23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/1

1.1

Комисията определя „съчетаването на гъвкавост и сигурност“ като „интегрирана стратегия, целяща да подобри едновременно гъвкавостта и сигурността на пазара на труда“. В това становище ЕИСК изтъква отделни аспекти на понятието „съчетаване на гъвкавост и сигурност“, които според Комитета са изключително важни в настоящата криза, за да може възможно най-голям брой хора да запазят заетостта си, като същевременно на хората извън пазара на труда се дадат възможно най-много шансове да си намерят възможно най-бързо нова работа. Работодатели и работници трябва да работят съвместно, за да се гарантира, че максимален брой работници ще останат на пазара на труда.

1.2

В настоящия период на дълбока криза и нарастваща безработица съчетаването на гъвкавост и сигурност по-малко от всякога трябва да бъде разбирано като средство за улесняване на съкращаването на работници или за отслабване на мерките за социална защита по принцип и по-специално тази на безработните. ЕИСК смята, че що се отнася до съчетаването на гъвкавостта и сигурността, мерките по укрепването на аспекта на сигурността (в най-широк смисъл) трябва да бъдат приоритет в сегашния момент.

1.3

В свои предишни становища ЕИСК вече е изтъквал важността на вътрешната гъвкавост и сигурност. Кризата подчертава значението на мерките за вътрешна гъвкавост и сигурност, даващи възможност на предприятията да се приспособят към резкия спад на поръчки, без да им се налага да уволняват работници. Предприятия с т.нар. разпределение на работното време по сметки („working times accounts“), договорено от социалните партньори, могат да реагират много по-добре на новата ситуация на пазара, в резултат от кризата, в сравнение с предприятията, които не разполагат с подобни инструменти. Един от ясните уроци, научен от кризата, е, че разпределението на работното време по сметки и плаващото работно време следва да бъдат насърчавани от социалните партньори. ЕИСК счита, че е необходимо тези инструменти да бъдат направени колкото е възможно по-привлекателни за предприятията и работниците.

1.4

Съчетаването на гъвкавост и сигурност може да функционира само ако работниците са добре обучени. Съществува тясна връзка между придобиването на нови умения и създаването на нови работни места. Предприятията са заинтересовани да инвестират в непрекъснатото обучение на своя персонал. Работниците отговарят за продължаването на своето обучение. Очаква се в стратегията „Лисабон 2010 плюс“ да бъдат предложени решения на тези проблеми.

1.5

Кризата подчертава важността на социалния диалог. Последните месеци показаха как ангажираността на социалните партньори спомага за намирането на общи решения на наболели проблеми. ЕИСК предлага на шведското председателство на Съвета на Европейския съюз и на Европейската комисия да създадат интернет платформа за насърчаване на обмена на опит по отношение на подобни инициативи от страна на социалните партньори при зачитане на многообразието на ситуациите на национално, регионално и местно равнище.

1.6

На европейско равнище социалните партньори понастоящем преговарят за автономно рамково споразумение за приобщаващи пазари на труда. ЕИСК смята, че едно бъдещо споразумение може да има реална добавена стойност, когато става дума да се подпомогне завръщането на най-уязвимите лица, загубили работата си по време на кризата, на пазара на труда. Освен това ЕИСК храни очаквания по отношение на съвместното наблюдение и оценка на прилагането на концепцията за съчетаване на гъвкавост и сигурност, за която европейските социални партньори са поели ангажимент в работната си програма за 2009-2010 г.

1.7

Твърде бързият темп и силното въздействие на икономическия спад карат много работодатели да си спомнят за годините на подем, когато откриха колко трудно е да се намерят достатъчен брой хора с необходимата квалификация. Тъй като сега те гледат в перспектива и с оглед на икономическия подем, който със сигурност ще настъпи, те не бързат да съкращават твърде много работни места, което може да бъде предизвикано единствено от стремеж за постигане на краткосрочни икономии. Все пак нито едно предприятие не може да пренебрегне основните икономически правила. В края на краищата, всяко предприятие е загрижено основно за оцеляването си. За засегнатите работници от основно значение е да се завърнат на работа възможно най-бързо. ЕИСК подчертава необходимостта да им бъде предоставена бърза и висококачествена помощ. Държавите-членки следва сериозно да обмислят увеличаването, в количествено и качествено отношение, на персонала в агенциите по заетостта, за да подпомогнат връщането на хората на работа възможно най-бързо.

1.8

Предвид националните и регионалните специфики, както и различията между промишлените отрасли, според мнението на Комитета, усилията, полагани от Съюза, би трябвало да се определят от европейска перспектива при зачитане на принципа на субсидиарността. Именно така ще бъде създадена необходимата европейска рамка, която да гарантира укрепването на европейски социален модел, който еволюира от теоретичен модел към реалната действителност (1). Необходимо е да се планира процесът на развитие след Лисабон („Лисабон 2010 плюс“), за да бъде намерен отговор на все още непостигнатите цели и на тези, които ще се появят по време на кризата, изходът от която може да се окаже дълъг и мъчителен. Съчетаването на гъвкавост и сигурност би могло несъмнено да играе важна роля. Комитетът е на мнение, че прилагането на гъвкавостта и сигурността трябва да бъде балансирано.

1.9

ЕИСК подчертава, че реформите на пазара на труда в държавите-членки трябва да предотвратят продължаващо нарастване на броя на несигурните работни места, характеризиращи се с прекомерна гъвкавост в ущърб на сигурността, които непрестанно се увеличават през последните години. ЕИСК споделя опасенията, изразени от Комитета на регионите в неговото становище от 7 февруари 2008 г (2). Доминирането на външната гъвкавост „би дало възможност и за широко дерегулиране на нормалните условия на труд с увеличаване на несигурната заетост“.

2.1

Шведското председателство отправи искане към ЕИСК да изрази становището си по темата за „съчетаване на гъвкавост и сигурност“, по която вече се е произнасял (3), но която днес се представя в нова светлина. Неотложната необходимост от преразглеждане на темата с оглед на финансовата криза беше потвърдена по време на изслушването, организирано от шведското председателство на 7 юли 2009 г. в Стокхолм.

2.2

Към понятието „съчетаване на гъвкавост и сигурност“ се подхожда по различен начин. В своето съобщение (СОМ(2007) 359 окончателен) Комисията определя „съчетаването на гъвкавост и сигурност“ като „интегрирана стратегия, целяща да подобри едновременно гъвкавостта и сигурността на пазара на труда“ (4). Тъй като тази дефиниция послужи и за заключенията на извънредната среща на върха в Прага на 7 май 2009 г., настоящото становище също се основава на това общо тълкуване.

2.3

ЕИСК набляга върху факта, че съгласно принципа на субсидиарност отговорност за политиките на пазара на труда носят държавите-членки. Опит за хармонизиране на трудовото законодателство би противоречал на този принцип и би бил нецелесъобразен, тъй като би засегнал традициите и географските структури, доказали своята стабилност и полза. Освен това следва да се има предвид, че икономиките на държавите-членки не са еднакво развити. Това намира отражение в социалните им системи. В този контекст, според ЕИСК, предизвикателствата за ЕС би трябвало да бъдат:

3.1.1

Последствията от най-тежката икономическа криза в историята на Общността са доста очевидни в краткосрочен план: държавният дълг на държавите-членки на ЕС нараства безпрецедентно бързо. Въпреки че световните централни банки заляха пазарите с ликвидни средства, банковата система все още не функционира така както в нормален период. В частност малките и средните предприятия (МСП), както и самостоятелно заетите работници срещат огромни трудности при достъпа до нови кредити. Отрицателните последствия от безработицата върху обществото и вътрешния пазар скоро ще бъдат усетени. Същевременно е твърде трудно да се създават нови работни места и това се случва извънредно рядко.

3.1.2

ЕИСК смята, че в краткосрочен план е необходимо да се адаптира моделът на съчетаване на гъвкавост и сигурност с оглед на настоящата сериозна социално-икономическа ситуация, въпреки че последното му становище по този въпрос датира едва от пролетта на 2008 г. Комитетът изразява задоволство по повод искането на шведското председателство за разглеждане на въпроса как държавите-членки могат да използват съчетаването на гъвкавост и сигурност по отношение на преструктурирането в контекста на световното развитие. Световното развитие е отзвук на финансовата криза и трагичните ѝ последствия за реалната икономика и заетостта. Тази криза вече се очерта като най-тежката в икономически план през последните осемдесет години. Последствията от нея вероятно ще оставят отпечатък върху целия 21 век. Тя се утежнява и от факта, че е съпътствана от други две кризи, които са голямо предизвикателство в световен мащаб: кризата, свързана с изменението на климата, и демографската криза.

3.1.3

Кризата променя социално-икономическата среда, в която могат да бъдат обмисляни реформи на пазара на труда. Това е очевидно, каквато и оценка да се дава на целесъобразността, осъществимостта и дори на необходимостта от или на невъзможността за осъществяване на подобни структурни реформи в период на криза. При все това ЕИСК държи да подчертае, че приобщаването и реинтеграцията на безработните на пазара на труда трябва да бъде един от задължителните приоритети.

3.1.4

Все пак Комитетът възнамерява да извлече заключения от наблюденията си, за да може да отправи конкретни положителни предложения по отношение на параметрите, съставляващи съчетанието между гъвкавост и сигурност. Комитетът държи да подчертае необходимостта от балансирано управление на мерките за гъвкавост и сигурност, ако искаме да бъдат избегнати социални конфликти, каквито вече е имало в Европа.

3.2.1

Вътрешната гъвкавост трябва да бъде резултат от социалния диалог между ръководството и служителите или техни представители, социалните партньори на равнище предприятие или отрасъл. Тя позволява да се избегне загуба на работни места и в трудни моменти може да се окаже важен стабилизиращ елемент за социалното сближаване в Европа. Доброто разбирателство между работодателите и работниците е необходимо, за да се гарантира ангажираност на предприятията във връзка със социалната отговорност и задържането на работниците на пазара на труда за укрепване на заетостта. Ролята на правителствата за подкрепа на тези мерки е от първостепенно значение, но това не бива да става за сметка на техните възможности за предоставяне на основните социални услуги като сигурността (било тази на хранителните продукти, на въздушното движение, на универсалния характер на услугите от общ интерес или тази, която осигурява полицията), и образованието, което понастоящем се вписва в перспективата на учене през целия живот.

3.2.2

Всяка социална реформа трябва да бъде поставена в своя социално-икономически и политически контекст. Съчетаването на гъвкавост и сигурност в период на криза несъмнено поставя трудни въпроси, ако жертвите в името на хипотетична пригодност за заетост не дават гаранции. Следователно трябва да се има предвид, че съчетаването на гъвкавост и сигурност ще бъде полезно само ако се изразява в общо разбиране от страна на социалните партньори, а не само на един от тях. В този контекст се налага много задълбочен анализ на сигурността и на баланса между сигурност и гъвкавост. Ето защо Комитетът смята, че в своя анализ Европейската комисия би следвало да отдели повече внимание на възможностите на вътрешната гъвкавост, която може да бъде ефикасен инструмент при съчетаването на гъвкавост и сигурност в борбата срещу безработицата (5).

3.2.3

Комитетът е на мнение, че трябва да се постигне баланс между измеренията, съставляващи това съчетание, и че то не трябва да бъде прилагано в ущърб на сигурността. Но как могат държавите да гарантират подобен баланс в период на криза? Комитетът предлага в настоящия период на криза реформите, основаващи се на модела на съчетаване на гъвкавост и сигурност, да бъдат подложени на задълбочен анализ, за да се избегнат нежелани социални и политически отражения. Тези предпазни мерки трябва да се умножат в случая с т.нар. „външно“ съчетаване на гъвкавост и сигурност.

3.2.4

Според гореизложеното мерките за съчетаване на гъвкавост и сигурност трябва да бъдат надеждни от всяка гледна точка, в частност по отношение на бюджетния аспект. Това вероятно ще доведе до пренасочване на приоритетите в бюджетните разходи на държавите-членки и може би до увеличаване на помощите на Общността. Защото не може да има съчетаване на гъвкавост и сигурност без сигурност.

3.2.5

Противно на предпазливото използване на различните форми на вътрешна гъвкавост, в настоящата ситуация би било рисковано да се налагат реформи на пазара на труда с цел насърчаване на външната гъвкавост. В анализа на Европейската комисия досега се наблягаше на това измерение на съчетаването на гъвкавост и сигурност. В много колективни трудови договори в Европа се съдържат разпоредби, регулиращи гъвкавостта в предприятието. Тя може, например, да се изразява в организация на работното време, включваща периоди на обучение.

3.3.1

ЕИСК поддържа искането си социалните партньори да бъдат активни действащи лица във форум, позволяващ постоянна конфронтация на идеи относно реформите, за да могат двата полюса, работодателите и работниците, да следят за поддържането на постоянно и динамично равновесие между гъвкавостта и сигурността. Този подход е важен и представлява интерес за бъдещето на заетостта в Европа. Именно затова гражданското общество също трябва да бъде включено в дискусиите. Всяка политика по заетостта, всяка реформа на пазара на труда оказва значително въздействие върху обществото. Но тези реформи не трябва да бъдат откъснати от икономическите, социалните и устойчивите перспективи на обществото.

3.3.2

Съчетаването на гъвкавост и сигурност е важен инструмент за смекчаване на последствията от финансовата криза и кризата в реалната икономика, засегнала труда и заетостта. С него обаче не бива да се злоупотребява, като се улесняват съкращенията в страни, чието трудово законодателство гарантира известно равнище на сигурност срещу практики, наричани на английски „hire and fire“ („наемай и уволнявай“). Комитетът одобрява яснотата, с която Европейската комисия заявява, че съчетаването на гъвкавост и сигурност в никакъв случай не може да се превърне в право за уволняване на работници.

3.3.3

Комитетът държи да подчертае, че всяка реформа в областта на трудовото законодателство трябва да се извършва със социалните партньори, в противен случай тя би била обречена на неуспех. Социалният диалог гарантира модерна и социална демокрация на участието. Адаптирането на трудовото законодателство трябва да бъде резултат от преговори между социалните партньори. Освен това социалният диалог позволява да се възприемат различни форми на вътрешна гъвкавост, които предлагат повече маневреност на предприятията, независимо от тенденцията за повишаване или намаляване на тяхната дейност.

3.3.4

ЕИСК приветства съвместните усилия и работа на европейските социални партньори по отношение на съчетаването на гъвкавост и сигурност. ЕИСК оценява факта, че европейските социални партньори са включили в работната си програма за 2009-2010 г. проследяването и оценката на прилагането на съчетаването на гъвкавост и сигурност. ЕИСК очаква доклада за тази оценка и разчита на факта, че общата оценка може да окаже голямо въздействие върху разработването на различните начини на прилагане на съчетаването на гъвкавост и сигурност в отделните държави-членки.

3.4.1

В краткосрочен план анализът и възможностите за прилагане на съчетаването на гъвкавост и сигурност трябва да се съсредоточат върху целта за запазване на възможно най-голям брой работни места с най-голяма добавена стойност и укрепване на цялостната социална защита на всички работници, независимо от тяхното положение на пазара на труда, като винаги се има предвид предварителното условие за социален диалог на всички равнища, финансовите ограничения и ролята на правителствата.

3.4.2

ЕИСК припомня заключенията на доклада на Съвета от 8 и 9 юни относно съчетаването на гъвкавост и сигурност в период на криза. От ключово значение за безработните е да се върнат на пазара на труда възможно най-бързо. ЕИСК подчертава необходимостта да им бъде предоставена в най-кратки срокове ефикасна помощ, подкрепа и насока. Държавите-членки следва да бъдат насърчавани да използват по-добре съществуващите европейски фондове и да се ангажират категорично с подобряване на качеството на всички инструменти за насърчаване на заетостта, например агенциите за качествена заетост, с цел засилване на тяхната активност и ефективност.

3.4.3

ЕИСК споделя становището на Комисията, според която в краткосрочен план споразуменията за обезщетения за техническа безработица могат да представляват ефикасен инструмент за запазване на работните места, избягване на безработицата и запазване на покупателната способност. Тези механизми оказват въздействие по три начина: предприятията не губят уменията и квалификацията на работниците, предотвратява се изключването на работниците от трудовата сфера, запазва се стабилността на националната икономика, с което се избягва появата на вълна от безработица. Кризата доказа необходимостта от насърчаване на „working time accounts“ (системи за разпределение на работното време по сметки) и гъвкавото управление на работното време. Предприятията с такива системи са в много по-голяма степен способни да реагират бързо на новите ситуации на пазара и да се адаптират към рязък спад на търсенето. ЕИСК приканва държавите-членки и ЕС да направят този инструмент възможно най-привлекателен за работниците и предприятията.

3.4.4

ЕИСК насърчава социалните партньори на всички равнища, включително и на микроикономическо равнище, да насочат социалния диалог и произтичащите от него компромиси за всички партньори в този период на дълбока криза, към запазването и създаването на работни места, като се запази общата покупателна способност на работниците. Правителствата трябва да намерят начини да действат като катализатори и да улеснят, дори и да възнаградят този вид споразумения. ЕИСК предлага на шведското председателство и на Европейската комисия създаването на интернет платформа, която да увеличи обмена на информация и опит за инициативи на социалните партньори на практическо равнище, при зачитане на многообразието на ситуациите на национално, регионално и местно равнище.

3.4.5

ЕИСК счита, че четирите измерения на съчетаването на гъвкавост и сигурност и неговите принципи, така както са дефинирани от Европейската комисия, биха могли ефективно да допринесат за намаляване на безработицата в Европа. При все това е много важно да се следи за създаването на качествени работни места. В тази връзка реалната социална закрила е от ключово значение. Тя е водеща за социалното сближаване в ЕС. В този контекст ЕИСК подчертава, че реформите на пазара на труда в държавите-членки трябва да бъдат насочени към предотвратяване на продължаващото нарастване на броя на несигурните работни места, характеризиращи се с прекомерна гъвкавост в ущърб на сигурността, които непрестанно се увеличават през последните години. Комисията би трябвало да съдейства, като извършва и разпространява периодична оценка на прилагането на принципите на гъвкавост и сигурност в законовите и подзаконовите текстове, свързани с пазара на труда. ЕИСК е на мнение, че принципите на съчетаването на гъвкавост и сигурност трябва да бъдат интегрирани в по-голяма степен в програмата след Лисабон. Освен това ЕИСК предлага работата на европейските социални партньори да бъде съгласувана с тази програма.

3.5.1

ЕИСК смята за целесъобразно шведското председателство да започне дискусия относно аспектите на съчетаването на гъвкавост и сигурност, които биха могли, по примера на няколко държави-членки, които го прилагат, да допринесат за това ЕС да преодолее световната финансова и икономическа криза, като запази възможно най-голям брой работни места, за да не изложи на риск социалното си сближаване. ЕС не би трябвало да губи квалификацията на своите работници, от която ще има нужда в периода след кризата. Това придобива още по-голямо значение предвид факта, че демографското развитие ще намали в значителна степен потенциала на квалифицираната работна ръка в повечето европейски страни.

3.5.2

Съкращаването на квалифицирани работници в период на криза представлява опасност по отношение на бъдещия подем. Съществува риск недостигът на умения да се увеличи. Нещо по-лошо, редица европейски предприятия като че ли намаляват работните си места за обучаващи се работници и млади хора, завършили образованието си. С това те излагат на опасност собственото си бъдеще. От друга страна съчетаването на гъвкавост и сигурност може да функционира само ако работниците са добре обучени. Прекратяването на професионалното обучение би противоречало на този инструмент за реформа. Съществува тясна връзка между придобиването на нови умения и създаването на нови работни места. Стратегията „Лисабон 2010 плюс“ ще трябва да даде отговори на тези въпроси. Предприятията би трябвало да инвестират в повишаването на квалификацията на своите служители. Същевременно е очевидно, че всеки работник също е отговорен за повишаването на своята квалификация.

3.5.3

Ученето през целия живот в рамките на съчетаването на гъвкавост и сигурност трябва да се впише в перспективата на устойчиво развитие на обществото в Европейския съюз и по този начин да служи като пример в световен план. Професионалното обучение на работниците трябва да се насочи към европейските цели за създаване на по-голям брой качествени работни места и да се стреми да развива устойчива икономика.

