Официален вестник C 128/2010

Европейски икономически и социален комитет

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/3

457-А ПЛЕНАРНА СЕСИЯ ОТ 4 И 5 НОЕМВРИ 2009 Г.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Лисабонската стратегия след 2010 г.“

(проучвателно становище)

(2010/C 128/02)

Главен докладчик: г-н Wolfgang GREIF

В писмо от 23 юли 2009 г. държавният секретар по европейски въпроси на Министерството на външните работи и сътрудничеството, член на правителството на Испания, г-н Diego López Garrido, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, се обърна към Европейския икономически и социален комитет с искане за изготвяне на проучвателно становище относно:

„Лисабонската стратегия след 2010 г.“

На специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ беше възложено за подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид естеството на работата, на 457-ата си пленарна сесия на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.) Комитетът определи за главен докладчик г-н GREIF и прие настоящото становище със 178 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 15 гласа „въздържал се“:

1. Въведение

1.1. В настоящото становище се представят политически препоръки, на които според ЕИСК трябва да бъде даден приоритет при разработването на нова Европейска стратегия за периода след 2010 г. При това трябва да се вземат предвид дълбоките икономически, социални и политически последици на настоящата финансова и икономическа криза. Необходимо е да се определят жалоните на политическата промяна, която изглежда наложителна, за да се осигури динамика за устойчив растеж, заетост и социално сближаване с цел излизане от кризата, както и за да се гарантира, че кризи като сегашната не могат да се повторят.

1.2. Настоящото становище беше подготвено от създадената към ЕИСК Обсерватория на Лисабонската стратегия с активното участие на националните икономически и социални съвети (ИСС). Разнообразните – често и дискусионни – предложения и изказвания, направени на съвместните заседания, подчертават политическото качество и значението за гражданското общество на представените сега препоръки.

1.3. Към изложената в становището общоевропейска перспектива се прибавят раздели по страни, които бяха изработени самостоятелно от националните делегации въз основа на въпросник относно а) анализ на настоящия цикъл на Лисабонската стратегия (2008-2010 г.); б) бъдещето на Лисабонската стратегия след 2010 г., които бяха изработени самостоятелно от националните делегации въз основа на въпросник (1). По този начин интерактивната мрежа, която ЕИСК изгради с националните икономически и социални съвети и други подобни партньорски организации, представи отново (2) Обобщен доклад, който следва да бъде включен при намирането на политическо решение от страна на европейските институции с оглед на пролетната среща на върха на Европейския съвет през 2010 г.

2. Оценка на Лисабонската стратегия

2.1. Лисабон 2000 – цялостен подход, който намери широка подкрепа

2.1.1. През март 2000 г. Европейският съвет представи амбициозна програма за реформа за Европа. Целта на Лисабонската програма беше до 2010 г. Европейският съюз да се превърне в най-конкурентоспособното и динамично, основаващо се на знания икономическо пространство в света – икономическо пространство, коeто е в състояние да постигне траен икономически растеж с повече и по-добри работни места и по-висока степен на социално сближаване.

2.1.2. Така чрез добавянето на аспекта устойчиво развитие (Стратегията от Гьотеборг) беше разработена широкообхватна стратегия. В многобройни политически области бяха формулирани количествено измерими цели, които се очаква да дадат резултати в държавите-членки чрез отворения метод на координация (OMK).

2.1.3. ЕИСК винаги е считал този цялостен политически подход за най-забележителното преимущество на Лисабонската стратегия, предупреждавал е срещу твърде тясно тълкуване и е настоявал за балансирано съотношение на трите стълба.

2.2. Обновяване през 2005 г. – съсредоточаване върху съдържанието и върху прилагането на национално равнище

2.2.1. Редица държави-членки на ЕС успяха да подобрят резултатите си в някои области. Така например равнището на заетостта като цяло се повиши. Напредък бе отбелязан също и в развитието на широколентовите технологии, участието в продължаващо обучение, повишаването на нивото на образование на младите хора, както и в други области (3). Въпреки това още „на полувремето“ много страни изоставаха в много области далеч от заявените амбиции.

2.2.2. В този контекст през 2005 г. се стигна до аналитична оценка, която постави на централно място подхода на партньорство между европейските и националните участници. Особено внимание беше съсредоточено върху националните мерки за прилагане, като наред с това фокусът по отношение на съдържанието беше поставен върху „растеж и заетост“. Части от по-обширния списък на целите, напр. социалният стълб, отидоха отчасти на заден план в името на по-добрата приложимост и по-стриктния икономически подход. Но подходът да се възлага повече отговорност на държавите-членки при формулирането на специфични за отделните държави планове и цели и по този начин вниманието да се концентрира върху националните реформи, не беше подкрепен чрез насърчаване на подобаваща икономическа и социална рамка на европейско равнище.

2.2.3. Въпреки отбелязания напоследък напредък (4) много държави изостанаха далеч зад заявените амбиции. В много области до 2010 г. целите ще бъдат постигнати в най-добрия случай усреднено за ЕС, но не и във всички държави-членки. Това се отнася напр. за целта за 3 % в научноизследователската и развойната дейност, където повечето държави-членки на ЕС, но и ЕС като цяло почти не успяха да отбележи напредък, също както и при намаляването на емисиите на парникови газове. При целите, свързани със заетостта, също беше постигнат само частичен напредък, напр. при заетостта на жени, тъй като същевременно значително се увеличиха работните места на непълно работно време (отчасти не доброволно избрани) (5), временната заетост, както и нископлатените работни места – често с нестандартизирани трудови договори.

2.3. И занапред ли все по същия начин или пък Европа се нуждае от нова програма?

2.3.1. Недостатъчната степен на изпълнение на целите от Лисабон по всеобщо мнение е следствие от липсата преди всичко на последователна политика на държавите-членки, за да се постигнат поставените цели и от твърде слабите стимули за национална и общностна ангажираност, предлагани от ОМК. Друга причина е липсата на европейска рамка за макроикономическата и за социалната политика, която въобще да позволи на държавите-членки да приложат правилните реформи по координиран начин и да постигнат поставените цели, както и да не допуснат националните реформи да се окажат в конкуренция помежду си. Освен това ЕИСК многократно констатира недостиг на обща отговорност, което според него се дължи не на последно място на недостатъчното включване на социалните партньори и на гражданското общество.

2.3.2. ЕИСК се застъпва за това и след 2010 г. да се продължи да се действа по глобална и цялостна стратегия. Той обаче е също така на мнение, че нито „Назад към Лисабон 2000“, нито „Повече от същото, евентуално по-екологично“ не е адекватният отговор на настоящите предизвикателства. Повелята на деня е да се тръгне по пътищата на устойчивото развитие, които свързват конкурентоспособност, НИРД и иновации с иновативния потенциал на една социална Европа, развиваща икономиката си по устойчив начин, както и с концепцията за „добра работа“ (6). Освен това настоящата криза представлява в много отношения поврат и изисква нови решения като например по-ефективно регулиране на финансовите пазари, радикална преориентация към ресурсоспестяващо производство и потребление с ниски емисии на CO2, както и инвестиции в обновяването на обществените услуги, за да се даде увереност на хората и да се спечели отново доверието в ЕС.

2.3.3. Настоящи предизвикателства като финансовата и икономическата криза, както и произтичащите от нея социални проблеми, глобализацията на икономиката, подобряването на функционирането на вътрешния пазар, енергийната политика и изменението на климата, демографските тенденции и миграцията изискват на европейско равнище нова цялостна стратегия след 2010 г., която а) да посрещне тези предизвикателства, б) да отстрани недостатъците при прилагането, в) да бъде подкрепена с обща европейска отговорност, и г) да може да свърже по съгласуван начин всички стратегии на ЕС (стратегията за икономическо възстановяване, Лисабонската стратегия, устойчивото развитие, изменението на климата). ЕИСК предлага тази нова стратегическа насока да се открои и като се даде друго име на новата европейска стратегия.

3. Политически препоръки: Европейско мислене и действие чрез европейски проекти

3.1. Създаване на европейска рамка за обещаващи успех програми за реформа: Въпреки че държавите-членки на ЕС имат основната отговорност за прилагането, необходима е адекватна европейска рамка, която да даде възможност за координиране и последователно провеждане на започнатите структурни реформи. Спешно е необходимо да се направи оценка на националните реформи на европейско равнище и на тяхното въздействие върху икономическото развитие, разпределението на богатството и социалното сближаване. Във връзка с това трябва задълбочено да се проучат няколко специфични решения на Съда на ЕО (делата Vaxholm, Viking, Rüffert и Luxembourg) и, евентуално да се въведат подходящи и конкретни мерки за защита на работниците, за да се покаже, че икономическите свободи и правилата на конкуренцията не поставят под въпрос основните социални права.

По-силно фокусиране на политиката на ЕС върху растежа чрез създаването на адекватна икономико-политическа рамка: Преследваната цел за растеж от 3 % годишно, която по начало лежи в основите на стратегията, беше постигната само два пъти. Финансовата криза и недостатъчната устойчивост на икономиката на ЕС на сътресения показват необходимостта от нова политикоикономическа ориентация. Според ЕИСК един макроикономически микс, свързващ по балансиран начин икономическата политика, ориентирана към предлагането, с тази, ориентирана към търсенето, следва да стане неотменна част от стратегията за периода след 2010 г. Важно е и качеството на желания растеж. Основната цел е растеж на благосъстоянието. Сам по себе си БВП не е достатъчна мярка за благосъстояние и трябва да се използва по-добър показател (или набор от показатели) за благосъстоянието, за да може в новата стратегия да се определи и след това да се прецизира една по-удовлетворителна и съгласувана цел за растеж.

3.2.1. Решаване на кризата на финансовите пазари и социални предизвикателства: От ЕС се изисква да действа координирано, единно и да играе водеща роля при предстоящите решения на кризата и преди всичко при новата организация на финансовата система. Една нова организация на световната финансова система (преди всичко ефективно регулиране на банковата система, но също и на хедж-фондове и частните инвестиционни фондове) трябва да даде възможност за разработване и предоставяне на солидни финансови инструменти, които подпомагат реалната икономика и са полезни за гражданите. Настоящата криза обаче не е само резултат от проблеми на финансовия пазар. Тя беше предизвикана – най-вече в САЩ – също и от редица нарастващи макро- и микроикономически дисбаланси, като преди всичко различията в доходите. Поради това формулата за изход от кризата трябва да гласи: отказ от растеж, който се основава отчасти на „спекулативни балони“, връщане към растеж, основаващ се на инвестиции преди всичко в иновативни сектори на реалната икономика, справедливо разпределение, създаване на висококачествена и производителна заетост, както и на екологична устойчивост.

3.3. Подобряване на функционирането на вътрешния пазар чрез по-добро равновесие между икономическото, социалното и екологичното измерение: За тази цел са необходими коректно прилагане и евентуално подобряване на социалното законодателство за единния пазар и „по-добро регулиране“, тъй както и създаване на успешна микроикономическа среда и на достатъчно възможности за частни инвестиции. Трябва обаче да се вземат мерки състезанието в рамките на общия пазар да бъде ориентирано към иновациите, а не да се изразява в контрапродуктивна конкуренция между държавите-членки на ЕС за сметка на социалното сближаване и на екологичната устойчивост.

Насърчаване на социалното сближаване като фактор за стабилна и динамична икономика: От гледна точка на ЕИСК добре развитата социална политика, включително глобалната политика за създаване на „добра работа“, част от която са и амбициозните цели в областта на общото и професионалното образование и обучението, както и в областта та ученето през целия живот, допринася съществено за растежа и за повишаването на производителността. Пътят за излизане от кризата следва да бъде подкрепен от съответните инвестиции.

3.4.1. Борба срещу неравенството и бедността в цяла Европа: За периода до 2010 г. беше поставена целта за значително намаляване на броя на хората, застрашени от бедност и социално изключване, но докладът на Комисията относно социалните реалности (2007 г.) показва, че Европа все още има сериозни социални проблеми в много държави и региони. Поради това стратегията за периода след 2010 г. трябва да бъде насочена към социален напредък, укрепване на устойчивостта на системите за социална сигурност и към борбата с бедността, включително чрез избягване на несправедливото разпределение на доходите. Европейската година за борба с бедността (2010 г.) е идеалният повод за поставянето на ефикасни цели, вкл. поставяне на обвързани със срокове задачи в областта на борбата с бедността (напр. в системите за минимални и заместващи доходи) (7). Чрез такава инициатива, насочена към гарантиране на социалното сближаване, би се направила важна крачка за възстановяване на доверието на гражданите към европейската интеграция.

Създаване на пазар на труда, благоприятстващ интеграцията : Въпреки известен напредък, средно за ЕС целите за заетост за 2010 г. няма да бъдат постигнати. Това трябва да бъде повод за загриженост предвид сегашната криза, която наистина достигна пика си, но още не е окончателно преодоляна, и която задълбочи неравенствата и изправи все повече хора пред проблеми на оцеляването. Съгласно Европейския план за икономическо възстановяване (8), възстановяването на растежа с цел стабилизиране на пазара на труда се нуждае възможно най-бързо от засилване на вътрешното търсене, което трябва да бъде подкрепено от реформи, подобряващи структурата. Важни са ефикасните концепции за образование и обучение, създаването на заетост предимно за онези, които напр. поради недостатъчна образованост са изключени от пазара на труда, както и ефективните усилия за премахване на дискриминацията при достъпа и оставането на пазара на труда. Именно различните форми на социална икономика в държавите-членки могат да изиграят ролята на модели за преодоляване на кризата, най-вече когато става въпрос за създаване на заетост напр. в областта на социалните услуги. ЕИСК застъпва гледището, че заетостта и производителността на труда следва да нарастват успоредно една с друга. При това ЕС следва, включвайки и зачитайки автономията на националните и на европейските социални партньори, да положи усилия и за създаването на адекватни разпоредби за нестандартизираната заетост и за заетостта без достатъчна социална сигурност (9).

3.4.2.1. Предприятията на социалната икономика, които присъстват във всички сектори на дейност и съчетават икономическата изгода с общ интерес и социални съображения, са добър пример за специфични форми на предприемачество и фирмено управление, които ще допринесат за постигането на целите на обновената Лисабонска стратегия. Европейският икономически и социален комитет приканва Европейския съвет, Комисията и държавите-членки да разгледат предложения, насочени към прилагането на препоръките, направени от Европейския парламент (10), за да гарантират, че предприятията на социалната икономика могат да се конкурират при условия на равнопоставеност с други предприятия.

3.4.3. Съчетаването на гъвкавост и сигурност трябва да създаде ефективна сигурност при промяната : Променящите се икономически рамкови условия изискват висока степен на иновативна способност за адаптация и на пазарите на труда. Трябва да може да се реагира интелигентно на структури, които бързо се променят. При това, в духа на съчетаването на гъвкавост и сигурност трябва да се установи с положителност, че работниците са подготвени да посрещнат новите предизвикателства в света на трудовата заетост. Концепцията на съчетаване на гъвкавост и сигурност трябва да създаде ефективна„сигурност в промяната“, като сигурността на пазара на труда, стабилните трудови правоотношения и работни места, запазването на пригодността за заетост, социалната сигурност и мобилността на пазара на труда по посока на добри и производителни работни места („извличане на полза от прехода“) следва да имат еднакъв приоритет в практиката. При това трябва преди всичко да се гарантира цялостното въвеждане и прилагане на достиженията на правото на Общността в социалната област, както и неговото разширяване, за да се избегне евентуална нелоялна конкуренция в областта на трудовите стандарти.

3.4.4. По добра координация на данъчните политики : В съответствие с договорите за ЕС следва да се работи за по-добра координация в ЕС на данъчните политики в държавите-членки (вкл. хармонизирани основи за изчисляване на данъка и минимални данъчни ставки), най-вече в онези области, в които данъчната основа е международно мобилна и рискът от избягване на данъци и от данъчна конкуренция между държавите-членки е най-голям. Целта на тази координация в европейски мащаб следва да бъде осигуряването на публичните бюджети, както и насърчаването на по-справедливи данъчни системи (вкл. чрез укрепване на данъчната основа, чрез затваряне на данъчните оазиси, както и чрез мерки срещу укриването на данъци).

3.4.5. ЕЦБ трябва да оправдае своя общоикономически мандат : С оглед на стратегията за след 2010 г. трябва да се постигне успех в намирането на подобаващо и същевременно устойчиво за бъдещите поколения равновесие между целите за растеж и стабилност. В съответствие с Договорите ЕЦБ следва да поеме своята пълна отговорност и при това наред с приоритета за ценова стабилност да отчита и целите за високо равнище на заетост, социална защита и устойчив растеж.

3.4.6. Запазване на бюджетно-политически възможности за инвестиции : При отчитане и използване на създадените от Пакта за стабилност и растеж възможности за гъвкавост в случай на кризисно развитие, следва чрез преразпределяне в бюджетите да се увеличи конюнктурно-политическата свобода на действие, за да се засилят свързаните с целите от Лисабон публични инвестиции (вкл. инвестициите във високоефективни публични услуги, научни изследвания, образование, иновации) и производствените инвестиции на частния сектор, преди всичко и в производства с ниски равнища на CO2. Във връзка с това би трябвало да се доразвие и идеята за европейски заем в рамките на европейски държавен фонд (11).

3.5. Насърчаване на индустриалната политика и предприемаческия дух и създаване на подходящи рамкови условия за малки и средни предприятия (МСП): икономическият растеж и благоприятният климат за инвестиции са важни предпоставки за създаването на нови работни места и запазване на съществуващата заетост; за това допринасят големите предприятия, но във висока степен също и МСП. Именно МСП са здраво вкоренени в местната икономика и имат особено голяма изгода от едно стабилно и нарастващо вътрешно търсене. ЕИСК вече многократно посочи, че е необходимо да се постави особено внимание върху по-нататъшното развитие на европейската индустриална политика, вкл. в посока„зелени технологии“, нанотехнология и ИКТ, както и върху укрепването на социално отговорния предприемачески дух и по-интензивно да се насърчава основаването и развитието на предприятия. Намаляването на непропорционалната бюрократична тежест и на административните препятствия, както и една подобрена рамка за финансиране на предприятията представляват приоритетна задача и са решаващи както за европейската конкурентоспособност, така и за климата, благоприятстващ производствените инвестиции. При това не бива да бъде застрашавана защитата на основателните интереси на заетите лица и потребителите. Тъй като производството, иновациите и процентът на заетост все повече зависят от МСП, следва да се отдели важно място на подпомагането на предприемаческата инициативност сред младите хора.

3.6. Посрещане на демографските промени и предлагане на решения по въпросите на миграцията : Съществени отправни точки за преодоляване на предизвикателствата на едно застаряващо общество са и си остават растежът и заетостта. Това важи както за младото, така и за по-старото поколение. Наред с борбата срещу безработицата и създаването на повече и по-добри работни места следва – не на последно място и с оглед на нивото на раждаемостта – да бъде направено повече за съчетаването на професионалния и семейния живот. Успешните решения в областта на миграцията и интеграцията, които насърчават потенциала на Европа за растеж и същевременно не застрашават социалното сближаване, са сред основните предизвикателства след 2010 г. (12)

Повишаване на значението на триъгълника на знанието (образование, научни изследвания, иновации): Европа трябва да продължи да увеличава потенциала си от квалифицирани хора, наука, научни изследвания и технологии, а по този начин да укрепва и своята способност за иновации като съществен елемент на конкуренцията. Триъгълникът на знанието трябва във всички случаи да запази централното си място и в стратегията за периода след 2010 г. В този смисъл понятието „иновации“ следва да бъде разширено, за да обхване и „социалните иновации“ с цел да се увеличи социалният капитал, който е важен както за конкурентоспособността, така и за социалното сближаване.

3.7.1. За да се осигури основата за бъдещи иновации, науката и изследванията, както и тяхното приложение в икономическата практика, следва да имат висок приоритет. Целта от Болоня за създаването на единно пространство за висше образование в Европа се нуждае от конкретни стъпки за прилагането ѝ и от повече политическа воля за координиране на тези политики. Недостатъчните инвестиции в иновации и повишаване на квалификацията изострят икономическите проблеми и не остават без последици върху производителността на труда. Университетите и институциите за висше образование трябва да поемат своята отговорност и да развият в по-висока степен, отколкото досега европейското измерение, тъй като то има ключова функция в триъгълника на знанието, състоящ се от образование, научни изследвания и иновации. В трансграничните области следва да се насърчават многостранното сътрудничество в научните изследвания. В Европа има също така недостиг на високотехнологични предприятия, които инвестират в изследователска и развойна дейност. Предприятията трябва да намерят стимули за по-големи инвестиции в научноизследователска и развойна дейност и да създават продуктивни работни места.

3.7.2. Добре образованите служители и работници, особено в научно-техническите области, както и способността за иновации, са съществени елементи в областта на конкуренцията и предпоставка за просперитет. Това трябва да се съпровожда от създаването на продуктивни, висококвалифицирани и добре заплатени работни места. Дори и по време на кризата, на младите висшисти следва да се дава възможност за съответен на квалификацията им професионален старт и за перспективно професионално развитие.

Управлението на изменението на климата като ключов елемент от стратегията за периода след 2010 г. изисква промени в много области: Насърчаването на енергийната ефективност и на възобновяемата енергия, също както и използването на сектора „Околна среда“, ще бъде ключов елемент на стратегията за след 2010 г. Обновената стратегия трябва да съдържа план за действие за икономика с ниски равнища на въглеродни емисии. Сега, след като вече е налице цялостна правна рамка за енергията и опазването на климата, ЕС би следвало да се съсредоточи върху практическото прилагане. Ефикасните политически мерки следва да бъдат включени в интегрираните насоки, в конкретните препоръки за държавите-членки и в националните програми за реформи на бъдещата Лисабонска стратегия.

3.8.1. ЕС трябва да стане икономическото пространство с най-висока енергийна и ресурсна ефективност : политиката по отношение на климата, която трайно намалява емисиите на парникови газове, както и зависимостта от изкопаеми енергоносители, следва да бъде насочена в съответствие с устойчивото развитие, т.е. да се съобразява по адекватен начин с икономическите, екологичните и социалните цели. При това следва да бъде използван докрай и целият потенциал за спестяване на енергия, като при това се заложи на местни, възобновяеми и регионални структури. Повишаването на енергийната и ресурсната ефективност ще стане един от централните елементи на новата стратегия. Затова допълнителна стратегическа цел на ЕС би следвало да бъде„като Общност да се превърне в икономическото пространство с най-висока енергийна и ресурсна ефективност“. За да постигне тази промяна Европа трябва да поеме висока отговорност в областта на намаляването на CO2. В отделните сектори е необходимо в сътрудничество с отделните отрасли да се зададат конкретни цели и графици.

3.8.2. „Ново „зелено“ споразумение“ („New Green Deal“) : В рамките на едно „Ново „зелено“ споразумение“ следва да се използва напълно потенциалът на екологичния сектор като двигател за растеж, нови работни места и иновации, да се заеме челно място в иновациите при зелените технологии и да се пестят разходи, без да се отстъпва от благоденствието, качеството на живот и глобалната конкурентоспособност. Развиването на научноизследователската дейност и технологиите, както и прилагането им в нови продукти и услуги, а с това и създаването на заетост, ще имат съществено значение при този необходим иновационен процес.

Подобряване на финансовата основа на Лисабонската стратегия: Преодоляването на бъдещите предизвикателства изисква и нови стратегически съображения относно бъдещия бюджет на ЕС.

3.9.1. Реформиране на бюджета на ЕС в съответствие с Лисабонската стратегия : Най-общо трябва да се осъществи съобразено с Лисабонската стратегия преразпределение на средствата, предназначени за различните политики с насоченост към научните изследвания и конкурентоспособността, околната среда и климата, инвестициите в устойчиво използване на енергията; продуктивни публични разходи в икономическите центрове, активна политика по отношение на пазара на труда, съчетаване на професионален и семеен живот, социално сближаване, избягване на бедността и създаване на нови и висококачествени работни места. Дискусията за реформа на бюджета на ЕС съобразно Лисабонската стратегия би следвало да бъде включена и в бъдещата финансова рамка за периода 2014-2020 г. (13) Ефикасното прилагане на европейските цели изисква също така засилването на регионалното измерение да бъде включено в дискусията за финансирането на структурната политика и на политиката на сближаване след 2013 г.

3.9.2. Проучване на алтернативите за финансиране на ЕС : Съществуват многобройни трансгранични предизвикателства, които изискват засилване на европейското измерение на политическите действия. По отношение на европейските проекти е необходимо да се води дискусия относно алтернативни възможности за финансиране, а наред с преструктурирането и възможностите за икономии да се обсъдят и перспективите за един разширен бюджет на ЕС. ЕИСК предлага във връзка с това да се проучат възможностите за въвеждане на единни финансови механизми (включително данъчни възможности) в целия ЕС. Така например чрез въвеждането на данък върху финансовите транзакции могат да се ограничат спекулативните сделки. Би следвало да се проучи и възможността за данък върху емисиите (въглероден данък).

3.10. Засилване на външното измерение: Благоденствието на Европа почива и върху нейната отвореност към света. За Европа, като най-голяма икономическа сила в света, която е на първо място по износ и внос на стоки и услуги и на второ място като източник и получател на преки чуждестранни инвестиции, както и като най-голям донор на помощ за развитие в света, е от решаващо значение нейната международна програма да бъде подсилена с ясни и дългосрочни цели. Предвид възхода на нови глобални икономически сили и на въздействието на международната икономическа криза е по-важно от всякога ЕС да си изработи нова, по-единна и действена рамка за своите действия в международен план. По този начин би се осигурило адекватно, справедливо и устойчиво отваряне на пазара, повишаване върху основата на правата на стандартите с нормативно действие, насърчаване на мултилатерализма, както и на структурирания диалог с привилегировани партньори и създаване на изгодно и за двете страни пространство на напредъка, което да включва също и Средиземноморието и Африка. Ако това бъде постигнато, Европа със своя модел на социална пазарна икономика ще продължи и в бъдеще да бъде пример за останалата част от света, ще може да се утвърди на международно равнище преди всичко по отношение на достъпа до пазари и суровини и същевременно да гарантира, че са налице условия за лоялна международна конкуренция, че може да се осъществи устойчиво развитие и че всички ще се възползват от изгодите на глобализацията.

4. Препоръки към целите от Лисабон

4.1. Запазване на целите и доразвиването им в средносрочен план: Въпреки новите предизвикателства и свързаните с настоящата криза трудности, програмата за периода след 2010 г. не бива да пренебрегва досегашните цели. ЕИСК предлага да не се изоставят общите цели на текущата стратегия, но същевременно да се формулират и стигащи още по-далеко амбициозни цели, чието изпълнение би трябвало да се осъществи до 2015 г. Така например делът за научноизследователска дейност би следвало да бъде повишен на 3,5 % (по възможност допълнен и от една по-широка цел за инвестиции в иновации), тъй както по-високо следва да бъдат поставени и целите за повече и по-добра заетост и за образование и обучение.

