20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/1

А.

ЕИСК настоява за по-голямо внимание от страна на взимащите решения, както и за интерактивен подход от страна на ЕС и държавите-членки по отношение на понятието за развитие на веригите за създаване на стойност и доставка или по-скоро на това за промишленост, работеща в мрежа и взаимодействие между предприятията.

Б.

Тези динамични процеси налагат приспособяване и адаптивност в управлението на всички аспекти на предприятията, включително определяне и дизайн на продукта, услуги, маркетинг и управление на финансовите и човешки ресурси. Тези задачи често се възлагат на външни изпълнители. Работа в мрежа означава, че предприятията се преплитат все повече в световен мащаб и производството и услугите все повече се интегрират.

В.

Тази ситуация може да се отрази на предприятията по твърде различен начин в зависимост от големината им, от позицията им във веригите/мрежите за доставка и отраслите, в които оперират. Като цяло, големите мултинационални компании са добре позиционирани на всички етапи на този процес на свързване в мрежа. И обратното, относително малките и средни доставчици, които участват в началните или междинните етапи (първи, втори, трети и т.н. доставчик), често се сблъскват с препятствия, като описаните в Част II. В този документ те са упоменати като НМП (начални и междинни предприятия — термин, създаден конкретно за това становище) (1).

Г.

Преобладаващото мнозинство работни места в частния сектор се осигуряват от „неголеми“ предприятия (виж точка В). Най-иновационните и най-креативните сред тези предприятия са от решаващо значение за мрежовата икономика. Размерът на това явление е толкова значим, че то оказва съществено въздействие не само на микроикономическо, но и на макроикономическо ниво.

Д.

ЕИСК смята, че е необходимо да се подобрят условията, в които работят НМП. Настоящото становище (виж точки 3 и 4 на Част II) набелязва основните предизвикателства и представя редица предложения за действие, като например:

Е.

При липсата на установена дефиниция на НМП не е лесно да се схване пълното им значение по отношение на индустриалните промени и процесите на глобализация. Би следвало да се направи много повече за постигането на по-голяма информираност относно тяхната роля. Осъществяването на някои/или всички предложения, изброени в т. Д, означава, че редица предварителни условия трябва да бъдат изпълнени от самите предприятия, други — от тези, които разработват съответните политики, а трети — и от двете категории. Във всеки случай изпълнението на което и да е от тях трябва да се осъществява в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни. В същия контекст, комитетите за секторен диалог на европейско и национално ниво би трябвало да осигурят надеждни общи насоки за тези, които разработват съответните политики.

1.1

Да се говори за появата на вериги за доставка като за съвременно явление е заблуда, тъй като те, под една или друга форма, съществуват още от възникването на организираното производство.

1.2

Все пак следва да се отбележи, че силният интерес към веригите за доставка се разви през последните няколко десетилетия в резултат на безмилостната среда, породена от техническия прогрес и глобализацията и всички свързани с тях въздействия върху пазарите. Темата се разглежда пространно в безброй публикации и конференции в целия свят. Традиционната линейна последователност отстъпва място на сложни мрежи и интегрирани производствени процеси, които често протичат в множество предприятия и страни.

1.3

В днешно време веригите за създаване на стойност и доставка все повече се преплитат и понастоящем в много сектори съществува истинска глобална мрежа. Това дава основание да се използва по-скоро термина „мрежи“, отколкото „вериги“, тъй като първият термин несъмнено изразява по-краткотрайно съществуващи явления от втория.

1.4

Самите мрежи за създаване на стойност (или просто „мрежите за стойност“) все повече се разрастват и се глобализират. Част от този процес е паневропейска мрежа за създаване на стойност, засилена от неотдавнашното разширяване на ЕС.

1.5

Понастоящем става ясно, че самоусъвършенстването вече не е достатъчно, за да се отговори на потребностите на предприятията. Ползите от интроспективните програми, осъществявани в предприятията, макар и полезни и похвални, не им позволяват да се възползват от възможностите, предоставяни от една действително глобална система на бизнеса. Предприятията трябва да гледат навън, ако искат да оцелеят в съвременния свят.

1.6

Ето защо управлението на мрежата и логистиката се озовават на преден план и предприятията отделят все повече време и пари, за да осигурят оптимална възвращаемост, като рационализират и координират все по-сложната мрежа от дейности и услуги, които са от решаващо значение за съвременните промишлени и търговски операции.

1.7

Естеството на мениджърските задължения и уменията, изисквани от работната сила на всички равнища, са се променили драстично, тъй като са необходимо решения и нагласи, които да осигуряват оптимални равнища на сътрудничество между купувачи, доставчици и предприятия.

1.8

Тази ситуация важи за всички категории предприятия — големи, средни и малки, независимо от различията и взаимодействията между отделните отрасли. Все пак изглежда, че големите мултинационални компании са в по-добро положение от НМП (2) по отношение на протичащите понастоящем процеси.

1.9

Всъщност две трети от заетите в частния сектор в Европа работят в малки и средни предприятия. Много от тях са НМП. Следователно просперитетът на този вид предприятия има не само микроикономическо измерение, но и макроикономическо въздействие.

1.10

Въпреки че темата на това становище е развитието на вериги за създаване на стойност и доставка, то е насочено основно към иновационните НМП (НМП използващи високи технологии или произвеждащи висококачествени продукти), които имат потенциал за растеж и дейност в международен план или тези, които вече присъстват на световния пазар (3).

1.11

Следователно трябва да се разработят и усъвършенстват начини и средства за създаване на здравословна и устойчива среда за този тип предприятия, така че те да могат да просперират и да използват максимално потенциала си.

1.12

Въпреки различията между веригите/мрежите за доставка в отделните отрасли, беше преценено за уместно анализът, направен в настоящото становище, да се илюстрира, като се разгледа по-подробно ситуацията в един сектор. Ето защо в Приложение 2 към настоящото становище е представено изследване на отделен случай в автомобилостроенето, който илюстрира добре някои от поставените въпроси. Изборът падна върху този сектор, защото той очевидно се отличава със сложност на веригите/мрежите за доставка, както е посочено в Приложение 1.

1.13

Европейските предприятия често предпочитат да възлагат на външен изпълнител едно или няколко звена от веригата за доставка. Впоследствие те внасят резултата и му добавят стойност, преди да го прехвърлят към мрежата за създаване на стойност. Важно е да се създадат условия, които да гарантират запазване на максимално високи нива на печалба, заетост и ноу-хау в Европа по време на целия процес. Това е от изключителна важност, тъй като ноу-хау все повече се превръща в пълноправен производствен фактор, който се пренася по мрежите за създаване на стойност предимно чрез финансиране без граници, а не просто чрез трансгранично финансиране (4).

1.14

Настоящото становище разглежда начина, по който ЕС може по-добре да допринесе за поддържането на важни (носещи добавена стойност) части на веригата за доставка в Европа (5).

2.1

Индустриалните промени са тясно свързани със създаването на стойност в мрежовото общество, което придава значителна роля на услугите — консултантски, инженерингови, логистични или маркетингови. С намаляването на вертикалната интеграция, създаването на стойност в процеса на преработване често се измества към доставчика. Процесът добива още повече измерения, тъй като много от тези доставчици също са част от глобални мрежи, което създава нови взаимозависимости между тях.

2.2

Но какво се подразбира наистина под термина „глобален“? Наред с очевидната роля на САЩ и Япония, други региони в света, като т.н. страни БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай), също излязоха на сцената през последните десетилетия. Все пак следва да се посочи, че в рамките на тази група съществува двустепенно членство, по-специално под влиянието на Индия и Китай, които „драматично разтърсват цялата верига за доставка и целия процес и обхват на създаването на стойност“ (6).

2.3

Като има предвид това, ЕС трябва да засили конкурентоспособността си чрез добавяне на стойност, тъй като конкуренцията, основаваща се само на цената, не е реалистична и не е съвместима със социалните ценности на Европейския съюз и целта за постигане на устойчивост.

2.4

Веригите и мрежите за доставка се разрастват, тъй като индустриалните процеси все повече се характеризират с фрагментиране на производствените линии и специализиране на продуктите с помощта на нови технологии и персонализиране. Производителите могат да стандартизират основните елементи на продуктите си, като същевременно запазят възможност за персонализиране. Това се нарича „масово персонализиране“.

2.5

Тези фактори се стимулират от взаимодействието между производството и услугите (7), което води до размиване на границите между секторите. Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) допринасят за тази ситуация посредством все по-нарастващата операционна съвместимост и предоставяните по електронен път услуги.

2.6

Европейските предприятия следва да се стремят да създават мрежи за доставка, които обработват „разширени продукти“ (продукти-услуги), като се насочват към пазарни ниши с висока добавена стойност. Дори и самите фабрики се превърнаха в комплексни търгуеми продукти.

2.7

Новите технологични цикли наблягат все повече на управлението на човешките ресурси на всички нива и подчертават спешната необходимост от учене през целия живот като основен компонент на конкурентоспособността и пригодността за работа.

2.8

Жизненият цикъл на продуктите се скъсява и се променя поради нарастващото взаимодействие между услуги и производство, както и поради факта, че конкуренцията и (предшестващото конкуренцията) сътрудничество в много области се глобализират.

2.9

Структурата на предприятията и динамичните взаимоотношения между тях се влияят силно от тези непрекъснати промени. Те изискват постоянна адаптация и реорганизация. Специализирането на производствените процеси, персонализирането и развитието на свързаните с производството услуги водят до все по-голямо възлагане на външни изпълнители. И обратното, възлагането на външни изпълнители може да доведе до още по-голяма специализация и децентрализация.

2.10

Едновременно с тези процеси се извършва концентрация посредством сливания и придобивания; концентрацията и консолидацията се засилват с отдалечаването от потребителя.

2.11

Възлагането на външни изпълнители и делокализацията се извършват в световен мащаб (8). Развиващите се икономики в новите държави-членки и в Азия участват активно в този процес, като всяка от тях предлага свои собствени ценови предимства и собствения си пазарен потенциал. Азия се превръща в безспорен център на производство и предоставяне на услуги с ниска себестойност. В Китай и Индия се разработват независими технологии. Тези процеси могат да доведат до делокализация и реална загуба на работни места. Това може да създаде усещане за несигурност сред служителите. От друга страна делокализацията може да доведе и до значително увеличаване на заетостта в предприятията в Европа (9).

2.12

Сложните последици от безбройните транзакции, сливания и придобивания по целия свят показват, че делокализацията в резултат на промените, настъпващи в производствените линии и линиите за предоставяне на услуги, не е линеен и еднопосочен процес. Производствените разходи са само част от всички фактори, които следва да се имат предвид. Редица други фактори, които не са предмет на настоящото становище, също трябва да бъдат взети под внимание. Сред тях са сложна логистика, високи транспортни разходи, съображения, свързани с опазване на околната среда, регулаторни рамки, защита на интелектуалната собственост и наличие на суровини, както и на съответните технологии и специализирани знания и опит. Когато се вземат предвид всички тези фактори, понякога се оказва изгодно производството и услугите да се върнат в Европа.

2.13

От друга страна, делокализацията може да засяга и иновационни дейности, което би довело до загуба на ноу-хау за Европа. И наистина, в дългосрочен план делокализацията може да доведе до загуба на част от иновационния капацитет на европейските предприятия, ако научноизследователската база в ЕС не бъде засилена. В този смисъл показателен факт е нарастващият брой инженери в Индия и Китай (45 % от всички инженери в света).

2.14

Освен това фактът, че висококвалифицирани млади хора напускат Европа или изявяват предпочитание да работят в големи предприятия (10), може да доведе до недостиг на квалифицирана работна сила в европейските НМП.

2.15

Големите предприятия често са в по-добра позиция от НМП, за да се справят с посочените предизвикателства. Като цяло, те имат относително лесен достъп до банки и капиталови пазари, участват в най-различни взаимодействия и имат съвместимост с други предприятия, разполагат с достъп до широк диапазон от пазари и са водещи по отношение на възлагането на външни изпълнители. Те обаче не са толкова гъвкави като по-малките предприятия.

3.1

Всички показатели сочат, че процесът на фрагментация на производството, на персонализиране и развитие на глобалните мрежи ще продължи. В повечето области големите мултинационални компании действат като стратегически лидери, но голяма част от работата се извършва от нарастващ брой НМП.

3.2

Понякога, въпреки високия си потенциал, НМП по необходимост възприемат по-краткосрочни подходи, налага им се да работят много усърдно, за да навлязат в нови пазари, често зависят от редовните поръчки от някои големи клиенти и често нямат такъв добър достъп до капиталовите пазари. Освен това те са изложени на висок риск от прекъсване на веригата за доставки, освен намаляването на разходите и намаления от друг характер, които големите клиенти изискват непрекъснато. В следващите точки се обръща внимание на най-съществените предизвикателства, пред които са изправени НМП.

3.3

Много подобрения в рамковите условия за относително малките и средните предприятия зависят просто от нагласите в обществото и в самите предприятия. В някои държави-членки и региони отношението към подобни предприятия е по-положително, отколкото в други. Следователно би трябвало да се насърчи обмен на най-добрите практики.

3.4

Трябва да се насърчават НМП да бъдат отворени за сътрудничество и да развиват съвместни проекти. Подобно сътрудничество и проекти могат да укрепят пазарните им позиции и да помогнат в преговорите на доставчиците с големи клиенти. Възможно е също да допринесат за компенсиране на вредните ефекти от зависимостта или изключването от верига за доставки.

3.5

Би трябвало да се насърчава използването на софтуер с отворен код (11) и свободния достъп до инженерингови технологии и стандарти. Много е важно да има ефективна връзка между НМП и изследователските институти.

3.6

Клъстерите и мрежите около водещи компании и индустриални зони във високо индустриализирана и високотехнологична среда могат да допринесат много за тази цел (12), тъй като ще насърчат различни форми на сътрудничество между предприятията. Решаващо значение има нагласата на откритост към близките университети и технически институти, съчетана с подходящ подход от страна на местните и регионалните власти. „Промишлените зони“ около технологичните центрове, научните паркове и университетите могат да бъдат особено полезни за по-малките предприятия.

3.7

Банките и финансовите участници като цяло би трябвало да бъдат насърчавани да възприемат по-положително отношение към поемането на риск. Статистиката показва, че финансовият свят на САЩ се характеризира с по-голяма готовност за поемане на риск, която се възнаграждава богато. Във всеки случай е необходим открит достъп до капиталовия пазар в Европа, още повече поради факта че в много случаи тенденцията е финансовото бреме в производствените процеси да се прехвърля от големите предприятия към по-малки доставчици.

3.8

В автомобилостроенето например, възлагането на външни изпълнители създава финансови проблеми на много предприятия, тъй като и развойният процес и периодът на възвръщаемост са продължителни — развитието често отнема 3 до 5 години, а периодът на възвращаемост — 5 до 7 години. В САЩ този проблем е решен отчасти чрез по-лесен достъп до частен капитал, а в много развиващи се страни — чрез значителни данъчни облекчения и държавни помощи. В тази област условията в Европа спешно се нуждаят от подобрение, особено що се отнася до НМП и техните нужди от финансиране на изследователската и развойната им дейност за технически иновации. Наред с правителствените мерки, банките — включително Европейската инвестиционна банка (EИБ), в тясно сътрудничество с банки-партньори в цяла Европа, както и частният капитал трябва да изиграят своята роля.

3.9

ЕИСК отбелязва с голям интерес насоките, залегнали в Съобщението на Комисията озаглавено „Изпълнение на Лисабонската програма на Общността: финансиране на растежа на МСП — добавяне на европейска стойност“ (13). Необходим е по-адаптиран мост между финансовите институции и частния капитал от една страна и МСП от друга.

3.10

Зависимостта от важни клиенти е причина за притеснение, особено в региони с един развит промишлен отрасъл, когато НМП са поставени в зависимост или са изключени от веригите за доставка. Когато работи с големи предприятия, на доставчика често му се налага да използва изискваната технология. Доставките за един голям клиент могат да принудят доставчика да използва конкретна технология.

3.11

Същото може да се случи на доставчици, които са изключени от веригата за доставка, защото не разполагат с необходимите инструменти за достъп до допълнителни пазари и включване в други вериги или мрежи за доставка.

3.12

Големите предприятия обаче не искат да зависят изцяло от един доставчик, въпреки че това понякога се случва. В редица случаи големите производители на автомобили предпочитат единствени доставчици, особено когато става въпрос за научни изследвания, развитие и производство на нови компоненти и системи за крайния продукт. Обичайният сценарий обаче предвижда безмилостна конкуренция между доставчиците.

3.13

В някои случаи, предимно в автомобилостроенето, се забелязва, че разходите за технологично развитие се прехвърлят на доставчика, от когото освен това се очаква да споделя знанията си с конкуренцията. Това може да бъде проблем, особено за доставчиците, които нямат монополно положение.

3.14

Ефектът на зависимост или изключване от веригите за доставка расте с нарастването на броя на приложенията в информационните и комуникационни технологии, въпреки че това несъмнено е проблем не само в тази област. Често е трудно да се получат лицензи. Липсата на стандартизация и взаимна съвместимост от една страна и слабото използване на технологии с отворен код от друга, възпрепятства инвестициите.

3.15

И тук (виж т. 3.6) сътрудничеството и клъстерите могат да помогнат за преодоляване на недостатъците, породени в резултат на горепосочените процеси, особено в регионите с един развит промишлен отрасъл.

3.16

Интелектуалната собственост е от ключово значение (14). Защитата на интелектуална собственост е особено голямо предизвикателство за НМП, много от които са малки и средни предприятия. Проблемите на тези предприятия по отношение на финансирането на изследователската и развойната им дейност вече бяха споменати в общ план и положението не бива да се влошава със създаването на ситуация, в която конкурентите им да получават печалбата.

3.17

Патентите имат първостепенно значение. ЕИСК вече е изказвал в предходни свои становища дълбоката си загриженост относно „неколкократното отлагане на въвеждането на общностен патент“, което подрони доверието в политиката на ЕС в областта на изследванията и не насърчи „иновационните изследвания, които да доведат до увеличаване на конкурентоспособността“ (15). По този важен въпрос не се прави нищо, което оскъпява много защитата на иновациите (в частност, в сравнение със САЩ и Япония) и понякога те стават наистина недостижими за НМП.

3.18

Проблемът със скъпите процедури за защита на ПИС става още по-сложен поради равнище на неефективност, породено често в резултат на липса на прилагане на законодателството. На фалшифицирането би трябвало да се обърне внимание като на приоритетен въпрос в търговските отношения с Китай. Поради проблема с фалшифицирането много високотехнологични предприятия не желаят да увеличат инвестициите си в Китай или дори ги изтеглят (16).

3.19

Приложение 2 илюстрира сериозността на злоупотребите с ПИС и фалшифицирането в областта на автомобилните части.

3.20

Специализираните НМП имат своите предимства. При преминаването от мащабни операции към децентрализация и пригодени към търсенето подходи изникват нови възможности, при условие че са налице и съответните умения.

3.21

Тревожно явление е, че в цяла Европа повечето дипломиращи се млади хора предпочитат да работят за големи предприятия. Очевидно е необходимо да се насърчават хората да работят в НМП, като се подобрят перспективите за израстване в кариерата. Проблемът за НМП придобива особена острота, когато общият брой на завършилите дадена специалност се оказва недостатъчен — например в инженерните дисциплини.

3.22

Така наречените „системи за двойно обучение“ — учене и работа — използвани понастоящем в някои държави-членки като Германия, Австрия и Люксембург („duale Ausbildung“) могат да се окажат много ценни за НМП.

3.23

От основно значение е повишаването на квалификацията и уменията на служителите; самите служители, както и предприятията, да могат да допринесат за повишаване на стандартите (17). В това отношение подобряването на средата на работното място може да има благоприятно въздействие. Съвременните понятия за управление на човешки ресурси, включително и редовният преглед на образователните системи и системите за обучение, могат да допринесат за създаване на работни места. На тези въпроси трябва да се обърне внимание в рамката на секторните подходи, включително и диалога между социалните партньори.

3.24

Освен пряката зависимост между ефективната образователна система и качеството на уменията на служителите, от огромно значение е триъгълникът образование/иновации/изследователска дейност. В тази връзка новата инициатива на ЕС „Региони за икономическа промяна“ може да бъде изключително полезна, тъй като набляга на значението на регионалното измерение и на влиянието на изследователската дейност, техническите умения и икономическите клъстери (18).

3.25

За пълното използване на възможностите, които се откриват пред НМП посредством усъвършенстване на уменията и предприемаческия дух, не трябва да се пренебрегва и значението на териториалното измерение. Глобализацията, която предполага все по-голямо интернационализиране, носи със себе си необходимост от укрепване на близостта между регионите. Това би могло да се постигне посредством:

3.26

Предприемаческият дух е от много голямо значение, също както и креативността и гъвкавостта, т.е. способността за бърза адаптация към променящите се обстоятелства. Малките и средни предприятия често имат по-добра способност да реагират на предизвикателствата от големите предприятия. Тези фактори могат да им помогнат да извлекат изгода от фрагментацията и персонализирането на мрежите (19).

4.1

За да се увеличи ефективността на веригата за създаване на стойност и доставка е много важно да се създаде стабилна бизнес среда за НМП. ЕИСК смята, че има два основни инструмента, които могат да подкрепят присъствието на европейски НМП в световните мрежи: новата индустриална политика (включително секторен подход) и Седма рамкова програма.

4.2

НМП би трябвало да бъдат по-системно включвани в рамките на индустриалната политика. Комисията и Съветът следва да правят предварителна и по-точна оценка на въздействието на законодателството, което предстои да бъде прието, върху високотехнологичните предприятия в области като технологичното развитие и стандартизацията. Понятието „промишленост“ твърде често се ограничава до големите предприятия. НМП, които често са пренебрегвани, следва да бъдат консултирани отделно.

4.3

ЕИСК набляга на значението на ИКТ за НМП. Той напълно споделя целите на Комисията, определени в нейното Съобщение, озаглавено „Засилване на доверието в електронните „бизнес-до-бизнес“ (20) пазари.“

4.4

Комисията е създала и Европейска мрежа за подкрепа на електронната търговия за МСП (eBSN). ЕИСК споделя главната цел на Европейската мрежа за подкрепа на електронната търговия за МСП — да събере специалисти по електронена търговия в Европа и да позволи обмен на опит и добри практики.

4.5

Решаващ аспект на индустриалната политика на ЕС е откритият диалог относно бъдещите насоки и технологии от отраслова перспектива, както предвиждат функциониращите понастоящем европейски технологични платформи. Въпреки че границите между секторите се размиват, отрасловият подход все още е напълно подходящ в тази област и предлага добри възможности за НМП.

4.6

Значението на иновациите не може да бъде надценено. ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за развитие на благоприятстващи иновациите пазари посредством нова инициатива за пилотни пазари с цел улесняване на създаването и навлизането на пазара на нови иновационни продукти и услуги в перспективни области (21).

4.7

Важно е НМП да участват в технологичните платформи. Да се надяваме, че ще бъдат открити нови начини и средства за премахване на пречките в тази област. Трябва да се изготви Програма за стратегически изследвания, която да включва НМП. Все пак традиционните слабости на много от тези предприятия, като например липсата на взаимно доверие или време, недостатъчният брой представители, или — нерядко — отсъствието на стратегическа визия, също могат да се забележат в ежедневния опит на тези платформи.

4.8

За да изготви Програма за стратегически изследвания, Групата на високо равнище Manufuture (22) направи анализ, съдържащ сходни идеи за промени, що се отнася до нови продукти с добавена стойност и съчетание на производство и услуги от една страна и иновационни начини на производство от друга (23).

4.9

Освен това, ефектът на зависимост или изключване от дадена верига за доставка често възпира ефективното участие в платформите, в случаите, когато НМП — дори и разполагащите със значителен потенциал — не могат да участват във взаимно съвместими системи.

4.10

ЕИСК смята, че трябва да се разработи стратегическа визия за НМП, която би могла да помогне за преодоляване на затрудненията в резултат на зависимостта или изключването от вериги за доставка. Целта следва да бъде взаимната съвместимост. Това би могло да се постигне посредством:

4.11

Според ЕИСК, за същата цел може да допринесе създаването на европейски форуми за сътрудничество между НМП, които да обединят креативността и иновациите от цяла Европа.

4.12

Основен въпрос е улесняването на достъпа до финансовите пазари.