3.5.4

Съчетаването на гъвкавост и сигурност се основава предимно върху по-добра пригодност за заетост. Тя на свой ред се обуславя от качеството на образователните системи и ефикасността на практиките за повишаване на квалификацията. Докато държавите-членки се обявяват в подкрепа на ученето през целия живот без да реформират образователните си системи, без да отдават по-голямо значение на предучилищното образование, без да заделят повече средства за образование и накрая, без да насърчават и улесняват чрез данъчни облекчения професионалното обучение и повишаването на квалификацията в рамките на професионалния живот, няма да бъде налице важна предпоставка за съчетаването на гъвкавост и сигурност. Комитетът призовава правителствата на държавите-членки да определят като приоритетни всички тези въпроси, свързани с образованието. Комитетът подкрепя обща мярка на държавите-членки за насърчаване на образователния сектор и професионалното обучение в Европа.

3.6.1

Договорът от Лисабон, на който Комитетът държи, и който се надява да бъде приет от 27-те държави-членки на ЕС, разглежда вътрешния пазар като социална икономика. Член 2 от Договора за създаване на Европейската общност поставя сред целите на Общността постигането на „социална пазарна икономика“. Това е нов елемент от съществено значение. Тази нова ориентация, която отрежда много по-голямо място на едно социално тълкуване на общностното право, не може да не се отрази на бъдещото европейско законодателство и най-вече на съдебната практика на Съда на европейските общности.

3.6.2

Вярно е, че някои политически развития в ограничен брой европейски страни будят опасения по отношение на шансовете за успешно окончателно приемане на Договора. Но Комитетът поддържа оптимистичната си позиция, тъй като не съществува алтернатива, няма резервен план. Именно в период на криза институциите трябва да могат да функционират по по-подходящ начин, отколкото позволява Договорът от Ница, в съюз на 27 държави. Затова Комитетът смята за необходимо европейските институции да подготвят досието за съчетаването на гъвкавост и сигурност в перспективата на влизането в сила на Договора от Лисабон още през тази година, или най-късно през 2010 г., както и в зависимост от протичането на кризата. Едно от последствията от влизането му в сила ще бъде включването на ново, по-актуално измерение на „сигурността“ в правото на Общността.

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/6

1.1

ЕИСК подкрепя целите, въплътени в четирите стълба на стратегията за региона на Балтийско море, а именно регионът да стане благоденстващ, сигурен и безопасен, екологично устойчив, привлекателен и достъпен.

1.2

Комитетът оценява всеобхватния процес на консултации, който предхождаше изработването на стратегията, както и ролята, която социалните партньори и заинтересованите страни изиграха в този процес. ЕИСК отново подчертава решаващата роля на организираното гражданско общество в прилагането на стратегията за региона на Балтийско море и потвърждава своята подкрепа за създаването на „Балтийски форум на гражданското общество“, който би допринесъл за по-широкото включване на гражданското общество в развитието на стратегията.

1.3

ЕИСК приветства Плана за действие на стратегията, съдържащ 15 приоритетни области, всяка от които ще се координира съответно от една от балтийските държави-членки.

1.4

Стратегията за региона на Балтийско море има както силни, така и слаби страни. Нейните основни преимущества са, че се стреми да бъде всеобхватна и че редовно ще бъде преразглеждана от Комисията и от Европейския съвет. Слабостите ѝ произтичат от нейната комплексност и от въпроси на управлението, свързани с нейното прилагане. Стратегията е свързана с правомощията на 21 генерални дирекции, осем държави-членки и Русия. Като се прибавят четирите стълба, 15-те приоритетни области и многобройните хоризонтални политики, сърцевината на стратегията добива сложна „променлива геометрия“, което може да я направи неработеща. ЕИСК смята, че е необходимо да се положат всички възможни усилия, за да се опростят управленските механизми за прилагане на стратегията.

1.5

ЕИСК има важна роля за осигуряването на атмосфера на сътрудничество по време на разработването и прилагането на стратегията. Създаването на Балтийски форум на гражданското общество в известен смисъл е стъпка към това, организираното гражданско общество да получи свое място в бъдещото развитие на стратегията.

1.6

Стратегията за региона на Балтийско море поставя сериозно предизвикателство пред ЕИСК като цяло и по-специално пред неговите членове от Балтийския регион. Тя ги задължава да поемат инициативата да представляват организираното гражданско общество в развитието на стратегията чрез дейностите на Балтийския форум на гражданското общество. Фактът, че стратегията за региона на Балтийско море ще действа в продължение на няколко години, е убедителен аргумент в полза на създаването на постоянна група в рамките на ЕИСК, която да гарантира, че Комитетът ще участва ефективно в процес, който може да се превърне в модел за макрорегионалното сътрудничество в целия Европейски съюз.

2.1

Значението на темата за макрорегионалното сътрудничество нарасна през последните години. В ЕС макрорегионите вече се разглеждат като носители на потенциал за съществен принос към политиката на сближаване и за постигане на сравними равнища на развитие между държавите-членки. Европа вече практикува форми на макрорегионално сътрудничество. Така например Вишеградската група, която включва Чешката република, Унгария, Полша и Словакия, олицетворява усилията на страните от региона на Централна Европа да работят съвместно в редица области от общ интерес в духа на европейската интеграция (1). В по-скорошен план, в рамките на срещата на върха за Средиземноморието, проведена през 2008 г. в Париж, беше възобновено Евро-средиземноморското партньорство, известно преди това като „Барселонски процес“. Това партньорство включва всичките 27 държави-членки на Европейския съюз и 16 страни партньори от южното Средиземноморие и Близкия изток, а целта е да се търси решение на общи проблеми като замърсяването на морето и морската безопасност, енергийните въпроси и развитието на бизнеса (2).

2.2

През ноември 2006 г. Европейският парламент прие резолюция за изготвяне на стратегия за Балтийско море. Тази стратегия за макрорегиона на Балтийско море беше приета от Комисията на 10 юни 2009 г. и представена на Европейския съвет на 19 юни 2009 г. Шведското председателство ще я придвижи за по-нататъшно обсъждане с оглед на приемането ѝ от Съвета в края на октомври 2009 г. Това проучвателно становище беше поискано от шведското председателство, тъй като стратегията представлява важен елемент от неговата работна програма. Целта на настоящото становище е да направи оценка на предложената стратегия за Балтийско море, на нейната подготовка, структура и на нейния план за действие от гледна точка на организираното гражданско общество. Становището се основава на анализа, направен в приетото неотдавна становище на ЕИСК относно „Балтийски регион: ролята на организираното гражданско общество за подобряване на регионалното сътрудничество и определяне на регионална стратегия“ (3).

2.3

Призивът за изготвяне на стратегия за Балтийско море произтича от разбирането, че е необходимо да се постигне по-голяма и по-ефективна координация между Европейската комисия, държавите-членки, регионите, местните власти и другите заинтересовани страни, с цел програмите и политиките да бъдат прилагани по-ефикасно. Балтийско море е сред регионите с най-голямо движение и претоварване, както се вижда от план-картата на ежедневните корабни курсове, приложена към настоящото становище. Регионът на Балтийско море включва осем държави-членки на ЕС (Финландия, Швеция, Дания, Германия, Полша, Естония, Латвия и Литва), които, наред с Русия, имат излаз на Балтийско море. Когато Европейският съвет поиска от Комисията да се заеме с изготвянето на стратегията, той постави изискване външнополитическите аспекти на стратегията да бъдат свързани със съществуващата рамка на Северното измерение (4). ЕИСК подкрепя действията за изработване на стратегия за макрорегионално развитие, която включва всички балтийски държави.

2.4

Процесът, довел до разработването на стратегията, няма прецедент. Виждането на Комисията е, че ако стратегията за Балтийско море се окаже подходяща и работеща за Балтийския регион, то подобен подход би бил приложим и за други макрорегиони, като например Дунавския регион (5), Алпийския регион и Средиземноморието.

2.5

Стратегията се придружава от План за действие, съдържащ 15 приоритетни области във всичките четири стълба. Всяка приоритетна област ще се координира съответно от една от балтийските държави-членки, като те следва да работят по прилагането на стратегията съвместно с всички заинтересовани страни (6).

2.6

Стратегията за Балтийско море и предложените в нейните рамки действия ще се финансират от съществуващи източници на финансиране, по-конкретно от структурните фондове на ЕС (55 млрд. евро за периода 2007-2013 г.), от всяка отделна държава в Балтийския регион, от НПО, от частни източници, както и от международни финансови институции като ЕИБ, Скандинавската инвестиционна банка (NIB) и ЕБВР.

2.7

В допълнение към четирите стълба стратегията съдържа и хоризонтални действия, предназначени да развият териториалното сближаване. Те включват:

3.6.1

Междувременно стратегията следва да използва възможностите, предоставяни от съществуващите европейски инициативи като инициативата „Съвместно планиране на научните изследвания,“ която ЕИСК категорично подкрепя. Тази инициатива ще допринесе за осъществяването на препоръката на Комисията, съдържаща се в Стратегията за Балтийско море, а именно - да се използва пълният потенциал на региона на Балтийско море в областта на научните изследвания и иновациите, за да се превърне в процъфтяващо място.

4.1

ЕИСК вече направи предложение за създаване на Балтийски форум на гражданското общество и изрази своята готовност да започне основната подготвителна работа за него (10). Този форум би следвало да действа успоредно със стратегията и да дава свой принос към нейните двугодишни прегледи. Успехът на консултативните конференции, довели до изготвянето на стратегията, придава допълнителна тежест на необходимостта от продължаване на обществената дискусия и от повишаване на осведомеността относно прилагането на стратегията.

4.2

ЕИСК и икономическите и социални комитети на балтийските държави-членки имат важна роля в осигуряването на атмосфера на сътрудничество и в съвместната работа по време на изпълнението на стратегията. За да се укрепи изграждането на институционален капацитет и активни структури на гражданското общество, особено в новите държави-членки и в съседните държави като Русия, би било полезно установяването на трансгранични отношения и сътрудничество между аналогични организации като синдикати, сдружения на потребителите и местни и доброволчески секторни организации. Преди всичко членовете на ЕИСК от осемте балтийски държави-членки следва да поемат ролята на пратеници, събеседници и докладчици, за да може Комитетът да поддържа своя информирана позиция относно напредъка, успехите и предизвикателствата на стратегията и, следователно, да подкрепя изпълнението на нейните цели.

4.3

ЕИСК приветства сериозните усилия, които се полагат в рамките на стратегията за Балтийския регион за разработване на интегриран подход към макрорегионалното сътрудничество. Комитетът, както и Европейският парламент, от доста време се застъпват за такъв подход.

4.4

ЕИСК подкрепя предлагания в стратегията широк подход към прилагането, при който държавите-членки поемат водещата роля в координирането на прилагането на 15-те приоритетни области и на свързаните с тях водещи проекти.

4.5

Може да се каже, че стратегията за Балтийско море представлява важен тест за ролята на ЕИСК. Тя изисква от Комитета да се включи изцяло в развитието на стратегията, независимо от трудностите, свързани с управлението, които бяха разгледани по-горе в настоящото становище. Стратегията поставя предизвикателство най-вече пред членовете на ЕИСК от осемте балтийски държави-членки, обхванати от нея. Тя ги задължава да поемат инициативата да представляват организираното гражданско общество в текущия процес на прилагане на стратегията чрез дейностите на Форума на гражданското общество от региона на Балтийско море. Фактът, че стратегията ще действа в продължение на много години, е силен аргумент за създаването в рамките на ЕИСК на ad hoc обсерватория за региона на Балтийско море или на проучвателна група, така че целият Комитет да може да участва ефективно в процес, който със сигурност ще се превърне в модел за макрорегионално сътрудничество за целия Европейски съюз.

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/10

1.1

Изготвено в отговор на искане от страна на шведското председателство към ЕИСК, настоящото проучвателно становище акцентира върху това как стратегията на ЕС относно вредите от употребата на алкохол да стане устойчива, дългосрочна и многосекторна (1). Целта на шведското председателство е да подкрепи прилагането на хоризонталната стратегия на ЕС относно алкохола и въвеждането на дългосрочни мерки за превенция както на европейско, така и на национално равнище.

1.2

Настоящото становище допълва предишното становище на ЕИСК относно вредите, свързани с употребата на алкохол, в което бяха разгледани пет приоритетни теми: защита на децата; намаляване на пътнотранспортните произшествия, свързани с употребата на алкохол; предотвратяване на вреди, свързани с употребата на алкохол сред пълнолетните и на работното място; информация, образование и повишаване на осведомеността; както и обща база от научно потвърдени знания (2).

1.3

В становището се изтъкват следните четири приоритета на председателството:

За да се постигне всеобхватен подход, всички теми, засегнати в двете становища, и други съществени въпроси следва да се разглеждат заедно.

1.4

Навиците при консумация на алкохол се различават значително в отделните страни, но по-голямата част от потребителите имат отговорно отношение към консумацията на алкохол през повечето време (вж. параграф 3.2) (3). Въпреки това ЕИСК изразява загриженост във връзка с факта, че 15 % от пълнолетното население на ЕС консумира редовно алкохол във вредни количества и че децата са най-уязвими за вредите, причинявани от алкохола. Мерките във водената политика следва да бъдат насочени към онази част от населението, която вече консумира алкохол във вредни количества.

1.5

Маркетингът на алкохол е един от факторите, които повишават вероятността децата и подрастващите да започнат да употребяват алкохол, както и да пият повече, ако вече са започнали. Предвид това ЕИСК призовава да се намали излагането на децата на влиянието на маркетинга на алкохол.

1.6

Подходящите политики по ценообразуване на алкохола могат да бъдат ефективно средство за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол, особено сред хората с ниски доходи и младите хора. ЕИСК счита, че е необходимо да се регулират наличността, разпространението и рекламата на алкохол. Саморегулацията в тази област не е достатъчна.

1.7

За да се повиши обществената осведоменост относно опасността от увреждания на зародиша, свързани с консумацията на алкохол от страна на майката (FASD), ЕИСК подкрепя кампаниите за повишаване на осведомеността на национално и европейско равнище.

1.8

ЕИСК счита, че е необходима повече информация на европейско равнище относно последствията от вредната консумация на алкохол върху достойното остаряване в добро здраве.

1.9

ЕИСК признава, че следва да се води всеобхватна политика по отношение на алкохола, включваща редица мерки, които доказано ограничават вредите.

2.1

Европейският съюз има правомощията и задължението да предприема мерки срещу проблемите на общественото здраве, свързани с вредната и опасна употреба на алкохол, въз основа на член 152, параграф 1 от Договора (4), който гласи, че действията на Общността допълват националните политики.

2.2

След препоръката си от 2001 г. относно консумацията на алкохол от млади хора (5), Съветът прикани Комисията да следи и оценява развитието и предприетите мерки, както и да докладва относно необходимостта от по-нататъшни действия.

2.3

В заключенията от юни 2001 г. и от юни 2004 г. Комисията беше приканена да представи предложения за цялостна стратегия на Общността за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол, която да допълва националните политики (6).

2.4

През 2006 г. Комисията прие съобщението „Стратегия на ЕС за подкрепа на държавите-членки за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол“ (7). То има за цел да „ориентира действията“, предприети от Комисията и държавите-членки, и в него се обяснява как Комисията може да продължи да подкрепя и допълва здравните политики на национално равнище. ЕИСК счита, че съобщението е далеч от „цялостна стратегия“ (8), тъй като не предоставя изчерпателен и прозрачен анализ на всички области на политическо действие, нито на затрудненията, които, поради правилата на пазара на ЕС (9), някои държави-членки изпитват при провеждане на качествени политики за обществено здраве по отношение на алкохола. Освен това в стратегията не се признава, че алкохолът е психоактивно вещество, което в големи количества е токсично, а понякога води до зависимост.

2.5

Съдът на Европейските общности многократно е потвърждавал, че намаляването на вредите, свързани с употребата на алкохол, е важна и оправдана цел в сферата на общественото здраве, като се използват подходящи мерки и се зачита принципът на субсидиарност (10).

2.6

ЕИСК отчита работата, извършена от всички съответни заинтересовани страни в рамките на европейския форум „Алкохол и здраве“ от създаването му през 2007 г. ЕИСК приветства подобно развитие на местно равнище.

3.1

В световен мащаб в Европейския съюз се консумира най-много алкохол – 11 литра чист алкохол на човек годишно (11). Като цяло консумацията намаля от 70-те до средата на 90-те години, а след този период остана относително стабилна. Въпреки това все още съществуват значителни различия между страните по отношение на употребата на алкохол и вредата от него, а също и по отношение на вида вреда (12); все пак вредните навици при консумацията на алкохол остават значителни (13).

3.2

По-голямата част от потребителите имат отговорно отношение към консумацията на алкохол през повечето време. Въпреки това ЕИСК е обезпокоен от факта, че приблизително 55 милиона пълнолетни в ЕС (15 % от пълнолетното население) редовно консумират алкохол във вредни количества (14). Вредната консумация на алкохол се смята за причинител на приблизително 195 000 смъртни случая в ЕС на година в резултат на злополуки, чернодробни заболявания, рак и др. Вредната употреба на алкохол е третата по важност причина за ранна смърт и заболяване в ЕС (15).

3.3

ЕИСК счита, че вредната консумация на алкохол от страна на отделни лица не е проблем, който се развива сам по себе си, а е проблем, който се обуславя от редица фактори, включително бедност, социално изключване, семейна среда и стрес, свързан с работата.

3.4

Наред с различните културни обичаи в Европа, свързани с употребата на алкохол, може да се отбележи също и съществуването на различни културни обичаи, свързани с вредната и опасна консумация на алкохол, включително сред децата и подрастващите (16). ЕИСК призовава Комисията и държавите-членки да отчитат тези национални и местни особености при определянето на политики.

3.5

Децата са особено уязвими за вредите, причинени от употребата на алкохол. Смята се, че в ЕС между 5 и 9 милиона деца са засегнати от консумацията на алкохол в семейството. Алкохолът е причина за 16 % от случаите на лошо и безотговорно отношение към деца, както и за раждането на приблизително 60 000 деца с поднормено тегло всяка година (17).

3.6

Вредната консумация на алкохол може да има отрицателно въздействие не само за индивида, но и за трети лица. Вредите, свързани с алкохола, следва да се разглеждат и на работното място, в рамките на здравните изисквания и изискванията за безопасност, което е задължение най-вече на работодателя. Политиките по отношение на алкохола на работното място могат да спомогнат за намаляването на нещастните случаи, свързани с алкохола, и отсъствията от работа, както и да повишат производителността на труда. ЕИСК призовава работодателите, синдикатите, местните власти и останалите заинтересовани организации да работят в тясно сътрудничество и да предприемат съвместни действия за намаляване на вредите, свързани с алкохола на работното място.

3.7

Алкохолът е важна стока в Европа, тъй като създава работни места, генерира данъчни приходи и допринася за търговския баланс на ЕС. Въпреки това, вредната консумация на алкохол има влияние и върху икономиката, което се дължи на повишени разходи за здравеопазване, социални разходи и намалена производителност. Разходите за икономиката на ЕС, свързани с вредите от употребата на алкохол, възлизат приблизително на 125 милиарда EUR за 2003 г. или равностойността на 1,3 % от БВП (18).

4.1

ЕИСК призовава Комисията да признае Европейската харта относно алкохола на СЗО (19), приета от всички държави-членки през 1995 г., и в частност етичния принцип, че всички деца и подрастващи имат право да живеят в среда, защитена от отрицателните последствия от консумацията на алкохол и - доколкото това е възможно - от рекламата на алкохолни напитки.

4.2

В препоръката на Съвета на ЕС държавите-членки се призовават да създадат ефективни механизми в сферата на рекламата, маркетинга и търговията на дребно, за да гарантират, че продуктите, съдържащи алкохол, не се разработват или рекламират по начин, който да ги прави привлекателни за деца и подрастващи.

4.3

Алкохолните ексцесии при младежите (на възраст от 15 до 24 години) са повод за нарастващо безпокойство на европейско и национално равнище – през 2006 г. 24 % от потребителите на алкохол в тази възрастова група заявяват, че стигат до алкохолни ексцесии поне веднъж седмично (20). Бирата (40 %) и спиртните напитки (30 %) са най-често консумираните алкохолни напитки сред тийнейджърите (21), като след тях се нареждат виното (13 %), „Alcopops“ (11 %) (22) и сайдер (6 %). Промоциите, свързани с продажба на алкохол, като „happy hour“ и „две на цената на едно“, също увеличават консумацията на алкохол и вероятността от алкохолни ексцесии сред младежите (23). Като следваща стъпка се настоява за по-стриктното прилагане от страна на властите на разпоредбите, свързани с минималната разрешена възраст за консумация на алкохол.

