(1)

Европейската политика в областта на спътниковата навигация има за цел да осигури на Съюза две навигационни спътникови системи, а именно създадената по програма „Галилео“ система и системата EGNOS (наричани по-долу „системите“). Тези системи са резултат съответно от програмите „Галилео“ и EGNOS. Всяка една от двете инфраструктури е съставена от спътници и мрежа от наземни станции.

(2)

Програмата „Галилео“ има за цел изграждането и експлоатацията на първата инфраструктура за спътникова навигация и позициониране, проектирана специално за граждански цели, която може да бъде използвана от широк кръг участници от публичния и частния сектор в Европа и по целия свят. Създадената по програмата „Галилео“ система функционира независимо както от другите съществуващи системи, така и от тези, които биха могли да бъдат създадени, като по този начин допринася, наред с другото, за стратегическата самостоятелност на Съюза, както беше подчертано от Европейския парламент и от Съвета.

(3)

Програмата EGNOS има за цел подобряване на качеството на отворените сигнали от съществуващите глобални навигационни спътникови системи (ГНСС), както и тези от отворените услуги, предлагани от системата, създадена по програмата „Галилео“, когато има такива. Услугите, предоставяни по програмата EGNOS, следва да покриват като приоритет териториите на държавите-членки, географски разположени в Европа, включващи за тази цел и Азорските острови, Канарските острови и Мадейра.

(4)

Европейският парламент, Съветът, Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите оказваха последователно пълна подкрепа за програмите „Галилео“ и EGNOS.

(5)

Тъй като програмите „Галилео“ и EGNOS се намират в напреднал етап на развитие, в резултат на което системите са във фаза на експлоатация, е необходим специален правен инструмент, за да се отговори на потребностите им, по-специално по отношение на ръководството и сигурността, да се съобрази изискването за добро финансово управление и да насърчи използването на системите.

(6)

Системите са инфраструктури, изградени като трансевропейски мрежи, чието използване значително надхвърля националните граници на държавите-членки. Освен това предлаганите чрез тези системи услуги допринасят за широк кръг икономически и социални дейности, включително разработването на трансевропейски мрежи в областта на транспортната, далекосъобщителната и енергийната инфраструктура.

(7)

Програмите „Галилео“ и EGNOS са инструмент на промишлената политика и част от стратегията „Европа 2020“, както е изтъкнато в съобщението на Комисията от 17 ноември 2010 г., озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“. Програмите са посочени и в съобщението на Комисията от 4 април 2011 г.„Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“. Тези програми осигуряват многобройни ползи за икономиката и гражданите на Съюза, чиято обща стойност се изчислява на около 130 милиарда евро за периода 2014—2034 г.

(8)

Все по-голям брой стопански сектори, по-специално транспортът, далекосъобщенията, селското стопанство и енергетиката, все повече използват навигационни спътникови системи. Публичните органи също могат да се възползват от тези системи в различни области, като услуги за спешна помощ, полиция, управление на кризи или управление на границите. Развитието на използването на навигационни спътникови системи носи огромни ползи за стопанството, обществото и околната среда. Тези социално-икономически ползи се подразделят в три основни категории: преки ползи, произтичащи от разрастването на космическия пазар, преки ползи, произтичащи от разрастването на пазара надолу по веригата на основани на ГНСС приложения и услуги, и косвени ползи, произтичащи от появата на нови приложения или трансфер на технологии в други сектори, които разкриват нови пазарни възможности в други сектори, увеличават производителността в промишлеността като цяло и носят ползи за обществото, като водят до намаляване на замърсяването на околната среда или като подобряват нивата на безопасност и сигурност.

(9)

Следователно е важно Съюзът да подкрепя разработването на приложения и услуги, основани на системите. Това ще позволи на гражданите на Съюза да извлекат ползи от системите и ще осигури запазването на общественото доверие в програмите „Галилео“ и EGNOS. Подходящият инструмент за финансиране на научноизследователските и иновационните дейности, свързани с разработването на основани на ГНСС приложения, е Хоризонт 2020 - рамкова програма за научни изследвания и иновации („Хоризонт 2020“), установена с Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (2). Въпреки това една много конкретна част от научноизследователските и развойните дейности нагоре по веригата следва да се финансира от бюджета, разпределен за програмите „Галилео“ и EGNOS съгласно настоящия регламент, когато тези дейности засягат основни елементи като чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“, което ще улесни разработването на приложения между различните стопански сектори. Такова финансиране обаче не следва да излага на риск разгръщането или експлоатацията на инфраструктурите, създадени в рамките на програмите.

(10)

Предвид нарастващото използване на спътниковата навигация в многобройни области на дейност е възможно прекъсването в предоставянето на услугите да доведе до значителни вреди за съвременното общество и до загуби за много икономически оператори. Освен това, поради стратегическото си измерение навигационните спътникови системи представляват чувствителни инфраструктури, които могат да са обект на недобросъвестно използване. Тези фактори могат да засегнат сигурността на Съюза, неговите държави-членки и неговите граждани. По тази причина изискванията по отношение на сигурността следва да се отчитат при проектирането, развитието, разгръщането и експлоатацията на инфраструктурите, създадени по програмите „Галилео“ и EGNOS в съответствие със стандартната практика.

(11)

Програмата „Галилео“ включва вече приключила фаза на дефиниране, фаза на развитие и валидиране, която продължава до 2013 г., фаза на разгръщане, започнала през 2008 г. и която следва да завърши през 2020 г., и фаза на експлоатация, която следва постепенно да започне от 2014—2015 г., така че цялата система да бъде напълно работеща през 2020 г. Първите четири работещи спътника бяха изградени и изстреляни по време на фазата на развитие и валидиране, а пълната конфигурация от спътници следва да бъде завършена по време на фазата на разгръщане и да бъде допълвана по време на фазата на експлоатация. Свързаната с тях наземна инфраструктура следва да бъде разработвана и експлоатирана в съответствие с това.

(12)

Програмата EGNOS е във фаза на експлоатация от обявяването за работещи на отворената услуга и услугата за безопасност на човешкия живот по тази програма— съответно през октомври 2009 г. и март 2011 г. При спазване на ограниченията от техническо и финансово естество и въз основа на международни споразумения, географското покритие на услугите, предоставяни чрез системата EGNOS, може да се разшири до други райони на света, и по-специално до териториите на държавите кандидатки, на трети държави, които са асоциирани към инициативата за Единно европейско небе, и на държавите в рамките на Европейската политика за съседство. Това разширяване към други райони на света не следва обаче да се финансира от бюджетните кредити, предназначени за програмите „Галилео“ и EGNOS съгласно Регламент (ЕС,Евратом)) № 1311/2013 на Съвета (3) и не следва да забавя разширяването на покритието на териториите на държавите-членки, които са географски разположени в Европа.

(13)

Първоначалният проект за услугата за безопасност на човешкия живот в рамките на програмата „Галилео“, предвидена в Регламент (ЕО) № 683/2008 на Европейския парламент и на Съвета (4), беше променен, за да се осигури оперативна съвместимост с други ГНСС, да се отговори ефективно на потребностите на ползвателите, свързани с безопасността на човешкия живот, и да се намалят сложността, рисковете и разходите за необходимата инфраструктура.

(14)

За да се увеличи в максимална степен използването на услугата за безопасност на човешкия живот в рамките на програмата EGNOS, тя следва да се предоставя, без да се начисляват преки такси на ползвателите. Публично регулираната услуга ("public regulated service" —"PRS"), създадена по програмата "Галилео", също следва да се предоставя безплатно на следните ползватели на PRS по смисъла на Решение № 1104/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (5): държавите-членки, Съветът, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и надлежно оправомощени агенции на Съюза. Липсата на такси не следва да бъде разбирана като засягаща разпоредбите относно разходите за дейността на компетентния орган за PRS, предвидени в Решение № 1104/2011/ЕС.

(15)

За да се оптимизира използването на предоставяните услуги, системите, мрежите и услугите, получени по програмите „Галилео“ и EGNOS, следва да са съгласувани и оперативно съвместими помежду си и, доколкото е възможно —с други навигационни спътникови системи и с конвенционалните средства за навигация, когато тази съгласуваност и оперативна съвместимост са предвидени в международно споразумение, без при това да се засяга целта за стратегическа самостоятелност.

(16)

Тъй като по принцип програмите „Галилео“ и EGNOS изцяло се финансират от Съюза, следва да се предвиди, че Съюзът е собственик на всички материални или нематериални активи, създадени или разработени по тези програми. За да бъдат спазени в пълна степен основните права в областта на собствеността, следва да се постигнат необходимите договорености със сегашните собственици, по-специално относно основните елементи на инфраструктурите и тяхната сигурност. Следва да е ясно, че разпоредбите относно собствеността върху нематериални активи, предвидени в настоящия регламент, не се прилагат за неимуществените права, които са непрехвърлими съгласно приложимото национално право. Тази собственост на Съюза не следва да засяга възможността Съюзът, в съответствие с настоящия регламент и когато това е целесъобразно с оглед всеки конкретен случай, да предоставя тези активи на трети лица или да се разпорежда с тях. По-специално, Съюзът следва да може да прехвърля на трети лица права върху интелектуална собственост, произтичащи от работата по програмите „Галилео“ и EGNOS, или да предоставя на трети лица лицензии във връзка с тях. За да се улесни приемането на спътниковата навигация на пазара, е необходимо да се гарантира по-специално, че трети лица могат да използват оптимално правата върху интелектуална собственост, произтичащи от програмите „Галилео“ и EGNOS, които принадлежат на Съюза, включително в социално-икономически план.

(17)

Разпоредбите относно собствеността на настоящия регламент не засягат активи, създадени или разработени извън програмите „Галилео“ и EGNOS. Тези активи може обаче в някои случаи да се окажат важни за резултатите от програмите. За да насърчи разработването на нови технологии извън програмите „Галилео“ и EGNOS, Комисията следва да насърчава трети лица да предоставят на вниманието ѝ нематериални активи от значение и, когато това би било от полза за програмите, да се договоря условия за подходящото използване на тези активи.

(18)

Фазите на разгръщане и експлоатация на програмата „Галилео“ и фазата на експлоатация на програмата EGNOS следва да бъдат изцяло финансирани от Съюза. Въпреки това, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6) държавите-членки следва да имат възможност да предоставят на програмите „Галилео“ и EGNOS допълнително финансиране или непарични вноски въз основа на подходящи споразумения, за да се финансират допълнителни програмни елементи във връзка с евентуалните специфични цели на съответните държави-членки. Трети държави и международни организации също следва да могат да допринасят за програмите.

