21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/1

A.

като има предвид, че се предвижда преговорите за широкообхватно международно споразумение за периода след 2012 г. във връзка с изменението на климата да приключат в Копенхаген през декември 2009 г.; като има предвид, че това споразумение следва да бъде правно задължително и съобразено с последните научни доказателства, според които изменението на климата настъпва по-бързо и по-агресивно от очакваното досега, както и с целта общото повишение на световната средногодишна температура на повърхността да се ограничи на не повече от 2°C над нивата преди началото на индустриализацията („целта за 2°C“);

Б.

като има предвид, че за постигането на целта от 2°C е необходимо индустриализираните държави да поемат водеща роля, като намалят значително своите емисии, а развиващите се страни също дадат своя принос за постигането на горепосочената цел;

В.

като има предвид, че развиващите се страни са допринесли в най-малка степен за изменението на климата, но са изправени пред най-тежките последици от него, и като има предвид, че изменението на климата излага на риск 40 % от международните инвестиции за намаляване на бедността, като по този начин заплашва ефикасността и устойчивостта на дейностите, свързани с развитието; като има предвид безспорната необходимост от по-добра координация, взаимно допълване и последователност на инициативите, свързани с изменението на климата и инициативите за развитие;

Г.

като има предвид, че изменението на климата може да увеличи опасността от конфликти във връзка с природните ресурси, поради намаляването на обработваемата земя, все по-големия недостиг на вода или обезлесяването, или поради свързаната с климата миграция; като има предвид, че следва да бъде отчетено и потенциалното въздействие върху общественото здраве;

Д.

като има предвид, че обезлесяването води до приблизително 20 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб, че то е основен причинител на загуба на биологично разнообразие и представлява сериозна заплаха за развитието, и по-специално, за препитанието на бедното население;

Е.

като има предвид, че е необходимо значително увеличаване на финансовите средства, което да позволи предприемането на мерки за облекчаване и приспособяване в развиващите се страни и че следователно за справяне с изменението на климата следва да се предоставят средства, с ангажираност, подобна на тази, която беше необходима за преодоляване на настоящата финансова криза;

Ж.

като има предвид, че по-голямата част от парите, обещани за борбата с изменението на климата, идват от бюджетите на официалната помощ за развитие (ОПР), като по този начин се отклоняват средства от помощта за развитие и се създава сериозна заплаха по отношение на усилията за намаляването на бедността и постигането на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР);

З.

като има предвид, че една обвързваща международна рамка, водеща до намаляване на емисиите в необходимия мащаб, ще има също големи непосредствени предимства за световното здраве, а без такава рамка напредъкът за постигане на ЦХР е изложен на риск и може да бъде спрян и върнат назад;

И.

като има предвид, че ЕС е единственият регион в света, който е поел задължителни цели за постигане на намаляване на емисиите на парникови газове, с приемането на горепосочения пакет от мерки за климата и енергетиката, който се състои от законодателни мерки за постигане до 2020 г. на едностранно намаление от 20 % на емисиите на парникови газове спрямо нивата от 1990 г., с ангажимент да пристъпи към намаление от 30 % или повече, в съответствие с последните научни постижения, ако в Копенхаген бъде договорено достатъчно амбициозно и задължително международно споразумение, което да изисква подобни усилия и от други развити страни, както и подходящ принос от по-напреднали в икономическо отношение развиващи се страни, в съответствие с тяхната отговорност и възможности;

Й.

като има предвид, че за ускоряване на темпа на иновациите и за увеличаване на мащаба на демонстрацията и внедряването, с оглед на това всички страни да имат достъп до устойчиви технологии на достъпни цени, е необходима глобална трансформация в сферата на технологиите и технологичното сътрудничество;

К.

като има предвид, че енергийната ефективност играе ключова роля в ограничаването на емисиите на CO2, по-специално неотдавнашните инициативи във връзка с енергийна ефективност на сградите и правилата за енергийно етикетиране;

Л.

като има предвид, че предприемането на амбициозни климатични мерки би допринесло за разрешаването на настоящата икономическа криза посредством създаването на работни места и засилена икономическа дейност, и като се има предвид, че Международната агенция по енергетика счита, че постигането на амбициозно споразумение в Копенхаген е необходимо за насочването на инвестиции, забавени от кризата, към екологично устойчиви инвестиции;

М.

като има предвид, че редица трети страни са предприели мерки за борба с изменението на климата, например цели за намаляване на емисиите;

Н.

като има предвид, че за справянето с проблема с изместването на въглеродни емисии и създаването на условия на равнопоставеност в контекста на мерките за намаляване с 30 % на емисиите на CO2 е необходимо постигането на широкообхватно споразумение в Копенхаген;

О.

като има предвид, че ефективното намаляване на емисиите от парниковите газове изисква холистичен подход, който да обхваща всички емитиращи производствени и транспортни сектори и следва да бъде разглеждано в контекста на успешния преход към устойчив икономически модел, който предвижда екологичното качество да върви ръка за ръка с икономическия растеж, създаването на богатства и технологичния напредък;

1.

Настойчиво призовава ЕС да продължава да развива външна политика по въпросите на климата и да говори с един глас, за да запази водещата си роля в преговорите на COP 15, както и да поддържа високо равнище на амбиция в разискванията със своите международни партньори, с цел постигането в Копенхаген на амбициозно и правно задължително международно споразумение, съобразено с последните постижения на науката и с целта за 2°C;

2.

Подчертава, че страните трябва да постигнат до края на тази година правно обвързващо споразумение в Копенхаген за цели и финансиране на смекчаването в индустриализираните страни, и да определят официален процес, който да постигне през първите няколко месеца на 2010 г. правно обвързващо всеобхватно споразумение за климат, което да влезе в сила на 1 януари 2013 г.;

3.

Призовава държавните глави или правителствените ръководители на всички страни по COP 15 да отдадат най-голям приоритет на този въпрос и да демонстрират политическо лидерство и подчертава необходимостта от това тези държавни глави или правителствени ръководители да присъстват на частта от конференцията, която ще се проведе на високо равнище, за да не се допусне ситуация, в която едно бъдещо споразумение, включващо поемането на значими и дългосрочни национални ангажименти, да не бъде сключено, поради факта, че присъстващите договарящи лица не разполагат с необходимия политически мандат или правомощия;

4.

Подчертава, че, за да се гарантира непрекъснатост на ангажиментите след изтичането на първия период на ангажименти, поети съгласно Протокола от Киото, е от съществено значение преговорите за постигане на споразумение след 2012 г. в Копенхаген да бъдат приключени, и посочва, че допълнителното забавяне на действията в световен мащаб може да доведе до положение, при което бъдещите поколения вече няма да могат да контролират изменението на климата;

5.

Подчертава, че международното споразумение следва да се основава на принципа за „обща, но диференцирана отговорност“, при което индустриализираните държави играят водеща роля, като намаляват своите национални емисии; все пак изразява становището, че, предвид тяхната икономическа тежест, Китай, Индия и Бразилия, следва да поемат ангажимент за постигане на цели, подобни на тези на индустриализираните държави, докато другите бързоразвиващи се страни, в съответствие с Плана за действие от Бали, следва да предприемат подходящи мерки за смекчаване на национално равнище, в контекста на устойчивото развитие, които се подкрепят и чието осъществяване е възможно - по измерим, отчетен и проверим начин - с технологии, финансиране и изграждане на капацитет от развитите страни, като при трансфера на технологии се взема надлежно предвид защитата на индустриалната собственост, както и специфичните потребности на най-слабо развитите страни;

6.

Счита, че споразумението от Копенхаген следва да обвърже страните със задължително намаляване на емисиите и да предвиди санкции на международно равнище в случай на неспазване, като тяхната форма предстои да се определи;

7.

Припомня, че международното споразумение следва да гарантира общо намаляване на емисиите на парникови газове в развитите страни в горната граница на диапазона от 25-40 % за 2020 г., спрямо равнищата от 1990 г., както беше препоръчано от четвъртия доклад за оценка, изготвен от Международната експертна група по изменение на климата (IPCC 4AR), и че последните научни данни показват, че се изисква намаляване на емисиите с поне 40 %; призовава то да се извърши на национално равнище; припомня, че дългосрочната цел за намаляване на емисиите за ЕС и другите развити страни следва да бъде най-малко 80 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.; припомня, че глобалните емисии на парникови газове следва да започнат да спадат най-късно до 2015 г.; подчертава, че е необходимо целите за намаляване, договорени в международното споразумение, да съответстват на целта за 2°C и на най-новите научни констатации; във връзка с това призовава към редовно преразглеждане на споразумението на всеки пет години с цел гарантиране, че целите за намаляване на емисиите са достатъчно амбициозни за постигане на целта за 2°C, и че продължават да съответстват на последните развития в науката; призовава към създаване на глобален механизъм за въглеродно отчитане;

8.

Приканва ЕС да поясни при какви условия би повишил ангажимента си за намаляване на емисиите, като се има предвид фактът, че най-новите научни препоръки призовават за поемане на ангажимент от 40-процентно намаляване на емисиите;

9.

Призовава към включване в споразумението от Копенхаген на изисквания за докладване, според които изброените в приложение 1 страни да трябва да създадат планове за действие за постигане на намаляване на емисиите в периода до 2050 г., съобразено с пределната стойност от 2°C;

10.

Приема ангажимента на Япония да намали емисиите си с 25 % до 2020 г. и приветства положителните сигнали от страна на Китай; в светлината на тези събития настоятелно призовава САЩ да превърнат в задължителни целите, поставени по време на изборната кампания, като по този начин бъде даден ясен сигнал за решителността на водещите развити страни да се борят с изменението на климата; подчертава във връзка с това, че също така е изключително важно Индия да даде своя принос;

11.

Приветства посоченото по-горе съобщение на Комисията от 10 септември 2009 г. като важна стъпка в разискванията и подчертава особено ролята на Парламента като бюджетен орган;

12.

Припомня, че международното споразумение следва също така да гарантира, че развиващите се страни като цяло ще ограничат нарастването на своите емисии от 15 до 30 % под равнището на „обичайната практика“ с цел гарантиране на постигането на целта от 2oC;

13.

Подчертава, че страните, които не са включени в приложение I, не могат да бъдат третирани като един блок, тъй като техният капацитет да инвестират в мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него, както и тяхната способност за приспособяване към изменението на климата, не са еднакви;

14.

Призовава ЕС да прикани членовете на COP 15 да разработят съвместна стратегия за 2050 г. и по-нататък;

15.

Припомня още своята препоръка за това някои принципи, приети в рамките на климатичния и енергийния пакет, да се използват като основа за международното споразумение, и по-специално обвързващата линейна пътека за ангажиментите на развитите страни, разграничаването въз основа на проверени емисии и брутен вътрешен продукт (БВП) и засиленият режим за спазване на годишния фактор за намаляване на емисиите;

16.

Подчертава, че едно споразумение в Копенхаген би могло да предостави необходимия стимул за „Устойчив нов курс“, който да насърчава устойчив социален и икономически растеж, популяризиране на устойчиви от гледна точка на околната среда технологии, енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, намаляване на енергийното потребление и осигуряване на нови работни места и социално сближаване, както в развитите, така и в развиващите се страни; отбелязва също така, че следва да се обърне дължимото внимание на аспектите на изменението на климата, свързани с общественото здраве; припомня доклада на Стърн „Икономика на изменението на климата“, в който се посочват ясно икономическите стимули за възможно най-бързи действия от страна на международната общност за справяне с изменението на климата; признава, че първоначалните инвестиции от обществения сектор в инфраструктури за устойчива енергия и допълнителни изследвания и развитие ще намалят социалната цена на изменението на климата;

17.

Подчертава, че активното участие на всички държави при справянето с произтичащите от изменението на климата предизвикателства може да бъде постигнато, единствено при условие че развиващите се страни и бързоразвиващите се икономики могат да поддържат устойчиво икономическо развитие; във връзка с това призовава за по-същностно интегрирани политики в отговор на предизвикателствата, свързани с развитието и климата;

18.

Отбелязва, че изменението на климата е предизвикателство, за което няма универсално политическо решение, но че съчетанието на наличните възможности и рязкото увеличаване на ефективността във всички области на икономиката и обществения живот в развитите и развиващите се страни би допринесло за решаването на проблемите, свързани с ресурсите и разпределението, и би открило пътя към трета индустриална революция;

19.

Подчертава, че населението в развиващите се страни ще бъде още по-сериозно засегнато от последиците от изменението на климата и че по тази причина е в интерес и на тези страни да допринесат за успешното сключване на конвенция по изменението на климата;

20.

Подчертава отговорността на развитите страни за предоставяне на достатъчна, устойчива и предвидима финансова и техническа помощ на развиващите се страни, която да им позволи да поемат ангажимент за намаляване на своите емисии на парникови газове, да се приспособят към последиците от изменението на климата и да ограничат емисиите в резултат на обезлесяване и деградация на горите, както и да повишат изграждането на капацитет с цел да изпълнят задълженията съгласно бъдещото международно споразумение във връзка с изменението на климата;

21.

Настоява, че подобни ангажименти за изискваната предвидима финансова помощ за смекчаване на последствията от изменението на климата и за приспособяване в контекста на РКОНИК трябва да бъде нова и да допълва ОПР и да бъде независима от годишните бюджетни процедури в държавите-членки; припомня, че средствата следва да бъдат разпределяни не като заеми, а като безвъзмездни помощи; припомня вече съществуващите ангажименти за ОПР, със стремеж за постигане на 0,7 % от БВП до 2015 г.;

22.

Подчертава необходимостта от международна обществена помощ за бързо започване, за да се постигне амбициозно споразумение в Копенхаген, и призовава ЕС да се ангажира поне с прогнозата на Комисията за общо финансиране от 5-7 млрд. евро годишно за периода 2010-2012 г.;

23.

Напомня, че колективният принос на ЕС към усилията за смекчаване в развиващите се страни и техните потребности във връзка с приспособяването следва да възлиза на не по-малко от 30 милиарда евро годишно до 2020 г., сума, която може да се увеличи с нарастването на новите придобити познания относно сериозността на изменението на климата и размера на свързаните с него разходи;

24.

Приканва международната общественост да увеличи значително своята финансова подкрепа за приспособяването към изменението на климата и смекчаването на последствията от него в развиващите се страни, като проучи други новаторски финансови механизми (като например договори за размяна от типа „дълг срещу природа“;

25.

Подчертава, че съществена част от доходите, получени от търговете за сертификати в схемата на ЕС за търговия с емисии, включително търговете за въздушен и морски транспорт, следва да бъде отделена за подпомагане на развиващите се страни в борбата им срещу изменението на климата и приспособяването им към него; въпреки това подчертава, че повече от 50 % от емисиите на ЕС не са обхванати от въведената през 2005 г. схема за търговия с емисии; във връзка с това припомня, че е необходимо разработването на алтернативни стратегии, така че всички сектори на икономиката, а не само промишлеността и особено всички държави-членки, да носят бремето на намаляването на емисиите и да поемат своите отговорности;

26.

Подчертава, че е необходимо предстоящият преглед на бюджета на ЕС да съсредоточи своето внимание върху предоставянето на достатъчно средства за предприемане на мерки за предпазване от изменението на климата и приспособяване към него;

27.

Препоръчва на развитите страни да предвидят част от своя БВП, която да заделят за създаване на фонд за сътрудничество за внедряване на незамърсяващи енергийни технологии, независимо от вече съществуващите фондове за помощ за развитие;

28.

Подкрепя предложението на Норвегия за определени количествени единици, както и предложенията от страна на Дания и Мексико;

29.

Призовава управленските структури, създадени с оглед на свързаното с климата финансиране в рамките на споразумението от Копенхаген, да гарантират равно представителство на развитите и развиващите се страни; в допълнение към това подчертава, че за да се гарантира, че финансовите трансфери се използват по устойчив начин, опитът от политиките за развитие и установените принципи като този на „доброто управление“ следва да се прилагат; подчертава, че държавите-донори трябва да инвестират в увеличаване на „капацитета за усвояване“ в развиващите се страни, така че последните да бъдат в състояние да използват ефективно средствата;

30.

Призовава ЕС и държавите-членки да укрепят съществуващото между тях и съответните развиващи се страни сътрудничество в областта на климата и да създадат нови партньорства, когато такива все още не съществуват, като предоставят значително увеличена финансова подкрепа за разработването и трансфера на технологии, споразуменията относно интелектуалната собственост и изграждането на институционален капацитет, включително за Национални адаптационни програми за действие (НАПД) като важни инструменти за приспособяване към изменението на климата, които насърчават ангажираността;

31.

Настоява, че международното споразумение по изменението на климата за периода след 2012 г. следва да отчита съществуващите процеси на развитие както на международно, така и на национално равнище; призовава Комисията и държавите-членки да изграждат необходимите връзки между изменението на климата и ЦХР, като включват приспособяването и смекчаването на последствията от изменението на климата в проектите и програмите, имащи за цел постигането на ЦХР, а също така и в стратегиите за намаляване на бедността;

32.

Призовава Комисията и държавите-членки значително да увеличат бюджета за Световния алианс за борба с изменението на климата (GCCA) и предлага един от източниците на финансиране да се получава от очакваните постъпления от търговете в схемата на ЕС за търговия с емисии; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че Световният алианс за борба с изменението на климата (GCCA) ще се превърне в клирингова къща за финансиране на приспособяването в развиващите се страни, като по този начин се избегне създаването на нови двустранни инициативи на ЕС;

33.

Счита, че изменението на климата предизвиква изселване на хората и следователно причинява нов вид принудителна миграция, за която е необходим адекватен подход от страна на международната общност; призовава международната общност да определи и да вземе мерки във връзка с правните недостатъци, които съществуват по отношение на закрилата на бежанците вследствие на изменението на климата, и да въведе специална система за помощ и закрила;

34.

Подчертава необходимостта от гарантиране на отчетност на институциите и на доверие в тях чрез установяването на справедливо представителство на държавите донори и държавите получатели в управителните органи на институциите за финансиране на приспособяването;

35.

Счита, че глобалната трансформация в посока на ефективна устойчива икономика е не само необходима, за да предотврати опасното изменение на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове, но също така има потенциал да увеличи инвестициите, заетостта, икономическия растеж, конкурентоспособността и да подобри качеството на живот, без да излага на риск постигането на целта за осигуряване на достъп до модерни енергийни услуги за всички; следователно подчертава неотложната необходимост от подобряване на енергийната ефективност на глобално равнище и от увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници;

36.

Подчертава, че една международна промяна в посока на нисковъглеродна икономика ще разглежда ядрената енергия като част от енергийния микс в средносрочен план; въпреки това отбелязва, че въпросите относно безопасността и сигурността на цикъла на ядреното гориво трябва да бъдат разгледани по адекватен начин на международно равнище, за да се гарантира възможно най-високо равнище на безопасност;

37.

Настоятелно призовава всички правителства, включително тези на държавите-членки на ЕС и ЕС, да насърчават енергийната ефективност; настоятелно призовава държавите-членки на ЕС да засилят своите амбиции по отношение на пакета за енергийната ефективност, по-специално във връзка с преработката на директивата за енергийната ефективност на сградите, която в момента се обсъжда (COM(2008)0780)за да направят възможно постигането на динамично и съгласувано споразумение със Съвета, като по този начин бъде даден ясен сигнал относно ангажимента на ЕС с оглед на споразумението от Копенхаген и бъде улеснено преминаването към намаляване с 30 % на емисиите на парникови газове;

38.

Подчертава, че широкомащабното използване на изкопаеми горива при производството на електроенергия е значителен източник на емисии на CO2 в световен мащаб; признава, че в средносрочен план изкопаемите горива ще продължават да играят значителна роля в енергоснабдяването; призовава страните по преговорите да придадат особена важност на допълнителното разработване и употреба на технологии свързани с изкопаемите горива, които са ефективни и намаляват емисиите за производството на електроенергия;

39.

Счита, че както целите за намаляване на емисиите, така и ангажиментите за финансиране е необходимо да са предмет на засилен режим за съответствие, включително механизъм за ранно предупреждение и санкции, като например отнемане на бъдещи определени количествени единици;

40.

Подчертава историческата отговорност на развитите страни за необратимото изменение на климата и припомня задължението да подпомагат развиващите се страни и най-слабо развитите страни в приспособяването им към тези изменения;

41.

Призовава по тази причина ЕС и неговите държави-членки да подпомагат развиващите се страни в изграждането на капацитети с цел приспособяване към изменението на климата, както и да предоставят достатъчна технологична помощ за държавите, засегнати в най-голяма степен от изменението на околната среда;

42.

Отчита значението на проактивната адаптация към неизбежното изменение на климата, по-специално за най-уязвимите региони и групи в различните общества и подчертава значението на повишаването на осведомеността като средство за адаптиране към изменението на климата по възможно най-ефективен начин;

43.

Подчертава, че ЕС и неговите държави-членки трябва също така да засилят действията си за подпомагане на неотложното изпълнение на действията по приспособяване в рамките на ЕС, за да реализират икономии на ресурси за бъдещи действия в международен план;

44.

Счита, че е необходим нов подход към сътрудничеството в областта на технологиите с цел постигане на необходимото ускорение на темпа на иновациите и мащаба на внедряване, така че на всички държави да бъде осигурен достъп до щадящи климата технологии на достъпни цени, като същевременно се съблюдават правата на интелектуална собственост;

45.

Счита, че споразумението от Копенхаген следва да предвиди програми за действие в областта на технологиите за ключови технологии, свързани с приспособяването и смекчаването, които да оказват помощ по цялата верига не технологиите и които целят, наред с другото, значително увеличение на финансирането за научноизследователска и развойна дейност във връзка със смекчаването и приспособяването; в този контекст подкрепя оценката на Комисията, че в глобален план свързаната с енергийни въпроси научноизследователска и развойна дейност следва най-малко да удвои своя обем до 2012 г. и до 2020 г. да увеличи своето сегашно равнище до четири пъти;

46.

Настоятелно призовава развитите страни да инвестират повече в научноизследователска дейност в областта на новаторски и модерни технологии за устойчиви и енергийно-ефективни процеси на производство; счита, че е от съществено значение да се подобри финансирането на международното сътрудничество в областта на изменението на климата по Седмата рамкова програма (FP7);

47.

Подчертава, че макар че пазарните решения, включително разработването на световен пазар на въглеродни емисии, посредством механизми на ограничения и търговия или схеми на данъчно облагане в развитите страни, не са решение за развиващите се страни в близко бъдеще, това трябва да остане дългосрочната цел за всички преговори; призовава ЕС и неговите партньори по света да намерят, в близко бъдеще, най-ефективния начин за насърчаване на връзки между схемата на ЕС за търговия с емисии и регионални и федерални схеми за търгуване в САЩ и другаде, което на свой ред би осигурило по-голямо разнообразие на възможностите за намаляване на емисиите, по-добър мащаб и ликвидност на пазара и в крайна сметка по-ефективно разпределение на ресурсите;

48.

Посочва, че един функциониращ световен пазар на въглеродни емисии е от съществено значение за икономиката на ЕС с оглед на изпълнението на амбициозните ангажименти на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.; подчертава необходимостта от всеобхватно международно споразумение за периода след 2012 г., в което се определят съпоставимите усилия, които трябва да бъдат положени от други развити страни, за да се преодолее рискът от изместване на въглеродните емисии, особено с оглед на дългосрочните цели за намаляване на емисиите на парникови газове; подчертава в това отношение ключовата роля на тясното сътрудничество между бързо развиващите се икономики и развитите икономики;

49.

Приветства механизма за чисто развитие към Протокола от Киото като възможен начин да се даде възможност на развиващите се страни да участват в пазара на въглеродни емисии и да им бъдат предоставени модерни и ефективни технологии; при все това подчертава, че използването на компенсаторни механизми с цел постигането на целите за намаляване на емисиите от страна на развитите страни не може да се счита за част от отговорностите на развиващите се страни за смекчаване на последиците от техните емисии на парникови газове в международно споразумение относно изменението на климата и не може да замести оказването на финансова и техническа подкрепа на развиващите се страни за техните действия за смекчаване на последствията;

50.

Поради това настоява, че в бъдещите компенсаторни механизми трябва да бъдат включени строги стандарти за качество на проектите, за да се избегне възможността развитите страни да се възползват от евтините варианти за намаляване на емисиите вместо развиващите се страни и да се гарантира висок стандарт на тези проекти с надеждни, проверими и реални допълнителни намалявания на емисиите, което също така подпомага устойчивото развитие в тези страни;

51.

Счита, че механизмът за чисто развитие и механизмът за съвместно изпълнение следва да бъдат реформирани, като се отчитат стандартите за качество на проектите; подкрепя още изразеното от Комисията становище, че секторните механизми за икономически по-напредналите развиващи се страни следва да се съгласуват за периода след 2012 г., като по този начин се превърнат в ефективен инструмент за опазване на климата и устойчиво развитие в развиващите се страни;

52.

Настоява, че ЕС и неговите държави-членки трябва да изпълнят ангажиментите за смекчаване най-напред в рамките на ЕС и припомня на всички страни, че използването на гъвкави механизми следва да се сведе до минимум;

53.

Счита, че на развиващите се страни трябва да се осигури значителна финансова подкрепа, както и техническа и административна помощ, за спирането на общото обезлесяване на тропическите гори най-късно до 2020 г. и че засвидетелстването на ангажираност за постигането на тази цел ще бъде решаващо в международните преговори за цялостно световно споразумение по въпросите на климата за периода след 2012 г.;

54.