4.12.1

ЕИСК смята, че банките и другите заинтересовани финансови участници, като фондовете за рисков капитал, следва да бъдат насърчавани да възприемат по-положително отношение спрямо поемането на риск, например чрез инвестиране във високотехнологични НПМ.

4.12.2

Конкретен пример за това би било осигуряването на по-лесен достъп за НМП, както до капиталовия пазар, така и до частния капитал, като се адаптират закъсненията, които могат да се получат от дългите срокове на развойна дейност и възвръщаемост и които могат да създадат проблеми. В тази връзка следва да се засили ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), за да се улесни достъпът до инструментите за рискови кредити, рисков капитал и гаранционни схеми (26).

4.12.3

ЕИСК смята, че финансовите институции като ЕИБ могат да оказват по-широка подкрепа, особено в консорциуми с местни банки, които познават добре предприятията в техния район.

4.12.4

С оглед на новата индустриална политика и партньорствата между предприятията и изследователските организации, понастоящем ЕИБ работи върху нов съвместен финансов инструмент с Генерална дирекция „Изследвания“, наречен „Финансов инструмент за споделяне на риска“ (ФИСР). Целта му е да подобри достъпа до заемно финансиране, особено за изследователската работа в частния сектор и свързаните с това дейности с по-висок от средния и непокрит пазарен риск.

4.13

Данъчната политика се определя от държавите-членки. Въпреки това, би било целесъобразно да се обсъдят на ниво ЕС желателните данъчни мерки, насочени към засилване на позициите на европейските предприятия в световните мрежи за създаване на стойност и доставка.

4.14

ЕС трябва да включи в целите на своята търговска политика защитата на правата на интелектуална собственост на малките и средните предприятия, като се има предвид често нелоялното и ненадеждно отношение на (големите) възникващите пазари към европейските предприятия.

4.15

Човешките ресурси имат решаващо значение. Повече от всякога образователните системи са незаменима опора на устойчивото икономическо развитие. Образованието, професионалното обучение и ученето през целия живот са споделена отговорност на гражданите, предприятията, социалните партньори и публичните власти (27).

4.16

Дискусиите между социалните партньори в отделните отрасли следва да се съсредоточат върху развитието на конкретно насочени подходи относно управлението на човешките ресурси, включително и развитието на схеми за обучение, които да дават необходимите професионални квалификации. Те следва да отчитат и регионалното измерение на индустриалните промени и инициативата на ЕС „Региони за икономическа промяна“ (28).

4.17

В Седма рамкова програма, която е свързана с целите на новата индустриална политика, следва да се отдаде особено внимание на връзките с малките и средните предприятия, включително и подходящо използване на новия инструмент ФИСР, разработен в сътрудничество с ЕИБ (29). Участието на НМП във високотехнологични проекти в областта на ИКТ, финансирани от Седма рамкова програма, е решаващо, за да могат да се включат във високотехнологичните мрежи и да изградят сътрудничество.

4.18

Според ЕИСК Седмата рамкова програма може да допринесе за създаването на постоянна политика в областта на иновациите, която да изгражда тесни връзки между центровете на знание (университети, технологични институти, училища за професионално обучение) и промишлената дейност. Веригите или мрежите за създаване на стойност и доставка са от решаващо значение за такава политика, тъй като програмата е насочена към подпомагане на развитието на нови „разширени продукти“ (известни също като „продукти/услуги“ или „услуги с интегриран продукт“) и нови процеси. Целта на цялото това начинание е създаването на единна жизнеспособна среда за мрежите в Европа, която е от полза и за НМП.

4.19

ЕИСК отчита, че е трудно да се включат малките и средните предприятия в изследователски и развойни програми поради тежките бюрократични процедури. За тези предприятия процедури на подбор, които траят най-малко една година, са прекалено дълги.

4.20

Много е желателно да се създадат подходящи условия за развитието на солидна мрежа от предприятия с прозрачни взаимосвързани структури. Според ЕИСК Седма рамкова програма следва да спомогне за системното изграждане на оптимално изградени мрежи и операции в динамична и сложна индустриална среда.

4.21

Аналогично трябва да се насърчава изграждането на структури за управление на логистичните вериги и веригите за доставка на стратегическо и оперативно ниво.

4.22

При по-нискотехнологични отрасли, които са физически свързани с Европа, изследователските програми могат да спомогнат за постоянното повишаване на производителността и ефективността, за да останат те конкурентоспособни.

4.23

Значението на изграждането на подходящи мрежи е сред многото аспекти, които предприятията трябва да вземат предвид, за да се възползват напълно от европейските програми в областта на изследванията. Въпреки че още не се е превърнало в част от нагласите на НМП в Европа, сътрудничеството, предшестващо конкуренцията между предприятията, може да се окаже много полезно. Същото важи за насърчаването на отношенията на сътрудничество.

4.24

В съответствие с това Седма рамкова програма цели да допринесе за ориентирана към знанието мрежова индустрия, основана на европейските стандарти, които представляват важен елемент за сътрудничество, взаимна обвързаност и съвместимост.

4.25

ЕИСК е на мнение, че Седма рамкова програма предлага голяма възможност за засилване на ефективността на мрежите за създаване на стойност и доставка и призовава заинтересованите участници да осигурят пълното й осъществяване. Това се отнася не само до технологиите, които подобряват свързването в мрежа (предимно ИКТ), но и до други откриващи възможности технологии като нанотехнологията.

4.26

Наред с развитието на индустриалната политика, в Седма рамкова програма са от значение и регионалните и местните условия и дейности, особено що се отнася до сътрудничеството на НМП с големи предприятия, близки университети, технологични институти и центрове за професионално обучение (30).

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/10

1.1

В течение на последните 50 години европейското пространство се преобразува и глобализацията ускорява този процес със съществени последици за центровете на тежестта в Европа, каквито са метрополните области (2). Те са в най-добра позиция, за да отговорят на предизвикателствата и да извлекат най-голяма полза от възможностите, произтичащи от тези промени.

1.2

ЕИСК смята, че развитието на метрополните области, както и националните инициативи в тази област, трябва да бъдат разгледани от Съвета и Комисията, които следва да дадат общи насоки в тази област. Добре структурирана дискусия на европейско равнище ще постави националните подходи в обща перспектива, което би могло да насърчи също и действащите лица на регионално ниво.

1.3

ЕИСК смята, че по-добре структуриран дебат за и между метрополните области в Европа би допринесъл за насърчаването на тези региони те самите да осъществят успешно дневния ред от Лисабон и Гьотеборг, който би могъл да намери отражение в националните програми за реформа.

1.4

ЕИСК констатира, че от няколко години се води оживен дебат. Връзката между големите метрополиси и Лисабонската стратегия поставя акцента, повече отколкото преди, върху социално-икономическото въздействие на тези големи метрополиси. Това е крачка напред.

1.5

В много страни и региони публичните власти, както и частният сектор и гражданското общество, се опитват да създадат необходимите условия за устойчиво развитие на метрополните области и да обезпечат тяхната конкурентоспособност в Европа и света. По-специално внимание заслужава развитието, което се наблюдава в Германия. Университетски и други, проведени на федерално ниво изследвания, допринасят за обективността на дискусията. Националните и регионални власти взеха участие в Междуминистерски конференции за метрополните области.

1.6

Градоустройствената политика на Комисията, както и проектът за Териториална програма на Съвета представляват крачки напред. Те предлагат рамка за амбициозна политика по отношение на градовете. В Програмата се изтъкват няколко специфични характеристики на големите метрополиси. Същевременно ЕИСК констатира, че в проекта за Териториална програма все още има твърде много колебания в това отношение.

1.7

Въпреки различията в структурите и подходите в отделните страни, предизвикателствата и амбициите на големите градски региони са до голяма степен едни и същи.

1.8

Липсата на идентичност и отсъствието на адекватно управление са пречките за балансирано развитие на метрополните области. Съществуващите административни единици често са твърде остарели. Те затрудняват гъвкавото адаптиране.

1.9

За успеха на метрополните области е необходима ангажираност на няколко нива — национално, регионално и градско, което изисква легитимност на децентрализираните инстанции и ще улесни инициативите в частния сектор и тези на неправителствените институции.

1.10

ЕИСК отново констатира отсъствието на съпоставими на европейско равнище социалноикономически данни и данни за околната среда по отношение на метрополните области. ЕИСК смята, че тъй като това следва да се прави на европейско и национално равнище, е необходим годишен мониторинг на показателите на европейските метрополни области, за да се опознае по-добре състоянието на всяка от тях и да се мобилизират заинтересованите действащи лица в тези области.

2.1

ЕИСК се обявява за това Комисията да изготви Бяла книга за метрополните области в допълнение към Териториалната програма, за да насърчи европейския дебат въз основата на обективен анализ.

2.2

ЕИСК се обявява за това предизвикателствата и амбициите на големите метрополиси, както и знанията и опитът в държавите-членки да бъдат поставени в обща европейска перспектива и добрите практики да бъдат разпространявани.

2.3

ЕИСК счита, че е необходимо Комисията да вземе политическо решение да се възложи на Eвростат ежегодно изготвяне на надеждни и съпоставими данни за всички метрополни области на Европейския съюз и да се предоставят допълнителни кредити на Евростат, за да може той да изпълни тази нова задача.

2.4

За да може Евростат да изпълни тази задача възможно най-бързо, ЕИСК предлага да се възложи на ESPON* или на друга компетентна организация експериментално проучване, за да тества различните възможни методи за определянето на метрополните области посредством общи критерии, да предложи ограничен списък с данни, чието изготвяне би могло да започне незабавно, за метрополните области с над един милион души население за периода 1995-2005 г., като се използват, в частност, наличните подробни данни от Европейските анкети за работната сила (3).

3.1

В становището си от 2004 г. ЕИСК привлече вниманието върху социалноикономическото въздействие на метрополните области (4), които, според него, бяха силно подценявани.

3.2

Становището имаше за цел да обърне внимание на институциите на Общността върху постоянното и понякога впечатляващо развитие на концентрацията на населението и на икономическите дейности в метрополните области в Европа и света.

3.3

В становището си от 2004 г. ЕИСК се обявява за включването на развитието на европейските метрополиси в дневния ред на Общността. ЕИСК бе сред първите, които подчертаха пряката връзка между ролята на метрополисите и изпълнението на Лисабонската стратегия. Метрополните области са лабораториите на световната икономика. Те са двигателите на икономиката и центровете на креативността и на иновационната дейност.

3.4

Същевременно в метрополисите са съсредоточени основните предизвикателства, които Европа ще трябва да преодолее през следващите години. Те се сблъскват, по-специално, с явления като бедност и социално изключване и териториална сегрегация, които имат последици по отношение на заетостта и (международната) престъпност (5).

3.5

Влиянието на метрополисите се засилва поради нарастването на обмена от всякакво естество помежду им, както в Европа, така и на световно ниво. Мрежите, в които участват метрополисите, допринасят за задълбочаването на европейската интеграция.

3.6

В становището си от 2004 г. ЕИСК констатира, че липсват сравнителни анализи, които да представят по удовлетворителен начин техните силни и слаби страни, техните ограничения и възможностите, които предлагат.

3.7

Ето защо през 2004 г. ЕИСК настоя върху необходимостта от дефиниране на европейските метрополни области и върху изготвянето на целесъобразно определени и съпоставими данни за всеки метрополис, включително и оценка на основните показатели по отношение на Лисабонската стратегия.

3.8

Икономиката на знанието и обществото, функциониращо в мрежи, повишават привлекателността на метрополисите за хората и за икономическите дейности. В някои държави-членки се води оживен дебат на национално и регионално ниво относно политиката, която да бъде следвана по отношение на големите метрополиси, и тяхното управление. Тези дискусии понякога са последвани от конкретни действия „отдолу“ и „отгоре“.

4.1

През 2004 г. ЕИСК прикани Комисията да изготви интегрирани анализи с участието на всички имащи отношение към въпроса комисари и да представя редовно доклади относно социално-икономическата ситуация на метрополните области и позиционирането им в европейски мащаб. По този начин би се постигнала по-добра оценка на предимствата и недостатъците на големите метрополиси с цел по-добро определяне на политиките и улесняване на разпространението на добрите практики.

4.2

В реакцията си на предложенията на ЕИСК Комисията „споделя двойната констатация на ЕИСК относно ключовата роля на метрополните области за изпълнението на целите на Лисабонската стратегия и относно отсъствието на надеждни и съпоставими в европейски мащаб данни за тези териториални единици“ (6).

4.3

Въпреки споделянето на тази констатация, все още не е разработен по-целенасочен и интегриран подход от страна на Комисията по отношение на метрополните области. Постепенно се въвежда градоустройствена политика, но в тази рамка липсва разграничаване между „градове и метрополни области“. Данните, предоставяни от статистическите институти, са непълни, и тъй като са изготвени в съответствие с национални дефиниции, не винаги са съпоставими в европейски мащаб.

5.1

Неотдавна на национално и регионално ниво бяха предприети няколко инициативи, които ясно показват начина, по който се развиват метрополисите. Тези инициативи често обхващат различни мерки за подпомагане на по-хармонично развитие по отношение на инфраструктурите, териториалното устройство, икономиката и социалните аспекти, както и развитието на инфраструктурите на транспорта и телекомуникациите между самите метрополиси. Като пример могат да послужат представените по-долу няколко инициативи, осъществени в няколко страни. Този преглед, разбира се, не е изчерпателен.

5.1.1

От 1993 г. в Германия тече задълбочена дискусия за метрополните области. Проведените проучвания и университетски дискусии имаха за цел да дефинират по подходящ и обективен начин списък на функциите, упражнявани от големите метрополиси и да идентифицират последните спрямо този списък.

5.1.1.1

Германският анализ премина от традиционен подход на национална карта на градовете и общините, както и на федералните провинции, към по-различен подход, който представя нова карта на Германия с нови „Leitbilder“, т.е. насочващи модели. На базата на насоки и програми за действие в областта на териториалното устройство (датиращи от 1992 г. и 1995 г.), в които беше подчертано значението и задачите на метрополните области, вследствие на решението на Междуминистерската конференция на министрите на териториалното устройство на федерално и провинциално ниво от 30 юни 2006 г., в Германия са идентифицирани 11 метрополни области. Първата Междуминистерска конференция в тази област се проведе през 2003 г.

5.1.1.2

Картата на немските метрополни области показва несъответствие между съществуващата административна организация и географските граници на метрополните области. Например, метрополната област на Нюрнберг обхваща самия град Нюрнберг и съвкупност от съседни градски и селски общини. Други пък покриват частично няколко федерални провинции, например Франкфурт-Рейн-Майн и Хамбург. Трети представляват част от една федерална провинция, например Мюнхен и Рургебит. В много случаи вече е въведена тематична регионализация, например в областта на културата, спорта, устойчивото развитие, ландшафта. Във всички случаи територията обхваща както градове, големи и малки, така и селски райони. По този начин се постига добро очертаване на територията на въпросните метрополни области.

5.1.1.3

Не се предвиждат (все още) специфични мерки на национално ниво. Метрополните области бяха приканени да дефинират и изтъкнат своята собствена специфика. Преследваната цел е развитието на германските метрополни области като автономни действащи лица в европейски и международен контекст. Разбира се, национални политики, като например политиката в областта на железопътния транспорт или въздухоплаването, ще могат да подкрепят амбициите на тези области.

5.1.1.4

За да се подкрепи легитимността на този нов подход, метрополните области са приканени да въведат системи за демократично представителство, в зависимост от спецификата и визията на всяка една от тях. Те са свободни да изберат начина, по който да стане това, било чрез преки избори, както например в региона на Щутгарт, било чрез непряко представителство на градовете и общините, какъвто е случаят в региона на Нюрнберг.

5.1.1.5

Политическите цели, които следва да се обсъдят и осъществят в рамките на тези метрополни области, които впрочем имат разнообразни характеристики, са следните: гарантиране на необходимата за конкурентоспособността критична маса; създаване на условия за ефективно управление; изясняване на разделението на отговорностите; развитие на полицентрична териториална организация; намиране на удовлетворителен баланс между урбанизацията и опазването на селските райони; развитие на транспортните инфраструктури и осигуряване на мобилността; подкрепяне на иновацията и икономическите клъстери; управление на технологичните „рискове“ и природните рискове; предоставяне на необходимите за публичните инвестиции ресурси; подобряване на международния достъп; осигуряване на популяризирането на региона.

5.1.2

Във Великобритания интересът към засилено развитие на метрополисите датира от началото на века. През 2004 г. бе публикувана правителствена нота относно конкурентоспособността на метрополните области освен Лондон (7). Целта беше да се създадат условия за засилване на автономията на „градовете-региони“ („city-regions“) в международен контекст. Замисленият процес обаче беше блокиран, в частност поради отрицателния резултат от проведения референдум за създаването на регионална асамблея в региона на Нюкасъл.

5.1.2.1

Понастоящем дискусията във Великобритания е съсредоточена върху разпределянето на правомощията, от една страна, между националното и регионално ниво, а от друга — между градовете и общините в най-гъсто населените региони, идентифицирани като бъдещи метрополни области. Идеята за създаване на „градове-региони“ е все така актуална. Въпреки неопределеността на текущия дебат, в близко бъдеще ще бъде публикувана Бяла книга по тази тема и се подготвя нова териториална организация въз основа на признати критерии, сравнима с тази в Германия.

5.1.2.2

Трябва да се прави разграничение между политическа децентрализация и подкрепа за развитието на метрополисите. Последното се характеризира с гъвкавост и съюзи между общини, с цел да се изтъкнат възможностите и да се посрещнат заедно предизвикателствата. Добър пример е развитието в северната част на Англия (Manchester, Liverpool, Leeds, Sheffield, Newcastle и York), инициатива „отдолу-нагоре“, наречена Northern Way („Северният път“). Това развитие се характеризира с известен брой споразумения в рамките на метрополната област.

5.1.2.3

Подход „отгоре-надолу“, в отговор на местните и регионални инициативи, се счита за необходим, тъй като редица стратегически решения могат да бъдат взети единствено по взаимно споразумение. Тези решения могат да бъдат включени в три плана: План за конкурентоспособността, целящ осигуряването на подкрепа за регионите с най-добри показатели и за най-слабо развитите региони; План за социално сближаване в подкрепа на населението в неравностойно положение и План за околната среда, включващ мерки, насочени, в частност, към повишаването на качеството на живот и опазването на природните ресурси. В тези три области метрополните области се считат за най-подходящото от географска гледна точка ниво за провеждане на съответните политики.

5.1.3

Във Франция тече дебат от 1960 г. досега. Съвсем доскоро броят на конкретно предприетите мерки бе твърде малък, тъй като се подценяваше политическото измерение на дебата. По-общо казано, това отсъствие на политическо измерение бе характерно за цяла Европа.

5.1.3.1

През 2004 г. DIACT (8) обяви покана за представяне на предложения за проекти, свързани с метрополисите, с цел насърчаване на сътрудничеството между големите градове и подкрепа на икономическото развитие на метрополни области. Петнадесет свързани с метрополиси проекта, изготвени от местните власти, бяха селекционирани от жури, съставено от ръководители от съответните министерства и експерти. Проектите бяха уточнени през 2006 г. През 2007 г. ще бъдат сключени договори с метрополиси, които ще получат финансова помощ от държавата, за изпълнението на структурни мерки. Чрез тази инициатива DIACT признава значението на метрополните области като ключови действащи лица по отношение на конкурентоспособността на териториите.

5.1.4

В Италия, както и в Испания, регионализацията отбелязва напредък. Това развитие, което не засяга пряко метрополните области, същевременно създава нови (законови) възможности за тяхното управление.

5.1.4.1

В Италия през 1990 г. със закон се определи подход „отгоре–надолу“, като се идентифицираха 14 метрополни области. Подходът не бе осъществен на практика. През 1999 г. нов закон позволи инициативи „отдолу-нагоре“ за създаването на метрополни области. В региона на Болоня бе създадена единна асамблея, с един общ бюджет, обединяваща 20 общини. И накрая, конституционна реформа през 2001 г. позволи създаването на три метрополни области около Рим, Неапол и Милано. Осъществяването на тази реформа неотдавна бе лансирано отново.

5.1.4.2

В Испания териториалният дебат е обусловен от териториалната автономия. Автономните области имат изключителни правомощия в тази сфера. Вследствие на това отговарят за метрополните области. В същото време протича и процес на укрепване на големите градове, както и „мерене на силите“ между централното правителство, автономните области и метрополните области като Мадрид, Барселона и Валенсия. Особен модел представлява Билбао, който се оказва успех от гледна точка на метрополизацията с добро партньорство между публичния и частния сектор.

5.1.4.3

Идентифицирането на метрополните области не се ограничава само до големите страни, нито до страните като такива. Примерите за метрополни области в Централна Европа, тоест Виена-Братислава-Бърно-Гьор — региони, разположени в четири страни (!), и на Копенхаген-Малмьо (Дания и Швеция) са сред най-добре познатите. И двете са в напредък. Понастоящем в Нидерландия се провежда задълбочена дискусия относно най-подходящото управление за Рандстад, с оглед преодоляване на административното разпокъсване, спиращо неговото инфраструктурно, териториално и социално-икономическо развитие.

5.1.5

Развитието в новите държави-членки е сравнимо с това в горепосочените страни. В Полша правителството идентифицира определен брой метрополни области или „градове-региони“. Показателен пример е регионът на Катовице, който неотдавна получи специфичен статут на метрополна област. Въпреки това урбанизацията и развитието на метрополисите като правило протичат без контрол и следователно по произволен начин поради липсата на подходящо регионално управление. Ето защо понастоящем някои метрополиси се насочват към практиките и опита на страните с традиции в областта на децентрализираните политики.

5.1.6

Търговско-промишлените камари, като популярни и активни представители на бизнеса на местно и регионално ниво, също са въвлечени в процеса на метрополизация, по-специално камарите в столиците и тези в „градовете-региони“. Те навсякъде допринасят за привлекателността и икономическото и културното влияние на своите територии, като същевременно взимат под внимание изискванията за качество на живот и опазване на околната среда.

6.1

На ниво ЕС изпълнението на Лисабонската стратегия е приоритетната цел на Комисията под председателството на г-н Барозу. Това се отнася до всички комисари. Генерална дирекция „Регионална политика“ постави Лисабонската стратегия в центъра на регионалната политика от „нов стил“, чието основно оръжие е развитието на градовете.

6.1.1

„Лисабон“ и развитието на градовете се превърнаха в приоритети във всички региони, ползващи се от програмите на Общността. Тези програми не се отнасят експлицитно до метрополните области. За последните програмата URBACT е сред тези с най-голямо значение (9).

6.1.2

Наред с Генерална дирекция „Регионална политика“ от значение за метрополните области често са специфични програми, управлявани от други генерални дирекции (ГД), например ГД „Изследвания“ и ГД „Околна среда“ и ГД „Транспорт“, тъй като те също са вдъхновени повече отколкото преди, от целите на Лисабонската стратегия. Те не се отнасят непосредствено до метрополните области като такива, но всички програми, които целят утвърждаването на успешното функциониране на градовете, се отнасят и до метрополисите.

6.1.3

През м. юни 2006 г. работна група на Съвета публикува първи проект за Териториална програма (10). В него са добре описани тенденциите в урбанизацията на европейското общество. Същевременно все още липсва ясно разграничение между градовете и метрополните области.

6.2

Няколко неформални срещи на Съвета на министрите на териториалното устройство бяха посветени на предизвикателствата на (големите) градове (11). Териториалното устройство е от правомощията на Европейския съюз според действащия договор, Дял „Околна среда“, член 175, параграф 2 (12).

6.3

Европейският парламент подчертава (13), че „градовете и агломерациите или градските зони обхващат 78 % от населението на Съюза, и че те представляват едновременно място, в което се концентрират трудностите и място, където се гради бъдещето“. Той счита, че те са ключовите актьори на регионалното развитие и на изпълнението на целите от Лисабон и Гьотеборг.

6.3.1

Европейският парламент отправя искане към всички генерални дирекции на Комисията, които се занимават пряко или непряко с въпросите, свързани с градовете, да се координират за набелязване на конкретните проблеми на градската действителност във всяка област на действие и да представят съвместно положителните ефекти от провежданите политики. Той предлага създаването на междуведомствена работна група (task-force interservices) и се обявява за установяването на териториален диалог.