(19)

За да се гарантира непрекъснатост и стабилност на програмите „Галилео“ и EGNOS и предвид европейското им измерение и присъщата им европейска добавена стойност, е необходимо достатъчно и последователно финансиране за периодите на финансово планиране. Също така е необходимо да се посочи сумата, необходима през периода между 1 януари 2014 г. и 31 декември 2020 г. за финансиране на приключването на фазите на разгръщане програмата „Галилео“, както и на фазата на експлоатацията на програмите „Галилео“ и EGNOS.

(20)

С Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 бе разпределена максимална сума от 7 071,73 милиона евро по текущи цени за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г. за финансиране на дейностите във връзка с програмите „Галилео“ и EGNOS. За по-голяма яснота и за улесняване на контрола върху разходите, цялата сума следва да бъде разбита по различни категории. Въпреки това, за осигуряване на гъвкавост и за да се гарантира нормалното изпълнение на програмите, Комисията следва да може да преразпределя финансови средства от една категория в друга. Дейностите по програмата следва да включват също така защитата на системите и тяхното функциониране, включително при изстрелването на спътници. Във връзка с това участието в разходите за услугите, които могат да осигурят тази защита, би могло да се финансира от определения за програмите „Галилео“ и EGNOS бюджет, доколкото това е възможно при стриктно управление на разходите и при пълно съобразяване на максималната сума, установена в Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013. Такова участие следва да се използва само за предоставяне на данни и услуги, но не и за закупуването на инфраструктура. За непрекъснатост на програмите „Галилео“ и EGNOS в настоящия регламент е предвиден финансов пакет, който трябва да представлява основна референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление (7) за Европейския парламент и Съвета по време на годишната бюджетна процедура.

(21)

В настоящия регламент следва да се уточнят дейностите, за които се отпускат бюджетните кредити на Съюза, разпределени за програмите „Галилео“ и EGNOS за периода 2014—2020 г. Тези бюджетни кредити следва да се отпускат основно за дейностите във връзка с фазата на разгръщане на програмата „Галилео“, включително дейностите по управление и наблюдение на тази фаза, както и за дейностите във връзка с експлоатацията на системата, създадена по програмата „Галилео“, включително за предварителни или подготвителни дейности по фазата на експлоатация на тази програма, както и за дейности във връзка с фазата на експлоатация на системата EGNOS. Те следва да се отпускат и за финансиране на определени други дейности, необходими за управлението и постигането на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS, и по-специално в подкрепа на научни изследвания и разработване на основни елементи, например чипсетове и приемници, функциониращи чрез „Галилео“, включително, когато е целесъобразно, подходящи софтуерни модули за наблюдение на позиционирането и целостта. Тези елементи съставляват интерфейс между услугите, предлагани от инфраструктурите и приложенията надолу по веригата, и улесняват разработването на приложения в различни стопански сектори. Разработването им действа като катализатор за увеличаването на социалните и икономическите ползи от програмите, тъй като улеснява приемането на предлаганите услуги на пазара. Комисията следва ежегодно да докладва на Европейския парламент и Съвета относно прилаганата стратегия за управление на разходите.

(22)

Важно е да се отбележи, че в прогнозните инвестиционни и експлоатационни разходи за системите за периода 2014—2020 г. не са отчетени непредвидените финансови задължения, които може да се наложи Съюзът да поеме, по-специално свързаните със задължения, произтичащи от изпълнението на услугите или собствеността на Съюза върху системите, особено във връзка с неизправности на системите. Тези задължения са предмет на специален анализ от страна на Комисията.

(23)

Също така следва да се посочи, че бюджетните ресурси, предвидени с настоящия регламент, не покриват дейностите, финансирани със средства, разпределени за „Хоризонт 2020“, като например тези, които са свързани с разработването на произтичащи от системите приложения. Тези дейности ще спомогнат да се оптимизира използването на услугите, предоставяни в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS, да се осигури добра възвращаемост на инвестициите на Съюза от гледна точка на социалните и икономическите ползи и да се увеличат знанията, които имат предприятията от Съюза за технологията за спътникова навигация. Комисията следва да осигури прозрачност и яснота по отношение на различните източници на финансиране на отделните аспекти на програмите.

(24)

Освен това приходите от системите, произтичащи по-специално от търговската услуга, предоставяна от системата, установена по програмата „Галилео“, следва да се получават от Съюза, за да може той да получи частична компенсация за предходните си инвестиции, като тези приходи следва да се използват в подкрепа на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS. Освен това в договорите, сключени със субекти от частния сектор, може да се предвиди механизъм за разделяне на приходите.

(25)

За да се избегнат превишаването на разходите и закъсненията, които препятстваха напредъка на програмите „Галилео“ и EGNOS през изминалите години, е необходимо да се увеличат усилията за контрол на рисковете, които биха могли да доведат до допълнителни разходи и/или закъснения, в съответствие с изискванията на Европейския парламент, изложени в Резолюция от 8 юни 2011 г. относно междинния преглед на европейските програми за спътникова навигация: оценка на прилагането, бъдещи предизвикателства и финансови перспективи (8) и в заключенията на Съветаот 31 март 2011 г. и посочени в съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за стратегията „Европа 2020“.

(26)

Доброто публично управление на програмите „Галилео“ и EGNOS изисква на първо място стриктно разпределение на отговорностите и задачите, по-специално между Комисията, Европейската агенция за ГНСС и Европейската космическа агенция (ЕКА), и, на второ място, постепенно адаптиране на управлението към оперативните потребности на системите.

(27)

Тъй като Комисията представлява Съюза, който по принцип самостоятелно осигурява финансирането на програмите „Галилео“ и EGNOS и е собственик на системите, тя следва да отговаря за напредъка по програмите и за общия надзор върху тях. Тя следва да управлява финансовите средства, разпределени за програмите съгласно настоящия регламент, да следи за изпълнението на всички дейности по програмите и да осигурява ясно разпределение на отговорностите и задачите, по-специално между Европейската агенция за ГНСС и ЕКА. За целта, освен задачите, свързани с тези общи отговорности и другите задачи, които са ѝ възложени съгласно настоящия регламент, на Комисията следва да се възложат специфични задачи. За да се оптимизират ресурсите и компетентността на отделните участници, Комисията следва да може да делегира определени задачи чрез споразумения за делегиране съгласно Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(28)

Предвид значението за програмите „Галилео“ и EGNOS на наземната инфраструктура на системите и въздействието ѝ върху сигурността им, определянето на местоположението на тази инфраструктура следва да бъде една от специфичните задачи, възложени на Комисията. За разгръщането на наземната инфраструктура на системите следва да продължи да се прилага открит и прозрачен процес. Местоположението на тази инфраструктура следва да бъде определено, като се отчитат ограниченията от географско и техническо естество, свързани с оптималното географско разпределение на наземната инфраструктура и евентуалното наличие на съществуващи съоръжения и оборудване, подходящи за съответните задачи, както и като се съобразят потребностите от гледна точка на сигурността на всяка наземна станция, както и националните изисквания за сигурност на всяка държава-членка.

(29)

Европейската агенция за ГНСС беше създадена с Регламент (ЕС) № 912/2010 на Европейския парламент и на Съвета (9), за да се постигнат целите на програмите „Галилео“ и EGNOS и за да се изпълняват определени задачи във връзка с напредъка по тези програмите. Тя е агенция на Съюза, за която в качеството ѝ на орган по смисъла на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 се прилагат задълженията, приложими към агенциите на Съюза. Следва да ѝ се възложат определени задачи във връзка със сигурността на програмите и с възможното ѝ определяне за компетентен орган за PRS. Тя следва също така да допринася за популяризирането и пазарната реализация на системите, включително чрез установяване на връзка с ползвателите и потенциалните ползватели на услугите, предлагани по програмите „Галилео“ и EGNOS, и следва да събира информация относно техните изисквания и тенденциите на пазара на спътниковата навигация. Освен това тя следва да изпълнява задачи, които Комисията ѝ възлага с едно или повече споразумения за делегиране, обхващащи други различни специфични задачи във връзка с програмите, по-специално задачи, свързани с фазата на експлоатация на системите, включително оперативното управление на програмите, популяризиране на приложенията и услугите на пазара на спътниковата навигация и насърчаване на разработването на основни елементи, свързани с програмите. Тези споразумения за делегиране следва да включват общите условия за управление на финансовите средства, отпуснати на Европейската агенция за ГНСС, за да може като представител на Съюза Комисията да упражнява в пълна степен правомощията си за контрол.

Прехвърлянето на Европейската агенция за ГНСС на отговорността за задачи, свързани с оперативното управление на програмите „Галилео“ и EGNOS и тяхната експлоатация, следва да бъде постепенно и да зависи от успешното приключване на подходящ преглед във връзка с прехвърлянето, както и от готовността на Европейската агенция за ГНСС да поеме такива задачи, за да се гарантира непрекъснатост на програмите. За програмата EGNOS това прехвърляне следва да се осъществи на 1 януари 2014 г., а за програмата „Галилео“ то се очаква през 2016 г.

(30)

За фазата на разгръщане на програмата „Галилео“ Съюзът следва да сключи с ЕКА споразумение за делегиране, в което се определят задачите на ЕКА в тази фаза. Комисията като представител на Съюза следва да положи всички възможни усилия за сключване на споразумението за делегиране в рамките на шест месеца след началната дата на прилагане на настоящия регламент. Споразумението за делегиране следва по-специално да включва общите условия за управление на финансовите средства, отпуснати на ЕКА, за да може Комисията да упражнява в пълна степен правомощията си за контрол. Що се отнася до дейностите, които изцяло се финансират от Съюза, тези условия следва да осигуряват степен на контрол, сравнима с тази, която би се изисквала, ако ЕКА беше агенция на Съюза.

(31)

За фазата на експлоатация на програмите „Галилео“ и EGNOS Европейската агенция за ГНСС следва да сключи с ЕКА работни споразумения, в които се посочват задачите на последната при разработването на следващите поколения системи и оказването на техническа подкрепа във връзка със съществуващото поколение системи. Тези споразумения следва да са в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Те не следва да уреждат ролята на ЕКА по отношение на дейности, свързани с научните изследвания и технологиите, нито ранните фази на дейности по развитие и изследователски дейности във връзка с инфраструктури по програмите EGNOS и „Галилео“. Тези дейности следва да се финансират извън бюджета, определен за програмите, например с финансови средства, разпределени за „Хоризонт 2020“.

(32)

Отговорността за напредъка по програмите „Галилео“ и EGNOS включва по-специално отговорността за сигурността на самите програми, както и на системите и експлоатацията им. Освен в случаите на прилагане на Съвместно действие 2004/552/ОВППС на Съвета (10), което е необходимо да се преразгледа, за да се отразят промените в програмите „Галилео“ и EGNOS, тяхното управление и измененията в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, внесени с Договора от Лисабон, Комисията отговаря за сигурността, дори ако определени задачи във връзка със сигурността се възложат на Европейската агенция за ГНСС. По-специално Комисията отговаря за създаването на механизмите за осигуряване на подходяща координация между отделните субекти, които отговарят за сигурността.

