9.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/1

1.

На 12 октомври 2011 г. Комисията прие следните предложения (наричани по-долу „предложенията“) относно Общата селскостопанска политика (наричана по-долу „ОСП“) след 2013 г., които същия ден бяха изпратени на ЕНОЗД за консултация:

2.

ЕНОЗД приветства факта, че Комисията се консултира официално с него и че в предложените преамбюли на Регламента за директните плащания, Общия регламент за ООП, Регламента относно развитието на селските райони и Хоризонталния регламент е включено позоваване на настоящото становище.

3.

Предложенията целят осигуряване на рамка за: 1. жизнеспособно производство на храни; 2. устойчиво управление на природните ресурси и действия, свързани с климата; и 3. балансирано териториално развитие. За тази цел с предложенията се установяват няколко схеми за подпомагане на селскостопанските производители, както и други мерки за стимулиране на селското стопанство и развитието на селските райони.

4.

В хода на тези програми на различни етапи се обработват лични данни, свързани главно с бенефициерите на помощта, но и с трети страни (обработка на заявления за помощи, гарантиране на прозрачност на плащанията, контрол и борба с измамите и т.н.). Въпреки че преобладаващата част от обработката се извършва от държавите-членки и те са отговорни за нея, Комисията може да има достъп до повечето от тези данни. Бенефициерите, а в някои случаи и трети страни, трябва да предоставят информация на определените компетентни органи, например за целите на проверки във връзка с измами.

5.

Значението на защитата на данните в контекста на ОСП беше установено от Съда на Европейския съюз в решението му по делото Schecke за отмяна на законодателството на ЕС относно публикуването на имената на бенефициерите на земеделските фондове (10). ЕНОЗД е наясно, че в този случай аспектите на защитата на данните не са в основата на предложенията. Все пак е уместно да бъдат направени забележки дотолкова, доколкото предложенията са свързани с обработката на лични данни.

6.

Целта на настоящото становище не е да се анализира целия пакет от предложения, a да се предложи въвеждането на и насоки за проектиране на обработката на лични данни, необходима за управлението на ОСП по начин, който зачита основните права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, като същевременно се гарантират ефективното администриране на помощта, предотвратяването и разследването на измами, както и че разходите се управляват по прозрачен и подлежащ на отчетност начин.

7.

За тази цел настоящото становище е разделено на две части: първата, по-обща част, включва анализ и препоръки, които са от особено значение за повечето от предложенията. Това най-вече се отнася до забележките относно делегираните и изпълнителните правомощия на Комисията. След това във втората част се разглеждат специфични разпоредби, съдържащи се в някои от предложенията (11), и се дават препоръки за преодоляване на установените в тях проблеми.

8.

Както е посочено, повечето от операциите по обработка на данните се извършват от държавите-членки. Комисията обаче може да има достъп до личните данни в много от случаите. Поради това ЕНОЗД приветства факта, че в преамбюлите на съответните предложения са включени позовавания на приложимостта на Директива 95/46/ЕО и на Регламент (ЕО) № 45/2001 (12).

9.

Най-общо се отбелязва, че редица въпроси, които са ключови по отношение на защитата на данните, не са включени в настоящите предложения, но ще бъдат уредени посредством актове за изпълнение или делегирани актове. Това се отнася например за мерки, които следва да бъдат приети по отношение на мониторинга на помощта, създаването на информационни системи, предаването на информация на трети държави и проверките на място (13).

10.

В член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз се определят условията за упражняване на делегирани правомощия от Комисията. Тя може да бъде оправомощена „да приема незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт.“ Също така се определят изрично „целите, съдържанието, обхвата и продължителността на делегирането“. По отношение на изпълнителните правомощия член 291 от ДФЕС постановява, че те могат да бъдат предоставени на Комисията „когато са необходими еднакви условия за изпълнение на правно обвързващите актове на Съюза“. Съответната проверка се осигурява от страна на държавите-членки.

11.

ЕНОЗД счита, че предвидените в предложенията основни аспекти на обработката и необходимите предпазни мерки за защита на данните не могат да се разглеждат като „несъществени елементи“. Поради това с цел повишаване на правната сигурност в основните законодателни текстове следва да бъдат регламентирани най-вече следните елементи (14):

12.

След като тези елементи бъдат уточнени в основните законодателни предложения, делегирани актове или актове за изпълнение могат да бъдат използвани за по-подробно прилагане на тези конкретни предпазни мерки. ЕНОЗД очаква да бъде консултиран относно актовете за изпълнение и делегираните актове за решаване на въпроси от значение за защитата на данните.

13.

В някои случаи могат да бъдат обработвани данни във връзка с (предполагаеми измами), свързани с (предполагаеми) престъпления. Тъй като приложимото законодателство относно защитата на данните предвижда специална защита на тези данни (17), може да е необходима предварителна проверка от компетентните национални надзорни органи по защита на данните или от ЕНОЗД (18).

14.

В заключение, следва да бъдат предвидени мерки за сигурност, особено по отношение на компютризираните бази данни и системи. Принципите на отчетност и защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането следва да бъдат взети под внимание.

15.

В член 157 от Общия регламент за ООП Комисията се оправомощава да изготви актове за изпълнение по отношение на изискванията за предоставяне на информация за различни цели (като гарантирането на прозрачност на пазара, контрол на мерките на ОСП или изпълнението на международни споразумения) (19)„като отчита потребностите от данни и синергиите между потенциалните източници на данни“ (20). ЕНОЗД препоръчва в тази разпоредба да се уточнят видовете източници на данни, които ще бъдат използвани и за кои конкретни цели. В тази връзка ЕНОЗД би искал да напомни за риска от това взаимовръзката между базите данни да противоречи на принципа на ограничаване в рамките на целта (21), съгласно който личните данни не трябва да бъдат впоследствие обработвани по начин, който е несъвместим с първоначалната цел на тяхното събиране (22).

16.

С член 77 от Регламента относно развитието на селските райони се въвежда нова електронна информационна система, която ще бъде „изготвена в сътрудничество между Комисията и държавите-членки“, необходима за мониторинга и оценката. Системата ще изисква обработка на данните да се извършва въз основа на „ключови характеристики за бенефициера и проекта“, предоставени от самите бенефициери (член 78). Ако „ключовата информация“ наистина включва лични данни, това следва да бъде уточнено в разпоредбата. Освен това следва да бъдат определени категориите данни, които ще се обработват, и да бъде направена консултация с ЕНОЗД относно предвидените в член 74 актове за изпълнение.

17.

Освен това в член 92 от същото предложение се предвижда въвеждането на нова информационна система „от Комисията в сътрудничество с държавите-членки“ за сигурен обмен на „данни от общ интерес“. Определението за категориите данни, които трябва да бъдат обменяни, е твърде общо и следва да се конкретизира, в случай че личните данни трябва да бъдат предадени посредством тази система. Освен това трябва да се изясни и връзката между член 77 и член 92, тъй като не е достатъчно ясно дали те имат едни и същи цел и обхват.

18.

В съображение 40 от Хоризонталния регламент се посочва, че държавите-членки следва да въведат интегрирана система за управление и контрол (23) за някои плащания и „да бъдат упълномощени да използват тази интегрирана система също и за други схеми за подпомагане на Съюза“ с цел „да се подобрят ефективността и наблюдението на помощите от Съюза“. Тази разпоредба трябва да бъде изяснена, особено ако тя не се отнася само до използването на синергиите по отношение на инфраструктурата, но също и за използването на съхранената в системата информация за целите на мониторинга на други схеми за подпомагане.

19.

Съгласно член 73, параграф 1, буква в) от Хоризонталния регламент заявленията за помощ, наред с парцелите и правата на плащане, включват също „всяка друга информация, предвидена в настоящия регламент или изисквана с оглед прилагането на съответното секторно законодателство в областта на селското стопанство или от съответната държава-членка“ (24). В случай че се очаква тази информация да съдържа лични данни, категориите данни, които се изискват, следва да бъдат уточнени.

20.

С Хоризонталния регламент се създават редица органи за практическото изпълнение на ОСП и се разпределят задачите им (членове 7—15). За Комисията са предвидени следните компетенции (дялове IV—VII):

21.

Първата задача, посочена в предходния параграф, ще включва обработката на лични данни, докато при втората задача на пръв поглед няма нужда от обработка на лични данни — общата оценка на мерките може да бъде извършена и на базата на обобщени или анонимни данни. Трябва да бъде изяснено, че на Комисията няма да бъдат предоставени лични данни за целите на общата оценка на мерките, освен ако Комисията не представи задоволителна обосновка за необходимостта от обработка на лични данни в този контекст.

22.

В членове от 49—52 и от 61—63 от Хоризонталния регламент се определят правилата за проверките на място (27). В предложението се уточнява, че те трябва да се провеждат главно от компетентните органи в държавите-членки, особено по отношение на посещенията в дома или официалните разпити на лица, но че Комисията трябва да има достъп до така получената информация. Тук, законодателят следва да уточни, че Комисията има достъп до тези данни само, когато това е необходимо за контролни цели. Категориите лични данни, до които Комисията ще има достъп също трябва да бъдат уточнени.

23.

За целите на мониторинга на помощта с Хоризонталния регламент се създава Система за управление и контрол (28) (членове 68—78), състояща се от множество бази данни:

24.

Компютризираната база данни се състои от една база данни за всяка държава-членка (и по избор децентрализирани бази данни в тях). В нея се регистрират данните, получени от всеки бенефициер чрез заявленията за помощ и исканията за плащане. Като се има предвид, че не всички данни, събрани от заявленията за помощ, са необходими за целите на контрола, следва да се обърне внимание на възможностите за намаляване на обработката на лични данни в това отношение.

25.

Достъпът до системата за управление и контрол не е уреден изрично. Подобно на това, което е посочено по отношение на проверките на място, ЕНОЗД препоръчва на законодателя да изготви ясно дефинирани правила за достъп до тази система.

26.

Що се отнася до проверките, в Хоризонталния регламент се предвижда проверка на търговски документи, включително тези на трети страни (членове 79—88) (29). Тези документи могат да съдържат лични данни за трети страни. Условията, при които от трети страни се изисква да оповестяват техни търговски документи, следва да бъдат уточнени в инструмента (30).

27.

В член 87 от същото предложение се постановява, че служителите на Комисията имат достъп до всички документи, „съставени с оглед на или в резултат на проверки“„в съответствие с разпоредбите на националните законодателства“. Това се отнася както за случаите, в които те могат да участват в проверки (параграф 2), така и за тези, в които правото за извършване на определени действия се запазва за служители, изрично определени със закон на държавата-членка, в която се извършва проверката (параграф 4). И в двата случая следва да се гарантира, че служителите на Комисията имат достъп до тези данни единствено когато това е необходимо (т.е. за целите на контрола), както и в случаите, когато националното законодателство може да разреши достъп за други цели. ЕНОЗД насърчава законодателя да внесе по-голяма точност в този смисъл на текста.