6.4

Комитетът на регионите все по-настоятелно привлича вниманието на европейските институции към предизвикателствата, пред които са изправени градските региони. Неговите заключения са породени от същата загриженост и същите принципи като тези на ЕП и на ЕИСК.

6.4.1

Комитетът на регионите подчертава реалностите на „функционалните региони“ и сътрудничеството между партньори отвъд административните граници — национални, регионални и местни, което би трябвало да бъде подкрепяно от общностните политики посредством специални насърчителни мерки, като например насърчаване на проекти за стратегическо развитие за обширни райони. От особено значение е създаването на нови мрежи за сътрудничество и засилването на съществуващите мрежи между метрополните и градските зони, в частност чрез сега действащото сътрудничество в рамките на инициативата Interreg III, което през периода 2007-2013 г. ще се съсредоточи върху целта за териториално сътрудничество (14).

6.5

В декларациите си от м. март и м. септември 2006 г. мрежата METREX (15) подчертава, че е необходимо метрополните области да бъдат дефинирани и признати като ключови компоненти на Териториалната програма на Европейския съюз. Тя призовава за изготвянето на съпоставими в европейски мащаб данни относно метрополните области. Тя отправя искане към Комисията да подготви Зелена книга с три основни компонента: икономическа конкурентоспособност, социално сближаване и опазване на околната среда. Тя счита, че за редица важни проблеми като климатичните промени, застаряването на населението или имиграцията, пред които е изправена Европа, ефикасно и комплексно решение може да бъде намерено само с помощта на метрополисите. И накрая, тя смята, че метрополните области могат да играят важна роля за осъществяването на целите от Лисабон, а именно да обезпечат конкурентоспособността на Европа на световната сцена.

6.6

Броят на регионите, представени в Брюксел, силно нарасна в течение на последните 15 години (16). На организираните от тях конференции развитието и постиженията на метрополните области често са сред най-оживено дискутираните теми.

6.7

Група представени в Брюксел региони се организира именно под названието „Лисабонските региони“.

6.8

В рамките на програмата ESPON през последните години бяха изготвени голям брой сведения, данни, показатели и доклади относно европейските региони. Същевременно като се има предвид, че регионалните административни граници са твърде различни от тези на метрополните области, резултатите от тези висококачествени трудове не предоставят на лицата, отговорни за развитието, благоустройството и управлението на метрополните зони информацията и анализите, необходими за определяне на най-подходящите политики за пълното използване на целия наличен потенциал в метрополисите.

6.9

ГД „Регионална политика“ и Евростат стартираха проект за „Градски одит“ с цел предоставяне на надеждни и съпоставими показатели за известен брой градове (17). ЕИСК се поздравява за усилията, положени за изготвяне на данни за градските зони. Но спецификата на предоставените данни все още не позволява широкото им използване (18).

7.1

ЕИСК констатира, че дебатът по отношение на метрополните области е много по-оживен в сравнение с този отпреди няколко години поради две основни причини. От една страна увеличаването на броя на метрополисите по света показва много бързото установяване на нова организация на градовете (19). От друга страна признаването на връзката между икономическото, социалното и екологичното развитие на големите метрополиси и Лисабонската стратегия допринесе за подхранването на дискусията.

7.2

Във всички държави-членки, големи и малки, развити и по-малко развити, текат политически и социални дискусии относно най-подходящия подход.

7.3

Тези дискусии се провеждат първо в национален контекст. Въпреки това, в много случаи властите признават, че истинското измерение на някои метрополни области не се ограничава до националната територия. Вече бяха споменати примерите на Копенхаген-Малмьо и Виена-Братислава, но трябва да бъдат посочени и метрополните области, идентифицирани от френските власти, като Мец-Люксембург-Саарбрюкен и Лил-Куртре. На територията на целия Европейски съюз нараства броят на трансграничните региони, които притежават характеристиките на метрополни области.

7.4

Въпреки засилването на дебата от няколко години насам, ЕИСК констатира, че тези нови структури все още прохождат.

7.5

По-голямата част от градовете и метрополните области, които желаят да изтъкнат своето значение в европейски и световен мащаб, представят своята собствена реалност посредством цифрови измерения от национален и регионален мащаб, без да си дават винаги сметка за реалния размер на територията, за която говорят. Това е едно от последствията от съществуващата разлика между метрополната област и административния регион или региони, към които тя принадлежи.

7.6

Въпреки разликите в националните и регионалните подходи и структури, ЕИСК констатира очевидно сходство по отношение на проблематиката. Сред най-дискутираните теми са:

7.7

Населението не винаги има усещането за принадлежност към някой метрополис. Европейските метрополни области нямат политическа легитимност. Едновремешните административни структури вече не са достатъчни — те датират от историческите цикли на миналото, а националните правителства проявяват силна чувствителност към съпротива срещу установяването на нови структури, оказвана от страна на засегнатите страни, в частност от съществуващите териториални политически и административни органи. В замяна на това, предизвикателствата, пред които са изправени метрополните области, са огромни. За тяхното преодоляване и за доброто управление на развитието почти навсякъде е необходима нова организация на управлението.

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/16

1.1

ЕИСК благодари на германското председателство и го поздравява за извършената подготвителна работа и за положеното усилие за постигане на прозрачност и провеждане на консултации във връзка с Териториалната програма.

1.2

ЕИСК смята, че е настъпил моментът за преминаване от настоящата фаза на неформално координиране в Съвета към нов етап на по-голямо политическо сътрудничество. Въз основа на извършената работа и на новия принос, предвиден от Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (ESPON) следва да се предприемат нови стъпки за интеграция, като на Комисията се даде ясен мандат, за да може тя да упражни правото си на инициатива.

1.3

ЕИСК смята, че дебатите в Съвета относно Териториалната програма следва да доведат до по-конкретни политически решения. Затова е необходимо Европейската комисия да вземе по-голямо участие, тъй като именно тя може да гарантира последователност и съвместимост на различните подходи към териториалното сближаване в ЕС.

1.4

За постигането на целта на териториалното сближаване на равнище ЕС е необходимо Комисията да създаде специализирана и добре подготвена служба, която да анализира, да направи оценка и да изготви политически предложения в подкрепа на добавената стойност на европейския подход към териториалното сближаване.

1.5

ЕИСК предлага да се осигури непрекъснатост на работата след приключване на германското председателство. Комисията би следвало да анализира, да обобщи и да приложи на практика Териториалната програма посредством програма за действие, съобразена с правомощията на държавите-членки и регионите по отношение на политиките за териториално устройство.

1.6

Четвъртият доклад за сближаването, в процес на изготвяне от Европейската комисия, следва да анализира териториалното въздействие на фондовете на Общността и да установи връзки между политиката на сближаване и целите на Териториалната програма. ЕИСК смята, че следва да се засилят програмите за трансгранично сътрудничество.

1.7

При управлението на Териториалната програма следва да се постигне равновесие между различните нива на администрация, които действат на място: на местно, регионално, национално и на ниво ЕС, както и организираното гражданско общество, чието мнение следва да бъде потърсено предварително.

1.8

ЕИСК предлага на Съвета на министрите да предприеме открит метод на координиране по отношение на Териториалната програма, който да съдържа като първа стъпка конкретни насоки за включването на тези въпроси в общностния метод след приемането на Конституционния договор.

1.9

ЕИСК би желал ЕС да приеме в най-близко бъдеще Договора за създаване на Конституция за Европа, в който се съдържа целта за териториалното сближаване и предлага въз основа на постигнатия консенсус по отношение на Териториалната програма, в заключенията на неформалния Съвет на министрите в Лайпциг да се отправят препоръки за постепенното започване на изпълнението на програмата, вместо да се изтъква необвързващият й характер.

1.10

В тази връзка, ЕИСК би желал Европейската комисия да предложи на Съвета на министрите да придвижат напред въпроса с изпълнението на Териториалната програма на основата на действащата нормативна уредба.

2.1

На 7 ноември 2007 г. германското Федерално министерство на транспорта, благоустройството и градоустройството се обърна към Европейския икономически и социален комитет от името на бъдещото германско председателство с искане за изготвяне на проучвателно становище относно Териториалната програма.

2.2

На неформалната среща по въпросите на териториалното сближаване и градското развитие, която ще се проведе на 24 и 25 май 2007 г. в Лайпциг, европейските министри ще приемат политически документ — Териториална програма на ЕС  (1), въз основа на доклада, озаглавен „ Състояние на територията и перспективи за Европейския съюз “ (2). В този документ се прави анализ на основните предизвикателства, които стоят пред ЕС в областта на териториалното устройство и посредством примери се показва как би могъл да се използва по-добре потенциалът на териториалното многообразие в Европа за създаване на благоприятни условия за устойчив икономически растеж. Териториалната програма на ЕС се състои от серия препоръки, с цел по-доброто използване на териториалното многообразие на ЕС, както и предложения относно програма за действие в областта на политиката на териториалното устройство.

2.3

От 1995 г. досега ЕИСК се е произнасял в подкрепа на засиленото сътрудничество в областта на политиката на териториалното устройство на Европа:

В други, по-скорошни становища също се подкрепя идеята за придаване на повече значение и по-голяма роля на териториалното измерение на европейската интеграция:

3.1

Първата неформална среща на министрите на териториалното устройство и на териториалните политики се проведе в Nantes през 1989 г.

3.2

Този род срещи се организират по инициатива на последователните шестмесечни председателства на ЕС. На срещата в Liège през 1993 г. беше взето решение за изготвянето на Европейски план за развитие на територията (ЕПРТ)  (3) , приет през 1999 г. в Potsdam и представляващ обща референтна рамка за неформалните срещи на министрите, отговарящи за териториалното устройство и териториалните политики.

3.3

На неформалната среща на министрите на териториалното сближаване, състояла се през м. ноември 2004 г. в Rotterdam, министрите се споразумяха да включат в политическата си програма за периода до 2007 г. изготвянето на обобщен документ на тема „Състояние на територията и перспективи за Европейския съюз“ , който представлява отправния документ за Териториалната програма.

3.4

Териториалната програма представлява стратегическа рамка, която определя приоритетите за териториално развитие на Европейския съюз. Тя допринася за икономическия растеж и за устойчивото развитие, като засилва териториалното сближаване, което може да се определи като способността на политиката на сближаване да се адаптира към специфичните нужди и особености на географските предизвикателства и възможности за постигане на балансирано и устойчиво териториално развитие.

3.5

Целта за териториално сближаване беше включена в проекта за Договор за създаване на Конституция за Европа от м. юни 2003 г. като трето измерение на икономическото и социално сближаване в член III-116. Териториалното измерение на политиките на Общността е предмет на анализ и в Третия доклад за сближаването, представен от Комисията през 2005 г. Стратегическите насоки на Общността относно сближаването, приети през 2006 г., също включват това ново измерение на сближаването.

3.6

На неформалната среща на министрите, проведена в Люксембург през м. май 2005 г., министрите одобриха следните теми и приоритети на Териториалната програма:

3.7

Ключовите дейности включват:

4.1

ЕПРТ представлява обща референтна рамка за различните участници в развитието и устройството на територията (ЕС, държави-членки, региони и други регионални и местни органи), която подкрепя териториалното измерение на полицентрична Европа и така необходимия „териториален аспект“ на секторните политики на ЕС. Става въпрос за междуправителствена инициатива, която беше приета на срещата на министрите в Potsdam през 1999 г. и която няма задължителен характер. На практика ЕПРТ се прилага единствено във връзка със стартирането на Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (ESPON (4)) и, косвено, чрез трите програми INTERREG.

4.2

ЕПРТ има следните цели:

4.3

Четири основни области си взаимодействат помежду си и упражняват значителен натиск върху териториалното развитие, а именно:

4.4

Въз основа на посочените по-горе елементи ЕПРТ определи следните насоки:

4.5

Сред конкретните предвидени действия са:

4.6.1

Европейската мрежа за наблюдение на устройството на територията (ESPON) е изследователска програма в областта на териториалното развитие, финансирана от INTERREG и от държавите-членки. Чрез нея се цели предоставяне на онези, които отговарят за изработването на националните и регионални политики на Европа, на систематизирани и актуализирани данни за тенденциите в териториалното развитие и за въздействието на политиките върху регионите и териториите в Европа — данни, които могат пряко да спомогнат за изготвянето и осъществяването на тези политики.

4.6.2

Всички приложни изследвания в рамките на програмата ESPON обхващат територията на 29 европейски държави, между които 27-те държави-членки на ЕС и Норвегия и Швейцария.

4.6.3

Предвидено е значително увеличение на бюджета: от EUR 7 милиона за периода 2000-2006 г. на EUR 34 милиона в новата програма ESPON за периода 2007-2013 г., които заедно с националните вноски биха могли да достигнат до EUR 45 милиона.

5.1.1

По отношение на всички свързани с територията въпроси добавената стойност, която може да донесе общ европейски подход, е от изключително значение. Опитът, натрупан през последните десетилетия и необходимостта да се вземе предвид териториалното измерение на европейската интеграция, изискват постепенно включване в общностния метод на политиките, касаещи общ подход към европейската територия.

5.1.2

В Европейския съюз се прилагат редица общностни политики, свързани с територията, които оказват въздействие върху нея: това са политиката в областта на конкуренцията, трансевропейските транспортни мрежи, телекомуникациите и енергетиката, политиката в областта на околната среда, селскостопанската политика, политиката за научни изследвания и технологично развитие, регионалната политика, инвестиционната политика на ЕИБ и др. Въпреки това в ЕС не съществува общ подход, който да интегрира, оценява и координира последствията от тези политики върху европейската територия.

5.1.3

Общ подход към европейската територия изисква общи цели и насоки. Очевидна е добавената стойност, която носят такива общи европейски насоки, когато става въпрос за цели като опазването на околната среда, полицентричното и устойчиво развитие на градските райони, трансевропейските мрежи и европейски планове за предотвратяването на природни бедствия, технологични аварии и бедствия, свързани с климатичните промени.

5.1.4

Така нареченият „общностен метод“ (5) е метод, при който по собствена инициатива или по инициатива на други европейски институции, Комисията изготвя конкретни предложения, които да бъдат приети от Съвета на министрите и, при необходимост, съгласно процедурата по съвместно взимане на решение с Европейския парламент.

5.1.5

За някои политики Съветът предприе така наречения „открит метод на координиране“, който предполага не толкова стриктна и конкретна процедура на политическо действие като общностния метод. ЕИСК смята, че за въпросите на Териториалната програма, откритият метод на координиране може да се окаже полезен като предварителна стъпка към общностния метод. Откритият метод на координиране би могъл да се използва до приемането на Договора за създаване на Конституция за Европа, който ще позволи използването на общностния метод.

5.1.6

Но, както европейският опит в други политики показа, тази система е полезна единствено когато Комисията играе много активна роля и са определени много точни цели и насоки.

5.1.7

Независимо от решението, което бъде взето по отношение на проекта за Договор за създаване на Конституция за Европа, който включва териториалното сближаване в заглавието на Раздел 3, следните членове от сега действащия договор (ДЕО) би следвало да служат за правна основа при изграждането на общ подход към европейската територия, като се изхожда от принципа, че това е в правомощията на Европейския съюз:

5.2.1

Регионалната политика на Общността е ключов инструмент за икономическото и социално сближаване, за икономическата конвергенция и, като цяло; за процеса на европейска интеграция.

5.2.2

ЕИСК винаги е подкрепял политиката, която цели и постига намаляване на различията между европейските региони.

5.2.3

Регионалната политика, която е сред най-успешните политики на Общността, трябва да продължи да действа в контекста на новите различия, появили се вследствие на процеса на разширяване.

5.2.4

Тя не е несъвместима — всъщност точно обратното — с ефективната политика на териториално сближаване, предложена в Териториалната програма, която ще се развива в рамките на новия период 2007-2013 г.

5.3.1

Последните две разширявания поставят нови предизвикателства по отношение на европейската територия; от 2004 г. досега ЕС се увеличи от 15 на 27 държави-членки, като населението му нарасна с 28 % (от 382 млн. на 490 млн. жители), а територията му с 34 % (от 3,2 на 4,3 млн. кв2). Поради това ново измерение и разнообразието на характеристиките на неговата територия възниква неотложна необходимост от нов цялостен поглед върху тази териториална и географска действителност и върху възможното й развитие.

5.3.2

Последните две разширявания представляват сериозно териториално предизвикателство, което изисква задълбочен анализ от страна на Европейската комисия.

5.3.3

Броят на вътрешните и външни гранични региони се увеличи значително. Граничните региони представляват предизвикателство, но също и конкретна възможност процесът на интеграция да намери израз в реални промени.

5.4.1

Към предизвикателствата и рисковете, свързани с европейската територия, трябва да се подходи на ниво ЕС. Добавената стойност на обща визия за европейската територия е безспорна и тя би следвало да бъде призната за ключова стратегическа необходимост.

5.4.2

Редно е да се посочат някои характеристики на тази територия:

Ето защо територията като физическа и географска структура е от основно стратегическо значение. В оценките на въздействието, изготвяни от Комисията, следва да се включи този териториален подход, за което е необходимо сътрудничество с Европейската мрежа ESPON.

5.5.1

Европейският съюз следва да създаде подходяща система на управление, в която различните нива на териториално управление да бъдат адекватно балансирани, тъй като в рамките на територията действат органите на управление на местно и регионално ниво и на ниво ЕС. Трябва да се спазва принципът на субсидиарност, като същевременно се осигури последователност и се възприеме цялостен, общ и съвместен подход.

5.5.2

Също така е необходимо гражданското общество да участва на различните нива чрез структурирани процедури на социален и граждански диалог. В редица държави-членки и в много европейски региони съществуват икономически и социални съвети (или подобни органи), които следва да бъдат насърчени да участват активно, съвместно със социалните партньори и други организации на гражданското общество, в системите за консултиране и управление на териториалните въпроси.

6.1

Териториалната програма се основава на документа „Състояние и перспективи на територията на Европейския съюз“, който освен обобщителен документ е и документ, в който се съдържа приносът на последователните шестмесечни председателства на ЕС. В документа, в 197 параграфа, се представят всички предизвикателства, свързани с територията, и в този смисъл той представлява много ценно ръководство, на чиято основа Комисията би следвало да предложи план за действие.

6.2

Териториалната програма би трябвало да включва териториалните стратегии на държавите-членки и да вземе предвид териториалното измерение на останалите политики на Общността, като търси допълняемост и синергийно взаимодействие за постигането на синтез в европейски план посредством насоки за териториална стратегия за ЕС, които са предложени в точка 8.

6.3

Развитието на Териториалната програма на ЕС трябва да се съсредоточи върху подход, основаващ се на икономическа и социална устойчивост, и устойчивост на околната среда.

7.1.1

Чрез териториалното сближаване се цели въвеждането на териториален подход на ниво ЕС, който да служи като рамка за териториалните стратегии, изготвени и осъществявани от държавите-членки и от регионите и да ги направи съвместими.

7.1.2

Териториалното сближаване следва да се съсредоточи върху онези въпроси, които засягат, на първо място, устройството на територията и, на второ място, градоустройственото и регионално планиране. Както посочи CEMAT (6) през 1994 г., „устройството на територията е най-подходящият инструмент за постигане на устойчивото развитие на териториално равнище“.

7.1.3

В този смисъл е необходимо да се работи за концептуалното, методологично и езиково изясняване на устройството на територията. Териториалното устройство изисква интердисциплинарен подход и представлява трансверсален приоритет, оказващ въздействие в редица области и най-вече в областта на околната среда, транспорта и комуникациите, жилищната политика и населените места, и промишлените зони и др.

7.2.1

В рамките на Лисабонската стратегия ЕИСК предлага по-балансирано икономическо развитие на европейската територия, за да могат всички граждани и всички територии да се възползват от развитието, включително регионите с трайно неблагоприятни природни и структурни условия (7).

7.2.2

Всички европейски политики трябва да работят за насърчаване на социалното сближаване. ЕИСК предлага сред целите на Териториалната програма да се включат и целите за социалното сближаване, защото територията е мястото, където хората живеят, намират възможности и се сблъскват с проблеми.

7.2.3

Полицентрично развитие на градските и метрополните райони и установяването на адекватна връзка между тях и периферните и селските райони могат да допринесат за по-голям икономически и социален баланс в Европа. Борбата с бедността и социалното изключване, интегрирането на имигрантите (8), подкрепата на жилищната политика, политиката на равни възможности и развиването на качествени обществени услуги следва да бъдат сред основните цели на териториалния подход.

7.3.1

Най-новите доклади за климатичните изменения подчертават единодушно сериозността на проблема. Глобалното затопляне е факт, а не въпрос на мнение. Много от последствията от изменението на климата започват да имат отражение и върху територията. Устройството на територията трябва да се изправи пред това ново предизвикателство, за да се опита да предотврати и да коригира някои последствия за територията, причинени от климатичните изменения.

7.3.2

Необходимо е да се състави европейски план за посрещане на природните рискове и бедствия. Не става въпрос за научнофантастични съчинения. Неотдавнашният доклад на икономиста Stern (9), изготвен по поръчка на британското правителство, показва мащаба на риска за планетата: необходимо е да се инвестира поне 1 % от световния БВП в борбата с климатичните изменения, за да не се допусне общите разходи и свързаните с тях рискове да доведат до намаляване с 5 % на световния БВП, което може да достигне дори до 20 % от БВП, ако най-вредните последствия от затоплянето продължат да нарастват в същата прогресия както понастоящем.

7.3.3

Климатичните изменения биха могли да имат негативни последствия за сближаването и за конкурентоспособността, за качеството на живота и за устойчивото развитие в по-скоро от предвиждания досега срок, както потвърждава докладът на експертната група на ООН за климатичните изменения, представен на 2 февруари 2007 г. в Париж. ЕИСК предлага да се вземат предвид последствията от климатичните изменения върху териториалното устройство.

7.3.4

Сред рисковете, които е уместно да се разгледат, следва да се включат свързаните с технологични катастрофи (радиоактивни, химически или бактериологични кризи), катастрофите, предизвикани от аварии или терористични атаки, и да се предвидят евентуални масови евакуации на населението.

7.4.1

Идеята за трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T) се появява в края на осемдесетте години във връзка с единния пазар. Идеята за единен пазар и за свободно движение имаше смисъл единствено, ако различните национални и регионални транспортни мрежи са свързани помежду си чрез европейска система с модерна и ефективна структура.

7.4.2

От 1992 г. Дял XV от договора (членове 154, 155 и 156) е посветен на трансевропейските мрежи. Петнадесет години по-късно равносметката е разочароваща и дори обезпокоителна. Затруднения във финансирането и липса на политическа воля отчасти обясняват тази незадоволителна равносметка. ЕИСК изразява съжаление за това, че правителствата забравиха и допуснаха политическа небрежност по отношение на Инициативата за растеж от 2003 г. (10), включваща изграждането на големи трансевропейски мрежи. ЕИСК поставя въпроса: доколко липсата на глобална визия за европейската територия и за нейните инфраструктури стои в основата на незадоволителната равносметка относно европейските транспортни, телекомуникационни и енергийни мрежи?

7.4.3

ЕИСК би желал да посочи, че адекватната възможност за достъп и връзка с транспортните мрежи на всички хора и всички територии трябва да бъде една от основните цели. Това изисква балансирана паневропейска мрежа и добри връзки с малките градове, селските и островните райони.

7.4.4

Понастоящем Европа не разполага с адекватна енергийна мрежа (електроенергия, нефт, газ). Липсата на подобна мрежа може да блокира икономическата дейност. В допълнение това обуславя голяма неравнопоставеност между регионите и териториите, които понастоящем нямат достъп до тези мрежи.

7.4.5

Изключително важно е в европейската енергийна политика да се следва териториален подход, както от гледна точка на защитата на природните ресурси, така и относно социалното и териториално сближаване.

7.4.6

Също така, за прилагането на Лисабонската стратегия е необходимо всички територии и всички граждани да имат достъп до информационното общество и неговите мрежи, до движението на знанието и до информацията. Този подход трябва да има приоритет в териториалната програма на ЕС.

7.5.1

Постигането на целта за опазване на околната среда, съхранението на природната среда и биологичното разнообразие в Европа е възможно единствено ако се възприеме общ политически подход по отношение на територията. От тази гледна точка добавената стойност на европейско ниво е изключително важна.

7.5.2

Териториалната програма следва да постави основите за нова, по-ефективна европейска политика за опазване на околната среда и за съхраняване на биологичното разнообразие (11).

