19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/1

Главен докладчик:

г-н Dumitru FORNEA

Съдокладчик на главния докладчик:

г-жа Renata EISENVORTOVA

1.1

По време на енергийния преход към нисковъглеродна икономика енергийната система на ЕС е изправена пред период на дълбоки технологични, икономически и социални промени, които ще засегнат много от енергийните сектори, включително въгледобивната промишленост, а с това и въгледобивните региони на ЕС.

1.2

В някои държави членки местните ресурси от въглища и лигнит са все още от значение за производството на електрическа и топлинна енергия. Те допринасят за сигурните и достъпни доставки на енергия, икономическата конкурентоспособност и играят стабилизираща роля в енергийната система, както в техническо, така и икономическо отношение.

1.3

Въпреки това понастоящем активните въгледобивни региони трябва да се подготвят за постепенното преустановяване на добива на въглища в изпълнение на решенията на енергийната и климатичната политика на ЕС относно използването на изкопаемите горива или по икономически причини.

1.4

Бъдещето на регионите, които понастоящем са зависими от използването на въглища, и бъдещите условия на живот в тези региони трябва да бъдат включени в предварително планиране, обхващащо две поколения, т.е. 25—50 години. Не бива да се позволява постепенното преустановяване на използването на въглища за енергийни цели в тези региони да доведе до тяхната стагнация. С оглед на техния икономически и социален потенциал, тези региони трябва да бъдат включени в изпълнението на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата. Устойчивото развитие на тези региони трябва да бъде постигнато чрез гарантиране на политически, граждански и социален диалог, чрез който да се достигне до планове за преход на национално равнище, на равнището на промишлеността и предприятията.

1.5

С оглед запазването на енергийната сигурност, конкурентоспособността на промишлеността, защитата на околната среда, спазването на задълженията за намаляване на емисиите на парникови газове и социалното сближаване, ЕИСК препоръчва да се изготви „План за подкрепа по време на прехода на общностите и регионите, зависими от производството на въглища“ („планът“), който да разглежда въпроси, свързани с преструктурирането на въгледобивната промишленост по време на енергийния преход, така че въгледобивните региони да могат да се приспособят към промените.

1.6

„Планът“ може да бъде разработен от консултативна група в сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент. Членовете на тази консултативна група би трябвало да бъдат представители на миннодобивните региони, синдикатите, НПО, сферата на научноизследователската и развойната дейност и въгледобивната промишленост.

1.7

Планът би трябвало да се основа на три стълба: i) политически, граждански и социални диалог; ii) икономически, социални и екологични инвестиции; и iii) инвестиции в образование, обучение, научноизследователска и развойна дейност, иновации и култура.

1.8

Планът би трябвало да насърчава регионите към промени, да стимулира иновативното развитие, да поддържа тяхната способност за привличане на инвестиции и да създава възможности за заетост и достоен живот. В този процес на преход е необходимо да се използват в пълна степен познанията и потенциалът на миннодобивните региони.

1.9

Регионалните власти, правителствата на държавите членки и институциите на ЕС трябва да се ангажират с енергийния преход и свързаното с него преструктуриране на въгледобивните региони.

1.10

Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите разполагат с необходимия опит, за да се включат в този процес, както на европейско, така и на национално равнище. Също така те са в състояние да осигурят ефективна рамка за политическия, социалния и гражданския диалог, който е необходим, за да се извършват консултации с хората от въгледобивните региони.

1.11

По отношение на енергийния преход една от основните тревоги на въгледобивните региони в ЕС е дали съществува адекватна институционална и политическа рамка, която да даде тласък на публичните и частните инвестиции, които ще бъдат необходими през следващите години.

2.1

През последното десетилетие се наблюдаваха значителни промени в енергийната система на ЕС. ЕС е на път да премине към нисковъглеродна икономика и да изпълни своите цели за емисиите на парникови газове, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници в отговор на своите цели „20–20–20“. През 2014 г. ЕС одобри рамката за климата и енергетиката до 2030 г. с 40 % намаление на емисиите на парникови газове, дял от 27 % за потреблението на енергия от възобновяеми източници и 27 % икономия на енергия. Тези средносрочни цели би трябвало да помогнат на ЕС да постигне дългосрочната си цел за намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. с 80–95 % намаление на емисиите на парникови газове.

2.2

Следователно енергийната система на ЕС се отдалечава от ерата, доминирана от изкопаемите горива и добива на електроенергия от големите централизирани електроцентрали, и се приближава към производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и децентрализирани централи, като същевременно се увеличават максимално възможностите, предлагани от повишената енергийна ефективност и по-доброто управление на търсенето на енергия.

2.3

Енергийният преход и амбициозната политика на ЕС в областта на климата получиха силна подкрепа в проекта за енергиен съюз и бяха активно популяризирани след споразумението от Париж, което изпраща ясен сигнал за намаляване на емисиите в достатъчна степен, за да може средното глобално увеличение на температурата да се задържи до края на века под договорения лимит от 2 oC.

2.4

С цел да се стабилизира климатът, са необходими мащабни промени в енергийните системи на всички икономически сектори (1).

2.5

Енергийният преход обхваща технологични, научни, социални, културни, икономически и екологични аспекти и е очевидно, че това означава по-активна роля на отделните личности и общности. Този процес изисква специално внимание към научноизследователската и развойната дейност, тъй като тя поражда нови предизвикателства за енергийната система и промишлените сектори, които трябва да реагират и да се приспособяват към тази ситуация.

3.1

Въгледобивната промишленост е един от секторите, дълбоко засегнати от енергийния преход. В продължение на стотици години въглищата са в центъра на индустриалните и обществените промени в Европа и по света. Самият Европейски съюз беше създаден с акта на политическа воля за обединяването на производствените ресурси от въглища и стомана на първите шест държави основателки (2).

3.2

Настоящите притеснения, свързани с опазването на околната среда, изменението на климата и здравето на човека  (3), доведоха до редица политически и социални подходи, които поставят под въпрос необходимостта от продължаване на използването на въглища и други изкопаеми горива за производството на електрическа и топлинна енергия.

3.3

С този нов политически подход изглежда дните на въглищата са преброени, въпреки факта, че понастоящем повече от една четвърт от електричеството на ЕС се произвежда от 280 въглищни електроцентрали в 22 държави. Само шест държави не добиват електроенергия от въглища: Естония, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург и Малта (4).

3.4

Въпреки че идеята за постепенното премахване на въглищата от енергийния микс изглежда като цяло се одобрява в онези държавите членки, където не съществува експлоатация на местните ресурси на въглища, същото не важи за въгледобивните региони в ЕС, където въгледобивният сектор осигурява пряко работни места на 240 000 работници. Заедно с работните места в промишлеността за производство на минно оборудване, другите работни места във веригата на доставките и непреките работни места, секторът поддържа близо един милион работни места, много от които в региони с малко други възможности за заетост (5).

3.5

Шест държави членки добиват антрацитни въглища: Германия, Испания, Обединеното кралство, Полша, Румъния и Чешката република. Десет държави членки добиват лигнитни въглища като конкурентно гориво за производство на електроенергия: България, Германия, Гърция, Испания, Полша, Словакия, Словения, Румъния, Унгария и Чешката република.

3.6

В тези страни местните ресурси от въглища и лигнит играят важна роля за сигурността на доставките и по този начин спомагат за постигане на енергийна сигурност в ЕС и намаляване на силната зависимост от вноса. Както се посочва в Европейската стратегия за енергийна сигурност (6), ЕС плаща за внос на енергия над 1 млрд. евро на ден. През 2013 г. общата сума възлиза на около 400 млрд. евро, т.е. над една пета от общия внос на ЕС. Налагаше да се внасят 90 % от суровия нефт, 66 % от природния газ, 42 % от твърдите горива и 40 % от ядреното гориво. В някои държави — членки на ЕС, с мащабен местен въгледобив, например в Германия и в Чешката република, около 50 % от електроенергията се генерира във въглищни електроцентрали. В Полша този дял надвишава 80 %.

3.7

Наред с употребата им в производството на електроенергия, въглищата имат много други приложения. Те се използват за производството на цимент и могат да бъдат преобразувани в течни горива. Други големи потребители на въглища са стоманодобивните предприятия, производителите на хартия, химическата и фармацевтичната промишленост и хранително-вкусовата промишленост.

3.8

Въглищата са също така основна съставка в производството на специализирани продукти като активен въглен, използван във филтри или карбонови влакна, с приложимост в аеронавтиката, гражданско строителство, военния сектор и т.н. Посредством промишлени процеси се произвеждат синтетични горива или основни химикали, необходими за промишлеността, като например метанол. От метанол могат да бъдат произведени широк спектър от нефтохимични продукти, които понастоящем се произвеждат от други изкопаеми горива.

3.9

За постигане на целта за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата енергийните сектори в ЕС трябва да работят сериозно и интензивно за необходимия енергиен преход. Въгледобивната промишленост трябва да се съсредоточи върху по-ефективното и по-чистото използване на въглищата и разработването на алтернативни форми на тяхното използване. Затова ЕС би трябвало да предостави необходимите средства за научноизследователска и развойна дейност в химическото обработване на въглищата.

4.1

Дори ако в някакъв момент в бъдещето се очаква постепенното преустановяване на използването на въглища в ЕС, в някои държави и минни региони въглищата ще продължат да се използват в продължение на десетилетия. Съгласно Договора от Лисабон държавите членки имат право да използват собствените си ресурси и да определят микса на енергийните източници, знаейки, че не следва да има никакви субсидии за производството на енергия и като имат предвид всички задължения във връзка с изменението на климата. При все това въгледобивната промишленост трябва да отговори на протичащия енергиен преход — преминаването към нисковъглеродна икономика и по-специално целта за декарбонизация чрез използване на всички налични мерки и техники за по-малко вредно и по-ефикасно използване на въглищата. В това отношение заслужават да се споменат няколко полезни и доказали се инструмента: повишаване на ефективността, гъвкавост и комбинирано производство.

4.2

Тъй като най-мащабното използване на въглища е свързано с производството на електроенергия, по-високата ефективност е важен инструмент за намаляване на замърсяващата употреба на въглища. С висока ефективност може да се произведе повече електроенергия от всеки тон въглища и емисиите на CO2 могат да бъдат намалени с 30 % или повече. Добри примери за въглищни електроцентрали с висока ефективност могат да бъдат откроени в Германия, в електроцентрали, работещи с оптимизирани системни технологии. Тези въглищни електроцентрали са също много гъвкави и могат да увеличат или намалят производството си бързо, като по този начин подкрепят интермитентните възобновяеми енергийни източници.

4.3

Когенерацията (комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия или КПТЕ) е ефективна и ефикасна форма за производство на енергия, което предоставя значителни ползи, както по отношение на енергетиката, така и на околната среда. Конвенционалните електроцентрали отделят отпадна топлина в околната среда. Централите за комбинирано производство улавят тази топлинна енергия и я използват, поради което използват горивото по-ефективно. Понастоящем ЕС генерира 11,7 % от своята електроенергия чрез комбинирано производство (7).

4.4

В средносрочен план съществува надежда, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS) може да изиграе роля за декарбонизацията на икономиката. Съществуващите процеси трябва да бъдат подобрени в широк мащаб, инфраструктурата и складовете трябва да бъдат оптимизирани и конкурентоспособността на електроенергията от въглищни електроцентрали с CCS трябва да е ясна, преди да се предприемат някакви действия за поставяне на изискване за CCS. Следва да се извърши анализ на разходите и ползите и анализ на въздействието върху околната среда.

4.5

При разглеждане на ефикасното и по-малко замърсяващо използване на въглища следва да бъдат споменати алтернативни приложения на въглищата, например втечняване на въглища. Въглищата могат да бъдат превърнати в течни горива — бензин, дизел и гориво за реактивни двигатели или нефтохимични продукти. Технологиите се развиват, но трябва да бъдат взети предвид инвестиционните и оперативните разходи.

5.1.1

Въгледобивните региони са традиционни индустриални райони, където индустриализацията се свързва с експлоатацията на местните минерални ресурси. Следователно регионите са исторически свързани с традиционните сектори на икономика, като основна роля имат тежката металургията, химическата промишленост и енергийният сектор. През последните години тези сектори и предприятията, работещи в тях, са изложени на бързи промени във външната среда (условия на пазара, конкуренция, клиенти, технологии) и фундаментални вътрешни промени (промени в собствеността, целите на собствениците и устойчивостта на капитала).

5.1.2

В допълнение към основните промени, в някои традиционни производства се наблюдава стагнация, оттегляне от региона или дори постепенно прекратяване на дейността. В някои региони европейските въглища не бяха в състояние да се конкурират с вносните въглища или други изкопаеми енергийни източници, което доведе до драстично намаление на въгледобива. Например преди 100 години Обединеното кралство произвежда около 300 милиона тона въглища годишно и осигурява работни места на над един милион миньори. Деиндустриализацията причини загуба на работни места и въпреки това предприятията за добив на въглища останаха някои от най-големите работодатели в редица региони. Постепенното преустановяване или пълното прекратяване на дейността на дружествата, използващи въглища, следователно има сериозни последици за съответните региони. Тази ситуация оказва огромно въздействие върху малки и средни предприятия, свързани с дейността на миннодобивните предприятия.

5.1.3

В много страни въгледобивните региони се характеризират с равнища на безработица, по-високи от средното за страната, както и с дългосрочна безработица. Следователно за освободените работници ще бъде трудно да намерят нови възможности за работа. Така нарастват бедността, стагнацията и влошаването на жизнения стандарт, както и броят на социално изключените зони и хора.

5.1.4

Основният проблем, причинен от повишаването на равнищата на безработица, е небалансираното предлагане и търсене на пазара на труда. С други думи, за разлика от високото равнище на безработица, търсенето на работници е много ясно, но се търсят умения, които отговарят на изискванията на пазара на труда. Образователният профил на бивши миньори, с преобладаващо ръчни умения, не е напълно съвместим с потребностите на трудовия пазар по отношение на професионалния аспект (квалификации) и личния аспект (мотивация). Когато голям брой миньори губят работата си при закриването на дадена мина, много голяма част от работните места изчезват почти от днес за утре и това може да създаде силно местно сътресение.

5.1.5

Работниците, които извършват добива, също показват много по-малко развит предприемачески дух и слаба склонност за предприемане на нова стопанска дейност. Липсата им на ентусиазъм за независима стопанска дейност се дължи на дълготрайното влияние, упражнявано спрямо тях от големи и влиятелни миннодобивни дружества, които са насърчавали културата на наети сред служителите си, включително нежеланието за поемане на рискове. При все това, тази тенденция се наблюдава и в по-общ план. Дори студентите биха предпочели да бъдат наети след дипломирането.

5.1.6

Положението често се утежнява от недостатъчните перспективи за работа и професионално развитие, по-неблагоприятни условия за упражняването на независима стопанска дейност, ниски показатели за жизнеспособност и незадоволителни резултати в областта на иновациите, с които е свързана по-слабата ролята на науката, научноизследователската и развойната дейност. Публичният капацитет за НИРД не е развит навсякъде в достатъчна степен и трансферът на знания и приложенията в сферата на бизнеса не функционира много добре. Също поради тези причини икономическата трансформация е по-сложна и по-трудна и не е успешна във всички случаи.

5.2.1

В страните производителки на въглища в ЕС преструктурирането често се осъществяват в отговор на кризи, без подходящ политически ангажименти. Това доведе до драматични последици за качеството на живот на хората в миннодобивните общности. Всяко намаление на добива на въглища има потенциала да създаде повече безработица, особено в миннодобивните региони, които преживяват дългосрочен, структурен спад. Много бивши минни работници и работници от предприятия, свързани с миннодобива, са изправени пред дългосрочна и често трайна безработица, както и обедняване.

5.2.2

За съжаление, с малки изключения, досега съответните европейски и национални органи следваха „политика на щрауса“ от гледна точка на очакваното въздействие на политиките в областта на климата върху въгледобивната промишленост, като избягваха всякакво участие в съответния граждански и социален диалог с гражданите и работниците от минните общности. Спомените от предходни преструктурирания, които бяха проведени въз основа на популистки политически обещания, които в крайна сметка не се материализираха в конкретни мерки за икономическо съживяване на тези общности, дори сега се отразяват в повишена степен на недоверие от страна на работниците към способността на властите да се справят ефективно с индустриалните процеси на преструктуриране.

5.2.3

В същото време на европейско и национално равнище се наблюдава ниско равнище на съпричастност и липса на истинско разбиране на проблемите, пред които са изправени миннодобивните региони. Налице е тенденция към прекалена политизация на дебата за бъдещето на минното дело в контекста на политиките в областта на изменението на климата, особено във въгледобивните региони, в които добивът на въглища не се нуждае от държавна помощ, но също така и в миннодобивни региони, в които въгледобивната промишленост вече преживява болезнен процес на преструктуриране, политиците избягват темата, тъй като преходните мерки към нов профил на региона не осигуряват незабавен избирателен капитал, те са непопулярни и са нужни десетилетия, за да се демонстрират резултати.

5.2.4

Тъй като е налице ясна връзка между постепенното извеждане от употреба на въглищата и политиката в областта на изменението на климата, част от европейската политика, която се занимава с прилагането на целите в областта на климата, трябва да има за цел да се подпомогнат онези региони, които страдат от структурни промени, т.е. въгледобивни региони.

5.2.5

Често възникват ситуации, при които местните власти не разполагат с необходимия финансов и административен капацитет, за да предприемат проекти и да ги управляват в съответствие със специфичните изисквания на Европейската комисия и националните органи, поради което европейските фондове дават доста ограничени резултати по отношение на възможностите и качеството на живот на хората във въгледобивни общности.

5.3.1

„Справедлив преход“ (8) за миннодобивните общности може да бъде осигурен, ако националните и европейските власти могат да изготвят навременен, целеви план от мерки, за да се гарантират достойно заплащане и сигурност на работните места за засегнатите работници; да се улесни обучението, развитието на умения и преразпределението на работните места с достойни алтернативни за работа; да се зачитат правата на човека и да се гарантират мерки за социална закрила, включително пенсии, в подкрепа на хората по време на прехода; да се осигурят инвестиции в обновлението на общностите, включително затваряне на мини и дейности за повторно използване на мините, или строителството и услугите, свързано с енергийния преход.

5.3.2

Следователно тези региони ще се нуждаят от спешна финансова и научна подкрепа, не само за да се развият в посока на нов икономически и социален модел, но и за да управляват, в рамките на разумен срок, множеството опасности за човешкото здраве и околната среда във връзка с настоящи и предишни миннодобивни дейности. Във връзка с това органите и властите на държавите членки за геоложко проучване, които отговарят за закриването и възстановяването на мини трябва да си сътрудничат, за да събират и съхраняват минерали и данни от мините и да набележат основните рискове, свързани с предишни миннодобивни дейности, закриването и възстановяването на мини.

5.3.3

Бъдещето на регионите, които понастоящем са зависими от използването на въглища, и бъдещите условия на живот в тези региони трябва да бъдат включени в предварително планиране, обхващащо две поколения, т.е. 25—50 години. Не бива да се позволява постепенното преустановяване на използването на въглища за енергийни цели в тези региони да доведе до тяхната стагнация. С оглед на техния икономически и социален потенциал, тези региони трябва да бъдат включени в изпълнението на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата. Устойчивото развитие на тези региони трябва да бъде постигнато чрез гарантиране на политически, граждански и социален диалог, чрез който да се достигне до планове за преход на национално равнище, на равнището на промишлеността и предприятията.

5.3.4

Намаляването на привлекателността за нови чуждестранни и местни инвеститори би трябвало също да бъде преустановено; в допълнение към неподходящия набор от умения на работната сила, привлекателността е неразривно свързана с липсата на подходящи и добре подготвени райони за стопанска дейности и на големи стратегически индустриални зони.

5.3.5

Следователно ситуацията не е лесна за бивши миньори във въгледобивни региони. Компетентни представители на въгледобивни региони би трябвало да се обръщат към националните им правителства и заедно да извършат подготовка за преструктурирането и развитието на въгледобивните региони доста по-рано преди всяко планирано ограничаване или прекратяване на въгледобива.

5.3.6

Регионалните власти, правителствата на държавите членки и институциите на ЕС трябва да се ангажират с енергийния преход и свързаното с него преструктуриране на въгледобивните региони.

5.3.7

Въпреки това въгледобивните региони разполагат със значителен потенциал както за преструктуриране, така и за развитие. Следва да бъде изготвен набор от мерки за развитие, включващ насърчаването на НИРД в иновативна среда и обхващащ традиционните сектори, които са оцелели във въгледобивните региони, както и нови бързо развиващи се сектори.

5.3.8

Съществуващата енергийна инфраструктура и квалифицираните човешки ресурси от въгледобивните региони трябва бъдат използвани изцяло, и в това отношение, наред с мерките, които ще бъдат подкрепени, следва да бъдат насърчавани публичните и частните инвестиции. Необходимо е съществуващите дружества и други участници на пазара да инвестират мащабно в нови производствени съоръжения, включително в съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници.

5.3.9

Проучвания за осъществимост биха могли да демонстрират, че някои въгледобивни региони не само имат огромен потенциал за производството на слънчева, вятърна или геотермална енергия, но и че по-лесно отговарят на други условия, изисквани за извършването на инвестиции и разработването на технологии за екологична енергия: лесен достъп до земи за нови производствени съоръжения, човешки ресурси с квалификация или с готовност да се преквалифицират, местни публични власти, които са запознати с предизвикателствата на енергийния сектор, и местни общности, свикнали с реализирането на промишлени проекти.

5.3.10

Сегашните миннодобивни предприятия притежават или имат договор за концесия на значителни площи земя и/или стотици километри от подземни галерии, които могат да бъдат използвани в енергийния преход. Освен това повечето минни обекти имат надеждна връзка с регионалните и националните мрежи за пренос на енергия.

5.3.11

С цел да се привлекат допълнителни инвестиции от частния сектор, на който е отредена ключова роля, в европейските структурни и иновационни (ЕСИ) фондове са заделени най-малко 27 млрд. евро специално за инвестиции за постигането на нисковъглеродна икономика, включително енергийна ефективност. Минимум 12 %, 15 % или 20 % от националните средства, предоставяни от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), трябва да бъдат инвестирани по съответен начин в подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика във всички сектори в по-слабо развити региони, региони в преход и по-силно развити региони на ЕС. Ако Кохезионният фонд (КФ) се използва за подобни инвестиции, делът нараства до 15 % за по-слабо развитите региони (9).

5.3.12

Европейските фондове могат частично да подпомагат миньорски общности в усилията им за икономическа диверсификация и енергиен преход, но голяма част от инвестициите за икономическо развитие трябва да се предоставят от публични фондове на съответните държави членки или чрез привличане на нови частни инвестиции.

5.3.13

Горните аспекти трябва да бъдат взети под внимание при изготвянето на мерки за подпомагане на въгледобивните региони в този неизбежен процес на енергиен преход и икономическа диверсификация, и социалните партньори, гражданското общество и като цяло хората от тези региони трябва да бъдат привлечени в определянето на нови пътища за развитие на своите общности.

5.3.14

Един „План за подкрепа по време на прехода на общностите и регионите, зависими от производството на въглища“ би трябвало да насърчава регионите към промени, стимулиране на иновативното развитие, поддържане на тяхната способност за привличане на инвестиции и създаване на възможности за заетост и достоен живот.

5.3.15

„Планът“ може да бъде разработен от консултативна група в сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент. Членовете на тази консултативна група би трябвало да бъдат представители на миннодобивни региони, синдикатите, НПО, сферата на научноизследователската и развойната дейност и въгледобивната промишленост.

5.3.16

Планът в подкрепа на общностите и регионите, зависими от производството на въглища, би трябвало да се основава на три стълба:

5.4.1

В бъдеще европейските въгледобивни региони ще се развиват в двете посоки. В някои въгледобивни региони може да се очаква бързо или дори рязко прекратяване на добива на въглища, докато в други производството може да продължи няколко десетилетия.

5.4.2

В първия случай прекратяването може да бъде резултат от икономическата и пазарната ситуация, която е сложна, особено в европейската въгледобивна промишленост, която се конкурира с много ниските цени на внос на въглища. Това прави нещата много трудни, дори за онези мини, които доскоро са били рентабилни. В някои региони правителството или дружествата могат да вземат решение за закриването на мини в съответствие с Договора от Лисабон и правото на държавите — членки на ЕС, да вземат решения относно своите енергийни миксове.

5.4.3

За тези региони ще бъде от полза бързо да се установи социална програма, основана на най-добрите практики от различни въгледобивни държави в ЕС, които имат опит с преустановяването на използването на въглища, или които се подготвят за такова преустановяване. В това отношение германският опит може да бъде полезен: в Германия добивът на антрацитни въглища по план ще бъде преустановен през 2018 г. Съществуват много други бивши въгледобивни региони, например Обединеното кралство, Франция, Нидерландия и Белгия, всички разполагащи с ценен опит.