4.2. Отчитане на изходната ситуация в отделните страни от ЕС при определянето на националния принос: Икономическата ефективност на отделните страни от ЕС е много различна. ЕИСК предлага, както и при първоначалното определяне на количествените цели от Лисабон да се отчита съответната изходна ситуация в отделните държави-членки и да се изчислят и обсъдят амбициозните национални приноси, съответстващи на стратегическите цели на базата на ЕС-27.

4.3. Повторно включване и на качествени цели: Бъдещата програма би трябвало да съдържа и постигането на онези качествени цели, които до голяма степен отпаднаха през последните години, в хода на обновяването на Лисабонската стратегия (например т.нар. показатели от Лаакен за измерване на създаването на качествена заетост (14)).

4.4. Поставяне на нови цели, най-вече там, където е налице дефицит: Освен това в рамките на Интегрираните насоки би трябвало да се вземе решение за нови или по-конкретни цели там, където напредъкът е недостатъчен или се проявяват недостатъците на предишната политика на реформи. Поради това ЕИСК предлага собствени насоки с измерими цели за равнопоставеност на жените и мъжете, в борбата срещу трудови отношения с недостатъчна социална сигурност, при прехода към икономика с ниски нива на въглеродни емисии, при борбата с бедността (включително бедността на работещи лица), както и за предотвратяване на социално изключване (напр. подобаващо подпомагане в случай на безработица или нетрудоспособност, както и при достъпа до обществени услуги).

5. Препоръки за управлението

5.1. Засилване на ролята на европейските институции: Новата стратегия трябва да има по-голяма действена сила. В сегашната криза от особено голямо значение е засилената роля на европейските институции. От пренастройването на Лисабонската стратегия през 2005 г. насам, Комисията действа далеч по-видимо – преди всичко при публикуването и разпространението на специфични за отделните страни насоки, както и на примери за най-добри практики. Беше поискана публична дискусия в Съвета, за да се поддържа развитието на цялостния процес. В една обновена стратегия тези аспекти следва са се задълбочат и разширят. Чрез използване на електронни средства за комуникация Комисията и държавите-членки трябва да предприемат нови стъпки за подобряване на прилагането, както и за насърчаване на трансграничния обмен на добри практики. Тези методи обаче могат да съществуват само ако държавите-членки получат съответстваща европейска рамка, в която да са в състояние да постигат общностни цели. Ако се наложи, ще трябва да се проучат нови, иновативни инструменти.

5.2. Повишаване на ефикасността на ОМК в държавите-членки: ОМК като „методологичен гръбнак“ на Лисабонската стратегия е предвиден в Договора за реформа на ЕС за прилагане и в други области. Според ЕИСК, ахилесовата пета на ОМК, освен че не е достатъчно известен пред гражданите, се състои преди всичко в недостатъчната му ефективност на национално равнище. Затова е решаващо целите да не бъдат разглеждани както често досега като „крайни точки на желателното“, а по-скоро като конкретни политически ангажименти. Тук следва да се намерят пътища и инструменти, чрез които целите да се направят в по-висока степен задължителни и да се създадат по-силни стимули за държавите-членки да изпълняват по-ефективно поетите задължения за постигане на целите. За да се гарантира по-добро равновесие, при прилагането на новата стратегия наред с министрите на икономиката и финансите следва по-активно да бъдат включени и други министри, на първо място министрите на труда и социалната политика. ЕИСК препоръчва освен това да се повишат ролята и видимостта на европейските социални партньори, например като резултатите от тристранния макроикономически диалог редовно се добавят към заключенията на европейските срещи на върха.

5.3. Наблюдение на целите от Лисабон от страна на икономическите и социални съвети в държавите-членки: В рамките на съответните процедури на консултация и на правомощията на социалните партньори в отделните държави-членки би следвало още повече да се засили специалната роля на националните ИСС или сродните организации на гражданското общество (15). Би следвало докладите, които се изготвят от ИСС по тези въпроси, да съдържат анализи на прилагането на съответните цели от Лисабон, а правителствата и европейските институции да се запознават с тези анализи и да бъдат приканвани да извлекат съответните заключения от тях. ИСС и организациите на гражданското общество биха могли да поканят във връзка с това представители на Комисията, за да обсъдят с тях националния контекст. Освен тона националните ИСС би следвало да бъдат включвани в годишните консултации на Комисията. В това отношение от особено голямо значение е поддържането на обмена на мнения и опит между ЕИСК и националните ИСС относно националните планове за реформи и Лисабонската програма.

5.4. Повишаване на легитимността чрез по-добро включване на гражданското общество и засилване на регионалното измерение: ЕИСК винаги е обръщал внимание, че за да се гарантира по-добро прилагане на Лисабонската стратегия, трябва не само трябва европейските институции да поемат напълно своята отговорност, но също така е необходимо преди всичко да бъдат изцяло взети под внимание всички обществени интереси и да има по-тясно сътрудничество между правителство и социални партньори, както и гражданско общество на национално и европейско равнище, но също така и на местно и регионално равнище в държавите-членки (16):

—	Националните координатори на Лисабонската стратегия би следвало в процеса на изготвяне, прилагане и оценка на националните програми за реформи системно да си сътрудничат с всички заинтересовани страни.

—

Необходими са по-нататъшни стъпки, за да може в рамките на съответната процедура на консултация и на правомощията на социалните партньори да се насърчава съществуващият диалог с държавите-членки – диалог, в който участват също и националните ИСС и в който в зависимост от случая биват привличани и други представители на интереси на гражданското общество (НПО, организации на социалната икономика и др.), както и представители на висши учебни заведения или „мозъчни тръстове“.

—	Всеки цикъл от Лисабонската стратегия би могъл да приключва с конференция, в която да участват всички меродавни представители на интереси и организациите на гражданското общество, за да се установят успехите и недостатъците.

—

Следва да се отстраняват структурните препятствия, които пречат на ефикасното включване на националните парламенти и на истинския диалог със социалните партньори и с организациите на гражданското общество. За тази цел би могло например да се избягва поставянето на (превърналите се вече в правило) твърде кратки срокове за изготвяне на националните програми за реформи през летните месеци, както и назначаването за отговорници по Лисабонската стратегия на лица, които в много от държавите-членки на ЕС нямат почти нищо общо със социалния диалог.

—	Правителствата на държавите-членки би трябвало да предоставят повече информация за резултатите от гражданския и социалния диалог, провеждан във връзка с целите от Лисабон.

—	За да се гарантира цялостен подход към териториалното, социалното и икономическото сближаване, е необходимо принципите за партньорство на структурните фондове изцяло да се приложат в държавите-членки на ЕС, а инструментите на ОМК да се използват в по-голяма степен и в тази област.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) По отношение на институционалната рамка за включването на организации на гражданското общество в разработването на национални политики съществуват големи различия: в много държави-членки на ЕС има ИСС, в повечето нови държави-членки съществуват т.нар. тристранни комисии (включващи социалните партньори и представители на правителството), в други страни не съществуват ИСС, но има някои алтернативни форми на представителство на интересите на гражданското общество. ЕИСК се стреми да събере предложения и мнения от възможно най-много такива представителни органи.

(2) Вж. CESE 1468/2005 rev. „Прилагане на Лисабонската стратегия. Обобщен доклад до Европейския съвет“ (23 и 24 март 2006 г.); CESE 40/2008 „Обновената Лисабонска стратегия 2008-2010 г.: Ролята на организираното гражданско общество“, Обобщен доклад до Европейския съвет (13 и 14 март 2008 г.).

(3) Вж. преглед на относителните постижения и недостатъците при постигането на „целите от Лисабон“: M.J. Rodrigues, Europe, Globalisation and the Lisbon Agenda (Европа, глобализацията и програмата от Лисабон) (2009 г.), стр. 16.

(4) Вж. бележка под линия № 2 и становището на ЕИСК относно „Ефективно управление на обновената Лисабонската стратегия“, ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 13.

(5) Вж. http://www.eurofound.europa.eu/ewco/reports/TN0403TR01/TN0403TR01_3.htm, Part-time work in Europe (Работа на непълно работно време в Европа), Dublin-Foundation, 2004.

(6) Вж. приетия от Съвета в Лаакен през 2001 г. набор от показатели за качеството на работата СOM(2001) 313 окончателен „Политика по заетостта и социална политика: концепция за инвестиции в качество“.

(7) Вж. също резолюция на Европейския парламент, PT_TA(2008)0467 от 9.10.2008 г.

(8) Съобщение на Комисията до Европейския съвет „Европейски план за икономическо възстановяване“, COM(2008) 800 окончателен, 16 ноември 2008 г.

(9) За обзор на съответните европейски социални споразумения вж. http://europa.eu/legislation_summaries/employment_and_social_policy/social_dialogue/c10132_de.htm.

(10) Резолюция на Европейския парламент от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика (2008/2250(INI)).

(11) Вж. становище на ЕИСК относно „Европейски план за икономическо възстановяване“., ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 71, параграф 5.4.

(12) Във връзка с това следва да се приветства преди всичко и създаването на Европейския форум за интеграция, в който под патронажа на ЕИСК се срещат институции на ЕС, заинтересовани страни и НПО.

(13) Вж. становище на ЕИСК относно „Реформата на бюджета на Европейския съюз и бъдещото му финансиране“, ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 113.

(14) Вж. СОМ(2001) 313 окончателен „Политика по заетостта и социална политика: концепция за инвестиции в качество“.

(15) ЕИСК отбелязва, че той по никакъв начин не се намесва в съществуващите процедури на консултация, в правомощията и в легитимността на социалните партньори в отделните държави-членки.

(16) Вж. становището на ЕИСК относно „Ефективно управление на обновената Лисабонската стратегия“, ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 13.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/10

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социалното приобщаване“

(проучвателно становище)

(2010/C 128/03)

Докладчик: г-жа KING

С писмо от 18 декември 2008 г. г-жа Cecilia Malmström, министър по европейските въпроси на Швеция, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, се обърна към Европейския икономически и социален комитет с искане да изготви проучвателно становище относно:

„Социалното приобщаване“.

Специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 15 октомври 2009 г.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 130 гласа „за“, без гласове „против“ и с 4 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. В бъдещата стратегия на Европейския съюз за растеж и работни места следва да се обръща повече внимание на целите за социално сближаване, се казва в новия доклад по темата, представен на 29 септември 2009 г. от Европейската комисия. В доклада на Комитета за социална защита се посочва, че социалната защита сама по себе си не е достатъчна, за да предотврати бедността и изключването, и се отправя призив да се постави по-силен акцент върху цели като борбата срещу бедността при децата и насърчаването на мерки за активно приобщаване.

Първите жертви на изключването са главно бедните и нискоквалифицираните лица, мигрантите или етническите и културни малцинства, хората с увреждания, лицата, живеещи в изолация, в лоши жилищни условия или бездомните.

Макар и работата да не предлага възможност автоматично да се избегнат изключването и рискът от бедност, заетостта остава най-доброто средство за социално включване.

1.2. Шведското председателство има амбицията да води борба срещу отрицателните последствия от икономическата криза върху растежа и заетостта на европейско и национално равнище. То възнамерява да определи приоритетни действия за предприемане на мерки, насочени към пазара на труда, които да сведат до минимум безработицата, да намалят броя на изключените и да върнат на работа тези, които наскоро са я загубили. Същевременно председателството иска да постави основите за създаване на дългосрочни и устойчиви работни места.

1.3. Според наскоро приключилата Среща на върха на Г20 тази година, държавите-членки, включително и ЕС, са успели да създадат и запазят работни места, което означава максимално намаляване на въздействието на кризата за редица граждани на Съюза. Усилията на държавите-членки се съсредоточиха по-специално върху подкрепата за запазването на работните места и доходите на домакинствата.

1.4. Но предизвикателството, пред което е изправен ЕС, се състои в това, че много граждани в трудоспособна възраст нямат достъп до работа, дори и през неотдавнашния период на икономически растеж. Освен това някои граждани нямат достатъчни доходи, които да им позволят да преодолеят бедността. Може да се заключи, че въпреки решителните мерки в подкрепа на възстановяването, през последните 18 месеца тази група се е увеличила и социалното въздействие на рецесията все още не може да се усети напълно.

1.5. ЕИСК е убеден, че би трябвало да се обърне по-голямо внимание на тези, които са най-отдалечени от пазара на труда, по-специално чрез по-големи усилия за прилагане на общите принципи за активно приобщаване, приети от Съвета през декември 2008 г. Това са хора с ниска квалификация, които имат по-малък достъп до учене през целия живот и по-малко възможности за обучение, такива, които се грижат за други хора (предимно жени), хора, които се пенсионират по-рано, хора с увреждания, лица от малцинствата, мигранти и млади хора.

1.6. ЕИСК препоръчва използването на отворения метод на координация за набелязване на най-добри практики при прехода от образование или обучение към заетост и прехода от домакински или граждански дейности към заетост и за търсене на решения за отстраняване на структурните пречки пред пазара на труда и социалното участие като цяло.

1.7. ЕИСК съзнава, че социалните услуги и защита зависят в голяма степен от публичното финансиране, което редица държави-членки се стремят да намалят поради настоящата криза. Затова той се противопоставя на всяка инициатива, която би могла да засегне солидарността, върху която почива социалната защита, и която е особено полезна за Европа. Целесъобразно е да се изберат мерки, които запазват социалната защита, като същевременно улесняват прехода към заетост и нейното запазване.

1.8. ЕИСК признава значението на ученето и обучението през целия живот за повишаването на пригодността за заетост на гражданите и отбелязва парадокса, че по-малко образованите имат най-малък достъп до учене през целия живот. Затова ЕИСК настоятелно препоръчва ефективно предоставяне на възможности и достъп по отношение на ученето през целия живот за всички граждани.

1.9. ЕИСК изразява съгласие с Комисията относно значението на координацията и сътрудничеството на национално и местно равнище, включително между публичните власти, социалните партньори и гражданското общество и то не само в областта на заетостта, но също и по отношение на жилищното настаняване, здравеопазването и териториалната интеграция.

2. Предистория и контекст

2.1. Европейските икономики и общества са изправени пред редица предизвикателства като изменението на климата, технологичния напредък, глобализацията и застаряването на населението. Наред с положителното въздействие на засиленото участие в пазара на труда през последните десетилетия, се наблюдават също и постоянни равнища на общата бедност и бедността сред работещите, значителна фрагментираност на пазара на труда и незначителен напредък по отношение на дела на безработните домакинства. Като се има предвид, че качествените работни места представляват най-добрата защита срещу бедността и изключването, настоящото становище се съсредоточава предимно върху връзката между заетост и приобщаване.

2.2. Световната финансова криза, която обхвана реалната икономика, е последното предизвикателство. В резултат на намаленото търсене и по-строгите условия за финансиране (1) се наблюдава значително влошаване на пазара на труда. Сезонно коригираното равнище на безработица в ЕС-27 през март 2009 г. беше 8,3 % в сравнение с 6,7 % през март 2008 г.. Това представлява обрат в тенденцията по отношение на безработицата, тъй като през предходните години нейното равнище в ЕС-25 намаляваше - от 8,9 % през март 2005 г. до 8,4 % през март 2006 г. и 7,3 % през март 2007 г. Въпреки че положението в отделните страни е различно, всички държави-членки и повечето сектори са засегнати от дълбокия икономически спад в международен мащаб. Най-засегнати са Испания, Ирландия и балтийските страни, където процентът на безработицата се удвои, а в случая с балтийските страни почти се утрои. Съгласно прогнозите безработицата ще продължи да расте.

2.3. Настоящите пакети от парични облекчения и данъчни стимули, които бяха въведени в почти всички държави-членки за борба с тази последна криза, имат за цел преди всичко да стабилизират финансовите системи, да смекчат отрицателното социално въздействие и след това да допринесат за възстановяването на растежа. Отделните държави-членки имат твърде различен обхват на действие, но се наблюдава тенденция към значително съсредоточаване на вниманието към политиките за запазване на заетостта на работниците, насърчаване на реинтеграцията на трудовия пазар, подкрепа на доходите, защита на лицата с ипотечен кредит срещу отнемане на собствеността, насърчаване на достъпа до кредит, както и инвестиране в инфраструктури в социалната сфера и здравеопазването, с цел стимулиране на заетостта и подобряване на достъпа до услуги (2). Въпреки това, шведското председателство смята, че мерките за борба с кризата трябва да вървят ръка за ръка с необходимите структурни реформи, за да се решат другите предизвикателства пред ЕС (напр. демографските промени, глобализацията), тъй като преди настъпването на кризата твърде много граждани на ЕС, които са могли да излязат на пазара на труда, не са имали достъп до работа, въпреки относително положителните икономически резултати.

2.4. Шведското председателство иска акцентът да бъде поставен върху:

2.4.1. начина, по който държавите-членки съвместно да се справят с последиците от бързото покачване на равнището на безработицата в резултат от икономическата криза;

2.4.2. ефикасните реформи, които могат да повишат мобилността на пазара на труда, включително и мерките, които могат да бъдат предприети за улесняване на завръщането на хората на работа.

Целта е да се противодейства на краткосрочните последствия на кризата и да се предприемат действия, за да се гарантира, че държавите-членки ще постигнат дългосрочната цел за високи равнища на заетост в рамките на нова стратегия на ЕС за растеж и работни места.

3. Заетост и социално приобщаване

3.1. Насърчаване на сигурни преходи

3.1.1. Преходът и социалната мобилност винаги са били част от живота в Европа. Породените от глобализацията промени подчертават необходимостта от системи за икономическо и социално управление, които са активно насочени както към различните видове преход, така и към социалната мобилност. Обвързването на стратегиите за активиране, рехабилитация и реинтеграцията на пазара на труда със социалната защита следва да се разглежда като цел на тази политика. В специализирана литература се посочват най-малко пет вида преход (3): от образование/обучение към заетост, между различните форми на заетост, включително самостоятелна заетост, между заетост и домашни/граждански дейности, между заетост и увреждане, между заетост и пенсиониране. Целта следва да бъде да се убедят хората, че има полза от преходите, както и да се насърчават активно да търсят работа и същевременно да им се осигурява необходимата подкрепа и защита в материално отношение.

3.1.2. Особена загриженост представлява преходът от образование/обучение към заетост, тъй като редица млади хора бяха изключени в по-голяма степен от другите от пазара на труда през периода на растеж, а понастоящем са засегнати в по-голяма степен от финансовата и икономическата криза (4). Въпреки че днес степента на квалификация на младите хора е по-висока в сравнение с тази на предходните поколения, те навлизат по-късно на пазара на труда, срещат по-малка стабилност на заетостта и са изложени в по-голяма степен на сегментация на пазара на труда и на безработица. ЕИСК отбелязва и приветства акцента, който Комисията поставя върху „Помощ за младите хора сега“ (5), но си задава въпроса как ще бъдат оценявани и преразглеждани качествените обучения и стажове, за да се осигури тяхната целесъобразност и в бъдеще. Препоръките на ЕИСК за борба с безработицата сред младежите се съдържат в становището му от 12 юли 2007 г. относно „Заетост на приоритетни категории“ (6). ЕИСК припомня, че мигрантите, хората от етническите малцинства, самотните родители и лицата с ниска квалификация са изложени на по-висок риск от изключване от пазара на труда и от социално изключване.

3.1.3. Преходите между заетост и домакински и граждански дейности оказват голямо въздействие върху жените и възможностите, които им се предлагат по отношение на вида трудов договор или продължителността на периода, прекаран извън трудовия пазар. Затова ЕИСК препоръчва предприемането на мерки за гарантиране на укрепването на равенството между половете.

3.2. Разработване и изпълнение на интегрирана политика, адаптирани мерки и усъвършенствано управление

3.2.1. С натрупването на опит от политиките за преход все по-ясно се очертават някои характеристики на „добрата политика за преход“. Стимулите и подкрепата се оказват от решаващо значение. Политиките за преход на пазара на труда трябва да се разглеждат съвместно със стратегиите за приобщаване, особено когато става дума за лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда, за които системно ще бъдат необходими допълнителни усилия. Комитетът подкрепя виждането (7), според което кризата налага все по-неотложно прилагането на всеобхватни стратегии за активно приобщаване, които да съчетават и балансират мерки, насочени към приобщаващи пазари на труда, достъп до качествени услуги и адекватен минимален доход.

3.2.2. Ето защо по отношение на значителна част от населението в трудоспособна възраст, което трябва да осъществи прехода към заетост, ЕИСК приветства препоръката на Комисията (8) за засилен ангажимент и по-добра координация на национално равнище. Но освен това ЕИСК препоръчва и персонализиране на действията. Това е от значение, тъй като за реформите е жизнено важно наличието на консултантски служби, които да са „близо“ до хората или „на място“ и предлагат пътища за развитие, които са разработени ако не за конкретни лица, то за определени групи. Проектите и организациите на социалната икономика често заемат предна позиция в подходите, насърчаващи пътища за подкрепа на включването в пазара на труда и създаване на нови работни места за хората, които са най-отдалечени от пазара на труда.

3.2.3. Освен това ЕИСК препоръчва в този контекст социалният диалог да се допълва с граждански диалог. Такъв диалог вече съществува под една или друга форма в някои държави-членки. Този подход ще даде възможност на организациите на гражданското общество, които разполагат с опит и познания и поддържат тесни връзки с уязвими групи - включително живеещите в бедност, децата, младежите, семействата в несигурно положение, имигрантите и етническите малцинства, хората с увреждания, възрастните хора, да бъдат включени като важни участници в изготвянето на политиките, насочени към засилване на социалното приобщаване в Европа. Проучванията показват, че важен елемент на добра практика са именно качеството и компетенциите, включително познанията и умението да се работи с групи в неравностойно положение, които притежават предоставящите услугите професионалисти и техните институции.

3.2.4. ЕИСК изразява съгласие с препоръката в Съобщението на Комисията (9), че за подобряване на шансовете на хората в неравностойно положение за успех на пазара на труда е необходимо подобряване на сътрудничеството между публичните органи, публичните и частните служби по заетостта, социалните служби, образователните служби за възрастни, социалните партньори и гражданското общество. Освен това ЕИСК изтъква необходимостта от координация между различните видове услуги като здравеопазване, образование и жилищно настаняване, тъй като това се оказва елемент от ключово значение в добрите практики.

3.3. Лисабонската стратегия

3.3.1. В Лисабонската стратегия на ЕС се поставя особено ударение върху социалното приобщаване в ЕС. Тя определя като обща цел необходимостта от развитието на по-цялостна икономика, която да е в състояние да съчетава ефективността и създаването на повече и по-качествени работни места с високо равнище на социална защита и по-високо социално и икономическо сближаване. Това е основата на европейските икономически и социални модели. Стратегията на ЕС след 2010 г. ще трябва да разполага с ясна визия за основните предизвикателства, пред които е изправено обществото и преразгледани инструменти за секторите на заетостта и социалното приобщаване. ЕИСК е в процес на изготвяне на становище относно политиката след Лисабонската стратегия.

3.3.2. В Лисабонската стратегия се подчертава, че създаването на работни места зависи до голяма степен от активни политики по заетостта, стабилна макроикономическа рамка, инвестиции в умения, научни изследвания и инфраструктура, по-добро регулиране и насърчаване на предприемачеството и иновациите. Предвид непрекъснато влошаващото се положение на пазарите на труда в резултат на икономическия спад са необходими допълнителни действия, тъй като основните последици от рецесията са върху хората. Кризата ще доведе до дълбоки промени на европейските пазари на труда. На работниците и предприятията трябва да се предоставят необходимите средства, за да могат успешно да се приспособят към променящата се действителност: да се запазят работните места, да се повишат уменията на всички равнища, по-специално уменията на нискоквалифицираните работници, да бъдат върнати хората на работа и да се осигурят условия за създаване на нови работни места.

3.4. Концепция за действие за съчетаване на гъвкавост и сигурност по време на криза (10)

В рамките на една интегрирана стратегия за засилване на гъвкавостта и сигурността на пазара на труда и за подкрепа на тези, които временно са извън него, ЕИСК смята, че:

3.4.1. Съчетаването на гъвкавост и сигурност е още по-важно и целесъобразно в настоящата трудна икономическа ситуация, характеризираща се с увеличаване на безработицата, бедност, сегментиране и неотложна необходимост за стимулиране на растежа, създаване на нови и по-качествени работни места и укрепване на социалното сближаване.

3.4.2. Осъществяването на съчетанието между гъвкавост и сигурност изисква от една страна съставни елементи, благоприятстващи социалната защита, и от друга – ясни работни стимули с отворен пазар на труда, даващ възможност за повишаване на квалификацията, който укрепва останалите съставни елементи в комбинация с политики за преодоляване на структурните пречки пред участието и насърчаване на създаването на работни места, включително и на качествени работни места. Това ще допринесе за намаляване на социалното изключване и опасността от изпадане в бедност чрез отваряне на пазара на труда за всички граждани и по-специално за уязвимите групи.

3.4.3. Общите принципи за съчетаване на гъвкавост и сигурност като способ за изпълнение на Европейската стратегия за заетост, съчетани с всеобхватни стратегии за активно приобщаване, насочени към най-отдалечените от пазара на труда лица, предоставят цялостна политическа стратегия за съгласуване на усилията за справяне с последиците от кризата по отношение на заетостта и в социалната област, както и за подготовка за икономически подем.

3.4.4. ЕИСК приветства споразумението на социалните партньори в ЕС да следят прилагането на общите европейски принципи за съчетаване на гъвкавост и сигурност и да възприемат извлечените поуки. ЕИСК е в процес на изготвяне на становище относно съчетаването на гъвкавост и сигурност, което представлява неговият принос в тази област (11). Освен това ЕИСК приканва държавите-членки да положат повече усилия за прилагането на общите принципи за активно приобщаване, а Комисията да следи редовно напредъка.

4. Политика за социална защита и социално приобщаване

4.1. Системите за социална защита представляват потенциално значително предимство по отношение на социалното приобщаване, тъй като признават статут извън пазара, предполагат положителни действия от страна на държавата и се борят посредством колективната солидарност с условията, които ограничават възможностите на отделните граждани и групите в неравностойно положение да живеят в условия, при които се зачита тяхното достойнство. Успехът на европейската социална държава, особено в борбата с неравенствата, е доказан в множество документи и отразява основната европейска ценност, призната в Хартата на основните права. Комитетът смята, че главните предизвикателства пред социалната защита днес се състоят в това да се гарантира удовлетворяването на основните нужди на хората, дори ако те се различават по своето приложение в отделните страни, както и улесняването на лесни преходи, както беше посочено по-горе. Необходимо е да се предприемат действия, за да се извлече полза от преходните периоди и да се подобри достъпът до заетост на специфични групи, изпитващи проблеми на пазара на труда, като същевременно се запази равнището на бюджетните приходи на държавите-членки: да се намалят несвързаните със заплатите разходи на работодателите при наемане на работа, чрез намаляване на административната тежест и се проучи потенциалът за създаване на работни места особено за нискоквалифицирани работници, да се намалят факторите, които противодействат на започването на работа, да се подобри структурата на данъците и надбавките, така че работата да стане финансово по-привлекателна, включително като се намали данъчното бреме върху доходите на втория член на домакинството; да се предоставят стимули за безработните да започнат собствен бизнес, (напр. посредством обучение по предприемачество или микрокредити), като се осигури достъп до необходимите услуги, позволяващи включване. На тези, които не са в състояние да работят, трябва да се осигури подходяща подкрепа на доходите.