7.6.1

Европа разполага с огромно културно наследство, което ЕС трябва да съхрани. Европейските региони предлагат голямо културно разнообразие, което е в основата на историята и на идентичността на европейците.

7.6.2

Териториалната програма следва да насърчава съхраняването на това богато и разнообразно културно наследство, което в допълнение трябва да се развива като фактор за икономическо развитие и социално сближаване.

8.1

Насоките за териториална стратегия на ЕС следва да се стремят към максимална икономическа ефективност, социално сближаване и устойчивост на околната среда при спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

8.2

Без да се засягат правомощията на държавите-членки и регионите относно политиките за териториално устройство, насоките за устойчива териториална стратегия за територията на Общността съставляват референтна рамка за европейската територия и трябва да придадат съдържание и смисъл на териториалното сближаване.

8.3

Насоките за териториална стратегия, целящи икономическото, социалното и териториално сближаване, би следвало да разгледат приоритетно следните въпроси:

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/22

1.1

Настоящото становище не успя да обхване цялата дейност на ГД „Конкуренция“ (1). Само ограничен брой избрани въпроси можаха да бъда разгледани накратко; решенията на съдилищата по делата за споразумения и злоупотреби с господстващо положение, за сливания/концентрации и за държавни помощи изобщо не можаха да бъдат разгледани, тъй като подобен анализ предполага задълбочено изследване на пазарното поведение на предприятията и на начина, по който органите гледат на него. Все пак от доклада става ясно, че подходът, прилаган от ГД „Конкуренция“ при разглеждането на делата и провеждането на процедурите, се характеризира с истинско постоянство и стремеж за намиране на подходящи и функционални решения на възникналите проблеми. Ако нещо заслужава все пак да бъде разкритикувано, биха могли да се споменат някои въпроси, за които, значението на сектора не оправдава отделеното им от Комисията внимание, с оглед да се отговори на изискванията на международната конкуренция, описани в Лисабонската стратегия и съпътстващите я документи. Според ЕИСК, примери за това са документът за мониторинг към доклада за 2005 г., озаглавен: „Професионални услуги — да продължи реформата“ и работният документ на Комисията със заглавие „Напредъкът на държавите-членки при разглеждането и премахването на ограниченията на конкуренцията в областта на професионалните услуги“. ЕИСК смята, че либерализацията на услугите, цитирана по повод на Лисабонската стратегия, трябва да се разбира като включваща преди всичко услугите с международно значение (инфраструктури, телекомуникации, транспорт и др.) и в много по-малка степен това, което се разбира под свободни професии (архитекти, адвокати, лекари, инженери, експерт-счетоводители и фармацевти), доколкото последните упражняват дейността си през по-голямата част от времето в рамките на микропредприятия от местно значение и които по тази причина са, по силата на принципа на субсидиарността, от компетенциите на държавите-членки (виж Решение на Съда на ЕО по свързаните дела C-94/04 и C-202/04, Cipolla-Macrino (2)). Не може да се отрече, че известни нормативни ограничения са наистина необходими, за да се отговори на очакванията на обществото, свързани с високите изисквания към равнището на експертни познания, опит и доверие. ЕИСК изразява задоволство от факта, че различните засегнати пазари на свободните професии в държавите-членки са били предмет на подробни анализи, с които се измерва обхватът и силата на действащите ограничения. Въпреки това е уместно да се подчертае, че е важно да се анализират не само решаващото икономическо въздействие върху структурата на конкуренцията, но и възможното отражение на предложената либерализация върху социалната тъкан. Това все пак не изключва прилагането на процедури за нарушения на правилата за споразумение и злоупотреба с господстващо положение, насочени преди всичко срещу усилията на професионалните сдружения да фиксират цени, процедури, чието провеждане спада към задълженията на НОК.

1.2

На ЕИСК бе предложено да се опира повече на широките експертни познания и на сериозния професионален опит на сдруженията и организациите на гражданското общество, които имат свое представителство в него, за да проследява дейността на ГД „Конкуренция“ и дори да провежда от време на време проверки по прилагането на процедурите при дела за споразумения, злоупотреби с господстващо положение, както и с държавните помощи. ГД „Конкуренция“ на Комисията би могла да допринесе за това, като предоставя редовно на ЕИСК информация за политическите си цели и евентуално, за дейността си по делата, доколкото позволяват изискванията за поверителност.

1.3

Би било целесъобразно да се провеждат редовни срещи между представителите на ЕИСК и лицето за контакти, отговарящо за потребителите към ГД „Конкуренция“. Обменът на информация може да съдейства за осигуряване на постоянен диалог с организациите за защита на потребителите. Щом бъдат отразени в отчет отрасловите проверки на ГД „Конкуренция“ (3) относно енергетиката (газ и електроенергия) и финансовите услуги (банковите услуги на дребно и застраховките на предприятията), резултатите от тях би трябвало да бъдат предоставени на представителите на ЕИСК, за да могат те да ги разгледат и коментират (по възможност в рамките на работна група).

1.4

ЕИСК отбелязва, че е необходимо да синтезира гледните си точки относно начина, по който политиката на конкуренция влияе върху икономическите и социални ценности, формулирани в неговите задачи. За тази цел скоро ще започне работа по изработването на проучване, което, в духа на Лисабонския дневен ред, да представи понятията за конкуренция и конкурентоспособност, да обясни какво включват наистина и да направи оценка на предвидимото им социално въздействие в държавите-членки.

1.5

Когато ГД „Конкуренция“ откри серия от дискусии по въпроса за прилагането на член 82 от Договора за ЕО (злоупотреба с господстващо положение), тя публикува изследване върху начините, по които предприятия с господстващо положение се държат, за да отстранят конкурентите си, с което вредят на своите конкуренти и на конкуренцията като такава. Този документ предизвика големи дебати. Комисията обеща да продължи да анализира въпроса за злоупотребата с господстващо положение — въпрос, който, от гледна точка на потребителите и на доставчиците на предприятията с господстващо положение на пазара (МСП), си остава по-чувствителен. ЕИСК е на мнение, че Комисията би трябвало още сега да пристъпи към изготвяне на документ за размисъл върху формите на поведение, които, в съответствие с член 82, могат да бъдат разглеждани като злоупотреба с господстващо положение; след това би трябвало да се проведат дискусии по повод на този документ и след като бъдат дефинирани в достатъчна степен характеристиките на двата вида неправомерно поведение — а именно, поведението, целящо отстраняване на конкурентите и злоупотребата с господстващо положение — би трябвало, в рамките на единните насоки, да бъдат изведени заключения по въпроса за тълкуването на правилата относно злоупотребата с господстващо положение.

2.1

Свободният пазар не винаги води до най-добрите възможни резултати. Изкривяванията в конкуренцията засягат работниците и потребителите, както и предприятията и икономиката като цяло. Политиката на конкуренция и конкурентното право представляват инструмент, който позволява на правителствата да определят справедливи пазарни практики и да гарантират прилагането им посредством материалноправните и процедурни правила на административното право.

2.2.

В момента, в който ЕИСК трябва да изрази становището си по отношение на доклада, е интересно да се отбележи, че съвременните демократични държави с пазарна икономика разполагат с две основни серии от инструменти за оказване на влияние върху икономиката:

2.2.1

Генерална дирекция „Конкуренция“ може да прилага и двете политики: прилагането на членове 81, 82 и 86 (4) от Договора за създаване на Европейската общност (Договор за ЕО) отговаря на дейностите, присъщи на орган в областта на конкуренцията.

2.3

Може да се формулира и друга важна забележка: до голяма степен се приема, че лоялната конкуренция, при която няма изкривявания и която се практикува от играчите на пазара, е вероятно най-добрата гаранция за потребителите, че качеството на благата и изборът, които са им предоставени, ще бъдат на очакваното от тях равнище. Все пак не бива да се забравя, че много други фактори също упражняват влияние „в полза на потребителя“: общото състояние на обществото, на материалните, духовни или морални фактори или празнините в тази област и др. Европейският икономически и социален комитет (наричан по-долу „ЕИСК“ или „Комитетът“) поставя доклада на Генералната дирекция „Конкуренция“ в един общ контекст, който ще бъде разгледан от гледна точка на ценностите на Комитета, такива, каквито те са определени в неговите задачи.

3.1

Когато, по силата на членове 81 и 82 от Римския договор относно споразуменията и злоупотребите с господстващо положение (относно ограниченията на конкуренцията), Комисията упражнява правомощията си във връзка с прилагането на правото, последните се отнасят до предприятията в държавите-членки (5) и могат да бъдат сравнени с правомощие за упражняване на квазисъдебна компетенция, доколкото Комисията се произнася, ex-post, по пазарните практики на предприятията, в съответствие с правилата на конкурентното право. Провеждана от Генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията (ГД „Конкуренция“) от началото на 1960-те години, тази дейност се материализира посредством решенията на Комисията, които, заедно с постановленията на Първоинстанционния съд и на Съда на европейските общности (в случай на обжалване), за 45 години създадоха съвкупност от авторитетни в тази област съдебни прецеденти. Тази съдебна практика, натрупана постепенно чрез решенията, произнесени по различни пазарни ситуации, съставлява един от най-важните елементи на достиженията на правото на Европейския съюз.

3.2

Като се вземе предвид докладът за 2005 г., става ясно, че ГД „Конкуренция“ добре съзнава всички важни аспекти на икономическата конкуренция в рамките на Европейския съюз и извън него и задачите, които трябва да се изпълнят за осигуряване на правна сигурност в тази област, особено като се има предвид, че националните институции и съдилища по конкуренцията също могат да прилагат основната съдебна практика на Европейския съюз. Ето защо тези правила непрекъснато оформят европейските и национални юридически практики.

Относно 2005 г. ЕИСК желае да коментира следните инициативи, предложения и проверки:

3.2.1

Регламент относно правилата за достъп до преписките на Комисията по делата за споразумения, злоупотреби с господстващо положение и концентрации: винаги става дума за чувствителен процедурен въпрос и Комисията непрекъснато внася подобрения в детайлите. Европейската комисия смята, че е важно да се осигури на предприятията, засегнати от процедури за споразумение, злоупотреба с господстващо положение или концентрация, достъп до документите, които тя изработва, т.е. както до преписките, така и до електронните им варианти. Новият регламент замества по-стар текст, приет през 1997 г.

3.2.2.

Покана до потенциалните жалбоподатели да подават сведения, за да съдействат за ефективното прилагане на правилата за конкуренция: интересно е да се отбележи, че тази покана е поместена в текста на доклада, разглеждан в настоящото становище. Докладът показва трудностите, възникващи при надзора над пазарите от страна на органите по конкуренцията и представлява покана към организациите на гражданското общество и към професионалните сдружения да допринасят активно за започване и провеждане на разследванията (например, чрез събиране на информация), целящи санкционирането на сериозни нарушения на конкурентното право.

3.2.3

Документ за размисъл върху прилагането на член 82 от Договора за ЕО (относно злоупотребите с господстващо положение): ГД „Конкуренция“ целеше да предизвика дебат между специалистите по въпроса за практиките, ограничаващи конкуренцията, до които прибягват фирмите, разполагащи с пазарна мощ, позволяваща им да въздействат така върху поведението на конкурентите си, че да извлекат едностранни изгоди. Документът за размисъл (който ще послужи за основа при определяне на бъдещите ръководни насоки) предизвика повече от 100 мнения. В повечето от тях се подчертава необходимостта от икономически анализ на пазарите и на важните действащи на тях играчи. Не можем да не се съгласим с тази констатация. Много от участниците обаче са подчертали, че е важно да се възприеме принципът, според който не бива да се пречи на ефективните предприятия да прилагат своите пазарни стратегии. Това означава, че вместо да се забранява строго използването на неправомерни пазарни практики, тази модна теория призовава за проява на по-голяма снизходителност (за прилагане на правилото на разума, на принципа, според който трябва да се прави „оценка от позицията на здравия разум“) към агресивните, но ефективни стратегии, прилагани от предприятията. Обаче, от гледна точка на европейската съдебна практика (6), такъв подход влиза в противоречие с преобладаващия на европейско равнище възглед, че не могат да бъдат толерирани неправомерните пазарни практики, целящи отстраняване на нежеланите конкуренти (7). Няма съмнение, че тази дилема е в центъра на политиката на конкуренция: къде са границите, които основните играчи на пазара не трябва да прекрачват? Тъй като ЕИСК желае да защитава интересите на гражданското общество (МСП (8), работници, потребители и др.), той е сериозно заинтересован да узнае какъв е резултатът от този дебат.

3.2.4

В насоките за анализ на въздействието се предвижда всички законодателни и политически инициативи в годишната работна програма на Комисията да се разглеждат откъм техните вероятни, положителни или отрицателни, отражения върху конкуренцията. Става дума за инициатива, целяща „да се избегнат излишни или прекомерни ограничения на конкуренцията“ още на етапа на законодателната дейност на Европейския съюз. Това отчитане на вероятните последствия върху пазарите (върху кои от тях?) показва колко дълбоко е залегнало понятието „интензивна“ или „перфектна“ (т.е. лоялна и без изкривявания) конкуренция подхода на Комисията. ЕИСК смята, че „конкуренцията“ би трябвало да се разглежда в много по-широк смисъл и че дългосрочните интереси, особено тези на потребителите, работниците и на малките и средни предприятия, могат значително да се различават от непосредствените интереси в една ситуация на „перфектна“ конкуренция (9).

3.2.5

Зелена книга относно съдебните действия за обезщетение при нарушения на правилата на Общността относно споразуменията и злоупотребите с господстващо положение: наскоро в своето становище от 26 октомври 2006 г. ЕИСК излезе с положителна оценка в тази област. Представянето, направено от Комисията на нейната Зелена книга относно съдебните действия за обезщетение при нарушения на правилата на Общността относно споразуменията и злоупотребите с господстващо положение, беше добре прието и предизвика широки разисквания поради необходимостта жертвите на антиконкурентни търговски практики да могат да претендират за обезщетения за претърпените от тях загуби. В свое скорошно становище INT/306 ЕИСК заявява между другото, че целта е да се защитават всички засегнати играчи на вътрешния пазар. Поради свободното движение на стоки е необходимо да се гарантира известна степен на уеднаквеност във всички страни по отношение на произтичащите от договорите права и задължения. Всъщност, при трансграничната търговия трябва да се даде предимство на известна степен на хармонизация между съответните нормативни уредби на различните държави.

3.2.5.1

На второ място, трябва да се взимат предвид европейските органи по конкуренцията и националните органи по конкуренцията (НОК), чиято задача е да определят забранените търговски практики, както и приложимите в тази област санкции, налагани към предприятията, които не спазват законодателството.

3.2.6

Провеждане на секторни проверки в неотдавна либерализираните отрасли на природния газ и електроенергията: тези проучвания несъмнено ще допринесат за изясняване на истинското положение в тези отрасли, които имат голяма важност, значителен обхват и за които отдавна се твърди, че либерализацията е панацеята. Крайно време е съществуващите на местно, национално, а и на по-високо равнище пазари да бъдат проучени по безпристрастен начин за изясняване на редица монополни ситуации с отрицателни последици за потребителите, работниците и предприятията.

3.2.7

Електронни комуникации: европейските пазари на електронните комуникации, които все повече се интегрират, предизвикват все по-нарастващо недоволство. Прилаганите от операторите на мобилни мрежи на равнище търговия на едро тарифи за разходите за използването на мобилни телефони в чужбина са прекалено високи. По тази причина ГД „Конкуренция“ предприе проверки, предоставяйки на операторите оплакванията срещу тях. Предварителните заключения от проверката сочат, че две от трите главни германски фирми са злоупотребили с господстващото си положение, прилагайки „нелоялни и прекалено високи“ тарифи.

3.2.7.1

ЕИСК желае да използва тази възможност, за да заяви без заобикалки, че изразът „прекалено високи тарифи“ и идеята, върху която той почива, постепенно се наложи при тълкуването на член 82 от Договора за ЕО (10), тъй като в неговата формулировка, договорът упоменава само „налагане на несправедливи цени“, което с други думи означава неправилно определени или необосновани цени. Ако досега Комисията отказваше да прави проверки на пазарните практики, състоящи се в прилагане на все по-високи тарифи в резултат от злоупотреба от страна на предприятията с господстващо положение и да установява нарушения, допуснати в тази област, то е, защото тя не желаеше да определя „добри“ и „лоши“ цени (11) (става дума предимно за цените на услугите, оказвани във вътрешността на различните страни). Все пак, мобилните оператори задоволяват все по-нарастващо търсене на услуги за международна връзка (роуминг) и потребителите проявяват все по-голяма чувствителност по отношение на цените, които им се налага да плащат. Те възприемат с основание дори леки повишения на цените като възможно „несправедливи“, без при това тези повишения да са „прекалени“. ЕИСК очаква с интерес резултатите и решенията на Комисията по този и други подобни случаи.

3.2.8

Решение, с което се осъжда дружеството AstraZeneca да заплати глоба за неправомерно прилагане на публичноправните процедури и разпоредби: Комисията възприе нов подход при тълкуването на член 82 от Договора за ЕО като осъди AstraZeneca AB и AstraZeneca Plc (AZ) да заплатят глоба от 60 милиона еуро за нарушение на разпоредбите на член 82 от Договора за ЕО (и на член 54 от Договора за Европейското икономическо пространство). Допусната е била следната злоупотреба: за да запази защитата на правата на интелектуална собственост, позволяваща им да продължат да предлагат продуктите си на висока цена на много пазари, двете взаимно обвързани дружества са прилагали по непозволен начин процедурите и разпоредбите, позовавайки се на Регламент на Съвета и са успели да си издействат допълнително свидетелство за защита на патента за своя продукт за лечение на язва, наречен Losec. Извършили са тази злоупотреба чрез подаване на заблуждаваща информация на съответните власти и органи, компетентни да вземат решение. Молбата им е довела до удължаване на срока на патента. В резултат от това, срокът на валидност на патента за Losec не е могъл да се счита за изтекъл. Така се оказало невъзможно Losec да стане генеричен медикамент, което е попречило на по-малки предприятия да произвеждат и продават това лекарство срещу язва на цена, много по-ниска от тази, предлагана от дружествата AstraZeneca. По този начин последиците от удължаването на срока на валидност на патента са навредили косвено на потребителите.

3.2.8.1

Новото в тази процедура за нарушение на правилата на Общността относно споразуменията и злоупотребите с господстващо положение се състои в това, че в решението си Комисията е отсъдила, че дори ако конкурентите разполагат със средство за обжалване в рамките на процедурата по удължаване на срока на патента, това не изключва прилагането на член 82 от Договора за ЕО. Дружествата AstraZeneca са се намирали в ситуация на господстващо положение на съответните европейски пазари (както и на други пазари) и злоупотребата е била извършена чрез процедури, задействани по измамен начин.

3.2.8.2

ЕИСК държи да подчертае по този повод, че подобни пазарни практики биха се вписали много по-добре сред „нелоялните търговски практики“ (12), които до днес не са от компетенцията на ГД „Конкуренция“. В този конкретен случай, допуснатата злоупотреба се основава на господстващо положение, но в много други случаи предприятия проявяват подобно поведение независимо от пазарната мощ, с която разполагат и остават ненаказани. Ако мислим с категориите на интегрираните пазари на общността, трябва да следим също за осигуряване на по-добра защита на потребителите и на конкурентите, които в много случаи са МСП. Решението на Комисията по делото с AstraZeneca свидетелства за напредък, отбелязан в това отношение.

3.2.9

Решение относно пълномощника по контрола в старото дело с „Майкрософт“: това станало прочуто дело породи отзвуци и американските предприятия извлякоха поуки от него. Те разбраха, че европейската правна система играе роля на „зорък пазител“ дори и по отношение на най-мощните пазарни играчи извън рамките на Европейския съюз. Това последно решение показва до каква степен Комисията се стреми да намира и разработва взаимно приемливи решения, така че предприятието, нарушило европейското законодателство, да може да се върне в рамките на нормалната конкуренция. Назначаването на пълномощник (13) за осигуряване на надзор над усилията на гиганта на информационната индустрия да се съобразява с предписаните от решението коригиращи мерки е на практика инструмент, заимстван от процедурите за контрол над концентрациите. То отразява добрата воля на ГД „Конкуренция“, проявена в рамките на сътрудничество, целящо конфликтът да бъде уреден.

3.2.10

Предприемане на отраслови проверки в областта на финансовите услуги: Комитетът подкрепя започналите проверки по отношение на картите за плащане и услугите на дребно в банковия сектор (текущите сметки, инструментите за финансиране на малки и средни предприятия), както и по отношение на едно специфично явление в областта на застраховките на дружества (виж т. 2.2.10.2).

3.2.10.1

По отношение на гореспоменатите банкови услуги, конкуренцията е отслабена от съществуващите бариери на входа, от липсата на действителен избор и вероятно от съществуването на господстващи положения.

3.2.10.2

По отношение на застраховането на дружества, отрасловата проверка „ще проследи по-точно степента на сътрудничество между застрахователите и сдруженията от застрахователи в области като определянето на типови условия за застраховане (14). Докато в много случаи такова сътрудничество може да доведе до повишена ефективност, някои форми на сътрудничество, водещи до изкривяване на конкуренцията, могат да доведат, по отношение на търсенето, до ограничаване на възможностите за договаряне на условията на покритие, както и до ограничение на конкуренцията и иновациите на пазара“.

3.2.11

Предложение на Комисията относно задълженията и договорите за обществени услуги за железопътен, автомобилен и воден превоз на пътници: преразгледаното предложение относно задълженията и договорите за обществени услуги за железопътен, автомобилен и воден превоз на пътници може да насърчи участието на МСП, развиващи дейност в тази област и по този начин да ги постави в по-добро положение при осигуряване на част от местните превози.

3.2.12

Създаване на нова дирекция „Картели“, специализирана в борбата срещу типичните картели: ЕИСК поддържа напълно напредъка, постигнат в професионалното разглеждане на делата за незаконни споразумения.

3.2.13

От 1 май 2004 г. Регламенти № 1/2003 и 773/2004 относно процедурите, прилагани при нарушения на правилата на общността, засягащи споразуменията и злоупотребите с господстващо положение, въведоха нова система, целяща разпознаване на споразуменията с намерения, потенциално насочени срещу конкуренцията, които пазарни играчи се готвят да сключат, както и предвиждане на потенциалните последици от тези договори. Предприятията вече нямат възможност да нотифицират Комисията, нито органите по конкуренцията на държавите-членки за планирано сключване на договори за съвместни предприятия и на договори за сътрудничество (хоризонтално и вертикално), за да си издействат предварително становище от органа по конкуренцията относно евентуалния антиконкурентен характер на подготвяното споразумение. Това означава, че вместо да получат индивидуално освобождаване от правилото, „писмо за ненамеса“, или „отрицателно решение“ от ГД „Конкуренция“, както ставаше преди 1 май 2004 г., предприятията трябва сами да упражнят контрол над всички страни на подготвеното споразумение, за да се уверят, че то отговаря на всички или на част от критериите, позволяващи да се твърди, че то ще окаже положителен ефект върху съответните пазари, в съответствие с член 81, алинея трета (15) от Договора за ЕО. В тези условия се уточнява по-специално, че ако подобно споразумение (отнасящо се най-често до създаване на съвместно предприятие), е сключено на даден пазар и създава предимства за договарящите се страни, част от тези предимства трябва да бъдат ползвани от потребителите.

3.2.13.1

ЕИСК желае да подчертае, че неспособността да се изпълни условието, формулирано в последното изречение на предходния параграф, трябва да представлява основание дадена практика да се счита за антиконкурентна. При оценката на договорите, противоречащи на разпоредбите на член 81, алинея първа, Комисията би трябвало да смята за утежняващо обстоятелство всяко доказателство, че практиките на фирмите са били насочени към накърняване на интересите на потребителите.