4.4

Рекламирането и маркетингът на алкохол оказват влияние върху оформянето на отношението и представите за алкохола у младите хора и насърчават положителните очаквания от консумацията на алкохол сред тях (24). Прегледът на дългогодишни проучвания, изготвен от Научната група на европейския форум „Алкохол и здраве“, намира „съществени доказателства за това, че рекламата на алкохол спомага младите хора, които не пият, да започнат да употребяват алкохол, а тези, които вече са започнали, да пият повече. Този резултат е още по-впечатляващ, ако се има предвид, че проучването обхваща само малка част от цялостна маркетингова стратегия“ (25).

4.5

ЕИСК изразява безпокойство поради факта, че маркетингът на алкохол привлича непълнолетни потребители (26), и обръща внимание на проучванията, които системно сочат, че излагането на въздействието на телевизионни и рекламни материали, свързани с алкохола, би могло да доведе до консумация на алкохол в младежка възраст и повишена консумация на алкохол (27).

4.6

Според експертния комитет на СЗО „този вид маркетинг, който оказва влияние върху младите хора, не може да бъде избегнат чрез доброволни системи, а саморегулацията изглежда има ефект, само ако съществува постоянна и правдоподобна заплаха от регулация на правителствено равнище“ (28).

4.7

Участниците във веригата за производство и продажба на алкохолни напитки изявиха желание да бъдат по-инициативни в прилагането на мерките за регулация и саморегулация (29). Тяхната роля е, в сътрудничество с държавите-членки, да гарантират, че продуктите им се произвеждат, разпространяват и рекламират по отговорен начин, който да допринася за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол.

4.8

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги помага за създаването на минимални стандарти за рекламирането на алкохол. В нея се посочва, че „(…) рекламата на алкохолни напитки (…) не може да бъде насочена конкретно към непълнолетни лица, няма да свързва употребата на алкохол с по-добри физически постижения, социален или сексуален успех и няма да съдържа твърдения, че алкохолът стимулира, успокоява или разрешава лични конфликти“ (30). ЕИСК счита, че сама по себе си тази директива не е достатъчна, за да бъдат децата напълно защитени от влиянието на маркетинга на алкохол.

4.9

ЕИСК настоява Комисията да включи като конкретна цел намаляването на излагането на децата на влиянието на алкохолни продукти, реклами и промоции, както и да бъде въведена по-строга регулация в тази област.

5.1

Съществува все по-голям интерес в европейски мащаб към мерките за борба с вредите от алкохола. Алкохолът е важна стока в Европа, тъй като създава работни места, генерира приходи от данъци, а търговията с алкохол има принос към икономиката на ЕС. Въпреки това приблизително 15 % от пълнолетното население консумира алкохол във вредни количества, с което се нанасят вреди на отделните индивиди и на обществото като цяло. През 2003 г. последиците от злоупотребите с алкохол в ЕС се оценяват приблизително на 125 милиарда EUR, което се равнява на 1,3 % от БВП (31).

5.2

Според проучване на RAND в ЕС съществува тенденция към по-голяма консумация на алкохол, продаван „за вкъщи“, който обикновено е по-евтин от алкохола, продаван за консумация „на място“ (32). Въпреки това следва да се отбележи, че проучването е насочено единствено към цените на алкохола, продаван „за вкъщи“, и не ги сравнява с цените на алкохола, продаван за консумация „на място“.

5.3

Проучванията показват, че между 1996 г. и 2004 г. алкохолът в ЕС е станал по-достъпен, в някои страни с повече от 50 % (33). Емпиричните данни показват, че достъпността на алкохола и консумацията на алкохол в ЕС са правопропорционални (34).

5.4

Младите хора са чувствителни към увеличения в цената на алкохола, които водят до намаляване на честотата на консумация сред тях и до изпиване на по-малки количества алкохол при всяка консумация (35). Други проучвания обаче сочат, че младите хора, могат да се насочат към по-вредни модели на консумация на алкохол като реакция спрямо увеличаването на цените, например предварителна консумация на алкохол (36), при която хората консумират по-евтин алкохол вкъщи преди да излязат. Този резултат има важни последствия за политиката в ЕС, свързана с алкохола, по-специално предвид увеличението на вредната консумация при младежите.

5.5

В световен мащаб алкохолът е причина за приблизително 3,8 % от смъртните случаи и 4,6 % от общото намаляване на продължителността на живота вследствие на инвалидност (DALY - стойности). Съществува правопропорционална зависимост между консумацията на алкохол и травмите и смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия (37). Алкохолът е единствената причина за някои заболявания, например алкохолната чернодробна болест и алкохолния панкреатит, и спомагателен фактор за други заболявания и увреждания (например някои видове рак, сърдечни заболявания и инфаркт, цироза на черния дроб) (38). Вредната консумация на алкохол е фактор, който допринася за престъпни прояви, насилие и бедност в семейството, рисково сексуално поведение и разпространение на болести, предавани по полов път (39).

5.6

Изчислено е, че епизодичната злоупотреба с алкохол в ЕС е сред причините за 2 000 убийства, 17 000 случая на смърт при пътнотранспортни произшествия (или една трета от всички смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия), 27 000 случая на случайна смърт и 10 000 самоубийства (40).

5.7

Политиките по ценообразуване на алкохола могат да бъдат ефективно средство за намаляване на вредите от алкохола (41). Въпреки това ЕИСК счита, че политиката на ценообразуване следва да бъде взета предвид при разработването на стратегии за предотвратяване на вредите от алкохола чрез дългосрочен, устойчив и многосекторен подход.

5.8

Политиката по отношение на алкохола следва да бъде всеобхватна и да включва мерки, които имат доказано въздействие при ограничаването на вредите, например политики, насочени срещу шофирането в пияно състояние, и мерки за осигуряване на първична здравна помощ. ЕИСК признава, че нито една мярка не може да предотврати сама по себе си вредите, свързани с алкохола.

5.9

ЕИСК счита, че е необходимо ефективно прилагане на разпоредбите относно наличността, разпространението и рекламата на алкохол. Саморегулацията в тази област е част от решението, но сама по себе си не е достатъчна. Следва да се даде възможност за налагане на ограничения върху продажбите под себестойността и търговските промоции, без това да ограничава свободната търговия или да бъде в нарушение на законодателството на ЕС.

6.1

Съдбата на Европа зависи от здравето и продуктивността на нейното население. Ето защо ЕИСК изразява силна тревога от данните, които сочат, че у младите хора се откриват повече, отколкото другаде, заболявания, причинени от вредна или рискова консумация на алкохол (42).

6.2

Комисията признава, че децата имат право на ефективна защита срещу икономическа експлоатация и всички видове злоупотреби (43). ЕИСК напълно подкрепя тази позиция.

6.3

ЕИСК отбелязва, че вредната и опасна консумация на алкохол влияе отрицателно не само на консумиращия, но и на хората в неговото обкръжение, особено при инциденти, травми и прояви на насилие. ЕИСК признава, че в семействата групата, изложена на най-голям риск, са децата.

6.4

Смята се, че между 5 и 9 милиона деца са засегнати от консумацията на алкохол в семейството и че алкохолът допринася за 16 % от случаите на лошо и безотговорно отношение към деца, а също така допринася за раждането на приблизително 60 000 деца с поднормено тегло всяка година (44). Сред другите отрицателни последствия за децата са бедността и социалното изключване, които могат да се отразят върху тяхното здраве, образование и благоденствие в настоящия момент и в бъдеще.

6.5

Домашното насилие е сериозен проблем в много страни (45), тясно свързан с прекалената консумация на алкохол от страна на извършителя (46). Въпреки че домашно насилие може да има и там, където не се употребява алкохол, прекалената консумация на алкохол може да допринесе за прояви на насилие при някои хора. Намаляването на прекалената консумация на алкохол е от полза не само за жертвите и извършителите на насилие, но и за децата, живеещи в такива семейства.

6.6

Алкохолът може да има отрицателни последствия върху децата още преди раждането им. Уврежданията на зародиша, свързани с консумацията на алкохол от страна на майката (FASD), представляват поредица от неизлечими вродени малформации (физически, поведенчески и когнитивни), причинени от употребата на алкохол от майката по време на бременността.

6.7

Обществената осведоменост относно FASD и последствията от тях е ниска. От решаващо значение е разпространяването на примери от практиката за програми за превенция и ограничаване на вредите от алкохола по време на бременността. ЕИСК подкрепя целенасочени кампании от страна на ЕС и на националните правителства за повишаване на осведомеността относно риска от FASD.

7.1

По-възрастните хора са по-чувствителни към последствията от консумацията на алкохол. Тук се имат предвид специфични проблеми като запазването на равновесие и опасността от падане, както и появата на здравни проблеми, които могат да направят по-възрастните хора по-податливи на въздействието на алкохола. При около една трета от по-възрастните хора проблеми, свързани с алкохола, се появяват за пръв път в напреднала възраст, често пъти поради загуба на близък, лошо физическо здраве, затруднена подвижност и социална изолация (47).

7.2

Вредната консумация на алкохол може да засегне психическото здраве на по-възрастните хора под формата на чувство за безпокойство, депресия и чувство на обърканост.

7.3

Разстройствата вследствие на употребата на алкохол са често срещани сред по-възрастните хора, по-специално сред мъже, които са социално изолирани и живеят сами (48). Проблемната употреба на алкохол е свързана с широко разпространени увреждания на физическото, психическото, социалното и когнитивното здраве. Около 3 % от хората на възраст над 65 години страдат от такива разстройства (49), но много случаи могат да останат незабелязани, тъй като диагностичните критерии и прегледи са насочени към по-младите. Често обаче лечението на проблеми, свързани с алкохола, е по-лесно при по-възрастните хора, отколкото при по-младите.

7.4

Алкохолът може да засили въздействието на някои лекарства и да намали това на други. Важно е да се повиши осведомеността относно потенциалното взаимодействие между лекарствата и алкохола сред професионалните и неформалните болногледачи, както и сред по-възрастните граждани.

7.5

ЕИСК счита, че е необходимо да се полагат повече усилия за благосъстоянието на по-възрастното население в ЕС, включително да се предоставя информация на европейско равнище относно последствията от вредната консумация на алкохол върху достойното остаряване в добро здраве.

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/15

1.1

Поставеният от шведското председателство въпрос за връзките между равенството между половете, икономическия растеж и заетостта е полезен с това, че дава възможност за разглеждане на проблема от дистанцията на времето. Темата за равенството между половете е предмет на множество доклади, проучвания, директиви, закони, препоръки и споразумения. Въпреки това действителното положение не се поддава на промяна и неравенствата остават. Те са наследство от миналите векове и борбата срещу тях се води едва от 50 години. Понастоящем равенството между половете може и да е записано в законите, но трябва да се промени начинът на мислене, индивидуалното и колективното поведение. В настоящото становище се предлагат промени, по-специално в три области: организацията на времето, признаването на квалификациите за работни места, при които се предоставят помощни услуги за частни лица, и балансираното представителство на двата пола както в професионалния сектор, така и на ръководни позиции.

1.2

Следователно препоръките на Комитета са насочени към държавите-членки, Европейската комисия, социалните партньори, но също и към всички активни участници в обществото.

До държавите-членки:

1.3

Растежът се измерва с увеличаването на БВП. Но този показател не е достатъчен, за да се отрази икономическият принос на жените. За да се разгледат връзките между равенството на половете и растежа, би трябвало да се преразгледа инструментът за изчисляване на последния.

1.4

Усилията за постигането на равенство между половете трябва да се разглеждат като средство за:

Към Комисията:

1.5

отправя искане за контрол и оценка на усилията на държавите-членки за въвеждането на пътна карта за равенството между мъжете и жените и за превръщането ѝ в платформа за обмен на добри практики и опит.

Към социалните партньори:

1.6

настоява за привеждане в действие на общата им рамка за действие в областта на равенството между половете, като се наблегне на ролята на половете, насърчаването на жените в процеса на вземане на решения, подкрепата на баланса между професионален и личен живот и намаляването на разликата в заплащането;

1.7

призовава за усъвършенстване на знанията и инструментите за борба срещу сегрегацията на работните места и за балансирано представителство и на двата пола;

1.8

настоява дейностите по предоставянето на помощни услуги за частни лица да получат статут на професии посредством по-добро признаване на уменията, необходими за тяхното осъществяване.

Към всички участници в гражданското общество и тези, които взимат политическите решения:

2.1

Необходимостта от мерки за повишаване на участието на жените на пазара на труда е неразделна част от Лисабонската стратегия, посредством която Европа трябва да се насочи към по-конкурентоспособно общество, основано на знанието.

2.2

В доклада на Комисията от 2008 г. относно равенството между жените и мъжете в Европа (1) се посочва, че „заетостта на жените беше основният фактор за постоянния растеж на заетостта в ЕС през последните години. В периода 2000-2006 г. заетостта в ЕС на 27-те нарасна с почти 12 милиона души, от които повече от 7,5 милиона жени (…). Процентът на заетост при жените, които отглеждат деца, е само 62,4 % срещу 91,4 % при мъжете, т.е. разлика от 29 пункта. Повече от три четвърти от работещите на непълно работно време са жени (76,5 %), което отговаря на една жена от всеки три срещу по-малко от един мъж от всеки десет.“

2.3

В доклада за 2009 г (2). се посочва, че равнището на заетост на жените е 58,3 % срещу 72,5 % при мъжете, равнището на заетост на жените на непълно работно време е 31,2 % срещу 7,7 % при мъжете, жените преобладават в секторите, в които трудът е по-ниско заплатен. Подчертава се неравностойното разпределение на отговорните постове в институциите и предприятията.

2.4

Въпреки че все още не е постигнато равенство между половете, положението на работещите жени е сред най-добрите в света. Трябва да се признае заслугата на Европейския съюз за това, че се зае с този въпрос от самото начало и въведе статистически инструменти, осъществи проучвания и анализи и създаде законодателство в тази област.

2.5

Въпреки напредъка и отбелязаните положителни резултати, икономическият потенциал на жените не беше реализиран в достатъчна степен. Освен това безпрецедентната международна икономическа и финансова криза вероятно ще засегне по различен начин жените и мъжете, предвид различното им положение в икономически, социален и семеен план.

2.6

Поради наличието на твърде многобройни разработки, отправени препоръки и взети от европейските институции и социални партньори решения – за 9 години Комитетът прие 14 становища по теми, свързани с равенството между половете (3), настоящото становище няма да разгледа въпроса за равенството между половете в неговата цялост. То ще се ограничи до връзките му с растежа и заетостта, с оглед на крайната цел – постигането на целите, определени в Лисабонската стратегия относно увеличаването на участието на жените на пазара на труда (4).

3.1.1

От 60-те години на миналия век заетостта на жените се увеличава непрекъснато, а масовото им навлизане на пазара на труда след 70-те години беше голяма крачка към постигането на равенство между половете. Щом получиха възможност за избор по отношение на майчинството и достъп до висше образование, те поискаха, също както и мъжете, да използват уменията си в обществото, а не само в рамките на семейството и да придобият финансова независимост. Платеният труд означава собствен доход, повече гаранции в областта на социалната сигурност, защита срещу бедността в случай на раздяла, развод или овдовяване.

3.1.2

Навлизането на жените на пазара на труда породи нови потребности, на които пазарът трябваше да отговори. Жените работеха у дома, което не се отчиташе при изчисляването на брутния вътрешен продукт. Когато жените излязоха от домашната сфера, бяха създадени работни места за извършване на задачите, които те изпълняваха в къщи. Става въпрос за бавачките и домашните помощнички, но и не само за тях.

3.1.3

Благодарение на работата на жените възникнаха потребности, които допринесоха за икономическото развитие. Когато жените започнаха да работят, двойките трябваше да закупят домакински електроуреди, два автомобила, да купуват готови ястия; децата и родителите започнаха да се хранят навън, възникна нужда от услуги и структури за настаняване на болните, хората с увреждания и възрастните хора, за които по-рано се грижеха домакините в къщи, както и от грижи за децата в извънучебните периоди. Наличието на две заплати позволи на двойките да закупуват жилища и да посещават културни мероприятия. По този начин бяха създадени работни места в промишлеността (производство на електроуреди, автомобилостроене и хранително-вкусова промишленост), в заведенията за обществено хранене, в здравния и социалния сектор, сектора на извънучилищните занимания и грижи, грижите за малките деца и образованието, строителството, туризма, отдиха и развлеченията, културата, пътническия транспорт и др.

3.1.4

От 40 години насам тази трансформация на домашния труд в работни места е двигател на растежа. Дали обаче става въпрос за реален растеж или само за начина, по който той се изчислява? Икономиката не отчита домашния и семеен труд, въпреки че той е необходим за функционирането на обществото, което поражда въпроси относно начина, по който се изчислява растежът.

3.2.1

Според анализ на ЕС (5), приносът на равенството между половете към икономиката не трябва да се измерва единствено в светлината на по-добрата рентабилност на предприятията. Това е продуктивна инвестиция, която допринася за общия икономически напредък, за растежа и заетостта. Равенството между половете може да допринесе за развитието: 1) чрез повишеното участие на жените в пазара на труда, което означава по-добро използване на инвестициите в тяхното образование и професионално обучение, 2) чрез по-голямата им икономическа независимост, 3) чрез по-доброто интегриране на жените в системата на данъчно облагане, като по този начин те допринасят и за общото благосъстояние.

3.2.2

Въпреки че икономическият принос се разглежда като по-обширен, отколкото предприемаческия подход и управлението на многообразието на равнище предприятие, наличните данни позволяват да се установи, че предприемаческият подход води до положителни икономически резултати. Предприятия, в чийто управителен съвет има повече жени, реализират по-големи печалби.

3.2.3

Политиките за равенство могат да се разглеждат като ефективна инвестиция в човешките ресурси, дори и ако целите на икономическото развитие се свеждат до икономически растеж. От гледна точка на инвестирането, политиките за равенството могат да имат положително въздействие върху отделните хора, предприятията, регионите и нациите. По-ефективното използване на уменията на жени с по-висока образователна степен също води до потенциални икономически ползи.

3.2.4

По-голямата икономическа независимост на жените създава ползи чрез техния принос като потребители на стоки и услуги в икономиката и покупателната способност на домакинствата. Икономическият принос на жените следва да бъде признат в по-голяма степен в икономическите политики на национално, регионално и местно равнище.

3.3.1

В момента, когато икономическата и екологичната криза пораждат въпроса за желания начин на развитие, някои си задават въпроса дали единствено БВП следва да се използва за показател за растежа. Би трябвало да бъдат взети предвид други показатели (6).

3.3.2

Независимо от показателите, които се използват, жените остават в неравностойно положение, което означава разходи за обществото. Държавите инвестират еднакво в образованието на момчетата и момичетата и въпреки това 60 % от завършилите висше образование в европейските университети са момичета. Не е логично след това държавите да не подкрепят в по-голяма степен жените на пазара на труда. Еднаквите публични разходи за образование на двата пола би трябвало да позволят на жените да достигат до равнището на същите отговорности и заплащане като мъжете. Жените трябва да се възползват от сегашните промени, за да придобият новите умения, необходими за новите работни места. Но приносът на жените, високото им образование и потенциалът им да отговорят на бъдещите нужди на пазара на труда остават подценени и непризнати.

3.3.3

Борбата срещу неравенството между половете не е само етичен въпрос, а означава по-добро управление на човешките ресурси. По-голям брой работещи жени ще доведе до създаването на повече богатство, до по-голямо потребление на материални блага и услуги и до увеличаване на данъчните приходи. Наличието на смесени работни екипи означава по-добър потенциал за иновации. Възможността за двойките да имат дете, като същевременно с това запазят работата си, представлява средство за борба срещу демографския дефицит. Ако Европа иска да инвестира в човешкия фактор, тя трябва да се насочи приоритетно към пречките, пред които са изправени жените (7).

3.3.4

Потенциалът за развитие на жените е спъван по-специално от:

3.3.5

Насочването на усилията към условията за достъп до и задържане на жените на пазара на труда и преодоляването на неравенството между мъжете и жените по отношение на заплащането обещават повече растеж и по-добри работни места, превенция на бедността, както и по-малко разходи, свързани с преодоляването на последиците от социалния срив. Бедността в Европа засяга най-вече категорията на самотните майки (9).