(33)

При прилагането на настоящия регламент по свързани със сигурността въпроси Комисията следва да се консултира със съответните експерти по сигурността на държавите-членки.

(34)

Предвид особения експертен опит, с който разполага ЕСВД, и редовните ѝ контакти с администрациите на трети държави и международни организации, тя е в състояние да подпомага Комисията при изпълнението на някои от нейните задачи във връзка със сигурността на системите и програмите „Галилео“ и EGNOS в областта на външните отношения, в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета (11). Комисията следва да гарантира, че ЕСВД участва пълноценно в дейността по изпълнението на задачите във връзка със сигурността в областта на външните отношения. За тази цел на ЕСВД следва да се предостави цялата необходима техническа подкрепа.

(35)

За да се гарантира сигурността на информационния поток, в рамките на настоящия регламент съответните разпоредби относно сигурността следва да осигуряват степен на защита на класифицираната информация на ЕС, равностойна на степента, осигурена с правилата относно сигурността, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията (12), и с правилата на Съвета относно сигурността, установени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС на Съвета (13). Всяка държава-членка следва да гарантира, че националните ѝ разпоредби относно сигурността се прилагат към всички физически лица, пребиваващи на нейна територия, и към всички правни образувания, установени на нейна територия, които обработват класифицирана информация във връзка с програмите „Галилео“ и EGNOS. Правилата на ЕКА относно сигурността и Решението от 15 юни 2011 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (14) следва да се считат за равностойни на правилата, установени в приложението към Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом, и с правилата относно сигурността, установени в приложенията към Решение 2013/488/ЕС.

(36)

Настоящият регламент не засяга нито действащите, нито бъдещите правила относно достъпа до документи, приети в съответствие с член 15, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Освен това настоящият регламент не следва да се тълкува като налагащ задължение на държавите-членки да не спазват конституционните си изисквания относно достъпа до документи.

(37)

За да се разпределят финансовите средства, които Съюзът е отпуснал за програмите „Галилео“ и EGNOS до определен таван, който Комисията следва да не надвишава, следва да се прилагат ефективни процедури за възлагане на обществени поръчки и по-специално да се сключват договори, договорени по начин, позволяващ да се гарантира оптимално използване на ресурсите, предоставяне на услуги със задоволително качество, нормално изпълнение на програмите, добро управление на риска и спазване на предложения график. Съответните възлагащи органи следва да положат необходимите усилия, за да спазят тези изисквания.

(38)

Тъй като по принцип програмите „Галилео“ и EGNOS ще бъдат финансирани от Съюза, при възлагането на обществени поръчки в рамките на тези програми следва да се спазват правилата на Съюза в областта на обществените поръчки и да се цели преди всичко да се получат максимални ползи от вложените парични средства, да се контролират разходите, да се намали рискът, да се повиши ефективността и да се намалят случаите на зависимост от един доставчик. Следва да се осигури свободен достъп и лоялна конкуренция по цялата верига на доставки и балансирани възможности за участие на отрасъла на всички нива, включително на новите участници и на малките и средните предприятия (МСП). Следва да се избягват възможните злоупотреби с господстващо положение или дългосрочната зависимост само от един доставчик. За да се намалят рисковете във връзка с програмите, да се избегне зависимостта само от един доставчик и да се гарантира по-добър общ контрол върху програмите и техните разходи и график, е важно да се използва повече от един източник на доставки, доколкото е целесъобразно. Освен това развитието на европейската промишленост следва да се запази и да се насърчава във всички области, свързани със спътниковата навигация в съответствие с международните споразумения, по които Съюзът е страна. Рискът от лошо изпълнение или от неизпълнение на договорите следва да се намали във възможно най-голяма степен. За тази цел изпълнителите следва да покажат последователни резултати при изпълнението на договорите от тяхна страна по отношение на поетите задължения и срока на договорите. Следователно възлагащите органи следва, когато е целесъобразно, да определят изискванията, свързани с надеждността на доставките и предоставянето на услуги.

Освен това при закупуване на стоки и услуги с чувствителен характер възлагащите органи може да поставят конкретни изисквания във връзка с тези покупки, по-специално с цел осигуряване на сигурността на информацията. Отраслите на Съюза следва да имат възможност да използват източници извън Съюза за определени елементи и услуги при доказани явни значителни предимства по отношение на качеството и разходите, като обаче се вземат предвид стратегическият характер на програмите и изискванията на Съюза в областта на сигурността и контрола върху износа. Целесъобразно е да се използват инвестициите в публичния сектор, промишления опит и компетентност, включително придобитите по време на фазите на дефиниране и на развитие и валидиране на програмите, като същевременно се гарантира съблюдаването на правилата във връзка със състезателния характер на процедурите за възлагане на обществени поръчки.

(39)

С цел да се подобри оценяването на общите разходи за даден продукт, услуга или работа, предмет на процедура за възлагане на обществена поръчка, включително дългосрочните им оперативни разходи, по време на процедурата следва да бъдат отчитани, когато е целесъобразно, общите разходи за целия полезен жизнен цикъл на продукта, услугата или работата, предмет на процедурата, посредством използването на подход, основан на икономическата ефективност, например оценка на разходите за целия жизнен цикъл, когато се цели възлагане въз основа на критерия за икономически най-изгодната оферта. За тази цел възлагащият орган следва да се увери, че методиката, предназначена за изчисляване на разходите за полезния жизнен цикъл на даден продукт, услуга или работа, е изрично посочена в тръжната документация или в обявлението за процедура за възлагане на обществена поръчка и позволява проверка на точността на информацията, предоставена от оферентите.

(40)

Спътниковата навигация е комплексна технология, която непрекъснато се променя. Това води до несигурност и рискове за договорите за обществени поръчки, сключени в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS, тъй като тези договори могат да включват дългосрочен ангажимент във връзка с оборудване или предоставяне на услуги. Тези особености налагат да се предвидят конкретни мерки в областта на обществените поръчки, които да се прилагат в допълнение на правилата по Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Така възлагащият орган следва да може да възстанови условията на равнопоставеност, когато преди обявлението за процедура за възлагане на обществена поръчка едно или няколко предприятия разполагат с повече информация за дейностите, свързани със съответната обществена поръчка. Също така следва да е възможно да се възложи обществена поръчка под формата на обществена поръчка с условни етапи, да се въведе възможността за внасяне, при определени условия, на изменение в договора за обществена поръчка в хода на неговото изпълнение или дори да се наложи минимална степен на използване на подизпълнители. На последно място, поради технологичната несигурност, която характеризира програмите „Галилео“ и EGNOS, цената на обществените поръчки не може винаги точно да се изчисли и поради това се оказва уместно да се сключват договори със специална форма, в които не се определя твърда и окончателна цена и се включват клаузи за защита на финансовите интереси на Съюза.

(41)

Следва да се отбележи, че в съответствие с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) държавите-членки следва да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат програмите „Галилео“ и EGNOS или услугите. Следва също така да се посочи ясно, че съответните държави-членки следва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират защитата на наземните станции, установени на тяхна територия. Освен това държавите-членки и Комисията следва да работят заедно и със съответните международни органи и регулаторни органи за осигуряване и защита на радиочестотния сектор, необходим за системата, установена по програмата „Галилео“, което да позволи пълното разработване и прилагане на приложенията, основани на тази система в съответствие с Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (15).

(42)

Предвид глобалния характер на системите е от ключово значение Съюзът да сключва споразумения с трети държави и международни организации в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS в съответствие с член 218 от ДФЕС, по-специално за да се осигури нормалното им изпълнение, да се решат някои въпроси, свързани със сигурността и таксите, да се оптимизират услугите, предоставяни на гражданите на Съюза, и да се отговори на потребностите на трети държави и международни организации. Също така е удачно съществуващите споразумения да се адаптират към напредъка на програмите „Галилео“ и EGNOS, когато това се налага. При изготвянето или прилагането на тези споразумения Комисията може да използва помощта на ЕСВД, ЕКА и Европейската агенция за ГНСС в рамките на задачите, които са им възложени съгласно настоящия регламент.

(43)

Следва да се потвърди, че за изпълнението на някои от своите задачи, които не са от регулаторен характер, Комисията може да се обръща за техническа помощ към определени външни лица, ако и доколкото това е необходимо. И другите субекти, участващи в публичното управление на програмите „Галилео“ и EGNOS, могат да се ползват от тази техническа помощ при изпълнение на задачите, които са им възложени с настоящия регламент.

(44)

Съюзът се основава на зачитането на основните права, като по-специално членове 7 и 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично признават основното право на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни. Следва да се осигури защитата на личните данни и личния живот в рамките на програмите „Галилео“ и EGNOS.

(45)

Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани през целия цикъл на разходите с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередностите, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани финансови средства, а при необходимост — чрез административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(46)

Необходимо е да се гарантира, че Европейският парламент и Съветът са редовно информирани за изпълнението на програмите „Галилео“ и EGNOS, по-специално по отношение на управлението на риска, разходите, сроковете и резултатите. Освен това Европейският парламент, Съветът и Комисията ще провеждат срещи в рамките на междуинституционалната група за „Галилео“ в съответствие със съвместната декларация относно междуинституционалната група за „Галилео“, публикувана заедно с настоящия регламент.

(47)

Комисията следва да извършва оценки, основани на договорени показатели, за оценяване на ефективността и ефикасността на мерките, предприети за постигане на целите на програмите „Галилео“ и EGNOS.

(48)

За да се обезпечи сигурността на системите и тяхното функциониране, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на първостепенните цели, необходими за гарантиране на сигурността на системите и тяхното функциониране. От особено значение е Комисията да провежда съответните консултации по време на подготвителната си работа, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да гарантира едновременното и своевременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(49)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (16).

(50)

Тъй като доброто публично управление налага единно управление на програмите „Галилео“ и EGNOS, ускорен процес на вземане на решения и равен достъп до информация, представителите на Европейската агенция за ГНСС и ЕКА следва да могат да участват като наблюдатели в работата на Комитета за европейските програми за ГНСС (наричан по-долу „Комитетът“), създаден, за да подпомага Комисията. По същите съображения представителите на трети държави или международни организации, сключили международно споразумение със Съюза, следва да могат да участват в работата на Комитета при спазване на определени ограничения, свързани със сигурността, и в съответствие с условията, предвидени в споразумението. Тези представители на Европейската агенция за ГНСС, ЕКА, трети държави и международни организации нямат право на участие при гласуването в Комитета.