4.1

Важна функция на Комисията е да изследва структурата на пазара и предвидимото господстващо положение, което може да породят концентрациите, извършени от предприятията, желаещи да обединят възможностите си за развитие и производство и търговските си възможности, за да придобият още повече пазарна мощ и по-добри позиции на пазара. Като водещи до концентрация могат да се разглеждат не само сливанията на предприятия, но и създаването на смесени предприятия, ако основните правомощия за вземане на решение водят до единно, обединено ръководство и дейността на различните участници съответства на тази на един единствен играч на дадения пазар. Концентрациите целят именно повишаване на ефективността, ускоряване на развитието на продукти, намаляване на себестойността, както и извличане на изгоди от управлението. При все това, от гледна точка на конкуренцията, концентрациите могат да доведат до отрицателни последствия, защото обединяването на пазарна мощ често поражда господстващо положение и в този случай опасностите от злоупотреби са големи. Понякога сливанията имат отрицателно въздействие. Множество изследвания показват, че сливанията не винаги облагодетелстват ефикасността или растежа. В дългосрочен план те дори биха могли да имат отрицателно въздействие върху печалбата и стойността на предприятието. Същевременно може да се наложи съкращаването на голям брой работни места. Затова е важно при оценката на сливания да се взимат предвид въпросите на заетостта и на социалната политика (например работните места). Най-добрият начин да се прецени дали желаната концентрация може да доведе до изкривяване на конкуренцията, се състои в това да се проверят характеристиките на проекта за сливане от гледна точка на разпоредбите на член 81, алинея трета от Договора за ЕО (виж бележка под линия № 12). Ако концентрацията отговаря на цитираните там критерии от гледна точка на структурата на пазара и на пазарната мощ на предприятията, засегнати от сливането, то тя се счита за приемлива. В случая става дума за важна връзка между контрола на концентрациите (който спада главно към инструментите на индустриалната политика) и правилата, засягащи споразуменията и злоупотребите с господстващо положение, на които се основават органите при прилагането на политиката на конкуренция в тесния смисъл на думата.

4.1.1

Ако годишният размер на техните продажби надвишава някои прагови стойности в рамките на Европейския съюз и/или в световен мащаб, предприятията са задължени да нотифицират Комисията за официалното си намерение да формират съвместна пазарна мощ и в този случай ГД „Конкуренция“ провежда процедури от първи, а понякога — и от втори етап. Пазарната мощ не обуславя задължението за нотифициране: Комисията проучва дали въпросната концентрация ограничава или не конкуренцията в значима степен — например чрез създаването или засилването на господстващо положение.

4.2

Една от основните цели (и очаквани резултати) на контрола на концентрациите е преди всичко да се съдейства за повишаване на конкурентоспособността на европейските производители и разпространители на международната сцена  (16). Проблемът, свързан с практиката на Европейския съюз, е в това, че в резултат от концентрациите предприятията придобиват толкова силна пазарна позиция, че тя може да ги подтикне към изкривяване на конкуренцията в рамките на общия пазар. Може да се отбележи, че Комисията прави усилия за намаляване на тази опасност, като поставя редица условия за получаване на разрешение (става дума за „корективни мерки“), например, предприятието да се съгласи да преотстъпи някои активи, да продаде права над интелектуална собственост, да се откаже от дистрибуция в някои страни и т. н. Така или иначе едно внушително статистическо изследване върху концентрациите навежда на мисълта, че е невъзможно от него да се заключи дали:

4.3

През октомври 2005 г. ГД „Конкуренция“ публикува изследване по въпроса за задълженията, поети в рамките на делата за концентрация. То включва задълженията, предписани на предприятията от Комисията като предварително условие за получаване на разрешение и целящи ограничаване на предполагаемите последствия, вредящи на конкуренцията, както и подробни оценки на резултатите от действията [ex- post]. В повече от 40 % от случаите на получено разрешение са възникнали сериозни и неразрешени проблеми (непълно прехвърляне на преотстъпените предприятия, неправилно дефиниране на компонентите на активите, подлежащи на преотстъпване и т.н.). Можем да разглеждаме това като предупреждение, напомнящо колко е необходимо да се проучват практиките, способни да доведат до ограничение на конкуренцията по смисъла на член 82, като се взема предвид порасналата пазарна мощ на заинтересованите страни, участващи в разрешените концентрации.

5.1

Една от главните задачи на ГД „Конкуренция“ е да следи дейността на държавите-членки по отношение на това на кои предприятия те оказват финансова помощ и на какво основание. Тъй като Европейският съюз се стреми да „осигури справедливи условия за конкуренция“ на всички предприятия, упражняващи дейността си в рамките на вътрешния пазар, понятието „държавна помощ“ бе грижливо дефинирано и защитено по подходящ начин по отношение на публичните индустриални политики. На проучване се подлагат не само преките финансови намеси: данъчните и всякакъв друг вид преференции, придобити от предприятията по селективен начин, могат да бъдат преценени като неприемливи от Комисията, ако водят до изкривяване на конкуренцията.

5.2

През 2005 г. ГД „Конкуренция“ се постара в рамките на дейността си по-добре да изясни целите и правилата, приложими при отпускане на държавни помощи в страните от Европейския съюз. Чрез това си действие тя искаше да помогне за успешното провеждане на Лисабонската стратегия, като съдейства за това, помощите да се използват за насърчаване на конкурентоспособността на цялата европейска икономика. С цел да се подобри координацията между заинтересованите страни (тоест, публичните органи, предприятията и техните организации) и да се насочат публичните средства към отраслите, където могат да бъдат използвани ефективно, тя предложи план за действие в областта на държавните помощи (17). Ръководните принципи на този план не предвиждат скъсване с досега прилаганите практики, а целят въвеждане на добри практики, към които държавите-членки биха могли да се придържат. Няколко забележки:

5.2.1

„Добрите и лоши“ примери, приведени в доклада, свидетелстват за разнообразието от причини, които могат да подтикнат предприятията да прибягнат до финансова помощ. ЕИСК е разбира се, напълно съгласен с мисълта, че „парите на държавата трябва да се използват по ефективен начин, в интерес на гражданите на Съюза, като целта е да се повиши икономическата ефективност, да се предизвика по-голям растеж и трайна трудова заетост, да се заздрави социалното и регионално сближаване, да се подобрят услугите от общ икономически интерес и да се насърчи устойчивото развитие и културното многообразие“  (18). При все това, с оглед на лошите условия, свързани със слабостта на инфраструктурите, с неблагоприятния за малките и средни предприятия бизнес климат, особено в новите държави-членки, ЕИСК не може да подкрепи цел като намаляване на държавните помощи.

5.2.2

Изглежда, че в редица държави-членки продължава да се смята за важно да се създават преференциални условия за изпадналите в криза традиционни предприятия и за тази цел да се отпускат помощи за тяхното подпомагане и преструктуриране. От гледна точка на заетостта ЕИСК няма възражения срещу този подход. Но от друга страна, могат да се приведат редица примери, в които самата Комисия е изразявала съмнение относно ефективността на помощ, предназначена да помогне на предприятия, спасени от фалит, да възстановят икономическата си стабилност.

5.2.3

В съответствие с поредицата от мерки, предприети през м. юли, съгласувани с плана за действие в областта на държавните помощи, „дружествата ще могат на получават публична подкрепа, която да им позволи да поемат съвкупността от поети финансови задължения, като същевременно се държи сметка за това да получат разумна печалба в рамките на обществените услуги, оказвани от тях, определени и поверени им от публичните органи“. Доколкото могат да помогнат за преодоляване на финансови затруднения (изпитвани най-вероятно от МСП с местно значение), тези помощи могат да се смятат за добър пример на ефективно приложение на публичните средства в полза на гражданите и на предприятията от Европейския съюз.

6.1

2005 г. бе първата пълна финансова година, през която се прилагаха процедурите относно споразуменията и злоупотребите с господстващо положение с измененията, внесени в тях от Регламент № 1/2003 на Съвета. Това означава, че:

6.2

С оглед на доклада, на който се позовава настоящото становище, става ясно, че участието на националните съдилища в прилагането на европейското конкурентно право е ограничено, а и в близко бъдеще не се очаква да стане безпрепятствено. Едно от основните обяснения за това може да е, че първоинстанционните съдилища, компетентни по въпросите на конкуренцията, имат различна юрисдикция в различните страни. Друго обяснение, което може да се даде, е, че досега е съществувало единствено национално право по въпросите на конкуренцията и въпреки че хармонизирането на законодателствата е дало отражение в дълбочина в правните системи на държавите-членки, все още има разлики между правото на ЕС и националното право на много от държавите-членки. Засега изглежда, че и самите жалбоподатели се въздържат да отнасят делата до националните съдилища (19).

6.3

Съществува и друга скрита причина: държавите-членки нямат реален достъп до европейската съдебна практика, която всъщност е истински източник на конкурентно право. Що се отнася до процедурното право, съществуват кратки обяснения на различните процедурни ситуации, към които се добавят отправки към прецедентите в тази материя, но нито Комисията, нито Съдът на европейските общности не са разработили досега подобно помагало по въпросите на материалното право  (20). Ако желаем съдилищата на държавите-членки да разпространяват осъществяваното понастоящем прилагане на членовете от законодателството на ЕС относно споразуменията и злоупотребите с господстващо положение, би трябвало най-напред да се съберат примери от най-важните дела, илюстриращи съдебната практика (и които най-често се цитират) под формата на ръководство, което да бъде допълнено с обяснения на концепции и определения, както и със заявления и заключения, фигуриращи в решенията на Първоинстанционния съд и на Съда на европейските общности. Този сборник ще трябва очевидно да бъде преведен на всички национални езици, а след това редовно да се актуализира. Комитетът е убеден, че няма да има напредък по отношение на правилното приложение на правилата на ЕС относно конкуренцията, освен ако не се съставят и публикуват сборници със съдебна практика на всички езици, ползвани в държавите-членки и не се организират обучения по конкурентно право, в частност за всички заинтересовани национални съдии, адвокати и експерти.

6.4

Що се отнася до изграждането на мрежа за комуникация и сътрудничество с националните органи по конкуренцията, Комисията (и естествено, по-специално ГД „Конкуренция“) успя в относително кратък срок да постави на здрави основи началото на Европейска мрежа за конкуренцията. Форумите и работните групи, описани в доклада, представляват звена от веригата на една добре изградена система за сътрудничество, в рамките на която НОК влизат твърде често в пряка връзка с колегите си от другите страни (и то на равнището на лицата, натоварени с разглеждане на делата) без да е необходима намесата на Брюксел в качеството на посредник. Справедливо е да се каже, че в никоя друга област на формалното устройство на Европейския съюз интеграцията не е достигнала такава степен.

—

всяко споразумение или категория споразумения между предприятия,

—

всяко решение или категория решения на сдружения на предприятия, и

—

всяка съгласувана практика или категория съгласувани практики, които допринасят за подобряване на производството или дистрибуцията на стоките или за насърчаване на техническия и икономическия прогрес, като същевременно осигуряват на потребителите справедлив дял от получената полза и които:

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/29

1.1

Европейският икономически и социален комитет приветства тематичната стратегия за опазване на почвите на ниво ЕС и подкрепя по принцип създаването на рамкова директива.

1.2

Стратегията на ЕС трябва да бъде насочена към тези области, в които проблемът е най-сериозен и опасността за обработваемата земя е най-голяма, например при променено предназначение на земята (когато земеделска земя се използва за застрояване и изграждане на пътища), замърсяване на индустриални зони и непропускливост на почвата. Стратегията на ЕС трябва да взема предвид принципа на субсидиарност.

1.3

Разходите, свързани с деградиране на почвите трябва да бъдат поети от причинителя на щетите, когато те са пропорционални, а не най-вече от ползвателя на земята.

1.4

Ако целта на една рамкова директива е да гарантира създаването на обща основа, степента на ангажираност на държавите-членки трябва също така да е подобна, за да се избегне нарушение на конкуренцията.

1.5

Земеделие и горско стопанство, които прилагат добри селскостопански практики, допринасят за запазването и подобряването на качеството на почвата.

1.6

Използването на земеделска земя за производство на храни предполага, по дефиниция, че е била използвана необработваема земя за обработване и че поради това е неизбежно известно въздействие.

1.7

ЕИСК остро критикува Европейската комисия за това, че тя все още не е представила преработеното предложение за нова, преразгледана директива за утайки от пречистване на отпадъчни води. Комитетът призовава Комисията да го представи възможно най-бързо, тъй като това е един от най-важните елементи за гарантиране опазването на земеделските земи и ограничаване замърсяването им с опасни вещества.

1.8

Възстановяването на почвите в съответствие с член 1 („предмет и обхват“) трябва да се извършва с оглед на специфичната ситуация и да се оценява поотделно за всеки отделен случай.

1.9

Изготвянето на национални секторни политики в съответствие с член 3 не трябва да води до нарушаване на конкуренцията между държавите-членки.

1.10

Изискванията на държавите-членки в съответствие с член 4 трябва да бъдат в разумни пропорции.

1.11

Член 12, съгласно който потенциалните купувачи могат в някои случаи да бъдат задължени да представят отчет за състоянието на почвите, трябва да бъде преформулиран.

1.12

Предвидените в член 22 санкции, също трябва да бъдат в пропорционални разумни граници спрямо причинените щети. ЕИСК смята за неприемливо, че една и съща щета може да води до различни санкции.

1.13

Мерките за отстраняване на щетите, които в съответствие с член 23 могат да бъдат изисквани от операторите, са оправдани само тогава, когато и щетите са нанесени от тях.

1.14

Създаването на независим експертен комитет, съставен от експерти от частния и публичния сектор, би могло да улесни изпълнението на тематичната стратегия за опазване на почвите.

2.1

Почвата е невъзобновяем ресурс. Качеството на почвата се влошава бързо на много места в ЕС в резултат на човешки дейности като промишлеността, туризма, градското развитие, транспортната инфраструктура, както и някои практики в областта на селското и горското стопанство.

2.2

Почвата е ресурс от общ интерес за ЕС и ако не бъде опазена на ниво на ЕС, това ще застраши устойчивостта и дългосрочната конкурентоспособност в Европа. Различни политики на ЕС вече допринасят за опазването на почвите, но все още не съществува последователна политика. Само девет държави-членки са приели конкретно законодателство за опазване на почвите, което често се отнася до конкретна заплаха като замърсяването на почвите. Деградацията на почвите има сериозни последици и в други области от общ интерес за ЕС като водите, човешкото здраве, изменението на климата, опазването на природата и биоразнообразието, както и безопасността на храните.

2.3

В тази връзка Комисията предлага стратегия за почвите в Европа. Тя е изложена в едно Съобщение, което се придружава от предложение за рамкова директива и оценка на въздействието. В рамковата директива се определят общи принципи, цели и действия. Тя изисква държавите-членки да възприемат системен подход при определянето и борбата с деградирането на почвата, предприемането на предпазни мерки и включването на опазването на почвата в други политики. Тя обаче позволява определена гъвкавост, така че държавите-членки да решат до каква степен те желаят да се ангажират, какви конкретни цели желаят да постигнат и какви мерки да предприемат за постигането им. Причината за това е, че деградацията на почвата в Европа, където съществуват 320 основни видове почви, предлага много разнообразна картина.

2.4

От държавите-членки се изисква да определят зоните, в които съществува риск от ерозия, обедняване на почвите откъм органични вещества, слягане, засоляване и свлачища. Те трябва да набележат цели за намаляване на риска в тези зони и да изготвят програми от мерки за постигането на тези цели. Те трябва също така да предотвратят по-нататъшно замърсяване, да съставят списъци със замърсени места на тяхна територия и да изготвят национални стратегии за саниране. В случай, че се продава обект, в който се е извършвала или се извършва водеща до потенциално замърсяване дейност, продавачът или купувачът следва да представи на властите и на другата страна по сделката доклад за състоянието на почвите. На последно място, от държавите-членки се изисква също да ограничат или намалят последиците от непропускливостта на почвите, например чрез саниране на изоставени земи, използвани в миналото за индустриални цели.

3.1

ЕИСК приветства Съобщението на Комисията относно „Тематична стратегия за опазване на почвите“, която представлява продължение на предходното съобщение от 2002 г. (1) и предложението за „рамкова директива за опазване на почвите“. Още през 2000 г. ЕИСК призовава Европейската комисия в свое становище по собствена инициатива относно използването на утайки от пречистване на отпадъчни води в селското стопанство (2), да въведе минимални изисквания на Общността за опазване на почвите.

3.2

По време на продължилата почти четири години открита и всеобхватна процедура на Европейската комисия се проведоха обсъждания и различни консултации по тематичната стратегия за опазване на почвите. ЕИСК също имаше възможност да следи този процес. Бележките, съдържащи се в настоящето становище, се отнасят преди всичко до предложената рамкова директива, по отношение на която бе поискано становището на ЕИСК, но и когато е приложимо, до Съобщението на Комисията.

3.3

Почвата и нейните функции са безценен ресурс за природата и оцеляването на човека и на екосистемата. Човешката дейност се отразява по различен начин върху функциите на почвата и нейното използване. Стратегията на ЕС трябва да бъде насочена към тези области, в които заплахата за обработваемата земя е най-голяма — при променено предназначение на земята, замърсени индустриални зони и при непропускливост и ерозия.

3.4

Почвата и нейните функции са свързани с няколко други политики, които се регулират както от общностното, така и от националните законодателства: например директивата за водите и директивата за нитратите, директивата в областта на химикалите и др. В някои държави вече съществуват различни разпоредби за регулиране, наблюдение и определяне на почвите и замърсяването им, поради което предложението на Комисията не трябва да води до влошаване на ситуацията, а да предостави на тези държави достатъчна гъвкавост.

3.5

Комисията посочва, че разходите, причинени от деградацията на почвата, не се поемат от ползвателя на земята, а от дружеството или други участници. ЕИСК посочва, че отговорността за щетите трябва да се поеме от причинителя, който по принцип не винаги е ползвател на земята. В много случаи ползвателите на земя са подложени на въздействието на атмосферно замърсяване, замърсяване от други сектори чрез промишлени емисии, наводнения или други замърсяващи емисии, при което те са изложени на вредни въздействия, за които по никакъв начин не носят отговорност.

3.6

ЕИСК отбелязва, че Комисията системно подчертава, че мерки за опазване трябва да се прилагат при източника. ЕИСК подкрепя този подход, който също води до подходящо решение на въпроса за отговорността. Този подход ще даде отражение и върху други законодателни области, освен тези, които са пряко свързани с почвите.

3.7

ЕИСК подкрепя приемането на специфична стратегия за опазване на почвите и нейното изготвяне въз основа на специална рамкова директива. По този начин се създава основа за еднакво опазване на почвите чрез общи основни правила по отношение на проблеми, които по своето естество могат да бъдат валидни и в другите държави-членки. Въпреки това, ако наистина трябва да се гарантира по-добро опазване на почвите, е необходимо тази политическа област да бъде също интегрирана в друго законодателство.

3.8

Комисията посочва по-нататък, че съотношението между разходите и ползите ще зависи от степента на ангажиране и използване възможностите, които например се предлагат от разпоредбите в областта на околната среда в рамките на общата селскостопанско политика. ЕИСК посочва, че продължава да е неясно по какъв начин държавите-членки следва да тълкуват и прилагат еднакво и със същата правна сигурност изискванията за „кръстосано спазване“, въведени в общата селскостопанска политика. Ако целта на рамковата директива е да гарантира обща основа за опазване на почвите и по-специално да се избегне операторите да са подчинени на съвсем различни финансови задължения, степените на ангажираност трябва също да са подобни, за да се предотвратява нарушаване на конкуренцията.

3.9

Комисията посочва като първи пример на човешка дейност, която може да доведе до деградация на почвата, неподходящи практики в селското и горското стопанство. Прилагането на добри земеделски практики в селското и горско стопанство допринася за запазване и подобряване на качеството на почвата. Заплахата за обработваемите земи идва от промяната в начина на обработване на земята, разширяването на индустриалните зони, транспортната инфраструктура, атмосферното замърсяване, тропосферния озон и други замърсители. Макар и териториалното устройство (градоустройство) да попада в обхвата на правомощия на държавите-членки, а не на ЕС, тази област трябва също да бъде взета предвид.

3.10

Пазарните сили и настоящата селскостопанска политика също допринесоха за засилване на структурното развитие и специализацията, и в голяма степен за разделянето на растениевъдството от животновъдството, което може да доведе до намаляване на количеството органичен материал в почвата. Новата обща селскостопанска политика с отделяне на плащанията от произведената продукция засилва още повече тази тенденция.

3.11

Комисията счита, че селското стопанство може да има положително въздействие върху състоянието на почвата, ако тя се обработва екологично, екстензивно или като се използва интегриран подход. Това е до известна степен опростена гледна точка. Всичко зависи от това какви професионални знания и технологии се използват при обработването на почвата. Използването на земеделска земя за производство на храни по дефиниция означава, че е използвана необработваема земя. Това отново предполага, че е неизбежно известно въздействие и следователно трябва да се приеме, за да може да се произвеждат храни. Последиците за земеделската земя зависят от специфични за съответния годишен сезон метеорологични и климатични влияния и от климата като цяло, което обаче от друга страна не означава, че трябва да се приемат натрупването на вещества от торове, ерозията и намаляването на хумусния слой. Обичайната земеделска дейност, при която се използва днешното ниво на познания, може по-скоро да допринесе за запазване и подобряване на качеството на почвата. Малко предприемачи прилагат такъв дългосрочен подход по отношение на инвестициите и поддържането на почвите като земеделските и горски стопани. Следва да се подкрепи и допълни високата степен на информираност на земеделските стопани относно опазването на почвите чрез създаването на механизми за консултации, както и чрез насърчаването на доброволни мерки и други стимули.

3.12

Комисията счита също така, че директивата относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети (3) допринася за засилване на опазването на околната среда. Комитетът споделя това разбиране. Едновременно с това трябва да се отбележи, че е несъвместимо с обичайно приета правна концепция една и съща щета, какъвто е понастоящем случаят, да води до три различни санкции — прекратяване изплащането на помощи, наказателна отговорност и административни такси.

3.13

ЕИСК подкрепя разбирането, че устойчивото използване на почвите изисква обща стратегия за опазване на почвите на ЕС.

3.14

Изпълнението на стратегията би могло да бъде засилено чрез създаването на независим експертен комитет по въпросите на опазване на почвите, съставен от експерти от частния и публичния сектор.

4.1

ЕИСК остро критикува Европейската комисия за това, че тя все още не е представила предложението за изменение на директивата за утайките от пречистване на отпадъчни води в селското стопанство и допустимите концентрации на тежки метали, по което тя работи от няколко години. В съобщението си за опазване на почвите Комисията заявява намерението си да представи това предложение най-после през 2007 г. В първото съобщение относно тематична стратегия за опазване на почвите от 2002 г. се посочва, че преразглеждането ще бъде включено в стратегията за почвите. Така една от най-важните мерки за по-добро опазване на почвите и по-безопасно производство на храни бе значително забавена. Ето защо изменената директива за използване на утайката от пречистването на отпадъчни води трябва задължително да се публикува едновременно с приемането на стратегията за опазването на почвите.

4.1.1

Настоящата директива за утайките от отпадъчни води (4) все още допуска високи концентрации на тежки метали и други замърсители в утайките от пречистване на отпадъчни води, които могат да бъдат разпръснати върху земеделска земя. ЕИСК напомня за становището по собствена инициатива, което прие още през 2000 г., относно „Преразглеждане на Директива 86/278/ЕИО на Съвета за използване на утайките от отпадъчни води в селското стопанство“, в което призовава за по-строги норми на пределно допустими количества тежки метали. Недостатъчна е и информацията за съдържанието на останалите химически замърсители, както и за тяхното взаимодействие и влиянието им върху почвата и безопасността на храните, когато бъдат разпръснати върху земеделска земя.

4.1.2

ЕИСК приема това много сериозно и припомня едно изследване, което беше публикувано от двама учени в специализираното медицинско списание „The Lancet“ през м. ноември 2006 г. Въпреки че става дума за едно единствено изследване, то доказва, че познатите отрови в околната среда могат да имат незабелязан досега ефект върху развитието на мозъка на фетуса и на малки деца. Изследователите са на мнение, че в този случай би могла да съществува връзка със сериозни болестни състояния като аутизъм, синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието (ADHD) и забавено развитие. Много от тези химикали се съдържат също и в домакински продукти. Отровите в околната среда стигат до канализацията по различен път и досега не е достатъчно ясно какъв ефект имат върху земеделските земи, когато утайки от пречистване на отпадъчни води се използват като тор.