3.3.6

При предишното разпределение на функциите със спечеления от мъжа доход се финансираха семейният, социалният и домашният труд на неговата съпруга. Когато двойката разполага с две заплати, те не заделят едната от тях за финансирането на услуги за извършването на работата, вършена от домакинята, а предпочитат да потребяват материални блага.

3.3.7

Безплатният труд на домакинята нямаше цена, но при трансформирането си в заплатен труд придобива цена, която потребителите не са готови или не могат да заплатят. Бавачките, семейните и домашните помощнички получават най-ниските заплати, работят на непълно работно време, имат повече от един работодател (физически лица, които използват техния труд няколко часа седмично) и често в сектора на неформалната икономика. Домашният труд е най-важният сектор на недеклариран труд в Европа.

3.3.8

Родителите поверяват най-ценното, което имат – своето бебе, на хора, които получават за труда си много под средното равнище на заплащане, въпреки изискваното от тях високо равнище на умения. Аналогично, оставяме ключа от жилището си на домашната помощничка, без обаче да ѝ плащаме заплата, която да съответства на тази степен на доверие. Квалификацията се признава трудно, защото семействата смятат за „лесна“ задача, която могат да изпълняват сами. Обаче, ако да се грижиш да собствените си деца не е професия, то да се грижиш за децата на другите представлява такава (изискват се знания по психология, диетология и хигиена, непрестанни концентрация, умения за слушане, внимание и бдителност и др.). Необходимите умения, смятани често за естествено присъщи на жените и поради това пренебрегвани в професионалната област, са по-често предавани по неформален начин в семейството отколкото преподавани в рамките на учебните програми.

—

поради това, че равнището на заетост на жените може да нарасне, което ще създаде допълнителни нужди от услуги;

—

поради факта, че заплатите на жените могат да бъдат преразгледани, което ще генерира покупателна способност, допълнителни възможности за потребление и данъчни приходи;

—

поради това, че жените могат да заемат повече политически и отговорни постове, което се отразява положително върху резултатите на предприятията и институциите;

—

тъй като по-големият брой жени предприемачи ще създаде добавена стойност и финансов принос към икономиката посредством иновации и създаване на работни места.

4.2.1.1

Основната пречка пред равенството между половете понастоящем е сегрегацията в областта на заетостта. Съществуват мъжки и женски професии. Заплатите в отраслите, в които доминират жените, често са по-ниски. По-разпространени са също и работата на непълно работно време (не по собствен избор), както и несигурната работа.

4.2.1.2

Докато дадена професия е запазена за един пол, при нея ще оказват влияние стереотипите. Понастоящем е доказано, че мъжете и жените са способни да упражняват всички професии. В професии, дълго време доминирани от мъжете (преподаватели, съдии, общопрактикуващи лекари и др.), днес преобладават жените. Защо е толкова трудно да се постигне представителство и на двата пола в заетостта? Трябва да се повишат знанията по този въпрос, за да се предприемат мерки срещу сегрегацията в областта на заетостта и да се насърчи представителство и на двата пола. Това ще позволи също да се избегне недостигът на работна ръка, от който страдат някои сектори.

4.2.1.3

Пречките пред балансираното представителство на двата пола по отношение на заетостта и заемането на ръководни постове са неосъзнати и са свързани с представи и възприятия. Те се вкореняват още с образователната система, с избора на различни професии за момичетата и момчетата. На родителите и преподавателите трябва да се предостави повече информация относно последствията от избора на професионална ориентация за младите хора. Представителите на работодателите и синдикалните организации, които договарят класификацията на професиите и длъжностите, определящи квалификациите при договарянето на заплатите, имат основна роля, която налага познаване на стойността на придобитите умения в сферата на домашния и семеен труд. На ръководните постове също няма балансирано представителство на половете. В големите предприятия и висшата администрация трябва да се вземат мерки в тази посока.

4.2.2.1

Работата, свързана с предоставянето на помощни услуги за частни лица, трябва да се превърне в истинска професия с призната квалификация, обучение, дипломи и професионално развитие. За да се излезе от личностните отношения между частните лица и помощниците в домакинството, трябва да се създадат предприятия и публични служби за помощни услуги за частни лица. Семействата не следва да са работодатели, а клиенти или ползватели, които купуват или ползват няколко часа домашен труд, помощ за възрастни хора или гледане на деца, помощ за справяне с учебния материал и др. Би следвало да се въведе навсякъде системата, която вече съществува в някои европейски страни и при която работодателят – предприятие или публична служба, предоставяща услуги, носи отговорността за сигурността на хората и материалните блага и трябва да проверява квалификацията на работниците, предоставящи услуги по домовете. По този начин те имат един единствен работодател, получават възнаграждение за времето, през което се придвижват между две местоработи и имат достъп до професионално обучение и до всички колективни гаранции. Трябва да се изготви европейска референтна рамка за предоставянето на услуги по домовете, която да включва и психологическите аспекти на този вид работа (доверие, емпатия, внимание, умение за изслушване, бдителност и др.), необходимите знания (диетология, последици от използваните продукти за здравето и околната среда и др.), а не само материалния и техническия аспект на домакинския труд.

4.2.2.2

Признаването на квалификациите ще оскъпи услугите, които голяма част от семействата вече не могат да си позволят. Публично финансиране и финансиране от предприятията – в случай че е включено в споразуменията на равнище предприятие – биха могли да направят тези услуги по-достъпни за всички.

4.2.2.3

Превръщането на работните места за предоставяне на помощни услуги за частни лица в професии и по-доброто заплащане ще позволят да се развие представителство и на двата пола. Когато мъжете поискат да упражняват професиите на домашни и семейни помощници и да гледат деца, ще бъде направена голяма крачка към постигането на равенство между половете.

4.2.3.1

Бащите отделят по-малко време на семейните и домашните задачи отколкото майките. Едно от условията за постигането на равенство между половете е бащите да осъзнаят значението на тяхната роля по отношение на децата им и мъжете да бъдат поощрени да поемат своите отговорности спрямо възрастните им родители и болните членове на семейството.

4.2.4.1

Развиването на структури за грижи за малките деца не трябва да се разглежда като разход, а като инвестиция. Според Gösta Esping-Andersen (10) в дългосрочен план майките, които работят, изплащат субсидията „благодарение на увеличението на техните доходи в течение на живота им и на данъците, които плащат“. Този принос възстановява първоначалната публична помощ и оказва благотворно въздействие върху децата, посещаващи ясли. Тази инвестиция ще позволи също и да се спре демографският спад в Европа.

4.2.5.1

За развиването на тези услуги е необходимо съвместно финансиране (от държавата, предприятията и клиентите) (11). Наскоро с фирмени споразумения на работниците бяха предложени помощни услуги за частни лица като алтернатива на увеличение на заплатите. Предлагането на услуги, позволяващи по-добро съчетаване на личния и професионалния живот, е част от социалната отговорност на предприятията.

4.2.6.1

Услугите не са достатъчни за съчетаването на професионалния и личния живот. Отглеждането и възпитаването на деца изисква отделяне на време през известна част от живота. Работата на непълно работно време като доброволен избор може да помогне на лицата, отговарящи за семейството, да съчетават по-добре професионалния, семейния и личния живот, но не бива да създава несигурност на жените по отношение на тяхната заетост и в живота като глави на семейства, нито да отказва бащите да посвещават време на семейния живот. И двамата родители трябва да могат да се грижат за децата си.

4.2.6.2

Други членове на семейството имат нужда да им се посвети време: хора на края на жизнения си път, болни членове на семейството и възрастни родители. В момент, в който се реформират всички пенсионни системи, трябва да се излезе от виждането за живота като разделен на три периода: учение, работа и пенсия. Всеки трябва да може да учи през целия си живот и да разполага с достатъчно на брой години кредит „време“ за своите семейни, социални, политически и граждански дейности или дейности в рамките на различни сдружения, в които членува. Би трябвало да се направи възможен изборът за по-късно пенсиониране, в случай че лицето предпочита да вземе години кредит „време“ (финансирано като при пенсиониране) по време на активния си живот.

4.2.7.1

Жените не са достатъчно представени на ръководни и политически постове, във висшата администрация и управлението на големите предприятия, въпреки че предприятията, които имат по-голям дял жени в управителния съвет са и тези, които имат най-добри финансови резултати. Жените създават по-малко предприятия и по-рядко ги ръководят. Мъжете не са достатъчно представени в семейната сфера и взимат по-рядко полагаемия им се родителски отпуск.

4.2.7.2

Жените, които са се наложили в традиционно мъжка среда, биха могли да насочват жени, които се стремят към същото професионално развитие (наставничество). Може да се наложи предприемане на задължителни мерки: големите публични институции и големите предприятия би трябвало да предприемат мерки, за да гарантират наличието на значителен брой жени след своите ръководители.

—

24.03.2009 г. относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на мъжете и жените, които извършват дейности в качеството на самостоятелно заети лица, и за отмяна на Директива 86/613/ЕИО“, докладчик: г-жа Sharma, CESE 631/2009, OB C 228, 22.09.2009 г.

—

13.05.2009 г. относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки“, докладчик: г-жа Herczog, CESE 882/2009 OB C 277, 17.11.2009 г.

—

22.04.2008 г. относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: как да преодолеем разликата в заплащането на жените и мъжете“, докладчик: г-жа Kössler (ОВ C 211 от 19.08.2008 г.).

—

11.07.2007 г. относно „Пригодност за заетост и предприемачество – ролята на гражданското общество, социалните партньори и регионалните и местни органи от гледна точка на пола“, докладчик: г-н Pariza Castaños (ОВ C 256 от 27.10.2007 г.).

—

11.07.2007 г. относно „Ролята на социалните партньори за съчетаването на професионалния, семейния и личния живот“, докладчик г-н Clever (ОВ C 256 от 27.10.2007 г.).

—

12.07.2007 г. относно „Заетост на приоритетни категории (Лисабонска стратегия)“, докладчик: г-н Greif (ОВ C 256 от 27.10.2007 г.).

—

13.09.2006 г. относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – пътна карта за равенството между жените и мъжете 2006-2010 г.“, докладчик: г-жа Attard (ОВ C 318 от 23.12.2006 г.).

—

14.02.2006 г. относно „Представителството на жените в ръководните органи на групите, представляващи икономическите и социалните интереси на Европейския съюз“, докладчик: г-н Etty (ОВ C 88 от 11.04.2006 г.).

—

14.12.2005 г. относно „Предложение за Решение на Европейския парламент и Съвета относно Европейската година на равните възможности за всички (2007 г.) – към справедливо общество“, докладчик: г-жа Herczog (ОВ C 65 от 17.03.2006 г.).

—

29.09.2005 относно „Бедността сред жените в Европа“, докладчик: г-жа King (ОВ C 24 от 31.01.2006 г.).

—

28.09.2005 г. относно „Предложение на Европейския парламент и на Съвета относно създаването на Европейски институт за равенство между половете“, докладчик: г-жа Štechová (ОВ C 24 от 31.01.2006 г.).

—

15.12.2004 г. относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите“, докладчик: г-жа Sharma (ОВ C 157 от 28.06.2005 г.).

—

03.06.2004 г. относно „Предложение за Директива на Съвета за прилагането на принципа относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги“, докладчик: г-жа Caroll (ОВ C 241 от 28.09.2004 г.).

—

25.01.2001 г. относно „Предложение за Директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 76/207/ЕИО на Съвета относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и условията на труд“, докладчик: г-жа Wahrolin (ОВ C 123 от 25.04.2001 г.).

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/22

1.10.1

По тази причина ЕИСК приканва Комисията и държавите-членки да насърчат създаването на статистически регистри за гореспоменатите предприятия. По-конкретно да поощрят изработването на сателитните сметки в съответствие с хармонизираните от ESA-1995 критерии, „Наръчника за сателитните сметки за кооперациите и взаимоспомагателни дружества“ (1) и доклада на ЕИСК относно „Социалната икономика в Европейския съюз“ (2).

2.4.1

Възможно е някои по-големи предприятия да нямат членове-акционери и да реинвестират финансовата си печалба или да я разпределят за социални цели в полза на обществото, както правят спестовните каси в някои европейски страни (7).

2.4.2

Освен това, в много местни микропредприятия и МСП създадената стойност се изразява не само в постигане на финансов резултат – печалба, но и в постигане на социални цели – условия на труд, самоуправление и др.

2.9.1

По принцип МСП следва да се подкрепят и то не само посредством Small Business Act  (11). МСП често са средство за запазване на работни места, тъй като групите по интереси, които основават и контролират тези предприятия, се състоят от граждани, обвързани с мястото, на което развиват дейността си и които са показали сериозни умения да създават и запазват заетостта. МСП „представляват естествени инкубатори за бизнес култура“ и постоянни школи за обучение на кадри и ръководители на предприятия.

3.2.1

Малки или големи, предприятията работят на места и/или в социални области, в които проблеми и предизвикателства заплашват вътрешния пазар и социалното сближаване, и са изправени пред предизвикателството да интернализират социалните разходи и да създават положителни странични ефекти.

3.2.2

Поради това че корените им са в местните общности и че целите им са приоритетно насочени към удовлетворяване на нуждите на хората, тези предприятията не изнасят дейността си другаде, като по този начин ефективно се борят с обезлюдяването на селските райони и допринасят за развитието на необлагодетелстваните региони и общини (23).

3.6.1

В секторните разговори вече участваха някои от споменатите по-горе сектори, като Асоциацията на европейските кооперативни и взаимоспомагателни осигурители (AMICE) в сектора на застраховането, и някои от членовете на кооперациите „Европа“ (26), като Европейската асоциация на кооперативните банки (EACB) и Групата на европейските спестовни банки (ESBG) в банковия сектор (27).

4.1.1

В организацията и развитието на вътрешния пазар целта не бива да се подчинява на средствата. Ето защо следва да се създаде регулаторна рамка, адаптирана към характеристиките на различните икономически субекти на пазара, така че да се създаде равнопоставеност между всички различни видове предприятия, като се отчитат техните характеристики. Понастоящем, тази рамка е предвидена основно за големи листвани на борсата предприятия и прилагането ѝ към всички видове предприятия създава пречки за по-малките от тях. Тази рамка трябва ефективно да насърчава икономическите субекти да бъдат ефикасни, което на свой ред ще помогне да се подобри равнопоставеността на системата. Тази рамка ще се прилага чрез дружественото право, счетоводството, правото в областта на конкуренцията и данъчното право, статистическата хармонизация и политиката за предприятията.

4.2.1

Европейските акционерни дружества и европейските кооперации имат собствен правен статут, но другите видове предприятия са изправени пред различни пречки на вътрешния пазар, поради това че нямат европейски статут. Европейските МСП имат нужда от гъвкаво европейско законодателство, което да ги улеснява за работа отвъд националните граници. По същия начин кооперациите изискват опростяване на регламента за европейско кооперативно дружество (ЕКД), чиято сложност забавя развитието в тази област.

4.2.2

Липсата на правно покритие не позволява на фондациите, които работят на европейско равнище, да извършват дейност при равнопоставени условия с другите корпоративни правни форми. ЕИСК изказва задоволство от започването на проучването за възможностите за реализация на статута на европейската фондация и приканва Комисията да завърши оценката на въздействието в началото на 2010 г., като представи предложение за регламент, който да позволи на фондациите от европейски мащаб да работят при равни условия на вътрешния пазар (28).

4.2.3

По подобни причини ЕИСК приканва още Комисията да започне работа по одобряване на европейския статут на европейските асоциации и европейските взаимоспомагателни дружества.

4.3.1

Счетоводните стандарти би трябвало да се адаптират към различните видове предприятия. Пречките пред въвеждането на нови Международни счетоводни стандарти (IAS) за листваните на борсата предприятия са друг пример за ограниченията, свързани със счетоводното право. Европейските счетоводни системи не бива да се хармонизират за сметка на премахването на съществените характеристики на някои видове предприятия, които съществуват в Европейския съюз.

4.3.2

В конкретния случай на кооперациите очевидно е трудно да се даде едно определение на концепцията за собствени средства на членовете на кооперациите, което да може да се прилага повсеместно и без дискриминация, и това би могло да има отрицателен и разрушителен ефект върху предприемаческото разнообразие. ЕИСК насърчава Комисията да зачита идентичността на кооперациите в счетоводен аспект, така че дружественият капитал на членовете да се счита за собствен капитал на кооперациите, а не като дълг, докато членовете не станат кредитори при напускане на кооперацията (29).

4.3.3

Комитетът изразява съгласие с препоръката на групата de Larosiere  (30), според която счетоводните стандарти не бива да са пристрастни към определен бизнес модел, да насърчават процикличното поведение, нито да обезкуражават дългосрочните инвестиции и стабилността на предприятията.

4.4.1

Всяка корпоративна правна форма би трябвало да може да прави бизнес, като същевременно запазва своя начин на работа. Следователно, конкуретното право не може да се опира на единен, уеднаквен модел на предприемачество и трябва да избягва дискриминационното поведение и да цени добрите практики на национално равнище. Не бива да се установяват привилегии, а да се насърчава правото на лоялна конкуренция. Поради това, както и в предходни становища (31), ЕИСК препоръчва конкурентното право и данъчните правила да регулират по компенсаторен начин присъщите разходи на предприятията, които не са свързани с неефективни производствени процеси, а с интернализацията на социалните разходи.

4.4.2

Някои инструменти на политиката в областта на конкуренцията не са неутрални по отношение на различните видове предприятия, както ЕИСК вече е изтъквал: „секторът на социалната икономика се нуждае от специално изработени за него решения по отношение на правилата за данъчно облагане, обществени поръчки и конкуренция“ (32). Например, публичната подкрепа за частни инвестиции в НИРДТИ за увеличаване на конкурентоспособността на производствената система облагодетелства предимно големите предприятия, които най-вече провеждат тези дейности. Освен това, тъй като големите предприятия имат по-голяма свобода да избират къде да установят своите производствени мощности, те могат да се възползват по-добре от публичните инвестиции в инфраструктура за производствения сектор. Това понякога създава конкурентни недостатъци за малките предприятия, които имат по-малко истински възможности за избор къде да разположат бизнеса си.

4.4.3

Правилата в областта на конкуренцията трябва да отчитат особеностите на социалните предприятия, които произвеждат или разпределят стоки и услуги с нетърговска цел на лица, които са социално изключени или заплашени от това, и включват в своите производствени процеси сериозни непарични ресурси от алтруистично естество.

4.5.1

Често в някои държави-членки определени предприятия се намират в положение на конкурентно неравенство по причини, които не са свързани със самите производствени процеси, а произтичат от неефективността на пазара в разпределянето (33), с други думи, ситуации, в които пазарът е неефективен, като разпределя ресурсите не по най-добрия начин. ЕИСК подкрепя директивата за намалени ставки на ДДС за услуги, които се предоставят на местно равнище, които по същество засягат МСП и отново изтъква своето съгласие с формулирания от Комисията принцип, че данъчните привилегии, предоставени на един вид предприятие, трябва да бъдат пропорционални на правните ограничения или добавената социална стойност, които са свързани с този вид предприятие (34). ЕИСК призовава Комисията да насърчи държавите-членки да обмислят възможността да дадат на ПСИ данъчни стимули въз основа на доказаната обществена полза от тях или в зависимост от констатиран принос към регионалното развитие (35). По-специално трябва да се търсят решения на проблема на НПО, породен от факта, че те не могат да искат възстановяване на ДДС, платен за придобиване на стоки и услуги, от които се нуждаят за извършване на своите дейности от обществен интерес в страните, където това представлява проблем. Трябва да се споменат и данъчните режими, приложими към НПО, които провеждат стопанска дейност, несвързана с целите за обществен интерес.

4.5.2

Понастоящем МСП имат малко истински възможности за инвестиции в НИРДТИ, което е важен елемент, за да стане производството ефективно и бизнесът да остане конкурентен. Това се превръща в конкурентен недостатък, който трябва да се компенсира чрез данъчни облекчения, с които се награждават инвестиращите в тази област МСП. Препоръките включват широк кръг компенсаторни мерки, различни в отделните държави, сред които биха могли да се споменат следните: специални данъчни отстъпки за редица различни инвестиции в НИРД, връщане на вземания при липса на печалба и намалени социалноосигурителни вноски. Като се има предвид стратегически важната роля на МСП в икономиката на Общността, ЕИСК препоръчва всяка държава-членка да използва оптималната за нея комбинация от компенсаторни мерки, за да помогне за оцеляването и растежа на МСП в икономиката си. Най-голямото въздействие на тези програми определено се крие в начина, по който могат да подпомогнат развитието на МСП, специализирани в НИРД, в първите години от тяхното създаване.

