Официален вестник C 341/2010

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

16.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/5

Съобщение на Комисията — Насоки за най-добри практики на ЕС за схемите за доброволно сертифициране на селскостопански продукти и храни

2010/C 341/04

1. ВЪВЕДЕНИЕ

През последните години се наблюдава значително увеличаване на схемите за доброволно сертифициране на селскостопански продукти и храни. В оценка, изготвена за Комисията през 2010 г. (1), се изброяват над 440 различни схеми, повечето от които са създадени през последното десетилетие.

Схемите за сертифициране на селскостопански продукти и храни осигуряват гаранция (посредством механизъм за сертифициране), че са спазени определени характеристики или характерни качества на продукта или на метода или системата за неговото производство, установени в спецификации. Те обхващат голям диапазон от различни инициативи, които функционират на различни етапи от веригата на предлагането на храни (преди или след напускането на земеделското стопанство; обхващат цялата верига на предлагането на храни или част от нея; засягат всички сектори или само един сегмент от пазара и др.). Възможно е да функционират на равнището само между икономически оператори (В2В) (където информацията е предназначена за супермаркет или преработвателно предприятие като краен получател) или между икономически оператори и потребители (В2С). Могат да се използват отличителни знаци, но много от схемите, особено тези между икономически оператори (B2B), не използват такива знаци.

Макар че схемите за сертифициране по дефиниция прилагат удостоверяване от трета страна, съществуват и други схеми на пазара, които работят на основата на етикет или знак (които често се регистрират като търговска марка), без прилагане на някакъв механизъм за сертифициране. Участието в тези схеми става чрез собствена декларация или чрез избор от страна на собственика на схемата. В съответствие с дефинициите, дадени в раздел 2, тези схеми тук се наричат „схеми въз основа на собствени декларации“. Сертифицирането е най-подходящо, когато се изпълняват комплексни задължения, определени в подробни спецификации и периодично проверявани. Собствените декларации са по-подходящи за относително несложни (единични) изисквания.

Разработването на схемите за сертифициране е мотивирано предимно от фактори като, от една страна, общественото търсене на определени характеристики (2) на продукта или на процеса за неговото производство (предимно за схеми В2С), а от друга — желанието на икономическите оператори техните доставчици да отговарят на конкретни изисквания (предимно за схеми В2В). В областта на безопасността на храните Регламент (ЕО) № 178/2002 за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните (3) възлага отговорността за гарантиране на това, че се спазват изискванията на законодателството в областта на храните по отношение на храните и фуражите и че се проверява спазването на тези изисквания, преди всичко на икономическите оператори в областта на храните и фуражите. Големите участници във веригата на предлагането на храни особено често разчитат на схеми за сертифициране, за да се уверят, че даден продукт отговаря на изискванията, и за да защитят своята репутация и размерите на отговорността си в случай на инцидент във връзка с безопасността на храните.

Очевидно е, че частното сертифициране не е необходимо за доказване на спазването на законови изисквания. Всяка частна схема за сертифициране в селскостопанския и хранителния сектор трябва да остане доброволна. Когато операторите използват сертифициране за спазването на основни изисквания с цел улесняване на трансакциите с други участници във веригата на предлагането на храни, следва да е ясно, че тази практика не може да бъде използвана за разграничаване на продуктите на пазара.

Схемите за сертифициране могат да бъдат от полза за:

—	междинните участници във веригата на предлагането на храни, като гарантират спазването на стандартите и по този начин защитават размерите на отговорността и репутацията си при рекламации към продукта или етикета,

—	производителите, като увеличават достъпа до пазара, пазарния дял и маржа от продукта за сертифицираните продукти, и също така потенциално увеличават ефективността и намаляват разходите по трансакциите, както и

—	потребителите, като предоставят надеждна и сигурна информация за характерните качества на продукта и процеса.

Някои заинтересовани страни посочиха, че схемите за сертифициране могат да имат и недостатъци:

—	заплахи за единния пазар (4),

—	съмнения по отношение на прозрачността на изискванията на схемата и надеждността на твърденията, особено при схеми, които сертифицират съответствието с основни изисквания,

—	вероятност от заблуждаване на потребителите,

—	разходи и затруднения за земеделските производители, особено когато трябва да участват в няколко схеми, за да задоволят изискванията на купувачите,

—	риск да бъдат отхвърлени от пазара производители, които не участват в ключови схеми за сертифициране, както и

—	влияние върху международната търговия, особено с развиващите се страни (5).

Комисията отбелязва, че проблемът за объркването на потребителите вследствие на различни схеми със сходни цели е предмет на дейността на частни инициативи (6), които имат за цел да създадат Кодекс за добра практика за частните организации, установяващи стандарти предимно в социалната сфера и в областта на околната среда. Освен това някои поддръжници на съществуващите схеми вече предприеха стъпки за съгласуване на изискванията със сходни схеми и някои съществуващи схеми за сертифициране (предимно на равнище В2В) възникнаха в резултат от процеса на хармонизиране на различни индивидуални стандарти.

1.1. Видове схеми

Съществува голямо многообразие от схеми от гледна точка на обхвата, целите, структурата и методите им на работа. Както бе споменато по-горе, едно важно различие между схемите е доколко се прилага процедура за удостоверяване от трета страна, като в това отношение те могат да се групират на схеми въз основа на собствени декларации, от една страна, и схеми за сертифициране, от друга. Схемите за сертифициране могат допълнително да се разделят въз основа на това, дали работят на равнище икономически оператори (В2В) или са предназначени да предоставят информация от търговската верига към потребителя (В2С).

Друг важен критерий при класифицирането е дали схемата оценява продукти и процеси (предимно за схеми В2С) или системи за управление (предимно за схеми B2B). От гледна точка на специфицираните изисквания схемите могат да удостоверяват спазването на разпоредби, установени от правителствени органи (основни разпоредби), или допълнителни критерии, които са отвъд законовите изисквания (над основните разпоредби). Разграничаването на двете схеми не винаги е лесно: от една страна, схемите често съчетават основни критерии в някои области с по-високи изисквания в други; от друга страна, някои основни изисквания, особено в сферата на околната среда и на селското стопанство, изискват от операторите да прилагат добри и най-добри практики и да дават стойностна оценка за положената дължима грижа, поради което конкретните мерки, които трябва да бъдат предприети, могат да са различни за различните участници и различните държави-членки. Действително, техническите изисквания на някои схеми за сертифициране се използват от операторите за интерпретирането и конкретизирането на тези общи задължения.

Тази класификация е представена в следната таблица:

Класификация на схемите

Вид удостоверяване:	Собствена декларация	Сертифициране (удостоверяване от трета страна)
Предназначени за:	B2C	B2C	B2B
Обекти на специфицираните изисквания:	Продукти и процеси	Предимно продукти (вкл. услуги) и процеси	Предимно системи за управление
Съдържание на изискванията:	Предимно над основните	Предимно над основните	Основни и над основните

Насоките се отнасят главно за схемите за сертифициране, описани в дясната колона на горната таблица.

1.2. Предназначение на насоките

В съобщението си за политиката за качество на селскостопанските продукти (7) Комисията заявява, че предвид развитието и инициативите в частния сектор на този етап не е оправдано да се предприемат законодателни действия с цел премахване на потенциалните недостатъци на схемите за сертифициране (8). Вместо това, като се съобрази с коментарите на заинтересованите страни и в консултации със Съвещателната група по качеството (9) Комисията се задължи да разработи насоки за схеми за сертифициране на селскостопански продукти и храни.

Предназначението на тези насоки е да опишат съществуващата правна рамка и да съдействат за подобряване на прозрачността, надеждността и ефективността на схемите за доброволно сертифициране и за гарантиране на тяхното съответствие със законовите изисквания. Те акцентират върху най-добрите практики в работата на подобни схеми, като по този начин предлагат насоки относно това как:

—	да се избегне заблуждаването на потребителите и да се увеличат прозрачността и яснотата на изискванията по схемата,

—	да се намали административната и финансовата тежест за земеделските стопани и производителите, включително на тези от развиващите се страни, както и

—	да се осигури спазването на правилата на вътрешния пазар на ЕС и принципите на сертифицирането.

Насоките са предназначени предимно за разработващите и работещите със схеми.

Следването на насоките е доброволно. Придържането към тях не означава, че Комисията е одобрила изискванията, определени от тези схеми. Настоящите насоки нямат законов статут в ЕС, нито предназначението им е да променят изискванията съгласно законодателството на ЕС.

И накрая, тези насоки не следва да се разглеждат като правно тълкуване на законодателството на ЕС, тъй като такива тълкувания са от изключителната компетентност на Съда.

2. ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1. Обхват

Насоките са приложими за схеми за доброволно сертифициране на:

—	селскостопански продукти, предназначени или не за консумация от човека (включително за фуражи),

—	храни, които се включват в разпоредбите на член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002, както и

—	процеси и системи за управление, свързани с производството и преработката на селскостопански продукти и храни.

Насоките не се прилагат за официален контрол, осъществяван от обществени органи.

2.2. Определения на понятията (10)

1. Специфицирано изискване: нужда или очакване, които се обявяват.

2. Оценка на съответствието: демонстриране, че са спазени специфицираните изисквания, които се отнасят до даден продукт, процес, система, лице или орган.

3. Преглед: проверка доколко дейностите за избор и определяне и техните резултати са подходящи, адекватни и ефективни по отношение на спазването на специфицираните изисквания.

4. Удостоверяване: издаване на декларация въз основа на решение, взето след извършване на преглед за доказано спазване на специфицираните изисквания.

5. Декларация: удостоверяване от първата страна. За целите на настоящите насоки понятието „схеми въз основа на собствени декларации“ се използва за колективни схеми и твърдения върху етикети, които не са сертифицирани и които се основават на собствената декларация на производителя.

6. Сертифициране: удостоверяване от трета страна, което се отнася до продукти, процеси, системи или лица.

7. Акредитация: удостоверяване от трета страна, че даден орган е демонстрирал формално компетентността си да извършва конкретни задачи. В ЕС (11)„акредитация“ означава атестация от национален орган по акредитация за това, че съответният орган за оценяване на съответствието отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на съответствието.

8. Проверка: изследване на разработването на продукт, самия продукт, процес или инсталация и определяне на съответствието му/ѝ със специфични изисквания или, въз основа на професионална оценка, с общи изисквания.

9. Одит: систематичен, независим, документиран процес за набавяне на записи, декларации за факти или друга подходяща информация и обективното им оценяване с цел определяне на степента, в която са спазени дадени специфицирани изисквания.

3. СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРАВНИ РАЗПОРЕДБИ НА РАВНИЩЕ ЕС

3.1. Правила, свързани с функционирането на схемите

Схемите за сертифициране, които действат в ЕС, са предмет на следните основни разпоредби на ЕС:

—

Правила за вътрешния пазар. Доставчиците на удостоверителни услуги могат да се ползват от правото на свободно установяване и свободно предоставяне на услуги, както те са определени в членове 49 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и съответните разпоредби от Директивата за услугите (12). Те не трябва да бъдат изправени пред неоснователни ограничения, когато се установяват в друга държава-членка. Също така те не следва да бъдат изправени пред неоснователни ограничения, когато предоставят услуги извън границите на държавата. Схемите за сертифициране не трябва да създават и фактически бариери пред търговския обмен на стоки на вътрешния пазар,

—

Правила за участие на държавата в схеми. Не се допуска схемите за сертифициране, които се подкрепят от обществени органи, като например регионални или национални органи, да създават ограничения на основата на националния произход на производителите или по друг начин да възпрепятстват вътрешния пазар. Всяка подкрепа за схеми за сертифициране, предоставена от държава-членка или чрез държавни средства по смисъла на член 107 от ДФЕС, трябва да е съобразена с правилата за държавните помощи,

—

Правила за конкуренцията. Не се допуска схемите за сертифициране да водят до антиконкурентно поведение, и по-специално, но не само до:

—	хоризонтални или вертикални споразумения, ограничаващи конкуренцията,

—	отстраняване на конкурентни предприятия от страна на един или повече предприятия със значително пазарно влияние (като например възпрепятстване на достъпа на конкурентни купувачи до доставки и/или на достъпа на конкурентни продавачи до дистрибуторски канали),

—	възпрепятстване на достъпа до схемата за сертифициране на пазарни оператори, които отговарят на приложимите необходими условия,

—	възпрепятстване на участниците в схемата или трети страни да разработват, произвеждат и пускат на пазара алтернативни продукти, които не отговарят на определените в схемата спецификации.

—

Изисквания за информиране на потребителите и за етикетиране (13). Етикетирането, представянето на храни и рекламата за тях не трябва да са такива, че да въвеждат в заблуда купувача, по-конкретно:

—	относно характеристиките на храната и в частност относно нейното естество, идентичност, свойства, състав, количество, трайност, произход или източник, начин на получаване или производство,

—	чрез приписването на храната на въздействия или свойства, които тя не притежава,

—	чрез внушаване, че храната притежава специални характеристики, когато в действителност всички подобни храни притежават такива характеристики.

Схемите, които удостоверяват единствено съответствие с правните изисквания, не бива да внушават, че сертифицираните продукти притежават специални характеристики, различни от тези на сходни продукти. Освен това схемите не трябва да водят до дискредитиране или вероятност за дискредитиране на други продукти на пазара и надеждността на официалните проверки.

Съгласно разпоредбите на Директивата за нелоялни търговски практики (14) етикетирането, представянето на храни и рекламата за тях не трябва да са такива, че да въвеждат в заблуда купувача.

—	При включването на процедура за оценка на съответствието в даден законодателен акт ЕС се съобразява със своите международни задължения, и по-специално с изискванията, определени в споразумението в рамките на СТО по отношение на техническите пречки пред търговията.

3.2. Правила, свързани със съдържанието на схемите

Освен това по много от темите, обхванати от изискванията на схемите за сертифициране, съществува специфично законодателство (напр. правни изисквания за безопасност и хигиена на храните (15); за биологично селско стопанство; за хуманно отношение към животните; за опазване на околната среда; пазарни стандарти за конкретни продукти).

В областите, в които съществуват съответни стандарти или законодателни актове, твърденията трябва да са съобразени с тези стандарти и актове и да съответстват на тях, а в спецификациите трябва да има позоваване на тях (напр. ако дадена схема се отнася за биологичното земеделие, тя трябва да се основава на Регламент (ЕО) № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти (16); схеми, в които се правят твърдения относно храненето и здравето, трябва да бъдат в съответствие с Регламент (ЕО) № 1924/2006 (17) и да преминат през изискваната научна оценка на Европейския орган по безопасността на храните EFSA).

По-специално по отношение на безопасността и хигиената на храните:

—

Схемите не бива да бъдат в ущърб или да целят да заместят съществуващите официални стандарти и/или изисквания, нито да претендират да заместват официалния контрол, осъществяван от компетентните органи за целите на официалната проверка на спазването на задължителните официални стандарти и изисквания,

—

Продукт, който се предлага на пазара по схеми, определящи стандарти за безопасност и хигиенни изисквания отвъд правните изисквания, не бива да се рекламира или популяризира по начин, който би довел до дискредитиране или вероятност за дискредитиране на безопасността на други продукти на пазара или на надеждността на официалните проверки.

