Официален вестник C 197/8 юн

Европейски икономически и социален комитет

531-та пленарна сесия на ЕИСК, 17 и 18 януари 2018 г.

8.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/1

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаване на развитието на малките и средните предприятия (МСП) в Европа, със специален фокус върху хоризонталното законодателство за МСП и спазването на принципа, залегнал в Акта за малкия бизнес „Мисли първо за малките!““

(проучвателно становище)

(2018/C 197/01)

Докладчик:	Милена АНГЕЛОВА
Съдокладчик:	Panagiotis GKOFAS

Консултация	Българско председателство на Съвета, 5.9.2017 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	18.12.2017 г.
Приемане на пленарна сесия	17.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	241/5/8

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава, че МСП изискват специално внимание (1) и приканва Европейската комисия (ЕК) да въведе законодателно изискване за прилагането на Акта за малкия бизнес (SBA). Това трябва да бъде придружено от бързи, внимателно планирани, координирани, съвместни действия на ЕС, на държавите членки — включително на регионално и местно равнище — и на бизнес асоциации, целящи реално подобряване на положението на МСП. Всички участници трябва да бъдат активно ангажирани за прилагането на съгласуваните от тях действия, като всеки от тях носи отговорностите си в контекста на общественото развитие и икономическия прогрес.

1.2.

Необходимо е по-тясно участие на социалните партньори и представителните организации на МСП в европейския семестър, включително последователно отчитане и мониторинг на изпълнението и резултатите от партньорските споразумения на държавите членки. ЕИСК приканва Европейската комисия и Съвета да включат прилагането на SBA в постоянния преглед на европейския семестър и годишния обзор на растежа, в тясно сътрудничество с представителните организации на МСП.

1.3.

ЕИСК призовава за приобщаваща, сближаваща и ефективна хоризонтална европейска политика за МСП, която да отчита и нуждите на различните подгрупи МСП — например предприятия, създаващи стойност; микро-, малки, семейни и традиционни предприятия; както и такива, работещи в отдалечени райони; самонаети и занаятчии. Крайно необходимо е да се даде дефиниция за всяка една подгрупа (2). Свободата да се извършва бизнес трябва да бъде ефективно защитена, въз основа на формите на икономическа демокрация, присъща на социалния и пазарния модел на ЕС — както това е признато от Хартата на основните права и да се насърчават предприемаческият дух, култура и образование в Европа.

1.4.

ЕИСК препоръчва на българското, австрийското и румънското ротационни председателства на Съвета на ЕС да създадат и да приведат в действие постоянна съвместна междуинституционална „Консултативна група по въпросите на МСП“ с представителните организации на МСП. Тя следва да започне работата си като проследи и докладва за специфичните работни планове по отношение на хоризонталните и междусекторните политики и програми във връзка с МСП за периода 2014—2020 г.

1.5.

ЕИСК подчертава необходимостта от бързо изпълнение на конкретните предложения, изложени в настоящия документ и приканва Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета да предприемат незабавни стъпки в тази насока.

2. Контекст и достижения

2.1.

През септември 2017 г. предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС поиска проучвателно становище за насърчаване на развитието на МСП в Европа със специален фокус върху хоризонталното законодателство за МСП и спазването на принципа, залегнал в SBA „Мисли първо за малките!“. ЕИСК оценява високо тази инициатива, тъй като тя кореспондира с множеството призиви в становищата на ЕИСК да се въведе законодателно изискване за прилагането на SBA и на принципите, които той утвърждава.

2.2.

През юни 2017 г. ЕК публикува пътна карта (3), с която започна консултации по адекватността и нуждата от актуализиране на дефиницията за МСП. Първоначалните реакции показват, че според мнозинството от респондентите — 18 от 22 — тази дефиниция е остаряла и те призовават да бъде актуализирана и прецизирана (4).

2.3.

През 2011 г. ЕК публикува преглед на SBA за Европа (5) с цел ускоряване на неговото изпълнение (6), а през 2014 г. започна обществена консултация в каква посока следва да се преразгледа SBA (7). За съжаление, от това не последваха по-нататъшни политически действия. Мрежата от посланици на МСП прави преглед на годишния напредък по изпълнението на SBA, но е необходима много повече работа, за да се гарантира, че тази информация действително достига до МСП и техните представителни организации.

2.4.

ЕИСК оценява усилията на ЕК, насочени към прилагането на принципа „Мисли първо за малките!“ и особено подхода за защита на интересите на МСП, прилаган в REFIT и в Инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия (8).

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК съжалява, че напредъкът по реалното прилагане на принципа „Мисли първо за малките!“ остава частичен и е далеч от успех. Това закъснение по отношение на прилагането е особено опасно, тъй като понастоящем МСП са изправени пред по-сериозни от всякога предизвикателства — жестока конкуренция, недостиг на квалифицирана работна ръка, нови форми на труд и на потребление, все по-комплексен и интензивен поток от информация, ограничени ресурси за иновации, непрекъснато омаловажаване на ролята на предприемача, нестабилни финансови пазари, усложнен достъп до финансиране, висока зависимост от външната среда и ограничена ограничена тежест при воденето на преговори (9). Положението на МСП допълнително се утежнява от прекалено сложния процес на техническа стандартизация, правилата за защита на интелектуалната собственост и на данните, от пазарните злоупотреби от страна на глобални участници, от затруднено участие в договори за обществени поръчки на европейско и на национално равнище и в световни вериги за създаване на стойност. Следва да бъдат разработени по-ефикасни решения, особено в случаите, в които МСП са засегнати от структурни проблеми и пазарни провали.

3.2.

Цифровизацията и развитието на технологичните процеси, с които тя е свързана, включително електронната търговия, предлагат не само ценна възможност за МСП, но и ги изправят пред важни предизвикателства, като са причина за промяна на тяхната култура, дейност и стопански модели. Много желателно е най-важните за МСП икономически сектори и региони да бъдат включени по-активно в четвъртата индустриална революция.

4. По-добро разработване и по-ефективно изпълнение на политики

4.1.

ЕИСК вижда дефиницията за МСП не като отговор на всички проблеми, с които те се сблъскват, а като инструмент за осигуряване на по-добър достъп до мерки за подкрепа. Всяко преразглеждане на тази дефиниция следва да се основава на оценка на въздействието на предлаганите промени върху политиките и програмите на ЕС в областта на МСП и особено върху техния принос за растежа и създаването на работни места. При актуализацията трябва да бъде взета предвид ключовата препоръка въз основа на резултатите от консултациите и решението на Съда на ЕС (10). ЕИСК призовава при по-нататъшната работа да бъде изследвана възможността преразглеждането на дефиницията да включва най-малкото (11): предоставяне на възможност на МСП да избират на кои две от трите количествени изисквания на член 2 от Приложението към Препоръката (12) да отговорят, вместо налагането на критерия брой на заетия персонал (13) като водещ; мерки за актуализиране при необходимост на праговете, посочени в член 2, включително уеднаквяването им с най-съвременния подход, изложен в Директива 2013/34/ЕС (14), и преразглеждане на ограничаващите правила в член 3 (15). Евентуална промяна на дефиницията за МСП следва да бъде извършена в тясно сътрудничество на ЕК с организациите на МСП на европейско, национално и регионално равнище.

4.2.

Трябва да се възприеме по-изчерпателен, диференциран подход при планирането на мерки за насърчаване на развитието на МСП, като специално се отчитат многообразието и разнородният характер на МСП, както и различните пазарни дефекти, с които те се сблъскват. Необходимо е да се изследват специфичните потребности на различните подгрупи (16), които имат потенциал да добавят стойност към процеса на икономическо развитие (17) и които имат много различни правни форми и модели на действие (18), така че да се предложи и ефективно да се предостави адекватен портфейл от политики и мерки за насърчаване на техния растеж, включително посредством определяне на дефиниция за всяка подгрупа (19). Ефективният маркетинг на мерките за насърчаване и подкрепа, заедно с обективни проучвания, включващи качествени анализи, трябва да бъдат част от мониторинга и оценката в рамките на Европейския семестър и да бъдат оценявани на равнище Европейски съюз на всеки три години.

5. Финансиране на МСП

5.1.

Повечето МСП са много малки и микро- предприятия, като обхващат и самонаетите и лицата със свободни професии. Тези групи имат много специфични потребности от финансиране: сравнително малки суми, без гаранции и съвсем ограничени възможности за справяне с административните формалности. Като оценява техния значителен потенциал за създаване на устойчиви работни места, особено в сравнително малки и отдалечени населени места, ЕИСК приканва ЕК да постави по-голям акцент върху разработването на опростени, достъпни инструменти за задоволяване на техните потребности от финансиране.

5.2. Дългово финансиране

5.2.1.

Тъй като Хартата за МСП и SBA са включени сред най-новите приоритети на Банковия съюз на ЕС, ЕИСК призовава за по-пълен, задълбочен и приобщаващ подход при оценката на това как се прилага, или би могъл да се прилага, принципът „Мисли първо за малките!“ в текущите политики на ЕС в банковия сектор и в националното банково и финансово законодателство. ЕИСК приканва Европейския банков орган да включи и членове на ЕИСК в състава на Групата на участниците от банковия сектор, както и в други свързани с МСП технически форуми.

5.2.2.

С цел да се улесни и балансира диалогът между МСП и кредитните институции, ЕИСК призовава държавите членки, в координация с ЕС, да създадат и да развият мрежа от „кредитни омбудсмани“.

5.2.3.

С цел да се намали информационният дефицит между банките и МСП и да се подобрят техните финансови познания, ЕИСК предлага да бъдат поискани и анализирани качествени данни, за да се установи как банките посредници използват финансови инструменти, за да достигнат до онези МСП, които изпитват най-голяма нужда от финансови ресурси (20) и какви са причините, поради които не им се предоставя кредитиране, в съответствие с принципите за предоставяне на обратна информация от банките (21).

5.2.4.

ЕИСК е силно загрижен от примерите за провали на банките при отпускането на кредити, които водят до прекратяване на бизнеса на малки предприятия само поради проблеми с паричния поток и призовава ЕК да предприеме бързи мерки за предотвратяване на подобни случаи в бъдеще. Възможно решение би могло да бъде издаването на фирмена кредитна карта, която да съдържа кредитната история на фирмата и да позволява увеличаване на кредитния лимит на базата на чисто кредитно досие (22).

5.2.5.

Иновативните платформи за партньорско финансиране (peer-to-peer) имат сериозен потенциал като алтернативен източник за финансиране на МСП, тъй като позволяват небанкови форми на финансово посредничество. Но високият потенциал на тези нови форми на финансиране все още бива възпрепятстван от неясноти в законодателството и регулациите. ЕИСК настоява създателите на политики, регулаторните органи и заинтересованите страни да положат усилия в международен план за изясняването на правилата, които управляват дейността на ключовите финансови посредници в тази област, без това да поражда сериозна регулаторна тежест.

5.2.6.

Добрите практики на държавите членки за лесен достъп на МСП до финансиране трябва да бъдат проучвани и разпространявани, както и да се стимулира тяхното възпроизвеждане.

5.2.7.

МСП в Европа имат ограничен, а често и никакъв, достъп до пазарите на корпоративни облигации поради множество бариери: липса на ликвидност, високи разходи за емитиране на облигации, високи изисквания за разкриване на информация. ЕИСК вярва, че пропорционалните изисквания за емитиране и разкриване на информация за МСП, въвеждането на специфични стимули и създаването на специализирани капиталови пазари за МСП в държавите членки ще подобри възможностите на МСП за достъп до тази форма на финансиране.

5.3. Фондове на ЕС

5.3.1.

Правилата за държавни помощи трябва да бъдат опростени и актуализирани, за да бъде премахната неопределеността за МСП — особено по отношение на свързаността на физически лица, държавни и общински участия, холдингови структури и други ограничения, които е много трудно да бъдат проследени. ЕИСК подкрепя заключенията на проучването „Свръхрегулиране в европейските структурни и инвестиционни фондове“, публикувано от ГД „Вътрешни политики“ на ЕП през 2017 г., и по-специално — необходимостта от допълнително опростяване на правилата, както и привеждането им в по-тясно съответствие с реалните условия и по-гъвкавото им прилагане, тъй като тяхната сложност увеличава административната тежест, риска от дублиране на изисквания и отдаване на предпочитание на спазването на правилата пред резултатите от изпълняваните проекти (23).

5.3.2.

Когато се изготвят мерки за подкрепа и програми на равнище ЕС, да се включват критерии за гарантиране на разумен географски баланс.

5.3.3.

ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да запази и доразвие програмата COSME като важен инструмент за подкрепа на МСП (24).

5.3.4.

ЕИСК изразява съжаление, че има съвсем малко данни относно ясното въздействие на ресурсите, предназначени за мерки от политики спрямо МСП по линия на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. Комитетът приканва ЕК незабавно да коригира това и когато оценява ефектите на подобни мерки, да представя и да извършва наблюдение както на качествените, така и на количествените критерии.

5.3.5.

ЕИСК призовава ЕК и държавите членки да приложат по по-ефективен начин принципа на партньорство (25), когато изготвят рамката за следващата МФР. Въпреки че участието на социалните партньори в процеса на вземане на решения е задължително, на практика са налице множество пречки, които възпрепятстват тяхното реално влияние върху вземането на решенията.

5.3.6.

Подкрепата за МСП е насочена основно към повишаване на изследванията и иновациите и към стартиращи предприятия. Без да поставя под съмнение важността на подобни политики, ЕИСК би искал да подчертае, че много малка част от МСП се възползват от подобна подкрепа и по тази причина призовава за по-диверсифицирани инструменти, насочени към всички видове предприятия и обхващащи всички фази на техния жизнен цикъл.

5.4. Дялови участия

5.4.1.

Развитието на Съюза на капиталовите пазари — експанзията на фондовете за рисково финансиране, частните фондове за дялови участия — включително неформалните пазари, бизнес ангелите и микрофинансирането, подобри достъпа до рисков капитал за определена част от МСП. Но все още е малко вероятно съществена част от МСП да може да се възползва от тези достижения. Дори и за иновативните, за стартиращите и за средните предприятия тези нови инструменти невинаги са лесни за употреба и продължават да съществуват значителни разлики между държавите членки, поради нееднаквата степен на развитие на местните капиталови пазари и липсата на подходящо законодателство.

5.4.2.

ЕИСК призовава ЕК да предоставя повече информация и менторство за МСП, с цел да се разширят мащабите на тяхната стратегическа визия и да се подобри способността им да използват дялово финансиране. Тъй като традиционно МСП разчитат предимно на дългово финансиране, тяхното познаване и разбиране на алтернативните инструменти е ограничено и техните поведенчески нагласи са колебливи спрямо дяловото финансиране. Европейската комисия полага в последно време усилия за повишаване на информираността по отношение на индивидуалните финансови инструменти, но ЕИСК оценява това като недостатъчно. ЕИСК подчертава, че това не е достатъчно, и призовава за стимулиране на бизнес организациите да разработят дългосрочен стратегически подход на МСП към бизнес финансирането. Тъй като се намират в ежедневен контакт с МСП, те могат да им помогнат да разберат как различните инструменти могат да отговорят на различни техни потребности за финансиране на отделни етапи от техния жизнен цикъл.

6. Необходими са основани на факти практически действия в подкрепа на МСП

6.1.

Въпреки потенциалната си полезност (26), за съжаление, мрежата от посланици на МСП не успя да докаже реалната си добавена стойност в редица страни и е много трудно да бъде намерено доказателство за резултатите от нейната работа. За да бъде съживена отличната идея за такава мрежа, е необходимо да ѝ бъде възложена по-важна роля, включително — по-тесен и непосредствен контакт с националните и местните организации на МСП, обмен на добри практики и отчитане. ЕИСК препоръчва мрежата да създава и да осигурява платформа за обмен на добри практики с цел изготвяне, в сътрудничество с представителни на европейско и национално равнище организации на МСП, на годишен доклад относно това доколко ефективно се прилага принципът „Мисли първо за малките!“. ЕИСК препоръчва още всеки национален посланик на МСП да бъде „дублиран“ от посланик, определен от организациите на МСП.

6.2.

ЕИСК счита, че е полезно посланиците да участват в годишния Преглед на показателите на МСП и да получават общи насоки от ЕК за по-систематично и структурирано сътрудничество с организациите на МСП.

6.3.

Асамблеята за МСП се промотира като „общото събрание на МСП“ и ЕИСК подкрепя напълно идеята за форум, където МСП да могат да се срещат, да посочват належащи проблеми и да търсят решения. За да бъде надградена Асамблеята за МСП до по-ефективно равнище и за да се подсили нейната роля като платформа за дискусии и за вземане на решения, ЕИСК настоятелно препоръчва:

—	организациите на МСП да бъдат по-тясно ангажирани в годишната подготовка и последващите действия на Асамблеята и да имат реална консултативна роля;

—	заседанията на Асамблеята да осигуряват по-аналитични материали с важни факти, тенденции, очаквания, представени от неутрални изследователи — основно академични институции;

—	да се приложи в ускорен порядък добрият опит и успешен бенчмаркинг от подобни форуми (27);

—	да се възприеме прозрачна и приобщаваща процедура за подбор на участници, гарантираща правилен микс от предприемачи, организации на МСП, посредници, представители на академичните и изследователските институции и на органи, изработващи и прилагащи политики от всички държави членки (28);

—	да се гарантира постигането на измерими резултати, на основа на дискусиите и работата на Асамблеята — например доклади, списъци със задачи и др. Всяка година да се отчита как са били изпълнени решенията от предходната година и този доклад да е публично достъпен;

—	да се създаде среда за консултации на МСП и техните представители при изработването на програмата на Асамблеята и набора от теми за обсъждане.

6.4.

Тъй като е дълбоко убеден, че представителността повишава ефективността на политиките и мерките на европейско, национално, регионално и местно равнище и че тя може да даде допълнителен стимул за социален диалог на секторно равнище, ЕИСК призовава за по-добро представителство на МСП чрез инвестиране в съвместни действия от страна на силни и представителни организации на МСП и чрез обмен на опит и добри практики.

6.5.

Някои от интернет порталите на ЕК, които са важни за МСП, не са преведени на всички езици на ЕС, което поставя част от МСП в неравностойно положение. Същото важи и за повечето от обществените консултации.

6.6.

ЕИСК е загрижен от факта, че твърде много изследвания и проучвания на ЕК се възлагат на частни консултанти, които нямат задълбочени познания по отношение на политиките за МСП и тяхното икономическо въздействие, тъй като не са в ежедневен контакт с МСП и не ги представляват. Спешно са необходими независими научни институции и публично-частни партньорства в сътрудничество с организации на МСП, за да се създаде реална стойност за МСП на равнище ЕС.

7. Административна и регулаторна тежест

7.1.

Когато е прекомерна, регулаторната тежест на европейско, национално, регионално и местно равнище продължава да бъде основна пречка пред МСП, тъй като те разполагат с по-малко средства за справяне с подобни проблеми. ЕИСК подкрепя намаляването на административните прегради и ограничения за малките, средните и микропредприятията и за обществото. Когато определя приоритетите за намаляване на административните прегради, които водят до разходи за бизнеса, намаляват тяхната конкурентоспособност и възпрепятстват иновациите и разкриването на работни места, Комисията следва да се съсредоточи върху качеството, а не върху количеството. Безспорно, при предприемането на такива действия, целта и задачите, които предпоставяните задължения изпълняват, следва да се отчитат приоритетно. ЕИСК настоява процедурите за спазване на законовите изисквания да не бъдат ненужно скъпи или продължителни. Принципът на мълчаливото съгласие трябва да бъде насърчаван при изготвянето на законодателство на европейско, национално и регионално равнище. Държавите членки трябва да бъдат насърчавани да поддържат административните такси на равнище, което не надхвърля покриването на административните разходи.

7.2.

Принципът на еднократност и тестът за МСП трябва да се прилагат по-пълно и систематично от съответните служби на ЕК (29) и да станат правно задължителни, тъй като в момента тяхното практическо прилагане е изключително ограничено и е оставено изцяло на добрата воля на държавите членки. Този стремеж трябва да обхване както законодателството, така и административните процедури, които оказват влияние на МСП (включително посредством въвеждане на единна контактна точка и намаляване на задълженията за предоставяне на информация (30)). ЕИСК отбелязва, че, въпреки че е важно да се избягва всякакво повторно изискване на информация, за да се осигури стабилно обществено управление, съответните най-необходими данни за разработване, наблюдение и оценка на политиките следва да бъдат налични в административните регистри за данни.

7.3.

ЕИСК призовава ЕК да разгледа ангажиментите си за оценка на различни законодателни актове и регламенти, които са в процес на приемане, или тяхното приемане е забавено, за да придвижи бързо онези от тях, които са свързани с МСП. Комитетът призовава ЕК да укрепи и увеличи административния капацитет на специалната дирекция за МСП.

7.4.

ЕК трябва да гарантира, че оценката на въздействието и програмата REFIT поставят, когато е приложимо, специален акцент върху потребностите на МСП. Същото трябва да направят и държавите членки. Обявеното намерение на ЕК при прегледа на SBA да „проучи възможността за намаляване на въвеждането на допълнително административно бреме — т.нар. „gold plating“ от държавите членки“ трябва да бъде приложено на практика (31), в съответствие със съобщението относно интелигентното регулиране, без да се заобикалят правилата за защита на обществото, потребителите и работниците, или на екологичните и за равнопоставеност на половете стандарти (32). Това би могло да се реализира под формата на „звено за ранно предупреждаване“, което да наблюдава съответствието на транспонирането на европейското законодателство на национално, регионално и местно равнище, за да се предотврати свръхрегулирането или налагането на ненужна административна тежест. ЕИСК предлага също програмите на посланиците на МСП задължително да включват въпроси, които са част от регулаторния дневен ред на ЕК.

7.5.

ЕИСК призовава създателите на политики на европейско и национално равнище да гарантират системната оценка на новите законодателни мерки и тяхното прилагане от страна на представителите на бизнес асоциациите на европейско, национално, регионално и местно равнище. Намаляването на ненужните разходи и прегради трябва да е основано на факти от оценката на всеки конкретен случай.

7.6.

Като оценява ключовото значение на бизнес трансферите за МСП и особено за семейните предприятия, ЕИСК призовава за бързото предприемане на мерки за тяхното улесняване и оптимизиране на разумна цена.

7.7.

Културата на поемане на риск трябва да бъде широко насърчавана, включително посредством създаването на по-благоприятна среда за предоставяне на втори шанс. Проекти като PRE-SOLVE и Early Warning Europe трябва да се доразвият и възпроизведат, за да обхванат всички държави членки.

8. Човешки ресурси

8.1.

Въпреки че МСП създават повечето нови работни места в ЕС, в последно време те са изправени пред сериозни проблеми при осигуряването на квалифицирана работна ръка, особено когато става въпрос за работници, притежаващи умения в областта на цифровата икономика. Това се дължи, наред с останалото, на влошаващата се демографска картина в много региони, вследствие на намаляването и на застаряването на населението.

8.2.

Дори и в региони, в които населението се увеличава, за МСП е трудно да наемат и да задържат висококвалифициран човешки ресурс, поради трудностите, свързани с нарастващите регулаторни и бюрократични изисквания на институциите на пазара на труда. МСП се нуждаят от помощ при идентифицирането, привличането и обучението на човешки ресурси. Необходими са мерки за подкрепа на МСП по отношение на осигуряването на обучения в областта на безопасните и здравословни условия на труд за работниците — например предлагането на подобни услуги за група МСП с цел намаляване на разходите и на техническите формалности.

8.3.

ЕИСК приканва ЕК да разработи мерки за предлагане на извънсезонни и на специфични програми за професионално обучение с цел повишаване на квалификацията на работната сила и да насърчи държавите членки да създават системи за редовното предлагане на подобни програми, тъй като в малките фирми често равнището на текучество е много високо. Подобни мерки биха помогнали на МСП да преодолеят несъвършенствата на пазара на труда, които възпрепятстват тяхното развитие.

8.4.

ЕИСК подчертава по-специално необходимостта от увеличаване на броя на производствените практики, както и от разработването на специални програми за менторство и наставничество с цел преодоляване на проблемите с младежката безработица. Това трябва да се осъществи при възможно най-малка административна тежест за МСП.

8.5.

ЕИСК отбелязва, че нарастване на заетостта се наблюдава предимно в сектора на МСП, по-специално при средните предприятия. Същевременно е предизвикателство да се намерят подходящи начини за предоставяне на възможност за социален диалог между служителите и работодателите в тези предприятия, както и да му се придаде специфична форма. Това предизвикателство може да бъде преодоляно посредством събирането на иновативни примери от най-добрите практики на различни държави.

9. Предприемачество

9.1.

В съответствие със своите предходни становища (33), ЕИСК изразява загриженост от последните статистически данни, които показват, че „предприемачеството на необходимостта“ доминира над „предприемачеството на възможностите“ и призовава ЕК и държавите членки да предвидят незабавни мерки за обръщане на тази тенденция (34), както и за насърчаване на културата на предприемачество в Европа.

9.2.

Не се прилага на практика Планът за действие за предприемачеството (35). ЕИСК смята, че всяко следващо забавяне е изключително вредно, тъй като предприемаческият дух в Европа изостава в сравнение с други части на света, а предприетите до момента мерки оказват ограничен ефект (36).

9.3.

Ограниченото ползване на възможностите на цифровия единен пазар от страна на МСП при техните трансгранични търговски отношения поражда сериозно безпокойство, особено по отношение на микро предприятията. Те трябва да бъдат насърчавани да участват при еднакви пазарни условия и при пълна равнопоставеност с големите международни и европейски он-лайн търговци. Необходимо е МСП да се чувстват напълно сигурни в спазването на техните права да избират пазар, на който да оперират и на свобода при сключването на договори, за да се възстанови доверието им в осъществяването на трансгранични операции.

9.4.

ЕИСК призовава за създаването на цялостен положителен климат, който да насърчи предприемаческата дейност за всички, без специален акцент върху конкретни групи предприемачи. За тази цел е спешно необходим План за действие за образование в областта на предприемаческото мислене.

9.5.

Като подчертава ролята на културните и социалните норми, ЕИСК призовава ЕК и държавите членки да бъдат по-иновативни при намирането на начини за справяне с културата на избягване на риска. Важността на предприемача и предприятията и тяхната ключова роля за създаването на работни места и растежа трябва да бъдат по-добре подчертани, включително чрез създаването на специален Стълб на правата на предприемачите (37), който следва да обхваща всички специални форми на предприемачество и чрез обявяването на Година на предприемачите. ЕК и държавите членки трябва да подобрят рамковите условия за предприемачество като достъп до финанси, регулаторната рамка и образование по предприемачество.

9.6.

ЕИСК призовава ЕК да подкрепи и насърчи консултантски услуги и програми за подобряване на управлението на малки и семейни традиционни предприятия, тъй като всичко в тях е пряко свързано с този фактор, както и ученето през целия живот, включително чрез предлагане на онлайн обучения в области като бизнес планиране, производствени стандарти, законодателство в сферата на защита на потребителите и други.

10. Достъп до пазари

10.1.

Някои проучвания показват, че много малък дял МСП (38) считат единния пазар за свой вътрешен пазар. Въпреки че по-голямата част от МСП са местни, техните стопански дейности са силно зависими от правилата на единния пазар. ЕИСК призовава за задълбочаване на единния пазар, както за продукти, така и за услуги, за намаляване на регулаторните пречки и административната тежест и за създаване на инструменти в подкрепа на експанзията на МСП в рамките на единния пазар.

10.2.

ЕИСК приканва ЕК да оцени кои инструменти в различните сектори могат най-добре да насърчат по-активното включване на МСП в подготовката на преговорите по търговските споразумения и споразуменията за защита на търговията и да положи усилия за популяризиране на най-ефективните от тях, поставяйки принципа „Мисли първо за малките!“ в основата на търговската политика на ЕС.

10.3.

ЕИСК подчертава факта, че МСП се превръщат във все по-важен въпрос за ЕС и призовава за бързи действия с цел повишаване на тяхната интернационализация, за да могат те да се възползват от възможностите, предоставяни от чуждестранните пазари.

10.4.

ЕИСК призовава ЕК да гарантира по-добро и ефективно функциониране на центровете, подкрепящи МСП при достъпа им до важни пазари като Китай, Япония и други. Той приканва ЕК да гарантира по-добро и по-ефективно сътрудничество между представителните организации на МСП и органите по стандартизация по отношение на съществуващите и новите технически стандарти на ЕС.

10.5.

Някои държави членки отчитат нелоялни търговски практики, ползвани от големите търговски вериги, които налагат твърде тежки условия на МСП, за да допуснат стоките им за търговия. Този въпрос трябва да бъде допълнително проучен, за да се намери подходящо решение.

10.6.

ЕИСК призовава също ЕК да увеличи своите усилия, включително посредством програми на европейско и национално равнище, за да се увеличи делът на малките фирми, участващи в изпълнението на държавни договори, възложени в резултат от обществени поръчки (39).

10.7.

ЕИСК вярва, че е важно включването на организации на МСП в партньорства, за да може чрез обучение и по-добра координация да се справят с последиците от природни и други бедствия на европейско равнище.

Брюксел, 17 януари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) Особено сега, 35 години след приемането от ЕП на „Европейската година на занаятчийските предприятия“, 25 години след създаването на вътрешния пазар и 15 години след въвеждането на еврото.

(2) ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр.22; ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 10.

(3) http://ec.europa.eu/growth/smes/business-friendly-environment/sme-definition_bg.

(4) http://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/initiatives/ares-2017-2868537/feedback_bg?size=10&page=2. Усилията на Европейската комисия за стартиране на следващия етап от консултацията на всички езици на ЕС заслужават похвала, тъй като позволяват по-широко участие.

(5) COM(2011) 78 final.

(6) COM(2008) 394 final.

(7) https://ec.europa.eu/growth/smes/business-friendly-environment/small-business-act_en, Ref. Ares(2015)812234 — 25.2.2015.

(8) COM(2016) 733 final.

(9) Различни изследвания (например — на ЕП, 2011 г., Център за стратегии и оценки (CSES), 2012 г., ЕК, 2008 г., ОИСР, 1998 г.).

(10) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:62016TN0855, http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=183329&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=687947, http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=183335&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=691887.

(11) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 1.

(12) Член 2, приложение, 2003/361/ЕО.

(13) Член 4, приложение, 2003/361/ЕО.

(14) Директива 2013/34/ЕС, 26 юни 2013 г.

(15) Член 3, приложение, 2003/361/ЕО.

(16) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 1.

(17) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 1.

(18) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 15 (параграф 3.2).

(19) ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр.22; ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 10.

(20) Като противодействие на съществуващата отрицателна практика търговски банки да предлагат евтин, подкрепен от ЕС, финансов ресурс на свои лоялни клиенти, като лишават множеството МСП от достъп до него.