Подчертава, че запазването на естествените въглеродни поглътители представлява най-ефикасното и ефективно средство за смекчаване на изменението на климата, за което не са известни отрицателни странични ефекти; застъпва още становището, че разработването на всеобхватна политика на залесяване е неоценимо за справяне с изменението на климата;

55.

Приканва ЕС да се ангажира с финансирането на международни усилия за прекратяване на обезлесяването и за насърчаване на залесяване с нетърговска цел в световен мащаб;

56.

Подчертава, че опазването на горите е от съществено значение за успешното опазване на глобалния климат и настоятелно приканва ЕС и държавите-членки да признаят необходимостта от запазване на горите и да включат този аспект в международно споразумение;

57.

Подкрепя възгледа, изразен от Комисията, че общественото финансиране е най-реалистичният инструмент за създаване на стимули за борба с обезлесяването през периода 2013-2020 г.; призовава още ЕС и неговите държави-членки да предоставят финансиране за периода 2010-2012 г. за предварителни действия в развиващите се страни и подкрепя предложението на Комисията за създаване на Глобален механизъм за въглеродни емисии в горите (GFCM) по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКОНИК), основан на схема за постоянно финансиране; призовава държавите-членки да поддържат ангажимента си за спиране на световното обезлесяване и деградацията на горите и земите, както и на опустиняването, като отделят значителна част от доходите от търговете в схемата на ЕС за търговия с емисии за намаляване на обезлесяването и деградацията на горите в развиващите се страни; призовава държавите-членки да подкрепят предложението на Комисията за одобряване на предложението за финансиране, представено от Норвегия, и за заделяне на част от бъдещите постъпления от търговете на определени количествени единици за GFCM;

58.

Подчертава, че в бъдещето GFCM може да бъде свързан с решенията и да допринася за целите на Конвенцията за биологичното разнообразие, и че отраженията върху биоразнообразието следва изрично да бъдат разглеждани чрез действия, правила и условия по програмата на ООН „Намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите“; счита, че GFCM трябва преди всичко да гарантира защитата на девствените гори; подчертава, че за финансиране посредством GFCM не трябва да се допускат промишлени дейности в горското стопанство, които имат малък потенциал за смекчаване на изменението на климата и биха могли да представляват заплаха за биологичното разнообразие;

59.

Подчертава, че бъдещият GFCM трябва да зачита правата на местното население и местните общности, включително тяхното право на обща собственост и автономни местни територии, и да дава възможност за тяхното пълно и ефективно участие и правомощия за вземане на решения на всички равнища, включително при разработването и прилагането на национални планове за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация, както и при заделянето или разпределението на финансиране;

60.

Призовава ЕС да насърчава силни социални и екологични стандарти за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация; призовава ЕС да подкрепи механизмите за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация, които излизат извън рамките на текущия проектен подход на Механизма за чисто развитие и които са насочени към причините за обезлесяването, като например лошото управление, бедността, корупцията и липсата на правоприлагане, като подкрепя реформирането на политиките и на институциите както на местно, така и на регионално и национално равнище;

61.

Призовава водещ принцип за подхода на ЕС към международните счетоводни правила за управление на горите и земеползването, промените в земеползването и лесовъдството като цяло да бъде екологичната ефективност на целите за намаляване на емисиите по приложение I;

62.

Подчертава, че практиките, прилагани в редица сектори, в това число управление на водите, опазване на екосистемите, селскостопанско производство, състояние на почвите, промяна в предназначението на земите, здраве, сигурност на хранителните доставки и риск от бедствия, доведоха до изменението на климата и до неговото задълбочаване, но същевременно тези сектори също понесоха сериозни последици, породени от отрицателните ефекти на изменението на климата; счита, че тези две измерения следва да бъдат включени в споразумението от Копенхаген заедно с целеви мерки, за да се осигури висока степен на смекчаване на последиците от изменението на климата и на приспособяване към него в тези сектори;

63.

Припомня, че авиацията има широко, несвързано с CO2 въздействие, което приблизително удвоява потенциала й за допринасяне за глобалното затопляне; призовава ЕС да гарантира, че това въздействие се взема предвид в споразумението от Копенхаген;

64.

Настоява – с оглед провала на преговорите с участието на Международната организация за гражданско въздухоплаване и Международната морска организация – международният въздушен и морски транспорт да бъдат включени в споразумение по Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата;

65.

Настоятелно призовава международните споразумения за секторите на въздушния и морския транспорт да поставят същите задължителни цели като тези за другите промишлени сектори; призовава настоятелно в световен мащаб поне 50 % от квотите в тази област да бъдат разпределяни чрез търг;

66.

Подчертава огромното значение на информирането, консултирането и включването в процеса на вземане на решения на гражданите по места, и по-специално насърчава градските центрове, райони и агломерации да стартират, с подкрепата на държавните органи, собствени информационни кампании, които биха могли да бъдат свързани с постигането на конкретни цели за намаляване на емисиите;

67.

Като признава, че предвид факта, че до 2030 г. две трети от човечеството ще живее в градски центрове, градовете, местните и регионалните органи играят решаваща роля в прилагането на практически действия, свързани с климата; приветства ангажиментите, заявени от Световното споразумение на кметовете и органите на местно управление за защита на климата, и призовава ЕС да насърчава ангажираността на градовете, местните и регионалните органи за разработване и прилагане на национални стратегии за изменението на климата, включително планове за действие за смекчаване на изменението на климата и програми за действие за приспособяване;

68.

Счита, че делегацията на ЕС играе важна роля в тези преговори относно изменението на климата, и следователно намира за недопустим факта, че членовете на Европейския парламент, участващи в тази делегация, не са имали възможност да присъстват на координационните срещи на ЕС на предишната конференция на страните по конвенцията; очаква участниците от Европейския парламент да получат достъп до такива срещи в Копенхаген, най малкото със статут на наблюдатели, с или без право на изказване;

69.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите-членки, и на Секретариата на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата, с искане тя да бъде разпространена на всички договарящи страни извън ЕС.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/12

A.

като има предвид, че от влизането в сила на Договора от Амстердам насам ПССП е основна цел на Европейския съюз; като има предвид, че от съществено значение е връщането към първоначалния замисъл на програмата от Тампере, който включваше аспекти на наказателното и на гражданското право, като се фокусираше върху принципите на правовата държава, спазването на правата на човека и основните свободи;

Б.

като има предвид, че глобализацията засяга не само финансовия сектор, но и във все по-голяма степен ПССП; като има предвид, че това пространство се нуждае от по-цялостен политически подход, придружен от мерки за разрешаване на неотложните въпроси, свързани с миграцията и убежището, и особено от по-задълбочен обмен и сътрудничество между лицата, ангажирани в политиките в областта на правосъдието и вътрешните работи, развитието, международната търговия и социалните въпроси;

В.

като има предвид, че Договорът от Лисабон, който неотдавна беше одобрен чрез парламентарно гласуване или референдум, ще прекрои правното основание, целите и методите за вземане на решение в областта на политиките, свързани с ПССП;

Г.

като има предвид, че предоставените за пръв път с Договора от Лисабон права и институционална роля на националните парламенти ще имат положително въздействие върху развитието и функционирането на ПССП, именно защото ще се гарантира по-добре зачитането на принципа на субсидиарност;

Д.

като има предвид, че в много области на политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи решенията на национално равнище вече не са подходящи и следователно трябва да бъдат разработени отговори на европейско равнище на международните предизвикателства, свързани с миграцията, сигурността и технологиите, включително информационните и комуникационни технологии;

Е.

като има предвид, че премахването на проверките по вътрешните граници на ЕС е едно от най-големите постижения на европейската интеграция;

Ж.

като има предвид, че гражданите са пряко представени на равнище ЕС в Европейския парламент и че държавите-членки са представени в Съвета от своите правителства, които от своя страна подлежат на демократична отчетност пред своите национални парламенти; като има предвид, че следователно необходимото парламентаризиране на Европейския съюз трябва да се основава, от една страна, на разширяване на правомощията на Европейския парламент по отношение на целия процес на вземане на решения в Съюза, и, от друга страна, на засилен контрол върху националните правителства от страна на съответните парламенти;

З.

като има предвид, че съвместните мерки трябва да бъдат ограничени в рамките на компетентността на Общността и че европейският подход следва да бъде приложен само тогава, когато обещава да бъде по-успешен, отколкото действията на национално равнище;

И.

като има предвид, че правата на гражданите на ЕС и правото им на защита, по-специално в областта на защитата на данни, трябва да бъдат запазени, и като има предвид, че общата политика в областта на правосъдието и вътрешните работи трябва да остане обект на парламентарен контрол;

Й.

като има предвид, че прозрачността в законотворческия процес трябва да бъде от първостепенно значение и, като има предвид, че националните парламенти и гражданите следва да могат да следят и наблюдават определянето и прилагането на свързаните с ПССП политики;

К.

като има предвид, че присъединяването на Съюза към ЕКПЧ, предвидено в Договора от Лисабон, няма да засегне защитата на основните права в Европейския съюз, която се основава на Хартата на основните права на ЕС и на съдебната практика на Съда на Европейските общности, а ще представлява ценна допълнителна защита; като същевременно отчита необходимостта от установяване на ясно разграничение между компетентността на Европейския съд по правата на човека и тази на Съда на Европейските общности;

Л.

като има предвид, че е необходимо, в интерес на борбата срещу организираната престъпност, измамите и корупцията по надежден и своевременен начин, както и в интерес на защитата на финансовите интереси на ЕС, да се засили полицейското и съдебно сътрудничество, да се осигури по-системно участие на Европол и Евроюст в разследванията, да се създаде Европейска прокуратура и да се постигнат ефективни и измерими резултати, и като има предвид, че гражданите на ЕС желаят той да играе по-голяма роля в борбата срещу корупцията;

М.

като има предвид, че в областта на гражданското правосъдие приоритетите за следващите пет години трябва да отразяват потребностите, изразявани от отделните граждани и деловите среди;

Н.

като има предвид, че взаимното признаване, като крайъгълен камък на ПССП, изисква взаимно доверие в правните системи на други държави, и като има предвид, че тези ценности могат да се осигурят само чрез взаимно познание и разбиране, като по този начин се създаде европейска съдебна култура;

О.

като има предвид, че европейското пространство на правосъдие трябва да се изгради на основата на европейска съдебна култура сред практикуващите юристи, съдиите и прокурорите, като тази култура следва да не е основана само на правото на ЕС, но също да е разработена и с взаимно познаване и разбиране на националните съдебни системи, цялостно преработване на университетските учебни програми, с обмен, учебни посещения и съвместно обучение с активната подкрепа на Европейската мрежа за съдебно обучение и Академията по европейско право;

П.

като има предвид, че взаимното доверие зависи също така от текущото оценяване на ефективността и резултатите на различните национални системи, което се провежда както на национално, така и на европейско равнище; като има предвид, че в тази връзка трябва да се посочи безценната работа на Европейската комисия за ефикасност на правосъдието към Съвета на Европа;

Р.

като има предвид, че европейските мрежи в различните отрасли на съдебната система (Европейската мрежа за съдебно обучение, Европейската мрежа на висшите съдебни съвети, Мрежата на председателите на върховните съдилища на Европейския съюз, Мрежата от европейски главни прокурори Европравосъдие, Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, както и мрежите на практикуващите юристи) трябва да играят активна роля в по-нататъшното изграждане на европейската съдебна култура, като се вземе предвид резолюцията на Парламента от 10 септември 1991 г. относно учредяването на Академия по европейско право (1), позицията му от 24 септември 2002 г. относно приемането на решение на Съвета за създаване на Европейска мрежа за съдебно обучение (2) и резолюцията му от 9 юли 2008 г. относно ролята на националния съдия в европейската съдебна система (3), и препоръката му до Съвета от 7 май 2009 г. относно разработването на пространство на наказателно правосъдие в ЕС (4);

С.

като има предвид, че през последните години значително нарасна броят на престъпленията в киберпространството, което доведе до по-сложни предизвикателства пред съдебната система и се оказа тежест за капацитета на съдилищата; като има предвид, че предвид посочените новости, е необходимо да се разгледа възможността за учредяване на специализиран Европейски съд за престъпления в киберпространството,

1.

Отбелязва, че е вероятно новата многогодишна програма за ПССП да бъде приета и прилагана в съответствие с новата правна рамка, определена с Договора от Лисабон, така че трябва вече да включва всички негови нововъведения, съгласно които:

2.

Отбелязва, че действията на ЕС ще станат по-надеждни, тъй като ще се основават на нова или променена правна рамка, включваща нови разпоредби относно защитата на основните права, в това число правата на националните малцинства, нови разпоредби относно предотвратяването на всички форми на неравенство, особено между мъжете и жените (член 8 от ДФЕС), или на дискриминация (член 10 от ДФЕС), разпоредби за насърчаване на принципа на откритост във всички европейски институции, органи, служби и агенции (член 15 от ДФЕС), разпоредби относно защитата на личните данни от злоупотреби от страна на частни или публичноправни субекти (член 16 от ДФЕС), относно закрилата от консулски и дипломатически представителства (член 23 от ДФЕС), относно общите политики в областта на убежището и имиграцията (член 77 и сл. от ДФЕС), относно насърчаването на интеграцията на граждани на трети страни (член 79, параграф 4 от ДФЕС) и относно подобряването на администрацията (член 298 от ДФЕС);

3.

Подчертава значението на неограниченото разширяване на юрисдикцията на Съда, както за постановяване на преюдициални заключения по всеки въпрос, свързан с ПССП, така и за даване на разрешение на Комисията за започване на процедури за нарушение (5);

4.

Посочва, че съществуването на национални клаузи за отказ от участие усложнява достъпа на гражданите и предприятията до правосъдие в рамките на европейското ПССП и намалява неговата прозрачност, и че поради това, в интерес на справедливостта, последователността и опростяването, тези клаузи следва да се избягват, когато това е възможно;

5.

Изразява удовлетворение от въвеждането с Договора от Лисабон на процедурата на съвместно вземане на решение като обикновена законодателна процедура в областите на ПССП, където досега тя не се прилагаше, като по този начин се гарантира парламентарен контрол върху различните аспекти на европейската политика в областта на правосъдието и вътрешните работи, както и върху предприетите мерки в тази област; счита, че включването на Европейския парламент в ратифицирането на международните споразумения е само необходимо допълнение към правомощията и отговорностите, които ще му бъдат възложени във вътрешен план, по-конкретно по въпросите, които понастоящем са обхванати от третия стълб;

6.

Счита, че принципът на солидарност между държавите-членки, и между държавите-членки и Съюза придобива особено значение в ПССП и трябва да се превърне в активна, задължителна солидарност, особено когато става въпрос за граничен контрол, имиграция, гражданска защита и за клаузата за солидарност;

7.

Подчертава категоричната обвързаност на ЕС към принципа на свободата; посочва, че в подкрепа на свободата, сигурността трябва да се реализира в съответствие с принципите на правовата държава и да се подчинява на свързаните с основните права задължения; посочва, че постигането на баланс между сигурност и свобода следва да се търси в тази перспектива;

8.

Счита, че програмата от Стокхолм следва по-специално:

9.

Счита, че приоритетна цел на прилагането на програмата от Стокхолм следва да бъде да се гарантира, в дух на лоялно сътрудничество, че на гражданите ще бъде предоставено еднакво равнище на защита на основните им права, независимо дали са изправени пред публичната власт, упражнявана от Съюза, включително от агенции или други органи, и от държавите-членки, и че никой няма да бъде ощетяван при упражняване на основните свободи, предоставени на гражданите на Съюза, в съответствие с общите за държавите-членки традиции на зачитане на правата на човека и принципа на правовата държава;

10.

Изтъква, че в новата правна и институционална рамка, създадена с Договора от Лисабон, по-нататъшната дейност в рамките на ПССП може да се развива само чрез надлежно привличане на Европейския парламент и националните парламенти, както и на гражданското общество, извършено по подходящ начин, с оглед установяване на открит и непрекъснат диалог;

11.

Призовава за по-прозрачен законотворчески процес на равнище ЕС и на национално равнище, и приветства прилагането на обикновената законодателна процедура, която ще позволи най-широко приложение на правото на достъп до документи и информация по време на процеса на вземане на решения, по-специално когато дадено предложение би могло да засегне индивидуалните и граждански права, независимо дали инициативата е предприета от Комисията или от група държави-членки;

12.

Обявява, в интерес на прозрачното законотворчество на международно равнище, по отношение на което Комисията придоби общностни правомощия, а Парламентът остана само с правото на одобрение, както се доказа по-специално от развитието на събитията във връзка с Хагската конференция по международно частно право – че поема ангажимент да следи отблизо развитията на Хагската конференция по международно частно право; поема ангажимент да подкрепи финансово създаването на парламентарен форум, отворен за заинтересованите членове на ЕП и за членовете на националните парламенти с оглед осигуряването на средства за осведомяване на парламентаристите относно новостите, свързани с Конференцията и нейната работа и постижения, както и да се даде възможност за обсъждане на различни въпроси в публичен форум;

13.

Приветства създадената с Договора от Лисабон рамка за оценка на политиките в областта на ПССП и призовава за установяване на конкретна система за мониторинг и оценка, по-специално в областта на правосъдието, която да се фокусира върху качеството, ефикасността и справедливостта на съществуващите правни инструменти, на правораздаването и на защитата на основните права, като тясно приобщи Европейския парламент и националните парламенти; следователно:

14.

Счита, че следва да бъде отделено приоритетно значение на ограничаването на големите различия между правилата и политиките, одобрени на европейско равнище, и прилагането им на национално равнище;

15.

Призовава периодичната оценка на постигнатите резултати в рамките на многогодишната програма да бъде предмет на годишно обсъждане в Европейския парламент, в което следва да участва гражданското общество и което следва да се съсредоточи върху защитата на основните права в ЕС, и да се основава на доклади на Съвета, Комисията, Европейския надзорен орган по защита на данните и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), както и на оценки и изследвания на независими експерти, на приноса на организациите на гражданското общество и на резолюциите на Парламента;

16.

Счита, че ефективната защита и насърчаването на основните права представляват основата на демокрацията в Европа и са предпоставки за консолидиране на ПССП; следователно е твърдо на мнение, че Съветът и Комисията имат отговорността активно да предлагат мерки за насърчаване на основните права;

17.

Припомня също, че Съюзът се присъединява към ЕКПЧ, следователно преговорите с оглед на присъединяването на Съюза към ЕКПЧ трябва да започнат незабавно;

18.

Призовава освен това Комисията да разработи междуинституционалното споразумение с оглед на Договора от Лисабон и последиците от връзката между ЕКПЧ, Европейския съд по правата на човека и институциите на ЕС;

19.

Призовава за ясно и всеобхватно предложение относно правата, които следва да бъдат гарантирани на обвиняемите, така че да им бъде осигурен справедлив съдебен процес и отхвърля възприетия в момента поетапен подход;

20.

Припомня, че с Договора от Лисабон Хартата на основните права придобива задължителна правна сила в същата степен, както и Договорите, и ще се прилага изцяло спрямо всички мерки, предприемани по отношение на ПССП, както и че съответствието с Хартата ще подлежи на контрол от Съда; изразява съжаление обаче относно въвеждането на протокола, ограничаващ правното действие на Хартата в националното право на две държави-членки, и повторно изразява своята загриженост относно неравенството между хората, което може да се породи;

21.

Призовава за цялостен и безпристрастен преглед на необходимостта, пропорционалността и ефективността на съществуващите мерки в областта на свободата и правосъдието, включително на тяхното въздействие върху защитата и насърчаването на ценностите и принципите на ЕС, и на основните права на гражданите; призовава за оценка на въздействието на всяка нова политика, законодателно предложение и програма по отношение на основните права и ценностите на ЕС, като тази оценка следва ясно да посочва кои основни права могат да се засегнат и какви мерки се предвиждат за тяхната защита в съответствие с принципите на пропорционалност и необходимост; счита, че следва да се провеждат консултации с FRA през целия политически цикъл от законодателни предложения, които засягат основните права и правата на човека и изисква Комисията да представи официален отговор на всеки от докладите на FRA, койтовключва списък с предложения за действия, насочени към въпросите, повдигнати от FRA;

22.

Призовава за насърчаване на ценностите на ЕС, включително спазването на правата на човека, да бъдат постоянно изтъквани като основна цел на споразуменията на ЕС с трети страни, както и на цялостното външно измерение на ПССПе, като се вземат изрично предвид новите инструменти, предоставени за тази цел от Договора от Лисабон;признава значението на подходяща и изпълнена със съдържание вътрешна политика в областта на правата на човека с оглед спечелването и запазването на необходимия външен авторитет;

23.

Счита смъртното наказание за жестоко, нечовешко и унизително наказание и призовава настоятелно Съюза и неговите държави-членки да работят за неговото премахване във всички държави в света;

24.

Отправя призив външното измерение на политиките в областта на ПССП да зачита, защищава и насърчава правата на човека и основните свободи и отправя настоятелен призив международното сътрудничество да се основава на тези ценности, да не се толерират изтезанията, извънредното предаване да бъде изоставено завинаги и такива практики да бъдат предмет на подходящо разследване, за да се гарантира, че те няма да бъдат възобновени в бъдеще;

25.

Призовава да се предприемат действия за цялостното осведомяване на гражданите и лицата, пребиваващи на територията на ЕС, относно техните основни права, включително чрез кампании за повишаване на осведомеността, насочени както към широката общественост, така и към уязвимите групи, чрез неформални образователни инициативи и включване на въпросите на недискриминацията и равенството в официалните учебни програми, както и повишаване на съзнанието на институциите на ЕС и на държавите-членки, които развиват дейност в областта на ПССП, за ключовата важност на основните права, и за установяване на начини за търсене на обезщетение, както на национално, така и на европейско равнище, в случаи на нарушаване на тези права;

26.

Подчертава, че трябва да се действа относно растящата нетърпимост в рамките на ЕС не само чрез цялостно прилагане на Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (6), но също и чрез по-нататъшна законодателна дейност на европейско равнище относно основаните на омраза престъпления,

27.

Счита, че многообразието обогатява Съюза и че Съюзът трябва да представлява безопасна среда, в която да се уважават различията и националната чувствителност и да се защитават най-уязвимите групи, като например ромите; следователно настоява в Програмата от Стокхолм да залегне като приоритет активното увеличаване на осведомеността относно законодателството за забрана на дискриминацията и за равенство между половете, както и борбата с бедността, дискриминацията на основа на пол, сексуална ориентация, възраст, увреждане, религиозна или верска принадлежност, цвят, произход, национален или етнически произход, с расизма, антисемитизма, ксенофобията и хомофобията, и защитата на децата и на малцинствата; счита, че следва да се използват и прилагат в пълна степен съществуващите инструменти и мерки за справяне с насилието срещу жените; следователно призовава испанското председателство и следващите председателства по време на своя мандат да постигнат напредък по отношение на европейски разпоредби за защита, за да гарантират, че жертвите на подобни престъпления се ползват с еднаква степен на защита във всички държави-членки;

28.

Припомня, че от гледна точка на обикновения гражданин една от най-големите заплахи за вътрешната сигурност е социалната изолация; изтъква, че безработицата и други проблеми с доходите, като например свръхзадлъжнялостта, задълбочили се със световната финансова криза, увеличават риска от изолация и че етническите малцинства са силно уязвими, тъй като са изправени и пред риска да станат жертва на дискриминация и престъпления на расистка основа;

29.

Призовава за събиране и съставяне от страна на FRA на надеждна и съпоставима статистика за всички основания за дискриминация, включително дискриминация спрямо национални малцинства, призовава за равно третиране на тези различни основания, включително сравнителни данни за насилието срещу жени в рамките на ЕС, и за тяхното публикуване в лесно разбираема форма и споделя мнението на трите председателства на Съвета (испанското, белгийското и унгарското), че евентуално преразглеждане на мандата на FRA следва да се проведе възможно най-скоро и че подобно преразглеждане ще даде възможност за задълбочаване на сътрудничеството със Съвета на Европа и за обмисляне на евентуално разширяване на мандата на FRA, който понастоящем изисква разглеждане на състоянието на основните права в Европейския съюз;

30.

Потвърждава отново, че Съюзът и държавите-членки трябва да обединят усилията си за пълно включване в обществото на уязвимите групи, и в частност на ромите, като насърчават интеграцията им в образователната система и на пазара на труда и като предприемат действия за предотвратяване на насилието срещу тях;

31.

Изтъква, че не може да се посочи значителен напредък, въпреки че създателите на правото и политиките на ЕС са приели обемен корпус от закони за борба с множествената дискриминация, на която са подложени жените от малцинствен произход, особено жените от ромското малцинство; следователно призовава държавите-членки да преразгледат прилагането на всички политики, свързани с явлението множествена дискриминация;

32.

Счита, че е от съществено значение ЕС да започне процес по приемане на директива и европейски план за действие относно насилието срещу жените, които да имат за цел превенция на насилието, закрила на жертвите и съдебно преследване на извършителите; счита за необходимо ЕС да създаде механизми, които да гарантират, че свързаното с равенството на половете измерение и анализът на трафика на хора са включени във всички политики, предназначени за превенция на трафика на хора и борба с него;

33.