4.1.3

ЕИСК приветства факта, че Комисията явно е променила своето досегашно виждане, съгласно което най-доброто използване на утайките от пречистване на отпадъчни води, от екологична и техническа гледна точка, е да бъдат разпръсвани върху земеделска земя. Формулировката в Съобщението за тематичната стратегия за отпадъците (5) изглежда показва именно това. В нея Комисията потвърждава и намерението след приемане на стратегия за опазване на почвите да представи предложение за изменение на директивата за утайки от отпадъчни води. ЕИСК смята обаче, че Комисията не е трябвало да изчаква тази стратегия, а отдавна да е представила радикално преразгледана директива относно пределно допустимите концентрации на тежки метали и други замърсители в утайките от пречистване на отпадъчни води, още повече, че Комисията посочва в предложението за директива, че това е необходимо, за да се ограничи въвеждането на опасни вещества в почвата.

4.1.4

Използването на утайките от пречистването на отпадъчни води в селското стопанство и съдържащите се в тях замърсители е един от най-важните въпроси, свързани с опазването на почвите и безопасността на храните. Оттук следва и въпросът, дали ползвателите на земя или производителите на утайки от пречистване на отпадъчни води, т.е градовете и общините, следва да носят отговорност за евентуална деградация на почвите. Въпросите, свързани с отговорността и обезщетенията за причинени щети, трябва да бъдат изяснени в една преразгледана директива за утайките от пречистване на отпадъчни води.

4.1.5

Ново законодателство, което да е по-безопасно в областта на химикалите, е от решаващо значение за опазването на почвите по принцип, но най-вече от гледна точка на въпроса, как обществото се освобождава от утайките от пречистване на отпадъчни води чрез тяхното разпръскване върху почвите. Опасните химикали трябва непременно да бъдат заменени с по-малко опасни, за да се постигне желаното ниво на опазване на почвите.

4.1.6

ЕИСК призовава Комисията незабавно да представи предложение за преразгледана директива и освен това да извърши анализ на риска от използването на повече вещества, отколкото са обхванати в настоящата директива. Това следва да бъде един от най-важните фактори за опазването на почвата на обработваемите земи, за да се избегне увеличаване на замърсяването и да се гарантира по-голяма безопасност на храните.

4.2

Член 1 на директивата относно опазване на почвите предвижда, че увредените почви трябва да бъдат възстановени до степен на използваемост, съответстваща най-малко на настоящата и бъдеща утвърдена употреба. ЕИСК подкрепя този принцип, но поставя въпроса дали е наистина необходимо в рамковата директива да се използва изразът „най-малко“. Този въпрос следва да се разглежда в зависимост от специфичната ситуация и да се решава за всеки отделен случай.

4.3

ЕИСК смята, че сегашната формулировка на член 3 би дала възможност на държавите-членки да изготвят национална секторна политика, която нарушава конкуренцията. Важно е този член да се ограничи до анализ. Някои мерки трябва да останат в съответствие с условията за добре функциониращ вътрешен пазар, за общи правила и лоялна конкуренция.

4.4

Освен това ЕИСК смята, че член 4 предоставя почти неограничени възможности за намеса. По отношение на земеделската земя, ЕИСК ясно посочи в своите бележки по-горе, че земеделската земя е изложена на въздействието на различни фактори, върху които ползвателите на земя нямат влияние, например специфични за съответния годишен сезон метеорологични и климатични влияния, и като цяло от климата като цяло, и др. Изискванията на държавите-членки трябва да бъдат в пропорционални на това разумни граници. По същия начин трябва да има разумно съответствие между мерките на държавите-членки. Това отговаря и на разпоредбите на член 9, които предвиждат пропорционални мерки за запазване на функциите на почвата.

4.5

Съгласно член 12 собствениците на земя или потенциалните купувачи трябва в определени случаи да представят отчет за състоянието на почвите. Комитетът счита за погрешно да се изисква от потенциален купувач да представя такъв отчет. Ако предвид различията в законодателствата на държавите-членки е необходима известна гъвкавост, това би трябвало да може да се постигне чрез друга формулировка.

4.6

Член 17 предвижда доброволна платформа, която Комисията възнамерява да създаде. Комисията трябва да направи всичко, за да гарантира, че чрез тази платформа действително се извършва обмен на подобни методи, за да бъде подходът еднакъв и да се осигурят неутрални условия за конкуренция. Тъй като обменът на информация е доброволен, той изисква активно участие от страна на Комисията.

4.7

Член 22 предвижда държавите-членки да определят режима на санкции. ЕИСК смята, че от гледна точка на правната сигурност е важно санкциите да са пропорционални спрямо възникналата щета. Неприемливо е също така една и съща щета да води до няколко различни санкции.

4.8

В член 23 се предлага изменение на Директива 2004/35/ЕО и се предвижда публичните власти да изискват от оператора мерки за отстраняване на щетата. Според ЕИСК тази разпоредба може да е действителна, само ако щетата е причинена от оператора, което обаче не става ясно от текста.

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/34

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета, установяващ обща процедура за разрешаване на хранителните добавки, хранителните ензими и хранителните ароматизанти“

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно хранителните ензими, изменящ Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2001/112/ЕО на Съвета“

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ароматизантите и някои хранителни съставки с ароматични свойства, предназначени за употреба във и върху хранителни продукти, изменящ Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета, Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, Регламент (ЕО) № 2232/96 и Директива 2000/13/ЕО“

—

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно хранителните добавки“

1.1

Комитетът приветства пакета с предложения относно хранителните добавки, ензими и ароматизанти и относно общите процедури за разрешаване, в контекста на създаване на действащ и конкурентноспособен вътрешен пазар, в който да бъде гарантирано високо равнище на защита на човешкия живот и здраве.

1.2

Комитетът е на мнение, че серия от ясни и хармонизирани правила относно начините за извършване на оценките за безопасност, придружена от сигурен календарен план, и при разумни разходи, е от полза както за потребителите, така и за производителите, и особено за дребните производители.

1.3

Комитетът приветства плана на Комисията за опростяване и хармонизиране на сектора на добавките, ароматизантите и ензимите и насърчаване на съгласуваността между тези три области чрез единна обща процедура за разрешаване за тези вещества.

1.4

По мнение на Комитета, въпреки че възможността за единна процедура за разрешаване e валидна за територията на ЕС в нейната цялост, да е от голяма полза за единния пазар в средносрочен и дългосрочен план, все пак трябва да се има предвид въздействието на новите разпоредби върху вносните продукти.

1.4.1

Европа е в постоянна конкуренция на глобалния пазар, както по отношение на износа, така и по отношение на вноса, и предложените правила често са по-обременяващи от предвидените в Codex Alimentarius и могат да доведат до евентуални изкривявания на конкуренцията в ущърб на европейските предприятия, по-специално на малките предприятия.

1.5

Комитетът приветства предложената процедура, в частност подаването на промените в списъка на Общността на процеса на комитология, при условие че се гарантира високо ниво на прозрачност, постоянен диалог с производителите и потребителите, както и бързи механизми за иновации и разработване на продуктите.

1.6

Комитетът подкрепя засилването на действието на Европейската служба по безопасност на храните (EFSA) с цел насърчаването на прозрачно оценяване на рисковете, основаващо се на научни данни и обективна аргументация с цел защита на потребителите.

1.7

Комитетът препоръчва да се доразвият процедурите и да се допълнят човешките и финансови ресурси на Европейската служба по безопасност на храните (AESA/EFSA), за да се гарантират висококачествени, прозрачни и независими оценки при пълно спазване на критериите за конфиденциалност.

1.8

Комитетът смята също така за целесъобразно засилването на осъществявания от държавите-членки мониторинг на консумацията и използването на добавки, ензими и ароматизанти чрез ефикасни методологии, които да включват данните, предоставяни от промишлеността.

1.9

Комитетът се изказва в полза на периодично преразглеждане на списъците с одобрените добавки, ензими и ароматизанти, при условие че то се основава на постоянен структуриран диалог с потребителите и производителите и че не представлява допълнителна тежест по отношение на времето и разходите.

2.1

Научният и технологичен напредък предлага по-висококачествени хранителни продукти, не на последно място благодарение на използването на малки количества ензими, ароматизанти и хранителни добавки. Той позволява също да се гарантира избягването на нецелесъобразната употреба на тези вещества.

2.2

В рамките на усилията, насочени към подобряване на общностното законодателство, основавайки се на схващането „от фермата до масата“, Комисията обяви в Бялата книга за безопасността на храните, относно която Комитетът имаше случай да изложи становището си (1), намерението си да актуализира и допълни действащото законодателство по отношение на добавките и ароматизантите, както и да подготви специфични разпоредби по отношение на ензимите (действия 11 и 13 от Бялата книга).

2.3

Комитетът винаги е подкрепял целта да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар, като същевременно се осигурява високо равнище на защита на човешкия живот и здраве, и многократно се е обявявал в полза на необходимостта от възприемане на глобален и интегриран подход в областта на хранителната безопасност в ЕС.

2.4

Според ЕИСК, „Законодателството трябва да обхваща европейската хранителна верига в нейната цялост —“ от фермата до масата„, като всяко звено в тази верига трябва да бъде толкова здраво, колкото и звеното, намиращо се под него, а Комисията би трябвало да следи за ефективното прилагане на общностното законодателство“ (2).

2.5

Приемането на обща процедура за разрешаване за ензимите, ароматизантите и добавките представлява ключов и иновационен елемент в пакета от предложения, представени от Комисията. Ето защо Комитетът приветства плана на Комисията за опростяване и хармонизиране на тези сектори. Това ще сложи край на многобройните процедури за разрешаване в отделните държави-членки, ще премахне двойните системи за разрешаване и ще намали значително административната тежест и бюрокрацията.

2.6

Законодателството относно хранителните добавки вече беше хармонизирано на европейско равнище. Понастоящем хранителните добавки, позволени от това законодателство, са около 330, като непрестанно се представят многобройни молби за разрешаване за нови добавки или на нов вид употреба.

2.6.1

При оценката на тези молби е необходима достатъчно подробна информация относно използването и свойствата на тези вещества, по-специално във връзка с решенията, касаещи управлението на риска.

2.7

Хармонизирането на процедурите за ароматизантите и ензимите ще позволи по-голямо рационализиране на процедурите за разрешаване, като се намалят разходите, свързани с актуализирането на техническите сертификати и с промените в етикетирането.

2.8

Съществуващата правна несигурност по отношение на ензимите, породена от различията между националните законодателства, може да предизвика изкривяване на пазара за хранителни ензими и да доведе до увеличаване на административната и финансова тежест в различните държави-членки. Освен това поради липсата на мерки, целящи хармонизация, ще продължат да съществуват различия в степента на защита, поради съществуващите различия по отношение на възприемането на риска, на оценката на безопасността и на законодателството относно хранителните ензими в различните държави-членки.

2.8.1

Следва да се подчертае, че ако от една страна отсъствието на хармонизирани правила на ниво ЕС може да възпрепятства свободното движение на стоки и търговията в производствения сектор, то от друга страна хармонизацията както на оценката на безопасността на субстанциите, така и на разрешенията за използване на хранителни ензими, може да привлече значителни инвестиции, преди всичко поради разходите, свързани с за разрешаване, които се изчисляват от порядъка на 150 000 — 250 000 еуро (3) на ензим.

2.8.2

Отрасълът за производство на хранителни ензими непрекъснато развива технологии и процеси за иновации и подобряване на производството на храни, но не могат да се подценяват възможните рискове от химично естество, като алергии, токсичност и остатъчна микробиологична активност. Тези потенциални рискове изискват непрекъсната оценка на безопасността за потребителите, по-специално по отношение на ензимите, получени от генетично модифицирани организми.

2.9

Що се отнася до законодателството относно ароматизантите и някои хранителни съставки с ароматични свойства, предназначени за употреба в и върху хранителни продукти, необходимо е да се приеме по-ефикасна процедура за разрешаване относно управлението на позитивния списък, включващ около 2600 ароматични вещества.

2.9.1

Очевидно е, че хармонизацията на законодателството относно ароматите ще постави ЕС в по-силна позиция при преговорите с трети страни, тъй като ароматизантите ще трябва да бъдат включени в системата на Codex Alimentarius, а също и за да не се поставят в неблагоприятно положение европейските предприятия, по-специално МСП.

2.9.2

С изграждането на единен и интегриран пазар за ароматизанти в ЕС, европейската индустрия ще бъде в състояние да запази водещата си позиция в сектора за производство и разработване на ароматизанти.

2.9.3

От друга страна, не трябва да се подценява допълнителните усилия, които ще трябва да се положат, за да се приведе етикетирането на ароматизантите в съответствие с новите стандарти.

2.10

По мнение на Комитета на Европейската служба по безопасност на храните следва да се предоставят повече средства и ресурси и да се предвидят нови процедури, за да се гарантира независимо, прозрачно и висококачествено оценяване на безопасността на добавките, ензимите и ароматизантите.

2.11

Преминаването от процедури за вземане на решение, основаващи се на метода за съвместно решение с Европейския парламент, към „комитологични“ процедури, предвиждащи допитване до комитетите във връзка с разрешаването, изисква ясни и прозрачни критерии за извършването на оценка на безопасността на предполагаемите ползи за потребителите.

2.12

Както Комитетът вече е подчертавал в предишни свои становища (4), за да може да се оцени постигнатия напредък по отношение на хранителната безопасност и да се прецени дали новата система отговаря на очакванията, които е породила, съществува необходимост да се дефинират критерии за оценка като: увеличаване/отслабване на доверието на потребителя, възникване на хранителни кризи и тяхното управление, по-тясно сътрудничество между заинтересованите страни и т.н.

3.1

Пакетът с предложения, представен от Комисията, има за цел да уточни и изясни с действащото законодателство относно хранителните добавки и хранителните ароматизанти и въвежда нови правила по отношение на ензимите, както и предложение, което има за цел приемането за тези три сектора на общи процедури за разрешаване, основаващи се на научните становища, представени от Европейската служба по безопасност на храните (EFSA).

3.2

Добавки. Новите правила целят опростяването и облекчаването на системата за разрешаване на хранителни добавки, уреждана понастоящем от Директива 89/107/ЕИО. Разрешенията за включване на добавки в новия позитивен списък на добавки следва да се основават на оценките на риска по отношение на хранителната безопасност на Европейската служба по безопасност на храните, в съответствие с Регламент 178/2002/ЕО. Освен това се предлага преразглеждане на техническите аспекти на действащата система за разрешаване и са дефинирани нови, хармонизирани общностни разпоредби за добавките, използвани като съставки на други добавки.

3.3

Ензими. Въз основа на положителното научно становище на Европейската служба по безопасност на храните (EFSA) се предлага нова законова рамка за оценка, одобрение и контрол на хранителните ензими, както и създаването на нов позитивен списък на всички използвани с технологичен ефект в храните ензими. Съществуват и разпоредби за етикетирането на хранителните ензими, с изключение на ензимите, използвани като технологични помощни средства.

3.4

Ароматизанти. Предвидено е преразглеждане на основните правила, установени с Директива 88/388/ЕИО, с цел адаптиране на законодателството към технологичното и научно развитие. Директивата ще бъде заменена от нов регламент, установяващ по-ясни правила относно:

3.5

Обща процедура за разрешаване. Предложението приканва да се въведе обща процедура за разрешаване на хранителните добавки, хранителните ензими и ароматизантите, основаваща се на оценка на безопасността, направена от Европейската служба по безопасност на храните, и процедура по управление на риска. Етапите на процедурата по разрешаване предвиждат участието на държавите-членки и на Комисията в регулаторен комитет. Предложението възлага на Комисията задачата да състави и актуализира, въз основа на научните оценки на Европейската служба по безопасност на храните различните „позитивни списъци“, по един за всяка категория вещества. Включването на дадено вещество в някой от тези списъци предполага, че неговата употреба е била разрешена изобщо и за всички оператори в общностния пазар.

4.1

Комитетът приема като цяло предложенията на Комисията, при условие че се гарантират ефективността и конкурентоспособността на вътрешния пазар и високо ниво на защита на човешкия живот и здраве.

4.2

ЕИСК смята, че предложеният инструмент — регламент, представлява по-добра гаранция от директива, тъй като последната дава възможност за различаващи се интерпретации по отношение на прилагането на правилата.

4.3

По мнение на Комитета, възможността да се постигне единно разрешаване, валидно на територията на ЕС в нейната цялост, може да бъде голяма полза за единния пазар в средносрочен и дългосрочен план.

4.3.1

Трябва обаче да се държи сметка за последиците от новите разпоредби върху вносните продукти и факта, че Европа е голям вносител в непрекъсната конкуренция на глобалния пазар, докато общностните правила са по-обременяващи от предвидените понастоящем в Codex Alimentarius, който следователно, би трябвало да бъде адаптиран, за да не се поставят в неблагоприятно положение европейските предприятия.

4.4

Възприетият от Комисията вариант за комитологична процедура във връзка с изменянето на общностния списък, може да се окаже положителна стъпка както за бизнеса, така и за гражданското общество, при условие, че се запазят високите критерии за прозрачност и се запази възможността да не се изостава по отношение на иновациите и развитието на нови и подобрени продукти, по-специално що се отнася до борбата с алергиите.

4.5

Комитетът приветства факта, че оценките на риска на Европейската служба по безопасност на храните следва да се основава на прозрачни процедури, научни данни и обективна аргументация.

4.6

На новите отговорности на Европейската служба по безопасност на храните би трябвало да отговарят по-солидни процедури и човешки и финансови ресурси, за да се гарантират висококачествени, прозрачни и независими оценки, при пълно съблюдаване на критериите за конфиденциалност.

5.1.1

Комитетът смята, че е уместно в становището на Европейската служба по безопасност на храните да бъдат включени мерките за прилагане, включително съдържанието, съставянето и представянето на молбата, процедурата за проверка на валидността на молбите и вида на информацията, визирани в член 9.

5.1.2

Що се отнася до актуализирането на общностния списък, системата за разрешаване би трябвало да предвижда по-кратки срокове и да намали от девет на три месеца времето, предвидено за изготвяне на предложение за регламент от страна на Комисията, за да може целият цикъл по разглеждането и одобрението да приключи в срок от дванадесет месеца.

5.1.3

Също така, възможността Европейската служба по безопасност на храните или Комисията да удължават срока за оценка в някои случаи, визирани в член 10, не трябва да възпрепятства предвиждането на краен срок. В регламента следва да се посочи максимален срок.

5.1.4

Комитетът е на мнение, че в общата процедура за разрешаване следва да се предвиди периодично преразглеждане и актуализиране на списъците, при ограничени разходи и усилия и на базата на непрекъснат и структуриран диалог с производителите и с потребителите.

5.1.5

Общностната система за разрешаване в никакъв случай не следва да бъде използвана, за да оправдава създаването на технически пречки при търговията. Следователно при вноса и износа е уместно да бъдат изключени скъпоструващите процедури по взимане на проби за сертифициране.

5.2.1

Би било уместно да бъдат допълнително уточнени критериите за „разумни технологични нужди“, както и „предимства и полза за потребителя“, визирани в член 5.

5.2.2

Що се отнася до етикетирането, визирано в член 20, предоставяната в етикетите информация следва да бъде разбираема, разпознаваема от широкия потребител и еднаква в цялата Общност.

5.3.1

Комитетът оценява положително факта, че всички хранителни ензими с технологичен ефект попадат в приложното поле на регламента и трябва да преминат процедурата за разрешаване, за да могат да бъдат вписани в общностния позитивен списък.

5.3.2

По мнение на Комитета, както беше посочено за добавките, по отношение на ензимите също е уместно сред критериите за оценка да бъдат включени „предимствата и ползата за потребителя“.

5.3.3

Що се отнася до етикетирането, Комитетът подчертава необходимостта от прозрачност и единни изисквания на общностно равнище, без излишни усложнения, което би било от полза както за производителите, така и за потребителите.

5.3.4

Според Комитета, би било целесъобразно да се избегне използването на позитивните списъци във вертикалното законодателство, тъй като по този начин се създава двойна система за разрешаване за едни и същи ензими. Предишните директиви и регламенти трябва да бъдат изменени възможно най-скоро с цел еднозначното позоваване на новия регламент.

5.4.1

Комитетът счита, че би било целесъобразно критериите за оценка да се съгласуват с критериите, посочени за добавките, като се включат „предимствата и ползата за потребителя“.

5.4.2

Комитетът подчертава необходимостта от по-голяма яснота на предназначената за потребителя информация относно вида и произхода на хранителните ароматизанти, както е посочено в член 14.

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/38

1.1

ЕИСК смята, че новата политическа насока на управлението на рибарството в ЕС, основана на максималния устойчив добив (МУД), макар и да е ползотворна в дългосрочен план, може да има тежки икономически и социални последствия за рибарския сектор в Европа. Поради тази причина ЕИСК препоръчва да се направи много внимателна оценка на предимствата и недостатъците от нейното прилагане от икономическа, социална и екологична гледна точка.

1.2

Предвид голямата несигурност при оценката на максималния устойчив добив при различните рибни популации, ЕИСК препоръчва на Комисията да определи в дългосрочните си планове разумни и гъвкави годишни поправки, които да са резултат от надлежното съгласуване със всички засегнати сектори. За тази цел, от самото начало следва да се проведат подходящи консултации с регионалните консултативни съвети, с Консултативния комитет по рибарство и аквакултури на ЕС и с Комитета за социален диалог в сектора на морския риболов, като им се даде достатъчно време, за да могат членовете им да обсъдят с колегите си представените предложения.

1.3

В този смисъл ЕИСК препоръчва на Комисията да отдели специално внимание при определяне на годишните проценти на смъртност от риболов с цел да се постигне в дългосрочна перспектива максималният устойчив добив в смесения улов.

1.4

ЕИСК не споделя довода на Европейската комисия, че с тази политика на управление на рибарството ще се възстанови търговският баланс, тъй като намаляването на предлагането на пазара от страна на предприятията в Общността ще бъде незабавно компенсирано чрез внос от трети страни. Поради тази причина, ЕИСК настоятелно приканва Комисията да бъде изключително бдителна и да упражнява контрол по отношение на вноса в пазара на Общността.

1.5

Комитетът смята, че Комисията и държавите-членки на ЕС следва да вземат под внимание „другите фактори на околната среда“, които се споменават в това становище и които също влияят върху развитието на морските екосистеми. Във връзка с това, препоръчва на икономическите участници, които с дейността си оказват въздействие върху тези екосистеми, да се наложат ограничения, аналогични на поставените пред рибарския сектор.

1.6

Във връзка с корекцията, необходима за постигане на максималния устойчив добив, Комитетът счита, че двата подхода, предложени от Комисията, могат взаимно да се допълват, като държавите-членки следва да приложат в своята рибарска промишленост мерките, които сметнат за най-подходящи от гледна точка на икономическите и социални последствия. ЕИСК изразява загриженост от факта, че Европейският фонд за рибарство (ЕФР) не разполага с достатъчно средства, за да е в състояние да се противопостави на последствията от прилагането на тази нова система за управление.

2.1

Съобщението на Комисията относно „Прилагане на принципа на устойчивост в рибарството в ЕС чрез максималния устойчив добив“ (1), което е предмет на настоящото становище, представя позицията на Комисията по отношение на повишаване на икономическата ефективност на рибарския сектор в контекста на общата политика в областта на рибарството.

2.2

Комисията свързва това повишаване на икономическата ефективност с постепенното и окончателно прекратяване на свръхулова, като смята, че това ще донесе икономически ползи за рибарската промишленост с намаляване на разходите, подобряване на улова, повишаване на рентабилността на рибарството и намаляване на процента на изхвърлената риба.

2.3

За постигането на тези цели Комисията смята, че е настъпил моментът рибарството в Общността да се управлява по различен начин, като активно се търси успехът вместо усилията да се ограничават до избягване на неуспеха.

2.4

Съобщението на Комисията определя нова политическа насока по отношение на управлението на рибарството в ЕС, основана на постигането на максимален устойчив добив при рибните популации чрез установяването на нива на смъртност в дългосрочен план.

2.5

Тази нова политическа насока е основана на международния политически ангажимент, поет от държавите-членки на ЕС на Световната среща на върха за устойчиво развитие в гр. Йоханесбург през м. септември 2002 г., за поддържане на рибните популации на равнища за постигане на максималния устойчив добив, като се опитват да осъществят спешно тези цели по отношение на крайно намалелите популации най-късно до 2015 г.

2.6

Следователно трябва да се определи управленски подход в дългосрочен план, ориентиран към оптималното използване на продуктивния потенциал на живите морски ресурси в Европа. Този подход се вписва в по-общата цел на европейската политика в областта на рибарството, която цели осигуряване на устойчиви икономически, екологични и социални условия.