28.

Съгласно член 102 от Хоризонталния регламент държавите-членки съобщават на Комисията определени категории информация, декларации и документи. Това включва също „обобщение на резултатите от всички налични одити и проверки, които са извършени“ (член 102, параграф 1, буква в) подточка v)). За този случай или следва да се уточни, че в тези обобщения няма да бъдат включени лични данни, или ако те са необходими — следва да се уточни целта, за която е необходимо да бъдат съобщени.

29.

В член 70, параграф 1 от Хоризонталния регламент се посочва, че компютризираната база данни позволява справки „чрез компетентния орган на държавата-членка“ за данни от 2000 г. насам и позволява „преки и непосредствени справки“ с данни, свързани „поне“ с предишните пет последователни календарни години (31).

30.

Системата за идентификация и регистрация на правата на плащания позволява „проверки на правата и кръстосани проверки с заявленията за подпомагане и системата за идентификация на селскостопанските парцели“. В член 72, параграф 2 от Хоризонталния регламент се постановява, че данните са на разположение за период от „поне“ четири години (32).

31.

Във връзка с тези две системи ЕНОЗД припомня член 6, параграф 1, буква д) от Директива 95/46/ЕО и член 4, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 45/2001, в които се постановява, че данните не трябва да бъдат съхранявани по начин, който позволява установяване на самоличността на субектите на данни, по-дълго отколкото е необходимо за целта, за която са били събрани. Това означава, че трябва да бъдат определени не само минималните, но и максималните срокове на съхранение.

32.

В член 157, параграф 1, втора алинея от Общия регламент за ООП се посочва, че данните могат да бъдат предавани на трети държави и международни организации. ЕНОЗД би желал да напомни, че предаването на лични данни в държави, в които не се предоставя адекватна защита, може да бъде обосновано единствено за всеки конкретен случай, ако се прилага някое от изключенията по член 26 от Директива 95/46/ЕО или член 9, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 45/2001 (например ако предаването е необходимо или изисквано от закона по съображения от важен обществен интерес).

33.

В този случай следва да бъде уточнена конкретната цел на предаването (напр. свързана с изпълнението на международни споразумения) (33). Съответните международни споразумения следва да включват конкретни предпазни мерки по отношение на защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни и упражняването на тези права от лицата, за които се събират данните. Освен това, в случай че данните трябва да бъдат предадени от Комисията, предаването следва да бъде разрешено от ЕНОЗД (34).

34.

В съображение 70 от Хоризонталния регламент се посочва, че новите правила относно публикуването на информация за бенефициерите, „които да вземат предвид възраженията на Съда на Европейските общности“ по делото Schecke  (35), са в процес на подготовка.

35.

ЕНОЗД би желал да напомни, че правилата относно публикуването на информация, свързана с бенефициерите, следва да съблюдават принципа на пропорционалност. Както бе потвърдено от Съда на Европейските общности (36), трябва да се постигне правилен баланс между основните права на бенефициерите за неприкосновеност на личния живот и защита на данните и интереса на Европейския съюз за гарантиране на прозрачност и осигуряване на добро управление на публичните средства.

36.

Това също е от значение, що се отнася до член 157, параграф 1, втора алинея от Общия регламент за ООП, съгласно който информацията „може да бъде оповестявана публично, при спазване на условията за защита на личните данни и законния интерес на предприятията от опазване на търговските им тайни“. В член 157, параграф 2, буква г) и член 157, параграф 3, буква в) Комисията се оправомощава да приема делегирани актове относно „условията и средствата за публикуване на информацията“ и актове за изпълнение относно реда и условията за предоставяне на информация и документи на обществеността.

37.

ЕНОЗД приветства факта, че публикуването на информация и документи ще бъде предмет на защитата на личните данни. При все това съществени елементи като например целта на публикуването, както и категориите на данните, които трябва да се публикуват, следва да бъдат уточнени по-скоро в предложенията, отколкото от актовете за изпълнение или делегираните актове.

38.

Правата на лицата, за които се събират данни, следва да бъдат уточнени, особено по отношение на правото на информация и правото на достъп. Това е от особено значение по отношение на член 81 от Хоризонталния регламент, съгласно който търговски документи на бенефициерите, но също така и на доставчиците, клиентите, превозвачите и други трети страни могат да бъдат проверявани. Въпреки че бенефициерите биха могли да са наясно, че техните данни се обработват, трети страни също трябва да бъдат адекватно информирани за това, че данните им могат да бъдат използвани за целите на контрола (напр. чрез съобщение за поверителността на личните данни, което да се предостави в момента на събиране на данните, и информация, предоставена на всички съответни уебсайтове и документи). Задължението за информиране на лицата, за които се събират данни, включително за информиране на трети страни, следва да бъде включено в предложенията.

39.

Следва да се предвидят мерки за сигурност, особено по отношение на компютризираните бази данни и системи. Също така следва да бъдат взети под внимание принципите на отчетност и на неприкосновеност на личния живот още при проектирането. Списък на мерките за сигурност, които трябва да бъдат приети във връзка с тези компютризирани бази данни и системи, може да бъде представен поне чрез делегирани актове или актове за изпълнение. Това е много важно, тъй като личните данни, обработени в контекста на проверки и контрол, могат да съдържат данни за предполагаеми престъпления.

40.

ЕНОЗД приветства предвидените в член 103 от Хоризонталния регламент изисквания във връзка с поверителността и професионалната тайна за проверка по смисъла на членове 79—88 от същия регламент.

41.

ЕНОЗД счита, че елементите от съществено значение за операциите по обработката, предвидени в предложенията, и необходимите предпазни мерки за защита на данните следва да бъдат регламентирани в основните законодателни текстове, а не в делегираните актове или в актовете за изпълнение, с цел повишаване на правната сигурност:

42.

Тези елементи могат да бъдат доразвити в делегираните актове или актовете за изпълнение. ЕНОЗД очаква да бъде консултиран по този въпрос.

43.

Освен това мерките за сигурност трябва да бъдат предвидени поне чрез актове за изпълнение или от делегирани актове, по-специално относно компютризираните бази данни и системи. Принципите на отчетност и на неприкосновеност на личния живот още при проектирането също следва да бъдат взети под внимание.

44.

В заключение, като се вземе предвид, че в някои случаи данни, свързани с (предполагаеми) престъпления, могат да бъдат обработени (например такива, свързани с измами), може да е необходимо да се извърши предварителна проверка от компетентните национални надзорни органи по защита на данните или от ЕНОЗД.

9.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/10

1.

На 18 май 2011 г. Комисията прие пакет от законодателни инструменти относно защитата на жертвите на престъпления. В законодателния пакет са включени предложение за директива за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления („предложената директива“) и предложение за регламент относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела („предложения регламент“) (3). Двете предложения са придружени от съобщение на Комисията относно утвърждаване на правата на жертвите в ЕС (4).

2.

Въпреки че законодателната инициатива беше включена в Описа на приоритети за законодателни консултации на ЕНОЗД, с него не бяха проведени консултации по член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 (5). Следователно настоящото становище се основава на член 41, параграф 2 от същия регламент. ЕНОЗД препоръчва позоваване на това становище да бъде включено в преамбюла на приетите инструменти.

3.

ЕНОЗД приветства целите на политиката на законодателния пакет, които в съответствие със Стокхолмската програма и нейния план за действие са: утвърждаване на правата на жертвите на престъпления и гарантиране на удовлетворяване на нуждата им от защита, подкрепа и достъп до правосъдие (6).

4.

Предложената директива е предвидена да замени Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (7). В нея се определят общите минимални правила относно правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Предложената директива по-специално има за цел да гарантира, че жертвите се третират с уважение, че специалните нужди на уязвимите жертви са взети под внимание, че жертвите получават адекватна подкрепа и информация и че те могат да участват в съдебни производства (8).

5.

Предложеният регламент има за цел да гарантира, че на жертвите, които се ползват от мярка за осигуряване на защита по граждански дела, постановена в една от държавите-членки, се предоставя същото равнище на защита, ако им се наложи да се преместят в друга държава-членка, без те да трябва да минават през допълнителни процедури (9). Тази мярка допълва предложението за директива за европейска заповед за осигуряване на защита (инициативата за ЕЗОЗ), която се отнася до взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита, постановени по наказателни дела. Инициативата за ЕЗОЗ, относно която ЕНОЗД публикува становище през октомври 2010 г. (10), понастоящем се обсъжда в Европейския парламент и в Съвета.

6.

Защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни играе централна роля в областта на свободата, сигурността и правосъдието, както е посочено в Стокхолмската програма и по-специално в контекста на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. През октомври 2010 г. ЕНОЗД публикува становище относно инициативата за ЕЗОЗ, в което се подчертава нуждата от постоянен режим на защита на данните по отношение на инициативите в сферата на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (11). По този повод ЕНОЗД подчерта, че обработката на данни в сферата на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси се характеризира с изключителна чувствителност на съответните лични данни и с ефектите, които обработването на свързани данни може да окаже върху субектите на данни (12). Следователно е необходимо да се обърне нужното внимание на аспектите на защитата на данните, свързани с инициативи в тази област, и да се въведат адекватни правила и предпазни мерки, когато е необходимо.

7.

Според ЕНОЗД зачитането на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните представлява съществен елемент от защитата на жертвите, която трябва да се гарантира от предложените инструменти. Следователно настоящото становище ще бъде съсредоточено върху аспектите на предложенията, свързани с неприкосновеността на личния живот, и ще предложи идеи за подобряване или утвърждаване на защитата на жертвите.

8.

Различни разпоредби от предложената директива разглеждат пряко или непряко неприкосновеността на личния живот и защитата на данните (13). Като цяло ЕНОЗД приветства тези разпоредби, доколкото те са насочени към запазване на неприкосновеността на личния живот на жертвите. Въпреки това той установява, че в някои случаи стандартите за защита могат да бъдат засилени и изяснени, без да се засяга техният характер на минимални стандарти.

9.

Коментарите на ЕНОЗД ще бъдат съсредоточени главно върху следните аспекти: 1. член 23 от предложената директива, разглеждащ правото на защита на личния живот и връзки с медиите, 2. правото на жертвите да получават информация и достъп до техните лични данни, и 3. защитата на поверителността на съобщенията между жертвата и службите, осигуряващи услуги в подкрепа на жертвите. Тези аспекти ще бъдат разгледани в следващите подраздели.

10.

Основната материалноправна норма от предложената директива, в която се разглежда неприкосновеността на личния живот, е член 23, озаглавен „Право на защита на личния живот“. Член 23, параграф 1 определя, че „Държавите-членки осигуряват, че по време на съдебното производство съдебните органи могат да приемат подходящи мерки за защита на личния живот и фотографското изображение на жертвите и членовете на семействата им“. ЕНОЗД има няколко становища относно тази разпоредба.

11.