(21) http://www.ebf.eu/wp-content/uploads/2017/06/High-level-principles-on-feedback-given-by-banks-on-declined-SME-credit-applications.pdf.

(22) Както унгарската „Széchenyi card“.

(23) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/585906/IPOL_STU(2017)585906_EN.pdf.

(24) ОВ C 181, 21.6.2012 г., стр. 125.

(25) Регламент (ЕС) № 1303/2013 (член 5), развит допълнително в Делегиран регламент № 240/2014.

(26) http://ec.europa.eu/growth/smes/business-friendly-environment/small-business-act/sme-envoys_en. За докладите за дейността и други документи вж.: http://ec.europa.eu/transparency/regexpert/index.cfm?do=groupDetail.groupDetail&groupID=2666.

(27) Например Финансовият форум EuroFi http://www.eurofi.net/, Годишните форуми за финансови услуги и др.

(28) Под въпрос е представителността на МСП, които участват, тъй като „участието в Асамблеята за МСП и в Европейските награди за насърчаване на МСП става само с персонална покана от ЕК“. Това доведе до ситуация, в която всяка година се събира един и същи кръг от участници, без да има гаранция, че те наистина представляват общностите на МСП в своите страни или че имат капацитета да предадат посланията от Асамблеята. Няма покана за консултации и предложения за теми, като програмата включва само някои фрагментарни примери на предприемачество. Асамблеята не провежда дискусии по важни теми и не формулира предложения.

(29) http://www.eurochambres.eu/Content/Default.asp?PageID=1&DocID=7733.

(30) COM(2011) 78 final, стр. 8.

(31) COM(2011) 78 final, стр. 8.

(32) ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 45 (параграф 2.9.1).

(33) ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 1.

(34) Данните показват, че за петте години от началото на кризата през 2008 г. броят на МСП е нараснал, докато добавената стойност и броят заети са намалели. EC SME Performance Review dataset (Набор от данни от прегледа на ЕК на показателите за МСП) (издание от 2014 г.).

(35) COM(2012) 795 final.

(36) Проучване на ЕИСК на тема „Оценка на ефективността на политиките на ЕС за МСП за периода 2007—2015 г.“

(37) http://www.eurochambres.eu/custom/EUROCHAMBRES_proposal_for_a_European_Pillar_of_Entrepreneurial_Rights-2016-00213-01.pdf.

(38) Едва 6 % в Швеция.

(39) https://ec.europa.eu/growth/single-market/public-procurement/strategy_en; https://www.ppact.eu/; www.sesamproject.eu; http://www.tenderio.com/.

8.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Възприемане на всеобхватен подход към промишлената политика в ЕС — подобряване на бизнес средата и насърчаване на конкурентоспособността на производствения сектор в Европа“

(проучвателно становище)

(2018/C 197/02)

Докладчик:	Gonçalo LOBO XAVIER
Съдокладчик:	Dirk BERGRATH

Консултация	Българско председателство на Съвета, 5.9.2017 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	18.12.2017 г.
Приемане на пленарна сесия	17.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	134/1/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК признава, че наличието на обновена стратегия на ЕС за промишлената политика е основен фактор за ориентирането на растежа и бързата адаптация на държавите членки към новите тенденции и към нов икономически модел. Промишлеността в по-широк смисъл е от съществено значение за създаването на работни места. Поради това ЕИСК настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приемат дългосрочна и всеобхватна стратегия с глобална визия за справяне с предизвикателствата, а не подход, основан на краткосрочни мерки, който няма да позволи растеж и създаване на работни места по по-конкретен и устойчив начин. В този контекст би било полезно Комисията да изготви сравнително проучване на различните планове за подкрепа на преработващата промишленост, приети наскоро в САЩ, Китай и Корея.

1.2.

Бързо разрастващите се бизнес услуги вече са изключително важни за производствените дейности, особено за МСП. Правилното съчетание на бизнес услуги и производствени дейности е от основно значение за постигането на ефективност и конкурентоспособност и трябва да бъде част от съвременната стратегия за промишлената политика. Стартиращите предприятия трябва да бъдат насърчавани да разработват решения, които могат да стимулират промишлената дейност и да повишат конкурентоспособността, особено ако желаят да постигнат устойчивост в дългосрочен план.

1.3.

Целта за дял на промишлеността от приблизително 20 % от БВП до 2020 г. (1) в сравнение със сегашните 15,1 % трябва да е не само политическа цел, но и приоритет в дългосрочна перспектива. Европейската политика трябва да остане съсредоточена върху тази цел, без обаче да се забравят различното структурно положение на всяка държава членка и необходимостта да се избягва разпокъсаност на единния пазар. Това следва да остане приоритет за Комисията. Определянето на нови, надеждни и измерими цели би могло също така да засили ангажимента на държавите членки и да повиши осведомеността относно приноса на промишлените дейности за благосъстоянието на европейските граждани.

1.4.

ЕИСК приветства основната цел, заявена от председателя Юнкер, европейската промишленост да стане по-силна и по-конкурентоспособна и да остане или да се превърне в световен лидер в областта на иновациите, цифровизацията и декарбонизацията. За тази цел Европа има нужда от дългосрочна стратегия, основана на истинска интелигентна специализация и структурно многообразие и гъвкавост в държавите членки, и предвиждане на фундаментални, бързи и безпрецедентни промени в оперативната среда.

1.5.

ЕИСК счита, че за да се постигне по-добър баланс между държавите членки в областта на конкурентоспособността, трябва да бъдат извършени структурни реформи, договорени от социалните партньори и организациите на гражданското общество, и на дневен ред да бъдат изведени конкретни промени в политиката в областта на образованието, научноизследователската и развойната дейност, публичните и частните инвестиции и производителността. Трябва да се обменят най-добрите практики в тези конкретни области. С оглед на положителните като цяло икономически показатели на Европа понастоящем моментът е много подходящ за това.

1.6.

ЕИСК изразява твърдо убеждение, че привлекателността на Европа трябва да е приоритет за промишлена политика, основана на иновации и конкурентоспособност, и че връщането на някои отрасли трябва да бъде изведено на дневен ред. Това връщане трябва да се основава на основните предимства на Европа, например икономически модел, основан на знания, иновации, умения на високо равнище, научноизследователска и развойна дейност и благоприятна и устойчива среда за стопанска дейност при зачитане на социалните стандарти на ЕС. Това може да бъде постигнато единствено чрез тясно сътрудничество между „големите“ дружества и МСП, с цел завършване на благоприятния цикъл на иновациите. Това сътрудничество трябва да бъде отразено в разпределението на средствата на ЕС за научноизследователска и развойна дейност и иновации и следва да бъде засилено в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (2014—2020 г.). Положителната фискална позиция би улеснила в голяма степен заделянето на нови средства, предназначени непосредствено за повишаването на конкурентоспособността на европейската промишленост.

1.7.

ЕИСК изцяло подкрепя ежегодния „Ден на промишлеността“ като начин за изтъкване на приоритетите на ЕС и повишаване на осведомеността относно тази цел. ЕИСК привлича вниманието към необходимостта от включване на социалните партньори и организациите на гражданското общество в „Деня на промишлеността“ и към тяхната способност да си сътрудничат при преодоляването на това предизвикателство. За Европа е изключително важно всички граждани да разбират силата на марката „Произведено в Европа“ и ролята на всеки един в посрещането на това предизвикателство. Европейската промишленост влияе върху обществото и това трябва да бъде ясно на европейските граждани.

1.8.

ЕИСК привлича вниманието към необходимостта от разработване и адаптиране на нови политики в областта на уменията. Европа трябва да се изправи пред това предизвикателство, като ангажира организациите на гражданското общество и социалните партньори, за да се гарантира зачитането на съществуващата работна сила и нейните права и задължения, но също и за да се обърне поглед към бъдещето и към необходимостта от ускоряване на адаптирането на системите за образование и обучение, така че те да отговарят на бъдещите работни места.

1.9.

ЕИСК приветства новата инициатива на Комисията за създаване на Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване, която може да спомогне за преодоляването на недостига на пазара на труда и да предостави на дружествата работна ръка с необходимите практически умения и знания (2). Качеството и количеството на работната сила в Европа вероятно са сред най-важните предизвикателства за конкурентоспособността на Европа и всички държави членки трябва да бъдат ангажирани с тази огромна задача.

1.10.

ЕИСК счита, че за еднаквите условия на конкуренция от решаващо значение е да се постигне компромис във връзка със зачитането на справедливата търговия между основните участници на световната сцена (3). Европа трябва да служи за пример и да се стреми активно да ангажира други региони по отношение на устойчивостта, спазването на европейските социални стандарти и лоялната конкуренция. Тя обаче не може да пренебрегва съществуващите „лоши практики“ на другите участници на световната сцена, които излагат на риск европейските ценности, конкурентоспособност, работни места и благосъстояние. Европа трябва да проявява бдителност и да използва подходящите инструменти в подкрепа на своите ценности и промишлени предприятия. С помощта на европейската нормативна уредба и при зачитане на правилата на СТО трябва да се търсят решения във връзка със свръхкапацитета, незаконната държавна помощ и другите форми на нелоялна конкуренция. Наложените от Европейската комисия антидъмпингови мерки са от съществено значение за постигането на справедлива бизнес среда. Те обаче трябва да бъдат по-добре наблюдавани, по-бързи и по-гъвкави, за да се постигне крайната цел без непреки „странични ефекти“ върху различните промишлени сектори (4).

2. Положението в Европа и съобщението на Комисията

2.1.

Искането на предстоящото българско председателство пристигна няколко дни, преди Комисията да публикува своето съобщение „Инвестиране в интелигентна, иновационна и устойчива промишленост — обновена стратегия на ЕС за индустриалната политика“.

2.2.

На 5 юли 2017 г. Европейският парламент призова за създаването на амбициозна стратегия на ЕС за промишлената политика, включително „стратегия на Съюза и план за действие, придружени от конкретни цели, показатели, мерки и графици, с оглед на прилагането на последователна и цялостна промишлена политика, насочена към повторната индустриализация на Европа“.

2.3.

Публикуваното впоследствие съобщение най-малкото показва загрижеността на Комисията по този въпрос.

2.4.

Целта на настоящото становище не е да акцентира върху съобщението. Все пак не могат да бъдат отминати следните въпроси:

—

според съобщението европейската промишленост се развива в устойчива възходяща тенденция от 2009 г. насам. Учудващо е защо Комисията използва за отправна 2009 г. — най-лошата година от икономическата криза. Нито делът на добавената стойност на производството, нито заетостта са се върнали към нивата си отпреди кризата от 2007 г., въпреки — или именно поради — структурните реформи и политиките, ориентирани към предлагането, които все още затрудняват търсенето в периферията на Европа;

—

трудно е да се определи какво точно е новото в подхода на Комисията. Съобщението до голяма степен се състои от обичайните препоръки на Комисията относно политиката в областта на промишлеността (ориентирана към предлагането): намаляване на бюрокрацията, задълбочаване на единния пазар и развитие на инвестиционния капитал (съживяване на пазара на секюритизации за рисков капитал, ЕФСИ и т.н.);

—

в допълнение към стратегията за единния пазар, Комисията подчертава необходимостта от допълнителни мерки за повишаване на квалификацията. С изключение обаче на нейното намерение да разшири подкрепата си за разработването на „национални стратегии за компетентност“ и в други отрасли (например стоманодобива, хартиената промишленост, екологосъобразните технологии и енергията от възобновяеми източници), на практика тя не отправя конкретни предложения;

—

що се отнася до финансирането, Комисията изброява съществуващите структурни и инвестиционни фондове, подпомагащи органи и програми (ЕСИФ, ЕФСИ, ЕИБ, „Хоризонт 2020“ и т.н.), като напълно пренебрегва основния въпрос как по-малкият бюджет на ЕС след излизането на Обединеното кралство от Съюза ще съумее да подпомага инициативите в областта на промишлената политика;

—	в областите на енергетиката, транспорта, цифровизацията и търговската политика Комисията обобщава вече предприетите мерки;

—

с възникването на нова икономика, основана на технологични стартиращи предприятия, които са съсредоточени върху услугите, би било желателно тези предприятия да бъдат ангажирани в по-голяма степен с промишлеността, не само за да обслужват по-добре различните отрасли, но и за да допринесат за тяхната устойчивост. (50 % от предприемачите претърпяват фалит по време на първите пет години стопанска дейност! (5)).

2.5.

Съобщението не е изцяло ново (6). То е обобщение на вече предприетите мерки в тази област на политика, без да се представя нов, последователен стратегически подход, за какъвто призова Европейският парламент и какъвто обещава заглавието на съобщението „Обновена стратегия на ЕС за индустриалната политика“. Време е Европа да извлече поуки от миналото и да погледне към бъдещето с оглед на интересите на гражданите и устойчивостта на европейския модел.

2.6.

В контекста на една европейска стратегия за промишлеността е необходим последователен план за действие в областта на промишлеността с обвързващи цели, графици, инструменти и споделена отговорност за търсене на решения на четирите основни предизвикателства на следващото десетилетие: цифровизацията, изменението на климата, глобализацията и демографските промени (по-специално предизвикателствата във връзка с мобилността и застаряването на населението).

3. Общи бележки

3.1.

Европейската и световната промишленост са в процес на голямо преобразуване. Това е съпроводено с големи предизвикателства. Европейската промишленост е от основно значение за растежа на Европа и за икономиките на държавите членки. Тя представлява 80 % от европейския износ и стимулира частните и публичните иновации и висококвалифицираните работни места за гражданите. Тя е изключително важна и за вътрешния пазар. Европа все още има конкурентно предимство при продуктите и услугите с висока добавена стойност и трябва да го запази. Тя обаче трябва да се възползва от това предимство и да запази дейностите, които създават растеж. Промишлеността осигурява 36 милиона преки работни места и допринася за високия стандарт на живот на нашите граждани. Тя изпълнява основна роля за подкрепата на водещата позиция на Европа в световен мащаб и нейното значение в международен план. Европейската промишленост е изключително важна за подпомагането на научноизследователските и иновационните дейности и има важен принос за създаването на работни места и растежа.

3.2.

ЕИСК счита, че настоящата индустриална революция се основава на драстична и бърза промяна на участниците на световната сцена, на фундаментална промяна в навиците на потребителите и на кардинални промени в науката и технологиите. Това е съчетано с добре известния напредък в цифровизацията, кръговата икономика, роботизацията и новите производствени процеси. Това предполага, че дългосрочната стратегия за промишлеността трябва да бъде подготвена за безпрецедентните условия вследствие например на въвеждането на изкуствения интелект и дори в още по-голяма степен — на появата на петата индустриална революция.

3.3.

Тази смяна на модела вече променя съществено бизнеса и обществото, а следователно и промишлеността във всичките ѝ аспекти. Един от най-важните аспекти на тази революция ще бъде преобразуването на труда и уменията. Този нов промишлен ред ще засегне повечето икономически отрасли. Четвъртата индустриална революция се нуждае от четвърта революция в областта на труда, с право на достъп до образование и обучение през целия живот. Само квалифицираната работна сила ще може да отговори на променящите се пазари и иновативните работни места.

3.4.

Европейският икономически и социален комитет призовава Европейската комисия да изготви сравнително проучване на различните планове за подкрепа на преработващата промишленост, приети наскоро в САЩ, Китай и Корея, и да го предостави на Комитета. Такъв качествен и количествен анализ на мобилизираните ресурси, както и на секторните и тематичните приоритети, ще осигури необходимата информация за „разработване на цялостна промишлена стратегия на ЕС с акцент върху 2030 г. и след това, включително средносрочни до дългосрочни стратегически цели и показатели за промишлеността, която да е придружена от план за действие с конкретни мерки“ (7).

3.5.

ЕИСК счита, че съществува пряка връзка между образователните програми и заведения и социалното сближаване. Осъвременяването на уменията и квалификациите на ползвателите на цифрови технологии и преквалификацията са въпроси от основно значение. Социалните партньори и организациите на гражданското общество би трябвало да участват активно в изготвянето на учебните програми на всички равнища и форми на образование. Другите участници на световната сцена освен Европа, а именно САЩ („Америка на първо място“ (America First), Китай, Япония, Индия и Корея, вече предприемат мерки за справяне с тези предизвикателства, поради което разработването на нов подход по отношение на уменията е от решаващо значение.

3.6.

Аналогично, стратегията „Произвеждайте в Индия“ (Make in India) цели да подготви превръщането на страната в „следващата производствена дестинация“. Този процес засяга не само технологията, но което е най-важно — също и уменията. Интересно е да се отбележи, че Китайската народна република вече подготвя държавна програма, наречена „Произведено в Китай 2025 г.“ (Made in China 2025), въз основа на германската инициатива „Industrie 4.0“ и други европейски тенденции. Това означава, че Европа отново е водеща по отношение на тази промяна. Това обаче може да се окаже недостатъчно. Едновременно с това трябва да сме наясно с предстоящите предизвикателства и с това как трябва да се адаптираме, за да засилим и утвърдим водещата позиция на Европа, като постигнем резултати и растеж за всички.

3.7.

Промишлената конкурентоспособност на Европа трябва да се възприема глобално, независимо от различията между държавите членки. Няколко проучвания показват ясно разделение между „държави членки с водеща позиция в областта на конкурентоспособността“ (10), „държави членки, следващи лидерите в областта на конкурентоспособността“ (7) и „държави членки с догонваща позиция в областта на конкурентоспособността“ (11) (8).

3.8.

Това означава, че политиките на ЕС, основани от самото начало на конвергенцията, не отчитат в достатъчна степен задълбочаването на различията между държавите — членки на ЕС: универсално решение няма и този въпрос трябва да бъде разглеждан решително, като винаги се обръща внимание на принципа „растеж за всички“. Трябва да се възстанови връзката между конкурентоспособност, конвергенция и сближаване.

3.9.

Това може да бъде приложено и към научноизследователските, развойните и иновационните дейности. Много важно е да се увеличат или най-малкото да се запазят инвестициите в тези дейности, като обаче винаги се отчита конкретната ситуация във всяка държава членка. Европейската политика трябва да отчита структурното многообразие на Съюза, също и по отношение на научноизследователските, развойните и иновационните дейности (9).

3.10.

И накрая, ЕИСК набляга на необходимостта от засилване на трудовите отношения като задължително условие за всеобхватна реиндустриализация.

4. Конкретни бележки

4.1. Търговия и глобализация (включително дейностите по интернационализация на дружествата)

4.1.1.

Няма съмнение, че вътрешният пазар е изключително важен за растежа на Европа и той трябва да предлага справедлива среда за създаване, стартиране, развитие и продължаване на дейността на предприятията. Много е важно да се създадат подходящи условия за стопанска дейност в ЕС. Не трябва, разбира се, да забравяме позицията на Европа в света и необходимостта от сътрудничество с другите икономически региони. Неотдавнашните търговски споразумения с други икономики и преговорите с други евентуални партньори трябва да бъдат далновидни и да се разглеждат като възможност за растеж и развитие на промишлеността. В същото време обаче Европа не може да пренебрегне определени нелоялни практики в други икономически региони на света и трябва да реагира решително на такива действия.

4.1.2.

В центъра на всяка политика трябва да останат европейските социални стандарти и макар и Европа да не може да наложи тези стандарти на останалия свят, трябва да се предприемат мерки те да бъдат защитени и да се дава пример за създаването на култура на корпоративна социална отговорност в световен план.

4.2. Енергетика и устойчива промишленост въз основа на кръговата икономика

4.2.1.

Европа трябва непрекъснато да инвестира в устойчива промишленост, която да се приема от гражданите. По-добре подготвеното общество е общество, което може да намали натиска върху природата, като гарантира, че ресурсите се използват възможно най-дълго време. В основата на всяка промишлена политика трябва да бъде концепцията за кръговата икономика, с цел да се даде възможност за създаване на нови продукти в устойчива среда чрез възстановяване, повторна употреба, преработване или рециклиране.

4.2.2.

Използването на алтернативна и природосъобразна енергия е приоритет повече от всякога (10). Гражданите трябва да бъдат осведомени за дейностите, които създават работни места и позволяват на европейското промишлено производство да заема водеща позиция в много области на трансфер на знания. Тази специална „промишленост“ показва способността на Европа да съчетава знанието, натрупано от академичните среди и други институции, и производствената система.

4.2.3.

Вместо да акцентира единствено върху вътрешните мерки, ЕС би трябвало да се стреми към създаване на благоприятни условия за промишлените сектори на ЕС във връзка с износа на технологии, продукти и решения, с цел да допринася по най-ефективния начин за намирането на решения на предизвикателствата, свързани с климата и природните ресурси в световен мащаб.

4.3. Научни изследвания, развойна дейност и иновации

4.3.1.

Европейските проекти за научноизследователска и развойна дейност следва да бъдат стимулирани с помощта на публично финансиране и координирани с инициативите, предприети на вътрешно равнище от страна на държавите членки. Повишаването на нивото на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност и иновациите трябва да бъде приоритет във всяка държава членка. Освен това ЕИСК призовава (отново) за опростяване на процедурите за достъп до финансиране на ЕС за иновации (11).

4.3.2.

ЕИСК счита също, че инвестициите на ЕС в „големите дружества“ за стимулиране на участието на МСП са действително от полза за екосистемата на иновации. Благоприятният цикъл на иновациите е възможен само когато бъдат съчетани инвестициите на големите предприятия и търсенето на решения от МСП. В тази област следва да се популяризират европейските проекти като COSME в държавите членки, с цел да се променят нагласите на хората.

4.3.3.

Освен това ЕИСК призовава за укрепването на отговорните научни изследвания и иновации (ОНИИ). Това е цялостен подход, изготвен в рамките на „Хоризонт 2020“, който предвижда участието на всички заинтересовани страни (от изследователската общност до институциите и правителствата) чрез приобщаващи методологии, основани на участието.

4.3.4.

Европейският икономически и социален комитет не забравя и би искал да привлече специално вниманието към най-новите технологични развития, постигнати в резултат на напредъка в научноизследователската дейност и на постиженията в областта на изкуствения интелект (ИИ), както и на въздействията и последиците, които тяхното прилагане ще окаже не само по отношение на процесите на промишленото производство, но и върху сферата на труда и самия начин на живот на хората като цяло.

4.4. Излизане на Обединеното кралство от ЕС

4.4.1.

Въздействието от излизането на Обединеното кралство от ЕС ще зависи от окончателно договореното споразумение между Обединеното кралство и ЕС-27. Някои сектори вероятно ще бъдат по-чувствителни към въздействието от излизането на Обединеното кралство от ЕС. Въпреки това уязвимостта на отделните сектори не следва да бъде разглеждана поотделно, тъй като съществува висока степен на взаимосвързаност между секторите, която може да увеличи въздействието за всеки един от тях. Проблемите на хранително-вкусовата промишленост например ще окажат въздействие върху хотелиерството и ресторантьорството, а трудностите, изпитвани от металодобивните отрасли, ще засегнат автомобилостроенето.

4.4.2.

Особено важни изглеждат два аспекта — достъпът до пазара и достъпът до работна ръка от двете страни. Докато за много сектори в Обединеното кралство като цяло няма съществени разлики по отношение на достъпа до работна ръка от ЕС, относителното значение на износа за ЕС варира значително, като определени сектори, например строителството и търговията на едро и дребно, са концентрирани по-скоро върху вътрешния пазар.

4.4.3.

За ЕИСК е от решаващо значение да се запази целостта на единния пазар. Освен това е важно да се гарантира правната сигурност.

5. План за инвестиции

5.1.

В контекста на новата индустриална ера инвестициите имат решаваща роля. ЕИСК счита, че биха могли да се предприемат известен брой мерки за повишаване на ефективността на инвестициите и придаване на ново измерение на промишлените предприятия:

—	разширяване на публичните инвестиции: фискална гъвкавост за държавите членки, облекчаване на критериите за дълга за публичните инвестиции („златното правило“), увеличаване на бюджета на ЕС за процесите на преобразуване на промишлеността, инвестиране в устойчива (транс-)европейска инфраструктура;

—

засилване на частните инвестиции: стимулиране на инвестиционната дейност на Европейската инвестиционна банка, създаване на нови програми за финансиране от страна на националните банки и укрепване на съществуващите. Целта е да се осигури на МСП сигурна и дългосрочна рамка за финансиране, особено с оглед на сложните процеси на преобразуване;

—

подкрепа за стратегията на Европейската комисия за устойчиво финансиране в контекста на съюза на капиталовите пазари, който ще улесни дългосрочните инвестиции, насочвайки движението на частни капитали към устойчиви инвестиции. Във връзка с това Комитетът изтъква значението на предстоящия окончателен доклад на експертната група на високо равнище по въпросите на устойчивото финансиране и последващия план за действие.

5.2.

Разпределението на финансирането от ЕС трябва да бъде съсредоточено върху постигането на целите за развитие на промишлената политика, особено онези, които имат добавена стойност за ЕС (намаляване на емисиите на CO2, енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, цифровизация и т.н.), и обвързано със социалните стандарти на ЕС и референтните показатели.

5.3.

Тези цели за устойчивост са от основно значение за европейската промишленост и водещата позиция на Европа. Това обаче изисква подходяща рамка за инвестиции за МСП, която да им позволи да запазят своята конкурентоспособност.

5.4.

ЕИСК също така смята, че следва да се проучи възможността държавите членки да включват социални и регионални критерии за обществените поръчки в своите собствени практики в областта на обществените поръчки (концепция за „добро съдържание“).

5.5.

Накрая, Комитетът предлага също да се преосмисли системата за корпоративно данъчно облагане с цел намиране на решения на проблемите, свързани с избягването на данъчното облагане и данъчната конкуренция.

Брюксел, 17 януари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) COM(2017) 479 final.

(2) COM(2017) 563 final — Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване.

(3) Съгласно Цел № 9 на ООН за устойчиво развитие относно промишлеността, иновациите и инфраструктурата, която е одобрена от всички държави — членки на ЕС.

(4) Регламентът за изпълнение (ЕС) 2017/336 на Комисията от 27 февруари 2017 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито върху вноса на някои дебели листове от нелегирани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република е добър пример за антидъмпингова мярка, но трябва да бъдат наблюдавани страничните ефекти (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/ELI/?eliuri=eli:reg_impl:2017:336:oj).

(5) http://www.eesc.europa.eu/?i=portal.en.int-opinions.41082 (параграф 2.4).

(6) COM(2014) 14 final.

(7) Заключения на Съвета по конкурентоспособност на 30 ноември и 1 декември 2017 г.

(8) Factors for Growth — Priorities for competitiveness, convergence and cohesion in the EU (Фактори за растежа — приоритети в областта на конкурентоспособността, конвергенцията и сближаването в ЕС); Lighthouse Europe.

(9) Информационен доклад на ЕИСК относно „Междинна оценка на програмата „Хоризонт 2020“ (INT/807).

(10) Неотдавнашните резултати във връзка с ефективността на „вятърната енергия“ (https://windeurope.org/about-wind/daily-wind/: на 23 ноември 2017 г., четвъртък, 19,2 % от потреблението на електроенергия в Европа са били задоволени от вятърна енергия. Водещите три държави са: Дания 93 %, Германия 47 % и Португалия 46 %) показват, че е възможно да се подобри енергийната ефективност.

(11) Съгласно някои ориентировъчни оценки инвестициите по програмата „Хоризонт 2020“ възлизат на 74,8 млрд. евро, в това число 16,4 млрд. евро за водещи позиции в промишлеността. По настоящата МФР финансирането от структурните фондове за научни изследвания и иновации възлиза на 43,7 млрд. евро; за конкурентоспособността на МСП сумата е 63,7 млрд. евро, а за нисковъглеродната икономика — 44,8 млрд. евро. Според последната информация за проекта „Произведено в Китай“ общата сума на държавните инвестиции възлиза на 1,5 млрд. щатски долара.

ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ

531-та пленарна сесия на ЕИСК, 17 и 18 януари 2018 г.

8.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/17

Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социаленн комитет и Комитета на регионите — Годишна работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация за 2018 г.“

[COM(2017) 453 final]

(2018/C 197/03)

Единствен докладчик:

Juan MENDOZA CASTRO

Консултация	Европейска комисия, 9.10.2017 г.
Правно основание	Член 304 от ДФЕС
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	18.12.2017 г.
Приемане на пленарна сесия	17.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	195/1/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Комитетът приветства програмата в областта на стандартизацията за 2018 г., по-специално социалните и екологичните мерки, но препоръчва бъдещите версии да включват кратко изложение, посветено на съответствието с предходните програми.

1.2.

Той препоръчва всички действия в областта на ИКТ да бъдат включени в един документ.

1.3.

ЕИСК призовава Комисията да следи ситуацията отблизо, за да не допуска евентуални злоупотреби с правилата за патентите и затворените стандарти.

1.4.

Комитетът изтъква ролята на Комисията в европейската система за стандартизация, която е от първостепенно значение за развитието на вътрешния пазар и превръща ЕС в световен лидер в тази област.

1.5.

Той призовава Комисията да поддържа необходимите бюджетни ресурси и персонал за изпълнението на целите на Регламент (ЕС) № 1025/2012.

1.6.

ЕИСК настоява да бъде направена подробна последваща оценка на усилията, положени от основните действащи лица в областта на стандартизацията. ЕИСК би могъл да създаде, като приоритет, ad hoc форум за приобщаващото измерение на европейската система за стандартизация.

1.7.

Комитетът счита, че като цяло 27-те планирани за 2018 г. действия са подходящи, но би искал да изтъкне следните аспекти:

—	Цифров единен пазар (ЦЕП): ЕИСК изразява безпокойството си от факта, че глобалните „де факто“ стандарти често се налагат от промишлени гиганти извън ЕС, което има негативни последици,

—	Нови стандарти за етанола: ЕИСК настоятелно препоръчва да се вземе предвид аспекта на опазването на околната среда,

—	Комитетът приветства по-специално различните действия, целящи значително подобряване на състоянието на околната среда и човешкото здраве,

—	Стандарти за медицинските изделия: ЕИСК предлага да се вземе предвид и въпросът за ефективността по отношение на разходите,

—	Хармонизиране на критериите за емисиите в транспортния сектор: ЕИСК изтъква ограничения напредък, постигнат след 1995 г., когато бяха предприети първите стъпки в тази област.

1.8.

ЕИСК подкрепя Комисията по въпроса за международното сътрудничество, но би искал да ѝ обърне внимание, че на международно равнище се изготвят все повече стандарти без координирано европейско участие.

1.9.

ЕИСК препоръчва на европейските организации за стандартизация (ЕОС) да опростят процедурите, регулиращи достъпа на организациите по приложение III до процеса на изготвяне на стандартите, намалявайки по този начин пречките пред ефективното им участие.