(51)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването и експлоатацията на навигационни спътникови системи, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, защото надхвърля финансовите и техническите възможности на всяка една отделна държава-членка, и следователно, поради неговия обхват и последици, може да бъде постигната по-добре с действия на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(52)

Съвместното предприятие „Галилео“, създадено с Регламент (ЕО) № 876/2002 (17) преустанови дейността си на 31 декември 2006 г. Поради това Регламент (ЕО) № 876/2002 следва да бъде отменен.

(53)

Предвид необходимостта от оценка на програмите „Галилео“ и EGNOS, мащаба на измененията, които трябва да се внесат в Регламент (ЕО) № 683/2008, и от съображения за яснота и правна сигурност Регламент (ЕО) № 683/2008 следва да бъде отменен,

(1)

Прилаганата преди 2014 г. многогодишна програма за действие в областта на данъчното облагане допринесе значително за улесняване и задълбочаване на сътрудничеството между данъчните органи в рамките на Съюза. Данъчните администрации на участващите държави признават добавената стойност на тази програма, включително за защита на финансовите интереси на държавите членки, на Съюза и на данъкоплатците. Набелязаните предизвикателства през следващото десетилетие не могат да бъдат преодолени, ако държавите членки не насочат вниманието си отвъд границите на своите административни територии или не си сътрудничат активно с партньорите си. Програмата „Фискалис“, която се изпълнява от Комисията в сътрудничество с участващите държави, предоставя на държавите членки рамка на равнището на Съюза за развитие на тези дейности за сътрудничество и при по-голяма разходна ефективност, отколкото ако всяка държава членка изгражда собствена рамка за сътрудничество на двустранна или многостранна основа. Поради това е целесъобразно да се осигури продължаване на програмата чрез създаването на нова програма в същата област.

(2)

Програмата, създадена съгласно настоящия регламент, Фискалис 2020 и нейният успех са жизненоважни в настоящата икономическа ситуация и следва да подкрепят сътрудничеството по отношение на фискалните въпроси.

(3)

Дейностите по Фискалис 2020, а именно европейските информационни системи, определени в настоящия регламент ("европейски информационни системи"), съвместните действия за служители на данъчните органи и общите инициативи за обучение, следва да допринесат за изпълнението на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж чрез укрепване на функционирането на вътрешния пазар, осигуряване на рамка за подкрепа на дейности за повишаване на административния капацитет на данъчните органи и засилване на технически напредък и иновации. Програмата активно ще укрепва функционирането на системите за данъчно облагане на вътрешния пазар, като същевременно допринася за постепенното премахване на съществуващите пречки и нарушения на вътрешния пазар, чрез осигуряване на рамка за дейности, насочени към по-ефикасни данъчни органи, укрепване на конкурентоспособността на предприятията, насърчаване на заетостта и съдействие за защитата на финансовите и икономическите интереси на държавите членки, на Съюза, както и на данъкоплатците.

(4)

Обхватът на Фискалис 2020 следва да бъде съобразен с настоящите потребности, така че да се постави акцент върху всички данъци, хармонизирани на равнището на Съюза, и други данъци, доколкото те са от значение за вътрешния пазар и за административното сътрудничество между държавите членки.

(5)

С оглед да се подпомогне процесът на присъединяване и асоцииране на трети държави, Фискалис 2020 следва да бъде отворена за участие за присъединяващи се държави и страни кандидатки, както и за потенциални кандидатки и страни партньори по европейската политика за съседство, ако са изпълнени някои условия и ако тяхното участие е в подкрепа единствено на дейности по Фискалис 2020, чиито цели са борбата с данъчните измами, укриването на данъци и справянето с агресивното данъчно планиране. Предвид нарастващото ниво на взаимосвързаност на световната икономика във Фискалис 2020 следва да продължи да се предвижда възможност външни експерти да бъдат канени да осигурят принос в дейностите по програма Фискалис 2020. Външни експерти, например представители на правителствени органи, икономически оператори и техните организации или представители на международни организации, следва да бъдат канени само когато приносът им се счита за съществен за постигането на целите на Фискалис 2020.

(6)

При формулирането на целите и приоритетите на Фискалис 2020 се отчитат набелязаните проблеми и предизвикателства по отношение на данъчното облагане през следващото десетилетие. Фискалис 2020 следва да запази значението си в изключително важни области, като съгласуваното прилагане на законодателството на Съюза в областта на данъчното облагане, осигуряването на обмен на информация и подпомагането на административното сътрудничество и повишаването на административния капацитет на данъчните органи. Предвид динамиката на проблемите, свързани с набелязаните нови предизвикателства, следва да се наблегне допълнително на подпомагането на борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. Следва да се обърне специално внимание и на намаляването на административната тежест за данъчните органи, намаляването на разходите на данъкоплатците, свързани с изпълнението на данъчните задължения и предотвратяването на случаи на двойно данъчно облагане.

(7)

На оперативно ниво Фискалис 2020 следва да въвежда, експлоатира и подпомага европейските информационни системи, да подкрепя дейностите за административно сътрудничество, да повишава уменията и компетентността на данъчните служители, да подобрява разбирането и прилагането на законодателството на Съюза в областта на данъчното облагане и да съдейства за подобряване на административните процедури и за обмена и разпространението на добри административни практики. Тези цели следва да се изпълняват, като се наблегне върху подпомагането на борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране.

(8)

Програмните инструменти, прилагани преди Фискалис 2020, следва да бъдат допълнени, за да отговорят по подходящ начин на предизвикателствата, които очакват данъчните органи през следващото десетилетие, и да отразят развитието на правото на Съюза. Фискалис 2020 следва да обхваща: двустранни или многостранни контролни действия и други форми на административно сътрудничество, установени в съответното право на Съюза относно административното сътрудничество; експертни екипи; действия за изграждане на капацитет в публичната администрация с цел предоставяне на конкретно подпомагане в областта на данъчното облагане за държави членки, изправени пред особени и извънредни обстоятелства, които оправдават предприемането на такива целенасочени действия; и, при необходимост, проучвания и общи комуникационни дейности с цел подкрепа на прилагането на законодателството на Съюза в областта на данъчното облагане.

(9)

Европейските информационни системи изпълняват изключително важна роля за изграждане на взаимовръзки между данъчните органи и по този начин за укрепване на системите за данъчно облагане в рамките на Съюза и поради това следва да продължат да бъдат финансирани и подобрявани по линия на Фискалис 2020. Освен това следва да се осигури възможност за включване във Фискалис 2020 на нови информационни системи, свързани с данъчното облагане и създадени съгласно правото на Съюза. Европейските информационни системи, когато това е уместно, следва да се основават на модели за споделено разработване и обща ИТ архитектура.

(10)

В контекста на подобряването на административното сътрудничество в по-широк план и подпомагането на борбата с данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране може да е от полза за Съюза да сключи споразумения с трети държави, за да се даде възможност на тези държави да използват компонентите на Съюза в европейските информационни системи за осигуряване на сигурен обмен на информация между тях и държавите членки в рамките на двустранни данъчни споразумения.

(11)

По линия на Фискалис 2020 следва също да се осъществяват общи дейности за обучение. Фискалис 2020 следва да продължи да подпомага участващите държави за повишаване на професионалните умения и знания в областта на данъчното облагане посредством подобрено, съвместно разработено съдържание на дейностите за обучение, насочени към данъчните служители и икономическите оператори. За тази цел сегашният подход за общо обучение в рамките на Фискалис 2020, който се основава главно на развитието на централно електронно базирано обучение, следва да се превърне в многостранна програма на Съюза за подпомагане на обучението.

(12)

Фискалис 2020 следва да обхваща период от седем години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка, определена в Регламент (ЕС, Euratom) № 1311/2013 на Съвета. (2).

(13)

С настоящия регламент се предвижда финансов пакет за целия срок на Фискалис 2020, който представлява основната референтна сума, по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и доброто финансово управление (3), за Европейския парламент и Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(14)

В съответствие с ангажимента на Комисията за съгласуваност и опростяване на програмите за финансиране, посочен в нейното съобщение от 2010 г., озаглавено „Преглед на бюджета на ЕС“, ресурсите следва да бъдат осигурявани съвместно с други инструменти на Съюза за финансиране, ако предвидените дейности по Фискалис 2020 са насочени към цели, които са общи за различни инструменти за финансиране, като обаче се изключва двойното финансиране.

(15)

Необходимите мерки за финансовото изпълнение на настоящия регламент следва да се приемат в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (4), и в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията (5).

(16)

Участващите държави следва да поемат разходите за националните елементи на Фискалис 2020, които включват наред с другото компонентите извън Съюза на европейските информационни системи и всяко обучение, което не е част от общите инициативи за обучение.

(17)

Като се има предвид, че е важно участващите държави да участват пълноценно в съвместните действия, е възможно, когато това е необходимо за пълното постигане на целите на Фискалис 2020, размерът на съфинансирането да е 100 % от допустимите разходи, когато става въпрос за разходи за път и настаняване, разходи, свързани с организиране на мероприятия, и дневни разходи.

(18)

Финансовите интереси на Съюза следва да се защитават чрез подходящи мерки през целия цикъл на разходите, включително чрез предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправомерно използвани средства, а в случаите, когато е уместно — санкции.

(19)

С цел да се осигурят еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за създаването на годишните работни програми. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(20)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаване на многогодишна програма за подобряване на функционирането на системите за данъчно облагане на вътрешния пазар, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, тъй като те не могат ефикасно да извършват сътрудничеството и координацията, необходими за постигането на тази цел, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(21)

За изпълнението на програмата Комисията следва да се подпомага от комитета по Фискалис 2020.

(22)

С цел улесняване на оценката на Фискалис 2020 следва от самото начало да се въведе подходяща рамка за наблюдение на постигнатите резултати по Фискалис 2020. Комисията заедно с участващите държави следва да създаде регулируеми показатели и да установи предварително определени изходни равнища за наблюдение на резултатите от дейностите по Фискалис 2020. Следва да се извършва и междинна оценка на изпълнението на целите на Фискалис 2020, нейната ефикасност и добавена стойност на европейско равнище. Освен това крайната оценка следва да разглежда дългосрочното въздействие на Фискалис 2020 и резултатите от нея във връзка с устойчивостта. Следва да се осигури пълна прозрачност чрез редовно докладване относно наблюдението и чрез представяне на доклади за оценка на Европейския парламент и на Съвета.

(23)

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (7) се прилага по отношение на обработването на лични данни, извършвано в държавите членки във връзка с настоящия регламент и под надзора на компетентните органи на държавите членки, по-специално определените от тях независими публични органи. Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (8) се прилага по отношение на обработването на лични данни, извършвано от Комисията в рамките на настоящия регламент и под контрола на Европейския надзорен орган по защита на данните. Всеки обмен или предаване на информация от компетентните органи следва да бъде в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО, и всеки обмен или предаване на информация от страна на Комисията следва да бъде в съответствие с правилата за предаване на лични данни, предвидени в Регламент (ЕО) № 45/2001.