На първо място, член 23, параграф 1 не обхваща изцяло правото на защита на личния живот на жертвите на престъпления. Обхватът на тази разпоредба е много по-ограничен, тъй като тя просто предвижда правомощието на „съдебните органи“ да постановяват мерки за осигуряване на защита „по време на съдебното производство“. Все пак защитата на неприкосновеността на личния живот следва да бъде гарантирана не само „по време на съдебното производство“, но също и по време на разследването и досъдебната фаза. Като цяло, при необходимост неприкосновеността на личния живот следва да се гарантира при първи контакт с компетентните органи, както и след прекратяването на съдебното производство.

12.

В тази връзка си заслужава да се отбележи, че няколко международни инструмента са приели по-амбициозен подход в сравнение с член 23, параграф 1. В препоръка Rec(2006) 8 на Съвета на Европа относно помощта за жертвите на престъпления например е предвидено, че: „Държавите следва да предприемат подходящи стъпки, за да се избегне, доколкото е възможно, засягането на неприкосновеността на личния и семейния живот на жертвите, както и да се защитават личните данни на жертвите, по-специално по време на разследването и наказателното преследване“ (подчертаването е добавено от автора) (14). Други инструменти включват подобни разпоредби (15).

13.

С оглед на горепосоченото ЕНОЗД препоръчва към член 23 да се добави параграф 1, който по-общо казано да определя, че държавите-членки гарантират, доколкото е възможно, защитата на личния и семейния живот на жертвите, както и защитата на личните данни на жертвите при първи контакт с официалните власти и след приключване на наказателното производство. Освен това настоящият член 23, параграф 1 следва да се измени така, че да се даде възможност на съдебните органи да постановяват мерки за осигуряване на защита и „по време на наказателното разследване“.

14.

На второ място, в член 23, параграф 1 не е включена информация относно съдържанието на специфичните мерки, които могат да бъдат предприети от съдебните органи, за да се запази правото на личен живот на жертвите. ЕНОЗД разбира намерението държавите-членки да запазят максимална степен на гъвкавост в тази област. Все пак по-голямата прецизност може да бъде полезна. По-специално, в предложението би могъл да се предвиди списък с минимални мерки, които съдебните органи да могат да приемат в съответствие с националното законодателство, за да се защити личният живот на жертвите (16). Той би могъл да включва например, следните категории мерки:

15.

На трето място, в член 23 не е включена разпоредба, която да гарантира поверителността на информацията, съхранявана от публични органи. В тази връзка Препоръка Rec(2006) 8 на Съвета на Европа, цитирана вече по-горе, предоставя полезни примери. В точка 11 препоръката предвижда, че държавите следва да изискват всички агенции, които са в контакт с жертвите, да приемат ясни стандарти, съгласно които те могат да оповестяват информация, получена от жертвата или свързана с нея, на трета страна единствено при условие че жертвата е дала изричното си съгласие за такова оповестяване или ако е налице законово изискване или разрешение да го направят. ЕНОЗД призовава законодателите да включат подобна разпоредба в предложената директива.

16.

Член 23, параграф 2 предвижда, че „Държавите-членки окуражават медиите да упражняват саморегулиране с цел защитата на личния живот на жертвата, личната ѝ неприкосновеност и личните ѝ данни.“ Тук в предложението също е възприет минималистичен подход чрез позоваване единствено на инструмента за саморегулация.

17.

ЕНОЗД разбира причините за възприемане на предпазлива нагласа по отношение на този въпрос и като цяло е съгласен с подхода на Комисията. Връзката между медиите и неприкосновеността на личния живот е изключително деликатна и сложна. Това също е и област, в която в границите, определени от Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, различните традиции и културни различия в държавите-членки могат да играят важна роля. Става ясно също, че този подход е съвместим с настоящата рамка за защита на данните (член 9 от Директива 95/46/ЕО), която оставя достатъчно свобода на действие на държавите-членки по отношение на обработката на данни, когато тя се извършва за целите на журналистическата дейност или за целите на литературно или художествено изразяване (17).

18.

По отношение на саморегулацията ЕНОЗД е убеден, че инструментът може да играе важна роля при съгласуване на неприкосновеността на личния живот и свободата на словото. Освен това член 23, параграф 2 отразява подхода, възприет от Препоръка Rec(2006) 8, в която също се предвижда, че държавите следва да насърчават медиите да приемат и спазват мерките за саморегулация, с цел да се защити неприкосновеността на личния живот и личните данни на жертвите (18). Инструментите за саморегулация могат да действат и съвместно с националните рамкови разпоредби, но тези разпоредби следва да бъдат съвместими със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (19).

19.

ЕНОЗД отбелязва, че в член 3 от предложената директива, който разглежда правото на получаване на информация при първи контакт с компетентния орган, не се споменава информация, свързана със защита на данните. С цел да се гарантира адекватна защита на техните лични данни, жертвите следва да получават в подходящо време цялата информация, която им е необходима, за да им се даде възможност напълно да разберат как ще бъдат обработени личните им данни.

20.

Следователно ЕНОЗД препоръчва добавянето на допълнителна разпоредба към член 3, която да конкретизира, че на жертвите следва да се предостави информацията относно по-нататъшната обработка на нейните/неговите лични данни в съответствие с член 10 от Директива 95/46/ЕО. Освен това законодателят би могъл да вземе под внимание включването на правила относно достъпа на жертвите до техните лични данни, като същевременно се запазят законните интереси, свързани с наказателното разследване и преследване.

21.

Предложената директива отчита правото на жертвите на престъпления да получават подкрепа от момента на престъплението, по време на наказателното производство и след него в съответствие с нуждите на жертвите (20). Определени категории жертви, например жертви на сексуално насилие, на престъпления поради предразсъдъци като насилието, основано на пол и расова омраза, както и жертви на тероризма, могат да се нуждаят от специализирани услуги за подкрепа (21), включително подкрепа от психолог. В тези случаи съобщенията, разменени между жертвата и професионалистите, предоставящи услуги за подкрепа, следва да бъдат адекватно защитени от оповестяване. Ако това не бъде направено, жертвата може да се обезсърчи да общува свободно с неговия/ нейния съветник. Следователно ЕНОЗД приветства изискването в член 7, че услугите в подкрепа на жертвите трябва да бъдат „поверителни“. Въпреки това обхватът и последиците от такава поверителност трябва да бъдат изяснени.

22.

По-специално предложената директива не уточнява дали съобщенията, разменени между жертвите и лицата, предоставящи услуги за подкрепа, следва да се считат за „привилегировани“, в смисъл че оповестяването им в хода на съдебното производство е изключено или ограничено по друг начин. Това обикновено са случаите, когато лицето, предоставящо услуги за подкрепа, е здравен специалист, който подлежи на задължението за професионална тайна. Все пак всеки може да си представи случаи, когато подкрепата не се предоставя от такива специалисти. В такива ситуации не е сигурно дали жертвата ще бъде защитена от разкриване.

23.

Следователно ЕНОЗД препоръчва да се уточни, че жертвите на тези конкретни престъпления следва да имат правото да отказват оповестяване на поверителни съобщения, разменени с лицето, предоставящо услуги за подкрепа в съдебни или административни производства, и че такива съобщения могат да бъдат оповестени от трета страна само и единствено с неговото/нейното съгласие. Това обикновено би следвало да е нормално за всяко наказателно производство, без да се засягат законни и добре обосновани интереси, свързани с разследването или наказателното преследване (т.е. събиране на необходими доказателства от съдебните органи).

24.

Както вече бе споменато, предложеният регламент допълва инициативата за ЕЗОЗ относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по наказателни дела. Тъй като предложеният регламент се отнася до съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение (22), неговото приложение попада в приложното поле на предишния първи стълб и следователно и в приложното поле на Директива 95/46/ЕО (23). Не такъв е случаят с инициативата за ЕЗОЗ.

25.

Следователно ЕНОЗД препоръчва позоваването на Директива 95/46/ЕО да е включено поне в съображенията на предложението, в които се заявява, че личните данни, обработени в съответствие с регламента, следва да бъдат защитени съгласно националните закони за прилагане на Директива 95/46/ЕО.

26.

Съгласно член 5 от предложения регламент, когато страна по дело желае да се позове на заповед за осигуряване на защита в друга държава-членка, тя трябва да представи на компетентните органи на държавата-членка по признаване удостоверение. Това удостоверение се издава в съответствие със стандартната форма, определена в приложението към предложения регламент. Приложението съдържа личните данни както на лицето, което се ползва от защита, така и на лицето, създаващо заплаха, като например тяхната самоличност и местоположение, както и описание на мярката за осигуряване на защита. ЕНОЗД отчита, че личните данни, включени в удостоверението, както се изисква в приложението, по принцип са подходящи, уместни и не са прекомерни от гледна точка на целите, за които се събират.

27.

Все пак от предложението не става достатъчно ясно кои от личните данни на лицето, което се ползва от защита, ще бъдат съобщени на лицето, създаващо заплаха, по-специално съгласно член 13 (24). Във връзка с това ЕНОЗД счита, че лицето, създаващо заплаха, следва да получи само тези лични данни, които са крайно необходими за изпълнение на мярката. Освен това във въпросното съобщение трябва да се избегне, доколкото е възможно, оповестяването на адреса или на други данни за връзка, по отношение на лицето, което се ползва от защита (25). Това ограничение следва да бъде уточнено в текста на член 13.

28.

ЕНОЗД приветства целите на политиката на въпросните две предложения и като цяло споделя подхода на Комисията. Въпреки това ЕНОЗД счита, че в някои случаи защитата на личния живот и личните данни на жертвите в предложената директива би могла да бъде засилена и изяснена.

29.

По отношение на предложената директива за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления ЕНОЗД препоръчва на законодателя:

30.

По отношение на предложения регламент относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела ЕНОЗД препоръчва на законодателя:

9.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/16

1.

На 28 ноември 2011 г. Комисията прие предложение за решение на Съвета за сключване на споразумение между Съединените американски щати и Европейския съюз относно използването и предаването на резервационни данни на пътниците (PNR) на Министерството на вътрешната сигурност на Съединените щати (3) (наричано по-нататък „споразумението“).

2.

На 9 ноември 2011 г. бяха проведени неформални консултации с Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно проекта за предложение в контекста на ускорената процедура за прием. На 11 ноември 2011 г. органът публикува няколко коментара за ограничено ползване. Целта на настоящото становище е да допълни тези коментари в контекста на настоящото предложение и да направи гледната точка на ЕНОЗД публично достояние. Настоящото становище също така доразвива редица по-ранни случаи на намеса на ЕНОЗД и Работната група по член 29 във връзка с PNR.

3.

Целта на споразумението е да се осигури мотивирано правно основание за предаване на PNR данни от ЕС на САЩ. Понастоящем предаването на данни се основава на споразумението от 2007 г. (4), тъй като Парламентът взе решение да отложи гласуването на одобрение, докато не бъдат удовлетворени съображенията относно защитата на данните. По-специално в резолюцията от 5 май 2010 г. (5) Парламентът посочва следните изисквания:

4.