Изтъква, че с въвеждането на „гражданската инициатива“ в Договора от Лисабон гражданите ще играят пряка роля в упражняването на суверенните правомощия на Съюза, за пръв път пряко включени в инициирането на европейски законодателни предложения; настоятелно изисква този нов инструмент да бъде прилаган по начин, който наистина насърчава хората да го използват, и призовава Комисията да вземе надлежно предвид всички инициативи, които отговарят на правните критерии;

34.

Приветства предвидената от Договора от Лисабон гражданска инициатива и настоятелно призовава Комисията, когато представя предложение относно практическите условия на прилагането на тази инициатива, да отдаде дължимото внимание на ролята на Парламента и на съществуващото право на внасяне на петиции;

35.

Възнамерява да инициира ново предложение за цялостна реформа на законодателството за избори за Европейски парламент; отново изразява позицията си, че с цел насърчаване на европейските граждани да участват в европейските избори по местопребиваване, Съветът, съгласно разпоредби, които той вече е призован да разработи, следва да предприеме действия за улесняване упражняването на активно и пасивно избирателно право;

36.

Призовава държавите-членки да прилагат в пълна степен правата, свързани с гражданството на Съюза, с цел гражданите на Съюза да могат да упражняват правото си на свободно движение заедно с членовете на семейството си, като по този начин имат възможност да работят, да учат, да се пенсионират, да участват в политиката и в демократичния живот и да водят семеен живот без никакви ограничения в целия Съюз, като бъде гарантирано правото им на всички социални придобивки, независимо от местопребиваването им; счита, че държавите-членки следва да гарантират, че гражданите на ЕС могат лесно да упражняват правото си на глас в общински избори;

37.

Призовава държавите-членки, без да накърняват националното законодателство в областта на семейното право, да гарантират свобода на движение на гражданите на ЕС и техните семейства, които включват както регистрираните фактически съжителства, така и браковете, в съответствие с членове 2 и 3 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г- относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки (7), както и да избягват всякакъв вид дискриминация на всяко основание, включително сексуална ориентация;

38.

Призовава Комисията и държавите-членки да потърсят начини, по които свободното движение на гражданите на ЕС може да бъде улеснено, като се помогне на желаещите да се възползват от това си право граждани на ЕС да се интегрират и да участват в приемащата държава, в която са избрали да имигрират, упражнявайки правото си на свобода на движение в рамките на Европейския съюз;

39.

Счита, че упражняването на тези свободи трябва да се осигури на наднационално равнище и че гражданите на ЕС трябва да могат да упражняват в пълна степен специфичните си права дори извън границите на Съюза; следователно изтъква значението на укрепването на координацията и сътрудничеството в сферата на консулската защита;

40.

Призовава държавите-членки да изпълняват по справедлив и последователен начин задължението си за осигуряване на консулска и дипломатическа защита на гражданите на Съюза посредством прилагането на споразумение относно минималната консулска подкрепа, предоставяна на гражданите на ЕС извън територията на ЕС;

41.

Призовава Съвета и Комисията да превърнат в приоритет повишаването на прозрачността и подобряването на достъпа до документи, тъй като това е от първостепенно значение за целите, свързани с постигането на ориентиран към гражданите ЕС;

42.

Приветства факта, че в Програмата от Стокхолм се говори за участие в демократичния живот на Европейския съюз; настоятелно призовава Съвета да включи в Програмата от Стокхолм специален раздел относно подходящите мерки, необходими за насърчаване на участието на жените в изборните кампании и в политическия живот като цяло, с оглед заличаване на демократичния дефицит, който все още съществува поради ограниченото представяне на жените на общински, национални и европейски избори;

43.

Счита, че всеки всеобхватен подход към имиграцията трябва да взема предвид „тласкащите фактори“, които на първо място карат хората да напуснат държавата си, и изисква ясни планове за инвестиции и развитие в държавите на произход и транзитните държави, по-специално посредством улесняване на паричните преводи от мигрантите към техните държави на произход или посредством установяване на търговски и селскостопански политики, които насърчават икономическите възможности, както и посредством развитие на демокрацията, правовата държава, правата на човека и основните свободи;

44.

Подчертава необходимостта от продължаване на подходящо финансирани и амбициозни програми за регионална закрила в тясно сътрудничество с Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и засегнатите трети държави;

45.

Настоятелно призовава за изграждане на общностните политики за интеграция, имиграция и предоставяне на убежище въз основа на пълно зачитане на основните права и на ЕКПЧ, с цел да се гарантира ефективната защита на правата на човека на граждани на трети страни, както и пълно спазване на принципа за забрана на връщането; политиките за имиграция и предоставяне на убежище също така следва да обърнат внимание на потребностите на най-уязвимите групи като бежанците, търсещите убежище и особено малолетните и непълнолетните лица, както и непридружените малолетни и непълнолетни лица; призовава за въвеждане на изпълнена със съдържание и всеобхватна нормативна уредба, която да улеснява законната имиграция;

46.

Настоятелно призовава за разработване на по-силна политика за имиграцията, свързана тясно с други общностни политики, по-конкретно политиката за заетост, за да се създаде законна имиграция като алтернатива на незаконната имиграция и да се увеличат положителните ефекти както за държавите-членки, така и за благоденствието на самите имигранти;

47.

Настоява върху необходимостта да се консолидира глобалният подход на ЕС към миграцията, така че да предлага възможност за нови начини на провеждане на политически диалог и сътрудничество с трети държави, за да се подобрят миграционните потоци, да се предотвратят хуманитарни катастрофи;

48.

Подчертава необходимостта от по-тясно обвързване на политиките в областта на миграцията и развитието и от по-интензивен диалог с държавите на произход и транзитните държави, по-специално с цел да се предотврати проблема с незаконната миграция; в тази връзка подчертава, че ефективните съвместни действия срещу незаконната миграция ще предоставят на държавите-членки по-добри възможности за определяне на условията за законна миграция;

49.

Призовава за по-нататъшно развитие на общата европейска система за предоставяне на убежище с цел създаване на „Европа на убежището“, както предвижда Европейският пакт за имиграцията и убежището; счита, че една обща процедура следва да гарантира по-голяма съгласуваност и по-високо качество на вземането на решения в държавите-членки, за да се намалят различията в степента на закрила в Европа;

50.

Призовава настоятелно Съвета и държавите-членки да спазват легалното определение за „бежанец“, залегнало в Конвенцията на ООН за статута на бежанците;

51.

Счита, че макар и в центъра на общата политика за имиграцията и убежището да трябва да остане солидарността, тя също така трябва да включва и солидарност с държавите-членки, които изпълняват международните си задължения относно бежанците и търсещите убежище, и следователно да гарантира, че нито една държава-членка не избягва тази отговорност;

52.

Припомня, че убежището е право, което трябва да се гарантира на всички хора, бягащи от конфликти и насилие; осъжда обратното връщане и колективните експулсирания към държави, в които не се зачитат правата на човека или които не са подписали Конвенцията на ООН за статута на бежанците.;

53.

Насърчава воденето на преговори по разглеждани и очаквани законодателни предложения относно европейските инструменти за предоставяне на убежище, за да се подобрят стандартите и да се обърне внимание на пропуските в съществуващата правна уредба;

54.

Призовава също така за солидарност между държавите-членки, от една страна, и търсещите убежище и другите бежанци, от друга;

55.

Призовава държавите-членки активно да се включат и да покажат пълния си ангажимент към механизмите за солидарност като предвиждания от Комисията пилотен проект за вътрешно преразпределение на лица, ползващи се с международна закрила, както и с други инициативи, които водят до установяване на дългосрочна солидарност между държавите-членки, както и да насърчават регионалните програми за защита; във връзка с това счита, че следва да се въведе прозрачна система за оценяване на съответния капацитет на прием на държавите-членки и че ролята на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) в това отношение следва да бъде изяснена; затова призовава за открит дебат по различните налични възможности за установяване на задължителен механизъм за ефективна солидарност, по-конкретно посредством вътрешно преразпределение;

56.

Призовава в тази връзка за незабавно придаване на официален характер на принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите, закрепен в член 80 от ДФЕС, който следва да включва система за „задължителна и неотменима солидарност“, наред с по-силно сътрудничество с трети държави и по-специално със съседни държави, имащо за цел да помага развиването на техните системи за убежище и закрила по начин, който зачита основните права и международните норми за закрила, поставя реалистични очаквания и не подкопава или се опитва да замести достъпа до закрила в ЕС;

57.

Счита, че е необходим подход на партньорство с държавите на произход и транзитните държави, за да се гарантира, че те играят активна роля и помагат за управлението на миграционните потоци, за предотвратяването на незаконната имиграция чрез информиране на потенциалните мигранти за съпътстващите рискове и установяването на ефективни информационни кампании относно възможностите за законно влизане и/или работа в държавите-членки на ЕС;

58.

Подчертава, че всички споразумения с държави на произход и транзитни държави, като например Турция и Либия, следва да включват глави за сътрудничество в областта на имиграцията, отчитащи състоянието на държавите-членки, които в най-голяма степен са изложени на миграционни потоци, и с акцент върху борбата с незаконната имиграция и трафика на хора чрез улесняване работата на Frontex;

59.

Призовава за по-нататъшно сътрудничество за засилване на мерките за обезпечаване на ефективно и бързо завръщане на незаконно пребиваващите мигранти, които не се нуждаят от закрила, като се дава предимство на доброволното завръщане;

60.

Призовава да се приемат мерки, за да се обърне внимание на пречките за упражняване правото на събиране на семейството, пред които са изправени някои граждани на трети държави, законно пребиваващи в държавите-членки;

61.

Подчертава колко е важно да се даде на мигрантите достъп до правосъдие, жилища, образование и здравеопазване, inter alia,съгласно Международната конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства;

62.

Призовава Комисията да представи практически предложения за ефективно действие срещу злоупотребата с процедурите за предоставяне на убежище;

63.

Посочва, че циркулярната миграция следва да се насърчава, но припомня, че този подход не трябва да означава дъмпинг на възнагражденията и социален дъмпинг и не трябва да пренебрегва необходимостта от мерки за интеграция;

64.

Призовава за приемане на всеобхватен план, който да определя общите цели и структурата на стратегията на Съюза за интегрирано управление на границите, с цел реално прилагане на общата политика по въпросите на убежището, имиграцията и контрола на външните граници съгласно член 67, параграф 2 от ДФЕС;

65.

Призовава за стратегически подход в областта на визовата политика, за да се запази съгласуваността на действията, вътрешните правила и външните ангажименти, включително гарантирането на еднакво третиране на държавите-членки от страна на трети страни;

66.

Призовава Комисията да направи съответните заключения от прилагането на споразуменията за издаване на визи и за реадмисия и двустранните споразумения за местния граничен трафик, които вече съществуват между Европейския съюз и източните му съседи, наред с процеса на либерализация на визовия режим в Западните Балкани, с оглед да се създаде набор от ясни критерии и ориентири за всеки отделен случай, за да се оценят и подобрят действащите споразумения за облекчаване на визовия режим и да се работи за област на безвизов режим на пътуване, която да има за цел увеличаване на контактите между хората;

67.

Настоятелно призовава Комисията, с цел по-ефективно изпълнение на принципа на визова реципрочност с трети държави и осигуряване по този начин на еднакво третиране в това отношение на всички граждани на ЕС, да преосмисли стратегията си, като използва всички налични инструменти, като например санкции, и да обвърже този въпрос със своите преговори с тези трети страни;

68.

Счита, че Frontex като съществен инструмент в глобалната стратегия на Съюза относно имиграцията трябва напълно да зачита правата на човека на мигрантите; призовава за по-голям парламентарен контрол над нейната дейност и подкрепя преразглеждането на мандата й, включително определянето на ясна рамка за операциите по връщане, които отговарят на международните стандарти за правата на човека, и установяването на регионални и специализирани служби, с цел да се засили ролята й;

69.

Припомня, че е абсолютно необходимо Frontex да може да разчита на достъпността на ресурсите, предоставени й от държавите-членки, както за нейната координация на отделните съвместни операции, така и за постоянните й мисии;

70.

Призовава всички засегнати държави-членки да разрешат потенциалните практически и/или правни проблеми по отношение на използването на средствата на съответните държави-членки, участващи в съвместни операции;

71.

Припомня, че е абсолютно необходимо Шенгенската информационна система II (ШИС II) и Визовата информационна система (ВИС) да могат да започнат да действат възможно най-скоро; счита, че ШИС II ще внесе значителни подобрения и нови функции, например въвеждането на биометрични данни и взаимното свързване на сигнали, които ще допринесат за по-добър контрол по външните граници и засилена сигурност;

72.

Настоява да не се пускат в действие нови инструменти за управление на границите или широкомащабни системи за съхраняване на данни, докато съществуващите инструменти все още функционират в пълна степен и са безопасни и надеждни, и призовава за провеждане на цялостна оценка на необходимостта и пропорционалността на новите инструменти, които са свързани с въпроси, като например влизане и напускане, програмата за регистрация на пътниците, резервационни данни за пътниците (PNR данни), и системата за предварително разрешение за пътуване;

73.

Подчертава значението на Договора от Лисабон, с който Хартата придобива задължителна правна сила, и това, че в член 24 от нея изрично се уреждат правата на детето и се предвижда, наред с другото, че „[п]ри всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение“;

74.

Счита, че е от съществена важност всички мерки на ЕС в тази област да зачитат и насърчават правата на детето, както са определени в Конвенцията на ООН за правата на детето и признати в Хартата, и призовава за засилени действия на ЕС за закрила на детето във всички сфери на ПССП;

75.

Призовава държавите-членки да зачитат и прилагат правата на детето, както са заложени в Конвенцията на ООН за правата на детето;

76.

Настоятелно призовава ЕС да се заеме по по-решителен начин със случаите на злоупотреби спрямо деца, каквито са насилието, дискриминацията, социалната изолация и расизмът, детският труд, проституцията и трафикът, както и да стимулира полагането на координирани усилия за тяхната закрила и за защита на правата им, като използва Конвенцията на ООН за правата на детето като ориентир за действията на ЕС в тази област и като основа за изменение на съществуващото законодателство;

77.

Счита за неотложно разглеждането на проблема за закрилата на непридружени и разделени деца, предвид особените рискове, на които са изложени;

78.

Подчертава колко е важно в контекста на политиката за имиграция да се отчитат правата на детето и да се обръща специално внимание на децата в особено уязвимо положение; счита, че в тази област трябва да се изработи амбициозна европейска стратегия;

79.

Настоятелно призовава държавите-членки да гарантират, че в тази област политиките на ЕС за предоставяне на убежище, за миграцията и трафика третират децата мигранти преди всичка като деца; както и да гарантират, че те се ползват с правата си на деца, особено от правото на събиране на семейство, без да търпят дискриминация; по тази причина настоява, че всеки план за действие на ЕС относно непридружените малолетни и непълнолетни лица с произход от трети страни трябва да гарантира, че:

80.

Призовава да се отдели специално внимание на малолетните и непълнолетните лица, независимо от това дали те са с придружител или не, за да се гарантира, че те не са задържани под каквато и да е форма;

81.

Изтъква, че децата с произход от трети страни могат да се окажат особено уязвими и изложени на ситуации на експлоатиране на техния труд, специално в държави, където те не получават подходяща помощ и закрила поради статуса си на лица без документи; настоява, че политиките на ЕС в областите на труда, убежището, миграцията и трафика на хора трябва да признават тези реалности и да им обърнат внимание;

82.

Отбелязва нарастващото значение на интернет и отбелязва, че световният и отворен характер на интернет изисква световни стандарти за защита на данните, сигурност и свобода на словото; призовава Съвета и Комисията да поемат инициатива при установяването на глобална платформа за изготвянето на такива стандарти; счита за особено важно случаите, в които от частно интернет дружество може да бъде изискано да предостави данни на правителствени органи, да бъдат строго ограничени, дефинирани и регламентирани, както и да се гарантира, че употребата на тези данни от правителствените органи се подчинява на най-строгите стандарти за защита на данните;

83.

Настоява за гарантиране зачитането на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, в качеството им на основни права, във всички политики на Съюза;

84.

Подчертава необходимостта от интегриране на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот с оглед на развиващите се технологии и създаването на широкомащабни информационни системи;

85.

Счита, че подходът, основан на принципа на зачитане на личния живот още при проектиране на продукта („privacy by design“), следва да бъде съществен елемент на всяко развитие, което има вероятност да изложи на риск сигурността на личните данни на физически лица, както и вярата и доверието на обществеността в онези, които разполагат с информация за нейните членове;

86.

Посочва, че принципът на наличност рискува да позволи обмена на лични данни, които не са събрани по легитимен и законосъобразен начин, и че този принцип трябва да бъде подкрепен от общи правила; изразява съмнения относно улесняването на оперативни дейности, които не включват европейска дефиниция и общи стандарти за разследванията под прикритие, следенето на граждани и др.;

87.

Счита, че преди предвиждане на действия на ЕС в тази област следва да се определят ясни критерии за оценка на пропорционалността и на необходимостта от ограничения на основните права; счита освен това, че последиците от дадено предложение следва винаги да бъдат анализирани внимателно, преди да бъде взето решение;

88.

Изразява загриженост относно все по-разпространената практика на профилиране, основана на използването на техники за извличане на информация и обобщено събиране на информация за невинни граждани за превантивни и полицейски цели; припомня значението на факта, че правоприлагащите действия трябва да се основават на зачитане на правата на човека – от принципа на презумпцията за невиновност до правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните;

89.

Приветства предложението за международни стандарти в областта на защитата на данните; изтъква, че споразуменията относно защитата на данните с трети страни следва да бъдат осъществявани при пълна прозрачност, с упражняване на демократичен контрол от страна на Парламента, както и че стандартите за защита на данните на европейско равнище в третата страна представляват минимално условие за осъществяването на обмен на данни;

90.

Приветства предложението за всеобхватна схема за защитата на данните в ЕС и в отношенията с трети страни; призовава за изчерпателна оценка на цялото приложимо законодателство (относно борбата срещу тероризма, полицейското и съдебно сътрудничество, имиграцията, трансатлантическите споразумения) в областта на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните;

91.

Приветства голямото значение, което Програмата от Стокхолм отдава на технологията, в контекста на ефективната защита на личните данни и на личния живот;

92.

Настоятелно призовава Европейския съюз да засвидетелства решимостта си да вземе предвид специалните нужди на уязвимите хора във всички свои политики;

93.

Подчертава необходимостта от по-ясни и строги граници на обмена на информация между държавите-членки и използването на общи регистри в ЕС; счита, че в противен случай изграждането на широкомащабни регистри на равнище ЕС може да застраши личната неприкосновеност и регистрите могат да станат неефективни, докато рискът от изтичане на информация и корупция ще нарасне;

94.

Призовава държавите-членки да увеличат взаимното доверие в своите способности да засилят сигурността; счита, че взаимното доверие зависи също от ефективната и стриктна текуща оценка на ефективността и резултатите от действията на различните държави-членки;

95.

Счита, че приоритетите в областта на гражданското правосъдие трябва да удовлетворяват на първо място и преди всичко потребностите, изразени от отделни граждани и стопански субекти, като постоянно се опростява организацията на правосъдието и се създават по-ясни и по-достъпни процедури с цел да се гарантира правилното прилагане на основните права и защитата на потребителите; за тази цел, като приветства решенията на Комисията да представи предложение относно завещанията и наследяването и Зелена книга относно режима на имуществени отношения между съпрузите във връзка със законна раздяла и развод, призовава за:

96.

Настоява, че следва да не се прибързва с премахването на процедурата на екзекватура в контекста на Регламента Брюксел I (9) и че то следва да бъде съпътствано от подходящи гаранции;

97.

Би желал да разгледа предложения за изготвяне на 28-ма незадължителна схема по въпроси от областта на гражданското право, свързани с трансгранични аспекти на семейното право, правата на физическите лица и вещното право;

98.

Подчертава необходимостта от по-нататъшно насърчаване на присъствието на ЕС в правната сфера посредством глобални решения и многостранни инструменти; счита, че близкото сътрудничество с международни организации, като Хагската конференция по международно частно право и Съвета на Европа, е от особено значение; освен това счита, че ЕС следва да насърчава и подкрепя присъединяването на третистрани, особено на съседните на ЕС, към международни правни споразумения, както и че това е от ключово значение, особено в областта на семейното право и закрилата на детето;

99.

Призовава Комисията да засили работата си във връзка с европейското договорно право въз основа на академичния проект за обща референтна рамка, както и на други академични трудове в областта на европейското договорно право, и да включи напълно Парламента в отворения и демократичен процес, който трябва да доведе до приемането на политическа обща референтна рамка; подчертава, че политическата обща референтна рамка следва да доведе до незадължителен и пряко приложим инструмент, позволяващ на страните по договор, inter alia, дружества и потребители, свободно да избират европейското договорно право като право, уреждащо тяхната сделка;

100.

Заявява отново, че проектът за обща референтна рамка следва да бъде предоставен от Комисията на възможно най-голям брой съответни езици, наред с други научни трудове, с цел да се осигури достъп до тях на всички заинтересовани страни, както и че следва той вече да се използва като незадължителен правен инструмент за европейските и национални законодатели; настоява още от сега съответните разпоредби на проекта за обща референтна рамка да се разглеждат систематично и подробно във всички предстоящи предложения на Комисията и оценки на въздействието, които засягат договорното право;

101.

Насърчава Комисията да продължи работа по своята неотдавнашна идея да предложи стандартни договори за доброволна употреба в определени сектори въз основа на общата референтна рамка;

102.

Подчертава необходимостта европейското законодателство в областта на съдебното сътрудничество да е с възможно най-високо качество и да се основава на правилно осъществени оценки на въздействието, с цел на гражданите и стопанските субекти да се предоставят ефективни инструменти; изразява съжаление от факта, че в миналото не са извършвани точни оценки на въздействието в тази област; отбелязва подобрението, постигнато в последно време, и се ангажира в предстоящия период да подложи на критичен анализ една оценка на въздействието, извършена от Комисията;

103.

Изразява твърдо убеждение, че с цел да се гарантира минимално равнище на независим контрол при изготвянето на оценки на въздействието, следва да бъде създадена независима експертна група, която да наблюдава, чрез проверки на място, качеството на становищата, представени от Съвета за оценка на въздействието, и че също така следва да се разреши на представители на заинтересованите страни да оказват помощ при извършването им;

104.

Счита, че правното сътрудничество е ключов фактор за сближаването не само на гражданските, но и на наказателните производства на различните държави-членки; счита следователно, че сближаването на процесуалните права на гражданите на държавите-членки следва да се насърчава еднакво в областта на гражданските и на наказателните производства;

105.

Призовава за създаване на европейска съдебна култура, обхващаща всички аспекти на правото; за тази цел изтъква, че:

106.

Във връзка с това призовава Комисията да насърчава създаването от университетите, други специализирани институти за висше образование и компетентните професионални организации на обща система от точки/кредити за обучението на съдии и практикуващи юристи; призовава Комисията да създаде мрежа от органи за юридическо обучение в целия ЕС, които да осигурят постоянното текущо провеждане на курсове по национално право, сравнително право и право на ЕС за практикуващи юристи и съдии;

107.

Призовава за повече усилия с цел насърчаване и разработване на електронното правосъдие на общностно равнище в интерес на достъпа до правосъдие за гражданите и стопанските субекти и счита, че:

108.

Счита, че електронното правосъдие следва да опрости достъпа на гражданите до правна помощ, да се съкратят съдебните процедури и да се подобри ефективността на съдебния процес и следователно призовава бъдещият многоезичен портал за електронно правосъдие да включва достъп до юридически бази данни, електронни съдебни и извънсъдебни средства, интелигентни системи, предназначени да подпомагат гражданите при търсенето на начини за справяне с юридически проблеми, а също така и пълни регистри и указатели на юристи и достъпни наръчници за правната система на всяка държава-членка;

109.

Счита, че порталът следва също така да бъде предназначен за използване като инструмент от съдии, съдебни служители, служители на национални министерства на правосъдието и практикуващи юристи, като всички те да имат право на защитен достъп до съответната част на портала; призовава тази част от портала да позволява защитена комуникация, видеоконферентна връзка и обмен на документи между съдилищата, както и между съдилищата и страните в производствата (дематериализация на производствата), да дава възможност за проверка на електронни подписи, да предвиди подходяща система за проверка и да предоставя средства за обмен на информация;

110.

Призовава Комисията да гарантира оформянето на цялото бъдещо законодателство в областта на гражданското право по такъв начин, че то да може да бъде използвано в електронни формуляри, при които да се изисква попълването на минимално количество свободен текст; призовава за действия, с които при необходимост да се гарантира предоставянето на онлайн помощ на всички официални езици и наличието на онлайн услуги по електронен превод; също така, при необходимост от връчване на документи, следва да се предвиди разпоредба, с която да се гарантира, че документите могат да се връчват и съобщенията могат да се предават по електронна поща и че могат да се използват електронни подписи, а при необходимост от устни показания следва да се насърчава използването на видеоконферентна връзка; освен това счита, че всички бъдещи предложения следва да включват обоснована декларация на Комисията, че са съобразени с изискването за съвместимост с електронното правосъдие;

111.

Призовава Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) да отдели важно място на информацията за съдимост относно случаи на насилие, основаващо се на пола;

112.

Призовава за изграждането на пространство на наказателно правосъдие на ЕС, основано на зачитането на основните права, принципа на взаимно признаване и необходимостта да се запази съгласуваността на националните системи на наказателно право, което да бъде разработено чрез:

113.