5.4.4

В региони, където добивът на въглища се очаква да продължи в дългосрочен план, е важно да се постави акцент най-вече върху ефикасното и по-безвредно използване на тези въглища. При използването на въглища за производството на електроенергия намаляването на емисиите ще продължи да бъде приоритет. ЕС разполага с инструментите за това: преразгледаната схемата за търговия с емисии, която изисква постигането на нулеви въглеродни емисии до 2058 г., Директивата относно емисиите от промишлеността и новият справочен документ за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации, който е почти готов.

5.4.5

В стратегията за въгледобивните региони с дългосрочно бъдеще научноизследователската и развойната дейност ще играят много важна роля: допълнителното увеличаване на ефективността на електроцентралите ще доведе до по-големи намаления на емисиите и по-ниско потребление на гориво. По-голямата гъвкавост на електроцентралите може да спомогне да се подкрепят интермитентните възобновяеми енергийни източници. В допълнение към чистите въглищни технологии или използването и съхранението на CO2 следва да бъдат взети предвид алтернативни приложения на въглищата.

5.4.6

При все това, дори в регионите с дългосрочни перспективи за въгледобив, приоритетът трябва да бъде подготовката за края на въгледобива и преструктурирането на въгледобивните региони.

19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/10

Докладчик:

г-н Raymond HENCKS

1.1

ЕИСК изразява задоволство от приемането на Споразумението от Париж от 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН относно изменението на климата, както и от планирания национално определен принос на ЕС и държавите членки за задължително намаляване на собствените емисии на парникови газове с поне 40 % до 2030 г. и с от 80 % до 95 % до 2050 г. в сравнение с нивата на емисиите през 1990 г.

1.2

Потвърждава още, че тази цел трябва да бъде постигната с общи усилия и споделена отговорност между ЕС и държавите членки и нов планиран национално определен принос ще бъде представян на всеки пет години.

1.3

Що се отнася до транспорта, целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 60 % в сравнение с емисиите от 1990 г. остава много амбициозна и изисква огромни усилия. Въпреки че решението за разпределянето а усилията за периода до 2020 г. (решение 406/2009), както и бъдещото решение за периода 2020–2030 г., ще оставят пълна свобода на държавите членки при избора на икономическите сектори, които ще трябва да намалят своите емисии на парникови газове, Комисията все пак препоръчва при нужда от допълнителни усилия да се използват международните квоти и да се избягват допълнителните задължения за секторите извън СТЕ (COM(2015) 81) и смята, че по отношение на транспорта „в другите сектори могат да се постигнат по-големи съкращения“ (COM(2011) 144). Следователно целта за намаляване с 60 % на емисиите на парникови газове в транспорта може да продължи да бъде смятана за актуална и отговаряща на главната цел на ЕС в рамките на 21-вата конференция на страните, при условие че свързаните с нея действия и инициативи се приложат незабавно, с необходимата решителност и в най-кратки срокове.

1.4

Това, обаче, не освобождава Съюза и държавите членки от задължението да направят преоценка на различните предприети или предвидени действия и инициативи в Бялата книга за транспорта (COM(2011) 144 final) и в пътната карта за стратегическа рамка за стабилен енергиен съюз (COM(2015) 80 final) относно ефективността, осъществимостта и по-специално относно целта за намаляване на въглеродните емисии от транспорта, както и от това да реформират и/или да добавят нови действия и инициативи в рамките на предвиденото за 2016 г. преразглеждане на Бялата книга за транспорта, без при това да се намалява конкурентоспособността на ЕС. Някои от тях ще бъдат със законодателен характер, но повечето ще трябва да се основат на доброволния национално определен принос с оглед на задължителната за успеха промяна в поведението и навиците.

1.5

ЕИСК обръща внимание и на предвиденото в Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) действие, насочено към изграждане на световна схема за търговия с квоти за емисии за въздухоплаването и действието в Международната морска организация, насочено към мониторинг на емисиите от морския транспорт и призовава за амбициозни резултати в контекста на текущите преговори с тези организации.

1.6

Подчертава се, че принципът „замърсителят плаща“ трябва да се прилага гъвкаво, по-специално в контекста на отдалечени селски, планински и островни райони, за да се избегнат обратно пропорционалните на разходите ефекти и да се запази неговата полезност като средство за пренасочване на избора относно организацията на транспортните операции, като същевременно се премахне нелоялната конкуренция между различните видове транспорт. ЕИСК препоръчва да се проучи цялостната организация на транспорта в селските райони, с оглед да се отговори на споразумението на 21-вата конференция на страните по РКООНИК и нуждите на уязвимите лица.

1.7

Прилагането на принципа „замърсителят плаща“ в никакъв случай няма да е достатъчно за осигуряването на преход към общество с по-малко използване на въглерод. Още по-важни са допълнителни мерки като повишаване на енергийната ефективност, електрическата мобилност, съвместното ползване на автомобил и интермодалността, разработването на алтернативни източници на енергия и изготвянето на стандарти за качество на околната среда, както и, преди всичко, популяризирането на обществения транспорт.

1.8

Що се отнася до биоенергиите, ще са необходими непрекъснати усилия за постигане на по-голямо намаление на емисиите на парникови газове и за предотвратяване на промени в земеползването. Поради това трябва да се насърчава в по-голяма степен използването на остатъчни, странични и отпадни продукти за производството на горива. Все още има известен потенциал за биогоривата в товарния автомобилен транспорт, въздухоплаването и морския транспорт. Биогоривата, обаче, не са решение сами по себе си и не освобождават от необходимостта да се разработват и насърчават решения за заменяне на двигателя с вътрешно горене с електрическа мобилност и/или водородни технологии или други алтернативни и устойчиви енергийни източници.

В крайна сметка, няма да става въпрос за възпрепятстване на мобилността като такава, а за намаляване на индивидуалните придвижвания с моторни превозни средства, при положение, че съществува валидна алтернатива, и за насърчаване на колективния транспорт в общия интерес на околната среда, за да се избегне задушаването на градовете в трафика.

1.9

Съкращаването на инвестициите в дейностите, замърсяващи околната среда, не трябва да бъде задача само на правителствата и не може да се осъществи без повишаването на осведомеността и мобилизирането на цялата транспортна верига (производители, превозвачи, потребители) чрез законодателни, стимулиращи или разубеждаващи мерки. Изграждането на капацитет, техническата помощ и улесненият достъп до финансиране на местно и национално равнище са от съществено значение за прехода към транспортна система с ниски емисии на въглерод. Инвестиционните програми на Европейския съюз, като интегрират всички видове транспорт, следва да дадат приоритет на проектите, които имат най-голям ефект по отношение на климата, използвайки критерии за оценка в съответствие със заключенията от 21-вата Конференция на страните.

1.10

Силната мобилизация, която показаха организациите на гражданското общество и заинтересованите страни от икономическата и социалната сфера в рамките на 21-вата Конференция на страните, трябва да продължи, за да се засили гражданското движение за справедливост в областта на климата и съкращаването на инвестициите в дейности, замърсяващи околната среда.

1.11

Поради това ЕИСК препоръчва използване на приобщаващия диалог с гражданското общество, както е посочено в проучвателното му становище от 11 юли 2012 г.„Бяла книга за транспорта: спечелването на подкрепа от гражданското общество“ (CESE 1598/2012)

2.1

Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (за която се отнася 21-вата Конференция на страните от 2015 г.) се ограничаваше до стабилизирането на концентрацията на парникови газове (основният парников газ в транспортния сектор е въглеродният диоксид (CO2), който се отделя по време на производствената фаза при електроенергията и на работната фаза при горивата) в атмосферата на ниво, което би предотвратило опасна антропогенна намеса в климатичната система. Споразумението от Париж от 12 декември 2015 г. за първи път задължава всички 195 страни по горепосочената рамкова конвенция да ускорят намаляването на парниковите газове с крайната дългосрочна цел да се ограничи покачването на средната глобална температура под 2 oC (до 2100 г.) в сравнение с прединдустриалните нива и да се продължи предприетото действие за нейното ограничаване до 1,5 oC, за разлика от настоящата тенденция от 3 oC глобално затопляне в края на ХХI век.

2.2

След ратификацията на горепосоченото споразумение подписалите споразумението страни ще трябва да пристъпят към осъществяването и да докладват за своя планиран национално определен принос (INDC) съгласно изготвяните на всеки 5 години програми с оглед постигане на крайната цел.

2.3

Влизането в сила на Споразумението от Париж е предвидено за началото на 2020 г., при условие че е ратифицирано от най-малко 55 държави, на които се падат поне 55 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб, без да се засяга възможността то да се прилага преди влизането му в сила — възможност, която настоятелно се препоръчва.

2.4

ЕС и държавите членки договориха на 6 март 2105 г., в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г., обвързваща цел за постигане на намаляване на собствените емисии на парникови газове с поне 40 % до 2030 г. и с 80 % до 95 % до 2050 г.

2.5

Според горепосочените заключения целта трябва да се постигне колективно от ЕС и държавите членки чрез осъществяване на намаления от 43 % до 2030 г. в секторите, включени в схемата за търговия с емисии (СТЕ), и 30 % в секторите, които не са включени в нея (и двете в сравнение с 2005 г.), и с основано на справедливост и солидарност участие.

3.1

В Бялата книга за транспорта от 2011 г. (COM(2011) 144 final) Европейската комисия вече отправи настоятелен призив относно необходимостта от чувствително намаляване на емисиите на парникови газове с цел да се ограничи изменението на климата под 2 oC, като се отбелязва, че е от първостепенно значение да се постигне намаляване на емисиите на парникови газове в транспорта с поне 60 % в сравнение с нивата на емисиите от 1990 г. и се посочва, че „в другите сектори могат да се постигнат по-големи съкращения“.

3.2

На транспорта се пада около една четвърт от емисиите на парникови газове в ЕС: 12,7 % от емисиите от транспорта в световен мащаб се генерират от въздухоплаването, 13,5 % от морския транспорт, 0,7 % от железопътния транспорт, 1,8 % от речното корабоплаване и 71,3 % от автомобилния транспорт (данни от 2008 г.). Въздействието на даден вид транспорт върху околната среда не зависи винаги само от преките, но и от непреките емисии, които се дължат най-вече на производството на необходимата за пътуване енергия.

3.3

В световен мащаб транспортът бележи най-голям ръст на емисиите на CO2 от всички промишлени сектори. В ЕС транспортният сектор е вторият по големина източник на емисии на парникови газове. Освен това, емисиите от секторите на въздухоплаването и морския транспорт отбелязват най-бърз растеж, а тези сектори не са обхванати от Споразумението от Париж.

3.4

В Бялата книга за транспорта от 2011 г. се констатира, че транспортната система на ЕС още не е устойчива, поради което се предвижда:

3.5

В Бялата книга за транспорта и в пътната карта за стратегическа рамка за стабилен енергиен съюз Комисията предлага редица мерки за развитие на транспортен сектор с намалени въглеродни емисии.

3.6

Предложените мерки включват по-строги пределни стойности на емисиите от CO2 за автомобили и микробуси след 2020 г., мерки за подобряване на ефективността на тежкотоварните транспортни средства и подобрено управление на трафика. Трябва да се насърчават системите за пътни такси, основани на принципа „замърсителят плаща“/„потребителят плаща“, както и въвеждането на алтернативни горива, включително електрическата мобилност, като се обърне особено внимание на нуждата от внедряване на съответна инфраструктура.

4.1

След ратификацията на горепосоченото споразумение (до 21 април 2017 г.) подписалите споразумението страни ще трябва да пристъпят към осъществяването и да докладват за своя планиран национално определен принос съгласно изготвяните на всеки 5 години програми с оглед постигане на крайната цел.

4.2

В съответствие с член 4, параграф 16 от Споразумението от Париж Европейският съюз може да работи съвместно с държавите членки в рамките на споделена отговорност и трябва да уведомява секретариата на Споразумението от Париж за определеното за всяка държава членка равнище на емисии.

4.3

Съгласно член 4, параграф 9 от Споразумението от Париж и Решение 1/CP.21, определеният принос по график до 2030 г. трябва да се докладва или актуализира до 2020 г., и този процес трябва да се повтаря на всеки 5 години в рамките на стратегия за развитие с ниски нива на емисии на парникови газове до 2050 г. Последователният принос трябва да представлява напредък спрямо предишния принос (член 4, параграф 3).

4.4

В случай че Европейският съюз вече е определил целите и приноса до 2030 г. и 2050 г., нивата на емисиите като цяло (за всички сектори на икономиката), прогнозирани от 21-вата Конференция на страните на основата на национално определения принос до 2030 г. (55 гигатона), са недостатъчни по отношение на целта да не се допусне покачване на температурата с над 2 oC, поради което е необходимо да се положат допълнителни усилия за намаляване на емисиите до 40 гигатона.

4.5

Въпреки че решението за разпределянето на усилията за периода до 2020 г. (решение 406/2009) и бъдещото решение за периода 2020—2030 г. ще оставят пълна свобода на държавите членки при избора на икономическите сектори, в които ще трябва да намалят своите емисии на парникови газове, в съобщението си „Парижкият протокол — план за овладяване на изменението на климата в периода след 2020 г.“ (COM(2015) 81 final) Комисията предлага при нужда от допълнителни усилия да се използват международните квоти и да се избягват допълнителните задължения за секторите извън СТЕ. ЕИСК подкрепя тази позиция на ЕС (становище NAT 665/2015). Освен това в Бялата книга за транспорта Комисията посочва, че „в другите сектори могат да се постигнат по-големи съкращения“.

4.6

С оглед на горепосоченото и предвид факта, че намаляването от порядъка на 60 % на емисиите на парникови газове в транспорта вече е било решено от гледна точка на ограничаване на изменението на климата до 2 oC далеч преди конференцията в Париж, ЕИСК счита, че целта за намаляване от 60 % продължава да е актуална и в съответствие с решенията на 21-вата Конференция на страните.

4.7

Остава да се отбележи, че ангажиментът на ЕС да работи в рамките на ИКАО за подкрепа на разработването на световна СТЕ за въздухоплаването и в рамките на Международната морска организация относно задължението на морския транспорт за докладване на емисиите на парникови газове не е част от планирания национално определен принос. ЕС следва да насърчава амбициозни резултати в контекста на продължаващите преговори с ИКАО и ММО.

5.1

ЕИСК констатира голяма съгласуваност между планирания национално определен принос на ЕС и целите, определени в различни съобщения на Комисията, свързани с мерките на политиката в областта на климата по отношение на транспорта. Въпреки това е неотложно и от първостепенно значение 40-те действия и 131 инициативи от Бялата книга за транспорта да бъдат изпълнени с необходимата решителност и в най-кратки срокове.

5.2

Все пак, при обявеното от Комисията преразглеждане през 2016 г. на посочената Бяла книга за транспорта, е уместно да се подложат на преоценка мерките от нея относно намаляването на емисиите на парникови газове предвид планирания национално определен принос на ЕС и целите, посочени в пакета за енергийния съюз (1).

5.3

Ще се извърши оценка на различните инициативи, предприети съгласно Бялата книга за транспорта и пакета за енергийния съюз, на тяхната ефективност, осъществимост и по-специално на целта за намаляване на въглеродните емисии от транспорта, както и на реформите и/или добавянето на нови инициативи. Някои от тях ще бъдат със законодателен характер, но повечето ще трябва да се основат на доброволния национално определен принос с оглед на задължителната за успеха промяна в поведението и навиците.

5.4

Преходът към транспорт с ниски нива на въглеродни емисии поставя следните предизвикателства:

Подходящи свързани с транспорта дейности за ограничаване на емисиите на национално и поднационално равнище биха могли да насочат градовете по пътя към намаляване на емисиите с 50 % до 2050 г. в сравнение с обичайната практика. Вече съществуващите откъслечни решения следва да се включат в политиките за стратегическо планиране на мобилността, които позволяват по-добра координация между градоустройствените и транспортните политики. Изграждането на капацитет, техническата помощ и улесненият достъп до финансиране на местно и национално равнище са от съществено значение за постигането на тези цели.

5.5

При финансирането на проекти по линия на Механизма за свързване на Европа, структурните фондове и Кохезионния фонд, Европейския фонд за стратегически инвестиции, както и всяка друга програма на ЕС в подкрепа на инвестициите в транспорта следва да се дава приоритет на проектите, които имат най-голям ефект по отношение на климата, като в същото време се интегрират различните видове транспорт за постигане на европейска транспортна мрежа. Критериите за оценка на молбите за финансиране следва да включват изрично позоваване на принципите, съответстващи на заключенията от 21-вата Конференция на страните.

5.6

Споделянето на усилията между държавите членки и между секторите, обхванати от и извън СТЕ, включително транспорта, ще бъде ключов елемент за изпълнението на планирания национално определен принос на ЕС и ще трябва да се съгласува със стратегическите му цели. За постигането на балансиран резултат при споделянето следва да се вземат под внимание заключенията на Европейския съвет от октомври 2014 г., като се отчита съотношението между разходната ефективност и конкурентоспособността. Тези параметри би трябвало да имат превес в решението за споделяне на тежестта за периода 2020—2030 г., което ще бъде взето през 2016 г. (COM(2015) 80, приложение 1), като същевременно се взема предвид запазването на конкурентоспособността на ЕС.

5.7

Горепосоченото преразглеждане на Бялата книга трябва, освен това, да предвижда конкретни средства за провеждането на широк дебат с гражданското общество, като се има предвид, че е необходимо обществено приемане за мерки, които понякога са слабо популярни, като всички действия ще продължат да бъдат неефективни, ако всички онези, към които са адресирани, не се разпознават във възприетия подход. Следователно силната мобилизация, която показаха организациите на гражданското общество и заинтересованите страни от икономическата и социалната сфера в рамките на 21-вата Конференция на страните, трябва да продължи, за да се засили гражданското движение за справедливост в областта на климата и съкращаването на инвестициите в дейности, замърсяващи околната среда.

5.8

Следва да се насърчават и разширяват инициативи като Световната инициатива за икономия на гориво, обединяваща усилията на държавите, които са се ангажирали да разработят политики и разпоредби за енергийната ефективност на превозните средства или Парижката декларация относно електрическата мобилност и изменението на климата и Призива за действие, които се опират на ангажименти на стотици решителни усилия в посока към устойчива електрификация на транспорта, инициативата „Мобилизирай града си“, насочена към подкрепа на градове, развиващи се страни и страни с бързо развиваща се икономика с цел създаване и внедряване на планове за устойчива градска мобилност и национални политики за градски транспорт или Световния план за действие за екологични товари.

5.9

Както вече е посочвал (2), ЕИСК е твърдо убеден, че основаното на участие управление изисква добра организационна и процедурна структура за ефективност и постигане на желаните цели. Участието на заинтересованите страни в полза на дългосрочно устойчиво развитие е по-ефективно, ако е организирано като непрекъснат и интегриращ процес, вместо да се осъществява по конкретен повод или чрез еднократни прояви.

5.10

ЕИСК взе решение за създаването на форум на европейското гражданско общество за устойчиво развитие, който да предостави структурирана и независима рамка за участието на гражданското общество при изпълнението, контрола и преразглеждането на хоризонтални въпроси, които са от значение за програмата за устойчиво развитие до 2030 г., и по-специално на цел 13 от нея (Предприемане на спешни действия за борба с изменението на климата и въздействието от него). За въпросите, свързани с транспортния сектор, ще бъде целесъобразно да се използва приобщаващ диалог, управляван от ЕИСК и предвиден за изпълнението на Бялата книга от 2011 г. за транспортната политика.

5.11

ЕИСК също така е в процес на изготвяне на становище (NAT/684) относно „Изграждане на коалиция от гражданското общество и поднационалните власти за изпълнение на ангажиментите, свързани със Споразумението от Париж“. Споразумението от Париж не бива да създава поредната платформа за ангажимент, а да стартира всеобхватна рамка, съчетаваща неправителствени и правителствени мерки в дългосрочен план. Ролята на гражданското общество в изпълнението на ангажиментите е от изключително важно значение.

5.12

Съкращаването на инвестициите в дейностите, замърсяващи околната среда, не трябва да бъде задача само на правителствата и не може да се осъществи без повишаването на осведомеността и мобилизирането на цялата транспортна верига (производители, превозвачи, потребители) чрез законодателни, стимулиращи или разубеждаващи мерки.

5.13

Стратегията за доброволни ангажименти, утвърдена от 21-вата Конференция на страните, за всяка държава се ограничава до посочване на незадължителни ангажименти, докато въвеждането на задължителна пределна стойност на емисиите ще бъде най-ефективното решение за постигане на резултата, очакван съгласно Споразумението от Париж. Все пак, споделянето в ЕС на усилията за периода 2020—2030 г., за което става въпрос в параграф 5.5, ще подсили поетите ангажименти.

6.1

Съгласно Договора от Лисабон (вж. член 191, параграф 2 от ДФЕС) политиката в областта на околната среда се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“.

6.2

Той се състои в заплащане на щетите върху околната среда от отговорните за това замърсители. В държавите членки цената на въглеродните емисии се отразява по много различен начин в политиката в областта на климата, като преобладават данъците, които засягат основно покупателната способност на най-бедните домакинства и работните места.

6.3

Съгласно Бялата книга за транспорта е необходимо преструктуриране на тарифите и данъците с цел по-добро отчитане на принципите „замърсителят плаща“ и „потребителят плаща“.

6.4

Предвиденият от Комисията подход се основава на система „замърсителят плаща“ и на възможностите, които се предлагат чрез пътните такси като средство за финансиране на изграждането и поддръжката на инфраструктурата. Тази система трябва да насърчи устойчивите видове транспорт чрез интернализация на външните разходи и осигуряване на финансиране.

6.5

В Съюза, обаче, съществува смесица от различни системи без съгласуваност помежду им, включваща: електронни такси, винетки, данъци, свързани със задръстванията, такси на километър, изчислени чрез спътник (ГНСС). Освен това общностните правила за данъчно облагане на автомобилния транспорт за тежкотоварни превозни средства („Евровинетка“) се прилагат само в четири държави членки, докато други държави членки изобщо не налагат пътни такси. При тази ситуация се пораждат сериозни въпроси във връзка с развитието на единния пазар и по отношение на гражданите, с отрицателни ефекти за икономическия растеж и увеличаването на социалните неравенства в редица държави членки. В допълнение, неналагането на такси за използване на пътната мрежа може да се отрази (да не говорим за разходите за отрицателното въздействие върху околната среда) на условията на конкуренция по отношение на железопътния транспорт, доколкото такъв е наличен.

6.6

Въпреки това, в една европейска система за пътни данъци е важно да се предвиди известна гъвкавост, за да може да се вземат под внимание условията в периферните региони и отдалечените селски, планински и островни райони, които са с ниска гъстота на населението и без реални алтернативи на автомобилния транспорт, така че една интернализация на външните разходи не би се отразила на поведението или на организацията на транспорта и единствено би навредила на тяхната конкурентоспособност. Икономическото и социалното благосъстояние на селските райони зависи както от една икономически ефективна, така и от екологосъобразна транспортна система. Като средство за намаляване на емисиите от транспорта някои правителства въведоха различни форми на данъци върху въглеродните емисии, които не успяха да намалят тези емисии и увеличиха значително разходите на семействата, особено в селските, отдалечените и планинските райони.

6.7

Според комисаря по транспорта в края на 2016 г. Комисията предвижда да предложи европейска система за тежкотоварни автомобили и леки автомобили с единно регулиране за събирането на такси във всички държави — членки на ЕС, основана изключително на броя изминати километри.

6.8

ЕИСК приветства намерението на Комисията да хармонизира на европейско равнище система за налагане на пътни данъци, основаваща се на принципа „замърсителят плаща“, но счита, че компонентът „интернализация“ на ценообразуването определено няма да бъде достатъчен за постигане на устойчива транспортна политика, зачитаща поетите ангажименти в рамките на 21-вата Конференция на страните, в която се изискват допълнителни мерки като повишаване на енергийната ефективност, електрическата мобилност, съвместното ползване на автомобил и интермодалността, разработването на алтернативни източници на енергия и изготвянето на стандарти за качество на околната среда и, пред всичко, популяризирането на обществения транспорт.

6.9

Друга възможна мярка би могла да бъде цената на въглеродните емисии да се основава на икономически и социални критерии. Твърде ниска цена на нефта, какъвто е случаят понастоящем, със сигурност не е сигнал за всички страни, участващи в транспортна дейност, да променят поведението си и да предприемат мерки за намаляване на своето енергопотребление. При все това по-строгите норми и стандарти за горивото, енергийната ефективност, електронното управление на пътното движение и разработването на алтернативни горива могат да доведат до намаляване на емисиите, без да оказват отрицателно въздействие върху конкурентоспособността.

7.1

ЕИСК настоятелно изтъква необходимостта от активна промишлена политика и координирана научноизследователска и развойна дейност в подкрепа на прехода към икономика с ниска въглеродна интензивност. Прекъсването на връзката между неизбежното нарастване на транспорта и намаляването на замърсяващите емисии изисква подкрепа за усилията в областта на научноизследователската и развойната дейност.