Настоящото споразумение трябва да бъде разгледано в контекста на глобалния подход за предаване на резервационни данни на пътниците (PNR), което включва преговори с други трети държави (по-конкретно Австралия (8) и Канада (9)), както и предложение относно схема за PNR на равнище на ЕС (10). Освен това то попада в обхвата на текущите преговори за споразумение между ЕС и САЩ относно обмена на лични данни в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (11). В по-широк контекст споразумението е парафирано няколко седмици преди очакваното приемане на предложенията за преглед на общата рамка за защита на данните (12).

5.

ЕНОЗД приветства такъв глобален подход, чиято цел е осигуряване на съгласувана правна рамка за споразумения относно PNR в съответствие с правните изисквания на ЕС. Той обаче изразява съжаление, че на практика този график не позволява осигуряването на съгласуваност на споразуменията с новите правила на ЕС в областта на защитата на данните. Той би желал да припомни и че общото споразумение между Европейския съюз и Съединените американски щати относно обмена на данни следва да се прилага за споразумението между ЕС и САЩ относно PNR данните.

6.

Съгласно Хартата на основните права на ЕС всяко ограничение на основните права и свободи трябва да бъде необходимо, пропорционално и установено със закон. Както многократно е посочвано от ЕНОЗД (13) и работната група по член 29 (14), до настоящия момент не са доказани необходимостта и пропорционалността на схемите за PNR и на предаването на масиви от PNR данни на трети държави. Европейският икономически и социален комитет и Агенцията за основните права също споделят това мнение (15). Представените по-долу конкретни коментари не засягат тази предварителна и основна констатация.

7.

Настоящото споразумение съдържа някои подобрения в сравнение със споразумението от 2007 г. и включва достатъчни гаранции по отношение на сигурността и надзора на данните, обаче изглежда не са спазени условията, които Европейският парламент поставя, за да даде съгласие, нито са отчетени основните безпокойства, изразени в горепосочените становища (16).

8.

Член 4, параграф 1 от споразумението гласи, че САЩ обработва PNR данни с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на: а) престъпления, свързани с тероризъм, и б) престъпления, които са наказуеми с лишаване от свобода за три или повече години и които са международни по своя характер. Някои от тези концепции са допълнително прецизирани.

9.

Въпреки че тези определения са по-прецизни от определенията в споразумението от 2007 г., все още съществуват някои неясни концепции и изключения, които биха могли да надхвърлят ограничението в рамките на целта и да подронят правната сигурност. По-специално:

10.

Приложение I от споразумението съдържа 19 вида данни, които ще се изпращат на САЩ. Голяма част от тях включват и различни категории данни и са идентични с полетата за данни в споразумението от 2007 г., които вече бяха определени от ЕНОЗД и работната група по член 29 като непропорционални (18).

11.

Това се отнася по-специално до полето „Общи бележки, включително информация за OSI (19), SSI (20) и SSR (21)“, което може да разкрие информация, свързана с религиозните убеждения (например предпочитания към храни) или здравословното състояние (например искане за инвалидна количка). Такива чувствителни данни трябва изрично да бъдат изключени от списъка.

12.

При оценяване пропорционалността на списъка следва да се отчете и фактът, че поради предаване на предварителна информация по споразумението (член 15, параграф 3 от споразумението) тези категории ще се отнасят не само до действителните пътници, но също и до лица, които в крайна сметка не летят (например поради отмяна на полета).

13.

Освен това наличието на открити полета за данни би могло да създаде правна несигурност. Категории като „цялата налична информация за контакт“, „цялата информация за багажа“ и „общи бележки“ следва да се дефинират по-прецизно.

14.

Ето защо списъкът следва да се стесни. В съответствие със становището на работната група по член 29 (22) считаме, че данните следва да се ограничат до следната информация: Код за идентифициране на записа с PNR данни, дата на резервация, дата(и) на планирано пътуване, име на пътника, други имена в PNR данните, пълен маршрут на пътуване, идентификатори за безплатни билети, еднопосочни билети, информация от полето за издаване на билета, данни от полето ATFQ (автоматична информация за цени на билети/тарифи), номер на билета, дата на издаване на билета, история на неявяванията, бройки багаж, номера на етикетите за багаж, информация относно закупуване на билет в последния момент без резервация, бройки багаж във всяка отсечка, ползване на по-висока категория услуга доброволно/поради необходимост, настъпили във времето промени в записа с PNR данни във връзка с гореспоменатите елементи.

15.

Член 6 от споразумението гласи, че DHS автоматично филтрира и „маскира“ чувствителните данни. Чувствителните данни обаче ще се съхраняват най-малко 30 дни и могат да се използват в конкретни случаи (член 6, параграф 4). ЕНОЗД иска да изтъкне, че дори и след „маскирането“ тези данни продължават да бъдат „чувствителни“ и са свързани с физически лица с подлежаща на установяване самоличност.

16.

Както вече е посочено от ЕНОЗД, DHS няма право да обработва чувствителни данни, свързани с граждани на ЕС, дори когато след приемането данните са „маскирани“. ЕНОЗД препоръчва в текста на споразумението да се посочи, че въздушните превозвачи нямат право да предават чувствителни данни на DHS.

17.

Член 8 гласи, че PNR данните се съхраняват в активна база данни за срок до пет години, а след този срок се прехвърлят в пасивна база данни и се съхраняват за срок до десет години. Както вече беше подчертано от ЕНОЗД и работната група по член 29, този максимален период на съхранение от 15 години безспорно е непропорционален, независимо дали данните се съхраняват в „активна“, или в „пасивна“ база данни.

18.

В член 8, параграф 1 се посочва, че данните ще бъдат „деперсонализирани и маскирани“ шест месеца след приемането им от DHS. При все това както „маскираните“ данни, така и съхраняваните в „пасивна база данни“ представляват лични данни, доколкото те не са анонимизирани. Ето защо данните следва да бъдат (необратимо) анонимизирани или незабавно изтрити след анализа, или след максимален срок от шест месеца.

19.

ЕНОЗД приветства член 15, параграф 1, съгласно който данните ще бъдат предавани с помощта на метода „push“. Съгласно член 15, параграф 5 обаче превозвачите са задължени да „предоставят достъп“ до PNR данни при изключителни обстоятелства. С оглед окончателно да се изключи възможността за използване на системата „pull“ и предвид опасенията, които наскоро отново бяха изтъкнати от работната група по член 29 (23), настоятелно препоръчваме в споразумението изрично да се забранява възможността длъжностните лица на САЩ да разполагат с обособен достъп до данни чрез система „pull“.

20.

В споразумението трябва да бъдат установени броят и периодичността на предаване на данни от въздушните превозвачи на Министерството на вътрешната сигурност (DHS). За да се подобри правната сигурност, условията, при които ще се разрешава допълнително предаване на данни, също трябва да бъдат уточнени.

21.

ЕНОЗД приветства член 5 от споразумението относно сигурността и целостта на данните, и по-специално задължението за информиране на засегнатите физически лица относно инцидент, свързан с неприкосновеността на личния живот. Следва обаче да бъдат доизяснени следните елементи на уведомлението за нарушаване защитата на личните данни:

22.

ЕНОЗД поддържа задължението за водене на регистър или документиране на всички случаи на достъп до PNR данни и до тяхната обработка, тъй като това ще позволи извършването на проверки дали Министерството на вътрешната сигурност е използвало PNR данните по подходящ начин и дали е имало неразрешен достъп до системата.

23.

ЕНОЗД приветства факта, че съгласно член 14, параграф 1 спазването на защитните мерки за неприкосновеност на личния живот в споразумението ще подлежи на независим надзор и наблюдение от страна на редица министерски служители за защита на неприкосновеността на личния живот, например главния служител в DHS за защита на неприкосновеността на личния живот. С оглед да се гарантира ефективното упражняване на правата на субектите на данни обаче, ЕНОЗД и националните органи за защита на данните следва да работят съвместно с DHS по процедурите и реда и условията за упражняване на тези права (24). ЕНОЗД би приветствал посочването на това сътрудничество в споразумението.

24.

ЕНОЗД твърдо подкрепя правото на обезщетение „независимо от националност, държава на произход или местожителство“ на физическото лице в съответствие с член 14, параграф 1, втора алинея. Европейският надзорен орган по защита на данните обаче изразява съжаление, че съгласно изричната формулировка на член 21 споразумението „не поражда и не предоставя, по силата на законите на САЩ, каквото и да е право или преимущество на което и да е лице“. Дори в случай че по силата на споразумението в САЩ бъде предоставено право на „съдебно разглеждане“, това право може да не е равностойно на правото на ефективно съдебно обезщетение в ЕС, по-специално в контекста на ограниченията, посочени в член 21.

25.

Член 16 от споразумението забранява предаването на данни на национални органи, които не осигуряват за PNR защитни мерки, „еквивалентни или сравними“ с установените в споразумението. ЕНОЗД приветства тази разпоредба. Списъкът на органите, които могат да получават PNR данни, обаче, следва допълнително да се конкретизира. По отношение на международното предаване на данни споразумението предвижда то да се състои единствено ако планираното използване от страна на получателя е в съответствие със споразумението и приведените защитни мерки за неприкосновеност на личния живот са „сравними“ с мерките, предвидени в споразумението, освен в случай на спешни обстоятелства.

26.

По отношение на формулировката „сравними“ или „еквивалентни“, използвана в споразумението, ЕНОЗД би желал да наблегне, че последващото национално или международно предаване на данни от страна на DHS следва да се състои единствено в случай че получателят приведе защитни мерки за неприкосновеност на личния живот, които са не по-малко строги от мерките, установени в споразумението. В споразумението следва също така да се поясни, че предаването на PNR данни се извършва въз основа на оценка на всеки отделен случай, като се гарантира предаването единствено на необходимите данни на съответните получатели, и не следва да се допускат изключения. В допълнение ЕНОЗД препоръчва предаването на данни на трети държави да се извършва след предварително разрешение от съда.

27.

Член 17, параграф 4 гласи, че когато данни на жител на държава-членка на ЕС се предават на трета държава, компетентните органи на засегнатата държава-членка се информират в случаите, когато DHS е запознато с тази ситуация. Това условие следва да се заличи, тъй като DHS следва винаги да бъде запознато с последващото предаване на данни на трети държави.

28.

Не е ясно каква е избраната от САЩ правна форма за сключване на това споразумение и как споразумението ще стане правно обвързващо в САЩ. Този въпрос следва да се изясни.

29.

В член 20, параграф 2 се разглежда съгласуваността с евентуална схема за PNR данни на ЕС. ЕНОЗД отбелязва, че консултациите относно коригирането на споразумението следва да разгледат по-специално „дали една бъдеща система за PNR данни на ЕС би прилагала по-леки стандарти за защита на данните в сравнение с предвидените по настоящото споразумение“. С оглед осигуряване на съгласуваност, всяко коригиране следва да вземе предвид (с особено внимание) и едни по-строги мерки за защита на данните в бъдеща схема за PNR данни.