Подчертава, че работата във връзка с незаконната имиграция трябва да взема предвид усилията за борба с трафика на хора и по никакъв начин не трябва да се позволи да се наказват особено уязвимите жертви на престъпления, по-специално жени и деца, или да се застрашават техните права;

114.

Подчертава, че една от всеки четири жени в Европа е била или е жертва на насилие от страна на мъже; следователно призовава Комисията да консолидира правното основание в рамките на настоящата структура на ЕС, за да гарантира, че всички форми на насилие срещу жените са обхванати от широко и основано на пола определение на насилието срещу жени; отправя искане, въз основа на това правно основание, да бъдат предложени директива и европейски план за действие относно насилието срещу жените, които осигуряват превенция на насилието, закрила на жертвите и наказателно преследване на извършителите; призовава държавите-членки да отчитат надлежно специфичните обстоятелства на жените имигранти, по-специално на младите момичета, които са добре интегрирани в ЕС (често с двойно гражданство) и които, в контекста на своите семейни или интимни връзки, са жертва на отвличане, противозаконно лишаване от свобода, физическо насилие и психически тормоз по религиозни, културни съображения или въз основа на съответни традиции, и да гарантира, че са приети мерки за ефективен достъп до механизми за помощ и закрила;

115.

Настоява аспектът на равнопоставеност на половете да се взема предвид на всички етапи от разработването на политиката, насочена срещу трафика на хора;

116.

Отправя критика във връзка с липсата на всеобхватен генерален план, определящ общите цели и структура на стратегията на ЕС за сигурност и управление на границите, както и липсата на подробности, показващи как всички свързани с това програми и схеми (независимо дали са вече приложени, в процес на подготовка или на етап разработване на политика) ще функционират заедно и как могат да бъдат оптимизирани връзките между тях; счита, че при разглеждане на структурата на стратегията на ЕС за сигурност и управление на границите Комисията следва най-напред да анализира ефективността на съществуващото законодателство с оглед постигане на оптимално взаимодействие между тях;

117.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че бъдещите действия на ЕС в тази област напълно отговарят на основното значение на основните права и свободи и точното равновесие между сигурност и свобода, както и че постигането на тази цел бива наблюдавано и рационализирано по адекватен начин; твърдо вярва във върховенството на принципа на правовата държава, ефективния съдебен контрол и отчетността;

118.

Ангажира се, в рамките на новата институционалнарамка, определена от Договора от Лисабон, да работи с Комисията и Съвета за съсредоточаване върху насърчаване на свободата на гражданите на ЕС, докато се разработва правната рамка на ЕС по наказателноправни въпроси; счита, че действително задължението за защита на гражданите от тероризъм и организирана престъпност следва да бъде подкрепено от ефективни правни и оперативни инструменти, отчитащи световния мащаб на тези явления, както и да бъде обхванато от ясно законодателство, което да предоставя на гражданите на ЕС възможност за пълно упражняване на правата им, включително правото на оспорване на непропорционални или неясни правила и на неуместното прилагане на правилата;

119.

Счита, че държавите-членки следва да обмислят доколко е постижимо създаването на правна рамка на ЕС по наказателноправни въпроси;

120.

Призовава ЕС да признае достойнството, смелостта и страданията на непреките жертви на тероризма и изтъква, че защитата и насърчаването на правата на жертвите на тероризма и впоследствие предоставянето на парични обезщетения в тяхна полза следва да бъдат приоритет; признава изключителната уязвимост на жените като непреки жертви на тероризма;

121.

Призовава за приемането на всеобхватна правна уредба, предоставяща на жертвите адекватна закрила и компенсация, по-специално посредством приемането на проект на рамково решение за изменение на съществуващите инструменти в областта на закрилата на жертвите; счита, че е особено важно да се разработи съвместен подход с последователен и по-убедителен отговор спрямо потребностите и правата на всички жертви, гарантиращ, че жертвите са третирани именно като жертви, а не като престъпници;

122.

Приветства оказването на подкрепа на жертвите на престъпления, включително на жени, подлагани на насилие и сексуален тормоз, като приоритет за шведското председателство; настоятелно призовава Съвета да включи в програмата от Стокхолм всеобхватна европейска стратегия, насочена към изкореняване на насилието срещу жените, включително и превантивни мерки (като например повишаване на осведомеността относно насилието на мъже над жени), политики за защита на жертвите, включително специален раздел относно правата на жертвите на престъпления, както и за по-усилено оказване на подкрепа на жертвите на престъпления, и по-специално на младите момичета, които все по-често стават жертви на тежки престъпления, и конкретни мерки за съдебно преследване на извършителите; призовава испанското председателство по време на своя мандат да приложи изцяло плана за действие, предвиден в програмата от Стокхолм, и да докладва ежемесечно пред Европейския парламент относно постигнатия напредък;

123.

Възприема целта за сигурна Европа като легитимна и е съгласен със значимостта на непрекъснатото развитие и укрепване на общата политика на ЕС в областта на борбата срещу тероризма, организираната престъпност, незаконната имиграция, трафика на хора и сексуалната експлоатация;

124.

Призовава за разработване на всеобхватна, трансевропейска стратегия за борба с организираната престъпност, която да съчетава усилията и средствата, с които разполагат държавите-членки, европейските институции, специализираните агенции на ЕС и мрежите за обмен на информация; подчертава същевременно, че организираната икономическа престъпност, като контрабандата с тютюневи изделия, причинява загуби на приходи, които се добавят към вече сериозното положение на публичните финанси в много държави-членки на ЕС, и призовава за незабавното приемане на ефективни превантивни мерки;

125.

Счита, че по-нататъшните действия срещу организираната престъпност и тероризма следва да бъдат насочени повече към защитата на основните права и следва да предоставят подходяща защита на свидетелите, стимули за онези, които сътрудничат за разбиване на терористични мрежи, и политики на превенция и интеграция, насочени по-специално към отделни лица, принадлежащи към високорискови категории, като при всички обстоятелства се отдава приоритетно значение на етичните икономически и социални мерки за превенция и мерките за обезщетение и възстановяване по отношение на жертвите на тероризма;

126.

Счита, че е от изключително значение ЕС да положи сериозни усилия за борба с трафика на хора, което представлява все по-сериозен проблем; счита, че борбата с трафика трябва да се извършва както извън територията на ЕС, така и на нея, както и че във връзка с всички предложения за мерки следва да се прави анализ на равнопоставеността на половете; счита, че ЕС и държавите-членки следва по-специално да се борят срещу търсенето на услуги, предоставяни от жертвите на трафика на хора, чрез въвеждането на наказания, образователни мерки и кампании за повишаване на осведомеността; счита, че тъй като трафикът на хора с цел сексуална експлоатация представлява по-голямата част от това престъпление в абсолютни стойности (79 % според данните на ООН), връзката между търсенето на подобни услуги и трафика на хора трябва ясно да бъде посочена и призната, и счита, че ако търсенето на сексуални услуги се контролира, трафикът на хора също ще намалее;

127.

Призовава за насърчаване на прозрачността и интегритета и за по-сериозна борба срещу корупцията въз основа на целеви план и периодична оценка на антикорупционните мерки, предприемани от държавите-членки, по-специално на изпълнението на инструментите, разработени от самия ЕС, със специален акцент върху трансграничната корупция; както и за разработването на цялостна антикорупционна политика и за периодичен преглед на прилагането й;

128.

Призовава за активна подкрепа за мониторинг от страна на гражданското общество на антикорупционните мерки и интегритета, както и за ангажиране на гражданите срещу корупцията, не само чрез започване на консултации по политиките и установяване на канали за пряка комуникация, но и чрез предвиждане на средства и програми, с които на гражданите да се гарантира лесното използване на предоставеното им пространство;

129.

Подчертава увеличаването на кражбите на самоличност и настоятелно призовава за създаването на всеобхватна стратегия на ЕС за борба с киберпрестъпността в тази област, разработена в сътрудничество с доставчиците на интернет и организациите на потребителите, както и създаването на бюро на ЕС за подпомагане на жертвите на кражба на самоличност и измами, свързани с идентичността;

130.

Призовава за по-ясни правила относно юрисдикцията и правната уредба, приложима за киберпространството, с цел да се насърчат трансграничните разследвания и споразуменията за сътрудничество между правоприлагащите органи и операторите, по-специално за целите на борбата с детската порнография в интернет;

131.

Призовава за по-ефективни и ориентирани към резултати политики за по-нататъшно прилагане на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси чрез по-систематично включване на Европол и Евроюст в разследванията, по специално по дела, свързани с организирана престъпност, измами, корупция и други сериозни престъпления, които сериозно застрашават сигурността на гражданите и финансовите интереси на ЕС;

132.

Призовава за ежегодно публикуване на всеобхватен доклад относно престъпността в ЕС, обединяващ доклади, свързани със специфични области, като например оценка на опасността от организирана престъпност и годишния доклад на Евроюст, и подчертава необходимостта от интердисциплинарен подход и всеобхватна стратегия за превенция и борба с тероризма и трансграничните престъпления като трафик на хора и киберпрестъпления;

133.

Призовава Комисията и държавите-членки към тясно сътрудничество за обмен на най-добри практики и опит, натрупан в областта на политиките за борба срещу радикализацията; в това отношение счита, че местните и регионалните органи разполагат с добри възможности за споделяне на най-добри практики за борба с радикализацията и поляризацията и поради това призовава за включването им в разработването на стратегии за борба с тероризма;

134.

Призовава за насърчаване на полицейското сътрудничество между държавите-членки чрез насърчаване на взаимното познаване и доверие, чрез съвместни обучения и създаване на общи екипи за полицейско сътрудничество, както и на програма за обмен на студенти в сътрудничество с Европейския полицейски колеж;

135.

Призовава Комисията и Европейския съвет спешно да поправят правното положение, възникнало в резултат на решенията на Съда по съответните дела по отношение на черните списъци, по-специално делото Kadi (12), като при това вземат предвид в пълна степен основните права на засегнатите лица, включително правото на справедлив съдебен процес и правото наобезщетение;

136.

Призовава за подобряване на Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), с цел да се създаде възможност за предотвратяване на повторните деяния в различни държави-членки, по-специално по отношение на престъпленията срещу деца;

137.

Призовава по-специално Комисията да започне на ранен етап обсъждания и консултации със заинтересованите лица, включително представители на гражданското общество, по всички аспекти, свързани със създаването на Европейска прокуратура, която да разполага с правомощия за борба с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в член 86 от ДФЕС;

138.

Подчертава необходимостта от разработване на всеобхватна европейска стратегия за сигурност, основана на плановете за сигурност на държавите-членки, по-неоспорим принцип на солидарност и обективна оценка на добавената стойност на агенциите, мрежите и обмена на информация на ЕС; възнамерява да следи отблизо заедно с националните парламенти всички дейности, провеждани от Съвета в контекста на оперативно сътрудничество относно вътрешната сигурност на ЕС;

139.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да разработят стратегии за сигурност, които да вземат под внимание както вътрешните, така и външните аспекти на международната организирана престъпност и тероризъм; настоява ЕС да възприеме по-интегриран подход спрямо европейската политика за сигурност и отбрана и спрямо правосъдието и вътрешните работи;

140.

Призовава Съвета, Комисията и държавите-членки да оценят и направят преглед на действащите международни, европейски и национални закони и политики за борба с наркотиците, както и да насърчават политики за намаляване на вредите, за превенция и за обезщетяване, особено с оглед на конференциите, проведени по тези въпроси на равнище ООН;

141.

Отдава голямо значение на укрепването на Евроюст и Европол и се ангажира да участва изцяло, заедно с националните парламенти, при определянето, оценяването и контролирането на дейността им, по-специално с цел проучване на възможностите за постигане на напредък в създаването на Европейска прокуратура;

142.

Посочва, че усилията за борба с финансовите и икономическите престъпления следва да бъдат продължени и дори засилени; посочва, че в този контекст е особено важно да се защитава еврото като символ на Съюза; посочва, че сред основните цели на ЕС следва да се наредят борбата с фалшифицирането и консолидирането и укрепването на програмата „Перикъл“;

143.

Призовава за преразглеждане на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година относно защитата на личните данни, обработвани в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (13), както и на Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (14) и член 13 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (15);

144.

Призовава за по-тясно и задълбочено сътрудничество между националните администрации, европейските агенции и съвместните оперативни екипи чрез специализирани мрежи (като ШИС II, ВИС, митническата информационна система, Eurodac (система за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Конвенцията от Дъблин) и съдебните мрежи), както и за специфично сътрудничество между разузнавателните и полицейските служби на национално и европейско равнище в борбата срещу тероризма и организираната престъпност; счита, че следва да се гарантира по-ефективно европейско полицейско сътрудничество между всички трети страни и държавите-членки на Европейския съюз, като се предвидят подходящи гаранции, с които да се осигури адекватно равнище на защита на личните данни;

145.

Изразява огорчение от липсата на напредък при прилагането на актуализираната ШИС II и на новата ВИС и настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да гарантират, че всички подготвителни дейности на съответните равнища са засилени, така че да бъдат избегнати по-нататъшни закъснения;

146.

Подчертава необходимостта от установяване на ефективно, устойчиво и сигурно управление на големите европейски информационно-технологични системи, като например ШИС II, ВИС и „Евродак“, което гарантира, че всички правила, отнасящи се до тези системи, във връзка с целта, правото на достъп и мерките по отношение на сигурността и защитата на данни, се прилагат в пълна степен; подчертава в тази връзка безусловната необходимост от всеобхватен, единен набор от правила за защита на личните данни в ЕС;

147.

Припомня, че в някои области създаването на агенции, например, FRA, Евроюст, Европол, Frontex и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, беше много полезно за създаването на ПССП; счита, че като се има предвид, че Шенген е ядрото на ПССП, е от основно и жизненоважно значение да се създаде европейска агенция за управлението на важни информационни системи относно това пространство, а именно ШИС II, ВИС и „Евродак“, тъй като това е най-надеждното решение;

148.

Изразява съжаление, че Договорът от Лисабон ще влезе в сила, без Съветът и Комисията да са подготвили в достатъчна степен мерките, необходими за „новия старт“ в областта на ПССП; изтъква, че за разлика от действията, предприето в областта на Европейската политика на сигурност и отбрана, най-вече по отношение на Европейската служба за външна дейност, прилагането направното основание относно прозрачността (член 15 ДФЕС), защитата на личните данни (член 16 от ДФЕС), забраната на дискриминация (член 18 от ДФЕС) не беше подготвено, и чеврезултат от описаната ситуация може да се породи дълъг период на правна несигурност, която ще засегна най-вече ПССП; призовава Комисията, въз основа на горепосоченото и в съответствие счлен 265 от ДФЕС, преди 1 септември 2010 г. и в съответствие с обикновената законодателна процедура, да внесе

149.

Призовава Комисията незабавно да предложи консолидиране на приетите в ПССП от 1993 г. насам 1200 различни мерки, с цел да се постигне последователност в областта на тези политики, като същевременно се отчитат новите задачи и роли на Съюза, както и новата правнарамка, предоставена от Договора от Лисабон, като се започне с области, считани за приоритетни в съгласие с Европейския парламент; припомня на Комисията, че Парламентът ще извърши оценка на нейните ангажименти в това отношение по време на предстоящите изслушвания на членовете на Комисията; следователно призовава Комисията за всеки отделен случай ясно да посочва кои предложения възнамерява да кодифицира или измени, и си запазва правото да използва изцяло правомощията си да изменя законодателството; счита, че новата правна рамка за ПССП следва да се ползва с предимство пред предполагаемата необходимост от приемственост или консолидиране на законодателството, съставено в съществено различаваща се конституционна уредба;

150.

Подчертава, чепроцесът на вземане на решения най-вече по отношение на свързаните с ПССП законодателни предложения следва да бъде прозрачен от първия ден след влизането в сила на Договора от Лисабон и да съответства на правилата, отнасящи се до

застъпва становището, че в случай че дадена процедура е започната съгласно разпоредбите на Договора от Ница, който предвижда обикновена консултация с Парламента - какъвто е случаят в много области, касаещи ПССП, и становището на Парламента е вече дадено, законодателната процедура би следвало да се започне отново съгласно Договора от Лисабон на първо четене, за да се даде на Парламента възможността да се произнесе, като се отчетат неговите прерогативи;

151.

Подчертава, че за разлика от заявеното в проекта на председателството на Програмата от Стокхолм, когато са засегнати основните права външната политика на ЕС следва да бъде приведена в съответствие с вътрешната нормативна уредба на ЕС, а не обратното; призовава да бъде незабавно информиран относно планирани или текущи преговори за сключване на международни споразумения по въпроси, отнасящи се до ПССП, най-вече когато се основават на член 24 и член 38 от настоящия Договор за ЕС; счита, че преди следващата среща на върху ЕС-САЩ следва да бъде отделено специално внимание на определянето напоследователна обща стратегия за бъдещите отношения със САЩ във връзка с ПССП, най-вече доколкото това е свързано със сключването на следните текущи споразумения:

152.

Призовава Комисията да опрости финансовите програми, установени, за да подкрепят създаването на ПССП и да ги направи по-достъпни; в този контекст подчертава необходимостта от финансова солидарност при подготовката на новите финансови перспективи;

153.

Запазва правото си отново да се върне към този въпрос със специфични предложения, когато бъде консултиран относно законодателната програма за действие;

154.

Призовава за средносрочен преглед и оценка на програмата от Стокхолм в началото на 2012 г.

155.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите-членки.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/35

A.

като има предвид, че Конференцията от Барселона от 1995 г. лансира един много амбициозен проект, а именно създаването на нови и по-тесни политически, икономически, социални и културни връзки между северните и южните брегове на Средиземно море и че успешното приключване на този проект предстои далече във времето;

Б.

като има предвид, че процесът на създаване на Съюз за Средиземноморието, който трябваше да съживи процеса на Евро-средиземноморската интеграция посредством конкретни и явни проекти, все още не е завършил, като има предвид, че в периода януари-юли 2009 г. нямаше запланувани заседания на Евромед поради конфликта в ивицата Газа;

В.

като има предвид, че срещата на министрите на външните работи на държавите от Евромед, която трябваше да се проведе в Истанбул на 24 и 25 ноември 2009 г., трябваше да бъде отложена за по-късно поради бойкотиране от страна на арабските държави, протестиращи срещу израелската позиция относно мирния процес в Близкия изток;

Г.

като има предвид, че Европейският съюз е подписал споразумения за асоцииране с всичките си партньори от южния средиземноморски регион с изключение на Сирия и Либия; като има предвид, че преговорите със Сирия за Споразумение за асоцииране са приключили, но подписването беше отложено от Сирия и че Комисията е започнала преговори с Либия;

Д.

като има предвид, че двустранният подход, който е част от подобен процес и е следствие на специфични културни, социални, икономически и политически различия между засегнатите държави и следва да се ръководи и подкрепя от по-глобален подход и планиране на взаимоотношенията между различните партньори и по този начин да се съпътства от регионален подход;

Е.

като има предвид, че двата бряга на Средиземно море продължават да представляват поразително несиметрична картина по отношение на икономика, социални и демографски фактори, свидетелстваща за разликата в благосъстоянието, която е в основата на нестабилността и миграционното и екологичното напрежение в региона; и като има предвид, че съществуватзначителни разлики между средиземноморските държави по отношение на тяхното развитие; като има предвид, че над 30 % от населението в южните и източните средиземноморски страни преживява с по-малко от 2 американски долара дневно;

Ж.

като има предвид, че икономиките на ЮИСС са силно зависими от външната търговия; като има предвид, че около 50 % от тези търговски потоци са насочени към ЕС, независимо от това, че биват отчитани като само 8 % от външната търговията на ЕС, с положителен баланс за ЕС; като има предвид че структурата на износа на ЮИСС се характеризира с ниска степен на диверсификация и че тези страни остават специализирани в сектори, които слабо допринасят за растежа;

З.

като има предвид, че ЕС е основният чуждестранен инвеститор в региона, но преките чуждестранни инвестиции продължават да бъдат в много малък размер в този регион в сравнение с другите региони по света и че между отделните държави съществуват големи различия по отношение на способността за привличане на преки чуждестранни инвестиции;

И.

като има предвид, че регионалната интеграция юг-юг далече не е приключила и че търговските потоци юг-юг не са достатъчно развити и представляват само 6 % от общата търговия в ЮИСС;

Й.

като има предвид, че тази ситуация би могла да има вредно отражение върху процеса на Евро-средиземноморската интеграция и върху продоволствената сигурност и независимост на ЮИСС в частност, чрез изостряне на ефектите от концентрацията на търговията, като зависимостта от ограничен брой, предимно селскостопански стоки, изнасяни за ЕС, докато в същото време се увеличава потребността от внос на основни хранителни продукти, и следователно то не е в полза на ЮИСС и техните предприятия;

К.

като има предвид, че ЮИСС трябва да премахнат съществуващите политически и икономически пречки, съществуващи понастоящем пред процеса на интеграция в целия регион с цел постигане на по-ползотворно сътрудничество помежду им;

Л.

като има предвид, че производителите в сектора на текстила, облеклото и обувната промишленост по двата бряга на Средиземноморието губят голяма част от своя пазарен дял заради глобализацията на пазара и силната конкуренция от страна на Азия;

М.

като има предвид, че за да се постигне положително отражение зоната за свободна търговия следва да насърчава интеграцията на ЮИСС в международната търговия и да гарантира тяхната икономическа диверсификация, при справедливо поделяне на получените печалби с оглед постигане на основната цел на Евро-средиземноморското икономическо и търговско партньорство, а именно намаляването на различията в развитието между северните и южните брегове на Средиземно море;

Н.

като има предвид, че отражението на икономическата и финансова криза е утежнило съществуващите политически и социалните предизвикателства, които вече са налице в страните-партньорки, по-специално по отношение на проблема с безработицата; като има предвид, че е в интерес на тези страни и на ЕС да се намали процентът на безработицата в региона и да се предложат в бъдеще достойни условия на живот на засегнатото население, по-специално жените, младите хора и населението в селските райони;

1.

Признава някои подобрения, като същевременно изразява съжаление за факта, че основните цели на Евро-средиземноморското партньорство все още далеч не са постигнати; подчертава, че успешното осъществяване на този процес и в частност на зоната за свободна търговия, което би допринесло за мира, благоденствието и сигурността в целия регион, изисква трайно и съгласувано усилие от всички страни и по-голямо участие на гражданското общество и на хората по двата бряга на Средиземноморието;

2.

Счита, че многобройните трудности не само от икономическо, но и от политическо естество, като близкоизточния конфликт, оказаха значително отрицателно въздействие върху напредъка и развитието на този процес и по-специално върху зоната за свободна търговия; изразява съжаление за факта, че, поради същите политически причини, срещата на министрите на външните работи на държавите от Евромед, която трябваше да се проведе на 24 и 25 ноември 2009 г. в Истанбул, беше отложена и че не е постигнат напредък във връзка със Съюза за Средиземноморието;

3.

Припомня определянето на важни проекти в стратегически сектори, като изграждането на нови инфраструктури, сътрудничество между малки и средни предприятия (МСП), съобщенията и използването на възобновяеми източници на енергия, с цел допринасяне за развитието и за улесняване на Евро-средиземноморската търговия и инвестиции; призовава срещите, насрочени в рамките на Съюза за Средиземноморието, да се проведат и да се установи постоянен секретариат в Барселона;

4.

Разглежда настоящите пречки като показател за това, че задълбочаването на икономическите отношения трябва да върви заедно със задълбочаването на политическите отношения; счита, че истинска регионална и икономическа интеграция може да бъде осъществена, само ако бъде постигнат конкретен напредък при уреждането на съществуващите конфликти, както и в областта на демокрацията и правата на човека;

5.

Призовава Комисията, държавите-членки и ЮИСС да вземат предвид последиците от финансовата, икономическата и екологичната криза чрез включване в по-голяма степен на социалните и екологичните въпроси в рамките на икономическото и търговско партньорство; призовава правителствата на ЮИСС да прилагат съгласувани и ефективни политики за заетост и социална защита, за да се смекчат последиците от кризата;

6.

Изтъква, в тази връзка, че целта на зоната за свободна търговия не може да се измерва само по отношение на икономическия растеж, но също така, и най-вече, чрез създаването на работни места; изтъква, че безработицата сред младежите и жените е най-належащият социален въпрос в средиземноморските държави;

7.

Подчертава значението на регионалната интеграция на ЮИСС и на увеличаващата се търговия в посока юг-юг;изразява съжаление за това, че сътрудничеството в посока юг-юг все още не е достатъчно развито;

8.

Силно насърчава ЮИСС да развиват търговия в посока юг-юг, по примера на Споразумението от Агадир, подписано от Египет, Йордания, Мароко и Тунис; счита, че тази мярка е съществена за регионалната интеграция; призовава другите държави в региона да се присъединят към това споразумение, за да доразвият инициативите за интеграция, включващи ЮИСС, и да проучат взаимодействието между страните със задълбочаването на Евро-средиземноморските споразумения за асоцииране между ЮИСС и ЕС; подчертава, че институциите на ЕС трябва да дадат положителен отговор на исканията за техническа и финансова подкрепа за насърчаване на подобна икономическата интеграция в посока юг-юг;

9.

