци и жените, търсещи убежище, както и необходимостта от специална защита за тях; призовава за конкретни мерки за засилване и пълно гарантиране на правата на жените, търсещи убежище; призовава за решителни действия на европейско равнище за преодоляване на настоящата миграционна и бежанска криза, включително цялостен и съобразен с половете подход към миграцията и предоставянето на убежище, съгласуван с всички държави членки;

19.

Признава, че здравето е едно от правата на човека; подчертава значението на всеобщия достъп до здравеопазване и здравно осигуряване, включително сексуално и репродуктивно здраве и права, както е договорено в програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието и Пекинската платформа за действие; във връзка с това призовава да се положат допълнителни усилия за подобряване на достъпа на жените до здравеопазване и здравно образование, семейно планиране, пренатални грижи, сексуално и репродуктивно здраве, по-специално с цел постигане на ЦХР 5 за майчиното здраве, която все още до голяма степен не е реализирана, включително намаляване на детската смъртност; отбелязва, че осигуряването на достъп допринася за постигането на всички свързани със здравето цели за развитие; в тази връзка приветства по-специално заключенията на Съвета от май 2015 г.;

20.

Подчертава необходимостта от създаване на благоприятна среда, по-специално чрез премахване на социалните и правните бариери пред достъпа на жените до производствени активи, включително земя и природни и икономически ресурси, насърчаване на финансово приобщаване, осигуряване на стандарти за достоен труд, съобразена с пола социална закрила и равно заплащане за равен труд;

21.

Счита, че предприятията играят важна роля за насърчаване на равенството между половете чрез действия, допринасящи за предоставяне на повече икономически възможности и права за жените, като например осигуряване на достоен труд за жените, равно заплащане, достъп до финансови и банкови услуги и възможности за лидерска изява и участие в процеса на вземане на решения, защита на жените срещу дискриминация и насилие на работното място, както и закрила чрез корпоративна социална отговорност, включваща аспектите на равнопоставеността на половете; в този контекст призовава за оказване на по-голяма подкрепа на местните МСП, особено на жените предприемачи, с цел да им се осигурят възможности да се възползват от растежа, генериран от частния сектор; подчертава положителната роля, която микрофинансирането, социалното предприемачество и алтернативните бизнес модели, като например взаимоспомагателните дружества и кооперациите, продължават да играят във връзка с предоставянето на повече икономически права и приобщаването на жените;

22.

Признава необходимостта от предотвратяване на дискриминацията срещу жените при встъпване в брак или ползване на отпуск по майчинство, както и от гарантиране на действително право на труд;

23.

Отбелязва, че овластяването на жените и продоволствената сигурност са два взаимосвързани аспекта; подчертава необходимостта от овластяване на жените, като се премахне дискриминацията при достъпа до земя, вода, образование, обучение, пазари и финансови услуги; призовава за значително увеличение на публичните инвестиции в селското стопанство и развитието на селските райони, с акцент върху дребните селскостопански производители, земеделските кооперации и мрежите на земеделски производители;

24.

Подчертава необходимостта от приобщаване и представителство на жените в нововъзникващите икономически сектори, които са важни за устойчивото развитие, включително секторите на зелената и кръговата икономика, възобновяемите енергийни източници и ИКТ;

25.

Потвърждава ключовата роля на неформалното и самостоятелното обучение за предоставянето на повече възможности на жените и момичетата в социалната, икономическата, културната и политическата сфера; подчертава необходимостта от стратегия на ЕС относно ролята на образованието за развитието, която да включва силен акцент върху перспективата за равенство на половете в областта на образованието с цел постигане на устойчивост, помиряване след конфликти, образование и професионално обучение през целия живот, развитие на науката, технологиите, инженерството и математиката, както и ролята на изкуството в междукултурния обмен;

26.

Подчертава значението на по-голямото участие на жените при изготвянето и прилагането на рамката за периода след 2015 г.; призовава за увеличаване на финансовата подкрепа за организациите за права на жените, за прилагането на политически мерки и мерки за изграждане на капацитет, насочени към включване и засилване на участието на местни организации на гражданското общество, и по-специално на женски организации, в консултациите със заинтересованите страни, провеждани на местно, регионално, национално и международно равнище;

27.

Отбелязва, че GAP трябва да разреши въпроса за положението на ЛГБТИ в трети държави и трябва да включи насърчаването и защитата на правата на ЛГБТИ;

28.

Подчертава значението на укрепването на законните права на жените и достъпа до правосъдие чрез правна реформа, отчитаща аспектите на пола; счита, че отпускането на целево финансиране за равенството между половете при осигуряването на правна помощ спомага за укрепване на принципите на правовата държава;

29.

Призовава ЕС да насърчава по-голямо участие на жените в процесите за поддържане и укрепване на мира, както и във военни и граждански мисии на ЕС за управление на кризи; в този контекст отново призовава ЕС да подкрепи резолюции 1325 (2000) и 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, и призовава за включване на аспекта на равнопоставеността между половете и правата на жените във всички инициативи за мир и сигурност;

30.

Призовава ЕС да насърчава зачитането на основните човешки права на жените и момичетата, гарантирани от Всеобщата декларация за правата на човека; в този контекст набляга върху необходимостта да се гарантира защита на правото на живот и достойнство за всички жени и момичета чрез провеждане на активна борба срещу вредните практики, като например убийствата въз основа на пола;

31.

Подчертава значението на мерките за засилване на лидерството и участието на жените и организациите за правата на жените в обществената и частната сфера; призовава за полагане на повече усилия за засилено участие на жените и организациите за правата на жените в политическия живот, по-специално чрез включване на тези усилия във всички програми за подкрепа на демокрацията, в това число и всеобхватния подход на Парламента в подкрепа на демокрацията;

32.

Подчертава необходимостта от включване на мъжете и момчетата и насърчаване на активното им участие и отговорност за преодоляване на дискриминационните социални норми и провеждане на борба със стереотипите по отношение на пола, както и с насилието над жени и момичета;

33.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на ООН — Жени.

17.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 349/56

—

като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8, 10, 19 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (1) (преработена),