30.

Споразумението следва да се преразгледа и с оглед на новата рамка за защита на данните, както и на възможното сключване на общо споразумение между ЕС и САЩ относно обмена на лични данни в рамките на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Може да се добави нова разпоредба, сходна с разпоредбите на член 20, параграф 2, която да гласи: „ако и когато бъде приета нова правна рамка за защита на данните в ЕС или бъде сключено ново споразумение относно обмена на данни между ЕС и САЩ, Страните провеждат консултации, за да решат дали настоящото споразумение се нуждае от съответно коригиране. Тези консултации по-специално разглеждат дали едно бъдещо изменение на правната рамка на ЕС за защита на данните, или едно допълнително споразумение между ЕС и САЩ относно защита на данните биха прилагали по-строги стандарти за защита на данните в сравнение с предвидените по настоящото споразумение“.

31.

По отношение на прегледа на споразумението (член 23) ЕНОЗД счита, че националните органи за защита на данните следва изрично да бъдат включени в екипа по преглед. Прегледът следва да се съсредоточи и върху оценка на необходимостта и пропорционалността на мерките, ефективното упражняване на правата на субектите на данни, както и на практика да включи проверка на начините за обработка на молбите от страна на субектите на данни особено в случаите, когато не е разрешен пряк достъп. Следва да се посочи честотата на прегледите.

32.

ЕНОЗД приветства гаранциите по отношение на сигурността и надзора на данните, предвидени в споразумението, и подобренията в сравнение със споразумението от 2007 г. Все още обаче остават много опасения особено във връзка със съгласуваността на глобалния подход за PNR, ограничението в рамките на целта, категориите данни, които се предават на DHS, обработката на чувствителни данни, периода за съхранение, изключенията от метода „push“, правата на субектите на данни и последващото предаване на данни.

33.

Тези съображения не засягат изискванията за необходимост и пропорционалност за всяка законосъобразна схема за PNR данни и споразумението, предвиждащо предаване на масиви PNR данни от ЕС на трети държави. Както Европейският парламент потвърди в своята резолюция от 5 май, „необходимостта и пропорционалността са ключови принципи, без които борбата срещу тероризма не може да бъде ефективна“.

9.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/23

9.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/24

1.

Регламент (ЕИО) № 574/72 определя, че обменният курс за дадена валута в стойности, деноминирани в друга валута, е курсът, изчислен от Комисията и основаващ се на средномесечната стойност през референтния период, определен в параграф 2, на съответните обменни курсове, публикувани от Европейската централна банка.

2.

Референтният период е:

Обменните курсове на валутите се публикуват във втория Официален вестник на Европейския съюз (серия C) от февруари, май, август и ноември.

9.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/26

А.

Настоящото известие се издава в изпълнение на правилата на Споразумението за Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“) и Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаването на надзорен орган и съд (наричано по-нататък „Споразумението за надзор и съд“).

Б.

Европейската комисия (наричана по-долу „Комисията“) издаде „Насоки относно прилагането на член 81 от Договора за ЕО към морските транспортни услуги“ (1). Този необвързващ акт определя принципите, които Комисията ще прилага при определяне на пазарите и оценката на споразуменията за сътрудничество при тези морски транспортни услуги, които са засегнати пряко от промените, въведени с Регламент (ЕО) № 1419/2006 на Съвета от 25 септември 2006 г., т.е. услуги на линейно корабоплаване, каботажни и международни трампови услуги (2).

В.

Надзорният орган на ЕАСТ счита, че горепосоченият документ е от значение за ЕИП. С цел поддържане на условия на равнопоставеност при конкуренцията и за осигуряване на еднакво прилагане на правилата на ЕИП за конкуренция навсякъде в Европейското икономическо пространство, Надзорният орган на ЕАСТ приема настоящото известие по силата на поверените му правомощия съгласно член 5, параграф 2, буква б) от Споразумението за надзор и съд. Органът възнамерява да следва принципите и правилата, положени в настоящото известие, когато прилага съответните правила на ЕИП към даден случай (3).

Г.

В частност, целта на настоящото известие е да предостави насоки за това как Надзорният орган на ЕАСТ да прилага член 53, когато дефинира пазарите и оценява споразумения за сътрудничество в услугите на линейно корабоплаване, каботажни и международни трампови услуги.

Д.

Настоящото известие се прилага за случаи, в които Органът е компетентният надзорен орган съгласно член 56 от Споразумението за ЕИП.

1.

Настоящите насоки определят принципите, които Надзорният орган на ЕАСТ ще прилага при дефиниране на пазарите и оценката на споразуменията за сътрудничество при тези морски транспортни услуги, които са засегнати пряко от промените, въведени с включването в Споразумението за ЕИП на Регламент (ЕО) № 1419/2006 на Съвета, т.е. услуги на линейно корабоплаване, каботажни и международни трампови услуги (4).

2.

Тези насоки са предназначени да помогнат на предприятията и на сдруженията от предприятия, извършващи такива услуги, главно ако се извършват до и/или от пристанище(а) в Европейското икономическо пространство, да оценяват дали споразуменията им (5) са съвместими с член 53 от Споразумението за ЕИП. Насоките не важат за други сектори.

3.

Регламент (ЕО) № 1419/2006 разшири приложното поле на Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора за ЕО (6) и Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 г. относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (7), като включи каботажните услуги и услугите с трампови съдове. Включването в Споразумението за ЕИП на Регламент (ЕО) № 1419/2006 на Съвета по този начин надлежно измени съответните правила на ЕИП. В следствие на това от 9 декември 2006 г. всички сектори на морските транспортни услуги са предмет на общоприложима процедурна рамка.

4.

Тъй като системата на конференции не изпълнява повече критериите на член 81, параграф 3 от Договора за ЕО (понастоящем член 101, параграф 3 от ДФЕС), Регламент (ЕО) № 1419/2006 също така отмени Регламент (ЕИО) № 4056/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. за определяне на подробни правила за прилагането на членове 85 и 86 от Договора по отношение на морския транспорт (8), съдържащ груповото освобождаване на линейните конференции, което позволи на коработранспортните линии, заседаващи в линейни конференции, да фиксират ставките и други условия за превоз. Включването в Споразумението за ЕИП на Регламент (ЕО) № 1419/2006 на Съвета доведе по този начин до това, системата на конференции повече да не се ползва от групово освобождаване от забраната, наложена в член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, в сила от 18 октомври 2008 г. Оттам нататък линейните превозвачи, извършващи услуги до и/или от едно или повече пристанища в Европейското икономическо пространство, трябва да прекратят всяка дейност, свързана с линейна конференция, противоречаща на член 53 от Споразумението за ЕИП. Това изискване е в сила, дори и ако други правни системи изрично или мълчаливо позволяват фиксиране на ставките от линейни конференции или от дискусионни споразумения. Освен това членовете на конференцията следва да осигурят, че от 18 октомври 2008 г. всяко споразумение, сключено съгласно конферентната система, е в съответствие с член 53 от Споразумението за ЕИП.

5.

Настоящите насоки допълват напътствията, вече публикувани от Органа в други известия. Тъй като морските транспортни услуги се отличават с широкообхватни споразумения за сътрудничество между конкуриращи се превозвачи, за тях Насоките за прилагане на член 53 от Споразумението за ЕИП по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество (9) и Насоките за прилагане на член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП (10) са особено важни.

6.

Споразуменията за хоризонтално сътрудничество в линейното корабоплаване относно предоставянето на съвместни услуги са обхванати от Регламент (ЕО) № 823/2000 на Комисията от 19 април 2000 г. относно прилагането на член 81, параграф 3 от Договора по отношение на някои категории споразумения, решения и съгласувани практики между дружества в линейното корабоплаване (консорциуми), както е включен в Споразумението за ЕИП (11). Регламент (ЕО) № 823/2000 на Комисията ще бъде заменен от Регламент (ЕО) № 906/2009 на Комисията от 28 септември 2009 г. на 26 април 2010 г. (12). Тези регламенти, както са включени в Споразумението за ЕИП, определят условията съгласно член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП, при които забраната по член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП не се отнася до споразумения между два или повече превозвача (консорциуми), експлоатиращи плавателни съдове.

7.

Настоящите насоки не засягат тълкуването на член 53 от Споразумението за ЕИП, което биха могли да дадат Съдът на ЕАСТ, Съдът или Общият съд на Европейските общности. Принципите, изложени в насоките, трябва да се прилагат, като се имат предвид обстоятелствата, специфични за всеки конкретен случай.

8.

Органът ще прилага настоящите насоки за период от пет години.

9.

Услугите на линейно корабоплаване, каботажни и трампови услуги са секторите на морския транспорт, които са засегнати пряко от промените, направени с включването в Споразумението за ЕИП на Регламент (ЕО) № 1419/2006 на Съвета.

10.

Линейното корабоплаване обхваща превоза на товари, предимно в контейнери, на редовен принцип до пристанища от определен географски маршрут, известен като маршрут. Други общи характеристики на линейното корабоплаване са, че разписанията и датите на плаване са обявени предварително, както и това, че услугите са на разположение на всеки ползвател на транспорт.

11.

Член 1, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕИО) № 4056/86 на Съвета, както в включен в глава Ж, точка 11 от приложение XIV към Споразумението за ЕИП (13) определя „случайни превози с плавателни съдове“ като превоз на насипни или пакетирани товари в плавателен съд, нает изцяло или частично от един или повече превозвачи на базата на едно пътуване или договор за тайм-чартър или под друга форма на договор за нередовно плаване или такова без реклама, при което стойността на ставките за навло се договаря свободно и според случая съобразно съществуващото търсене и предлагане. Това е най-вече случайният превоз на един вид товар, изпълващ плавателния съд (14).

12.

Каботажът обхваща предоставянето на морски транспортни услуги, които включват трампово и линейно корабоплаване между две или повече пристанища на една държава от ЕИП (15). Въпреки че настоящите насоки не са насочени специално към каботажните услуги, те важат за тези услуги, доколкото се предоставят под формата на линейни или трампови коработранспортни услуги.

13.

Член 53 от Споразумението за ЕИП се прилага по отношение на всички споразумения, които могат да засегнат осезаемо търговията между държавите от ЕИП. За да се приеме, че търговията е засегната, трябва да е възможно да се предвиди с достатъчна степен на вероятност, въз основа на набор от обективни юридически или фактически фактори, че споразумението или действията могат пряко или косвено, действително или потенциално да окажат влияние върху модела на търговията между държавите от ЕИП (16). Органът е издал насоки за начина, по който ще прилага понятието за засягане на търговията, в своите насоки за понятието за засягане на търговията, съдържащо се в членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП (17).

14.