(24)

Настоящият регламент заменя Решение № 1482/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9). Поради това посоченото решение следва да бъде отменено,

(1)

През март 2010 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“(по-долу „стратегията „Европа 2020“). Съобщението беше утвърдено от Европейския съвет през юни 2010 г. Стратегията „Европа 2020“ представлява отговор на икономическата криза и е предназначена да подготви Съюза за следващото десетилетие. В нея се определят пет амбициозни цели по отношение на климата и енергетиката, заетостта, иновациите, образованието и социалното приобщаване, които да бъдат постигнати до 2020 г., и се набелязват основните движещи сили за растежа, които целят да направят Съюза по-динамичен и конкурентоспособен. В стратегията също така се подчертава значението на засилването на растежа на европейската икономика, съпроводено с високо ниво на заетост, икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и ефективно използване на ресурсите и енергията и социално сближаване. Малките и средните предприятия (МСП) следва да играят решаваща роля за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“. Тяхната роля е видна от факта, че МСП са посочени в шест от общо седемте водещи инициативи по стратегията „Европа 2020“.

(2)

За да се гарантира, че предприятията, по-специално МСП, играят централна роля за икономическия растеж в Съюза, който е основен приоритет, през октомври 2010 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“, което беше утвърдено от Съвета през декември 2010 г. Това е водеща инициатива по стратегията „Европа 2020“. В съобщението се очертава стратегия, насочена към насърчаване на растежа и създаване на работни места чрез поддържане и оказване на подкрепа на силна, диверсифицирана и конкурентна промишлена база в Европа, по-специално чрез подобряване на рамковите условия за предприятията и засилване на няколко аспекта на вътрешния пазар, включително свързаните с бизнеса услуги.

(3)

През юни 2008 г. Комисията прие съобщение, озаглавено „Мисли първо за малките!“„Small Business Act“ за Европа“, което беше приветствано от Съвета през декември 2008 г. В „Small Business Act“ (SBA) се предвижда мащабна рамка на политиката за МСП, насърчава се предприемачеството и принципът „Мисли първо за малките!“ се залага в правото и политиката, за да се засили конкурентоспособността на МСП. Със SBA се установяват десет принципа и се очертават политиката и законодателните действия за насърчаване на потенциала на МСП за растеж и създаване на работни места. Изпълнението на SBA допринася за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“. Във водещите инициативи вече са включени редица действия за МСП.

(4)

Оттогава насам беше извършен един преглед на SBA като резултатите бяха публикувани през февруари 2011 г., и въз основа на него бяха приети заключения на Съвета от 30 и 31 май 2011 г. В прегледа се прави равносметка на изпълнението на SBA и се оценяват нуждите на МСП, които работят в условията на сегашната икономическа среда, в която те все по-трудно получават достъп до финансиране и пазари. В него се прави обзор на напредъка, постигнат през първите две години от действието на SBA, изложени са нови действия в отговор на произтичащите от икономическата криза предизвикателства, посочени от заинтересованите страни, и са предложени мерки за подобряване на използването и прилагането на SBA с ясно очертана роля за заинтересованите страни и водещите стопанските организации. Специфичните цели на програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП следва да отразяват приоритетите, определени в прегледа. Важно е да се осигури съгласуваност между изпълнението на програмата и изпълнението на SBA.

По-специално, действията, предприети във връзка със специфични цели, следва да допринасят за прилагането на посочените десет принципа и новите действия, набелязани в процеса на преглед на SBA.

(5)

С Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета (3) се определя многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. В многогодишната финансова рамка се описва как ще се постигнат целите на политиката за увеличаване на растежа и създаване на повече работни места в Европа, създаване на по-екологосъобразна икономика с ниски емисии на въглероден диоксид и извеждане на Съюза на водеща позиция в световен мащаб.

(6)

За да се допринесе за увеличаването на конкурентоспособността и устойчивостта на предприятията от Съюза, и по-специално на МСП, за да се подпомогнат съществуващите МСП, да се насърчи създаването на предприемаческа култура и да се стимулира растежът на МСП, напредъкът на основаното на знанието общество и развитието, въз основано на балансиран икономически растеж, следва да бъде създадена Програма за конкурентоспособност на предприятията и МСП (по-долу „Програмата COSME“).

(7)

В Програма COSME следва да се даде първостепенен приоритет на програмата за опростяване в съответствие със съобщението на Комисията от 8 февруари 2012 г., озаглавено „Програма за опростяване на МФР за периода 2014—2020 г.“. Изразходването на средства на Съюза и на държавите членки за насърчаване на конкурентоспособността на предприятията и МСП следва да бъде по-добре координирано, за да се осигури взаимно допълване, по-голяма ефективност и видимост и за да се постигне по-добро полезно взаимодействие на бюджетите.

(8)

Комисията пое ангажимент да включи действията в областта на климата в разходните програми на Съюза и да насочи най-малко 20 % от неговия бюджет към свързани с климата цели. Важно е да се гарантира, че смекчаването на изменението на климата и приспособяването към него, както и предотвратяването на рисковете се извеждат на преден план при подготовката, разработването и изпълнението на Програма COSME. Мерките, обхванати от настоящия регламент, следва да допринасят за насърчаване на прехода към икономика и общество с ниски емисии на въглероден диоксид и устойчиви на изменението на климата.

(9)

От Решение 2001/822/ЕО на Съвета (4) следва, че образуванията и органите от отвъдморските страни и територии отговорят на условията за участие в Програма COSME.

(10)

Политиката на Съюза в областта на конкурентоспособността има за цел установяването на институционалната и политическата уредба, с която да се създадат условия за устойчив растеж на предприятията, и по-специално МСП. Постигането на конкурентоспособност и устойчивост включва способността за постигане и поддържане на икономическата конкурентоспособност и растежа на предприятията в съответствие с целите за устойчиво развитие. Подобрената производителност, включително по отношение на ресурсите и енергията, е първостепенният източник на устойчив растеж на приходите. Конкурентоспособността зависи и от способността на дружествата да се възползват напълно от възможности като вътрешния пазар. Това е от особено значение за МСП, които представляват 99 % от предприятията в Съюза, осигуряват две от всеки три съществуващи работни места в частния сектор и 80 % от новосъздадените работни места и са източник на повече от половината от общата добавена стойност, създавана от предприятията в Съюза. МСП са ключова движеща сила за икономическия растеж, заетостта и социалната интеграция.

(11)

Съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“, съдържа прогноза, съгласно която политиките, насърчаващи прехода към зелена икономика, като политиките в областта на ефективността от гледна точка на използването на ресурсите и енергийната ефективност, както и политиката в областта на изменението на климата, биха могли да създадат повече от пет милиона работни места до 2020 г., и по-специално в сектора на МСП. Като се има предвид това, конкретните действия по Програма COSME биха могли да включват насърчаване на разработването на устойчиви продукти, услуги, технологии и процеси, както и на ефективното използване на ресурсите и корпоративната социална отговорност.

(12)

В последните години конкурентоспособността заема централно място при разработването на политиките на Съюза поради несъвършенствата на пазара, политиките и институциите, които пречат на конкурентоспособността на предприятията от Съюза, и по-специално на МСП.

(13)

Поради това Програма COSME следва да бъде насочена към преодоляване на несъвършенствата на пазара, които засягат конкурентоспособността на икономиката на Съюза в световен мащаб и намаляват способността на предприятията, по-специално МСП, да се съревновават с конкуренти от други части на света.

(14)

Програма COSME следва да е насочена по-специално към МСП по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията (5). При прилагането на настоящия регламент Комисията следва да се консултира с всички съответни заинтересовани страни, включително организации, представляващи МСП. Следва да се обърне особено внимание на микропредприятията, предприятията, осъществяващи занаятчийска дейност, самостоятелно заетите лица, свободните професии и социалните предприятия. Следва също така да се обърне внимание на потенциалните, новите и младите предприемачи и на жените предприемачи, както и на други особени целеви групи, например по-възрастни хора, мигранти и предприемачи, спадащи към социално уязвими групи или групи в неравностойно положение, като хора с увреждания, и на насърчаването на прехвърлянето, отделянето и разделянето на предприятия и даването на втори шанс на предприемачите.

(15)

Много от проблемите, свързани с конкурентоспособността на Съюза, се отнасят до трудностите на МСП при получаването на достъп до финансиране, тъй като за тях доказването на тяхната кредитоспособност е нелека задача, а достъпът до рисков капитал е съпътстван с трудности. Тези трудности имат отрицателен ефект върху нивото и качеството на създадените нови предприятия и върху техния растеж и коефициент на оцеляване, както и върху готовността на новите предприемачи да поемат жизнеспособни предприятия при прехвърляне/наследяване на предприятия. Финансовите инструменти на Съюза, въведени с Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), имат доказана добавена стойност и са допринесли положително за най-малко 220 000 МСП. Увеличената добавена стойност за Съюза в предложените финансови инструменти се изразява, наред с другото, в укрепване на вътрешния пазар за рисков капитал, в създаване на общоевропейски пазар за финансиране на МСП, както и в преодоляване на несъвършенствата на пазара, с които държавите членки не могат да се справят. Действията на Съюза следва да бъдат съгласувани, последователни и да допълват финансовите инструменти за МСП на държавите членки, да умножават ползите и да не нарушават функционирането на пазара, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (7). Образуванията, на които е възложено изпълнението на действията, следва да гарантират допълняемост и да не допускат двойно финансиране с ресурси на Съюза.

(16)

Комисията следва да обръща внимание на видимостта на финансирането, осигурено чрез финансовите инструменти по настоящия регламент, за да може подкрепата от Съюза да бъде разпозната и да получи признание на пазара. За тази цел е необходимо да се въведе и задължение за финансовите посредници изрично да изтъкват пред крайните получатели, че финансирането е възможно с подкрепата на финансовите инструменти по настоящия регламент. Комисията и държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, включително чрез удобни за потребителите онлайн системи, за разпространение на информация за наличните финансови инструменти сред МСП и посредниците. Тези системи, които може да включват и единен портал, не следва да дублират съществуващите системи.

(17)

Мрежата „Enterprise Europe“ (по-долу „мрежата“) е доказала своята добавена стойност за европейските МСП като служба „на едно гише“ за подкрепа на бизнеса чрез подпомагане на предприятията при подобряване на тяхната конкурентоспособност и проучване на бизнес възможностите в рамките на вътрешния пазар и извън него. Рационализирането на методологиите и на методите на работа и осигуряването на европейско измерение на услугите в подкрепа на бизнеса могат да бъдат постигнати само на равнището на Съюза. По-специално, мрежата помогна на МСП да намерят партньори за сътрудничество или трансфер на технологии в рамките на вътрешния пазар и в трети държави, да получат консултации относно източници на финансиране от Съюза, законодателството на Съюза и интелектуалната собственост и програмите на Съюза за насърчаване на насочените към околната среда иновации и устойчивото производство. Тя също така получава обратна информация относно правото и стандартите на Съюза. Нейният единствен по рода си експертен опит е особено важен за преодоляване на информационната асиметрия и за намаляване на разходите за операции при трансгранична дейност.