1.10.

ЕИСК приветства различните действия по линия на съвместната инициатива за стандартизация (СИС), но предлага също така да се вземат под внимание непреките последици от дейностите по определяне на стандарти за въпроси като преместването на работни места, приобщаващия характер на обществото, образованието и обучението, и др.

2. Предложенията на Комисията

2.1.

Годишният работен план на ЕС разглежда и отразява предизвикателствата и съображенията, свързани със съществените за стандартите патенти, стандартизацията в областта на ИКТ, международното измерение на стандартизацията и автоматично управляемите превозни средства.

2.2.

Планът отразява и съвместната инициатива за стандартизация от юни 2016 г. (1)

2.3.

Изложени са действия в подкрепа на следните стратегически приоритети, имащи за цел да подпомогнат съответните инициативи в рамките на работната програма на Комисията за 2017 г. и нуждите в областта на стандартизацията през 2018 г., произтичащи от тези инициативи:

—	стратегията за цифров единен пазар (ЦЕП),

—	стратегията за енергиен съюз,

—	европейската космическа стратегия,

—	плана за действие на ЕС за кръгова икономика,

—	европейския план за действие в областта на отбраната,

—	по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база.

2.4.

Комисията ще организира междуинституционално обучение за законодателите и съзаконодателите, което да им помогне да разберат по-добре как се използват стандартите в прилагането на законодателството и политиките.

2.5.

Освен това приканва ЕОС да продължат и засилят усилията си за улесняване работата на организациите по приложение III и на всички заинтересовани страни, със специален акцент върху вътрешните правила и процедури, както и върху работата на международно равнище, по-специално в рамките на ISO и IEC.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства представената от Комисията годишна работна програма за 2018 г., която обхваща социалните и основните екологични проблеми, включително важни въпроси на кръговата икономика, изменението на климата и чистата енергия. Отбелязва обаче, че бъдещите версии следва да включват кратко изложение, в което да се посочва до каква степен са били изпълнени предходните годишни програми.

3.2.

Трябва да се рационализират платформите и механизмите за координация в областта на ИКТ, за да се избегне дублирането на усилия и възможната липса на координация. Всички стандартизационни действия в тази област следва да бъдат включени в един документ.

3.3.

Отворените стандарти са важни за промишленото и технологичното развитие в ЕС. Комитетът призовава Комисията да предотврати злоупотребите с правилата за патентите и стандартите със затворен код или използването им по начин, който противоречи на принципите на конкуренцията. Що се отнася до съществените за стандартите патенти, подкрепяме принципа на справедливите, приемливи и недискриминационни (FRAND) лицензи;

3.4.

Прилаганият модел на стандартизация превръща ЕС в световен лидер в това отношение. ЕИСК изтъква работата на Комисията в тази област. Еднородността и последователността на набора от европейски стандарти се гарантира чрез основополагащия принцип „един стандарт, един тест — приема се в цяла Европа“. Това осигурява на предприятията както инвестиции, така и правна и финансова сигурност.

3.5.

Предвид специфичния характер и значението на европейската система за стандартизация (ЕСС) за промишлеността, МСП, потребителите и работниците, ЕИСК призовава Комисията да поддържа необходимите бюджетни ресурси и персонал за изпълнението на целите на Регламент (ЕС) № 1025/2012.

3.6.

Комитетът отправя искане за задълбочено проследяване на усилията, полагани от основните действащи лица в областта на стандартизацията, с цел засилване на приобщаващото измерение на ЕСС. ЕИСК би могъл да създаде, като приоритет, ad hoc форум за приобщаващото измерение на ЕСС. Този орган би отговарял за организирането на годишно публично изслушване с цел да се оцени постигнатият в това отношение напредък.

3.7.

Тъй като в момента няма задоволителна реакция на решението на Съда на Европейския съюз по делото James Elliott (2), в което за първи път се признава, че европейските стандарти са част от законодателството на ЕС, ЕИСК подчертава колко е важно Комисията да упражнява всички необходими правомощия за контрол над дейността по стандартизация в тясно сътрудничество с другите европейски институции и призовава за междуинституционална дискусия по тази тема.

3.8.

ЕИСК предлага ЕК да разгледа процеса на консултации в предварителния проект на годишната работна програма на Съюза, представен за консултация, тъй като в него няма нито стратегическа визия, нито структура, нито контекст, нито обяснение на мотивите за внесените предложения.

4. Бележки по действията, които ще бъдат предприети през 2018 г.

Нов тласък за работни места, растеж и инвестиции

4.1. Установяване на стандартизирани правила за производството на торове (включително органични) (3)

Комитетът вече е отбелязвал, че някои определения и стандарти, отнасящи се до торове с произход от вторични суровини, са неясни. С цел да се подобри прилагането на новия регламент, ЕИСК препоръчва по-задълбочена интеграция и хармонизация с действащата Директива относно отпадъците (4) и припомня, че при торовете е важно да се вземат предвид съображенията, свързани с околната среда.

Цифров единен пазар (ЦЕП)

4.2. Подобряване на качеството на фиксираните и безжичните мобилни услуги (5)

4.2.1.

Стандартизацията играе безспорно важна роля в тази област, предотвратявайки фрагментирането на пазара, което може да доведе до антиконкурентни практики (6).

4.2.2.

ЕИСК напълно подкрепя Комисията по въпроса за стратегията за ЦЕП, но би искал да подчертае, че тя има сериозни последици за организацията на европейския пазар на труда, тъй като все по-голям брой работещи в условията на краудсорсинг работят за платформи, често в рамките на много краткотрайни и нестабилни трудови правоотношения.

4.2.3.

Цифровизацията на промишлеността е глобална тенденция, която ще набира скорост през следващите няколко години. Стандартите в областта на ИКТ са от първостепенно значение за развитието на цифровите технологии в много промишлени сектори. Глобалните „де факто“ стандарти обаче се налагат от промишлени гиганти извън ЕС.

4.2.4.

Изготвянето на национални, европейски или международни стандарти от официалните органи за стандартизация (CEN, CENELEC, ETSI) отнема твърде много време за бързо развиващите се цифрови технологии. Затова предприятията разработват свои собствени стандарти — за много по-кратко време и със свои собствени правила.

4.2.5.

Съществува риск разработването на стандарти да стане непрозрачен и изключващ процес.

4.3. Установяване на правила, улесняващи развитието на технологии от пето поколение в честотния диапазон от 26 GHz (24,25 — 27,50 GHz) и в други диапазони с по-голяма дължина на вълната (7)

ЕИСК счита, че това действие е жизненоважно за запазването на лидерската позиция на ЕС в прилагането на технологии от пето поколение.

4.4. Установяване на общи стандарти за подобряване на радиосъобщителните системи, обмена на данни за пътниците и графиците и сигурността в областта на информационните технологии (8)

ЕИСК предлага да се стандартизират също технологичните промени и новите бизнес модели, възникващи в сектора на туризма; следва да се насърчи и развитието на интегрирани интелигентни системи за издаване на билети и предоставяне на информация.

4.5. Оперативна съвместимост и обмен на данни между операторите с цел насърчаване на по-ефективни транспортни и логистични услуги (9)

Комисията предлага „допълнителни действия“ за установяване на стандарти. И все пак е важно да не се забравят големите предизвикателства, пред които е изправен този сектор в настоящия момент: „дублиращо се подаване на данни в различни системи заради мозайка от оперативно несъвместими стандарти; липса на свързани помежду си системи и недостатъчно доверие в защитата на чувствителни данни; непризнаване на електронните транспортни документи от властите, банките, застрахователните дружества; липса на критична маса от заинтересовани страни, споделящи данни и проучващи нови бизнес възможности“ (10).

Устойчив енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на изменението на климата

4.6. Създаване на нови датчици и методи за измерване с цел оценка на качеството на атмосферния въздух (11) ; мониторинг на емисиите на амоняк (HN3), хлор и хлорен диоксид във въздуха и на емисиите на флуороводород (или общото количество газообразни флуориди) от промишлените сектори (12) ; защита на здравето от полициклични ароматни въглеводороди (13)

Комитетът приветства предложените подобрения, които допринасят значително за подобряването на състоянието на околната среда и човешкото здраве. Излагането на населението на полициклични ароматни въглеводороди (PAH), много от които са известни канцерогени, е признато отдавна за сериозен проблем; вече има няколко законодателни акта на ЕС, които ограничават присъствието на тези вещества в определени хранителни продукти, във водата и в атмосферния въздух.

4.7. Екопроектиране: намаляване на потреблението на множество продукти (компютри и т.н.) (14) ; етикетиране на енергийната ефективност на централизирани системи (15) ; екологосъобразна инфраструктура (16)

ЕИСК обръща внимание на въпроса за устойчивостта на ключовите инфраструктури на ЕС с оглед на неизбежните последици от изменението на климата, както и на бавната реакция на системата за стандартизация на този важен въпрос. Стандартите могат да дадат тласък на развитието на екологосъобразна инфраструктура, като допринесат за по-ефективното използване на ресурсите в строителния сектор и за по-голямата устойчивост спрямо последиците от изменението на климата.

4.8. Разработване на стандарти за 20-25 % съдържание на етанол в бензина (при сегашни 10 %) (17)

Ако Комисията реши да даде на CEN мандат по този въпрос, ЕИСК настоятелно препоръчва да се вземат предвид: екологичните последици от насажденията от монокултури; щетите, нанасяни на водите и почвите при използването на пестициди и торове; ерозията на почвата; отмиването на хранителни вещества; засиленото използване на сладководни ресурси; загубата на биологично разнообразие и естествени местообитания (18).

4.9. Хармонизиране на критериите за емисиите в транспортния сектор (19)

ЕИСК счита, че Комисията би следвало да отправи по-конкретни предложения във връзка с това действие, което очевидно е необходимо. Полезно е да се отбележи, че първата стъпка за намаляване на емисиите в транспортния сектор беше предприета през 1995 г. (20)

Вътрешен пазар

4.10. Засилване на ролята на Европейския комитет за изготвяне на стандарти за вътрешното корабоплаване (CESNI) (21)

Необходими са действия с оглед на големия брой на сегашните изисквания относно морския транспорт на къси разстояния (22); ЕИСК обаче счита, че предложението трябва да бъде допълнително прецизирано.

4.11. Пътна карта за европейската глобална навигационна спътникова система (ГНСС) — стандартизация надолу по веригата и изпълнение на пътната карта; засилване на оперативната съвместимост между услугите на „Галилео“ и пазара на въздухоплавателни услуги (23)

ЕИСК напълно подкрепя това предложение, като отбелязва, че през 2013 г. глобалният пазар за базирани на ГНСС продукти и услуги — т.нар. пазар „надолу по веригата“ — достигна стойност от 200 млрд. евро (24).

4.12. Електронни обществени поръчки (25)

Хармонизирането е важна стъпка към демократизирането на един пазар, който има претенциите да бъде прозрачен и достъпен с оглед на широкото разгръщане на публичните фондове. Същевременно е важно да се запази ниското ниво на разходите за създаване на нови платформи и за адаптиране и поддръжка на вече съществуващите платформи. Поради това стандартизацията е от първостепенно значение (26).

4.13. Разработване на стандарти за принтери и друго оборудване (27)

ЕИСК е съгласен, че са необходими нови хармонизирани стандарти, тъй като потребителите очакват новите и иновативни продукти като 3D принтери, роботи и автоматично управляеми превозни средства да бъдат също толкова безопасни колкото по-традиционните продукти. От първостепенно значение е новите продукти да не излагат на риск безопасността на потребителите.

4.14. Актуализиране на изискванията за безопасност и ефективност на медицинските изделия (28)

ЕИСК е съгласен с Комисията, че новият регламент „укрепва изискванията за безопасност и ефективност на медицинските изделия, за да бъде в крак с технологичния и научния прогрес“. Това е главната цел, но тъй като новите технологии са основната причина за бързо нарастващите разходи за здравеопазване, ЕИСК предлага да се вземе предвид и въпросът за ефективността по отношение на разходите.

4.15. Актуализиране на изискванията за хигиена и безопасност на строителни продукти, които са в контакт с питейна вода (29)

ЕИСК изразява съжаление относно факта, че след десет години обсъждания все още предстои да се разработят стандарти в тази област. Решението за изменение на настоящия мандат (M/136) (30) задължава органите по стандартизация да постигнат първоначални резултати до края на 2018 г.

4.16. Подкрепа за работата по основните изисквания за безпилотните летателни системи (БЛС) (31)

ЕИСК отбелязва, че все повече набира скорост общественият дебат относно използването на технологията на дроновете за развлекателни и търговски цели, включително относно произтичащите рискове за безопасността и сигурността. Международните стандарти са от решаващо значение за създаването на глобален търговски пазар. Жизненоважно е тези стандарти да доведат до глобално хармонизирано въздушно пространство за рутинен достъп на БЛС, което да увеличи търговските възможности, без да излага на риск безопасността и цялостната ефективност на въздушното пространство. Основните стандарти, които се разработват в момента, включват „откриване и избягване на препятствия“ и „командване и контрол“ (32).

4.17. Преразглеждане на хармонизираните критерии за взривните вещества за граждански цели (по-специално детонатори) (33)

Целта на това действие е да се повиши безопасността на взривните вещества за граждански цели, тъй като някои широко използвани продукти (по-специално електронните детонатори) все още не са обхванати от съществуващите хармонизирани стандарти. Комитетът, разбира се, счита предложението за напълно адекватно.

4.18. Оперативна съвместимост: нови технически спецификации за оперативната съвместимост на железопътната система (34)

ЕИСК приветства това предложение като поредната стъпка по дългия път към изграждането на интегрирана железопътната система в Европа; в този случай стандартите за подвижен състав за междурелсието от 1520 mm са благоприятни за връзката с европейското междурелсие от 1435 mm.

4.19. Защита на здравето на работниците срещу риск от експлозивна атмосфера (ATEX) (35)

ЕИСК е напълно съгласен с това, тъй като новата директива за ATEX изисква актуализиране на мандата в съответствие с новата законодателна рамка.

4.20. Подобряване на безопасността на потребителите (36)

ЕИСК се надява новите стандарти да съответстват на принципа, според който защитата на потребителите налага изискването предоставяните на потребителите стоки и услуги да не застрашават тяхното здраве, когато се използват при нормални или предвидими обстоятелства, а когато го застрашават, да бъдат изтегляни от пазара чрез бързи и опростени процедури (37).

Пространство на справедливост и основни права

4.21. Стандартизация: установяване на изисквания за детекторните устройства за защита от терористични атаки (в области, различни от въздухоплаването) (38)

ЕИСК напълно подкрепя това действие, но все пак подчертава, че сътрудничеството между ЕС и САЩ е от първостепенно значение, като се има предвид, че те са еднакво засегнати от проблема с тероризма (39). Необходимо е да се обърне внимание, наред с останалото, и на проблемите, свързани с киберсигурността и заплахите конкретно за транспортния сектор.

ЕС като по-силен участник на международната сцена

4.22. Разработване: подкрепа на усилията на държавите членки за разработване на съвместни отбранителни способности (минимални стандарти) (40)

Очаквайки да се запознае по-подробно с изготвяното от Комисията проучване и последващото решение, ЕИСК подкрепя разработването на общи стандарти както за оръжията, така и за изделията с двойна употреба, като същевременно се избягва дублирането със съществуващите стандарти, по-специално тези на НАТО (41).

5. Международно сътрудничество

5.1.

ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията да засили политическия си диалог с международните действащи лица в сферата на стандартизацията, но би искал да ѝ обърне внимание, че на международно равнище се изготвят все повече стандарти без координирано европейско участие.

5.2.

Интернационализирането на процеса на определяне на стандарти носи своите последици: заинтересованите обществени групи, МСП и органите за надзор на пазара вече не могат да участват в него, тъй като не разполагат с достатъчно ресурси, за да оказват активно влияние на международната сцена в тази област.

5.3.

Тъй като тези международни стандарти могат да бъдат налагани директно на национално равнище, без участието на ЕОС, съществува все по-голям риск от дехармонизиране на вътрешния пазар.

6. Приобщаващо измерение

ЕИСК приветства действията на Комисията за мониторинг на напредъка в прилагането на една истински приобщаваща европейска система за стандартизация. ЕИСК настоятелно насърчава ЕОС да опростят процедурите, регулиращи достъпа на организациите по приложение III до процеса на изготвяне на стандартите, намалявайки по този начин пречките пред ефективното им участие.

7. Изпълнение на съвместната инициатива за стандартизация

7.1.

ЕИСК приветства различните действия по линия на СИС. Що се отнася до проучването на равнище ЕС на икономическото и социалното въздействие, както и на достъпа до стандарти в държавите — членки на ЕС и ЕАСТ, Комитетът предлага да се разгледат и непреките последици от дейностите по определяне на стандарти, с акцент върху аспекти като преместването на работни места, приобщаващия характер на обществото, образованието и обучението, и др.

7.2.

ЕИСК приветства инициативите за ускоряване на процеса на изготвяне на стандарти, но е обезпокоен, че това е за сметка на намалената видимост на подготвителната работа преди въвеждането на стандартите.

Брюксел, 17 януари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) COM(2015) 550 final.

(2) C-613/14 — James Elliott Construction.

(3) COM(2016) 157 final.

(4) ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 80.

(5) COM(2016) 176 final.

(6) Report on Enabling the Internet of Things (Доклад относно създаването на условия за интернет на нещата), BEREC (Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения), 12.2.2016 г.

(7) Директива 2014/53/ЕС (ОВ L 153, 22.5.2014 г., стр. 62).

(8) Директива (ЕС) 2016/797 (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 44).

(9) COM(2011) 144 final, COM(2009) 8 final, COM(2013) 913 final, SWD(2013) 524 final, C(2015) 2259 final.

(10) Вж. Форум за цифров транспорт и логистика — Контекст, 2015 г.

(11) Директива 2008/50/ЕО, ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1; Директива 2004/107/ЕО (ОВ L 23, 26.1.2005 г., стр. 3).

(12) Директива 2010/75/ЕС (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(13) Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).

(14) Директива 2009/125/ЕО (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

(15) Директива 2009/28/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).

COM(2016) 767 final.

(16) COM(2013) 249 final; COM(2013) 216 final; COM(2014) 445 final.

(17) Директива 2009/28/ЕО (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16).

(18) Проект: Biofuel Marketplace. Май 2006 г.

(19) Директива 2003/87/ЕО (ОВ L 275, 25.10.2003 г., стр. 32).

(20) COM(95) 302 final.

(21) Директива (ЕС) 2016/1629 (ОВ L 252, 16.9.2016 г., стр. 118).

(22) Европейски стандарт за определяне на технически изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища. Издание 2015/1.

(23) COM(2016) 705 final.

(24) Galileo Services Position Paper on the main priorities of the Horizon 2020 Space Work Programme 2018-2020 (Документ за позицията на службите на „Галилео“ относно основните приоритети на работната програма на „Хоризонт 2020“ за космическото пространство за периода 2018—2020 г.).

(25) COM(2013) 453 final; директиви относно обществените поръчки (2017/24/ЕС); COM(2015) 0192 final.

(26) ОВ C 67, 6.3.2014 г., стр. 96.

(27) Директива 2006/42/ЕО, Директива 95/16/ЕО (преработен текст) (ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 24).

(28) Регламент (ЕС) № 2017/745, ОВ L 117, 5.5.2017 г., стр. 1; Регламент (ЕС) № 2017/746 (ОВ L 117, 5.5.2017 г., стр. 176).

(29) Регламент (ЕС) № 305/2011, ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 5; Директива 98/83/ЕО на Съвета (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

(30) Преразгледан мандат за CEN/CENELEC.

(31) COM(2015) 613 final.

(32) ISO. How standards will target the drone industry („Как стандартизацията ще подходи към сектора на дроновете“).

(33) Директива 2014/28/ЕС (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 1).

(34) Директива (ЕС) 2016/797 (ОВ L 138, 26.5.2016 г., стр. 44).

(35) Директива 2014/34/ЕС (ОВ L 96, 29.3.2014 г., стр. 309).

(36) Директива 2001/95/ЕО (ОВ L 11, 15.1.2002 г., стр. 4).

(37) ОВ C 271, 19.9.2013 г., стр. 81.

(38) COM(2014) 247 final; COM(2015) 624 final; COM(2012) 417 final.

(39) The Benefits of U.S.-European Security Standardisation („Ползите от американско-европейската стандартизация в областта на сигурността“). Национален институт за стандарти и технологии. Министерство на търговията на САЩ, юни 2012 г.

(40) COM(2016) 950 final.

(41) ОВ C 288, 31.8.2017 г., стр. 62.

8.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/24

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамата и подправянето на непарични платежни средства и за замяна на Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета“

[COM(2017) 489 final — 2017/0226 (COD)]

(2018/C 197/04)

Докладчик:

Victor ALISTAR

Консултация	Европейски парламент, 2.10.2017 г. Съвет, 25.10.2017 г.
Правно основание	Член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	18.12.2017 г.
Приемане на пленарна сесия	18.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	129/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства инициативата на Комисията да отреди приоритет на борбата с киберпрестъпността — явление, което засяга електронните платежни инструменти, въпреки че счита, че това трябваше да бъде направено отдавна. Предимствата, произтичащи от цифровизацията, би трябвало да бъдат придружени от механизми за отговор на предизвикателствата, които тя поставя, така че европейската икономика и гражданите да могат да се възползват изцяло от информационното общество. ЕИСК приветства предложението на Комисията, тъй като то има за цел да защити гражданите и предприятията от престъпните кибермрежи и предвижда мерки за укрепване на доверието при използването на електронни платежни инструменти.

1.2.

В рамките на разглеждането на предложението за директива Комитетът отбелязва редица недостатъци, на които трябва да се обърне внимание и които е добре да бъдат отстранени:

1.2.1.

В член 11 относно определянето на съдебната компетентност в областта на разследването е необходимо да се поясни дали основният принцип е присъствието на територията на извършителя на престъплението, или това на използваната информационна система, за да се избегне възможен положителен спор за подсъдност. Във връзка с това ЕИСК призовава към члена да се добави нов параграф, уреждащ решаването на спорове за компетентност в съответствие с един от двата метода, предложени в настоящото становище.

1.2.2.

Предложението за директива не разглежда по ефикасен начин и ситуацията, в която са включени и други юрисдикции извън ЕС, нито условията за препращане към други правни инструменти за международно съдебно сътрудничество, затова е наложително създаването на предвидима и определена процедурна рамка.

1.2.3.

Целесъобразно е да се допълни свързаният с превенцията член 16 с конкретни мерки, предвидени от законодателството на държавите членки за транспониране, във връзка със задължението за предоставяне на информация. Това задължение би трябвало да се изпълнява или от операторите, които издават продуктите за електронно плащане, или от националните регулаторни органи, или от инстанциите, които са отговорни за финансовото образование.

1.2.4.

По отношение на членове 12 и 13 е необходимо да се предвиди и обмен на добри практики в областта на разкриването, разследването и разрешаването на случаите на киберпрестъпления, основаващи се на измама с електронни платежни средства.

1.3.

Въпреки че разглежданата регулаторна област е сътрудничеството в областта на разследването и съдебното сътрудничество в случаите на компютърни измами, е важно да се разработят механизми за възпиране и за информиране на обществеността относно начините на действие на престъпниците посредством кампании за повишаване на осведомеността, провеждани от правоприлагащите органи на държавите членки.

1.4.

За да се гарантира ефективността на мерките за защита на хората и за постигането на целите в основата на тази инициатива, а именно повишаване на доверието в електронните и цифровите платежни инструменти, както и постигането на по-високо равнище на съответствие и превенция, е целесъобразно, с цел да се допълнят разпоредбите на член 15, да се предвиди и въвеждането в националното законодателство на финансова застраховка срещу измама, изразяваща се в задължение за 100 %-но обезщетяване на пострадалите от компютърни измами, причиняващи вреда на притежателите на електронни платежни инструменти. Това обезщетение би трябвало да бъде получено след приключване на разследването, извършено от издаващия субект, в качеството му на заинтересована гражданска страна.

1.5.

За да се гарантират ефективността и ефикасността на политиката за борба с подправянето на електронни платежни инструменти, е целесъобразно в директивата да бъде предвидено задължението за уведомяване за инциденти с фалшифицирани електронни платежни инструменти, подобно на задължението за докладване в рамките на политиката за борба срещу изпирането на пари и на регламента относно защитата на личните данни.

1.6.

ЕИСК подчертава необходимостта от укрепване на капацитета за разбиране и предотвратяване на явлението измама с електронни и цифрови платежни средства чрез въвеждане на механизъм за събиране на статистически данни с цел по-голяма ефективност на стратегиите за предотвратяване на такива измами и отстраняване на последиците от тях. Също така оценката на въздействието на мерките за транспониране на равнището на държавите членки трябва да се извършва непрекъснато и да се предвиди изготвянето на годишни количествени доклади, както и извършването на качествена оценка на въздействието на всеки две или три години, за да се прецени ефективността на политиката и да се набележат необходимите корекции.

1.7.

С цел повишаване на ефективността на борбата срещу измамите и фалшифицирането на платежните средства в средносрочен план е добре да се укрепи разпоредбата на член 16 и да се уточни недвусмислено, че държавите членки са длъжни да създават специализации в тази област, като използват натрупания експертен опит в областта на разследването и се опират на обмена на опит, с цел да подобрят общите умения на дипломираните лица (в рамките на факултативни курсове), както и тези на експертите и следователите (благодарение на продължаващо специализирано обучение).

1.8.

Освен това Комитетът смята, че сътрудничеството по места е абсолютно необходимо и трябва да бъде насърчавано, както на национално и трансгранично равнище, така и във връзка с борбата с тази форма на престъпност и нейното предотвратяване. В този процес трябва да бъдат включени всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор.

1.9.

За да се избегне объркване по отношение на предмета на директивата, предлагаме в заглавието думите „непарични платежни средства“ да се заменят с „електронни и цифрови платежни средства“.

2. Предложение на Комисията

2.1.

Целта на директивата е да се гарантира хармонизирането на инструментите и укрепването на капацитета на държавите членки да разследват измами, извършени с цифрови или електронни платежни средства. Предложението за регулиране има за цел да благоприятства трансграничното сътрудничество между разследващите органи и да разработи серия от мерки във връзка с това сътрудничество, както и общи минимални стандарти в областта на превенцията, помощта за жертвите и отчетността на издаващите тези инструменти. Във връзка с това следваният подход се изразява в определяне на приложното поле на инструмента, който има за цел да се предложи неутрална в технологично отношение перспектива.

2.2.

В контекста на технологичното развитие и разнообразяването на начините на действие в областта на компютърните измами, включително стратегиите, използвани от престъпните групи, Комисията признава в „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (1), че рамковото решение не е достатъчно, за да се посрещнат новите предизвикателства и технологичният напредък, като виртуалните валути и мобилните плащания.

2.3.

Тъй като картите представляват най-значителното по отношение на броя трансакции в рамките на ЕС непарично платежно средство, според проучване на Европейската централна банка измамите с карти, издадени в еврозоната, са достигнали през 2013 г. сумата от 1,44 млрд. евро, която продължава да нараства (2). Въпреки че данните за измамите съществуват само за разплащателните карти, картите представляват най-значимото непарично платежно средство в ЕС по отношение на броя извършените трансакции (3).

2.4.

От анализа на Комисията става ясно, че един от най-уязвимите на измама профили е свързан с използването на електронните плащания за пътни разходи — билети за влак или самолет, настаняване и други свързани операции, не ограничени само до тях.

2.5.

Що се отнася до регулаторния му обхват, предложението на Комисията има за цел да гарантира стабилна и технологично неутрална рамка, да отстрани оперативните пречки и да повиши превенцията срещу измамите с електронни платежни средства.

2.6.

С цел да се гарантира, че са налице ефективни средства за борба с измамите с електронни платежни инструменти и с компютърната престъпност, в предложението за директива се установяват общи правила за националните законодателства по отношение на: нарушенията в сферата на компютърните измами, обект на наказателното право; участието в престъпления и наказателната политика в сферата на санкциите; правната отговорност на юридическите лица и еднаквостта на санкциите с възпиращ ефект. ЕИСК подчертава като новост първите законодателни разпоредби, свързани с виртуалните валути в правото на Европейския съюз. Определението за нарушение включва поведение, което, въпреки че не представлява пряко измама в същинския смисъл на думата, се извършва в перспективата на измама (кражбата и фалшифицирането, но също продажбата и самото притежаване на откраднати платежни инструменти).

2.7.

С цел подобряване на ефективността на европейското сътрудничество в областта на компютърната престъпност и измамите с електронни платежни инструменти, директивата предвижда създаването на съответни конкретни разпоредби относно институционалните механизми и правомощия в областта на разследването на равнището на държавите членки, както и за европейския механизъм за обмен на информация между националните органи.

2.8.

Много важен елемент на предложението е, че в него се установява изискване за създаване на ефективни средства за защита на интересите на жертвите, като им се гарантира достъп до ефективна защита.

2.9.

Предложението на Комисията се вписва напълно в обхвата на регулаторните правомощия на Европейския съюз, определени в член 83 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и в него се призовава за минимална хармонизация на равнището на държавите членки, в рамките на период за транспониране от 24 месеца.

3. Общи бележки

3.1.

Избраният регулаторен подход е много по-подходящ, тъй като чрез директива е възможно да се определят правно обвързващи правила на равнището на всички национални юрисдикции (с изключение на Дания, ако тази страна не желае да се присъедини), което би надхвърлило уеднаквяването на практиките, предвидено в Рамково решение 2001/413/ПВР, независимо от неговото съдържание.

3.2.

ЕИСК отбелязва, че проектът за директива действа в синергия с други регулаторни инструменти, в които участват държавите членки, и че допълва други политики на Съюза, като например общоевропейските механизми за сътрудничество по наказателноправни въпроси, както и правните актове за борба с компютърните измами и изпирането на пари. В този контекст е целесъобразно също да се изтъкне необходимостта от гарантиране на взаимовръзка между разглежданите проблеми и начините за защита на личните данни, държани от финансови институции, както и мерките за киберсигурност.

3.3.

На първо място, на равнището на Европейския съюз съществува набор от правни инструменти, които конкретизират необходимите правила за финансовите пазари и финансовите услуги, като определят задължения за извършване на надлежна проверка във връзка с издаването, управлението и обезпечаването на сигурността на платежните инструменти, но предложението за директива дава един от наложителните отговори за укрепване на правната инфраструктура в областта на докладването, разследванията и наказателните санкции за компютърни измами с платежни средства.

3.4.

3.5.