Транспортните услуги, предлагани от линейи и трампови оператори, често са с международен характер, като свързват пристанища на ЕИП с трети държави и/или включват износ и внос между две или повече държави от ЕИП (т.е. вътрешна търговия за ЕИП) (18). В повечето случаи има вероятност да засегнат търговията между държавите от ЕИП inter alia поради влиянието, което имат върху пазарите за предоставянето на транспортни и посреднически услуги (19).

15.

Отражението върху търговията между държавите от ЕИП e от особено значение за морските каботажни услуги, тъй като то определя обхвата на приложение на член 53 от Споразумението за ЕИП и взаимодействието му с националното право по конкуренция съгласно член 3 от глава II на Протокол 4 към Споразумението за надзор и съд относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 53 и 54 от Споразумението за ЕИП. Степента, в която тези услуги могат да засегнат търговията между държавите от ЕИП, трябва да се определя конкретно за всеки отделен случай (20).

16.

За да се оцени въздействието от дадено споразумение върху конкуренцията за целите на член 53 от Споразумението за ЕИП, е необходимо да се определи(ят) съответния(ите) продуктов(и) и географски пазар(и). Основната цел на определянето на пазара е да се установят по систематичен начин ограниченията на конкуренцията, на които са подложени предприятията. Указания по този въпрос присъстват в известието на Органа относно определянето на съответния пазар за целите на правото по конкуренция в границите на ЕИП (21). Тези указания са валидни и при определяне на пазара по отношение на морски транспортни услуги.

17.

Съответният продуктов пазар обхваща всички продукти и/или услуги, които потребителите считат за взаимозаменяеми или заменими поради характеристиките на продукта, цените и предназначението им. Съответният географски пазар обхваща територията, на която разглежданите предприятия участват в предлагането и търсенето на продукти или услуги, където условията на конкуренция са достатъчно хомогенни, и която може да се отличи от съседните територии по условията на конкуренция, защото условията на конкуренция са осезаемо различни в тези области (22). Даден превозвач (или превозвачи) не може да има значително въздействие върху преобладаващите условия на пазара, ако клиентите са в състояние бързо да преминат на други доставчици на услуги (23).

18.

Услугите за контейнеризирано линейно корабоплаване са определени като съответния продуктов пазар на линейното корабоплаване в няколко решения на Комисията и решения на Съда на Европейските общности (24). Тези решения и съдебни решения се отнасяха до морския транспорт по търговски маршрути от далечно плаване. В пазара на тези услуги не са включени други видове транспорт, въпреки че в някои случаи услугите могат да са в малка степен взаимозаменяеми. Това е така, защото само малка част от стоките, превозвани с контейнери, могат да се прехвърлят на други видове транспорт, например услуги за въздушен транспорт (25).

19.

При определени условия може да е подходящо да се определи по-тесен продуктов пазар, ограничен до определен вид продукт, превозван по море. Например превозът на нетрайни стоки може да се ограничи до използването на хладилни контейнери или да включва превоза с обикновени хладилни кораби. Въпреки че в изключителни обстоятелства е възможна известна взаимозаменяемост между превозите на пакетирани товари и контейнерните превози (26), не се наблюдава трайна тенденция за преминаване към насипни товари за сметка на контейнерите. За преобладаващото мнозинство от категориите стоки и потребители на контейнеризирани стоки пакетираният превоз не предлага разумна алтернатива на контейнеризираното линейно корабоплаване (27). След като даден вид товар започне редовно да се контейнеризира, малко вероятно е той някога отново да се превозва като неконтейнеризиран товар (28). Поради това контейнеризираното линейно корабоплаване досега е обект главно на еднопосочна заменимост (29).

20.

Съответният географски пазар обхваща територията, на която се предлагат услугите — обикновено група пристанища на всеки край на услугата, определен от застъпващите се сборни области на пристанищата. Доколкото се отнася до европейския край на услугата, досега географският пазар в делата за линеен транспорт се определяше като група пристанища в Северна Европа или в Средиземноморието. Тъй като услугите на линейното корабоплаване от средиземноморските пристанища са само незначително заменими на тези от северноевропейските пристанища, те се разглеждат като отделни пазари (30).

21.

Органът все още не е приложил член 53 от Споразумението за ЕИП към трамповите корабни превози. Предприятията могат да отчетат следните елементи в оценката си, доколкото се отнасят до предоставяните от тях услуги по трампови корабни превози.

22.

„Главните условия“ на дадена транспортна задача са изходна точка за определянето на съответните пазари на услуги при трамповите корабни превози, тъй като те обикновено определят съществените елементи (31) на въпросното искане за транспорт. В зависимост от конкретните нужди на потребителите на транспорт те включват елементи, които могат да се договарят и такива, които не могат. След като бъде определен, даден договорим елемент от главните условия, например тип или големина на плавателния съд, може да покаже например, че съответният пазар спрямо този конкретен елемент е по-широк, отколкото е определено в първоначалното искане за транспорт.

23.

Характерът на услугата при трамповите корабни превози може да се различава, поради което съществува разнообразие на договори за превоз. Поради това може да се наложи да се установи дали търсещата страна счита за заменими услугите, предлагани с договори за тайм-чартър, за рейсов чартър и договори за превоз на товар. Ако случаят е такъв, те могат да принадлежат към един и същ съответен пазар.

24.

Типовете плавателни съдове обикновено се подразделят на няколко групи по възприети стандартни големини (32). Поради значителните икономии от мащаба услуга, при която има значително несъответствие между обема на товара и големината на плавателния съд, може да не е в състояние да предложи конкурентна цена за превоза. Следователно заменимостта между съдове с различна големина трябва да бъде оценявана поотделно, за да може за всяка големина плавателен съд да се определи дали представлява отделен съответен пазар.

25.

Физическите и техническите условия на товара, който трябва да се превози, и типът на плавателния съд, са първоначалното насочване кой е съответният пазар от гледна точка на предлагането (33). Ако плавателните съдове могат с незначителни разходи и за кратко време да се пригодят за превоз на даден вид товар (34), различни доставчици на услуги за трампови корабни превози могат да се конкурират за превоза на този товар. При тези обстоятелства съответният пазар от гледна точка на предлагането обхваща повече от един тип плавателен съд.

26.

От друга страна, съществуват редица типове плавателни съдове, които са технически пригодени и/или специално построени за извършване на специализирани транспортни услуги. Въпреки че специализираните плавателни съдове могат да превозват и други типове товари, може да са в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията. Поради това способността на доставчиците на специализирани услуги да се съревновават за превоза на друг вид товар може да бъде ограничена.

27.

При трамповите корабни превози пристанищата на местоназначение се определят според отделния случай. Подвижността на плавателните съдове обаче може да е ограничена от ограниченията на терминала или газенето или от екологични стандарти за определени типове съдове в някои пристанища или райони.

28.

Трябва да се вземе предвид и съществуването при трамповите корабни превози на верижна заменимост между плавателни съдове с различна големина. На някои пазари на услуги за трампови корабни превози в крайните точки на пазара големините плавателни съдове не са пряко заменими. Въздействието на верижната заменимост може все пак да ограничи ценообразуването в крайните точки на пазара и да доведе до включването им в по-широко определяне на пазара.

29.

На някои пазари на трампови корабни превози трябва да се прецени дали плавателните съдове могат да бъдат разглеждани като производствен капацитет за собствени нужди и не трябва да се вземат под внимание при оценката на съответния пазар за всеки отделен случай.

30.

Заменимостта от гледна точка на предлагането и на търсенето може да се повлияе от такива допълнителни фактори като надеждност на доставчика на услуги, сигурност, безопасност и нормативни изисквания, например изискването танкерите, плаващи във водите на ЕИП, да имат двоен корпус (35).

31.

Транспортните задачи обикновено имат географски елементи, например пристанищата или районите на товарене и разтоварване. Тези пристанища осигуряват първия ориентир за определяне на съответния географски пазар от гледна точка на търсенето, без да се влияе на крайното определяне на съответния географски пазар.

32.

Някои географски пазари могат да бъдат определени въз основа на тяхната посока или съществуват само временно, например когато климатичните условия или периодът на прибиране на реколтата периодично влияят на търсенето на превоз за определени товари. В този контекст препозиционирането на съдовете, преходите под баласт и неравновесието в търговията следва да бъдат отчетени при определяне на съответните географски пазари.

33.

Пазарните дялове предоставят полезни първоначални индикации за структурата на пазара и за конкурентната сила на страните и техните конкуренти. Органът и Комисията тълкуват пазарните дялове в контекста на пазарните условия въз основа на всеки отделен случай. При линейното корабоплаване данните за обема и/или капацитета са определени като основата за изчисляване на пазарните дялове в няколко решения на Комисията и решения на Съда на Европейските общности (36).

34.

На пазарите на трампови корабни превози доставчиците на услуги се съревновават за получаването на договори за превоз, т.е. те продават рейсове или транспортен капацитет. В зависимост от конкретните услуги, за които става въпрос, различни данни могат да позволят на операторите да изчислят годишните си пазарни дялове (37), например:

35.

Споразуменията за сътрудничество са обичайно явление на пазарите на морски транспорт. Предвид на това, че в тези споразумения могат да се включат настоящи или потенциални конкуренти и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху параметрите на конкуренцията, предприятията трябва да отделят специално внимание на това да гарантират, че отговарят на правилата по конкуренция. На пазарите на услуги като морския транспорт от особена важност за оценката на въздействието, което дадено споразумение може да окаже върху съответния пазар, са следните елементи: цени, разходи, качество, честота на предоставяната и доколко тя се отличава, иновация, маркетинг и предлагане на услугата на пазара.

36.

От особено значение за услугите, предмет на настоящите насоки, са три неща: технически споразумения, обмен на информация и пулове.

37.

Някои видове технически споразумения може да не попадат в обхвата на забраната, установена с член 53 от Споразумението за ЕИП, въз основа на това, че не ограничават конкуренцията. Такъв е случаят например с хоризонталните споразумения, чиято единствена цел и резултат е прилагането на технически подобрения или постигането на техническо сътрудничество. Споразуменията за изпълнение на екологичните стандарти също може да се считат, че попадат в тази категория. Споразуменията между конкуренти, засягащи цени, капацитет или други параметри на конкуренцията, по принцип не попадат в тази категория (38).

38.

За система за обмен на информация е необходимо споразумение, въз основа на което предприятията обменят информация помежду си или я предават на обща агенция, отговорна за централизирането, систематизирането и обработката ѝ, след което я връща на участниците в договорената форма и периодичност.

39.

В много отрасли събирането, обменът и публикуването на събирателна статистическа информация и общи данни за пазара е обичайна практика. Публикуването на пазарна информация е подходящ начин за увеличаване на прозрачността на пазара и знанията на клиентите, като това може да доведе до по-голяма ефикасност. От друга страна, обменът на поверителна търговска информация и на индивидуални пазарни данни може при определени обстоятелства да наруши изискванията на член 53 от Споразумението за ЕИП. Предназначението на настоящите насоки е да помагат на доставчиците на услуги на линейно корабоплаване, когато определят дали такъв обмен нарушава правилата за конкуренцията.