(18)

Необходими са постоянни усилия за допълнително оптимизиране на качеството на услугите и функционирането на мрежата, особено по отношение на осведомеността на МСП и последващото приемане от страна на МСП на предлаганите услуги, чрез по-нататъшно включване на услуги, свързани с интернационализация и иновации, подобряване на сътрудничеството на мрежата с регионални и местни заинтересовани страни сред МСП, предоставяне на консултации и осигуряване на по-голямо участие на организации домакини, намаляване на бюрокрацията, подобряване на информационно-техническата поддръжка, подобряване на видимостта на мрежата и предлаганите от нея услуги в рамките на географските райони, които покрива.

(19)

Ограничената интернационализация на МСП както в Европа, така и извън нея засяга конкурентоспособността. Според някои оценки понастоящем 25 % от МСП в Съюза се занимават с износ или са извършвали такава дейност в даден момент през последните три години, като само 13 % от тях извършват износ извън Съюза редовно и само 2 % са инвестирали извън своята държава. Освен това проучването на Евробарометър от 2012 г. показва неизползвания потенциал за растеж на МСП на „зелените пазари“ в Съюза и извън него по отношение на интернационализацията и достъпа до обществени поръчки. В съответствие със SBA, който призова Съюза и държавите членки да подпомагат и насърчават МСП да се възползват от растежа на пазарите извън Съюза, Съюзът предоставя финансова помощ на няколко инициативи, например Центъра за промишлено сътрудничество ЕС – Япония и бюрото в Китай в помощ на МСП по въпросите на правата върху интелектуалната собственост. Добавената стойност на равнището на Съюза се създава чрез насърчаване на сътрудничеството и чрез предлагане на услуги на европейско равнище, които допълват, без да дублират, основните услуги на държавите членки за насърчаване на търговията и засилват общите усилия на публичните и частните доставчици на услуги в тази област. Такива услуги следва да включват информация относно правата върху интелектуалната собственост, стандартите и правилата и възможностите за обществени поръчки. Следва изцяло да бъде взета под внимание част II от заключенията на Съвета от 6 декември 2011 г., озаглавена „Засилване на прилагането на индустриалната политика в целия ЕС“, относно съобщението на Комисията, озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“. Във връзка с това националните и регионалните усилия за насърчаване на групите от предприятия към върхови постижения и международно сътрудничество следва да бъдат допълнени от ясно определена европейска стратегия за групите от предприятия, като се има предвид че групирането на МСП може да бъде ключово средство за повишаване на техния капацитет за иновации и за започване на дейност на чужди пазари.

(20)

За да се подобри конкурентоспособността на предприятия в Съюза, и по-специално на МСП, държавите членки и Комисията трябва да създадат благоприятна бизнес среда. Интересите на МСП и секторите, в които те са най-активни, се нуждаят от особено внимание. Необходими са и инициативи на равнището на Съюза, за да се осигури обмен на информация и знания в европейски мащаб, като цифровите услуги могат да бъдат особено икономически ефективни в тази област. Такива дейности могат да спомогнат за създаване на условия на равнопоставеност за МСП.

(21)

Пропуските, разпокъсването и ненужната бюрокрация в рамките на вътрешния пазар препятстват гражданите, потребителите и предприятията, по-специално МСП, да извлекат максимални ползи от него. Следователно е крайно необходимо да бъдат положени съгласувани усилия от страна на държавите членки, Европейския парламент, Съвета и Комисията за отстраняване на недостатъците във връзка с изпълнението, законодателството и информацията. В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност държавите членки, Европейският парламент, Съветът и Комисията следва също така да си сътрудничат с цел намаляване и избягване на ненужната административна и регулаторна тежест върху МСП. Действията по Програма COSME — единствената програма на Съюза, насочена специално към МСП — следва да допринасят за постигането на тези цели, най-вече като способстват за подобряването на рамковите условия за предприятията. Тези усилия следва да включват проверки за пригодност и оценки на въздействието, финансирани по Програма COSME.

(22)

Друг фактор, който влияе върху конкурентоспособността, е сравнително слабият предприемаческия дух в Съюза. Едва 45 % от гражданите на Съюза (и по-малко от 40 % от жените) биха желали да извършват дейност като самостоятелно заети лица в сравнение с 55 % от населението в САЩ и 71 % в Китай (според проучването на Евробарометър от 2009 г. относно предприемачеството). В съответствие със SBA следва да се обърне внимание на всички ситуации, пред които се изправят предприемачите, включително започване на дейност, растеж, прехвърляне и несъстоятелност („втори шанс“). Насърчаването на образованието в областта на предприемачеството, както и мерките за увеличаване на последователността и съгласуваността като определянето на показатели за сравнение и обмена на добри практики осигуряват висока добавена стойност на равнището на Съюза.

(23)

Програмата Еразъм за млади предприемачи започна с цел осигуряването на възможност за нови или кандидат предприемачи да придобият стопански опит в държава членка, различна от тяхната, и по този начин да повишат предприемаческите си умения. Във връзка с целта за подобряване на рамковите условия за насърчаване на предприемачеството и културата на предприемачество Комисията следва да може да предприеме мерки, разработени с цел подпомагане на новите предприемачи да подобрят способността си за придобиване на собствено ноу-хау, умения и нагласи в предприемаческата област, както и технологичния си капацитет и способностите си за управление на предприятие.

(24)

Световната конкуренция, демографските промени, ограничените ресурси и новите социални тенденции пораждат предизвикателства и възможности за различни сектори, които са изправени пред глобални предизвикателства и се характеризират с голям дял на МСП. Така например свързаните с дизайна сектори трябва да се приспособят, за да се възползват от неразработения потенциал на високото търсене на съобразени с личните потребности, творчески продукти, способни да удовлетворят широк кръг потребители. Тъй като тези предизвикателства засягат всички МСП в Съюза в посочените сектори, са необходими съгласувани усилия на равнището на Съюза за създаване на допълнителен растеж чрез инициативи за ускоряване на появата на нови продукти и услуги.

(25)

В подкрепа на предприето в държава членка действие Програма COSME може да подпомага инициативи както в секторни, така и в междусекторни области със значителен потенциал за растеж и предприемаческа дейност, особено такива с голям дял на МСП, които ускоряват появата на конкурентни и устойчиви отрасли, основани на най-конкурентните бизнес модели, подобрени продукти и процеси, организационни структури или модифицирани вериги на стойността. Както е посочено в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“, което беше приветствано от Съвета през октомври 2010 г., туризмът е важен сектор на икономиката на Съюза. Предприятията в този сектор допринасят пряко с 5 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на Съюза. Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) признава значението на туризма и очертава компетентността на Съюза в тази област. Европейските инициативи в областта на туризма може да допълват действията на държавите членки, като насърчава създаването на благоприятна среда и сътрудничеството между държавите членки, по-специално чрез обмен на добри практики. Действията могат да включват подобряване на базата от знания в областта на туризма чрез предоставяне на данни и анализи и разработване на транснационални проекти за сътрудничество, в тясно сътрудничество с държавите членки, като същевременно се избягват задължителните изисквания за предприятията от Съюза.

(26)

В Програма COSME се посочват действия във връзка с целите, общият финансов пакет за постигането на тези цели, минималният финансов пакет за финансовите инструменти, различни видове мерки за изпълнение и прозрачни механизми за мониторинг и оценка, както и за защита на финансовите интереси на Съюза.

(27)

Програма COSME допълва други програми на Съюза, като същевременно се признава, че всеки инструмент следва да се прилага съгласно своите собствени специални процедури. Съответно едни и същи допустими разходи не следва да получават двойно финансиране. С цел да се постигне добавена стойност и съществено въздействие от финансирането от Съюза следва да се установи тясно полезно взаимодействие между Програма COSME, Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета (8) (програма „Хоризонт 2020“), Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета (9) (структурни фондове) и други програми на Съюза.

(28)

Всички съответни инициативи и действия, обхванати от Програма COSME, следва да са съобразени с принципите на прозрачност и равни възможности на мъжете и жените. Зачитането на правата на човека и основните свободи на всички граждани също следва да бъде отчетено в тези инициативи и действия.

(29)

Предоставянето на безвъзмездни средства на МСП следва да се предхожда от прозрачен процес. Предоставянето на безвъзмездни средства и тяхното изплащане следва да бъдат прозрачни, небюрократични и съответстващи на общите правила.

(30)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за целия срок на действие на Програма COSME, който в рамките на годишната бюджетна процедура трябва да служи за Европейския парламент и Съвета като основна референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетните въпроси и относно доброто финансово управление (10).

(31)

За да се гарантира, че финансирането е ограничено до преодоляване на несъвършенствата на пазара, политиките и институциите, и за да се избегне нарушаване на функционирането на пазара, финансирането от Програма COSME следва да е в съответствие с правилата на Съюза относно държавните помощи.

(32)

Споразумението за Европейското икономическо пространство и протоколите към споразуменията за асоцииране предвиждат участието на съответните държави в програмите на Съюза. Участието на други трети държави следва да бъде възможно, когато това е посочено в споразумения и процедури.

(33)

Важно е да се осигури доброто финансово управление на Програма COSME и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и удобен за ползвателите начин, както и правна сигурност и достъпност на Програма COSME за всички участници.

(34)

Програма COSME следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, така че да се осигури възможност за корекции. Следва да се изготвя годишен доклад за нейното изпълнение, в който да се представят постигнатият напредък и планираните дейности.

(35)

Изпълнението на Програма COSME следва да бъде предмет на ежегоден мониторинг, извършван с помощта на ключови показатели за оценяване на резултатите и въздействието. Тези показатели, включващи подходящи основни параметри, следва да осигуряват минималната основа за оценка на степента, в която са постигнати целите на Програма COSME.

(36)

Изготвеният от Комисията междинен доклад относно постигането на целите на всички подкрепяни по Програма COSME действия следва да включва и оценка на ниския процент на участие на МСП, когато това се наблюдава в значителен брой държави членки. Когато е целесъобразно, държавите членки биха могли да отразят резултатите от междинния доклад в съответните си политики.

(37)

През целия цикъл на разходите финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани с пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправомерно използвани средства, както и — в случаите, когато е целесъобразно — налагане на административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(38)

За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да приема годишни работни програми за изпълнението на Програма COSME. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (11). Някои от включените в годишната работна програма действия налагат координиране на действията на национално равнище. Във връзка с това следва да се прилага член 5, параграф 4 от посочения регламент.