Счита, че системата за кумулиране на произход следва да бъде подобрена, тъй като тя представлява полезен митнически инструмент за съживяване на търговията в района, и че правилата за произход следва да бъдат актуализирани и опростени, за да вземат предвид интересите на партньорите от Евромед; призовава министрите на търговията от Евро-средиземноморските държави да подкрепят регионалното споразумение относно общата Евро-средиземноморска система за кумулиране на произход, което проправя път към опростяването на правилата за произход, и да предприемат по-нататъшни мерки за прилагане на общата система на Евромед за кумулиране на произход;

10.

Отбелязва, че министрите на търговията на Евро-средиземноморските държави трябва да обсъдят мерки за справяне с настоящите слабости на търговските и икономически отношение на Евромед, нова пътна карта на Евро-средиземноморската търговия и нов механизъм за улесняване на търговията и инвестициите в региона; приветства всички общи инициативи за преразглеждане на Споразуменията за асоцииране в светлината на новите икономически изисквания и предизвикателства;

11.

Подчертава, че тези дискусии трябва да се провеждат в условията на взаимно доверие и уважение между партньорите, за да се гарантира правото на ЮИСС да контролират скоростта на отваряне на техния сектор на търговията и да контролират националните си стратегии за икономическо и социално развитие; припомня, че преговорите за зоната за свободна търговия следва да се планират съгласувано и постепенно в контекста на разумно и предвидимо партньорство, което отразява социално-икономическата обстановка в ЮИСС;

12.

Подчертава, че при всяка по-нататъшна либерализация в областта на селското и рибното стопанство следва да се взема предвид нуждата от защита на чувствителните стоки, като същевременно се извършва редовна оценка на социалното въздействие на процесите на либерализация и фитосанитарните стандарти; призовава министрите на търговията на страните от Евромед да гарантират постепенното извършване на този процес, като отчетат времето, необходимо за прилагане на справедливи данъчни реформи, предназначени за компенсиране намаляването на данъчни приходи, свързани с митниците; призовава партньорите от евро-средиземноморските държави да разгледат концепцията за интегрирана Евро-средиземноморска политика, основана на допълняемостта на веригата от доставки и на политиката в областта на водите, като се дава предимство на нуждите от гарантиране на независимост по отношение на храните, в сравнение с търговските съображения;

13.

Разглежда сектора на услугите като много важен за развитието на ЮИСС; смята, че всяка либерализация на услугите следва да става на договорена с ЮИСС основа, при което тези държави ще имат правото да извършват поетапно отваряне на чувствителните и уязвими сектори на техните икономики и да упражняват контрол върху този процес; счита, че трябва да се прави разграничение между търговски услуги и обществени услуги;

14.

Призовава графикът за либерализиране на индустриалния сектор да бъде адаптиран в съответствие с икономическите и социалните условия във всяка страна, включително равнището на безработица и въздействието върху околната среда; подчертава, че икономическото и търговското партньорство следва да насърчава по-голямото разнообразие в производството на промишлени стоки, както и по-високата добавена стойност; призовава ЮИСС да установят регионални политики, които да отчитат ролята на много малките предприятия и на малките и средните предприятия;

15.

Отбелязва, че Евро-средиземноморските производители на текстил са изправени пред значителни трудности на фона на растящата конкуренция в глобален мащаб; обръща внимание на необходимостта от засилване на партньорството север-юг, за да се запази конкурентоспособността на Евро-средиземноморското текстилно и шивашко производство и на търговията в тази област, и от насърчаване на дейности в ЮИСС с висока добавена стойност, основаващи се на творчество и новаторство, а не само на подизпълнителство;

16.

Подчертава необходимостта от насърчаване на сигурността на инвестициите в Средиземноморския регион чрез система, координираща насочените към МСП стратегии и обхващаща множество области: гаранции, финансиране, информация и работа на МСП в мрежа;

17.

Счита, че новото предложение за създаване на Евро-средиземноморски механизъм за улесняване на инвестициите е важна стъпка към централизиране и разпространяване на информация чрез една единствена мрежа, което следва да даде възможност на икономическите субекти да получат цялостна картина за търговските и икономическите условия в региона; подчертава, че инструментът следва да допълва съществуващи мрежи;

18.

Обръща внимание върху необходимостта от създаване на Евро-средиземноморска банка за инвестиции и развитие, която ще осигури донори от двете страни на Средиземно море и ще може да привлече необходимите за Евро-средиземноморския регион преки чуждестранни инвестиции;

19.

Приветства създаването на фонда „Inframed“, което беше съобщено в рамките на Съюза за Средиземноморието (UfM), като дългосрочен инвестиционен фонд, който да финансира инфраструктурни проекти,

20.

Изразява становището, че Съюза за Средиземноморието, следва да засили съществуващите форми на сътрудничество в рамките на Евромед, с цел да предложи на всички страни-партньорки възможност да участват в програмите и съответните политики на Европейския съюз, въз основа на определените по взаимно съгласие приоритети и цели; изтъква, че е важно да се засили разширяването на обхвата на програмите на Общността към участие на страните-партньори, най-вече в областта на трансграничното сътрудничество(InterReg), образованието, научноизследователската дейност и професионалното обучение (обмен на студенти и др.);

21.

Насърчава използването на слънчевата и вятърната енергия в региона на Средиземноморието; приветства постигнатия неотдавна напредък на инициативи като „Plan Solaire“ и първоначалните идеи за промишлената инициатива „Desertec“ за развитие на огромния потенциал на използването на слънчева енергия в Близкия изток и Северна Африка, но изразява съжаление за това, че подобни действия се ограничават все още в твърде национален мащаб; подчертава, че действията на ЕС по отношение на проекта „Desertec“ трябва да бъдат съгласувани и активно да допринасят за ендогенното развитие на държавите от Северна Африка и Близкия Изток и призовава Комисията да координира проактивно усилията от страна на ЕС;

22.

Отбелязва със загриженост заключенията от оценката за въздействието върху устойчивото развитие; призовава Комисията системно да следва препоръките на тази оценка по отношение на въздействие на процесите на либерализация върху обществото и околната среда с цел отчитане на измеренията на социалното сближаване и устойчивото развитие; освен това подчертава, че това въздействие може значително да се различава между отделните сектори и между отделните държави; подчертава, с цел постигане на реален социален напредък, значението в рамките на икономическото и търговското партньорство на насърчаването на достойни условия на труд и кодекси на поведение, договорени с многонационални компании, които да включват целите за осигуряване на достойни условия на труд;

23.

Застъпва становището, че зоната за свободна търговия следва да бъде допълнена с постепенното и обвързано с условия въвеждане на свободно движение на работници, като същевременно се взема предвид положението на европейския пазар на труда и възприетото становище на международната общност относно връзките между миграция и развитие; счита за спешно установяването на правни и административни процедури за улесняване на издаването на визи, особено за участниците в Евро-средиземноморското партньорство, студентите, университетските преподаватели и социално-икономическите участници; подчертава, че е важно и необходимо да се намалят разходите за парични преводи, извършвани от мигрантите, с цел максималното им използване в местната икономика;

24.

Иска Комисията да го държи в течение относно напредъка по споразумението за асоцииране със Сирия, подписването на което неотдавна беше отложено от Сирия; счита, че съществуват известни опасения като повторно включване на Либия в преговори за споразумение за асоцииране и като цяло в Съюза за Средиземноморието; иска Комисията да го информира подробно, да го включи и да се консултира с него на всеки етап от преговорите;

25.

Отбелязва, също така, че няколко средиземноморски страни са изразили интерес към задълбочаване и/или разширяване на търговските си споразумения с ЕС и иска Комисията, с оглед на новите правомощия, които Договорът от Лисабон дава на Парламента в областта на търговията, да вземе предвид една по-ранна резолюция на Парламента при воденето на преговори за тези нови споразумения;

26.

Подчертава, че двустранните подходи не следва да бъдат за сметка на един многостранен регионален подход; счита, че докато се застъпва за по-тясно сътрудничество с най-напредналите партньори и за надлежно отчитане на техните специфични политически, културни, религиозни и социални характеристики, Комисията трябва да продължи да се ръководи от принципа за водене на преговори на равнище региони;

27.

Подчертава, че предвид положението в Палестина, следва да бъдат предприети специални мерки в подкрепа на населението, с оглед интегрирането на региона в средиземноморските търговски потоци; в тази връзка счита, че следва да се намери решение на въпроса за удостоверяване на произхода и последващо преференциално третиране по Споразумението за асоцииране, сключено между ЕС и Израел, приложимо за стоки, произхождащи от Ивицата Газа и Западния бряг;

28.

Счита, че една балансирана пътна карта, основаваща се на широк консенсус и, наред с другото, на положителна оценка социалните и екологически последици, би могла да бъде полезен инструмент за възобновяване на икономическото и търговското сътрудничество в близките години; следователно призовава министрите на търговията от Евро-средиземноморските държави да дадат своето одобрение по време на своята министерска среща през декемвр 2009 г. и; призовава служителите, отговарящи за търговията в Евромед да наблюдават през следващите години изпълнението на пътната карта и ако е необходимо да предложат съответни корекции и иска да бъде информиран за такива мерки;

29.

Подчертава, че процесът на Евро-средиземноморска интеграция трябва отново да стане политически приоритет на ЕС;

30.

Подчертава ролята на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея (ЕСПА) в партньорството като демократичния орган, обединяващ членове на парламентите на страните от двата бряга на Средиземно море около трите стълба на Барселонския процес; призовава накрая към засилване на икономическото сътрудничество между ЕСПА, Комисията и Съвета;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавните и правителствени ръководители и парламентите на държавите-членки и на ЮИСС и на Евро-средиземноморската парламентарна асамблея.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/42

A.

като има предвид, че Директива 90/314/ЕИО (Директива за пакетните туристически пътувания) регулира аспекти от дейността с пакетните туристически ваканции и предвижда подходящо обезщетение и репатриране на потребителите в случай на фалит на фирми за пакетни туристически ваканции;

Б.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 2027/97 определя естеството на отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия и условията за обезщетяване на пътниците;

В.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 785/2004 установява застрахователните изисквания, които въздушните превозвачи и операторите на въздухоплавателни средства трябва да изпълняват;

Г.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 261/2004 предвижда обезщетяване и помощ на пътниците, на които е отказан достъп на борда или чиито полети са отменени или имат голямо закъснение;

Д.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1008/2008 установява строги финансови правила за операторите на въздухоплавателни средства;

Е.

като има предвид, че през последното десетилетие броят на относително малките нискотарифни въздушни превозвачи, които летят до популярни ваканционни дестинации, както и броят на превозваните от тях пътници, нарасна значително;

Ж.

като има предвид, че през последните девет години имаше 77 фалита в сектора на въздухоплаването, вследствие на които в някои случаи множество пътници останаха блокирани в своите курорти, без да могат да използват обратния полет;

1.

Припомня, че Комисията е провела широкообхватна консултация със заинтересованите страни по въпроса за фалита на авиокомпаниите;

2.

Припомня, че Комисията е предприела мащабно проучване на проблемите, свързани с фалита на авиокомпаниите, и тяхното отражение върху пътниците и е предала своите заключения на Парламента през февруари 2009 г.;

3.

Отбелязва резултатите от това проучване и набора от възможности, които то разглежда;

4.

В тази връзка припомня, че съществуват редица възможности, които Комисията би могла да следва, за да укрепи позицията на пътниците в случай на фалит на авиокомпания, включително чрез задължително застраховане за авиокомпаниите; доброволно застраховане за пътниците, което самите авиокомпании биха били задължени да предложат, и създаването на гаранционен фонд;

5.

Призовава Комисията да разгледа възможността за законодателно предложение, което следва да цели по-конкретно да осигури обезщетяването на пътниците на обявените в ликвидация авиокомпании и което да установи финансовите и административните условия, включително принципа за взаимна отговорност за пътниците на всички авиокомпании, които летят в една и съща посока и разполагат със свободни места, което би гарантирало репатрирането на пътниците, които са блокирани на чуждестранно летище в случай на фалит на авиокомпания и, ако сметне за необходимо, да представи такова не по-късно от 1 юли 2010 г.; отправя искане към Комисията да предложи, при преглеждането на Директивата за пакетните туристически пътувания, разширяване на репатрирането или пренасочването за засегнатите пътници;

6.

Призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на обхвата на подобни мерки до авиокомпании, които са преустановили дейността си и са причинили на пътниците неудобство, подобно на това, причинено от фалиралите авиокомпании;

7.

Призовава Комисията да проучи бързото освобождаване на конфискувани въздухоплавателни средства от националните регулаторни органи, така че те да могат да се използват за отвеждането на блокираните пътници у дома;

8.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и направителствата и парламентите на държавите-членки.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/44

A.

като има предвид, че понастоящем ЕС не разполага с хармонизирани разпоредби или уеднаквени практики относно обозначаването на произхода на продукти в ЕС; като има предвид, че несъответствията между действащите нормативни уредби в държавите-членки, както и липсата на ясни правила на Общността в тази област водят до фрагментирана правна рамка,

Б.

като има предвид, че националните мерки, налагащи задължителното обозначаване на произхода на стоки, внасяни от други държави-членки, са забранени, а такова ограничение относно задължителното обозначаване на произхода на стоки, внасяни от трети страни, не съществува,

В.

като има предвид, че редица основни търговски партньори на ЕС като Съединените щати, Китай, Япония и Канада са въвели изисквания за задължително обозначаване на произхода,

Г.

като има предвид, че в Лисабонската стратегия ЕС си постави за цел укрепването на своята икономиката наред с другото и посредством подобряване на конкурентоспособността на своята промишленост в рамките на световната икономика; като има предвид, че конкуренцията може да бъде считана за справедлива единствено ако функционира с ясни правила както за производителите, така и за износителите и вносителите и се гради на общи социални и екологични принципи и ценности,

Д.

като има предвид, че схемата за обозначаване на произхода би имала за цел да позволи на потребителите да са напълно информирани относно страната на произход на продуктите, които купуват; като има предвид, че по този начин потребителите ще бъдат в състояние да отъждествяват тези продукти със социалните стандарти и стандартите за околната среда и безопасността, обикновено свързвани с тази страна,

Е.

като има предвид, че предложението да се въведе система за задължително обозначаване на страната на произход в ЕС се отнася само до ограничен брой вносни продукти, като текстилни изделия, бижутерия, дрехи и обувки, мебели, кожени изделия, лампи и осветителни тела, изделия от стъкло, керамика и ръчни чанти, за които изискването за обозначаване „произведено в” предоставя на крайните потребители важна информация с оглед на избора, който правят,

Ж.

като има предвид, че е от решаващо значение да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция с производителите от тези основни партньори на ЕС, които са приложили изискванията за обозначаване на произхода,

З.

като има предвид, че влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. ще доведе до равнопоставеност на Европейския парламент и Съвета поо отношение на общата търговска политика; като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за бъдещия регламент относно обозначаването на произхода ще се прилага обикновената законодателна процедура,

1.

Отново заявява, че защитата на потребителите изисква прозрачни и последователни правила на търговия, включващи обозначенията за произход;

2.

Призовава Комисията и Съвета да предприемат всички необходими мерки, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция с търговските партньори, които са приели изисквания за обозначаване на произхода;

3.

Призовава Комисията и Съвета да установят подходящи механизми за митнически контрол и прилагане;

4.

Настоятелно призовава държавите-членки да поддържат съгласуван общностен подход по този въпрос, за да се даде възможност на потребителите да получават по-пълна и точна информация; счита задължителното обозначаване на произхода за важен етап към по-пълна информация относно социалните и екологични стандарти, прилагани при производството и преработката;

5.

Насърчава Комисията да осъществява решителна намеса, заедно с държавите-членки, за да бъдат защитени законните права и очакванията на потребителите винаги, когато е налице доказателство за употреба на измамни или подвеждащи обозначения за произход, направени от вносители и от производители от трети страни;

6.

Счита, че горепосоченото предложение за регламент на Съвета, въвеждащ задължителните обозначения на страната на произход на определени продукти, внасяни в Европейския съюз от трети страни представлява полезен инструмент за постигане на целта за прозрачност и подходящо информиране на потребителите, както и за съгласуваност на правилата за международна търговия;

7.

Счита, че от 1 декември 2009 г. в контекста на обикновената законодателна процедура, въведена от Договора от Лисабон, следва официално да започнат консултации и размяна на мнения между Парламента и Съвета и че всяко по-нанатъшно забавяне би нарушило сериозно правата на гражданите, заетостта в ЕС и принципа на свободна и лоялна търговия;

8.

Призовава Комисията да не променя предложението си и да го представи на Парламента съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз веднага след влизане в сила на Договора от Лисабон;

9.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/47

A.

като има предвид, че на основание член 49 от Договора за ЕС „[всяка] европейска държава … може да кандидатства за член на Съюза“;

Б.

като има предвид, че бъдещето на Западните Балкани е в рамките на Европейския съюз, както бе потвърдено на заседанието на Европейския съвет, проведено в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., на заседанието на Европейския съвет, проведено в Брюксел на 15 и 16 юни 2006 г., както и на следващите срещи на най-високо равнище; като има предвид, че следва да се спазят всички съществуващи ангажименти, поети към държавите от Югоизточна Европа;

В.

като има предвид, че Турция е страна кандидатка за членство от 1999 г., Хърватия – от 2004 г., а бивша югославска република Македония – от 2005 г.; като има предвид, че Албания, Черна гора и Исландия са подали кандидатурите си за членство в Съюза, а Комисията е в процес на извършване на оценка на кандидатурите за членство на Черна гора и Исландия; като има предвид, че с Босна и Херцеговина и със Сърбия са подписани Споразумения за стабилизиране и асоцииране и че Комисията е обявила намерението си да предложи търговски споразумения и либерализиране на визовия режим с Косово в средносрочен план;

Г.

като има предвид безспорния успех на предишните разширявания, както за Европейския съюз, така и за държавите-членки, които се присъединиха към него, и приноса им за стабилността, развитието и благоденствието на Европа като цяло и необходимостта, поради това, да се създадат условия, гарантиращи успеха и на бъдещи разширявания;

Д.

като има предвид, че стратегията за разширяване трябва да бъде много повече от методология на водене на преговори и да отразява основното убеждение, че Европейският съюз е общност на споделени ценности, и е неразривно свързана с дебата относно целите на ЕС и неговата ефективност, неговото бъдеще и ролята му в съседните региони и в световен мащаб;

Е.

като има предвид, че някои кандидати и потенциални кандидати за членство в ЕС продължават да имат неразрешени проблеми със съседите си; като има предвид, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения продължават да бъдат ключови фактори в процеса на интеграция;

1.

Запазва твърдия си ангажимент за подкрепа на политиката на разширяване, която се доказа като една от най-успешните политики на ЕС и от нея се облагодетелстваха както съществуващите, така и новите държави-членки; припомня, че предишните разширявания допринесоха за безпрецедентно уголемяване на пространството на мир, сигурност и просперитет в Европа, и потвърждава ангажимента на Европейския съюз да продължи процеса на разширяването;

2.

Счита, че има какво да се научи от предишните разширявания и че допълнителните начини за подобряване на качеството на процеса на разширяване трябва да се основават на положителния опит, натрупан до момента; също така припомня, в съответствие с посоченото в предходни резолюции, необходимостта да се предвиди адекватно институционално, финансово и политическо укрепване, докато се преследва реализирането на процеса на разширяване;

3.

Подчертава, че принципите, изразени в заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет, проведено на 14 и 15 декември 2006 г. в Брюксел, относно „възобновения консенсус за разширяване“, в частност способността на Европейския съюз да функционира ефективно и да се развива, трябва да продължат да бъдат задължителни доктрини на политиката на разширяване на ЕС;

4.

Потвърждава, че е наложителен твърд ангажимент както на страните кандидатки, така и на Европейския съюз за пълно и стриктно изпълнение на всички критерии, определени на Европейския съвет в Копенхаген на 21-22 юни 1993 г., включително по отношение на интеграционния капацитет на Европейския съюз;

5.

Призовава институциите на ЕС да анализират и увеличат интеграционния капацитет на Европейския съюз;

6.

Подчертава, че правовата държава е ключов принцип за демократично, икономическо и социално развитие, както и едно от главните условия за присъединяване към ЕС; приветства положените в региона усилия при извършването на съответните реформи, но отбелязва, че определени държави продължават да са изправени пред сериозни предизвикателства, по-специално в борбата с корупцията и организираната престъпност; настоятелно призовава тези държави да увеличат усилията си в тази област;

7.

Подчертава, че свободата на изразяване е един от основните принципи на демокрацията, и отбелязва с тревога, че в някои държави тя все още не се зачита напълно; счита, че приоритетен въпрос за Западните Балкани и Турция представлява гарантирането на липса на политическа намеса в работата на средствата за масово осведомяване, както и на независимостта на регулаторните органи; призовава съответните държави да създадат подходящи нормативни уредби и да гарантират спазването на закона;

8.

Подчертава, че пълното сътрудничество с Международния трибунал за бивша Югославия (МТБЮ) представлява основно условие за напредъка на страните от Западните Балкани по пътя към членство в Съюза, но посочва, че обезщетяването за военни престъпления, което е също толкова важно, следва да се разглежда от обществото в тези държави като жизненоважна стъпка за осигуряването на правосъдие за жертвите и улесняването на регионалното помирение;

9.

Изтъква важността на добросъседските отношения като предпоставка за регионална стабилност и сътрудничество и невъзпрепятстван процес на разширяване; следователно призовава заинтересованите страни да положат всички възможни усилия, за да разрешат споровете със своите съседи на ранен етап от процеса на разширяване; подчертава обаче, че такива двустранни спорове следва да се разрешават от самите заинтересовани страни; предлага, ако засегнатите страни не успеят да разрешат подобни спорове, Европейският съюз да положи всички възможни усилия, за да се намери решение; отбелязва, че макар че такива спорове сами по себе си не би трябвало да представляват пречка пред напредъка в посока към присъединяване към ЕС, Европейският съюз следва да избягва ситуации, в които подобни неуредени двустранни спорове могат да спъват функционирането му, като следва да се стреми да ги разреши преди присъединяването на съответните държави към ЕС;

10.

Отбелязва със загриженост икономическите проблеми, с които се сблъсква регионът на Западните Балкани, в резултат на финансовата криза; приветства готовността на Комисията да предостави извънредна финансова помощ, като например макроикономическа помощ и пряка бюджетна помощ; подчертава, че положението е особено трудно, с оглед на високото ниво на бедността и на безработицата в някои от тези страни; призовава Комисията и самите държави да положат всички възможни усилия, за да смекчат последиците от кризата, по-специално за членовете на обществото, намиращи се в най-уязвимо положение;

11.

Подчертава значението на регионалното сътрудничество в Западните Балкани, водещо до повече контакти между народите, като важен фактор за процеса на разширяване и същевременно като жизненоважен елемент на процеса на помирение; освен това припомня ползите от подобно сътрудничество, що се отнася до увеличаването на обема на търговията, енергийната сигурност, засилена чрез диверсификация на доставчиците на енергия, на енергийните източници и на маршрутите за доставка, политиките в областта на околната среда, както и борбата с организираната престъпност и трафика; за тази цел отбелязва със задоволство дейността на Съвета за регионално сътрудничество; призовава за по-силна политическа воля и по-добра координация за прилагането на стратегията за борба с трафика, по-специално по отношение на защитата на жертвите; подчертава, че регионалното политическо и икономическо сътрудничество трябва да включва всички действащи лица в политиката, както и гражданското общество, в частност организациите на жените, като то следва да не се възпрепятства от двустранни политически проблеми; в това отношение призовава всички заинтересовани страни да търсят прагматични решения с оглед гарантиране на всеобхватния характер на регионалното сътрудничество, без да се засягат различаващите се позиции по статута на Косово;

12.

Призовава всички заинтересовани страни да положат по-големи усилия в областта на правата на жените и равенството между половете, особено по отношение на борбата с насилието въз основа на пола, насърчаването на достъп до средства за правна защита при дискриминация въз основа на пола, както и подкрепата за участието на жените в политическия живот;

13.

Счита, че е от решаващо значение да се поощрява засиленото участие на гражданското общество и неправителствените организации (НПО), както на централно, така и на местно равнище, и да се подобрят подпомагането и финансирането за НПО, да се поощрява участието им в планирането и използването на Механизма за гражданско общество към Инструмента за предприсъединяване и да се подобри социалният диалог на пазара на труда;

14.

Призовава страните в региона да полагат по-големи усилия за подобряване положението на етническите малцинства, и по-специално на ромите; подчертава, че ромите често са жертви на дискриминация, като по-специално следва да се увеличи в много голяма степен тяхното участие в процесите на вземане на решения, в пазара на труда и в общоприетите образователни системи; във връзка с това отбелязва двустранно договорените споразумения за реадмисия, сключени между страните от Западните Балкани и държавите-членки, и призовава заинтересованите държави да засилят своите усилия с цел създаване на подходящи социални условия, инфраструктура и достъп до обществени услуги за гарантиране на основните права на ромите и улесняване на тяхната повторна интеграция след връщането им; призовава страните от Западните Балкани и държавите-членки да следят отблизо повторната интеграция на репатрираните роми и да докладват всяка година на Комисията за постигнатото от тях, за да се улеснят оценяването на политиките за реинтеграция и обменът на най-добри практики;

15.