40.

В сектора на линейното корабоплаване обменът на информация между линиите, участващи в линейни консорциуми, който иначе би попаднал в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП е разрешен, доколкото е спомагателен и е необходим за съвместната експлоатация на услугите за линеен транспорт и другите форми на сътрудничество, обхванати от груповото освобождаване от забрана в Регламент (ЕО) № 823/2000, както е включен в Споразумението за ЕИП (39). Настоящите насоки не се занимават с този обмен на информация.

41.

При оценяване на системите за обмен на информация съгласно законодателството на ЕИП в областта на конкуренцията, трябва да се разграничават изложените по-долу особености.

42.

Обменът на информация може да е механизъм, улесняващ прилагането на антиконкурентни практики например наблюдение на съответствието с правилата за картел; когато обменът на информация е спомагателно действие към антиконкурентна практика, оценката му трябва да се извършва заедно с оценка на тази практика. Даден обмен на информация дори може да има за цел ограничаване на конкуренцията (40). Настоящите насоки не се отнасят до такъв обмен на информация.

43.

От друга страна, обменът на информация може сам по себе си да представлява нарушение на член 53 от Споразумението за ЕИП поради ефекта, който поражда. Тази ситуация възниква, когато обменът на информация намалява или премахва неизвестността по отношение на функционирането на съответния пазар, като в резултат конкуренцията между предприятията се ограничава (41). Всеки икономически оператор трябва самостоятелно да определи пазарната политика, която възнамерява да следва. Освен това Съдът на Европейските общности счете, че по тази причина на предприятията са забранени преки или непреки контакти с други оператори, които влияят върху поведението на конкурент или разкриват собственото им (възнамерявано) поведение, ако предмет или резултат на тези контакти е ограничаване на конкуренцията, т.е. създават се условия за конкуренция, които не отговарят на нормалните условия на въпросния пазар, имайки предвид вида на предлаганите продукти или услуги, размера и броя на предприятията и обема на пазара (42). За разлика от това, на пазара на дървесен пулп Съдът на Европейските общности е установил, че едностранното обявяване от производителите на потребителите на тримесечната цена, направено самостоятелно, по същността си е пазарно поведение, което не намалява неизвестността за всяко предприятие по отношение на бъдещото поведение на конкурентите му, и оттам при отсъствието на каквато и да е предварително съгласувана практика между производителите не представлява по същността си нарушение на член 81, параграф 1 от Договора за ЕО (понастоящем член 102, параграф 1 от ДФЕС) (43).

44.

В съдебната практика на съдилищата на Европейската общност се съдържат някои общи насоки за изследване на вероятните последствия от обмена на информация. Съдът на Европейските общности е установил, че на действително конкурентен пазар прозрачността най-вероятно ще доведе до интензифициране на конкуренцията между доставчиците (44). Въпреки това, на даден силно концентриран олигополен пазар, при който конкуренцията вече е силно намалена, обменът на точна информация между главните конкуренти за отделните продажби през кратки интервали, при изключване на другите доставчици и потребителите, най-вероятно значително ще наруши конкуренцията, съществуваща между доставчиците. При такива обстоятелства редовното и често обменяне на информация относно работата на пазара има ефекта на периодично разкриване на пазарните позиции и стратегии на различните отделни конкуренти пред всички конкуренти (45). Съдът на Европейските общности също така е установил, че система за обмен на информация може да представлява нарушение на правилата за конкуренция, дори ако пазарът не е силно концентриран, но е налице намаляване на самостоятелността на предприятията при вземане на решения в резултат на натиск на последващи обсъждания с конкурентите (46).

45.

Следва, че действителните или потенциалните последствия от обмена на информация трябва да се разглеждат конкретно за всеки отделен случай, тъй като резултатите от оценката зависят от съчетаването на много фактори, специфични за различните случаи. Структурата на пазара, за който се извършва обменът, и характеристиките на обменяната информация са два основни елемента, разглеждани от Органа, когато прави оценка на информационен обмен. При оценката трябва да се вземе предвид действителното или потенциалното въздействие на обмена на информация, сравнено със ситуацията на конкуренция, която би била резултат от отсъствието на споразумение за обмен на информация (47). За да попада в приложното поле на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, обменът на информация трябва да оказва осезаемо неблагоприятно въздействие върху параметрите на конкуренцията (48).

46.

Насоките по-долу се отнасят главно до анализа на ограничаването на конкуренцията по смисъла на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Насоки относно прилагането на член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП могат да се открият в т. 58 по-долу и в общото известие по въпроса (49).

47.

Степента на концентрация и структурата на търсенето и предлагането за даден пазар са ключови въпроси, когато се определя дали даден обмен на информация попада в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (50).

48.

Равнището на концентрация е особено важно, тъй като на силно концентрираните олигополни пазари е по-вероятно да се появят ограничаващи конкуренцията въздействия и е по-вероятно да са трайни, отколкото на по-слабо концентрираните пазари. По-голямата прозрачност на концентрирания пазар може да засили взаимозависимостта на предприятията и да намали силата на конкуренцията.

49.

Структурата на търсенето и предлагането също е от значение, особено броят на конкуриращите се оператори, симетричността и устойчивостта на пазарните им дялове и съществуването на структурни връзки между тях (51). Органът може да анализира и други фактори например хомогенността на услугите и общата прозрачност на пазара.

50.

Обменът на поверителни търговски данни, свързани с параметри на конкуренцията, като цена, капацитет или цени, между конкурентите е по-вероятно да попадне в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, отколкото друг обмен на информация. Търговската поверителност на информацията следва да се оценява, като се вземат определените по-долу критерии.

51.

Обменът на информация, която вече се намира в публичното пространство, по принцип не представлява нарушение на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (52). Въпреки това е важно да се установи степента на прозрачност на пазара и дали обменът развива информацията, като я прави по-достъпна и/или комбинира публично достъпна информация с друга информация. Резултантната информация може да се превърне в търговски поверителна и обменът ѝ в потенциално ограничаващ конкуренцията.

52.

Информацията може да е индивидуална или събирателна. Индивидуалните данни са свързани с назовано или определимо предприятие. Събирателната информация комбинира данни от достатъчен брой независими предприятия, така че разпознаването на индивидуалните данни е невъзможно. Обменът на индивидуална информация между конкуренти е по-вероятно да попадне в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (53), отколкото обменът на събирателна информация, която по принцип не попада в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Органът ще обръща особено внимание на степента на събирателност на информацията. Тя трябва да е такава, че информацията да не може да се индивидуализира, за да позволи на предприятията пряко или непряко да определят стратегиите за конкуренция на конкурентите си.

53.

Въпреки това, при линейното корабоплаване трябва да се подхожда внимателно при оценяване на обмена на прогнозни данни за капацитета дори и в събирателен вид, особено ако това става на концентрирани пазари. На пазарите на линейното корабоплаване данните за капацитета са ключовият параметър за координиране на конкурентното поведение и оказват пряко въздействие върху цените. Обмен на събирателни прогнози за капацитет, посочващи по кои маршрути ще се използва капацитетът, може да е антиконкурентен, тъй като може да доведе до приемане на обща политика от няколко или всички превозвачи и да се изрази в предоставяне на услуги на цени над конкурентните. Освен това съществува риск от това данните да се индивидуализират, тъй като може да се свържат с оповестяваната от отделните линейни превозвачи информация. Това би позволило предприятията да определят пазарните позиции и стратегии на конкуренти.

54.

Старостта на данните и периодът, за който се отнасят, също са важни фактори. Данните могат да са исторически, скорошни или бъдещи. На обменът на историческа информация обикновено не се гледа като на попадащ в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, тъй като не може да окаже никакво реално въздействие върху бъдещото поведение на предприятията. В предишни случаи Комисията е считала информация, която е по-стара от една година като историческа (54), съответно информация, която не е по-стара от една година, е разглеждана като скорошна (55). Определянето дали информацията е историческа или скорошна трябва да се извършва с известна степен на гъвкавост, като се отчита скоростта, с която остарява информацията на съответния пазар. Времето, за което информацията се превръща в историческа, е вероятно да е по-кратко, ако информацията е събирателна, а не индивидуална. По подобен начин обменът на скорошни данни относно обем и капацитет е малко вероятно да ограничава конкуренцията, ако данните са събирателни до такава степен, че да не е възможно пряко или косвено определяне на сделките на отделните корабни оператори или превозвачи. Бъдещите данни се отнасят до виждането на предприятието за развитието на пазара или до намеренията му да прилага определена пазарна стратегия. Много вероятно е обменът на бъдещи данни да е проблематичен, особено в случаите, когато засяга цените или оборота. Той може да разкрие търговската стратегия, която дадено предприятие възнамерява да възприеме на пазара. В резултат той може осезаемо да намали съперничеството между страните на обмена, като по този начин да бъде потенциално ограничителен за конкуренцията.

55.

Честотата на обмена също следва да се вземе предвид. Колкото по-често се извършва обмен на данни, толкова по-бързо могат да реагират конкурентите. Това улеснява ответните мерки и в крайна сметка намалява стимулите за започване на съревнование на пазара. Така наречената скрита конкуренция може да се ограничи.

56.

Начинът на обявяване на данните също трябва да бъде разгледан, за да се оцени въздействието, което може да има върху пазара(ите). Колкото повече информация се споделя с клиентите, толкова по-малко вероятно е това да е проблематично. И обратно, ако прозрачността на пазара е подобрена само в полза на доставчиците, това може да лиши клиентите от възможността да се възползват от увеличаване на „скритата конкуренция“.

57.

При линейното корабоплаване ценовите индекси се използват, за да се покаже средното движение на цените за превоза на морски контейнер. Ценови индекс, базиран на подходящи събирателни ценови данни, е малко вероятно да наруши член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, при положение че равнището на събирателност е такова, че информацията не може да се индивидуализира, което да позволи на предприятията пряко или непряко да определят стратегиите на конкуренция на техните конкуренти. Ако ценовият индекс намалява или премахва степента на неизвестност по отношение на работата на пазара, с резултат ограничена конкуренция между предприятията, той би нарушил член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. При оценката на вероятния ефект от такъв ценови индекс на даден съответен пазар трябва да се отчете степента на събирателност на данните и дали са исторически или скорошни, както и честотата на публикуване на индекса. Като цяло е важно се оценят заедно всички индивидуалните елементи на всяка схема за обмен на информация, за да се отчетат потенциалните взаимодействия, например между обмена на данни за капацитет и обем, от една страна, и на ценовия индекс, от друга.

58.