4.2. Комитетът желае да подчертае, че силната конкуренция, която е резултат от глобализацията, и въздействието на икономическата криза засилват необходимостта от осигуряване на достатъчна социална защита срещу социални рискове, включително безработица и от укрепване на функцията на социалната защита като инвестиция в полза на икономическата конкурентоспособност и социално приобщаване. Не трябва да се допуска реформите да застрашат принципите на солидарност, които са в основата на социалната защита и от които Европа се възползва. От друга страна, ако промяната е жизненоважна, системите за социална защита не следва да ѝ се противопоставят, а да бъдат направлявани от последователна, дългосрочна и съгласувана политика на социални реформи, които да осигурят защита и подкрепа за преходите в краткосрочен и дългосрочен план.

Поради това е важно да се разгледат начини, чрез които различните елементи на социалната защита да допринасят по-ефективно за социалното и икономическо приобщаване. Във връзка с това ЕИСК насочва вниманието към следните въпроси:

4.3.1. Отчитане на демографския дисбаланс и промяна на семейството

4.3.1.1. Перспективата за застаряване на населението в повечето европейски страни поставя различни въпроси, свързани със социалното приобщаване. Много страни вече предприеха мерки. Проблемът, който се откроява най-ясно, но към който не винаги се подхожда достатъчно ефективно, е увеличаването на дела на населението в пенсионна възраст, както и необходимостта от здравни и социални услуги. ЕИСК приветства препоръката на Комисията (9) да се насърчи наемането на работа на по-възрастни работници, както и търсенето и създаването на работни места в сектора на грижите посредством данъчни облекчения или други стимули. ЕИСК смята, че по предложението на Комисията да не се поощряват схемите за ранно пенсиониране е необходима интензивна дискусия по отношение на рамковите условия, обхвата, политическа подкрепа и др., именно за да не се създават отново социални проблеми за възрастните хора. ЕИСК вече даде важни предложения в това отношение.

4.3.1.2. Допълнителен аспект, който допринася за демографското положение, е фактът, че много политики, по-специално политиките, свързани със семейството, не са достатъчно ефективни, за да дадат възможност на хората да удовлетворят желанието си за деца (12). ЕИСК желае по-специално да привлече вниманието на разработващите политиките специалисти към своето становище относно семейството и демографските промени (13). Всяка страна трябва да има семейна политика, която да зачита желанията на всеки гражданин (включително децата), да цени семейния живот, да се бори срещу тежките последици, особено за децата, от разпадането на семейството, насилието и бедността и социалното изключване и която да е близо до живота и желанията на гражданите. Поради това основен приоритет на всяка европейска страна следва да бъде една цялостна семейна политика, която да свързва доходите, заведенията за детски грижи, достъпа на родителите до качествени работни места на пълно работно време, равенството между половете, образованието, социалните и културните услуги, заетостта и инфраструктурите и планирането.

4.3.2. Оптимизиране на осигуровката за безработица и насърчаване на интеграцията

4.3.2.1. Осигуровката за безработица е важна социална придобивка, която осигурява сигурност на съкратените или безработни работници, особено в ситуация, в която икономическата криза и конкуренцията изискват непрекъснато преструктуриране. Ако осигуровката за безработица е значителна, може да представлява дори фактор за безпрепятственото функциониране на икономиката и улеснява мобилността на трудовата сила. В някои страни, обаче, осигуровката за безработица просто означава пасивно разпределение на обезщетения, без адекватна система за реинтеграция в пазара на труда (т.е. преход от незаетост към заетост) или за обучение, насочено към заемане на устойчиво работно място. Като общо правило, разходите за осигуряване за безработица трябва да бъдат по-динамични. Този подход би могъл да се основава, както е вече в редица страни, на индивидуални споразумения за връщане на работа, които са предварително условие за придобиване на право на обезщетения. Отговорността на властите при този сценарий е да предоставят адекватна подкрепа и да създадат системи за интегриране и обучение и достъп до други услуги, подпомагащи приобщаването. Превантивният елемент е също от значение. За тази цел е необходимо да се действа на ранен етап, като се изтъкне необходимостта от намиране на решение на проблема с бедността сред децата, наред с провеждането и занапред на ефективна политика на професионално усъвършенстване през целия живот, което може да доведе до известно преориентиране по отношение на образованието в даден момент от живота на всеки човек.

4.3.2.2. Преходът и интегрирането на пазара на труда са от значение също и за други групи, например, за жертвите на злополуки, инвалидизирани лица поради заболяване (преход от заетост към незаетост поради увреждане). Това поражда на първо място въпроса за заместващ доход и, второ – за завръщане към заетост или достъп до нея. Доходът е необходимо условие за водене на независим начин на живот, но той не е непременно достатъчно условие. В много случаи все още се отдава твърде малък приоритет на интегрирането на такива хора в трудовия живот въпреки наличието на правни разпоредби за тази цел. Често практическите механизми за професионална ориентация и подкрепа за намиране или подновяване на работа са тромави и неефективни. Нито изискванията за получаване на право на осигуряване, нито размерът на обезщетението не трябва да отказват съответните лица да преминат функционална или професионална рехабилитация или да започнат отново работа. Точно обратното - те трябва да ги насърчават да направят това. Въпреки това, реформите, които изместват ударението от пасивни към активни мерки, не следва да губят от поглед целите, определени в Европейския кодекс за социално осигуряване и протоколите към него. Концепцията за подходяща заетост следва да има за цел да гарантира, че безработните лица се насочват към такава заетост, при която техните умения и квалификация се използват по най- продуктивен и ефективен начин за благото на обществото като цяло. От друга страна на хората, които не са в състояние да работят, трябва да бъде осигурена подкрепа на доходите, достатъчна, за да могат да водят достоен живот.

5. Насърчаване на учене и обучение през целия живот

5.1. Държавите-членки използват значително различаващи се помежду си системи и равнища на професионално обучение и образование за хора, които са част от работната сила. Фактът, че допълнителното образование и обучение сред гражданите на ЕС е много неравномерно разпределено, като по-добре образованите имат много повече възможности за допълнително обучение и образование по време на професионалната си кариера в сравнение с тези, които са с по-ниско образование, представлява значително политическо предизвикателство в контекста на глобализацията и настоящия икономически спад. При положение че именно хората с най-ниско образование са изложени на най-голям риск от преместване на работното място и безработица, един от най-важните политически приоритети е да се гарантира по-добър достъп и по-широко участие в обучението и образованието на групите с най-ниско образование. Поради това ЕИСК настоява на всички граждани, особено на групите, страдащи в най-голяма степен от изключване, които искат да засилят възможностите си на пазара на труда, действително да бъде предоставено право на обучение.

5.2. Фактът, че промените в социалните, икономическите, политическите и технологични условия ще доведат до последователно адаптиране на уменията, също предполага, че трябва внимателно да се разгледа съдържанието на общото обучение, особено ако образованието и обучението трябва да съответстват в по-голяма степен на потребностите на пазарите на труда. Затова от съществено значение е 1) да се даде солидно основно образование на всички млади хора; 2) да се определят настоящите и бъдещите потребности, които трябва да се анализират на местно и/или национално равнище, за да бъдат отразени различията в отделните държави-членки, както и между тях. ЕИСК отбелязва инициативата на Комисията „Нови умения за нови работни места“ (14) и ще отговори по изчерпателен начин.

5.3. ЕИСК изразява съгласие с препоръката на Комисията, че професионалната кариера не следва да започва с опита от безработица. Поради това е изключително важно на всеки, който напуска училище, има желание и е способен, да се предлага възможност за по-нататъшно образование или да участва в схема на професионално обучение, както и да бъде решително насърчаван да се възползва от тези възможности. За повече подробности относно отговора на ЕИСК вж. становището на ЕИСК относно заетостта на приоритетните категории (15).

6. Жилището като фактор за социално приобщаване

6.1. Липсата на жилище е сред най-тежките форми на изключване. Редица държави-членки на Европейския съюз са ратифицирали международни договори и конвенции, в които се признава и защитава правото на жилище: Всеобщата декларация за правата на човека (член 25), Международния пакт за икономически, социални и културни права (член 11), Конвенцията за правата на детето (член 27), Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (членове 14 и 15), Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (член 8), Европейската социална харта (членове 15, 16, 19, 23, 30, 31) и Хартата за основните права на Европейския съюз (член 34, параграф 3).

6.2. В Европа жилищната криза засяга 70 милиона хора, които живеят в лоши жилищни условия, като от тях около 18 милиона са застрашени от принудително изваждане от жилищата им, а 3 милиона са бездомни. Този брой се увеличава непрекъснато поради световната финансова криза, в резултат на която около 2 милиона семейства в Европа загубиха своя дом, тъй като не бяха в състояние да плащат вноските по ипотечните кредити (16). Това трябва да се превърне в приоритет за държавите-членки, с цел да сведат до минимум въздействието за техните граждани, особено за най-уязвимите.

6.3. Загубата на жилище води до обратен ефект на социалното включване с очаквано увеличение на търсенето на приемливо жилище на достъпни цени, по-малки гаранции по отношение на договорите за наемане на жилище, по-голям риск от налагане на възбрана при ипотечни споразумения и по-голяма опасност от принудително изваждане от жилище. Засегнатите от тази ситуация ще бъдат младежите, възрастните, безработните, бедните и имигрантите, както и семействата със среден доход. ЕИСК твърдо настоява да бъде гарантирано равно третиране по отношение на жилището и да бъдат установени механизми за предотвратяване на принудително изваждане, по-специално що се отнася до различните уязвими групи.

ЕИСК приветства прилагането на отворения метод на координация като рамка за обмен на добри практики и избора на проблема с бездомниците и изключването, свързано с липсата на жилище, за тематична насоченост на Отворения метод на координация в социалната сфера през 2009 г. Той препоръчва допълнителното му развиване посредством укрепване на съществуващите финансови инструменти на ЕС по отношение на:

6.4.1. програми за осигуряване на приемливи жилища на достъпни цени.

6.4.2. програми, подкрепящи разработването на алтернативни решения на жилищно настаняване и експериментални проекти за нови видове социални жилища, при които се отчитат солидарността между поколенията, културното многообразие и въпросът за социалното изключване в партньорство с местните власти, гражданското общество и социалните инвеститори.

6.5. ЕИСК изразява съгласие с твърдението на Съвета и Комисията (17), че финансовото приобщаване е предпоставка за устойчив успех на пазара на жилища и е необходимо да се предоставя подходяща подкрепа и съвет на тези, които са изправени пред принудително изваждане или отнемане на жилището.

7. Териториалната политика като фактор за социално приобщаване

7.1. Политиките, насочени към предлагането на жилища, трябва да вземат под внимание и да се допълват от политиките, свързани с териториалните или географските райони. Всички дейности, свързани със социалното приобщаване, насочват вниманието към наличието на необлагодетелствани региони и населени места. В много случаи факторите, които са довели до тази ситуация, са от инфраструктурен характер - неефективно предоставяне на услуги, недостатъчни комунални услуги и други съоръжения, както и липса на работни места, и могат да доведат до влошаване на социалната ситуация или на околната среда. В новите познания се отделя голямо внимание на местното равнище, като се показва как проблемите и недостатъците могат да се натрупат и да доведат до там, че някои населени места да не са просто населявани от уязвими хора, но поради тази и други причини, самите те да станат уязвими. Липсата на капиталови инвестиции – местни, национални или чуждестранни, задълбочава неблагоприятната ситуация в тези райони.

7.2. Следователно политиката следва да има за цел да се избягват дисбаланси между районите или регионите и да се гарантира, че се отделя необходимото внимание на особено необлагодетелстваните райони. В това отношение местните инициативи могат да изиграят важна роля, както и тези, които са насочени към социално възраждане на обеднели или западнали населени места или жилищни райони. Въпросът не е само да се инвестира в материална инфраструктура, но и да се наблегне на възстановяването на социалната и общностната инфраструктура, както и на социалния капитал в тези райони.

7.3. Заетостта е от особено значение за преодоляване на неблагоприятното положения в някои райони. Работни места, които се предлагат на местно равнище, спомагат за намаляване на бедността, насърчават социалното приобщаване и увеличават самоуважението, увереността в собствените сили и възможностите на изключените от обществото хора. Те също позволяват да се увеличат финансовите и други ресурси, които съществуват на местно равнище. И обратно – достъпът до услуги е предпоставка за създаването на работни места на местно равнище. От голямо значение е участието на местните общности в тези и в друг вид инициативи, като развитието на микропредприятия, управлявани на местно равнище.

7.4. ЕИСК е убеден, че редом с традиционните области на политиката за социално включване, следва да се въведе нова политическа област или въпрос, будещ загриженост. Целта е да се създаде активно и интегрирано общество. До известна степен се наблюдава значително припокриване с дейностите на политическите структури (напр. по отношение на жилищата, нискоквалифицираните работници), но става въпрос за проблем, будещ загриженост, който изисква специфично решение с помощта на конкретна отделна политика.

7.5. ЕИСК приветства предложението на Комисията (18) за мобилизиране и ускоряване на финансирането посредством нов механизъм на ЕС за микрофинансиране за заетост, за развиване на микропредприятията и социалната икономика. ЕИСК е убеден, че териториалната политика трябва да бъде приоритет с участието на държавите-членки, социалните партньори, компетентните местни власти и местните общности, включително и социалната икономика.

8. Управляване на многообразието и на интеграцията на мигрантите

8.1. Културното многообразие широко се признава като характеристика на Европа, но управлението в европейските общества не винаги е мултикултурно. ЕИСК смята, че в обхвата на социалното приобщаване трябва да се разглежда и начинът, по който европейското общество се отнася към малцинствата (например към лицата от ромски произход (19)) и мигрантите. Съществуват различни начини, чрез които тази ситуация може да бъде проучена и подобрена.

8.2. Комитетът смята, че следва да се разгледа съчетаването на „плурализъм“ и „равенство“ като условия за социално приобщаване. За приемното общество, малцинствата и мигрантите може да е трудно взаимно да оценяват своите култури и ценности. ЕИСК препоръчва редица основни мерки. За приемащата страна те включват мерки за идентифициране на приноса на мигрантите, но и факторите, благоприятстващи дискриминацията, поставянето в неблагоприятно положение и изключването. А за малцинствата и мигрантите е необходимо да покажат желание да се адаптират към нормите и традициите на приемащата страна, без да се отказват от своята идентичност и културни корени. Повече подробности се съдържат в становището на ЕИСК относно „Приоритетните категории за заетост“ (15).

8.3. Следва да се подчертае и ролята на междукултурния диалог като част от гражданския диалог или като самостоятелен вид. Сред възможните политически цели на този вид дейност са:

—	създаване на процедури за изграждане на доверие в едно общо бъдеще и граждански стойности като почтеност, толерантност, зачитане на свободата и демокрацията, равенство между половете, солидарност и социална отговорност и създаване на чувство за принадлежност и взаимно признаване;

—	укрепване на социалното приобщаване чрез икономическа, социална и културна интеграция на мигрантите;

—	преосмисляне на всички политики по отношение на тяхната „справедливост от културна гледна точка“, включително тенденциите към стигматизиране и дискриминация.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Вж. параграф 2.1 от становище на ЕИСК от 11.6.2009 г. относно „Резултати от срещата на върха по заетостта“, докладчик: г-н Greif.(ОВ C 306, 16.12.2009 г.).

(2) http://ec.europa.eu/social/keyDocuments.jsp? type =3 & policyArea =750 & subCategory =758 & country =0 & year =0 & advSearchKey = & mode = advancedSubmit&langId = en. Следващото изчерпателно актуализиране се очаква през ноември 2009 г.

(3) Schmid, G. (2002) Wege in eine neue Vollbeschäftigung, Übergangsarbeitsmärkte und aktivierende Arbeitsmarktpolitik, (Към нова пълна заетост. Пазарите на труда при преход и политиките за активиране в областта на заетостта). Frankfurt: Campus Verlag.

(4) http://ec.europa.eu/youth/news/news1389_en.htm.

(5) Вж.: „Споделен ангажимент за заетост“ (COM(2009) 257 окончателен), стр. 9.

(6) Вж. параграф 5 от становището на ЕИСК от 12.7.2007 г. относно „Заетост на приоритетни категории (Лисабонска стратегия)“, докладчик: г-н Greif (ОВ C 256, 27.10.2007 г.).

(7) Вж.: http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do? uri = OJ:L:2008:307:0011:0014:BG:PDF.

(8) Вж.: „Споделен ангажимент за заетост“ (COM(2009) 257 окончателен), стр. 16.

(9) Вж.: „Споделен ангажимент за заетост“ (COM(2009) 257 окончателен), стр. 9.

(10) Вж. Проект за заключения на Съвета „Съчетаване на гъвкавост и сигурност по време на криза“, SOC 374 ECOFIN 407, 10388/09.

(11) Вж. становище на ЕИСК от 1.10.2009 г. относно „Как да се използва съчетаването на гъвкавост и сигурност по отношение на преструктурирането в контекста на световното развитие“, докладчик: г-н Salvatore, съдокладчик: г-н Calvet Chambon (ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 1).

(12) Вж. становище на ЕИСК относно „Труд и бедност: към безусловно необходим цялостен подход“, докладчик: г-жа Prud'homme.(ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 52).

(13) Становище на ЕИСК от 14.3.2007 г. относно „Семейство и демографско развитие“, докладчик: г-н Buffetaut (ОВ C 161, 13.7.2007 г., стр. 66).

(14) „Нови умения за нови работни места. Изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“, COM(2008) 868 окончателен.

(15) Вж. бележка под линия 6.

(16) Вж.: http://www.habitants.org/noticias/inhabitants_of_europe/european_platform_on_the_right_to_housing_2009.

(17) Вж. съвместния доклад на Комисията и Съвета относно социалната защита и социалното приобщаване за 2009 г., 7309/09, Раздел 2, параграф 8.

(18) Вж.: „Споделен ангажимент за заетост“ (COM(2009) 257 окончателен), стр. 11.

(19) Становище на ЕИСК относно „Интеграция на малцинствата – роми“, докладчик: г-жа Sigmund, съдокладчик: г-жа M. Sharma. (ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 88.).

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/18

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Перспективи на стратегията за устойчиво развитие“

(проучвателно становище)

(2010/C 128/04)

Докладчик: г-н EHNMARK

На 18 март 2009 г. Европейската Комисия реши, в съответствие с чл. 262 на Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Перспективи на стратегията за устойчиво развитие“

(проучвателно становище).

Специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 13 октомври 2009 г. (докладчик: г-н EHNMARK).

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 4 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 178 гласа „за“, 21 гласа „против“ и 18 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства Двугодишния доклад на Комисията за постигнатия напредък по стратегията на ЕС за устойчиво развитие (1). Докладът предлага основа за по-нататъшния дебат относно прилагането на стратегията за устойчиво развитие от страна на ЕС.

1.2. ЕИСК подкрепя предложението на Комисията през следващия период в стратегията да се включат приоритетни действия по четири основни теми - икономика с ниски въглеродни емисии, защита на биоразнообразието, водите и останалите природни ресурси, насърчаване на социалното приобщаване, укрепване на международното измерение на устойчивото развитие. Комитетът обаче изразява съжаление, че Комисията не е задълбочила повече анализа и не е направила конкретни предложения за цели, срокове и действие в тези области.

1.3. Въпреки някои отделни положителни тенденции е ясно, че в сегашния си вид стратегията на ЕС за устойчиво развитие не постига своите цели.

1.4. За да бъде ефективна, стратегията на ЕС за устойчиво развитие се нуждае от изцяло нова структура на управление, която включва подобаващо обезпечаване с персонал и бюджет, както и механизми, с които да може да се контролира прилагането на стратегията.

1.5. ЕИСК би приветствал една по-добра координация в рамките на Комисията, за което би могъл да допринесе член на Комисията, който да отговаря за координацията. Комитетът препоръчва също така да се създаде независим комитет на високо равнище, който да отговаря за редовното наблюдение на напредъка в областта на устойчивото развитие и да формулира публични препоръки към институциите.

1.6. Комитетът призовава Съвета и Комисията да превърнат стратегията на ЕС за устойчиво развитие в метастратегия за всички политики на ЕС. Всички останали стратегии на ЕС с по-близък времеви хоризонт трябва да допринасят за постигането на целите на една бъдеща стратегия на ЕС за устойчиво развитие. Много от приетите днес политики ще имат отражение през следващите десетилетия. Ефективните в краткосрочен план мерки не бива да влошават възможностите за развитие на бъдещите поколения.

1.7. В настоящото становище ЕИСК се спира на необходимостта от по-добро съгласуване между Лисабонската стратегия и стратегията за устойчиво развитие. При изготвянето на новата Лисабонска стратегия до 2020 г. от Комисията следва да се поиска изрично да покаже по какъв начин предложените в тази стратегия действия ще подкрепят дългосрочния преход към по-устойчив модел на развитие. Аналогично, в бъдещите финансови перспективи, структурните фондове, ОСП, рамковите програми за научни изследвания и технологично развитие и във всички останали големи стратегии и програми на европейско равнище следва да се изисква посочването на начина, по който те спомагат за постигането на общите и конкретните цели на стратегията за устойчиво развитие.

1.8. БВП в сегашния си вид не може да продължава да бъде решаващо мерило при формирането на политиките. Напредъкът и благоденствието на хората би трябвало да се измерват по начин, различен от досегашния. ЕИСК напълно подкрепя по-нататъшното разработване и прилагане на индикатори за напредъка, които не се ограничават до БВП. Във връзка с това е необходимо да се проведе и дискусия за ценностите, които ЕС желае да насърчава.

1.9. Устойчивото развитие предполага ангажимент и усилия на местно равнище. Развитието на такъв ангажимент прави наложително активното сътрудничество както на всички социални партньори, така и на цялото организирано гражданско общество.

1.10. За да бъде успешно приложена стратегията за устойчиво развитие, политиците също трябва категорично да поемат отговорност – както на европейско и национално, така и на местно равнище, в което безспорна роля се пада и на Европейския парламент. Комитетът препоръчва да се създаде механизъм за оценка от Комисията на националния напредък по приетите показатели, която да бъде последвана от специфични за всяка страна насоки по ключови въпроси, на които следва да се обърне внимание. За основа на този механизъм може да се използва успешно създаденият механизъм за наблюдение на напредъка по Лисабонската програма.

1.11. ЕИСК изразява съжаление, че при изготвянето на доклада си и формулирането на предложенията Комисията не се консултирала нито с ЕИСК, нито с други организации, към което Съветът призова в заключенията си от 2006 г. Също толкова важно би било да се потърсят становищата и на организации на гражданското общество. Чрез създаването на Обсерваторията на устойчивото развитие преди три години Комитетът засили своя капацитет за интегриране на въпросите, свързани с устойчивото развитие. На свой ред този орган провежда редовни консултации с националните съвети за устойчиво развитие. Комитетът препоръчва този механизъм да се използва по-систематично за осигуряване на творчески предложения от страна на гражданското общество относно осъвременяването и наблюдението на напредъка в областта на устойчивото развитие в Европа.

1.12. Особено важно е стратегията на ЕС за устойчиво развитие да се приведе в добре функциониращо състояние за следващата Световна среща на върха за устойчиво развитие, която ще се проведе в Рио де Жанейро през 2012 г.

2. Съобщението на Комисията

Съобщението на Европейската комисия (СОМ(2009) 400 окончателен, 24 юли 2009 г.) за по-нататъшното развитие на стратегията за устойчиво развитие представлява за съжаление само скромна стъпка напред. В него наистина се подчертават, от една страна, недостатъците при прилагането на целите на стратегията на ЕС за устойчиво развитие, но не се предлагат ефективни мерки за отстраняването на тези недостатъци в бъдеще.

2.1.1. ЕИСК припомня във връзка с това, че именно въпросът за отправянето на ясни политически сигнали беше един от лайтмотивите на консултациите с Комисията, Съвета и Европейския парламент.

2.1.2. Решенията относно политическите сигнали изискват добра подготовка. ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не беше в състояние да отдели по-значителни ресурси за разработване на база за подготовката през тази година на политика за устойчиво развитие.

2.2. В документа на Комисията се съдържа серия от „моментни снимки“ на напредъка, постигнат по отношение на седемте приоритетни области и темите, обхващащи няколко сектора. Това е ценна практика, която показва на какво е необходимо да се отдели по-голям приоритет и къде има нужда от задълбочен анализ.

2.3. От документа се вижда, че отчетените тенденции са почти изцяло незадоволителни. През последните години се работеше много по въпроси на климата и енергията, но резултатите в по-голямата си част са все още далеч от желаните. Транспортът е друга област, в която политиката не успя да промени тенденцията за повишаване на емисиите. Въобще положителните примери се свеждат само до отделни мерки – някой многообещаващ законопроект или пък новаторска инициатива. Не личи обаче устойчива тенденция, която би довела до обрат към положително развитие.

2.4. ЕИСК не възнамерява да коментира извършената от Комисията схематична оценка на отделните политики, а само отбелязва, че изложеното от Комисията не представлява обнадеждаващо четиво. Резултатът е, че се подчертава необходимостта от по-сериозни политически усилия по отношение на устойчивото развитие.

2.5. От няколко години насам устойчивото производство и потребление са с висок приоритет. Пример е използването на суровини в производството. Статистиката показва, че ЕС и САЩ използват двойно повече суровини за единица продукт, отколкото например Япония. В тази област ефективността може значително да се повиши чрез рационализации.

2.6. Комисията отделя специално внимание на усилията за включване на социалното измерение и социалните въпроси както в стратегията за устойчиво развитие, така и в други текущи стратегии на ЕС за развитие (Лисабонска стратегия и други). Значението на тези усилия се онагледява от факта, че повече от 70 милиона европейци живеят в бедност (според определението, използвано, между другото, от Статистическата служба на ЕС). Връзката между въпросите на миграцията и промените в броя на живеещите в условия на бедност е ключов въпрос.

3. Стратегия по време на криза?

3.1. Политиката за устойчиво развитие беше поставена на дневен ред преди почти 20 години на конференцията в Рио де Жанейро. Посланието на тази конференция беше ясно и убедително – да се задоволяват потребностите на настоящето, без да се затрудняват условията на живот на бъдещите поколения. Десет години по-късно заключенията от срещата на високо равнище в Йоханесбург (Световна среща на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Йоханесбург през 2002 г.) срещнаха силен отзвук. Там най-сетне беше изготвен цялостен пакет от предложения за справедливо обществено развитие в целия свят.