3.3. Правила за оценка на съответствието, сертифициране и акредитация

Правилата за организацията и работата по акредитацията на органи, които осъществяват дейности по оценка на съответствието в регламентираната област, са установени в Регламент (ЕО) № 765/2008. В този регламент не се съдържа изискване органите за оценка на съответствието да бъдат акредитирани, но това изискване е включено в някои други законодателни актове на ЕС (18).

Освен това международно приетите правила за работа на схеми за сертифициране на продукти/процеси или системи са установени съответно в Guide 65 (EN 45011) или ISO 17021 на Международната организация по стандартизация (ISO). Макар че схемите за сертифициране на продукти/процеси или системи са доброволни инициативи, за издаването на сертификати за продукти/процеси или системи по силата на акредитация сертифициращите органи трябва да бъдат акредитирани съобразно стандартите EN 45011/ISO 65 или ISO 17021.

Въпреки това горното изискване не накърнява всички приложими изисквания на законодателството на ЕС в областта на храните, включително на общите цели, определени в член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 178/2002:

„Законодателството в областта на храните се стреми към постигането на една или повече от общите цели за висока степен на опазване на живота и здравето на човека и защита на интересите на потребителите, включително практики за лоялна търговия с храни, а при необходимост като се вземат под внимание опазването на здравето на животните и хуманното отношение към тях, растителната защита и околната среда“.

В тези рамки Регламент (ЕО) № 882/2004 (19) на Европейския парламент и на Съвета относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване на здравето на животните и хуманното отношение към животните, включва някои правила за делегиране на задачи по официалния контрол от компетентните органи на независими трети страни (включително задължения за акредитация и отчетност).

Гаранциите, които се дават от дейностите по официалния контрол, са основата, на която могат да действат специфични схеми за доброволно сертифициране, предвид обстоятелството, че за всяко нарушение се носи отговорност по законодателството в областта на храните. Оценката на спазването на основните изисквания посредством схеми за сертифициране не освобождава от отговорност официалните контролни органи.

4. ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО В СХЕМА И РАЗРАБОТВАНЕТО НА СХЕМА

1.	Схемите следва да са отворени съгласно прозрачни и недискриминационни критерии за всички участници, които желаят и са в състояние да спазват специфицираните изисквания.

Схемите следва да имат надзорна структура, която да позволява всички съответни заинтересовани страни във веригата за предлагането на храни (селскостопански производители и техни организации (20), търговци със селскостопански и аграрно-хранителни продукти, представители на хранителната промишленост, търговци на едро и дребно и евентуално потребители) да участват в разработването на схемата и във вземането на решения по представителен и балансиран начин. Механизмите за участие на заинтересованите страни и участващите органи следва да бъдат документирани и публично достъпни.

3.	Управляващите схемите, които функционират в различни държави и райони, следва да улесняват участието на всички заинтересовани страни от тези райони в разработването на схемите.

4.	Изискванията по схемите следва да се разработват от технически експертни комитети и да се предоставят на по-широка група от заинтересовани страни за мнение.

5.	Управляващите схемите следва да осигурят участието на съответните заинтересовани страни в разработването на критерии за проверка и контролни листове, както и във въвеждането и определянето на прагови равнища за санкции.

Управляващите схемите следва да възприемат подход на непрекъснато развитие, при който чрез механизми за обратна информация се извършва редовен преглед на правилата и изискванията с широкото участие на заинтересованите страни. По-специално, участниците в схемата следва да бъдат включени в бъдещото развитие на схемата.

7.	Промени в изискванията по схемата трябва да се правят само когато са оправдани, за да се избегнат ненужни разходи за участниците във връзка с адаптацията. Участниците в схемата трябва да бъдат уведомявани по подходящ начин за евентуални промени в изискванията по схемата.

8.	Схемите следва да включват информация за контакт във всички документи, свързани със схемата (включително на интернет страница) и да въведат процедура за получаване на коментари относно схемата и отговаряне на тях.

5. ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО ИЗИСКВАНИЯТА ПО СХЕМАТА И СЪОТВЕТНИТЕ ТВЪРДЕНИЯ

5.1. Яснота и прозрачност на изискванията по схемата и на направените твърдения

1.	Схемите следва ясно да обявяват социалните, екологичните, икономическите и/или правните цели.

2.	Твърденията и изискванията следва да бъдат ясно обвързани с целите на схемата.

3.	Обхватът на схемата, т.е. за кои продукти и/или процеси се отнася, следва да бъде ясно определен.

4.	Спецификациите по схемата (21), включително обобщение за широката публика, следва да са свободно достъпни (напр. на интернет страница).

5.	Схемите, които действат в различни страни, следва да осигуряват превод на спецификациите, когато е отправено основателно искане от страна на потенциални участници или на сертифициращи органи.

6.	Спецификациите по схемите следва да са ясни, достатъчно подробни и лесно разбираеми.

7.	Схемите, в които се използва отличителен знак или етикет, следва да предоставят върху опаковката на продукта или на мястото на продажбата информация за това, къде потребителите могат да намерят по-подробна информация за схемата, като например адрес на интернет страница.

8.	Схемите следва ясно да обявяват (напр. на своята интернет страница), че за тях се изисква сертифициране от независим орган, и да предоставят информация за контакти със сертифициращи органи, които предоставят тази услуга.

5.2. Доказателствена основа на твърденията и изискванията по схемите:

1.	Всички твърдения следва да се основават на обективни и проверими доказателства и на научно издържана документация. Тези документи следва да са свободно достъпни, напр. на интернет страница (22).

2.	Схемите, които действат в различни държави и райони, следва да адаптират изискванията си съобразно съответните местни агроекологични, социално-икономически и правни условия и селскостопански практики, като едновременно с това осигурят еднозначни резултати в различните видове контекст.

3.	Схемите следва ясно да указват (напр. на интернет страница) доколко, къде и в каква степен техните спецификации надхвърлят приложимите правни изисквания, включително в областите на отчетността и проверките, ако случаят е такъв.

6. ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО СЕРТИФИЦИРАНЕТО И ПРОВЕРКИТЕ

6.1. Безпристрастност и независимост на сертифицирането

Сертифицирането за съответствие с изискванията на схемата следва да се извършва от независим орган, акредитиран:

—	от националния орган по акредитация, определен от държавата-членка съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008, съгласно съответните европейски или международни стандарти и ръководства, определящи общите изисквания към органите, които работят със системите за сертификация на продукти, или

—	от орган по акредитация, който е страна по многостранното споразумение (MLA) за признаване на сертификати на продукти към Международния акредитационен форум (IAF).

2.	Схемите следва да са отворени за сертифициране от всеки квалифициран и акредитиран сертифициращ орган, без да налагат географски ограничения.

6.2. Проверки

Като общ принцип проверките следва да бъдат ефективни, ясни, прозрачни, да се основават на документирани процедури и да се отнасят до проверими критерии, които са в основата на твърденията в схемата за сертифициране. Незадоволителните резултати от проверки следва да водят до съответните действия.

1.	Следва да се извършват редовни проверки на участниците в схемата. Следва да има ясни и документирани процедури за проверка, включително за честотата на проверките, за извадките и за лабораторните/аналитични изпитания на параметри, свързани с обхвата на схемата за сертифициране.

Честотата на проверките следва да вземе предвид резултатите от предходни проверки, присъщите рискове, свързани с продукта или процеса или системата за управление, както и наличието на практика за провеждане на вътрешни одити в колективни организации на производители, която може да допълва проверките от трета страна. Надзорният орган по схемата следва да определи минимална честота на проверките за всички участници в схемата.

3.	Следва да са извършва систематична оценка на резултатите от проверките.

4.	Като общо правило следва да се извършват необявени предварително проверки и проверки с кратък срок на предварително уведомяване (напр. в рамките на 48 часа).

5.	Проверките и одитите следва да се основават на публично достъпни насоки, контролни листове и планове. Критериите за проверките следва да бъдат тясно обвързани с изискванията на схемата и със съответните твърдения.

Следва да има ясни и документирани процедури за разглеждане на несъответствия, които да бъдат ефективно прилагани. Следва да се дефинират критерии за елиминация, които могат да водят до:

—	отказване или отнемане на сертификат,

—	прекратяване на членството, или

—	докладване пред съответния официален изпълнителен орган.

Тези критерии за елиминация следва да включват като минимум неизпълнението на основни правни изисквания в сферата, обхваната от сертификата. Случаи на несъответствия, които имат неблагоприятни последици за защитата на здравето, следва да бъдат съобщавани на съответните органи съобразно с нормативните изисквания.

7.	Проверките следва да бъдат съсредоточени върху анализ на подлежащи на проверка критерии, които са в основата на твърденията в схемите за сертифициране.

6.3. Разходи

1.	Управляващите схемите следва да оповестят публично таксите за членство (ако има такива) и да изискват от своите сертифициращи органи да публикуват разходите, свързани със сертифицирането и проверките за различните видове участници в схемите.

2.	Евентуални разлики в таксите, които се заплащат от различните участници в схемите, следва да са основателни и пропорционални. Те не следва да служат за възпрепятстване на определени групи от потенциални участници, напр. от други страни, да участват в съответната схема.

3.	Всички намаления на разходите, които произтичат от взаимно признаване и бенчмаркинг, следва да се отразяват и върху цените за операторите, които са обект на проверките и одитите.

6.4. Квалификация на одиторите/инспекторите

Като общ принцип одиторите/инспекторите следва да бъдат безпристрастни, квалифицирани и компетентни.

Одиторите, които провеждат сертифициращите одити, следва да притежават съответните познания в конкретния сектор и да работят за сертифициращи органи, които са акредитирани по съответните европейски или международни стандарти и ръководства за схеми за сертифициране на продукти, както и за схеми за сертифициране на системи за управление. Изискванията за уменията на одиторите следва да са описани в спецификациите по схемата.

6.5. Разпоредби за дребномащабни производители

Схемите следва да включват клаузи, които да позволяват и насърчават участие в схемата на дребномащабни производители (особено от развиващите се страни, ако случаят е такъв).

7. ПРЕПОРЪКИ ОТНОСНО ВЗАИМНОТО ПРИЗНАВАНЕ И БЕНЧМАРКИНГ/ПРИПОКРИВАНЕ С ДРУГИ СХЕМИ

Когато схемите навлизат в нов сектор и/или разширяват обхвата си, следва да се обоснове необходимостта от схемата. Когато това е възможно, управляващите схемите следва изрично да се позовават (напр. на своята интернет страница) на други съответни схеми, които действат в същия сектор, област на политиката и географски район, и да посочат допирните точки и съответствието в подходите им. Те следва активно да търсят възможности за взаимно признаване на част или на всички изисквания по схемата.

В областите, в които е установено, че схемите се припокриват частично или изцяло с изискванията на други схеми, схемите следва да включват признаване или частично или цялостно приемане на проверките и одитите, които вече са извършени по тези други схеми (с цел да не се извършва повторен одит на същите изисквания).

3.	Когато не може да бъде постигнато взаимно признаване, управляващите схемите следва да насърчават комбинирани одити въз основа на комбинирани одитни контролни листове (т.е. един комбиниран контролен лист и един комбиниран одит за две или повече различни схеми).

4.	Управляващите на схеми със съвпадащи изисквания следва също така да хармонизират изискванията по отношение на протоколите и документацията за одитите в степента, в която това е практически и юридически възможно.

(1) Проучване, осъществено от Areté за ГД „Земеделие и развитие на селските райони“; виж http://ec.europa.eu/agriculture/quality/index_en.htm

(2) Например: за хуманно отношение към животните; екологична устойчивост; справедлива търговия.

(3) ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1.

(4) В своето съобщение „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009) 591) Комисията изрази намерението си да преразгледа избрани екологични стандарти и правила за отбелязване на произхода върху етикетите на стоките, които могат да възпрепятстват международната търговия.

(5) Въпросът за частните стандарти бе обсъждан в рамките на Комитета за санитарни и фитосанитарни мерки към СТО.

(6) Например ISEAL Alliance (http://www.isealalliance.org).

(7) COM(2009) 234.

(8) Това заключение е направено въз основа на задълбочена оценка на въздействието, в която са разгледани различни възможности за бъдещото развитие (вж „Схеми за сертифициране на селскостопански продукти и храни“; http://ec.europa.eu/agriculture/quality/policy/com2009_234/ia_annex_d_en.pdf).

(9) Съвещателна група по качество на земеделската продукция, създадена с Решение на Комисията 2004/391/ЕО; (ОВ L 120, 24.4.2004 г., стр. 50).

(10) Въз основа на стандарт EN ISO/IEC 17000 за Оценка на съответствието — Речник и общи принципи.

(11) Член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 765/2008 за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти; (ОВ L 218, 13.8.2008 г., стр. 30).

(12) Директива 2006/123/ЕО от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар; ОВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 36.

(13) Член 2, параграф 1, точка а) от Директива 2000/13/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните; ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29.

(14) Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар; OB L 149, 11.6.2005 г., стр 22 и насоки за прилагането ѝ: SEC(2009) 1666.

(15) Регламент (ЕО) № 852/2004 от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните; Регламент (ЕО) № 853/2004 от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход и Регламент (ЕО) № 854/2004 за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация; (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).

(16) ОВ L 189, 20.7.2007 г., стр. 1.

(17) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9.

(18) Напр. в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 510/2006 относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни се съдържа изискване „Органите, сертифициращи продукта, предвидени в параграфи 1 и 2, следва да спазват и от 1 май 2010 г. да бъдат акредитирани в съответствие с европейския стандарт ЕN 45011 или ISO/IEC Guide 65 (Общи изисквания към органите, които оперират със системи за сертификация на продукта)“.

(19) ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.

(20) Напр. кооперативи.

(21) Изключения може да са необходими, когато спецификациите по схемата се основават на стандарти, които не са свободно достъпни (напр. стандартите ISO и EN).

(22) Изключение следва да се прави за поверителна и/или фирмена информация, което следва да бъде ясно указано.

ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

16.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/15

Покана за представяне на мнения съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол № 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно въпроси на държавната помощ, свързана с рекапитализацията на застрахователно дружество Sjóvá в Исландия

2010/C 341/07

С Решение № 373/10/COL от 22 септември 2010 г., възпроизведено на автентичния език на страниците след това резюме, Надзорният орган на ЕАСТ откри процедура съгласно член 1, параграф 2 от част 1 на Протокол 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд. Исландските органи са информирани чрез изпращане на копие от решението.

С настоящото известие Надзорният орган на ЕАСТ приканва държавите от ЕАСТ, държавите-членки на ЕС, и заинтересованите страни да изпратят своите мнения относно въпросната мярка в срок от един месец от публикуването на настоящото уведомление на следния адрес:

EFTA Surveillance Authority

Registry

Rue Belliard/Belliardstraat 35

1040 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Мненията ще бъдат предадени на исландските органи. Идентичността на заинтересованата страна, изпратила мнение, може да не бъде разкрита, ако това бъде поискано писмено, като се изложат съответните причини.

РЕЗЮМЕ

Процедура

През лятото на 2009 г. чрез исландски медии Органът узна за исландската държавна намеса в едно от най-големите исландски застрахователни дружества Sjóvá-Almennar tryggingar СН. (Sjóvá). На 10 март 2010 г. Органът прие решение за разпореждане за предоставяне на информация (Решение № 77/10/COL) съгласно член 10, параграф 3 от част II на Протокол 3, чрез което иска да бъде предоставена цялата съответна информация. На 7 юни 2010 г. Органът получи жалба от конкурент срещу предполагаема държавна помощ, предоставена чрез намеса на държавата в Sjóvá. Исландските органи предоставиха известна информация по този случай.

След поредица от трансакции исландската държава придоби 73 процента от акциите на Sjóvá през май 2010 г. Акциите бяха платени с държавни облигации на стойност 11,6 млрд. ISK.

Облигациите първоначално бяха продадени на SAT Holding (дъщерно дружество на Glitnir Bank), собственик на Sjóvá, през юли 2009 г. Те бяха използвани за рекапитализацията на Sjóvá, а тази мярка беше необходима, за да може застрахователното дружество да продължи да извършва дейност. На SAT Holding беше даден срок до 18 месеца, за да плати на държавата за тези облигации и за този период не беше определена лихва. Като алтернатива SAT Holding можеше по всяко време да реши да плати на държавата с акции на Sjóvá и дружеството действително използва тази възможност през май 2010 г.

Оценка на мярката

Исландските органи твърдят, че държавата е действала като частен пазарен инвеститор/кредитор, когато се е намесила в Sjóvá.

Според предварителното становище на Органа условията, при които са били прехвърлени облигациите (плащане след 18 месеца без лихви или като алтернатива — прехвърляне на дялово участие от 73,03 % в Sjóvá), не отговарят на това, което по принцип би трябвало да бъде на разположение на пазара. През юли 2009 г. Исландия претърпя тежка финансова криза. На Sjóvá не достигаха 15,5 млрд. ISK, необходими, за да може дружеството да отговори на нормативните изисквания за минимален капитал. Glitnir Bank беше в процедура по ликвидация. Според мнението на Органа при тези условия нито предприятие с такива финансови трудности, нито банка в процедура по ликвидация биха били в състояние да наберат необходимите средства на пазара.

По отношение на инвестициите в нов собствен капитал в Sjóvá исландските органи твърдят, че е имало значително частно участие в рекапитализацията на дружеството, като частните инвеститори в този случай са били Glitnir Bank (чрез SAT Holding) и Íslandsbanki. Държавата като такава не е кредитор на Sjóvá. Държавата не е действала, за да защити собствените си активи, тъй като не е била сред кредиторите на дружеството. Следователно според Органа действията на държавата при тези обстоятелства не могат да се сравнят с тези на частен пазарен инвеститор или кредитор, който търси уреждане на дължимите вземания.

Поради тези причини предварителното становище на Органа бе, че в този случай не може да се смята за приложим принципът на инвеститора в условията на пазарна икономика.

Исландските органи твърдяха, че ако тяхната намеса се счита за държавна помощ, тя съответства на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП, както и на освобождаването по член 61, параграф 3, буква в) и на насоките на Органа за помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение, които се основават на това освобождаване.

Въпреки че държавната помощ за предприятия в затруднение се оценява по принцип съгласно член 61, параграф 3, буква в) от Споразумението за ЕИП, Органът може да позволи държавна помощ по силата на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението „за преодоляването на сериозни затруднения в икономиката на държава-членка на ЕО или държава от ЕАСТ“. Исландските органи не са представили информация, която да позволи на Органа да оцени мярката по член 61, параграф 3, буква в). Те не са и доказали, че системните ефекти, които биха могли да бъдат причинени от фалит на Sjóvá, биха могли да достигнат размери, представляващи „сериозни затруднения в икономиката“ на Исландия по смисъла на член 61, параграф 3, буква б) от Споразумението за ЕИП.

Заключение

Предвид гореизложените съображения Органът реши да открие официална процедура по разследване в съответствие с член 1, параграф 2 от Споразумението за ЕИП. Заинтересованите страни се приканват да предоставят своите мнения в срок от един месец от публикуването на настоящото известие в Официален вестник на Европейския съюз.

EFTA SURVEILLANCE AUTHORITY DECISION

No 373/10/COL

of 22 September 2010

to initiate the formal investigation procedure with regard to the recapitalisation of Sjóvá insurance company

(Iceland)

THE EFTA SURVEILLANCE AUTHORITY (‘THE AUTHORITY’),

Having regard to the Agreement on the European Economic Area (‘the EEA Agreement’), in particular to Articles 61 to 63 and Protocol 26,

Having regard to the Agreement between the EFTA States on the establishment of a Surveillance Authority and a Court of Justice (‘the Surveillance and Court Agreement’), in particular to Article 24,

Having regard to Protocol 3 to the Surveillance and Court Agreement (‘Protocol 3’), in particular to Article 1(3) of Part I and Articles 4(4), 6 and 13(1) of Part II,

Having regard to the Authority’s State Aid Guidelines on the application and interpretation of Articles 61 and 62 of the EEA Agreement, in particular Part VIII, Temporary Rules regarding Financial Crisis, and the chapter on aid for rescuing and restructuring firms in difficulty (1),

Having regard to the Authority’s Decision No 77/10/COL of 10 March 2010 on an information injunction against Iceland to provide information on the State intervention in Sjóvá,

Whereas:

I. FACTS

1. Procedure

The Authority became aware of the Icelandic State intervention in the insurance company Sjóvá-Almennar tryggingar hf. (Sjóvá) in the summer of 2009 through the Icelandic media. Subsequently the Authority included this case in the agenda of an annual meeting on pending cases in the field of State aid between the Authority and the Icelandic authorities which was held in Reykjavik on 5 November 2009. At the meeting the Icelandic authorities provided brief information concerning the background and history of the case.

Due to the complexity of the intervention and the circumstances surrounding it, the Authority asked the Icelandic authorities at the meeting on 5 November 2009 to provide written detailed information.

In a letter to the Icelandic authorities dated 16 November 2009 (Event No 536644), the Authority summarised the points of discussion at the meeting on 5 November 2009 and repeated its request for detailed information in writing regarding the State intervention in Sjóvá. Moreover, the Authority invited the Icelandic authorities to put forward their views regarding possible State aid issues involved in the case. The Authority requested that this information be provided no later than 16 December 2009.

The Authority sent a reminder letter to the Icelandic authorities, dated 14 January 2010 (Event No 543092) requesting that the information be sent to the Authority by 29 January 2010.

No written information was received and subsequently the Authority adopted an information injunction decision, pursuant to Article 10(3) of Part II of Protocol 3, on 10 March 2010 (Event No 548842), requesting:

‘… all documentation, information and data necessary to permit the Authority to assess the existence of State aid in the State intervention in Sjóvá as well as its compatibility with the State aid rules of the EEA Agreement. In particular, but not exclusively, the Authority requires the Icelandic authorities to provide it with a detailed description of the capital injection in Sjóvá including copies of all relevant documents and moreover a detailed explanation of how the Central Bank of Iceland came into possession of the assets of Sjóvá.

Moreover, the Icelandic authorities are requested, also no later than 11 April 2010, to provide all information and data necessary to assess the compatibility of the measure with the State aid rules of the EEA Agreement.

The Icelandic authorities are invited to provide their comments and view regarding any possible and potential State aid issues involved in this case within the same deadline, i.e. 11 April 2010.’

On 11 April 2010, the Icelandic authorities submitted a reply (Event No 553315).

On 7 June 2010, the Authority received a complaint (Event No 559496) against alleged State aid granted when the State intervened in Sjóvá.

2. Description of the case

2.1. Background

Sjóvá is one of Iceland’s leading insurance companies (2). The company was taken over by Glitnir Bank (3) (Glitnir) in 2003 and its operations were merged with those of the bank. In 2005, the financial group Moderna/Milestone Finance (4) bought 66,6 % of Sjóvá’s shares from Glitnir and acquired full ownership as from 2006. Sjóvá’s operations were then separated from those of Glitnir.

2.2. The State intervention and the events leading to it

The events leading to the State intervention and the State intervention itself are rather complex and will be described below in chronological order according to information available to the Authority.

2.2.1. Intervention by the Financial Supervisory Authority

Early in 2008, the Icelandic Financial Supervisory Authority (the FME) started an in-depth investigation into the financial position of Sjóvá on the basis of its annual report for the fiscal year 2007. It transpired that the company had insufficient capital reserves to meet the minimum required to continue insurance operations (5) due to losses on its investment activities, which had grown substantially.

Following the investigation, from October 2008 to September 2009, Sjóvá was subjected to special supervision by the FME under Article 90 of the Act on Insurance Activities No 60/1994 (6). Furthermore, in December 2008, the FME appointed a special auditor to review Sjóvá’s activities.

In March 2009, the FME referred ‘several issues relating to the business activities of the company’ to the Special Prosecutor (7). The Authority is not aware of the substance of the ongoing criminal investigation or whether it has any relevance to this case.

2.2.2. Glitnir takes over Sjóvá — division of the company

In March 2009, Sjóvá was taken over (8) by its biggest creditor, Glitnir Bank (Glitnir). Glitnir had been under moratorium since 24 November 2008 and managed by a Resolution Committee appointed by the FME. Sjóvá’s creditors had previously been managing the company since October 2008, when it had been put under the special supervision of the FME.

In April 2009, Glitnir and Íslandsbanki (9) approached the Icelandic State requesting its assistance in refinancing and restructuring Sjóvá, having exhausted all alternative market solutions to rescue the company.

The Authority has received a presentation document prepared by Íslandsbanki in April 2009 and addressed to the Ministry of Finance. This document outlined a plan to restructure Moderna Finance AB, and its subsidiaries Askar Capital and Sjóvá. It furthermore contains plans to split up old Sjóvá by transferring insurance operation to a new company, leaving the less viable investment activities in the old company. After restructuring, the insurance company would then be sold to new investors.

During the summer of 2009, assets and liabilities were to be divided into 1) SA tryggingar hf., a new company to be incorporated, which would receive the insurance portfolio activities from old Sjóvá upon approval by the FME, and 2) SJ Eignarhaldsfélag (SJE), a holding company in which the toxic assets of old Sjóvá would be placed.

On 20 June 2009, Sjóvá on the one hand and Glitnir, Íslandsbanki, and SAT Eignarhaldsfélag hf. (a holding company wholly owned by Glitnir, hereinafter referred to as SAT Holding) on behalf of SA tryggingar hf. (10) on the other hand signed an Asset Transfer Agreement, according to which all assets and liabilities of Sjóvá related to the company’s insurance operations, including the insurance portfolio, were transferred to SA tryggingar hf., in accordance with Article 86 of the Act on Insurance Activities No 60/1994. Following the transaction the new company, SA tryggingar hf., was renamed Sjóvá.

According to its Articles of Association, dated 20 June 2009, the shareholders of the new company (Glitnir, Íslandsbanki and SAT Holding) were to contribute new equity of ISK 16 billion, required to continue insurance operations, as follows (11):

Company

Amount

Form of payment

Share-holding

Glitnir

ISK 2,8 billion

Bond issued by Avant with interest of REIBOR plus 3,75 % with the following collaterals:

—	third priority (in parallel with a bond issued by Askar Capital, see table in 2.2.3 below) in Avant's portfolio

—	first priority in Glitnir’s claim against Milestone, equivalent of 54,9 % of total claims against Milestone

17,67 %

Íslandsbanki

ISK 1,5 billion

Various bonds issued by 10 different companies and municipalities

9,30 %

SAT Holding

ISK 11,6 billion

Bond issued by Askar Capital and bond issued by Landsvirkjun (the National Power Company), see table in 2.2.3 below

73,03 %

It is clear, however, that the recapitalisation of Sjóvá was not finalised on 20 June 2009, as the assets to be provided by SAT Holding, amounting to some 73 % of the new equity, were at that time not owned by SAT Holding but by the State. The transaction was later finalised when the State decided to undertake the measures described below.

2.2.3. Description of the intervention by the State

On 27 June 2009, a meeting was held in the Ministry of Finance on the ongoing work on financial restructuring of Sjóvá (12). This meeting was followed by an agreement dated 8 July 2009 on the transfer of bonds (13) (‘Samningur um kröfukaup’) owned by the Icelandic State to SAT Holding.

At this point Sjóvá’s equity was ISK 13,5 billion in the negative. A minimum positive equity of ISK 2 billion was required according to law. In order to fulfil the minimum equity requirements, a capital injection of at least ISK 15,5 billion was therefore required.

The agreement between the State and SAT Holding covers the following two bonds that were in the possession of the State, valued by an external expert on 16 June 2009 (14):

Asset

Estimated value

Description and securities

Claim against Askar Capital

ISK 6 071 443 539

An indexed loan agreement with 3 % interest. The loan had come into the possession of the State when it took over Central Bank collateral in 2008. The loan is secured by:

—	third priority collateral in Avant’s (15) portfolio (in parallel with a bond issued by Avant to Glitnir, see table in 2.2.2 above, book value of the portfolio was ISK 26 billion and Landsbanki Íslands’ first priority lien ISK 16 billion), and

—	first priority collateral in indexed bonds issued by Landsvirkjun (the National Power Company) of nominal value ISK 4,7 billion.

Bond issued by Landsvirkjun (the National Power Company)

ISK 5 558 479 575

Issued in 2005 payable in 2020, with State guarantee, indexed and 3 % interest. The bond came into the possession of the State as collateral against lending made by the Central Bank to Landsbanki Íslands.

The purchase price was ISK 11,6 billion and SAT Holding was to pay for the bonds within 18 months, i.e. before year-end 2010, and no interest was to be charged during that period. In other words, the State granted a period of grace of 18 months.

As a security for the payment of the purchase price of the bonds, the State was granted first priority collateral in SAT Holding’s shares in Sjóvá.

The agreement provided for the option of payment by the delivery of SAT Holding’s original 73,03 % shareholding in Sjóvá to the State, which would be considered payment in full. SAT Holding could exercise this option without prior consent of the State.

2.2.4. Glitnir sells its shares in Sjóvá to its subsidiary SAT Holding

The FME considered that Glitnir, in moratorium and undergoing winding-up proceedings, was not eligible to own a qualifying holding in Sjóvá. Subsequently, on 16 September 2009, Glitnir sold its 17,67 % shareholding in Sjóvá to Glitnir’s subsidiary, SAT Holding.

Following the above transaction, shareholders in Sjóvá were:

Company	Ownership (%)
Íslandsbanki	9,30 %
SAT Holding	90,70 %

On 22 September 2009, the FME finally issued an insurance operation licence to Sjóvá and lifted the special supervision Sjóvá had been under since October 2008. The portfolio transfer appears to have taken place on 1 October 2009.

2.2.5. The State becomes Sjóvá’s biggest shareholder through an option exercised by SAT Holding

At year-end 2009, the management of claims owned by the Ministry of Finance and the Central Bank of Iceland (CBI) was merged, and transferred to a new entity, CBI asset management (ESI). From that time, ESI took over management of the claims.

On 3 May 2010, SAT Holding exercised the option to transfer 73,03 % of shares in Sjóvá to the State in lieu of repaying the debt. From that point in time, shareholders in Sjóvá are:

Company	Ownership (%)
Íslandsbanki	9,30 %
SAT Holding	17,67 %
ESI (the State)	73,03 %

3. Position of the Icelandic authorities

The Icelandic authorities are of the view that the Icelandic State has behaved as a private market investor/creditor when contributing to the rescue of Sjóvá. They claim that the State’s decision was taken following commitments by Glitnir and Íslandsbanki to contribute equity to Sjóvá amounting to ISK 2,8 billion and ISK 1,5 billion, respectively, or a total of ISK 4,4 billion, which they consider to be a substantial private investor participation amounting to 28 % of the total recapitalisation of Sjóvá.

Furthermore, the Icelandic authorities submit that the assets provided by the State were collateral that it had obtained against loans made to Landsbanki Íslands, and: ‘As such the assets were rooted in the collapse of the financial system and there was no new capital to be contributed as equity’. The Icelandic authorities further claim that: ‘Given how the claims against Askar and Landsvirkjun came into the possession of the State, and the conditions for release of such claims on the current market, by its use in the restructuring of Sjóvá, the State was acting in the same capacity and under the same conditions as a private investor. The use of the assets in question was consistent with the conduct of a private investor, endeavouring to put assets to use under prevailing market uncertainties’.

In the Icelandic authorities’ opinion, the measures undertaken by Glitnir, Íslandsbanki and the Icelandic State were an attempt to prevent a serious disruption and loss for the Icelandic economy, which would have resulted from the bankruptcy of Sjóvá.

With reference to Article 61(3)(b) and (c) of the EEA Agreement, the Icelandic authorities have furthermore submitted, should the Authority consider that the State participation in the recapitalisation of Sjóvá contained elements of State aid, that the measures are compatible with the functioning of the Agreement. They claim that the grant of aid was an emergency measure to save a financial institution whose bankruptcy would have had ‘immense spill-over effects for insurance markets as well as the economy as a whole, and (was) likely to result in economic losses for the State’. Furthermore, the Icelandic authorities claim that the intervention was based on the implementation of a restructuring plan suitable to restore the long-term viability of Sjóvá.

II. ASSESSMENT

1. The recipients of the potential aid

With transfer of bonds issued by Landsvirkjun and Askar Capital, Sjóvá and SAT Holding benefitted from a capital contribution from the State.

2. The market economy investor principle

As described above, the State provided a capital contribution to Sjóvá through a transfer of bonds (issued by Landsvirkjun and Askar Capital). This capital contribution was channelled through Glitnir’s subsidiary, SAT Holding, as the bonds first were transferred to SAT Holding, which subsequently used them as an equity contribution in Sjóvá.

If the transaction was carried out in accordance with the market economy investor principle, i.e., if the State transferred the bonds to SAT Holding on conditions that would have been acceptable for a private seller, the transaction would not involve the grant of State aid.

Considering that Glitnir Bank and Íslandsbanki approached the State after having ‘exhausted alternative market solutions to rescue the insurance operations of Sjóvá’, it was clear that corresponding market solutions were not available for Sjóvá to obtain necessary recapitalisation.

The conditions under which the bonds were transferred; payment in 18 months without interests or, alternatively, transfer of 73,03 % shareholding in Sjóvá, do not in the Authority’s preliminary view correspond to what would normally have been available on the market. The Authority recalls that at the time of the agreement, in July 2009, Iceland was undergoing a severe financial crisis. Companies in Iceland were not able to raise capital on the market. Neither SAT Holding, a subsidiary of a bank under winding-up procedure, nor a company that was in as severe financial difficulties as Sjóvá was, would have been able to raise the necessary funding on the market under the conditions the State agreed to. In principle, it is very difficult to apply the market economy investor principle to companies in difficulties (16). The Icelandic authorities have themselves acknowledged that Sjóvá was in severe financial difficulties. The company was short of ISK 15,5 billion that was required to comply with regulatory requirements of minimum equity.

Regarding the investment in new equity in Sjóvá, the Icelandic authorities have argued that there was a substantial private participation in the recapitalisation of the company, the private investors in this case being Glitnir Bank (through SAT Holding) and Íslandsbanki. However, it shall be noted first of all that at the time of conclusion of the asset transfer agreement on 20 June 2009 and the agreement on the transfer of bonds on 8 July 2009, Íslandsbanki was fully State-owned (17). Furthermore, it is the Authority’s understanding that Glitnir and Íslandsbanki were among the main creditors of Sjóvá. The State was not as such a creditor of Sjóvá. The State was not acting to protect its own assets, as it was not among the company’s creditors (18). Therefore the actions of the State in those circumstances cannot be compared with a private market investor or creditor seeking settlement of outstanding claims. Even in cases with an apparently genuine private investor behaviour from the State, the Commission has taken the view that the circumstances surrounding the financial crisis are so unusual that in general the market investor principle cannot be applied (19).

For these reasons, the Authority preliminarily concludes that the market economy investor principle cannot be applied to the State’s transfer of bonds for the recapitalisation of Sjóvá.

3. The presence of State aid

Article 61(1) of the EEA Agreement reads as follows:

‘Save as otherwise provided in this Agreement, any aid granted by EC Member States, EFTA States or through State resources in any form whatsoever which distorts or threatens to distort competition by favouring certain undertakings or the production of certain goods shall, in so far as it affects trade between Contracting Parties, be incompatible with the functioning of this Agreement.’

3.1. Presence of State resources

In this case the State contributed to the recapitalisation of Sjóvá by transferring to SAT Holding two bonds in its possession valuated by an external expert to ISK 11,6 billion (approx. EUR 76 million) with a period of grace, to be used as equity in Sjóvá. State resources were thus involved.

3.2. Favouring certain undertakings or the production of certain goods

Firstly, to constitute State aid, a measure must confer advantages that relieve undertakings of charges that are normally borne from their budgets. Secondly, the measure must be selective in that it favours ‘certain undertakings or the production of certain goods’.

According to the agreement dated 8 July 2009, described above under I.2.2.3, SAT Holding was granted a period of grace of 18 months and could pay the State for those bonds without being charged any interests for the delayed payment. More significantly, the agreement provided for the option of payment by the transfer of SAT Holding’s 73,03 % shareholding in Sjóvá to the State. Prior consent of the seller was not required to exercise this option.

Furthermore, the provisions of the agreement are such that it is not only an agreement on transfer of the bonds but ultimately an agreement that the State would inject new equity to Sjóvá amounting to the value of the bonds sold, as SAT Holding could exercise the option at any time. Intervention by the State in Sjóvá’s recapitalisation in July 2009 must therefore also be viewed as a decision by the State to inject new equity to Sjóvá and become its biggest shareholder.

It is the Authority’s understanding that alternative funding could not have been obtained from the market. Therefore, on the basis of the information at its disposal, the Authority considers that the State’s participation in the recapitalisation of Sjóvá through the transfer of bonds involved an advantage within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement to the extent it made financing available and/or it reduced the financial costs for SAT Holding as well as Sjóvá.

The Authority’s view is reinforced by the fact that public policy considerations, taken together with the needs of Sjóvá, appear to have determined the State intervention, rather than the possible return for the State as an investor.

A further potential State aid measure could arise, according to the information currently available to the Authority. The presentation document prepared by Íslandsbanki in April 2009 and described above under I.2.2.2 contains Glitnir's proposal to ‘close the gap’ in Sjóvá by, as the first step, requesting the Ministry of Finance to accept that Glitnir’s security in the loan to Avant will be upgraded to second priority. According to the document, this was considered necessary for the FME to accept Glitnir’s contribution to Sjóvá’s equity. However, this appears to contradict other information from the Icelandic authorities and Sjóvá’s Articles of Association dated 20 June 2009 (see I.2.2.2 above), which refer to third parallel security in Avant portfolio for both Glitnir’s and the State’s claims. Consequently, the Icelandic authorities are invited to clarify whether and how Glitnir's proposal regarding the upgrade of its claim against Avant was actually enforced. If that was not the case, it should be clarified whether FME's acceptance of Glitnir's claim on Avant as an equity contribution to Sjóvá was based on different securities. The Icelandic authorities are also invited to submit any relevant information on other issues considered relevant for the assessment of this case.

3.3. Distortion of competition and effect on trade between the Contracting Parties

The measures under assessment involve undertakings active on markets where there is competition and trade between parties in EEA States. The measures are therefore likely to distort competition and affect trade between the Contracting Parties.

3.4. Conclusion on the presence of State aid

Based on the above, the Authority has come to the preliminary conclusion that the State’s contribution to the recapitalisation of Sjóvá through the transfer of bonds involves State aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement.

4. Procedural requirements

The Icelandic authorities did not notify the State intervention to the Authority. The Authority therefore is of the preliminary view that the Icelandic authorities have not respected their obligations pursuant to Article 1(3) of Part I of Protocol 3.

5. Compatibility of the aid

The Icelandic authorities have submitted that their intervention, if considered to be State aid, complies with Article 61(3)(b) of the EEA Agreement as well as to the exemption in Article 61(3)(c) and the Authority’s Guidelines on aid for rescuing and restructuring firms in difficulty, which are based on the latter exemption. They consider that the measures are ‘appropriate, as they are targeted and well designed to ensure Sjóvá’s swift return to viability by the exit of all non-core business pursued by its predecessor …’. The Icelandic authorities have asserted that the financial restructuring of Sjóvá has already been completed. They argue that the company’s financial difficulties were brought about by its involvement in non-insurance related activities such as investment operations. These activities will not be pursued by the new, restructured company, which will focus on insurance operations. However, the Icelandic authorities did not notify the capital contribution and they did not provide a restructuring plan for the company. Thus, the Authority is not in the position to assess the measure under the Guidelines on aid for rescuing and restructuring firms in difficulty.

The Icelandic authorities have submitted that Sjóvá was in serious financial difficulties at the time of the State intervention. The Authority does not doubt that and understands that these difficulties were linked to those of the Milestone/Moderna Finance group. While State aid to undertakings in difficulties is normally assessed under Article 61(3)(c) of the EEA Agreement, the Authority may, under Article 61(3)(b) of the Agreement allow State aid ‘to remedy a serious disturbance in the economy of an EC Member State or an EFTA State’.

Historically, it is clear from case law that the exemption in Article 61(3)(b) of the EEA Agreement needs to be applied restrictively (20). However, following the onset of the global financial crisis in the autumn of 2008, EU governments have made available unprecedented amounts in State aid through a combination of national schemes and ad hoc interventions in financial institutions (21). This aid was assessed under a set of temporary guidelines regarding the financial crisis (22), adopted by the European Commission, and subsequently by the Authority:

—	the Banking Guidelines (‘on the application of State aid rules to measures taken in relation to financial institutions’) adopted by the Authority on 29 January 2009,

—	the Recapitalisation Guidelines (‘on the recapitalisation of financial institutions in the current financial crisis’) adopted by the Authority on 29 January 2009,

—	the Impaired Assets Guidelines (‘the Treatment of Impaired Assets in the EEA Banking Sector’) adopted by the Authority on 22 April 2009, and

—	the Restructuring Guidelines (‘the return to viability and the assessment of restructuring in the financial sector in the current crisis under the State aid rules’) adopted by the Authority on 25 November 2009 (23).

It remains to be determined in the course of the investigation initiated by this decision whether and to what extent guidelines based on Article 61(3)(b) of the EEA Agreement in relation to the financial crisis are relevant in the case of an ailing insurance company such as Sjóvá. The Icelandic authorities have not put forward any information specific to this case to substantiate their view that the measure should be assessed as a measure to remedy a serious disturbance in the economy. They have limited their reasoning to referring to the widely documented and evidenced effects of the financial difficulties of Iceland, and referred to an assessment of the FME on the grave consequences of not rescuing the insurance part of Sjóvá, without this assessment being provided to the Authority.

The Icelandic authorities have not submitted information to demonstrate that the systemic effects that might have resulted from a bankruptcy of Sjóvá could have reached a size constituting ‘a serious disturbance in the economy’ of Iceland within the meaning of Article 61(3)(b) of the EEA Agreement. Limited information has been submitted regarding the operations of Sjóvá; on the causes of the difficulties and the restructuring itself. This information is not sufficient to enable the Authority to assess the measure under Article 61(3)(b) and the financial crisis guidelines.

In the case at hand, neither an exemption under Article 61(3)(b) nor (c) of the EEA Agreement, and application of the relevant guidelines based on these provisions, can be excluded at this stage. However, the information provided by the Icelandic authorities so far is too limited to allow the Authority to assess whether the measure would be compatible under these exemptions.

Based on the above, the Authority is not in a position to establish whether the State participation in recapitalising Sjóvá involves measures that can be approved under Article 61(3)(b) or (c) of the EEA Agreement.

With reference to the considerations above, the Authority invites the Icelandic authorities to submit any information and documentation relevant to determine whether the aid in question can be assessed on the basis of Article 61(3)(b) and the financial crisis guidelines or Article 61(3)(c) and the Guidelines on aid for rescuing and restructuring firms in difficulty.

6. Conclusion

Based on the information submitted by the Icelandic authorities, the Authority has come to the preliminary conclusion that the Icelandic State’s participation in the recapitalisation of the insurance company Sjóvá constitute aid within the meaning of Article 61(1) of the EEA Agreement. Furthermore, the Authority has doubts as to weather these measures comply with Article 61(3) of the EEA Agreement, in conjunction with the requirements laid down in the financial crisis guidelines and the Rescue and restructuring aid guidelines. The Authority, therefore, has doubts as to whether the above measures are compatible with the functioning of the EEA Agreement.

Consequently, and in accordance with Article 4(4) of Part II of Protocol 3, the Authority is obliged to open the formal investigation procedure provided for in Article 1(2) of Part I of Protocol 3. The decision to open a formal investigation procedure is without prejudice to the final decision of the Authority, which may conclude that the measures in question are compatible with the functioning of the EEA Agreement.

In light of the foregoing considerations, the Authority, acting under the procedure laid down in Article 1(2) of Part I of Protocol 3, invites the Icelandic authorities to submit their comments, as well as all documents, information and data needed for assessment of the compatibility of the State participation in the recapitalisation in Sjóvá, within one month of the date of receipt of this Decision.

In light of the foregoing considerations, within one month of receipt of this Decision, the Authority request the Icelandic authorities to provide all documents, information and data needed for assessment of the compatibility of the State intervention in Sjóvá.

The Authority requests the Icelandic authorities to immediately forward a copy of this decision to the potential recipients of the aid.

The Authority must remind the Icelandic authorities that, according to Article 14 of Part II of Protocol 3, any incompatible aid unlawfully granted to the beneficiaries will have to be recovered, unless, exceptionally, such recovery would be contrary to a general principle of EEA law,

HAS ADOPTED THIS DECISION:

Article 1

The formal investigation procedure provided for in Article 1(2) of Part I of Protocol 3 is opened into the participation of the Icelandic State in the recapitalisation of Sjóvá insurance company.

Article 2

The Icelandic authorities are invited, pursuant to Article 6(1) of Part II of Protocol 3, to submit their comments on the opening of the formal investigation procedure within one month from the notification of this Decision.

Article 3

The Icelandic authorities are requested to provide within one month from notification of this Decision, all documents, information and data needed for assessment of the compatibility of the aid measure.

Article 4

This Decision is addressed to the Republic of Iceland.

Article 5

Only the English language version of this Decision is authentic.

Decision made in Brussels, on 22 September 2010.

For the EFTA Surveillance Authority

Per SANDERUD

President

Sverrir Haukur GUNNLAUGSSON

College Member

(1) Available at: http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines/

(2) According to a memorandum from the Financial Supervisory Authority (FME) dated 29 June 2009, the market shares of insurance companies in Iceland, based on their share in total premium income, was at the time as follows: Vátryggingafélag Íslands (VÍS) 35,3 %, Sjóvá 29,5 %, Tryggingamiðstöðin (TM) 27 % and Vörður 8 %.

(3) Until 2006, the bank was named Íslandsbanki, when its name was changed to Glitnir banki. Following its collapse in October 2008, Glitnir has been managed by a Resolution Committee and has entered a winding-up procedure. In October 2008, a new bank was founded under emergency legislation to take over domestic assets and liabilities of Glitnir Bank. That bank was initially named Nýi Glitnir, but its name was changed to Íslandsbanki in February 2009.

(4) Moderna Finance AB was a Swedish holding company owned by the Icelandic company Milestone hf. While Moderna Finance acquired financial undertakings in Sweden and Luxembourg, its biggest Icelandic assets were Sjóvá and the investment bank Askar Capital hf. The car financing company Avant is a subsidiary of Askar Capital. Milestone and affiliated companies were for a period among the major shareholders in Glitnir Bank, achieving their highest share of ownership of 16-18 % of total shares in Glitnir in early 2007. Following Milestone’s acquisition of Sjóvá and a major change of the ownership structure in Glitnir, Milestone’s holdings in Glitnir declined. Milestone was also among the biggest borrowers from Glitnir. Further information on Sjóvá and Milestone and their ties with Glitnir Bank are available in the report of the Icelandic Parliament’s Special Investigation Commission (SIC) available at http://rna.althingi.is/ (Icelandic version) and http://sic.althingi.is/ (excerpts in English).

(5) Minimum guarantee fund of ISK 2 billion as defined in the Icelandic legislation.

(6) Now Article 86 of Act No 56/2010.

(7) The role of the Special Prosecutor is to investigate suspicions of criminal actions in relation to the collapse of the Icelandic banks according to Act No 135/2008.

(8) Together with other Icelandic subsidiaries of Moderna Finance AB: Askar Capital and its subsidiary, Avant.

(9) The Authority assumes that Íslandsbanki became involved as it was also a major creditor of Sjóvá.

(10) An unregistered company to be incorporated under Icelandic law.

(11) Subject to FME’s approval, which was granted on 22 September 2009, see below.

(12) According to an FME memorandum dated 29 June 2009, the meeting took place on Saturday 27 June 2009. The Prime Minister and the Minister for Finance took part in the meeting together with their assistants. Other participants were the Chairman of the Board of Directors of FME and the two FME officials who wrote the memorandum. The Authority has no information concerning the extent to which the State had been involved before this date other than the presentation given to the Ministry of Finance in April 2009. Yet the FME memorandum refers to a close cooperation between Glitnir, Íslandsbanki and the Ministry for Finance and refers to a memorandum from the Minister for Finance dated 26 June 2009 and a memorandum dated 27 June 2009 on the insurance company. The Authority has not received these memoranda.

(13) For the purpose of this decision, the assets transferred to SAT Holding by the State will be referred to as bonds.

(14) The Icelandic authorities have not yet provided the Authority with a copy of the valuation, referred to in the agreement.

(15) See footnote 4 above.

(16) See the Authority’s guidelines on aid for rescuing and restructuring firms in difficulty. See amongst others, Commission Decision C 4/10 (ex NN 64/09) — France, aid in favour of Trèves.

(17) The change of ownership of Íslandsbanki took place on 13 October 2009, when the Glitnir Resolution Committee decided, on behalf of its creditors, to exercise the option provided for in its agreement with the Icelandic State and take over 95 % of share capital in Íslandsbanki.

(18) It should be noted that both a press release issued by the Resolution Committee of Glitnir on 8 July 2009 (http://www.glitnirbank.com) and a press release published by Sjóvá on the same day (http://www.sjova.is) explicitly state that the State was protecting its own claims against Sjóvá: ‘With its participation, the government intends to protect the State’s claims against Sjóvá, as well as the interests of a large number of insurance customers’. However, in an email which the Icelandic authorities sent to the Authority on 25 March 2010 (Event 551375) it was clarified that the Icelandic State never had any claims against Sjóvá, but only against Askar Capital.

(19) See, inter alia, Commission Decision N 69/09 Sweden — Recapitalisation scheme for fundamentally sound banks.

(20) Case law stresses that the exemption needs to be applied restrictively and must tackle a disturbance in the entire economy of a Member State (and not a sector or a region), cf. Joined Cases T-132/96 and T-143/96 Freistaat Sachsen and Volkswagen AG Commission [1999] ECR II-3663, p. 167. Followed in Commission Decision in Case C-47/1996 Crédit Lyonnais, OJ 1998 L 221/28, point 10.1, Commission Decision in Case C 28/02 Bankgesellshaft Berlin, OJ 2005 L 116, p. 1, points 153 et seq and Commission Decision in Case C 50/06 BAWAG, point 166. See Commission Decision of 5 December 2007 in Case NN 70/07, Northern Rock (OJ C 43, 16.2.2008, p. 1), Commission Decision 30 April 2008 in Case NN 25/08, Rescue aid to WestLB (OJ C 189, 26.7.2008, p. 3), Commission Decision of 4 June 2008 in Case C 9/08 SachsenLB (OJ C 71, 18.3.2008, p. 14).

(21) Between October 2008 and April 2010, EU governments made available EUR 4,131 trillion in crisis aid through a combination of national schemes and ad hoc interventions — an amount equivalent to 32,5 % of EU-27 GDP, see State Aid Scoreboard, Table 1 and Annex 3. The figure only includes aid to financial services sector, not general aid measures designed to stimulate the ‘real’ economy.

(22) Here, referred to together as the ‘financial crisis guidelines’.

(23) The full text of the Guidelines can be found at http://www.eftasurv.int/state-aid/legal-framework/state-aid-guidelines/

16.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/26

Решения на Съвместния комитет на ЕИП, за които са изпълнени конституционните изисквания по член 103 от Споразумението за ЕИП

2010/C 341/08

От март 2000 г. в решенията на Съвместния комитет на ЕИП се посочва с бележка под линия дали тяхната дата на влизане в сила зависи от изпълнението на конституционни изисквания от някоя от договарящите се страни по споразумението. За такива изисквания е получено уведомление във връзка с посочените по-долу решения. Въпросните договарящи се страни по споразумението са уведомили останалите договарящи се страни, че са изпълнили своите вътрешни изисквания. Датите на влизане в сила на решенията са както следва.

Номер на решение	Дата на приемане	Справка за публикуването	Включени правни актове	Дата на влизане в сила
20/2007	27.4.2007 г.	9.8.2007 г. ОВ L 209, стр. 36 Приложение № 38, стр. 25	Директива 2006/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. за изменение на Директива 78/660/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества, Директива 83/349/ЕИО на Съвета относно консолидираните счетоводни отчети, Директива 86/635/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции и Директива 91/674/ЕИО на Съвета относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия	1.8.2010 г.
127/2007	28.9.2007 г.	21.2.2008 г. ОВ L 47, стр. 58 Приложение № 9, стр. 44	Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 март 2001 г. относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета Решение на Комисията от 24 юли 2002 г. за установяване на обяснителни бележки, които да допълнят приложение II към Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета Решение 2002/811/ЕО на Съвета от 3 октомври 2002 г. за създаване на обяснителни бележки, които да допълнят приложение VII към Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно съзнателното освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и за отмяна на Директива 90/220/ЕИО на Съвета Решение на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване съгласно Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на формуляр за обобщена информация, свързан с пускането на пазара на генетично модифицирани организми като продукти или в продукти Решение 2002/813/ЕО на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване съгласно Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на формуляр за обобщена информация, свързан с пускането на пазара на генетично модифицирани организми като продукти или в продукти Решение 2003/701/ЕО на Комисията от 29 септември 2003 г. за установяване съгласно Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на формат за представяне на резултатите от съзнателното освобождаване на генетично модифицирани висши растения в околната среда за цели, различни от пускане на пазара Решение 2004/204/ЕО на Комисията от 23 февруари 2004 г. за определяне на подробни правила за действието на регистрите за вписване на информация относно генетични модификации в ГМО, предвидени в Директива 2001/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета	1.11.2010 г.
133/2007	26.10.2007 г.	10.4.2008 г. ОВ L 100, стр. 27 Приложение № 19, стр. 34	Няма актове	1.5.2010 г.
134/2007	26.10.2007 г.	10.4.2008 г. ОВ L 100, стр. 33 Приложение № 19, стр. 39	Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните Регламент (ЕО) № 1304/2003 на Комисията от 23 юли 2003 г. относно процедурата на Европейския орган за безопасност на храните по отношение на искания за научни становища, които са отправени към него Регламент (ЕО) № 1642/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 юли 2003 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 Решение 2004/478/ЕО на Комисията от 29 април 2004 г. относно приемането на общ план за управление на кризите в областта на безопасността на храните/фуражите Регламент (ЕО) № 2230/2004 на Комисията от 23 декември 2004 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мрежата от организации, които работят в областите, включени в мисията на Европейския орган за безопасност на храните Регламент (ЕО) № 575/2006 на Комисията от 7 април 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на броя и наименованието на постоянните научни групи на Европейския орган по безопасност на храните Решение 2006/478/ЕО на Съвета от 19 юни 2006 г. за определяне на половината членове на Управителния съвет на Европейския орган за безопасност на храните	1.5.2010 г.
135/2007	26.10.2007 г.	10.4.2008 г. ОВ L 100, стр. 44 Приложение № 19, стр. 51	Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека Директива 2002/33/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 21 октомври 2002 г. за изменение на директиви 90/425/ЕИО и 92/118/ЕИО на Съвета по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания към страничните животински продукти Регламент (ЕО) № 808/2003 на Комисията от 12 май 2003 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека Регламент (ЕО) № 809/2003 на Комисията от 12 май 2003 г. относно преходни мерки съгласно Регламент (ЕO) № 1774/2002 на Европейския парламент и Съвета по отношение на стандарти за преработка за материали от категория 3 и тор, използвани в предприятия за компостиране Регламент (ЕО) № 810/2003 на Комисията от 12 май 2003 г. относно преходни мерки съгласно Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и Съвета по отношение на стандарти за преработка за материали от категория 3 и тор, използвани в предприятия за производство на биогаз Регламент (ЕО) № 811/2003 на Комисията от 12 май 2003 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на забраната за вътрешновидовото рециклиране на риба, заравянето и изгарянето на странични животински продукти и някои преходни мерки Регламент (ЕО) № 446/2004 на Комисията от 10 март 2004 г. за отмяна на редица решения относно странични животински продукти Регламент (ЕО) № 668/2004 на Комисията от 10 март 2004 г. за изменение на някои приложения към Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение вноса от трети страни на странични животински продукти Регламент (ЕО) № 878/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. относно преходни мерки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 по отношение на някои странични животински продукти, класифицирани като материали от категории 1 и 2 и предназначени за технически цели Регламент (ЕО) № 92/2005 на Комисията от 19 януари 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на начините на унищожаване или на употреба на страничните животински продукти и за изменение на приложение VI към него по отношение на преработката с отделяне на биогаз и преработката на топени мазнини Регламент (ЕО) № 93/2005 на Комисията от 19 януари 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на преработката на странични животински продукти от риба и търговските документи за транспорт на странични животински продукти Регламент (ЕО) № 2067/2005 на Комисията от 16 декември 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 92/2005 по отношение на алтернативните средства за унищожаване и използване на странични животински продукти Регламент (ЕО) № 209/2006 на Комисията от 7 февруари 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 809/2003 и на Регламент (ЕО) № 810/2003 относно удължаване на валидността на преходните мерки за предприятия за компостиране и биогаз съгласно Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕО) № 1192/2006 на Комисията от 4 август 2006 г. за въвеждане на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на списъците с одобрени предприятия в държавите-членки Регламент (ЕО) № 1678/2006 на Комисията от 14 ноември 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 92/2005 по отношение на алтернативни начини за унищожаване и за употреба на страничните животински продукти Регламент (ЕО) № 1877/2006 на Комисията от 18 декември 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 878/2004 относно преходни мерки в съответствие с Регламент (ЕО) № 1774/2002 по отношение на някои животински субпродукти, класифицирани като материали от категории 1 и 2 и предназначени за технически цели Регламент (ЕО) № 2007/2006 на Комисията от 22 декември 2006 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно вноса и транзита на някои междинни продукти, получени от материали от категория 3, предназначени за техническа употреба в медицински устройства, ин витро диагностика и лабораторни реактиви, и за изменение на посочения регламент	1.5.2010 г.
136/2007	26.10.2007 г.	10.4.2008 г. ОВ L 100, стр. 49 Приложение № 19, стр. 55	Решение 2003/322/ЕО на Комисията от 12 май 2003 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно храненето на определени лешоядни птици с определени материали от категория 1 Решение 2003/324/ЕО на Комисията от 12 май 2003 г. относно дерогация от забраната за рециклиране в рамките на даден вид за животни с ценна кожа по силата на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета Решение 2004/407/ЕО на Комисията от 26 април 2004 г. относно преходните санитарни и сертификационни правила по силата на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на вноса от определени трети държави на желатин за фотографски цели Решение 2004/434/ЕО на Комисията от 29 април 2004 г. относно адаптиране на Решение 2003/324/ЕО по отношение на дерогация от забраната за рециклиране на продукти от животни с ценна кожа в рамките на даден вид по силата на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и Съвета поради присъединяването на Естония Решение 2004/455/ЕО на Комисията от 29 април 2004 г. за адаптиране на Решение 2003/322/ЕО за въвеждане на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на храненето на някои лешоядни птици с определени материали от категория 1 вследствие на присъединяването на Кипър Регламент (ЕО) № 79/2005 на Комисията от 19 януари 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и Съвета по отношение на млякото, млечните продукти и производните от мляко продукти, определени като продукти от категория 3 в упоменатия регламент Регламент (ЕО) № 416/2005 на Комисията от 11 март 2005 г. за изменение на приложение ХI към Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на вноса от Япония на някои странични животински продукти, предназначени за технически цели Решение 2005/830/ЕО на Комисията от 25 ноември 2005 г. за изменение на Решение 2003/322/ЕО относно храненето на определени лешоядни птици с определени материали от категория 1 Регламент (ЕО) № 181/2006 на Комисията от 1 февруари 2006 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1774/2002 по отношение на органичните торове и почвените подобрители, различни от оборски тор, и за изменение на посочения регламент Регламент (ЕО) № 197/2006 на Комисията от 3 февруари 2006 г. относно преходните мерки съгласно Регламент (ЕО) № 1774/2002 по отношение събирането, транспорта, обработването, използването и унищожаване на хранителни продукти с изтекъл срок на годност Регламент (ЕО) № 208/2006 на Комисията от 7 февруари 2006 г. за изменение на приложения VI и VIII към Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартите за преработка за инсталации за производство на биогаз и за компостиране и изискванията за оборския тор Решение 2006/311/ЕО на Комисията от 21 април 2006 г. за изменение на Решение 2004/401/ЕО по отношение на вноса на желатин за фотографски цели	1.5.2010 г.
137/2007	26.10.2007 г.	10.4.2008 г. ОВ L 100, стр. 53 Приложение № 19, стр. 58	Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация Директива 2004/41/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. за отмяна на някои директиви, отнасящи се до хигиената на храните и здравните условия при производството и пускането на пазара на някои продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, и за изменение на директиви 89/662/ЕИО и 92/118/ЕИО на Съвета и на Решение 95/408/ЕО на Съвета Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните Регламент (ЕО) № 1688/2005 на Комисията от 14 октомври 2005 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на специалните гаранции относно салмонела за пратки към Финландия и Швеция с определени видове месо и яйца Регламент (ЕО) № 2073/2005 на Комисията от 15 ноември 2005 г. относно микробиологични критерии за храните Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията от 5 декември 2005 г. за установяване на мерки за прилагане по отношение на някои продукти съгласно Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета и по отношение на организацията на официалния контрол съгласно Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, за дерогиране от Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 853/2004 и (ЕО) № 854/2004 Регламент (ЕО) № 2075/2005 на Комисията от 5 декември 2005 г. относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели (Trichinella) в месото Регламент (ЕО) № 2076/2005 на Комисията от 5 декември 2005 г. относно определяне на преходни разпоредби за прилагането на Регламенти (ЕО) № 853/2004, (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 853/2004 и (ЕО) № 854/2004 Регламент (ЕО) № 401/2006 на Комисията от 23 февруари 2006 г. за установяване на методи за вземане на проби и за анализ за целите на официалния контрол на нивата за микотоксини в храни Регламент (ЕО) № 776/2006 на Комисията от 23 май 2006 г. за изменение на приложение VII към Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на референтните лаборатории на Общността Решение 2006/677/ЕО на Комисията от 29 септември 2006 г. за създаване на насоките, които определят критериите за извършването на одити съгласно Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните Регламент (ЕО) № 1662/2006 на Комисията от 6 ноември 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход Регламент (ЕО) № 1663/2006 на Комисията от 6 ноември 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и Съвета относно определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация Регламент (ЕО) № 1664/2006 на Комисията от 6 ноември 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 по отношение на мерки за прилагане за някои продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, и за отмяна на някои мерки за прилагане Регламент (ЕО) № 1665/2006 на Комисията от 6 ноември 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2075/2005 относно установяване на специфични правила за официалните проверки за трихинела (Trichinella) в месото Регламент (ЕО) № 1666/2006 на Комисията от 6 ноември 2006 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2076/2005 относно определяне на преходни разпоредби за прилагането на Регламенти (ЕО) № 853/2004, (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета Решение 2006/765/ЕО на Комисията от 6 ноември 2006 г. за отмяна на някои актове, отнасящи се до хигиената на храните и здравните условия при производството и пускане на пазара на някои продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека	1.5.2010 г.
138/2007	26.10.2007 г.	10.4.2008 г. ОВ L 100, стр. 62 Приложение № 19, стр. 66	Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 г. относно определяне на изискванията за хигиена на фуражите	1.5.2010 г.
141/2007	26.10.2007 г.	10.4.2008 г. ОВ L 100, стр. 68 Приложение № 19, стр. 69	Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО	1.11.2010 г.
1/2008	1.2.2008 г.	12.6.2008 г. ОВ L 154, стр. 1 Приложение № 33, стр. 1	Регламент (ЕО) № 1882/2006 на Комисията от 19 декември 2006 г. относно методи за вземане на проби и анализ за целите на официалния контрол на храни за съдържание на нитрати Регламент (ЕО) № 333/2007 на Комисията от 28 март 2007 г. за определяне на методите за вземане на проби и анализ за официалния контрол върху съдържанието на олово, кадмий, живак, неорганичен калай, 3-MCPD и бензо(a)пирен в храни Решение 2007/363/ЕО на Комисията от 21 май 2007 г. относно насоките за подпомагане на държавите-членки при изготвянето на единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета	1.5.2010 г.
42/2008	25.4.2008 г.	21.8.2008 г. ОВ L 223, стр. 33 Приложение № 52, стр. 6	Регламент (ЕО) № 646/2007 на Комисията от 12 юни 2007 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на целта на Общността за намаляване на Salmonella Enteritidis и Salmonella Typhimurium сред бройлерите и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1091/2005 Решение 2007/407/ЕО на Комисията от 12 юни 2007 г. за хармонизиране на мониторинга по отношение на антимикробната устойчивост на Salmonella при домашни птици и прасета Решение 2007/411/ЕО на Комисията от 14 юни 2007 г. относно забрана за пускане на пазара на продукти, получени от говеда, родени или отгледани на територията на Обединеното кралство преди 1 август 1996 г. за всички цели, за освобождаване на тези животни от определени мерки за контрол и ликвидиране на болестта, предвидени в Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Решение 2005/598/ЕО Решение 2007/453/ЕО на Комисията от 29 юни 2007 г. относно установяване статуса по отношение на СЕГ на държави-членки, на трети държави или на региони от тях в съответствие с риска от поява на СЕГ Решение 2007/570/ЕО на Комисията от 20 август 2007 г. за изменение на Решение 2003/634/ЕО за одобряване на програми за получаване на статут на одобрени зони и одобрени ферми в неодобрени зони по отношение на вирусна хеморагична септицемия (VHS) и инфекциозна хематопоетична некроза (IHN) по рибите	1.5.2010 г.
46/2008	25.4.2008 г.	21.8.2008 г. ОВ L 223, стр. 40 Приложение № 52, стр. 13	Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския Парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните Директива 2007/61/ЕО на Съвета от 26 септември 2007 г. за изменение на Директива 2001/114/ЕО относно определени частично или напълно дехидратирани консервирани млека, предназначени за консумация от човека	1.5.2010 г.
58/2008	25.4.2008 г.	21.8.2008 г. ОВ L 223, стр. 58 Приложение № 52, стр. 31	Директива 2007/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. за изменение на директиви 78/855/ЕИО и 82/891/ЕИО на Съвета във връзка с изискването за доклад от независим експерт при сливане или разделяне на акционерни дружества	1.12.2009 г.
59/2008	25.4.2008 г.	21.8.2008 г. ОВ L 223, стр. 60 Приложение № 52, стр. 33	Директива 2007/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар	1.11.2010 г.
65/2008	6.6.2008 г.	25.9.2008 г. ОВ L 257, стр. 27 Приложение № 58, стр. 9	Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции (преработена) Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции (преработена)	1.11.2010 г.
66/2008	6.6.2008 г.	25.9.2008 г. ОВ L 257, стр. 29 Приложение № 58, стр. 11	Директива 2007/18/ЕО на Комисията от 27 март 2007 г. за изменение на Директива 2006/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изключването или включването на определени институции от/в нейното приложно поле и относно третирането на експозициите към международни банки за развитие	1.11.2010 г.
73/2008	6.6.2008 г.	25.9.2008 г. ОВ L 257, стр. 37 Приложение № 58, стр. 19	Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превози на отпадъци	1.4.2010 г.
79/2008	4.7.2008 г.	23.10.2008 г. ОВ L 280, стр. 7 Приложение № 64, стр. 1	Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за изменение на Директива 92/49/ЕИО на Съвета и директиви 2002/83/ЕО, 2004/39/ЕО, 2005/68/ЕО и 2006/48/ЕО по отношение на процедурните правила и критериите за оценяване за предварителната оценка на придобиванията и увеличението на участия във финансовия сектор	1.11.2010 г.
95/2008	26.9.2008 г.	20.11.2008 г. ОВ L 309, стр. 12 Приложение № 70, стр. 1	Регламент (ЕО) № 688/2006 на Комисията от 4 май 2006 г. за изменение на приложения III и ХI към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мониторинга върху трансмисивните спонгиформни енцефалопатии и специфичните рискови материали от животни от рода на едрия рогат добитък в Швеция Регламент (ЕО) № 722/2007 на Комисията от 25 юни 2007 г. за изменение на приложения II, V, VI, VIII, IX и XI към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии Регламент (ЕО) № 727/2007 на Комисията от 26 юни 2007 г. за изменение на приложения I, III, VII и X към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии Регламент (ЕО) № 1275/2007 на Комисията от 29 октомври 2007 г. за изменение на приложение IX към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии Решение на Комисията 2007/667/ЕО от 15 октомври 2007 г. за разрешаване използването на изложени на риск животни от рода на едрия рогат добитък до края на продуктивния им живот в Германия след официално потвърждение за наличието на СЕГ	1.5.2010 г.
101/2008	26.9.2008 г.	20.11.2008 г. ОВ L 309, стр. 24 Приложение № 70, стр. 12	Регламент (ЕО) № 1775/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. относно условия за достъп до газопреносни мрежи	1.4.2010 г.
109/2008	26.9.2008 г.	20.11.2008 г. ОВ L 309, стр. 39 Приложение № 70, стр. 28	Подходящо е да се разшири сътрудничеството между договарящите се страни по Споразумението, като се добави Решение 2008/49/ЕО на Комисията от 12 декември 2007 г. относно защитата на личните данни при въвеждането на информационна система за вътрешния пазар (IMI).	9.9.2010 г.
112/2008	7.11.2008 г.	18.12.2008 г. ОВ L 339, стр. 100 Приложение № 79, стр. 8	Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно някои флуорирани парникови газове	1.4.2010 г.
122/2008	7.11.2008 г.	18.12.2008 г. ОВ L 339, стр. 114 Приложение № 79, стр. 23	Регламент (ЕО) № 1379/2007 на Комисията от 26 ноември 2007 г. за изменение на приложения IA, IБ, VII и VIII към Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци с цел да се вземат предвид техническият прогрес и промените, одобрени съгласно Базелската конвенция	1.4.2010 г.
20/2009	5.2.2009 г.	19.3.2009 г. ОВ L 73, стр. 59 Приложение № 16, стр. 30	Решение 2008/627/ЕО на Комисията от 29 юли 2008 г. относно преходен период за одиторски дейности на някои одитори и одиторски дружества от трети държави	1.11.2009 г.
21/2009	17.3.2009 г.	28.5.2009 г. ОВ L 130, стр. 1 Приложение № 28, стр. 1	Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета Регламент (ЕО) № 1082/2003 на Комисията от 23 юни 2003 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета относно минималното ниво на контрол, който следва да се извършва в рамките на системата за идентификация и регистрация на едър рогат добитък Регламент (ЕО) № 499/2004 на Комисията от 17 март 2004 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2003 относно срока и модела за отчитане в сектора на едрия рогат добитък Регламент (ЕО) № 911/2004 на Комисията от 29 април 2004 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета относно ушните марки, паспортите и регистрите на стопанствата Регламент (ЕО) № 644/2005 на Комисията от 27 април 2005 г. за одобряване на специална система за идентификация на добитък, отглеждан с културна и историческа цел в одобрени за целта помещения, съгласно Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета Решение 2004/764/ЕО на Комисията от 22 октомври 2004 г. относно удължаване на максималния период, определен за поставяне на ушни марки на някои животни от рода на едрия рогат добитък, отглеждани в природни резервати в Нидерландия Решение 2006/28/ЕО на Комисията от 18 януари 2006 г. за удължаване на максималния период за поставяне на ушни марки на някои животни от рода на едрия рогат добитък Решение 2006/132/ЕО на Комисията от 13 февруари 2006 г. относно признаване на изцяло оперативния характер на базата данни на Италия за говеда	1.5.2010 г.
30/2009	17.3.2009 г.	28.5.2009 г. ОВ L 130, стр. 23 Приложение № 28, стр. 21	Регламент (ЕО) № 1494/2007 на Комисията от 17 декември 2007 г. за установяване в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета на формата на етикетите и на допълнителните изисквания за етикетиране на продукти и оборудване, съдържащи някои флуорирани парникови газове Регламент (ЕО) № 1497/2007 на Комисията от 18 декември 2007 г. за установяване в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета на стандартни изисквания за проверка за течове на стационарни системи за противопожарна защита, съдържащи някои флуорирани парникови газове Регламент (ЕО) № 1516/2007 на Комисията от 19 декември 2007 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на стандартни изисквания за проверка за течове на стационарно оборудване за хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи, съдържащо някои флуорирани парникови газове	1.4.2010 г.
41/2009	24.4.2009 г.	25.6.2009 г. ОВ L 162, стр. 16 Приложение № 33, стр. 1	Регламент (ЕО) № 1237/2007 на Комисията от 23 октомври 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета и на Решение 2006/696/ЕО по отношение на пускането на пазара на яйца, произхождащи от стада от кокошки носачки, заразени със Salmonella Регламент (ЕО) № 1560/2007 на Съвета от 17 декември 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 21/2004 относно датата на въвеждане на електронна идентификация на животни от рода на овцете и козите Решение 2007/616/ЕО на Комисията от 5 септември 2007 г. за изменение на решения 2001/881/ЕО и 2002/459/ЕО по отношение на списъка на граничните инспекционни пунктове Решение 2007/843/ЕО на Комисията от 11 декември 2007 г. относно одобрение на програми за контрол на салмонела при птичите стада от вида Gallus gallus в определени трети страни в съответствие с Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на решение 2006/696/ЕО, по отношение на някои изисквания в областта на общественото здравеопазване относно вноса на домашни птици и яйца за люпене Решение 2007/848/ЕО на Комисията от 11 декември 2007 г. относно одобрение на някои национални програми за контрол на салмонелата при стада от кокошки носачки от вида Gallus gallus Решение 2007/849/ЕО на Комисията от 12 декември 2007 г. относно одобрение на промените в националната програма за контрол на салмонелата при птици за разплод от вида Gallus gallus, представена от Финландия Решение 2007/873/ЕО на Комисията от 18 декември 2007 г. относно одобрение на националната програма за контрол на салмонелата при птици за разплод от вида Gallus gallus, представена от България Решение 2007/874/ЕО на Комисията от 18 декември 2007 г. относно одобрение на промените в националната програма за контрол на салмонелата при птици за разплод от вида Gallus gallus, представена от Румъния	1.5.2010 г.
45/2009	9.6.2009 г.	25.6.2009 г. ОВ L 162, стр. 23 Приложение № 33, стр. 8	Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар	1.5.2010 г.
52/2009	24.4.2009 г.	25.6.2009 г. ОВ L 162, стр. 34 Приложение № 33, стр. 23	Регламент (ЕО) № 669/2008 на Комисията от 15 юли 2008 г. за попълване на приложение IВ от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци	1.4.2010 г.
61/2009	29.5.2009 г.	3.9.2009 г. ОВ L 232, стр. 13 Приложение № 47, стр. 14	Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата Директива 2004/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствените продукти за хуманна употреба Директива 2004/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за изменение на Директива 2001/82/ЕО относно Кодекса на Общността за ветеринарните лекарствени продукти Директива 2004/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за изменение на Директива 2001/83/ЕО за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба Регламент (ЕО) № 2049/2005 на Комисията от 15 декември 2005 г. за определянето по силата на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета правила относно плащането на такси и получаването на административно съдействие от Европейската агенция по лекарствата от страна на микро-, малки и средни предприятия Регламент (ЕО) № 507/2006 на Комисията от 29 март 2006 г. за издаване на разрешения за търговия при определени условия на лекарствени продукти за хуманна употреба, които влизат в приложното поле на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета	23.12.2009 г.
62/2009	29.5.2009 г.	3.9.2009 г. ОВ L 232, стр. 18 Приложение № 47, стр. 18	Директива 2005/28/ЕО на Комисията от 8 април 2005 г. относно определяне на принципи и подробни насоки за добра клинична практика по отношение на лекарствените продукти за хуманна употреба, предназначени за изследване, както и изискванията относно издаването на разрешително за производството или вноса на такива продукти Регламент (ЕО) № 1277/2005 на Комисията от 27 юли 2005 г. за установяване на правилата за прилагане на Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно прекурсорите на наркотичните вещества и на Регламент (ЕО) № 111/2005 за определяне на правила за мониторинг на търговията с прекурсори на наркотични вещества между Общността и страни извън Общността Регламент (ЕО) № 1905/2005 на Съвета от 14 ноември 2005 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 297/95 относно таксите, дължими на Европейската агенция за лекарствените продукти	1.3.2010 г.
107/2009	22.10.2009 г.	17.12.2009 г. ОВ L 334, стр. 4 Приложение № 68, стр. 4	Регламент (ЕО) № 544/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 717/2007 относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и на Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги	1.4.2010 г.
116/2009	22.10.2009 г.	17.12.2009 г. ОВ L 334, стр. 19 Приложение № 68, стр. 19	Препоръка 2009/385/ЕО на Комисията от 30 април 2009 г. за допълнение на Препоръка 2004/913/ЕО и Препоръка 2005/162/ЕО по отношение на режима за възнагражденията на директорите на дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар	1.11.2010 г.
129/2009	4.12.2009 г.	11.3.2010 г. ОВ L 62, стр. 18 Приложение № 12, стр. 17	Регламент (ЕО) № 658/2007 на Комисията от 14 юни 2007 г. относно размера на финансовите санкции при нарушения на някои задължения във връзка с разрешения за пускане на пазара, издадени съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета	1.8.2010 г.
150/2009	4.12.2009 г.	11.3.2010 г. ОВ L 62, стр. 51 Приложение № 12, стр. 50	Регламент (ЕО) № 308/2009 на Комисията от 15 април 2009 г. за изменение, с цел привеждане в съответствие с научно-техническия прогрес, на приложения IIIA и VI към Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци	1.4.2010 г.
160/2009	4.12.2009 г.	11.3.2010 г. ОВ L 62, стр. 67 Приложение № 12, стр. 65	Уместно е сътрудничеството между договарящите се страни по Споразумението да бъде разширено, за да включи Регламент (ЕО) № 2062/94 на Съвета от 18 юли 1994 г. за създаване на Европейска агенция за безопасност и здраве при работа, изменен с регламенти (ЕО) № 1643/95, (ЕО) № 1654/2003 и (ЕО) № 1112/2005 на Съвета.	15.4.2010 г.
7/2010	29.1.2010 г.	22.4.2010 г. ОВ L 101, стр. 14 Приложение № 19, стр. 14	Регламент (ЕО) № 506/2007 на Комисията от 8 май 2007 г. за налагане на изисквания за изпитване и информация на вносителите и производителите на някои приоритетни вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества Регламент (ЕО) № 465/2008 на Комисията от 28 май 2008 г. за поставяне на изисквания за изпитване и за информация, съгласно Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета, на вносителите и производителите на определени вещества, които могат да се окажат устойчиви, биологично натрупващи се и токсични и фигурират в Европейския инвентаризационен списък на съществуващи търговски химични вещества Регламент (ЕО) № 466/2008 на Комисията от 28 май 2008 г. за установяване на изисквания за изпитване и информация към вносителите и производителите на някои приоритетни вещества в съответствие с Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета относно оценка и контрол на рисковете от съществуващите вещества Директива 2008/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2006/66/ЕО относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори по отношение пускането на пазара на батерии и акумулатори	1.11.2010 г.
11/2010	29.1.2010 г.	22.4.2010 г. ОВ L 101, стр. 21 Приложение № 19, стр. 21	Директива 2008/57/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно оперативната съвместимост на железопътната система в рамките на Общността	1.10.2010 г.
12/2010	29.1.2010 г.	22.4.2010 г. ОВ L 101, стр. 22 Приложение № 19, стр. 23	Решение 2009/460/ЕО на Комисията от 5 юни 2009 г. за приемане на общ метод в областта на техниката за безопасност, с който да се оценява постигането на критериите за безопасност, посочени в член 6 от Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета Решение 2006/561/ЕО на Комисията от 22 юли 2009 г. за изменение на Решение 2006/679/ЕО по отношение на прилагането на техническата спецификация за оперативна съвместимост, свързана с подсистемата Контрол, управление и сигнализация на трансевропейската конвенционална железопътна система	1.10.2010 г.
17/2010	1.3.2010 г.	10.6.2010 г. ОВ L 143, стр. 1 Приложение № 30, стр. 1	Регламент (ЕО) № 479/2007 на Комисията от 27 април 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2076/2005 за определяне на преходни разпоредби за прилагане на регламенти (ЕО) № 853/2004, (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 853/2004 и (ЕО) № 854/2004 Регламент (ЕО) № 1243/2007 на Комисията от 24 октомври 2007 г. за изменение на приложение III към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход Регламент (ЕО) № 1244/2007 на Комисията от 24 октомври 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 относно мерки за прилагане по отношение на някои продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека и установяване на специфични правила за официален контрол при инспекция на месо Регламент (ЕО) № 1245/2007 на Комисията от 24 октомври 2007 г. за изменение на приложение I към Регламент (ЕО) № 2075/2005 по отношение на употребата на течен пепсин за откриване наличието на Trichinella в месото Регламент (ЕО) № 1246/2007 на Комисията от 24 октомври 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2076/2005 по отношение на удължаването на преходния период, предоставен на операторите от сектора на храните, внасящи рибно масло, предназначено за консумация от човека Регламент (ЕО) № 1441/2007 на Комисията от 5 декември 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2073/2005 относно микробиологичните критерии за храните	1.5.2010 г.
18/2010	1.3.2010 г.	10.6.2010 г. ОВ L 143, стр. 4 Приложение № 30, стр. 4	Регламент (ЕО) № 301/2008 на Съвета от 17 март 2008 г. за адаптиране на приложение I към Регламент (ЕО) № 882/2004 относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните Регламент (ЕО) № 737/2008 на Комисията от 28 юли 2008 г. за определяне на референтните лаборатории на Общността за болести по ракообразните, бяс и туберкулоза по говедата, за установяване на допълнителни отговорности и задачи на референтните лаборатории на Общността за бяс и за туберкулоза по говедата и за изменение на приложение VII към Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета Регламент (ЕО) № 1019/2008 на Комисията от 17 октомври 2008 г. за изменение на приложение II към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните Регламент (ЕО) № 1020/2008 на Комисията от 17 октомври 2008 г. за изменение на приложения II и III към Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход и на Регламент (ЕО) № 2076/2005 по отношение на идентификационната маркировка, суровото мляко и млечните продукти, яйцата и яйчените продукти и някои рибни продукти Регламент (ЕО) № 1021/2008 на Комисията от 17 октомври 2008 г. за изменение на приложения I, II и III към Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специфичните правила за организирането на официален контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация и на Регламент (ЕО) № 2076/2005 на Комисията по отношение на двучерупчести мекотели, някои рибни продукти и персонала, помагащ при официалния контрол в кланиците Регламент (ЕО) № 1022/2008 на Комисията от 17 октомври 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 по отношение на максимално допустимите граници на летлив основен азот Регламент (ЕО) № 1023/2008 на Комисията от 17 октомври 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2076/2005 с цел удължаване на преходния период, предоставен на операторите от сектора на храните, внасящи рибно масло, предназначено за консумация от човека Регламент (ЕО) № 1029/2008 на Комисията от 20 октомври 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета с цел актуализиране на позоваванията на някои европейски стандарти Регламент (ЕО) № 1250/2008 на Комисията от 12 декември 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 по отношение на изискванията за сертифициране при внос на рибни продукти, двучерупчести мекотели, бодлокожи, мантийни и морски коремоноги, предназначени за консумация от човека Решение 2008/337/ЕО на Комисията от 24 април 2008 г. за изменение на Решение 2006/968/ЕО за прилагане на Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета по отношение на насоки и процедури за електронната идентификация на животни от рода на овцете и козите Решение 2008/654/ЕО на Комисията от 24 юли 2008 г. относно насоките за подпомагане на държавите-членки при изготвянето на годишния доклад за единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета	1.5.2010 г.
19/2010	12.3.2010 г.	10.6.2010 г. ОВ L 143, стр. 8 Приложение № 30, стр. 9	Регламент (ЕО) № 832/2007 на Комисията от 16 юли 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 197/2006 относно използването на храни с изтекъл срок на годност и удължаване периода на валидност на преходните мерки, отнасящи се до такива Регламент (ЕО) № 829/2007 на Комисията от 28 юни 2007 година за изменение на приложения I, II, VII, VIII, X и XI към Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на някои странични животински продукти Регламент (ЕО) № 1432/2007 на Комисията от 5 декември 2007 г. за изменение на приложения I, II и VI към Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно маркирането и превоза на странични животински продукти Регламент (ЕО) № 1576/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 92/2005 за прилагане на Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно начините на унищожаване или на употреба на страничните животински продукти	1.5.2010 г.
23/2010	12.3.2010 г.	10.6.2010 г. ОВ L 143, стр. 16 Приложение № 30, стр. 19	Директиви 96/3/Евратом, ЕОВС, ЕО, 98/28/ЕО и 2004/4/ЕО на Комисията включени.	1.5.2010 г.
27/2010	12.3.2010 г.	10.6.2010 г. ОВ L 143, стр. 20 Приложение № 30, стр. 26	Регламент (ЕО) № 303/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условията за взаимно признаване на сертифицирането на компании и персонал по отношение на стационарни хладилни и климатични системи, както и за топлинни помпи, съдържащи някои флуорирани парникови газове Регламент (ЕО) № 304/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условията за взаимно признаване на сертифицирането на търговски дружества и служители по отношение на стационарните противопожарни системи и пожарогасители, съдържащи някои флуорирани парникови газове Регламент (ЕО) № 305/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и на условия за взаимно признаване на сертифицирането на служители по отношение на извличането на флуорирани парникови газове от комутационна апаратура за високо напрежение Регламент (ЕО) № 306/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания и условия за взаимно признаване на сертифицирането на служители, извършващи извличане от съоръжения на някои разтворители на базата на флуорирани парникови газове Регламент (ЕО) № 307/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, в съответствие с Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на минимални изисквания за програми за обучение и на условия за взаимно признаване на атестати за обучение на служители по отношение на климатичните инсталации на някои моторни превозни средства, съдържащи някои флуорирани парникови газове Регламент (ЕО) № 308/2008 на Комисията от 2 април 2008 г. за установяване, съгласно Регламент (ЕО) № 842/2006 на Европейския парламент и на Съвета, на формата на уведомленията за програмите на държавите-членки за обучение и сертифициране	1.11.2010 г.
29/2010	12.3.2010 г.	10.6.2010 г. ОВ L 143, стр. 24 Приложение № 30, стр. 31	Директива 2008/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. за изменение на Директива 2004/49/ЕО относно безопасността на железопътния транспорт в Общността (Директива относно безопасността на железопътния транспорт)	1.10.2010 г.

16.12.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 341/40

Покана за представяне на предложения — EACEA/41/10 за изпълнението на „Еразмус Мундус“ 2009—2013 г. за 2011 г.

2010/C 341/10

Действие 1 — Съвместни програми

Действие 2 — Партньорства

Действие 3 — Популяризиране на европейското висше образование

ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА

Основната цел на програма „Еразмус Мундус“ е да насърчава европейското висше образование, да подпомага разширяването и подобряването перспективите за кариера на студентите и да улеснява междукултурното разбирателство чрез сътрудничество с трети държави в съответствие с целите на външната политика на Европейския съюз, за да допринесе за устойчивото развитие на тези държави в областта на висшето образование.

Конкретните цели на програмата са:

—	да насърчава структурното сътрудничество между висшите училища и предлагането на подобрено качество в сферата на висшето образование, като създава типично европейска добавена стойност и привлекателност както в Европейския съюз, така и извън него с оглед създаването на центрове за високи постижения,

—

да допринесе за взаимното обогатяване на обществата чрез развиването на квалификациите на жени/мъже, така че те да разполагат с подходящи умения, по-специално спрямо пазара на труда, и да са с широк кръгозор и международен опит, посредством насърчаване както на мобилността за най-талантливите студенти и преподаватели от трети държави за придобиването на квалификации и/или опит в Европейския съюз, така и за най- талантливите европейски студенти и преподаватели в трети държави,

—	да допринесе за развитието на човешките ресурси и капацитета за международно сътрудничество на висшите училища с трети държави посредством увеличаване на мобилността между Европейския съюз и трети държави,

—	да подобри достъпността и да засили профила и видимостта на европейското висше образование по света, както и привлекателността му за граждани на трети държави и за гражданите на Европейския съюз.

Ръководството за програма „Еразмус Мундус“ и съответните формуляри за кандидатстване по трите действия са налични на следния адрес:

http://eacea.ec.europa.eu/erasmus_mundus/funding/higher_education_institutions_en.php

A. Действие 1 — Съвместни програми по „Еразмус Мундус“

Това действие, което цели да насърчава сътрудничеството между висшите училища и преподавателския персонал в Европа и в трети държави с цел създаване на центрове за високи постижения и развитие на висококвалифицирани човешки ресурси, включва две поддействия:

—	Действие 1A — Магистърски курсове „Еразмус Мундус“ (МКЕМ) и

—	Действие 1Б — Съвместни докторантури „Еразмус Мундус“ (СДПЕМ),

чиято цел е да подпомага програми за следдипломна квалификация с изключително академично качество, разработени съвместно от консорциуми от европейски училища и където е уместно, училища от трети държави, които да допринесат за повишаване на видимостта и привлекателността на европейския сектор на висшето образование. Подобни съвместни програми трябва да включват мобилност между училищата, участващи в консорциума, и да завършват с присъждане на признати съвместни двойни или множествени степени.

A.1. Допустими кандидати и състав на консорциума

Условията, приложими за допустимите кандидати и за състава на консорциума, са посочени в раздели 4.2.1 за действие 1А и 5.2.1 за действие 1Б от ръководството на програмата.

A.2. Допустими дейности

Допустимите дейности са посочени в раздели 4.2.2 за действие 1A и 5.2.2 за действие 1Б от ръководството на програмата. За настоящата покана не са определени тематични приоритети.

A.3. Критерии за отпускане

Заявленията за действия 1А и 1Б ще се оценяват по следните критерии за отпускане:

—

За действие 1A — магистърски курсове „Еразмус Мундус“ (МКЕМ)

Критерии

Тежест

1.	Академично качество

30 %

2.	Интегриране на курса

25 %

3.	Мерки за управление, видимост и устойчивост на курса

20 %

4.	Услуги и последващи действия за студентите

15 %

5.	Осигуряване и оценка на качеството

10 %

Общо

100 %

—

Действие 1Б — Съвместни докторантури „Еразмус Мундус“ (СДПЕМ)

Критерии

Тежест

1.	Академично и научноизследователско качество

25 %

2.	Опит и състав на партньорството

25 %

3.	Европейска интеграция и функциониране на програмата

20 %

4.	Услуги за докторанти, на които е отпусната стипендия за участие в СДПЕМ

15 %

5.	Управление, устойчивост и осигуряване на качеството на програмата

15 %

Общо

100 %

A.4. Бюджет

Настоящата покана за представяне на предложения няма пряко бюджетно въздействие за 2011 г. Тя има за цел да се извърши подбор на:

—	за действие 1A (МКЕМ): около 10 нови заявления и най-много 22 подновени заявления,

—	за действие 1Б (СДПЕМ): около 10 нови заявления.

През лятото на 2011 г. за всяка от подбраните кандидатури ще се изготвят рамкови споразумения за партньорство с петгодишен срок. В рамките на тези споразумения ежегодно ще се сключват специфични споразумения за безвъзмездни средства, считано от академичната 2012/2013 г., което ще включва, от една страна, финансова помощ за консорциуми, изпълняващи съвместните програми, а от друга страна, индивидуални стипендии, чийто брой ще се определя всяка година, за студенти, докторанти и учени от европейски и трети държави.

A.5. Краен срок за кандидатстване

Крайният срок за кандидатстване за действие 1A, магистърски курсове „Еразмус Мундус“ (МКЕМ), и за действие 1Б, съвместни докторантури „Еразмус Мундус“ (СДПЕМ), е 29 април 2011 г., 12,00 ч. (обед) централно-европейско време.

Изпълнителната агенция е изградила система за електронно подаване на заявления. За настоящата покана кандидатите изпращат заявления, като използват електронния формуляр, наличен от месец февруари 2011 г.

Този формуляр (заедно с приложенията) се приема за окончателно заявление.

Приемат се единствено заявления, подадени в рамките на крайния срок, в съответствие с изискванията, посочени върху съответния формуляр за кандидатстване. Заявленията, подадени на хартиен носител по факс или директно по електронна поща няма да се разглеждат.

За да се улесни определянето на експерти със съответната академична и изследователска компетентност, кандидатите за действие 1A (магистърски курсове „Еразмус Мундус“ — МКЕМ) и действие 1Б (съвместни докторантури „Еразмус Мундус“ — СДПЕМ) се приканват да представят кратко описание на съвместната програма (не повече от една страница, заедно със заглавието, обхванатите сфери/области, основните партньори и кратко обобщение на структурата на програмата и основните характеристики), за предпочитане един месец преди горепосочения краен срок (напр. до 31 март 2011 г.). Образец на подобно обобщение и съответната процедура за подаване може да се изтегли от следния адрес:

http://eacea.ec.europa.eu/erasmus_mundus/funding/higher_education_institutions_en.php

Б. Действие 2 — Партньорства „Еразмус Мундус“

Това действие цели да насърчава структурното сътрудничество между висши училища от Европейския съюз и трети държави посредством поощряване на мобилността на всички нива на обучение за студенти (по бакалавърска и магистърска степен), докторанти, изследователи, академичен състав и административен персонал (не всички региони и партиди трябва да включват всички видове потоци на мобилност).

Действие 2 — Партньорството „Еразмус Мундус“ (EMA2) се разделя по две направления:

—	„Еразмус Мундус“ Действие 2 — НАПРАВЛЕНИЕ 1 — Партньорства с държави, обхванати от инструментите ЕИСП, ИСР, ЕФР и ИПП (1) (бивш Прозорец за външно сътрудничество)

—	„Еразмус Мундус“ Действие 2 — НАПРАВЛЕНИЕ 2 — Партньорства с държави и територии, обхванати от Инструмента за индустриализирани страни (ИИС)

Б.1. Допустими участници, държави и състав на партньорството

Условията, приложими за допустимите участници и за състава на партньорствата, са посочени в ръководството на програмата в раздел 6.1.2.a за ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 1 и в раздел 6.2.2.a за ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 2, както и в ръководствата за покани за представяне на предложения EACEA 41/10 в раздел 5.3.1 за ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 1 и в раздел 5.3.2 за ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 2.

Б.2. Допустими дейности

Допустимите дейности са посочени в „Ръководство за програма „Еразмус Мундус“ 2009—2013 г.“ в раздел 6.1.2.б за ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 1 и в раздел 6.2.2.б за ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 2 и в „Насоки относно Поканата за представяне на предложения EACEA 41/10“ в раздел 5.3.1 за ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 1 и в раздел 5.3.2 за ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 2.

Б.3. Критерии за отпускане

Заявленията по ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 1 ще се оценяват по следните критерии за отпускане:

Критерии

Тежест

1.	Адекватност

25 %

Качество

65 %

2.1.	Състав на партньорството и механизми за сътрудничество

20 %

2.2.	Организиране и осъществяване на мобилността

25 %

2.3.	Услуги и последващи действия за студентите/персонала

20 %

3.	Устойчивост

10 %

Общо

100 %

Заявленията по ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 2 ще се оценяват по следните критерии за отпускане:

Критерии

Тежест

1.	Адекватност

25 %

2.	Принос за високите постижения

25 %

Качество

50 %

3.1.	Състав на партньорството и механизми за сътрудничество

15 %

3.2.	Организиране и осъществяване на мобилността

20 %

3.3.	Услуги и писледващи действия за студентите/персонала

15 %

Общо

100 %

Б.4. Бюджет (2)

Общата налична сума по настоящата покана е приблизително 95,6 млн. EUR и има за цел минимален поток на мобилност от 3 265 лица.

Наличният бюджет по ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 1 е 89,3 млн. EUR и има за цел минимална мобилност на 3 125 лица.

Наличният бюджет по ЕМД2 — НАПРАВЛЕНИЕ 2 е 6,3 млн. EUR и има за цел минимална мобилност на 140 лица.

Б.5. Краен срок за кандидатстване

Крайният срок за кандидатстване за „Еразмус Мундус“ Действие 2 — партньорства е 29 април 2011 г. (важи пощенското клеймо)

Заявлението за безвъзмездни средства трябва се изпрати с препоръчана поща на следния адрес:

Education, Audiovisual and Culture Executive Agency

Call for proposals EACEA/41/10 — Action 2

Attn Mr Joachim Fronia

BOUR 02/29

Avenue du Bourget 1

1040 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Приемат се единствено заявления, подадени в рамките на крайния срок, в съответствие с изискванията, посочени върху съответния формуляр за кандидатстване. Заявленията, подадени само по факс или директно по електронна поща, няма да се приемат.

В случай че кандидатът подава няколко различни заявления, всяко едно от тях трябва да се изпрати в отделен плик.

В. Действие 3 — Популяризиране на европейското висше образование

Това действие цели да насърчава европейското висше образование чрез мерки за повишаване на привлекателността, имиджа, престижа, видимостта и достъпността му. Действие 3 предоставя подкрепа за транснационални инициативи, проучвания, проекти, прояви и други действия, свързани с международното измерение на висшето образование във всички негови аспекти. Това включва популяризиране, достъпност, осигуряване на качеството, признаване на кредити, признаване на европейски квалификации в чужбина и взаимно признаване на квалификации с трети държави, разработване на учебни програми, мобилност, качество на услугите и др.

Дейностите по действие 3 могат да имат различни форми (конференции, семинари, работни срещи, проучвания, анализи, пилотни проекти, награди, международни мрежи, изготвяне на материали за публикация, разработване на информационни, комуникационни и технологични инструменти) и могат да се реализират навсякъде по света.

В.1. Допустими кандидати и Състав на консорциума

Условията, приложими за допустимите партньори и за състава на консорциума, са посочени в в раздел 7.2.1 от ръководството на програмата.

В.2. Допустими дейности

Допустимите дейности са посочени в раздел 7.2.2 от ръководството на програмата.

За целите на настоящата покана проектите трябва да разглеждат един от следните приоритети:

—	проекти за популяризиране на европейското висше образование в определени географски райони (ще се даде приоритет на райони, които са били по-малко представени в проекти по „Еразмус Мундус“: напр. Африка и индустриализираните страни),

—	проекти за подобряване на услугите за международни студенти и кандидат докторанти,

—	проекти с международно измерение на осигуряване на качеството,

—	проекти за засилване на връзките между европейското висше образование и научноизследвателски дейности,

—	проекти за популяризиране на възможностите за европейско обучение за кандидат докторанти,

—	проекти за популяризиране на програма „Еразмус Мундус“ сред европейските студенти.

Няма да се финансират проекти, които предвиждат следните дейности:

дейности, изпълнявани във връзка с интернационализацията на тематичните мрежи „ЕРАЗМУС“;

В.3. Критерии за отпускане

Заявленията по действие 3 ще се оценяват по следните критерии за отпускане:

Критерии

Тежест

1.	Адекватност на проекта спрямо програма „Еразмус Мундус“

25 %

2.	Очаквано въздействие на проекта, за да се подпомогне повишаването на привлекателността на европейското висше образования в света.

25 %

3.	Предвидени действия за разпространение на резултатите и натрупания опит по проекта, осигуряване на качество и планове за устойчивост и дългосрочно използване на резултатите

15 %

4.	Състав на консорциума и механизми за сътрудничество

15 %

5.	Работен план и бюджет

20 %

Общо

100 %

В.4. Бюджет (3)

Настоящата покана за представяне на предложения има за цел да избере около 6 проекта: общият бюджет, определен за съфинансиране на проекти по настоящата покана, е 1,3 млн. EUR. Сумата на субсидиите ще варира значително в зависимост от размера на избраните проекти (обикновено между 100 000 EUR и 350 000 EUR). Финансовият принос от Агенцията не може да превишава 75 % от сумата на общите допустими разходи,

В.5. Краен срок за кандидатстване

Крайният срок за кандидатстване по „Еразмус Мундус“ Действие 3 — проекти за повишаване на привлекателността на европейското висше образование е 29 април 2011 г. (важи пощенското клеймо).

Заявлението за безвъзмездни средства трябва да се изпрати с препоръчана поща на следния адрес:

Education, Audiovisual and Culture’ Executive Agency

Call for proposals EACEA/41/10 — Action 3

Attn Mr Joachim Fronia

BOUR 02/29

Avenue du Bourget 1

1040 Bruxelles/Brussel

BELGIQUE/BELGIË

Приемат се единствено заявления, подадени в рамките на крайния срок в съответствие с изискванията, посочени върху съответния формуляр за кандидатстване. Заявленията, подадени само по факс или директно по електронна поща няма да се приемат.

(1)

ЕИСП	—	Европейски инструмент за съседство и партньорство.
ИСР	—	Инструмент за сътрудничество за развитие.
ИПП	—	Инструмент за предприсъединителна помощ.
ЕФР	—	Европейският фонд за развитие (ЕФР) е основният инструмент за предоставяне на финансова помощ за сътрудничество за развитие съгласно Споразумението от Котону: „Споразумението за партньорство между членове на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави-членки, от друга“.

(2) Сумата е зависима от приемането на бюджета на ЕС за 2011 г.

(3) Виж бележка под линия на стр. 2.

Европейска служба за подбор на персонал (EPSO)

ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.341.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 341

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 16 декември 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2010/C 341/01	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело COMP/M.5995 — VW/Karmann) ( 1 )	1

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2010/C 341/02	Обменен курс на еврото	2

2010/C 341/03	Съобщение на Комисията — Насоки за етикетиране на храните, в чийто състав влизат продукти, регистрирани като защитени наименования за произход (ЗНП) и защитени географски указания (ЗГУ)	3

2010/C 341/04	Съобщение на Комисията — Насоки за най-добри практики на ЕС за схемите за доброволно сертифициране на селскостопански продукти и храни	5

	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ДЪРЖАВИТЕ-ЧЛЕНКИ
2010/C 341/05	Извлечение от решението относно Landsbanki Íslands hf. в съответствие с Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции	12

2010/C 341/06	Извлечение от решението относно VEF banka в съответствие с Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции	14

	ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО
	Надзорен орган на ЕАСТ
2010/C 341/07	Покана за представяне на мнения съгласно член 1, параграф 2 от част I на Протокол № 3 към Споразумението между държавите от ЕАСТ за създаване на надзорен орган и съд относно въпроси на държавната помощ, свързана с рекапитализацията на застрахователно дружество Sjóvá в Исландия	15

	Съвместен комитет на ЕИП
2010/C 341/08	Решения на Съвместния комитет на ЕИП, за които са изпълнени конституционните изисквания по член 103 от Споразумението за ЕИП	26

2010/C 341/09	Списък на натуралните минерални води, признати от Исландия и Норвегия (отменя и заменя текста, публикуван в ОВ C 28, 4.2.2010 г., стр. 24 и в притурката за ЕИП № 5, 4.2.2010 г., стр. 1)	39

	V Становища
	АДМИНИСТРАТИВНИ ПРОЦЕДУРИ
	Европейска комисия
2010/C 341/10	Покана за представяне на предложения — EACEA/41/10 за изпълнението на Еразмус Мундус 2009—2013 г. за 2011 г.	40

	Европейска служба за подбор на персонал (EPSO)
2010/C 341/11	Обявление за конкурс на общо основание	46

	ПРОЦЕДУРИ, СВЪРЗАНИ С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
	Европейска комисия
2010/C 341/12	Съобщение от френското правителство във връзка с Директива 94/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно условията за предоставяне и ползване на разрешения за проучване, изследване и производство на въглеводороди (Известие във връзка със заявленията за разрешение за изключителни права за търсене и проучване на течни и газообразни въглеводороди, наричано Разрешение за Dicy) ( 1 )	47

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,3360
JPY	японска йена	111,88
DKK	датска крона	7,4516
GBP	лира стерлинг	0,85290
SEK	шведска крона	9,0798
CHF	швейцарски франк	1,2826
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	7,8660
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,155
EEK	естонска крона	15,6466
HUF	унгарски форинт	274,63
LTL	литовски лит	3,4528
LVL	латвийски лат	0,7097
PLN	полска злота	3,9783
RON	румънска лея	4,2885
TRY	турска лира	2,0277
AUD	австралийски долар	1,3436
CAD	канадски долар	1,3440
HKD	хонконгски долар	10,3878
NZD	новозеландски долар	1,7861
SGD	сингапурски долар	1,7502
KRW	южнокорейски вон	1 541,53
ZAR	южноафрикански ранд	9,0686
CNY	китайски юан рен-мин-би	8,8917
HRK	хърватска куна	7,3898
IDR	индонезийска рупия	12 061,15
MYR	малайзийски рингит	4,1990
PHP	филипинско песо	58,706
RUB	руска рубла	40,9375
THB	тайландски бат	40,194
BRL	бразилски реал	2,2694
MXN	мексиканско песо	16,5766
INR	индийска рупия	60,5640

Търговско наименование	Наименование на извора	Място на експлоатация
Icelandic Glacial	Ölfus Spring	Hlíðarendi, Ölfus, Selfoss

Точка	Географска дължина градуси и.д.	Географска ширина градуси с.ш.
A	01,00	53,50
B	01,20	53,50
C	01,20	53,20
D	00,60	53,20
E	00,60	53,40
F	00,70	53,40
G	00,70	53,36
H	00,68	53,36
I	00,68	53,35
J	00,64	53,35
K	00,64	53,27
L	00,67	53,27
M	00,67	53,28
N	00,73	53,28
O	00,73	53,30
P	01,10	53,30
Q	01,10	53,40
R	01,00	53,40