Обменът на информация между превозвачи, която ограничава конкуренцията, може въпреки това да доведе до по-голяма ефективност, като например по-добро планиране на инвестициите и по-ефикасно използване на капацитета. Тази ефикасност трябва да се определи и да се прехвърли върху клиентите, както и да се съпостави с антиконкурентните въздействия от обмена на информация в рамката на член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП. В този контекст е важно да се отбележи, че едно от условията на член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП е потребителите да получават справедлив дял от ползите, създадени от ограничителното споразумение. Ако всичките четири кумулативни условия, посочени в член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП, са изпълнени, забраната по член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП не се прилага (56).

59.

В линейното корабоплаване, както във всеки друг сектор, обсъжданията и обменът на информация може да стават в рамките на търговски асоциации, при условие че асоциацията не се използва като а) форум за срещи на картел (57), б) структура, която издава антиконкурентни нареждания или препоръки на членовете си (58) или в) средство за обмен на информация, която намалява или премахва степента на неизвестност по отношение на работата на пазара с резултат ограничаване на конкуренцията между предприятията, без да са изпълнени условията на член 53, параграф 3 (59). Това трябва да се бъде отличено от легитимно проведените обсъждания в търговските асоциации, например на технически и екологични стандарти.

60.

Най-често срещаната форма на хоризонтално сътрудничество в областта на трамповите корабни превози е пулът за превоз. Не съществува универсален модел на пул. Описаните по-долу особености обаче са общи за повечето пулове в различните пазарни сегменти.

61.

Стандартният пул за корабни превози обединява под общо административно управление сходни плавателни съдове (60) от различни собственици. Управителят на пула обикновено отговаря за търговското управление (например съвместен маркетинг (61), договаряне на ставките за превоз и централизиране на постъпленията и разходите от превозите) (62) и за търговската експлоатация (планиране на курсовете на плавателните съдове и изпращане на нареждания до тях, определяне на пристанищните агенти, осигуряване на текуща информация на клиентите, издаване на фактури за превозите, заявяване на бункеровъчни услуги, събиране на постъпленията и разпределянето им съгласно предварително установена среднотежестна система и др.). Управителят на пула често е под надзора на главен изпълнителен комитет, представляващ корабособствениците. Техническата експлоатация на съдовете обикновено е отговорност на отделните корабособственици (безопасност, екипаж, ремонти, поддържане и т.н.). Въпреки че съвместно предлагат услугите си на пазара, често членовете на пула изпълняват услугите самостоятелно.

62.

От това описание следва, че ключова особеност на стандартния пул за корабен превоз е съвместната продажба, комбинирана с някои елементи на съвместното производство. Поради това указанията за съвместното продаване като вариант на споразумения за съвместно търгуване и за съвместното производство, съдържащи се в насоките на Органа за приложимостта на член 53 от Споразумението за ЕИП към споразуменията за хоризонтално сътрудничество (63), са валидни. Имайки предвид разнообразието на характеристиките на пуловете, всеки пул трябва да се анализира отделно, за да се определи, като се отчита неговият център на тежестта (64), дали попада в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, и в случай, че е така, дали изпълнява четирите кумулативни условия от член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП.

63.

Пуловете, които попадат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (65) поради създаването им като съвместни предприятия, изпълняващи на дългосрочна основа всички функции на самостоятелен икономически субект (т.нар. пълнофункционални съвместни предприятия, вж. член 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета) не са пряко засегнати от промените, въведени от Регламент (ЕО) № 1419/2006, и настоящите насоки не се отнасят за тях. Указания за пълнофункционалност могат да бъдат намерени, inter alia, в консолидираната бележка на Комисията за юрисдикцията в съответствие с Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия (66). Доколкото такива пулове имат за цел или като ефект съгласуването на конкурентното поведение на създалите ги дружества, съгласуването трябва да бъде оценявано в съответствие с критериите на член 53, параграфи 1 и 3 от Споразумението за ЕИП с оглед установяване на това дали операцията е съвместима с функционирането на Споразумението за ЕИП (67).

64.

Пуловите споразумения не попадат в забраната от член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, ако участниците в пула не са действителни или потенциални конкуренти. Такъв е случаят, ако например двама или повече корабособственици създадат корабен пул с цел участие в търгове и изпълнение на договори за превоз на товари, в които като отделни оператори не биха могли да участват успешно или които не биха могли да изпълнят сами. Това заключение не става невалидно и в случаите, в които понякога такива пулове превозват друг товар, представляващ малка част от общия обем.

65.

Пулове, чиято дейност не влияе върху съответните параметри на конкуренцията, тъй като те са маловажни и/или не засягат осезаемо търговията между държавите от ЕИП (68), не попадат в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Даден пул обаче не попада в обхвата на известието на Органа относно споразуменията с незначителен ефект, ако обхваща фиксиране на цени, включително съвместно продаване.

66.

Пуловите споразумения между конкуренти, които са ограничени до съвместно продаване, по правило имат за предмет и цел на координирането ценовата политика на тези конкуренти (69).

67.

Ако пулът няма за предмет ограничаване на конкуренцията, е необходим анализ на въздействията му върху съответния пазар. Дадено споразумение попада в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, когато е вероятно да окаже осезаемо неблагоприятно влияние върху параметрите на конкуренцията на пазара като цени, разходи, разнообразие на услугите, качество на услугите и иновация. Споразуменията могат да въздействат по този начин, като ограничават осезаемо съперничеството между страните по споразумението или между тях и трети страни (70).

68.

Някои корабни пулове за трампови превози не включват съвместно продаване, но независимо от това водят до известна степен на координиране на параметрите на конкуренцията (напр. съвместно определяне на графиците или съвместно купуване). Такива случаи попадат в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП само когато страните по споразумението имат някаква пазарна мощ (71).

69.

Способността на пула да предизвика осезаемо неблагоприятно въздействие върху пазара зависи от икономическия контекст, като трябва да се вземат предвид характерът на споразумението и общата пазарна мощ на страните, както и други структурни фактори на съответния пазар. Необходимо е също да се отчете дали споразумението за създаване на пула оказва въздействие върху поведението на страните на съседни пазари, тясно свързани с пазара, който пряко е засегнат от сътрудничеството (72). Това например би могло да е така, ако пазарът на пула е този на превозването на горски продукти в специализирани, с формата на кутия плавателни съдове (пазар А), а участниците в пула освен това експлоатират кораби на пазара на сухи насипни товари (пазар Б).

70.

Що се отнася до структурните фактори на съответния пазар, ако пулът притежава малък пазарен дял, е малко вероятно да предизвика ограничително въздействие. Концентрацията на пазара, позицията и броят на конкурентите, устойчивостта на пазарните дялове във времето, едновременното членство в няколко пула, преградите за навлизане на пазара и вероятността за навлизане, прозрачността на пазара, противодействащата покупателна сила на потребителите на транспорт и характерът на услугите (например хомогенни или диференцирани) трябва да бъдат взети под внимание като допълнителни фактори при оценката на въздействието на даден пул върху съответния пазар.

71.

По отношение на характера на споразумението трябва да се разгледат клаузите, влияещи на конкурентното поведение на пула или на членовете му на пазара, като клаузите, забраняващи на членовете да са активни на същия пазар извън пула (клауза за неконкуриране), период за ненапускане и период на предизвестието (клауза за напускане), както и обмен на поверителна търговска информация. Освен това трябва да бъдат разгледани всички връзки между пуловете, по отношение на управлението или членовете, както и разпределянето на разходите и приходите.

72.

Когато пуловете попадат в обхвата на член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, е необходимо участващите предприятия да осигурят, че отговарят на четирите кумулативни условия от член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП (73). Член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП не изключва априори някои видове споразумения от обхвата си. По принцип всички ограничителни споразумения, които изпълняват четирите условия на член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП, са обхванати от правилото за изключение. Този анализ е на базата на подвижна скала. Колкото по-голямо е ограничаването на конкуренцията съгласно член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, толкова по-голямо трябва да е нарастването на ефикасността и прехвърлянето върху потребителите.

73.

От участващите предприятия зависи да покажат, че пулът подобрява транспортните услуги или насърчава техническия или икономическия прогрес във формата на по-голяма ефикасност. Създадената ефикасност не може да се състои в намаляване на разходите от намаляването на конкуренцията, а трябва да е следствие от интегрирането на икономическите дейности.

74.

По-голямата ефикасност на пуловете може например да бъде резултат от постигането на по-голяма степен на използване и икономии от мащаба. Пуловете за трампови корабни превози обикновено планират съвместно движението на съдовете с цел да разпрострат флотите си географски. Разпръскването на съдовете може да намали броя на пътуванията под баласт, което може да повиши общото използване на капацитета на пула и евентуално да доведе до икономии от мащаба.

75.

Потребителите трябва да получат справедлив дял от създадената ефикасност. Съгласно член 53, параграф 3 от Споразумението за ЕИП, трябва да се разглежда положителния ефект върху всички потребители на съответния пазар, а не ефектът върху потребителите поотделно (74). Прехвърлянето на ползите трябва най-малкото да компенсира потребителите за всички действителни или потенциални отрицателни въздействия, причинени им от ограничаването на конкуренцията съгласно член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (75). За оценка на вероятността за прехвърляне, структурата на пазарите на трампови корабни превози и еластичността на търсенето също трябва да се разгледат в този контекст.

76.

Даден пул не трябва да налага ограничения, които не са изрично необходими за постигането на ефикасност. В това отношение е необходимо да се види дали страните биха постигнали тази ефикасност сами. При правенето на тази оценка е подходящо да се отчете inter alia какъв е минималният ефикасен мащаб за предоставяне на различните видове услуги в трамповите корабни превози. В допълнение, всяка ограничителна клауза, съдържаща се в пулово споразумение, трябва да е обосновано необходима за постигане на обявената ефикасност. Ограничителните клаузи могат да са оправдани за по-дълъг период или за цялото съществуване на пула или само за преходен период.

77.

Накрая, пулът не трябва да позволява на страните възможността от елиминиране на конкуренцията по отношение на значителна част от въпросните услуги.

9.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/40

—

27-те държави-членки на Европейския съюз,

—

страните от ЕИП: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия,

—

Швейцария и Хърватия.

—

училища за кино и телевизия,

—

университети,

—

специализирани училища за професионално обучение,

—

частни предприятия от аудиовизуалната индустрия,

—

организации/професионални асоциации, специализиращи в аудиовизуалния сектор.

—

обучение по икономическо, финансово и търговско управление,

—

обучение по нови аудиовизуални технологии,

—

обучение по разработване на проекти за сценарии.

—

качество на съдържанието на дейността (20 точки),

—

управление на проекта (20 точки),

—

качество на съдружничеството с аудиовизуалната индустрия (20 точки),

—

европейско измерение (20 точки),

—

въздействие (20 точки).

Education, Audiovisual and Culture Executive Agency (EACEA)

Call for proposals EACEA/5/12

Mr Constantin DASKALAKIS

BOUR 3/30

Avenue du Bourget/Bourgetlaan 1

1140 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

9.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/42

Bankrutuojanti AB bankas SNORAS

A. Vivulskio g. 7

LT-03221 Vilnius

LIETUVA/LITHUANIA

9.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/43