(39)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС във връзка с допълнения към показателите, промени в някои конкретни детайли по отношение на финансовите инструменти и измененията на индикативните суми, които биха довели до превишаване на тези суми с повече от 5 % от стойността на финансовия пакет във всеки отделен случай. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета,

(40)

Решение № 1639/2006/ЕО следва да бъде отменено от съображения за правна сигурност и яснота,

(1)

В съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за Европа 2020“, се призовава за единна програма в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, в която да се включат международните аспекти на висшето образование, да се обединят програмата за действие в областта на ученето през целия живот („Обучение през целия живот“), създадена с Решение № 1720/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4), и програмата „Младежта в действие“ („Младежта в действие“), създадена с Решение № 1719/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (5), програмата за действие „Еразмус Мундус“ („Еразмус Мундус“), създадена с Решение № 1298/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6), програмата „ALFA III“, създадена с Регламент (ЕО) № 1905/2006 на Европейския парламент и на Съвета (7), и програмите „Темпус“ и „Edulink“, за да се гарантира по-голяма ефективност, по-силна стратегическа насоченост и използването на полезните взаимодействия между различните аспекти на единната програма. Освен това се предлага спортът да бъде част от единната програма (наричана по-долу „програмата“).

(2)

Междинните доклади за оценка на съществуващите програми —„Обучение през целия живот“, „Младежта в действие“ и „Еразмус Мундус“, както и общественото допитване за бъдещето на действията на Съюза в областта на образованието, обучението и младежта, а също и във висшето образование, разкриха голяма, а в някои отношения, и нарастваща необходимост от продължаване на европейско равнище на сътрудничеството и мобилността в тези области. В докладите се подчертава важността на създаването на по-тесни връзки между програмите на Съюза и разработването на политиките в областта на образованието, обучението и младежта, изразява се желанието действията на Съюза да се структурират по начин, който позволява по-добра реакция в рамките на парадигмата за учене през целия живот, и се отправя призив за приемане на по-прост, по-ориентиран към потребителя и по-гъвкав подход за изпълнението на тези действия и за трайно преодоляване на разпокъсаността на международните програми за сътрудничество във висшето образование.

(3)

Програмата следва да се съсредоточи върху достъпността на финансирането и прозрачността на административните и финансови процедури, включително посредством използването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и цифровизацията. Изключително важни за успеха на програмата са рационализирането и опростяването на организацията и управлението ѝ, както и трайната насоченост към намаляване на административните разходи.

(4)

Допитването до обществеността относно стратегическия избор на Съюза за прилагане на новите правомощия на Съюза в областта на спорта, както и докладът за оценка на Комисията на подготвителните действия в областта на спорта предоставиха полезна информация за приоритетните области на действията на Съюза и показаха ползите, които Съюзът може да извлече, като подпомага дейности, насочени към създаване, споделяне и разпространяване на опит и познания по отношение на различните проблеми на европейско равнище, свързани със спорта, при условие че те са съсредоточени главно върху масовия спорт.

(5)

В стратегията Европа 2020 за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж се определя стратегията на Съюза за растеж за следващото десетилетие в подкрепа на такъв растеж и се поставят пет амбициозни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г., по-специално в областта на образованието, в която целта е да се намали под 10 % делът на преждевременно напускащите училище и да се достигне дял в размер на най-малко 40 % на завършилите висше или равностойно на него образование сред гражданите на възраст 30—34 години. Това включва и водещите ѝ инициативи и по-специално „Младежта в движение“ и Програмата за нови умения и работни места.

(6)

В заключенията си от 12 май 2009 г. Съветът отправи призив за създаване на стратегическа рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („ECET 2020“) и за определяне на четири стратегически цели с оглед да се отговори на предизвикателствата, които все още предстои да бъдат преодолени при създаването на Европа на знанието и превръщането на ученето през целия живот в реалност за всички.

(7)

Съгласно членове 8 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и членове 21 и 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз, програмата насърчава наред с другото равенството между жените и мъжете и мерките за борба с дискриминацията, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация. Необходимо е при прилагането на програмата да се разшири достъпът за лица от групи в неблагоприятно или уязвимо положение и да се подходи активно към специалните образователни потребности на хората с увреждания.

(8)

Програмата следва да включва силно изразено международно измерение, особено що се отнася до висшето образование, не само за да се подобри качеството на европейското висше образование с оглед на постигането на по-широките цели на „ЕСЕТ 2020“ и привлекателността на Съюза като място за получаване на образование, но също и за да се насърчи разбирателството между хората и да се допринесе за устойчивото развитие на висшето образование в държави партньори, както и за по-широкото им социално-икономическо развитие, наред с другото, посредством насърчаване на „движението на мозъци“ чрез дейности по мобилност с участието на граждани на държави партньори. За тази цел следва да бъде достъпно финансиране от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР), Европейския инструмент за съседство (ЕИС), Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и Инструмента за партньорство за сътрудничество с трети държави(ИП). Финансови средства би могло да бъдат предоставени и от Европейския фонд за развитие (ЕФР) в съответствие с приложимите за това процедури. Разпоредбите на настоящия регламент следва да се прилагат за използването на тези финансови средства, като се гарантира спазването на съответните регламенти, с които се създават посочените инструменти и фонд.

(9)

В резолюцията си от 27 ноември 2009 г. относно обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.) Съветът подчертава необходимостта всички младежи да се разглеждат като ресурс за обществото и да се търсят възможности за улесняване на тяхното участие в разработването на политики, които ги засягат, чрез постоянен структуриран диалог между вземащите решенията и младежите и младежките организации на всички равнища.

(10)

Обединяването на формалното, неформалното и самостоятелното учене в една обща програма следва да създаде полезни взаимодействия и да насърчи междусекторното сътрудничество на различните сектори в областта на образованието, обучението и младежта. При изпълнението на програмата следва да бъдат надлежно взети предвид конкретните потребности на различните сектори и, където е уместно, ролята на местните и регионални органи.

(11)

За да бъде подкрепена мобилността, равнопоставеността и високите постижения в ученето, Съюзът следва да установи пилотно механизъм за гарантиране на студентски заеми, който да позволи на студентите, независимо от социалния им произход, да получат магистърската си степен в друга държава, за която програмата е отворена за участие ("държава по програмата"). Механизмът за гарантиране на студентски заеми следва да е на разположение на финансовите институции, които са съгласни да предоставят на студентите заеми при благоприятни условия за обучение за магистърска степен в други държави по програмата. Този допълнителен и новаторски инструмент за образователна мобилност не следва да замества някоя от настоящите, нито да възпрепятства развитието на бъдещи системи за безвъзмездно финансиране или за заеми в подкрепа на мобилността на студентите на местно и национална равнище, както и на равнището на Съюза. Механизмът за гарантиране на студентски заеми следва да подлежи на строг мониторинг и оценка, по-специално що се отнася до приемането му от пазара в различните държави. В съответствие с член 21, параграфи 2 и 3, най-късно до края на 2017 г. на Европейския парламент и на Съвета следва да бъде представен междинен доклад с оглед получаването на политически насоки относно запазването на Механизма за гарантиране на студентски заеми.

(12)

Държавите членки следва да се стремят да приемат всички подходящи мерки за отстраняване на правните и административни пречки за правилното действие на програмата. Това включва разрешаването, когато е възможно, на административните проблеми, които създават трудности за получаването на визи и разрешителни за пребиваване. В съответствие с Директива 2004/114/ЕО на Съвета (8) държавите членки се насърчават да въведат ускорени процедури за прием.

(13)

Съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Подкрепа за растеж и работни места – програма за модернизирането на системите за висше образование в Европа“, установява рамка, в която Съюзът, държавите членки и институциите в областта на висшето образование могат да си сътрудничат, за да се увеличи броят на завършилите висше образование, да се подобри качеството на образованието и да се увеличи приносът, който висшето образование и научноизследователската дейност могат да осигурят, за да помогнат на икономиките и обществото в държавите членки да излязат по-силни от световната икономическа криза.

(14)

За по-добро справяне с младежката безработица в Съюза следва да се обърне специално внимание на транснационалното сътрудничество между образователни институции за висше и професионално образование и предприятията, с цел повишаване на пригодността за заетост на студентите и развиване на предприемаческите им умения.

(15)

С декларацията от Болоня, подписана на 19 юни 1999 г., от министрите на образованието на 29 европейски държави бяха установени междуправителствени процедури, насочени към създаване на „Европейско пространство за висше образование“, което изисква постоянна подкрепа на равнището на Съюза.

(16)

Ключовата роля на професионалното образование и обучение при оказването на помощ за постигането на редица цели, заложени в стратегията „Европа 2020“, е широко призната и определена в обновения процес от Копенхаген (2011—2020 г.), като по-специално се има предвид нейният потенциал за справяне с високото равнище на безработица в Европа, особено на младежката и дългосрочната безработица, за насърчаване на културата на учене през целия живот, за преодоляване на социалното изключване и за насърчаване на активното гражданство. Необходими са качествени стажове и периоди на чиракуване, включително в микро- и в малки и средни предприятия, с цел преодоляване на разминаването между знанията, получени в образователния и обучителния процес, и уменията и компетентностите, които се изискват в работната среда, както и укрепване на пригодността на младежите за започване на работа.

(17)

Необходимо е да се увеличат интензивността и степента на европейското сътрудничество между училищата, мобилността на училищния персонал и учащите с цел да се работи за реализиране на приоритетите, определени в плана за европейско сътрудничество по въпросите на училищата на 21-ви век, а именно да се повиши качеството на училищното образование в Съюза в областта на развиването на умения, да се подобри равнопоставеността и включването в училищните системи и институции, а също и да се подкрепи и укрепва учителската професия и ръководството на училищата. В този контекст следва да се даде приоритет на стратегическите цели за намаляване на преждевременното напускане на училище, за подобряване на резултатите в областта на основните умения,и за осигуряване на висококачествено образование и грижи в ранна детска възраст за повече деца, наред с целите за повишаване на професионалната компетентност на учителите и училищните ръководители и подобряване на образователните възможности на децата, произхождащи от семейства на мигранти, както и на тези в неравностойно социално-икономическо положение.

(18)

Обновената европейска програма за учене за възрастни, включена в резолюцията на Съвета от 28 ноември 2011 г., има за цел да създаде възможност за всички възрастни да развиват и подобряват своите умения и способности през целия си живот. Специално внимание следва да се обърне на подобряването на възможностите за учене на големия брой нискоквалифицирани европейски граждани, по-специално чрез повишаване на езиковата и математическа грамотност и чрез насърчаване на гъвкави модели за обучение и мерки за предоставяне на втори шанс.