Подчертава жизненоважното значение на процеса на либерализиране на визовия режим за държавите от Западните Балкани; приветства факта, че бивша югославска република Македония, Черна гора и Сърбия са изпълнили критериите за либерализирането на визовия режим, така че се очаква безвизовият режим да започне да се прилага за техните граждани от 19 декември 2009 г.; приветства действията, предприети от органите на Босна и Херцеговина и Албания, за ускоряване на изпълнението на условията от пътната карта относно безвизовия режим на пътуване и ги призовава настоятелно да постигнат напредък с подготовката, за да изпълнят всички съответни критерии, така че да има възможност либерализирането на визовия режим за гражданите на тези държави да започне да се прилага от юли 2010 г.; счита, че с цел да се подпомогне изпълнението на програмата от Солун и като част от нейния регионален подход, Комисията, в рамките на своята компетентност и в контекста на Резолюция 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на ООН, следва възможно най-скоро да постави началото на диалога за визовия режим с Косово с оглед създаване на пътна карта за улесняване издаването на визи и либерализиране на визовия режим, подобна на пътните карти, изготвени със страните от Западните Балкани;

16.

Настоятелно призовава всички страни в региона възможно най-скоро да приемат, или да прилагат ефективно, закони за забрана на дискриминацията, особено с оглед на факта, че много случаи на заплахи, нападения, сплашване или дискриминация на лесбийки, хомосексуалисти, бисексуални и транссексуални лица остават неотчетени и извършителите на тези деяния не се преследват по съдебен път;

17.

Призовава международните органи и органите на Косово да направят всичко възможно за незабавното затваряне на замърсените с олово лагери за вътрешно разселени лица Çesmin Llugë/Česmin Lug, Osterode и Leposaviq/Leposavić, които се намират на високо токсичните насипища на оловнодобивната мина Trepça, и да гарантират най-основните човешки права на живеещите там семейства, като ги прехвърлят на безопасни места с нормални хигиенни условия;

18.

Смята, че за да се запази подкрепата на гражданите на ЕС за по-нататъшното разширяване, както и ангажиментът на гражданите на страните кандидатки за продължаване на реформите, е изключително важно да им се представи пълна и ясна информация относно ползите и последиците от тази политика; призовава Комисията и държавите-членки да положат усилия за целта; счита, че е също толкова съществено да се изслушват опасенията и въпросите на гражданите и да се работи по тях;

19.

Поздравява Хърватия за непрекъснатия й напредък при изпълнението на критериите за присъединяване към Съюза, както и на задълженията, произтичащи от членството в него; приветства двустранното споразумение за разрешаване на граничния спор със Словения, което даде необходимия тласък за отварянето на нови глави в процеса на присъединяване; смята, че преговорите за присъединяване могат да бъдат приключени до средата на 2010 г., при условие че Хърватия увеличи усилията си и отговори на всички необходими критерии и референтни условия, включително пълното сътрудничество с МТБЮ;

20.

Поздравява бивша югославска република Македония за постигнатия от нея напредък след публикуването на последния доклад за напредъка, и по-специално през последните няколко месеца; отбелязва със задоволство, че този напредък беше отчетен от Комисията, която препоръча започване на преговори за присъединяване със страната; призовава Съвета действа в съответствие с препоръката на Комисията на срещата на високо равнище, която ще се проведе през декември 2009 г.; очаква преговорите да започнат в близко бъдеще, като се надява със съседните държави да бъдат постигнати задоволителни и за двете страни решения на неуредените въпроси, включително на спора относно името между бивша югославска република Македония и Гърция; призовава правителствата и на двете държави за увеличат усилията си за тази цел; припомня важността на добросъседските отношения и настойчиво призовава бивша югославска република Македония да се отнася с внимание към проблемите, засягащи нейните съседи; отбелязва неотдавнашното установяване на дипломатически отношения с Косово, както и сключването на споразумение относно физическата демаркация на границата, като изключително важен принос за регионалната стабилност;

21.

Призовава органите на бивша югославска република Македония да продължат своите усилия в процеса на реформите, особено в областта на реформата на публичната администрация и съдебната система, антикорупционната политика, правата на жените и междуетническите взаимоотношения, включително гарантирането на правата на лицата от всякакъв етнически произход и увеличаването на участието на малцинствата в обществения живот и администрацията;

22.

Приветства напредъка, който Турция, като страна кандидатка, е осъществила в посока към изпълнение на политическите критерии от Копенхаген; настоятелно призовава турското правителство и всички парламентарно представени партии в Турция да постигнат консенсус относно определянето и изпълнението на ключовите реформи; приветства одобрението от страна на правителството на стратегията за реформиране на съдебната система и изтъква изключително голямото значение на бързото й изпълнение за функционирането на турската държава и турското общество; изразява загриженост относно положението в областта на свободата на изразяване и свободата на печата, особено след безпрецедентната глоба, наложена на медийна група; отбелязва със задоволство факта, че в Турция се води все по-открит обществен дебат по въпроси, преди това считани за табу; изразява съжаление относно ограничения напредък, постигнат в областта на свободата на вероизповеданието, и настоятелно призовава правителството да установи правна уредба в съответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която позволява на всички немюсюлмански религиозни общности и на общността на алевитите да развиват дейност без неправомерни ограничения; изразява неудовлетворение относно продължаващото неизпълнение на задълженията, произтичащи от Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция, и настоятелно призовава Турция да пристъпи към цялостното им, недискриминационно изпълнение; призовава турското правителство , както и всички заинтересовани страни, да съдействат активно за бързото намиране на начин за всестранно уреждане на кипърския въпрос въз основа на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и принципите, на които е основан ЕС; приветства усилията за уреждане на кюрдския въпрос в контекста на проекта за „демократично отваряне“, насърчава турското правителство да предприеме конкретни мерки за преодоляване на положението, в което се намират гражданите от кюрдски произход, и отправя искане към всички политически сили да подкрепят този процес; изразява задоволството си от положените дипломатически усилия, целящи нормализиране на отношенията с Армения, и настоятелно призовава турското Велико народно събрание, както и парламента на Армения да ратифицират съответните протоколи; приветства подписването от страна на Турция на междуправителственото споразумение относно газопровода „Набуко“, чието изграждане остава един от най-важните приоритети на ЕС в областта на енергийната сигурност, и призовава за отварянето на глава „Енергетика“ в рамките на преговорите за присъединяване; отбелязва подновяването на преговорите по споразумение за реадмисия между ЕС и Турция и настоятелно призовава Турция междувременно изцяло да прилага съществуващите двустранни споразумения за реадмисия с държавите-членки на ЕС; призовава турското правителство да засили координацията на външната си политика с ЕС, по-специално по отношение на Иран; изразява съжаление обаче поради това, че възраженията на Турция продължават да блокират стратегическото сътрудничество НАТО-ЕС, простиращо се отвъд договореностите „Берлин плюс“, като това има отрицателни последици за закрилата на персонала на ЕС, и призовава настоятелно Турция да оттегли тези възражения във възможно най-кратък срок;

23.

Отбелязва със задоволство напредъка, постигнат от Сърбия, и по-специално едностранното прилагане от нейна страна на временното споразумение; смята, че това едностранно прилагане, осъществявано на фона на финансовата криза, показва доколко тази страна се е ангажирала да върви напред по пътя към членство в Съюза; поради това настоятелно призовава Съвета да вземе решение за незабавното ратифициране на временното споразумение; отправя искане до Сърбия да си сътрудничи изцяло с МТБЮ; приветства в това отношение доклада от 4 юни 2009 г., представен от главния прокурор на МТБЮ, който гласи, че Сърбия е постигнала допълнителен напредък в сътрудничеството си с МТБЮ; отдава значение на факта, че продължава работата по наказателни преследвания в Съда за военни престъпления към Белградския окръжен съд; приветства подписването на протокола за полицейско сътрудничество от сръбските органи и с Мисията на ЕС в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX KOSOVO),и призовава Сърбия да засили още повече сътрудничеството си с EULEX KOSOVO, особено по отношение на операциите на EULEX KOSOVO в северно Косово; изразява съжаление относно призива, отправен от сръбските органи до косовските сърби, да бойкотират местните избори на 15 ноември 2009 г. и настоятелно ги призовава да възприемат конструктивен подход, насочен към насърчаване на активното участие на косовската сръбска общност в институциите на Косово;

24.

Признава, че Босна и Херцеговина е постигнала известен напредък в областта на сигурността и управлението на границите; въпреки това изразява недоволството си от ограничения напредък, постигнат от Босна и Херцеговина като страна, която е потенциална кандидатка за членство в Съюза; отбелязва с нарастващо безпокойство нестабилния политически климат и липсата на обща визия, която да се споделя и от двете части на страната, и осъжда използването на подстрекателски език, което може да подкопае постигнатото в процеса на междуетническото помирение и функционирането на държавните структури; насърчава Съвета да продължи усилията си, с подкрепата на международната общност, насочени към търсенето на диалог с политическите лидери в Босна и Херцеговина, за да се помогне на страната и на нейните народи да продължат по пътя към европейската интеграция; подчертава значението на създаването на по-устойчива конституционна рамка, която да даде възможност на институциите на страната да функционират по-ефективно; следователно отбелязва последните съвместни дипломатически усилия, положени от председателството на Съвета, Комисията и администрацията на САЩ, и препоръчва по-нататъшни преговори, като се вземат предвид предишните договорености между политиците в Босна и Херцеговина; припомня необходимостта от това да се осигури по-голямо участие на парламентаристите и на гражданското общество в поддържането на една жизнеспособна държава;

25.

Приветства намерението на Комисията да се укрепят отношенията с Косово (5), включително да се проучи възможността за участието на Косово в програмите на Общността; очаква процесът на децентрализация да приключи преди края на годината, за да се изпълнят основните изисквания от плана „Ахтисаари“, като се гарантира политическо представителство за всички жители на Косово, и по-специално за сръбското малцинство; призовава органите на Косово да продължат да полагат усилия, с цел да се подобри и да се гарантира зачитането на правата на малцинствата; приветства като цяло мирното и гладко протичане на местните избори от 15 ноември 2009 г. и отчита усилията на Централната избирателна комисия за подготовката им; приветства освен това безпрецедентното високо участие на косовските сърби и го счита за положителен знак за това, че общността на косовските сърби желае да поеме своята отговорност в институциите на Косово; приветства постигнатия от EULEX пълен работен капацитет, който ще й даде възможност да изпълни мандата си, свързан с насърчаването на принципите на правовата държава, обществения ред и сигурността, в условия на прозрачност и отчетност, на цялата територия на Косово, и ще проправи път за интеграцията на Косово в Съюза, ако отговаря на необходимите условия и изисквания;

26.

Отчита постигнатия от Черна гора напредък след публикуването на последния доклад за напредъка; отбелязва, че тази страна кандидатства за членство в Съюза, като Съветът е взел решение да прикани Комисията да изготви свое становище по кандидатурата на Черна гора; поздравява Черна гора за постигнатото от нея, и особено за гладкото провеждане на неотдавнашните избори и солидните й икономически резултати въпреки глобалната икономическа криза, и поощрява тази страна да продължи да полага усилия по пътя на реформите;

27.

Отчита постигнатия от Албания напредък след публикуването на последния доклад за напредъка, и по-специално напредъка във връзка с издаването на карти за самоличност и подобренията в правната и административната уредба на изборния процес, които бяха констатирани при последните национални избори; настоятелно призовава опозицията да престане да бойкотира парламента и я призовава да изпълни дълга си да представлява своите избиратели в парламента; призовава правителството и опозицията да намерят обща основа за последващи действия след последните парламентарни избори; отбелязва, че Албания кандидатства за членство в Съюза и че Съветът е взел решение да прикани Комисията да изготви свое становище по нейната кандидатура; насърчава албанските органи да продължат да полагат усилия по пътя на реформите с цел икономически и социален напредък в полза на гражданите на страната, така че тя да може да напредва по пътя към членство в Европейския съюз;

28.

Приветства кандидатурата на Исландия за членство в ЕС и очаква, че Комисията скоро ще формулира становище и препоръка по тази кандидатура и че Исландия ще получи статут на страна кандидатка в близко бъдеще, с оглед на това, че тя е държава с утвърдени демократични традиции, а нейното законодателство е до голяма степен приведено в съответствие с достиженията на общностното право; въпреки това счита, че досегашният опит относно изпълнението от Исландия на задълженията й по споразумението за Европейското икономическо пространство следва да бъде съществен елемент от оценката на Комисията; повтаря призива си до Комисията да открие бюро на своя делегация в Рейкявик още през първата половина на 2010 г.;

29.

Призовава Комисията и Съвета да разработят функционален и съгласуван модел за новите делегации на ЕС в пространството на разширяване, като запазват единството в действията на ЕС след създаването на Европейска служба за външна дейност (ЕСВД), особено ако компетентността за политиката на разширяване остане извън обхвата на дейността на ЕСВД;

30.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки и на заинтересованите държави.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/53

A.

като има предвид, че в Платформата за действие на ООН от Пекин насилието срещу жени се определя като всеки един акт на насилие въз основа на пола, който води или може да доведе до физически, сексуални или психологически вреди или страдание на жени, включително заплахи за извършване на такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода;

Б.

като има предвид, че в Платформата за действие на ООН от Пекин се заявява, че насилието срещу жени представлява изява на исторически неравнопоставените отношения на власт между мъжете и жените, които са довели до упражняване на контрол върху жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълноценното развитие на жените;

В.

като има предвид, че насилието, упражнявано от мъже срещу жени, представлява не само проблем на общественото здраве, но и аспект на неравенството между жените и мъжете, което е област, в която ЕС разполага с мандат за предприемане на действия;

Г.

като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС, признат в Договора за ЕО и в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Д.

като има предвид, че насилието, упражнявано от мъже срещу жени, представлява нарушение на правата на човека, и по-специално на: правото на живот, правото на сигурност, правото на достойнство, правото на физическа и психическа неприкосновеност, както и правото на сексуално и репродуктивно здраве и на избор в тази област;

Е.

като има предвид, че насилието, упражнявано от мъже срещу жени, е пречка пред участието на жените в социални дейности, в полическия и обществен живот и в пазара на труда, както и че то може да доведе до маргинализация и бедност за жените;

Ж.

като има предвид, че в своята най-остра форма насилието срещу жени може да доведе до тяхното убийство;

З.

като има предвид, че насилието срещу жените се придружава от насилие срещу децата и влияе на тяхното психическо състояние и живот;

И.

като има предвид, че насилието срещу жените като майки пряко или непряко засяга емоционалното и психическото здраве на децата им и има дълготраен отрицателен ефект върху него, както и че може да породи цикъл от насилие и тормоз, който да се повтаря в следващите поколения;

Й.

като има предвид, че насилието на мъжете срещу жени е структурен и широко разпространен проблем в Европа и света, като това явление засяга жертвите и извършителите, независимо от тяхната възраст, образование, доходи или социално положение, и е свързано с несправедливото разпределение на властта между мъжете и жените в нашето общество;

К.

като има предвид, че видовете насилие срещу жените варират в различните култури и традиции, и като има предвид, че гениталното осакатяване на жени, т.нар. „престъпления на честта“ и принудителните бракове са реалност в ЕС;

Л.

като има предвид, че войните и въоръжените конфликти, възстановяването след конфликти и икономическите, социалните и/или финансовите кризи увеличават уязвимостта на жените поотделно и колективно спрямо насилието на мъжете и не следва да се считат за извинение за толериране на насилието от страна на мъжете;

М.

като има предвид, че трафикът на жени за сексуални и други цели представлява сериозно нарушение на правата на човека по отношение на жените и нанася вреди както на отделните жертви, така и на обществото като цяло;

Н.

като има предвид, че търпимостта към проституцията в Европа води до увеличаване на трафика на жени към Европа за сексуални цели, както и до секс туризъм;

О.

като има предвид, че не съществува редовно и съпоставимо събиране на данни относно различните видове насилие срещу жени в ЕС, което затруднява установяването на реалните измерения на явлението и намирането на подходящи решения на проблема;

П.

като има предвид, че броят на жените, пострадали от насилие въз основа на пола, е силно обезпокоителен;

Р.

като има предвид, че често деформираният и комерсиален образ на жената, представен от медиите, уронва зачитането на човешкото достойнство;

С.

като има предвид, че наред с икономическата зависимост (в каквато жените често се намират), важни фактори, които подтикват жените да не съобщават за насилие, от което са пострадали, се коренят в социалната култура и представи, съгласно които насилието на мъжете срещу жените е въпрос от частен характер или самите жени често са виновни за това насилие;

Т.

като има предвид, че жените много пъти не съобщават за насилието от страна на мъже поради различни и сложни съображения от психологически, финансов, социален и културен характер, а понякога поради липса на доверие в полицията, правосъдната система и социалните и медицински служби;

У.

като има предвид, че Парламентът често е призовавал за създаване на Европейска година на премахването на всички форми на насилие срещу жените;

Ф.

като има предвид, че ООН обяви 25 ноември за Международен ден на премахването на насилието срещу жените, и като има предвид организирания в Европейския парламент международен семинар относно насилието срещу жени през декември 2009 г.;

Х.

като има предвид, че съществува належаща нужда да се въведе всеобхватен правен инструмент за борба с всички форми на насилие срещу жените в Европа, включително трафика на жени;

1.

Настоятелно призовава държавите-членки да подобрят националните си закони и политики за борба с всички форми на насилие срещу жените, и по-конкретно чрез разработване на всеобхватен национален план за действие относно борба с насилието срещу жените, който се основава на анализ на въздействието на насилието срещу жените върху равнопоставеността на половете и на международните договорни задължения на държавите-членки за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените и включва конкретни мерки за предотвратяване на насилието от страна на мъжете, за защита на жертвите и за преследване на извършителите;

2.

Настоятелно призовава държавите-членки да подкрепят, чрез съответни национални програми и финансиране, организациите и сдруженията на доброволци, които предоставят закрила и психологическа подкрепа на жени, пострадали от насилие, не на последно място за да се даде възможност на тези жени да се интегрират отново на пазара на труда и по този начин да възстановят напълно човешкото си достойнство;

3.

Призовава Комисията да внесе в Парламента и Съвета целеви и по-последователен план за политиката на ЕС за борба с всички форми на насилие срещу жените, както се посочва в Съобщението та Комисията от 1 март 2006 г., озаглавено „Пътна карта на ЕО за равнопоставеност между жените и мъжет 2006 - 2010 г.“ (COM(2006)0092), да включи мерки за борба с насилието срещу жените в плана си за действие относно равнопоставеност на мъжете и жените за периода 2011–2016 г., както и конкретни мерки за предотвратяване на всички форми на насилие, за защита на жертвите и за преследване на извършителите, и да осигури извършването на анализ на въздействието на насилието на мъжете срещу жените върху равнопоставеността на половете във всички области от политиката си, както и да осигури координиран, ангажиран и последователен отговор от стана на институциите на ЕС и държавите-членки с цел премахване на това насилие;

4.

Настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за приемане на нови мерки за борба с насилието срещу жени;

5.

Призовава Комисията да организира специална конференция на високо равнище, която да включва представители на политическите органи, гражданското общество и обществените и институционални организации, с цел да се допринесе към процеса на разработване на по-последователни политики за борба с всички форми на насилие срещу жените;

6.

Призовава ЕС да гарантира правото на подпомагане и подкрепа за всички жертви на насилие, включително при трафик на хора, независимо от националността на жертвата, и да гарантира защита на жените, пострадали от домашно насилие, чийто правен статус може да зависи от партньора им;

7.

Призовава ЕС да създаде механизми, с цел да гарантира, че анализът на въздействието на трафика с хора върху равнопоставеността на половете е включен във всички закони и политики, които имат за цел предотвратяване на трафика и борба с него, и да се справи с основните причини за насилието чрез превантивни мерки, като например санкции, образование и кампании за повишаване на осведомеността;

8.

Припомня, че Парламентът все още очаква резултати от проучването на Комисията относно законодателството в областта на насилието въз основа на пола и насилието срещу жени;

9.

Призовава Комисията и държавите-членки да гарантират ефективен достъп на жените, жертви на насилие, до правна помощ и защита, независимо от тяхната националност и естеството на участието им в полицейското разследване;

10.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да установят ясно правно основание за борба срещу всички форми на насилие срещу жени, включително срещу трафика на жени;

11.

Призовава Комисията да започне работа по изготвянето на предложение за всеобхватна директива в областта на превенцията на всички форми на насилие срещу жени и борбата срещу тях;

12.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат действия срещу причините за насилието срещу жени, не на последно място и чрез прилагането на превантивни мерки и провеждането на кампании за повишаване на осведомеността относно различните форми, под които то може да се проявява;

13.

Призовава Комисията и държавите-членки да предприемат съгласувани действия, включително кампании за информиране и повишаване на осведомеността на обществото относно домашното насилие, както и да разработят стратегии, предназначени да променят чрез образованието и медиите социалните стереотипи във връзка с положението на жената в обществото, както и да насърчат обмена на добри практики;

14.

Призовава Комисията и държавите-членки да разгледат на международно равнище въпросите за насилието срещу жени и свързаното с пола измерение на нарушенията на правата на човека, по-конкретно в контекста на двустранните споразумения за асоцииране и международните търговски споразумения, които са в сила и в процес на договаряне;

15.

В тази връзка изразява съжаление относно това, че в задължителните оценки за въздействието върху устойчивото развитие, които се провеждат преди сключването на такива споразумения, липсват съдържателни аспекти, свързани с пола (а още по-малко се разглежда въпросът за сексуалното насилие), както и набор от инструменти за анализ на въздействието върху половете, и призовава Комисията да представи възможно най-скоро предложение за разрешаване на този проблем;

16.

Призовава държавите-членки надлежно да отчетат специфичните обстоятелства, в които се намират определени групи жени, които са изложени в особена степен на риск от насилие, като жените от малцинствени групи, жените имигранти, жените бежанци, жените, живеещи в бедност в селски или отдалечени общности, жените в затвори или други заведения, малките момичета, хомосексуалните жени, жените с увреждания и възрастните жени;

17.

Настоятелно призовава държавите-членки да засилят мерките за предотвратяване на сексуалното насилие при младежите чрез целенасочени кампании в областта на образованието и по-добро сътрудничество между заинтересованите лица и различните засегнати от явлението среди, като семейството, училището, общественото пространство и медиите;

18.

Призовава Комисията да разгледа също така въпроса за международното измерение на насилието срещу жени в контекста на дейността си относно корпоративната социална отговорност, по-конкретно във връзка с европейските предприятия, които извършват дейност в свободните индустриални зони за износ;

19.

Подчертава значението на подходящото обучение на всички лица, които работят с жени, жертви на насилие от страна на мъже, включително представителите на съдебната система и на системата на правоприлагане, и по-конкретно на полицията, съдилищата, социалните, медицинските и правните служби, както и на агенциите на пазара на труда, работодателите и професионалните съюзи;

20.

Изисква да се създадат механизми за улесняване на достъпа на жените, които са жертви на насилие въз основа на пола или на мрежи за трафик на хора, до безплатна правна помощ, която да им даде възможност да отстояват правата си в целия Съюз; подчертава необходимостта от подобряване на сътрудничеството между юристите и на обмена на най-добри практики в рамките на борбата срещу дискриминацията и насилието въз основа на пола, както и от мобилизиране на ресурсите, с цел да се премахнат пречките пред признаването на правни актове в други държави-членки, включително присъди за насилие въз основа на пола и съдебни разпореждания срещу мъже, които упражняват насилие;

21.

Приветства факта, че в някои държави-членки бяха създадени съдилища, специализирани в областта на насилието срещу жени, и призовава всички държави-членки да продължат тази инициатива;

22.

Призовава в Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) да се отдели централно място на данните за съдимост във връзка с насилие въз основа на пола;

23.

Настоятелно призовава държавите-членки да въведат последователна система за събиране на статистически данни за насилието срещу жени, със специално внимание към насилието срещу малолетни и непълнолетни, включително за убийствата, извършени в контекста на насилие в семейството или в близкото обкръжение, в тясно сътрудничество с Европейския институт за равенство между половете, за да съберат съпоставими данни относно насилието срещу жени на цялата територия на Европейския съюз;

24.

Настоятелно призовава държавите-членки да признаят за престъпление сексуалното насилие и изнасилването на жени, включително в рамките на брака или неформалните интимни връзки и/или когато е извършено от роднини от мъжки пол, в случаите, когато не е налично съгласие на жертвата, и да гарантират, че при подобни престъпления се образува служебно наказателно производство, както и да премахнат възможността каквото и да било позоваване на културни, традиционни или религиозни практики или традиции да се счита за смекчаващо вината обстоятелство в случаите на насилие срещу жени, включително т.нар. „престъпления на честта“ или гениталното осакатяване на жени;

25.

Отбелязва, че някои държави-членки прилагат политики, съгласно които сексуалното насилие в рамките на двойката, и по-конкретно съпружеското насилие, се признава за престъпление; призовава държавите-членки да анализират резултатите от посочените политики с оглед насърчаване на обмена на добри практики на европейско равнище;

26.

Призовава държавите-членки да предприемат подходящи мерки за прекратяване на гениталното осакатяване на жени; посочва, че имигрантите, пребиваващи в Общността, следва да са наясно, че гениталното осакатяване на жени сериозно уврежда тяхното здраве и е нарушение на правата на човека; призовава държавите-членки да въведат специални правни разпоредби относно гениталното осакатяване на жени или да приемат такива закони, както и да преследват всички лица, които извършват генитално осакатяване;

27.