7.2

В пътната карта за транспорта се посочва, че съществува необходимост от насърчаване на разработването на биогорива, по-специално за въздухоплаването и тежкотоварните транспортни средства, като същевременно се отбелязва, че развитието на биогоривата повдига въпроси, свързани с продоволствената сигурност и околната среда и се подчертава важността на разработването на по-устойчиви биогорива от второ и трето поколение.

7.3

Що се отнася до биоенергиите, ще са необходими непрекъснати усилия за постигане на по-голямо намаление на емисиите на парникови газове и за предотвратяване на промени в земеползването. Поради това трябва да се насърчава в по-голяма степен използването на остатъчни, странични и отпадни продукти за производството на горива. Все още има известен потенциал за биогоривата в товарния автомобилен транспорт, въздухоплаването и морския транспорт. Биогоривата, обаче, не са решение сами по себе си и не освобождават от необходимостта да се разработват и насърчават решения за заменяне на двигателя с вътрешно горене с електрическа мобилност и/или водородни технологии или други алтернативни и устойчиви енергийни източници.

7.4

Преходът към електрическа мобилност трябва да бъде придружен от преход към автомобили за съвместно ползване. Все пак ще трябва да осъзнаем, че дори при пълно преминаване към двигатели, работещи с устойчиви горива, рискът градовете да се задушават в трафика ще продължи да съществува дотогава, докато колективният транспорт и ефикасните дистрибуторски системи не се превърнат в общо правило.

19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/17

Докладчик:

г-жа Emmanuelle BUTAUD-STUBBS

1.1

Въпросът за достойния труд в световните вериги на доставки (СВД), като например текстилната, шивашката и обувната промишленост, електрониката, полезните изкопаеми и селскостопанската промишленост действително е изключително важен за всички публични и частни участници на национално и международно равнище в управлението на веригите на доставки.

1.2

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) адаптира вътрешните си процедури, за да успее да даде своето становище преди 105-ата сесия на Международната конференция по труда (МКТ) в Женева по въпросите на достойния труд в СВД.

ЕИСК препоръчва:

1.3

Европейската комисия да приеме всеобхватна и амбициозна стратегия, за да насърчава достойните условия на труд в СВД с всички свои вътрешни (достъп до обществени поръчки на ЕС, етикетиране и др.) и външни политики (търговска политика, политика за развитие, политика на съседство и др.);

1.4

да се възприеме общ език, общи определения и да се направи оценка на статистическите данни от различните заинтересовани страни: ОИСР, МОТ, СТО, Европейската комисия, Световната банка и МВФ (1), за да се избегне объркване и погрешно тълкуване, и да се изготви последователна политика от публичните органи, участващи в тази област, с различни компетентности;

1.5

като се вземат предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, да се разпознават и насърчават най-добрите практики и инициативи в разработения „инструментариум“: насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, секторните насоки на ОИСР по надлежната проверка (текстил и облекла, полезни изкопаеми, селско стопанство и финанси), подпомагането на търговията, финансовите схеми за компенсиране на щети, кодексите за поведение, етикетите, стандартите и инструментите за самооценка. Целта е да бъде въведена постепенна, последователна и устойчива политика за отговорно управление на СВД;

1.6

да се насърчават практически и подходящи подходи, основани на риска, които да отчитат специфичното естество на световната верига за създаване на стойност и СВД (линейна или модулна, проста или сложна, краткосрочна или дългосрочна организация);

1.7

въз основа на оценка на съществуващите практики да се насърчава многостранният формат, включващ публични и частни заинтересовани страни, социални партньори, НПО, експерти и др., с оглед разработване на най-добрия набор от мерки, вдъхновени от насоките на ОИСР, с цел идентифициране на рискове, предотвратяване и смекчаване на последиците от тях, комуникация и отчитане на изпълнението на плана за действие. Мерките, предвидени в плановете за действие, могат да включват както законодателни, така и незаконодателни мерки, най-добри практики, финансови стимули, достъп до обучение и изграждане на капацитет за социален диалог и за профсъюзите;

1.8

да се настоява за анализ, посветен на видовете инструменти за прозрачност, които биха могли да се въведат с цел информиране на крайните потребители относно социалните условия на производство;

1.9

на предстоящата конференция на МОТ да бъдат обсъдени възможностите МОТ да изпълнява активна роля за гарантирането на достоен труд по световните вериги на доставки, като включително бъде разгледан въпросът за разработването и приемането в бъдеще на подходящи инструменти, чрез които с ангажимента на всички участници да се допринася за ефективното подобряване на условията на труд.

2.1.1

Световна верига за създаване на стойност (СВСС): това понятие се появи в средата на 90-те години, за да опише „пълния спектър от дейности, които се изискват, за да премине даден продукт от неговия замисъл, през разработката му, набавяните за него суровини и междинни продукти, до пускането му на пазара, дистрибуцията и подкрепата за крайния потребител“ (2).

СВСС следва да подкрепят „модернизирането на процеса“ (производителят възприема по-добри технологии за повишаване на ефективността) и „функционалното модернизиране“ (уменията на производителя да разработва проекти, да създава репутация на търговската марка и да се занимава с маркетинг). При все това, редица примери показват, че това не винаги е така.

Въпросът за постигане на устойчиво и отговорно управление на СВСС заема челно място в международния дневен ред (ОИСР, МОТ, Г-7, Г-20, ЕС и ООН), като се има предвид, че нарастващият обем на търговията и инвестициите в световен мащаб се осъществява чрез СВСС и че възлагането на външни изпълнители и трансграничната координация на световното производство от водещи предприятия имат значителни социални въздействия. Някои от тях са положителни, например по-добре платени работни места, по-голяма заетост сред жените, създаване на работни места, даващи възможност за достъп до заетост, развитие на умения и разпространение на знания и технологии. Други дават повод за тревога, като несигурна работа, лоши условия на труд (включително в областта на здравословните и безопасни условия на труд), липса на социални права (включително липса на социално осигуряване) и нарушаване на правата на човека и основните трудови права.

Това води до разработването и прилагането на различни инструменти на национално и международно равнище, като например конвенциите на МОТ, Насоките на ОИСР и Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека (вж. също параграф 2.3.3), и рамки на политики, като например Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие (3) и придружаващата Програма за действие от Адис Абеба относно финансирането за развитие (4) в подкрепа на спазването на трудовите стандарти и насърчаването на достойни условия на труд, както и по-нататъшното развитие на търговията, инвестициите, частния сектор и веригите на доставки.

2.1.2

Световна верига на доставки (СВД): тя е съставена от взаимосвързани организации, ресурси и процеси, които създават и доставят продукти и услуги до крайните потребители. Като такава тя е част от световната верига за създаване на стойност, предназначена за набавяне на суровини, а не за идейния замисъл или разпространението на стоките или услугите.

2.1.3

Достоен труд: концепция, формулирана от участниците в МОТ и приета от Международната конференция по труда в Декларацията относно социалната справедливост за справедлива глобализация (5); тази концепция обхваща национални и местни програми, въведени с цел постигане на четири стратегически цели:

В качеството си на орган, задаващ световните стандарти, МОТ прие редица конвенции, които са от значение за световните вериги на доставки. Те включват основните (базови) трудови стандарти (т.е. утвърждаването на свободата на сдружаване и правото на колективно договаряне, насърчаване на недопускането на дискриминация на работното място и забраната на принудителния и детския труд), както и конвенциите в областта на здравословните и безопасни условия на труд, трудовите инспекции и други. Страните, които ги ратифицират, са длъжни да приведат своето законодателство и практики в съответствие с конвенциите. Освен това, въз основа на Декларацията на МОТ от 1998 г. за основните принципи и права в областта на труда (6), всички държави — членки на МОТ, са задължени да спазват и да въведат в законодателството и в практиката основните трудови стандарти, дори да не са ратифицирали съответните конвенции.

2.2.1

Тежестта на СВСС в световната търговия нарасна бързо и според данни на СТО, ОИСР, МОТ и УНКТАД от 2013 г. (7) СВСС представляват между 60 % и 80 % от международната търговия и осигуряват над 20 % от работните места в световен мащаб (8). Секторите, обхванати от такива взаимосвързани организационни компоненти като проектирането, производството, разпространението и потреблението, ориентирани към многонационалните предприятия, включват селско стопанство, промишленост (напр. автомобилостроене, аеронавтика, текстил и облекла, играчки, електроника) и услуги (напр. телефонни центрове, информационни технологии).

2.2.2

Формите и структурите на тези СВСС също се различават: някои от тях са доста къси (малък брой дейности), докато други са по-дълги и включват икономически, социални и финансови връзки между дружества, установени в многобройни и далечни страни (от САЩ до ЕС и Азия). Според Gary Gereffi (9) има три преобладаващи вида СВСС: обусловена от закупчика и в повечето случаи от разходите система (такъв е случаят със СВСС на облеклата и обувките) и обусловена от производителя система с някои технологични компетенции на доставчиците в развиващите се страни, включително разработването и иновациите (електроника).

2.2.3

СВД като компонент на СВСС се основава на връзката между закупчици и доставчици и потенциални подизпълнители. Тази „верига“ може да бъде оформена по различни начини: вертикално интегрирана, каптивна верига, верига с модулно управление (основните доставчици могат да оперират независимо от водещото дружество) или пазарни вериги за стоковите пазари.

2.3.1

Определението на ЕС за КСО признава „отговорността на предприятията за тяхното въздействие върху обществото“ (10).

2.3.2

Въз основа на редица проблеми, настъпили през последните двайсет години, особено в сектори като електрониката, спортните стоки и облеклото, следните въпроси бяха откроени, по-специално от ОИСР, като изключително важни за устойчивото управление от страна на многонационално предприятие, в качеството му на водещо дружество, на неговите СВСС и СВД:

2.3.3

Голям кръг заинтересовани страни: множество публични и частни, национални, европейски и международни организации и органи понастоящем работят по тези въпроси, особено след драматичните събития в „Рана Плаза“ (Бангладеш) през 2013 г., при които загинаха над 1 100 работници:

Бяха въведени различни частни инициативи на постоянна или временна основа, например за подобряване на здравето и безопасността във фабриките за облекла в Бангладеш след инцидента в „Рана Плаза“ (Споразумение за противопожарна безопасност и безопасност на сградите в Бангладеш) (20).

2.3.4

Всички тези публични и частни участници са ангажирани в разработването и прилагането на различни средства и инструменти, насочени към подобряване на условията на труд и правата на работното място:

3.1.1

СВД в шивашката и обувната промишленост обхваща различни участници и производствени процеси. Делът на Азиатско-тихоокеанския регион в световния износ на облекла, текстилни изделия и обувки възлиза на 601 милиарда щатски долара, което се равнява на 60 % от общата световна търговия, като лъвският дял се пада на Китай. Страни като Бангладеш и Камбоджа увеличават специализацията си в производството и износа на облекла и обувки, като имат съответно 89,2 % и 77,4 % от общия износ на стоки през 2014 г. (22). Това се дължи най-вече на рязкото увеличение на заплатите в шивашката и текстилната промишленост в Китай, което е накарало международните закупчици да търсят нови доставчици в Азия.

Според МОТ (23) през 2014 г. средните доходи в повечето държави са били по-малко от 200 щ.д. на месец. Минимални месечни работни заплати за неквалифицирани работници от сектора за производство на облекло се прилагат в Китай (до 297 щ.д.), Филипините, Малайзия, Индонезия (247 щ.д.), Тайланд, Виетнам (145 щ.д.), Индия (136 щ.д.), Камбоджа (128 щ.д.), Пакистан (119 щ.д.), Бангладеш (71 щ.д.) и Шри Ланка (66 щ.д.).

Основните рискове са липсата на заплата, гарантираща жизнен минимум, принудителният или детският труд, лошите трудови правоотношения поради слабата защита на свободата на сдружаване и ограниченото колективно договаряне, липсата на здравословни и безопасни условия на труд, недостатъчната трудова инспекция, недостатъчно развитите системи при трудови злополуки, замърсяването на водите, излагането на въздействието на химични вещества, както и експлоатацията на жените като работна сила.

3.1.2

На 24 април 2013 г. срутването на сградата „Рана Плаза“ в Бангладеш, в която се помещаваха фабрики за облекло, причини смъртта на 1 136 души, предимно жени. Мащабът на злополуката, предизвикана от много лошото състояние на сградата и липсата на аварийни изходи, доведе до изключителна мобилизация на правителства (ЕС и държавите членки, САЩ, Канада, Норвегия), международни организации (МОТ, ОИСР и Световната банка), международни и местни участници с амбициозен набор от действия, насочени към насърчаване на национални мерки в краткосрочен план (обезщетение за семействата на жертвите, инспекции на фабрики за облекло и коригиращи действия, нови методи за одит, преразглеждане на трудовото законодателство), националните средносрочни мерки (напр. създаване на независими профсъюзи и засилване на инспекциите на труда) и систематични мерки с цел насърчаване на отговорното управление на световните вериги на доставки.

3.1.3

ОИСР подготвя Насоки по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки в текстилния и обувния сектор.

3.1.4

МОТ, в сътрудничество с международни донори, правителства, работници и работодатели, изпълнява проекти в сектора за производство на облекла (напр. в Азия), имащи за цел увеличаване на достъпа до информация относно възнагражденията, условията на труд и трудовите правоотношения за подобряване качеството на социалния диалог относно трудовите стандарти, укрепване на капацитета на социалните партньори и механизмите за колективно трудово договаряне, както и гарантиране на трудовите стандарти на равнището на фабриката (25).

3.1.5

Европейската комисия работи по водеща инициатива за устойчива верига на доставки на облекла, включваща съвместно планиране, координирано финансиране, съвместно осъществяване на програми, повишаване на осведомеността сред потребителите и др.

3.1.6

Социалните партньори в ЕС от текстилния сектор и сектора на облеклата са разработили съвместна инициатива, подкрепена от Европейската комисия, с инструмент за оценка на риска за КСО от значение за СВД. Те са в процес на окончателното му завършване и го подготвят за разпространение сред МСП и други заинтересовани страни.

3.1.7

Нидерландското председателство на ЕС желае да проучи начините за засилване на синергиите между политиката на ЕС за развитие и търговската политика, за да се допринесе за устойчивото развитие на СВСС.

3.1.8

Германският федерален министър на икономиката, сътрудничеството и развитието г-н Gerd Müller създаде специален „Алианс за устойчив текстил“ с участието на основните партньори. На последната среща на Г-7 той направи много конкретно обобщение на положението: „Ще струва едно евро да се поеме отговорност, само по едно евро на рокля, яке или панталон, за да се гарантира, че усилената работа в Бангладеш, Камбоджа или в Африка е рентабилна и децата и шивачките получават възможности в живота“ (26).

3.1.9

С нарастването на броя на частните инициативи беше натрупан опит и това ще спомогне за обмена на най-добри практики. Сред тях са ICS (Инициатива социална клауза) с 22 големи вериги за търговия на дребно като Monoprix, Carrefour или Casino, с оборот от над 243 милиарда евро, които имат подобна методология за социалния си одит; и BSCI (Европейската инициатива за социално ангажиран бизнес), създадена през 2003 г. от FTA (сдружение за международна търговия), разположено в Брюксел, с над 1 700 търговци на дребно и вносители от 36 страни в бизнес отношения с 30 000 завода.

3.2.1

Според проучване на СВСС, изготвено от Sturgeon and Kawakami (27), „междинните ресурси на сектора за облеклата изглеждат много по-маловажни по отношение на стойността на междинните стоки, отколкото ресурсите, вложени в електрониката и производството на леки автомобили“.

3.2.2

СВСС в електрониката е една от най-важните вериги в сектора на стоките с над 17 % общо произведени междинни стоки през 2006 г. спрямо 2,7 % в сферата на химикалите и пластмасите и 1,9 % в тази за части за въздухоплавателни средства. Двете водещи страни в износа на междинни продукти в електрониката са Китай/Хонконг и Съединените щати.

3.2.3

Трите основни участници, които осигуряват „модулността на веригата за създаване на стойност“, са следните:

Модулният характер на тази специфична верига за създаване на стойност се състои в кодификацията и стандартизацията на ключовите бизнес процеси като проектиране с помощта на компютър, планиране на производството и контрол на стоково-материалните запаси и логистиката.

3.2.4

Битовата електроника има кратък жизнен цикъл на продуктите, който варира от три до 18 месеца, с бързо излизане от употреба. В резултат на това доставчиците на тези продукти са изправени пред поръчки за все по-бързо достигане до пазара. Например когато Apple представи iPhone през 2007 г., времето за достигане до пазара беше шест месеца; през 2012 г. то се сви до по-малко от две седмици (28). Това е предизвикателство за производителите и работниците и е необходимо да се разработят и приложат решения за справяне с този проблем.

Докато в някои дружества беше постигнато споразумение за извънреден труд или работа на смени през върховия сезон и компенсиране за това през останалата част от годината, в други беше наблюдавано значително увеличение на броя на временните договори и наемането на работници или имигранти чрез агенция (например в Мексико през 2009 г. 60 % от работещите в сектора на електрониката са били наети чрез агенции за временна заетост, достигайки 90 % през върховия сезон) (29). Това често означава намаляване на правата на работниците, напр. по-ниски заплати, липса на социално осигуряване или забрана за членство в профсъюзи. Решенията биха могли да включват, в допълнение към националното законодателство, споразумения на ниво предприятие, както и по-добра координация и обмен на информация между закупчици и доставчици, като по този начин се даде възможност за по-добро планиране на производството и използване на постоянни вместо временни работници.

3.2.5

Въпросите за спазването на правата на човека и трудовите права свързват електронната промишленост и с темата за добива на полезни изкопаеми в засегнати от конфликти и високорискови зони, като например региона на Големите езера в Африка (30). След приемането на законодателството на САЩ (закона Dodd-Frank) през 2014 г. Европейската комисия представи предложение за регламент за създаване на механизъм за самостоятелно сертифициране за вносителите на калай, тантал, волфрам и злато на пазара на ЕС, за да се гарантира, че постъпленията от добива и търговията с тези полезни изкопаеми не подклаждат местни въоръжени конфликти. Вместо това надлежната проверка, съпътствана от други мерки, следва да допринася за прозрачността по веригата на доставки и да окаже положително влияние върху създаването на работни места и условията на труд в мините, като здравословни и безопасни условия на труд, равнища на доходите или излизане от сивата икономика. Това ще даде възможност и за продължаване на добива в Африка, вместо да се търсят други региони в света, незасегнати от конфликт (31).

3.2.6

ОИСР изготви Насоки по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони (32).

3.3.1

ЕИСК би желал също да подчертае, че СВСС и СВД в други сектори, като сектора на услугите и селскостопанската промишленост, може да се сблъскат с проблеми по отношение на условията на труд, по-специално здравословните и безопасни условия на труд.

3.3.2

Подкрепата на МОТ за достойния труд в икономиката в селските райони (33) е съсредоточена върху 3 приоритетни области за действие: достоен труд за лицата в неравностойно положение и маргинализираното и уязвимо население на селските райони, достоен труд за работниците във веригите на доставки в селските райони, достоен труд за работниците в плантациите в селските райони.

—

Правителствата отговарят за изготвяне, изпълнение и привеждане в изпълнение на националното трудово и социално законодателство, ратифициране и ефективно прилагане на конвенциите на МОТ, а в случая със страните — членки на ЕС, и за транспонирането и изпълнението на директивите на ЕС; тяхно задължение е също да осигуряват всички административни и финансови ресурси, включително за трудова инспекция, за да гарантират спазване на нормативната уредба.

—

Международните организации задават стандарти и разработват световни инициативи с цел насърчаване на международните трудови стандарти и отговорното бизнес поведение. В този контекст документи като например Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека (рамката „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“) предоставят насоки по отношение на ролите и отговорностите на основните участници.

—

Социалните партньори се насърчават да участват и да подкрепят социалния диалог по отношение на трудовите стандарти и условията на труд, включително в секторен и трансграничен контекст, а правителствата следва да гарантират, че свободата на сдружаване и колективно договаряне е ефективно защитавана и поощрявана.

—

Многонационалните предприятия следва да спазват законите, приложими в страните, в които оперират; те биват насърчавани да се ангажират да спазват подходите на КСО и надлежната проверка.

—

НПО допълват усилията на други участници и играят ключова роля за повишаване на осведомеността относно трудовите права, както и за разкриването на злоупотреби.

Предвид сложността и очевидните огромни рискове, свързани с тези ключови участници, ЕИСК отправя призив в полза на структурирани, прозрачни и приобщаващи платформи на заинтересованите страни за търсене на решения на такива сложни въпроси.

19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/28

Докладчик:

г-жа Ariane RODERT

Съдокладчик:

г-н Oliver RÖPKE

1.1

Европа е изправена пред сложни предизвикателства, които изискват обновяване на социалните и икономическите модели. За осигуряване на напредък, растеж и благосъстояние в Европа е необходимо преминаване към икономика, основана на иновации.

1.2

В този контекст възникват иновативни концепции и модели на икономическа дейност, които показват преминаване от традиционните иновации към иновации, които отчитат техническите, екологичните и социалните перспективи с акцент върху живота и благополучието на хората.

1.3

Поради това ЕИСК призовава Европейската комисия да разработи политическа рамка за подпомагане на тези нововъзникващи модели на икономическа дейност. Това може да се постигне чрез признаване, свързване и насърчаване на основни концепции за тези модели на предприятия, основаващи се на теории като споделени ценности, колективно въздействие, измерване на въздействието, партньорство, изградено на базата на модела на спирала и социални иновации.

1.4

Рамката включва благоприятна среда, която премахва пречките и разширява традиционните понятия за предприятие. Въпросите, които следва да бъдат проучени, са обществените поръчки, нормативната уредба в подкрепа на иновациите, адаптираните финансови инструменти, по-добре насочена помощ от структурните фондове, потенциални данъчни стимули, обучение, подпомагане и актуализиране на уменията, което взема предвид по-специално цифровизацията и роботизацията.

1.5

От ключово значение е държавите членки и европейските институции напълно да признаят и да насърчават „по-справедливи“ модели на икономическа дейност, които са съсредоточени върху осигуряване на иновации за социално развитие чрез интегриране на измерването на социалното въздействие успоредно с отчитането на икономическия напредък.

1.6

ЕИСК приканва Комисията при разработването на европейския стълб на социалните права да включи напълно принципите на пакета за социални инвестиции и връзката му със социалните иновации, тъй като много от тези нови модели на икономическа дейност са конкретен израз на тези принципи.

1.7

Държавите членки и Комисията трябва да гарантират, че социалните иновации са включени изцяло в програмите за иновации. Финансовата подкрепа от ЕС за социалните иновации, например „Хоризонт 2020“, трябва да бъде използвана пълноценно и следва да бъде оценявана въз основа на техническото усвояване (от всяка заинтересована страна) и политическото въздействие.

1.8

Държавите членки и институциите на ЕС трябва да включат изцяло принципите за иновации в политиката в областта на предприятията с цел да осигурят благоприятна култура, която стимулира, приема, възнаграждава и разпространява иновациите. Тази култура включва елементи като експериментиране, нови партньорски конфигурации и разширен поглед към създаването на стойност в обществото.

1.9

ЕС трябва да отдели по-голямо внимание на подкрепата и защитата на МСП, по-специално предприятията от социалната икономика, микропредприятията и семейните предприятия, както и всички видове стартиращи предприятия в инициативи на политиката в областта на иновациите с цел подобряване на условията за постигане на устойчивост и възпроизвеждане/по-широко прилагане.

1.10

Новите иновативни модели на икономическа дейност трябва да се вземат изцяло под внимание при инициативи, насочени към четвъртата индустриална революция и свързани с нея политики, като например кръговата икономика, икономиката на споделянето и функционалната икономика. Това може да се постигне чрез насърчаване на адаптирането на всички съществуващи предприятия и модели, подкрепа за възникването на нови и нетрадиционни форми на предприятия, формирането на нови отношения и адаптирани модели на сътрудничество.

1.11

ЕИСК призовава Комисията да включи изцяло тези нови модели на икономическа дейност в предстоящото преразглеждане на стратегията за единния пазар през 2017 г., както и да предложи нови мерки в тази насока.

1.12

Както при всички икономически дейности, от съществено значение е пълното зачитане на принципите на достойни условия на труд, социалните права на работниците и служителите и ролята на социалните партньори в контекста на новите модели на икономическа дейност.

2.1

В Европа бързо възниква нов социален ландшафт и това изисква нови социални и икономически модели, които да преобразуват Европа в модерна и конкурентна в световен план икономика.

2.2

Необходима е нова нагласа по отношение на иновациите с цел осигуряване на растеж за напредък, социално сближаване и благосъстояние. Тази нагласа е възприета в световен мащаб в сферата на иновациите и научните изследвания, както и в много предприятия, които вече се стремят да постигнат не само икономически, но и социален и екологичен растеж и въздействие. Освен това потребителските очаквания и търсене сочат подкрепа за този вид подход. Това личи ясно от появата на инициативи като икономиката на съвместното потребление, кръговата икономика и икономиката на споделянето. Общото между тези инициативи е това, че се основават на нов набор от ценности и се стремят към интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж за напредък, който съчетава технически, екологични и социални иновации.