(19)

Дейността на Европейския форум на младежта, националните информационни центрове за академично признаване (NARIC), мрежите „Евридика“, „Euroguidance“ и EURODESK, както и тази на националните звена за координация на дейността eTwinning, националните „Европас“ центрове и националните информационни бюра в съседните държави е от съществено значение за постигане на целите на програмата, по-специално чрез предоставяне на Комисията на редовна и актуална информация по отношение на различните области на дейността на посочените организации и чрез разпространяване на резултатите от прилагането на програмата в Съюза и в държавите партньори.

(20)

Следва да бъде засилено сътрудничеството по програмата с международните организации в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, и в частност със Съвета на Европа.

(21)

За да се допринесе за развитието в световен мащаб на високи постижения в изследването на европейската интеграция и за да се отговори на нарастващата нужда от познания и от диалог за процеса на европейска интеграция и неговото развитие, е важно да се насърчат високите постижения в преподаването, научните изследвания и проучванията в тази област, като се оказва подкрепа на институциите за висше образование или сдруженията, работещи в областта на европейската интеграция, и преследващи цел в интерес на Европа, чрез програмата „Жан Моне“.

(22)

Сътрудничеството по програмата с организациите на гражданското общество в областта на образованието, обучението, младежта и спорта на национално равнище и на равнището на Съюза е от изключително значение, за да се усвоят в голяма степен стратегиите и политиките за учене през целия живот и да се отчитат идеите и съображенията на заинтересованите лица от всички равнища.

(23)

В съобщението на Комисията от 18 януари 2011 г. озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“, се излагат идеите на Комисията за действия на равнището на Съюза в областта на спорта след влизането в сила на Договора от Лисабон и се предлага списък с конкретни действия на Комисията и държавите членки за повишаване на европейската спортна идентичност, разделени в три основни глави: обществената роля на спорта, икономическото измерение на спорта и организацията на спорта. Необходимо е да се вземе предвид и добавената стойност на спорта, включително местния спорт, и приносът му към културното и историческото наследство на Съюза.

(24)

Необходимо е съсредоточаване на вниманието по-специално върху масовия спорт и доброволното участие в спортни дейности с оглед на важната им роля за насърчаване на социалното приобщаване, равните възможности и укрепващата здравето физическа дейност.

(25)

По-високата прозрачност и признаване на професионалните квалификации и умения и по-широко използване на инструментите на Съюза за прозрачност и признаване следва да допринесат за подобряване на качеството на образованието и обучението и да улеснят мобилността за целите както на ученето през целия живот, така и за професионални цели в Европа, както между държавите, така и между различните сектори. Осигуряването на достъп до методи, практики и технологии, използвани в други държави, ще помогне за повишаване на пригодността за заетост.

(26)

За тази цел се препоръчва да се използва в по-голяма степен единната рамка за прозрачност на професионалните квалификации и умения („Европас“), създадена с Решение № 2241/2004/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (9), Европейския регистър за осигуряване на качество във висшето образование (EQAR) и Европейската асоциация за осигуряване на качество във висшето образование (ENQA), създадени съгласно Препоръка 2006/143/ЕО на Европейския парламента и на Съвета (10), Европейската квалификационна рамка (ЕКР), създадена съгласно Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. (11), Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET), създадена съгласно Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (12), Европейската референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (EQAVET), създадена съгласно Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. (13), и Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS).

(27)

За да се гарантира по-голяма ефективност на връзките с широката общественост и по-силно взаимодействие между комуникационните дейности, предприети по инициатива на Комисията, ресурсите, отделени за комуникация съгласно настоящия регламент, следва да допринесат и за институционалната комуникация на политическите приоритети на Съюза, при условие че те са свързани с общата цел на настоящия регламент.

(28)

Необходимо е да се осигури европейската добавена стойност на всички действия, провеждани в рамките на програмата, и допълването им с дейностите на държавите членки в съответствие с член 167, параграф 4 ДФЕС, както и с други дейности, по-специално тези в областите на културата и медиите, заетостта, научните изследвания и иновациите, промишлеността и предприятията, политиката на сближаване и развитие, както и политиката на разширяване и инициативите, инструментите и стратегиите в областта на регионалната политика и външните отношения.

(29)

Целта на програмата е да има положително и устойчиво въздействие върху политиките и практиките в областите на образованието, обучението, младежта и спорта. Това системно въздействие следва да бъде постигнато посредством различни действия и дейности, предвидени в програмата, чиято цел е да насърчат промени на институционално равнище и, когато е целесъобразно, да доведат до иновации на системно равнище. Не се изисква наличието на системно въздействие на отделните проекти, за които се иска финансова подкрепа от програмата. Кумулативният ефект от тези проекти следва да допринася за постигането на системно въздействие.

(30)

Ефективното управление на изпълнението, включително оценката и мониторингът, изисква разработването на конкретни, измерими и реалистични показатели за постигнатите резултати, които могат да бъдат измервани с течение на времето и които отразяват логиката на намесата.

(31)

Комисията и държавите членки следва да оптимизират използването на ИКТ и нови технологии с цел да улеснят достъпа до действия, свързани с образованието, обучението, младежта и спорта. Това би могло да включва виртуална мобилност, която следва да допълва, но не и да замества мобилността с учебна цел.

(32)

В настоящия регламент за целия срок на програмата се установява финансов пакет, представляващ основна референтна сума по смисъла на точка 17 от Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (14) за Европейския парламент и за Съвета в рамките на годишната бюджетна процедура.

(33)

За да се сигури непрекъснатост на финансовата подкрепа, предвидена по програмата, на действието на органи, Комисията следва да е оправомощена по време на първоначалния етап от програмата да счита за допустими за финансиране разходите, пряко свързани с изпълнението на ползващите се от подкрепа дейности, дори когато те са направени от бенефициера преди подаването на заявлението за безвъзмездни средства.

(34)

Необходимо е да се установят критерии за постигнатите резултати, въз основа на които да се извършва разпределението на бюджетни средства между държавите членки за дейностите, управлявани от националните агенции.

(35)

Държавите - кандидатки за присъединяване към Съюза, и държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са част от Европейското икономическо пространство (ЕИП), могат да участват в програми на Съюза въз основа на рамкови споразумения, решения на Съвети за асоцииране или подобни споразумения.

(36)

Конфедерация Швейцария може да участва в програми на Съюза в съответствие със споразумение, което ще бъде подписано между Съюза и тази държава.

(37)

Физическите лица от отвъдморски страни и територии (ОСТ) и компетентните органи и публични и/или частни институции на ОСТ могат да участват в програмите на Съюза в съответствие с Решение 2001/822/ЕО на Съвета (15). Ограниченията, породени от разстоянието до най-отдалечените региони на Съюза и ОСТ, следва да бъдат вземани предвид при изпълнението на програмата.

(38)

Комисията и върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в съвместното си съобщение от 25 май 2011 г., озаглавено „Нов отговор на промените в съседните държави“, подчертаха, наред с другото, целта за по-нататъшно улесняване на участието на съседните държави в действия на Съюза в областта на мобилността и изграждането на капацитет във висшето образование, както и отварянето на бъдещата програма за образование и за съседните държави.

(39)

Финансовите интереси на Съюза следва да бъдат защитавани посредством пропорционални мерки по време на целия цикъл на разходите, включително чрез предотвратяване, откриване и разследване на нередности, възстановяване на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства, и когато е уместно, чрез налагане на санкции. Въпреки че за действията на Съюза по външно подпомагане е налице нарастваща нужда от финансиране, икономическото и бюджетното състояние на Съюза ограничават наличните за това подпомагане ресурси. Следователно е необходимо Комисията да потърси най-ефикасния и устойчив начин за оползотворяване на наличните ресурси, по-специално чрез използването на финансови инструменти, притежаващи „ефект на лоста“.

(40)

С цел насърчаване на достъпа до програмата, безвъзмездните средства, предоставяни в подкрепа на мобилността на физически лица, следва да бъдат съобразени с издръжката за живот в приемащата държава. В съответствие с националното право държавите членки следва също така да бъдат насърчавани да освобождават тези средства от всякакви данъци и социални плащания. Същото освобождаване следва да се прилага за публични или частни органи, които посредничат при предоставяне на посочената финансова подкрепа на съответните лица.

(41)

В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (16) времето на доброволците може да се признава като съфинансиране в натура.

(42)

В своето съобщение от 29 юни 2011 г., озаглавено „Бюджет за Европа 2020“,Комисията подчерта ангажимента си за опростяване на финансирането на Съюза. Създаването на единна програма за образованието, обучението, младежта и спорта следва да доведе до значително опростяване, рационализиране и взаимодействиe при управлението на програмата. Изпълнението на програмата следва да бъде допълнително опростено чрез използването на финансиране с еднократно платими суми, единични цени и фиксирани ставки, както и чрез намаляване на формалните и бюрократични изисквания за бенефициерите и държавите членки.

(43)

Подобряването на изпълнението и повишаването на качеството на разходите следва да съставляват ръководни принципи за постигането на целите на програмата, като същевременно се гарантира оптимално използване на финансовите ресурси.

(44)

Важно е да се осигури добро финансово управление на програмата и нейното изпълнение по възможно най-ефективния и ориентиран към потребителите начин, като същевременно се гарантира правна сигурност и достъпност на програмата за всички участници.

(45)

С цел да се осигури бърза реакция на променящите се потребности през целия срок на действие на програмата на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС по отношение на разпоредбите, свързани с допълнителните дейности, управлявани от националните агенции. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(46)

За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(47)

Програмата следва да обхваща три различни области и комитетът, създаден съгласно настоящия регламент, следва да разглежда както хоризонтални, така и секторни въпроси. Задължение на държавите членки е да осигурят изпращането на подходящи представители да присъстват на заседанията на комитета съобразно темите от неговия дневен ред, а задължение на председателя на комитета е да гарантира, че дневният ред на заседанията посочва ясно съответния сектор или сектори и темите по сектори, които ще бъдат обсъждани на всяко заседание. Когато е уместно, в съответствие с правилника на комитета и в отделни случаи, следва да бъде възможно външни експерти, включително представители на социалните партньори, да бъдат поканени да участват в заседанията на комитета като наблюдатели.

(48)

Целесъобразно е да се осигури правилното завършване на програмата, по-специално по отношение на продължаването на многогодишните мерки за управлението ѝ, като например финансирането на техническата и административната помощ. Считано от 1 януари 2014 г., посредством техническата и административната помощ следва да се гарантира, ако е необходимо, управлението на дейности, които към края на 2013 г. още не са завършени в рамките на предходните програми,

(49)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на програма, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, a поради своя мащаб и ефект, може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки, в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(50)

Следователно Решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО следва да бъдат отменени,

(51)

За да се осигури непрекъснатост на финансовата подкрепа, предвидена по програмата, настоящият регламент следва да се прилага считано от 1 януари 2014 г. Поради спешност настоящият регламент следва да влезе в сила възможно най-бързо след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз,