Официален вестник C 247/13 ю

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/1

Становище на Европейския комитет на регионите — Изпълнение на Европейската програма за миграцията

(2018/C 247/01)

Докладчик:

Dimitrios Kalogeropoulos (EL/ЕНП), политически пълномощник на Общинския съвет на Палео Фалиро

Отправен документ:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите относно изпълнението на Европейската програма за миграцията

COM(2017) 558 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Предварителни бележки

подчертава, че по редица различни причини миграционните потоци са неразделна част от човешката и по-специално европейската история; изтъква, че градовете и регионите в Европа понастоящем са под натиска на големия брой мигранти в резултат на нестабилността в страни извън ЕС. Европейският континент и особено регионите, разположени по южните и източните му граници — а през последната година и Западното Средиземноморие и бреговете на Испания, включително южноатлантическият испански бряг — дълго време бяха източник на емиграция, но през последните години са местата, които основно посрещат мигрантските и бежанските потоци от страни извън ЕС;

През последните години броят на мигрантите и бежанците, идващи предимно от африкански и азиатски държави, както и от Близкия изток, и опитващи се да влязат в държавите от Европейския съюз (ЕС), нарасна главоломно. От 2015 г. насам Европа е посрещнала най-много мигранти и бежанци от края на Втората световна война насам. Фактори като продължаващата сирийска криза, създаването на огнища на сътресения в различни региони на Африка и Азия и стремежа на много жители на тези два континента да търсят по-добри условия на живот в Европа, имаха решаващ принос за разрастването на явлението. Страните на пристигане са главно държавите от ЕС с излаз на Средиземно море, по конкретно Гърция и Италия;

В опит да намери възможно най-ефективното решение на това безпрецедентно предизвикателство, през май 2015 г. Европейската комисия обяви Европейската програма за миграцията (1). В нея непосредствен приоритет беше спасяването на човешки живот в морето предвид хуманитарните трагедии в Средиземно море и, с оглед на това, разгръщането на европейски действия в следните области: а) подобряване на операциите по издирване и спасяване; б) борба с престъпните трафикантски мрежи; в) преместване на бежанците в рамките на ЕС; г) презаселване на разселени лица в местата им на произход; д) сътрудничество с трети държави за справяне с миграционните потоци по местата на възникването им; и е) оказване на помощ на държавите — членки на ЕС, които са първите страни, в които пристигат мигрантите и бежанците. В Европейската програма за миграцията бяха определени и четири основни стълба за приемането на обща миграционна политика на ЕС: а) ограничаване на стимулите за незаконна миграция; б) спасяване на човешки живот и гарантиране на сигурността на външните граници; в) създаване на условия за последователно прилагане на общата европейска система за убежище; и д) разработване на нова политика за законната миграция;

Историческият опит сочи, че в отсъствието на законни канали за миграция мигрантите са принудени да търсят по-опасни маршрути за влизане в държавите на местоназначение. Това принуждава мигрантите да прибягват до трафикантски мрежи, рискувайки живота и личната си безопасност, и увеличава значително уязвимостта на жените;

Конкретни бележки

Комитетът на регионите (КР) използва за отправна точка констатацията, че макар Европейската програма за миграцията да е област, която попада главно в компетентността на националните правителства, местните и регионалните власти играят съществена роля в нея;

отбелязва, че МРВ играят важна роля за посрещането на нарасналия брой бежанци и мигранти. Това означава, че те са структурите, които приемат бежанците и мигрантите и са натоварени със задачата да се грижат за тях и да им осигурят подслон и достойни условия на живот, често за неопределен период от време, и в много случаи да им помогнат да се интегрират. Това засяга по-специално районите, разположени по най-отдалечените граници на ЕС (като гръцките острови в Егейско море в близост до турския бряг, някои островни райони на Италия, както и бреговете на Андалусия, по-специално провинциите Кадис, Гранада и Алмерия, териториите на Сеута и Мелиля, и Канарските острови), където мигрантите пристигат първоначално на територията на ЕС;

с оглед на това отбелязва, че МРВ трябва да участват във всички етапи от изготвянето и прилагането на Европейската програма за миграцията, включително в определянето на приоритетите, оценката на резултатите и мониторинга на последиците от правителствените политики в тази област за местните и регионалните власти; този процес следва да протече с ясното участие на всички ешелони на управлението, на първо място общините и местните власти;

приветства усилията на ЕС да подкрепя въвеждането на жизнеустойчиви политически и административни структури в областта на миграцията и предоставянето на убежище и счита, че тези усилия следва да включват подкрепа за създаването на институции на регионално и местно равнище чрез предоставяне на ефективна финансова подкрепа, техническа помощ и обучение на МРВ, така че да се използват оптимално хуманитарната помощ и съществуващите и бъдещите финансови ресурси, най-вече за първоначалния прием; за тази цел регионите, които са най-засегнати от миграционните потоци или с голям дял мигранти, трябва да имат пряк достъп до фондовете на ЕС за интеграция;

отбелязва, че поднационалните органи, представени в КР, полагат много усилия и съответно инвестират много средства в действия на местно равнище за справяне с проблемите от хуманитарно естество, свързани с бежанските и миграционните потоци. В този контекст КР вече се е доказал като ценен партньор на останалите заинтересовани страни (включително Европейската комисия) в изпълнението на Европейската програма за миграцията;

Приоритети

10.

счита за очевиден факта, че от една страна, сложността на проблема налага необходимостта от тясно сътрудничество между държавите — членки на ЕС, а от друга — че всяко действие, предприемано от ЕС и държавите членки, трябва винаги да е подчинено на върховния принцип на спазване на международното право и зачитане на правата на човека;

11.

счита, че е жизненоважно ЕС да продължи усилията си за укрепване и засилване на общата европейска рамка за миграцията и убежището, както и своите превантивни действия, така че да спомогне за справянето с незаконната миграция, да допринесе за насърчаването на стабилността и спазването на основните права в съседните на Съюза държави. ЕС трябва да е в състояние да оказва помощ на държавите членки, които понасят по-голяма тежест в резултат на миграционните и бежанските потоци, базирайки политиката си на основополагащия принцип на солидарност; в това отношение Средиземноморието, както и испанските региони, разположени извън иберийския полуостров, като Сеута и Мелиля, се нуждаят от широка подкрепа;

12.

подчертава необходимостта от по-активни превантивни действия, свързани с незаконната миграция, така че помощта да може да се насочи към лицата, които наистина се нуждаят от закрила. Изразява и своята дълбока загриженост относно търговията с роби, която процъфтява в някои африкански държави в резултат на незаконните канали и дейности за превеждане на хора през граница, и най-вече трафика на жени и момичета, които стават жертви на сексуална експлоатация;

13.

счита, че в качеството си на най-големия международен донор Европейският съюз трябва да положи усилия миграционната политика и международното сътрудничество за развитие да се превърнат в координирани публични политики. Същевременно КР счита за опасна тенденцията някои международни организации (като Комитета за подпомагане на развитието към ОИСР) да позволяват разходите за бежанците, направени от развитите страни, да се считат за официална помощ за развитие;

14.

изтъква ключовото значение на международното сътрудничество за развитие като публична политика за насърчаване на подобряването на условията на живот в трети държави, чиято цел е премахване на неравенствата, а в рамките на действията в хуманитарната област — оказване на въздействане върху ситуации, които водят до принудителна миграция;

15.

застъпва мнението, че в настоящата ситуация са налице шест области на дейност: а) навременна ответна реакция и оказване на помощ на държавите членки, в които има извънредна ситуация вследствие на засилени бежански и миграционни потоци; б) ограничаване на стимулите за продължаване на незаконната миграция; в) управление на външните граници; г) политика в областта на убежището; д) управление на законната миграция и социална интеграция на мигрантите; и е) сътрудничество с държавите на произход;

Реакция при извънредни ситуации

16.

приветства действията, предприети до момента от ЕС, за справяне с критичните ситуации, възникнали вследствие на нарасналите миграционни и бежански потоци през последните години. Те включват:

—	съвместните операции „Тритон“ и „Посейдон“, съответно в централната и източната част на Средиземно море;

—	предоставянето на извънредна финансова помощ на държавите членки, изправени пред най-големи трудности, които трябва да укрепят стандартизираните санитарни, социални и правни услуги, които регионите предоставят на мигрантите;

—	създаването и управлението на центрове за прием и идентификация (т.нар. hotspots) в Гърция и Италия, към които трябва да се добавят и пунктовете на пристигане в Андалусия;

—

споразумението между ЕС и Турция, което доведе до драстично ограничаване на неконтролирания приток от Турция към Гърция (въпреки че то не бива да се възприема като модел за решаване на проблемите, свързани с миграцията), но породи и някои опасения за това доколко е съвместимо с международните стандарти в областта на правата на човека и „устойчиво“ като част от всеобхватна политика на ЕС в отговор на кризата;

—	оказването на помощ на либийската брегова охрана в рамките на EUNAVFOR MED операция SOPHIA, което допринесе за намаляването на притока към Италия;

—	увеличаването на финансирането за европейския фонд „Убежище, миграция и интеграция“, което му позволи да оказва по-голяма подкрепа на държавите членки; тези средства трябва да отиват за регионите;

17.

признава необходимостта ЕС да предприеме още по-ефикасни мерки с цел:

—

да се увеличи предоставяната помощ за държавите на първоначален прием на бежанците и мигрантите, със специален акцент върху подкрепата за МРВ в районите (като гръцките острови в Егейско море и Италия, както и южното крайбрежие и островите на Испания), които поради географското си местоположение приемат най-голям брой бежанци и мигранти;

—	да се намали натискът върху регионите, които, както беше посочено по-горе, приемат най-голям брой бежанци и мигранти, като се вземат предвид, наред с останалото, фактори като свързаните с островния характер специфики;

—

да се гарантира, че споразумението между ЕС и Турция се прилага стриктно при пълно спазване на нормите на хуманитарното и международното право, включително на разпоредбите за връщане на лица в Турция, като същевременно се осигури достъп до подходящи процедури за предоставяне на убежище на лицата, които имат право на тях;

—	да се окаже необходимата помощ на онези групи от хора, които са най-засегнати от преместванията, по-специално непридружените ненавършили пълнолетие лица;

18.

отбелязва положителната роля, която изиграха някои неправителствени организации (НПО) за справяне с острите проблеми, свързани с наставянето, изхранването, здравното обслужване и т.н. на бежанците и мигрантите, особено в районите, които приемат най-големите бежански и миграционни потоци; отбелязва обаче необходимостта от по-добра координация на дейността на НПО в тясно сътрудничество с МРВ, така че приносът им да се рационализира и, от една страна, да стане по-ефективен, а от друга — да бъде съобразен с потребностите и условията на местно равнище, както и да подлежи на необходимата прозрачност и социална отчетност; счита, че Европейската доброволческа служба би могла да играе ключова роля при приема на бежанци и мигранти, в сътрудничество с НПО и публичните администрации;

19.

подчертава значението на международната хуманитарна помощ, предоставяна от ЕС и неговите държави членки на трети държави, чиято извънредна ситуация е тясно свързана с нарастването на миграционните потоци;

Спиране на незаконната миграция

20.

счита, че е от първостепенно значение да се продължат усилията на ЕС в сътрудничество с трети държави за борба с мрежите за незаконна миграция, особено в страните на произход и транзитно преминаване на незаконните мигранти;

21.

подчертава необходимостта от солидна правна основа за операцията EUNAVFOR MED SOPHIA с цел увеличаване на нейната ефективност и подобряване на капацитета ѝ да прекъсне бизнес модела на контрабандистите и трафикантите на хора; призовава институциите на ЕС да оказват сътрудничество на либийската брегова охрана за възпрепятстване на незаконното отплаване на надуваеми плавателни съдове и лодки с цел достигане до ЕС; отбелязва, че дейностите по патрулиране, включително подкрепата за дейностите по издирване и спасяване, постепенно се изместиха от водите в близост до територията на Италия към водите в близост до Либия; признава, че една от преките последици от това е промяната в бизнес модела на контрабандистите, които качват незаконните мигранти и бежанците в евтини и напълно непригодни надуваеми лодки, които нямат никакъв шанс да достигнат италианските брегове, с идеята те да бъдат посрещнати близо до или в либийските териториални води;

22.

приветства като особено продуктивна мярка създаването на Европейски център за борба с контрабандата на мигранти;

23.

призовава Европейската комисия да предприеме по-нататъшни инициативи за изготвяне на съгласуван план за действие, с участието на всички държави — членки на ЕС, компетентните органи на ЕС, както и на други имащи отношение към въпроса организации, с цел да се повиши ефективността на борбата с трафикантските мрежи.;

24.

счита, че е необходимо да се подобри ефективността на европейската рамка за връщане на лицата без право на оставане, за да може са се увеличи броят на върнатите лица, като същевременно се спазват европейските и международните правила;

Управление на границите

25.

приветства като изключително важна мярка създаването на европейска гранична и брегова охрана, което представлява решителна стъпка напред в усилията за по-ефективна охрана на външните граници на ЕС. Работата на европейската гранична и брегова охрана дава възможност за по-ефективна координация на държавите — членки на ЕС, и гарантира навременна и ефективна ответна реакция в случаите, когато са необходими неотложни действия по външните граници;

26.

отчита съществуващите допълнителни възможности за разширяване на дейността на европейската гранична и брегова охрана в области като: а) оказване на техническа и оперативна подкрепа на операциите по издирване и спасяване на лица, изложени на опасност в морето, в рамките на операции за наблюдение на границите; б) организиране, координиране и провеждане на операции и действия за намеса в областта на връщането; и в) насърчаване на оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави във връзка с управлението на външните граници на ЕС; подчертава спешната необходимост от намаляване на броя на преминаванията и възпрепятстване на незаконното отплаване на надуваеми плавателни съдове и лодки с цел достигане до ЕС;

27.

призовава Европейската комисия да разработи набор от насоки за създаването и управлението на центрове за прием и идентификация (hotspots) по външните граници на всички държави — членки на ЕС, които, наред с останалото, следва да гарантират пълно спазване на основните права съгласно правото на ЕС и международното право и да въведат конкретна рамка за управление на тези центрове. За тази цел следва да се направи оценка на натрупания до момента опит (включително сред съответните МРВ) при изграждането и управлението на центровете за прием и идентификация в Гърция и Италия. Този опит разкрива, наред с останалото, необходимостта да се проучи специфичното третиране на бежанците и мигрантите;

Обща политика в областта на убежището

28.

счита, че общата европейска система за убежище трябва да бъде съобразена с днешните належащи нужди. В този контекст е изключително важно да се преразгледат правилата на системата от Дъблин, която определя критериите и механизмите, по които се решава коя държава от ЕС е компетентна за разглеждането на молба за предоставяне на убежище; във връзка с това призовава държавите членки да постигнат напредък по предложената реформа на съответното законодателство на ЕС, която, макар и вероятно недостатъчна, е насочена в правилната посока;

29.

отбелязва, че действащата система разпределя неравномерно бежанците и мигрантите между държавите членки, оказвайки по-голям натиск върху онези (главно Гърция и Италия), които заради географското си местоположение поемат огромния брой от пристигащите. Настоящата ситуация допринася за появата на социално напрежение и недоволство в държавите, които се справят с непропорционално голям брой пристигащи бежанци и незаконни мигранти, в частност на местно равнище, и създава последващи, вторични миграционни движения в рамките на ЕС. С оглед на по-ефективното справяне с проблема е необходимо да се проучи, с участието на най-засегнатите местни и регионални власти, дългосрочната възможност за прехвърляне на компетентността за обработка на молбите за предоставяне на убежище от националното равнище към равнището на ЕС. Освен това КР призовава държавите членки да ускорят процедурите по разглеждане на молбите за убежище, без обаче да се застрашава правната сигурност;

30.

счита за конструктивен плана за пропорционално разпределение на бежанците в държавите — членки на ЕС, макар и да признава, че въпреки постигнатия напредък той не сработи съвсем ефективно;

31.

застъпва мнението, че прилагането на принципа на солидарност между държавите членки е предпоставка за рационалното управление на големия брой търсещи убежище лица;

32.

подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на закрилата на жените (особено майките и бременните) и децата (особено непридружените), които са най-уязвимите групи сред бежанците; в държавите членки, в които регионите притежават административни правомощия по отношение на закрилата на непридружени ненавършили пълнолетие лица, тези региони трябва да получат финансова помощ, за да могат да се погрижат за тези ненавършили пълнолетие мигранти;

Законна миграция и интеграция

33.

отбелязва по-специално необходимостта от създаване на сигурни пътища за придвижване към ЕС на лицата, които мигрират законно или имат право, въз основа на международното право, на специален режим на международна закрила, като хуманитарни визи, събиране на семейството в широк смисъл или частни програми за спонсориране. За тази цел е необходимо от една страна укрепване и от друга — разширяване на обхвата на съществуващите форми на сътрудничество с трети държави, било то държавите на произход на разселените лица, било то страните, през които те преминават на път към ЕС. Създаването на центрове за прием и идентификация на територията на трети държави е важна стъпка в тази посока и с оглед на това ЕС трябва да предприеме всички необходими мерки за договаряне на такива споразумения с трети държави, като се гарантира пълно спазване на правото на ЕС и на международните норми за правата на човека. В същото време следва да се разработи съгласувана рамка от насоки и правила, която да гарантира, че са налице всички необходими условия за нормалното функциониране на тези центрове за прием и идентификация;

34.

счита, че е от първостепенно значение да се осъществи възможно най-бърза и пълна интеграция на гражданите на трети държави (законни мигранти и бежанци) в обществата на държавите — членки на ЕС. Тяхната интеграция трябва да е комплексна и да протече на множество равнища. Трябва обаче да се вземат предвид от една страна местните специфики на приемащите държави и от друга — спецификите и многообразието (етническо, езиково, религиозно и др.) на гражданите на трети държави. С оглед на това прилаганият подход трябва да е съобразен със специфичните условия при всеки отделен случай;

35.

отбелязва, че политиките за интеграция могат да са успешни само ако се основават на принципите на демокрацията, спазването на правата на човека, равенството между мъжете и жените, толерантността, свободата на словото и правовата държава, които са в основата на европейските ценности;

36.

счита, че участието на гражданското общество и частния сектор на местно и регионално равнище е ключов аспект от всички процеси, насочени към интеграцията на мигрантите; във връзка с това не бива да се забравя, че достъпът до достойна работа е задължително условие за успеха на всеки проект за интеграция. В тази връзка привлича вниманието на Комисията върху съществуващите добри практики на международно равнище, които са изградили своя успех именно благодарение на участието на населението на приемащите територии от самото начало;

37.

счита, че местните и регионалните власти следва да играят важна роля в изготвянето на „пътните карти“, чиято цел е пълната интеграция на мигрантите и бежанците. В тази връзка призовава Комисията да вземе под внимание добрите практики и пилотните проекти, одобрени от международни организации като ВКБООН и вече въведени от европейските местни и регионални власти;

Ролята на МРВ и КР

38.

подчертава специалната роля, която могат и трябва да играят МРВ в посочените по-горе области. МРВ са тези, които отговарят по места за всички въпроси, свързани с миграционните и бежанските потоци, затова е жизненоважно да им бъдат предоставени необходимите икономически ресурси за справяне с тези предизвикателства, като за тази цел е необходим бюджет на ЕС, съответстващ на увеличените потребности, който да се разпределя между органите в съответствие с реално извършените дейности, в сферата на отговорност на ЕС за защитата на външните граници на Съюза и миграцията. Едно по-активно участие на поднационалните администрации и органи би допринесло за изграждането на управление, което да е в състояние да разработва и прилага последователни и съгласувани между различните равнища политики. Във връзка с това местните и регионалните власти следва да поемат част от управлението на фонд „Убежище, миграция и интеграция“;

39.

и последно, подчертава ролята на КР в качеството му на основната институция, представляваща МРВ на равнище ЕС, от една страна, и от друга — на орган, който може реално да насърчава диалога с държавите на произход и/или транзитно преминаване на бежанците и мигрантите чрез структури като Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM) и Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP).

Брюксел, 22 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) COM(2015) 240 final.

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/7

Становище на Европейския комитет на регионите — Стимулиране на широколентовата свързаност в Европа

(2018/C 247/02)

Докладчик:

Mart Võrklaev (EE/АЛДЕ), кмет на община Rae

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

припомня, че според Световната банка (1) бързият растеж на цифровите технологии е променил съществено глобалното общество и интернет се е превърнал в ключов елемент от инфраструктурата, тъй като намалява разходите за обмен на информация и допринася за иновациите, което на свой ред води до по-добра свързаност между хората, предприятията и държавите;

приветства работата, извършена от общата с Европейската комисия Платформа по въпросите на широколентовия достъп, с цел да се гарантира по-добро сътрудничество, по-добро регулиране и осъществяване на цифровата свързаност в Европа и, разбира се, нейното по-добро финансиране;

съзнава факта, че в ЕС през 2015 г. 97 % от домакинствата са разполагали със стандартен стационарен широколентов достъп (като степента на усвояването му е 72 %) и че услугите на основата на безжични технологии са дори още по-разпространени. Налице са обаче разлики между държавите членки по отношение на наличието и приемливостта на цените в градските и селските райони;

обръща внимание на факта, че според Седмия доклад относно сближаването са нужни повече инвестиции, тъй като всички домакинства в ЕС разполагат с основни широколентови услуги, но широколентовите мрежи от новото поколение (NGA), които осигуряват много по-бърз достъп, са достъпни само за 40 % от населението в селските райони, а за градското население този дял е 90 %;

отбелязва, че бавната интернет връзката и ниската степен на разпространение на интернет в селските райони, както и специфичните проблеми в слабо населените райони и най-отдалечените региони на ЕС биха могли да бъдат пречка за постигането на амбициозните цели на ЕС за 2020—2025 г. Европейската комисия счита, че постигането на тези цели може да донесе на ЕС около 146,5 милиарда евро, създавайки същевременно до 2,4 милиона нови работни места;

изразява съгласие с позицията на Г-20 (2), че преодоляването на цифровото разделение в крайна сметка трябва да позволи на всички граждани да се ползват по приобщаващ начин и при равнопоставени условия от възможностите на цифровото развитие, чиито предимства включват по-голяма ефикасност, посредством засилено социално и икономическо приобщаване и по-големи възможности за участие в една нова икономика. Цифровото разделение има две измерения: възможността да се получи достъп до добър широколентов интернет, а също и възможността и мотивацията да се ползват интернет услуги;

посочва, че за развитието на ЕС като цяло е важно да се разреши „проблемът с последната миля“, а за това се изискват гъвкави мерки;

обръща внимание на важната роля, която инфраструктурата за ИКТ и широколентовият достъп могат да изиграят в съчетание с изграждането на капацитет в контекста на преструктурирането на селските райони, налагащо се от тяхното обезлюдяване, тъй като миграцията от селските райони и тяхната маргинализация се превръщат във все по-голям проблем в цяла Европа;

Проблеми със свързаността и възможни решения

е на мнение, че трябва да бъдат разгледани редица важни предизвикателства, като например:

—	ограничената високоскоростна свързаност за стационарните и мобилните инфраструктури в целия ЕС;

—	рисковете, свързани с недостатъчен капацитет за справяне с бързите пазарни и технологични промени, като например възхода на „интернет на нещата“;

—	административната тежест, дължаща се на свръхрегулиране и липса на съгласуваност, по-специално що се отнася до правилата за държавните помощи;

10.

изразява загриженост във връзка с търсенето на свързаност в някои области, което показва значението на учебните планове и програмите за електронно обучение за възрастни. Широколентовата свързаност е не само въпрос на финансиране, но също и на търсене за изграждане и ползване на инфраструктурата. Всички публични институции, училища и учебни заведения трябва да разполагат с високоскоростна широколентова връзка;

11.

отбелязва, че в някои държави и региони ограниченото техническо познание и липсата на информация относно възможностите за финансиране на широколентова инфраструктура или относно добрите практики, може да бъде проблем;

12.

горещо приветства създаването на службите по широколентовия достъп (Broadband Competence Offices), както и сътрудничеството между различните генерални дирекции на Европейската комисия за постигането на общата цел, която следва да намери отражение и в бъдещия бюджет на ЕС;

13.

счита за необходимо във всички държави членки да има центрове за високи постижения, които да образуват обща мрежа за сътрудничество, а регионите и местните власти трябва да установят контакт с тези служби, преди да търсят решения — консултациите трябва да се провеждат предварително, за да могат да се намерят оптимални решения на базата на националните и регионалните особености;

14.

приветства съставения от пет точки инструментариум за селските райони на ЕС, чрез който би трябвало да се постигне напредък към по-добро широколентово покритие;

15.

следи много внимателно начина, по който се развива потенциалът на концепцията за интелигентните селища, предложена в Декларацията от Корк 2.0 „По-добър живот в селските райони“. Става въпрос по-специално за инвестиции в сектора на ИКТ с цел повишаване на качеството на живот и гарантиране на достъпа до обществените услуги и инфраструктура, като се взимат под внимание местните особености;

16.

във връзка с това приветства повишеното внимание, което се отделя на пропорционалното регулиране и конкуренцията по отношение на инфраструктурата с цел насърчаване на инвестициите в разпоредбите, свързани с достъпа до мрежата, и поставянето на акцент върху пазарно ориентирани решения, основани на сътрудничество и насърчаване на разгръщането на инфраструктура на местно и регионално равнище там, където икономическата привлекателност не е очевидна. Важно е регулирането на достъпа да допринася за избягване на цифровото разделение при мрежи с много голям капацитет и за укрепване на териториалното сближаване;

17.

счита, че е в интерес на конкуренцията, както при стационарните линии, така и на пазара на 5G, да се прави разграничение между услуги и мрежи по подобие на енергийния сектор (отделяне). Например в редица държави — членки на ЕС (Швеция, Обединеното кралство и др.), телекомуникационните услуги са напълно отделени от мрежовите операции. КР е на мнение, че мрежите с оптически кабели следва да принадлежат на такива телекомуникационни дружества, чийто бизнес модел се основава на равен достъп за всички доставчици на услуги. Това би позволило на много от доставчиците на услуги да оперират на пазара, а на потребителите да избират услуги в зависимост от желаното съотношение между цена и качество, и би гарантирало също дългосрочното развитие на региона;

18.

е на мнение, че това би осигурило равни възможности на всички при развитието на 5G мрежите; не би следвало да има зависимост от основната инфраструктура на телекомуникационните дружества, които имат господстващо положение на пазара. Поради това ЕС следва да подкрепя разработването на отворени мрежи и да насочва държавите членки в това направление, така че всички нови и съществуващи мрежи с оптични кабели да станат независими от операторите;

19.

подчертава значението на по-точни географски данни относно съществуващите инфраструктури и планираните бъдещи проекти от гледна точка на анализа на пазара, за да се набележат районите с недостатъчно покритие. Тъй като е налице тенденция тези райони да бъдат разположени в слабо населените и необлагодетелстваните региони, ефикасността на публичните средства трябва да бъде повишена посредством правилното набелязване на тези области;

20.

призовава за създаването на правни разпоредби в държавите членки, които да разрешават ползването по възможно най-гъвкав начин на съществуващата инфраструктура (електроенергийни мрежи, електрически стълбове и др.) за развитие на широколентова мрежа, за да могат да се спестят време и средства при създаването на нови структури за широколентово покритие;

21.

подчертава, че в текущия програмен период са предвидени 14 милиарда евро от европейските структурни и инвестиционни фондове за създаването на широколентова инфраструктура;

22.

подкрепя насърчаването на широколентовия достъп чрез укрепване на политиката на сближаване, така че да се гарантира, наред с другото, че той дава възможност за справяне с най-сериозните недостатъци на пазара в селските и слабо населените райони на ЕС. Това включва консолидиране на финансовите инструменти (като заеми за финансиране) в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка и други насърчителни банки;

23.

подкрепя засилване на ролята на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и ЕФСИ в осигуряването на средства за на финансовите инструменти и механизмите за смесено финансиране (съчетаване на безвъзмездни средства и финансови инструменти) за справяне с по-умерените видове неефективност на пазара, като например липсата на дялово финансиране за по-малки проекти в по-жизнеспособни области. Такива допълнителни интервенции биха осигурили висококачествени широколентови връзки във всички региони на ЕС;

24.

препоръчва използване на обща широколентова платформа като инструмент за сътрудничество и приобщаване на ГД „Регионална и селищна политика“ в работата на тази платформа;

25.

подкрепя насърчаването на мобилизирането на европейските програми и разработването на нови подходи за публично-частни партньорства за инвестиции в развитието на широколентови мрежи;

26.

отново отправя своя призив в области, в които големите дружества нямат интерес да инвестират и в които малките предприятия срещат трудности при спазването на наложените им изисквания, да бъдат разработени опростени модели, които да улеснят инвестициите в тези райони с недостатъчно покритие от страна на малките предприятия, или проектите за развитие на широколентовия интернет да бъдат признати за услуги от общ икономически интерес (3);

27.

във връзка с това посочва, че е важно да се опростят процедурите, тъй като развитието на технологиите е по-бързо от изграждането на съответни структури;

28.

счита, че истински ефикасни планове за развитие на широколентовия достъп могат да се изготвят само на основата на консенсус между предприятията и телекомуникационните дружества, държавите и местните и регионалните власти, което би дало възможност да се отчитат интересите на всички държави, градове и региони. В държави, в които са постигнати подобни споразумения (Швеция, Обединеното кралство и др.), развитието на широколентови мрежи е вече на по-напреднал етап. Без споразумение съществува опасност покритието с широколентов достъп извън градските центрове да остане недостатъчно;

29.

приветства чудесната инициатива на Европейската инвестиционна банка за създаване на Фонд за развитието на широколентовия достъп и настоява за бързото ѝ осъществяване; надява се, че този фонд ще се използва по-специално за финансирането на малки проекти и ще допринесе за това да се приключи с „белите петна“;

30.

припомня своите препоръки, отправени към групата на високо равнище (ГВР) за опростяване за периода след 2020 г., в които се подчертава необходимостта от хармонизиране на правилата, приложими към европейските структурни и инвестиционни фондове, относно държавните помощи и обществените поръчки с правилата, приложими към централно ръководените програми. КР отново призовава за оценка на това дали някои или всички разходи по линията на ЕСИ фондовете биха могли, ако това е целесъобразно, да бъдат освободени от процедурите за държавни помощи за периода след 2020 г. В този контекст КР със задоволство отбелязва, че ГВР е приела неговите препоръки относно необходимостта от общи определения за сравняване и съчетаване на фондовете (4);

31.

констатира, че насоките на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи следва да бъдат съобразени с различните източници на ЕС за финансиране на широколентовия достъп, и изразява своята загриженост във връзка с броя на отхвърлените предварителни уведомления, което в крайна сметка ще забави и дори ще затрудни инвестициите и ще бъде причина за бавното развитие на широколентовия интернет в тези области;

32.

както посочва в своите препоръки до ГВР по въпросите на опростяването, изразява задоволство и от факта, че ще се обмисли въвеждането на принципа на диференцирания подход. Този подход би трябвало да позволи значително намаляване на административната тежест и по-добро отчитане на особеностите на контекста на изпълнението във въпросните региони, като по този начин улесни ориентирания към конкретни територии подход и насърчи адаптираните към отделните случаи инвестиции в областта на широколентовия достъп;

33.

съветва да се разработи повсеместен и високоскоростен широколентов достъп до интернет във възможно най-кратък срок, с цел да се проправи пътят за обществото на гигабитов интернет, да се използват възможностите на цифровия единен пазар и да се допринесе по този начин за развитието на всички държави членки за развитието в тази област. За да се постигне тази цел, трябва да се следват различни подходи по отношение на решенията, тъй като свързването на всички домакинства към оптична кабелна мрежа може да бъде скъпо и да отнеме много време, особено в слабо населените райони;

34.

счита, че независимо от кабелните мрежи, в слабо населените райони и трудно достъпните места трябва да се помисли за изпробване на възможностите, които могат да предоставят мобилните широколентови услуги, спътниковият широколентов достъп и изграждането на публични безжични (Wi-Fi) мрежи на обществени места, като например инициативата „WiFi4EU“. Същевременно алтернативни решения ще дадат възможност да се ускори развитието на мрежата и да се реализират икономии на средства, но е важно да се възприеме обмислен систематичен подход, за да се гарантира, че решенията отговарят на нуждите на хората и че технологиите са жизнеспособни в дългосрочен план;

35.

подчертава, че е важно да се решават проблемите, които възникват вследствие на бързото разширяване на съобщителните мрежи 5G, във връзка с управлението на радиочестотния спектър, предвид факта, че технологията 5G изисква ефективни мрежи на цялата територия на ЕС. Много е важно да се потърси общ подход за разпределението на разрешенията (лицензи) за високите честоти (спектъра), които ще се използват в бъдеще, което включва и по-голяма надеждност на регулаторната рамка за колективното използване на радиочестотния спектър и повече гъвкавост с цел да се отговори на разликите в търсенето на хармонизирани честоти на национално или регионално равнище;

36.

подкрепя основните мерки, предвидени в Европейския кодекс за електронни съобщения, като например въвеждането на нови разпоредби в подкрепа на развитието на високоскоростни мрежи в цяла Европа, което ще даде възможност да се постигнат скорости от порядъка на един гигабит в секунда, включването в обхвата на правна рамка на новите средства за комуникация, предоставяни чрез интернет (т.нар. „услуги „over-the-top“ — ОТТ“), както и предоставянето на достъп до интернет на приемливи цени за крайните потребители;

37.

приветства учредяването от Европейската комисия на европейските награди за широколентов достъп, които допринасят за разпространението на алтернативни решения на проблема с широколентовото покритие и на добри практики.

Брюксел, 22 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) „World Development Report 2016: Digital dividends“ („Доклад за световното развитие 2016 г.: цифрови дивиденти“).

(2) „Digital infrastructure: Overcoming the Digital Divide in Emerging Economies“ („Цифровата инфраструктура: преодоляване на цифровото разделение в нововъзникващите икономики“), G20 Insights, април 2017 г.

(3) COR-2016-02880.

(4) COR-2017-04842-00-00-PAC-TRA (EN).

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/11

Становище на Европейския комитет на регионите — Средносрочен преглед на ЕСФ с оглед на подготовката за изготвяне на предложение за периода след 2020 г.

(2018/C 247/03)

Докладчик:

Catiuscia Marini (IT/ПЕС), председател на Изпълнителния съвет на област Умбрия

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Политика на сближаване

насочва вниманието към значението на регионалната политика на сближаване, като основополагаща политика на Европейския съюз, тъй като тя е насочена към преследване на целите на Съюза, както са определени в Договорите на ЕС, с участието и отговорността на всички равнища на управление и при отчитане на териториалните особености;

подчертава, че политиката на сближаване е сред най-наблюдаваните и оценявани европейски политики, което лесно може да бъде проверено предвид извършените многобройни оценки и резултатите от докладите относно сближаването, които редовно се изготвят от Европейската комисия и се обсъждат на редица форуми;

насочва вниманието към повсеместния характер на тази политика, поради което тя е широко позната на европейските граждани, като по този начин допринася за положителното възприятие на Европа от страна на самите граждани в исторически момент, в който ЕС силно се нуждае от подобряване на имиджа си;

счита, че е важно наличието на правно обвързваща нова обща стратегическа рамка, която да обхване всички европейски политики, като се запазят съществуващите механизми за предоставяне на помощ на териториално равнище от няколко фонда (ВОМР и ИТИ); освен това смята, че наличието на стабилен Регламент за общоприложимите разпоредби, обхващащ всички ЕСИ фондове, е също толкова важно, тъй като е с основно значение за осигуряване на необходимите синергии между политиките, които преследват допълващи се цели;

препраща към неотдавнашните си становища относно бъдещето на политиката на сближаване (1), прието през май 2018 г., и относно опростяването (2), прието през февруари 2018 г., в които се очертават основните насоки за допълнително подобряване на тази политика, особено по отношение на по-силна насоченост към постигането на резултати и по-голямо опростяване;

все пак осъзнава недостатъчното представяне на резултатите и въздействието на политиката на сближаване и, тъй като то не води до подходящо насърчаване на тази политика, понякога се стига до отрицателни последици върху общественото възприятие за структурните фондове;

по тази причина призовава за разработването на по-значим и по-приобщаващ комуникационен механизъм, в състояние да създава положителна нагласа и ангажираност по отношение на използването на фондовете.

Ролята на Европейския социален фонд

припомня, че Европейският социален фонд (ЕСФ) беше първият инструмент за финансиране от Европейския съюз, създаден с Римския договор (1957 г.), и остава основният на Европейския съюз, насочен пряко към гражданите, във връзка с политиките по заетостта, социалното приобщаване и образованието, и играе значима роля за реформирането на публичните администрации и съдебната власт; като такъв ЕСФ насърчава пълната заетост, стреми се да подобрява производителността на труда и равните възможности, насърчава социалното приобщаване, намалява разликите в равнището на заетост между европейските региони и в рамките на самите региони, както и между различните градове и селските райони;

изтъква положителното въздействие от прилагането на програмите, финансирани от ЕСФ: смята се, че през периода от 2007 г. до 2014 г., благодарение на подкрепата на ЕСФ, 9,4 милиона европейски граждани са намерили работа, а 8,7 милиона са придобили професионална квалификация (3);

10.

изразява съжаление, че много държави членки са намалили съфинансирането на мерките по ЕСФ, често в резултат на политиките за фискална консолидация, поради което приканва държавите членки да осигурят достатъчно национално съфинансиране;

11.

все пак подчертава ролята на „автоматичен стабилизатор“ — нараснала през последните години от предходния програмен период — която ЕСФ изигра за подкрепата на мерките от Европейския план за икономическо възстановяване по време на икономическата криза, като по този начин показа достатъчна гъвкавост чрез увеличаване на процентите на съфинансиране от ЕС и на модулацията на предварителното финансиране за гарантиране на социалните инвестиции в регионите, засегнати от асиметрични икономически сътресения, както и в отговор на поставените предизвикателства и беше използван в полза на най-уязвимите и необлагодетелствани групи;

12.

призовава за създаване на по-тясна връзка между дела на социално изключените лица и разпределението на средствата. Подчертава, че прилагането на подход, който е в по-голяма степен териториално насочен и акцентира силно върху местните условия при използването на фондовете, би повишил ефективността на изразходването на средствата и ефикасността на подкрепата;

13.

освен това подчертава, че ролята на ЕСФ по отношение на общия дял на публичните инвестиции в социалните политики продължава да бъде изключително важна, тъй като недостигът на инвестиции в социална инфраструктура в ЕС се оценява минимално на 100—150 милиарда евро годишно, а за периода 2018—2030 г. възлиза общо на над 1,5 трилиона евро. Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) компенсира този недостиг съвсем скромно, тъй като в момента едва 4 % от одобреното финансиране е за подкрепа на проекти за социална инфраструктура; подчертава, че е необходимо да се намери баланс и да се избегне дублиране между планираните инвестиции в социалния капитал, съфинансирани по ЕСФ, и инвестициите в социални умения и човешки капитал в рамките на евентуалния бъдещ фонд InvestEU;

14.

приветства въведените в периода 2014—2020 г. мерки за засилване ролята на ЕСФ — както за активните трудови политики, така и за социалното приобщаване — като например въвеждането на гарантиран минимален дял за ЕСФ, специфичните мерки за младежка заетост (инициатива за младежка заетост — YEI), акцентът върху резултатите и ефикасността;

15.

подчертава положителните резултати, постигнати до момента в рамките на текущия програмен период, посочени в стратегическия доклад за 2017 г.: 4,2 милиона безработни и 2,1 милиона неактивни лица, обхванати от действия за улесняване на достъпа до пазара на труда; 14,6 милиарда евро инвестиции в образованието и обучението, като 700 000 души са подобрили своите умения; на 634 000 души с увреждания е оказана помощ да получат работа;

16.

отбелязва високата европейска добавена стойност на ЕСФ през предишния и настоящия програмен период, тъй като интервенциите на ЕСФ в много държави членки и региони оказаха осезаемо и количествено измеримо въздействие за справянето с проблеми като високата безработица, демографския спад и бедността, обозначени като европейски приоритети по стратегията „Европа 2020“;

17.

отбелязва значението на факта, че значителна част от средствата е била предназначена за действия за укрепване и изграждане на капацитет на местните и териториалните публични администрации, за да им се помогне да извършват структурните реформи, в съответствие с плана за реформи на всяка държава членка;

18.

изразява загриженост, обаче, от забавянията в прилагането на мерки, насочени към благоприятстване на интеграцията на маргинализираните и селските райони, като призовава за повече внимание към насърчаване на социалното приобщаване в градските и селските райони в по-лошо състояние, по-специално по отношение на икономическата и социална интеграция на младежите;

Социалното измерение на европейските политики

19.

разглежда Европейския стълб на социалните права като важен за приноса, който ЕС може да даде за икономическия и социалния прогрес, за борбата с дискриминацията и социалното изключване, за помощта за гражданите да се приспособят към нуждите на пазара на труда, като им позволи да се възползват от цифровата революция, за предпазването им от непрестанно нарастващите заплахи и несигурност както във, така и извън нейните граници;

20.

още веднъж подчертава, че за граничните региони е важно да се насърчава истинската трансграничната трудова мобилност, като се премахват препятствията от трудовоправно и социалноосигурително естество (премахване на пречките от данъчно естество, прехвърляне на обезщетенията за безработица в друга държава и въвеждане на преносимост на пенсионните права). Напомня още веднъж, че и местните и регионалните власти могат да играят важна роля в предоставянето на консултации за лицата, ежедневно пътуващи до работните си места, като използват услугите на EURES или съществуващи трансгранични структури (4);

21.

вследствие на това подчертава особеното значение на Европейския стълб на социалните права, който поставя социалното измерение в центъра на европейския дневен ред; във връзка с това подчертава необходимостта от координиране на стратегиите и целите, което би трябвало да се провежда между социалния стълб и ЕСФ (5), и настоява онези от 20-те ключови принципа на стълба, които се считат за релевантни, да бъдат отразени в програмите, подкрепяни от ЕСФ;

22.

препоръчва прилагането на принципите на социалния стълб като част от планирането по ЕСФ да се извършва при надлежно отчитане на необходимостта от разработване на интегрирани действия, които да отразяват специфичните териториални характеристики и средносрочните тенденции на пазара на труда в ЕС, както са изразени от местните и регионалните равнища на управление и перспективите за заетост в Европейския съюз;

23.

подчертава областите на съществена интеграция между социалния стълб и политиката на сближаване, като се има предвид, че последната — благодарение на своя единствен по рода си многостепенен модел на управление — може да съчетава осъществяването на проекти от европейски „формат“със зачитането на „социалните договори“, типични за всяка държава членка;

24.

счита, че е необходимо дебатът относно социалния стълб да бъде придружен от първоначална оценка, на европейско равнище, на процеса на осъществяване на тематична цел 9 (социално приобщаване и борба с бедността) и неговите резултати, разглеждани във връзка с моделите на социална закрила, характерни за различните държави членки, и кризите/трансформациите, през които преминават, тъй като би било трудно да се разбере какъв е приносът на тази цел за „стълба“ без позоваване на ситуацията по места.

25.

предупреждава да се избегне евентуалното припокриване между бъдещата програма за подкрепа на структурните реформи и потенциалните области на подкрепа за структурните реформи, включени в Европейските структурни и инвестиционни фондове, чрез тематичната концентрация, която понастоящем се основава на целите на стратегията „Европа 2020“ и на по-късен етап на стратегията приемник. За тази цел призовава за определянето на обхвата на структурните реформи, за които може да се отпуска подпомагане от ЕС въз основа на компетентностите и добавената стойност за ЕС, както и за ясно очертано разграничение между възможността за отпускане на подпомагане въз основа на политиката на сближаване (член 175) и възможността за отпускане на подпомагане въз основа на административното сътрудничество (член 197);

Препоръки за периода след 2020 г.

26.

призовава процесът за определянето на предложението за следващата многогодишна финансова рамка (МФР) да започне в срок, за да се даде възможност за подходящо участие на гражданите и ключовите заинтересовани страни, като по този начин се избегнат закъснения при приемането на регламентите и насоките, които забавиха началото на текущото планиране;

като се опира на проучването относно „Актуално състояние на Европейския социален фонд и предстоящи предизвикателства пред него при насърчаването на социалното сближаване на градовете и регионите в Европа“, припомня нарастващата роля, която ЕСФ трябва да изпълнява в следващите години, по-специално по отношение на предизвикателствата, поставени от: дългосрочната безработица, интеграцията на младите хора на пазара на труда, застаряването на населението и маргинализацията на вътрешните периферни и гранични райони, обезлюдяването на селските райони, демографските промени в резултат от миграцията, интеграцията на бежанците и мигрантите, борбата със социалното изключване в градските райони, недостига на определени умения и адаптирането на общото, професионалното и висшето образование към технологичния прогрес, борбата срещу социалното изключване на групите в неравностойно положение, подкрепата за образованието (от предучилищното образование до продължаващото обучение за възрастни), мерките, насочени към възрастните хора с ниско равнище на знания и умения, както и адаптирането на образователните стандарти към потребностите на пазара на труда в ЕС;

28.

настоява за взаимно допълване между ЕФПГ и ЕСФ като част от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), тъй като ЕФПГ е механизъм, който осигурява краткосрочна помощ, докато европейските структурни и инвестиционни фондове подкрепят дългосрочни мерки и могат да действат като последващи действия в областите на ЕФПГ;

29.

подчертава безпрецедентния обхват на настоящата цифрова революция и произтичащите от това силни смущения на пазара на труда, които в бъдеще ще нарастват дори още повече, като посочва предизвикателствата, които това явление поставя пред системите за образование и обучение по отношение на адаптирането към изискванията за нови умения и увеличаването на възможностите за обучение, предлагани за всички граждани на всяко образователно равнище, както общо, така и професионално и висше;

30.

предлага в бъдеще в рамките на ЕСФ да се определи набор от основни мерки с цел да се гарантира на младите хора в неравностойно положение достъп до минимално равнище на образование и да им се предоставят необходимите средства, за да получат подходящи умения;

31.

счита, че е много важно да се гарантира необходимата гъвкавост за адаптиране на програмирането по ЕСФ към новите предизвикателства, които биха могли да възникнат;

32.

отново изтъква необходимостта от подпомагане на тази цифрова революция, като се насърчава интегрирането между инвестициите в цифровата област, от една страна, и мерките, насочени към хората, от друга, включително към тези, които работят в местните и регионалните публични организации;

33.

вследствие на това счита, че за успешното посрещане на предизвикателствата, поставени от необходимостта от приспособяване към технологичните промени и глобализацията, е нужно различните европейски инструменти за стимулиране и подкрепа да се използват по взаимно допълващ се начин и в синергия за преследване на целите, определени в съответните стратегии за интелигентна специализация;

34.

изразява убеждението си, че за адекватно посрещане на тези предизвикателства ЕСФ би трябвало да остане неотменна част от ЕСИ фондовете, както и основен елемент на регионалната политика на сближаване, така че да се използват всички възможни синергии за интеграция с действията, финансирани от другите структурни фондове, както и от фондовете за развитие на селските райони; всъщност ЕСФ трябва да взаимодейства с други структурни фондове, най-вече с ЕФРР, което ще позволи постигане на интегрирана регионална политика чрез общи действия на различни структурни фондове;

35.

също така изразява убеждението си, че трябва да се запази възможността ЕСФ да бъде фонд със споделено управление, и поради това категорично отхвърля всяко предложение за свързване на ЕСФ с модел на пряко управление от страна на Европейската комисия, като също така отхвърля и всяка хипотеза за централизация под изключителната отговорност на държавите членки освен ако това не произтича изрично от институционалната уредба на държавата членка;

36.

счита, че важен фактор за успех при прилагането на ЕСФ е именно подходът отдолу-нагоре, който дава възможност за по-добро адаптиране на действията към нуждите на бенефициерите, по метода на партньорството между европейските институции, държавите членки, регионалните и местните правителства, и икономическите и социалните сили на територията;

37.

призовава за създаването на конкретни механизми на местно и регионално равнище за съгласуване между ЕСФ и други европейски структурни и инвестиционни фондове и инструменти. Те следва да дадат възможност за взаимно допълване на равнището на операциите, включително възможности за подкрепа от различни източници на финансиране в рамките на една операция;

38.

изразява съгласие с предположението за включване в ЕСФ на други фондове, които се използват в областта на социалната политика и политиките по заетостта (ЕСФ + или централен фонд), при условие че това ще доведе до постигане на очевидни синергии и че тези фондове също следват модела на споделено управление; Тези синергии биха били особено явни с фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), който работи в режим на споделено управление;

39.

отбелязва, че ЕСФ и занапред ще е важен на местно и регионално равнище за търсене на решения на проблемите с ранното отпадане от училище и прехода от образование и обучение към работа и за изграждане на капацитета на образователната система за решаване на тези проблеми;

40.

отбелязва, че посредством регионалното адаптиране на ЕСФ може да се гарантира покриване на потребностите от квалификации на предприятията в различните региони посредством подходящи мерки за повишаване на квалификацията и осигуряване на контакт между търсещите работа и работодателите. ЕСФ е от съществено значение за мерките за повишаване на квалификацията на регионално равнище и за да се даде възможност за адаптация в някои сектори, например в такива, които са изправени пред големи предизвикателства във връзка с цифровизацията;

41.

в същото време изразява опасения, че превръщането на ЕСФ в централен фонд би могло да доведе до цялостно намаляване на средствата, предназначени за заетост и социално приобщаване, и до отслабване на ролята на местните и регионалните власти в планирането и управлението на тези средства;

42.

изразява съгласие с необходимостта от по-голяма видимост на ЕСФ в МФР, като счита, че е добре — в рамките на раздела за политиката на сближаване — да бъдат създадени съответно подраздели за икономическото, териториалното и социалното сближаване, като изразява желание, в общи линии, за по-прозрачна структурата на МФР, така че европейските граждани да получат по-добра възможност да „разчитат“ приоритетите на ЕС;

43.

изразява съжаление, че в неотдавнашното съобщение на Европейската комисия относно „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“ (6) липсва информация относно това как следващата МФР ще се използва за преодоляване на социалните предизвикателства пред Европейския съюз, а на заинтересованите страни е оставена ограничена възможност да участват в оформянето на предложението на Европейската комисия за следващата МФР, което трябва да бъде представено на 2 май 2018 г.;

44.

отново заявява, че преследването на целите на икономическото развитие, както и на тези на социалното приобщаване, изисква широкообхватен и интегриран подход, който може да бъде постигнат най-добре чрез изпълнението на програми, за които допринасят повече фондове, или чрез един фонд с широк и гъвкав подход. Ето защо КР признава значението на инструментите за териториално развитие, финансирани от няколко фонда, като оперативните програми, финансирани от няколко фонда, ВОМР и ИТИ, отхвърляйки всеки опит за въвеждане на задължение за програми, финансирани само от един фонд;

45.

по тази причина изразява желание за допълнително хармонизиране — в допълнение към опростяването — на Регламента за общоприложимите разпоредби, така че разликите, пропуските и дублирането в правилата за функциониране на фондовете да бъдат сведени до минимум и те да са определени просто и прозрачно, като се остави достатъчна гъвкавост за специално пригодени решения, които да бъдат разработени на национално и местно равнище, включително разширяване на инструментите за „плащане за резултат“, както и Съвместните планове за действие и Опростените варианти за разходите; затова призовава за повече насоки от Европейската комисия относно използването на Опростените варианти за разходите на всички равнища, без ограничения или изисквания за минимални нива;

46.

припомня важната роля на ЕСФ за извършването на последващи действия във връзка с насоките в областта на заетостта, образованието и социалното приобщаване, включени в препоръките за отделните държави, като изразява желание за по-добро съгласуване между един реформиран европейски семестър и политиката на сближаване. Европейският семестър би трябвало наистина да се демократизира допълнително на европейско и национално равнище, и да бъде по-добре определен по отношение на европейската добавена стойност и връзката със сферите на компетентност на ЕС, а и да бъде по-ясно насочен към ангажираност, за което би могло да допринесе приемането на Кодекс за поведение, установяващ стандартите за участие на местните и регионалните власти, както и създаването на „структуриран диалог относно състоянието на сближаването в Европа“, който да бъде включен в процеса на европейския семестър;

47.

по тази причина се противопоставя на подчиняването на политиката на сближаване на европейския семестър, което би било в ущърб на нейния статус, както е заложен в Договорите, като вместо това изразява желание за структурирано участие на местните и регионалните власти като партньори в процеса на европейския семестър, включването на териториален анализ в целия процес, както и при възможност въвеждането на териториално специфични препоръки.

48.

предлага, в съответствие с приетите становища на КР относно „Показатели за териториално развитие — отвъд БВП“ и становището относно „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г.“ да се проучи възможността за използване, в допълнение към БВП, на показатели, които отчитат демографски, социални и екологични данни, като например индексът за социалния напредък на регионите на ЕС (Social Progress Index — SPI).

Брюксел, 22 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) COR 1814/2016.

(2) COR 4842/2017.

(3) Работен документ на службите на Комисията относно последващата оценка на програмите на ЕСФ за периода 2007—2013 г. (SWD(2016) 452 final).

(4) COR 1319/2014.

(5) COR-03141/2017.

(6) COM(2018) 98 final, публикувано на 14 февруари 2018 г.

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/16

Становище на Европейския комитет на регионите — Цената и рискът от липсата на сближаване: стратегическата стойност на политиката на сближаване за изпълнението на целите на Договора и справянето с новите предизвикателства пред европейските региони

(2018/C 247/04)

Докладчик:

Mieczysław Struk (PL/ЕНП), Председател на Померанското воеводство

Отправен документ:

Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Моят регион, моята Европа, нашето бъдеще — седми доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване

COM(2017) 583 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

приветства публикуването на седмия доклад за сближаването като важна отправна точка в дебата относно новата политика на сближаване след 2020 г.; в това отношение подчертава, че от политиката на сближаване се очаква например да осигури над 7,4 милиона работни места, по-добра квалификация за близо 9 милиона души и широколентов интернет за близо 15 милиона домакинства, но и да подкрепи инвестициите в 1,1 милиона МСП и да налее 16 млрд. евро в цифровата икономика; поради това обръща внимание на неизмеримата цена на „липсата на сближаване“, при положение че европейското териториално сближаване е по-важно от всякога за Европа и нейните граждани, за нейната икономика, както и за нейните градове и региони;

приветства факта, че Европейският парламент редовно анализира цената на „отказа от Европа“, защото това доказва, че липсата на общи действия на европейско равнище в определени области води до значително по-ниска ефективност на икономиката, както и до ограничено наличие на важни обществени блага;

в този контекст изразява съжаление, че Европейският парламент и Европейската комисия досега не са включвали въпроса за цената на липсата на сближаване в аналитичната си работа и в процесите на вземане на решения;

изразява благодарност на българското председателство на Съвета на Европейския съюз за отправеното до КР искане за изготвяне на становище относно „Цената и рискът от липсата на сближаване“, с което на КР се предоставя отлична възможност за едно по-широко обсъждане на стратегическата роля на политиката на сближаване;

припомня основния факт, че засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Европейския съюз е една от неговите основни цели, определена в член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз; поради това КР подчертава, че политиката на сближаване трябва да продължи да изпълнява мисията си да съчетава подкрепа за най-слабо развитите и най-проблемните региони с предложения, насочени към всички региони, за да се отчитат съответните регионални предизвикателства и да се насърчава хармоничното развитие на Съюза като цяло, като по този начин се покаже ясно добавената стойност на финансирането от ЕС за гражданите по места; във връзка с това припомня териториалните особености на регионите, посочени в член 349 от ДФЕС;

изтъква, че политиката на сближаване е основната европейска политика за инвестиции, насочена към изпълнението на горепосочените цели по Договора, но освен това може да стимулира иновациите, да регулира въздействието на изменението на климата и прехода към нисковъглеродна икономика, както и да смекчи последиците от асиметричните икономически сътресения, като гарантира публичните, ориентирани към растежа инвестиции в регионите, спомагайки за намаляване на младежката и дълготрайната безработица и насърчаване на социалното приобщаване; с оглед на това КР отново изразява силната си подкрепа за Алианса за сближаване (#CohesionAlliance) (1);

отбелязва, че политиката на сближаване притежава една от най-добре развитите рамки за изпълнение сред политиките на ЕС и е най-стриктно наблюдаваната и най-добре оценяваната политика на ЕС, която през последното десетилетие успя значително да подобри ефективността си;

Икономическо сближаване

приветства наблюденията от седмия доклад за сближаването, че икономиката на ЕС се възстановява от икономическата криза и че регионалните неравенства започват отново да намаляват. Въпреки това, поради факта, че много региони не са достигнали предкризисните си равнища на БВП на глава от населението и заетост, но освен това са отчели значително изоставане по отношение на публичните инвестиции, въздействието на икономическата криза все още не е преодоляно;

приветства посочените доказателства, че между 2000 и 2015 г. по-слабо развитите региони са успели да достигнат средните за ЕС показатели, което важи в особена степен за по-голямата част от регионите на държавите от ЕС-13. Все пак отбелязва със загриженост, че положението в редица региони, предимно в Южна Европа, не се е подобрило и е дори по-лошо, отколкото преди кризата;

10.

посочва, че икономическият растеж беше много по-бърз в регионите с равнища на БВП значително над средните за ЕС и по-специално в много метрополни области, които са основните движещи сили за регионалната конкурентоспособност. От друга страна, може да се отбележи, че регионите с БВП на глава от населението близко до средното за ЕС, изглежда, са блокирани в „капана на средните доходи“ със значително по-ниски темпове на растеж спрямо средните за ЕС;

11.

изразява загриженост във връзка с големите разлики по отношение на резултатите в областта на иновациите, които не само продължават да бъдат териториално концентрирани в най-развитите региони в северозападната част на ЕС, но и следват тенденция на нарастване — водещите региони подобряват резултатите си, докато в периферните, в по-слабо развитите и в регионите в преход те се влошават. Това доказва значението на ориентирания към местните условия подход „отдолу-нагоре“, който намира израз в стратегиите за интелигентна специализация в подкрепа на капацитета за иновации на регионите;

Социално сближаване

12.

приветства факта, че положението със заетостта в ЕС се подобрява успоредно с икономическото възстановяване. Въпреки това се запазват значителните регионални неравенства по отношение на равнищата на безработица, като в някои региони на южните държави членки те надвишават 20 %;

13.

отбелязва със загриженост, че младежката безработица продължава да бъде неотложен проблем, тъй като равнището ѝ се запазва по-високо, отколкото преди кризата, като е повече от два пъти по-високо от общото равнище на безработица. Особено тревожно е положението в по-слабо развитите региони и регионите в преход;

14.

насочва вниманието към положението на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, чийто дял се запазва недопустимо висок, въпреки някои положителни тенденции;

15.

подчертава, че много територии, основно регионите и селските райони в ЕС-13, са изправени пред значителен демографски спад вследствие както на естествени промени, така и на изходяща миграция, докато в други региони се наблюдава голямо нарастване на населението като цяло. Големият брой мигранти и бежанци, които пристигат в ЕС след 2015 г., също оказва значително въздействие по отношение на демографията и социалното сближаване върху определени държави членки, региони и градове;

Териториално сближаване

16.

подчертава значението на свързаното с околната среда измерение за устойчивото развитие на европейските региони и градове и за здравето и благосъстоянието на европейските граждани. Увеличаването на броя на свързаните с околната среда съображения — по-специално изменението на климата и предизвиканото от него нарастване на честотата и силата на природните бедствия, разширяването на населените места, застроените райони и промишлените дейности, загубата на биологично разнообразие и разпокъсването на местообитанията, и други видове натиск върху околната среда, например замърсяването на въздуха и водата — имат потенциално вредни последствия за икономиката и обществото на ЕС. Въпреки постигнатия напредък по отношение на намаляването на натиска върху околната среда, КР изразява загриженост, че остават неизпълнени основни цели в областта на околната среда, особено в централните и източните части на ЕС;

17.

приветства значителния напредък във връзка с намаляването на потреблението на енергия и емисиите на парникови газове, но също така отбелязва, че част от този напредък се дължи на намаляването на дейността по време на икономическия спад, което означава, че са необходими допълнителни усилия за осъществяването на преход към екологично чисти източници на енергия, включително възобновяеми източници, и към по-ефективна в енергийно отношение икономика, включително транспорт с ниски емисии;

18.

насочва вниманието към териториалното измерение на изменението на климата и дължащите се на климата природни бедствия, които оказват неравномерно въздействие върху регионите. Поради това КР изтъква значението на извършването на задълбочена оценка на уязвимостта и на мерките за адаптация за европейските градове и региони, както и на предоставянето на екологосъобразна инфраструктура;

19.

подчертава, че транспортната мрежа на ЕС, предимно железопътната система, далеч не е оптимална, особено в регионите на държавите от ЕС-13. Във връзка с това КР подчертава, че завършването на TEN-T, особено централната мрежа, свързваща големите транспортни възли, и интегрирането ѝ с националните и регионалните транспортни системи е необходимо не само за премахването на участъците с недостатъчен капацитет, намаляването на времето за пътуване и смекчаването на неблагоприятните последици от периферното местоположение на определени региони, но преди всичко за стимулирането на икономическото развитие на целия ЕС чрез увеличаване на ефективността на единния пазар. По същите причини КР подчертава, че цифровата трансформация е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени всички региони на ЕС, и изтъква значението на по-големите инвестиции в широколентова инфраструктура и цифрови умения;

20.

посочва, че почти една трета от гражданите на ЕС живеят и работят в гранични региони, които по принцип са с по-ниски икономически резултати в сравнение с другите региони. Въпреки постигнатия значителен напредък през последните десетилетия, границите все още продължават да възпрепятстват движението на стоки, услуги, хора, капитали и идеи. Това не дава възможност да бъдат оползотворени изцяло предимствата на интеграцията. Премахването на пречките, характерни за граничните региони, би донесло значителни ползи по отношение на БВП, но също така би довело и до значително намаляване на разходите, типични за тези региони;

Предизвикателства за градовете и регионите

21.

посочва, че демографските промени са едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправен ЕС, с широкомащабни икономически, социални и екологични последици. Сред тях са застаряването на населението, намаляването на броя на младите хора, ниската раждаемост, свиването на активната работна сила и изтичането на мозъци (изтичането на таланти). Оттук следва, че демографският прираст до голяма степен зависи от миграционните движения, които се различават в голяма степен между отделните региони в ЕС. Тези дисбаланси оказват значително социално-икономическо въздействие както върху засегнатите от обезлюдяване и застаряване райони — предимно регионите в преход, които често преминават към нетъргуеми местни услуги, ограничаващи потенциала им за износ, растеж и иновации — така и върху големите градски центрове, в които се наблюдава приток на население. Поради това КР отбелязва, че политиката на сближаване трябва да изпълнява по-активна роля за преодоляването на социалните предизвикателства, в това число застаряването, свързаните с начина на живот болести и безработицата, особено сред младите хора и незаетите с работа, учене или обучение, както и интеграцията на мигрантите и бежанците, бедността и социалното изключване;

22.

подчертава, че е вероятно да се увеличи честотата и въздействието на екстремните метеорологични явления в цяла Европа. Последиците от изменението на климата се различават в значителна степен между отделните региони, но излагането на по-голям риск от бедствия увеличава мащаба на евентуалните загуби, особено в гъсто населените райони;

23.

подчертава значението на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество за укрепване на териториалното сближаване, с което да се насърчава солидарността между регионите на ЕС и да се осигурява значителна добавена стойност на целите на ЕС;

24.

подчертава факта, че регионите и градовете са изправени пред безпрецедентни предизвикателства, вариращи от конкуренцията в световен мащаб, цифровата трансформация и възхода на революционните технологии, демографските промени и миграцията, риска от бедност и социално изключване до енергийната сигурност, изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Всички тези предизвикателства имат силно териториално въздействие с неравномерно разпределение на ползите и разходите сред регионалните икономики и общности в Европа, което се потвърждава от седмия доклад за сближаването, свидетелстващ за появата на т.нар. клубове за регионално развитие. Тези предизвикателства са с огромен потенциал за взаимно засилване и отрицателно преобразуване на икономическата, социалната и териториалната картина в Европа и може да допринесат в значителна степен за увеличаване на съществуващите неравенства, с което да се обезсили целта на Договора за укрепване на сближаването на ЕС.

25.

във връзка с това подчертава, че политиката на сближаване трябва да продължи да инвестира във всички региони на ЕС, тъй като за адаптирането на регионалните икономики към горепосочените сътресения са необходими дългосрочни, ориентирани към местните условия и особености стратегии, които да обединяват икономическото, социалното и териториалното измерение, както и да използват полезните взаимодействия между всички европейски структурни и инвестиционни фондове и другите инструменти на ЕС. Поради това КР отново категорично се противопоставя на разглеждането на социалното измерение и Европейския социален фонд отделно от политиката на сближаване, което може да доведе до неблагоприятни последици; същевременно КР отново заявява позицията си, че ЕСФ следва да играе все по-голяма роля за насърчаване на териториалното социално сближаване и че това налага необходимостта от по-засилена роля на местните и регионалните власти при програмирането и управлението на ЕСФ;

26.

посочва, че в съответствие с член 174 от ДФЕС е от решаващо значение да се вземе под внимание териториалното въздействие на публичните мерки, и поради това отново изтъква значението на оценките на териториалното въздействие при изготвянето на публичните политики на ЕС с цел максимално увеличаване на ефективността им;

Ролята на политиката на сближаване

27.

подчертава, че политиката на сближаване следва да заема централно място в дискусията за това как може да се използва потенциалът на всички региони на ЕС за принос към икономическия растеж и как европейската интеграция да бъде от полза за всички граждани на ЕС, но и как да се гарантира, че всички части на ЕС могат да използват възможностите, които предлага глобалната трансформация. Поради това КР отново изразява подкрепата си за една силна и подобрена политика на сближаване за всички региони след 2020 г. и подчертава важната роля, която следва да продължи да изпълнява политиката на сближаване за бъдещето на ЕС, както се посочва в становището относно „Бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г.“ (2);

28.

припомня, че политиката на сближаване, подкрепяна от регионалните политики на държавите членки, има за цел да гарантира еднакви условия на конкуренция, които да дадат възможност на целия ЕС да се възползва изцяло от предимствата на единния пазар, а той от своя страна — наред с териториалната устойчивост — е решаващ фактор за конкурентното положение на ЕС в световен мащаб. В същото време КР подчертава, че въпреки факта, че единният пазар представлява успешна „машина за сближаване“ за ЕС, ползите не се разпределят равномерно и не достигат автоматично до регионите в неравностойно положение, включително онези, изправени пред специфични географски предизвикателства, и социалните групи в неравностойно положение. Поради това съществува риск от засилващо се икономическо и социално разделение между „движещите сили“ на растежа на ЕС и другите региони;

29.

във връзка с това подчертава, че задачата на политиката на сближаване продължава да е от изключително значение, тъй като тя дава възможност на всички граждани на ЕС, особено от по-слабо развитите територии, да се възползват от предимствата на интеграцията на ЕС. С помощта на нейните инструменти по-слабо развитите региони могат да отключат и използват ендогенния си потенциал, докато регионите с по-добри резултати са по-добре подготвени да се справят с глобалните предизвикателства. Във връзка с това политиката на сближаване е най-осезаемата форма на европейска солидарност, която предлага равни възможности и по-добро качество на живот на хората във всички региони на ЕС. Поради това КР подчертава, че на бъдещата политика на сближаване не трябва да се гледа като на подарък, а като на незаменим стълб на единния пазар, който свързва различни държави и региони с неравномерни нива на развитие;

30.

подчертава, че политиката на сближаване е основната европейска политика за борба с териториалните дисбаланси и намаляване на разликите в степента на развитие вследствие на различните предизвикателства. Тя допринесе значително за положителни икономически, социални и териториални промени в ЕС с помощта на комплексен междусекторен подход, който цели да подкрепя иновациите, МСП, нисковъглеродната икономика, транспортната инфраструктура, обновлението на градската среда, преобразуването на промишлеността, диверсификацията на селските райони, но също и образованието и уменията, заетостта, културата и социалната инфраструктура, както и социалното приобщаване, като това са само някои от примерите. Във връзка с това КР подчертава необходимостта от гарантиране на по-силни полезни взаимодействия и координация между политиката на сближаване и секторните политики и програми на ЕС;

31.

изтъква факта, че с оглед на големия брой предизвикателства и осезаемото им териториално измерение повече от всякога е необходима засилена и ефективна политика на сближаване за всички региони на ЕС за един силен и ефективен Европейски съюз. Комитетът на регионите отново посочва, че политиката на сближаване разполага с капацитета за гъвкав и ориентиран към местните условия отговор на настоящите и възникващите предизвикателства, особено тези вследствие на остри кризисни ситуации, свързани с глобализацията; същевременно изтъква, че главната цел за една стабилна в икономическо, социално и екологично отношение Европа и за по-голямо териториално сближаване може да бъде постигната само ако и градските, и селските райони, като допълващи се функционални пространства, станат по-силни чрез подходяща целенасочена подкрепа;

32.

посочва, че в бъдеще инструментите на политиката на сближаване следва да бъдат подобрени с оглед на по-голяма опростеност и капацитет за реагиране на нови предизвикателства, но не трябва да се усложняват прекомерно, тъй като е почти невъзможно съчетаването на икономическо и социално сближаване, справяне с икономическите цикли, запазване на фискалната дисциплина и предотвратяване на политическата ерозия; във връзка с това припомня подкрепата си за прилагането на диференциран подход с оглед на опростяването и подобряването на системата за управление и контрол в рамките на политиката на сближаване;

33.

изтъква необходимостта от засилване на ролята на европейското териториално сътрудничество за премахване на пречките по границите и насърчаване на трансграничното сътрудничество с оглед на постигането на конкретни резултати за гражданите на ЕС. В този контекст призовава бъдещите програми за ЕТС да бъдат достатъчно гъвкави, за да отчитат специфичните потребности на различните гранични региони, включително възможността за междуличностни и малки по мащаб проекти. Освен това според КР е необходимо да се премахне ограничението за отстояние от 150 км, наложено на морското сътрудничество, и да се възприеме по-пропорционален подход по отношение на изискванията във връзка с държавната помощ, одита и контрола в програмите за ЕТС (3). Освен това КР изтъква нарастващата необходимост от по-добро използване на макрорегионалните стратегии, които политиката на сближаване следва да подкрепя заедно с другите политики на ЕС;

34.

призовава Европейския парламент и Европейската комисия да разработят методология на „цената на липсата на сближаване“, с цел да се осигурят допълни количествени доказателства за европейската добавена стойност на политиката на сближаване;

Стойността от политиката на сближаване

35.

изтъква, че изпълнението на политиката на сближаване носи редица положителни странични ефекти, тъй като допринася за по-добро качество на управлението и по-добри институции в много региони. То е не само основна предпоставка за икономическия растеж, но и стабилна основа за благосъстоянието на обществото като цяло, в това число и доверието на гражданите и политическата легитимност на ЕС. Комитетът на регионите отбелязва, че политиката на сближаване следва да продължи да бъде насочена към постигането на нова административна култура в регионите чрез засилване на многостепенното управление, принципа на партньорство, средносрочното икономическо планиране, многогодишното програмиране и финансиране, интегрираните и ориентирани към местните условия подходи и инструменти, но също така и прозрачен, основан на доказателства процес на вземане на решения, обвързаност с предварителни условия, насоченост към постигане на резултати, тематична концентрация, механизми, основани на стимули, усъвършенствани системи на управление и комуникационни мерки за запознаване на гражданите с непосредствените последици от нея;

36.

подчертава, че политиката на сближаване е най-ефективната политика на ЕС за преодоляване на тясната насоченост на политиките. Тя има потенциала да бъде основната движеща сила за структурното преобразуване в ЕС посредством обединяването на различни секторни политики чрез интегрирани, ориентирани към местните условия стратегии за интелигентна специализация, които осигуряват индивидуални решения въз основа на сравнителните предимства, възможностите за развитие и предизвикателствата на дадена територия, установени от гражданите, предприемачите и администрациите на място;

37.

във връзка с това посочва, че политиката на сближаване може да бъде много по-ефективна, ако държавите членки са решени да приложат структурните реформи и предварителните условия, които допринасят за създаването на по-добра среда за прилагане на политиката на сближаване, в това число по-голям институционален капацитет. КР освен това подчертава, че всяко по-нататъшно обвързване, включително финансово, между структурните реформи и политиката на сближаване ще изисква активно участие от страна на местните и регионалните власти посредством кодекс за поведение за европейския семестър, с цел да се повишат ефикасността и ангажираността с процеса; освен това за всяка структурна реформа е необходимо да се направи предварителна проверка за европейска добавена стойност и за потвърждаване на непосредствената ѝ връзка с целите на Договора (4);

38.

отбелязва, че политиката на сближаване доказа, че предоставянето на възможности на регионалните и местните участници е от решаващо значение за улесняването на структурното преобразуване. Освен това изследванията показват, че съществува неизползван потенциал за повишаване на производителността в цялата страна чрез подобряване на резултатите на регионите. Поради това КР подчертава, че между регионите и местните власти и интелигентната и силна политика на сближаване трябва да има по-голяма връзка като част от широкообхватно насърчаване на комплексни и устойчиви стратегии за развитие. По този начин ще се даде легитимност на ЕС на местно и регионално равнище, като се увеличи осезаемото въздействие на процеса на европейската интеграция върху гражданите;

Цената и рисковете от липсата на сближаване за Европейския съюз: съобщение за ранно предупреждение

39.

подчертава, че е изключително важно да се осигури рамка на политиката, която да наследи стратегията „Европа 2020“, с цел да се поддържа тематичната концентрация и способността за реагиране на териториален принцип на политиката на сближаване след 2020 г.;

40.

подчертава, че намаляването или фрагментирането на политиката на сближаване, например чрез ограничаването ѝ до определени категории региони или чрез отделянето на Европейския социален фонд, би довело до големи политически рискове, поставяйки под съмнение капацитета на ЕС да изпълнява целите на Договора за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване поради липсата на подкрепа от страна на критична маса от хора в много региони, което означава и по-малко инвестиции в ключови европейски цели;

41.

във връзка с това изтъква опасението си, че липсата на сближаване в Европейския съюз в най-лошия случай може да доведе до:

а)	увеличаване на икономическите и социалните неравенства между регионите и по-голямо напрежение между държавите членки;

б)	разпадане на единния пазар и по-неефективно икономическо управление на ЕС;

в)	неприлагане на европейския стълб на социалните права;

г)	сериозни пречки при справянето с предизвикателството във връзка с миграцията;

д)	спад на доверието в политическите институции на ЕС и в самата демокрация, което от своя страна да доведе до възход на популизма и национализма и съответно политическа нестабилност, и в крайна сметка — до разпадането на ЕС;

42.

поради това счита, че преодоляването на продължаващото икономическо, социално и териториално разделение в ЕС представлява основното дългосрочно предизвикателство за Европейския съюз като цяло;

43.

във връзка с това отново посочва, че политиката на сближаване не може да бъде обвързана с последващи условия на европейско равнище, които са извън обсега на местните и регионалните власти или които могат да ги поставят в зависимо положение спрямо политиките на националните правителства.

Брюксел, 22 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) www.cohesionalliance.eu

(2) ОВ C 306, 15.9.2017 г., стр. 8.

(3) Семинар на КР, посветен на опростяването на ЕТС: (https://cor.europa.eu/Documents/Migrated/Events/ETC-WORKSHOP-FINAL-REPORT.pdf).

(4) Резолюция на КР относно „Промяна на Регламента за общоприложимите разпоредби за ЕСИ фондовете в подкрепа на структурните реформи“ — COR-2017-06173-00-00-RES.

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/22

Становище на Европейския комитет на регионите — Разширяване: включване на местните и регионалните власти от Западните Балкани в инициативите на ЕС за макрорегионално, трансгранично и транснационално сътрудничество

(2018/C 247/05)

Главен докладчик:	Franz Schausberger (AT/EНП), делегат от регион Залцбург в Комитета на регионите
Отправен документ:	COM(2018) 65 final

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИТЕ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

приветства факта, че българското председателство определи като приоритетна темата за Западните Балкани и поиска принос на КР по този въпрос;

приветства и подкрепя представената на 6 февруари 2018 г. от Европейската комисия (ЕК) стратегия за „Надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани“;

е убеден, както и ЕК, че държавите от Западните Балкани са част от Европа и имат общо европейско наследство, обща история и общо бъдеще, както и че надеждната перспектива за присъединяване е ключов фактор за трансформацията в региона, а с това и за сигурността, благосъстоянието, социалното благополучие, помирението и стабилността;

приветства перспективата за Сърбия и Черна гора до 2025 г. да могат да се присъединят към ЕС, за Албания и бивша югославска република Македония да започнат преговори за присъединяване, за Босна и Херцеговина да получи статут на страна кандидатка и за Косово (1) да бъде възможен по-нататъшният напредък по пътя към Европа посредством прилагането на ССА;

едновременно с това подкрепя изцяло ясната позиция на ЕК, че тези перспективи могат да бъдат постигнати единствено ако държавите от Западните Балкани изпълнят всички необходими за това критерии и условия, по-специално за укрепване на своите демократични системи, и извършат всички необходими реформи преди всичко в областите на върховенството на закона, зачитането на основните права, конкурентоспособността, регионалното сътрудничество и помирението, че не бива да се допускат никакви политически изключения в това отношение и че условията не бива да се променят по време на процеса;

приветства намерението на ЕК да засили значително подкрепата си за процеса на трансформация в държавите от Западните Балкани, например чрез постепенно увеличаване на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) до 2020 г. в съответствие с конкретен план за действие с шест водещи инициативи;

счита, че стратегията на ЕС за разширяване за Западните Балкани трябва да бъде по-широкообхватна стратегия за укрепване на Съюза до 2025 г., тъй като той трябва да бъде по-силен и по-стабилен преди да може да расте, и 27-те държави членки и тяхното население трябва да бъдат убедени в добавената стойност на това разширяване на ЕС;

приветства подновения ангажимент, поет тържествено от страните от Западните Балкани на срещата на върха в Триест през 2017 г., да се подкрепят взаимно по пътя към Европа и да разрешават своите политически разногласия в рамките на демократичните си институции, като и да засилват политическия диалог помежду си, предвид факта, че изграждането на добросъседски отношения е ключов елемент по пътя към членството в Европейския съюз;

препраща към многобройните си становища, в които нееднократно е подчертавал, че местните и регионалните власти участват активно в процеса на европейска интеграция и че стандартите на ЕС и добрите практики на регионално и местно равнище се прилагат възможно най-рано по време на процеса на разширяване. Единствено по този начин адекватно и навреме се натрупват необходимите познания на поднационално равнище за бъдещите задачи и отговорности, произтичащи от достиженията на правото на ЕС;

10.

приветства предприетата от ЕС програма за свързаност и другите регионални инициативи, напр. Берлинския процес, и настойчиво призовава да бъдат ангажирани местните и регионалните власти от държавите, участващи в процеса на разширяване, и в прилагането да се използва опитът на по-новите държави членки преди всичко в областите транспорт, енергетика, развитие на цифровите технологии, образование, младежи;

11.

призовава за въвеждането на специални мерки и неотменяеми ангажименти, за да се гарантира, че нови държави членки не могат да блокират присъединяването на други кандидати от Западните Балкани;

Значението на поднационалното равнище в процеса на разширяване

12.

отбелязва със загриженост, че публичната администрация на всички държавни равнища, особено на местното самоуправление, в повечето балкански държави продължава да бъде слаба, с ограничен административен капацитет, високо равнище на политизация и корупция, както и че липсва прозрачност и е налице слаба финансова обезпеченост;

13.

отбелязва, че функционирането на демократичните институции трябва да бъде укрепено на национално, регионално и местно равнище, включително посредством надеждни изборни процеси и правилно функциониране на регионалните асамблеи и общинските съвети, както и конструктивен и устойчив диалог с гражданското общество;

14.

призовава за това, всички държави от Западните Балкани да изготвят и прилагат програми за реформи и подобряване на качеството и отчетността на администрацията, по-специално за гарантиране на прозрачност на публичните финанси, както и стратегии за електронно управление. Призовава също за разработване и въвеждане на по-добри услуги на гражданите, а също и нови закони за общите административни процедури, балансирана и справедлива система на заплащане в държавната администрация и за служители на регионалните и местни органи на управление, както и прозрачни процедури за назначаване и освобождаване на служителите;

15.

отбелязва, че с приемането на нови закони за реформа на местната администрация в повечето от държавите от Западните Балкани беше постигнат значителен напредък, но твърди, че са нужни още значителни усилия и трансфер на необходимите финансови средства, за да се увеличи административният капацитет на местните и регионалните власти, така те че да могат да използват своите разширени правомощия при подготовката на присъединяването и след това в полза на гражданите;

16.

изтъква като положителен пример гласуването на закона в Сърбия относно публичната служба на равнището на автономна провинция Войводина и на местно равнище, отбелязва обаче, че приемането на закона относно ресурсите на автономната провинция Войводина, както е постановено в конституцията, все още предстои;

17.

отчита като положителен факта, че в няколко държави от Западните Балкани, по-специално Албания, бяха приети и осъществени местни териториални реформи с прехвърлянето на нови правомощия на общините, въпреки че финансовото и административното укрепване на новосъздадените общини напредва бавно;

18.

като положителен оценява факта, че в стратегията на ЕС за разширяване по отношение на Западните Балкани изрично се призовава за подходящ баланс между централните, регионалните и местните правителства в духа на многостепенното управление, тъй като в стратегическото и оперативното планиране липсва измерението на регионалното и местното управление в държавите от Западните Балкани, участващи в процеса на разширяване;

19.

смята, че за своевременното постигане на по-нататъшната интеграция в ЕС на държавите от Западните Балкани е абсолютно необходимо прилагането на подход „отдолу нагоре“;

20.

със задоволство отбелязва, че преди всичко на местно равнище в държавите от Западните Балкани се засили трансграничното сътрудничество чрез обмен на опит, трансфер на ноу-хау, споделяне на примери за най-добри практики и въвеждане на нови методи и подходи. В този процес би трябвало да бъдат насърчавани преди всичко дейностите и инициативите на общинските и регионалните сдружения и на организации като Адриатическия и Йонийския еврорегион и Мрежата на сдруженията на местните власти в Югоизточна Европа (NALAS), които би трябвало да бъдат привличани и подпомагани в по-голяма степен от европейското равнище;

21.

изразява съжаление, че до този момент не е налице всеобхватна и устойчива платформа за общинското сътрудничество, както и силна връзка с институциите на ЕС, за да се подкрепя прилагането на стандартите на ЕС, а достиженията на правото на ЕС да се налагат на местно равнище, както и че съществуващите похвални инициативи за сътрудничество като Съвета за регионално сътрудничество (СРС), Регионалното училище по публична администрация (ReSPA) (2) и Берлинският процес се съсредоточават основно на равнището на централното управление и не се вземат предвид регионалното и местното управление;

Децентрализация и демокрация

22.

изразява съжаление, че през изминалите десет години развитието в Западните Балкани беше белязано от блокиране на реформите, нетърпение и нарастващ скептицизъм по отношение на членството в ЕС, както и признаци на нарастваща несигурност, корупция, национализъм и крайно политизиране на държавните институции и публичните администрации, което доведе частично до преориентиране към по-авторитарни форми на управление и централизация;

23.

отбелязва преди всичко по отношение на Босна и Херцеговина, колко важна е добрата координация между всички управленски и административни равнища за функционирането на държавата, ефективното прилагане на програмата за реформи, мобилността, както и създаването на единно икономическо пространство, и приветства факта, че междувременно всички равнища се договориха относно отговарянето на всеобхватния „въпросник“ на ЕК;

24.

отбелязва, че избирателните закони за провеждането на местни и регионални избори в Западните Балкани до голяма степен отговарят на европейските стандарти и че изборите на местно равнище протичат предимно спокойно и организирано. При все това все още съществуват значителни недостатъци поради липсата на безпристрастност и политизирането на избирателните органи, недостатъци в прозрачността на финансирането за избирателните кампании, в процесите на регистриране и уреждането на конфликти, свързани с изборите;

25.

е убеден, че децентрализацията, като стълб на процеса на демократични реформи, е от решаващо значение за социалното сближаване, стабилността и мира и помирението в Западните Балкани, а с това и за бъдещето на Европа;

26.

съзнава, че при безспорно необходимото укрепване на правилно осъзнатата децентрализация трябва да се внимава да не се изострят етническите разделения и напрежения;

27.

изразява убеждението си, че деполитизацията на публичната служба е предпоставка от решаващо значение за засилването на доверието между публичните органи и гражданите на регионално и местно равнище;

Върховенството на закона, основните права и борбата с корупцията на местно и регионално равнище в Западните Балкани

28.

изразява съжаление, че след много години на ангажимент от страна на ЕС в държавите от Западните Балкани на равнищата на националното, регионалното и местното управление все още съществуват тесни връзки с организираната престъпност и корупция и са налице значителни преплитания между публични и частни интереси;

29.

затова се застъпва за значително укрепване на специализираната прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност, както и на съдебните органи с цел отстраняването на незаконно придобити активи, уволнения на публични служители, по-строги правила за длъжностните лица и достъпни механизми за информация и подаване на жалби за гражданите;

30.

затова изтъква, че независимостта, качеството и ефективността на съдебната система трябва значително да се подобрят и да се гарантират не само на национално равнище, но и че в регионалните и общинските администрации също е необходима пълна прозрачност, особено при възлагането на обществени поръчки, и приветства положителните примери като създаването на служба за борба с корупцията и изготвянето на планове за действие във връзка с това в почти всички общини на Черна гора и продължаващите усилия в Албания;

31.

очаква от засегнатите държави засилени усилия при изграждането на правовата държава и съдебната система, при гарантирането на основните права, свободи и сигурността, както и при утвърждаването на закрилата на малцинствата, особено на общностите на ромите, чието социално приобщаване трябва да бъде по-активно насърчавано, и на ЛГТБИ, и равенството между половете, включително справянето с домашното насилие; във връзка с това приветства факта, че Сърбия беше първата държава, участваща в процеса на присъединяване, която въведе индекса на ЕС за равенството между половете;

32.

възлага големи надежди на българското председателство на Съвета, че то ще успее да накара всички политически сили в Босна и Херцеговина бързо да намерят общо решение за конституционна реформа на изборното право във връзка с изборите през октомври 2018 г. При това трябва да се спазват разпоредбите, съгласно които трите етнически групи на Босна и Херцеговина са съставни и равноправни народности. Това означава, че трябва да бъдат приложени решенията Sejdić-Finci, Zornić и Pilav на Европейския съд по правата на човека, така че евреи, роми и представители на други национални малцинства да могат да се кандидатират за президентския пост и за Народното събрание на федерацията и в Мостар отново да бъде възможно провеждането на общински избори след прекъсване, продължило повече от седем години;

33.

подчертава значението на свободата на изразяване на мнение и свободата на печата в една демократична политическа култура, за да се гарантира плурализмът на едно демократично общество. Тук става въпрос и за проблематичното оказване на влияние върху журналистите и тяхната журналистическа дейност от страна на непрозрачни собственици на медиите;

34.

посочва, че европейската демократична култура предполага образцово поведение на лицата, определящи политиките на всички политически равнища, като въздържането от конфронтации и провокации, избягването на радикални и националистични реторика и действия, чувствителност към нуждите на уязвимите групи и групите в неравностойно положение, вземане под внимание на положението на етническите, езиковите или религиозните малцинства, както и засвидетелстването на пълно уважение към всички хора, независимо от цвета на кожата им, сексуалната им ориентация или полова идентичност;

35.

призовава политическите лидери да се въздържат и да осъждат всякакви действия, които могат да подклаждат междуетнически напрежения, както и активно да се противопоставят на националистическата пропаганда и възхваляването на военни престъпления, да се борят с расизма, ксенофобията, екстремизма, радикализацията и тероризма и да провеждат превантивна дейност сред младите хора;

Трансграничното регионално и местно сътрудничество

36.

счита, че регионалното сътрудничество и добросъседските отношения между държавите от Западните Балкани са задължителна предпоставка за европейския напредък и новите икономически възможности;

37.

подкрепя всички инициативи за укрепване на взаимоотношенията между държавите от Западните Балкани и трансграничното сътрудничество на регионално и местно равнище, както и партньорските програми и тези в рамките на TAIEX, и предлага своята подкрепа за евентуалното участие на държави, обхванати от процеса на разширяване от Западните Балкани, в концепцията за ЕГТС;

38.

посочва, че трансграничните двустранни спорове трябва спешно да бъдат решени от лидерите на засегнатите държави или да бъдат подложени на обвързващо, окончателно международно съдебно решение или международен арбитраж; в това отношение изразява съжаление, че продължава спорът между Словения и Хърватия за определянето на границата и достъпа до международните води в Пиранския залив, който се превърна във вътрешен за ЕС проблем след присъединяването на Хърватия към ЕС, и приветства подписването на гранични споразумения от страна на Черна гора с Босна и Херцеговина и Косово;

39.

приветства наскорошното присъединяване на Република Сърбия към Рамковата конвенция от Мадрид и очаква, че и бившата югославска република Македония и Косово също ще се присъединят към тази конвенция, която предлага конкретни решения за преодоляване на най-големите пречки пред трансграничното териториално сътрудничество;

40.

е убеден, че без реално и всеобхватно нормализиране на отношенията между Белград и Прищина посредством насърчавания от ЕС диалог не може да има трайна стабилност в региона, поради което е необходимо спешното подписване на всеобхватно, правнообвързващо споразумение за нормализиране; приветства нормализирането на отношенията между Сърбия и Хърватия и продължаването на диалога между Белград и Прищина;

41.

отбелязва със задоволство, че положението в северната част на Косово остава до голяма степен спокойно и комуникацията между общините в северната част и централните институции се подобри и отделни опити за провокация, както и неправомерни актове на насилие не доведоха до трайно нарушаване на диалога, предприет между Белград и Прищина;

42.

смята, че регионалното икономическо пространство, договорено на срещата на върха на държавите от Западните Балкани в Триест през юли 2017 г., представлява съществена стъпка за насърчаване на икономическата интеграция между ЕС и държавите от Западните Балкани и за повишаване на привлекателността на регионалния пазар; изразява надежда за скорошно прилагане на договорения план за действие;

43.

счита, че е изключително важно да се засили трансграничното стратегическо и оперативно сътрудничество с държавите от Западните Балкани и между тях в областта на миграцията и управлението на границите чрез осигуряване на достъп до международна закрила, обмен на съответна информация, подобряване на граничния контрол и др., и насърчава местните и регионалните власти да подкрепят борбата с незаконното превеждане през граница и трафика на хора;

44.

горещо приветства факта, че в преговорите между Гърция и бившата югославска република Македония по дългогодишните разминавания относно името в последно време се забелязват положителни признаци за напредък, и изразява надежда, че българското председателство на Съвета заедно с провеждащите се под егидата на ООН преговори ще допринесе значително за разведряване в този конфликт и намирането на решение;

Икономическата ситуация и макрорегионални стратегии в Западните Балкани

45.

отбелязва със съжаление, че понастоящем нито една от държавите от Западните Балкани не може да бъде считана за функционираща пазарна икономика и не е в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Съюза, особено поради наличното политическо влияние и недостатъчно развития частен сектор. Това се отразява изключително отрицателно върху пазара на труда и по-конкретно липсата на възможности за заетост на младите хора;

46.

отбелязва, че в повечето общини в присъединяващите се страни се смята, че проектите и програмите на ЕС са твърде сложни за даденостите в местните администрации, и с това усилията на Комисията за опростяване на достъпа до проекти и програми се подкопават посредством все по-подробни и сложни контролни механизми;

47.

подкрепя разширяването на съществуващата TEN-T мрежа, включително завършването на коридора и разширяването към Югоизточна Европа, с което би могло да се реши настоящият проблем с липсващата транспортна връзка на държавите в региона на Западните Балкани и да се подобри връзката между Изтока и Запада по пътната, морската, въздушната и железопътната транспортна мрежа, което е предпоставка за развитието на целия регион;

48.

поради това призовава местните и регионалните власти, съответно общинските сдружения да бъдат привлечени в процеса на договарянето, планирането, мониторинга и оценката на ИПП;

49.

приветства факта, че за прилагането на представената стратегия ЕС предвижда постепенно увеличаване на средствата по ИПП до 2020 г. и чрез това в още по-голяма степен ще се отговори на нуждите на държавите;

50.

отбелязва като положителен пример финансирания по ИПП „Иновационен фонд“, чиито основни цели са пилотното финансиране на иновационни проекти и засилването на изследванията и развойната дейност в частни предприятия и който подкрепя чрез проекта „Иновации в Сърбия“ създаването на иновативни стартиращи предприятия и отделени предприятия, както и иновативни технологии и услуги, и с това решително допринася за засилване на конкурентоспособността на частния сектор в Сърбия;

51.

като положителен пример за успешно регионално трансгранично сътрудничество отбелязва съвместна румънско-сръбска инициатива срещу рака в рамките на „Програма за трансгранично сътрудничество Interreg — ИПП“ за подобряване на диагностиката и лечението на злокачествени тумори;

52.

обръща внимание и върху големите икономически и социални различия между регионите от държавите от Западните Балкани и приветства програмата на ЕС за конкурентоспособността на предприятията и МСП за развитието на стабилен частен сектор и планираното създаване на програма за подкрепа на технологичния трансфер и стартиращите предприятия;

53.

подчертава, че макрорегионалните стратегии (МРС) и други инструменти на ЕС за трансгранично сътрудничество като ЕГТС и програмите по линия на Interreg са основните градивни елементи за бъдещето на ЕС;

54.

приветства факта, че чрез своя втори приоритет българското председателство на Съвета акцентира върху цифровата икономика, и подкрепя всички усилия за свързване на инфраструктурата между Западните Балкани и ЕС в областта на транспорта, енергетиката и цифровите услуги;

55.

очаква, че всички държави от Западните Балкани ще имат конструктивна роля в инициативи на регионалното сътрудничество, като Берлинския процес, Дунавската стратегия, Адриатическо-Йонийската инициатива, Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, Съвета за регионално сътрудничество и Централноевропейското споразумение за свободна търговия, и подчертава, че Регионалната служба за младежко сътрудничество на Западните Балкани е важна за помирението в региона;

56.

счита, че стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море (EUSAIR) може да представлява голяма възможност за целия регион, но също така припомня продължаващите проблеми, като например липсата на ресурси, държавно управление и ангажираност, както и предизвикателствата, произтичащи от миграционната криза;

57.

подкрепя макрорегионалните стратегии като инструмент на европейската интеграция въз основа на стабилност, помирение и добросъседски отношения между държавите — членки на ЕС, страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки; смята, че макрорегионалните стратегии на ЕС би трябвало да обхващат целия регион на Западните Балкани. Косово и бившата югославска република Македония не участват нито в макрорегионалната стратегия за региона на река Дунав, нито в тази за региона на Адриатическо и Йонийско море; следователно препоръчва в тези стратегии да участват и онези държави от Западните Балкани, които досега не са го правили, но са свързани с тях в географски и икономически аспект, така че целият регион на Западните Балкани да бъде включен в обхвата на макрорегионалните стратегии и да може да се възползва от възможностите за финансиране в рамките на прилаганите по тяхна линия програми.

Брюксел, 22 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) Това наименование не засяга позицията по отношение на статута на Косово и е съобразено с Резолюция 1244/99 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(2) ReSPA е международна организация, на която беше възложена мисията за насърчаване на регионалното сътрудничество в областта на публичната администрация в Западните Балкани (https://www.respaweb.eu).

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/28

Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет за търговията

(2018/C 247/06)

Докладчик:

Micaela Fanelli (IT/ПЕС), кмет на община Riccia, Campobasso

Отправни документи:

Предложение за регламент за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз

COM(2017) 487 final

Съобщение относно списъка на суровините от изключителна важност за ЕС — 2017 г.

COM(2017) 490 final

Доклад относно изпълнението на стратегията за търговска политика „Търговията — за всички“, Осигуряване на прогресивна търговска политика, която извлича ползи от глобализацията

COM(2017) 491 final

Съобщение относно „Балансирана и прогресивна търговска политика с цел извличане на ползите от глобализацията“

COM(2017) 492 final

Съобщение относно „Създаване на благоприятни условия за преките чуждестранни инвестиции при осигуряване на защита на основните интереси“

COM(2017) 494 final

Препоръка за решение на Съвета

COM(2017) 469 final, COM(2017) 472 final e COM(2017) 493 final

I. ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз

COM(2017) 487 final

Изменение 1

Съображение 13

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

(13)

Целесъобразно е да бъдат определени основните елементи от процедурната рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции от страна на държавите членки, за да се даде възможност на инвеститорите, Комисията и другите държави членки да имат информация по какъв начин се очаква да бъдат подлагани на скрининг такива инвестиции и да се гарантира, че инвестициите са подлагат на скрининг по прозрачен начин и без дискриминация по отношение на трети държави. Тези елементи следва най-малкото да включват определянето на срокове за скрининга и на възможност чуждестранните инвеститори по съдебен ред да обжалват скрининговите решения.

(13)

Целесъобразно е да бъдат определени основните елементи от процедурната рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции от страна на държавите членки, за да се даде възможност на инвеститорите, Комисията и другите държави членки , както и на местните и регионалните власти и заинтересованите социални страни, да имат информация по какъв начин се очаква да бъдат подлагани на скрининг такива инвестиции и да се гарантира, че инвестициите са подлагат на скрининг по прозрачен начин и без дискриминация по отношение на трети държави. Тези елементи следва най-малкото да включват определянето на срокове за скрининга и на възможност чуждестранните инвеститори по съдебен ред да обжалват скрининговите решения.

Изложение на мотивите

Решенията, взети от държавите членки, ще окажат значително въздействие върху регионите, в които са предвидени или вече извършени преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ), и поради това би трябвало те да бъдат включени в тези решения.

Изменение 2

Съображение 18

Текст, предложен от Европейската комисия

Изменение на КР

(18)

За тази цел е важно да се гарантира също така минимално равнище на информация и координация по отношение на преките чуждестранни инвестиции, попадащи в обхвата на настоящия регламент, във всички държави членки. Тази информация следва да се предоставя от държавите членки, в които се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция, при поискване от страна на държавите членки или Комисията. Относимата информация включва аспекти като структурата на собствеността на чуждестранния инвеститор и финансирането на планираната или извършена инвестиция, включително информация за субсидиите, предоставени от трети държави, когато има такава.

(18)

За тази цел е важно да се гарантира също така минимално равнище на информация и координация по отношение на преките чуждестранни инвестиции, попадащи в обхвата на настоящия регламент, във всички държави членки. След консултация със съответните местни и регионални власти тази информация следва да се предоставя от държавите членки, в които се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция, при поискване от страна на държавите членки или Комисията. Относимата информация включва аспекти като структурата на собствеността на чуждестранния инвеститор и финансирането на планираната или извършена инвестиция, включително информация за субсидиите, предоставени от трети държави, когато има такава.

Изложение на мотивите

Изменение 3

Член 3, параграф 2

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Член 3	Член 3
Скрининг на преки чуждестранни инвестиции	Скрининг на преки чуждестранни инвестиции
2. Комисията може да подлага на скрининг преки чуждестранни инвестиции, за които е вероятно да засегнат проекти или програми от интерес за Съюза, на основания, свързани със сигурността или обществения ред.	2. Комисията може да подлага на скрининг преки чуждестранни инвестиции, за които е вероятно да засегнат съществуващи или отговорно предвидени проекти или програми от интерес за Съюза, на основания, свързани със сигурността или обществения ред.

Изменение 4

Член 6, параграфи 1 и 2

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Член 6	Член 6
Рамка за скрининг от страна на държавите членки	Рамка за скрининг от страна на държавите членки
1. Механизмите за скрининг на държавите членки трябва да бъдат прозрачни и да не допускат дискриминация по отношение на трети държави. Държавите членки определят по-специално обстоятелствата, при които се преминава към скрининг, основанията за скрининг и приложимите подробни процедурни правила.	1. Механизмите за скрининг на държавите членки трябва да бъдат прозрачни и да не допускат дискриминация по отношение на трети държави. Държавите членки определят по-специално обстоятелствата, при които се преминава към скрининг, основанията за скрининг и приложимите подробни процедурни правила. Освен това държавите членки, в рамките на горепосочената процедура и на възможното, информират и се консултират с местните и регионалните власти, на чиито територии са планирани или извършени преките чуждестранни инвестиции.
2. Държавите членки определят срокове за издаването на скринингови решения. Тези срокове трябва да бъдат такива, че да им позволяват да вземат предвид коментарите на държавите членки, посочени в член 8, и становището на Комисията, посочено в членове 8 и 9.	2. Държавите членки определят срокове за издаването на скринингови решения. Тези срокове трябва да бъдат такива, че да им позволяват да вземат предвид коментарите на местните и регионалните власти, на чиито територии са планирани или извършени преките чуждестранни инвестиции, и на държавите членки, посочени в член 8, и становището на Комисията, посочено в членове 8 и 9.
[…]	[…]

Изложение на мотивите

Изменение 5

Член 8, параграф 1

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Член 8	Член 8
Механизъм за сътрудничество	Механизъм за сътрудничество
1. Държавите членки информират Комисията и другите държави членки за всички преки чуждестранни инвестиции, по отношение на които се извършва скрининг в рамките на техните механизми за скрининг, в срок от 5 работни дни от започването на скрининга. Като част от информацията и когато е приложимо, държавите членки, извършващи скрининга, се стремят да посочат дали считат, че има вероятност пряка чуждестранна инвестиция, по отношение на която се извършва скринингът, да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004.	1. Държавите членки се консултират с местните и регионалните власти, на чиито територии са планирани или извършени преките чуждестранни инвестиции, и информират Комисията и другите държави членки за всички преки чуждестранни инвестиции, по отношение на които се извършва скрининг в рамките на техните механизми за скрининг, в срок от 5 работни дни от започването на скрининга. Като част от информацията и когато е приложимо, държавите членки, извършващи скрининга, се стремят да посочат дали считат, че има вероятност пряка чуждестранна инвестиция, по отношение на която се извършва скринингът, да попадне в обхвата на Регламент (ЕО) № 139/2004.

Изложение на мотивите

Важно е да се извършва допитване до местните и регионалните власти като част от скрининга на определена ПЧИ.

Изменение 6

Член 8, параграф 6

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Член 8	Член 8
Механизъм за сътрудничество	Механизъм за сътрудничество
6. Държавите членки, в които се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция, надлежно вземат под внимание коментарите на другите държави членки, посочени в параграф 2, и становището на Комисията, посочено в параграф 3.	6. Държавите членки, в които се планира да бъде направена или вече е направена пряката чуждестранна инвестиция, надлежно вземат под внимание коментарите на местните и регионалните власти, на чиито територии са планирани или извършени преките чуждестранни инвестиции, посочени в параграф 1, и на другите държави членки, посочени в параграф 2, и становището на Комисията, посочено в параграф 3.

Изложение на мотивите

Важно е да се извършва допитване до местните и регионалните власти като част от скрининга на определена ПЧИ.

Изменение 7

Член 12

Текст, предложен от Европейската комисия	Изменение на КР
Член 12	Член 12
Звена за контакт	Звена за контакт
Всяка държава членка определя звено за контакт за скрининга на преките чуждестранни инвестиции („звено за контакт за скрининга на ПЧИ“). Комисията и държавите членки ангажират звената за контакт за скрининга на ПЧИ с всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент.	Всяка държава членка определя поне едно звено за контакт за скрининга на преките чуждестранни инвестиции („звено за контакт за скрининга на ПЧИ“). Комисията и държавите членки ангажират звената за контакт за скрининга на ПЧИ с всички въпроси, свързани с прилагането на настоящия регламент. Звената за контакт за осъществяване на скрининг на преките чуждестранни инвестиции, трябва също така, по искане на съответните местни и регионални власти, да им предоставят цялата уместна информация, свързана с контрола на тези инвестиции.

Изложение на мотивите

i)	Като се има предвид, че в някои държави членки търговската политика е децентрализирана и се води на регионално равнище, е уместно звената за контакт да са на регионално равнище и в тези случаи.

ii)	Важно е местните и регионалните власти да разполагат с възможно най-пълна информация при заемането на позиция относно скрининга на конкретна ПЧИ.

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства пакета от предложения в сферата на търговията и инвестициите, представен от Комисията като следствие на документа за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията, в отговор на предизвикателствата, пред които е изправена търговската политика на ЕС;

е на мнение, че търговската политика трябва да посрещне предизвикателства под различна форма, като намери правилния баланс между различните цели: укрепване на търговската позиция на ЕС чрез свързването ѝ със световните центрове на растеж, поемане на ръководна роля в оказването на подкрепа на многостранната търговска система, увеличаване на икономическия растеж и намаляване на бедността, защитаване на предприятията, гражданите и териториите на ЕС от нелоялната конкуренция и управление на разходите в социално и териториално отношение, по-специално в уязвимите сектори и спрямо работниците с най-ниска квалификация;

споделя мнението, че през последните години международната търговия е благоприятствала растежа и е насърчавала конкурентоспособността както във, така и извън ЕС; все пак подчертава нарастващото безпокойство от неравномерното социално разпределение на печалбите от нея, от силното ѝ отражение под формата на ясно изразени процеси на териториална агломерация и маргинализация и, по-специално, от тежкото изпитание, на което е подложена издръжливостта на някои местни общности и икономики;

категорично подкрепя мнението на Комисията, че търговската политика трябва да играе важна роля за това да се гарантира, че глобализацията ще се отрази положително в икономическо, социално, териториално и екологично отношение на гражданите и предприятията от Европа и от други части на света;

подчертава основната роля, която ЕФПГ изигра в подкрепа на хората, загубили работата си вследствие на структурни промени в моделите на световната търговия в резултат на глобализацията; все пак отново припомня (1) необходимостта от реформиране на начина, по който той функционира, чрез опростяване на процедурата на одобряване в рамките на ЕФПГ, чрез понижаване на праговете за активиране на фонда (2) и увеличаване на бюджета му до поне 500 милиона евро годишно, и чрез интегрирането му в МФР, за да се отчете фактът, че от 2014 г. насам обхватът на ЕФПГ беше разширен с включването на хората, които не са заети с работа, учене или обучение (NEET), и може да се наложи да бъде допълнително разширен, за да включва превантивни мерки; настоява за взаимно допълване между ЕФПГ и Европейския социален фонд като част от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), тъй като ЕФПГ е механизъм, който осигурява краткосрочна помощ, а дългосрочните мерки се подкрепят от ЕСИФ, които могат да действат като последващи мерки в областите на ЕФПГ;

подчертава, че — както беше изтъкнато в анализ (3) на търговските потоци в някои държави членки — между резултатите, постигнати от тези региони по отношение на износа, и БВП съществува положителна корелация, че износът е в положителна корелация с индекса за регионална конкурентоспособност (RCI) и че във всяка от анализираните държави членки готовността и участието на производствената тъкан в износа са силно концентрирани в няколко региона;

отбелязва с безпокойство, че изводите от тези анализи са потвърдени от друго проучване (4), съгласно което ползите от ПЧИ изглеждат значително по-малки в селските, неметрополните и по-слабо развитите региони в сравнение с останалите региони, и че последиците по отношение на повишаването на производителността са по-малки в селските и неметрополните региони и дори са равни на нула в най-слабо развитите региони; вследствие на това е вероятно приносът на прякото отражение на ПЧИ и отварянето на пазарите за сближаването да се окаже силно ограничен;

във връзка с това подчертава ключовата роля на политиката на сближаване за гарантирането на адекватно равнище на публични инвестиции в регионите и териториите на ЕС, които са маргинализирани от тези потоци, за повишаването на тяхната конкурентоспособност чрез едновременно стимулиране на насочените към тях ПЧИ и създаване на благоприятни условия за растежа на неевропейските предприятия, които вече се намират в Европа;

припомня, че в Седмия доклад за сближаването на Европейската комисия (9 октомври 2017 г.) се изтъква, че извличането на ползите от глобализацията, чрез подпомагане на икономическата трансформация в регионите, иновациите, модернизацията на промишлеността и възприемането на нови технологии, би трябвало да бъде сред трите приоритета на бъдещата политика на сближаване след 2020 г.;

10.

обръща внимание на това, че допълнителните споразумения за либерализация на търговията намаляват събираните средства от мита, които представляват значителна част от собствените ресурси в бюджета на ЕС, и призовава Комисията в най-кратки срокове да представи предложение за задълбочена реформа на собствените ресурси на Съюза, за която се настоява в становището на КР относно „Реформа на собствените ресурси на ЕС в следващата МФР за периода след 2020 г.“ (2017/1530);

Прозрачността и демократичната легитимност на търговската политика на ЕС

11.

приветства ангажимента на Комисията да направи по-прозрачни търговските преговори и изразява увереност, че този подход ще даде възможност на държавите членки да привлекат за участие местните и регионалните власти и/или други заинтересовани страни още на етапа на формулирането на целите на търговската политика, присъщи на някои процеси на преговори в рамките на търговията с държави извън ЕС;

12.

във връзка с това препраща към проучването на КР на тема „Демократичното измерение на преговорите на ЕС за търговските споразумения: роля и отговорност на гражданите и местните и регионалните власти“, в което се подчертава, че само наличието на информация не е достатъчно за гарантирането на прозрачен процес на участие и че е необходимо да се обърне особено внимание на механизмите на национално и местно равнище, предназначени да гарантират достъпа до тази информация; по-специално местните и регионалните власти подчертават честата липса на официални механизми за диалог със съответните национални равнища в сферата на търговската политика, която липса е още по-явна на равнището на ЕС;

13.

оценява усилията на Комисията за гарантиране на по-голяма яснота относно смесеното естество на много от търговските споразумения чрез обособяването на специална глава, посветена на инвестициите; все пак е на мнение, че кризата в постигането на консенсус относно глобалното отваряне на пазарите и сключването на нови търговски споразумения зависи до голяма степен от оскъдната информация за положителните и отрицателните въздействия на някои споразумения и от неяснотата, свързана с отговорността на правителствата за даването на отговор на специфичните отрицателни разрушителни ефекти, причинени от тези споразумения;

14.

в съответствие с гореизложеното припомня позицията на КР, съгласно която е изключително важно всеки следващ етап от либерализацията на търговията да бъде предшестван от оценки на териториалното въздействие, които могат да бъдат мощно средство за откриване и количествено определяне, преди началото на процеса на преговори по дадено търговско споразумение, на въздействието му върху европейските региони, като по този начин се дава възможност както за вземане на решения, които са по-стабилни, информирани, прозрачни и основаващи се на конкретни факти по отношение на тяхното съдържание, така и за оказване на съобразена с конкретните нужди подкрепа на съответните региони за предвиждане или управление на въздействието на тези решения;

15.

изразява съжаление във връзка с това, че в оценката на въздействието, придружаваща документа „Препоръка за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за споразумение за свободна търговия с Австралия и Нова Зеландия“, в раздела относно въздействието и засегнатите страни при различните стратегически варианти (5), не се предвижда подобна оценка на въздействието;

16.

разглежда проучването на съвкупното икономическо въздействие на евентуалните текущи и бъдещи споразумения за свободна търговия между ЕС и 12 търговски партньори на ЕС в областта на селското стопанство (6), извършено от Съвместния изследователски център, като добър пример за това, как оценките на въздействието могат да допринесат за създаването на стабилни, прозрачни и основани на конкретни факти търговски политики;

17.

приветства факта, че горепосоченото проучване е предоставило основана на конкретни данни научна подкрепа за процеса на определяне на европейските политики, тъй като земеделските стопани от ЕС са информирани за това какво могат да очакват от търговските споразумения, особено от тези с Австралия и Нова Зеландия; смята, както се посочва в проучването, че в контекста на тези преговори Комисията трябва да наблегне в особена степен на вероятните отрицателните последици върху определени селскостопански сектори и да предпази тези сектори, като отчита основните принципи на общата селскостопанска политика и факта, че селското стопанство е основната и единствена дейност, която подкрепя заетостта, предприемачеството и местното снабдяване с храни в много зони на ЕС, като планинските, в които при трудни условия селските стопани поддържат жизнени селските райони, като освен това спомагат за запазването на изключително важното екологично равновесие;

18.

потвърждава отново, по-специално с оглед на преговорите с Австралия и Нова Зеландия, отдавнашната си позиция, че бъдещите търговски споразумения на ЕС не трябва да пречат на органите на управление на всички равнища да предоставят, подпомагат или регулират обществените услуги, нито да разширяват гамата от услуги, които предоставят на гражданите (7), или да предвидят включването на определени социални клаузи, насочени, наред с другото и в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 7 декември 2015 г., към насърчаване на развитието на социалната икономика;

19.

приветства факта, че Комисията създаде на 22 декември 2017 г. консултативна група по търговските споразумения на ЕС с цел повече прозрачност и участие в търговската политика на ЕС, но в светлината на гореизложеното, изразява съжаление, че никой от 28-те експерти (8) не представлява орган или сдружение на местното или регионалното управление. В случай че Комисията поддържа позицията си, че институция или орган на ЕС не би трябвало да са представени в консултативната група, КР ще очаква поне да бъде поканен като наблюдател;

20.

призовава нормите на трудовото право и правните стандарти за безопасност на продуктите, защита на данните, потребителите, здравето, околната среда и хуманното отношение към животните, които са в сила в ЕС и държавите членки, да бъдат гарантирани, без да се изравняват в низходяща посока; би трябвало да е възможно тези стандарти да се адаптират на равнище държави членки в съответствие с правото на ЕС, а регулаторният и финансовият марж за маневриране на регионалното и местното равнище в тази област да не бъде обект на натиск, дължащ се на международните търговски и инвестиционни споразумения;

Стремежът към справедливост извън ЕС

21.

подчертава, че търговската политика не засяга само икономическите интереси, но представлява и важен инструмент за солидарност с развиващите се страни и тези, които са изправени пред регионални кризисни ситуации; във връзка с това припомня съвместното решение на ЕС и Йордания за облекчаване на приложимите към двустранната търговия стандарти за произход като добър пример за такъв подход;

22.

приветства неофициалния документ на Комисията относно главите, посветени на търговията и устойчивото развитие в споразуменията за свободна търговия (ССТ) на ЕС (9) — документ, с които беше поставено началото на дебат относно спазването и прилагането на тези споразумения и начина за свързване на разпоредбите за устойчивост в сферата на търговията;

23.

що се отнася до въпроса дали нарушението на разпоредба от главата относно търговията и устойчивото развитие трябва да въздейства върху търговията или дори да води до санкции, КР подкрепя идеята, че държавите, които извършват нелоялна конкуренция чрез занижаване на стандартите в сферата на основните трудови конвенции, например по отношение на детския труд, би трябвало да подлежат на евентуални санкции; във връзка с това счита, че са необходими допълнителни проучвания и изследователски проекти, с цел да се гарантира, че разработването на политиките се основава на убедителни данни;

24.

приветства ангажимента на Комисията за укрепване на многостранната търговска система, в центъра на която стои СТО, и отбелязва, че без наличието на последната, световната търговия ще бъде подчинена в по-голяма степен на игра на надмощие между държавите и по-малко на ценностите; смята, че СТО би могла да предостави идеалната рамка за свеждане до минимум на отрицателните външни въздействия на двустранните търговски споразумения върху третите държави, за превръщане в многостранно на регулаторното сътрудничество, осъществявано досега между държави, които споделят едни и същи принципи, и за предоставяне на ясен маршрут за присъединяването на други заинтересовани членове на СТО;

Многостранният инвестиционен съд

25.

приветства препоръката за решение на Съвета за разрешаване на започването на преговори за създаване на многостранен инвестиционен съд (МИС) като решение за много от проблемите, срещнати при използването на системата за УСИД, по-конкретно липсата на легитимност и гаранции за независимост, недостатъчната предвидимост и последователност на съдебната практика, отсъствието на възможност за обжалване, високите разходи, липсата на прозрачност при уреждането на споровете между инвеститор и държава, както и слабата достъпност за МСП;

26.

отбелязва, че според проучването на КР относно „Демократичното измерение на преговорите на ЕС за търговските споразумения: роля и отговорност на гражданите и местните и регионалните власти“, най-често посочваният от местните и регионалните власти аспект във връзка с последствията от споразуменията за свободна търговия е уреждането на споровете между инвеститор и държава, което, от тяхната гледна точка, позволява на частните предприятия да обжалват решенията на местните органи на управление;

27.

подчертава необходимостта да се намери баланс между защитата на правата на частните инвеститори, гарантирана от механизми за налагане на санкции, и защитата на правата на работниците, за която такива механизми липсват, и призовава Комисията да гарантира, че предложението за създаване на МИС не предвижда поддържането на паралелна правна система със специален съд за чуждестранните инвеститори, който да позволява заобикаляне на националните правни системи изключително в полза на тези инвеститори; освен това отправя искане МИС да защитава не само на правата на инвеститорите, но също така и правото на държавите на законотворчество и правата на третите страни;

28.

изразява желание Комисията възможно най-скоро да изясни дали този многостранен инвестиционен съд може да се счита за едностранна институция или ще бъде свързан с юрисдикцията на друга институция, и как засегнатите общности може да участват в съдебни производства;

29.

призовава Комисията да внесе по-голяма яснота по отношение на предвидимите последици при спорове по съществуващите двустранни инвестиционни споразумения (ДИС) и връзките между многостранния инвестиционен съд и националните съдилища, по-специално във връзка с въпроса за изчерпването на националните средства за правна защита; подкрепя, във връзка с ДИС в рамките на ЕС и предвид текущото дело C-284/16 Achmea, виждането на Комисията, че механизмите за уреждане на спорове между инвеститор и държава (УСИД), заложени (преди присъединяване) в ДИС в рамките на ЕС, влизат в противоречие със законодателството на ЕС относно изключителната компетентност на съдилищата на ЕС по искове, засягащи законодателството на Съюза;

30.

изразява увереност, че белгийското искане от 6 септември 2017 г. за становище на Съда на Европейския съюз относно правомерността на новата двустранна инвестиционна съдебна система, предвидена в споразумението между ЕС и Канада (ВИТС), ще внесе по-голяма яснота, което ще е от полза за целия дебат относно защитата на инвестициите;

31.

отбелязва със загриженост, че различни основни търговски партньори на ЕС, включително САЩ и Япония, не подкрепят създаването на МИС, и че предпочитанието на Япония към системата за УСИД е един от основните елементи, останали неразрешени след принципното споразумение по споразумение за свободна търговия, постигнато на 6 юли 2016 г.;

Предложението за регламент за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в ЕС

32.

подчертава значението на ПЧИ за икономиката на ЕС като цяло, и по-конкретно за някои от неговите региони, като се има предвид, че в периода 2003—2015 г. инвеститорите извън ЕС са реализирали над 52 000 проекта за ПЧИ в Европа на обща стойност в размер на над 2 600 милиарда евро (10);

33.

изразява съгласие с мнението на Комисията, че отвореността на Съюза към ПЧИ остава основен принцип за ЕС и важен източник на растеж, че тя трябва да бъде придружена от стабилни и ефективни политики с цел, от една страна, отваряне на другите икономики и гарантиране, че всички спазват едни и същи правила и, от друга страна, защита на европейските активи с ключова важност от инвестиции, които биха били в ущърб на законните интереси на ЕС или на неговите държави членки;

34.

по тази причина приветства принципите, залегнали в основата на предложението за регламент на Европейската комисия, тъй като понастоящем ПЧИ могат да бъдат третирани по различен начин от страна на държавите членки, защото на европейско равнище не съществува единен стандарт за техния скрининг;

35.

изразява загриженост във връзка с правото на Европейската комисия да извършва проверка от съображения, свързани със сигурността и обществения ред, в случай на ПЧИ, които биха могли да се отразят на проекти или програми от интерес за Съюза, тъй като този критерий е твърде неясен и може да включва всички видове ПЧИ, а списъкът в съответното приложение не е изчерпателен. Освен това не съществува ясно определение за сигурност и обществен ред и, следователно, липсва правна сигурност по отношение на обхвата на правомощията за намеса от страна на Европейската комисия; това би могло да доведе до ситуация, при която държавите членки вече да не са в състояние да вземат самостоятелни решения относно ПЧИ по причини, свързани със сигурността и обществения ред;

36.

изразява съжаление, че такова важно предложение е внесено от Комисията без оценка на въздействието; счита, че проучването, обявено в съобщението, което придружава предложението относно инвестиционните потоци в ЕС, и оценката на въздействието би трябвало да предшестват представянето на предложението, за да се гарантира, че междуинституционалните обсъждания се основават на конкретни данни;

37.

призовава в предложението за регламент да се посочи ясно, че съществуващите ограничения на свободното движение на капитали от и към трети страни може да се запазят без никакви ограничения, по причини, свързани с обществения ред и обществената сигурност, или да се запазят без конкретна процедурна рамка;

38.

смята, че Комисията би трябвало също така да оценява политиките, които са създали условията, довели до проблематични инвестиции, тъй като в много случаи ПЧИ в инфраструктура или предприятия, които преди това са били държавна собственост, са резултат от политиките на строги икономии и либерализирането на стратегически сектори;

39.

подчертава, че има разлика между оправдаване на ограничаването на ПЧИ от съображения, свързани с националната сигурност и обществения ред, и ограничаването им поради опасения от изкривяване на пазара, и призовава Комисията да гарантира, че механизмът няма да се използва като скрита протекционистка мярка; във връзка с това отбелязва, че фактът, че механизъм за скрининг на ПЧИ, който ограничава инвестициите само защото ПЧИ е субсидирана, не е достатъчно основание за блокиране на дадена инвестиция, и че той трябва да докаже, че въпросната ПЧИ попада в стратегическите промишлени или национални цели на чужда държава;

40.

призовава Комисията да хвърли повече светлина върху въздействието, в случай че дадена държава членка не се съобразява с позицията на Комисията, и степента, до която предложената рамка ще позволи навременни и съразмерни реакции, като се има в предвид, че скринингът на инвестициите от страна на ЕС не би трябвало да трае по-дълго от определеното време за националните процедури;

41.

призовава за започване на диалог относно скрининга на инвестициите с основните търговски партньори на ЕС. Международното сближаване на правилата за скрининга на преките чуждестранни инвестиции в действителност ще ограничи конфликтите и ще насърчи инвестиционната сигурност;

42.

приветства факта, че съзаконодателите са постигнали споразумение относно изменението на съществуващата антидъмпингова методика на ЕС, която ще трябва да отчита основните конвенции на МОТ при оценката на наличието на значителни нарушения;

43.

отбелязва все пак, че новите правила ще бъдат напълно ефективни само ако ЕС актуализира своите инструменти за търговска защита (ИТЗ), и че положителното въздействие върху промишлеността е свързано с успеха на плановете за модернизиране на ИТЗ, предложени през 2013 г.;

44.

изразява съгласие с факта, че Европейският съюз има изключителна компетентност по отношение на преките чуждестранни инвестиции, тъй като те попадат в обхвата на общата търговска политика по силата на член 207, параграф 1 от ДФЕС. Отбелязва обаче, че Комисията предлага този регламент само за тези държави членки, които са създали механизми за скрининг на инвестициите, и че предложението не изисква от държавите членки да въведат свой собствен скрининг на инвестициите. Следователно предложението съответства напълно на принципа на субсидиарност.

Брюксел, 23 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) Становище на КР относно „Документ за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията“, докладчик: Micaela Fanelli, прието на 10 октомври 2017 г.

(2) Като се има предвид по-специално, че еквивалентната програма, прилагана в САЩ (Trade Adjustment Assistance — TAA), не предвижда нужда от достигане на някакъв минимален праг на съкращения.

(3) EPRS (Службата на ЕП за парламентарни изследвания).

(4) ESPON, The World in Europe, global FDI flows towards Europe („Светът в Европа, потоците от ПЧИ към Европа“).

(5) На страница 18 от документа, който е поместен тук: http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1505372743628&uri=SWD:2017:293:FIN (само на английски език).

(6) Проучването, публикувано на 15 ноември 2016 г., може да се намери тук: https://ec.europa.eu/jrc/en/publication/eur-scientific-and-technical-research-reports/cumulative-economic-impact-future-trade-agreements-eu-agriculture

(7) Становище относно „По-отговорна търговска и инвестиционна политика“, докладчик: Neale Richmond (IE/ЕНП), прието на 8 април 2016 г.

(8) http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2017/december/tradoc_156487.pdf.

(9) Публикацията е достъпна тук: http://trade.ec.europa.eu/doclib/press/index.cfm?id=1689

(10) Изследователски проект на ESPON на тема The World in Europe, global FDI flows towards Europe („Светът в Европа, глобални потоци от ПЧИ към Европа“).

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/38

Становище на Европейския комитет на регионите — Европейска стратегия за промишлеността: ролята и гледната точка на местните и регионалните власти

(2018/C 247/07)

Докладчик:

Heinz Lehmann (DE/ЕНП), член на Ландтага на федерална провинция Саксония

Отправен документ:

Съобщение на Комисията относно „Инвестиции в интелигентна, новаторска и устойчива промишленост — преразгледана стратегия за промишлената политика на ЕС“

(COM(2017) 479 final)

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

приветства съобщението на Комисията (1) като допълнителна важна стъпка и призовава Комисията да го използва като основа за разработване на амбициозна стратегия за промишлената политика на ЕС в съответствие с призива, отправен от Европейския съвет (2), Европейския парламент (3), Съвета по конкурентоспособност (4), КР (5) и групата „Приятели на промишлеността“ (6);

призовава за стратегия за промишлената политика на европейско равнище, която да отговоря на настоящите и бъдещите предизвикателства и възможности в глобален контекст; застъпва схващането, че тази стратегия за европейската промишленост, основана на ясно изразена визия, трябва да бъде съставена за средносрочен период, с акцент върху 2030 г. и да бъде развивана и след това;

призовава за включването на силно териториално измерение в рамките на тази стратегия, като се взема предвид регионалната, интелигентна специализация; припомня посочените в член 173 от ДФЕС съвместни и постоянни задачи за постигането на ефективност на европейската промишлена политика и заявява своята готовност да подкрепя в дух на партньорство Комисията, Съвета и Парламента, особено след като нейното прилагане изисква общ ангажимент и общи усилия на всички действащи лица на всички равнища;

призовава за хоризонтална стратегия за промишлеността с цели, стратегически мерки и показатели, с по-обвързващи оценки на въздействието, както и подходяща рамка за мониторинга и управлението; призовава за конкретни мерки, насочени към секторите, засегнати от икономическите промени, както и за секторите с висок потенциал за растеж; подчертава, че в стратегията би трябвало да се поставя ударението върху иновациите, главните базови технологии (ГБТ), важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ), цифровизацията и МСП поради хоризонталния им ефект;

Промишлеността на Европа в нова ера

подчертава, че промишлеността е жизнено важна за европейските региони и градове — като източник на 50 милиона работни места, на износ и иновации — и че осигуряването на бъдещата конкурентоспособност на европейската промишленост в един бързо променящ се глобален контекст е от съществено значение за балансираното и устойчиво развитие;

насочва вниманието към относително голямото значение на външната търговия в генерирането на БВП (83,05 % през 2015 г.) (7). Във връзка с това призовава да се отдели по-голямо внимание на насърчаването на вътрешното потребление, което ще гарантира устойчивото функциониране на промишлеността на ЕС и ще ускори растежа;

е на мнение, че за да се гарантира социалният мир, вътрешният растеж трябва да бъде възможен навсякъде, така че всички региони, включително селските райони, да могат да участват в създаването на стойност и да получат възможността за създаване и съхраняване на квалифицирани работни места на местно равнище;

обявява се за създаването на благоприятстваща иновациите среда и същевременно се насърчава преодоляването на икономическите предизвикателства, за да се повиши одобрението за промишлената дейност сред обществеността на всички равнища: от детската градина през предприятията до администрацията;

обръща внимание, че породените от напредъка в цифровизацията промени на бизнес моделите придобиват все по-голямо значение за бъдещото развитие, така че в бъдеще при действията на публичните власти следва да се прави разграничение въз основа на бизнес моделите, а не само по сектори;

Укрепване на европейската промишленост

10.

призовава делът на промишлеността в размер на 20 % от БВП да се запази като стратегическа цел след 2020 г.;

11.

смята, че шансът на Европа да запази и разшири конкурентоспособна в световен мащаб промишленост се крие в собствената технологична независимост;

12.

призовава именно за технологии от стратегическо значение за Европа (напр. микроелектроника, акумулаторни елементи) да бъдат създадени и запазени равнопоставени условия на конкуренцията в европейски и световен мащаб;

13.

припомня, че рамкови условия от други регулаторни области, които имат ограничително действие само за предприятията в ЕС (напр. някои разпоредби за фините частици), могат да доведат до отказ или преместване на стопански дейности в трети държави с последици за цялата верига за създаване на стойност в ЕС;

14.

изтъква стратегическото значение на ВПОИ за конкурентоспособността на европейската промишленост; призовава Комисията да използва последователно произтичащия от това потенциал; приветства предложението на Комисията за създаването на стратегически форуми, за да се подобри международната координация на заинтересованите страни; призовава за последователно и навременно разработване на концепцията за ВПОИ при отчитане на натрупания опит;

15.

приветства позицията на Комисията за отбранителната промишленост; подкрепя прилагането на съгласуван стратегически подход поради голямото ѝ значение за икономиката, технологичното развитие и политиката на сигурност; Европейският фонд за отбрана следва да може да се използва и за научни изследвания и да е обезпечен със свой собствен бюджетен ред;

16.

подчертава значението на свързаните с морето сектори за преодоляване на предизвикателствата на синята икономика и за използване на целия ѝ потенциал и приветства успехите напр. в областите на пътническите кораби и възобновяемите морски източници на енергия; призовава след приключване на инициативата LeaderSHIP 2020 посредством включване на всички политически области да бъде възможно изготвянето на пътна карта за подкрепа на свързаните с морето сектори;

По-задълбочен и по-справедлив единен пазар: укрепване на хората и предприятията

17.

изразява съгласие, че един добре функциониращ единен пазар на стоки и услуги може да улесни интеграцията на дружествата по европейската верига за създаване на стойност и следователно е от съществено значение за успеха на европейската промишленост;

18.

припомня, че за регионите европейският пазар е по-важен отколкото световния, и призовава за осъществяване на Стратегията за единния пазар (8), ефективно прилагане на законодателството за единния пазар и решително противопоставяне на двустранни дейности в рамките на ЕС с блокиращ ефект (напр. двустранните инвестиционни споразумения в рамките на ЕС); подчертава, че конкурентоспособните бизнес услуги са все по-важно междинно звено в икономиката и за производителността и разходната ефективност в преработващата промишленост;

19.

призовава за по-нататъшно облекчаване на процедурите за обществени поръчки, за да може възлагането на обществени поръчки да се осъществява по по-благоприятен за иновациите начин, отворен към технологиите;

20.

приветства приемането на европейския стълб на социалните права, но подчертава, че то трябва да върви заедно със силна европейска социална програма, която, наред с другото, ще проправя пътя за сближаване на реалните заплати в съответствие с производителността;

21.

подчертава, че квалифицираните специалисти и ръководни кадри, преминали професионално обучение, са гръбнака на производството за много предприятия, особено МСП; припомня, че високите изисквания за квалификация, както и балансът между практическото и теоретичното обучение са от решаващо значение за високоспециализирани, технологични промишлени сектори, изискващи задълбочени познания;

22.

припомня, че изготвянето на стратегии за усвояването и запазването на основни умения е задача на национално или регионално равнище;

Модернизиране на промишлеността за ерата на цифровите технологии

23.

подчертава, че основният проблем на цифровото бъдеще може само да бъде този, промишлеността и обществото като цяло да станат по-подготвени за бъдещето;

24.

припомня задачата на местните и регионалните власти да продължат да развиват всички необходими за цифровизацията инфраструктури, ориентирани към бъдещето, при което техническите решения да останат отворени за всички, и да се стремят към добър микс от широколентови системи, радиочестотен спектър и цифрово управление, както и тяхната съвместимост;

25.

припомня, че добрите примери за изчисляването на съотношението на разходите и ползите при въвеждането на цифрови технологии в установени предприятия могат да редуцират пречките за внедряване и използване и да подпомогнат промяната на бизнес моделите, и призовава да се насърчават инфраструктури за подкрепата на МСП в процеса на цифровизация (центрове за цифрови иновации);

26.

призовава Комисията в 9-ата рамкова програма за научни изследвания и иновации отново да заложи като цел водещата роля на европейската промишленост; предлага да се положат повече усилия за постигане на целта, според която разходите за НИРД да бъдат в размер на 3 % от БВП, както и да се укрепи капацитетът на промишлеността за промяна и иновации посредством тематични платформи за модернизация на промишлеността, така напр. партньорства за нови производствени процеси, устойчиво производство, триизмерен печат, четвъртата индустриална революция;

Укрепване на водещата роля на Европа в нисковъглеродната и кръговата икономика

27.

споделя схващането на Комисията, Парламента и Съвета, че трябва да се укрепи водещата роля на Европа в нисковъглеродната и кръговата икономика и по този начин да се предостави съществен принос за прилагането на Парижкото споразумение за климата; припомня призива си инструментите на политиката за опазване на околната среда, климата и енергетиката да бъдат организирани по такъв начин, че енергоемките промишлени отрасли, зависими от износа, да не бъдат натоварвани ненужно или да се застрашава конкурентоспособността им в международен план;

28.

призовава за целенасочено подпомагане на местния добивен сектор посредством подкрепа на проучването и добива, както и използването на първични суровини, с целесъобразно цялостно затваряне на циклите на материалите и със заместване за намаляване на зависимостта от внос на суровини; изисква да се подобри европейското сътрудничество при ефективното използване на ресурсите и адитивното производство и във връзка с това призовава функционалните бизнес модели и бизнес моделите, основани на споделяне, да бъдат подкрепяни предимно посредством положителни стимули;

29.

споделя схващането, че разработването и производството на системи за съхраняване на енергия са от решаващо значение за функционирането на нисковъглеродната икономика в ЕС; призова да не се поставят пречки пред развитието на този нововъзникващ сектор в Европа; напомня, че трябва да се гарантира балансът между целите за намаляване на CO2 и сигурността на енергийните доставки;

Подкрепа на промишлените иновации по места

30.

приветства разработената от Комисията концепция за интелигентна специализация и призовава да се използват новите възможности, напр. кръстосаните иновации (cross-innovation), тъй като международният и интердисциплинарният характер и многообразието от перспективи представляват централни елементи на всеобхватните иновационни процеси;

31.

припомня, че регионални и надрегионални мрежи, напр. клъстерът за олекотени конструкции MERGE или инициативата „Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация“, могат да обърнат негативната спирала на изнасянето на производството, заплахата от липса на специалисти и маломащабната икономика, да подобрят имиджа на даден регион като място за иновации, да повишат стимулите за създаване и установяването на предприятия, както и да насърчат възникването на нови вериги за създаване на стойност;

32.

припомня предложените облекчения за стартиращите и разрастващите се предприятия (9);

33.

отчита всеобхватната реформа през 2014 г. на схемите за подпомагане, която за предприятията и регионалните и местните власти доведе до значително опростяване на процедурите; при все това призовава значително да се подобри подпомагането на клъстерните инициативи (член 27 от Общия регламент за групово освобождаване) посредством повишаване на дела на отпусканите помощи; призовава също така в бъдеще да се отдава предимство на трансгранични клъстери и мрежови клъстери, както и на смесеното финансиране, по-специално за пилотни инфраструктури и демонстрационни обекти;

Международно измерение

34.

осъзнава значението на интеграцията на европейската промишленост в световната верига за създаване на стойност, както и че само търговските споразумения, взаимното признаване на стандартите и отстраняването на тарифните и нетарифните бариери пред търговията осигуряват свободен и равен достъп до световните пазари;

35.

приветства в частност укрепването на инструментите за търговска защита, за да се създадат в световната търговия равни изходни условия, особено за традиционни промишлени отрасли като стоманодобивната промишленост (10);

36.

призовава държавите, подписали Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, да бъдат насърчени изцяло и бързо да преобразуват договорените цели за намаляване на емисиите в национални стандарти и очаква, че всички участници ще се ангажират с предотвратяването на екологичния дъмпинг с всичките му отрицателни последици;

37.

призовава местните и регионалните власти да бъдат включени в определянето на стратегическите области, които са от значение за проверката на преките чуждестранни инвестиции;

Партньорство с държавите членки, регионите, градовете и частния сектор

38.

подчертава централната роля, която регионите и регионалните екосистеми, в които диалогът между МСП, университети и изследователски центрове и местни власти функционира добре, играят за модернизирането на промишлеността и призовава за съобразен с местното равнище подход в европейската индустриална политика; подчертава, че регионалните и местните власти имат важни правомощия и компетенции в области на политиката като изследвания и иновации, образование и квалификации, насърчаване на износа, инфраструктура, МСП и регулиране;

39.

вижда себе си като активен партньор на Комисията, Парламента и Съвета; приветства предложението на Комисията да организира ежегодно Ден на промишлеността, особено предвидения за 2018 г. тематичен акцент върху ГБТ и ВПОИ; приветства предложението на Комисията да организира кръгла маса на високо равнище по въпросите на промишлеността и призовава местните и регионалните власти да бъдат включени за активно участие в дебата по определянето на стратегически важните за Европа ГБТ; призовава регионалните заинтересовани участници като предприятия, социални партньори и гражданското общество да вземат активно участие; приветства пилотните мерки, с които регионите по места в дух на партньорство получават подкрепа при справянето с предизвикателствата на структурните промени.

Брюксел, 23 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) Съобщение на Комисията относно „Инвестиции в интелигентна, новаторска и устойчива промишленост — преразгледана стратегия за промишлената политика на ЕС“ (COM(2017) 479 final).

(2) Заключения на Европейския съвет от 15 декември 2016 г. и от 22 и 23 юни 2017 г.

(3) Резолюция на Европейския парламент от 5 юли 2017 г. относно разработването на амбициозна промишлена стратегия на ЕС като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (2017/2732(RSP).

(4) Заключения относно „Бъдещата стратегия за индустриалната политика на ЕС“, Съвет по конкурентоспособност, 29 май 2017 г. (283/17); Заключения относно „Обновена стратегия на ЕС за индустриалната политика“, Съвет по конкурентоспособност, 30 ноември 2017 г. (705/17).

(5) Становище на КР от 11 април 2013 г. относно „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“.

Становище на КР относно „Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа“, прието на 15 юни 2016 г., COR-2016-01726-00-00-PAC-TRA (EN).

(6) Съвместна декларация по повод на четвъртата конференция на министрите от групата „Приятели на промишлеността“, Варшава, 22 април 2016 г.;

Декларация от Берлин: Съвместна декларация относно индустриалната политика по повод на петата конференция на министрите от групата „Приятели на промишлеността“, 30 юни 2017 г., Берлин.

(7) Данни на Световната банка — Търговия (% от БВП), [https://data.worldbank.org/indicator/NE.TRD.GNFS.ZS], 7.1.2018 г.

(8) Становище на Европейския комитет на регионите относно „Осъвременяване на единния пазар“, април 2016 г. (докладчик: Alessandro Pastacci (IT/ПЕС); становище на Европейския комитет на регионите относно „Пакет за услугите „Икономика на услугите, която работи за европейците“, октомври 2017 г. (докладчик: Jean-Luc Vanraes (BE/АЛДЕ).

(9) Подкрепа за стартиращите и разрастващите се предприятия в Европа: регионалната и местната гледна точка, COR-2017-00032-00-01-AC-TRA.

(10) Становище на Европейския комитет на регионите „Стоманодобив: запазване на устойчивите работни места и растежа в Европа“, юни 2016 г. (докладчик: Isolde Ries (DE/ПЕС).

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/43

Становище на Европейския комитет на регионите — Предложение за Европейски фонд за отбрана

(2018/C 247/08)

Докладчик:

Dainis Turlais (LV/AЛДE), член на Градския съвет на Рига

Отправени документи:

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната с цел подкрепа на конкурентоспособността и иновационния капацитет на отбранителната промишленост на ЕС

COM(2017) 294 final — 2017/0125(COD)

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Начало на дейността на Европейския фонд за отбрана

COM(2017) 295 final

I. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Ново позоваване след последното позоваване

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

като взе предвид постоянното структурирано сътрудничество в областта на сигурността на отбраната (ПСС), договорено от 23 държави — членки на Европейския съюз, на 13 ноември 2017 г., както се посочва в член 42, параграф 6 и член 46 от Договора за ЕС и в Протокол 10 към същия Договор;

Изменение 2

Съображение 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(2)

За да се стимулира конкурентоспособността и да се укрепи иновационният капацитет на отбранителната промишленост на Съюза, следва да се създаде Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (наричана по-нататък „програмата“). Целта на програмата следва да бъде засилване на конкурентоспособността на отбранителната промишленост на Съюза и, наред с другото, на киберотбраната, чрез подкрепа за сътрудничеството между предприятията на етапа на разработване на отбранителни продукти и технологии. Етапът на разработване, който следва етапа на научните изследвания и технологии, е свързан със значителни рискове и разходи, които застрашават по-нататъшното използване на резултатите от научните изследвания и оказват неблагоприятно въздействие върху конкурентоспособността на отбранителната промишленост на Съюза. Чрез подкрепата, която ще предоставя на етапа на разработването, програмата ще допринесе за по-пълноценно използване на резултатите от научните изследвания в областта на отбраната, ще спомогне за скъсяване на дистанцията между научните изследвания и производството и ще стимулира всички форми на иновации. Програмата следва да има допълваща роля по отношение на дейностите, извършвани в съответствие с член 182 от ДФЕС, без да обхваща производството на отбранителни продукти и технологии.

(2)

За да се стимулира конкурентоспособността и да се укрепи иновационният капацитет на отбранителната промишленост на Съюза и за по-голяма ефективност на общите разходи за отбрана в Съюза, което съответно ще укрепи стратегическата автономност на ЕС , следва да се създаде Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната (наричана по-нататък „програмата“). Програмата следва да гарантира укрепване на конкурентоспособността на отбранителната промишленост на Съюза и, наред с другото, на киберотбраната, чрез подкрепа за сътрудничеството между предприятия — особено МСП, от повече държави на етапа на разработване на отбранителни продукти и технологии. Етапът на разработване, който следва етапа на научните изследвания и технологии, е свързан със значителни рискове и разходи, които застрашават по-нататъшното използване на резултатите от научните изследвания и оказват неблагоприятно въздействие върху конкурентоспособността на отбранителната промишленост на Съюза. Чрез подкрепата, която ще предоставя на етапа на разработването, програмата ще допринесе за по-пълноценно използване на резултатите от научните изследвания в областта на отбраната, ще спомогне за скъсяване на дистанцията между научните изследвания и производството и ще стимулира всички форми на иновации. Програмата следва да има допълваща роля по отношение на дейностите, извършвани в съответствие с член 182 от ДФЕС, без да обхваща производството на отбранителни продукти и технологии.

Изменение 3

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(3)	За да се използват по-добре икономиите от мащаба в отбранителната промишленост, програмата следва да предоставя подкрепа за сътрудничество между предприятията при разработването на отбранителни продукти и технологии.

(3)

За да се използват по-добре икономиите от мащаба в отбранителната промишленост, програмата следва да предоставя подкрепа за сътрудничество съответно между държавите членки и предприятията при разработването на отбранителни продукти и технологии, като по този начин стимулира стандартизирането на военните системи чрез подобряване на тяхната оперативна съвместимост.

Изменение 4

Съображение 4

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(4)	Програмата следва да обхване период от две години, от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г., като бюджетът за изпълнението ѝ следва да бъде определен за този период.

(4)

Програмата следва да обхване период от две години, от 1 януари 2019 г. до 31 декември 2020 г., като бюджетът за изпълнението ѝ следва да бъде определен за този период. За да се финансира програмата от общия бюджет на Съюза, следва да се задели сума в размер на 500 милиона евро по текущи цени. Като се има предвид, че програмата е нова инициатива, която не беше предвидена към момента на изготвяне на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., и за да се избегне каквото и да било отрицателно въздействие върху финансирането на съществуващите многогодишни програми, тази сума следва да се вземе от неразпределените маржове под таваните на многогодишната финансова рамка. Окончателният размер следва да бъде одобрен от Европейския парламент и от Съвета посредством годишната бюджетна процедура.

Изложение на мотивите

Предложеното изменение не се нуждае от обяснение.

Изменение 5

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(5)

Програмата следва да се прилага при пълно спазване на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета (6). Финансирането може да се предоставя по-специално под формата на безвъзмездни средства. Когато е целесъобразно, могат да се използват финансови инструменти или обществени поръчки.

(5)

Изложение на мотивите

–

Изменение 6

Съображение 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(10)

Тъй като целта на програмата е да подпомага конкурентоспособността на отбранителната промишленост на Съюза, ограничавайки рисковете на етапа на разработване в рамките на съвместните проекти, допустими за подкрепа следва да бъдат действията, свързани с разработването на даден отбранителен продукт или технология, а именно определяне на общи технически спецификации, проектиране, създаване на прототипи, изпитване, атестация и сертифициране, както и проучвания за осъществимост и други спомагателни мерки. Това се отнася и за модернизирането на съществуващи отбранителни продукти и технологии.

(10)

Тъй като целта на програмата е да подобрява стратегическата независимост на ЕС чрез укрепване на отбранителните му способности и да подпомага конкурентоспособността на отбранителната промишленост на Съюза, ограничавайки рисковете на етапа на разработване в рамките на съвместните проекти, допустими за подкрепа следва да бъдат действията, свързани с разработването на даден отбранителен продукт или технология, а именно определяне на общи технически спецификации, проектиране, създаване на прототипи, изпитване, атестация и сертифициране, както и проучвания за осъществимост и други спомагателни мерки. Това се отнася и за модернизирането на съществуващи отбранителни продукти и технологии , разработени от държавите членки .

Изменение 7

Съображение 13

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(13)

Тъй като програмата има за цел засилване на конкурентоспособността на отбранителната промишленост на Съюза, допустими за предоставяне на подкрепа следва да бъдат само субекти, които са установени в Съюза и са фактически контролирани от държавите членки или техните граждани. Освен това, за да се гарантира защитата на основните интереси на Съюза и на неговите държави членки в областта на сигурността, е необходимо инфраструктурата, съоръженията, активите и ресурсите, използвани от бенефициерите и подизпълнителите при финансираните по линия на програмата действия, да не се намират на територията на държави, които не са членки на ЕС.

(13)

В контекста на трансграничното сътрудничество дружествата, които са установени в ЕС, трябва да бъдат защитени срещу вмешателство от страна на дружества от трети държави извън ЕС.

Изменение 8

Съображение 21

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(21)

Комисията следва да разработи многогодишна работна програма в съответствие с целите на програмата. При изготвянето на тази програма Комисията следва да бъде подпомагана от комитет на държавите членки (наричан по-долу „програмен комитет“). Поради факта, че политиката на Съюза в областта на малките и средните предприятия е от възлово значение за постигането на икономически растеж, иновациите, създаването на работни места и социалната интеграция в Съюза и като се има предвид, че действията, за които ще се предоставя подкрепа, обикновено ще изискват транснационално сътрудничество, от съществено значение е работната програма да отразява и да дава възможност за такова трансгранично участие на МСП и съответно част от общия бюджет да бъде предназначен за такива действия.

(21)

Комисията следва да разработи многогодишна работна програма в съответствие с целите на програмата. При изготвянето на тази програма Комисията следва да бъде подпомагана от комитет на държавите членки (наричан по-долу „програмен комитет“). Поради факта, че политиката на Съюза в областта на малките и средните предприятия е от възлово значение за постигането на икономически растеж, иновациите, създаването на работни места и социалната интеграция в Съюза и като се има предвид, че действията, за които ще се предоставя подкрепа, обикновено ще изискват транснационално сътрудничество, от съществено значение е работната програма да отразява и да дава възможност за такова трансгранично участие на МСП, като финансовата помощ възлиза на поне 20 % от общия годишен бюджет.

Изменение 9

Ново съображение след съображение 25

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

(26)

Комисията следва да постави акцент върху прилагането на териториален, съответно ориентиран към местните условия подход, и да информира МСП, регионалните клъстери и регионите във всички държави членки относно възможностите за използване на програмата и относно допълнителни възможности за финансиране на проекти за отбрана, и по-специално въз основа на подкрепата на регионалните стратегии за интелигентна специализация.

Изменение 10

Член 2

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 2

Цели

Програмата има следните цели:

а)	насърчаване на конкурентоспособността и укрепване на иновационния капацитет на отбранителната промишленост на Съюза чрез подкрепа за действия на етапа на разработване;

а)	насърчаване на конкурентоспособността и укрепване на иновационния капацитет на отбранителната промишленост на Съюза чрез подкрепа за действия на етапа на разработване;

б)	подкрепа за и оптимизиране на сътрудничеството между предприятията, включително малките и средните предприятия, при разработването на технологии или продукти в съответствие със съвместно договорените от държавите членки в рамките на Съюза приоритети относно отбранителните способности;

б)	подкрепа за и оптимизиране на сътрудничеството между предприятията, включително малките и средните предприятия, при разработването на технологии или продукти в съответствие със съвместно договорените от държавите членки в рамките на Съюза приоритети относно отбранителните способности;

в)	насърчаване на по-пълноценното оползотворяване на резултатите от научните изследвания в областта на отбраната и принос за скъсяване на дистанцията между научноизследователската и развойната дейност.

в)	насърчаване на по-пълноценното оползотворяване на резултатите от научните изследвания в областта на отбраната и принос за скъсяване на дистанцията между научноизследователската и развойната дейност;

г)	засилване на капацитета за отбрана и сигурност в държавите — членки на ЕС, които са външни граници на ЕС.

Изложение на мотивите

Програмата трябва да бъде приобщаваща и отворена за бенефициери от всички държави членки, без географска изолираност. С цел да се изпълнят задълженията по контрол и защита на външните граници на ЕС, съответната държава членка би трябвало да има възможност за разработване на интелигентна специализация в контекста на европейската отбранителна промишленост.

Изменение 11

Член 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Член 3	Член 3
Бюджет	Бюджет
За изпълнението на програмата за периода 2019—2020 г. се определя бюджет от 500 милиона евро по текущи цени.	За изпълнението на програмата за периода 2019—2020 г. се определя бюджет от 500 милиона евро по текущи цени , който да се осигури изключително чрез неразпределените маржове, а не чрез бюджетни преразпределения.

Изложение на мотивите

Недопустимо е бюджетът на тази програма, който не беше предвиден към момента на изготвянето на многогодишната финансова рамка, да бъде осигурен от средствата, които вече са предвидени за настоящи програми на ЕС.

Изменение 12

Член 4, параграф 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Общи финансови разпоредби

Финансова помощ от Съюза може да бъде предоставена чрез видовете финансиране, предвидени в Регламент (EС, Eвратом) № 966/2012, и по-специално чрез:

а)	безвъзмездни средства;

б)	финансови инструменти;

в)	обществени поръчки.

Финансова помощ от Съюза може да бъде предоставена чрез видовете финансиране, предвидени в Регламент (EС, Eвратом) № 966/2012, по-специално чрез безвъзмездни средства и при необходимост, финансови инструменти и обществени поръчки. От Съюза може да бъде предоставена финансова подкрепа за техническа помощ за разработването на проекти от МСП.

Изменение 13

Член 7, параграф 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Допустими субекти	Допустими субекти
Бенефициерите са предприятия, установени в Съюза, в които държави членки и/или граждани на държавите членки притежават повече от 50 % от предприятието и имат фактически контрол върху него по смисъла на член 6, параграф 3, пряко или непряко, чрез едно или повече междинни предприятия. Освен това цялата инфраструктура, съоръженията, активите и ресурсите, използвани от участниците, включително подизпълнителите и други трети страни, за финансираните по програмата действия, не трябва да се намират на територията на държави, които не са членки на Съюза, за целия срок на действието.	Бенефициерите , които отговарят на критериите за трансгранично сътрудничество, и техните подизпълнители са предприятия, установени в Съюза, в които държави членки и/или граждани на държавите членки притежават повече от 50 % от предприятието и имат фактически контрол върху него по смисъла на член 6, параграф 3, пряко или непряко, чрез едно или повече междинни предприятия. Освен това цялата инфраструктура, съоръженията, активите и ресурсите, използвани от участниците, включително подизпълнителите и други трети страни, за финансираните по програмата действия, не трябва да се намират на територията на държави, които не са членки на Съюза, за целия срок на действието.

Изменение 14

Член 10

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Критерии за оценка

Предложените за финансиране по програмата действия се оценяват въз основа на следните кумулативни критерии:

а)	високи научни постижения;

а)	високи научни постижения;

б)	принос за иновациите и технологичното развитие на отбранителната промишленост на отделните държави членки и по този начин поощряване на промишлената автономия на Съюза в областта на отбранителните технологии, както и

б)	принос за иновациите и технологичното развитие на отбранителната промишленост на отделните държави членки и по този начин поощряване на промишлената автономия на Съюза в областта на отбранителните технологии, както и

в)	принос за интересите на Съюза в областта на сигурността и отбраната чрез усъвършенстване на технологиите за отбрана, които допринасят за изпълнението на съвместно договорените от държавите членки в рамките на Съюза приоритети относно отбранителните способности, както и

в)	принос за интересите на Съюза в областта на сигурността и отбраната чрез усъвършенстване на технологиите за отбрана, които допринасят за изпълнението на съвместно договорените от държавите членки в рамките на Съюза приоритети относно отбранителните способности, както и

г)	жизнеспособност, по-специално чрез доказване от страна на бенефициерите, че останалите разходи за допустимото действие се покриват чрез други начини на финансиране, например участие на държавите членки, както и

г)	жизнеспособност, по-специално чрез доказване от страна на бенефициерите, че останалите разходи за допустимото действие се покриват чрез други начини на финансиране, например участие на държавите членки, както и

д)

за действията, описани в член 6, параграф 1, букви б) — д) — принос за конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост чрез доказване от страна на бенефициерите, че държавите членки са поели ангажимент за съвместно производство и доставка на крайния продукт или технология по координиран начин, включително чрез съвместно възлагане на обществени поръчки, когато е приложимо.

д)

Мерките, предложени за финансиране в рамките на тази част от програмата, която е предназначена за подкрепа на МСП и за изграждане на капацитет на регионите по външните граници на ЕС в областта на отбраната и сигурността, се оценяват въз основа на следните критерии:

а)	високи научни постижения;

б)	потенциал за изграждане на интегрирана система от предприятия в областта на сигурността и отбраната;

в)	жизнеспособност, по-специално чрез доказване от страна на бенефициерите, че останалите разходи се покриват чрез други начини на финансиране, например участие на държавите членки,

Изложение на мотивите

–

Изменение 15

Член 13, параграф 3

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Работна програма	Работна програма
В работната програма се гарантира, че от общия бюджет на програмата се заделя необходимият размер средства за действия, благоприятстващи трансграничното участие на МСП.	В работната програма се гарантира, че поне 20 % от общия бюджет се заделя за действия, благоприятстващи трансграничното участие на МСП.

Изложение на мотивите

–

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Въведение

отбелязва, че все по-широк спектър от заплахи (война, въоръжени конфликти, тероризъм, незаконна имиграция, корупцията, популизъм) застрашава глобалната сигурност. Относно безопасността във всяка държава от ЕС и във всеки регион съществуват специфични проблеми. Европейският комитет на регионите (КР) подкрепя предложената „Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната“ и нейната цел: засилване на конкурентоспособността и иновациите в отбранителната промишленост на Съюза, включително в областта на кибернетичната отбрана, по-доброто използване на резултатите от научните изследвания в областта на отбраната, насърчаване на сътрудничеството между предприятията при разработването на продукти и технологии в областта на отбраната, както и осъществяването на дългосрочни проекти за сътрудничество на държавите членки. Приветства и инициативата за създаването на Европейски фонд за отбрана (ЕФО), който да обхваща както европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната, така и подготвителното действие за научни изследвания в областта на отбраната;

счита, че сигурността на всяка държава, както и ЕС като цяло, се основава на два стълба: икономически потенциал и единство и сближаване на обществото. Същевременно сигурността на всяка отделна държава членка е равнозначна на сигурността на ЕС като цяло. ЕС трябва да засили усилията си в областта на сигурността и да изпъкне по-силно като влиятелен глобален фактор за мир;

Спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност

признава, че член 173 от ДФЕС е подходящо правно основание за програмата, тъй като той се отнася до конкурентоспособността на промишлеността;

подчертава, че изпълнението на Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната ще се управлява от Европейската агенция по отбрана, която функционира като регулаторна агенция и отговаря за дейността си единствено пред Съвета. Освен това, не е обичайна практика регулаторна агенция да управлява такива големи бюджетни средства. Ето защо КР призовава Европейската комисия да гарантира максимална прозрачност при управлението на европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната, като вземе пример от функционирането на изпълнителните агенции, отговорни пред Европейския парламент;

призовава Комисията да използва потенциала на всички държави — членки на ЕС, и да не съсредоточава подкрепата само върху определени области — не бива да се забравя, че регионалното развитие е важно и за вътрешната сигурност на държавите членки, и за техните цели за развитие;

призовава да се запази акцента върху засилването на капацитета за сигурност и отбрана на регионите по външните граници на ЕС;

Съсредоточаване върху добавената стойност от ЕС

настоява, че ЕС може да постигне мир, свобода, равнопоставеност и стабилност, ако работи в тясно сътрудничество с правителствата на държавите членки в областите, в които на дневен ред се поставя въпросът за европейска добавена стойност. Тази цел трябва да бъде отразена и в плана за действие на Европейския фонд за отбрана;

подкрепя инициативата на Европейската комисия да използва всички свои правомощия, за да засили отбранителните способности на държавите — членки на ЕС, и да насърчава сътрудничеството между тях, с оглед да се осигури по-задълбочена интеграция и да определи ясно в каква посока ще се движи подкрепата за планирането на националните отбранителни способности и създаването на конкурентоспособни, интегрирани вериги на доставки;

насочва вниманието към факта, че развитието на конкурентоспособни, интегрирани вериги на доставки в ЕС зависи от политическата воля на държавите членки да се ангажират с това. В областта на отбранителното оборудване и технологии Европейският фонд за отбрана следва да подсигурява и насърчава съвместни действия между държавите членки;

10.

подчертава значението на това да се работи активно за стратегическата автономност на ЕС и за увеличаването на способността му за отбрана. Трябва да се подпомага конкурентоспособността на европейската отбранителна промишленост и много внимателно да се проверява дали заявителят действително е с произход от ЕС. Основните изпълнители и подизпълнителите трябва да са установени в Европейския съюз, а най-малко половината от предприятието трябва да е собственост на държави — членки на ЕС, или на физически и юридически лица от ЕС и фактически да се контролира от европейски капитали. Управлението и фактическият контрол на тези дружества трябва да се намират в Европейския съюз. Освен това Европейската комисия трябва да гарантира, че никоя трета страна не контролира фактически участващите в консорциума организации;

11.