4.6.1

Агрегираните данни за различните видове предприятия се изготвят в държавите-членки и в ЕС като цяло според критериите, одобрени от Европейската система от национални и регионални сметки (ESA 95). Но икономическите статистически данни за кооперациите, взаимоспомагателните дружества, асоциациите, фондациите и други подобни предприятия са много ограничени и се изготвят по хетерогенни критерии, което затруднява анализа и оценката на приноса им към постигането на големите макроикономически цели. Поради това, Комисията възложи изработването на Наръчник  (36), който ще позволи да се подготвят национални статистически регистри за тези предприятия въз основа на хомогенни критерии по отношение на националните сметки. ЕИСК призовава за използването на тези нови инструменти за анализ за изработването на хармонизирани статистически данни за гореспоменатите видове предприятия във всички страни от Европейския съюз и за изготвянето на по-ефикасни политики за подкрепа на тези предприятия.

Също така препоръчва да се изработи методология, която да позволи да се създаде на европейско равнище обсерватория за микропредприятията.

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/29

—

да започнат процес на икономическо развитие (структуриране на производствените филиали, организация на отраслите и др.);

—

да създадат процес на социално развитие (създаване на структури в здравеопазването, образованието и др.);

—

да започнат да обръщат внимание на въпросите, свързани с управление на околната среда (опазване на биоразнообразието, управление на емисиите на CO2 и др.).

1.4.1

Стремежът при тези видове сертифициране е да се зачита многоизмерният характер на справедливата търговия:

1.4.2.

Въпреки констатирания напредък в областта на саморегулирането, ЕИСК желае да обърне внимание на необходимостта моделът да се основава на европейската схема за сертифициране, която, редом с други принципи, да налага външен контрол върху спазването на техническите спецификации, който да се извършва от независима и акредитирана за целта организация, без това да засяга задължителното спазване на общите законови разпоредби за пускането на пазара на хранителните продукти.

2.1

Настоящото становище се отнася конкретно до самата справедлива търговия, т.е. алтернативна форма на търговско партньорство, осъществяващо връзката между производителите и потребителите, създадено през последните десетилетия от движението за справедлива търговия. Съществуват и други програми, целящи да гарантират повече или по-малко устойчив характер на търговските дейности, но те няма да бъдат разгледани в настоящото становище, тъй като тези програми не отговарят на всички критерии за справедлива търговия, споменати в параграф 1.4.1.

2.2

Справедливата търговия се разви с амбицията да изгради икономически връзки с производителите от развиващите се страни, които останаха встрани от международната търговия. Като фактор за устойчивото развитие, тя оказва съществено положително въздействие върху обществото в южните страни. Тя е насочена към намаляване на бедността, по-специално посредством подкрепата за организациите на производителите. В северните страни тя се стреми да насърчи по-устойчив модел на потребление.

2.3

Този сектор, все още нов и в процес на развитие, се разширява бързо и е обект на все по-голям интерес от страна на европейките потребители.

2.4

Въпреки това все още е необходимо доверието на потребителите да се затвърди, тъй като независимо от факта, че те са привлечени от понятието „справедлива търговия“, мнозина твърдят, че им липсва информация, и могат да си помислят, че са възможни злоупотреби от страна на големите предприятия или големите търговски вериги.

2.5

Въпреки това специализираните вериги продължават да са важна възможност за търговска реализация на продукти на справедливата търговия. Тези структури са многобройни, малки и се ценят от потребителите.

3.1

Член 23 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. гласи: „Всеки човек, който се труди, има право на справедливо и задоволително възнаграждение, което да осигури на него и неговото семейство съществувание, съответстващо на човешкото достойнство“.

3.2

Дейностите в рамките на справедливата търговия започнаха през 50-те години на 20 век в САЩ, след това в Обединеното кралство и после в останалата част на Европа. Справедливата търговия е осъзнаване на щетите в социалната област и в областта на околната среда, причинявани от вноса на индустриализираните страни.

3.3

През 1964 г. ЮНКТАД (Конференция на ООН за търговия и развитие) осъди неравенството в търговията и предупреди международната общественост за неприемливия от човешка и социална гледна точка характер на правилата, които регулират международната търговия. Южните страни наблягат на необходимостта от по-справедлива търговия („Trade, not aid“ - Търговия, а не помощ).

3.4

Дати, свързани със справедливата търговия:

3.5

Правилата на Световната търговска организация не отчитат нито хуманния, нито социалния и екологичен аспект. Необходимостта от коригиране на тази ситуация подтиква хората да участват в една хуманна форма на търговия. За тях справедливата търговия е доказателство, че е възможно да се промени света. Справедливата търговия насърчава прозрачността, доброто управление и отговорността и по този начин допринася за устойчивото развитие.

4.1

Предизвикателството, свързано със справедливата търговия, и в по-общ план с етичното, отговорно и гражданско потребление, се състои в това, да се определят средствата, с които да се затвърди постигнатият сред населението успех чрез:

4.2

ЕИСК отбелязва, че основните права на работниците (МОТ), спазването на стандартите за околната среда и биоразнообразието и по-доброто заплащане на производителите при международните търговски отношения са взети под внимание при установяването на стандарти за справедлива търговия.

4.3

Свързването на двете думи „справедлива“ и „търговия“ може да изглежда на някого като противоречие, тъй като пазарните закони са лишени от човешки ценности. Но съчетаването на търговията със социалния диалог с цел постигане на по-голяма справедливост в световната търговия ще бъде едно от предизвикателствата на 21 век, за осъществяването на което ЕИСК би желал да даде своя принос, тъй като чрез предоставянето на по-добри търговски условия и гарантирането на правата на изолираните от кръга от преговори „Доха“ производители и работници то може да даде възможност за устойчиво развитие.

4.4

Същевременно въвеждането на нови етикети и етични кодекси, лансирани от нови участници, които твърдят, че подкрепят справедливите практики, предизвиква объркване сред потребителите. С риск да размият значението на понятието, неговите принципи и критериите, които го определят, многобройните системи за референция и гаранции позволяват сключването на опортюнистични търговски споразумения, изготвени въз основа на системи за предоставяне на гаранции, свързани с по-малко разходи за онези, които предоставят средствата за тяхното изграждане често пъти в края на производствения цикъл, но и с по-малка подкрепа за развитието на страните с нововъзникващи икономики. Комитетът изразява своето желание за създаване на международна система за сертифициране, управлявана от организациите за справедливата търговия (вж. предходните предложения относно терминологията), като винаги се отчита необходимостта от независим и акредитиран контролен орган и, естествено, съобразяването с действащото законодателство в областта на храните.

4.5

ЕИСК отправя искане всички продукти на справедливата търговия да отговарят на едни и същи критерии във всички държави-членки на Европейския съюз. Понастоящем не съществува официално европейско определение за „справедлива търговия“, което да има правна сила. ЕИСК се присъединява към определението, прието от FINE (мрежата FINE се състои от FLO, IFAT, NEWS! и EFTA) и използвано от Европейската комисия в неотдавнашното ѝ съобщение относно справедливата търговия (1):

„Справедливата търговия е търговско партньорство, основанo на диалог, прозрачност и взаимно уважение, с което се цели по-висока степен на справедливост в международната търговия. Тя допринася за устойчивото развитие, като предоставя по-добри условия на търговия и гарантира правата на производители и работници в неравностойно положение, по-специално на тези от страните от Юга.

Организациите за справедлива търговия, подкрепяни от потребителите, се задължават активно да оказват подкрепа на производителите, да повишават осведомеността и да се борят за промяна на правилата и практиките на конвенционалната международна търговия“.

5.1

Справедливата търговия гарантира, че трудът на производителите се заплаща възможно най-добре въз основа на определени от организациите на производителите и синдикатите от всеки заинтересован регион и страна стабилни основи и доходи, които да са достатъчни за нормален живот.

5.2

Цената трябва да се определя от средните производствени разходи, изчислени въз основа на:

5.3

Справедливата търговия трябва да се характеризира с изисквания като отхвърляне на експлоатацията на труда и по-специално на детския труд, както и зачитане на стандартите на Международната организация на труда (МОТ), дори когато социалните закони на страната не го изискват.

5.4

Справедливата търговия дава възможност за частично предварително заплащане на хранителните продукти, за да позволи на производителите да финансират използваните суровини.

5.5

Процесите на производство на хранителни продукти задължително трябва да бъдат съобразени с опазването на околната среда и природните ресурси и действащите правни разпоредби, които са в сила в Европейския съюз.

5.6

Справедливата търговия дава възможност за създаването на социално полезна заетост, както в началото, така и в края на производствения процес (и също позволява на най-бедните отново да упражняват достоен труд).

5.7

Справедливата търговия трябва да гарантира истинска проследяемост и пълна, постоянна и публична прозрачност на дейностите на всички етапи на процеса (контекст, цена, марж и др.).

5.8

Справедливата търговия трябва да дава възможност за създаването на солидарна икономика, чиято цел е устойчивото развитие.

5.9

Справедливата търговия трябва да бъде оценявана единствено по отношение на конкретни действия и ангажименти, а не само по заявяването на добри намерения.

5.10

Справедливата търговия е доказан начин за поставяне на началото на нова световна политика в областта на храните, при която се спазват правата на човека.

6.1

Хранителните продукти представляват основната част от оборота на справедливата търговия. На първо място сред тези продукти е кафето. Те включват също чай, шоколад, изсушени плодове, подправки, ориз, зърнени храни, захар, мед, конфитюр. Свежите продукти се появиха неотдавна и продължават да заемат второстепенно място във веригите на справедливата търговия поради бавната ротация на доставките. След включването на продуктите на справедливата търговия в асортимента на потребителските кооперации и други частни търговци на дребно, обаче, се наблюдава значително увеличаване на продажбата им.

6.2

С оглед да допринесе за подобряването на положението на дребните производители от развиващите се страни, справедливата търговия трябва да даде възможност за изграждане на комплексни производствени вериги на храни, с цел да се създадат социално устойчиви работни места.

6.3

Справедливата търговия трябва да може да наблегне върху необходимостта да се въздейства върху най-важните сектори, за да се придаде по-голяма политическа тежест на този процес, като в същото време се зачитат интересите на производителите.

7.1

Всички страни, участващи в справедливата търговия със селскостопански продукти, са южни страни. Посредством относителната прозрачност на търговския процес справедливата търговия показа каква малка част от покупната цена, заплащана от потребителите, получава производителят (от всеки 100 изразходвани ЕUR само 20 EUR се вливат отново в местната икономика) и каква част от добавената стойност (например при преработката и в търговията на дребно) остава в развития свят. Истинският въпрос е дали справедливата търговия е способна трайно да промени правилата на международната търговия.

8.1

Комитетът счита, че сертифицирането дава най-добра гаранция на потребителите. Сертифицирането представлява проверка, извършвана от акредитиран (след процес на акредитация) безпристрастен и независим орган, който да установи, че дадена услуга, продукт или процес отговарят на специфичните изисквания, съдържащи се в спецификациите (тези спецификации могат да бъдат или да не бъдат стандарт). По този начин сертифицирането и акредитацията са две процедури на проверка: акредитацията проверява уменията, а сертифицирането – спазването на спецификациите. Предизвикателството на справедливата търговия, и в по-общ смисъл на етичното, отговорно и гражданско потребление, се състои в това да се определят средствата за запазване на постигнатия успех, които да позволят:

8.2

Следователно справедливата търговия създаде системи за предоставяне на гаранции, но тяхната легитимност произтича от факта, че те са постигнати в процес на преговори с участието на различните заинтересовани страни.

8.3

FLO и WFTO се стремят да развият допълващия характер на техните системи за предоставяне на гаранции. Става въпрос за намиране на допирните точки и съгласуваност между двата подхода. Понастоящем на този етап това се свежда до преглед на текущото състояние.

8.4

Тези системи за проверка са необходими. Високото равнище на гаранция е от първостепенно значение с цел да се избегне въвеждането на голям брой различни законодателства в северните страни и да се защитят интересите на потребителите. Организациите за справедлива търговия вече са установили международен набор от изисквания и са постигнали споразумение относно харта за принципите на справедливата търговия. Те трябва да продължат съвместната работа по обща система за сертифициране на производителите.

9.1

Справедливата търговия допринася за намаляването на бедността и в същото време запазва основите на устойчивото развитие.

9.2

Външната политика на Европейския съюз може да спомогне за насърчаване на подема на селското стопанство в развиващите се страни. Помощите, предназначени да насърчат дребните селскостопански производители да се насочат към справедливата търговия, могат да се обвържат с изпълнение на критериите за справедлива търговия, като по този начин се допринесе за устойчивото развитие в тези страни.

10.1

Справедливата търговия безспорно е част от търговската, социална, образователна и политическа динамика, която мотивира участниците на местно и международно равнище.

10.2

Справедливата търговия е социално-икономическа новост, подкрепяна от гражданското общество, за да бъдат променени международните търговски практики, с цел да се отчита в по-голяма степен хуманният аспект. Би трябвало:

11.1

Всички селскостопански продукти на справедливата търговия се произвеждат в развиващите се страни. Но някои продукти като захарта, виното и бананите се произвеждат и от европейските страни, където социалните стандарти са значително по-високи, поради което могат да бъдат по-скъпи от продуктите, сертифицирани в системата за справедлива търговия.

11.2

За да се избегне това деликатно положение, би трябвало да се създаде международна организация на производителите от тези сектори, за да се намерят компромиси, приемливи за всички.

12.1

Много организации, работещи в сферата на правата на човека, изобличават средствата, с които си служи международната търговия (СТО).

12.2

Различните участници и заинтересовани страни от справедливата търговия се различават в световен мащаб както по отношение на качеството, така и на количеството. Освен това, именно тяхната способност да покрият многообразието от секторите на справедливата търговия придава смисъл на този подход и възможността, която ще има да придобие значително влияние в бъдеще.

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/35

1.1

Основните цели на Общата селскостопанска политика и особено сигурността на продоволствените доставки продължават да са актуални и днес, доколкото селскостопанските традиции се запазват в рамките на целия Европейски съюз, а също и в северните региони.

1.2

В центъра на настоящото становище са природните, климатичните и географските особености и проблеми на северните региони на ЕС, където земеделското производство е подложено на ограниченията в резултат на суровия климат. Възниква необходимост от допълнителни разходи, които не се налагат на земеделските производители в районите с благоприятни агроклиматични условия.

1.3

В северните региони земеделското производство изисква по-високи разходи, а производителността е доста по-ниска в сравнение с други по-благоприятно разположени производствени региони. Постоянно намаляващата рентабилност, която се отразява и на мотивацията на производителите, поставя под въпрос по-нататъшното ползване на земеделските площи в северните региони на Европа. Тази опасност може да бъде преодоляна чрез прилагането на подходящи инструменти на селскостопанската политика.

1.4

За да бъдат запазени традиционните форми на ландшафта и областите с висока природозащитна стойност в районите с неблагоприятни природни условия земеделските земи трябва да продължат да бъдат обработвани. Тази цел може да се постигне с помощта на компенсаторни плащания за необлагодетелствани райони, но само при условие че подпомагането е насочено в по-голяма степен, отколкото досега към регионите, където съществува най-голяма опасност за изоставяне на земеделската земя.

1.5

За да се постигне конкретно положително въздействие, освен дефинирането на нови критерии за определяне на районите с неблагоприятни природни условия, трябва също така да се проучат схемите за финансиране на тази инициатива. Следва да се разгледа възможността за включване на компенсаторните плащания за необлагодетелствани райони в плащанията по първи стълб. Валидната понастоящем система, при която размерът на директното подпомагане се основава на данните за досегашното производство, беше в полза на земеделските производители в по-благоприятно разположените райони. Компенсаторното плащане не е достатъчно обезщетение за неблагоприятните производствени условия в районите с неблагоприятни природни условия.

1.6

При изчисляване на средствата за подпомагане за необлагодетелстваните райони в бъдеще следва да се вземе предвид размерът на направените разходи за справяне с природно обусловените неблагоприятни условия за производство на отделните райони. Колкото по-лоши са природните условия, толкова по-висок следва да бъде размерът на плащанията. При все това следва да бъде определена горна и долна граница на подпомагането.

1.7

При определяне на неблагоприятните природни условия е необходимо да се вземе предвид не само общия брой на дните с положителни температури по време на вегетационния период, но и общият брой на дните с отрицателни температури в дадения регион през зимния период.

1.8

Северните региони са отдалечени от големите пазари на Европа, селските райони са изключително рядко населени, а обработваемите земи са разпокъсани, което води до повишаване на производствените разходи на земеделските стопанства. За да се предотврати обезлюдяването и да се запази земеделското производство, са необходими компенсаторни плащания от средствата, предвидени за необлагодетелстваните райони. По тази причина ЕИСК препоръчва при дефинирането на критериите за определяне на необлагодетелстваните райони да се вземе предвид и ниската гъстота на населението, а също така да се определят допълнителни критерии за подпомагане на земеделското производство в гористите райони.

1.9

ЕИСК препоръчва при изработването и дефинирането на критерии за определяне наново на необлагодетелстваните райони (райони с неблагоприятни природни условия) да се вземат предвид споменатите в това становище природни, климатични и социално-икономически особености на северните райони. Една такава възможност би била тези области да бъдат дефинирани като специални области по аналогия с планинските райони.

2.1

Европейският икономически и социален комитет вече е разглеждал въпроса за необлагодетелстваните райони в свои предходни становища по собствена инициатива (1).

2.2

В представеното на 21 април 2009 г. съобщение COM(2009) 161 окончателен Европейската комисия предлага да се променят принципите за определяне на необлагодетелстваните райони и да се дефинират нови критерии за тази цел. Комисията представя и препоръчва между другото ново название за необлагодетелстваните райони, а именно в бъдеще те да се наричат „райони с неблагоприятни природни условия“. ЕИСК приветства този нов подход.

2.3

Тъй като на вътрешния пазар на ЕС свободното движение на стоки и услуги е гарантирано, в северните региони на ЕС с техните високи разходи за единица продукция земеделското производство не може да бъде запазено в дългосрочен план без специално подпомагане. Това от своя страна оказва отрицателно въздействие върху социалната и екологичната устойчивост, както и върху биологичното разнообразие на тези райони.

2.4

Валидните в отделните държави-членки разпоредби за необлагодетелстваните райони и тяхното въздействие са несъпоставими. Тъй като се прилагат голям брой критерии, настоящите схеми за подпомагане на необлагодетелстваните райони не отчитат в достатъчна степен специфичните условия на производство, обусловени от природните и климатичните дадености, така че компенсациите се оказват недостатъчни и несъразмерни.

2.5

С оглед на дългосрочната сигурност на продоволствените доставки в Европа и в света, земеделската традиция трябва да се запази жива в северните региони на Европейския съюз, в които според прогнозите поради глобалното затопляне агроклиматът може да се подобри в следващите 50 до 100 години, а по същата причина южните региони са застрашени от засушаване, така че земеделското производство би могло да се премести на север.

3.1

Земеделското производство в северните региони на Европейския съюз се отличава от това в Централна и Южна Европа с по-кратък вегетационен период като цяло, значително по-малък общ брой на дните с ефективни температури, необходими за растежа, и прекомерна влажност през по-голямата част от годината. Валежите са неравномерно разпределени: през пролетта и лятото, когато растенията покълват, поникват и растат, количеството не е достатъчно, докато честите валежи през есента затрудняват навременното прибиране на реколтата и водят до влошаване на качеството.

3.2

Съществено въздействие върху земеделието в северните региони имат също дългите зими и свързаното с тях замръзване на почвата. Понякога температурите могат да паднат дори до -40 °C. Дълбочината на замръзване на почвата зависи както от общия брой на дните с отрицателни температури, така и от дебелината на снежната покривка, която в Латвия и Естония може да стигне до един метър, а в северните части на Финландия и Швеция - до два метра. Топенето на снеговете и размразяването на почвите са продължителни процеси, които забавят пролетната сеитба и началото на същинската вегетация. В зависимост от географската ширина и отдалечеността от морето пролетната сеитба в северните региони се извършва от края на април до средата на юни. По тази причина при изработването на критерии за определяне на необлагодетелстваните райони трябва да се вземе предвид общият брой на дните с отрицателни температури на съответните региони.