2.3

Целта на настоящото становище е да се разгледат някои нови концепции, които са основни за иновациите като двигатели на нови модели на икономическа дейност. То ще използва като нагледен пример по-специално предприятията от социалната икономика. Становището се основава на постигнатото от ЕИСК в тази област и по-специално на проекта на ЕИСК относно социалните предприятия (1). Настоящото становище не разглежда понятия като кръговата икономика, икономиката на съвместното потребление, функционалната икономика или икономиката на споделянето, иновациите или политиките за МСП, които са разгледани в други свързани становища на ЕИСК.

3.1.1

Европа е изправена пред комплексни обществени предизвикателства, които не могат да бъдат преодолени чрез съществуващите системи. Това е знак за принципна промяна, която изисква нова нагласа и иновативни решения. Тези иновации често са наричани социални или обществени иновации. „Социалните иновации са социални както по отношение на целите, така и на средствата за постигането им. Към това може да се добави следното: по-конкретно, социалните иновации се определят като нови идеи (продукти, услуги и модели), които едновременно удовлетворяват социални нужди (по-ефективно отколкото останалите алтернативи) и изграждат нови социални отношения и сътрудничество. С други думи, иновациите са не само добри за обществото, но и повишават способностите му за действие“ (2). Социалните иновации се появяват във всички сектори и не са нещо ново, но общото между тях е, че в крайна сметка водят до системна промяна.

3.1.2

Понастоящем в академичната сфера иновациите включват не само техническото развитие. Научните изследователи са обединени около мнението, че иновациите и научните изследвания трябва да отчитат техническите, екологичните и социалните перспективи. Съществува взаимозависимост между социалните, цифровите и техническите иновации. Ролята на цифровите технологии в този контекст е да бъдат инструмент за насърчаване на обмена и даване на възможност на хората да предприемат действия, докато социалните иновации са основната цел.

3.1.3

Социалните иновации се проявяват по начин, различен от този на техническите иновации. Те са породени от необходимост, като често целта им е да се реагира на дадено предизвикателство в обществото или са насочени към конкретна група потребители, като в същото време отчитат социалните, екологичните и икономическите перспективи. Най-успешните социални иновации включват холистично мислене, което в крайна сметка води до системна промяна, вместо да разглеждат един-единствен въпрос или тема.

3.1.4

Основата на социалните иновации е етична, идеологическа или свързана с общия интерес гледна точка. Това е видно от ролята, която гражданското общество има днес и която е имало в исторически план за оформянето на социалните системи. Социалните иновации може да представляват ново понятие, но те съществуват от много дълго време.

3.1.5

Социалните иновации се основават на открита комуникация и сътрудничество при решаване на проблемите, като се включват различни заинтересовани страни и практики за катализиране на нови решения. Социалните иновации премахват преградите, разделящи сектори и пазари, като заместват логиката на конкуренцията с решения, включващи сътрудничество и дългосрочно партньорство. Те се отнасят до споделяне, свързани са с движението за отворен код и прилагането на неконкурентни подходи.

3.1.6

Социалните иновации предлагат фундаментална граница за Европа и ще насърчат „реалната социална пазарна икономика“ по смисъла на член 2 от Договора от Лисабон. Това обаче може да бъде постигнато само ако иновациите са ясно насочени към цели като приобщаване и равенство. Това от своя страна допълнително ще ускори обществените иновации.

3.2.1

Все по-очевидно е, че едно по-всеобхватно виждане за създаването на стойност — икономическа, социална и екологична — е в основата на привлекателен проект за икономическа дейност. Фактът, че икономическата печалба се генерира или повишава чрез осигуряване на по-голяма социална и екологична стойност, ясно показва, че икономическият растеж е свързан със социалния и екологичния напредък. Това се дефинира като създаване на споделени ценности — понятие, изследвано от редица учени (3).

3.2.2

Ключът към тази стратегия е преминаване от нормата за оптимизиране на краткосрочните финансови резултати към генериране на икономическа стойност по начин, който води и до социален напредък и създаване на стойност за обществото. Споделените ценности могат да се окажат двигател за следващата вълна от иновации и ръст на производителността в глобалната икономика.

3.2.3

Подкрепянето на реална социална пазарна икономика изисква насърчаване на форми на инвестиции, които са предназначени специално за подкрепа на възникването на демократична и приобщаваща икономика, ориентирана в по-голяма степен към участието. Тук е необходима цялостна финансова екосистема, в която е интересно да се разгледат форми с хибриден и смесен капитал — тема, която ЕИСК е изследвал в свои предходни становища (4).

3.2.4

Прилагането на логиката за споделени ценности означава, че създаването на стойност вече не представлява прехвърляне на съществуваща стойност, а по-скоро повишаване на социалната, екологичната и икономическата стойност като цяло. В допълнение тя подчертава факта, че пазарът не се определя единствено в икономическо отношение, а включва и социални и екологични аспекти. Един от ключовите елементи на споделените ценности е, че те се опират на силните страни и на различията между частния сектор и сектора на гражданското общество, прилагайки модел за съвместни действия, което в крайна сметка води до създаване на нови пазари и разширяване на съществуващите.

3.3.1

Отговорът на сложни обществени предизвикателства често изисква тясно сътрудничество между правителството, пазара и гражданското общество с цел намиране на ефективни решения. Партньорството се основава на задълбочено разбиране на гледната точка на всяка заинтересована страна, на бързо вземане на решения и подходи на съпричастност.

3.3.2

Сътрудничеството, съвместните действия и междусекторните иновации имат огромни предимства пред начините, по които обществото е преодолявало обществените проблеми в миналото. Ключово значение за това има обединяването на ранен етап на заинтересованите страни за общо определяне на съвместна обществена цел и на пътя, който да се следва.

3.3.3

Важно е да се отбележи, че тъй като иновациите често възникват в местни условия, в близост до реалните нужди, трябва да се обръща внимание и да се оказва подкрепа на цялото общество. Съществува голям потенциал за събиране и споделяне на натрупания местен опит, голяма част от който може да бъде възпроизведен и приложен в увеличен мащаб в други региони и държави.

3.4.1

Както беше посочено, широкомащабната социална промяна изисква междусекторно сътрудничество, сближаване и партньорство. Освен това един от резултатите трябва да бъде колективното въздействие.

3.4.2

Колективното въздействие се основава на ангажимента на група основни заинтересовани страни от различните сектори, които следват обща програма за решаване на конкретен социален или обществен проблем. Освен това то включва централизирана инфраструктура, съответните човешки ресурси, структурирана процедура, споделено измерване, непрекъсната комуникация и взаимно укрепващи се дейности между всички участници. Широкомащабната социална промяна ще възникне като резултат от по-добра междусекторна координация вместо от отделни организации.

3.5.1

Ако понятието за иновация включва не само до техническите, но и социалните и екологичните перспективи, напредъкът трябва да се измерва по различен начин. ЕИСК вече е разглеждал теми („Измерване на социалното въздействие“ (5) и „Икономика за общото благо“ (6)), в които беше ясно демонстрирана потребността от широк поглед върху резултатите и докладването.

3.5.2

От дълго време нормата за измерване на резултатите са икономическите показатели. Нарастващата поява на хибридни структури, които предлагат иновации, обаче изисква набор от нови холистични показатели, с които се измерва социалното, екологичното и икономическото въздействие.

3.5.3

Прилагането на принципите на измерване на социалното въздействие включва ориентиран към заинтересованите страни подход, общо разбиране и определение на основните резултати, както и съвместно определяне на показателите. Това ще спомогне за обхващането на реалната създадена стойност. Акцентът трябва да се измести от икономическо отчитане към фактори на измерване като социален принос, продукт, резултат и въздействие. От съществено значение е заинтересованите страни да имат еднакво разбиране за тези понятия, тъй като те се прилагат както в контекста на иновациите, така и в този на икономическата дейност.

3.6.1

Социалните и техническите иновации могат да окажат огромно въздействие върху организацията на труда и условията на труд на работниците и служителите. Нарастващата индивидуализация и по-голямата самостоятелност и гъвкавост в трудовите отношения не бива да води до влошаване на социалната закрила. За да бъдат иновативните модели успешни, принципите на достойни условия на труд трябва и занапред да бъдат гарантирани дори и в променена обстановка (7).

3.6.2

Иновациите ще вървят ръка за ръка с общия социален напредък само ако всички заинтересовани страни са включени и печелят от това, ако добавената стойност се разпределя справедливо и социалните права не се нарушават. Социалната закрила на работниците и служителите трябва и занапред да бъде гарантирана дори и при променените условия.

3.6.3

Същото се отнася за индивидуалните социални права на работниците и служителите, особено за условията на труд и възнагражденията. Иновативните модели и по-специално цифровизацията често водят до по-висока степен на индивидуализация на работното място и застрашават социалните стандарти. Устойчивите иновативни модели трябва да зачитат правата на работниците и служителите и техните условия на труд, дори и в един променящ се свят на труда.

3.6.4

Новите иновативни модели на икономическа дейност трябва да насърчават колективните права на работниците и служителите, прилагането им на практика и ролята на социалните партньори. Социалните партньори, колективните споразумения и участието на работниците често са източник на иновации, тъй като създават необходимите рамкови условия.

3.6.5

Трябва и занапред да се насърчават социалният диалог и всеобхватните колективни споразумения, тъй като те могат да допринесат и за подобряване на рамковите условия за прехода към иновативни модели на икономическа дейност. В миналото беше необходимо „социалните правила на играта“ редовно да се адаптират към новите технически и социални промени и това ще бъде необходимо и в бъдеще. Вж. например преразпределението на труда (например намаляването на работното време).

4.1

ЕИСК подкрепя необходимостта от признаване и насърчаване на пълното многообразие и плурализма на моделите на икономическа дейност и на предприятия, които съвкупно съставляват единния пазар (8). Една от областите, в които ЕИСК има натрупан специфичен опит, са предприятията от социалната икономика (ПСИ). ПСИ и социалните предприемачи включват някои от разгледаните по-горе концепции и илюстрират добре тези хибридни форми на модели на предприятия, които се появяват в Европа.

4.2

В Европа има над 2 милиона социални предприятия, които допринасят за 10 % от БВП. В много държави членки обаче този сектор е нов и недостатъчно развит, което показва съществена възможност за развитие. Гражданското общество и социалната икономика са тясно свързани и са допринесли чрез иновациите за съществени системни промени в обществото като грижи за децата, болници, насърчаване на лична самостоятелност и независим живот на възрастните хора и на хората с увреждания, баланс между личния и професионалния живот, трудова интеграция и (социални) жилища, както и редица научни открития или изобретения.

4.3

Съсредоточени върху конкретна група потребители, незадоволена потребност в обществото или запълване на празнини, ПСИ експериментират и намират иновативни решения, като в същото време осъществяват икономическа дейност. Те реинвестират печалбата си за постигане на социалната мисия и въздействие. В последно време се поставя особено силен акцент върху ПСИ, тъй като те предоставят интересно решение, създавайки двояка стойност: социална, чрез своите дейности (социално сближаване или приобщаване) и икономическа (чрез търговия, нови икономически дейности и осигуряване на заетост).

4.3.1

Стимулирането на иновациите и творчеството зависи от всяка заинтересована страна, както и от поведението и нагласите. Следователно от съществено значение е не само укрепването на сектора на ПСИ, но и осигуряването на открита нагласа към появата на други разнообразни модели. Трябва да се развива култура на сътрудничество и споделени ценности — принцип, заложен например в социалната икономика от самото ѝ зараждане. След осъзнаването, че посредством иновациите си ПСИ създават нови пазарни възможности, трябва да се отдели специално внимание на защитата на тези структури, за да имат възможност да продължат да се развиват.

4.3.2

По-специално следва да се отбележи, че според научните изследвания жените са представени в по-голяма степен в социалните предприятия, отколкото в традиционните. Освен това изследванията по този въпрос, събиращи данни с разбивка по полов признак, показват, че в някои европейски страни жените социални предприемачи дори надвишават по брой мъжете. Според тези проучвания жените социални предприемачи изглежда са и по-иновативни от мъжете социални предприемачи, макар че изразходват по-малко средства за иновации (9). Това показва големи възможности за развитие със специален акцент върху подкрепата за социално предприемачество сред жените.

5.1

Новите и иновативни модели на икономическа дейност като ПСИ са част от официалната икономика и не са в конфликт с други модели на икономическа дейност. Предвид променящия се обществен пейзаж в Европа, вниманието трябва да се насочи към използването на всички форми на иновации, водещи до нови модели на икономическа дейност. Въпреки че тези нови модели се опират на много от концепциите, обсъдени в раздел 3, по-голямата част от съществуващите програми за подкрепа за стопанска дейност, развойна дейност и новосъздадени предприятия, както и други необходими условия, като например законодателните и финансовите инструменти, често не успяват да подкрепят тези разнообразни бизнес модели поради факта, че в повечето случаи помощта и политиката днес продължават да са предназначени за стандартните и по-традиционни модели на дружества и логика. Следователно, за да се набере подкрепа за пълния спектър на различните бизнес модели, възникващи в Европа, следва да се вземат под внимание посочените по-долу елементи.

5.1.1

В случая на ПСИ, ЕИСК работи активно за прокарване на цялостна екосистема, специално съобразена с уникалните характеристики на този конкретен модел на икономическа дейност (10). По подобен начин трябва да бъдат разработени екосистеми и за други нови и хибридни бизнес концепции. Освен това наличната помощ трябва да бъде актуализирана и коригирана, за да отразява тези нови модели, както и да подкрепя съществуващите предприятия да се адаптират и да прилагат тези нови тенденции. Идеалната екосистема включва елементи като специална финансова екосистема с хибридни капиталови решения, по-добри форми на обществени поръчки, индивидуално съобразена подкрепа за развитие на предприятията и измерване на социалното въздействие. Това е от решаващо значение за подкрепата на появата и устойчивостта на всеки бизнес модел.

5.1.2

Иновациите вече не са линейни. Комбинацията от технически, екологични и социални перспективи в областта на иновациите е от ключово значение за намиране на бъдещи решения. Цялостното интегриране на тези понятия изисква нов поглед относно отчитането на напредъка, който се основава на резултати или въздействие. В тази насока са важни по-специално два елемента: създаването на споделени ценности и тройният баланс (отдаване на еднакво значение на социалния, екологичния и икономическия напредък). Признаването на общата стойност посредством колективното въздействие на икономическите, социалните и икономическите аспекти бързо ще доведе до възникването на нови видове хибридни предприятия. Споделените ценности все още са на ранен етап. Поради това е необходимо ръководните кадри да развият нови умения и знания, а правителствата да се научат да регулират по начин, който благоприятства, а не възпрепятства споделените ценности.

5.1.3

Финансовите пазари имат ключова роля за правилното разпределяне на ресурсите в рамките на обществото. Но те поставят по-силен акцент в краткосрочен план, което е в пряко противоречие с изискването за удовлетворяване на дългосрочните нужди на обществото, което е разгледано в различни доклади (11). Предприятията трябва да имат възможност да инвестират с оглед на бъдещето, за да генерират стойност за инвеститорите, както и за обществото като цяло. Това изисква нови системи, които да възнаграждават дългосрочно ориентираното поведение на инвеститорите. В този контекст значението на публичното финансиране, често под формата на смесени капиталови решения, представлява важен елемент, който често набляга на развитието на предприятията.

5.1.4

За да може иновациите да бъдат двигател за нови модели на икономическа дейност, е необходимо непрекъснато да се насърчава благоприятна за иновациите култура. Важно е да се насърчават схемите за експериментиране, които отчитат както успехите, така и неуспехите (като етапи в процеса на учене), за да се стимулира култура на иновациите в Европа. Принципът на иновативност би трябвало да допълва „принципа на предпазливост“, който не би трябвало да действа като бариера. „Принципът на иновативност“ означава да се отчита въздействието на законовите и подзаконовите разпоредби върху иновациите. Отправна точка в този смисъл е проектирането на процесите и системите във връзка с концепцията за партньорство чрез включване на основните заинтересовани страни (улесняване на открити форуми, възможности за диалог и съвместни срещи). Този модел вече се наблюдава в цяла Европа и може лесно да бъде разширен, споделен и разпространен (12).

5.2

Политическата воля и отговорност са от ключово значение за стимулиране на създаването на нови предприятия в Европа. Разработването на последователни политически програми на равнище ЕС и държави членки, приспособени за подкрепа на различни модели на икономическа дейност, е от съществено значение. Ясно е, че за да може да се осигурят растеж и благосъстояние в Европа, е необходимо да се премине към икономика и общество, основани на иновациите. За тази цел законодателството и политиките в областта на вътрешния пазар следва да бъдат подходящо адаптирани. Предстоящото преразглеждане на стратегията за единния пазар през 2017 г. е възможност за обмисляне на нови мерки в тази насока.

5.2.1

Подходящата и устойчива подкрепа за фундаментални и приложни научни изследвания като основа за бъдещи иновации е от съществено значение, като се има предвид акцентът върху споделените ценности и тройния баланс. В допълнение, дейностите на тези нови модели на икономическа дейност трябва да бъдат обхванати статистически, за да може да се осигури най-подходяща подкрепа на политиката.

5.2.2

Важно е да се постигне осведоменост относно различните форми на иновации и иноваторите. ПСИ и гражданското общество често не определят себе си като иноватори. Повишаването на видимостта на социалните иновации и осигуряването на тяхното признаване чрез изричното оценяване на широкия им принос за обществото ще насърчат повече иновации в различните сектори.

5.2.3

ЕС продължава да играе основна роля за събирането и споделянето на нови инициативи, като улеснява благоприятна среда и гарантира, че основните инициативи на политиката действително обхващат тези нови тенденции. Комисията е в добра позиция да улесни този обмен на най-добри практики и модели за възпроизвеждане.

19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/36

Докладчик:

г-н Jorge PEGADO LIZ

1.1

В отговор на искането на нидерландското председателство да изготви проучвателно становище относно „Икономика на споделянето и саморегулиране“ и след като приключи работата си по темата, Комитетът представя своето становище и формулира следните заключения.

1.2

ЕИСК в редица свои становища, на които настоящото становище очевидно се основава, вече предвиди различни аспекти на този феномен под различни наименования, присъщи за него в зависимост от езиците и гледните точки.

1.3

Съгласно отправеното искане Комитетът предприе понастоящем определяне на специфичните характеристики на икономиката на споделянето, която включва икономическите практики, включени в самата концепция, и по какъв начин тези икономически и социални практики следва да бъдат подчинени на правото, под каква форма и с какви средства, по-специално чрез саморегулиране или съвместно регулиране.

1.4

Тази практика, придобила социално и икономическо значение от началото на 21-ви век с използването на интернет и социалните мрежи, не е реципрочна на размяната, която съществува откакто съществува човекът, а е по-скоро една „просоциална нереципрочна практика“ или по-точно „акт и процес на разпространение на това, което е наше, за ползване от другите, и/или акт и процес на получаване на нещо от другиго, за да го ползваме“.

1.5

По-важно от дефинирането на тази практика, което ние все пак ще се опитаме да направим, е да се определят характерните ѝ особености, след които се отличават следните:

1.6

Това охарактеризиране на явлението, подкрепено от едно относително консенсусно понятие, позволява да се определи моделът на този тип икономически отношения и да се направи разграничение между дейностите, които действително произтичат от икономиката на споделянето и трябва да се ползват от специален режим, и тези, които понякога неправомерно използват това наименование само за да избегнат правната уредба, която следва да се прилага за тях, какъвто е актуалният пример с Uber. По-прецизно аналитично разграничение между това какво е „споделяне“ и това, което се базира на платформа, може да подобри политическите решения и да доведе до по-подходящо регулиране.

1.7

Откроява се също така нарастващото икономическо значение на проявленията на икономиката на споделянето, които вече отбелязват значителен търговски оборот в Европа и в света, и се подчертава нейното социално и екологично измерение, потенциалът да създава отношения на солидарност между гражданите, да съживява местната икономика, да създава работни места, да рационализира потреблението на домакинствата, обединявайки употребата на някои стоки, да намалява енергийния отпечатък и да насърчава едно по-отговорно и устойчиво потребление. В параграф 5.2 са посочени няколко примера.

1.8

Предвид тези обстоятелства ЕИСК призовава Комисията да предприеме серия от изключително необходими политически мерки с цел на равнище ЕС и на равнището на отделните държави членки да бъдат подпомогнати и прилагани различни форми и начини на функциониране на икономиката на споделянето, така че тя спечели подкрепа и доверие.

1.9

Отбелязва и необходимостта тези нови бизнес модели да са в съответствие с приложимото национално законодателство и законодателството на ЕС и по-специално да се гарантират правата на работниците, подходящо данъчно облагане, защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот на участващите, социалните права, лоялна конкуренция и борбата с монополите и антиконкурентните практики, отговорността на платформите в бизнес отношенията между партньорите и зачитане на законността на техните оферти, и преди всичко защита на правата на всички партньори, участващи в икономиката на споделянето, включително тези на производителите за собствено потребление (prosumer), посредством адаптирането на тези отношения спрямо настоящите достижения на правото ЕС в областта на правата на потребителите, по-специално разпоредбите, свързани с неравноправните договорни клаузи, нелоялните търговски практики, здравето и безопасността, както и електронната търговия.

1.10

Ето защо EИСК счита, че ЕС — и разбира се държавите членки, участващи в заседанията на Съвета под егидата на нидерландското председателство — трябва спешно да определят ясна и прозрачна юридическа рамка, в която тези дейности трябва да се развиват и осъществяват в европейското пространство, в съответствие с посоченото в параграф 8.2.4, и призовава Комисията без забавяне да публикува очакваната и вече закъсняла Програма за икономика на споделянето или съвместното потребление.

1.11

И в нея да бъде ясно определена допълващата роля, която трябва да имат саморегулирането и съвместното регулиране, съгласно принципите и условията, които ЕИСК вече години наред определя в становища и информационни доклади, насочени по-специално към онези аспекти, които се потвърждават и мултиплицират.

2.1

Нидерландското председателство поиска с писмо на Министерството на социалните грижи и заетостта ЕИСК да изготви проучвателно становище относно „Икономика на споделянето и саморегулиране“, без да дава каквито и да е насоки и да формулира каквито и да е въпроси.

2.2

Въпросът за икономиката на споделянето, като се започне от нейното определение и концептуално разграничаване и се стигне до различните понятия, които включва, и практиките, които обхваща, както и последиците от тях, е твърде противоречива и изключително актуална тема.

2.3

Многобройни са практиките, които през последните години се съотнасят към тази концепция, както са многобройни и публикациите от различен характер, изготвени по тази тема.

2.4

Не е изненада, че ЕИСК, който винаги следи внимателно различните тенденции в гражданското общество, в редица свои становища, на които настоящото становище очевидно се уповава (1) и като възприема и доразвива основна им философия, вече предвиди различни аспекти на този феномен под различни наименования, присъщи за него в зависимост от езиците и гледните точки.

2.5

Целта на настоящото становище е да отговори на искането на нидерландското представителство, като се опита да определи специфичните характеристики на икономиката на споделянето, които я разграничават концептуално и обхващат присъщите ѝ икономически практики, както и да се определи дали и по какъв начин тези икономически и социални дейности трябва да бъдат правно защитени, под каква форма и с какви средства, по-специално чрез саморегулиране или съвместно регулиране.

3.1

Практикуването на някои форми на икономиката на споделянето възниква дори преди оформянето на концепцията за това понятие, произтичащо от схващането „да имам“ и „да бъда“, което се базира основно на идеята за това, че „ти не си това, което имаш“, а „онова, до което можеш да имаш достъп“.

3.2

Очевидно е, че една такава икономика на споделянето е толкова древна, колкото и самото човечество, и има своите исторически корени в „разменната икономика“ на примитивните общества, която постепенно замира с въвеждането на паричните средства, които предоставят на притежателя им способността да купува и по този начин да притежава.

3.3

Практиката, която при все това придобива социално и икономическо значение от началото на 21-ви век с използването на интернет и социалните мрежи, не е реципрочна на размяната, а е по-скоро една „просоциална нереципрочна практика“ или по-точно „акт и процес на разпространение на това, което е наше, за ползване от другите, и/или акт и процес на получаване на нещо от другиго за да го ползваме“. Следователно икономиката на споделянето се вдъхновява от различни идейни течения, които варират от свободния безплатен и универсален достъп до познанието, до функционалната икономика или икономиката на даровете (Gift Economy), насочена към размяна без печалба. За разлика от чистата икономика на размяна, икономиката на споделянето се основава на идеята за парична или непарична компенсация.

4.1

Именно от тази концепция трябва да се тръгне, за да се очертае присъщата и специфична област на икономиката на споделянето в различните ѝ аспекти, като се подчертават характеристиките, които трябва да представят нейните практики и които позволяват тя да бъде разграничена от други икономически пазарни практики.

4.2

Преди всичко доминиращата и обща характеристика е, че тази практика не води до собственост на стоки, нито до съсобственост, а до съвместно ползване или употреба.

4.3

От друга страна, от особено значение е посредничеството на платформа, която най-вече чрез електронни средства (браузър или приложение) установява контакт между множество предоставящи стоки или услуги лица, както и множество потребители.

4.4

Обща и характерна цел на този вид дейност е най-ефективното използване (idling capacity) на стоки или услуги посредством тяхното споделяне.

4.5

При този вид бизнес модел от съществено значение е също така крайните страни да бъдат „партньори“ (P2P) и никога в отношения на предприятия с потребители (B2C), без значение дали става въпрос за физически или юридически лица, включително и дружества, и те самите да не превръщат това споделяне в своя търговска цел (например едно дружество може да споделя с друго използването на автомобилен парк или набор от устройства за възпроизвеждане). Възможността обаче да се създадат „търговски отношения“ между „партньорите“ не трябва да се изключва.

4.6

Следващата графика показва разликите между сравняваните бизнес модели:

4.7

Този вид бизнес предполага сложна триъгълна договорна структура при договорните отношения между притежателя на стоката или предоставящия услугата и субекта, управляващ платформата; между ползвателя и субекта, който посредничи за сделката на платформата, евентуално срещу заплащане; и между самите ползвателите на платформата за това ползване.

4.8

Поради това не считаме, че следните характеристики са отличителни или специфични:

5.1

Ограниченията относно обема на настоящото становище не позволяват широкообхватно формулиране, още по-малко подробно обсъждане на широк спектър от ситуации, произтичащи от посочените характеристики на икономиката на споделянето.

5.2

Някои обаче заслужават да се споменат специално, за да се илюстрира предметът на становището:

5.2.1

В сектора на настаняването се отличават Airbnb, Rentalia, Homeaway, Couchsurfing и Bedycasa — платформи, в които се регистрират собственици на имоти за временно споделяне на стая или цяла къща, като хостели, мотели и други туристически обекти за настаняване също могат да предлагат своите структури на тази платформа. Предвид лекотата, с която всеки може да добави своя имот в тази мрежа за споделяне и като се добави печалбата, която получават собствениците, упражнявайки тази дейност, разпространението на настанявания от този тип доведе до сключването на споразумения за сътрудничество при събирането и плащането на данъци между платформите и данъчните власти, най-вече в Париж и Амстердам. В Амстердам, Барселона, Лондон и Берлин беше създаден режим на задължително регистриране на тези настанявания и правила за ограничаване на времето с цел да не се възпрепятства наемането в дългосрочен план и да се предотврати последващото увеличение на наемите.

5.2.2

В транспортния сектор може да се споменат Blablacar, Umcoche, Liftshare, Karzoo — приложения, позволяващи регистрирането на собственици на частни превозни средства, които искат да споделят свободните места в своите автомобили за пътуванията си (carpooling). В някои от тези платформи могат да бъдат разделени пътните разходи, но не е позволено събирането на суми с цел печалба. Uber обаче е случай, който заслужава да се отбележи, тъй като освен че предоставя услуги за споделяне на частни превозни средства (UberPop — забранен в почти целия ЕС), позволява и услуга за пътувания чрез ангажиране на професионални шофьори (Uberblack и UberX — сходни с традиционните таксиметрови услуги). Неговата характеристика не е ясна, тъй като бизнес моделът на компанията не е прозрачен, включително вече по съдебен ред се разглежда въпросът дали шофьорите на Uber са служители на дружеството (2). Тази услуга доведе до понякога бурни реакции и дори до съдебни процеси в почти цяла Европа. Единствено Англия и Естония имат законодателство, което узаконява тези услуги, в очакване на отговор на Съд на Европейския съюз на преюдициалните запитвания, отправени от съд в Барселона и от съд в Брюксел за изясняване на характера на дейността (3).

5.2.3

Примери за колективно финансиране са финансирането чрез заеми с плащане на лихви, като Zopa и Auxmoney; капиталово финансиране със социално участие в създаденото дружество, например Fundedbyme и Crowdcube; финансиране срещу възнаграждение, например Kickstarter или Indiegogo, и накрая финансиране чрез дарение, в което не е договорено никакво възнаграждение за предоставяне на сумите.

6.1

Както обикновено усилията за концептуализация, по-специално когато методът е индуктивен, не са линейни, като е необходимо време за избистряне и достигане до единство в разбирането. Това се случва с понятието „икономика на споделянето“, което се появява в социалните медии заедно с други понятия като „социална или солидарна икономика“, „културна икономика“, „функционална икономика“, „зелена икономика“, „синя икономика“, „икономика на решенията“, „хоризонтална икономика“, „икономика на търсенето“, „икономика на платформите“ и „икономика на работата по отделни заявки“ (Gig Economy).

6.2

Затова някои автори дори предпочитат да не се опитват да дават определение поради опасения да не би то да не е достатъчно изчерпателно или обратно, да не би да не могат да очертаят коректно обхвата му.

6.3

В становищата на ЕИСК, освен многобройните препратки към това понятие, никога не е давано определение; аналогично в становището на КР (4), въпреки опита да се направи класификация в две основни категории и четири форми, също не се рискува с даването на определение; накрая, Комисията в своето неотдавнашно съобщение — „Осъвременяване на единния пазар“ (5), използва по-скоро термина „икономика на сътрудничеството“, считан за синоним, но вместо да даде определение по-скоро се ограничи в очертаване на ползите за някои заинтересовани страни (потребители, работници) и изтъкване на въздействието ѝ върху производителността и устойчивостта, като пое ангажимент да издаде през 2016 г. „Европейска програма за икономика на сътрудничеството“. От страна на ЕП до този момент не се наблюдава конкретен съществен принос, освен Резолюцията от 21 декември 2015 г.„Към Акт за цифровия единен пазар“ (6), няколко проучвания с високо качество и няколко брифинга по тези теми. До този момент обаче в нито един от тези документи не е направено проучване на въздействието от гледна точка на създаване на работни места и растеж.

6.4

Не считаме, че по този въпрос трябва да се проявява оригиналност, тъй като измежду многото предложени определения изпъква едно, което очевидно спечели широка подкрепа; одобрява се определението за икономика на споделянето, дадено от Botsman и Rogers, като „икономическа система, основаваща се на прякото споделяне между частни лица на частично използвани стоки или услуги, безплатно или срещу заплащане“ посредством онлайн платформи, въпреки че едно по-прецизно аналитично разграничение между „споделяне“, т.е. „с нестопанска цел“, и базирането въз основа на платформа, може да улесни вземането на политическо решение и най-подходящото регулиране.

6.5

Това определение е достатъчно широко, за да обхване различни области като производството, потреблението, колективното финансиране (crowdfunding) или собствените познания, и да позволи разделянето на четири сравнително автономни области: съвместното потребление; образованието, обучението и съвместното познание; колективното финансиране; и съвместното производство (7).

6.6

Това определение позволява и определянето на бизнес модели, които под привидната форма на икономиката на споделянето в действителност са стопански дейности, целящи единствено печалба, и които представляват модели B2C. Това заключение се налага от анализа на начина на функциониране на тези платформи (макар и невинаги прозрачно) и можем да открием случаи на действителна икономика на споделянето, където отношенията, установени чрез платформа, са P2P, и единствената роля на платформата е да улесни контакта между партньорите, но също така има и примери за предприятия, които под прикритието на P2P платформа извършват стопанска дейност, като получават комисионни, плащания, предоставят допълнителни услуги, и те не трябва да бъдат третирани като участници в икономика на споделянето, а като доставчици на услуги B2C, със съответните последствия.

6.7

От друга страна, това определение позволява веднага да се изключат от понятието за икономика на споделянето някои видове практики, които в противен случай биха претендирали да бъдат включени в него, а именно:

7.1

Въпреки липсата на достатъчно ясно определение в тази област обаче, изследванията и проучванията с цел определяне на икономическата тежест на това явление в ЕС и целия свят се множат.

7.2

Безспорно е, че през последните години и най-вече в настоящите времена на криза, и като отговор на нея, инициативите на икономиката на споделянето не спират да се увеличават; инициативите в интернет сайта www.collaborativeconsumption.com наброяват повече от 1 000.

7.3

Използваните от Европейската комисия оценки посочват, че обемът на световния бизнес, който попада в категорията икономика на споделянето, достигна 3,5 милиарда долара през 2013 г., което представлява годишен растеж с 25 %. Към момента вече е 20 милиарда. Предвижданията на консултантското бюро на PwC сочат много голямо нарастване до 2025 г. (8)

7.4

Освен че създава икономическа стойност, икономиката на споделянето в своето социално и екологично измерение, има потенциала да създава отношения на солидарност между гражданите, да съживява местната икономика, да създава работни места, да рационализира потреблението на домакинствата, обединявайки употребата на някои стоки, да намалява енергийния отпечатък и да благоприятства едно по-отговорно и устойчиво потребление.

7.5

ЕИСК вярва, че този тип икономика „представлява иновативното допълнение на икономиката на производството, което благоприятства икономическите, социалните и екологичните ползи“ и „то предоставя също така и решение на икономическата и финансовата криза“ (9).

7.6

Поради това ЕИСК не се колебае да призове Комисията да предприеме серия от изключително необходими политически мерки с цел на равнище ЕС и на равнището на отделни държави членки да бъдат подпомогнати и прилагани различни форми и начини на функциониране на икономиката на споделянето, така че тя спечели подкрепа и доверие. В рамките на настоящото становище не могат да не бъдат потвърдени вече изразените от ЕИСК възгледи по тези аспекти, на които то изрично се позовава. Следователно се счита, че новите бизнес модели, които платформите представляват, поставят неотложни въпроси относно прилагането на националното законодателство, осигуряването на правата на работниците и на адекватно данъчно облагане, наред с другото. ЕИСК призовава Комисията да разгледа тези опасения, ако действително трябва да бъдат конкретизирани социалните ползи от този тип бизнес модели.

7.7

Важно е също да се отправи призив за спешното формулиране на определения, ориентации или насоки на европейско равнище, тъй като някои държави членки вече индивидуално са определили своите собствени политики предвид забавянето и очевидната нерешителност на европейските институции.

8.1.1

Като всяка друга дейност, която свързва хора с лични и евентуално конфликтни интереси, икономиката на споделянето се подчинява на правото и на нормативното регулиране на съответните интереси. За това се счита за несериозна позицията на тези, които претендират, че икономиката на споделянето трябва да бъде „безправна“ зона, където свободата трябва да бъде пълна, без каквито и да е бариери и ограничения, изцяло базираща се на доверието и естествената доброта (идеята за „благородния дивак“ на Русо).

8.1.2

ЕИСК защитава постоянно и последователно идеята, че всяка една икономическа дейност трябва да бъде закриляна от правото; той обаче също подкрепя тезата, че това регулиране може да бъде под различни форми, които трябва да взаимодействат хармонично.

8.1.3

По-специално в своето най-скорошно становище относно ролята на саморегулирането и съвместното регулиране в ЕС (10), към чието съдържание прави препратка, ЕИСК защити категорично позицията, че „саморегулирането и съвместното регулиране“ като „спонтанни или наложени регулаторни механизми на икономическите и социалните интереси или на отношенията и търговските практики на различните икономически участници“ трябва да се разглеждат като важни допълващи или допълнителни инструменти, но никога като алтернатива, на актовете със задължителен характер (hard law), чиято валидност зависи от това, че „тяхната конфигурация и приложно поле следва да се определят от изрични разпоредби, които са правно обвързващи и подлежат на изпълнение както на национално равнище, така и на равнището на Общността, като в същото време се зачита естеството на тези инструменти и преди всичко доброволното съгласие на участващите страни“.

8.2.1

В действителност от момента, в който чисто спонтанните практики между физическите лица придобиват характеристики на икономическа дейност и реципрочните права и задължения на страните придобият договорен характер, те трябва да бъдат уредени от национална или европейска нормативна уредба, която включва законните права и задължения на двете страни.

8.2.2

Оказва се, че сложността на отношенията, възникващи в резултат на това явление, описано в параграф 4.7, е такъв вид, че обосновава определянето на юридическа рамка, която участниците трябва да спазват, особено когато тези дейности имат хибриден характер като в случаите на моделите „freemium“ или „donationware“, типичен пример за които е „geocaching“.

8.2.3

С оглед на това, че поради своеобразния си характер днес явлението очевидно прехвърля границите на държавите членки, то ЕС трябва да определи за своето общо и интегрирано пространство на обширен единен пазар приложимата правна рамка за случаите, когато тези дейности се развиват извън границите. Липсата на такава рамка е причината за серия от различни и противоречиви решения в различни държави членки относно някои конкретни случаи (напр. Uber) по подобие на това, което се случва и в САЩ.

8.2.4

Тази правна рамка е свързана по-специално със следните приоритетни области:

8.3.1

На равнище ЕС, което е единственото релевантно равнище за настоящото становище, ЕИСК счита, че неговите институции трябва, като се започне от Комисията предвид нейното право на инициатива, но също и от Съвета и ЕП, спешно да отделят специално внимание на приемането на правна рамка, която точно да определя приложното поле и параметрите, в които тази дейност трябва да се развива, като разбира се мерките трябва да бъдат адаптирани спрямо различните видове икономика на споделянето.

8.3.2

В тази рамка трябва да се очертаят общите принципи на обществен интерес и обществен ред, които трябва да бъдат задължително спазвани от участниците в тези договорености за икономическа дейност, и по-специално посочените в параграф 8.2.4.

8.3.3

Но, както ЕИСК винаги е посочвал, едновременно и паралелно съществува цяло едно пространство, което трябва да бъде оставено на саморегулирането и на съвместното регулиране, като счита дори, че това е отличен пример за явлението, което някои наричат споделено регулиране („shared regulation“), наскоро подкрепено от Кралското общество за насърчаване на изкуствата, производството и търговията (Royal Society for the encouragement of Arts, Manufactures and Commerce), RSA HOUSE, Лондон, или модела на Кодекс за поведение, изготвен от Sharing Economy UK (SEUK) (12).

8.4.1

ЕИСК винаги е защитавал позицията, че нито институциите на ЕС, нито националните власти трябва да определят съдържанието на кодексите за саморегулиране и че на страните трябва да бъде предоставена пълната свобода за това, доколкото те не претендират да получат взаимообвързващо признаване.

8.4.2

Въпреки това, тъй като за тези споразумения претендират да бъдат признати „като допълнителен регулаторен инструмент в съответната правна система“, ЕИСК счита в посоченото си по-горе становище, че ЕС трябва да установи, че [параметрите] „за разпознаване на тези регулаторни инструменти трябва да са ясни, също както принципите, ръководещи използването им“, както и „техните ограничения“. Това е доктрина, която се прилага изцяло за икономика на споделянето, която не може да бъде изключение.

8.4.3

ЕИСК изразява съжаление, че новото Междуинституционално споразумение между Съвета, Европейския парламент и Комисията, одобрено на 13 април 2016 г., не е подобрено от тези институции по начина, препоръчан от Комитета в споменатото по-горе негово становището относно саморегулирането и съвместното регулиране (SRCR), като тези аспекти бяха включени в първоначалния текст, и където темата за SRCR понастоящем се свежда до едно бегло позоваване на съобщението за Пакета за по-добро регулиране („Better Regulation“), в което с бележка под линия се споменават принципите за по-добро използване на SRCR и на платформата ООП, както и някои откъслечни споменавания в „Guidelines“ и „Toolbox“.

8.4.4

Ако има област, в която в най-голяма степен е необходимо определение на горепосочените параметри, за да вдъхва тя надеждност и доверие у потребителите, без съмнение това е областта на икономиката на споделянето, която би спечелила много от една солидна структура и отговорна рамка на саморегулирането и съвместното регулиране на европейско равнище.

8.4.5

Ето защо ЕИСК очаква с интерес обявената „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“, като призовава още от сега Комисията да не пренебрегва аспектите на регулирането на тази дейност и на ролята, която трябва да имат за нея саморегулирането и съвместното регулиране.

19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/45

Докладчик:

г-н Denis MEYNENT

1.1

Комитетът припомня, че основната цел на програмата REFIT (1) е подобряване на качеството и ефективността на европейското законодателство и разработване на прости, разбираеми и последователни правила, без да се поставят под въпрос установените стратегически цели, нито да се действа в ущърб на защитата на гражданите, потребителите, работниците и социалния диалог, както и на околната среда.

1.2

Европейската регулаторна рамка е съществен фактор за интеграцията, който не е тежест или разход за съкращаване. Напротив, нейната пропорционалност я превръща във важен залог за защитата, насърчаването и правната сигурност на всички заинтересовани лица и граждани в Европа.

1.3

Всяко законодателно предложение включва оценка на въздействието, която отрежда на икономическите, социалните и екологичните измерения полагащото им се значение, включително за МСП. Комитетът призовава Парламента, Съвета и Европейската комисия да постигнат съгласие за обща методология относно анализа на въздействието, от която ЕИСК и Комитетът на регионите (КР) също могат да се ръководят.

1.4

Процесът на обществена консултация, както и консултацията с експертите и заинтересованите страни следва да бъдат максимално открити, но не могат да заместят консултациите със социалните партньори и с Комитета.

1.5

Комитетът призовава Комисията да интегрира в своето табло с показатели годишна оценка на основните разходи и ползи от мерките на програмата REFIT в количествено и качествено отношение, включително по отношение на равнището и качеството на заетостта, социалната и екологичната защита и защитата на потребителите.

1.6

Процесът на вземане на решения трябва да остане колкото е възможно по-плавен и целесъобразен. Органите и филтрите, създадени с цел проверка на неговата основателност, не могат да засягат политическото решение, което трябва да остане независимо. В този смисъл е необходима борба срещу бюрократизирането на процеса на вземане на решения.

1.7

Комитетът отбелязва създаването на платформата REFIT, която има по-конкретно задачата да работи за изготвянето на по-ефикасно законодателство и за по-опростени административни правила. Той подчертава, че тя следва да се насочи към ограничен преглед на известен брой въпроси и не може да замести съзаконодателите, нито предвидените в Договорите задължителни консултации с Комитета — чиято дейност е от различно естество — и със социалните партньори. Приканва Комисията да публикува критериите за предварителен подбор на отправяните към платформата предложения, да следи за техния баланс и да внася разяснения по последващите действия във връзка с препоръките на платформата по начин, позволяващ проследяване на въздействията.

1.8

Що се отнася до представителността на платформата REFIT, Комитетът смята, че отпускането на две допълнителни места би му дало възможност да изпълни пълноценно и по същество своя мандат и по този начин да бъдат отразени позициите на гражданското общество, което му е възложило да го представлява. Освен това Комитетът констатира липсата на общоевропейско представителство на микропредприятията, малките и средните предприятия в „групата на заинтересованите страни“ на платформата и призовава това да бъде поправено във възможно най-кратък срок.

1.9

Комитетът, благодарение на прекия си контакт с действителността по места, широката мрежа от организации на национално равнище и експертните познания на своите членове, се намира в добра позиция да допринесе значително за оценките на въздействието, които се извършват на европейско равнище. Той възнамерява да отдаде приоритет на последващите оценки и оценките на качеството, които могат да откроят въздействието на дадена законодателна намеса или европейска политика и да представят преживения опит и усещанията на европейските икономически и социални партньори.

1.10

При транспонирането на определени директиви Комитетът желае да даде конкретен принос към доклада по собствена инициатива на Европейския парламент относно годишния доклад за прилагането на законодателството на ЕС от държавите членки, като се фокусира върху допълненията, които държавите членки са въвели в хода на транспонирането.

1.11

Комитетът призовава програмата REFIT да се използва като инструмент, който функционира двупосочно, т.е. който не предопределя априори насоката на регулаторната рамка: валидиране, добавка, допълнение, изменение или заличаване на законодателен акт.

1.12

Комитетът не може да приеме да се ангажира с изпълнение на цели, насочени към намаляване на достиженията на правото на ЕС на количествена основа, без предварителна оценка на всички последствия върху социалната и екологичната защита и защитата на потребителите.

1.13

Комитетът подкрепя по-стриктна последваща оценка на въздействието на законодателството на ЕС в рамките на цикъла на политиката на ЕС, по-специално що се отнася до очакваните последици върху растежа и заетостта, посочени в оценката на въздействието, придружаваща първоначалното законодателно предложение. Последващите оценки следва да бъдат извършвани по плуралистичен начин след изтичането на разумен период от време след крайния срок за транспониране в националното законодателство.

2.1

Комитетът припомня, че законодателството има съществено значение за постигането на целите на Договора, както и за установяване на условията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в полза на гражданите, предприятията и работниците (2). Регулаторната рамка допринася също за подобряване на благосъстоянието, за защита на общия интерес и основните права, за насърчаване на високо равнище на социална и екологична защита и за гарантиране на правната сигурност и предвидимост. Тя следва да предотвратява нарушаването на конкуренцията и социалния дъмпинг.

2.2

Ето защо Комитетът приветства няколкократните напомняния от страна на заместник-председателя Timmermans, че програмата REFIT не може да води до дерегулиране на достиженията на правото на ЕС, нито да предизвиква намаляване на равнището на социална защита, на защитата на околната среда и основните права (3).

2.3

Комитетът счита, че регулаторната рамка създава разходи и административна тежест, които могат да се окажат обременяващи или ненужни, но тя носи и съществени ползи за гражданите, предприятията и публичните органи. Той припомня, че интелигентната регулаторна рамка следва винаги да се стреми към реална добавена стойност. Винаги, когато е възможно, правилата на ЕС трябва да отменят тежест, вместо да създават допълнителна такава.

2.4

Комитетът счита, че споразумението за по-добро законотворчество трябва да дава предимство на най-подходящото действие с цел задълбочаване на изграждането на вътрешния пазар на ЕС: целенасочено хармонизиране, уместно прилагане на принципа на взаимното признаване в нехармонизираните области, съвместно регулиране, саморегулиране и стандартизиране. Във връзка с това Комитетът припомня, че целенасоченото и интелигентно хармонизиране на законодателствата допринася за премахване на пречките пред доброто функциониране на вътрешния пазар. За предприятията и гражданите на ЕС хармонизирането на 28-те национални законодателства представлява важен източник на опростяване и намаляване на регулаторната и административната тежест.

2.5

Комитетът припомня, че основната цел на програмата REFIT е подобряване на качеството и ефективността на европейското законодателство и разработване на прости, разбираеми и последователни правила, без да се поставят под въпрос установените стратегически цели, нито да се действа в ущърб на защитата на гражданите, потребителите, работниците и социалния диалог, както и на околната среда.

2.6

В това отношение Комитетът припомня, че държи въпросното законодателство и свързаната с него тежест да са целесъобразни, крайните ползи от тях да са по-големи от породените разходи и законодателството да бъде пропорционално и да гарантира достатъчна правна сигурност.

2.7.1

Комитетът отбелязва Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, подписано от трите институции на 13 април 2016 г.

2.7.2

Комитетът приветства по-специално факта, че трите институции признават, че системата за оценка на въздействието е инструмент, който трябва да им помага при вземането на информирани решения и не замества политическите решения (4).

2.7.3

Комитетът приветства факта, че Комисията включва в рамката на своите интегрирани, балансирани и плуралистични оценки на въздействието алтернативни решения, които засягат цената на „отказа от Европа“ и въздействието на различните варианти върху конкурентоспособността, но също и въздействието на предложенията върху МСП и микропредприятията, както и цифровото и териториалното измерение (5).

2.7.4

Комитетът приветства факта, че Комисията може да допълни своята оценка на въздействието по собствена инициатива или по искане на Европейския парламент или на Съвета, но изразява съжаление, че всяка институция сама определя как да организира работата си във връзка с оценката. Комитетът призовава трите институции да постигнат съгласие за обща методология относно анализа на въздействието, от която ЕИСК и КР също биха могли да се ръководят, за да мотивират внасяните от тях изменения.

2.7.5

Според Комитета оценките на въздействието трябва да се осъществяват в рамките на европейските институции. Въпреки това, когато поради конкретни причини се предвижда използването на частни консултанти, Комитетът настоява:

2.8.1

Комитетът счита, че консултацията със заинтересованите страни и експертите не следва да замества нито консултацията със социалните партньори, с ЕИСК и с Комитета на регионите, които се намесват в точно определени моменти от законодателния цикъл и в границите, определени от ДФЕС, нито консултациите, съществуващи на национално равнище, които трябва да се основават на засилено участие на социалните партньори. Той подчертава, че подходящото картографиране на заинтересованите страни е от съществено значение за добра представителност на участниците и за качествена процедура по консултиране, и приканва Комисията да използва Регистъра за прозрачност за тази цел.

2.8.2

Комитетът изисква консултирането да се осъществява, без да се засягат гражданският диалог (член 11, параграф 2 от ДЕС), консултациите, извършвани в конкретни рамки, като консултациите със социалните партньори (работодателски и синдикални организации), осъществявани в рамките на социалния диалог (член 154 от ДФЕС), или консултацията с консултативните органи като Европейския икономически и социален комитет (член 304 от ДФЕС).

2.8.3

Комитетът подчертава, че доброто разпределение, географско и по целеви групи, което отделя специално внимание на слабо представените групи, трябва се извършва в рамките на „картографирането на заинтересованите страни“. При анализа на отговорите от консултациите трябва да се прилага механизъм за обосновано определяне на пропорционалната тежест (6).

2.9.1

Комитетът отбелязва общите цели на разработената от Комисията програма REFIT и препраща по-конкретно към своите становища (7) относно програмата за по-добро законотворчество и интелигентното регулиране. Според Комитета интелигентното регулиране не освобождава от задължението за спазване на регулаторната рамка в областта на защитата на гражданите, потребителите и работниците, стандартите за равенство между мъжете и жените или екологичните стандарти и не може да пречи на нейното усъвършенстване. Социалното измерение на вътрешния пазар също трябва да се зачита, както е предвидено в договора, по-конкретно по отношение на транспонирането на договорените споразумения в рамките на европейския социален диалог.

2.9.2

Комитетът отбелязва, че Комисията се стреми да усъвършенства процеса и качеството на инструментите, предназначени да осигурят оптимално проследяване на изпълнението.

2.9.3

Комитетът призовава Комисията да интегрира в своето табло с показатели годишна оценка на основните разходи и ползи от мерките на програмата REFIT в количествено и качествено отношение, включително по отношение на равнището и качеството на заетостта, социалната и екологичната защита и защитата на потребителите.

2.9.4

Комитетът уточнява, че подобряването на регулаторната рамка не може и не трябва да замества политическите решения.

2.10.1

Комитетът отбелязва създаването на платформата REFIT, в която участва и която следва да анализира предложенията за намаляване на ненужната административна и регулаторна тежест и да улеснява прилагането на европейското законодателство в държавите членки. Той отбелязва, че областите, попадащи в обхвата на социалния диалог и от компетентност на социалните партньори, са били изключени от задачите, възложени на платформата.

2.10.2

Комитетът обаче отбелязва, че платформата следва:

2.10.3

Комитетът очаква също така:

2.10.4

Комитетът обръща внимание върху факта, че големият брой на участниците в тази платформа, много разнообразното естество на заинтересованите страни (държави членки, социални партньори, НПО, членове на гражданското общество), обширното поле от теми, включени в дневния ред, както и ограниченият брой на срещите не дават възможност за задълбочени дискусии относно предложенията, разглеждани от платформата.

2.11.1

Във връзка с това Комитетът подчертава, че разполага с едно единствено място и участието му в работата се осъществява на принципа на ротация между неговите три групи, въпреки че е установена в Договорите институция, представителна за многообразието на ЕС.

2.11.2

Ето защо Комитетът счита, че отпускането на две допълнителни места би позволило да се зачете тристранният характер на институцията и на нейния мандат и по този начин да бъдат отразени позициите на представляваното от него гражданското общество.

2.11.3

Комитетът констатира липсата на общоевропейско представителство на микро-, малки и средни предприятия в „групата на заинтересованите страни“ на платформата и призовава това да бъде поправено във възможно най-кратък срок.

2.12.1

Комитетът приканва Комисията:

3.1.1

Комитетът припомня, че трябва да се счита за равноправен институционален партньор, а не за подкатегория на заинтересованите страни с многобройни, разнообразни и разнопосочни интереси.

3.1.2

Комитетът напомня, че заради прекия си контакт с действителността по места, широката мрежа от организации на национално равнище и експертните познания на своите членовете се намира в добра позиция да допринесе значително за оценката на въздействието.

3.1.3

Комитетът подчертава, че дейностите, свързани с оценката, ще доведат до укрепване на отношенията му с различните организации на гражданското общество и ще му позволят допълнително да утвърди ролята си на мост между институциите и представителите на гражданското общество.

3.1.4

ЕИСК уточнява, че оценката, която ще извърши, приема формата на препоръки относно политиката и че в тези препоръки на преден план се извеждат основните въздействия на разглежданата политика върху гражданското общество и се предлага най-добрият път занапред.

3.1.5

Комитетът подчертава, че трябва да дава приоритет на последващите оценки и оценките на качеството, които могат да откроят въздействието на дадена законодателна намеса или европейска политика и да представят преживения опит и усещанията на европейските икономически и социални партньори.

3.1.6

Комитетът счита, че последващите оценки на Комисията и Парламента, за които той ще допринася, следва да послужат като основа за законодателна промяна или за ново законодателство, по което той ще бъде консултиран.

3.1.7

Комитетът приветства възможността да се впише пълноценно в законодателния цикъл и да увеличи възможностите да допринася за определянето на бъдещите политически стратегии на Съюза.

3.2.1

В рамките на транспонирането на директивите в националното право държавите членки понякога добавят елементи, които по никакъв начин не са свързани със съответното законодателство на Съюза; поради това Комитетът счита, че тези добавки следва да бъдат ясно посочени било в акта или актовете за транспониране, било чрез свързаните с тях документи (8). В този контекст Комитетът счита, че терминът „gold-plating“, отнасящ се за „свръхрегулирането“, е израз, който не трябва да се използва, тъй като заклеймява определени национални практики и изключва диференцирания и гъвкав подход.

3.2.2

Комитетът счита, че в случаите на минимална хармонизация държавите членки трябва да си запазят възможността да предвидят в своето вътрешно право мерки, които имат за цел насърчаването на заетостта, подобряването на условията на живот и на работа, подходяща социална закрила, високо и устойчиво равнище на заетост и борбата срещу социалната изолация (9), насърчаването и развитието на МСП, както и високо равнище на закрила на човешкото здраве или защита на потребителите (10) и опазване на околната среда (11), без обаче да се създават ненужни нормативни или административни пречки, и следователно е важно регламентите да се ползват с предимство пред директивите всеки път, когато това е възможно.

3.2.3

Комитетът констатира, че стремежът към максимална хармонизация в законодателните предложения много често води до множество дерогации и изключения, като ефектът от това е създаването и легитимирането на допълнителни пречки пред вътрешния пазар.

3.2.4

Комитетът счита, че може да играе полезна роля в качеството си на посредник между законодателите и ползвателите на законодателството на ЕС и да донесе конкретен принос към доклада по собствена инициатива на Европейския парламент относно годишния доклад за прилагането на законодателството на ЕС от държавите членки, като се фокусира върху допълненията, които държавите членки са въвели в хода на транспонирането, и в това отношение счита, че проучването на Обсерваторията на единния пазар относно „Действие на директивата за услугите в строителния сектор“ (12), както и проучването на Обсерваторията на пазара на труда относно младежката безработица (13), за да посочим само тези два примера, биха могли да се окажат полезни в методологичен план.

3.3.1

Комитетът призовава програмата REFIT да се използва като инструмент, който функционира двупосочно, т.е. който не предопределя априори насоката на регулаторната рамка: добавка, допълнение, изменение или заличаване на законодателен акт.

3.3.2

Комитетът е съгласен по принцип, че Комисията трябва да осъществява постоянен скрининг и преоценка на достиженията на правото на ЕС, по-специално чрез преглед на целесъобразността и добавената стойност на законодателните и незаконодателните актове на ЕС.

3.3.3

Комитетът счита, че интегрираният и цялостен характер на оценките на въздействието е от съществено значение и че Комисията не трябва да се съсредоточава единствено върху измерението, свързано с конкурентоспособността; той счита, че е важно надлежно да се отчете добавената стойност на намесата на ЕС и че анализът разходи — ползи би следвало да разглежда всички аспекти, включително разходите от непредприемането на действия.

3.3.4.1

Комитетът счита, че умножаването на критериите за оценка на въздействието не може да е причина Комисията да не предприеме действие или да откаже инициатива с мотива, че един или повече критерии няма да бъдат изпълнени; ето защо той счита, че Комисията трябва да извърши претегляне на критериите помежду им, и че умножаването на критериите не може да доведе до своего рода бюрократизиране на процеса на вземане на решения и до законодателно въздържание.

3.3.4.2

Комитетът обръща особено внимание на принципа „Мисли първо за малките“ („Think Small First“) и на теста за МСП — по-специално в своето становище относно Small Business Act  (14), но смята, че не е целесъобразно да се предоставят на микропредприятията общи облекчения и че би било по-уместно по отношение на законодателните предложения да се възприеме индивидуализиран подход, основан на задълбочена оценка на въздействието.

3.3.4.3

Комитетът изразява съгласието си предложенията на Комисията да бъдат придружени от стриктна оценка на въздействието, основаваща се на факти („evidence-based“), но подчертава, че законодателят на Съюза има грижата да упражни правото си на преценка, осигурявайки определен баланс между опазването на здравето, околната среда и защитата на потребителите, от една страна, и икономическите интереси на операторите, от друга, за постигането на дадената му по силата на Договора цел да осигурява високо равнище на защита на здравето и околната среда (15).

3.3.4.4

Комитетът уточнява, че тази задача може да засегне също количественото определяне на регулаторната и административната тежест, доколкото задачата:

3.3.4.5

Комитетът не може да приеме да се ангажира с изпълнение на цели, насочени към намаляване на достиженията на правото на ЕС на количествена основа, без предварителна оценка на всички последствия върху социалната и екологичната защита и защитата на потребителите.

3.3.4.6

Що се отнася до оценката на кумулативните разходи, Комитетът уточнява, че когато Комисията извършва предварителна или последваща оценка на въздействието на част от европейското законодателство, тя трябва да отчете факта, че новите разходи се добавят към съществуващите разходи за съответствие и изпълнение. Комитетът признава, че оценката на кумулативните разходи цели изчисляването на финансовите разходи, които обременяват законодателството в определен сектор, но уточнява, че тази оценка не може да доведе до частично или пълно освобождаване на определен сектор.

3.3.5.1

Комитетът изразява загриженост във връзка с факта, че обсъждането се измества към все по-ранните етапи на процеса, преди намесата на съзаконодателите и социалните партньори и че за тях съществува риск да бъдат лишени от участие в обсъжданията, които вече ще са били проведени без тях.

3.3.6.1

Комитетът счита, че последващата оценка е поне толкова важна колкото и предварителната; във връзка с това той призовава Комисията да представи методическо ръководство в областта на критериите за устойчиво развитие.

3.3.6.2

Комитетът подкрепя по-стриктна последваща оценка на въздействието на регулаторната рамка на Съюза в рамките на цикъла на политиката на ЕС, по-специално що се отнася до очакваните последици върху растежа и заетостта, посочени в оценката на въздействието, придружаваща първоначалното законодателно предложение.

3.3.6.3

Комитетът е на мнение, че последващите оценки следва да бъдат извършвани по плуралистичен начин след изтичането на разумен период от време след крайния срок за транспониране в националното законодателство.

3.3.6.4

Комитетът счита, че последващите оценки представляват важни инструменти за анализ и че заключенията, изведени от оценките, могат пряко да послужат при евентуална оценка на въздействието с оглед преразглеждането на даден законодателен акт.

19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/54

Докладчик:

Kathleen WALKER SHAW

1.1

Характерът на труда и трудовите правоотношения се променя бързо. Предизвикателството за ЕС е да насърчава иновациите, технологичното развитие и творчеството, за да стимулира и постига положителни резултати за устойчива и конкурентоспособна социална пазарна икономика. Въздействието на тези развития върху пазара на труда, трудовите стандарти, икономиката, данъците, системите за социална сигурност и минималната работна заплата трябва да бъде оценено. Създаването на равнопоставени условия и справедлива цифрова икономика за работниците и за предприятията от всякакъв мащаб и от всички сектори, както и повишаването на уменията в областта на цифровите технологии, са някои от най-важните предизвикателства, с които трябва да се справим. Европа и нейните социални партньори трябва да играят ключова роля, за да гарантират, че този процес води до положителен, справедлив и устойчив резултат и че всички „сиви зони“ в областта на правата и средствата за защита са взети под внимание.

1.2

ЕИСК счита, че е от приоритетно значение да се защитава качеството и финансовата устойчивост на системите за социално осигуряване в целия ЕС и препоръчва Европейската комисия и държавите членки при консултация със социалните партньори да предприемат проучване на най-добрите практики като основа за разработването на модели за социално подпомагане, адаптирани да обхващат по-гъвкави форми на заетост, като осигуряват участие на подходящи равнища на социална защита за всички заети лица, включително на независимите работници, които остават извън традиционната система за социално подпомагане. Тази тема би трябвало да се разгледа в процеса на разработване на стълба на ЕС на социалните права. Приветстваме факта, че ЕИСК разглежда този въпрос в отделно становище.

1.3

ЕИСК препоръчва допълнителен анализ на въздействието на тези развития върху уменията, както и оценка на това какви условия за учене през целия живот, преквалификация и повишаване на квалификацията са на разположение на работниците в рамките на тези нови правоотношения, за да се избягва евентуално деквалифициране в резултат на тези иновации или на отрицателно въздействие върху квалификациите и да се осигурят по-добри възможности за заетост. Насърчаването и подобряването на цифровите умения за всички трябва да бъде приоритет в ЕС.

1.4

ЕИСК счита, че са необходими повече данни и анализ на равнището на ЕС за мащабите на краудсорсинга, характеристиките на работещите в условията на краудсорсинг, разновидностите на новите форми на трудова заетост като договорите за нула часове заетост, договорите на повикване и новите професии, гражданските договори, мащаба на „платформената икономика“, секторите, в които тя функционира, и нейното географско разпределение в ЕС. Това ще спомогне да се оценят нуждите на предприятията и работниците при използването на тези форми на заетост.

1.5

Необходимо е по-рутинно събиране на статистически данни за тези промени чрез изследвания на европейската работна сила и доклади за пазара на труда, в които се определят най-добрите практики, при наличие на такива. Това ще осигури възможност за мониторинг на въздействието на новите форми на трудови правоотношения върху пазара на труда и икономиката и за оценка на техния принос за създаване на устойчиви и качествени работни места и растеж с оглед информационно обезпечаване на политиката на ЕС по отношение на заетостта, включително Европейския семестър и стратегията „Европа 2020“. За финансиране на това проучване би трябвало да се използват „Хоризонт 2020“ и други съответни линии на ЕС за финансиране.

1.6

Необходими са също така данни от повторени във времето изследвания с цел установяване на последиците от новите форми на трудови правоотношения и тяхното въздействие върху устойчивостта на трудовата заетост през целия живот (1). Освен това е важно да се определи степента, в която те са обусловени от или свързани с други демографски променливи (като например възраст, увреждане, етническа принадлежност и статут на мигрант).

1.7

Съществува спешна необходимост от изясняване на правния статут на новите посредници на пазара на труда като онлайн платформите с цел тяхното идентифициране в официалните статистически данни, проследяване на техния растеж и установяване на стандартите, задълженията, отговорностите и правилата за дейността, които следва да се прилагат, и на регулаторните органи, които следва да отговарят за инспекцията и изпълнението, като същевременно се признава, че тези платформи могат да бъдат източник на иновации, възможности за заетост и икономически растеж.

1.8

ЕИСК отбелязва, че понастоящем Европейската комисия провежда консултации във връзка с Директивата относно задължението за писмено заявление от страна на работодателя (2), и очаква разглеждането на нови форми на трудови правоотношения да бъде включено в предложенията, ако Европейската комисия реши да преразгледа законодателството. По-специално се изразява надежда да бъдат направени уточнения по отношение на новите форми на трудови правоотношения, като в същото време се избягва създаването на допълнителни административни тежести особено за МСП. Може също така да се обмисли разширяване на обхвата на прилагането, така че да бъдат включени работниците, предоставяне на писмено заявление от първия ден, както и предвиждане на минимален брой часове с оглед прекратяване на практиката да се сключват „договори за нула часове заетост“.

1.9

ЕИСК препоръчва по отношение на онлайн платформите, краудсорсинга, икономически зависимите самостоятелно заети лица и други нови форми на самостоятелна заетост, проблемите, свързани с регулирането на дейността на посредниците, отговорността във връзка със злополуки, щети и неизпълнение на задължения за предоставяне на услуги, да бъдат решавани с цел осигуряване на защита на работниците, потребителите и широката общественост. Необходимо е изясняване на приложимостта на съществуващите разпоредби на ЕС относно здравословните и безопасни условия на труд за тези нови форми на заетост, процедурите за действие при нарушения на тези разпоредби, отговорностите за инспекцията и за застраховката за покриване на отговорността на работниците, потребителите и широката общественост.

1.10

На инспекциите по труда следва да бъде осигурена роля за включване на тези форми на заетост в техните сфери на компетентност, а на техните инспектори да бъдат осигурени подходящи ресурси, умения и обучение. Развитието на партньорства със синдикатите, сдруженията на потребителите и други представителни сдружения би могло да е от полза с оглед на реакцията на обществената загриженост и търсенето на обезщетения. Обменът на най-добри практики ще бъде важна част от този процес.

1.11

Също така следва да бъде анализирано въздействието върху обхвата на колективното трудово договаряне в засегнатите сектори, като се има предвид, че голям брой работници биха могли да останат извън структурите на колективното трудово договаряне и синдикалното представителство. ЕИСК изразява безпокойство, че когато работниците се считат за самостоятелно заети, тяхното право свободно да се сдружават може да бъде поставено под въпрос, ако сдружаването им може да се разглежда като образуване на картел, при което има риск от конфликт с правилата на ЕС относно антиконкурентните практики. Тези опасения, които могат да поставят под въпрос това основно право, трябва да се разгледат и преодолеят. Необходими са насоки за прилагането на правилата на конкуренцията по отношение на самостоятелно заетите работници в ситуации, присъщи за наетите лица. В този контекст използването на разбирането на МОТ за „работник“ вместо по-тясното понятие за „наето лице“ би могло да бъде полезно за по-добро разбиране на това как трябва да се прилагат основните принципи и права на работното място (3), чието ползване не следва да се възпрепятства от правилата на ЕС за конкуренцията.

1.12

ЕИСК призовава да бъде направено проучване на договорния статут на работещите в условията на краудсорсинг и други нови форми на трудови правоотношения, както и на задълженията на посредниците, като се взима под внимание способността на такива работници да договарят или определят заплащането, работното време и условията, почивните дни, пенсиите, правото на отпуск по майчинство, здравното осигуряване за сметка на работодателя и други трудови права и да защитават произведената интелектуална собственост. Необходими са и насоки за изясняване на възможните сиви зони, свързани с трудовия им статут във връзка с данъчното облагане и социалното осигуряване.

1.13

ЕИСК препоръчва Европейската комисия, ОИСР и МОТ да си сътрудничат със социалните партньори с оглед изготвянето на подходящи разпоредби за достойни условия на труд и защита на онлайн работниците и работниците, работещи при други нови правоотношения. ЕИСК счита, че би било полезно да се разработи подход на равнището на ЕС, като същевременно отбелязва, че повечето мерки ще трябва да се предприемат на равнището на държавата членка, на сектора или на работните места.

1.14

Както посочиха европейските социални партньори, важно е Европейската комисия да планира по такъв начин своята политика в областта на заетостта, че да подкрепи цифровата трансформация на нашите икономики и на пазара на труда. Същевременно тя следва да се стреми към максимално увеличаване на възможностите за заетост, които могат да възникнат в резултат на цифровизацията на нашите икономики. Политиките по отношение на пазара на труда би трябвало да са насочени и към защита и преквалификация/повишаване на квалификацията на лицата, засегнати от цифровизацията. В това отношение ЕИСК препоръчва да бъдат въведени ефективни права и защита, мониторинг и изпълнение, за да се избегне увеличаването на неравенствата в доходите и намаляването на нетните доходи и да се гарантира устойчив потенциал за икономически ръст в целия ЕС.

1.15

ЕИСК предлага Европейската комисия да обмисли начини за стимулиране на разработването на европейски платформи така, че създадената стойност да остане в местните икономики, основавайки се на богатата традиция на Европа в областта на взаимността и сътрудничеството по отношение на координацията на пазара на труда, често осъществявана на общностно равнище и с активното съдействие на синдикални организации, местни работодатели и национални сдружения на самостоятелно заети лица. Важно е да се обмислят мерки, които да помогнат на предприятията да създават устойчиви качествени работни места, като се предоставя подкрепа след първоначалната „стартова“ фаза до фазата на експанзия, по време на която понастоящем много нови предприятия не се ползват с достъп до финансиране.

2.1

Бързото развитие на технологиите, в съчетание с други икономически и обществени тенденции, доведе до нарастване на новите форми на трудови правоотношения, които променят ландшафта на пазара на труда и правят структурата му още по-сложна. Иновациите и творчеството имат важна роля за стимулирането на устойчива и конкурентна социална пазарна икономика. От жизненоважно значение е да се постигне баланс между насърчаването на икономическите и социалните ползи от тези нови развития, като се гарантират необходимите защити за работниците, потребителите и предприятията и същевременно се избягва злоупотребата с тях като средство за заобикаляне на лоялните трудови практики.

2.2

Новите форми на трудови правоотношения притежават потенциала да създават работни места, да способстват за по-гладкото функциониране на пазарите на труда, като предлагат по-голяма гъвкавост както на работниците, така и на работодателите, увеличават самостоятелността на работниците, правят работните места по-адаптивни, насърчават развитието на уменията и предлагат по-големи възможности за постигане на положителен баланс между професионалния и личния живот. Същевременно е важно да се насърчават качествената заетост, социалният диалог и структурите на колективното трудово договаряне, където е възможно, и да се отстранява всяка липса на яснота относно правата и задълженията на работодателите и работниците, трудовия статут на работниците, отговорността за злополуки, застраховането и професионалната отговорност, приложимостта на разпоредбите за данъчно облагане, социална защита и други разпоредби. Необходима е всеобхватна оценка на способността на съществуващия пазар на труда и на системите за социална сигурност да реагират на тези развития, за да се избегне по-нататъшно увеличаване на неравенствата в доходите и да се гарантира, че хората ще могат да запазят достоен и сигурен доход и баланс между професионалния и личния живот.

2.3

ЕИСК разгледа въпроси, свързани с тези нововъзникващи тенденции, в няколко становища (4), които помогнаха за изготвянето на настоящото проучвателно становище. В Нидерландия и Словакия, чиито председателства отправиха искане за настоящото проучвателно становище, делът на нестандартните форми на заетост доближава съответно 60 % и 20 % (5).

2.4

Последните доклади на Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд (Eurofound) (6) и МОТ (7) спомогнаха за установяване на преминаването от традиционни трудови правоотношения към по-нестандартни форми на заетост през последното десетилетие. МОТ посочва, че „Постоянното трансформиране на трудовите правоотношения има важни икономически и социални последици. То допринася за нарастващите различия между трудовите възнаграждения и производителността и … може да предизвика неравенство в доходите“ (8). Според МОТ (9), сред държавите с налични данни, които покриват 84 % от общата световна заетост, само около една четвърт (26,4 %) от работниците са назначени на постоянен договор, а в икономиките с високи доходи повече от три четвърти от работниците са назначени на постоянен договор. Въпреки че моделът на стандартна заетост става все по-малко доминиращ, той остава важен елемент от европейския модел на пазара на труда. МОТ подчертава, че за правителствата, институциите на ЕС и социалните партньори е важно да идентифицират и определят новите форми на заетост, да разработят и адаптират политика и законодателство, които могат да се справят с промените и да осигурят положителни резултати, гарантиращи политическа и регулаторна среда, благоприятна за защитата на интересите на предприятията и работещите във всички форми на заетост.

3.1

В европейските икономики се забелязва нарастване на редица практики в областта на заетостта — от една страна те представляват предизвикателство към традиционния модел на постоянна работа на пълен работен ден при определено работно време, договорени права и обезщетения и пълно включване в националните системи за социална защита. От друга страна могат да доведат до създаването на повече работни места и новаторски начини на работа и е важно да се осигури качеството на тези работни места в съответствие с новите бизнес модели. Някои от тези форми са свързани с глобализацията, цифровизацията, промените в моделите на производство като възлагането на външни изпълнители на дейности, които преди са се извършвали в рамките на предприятието, други са свързани с въвеждането на нови практики в дружествата, а трети — с прилагането на напълно нови модели на заетост.

3.2

Новите форми на трудова дейност могат да разкрият пред хората нови възможности да станат предприемачи или да навлязат в професии, които преди това са били недостъпни за тях, или да излязат от сенчестата икономика на недекларирания труд. Изследванията на мотивацията на предприемачите показват, че хората, които създават нови предприятия, водени от положителна мотивация (например за да извлекат максимална полза от една добра идея), са повече от тези, които се ръководят от отрицателна мотивация (например поради липса на други възможности за работа) (10).

3.3

Новите трудови правоотношения включват договори „за нула часове“, „на повикване“ или договори „само за периода на полета“; „работни места с ниско заплащане“ (mini-jobs); „работа като част от портфейл“; работа на основата на ваучери, граждански договори и споразумения за работа на половин щат. Те са придружени от редица нови форми на договаряне, при които работата се организира чрез посредници, включително „компании — чадъри“, „агенции за самостоятелна заетост“, „агенции за съвместна заетост“ или онлайн платформи за „краудсорсинг“. При много от тези форми работниците се обозначават като независими изпълнители, „съдружници“, „координатори“, „партньори“ или с други термини, които понякога замъгляват трудовия им статут. Макар и често да се счита за самостоятелна заетост, част от тази дейност не отговаря на критериите за истинска самостоятелна заетост, като например способността за формулиране на задачи, определяне на равнища на заплащане или притежаване на права върху създадената интелектуална собственост. Непостоянната, инцидентната или сезонната заетост са типични за някои сектори, например за туризма, кетъринга и селското стопанство и определена степен на гъвкавост е необходима както на работодателя, така и на работника. Независимо от това дали подобна заетост се урежда чрез агенция или самостоятелно, е необходима регулаторна уредба за тези договори, за да се избегне бичът на недекларирания труд.