Призовава ЕС да гарантира правото на подпомагане и подкрепа за всички жени, жертви на насилие от страна на мъже;

28.

Настоятелно призовава държавите-членки незабавно да разследват тежките нарушения на правата на човека срещу жени от ромски произход, да наказват извършителите и да предоставят адекватни обезщетения на жертвите на принудително стерилизиране;

29.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите-членки, както и на генералния секретар на ООН.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/59

A.

като има предвид, че подновените неотдавна сражения между бунтовниците от Съюза на ислямските съдилища (СИС) и преходното федерално правителство (ПФП) и силите на Мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) доведоха до засилване на нестабилността и загуба на човешки живот в Сомалия;

Б.

като има предвид, че международната общност зачита суверенитета, териториалната цялост, политическата независимост и единството на Сомалия;

В.

като има предвид, че Сомалия не е имала действащо правителство от отхвърлянето на режима на Siad Barrее през 1991 г. и че оттогава политическата ситуация се характеризира с анархия и е белязана от борба между различни кланове и бандитизъм;

Г.

като има предвид, че влошаващото се положение със сигурността в столицата на Сомалия Могадишу не дава възможност на националните и международни неправителствени организации (НПО) да се справят с разгръщащата се хуманитарна катастрофа и да реагират на спешните случаи;

Д.

като има предвид широко разпространените нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право от всички страни в конфликта в Сомалия, и по-специално това, че в Сомалия продължават да се практикуват изтезания и други форми на малтретиране, изнасилвания, извънсъдебни екзекуции, произволно задържане и нападения над граждани, журналисти, защитници на правата на човека и гражданска инфраструктура;

Е.

като има предвид, че загриженост поражда продължителната гражданска война в Сомалия и последиците от нея за мира и помирителния процес в тази държава, както и за сигурността и стабилността на държавите от Африканския рог, като цяло;

Ж.

като има предвид, че до съвсем неотдавна цел на пиратските нападения бяха не само търговските кораби, но и корабите на Световната програма за изхранване (СПИ), риболовни съдове и туристически кораби;

З.

като има предвид, че това пиратство е отчасти резултат от насилието и политическата нестабилност в Сомалия, но и допринася за тях, има вторични последствия за останалата част от региона на Африканския рог, както и съпътстващи последствия за гражданското население на Сомалия, що се отнася до излагането на опасност, липсата на развитие и прекъсването на хранителни помощи и на други хуманитарни дейности;

И.

като има предвид, че на 8 декември 2008 г. Съветът реши да стартира, като част от всеобхватните действия, предприети от ЕС в държавите от Африканския рог, посочената по-горе първа военноморска операция на ЕС – EUNAVFOR („Аталанта“), с мандат да потушава, възпира и предотвратява пиратски нападения и въоръжени грабежи край бреговете на Сомалия и да допринася за защитата на търговските съдове, и по-специално на плавателните съдове на СПИ, доставящи помощи, под формата на храни, за разселени лица в Сомалия;

Й.

като има предвид, че от декември 2008 г. операция EUNAVFOR („Аталанта“) е предоставила решаваща защита на 50 кораба на СПИ, доставили грубо 300 000 тона храни, от които в крайна сметка пряко се възползват 1,6 милиона сомалийци;

К.

като има предвид, че на посоченото по-горе заседание на Съвета по външни отношения на 27 юли 2009 г. Съветът реши да засили участието на ЕС в насърчаването на мира и развитието в Сомалия, в тясно сътрудничество с всички съответни действащи лица, в частност с ООН и Африканския съюз, като за тази цел проучи възможните начини, по които ЕС да допринесе за международните усилия, включително в областта на сигурността;

Л.

като има предвид, че посоченото по-горе заседание на Съвета по външни отношения на 17 ноември 2009 г. Съветът одобри Концепция за управление на кризи във връзка с евентуална мисия по ЕПСО (Европейска политика на сигурност и отбрана), за да се допринесе за обучението на двухиляден личен състав от силите за сигурност на ПФП на Сомалия;

М.

като има предвид, че пиратството се е превърнало в доходоносен бизнес, с огромни откупи, които се искат за физически лица, както и че съвременните пирати използват по-сложни методи, въоръжени са много добре, имат въведена ясна стратегия и са в състояние бързо да се адаптират към нови тактики;

Н.

като има предвид, че такава дългосрочна подкрепа от страна на международните партньори не може да бъде ефективна, освен ако не се стабилизира положението със сигурността;

О.

като има предвид, че бунтовниците от СИС отхвърлиха всякакъв политически контакт и помирение, с оглед постигане на мир, като част от мирния процес от Джибути, който предоставя рамка за постигане на трайно политическо решение в Сомалия;

П.

като има предвид, че военният персонал, участващ в операцията EUNAVFOR („Атланта“), може да арестува, задържа и прехвърля лица, заподозрени в извършването на пиратски действия или въоръжени грабежи, в зоните на неговото действие; като има предвид, че срещу заподозрените лица могат също да бъдат наказателно преследвани от държава-членка на ЕС или от Кения, в съответствие със споразумението, сключено с ЕС на 6 март 2009 г., чрез което кенийските органи получават правото да провеждат наказателно преследване;

Р.

като има предвид, че според доклад на Програмата на ООН за опазване на околната среда (UNEP) голям брой незаконни пратки с токсични отпадъци, чието съдържание изтича, са били изхвърлени по крайбрежието на Сомалия, при пълно незачитане на здравето на местното население и опазването на околната среда;

1.

Строго осъжда сериозните нарушения на международното хуманитарно право и на правото, свързано с правата на човека, извършвани от всички страни в конфликта в Сомалия; призовава за незабавно прекратяване на военните действия и изисква от всички въоръжени групировки веднага да хвърлят оръжието, като въпрос с неотложен характер, и да се включат в действителен диалог на широка основа с ПФП; настоява всички враждуващи фракции да се въздържат от безразборни нападения над мирното население и призовава независим комитет да разследва военните престъпления и нарушенията на правата на човека;

2.

Потвърждава подкрепата си за ПФП, под ръководството на президента Sheikh Sharif Sheikh Ahmed, и за ангажимента на президента да спазва принципите, залегнали в Мирното споразумение от Джибути, включително духа на помирение и стремежа към всеобхватен политически процес; осъжда въоръжените нападения срещу ПФП на Сомалия и срещу ООН и НПО;

3.

Припомня, че международната общност и всички страни в настоящия конфликт имат отговорност да защитават мирното население, да осигуряват възможност за доставяне на помощи и да зачитат хуманитарното пространство и безопасността на хуманитарните работници; поради това изисква незабавното създаване на подходящи условия за адекватен отговор на хуманитарната катастрофа в Сомалия;

4.

Отбелязва с голямо задоволство, че EUNAVFOR („Аталанта“) продължава да допринася успешно за морската сигурност в крайбрежните води на Сомалия, като защитава корабите, наети от СПИ, които доставят помощи за Сомалия, корабите за снабдяване с критично важни пратки на мироопазващата операция на АС в Сомалия и други уязвими кораби; призовава Съвета да удължи срока на действие на операцията с още една година след приключването на настоящия мандат на 12 декември 2009 г.; изразява подкрепата си за евентуално разширяване на зоната на операцията на юг, в зависимост от действията на пиратите, но подчертава, че подобно разширяване следва да не оказва влияние върху основната цел на мисията, а именно защитата на конвоите на СПИ и на други уязвими кораби, като например търговския флот и риболовните кораби;

5.

Подчертава, че пиратството в открито море подронва тежко положението със сигурността и засяга сериозно доставките на помощи, под формата на храни, в хуманитарна ситуация, която вече е критична;

6.

Подчертава, че успешна борба с пиратството може да се води единствено ако се обърне внимание на основните причини за проблема, които се основават на земята,и които включват бедността и нефункциониращата държава и могат да се изкоренят само чрез мир, развитие и изграждане на държавност в Сомалия;

7.

Изразява становище, че докато не бъде намерено политическо решение на проблема с доверието към Сомалия, като член на международната общност, стратегията за сигурност, прилагана чрез операция EUNAVFOR („Аталанта“), трябва да продължи да има предимство и дори да бъде засилена по отношение на ресурсите, предоставени на разположение на разгърнатите при самата операция военни сили;

8.

Затова призовава Съвета да проучи възможността да се разработи нова, маломащабна операция по ЕПСО, успоредно с операция EUNAVFOR („Аталанта“), с която да се допринесе за обучението на силите за сигурност на ПФП, и по този начин да се приведат в съответствие съществуващите инициативи, включително френската инициатива в Джибути и инициативата на Уганда, като част от програмата за обучение, създадена от AMISOM, гарантирайки, че те предприемат един и същи вид действия; приветства в това отношение одобряването от държавите-членки на 17 ноември 2009 г. на Концепцията за управление на кризи за евентуална нова операция по ЕПСО за Сомалия, но настоява приемането на концепцията по никакъв начин да не предопределя решението за започване на мисия, което може да бъде взето само след по-подробно проучване на положението на място, и при положение че се зачитат правата на човека, изплащат се заплатите, доставено е оборудването, а обучените сили за сигурност са интегрирани в държавните и командни структури, така че след завръщането си да не се обърнат срещу правителството, което се очаква да защитават;

9.

Изразява съжаление, че 35-40 % от плавателните съдове в региона не са регистрирани в органа за централно координиране на морската безопасност, като в резултат на това тези плавателни съдове не са запознати със специфичните заплахи за сигурността; следователно призовава държавите-членки да гарантират, че всички техни плавателни съдове се регистрират в този орган; призовава всички плавателни съдове да следват препоръките на EUNAVFOR („Аталанта“), за да се гарантира възможно най-високата степен на сигурност и по този начин да се намали рискът от нападение или залавяне;

10.

Изразява съжаление относно това, че отношение на слабост, проявено пред исканията на сомалийските пирати, без прилагане на необходимите мерки на принуда, би могло да даде контрапродуктивни и нежелателни резултати в бъдеще, допринасяйки за нови случаи на пиратски нападения в зоната;

11.

Изразява продължаващата си подкрепа за AMISOM, предвид ключовата й роля в мирния процес; настоява при по-нататъшни съвместни действия с АС и AMISOM да се определят най-належащите потребности и евентуалните форми на допълнителна подкрепа от страна на ЕС, за да се помогне на AMISOM да развие капацитет, пропорционален на мандата й;

12.

Призовава международната общност, и в частност ЕС, да увеличи своите доставки на хуманитарна помощ за вътрешно разселените и нуждаещите се лица;

13.

Счита, че включването на сомалийските организации на жените и на гражданското общество би могло да изиграе положителна роля в процеса на национално помирение;

14.

Призовава държавите-членки да проучат възможността за подготовка на членовете на екипажите и риболовците с цел да ги подготви за евентуални случаи на вземане на заложници;

15.

Настоятелно призовава за строго и подновено прилагане и наблюдаване на оръжейното ембарго срещу Сомалия, наложено от ООН през 1992 г., на което се обръща недостатъчно внимание; призовава да се търси отговорност от нарушителите на оръжейното ембарго срещу Сомалия;

16.

Призовава ООН и Комисията да проведат пълно разследване на изхвърлянето на токсични отпадъци и незаконния риболов по сомалийското крайбрежие, да установят отговорността на всички равнища, да подпомагат усилията за осъждане на отговорните за тези престъпления лица и да гарантират, че се работи комплексно по проблема със замърсяването на околната среда;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, генералните секретари на Африканския съюз, ООН и Междуправителствения орган за развитие, на президента на преходното федерално правителство, на правителството на Етиопия и на Панафриканския парламент.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/63

A.

като има предвид, че тютюнопушенето е най-големият причинител на предотвратими смъртни случаи, като предизвиква над половин милион смъртни случая годишно в ЕС (4);

Б.

като има предвид, че според оценките 25 % от смъртните случаи от рак и 15 % от общия брой на смъртните случаи в Европейския съюз са свързани с тютюнопушенето (5), като има предвид, че според консервативните оценки през 2002 г. в Европейския съюз в резултат от излагане на въздействието на тютюневия дим в околната среда (ТДОС) на работното си място са починали 7 300 възрастни, от които 2 800 непушачи, като има предвид, че други 72 000 смъртни случая на възрастни, сред които 16 400 непушачи, са били свързани с излагане на въздействието на ТДОС в домашни условия (6);

В.

като има предвид, че съгласно изследването на Евробарометър от март 2009 г. 70 % от гражданите на Европейския съюз са непушачи и че мнозинството от гражданите подкрепят забраната на тютюнопушенето на всички обществени места (работно място, ресторанти, барове и питейни заведения);

Г.

като има предвид, че въпреки очевидния факт, че децата са особено уязвими към ТДОС, съответните данни относно резултатите от дългосрочното и систематично излагане на деца на ТДОС са или недостатъчни или не са в наличност и че евентуално проучване, съдържащо съответните данни, може да бъде изготвено по-добре на общоевропейско равнище и е за предпочитане пред изготвянето на 27 различни проучвания в 27 различни държави-членки;

Д.

като има предвид, че излагането на ТДОС, наричан също вторичен тютюнев дим, е съществен допълнителен източник на смъртност, тежка заболеваемост и увреждания в Европейския съюз;

Е.

като има предвид, че тютюневият дим е комплексна токсична смес, която съдържа над 4 000 газообразни съставки и частици, включително 69 познати канцерогени и множество токсични агенти;

Ж.

като има предвид, че ТДОС е класифициран като познат човешки канцероген от Международната агенция за изследване на рака към СЗО;

З.

като има предвид, че няма безопасно ниво на излагане на вторичен тютюнев дим; като има предвид, че всеки има право на високо равнище на здравна защита и следва да бъде защитен от излагане на вторичен тютюнев дим и като има предвид, че децата са особено чувствителни към замърсяване от тютюнев дим;

И.

като има предвид, че пушачите ползват повече на брой неработни дни поради краткосрочни и дългосрочни заболявания, отколкото непушачите и бившите пушачи, което увеличава допълнително огромните разходи за потребление на тютюневи изделия за отделните лица, за работодателите, за предприятията и за икономиката като цяло;

Й.

като има предвид, че самите деца не могат да дават съгласието си да бъдат излагани на ТДОС в затворени пространства и че имат правото да бъдат закриляни и да не им се нанася вреда от действия, вредни да тяхното здраве;

К.

като има предвид, че излагането на замърсяване от тютюнев дим по време на бременността може да доведе до повишен риск от малформации, спонтанен аборт, смърт на зародиша и преждевременно раждане, забавяне на интраутеринното развитие на фетуса по отношение на ръст, тегло и размер на главата, и че съществува връзка между пасивното тютюнопушене и възпалението на средното ухо, затруднената белодробна функция, астмата и внезапната смърт при кърмачетата;

Л.

като има предвид, че доказателствата сочат, че въвеждането на политики за среда без тютюнев дим е довело до цялостно подобряване на условията на труд и до намаляване на заболеваемостта, причинена от тютюнопушене (като например остра коронарна недостатъчност, проблеми на дихателната система, инфаркт на миокарда);

М.

като има предвид, че разходите за системите на здравеопазване, причинени от потреблението на тютюневи изделия, се поемат от населението като цяло, а не от тези, които са ги причинили;

Н.

като има предвид, че ЕС и 26 от 27-те държави-членки на ЕС вече са подписали и ратифицирали Рамковата конвенция за контрол на тютюна (FCTC); като също така припомня преамбюла на устава на СЗО, който гласи, че ползването на възможно най-високите стандарти за здравеопазване е едно от основните права на всяко човешко същество;

О.

като има предвид, че член 8 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна (FCTC) създава правно задължение страните по конвенцията да приемат и прилагат в области на действащата национална юрисдикция, определена от националното право, и да насърчават активно на други равнища на юрисдикция приемането и прилагането на ефективни мерки за защита на хората от излагане на вторичен тютюнев дим във всички затворени работни помещения, в обществения транспорт и на затворените обществени пространства, както и на други обществени места, според случая;

П.

като има предвид, че Парламентът призова държавите-членки да въведат, в срок до октомври 2009 г., пълна забрана на тютюнопушенето във всички затворени работни помещения, включително и в заведенията за обществено хранене, във всички затворени обществени сгради и в обществения транспорт на територията на ЕС;

Р.

като има предвид, че националното законодателство се различава значително в държавите-членки;

1.

Изразява съжаление от факта, че председателството реши да приеме препоръката на Съвета без становището на Парламента;

2.

Изразява съжаление от факта, че липсата на всеобхватна нормативна уредба относно среда без тютюнев дим в повечето държави-членки (по-специално в хотелския и ресторантския бранш и в развлекателния бранш) води до неравенства между професионалните и социално-икономическите групи, като заетите в хотелския и ресторантския бранш е вероятно да бъдат три пъти повече изложени на тютюнев дим за повече от пет часа, отколкото работещите в офиси;

3.

Посочва, че Парламентът се е застъпвал последователно за въвеждане на по-строги мерки за справяне със зависимостта от тютюневи изделия и за намаляване сред младите хора на излагането на вторичен тютюнев дим;

4.

Подчертава сериозното вредно въздействие на вторичния тютюнев дим, особено последствията, до които може да доведе излагането на вредни вещества през уязвимия период на детството, и подчертава, че децата не разполагат с правоспособност да дават съгласието си за систематично и дългосрочно излагане на изпълнена с тютюнев дим среда;

5.

Подчертава, че различията в националното право водят до огромни разлики в защитата от излагане на вторичен тютюнев дим сред държавите-членки;

6.

Счита, че въпреки че предоставя правна сигурност, съществуващото законодателство относно забраната на тютюнопушенето в държавите-членки следва да зачита принципа на равенство между различните видове заведения в хотелския и ресторантския бранш;

7.

Приветства факта, че ЕС разработва активно всеобхватна политика за контрол на тютюна, отличаваща се със законодателни мерки, подкрепа за общоевропейски дейности за превенция и спиране на тютюнопушенето, включване на контрола на тютюна в редица други политики на Общността и превръщане на ЕС в значителен участник в контрола на тютюна в световен мащаб;

8.

Приветства готовността на ЕС за борба срещу потреблението на тютюневи изделия, както и наскоро демонстрираната последователност на неговите политики;

9.

Подчертава, че задължителното законодателство, основано върху член 137 и член 152 от Договора, би могло да доведе до намаление на разпространението на ТДОС и на свързаните с това здравни и икономически тежести; въпреки това признава, че тези членове, и особено член 137, не разглеждат пряко конкретните проблеми на децата;

10.

Подчертава, че единствено цялостна забрана на тютюнопушенето във всички затворени работни помещения, включително и в заведенията за обществено хранене, във всички обществени сгради и в обществения транспорт може да защити здравето на работниците и непушачите и значително да улесни пушачите, които желаят да спрат да пушат;

11.

Приветства действията, предприети от тези държави, които вече са приели мерки за гарантиране на защита от излагане на вторичен тютюнев дим; призовава държавите-членки да продължат да въвеждат разпоредби за защита на непушачите в рамките на защитата на здравето на работниците, както и да засилят непрестанните усилия за защита на непушачите;

12.

Призовава Комисията да изготви доклад относно разходите, направени от националните системи за здравеопазване и от икономиката на ЕС като резултат от тютюнопушенето и от замърсяването с тютюнев дим;

13.

Предлага Съветът да препоръча на държавите-членки да установят непрестанен диалог и консултации с всички заинтересовани участници в съответствие с насоките за изпълнение от член 5.3 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна (FCTC), приети на конференцията на страните по конвенцията през 2009 г., за да гарантират подкрепата на всички участници за прилагане на националните стратегии и програми за контрол на тютюна;

14.

Отново призовава Комисията да представи предложение за изменение на Директива 2001/37/ЕО (7) относно тютюневите изделия, което да съдържа поне промените, съдържащи се в горепосочената резолюция на Парламента от 24 октомври 2007 г.;

15.

Призовава Комисията да изготви всеобхватно проучване на последиците от дългосрочното и систематично излагане на деца на вторичен и третичен тютюнев дим във всички заемани от тях пространства;

16.

Призовава Комисията и държавите-членки да използват както предложената препоръка на Съвета, така и най-добрите практики на държавите-членки като основа за формулиране на насоки за прилагане на член 14 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна (FCTC) (мерки за намаляване на търсенето, отнасящи се до зависимостта от тютюна и спиране), които да бъдат приети на следващата конференция на страните по Рамковата конвенция;

17.

Насърчава Комисията да продължава да прилага мерките за подкрепа на равнище ЕС, като например мерки за повишаване на осведомеността, включително информация върху опаковките на тютюневите изделия, които мерки са интегрирани с националните кампании за отклоняване от тютюнопушенето;

18.

Счита, че е от решаващо значение, наред с мерките в полза на „Европа без тютюн“, Комисията, в тясно сътрудничество с държавите-членки, да се въоръжи с нови средства за борба срещу различните форми на контрабанда и фалшификация на тютюневи изделия, по-специално по интернет, поради непосредствените и засилени рискове за здравето на потребителите;

19.

Като припомня необходимостта от строги мерки за гарантиране на цялостно и точно наблюдение и прилагане, призовава държавите-членки, които вече са ратифицирали Рамковата конвенция за контрол на тютюна (FCTC), да прилагат найните препоръки в съответствие с техните задължения по силата на член 8 от кконвенцията, както и да докладват на Комисията на всеки две години относно напредъка в прилагането;

20.

Отново призовава председателя и Бюрото, водени от тяхното задължение да дават пример на държавите-членки, да наложат цялостна и недопускаща изключения забрана на тютюнопушенето във всички части на Парламента и с незабавно влизане в сила; призовава за стриктното прилагане на тази забрана;

21.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и СЗО.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/67

A.

като има предвид, че основните ценности на свободата, човешкото достойнство, социалната справедливост, социалната сигурност и равенството са съществени елементи от устойчивото икономическо и социално развитие;

Б.

като има предвид, че в настоящата глобална икономическа криза и криза на заетостта тези принципи са дори още по-приложими;

В.

като има предвид, че от 1919 г. МОТ поддържа и развива система от международни трудови стандарти, които покриват широк кръг от теми, включително работа, заетост, социално сигурност, социална политика и свързаните с това права на човека;

Г.

като има предвид, че трябва да се осигури съгласуваност между вътрешните и външните политики на ЕС;

1.

Приветства конвенциите, определени от МОТ като актуализирани в резултат от тристранния процес в МОТ, в който участваха работодатели, работници и правителства;

2.

Призовава държавите-членки да разгледат убедителните социални аргументи в полза на ратифицирането и прилагането на конвенциите, определени от МОТ като актуализирани, в съответствие с Договорите за ЕС;

3.

Призовава Комисията изрично да уточни за Парламента и за държавите-членки кои конвенции попадат в компетентността на Европейския съюз и за кои се прилага принципът на субсидиарност;

4.

Призовава избрания председател на Европейския съвет да възприеме колкото е възможно по-амбициозен подход в рамките на своя мандат, за да насърчава държавите-членки да ратифицират и прилагат актуализираните конвенции на МОТ;

5.

Призовава Комисията да разгледа възможността за приемане на препоръка до държавите-членки да насърчават ратифицирането на конвенциите, определени от МОТ като актуализирани, и да допринасят активно за тяхното прилагане, като се взема предвид принципът на субсидиарност;

6.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите-членки.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/69

A.

като има предвид, че Европейският съюз е водещ световен донор на помощ за развитие и хуманитарна помощ, но че от 80-те години на ХХ век на международно равнище делът на Официалната помощ за развитие (ОСР), предназначена за селското стопанство, и по-конкретно предоставяната от Европейския съюз, постоянно намалява, като от 17% през 1980 г. беше смалена до 3,8% през 2006 г.; като има предвид, че в условията на натиск върху природните ресурси търсенето на хранителни продукти в глобален мащаб се очаква да нарасне двойно до 2050 г. и че световното производство на храни ще трябва да се увеличи;

Б.

като има предвид, че заключителната декларация на Световната среща по въпросите на продоволственото осигуряване през 2009 г. не анализира в достатъчна степен причините за неуспеха на начинанията за премахване на глада, нито отправя конкретни предложения за това как да се засили борбата с глада; като има предвид, че според ФАО, за да се гарантира продоволственото осигуряване за световно население, което до 2050 г. ще достигне 9 милиарда жители, е достатъчно да се инвестират 30 милиарда евро годишно;

В.

като има предвид, че ЕС продължава да бъде основен производител на хранителни продукти, но същевременно е основен вносител на селскостопански продукти, като в значителна степен не успява да посрещне самостоятелно потребностите си от многобройни селскостопански стоки; като има предвид, че покачването на цените на фуражите увеличава производствените разходи, което поражда риск от спад на производството на продукти на животновъдството;

Г.

като има предвид, че драстичните колебания в цените на стоките могат да се превърнат в отчетливо и редовно явление на световните пазари; като има предвид, че по-високите цени на храните не означават автоматично и по-високи доходи за земеделските стопани, основната причина за което е скоростта, с която нарастват производствените им разходи, а също и непрекъснатото увеличаване на разликата между цените на производителите и цените, заплащани от потребителите;

Д.

като има предвид, че световните хранителни запаси са намалели до критично ниски нива – от количество, достатъчно за една година след Втората световна война, до количество, което стига само за 57 дни през 2007 г. и количество само за 40 дни през 2008 г.;

Е.