Освен това, тъй като ще бъдат въведени елементи на правна отговорност за юридическите лица и в сферата на санкциите, в рамките на по-силна уредба за гарантиране на правни средства, е важно да се припомни необходимостта от въвеждане на инструменти за подкрепа на операторите, които предоставят електронни платежни продукти или ползват платформи за онлайн плащания, така че те да могат да приведат дейността си в съответствие със секторните регламенти (4).

3.6.

По отношение на механизма за обмен на информация относно разследването на измами с платежни инструменти в контекста на киберпрестъпността, определен в разпоредбите на членове 13 и 14 от предложението за директива, е необходимо да се делегират правомощия на Комисията с оглед на регулиране чрез делегирани актове по отношение както на матрицата за обмен на информация, така и на стандартизираните данни за докладите по случаите, които са предмет на разследване.

3.7.

По отношение на превенцията, макар че в своето съобщение Комисията се позовава на подход, подобен на възприетия при регулирането на Директива 2011/93/ЕС, ЕИСК счита, че би било необходимо, от една страна, да се покаже по-голяма яснота по отношение на задълженията за превантивни мерки, и от друга страна, да се въведе набор от задължения за повишаване на информираността на обществеността относно причините, рисковете и индивидуалните средства за превенция, с цел да се избегнат измамите с финансови платежни инструменти, извършвани от мрежите за киберпрестъпления чрез капани.

3.8.

Добре е да се развият специализации в тази сфера, като се оползотвори натрупаният експертен опит, с цел, от една страна, да се подобрят общите умения на завършилите общообразователен курс, в рамките на факултативни курсове, и от друга страна, да се развие рамка за компетентности за експертите и следователите с помощта на програми за специализирано обучение.

3.9.

Важно е по места да се осъществява ефективно сътрудничество за борба с този вид престъпност. Сътрудничеството трябва да се организира на различни равнища и в него трябва да бъдат включени по възможност всички заинтересовани страни. Целта трябва да бъде не само воденето на борба с тази сериозна форма на престъпност, но и нейното предотвратяване, което трябва да се осъществява както на национално, така и на трансгранично равнище.

3.10.

Освен това предложението за директива не разглежда по ефикасен начин ситуацията, в която са включени други юрисдикции извън ЕС, нито условията за препращане към други правни инструменти за международно съдебно сътрудничество, затова се налага създаването на предвидима и определена процедурна рамка.

3.11.

Въпреки че разглежданата регулаторна област е сътрудничеството в областта на разследването и на съдебното сътрудничество в случаите на компютърни измами, е важно да се разработят механизми за възпиране и за информиране на обществеността относно начините на действие на престъпниците — посредством кампании за повишаване на осведомеността, провеждани от правоприлагащите органи на държавите членки. В това отношение е необходимо, в заключителните разпоредби на регулаторното предложение, да се направи позоваване на инструментите за международно съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, които ще бъдат упоменати в контекста на ситуации на екстратериториалност и на начините на провеждане на разследванията въз основа на тези средства. В процедурно отношение става въпрос за полезен инструмент за регулиране, който ще спомогне за изясняването.

4. Конкретни препоръки

4.1.

По отношение на член 11 относно определянето на съдебната компетентност в областта на разследването, е необходимо да се поясни дали основният принцип е присъствието на територията на извършителя, или това на използваната информационна система, за да се избегне възможен положителен спор за компетентност между ситуацията, описана в член 11, параграф 2, буква а), която се отнася до физическото присъствие на извършителя на нарушението, и на член 11, параграф 2, буква б), в случай че извършителят е извършил престъплението, когато се е намирал на територията на дадена държава членка, но е използвал механизъм с достъп от разстояние („remote shell“). Това би могло да обоснове компетентността на двете засегнати държави членки на Съюза. Необходимо е в член 11 да се добави нов параграф, посветен на решаването на спорове за компетентност или чрез посочване на органа, чиято задача ще бъде това (например Евроюст), или чрез препращане към подобен механизъм за разрешаване на спорове (например Рамково решение 2009/948/ПВР на Съвета (5)).

4.2.

4.3.

Що се отнася до задължението за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с разследванията на измами, предвиден в член 13 от предложението за директива, е необходимо да се въведе единствена точка за контакт, подобна на съществуващата в сферата на борбата с изпирането на пари или на продоволствената сигурност, за да се гарантира уеднаквяване на европейско равнище. Тази точка за контакт би могла да бъде Министерството на правосъдието или друг компетентен орган за повечето от юрисдикциите на ЕС. ЕИСК счита, че формулировката „подходящи канали за комуникация“ би могла да даде частичен отговор на необходимостта от ефективност, но не на тази от хармонизиране.

4.4.

По отношение на членове 12 и 13 е необходимо да се предвиди и обмен на добри практики в областта на разкриването, разследването и санкционирането на случаи на киберпрестъпления, основаващи се на измама с електронни платежни средства.

4.5.

За да се гарантира ефективността на мерките за защита на хората и за постигането на целите в основата на тази инициатива, а именно повишаване на доверието в електронните платежни инструменти, както и постигането на по-високо равнище на съответствие и превенция, е целесъобразно, с цел да се допълнят разпоредбите на член 15, да се предвиди и въвеждането в националното законодателство на финансова застраховка срещу измама, изразяваща се в задължение за 100 %-но обезщетяване на пострадалите от компютърни измами, причиняващи вреда на притежателите на електронни платежни инструменти. Това обезщетение би трябвало да бъде получено след приключване на разследването, извършено от издаващия субект, в качеството му на заинтересована гражданска страна. Тези гаранции би трябвало да покриват и вредите, причинени на търговските оператори, представлявани от МСП в случай на неизплащане на сумите до разумен таван, определен на равнището на държавите членки.

4.6.

За да се гарантират ефективността и ефикасността на политиката на борба с фалшифицирането на електронни платежни инструменти, е целесъобразно в директивата да бъде предвидено задължението за уведомяване за инциденти с фалшифицирани електронни платежни инструменти, подобно на задължението за докладване в рамките на политиката за борба срещу изпирането на пари и на регламента относно защитата на личните данни.

Брюксел, 18 януари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) COM(2015) 192 final.

(2) Европейска централна банка, Fourth report on card fraud („Четвърти доклад относно измамите с разплащателни карти“), юли 2015 г. (по последни налични данни).

(3) Вж. бележка под линия 2.

(4) ОВ L 267, 10.10.2009 г., стр. 7.

(5) ОВ L 328, 15.12.2009 г., стр. 42.

8.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане“

[COM(2017) 335 final — 2017/0138 (CNS)]

(2018/C 197/05)

Докладчик:	Victor ALISTAR
Съдокладчик:	Petru Sorin DANDEA

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 10.7.2017 г.
Правно основание	член 113 и член 115 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	20.12.2017 г.
Приемане на пленарна сесия	18.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	184/2/7

1. Заключения и препоръки

1.1.

Предложението на Комисията съдържа директива за изменение на Директива 2011/16/ЕС на Съвета, която урежда административното сътрудничество между държавите членки в областта на данъчното облагане, и приложение със списък на типични белези, чрез които би могло потенциално да се идентифицира агресивното данъчно планиране. Предлага се отделните държави членки да използват механизма за автоматичен обмен на информация (АОИ) с цел оповестената от посредниците информация да достига до останалите държави членки.

1.2.

ЕИСК подкрепя предложението на Комисията, тъй като настоящите законови разпоредби не позволяват на държавите членки да обменят информация за схемите за избягване на данъци и/или за данъчните измами, за които са узнали.

1.3.

ЕИСК приветства и подкрепя решението на Европейската комисия за справяне с проблема с посредниците, чиято дейност позволява агресивно данъчно планиране. Осигуряването на прозрачност на тяхната дейност чрез предложеното в директивата задължение за оповестяване, ще възпре посредниците да предлагат на своите клиенти схеми за агресивно данъчно планиране и по този начин ще ограничи вредното свиване на данъчните основи на държавите членки. Това следва да създаде еднакви условия на конкуренция и данъчна справедливост между дружествата, които разполагат със структура за агресивно данъчно планиране, и тези, които не разполагат с такава, но подлежат на по-високо данъчно облагане, с което да се компенсира свиването на данъчните основи в отделните държави членки. Следователно предложението идва в отговор на желанието на по-голямата част от европейските дружества за данъчна справедливост между данъчнозадължените субекти и на все по-големия натиск от страна на отделните данъкоплатци.

1.4.

В този контекст ЕИСК приветства решението на Комисията да предостави логистична и техническа подкрепа на държавите членки за въвеждането на защитен централен регистър, където да се записва информацията, подлежаща на административно сътрудничество. Предвид сложния характер на някои схеми за агресивно данъчно планиране, ЕИСК препоръчва Комисията да оказва подкрепа на държавите членки и при обучението на персонала, който ще отговаря за записването и обмена на въпросната информация.

1.5.

Предложението е с много широк обхват. Важно е да се гарантира, че директивата ще бъде ефективно средство за възпиране на агресивното данъчно планиране. Необходими са по-прецизни изисквания за квалифицирането на подлежащите на оповестяване сделки, с цел да се предотврати прекомерното оповестяване от дружествата, което би довело до продължителни административни процедури, както за данъчните администрации, така и за данъчнозадължените субекти.

1.6.

ЕИСК отбелязва, че изискването за спазване на принципа на сделката между несвързани лица от насоките на ОИСР за трансферно ценообразуване не е точна наука и неизбежно включва субективно тълкуване от страна на данъчнозадължените субекти и данъчните власти. Поради това ЕИСК призовава за подходящи и конструктивни насоки от Комисията и държавите членки относно това дали сделките попадат в рамките на типичните белези или не.

1.7.

ЕИСК отбелязва, че крайната отговорност за спазване на предложената директива се носи от данъчнозадължения субект. С оглед на спазването на изискването за пропорционалност трябва да се намалят в максимална степен административните разходи за предприятията от всякакъв мащаб.

1.8.

ЕИСК призовава Комисията да преразгледа петдневния срок за оповестяване, за се да гарантира, че той е изпълним от гледна точка на субектите, които подлежат на задължително оповестяване, и едновременно с това, че не противоречи на целта за следване на ефективна политика на оповестяване. Поради това Комитетът смята за необходимо и пропорционално този срок да се удължи.

1.9.

Предложението за директива оставя нерешени редица въпроси, като например как ще се прилага по отношение на данъчнозадължените субекти в условията на цифрова икономика, имайки предвид трудностите при определяне на физическото им присъствие като данъчнозадължени лица в юрисдикцията на отделните държави членки. Друг нерешен въпрос е този за яснотата на заложените в предложението критерии за гарантиране на съгласуван подход по отношение на националните правила за налагане на санкции при липса на оповестяване.

1.10.

Комитетът би искал да отбележи, че механизмите за оповестяване не трябва да водят до нестабилност в данъчното законодателство вследствие на чести промени и че трябва да се отчете фактът, че прякото данъчно облагане попада в законодателните правомощия на държавите членки.

2. Предложението на Комисията

2.1.

Глобализацията повиши мобилността на капиталите до безпрецедентни равнища. В този контекст и в светлината на възникналите през последните години скандали (1) по повод на корпорации и юрисдикции, насърчаващи схеми за агресивно данъчно планиране, които често водят до свиване на данъчната основа в държавите членки, Комисията постави борбата срещу избягването на данъци и агресивното данъчно планиране сред основните приоритети на своята програма.

2.2.

2.3.

В предложението за директива се въвежда изискване за оповестяване за институции и специалисти, предоставящи консултации във връзка с данъчното планиране, които са посочени в директивата като посредници. Те могат да бъдат данъчни съветници, банки, агенции за кредитен рейтинг и други, които отговарят на определението за посредници като „всяко лице, което носи отговорност към данъчнозадълженото лице по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането или управлението на данъчните аспекти на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености, в хода на предоставянето на услуги, свързани с данъчно облагане.“ При определени обстоятелства задължението за подаване на информация става отговорност на данъчнозадължения субект.

2.4.

От субекти, лица и дружества, предоставящи консултации в областта на данъчното планиране, ще се изисква да оповестяват подлежаща на оповестяване трансгранична договореност или поредица от такива договорености не по-късно от пет дни, след като схемата е била предоставена за изпълнение. Тази информация ще се подава пред компетентните данъчни органи и ще подлежи на автоматичен обмен на информация между данъчните органи на държавите членки. Автоматичният обмен ще се извършва на тримесечна основа.

2.5.

Комисията счита, че директивата ще има възпиращо въздействие за посредниците, които предоставят консултации във връзка с агресивното данъчно планиране, и ще доведе до намаляване на практиките на агресивно данъчно планиране.

2.6.

Комисията обмисля три варианта за прилагане на целите на своята политика: (необвързваща) препоръка към държавите членки за въвеждане на задължителен режим на оповестяване в националното законодателство, кодекс за поведение за посредниците или директива на ЕС, която да изисква от държавите членки да въведат режим на задължително оповестяване.

2.7.

Комисията избра да подходи към въпроса посредством директива, за да гарантира, че мерките за справяне с агресивното данъчно планиране ще се прилагат еднакво във всички държави членки. Инициативата на Комисията се вписва в действие 12 от проекта BEPS (относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби) на ОИСР, в което се препоръчва възпиране на дейностите на посредниците, предлагащи консултации на дружества във връзка с агресивното данъчно планиране. Инициативата създава набор от инструменти, чрез които това действие да се прилага на практика.

2.8.

Предложението на Комисията се основава на принципа на диалога между данъчнозадължения субект и данъчните органи и на принципа на лоялното сътрудничество между тях на равнището на единния пазар. Механизмът, който ще бъде създаден, представлява предварително уведомление за потенциални трансакции за агресивно данъчно планиране под формата на четири стандартни вида показатели (или „типични белези“), посочени в приложението към предложението за директива. Следва да бъде ясно, че самото оповестяване на договореност не води автоматично до презумпция за агресивно данъчно планиране, а по-скоро предлага възможност за диалог между данъчнозадължения субект и данъчната юрисдикция. По този начин Комисията избира превантивен подход, който би трябвало да намали риска от санкции за данъчнозадължените субекти.

2.9.

В предложението за директива Комисията създава и пряко задължение за предварително оповестяване за самите данъчнозадължени субекти, ако схемата или трансакцията за потенциално агресивно данъчно планиране се извършва по тяхна инициатива, без намесата или консултацията на посредник, или ако посредникът/консултантът е обвързан с клауза за поверителност или защитен от националното законодателство в областта на опазването на служебната тайна, или ако посредникът/консултантът не се намира под юрисдикцията на държава членка.

3. Общи и конкретни бележки

3.1.

ЕИСК приветства и подкрепя решението на Европейската комисия за търсене на решение на проблема с посредниците, чиято дейност позволява агресивно данъчно планиране. Осигуряването на прозрачност на тяхната дейност чрез предложеното в директивата задължение за оповестяване ще възпре посредниците да предлагат на своите клиенти схеми за данъчно планиране, които изкуствено намаляват заплащаните от тях данъци. В резултат на това директивата ще ограничи вредното свиване на данъчните основи на държавите членки.

3.2.

В предложението за директива се приема, че данъчнозадължените субекти действат добросъвестно, а не с цел избягване на данъци. Трябва да се изтъкне, че самото оповестяване на данъчни договорености, които потенциално биха представлявали агресивно данъчно планиране, не означава непременно, че такова планиране се е случило в действителност.

3.3.

Предложението на Комисията би трябвало да създаде еднакви условия на конкуренция и данъчна справедливост между дружествата, които разполагат със структура за агресивно данъчно планиране, и тези, които не разполагат с такава, но подлежат на по-високо данъчно облагане, с което се компенсира свиването на данъчните основи в отделните държави членки.

3.4.

3.5.

Трябва да бъде избегната възможността за широк спектър от тълкувания и поради това са необходими допълнителни насоки от Комисията и държавите членки с цел пoстигане на ефективност на предложението. Това важи особено за прилагането на принципа на сделката между несвързани лица от насоките на ОИСР за трансферно ценообразуване.

3.6.

Освен това предложението за директива оставя нерешени редица въпроси, като например как ще се прилага по отношение на данъчнозадължените субекти в условията на цифрова икономика, имайки предвид трудностите при определяне на физическото им присъствие като данъчнозадължени лица в юрисдикцията на отделните държави членки. Друг нерешен въпрос е този за яснотата на заложените в предложението критерии за гарантиране на съгласуван подход по отношение на националните правила за налагане на санкции при липса на оповестяване.

3.7.

ЕИСК смята, че е необходима по-всеобхватна оценка на въздействието, за да се гарантира пропорционалността на предложената директива. Необходимо е да се оцени колко време ще отнема спазването на правилата на данъчните администрации и посредниците/дружествата.

3.8.

Комисията предлага отделните държави членки да използват механизма за автоматичен обмен на информация (АОИ) с цел оповестената от посредниците информация да достига до останалите държави членки. ЕИСК подкрепя предложението на Комисията, тъй като настоящите законови разпоредби не позволяват на държавите членки да обменят информация относно схемите за избягване на данъци и/или данъчните измами, за които са узнали.

3.9.

ЕИСК призова Комисията и държавите членки да гарантират своевременното и ефективно прилагане на Директивата за разрешаване на спорове (2).

3.10.

ЕИСК счита, че с помощта на схеми за агресивно данъчно облагане някои дружества с трансгранични дейности прехвърлят значителна част от печалбата си в дадена държава членка в юрисдикции с по-ниска данъчна ставка, като по този начин изкуствено свиват данъчната основа в държавите членки и причиняват сериозни нарушения на вътрешния пазар. Затова Комитетът подкрепя предложението на Комисията държавите членки да включат в националното законодателство разпоредби за санкции при нарушение на директивата, които да са приложими както за посредниците, така и за данъчнозадължените субекти, прибягващи до схеми за агресивно данъчно планиране.

3.11.

В тази връзка ЕИСК призовава Комисията да въведе в предложението за директива ясни правила за идентифициране на потенциалните условия за задействане на отговорността на данъчнозадължените субекти и посредниците, които използват схеми за агресивно данъчно планиране, и да остави на държавите членки да се произнесат относно количествения израз на тези санкции.

3.12.

Комисията непременно трябва да защити европейския бизнес и свободната конкуренция на единния пазар, в това число справедливото разпределение на данъчната тежест. Ето защо ЕИСК настоятелно я призовава да определи областите, в които посредством делегирани актове може да добавя категории типични белези, сочещи схеми за агресивно данъчно планиране, изброени в приложението към директивата.

3.13.

3.14.

ЕИСК приветства решението на Комисията да предостави логистична и техническа подкрепа на държавите членки за въвеждането на защитен централен регистър, където да се записва информацията, подлежаща на административно сътрудничество. Предвид сложния характер на някои схеми за агресивно данъчно планиране, ЕИСК препоръчва Комисията да оказва подкрепа на държавите членки и при обучението на персонала, който ще отговаря за записването и обмена на въпросната информация.

3.15.

3.16.

ЕИСК приканва Комисията да преразгледа срока за оценка на прилагането на директивата с цел изготвяне на доклад на всеки две години и призовава този доклад да бъде достъпен за европейските данъчнозадължени субекти и граждани. Предвид значителните административни усилия ЕИСК счита, че двугодишният доклад ще гарантира прозрачност, ако в него се консолидират количествените данни, без да се накърняват законните права на дружествата.

Брюксел, 18 януари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) „Люкслийкс“, „Досиетата от Панама“ и „Райските досиета“.

(2) „Предложение за директива на Съвета относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане в Европейския съюз“ и становище на ЕИСК относно „Усъвършенстване на механизмите за разрешаване на спорове във връзка с двойното данъчно облагане“ (ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 29).

8.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/33

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“

[COM(2017) 770 final]

(2018/C 197/06)

Докладчик:

Javier DOZ ORRIT

Консултация	Европейска комисия, 18.1.2018 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	20.12.2017 г.
Приемане на пленарна сесия	18.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	182/2/5

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства акцента върху устойчивия и приобщаващ растеж, устойчивостта и сближаването като цели на политиката, формулирани в препоръката на Европейската комисия за политиката на еврозоната (1).

1.2.

ЕИСК отбелязва, че въпреки че през последната година икономическото възстановяване в еврозоната набира скорост, то остава „неустойчиво“, „непълно“ и „атипично“, както се посочва в прогнозата на Европейската комисия от есента (2).

1.3.

Въпреки по-големия брой създадени работни места, има достатъчно индикации както от страна на Европейската комисия, така и от страна на Европейската централна банка, че все още е налице значителна „стагнация на пазара на труда“ — фактор, който е в основата на относително слабия ръст на заплатите на фона на подема на икономическото възстановяване. Продължаващите безработица и непълна заетост в еврозоната водят до загуба на умения и производствен капацитет за тези държави членки и представляват сериозна заплаха за социалното приобщаване, благоденствието и равенството.

1.4.

Освен това инвестициите в еврозоната продължават да са под нивата през 2008 г., което също допринася за значителната загуба на производствен потенциал в много държави от еврозоната. Продължаващият излишък по текущата сметка на еврозоната спрямо останалата част на света също показва, че вътрешното търсене в еврозоната остава ниско.

1.5.

ЕИСК отчита факта, че високите равнища на държавния и частния дълг в еврозоната правят икономиката ѝ по-уязвима, и признава необходимостта те да бъдат понижени.

1.6.

След задълбочен анализ на възможностите и рисковете, произтичащи от горепосочените фактори, ЕИСК изразява несъгласието си с предложението на Европейската комисия за като цяло неутрална фискална позиция и вместо това предлага положителна фискална позиция от около 0,5 % от БВП. Вероятното забавяне на растежа между 2017 г. и 2019 г., което Комисията прогнозира, обявената промяна в паричната политика на ЕЦБ, продължаващият ясно изразен дефицит на инвестиции и рисковете, свързани със световната търговия и геополитическата обстановка, също изискват да се премине от парична към фискална политика.

1.7.

Един фискален стимул, фокусиран върху публичните инвестиции, би довел до по-силно търсене в краткосрочен план, но също така би повишил потенциала за растеж в дългосрочен план като възможно решение на проблема с устойчивостта на държавния дълг. Публичните инвестиции следва да са съсредоточени не само върху инфраструктурата, но и върху политиките в областта на образованието и уменията (т.нар. „социални инвестиции“), за да подпомогнат прилагането на някои от принципите на обявения наскоро европейски стълб на социалните права.

1.8.

ЕИСК препоръчва на Европейската комисия, при прилагането на фискалните правила, да изключи публичните разходи за инвестиции от приложното поле на Пакта за стабилност и растеж.

1.9.

ЕИСК приветства факта, че в препоръката си Европейската комисия изрично дава приоритет на структурните реформи, които не само ще повишат производителността и потенциала за растеж, ще подобрят бизнес средата и ще подпомогнат инвестициите, но и ще подкрепят създаването на качествени работни места и ще намалят неравенството в отговор на призивите, отправени в предходни становища на ЕИСК (3). Отново подчертава, че за да се осигури жизненоважната подкрепа на гражданите за възстановяването на еврозоната и осъществяването на структурни реформи в това отношение, социалното измерение на тези реформи трябва да бъде засилено и трябва да се използват демократични, прозрачни форми на управление на еврозоната, имащи за цел гарантирането на икономическо благоденствие и висок жизнен стандарт.

1.10.

ЕИСК приветства призива на Европейската комисия към държавите членки да водят борба с укриването на данъци, включително като продължат работата по въвеждането на обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). Той счита за приоритет — от икономическа, политическа и етична гледна точка — прилагането от страна на европейските институции и държавите членки на (вече договорените и нови) ефективни мерки срещу данъчните измами, изпирането на пари и незаконните дейности на данъчните убежища.

1.11.

ЕИСК подкрепя необходимите стъпки за задълбочаване на ИПС, включително пълното и бързо завършване както на банковия съюз — европейската схема за застраховане на депозитите, общия механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране и укрепването на европейската надзорна рамка с цел да се предотврати натрупването на рискове — така и на съюза на капиталовите пазари. Двата съюза трябва не само да допринесат за по-доброто и по-диверсифицирано финансиране на икономиката, но същевременно да направят финансовата и икономическата система по-сигурна, по-стабилна и по-устойчива на сътресения посредством по-голямо трансгранично частно споделяне на риска и финансова интеграция.

1.12.

В съответствие с предходното си становище ECO/435, ЕИСК отново изразява мнението си, че еврото е паричната единица на целия ЕС и подчертава необходимостта от:

—	създаване на фискален съюз,

—	засилване на отговорността и ангажираността на държавите членки по отношение на задълженията им спрямо ИПС,

—	осъществяване на структурни реформи в рамките на платформата на европейския семестър,

—	допълнително укрепване на икономическата координация и икономическото управление и създаване на Европейски валутен фонд,

—	подобряване на системата за финансово посредничество, което да доведе до укрепване на реалните дългосрочни инвестиции, като се използва ролята на ЕИБ, ЕИФ и ЕФСИ 2.0,

—	повишаване на устойчивостта на ИПС, така че да може да оказва по-голямо влияние в световен план.

2. Контекст

2.1.

След началото на дебата за бъдещето на Европа и придружаващите го документи за размисъл, по-специално относно задълбочаването на ИПС и бъдещето на социалното измерение на ЕС, и след обявяването на европейския стълб на социалните права на Социалната среща на върха в Гьотеборг Европейската комисия публикува своя Годишен обзор на растежа, придружен от препоръка за политиката на еврозоната през 2018 г. Основните препоръки на Европейската комисия са изложени в следващите параграфи.

2.2.

Да се провеждат политики, които спомагат за устойчив и приобщаващ растеж и подобряват устойчивостта, балансирането на икономиката и сближаването. Държавите членки, които имат дефицит по текущата сметка или висок външен дълг, следва допълнително да се стремят да ограничат ръста на разходите за труд за единица продукция. Държавите членки с излишъци по текущата си сметка следва допълнително да насърчат ръста на заплатите и като приоритет да предприемат мерки, които насърчават инвестициите, подкрепят вътрешното търсене и улесняват ребалансирането на икономиката в еврозоната.

2.3.

Да се работи за неутрална като цяло фискална позиция на съвкупно равнище за еврозоната и за балансирано съчетание от политики.

2.4.

Да се прилагат реформи, които насърчават създаването на качествени работни места, равни възможности и достъп до пазара на труда, справедливи условия на труд и социална закрила и приобщаване.

2.5.

Да се продължи работата по завършване на банковия съюз по отношение на намаляването и споделянето на рискове, включително чрез създаване на европейска схема за застраховане на депозитите, като се гарантира влизането в действие на общия механизъм за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране и се укрепи европейската надзорна рамка, за да се предотврати натрупването на рискове.

2.6.

Да се предприемат мерки за съществено намаляване на равнищата на необслужваните кредити въз основа на плана за действие, договорен от Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), и да се насърчава системното намаляване на задлъжнялостта в държавите членки с голям размер на частния дълг. Да се засилят интеграцията и развитието на капиталовите пазари в ЕС в подкрепа на растежа на реалната икономика при същевременно гарантиране на стабилността на финансовия пазар.

2.7.

Да се реализира бърз напредък в завършването на ИПС.

3. Общи и конкретни бележки

3.1.

Ръстът на производството се увеличи в сравнение с предишните прогнози на Европейската комисия и обхвана повече държави членки в еврозоната в сравнение с миналата година. От друга страна, следва да се отбележат следните три проблема.

3.2.

Първо, ускореният темп на възстановяване идва след относително дълъг период на стагнация в еврозоната като цяло, в сравнение с икономики като тази на САЩ. Тази стагнация и фактът, че икономическите политики в еврозоната не успяха да я смекчат, оставиха дълбоки икономически и социални белези в много части на еврозоната и подкопаха доверието на гражданите в способността на ЕС да им осигури просперитет.

3.3.

Второ, в прогнозите си от есента Европейската комисия предвижда, че ръстът на производството за 2017 г. от 2,2 % вероятно ще се окаже връхна точка в сравнение с 2018 г. и 2019 г., когато се очаква леко да се понижи, съответно до 2,1 % и 1,9 %. Както показва впечатляващо високият излишък по текущата сметка на еврозоната спрямо останалата част на света, вътрешното търсене в еврозоната остава слабо: частното потребление, макар и в момента да нараства, се очаква да намалее, докато в същото време недостигът на инвестиции се запазва.

3.4.

Трето, възстановяването беше обусловено от подкрепата на експанзивните и неконвенционални парични политики, които ЕЦБ прилагаше активно до този момент, като същевременно фискалната политика беше неоснователно ограничена. Неотдавна ЕЦБ обяви, че постепенно ще преустанови своите неконвенционални политики. Въпреки че това не означава задължително оттегляне на подкрепата за паричната политика, необходимостта фискалните политики да оказват по-голяма подкрепа остава същата.

3.5.

Освен промените в паричната политика и прогнозираният спад в растежа след 2018 г., има и други причини да се предлага умерено положителна фискална позиция в еврозоната, която според ЕИСК би трябвало да бъде 0,5 % от БВП: продължаващият дефицит на инвестиции в еврозоната, какъвто няма в други икономически региони по света; твърде високото равнище на безработицата — 9,1 % през 2017 г.; и запазващите се геополитически и свързани със световната търговия рискове вследствие на въвеждането на протекционистки политики, особено от страна на САЩ. С оглед на това съчетанието от политики трябва да използва всички инструменти, които благоприятстват устойчивия растеж.

3.6.

ЕИСК счита, че една малко по-експанзионистична от предлаганата от Европейската комисия фискална позиция за еврозоната като цяло би благоприятствала възстановяването, а в дългосрочен план би била съвместима с устойчивостта на държавния дълг. Въвеждането на „златно правило за инвестициите“ (включително социалните) при прилагането на фискалните правила би било от полза в това отношение и би създало благоприятни условия за по-приобщаващ растеж и сближаване във възходяща посока. Също толкова важно би било да се насърчават социално отговорните инвестиции и тези в подкрепа на изпълнението на ЦУР на ООН.

3.7.

ЕИСК е напълно съгласен с преценката на Комисията за необходимостта страните с фискално пространство и излишъци по платежните си баланси да повишат равнището на публичните си инвестиции с аргумента, че това „[…] би генерирало положителни вторични ефекти в останалата част от еврозоната. Дългосрочните последици за БВП биха надвишили краткосрочното въздействие, тъй като публичните инвестиции биха повишили производителността на частния капитал и на труда за продължителен период от време“ (4).

3.8.

ЕИСК приветства призива на Европейската комисия държавите членки с дефицити по текущата сметка и с висок външен дълг да се съсредоточат не само върху повишаването на ръста на своята производителност, но и върху подобряването на бизнес средата. В този контекст отбелязва, че справедливото преразпределяне на доходите и богатствата в резултат на повишаването на производителността следва да увеличи равенството и да се отрази благоприятно на вътрешното и общото търсене в еврозоната. Важно е да се стимулира вътрешното търсене като необходимо условие за подпомагане на растежа и преодоляване на кризата. Нарастването на заплатите, особено на най-ниските, понастоящем е един от основните инструменти за постигане на тези цели в европейската икономика и общество.