3.2. Като част от подготовката за срещата на високо равнище в Йоханесбург, ЕС прие първата европейска стратегия за устойчиво развитие (COM(2001) 264 окончателен, „Устойчива Европа за един по-добър свят – Стратегия на Европейския съюз за устойчиво развитие“).

3.3. Стратегията на ЕС за устойчиво развитие беше приета през пролетта на 2001 г. с голямо въодушевление. Едва няколко години по-късно положението постепенно стана по-сложно.

3.4. Стратегията сама по себе си почти не дава основания за критики. Не бяха малко ентусиазираните ѝ поддръжници сред гражданското общество, както и сред политиците и личностите, формиращи общественото мнение.

3.5. Действителният проблем се състоеше по-скоро в недостига на истинска воля (или способност) да се пристъпи към прилагането на идеите в конкретни планове за действие.

3.6. През 2006 г. стратегията за устойчиво развитие беше преразгледана въз основа на „Преглед на стратегията на ЕС за устойчиво развитие – Обновена стратегия“. Прегледът не внесе повече яснота във връзка с определянето на приоритети и с процедурите по прилагането. Успоредно с това ЕС разработи нови програми, включително такива, насочени към икономически растеж и заетост.

3.7. През последните години противоречията между вижданията за устойчиво развитие и програмите за растеж и конкурентоспособност станаха все по-очевидни. Това, по което те се различават, е например времевата рамка - ако Лисабонската стратегия е ориентирана в средносрочен план, то стратегията за устойчиво развитие е с дългосрочна перспектива. Това може да доведе дотам, че в рамките на Лисабонската стратегия да се даде приоритет на мерки с краткосрочно действие, които противоречат на дългосрочните цели на устойчивото развитие.

3.8. Чуват се все повече гласове, които искат да бъде преразгледано разпределението на задачите между двете стратегии. Сливането на стратегиите би било възможна мярка за по-ефективно използване на наличните ресурси.

3.9. Настоящото становище обаче има за цел да покаже, че стратегията за устойчиво развитие трябва да бъде обновена, което би могло да послужи като пътна карта както в европейски, така и в световен план.

4. Какво сме научили?

4.1. През последните години ЕИСК прие над десет становища относно различните аспекти на стратегията, а освен това представи и проучвания за начините, по които стратегията би могла да бъде развивана по-нататък. Преобладаваше мнението, че устойчивото развитие и Лисабонската стратегия следва да бъдат развивани координирано, независимо от това че принадлежат към различни рубрики (2).

4.2. ЕИСК успя да идентифицира три фактора, които, взети заедно, обясняват защо двете стратегии имаха различно въздействие.

—

Една от причините е на двете стратегии. С Лисабонската стратегия се прави опит да се дадат отговори на належащи политически въпроси, докато при устойчивото развитие се търсят отговори на въпроса за дългосрочните приоритети. Разликата може да се констатира и при разглеждане на въпроса за личностите: зад Лисабонската стратегия стоят държавни и правителствени ръководители, докато устойчивото развитие обикновено е в ресора на министрите на околната среда. Тази разлика в тежестта се отразява и в разпределението на ресурсите: както в Комисията, така и в държавите-членки по стратегията за устойчиво развитие работи значително по-малко персонал, отколкото по Лисабонската стратегия.

—	Двете стратегии намериха : Лисабонската стратегия още не е придобила голяма известност, но във всеки случай е близка до широки кръгове, докато устойчивото развитие се възприема като нещо теоретично, което трудно се съчетава с политическите действия в практиката.

—

: Лисабонската стратегия разполага със строга система за планиране и наблюдение въз основа на общи стандарти и графици. При устойчивото развитие съществува по-необвързваща система за определяне на общи приоритети и за обща оценка. В резултат на това чрез Лисабонската стратегия може да се упражнява по-силен натиск върху държавите-членки, докато стратегията за устойчивото развитие се отнася по-скоро до общи намерения.

4.3. Последната цялостна оценка на стратегията за устойчиво развитие беше извършена преди нейното преразглеждане през 2006 г. В преразгледаните насоки за стратегията Съветът изтъкна, че е от основно значение да се засилят сътрудничеството и координацията между националните и европейските усилия във връзка с устойчивото развитие. Беше отчетено като особено важно определянето на ясни приоритети в работата за устойчиво развитие. В една оценка, изготвена преди двугодишния преглед на Комисията от 2008 г., беше направен също изводът, че е постигнат напредък в областите, в които се използва подходът, основаван на жизнения цикъл на продуктите, в намаляването на отпадъците, както и в множество инициативи в областта на опазването на околната среда (Progress on EU Sustainable Development Strategy -„Напредъкът в стратегията на ЕС за устойчиво развитие“, заключителен доклад, ECORYS).

4.4. Важно е да се отбележи, че липсва достатъчно съгласуваност между структурните фондове и стратегията за устойчиво развитие. Именно в областите, за които ЕС отделя финансови средства в големи размери, устойчивостта на инвестициите би следвало да има най-висок приоритет.

5. Нов тласък на стратегията за устойчиво развитие: някои отправни точки

5.1. ЕС изигра решаваща роля за разработването на глобални подходи към устойчивото развитие. Много страни и регионални блокове разглеждат ЕС като пионер в областта на устойчивото развитие. Ползите ще бъдат големи, ако ЕС съумее да поеме ролята на движеща сила и при съживяването на стратегията за устойчиво развитие.

5.2. Една от многото трудности, свързани със стратегията в сегашния ѝ вид, е че има твърде много приоритети: седем основни области и четири теми, обхващащи няколко сектора. Може да се очаква, че стратегия с по-отчетливо изразени приоритети би имала по-голяма действена сила. От решаващо значение за по-голямата действена сила е също така стратегията на ЕС за устойчиво развитие да съдържа ясни и количествено измерими цели.

5.3. Освен това не бива повече да се премълчава, че, макар устойчивото развитие да се крепи на три стълба, не всички мерки могат винаги да бъдат едновременно благоприятни както за околната среда, така и за социалната област, и за икономиката. Не може да има само ситуации, в които всички печелят. Напротив, необходимо е да се поставят често пъти болезнени приоритети. В миналото приоритетите твърде често са поставяни в полза на краткосрочни икономически интереси. За съжаление изглежда, че това се повтаря сега и при програмите за преструктуриране в настоящата икономическа криза.

5.4. Публичният сектор трябва да поеме важна водеща роля при насърчаването на устойчивото развитие. Чрез законодателство, данъчни стимули и субсидии (включително прекратяването на вредни субсидии), както и чрез обществени поръчки, той може да даде съществен импулс за повече устойчивост.

5.5. Новата финансова перспектива от 2014 г. нататък следва да се ориентира по целите на бъдещата стратегия за устойчиво развитие.

5.6. Стратегията на ЕС за устойчиво развитие трябва да разгледа проблема с вредните субсидии. ЕИСК призовава Комисията да представи най-сетне пътната карта за реформата на вредните субсидии, която трябваше да е готова още през 2008 г.

5.7. Съживяването на стратегията за устойчиво развитие не бива да води до засилване на централизирания контрол. Устойчивото развитие трябва да се придружава от нови подходи към делегирането и децентрализацията на процеса на вземане на решения.

5.8. Устойчивото развитие се основава на ангажираността и действията на близки до гражданите равнища. През 90-те години на 20-и век доброволческите организации и социалните партньори имаха решаващо участие за динамично профилиране на действията на ЕС по въпросите на устойчивото развитие. В една новоориентирана стратегия за устойчиво развитие е необходимо да бъде отредена ключова роля на доброволческите организации.

5.9. Друг важен участник в бъдещата работа са регионалните и преди всичко местните власти.

5.10. Често се говори за необходимостта от по-голям ангажимент от страна на бизнеса. Очевидно е, че в преразгледаната стратегия за устойчиво развитие предприятията следва да имат своята подразбираща се и ясна роля. Определено съществува засилен интерес от страна на бизнеса към въпросите, свързани с климата и устойчивото развитие.

6. Аргументи за обновяване на стратегията за устойчиво развитие

6.1. Важно ли е да се придаде нов импулс на стратегията за устойчиво развитие? Въпросът може да прозвучи странно. На фона на ежедневния поток от информация по теми като климат, енергия, селско стопанство, биоразнообразие и т.н. подкрепата за конкретната работа по въпросите на устойчивото развитие е почти неограничена.

6.2. Конкретните проблеми, свързани със затоплянето на климата привлякоха значително обществено внимание и доведоха до изготвянето на многобройни доклади, предупреждаващи за тази опасност, като например доклада „Stern“. Освен това проектът „Икономика на екосистемите и биоразнообразието“ (TEEB) открои опасностите в областта на екосистемите, които могат да станат реалност, ако продължим да намаляваме биологичното разнообразие и да претоварваме екосистемите.

6.3. Селското стопанство в по-широк смисъл ще се изправи пред нови проблеми вследствие на повишаващите се температури. Въпросът как селскостопанското производство трябва да бъде пренастроено в новите условия остава най-същественият в бъдещата работа в областта на селскостопанската политика.

6.4. Списъкът може още много да се допълва. Повечето въпроси са вече познати от общия дебат. По-малко внимание се обръща обаче на факта, че отраженията върху нашето ежедневие ще се проявят по-рано, отколкото се смяташе досега.

6.5. Комитетът призовава Комисията да превърне стратегията на ЕС за устойчиво развитие в метастратегия за всички политики на ЕС. Всички останали стратегии на ЕС трябва да допринасят за постигането на целите на една бъдеща стратегия на ЕС за устойчиво развитие.

6.6. ЕИСК напълно подкрепя по нататъшното разработване и прилагането на показатели за напредъка, които не се ограничават до БВП. Публикуваният неотдавна доклад на комисията „Stiglitz“ отново ясно показа, че БВП не е в състояние да задава насоки за решенията с далечна перспектива, които трябва да вземем сега. Точно обратното, той ни подвежда, като не разкрива действителните проблеми и по този начин ги отлага за бъдещето. ЕИСК прие неотдавна становище, в което се разглеждат последствията от нов подход към БВП (3). Дебатът трябва обаче да надхвърля дискусията за количествените показатели. Основната ни грижа следва да бъде да намерим начина, по който искаме да постигнем устойчиво благосъстояние и благоденствие в нашето общество и да се превърнем във високоефективна икономика с ниски разходи.

6.7. ЕС трябва да подобри комуникацията си с гражданите, включително по въпроси във връзка с устойчивото развитие.

7. Политическа отговорност и потребност от ръководство

7.1. В редица свои документи относно устойчивото развитие ЕИСК е подчертавал, че устойчивото развитие изисква политическо ръководство и воля да се поеме ролята на движеща сила на развитието. Това не означава призив към централизация. Става въпрос по-скоро за инициативност, за изграждане на мрежи и за поемане на отговорност.

7.2. ЕИСК потвърждава отново своето виждане, което вече беше изразено в предходни становища, че успехът на усилията за устойчиво развитие изисква освен активното поемане на политическа отговорност също и активното участие на местно и регионално равнище. ЕИСК подчертава също така, че социалните партньори и гражданското общество в широк смисъл трябва да имат възможността да участват активно в планирането и прилагането.

7.3. В този смисъл е необходимо да се подчертае необходимостта от сътрудничество и съгласуваност между двете ключови стратегии за развитие, а именно между Лисабонската стратегия и стратегията за устойчиво развитие. Дали тези две стратегии могат да бъдат обединени в една е второстепенен въпрос – най-важното е по тях да се работи в тясна съгласуваност. Трябва обаче да бъде ясно, че мерките в рамките на Лисабонската програма допринасят за целите на по-широкообхватната стратегия на ЕС за устойчиво развитие.

7.4. Успешното прилагане на стратегията на ЕС за устойчиво развитие задължително се нуждае от по-силна структура на управление. ЕИСК призовава Съвета да създаде цикъл на управление на стратегията на ЕС за устойчиво развитие, който да бъде подобен на този на Лисабонската стратегия и да включва годишни доклади, бенчмаркинг и отворения метод на координация, така че държавите-членки да могат да бъдат по-лесно сравнявани помежду им и да се насърчава състезанието за осигуряване на по-голяма устойчивост. Освен това както в държавите-членки, така и в Комисията, следва да се предоставят повече ресурси за прилагането на стратегията на ЕС за устойчиво развитие.

8. Знание и нагласи

8.1. Комисията отделя значително място на въпросите в областта на образованието и обучението и обобщава различните програми на ЕС в тази област. Това, което Комисията не прави, е да поставя въпросите в областта на образованието и знанията в по-широка демократична перспектива. За устойчивото развитие, както и за политиката в областта на климата, ще бъде необходимо вземането на решения, които невинаги ще бъдат приветствани. Устойчивото развитие, подобно на климата и енергийната политика, трябва да има основа на местно равнище.

8.2. Какво може да се направи, за да се гарантира, че ще има подкрепа и помощ на местно равнище? Ключов фактор тук е образованието - образование, което е повече в съответствие например със скандинавските центрове за обучение на възрастни („народни висши училища“), където демократичното измерение заема челно място в учебната програма. От социална гледна точка образованието също дава значителен принос за изграждането на демократични структури. Не случайно центровете за обучение на възрастни в скандинавските страни играят решаваща роля в набирането на персонал за всички видове организации на гражданското общество.

8.3. Това обаче не означава, че училището и образованието на младите хора имат по-малко значение. Важното в случая е да се укрепят както обучението на възрастни, така и училищното образование, и да се намерят нови методи за обучение.

8.4. ЕИСК препоръчва да се даде по-широка дефиниция на образователния аспект на стратегията за устойчиво развитие.

9. Научноизследователска дейност и дългосрочно развитие

9.1. От самото начало решенията, свързани със стратегията за устойчиво развитие, подчертават важността на научните изследвания. Взети са няколко конкретни решения за дългосрочното развитие на научноизследователската дейност и обучението на изследователите. Едно от най-важните решения е това, което беше прието в Барселона и с което се определя целта държавите-членки да повишат разходите си за научноизследователска дейност до 3 % от националния БВП в обозримото бъдеще, т.е. до 2010 г.

9.2. ЕИСК обръща внимание, че всички държави-членки трябва да полагат усилия за постигане на поставената в Барселона цел, а следователно и значително да увеличат средствата за подпомагане на научните изследвания.

9.3. Също така научноизследователската политика и Лисабонската стратегия би следвало да бъдат по-тясно свързани помежду си, за да се постигне синергия между устойчивото развитие и Лисабонската стратегия.

9.4. Сътрудничеството между научноизследователските институти по въпросите на климата е силно развито. За научните изследвания с много дългосрочна перспектива обаче може да се окаже трудно да се наложат в конкуренцията за получаване на финансиране. Затова ЕИСК предлага, в рамките на програмата за научни изследвания на ЕС Комисията да извърши проучване относно настоящите потребности от научни изследвания в областта на климата, енергията и устойчивото развитие.

10. Подобряване на организацията на структурите за подготовка

10.1. В друг контекст ЕИСК е подчертавал необходимостта от политическо ръководство в подготовката на мерките, попадащи в категорията на устойчивото развитие или политиката в областта на климата и енергията. ЕИСК на няколко пъти цитира бившия френски премиер Michel Rocard, който по време на голяма конференция на ЕИСК посочи, че устойчивото развитие несъмнено ще изисква решения, които невинаги ще бъдат лесни или популярни. Министър-председателят на Люксембург засегна същата тема преди няколко години, като каза, че „Съветът на министрите знае точно какви мерки трябва да бъдат взети - проблемът е, че ние не знаем как да бъдем преизбрани за нашите национални парламенти след прилагането им“.

10.2. Отговорът се крие в своевременното и системно развитие на процедурите за консултации и диалог. Преди всичко това трябва да се направи въз основа на подхода „отдолу-нагоре“. Ключовото понятие тук е участието, но то трябва да бъде допълнено от солидарността.

10.3. ЕИСК неколкократно е подчертавал необходимостта от по-ефективна структура за сътрудничество в рамките на Комисията. От гледна точка на сегашната ситуация това би означавало да има отделен комисар със статут на заместник-председател, който да насърчава сътрудничеството и координацията между настоящите основни стратегии: устойчивост, климат и енергетика, Лисабонска стратегия.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) COM(2009) 400 окончателен.

(2) Вж. напр. ОВ C 195, 18.8.2006 г., стр. 29 и ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 76.

(3) ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 53.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/23

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Към екологично ефективна икономика: превръщане на икономическата криза във възможност за нова енергийна ера“

(проучвателно становище)

(2010/C 128/05)

Докладчик: г-н OSBORN

На 3 юни 2009 г. предстоящото тогава шведско председателство на Съвета на Европейския съюз поиска от Европейския икономически и социален комитет да изготви проучвателно становище относно

„Към екологично ефективна икономика: превръщане на икономическата криза във възможност за нова енергийна ера“.

Специализирана секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 12 октомври 2009 г.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 164 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 8 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Основните развити икономики в света признават необходимостта да постигнат намаляване от поне 80 % на емисиите си на парникови газове до 2050 г. като част от глобалното действие, необходимо за свеждане на рисковете от изменението на климата до поносими размери. Следователно е необходимо веднага да започнат сериозни промени в енергийната база на напредналите икономики веднага.

1.2. Тази година ЕС започна този процес със съществената програма за енергетиката и изменението на климата, съгласувана от Съвета и Парламента, за намаляване на емисиите с 20-30 % до 2020 г. Но тази програма все още предстои да се осъществи, а скоро се налагат и допълнителни действия за постигане на целта за 2050 г.

1.3. Настоящата икономическа криза е заплаха, но и възможност. Заплахата произтича от това, че справянето с непрекъснатите икономически проблеми ще обсеби наличното политическо внимание и всички налични ресурси, както и от това, че мерките ще бъдат съсредоточени върху възвръщане към предишното състояние на нещата и към същото темпо на нарастване на емисиите. Възможността се създава от факта, че може да се направи много за разчупване на ограниченията и възприемане на екологично ефективна стратегия с винаги печеливш изход, която ще допринесе за съживяване на икономиката, подобряване на конкурентоспособността ѝ и създаване на нови работни места, като същевременно се трансформира енергийната база и значително се намалят емисиите.

1.4. ЕИСК изцяло подкрепя и насърчава всички вече предприети или предстоящи в Европа действия за насърчаване на екологичната ефективност, включително допълнителни мерки за:

—	укрепване на действията за енергийната ефективност в нов План за действие за енергийна ефективност;

—	укрепване на действията за възобновяемите енергийни източници в нов План за действие за възобновяемите енергийни източници;

—	трайно залягане на изискванията на енергийна ефективност във всички програми за публични разходи;

—	насърчаване и стимулиране на екологично ефективна данъчна реформа;

—	стимулиране на политики за екологични обществени поръчки във всички публични органи.

1.5. За да се мобилизира действие и подкрепа в широк мащаб и да се запази конкурентното лидерство на Европа в света, ЕИСК предлага Комисията и институциите да насочат усилията си към ограничен брой конкретни трансформационни предизвикателства. По-конкретно Комитетът посочва три трансформации, които биха могли да имат капацитета да ангажират общественото внимание и подкрепа като големи европейски инициативи и програми:

—	към слънчевата енергия и други възобновяеми енергийни източници;

—	към изцяло електрическия автомобил;

—	към сградите с нулеви емисии.

Ясно е, че широкото разпространение на електрическите автомобили трябва да се придружава от допълнително усилия за производство на по-голям дял електроенергия от източници, които на свой ред не пораждат значителни нетни въглеродни емисии, за да не се допусне въглеродните емисии да се изместят просто от автомобилите към енергийните централи.

1.6. ЕИСК прави предложения за изграждането на силни публично-частни партньорства за оформяне и насочване на тези трансформации и ангажиране на възможно най-широка подкрепа от бизнеса, други подходящи институции и широката общественост. Предлага също да се въведе нова форма на екологични еврооблигации, които да осигурят допълнителна финансова подкрепа за някои от тези промени.

1.7. ЕИСК настоява нова инициатива за екологична ефективност, подобна на описаната в настоящото становище, да се превърне в ядрото на новата Лисабонска стратегия, която ще насочва напредъка към по-устойчиво бъдеще.

2. Контекст

2.1. Основните причини, за да се стремим да преминем бързо към по-ефективна в екологично отношение икономика, са добре известни. Изменението на климата, предизвикано от емисиите на парникови газове, вече причинява сериозни проблеми в много части на света и е почти сигурно, че през следващите години тези проблеми ще се задълбочат.

2.2. Същевременно, тъй като изменението на климата става по-сериозно, във все по-голяма опасност се превръща перспективата световните запаси от петрол и газ да се изчерпят и това да доведе до недостиг на суровини в бъдеще с все по-високи и по-непостоянни цени. Региони като Европа, които разчитат на внос за много от суровините си, трябва да намалят уязвимостта си и да увеличат сигурността си, като снижат общото си търсене на енергия и добиват по-голям дял от енергията си от наличните местни възобновяеми енергийни източници.

2.3. Взети заедно, тези две дългосрочни стратегически предизвикателства означават, че светът трябва да постигне огромно намаляване на емисиите на парникови газове и да направи сериозна стъпка към екологичната ефективност. Лидерите на Г-8 се съгласиха по принцип, че напредналите икономики ще трябва да постигнат намаляване на емисиите на парникови газове с 80 % до 2050 г. За постигането на тази цел вече беше поставено началото на някои от промените в енергийната база на икономиката, но за изпълнение на целта трябва значително да се ускори темпото на промените.

2.4. Много от това, което трябва да се направи, вече е известно и може да се постигне с доказани технологии. В Световната енергийна прогноза на МАЕ за 2008 г. се предвижда, че над 50 % от мерките за намаляване, чрез които към 2030 г. да се задържи концентрацията под 450 милионни части CO2, могат да се изпълнят чрез въвеждането на съществуващи технологии за енергийна ефективност. Съществуват разходоефективни мерки, които могат веднага да се приложат, както от страна на търсенето (сгради, промишленост, транспорт), така и на предлагането (напр. когенерация на електричество, промишлено и регионално производство на топлоенергия). Необходими са обаче повече мерки, за да се помогне на участниците на пазара за по-бързото им внедряване.

2.5. Като се надхвърлят съществуващите технологии, нови технологии за енергийна ефективност и с ниски въглеродни емисии трябва да са на разположение за широко внедряване на пазара за постигане на допълнителните намаления, които ще са наложителни, през следващите десетилетия. В анализите на МАЕ за перспективите на енергийните технологии за 2008 г. се подчертава необходимостта от ранни мерки за мобилизиране на частната НИРД и насърчаване на ученето по цялата верига от доставчика на технологията до оператора и потребителя ѝ, за да се възприемат по-бързо новите технологии, като бъдат превърнати от обещаващи, но твърде скъпи демонстрационни проекти в надеждно и разходоефективно обичайно производство. Нужни са нови технологии, както за по-нататъшно подобряване на енергийната ефективност (напр. сгради с нулеви емисии, осветление, промишлени процеси), така и за намаляване на емисиите на CO2 от енергоснабдяването (напр. електричество от слънчева енергия, улавяне и съхранение на въглерод, неизкопаеми горива за транспорта).

2.6. Всички тези промени са постижими. Но е необходимо рязко да се увеличи темпото на промяна. Европа и държавите-членки заедно с другите големи икономики трябва да положат още по-големи усилия, отколкото досега, за да разработят иновационни стратегии и да внедрят програми за сериозни промени в основните участващи сектори.

2.7. От особена важност са програмите за внедряване. Програмите за внедряване могат да осигурят стимулите за осъществяване на потенциала на наличните мерки за енергийна ефективност или за увеличаване на усвояването от пазара, което е необходимо, за да се стимулира частната НИРД и да се възприеме една нова технология. Те имат най-голям потенциал за осигуряване на двойни дивиденти – създаване на работни места и помощ за преминаване към екологично ефективни енергийни системи днес и същевременно инвестиране в ученето за осигуряване на по-ефективни и по-евтини технологии утре. Задачата е да се създадат програми за внедряване, които да насърчават конкуренцията и да стимулират инвестициите в НИРД на частната промишленост и да насърчават ученето по веригата производител-потребител.

2.8. Вече има няколко примера за успешни европейски усилия за подобряване на ефективността и извеждане на нисковъглеродни технологии на пазара. Програмата на ЕС за етикетиране за енергийна ефективност накара пазара на хладилна техника да постигне значително по-висока енергийна ефективност. Националните програми за модернизиране на съществуващи сгради подобриха отоплителната ефективност. Националните програми за внедряване на производството на енергия от вятъра сериозно увеличиха внедряването на тази технология и намалиха разходите, като същевременно създадоха индустрии на стойност множество милиарди евро в страните, където се прилагат.

2.9. Но бъдещите изисквания за ефективност и нови нисковъглеродни технологии остават огромни. Необходимо е колкото се може по-скоро да се съберат и предадат извлечените от тези усилия поуки и да се използват в нови съгласувани и обединени усилия за разпространяването и внедряването на новото поколение нисковъглеродни технологии в цяла Европа.

2.10. Някои от необходимите промени може да изискват основни поетапни промени в подхода и именно на тях трябва да се обърне внимание. Три примера сякаш предлагат конкретни възможности, които биха намерили добър отклик сред европейската общественост и биха постигнали поетапни промени и подобрения в екологичната ефективност:

—

в областта на енергопроизводството все още трябва да се ускори темпото на преминаване към възобновяеми енергийни източници. Слънчевата енергия все още е скъпа и маргинално използвана, но разходите постоянно падат и сега се търси нов сериозен тласък за по-голям напредък – за по-екстензивно прилагане както в малки по мащаб приложения, така и в по-големи производствени мощности. Енергопроизводството от вятър най-сетне се внедрява относително широко, но разходите трябва да спаднат още. Помпите за геотермална енергия вече демонстрират много добри резултати и би трябвало да се разработят бързо до степента, на която могат да се превърнат в стандартно изискване за всички нови жилищни и други сгради. Системите за поддържане на мрежата и инфраструктурата, както и за съхранение на енергия се нуждаят от нова визия и преконфигуриране, за да подкрепят много по-широко използване на възобновяеми енергийни източници чрез интелигентни дизайн и принципи на управление;

—

автомобилът с нулеви емисии. Съществуват основни физически ограничения относно степента, до която може да се подобри работата на двигателя с вътрешно горене по отношение на емисиите на CO2. В определен момент ще има трансформационна промяна към използване на изцяло електрически автомобили или автомобили с горивни клетки със зареждане от енергийни източници с ниски или никакви нетни емисии на парникови газове. Комитетът смята, че е назрял моментът за определяне на ясни цели и срокове за тази промяна и за създаване на необходимата инфраструктура и форми на подпомагане;

—

в строителството изграждането на сгради с нулеви нетни емисии започва да става възможно. Сега трябва да се направи сериозно усилие за превръщането на тази концепция от няколко любопитни прототипа в широкомащабно внедряване в нови и съществуващи жилища и други сгради. За тази цел във всички региони на ЕС следва да се изградят образцови нискоенергийни сгради, при чието проектиране да се отчитат климатичните и географските особености на региона. Такива сгради биха служили за пример.