като има предвид, че изчерпването на запасите, дори и в ЕС, оказва отрицателно въздействие върху програмата за осигуряване на прехраната в извънредни ситуации, която понастоящем разполага с по-малко количество хранителни запаси за разпределяне; като има предвид, че този проблем и световната криза с цените на храните имат незабавни и сериозни последици, изразяващи се в увеличаване на броя на гладуващите хора по света до 1 милиард през 2009 г. по данните на ФАО, и това означава, че днес всеки шести човек страда от недохранване и хроничен глад;

Ж.

.като има предвид, че ежегодно над 40 милиона души умират от глад и бедност, включително едно дете на всеки шест секунди; като има предвид, че това развитие на събитията предизвика бунтове и безредици по цял свят, дестабилизирайки още повече отделни страни и региони по земното кълбо; като има предвид, че по време на Световната среща на върха по въпросите на прехраната от 1996 г. представителите на 185 държави поеха ангажимент за намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.; като има предвид, че собствениците на семейни стопанства, скотовъдците и работниците в селското стопанство представляват повече от половината от населението на света и са основните жертви на глада;

З.

като има предвид, че изменението на климата оказва сериозно влияние върху земеделието, изразяващо се например в намаляване на добивите от селскостопански култури поради недостиг на вода, което засяга местните селскостопански дейности в най-бедните държави;

И.

като има предвид, че селското стопанство е източник на заетост и поминък за повече от 70% от работната сила в развиващите се страни, а в много африкански страни и над 80%, и следователно политиките за развитие на селските райони са от първостепенно значение за ефективната борба с бедността и глада; като има предвид, че според оценката на Световната банка, растежът в селскостопанския сектор има двойно по-ефективен принос за намаляване на бедността в сравнение с растежа в други сектори;

Й.

като има предвид, че Европейският съюз предоставя над 50% от помощта за развитие по света, включително вноските на държавите-членки, факт, който се потвърждава от участието чрез инструменти на ЕС в момента (около 1,8 милиарда евро: 1 милиард евро чрез новия инструмент за бързи ответни мерки във връзка с покачващите се цени на храните в развиващите се страни и останалите средства чрез съществуващите инструменти за развитие и хуманитарна помощ);

K.

като има предвид, че се увеличава съотношението между обезлесена земя и селскостопански ресурси, използвани за производството на фураж, месо и биомаса за биогорива, като по този начин значително се допринася за спекулации със селскостопански стоки в световен мащаб;

1.

Подчертава, че броят на хората, страдащи от глад и бедност, понастоящем надвишава 1 милиард и че това представлява недопустима заплаха за живота на една шеста от населението на света; отбелязва, че последиците от отдавна недостатъчните инвестиции в продоволственото осигуряване, селското стопанство и развитието на селските райони напоследък бяха допълнително изострени от продоволствената, финансовата и икономическата кризи, наред с други фактори, и положените до момента усилия не са достатъчни за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); отбелязва, че трябва да бъдат предприети общи мерки, за да може тази тенденция да бъде преодоляна и правото на подходяща храна постепенно да започне да се осъществява в действителност в контекста на националното продоволствено осигуряване;

2.

Изтъква правото на всеки човек да има достъп до достатъчно храна, която е безопасна и питателна; призовава за постигането на един свят без глад и посочва, че истинската борба срещу глада изисква създаването на всеобхватни политики, които подкрепят устойчивото земеделие и системите за продоволствено осигуряване, така че да се подобри капацитетът на развиващите се страни да изхранват своето население; призовава държавите да прилагат незадължителните насоки на ФАО за подкрепа на напредъка в осъществяването на правото на подходяща храна в контекста на националното продоволствено осигуряване; подкрепя практическото реализиране на тези насоки въз основа на принципите на участие, прозрачност и отчетност; приветства начинанията, принципно предприети по време на срещата на върха в Рим, но изразява разочарованието си относно липсата на конкретни финансови ангажименти и слабото присъствие на високопоставени представители на Г-8; във връзка с това призовава всички държави-членки да удвоят своите ангажименти за постигането на ЦХР 1 (намаляване наполовина на броя на гладуващите до 2015 г.) и да одобрят световна цел за премахване на глада и недохранването до 2025 г. или ако този срок не се спази, във възможно най-кратък срок след това;

3.

Подчертава важната роля на Общата селскостопанска политика (ОСП) като средство за осигуряване на производството на храни в Европейския съюз; счита, че гражданите на ЕС се радват на гарантирано продоволствено осигуряване още от въвеждането на ОСП през 1962 г., заедно с опазване и подобряване на околната среда в селските райони и стандартите на ЕС за производството на храни, които са най-високите в целия свят; подчертава необходимостта от това селското стопанство на Общността да продължава да играе същата роля и за в бъдеще;

4.

Подчертава, че от 2007 г. цените на селскостопанските стоки варираха драстично и че от средата на 2007 г. до средата на 2008 г. те рязко нараснаха, което беше последвано от рязко нарастване на цените за потребителите; отбелязва, че това рязко нарастване на цените на основните стоки беше последвано от рязък спад на цените на стоките до нерационални равнища; остава загрижен, че цените на храните могат отново да се повишат в процеса на възстановяване на световната икономика, тъй като много от структурните проблеми продължават да са налице, включително липсата на инвестиции и голямото търсене в определени региони;

5.

Отбелязва със загриженост нарастващите производствени разходи в селското стопанство (например повишаване на цените на торовете и семената и др.), които се изразиха в увеличаване на разходите, за което земеделските стопани (най-вече в сектора на животновъдството) не бяха еднакво компенсирани, и които значително намалиха възможността за увеличение на приходите на стопанствата в резултат на по-високите цени на стоките и храните, намалявайки по този начин стимулите за увеличаване на устойчивото селскостопанско производство; изразява загриженост относно това, че драстичното повишение на производствените цени би могло да доведе до намалено оползотворяване на средствата за производствени разходи и до потенциално свиване на производството, което ще задълбочи продоволствената криза в Европа и по света;

6.

Посочва, че вследствие на нестабилността на цените през последните години – както във възходяща, така и в низходяща посока – липсва яснота по отношение на целта за продоволственото осигуряване; подчертава, че ако земеделските стопани не получават справедливи цени за своята продукция, те просто ще спрат да произвеждат; отново посочва, че земеделските стопанства в ЕС имат дял между 17 и 30% от световното производство на пшеница, мляко и говеждо месо; подчертава, че запазването на жизнеспособни земеделски стопанства в ЕС ще бъде от първостепенно значение за снабдяването с храни в ЕС и по света през следващите години;

7.

Обръща внимание на по-дългосрочните структурни причини, отразили се върху увеличението на цените на селскостопанските стоки в последно време, включително непрекъснатото повишаване на търсенето в световен мащаб и дълготрайното намаляване на инвестициите в продуктивното земеделие; отбелязва, че сред тези фактори нарастването на цените на енергията, и по-конкретно цената на петрола, оказа голямо въздействие върху световното селскостопанско производство (дължащо се на увеличените производствени разходи на земеделските стопанства и разходите за разпространение на хранителните продукти) и върху честотата на продоволствените кризи в бедните държави (поради по-високи цени на транспорта на храните във вътрешността на тези страни);

8.

Отбелязва, че за да се изхрани световното население, което се очаква да надхвърли 9 милиарда през 2050 г., селскостопанската продукция ще трябва да нарасне с 70% от днес до тази дата; посочва, че над 860 милиона души в света са изпитали хроничен глад; отбелязва, че според прогнозите на Световната банка покачването на цените на храните и настоящата криза с горивата и храните ще тласнат към по-голяма бедност 130-155 милиона души допълнително в сравнение с 2008 г.;

9.

Счита, че ОСП следва да продължава да бъде крайъгълният камък на политиката на ЕС в областта на продоволственото осигуряване и следва да бъде допълнително приспособена, за да реагира на проблемите, свързани с продоволственото осигуряване в Европа и на световно равнище; отправя предупреждение относно премахването на мерките за подкрепа на пазара и съкращаването на помощите за земеделските стопани на фона на крайно голямата нестабилност на цените на стоките и оттук, на доходите на земеделските стопанства;

10.

Подчертава значението на международното сътрудничество и солидарност, както и необходимостта от въздържане от едностранни мерки, които не са в съответствие с международното право и Хартата на Обединените нации и които излагат на риск продоволствената сигурност; призовава за балансирани търговски споразумения, тъй като те са съществен елемент от решението по въпроса за световното продоволствено осигуряване;

11.

Настоятелно призовава Комисията и държавите-членки да включат справедливи финансови механизми и концепции за поделяне на тежестта в контекста на приспособяването към изменението на климата в предстоящите преговори в Копенхаген, като обърнат специално внимание на подкрепата за екологосъобразни земеделски практики като съгласуван инструмент за борба с глада, а така също да предприемат координирани мерки за предотвратяване на по-нататъшна загуба на плодородие на почвата и на биоразнообразие – два съществени елемента от системите за производство на храни, да увеличат общата ефективност и намалят загубите по световните хранителни вериги, както и да подобрят достъпа до местните пазари;

12.

Приема становището на ФАО, че страните, които са нетни вносители на храни, са засегнати най-тежко от увеличаващите се цени на хранителните продукти, и че много от тях са сред най-слабо развитите страни в света; отново посочва факта, че бедността и зависимостта от вноса на храни са основните причини за продоволствена несигурност; взема предвид факта, че всъщност на международните пазари се търгува само малък процент от храните, произведени в световен мащаб, в нарастваща степен от малък брой страни износителки;

13.

Изразява безпокойството си от настоящата световна финансова криза, която може да доведе до намаляване на размера на разполагаемите финансови средства за селското стопанство; призовава Европейската комисия да анализира отражението на финансовата криза върху селскостопанския сектор и да обсъди предложения за осигуряване на стабилността на сектора, включително по отношение на достъпа до заеми и кредитни гаранции; посочва, че продоволствената криза е тясно свързана с финансовата криза и в този контекст финансовите инжекции за повишаване на ликвидността, направени от централните банки, за да се предотврати изпадането в несъстоятелност, може да са повишили спекулативните инвестиции в стоки; призовава МВФ и Форума за финансова стабилност да извършат оценка на този страничен ефект и да го вземат предвид, когато предлагат глобални решения;

14.

Счита, че ОСП понастоящем е важен елемент от политиката на ЕС в областта на продоволственото осигуряване и ще продължи да бъде такъв и след 2013 г., и следва да има значима роля в политиките в областта на развитието, със специален акцент върху външната политика в областта на продоволственотоосигуряване; счита, че във връзка с продоволственото осигуряване в дългосрочен план от съществено значение са функциониращите екосистеми, плодородните почви, устойчивите водни ресурси и диверсифицирането на икономиката на селските райони; счита, че освен да гарантира производството на хранителни продукти в Европейския съюз, ОСП може да допринесе за посрещане на увеличеното търсене на хранителни продукти в световен план, същевременно без да предизвиква нарушаване на пазара; призовава за мерки за стабилизиране на местните и регионалните системи за селскостопанско производство, които се основават на устойчиви земеделски практики и осигуряват стратегически хранителни резерви;

15.

Счита, че инструментът за финансиране на бързите ответни мерки във връзка с увеличаващите се цени на храните в развиващите се страни е необходимата първа стъпка за справяне с належащите нужди на онези, които са най-засегнати от продоволствената криза; счита, че Комисията следва да проверява начина на изразходването на средствата и да гарантира, че те се изразходват там, където има най-голяма необходимост, и редовно да докладва пред Парламента;

16.

Призовава Комисията да повиши ефективността на сегашните програми, предназначени за гарантиране на продоволственото осигуряване в Европа и света; призовава за увеличаване на финансовите средства за Тематичната програма за осигуряване на прехраната (2007–2010 г.), за която в момента се предвиждат 925 милиона евро за целия период на изпълнение; призовава Комисията да изготви пълна оценка на въздействието на политиките и програмите на ЕС в областта на земеделието, развитието и търговската политика, за да осигури съгласуван устойчив политически подход към въпроса за световното продоволствено осигуряване;

17.

Отново потвърждава, че продоволственото осигуряване е отговорност на националните правителства и че всички планове за решаване на предизвикателствата в тази област трябва да бъдат обмислени, координирани, управлявани и провеждани на национално равнище и въз основа на консултация с всички ключови участници; подчертава, че продоволственото осигуряване следва да бъде висш приоритет, а нейното значение – отразено в националните програми и бюджети; подчертава, че доброто управление следва да играе ключова роля и че е наложително да се води борба с корупцията на национално равнище; счита, че борбата с глада трябва да се основава на признаването на правото на независимост по отношение на храните, което се определя като възможността на дадена държава или регион да осъществява по демократичен начин своите собствени политики в областта на селското стопанство и на храните, приоритети и стратегии;

18.

Счита, че настоящата изследователска дейност в областта на устойчивото селскостопанско производство има особено голямо значение; изтъква ролята на финансираните с публични средства изследователски програми, на европейската технологична платформа за изследователска дейност в областта на екологичното селско стопанство и на Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие; призовава за осъществяването на програми за трансфер на технологии в развиващите се страни, когато това е целесъобразно; призовава правителствата на държавите, членуващи във ФАО, да последват препоръките на IAASTD за промяна в концепциите за низходящ трансфер на технологии и да ги заменят с новаторски концепции, характеризиращи се с възходящ подход на участието, който е ориентиран към земеделските стопани;

19.

Счита, че една от сериозните пречки за увеличаване на селскостопанското производство в развиващите се страни е липсата на достъп на дребните земеделски стопани до заеми и микрокредити, необходими за инвестиции в посевен материал, торове и напоителни системи; освен това подчертава проблема с кредитните гаранции, до които в повечето случаи няма достъп; призовава Европейската инвестиционна банка да потърси начин да предложи програми за местните производители на хранителни продукти в развиващите се страни, чрез които програми да се предоставят банкови гаранции, улесняващи достъпа до кредити и микрокредити;

20.

Решава да създаде постоянна работна група на високо равнище относно приноса на ЕС за постигането на световно продоволствено осигуряване, с цел изготвянето на общи подходи във връзка с основните предизвикателства, определени от Комисията за устойчивото селско стопанство, рибно стопанство и развитие на селските райони;

21.

Отбелязва, че световната продоволствена криза е сред големите заплахи за мира и сигурността в света; във връзка с това приветства неотдавнашните усилия на Комисията да проучи начините за справяне с проблема за продоволственото осигуряване в световен план; призовава държавите-членки да подкрепят подобни инициативи на национално и на местно равнище;

22.

Подчертава, че придобиването на земеделска земя от чужди инвеститори, по-специално в Африка, не трябва да има отрицателни последици за националното продоволствено осигуряване или да води до неустойчиво използване на земите; посочва, че този процес може също да има положителни ефекти чрез продуктивно използване на земите; настоятелно призовава ФАО и държавите-членки да работят за създаването на общи правила и законодателни предложения, които признават правото на населението на отделните държави на контрол над земеделските земи и други природни ресурси, които имат жизненоважно значение за тяхното продоволствено осигуряване;

23.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/74

A.

като има предвид, че сдружението „Inter American Press“ (IAPA) е изразило загриженост във връзка с поредица от действия и изявления на правителството на Никарагуа, които задушават свободата на пресата в тази страна;

Б.

като има предвид, че съгласно член 147 от Конституцията на Никарагуа, която разпоредба бе приета през 1995 г., кандидатирането за два последователни президентски мандата не е възможно, и като има предвид, че президентът Ортега се опитва незаконно да заобиколи тази разпоредба, за да може да се кандидатира за втори мандат на изборите през 2011 г.;

В.

като има предвид, че единствено законодателният орган може да се произнесе относно реформа на Конституцията и че настоящата управляваща партия, Национален фронт за освобождение Sandinista, не разполага с необходимото за целта мнозинство от две трети;

Г.

като има предвид, че на 19 октомври 2009 г. Върховният съд на Никарагуа, проведе заседание през нощта, при отсъствие на трима от шестимата от членовете на съдебния състав, които не бяха поканени и бяха заменени от трима проправителствено настроени съдии, като единодушно обявиха член 147 от Конституцията за неприложим ;

Д.

като има предвид, че всички политически партии от опозицията, представлявани в Народното събрание, както и редица сдружения на гражданското общество, адвокати и неправителствени организации (НПО) са отхвърлили този съдебен акт като незаконен и са се съгласили да работят заедно за опазването на демокрацията и правовата държава в Никарагуа;

Е.

като има предвид, че този съдебен акт беше незабавно приветстван от държавите-членки на Боливарския алианс на Америките (АЛБА);

Ж.

като има предвид, че по време на посещение в Никарагуа делегация от групата на международните либерали беше заплашвана и охулвана и че нейният ръководител, Johannes Cornelis van Baalen, член на Европейския парламент, беше дори заплашен с експулсиране от Никарагуа и беше обявен за persona non grata от сандиниските органи;

З.

като има предвид, че състоянието на демокрацията в Никарагуа се влоши, след предполагаемите нарушения по време наобщинските избори през 2008 г., нападенията и насилието от страна на отделни лица, политически сили иструктури, свързани с държавните органи, над организациите за правата на човека и техните членове, както и над журналисти и представители на медиите;

И.

като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи, трябва да бъдат неразделна част от външната политика на ЕС;

Й.

като има предвид, че при подписването на споразумения с трети страни, в които се включва клауза за правата на човека ЕС и неговите партньори поемат отговорността да гарантират зачитането на международните стандарти за правата на човека и че тези клаузи задължително се характеризират с взаимност;

К.

като има предвид, че Европейският съюз следва да упражнява по-голям контрол над средства, предоставяни на Никарагуа за проекти, свързани с развитието, с цел да се гарантира, че никаква част от тези пари няма да попаднат в ръцете на Сандинистите;

Л.

като има предвид, че ООН, Европейският съюз, САЩ и редица никарагуански неправителствени организации (НПО) са изразили загриженост по отношение на липсата на прозрачност на последните избори;

1.

Изразява съжаление за многобройните нападения и насилието, на които са били подложени организациите за правата на човека и техните членове от страна на отделни лица, политически сили и органи, свързани с държавата;

2.

Осъжда промените в Конституцията, които нарушават конституционния ред в Никарагуа, по-конкретно спорната от правна гледна точка тактика, използвана от правителството на Никарагуас участието на сандинистки съдии от Върховния съд;

3.

Призовава президента Ortega да спазва Конституцията на Никарагуа, която забранява два последователни мандата на президента, и изтъква, че единствено законодателният орган може да се произнася относно реформа на Конституцията и че при никакви обстоятелства съдът няма това право;

4.

Счита, че с поведението си президентът Ortega проявява слабо разбиране и зачитане на демокрацията, правовата държава и упражняването на основните права като свободата на изразяване и на политическо сдружаване;

5.

Подкрепя всички тези в Никарагуа, които се изправят срещу нарушаването на конституционния ред, извършвано от правителствените органи, и призовава за незабавното възстановяване на този ред и за отмяна на съдебния акт от 19 октомври 2009 г.;

6.

Осъжда и изразява съжаление за заплахите, обидите и сплашването, на които са били подложени членовете на делегацията на международните либерали, ръководена от Johannes Cornelis van Baalen, член на Европейския парламент, и изразява солидарност с членовете н а делегацията;

7.

Изразява съжаление за начина, по който са проведени общинските избори на 9 ноември 2008 г., с действия на правителството на Никарагуа за дисквалифициране на политическите партии на опозицията, с многобройни нередности при гласоподаването, предполагаеми нарушения на избирателния процес и отказ за акредитиране на независими наблюдатели на изборите, независимо дали са чуждестранни и местни; призовава Европейската комисия да изпрати мисия на ЕС за наблюдение на избори по време на предстоящите президентски избори;

8.

Изразява дълбоко съжаление за това, че Организацията на американските държави, която толкова навременно реагира при други проблемни ситуации, не е счела за необходимо да се произнесе по отношение на такова явно нарушение на конституционния ред, извършено в една от нейните държави-членки;

9.

Изтъква, че по време на преговорите относно сключването на Споразумение за асоцииране между Европейския съюз и държавите от Централна Америка на Никарагуа трябва да се напомни необходимостта от зачитане на принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека, които се подкрепят и насърчават от Европейския съюз;

10.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите-членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централния американски парламент, правителството и парламента на Република Никарагуа и Върховния съд на Никарагуа.

21.10.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

CE 285/76

A.

като има предвид, че правителството на Виетнам отказа да отговори на много от препоръките, направени по време на всеобщия периодичен преглед на Съвета на ООН за правата на човека, който се проведе в периода от май до септември 2009 г., с оглед подобряване на положението с правата на човека там;

Б.

като има предвид, че понастоящем стотици хора са в затвори във Виетнам поради религиозни или политически убеждения, включително християни от планинските райони, католически свещеник, пастори менонити, последователи на Као Дай и будисти Хоа-Хао;

В.

като има предвид, че на 27 септември 2009 г. стотици млади монаси будисти от манастира Bat Nha бяха подложени на ожесточена атака и бой, а манастирът стана обект на вандализъм, при което държавните органи и полицията пренебрегнаха молбата за помощ; като има предвид, че други монаси, които намериха убежище в храма Phuoc Hue, бяха подложени на физическо насилие и тормоз от страна на полицията; като има предвид, че монасите са изложени на риск от експулсиране от правителството въз основа на това, че са пребивавали в манастира Bat Nha без разрешение и предварителна регистрация;

Г.

като има предвид, че атаката върху манастира се счита от мнозина за свързана с предложението от 10 точки за религиозна реформа, което Thich Nhat Hanh беше представил на президента на Виетнам Nguyen Minh Triet през 2007 г.;

Д.

като има предвид, че всички религиозни групи трябва да бъдат разрешени от правителството и наблюдавани от определени от правителството управителни комитети и че много религиозни организации са изправени пред забрана и преследване на техните членове, в случай че желаят да запазят независимост от правителството;

Е.

като има предвид, че на практика всички сановници на Обединената будистка църква на Виетнам са в затвора, като се започне от нейния патриарх Thich Quang Do (на 81 години) - най-известния от виетнамските дисиденти, който е задържан за повече от 27 години и е понастоящем в манастира Zen Thanh Minh в Хо Ши Мин;

Ж.

като има предвид, че г-жа Tran Khai Thanh Thuy, виетнамски писател и водеща фигура в движението за демокрация във Виетнам, е отново арестувана, след излежаване на деветмесечна присъда през 2007 г.; като има предвид, че тя страда от тежка форма на диабет, а виетнамските органи отказват да я освободят под гаранция или да й позволят достъп до лекарства;

З.

като има предвид, че на няколко души, лишени от свобода заради убежденията си, включително Nguyen Van Ly, Le Thi Cong Nhan, и Nguyen Binh Thanh - всички те осъдени поради „пропаганда срещу правителството на Социалистическа република Виетнам“, са отказани необходимите медицински грижи в затвора, макар че здравословното им състояние налага незабавната им хоспитализация;

И.

като има предвид, че при липсата на независими организации за правата на човека, църковните лидери често поемат ролята на защитници на правата на човека и се борят за повече толерантност и повече демократични принципи;

Й.

като има предвид, че Виетнам, който ще поеме председателството на ASEAN през 2010 г., следва да даде пример, като подобри практиките си в областта на правата на човека; като има предвид, че правителството би могло като начало да освободи стотиците мирни свои критици, активистите за независимост на църквата, блогърите и защитниците на демокрацията, които са хвърлени в затвора в нарушение на международното право въз основата на необосновани обвинения на националната сигурност, във връзка с мирно изразяване на несъгласие;

К.

като има предвид, че на 25 септември 2009 г. Лаоската народнодемократична република ратифицира Международния пакт за граждански и политически права, който гарантира в частност правото на хората на свобода на вероизповеданието и свобода на сдружаване, свобода на словото и на пресата, както и правото на демонстрации и политически права;

Л.

като има предвид, че почти месец след 10-ата годишнина на „Студентското движение - от 26 октомври 1999 г.“, инициирано от студенти и преподаватели от Виентян, основните лидери на движението - Thongpaseuth Keuakoun, Seng-Aloun Phengphanh, Bouavanh Chanmanivong и Kèochay – са все още тайно задържани, а има сведения, че Khamphouvieng Sisa-At е починал в затвора при несигурни обстоятелства;

М.

като има предвид, че на 2 ноември 2009 г. повече от 300 души, които се подготвяха за мирна демонстрация във Виентян - с цел да изискат зачитане на правата на човека и многопартийна система в памет на 10-ата годишнина от репресивните мерки, бяха задържани от тайната полиция на Лаоската народнодемократична република, като деветима от тях - г-жа Kingkèo и г-жа Somchit, г-н Soubinh, г-н Souane, г-н Sinpasong, г-н Khamsone, г-н Nou, г-н Somkhit и г-н Sourigna, са все още задържани;

Н.

като има предвид, че в Лаос продължават да бъдат преследвани общностите Мон поради техните бунтове от шейсетте години на миналия век, като хора от тези общности, обитаващи райони на Лаос, подозирани като бунтовнически центрове, са арестувани, подлагани на мъчения, сексуални злоупотреби и убийства без съдебен процес;

О.

като има предвид, че 5 000 души от народността Мон в Лаос понастоящем са задържани в лагера Huay Nam Khao в Тайланд и подлежат на депортиране в резултат на споразумение между правителствата на Тайланд и Лаос и че други 158, включително 85 деца, са задържани при нечовешки условия за повече от три години в Nongkhai;

П.

като има предвид загрижеността по отношение на общото политическо положение в Лаос, който от 1975 г. се управлява само от една партия и чието население продължава да бъде лишавано от основни човешки права;