3.3

За строежа на сгради трябва да се предвиждат по-високи разходи, тъй като основите, водопроводите и канализацията им трябва да се полагат в земята под границата на замръзване, а външните стени на сградите трябва да бъдат изолирани. Значителни разходи са свързани с отоплението на сградите през зимата и с почистването на снега.

3.4

Вследствие на краткия, започнал след края на ледниковия период процес на образуване на почвата, в северните области тя е доста по-тънка и е с разнообразен състав и качество: почвите в северните региони са влажни, на места каменисти, прекалено глинести, песъчливи или торфени. За подобряване на качеството на почвите трябва да се инвестират големи суми, преди всичко за изграждането и поддържането на дренажни системи, но и за обработка на земеделската земя с вар.

3.5

Релефът на северните региони се характеризира с хълмисти и фрагментирани ледникови форми, където преобладават редки гори, мочурливи области и други природни области. Затова обработваемите земи са малки и разпръснати. Има области, където средната земеделска площ на стопанство е под 1 хектар, а самите земи са разпръснати в горите и отдалечени от дома на земеделския производител. Това затруднява използването на по-големи и ефективни машини и същевременно увеличава производствените и транспортните разходи на стопанствата. Неблагоприятни природни условия от този вид не биха могли да бъдат компенсирани чрез преминаване към алтернативни култури или друг вид рационализиране на земеделското производство. Поради това трябва да се прилагат допълнителни критерии, които вземат предвид неблагоприятните природни условия на гористите области. Такъв критерий би могъл да бъде делът на земеделска площ на хектар. Мерките в полза на необлагодетелстваните райони би следвало да включват компенсация за допълнителните транспортни разходи за стопанствата.

3.6

Селските райони в северните региони са много рядко населени. Извън големите градове гъстотата на населението е под десет души на квадратен километър, а в по-отдалечени места дори и под трима души, което води до високи транспортни разходи, както за земеделското производство, така и за осигуряването на достъп до обществени и частни институции. През 20-и век производителността на труда в северна Европа силно нарасна благодарение на механизацията, докато в селските райони работните места намаляха. Ето защо ниската гъстота на населението и оскъдните услуги се превърнаха от своя страна във фактор, който кара хората да напускат селските райони – много земеделски стопани се отказват от земеделието, тъй като по-младото поколение не иска да поеме стопанството. Земеделието заедно с горското стопанство и туризмът са икономическата основа на селския живот в северните региони. Селските общини са значително по-малки, затова и разходите на глава от населението за обществени услуги, например за училищно образование и неформално обучение, са значително по-високи. В рядко населените селски райони животът е по-скъп, тъй като малкото жители представляват ограничен пазар за стоки и услуги. Далечните области на северните региони са на твърде голямо разстояние от големите центрове, за да могат хората ежедневно да пътуват до там за работа или да ползват услуги. Мерките в полза на необлагодетелстваните райони би следвало да включват компенсация за допълнителните транспортни разходи от центровете (пазарите) до отдалечените земеделски стопанства.

3.7

Колкото по-малко хора живеят в селските райони в Северна Европа, толкова по-скъп става животът за тях, тъй като трябва да изминават дълги разстояния, за да получат достъп до стоки, услуги, здравеопазване, училищно образование и др. Затова в рядко населените области на Северна Европа запазването и създаването на работни места в селското стопанство и извън него е от особено значение. В тази насока следва да се работи, както в областта на Общата селскостопанска политика, така и на регионалната политика. От успешното прилагане на тези политики зависи дали ще може да се компенсира миграцията от селата към градовете, дали ще може да се спре масовото напускане на селските райони и икономическия и социален упадък на периферните райони. Ето защо е важно от гледна точка на политиката за сигурност за целия Европейски съюз да се предотврати обезлюдяването на тези гранични за ЕС области.

3.8

Гористите и мочурливите области на северните региони наред с екстензивното земеделие и полуестествените екосистеми са основата за естественото разнообразие и биологичното разнообразие. Северните региони са и част от размножителните райони за милиони прелетни птици, които търсят храна по полята и естествените ливади.

3.9

Поради неблагоприятните природни условия и транспортните разходи, които са резултат от разпокъсването на обработваемите земеделски площи и ниската гъстота на населението, рентабилността на земеделските стопанства в северните региони е по-ниска, както и получените приходи. Това от своя страна беше решаващо за досегашното недостатъчно директно подпомагане по първи стълб на ОСП. В северните региони с неблагоприятни природни условия обработването на земеделската земя, устойчивото производство на хранителни продукти и поддържането на ландшафта може да бъде осигурено, само ако на производителите на земеделски продукти се гарантира доход, сравним с този на земеделските стопани в райони с по-благоприятни условия. В противен случай хората ще напуснат селата, земята няма да бъде обработвана, обработваемите земи ще запустеят и ще загубят плодородието си. Като една възможност в този случай ЕИСК препоръчва на Европейската комисия да проучи по-подробно особеностите на северните региони и евентуално да дефинира тези райони като специални области по аналогия с планинските райони.

3.10

Неблагоприятните природни условия могат да се различават значително по вид и мащаб според региона. При изчисляване на средствата за подпомагане за необлагодетелстваните райони в бъдеще за всеки отделен регион следва да се вземе предвид общият размер на направените разходи за справяне с природно обусловените неблагоприятни условия за производство. Колкото по-лоши са природните условия, толкова по-висок следва да бъде размерът на плащанията. При все това следва да бъде определена горна и долна граница на подпомагането.

4.1

В северните региони въздействие върху земеделието оказват студените зими, кратките вегетационни периоди, ниският общ брой на дните с температури, благоприятни за растежа на растенията и най-сетне влажността, която е причина за големи инвестиции в отводняващи системи. В зависимост от използваните материали дренажните системи имат годност между 30 и 50 години и след това трябва да бъдат подновявани. Освен това ежегодно възникват допълнителни разходи за поддръжка на отводнителните системи. Предпоставка за обработването на влажните почви е изграждането и поддържането на отводнителни системи.

4.2

Почвите в северните райони са в по-голямата си част кисели поради кристалните почвообразуващи скали или пясъчници. За да бъдат култивирани, земите трябва редовно на всеки шест-осем години да се обработват с вар, което причинява допълнителни разходи, каквито не се налагат в райони с почви с неутрална pH. Чрез обработването с вар не се повишава плодородието, но то е основна предпоставка за култивирането на кисели почви и за компенсиране на трайните неблагоприятни природни условия. Според ЕИСК при определяне на необлагодетелстваните райони и дефинирането на нови критерии на проблема с киселите почви следва да се обърне повече внимание, отколкото досега.

4.3

В северните региони цялата житна реколта трябва да бъде изсушавана в специални зърносушилни, тъй като съдържанието на влага по време на жътвата може да достига до 30 %. За да може да се съхранява реколтата, житото трябва да бъде изсушено до достигане на влажност 12-14 %. Изграждането на зърносушилни изисква големи инвестиции, а енергията, необходима за изсушаването, е свързана със значителни допълнителни разходи. Разходите за сушилни съоръжения могат да стигнат до 300 000 EUR, като срокът за експлоатацията им е между 10 и 15 години в зависимост от интензивността на използване. По данни от земеделските стопанства разходите за сушене на зърното достигат средно до 20-25 EUR на тон, въпреки че съдържанието на влага в зърното и енергията, необходима за сушене, варират от година на година. При среден добив от три-четири тона на хектар в северните региони производствените разходи се увеличават с 60 до 100 EUR на хектар.

4.4

Отглежданите растителни сортове трябва да са по-устойчиви на студ и да издържат на продължаващите често и до юни нощни застудявания. По тази причина и добивът е по-нисък. Поради краткия вегетационен период не могат да бъдат засаждани сортове, които, като например фуражната царевица, имат по-дълъг вегетационен период и предпочитат по-високи средни дневни и нощни температури и които биха допринесли за значителното намаляване на разходите за животновъдство. По тази причина на добитъка се дава основно тревен силаж, чиято единична цена е по-висока отколкото тази на фуражната царевица.

4.5

Нощните слани са опасни най-вече за плодните дръвчета, ягодоплодните култури и зеленчуците. Най-малко на всеки десет години по време на цъфтежа има толкова силни нощни слани, че цялата реколта бива унищожена. Разбира се, има различни възможности за предотвратяване на щетите от тях, например чрез пръскане срещу измръзване, димни завеси и покриване, но всички тези методи са свързани с допълнителни финансови разходи и работна сила.

4.6

Поради краткия вегетационен период полската работа трябва да приключи за кратко време. Предпоставка за това е поддържането на сравнително по-голям машинен парк, което води до увеличаване на средните инвестиции на хектар.

5.1

На север периодът на паша за добитъка е по-кратък (от средата на май до края на септември), поради това за зимата трябва да се складира повече фураж, което повишава производствените цени. Освен това за съхранение на зимния фураж трябва да бъдат изградени специални складове. Често поради метеорологичните условия прибирането на сеното не може да започне навреме, което се отразява отрицателно на хранителната му стойност. Честите валежи по време на прибирането на сеното и тревния силаж могат да доведат до влошаване на качеството на фуража.

5.2

Разходите за постройки и съоръжения за животновъдството са по-високи, отколкото в по-топлите райони, тъй като основите, водопроводите и канализацията се полагат в земята под границата на замръзване (в Естония напр. на дълбочина най-малко 1,2 м).

5.3

С допълнителни разходи е свързано и почистването на стопанските дворове и пътища от сняг и лед. Поради щетите от замръзване пътната настилка трябва да се подновява на всеки 5-10 години. В северните райони поради ниската гъстота на населението има много полски и чакълени пътища. За поддържането и подобряването им са необходими допълнителни финансови средства, преди всичко за отстраняване на щетите през пролетта и есента и за предпазване от натрупване на прах през лятото.

5.4

Разходите за килограм произведено мляко в рядко населените области са по-високи от тези в гъсто населените райони с интензивно земеделие, тъй като прибирането му е свързано с изминаването на дълги разстояния. На много вътрешни и морски острови например производството на мляко беше преустановено, тъй като се оказва нерентабилно поради транспортните разходи. По-скъпа е и доставката до земеделските стопанства на други материали, необходими за земеделската продукция.

—

гарантиране на снабдяването на населението на тези райони с местни хранителни продукти и на продоволствените доставки на ЕС в случай на глобално затопляне;

—

запазване на работни места и предотвратяване на обезлюдяването на селските райони;

—

запазване и дори в някои случаи увеличаване на биологичното разнообразие;

—

запазване достъпността на ландшафта и на привлекателността му за туризъм и отдих;

—

гарантиране на сигурността на граничните райони на ЕС.

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/39

1.1

По време на последния мандат Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) разгледа различните въпроси на европейските политики в областта на енергийната ефективност и техните различни аспекти (външно измерение, краткосрочни и дългосрочни енергийни предизвикателства, политики в областта на доставките и безопасността) с оглед постигането на рентабилна и устойчива енергийна политика. Той подчерта важността от популяризиране и използване на резултатите от Дните на енергийната ефективност на ЕИСК в сътрудничество с всички заинтересовани страни, крайни потребители и държави-членки. Въз основа на това призовава Европейската комисия и новия парламент да следват стриктно препоръките, изложени в предходните становища (1).

1.2

Освен това ЕИСК счита, че въвеждането на енергийна политика, насърчаваща ефикасността и новите „екологични“ технологии, може да представлява решение не само за проблемите, свързани с околната среда, но и с оглед на намаляването на зависимостта от енергийните доставки и справянето с високите цени на суровините и тяхното въздействие върху крайните потребители.

ЕИСК препоръчва да се положат по-големи усилия за системното привличане на крайните потребители (по-специално потребителите и малките предприятия) с оглед на новите ограничения, наложени от Европейския съвет през март 2007 г. и противодействието на настоящата икономическа криза.

1.3

Комитетът счита, че европейското и националното социално партньорство могат да насърчат по-голямо участие на крайните потребители на енергия, по-специално малките предприятия, техните сдружения, частните и публичните сдружения на местно равнище и кооперациите, с цел да се допринесе по-ефективно за постигането на европейските цели в областта на енергийната ефективност и „екологичната икономика“. Ако този ангажимент се изпълнява по най-подходящ начин – например ако бъде включен в дневния ред на европейския социален диалог (включително и на секторно равнище), може да допринесе ефективно за повишаване на заетостта и създаване на нови квалифицирани професии, свързани с енергийния сектор и разпространението на нови услуги.

1.4

ЕИСК счита, че решението за укрепване на европейското измерение на енергийните политики би трябвало също да насърчи, в рамките на Общия пазар и вътрешните пазари, засилването на стратегия за устойчиво развитие и по-широко научно-технологично сътрудничество, което да може да даде нов тласък на публичните и частните инвестиции, включително на форми на „засилено сътрудничество“ между държавите-членки на ЕС.

1.5

ЕИСК изразява своето разочарование и загриженост поради липсата на информация и съпоставими и подробни данни за енергийната ефективност при крайното потребление. Това води до трудности при определянето на статистически надеждни и хармонизирани данни. Някои от тези трудности са свързани с недостига на европейско равнище на данни за минали периоди, достъпни за крайните потребители.

ЕИСК потвърждава загрижеността си във връзка с пропуска на държавите-членки да изготвят своевременно национални планове за действие за енергийна ефективност (НПДЕЕ), както е предвидено в разглежданата директива.

1.6

Поради това ЕИСК счита, че с оглед на насърчаването на пълно, еднородно и по-стриктно прилагане на европейските политики в областта на енергийната ефективност на национално равнище е необходимо в сътрудничество с Европейската комисия, държавите-членки и след системни консултации с органите, представляващи крайните потребители, спешно да се приеме обща система за европейски мониторинг, която да бъде справедлива, прозрачна и да дава възможност за сравняване на сметките за енергия.

1.7

Освен това Комитетът счита, че с оглед на по-доброто прилагане на европейските политики в областта на енергийната ефективност следва да се засили техният секторен аспект с цел по-активен мониторинг и по-добър анализ на въздействието. На практика енергийните политики имат различно въздействие върху различните видове икономическа дейност, както в случая на предприятията, които консумират енергия (и чиито проблеми зависят от равнището на потребление, от типологията на процесите и др.), така и в случая на предприятията, които работят в различните сектори на енергийната верига (например предприятията, които произвеждат и инсталират заводско оборудване, доставчиците на енергийни услуги, строителните предприятия и др.), където съществува огромен и все още неизползван потенциал за пестене на енергия.

1.8

Освен това ЕИСК е убеден, че европейските програми (Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (РПКИ), Интелигентна енергия – Европа и др.) се нуждаят неотложно от опростяване, по-голямо участие на крайните потребители и по-целенасочени и интегрирани програми за мерките (като например програмата ECAP). Поради това се предлага нова интегрирана програма, която да е в състояние по-добре да координира тези дейности в интерес на крайните потребители.

ЕИСК приканва ЕС, държавите-членки и предприятията да инвестират достатъчно ресурси в приложните изследвания и техния трансфер до крайните потребители, в осъществяване на икономии посредством внедряване на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ), в техническите и високотехнологичните професии, в развитието и иновациите в енергетиката и препоръчва в тази област да се осъществява международно сътрудничество с привличане на повече участници.

1.9

ЕИСК счита, че ЕС трябва спешно да приеме инструменти и политики в областта на данъците и достъпа до кредити, които да бъдат по-подходящи с оглед насърчаването на икономията на енергия и да улесняват всички крайни потребители, по-специално МСП и публично-частните партньорства, които индивидуално или колективно използват по-ефикасни и устойчиви производствени модели.

Като осъзнава жизненоважната роля на образованието и обучението за разпространението на култура на енергийната ефективност на европейско равнище, ЕИСК предлага да се започне извънредна консултация с всички социални партньори и заинтересовани страни на европейско и национално равнище, за да се пренасочат наличните финансови ресурси на ЕС, като се подобрят учебните програми и професионалните умения, свързани с енергийната ефективност, и да се насърчи осведомяването и повишаването на съзнанието на обществеността.

2.1

С Директива 2006/32/ЕО се цели:

С оглед на това, директивата предвижда постигането на някои общи цели като:

—

някои мерки бяха твърде неефективни и можеха лесно да се заобиколят в процеса на въвеждане на директивата в националното законодателство;

—

националните планове за действие и разпоредбите за въвеждане в националното законодателство бяха по-малко свързани и по-неефективни от предвиденото в директивата;

—

съпътстващите програми и мерки бяха лошо координирани и фрагментирани;

—

липса на данни и съпоставими сведения, необходими за извършване на мониторинг и анализ на въздействието на тази директива върху крайните потребители, непригодност и неспособност за последователно и устойчиво развитие на енергийната ефективност в ЕС.

—

да използват потенциала на европейската експертна група и на мрежата от независими органи, работещи в областта на енергийната ефективност, насочена към крайните потребители, по-специално към предприятията (по-специално МСП и занаятчиите);

—

да изготвят периодични доклади относно политиките на ЕС и тяхното въздействие върху крайните потребители (по-специално МСП);

—

да разполагат с лесна за използване и достъпна информационна платформа на няколко езика, да консолидират и подобряват връзките между представителните организации на европейско и национално равнище и основните заинтересовани страни.

4.1.1

Остават съществени проблемите и критиките, свързани с транспонирането на директивата в националните законодателства и засягащи крайните потребители, а именно:

Поради това е необходимо засилване на мерките за наблюдение, контрол и санкции от страна на компетентните органи на държавите-членки и ЕС и по-ефективен и строг мониторинг на енергийните оператори (вж. член 11 и член 13 от директивата).

4.1.2

В интерес на крайните потребители би следвало да се укрепят и разгледат по-подробно на техническо и политическо равнище ефикасността на достъпа до „финансови инструменти за енергийни спестявания“ и функционирането на съответните „механизми“, като се обърне особено внимание на данъчното облагане в енергетиката. Тези инструменти и получените чрез тях резултати би следвало да бъдат предмет на специален мониторинг, провеждан в тясно сътрудничество с европейските и националните сдружения на крайните потребители, като се отчитат най-вече начините за смекчаване на „ефекта на бумеранга“. Както стана ясно от изслушването, организирано от ЕИСК на 9 юли 2009 г. в италианския Национален съвет по икономика и труд (CNEL), този ефект се дължи на факта, че предприетите мерки за подобряване на енергийната ефективност понякога могат да повишат вместо да намалят потреблението на енергия.

4.1.3

Енергийното обследване и „белите сертификати“ (член 12) също са изключително важни за развитието на енергийните услуги и поради това би следвало да бъдат допълнително подсилени от държавите-членки.

Във връзка с това е желателно и европейският социален диалог, включително на секторно равнище, да може да допринесе за прилагането на политиките в областта на енергийната ефективност с цел да се насърчат по-голяма заетост и по-голяма конкуренция в системата за производство.

4.1.4

Предвидени са методи на изчисление за измерване на спестената енергия. Тези методи са все още слабо развити и не са хармонизирани. Следователно е необходимо по-ясно да се определят и изберат методи на изчисление, които да бъдат възприети от крайните потребители и да се използват по хармонизиран начин в държавите-членки.

В заключение ЕИСК отбелязва, че Европейската комисия даде ход на множество процедури за нарушение поради липсата на транспониране или частично транспониране на директивата, а последствията от тях, свързани с разходи и бюрократични тежести, ще останат за крайните потребители.

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/43

—

мерки за засилване на сътрудничеството между предприятията и работниците;

—

общи и по-добре координирани политики;

—

по-бързи системи за вземане на решения;

—

по-прости и прозрачни законодателства.