2.11. Желателни са подобни действия и за насърчаване на по-нататъшното развитие и внедряване на технологиите за улавяне и съхраняване на въглерод и за разширяване на възможността на информационните технологии и интелигентни системи, които да допринесат за по-голяма екологична ефективност.

3. Ролята на правителствата и ЕС

3.1. ЕС има особено важна роля поради мащаба и широкия обхват на някои от необходимите действия. Трансформация с необходимия мащаб и обхват може да се получи само чрез съгласувани действия на партньори от публичния и частния сектор в цяла Европа, а в някои случаи и в целия свят. ЕС вече предприе редица програми и пакети за насърчаване на енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и прехода към нисковъглеродна икономика. Но тези усилия все още трябва да се укрепят и ускорят. В следващите параграфи се прави преглед на някои от основните области, в които са необходими нови европейски действия.

3.2. Научноизследователска и развойна дейност. От няколко години НИРД в Европа застина на около 1,84 % от БВП, което е много под съгласуваната цел от 3 %. Необходими са сериозни усилия, за да нарасне в посока към целта от 3 % и да се определи по-голяма част от програмата за подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика. Някои от по-радикално новите нисковъглеродни технологии са от тези, за които се изисква повече публично финансиране за НИРД, напр. улавянето и съхранението на въглерод, тънките фотоволтаични слънчеви панели, офшорните вятърни ферми в открито море и биогоривата от второ поколение.

3.3. Програмите за внедряване би трябвало да се създават така, че да се използват пазарните ниши за нови технологии и да се стимулират инвестициите в знание от участниците на пазара. Трябва да се използват синергиите с данъчните и промишлените политики. ЕС би трябвало да се съсредоточи най-вече върху най-големите необходими трансформации, като преминаването към електрическия автомобил или сградите с нулеви емисии, които ще наложат технологично развитие на широк фронт, масивни инвестиции, широка инфраструктурна подкрепа и широкомащабно мобилизиране на заинтересоваността и подкрепата от страна на обществеността и потребителите и стимули. Трябва да се разширява опитът с платформите за енергийни технологии и те да се развият в проактивни програми за внедряване за необходимите ключови трансформации.

3.4. Определяне на стандарти. Регулаторните стандарти за минимални изисквания за енергийна ефективност за продукти и услуги играят съществена роля за насърчаване на напредъка. ЕС вече определи стандартите за минимална енергийна ефективност за някои ключови продукти, със срокове за по-нататъшни подобрения, които да се възложат в бъдеще. Но все още предстои тези програми да се направят по-изчерпателни и да се определят по-амбициозни кратко- и дългосрочни цели.

3.5. Разбира се, съществуват практически ограничения за темпото, с което може да се напредва, които трябва да се отчитат. Но също така е много важно да се запази натискът върху европейската промишленост, за да остане тя сред световните лидери по стандартите за ефективност, така че да запази силната си конкурентна позиция в период, когато световните пазари преминават към по-голяма екологична ефективност.

3.6. Обществени поръчки. Програмите за обществени поръчки могат да бъдат много мощен инструмент за предизвикване на подобрение в стандартите в ключови сектори на промишлеността, ако в спецификациите и договорните документи се включат подходящи условия. Смятаме, че ЕС би трябвало да продължи да води в определянето на много по-строги стандарти за енергийна ефективност, които да станат стандартни изисквания при провеждането на всички търгове за закупуването на стоки, услуги и сгради от публичния сектор. В оценката на всички проекти трябва да се включат критерии за екологична ефективност.

3.7. Някои регионални и местни власти в Европа са в авангарда по отношение на включването на стремежа към екологична ефективност във всички свои дейности. Но много други не са. Би могло да се помисли за двупосочна европейска инициатива – от една страна да се изтъкват най-добрите практики и да се стимулират останалите да ги следват, а от друга, да се насърчава систематизирането и хармонизирането на изискванията към тези органи за постигане на стандартите за екологична ефективност.

3.8. Стимули за частния сектор. В това отношение е изключително важно да се определи правилната цена за въглеродните емисии и Комитетът очаква от Комисията да продължи да развива схемата за търговия на въглеродни емисии за подходящите сектори и да насърчава по-нататъшното разширяване на облагането, свързано с въглеродните емисии, и в други области. Те биха могли да насърчават по-нататъшни действия по по-конкретни стимули, като използването на преференциални тарифи за стимулиране на инвестициите във възобновяеми енергийни източници. В някои случаи може да се наложи публичният сектор да си сътрудничи с частния за разработването на подходяща инфраструктурна подкрепа за най-важните нови технологии, напр. подкрепа за децентрализирани форми на енергопроизводство и интелигентни електропреносни мрежи.

3.9. Поведението на потребителите. Все още липсва съзнание или желание у потребителя за повече ефективност било в покупките, които прави, било в собствените решения за начина на живот. И обратното – регулаторите все още не разбират добре мотивите за поведението на потребителите и не знаят кой е най-добрият начин за насърчаване на търсенето на екологично ефективни стоки и услуги. Трябва да се разшири подкрепата за образование, повишаване на съзнанието и действия в общността. Трябва да се разшири и подобри етикетирането на стоки и продукти с оглед излагането на информация за енергийните характеристики.

3.10. Професионално усъвършенстване и квалификация. Необходимо е много по-голямо усилие за включването на по-добро разбиране на нуждата и обхвата на енергийно ефективното производство и устойчивост в професионалната и техническата квалификация и преквалификация.

4. Възможности и заплахи в настоящата икономическа криза

4.1. Съществува опасност настоящата икономическа криза в света да затрудни бързия напредък към постигане на екологична ефективност. Средствата за нови инвестиции както в публичния, така и в частния сектор са ограничени и в повечето случаи се използват според краткосрочни приоритети.

4.2. Но щом световната икономика започне да се възстановява, биха могли да възникнат нови възможности за насочване на европейската икономика (и други главни икономики) в посока на по-устойчиво развитие. Много е важно за Европа да посрещне тези предизвикателства и да им отвърне положително, за да може да се представи добре в световната конкуренция за екологична ефективност и устойчивост, която със сигурност предстои.

В настоящата икономическа обстановка си струва внимателно да се разгледат особено някои конкретни области, основно в сферата на дейност на министерствата на финансите, икономиката и промишлеността:

4.3.1. . Икономическата криза възобнови интереса към разглеждане на недостатъците на БВП като измерител на цялостния напредък, както и към необходимостта да се предпочете по-широка концепция за благосъстоянието, която може да отчита социални и екологични фактори, освен представянето на паричната икономика. Трябва да се проследи работата на Комисията в тази област в светлината на скорошния доклад на икономиста Stiglitz за френското правителство.

4.3.2. . Няколко правителствата и Комисията предприеха съществени мерки, обвързани с пакети за публични разходи, които да стимулират икономиките и да предотвратят влошаването на положението към депресия. Европейският план за възстановяване, прокаран от Комисията, е добър пример за това как да се обвържат икономическите стимули с насърчаването на преминаването към по-екологична икономика, но той неизбежно има своите ограничения поради сравнително малките суми, с които е обезпечен. Може би моментът за въвеждане на допълнително стимулиращи пакети до голяма степен е отминал, но все още трябва всички програми за публични разходи да се преразглеждат от гледна точка на екологичната ефективност, за да се осигурят двойни ползи. В бюджетните процедури на ЕС и нейните държави-членки трябва да стане норма провеждането на систематични оценки на устойчивост на програмите за публични разходи.

4.3.3. . През следващите няколко години внимателно ще бъдат разгледани всички програми за публични разходи, тъй като обществените власти търсят начини за пестене на разходите, за да си възстановят финансите. Когато се анализират области за реализиране на съкращения, вниманието би трябвало да се съсредоточи основно върху програмите за разходи с високо потребление на енергия или които противоречат на екологичната ефективност. Във връзка с това трябва да се отдели особено внимание на неправомерните субсидии, които подкрепят производството или потреблението на изкопаеми горива (напр. субсидиите за въгледобив или субсидираните цени на горивата за определени групи) и по този начин се получава двойно лишаване от ползи (изместване на други по-полезни публични инвестиции и изкривяване на условията за равноправна конкуренция в ущърб на самите технологии за възобновяемите енергийни източници и др., които ще се опитваме да изтъкваме). Дългоочакваното съобщение на Комисията за реформата на субсидиите би могло да бъде полезно, за да се активизира европейската дейност по тази тема.

4.3.4. . Вероятно ще се наложи известно коригиране на текущите фискални дисбаланси в данъчните равнища и баланси на много страни в Европа. Когато се въвеждат такива промени, не би трябвало да се забравя екологичното измерение. По-конкретно, в настоящия климат би трябвало да се предпочете по-високо облагане на енергията (от изкопаеми горива) пред облагането на труда, но със съответните гаранции за защита на положението на най-бедните и уязвимите. Комисията би могла да започне ново проучване сред държавите-членки, за да насърчи съгласувани действия за промяна в техните фискални стратегии в тази посока.

4.3.5. . Настоящата икономическа криза вече доведе до значителни правителствени интервенции в подкрепа или за преструктуриране на основни индустрии. Когато се провежда такава интервенция, основна цел винаги би трябвало да бъде насърчаването на ресурсната ефективност. Някои от конкретните предизвикателства на трансформирането, отбелязани в настоящото становище (електрическия автомобил, сградите с нулеви емисии и слънчевата енергия), могат да наложат конкретна интервенция и подкрепа, за да се превърнат в ядрото на новата икономика, около което да се създават нови инвестиции, нови фирми, нови работни места.

4.3.6. Нова иновационна стратегия. Предвиждаме възможността за нова роля на ЕС, която да помогне за насърчаване на възникването на европейски лидери от световна величина в основни сектори на нисковъглеродната технология в контекста на нова иновационна стратегия за Европа. ЕИСК предлага по-конкретно да се създадат работни групи - обединяващи участници от публичния и частния сектор, за постигане на напредък на равнището на ЕС по отношение на електрическия автомобил, сградите с нулеви емисии и слънчевата енергия. Във всички случаи действията трябва да се опират на работата на съществуващите платформи за НИРД в енергийните технологии и да задълбочат усилията в областта на широкомащабното разпространение и внедряване.

4.3.7. Във всеки случай те би трябвало да се постараят да намерят пътища за промяна и да определят различните роли за НИРД и инвестициите от публичния и частния сектор. Те би трябвало да проучат нуждите от инфраструктурна подкрепа (напр. мрежа от точки за зареждане в подкрепа на широкото въвеждане на електрическите автомобили или програма за общинска подкрепа на домакинствата за подобряване на енергийната ефективност на домовете им). Те биха могли да проучат по какъв начин тези трансформации могат да бъдат предоставени на развиващите се страни (напр. слънчевата енергия за Африка), за да им се помогне да изпълнят ролята си в прехода към нисковъглеродна икономика.

4.3.8. Нови форми на финансиране - екологични еврооблигации? В настоящата икономическа обстановка в следващите години навсякъде в ЕС е вероятно да възникнат сериозни ограничения за публичните разходи (а вероятно и за частните инвестиции). Комитетът предполага, че ще са необходими иновативни форми на финансиране в подкрепа на нужните инвестиции за разпространяването на нови екологично ефективни технологии. Предлагаме да се обсъди създаването на екологични еврооблигации. Те могат да се рекламират като облигации със скромна, но гарантирана доходност, и като финансиране, осигуряващо развитие и внедряване на някои от ключовите нови технологии, като автомобилите с нулеви емисии и сградите с нулеви емисии. Те биха оползотворили широко разпространеното желание за съчетаване на сигурна форма на инвестиции с известен принос към по-добро бъдеще.

5. Нов тласък на европейско равнище

5.1. ЕС вече постави добро начало, като инициира преминаване към екологично по-ефективна икономика посредством целите, които си постави, и мерките, които реализира. Но е ясно, че това може да се счита само за начало. Продължаващите проблеми на световната икономика показват, че продължава да съществува необходимост от активен мениджмънт, който да предотврати връщането към неефективните и вредни модели на растеж и развитие от миналото. Началото на мандатите на нов Европейски парламент и нова Европейска комисия предоставя добра възможност за ЕС да усили темпото и да даде нов тласък на екологичната ефективност и устойчивото развитие в Европа.

5.2. В краткосрочен план ЕИСК насърчава Комисията и шведското и последващите председателства да използват ранните възможности посредством:

—	преразглеждане и обновяване на Лисабонската стратегия и Стратегията за устойчиво развитие;

—	очертаване на нови финансови перспективи;

—	преработването на Директива 2002/91/ЕО относно енергийните характеристики на сградите;

—	проследяване на Съобщението на Комисията относно „Преодоляване на препятствията за възобновяемите енергийни източници в ЕС“;

—	насърчаване на инициатива за финансиране на устойчива енергетика под формата на съвместен проект на Комисията и на Европейската инвестиционна банка;

—	поемане на нова енергийна политика за Европа през 2010 г. с планове до 2030 г. и визия до 2050 г.

5.3. ЕИСК признава потенциала на националния план за действие за енергийна ефективност (НПДЕЕ) и националния план за действие за възобновяемите енергийни източници. Трябва да има бързо разпространение между и обратна връзка от държавите-членки на ЕС след първия кръг от анализи на плановете и енергично проследяване от страна Комисията и институциите на изпълнението им.

5.4. Като отправя поглед напред, ЕИСК вижда постоянна нужда от това насърчаването на екологичната ефективност да залегне категорично и да бъде застъпено във всяка една от следните области на действителни или потенциални европейски дейности, разгледани в настоящото становище:

—	подкрепа за НИРД;

—	подкрепа за програми за професионално усъвършенстване в областта на инженеринга, строителството и други основни области, в които да се включат задължителни елементи за екологична ефективност;

—	включване на изисквания за енергийна ефективност във всички подходящи счетоводни стандарти, регулаторни практики и правила за оценка от финансовите отдели;

—	превръщането на екологичната ефективност в приоритет за всички европейски разходни програми и обществени поръчки;

—	насърчаване на екологизирането на всички програми за публични разходи на равнището на ЕС и на държавите-членки, като се използват систематично оценки на устойчивостта като основен инструмент;

—	създаване на нови форми на финансиране на програми за сериозни промени;

—	насърчаване на екологично ефективна данъчна реформа;

—	премахване на неправомерните субсидии;

—	насърчаване на нова иновационна стратегия с работни групи за конкретни ключови трансформации;

—	насърчаване на добри практики в образоването на потребителите и общностните действия.

5.5. Смятаме, че ще има съществено конкурентно предимство за тези икономики, които успеят най-бързо да преминат към екологична ефективност – както и сериозен конкурентен недостатък за онези, които изостанат. Поради това настояваме целта за превръщане в една от най-екологично ефективните икономики в света да бъде ядрото на обновената Лисабонска стратегия за бъдещето на европейската икономика, както и да залегне в европейските политики и програми по начин, подобен на препоръчания в настоящото становище.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/29

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зачитане на основните права в европейските политики и законодателство в областта на имиграцията“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/06)

Докладчик: г-н Luis Miguel PARIZA CASTAÑOS

На 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно:

„Зачитане на основните права в европейските политики и законодателство в областта на имиграцията“.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с единодушие.

1. Представяне и контекст

1.1. ЕИСК реши да изготви становище по собствена инициатива, за да предложи политиките и законодателството на ЕС в областта на имиграцията и граничния контрол да зачитат по подходящ начин правата на човека и да се концентрират основно върху свободата и сигурността на всички хора.

1.2. С големи политически трудности в Съвета ЕС създава обща законодателна рамка в областта на имиграцията, която предоставя наднационални права и гаранции отвъд променящите се (и понякога ограничителни) закони на държавите-членки. ЕИСК оценява отбелязания напредък, тъй като изработването на общо законодателство на двадесет и седем държави-членки не е лесна задача, особено по една толкова деликатна тема като имиграцията.

1.3. Въпреки всичко, минималната хармонизация на много от тези разпоредби затруднява и ограничава въвеждането на пълни и подходящи гаранции за защита на правата на човека. От друга страна, в някои държави-членки въвеждането на европейските директиви в националното законодателство не се осъществява по правилния начин по отношение на защитата на основните права на човека.

1.4. През тези години ЕИСК изготви няколко становища, в които препоръчва общата имиграционна политика да се основава на цялостен подход, който да отчита не само нуждите на държавите-членки на ЕС и сътрудничеството със страните на произход, но и зачитането на човешките права на имигрантите.

1.5. На 16 октомври 2008 г. Европейският съвет прие Европейски пакт за имиграцията и убежището, който е израз на сериозния политически ангажимент на ЕС за напредък в областта на общата имиграционна политика. По време на шведското председателство, ЕС ще приеме Програмата от Стокхолм (1).

1.6. Очаква се и влизането в сила на Договора от Лисабон, което предполага нов импулс за развитието на имиграционните политики, които ще бъдат приети чрез обикновена законодателна процедура и ще придадат на Хартата за основните права правнообвързващ характер.

1.7. През тези години ЕИСК активизира сътрудничеството си с организациите на гражданското общество и създаде стабилна платформа за участие с помощта на Европейския форум за интеграция (2). Комитетът пое важен ангажимент политиките за интеграция да се развиват с участието на гражданското общество.

1.8. Комитетът изразява загриженост относно увеличаващите се в Европа нетърпимост, расизм и ксенофобия спрямо имигрантите, т.нар. „други“, и изразява опасенията си от задълбочаване на тези прояви в резултат на социалните последици от финансовата криза. Необходимо е водещите личности в политиката и обществото както и средствата за комуникация да подхождат извънредно отговорно и с голяма степен на политически и социален педагогически подход, за да предотвратяват този тип поведение. В учебните програми на основните и средните училища следва да бъде застъпено в по-голяма степен възпитанието, свързано с човешките ценности, основните права, равенството и недискриминацията.

2. Основните права на човека и имиграционните политики

2.1. Наред с други международни инструменти, Всеобщата декларация за правата на човека провъзгласява универсалността на обща система на принципи и ценности.

2.2. Европейската конвенция за правата на човека, подписана от всички държави-членки, и Европейският съд по правата на човека са основата и гаранцията за зачитане на правата на човека на цялата територия на ЕС.

2.3. Съдът на Европейските общности е признал, че Европейската конвенция за правата на човека и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека са част от правния ред на Общността и представляват негови основни принципи.

2.4. Това беше потвърдено и в член 6 на Договора за ЕС, който увеличи гаранцията за основните права в европейската правна система и компетентността на Съда на Европейските общности да следи за спазването им в дейността на европейските институции и държавите-членки в рамките на общностното законодателство.

2.5. Въпреки че държавите имат суверенно право да контролират влизанията и да предоставят разрешителни за пребиваване на гражданите на трети страни, ЕИСК напомня, че държавите трябва да се придържат към поетите задължения, произтичащи от международните и европейските инструменти и конвенции за основните права на човека и тяхното тълкуване (и прилагане) от страна на компетентните съдебни органи.

2.6. Хартата на основните права на Европейския съюз включва нови права, които не са част от Европейската конвенция за правата на човека (3). Освен това, редица права не зависят от националността на лицата. Хартата ще придобие задължителен характер, когато бъде ратифициран Договорът от Лисабон и ще увеличи правната сигурност по отношение на защитата на основните права на личността. Хартата ще бъде приложима спрямо европейските институции и държавите-членки, по-специално в случаите, когато прилагат законодателството на Общността и ще укрепи зачитането на основните права по въпросите, свързани с имиграцията.

2.7. С влизането в сила на Договора от Лисабон ЕС ще има възможност да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека, което ще затвърди ангажимента му по отношение на правата на човека.

2.8. Комитетът подкрепи също (4) създаването на Агенцията на ЕС за основните права. През 2008 г. Европейският съвет прие многогодишната рамкова програма на Агенцията, обхващаща девет тематични области, сред които расизма и ксенофобията, дискриминацията, убежището, имиграцията и интеграцията, визите и граничния контрол. ЕИСК изразява желание да участва в дейността на Агенцията, за да се засили ролята на организираното гражданско общество в нейните структури.

2.9. Но въпреки тези инструменти и структури на Общността, много организации на гражданското общество и доклади на независими експерти и научни работници показват, че някои национални политики и законодателства не зачитат по подобаващ начин основните права.

2.10. По отношение на политиките на Общността, в редица доклади се съобщава за нарушения на човешките права на имигрантите в различни държави-членки, а в други случаи европейските политики легитимират някои национални практики, несъвместими с правата на човека и правовата държава.

2.11. В прието наскоро становище (5) ЕИСК подчерта, че „имиграционната политика и законите в тази област следва да зачитат напълно човешките права на всички лица, да осигурят тяхното равностойно третиране и недопускането на дискриминация“. За да се утвърди тази цел, ЕИСК предлага в бъдещата европейска имиграционна политика, която ще бъде определена в програмата от Стокхолм, да бъдат включени два нови общи принципа: „основни права и правова държава и основни свободи“.

2.12. Основните права следва да се предоставят на всички лица, а не само на гражданите на ЕС. Търсещите убежище и имигрантите са защитени от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС. Европейското право в областта на имиграцията и границите и съдебната практика на Съда на европейските общности предлагат освен това набор от гаранции и права, които се простират отвъд свободата на действие на държавите-членки.

2.13. ЕИСК направи също предложение (6) в областта на външната политика ЕС да прокара международна законодателна рамка за миграцията на основата на Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права. Тази международна законодателна рамка следва да включва основните конвенции на МОТ и Международната конвенция на ООН за защита на правата на всички работници-мигранти и на членовете на техните семейства, която още не е ратифицирана от държавите-членки на ЕС, въпреки че ЕИСК прие становище по собствена инициатива (7), в което предложи нейната ратификация.

2.14. В Програмата за Европа (8) Комитетът предлага също да се зачитат основните права и правата на човека в политиките на ЕС и по-специално в политиките в областта на имиграцията и убежището.

2.15. ЕИСК счита, че ценностите и принципите на ЕС, защитата на правата на човека и на свободите следва да бъдат укрепени чрез видим и силен политически авторитет на европейско равнище, поради което подкрепя предложението на председателя на ЕК Барозо за създаване на поста европейски комисар отговарящ за правосъдието, основните права и гражданските свободи. Комитетът очаква, че този ресор ще разполага с политическите инструменти и с необходимите организационни и финансови ресурси за поемане на толкова важна отговорност.

2.16. Въпреки това Комитетът изразява съжаление, че имиграцията и убежището не са част от този портфейл, а са включени заедно с въпросите за вътрешната сигурност в правомощията на друг комисар. Свързването на имиграцията със сигурността и отделянето ѝ от защитата на основните права изпраща погрешен политически сигнал.

3. Универсалност на правата на човека

3.1. Европа днес е изправена пред голямо предизвикателство: гарантиране на правата на човека за всеки човек в рамката на правните системи на ЕС и на държавите-членки, основаващи се на традиционното понятие за гражданство, което отказва част от тези права на лица, които не са граждани, както и на правно разграничение между „гражданин“ и „чужденец“, между „законен имигрант“ или „нередовен имигрант“.

3.2. Европейските законодателни актове в областта на имиграцията не гарантират по подходящ начин статута на имигранта като правен субект и обект на закрила. Стриктната правна обвързаност между разрешението за работа и разрешението за пребиваване доказва, че имигрантът не се разглежда като лице, а като работна ръка, т.е. като инструмент в служба на пазара на труда, който, в случай че не е необходим, губи възможност за законно пребиваване и по тази причина губи много от правата с промяната на административния му статут - става имигрант без документи.

3.3. Правата на човека са универсални, неотменими и защитават всички лица, независимо от тяхното положение и юридически статут.

4. Права на човека и имиграционна политика: десет оперативни приоритета, за да бъде Европа пространство на свобода, сигурност и правосъдие

4.1. Европа на правата

4.1.1. През последните години защитата и насърчаването на правата на човека останаха на по-заден план в програмата на ЕС. Политическият приоритет беше сигурността на държавите, като разбирането за сигурност сякаш беше несъвместимо с развитието на свободата и защитата на основните права.

4.1.2. Политиките в областта на сигурността трябва да защитават ценностите свобода и правосъдие. ЕИСК смята, че отправната точка за тези политики трябва да бъде защитата на основните права, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права.

4.1.3. Укрепването на сигурността не трябва да е в ущърб на основните ценности (права на човека и обществени свободи) и на действащите в целия ЕС демократични принципи (правова държава). Свободата на личността не бива да се ограничава от стремежа към колективната сигурност и сигурността на държавата. Някои политически предложения повтарят грешката от предишни периоди: свободата се жертва с цел повече сигурност.

4.1.4. В този смисъл ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“ от юни 2009 г., чийто приоритет е защитата на основните права на европейските граждани.

4.1.5. ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията за насърчаване на „култура на основните права“, която да включва имиграционната политика, още от първите фази на законодателната процедура. Зачитането на основните права трябва да е обща цел на всички общностни институции (9). Тази цел следва да е придружена от общоевропейска система на периодична последваща оценка на прилагането на приетите на национално, регионално и местно равнище европейски политики по отношение на тяхната съвместимост с основните права и ефективността им (10). ЕИСК и организираното гражданско общество следва да играят съществена роля в тази оценка.

4.2. Законодателство за допускане

4.2.1. ЕИСК вече призова ЕС да изготви обща имиграционна политика и хармонизирано законодателство. ЕС и държавите-членки се нуждаят от гъвкаво законодателство, което да позволява трудова имиграция по законни и прозрачни канали, както за висококвалифициран персонал, така и за дейности, изискващи по-ниско квалифицирана работна ръка. По този начин се осъществява подходяща защита на правата на имигрантите.

4.2.2. Комитетът предложи хоризонтално законодателство, но държавите-членки, Комисията и Съветът взеха решение за изработването на специфични директиви за някои групи имигранти, което може да породи случаи на дискриминация.

4.2.3. В становищата си относно различните законодателни инициативи на Комисията, ЕИСК препоръчва цялостна съгласуваност и гарантиране на защитата на основните права, както и равно третиране и недискриминация, независимо от професионалната категория на работниците имигранти.

4.3. Правата на работници имигранти и техните семейства

4.3.1. Принципът за недискриминация следва да бъде използван като основа (член 21 от Хартата). Работникът имигрант, независимо от продължителността на разрешителното за пребиваване и работа, следва да има същите икономически, трудови и социални права като другите работници. Това е в съответствие и с член 15.3 от Хартата, според който „гражданите на трети страни, които имат разрешение да работят на територията на държавите-членки, имат право на условия на труд еднакви на условията, на които имат право гражданите на Съюза“.

4.3.2. Равното третиране на работното място се отнася до условията на труд, заплащането, уволненията, безопасните и здравословни условия на труд и правото на сдружаване и стачка.

4.3.3. ЕИСК смята, че трябва също да се насърчава равното третиране по отношение на други социални и основни права, както е предложил в предходно свое становище: „По-специално ЕИСК предлага набор от права, които да се предоставят на граждани на трети страни, които работят и пребивават законно и временно“ (11), като:

—	право на социална защита и здравеопазване;

—	достъп до стоки и услуги, включително жилище (членове 34 и 35 от Хартата);

—	достъп до образование и професионално обучение (член 14 от Хартата);

—	признаване на дипломи, удостоверения и квалификационни степени в съответствие с общностното законодателство;

—	признаване на правото на труд и социалните права на работниците мигранти, които са командировани в ЕС; (12)

—	правото на образование за малолетните, включително помощи и стипендии за обучение;

—	правото на безплатна правна помощ в случай на необходимост (член 47 от Хартата);

—	право на достъп до безплатна услуга за намиране на работа (публична услуга);

—	право на изучаване на езика на приемащото общество;

—	зачитане на културното, религиозното и езиковото многообразие (член 22 от Хартата);

—	право на свободно движение и пребиваване в рамките на държавата-членка.

4.3.4. За да могат тези права да бъдат упражнявани, е необходимо съществуването на публични служби, пригодени да ги спазват (средства, обучение на персонала), и чиито представители са длъжни съгласно закона да се отнасят безпристрастно и обективно към лицата. Освен това предвид периода на криза, ЕИСК изразява съмнение по отношение на бюджетните средства, с които разполагат държавите-членки на Съюза, и по отношение на средствата, които са готови да мобилизират както на национално, така и на европейско равнище за осигуряване на ефективна защита на правата на човека и по специално на имигрантите.

4.3.5. Комитетът не подкрепя предложението, съдържащо се в рамковата директива, а именно да се предостави на държавите-членки възможност за ограничаване на правото на равно третиране на някои условия на труд (заплащане, уволнение, здравословни и безопасни условия на труд, социална защита) и на свободата на събиране, сдружаване и стачка (13) само до лицата, които действително имат работно място. Тези ограничения могат да накърнят принципа на недискриминация и член 12 от Хартата.

4.3.6. ЕИСК приветства инициативата на Комисията да представи Европейски имиграционен кодекс, който би трябвало да включва основните права и гаранциите за всички мигранти в ЕС.

4.4. Събиране на семейството

4.4.1. Правото на семеен живот е едно от правата на човека, което ЕС и държавите-членки следва да защитават и гарантират в политиките и законодателството относно имиграцията (14).

4.4.2. Минималистичният характер на Директива 2003/86 относно правото на събиране на семейството позволява да не се гарантира напълно правото на събиране на семейството за граждани на трети страни в някои национални законодателства. Докладът на Комисията по транспонирането на директивата (15) потвърди съмненията относно съвместимостта на прилагането на мерките за интеграция, като предварително условие за допускане на територията, с правото на зачитане на семейния живот (член 7 от Хартата) и принципа на пропорционалността.

4.4.3. Комитетът е на мнение, че директивата за „синя карта“ не е толкова рестриктивна по отношение на събирането на семейството в сравнение с Директива 2003/86. Този подход следва да бъде разширен спрямо всички категории имигранти, независимо от това дали са висококвалифицирани или не.

4.4.4. Ето защо Комитетът предлага на Комисията да изготви през 2010 г. предложение за изменение на Директива 2003/86.

4.5. Граници и нередовна имиграция

4.5.1. ЕИСК желае ефективният граничен контрол да включва зачитане на правото на убежище (член 18 от Хартата) и принципа за забрана за връщане (non-refoulement), който възпрепятства връщането на лице на територията на държава, където съществува риск за живота или свободата му (член 19 от Хартата). Много лица, които се нуждаят от международна закрила, стигат до външните граници по нелегални пътища. Властите следва да гарантират, че тези лица могат да подадат молбата си за закрила и че тя ще бъде разгледана без изключение, в съответствие с международните и европейските конвенции, както и с националното и общностното законодателство.

4.5.2. ЕИСК предлага преди да се разширят оперативните правомощия на агенция FRONTEX, да се извърши независима оценка на зачитането на правата на човека при съвместни операции за граничен контрол и да се засили парламентарният контрол на национално и европейско равнище. Следва да се направи оценка и на съвместимостта с гаранциите, включени в Кодекса на шенгенските граници, в частност в член 6 и член 13.

4.5.3. Мерките на ЕС за контрол и надзор в областта на нередовната имиграция надхвърлят географски външните граници на ЕС, например чрез съвместните операции в Африка. ВКБООН и различни НПО предупредиха за липсата на гаранции за зачитане на правата на човека, когато граничният контрол се извършва извън територията на ЕС.

4.5.4. Стратегията на Европа по отношение на граничния контрол използва все повече технологии за сигурност. Въпреки това създаването на бази данни, които боравят с големи количества лични данни (Шенгенска информационна система (ШИС II), визова информационна система (ВИС) и т.н.), се използват за определяне на етнически и културно-религиозни профили, което създава затруднения, когато трябва да се гарантира правото на недискриминация, предвидено в член 21 от Хартата на основните права.

4.5.5. По същия начин системата, предложена в пакета от мерки за границите на Комисията от 2008 г (16)., поражда съмнения във връзка с пропорционалността и разумността, които са съществени за всеки нов закон в ЕС и буди сериозни опасения как ще се гарантират правото на защита на личните данни (член 8 от Хартата) и принципът за недискриминация, посочен в член 13 от Договора за ЕО предвид внедряването на нови технологии (напр. система за автоматизирани операции в областта на граничния контрол).

4.5.6. За гарантиране на съблюдаването на основните права ЕИСК счита, че следва да се подобри солидарността на ЕС с държавите-членки, които поради географското си положение трябва да приемат много лица, които влизат по нередовен начин в страната и са жертви на престъпни мрежи на нелегален трафик. ЕИСК предлага Европейската служба за подпомагане предоставянето на убежище да започне своята дейност.

4.5.7. ЕС следва да насърчава също и сътрудничеството със страните на произход за подобряване зачитането на правата на човека, предотвратяване на нередовната имиграция, поощряване на законната имиграция и борба с престъпните мрежи за трафик на хора.

4.6. Връщане и обратно приемане

4.6.1. Директивата за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (17) ще предложи европейска рамка за законови и процедурни гаранции за защита (18), които ЕИСК оценява положително, като например ефективното право за обжалване на решения за връщане пред съдебен, административен или друг независим компетентен орган както и безплатна юридическа консултация и процесуално представителство, известни гаранции в очакване на връщането, условия за задържане и т.н.

4.6.2. Въпреки това ЕИСК споделя мнението на многобройни организации на гражданското общество и независими експерти от Съвета по правата на човека на ООН (19), които сигнализират за разминаване между въведената от директивата обща система и основните права на имигрантите. Ще бъде необходим внимателен контрол на транспонирането и ефективното прилагане на национално равнище на мерките за извеждане, задържане, начините на обжалване и третирането на уязвимите лица.

4.6.3. Комитетът предлага европейската политиката на връщане да се основава на доброволен подход и зачитане в най-висока степен на хуманни ценности. От това зависи легитимността и доверието в европейската имиграционна политика в чужбина. Изключенията, предвидени например в член 7, параграф 4 от директивата (понятието „опасност от укриване“), могат да компрометират доброволния характер на връщането поради правото на преценка, предоставено на държавите-членки при транспонирането и тълкуването. От друга страна, директивата не гарантира подходяща защита на онези лица, които се намират в правен вакуум в очакване на извеждането, нито по отношение на условията, които оправдават задържането (20), което може да продължи до 6 месеца (с възможност за удължаване с още 12 месеца) (21).

4.6.4. Член 19 от Хартата на основните права на ЕС изрично забранява колективното експулсиране и гарантира, че никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание – принцип за забрана за връщане (член 4 и 19 от Хартата). Директивата утвърждава зачитането на основните права. Въпреки всичко ВКБООН и различни НПО съобщават за случаи на колективно експулсиране и експулсиране на нередовни имигранти и кандидати за убежище към страни, където се нарушават правата на човека.

4.6.5. ЕИСК припомня, че членове 3, 5, 6, 8 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека и членове 3, 4, 19, 24 и 47 от Хартата съдържат разпоредби, които са приложими към европейската политика по отношение на нередовната имиграция – като се обръща специално внимание на защитата в случай на отвеждане, експулсиране и екстрадиране. Много нередовни имигранти се намират в трудна хуманитарна ситуация, поради което приложимите правила и практики следва да бъдат изготвени и изпълнени в съответствие със стриктни критерии на хуманитарното право и съобразно моралните принципи на солидарността.

4.6.6. Правовата държава защитава основното право на всички лица на ефективни правни средства за защита, съгласно член 47 и 48 от Хартата. От друга страна, съгласно член 6.2 от Кодекса на шенгенските граници, граничната охрана не следва да дискриминира лица въз основа на пол, етнически произход, религия или убеждения, увреждания, възраст или сексуална ориентация. По подобен начин и в съответствие с член 13, гражданите на трети страни, на които се издава отказ за влизане на територията на дадена държава-членка, ще имат право да обжалват това решение и ще им бъде връчено решение, в което се посочват причините за отказа (22).

4.6.7. Съгласно тълкуванието на Европейския съд по правата на човека на член 3 от Европейската конвенция за правата на човека (23), лицата с тежки физически или психически заболявания не могат да бъдат задържани или експулсирани, тъй като се нуждаят от здравни грижи. Положението на малолетните, които се нуждаят от закрила, изисква също специално внимание. ЕИСК подкрепя инициативата на Комисията, свързана с положението на непридружените малолетни.

4.6.8. ЕИСК счита, че зачитането на правата на човека е абсолютно необходимо условие за подписването на конвенции за обратно приемане с трети страни и се противопоставя на идеята ЕС или държавите-членки да сключват споразумения за репатриране или граничен контрол със страни, които не са подписали основните международни правни инструменти за защита на правата на човека или за които има доказателства, че нарушават тези права. Следва да се обърне специално внимание на защитата на основното право на ефективна правна защита на търсещите убежище (24).

4.7. Центрове за задържане

4.7.1. ЕИСК се противопоставя на задържането на търсещите убежище и на нередовните имигранти, тъй като настаняването им в места за задържане трябва във всеки случай да се прилага като извънредна мярка (25).

4.7.2. Положението и условията на продължително задържане, каквито понастоящем съществуват в някои държави-членки, са неприемливи и следва да бъдат подложени на задълбочен анализ от гледна точка на основните права, включително и правото на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата.

4.7.3. Комитетът призовава за по-голяма прозрачност по отношение на центровете за задържане във и извън ЕС и приканва ВКБООН да бъде информиран за положението на задържаните лица, на които да може да бъде оказвана подходяща помощ от страна на НПО.

4.7.4. ЕИСК смята, че бременните жени и малолетните трябва да бъдат обект на специална закрила и не трябва да бъдат задържани в такива центрове.

4.8. Имигранти без документи

4.8.1. Комитетът смята, че лице без документи не е лице без права, поради което ЕС и държавите-членки трябва да защитават основните му права.

4.8.2. Терминът „незаконна имиграция“, когато се отнася за лица, които емигрират, изисква известно уточняване. Влизането в държава без документи и без необходимите разрешителни не е законно, но лицата, които го извършват, не са престъпници. Връзката между нередовната имиграция и престъпността, която се прави по време на политическите дебати в много от средства за комуникация, не отговаря на действителността и поощрява страхове и ксенофобия в населението на приемащата държава.

4.8.3. Комитетът смята, че някои държави-членки трябва да подобрят защитата на основните права на имигрантите без документи и че ЕС би трябвало да ги смята за една от най-уязвимите групи, като предотвратява експлоатацията на труда им и гарантира достъпа им до здравни услуги, до други социални услуги и до образование за малолетните.

4.8.4. Трябва да бъде засилена борбата срещу трафика на хора (малолетни, жени и мъже) с цел сексуална и трудова експлоатация в изпълнение на член 5, параграф 3 от Хартата. Държавите-членки следва ефективно да защитават жертвите, улеснявайки сътрудничеството с правосъдието и тяхното узаконяване.

4.9. Узаконяване

4.9.1. Комитетът счита, че правителствата действат лицемерно. Политиката на връщане не е единственият отговор в случаи на нередовна имиграция. Много държави-членки са разработили процедури за узаконяване на статута на нередовните имигранти, като считат, че за гарантиране на основните права и за съобразяване с икономическите и социални нужди е необходимо узаконяването да се извърши при точно определи условия.

4.9.2. ЕИСК изразява съгласие, че трябва да се подобри обменът на информация между държавите-членки относно узаконяването, както и че трябва да се разработят европейски насоки за прилагането му на основата на ангажимента на Съвета в рамките на Европейския пакт за имиграцията и убежището (26), в който се постигна споразумение за узаконяване на статута за всеки отделен случай в съответствие с националното законодателство по хуманитарни или икономически причини.

4.9.3. Връщането чрез заповед за експулсиране на лица, чието законно разрешително за пребиваване е изтекло, трябва да се счита за крайна мярка. Преди това трябва да се провери, дали тези лица възнамеряват да подновят разрешителното си за пребиваване.

4.9.4. ЕИСК смята, че в едно демократично общество (принцип на пропорционалността) необходимостта от експулсиране трябва да се преценява с оглед на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (27). ЕИСК предлага на държавите-членки да използват възможността за узаконяване на положението на тези лица, както предвижда член 6, параграф 4 от Директивата за връщане.

4.9.5. Освен това, следва да се има предвид и въздействието (и приложимостта) на експулсирането по отношение на основното право на личен и семеен живот, предвидено в член 7 от Хартата.

4.10. Политики на интеграция

4.10.1. ЕИСК е изготвил различни становища по собствена инициатива, като препоръчва на ЕС проактивни политики на интеграция с двойна насоченост - към приемащото общество и към имигрантите. Интеграцията е социален процес, който се развива в самото общество, между имигрантите и приемащото общество и между приемащото общество и имигрантите.

4.10.2. ЕИСК подкрепя общ европейски подход към интеграцията, имайки предвид че всяка държава-членка има собствена правна система и социални институции и различни културни системи и модели.

4.10.3. Общият европейски подход предполага съществена добавена стойност за политиката и процеса на интеграция: връзка с останалите политики на ЕС (наред с други), с Лисабонската стратегия, с политиката по заетостта, със социалната програма и политиката на сближаване. Освен това той би допринесъл и за укрепване на връзките между интеграцията и ценностите и принципите на ЕС, които се определят в Хартата и в Европейската конвенция за правата на човека.

4.10.4. През 2008 г. Комитетът участва в дейностите, свързани с Европейската година на междукултурния диалог, за да може диалогът в рамките на многообразието на европейски общества да насърчи интеграцията и едно по-приобщаващо европейско гражданство. ЕИСК предложи (28) изготвянето на наръчници.

4.10.5. ЕИСК предлага позитивен подход към интеграцията. Въпреки това, някои управляващи подхождат негативно към понятието интеграция като нов инструмент за дискриминация, като ново препятствие пред равенството и достъпа до основните права. ЕИСК счита, че този подход противоречи на член 21 (право на недискриминация) и член 22 (право на културно, религиозно и езиково многообразие) от Хартата.

4.10.6. Създаването на консултативни форуми и платформи, в които гражданското общество участва на национално, регионално и местно равнище, са примери за добри практики и поради това Комитетът насърчава създаването на такива в държавите-членки. Европейският форум за интеграция, който беше създаден наскоро със съдействието на Комисията и ЕИСК, е важен инструмент за засилване на интеграцията с европейска насоченост.

5. По-приобщаващо европейско гражданство

5.1. Някои управляващи, от гледна точка на изключващия национализъм, определят националната и европейската идентичност по начин, който изключва настоящото многообразие на европейските общества и различията на отделните хора поради техния етнически, национален, религиозен или културен произход.

5.2. Нашите демократични общества са плуралистични и богати на многообразие. Всеки един от европейските граждани е съвкупност от различни идентичности. Европейските демокрации са свободни и открити общества и следва да се основават на приобщаването на всички граждани, независимо от идентичната им принадлежност.

5.3. Демокрацията губи от качеството си, ако гражданските права се ограничат чрез тесногръдото и изключващо виждане за идентичността. Политиките на интеграция и имиграционното законодателство никога не трябва да бъдат използвани като политическо алиби за лишаване на имигрантите и малцинствата от граждански права.

5.4. ЕИСК смята, че основата на нашите демокрации следва да бъде разширена, като се включат нови граждани, които имат равни права и задължения. Правата на национално и европейско гражданство трябва да включват цялото многообразие, без дискриминация (29).

5.5. ЕИСК изготви становище по собствена инициатива (30), насочено към Конвента, който подготви неуспелия Договор за създаване на Конституция за Европа, призовавайки да се предостави европейско гражданство на гражданите от трети страни със статут на дългосрочно пребиваващи. Комитетът предлага на Комисията и на Европейския парламент това предложение да бъде включено в целите на новия мандат.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитета

Mario SEPI

(1) COM(2009) 262 окончателен, 10.06.2009 г.

(2) Европейски форум за интеграция и убежище и уебсайта на ЕС относно интеграцията.

(3) ОВ на ЕС С 303/1 от 14.12.2007 г.

(4) Становище на ЕИСК, ОВ C 88, 11.4.2006 г., стр. 37

(5) Становище на ЕИСК, ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 78

(6) Становище на ЕИСК, ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 91

(7) Становище на ЕИСК, ОВ C 302, 7.12.2004 г., стр. 49

(8) Програма за Европа: http://www.eesc.europa.eu/documents/publications/pdf/booklets/EESC-2009-10-BG.pdf.

(9) Доклад на Европейската комисия относно практическото функциониране на методологията за систематичен и строг мониторинг на съблюдаването на Хартата на основните права, COM(2009) 205 окончателен, от 29.4.2009 г.

(10) Това би било в съответствие с член 60 от Договора от Лисабон.

(11) Становище на ЕИСК, ОВ C 286, 17.11.2005 г., стр. 20

(12) В рамките на предложението за директива, което Комисията ще приеме през следващите месеци.

(13) COM(2007) 638, член 12, параграф 2, букви г) и д). В съответствие с установеното в предложението държавите-членки могат също да прилагат ограничения по отношение на отпускането на стипендии за достъп до следване и професионално обучение и на достъпа до обществено жилище за онези лица, които имат право да пребивават за период от минимум 3 години.

(14) Това беше потвърдено от Съда на Европейските общности в решението по делото Европейски парламент срещу Съвет на Европейския съюз C-540/03.

(15) COM(2008) 610, от 8.10.2008 г.

(16) COM(2008) 69 окончателен, от 13.2.2008 г.

(17) Директива 2008/115/ЕО.

(18) Напр. член 12, параграфи 1 и 2, член 13, параграфи 1, 2, 3 и 4, член 14, параграфи 1 и 2 от директивата.

(19) Съобщение за пресата: „United Nations Experts express concern about the proposed European Union Return Directive“ (Експерти на ООН изразяват загриженост относно предложената от Европейския съюз директива за връщане), 18 юли 2008 г.

(20) Член 15, параграф 1.

(21) Член 15, параграфи 5 и 6.

(22) Регламент 562/2006 (Кодекс на шенгенските граници), ОВ L105/1, от 13.04.2006 г.

(23) Член 19 от Хартата на основните права включва практиката на Съда в Страсбург и по-конкретно решение от 17 декември 1996 г. Ахмед срещу Австрия, 1996 г. VI-2006 и решение Soering от 7 юли 1989 г.

(24) Както е решил Съдът на Европейските общности по делото Европейски парламент срещу Съвет на Европейския съюз C-133/06.

(25) Вж. становище на ЕИСК от 16 юли 2009 г. относно „Приемане на лица, търсещи убежище в държавите-членки – минимални стандарти“ (докладчик: г-жа LE NOUAIL-MARLIERE), прието на пленарната сесия, проведена на 15 и 16 юли 2009 г (ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 110).

(26) Съвет на ЕС, 1344/08, 24 септември 2008 г.

(27) Например, Boultif срещу Швейцария, (№ 54273/00, §§ 39, 41 и 46, от 2 ноември 2001 г., ECHR 2001-IX.) и Üner срещу Нидерландия [GC], № 46419/99, 18 октомври 2006, § 58.

(28) Становище на ЕИСК, ОВ C 185, 8.8.2006 г., стр. 42

(29) Член 13 от Договора за създаване на Европейската общност.

(30) Становище по собствена инициатива ОВ C 208, 3.9.2003 г., стр. 76

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/36

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Енергетиката и изменението на климата като неразделна част от обновената Лисабонска стратегия“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/07)

Главен докладчик: г-жа SIRKEINEN

На 17 юни 2008 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността си, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Енергетиката и изменението на климата като неразделна част от обновената Лисабонска стратегия“.

Бюрото на Комитета възложи на специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ (Обсерваторията за Лисабонската стратегия) да подготви работата на Комитета по този въпрос.

С оглед на естеството на работата Европейският икономически и социален комитет определи г-жа Sirkeinen за главен докладчик на 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември (заседание от 4 ноември) и прие настоящото становище със 164 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Изменението на климата и сигурността на енергийните доставки са две от най-големите предизвикателства на настоящия век. Структурата на потреблението и производството трябва да се промени към намаляващи емисии на парникови газове и енергопотребление. Някои производства ще изчезнат, а други ще се развият и разраснат. Ще бъдат загубени съществуващи работни места и ще бъдат създадени нови; ще бъдат необходими мерки за подпомагане. Нуждите от умения и знания ще се променят. Следва да се предприемат научноизследователски дейности и огромни инвестиции.

1.2. Необходимо е спешно да се премине от политически изявления към практически мерки, но това няма да е лесно. Нашите политически лидери трябва да обяснят на гражданите тези предизвикателства и последствията от тях и да планират внимателно необходимите мерки. Промяната не може да се осъществи без подкрепата на гражданите и на гражданското общество. Много въпроси, свързани с последствията от политическите решения на равнището на ЕС, остават отворени и изискват по-нататъшно проучване и информация от страна на Комисията.

1.3. Сегашният икономически спад, независимо от неговата сериозност, не бива да дава повод за отлагане на конкретните стъпки за изграждане на общество с ниски въглеродни емисии. Кризата може и следва да се разглежда и като възможност за нов старт с различен подход за постигане на икономически растеж. В частност ЕИСК подчертава важността на международно споразумение в Копенхаген.

1.4. В обновената Лисабонска стратегия следва да се включи план за действие за постигане на икономика с ниски въглеродни емисии. Това трябва да се постигне, като се зачитат трите стълба на устойчивото развитие – икономически, екологичен и социален – и без да се забравя общата цел за конкурентоспособност, растеж и работни места. Една конкурентоспособна икономическа рамка е предпоставка за постигане на целите, в областта на климата и енергетиката, а политиките в областта на климата и енергетиката могат, при използване на правилен подход, да подкрепят създаването на растеж и работни места.

1.5. Основните области за действие включват технологичното развитие и инвестициите, осведомеността и поведението, обществените и образователните аспекти и международното измерение. За постигането на реални, устойчиви резултати са необходими и време, и ресурси.

1.6. ЕИСК препоръчва:

—	Сега, след като разработи всеобхватна законодателна рамка за енергетиката и изменението на климата, ЕС следва да се концентрира върху нейното практическо прилагане.

—

За гарантиране на енергийните доставки, като едновременно с това бъдат подкрепени и целите в областта на климата, са необходими политики за засилване на енергийната ефективност и икономията на енергия, инвестиции в достатъчното производство на енергия и в транспорта, включително и в интелигентни електропреносни мрежи, отворен единен енергиен пазар, както и силна позиция на ЕС на международната сцена.

—	В интегрираните насоки препоръките към отделните държави-членки и националните програми за реформа в рамките на бъдещата Лисабонска стратегия следва да бъдат включени ефективни политически мерки.

—	ЕС и държавите-членки следва да се насочат към технологичното развитие и, в условията на засилена международна конкуренция, трябва да инвестират повече в НИРД за чисти технологии, включително евентуални преразпределения от бюджета на Общността.

—	Трябва да бъдат осигурени рамкови условия, благоприятстващи внедряването на и инвестирането в нови технологии.

—	Комисията и други основни участници следва да осигурят точна информация, списък с най-добри практики, конкретни съвети и подходящи мерки за подкрепа, така че потребителите да приспособят своето поведение.

—	Всеки трябва да има възможност за образование и обучение, особено за учене през целия живот, за да може да се приспособи към промените в моделите на производство и потребление.

—

Трябва да се обръща особено внимание на ефектите от политиките в областта на енергийното ценообразуване, за да се предотврати рискът от енергийна бедност и намаляване на конкурентоспособността, както и да се избегне вредното въздействие на схемите за подпомагане на възобновяемите енергийни източници.

—	ЕС трябва да направи всичко възможно за постигане на международно споразумение относно изменението на климата, което да създаде равни условия в световен мащаб, включително международна система за търговия или съвместими системи.

—	Гражданското общество и социалните партньори трябва да участват активно в мащабните усилия за преструктурирането на нашите икономики. ЕИСК изразява готовност и желание да изпълнява своята роля.

Мотиви

2. Въведение: настоящо положение

Енергийна политика

2.1. Енергийната политика на ЕС има три успоредни цели: сигурност на доставките, конкурентоспособност и опазване на околната среда, включително намаляване на последиците от изменението на климата. При необходимост следва да се даде най-голям приоритет на сигурността на доставките. Съществува все по-реален риск от недостиг на енергия, включително на електропроизводство, особено когато икономиката започва да се възстановява.

2.2. Екологичното и климатичното въздействие от производството и мащабното потребление на енергия са цели на регулирането от страна на ЕС. Наскоро ЕС одобри нови тавани за схемата за търговия с емисии, обхващащи производството на енергия, енергоемките отрасли и въздушния транспорт. Практическите ефекти от тези предложения са все още неизвестни, въпреки оценките на въздействието, изготвени на агрегирано равнище.

2.3. Ефективността и икономиите във всички сектори на енергопотреблението, както и в производството на енергия, са от ключово значение и имат висок потенциал за повишаване на енергийната сигурност и понижаване на емисиите. В тази насока ЕС разполага с няколко политики, като в процес на изготвяне са и по-нататъшни политически мерки. Практическите действия в държавите-членки обаче са все още недостатъчни.

2.4. Източниците и трасетата за доставки на енергия в Европа следва да бъдат разнообразени, а енергийният микс да бъде насочен към нисковъглеродни и нискоемисионни алтернативи, като възобновяема енергия и атомна енергия. Оптимизацията и решенията във връзка с енергийния микс са в правомощията на държавите-членки, но политиките на ЕС по отношение на възобновяемите енергийни източници и законодателството в областта на екологията и климата направляват избора.