подчертава, че Европейският фонд за отбрана не замества действията на държавите членки, а ги допълва с трансгранични проекти, които не могат да се финансират само от държавата членка. Европейският фонд за отбрана, в сътрудничество с държавите членки, НАТО и други международни инвестиции — предоставя допълнение към действията, извършвани от държавите членки, и осигурява ясна европейска добавена стойност за европейската политика за отбрана;

Включване на МСП във веригата за доставки на европейската отбранителна промишленост

12.

приветства подхода на „жизнения цикъл“, приложен към Европейския фонд за отбрана, за подпомагане на научните изследвания и разработването на продукти и технологии в областта на отбраната, за които в ЕФО са предвидени две подразделения (части);

13.

настоятелно препоръчва при разглеждането на кандидатурите допълнителни точки да се дават за проекти на консорциуми, в които участват голям брой МСП;

14.

посочва, че за развитието на двете части на Европейския фонд за отбрана важно условие е наличието на ефективен механизъм за планиране на способностите, чрез който да се определят приоритетите за научни изследвания и умения и да се гарантира тясно сътрудничество между двете части;

15.

счита, че е необходимо допълнително финансиране от ЕС за подпомагане на отбранителната промишленост на неговата територия, и подкрепя определението на бенефициерите, използвано от Комисията в нейното съобщение;

16.

призовава държавите членки да участват активно в управлението на двете части на фонда и да определят своите потребности и приоритети;

17.

приветства плановете на Комисията за по-ефективно използване на граждански приложения във военната сфера; смята, че инвестициите в тези технологии са изключителна възможност за стимулиране на икономическия растеж в ЕС и за създаването на висококвалифицирани работни места, тъй като тази област участва в много сектори: електроника, аеронавтика, роботика, високопроизводителни изчисления, космонавтика, текстилна промишленост, строителство, телекомуникации, технологии за наблюдение, енергетика, навигация и др.;

18.

припомня, че дружествата, работещи с тези иновативни технологии, са предимно стартиращи предприятия и МСП, които с подходяща подкрепа биха могли да допринесат значително за технологичния напредък в сектора на отбраната. Решението на Комисията ЕС целенасочено да подкрепя МСП в този сектор се оценява като важно и положително;

19.

призовава за по-добра координация между съответните служби, за да информират заинтересованите страни и да популяризират нови стоки и технологии с двойна употреба. ЕС трябва да използва този огромен потенциал в полза на насърчаване на растежа и конкурентоспособността;

20.

изразява съгласие с Европейската комисия за улесняване на включването на МСП в трансгранични проекти, които ще получават финансова подкрепа в контекста на Европейския фонд за отбрана. Важно е да се осъзнае, че включването на МСП във веригата на доставки на европейската отбранителна промишленост следва да служи за увеличаване на сигурността и отбраната на ЕС, конкурентоспособността и стратегическата автономност. Европейският фонд за отбрана следва да насърчава постигането на тези цели;

21.

е на мнение, че Европейската комисия трябва да мобилизира всички свои инструменти, за да гарантира, че МСП в целия ЕС се ползват с равен достъп до ЕФО. Напредъкът в иновациите не се измерва в краткосрочен план, а с постигнатата зрялост на приложението на резултатите. Със сигурност въвеждането на планирана и координирана на всички равнища политика за иновации ще предостави стимули за най-иновативните предприятия да се превърнат в стратегически инвеститори за МСП;

22.

призовава Комисията да подкрепи следните мерки, за да може да бъде увеличено участието на МСП в проекти в областта на отбраната:

—

сред критериите за отпускане на безвъзмездни средства за финансиране на съвместни проекти в настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) да се включи и условие да участват поне три дружества от поне две държави членки. Важно е предложените проекти действително да са трансгранични и да могат да допринесат за намаляване на разпокъсаността на пазара на отбранителни стоки в ЕС. Сред критериите за оценка на офертите следва да се предвидят допълнителни точки за консорциуми, в които участват няколко дружества и държави членки;

—	консорциуми, в които участват по-голям брой МСП, следва да имат предимство пред други подобни проекти с по-малък брой МСП;

—	отправя искане, доколкото е възможно, поне една тематична област да бъде определена за научните изследвания и развойната дейност, свързани с МСП, както вече се прави при обществените поръчки за научноизследователски предложения;

—

призовава за създаването на стабилна информационна система за координиране на съвместни информационни дейности, провеждани от съответните служби на Комисията, като предимството на такава система е да се предоставя информация от единен информационен пункт за всички възможности за финансиране от всички имащи отношение програми на ЕС, включително в областта на отбраната и стоките с двойна употреба. Важно е посредством тази комуникационна система да се разпространяват примери за добри практики;

—	приветства решението на Европейската комисия да задели част от средствата по Европейския фонд за отбрана за МСП и за проекти за насърчаване на участието на МСП в трансгранични проекти; приветства подкрепата от Съюза до максимум 20 % от общите допустими разходи за дейността;

Финансиране

23.

припомня, че групата на ЕИБ е важен партньор за инвестиции в технологии с двойна употреба, в които МСП играят важна роля в областите на военно оборудване или технологиите с гражданско приложение, на киберсигурността, ваксините, биологичната безопасност, телекомуникации и информационни инфраструктури;

24.

подчертава, че с оглед на особеното естество на сектора на отбраната, не всички банкови услуги са подходящи за подпомагане на МСП; приветства проактивния подход на ЕИБ да бъдат използвани други инструменти като заеми, гаранции и дялово участие;

25.

счита, че приемането на Европейски фонд за отбрана не бива да послужи като претекст за омаловажаване или засягане по някакъв начин на разпределението на средства за политиката на сближаване, която трябва да остане основният инвестиционен инструмент на Европейския съюз с цел подобряване на европейската интеграция посредством социално, икономическо и териториално сближаване.

Брюксел, 23 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(6) Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стp. 1).

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/54

Становище на Европейския комитет на регионите — Изменената ППСР и нови бюджетни инструменти за еврозоната

(2018/C 247/09)

Главен докладчик:

Olga Zrihen (BE/ПЕС), член на парламента на Валония

Отправни документи:

Съобщение относно нови бюджетни инструменти за стабилна еврозона в правната уредба на Съюза,

COM(2017) 822 final

Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) 2017/825 с цел увеличаване на финансовия пакет на Програмата за подкрепа на структурните реформи и адаптиране на общата ѝ цел

COM(2017) 825 final

За сведение:

Съобщение относно по-нататъшни стъпки към завършването на европейския икономически и паричен съюз: пътна карта

COM(2017) 821 final

I. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Съображение 1

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Програмата за подкрепа на структурните реформи („Програмата“) беше създадена с цел укрепване на капацитета на държавите членки за изготвяне и изпълнение на стимулиращи растежа административни и структурни реформи, включително чрез помощ за ефикасното и ефективно използване на фондове на Съюза. Подкрепата по програмата се предоставя от Комисията по искане на съответната държава членка и може да обхваща широк кръг области . Развитието на устойчиви икономики върху стабилни икономически и социални структури, които позволяват на държавите членки да поемат шокове и да се възстановяват бързо след тях, допринася за икономическото и социално сближаване. Изпълнението на институционалните, административните и поддържащите растежа структурни реформи е подходящо средство за постигането на такова развитие.

Програмата за подкрепа на структурните реформи („Програмата“) беше създадена с цел укрепване на капацитета на държавите членки за изготвяне и изпълнение на стимулиращи растежа административни и структурни реформи, които са важни за изпълнението на целите на Договора за ЕС и са пряко свързани с правомощията на ЕС, включително чрез помощ за ефикасното и ефективно използване на фондове на Съюза. Подкрепата по програмата се предоставя от Комисията по искане на съответната държава членка. Развитието на устойчиви икономики върху стабилни икономически и социални структури, които позволяват на държавите членки да поемат шокове и да се възстановяват бързо след тях, би трябвало да допринася за икономическото, социалното и териториалното сближаване. За успеха на програмата от съществено значение е ангажиментът по места за провеждане на структурни реформи, които са от значение за ЕС, по-специално благодарение на местните и регионалните власти и социалните партньори.

Изменение 2

Съображение 3

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Укрепването на икономическото и социалното сближаване чрез засилване на структурните реформи е от решаващо значение за успешното участие в Икономическия и паричен съюз. Това е от особено значение за държавите членки, чиято валута не е евро, в подготовката им за присъединяване към еврозоната.

Укрепването на икономическото, социалното и териториалното сближаване чрез важни за ЕС структурни реформи е от решаващо значение за успешното участие и засиленото сближаване в Икономическия и паричен съюз. Това е от особено значение за държавите членки, чиято валута не е евро, в подготовката им за присъединяване към еврозоната.

Изменение 3

Съображение 5

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Необходимо е също така да се посочи, че действията и мерките по Програмата могат да подкрепят реформи, които да помогнат на държавите членки, желаещи да приемат еврото, да се подготвят за участието в еврозоната.

Изложение на мотивите

Излишно предвид съображение 3.

Изменение 4

Съображение 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

С оглед задоволяване на нарастващото търсене на подкрепа от страна на държавите членки, както и поради необходимостта от подпомагане на изпълнението на структурните реформи в държавите членки, чиято парична единица не е еврото, отпуснатите за програмата финансови средства следва да се увеличат до достатъчно високо ниво, позволяващо на Съюза да оказва подкрепата, от която се нуждаят отправилите искането държави членки.

С оглед задоволяване на нарастващото търсене на подкрепа от страна на държавите членки, както и поради необходимостта от подпомагане на изпълнението на важните за ЕС структурни реформи в държавите членки, чиято парична единица не е еврото, отпуснатите за програмата финансови средства следва да се увеличат, чрез използването на Инструмента за гъвкавост в съответствие с член 11 от регламента, с който се определя настоящата многогодишна финансова рамка, до достатъчно високо ниво, позволяващо на Съюза да оказва подкрепата, от която се нуждаят отправилите искането държави членки.

Изменение 5

Член 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
„Член 4	„Член 4
Обща цел	Обща цел
Общата цел на Програмата е да допринесе за институционалните, административните и поддържащите растежа структурни реформи в държавите членки, като предоставя подкрепа на националните органи за мерки, насочени към реформирането и укрепването на институциите, управлението, публичната администрация и икономическите и социалните сектори в отговор на икономическите и социалните предизвикателства с цел увеличаване на сближаването, конкурентоспособността, производителността, устойчивия растеж, създаването на работни места и инвестициите, което също така ще ги подготви за участие в еврозоната, по специално в контекста на процедурите за икономическо управление, включително чрез подкрепа за ефикасното, ефективно и прозрачно използване на фондове на Съюза.“;	Общата цел на Програмата е да допринесе за институционалните, административните и поддържащите растежа структурни реформи в държавите членки , които носят европейска добавена стойност в областите на политиката, отнасящи се до споделените между Съюза и държавите членки правомощия, и които вече не са цел на програми за техническа помощ , като предоставя подкрепа на публичните органи в държавите членки за мерки, насочени към реформирането и укрепването на институциите, управлението, публичната администрация и икономическите и социалните сектори в отговор на икономическите и социалните предизвикателства с цел увеличаване на сближаването, конкурентоспособността, производителността, устойчивия растеж, създаването на работни места и инвестициите, което също така ще ги подготви за участие в еврозоната, по специално в контекста на процедурите за икономическо управление, включително чрез подкрепа за ефикасното, ефективно и прозрачно използване на фондове на Съюза.“;

Изменение 6

Нов член 1, параграф 1, точка а)

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Член 5, параграф 2.

Специфичните цели, определени в параграф 1, препращат към области на политиката, свързани със сближаването, конкурентоспособността, производителността, иновациите, интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, работните места и инвестициите, по-специално към следните области:

а)	управление на публичните финанси и активи, бюджетен процес, управление на дълга и управление на приходите;

б)

институционална реформа и ефективна и ориентирана към услугите публична администрация, включително по целесъобразност чрез опростяване на правилата, ефективно прилагане на принципите на правовата държава, реформа на съдебната система и засилване на борбата срещу измамите, корупцията и изпирането на пари;

в)	бизнес среда (включително за МСП), реиндустриализация, развитие на частния сектор, инвестиции, публично участие в предприятия, процеси на приватизация, търговия и преки чуждестранни инвестиции, конкуренция и обществени поръчки, устойчиво секторно развитие и подкрепа за иновациите и цифровизацията;

г)

образование и обучение; политики за пазара на труда, включително социален диалог за създаването на работни места; борба срещу бедността и насърчаване на социално приобщаване; системи за социална сигурност и социално подпомагане; системи за общественото здраве и здравеопазването; както и политики за сближаването, убежището, миграцията и границите;

д)	политики за извършване на действия в областта на климата, насърчаване на енергийната ефективност и постигане на енергийна диверсификация, както и за селскостопанския сектор, рибарството и устойчивото развитие на селските райони;

е)

политики в областта на финансовия сектор, включително насърчаване на финансова грамотност, финансова стабилност, достъп до финансиране и кредитиране за реалната икономика; изготвянето, предоставянето и мониторингът на качеството на данните и статистическата информация; както и политики за борба с отклонението от данъчно облагане.

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Относно изменението на Регламента за ППСР за периода 2018—2020 г.

одобрява принципа на тази програма за подкрепа, която има за цел да предоставя — на доброволни начала и при поискване — техническа помощ във връзка със структурните реформи в държавите членки. Според КР обаче обхватът на тези структурни реформи, които могат да получават подкрепа от страна на ЕС, би трябвало да бъде ограничен до стратегически области, които имат отношение към постигането на целите на Договора за ЕС и са пряко свързани с правомощията на ЕС. КР отхвърля всяко предложение за финансиране на неконкретизирани структурни реформи в държавите членки, които не са били подложени на предварителна оценка за европейска добавена стойност и които не са пряко свързани с правомощията на ЕС, заложени в Договора. В този контекст препраща към своята резолюция от 1 февруари 2018 г., в която се отхвърля предложението на Комисията за регламент за изменение на Регламента за общоприложимите разпоредби (ЕС) № 1303/2013 от 6 декември 2017 г. (1);

изразява съгласие с Комисията, че една от основните цели на програмата за подкрепа би трябвало да бъде да се подобрят административният капацитет на националните, регионалните и местните равнища на управление в отправилите искането държави членки; подчертава значението на многостепенното управление и ориентирания към местните условия подход при определянето и изпълнението на реформите;

призовава за единен набор от насоки, които да обхващат всички финансирани от ЕС инструменти за подобряване на административните структури и да позволяват ефективна координация с наличните програми за техническа помощ на равнището на ЕС и на държавите членки — бенефициери, както беше поискано и от Европейската сметна палата (ЕСП);

изразява съжаление, че Комисията не предостави количествени и качествени доказателства за ефективността на програмата; подчертава, че като програма за техническа помощ ППСР би трябвало да стане постоянна след 2020 г. само ако получи положителна оценка за резултатите си за периода 2017—2020 г.;

подчертава, че, предвид действащото във всяка държава членка разделение на властите и компетенциите, както и специфичните за всяка държава препоръки, които често са насочени към местните и регионалните власти, програмата трябва да бъде достъпна за местните и регионалните власти;

изразява задоволство, че Комисията предлага да увеличи бюджета на изменената ППСР, като използва Инструмента за гъвкавост, в съответствие с член 11 от регламента за настоящата многогодишна финансова рамка;

Относно ангажираността и финансирането на структурните реформи, които са от значение за ЕС

подчертава, че в държавите членки съществуват много пречки пред правилното планиране и изпълнение на структурните реформи, които са от значение за ЕС, като липса на ангажираност, сложност на реформите от политическа и институционална гледна точка, евентуално отрицателно въздействие върху социални групи и територии, липса на фискални възможности за поемане на разходите за реформи, недостатъчен административен и институционален капацитет и липса на координация между различните равнища на управление. Като цяло ангажираността на национално равнище за прилагане на специфичните за всяка държава препоръки все още се счита за недостатъчна и това се дължи отчасти на липсата на пълноценно участие на местните и регионалните власти в този процес като партньори;

подчертава, че като предоставят безплатно техническо съдействие на местните и регионалните власти във връзка с тълкуването и използването на фондовете на ЕС, центровете за знания изпълняват важна роля за гарантиране на ефективното прилагане на правилата и усвояване на фондовете; призовава държавите членки, които не разполагат с такива центрове за знания, да обмислят създаването им с оглед на улесняването на ефективното използване на новия бюджетен инструмент;

изтъква, че докато някои специфични за всяка държава препоръки са наложени от Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и процедурите при макроикономически дисбаланси (ПМД), други са от политическо значение, но не са правно обвързващи; отбелязва, че нито заплахата от санкции съгласно ПСР и ПМД, нито политическият риск осигуриха задоволително изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки и по-голяма ангажираност с реформите; призовава за по-широко застъпен подход „отдолу нагоре“ посредством участието на местните и регионалните власти, с цел да се засили ангажираността им;

10.

отбелязва, че макар координацията на икономическите политики в ЕС да е с неоспоримо значение, трябва да се уточни дали за финансовите стимули и ангажиментите, предвидени за някои реформи в държавите членки, действително съществува съответното правно основание в Договора за функционирането на Европейския съюз; освен това поставя под въпрос проекта, предвиждащ заделяне на значителни финансови ресурси за инструмент за предоставяне на помощ на чисто доброволна основа на базата на непрозрачна система за подбор и утвърждаване на исканията, което би създало проблеми от гледна точка на тематичния приоритет, на бюджетното планиране и на справедливия териториален баланс;

11.

настоява също така, че с оглед на настоящото разделение на правомощията много структурни реформи, които са от значение за ЕС, засягат области на споделена компетентност на националните и поднационалните равнища на управление. Следователно, за да се избегнат нарушения на принципите на субсидиарност и пропорционалност, е необходимо държавите членки да включват своите регионални и местни власти като постоянни партньори в проектирането и осъществяването на структурните реформи;

12.

поради това изразява съжаление, че Комисията предлага ангажиментите за реформа и финансовите стимули да бъдат договаряни двустранно между нея и националните правителства и осъществявани в контекста на европейския семестър, без да се предвижда официалното участие на регионалното или местното равнище в зависимост от вътрешното разпределение на правомощията в държавата членка. Всъщност съществува реална опасност предложеният подход да доведе до поставяне под въпрос на това разпределение на правомощията и до нарушаване на принципа на субсидиарност или на местна или регионална автономия, както са определени в съответните харти на Съвета на Европа. Документът за размисъл относно „задълбочаването на ИПС“, публикуван от Комисията през май 2017 г., се отнася например за предложенията за договаряне на задължителни стандарти за измерване на качеството на публичните разходи. В европейския семестър би могло да бъде заложено наблюдение на тези стандарти чрез съществуващите набори от показатели. Обвързването на достъпа до фондовете на ЕС с условието за постигане на определено равнище на тези стандарти би довело до налагане от страна на ЕС на неговия подход и насока на политиката в области, в които споделя правомощия с по-ниските равнища на управление, което би нарушило принципа на субсидиарност;

13.

освен това изразява съжаление, че критериите за оценка на изпълнението на ангажиментите за реформа и задействането на плащания се определят и управляват само от Комисията, без участието на органите на държавата членка; отбелязва, че в предложението липса прозрачност относно критериите за оценка и че подобни критерии не могат да бъдат извлечени от специфичните за всяка държава препоръки, които като цяло се формулират без общи и междинни цели и разпоредби за систематичен контрол; не на последно място смята, че финансовите стимули на ЕС не бива да се възприемат като воля за заобикаляне на демократичните процеси на европейско или национално равнище или като финансово изнудване;

14.

изразява съжаление, че Комисията не предоставя никакво основание и индикация по какъв начин предложените финансови стимули би трябвало да бъдат определяни количествено, като същевременно признава, че количествените изражения на краткосрочните разходи за реформи е твърде вероятно да се различават значително, в зависимост от това дали в тях са включени само административните разходи (планиране, прилагане и изграждане на капацитет) или и социалните разходи;

15.

подчертава, че ангажиментите за реформа би трябвало да се основават на реалистична оценка на предизвикателствата за институционалния и административния капацитет на съответните публични органи и би трябвало да включват подходящи стратегии за подобряване на административните структури. Трябва да се вземат под внимание неравностойните условия, които съществуват между държавите — членки на ЕС, и регионите по отношение на административните структури, откроени и в анализа на КР на специфичните за всяка държава препоръки от териториална гледна точка;

16.

отбелязва, че други политики на ЕС спомагат за насърчаването на структурните реформи, като например ЕСИ фондовете, които спомагат чрез предварителни условия, доколкото те се отнасят до изпълнението на законодателството на ЕС, за подобряването на административните структури и, посредством тематична концентрация, за извършването на реформите, които попадат в обхвата на стратегията „Европа 2020“; затова подчертава, че е от първостепенна необходимост да се предвиди политическа рамка, която да последва стратегията „Европа 2020“, така че тематичната концентрация да е възможна и в следващия програмен период; подчертава, че новата рамка трябва да се основава на нова териториална визия, която да актуализира перспективата за развитие на територията на ЕС от 1999 г. (2);

17.

също така настоява, че за да се запази връзката между структурните реформи, които са от значение за ЕС, и политиката на сближаване, още по-важно ще бъде европейският семестър да се демократизира на европейско равнище и да бъде допълнен от Кодекс на поведение, в който се определят стандарти за участието на местните и регионалните власти, така че да се повиши ефективността и ангажираността с процеса (3); подчертава, че принципите на субсидиарност, пропорционалност, партньорство и многостепенно управление би трябвало да бъдат общата основа на политиката на сближаване и други политики, подкрепящи структурните реформи;

18.

отново отправя своето искане финансирането на новите бюджетни инструменти на ИПС да не бъде за сметка на частните инвестиции и други схеми за публично финансиране, например финансирането на политиката на сближаване от ЕС;

19.

смята, че предложението за финансови стимули за структурни реформи, както то е представено в съобщението, не е достатъчно като основа за разработването на необходимите законодателни предложения; изразява съжаление, че Комисията не е извършила оценка на въздействието, нито се е консултирала със заинтересованите страни преди неговото публикуване;

20.

изразява съжаление, че предложението за пилотна фаза в периода 2018—2020 г. за механизма за осъществяване на реформи и свързаните с това промени в регламента за ППСР и в Регламента за общоприложимите разпоредби не е съгласувано с обявеното публикуване на предложението за новата МФР през май 2018 г.;

21.

затова предлага при разработването на инструмент за финансова подкрепа за структурните реформи да бъдат взети предвид следните принципи:

—

бюджетната подкрепа за структурни реформи за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, която попада в обхвата на политиката на сближаване, следва да бъде предоставяна чрез бъдещите програми по ЕСИФ, като същевременно се спазват принципите на субсидиарност, партньорство и многостепенно управление, вместо да се създава отделна програма за финансиране;

—	делът на политиката на сближаване в рамките на следващата МФР трябва да остане на настоящото равнище, за да се гарантира ефективността на тази политика, и трябва да се избягва евентуалното използване на ресурси от ЕСИФ за финансиране на структурни реформи;

—	финансирането от страна на ЕС на структурни реформи, което е извън обхвата на политиката на сближаване, би трябвало да се подпомага чрез предоставянето на заеми вместо на безвъзмездни средства;

—

начинът, по който се дефинират структурните реформи и се вземат решения във връзка с тях, трябва да бъде преразгледан, като местните и регионалните власти се включат в европейския семестър. Това ще даде възможност да се добави „териториално измерение“ към европейския семестър, ще спомогне за отчитането на териториалното многообразие в Европа, ще гарантира пълноценното участие на местните и регионалните власти в националните програми за реформи и ще допринесе за зачитането на разпределението на правомощията в ЕС;

—	всяко предложение за финансиране от страна на ЕС за структурни реформи трябва да включва предварителна оценка на въздействието и консултация със заинтересованите страни и би трябвало да включва разпоредби за средносрочна оценка;

Бюджетни инструменти за държавите членки, които желаят да се присъединят към еврозоната, и за банковия съюз

22.

отбелязва, че устойчивите икономически структури и високата степен на устойчива конвергенция са предварителни условия за влизане в еврозоната; приветства предложението да се създаде механизъм за сближаване в подкрепа на държавите членки, които се ангажират с постигането на тази цел; приканва Комисията да уточни съответните роли на механизма за сближаване, ППСР, ЕСИ фондовете и Кохезионния фонд;

23.

отново заявява своята подкрепа за завършването на банковия съюз; отбелязва, че държавите членки все още не са се договорили относно фискален предпазен механизъм, който да се прилага в случай че Единният фонд за преструктуриране се окаже недостатъчен; приветства предложението на Комисията да създаде кредитна линия или гаранции в бъдещия Европейски валутен фонд;

Стабилизиращ механизъм за защита на инвестициите от големи асиметрични сътресения

24.

отново изтъква, че различията в бизнес циклите на държавите — членки от еврозоната, които са свързани със структурни фактори, би трябвало да бъдат намалени чрез създаването на инструмент на ЕС за справяне с асиметричните сътресения; изразява съгласие с Комисията относно критериите, които стабилизиращата функция трябва да изпълни;

25.

отново изразява своя възглед, че за да бъде ефикасна, всяка потенциална подкрепа не бива да се припокрива със съществуващите инструменти, като например европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), а да ги допълва;

26.

изразява съгласие с Комисията, че фискалният капацитет би трябвало да бъде достатъчно голям, за да бъде ефективен; припомня, че се противопоставя на идеята фискалният капацитет за еврозоната да бъде бюджетен ред в бюджета на ЕС, докато таванът на собствените ресурси остава на настоящото равнище от 1,23 % от БНД на ЕС, за да се избегне рискът финансирането на ЕСИФ и други политики на ЕС да отиде на втори план („crowding out“);

27.

подчертава, че стабилизиращата функция, която предпазва равнищата на публичните инвестиции в трудни времена от асиметрични сътресения, е от изключително значение за местните и регионалните власти; вярва, че предложената европейска схема за защита на инвестициите би могла да бъде първа стъпка към подобна стабилизираща функция;

28.

набляга на значението на „стабилизиращата функция“ на политиката на сближаване, която в съчетание с елементи на гъвкавост като увеличение на процентите на съфинансиране от страна на ЕС и модулиране на предварителното финансиране, изигра важна роля по време на финансовата криза за защитата на публичните инвестиции в региони, засегнати от асиметрични икономически сътресения;

29.

отбелязва, че предложената европейска схема за защита на инвестициите ще започне със заеми, относително малък дял на безвъзмездните средства и механизъм за застраховане въз основа на доброволни вноски на държавите членки; подчертава, че схемата може да се окаже не особено полезна за държави членки със слаби фискални възможности за маневриране, които може да бъдат затруднени да вземат заеми във време на криза;

30.