1.5.1

ЕИСК съзнава, че някои страни, принадлежащи към първата група, която постави началото на Европейската общност, показват, най-вече в настоящия кризисен момент, силно неодобрение към правилата на единния пазар по отношение на конкуренцията и държавните помощи. Това обаче е грешка! (1)

1.5.2

В ситуация, подобна на настоящата, Съветът, с помощта на ЕП и Комисията, би трябвало да изготви „стратегически договор“, който да предвижда:

—

стратегия на съпротива и оцеляване, която да даде възможност за опериране на развитите пазари чрез по-добра специализация в тези пазари, чрез намаляване на разходите, силна диверсификация в сродните сектори или нови формули;

—

стратегия на иновации в процесите, продуктите и услугите, с пазарни и технологични промени, с нови материали, които да водят до създаване на нови продукти;

—

нови инициативи, като например развитие на нови форми на предприятия или нови сектори; необходимо е да се предвидят, посредством далновидна стратегия, бързо развиващи се нови продукти (като например водещите пазари), към които да потекат нови инвестиции;

—

маркетинг на местно равнище, който да насърчава високите постижения чрез споразумения с научноизследователски центрове с цел по-голямо разпространение на технологиите;

—

финансова подкрепа посредством финансови институции, подпомагащи развитието, като се използва и гаранцията на ЕИФ (4);

—

капитализиране на рисковия капитал на кредитните консорциуми чрез споразумение между администрациите и банковата система, за да могат те да предоставят разсрочени плащания на микро- и на малките предприятия, най-вече с цел да се запазят равнищата на заетост;

—

консолидиране на краткосрочните кредити, за да се даде възможност на микро- и малките предприятия да се съсредоточат върху производството, пускането на продукти на пазара и сервизното обслужване след продажбата им;

—

подкрепа на иновативния третичен сектор (екологична икономика), като се използва възможността за иновативно обучение, предлагано от Европейския социален фонд;

—

създаване на високо равнище на обслужване на хората, по-специално посредством насърчаване и укрепване на социално-здравната система (5);

—

осъществяване на инфраструктурни политики, които да допринасят за по-широк иновативен избор за постигане на икономика с ниски въглеродни емисии и да създават по-добри условия за живот в района;

—

укрепване в рамките на тръжните процедури на критериите за енергийна ефективност и екологосъобразност;

—

насърчаване чрез финансиране на нови, по-ефективни продукти, които да заменят старите;

—

подобряване на достъпа до информация;

—

улесняване на употребата на суровини.

—

тези помощи не засилват протекционизма и не създават пречки пред свободната конкуренция;

—

предприятията, които получават средства, се ангажират най-вече да поддържат равнищата на заетост;

—

се спазват колективните трудови договори и се запазва покупателната способност на работниците;

—

работниците могат да използват периодите на намалено производство за обучение с цел да придобият нови квалификации и следва да бъдат подкрепяни в това отношение;

—

публичната финансова помощ не се превръща във форма на доход за акционерите чрез получаване на дивиденти или чрез други форми на обратно изкупуване на акции;

—

доколкото е възможно, подкрепата насърчава разработването на нови продукти и нови услуги в съответствие с критериите за опазване на околната среда;

—

помощите не нарушават конкуренцията; те са временни и постепенно намаляващи;

—

съществуват адекватни механизми за контрол в защита на данъкоплатците.

2.1

Секторите за производство и услуги представляват гръбнакът на икономиката на нашия континент. Изграждането на единния пазар даде възможност за значително развитие на тези сектори, в съответствие с общи правила и стандарти.

2.2

Секторите за производство и услуги са изправени пред изключителни предизвикателства:

2.3

Има опасност вследствие на сегашната световна рецесия, на секторите да се наложи да положат повече усилия с цел:

2.4

За предприятията настоящите кризи представляват не само предизвикателство за оцеляване, но и големи възможности за развитие и иновации. Предприятията обаче не бива да бъдат оставени да се справят сами; необходимо е да се насърчават предприемчивостта и създаването на работни места чрез възможно най-бързо извършване на реформи за подобряване на средата, в която работят предприятията, намаляване на ненужните административни тежести, предпазване и подобряване на вътрешния пазар, насърчаване на рисковия капитал, стимулиране на иновациите и мерките за гъвкава сигурност, създаване на по-малко и по-добри закони и инвестиране в отношенията между академичните и научни кръгове и предприятията, както и в образованието и обучението на човешките ресурси, най-вече в научно-техническите дисциплини и в развитието на водещите пазари.

2.5

ЕИСК подчертава, че е важно да се изяснят настоящата ситуация и възможните бъдещи перспективи на основните производствени сектори, на услугите, и по-специално на туризма, като се имат предвид различните тясно свързани помежду им основни аспекти:

3.1

През четвъртото тримесечие на 2008 г. БВП в САЩ е намалял с 1 % след 0,1 % спад през предходното тримесечие. През четвъртото тримесечие на 2008 г. БВП в Япония е намалял с 3,3 % след спад с 0,6 % през предходното тримесечие. През четвъртото тримесечие на 2008 г. БВП в еврозоната е намалял с 1,5 процента, след спад с 0,2 % през предходното тримесечие (15).

3.2

Равнището на безработицата нараства бързо и според ОИСР в края на 2010 г. се очаква да достигне близо 12 %. В същото време заплатите се увеличават по-бавно или остават непроменени.

3.3

Както подчертава Комисията (16)„докато отпускането на заеми бъде оскъдно, усилията за стимулиране на търсенето и на доверието на потребителите ще бъдат спъвани (…). Кризата е глобална и възстановяването няма да бъде пълно, докато основните участници в световната икономика не започнат отново да отбелязват растеж и да търгуват заедно“.

3.4

На същото мнение е и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП): „Вероятно икономическото положение ще се влоши и ще се подобри, само ако коренно се промени начинът на мислене: далеч от успокояващата, но нереалистична представа за завръщане към „запазване на статуквото“ ние се нуждаем от нова икономическа реалност, инвестирайки в хората, иновациите и устойчивото развитие. Нуждаем се също така от преразглеждане на ролята на правителството:“

3.5

Във връзка със срещата на Г-20, която се състоя в Лондон на 18 март 2009 г., Европейската федерация на предприемачите (BusinessEurope) подчерта, че „световната криза оказва разрушително въздействие върху предприятията, тъй като основните двигатели на растежа са засегнати от ограниченията върху достъпа до финансови средства. (…) Необходим е икономически стимул, за да не се допусне световен икономически колапс“ (18).

4.1

Развива се все по-широк консенсус и все по-засилено сътрудничество, за да бъдат предприети изключителни мерки и се дадат спешни политически отговори, надхвърлящи съществуващите правила, с цел на всяка цена да бъдат предпазени предприятията, секторите за производство, производствените дейности и услугите, заетостта, доходите и потреблението на семействата.

4.2

Политиката, насочена към ограничаване на последиците от кризата върху икономиката, заетостта и социалната сфера, прехвърляйки върху съседите натрупаното вътрешно напрежение, е не само неправилно решение на проблема, но има опасност да тласне икономиките към национализъм и протекционизъм, които биха разрушили трудно изградените през последните години рамки на международно сътрудничество и регионална интеграция в Европа и света.

4.3

ЕИСК счита, че основни и безспорни елементи на всяко действие срещу сегашната криза са:

4.4

ЕИСК е убеден, че настоящата криза трябва да доведе до институционален скок към по-голяма икономическа интеграция, насочена към качествено развитие на икономиката, към повече и по-добри работни места.

4.5

ЕИСК счита обаче, че още по-необходим е качествен скок към по-голяма политическа интеграция на континента, и смята, че тя е единственият начин да се постигне компромис между егоизма и националните приоритети, към едно общо бъдеще.

4.6

ЕИСК е убеден, че на основата на подновяването на европейския проект, в духа на идеите на Жан Моне при подписването и прилагането на Парижкия договор, който постави началото на ЕОВС, е възможно отново да се изградят основите на подем на европейската икономика.

4.7

Необходимо е бързо да се завърши процесът на ратифициране на Договора от Лисабон, за да се гарантира една архитектура на европейския проект, която да даде възможност на Европа да реагира с по-добре координирани политики.

5.1

През последните месеци станахме свидетели на драстично увеличаване на броя на преструктуриранията на предприятия. Много предприятия стартираха планове за уволнения със сериозни социални последствия, включително за бъдещето на младите хора (20). Други обявиха фалит.

5.2

ЕИСК е убеден, че човешките ресурси ще бъдат ключов елемент в подема на конкурентоспособността на ЕС, както по отношение на способностите и квалификацията на работната ръка, така и на новия модел на мениджърско управление.

5.3

Според ЕИСК инвестирането в работна ръка и поддържането на заетостта са от съществено значение за насърчаването на конкурентоспособността на европейската индустрия, както по отношение на квалификации и нови умения на работната сила, така и на нови модели на социална отговорност на предприятията (21).

5.4

Предвид мащаба на кризата, програмите за обучение/труд, насочени към сектори, характеризиращи се с растеж, като например възобновяемите енергийни източници, би трябвало бързо да бъдат предоставени на разположение на пострадалите от рецесията работници.

5.5

Би трябвало да се предприемат мерки в подкрепа на потреблението на семействата, които да бъдат насочени и към стимулиране на търсенето (22).

6.1

Деиндустриализация. Може би през последните години, особено в началото на века, Комисията и много от държавите-членки обръщаха по-малко внимание на промишлената и производствената политика, като даваха предимство на богатството, произтичащо от развитието на сложните финансови системи, подкрепяни от предимно северноамерикански модели.

6.2

През 2005 г. ЕС прие насоки на европейската интегрирана промишлена политика, основани на комбинация от секторни и хоризонтални инициативи. Последва средносрочен преглед през 2007 г. като принос към Стратегията на ЕС за растеж и заетост (23). През 2008 г. ЕС прие също така план за действие за устойчива промишлена политика (24), по който ЕИСК вече изрази своята позиция (25).

6.3

Решаващото значение на социално отговорните и конкурентоспособни предприятия, на предприятията на социалната икономика и на все по-квалифицирания и целенасочен труд трябва да бъде отправна точка на политиките за подем на секторите за производство и услуги.

6.4

Лисабонската стратегия трябва да запази доверието към себе си. Държавите-членки и институциите на ЕС трябва да покажат способността си да адаптират политиките към новия контекст, като определят ясни приоритети и нови методи за стратегията „след Лисабон“, която предстои да бъде изготвена през следващите месеци. Необходимо е да се ускорят реформите, като се определят ясни и точни приоритети с осъществими пътни карти, които подлежат на проверка.

6.5

Според ЕИСК развитието на европейските сектори за производство и услуги би трябвало да се извърши чрез подобряване на процесите и на продуктите. ЕИСК призовава ЕС да предприеме енергични мерки във връзка с този въпрос.

6.6

Според ЕИСК тази индустриална стратегия би трябвало да включва:

6.7

Необходимо е да бъде разгледано специфичното положение на МСП, по-специално що се отнася до липсата на достъп до кредити и заеми. Понастоящем предназначените за МСП фондове не постигат целите си.

6.8

Съобщението „Small Business Act“, по което Комитетът вече изрази своята позиция (29)„не е на висотата на поставената цел, особено в контекста на настоящите икономически и финансови трудности“, тъй като не предвижда необходимите финансови средства. Въпреки това е важно да се осигури пълно, своевременно и систематично прилагане на стратегията, изложена в „Small Business Act“ в държавите-членки.

6.9

Освен достъпът до кредити, от решаващо значение, още повече в сегашната ситуация, както на няколко пъти потвърди Комитетът, са следните мерки:

6.10

Що се отнася до специфичните сектори, след широко обществено допитване Комисията вече определи серия от сектори за производство, върху които трябва да се съсредоточат дейности за стимулиране и съживяване. За началната фаза на инициативата „Водещи пазари“ (31) бяха определени шест пазара:

6.11

Използваният от Комисията метод би трябвало да се приложи и в други сектори. Следователно би следвало да бъдат определени секторите, в които съгласувани действия, посредством ключови политически инструменти и рамкови условия, както и засилено сътрудничество между главните заинтересовани страни, са в състояние да ускорят развитието на пазара, без да пречат на динамиката на конкуренцията (32). Същото може да се каже за развитието на европейската отбранителна промишленост, която би трябвало да бъде предмет на по-координирана европейска политика след създаването на Европейската агенция по отбрана и напредъка по въпроса за общата сигурност (33).

6.12

За да бъде ефикасна европейската индустриална политика, е необходимо да се отчита специфичния контекст на отделните сектори: от сектора на моторните превозни средства (автомобили, камиони, мотоциклети (34)), химическия сектор, сектора на корабоплаването до въгледобивната промишленост и черната металургия, строителството, стъкларството и керамиката, производството на цимент, текстила и облеклото, хранително-вкусовия сектор, металургичния, машиностроителния и електромеханичния сектор, авиационния сектор, информатиката и телекомуникациите, енергийния сектор, здравните услуги и т. н.

6.13

ЕИСК счита също така, че за да се подкрепят иновациите, от съществено значение е по-нататъшното развитие на създадените нови инструменти на индустриалната политика, като например съвместните технологични инициативи, иновативните обществени поръчки и плана за действие за устойчиво производство и потребление.

6.14

ЕИСК счита, че е необходимо да се ускори и либерализацията на пазара на услугите, по-специално що се отнася до предоставяните от свободните професии услуги и все още съществуващите ограничения по отношение на тарифи и numerus clausus.

6.15

ЕИСК настоятелно приканва към действия на общностно равнище в подкрепа на сектора на бизнес услугите, чрез развитие на иновативни услуги и съдържания, които да са от полза за гражданите, потребителите, работниците и предприятията, ускоряване на дигитализацията и на разпространението на широколентовите мрежи, и премахване на бариерите пред електронното управление и оперативната съвместимост на системите.

6.16

ЕИСК счита, че в отношенията с останалия свят общата външна политика трябва да стане по-силна и по-категорична.

7.1

ЕИСК е подкрепял (35) и продължава да подкрепя инициативите за развитие на политики на устойчив добив, производство и потребление, напълно интегрирани с другите политики на Общността, за да се превърнат потенциалните предизвикателства в конкурентни възможности.

7.2

ЕИСК е убеден, че действията на ЕС трябва да продължат да бъдат насочени към амбициозни цели, подкрепяни от законодателни и финансови инструменти, които обаче да не пречат на конкурентоспособността на Европа, водейки до увеличаване на тежестите за предприятията и гражданите, а да благоприятстват най-добрите практики и процесите на иновации и технологични подобрения.

7.3

ЕИСК припомня, че е важно да се предприемат подходящи инициативи, за да може ЕС да играе водеща роля на международната сцена в областта на енергийната ефективност, увеличаването на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници и разработването на технологии за улавяне на CO2.

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/52

1.1

В центъра на европейския проект да залегне постигането на целта за качествена заетост за всички.

1.2

Въпросът за работещите бедни да се поставя като редовна тема за обсъждане в рамките на европейския социален диалог.

1.3

Бързо да се завърши изготвянето на инструменти за опознаване на темата, за да се оценяват все по-точно ситуациите по отношение на техните разлики и прилики в европейски мащаб.

1.4

Да се проучват и създават нови възможности за съчетаване на социална закрила и заетост, които да позволяват най-вече да се гарантират достойни доходи за всички работници и да се създадат по този начин условията за посрещане на основните нужди (жилища, здравни грижи, образование за тях и за децата им, и др.).

1.5

Да се гарантира ефективно начално и продължаващо обучение за качествени работни места. Да се предприемат мерки на различни равнища (национално, регионално) с цел създаването на среда, която предотвратява преждевременното напускане от страна на младите.

1.6

Да се продължат усилията и дебатите относно гъвкавостта и сигурността, за да се намери ново равновесие между гъвкавост (необходима на предприятията) и действителни средства за повече сигурност (защита за работниците), които да спират увеличаването на броя на работещите бедни и да целят изкореняване на това явление.

1.7

В рамките на 2010 г, обявена от Комисията за „Европейска година на борба срещу бедността и социалното изключване“ да се предвиди информиране и мобилизиране по тези въпроси на равнище Европейски съюз, както и на равнище държави-членки.

2.1

На равнище Европейски съюз бяха развити редица научни дейности, предложения и иновации, които, насочени към „работещите бедни“, показват, че трудовата дейност не е непременно защита срещу бедността, особено в настоящия социално-икономически контекст.

2.2

В своето „Предложение за Съвместен доклад относно социалната защита и социалното приобщаване за 2009 г.“ (1) въз основа на новите национални стратегически доклади Комисията уточни до каква степен са важни темите за работещите бедни и за качествените работни места. Темата и конкретните проблеми, които тя поставя, са в основата на безпокойствата и действията, провеждани на равнище Общност по отношение на „активното приобщаване“. Двойната цел тук е да се води борба с обедняването и да се подкрепя развитието на качествени работни места за всички.

2.3

Темата става особено важна в условията на кризата: значително нараства безработицата и се увеличава натискът върху публичните финанси. Необходимо е обаче да се абстрахираме за момент от непосредствената обстановка, за да я анализираме не само като тема, която, разбира се, трябва да бъде разглеждана в контекста на настоящите извънредни обстоятелства, но и като структурна тема в сърцевината на желаните положителните промени в областта на социалната закрила и политиката по заетостта в средносрочен и в дългосрочен план.

2.4

Комисията, която работи по изготвянето на документ относно труда и бедността, обяви 2010 г. за Европейска година на борба срещу бедността и социалното изключване. В действителност, близо 80 милиона души в ЕС, тоест 16 % от неговите жители, са пряко засегнати от бедността. Значителен брой сред тях се намират в положение на „бедност сред работещите“, 8 % от работещите живеят под прага на бедността (2).

2.5

В своето становище относно „Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.)“ (3) Комитетът уточни, че за да се даде пълна представа за това явление, в допълнение към обичайния показател за относителна парична бедност, са необходими и други показатели за бедността, показващи нейната устойчивост и реалните лишения. Независимо от техническите тънкости, сравнимостта, която вече е възможна благодарение на европейско съгласие за едно определение, очертава ясна картина на тенденциите.

3.1

Когато говорим за „работещ беден“, първо трябва да обясним и двете думи, а именно „работещ“ и „беден“. „Бедността“ на един работник, от една страна зависи от личния доход, който е получил за срока на своя трудов договор (възнаграждение за труда), а от друга – от общите материални ресурси на семейството му. Трудът представлява индивидуална професионална дейност. Бедността е недостатъчност на средствата на домакинството за покриване на нуждите като цяло. В някои случаи човек може бързо да изпадне от положение и/или впечатление, че не е беден, в положение на бедност.

3.2

Бедността се определя на равнище домакинство, докато трудовата дейност се определя на равнище отделен човек. Следователно смесваме две равнища на анализ. Бедността сред работещите зависи на първо място от състоянието на заетостта и от характеристиките на заетостта на отделните хора, и след това - от жизненото равнище на домакинството, към което те принадлежат. Тази двойна оценка води до затруднения. Човек може да е много ниско заплатен, но да не се числи към бедните (тъй като другите семейни ресурси са по-големи). И обратно, някой може да бъде смятан за беден, въпреки че получава възнаграждение, близко до средната месечна заплата в страната, считано като достатъчно в рамките на обществото, към което принадлежи. Друг може да е търсещо работа лице (безработен) и да получава обезщетения далече по-високи от прага на бедността. И обратно, човек може да е много активно зает, но много ниско заплатен, да издържа много лица и поради това да се намира под прага на бедността.

3.3

В следствие на това може да се каже, че политическият аспект на въпроса за работещите бедни изисква той да бъда разглеждан едновременно от гледна точка на политиката по заетостта, политиките за социално осигуряване и подпомагане и семейната политика.

3.4

В рамките на европейската стратегия за заетостта, която е част от Лисабонската стратегия, намаляването на броя на работещите бедни стана приоритет на Съюза. Ето защо от 2003 г. насам трябваше да се създаде показател за оценка и сравнение. През юли 2003 г. в рамките на своята работа, свързана с общностния процес на социално приобщаване, Комитетът „Социална закрила“ на Европейския съюз прие общ показател за оценка на дела на „работещите бедни“ в ЕС, както и на някои от основните им социално-демографски характеристики.

3.5

Според определението на Комитета „Социална закрила“ работещи бедни са лицата, които през повечето време на съответната година „основно са били на работа“ (като наети или като самостоятелно заети) и са живели в домакинство, в което общият доход е по-нисък от 60 % от националния средностатистическия доход. Те трябва да са били на работа през повече от половината от годината. Показателят „риск от обедняване на работещите“ определя като работещо всяко лице, което е било на работа най-малко седем от дванадесетте месеца от съответния период (4).

4.1

В края на 2008 г. Комисията публикува своя годишен доклад относно социалните тенденции в държавите-членки в рамките на общите цели на стратегията на Съюза в областта на социалната закрила и социалното приобщаване (вж. приложението) (5). От него става ясно, че в края на 2006 г. 16 % от европейците са били изложени на риск от бедност. В ЕС 8 % от работещите живеят под прага на бедността. Цифрите варират между 4 % или по-малко (Чешка република, Белгия, Дания, Нидерландия и Финландия) и 13 % или 14 % (съответно в Полша и Гърция) (6). Бедността сред работещите е свързана с ниските заплати (дефинирани като заплати, които са по-ниски от 60 % от средната работна заплата), с ниското ниво на квалификация, с несигурните форми на заетост, със слабото заплащане на някои самостоятелно заети лица и с често наложена работа на непълен работен ден. Тази форма на бедност е също така свързана с икономическия статут на другите членове на домакинството. В домакинствата с деца, отбелязва Комисията, само един доход вече не е достатъчен, за да предпази семейството от бедност.