3.9.

Координацията на фискалните политики следва да се допълва от напредък по данъчната хармонизация, като една от основните цели е да се сложи край на укриването на данъци в ЕС. ЕИСК подкрепя спешното приемане на Директивата за ОКООКД. Тя е необходим инструмент за изпълнение на мерките, слагащи край на скандалната практика на укриване на данъци, прилагана от множество многонационални дружества, която лишава публичните бюджети от между 40 и 60 милиарда евро (5), като същевременно води до нелоялна конкуренция спрямо дружествата, които спазват данъчните си задължения.

3.10.

При данъчните измами, изпирането на пари или съвкупността от незаконни дейности, извършвани в данъчните убежища, се оперира с много по-големи суми от посочените в горния параграф, които се отклоняват от публичните финанси в момент, в който са крайно необходими. ЕИСК счита, че институциите на ЕС и неговите държави членки следва като приоритет да оглавят борбата с тези престъпления в световен план, спешно да приложат вече одобрените правни инструменти за справяне с тях и да вземат всички необходими мерки за значителното им ограничаване.

3.11.

ЕИСК счита, че приоритет в структурните реформи следва да бъде даден на онези от тях, които повишават ръста на производителността, но и укрепват сигурността на работните места и на системите за социална закрила в рамките на подходящи условия за стопанска дейност. Никоя държава от еврозоната не може да се конкурира в съвременния свят въз основа на ниски заплати и непостоянна заетост. Следва да бъде поставен акцент върху реформите, които съчетават договорена гъвкавост и сигурност, с цел насърчаване и създаване на стимули в подкрепа на уменията и иновациите. Реформите на пазара на труда следва да насърчат по-голяма стабилност на заетостта, която ще спомогне за подобряване както на търсенето, така и на предлагането в икономиката на еврозоната дори и в краткосрочен план. Те би трябвало да допринасят и за укрепване на колективното договаряне, което се основава на автономността на социалните партньори, и социалния диалог.

3.12.

ЕИСК счита, че предложените стъпки за завършване на банковия съюз са жизненоважни за това да се облекчи тежестта върху националните държавни бюджети, както и да се гарантират обществените ползи, които носи стабилността на банковата система.

3.13.

Следва да се положат усилия и за изграждането на съюза на капиталовите пазари. Заедно с банковия съюз той би трябвало да даде възможност за разширяване и разнообразяване на източниците на финансиране на икономиката. По-голямото трансгранично частно споделяне на риска и финансовата интеграция следва да направят финансовата и икономическа система по-сигурна, по-стабилна и по-устойчива на сътресения. Когато е необходимо, те биха могли също така да спомогнат за по-доброто справяне с асиметричните последствия от икономическите сътресения, което ще бъде от полза за всички държави членки.

3.14.

Във връзка с гореизложеното ЕИСК подчертава отново, че решаването на проблема с необслужваните кредити на банките е от изключително значение за допълващите политики, насочени към възобновяване на растежа. Следва незабавно да се предприемат стъпки за решаване на проблема, като същевременно се вземе под внимание въпросът за защитата на потребителите.

Брюксел, 18 януари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) Препоръка за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно икономическата политика на еврозоната, COM(2017) 770 final.

(2) Европейска икономическа прогноза — есен 2017 г., Европейска комисия, ноември 2017 г.

(3) Във връзка с това вж. следните становища на ЕИСК: относно икономическата политика на еврозоната (2016 г.) (ОВ C 177, 18.5.2016 г., стр. 41); относно икономическата политика на еврозоната (2017 г.) (ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 33) и относно икономическата политика на еврозоната (2017 г.) (допълнение към становище) (ОВ C 81 2.3.2018 г., стр. 216).

(4) Работен документ на службите на Комисията: Анализ на икономиката на еврозоната, придружаващ документа „Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната“, SWD(2017) 660 final, стр. 5.

(5) Работен документ на службите на Комисията, пак там, стр. 9.

8.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/38

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 и Регламент (ЕО) № 1072/2009 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора“

[COM(2017) 281 final — 2017/0123 (COD)]

(2018/C 197/07)

Докладчици:

Stefan BACK и Pasi MOISIO

Консултация	Европейски парламент, 15.6.2017 г. Съвет на Европейския съюз, 20.6.2017 г.
Правно основание	член 91 от ДФЕС
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	4.1.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	18.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	221/3/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК отново заявява подкрепата си за целта на предложението и на целия пакет за мобилност за засилване на конкурентоспособността на европейския сектор на мобилността, включително чрез гарантиране на социално справедлив и конкурентен вътрешен пазар на услуги за автомобилни превози (1).

1.2.

ЕИСК приветства поставения в съобщението акцент върху чиста, съвместна и свързана мобилност, която създава възможности за устойчив и ефективен мултимодален избор, както и върху признаването на жизненоважната роля на автомобилните превози.

1.3.

Поради това ЕИСК приветства целите на предложението да се гарантират еднакви условия на конкуренция на неразпокъсан вътрешен пазар за автомобилни превози, да се избегне прекомерната административна тежест върху предприятията, да се подобри яснотата и прилагането на регулаторната рамка и да се намери решение за злоупотребите, например използването на дружества паравани, непрозрачни бизнес модели и незаконен каботаж.

1.4.

ЕИСК подкрепя целите на предложението за въвеждане в Регламент (ЕО) № 1071/2009 на изисквания за установяване, които ще предотвратят използването на дружества паравани за автомобилни превози, и засилване на мониторинга за спазване на изискванията, включително чрез подобряване на трансграничното сътрудничество между органите и въвеждане на европейски електронен регистър на предприятията за автомобилни превози.

Освен това ЕИСК подкрепя и подобрените правила за установяване на нарушения и за оценка на санкциите, свързани с риск от загуба на добрата репутация, като и двете подобряват правната сигурност. ЕИСК изтъква значението на хармонизираното прилагане на праговите изисквания, изложени в член 6, параграф 1, трета алинея, букви а) и б), за да могат нарушенията да оказват въздействие върху добрата репутация.

По отношение на дружествата паравани ЕИСК счита, че ефективното правоприлагане ще продължи да зависи от ефективността на националните органи, ефективното трансгранично сътрудничество и еднозначното тълкуване на критериите за установяване. Тук трябва да се има предвид и напредъкът в областта на цифровите технологии.

ЕИСК приветства подобряването на наличната в националните регистри информация и въвеждането на срокове за отговор на исканията за информация. ЕИСК би приветствал достъп в реално време за контролните органи до наличната в електронен вид информация в националните регистри.

ЕИСК счита, че в данните, които трябва да се въведат в националните електронни регистри, би трябвало да се включи и информация относно наетите от предприятието водачи, което е от значение за определянето на равнището на спазване на социалното и трудовото законодателство, и призовава Комисията да обмисли такава мярка.

1.5.

ЕИСК поставя под въпрос непълното включване на леките търговски превозни средства (ЛТПС) в обхвата на Регламент (ЕО) № 1071/2009 относно допускане до професията, както и добавената стойност на тази мярка, като се има предвид, че тези превозни средства остават извън приложното поле на Регламент (ЕО) № 1072/2009. Поради това ЕИСК счита, че ЛТПС следва да бъдат обхванати изцяло от Регламент (ЕО) № 1071/2009 и Регламент № 1072/2009, макар и евентуално в облекчена форма.

1.6.

ЕИСК приветства общата насока на предложените изменения на Регламент (ЕО) № 1072/2009 за опростяване и изясняване на правилата относно каботажните превози и засилване на мониторинга върху спазването. ЕИСК отбелязва потенциала на цифровия тахограф като ефективно средство за контрол на спазването на изискванията и подкрепя ранната му инсталация, в това число и на съществуващите превозни средства.

При все това ЕИСК категорично подчертава, че предложените изменения във връзка с каботажните превози могат да бъдат успешни и справедливи само ако се въведат разпоредби, в които се уточнява кога каботажните услуги престават да бъдат временни и възниква задължение за установяване, както и ако по отношение на всеки каботажен превоз без изключения се прилага пълният набор от правила за командироване на работници.

1.7.

ЕИСК изразява съжаление, че не е използвана възможността за изясняване на редица други въпроси, свързани с правилата за каботажните превози, които са обект на различни тълкувания. Основна предпоставка за ефективен мониторинг на спазването, по-специално при пътните проверки, е наличието на ясни и прости правила, които позволяват незабавна и сигурна оценка на спазването въз основа на лесно установими факти. ЕИСК изразява съжаление, че макар предложението да е стъпка напред, законодателството остава неясно и допуска различни тълкувания по редица въпроси.

1.8.

ЕИСК изразява съжаление, че Директива 92/106/ЕИО относно комбинирания транспорт, в която на практика се предвижда паралелен достъп до пазара, не е разгледана едновременно с регламенти (ЕО) № 1071/2009 и № 1072/2009. Всички форми на каботаж следва да се подчиняват на еднакви правила, за да бъде ефективно законодателството.

1.9.

ЕИСК подкрепя създаването на Европейска агенция за автомобилен транспорт като ефективен начин за подобряване на трансграничното правоприлагане в сектора.

2. Контекст

2.1.

Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 и Регламент (ЕО) № 1072/2009 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора („предложението“) е част от пакета за мобилност, представен от Европейската комисия на 31 май 2017 г.

2.2.

Основните цели на предложението са:

създаване на условия за конкурентоспособна и справедлива мобилност, премахване на дружествата паравани, опростяване и изясняване на правилата за каботажните превози и създаване на възможност за ефективен мониторинг чрез подобрено сътрудничество между органите, в това число и чрез европейския регистър на предприятията за автомобилни превози.

2.3.

Общите цели на пакета като цяло освен целите, посочени в параграфи 2.1 и 2.2 по-горе, са определени в съобщението на Комисията, озаглавено „Европа в движение — Програма за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички“ [COM(2017) 283] („съобщението“).

2.4.

В съобщението се формулира стратегия, с помощта на която Европа да запази своята водеща роля в осигуряването на конкурентоспособна, съвместна и свързана мобилност, която създава възможности за устойчив и ефективен мултимодален избор. Това е необходимо поради жизненоважната роля на мобилността за функционирането на Европа без граници и изисква съвременна система за мобилност, която е от решаващо значение за прехода към нисковъглеродна икономика.

2.5.

В съобщението се признава ключовата роля на автомобилния транспорт. То се придружава от набор от предложения, насочени към този сектор, включително рамка за силен вътрешен пазар, по-добри условия на труд в автомобилния превоз на товари, цифровизиран транспорт и преразгледани правила относно пътните такси.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК подкрепя изложената в съобщението стратегия за мобилност с поставения в нея акцент върху оптималната мултимодалност и признаването на жизненоважната роля на автомобилните превози.

3.2.

Основните цели на предложението за премахване на дружествата паравани и за опростяване на правилата за каботажните автомобилни превози на товари, за да бъдат по-лесно разбираеми и прилагани, са в съответствие с целта на съобщението за осигуряване на справедлив и конкурентоспособен вътрешен пазар в автомобилния транспорт и се подкрепят изцяло от ЕИСК.

3.3.

ЕИСК препраща към своите предходни становища TEN/566 относно „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — напредък и предизвикателства“ и TEN/575 относно „Вътрешен пазар на международни автомобилни превози на товари: социален дъмпинг и каботаж“, в които се подчертава необходимостта от завършване на вътрешния пазар на автомобилни превози, както и необходимостта от предотвратяване на измамна дейност, заобикаляне на закона и злоупотреба, включително чрез осъществяване на дейност посредством дружества паравани и заобикаляне на правилата за каботажните превози. ЕИСК приветства факта, че в предложението са разгледани някои от най-неотложните проблеми, повдигнати в тези становища. Все пак ЕИСК изразява съжаление по отношение на факта, че не се използва възможността да се разгледа изрично социалният дъмпинг, определен чрез консенсус от ЕИСК в посочените по-горе становища като измамна дейност, заобикалянето на закона и злоупотребата (2) (Вж. също и резолюцията на Европейския парламент относно „Социален дъмпинг в Европейския съюз“ от 14 септември 2016 г., раздел I, параграф 1 (2015/2255 (INI).

3.4.

Остава обаче въпросът дали избраните средства за разрешаване на тези проблеми са подходящи, дали е следвало да се вземат други или допълнителни мерки и дали предложените мерки са несъразмерни с оглед на поставените цели.

3.5.

ЕИСК счита, че създаването на Европейска агенция за автомобилен транспорт ще бъде от основно значение за засилването на трансграничното прилагане на законодателството в областта на автомобилния транспорт.

4. Регламент (ЕО) № 1071/2009 — достъп до професията

4.1.

ЕИСК подкрепя измененията на член 1, доколкото те внасят по-голяма яснота в текста или имат добавена стойност по друг начин, като подобряват функционирането на вътрешния пазар в автомобилния транспорт. ЕИСК изразява съмнение по отношение на добавената стойност от посочването на един от многото възможни случаи на нетърговска дейност в предложеното допълнение към член 1, параграф 4, буква б), без да се разгледа въпросът за тежестта на доказване, която по принцип би трябвало да се носи от упражняващите дейността. По този въпрос предложението би могло да създаде повече проблеми, отколкото решения. С него не се добавя правна сигурност и то крие риск от увеличаване на нарушенията на конкуренцията и създаване на „сив пазар“.

4.2.

Първата алинея на новия параграф 6 от член 1 включва в приложното поле на регламента предприятията, които осъществяват дейност с ЛТПС до 3,5 тона, но ги освобождава от изискванията за добра репутация и професионална компетентност, както и от изискването за ръководител на транспортната дейност.

ЕИСК счита, че подобни изключения биха отправили много неподходящ сигнал. ЕИСК препоръчва ЛТПС да бъдат обхванати изцяло от Регламент (ЕО) № 1071/2009 и Регламент (ЕО) № 1072/2009, макар и евентуално в облекчена форма. Само по този начин ще се гарантира общо равнище на професионализация на сектора и еднакви условия на конкуренция.

ЕИСК подчертава, че трябва да се предоставят достатъчно средства за справяне с увеличеното количество работа, необходимо за гарантиране на спазването на разширеното приложно поле на Регламент (ЕО) № 1071/2009 и Регламент (ЕО) № 1072/2009.

ЕИСК поставя под въпрос и предоставената на държавите членки възможност да прилагат изцяло или частично разпоредбите относно добра репутация, професионална компетентност и ръководител на транспортната дейност по отношение на ЛТПС. Тази опция застрашава да наруши съгласуваността на вътрешния пазар. Освен това тя не е съгласувана с предложението за заличаване на опцията съгласно действащия член 3, параграф 2, който позволява на държавите членки да добавят допълнителни изисквания за допускане до професията.

4.3.

ЕИСК подкрепя премахването на възможността по член 3, параграф 2 държавите членки да налагат допълнителни изисквания за допускане до професията извън посочените в член 3.

4.4.

Предложените изменения по отношение на критериите за установяване в член 5 са насочени срещу дружествата паравани. Предложените изисквания са по-подробни в сравнение с действащите разпоредби. В предложението се поставя по-силен акцент върху действителното упражняване на търговски и административни дейности в помещенията на предприятието в държавата членка на установяване, където трябва да се съхраняват и основните търговски документи, например чрез добавяне, че административните и търговските дейности следва да се осъществяват постоянно и действително в тази държава членка, като се запазва изискването за управление на превозите, извършвани с превозните средства, с които разполага предприятието. Освен това се добавя изискването предприятието да притежава активи и да наема персонал, пропорционални на дейността му. ЕИСК подкрепя тези изменения и подчертава значението на еднозначното тълкуване за гарантиране на предвидимост. ЕИСК смята, че основните търговски документи биха могли да се съхраняват и в електронен вид, когато това е възможно от правна гледна точка.

4.5.

Независимо от това ЕИСК счита, че ще продължи да бъде трудно да се доказва, че дадена дейност се осъществява под формата на дружество параван. Предложените текстове предоставят голяма свобода на преценка, което е свързано с риск от разминаващи се дискреционни практики. Решенията, основани на такива текстове, лесно могат да бъдат оспорени. Особени проблеми може да възникнат с предприятия, които са част от международна група или които например възлагат на външен изпълнител някои административни дейности. Налице е очевиден риск националните практики да се развиват по много различен начин поради разминаващите се тълкувания на национално равнище.

4.6.

Според ЕИСК би могло да се получи по-ясна представа за статута на дадено предприятие посредством задължение за предоставяне на информация относно положението със собствеността (3).

4.7.

Поради това ЕИСК обръща внимание на трудностите при прилагането и подчертава важното значение на ефективното трансгранично сътрудничество и обмен на най-добри практики между правоприлагащите органи.

4.8.

ЕИСК отбелязва, че въпреки допълнителните подробности, добавени в член 6, параграф 1, втора алинея, относно кръга на лицата, чието поведение може да окаже влияние при оценката за наличие на добра репутация, държавите членки все пак си запазват свободата да добавят и други „имащи отношение лица“. Ето защо може да се запазят различията по отношение на кръга на засегнатите лица в отделните държави членки.

ЕИСК подкрепя добавянето на „данъчно право“ като основание за съмнение в добрата репутация, предложено в същия параграф, трета алинея, буква а), което отразява нарастващото значение на спазването на данъчното право, както и на значението на спазването на правилата за командироване на работници, отразено в член 6, параграф 1, трета алинея, буква б), подточка xi.

И в двата случая правната сигурност се гарантира с прагове, с които се предвижда да се вземат предвид единствено действия, които са довели до осъдителни присъди или санкции за тежко нарушение на националните правила или правилата на ЕС.

4.9.

ЕИСК поставя под въпрос включването на санкции за тежки нарушения на правото на ЕС по отношение на приложимото право към договорните задължения, тъй като това противоречи на правилата за избор на приложимото право и не касае проблеми по същество. Ако санкциите са насочени към нарушения на задължителен избор на приложимите правни норми, това следва да се заяви ясно. По-удачна мярка може да бъде разглеждане на неблагоприятните констатации в гражданскоправни производства на основание неправомерно поведение, измама или лошо управление.

4.10.

ЕИСК одобрява измененията на процедурните разпоредби в член 6, параграф 2. Като се имат предвид евентуалните последици от тежки нарушения на правилата на ЕС по отношение на възможностите на предприятията или ръководителите на транспортната дейност да осъществяват дейност, ЕИСК поставя под въпрос целесъобразността от наличието на списък на такива действия, изготвян от Комисията посредством делегирани актове съгласно предложеното в новия параграф 2, буква а) от член 6.

4.11.

ЕИСК поставя под въпрос пропорционалността на едногодишния срок, считан от датата на загубата на добра репутация, през който се изключва възстановяване на правата на ръководителя на транспортната дейност. Моментът и правомерността на възстановяването на добрата репутация следва да се определят от компетентните национални органи за всеки случай поотделно.

4.11.1.

По отношение на условията относно финансовата стабилност, ЕИСК поставя под въпрос предложението за разпоредба в новия параграф 2 от член 7, в която да се посочва, че компетентният орган признава „друг обвързващ документ“ като достатъчно доказателство за финансова стабилност. Предложената разпоредба не е задоволителна, тъй като естеството на въпросния документ е твърде неопределено.

4.12.

ЕИСК одобрява предложението за включване на допълнителна информация в националните електронни регистри по член 16 и вписването в тях на всички нарушения. По-специално ЕИСК приветства срока от пет работни дни за отговор на искане на информация и посочва, че при пътните проверки и/или проверките на предприятията контролните органи би трябвало да получат достъп в реално време до цялата информация, налична в електронен вид в съответните регистри.

Освен това ЕИСК счита, че в данните, които трябва да се въведат в националните електронни регистри, би трябвало да се включи и информация относно наетите от предприятието водачи, което е от значение за определянето на равнището на спазване на социалното и трудовото законодателство. Това ще окаже особено въздействие за намаляването на измамните практики, посочени в параграф 3.3. ЕИСК призовава Комисията да обмисли такава мярка (Вж. резолюцията на Европейския парламент от 18 май 2017 г. относно автомобилния транспорт в Европейския съюз“ (2017/2545 (RSP), параграф 33).

4.13.

ЕИСК приветства подобряването на административното сътрудничество в новия член 18, включително въвеждането на ясни процедури и крайни срокове за изпълнение на искането на информация. При все това ЕИСК предлага следните подобрения:

В параграф 3 ЕИСК предлага винаги да се извършват проверки, когато има такова искане от компетентните органи на друга държава членка. Предлага се също така да бъде премахнато изискването за надеждност в последното изречение на параграф 3, тъй като въпросът за обосноваването на искането на информация е разгледан подходящо в параграф 4.

ЕИСК счита, че крайният срок по параграф 5 за уведомяване на запитващата държава за проблеми при получаването на информацията следва да бъде съкратен на 5 дни.

4.14.

ЕИСК оценява задължението за годишен доклад относно исканията, отправени по член 18, параграфи 3 и 4, и последващите действия по тях. Ефективното сътрудничество между държавите членки е от ключово значение за ефективното правоприлагане и поради това мониторингът на спазването е крайно необходим.

5. Регламент (ЕО) № 1072/2009 — достъп до пазара

5.1.

ЕИСК приветства предложените изменения с оглед на изясняването на правилата за достъп до пазара, свързани с каботажните превози и наличието на доказателства при пътните проверки. При все това направените предложения повдигат редица въпроси, както се посочва по-долу. ЕИСК изразява съжаление във връзка с това, че редица проблеми, свързани основно с каботажните превози, остават нерешени, както се пояснява по-долу.

5.2.

ЕИСК обръща внимание на следните основни въпроси.

—

Както се посочва в параграф 4.2, ЕИСК изразява съжаление, че в обхвата на Регламент (ЕО) № 1072/2009 не са включени ЛТПС, което означава необосновано отваряне на пазара за превозни средства, обхванати от правилата за достъп до професията. Това може да наруши конкуренцията и да има отрицателно въздействие например върху претовареността на пътното движение и околната среда.

—

ЕИСК изразява съжаление, че в предложението въобще не е разгледан въпросът кога каботажните превози престават да бъдат временна дейност и стават непрекъсната и постоянна дейност, при която вече не е приложимо правото на предоставяне на услуги в държава членка, различна от държавата членка на установяване на предприятието, както е посочено в член 8.

Настоящото положение, при което дейността, която отговаря на формалните критерии за каботажни превози, както са посочени в член 8, може да бъде извършвана систематично и редовно за дълъг период от време, дори и по дългосрочен договор, и въпреки това да остане временна, не е задоволително и не отговаря на критериите, с които се определя временното естество на правото за предоставяне на трансгранични услуги (Вж. Сборник на Съда на ЕС от 1995 г., стр. I-04165 и Сборник на Съда на ЕС от 1985 г., стр. 01513). Поради това ЕИСК счита, че е от решаващо значение да се установи ясно правило какво представлява временното осъществяване на дейност.

ЕИСК посочва, че член 91, параграф 1, буква б) от ДФЕС предоставя на законодателя на ЕС голяма свобода на преценка при установяването на условията за извършване на каботажни превози като временно предоставяне на услуги. Възможни решения могат да бъдат максимален брой превози или работни дни през определен период от време или определяне на период на прекъсване между серия от каботажни превози. По мнение на ЕИСК е много важно правилата по този въпрос да бъдат ясни и лесни за прилагане, например при пътна проверка.

—

Гарантирането на достъп на националните органи до служители с подходяща компетентност за извършване на ефективни проверки съгласно предложения член 10а е от основно значение за ефективния мониторинг на спазването на изискванията. По мнение на ЕИСК е жизненоважно да бъдат налице тези два елемента и да се изгради мрежа за обмен на най-добри практики.

—

ЕИСК изразява съжаление, че едновременно с настоящото предложение не е представено предложение за преразглеждане на Директива 92/106/ЕИО относно комбинирания транспорт, тъй като на практика тази директива предоставя паралелен достъп до пазара на национални превози за превозвачи, установени в друга държава членка. По мнение на ЕИСК напълно легитимната цел на политиката в областта на транспорта за насърчаване на комбинирани транспортни вериги може да се постигне без това специално правило за достъп до пазара. Поради това автомобилният етап на комбинираните превози до и от пристанищни и железопътни терминали в рамките на една държава членка би трябвало да се счита за национален превоз и да се прилагат разпоредбите относно каботажните превози в Регламент (ЕО) № 1072/2009 или други разпоредби в този смисъл.

5.3.

ЕИСК отбелязва допълнението на член 1, параграф 1 относно превоза на празни контейнери или палети и заключава, че наличието на договор за превоз е от решаващо значение и ще превърне дори съвсем незначителен товар в превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение.

5.4.

Настоящото ограничение до три каботажни превоза в рамките на срока за каботаж е предмет на различно тълкуване по отношение на това какво се включва в един превоз и се оказа практически трудно, ако не и невъзможно, да се провери спазването на това правило.

ЕИСК одобрява предложението за премахване на ограничението до три каботажни превоза и за намаляване на срока за каботажни превози от седем на пет дни, при условие че:

1)	се гарантира временното естество на каботажния превоз с ясно определение, както се изисква в параграф 5.2 по-горе;

се прилагат правилата за командироване на работници (директиви 96/71/ЕО и 2014/67/ЕС) за всички каботажни превози от първия ден. Това може да се направи, като директиви 96/71/ЕО и 2014/67/ЕС се включат в правилата, приложими за каботажни превози по член 9, независимо от разпоредбите на член 1, параграф 3, буква а) от Директива 96/71/ЕО.

В противен случай ЕИСК предпочита да се запазят действащите правила относно каботажа, тъй като направеното от Комисията предложение, ако не се спазят гореспоменатите условия, на практика би означавало почти пълно отваряне на пазара, което може да доведе до непредвидими последици за него.

ЕИСК приветства и ограничаването на каботажните превози, разрешени в държави членки, различни от държавата членка, която е крайно местоназначение на международно пътуване (приемаща държава членка), до съседни на нея държави членки, което улеснява контрола на спазването. При все това предложението следва да бъде изменено, за да се поясни, че вследствие на нов международен превоз съществуващите права за каботаж се погасяват от нови права за каботажни превози до съседна държава членка, за да се предотврати натрупването на такива права („верижен каботаж“). Въпросът за правната предвидимост е много важен.

5.5.

С предложените корекции на правилата за командироване на работници в транспортния сектор [COM(2017) 278] се уточнява, че тези правила ще се прилагат за каботажните превози от първия ден. Въпреки че правилата за командироване на работници може да не премахват напълно разликата в равнището на разходите между държавите членки, това правило ще я намали. При все това ЕИСК поставя под въпрос ефективността на облекченото изискване за деклариране на командироване дори за срок от шест месеца и облекчените изисквания за документация без задължение за определяне на представител за каботажа, предлагани от Комисията в предложението за специфични правила по отношение на Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС, при положение че въпросът за временното естество на каботажа, както се посочва в параграфи 1.6 и 5.2, не е решен.

5.6.

През 2011 г. Комисията изрази становището си относно тълкуването на разпоредбите за каботажа по редица въпроси (Новият режим за каботаж съгласно Регламент (ЕО) № 1072/2009, наличен на уебсайта на ГД „Мобилност и транспорт“). Настоящото предложение включва разбирането на Комисията за каботажен превоз в предложеното изменение на определението по член 2, точка 6 и урежда въпроса за наличието на документация в превозното средство за пътни проверки, който е разгледан в предложения нов параграф 4а на член 8.

ЕИСК приветства тези пояснения, но изразява съжаление, че някои други важни въпроси, разгледани в тълкувателния документ на Комисията, не са намерили място в предложението. Такъв е въпросът дали всички международни товари трябва да бъдат доставени, преди да започне каботажният превоз, и как трябва да се изчислява седемдневният срок за каботаж, посочен в член 8, параграф 2 в настоящата му редакция.

ЕИСК изразява съжаление също така, че не е използвана възможността да се изясни дали данните от тахографа могат да се използват и за проверка на спазването на разпоредбите относно каботажа. От тълкувателния документ на Комисията от 2011 г. става ясно, че според Комисията това е така. ЕИСК счита, че е следвало да се използва възможността за внасяне на пълна яснота в текста на регламента.

Във всеки случай ЕИСК изтъква значението на пълната достъпност на цифровия тахограф като средство за контрол на спазването на изискванията и би желал значително намаляване на сроковете за модернизиране на съществуващите превозни средства с този вид тахограф.

5.7.

ЕИСК приветства новата разпоредба за отговорност по член 14а, но посочва, че доказването на съзнателно възлагане на незаконни услуги може да е проблематично.

Брюксел, 18 януари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 176.

(2) ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 176,

(3) ОВ L 140, 30.5.2012 г., стр. 32.

8.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/45

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС“

[COM(2017) 278 final — 2017/0121 (COD)]

„Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните почивки по време на работа и периодите на дневна и седмична почивка, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи“

[COM(2017) 277 final — 2017/0122 (COD)]

(2018/C 197/08)

Докладчик:

Tanja BUZEK (DE — II гр.)

Консултация	Европейски парламент, 15.6.2017 г. Съвет на Европейския съюз, 20.6.2017 г.
Правно основание	член 91 от ДФЕС
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	4.1.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	18.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	173/89/17

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК признава важната роля на транспорта като двигател на икономиката на ЕС и подкрепя амбициите на Европейската комисия да се гарантира, че в бъдеще ЕС ще запази водещата си позиция в областта на екологосъобразната, конкурентоспособна и свързана мобилност. ЕИСК подчертава, че основният инструмент за постигане на тази цел продължава да бъде наличието на напълно изграден и добре функциониращ единен пазар в транспортния сектор, който е социално устойчив и с минимална административна тежест.

1.2.

ЕИСК подчертава обаче, че за по-нататъшното развитие конкретно на автомобилния транспорт съществуват ограничения в резултат на недостиг на пространство за изграждане на пътища и паркинги, екологично мотивираното им неприемане от обществото в много региони на Европа, нерешения въпрос във връзка с пътната безопасност и значението на равновесието между професионалния и личния живот на водачите. Тези ограничения следва да бъдат взети предвид във всички законодателни и незаконодателни инициативи на ЕС в тази област. Освен това в бъдещите икономически модели може да се намали ролята на автомобилния транспорт в търсене на по-устойчиви начини за организиране на производството и разпределението.

1.3.

ЕИСК приветства факта, че ЕК пое инициативата за изясняване на регулаторната рамка относно автомобилния транспорт и за осигуряване на по-добро изпълнение и по-тясно сътрудничество между държавите членки, като същевременно се предприемат стъпки срещу социалния дъмпинг, определен от ЕИСК в неговото проучвателно становище TEN/575 като „всички форми на недопустими и незаконни практики, които се стремят да заобикалят или нарушават социалното законодателство или разпоредбите за достъп до пазара („дружества — пощенски кутии“), за да се извлекат конкурентни предимства“, и в съответствие с приетата Директива за осигуряване на изпълнението 2014/67/ЕС. По този начин се гарантира добре функциониращ вътрешен пазар с лоялна конкуренция и напълно се спазват правата на работниците в сектора.

1.4.

ЕИСК обаче счита, че предложените промени в законодателството относно времето на управление и периодите на почивка, както и относно командироването на водачи, няма да решат ефективно установените проблеми в автомобилния транспорт в няколко отношения, в т.ч. няма да направят правилата по-прости, по-ясни и по-лесно изпълними. ЕИСК смята, че недостатъците на предложенията се дължат на недостатъчен анализ на проблема, и че предложенията относно социалното законодателство не успяват да постигнат самите цели на политиката на ЕК, тъй като продължава да съществува правна несигурност. ЕИСК отбелязва, че инициативата е породила различни мнения сред държавите членки, социалните партньори и самите превозвачи.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че единственият начин за реализиране на програмата на ЕК за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички е да се защитят социалните права, да се осигури едновременно изпълнение и изпълнимост на правилата и да се гарантира лоялна конкуренция, като се намалят тежките процедури. Вътрешният пазар трябва да работи за всички заинтересовани страни и във всички държави членки, стари и нови.

1.6.

Що се отнася до удължаването на референтния период за разпределението на периодите на почивка от две на четири седмици, ЕИСК отбелязва усилията на ЕК да отговори на исканията на промишлеността и автомобилните превозвачи за по-голяма гъвкавост в пътнотранспортната дейност, но посочва, че това би могло да се отрази на деликатното равновесие между лоялната конкуренция, здравето и безопасността на водачите и пътната безопасност, както и на общото хармонизираното тълкуване на правилата, като същевременно ще затрудни тяхното изпълнение и контрол.

1.7.

ЕИСК отправя искане към законодателя да обмисли дали да не разреши компенсация за намалена седмична почивка във връзка с дневните периоди на почивка, както е предвидено в действащия към момента регламент. По отношение на почивките в работно време ЕИСК предлага да се обмисли провеждането на оценка на въздействието относно възможността да се остави по-гъвкаво разпределение на 45-минутната почивка в рамките на 6 часа по преценка на водача. Тази оценка на въздействието следва да се съсредоточи върху способността на водача да използва почивката за отмора и освежаване при шофиране от девет или съответно десет часа.

1.8.

ЕИСК изразява съжаление във връзка с факта, че по-специално що се отнася до автобусния пътнически транспорт, предложените промени не са придружени от задълбочена оценка на безопасността на пътниците или водачите по пътищата. Затова ЕИСК би приветствал провеждането на общо изследване в целия ЕС относно умората при водачите и изразява съжаление, че ЕК не предлага как да се реши този проблем.

1.9.

В контекста на критичното състояние на ценообразуването в транспортния сектор ЕИСК посочва, че е от ключово значение да бъдат предложени правила, които да могат ефективно да гарантират равнопоставени условия на конкуренция за всички автомобилни превозвачи, независимо от това колко са големи, и за всички мобилни работници, без да се създават нови пречки пред вътрешния пазар или да се ограничава социалното законодателство.

1.10.

ЕИСК подкрепя заявлението на ЕК, че ефикасното прилагане на правилата е от съществено значение, и подчертава значението на тясното сътрудничество между държавите членки и ефективния обмен на информация. Поради това ЕИСК счита, че е необходимо да се осигури по-добро изпълнение на съществуващите правила за почивка, преди да се мисли за създаване на по-гъвкави такива без задоволителни доказателства.

1.11.

Освен това ЕИСК призовава ЕК да постигне напредък по отношение на интелигентното изпълнение и да подкрепи с всички възможни средства пълното въвеждане и използване на системи за класифициране на риска; призовава още ЕК и държавите членки да осигурят на правоприлагащите органи достъп в реално време до националните електронни регистри, като за целта използват максимално Европейския електронен регистър на предприятията за автомобилни превози (ERRU).

1.12.

ЕИСК препоръчва на ЕК да приеме ясни мерки за изпълнение, за да се премахне рискът от манипулиране на цифровите тахографи, чрез а) изтегляне на крайния срок за въвеждането на „интелигентните“ тахографи във всички търговски превозни средства, заети в каботажа и международния транспорт; и б) използване на всички необходими иновативни технологични средства, за да се гарантира точността на ръчното въвеждане на данните от тахографите, като например се свързва датчик за тегло с тахографите като по-ефективен начин за проверка на дейностите по товарене и разтоварване, които всъщност са част от работното време на водачите.

1.13.

Комитетът препоръчва още ЕК и държавите членки да обърнат внимание на проблема със сигурните зони за паркиране, включително на настоящия ограничен брой налични места с подходящи условия за водачите, без които съществува опасност предвиденото в пакета за мобилност задължение за почивка извън кабината да остане само на хартия. ЕИСК призовава ЕК да осигури обстойна проверка на съществуващата мрежа от паркинги в държавите членки, по-специално по периферните географски пътища и транспортни коридори, както и да изготви пътна карта за заличаване на „белите петна“ в тази област, което ще бъде от решаващо значение за ефективното изпълнение на пакета за мобилността.

1.14.

ЕИСК призовава европейските институции и държавите членки да гарантират, че седмичната почивка и периодите за компенсиране на седмичната почивка се ползват при подходящи условия на настаняване, с достъп до индивидуални санитарни помещения и храна, а от друга страна осигуряват инвестиции във висококачествена пътна инфраструктура и изграждането ѝ. Във връзка с това ЕИСК приветства по-специално неотдавнашното решение на Съда на Европейския съюз от 20 декември 2017 г., с което се потвърждава, че седмичната почивка трябва да се прекарва извън превозното средство. Призовава ЕК и да изясни финансовата отговорност за връщането на водача до дома му, тъй като това не трябва да става за сметка на водача.

1.15.

ЕИСК смята, че прилагането на равнището на ЕС на правилата за командироването в автомобилния транспорт е от ключово значение за поддържането на равнопоставени условия на конкуренция както за работниците, така и за предприятията. ЕИСК също така подкрепя опростените, ефективни и недискриминационни мерки за изпълнение на тези правила, като същевременно на всяка цена трябва да се избягват административните тежести.

1.16.

ЕИСК признава, че автомобилният транспорт е изключително мобилен по естеството си, но смята, че в сегашния си вид предложението на ЕК относно командироването на работници в международния автомобилен транспорт няма да реши задоволително проблемите. Необходими са ясни и прости правила и за автомобилните превозвачи, и за шофьорите. Що се отнася до чистите транзитни операции, ЕИСК призовава законодателя да поясни, че правилата за командироването не се прилагат към тях. Освен това ЕИСК иска разяснение относно прилагането на правилата за командироването към автомобилните превозвачи, установени в трета държава (извън ЕС).

1.17.

ЕИСК напълно подкрепя идеята, че по отношение на каботажа Директивата относно командироването на работници трябва да продължи да се прилага от първия ден. Поставя обаче под въпрос това дали към каботажа следва да се прилагат новите облекчени административни правила.

1.18.

ЕИСК приветства адаптирането на изискванията за изпълнение към особеностите на сектора и счита, че административната тежест ще бъде намалена, ако на равнището на ЕС се въведе система за обслужване на едно гише по отношение на уведомленията.

Все пак ЕИСК трябва също така да признае, че при временно разполагане на водач от държава членка с ниски доходи в държава членка с по-високо равнище на заплащане, когато условията за командироване са изпълнени, по отношение на заплащането трябва да се спазват поне равнищата на минимално заплащане в приемащата държава, установени със закон или съгласно практиката.

1.19.

ЕИСК препоръчва да бъдат въведени мерки за изпълнение на равнището на ЕС, които да са опростени, ясни, недискриминационни и ефективни, без да се налага административна тежест, включително:

—	да се премине от доказателства на хартия към интелигентни цифрови технологии, що се отнася до изпълнението;

—

да се ускори задължителното въвеждане на „интелигентните“ тахографи във всички засегнати търговски превозни средства, които са заети в международния транспорт, като единствен начин за ефективно определяне на продължителността и временния характер на дейността на водачите на територията на дадена държава членка;

—

да се въведе европейска електронна декларация за командироване за всеки отделен командирован водач, както и система за обслужване на едно гише на равнището на ЕС по отношение на уведомленията, до която инспекторатите ще имат достъп в реално време, като единствен начин за избягване на административната тежест, като същевременно се осъществява ефективен контрол.

1.20.

Освен това ЕИСК препоръчва да се използват в максимална степен националните електронни регистри (НЕР) и ERRU чрез 1) включване в националните електронни регистри на данни за водачите, наети от предприятията; 2) осигуряване на достъп в реално време на правоприлагащите органи в областта на автомобилния транспорт до данните в националните електронни регистри и в европейския регистър на предприятията за автомобилни превози, включително до електронната декларация за командироване; и 3) удължаване на периода, за който може да се правят проверки по картата на водача, от 28 дни на няколко месеца, за да се даде възможност на контролните органи лесно да определят периодите на временна работа на водачите в различните държави членки.

1.21.

На последно място, за да се гарантира по-добро трансгранично изпълнение на правилата на ЕС, приложими за автомобилния транспорт, ЕИСК призовава ЕК да създаде Европейска агенция за автомобилен транспорт, чиято основна компетентност следва да бъде подобряване на културата на спазване на правилата в автомобилния транспорт и подпомагане на изготвянето на политиката в сектора както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. Все пак в очакване на това ЕИСК препоръчва държавите членки да бъдат активни в съществуващите европейски транспортни служби за инспекция (Организацията за контрола по пътищата в ЕС (Euro Contrôle Route) и др.), и да инвестират в обучението на националните контролни органи.

2. Обща информация

2.1.

В началото на своя мандат ЕК пое ангажимент да стартира законодателен процес, за да направи правилата на ЕС, приложими за автомобилния транспорт, по-прости, по-ясни и по-лесни за изпълнение. Причина за това бяха множеството призиви от страна на държавите членки и европейските социални партньори в сектора на автомобилния транспорт и логистиката, Европейската фондация за обучение и Международния съюз по автомобилен транспорт, които споделят мнението, че действащото законодателство на ЕС е неясно в редица отношения и се прилага незадоволително.

2.2.

През 2013 г. Европейската фондация за обучение и Международният съюз по автомобилен транспорт съвместно предложиха инициативи за недопускане на по-нататъшно либерализиране на пазара във връзка с каботажа, по-ефективно изпълнение на законодателството и обвързваща пътна карта за фискална и социална хармонизация и хармонизация в областта на пътната безопасност (Съвместен документ на Европейската фондация за обучение и Международния съюз по автомобилен транспорт).

2.3.

Различните условия на конкуренция, в т.ч. различните структури на разходите в отделните държави членки, изведоха на преден план въпроси, свързани с либерализирането на пазара, минималното трудово възнаграждение, условията, свързани с командироването на работници, и тяхната приложимост към мобилната работна ръка. В съчетание с една неясна регулаторна рамка, това доведе до социален дъмпинг чрез заобикаляне на нормативната уредба, включително нетипични форми на заетост и дружества параван.

2.4.

Новите национални разпоредби или практики доведоха до започването на редица процедури за нарушение и подчертаха необходимостта от подходящи мерки на равнището на ЕС за решаване на проблемите и гарантиране на правна сигурност както за участниците на пазара, така и за работниците и служителите.

2.5.

В този контекст при встъпването си в длъжност през 2014 г. Комисията „Юнкер“ ясно заяви ангажимента си към по-справедлив единен пазар чрез борба срещу социалния дъмпинг, както беше посочено от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в първото му изказване пред ЕП. Оттогава насам ЕК нееднократно потвърди този ангажимент през цялата подготовка на пакета за мобилността, като обаче подчерта значението на запазването на съгласуваността на вътрешния пазар.

2.6.

Освен това през септември 2015 г. ЕИСК прие проучвателно становище TEN/575 относно „Вътрешен пазар на международни автомобилни превози на товари: социален дъмпинг и каботаж“. През септември 2016 г. ЕП прие становище по собствена инициатива относно „Социален дъмпинг в Европейския съюз“. И в двете становища са формулирани редица добре обосновани предложения, най-вече в областта на изпълнението, с цел да се гарантира добре функциониращ вътрешен пазар с лоялна конкуренция. През май 2017 г. ЕП прие резолюция относно автомобилния транспорт в ЕС в същия дух.

2.7.

В резултат от това на 31 май 2017 г. ЕК представи пакет за мобилността, който включва първата поредица от осем законодателни инициативи относно търговския товарен и пътнически автомобилен транспорт — сектор, в който са заети пет милиона души в ЕС. Целта на пакета е да подобри функционирането на пазара на автомобилни превози на товари, както и да спомогне за подобряване на социалните условия и условията на труд на работещите. Според Комисията това ще бъде постигнато чрез укрепване на правоприлагането, борба с незаконните практики при наемането на работа, намаляване на административната тежест за предприятията и внасяне на по-голяма яснота относно съществуващите правила, например относно прилагането на законодателството за минималната работна заплата на национално равнище.

2.8.

Четирите стълба на пакета включват 1) вътрешен пазар, 2) лоялна конкуренция и права на работниците, 3) декарбонизация и 4) цифрови технологии. Настоящото становище е част от стълба относно лоялната конкуренция и правата на работниците и разглежда предложените промени в социалното законодателство.

2.9.

За да се преодолеят горепосочените проблеми и да се подобри допълнително пътната безопасност, с пакета за мобилността на ЕК се предлагат промени в правилата за времето на управление и на почивка (Регламент (ЕО) № 561/2006), командироването на работници (Директива 96/71/ЕО) и правния акт за прилагане (Директива 2014/67/ЕС).

2.10.

Що се отнася до работното време в автомобилния транспорт (Директива 2002/15/ЕО), с пакета за мобилността не се представя предложение, а по-скоро, в съответствие с правните изисквания, установени в член 154 от Договора за функционирането на Европейския съюз, се извършва консултация със социалните партньори относно възможното преразглеждане на директивата.

2.11.

Преди публикуването на пакета за мобилността през април 2017 г. 27 синдикални организации от 20 европейски страни, сред които България, Дания, Испания, Литва, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Румъния, Унгария и Чешка република, приеха Варшавската декларация, в която призоваха Европейската комисия да включи в пакета за мобилността конкретни предложения, чиято същност да бъде пълното прилагане на разпоредбите относно командироването на работници в сектора на автомобилния транспорт.

В отговор на предложения от ЕК пакет за мобилността от октомври 2017 г. беше публикувана съвместна декларация срещу прилагането на Директивата относно командироването на работници за международните превози, подписана от транспортните и логистичните асоциации и търговските камари на България, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Латвия, Литва, Нидерландия, Обединеното кралство, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Хърватия и Чешка република.

2.12.

ЕИСК отбелязва позицията, приета неотдавна от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO), според която съществуващите правила относно командироването на работници ще продължат да се прилагат към автомобилния транспорт до въвеждането на нови специфични за сектора правила. ЕИСК също така отбелязва силно конфликтния характер на въпроса за приложимостта на правилата за командироването на работници в сектора на автомобилния транспорт, по който има разнопосочни позиции както на политическо ниво, така и от страна на заинтересованите страни.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК подкрепя целта да се гарантира, че ЕС ще запази и в бъдеще своята водеща позиция в областта на екологосъобразната, конкурентоспособна и свързана мобилност, която е основна движеща сила на икономиката на ЕС. Основният инструмент за постигане на тази цел продължава да бъде наличието на напълно изграден и добре функциониращ единен пазар в транспортния сектор, който е социално устойчив и с минимална административна тежест.

3.2.

ЕИСК приветства всеобщата цел на инициативата, поета от ЕК, и отбелязва, че тя породи различни мнения сред държавите членки, социалните партньори, шофьорите и самите превозвачи. В ролята си на представител на гражданското общество ЕИСК подчертава значението на това законодателният процес да доведе до приемливи за засегнатите страни резултати, които да отговарят на основателните опасения. По-специално така трябва да стане с предложението относно прилагането на правилата за командироване на работници в автомобилния транспорт, което предизвика сериозни и противоречиви опасения сред заинтересованите страни. Поради това ЕИСК подчертава значението на едно балансирано, ясно и функционално законодателство, което не засяга доброто функциониране на вътрешния пазар, нито подобряването на социалните стандарти в индустрията.

3.3.

ЕИСК изразява съгласие със заключението от извършената от ЕК оценка на въздействието, че нелоялната конкуренция между автомобилните превозвачи и социалният дъмпинг са неразривно свързани (Задвижване на промяната за предприятията и хората), като има предвид своето определение, дадено в проучвателно становище TEN/575 (1). ЕИСК отбелязва, че оценката на въздействието се основава отчасти на качествени и ограничени количествени доказателства.

3.4.

ЕИСК споделя и аргумента на ЕК, че нарушения на конкуренцията възникват, когато неспазващи правилата превозвачи заобикалят законодателството, за да получат конкурентни предимства. Според ЕК пропуските в правилата на ЕС и различните тълкувания в различните държави членки водят до същия резултат. Освен това ЕИСК би искал да добави, че това положение възниква и поради слабия капацитет за проследяване на спазването. Ето защо ЕИСК споделя мнението, изразено в оценката на въздействието, извършена от ЕК, че това е още една причина да се предпочете ясна и лесно приложима регулаторна рамка.

3.5.

Освен това ЕИСК изразява съгласие с констатацията на ЕК, че изострената конкуренция в автомобилния транспорт е довела до пазарни нарушения вследствие на разнообразни явления, които не са свързани със социалните правила.

3.6.

В контекста на критичното състояние на ценообразуването в транспортния сектор ЕИСК посочва, че е от ключово значение с пакета за мобилността да бъдат предложени ясни и лесно приложими правила, които да могат ефективно да гарантират равнопоставени условия на конкуренция за всички автомобилни превозвачи, независимо от това колко са големи, и за всички мобилни работници, без да се създават нови пречки пред вътрешния пазар или да се ограничава социалното законодателство. Вътрешният пазар трябва да работи за всички заинтересовани страни и във всички държави членки, стари и нови.

3.7.

Низходяща тенденция в ценообразуването може да направи автомобилния транспорт социално, икономически и екологично неустойчив и да ограничи значително справедливото участие на други видове транспорт в товарните и пътническите превози в рамките на ЕС. Поради това ЕК рискува да подкопае други политически цели, като например целите за намаляване на емисиите и насърчаването на мултимодалността. Единственият вариант за реализиране на програмата на ЕК за социално справедлив преход към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност за всички е да се защитят социалните права, да се осигури едновременно изпълнение и изпълнимост на правилата и да се гарантира лоялна конкуренция, като се намалят тежките процедури.

3.8.

ЕИСК отново заявява, че съществуват редица незаконни практики, чиито жертви са дружествата, които действат законно и в крайна сметка професионалните водачи в превоза на товари.

3.9.

ЕИСК изразява съжаление във връзка с факта, че по-специално що се отнася до автобусния пътнически транспорт, пакетът за мобилността внася по-голяма гъвкавост при организирането на времето за почивка, без да е направена задълбочена оценка на безопасността на пътниците и водачите или на пътната обстановка. Затова ЕИСК би приветствал провеждането на проучване в целия ЕС относно причините за умората при водачите, включително комбинацията от дейности по управление и оказване на помощ на пътниците, факта, че водачите трябва да подготвят своите пътувания, своите превозни средства и т.н. по време на своята дневна почивка, както и факта, че работните графици включват значителни периоди на изчакване между пътуванията, които в повечето случаи водачите прекарват в превозното средство и често при неподходящи условия, макар и да се признават инвестициите, осъществени от автомобилните превозвачи за подобряване и модернизиране на характеристиките на кабината на превозното средство. ЕИСК подчертава, че с всяка нова разпоредба следва да се преодолява и избягва тази практика.

3.10.

По отношение на пътната безопасност ЕИСК отбелязва факта, че през 2010 г. ЕС поднови своя ангажимент за подобряване на пътната безопасност и си постави за цел до 2020 г. смъртните случаи по пътищата да бъдат намалени с 50 % спрямо равнищата през 2010 г. От 2014 г. насам обаче на практика няма никакъв напредък. Както показват данните на Европейския съвет за транспортна безопасност (ETSC), 2016 г. е третата поред лоша година за пътната безопасност. Само през 2015 г. при произшествия с участието на камиони са загинали около 4 000 души („Основни факти за пътната безопасност за 2016 г. — тежкотоварни превозни средства и автобуси“, Европейска обсерватория за пътна безопасност), без непременно да се твърди, че вината е на камионите. Относно произшествията с участието на тежкотоварни превозни средства ETSC подчертава, че „поради размера и теглото им сблъсъците могат да са катастрофални, с много по-висок риск от смърт или сериозни увреждания“, и препоръчва изчерпателна оценка на евентуалните резултати от тези произшествия. Поради това ЕИСК отбелязва усилията, полагани от ЕК да отговори на исканията на сектора, но отново изразява своето съмнение относно новите правила за гъвкавост без задълбочена оценка.

3.11.

ЕИСК изразява голямо съжаление и относно факта, че не е разгледан въпросът за недостига на сигурни зони за паркиране, в т.ч. необходимостта от справяне с проблеми като престъпленията във връзка с товарите и условията за водачите в зоните за паркиране. Държавите членки следва да предприемат конкретни мерки за изпълнение на изискванията, произтичащи от Регламент (ЕС) № 1315/2013, като ефективно средство за подобряване на безопасността на автомобилния транспорт, преодоляване на риска от кражба на товари, предотвратяване на достъпа до опасни стоки и гарантиране на подходящи условия за водачите, за да паркират превозните средства в мрежа от сигурни зони за паркиране в целия ЕС, и, съгласно член 39, параграф 2, буква в), да предприемат подходящи мерки за създаване по основната трансевропейска транспортна мрежа на зони за почивка по автомагистралите приблизително на всеки 100 км, за да се осигурят на потребителите на пътища с търговска цел подходящи пространства за паркиране със съответното ниво на безопасност и сигурност. ЕИСК призовава ЕК да осигури обстойна проверка на съществуващата мрежа от паркинги в държавите членки, по-специално в периферните географски пътища и транспортни коридори, както и да изготви пътна карта за извеждане от експлоатация на „белите петна“ в тази област, което ще бъде от решаващо значение за ефективното изпълнение на пакета за мобилността. Не е изключено да се наложи ново изготвяне на правилата за финансиране на TEN и нов подход към съответната пътна инфраструктура. Настоящият ограничен брой сигурни зони за паркиране с подходящи условия за водачите, включително за настаняване, създава риск от това задължението за почивка извън кабината да остане само на хартия.

3.12.

Като признава опасението, че инфраструктурата за паркиране често не отговоря на търсенето, ЕИСК подчертава основната цел на зоните за паркиране, а именно — да се предоставят на професионалните водачи, водачите на автомобили и пътниците възможност за почивки от управление на превозното средство и за освежаване. Зоните за паркиране не са планирани, нито оборудвани, за да позволят на шофьорите на камиони да прекарват седмичните си почивки в камиона редовно и дори постоянно.

3.13.

Ето защо ЕИСК отбелязва извършения от ЕК анализ на състоянието на сектора, но изтъква, че с предложенията относно социалното законодателство не се постигат целите на политиката на ЕК и не се решават ефективно проблемите в автомобилния транспорт.

4. Време на управление и периоди на почивка

4.1.

Регламент (ЕО) № 561/2006 беше приет преди 11 години и имаше тройна цел: a) да гарантира лоялната конкуренция в автомобилния транспорт; б) да подобри условията на труд в сектора; в) да подобри пътната безопасност.

4.2.

През последното десетилетие обаче условията в автомобилния транспорт се промениха значително, особено по отношение на по-кратките срокове за доставка и недостатъчното време за спазване на тези срокове в контекста на увеличените задръствания по европейските пътища.

4.3.

Извършеното от ЕК последващо проучване за оценка на Регламента за времето на управление и на почивка установява връзка между тези нови обстоятелства и по-високите професионални рискове за здравето в автомобилния транспорт като умора, стрес и заболявания („Последваща оценка на социалното законодателство в областта на автомобилния транспорт и неговото прилагане“). Гарантирането на пътната безопасност и на здравословните и безопасни условия на труд при тези нови обстоятелства се оказва много по-трудна задача за лицата, които определят политиката и вземат решенията, но ЕИСК счита, че тези въпроси трябва да получат приоритет при обсъждането на въвеждането на по-гъвкави правила.

4.4.

Изтощението, предизвикано от натрупаната у водача умора (включително когато водачът не ползва достатъчно почивки), е една от основните причини за произшествията с участието на тежкотоварни превозни средства. Загубата на концентрация дори за миг може да има катастрофални последици. Водачите в автомобилния транспорт са предразположени и към здравословни проблеми, свързани с дългите периоди на управление с недостатъчни почивки, като сърдечно-съдови заболявания (обикновено инфаркти, инсулти и т.н.); заболявания на костно-мускулната система (гръбначни увреждания на гърба и врата); заболявания на нервната система (стрес и тревожност, депресия и т.н.) и заболявания, свързани със стомаха/храносмилателната система. Стриктното прилагане на ограниченията за времето на управление и работното време, както и на подходящите периоди на почивка, е от съществено значение за свеждането на тези ефекти до минимум, („Безопасността и здравето при работа в цифри — преглед на професионалната безопасност и здраве в транспортния сектор“).

4.5.

Чрез пакета за мобилността ЕК предлага периодите на почивка да бъдат преразпределени в рамките на удължен референтен период от четири седмици (вместо две седмици). Според този сценарий разрешеното време на управление в рамките на един месец може да бъде натрупано в първите три седмици на месеца, като последната седмица може да е почивка, което може да доведе до 18 последователни дни работа с едва два дни почивка между тях.

4.6.

Предлаганото удължаване на референтния период означава, че от водачите може да се изисква да отложат редовната си седмична почивка от 45 часа с още 2 седмици. Въпреки че тази отложена седмична почивка трябва да бъде удължена с кумулативно компенсираните периоди на почивка, последицата от това е, че водачът може да няма седмична почивка от повече от 24 часа за период от до три седмици, през което време той няма да бъде наистина свободен да напусне превозното средство, а трябва да носи отговорност за него. ЕИСК смята, че това предложение следва да се оцени, като се има предвид намалената възможност на шофьорите да напускат превозното средство и потенциалните ефекти на умора.

4.7.

ЕИСК също така посочва, че предлаганата гъвкавост по отношение на периодите на почивка на практика би могла да доведе до неспазване на съществуващия режим за максималната продължителност на управление и работно време. В това отношение обаче ЕИСК подчертава, че никое предложение не бива да води на практика до удължаване на времето на управление, нито до намаляване на ограничението за работното време, чиято основна цел е да се гарантира здравето и безопасността на работното място.

4.8.

ЕИСК разбира усилията на ЕК да предложи мерки, които да отразяват действителността в сектора на автомобилния транспорт и нуждите на превозвачите и водачите, но изразява своите съмнения относно евентуалните последици върху деликатното равновесие между лоялната конкуренция, здравето и безопасността на водачите и пътната безопасност.

4.9.

ЕИСК отправя искане към законодателя да обмисли дали да не разреши компенсация за намалена седмична почивка във връзка с дневните периоди на почивка, както е предвидено в действащия в момента регламент. По отношение на почивките в работно време ЕИСК предлага да се обмисли провеждането на оценка на въздействието относно възможността да се остави по-гъвкаво разпределение на 45-минутната почивка в рамките на 6 часа по преценка на водача. Оценката на въздействието следва да се съсредоточи върху способността на водача да използва почивката за отмора и освежаване при шофиране от девет или съответно десет часа.

4.10.

Всъщност гарантирането на безопасността на ползвателите на пътищата и на пътниците продължава да е проблем дори при настоящите, много по-строги правила. Сериозните произшествия през последните години с участието на камиони и автобуси, довели до голям брой жертви („Основни факти за пътната безопасност за 2016 г. — тежкотоварни превозни средства и автобуси“, Европейска обсерватория за пътна безопасност), трябва да бъдат предупредителен сигнал, че Европа се нуждае от прости, изпълними и ясни правила, за да се създаде справедлив климат за ползвателите, водачите и предприятията, при който безопасността заема централно място. Необходимо е да се гарантира по-добро изпълнение на тези правила, преди да се обмисля създаването на по-гъвкави.

4.11.

Що се отнася до изпълнението, ЕИСК изразява съмнение относно някои аспекти от предложението на ЕК. На първо място, удължаването на референтния период за разпределението на периодите на почивка не трябва да оказва отрицателно въздействие върху хармонизираното тълкуване на правилата, нито да дава възможност на всяка държава членка да прави собствени сценарии и изчисления. В трансгранична дейност като автомобилния транспорт индивидуалното тълкуване на правилата се отразява върху гладкото протичане на цялото пътуване или превоза, и дори върху дейността като цяло.

4.12.

В това отношение ЕИСК посочва, че на ЕК и на държавите членки им бяха необходими няколко години, докато най-накрая постигнат съгласие по общи насоки за тълкуването на времето на управление и периодите на почивка, определени от действащия Регламент (ЕО) № 561/2006 (Вж. публикацията за проекта TRACE Transport Regulators Align Control Enforcement („Регулаторните органи в областта на транспорта синхронизират прилагането на контрола“), 2012 г.). Поради това ЕИСК подчертава значението на създаването на мрежа за подпомагане на работата по изпълнението от държавите членки и за намаляване на риска от различни тълкувания.

4.13.

Второ, ЕИСК смята, че предложените промени в Регламента за времето на управление и на почивка не трябва да възпрепятстват тяхното прилагане. Освен това ЕИСК смята, че предложените промени ще породят нови разходи за държавите членки, например за замяна на софтуера, използван при пътните проверки и проверките на предприятията, за обучение на инспектори и т.н. ЕИСК подчертава значението на предоставянето на подходящи ресурси, за да се осигури ефективно наблюдение на съответствието.

4.14.

В заключение по въпроса за изпълнението ЕИСК подчертава, че законодателят трябва да положи повече усилия по отношение на начините за интелигентно и недискриминационно изпълнение. Във връзка с това ЕИСК приветства предложенията на ЕК, свързани с по-доброто използване на системите за класифициране на риска. ЕИСК обаче подчертава необходимостта инспекторите да имат достъп до данните в реално време, както и да бъдат осигурени условия за по-добър обмен на информация между държавите членки. В този контекст държавите членки трябва да използват по-пълноценно националните електронни регистри (НЕР) и Европейския регистър на предприятията за автомобилни превози (ERRU), изисквани съгласно Регламент (ЕО) № 1071/2009 относно достъпа до професията.

4.15.

Що се отнася до условията за седмичната почивка за водачите, ЕИСК приветства намерението на ЕК да обърне внимание на този въпрос. Предложението обаче оставя известни неясноти.

4.16.

В конкретни случаи водачи „номади“, които прекарват дълги периоди извън дома — и следователно са пряко засегнати от новото предложение — се наемат от предприятия за автомобилни превози, извършващи дейност в държави членки с високи трудови възнаграждения, които обаче се стремят да се възползват от по-ниските разходи за труд или данъци в други държави членки. От ключово значение е да се разгледат по подходящ начин и да се разрешат практическите въпроси във връзка с дългосрочното отсъствие от дома, например потребностите за настаняване или разходите за връщането, тъй като те не трябва да са за сметка на водача.

4.17.

Като се има предвид високата степен на мобилност на водачите, ЕИСК подкрепя намерението на ЕК да улесни обратния курс на водачите и посочва, че предложените промени в правилата за периодите на шофиране и почивка не би трябвало да доведат до намалена възможност за прекарване на време със семейството през почивните дни и за водене на нормален социален живот Обаче потенциалният сценарий от три седмици интензивна работа само с два дни за почивка в промеждутъка би могъл да ще окаже отрицателно въздействие върху равновесието между професионалния и личния живот на водачите.

4.18.

Като признава подобряването и модернизирането на характеристиките на кабината на превозното средство като цяло, ЕИСК изтъква, че остават ограничения по отношение на наличието на пространство и оборудване в кабината. Поради това ЕИСК приветства важното пояснение на ЕК, потвърдено от неотдавнашното решение на Съда на ЕС от 20 декември 2017 г., че седмичните почивки от 45 часа и повече трябва да бъдат ползвани извън превозното средство, с настаняване, заплащано от работодателя, у дома или на място по свободен избор на водача. ЕИСК обаче посочва, че прекарването на нормалната седмична почивка в частна квартира или в дома на водача може да създаде трудности по отношение на документацията. Все пак, за да бъде изпълнено изискването водачът да може „свободно да разполага със своето време“ по време на седмичната почивка, е задължително той да е свободен да напусне превозното средство и да разполага с непрекъснат период от време, през който не трябва да носи отговорност за неговото съхранение и сигурност. Също така ЕИСК посочва, че са необходими безопасни зони за паркиране и други съоръжения, които да гарантират правилното прилагане на предложените мерки.

5. Командироване на водачите в сектора на автомобилния транспорт

5.1.

В автомобилния транспорт различията между държавите членки по отношение на заплащането на водачите продължават да са съществени поради различните разходи за живот. В изследване на френския Комитет за сухопътен транспорт (Comité National Routier, CNR), цитирано и от ЕК в нейната оценка на въздействието, се посочва, че разликата в брутното трудово възнаграждение между държавите членки може да достига единадесет пъти.

5.2.

ЕИСК изразява съгласие с ЕК, че предвид тези разлики в трудовото възнаграждение е необходимо правилата да бъдат запазени, в съответствие с ценностите и принципите на ЕС, определени в Договора за функционирането на Европейския съюз, с цел:

—	избягване на нарушенията на националните пазари — както на пазара на труда, така и пазара на транспорта;

—	изключване на възможността за дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците на държавите членки, що се отнася до заетостта, трудовото възнаграждение и другите условия на труд и заетост, в контекста на свободата на движение;

—	осигуряване на справедлива конкурентна среда за предприятията, независимо къде са установени те, къде осъществяват дейност и къде наемат своята работна ръка в рамките на ЕС.

5.3.

Директивата относно командироването на работници (Директива 96/71/ЕО) е част от горепосочените правила. През декември 2016 г. ЕИСК прие специално становище (SOC/541) (2), в което представи редица опасения и предложения.

5.4.

Съгласно настоящите правила, когато водачите работят временно в държава — членка на ЕС, която не е тяхната, те попадат в обхвата на Директивата относно командироването на работници, ако извършват каботаж. Ако са заети в международния транспорт, те се командироват само ако са приложими условията за командироване, определени в член 1 от Директива 96/71/ЕО.

5.5.

С пакета за мобилността ЕК предлага в контекста на командироването правилата за минималното заплащане и платения отпуск да бъдат приложими за водачите, заети в международния транспорт, след известен период от време. ЕИСК счита, че това трябва да отговаря на политическия дневен ред на ЕС, определен от председателя на ЕК Юнкер и потвърден от държавите — членки на ЕС, в Декларацията от Рим, а именно да се води борба срещу социалния дъмпинг, както и да отговаря на целта, установена от самата ЕК в пакета за мобилността, а именно да се гарантира справедлив и конкурентен вътрешен пазар за автомобилния транспорт. Предложението трябва да направи правилата по-прости, по-ясни или по-лесни за изпълнение, като се избягва опасността от фрагментиране на законодателството на ЕС.

5.6.

ЕИСК насочва вниманието към неизяснения въпрос относно това как предложението би трябвало да се прилага спрямо превозвачи, установени в трета държава (извън ЕС), и как ще бъде налагано изпълнението на задълженията. Комитетът отправя искане към ЕК за разяснения.

5.7.

ЕИСК взема под внимание опасенията, свързани с прилагането на правилата относно командироването на работници в международния транспорт, по-специално от страна на МСП, особено относно сложните административни предизвикателства, като се отчитат националните различия по отношение на минималната работна заплата и фактът, че усложненото натрупване на заплащане за много краткосрочни периоди и на права на платен отпуск би могло да породи значителни трудности и разходи. Поради това ЕИСК подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност относно реда и условията за наемане на работа, включително минималните ставки на заплащане, във всяка държава членка.

5.8.

ЕИСК признава специфичния характер на сектора на автомобилния транспорт и високата степен на мобилност на работниците в него. Той обаче е на мнение, че в сегашния си вид специфичното за сектора предложение на ЕК относно командироването на работници в международния автомобилен транспорт не предоставя цялостно адекватно решение на повдигнатите в този раздел проблеми.

5.9.

ЕИСК напълно подкрепя идеята, че по отношение на каботажа Директивата относно командироването на работници трябва да продължи да се прилага от първия ден. Комитетът обаче изразява съмнения относно прилагането на новите облекчени административни правила за каботажа. Що се отнася до чистите транзитни операции, при условие че липсва правна сигурност, ЕИСК призовава ЕК да поясни, че към транзитните операции не се прилагат правилата за командироването.

5.10.

ЕИСК отбелязва отзивите на индустрията, според които правилата за командироването не отговарят на мобилното естество на автомобилния транспорт, както и притесненията, изразени от предприятията, че предложението на ЕК ще доведе до значителни административни тежести. Затова той приветства адаптирането на изискванията за изпълнение към особеностите на сектора, например отпадането на задължението на автомобилните превозвачи да определят лице в държавата членка домакин за връзка с органите в нея. ЕИСК счита, че административната тежест би могла да бъде намалена, ако на равнището на ЕС бъде въведена система за обслужване на едно гише по отношение на уведомленията. Освен това смята, че водачът не следва да бъде задължен да представя фишове за заплати за последните два месеца по време на пътни проверки, освен ако не могат да бъдат предоставяни по електронен път. Контролните органи следва да ги получат направо от лицето за контакт по електронен път в държавата членка на установяване.

5.11.

Все пак ЕИСК трябва също така да признае, че временното разполагане на водач от държава членка с ниски доходи в държава членка с по-високо равнище на заплащане трябва, що се отнася до заплащането, да се извършва при спазване поне на равнищата на заплащане в приемащата държава, установени със закон или съгласно практиката.

5.12.

Прилагането на равнището на ЕС на правилата за командироване в автомобилния транспорт е от ключово значение за поддържането на равнопоставени условия на конкуренция както за работниците, така и за предприятията. Това ще бъде от помощ и за предотвратяване на мащабните злоупотреби и експлоатация на работната ръка с ниски доходи от други държави членки, които станаха твърде разпространени в международния автомобилен транспорт и се превърнаха в основна причина за низходящата спирала на трудовите възнаграждения и условията за водачите от автомобилния транспорт.

5.13.

В съответствие с горното ЕИСК счита, че е от съществено значение да се постигне допълнителен напредък в повишаването на икономическото и социалното сближаване между държавите членки с различни икономически резултати, и в същото време да има хармонизирани правила за командироването, които да се прилагат по еднакъв начин в рамките на целия ЕС. ЕИСК подкрепя и опростените, ефективни, недискриминационни мерки за прилагането на тези правила. Административната тежест трябва да се избягва на всяка цена. ЕИСК приветства опростената декларация за командироването, предвидена в това предложение. При все това смята, че обхващането на период от максимум 6 месеца и на определена група от водачи би могло да намали ефективността на изпълнението и контрола върху правилата за командироването.

5.14.

По-специално във връзка с командироването на водачите интелигентните тахографи са несъмнено много по-ефективен инструмент от предложеното от Комисията ръчно вписване на данните. По-специално при ръчното вписване на кодовете на държавите съществува риск от евентуални манипулации.

5.15.

На последно място, за се гарантира по-добро трансгранично изпълнение на правилата на ЕС, приложими за автомобилния транспорт, ЕИСК призовава ЕК да създаде Европейска агенция за автомобилен транспорт, чиято основна компетентност следва да бъде подобряване на културата на спазване на правилата в автомобилния транспорт и подпомагане на изготвянето на политиката в сектора както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. В това отношение ЕИСК подчертава, че автомобилният транспорт е единственият сектор, за който не съществува такава агенция, като същевременно е напълно либерализиран и следователно силно зависим от тясното сътрудничество между държавите членки. Тази агенция ще бъде от полза не само за по-добрия контрол върху правилата за командироването и правилата за времето на управление и на почивка, но и за каботажа и достъпа до професията. Агенцията е и единственият начин за преминаване към хармонизирано тълкуване на правилата. Все пак ЕИСК препоръчва държавите членки да бъдат активни в съществуващите европейски транспортни служби за инспекция и да инвестират в обучението на националните контролни органи.

Брюксел, 18 януари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) ОВ L 13, 15.1.2016 г., стр. 176.

(2) ОВ C 75, 10.3.2017 г., стр. 81.

Приложение

към становището на Европейския икономически и социален комитет относно

Следните изменения, получили поне една четвърт от подадените гласове, бяха отхвърлени по време на разискванията:

Параграф 4.18

Като признава подобряването и модернизирането на характеристиките на кабината на превозното средство като цяло, ЕИСК изтъква, че остават ограничения по отношение на наличието на пространство и оборудване в кабината. Поради това ЕИСК приветства важното пояснение на ЕК, че седмичните почивки от 45 часа и повече трябва да бъдат ползвани извън превозното средство, с настаняване, заплащано от работодателя, у дома или на място по свободен избор на водача. ЕИСК обаче посочва, че прекарването на нормалната седмична почивка в частна квартира или в дома на водача може да създаде трудности по отношение на документацията. Все пак, за да бъде изпълнено изискването водачът да може „свободно да разполага със своето време“ по време на седмичната почивка, е задължително той да е свободен да напусне превозното средство и да разполага с непрекъснат период от време, през който не трябва да носи отговорност за неговото съхранение и сигурност. Също така ЕИСК посочва, че са необходими безопасни зони за паркиране и други съоръжения, които да гарантират правилното прилагане на предложените мерки. Липсата на безопасни зони за паркиране и други съоръжения на практика означава, че правното задължение за прекарване на седмичните почивки извън кабината ще изправи водачите и операторите пред невъзможна дилема — да изложат на риск товара и превозното средство или да спазят закона. Правоприлагащите органи трябва да вземат предвид тази дилема.

Гласове „за“:	105
Гласове „против“:	152
Гласове „въздържал се“:	22

Параграф 5.13

Според ЕК п Прилагането на равнището на ЕС на правилата за командироване в автомобилния транспорт е от ключово значение за поддържането на равнопоставени условия на конкуренция както за работниците, така и за предприятията. ЕК твърди, че Т това предложение ще бъде и от помощ и за предотвратяване на мащабните злоупотреби и експлоатация на работната ръка с ниски доходи от други държави членки, които станаха твърде разпространени в международния автомобилен транспорт и се превърнаха в основна причина за низходящата спирала на трудовите възнаграждения и условията за водачите от автомобилния транспорт. от ключово значение и за създаването на справедлив, безопасен и устойчив от екологична и социална гледна точка транспортен сектор. ЕИСК одобрява тези цели. Въпреки това ЕИСК подчертава и значението от адаптирането на разпоредбите за командироване към реалностите на транспортния сектор с оглед на тяхната ефективност, както се предлага от ЕК. Поради това ЕИСК смята за необходимо да постави под въпрос добавената стойност на прилагането на правила за командироване по отношение на международния транспорт, като се има предвид сложността на необходимата административна работа и проблемите по извършване на контрол и прилагане.

Гласове „за“:	105
Гласове „против“:	157
Гласове „въздържал се“:	11

Параграф 5.14

Гласове „за“:	102
Гласове „против“:	160
Гласове „въздържал се“:	12

8.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/58

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно „Въздухоплаване: отворена и свързана Европа““

[COM(2017) 286 final]

и относно

„Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за защита на конкуренцията във въздушния транспорт и за отмяна на Регламент (ЕО) № 868/2004“

[COM(2017) 289 final — 2017/0116 (COD)]

(2018/C 197/09)

Докладчик:

Jacek KRAWCZYK

Консултация	Европейска комисия, 5.7.2017 г. Европейски парламент, 15.6.2017 г. Съвет, 19.6.2017 г.
Правно основание	член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	4.1.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	17.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	115/1/4

1. Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет потвърждава позицията, която прие в своето становище относно „Пакет от мерки за въздухоплаването — I част“ (1), а именно че основната цел на стратегията за въздухоплаването в Европа (стратегията на ЕС за въздухоплаването), представена от Европейската комисия през декември 2015 г., следва да бъде „подобряване на инвестиционния климат с цел насърчаване на повече европейски инвестиции в авиационната индустрия на ЕС, повишаване на конкурентоспособността на сектора и на неговата роля за икономиката, като по този начин се насърчава икономическият растеж като цяло и създаването на нови работни места“.

1.2.

ЕИСК подчертава решаващото значение на качественото изпълнение на стратегията на ЕС за въздухоплаването за успеха на гражданското въздухоплаване в Съюза. Бързо променящите се вътрешни и външни условия, развитието на пазара в паралелни посоки, нарастващият натиск върху хората и дружествата, увеличаващата се конкуренция в рамките на ЕС и извън него, новите революционни технологии и стремително напредващата цифровизация: това са само някои от предизвикателствата, които трябва да бъдат преодолени при изпълнението на стратегията на ЕС за въздухоплаването. Както ЕИСК предвиди в своето становище относно „Пакет от мерки за въздухоплаването — I част“ (2), стратегията изведе политическото значение на гражданското въздухоплаване на по-предно място в дневния ред на ЕС и тази позиция трябва да бъде запазена. В този контекст ЕИСК поздравява Комисията за постоянството ѝ в утвърждаването на приета и прилагана в световен мащаб схема за декарбонизация на въздухоплаването. Повече от всякога трябва да се подкрепя и необходимостта от ефективен социален диалог в сектора както на европейско, така и на национално равнище. ЕИСК отново препраща към своето становище относно „Социален дъмпинг в европейския сектор на гражданското въздухоплаване“ (3) и настоятелно призовава Комисията да обмисли ефективни средства за справяне с това положение.

1.3.

ЕИСК подкрепя двупосочния подход на Комисията за гарантиране на лоялна международна конкуренция — от една страна, чрез укрепване на едностранен инструмент за защита на общностните интереси на ЕС във въздухоплаването (Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за защита на конкуренцията във въздушния транспорт и за отмяна на Регламент (ЕО) № 868/2004, наричан по-долу „предложението на Комисията за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 868/2004“), а от друга, чрез стремеж за договаряне на нови споразумения с трети държани за достъп до пазари, съчетан с постигане на консенсус относно начина, по който трябва да се запази лоялната конкуренция. ЕИСК продължава да счита, че трайно гарантиране на равни условия на конкуренция може да се постигне само ако и третите държави също зачитат основните принципи за защита на труда, установени в стандартите на МОТ, както и стандартите за защита на потребителите и опазване на околната среда. В предложението на Комисията за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 868/2004 се разглеждат различни слабости на Регламент (ЕО) № 868/2004 в настоящия му вид. Създаването на работещ социален диалог обаче следва да бъде неразделна част от взаимно договорената клауза за „лоялна конкуренция“ в международните споразумения на Европейския съюз за въздухоплавателни услуги. ЕИСК напълно подкрепя усилията на Комисията да си осигури мандат за започване на работа по нови, всеобхватни споразумения в областта на въздухоплаването и призовава за бързо и резултатно приключване на текущите преговори.

1.4.

Тълкувателните насоки във връзка с разпоредбите относно собствеността и контрола дават повече яснота относно съответните разпоредби от Регламент (ЕО) № 1008/2008, като помагат на държавите членки и другите заинтересовани страни при текущото им прилагане. Според Комитета обаче в тези насоки не се разглеждат в достатъчна степен промените, които настъпват на пазара, както и революционните и структурните предизвикателства, пред които ще се изправи въздухоплаването в Европа в краткосрочен и средносрочен план. С цел стриктно изпълнение на стратегията на ЕС за въздухоплаването ЕИСК препоръчва да се направи оценка на въздействието, основана на няколко сценария, която да подготви почвата за информирано разглеждане на въпроса за собствеността и контрола.

1.5.

Комитетът одобрява предложените тълкувателни насоки относно задълженията за извършване на обществена услуга, които се предвиждат в Регламент (ЕО) № 1008/2008, като в същото време отбелязва, че дългосрочното развитие на пазара, включващо нарастваща необходимост от по-голяма свързаност на държавите членки в периферията на ЕС или такива с малки национални пазари, ще наложи допълнителен, задълбочен икономически и обществен анализ на начините за по-добро осигуряване на устойчиви връзки между техните основни летища и ключови дестинации в ЕС, за да се отговори по-добре на исканията на пътниците. Ще са необходими по-нататъшни политически обсъждания по този въпрос, включително като се отчете показателят за свързаност, изготвен от управителния орган на мрежата и публикуван на уебсайта на Европейската комисия.

1.6.

Комитетът счита, че Регламент (ЕО) № 1008/2008 се нуждае от цялостно преразглеждане. Предвид неговото изключително значение за сектора е жизненоважно процесът на преразглеждане да обхваща мнението на всички заинтересовани лица, включително представителите на гражданското общество, и да направи възможно осъществяването на дългосрочната визия за гражданското въздухоплаване в ЕС съгласно предвиденото в стратегията на ЕС за въздухоплаването. При условие че Комисията извърши задълбочен анализ и че това се потвърди в хода на публична консултация, би било в интерес на ЕС настоящата Комисия да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1008/2008.

1.7.

ЕИСК е на мнение, че на равнището на ЕС управителният орган на мрежата (4) вече е започнал процеса за смекчаване на смущенията в управлението на въздушния трафик. Освен това социалните партньори вече разполагат с инструменти за намаляване на евентуални въздействия, тъй като те се прилагат на реципрочна основа. ЕИСК заявява отново, че стачките са основно право на работниците, а правото на стачка е извън обхвата на договорите на ЕС (5). В съответствие с принципа на субсидиарност определянето на начина, по който се упражнява това право, е от компетентността на държавите членки. Освен това, социалните партньори разработиха набор от мерки, които биха могли да се изпълняват съвместно, за да се намали рискът от трудов конфликт („набор от инструменти“ (6)). ЕИСК приветства тази инициатива като подходящ и ефективен подход, с цел да се избягва, доколкото е възможно, прекъсването на въздушния трафик. В крайна сметка този подход ще донесе ползи на пътниците и гражданите на Европа.

1.8.

С оглед ефективното изпълнение на стратегията на ЕС за въздухоплаването е от съществено значение в политическата дискусия да се включат мненията на организираното гражданско общество относно политическите, социалните, икономическите и екологичните последици от тези инициативи. Както вече заяви неколкократно, ЕИСК е готов да участва активно в този процес. Изключително важно е в рамките на Европейския парламент и Съвета да се пристъпи бързо към по-нататъшна законодателна дейност по предложението за преразглеждане на Регламент № 868/2004 с цел ефективно справяне с нарушенията на международната конкуренция.

1.9.

ЕИСК потвърждава позицията си, приета в становището относно „Пакет от мерки за въздухоплаването — I част“ (7), където препоръчва „включването на заинтересованите страни в изпълнението на стратегията да бъде придружено от структурирано и конкретно обяснение на начина, по който ще се прилага стратегията“. Все още е необходимо да се изготви „пътна карта“, в която да се предвидят повече подробности за това „как Комисията ще достигне до заинтересованите страни, за да осигури такова решаващо участие. Мобилизирането на всички заинтересовани страни в областта на въздухоплаването да действат заедно по изпълнението на стратегията е трудно, но необходимо.“

2. Въведение

2.1.

Съобщението на Комисията относно „Въздухоплаване: отворена и свързана Европа“, COM (2017) 286, публикувано на 8 юни 2017 г., представлява продължение на представената през декември 2015 г. от Европейската комисия „Стратегия за въздухоплаването в Европа“ (8) (стратегия на ЕС за въздухоплаването), в която се определя програма за целенасочена дискусия в общността на гражданското въздухоплаване относно необходимите ключови елементи на една цялостна политика в областта на въздухоплаването и най-добрите начини за изпълнението ѝ.

2.1.1.

Стратегията на ЕС за въздухоплаването „е насочена към стимулиране на икономиката на Европа, укрепване на промишлената ѝ база и засилване на нейната водеща световна позиция в областта на въздухоплаването, като обръща внимание на предизвикателствата във връзка с околната среда и климатичните промени и така допринася пряко за стратегическите приоритети на Комисията“ (9). Като взема предвид икономическите, правните, екологичните, политическите и социалните аспекти на въздухоплаването, Комисията се стреми към цялостен подход към сектора и предлага цели за преодоляване на предизвикателствата на пазара на ЕС, както и на международните въздухоплавателни пазари. Предстои да се видят по-конкретните резултати от изпълнението на стратегията на ЕС за въздухоплаването.

2.2.

През последните години ЕИСК участва много активно в развитието на политиката на ЕС в областта на гражданското въздухоплаване. Комитетът проведе голям брой публични изслушвания, конференции и двустранни/многостранни прояви, за да осигури по-широко участие на гражданското общество в различните политики, които засягат гражданското въздухоплаване в ЕС. По този начин той изгради силна мрежа от заинтересовани страни от гражданското общество в ЕС, за да реагира активно на постъпващите предложения на Комисията, както и да даде възможност и право на гражданското общество да се ангажира с това изключително важно и чувствително досие.

2.2.1.

На 2 март 2015 г. Комисията реши да се консултира с Комитета относно интегрирана политика на ЕС в областта на въздухоплаването. Множество препоръки, съдържащи се в становището на ЕИСК по този въпрос (10) (септември 2015 г.), бяха включени в окончателното предложение на Комисията. Впоследствие, след представянето на стратегията на ЕС за въздухоплаването, Комитетът изрази категорична подкрепа за предложението на Комисията в своето становище относно „Пакет от мерки за въздухоплаването — I част“ (11) (февруари 2016 г.).

2.3.

Настоящото съобщение на Комисията разглежда изключително сложни въпроси, всеки от които има множество политически, правни и икономически последици. Комисията излага тези въпроси, наред с други, в приложението (12) към стратегията за въздухоплаването като съставни елементи на „план за действие“ с цел постигане на основните стратегически цели.

2.4.

Една от четирите мерки, предложени в съобщението, представлява законодателно предложение. Останалите три са насоки с незадължителен правен характер. Предложените мерки са следните:

—	ново Предложение за регламент за защита на конкуренцията във въздушния транспорт и за отмяна на Регламент (ЕО) № 868/2004;

—	Тълкувателни насоки за правилата относно собствеността и контрола върху европейските авиокомпании, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1008/2008;

—	Тълкувателни насоки за правилата относно задълженията за извършване на обществена услуга, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1008/2008, и

—	Работен документ на службите на Комисията „Practices favouring Air Traffic Management Service Continuity“ („Практики, благоприятстващи непрекъснатостта на обслужването в управлението на въздушното движение“) (13).

3. Законодателно предложение: нов регламент, който да замени Регламент (ЕО) № 868/2004 (проект за преразглеждане)

3.1.

В документите, публикувани от Комисията заедно със съобщението, се посочва, че е налице допълнителна необходимост от по-добра защита на въздушните превозвачи от ЕС от практиките на конкурентите извън Съюза, за които се счита, че нарушават лоялната конкуренция на пазара. Основните секторни организации на въздушните превозвачи от ЕС поискаха от Комисията да предприеме решителни действия за преодоляване на липсата, според тях, на правилен подход към въздушните превозвачи извън Съюза от държави, в които няма адекватни правила за лоялна конкуренция. Социалните партньори са отправяли подобни искания, основани на незачитането на сравними социални и трудови стандарти. Комисията зае правилна позиция по тези категорични призиви, като представи нов проект за регламент.

3.2.

В случаите, когато свързаността и конкуренцията в ЕС са изложени на риск, Съюзът трябва да е в състояние да предприема ефективни действия, за да гарантира, че не се нарушава конкуренцията на международните въздухоплавателни пазари, не се накърняват интересите на ЕС във въздухоплаването и правата и интересите на потребителите се гарантират и укрепват в съответствие със законодателството на ЕС за правата на потребителите и пътниците. Регламент (ЕО) № 868/2004 имаше за цел да намери решение на тези проблеми чрез едностранни действия от страна на ЕС.

3.3.

Оказа се, че Регламент (ЕО) № 868/2004 има множество сериозни слабости (14): в него се използват инструменти, процедури и критерии, чийто източник е търговското право, докато международният въздухоплавателен пазар се регулира със споразумения за въздухоплавателни услуги. Регламент (ЕО) № 868/2004 беше предмет на критики и поради неадекватните санкции, които се съдържат в него, поради което се счита за „беззъб тигър“.

3.4.

Целта за преразглеждане или замяна на Регламент (ЕО) № 868/2004 се споделя от Съвета и Комисията. Европейският парламент също призова за преразглеждане на настоящия регламент.

3.5.

Беше проведена обществена консултация със заинтересованите страни относно предложение за подобрена защита срещу субсидиране и практики на нелоялно ценообразуване. Тяхното мнение беше потърсено и като част от обществената консултация, свързана с изготвяната от Комисията стратегия на ЕС за въздухоплаването. В резултат на тези консултации Комисията предложи интегриран подход за преодоляване на установените проблеми по най-добър начин. Включването на трите допълнителни градивни елемента (международни преговори, включване на клаузи за лоялна конкуренция в международните споразумения и преразглеждане на Регламент (ЕО) № 868/2004), които се подсилват взаимно, създава синергии и дава възможност за ефикасна защита на свързаността в ЕС, като подкрепя свободната и лоялна конкуренция между всички въздушни превозвачи.

3.6.

Очаква се този подход да доведе и до икономически ползи, тъй като позволява на въздушните превозвачи в ЕС да водят лоялна конкуренция с въздушните превозвачи от трети държави; благодарение на увеличения трафик и избор той ще бъде от полза и за летищата и пътниците в ЕС.

3.7.

В предложението на Комисията за преразглеждане на Регламент (ЕС) № 868/2004 се предлага да се дадат правомощия на Комисията да действа решително като водещата институция на ЕС с цел да се гарантира, че третите държави ще се придържат към международните задължения в рамките на установеното право на ЕС и принципите за прозрачност, субсидиарност и пропорционалност. Предложените изменения опростяват процедурата и насърчават заинтересованите страни да разрешават евентуални конфликти посредством съвместна процедура за уреждане на спорове, когато това е възможно. Следователно ако бъде прието, предложението на Комисията би допринесло за ефективното преодоляване на слабостите в действащия Регламент (ЕО) № 868/2004.

3.7.1.

При все това остават някои неясни въпроси, по-специално какви мерки може да предприеме Комисията, за да гарантира спазването на международните задължения от трети държави (15).

3.7.2.

Друго опасение, повдигнато от заинтересованите страни, е липсата на предвидено действие в случаите, в които трета държава не се съобразява с основни принципи за защита на труда, установени в стандартите на МОТ, или не спазва стандартите за защита на потребителите и/или опазване на околната среда. С оглед на цялостния подход, следван от Комисията, е важно да се подчертае, че трябва да се гарантира балансиран подход между свободния достъп до пазара по подобие на СТО и устойчивата международна конкуренция в интерес на служителите и потребителите.

3.7.3.

В предложението на Комисията за преразглеждане на Регламент 868/2004 се предвижда втори начин за коригиране на нарушенията. Като разглежда нелоялните практики на пазара, които причиняват вреди на отделни въздушни превозвачи от ЕС, Комисията може да се намеси, при условие че бъдат предоставени prima facie доказателства за съществуването на такива нелоялни практики и за причинявания от тях вреден ефект върху един или няколко въздушни превозвача от ЕС. Държавите членки и въздушните превозвача също могат да подават жалби.

3.7.4.

За да може предложението за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 868/2004 да подейства като катализатор за доброволното уреждане на конфликти, от съществено значение е евентуалните налагани на трети страни санкции да бъдат сериозни. Ето защо в предложението на Комисията се предвиждат мерки като спиране на концесиите на услуги или други права на третата държава, при условие че това не води до нарушаване на споразумение за въздухоплавателни услуги с третата държава или други международни задължения (16).

3.8.

Следователно може да се твърди, че в настоящата си редакция предложението на Комисията разглежда ефективно основните резерви, изразени срещу Регламент (ЕО) № 868/2004. За да успее предложението на Комисията за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 868/2004 да постигне желания ефект на фактор, възпиращ превозвачи от трети държави или трета държава да нарушават конкуренцията в международното въздухоплаване, може да се окаже необходимо допълнително поясняване на мерките, които Комисията може да прилага за тази цел, както и на по-всеобхватния подход, който да се следва при дефинирането на понятието „нелоялна“ конкуренция.

3.9.

При все това, подкрепяйки подхода на Комисията, някои детайли могат да се подсилят, за да се гарантира, че преразгледаният регламент е ефективен: продължителността на разследването следва да бъде намалена и не следва да бъде възможно да се спират разследвания без достатъчна причина, като например споразумение със страните относно компенсационни мерки и тяхното изпълнение. Следва да има и инструмент за временна помощ.

3.10.

За да се защити секторът на въздухоплаването в ЕС от нелоялна конкуренция от страна на оператори от трети държави, ЕИСК настоява новият регламент, с който се преразглежда сега действащият, да надхвърля съображението за подобрена защита срещу субсидиране и практики на нелоялно ценообразуване и да очертае необходимостта от разглеждане в подходяща международна форма на въпроса за условията на труд, които нарушават конвенциите на МОТ.

4. Незаконодателни предложения

4.1. Тълкувателни насоки за правилата относно собствеността и контрола

4.1.1.

В своето последно становище относно стратегията на ЕС за въздухоплаването (17) ЕИСК изрази съгласие, че основна цел на стратегията следва да бъде подкрепата за икономическия растеж като цяло и създаването на работни места. За да постигнат растеж, европейските въздушни превозвачи трябва да имат достъп до инвестиции, включително чуждестранни. Трябва да се вземе предвид обаче фактът, че някои правителства извън ЕС използват инвестициите като стратегически инструмент по начин, който е потенциално несъвместим с духа и буквата на Регламент (ЕО) № 1008/2008.

4.1.2.

Съгласно действащите правила на ЕС за инвестициите на чуждестранни въздушни превозвачи инвестициите не може да надхвърлят 49 % от собствеността (18). Освен това ефективният контрол върху компанията трябва да остане в ръцете на държави — членки на Европейския съюз, или на техни граждани (19). През последните години това правило доведе до преразглеждане на няколко чуждестранни инвестиции от страна на лицензиращи органи на държави членки и на Комисията (20).

4.1.3.

Тълкувателните насоки относно собствеността и контрола не променят съществуващите правила по тези два въпроса. В тях обаче се разясняват редица важни процедурни аспекти. Освен това в тях се определя кои инвестиционни схеми са приемливи, ако въздушните превозвачи все още трябва да оперират със своите лицензи от ЕС.

4.1.4.

Няколко случая на стратегически миноритарни придобивания от въздушни превозвачи извън ЕС породиха доста оспорван дебат дали с това не се нарушават разпоредбите за собственост и контрол на Регламент (ЕО) № 1008/2008. Те са показателни за съществените промени, настъпващи в международното въздухоплаване (21). ЕИСК приветства предложените тълкувателни насоки относно собствеността и контрола, но счита, че е важно не само да се обсъжда как да се тълкуват действащите разпоредби, а по-скоро да се направи оценка дали е необходимо преразглеждането им в сегашния момент с оглед на настоящите и прогнозираните тенденции на пазара. Във връзка с това един от най-важните пътища, по които може да се тръгне, е предоставянето на инвестиционни възможности, основани на реципрочността. За да се оцени въздействието на пазарните процеси върху европейската конкурентоспособност в средносрочен и дългосрочен план, ЕИСК препоръчва да се изготви оценка на въздействието, основана на няколко сценария. Това би подготвило почвата за информирано разглеждане на въпроса за собствеността и контрола.

4.2. Тълкувателни насоки за правилата относно задълженията за извършване на обществена услуга

4.2.1.

В ЕС се признава необходимостта от намиране на решение за случаите, при които по определени маршрути — поради специфични условия, недостатъчно търсене или пазарна неефективност — не се предлагат достатъчно полети за обслужване на потребностите на местните общности. В такива случаи налагането на задължения за извършване на обществена услуга, допускано при много специфични условия в Регламент (ЕО) № 1008/2008, може да гарантира, че периферните или развиващите се региони са добре свързани с останалата част на Европа.

4.2.2.

Задълженията за извършване на обществена услуга се използват от държавите членки, за да осигурят връзките в рамките на своята държава до и от региони с недостатъчно обслужване. Задълженията за извършване на обществена услуга подлежат на оценка на необходимостта, при която се вземат предвид изискванията за пропорционалност (22), възможността да се прибегне до други транспортни средства, въздухоплавателните тарифи и условията, както и комбинираният ефект от въздушните превозвачи, обслужващи или имащи намерение да обслужват маршрута (23).

4.2.3.

Съществуващите правила относно задължението за извършване на обществена услуга невинаги са прилагани съгласувано, което може да е довело до нарушения в свързаността и конкуренцията по някои маршрути. Държавите членки повдигнаха въпроси относно съдържанието на процедурните разпоредби на насоките за задължения за извършване на обществена услуга.

4.2.4.

В тези насоки се очертава предложената методология, която да бъде следвана от Комисията, когато оценява всяко задължение за извършване на обществена услуга. Те засягат всички въпроси: от установяването на задължение за извършване на обществена услуга и свързаните с това процедури до пояснения относно концесиите за изключително обслужване и компенсациите (във връзка с правилата за държавна помощ).

4.2.5.

Насоките относно задължението за извършване на обществена услуга ще допринесат за по-прозрачно и по-съгласувано въвеждане и прилагане на съществуващите разпоредби на Регламент (ЕО) № 1008/2008. При все това ЕИСК призовава Комисията да вземе надлежно предвид неговото становище относно „Прилагане на решението относно публичната компенсация за предоставянето на услуги от общ икономически интерес (2012/21/ЕС)“ (24), в което се настоява за намаляване на обременяващите изисквания, поставяни на националните правителства и местните власти, за съответствие и докладване за възложените задължения за извършване на обществена услуга, особено когато е съвсем ясна необходимостта от публична намеса в подкрепа на социално необходима, но икономически нерентабилна въздухоплавателна услуга (т.е. постигане на свързаност с отдалечени региони, острови и т.н.). В същото време следва да се зачитат социалните стандарти при предоставянето на публична подкрепа.

4.2.6.

Държавите членки в периферията на ЕС или с малки национални пазари изпитват все по-голяма трудност не само да осигурят националните връзки, но и връзки между тяхното основно летище и ключови дестинации в ЕС и извън него. Следователно проблемът не се свежда само до регулаторна яснота, но и до това по какъв начин в икономическо и политическо отношение да се гарантира достатъчна свързаност с периферни дестинации в Европа, за да се отговори по-добре на нуждите на пътниците. Засегнатите държави членки имат интерес от устойчиви и надеждни въздухоплавателни услуги, за да осигурят дългосрочната стабилност при планирането независимо от възможните пропуснати ползи за опериращия въздушен превозвач.

4.2.7.

Показателят за свързаност следва да предоставя информация относно това дали би бил оправдан такъв по-широк подход към задължението за извършване на обществена услуга, евентуално осигуряващ по-голям икономически растеж. В дългосрочен план би могло да се разглежда като спорно дали разпоредбите в насоките относно задължението за извършване на обществена услуга могат да запазят своята практическа значимост и да действат на един бързо променящ се въздухоплавателен пазар.

4.3. Непрекъснатост на управлението на въздушното движение

4.3.1.

Аеронавигационното обслужване има ключова роля при осигуряването на надеждна въздушна свързаност, като гарантира безопасното осъществяване на потоците въздушно движение. В най-натоварените периоди от годината Европейската система за управление на въздушното движение (УВД) трябва да обработва над 30 000 полета дневно. Работната сила има съществена роля при предоставянето на тези услуги, свързани с управлението на въздушното движение. В Европа като цяло в този сектор са заети 56 300 души: 17 370 ръководители на полети и 38 930 друг персонал в областта на въздухоплавателните услуги. Работата в този сектор изисква не само най-съвременните технологии, но също и много високи професионални и лични умения. Ефективността и устойчивостта на системата за управление на въздушното движение се подобриха значително в последно време, като за двадесет години системата успя да поеме увеличение на движението от 68 %: от 5,8 млн. полета през 1995 г. до 9,74 млн. през 2014 г. Това повишаване на ефективността при запазване на най-високите стандарти за безопасност беше възможно само благодарение на силната ангажираност на всички заинтересовани страни, участващи във веригата за създаване на стойност във въздухоплаването, с европейското единно въздухоплавателно пространство.

4.3.2.

По време на публичното изслушване „Непрекъснатост на управлението на въздушното движение в отворена и свързана Европа“, организирано от ЕИСК, Управителният орган на мрежата очерта процедурата, която беше въведена, с цел да се сведе до минимум въздействието на всички видове смущения на трафика в Европа. Тези мерки изискват участието на доставчиците на аеронавигационно обслужване (ANSP), авиокомпаниите и държавите членки. Те се доказаха като много ефикасни средства за намаляване на въздействието на смущенията на трафика за пътниците.

4.3.3.

Една от възможните причини за смущения на трафика са трудовите конфликти в сектора на въздухоплаването. Стачките са основно право на работниците, а правото на стачка е извън обхвата на Договорите за ЕС (25). Поради това държавите членки са тези, които определят начина на упражняване на правото на стачка, и повечето от тях имат специални закони или уредби, в които се определят условията за упражняване на правото на стачка в управлението на въздушното движение и всяка друга част от веригата за създаване на стойност в европейския сектор на въздухоплаването.

4.3.4.

Наборът от инструменти за успешен социален диалог в областта на УВД (26), договорен между социалните партньори, е добър пример за ефикасен подход към създаването на механизми, които да сведат до минимум риска от смущения на трафика. Тези мерки се изпълняват въз основа на взаимно съгласие. ЕИСК приветства предложението на социалните партньори този механизъм да обхване по-широк кръг от участници и изразява готовност да участва в подобна инициатива.

5. Други предложения

5.1.

За да се противодейства на практиките, които оказват отрицателно влияние върху конкуренцията, и като допълнение към предложението си за нов Регламент № 868, Комисията насърчава включването на амбициозни правила относно конкуренцията във всеобхватни споразумения с трети държави в областта на въздухоплаването (27). Тя призовава настоятелно Съвета да ѝ даде нови мандати за започване на преговори по подобни споразумения с Бахрейн, Китай, Кувейт, Мексико, Оман и Саудитска Арабия. Комисията настоява също така, и с право, за незабавно подписване на всеобхватно споразумение в областта на въздухоплаването между ЕС и Украйна.

5.2.

С първото всеобхватно споразумение от този вид (Споразумението за въздушен транспорт), сключено между ЕС и САЩ (2007 г.), се установява сътрудничество между регулаторните органи в областта на конкуренцията по отношение на нелоялната конкуренция, като се създава рамка за координация. В член 14 от споразумението се разглеждат действията по отношение на държавните субсидии и подпомагане (28) и се съдържат разпоредби, които дават право на Съвместния комитет да решава евентуални спорове, включително чрез прибягване до неутрална арбитражна процедура. Основната добавена стойност на подобни всеобхватни споразумения се състои в регулаторното сближаване в много ключови области (стандарти за безопасност, сертификати и лицензи, както и чувствителната област на сигурността). Тя е свързана в този контекст и с въпросите за държавната помощ и държавното подпомагане.

5.3.

Към днешна дата има сключено всеобхватно споразумение в областта на въздухоплаването с Канада. Понастоящем е в процес на предоговаряне споразумението с Бразилия, като ЕС приключи преговорите с Израел, Йордания, Мароко, Молдова и Грузия. Водят се преговори с Австралия и Нова Зеландия. След получаването на мандати от Съвета през 2016 г. започнаха преговори с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, Катар, Обединените арабски емирства и Турция. Във всички случаи въпросът, свързан с клаузите за лоялна конкуренция, беше включен в преговорите (29).

5.4.

При условие че Комисията приключи успешно преговорите по споразуменията за въздушен транспорт по дадените до момента мандати, ЕИСК отбелязва усилията на Комисията да получи допълнителни мандати за започване на преговори по нови всеобхватни споразумения в областта на въздухоплаването и настоява за бързо и ефективно провеждане на преговорите по вече започнатите процедури. Въпреки това трудовите практики на някои държави и техните въздушни превозвачи будят безпокойство и биха могли да имат отрицателно въздействие върху лоялната конкуренция на международния въздухоплавателен пазар. Ето защо ЕИСК настоятелно призовава Комисията да гарантира справедливо отношение към европейските оператори и равнопоставени условия на конкуренция. ЕИСК препоръчва на Съвета и Комисията да признаят необходимостта от договаряне на подходящи задължителни социални клаузи във всички споразумения на ЕС с трети държави в областта на въздухоплаването.

Брюксел, 17 януари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 86.

(2) ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 86.

(3) ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр 110.

(4) Управителният орган на мрежата е дирекция в Евроконтрол, отговаряща за планирането на капацитета на мрежата. Тя трябва да следи за това капацитетът на въздушния трафик да се предоставя и използва по най-добрия възможен начин в ежедневната експлоатация на общоевропейската мрежа. За тази цел тя работи в тясно сътрудничество с държавите членки и техните национални доставчици на въздухоплавателни услуги.

(5) Член 153, параграф 5 от ДФЕС.

(6) ATCEUC, CANSO и ETF (2016): Toolbox for successful social dialogue in air traffic management („Набор от инструменти за успешен социален диалог в управлението на въздушното движение“), на адрес: http://www.etf-europe.org/files/extranet/-75/45567/Brochure%20ETF%20Toolbox%20March%202016.pdf.

(7) ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 86.

(8) COM (2015) 598 final.

(9) COM(2017) 286 final, стр. 2.

(10) ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 169.

(11) ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 86.

(12) COM (2015) 598 final.

(13) SWD (2017) 207 final.

(14) Проучване, изготвено по поръчка на Комисията през април 2013 г., „268/2004 A Case for Better Regulation“.

(15) Пример за такава нелоялна практика може да бъде ситуация, в която значима трета държава — икономическа сила, фактически отказва на въздушни превозвачи от ЕС достъп до важни в търговско отношение слотове на своите основни летища.

(16) COM(2017) 289, член 13.

(17) ОВ C 389, 21.10.2016 г., стр. 86.

(18) Регламент (ЕО) № 1008/2008, член 4, буква е) (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3).

(19) Регламент (ЕО) № 1008/2008, член 4, буква е) (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3).

(20) SWD(2017) 207 final, стр. 4.

(21) Пример: придобиване на миноритарен дял в Air Berlin от Etihad Airways като част от стратегия за създаване на силно сътрудничество между няколко европейски въздушни превозвача и Etihad Airways.

(22) Задължението по отношение на потребностите, свързани с икономическото развитие на региона.

(23) Регламент (ЕО) № 1008/2008, член 16, параграф 3 (ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3).

(24) ОВ C 345, 13.10.2017 г., стр. 45.

(25) Член 153, параграф 5 от ДФЕС.

(26) http://www.etf-europe.org/files/extranet/-75/45567/Brochure%20ETF%20Toolbox%20March%202016.pdf.

(27) SWD(2017) 182 final, 3.4.4.

(28) Споразумение за въздушен транспорт между ЕС и САЩ, подписано на 25 и 30 април 2007 г., член 14.

(29) SWD(2017) 182 final, 2.2.1.3.

8.6.2018

Официален вестник на Европейския съюз

C 197/66

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (преработен текст)“

[COM(2017) 548 final — 2017/0237 (COD)]

(2018/C 197/10)

Докладчик:

Jan SIMONS (NL — I гр.)

Консултация	Европейски парламент, 5.10.2017 г. Съвет на Европейския съюз, 10.10.2017 г.
Правно основание	Член 91 от ДФЕС
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	4.1.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	18.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	164/1/4

1. Заключения

1.1.

Комитетът може да приеме предложенията на Комисията, най-вече тези, отнасящи се до допълнителното изясняване на действащите правила, по-доброто информиране на пътниците и насърчаването на еднаквото прилагане на правата на пътниците на територията на Европейския съюз посредством премахването на освобождаванията на национално равнище. Освен това, добавянето на клауза за непреодолима сила само по себе си е оправдано с оглед на привеждането в съответствие с другите видове транспорт.

1.2.

Но една нова разпоредба (член 22, параграф 4, относно наличието на помощ на гарите, отнасяща се до лица с увреждания и лица с намалена подвижност) може да се окаже проблематична. Затова ЕИСК препоръчва настоятелно в член 22, параграф 4 да се добави изразът „с изключение на гарите без обслужващ персонал, обхванати от параграф 3“.

1.3.

Комитетът има и известен брой други предложения за подсилване на текста на предложението за регламент, изложени в параграф 4.3, към който тук препращаме за краткост.

2. Въведение

2.1.

Целта на ЕС за защита на правата на пътниците във всички видове транспорт, включително железопътния, е формулирана още в Бялата книга за транспорта от 2001 г. Във връзка с това през 2007 г. беше приет регламент за железопътния транспорт (1), който влезе в сила през 2009 г.

2.2.

Този регламент предвижда минимална защита за пътниците, използващи железопътен транспорт. Регламентът задължава държавите членки, техните компетентни органи и железопътните предприятия да прилагат тези разпоредби на практика, с цел да се гарантират правата на пътниците. В този контекст Регламент (ЕО) № 1371/2007 е важен инструмент за хармонизация, за да се гарантира, че всички пътници в ЕС имат едни и същи права.

2.3.

Съгласно съобщение на Европейската комисия от 2011 г. относно „Европейска перспектива за пътниците: Съобщение относно правата на пътниците за всички видове транспорт“ (2) тези права се основават на три стълба: недискриминация, точна, своевременна и достъпна информация и непосредствена и пропорционална помощ.

2.3.1.

Съществуват също десет основни права, които формират ядрото на правата на пътниците в ЕС за всички видове транспорт:

1)	право на недискриминация по отношение на достъпа до транспорт;

2)	право на мобилност;

3)	право на информация;

4)	право на отказ от пътуване (възстановяване на пълната цена на билета);

5)	право на изпълнение на договора за превоз в случай на проблеми с пътуването;

6)	право на получаване на помощ;

7)	право на обезщетение;

8)	право да се търси отговорност от превозвача за пътниците и техния багаж;

9)	право на бърза и достъпна система за разглеждане на жалби;

10)	право на пълно и ефективно прилагане на законодателството на ЕС.

2.3.2.

Съгласно регламента от 2007 г. правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, вече отразяват горепосочените десет основни права на пътниците, приложими за всички видове транспорт.

2.3.3.

Регламентът обаче предоставя на държавите членки твърде голяма свобода при прилагането на неговите разпоредби. Държавите членки могат да предоставят широки освобождавания от прилагането на регламента. Въпреки че става въпрос за временни освобождавания с максимален срок до 15 години, те оказват значително въздействие върху еднаквото прилагане на регламента.

2.3.4.

Понастоящем само четири държави членки прилагат регламента в неговата цялост, докато останалите 24 държави членки са предоставили редица освобождавания за своите вътрешни, градски, крайградски или регионални железопътни услуги. Широкото използване на тези освобождавания, въпреки че са законно разрешени, възпрепятства еднаквото прилагане и спазване на Регламент (ЕО) № 1371/2007. Следователно пътниците, използващи железопътен транспорт, имат различни права в отделните държави членки.

2.3.5.

В своя доклад относно прилагането на регламента (3) от 2013 г. Комисията подчерта някои проблемни области, които бяха потвърдени от оценка на въздействието през 2016—2017 г. (4)

2.4.

През 2013 г. Съдът на Европейския съюз (Дело C 509/11 ÖBB-Personenverkehr) реши, че настоящият текст на член 17 от Регламента не позволява освобождаване на железопътните предприятия от задължението да обезщетяват пътниците за закъснения, причинени от непреодолима сила. По това железопътният транспорт се отличава от другите видове транспорт.

2.5.

Накрая, следва да се отбележи, че в настоящото предложение става въпрос само за железопътни предприятия, лицензирани съгласно Директива 95/18/ЕО, и то не се отнася до трамваите и метрото. Освен това регламентът се основава и на Единните правила относно Договора за международен железопътен превоз на пътници и багаж (CIV).

3. Обобщение на предложението на Комисията

3.1.

В настоящото предложение за преработване се постига баланс между укрепването на правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, и намаляването на тежестта за железопътните предприятия.

3.2.

Освобождаванията от прилагане на регламента за вътрешни услуги за превоз на дълги разстояния се премахват до 2020 г. За услугите, извършвани извън ЕС, държавите членки са задължени да предоставят освобождавания само ако могат да докажат, че пътниците са защитени в достатъчна степен на тяхна територия. С оглед да се гарантира правна сигурност в трансграничните райони, регламентът ще се прилага изцяло за градски, крайградски и регионални услуги за превоз, при който се пресичат граници.

3.3.

Укрепват се правата на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН). Държавите членки повече няма могат да допускат изключения от предоставянето на помощ и обезщетение за повредено оборудване за подпомагане на двигателната способност (5). Информацията трябва да бъде предоставяна в достъпни формати в съответствие с изискванията, предложени в Европейския акт за достъпността (6). Железопътният персонал ще трябва да премине съответно обучение.

3.4.

Пътниците получават основна информация относно техните права в момента на резервацията. Информацията за правата на пътниците трябва да бъде поставена на видно място в гарите и във влаковете.

3.5.

В съответствие с Тълкувателните насоки от 2015 г. (7) и Четвъртия законодателен пакет в областта на железопътния транспорт от 2016 г. (8) железопътните предприятия и продавачите на билети трябва да положат усилия да предлагат директни билети, но могат също така да докажат, че са информирали пътниците, ако правата им не се прилагат за цялото пътуване.

3.6.

В предложението се определят отговорностите на националните правоприлагащи органи, също и по отношение на трансграничните случаи, и от тях се изисква да си сътрудничат ефективно.

3.7.

Предложението включва обща клауза, която забранява всякаква форма на дискриминация, както и при други видове транспорт.

3.8.

За да се намали тежестта за железопътните предприятия, се предлага управителите на гари и инфраструктура също задължително да изготвят планове за действие при извънредни ситуации.

3.9.

Железопътните предприятия получават възможността да се възползват от правото на обезщетение, ако закъсненията се дължат на грешка или небрежност на трета страна. С тази мярка правата на пътниците в железопътния транспорт се привеждат в съответствие с правата на пътниците във въздушния транспорт (9).

3.10.

С цел да се избегне изплащането на обезщетения от страна на железопътните предприятия в ситуации, които те не са причинили и не са могли да предотвратят, се предлага въвеждането на клауза за непреодолима сила, която се прилага само при изключително извънредни ситуации, причинени от екстремни метеорологични условия и природни бедствия (10).

3.11.

Регламентът ще бъде включен в списъка, съдържащ се в приложението към преразгледания Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите (11).

3.12.

Предложението включва позовавания на COTIF (Единните правила относно CIV), като по този начин обхватът на правилата му се разширява и за националния железопътен транспорт в ЕС.

4. Бележки

4.1.

Като цяло, Комитетът може да приеме предложенията на Комисията, най-вече тези, отнасящи се до допълнителното изясняване на действащите правила, по-доброто информиране на пътниците и насърчаването на еднаквото прилагане на правата на пътниците на територията на Европейския съюз посредством премахването на освобождаванията на национално равнище. Освен това, добавянето на клауза за непреодолима сила само по себе си е оправдано с оглед на привеждането в съответствие с другите видове транспорт.

4.2.

Запазването на същия инструмент при преразглеждането на действащ регламент (12) не бива да бъде желязно правило. В някои случаи, особено когато се оказва, че дадена директива се тълкува и прилага по различен начин от държавите членки, е най-добре да се избере различен правен инструмент, в настоящия случай — регламент. В този случай обаче става въпрос за регламент, затова преразглеждането следва да води до ясни правила, които да не могат да бъдат тълкувани по различен начин, а да се прилагат еднакво и да бъдат подкрепяни от нови констатации, какъвто много често е случаят. Комитетът би желал да отправи следните бележки по отношение на останалата част от документа, която подлежи на прецизиране.

4.3. Предложения

4.3.1.

За персонала във влаковете понякога може да бъде трудно да идентифицират пътниците с увреждания и това ще се усложни още повече сега, с предложението за включване в определението на лица с намалена подвижност на лицата с умствено или психическо увреждане. В случай на съмнение за измама това може да доведе до критични ситуации и проблеми от практическо естество. На този аспект следва да се обърне необходимото внимание при обучението на персонала (член 26).

4.3.2.

В съответствие с изискването на действащия регламент следва да продължи постепенното премахване до 2024 г. на оставащите изключения по отношение на националните услуги за превоз на дълги разстояния. Предсрочното премахване на изключенията през 2020 г., предложено от Комисията, би могло да бъде твърде преждевременно за някои държави членки. В този случай следва да се намери подходящо разрешение за всеки отделен случай, така че да може да се осигури плавен преход.

4.3.3.

Минималните обезщетения за закъснение (член 17, параграф 1) са обвързани и с минимално закъснение от 60 минути. В настоящата практика има обаче случаи, при които се прилагат по-ниски прагове на минимално закъснение. Тази възможност следва да се запази, като се упомене изрично в този член.

4.3.4.

Що се отнася до информацията за пътуването, следва да се добави, че когато минималното закъснение ще бъде достигнато или превишено със степен на сигурност, граничеща с вероятност, пътниците трябва да бъдат информирани за това и, по възможност, да им се предоставят на практика съответните формуляри за искане за обезщетение.

4.3.5.

Член 22 урежда оказването на помощ на гарата. В параграф 3 се описват специални изисквания по отношение на гарите без обслужващ персонал. Те не са надлежно отчетени в предложения нов параграф 4. Комитетът препоръчва в края на параграф 4 да се добави изразът „с изключение на гарите без обслужващ персонал, обхванати от параграф 3“.

Брюксел, 18 януари 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Georges DASSIS

(1) Регламент (EО) № 1371/2007.

(2) COM(2011) 898 final.

(3) COM(2013) 0587 final.

(4) SWD(2017) 317 final.

(5) COM(2017) 548 final — 2017/0237 (COD).

(6) COM/2015/0615 final — 2015/0278 (COD).

(7) ОВ C 220, 4.7.2015 г., стр. 1.

(8) ОВ L 352, 23.12.2016 г, стр. 1.

(9) ОВ L 46, 17.2.2004 г, стр. 1.

(10) SWD(2017) 318 final.

(11) COM(2016) 283.

(12) COM(2017) 548 final — 2017/0237 (COD).

Приложение

към становището на Европейския икономически и социален комитет

Следните параграфи от становището на секцията бяха отхвърлени в полза на приети от Пленарната асамблея изменения, но получиха най-малко една четвърт от подадените гласове в полза на запазване на текстовете на становището на секцията (член 54, параграф 4 от Правилника за дейността):

4.3.6.

Някои от разпоредбите в предложението могат да бъдат проблематични, подвеждащи и/или объркващи, а една дори е противоречива.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	73
Гласове „против“:	50
Гласове „въздържал се“:	24

4.3.6.1.

Например правото за закупуване на билети във влака без надценка (член 10, параграф 5) може да бъде поставено под въпрос в случаите, когато във влака изобщо не се продават билети и информацията за закупуването на билетите е предоставена на гарата на заминаване съгласно член 10, параграф 2, параграф 3 и параграф 4.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	80
Гласове „против“:	51
Гласове „въздържал се“:	13

4.3.6.2.

Разпоредбата, съдържаща се в член 23, параграф 4, че във влаковете следва да е налице помощ през цялото време, в което се изпълняват услуги за железопътен превоз, може също да представлява проблем в случаите на липса на придружаващ персонал във влака по принцип — ситуация, която вече е уредена от член 23, параграф 2.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	91
Гласове „против“:	48
Гласове „въздържал се“:	12

4.3.6.3.

За да се избегнат ненужни спорове и неразумни задължения, ЕИСК препоръчва настоятелно член 10, параграф 5 и член 23, параграф 4 да се заличат.

Резултат от гласуването на изменението:

Гласове „за“:	90
Гласове „против“:	48
Гласове „въздържал се“:	14

Следният параграф беше изменен, за да отрази измененията, приети от Пленарната асамблея.

1.2.

Но някои от новите разпоредби (предложените член 10, параграф 5 относно закупуването на билети във влака; член 22, параграф 4 относно наличието на помощ на гарите и член 23, параграф 4 относно наличието на помощ във влаковете, отнасящи се до лица с увреждания и лица с намалена подвижност) могат да бъдат проблематични, подвеждащи и/или объркващи, а една дори противоречи на предходните параграфи на гореупоменатите членове, що се отнася до гарите без обслужващ персонал и влаковете. Затова ЕИСК препоръчва настоятелно член 10, параграф 5 и член 23, параграф 4 да се заличат, а в член 22, параграф 4 да се добави изразът „с изключение на гарите без обслужващ персонал, обхванати от параграф 3“.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 197

Издание на български език	Информация и известия	Година 61 8 юни 2018 г.

Съдържание		Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	531-та пленарна сесия на ЕИСК, 17 и 18 януари 2018 г.
2018/C 197/01	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Насърчаване на развитието на малките и средните предприятия (МСП) в Европа, със специален фокус върху хоризонталното законодателство за МСП и спазването на принципа, залегнал в Акта за малкия бизнес Мисли първо за малките! (проучвателно становище)	1
2018/C 197/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Възприемане на всеобхватен подход към промишлената политика в ЕС — подобряване на бизнес средата и насърчаване на конкурентоспособността на производствения сектор в Европа (проучвателно становище)	10

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
	531-та пленарна сесия на ЕИСК, 17 и 18 януари 2018 г.
2018/C 197/03	Становище на Европейски икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социаленн комитет и Комитета на регионите — Годишна работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация за 2018 г.[COM(2017) 453 final]	17
2018/C 197/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамата и подправянето на непарични платежни средства и за замяна на Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета[COM(2017) 489 final — 2017/0226 (COD)]	24
2018/C 197/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Съвета за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация, свързана с подлежащите на оповестяване трансгранични договорености, в областта на данъчното облагане[COM(2017) 335 final — 2017/0138 (CNS)]	29
2018/C 197/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната[COM(2017) 770 final]	33
2018/C 197/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 и Регламент (ЕО) № 1072/2009 с оглед на адаптирането им към развитието в сектора[COM(2017) 281 final — 2017/0123 (COD)]	38
2018/C 197/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС[COM(2017) 278 final — 2017/0121 (COD)] и Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 по отношение на минималните изисквания за максималното дневно и седмично време на управление, минималните почивки по време на работа и периодите на дневна и седмична почивка, и на Регламент (ЕС) № 165/2014 по отношение на установяването на местоположението чрез тахографи[COM(2017) 277 final — 2017/0122 (COD)]	45
2018/C 197/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Въздухоплаване: отворена и свързана Европа[COM(2017) 286 final] и относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за защита на конкуренцията във въздушния транспорт и за отмяна на Регламент (ЕО) № 868/2004[COM(2017) 289 final — 2017/0116 (COD)]	58
2018/C 197/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт (преработен текст)[COM(2017) 548 final — 2017/0237 (COD)]	66
2018/C 197/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 726/2004 по отношение на местоположението на седалището на Европейската агенция по лекарствата[COM(2017) 735 final — 2017/0328 (COD)]	71
2018/C 197/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 по отношение на седалището на Европейския банков орган[COM(2017) 734 final — 2017/0326 (COD)]	72

Консултация	Европейски парламент, 11.12.2017 г. Съвет, 14.12.2017 г.
Правно основание	Член 114, член 168, параграф 4, буква в) и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна комисия	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане на пленарна сесия	17.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	167/0/0

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 14.12.2017 г. Европейски парламент, 11.12.2017 г.
Правно основание	членове 114 и 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване
Приемане на пленарна сесия	17.1.2018 г.
Пленарна сесия №	531
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	167/0/1