2.5. Европа трябва да бъде по-силен участник в международните енергийни отношения и пазари. Появилите се отново през 2009 г. проблеми с доставките на газ може най-накрая да доведат до доста закъснялото решение за съвместни действия.

Политики в областта на изменението на климата

2.6. Пакетът от мерки на ЕС за енергетиката и изменението на климата от 2008 г. съдържа мерки във всички сектори, насочени към постигане на добре познатите цели от 20-20-20 до 2020 г. Основната цел по отношение на емисиите на парникови газове ще бъде увеличена на 30 % в контекста на едно достатъчно амбициозно и всеобхватно международно споразумение.

2.7. Голяма част от мерките за намаляване на емисиите следва да бъдат въведени от държавите-членки. На равнището на ЕС все още предстои да бъдат уточнени много подробности по законодателството, в частност по отношение на схемата за търговия с емисии и проблема, свързан с „прехвърлянето“ на въглеродни емисии.

2.8. Все още не е известно как цялата система ще работи на практика. Въпроси от съществено значение са, например, цената на въглеродния диоксид, повишаването на цените на енергията вследствие на политики за насърчаване на възобновяемите енергийни източници и разходите за домакинствата, произтичащи от действията, предприети в сектори извън обсега на схемата за търговия с емисии. Необходими са повече проучвания и информация от страна на Комисията.

2.9. Преговорите по международно споразумение за климата ще достигнат връхната си точка през декември 2009 г. в Копенхаген. ЕИСК представи гледната си точка по този въпрос в отделно становище. Европейският съвет е приел основните аспекти на подготовката за срещата в Копенхаген, включително подготовка за поделяне на тежестите между държавите-членки с цел да се подпомогнат най-бедните страни.

3. Въпроси, свързани с енергетиката и политиките в областта на климата, които следва да бъдат отчетени в обновената Лисабонска стратегия

3.1. Икономика с ниски въглеродни емисии е предпоставка за големи индустриални промени. Емисиите трябва да бъдат намалени, а използването на енергийните и природните ресурси трябва да бъде отделено от икономическия растеж. Структурата на производството и потреблението трябва да се промени. Някои производства ще изчезнат, други ще бъдат създадени; ще бъдат загубени работни места и ще бъдат създадени нови. Нуждите от умения и знания ще се променят. Необходими са огромни инвестиции, както и мерки за подпомагане в социалната сфера.

3.2. Нашите политически лидери трябва да разяснят тези процеси и последствията от тях във всекидневния живот. Правителствата следва да пояснят какво е необходимо, например какво количество енергия от изкопаеми горива следва да бъде заменено и с какво или колко енергия следва да спестява всеки от нас. Промяната не може да се осъществи без подкрепата и действията на гражданите. Гражданското общество има основна роля.

3.3. Сегашният икономически спад не бива да дава повод за отлагане на мерките за борба срещу изменението на климата и за осигуряване на енергийните доставки за Европа. Политиките за смекчаване на икономическите кризи следва да подкрепят целите на икономика с ниски нива на емисии и обратно. Кризата може и следва да се разглежда и като възможност за нов старт с различен подход за постигане на икономически растеж.

3.4. По-голямата част от политиките и законодателството по въпросите на енергетиката и климата за следващите години вече са налице, с много важното изключение на едно международно споразумение. Сега трябва да се работи интензивно на национално равнище и все още не знаем какъв ще бъде резултатът от всичко това. В този момент трябва да се избягват промените в целите или законодателството, за да се даде възможност на всички участници да подготвят и осъществят своите мерки в условия на най-голяма предвидимост и сигурност. Сега усилията трябва да бъдат насочени към практическото прилагане.

3.5. В обновената Лисабонска стратегия трябва да се включи план за действие за постигане на икономика с ниски въглеродни емисии. Това трябва да се постигне при зачитане на трите стълба на устойчивото развитие – икономическия, екологичния и социалния – и без отклоняване от общата цел за конкурентоспособност, растеж и работни места.

3.6. В интегрираните насоки, препоръките към отделните държави-членки и националните програми за реформа по структурните политики следва да бъдат включени подходящи мерки, които са внимателно планирани и оценени с оглед на постигането на най-ефективни от гледна точка на разходите и реални резултати. Комисията следва да провежда наблюдението на процеса на прилагане. За проследяването на напредъка към устойчивост е необходимо да се използват и други показатели освен БВП.

3.7. Двигател на промяната са технологичното развитие, от една страна, и промяната в отношението и поведението, от друга. И в двата случая за постигането на реални, трайни резултати е необходимо време. Други важни въпроси са инвестициите, социалните и образователните аспекти и международното измерение.

Технологии

3.8. В областта на технологиите конкуренцията в световен мащаб е силна. САЩ отделят значителни ресурси за НИРД за технологии за намаляване на въздействието от изменението на климата. Същата тенденция се забелязва и в други развити икономики и във все по-голяма степен в големите, бързо развиващи се икономики.

3.9. Европа трябва да може да реализира потенциала си на пионер в областта на „чистите“ технологии по отношение на възобновяемата енергия и изменението на климата. Това е спешна и доста трудна задача, тъй като Япония например е водеща в областта на хибридните и електрическите автомобили и Китай може в скоро време да надмине ЕС в областта на вятърните технологии, а САЩ - в областта на фотоволтаичната енергия. Не може да се очаква, че определянето на цена на въглеродния диоксид ще предостави само по себе си достатъчен стимул за технологични промени.

3.10. Комисията представи няколко инициативи за насърчаване на технологиите в областта на чистата и възобновяемата енергия и климата. Следва да се заделят повече средства от бюджета на ЕС за тези цели.

3.11. Най-ефективните технологии се появяват само при наличие на многообразие и нормална конкуренция между различните подходи, иновации и методи. Това означава, че не бива предварително да се изоставят полезни технологии като ядреното делене от 4-то поколение и ядреният синтез, а трябва постоянно да се доразработват.

3.12. Би трябвало да се оползотворява огромният потенциал на разработването и внедряването на ИКТ.

3.13. Технологиите за производство на енергия от възобновяеми източници, които все още не са икономически изгодни, не бива да бъдат пускани преждевременно на пазара чрез скъпи субсидии (или изкуствени изкупни цени). Вместо това, докато тези технологии станат по-изгодни, средствата следва да се инвестират в НИРД за създаване на устойчиви технологии с ниски въглеродни емисии.

3.14. Делът на ЕС във финансирането на НИРД и иновации е малък в сравнение с ресурсите на държавите-членки. Понастоящем равнището на усилията, полагани от държавите-членки, се различава значително. От решаващо значение е те да увеличат ресурсите, включително приходите от търговете по схемата на ЕС за търговия с емисии, предназначени за НИРД, по-специално за чистите технологии, както и да се потърсят критична маса и водеща роля в световен мащаб чрез ефикасно сътрудничество. Тези мерки трябва да бъдат включени по осезаем начин в насоките и националните планове за действие по обновената Лисабонска стратегия.

Инвестиции

3.15. Новите технологии и иновациите навлизат в практиката единствено чрез инвестиции, които се правят в домакинствата, предприятията и обществения сектор. Инвестициите са необходими за икономическото развитие и заетостта, както и за постигането на целите по отношение на климата и енергетиката.

3.16. Съществува огромна и спешна нужда от инвестиции в производството на енергия и в транспортната инфраструктура. Например, за подмяна на остарелите мощности са нужни около 1 000 милиарда евро за период от десет години, дори ако търсенето не нарасне. От значителни подобрения се нуждаят транспортните мрежи, в частност трансграничните, и свързването към мрежите на съоръжения за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Застоят в инвестициите по време на рецесията и евентуалните дългосрочни последици от него са повод за сериозни опасения.

3.17. Инвестициите изискват наличие на определени рамкови условия. Те включват стабилна икономическа рамка, пазарно търсене и достъп до пазари. Регулаторната рамка следва да бъде стабилна и предсказуема и да избягва налагането на големи административни и финансови тежести за предприятията. В технологично развитие, иновации и внедряване на нови технологии могат да инвестират само печеливши предприятия.

3.18. Следователно, наличието на конкурентоспособна икономическа рамка е предпоставка за постигането на целите по отношение на климата и енергетиката. Също така, при подходящ политически подход, политиките в областта на климата и енергетиката могат да генерират растеж и работни места.

3.19. Когато НИРД и нуждите от инвестиции в рамките на ЕС започнат да се конкурират с необходимостта да се финансират смекчаването на последиците и адаптирането към изменението на климата в развиващите се страни, разпределението на финансовите ресурси ще бъде поставено под натиск. Държавите-членки ще разполагат с приходи от продажбата на квоти за емисии, но те няма да могат да покрият всички съответстващи нужди. Лицата, отговорни за взимането на решения, следва да подхождат внимателно към повишаването на тежестите за предприятията, тъй като това би застрашило инвестициите им в нови технологии.

Осведоменост и поведение

3.20. За да бъдат активна страна и да променят поведението си, хората имат нужда да знаят за какво става въпрос и какво трябва да се промени. Трябва да се повиши осведомеността за това, което хората могат сами да направят, както и да се осигури подходящо образование. Това е задача както на правителствата, така и на организациите на гражданското общество. Полезен инструмент в това отношение би бил списък с добри практики, който следва да бъде осигурен от Комисията.

3.21. Фактът, че сега енергопотреблението и емисиите на парникови газове се намират на преден план при предлагането на услуги и съвети на потребителите, е положителен, но за съжаление се предоставя и подвеждаща информация. На това трябва да се противодейства от съответните органи.

3.22. В политиките си в областта на климата ЕС разчита – и с право – в голяма степен на пазарни инструменти. Сигналите по отношение на цените би трябвало да променят поведението на гражданите и предприятията. Все пак, това само по себе си няма да доведе до реализиране на пълния потенциал от промяната. В някои случаи, като строителния сектор, е необходимо регулиране, а в други – положителна подкрепа.

3.23. Подобрената енергийна ефективност обикновено води до финансови спестявания. Необходими са стимули, особено в случаите на сравнително дълъг срок на изплащане на инвестицията или в случаите, в които ползите не остават за лицето, което поема разходите. Комитетът вече предложи на Комисията да проучи приложимостта на секторните цели за енергийна ефективност, особено в сектори, водещи до последици за вътрешния пазар.

3.24. За да се избегне нарушаването на конкуренцията на вътрешния пазар, ЕС прилага задължителни общи правила по отношение на публичната подкрепа.

Социални и образователни аспекти

3.25. Моделите на потребление се променят с времето, а оттам се променя и производството. Според проучване на ETUC и SDA (1), нетният ефект за заетостта от мерките за намаляване на емисиите на парникови газове с около 40 % до 2030 г. е в известна степен положителен; други обаче считат, че този резултат и подход би бил прекалено оптимистичен (2). В проучването се прави изводът, че все пак ще настъпят значителни промени в структурата на работните места и изискванията за квалификация. Промените ще бъдат по-големи в рамките на отделните сектори, отколкото между секторите. Така например, очаква се прехвърляне на работни места от производството на електроенергия към дейности, свързани с енергийната ефективност, или от работни места в пътния транспорт към железопътния и водния транспорт.

3.26. Налице е голямо търсене на образование и обучение, чрез което предприятията, услугите в обществения сектор и работната сила да се научат да се справят с промените. Образованието и обучението, включително ученето през целия живот, бяха основната тема на предишно становище на ЕИСК относно изменението на климата и Лисабонската стратегия.

3.27. Неотдавна Комисията направи предложения за засилване на прогнозирането на нуждите от умения, което е жизненоважно за осигуряването на своевременна реакция от страна на образованието и обучението. По-доброто прогнозиране, подобреното съответствие между търсене и предлагане и засилените мерки за учене през целия живот са естествена част от обновената Лисабонска стратегия.

3.28. Тъй като промените ще засегнат почти всички участници на пазара на труда, всички ще трябва да разполагат с възможности за образование, за да могат да се приспособят към променените изисквания. За онези, които биха имали проблеми и след това, държавите-членки следва да поддържат всеобхватни мрежи за социална сигурност.

3.29. Променящата се структура на разходите, вследствие на политиките в областта на енергетиката и климата, също засяга хората. Въздействията от променящите се цени на енергията следва да се наблюдават отблизо. Цените на енергията се движат в големи граници по различни причини и една от целите на енергийните политики на ЕС е тези колебания да бъдат ограничени във възможно най-голяма степен.

3.30. Политиките в областта на екологията, и в частност на климата, водят до повишаване на цените на енергията с цел намаляване на енергопотреблението. Недостатъкът на този политически подход се състои в това, че той намалява конкурентоспособността на европейската промишленост и създава риск от енергийна бедност за гражданите. Реагирането на по-високите цени чрез намаляване на енергопотреблението обикновено изисква инвестиране в ново оборудване, което може да отнеме време. За да не се създават икономически и социални проблеми, а да се постигнат добри, устойчиви резултати, е необходим добре балансиран подход към цените на енергията, отчитащ тези периоди във времето.

Международното измерение

3.31. Мерките за намаляване на изменението на климата сами по себе си имат малко въздействие, тъй като европейските емисии на парникови газове представляват 14 % от емисиите в световен мащаб и делът им намалява. Ако не бъдат предприети действия от всички големи икономики, емисиите няма да бъдат намалени в рамките на ограничението за затопляне от 2°С, Европа ще загуби конкурентоспособност и това ще застраши благосъстоянието на нейните граждани. Затова постигането на споразумение в Копенхаген е жизненоважно, а ЕС трябва да продължи водещата си роля.

3.32. По думите на Комисията, целта в Копенхаген трябва да бъде „достатъчно амбициозно и широкообхватно международно споразумение, в което да бъдат предвидени подобни намаления на емисиите от страна на други развити страни, както и подходящи дейности в развиващи се страни“. Важен елемент е създаването на международна система за търговия или поне на съвместими системи, за да се осигурят както ефективно намаляване на емисиите, така и равни конкурентни условия.

3.33. Очевидно е, че бедните развиващи се страни ще имат нужда от икономическа помощ, за да се справят с намаляването на въздействието от изменението на климата и с приспособяването към него. Развитието и ясните правила за трансфера на технологии, включително и защитата на правата на интелектуална собственост и механизмът за чисто развитие са важни елементи в тази насока.

3.34. Международното споразумение е необходимо и за да бъде Европа водеща в по-добрите технологии в областта на климата и енергетиката. В противен случай търсенето на тези технологии би било доста по-малко.

3.35. ЕС трябва да засили позицията и дейността си на международно равнище, за да осигури енергийните доставки за Европа. По-широкият контекст на външната политика, предвиден от ЕС, би бил в значителна степен от полза. Както ЕИСК вече е заявявал в предишни становища, ЕС трябва също така да поеме водещата роля по отношение на един отговорен и устойчив глобален подход към енергетиката.

Брюксел, 4 ноември 2009 г..

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Възложеното от ГД „Околна среда“ на Европейската комисия проучване на изменението на климата и заетостта беше осъществено от консорциум, воден от Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC) и Агенцията за социално развитие (SDA), в който участваха Syndex, ISTAS и Wuppertal Institute. Проучването може да се намери на http://www.etuc.org/a/3676.

(2) Hans Werner Sinn, „Das Grüne Paradoxon“ (Зеленият парадокс), Econ-Verlag, ISBN 978-3-430-20062-2.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/41

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Външното измерение на обновената Лисабонска стратегия“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/08)

Главен докладчик: г-н Luca JAHIER

На 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Външното измерение на обновената Лисабонска стратегия“.

На специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“ (Обсерватория на Лисабонската стратегия) беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос.

С оглед естеството на работата, на 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември), Европейският икономически и социален комитет определи за главен докладчик г-н JAHIER и прие настоящото становище със 177 гласа „за“, 1 глас „против“ и 7 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Лисабонската стратегия за растеж и работни места е обект на сериозно преразглеждане за следващите десет години, което включва и дискусия относно нейното външно измерение.

1.2. Европа просперира най-вече благодарение на отварянето си към останалия свят. Тя извлича икономически предимства от това, но и ползи от гледна точка на обмена на култура и знания, както и от признаването на европейските ценности по целия свят. ЕС е водещ износител и вносител на стоки и услуги, вторият най-голям източник и приемник на преки чуждестранни инвестиции, както и най-големият донор в света на помощи за развитие. Освен това еврото е втората международна валута. Следователно, от геостратегическа гледна точка ЕС е заинтересован да развива своята външна програма, така че да насърчава и защитава интересите на своите 500 милиона жители, но и да поема отговорността си в решаването на световните проблеми, и да допринася за определянето на високи стандарти в управлението на глобализацията.

1.3. Търсенето на амбициозно, балансирано и справедливо многостранно споразумение за по-широко либерализиране на търговията и постепенното отваряне на пазарите в регулирана рамка бяха важен приоритет през изминалото десетилетие. По-специално инициативата „Global Europe“ („Глобална Европа“) от 2007 г. беше пряко свързана с обновената Лисабонска стратегия.

1.4. Предизвикателствата, наложени от появата на новите световни сили и от международната финансова и икономическа криза, показват по-ясно новия геополитически характер на глобализацията и следователно необходимостта Европа да се сдобие с обновена, по-последователна и ефективна обща външна стратегия. Европа се нуждае от нова визия за своята роля на световната сцена, която да отчита, от една страна, геостратегическите реалности като историческото и географското ѝ положение, сигурността на доставките на суровини и енергия и развитието на новите, все още бедни пазари, а от друга - способността ѝ да допринесе за разрешаването на световни проблеми като сигурността, изменението на климата, бедността и международната миграция, развивайки печелившите ценности на своята социална пазарна икономика, към които целият свят проявява голям интерес.

1.5. Един подходящ план за действие на ЕС следва да е насочен към засилване на присъствието и ролята на Европа в новите реалности на глобализацията чрез:

—	развиване на външните политики на ЕС и външните аспекти на другите политики на Съюза в съответствие със структурна логика, засилвайки общата последователност на политиките и повишавайки единодействието на държавите-членки;

—	осигуряване на балансирано отваряне на пазарите чрез приключване на кръга преговори от Доха и осъществяване на структуриран диалог с ключовите партньори на ЕС;

—	укрепване на ролята на ЕС като международна регулаторна сила и провеждане на международна политика, основана на насърчаването на правата;

—	укрепване на международното измерение на еврото;

—

определяне на целта за изграждане на широка зона на привилегировано развитие и икономически растеж, която би могла да се нарече „Европа и Африка – съюз за съвместно развитие“ и да включва бързото завършване на разширяването на Съюза, политиката на съседство и Съюза за Средиземноморието, както и засилено партньорство с Африка.

1.6. Профилът и последователността на този план за действие на ЕС биха могли да се подобрят, ако бъдат постепенно развити в по-широкия контекст на външната политика, както предвижда Съюзът.

1.7. За да може ЕС по-добре да развие своята външна програма и да гарантира широк политически консенсус по този толкова амбициозен и категоричен проект, е необходимо решително да бъде засилена ролята на социалните партньори и на организираното гражданско общество, както в Европа, така и в трети страни.

1.8. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) разполага с всички инструменти, за да играе все по-значителна роля в консолидирането и развитието на системи на участие, предназначени за мониторинг и за активно приобщаване на гражданското общество, почти навсякъде по света. Впрочем този аспект е отличителен знак на европейския социален модел, оценяван в целия свят.

2. Въведение

2.1. Днес Европа е първата международна икономическа сила с единен пазар от 500 милиона жители, ненадмината търговска сила и с еврото като втора международна валута. За ЕС да се създаде печеливша за всички перспектива в системата на международните отношения е не само въпрос на поемане на отговорностите, произтичащи от силата на Съюза, но и гарантиране на развитието на външните икономически и геостратегически интереси, които са от жизнено значение за успеха на модела на ЕС - модел, който е най-отворен и с най-високи социални и екологични стандарти в света.

2.2. Следователно, за да си осигури продължителен растеж, качествена заетост и устойчиво развитие, които са целите на Лисабонската стратегия, съществува все по-голяма необходимост ЕС да укрепва своята външна програма.

2.3. Лисабонската програма беше приета през 2000 г. и преразгледана през 2005 г., но едва от 2007 г. беше включен въпросът за външното ѝ измерение. В заключенията на пролетния Европейски съвет от 2008 г. може да се прочете: „Ето защо ЕС следва да продължи усилията си да дава насока на глобализацията чрез засилване на външното измерение на обновената Лисабонска стратегия“ (1).

2.4. В тези заключения се подчертават също следните приоритетни области:

—	насърчаване на свободната търговия и отворения подход и запазване на водещата роля в тази област;

—	подобряване на многостранната система на търговия, като продължава да се стреми към амбициозно, балансирано и широкообхватно споразумение на преговорите в Кръга за развитие от Доха;

—	сключване на амбициозни двустранни споразумения с важни търговски партньори и по-нататъшно увеличаване на усилията за интеграция със съседни страни и страни кандидатки чрез развиване на общо икономическо пространство;

—	осигуряване на надежден достъп до енергия и стратегически суровини;

—	утвърждаване на съществуващите икономически отношения и развиване на взаимноизгодни стратегически партньорства с нововъзникващите икономически сили в контекста на лоялна конкуренция;

—	насърчаване на сътрудничеството в регулирането, сближаване на стандартите и уеднаквяване на правилата, както и повишаване на ефективността на системата за прилагане на правата върху интелектуалната собственост в борбата срещу подправянето.

2.5. В неотдавнашния дебат относно инструментите за външни действия на Европейския съюз най-сетне бяха предвидени (2):

—	по-широк подход на външните действия на ЕС, който да обединява ОВППС, търговията и политиките на сътрудничество с външното отражение на вътрешните политики на ЕС (3);

—	ново поколение европейски програми за сътрудничество и развитие, основани на „Европейския консенсус“ (4) и партньорството ЕС-Африка от ноември 2007 г (5).;

—	нов подход в търговските политики, който поставя акцент включително върху двустранните и регионалните преговори.

3. Външно измерение, което вече съществува …

3.1. Приоритетът на изминалото десетилетие бяха постигането на амбициозно, балансирано и справедливо многостранно споразумение за по-широко либерализиране на търговията и постепенното отваряне на пазарите с цел увеличаване на сферите на конкуренция за европейските предприятия, като по този начин се създават нови възможности за растеж и развитие.

3.2. Световната търговска организация (СТО) беше определена като основата за разрастване на търговията в условията на регламентирана система и на многостранна рамка. Програмата за развитие от Доха беше съществен приоритет за Комисията.

3.3. Трудностите при преговорите от Доха и по-специално тяхното преустановяване през юли 2006 г. принудиха ЕС да извърши съществен преглед чрез съобщението на Комисията „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб – Принос към стратегията на ЕС за растеж и работни места“ (6), одобрено от Съвета през април 2007 г.

3.4. Предложената стратегия, свързана с обновената Лисабонска стратегия от 2005 г., потвърждава и засилва общата цел за все по-глобална и интегрирана външна търговска политика, насочена както към привличане на нови инвестиции и създаване на партньорства, така и към гарантиране на все по-отворени пазари в целия свят. Наред с класическия и приоритетен инструмент на многостранните преговори, тя предвижда ново поколение двустранни и регионални споразумения (7), като продължава да се стреми към премахване на нетарифните и нормативните бариери и към постепенно и съществено сближаване на законодателството.

3.5. В съобщение относно външните аспекти на Лисабонската стратегия (8) от декември 2008 г. Комисията най-сетне отново даде ход на целта за приключване на многостранните търговски преговори, както и за благоприятстване на регулаторното сътрудничество и партньорството за достъп до пазарите.

3.6. ЕИСК изготви две становища по темата (9), като подчерта, че:

—	приключването на цикъла преговори от Доха следва да остане стратегически приоритет, в рамките на който двустранните споразумения могат да привнесат добавена стойност;

—	е необходимо да се отдава по-голямо внимание на последствията от отварянето на пазарите върху определени зони и групи от населението и следователно по-голямо значение на социалната справедливост и насърчаването на достойния труд;

—	има нужда от включване и в двустранната рамка на други аспекти, чието значение нараства на световната сцена, като екологични, енергийни, културни, миграционни аспекти и аспекти на световното управление.

4. … но което все още е твърде недостатъчно

4.1. Нови предизвикателства

4.1.1. ЕС е изправен пред нови предизвикателства:

—	нарастващата конкуренция от страна на нововъзникващите икономики и растежът на световните сили от Азия;

—	изменението на климата и енергетиката;

—	последиците за ЕС и неговите съседи от разширяването до 27 държави-членки;

—	завръщането на кризата с изхранването;

—	осъзнаването на нарастващия геополитически характер на глобализацията, който вече несъмнено е надхвърлил икономическото измерение;

—	и накрая, избухването на международната финансова и икономическа криза.

4.1.2. Тези предизвикателства разкриват необходимостта от по-последователна и ефективна външна стратегия, с цел да се преодолее нарастващата разлика между икономическата сила на ЕС и неговото засега твърде слабо влияние върху сложните и всеобхватни проявления на глобализацията. ЕС ще трябва в същото време да защитава интересите си и да утвърждава ценностите си.

4.1.3. Последиците от световната финансова и икономическа криза без съмнение ще се усещат далеч след 2010 г. Значението на международния въпрос и начините за допринасяне за неговото пренасочване ще бъдат от решаващо значение за всяка бъдеща стратегия за растеж и работни места във всяка част от света. Начинът, по който всеки регион ще се позиционира в този процес, е важен за бъдещето на всеки един и на всички региони заедно. Това засяга преди всичко Европа, тъй като тя е най-отворената икономическа зона в света и следователно е зависима от вноса и износа в по-голяма степен от другите.

4.1.4. Настоящата криза окончателно опроверга постулата за международното разделение на труда, според който на основните нововъзникващи икономики се пада добива и преработването на суровини и конкуренцията въз основа на разходите, като единствено европейските страни и останалите основни развити страни развиват дейности с висока добавена стойност, базиращи се на научноизследователска дейност, иновации, услуги и квалифицирана работна ръка.

4.1.5. Неотдавнашните процеси в икономическото развитие на БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) като нарастването на броя на патентите, размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от Европа, нарастването на ПЧИ от нововъзникващите икономики към ЕС и утвърждаването на държавни инвестиционни фондове, всичките с произход от страни извън ОИСР, са сигнали за бързи промени в структурата на световната икономика, на които Европа трябва да реагира по подходящ начин.

4.1.6. На последно място, актуалното разработване в други части на света на платформи, които също се концентрират върху стратегията за иновации и знания, показва, че начините за изход от икономическата криза могат да очертаят един доста по-подробен сценарий за бъдещето, основаващ се на регионални блокове, които се характеризират с висока степен на интеграция и са в по-голяма конкуренция по между си, като във всеки от тях биха могли да се образуват нови форми на разделение на труда и на социално-икономически дисбаланс.

4.2. Новаторско и амбициозно предизвикателство

4.2.1. ЕС многократно показа, че е в състояние, с дипломатически средства и посредством инструмента на постигнатия чрез преговори консенсус, да оказва влияние в международен контекст, в който действат други още по-разнообразни участници, като успява понякога да даде решаващ принос за благосъстоянието на важни райони по света (вж. тридесетгодишното сътрудничество със страните от АКТБ и самата политика на разширяване на Европейския съюз).