2.7

Според Комисията, по-горе упоменатите икономически ползи за рибарската промишленост могат да се постигнат единствено, ако бъде ограничен риболовът по време на преходния период. Всички заинтересовани страни следва да вземат участие в процеса на вземане на решения във връзка с ритъма на осъществяване на тези промени. Предвидената в Европейския фонд за рибарство финансова помощ следва да допринесе за смекчаване на социалните и икономически последствия през периода на преход.

3.1

Решението на Комисията за прилагане на управление на рибарството, основано на максимално устойчив добив, се ръководи от принципа, че уловът на някои популации надхвърля тяхната продуктивна способност.

3.2

Като признава, че някои рибни запаси в европейските води са рязко намалели през последните 30 години, главно поради свръхулов, Комитетът се съгласява, че ще е желателно да се премине възможно най-бързо към по-устойчиви нива на улов на риба.

3.3

Комисията смята, че прилагането на системи на управление на рибните популации, основани на максимално устойчив добив, ще бъде гаранция за избягване на срив при популациите, като даде възможност за създаване на по-големи популации.

3.4

ЕИСК смята, че принципът на прилагане е правилен, като се има предвид, че максимално устойчив добив на една рибна популация е количеството биомаса (количество риба), което може да се добие, така че бъдещото производство на тази популация да не бъде засегнато. В следствие на това той изцяло подкрепя идеята политиката на управление на рибарството да се основава на прилагането на този принцип.

3.5

Въпреки това Комитетът посочва на Комисията, че всяка смяна на системата на управление е съпроводена от рискове и че, следователно, трябва много внимателно да се оценят предимствата и недостатъците.

3.6

Комисията излага много подробно предимствата на системата на управление, основана на максималния устойчив добив, най-вече свързаните с околната среда, но без да задълбочава анализа на предимствата и особено на недостатъците от икономически и социален характер на системата за рибарския сектор.

3.7

Измежду посочените от Комисията предимства, ЕИСК не споделя довода, че с тази политика на управление на рибарството ще се възстанови търговският баланс, като се има предвид, че празното място, освободено от предприятията в Общността, които ще изчезнат в резултат от прилагането на целите на МУД, ще бъде незабавно заето от предприятия от трети страни, тъй като пазарът на рибни продукти се обуславя от необходимостта да се гарантира постоянно предлагане.

3.8

Общата концепция на Комисията за новата система на управление е намаляване на смъртността от риболов: за да могат рибите да нарастват повече и да се достигне по-висока стойност и производителност при улова, трябва да се намали количеството на рибите, които се добиват от морето.

3.9

Въпреки това, Комисията признава, че рибните популации са трудни за измерване и че дори риболовът да представлява най-важният фактор за добрия здравен статус на една популация, също така участват много други фактори като промените в околната среда и изобилието от млади риби.

3.10

Поради това, в съобщението се предлага дългосрочна стратегия за възстановяване на рибните популации с цел постигане на баланс между улова на риби и продуктивната способност на популациите, като се посочва, че тази цел може да се постигне постепенно с намаляване на броя на риболовните кораби или на риболовното усилие, което извършват.

3.11

За прилагането на стратегията по такъв начин, че риболовците да могат да постигнат максимален устойчив добив от една популация, ще трябва предварително да се определи оптималният процент на улов за всяка популация, годишната смъртност от риболов на основата на най-добрите налични научни становища. След като бъде определен този процент, предложената система за управление трябва да посочи с какъв темп е необходимо да се осъществяват годишните поправки за постигането на този целеви процент. Тези решения, в съответствие с предвиденото в общата политика за рибарството, ще трябва да се прилагат посредством дългосрочни планове.

3.12

Понастоящем управлението на рибарството на равнище на Общността се осъществява съобразно с принципите за опазване и защита на рибните популации. Общият допустим улов (ОДУ) и квотите, които се определят годишно, се основават на контрастивни научни доклади, а към някои от рибните популации в по-неблагоприятно състояние се прилагат планове за възстановяване, предвидени в рамките на общата политика за рибарството с цел възвръщането им в устойчиви биологични нива.

3.13

ЕИСК смята, че смяната на системата на управление е значима, тъй като предполага една по-амбициозна биологична цел от предвидената в сега действащата система на управление. Тази промяна ще означава едновременно при всяка годишна поправка значително намаляване на смъртността от риболов, което несъмнено ще изисква намаляване на флотилиите и на риболовното усилие и следователно, големи жертви от страна на рибарските предприятия в Общността. ЕИСК изразява загриженост от факта, че Европейският фонд за рибарство (ЕФР) не разполага с достатъчни средства, за да посрещне споменатите значителни жертви. Въпреки това, ако бъдат постигнати предвидените резултати, ситуацията би могла да бъде много благоприятна за рибарските предприятия, които ще продължат дейността си.

3.14

По този въпрос ЕИСК желае да заяви пред Комисията, че съществува значителна степен на несигурност при оценката на МУД на различните рибни видове. Пред подобна несигурност Комитетът препоръчва на Комисията да определи разумни годишни промени в дългосрочните си планове.

3.15

Следователно предизвикателството е да се намерят начини да се помогне на рибарските общности и предприятия да преминат фазата на адаптация при добри условия. Комитетът счита, че за постигането на тази цел ще трябва да се предприемат по-щедри и нетрадиционни мерки за подкрепа, отколкото представените до момента от Комисията. Такива мерки са напълно оправдани като средство, гарантиращо бърз преход към по-устойчив модел на риболовните дейности в бъдеще.

3.16

Във всеки случай, както предвижда съобщението, Комитетът смята от основно значение в процеса на взимане на решения по дългосрочните планове, както и за темпа на прилагането им и за последствията от това прилагане, да бъдат привлечени всички заинтересовани страни чрез провеждане на чести консултации с регионалните консултативни съвети (РКС). ЕИСК смята също така, че в тези консултации трябва да се включат и Консултативният комитет по рибарство и аквакултури на ЕС (ККРА), и Комитетът за социален диалог в сектора на морския риболов.

4.1

Прилагането на система за управление на рибарството на основата на максимален устойчив добив предполага да се направи анализ, както това се прави в съобщението, на още една поредица от въпроси, които пряко засягат този вид управление:

4.2

Въздействие върху околната среда и влияние върху промяната на морските екосистеми

4.2.1

В съобщението се приема, че съществува голяма несигурност по отношение на еволюцията на морските екосистеми във връзка с промяната в климата и в метеорологията и че тези и други фактори на околната среда могат да засегнат рибните популации.

4.2.2

Тъй като е неизвестна степента на въздействие на всички тези фактори върху околната среда, Комисията смята, че в много случаи самият риболов е най-влиятелният фактор и че прилагането на по-ниски проценти на улов при дадена рибна популация ще ѝ позволи по-добре да понесе екологичните промени.

4.2.3

В съобщението се защитава устойчивото и постоянно намаляване на добива, за да може с понижаването на смъртността от риболов и с възстановяването на популациите да се придобиват повече познания за екосистемите и за тяхната продуктивна способност, които да позволят адаптиране в дългосрочен план на целите на управлението.

4.2.4

ЕИСК приема този принцип единствено при положение, че смъртността от риболов бъде постепенно и устойчиво намалена при видовете, при които е необходимо. Комисията признава, че управлението на една рибна биомаса с цел да се увеличи размерът ѝ в кратък срок, може да породи недопустима нестабилност за промишлеността.

4.2.5

Въпреки това Комитетът смята, че „другите фактори на околната среда“, които Комисията дори не упоменава, като поведението на хищните риби, замърсяването, изследването и експлоатацията на петролни залежи и залежи от газ, морските вятърни инсталации, добивът на пясък и инертни материали от морски произход и др., също оказват влияние върху развитието на морските екосистеми.

4.2.6

ЕИСК отправя искане към Комисията и към държавите-членки на ЕС да наложат на икономическите участници, чиято дейност също въздейства върху числеността на рибните популации и върху промяната на морските екосистеми, ограничения, аналогични на определените в рибарския сектор.

4.3.1

Най-трудно е прилагането на системата за управление на рибарството на основата на максималния устойчив добив при смесения улов.

4.3.2

Със съзнанието за тази трудност в съобщението не се разглежда задълбочено системата за управление при смесения улов. ЕИСК смята, че именно по въпросите на този вид улов трябва да се засилят контактите на Комисията с РКС и ККРА.

4.3.3

Съобщението разглежда значението, което според Комисията е безспорно, за поддържане на баланса между морските екосистеми, като смята, че намаляването на улова при един вид, за да се благоприятства производителността на друг вид, е твърде рискован подход.

4.3.4

Сложността на системата се състои в това, че риболовът при всички видове от една екосистема, както предвижда съобщението, би трябвало да бъде съобразен с улов (целеви процент), съответстващ на постигането на максималния устойчив добив в дългосрочен план. Това означава, че между процентите на максимален устойчив добив, които бъдат установени за различните популации от една екосистема, участващи в смесен улов, в дългосрочен план максималният улов ще се определи от вида, за който в дългосрочна перспектива се фиксира най-ниският процент за постигане на неговия максимален устойчив добив.

4.3.5

Освен това в съобщението се посочва, че за избягване на случайния свръхулов на един вид като страничен улов, може да се окаже необходимо в някои дългосрочни планове да се включат допълнителни мерки като промяна на риболовните съоръжения или на зоните и периодите със забрана за риболов.

4.3.6

Въпреки че подходът на тази система на управление е в унисон с по-общата цел на общата политика за рибарството, ЕИСК смята, че Комисията следва да оцени много внимателно различните проценти за достигане на МУД и да съгласува със заинтересованите страни по смесения улов икономическото и социално въздействие на плановете в дългосрочна перспектива.

4.4.1.1

В съобщението се предвижда, че тези планове ще бъдат изготвяни от Комисията след съгласуване със заинтересованите сектори на основата на независими научни становища и като се отдели специално внимание на последиците от предложените мерки върху икономическата и социалната област, както и върху околната среда.

4.4.1.2

В тях трябва да се определи целеви процент на улов, както и начинът за неговото постепенно постигане, като се намали всякакво отрицателно въздействие на риболова върху екосистемата и като в смесения улов се включат технически мерки, които да гарантират, че уловът на различните рибни популации се извършва по начин, съобразен със съответните цели и с възможността уловът при някои популации да е под техния МУД с цел увеличаване на производителността при други видове.

4.4.1.3

При липса на достатъчна научна обосновка, която да позволява оценка на необходимите действия за постигане на максималния устойчив добив, в дългосрочните планове ще се прилага превантивният подход.

4.4.1.4

Накрая плановете и техните цели ще бъдат подложени на периодично преразглеждане.

4.4.1.5

ЕИСК смята, че тази нова политическа насока на управление на рибарството, която би могла да има безспорни предимства след постигането на МУД при всички рибни популации, също така би могла да има драстични последствия за рибарския сектор, в който уловът би спаднал при налагане на намаляване на флотилиите и на загуба на работни места в кратки срокове, което би довело до дестабилизиране на икономическата структура на пристанищата.

4.4.1.6

Затова ЕИСК настоява в предвидените консултации с рибарския сектор Комисията да приеме гъвкав подход към определянето на темпа на въвеждане на дългосрочните планове, така че да даде възможност на риболовците да се адаптират постепенно към тази нова система на управление.

4.4.1.7

По въпроса за смесения улов ЕИСК смята, че гъвкавостта трябва да е пределна, когато съществуват популации, които могат пълноценно да се експлоатират, тъй като добрият им здравен статус го позволява.

4.4.2.1

След изготвяне и приемане на дългосрочните планове, в които се определят подходящи цели за популациите, държавите-членки вземат решение по отношение на темпа на прилагане за постигането на тези цели и по отношение на организирането на прехода.

4.4.2.2

В съобщението се предлагат два главни подхода за управлението на тази промяна:

4.4.2.3

Решението относно икономическия подход или стратегия, които трябва да се прилагат, се взема от всяка държава-членка, докато в този контекст Общността ще осигури рамката за управление, която да позволи постепенно премахване на свръхулова посредством финансовия инструмент на Европейския фонд за рибарство.

4.4.2.4

В съобщението се вижда ясно, че Комисията предпочита първия подход, основан на намаляване на капацитета на националните флотилии, тъй като е по-лесен за контролиране и защото опитът показва, че намаляването на капацитета на флотилията не се отхвърля така силно от обществеността и предизвиква по-малко проблеми при прилагането му отколкото други методи.

4.4.2.5

ЕИСК признава, че намаляването на капацитета на флотилиите представлява най-ефективният подход или система за постепенното ликвидиране на свръхулова. Въпреки това Комитетът смята, че всяка държава-членка, като анализира икономическите и социални последствия, ще избере най-привлекателния за нея подход, без да се забравя, че двете възможности могат да се използват едновременно до постигане на целта на максималния устойчив добив при рибните популации.

4.4.2.6

В този смисъл ЕИСК изразява съгласие с предложението икономическите и социални последствия от промяната да се анализират на регионално равнище вместо това да се прави на ниво на ЕС, тъй като особеностите на всяка флотилия варират за различните държави-членки.

4.4.2.7

В този смисъл дългосрочните планове ще имат за изходна точка рибарството, ще се отнасят до групи популации, които се ловят заедно и ще включват елементи като ограничаване на степента, в която могат да варират възможностите за риболов от една година на друга, като гарантират стабилен и плавен преход.

4.4.2.8

Накрая в съобщението се изразява наблюдението, че въвеждането на пълна серия от дългосрочни планове, позволяващи постигане на МУД, ще изисква време. Затова Общността ще трябва да приеме решения за управление, които да започнат да се прилагат от 2007 г. и които да гарантират, че няма да се увеличава процентът на улов на никоя популация, която вече е подложена на свръхулов. ЕИСК смята, че решенията, които може да приеме Европейската комисия за 2007 г., следва да са предварително съгласувани с регионалните консултативни съвети, с Консултативния комитет по рибарство и аквакултури на ЕС и с Комитета за социален диалог в сектора на морския риболов.

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/42

1.1

Комитетът изразява съгласие с правното основание (член 95 от ДЕО) и вида на инструмента (регламент).

1.2

Комисията не може да се позове на собствени правомощия, произтичащи от ДЕО, които да й позволят да се намеси в случаи на жестокост спрямо животни, всъщност извършени извън територията на ЕС, и може да обхване проблема само от гледна точка на своите правомощия в областта на търговията и вътрешния пазар на кожи с косъм и във връзка със съществуването на различни национални законодателства, които е подходящо да бъдат хармонизирани.

1.3

Комитетът споделя гледната точка на Комисията, според която единствено пълната забрана може да разубеди вносителите на облекла или играчки да внасят голям брой кожи с косъм от котки и кучета и други произлизащи предмети на територията на ЕС, като по този начин се попречи на мащабния трафик със забранени кожи.

1.4

Комитетът би желал съдържанието на термина „кожа с косъм“ да бъде юридически експлицитно, като изрично включва самата кожа с косъм и отделните й съставки (косъм, кожа), за да бъдат обхванати от забраната всички възможни употреби на кожите с косъм от котки и кучета.

1.5

Комитетът подчертава ефективността на методите за контрол, както и използванeто на процедурата по комитология за установяване на най-приемливите правила за контрол.

2.1

С предложение за регламент, въз основа на член 95 от ДЕО (вътрешен пазар), Комисията предлага да се забрани производството, вноса, износа и продажбата на кожи с косъм от котки и кучета в Европейския съюз.

2.2

Предложеният регламент е отговор на нагласите на гражданското общество и на Европейския парламент и се смята за приоритетен от германското председателство.

2.3

Изглежда, че особено в Азия, котки и кучета се отглеждат и убиват в отчайващи условия, за да се ползват кожите им с косъм за производството на облекла, аксесоари или играчки. Такива кожи с косъм са забелязани на вътрешния европейски пазар.

2.4

По принцип тези кожи с косъм се преработват химично и се боядисват, и се продават под названия, които скриват произхода им; трудно е да се идентифицира точният животински произход на така обработени кожи по научен начин, било по вида или по текстурата или чрез ДНК анализ, тъй като ДНК е разрушена от процеса на обработка; изглежда, че единствено чрез спектрометрия на масата може да се получи сравнителен метод, който да позволи точното определяне на съответния животински произход. Следователно митническият контрол би бил изключително труден, с което се обяснява защо в член 4 от проекта се предвижда дерогация.

2.4.1

В член 4 се предвижда, че притежанието за лично ползване на облекло или предмети, съдържащи забранените кожи с косъм, може да се толерира; според Комитета, притежанието и личното ползване или разпореждането с частна собственост в много ограничени количества би трябвало ясно да бъдат изключени от приложното поле на регламента, за да се избегне каквото и да било бюрократично отежняване.

2.4.2

Евентуалното използване на кожи без косъм, които не са получени от отглеждане с цел производство на кожи с косъм, и които не са етикетирани като такива, би могло да бъде предмет на процедура по комитология.

2.5

От гледна точка на пропорционалността, пълната забрана на производството, вноса и търговията представлява единствената възможна мярка, като се има предвид нелегалният или недеклариран характер на вноса, и измамата относно стоките в резултат от етикетите с изобретателни наименования на тези облекла и предмети, които могат да съдържат кожи с косъм от котки и кучета.

2.6

Редица държави-членки и някои трети страни вече са приели забраняващо законодателство с различен характер и обхват; намесата на Общността е оправдана от необходимостта да се хармонизира вътрешният пазар.

2.7

Установена е система за информиране и проследяване относно откриването и методите за откриване на забранените кожи. Чрез комитологията може да се състави списък на приемливите мерки за осъществяване на контрол.

2.8

Държавите-членки би трябвало да предвидят пропорционални и възпиращи санкции.

3.1

Комитетът е съгласен с правната основа и формата на регламента; всъщност, по отношение на котките и кучетата не могат да се приложат разпоредбите за хуманното отношение към животните, които се имат предвид за животни, отглеждани в стопанства.

3.2

Реалността в обществото показва, че тези животни са станали в Европа домашни любимци, които не се отглеждат заради месото или кожата им, нито за да вършат работа, с изключение на някои породи кучета, които се използват, за да придружават и водят хора с увреждания или за да намират изчезнали хора, затрупани от разрушени сгради или в снега, както и други полезни за хората задачи, които ги правят още по-мили в очите на обществото.

3.3

Комисията не може да се позове на собствени правомощия, произтичащи от ДЕО, които да й позволят да се намеси в случаи на жестокост спрямо животни, всъщност извършени извън територията на ЕС, и може да обхване проблема само от гледната точка на своите правомощия в областта на търговията и хармонизирането на вътрешния пазар на кожи с косъм и да премахне пречките пред търговията с кожи с косъм във връзка със съществуването на различни национални законодателства, които е подходящо да бъдат хармонизирани, за да се избегне фрагментирането на пазара.

3.4

Като се имат предвид значителните технически трудности за идентифициране на преработените кожи с косъм от котки и кучета, предложението, сведено до изискване за етикетиране, би било на практика неефективно; Комитетът споделя гледната точка на Комисията, според която единствено пълната забрана може да разубеди вносителите на облекла или играчки да внасят голям брой кожи с косъм от котки и кучета и други произлизащи предмети на територията на Съюза, като по този начин се попречи на мащабния трафик със забранени кожи.

3.5

След приемането на регламента СТО следва да бъде нотифицирана за него в съответствие с нетарифните бариери. Той съответства на правилата за международна търговия.

4.1

Комитетът би желал съдържанието на термина „кожа с косъм“ да бъде юридически експлицитно, като изрично включва самата кожа с косъм и отделните й съставки (косъм, кожа), за да бъдат обхванати от забраната всички възможни употреби на кожите с косъм от котки и кучета.

4.2

Комитетът смята, че е подходящо да се уточни, че трябва да се избягва митническият контрол на физическите лица по отношение на предметите, изрично предназначени за лично ползване, които те могат да притежават в много ограничени количества, при преминаването на вътрешните граници или при пристигане от трети страни; размяната или продажбата на облекло, или даряването на благотворителни организации не бива да се приравняват към търговията, попадаща в приложното поле на регламента.

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/44

1.1

Комитетът поддържа активната ангажираност на Европейския съюз към международните усилия за ограничаване на производството и използването на живак в целия свят и за осигуряване на безопасни методи за съхранение и обезвреждане. За тази цел е важно Европа да даде добър пример чрез начина, по който третира проблема, свързан с живака в Европейския съюз, и да подкрепи по-добри мерки за контрол в целия свят.

1.2

Поради това Комитетът подкрепя общата цел на конкретното предложение на Комисията в настоящия проект за регламент да се забрани износът на живак от Европа и да се изисква безопасно съхранение на излишъка на живак в Европа. ЕИСК смята, че забраната за износ на метален живак от Европа и изискването за безопасното му съхранение до обезвреждането му е изключително актуално и навременно предвид съществуващите обстоятелства, характеризиращи се с постепенно прекратяване в Европа на производствените процеси на хлор и алкали от живак.

1.3

Като гледа напред, Комитетът настоятелно призовава Комисията да изпълни във възможно най-кратки срокове останалите елементи от стратегията си за живака и да разработи мерки, които да доведат до допълнително намаляване на използването на живак в процесите и продуктите в Европа и да гарантират безопасното премахване на живак в отпадъчни потоци.

1.4

Комитетът смята, че законовата забрана следва да влезе в сила възможно най-скоро, в разумен срок и че дотогава следва да се насърчават Комисията и заинтересованите предприятия да направят всичко възможно, за да се намали износът до минимум.

1.5

Комитетът подкрепя условията за съхранение, предложени от Комисията в разглеждания регламент, тъй като те са най-добрите за момента. За всяко предложено съоръжение за съхранение компетентните органи трябва да извършват оценка на безопасността, която следва да предвижда редовно наблюдение и контрол на обектите след пускането им в експлоатация. Комитетът призовава настоятелно Комисията да поиска от държавите-членки да й представят доклади за осъществения по този въпрос напредък, и да бъде готова да предложи допълнителни мерки, ако условията за съхранение се окажат незадоволителни.

2.1

Живакът е естествен eлемент на земята, със средно разпространение в земната кора приблизително 0.05 mg/kg и със значителни локални отклонения. Живакът също присъства в много ниски концентрации в цялата биосфера. Абсорбирането на живака от растенията може също да бъде обяснение за наличието му в изкопаеми горива, като например въглища, нефт и газ.

2.2

Нивата на живак в околната среда значително са се увеличили от началото на индустриалната ера. При горенето на изкопаеми горива се освобождават значителни количества живак. Освен това живакът се извлича от минерали (главно цинобър) и се използва в редица промишлени приложения. Живакът от промишлените процеси и отпадъчните продукти също се разсейва в околната среда. Практиките от миналото са оставили наследство от живак в депа за отпадъци, минни отпадъци, замърсени промишлени площадки, почви и седименти. Дори региони, в които не се отделят значителни количества живак, като например Арктика, са засегнати поради трансконтиненталния и глобален пренос на живак.

2.3

Отделеният живак се задържа в околната среда, където циркулира между въздуха, водата, седиментите, почвата и флората и фауната в различни форми. Неговата форма може да се променя (главно чрез микробен метаболизъм) в метилов живак, който има свойството да се натрупва в организмите (биоакумулира) и да се концентрира в хранителни вериги (биологично увеличаване), по-специално във водната хранителна верига (риба и морски бозайници). Затова метиловият живак е формата, която предизвиква най-голяма загриженост. Почти целият живак в рибата е метилов живак.

2.4

Живакът понастоящем присъства в различни видове околна среда и храни (и по-специално в рибата) навсякъде по земното кълбо на нива, които оказват неблагоприятно влияние върху хората и дивата природа. В някои части на света, включително и части от Европа, голяма част от населението е изложено на влиянието на живак, което е значително над нивата на безопасност. Съществува широко прието международно споразумение за намаляване до минимум на нивата на живак, изхвърлян в природата, и за постепенно му отстраняване, когато това е възможно, и колкото е възможно най-бързо.

2.5

Въпреки намаляването на световното потребление на живак (световното търсене е намаляло с 50 % спрямо 1980 г.) и ниските цени, извличането на живак от добивни дейности все още се практикува в редица страни в целия свят. В Европа понастоящем първичното производство е прекратено, но все още живакът се изолира като страничен продукт от други добивни процеси.