призовава Комисията да разработи схеми за стабилизиране въз основа на безвъзмездни средства или застраховане, като например „фонд за черни дни“;

31.

очаква с нетърпение обявените платформи за национални инвестиции, в които роля ще играят местните и регионалните власти, които ще използват своя опит с ЕСИ фондовете и ЕФСИ.

Брюксел, 22 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) COM(2017) 826 final.

(2) CdR 4285/2015

(3) CdR 5386/2016

13.7.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 247/62

Становище на Европейския комитет на регионите — Европейска гражданска инициатива

(2018/C 247/10)

Докладчик:

Luc Van den Brande (BE/ЕНП), член на Бюрото за връзка Фландрия — Европа

Отправен документ:

COM(2017) 482 final

SWD(2017) 294 final

I. ПРЕПОРЪКИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ

Изменение 1

Член 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Предмет	Предмет
С настоящия регламент се установяват процедурите и условията, необходими за представяне на инициатива, с която Европейската комисия се приканва да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които гражданите на Съюза считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим правен акт на Съюза („европейска гражданска инициатива“ или „инициатива“).	С настоящия регламент се установяват процедурите и условията, необходими за представяне на инициатива, с която Европейската комисия се приканва да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които гражданите на Съюза, в съответствие с член 288 от ДФЕС, считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим правен акт на Съюза („европейска гражданска инициатива“ или „инициатива“).

Изложение на мотивите

Прави се позоваване на член 288 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да се уточни, че даден правен акт се отнася не само до задължителни регламенти, директиви и решения, но и до незадължителни препоръки и становища.

Изменение 2

Член 1

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Предмет	Предмет
С настоящия регламент се установяват процедурите и условията, необходими за представяне на инициатива, с която Европейската комисия се приканва да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които гражданите на Съюза считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим правен акт на Съюза („европейска гражданска инициатива“ или „инициатива“).	С настоящия регламент се установяват процедурите и условията, необходими за представяне на инициатива, с която Европейската комисия се приканва да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които гражданите на Съюза считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим правен акт на Съюза („европейска гражданска инициатива“ или „инициатива“).
	Под изпълнение на Договорите следва да се разбира също и че, в съответствие с член 48 от ДЕС, Комисията разполага с възможността да представя проекти за изменения на Договорите.

Изложение на мотивите

Член 48 от Договора за Европейския съюз предвижда Европейската комисия да може да представя пред Европейския съвет проекти за изменения на Договорите. Тъй като Комисията разполага с правомощия да предлага подобни изменения на Договорите, гражданските инициативи, които предвиждат подобни изменения, също трябва да бъдат считани за допустими.

Изменение 3

Член 4, параграф 4

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Предоставяне на информация и помощ от Комисията и държавите членки	Предоставяне на информация и помощ от Комисията и държавите членки
След като регистрира дадена инициатива в съответствие с член 6, Комисията осигурява превод на съдържанието на инициативата на всички официални езици на Съюза с цел публикуване на превода в регистъра и използването му за събирането на изявления за подкрепа съгласно настоящия регламент. Групата на организаторите може в допълнение да предостави превод на приложението на всички официални езици на Съюза с цел публикуването му в регистъра, както и евентуално превод на проекта на правен акт, посочен в приложение II и предоставен в съответствие с член 6, параграф 2.	След като регистрира дадена инициатива в съответствие с член 6, Комисията осигурява превод на съдържанието на инициативата на всички официални езици на Съюза с цел публикуване на превода в регистъра и използването му за събирането на изявления за подкрепа съгласно настоящия регламент , включително превод на приложението с цел публикуването му в регистъра, и ако е приложимо, превод на проекта на правен акт, посочен в приложение II и предоставен в съответствие с член 6, параграф 2.

Изложение на мотивите

Изглежда разумно след регистрирането на дадена инициатива Европейската комисия да предоставя и превод на документите в приложение, по-специално на проекта на законодателен акт, ако той представлява част от инициативата.

Изменение 4

Член 6

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Регистрация

1. Изявления за подкрепа на дадена инициатива могат да се събират само след като инициативата бъде регистрирана от Комисията.

2. Групата на организаторите подава искането за регистрация до Комисията чрез регистъра.

При подаване на искането групата на организаторите също така:

а)	предава посочената в приложение II информация на един от официалните езици на Съюза;

а)	предава посочената в приложение II информация на един от официалните езици на Съюза;

б)	когато се състои от повече от 7 члена, посочва седемте члена, които да се вземат под внимание за целите на член 5, параграфи 1 и 2;

б)	когато се състои от повече от 7 членове, посочва седемте членове, които да се вземат под внимание за целите на член 5, параграфи 1 и 2;

в)	в зависимост от случая, посочва, че е създадено правно образувание съгласно член 5, параграф 7.

в)	в зависимост от случая посочва, че е създадено правно образувание съгласно член 5, параграф 7.

Без да се засягат разпоредбите на параграфи 5 и 6, Комисията взема решение по искането в срок от два месеца от подаването му.

Комисията представя искането за регистрация пред независим комитет, състоящ се от седем членове, които включват юристи, представители на академичната общност и на европейското гражданско общество, които оценяват допустимостта на искането за регистрация. Те могат да изслушат групата на организаторите. Комитетът предоставя на Комисията мотивирано решение и въз основа на него тя взема решение.

3. Комисията регистрира инициативата, ако:

(…)

3. Комисията регистрира инициативата, ако:

(…)

Изложение на мотивите

Един от основните проблеми в новия регламент остава конфликтът на интереси и монополът на Комисията във всички фази на процедурата. Поради това се предлага — в съответствие със становището на КР от 2015 г. — решението във връзка с регистрацията да бъде възложено на независим комитет, съставен от юристи, представители от академичната общност и европейското гражданско общество.

Изменение 5

Член 8

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Срок на събиране	Срок на събиране
1. Всички изявления за подкрепа се събират в рамките на срок, който не надхвърля 12 месеца от дата, избрана от групата на организаторите („срокът на събиране“), без да се засяга член 11, параграф 6. Тази дата не трябва да бъде по-късно от три месеца след регистрирането на инициативата в съответствие с член 6.	1. Всички изявления за подкрепа се събират в рамките на срок, който не надхвърля 18 месеца от дата, избрана от групата на организаторите („срокът на събиране“), без да се засяга член 11, параграф 6. Тази дата не трябва да бъде по-късно от три месеца след регистрирането на инициативата в съответствие с член 6.
Групата на организаторите уведомява Комисията за избраната дата най-късно 10 работни дни преди тази дата.	Групата на организаторите уведомява Комисията за избраната дата най-късно 10 работни дни преди тази дата.
Когато групата на организаторите иска да приключи събирането на изявления за подкрепа, преди да са изтекли 12 месеца след началото на срока на събиране, тя уведомява Комисията за крайната дата на срока на събиране.	Когато групата на организаторите иска да приключи събирането на изявления за подкрепа, преди да са изтекли 18 месеца след началото на срока на събиране, тя уведомява Комисията за крайната дата на срока на събиране.

Изложение на мотивите

Събирането на 1 милион подписа е голямо начинание и изисква широко информиране и повишаване на осведомеността сред гражданите. За да бъде постигната крайната цел в рамките на една година, групата на организаторите трябва да бъде много добре организирана. Трябва да се предотврати ситуация, в която единствено големи транснационални неправителствени организации да са в състояние да стартират ЕГИ. Затова се предлага периодът за събиране на подписи да бъде удължен на 18 месеца. Това ще възпира в по-малка степен потенциалните инициатори на ЕГИ.

Изменение 6

Член 14

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Публикуване и публично изслушване	Публикуване и публично изслушване
1. (…)	1. (…)
2. В срок от три месеца след внасянето на инициативата на групата на организаторите се предоставя възможност да представи инициативата на публично изслушване.	2. В срок от три месеца след внасянето на инициативата на групата на организаторите се предоставя възможност да представи инициативата на публично изслушване.
Комисията и Европейският парламент организират съвместно публичното изслушване в Европейския парламент. Предоставя се възможност на представители на другите институции и на консултативните органи на Съюза, както и на заинтересованите страни да участват в изслушването.	Европейският парламент организира публичното изслушване в Европейския парламент. Предоставя се възможност на представители на другите институции и на консултативните органи на Съюза, на националните парламенти, както и на заинтересованите страни да участват в изслушването.
Комисията и Европейският парламент гарантират балансирано представителство на съответните публични и частни интереси.	Европейският парламент гарантира балансирано представителство на съответните интереси по време на изслушването.
3. Комисията се представлява на изслушването на подходящо равнище.	3. Комисията се представлява на изслушването на подходящо равнище.
	4 . След изслушването Европейският парламент приема препоръка към Европейската комисия относно начина, по който да се отговори на съответната ЕГИ.

Изложение на мотивите

Най-доброто място, където групата на организаторите може да представи своята инициатива, е Европейският парламент. Затова е логично Европейският парламент да поеме цялостната организация на това изслушване. Няма институционална причина Комисията да участва в тази организация. В допълнение, това следва да повиши доверието на организаторите в една прозрачна и независима процедура. Приобщаването на националните парламенти към този процес би увеличило шансовете за започване на европейски дебат.

Важно е след изслушването Европейският парламент да заеме собствена позиция относно инициативата.

Изменение 7

След член 15 се добавя нов член

Текст, предложен от Комисията

Изменение на КР

Инициативи, които не се получили предвиденото в член 12, параграф 5 удостоверение, но са събрали 75 % от необходимите подписи в рамките на предвидения срок, се предават от Комисията на Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите за сведение.

Изложение на мотивите

Опитът от миналото показва, че някои инициативи може да не са успели да получат необходимия брой изявления за подкрепа, но са били новаторски за европейската политика. Затова би било жалко да се губи политическото послание на тези инициативи. С оглед на общественото и политическото значение на подобни инициативи, Европейският парламент може да реши да разработи свои собствени инициативи.

Изменение 8

Член 24

Текст, предложен от Комисията	Изменение на КР
Преглед	Преглед
Комисията прави периодично преглед на функционирането на европейската гражданска инициатива и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящия регламент не по-късно от пет години след датата на прилагане на настоящия регламент и на всеки пет години след това. Докладите са публични.	Комисията прави периодично преглед на функционирането на европейската гражданска инициатива и представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящия регламент не по-късно от три години след датата на прилагане на настоящия регламент и на всеки три години след това. Докладите са публични.

Изложение на мотивите

Важно е функционирането на ЕГИ да се оценява на редовни интервали, не само по отношение на процедурите, но и във връзка с политическото въздействие и ефективното участие на гражданите в политиките. Необходимо е да се извършва навременна оценка, за да може да се предприемат коригиращи действия. Ето защо период от 3 години е по-подходящ. Ако този нов регламент се провали, това би бил краят на ЕГИ.

II. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

На 13 октомври 2015 г. Комитетът на регионите прие становище относно Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) (1). Това становище беше изготвено в отговор на доклада на Европейската комисия относно прилагането на Регламент 211/2011. Заради значителния брой на коментарите и естеството на въпросите, повдигнати в рамките на текущата процедура, Комитетът на регионите призова за преразглеждане на посочения по-горе регламент.

Европейските граждани са в центъра на европейския проект. Европейската демокрация на участието трябва да се разбира като насърчаване на европейските граждани да участват в европейските политики и да градят бъдещето на Европа. Договорът (член 10, параграф 3) предоставя на всеки гражданин правото да участва в демократичния живот на Съюза.

Европейската гражданска инициатива е право на европейските граждани. Тя може да спомогне да се отговори на усещането за демократичен дефицит на Европейския съюз и за преодоляване на пропастта между гражданите на ЕС и европейските институции и политици. С оглед на продължаващата икономическа криза и криза на доверието в ЕС, от решаващо значение е да се предоставят възможности за открит диалог между гражданите на ЕС, за да се предотврати по-нататъшното им разочарование от концепцията за европейска интеграция. Особено важно е да се изгради или възстанови доверието на онези млади европейци, които може би вече не вярват в процеса на европейска интеграция. Предоставяйки на гражданите правото на законодателна инициатива, ЕГИ, в качеството си на транснационален инструмент, им дава възможност да се включат в политическата програма на ЕС и има за цел да насърчава дебати на европейско равнище по въпроси, представляващи интерес за европейските граждани.

Съгласно член 11 от Договора за Европейския съюз, от институциите на ЕС се изисква да информират гражданите и представителните организации и да им предоставят възможността да изразяват и обменят публично мнения във всички области на дейност на Съюза. Същият член изрично предоставя мандат на Европейската комисия да провежда консултации със „заинтересованите страни“ с цел да се осигури съгласуваност и прозрачност на действията на Съюза. Европейската комисия следва да взема предвид сериозно основното изискване за „отчетност“ като предпоставка за демокрация и добро управление в съответствие с духа на Договорите.

За да се гарантира, че ЕГИ може да се превърне в успешен елемент от демократичната тъкан на ЕС, от ключово значение е успешните ЕГИ да водят до истински политически дебати и да са последвани от по-съществени политически действия от страна на институциите на ЕС.

ЕГИ не е заместител на правото на инициатива на Европейската комисия, което доведе до напредък в задълбочаването на Съюза и трябва да бъде запазено. ЕГИ представлява допълнителен канал за взаимно разбирателство между гражданите и придава транснационално измерение на дебатите в ЕС, което е от полза за институционалната система на ЕС като цяло, включително за самата Европейска комисия. С оглед на това ЕГИ притежава потенциала да се превърне в много добър пример за „демокрация в действие“.

Европейската гражданска инициатива предоставя възможността на европейските граждани да участват в европейския процес на вземане на решения и да оказват влияние върху европейската политическа програма. Комисията обаче трябва да разработи допълнителни инициативи за засилване на гражданския диалог и постигане на по-голяма съпричастност на гражданите към европейските политики. ЕГИ би трябвало да се разглежда като един от инструментите за постигане на целите на демокрацията на участието, но не бива да се очаква, че тази инициатива ще гарантира автоматично участието на обществеността в процеса на вземане на решения на европейско равнище.

Трябва да се обърне внимание на възможностите, предвидени в Договора по отношение на демокрацията на участието и по-специално на вертикалния граждански диалог (2). За да поддържа „открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество“ (член 11, параграф 2 от ДЕС), Европейската комисия би трябвало да инициира „режим на диалог“, при който европейските институции се концентрират върху постигането на резултати по същество, а не върху процедурите. ЕГИ не е работен инструмент в рамките на процедурата за съвместно вземане на решения: тя трябва да се разглежда като основен стълб на демокрацията на участието, който се основава на обсъждане, сътрудничество и съвместно проектиране, и като възможност сериозни опасения да бъдат представени на Европейската комисия, за да се повиши осведомеността и да се породи взаимно разбиране.

Европейската гражданска инициатива е израз на демокрацията на участието, която допълва понятието за представителна демокрация. Тя укрепва набора от права, свързани с европейското гражданство, и обществения дебат по европейските политики и следва да заздравява чувството на ангажираност и идентифициране на гражданите със Съюза.

10.

Правните и политическите инструменти за участие следва да се укрепят, за да се достигне до обновена структура на управление, основана на принципа на многостепенното управление. Многостепенното управление по същество протича по много канали и следователно позволява „по-активно“ европейско гражданство. Предизвикателството се състои в това да се осигури система за иновативно представителство на интересите, чрез която хората с различни идентичности да се чувстват представлявани на равни начала.

11.

Наличието на европейско обществено пространство за дебати между гражданите и вземащите решения е важен фактор за легитимността и отчетността на ЕС. Дефицитът на демокрация може да се премахне само ако се създаде европейско обществено пространство, включващо демократичния процес.

12.

Политическите препоръки относно демокрацията на участието на европейско равнище, отправени в становището на Комитета на регионите от 13 октомври 2015 г., остават изцяло в сила.

Новият регламент относно Европейската гражданска инициатива

13.

В становището си от 2015 г. Комитетът на регионите заяви, че в настоящата си форма ЕГИ няма да насърчи демокрацията на участието, тъй като процедурата и различните правила включват твърде много административни и технически ограничения, пречки и затруднения, които не стимулират гражданите да участват в европейския демократичен процес. Освен това настоящата инициатива не предоставя на гражданите възможност да упражнят влияние върху европейската политическа програма и политическия процес на вземане на решения.

14.

В духа на вече изразените от Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Европейския омбудсман позиции, Комитетът на регионите счита, че новият регламент е важна стъпка в правилната насока за подобряване на процедурите на ЕГИ.

Процедурни и административни подобрения в новия регламент

15.

Комитетът на регионите приветства следните процедурни и административни подобрения в новия регламент, предложен от Комисията:

—	гражданите, които стартират инициатива, са физически лица (организатори), но впоследствие могат да създадат образувание с юридическа правосубектност, така че да се ограничи наказателната отговорност на организаторите за измама и груба небрежност,

—	срокът за събирането на подписите остава 12 месеца, но инициаторите получават допълнителен период от 3 месеца след регистрацията, за да определят сами кога да започне събирането на подписи,

—	изявление за подкрепа имат право да подписват лица над 16 годишна възраст,

—

опростява се изискването за предоставяне на лични данни при подписването на изявление за подкрепа. Всички граждани на ЕС ще могат да дадат своята подкрепа въз основа на тяхното гражданство, независимо от мястото им на пребиваване. Комисията предлага избор измежду 2 образеца за изявление за подкрепа. (Понастоящем държавите членки използват 13 различни формуляра),

—	подобрява се процедурата за регистрация, включително възможността за частично регистриране на инициативи вместо да се отхвърля цялата инициатива въз основа на критерия за допустимост, като Комисията регистрира само допустимата част,

—	ще бъде създадена онлайн платформа за сътрудничество в рамките на ЕГИ, която да осигурява форум за обсъждане, консултации и подкрепа на организаторите,

—	Комисията ще създаде и управлява централна система за събиране на изявления за подкрепа онлайн (OCS), за да се опрости събирането и каталогизирането на изявленията за подкрепа, както и тяхната проверка от националните власти. Комисията ще я развива и поддържа постоянно и ще я предлага безплатно,

—	при регистрацията на ЕГИ, Комисията ще осигурява превод на всички езици на ЕС и ще информира всички други институции и органи на ЕС за всяка нова гражданска инициатива,

—	Комисията осигурява подкрепа за (потенциални) организатори на ЕГИ (отправя се призив към държавите членки да създадат едно или повече звена за контакт във връзка с ЕГИ),

—	Комисията ще предприема дейности за повишаване на осведомеността и комуникацията относно ЕГИ.

Все още липсва политическият подход

16.

Независимо от посочените по-горе предложения и мерки, включени в новия регламент с оглед подобряване на процедурата на ЕГИ и отстраняване на редица пречки, все още остава впечатлението за недостатъчно открито и прекомерно предпазливо поведение на Комисията. Това е особено очевидно в по-политическите аспекти на гражданската инициатива:

—

демокрацията на участието е особена важна за възстановяването или повишаването на доверието в европейския проект. Затова ЕГИ трябва да се разглежда като трансграничен инструмент, който позволява на гражданите да участват в европейския демократичен процес и им предоставя възможността да изразят позицията си при определянето на политиките на ЕС — европейско обществено пространство за дебат между гражданите и политиците. Новият регламент не предоставя подходяща основа за това,

—

настоящият конфликт на интереси от страна на Комисията вреди сериозно на ефективността на ЕГИ за насърчаване на общественото участие и доверие: тя трябва да бъде основната структура, предоставяща информация и подкрепа за ЕГИ, и в същото време да бъде главен техен „адресат“ и да взема решения относно регистрацията и допустимостта на инициативите,

—

новият регламент не допринася с нищо за разрешаването на конфликта на интереси на Комисията, която е (1) основен доставчик на информация и (2) подкрепяща структура за гражданските инициативи, (3) инстанцията, пред която организаторите трябва да нотифицират и регистрират ЕГИ, (4) инстанцията, която определя дали дадена инициатива може да бъде регистрирана, и (5) институцията, която трябва да предприеме действия във връзка с дадена успешна ЕГИ. Нерешаването на този конфликт на интереси продължава да вреди на ефективността и легитимността на Европейската гражданска инициатива. Ето защо в становището си от 2015 г. КР предложи да се създава безпристрастен ad hoc комитет, състоящ се от експерти, учени и юристи, който да проверява изпълнението на критериите за допустимост, под формата на „съвет на мъдреците“ или „застъпничество на европейските граждани“;

—

Комисията ограничава ЕГИ до въпроси, попадащи в нейните правомощия, които могат да изискват правен акт на Съюза в рамките на Договорите. Тя се затваря в законовия подход и не предоставя достатъчно яснота във връзка с критериите, които тепърва трябва да бъдат определени. Това може да доведе до произволни оценки и рискува да задуши открития и прозрачен политически дебат,

—	аналогично, Комисията не е представила нито едно предложение, което да отговори на желанието да се одобряват граждански инициативи, които предлагат изменение на Договорите за ЕС,

—	щеше да е подходящо в критериите за допустимост да се упоменават правата и задълженията на гражданите и принципът на субсидиарност,

—

бяха внесени някои граждански инициативи по важни въпроси, които обаче не успяха да съберат 1 милион подписа или да достигнат необходимия минимален брой в някои държави. Понастоящем тези ЕГИ се архивират. В случаите, когато са били събрани значителен брой подписи обаче, Комисията следва да разработи подходящи форми на ответна реакция, така че да не се загуби потенциалното политическо послание и свързаната с него мобилизация,

—	Комисията би трябвало да разяснява на обществеността подробно и прозрачно своя политически избор в официалния си отговор на дадена ЕГИ, която е получила над един милион подписа. Трябва да се осигури провеждането на последващи действия със силно политическо послание,

—

Европейският парламент играе изключително важна роля за започването на политически дебат с широката общественост, включително посредством предвидените обществени изслушвания. Освен това Парламентът би трябвало да бъде гарант за предприемането на последващи политически действия във връзка с успешни ЕГИ и за вземането предвид на политическото послание на ЕГИ, които не са успели да съберат изисквания брой подписи,

—

следва да се обмислят сериозно възможностите за по-структурирани и дългосрочни последващи действия във връзка с изслушванията в Европейския парламент, като се създадат възможности гражданите да правят преглед на действията, предприети в отговор на успешна ЕГИ, и да продължат обсъждането на темата. Следва да се проучи възможността за организиране на официално второ изслушване от ЕП, в което да участват и вносителите на ЕГИ, след публикуването на реакцията на Европейската комисия на дадена ЕГИ, и което да създаде пространство за по-нататъшен дебат между всички заинтересовани страни.

Повишаване на общата осведоменост и познаване на ЕГИ

17.

Обществената осведоменост за ЕГИ е важна. Във връзка с това би трябвало да се организират информационни кампании и кампании за популяризиране с цел по-осезаемо присъствие на ЕГИ в медиите и сред обществеността.

18.

ЕГИ би могла да бъде ефективен инструмент за демократично участие. Затова Комисията и държавите членки би трябвало да увеличат максимално усилията си в областта на комуникацията по отношение на този инструмент, за да привлекат вниманието на възможно най-голям брой граждани към неговото съществуване и да насърчат активното участие в него.

Приносът на Комитета на регионите и МРВ

19.

Освен това Комисията би трябвало да насърчава и подкрепя заемащите изборни длъжности на местно и регионално равнище в усилията им да информират техните граждани относно инструмента ЕГИ.

20.

ЕГИ осигурява на европейските граждани инструмент, който им позволява да участват активно в изготвянето на европейските политики. Европейският комитет на регионите съзнава своята роля и отговорност и във връзка с това припомня решението на неговото Бюро (3) относно участието на КР в европейски граждански инициативи. Той потвърждава отново своя ангажимент да подкрепя ЕГИ, които попадат в кръга на политическите му правомощия и които се считат за политически значими, например чрез: оказване на подкрепа на Европейската комисия при проверката на предлаганите ЕГИ от гледна точка на тяхното местно/регионално значение и от гледна точка на субсидиарността; поемане на домакинството на прояви, свързани с ЕГИ; подкрепяне на действията за децентрализирана комуникация във връзка с ЕГИ; при необходимост, изготвяне на становища по собствена инициатива относно темата на дадена ЕГИ; активно участие в изслушванията на ЕП и последващите политически действия; оказване на подкрепа за прилагането на успешни ЕГИ и евентуално на изготвяното в отговор на тях законодателство.

Брюксел, 23 март 2018 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

(1) ОВ C 423, 17.12.2015 г., стр. 1.

(2) Reaching out to EU citizens; A new opportunity ‘About us, with us, for us’ (В търсене на среща с гражданите на ЕС; Нова възможност — „Относно нас, с нас, за нас“), доклад на Luc Van den Brande, специален съветник на председателя на Европейската комисия Jean-Claude Juncker, октомври 2017 г.

(3) 144-то заседание на Бюрото на Комитета на регионите, 10 април 2013 г., т. 8 — CDR1335-2013_11_00_TRA_NB-item 8.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 247

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 13 юли 2018 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Комитет на регионите
	128-а пленарна сесия на КР, 22.3.2018 г. – 23.3.2018 г.
2018/C 247/01	Становище на Европейския комитет на регионите — Изпълнение на Европейската програма за миграцията	1
2018/C 247/02	Становище на Европейския комитет на регионите — Стимулиране на широколентовата свързаност в Европа	7
2018/C 247/03	Становище на Европейския комитет на регионите — Средносрочен преглед на ЕСФ с оглед на подготовката за изготвяне на предложение за периода след 2020 г.	11
2018/C 247/04	Становище на Европейския комитет на регионите — Цената и рискът от липсата на сближаване: стратегическата стойност на политиката на сближаване за изпълнението на целите на Договора и справянето с новите предизвикателства пред европейските региони	16
2018/C 247/05	Становище на Европейския комитет на регионите — Разширяване: включване на местните и регионалните власти от Западните Балкани в инициативите на ЕС за макрорегионално, трансгранично и транснационално сътрудничество	22
2018/C 247/06	Становище на Европейския комитет на регионите — Пакет за търговията	28
2018/C 247/07	Становище на Европейския комитет на регионите — Европейска стратегия за промишлеността: ролята и гледната точка на местните и регионалните власти	38
2018/C 247/08	Становище на Европейския комитет на регионите — Предложение за Европейски фонд за отбрана	43

	III Подготвителни актове
	КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ
	128-а пленарна сесия на КР, 22.3.2018 г. – 23.3.2018 г.
2018/C 247/09	Становище на Европейския комитет на регионите — Изменената ППСР и нови бюджетни инструменти за еврозоната	54
2018/C 247/10	Становище на Европейския комитет на регионите — Европейска гражданска инициатива	62