4.2

Показателят за относителна парична бедност често е критикуван, защото не отчита реално различните форми на нищета. Бедността поради ниски доходи естествено е само един елемент на бедността. В ЕС се разработват други показатели, които ще дадат различна и допълнителна представа за състоянието на бедността.

4.3

Редом с измерването на паричната бедност се разработват показатели за измерване на бедността, свързани с „условията за живот“. В европейски мащаб по този начин се измерват „материалните лишения“ (вж. Приложението). Показателят отчита процента на лицата, живеещи в домакинства, които не разполагат с поне три от следните девет елемента: 1) възможност да покриват непредвидени разходи, 2) едноседмичен отпуск годишно, 3) възможност да обслужват своите заеми, 4) едно ядене с месо, пиле или риба най-малко на два дни, 5) жилище с подходящо отопление, 6) пералня, 7) цветен телевизор, 8) телефон, 9) личен автомобил. Разбира се, като показатели всички тези елементи на материални условия са спорни. Но ако се разгледат като цяло, дават интересна картина. При процента на лишенията се наблюдават големи отклонения, от 3 % в Люксембург до 50 % в Латвия. Тези отклонения са много по-големи, отколкото отклоненията в паричната бедност (от 10 % до 21 %).

4.4

Подходът на основата на материалните лишения променя коренно класирането на държавите-членки, когато става дума за бедност. Но тук става въпрос за бедност по принцип, а не само за работещите бедни. Скоро ще бъдем в състояние да дадем информация какво е положението на работещите бедни във всяка държава във връзка с материалните лишения. Тъй като по принцип проблемът на работещите бедни не произтича само от ниските доходи, а е и въпрос на качество на живот (професионален, семеен, социален).

5.1

Един от ключовите фактори, които водят до бедност сред работещите, е несигурността на статута на работника. Много участници, сред които и Европейската конфедерация на профсъюзите и европейските профсъюзи, се безпокоят от нарастващата несигурност на труда. При над 19,1 милиона срочни договора (7) и близо 29 милиона фиктивни самостоятелно заети лица (главно в строителството и благоустрояването), това са около 48,1 милиона работници, чийто статут се характеризира с известно равнище на нестабилност. Разбира се, тази група от хора е много нееднородна в отделните държави и още повече като съотношение между държавите, но мащабът на проблема трябва да се измери, като се вземат предвид десетките милиони работещи, изправени пред някои форми на несигурност, които могат да ги доведат до бедност сред работещите.

5.2

Работодателите подчертават сложността на въпроса за работещите бедни, като най-напред изтъкват връзката между риска от изпадане в бедност и образователния ценз. Системите за образование и обучение трябва да бъдат по-ефикасни и справедливи. Освен това е важно „трудът да бъде доходоносен“ (8), за да се постигне ефикасно равновесие между фискалните режими и системите за социална сигурност.

5.3

Бедността сред работещите се дължи на ниското възнаграждение на труда (което е често неадекватно по отношение на извършените задачи) и на изменението на семейния модел. Тенденциите в развитието на семейния живот, които се наблюдават в различна степен в различните държави-членки, навсякъде се отличават с нарастваща несигурност, все повече раздели и с нарастване на броя на самотните родители, разчитане на една единствена дейност и са все по-изложени на риска от обедняване. В Съвместния доклад на Комисията относно социалната закрила и социалното включване от 2007 г  (9). вече беше посочено, че макар и заетостта да е най-добрата защита срещу бедността, тя не може да бъде единственото спасение. Ето защо трябва да се предприемат или засилят някои мерки, свързани със солидарността, по отношение на семействата, на жените, младите хора, студентите, хората с увреждания и възрастните хора, мигрантите, най-уязвимите категории. Освен това трябва да се подчертае доколко бедността сред работещите е определяща за бедността на децата.

5.4

Повишаването на разходите за транспорт, жилище, здравни грижи и др. поставя работниците в положение на несигурност. То засяга по-специално работниците, които получават заплата, близка до минималната, и по-бедната част от средната класа, тъй като най-често те се намират в периферията на зоните за заетост.

5.5

Бедността сред работещите може да се дължи на ниското равнище на професионалните умения или на ниския образователен ценз, на недостатъчна квалификация за работа срещу подходящо възнаграждение или на неподходящи условия на труд. Уязвимите групи най-често са възрастните работници, младежите, жените, многодетните семейства, хората с увреждания, работниците прекъснали рано образованието си и мигрантите. Също така е много важно да се гарантират на всеки човек с увреждания условия на прием, адаптирани към заетостта, както и да се осигури на всяко дете добър старт в живота посредством ранно предучилищно образование, но и като се търси решение на проблема с ранното отпадане от училище, чието равнище, което в момента в Европа е 15 %, е все още твърде високо.

5.6

Всъщност, и най-често, бедността сред работещите е следствие на ниското равнище на заетост. Бедността сред работещите, както при наетите, така и при някои самостоятелно заети лица, е сложен въпрос с много взаимосвързани критерии. Следва да бъде възприет цялостен подход на намирането на ефективни механизми за преодоляване на предизвикателствата. Без глобални политики за растеж и адаптиране към глобализацията (а сега и за възстановяване в условията на кризата) не може да има ефикасни програми за борба с бедността сред работещите.

6.1

За да се борим срещу явлението „работещи бедни“, на първо място трябва да разсъждаваме в макроикономически план. Всъщност отделните конкретни мерки не могат да блокират сериозно динамиката, по-специално в контекста на кризата. Заетостта и самостоятелната заетост, по-точно качествената заетост за всички, трябва да бъде приоритет на всички европейски институции.

6.2

Надеждни показатели. Трябва да продължи динамиката на създаване на общи и надеждни показатели по отношение на работещите бедни. Голям напредък беше постигнат благодарение на европейските инвестиции и на отворения метод на координация. Затова е важно отсега нататък да се направи нещо повече и да се обогатят знанията въз основа на по-пълни данни, като едновременно се отчита делът на работещите бедни, степента на тази бедност и неравенството при разпределението на доходите сред бедните (в държавите и при сравнението между тях).

6.3

В технически план във връзка с тези статистически въпроси е необходимо да разполагаме с национални данни въз основа на национален праг, но също и на изцяло европейски данни въз основа на европейски праг. Това би позволило да се създадат други класификации и други представи, различни от днешната, която се опира на единствения установен показател.

6.4

Справедливо и достойно възнаграждение, опиращо се на засилен социален диалог. Борбата с бедността сред работещите трябва също така да включва амбициозна политика по отношение на заплатите. Трябва да се умножат и подкрепят всички инициативи, насочени към формулата: инфлация + съответен дял от увеличението на производителността. Във връзка с това преговорите за договаряне на възнагражденията, крайъгълен камък на социалния диалог, трябва да играят първостепенна роля в борбата срещу бедността сред работещите. Когато преговорите протичат добре на секторно, национално и европейско равнище, за предприятията няма истинско финансово въздействие и следователно не се плаща „премия“ за истинския социален диалог. Напредъкът към достоен труд минава през социалния диалог, ангажимента на социалните партньори, отговорността на предприятията и стимулиращи и коригиращи мерки от страна на публичните власти и понастоящем ролята на банките спрямо МСП. Борбата срещу недекларираната трудова дейност е решаващ фактор в борбата срещу явлението „работещи бедни“, от една страна, тъй като то засяга най-уязвимите групи от населението (мигранти, хора в положение на несигурност), но и защото може да доведе до почти робско положение, противоречащо на Хартата на основните права.

6.5

Механизми за насърчаване на предприемачеството и самостоятелната заетост: много предприемачи и самостоятелно заети страдат от бедност сред работещите, особено в началните етапи на създаване на предприятията. Необходимо е да се предвидят механизми за подкрепа, тъй като много от тези МСП впоследствие създават работни места. Въпреки че 80 % от растежа в икономиката се дължи на сектора на МСП, в началото на своята дейност мнозина от предприемачите си определят много ниско или никакво възнаграждение, излагайки семействата си на риск от бедност.

6.6

Адаптирани системи за обучение. Обучението през целия живот, по-специално за най-ниско квалифицираните работници, е необходимо условие с оглед подобряване на уменията и достъпа до работно място със справедливо и достойно възнаграждение за тези работници.

6.7

Адаптирана социална закрила. Борбата срещу бедността сред работещите включва рационализиране на действащите разпоредби. Услугите на социалното подпомагане трябва да могат да се съчетават по-ефикасно с нови услуги, свързани с грижи за деца и с подпомагане на мобилността (както и работата, така и мобилността трябва да са рентабилни), което да даде възможност на работещите бедни да се върнат към по-добре заплатена работа.

6.8

По отношение на жилищното настаняване, тъй като се оказва, че в някои страни немалка част от бездомните работят, е важно да се използват ресурсите на социалното жилищно настаняване, за да се даде приоритет на онези, които работят, но са застрашени от загуба на работното си място и относителната си стабилност поради лошото качество на своето жилище или поради липсата на жилище.

6.9

Отчитане на работната среда и на труда. По-конкретно, тъй като бедността на работещите в значителна степен е свързана с условията на труд, от жизненоважно значение е да се използват свързаните с работната среда лостове: помощите при предпочетена мобилност, предоставяне на храна при коригирани финансови условия, жилищните условия, детските заведения. От друга страна, предприятието, което е предоставило работата, следва да бъде в състояние да разгледа с какви мерки би могло да осигури в трудовите договори на работниците си условия за по-голяма сигурност и как работниците биха могли да развиват и повишават квалификацията си.

6.10

Информиране и мобилизиране. И накрая, в рамките на Европейската година на борба с бедността и социалното изключване е необходимо да се мобилизира общественото мнение и медиите. Като се анализира явлението „работещи бедни“, като се говори за унизителните човешки условия, които то поражда, и се мобилизират европейските граждани, би могло да се сложи край на безизходицата, в която се намират някои работещи и по този начин да се допринесе за възстановяването на уроненото им достойнство. Вместо да говорим със съчувствие, по-добре е да говорим за мобилизиране, за да се гарантира качествена работа за всички и да се насърчава един етически по-извисен европейски социален модел.

23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/57

1.3.1

Групата „de Larosière“ препоръчва да се въведат по-високи изисквания за капитала на банките в „добри времена“ и по-ниски изисквания в „лоши времена“. Като се има предвид колко е трудно да се предвидят колебанията в икономическия цикъл, това предложение може да се окаже рисковано. Едновременно с това примерът на Испания показва, че система, основаваща се на променливи изисквания по отношение на капитала, може да работи. Затова ЕИСК счита, че преди да бъде приложена, подобна мярка следва да бъде внимателно анализирана, особено по отношение на подходящото време за прилагането ѝ.

1.3.2

ЕИСК смята, че по-високите капиталови изисквания и по-голямата прозрачност при операциите със задбалансови активи са абсолютно задължителни. Испанските власти имат най-строгите правила за регулиране на задбалансовите активи и испанските банки бяха най-слабо засегнати от кризата.

1.3.3

Понякога със „задбалансовите активи“ и с „дружествата със специална инвестиционна цел“ се злоупотребява. Рискови активи се отстраняват от балансовите отчети на банките, за да се избегне прилагането на капиталовите изисквания, а понякога и за избягване на данъчното облагане. С оглед на това ЕИСК счита, че са необходими по-стриктни правила.

1.3.4

ЕИСК изразява убеждението, че постигането на по-голяма прозрачност по отношение на рисковете, свързани с банковите активи трябва да бъде едно от основните изисквания в действията, които ще последват доклада. Подобно на Групата, ЕИСК счита, че при продажба на рискови активи банките и финансовите институции следва винаги да задържат част от базисния риск в счетоводните си книги. Присъщите на финансовите продукти рискове трябва да бъдат посочени ясно. Прозрачността по отношение на финансовите продукти е необходима за възстановяването на доверието във финансовите пазари. В този смисъл ЕИСК отново би желал да направи препратка към Испания. Нови инструменти не бива да се използват на финансовите пазари преди да са били проверени от паричен орган. Въвеждането на такива проверки следва да бъде обсъдено. Необходимо е да се вземе решение дали тези проверки ще се извършват на национално равнище или ще бъде необходима обща европейска система. Степента, в която финансовите дейности са трансгранични по своята същност, е аргумент в полза на общата система.

1.3.5

„Паралелната банкова система“ се състои от различни видове нерегулирано кредитиране. Тези нови форми на финансова дейност можеха да се развиват извън обхвата на регулаторните органи, като дори не бяха длъжни да спазват изискванията по отношение на резервите. ЕИСК е съгласен, че те също следва да бъдат вкарани в обхвата на регулациите. В доклада се призовава за общи правила за инвестиционните фондове, дефиниции за различните използвани продукти и по-стриктен контрол от надзорните органи. ЕИСК също е съгласен с тези препоръки.

1.3.6

По-стриктните изисквания по отношение на управлението и одита на банките са изключително важни. ЕИСК не смята, че в предложените от групата „de Larosière“ решения се отделя достатъчно внимание на ролята на одиторите. При наличие на ефективно одитиране би било възможно да се намали разпространението на рисковите инструменти. Управленските екипи на финансовите дружества трябва да могат да разчитат на одита при оценката на активите. Ролята на одиторите и на счетоводните методи следва да бъде включена в преразглеждането на Базел II.

1.3.7

В доклада се правят добри препоръки по отношение на схемите за допълнително възнаграждение. Те следва да се поставят в многогодишна рамка и да отразяват реалните резултати, а не да бъдат предварително гарантирани. ЕИСК счита, че е необходимо да се премине от краткосрочно към дългосрочно мислене, като допълнителните възнаграждения не се изчисляват въз основа на спекулативни сделки. Във връзка с това ЕИСК подкрепя идеята за облагане на финансовите операции, приходите от които могат да бъдат предназначени за помощ за развитието. Освен това, следва да се изисква допълнителните възнаграждения да не се основават на общи тенденции, а на това дали финансовата институция е успяла да постигне резултати, които са по-добри от общата тенденция. Освен това би следвало да се помисли за определяне на таван на допълнителните възнаграждения, за да се предотврати дори и самата поява на необуздана склонност към поемане на рискове, каквато допълнителните възнаграждения предизвикват. В рамките на т.нар. стратегия за изход от финансовата криза трябва да се следи гигантските суми, които паричните институции получиха от публичните бюджети, да бъдат върнати, вместо да бъдат използвани за увеличаване на печалбите и на допълнителните възнаграждения.

1.4.1

Групата „de Larosière“ отбелязва, че съществува нужда от европейски орган, който да осъществява пруденциален надзор на макроравнище върху финансовата система и да публикува предупреждения за пруденциален риск на макроравнище. Тя препоръчва отговорността за това да се повери на ЕЦБ/ЕСЦБ, като за изпълнение на задачата се сформира специален съвет. Въпреки че административното обвързване на съвета с ЕЦБ е разумно само по себе си, официалното упражняване на надзора трябва да бъде задължение на ЕСЦБ. Надзорът задължително трябва да обхваща финансовата система във всички държави-членки, като ЕСЦБ трябва също така да определя висшето ръководство на новия съвет.

1.4.2

В доклада се препоръчва новата система за пруденциален надзор на макроравнище да бъде създадена на два етапа, с различни органи за надзор върху банките, инвестиционните фондове и пазарите на ценни книжа. Вторият етап следва да включва създаването на общи минимални правила за надзор и отстраняването на разликите в прилагането им на национално равнище. На този етап следва да се хармонизират и режимите за налагане на санкции. ЕИСК не вижда причина за отлагането на този процес и затова приветства факта, че в съобщението си Комисията вече препоръчва незабавно да се предприемат стъпки за подготвяне на цялата система за надзор на микроравнище.

1.4.3

ЕИСК счита, че управлението на колегиите от надзорници от съответните национални надзорни органи може да се окаже трудно, ако не бъде съпътствано от необходимата хармонизация. В противен случай разликите в правилата, уреждащи дейността на националните надзорни органи, биха наложили необходимостта трите нови органа на практика да поемат отговорността за част от надзора върху трансграничните финансови дружества.

1.4.4

Управителните съвети на трите нови органа не бива да бъдат съставени само от банкери. Синдикалните организации, потребителите на банкови услуги, както и ЕИСК в качеството му на представител на гражданското общество също следва да получат места в управителните съвети.

1.5.1

При обсъжданията на финансовите пазари понастоящем се използва терминът „стрес тест“ – изследване на това как би се справила банковата система на дадена страна в случай на криза на финансовия пазар. На фона на настоящата финансова криза не е трудно да се разбере колко важни биха могли да са тези тестове. В същото време това повдига и важния въпрос дали резултатите следва да бъдат обявявани публично. Ако МВФ обяви резултати от такъв тест, които показват, че банковата система в определена страна не би могла да оцелее при криза, именно това би могло да предизвика криза.

2.1

Обхватът на настоящата финансова и икономическа криза е безпрецедентен в мирно време. По времето на Голямата депресия от 30-те години на миналия век икономиките в света не бяха толкова интегрирани колкото са сега. Тогава кризата засегна предимно САЩ и Европа. Това, което преживяваме днес, в голяма степен е световна криза.

2.2

Това, което започна като финансова криза, се превърна в икономическа криза, съпътствана от рецесия в големи части от света. Тя вероятно ще бъде последвана от социална криза с висока безработица. Какви ще бъдат нейните мащаби ще зависи от политиките, които ще бъдат приети за преодоляване на кризата. Тя се съпътства от политическа криза, която доведе до падане на правителства.

2.3

Въпреки това настоящото становище е насочено изключително към финансовата криза и към възможните действия, чрез които може да се предотврати подобна криза в бъдеще. На фона на общата криза темата е ограничена. Не се разглеждат нито икономическата криза, нито мерките за противодействие на настоящата финансова криза, като предоставянето на публични средства на финансовия сектор. Разглежда се по-скоро само бъдещето, в частност надзорът на финансовия сектор.

2.4

Именно това беше задачата на групата „de Larosière“, чийто доклад е предмет на настоящото становище на ЕИСК. Групата „de Larosière“ сметна за необходимо да разшири обхвата на своята задача. Това беше нужно, за да се състави пълна картина, която да позволи формулирането на конструктивни предложения.

2.5

Настоящата криза започна във финансовия сектор. Още преди групата „de Larosière“да публикува доклада си кризата беше достигнала толкова сериозни размери, че Европейската комисия вече беше направила предложения за промени в законодателството на ЕС. Най-важното от тях вероятно е предложението относно агенциите за кредитен рейтинг. Направено беше предложение за директива относно някои видове финансови дейности. В съобщение, представено на 27 май, се разглежда разделът от доклада „de Larosière“ относно надзора на финансовия сектор. Според Приложение 1 от работния документ на службите на Комисията, съпътстващ съобщението на Комисията, между доклада „de Larosière“ и съобщението има пет разлики. Тези разлики са разгледани накратко в параграфи 6.2.4, 6.3.1 и 6.3.5. ЕИСК ще изготви отделно становище относно предстоящите практически законодателни предложения. Въпреки че в съобщението си Комисията не разглежда останалите части от доклада „de Larosière“, ЕИСК счита, че те също са от огромна важност за бъдещето на финансовия сектор.

2.6

Докладът „de Larosière“ беше съставен от банкери за банкери и онези, които ще трябва да осъществят предложенията, са основно специалистите по банково дело в Комисията и финансовите министри на държавите-членки. ЕИСК подкрепя направените от Групата 31 предложения, но фокусът трябва да бъде разширен. Онези, които на практика предизвикаха финансовата криза, не могат да бъдат единствените отговорни за решаването на настоящите проблеми. Потребителите на финансови услуги са частни лица и предприятия, които влагат спестяванията си и вземат заеми, за да финансират инвестициите си. Задачата на финансовите пазари е да обслужват по най-добрия възможен начин тези групи, т.е. гражданското общество. Затова, въпреки че подкрепя доклада като цяло, Комитетът би желал да направи някои бележки по него и да формулира няколко допълнителни предложения.

3.1