2.6

Големи количества живак също се пускат на световния пазар в резултат на конверсията или затварянето в Европа на заводи, използващи живачен процес за производство на хлор и алкали. Остатъчният живак се продава обикновено на ниски цени на Miñas de Almadén в Испания, който след това го препродава на други страни в целия свят.

2.7

Въпреки максимално положените усилия нито Euro Chlor, нито Almadén може да гарантират, че изнесеният живак с произход от ЕС съгласно това споразумение няма да доведе до още по-голямо глобално замърсяване поради невъзможността да бъде контролиран, след като излезе от заводите на Almadén. По този начин би могло да се насърчи по-голямото използване на живак в нерегламентирани процеси и продукти в други страни и това да доведе до по-големи количества замърсени с живак отпадъци и емисии. Поради това е желателно да се предотврати появата на световния пазар на значително количество излишък от живак, получен в резултат на спирането на производствените процеси на хлор и алкали от живак.

3.1

На 28 януари 2005 г. Комисията прие Съобщение до Съвета и Европейския парламент за Стратегия на Общността за живака (COM(2005)20 окончателен). Стратегията предлага двайсет мерки, насочени към всички аспекти на жизнения цикъл на живака. Две от предложените от Стратегията мерки се отнасят до износа и съхранението на живак.

3.2

Предложението на Комисията за регламент за забрана на износа и безопасното съхранение на метален живак сега извежда на преден план тези действия. Предложението има за цел да забрани износа на метален живак от Общността, както и да гарантира, че този живак няма да бъде пуснат отново на пазара и че се съхранява безопасно в съответствие с мерки 5 и 9, определени в Стратегията на Общността за живака. Основната цел е да се ограничат нови емисии на живак, които да се добавят към „световния резерв“ от вече изпуснат в околната среда живак

3.3

Предложеният регламент ще забрани износа на живак от Европейския съюз от 1 юли 2011 г. От същата дата ще трябва безопасно да се съхранява живак, който вече не се използва в хлоралкалната промишленост, както и живак, добит от пречистването на природния газ или от производството на цветни метали.

3.4

Комисията проведе широки консултации във връзка с предложението си и MAYASA, испанското правителство и европейската хлоралкална индустрия — заинтересованите страни, които ще бъдат най-пряко засегнати — приеха забраната от предложената дата. Комисията взе под внимание, че Европейската организация на химическата индустрия (CEFIC), доброволно е поела ангажимент да осигури безопасно съхранение на живака от хлор-алкалната индустрия от 1 юли 2011 г.

4.1

Комитетът решително подкрепя целта Европа да се превърне в лидер в глобалните усилия за намаляването на изпускането и емисиите на живак в околната среда, като ограничи производството и потреблението на живак и насърчи замяната му с други по-безопасни материали, процеси и продукти. Комитетът смята, че Регламентът REACH ще улесни тези усилия.

4.2

Комитетът отбелязва със задоволство, че в Европейския съюз вече са прекратени добивът и производството на живак от живачни руди. Комитетът смята, че Комисията следва да продължи да следи този въпрос и да бъде готова да наложи забрана, ако съществува и най-малка вероятност за възобновяването на подобно извличане на живак в Европа за търговски цели. ЕИСК също препоръчва Комисията да разгледа допълнителни мерки за прекратяване на производството на живак като страничен продукт от извличането му от други минерали и да гарантира безопасното съхранение и обезвреждането на излишъка на живак.

4.3

Извън Европа, Комитетът поддържа активната ангажираност на Европейския съюз към международните усилия за ограничаване на производството и използването на живак в целия свят и за осигуряване на безопасни методи за съхранение и обезвреждане. За тази цел е важно Европа да даде добър пример чрез начина, по който третира проблема, свързан с живака в Европейския съюз, и подкрепя по-добри мерки за контрол в целия свят.

4.4

В този контекст забраната на износа на метален живак с произход от Европа и изискването да бъде съхраняван безопасно до обезвреждането му е полезна стъпка. Това е особено актуално и навременно предвид съществуващите обстоятелства, при които постепенното прекратяване в Европа на производствените процеси на хлор и алкали от живак би могло да доведе, при отсъствието на такива мерки, до пускането на световния пазар на големи излишъци на живак. Поради това Комитетът подкрепя общата цел на конкретното предложение на Комисията в настоящия проект за регламент да се забрани износът на живак от Европа и да се изисква безопасно съхранение на излишъка на живак в Европа.

4.5

Усилията обаче не могат да спрат дотук. Комитетът очаква от Комисията да извърши допълнителна работа с цел да се разработят мерки, които да доведат до допълнително намаляване на използването на живак в процесите и продуктите в Европа и които да гарантират безопасното премахване на живак в отпадъчни потоци. ЕИСК също приканва настоятелно Комисията да разгледа допълнителни мерки, които биха могли да бъдат взети на международно ниво с цел да се насърчи по-доброто управление на живака в целия свят, включително договарянето на адекватни мерки за сътрудничество, които да подкрепят трансферът на технологии за замяна използването на живак и решения за улавяне и съхранение на живак и евентуално международно споразумение за управление и контрол на живака.

5.1

Комитетът отбелязва, че настоящото предложение се отнася само до износа на метален живак (член 1). ЕИСК е убеден, че е наложително да се разгледа по-внимателно възможността да се разшири обхватът на забраната, като се включат живачни съединения и продукти, съдържащи живак, както предвижда член 5. Желателно е да се изготви график за извършването на този преглед. Следва също да се разгледат допълнителни мерки, които да наложат в Европейския съюз замяната на живака в продукти и процеси с по-малко токсични или замърсяващи вещества.

5.2

Комисията от самото начало предлага забраната да влезе в сила от 2011 г. Парламентът предложи това да стане по-рано през 2010 г. НПО продължават да оказват натиск за изтегляне напред на датата на влизането в сила на забраната. Комитетът смята, че законовата забрана следва да влезе в сила възможно най-скоро, в разумен срок и че дотогава Комисията и заинтересованите предприятия следва да се насърчават да правят всичко възможно, за да се намали износът до минимум.

5.3

Комисията предлага (член 2) живакът, получен от преустановяването на хлоралкалните процеси, живакът, извлечен от пречистването на природния газ, живакът, извлечен от добива и топенето на цветни метали, да бъде съхраняван по безопасен начин. Член 3 предвижда съхранението да се извършва в подземни солни мини или в специално проектирано съоръжение за съхранение на метален живак. Такива съоръжения трябва да отговарят на предписаните практики за безопасност и управление. Задължение на държавата-членка е да изгражда такива съоръжения или да се присъедини към други държави-членки с по-добри условия за изпълнението на тази задача. Заедно със забраната за износ, тези разпоредби имат за цел да гарантират, че излишъците на живак от големи промишлени процеси се изтеглят изцяло от пазара и се съхраняват по безопасен начин.

5.4

Комитетът подкрепя тези условия за съхранение, тъй като те са най-добрите за момента. Комитетът смята за изключително важно за всяко предложено съоръжение за съхранение компетентните органи да провеждат задълбочено и точно оценка на въздействието върху околната среда и оценка на безопасността, които да предвиждат редовно наблюдение и контрол на обектите след пускането им в експлоатация. Комитетът призовава настоятелно Комисията да поиска от държавите-членки да й представят доклади за осъществения по този въпрос напредък, и да бъде готова да предложи допълнителни мерки, ако условията за съхранение се окажат незадоволителни.

5.5

Важно е разходите по безопасното съхранение на живака да се поемат от операторите, които са го използвали. Комитетът отбелязва, че условията за съхранение на излишъка на живак, получен в резултат на прекратяването на хлоралкалните процеси, следва да се прилагат след консултации и със съгласието на съответните промишлени предприятия и че Eurochlor е в процес на изготвяне на доброволно споразумение, едновременно с регламента, с което неговите членове се задължават на използват съоръжения за безопасно съхранение. Комитетът приветства тази инициатива на отговорна група от промишлеността. При условие, че тези мерки могат да обхванат всички заинтересовани предприятия и да бъдат по прозрачен начин гарантирани и наблюдавани, Комитетът изразява съгласието си, че това е най-добрият начин за осигуряване на ефективно прилагане. Комитетът препоръчва Комисията да проучи възможността да постигне подобни споразумения с други големи промишлени производители на метален живак, като енергетиката и промишлените дейности по добив и топене на цветни метали.

5.6

Комитетът подчертава, че особено важни ще бъдат мониторингът и прилагането на новите условия. Изискването за съхранение и обезвреждане на живака ще го превърне на практика от актив, с който може да се търгува, в пасив, който ще създава разходи на неговите притежатели. При тези обстоятелства някои безскрупулни оператори могат да бъдат изкушени да избегнат насочването на живака по съответните пътища за обезвреждане и да го отклонят към незаконни депа. Ще е необходимо да се водят строги регистри и да се извършва наблюдение, за да се избегнат неблагоприятни резултати.

5.7

Комитетът настоятелно приканва Комисията да разгледа по-нататъшни действия за осъществяването на други елементи от стратегията за живака, колкото е възможно по-скоро. По-специално ЕИСК смята, че е важно колкото е възможно по-скоро да се насърчи постепенното прекратяване на използване на живака в осветителните тела, бижутерията, стоматологията и козметичните продукти и да се ускорят мерките за намаляване или премахване на живачните емисии от големите горивни инсталации, крематориуми и други значителни източници на замърсяване на въздуха с живак. Може също да се наложи и предприемането на по-нататъшни мерки, които да гарантират, че при установяване наличие на значителни количества живак в други отпадъчни потоци, тези количества ще бъдат уловени, за да бъдат съхранявани или обезвредени, а не оставени да се разсейват и да замърсяват по-широката околна среда. Всички допълнителни мерки следва разбира се да бъдат цялостно оценени по отношение на значимостта на приноса на съответната дейност за решаване на глобалния проблем, свързан с живака и по отношение на разходите и въздействието на предложените решения.

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/47

1.1

В съответствие с член 182, параграф 2 от Договора, за да бъдат запазени настоящите Насоки за заетост през 2007 г., те трябва да бъдат потвърдени с решение на Съвета след консултации с Европейския парламент, Комитета на регионите и ЕИСК.

1.2

ЕИСК подкрепя предложението да се запазят Насоките за заетост за периода 2005-2007 г., като се отчитат посочените области на загриженост и направените препоръки.

1.3

ЕИСК настоятелно препоръчва графикът и процесът, които следва да се приемат, да бъдат широко и своевременно оповестени на заинтересованите страни, за да се извлече максимална полза от този процес, да се гради на основата на добра воля и да се гарантира максималното участие на заинтересованите страни, като същевременно им се предостави достатъчно време за реакция на етапа на разработване, както на ниво ЕС, така и на национално ниво.

1.4

ЕИСК препоръчва да се отдели по-голямо внимание на включването на хората със специални нужди в новите Насоки за заетост, като се определят конкретни цели и се отчитат в по-голяма степен изискванията в областта на социалната политика. ЕИСК подчертава значението на участието на социалните партньори и на гражданското общество на възможно най-ранния етап от разработването на насоките от Комисията, както и важността да бъде консултиран във връзка с окончателната редакция на документа.

1.5

ЕИСК препоръчва Комисията незабавно да предприеме стъпки за привличане на ЕИСК в разработването на Насоките за заетост, като установи формални и неформални контакти с цел възприемане на проактивен подход към разработването им за следващите три години.

1.6

ЕИСК призовава за много по-амбициозни и измерими цели, които да могат да бъдат оценени в новите насоки на ниво ЕС и държави-членки, както и за по-големи изпълнителни правомощия на Комисията.

1.7

ЕИСК препоръчва да се осигурят във всички държави-членки подходящи ИКТ (Информационни и комуникационни технологии) системи, които да гарантират подобряване на събирането на данни и да улеснят мониторинга и оценката, както от държавите-членки така и от Комисията.

1.8

ЕИСК продължава да препоръчва Националните програми за реформа да включват повече конкретни данни за определените цели, графиците, разходите и бюджетните прогнози.

2.1

В началото на 2007 г. Комисията изпрати на ЕИСК предложение в рамките на консултативния процес за утвърждаването на „Насоки за политиките по заетостта на държавите-членки“ за 2007 г., които трябва да се потвърдят с решение на Съвета.

2.2

Комисията предлага насоките за заетост, заложени за периода 2005-2008 г (1)., въз основа на член 128 от Договора, да се запазят за 2007 г. и да се вземат предвид от държавите-членки при определянето на техните политики по заетостта (2).

2.3

Като предлага това решение, Комисията взема предвид Лисабонската стратегия от 2005 г., която се основава на нов цикъл на управление с интегриран пакет от насоки, които остават валидни до 2008 г. Те включват икономически, социални и екологични аспекти.

2.4

От държавите-членки се изисква да изготвят Национални програми за реформа, които се оценяват от Комисията. Годишният преглед посочва постигнатия напредък по отношение на спазването на насоките и предлага заключенията, въз основа на които беше изготвено предложението да се продължи с насоките.

—

Графикът за разработването и приемането на насоките беше много сгъстен и не позволи провеждането на истински дебат и участие по тази важна тема от страна на редица заинтересовани страни, както на равнище на ЕС, така и на национално равнище, което се отрази на демократичните процеси във връзка с разработването на националните програми.

—

В настоящите насоки за заетост се набляга на това държавите-членки да определят свои собствени цели, което поражда загриженост поради факта, че мерките по отношение на политиките по заетостта вече не могат да бъдат оценявани спрямо конкретни, количествено определими цели, както при предишните програми, в резултат на което Националните програми за реформи се оказаха по-малко амбициозни по отношение на политиката по заетостта и правата и задълженията на работниците.

—

Необходимо е да се наблегне много повече на интеграцията на младите хора в пазара на труда, с известни гаранции за намиране на първа работа, която да дава перспективи за в бъдеще.

—

Необходимо е постоянно да се набляга на борбата срещу дискриминацията по отношение на възрастта, уврежданията или етническия произход.

—

Преходът към икономика на знанието изисква много по-строг и целенасочен подход към професионалното обучение и ученето през целия живот, с цел приспособяване към новите технологии, преструктуриране на индустриалната база и за да могат отделните лица да придобиват умения, които могат да се предават.

—

Следва да има по-голяма последователност при интегрирането на инвестициите в изследователската и развойната дейност и иновациите, както за насърчаване на икономиката, така и за създаване на нови работни места.

—

Не бе обръщано достатъчно внимание на равенството между половете и нуждата от постигане на баланс между професионалния и семейния живот.

—

Необходимо е да се обърне повече внимание на влиянието на демографските промени и предизвикателствата, свързани със застаряването на работната сила.

—

Необходимо е да се засили и контролира изпълнението на имиграционните политики и въздействието върху планирането на националната работна сила.

—

Значението на наличието на подходящо финансиране на национално ниво и ниво на ЕС за осъществяването на мерките относно политиката по заетостта.

4.1

В свои предходни становища ЕИСК приветства приемането на интегрирани насоки за 2005-2008 г. и продължава да настоява, че успехът им зависи от това държавите-членки да поемат сериозно тяхната отговорност и да осъществят на практика приетите приоритети на национално ниво. Трябва силно да се наблегне на истинското участие на всички социални партньори и на гражданското общество във всички етапи на тяхното разработване и осъществяване.

4.2

ЕИСК признава, че е постигнат напредък по отношение на икономическия растеж в ЕС-25 благодарение на конкретните мерки по заетостта (4), но остава загрижен по отношение на съществуващите различия при осъществяването на различните мерки в и между отделните държави-членки и остава на мнението, че за да се постигнат значими промени, е необходимо да се наблегне на неотложността и необходимостта от определяне на приоритети в тази област.

4.3

ЕИСК би желал Комисията да играе по-важна роля при разработването на цели на европейско и национално ниво и при мониторинга и оценката на напредъка, което би добавило тежест и стойност към годишните доклади за Националните програми за реформа във всяка държава-членка.

4.4

ЕИСК приветства предложенията на Комисията да се предвидят средства от Структурните фондове, Социалния фонд и Европейския фонд за адаптиране към глобализацията за подкрепа на осъществяването на Насоките за заетост. ЕИСК продължава да подчертава значението на наличието на подходящо финансиране на европейско и национално ниво за определяне на приоритети по отношение на инициативите по заетостта.

4.5

Като изразява отново загриженост поради липсата на напредък, ЕИСК би желал в Насоките за заетост за 2008-2010 г. да бъдат включени мерки и изменения, които да отразяват необходимостта от подобряване на ситуацията.

—

Малко е вероятно за този период да бъде постигната общата цел от 70 % обща заетост. Въпреки че определеното целево ниво на заетост на жените ще достигне предложеното ниво от 60 %, то включва работа при непълно работно време, временна работа и гъвкава заетост.

—

Целевото ниво за по-възрастни работници (хора на възраст между 45 и 65 г., съгласно определението на Комисията) също няма да достигне предложеното целево ниво от 50 %, въпреки отбелязания напредък.

—

Разработването на стратегии и включването на хора с увреждания или специални нужди в заетостта е все още недостатъчно.

—

Продължава да буди загриженост непрекъснато увеличаващото се ниво на безработица сред младите хора, както и въпросът дали се вземат подходящи мерки за подобряване на ситуацията.

—

Основата на образованието, предвид връзката му със съвременния пазар на труда, също буди голяма загриженост поради липсата на умения на основно и междинно ниво и несъответствието между уменията и квалификациите и изискванията на пазара на работни места.

—

Все още буди значителна загриженост въпросът доколко мерките по отношение на професионалното обучение и ученето през целия живот се прилагат ефективно и дали има действителна воля за предоставяне на финансова подкрепа от публичния или частния сектор.

—

Все още не се набляга на ученето през целия живот при всички възрастови групи, и особено при по-възрастните работници. Това поражда особена загриженост по отношение на адаптивността на работната сила.

—

Продължава да буди загриженост и интеграцията на работниците, мигриращи между държавите-членки, които задоволяват значителното търсене на умения на пазара на труда.

—

Докато ЕИСК подкрепя мобилността на работниците между държавите-членки, той изразява загриженост относно въздействието, което трансферът на квалифицирани работници и изтичането на умения от една страна в ЕС към друга оказват върху първата. Този процес трябва да бъде наблюдаван и да се предприемат мерки за гарантиране на запазването на баланса на квалифицираната работна сила с цел осигуряване на устойчиво развитие.

—

Трябва да се проучи въздействието върху местните възможности за заетост, за да може да се отговори на въпроса защо безработни не кандидатстват за заемане на местни свободни работни места.

—

Целта за постигане на икономика на знанието, основана на изследователската дейност и иновациите все още не е осъществена.

—

Не се обръща внимание от страна на държавите-членки на подхода, основан на интегрирания „жизнен цикъл“. ЕИСК настоятелно призовава държавите-членки да продължат да полагат усилия за постигане на съвместимост между професионалния и семейния живот. Това е задача на обществото като цяло. По-специално осигуряването на детски заведения позволява съвместяването на семейство и професионални задължения и дава възможност на жените да продължат да упражняват платена професия или бързо да навлязат отново на пазара на труда след прекъсване (5).

—

Необходимостта държавите-членки да насърчават стратегии, които имат за цел да подобряват адаптивността на работници и предприятия и по-специално потенциалът на понятието „гъвкавост и сигурност“ (flexicurity) (6).

—

Проблемите, свързани с въздействието на „неформалната заетост“, предвид влиянието й върху държавата-членка и отделния човек, все още очакват своето решение.

—

В някои държави-членки все още не са приети и осъществени Програмата „Достоен труд“ (7) и принципите за качество на работните места (8).

—

В сравнение със САЩ, средната производителност в Европа остава ниска, което отразява относителния дял и нивото на инвестиции в хора и идеи.

—

Въпреки че относителният дял на публичните инвестиции в ЕС е сравним с инвестициите в САЩ, този на инвестициите от частния сектор е значително по-нисък.

6.1

След получаване на годишните доклади от държавите-членки Комисията извърши преглед, който доведе до Съобщението „Изпълнение на обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места — Една резултатна година“, в което се описва осъществения до момента напредък. Тази година е изготвено подробно приложение, в което се определят препоръчителните действия, които се изискват конкретно от всяка държава-членка. Това ще допринесе изключително много за цялостната оценка на въздействието на насоките, но подчертава преди всичко загрижеността на ЕИСК, който смята, че липсва чувство за неотложност и съществуват различия при прилагането на насоките. Комисията трябва да има повече правомощия, за да определя измерими цели, да координира дейностите и да и да ги осъществява.

6.2

ЕИСК приветства предложената „Оценка на въздействието“ на тригодишната програма, която Комисията ще извърши в сътрудничество с редица агенции с цел да се измери на нейната ефективност и за да повлияе на разработването на новите насоки за заетост за периода 2008-2010 г.

6.3

ЕИСК приветства предложения процес на консултации във връзка с новите насоки за заетост, който ще започне след публикуването на проекта на Комисията през м. декември 2007 г. с цел представяне на окончателното предложение за приемане от Съвета през м. юни 2008 г. ЕИСК подчертава значението на провеждането на консултации и привличането за участие на възможно най-ранен етап на държавите-членки и всички заинтересовани страни в този процес, както на ниво ЕС, така и на национално ниво.

6.4

ЕИСК подчертава, че е важно да има възможност да разгледа „Оценката на въздействието“ колкото се може по-рано през 2007 г., за да обмисли съдържанието, да получи информация и да участва активно в отговора, с цел да повлияе на разработката на насоките и изготвянето на националните програми.

20.7.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 168/50

1.1

Зелената книга създава ново разбиране за морето в ЕС, което трябва да бъде приветствано. За първи път се преобръща свързаният със земята начин на мислене в политиките на ЕС. Символичното послание на Зелената книга, че Европа е и е била преди всичко морска нация, обръща нова страница в отношението на Европа към моретата.

1.2

Със Зелената книга се насърчава холистичният стратегически подход към океаните, при който се отчитат всички сектори. Заслужава широка подкрепа обосновката за заменянето на фрагментираното мислене с по-широк поглед.

1.3

Положителните елементи на Зелената книга са много повече от потенциално отрицателните. ЕИСК одобрява повечето предложения, съдържащи се в Зелената книга (за риболова, пристанищата, корабостроенето, морския транспорт, крайбрежните райони, офшорната енергетика, изследователската и развойна дейност, околната среда, туризма, сините биотехнологии), с някои конкретни забележки.

1.4

ЕИСК потвърждава основната роля, която се признава на морските услуги и пристанища на ЕС в глобализираната икономика. ЕИСК приветства факта, че в Зелената книга се признава, че корабоплаването е международна дейност, за която са необходими общи правила. Необходими са положителни действия от страна на ЕС, за да се преобърне отрицателният публичен образ на корабоплаването и да се преодолее недооценяването на приноса на корабите и морските лица за обществото. ЕИСК споделя мнението, че държавите-членки следва бързо да ратифицират основни международни морски конвенции (ММО/МОТ) и да гарантират правилното им прилагане.

1.5

В бъдещата морска политика на ЕС централно място би трябвало да заемат морските клъстери. ЕИСК смята, че ЕС би трябвало да възложи изследване за тяхното определяне и сравнение с морските клъстери в други области. Морските клъстери ще бъдат от голямо значение за поддържането на морско ноу-хау в ЕС.

1.6

В центъра на интегрираната морска политика трябва да залегне нарастването на инвестициите в морско образование и обучение, с които да се подкрепи предоставянето на безопасни, ефективни и висококачествени услуги. Потенциалният недостиг на квалифицирани морски лица подсказва обезпокояващи последици за безопасността на морската инфраструктура на ЕС и ще продължи да се задълбочава, ако ЕС и правителствата не предприемат съгласувани усилия за решаването му. Без такова предлагане, на Европа все повече няма да достигат нужните познания и опит, необходими за провеждането на основни морски дейности, решаващи за морската безопасност (инспектиране и преглед на кораби, право, застраховане, услуги за морски трафик, спасяване, брегова охрана и пилотиране). Освен това, цели морски клъстери могат да се разпаднат или да се преместят в други региони.

1.7

ЕИСК отбелязва, че рибарите и моряците са изключени от европейското социално законодателство по много направления (напр. Директивата за колективните уволнения (1), за прехвърлянето на предприятия (2), за информиране и консултиране (3) и командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (4)). Независимо от това по какви причини са направени тези изключения, важно е тази дискриминация да се прекрати там, където е подходящо. Затова ЕИСК приканва Комисията да направи преоценка на тези изключения в тясно сътрудничество със социалните партньори.