3.4

Важно е да се направи разграничение между истинското предприемачество, самостоятелно заетите професионалисти и новите форми на зависима заетост за собствена сметка, както и да се гарантира качеството на извършваната работа. Дори за работниците с официални трудови договори развитията в организацията на трудовата дейност, свързани с оценка въз основа на поставените задачи и работа по проекти, променят традиционното работно време, което се отразява върху темпа на живота и сигурността на доходите. Социалният диалог и колективното трудово договаряне бележат успех на много работни места, като например телефонни центрове, за справяне със „сивите зони“ и подобряване на условията на труд.

4.1

Цифровизацията може да увеличи производителността и гъвкавостта в съществуващите предприятия и да осигури основа за нови сектори и заетост, като по този начин допринася за растежа и конкурентоспособността на Европа. Ако се управлява ефективно, тя играе и важна роля в развитието на социалната пазарна икономика, популяризирането на необходимостта от съчетаването на професионалния и личния живот и намаляването на неравнопоставеността между половете по отношение на заетостта и социалното осигуряване. По този въпрос е полезно да се посочи приетото наскоро съвместно изявление на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), Конфедерацията на европейския бизнес (BusinessEurope), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME) (11).

4.2

Цифровизацията оказа значително въздействие върху организацията на труда и заетостта, което изисква допълнително внимание от страна на политиците и управлението. Тя трансформира и отношенията с потребителите, като улеснява достъпа до стоки и услуги. Удовлетворението на потребителите е голямо, но съществуват опасения във връзка с въздействието на това явление върху икономиката и са необходими подобрения по отношение на ефективните механизми за обезщетяване. Чрез проактивна политика на равнището на ЕС и на национално равнище трябва да се гарантира, че потенциалът на цифровизацията се разгръща, като същевременно се избягват опасностите, които тя крие (12).

4.3

Значителен дял от населението разполага с достъп до интернет от много точки и по принцип чрез него може да осъществи свързан с работата контакт по всяко време и от всяко място, което води до нарастване на мобилната работа и до отпадане на пространствените и времевите граници между професионалния и личния живот. Тази гъвкавост може да благоприятства предприятията и работниците, ако техните интереси се зачитат. Необходимо е да се разгледа по-подробно дали и доколко личният и семейният живот на работещите се нуждае от допълнителна защита във времена на повсеместна цифрова и мобилна комуникация и какви мерки на национално и европейско равнище са подходящи за ограничаване на тази всеобща наличност/достъпност (13).

4.4

Масовото развиване на умения в сферата на ИКТ и владеенето на стандартни софтуерни продукти и на използвани в световен мащаб езици позволява на работодателите да навлизат на световните пазари на труда за възлагане на работа на външен изпълнител. Това създава възможности европейските граждани да работят за клиенти в целия свят независимо от местоположението, но същевременно води до заплахи за предприятията и работниците от нелоялна конкуренция, тъй като те трябва да се конкурират за тези работни места с представители на икономики с ниски заплати, които може да не се придържат към основните трудови стандарти на МОТ и да не гарантират достойни условия на труд.

5.1

Технологичните промени могат да подпомогнат развитието на умения, но също така притежават потенциал да деквалифицират работниците, практикуващи традиционни професии. Следва да се разгледа въздействието на тези тенденции върху уменията, както и да се оценят възможностите за учене през целия живот, преквалификация и повишаване на квалификацията, които са на разположение на работниците при тези нови взаимоотношения. В сътрудничество със синдикалните организации, Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) и различните равнища на управление предприятията трябва да гарантират развитието на умения, които отговарят на нуждите на променящия се трудов свят. Ефективното използване на Европейския социален фонд и други ресурси за посрещане на тези предизвикателства е от жизненоважно значение.

5.2

Основно предизвикателство е да се гарантира, че хората разполагат с уменията, необходими им, за да се развиват на качествени работни места в условията на променящи се пазари на труда; това трябва да бъде основен акцент на бъдещата европейска програма на ЕС за уменията. Оценката на това как най-добре да се адаптират уменията и подобряването на цифровите умения за всички трябва да бъдат приоритет за институциите на ЕС и публичните власти с активното участие на социалните партньори на всички равнища. ЕИСК отбелязва, че това вече е ангажимент, поет в работната програма на ЕС за социалния диалог през 2015 — 2017 г.

6.1

Липсват надеждни статистически данни за тези промени. Съществува необходимост от данни за степента на заетост в условията на краудсорсинг, характеристиките на работещите в условията на краудсорсинг, разновидностите на самостоятелната заетост, икономически зависимата самостоятелна заетост, мнимата самостоятелна заетост и рисковата заетост; размера на „платформената икономика“, секторите, в които тя функционира, и нейното географско разпределение, като се сравнява позицията на ЕС в глобален контекст.

6.2

Необходими са също така статистически данни, които да дават възможност въздействието на новите форми на трудови правоотношения върху пазара на труда, поляризирането на труда, доходите и икономиката да бъде наблюдавано и да служи за информационно обезпечаване на политиката на ЕС по отношение на заетостта, включително Европейския семестър и стратегията „Европа 2020“.

6.3

Необходими са и данни от повторени във времето изследвания с цел установяване на последиците от новите форми на трудови правоотношения и тяхното въздействие върху устойчивостта на трудовата заетост през целия живот, както и с оглед на определяне на степента, до която те са обусловени от или свързани с други демографски променливи (като например възраст, увреждане, етническа принадлежност и статут на мигрант). Също така следва да бъде анализирано въздействието върху обхвата на колективното трудово договаряне в най-засегнатите сектори, като се има предвид, че голям брой работници, които искат да бъдат обхванати от него, биха могли да останат извън структурите на колективното трудово договаряне и синдикалното представителство.

6.4

За подкрепа на това проучване би трябвало да се използват „Хоризонт 2020“ и други съответни линии на ЕС за финансиране.

7.1

Новите форми на заетост се развиват толкова бързо, че договорните отношения не успяват да ги следват, поради което е необходимо да разгледаме правния им статут. Съществува спешна необходимост от изясняване на статута на посредниците на пазара на труда и онлайн платформите с цел тяхното идентифициране в официалната статистика, за проследяване на техния растеж и за установяване на стандартите, задълженията, отговорностите и правилата за дейността, които следва да се прилагат, и на регулаторни органи, които следва да отговарят за инспекцията и изпълнението. Различията в термините и определенията за „работник“, „наето лице“, „самостоятелно заето лице“ и „стажант“ в рамките на ЕС допълнително усложняват оценките.

7.2

ЕИСК отбелязва, че понастоящем Европейската комисия провежда консултации във връзка с Директивата относно задължението за писмено заявление от страна на работодателя (14), и очаква, че новите форми на трудови правоотношения ще бъдат включени в обхвата ѝ.

7.3

Онлайн платформите се развиват бързо и оказват общо положително въздействие върху икономиката, заетостта и иновациите, като в някои случаи мащабът на тези развития поражда риск от създаване на монополи, които имат потенциал да нарушат пазара и да доведат до нелоялна конкуренция. С „икономиката на споделянето“ и с другите нови модели на заетост не бива да се злоупотребява като със средство за неплащане на достойни трудови възнаграждения, неспазване на задълженията по отношение на данъчното облагане и социалната сигурност и неосигуряване на други права и условия в сферата на заетостта посредством прехвърляне на разходите към потребители и работници или избягване на разпоредбите, отнасящи се до предприятията, които работят офлайн. Това би създало риск от ощетяване на предприятията и работниците в други сектори, като по този начин се поставят под въпрос договорените стандарти и равнопоставените условия.

8.1

Дистанционната заетост би могла да доведе до рискове за здравето и безопасността на работниците, техните клиенти и широката общественост. Работата може да се извършва в обществени помещения или частни домове, с използването на опасни материали и оборудване, без необходимите инструкции или защитно облекло. Отговорността за застраховането, сертифицирането, както и професионалната отговорност могат да бъдат неясни. Онлайн работниците могат да извършват интензивна работа пред екран в неподходяща среда, като използват мебели и оборудване, които не отговарят на ергономичните стандарти.

8.2

Въпросът с отговорността във връзка с безопасността и инцидентите е сива зона по отношение на някои онлайн платформи и трябва да бъде решен, за да бъдат защитени работниците, клиентите и широката общественост.

8.3

В рамките на изслушването във връзка с настоящото становище (15) бяха споменати и други въпроси, които трябва да бъдат разгледани, включително умората вследствие на продължително и нерегламентирано работно време и стреса, свързан с непредвидимия характер на работата и дохода, незаплащането поради отхвърлена работа, получаването на ниска оценка от страна на клиентите, която не може да бъде оспорена, „изключването“ от платформата или договора, предизвикателствата, свързани с управлението на отговорностите за полагане на грижи при липса на ясен работен график, социалната изолация и комбинираното въздействие от балансирането между няколко работни места.

8.4

Необходимо е да се изясни доколко тези нови форми на заетост са защитени посредством съществуващите разпоредби на ЕС и национални разпоредби относно безопасността и здравето на работното място и от процедурите за действие при нарушения на тези разпоредби, отговорностите за инспекцията и за застраховката за покриване на отговорността на работниците, потребителите и широката общественост. Намиращата се в Билбао Европейска агенция за здравословни и безопасни условия на труд би могла да подпомогне изследванията и анализите в тази област.

8.5

На инспекциите по труда следва да бъде осигурена роля за включване на тези форми на заетост в техните сфери на компетентност, а на техните инспектори да бъдат осигурени подходящи ресурси, умения и обучение, за да се гарантира тяхната ефективност. Развитието на партньорства със синдикатите, сдруженията на потребителите и други представителни сдружения би могло да е от полза с оглед на реакцията на обществената загриженост и търсенето на обезщетения.

9.1

Новите форми на трудови правоотношения засягат широк и разнороден кръг от професии, като обхващат работа, която преди това се е извършвала в рамките на неформалната икономика, работа на свободна практика и работа, която обикновено се извършва от преки служители. Тяхното въвеждане може да породи ситуации, при които идентични задачи се извършват при идентични условия от работници с различен статут, което създава неравнопоставеност по отношение на защитата, правата и равнищата на заплащане.

9.2

Навлизането на нови посредници в трудовите правоотношения в някои случаи доведе до липса на прозрачност в отношенията между страните, възпрепятстване на индивидуалното договаряне на условията на труд и ограничаване на достъпа на работниците до колективно трудово договаряне.

9.3

Повдигат се въпроси коя страна следва да бъде считана за работодател и как следва да бъде определена самостоятелната заетост, включително правната дефиниция и системата от санкции за нелегалното извършване на трудова дейност и по-сериозни форми на експлоатация. Онлайн платформите прилагат няколко различни модела на трудови отношения, включително примери за платформи, които са преминали към предлагане на своите работници на статут на служители с цел подобряване на качеството и намаляване на текучеството (16). Статутът на наето лице осигурява достъп до други трудови права. Когато работниците се считат за самостоятелно заети лица, тяхното право свободно да се сдружават може да бъде поставено под въпрос, ако тяхното сдружение може да се разглежда като образуване на картел, което ги поставя в конфликт с правилата на ЕС относно нарушаването на конкуренцията. Това трябва да се вземе под внимание, особено в ситуации, когато привидно самостоятелно заети работници не разполагат с автономност относно определянето на своите задачи и равнището на заплащане.

9.4

ЕИСК призовава да бъде направено проучване на трудовия статут на работещите в условията на краудсорсинг и други нови форми на трудови правоотношения, като се вземе под внимание тяхната способност да договарят условията, начина на заплащане (и лицето, което го определя) и притежаването на правата върху създадената интелектуална собственост. Проучването следва да има за цел да предостави на държавите членки насоки за изясняване, в съответствие с техните национални практики, на данъчния, социално-осигурителния и трудовия статут на работниците и задълженията на тези платформи по отношение на работното време, заплащането, отпуските, пенсиите, правото на отпуск по майчинство, здравното осигуряване за сметка на работодателя и други трудови права.

10.1

Съществува необходимост от изясняване на правата на работещите в условията на краудсорсинг и на другите работници в несигурни и променливи трудови правоотношения, по отношение на редица въпроси, включително:

10.2

Европейската комисия, ОИСР и МОТ следва да работят съвместно със социалните партньори за изготвянето на подходящи разпоредби за достойни условия на труд и за защита на онлайн работниците и работниците, работещи при други нови правоотношения. ЕИСК счита, че би било полезно да се разработи подход на равнището на ЕС, като същевременно отбелязва, че повечето мерки ще трябва да се предприемат на равнището на държавата членка, на сектора или на работните места.

10.3

Синдикатите и сдруженията на самостоятелно заетите лица наскоро започнаха да се обединяват, за да отправят препоръки за по-добри решения и осигуряване на социална защита и социални придобивки.

11.1

Новите форми на заетост не се ограничават до нискоквалифицирани работни места, свързани с полагането на физически труд, или до сферата на услугите. „Договорите за нула часове“ и други форми на работа „на повикване“ навлизат в по-високоплатени и по-висококвалифицирани професии, включително преподаватели, пилоти във въздухоплаването и здравни и други работници в сферата на обществените услуги, като по този начин се създава риск от намаляване на потенциала за реализиране на доходи и сигурността на работното място.

11.2

Възможността голяма част от работата и услугите в сферата на ИКТ и медиите да бъдат извършвани където и да е по света създава допълнителна нелоялна конкуренция за предприятията и работниците, тъй като тези дейности все повече се възлагат на външни изпълнители в икономики с ниски заплати, като по този начин се снижават колективно договорените равнища на заплащане.

11.3

Изследванията (17) сочат, че цифровизацията поляризира заетостта на висококвалифицирана високоплатена и нискоквалифицирана нископлатена заетост, като жертви в условията на един все по-неравнопоставен пазар на труда са средноквалифицираните работници със средни доходи, заети в секторите на банковото дело, застраховането и администрацията. Много хора са принудени да работят на няколко места, за да си осигурят минимален доход. Въпреки това някои от тези независими работници са висококвалифицирани и опитни професионалисти, които осъзнават добре своето положение на пазара, знаят цената си и наистина желаят да развиват дейност за своя сметка или се стремят към независима заетост, за да диверсифицират своите приходи, да си осигурят резервна възможност, в случай че загубят своя основен източник на доходи, да спечелят от свое увлечение и да проучат нови възможности за кариера и бизнес. И двете реалности съществуват и за всички трябва да се гарантират необходимите права и защитни механизми.

11.4

Някои нови форми на трудови отношения са обусловени от желание за избягване на разходи и задължения, присъщи за по-стандартните форми на трудови отношения. При липсата на ефективни права и закрила, мониторинг и изпълнение съществува риск редица нови форми на трудови правоотношения да доведат до надпревара към най-ниското равнище на заплащане и най-базовите условия, както и да способстват за задълбочаване на неравенството в доходите, да намалят разполагаемия доход, да потиснат стремежа и потенциала за икономически растеж в целия ЕС и да предизвикат допълнителни дългосрочни макроикономически предизвикателства. Способността на тези работници да определят своите равнища на заплащане и условия чрез колективни трудови споразумения е от съществено значение за запазването на минимално заплащане.

11.5

Заплащането при новите форми на заетост често се основава на изпълнението на определени задачи, а не на почасови ставки. Принципът на справедливото заплащане трябва да се запази при всички тези обстоятелства и следва да се разгледат всички аспекти, които имат отношение към заплащането, като качеството на положения труд и компенсациите за работно време (18).

11.6

Тъй като системите за семейно и за социално подпомагане се различават в рамките на ЕС, е важно да се оцени въздействието на новите форми на заетост върху финансирането на политиките за семейно подпомагане, като се признава, че една минимална работна заплата може и да не е достатъчна за издръжката на семейство с деца.

11.7

Въпросите, свързани с трудовото възнаграждение, не могат да се разглеждат изолирано от проблематичното взаимодействие между трудовите възнаграждения и данъчната система/системата на социална защита и социално осигуряване при по-неясно определените трудови правоотношения. Следва отново да се подчертае, че ясното определяне на работодателя и на статута на работника е от първостепенно значение.

12.1

ЕИСК признава многообразието от системи в държавите членки и счита, че е необходимо да се проучват развиващите се модели на социално подпомагане, пригодени за покриване на по-гъвкави пазари на труда и за гарантиране на устойчиви и адекватни доходи, с цел осигуряване на достойно съществуване. Тази тема би трябвало да се разгледа в процеса на разработване на стълба на ЕС на социалните права. Приветстваме факта, че ЕИСК разглежда този въпрос в отделно становище.

12.2

С нарастващата променливост на пазарите на труда, при увеличаващ се дял на работниците, които не знаят предварително кога или къде ще работят, се наблюдава все по-голяма несъвместимост с националните системи за социална защита, които се основават на допускането, че могат да се направят ясни разграничения между статута на „заето лице“ и статута на „безработно лице“. Подобна несъвместимост е в ущърб както на предприятията, така и на работниците.

12.3

Все по-голяма част от работната сила не може да допринася за установените системи за социална сигурност или да се възползва от предлаганите от тях обезщетения за безработица, здравноосигурителни и пенсионни обезщетения или застраховки. Тази тема вече е предмет на дискусии между социалните партньори и правителствата в някои държави членки, в които социалните партньори имат ключова роля, но трябва да се разшири в целия ЕС, както и да се привлекат местните власти, други участници от гражданското общество, сдружения и доставчици, с цел да се определят жизнеспособни и устойчиви политически мерки и законодателство, както и допълнителни мерки, което осигурява участие в подходящи нива на социалната защита за цялата работна сила — включително за самостоятелно заетите лица, работещите в условията на краудсорсинг и в икономиката на споделянето.

12.4

ЕИСК признава, че има значителни разлики между разпоредбите за социалното подпомагане в държавите членки. Въпреки че съществува ясна необходимост от оценяване на способността на системите за социално подпомагане да отговорят на предизвикателствата, възникнали вследствие на новите развития в икономиката и на пазара на труда, ЕИСК счита, че е важно да се гарантират приходите и да се подобри цялостното качество, надеждността, достъпността и ефективността на данъчните системи и системите за социално подпомагане в ЕС, които в много държави членки понастоящем зависят от високите равнища на стандартна заетост и свързаните с тях вноски. Подобна загуба на ефективност би представлявала сериозна заплаха за същината на европейския социален модел и социалната пазарна икономика, които са изградени върху активно обществено участие във финансирането и предоставянето на услуги от общ интерес и ефективни системи за социално осигуряване.

12.5

Необходимо е данъчните системи и системите за социална защита да бъдат проучени внимателно, за да се осигурят подходящи нива на данъчно облагане и социално-осигурителни вноски за всички форми на доходи, независимо дали идват от традиционно организирани сектори или от икономиката/платформата на споделянето. ЕИСК смята, че там, където е необходимо, ролята на тези платформи би могла да бъде изяснена чрез разпоредби и законодателни актове, които да дефинират защита както за наетите, така и за самостоятелно заетите лица, включвайки ги в системата за социална защита от гледна точка както на регулирането, така и на вноските. ЕС следва да насърчава и координира реформите на равнището на държавите членки въз основа на най-добрите практики.

13.1

Онлайн платформите представляват иновация, която вече е икономическа реалност в Европа. Понастоящем обаче голям дял от тях е базиран извън ЕС, като по този начин се отнема значителен обем от всяка трансакция в ЕС, понякога до 25 % от стойността, като в повечето случаи дейността на платформите е делокализирана. Възможно е тези платформи да плащат малки или никакви данъци или вноски за образование, инфраструктура или публични услуги в населените места, в които те осъществяват дейността си в Европа. В случаите, когато работниците не са действително самостоятелно заети лица, могат да съществуват разлики в плащането на данъци, пенсиите или други системи на социална защита. Съществува необходимост от оценка на тяхното въздействие и техния принос за създаването на устойчиви работни места и растеж в рамките на ЕС.

13.2

Европейската комисия следва да обмисли как разработването на европейски платформи може да бъде стимулирано по такъв начин, че създадената стойност да остава в обхвата на местните икономики, основавайки се на богатата традиция на Европа в областта на взаимността и сътрудничеството по отношение на координацията на пазара на труда, често осъществявана на общностно равнище и с активното съдействие на синдикални организации и местни работодатели. Важно е да се обмислят мерки, които да помогнат на предприятията да създават устойчиви качествени работни места, като се предоставя подкрепа след първоначалната „стартова“ фаза до фазата на експанзия, по време на която понастоящем много нови предприятия не се ползват с подкрепа.

19.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 303/64

Докладчик:

Mindaugas MACIULEVIČIUS

1.1

Отчитайки неотложната необходимост от разглеждане на множеството икономически, екологични и социални последици от производството и потреблението на храни, ЕИСК призовава Европейската комисия и държавите членки да разработят ясна политика на ЕС и план за изпълнение с цел изграждане на устойчива, надеждна, здравословна, справедлива и щадяща климата продоволствена система, която да насърчава сътрудничеството и взаимното разбирателство между всички заинтересовани страни по веригата на доставка на храни. Необходимо е да се осигури по-добра съгласуваност и интеграция на свързаните с храните цели и инструменти на политиката (например в областта на селското стопанство, околната среда, здравето, климата, заетостта и др.), като се вземат под внимание трите стълба на устойчивостта.

1.2

Преходът към по-устойчиви продоволствени системи, които да обхващат всички етапи — от производството до потреблението, е наистина наложителен. Необходимо е производителите да произвеждат повече храни, като в същото време ограничават въздействието върху околната среда, а потребителите да се насърчават да преминат към питателно и здравословно хранене с по-нисък въглероден отпечатък. ЕС следва да увеличи усилията за изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие, тъй като те осигуряват рамка, която е от решаващо значение за съвместни действия за устойчиво изхранване на света до 2030 г.

1.3

ЕИСК отчита факта, че няма система за производство на храни, която може самостоятелно да осигури по безопасен начин изхранването на световното население, но комбинация от различни конвенционални, иновативни и агроекологични практики би могла да спомогне за по-добро справяне с екологичните и климатичните последици от настоящите системи за производство на храни. По-специално комбинацията от прецизно земеделие, включваща допълнително развитие на ИКТ и сателитни системи, както и агроекология, би могла да допълни конвенционалното земеделие, като осигури набор от принципи и практики, които имат за цел подобряване на устойчивостта на земеделските системи, като например по-доброто оползотворяване, съхранение и събиране на биомасата, осигуряването на благоприятни почвени условия, насърчаването на диверсификацията на културите и свеждането до минимум на употребата на пестициди. По-нататъшното насърчаване на затворените селскостопански модели би могло да доведе до земеделие, при което не се използват изкопаеми горива. Реформата на ОСП въведе комбинация от мерки (екологизиране, агроекологични схеми, схеми в областта на климата и др.), която може да се счита за стъпка в правилната посока.

1.4

Необходими са стабилни и разумни доходи за всички оператори по веригата на доставка на храни, за да се осигурят устойчиви и надеждни по-нататъшни инвестиции в агроекологични технологии и щадящи климата техники.

1.5

Предотвратяването и намаляването на разхищението на храни е споделена отговорност за всички участници по хранителната верига. ЕИСК приветства плана на Комисията в рамките на пакета за кръговата икономика за създаване на платформа на заинтересованите страни, за да се подпомогне набелязването на необходимите мерки и за споделяне на най-добри практики за предотвратяване и намаляване на разхищението на храни. ЕИСК призовава Комисията да проучи как се прилага йерархията в използването на храните на практика в държавите членки, включително по отношение на икономическите стимули, което може да доведе до изпращане на смесени сигнали към предприятията. ЕИСК подкрепя ефективното прилагане на йерархията на отпадъците, като същевременно призовава за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1069/2009, така че храните, които не са годни за консумация от човека, да могат да се използват като храна за животни, когато това е безопасно.

1.6

Трябва да се насърчава изборът на устойчиви храни чрез увеличаване на тяхното наличие и достъпност за потребителите. Потреблението на устойчиви хранителни продукти следва да се стимулира чрез създаването на по-голямо търсене, чрез екологосъобразни обществени поръчки или други подходи. ЕИСК призовава държавите членки да преразгледат националните насоки относно хранителните режими, така че те да отразяват устойчивостта и да подкрепят възпитанието по отношение на културата на храненето в училищните програми. ЕС следва да насърчава и етикетирането на произхода, разработването на етикети, които ясно да представят аспекта на устойчивостта на хранителните продукти, както и на визуални кампании за рекламиране на по-здравословни храни и хранене в целия ЕС.

1.7

Политиките на ЕС, заедно със специфични програми за научни изследвания и иновации в комбинация с финансови стимули за производителите на храни, следва:

1.8

Преходът към устойчиви продоволствени системи изисква всеобхватна продоволствена политика, интегрирана с широко прилагана стратегия за биоикономика, а не само селскостопанска политика. Вместо да се навлиза в поляризиращ дебат, е необходимо интердисциплинарно мислене, обединяващо генералните дирекции на Комисията, широк набор от министерства и институции в държавите членки, наред с органите на местното и регионалното самоуправление и заинтересованите страни по цялото протежение на продоволствените системи, с цел справяне с взаимосвързаните предизвикателства, изтъкнати в настоящото становище. ЕИСК изразява надежда, че взаимозависимостта между производството и потреблението на храни ще бъде взета под внимание, както и че ще бъде разработен подходящ европейски политически подход, включващ различни частни инициативи, който да определи курс към постигане на устойчивост, здраве и надеждност. Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството обаче ще играят важна роля за ЕС и в бъдеще.

2.1

Сезиран от нидерландското председателство на ЕС, ЕИСК изготви настоящото становище, за да подчертае нарастващата загриженост на гражданското общество относно екологичните, здравните, икономическите и социалните последици от производството и потреблението на храни и предизвикателствата, свързани с изхранването на увеличаващото се население на Земята в един свят с ограничени ресурси. Храната заема централно място във всяко общество. Тя е едновременно зависима от и засягаща природните ресурси, оказва въздействие върху общественото здраве и има първостепенна роля в европейската икономика като най-големия сектор в Съюза по отношение на заетостта и приноса за БВП.

2.2

Според Групата от експерти на високо равнище (ГЕВР) в областта на продоволствената сигурност и изхранването към Комитета по световна продоволствена сигурност, устойчива продоволствена система (УПС) се определя като „продоволствена система, която предоставя продоволствена сигурност и изхранване за всички по начин, който не застрашава икономическите, социалните и екологичните основи за генериране на продоволствена сигурност и хранене за бъдещите поколения“ (1). Поради това преходът към по-надеждни и устойчиви продоволствени системи засяга всички взаимосвързани и имащи отношения помежду си дейности, включени в производството, преработването, транспортирането, съхраняването, пускането на пазара и потреблението на храни. Отчита се и ролята на тенденциите в глобалното потребление като движеща сила на начина, по който се произвеждат храни, и на видовете произвеждани храни.

2.3

ЕИСК ще разгледа цялостно въпроса за устойчивите продоволствени системи и ще се съсредоточи основно върху контекста на ЕС, като ще бъдат разгледани и последиците във външен план, тъй като ЕС е най-големият износител и вносител на селскостопански и хранителни продукти на световния пазар.

2.4

През 2014 г. се очакваше съобщение относно устойчивите храни, но по-късно то беше оттеглено от работната програма на Комисията. Планът за действие на ЕС за кръговата икономика от декември 2015 г. разгледа някои от тези въпроси и включи намаляването на разхищението на храни като ключов приоритет, което отразява поетия от ЕС и държавите членки ангажимент в контекста на целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. (ЦУР) за намаляване наполовина на разхищението на храни на глава от населението на равнище продажби на дребно и потребление, както и за намаляване на загубите на храни по веригите на производство и доставка (ЦУР 12.3).

3.1

Международната комисия за ресурсите към ООН определя производството на храни като сектора, оказващ най-силно въздействие върху околната среда по отношение на използването на ресурси на световно равнище (2) — в ЕС обаче това въздействие е много по-ниско. Продоволствените системи използват много природни ресурси, включително земя, почва, вода и фосфор, както и енергия, за производството на азотни торове, преработването, опаковането, транспортирането и охлаждането. Поради това не е изненадващо, че това оказва и глобално въздействие върху околната среда, включително върху загубата на биологично разнообразие, обезлесяването, деградацията на почвите, замърсяването на водите и въздуха, както и по отношение на емисиите на парникови газове. Непрекъснатата загуба на биологично разнообразие в селското стопанство на равнище земеделски стопанства продължава да буди сериозно безпокойство (3). В световен мащаб голяма част от рибните ресурси са изцяло или прекомерно експлоатирани. Поради това ефективното и устойчивото управление на тези ресурси е необходимо, за да се гарантира непрекъснатото снабдяване със здравословна храна на достъпни цени.

3.2

В световен мащаб една трета от произведената за консумация от човека храна се губи или изхвърля, което представлява до 1,6 млрд. тона храни и генерира 8 % от глобалните емисии на парникови газове (4). Производството на храни, която няма да бъдат консумирани, допринася за над 20 % от световния натиск върху биологичното разнообразие и е свързано с използването на близо 30 % от цялата земеделска земя в света.

3.3

Годишно в ЕС се изхвърлят около 100 млн. тона храни (5), като се прогнозира увеличение с 20 % до 2020 г., ако не се предприемат превантивни действия. Разхищението на храни в Европа се генерира в рамките на цялата верига на доставки, като концентрацията на ниво домакинство се оценява на 46 % (6). Следва да се отбележи, че през последните години секторът за търговия на дребно и преработвателният сектор положиха значителни усилия за по-ефективно предотвратяване и намаляване на разхищението на храни. Усилията за укрепване на устойчивостта на производството и на веригата на доставки са почти безсмислени без категорични действия за намаляване на разхищението.

3.4

Понастоящем се знае много малко за загубите на храни и генерирането на разхищение на храни на равнище земеделски стопанства (7). Загубата и разхищението на храни, например, може да се дължат на липсата на модернизация в някои стопанства, на анулирането на поръчки и на нестабилността на цените на основните продукти, което води до извършване на оран при несъбрана реколта, когато събирането ѝ не е икономически изгодно (но това поне оказва положително въздействие върху околната среда, тъй като допринася за подобряване на съдържанието на органични вещества в почвите), или до изхвърляне и компостиране на храни, които не могат да бъдат препродадени. Друго сериозно предизвикателство, което ще се проявява във все по-голяма степен, са значителните въздействия на изменението на климата върху метеорологичните условия и огнищата на възможни заболявания. Ако се вземат предвид тези въздействия, то всяка година големи количества храни могат да се считат за разхитени. В сравнение с останалата част от света ЕС проявява голяма активност за разрешаването на този проблем и затова би трябвало да подкрепя разпространението на добри практики и ноу-хау в тази област.

3.5

Продоволствените системи са една от причините за изменението на климата; смята се, че и те са засегнати в значителна степен от него (8). Изменението на климата ще има последствия за наличността на основни природни ресурси (вода, почва), което ще доведе до значителни промени в условията за производство на храни и промишлено производство в някои зони (9). Екстремните климатични условия, като например наводнения, суши, пожари и силни ветрове, както и по-нататъшното свързано с климата разпространение на болести по растенията и животните, вече засягат производството на храни и ефектът им ще се засилва в бъдеще.

3.6

Понастоящем в света недохранването съществува паралелно с последиците от прекаленото изобилие на храна в определени части на света. Около 795 млн. души гладуват, докато броят на хората с наднормено тегло/затлъстяване достига над 1,4 млрд. души в целия свят, което представлява около 30 % от цялото възрастно население. В същото време свързаните със затлъстяването здравни състояния се увеличават бързо както в развиващите се, така и в развитите държави (10). Тези числа показват значителни дисбаланси в производството, разпределянето и потреблението на храните. Нарастването на населението и прогнозата за 82-процентно увеличение на консумацията на месо в световен план до 2050 г. ще изострят и двата проблема (11). През последните 20 години вследствие на урбанизацията и икономическия растеж на държавите в света се наблюдава и преход в областта на храненето, който промени облика на производството и потреблението на храни. Хранителните навици в световен план търпят промяна към повече съставни продукти, повече месо и млечни продукти, повече захар и съдържащи захар напитки (12). В същото време повече хора водят заседнал начин на живот, което допринася за липсата на физическа активност.

3.7

Селскостопанските животни са важна и незаменима част от продоволствените системи като източник на висококачествени протеини и други хранителни вещества като витамини и минерали. Селскостопанските животни имат значителна роля и в хранителните цикли на равнище земеделско стопанство и на регионално ниво, както и при опазването на откритите и разнообразни ландшафти, трайните пасища, полуестествените местообитания и биологичното разнообразие. Също така те осигуряват доходи, активи и препитание за хората. Същевременно ЕС разполага с много земеделска земя, която на практика е подходяща само за паша на добитък. В последните 50 години обаче сме свидетели на над четирикратно увеличение на световното производство на месо и яйца, а производството на мляко се увеличило повече от два пъти. За същия период световното население се е увеличило само два пъти (13). Следва да се отбележи, че структурата на търсенето също се е променила и че увеличеното производство на месо, мляко и яйца е свързано с повишаването на доходите, докато цените остават ниски.

3.8

Като се отчита растителната храна, отглеждана за хора, растителните храни, отглеждани за фуражи, и растителните хранителни култури, използвани за семена и промишлени цели като биогорива, понастоящем светът произвежда един и половина пъти повече от храната, необходима за изхранването на днешното население, което вероятно ще е достатъчно за изхранването на населението през 2050 г. Настоящите нива на разхищаване на храни в световен мащаб и производството на фуражи за поддържането на нарастващата консумация на месо обаче пораждат необходимост от значително увеличение на производството на храни. За да може населението на света да се изхранва устойчиво през 2050 г. и след това, е необходимо съчетаване на повишаването и оптимизирането на производителността при съществуващите земеделски земи и сектор на рибарството, което да е съвместимо със стабилността и качеството на околната среда, със здравословните и безопасни условия на труд и със социалната справедливост, както и с преминаване към устойчиви хранителни режими и устойчиво намаляване на загубите и разхищаването на храни.

3.9

Повишаващите се цени на земеделските продукти и селскостопанските суровини и нестабилността на техните цени през последното десетилетие затрудниха продоволствената сигурност и надеждността на продоволствената система, като в същото време породиха сериозни опасения както за потребителите, така и за производителите. От една страна, високите крайни цени не доведоха до по-високи доходи за производителите на храни, дори напротив — намаляването или стагнацията на доходите им оказва натиск за намаляване на труда, което застрашава стабилността на всички оператори. От друга страна, икономическата криза подкопа покупателната способност на потребителите. Необходими са стабилни и разумни доходи за всички оператори по веригата на доставка на храни, за да се осигурят устойчиви и надеждни по-нататъшни инвестиции в агроекологични технологии и щадящи климата техники.

3.10

Последните развития на селскостопанските пазари, особено в сектора на млечните продукти, предоставят ясни доказателства за такива потенциални дисбаланси, като причината е не само свръхпредлагането на пазара, но и политически мотивираните забрани на предишни пазари за износ. Бъдещата стабилност ще зависи до голяма степен от устойчивостта на базата на доставките спрямо кризи, най-очевидната от които е изменението на климата. Политиките на ЕС следва да насърчават активно диверсифицирането на селските стопанства, иновативното финансиране, механизмите за застраховане на доходите и други иновативни инструменти за управление на пазара, които предлагат защита от сътресения в областта на климата или на пазара.

3.11

Социалният ефект и ефектът от преразпределението на цените на храните трябва да се разглеждат от гледна точка както на производителите, така и на потребителите. Днес много потребители не могат да си позволят да плащат за храна с най-високо качество. През последните години настъпи промяна в съотношението на силите във веригата на хранителните доставки, което доведе до постепенна концентрация на производители и търговци на дребно на храни на пазара и, вследствие на това, до промяна във възможностите за договаряне, най-вече в полза на сектора на търговията на дребно и в ущърб на първичните производители. Този въпрос ще бъде разгледан в отделно становище на ЕИСК относно „По-справедлива верига на хранителните доставки“.

3.12

Тъй като поради липсата на споразумение на СТО в рамките на кръга от Доха акцентът в световната търговия все повече се поставя върху двустранните и мегарегионалните преговори, от съществено значение е да се отчитат в пълна степен екологичните и климатичните последици, качеството на храните и здравните стандарти, по-широките санитарни и фитосанитарни стандарти, както и производственият процес („промишлената екосистема“, в която се осъществява производството, условията на труд, културния контекст на производството и трудовите правоотношения). За ЕС е наложително да се избягва всяко преместване на производството на храни в трети държави единствено или предимно поради факта, че законовата им база за производство на храни не е толкова строга колкото в ЕС. Политиките на ЕС имат ключова роля в световен план за насърчаването на безопасно и здравословно производство на храни и за забраната на внос на хранителни продукти, които не отговарят на международните санитарни и фитосанитарни стандарти или на стандартите за безопасност на храните.

3.13

Вече 140 години кооперативите на производители ясно показват, че са по-устойчиви на сътресенията на селскостопанските пазари и работят срещу делокализацията на селскостопанското производство. Поради това е жизненоважно допълнителното и дори още по-активно насочено към секторите и регионите насърчаване на сътрудничеството между производителите и кооперативите, особено малките. По-конкретно следва да се обърне специално внимание на секторите и регионите, където се наблюдава слабо сътрудничество.

4.1

Намаляването на въздействието върху околната среда на селското стопанство, аквакултурите и рибарството, включително емисиите на парникови газове, налага промени в начина на производство на храни. Необходимо е да се възприемат по-устойчиви практики, за да се спре изчерпването на природните ресурси, както и за приспособяване към и ограничаване на въздействието на изменението на климата. Редица мерки биха могли да допринесат за производителността, като същевременно повишават екологичната устойчивост и устойчивостта на изменението на климата, като например увеличаването на разнообразието от растителни сортове и животински видове, селекционно-подобрителната работа в животновъдството и растениевъдството, подобряването на функционалността на агроекосистемите и управлението на водите, насърчаването на научните изследвания и иновациите и прилагането им, оптимизирането на почвените функции, улесняването на трансфера на знания и на обучението и насърчаването на технологични промени чрез инвестиционна помощ. Следва да се насърчава допълнителното развитие на сателитни системи на ЕС и големи центрове за данни с цел улесняване на ранното откриване и превенция или подготвеността за екстремни метеорологични условия и различни болести. Следва да се насърчава и прецизното земеделие.

4.2

Поддържането на семейния модел на земеделско стопанство в Европа също е от основно значение и ще изисква насърчаване на смяната на поколенията в стопанството с оглед справяне със застаряването на населението. Това ще има положително въздействие върху създаването на работни места в селските райони. Освен това е важно селскостопанското производство да се запази разнообразно във всички региони на ЕС. Трябва да се обърне специално внимание на земеделските райони в необлагодетелствано положение. Следва да бъдат признати различните видове стопанства и за тази цел да бъдат въведени конкретни целеви инструменти.

4.3

През последните години се наблюдава реорганизация на веригите за доставка на храни, която има за цел да възстанови връзката между производители и потребители, както и преместване на мястото на земеделското производство и производството на храни. Тази реорганизация включва подкрепяна от общността селскостопанска дейност, къси вериги за доставка, алтернативни хранителни мрежи, местни земеделски системи и преки продажби. Въпреки че секторът е сравнително малък, той следва да се насърчава допълнително, тъй като оказва много положително въздействие, свързано с продажбата на прясна, качествена, здравословна, традиционна храна с положителни социални и икономически въздействия. МСП също имат важен принос в тази област. Следва да се изтъкне специфичната роля на градовете и общините, тъй като в градските райони следва да се изгради необходимата инфраструктура и да се направят подходящи инвестиции с цел улесняване на преките продажби от производителите. Следва да се насърчават и добрите практики в частния сектор, например когато такава инфраструктура се създава по частна инициатива на местните търговски центрове.

4.4

С оглед стимулиране на производство на храни с по-ефективно използване на ресурсите, реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) въведе комбинация от мерки, включително задължително екологизиране, агроекологични схеми и широка подкрепа от системата за съвети в селското стопанство и приложните научни изследвания, за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност, изменението на климата и устойчивото управление на природните ресурси, като същевременно се полагат грижи за природната среда и се поддържа жизнеспособността на икономиката в селските райони. Това може да се счита за важна стъпка в правилната посока; нейното прилагане обаче, както по отношение на бюрокрацията, така и на произтичащите от него ползи, би могло да се усъвършенства.

4.5

По отношение на риболовната верига е важно да се осигури правилният баланс между здраве и устойчивост, тъй като консумацията на риба е здравословна, но прекомерният натиск върху рибните ресурси често е диаметрално противоположен на екологичната устойчивост. Осъществената през 2013 г. реформа на общата политика в областта на рибарството следва да допринесе за по-ефективно използване на рибните ресурси, по-специално чрез задължителната цел за максимален устойчив улов, определена за всички европейски рибни запаси. От съществено значение е и устойчивото развитие на модели за морски и континентални аквакултури.

4.6

В пакета за кръговата икономика е заявен ангажиментът на ЕС и неговите държави членки за постигане на цел 12.3 на ООН за устойчиво развитие за намаляване наполовина на разхищението на храни до 2030 г. За подпомагане на постигането на тази цел водещ принцип в управлението на хранителните ресурси следва да бъде йерархията на използването на храни, като това следва да бъде подкрепено чрез икономически стимули във всички съответни политики на ЕС. Така би се избегнало настоящото положение, при което често е по-евтино да се депонират годни за консумация храни вместо храните да се подготвят и доставят в продоволствени банки.

4.7

Устойчивото управление на ресурсите изисква и увеличаване на усилията за повторно използване на остатъчните потоци до най-високата възможна стойност. Ново изследване в рамките на ЕС-28 за съпоставяне на разходите за подготовката на храни за преразпределение, за фураж, за анаеробно разграждане и за депониране би спомогнало да се идентифицира ролята на икономическите стимули за правилното прилагане на йерархията на ЕС за отпадъците. Даряването на храни от хотелиерския и ресторантьорския сектор продължава да поставя предизвикателства, а законодателството в тази област — да не се разбира достатъчно. Това е основна област, в която би било особено полезно да има европейски насоки, които да бъдат широко разпространени в хотелиерския сектор.

4.8

В пакета за кръговата икономика е определена и необходимостта от разясняване на настоящите насоки, свързани с използването на храни, които не са годни за консумация от човека, например храни за животни. Наличието на солидно законодателство за регламентиране на нови технологии за стерилизиране на хранителни отпадъци на централизирано промишлено равнище би гарантирало микробиологичната безопасност на фуражите, като в същото време се създадат нови работни места и възможности за инвестиции и се извличат екологичните ползи от по-ефективното прилагане на йерархията на отпадъците.

4.9

Тъй като осведомеността на потребителите и приемането от тяхна страна е от решаващо значение, е необходимо да се осигурят учебни материали относно храните, устойчивостта на храните и разхищението на храни с цел изтъкване на стойността на хранителните продукти и подкрепа на системните промени в поведението. Вече съществуват модули за основните и средните училища, университетите и специализирани програми в селското стопанство, преработвателната промишленост и хотелиерския сектор, които се основават на широк набор от добри практики.

4.10

Вече редица години ЕС насърчава активно дейности за намаляване на разхищението на храни. Водещият пример на ЕС в постигането на цел 12.3 ще има ключова роля за успеха на целта в световен мащаб, например чрез разпространение на добри европейски практики и ноу-хау.

4.11

Въздействието на изменението на климата намира отражение във всички измерения на продоволствената сигурност — по отношение не само на добивите и културите, но и на здравето на земеделските производители, разпространението на вредители и болести, загубата на биологично разнообразие, нестабилността на доходите, качеството на водата и т.н. Потенциални опасения поражда и загубата на обработваема земя поради деградацията на почвите и урбанизацията на земеделски земи. Затова от съществено значение е да се запази приоритетът за използването на земята за производство на храни. Институциите и частният сектор имат решаваща роля за гарантирането на устойчивостта на продоволствените системи, напр. чрез подобряване на системите за социална закрила с цел ограничаване на кризите за домакинствата и гарантиране на продължаването на инвестициите в нисковъглеродни технологии в селскостопанския сектор и в сектора на храните; подобряване на диверсификацията на културите и развитието на генетичните ресурси; инвестиране в гъвкаво селскостопанско развитие във и извън земеделските стопанства; както и прилагане на системи за по-добро управление на рисковете, свързани с изменението на климата.

4.12

Като имат предвид икономическия стълб на устойчивостта, Комисията и държавите трябва да отчитат потенциала както за смекчаване на изменението на климата, така и за улавяне на въглерод, като в същото време осигурят всички средства за финансова подкрепа за изпълнение и насърчат механизмите за сътрудничество за новаторско публично-частно партньорство. Допълнителни показатели за ползите от повишаването на селскостопанската производителност, съществуващите земи, хранителните режими и загубата и разхищението на храни биха допълнили картината на въздействието на продоволствените системи върху изменението на климата.

4.13

Изборът на здравословна храна често е устойчив избор (14), особено при балансиран хранителен режим. Например консумацията на повече сезонни, местни и разнообразни растителни храни е полезно както за здравето, така и за околната среда. По-здравословните хранителни навици намаляват и риска от хронични заболявания, разходите за здравеопазване и загубата на производителност на труда в икономиката. Необходими са принципи за разработване на здравословни и устойчиви насоки за хранене, което може да се обмисли от държавите членки. Насоките за здравословно хранене и насоките за възлагане на обществени поръчки оказват пряко въздействие върху потреблението, когато са приемани от публични институции като училища и болници. Следва също така да се отчете хранителният преход, който протича в световен мащаб, както и ролята на ЕС за осигуряването на положителен модел в областта на устойчивите хранителни режими. В това отношение като добър пример може да се разглежда подходът за „гъвкаво вегетарианство“ (flexitarian) към намаляването на консумацията на месо, най-малко веднъж седмично, насърчаван например в Нидерландия.

4.14

Инициативи като схемата на ЕС за хранене в учебните заведения, която включва съвети в областта на храненето, както и разпределянето на хранителни продукти, допринасят за по-балансирано хранене. Комисията следва да прикани държавите членки да насърчават здравословното и устойчиво потребление. Следва да се насърчават визуални рекламни кампании за здравословните храни в целия ЕС. Това би могло да бъде и добър начин за увеличаване на местното потребление при сътресения на световните пазари.

4.15

Тъй като потребителите свикват все повече да купуват евтини хранителни продукти, следва отново да се подчертае действителната стойност на храните. При продуктите с ниски цени не се отчитат външните въздействия, като например разходите, свързани с пречистването на водата. Както беше посочено по-горе, в училищата е необходимо да се въведе възпитание по отношение на културата на хранене, наред с разбирането на здравословните хранителни модели и усвояването на основни готварски умения, които могат да поддържат доброто здраве чрез домашно приготвени ястия, съответстващи на препоръките за хранене и за намаляване на разхищението на храни.

4.16

Следва да се отбележи, че нидерландското Министерство на здравеопазването, социалните грижи и спорта е подело инициатива за споразумение за подобряване на състава на храните с асоциации от сектора на производителите, търговията на дребно, ресторантьорството и хотелиерството с цел производство и предлагане на по-здравословни продукти, както и за да се даде възможност за това здравословният избор да бъде и най-лесният. Това споразумение включва амбициозни цели за постепенно намаляване на съдържанието на сол, наситени мазнини и калории в хранителните продукти до 2020 г., като се сведат до минимум забележимите промени във вкусовите профили (15). Настоящото становище призовава за прилагането на рамката на ЕС за национални инициативи относно избрани хранителни вещества, по-специално на одобреното наскоро приложение за добавените захари.

4.17

Разработването на продукти, развитието на пазара и изграждането на ключови партньорства могат да спомогнат по-здравословният и устойчив избор да стане както лесен, така и привлекателен. Промишлеността и гражданското общество следва да проучат и да се възползват от възможностите за увеличаване на потреблението на сезонни и местни плодове и зеленчуци, както и на други естествено богати на влакнини продукти като пълнозърнести храни или варива. Определянето на настоящата година като Международна година на ООН, посветена на варивата, се отбелязва като отправна точка.

4.18

Прилагането на ясна система за етикетиране относно произхода, начина на производство и хранителната стойност на храните би улеснило избора на потребителите. Проследимостта също е много важна както за производителите на храни, така и за потребителите, с оглед гарантиране на безопасността на храните. Комисията би трябвало да обмисли въвеждането на единен, лесно разбираем етикет „устойчива храна“ и да направи оценка на неговата осъществимост. Следва да се насърчава обръщането на по-голямо внимание на технологии като мобилните приложения, както и на информационните табла за потребителите в сектора на търговията на дребно, които следва да предоставят цялата необходима информация и пълна проследяемост.

4.19

Много от предизвикателствата във връзка със световната продоволствена и хранителна сигурност налагат участието на научноизследователската общност с цел генериране на знания, насърчаване на иновациите, ангажиране на обществеността и спомагане за оформяне на по-устойчива продоволствена система. За тази цел е осигурено значително финансиране по програмата на ЕС за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ и бившата Седма рамкова програма. Не е обърнато достатъчно внимание обаче на научните изследвания във връзка с храненето, загубите и разхищението на храни и за тези области са необходими по-големи усилия. ЕИСК категорично подкрепя инициативата на Комисията за дългосрочна стратегия за научни изследвания и иновации в европейското селско стопанство както и неотдавнашното амбициозно решение на ГД „Научни изследвания и иновации“ за разработване на всеобхватна стратегия на ЕС за научни изследвания в областта на храните. Европа може да насърчава и преминаването към устойчиво хранене и намаляването на загубите и разхищението на храна в други глобални региони чрез своята програма SWITCH (16).