4.2.2. Освен това ЕС допринесе за изграждането на изключително подробна рамка на регионални, секторни споразумения и споразумения за комплексно сътрудничество. В миналото това беше рамката за преговори в СТО, а понастоящем протича във връзка с новия действащ процес в сферата на Г8/14 и Г20 за определяне на една още по-обвързваща рамка от правила и инструменти за международните финанси, в това число и ролята на МВФ и на Световната банка.

4.2.3. Дискусионната рамка по външната политика, която първоначално беше свързана с търговската политика, а след това с енергийните и климатичните предизвикателства, понастоящем обхваща все по-широки области като миграционните политики и въздействието на глобализацията в социалната (Фонда за приспособяване и основните трудови стандарти), екологичната (Протокола от Киото, но и устойчивата икономика), промишлената (интелектуалната собственост, но и държавни инвестиционни фондове), политическата (разширяване на ЕС и политиките на съседство) и дипломатическата сфера. Могат да се споменат и ролята на еврото, отражението на ОВППС и на ЕПСО върху нарастването на международната роля на ЕС, както и възможното включване в европейската стратегия за сигурност на въпроса за стратегическите за Европа продукти и интереси, както вече се практикува от други световни икономически сили.

4.2.4. От изложеното по-горе става много ясно, че е все по-трудно всички тези аспекти да бъдат включени в Лисабонската стратегия, тъй като това би довело до нейното изопачаване.

4.2.5. Въпреки това тяхното значение все по-определящо за гарантиране на пълното постигане на целта, заради която възниква самата стратегия, а именно да се даде европейският отговор на процесите на глобализация.

4.2.6. От друга страна, голяма част от тези външни политики на ЕС се основават най-вече на консолидирани практики с висока степен на интеграция, независимо дали са политики на Общността или политики, провеждани съвместно от ЕС и държавите-членки. Може би те все още не са достатъчно координирани помежду си или са лишени от завършена обща стратегическа визия, но все още могат да се развиват и да упражняват значително въздействие и във всеки случай то е много по-голямо, отколкото въздействието на отделните държави-членки и на много други вътрешни политики на самия ЕС.

4.3. Към обновена външна стратегия на Европейския съюз

4.3.1. В този случай би било по-подходящо да се говори за „външен компонент на една европейска стратегия за глобализацията след 2010 г.“ в тясно сътрудничество и интеграция с вътрешния компонент, представен от развитието на настоящата Лисабонска стратегия за растеж и работни места, но по-силен поради своята автономност и разполагащ с нова и по-обвързваща стратегическа цел (10).

4.3.2. Европа се нуждае от нова визия за своята световна роля и от подходящ план за действие, които да са на висотата на предизвикателствата на ХХI век и да се основават на системата от ценности, присъщи за ЕС, така че да могат да бъдат популяризирани и разбрани от европейските граждани и заинтересовани страни, обсъждани с основните световни партньори и представяни на международните форуми.

4.3.3. Тази визия, насочена към перспектива за напредък и създаване на качествени работни места, съответстваща на логиката на устойчивото развитие и способна да насърчава създаването на общества, които приобщават, на открити икономики и мирни отношения, трябва също да бъде ориентирана към глобална и дългосрочна логика. ЕС следва да отчита в по-голяма степен геостратегическата реалност по отношение на собствената историческа и географска роля, необходимостта от сигурност на доставките на суровини и енергийни ресурси (11) и неизбежното развитие на нови, все още бедни пазари.

4.3.4. Важен принос за разработването на тази визия се предоставя и от краткия, но ефикасен документ на Комисията, изготвен за срещата на високо равнище в Hampton Court през октомври 2007 г. и озаглавен „Европейският интерес – постигане на успех в ерата на глобализацията“ (12). През същата година ЕИСК също изрази подобно мнение (13).

4.3.5. Обновената Лисабонска стратегия за периода след 2010 г. би следвало да се придружава от нов, по-стратегически аспект на външните действия на ЕС, с цел да се изгради и развие мястото и ролята на Европа в новия сценарий на глобализацията.

4.3.6. За тази цел, засилвайки и допълвайки насоката, очертана в заключенията на Съвета от март 2008 г., е необходимо да се изготви точен и структуриран план за действие в четири взаимно допълващи се и свързани равнища, както следва:

—	да се гарантира балансирано отваряне на пазарите и развитието на международната търговия на стоки и услуги, като се вземат мерки за осигуряване на сигурен и устойчив достъп на Европа до ресурсите, които са от стратегическо за нея значение;

—	да се активизира икономическият диалог с всички основни партньори, в рамките на един многостранен подход, и да продължи укрепването на международната роля на еврото;

—

да се изтъква ЕС като „международна регулаторна сила“, която насърчава повишаването на стандартите в промишлената, екологичната и социалната сфера, както и по отношение на условията на „достоен труд“, обществените поръчки и интелектуалната собственост, допринасяйки за определяне на нови правила на финансовите пазари и за управление на международната икономика както на многостранно, така и на регионално равнище;

—

да се възобновят трите основни политики за външно развитие на ЕС: завършване на разширяването, политика на съседство и Съюз за Средиземноморието, ново партньорство с Африка в рамките на АКТБ. По този начин се ангажираме с изграждането на широка зона за привилегировано развитие с цел постигане на съвместен икономически растеж, която вече беше наречена Евро-Африка (14) и в която ЕС би трябвало да се стреми да изпълнява водеща геостратегическа роля.

4.3.7. Значението, което се отдава на външното измерение, ще бъде сигнал, че ЕС възнамерява да навлезе в нова политическа фаза в процеса си на обединяване, насочен към развитието на системата на ЕС от отношения с останалия свят, черпейки от него нова енергия и ресурси, за да гарантира по-доброто постигане на европейския модел на социалната пазарна икономика и по този начин на мирния бъдещ напредък на своето население. Тук става дума за един вид изпълнение на предпоставките, залегнали в основата на процеса на създаване на Европейския съюз, където - от декларацията на Шуман до преамбюла на Римския договор - двата аспекта на европейския проект, вътрешен и външен, бяха тясно свързани и взаимно зависими.

5. Няколко по-конкретни предложения

5.1. Повече съгласуваност и проактивност на общите политики

—	Дейността на ЕС, насочена към реформиране на многостранната система и подобряване на основните правила за глобализацията, изисква двупосочен процес на съгласуваност между външните и вътрешните политики на ЕС и много по-силна координация с държавите-членки.

—	Насърчаването на социалното регулиране, преговорите между социалните партньори и универсалните системи за социална защита трябва да представляват основна ос на политиките за развитие и на мандатите за водене на преговори на Европейския съюз.

—

Всички външни дейности на Европейския съюз би трябвало да включват сред своите приоритети развитието на образованието и обучението, основните трудови стандарти, развитието на социалната защита, равенството между мъжете и жените и интеграцията на категориите в най-неблагоприятно положение (хора с увреждания, етнически малцинства и т.н.).

—

ЕС следва да се отличи с изпълнението на поетите ангажименти. Това се отнася по-специално до целта 0,7 % от БВП да се предоставя за помощи в полза на развитието и до постоянно изтъкваното призвание на ЕС да предоставя резултатите и инструментите от напредъка си на разположение на други народи и региони. Един конкретен ангажимент за съживяване на партньорството между Африка и Европейския съюз е от решаващо значение.

—

Едно значително увеличаване на ресурсите и инвестициите, предназначени за развиващите се страни, в рамките на бъдещото споразумение от Копенхаген от декември 2009 г., може да представлява изключителна възможност за развитие и съвместен напредък. Така новата Лисабонска стратегия може да предостави рамка за извършването на научноизследователска дейност, иновации, инвестиции и натрупването на знания, имащи за цел поддържането на нов„зелен растеж“в световен мащаб.

—	Необходимо е по-високо равнище на мониторинг и прозрачност на търговските преговори, както и засилване на участието на гражданското общество в тази система от външни отношения и преговори.

—

ЕС трябва да насърчава регионалната интеграция и да продължи да бъде водещ пример за другите участници. Макрорегионите са реалност, която непрекъснато се разширява и задълбочава, а Европа може и трябва да играе важна роля включително в развитието на вътрешнорегионалното сътрудничество, което освен либерализиране на търговията трябва да включва и сътрудничеството за развитие, политическия диалог и културното сътрудничество.

—

Като се има предвид предизвикателството, свързано с продоволствената сигурност, в перспективата на цялостното прилагане на основното право на човека за здравословно, безопасно, подходящо и устойчиво хранене (15), е целесъобразно да се предвиди преразглеждане на настоящите мандати за водене на преговори, като се признава специфичният характер на селскостопанските продукти и се предвиждат подходящи мерки за запазване на асиметричните условия на производство и на съответните пазари, за да се даде силен тласък за сключването на основните търговски споразумения в други области, като се започне със СИП.

—

Като се има предвид критерият„търговски потенциал“, който обединява темпа на растеж на всеки регион и размера на съответните пазари, освен регионалните споразумения със страните от АКТБ, е добре да бъдат продължени и подновени двустранни и регионални споразумения с: Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), Корея, Индия, Русия, Меркосур и страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

—	На Китай следва да се отдава специално приоритетно значение както поради факта, че там ЕС има важни офанзивни и дефанзивни интереси, които предоставят значителни възможности за преговаряне, така и заради постоянното развитие на взаимоотношенията и цялостната геополитическа логика.

—

Трябва да се отдава по-голямо значение на двустранните отношения със Съединените щати, Япония и Канада, които са съответно на първо, трето и осмо място по отношение на търговския потенциал. Трябва да се даде нов тласък на рамката на трансатлантическите отношения, с цел да се намалят конфликтните елементи и да се оптимизира синергията чрез все по-голямо сближаване на институциите и политиките (16).

—

Като се има предвид възможното разширяване на обхвата на Икономическия и паричен съюз през следващите години, еврото би могло да изиграе по-важна роля като силна валута със световно значение – факт, който ще изисква неизбежно укрепване на начините за единно представителство на международните икономически и финансови форуми.

5.2. Повече инструменти за управление и за секторните политики

—	В рамките на един по-широк подход при външните действия на ЕС е необходимо да се включи и външното измерение на политики като тези в областта на научноизследователска дейност, околната среда, образованието и заетостта.

—

В настоящия контекст следва да се определи по-точно ограничена група от европейски комисари, натоварени с ясната задача да направляват всички външни политики на ЕС (търговска политика, политика на развитие, миграционна политика, външни аспекти на политиките на конкуренция и на вътрешния пазар, енергийна дипломация и т.н.) – група, която може да демонстрира по-видимо, единно и колективно представителство на ЕС в чужбина и в основните международни организации. Бързото влизане в сила на Договора от Лисабон и новата роля на върховния представител за общата външна политика и политиката на сигурност ще могат да гарантират благоприятно развитие в бъдеще.

—

В очакване да се осъществи перспективата за обединено представителство на ЕС в основните международни институции (Бретънудската система, Г8/14 и Г20), държавите-членки на ЕС би трябвало да сформират по-сплотени групи в отделните институции или на срещите на високо равнище, за да координират систематично съответните си позиции и по възможност да изразяват единни възгледи.

—	Неотложно необходимо е ЕС да бъде представян в чужбина от съвместни търговски представителства, които могат да засилят цялостното стратегическо присъствие на Европа, по-специално в отношенията с основните търговски партньори на ЕС.

—	ЕС трябва да увеличи подкрепата си за процеса на интернационализиране на своите предприятия, по-специално що се отнася до способността им да навлизат в различните пазари и да се адаптират към тяхната среда и динамика.

—

ЕС трябва да полага усилия с цел СТО да включи сред своите приоритети правата на работниците, индустриалното развитие, създаването на работни места за достоен труд и екологичното измерение. По подобен начин и международните финансови институции би трябвало да отдават приоритетно значение на насърчаването на достойния труд и на устойчивото развитие.

—

Мултинационалните европейски предприятия трябва да бъдат стимулирани да насърчават, в съответствие с европейската концепция за корпоративна социална отговорност, социалния диалог в предприятията и в секторите в различните чужди страни, в които извършват дейността си. Следва да се оценят добрите практики, които вече се прилагат от редица европейски предприятия въз основа на ръководните принципи, приети от ОИСР и основани на социалните стандарти на МОТ, както и всички останали инициативи, предприемани от широк кръг участници от неправителствения сектор и социалната икономика в областта на образованието, здравеопазването и насърчаването на по-добри условия на живот и труд.

—

ЕС трябва да разработи проактивни и глобални миграционни политики, които да улесняват съвместното развитие на страните на произход и страните, приемащи мигрантите, с особен акцент върху борбата срещу трафика на хора, върху изтичането на мозъци и върху паричните преводи на мигрантите, които понастоящем представляват значителни финансови потоци (17).

—

Нарастващата роля на държавните инвестиционни фондове в световната икономика и преобладаващият дял на правителствата в нововъзникващите икономики, които създават такива фондове, без съмнение представляват голяма възможност за основните развити икономики и за възстановяването на международната икономика, но представляват и геополитически риск по отношение на загубата на водещи позиции в стратегически за ЕС сектори и технологии. Необходимо е ЕС да определи координирана собствена позиция въз основа на задълженията и разпоредбите на действащите договори, но и по-точна и споделена позиция по въпроса за защитата на „националния интерес“, който би трябвало все повече да се разбира като „европейски интерес“.

—

Следва да се оценяват в по-голяма степен специфичните компетенции на Европейския технологичен институт в различните партньорства, по-специално що се отнася до възможното разширяване към страни извън Европа на сътрудничеството в рамките на „Общностите на знанието и иновациите“ (мрежи за високи постижения между висши учебни заведения, научноизследователски институти, предприятия и други заинтересовани страни).

5.3. По-голямо участие на социалните партньори и на организациите на гражданското общество

—

Необходимо е по всякакъв начин да се благоприятстват търсенето и формулирането на общи стратегии на европейското гражданско общество за посрещане на предизвикателствата на глобализацията и шансовете, които тя предоставя, в диалог с основните икономически и социални партньори на ЕС. Повишаването на значението на националните ИСС и на сродните организации, както и на основните мрежи и европейски организации на социалните партньори, на организираното гражданско общество и на социалната икономика, може да благоприятства един по-цялостен процес на възприемане и оценяване на добрите практики.

—

ЕС трябва да насърчава по-широкото участие и диалога със социалните партньори и партньорите от гражданското общество в трети страни, с цел да се повиши популярността и съгласуваността на политиките на ЕС в сферата на търговията, развитието и външните отношения като цяло. В частност става въпрос за установяване на системи за структуриран и постоянен диалог с организациите, които работят за регионална и международна интеграция, като се благоприятства също така признаването на представителните консултативни органи на организираното гражданско общество в сферата на търговските споразумения и споразуменията за асоцииране.

—	Създадената от ГД „Търговия“ контактна група на гражданското общество, която работи успешно от няколко години, е добра практика, която трябва да се насърчава.

—

ЕИСК прогресивно изгражда структурирана система от отношения (18) , която представлява важна база в междуинституционалния диалог за постепенното развитие на активно участие на гражданските общества на всички райони по света. ЕИСК смята, че може да изиграе активна роля в сферата на мониторинга, каквато вече има в няколко конкретни случая като институционалните задачи, предвидени в Споразумението от Котону със страните от АКТБ, смесените консултативни комитети с различни страни в процес на присъединяване към ЕС, извършената дейност в рамките на Евромед и Меркосур. Документите, становищата и заключителните декларации, които се изготвят всяка година в резултат на множеството срещи, организирани от ЕИСК в рамките на тази система, представляват важен източник за анализ и предложения на демокрацията на участието за цялата сфера на външните отношения на ЕС.

—

Освен това ЕИСК би могъл да предвиди специални семинари или други периодични срещи за консултиране с икономическите и социалните групи в заинтересованите страни и региони, по време на кръглите маси и на различните срещи, които вече се провеждат, с цел да се сравняват различните стратегии, прилагани в отделните зони и региони на света и да се обменят добрите практики, като по този начин се допринесе за по-доброто определяне на външните действия на Европейския съюз, за бъдещото развитие на Лисабонската стратегия след 2010 г., както и за разработването на стратегиите на различните му партньори.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Точка 12 от заключенията на председателството (13-14 март 2008 г.).

(2) Maria Joao Rodrigues „Europe, Globalisation and the Lisbon Agenda“ („Европа, глобализацията и Лисабонската програма“), Institute for Strategic and International studies, 2009 г.

(3) СОМ(2006) 278 окончателен и COM(2007) 581 окончателен.

(4) COM(2005) 311 окончателен.

(5) ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 148.

(6) COM(2006) 567 окончателен.

(7) Последните вече са предвидени в рамките на Споразумението от Котону със страните от АКТБ за осъществяване на 6 регионални споразумения за икономическо партньорство (СИП).

(8) COM(2008) 874 окончателен.

(9) ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 57 и ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 82.

(10) Вж. заключенията на групата на Laurent Cohen Tanugi, която изготви подготвителния доклад за френското председателство на ЕС през второто полугодие на 2008 г. (www.euromonde2015.eu).

(11) ОВ C 27 от 3.2.2009 г., стр. 82, ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 92; и Становище на ЕИСК относно Енергетиката и изменението на климата като неразделна част от изменената Лисабонска стратегия (виж стр. 36 от настоящия брой на Официален вестник).

(12) COM(2007) 581 окончателен, цитиран по-горе.

(13) ОВ C 175, 27.7.2007 г., стр. 57.

(14) Вж. A. RICCARDI, по повод награждаването му с наградата „Карл Велики“ на 21 май 2009 г. в гр. Аахен.

(15) Вж. доклада на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана г-н Olivier De Schutter „Цикълът от Доха няма да предотврати нова продоволствена криза“ (9 март 2009 г.).

(16) ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 32.

(17) ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 82 и ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 91.

(18) Вж. работната програма на специализирана секция „Външни отношения“ на ЕИСК, http://eesc.europa.eu/sections/rex/index_fr.asp.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/48

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Университети за Европа“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/09)

Главен докладчик: г-н VAN IERSEL

На 5 март 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Университети за Европа“.

Предвид естеството на работата, Европейският икономически и социален комитет определи г-н van Iersel за главен докладчик. На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 158 гласа „за“, 8 гласа „против“ и 12 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Според ЕИСК университетите играят основна роля в триъгълника на знанието – образование, научни изследвания, иновации. Те следва да се разглеждат като елемент с ключово значение за устойчивото социално-икономическо развитие на Европа. В настоящата университетска система, която не е оптимална, големият потенциал на университетите не е развит в достатъчна степен. В Лисабонската стратегия за периода след 2010 г. следва да се предвиди подобряване на този аспект.

1.2. След Болонската конференция през 1999 г. и изготвената по-късно Лисабонска стратегия университетите стават все по-важен приоритет на европейско равнище. Въпреки новите цели, определени от държавите-членки и университетите, сред академичната общност и в обществото расте усещането за безпокойство, породено от фрагментирането на висшето образование в Европа и скоростта, с която се извършват необходимите реформи.

1.3. ЕИСК подчертава необходимостта от реформиране на европейските университети, тъй като световното икономическо, технологично и образователно развитие и настоящата криза изискват по-добро съотношение цена-качество, подобрена среда и по-големи възможности за студентите, лекторите и изследователите.

1.4. Необходимите промени включват по-голяма автономия и отчетност на университетите пред обществото за изпълнението на тяхната обществена задача, увеличаване на начините за финансиране (в достатъчна степен), по-голяма прозрачност и откритост, партньорства с деловите среди, насърчаване на високите постижения (на световно равнище) в преподавателската и научноизследователската дейност, подходящи практики за управление на човешките ресурси.

1.5. ЕИСК подчертава необходимостта от европейска методология за оценка на резултатите и събиране на съпоставими данни. Европейската система за оценяване следва да бъде резултат от задълбочено проучване от независими експерти, да не се ограничава само до индекса на цитиране, както и да надхвърля едномерния „Шанхайски списък“, като обхваща широк кръг от многомерни показатели (1).

1.6. Съвременните съпоставими стандарти за образование и научни изследвания следва не само да се базират на широка основа, улесняваща мултидисциплинарността и новите комбинации, но и да насърчават многообразието и специализацията на университетите вместо сходството и еднообразието.

1.7. ЕИСК призовава за последователна интеграция на университетите в преработена Лисабонска стратегия в рамките на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО) и Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) (2).

1.8. На студентите и учените следва да се предоставят по-големи възможности за интердисциплинарни кариери в Европа. Наред с другото, това предполага практика на открит подбор при назначаване и Харта на изследователите, свързана с въвеждането на „петата свобода“, т.е. свободното движение на знания, като същевременно се запазят разнообразните подходи и конкуренцията, за да се постигнат най-добрите резултати.

1.9. Следва да се разгледа въпросът за открит общоевропейски подход към академичните преподаватели, изследователите, студентите и водещите в научно отношение университети от трети страни.

1.10. ЕИСК призовава за консултативни образователни платформи на европейско и национално равнище, в които да бъдат включени представителите на гражданското общество. Както световните, така и националните центрове за високи постижения трябва да бъдат ангажирани по отношение на заобикалящите ги общества и региони. Това може да насърчи също предприемаческия дух в университетите и да подкрепи икономическите клъстери и клъстерите на знание.

1.11. Ако те изпълняват независима роля и имат независимо положение, както в далечното минало, това ще ги насърчи и укрепи като интелектуални двигатели на Европа. Европейските подходи към образованието и преподаването, науката и водещата научноизследователска дейност не бива да се свеждат до разширяване и задълбочаване на НИРД, иновациите и преподаването в Европа. Те трябва да обхванат и други компетенции и дисциплини, като например медицинските изследвания и практика, социално-икономическите и хуманитарните науки.

1.12. Комисията следва и занапред да оказва подкрепа и да играе видима и активна роля в този процес.

1.13. ЕИСК не разглежда укрепването на връзките между университетите и ЕС като технически въпрос. Освен това подобно укрепване не бива да се отнася само до икономическия сектор, въпреки неговото жизненоважно значение. Залогът е бъдещата перспектива, цялостното значение на университетите за образованието, основаващо се на ученето през целия живот, за интелектуалния живот, обществото и цивилизацията.

1.14. Бащите-основатели и техните последователи имаха своите причини да не включат образованието в Римския договор, но днес живеем в друго време. Наред с националния суверенитет и многообразието, следва да се признае, че ЕС като такъв трябва да бъде равноправен партньор и конкурент на световно равнище. Университетите са жизненоважни партньори с оглед постигането на тези цел.

1.15. С други думи университетите като институции следва да бъдат насърчавани да се превърнат от наблюдатели в участници в европейската интеграция. Съветът следва да изрази ясна и насочена към бъдещето позиция по този въпрос.

2. Въведение

2.1. В миналото университетите са изпълнявали първостепенна роля за развитието на европейското общество. Те обикновено са били в самия център на интелектуалния живот и в много отношения са били двигатели на прогреса.

2.2. Учените и представителите на академичната общност са пътували свободно из континента между самоуправляващите се университети и по този начин са оказали голямо влияние върху представите за най-различни обществени явления и науката. Те са имали възможност да формират поредици от научни кръгове и поколения от личности, изиграли решаваща роля за оформянето на европейското общество в политическо, социално и икономическо отношение.

2.3. След XVIII век, когато постепенно възникват националните държави, университетите до голяма степен се превръщат в институции, предоставящи национално образование и обслужващи националните интереси в областта на науката и научните изследвания. Това развитие се превръща в добре утвърдена практика. Въпреки все по-голямата интернационализация, която се наблюдава в науката и висшето образование, дори науката и технологиите в университетите до известна степен все още се определят на национално равнище.

2.4. Политическата намеса постепенно се превръща в правило. Основата и организацията на образователните системи на всички равнища се определят от национални политически решения. Във всички страни висшето образование придобива явен национален отпечатък. То се характеризира с многообразни и сложни национални различия между институциите, но често пъти се наблюдава сходство в областта на самото образование.

2.5. Важен елемент от тази многообразна европейска картина са институционалните рамки, финансовите механизми, управлението, степента на автономия, назначаването и кариерното развитие на преподавателите и изследователите.

2.6. Тъй като в науката няма граници, представителите на академичната общност и изследователите все по-активно се включват в европейските и световните мрежи. Затова и научноизследователските програми се стремят към интернационализация, макар и в ограничена степен. Съществено изключение от това правило са частните висши учебни заведения, по-специално бизнес училищата, които по дефиниция имат по-интернационален обхват и подход.

2.7. В Римския и в следващите договори няма глава „Образование“. Навремето не беше забелязана никаква зависимост между икономическата интеграция и образованието. Образованието се определяше на национално равнище и беше изцяло в сферата на „субсидиарността“. На европейско равнище всички решения относно образованието се взимат в междуправителствена рамка.

2.8. Въпреки това отделни области от образователния сектор постепенно биха могли да престанат да се разглеждат като независими от процеса на интеграция. Със силната подкрепа на социалните партньори това започна от онези области на образованието, които бяха най-пряко свързани с икономиката и пазара на труда, т.е. повишаването на квалификацията и професионалното обучение.

2.9. От 1986 г. европейската програма за обмен на студенти „Erasmus“ допринася за интернационализацията на програмите, по които се обучават студентите. През 2009 г. тя беше разширена посредством „Erasmus Mundus“. Следва да се споменат някои специални програми като „Comett“, програма за обмен между университетите и предприятията в областта на технологиите, „Marie Curie“, програма за обмен, предназначена за изследователите, и „Socrates“, програма, насочена към ученето през целия живот.

2.10. Университетите направиха голяма крачка напред през 1999 г., когато министрите на образованието на 29 държави приеха Болонската декларация.

2.11. Понастоящем в Болонския процес участват 46 европейски държави. Основната цел е създаването на Европейско пространство за висше образование. През последното десетилетие броят на обсъжданите теми се увеличи значително (3). Приоритетите на Болонския процес са: въвеждане на система, обхващаща три цикъла – бакалавърска степен/магистратура/докторат, с по-значителен акцент върху докторантурите и научните изследвания, гарантиране на качеството, признаване на квалификациите и степените, периодите на обучение, Европейската система за натрупване и трансфер на кредити (ECTS), ученето през целия живот, социалното измерение на висшето образование, мобилността на студентите и преподавателите, както и проучване на външното измерение на ЕПВО.

2.12. В Лисабонската стратегия се набляга силно на връзката между знанието и конкурентоспособността. Тя подейства като катализатор и допринесе за това университетите да излязат от периферията и да заемат централно място в анализите на Общността. По-големият брой научноизследователски и иновационни проекти на Комисията доведе до по-широко международно сътрудничество в рамките на Европа.

2.13. По същите причини в няколко съобщения Комисията определи дневния ред на обсъжданията относно реформата и модернизацията на университетите (4).

2.14. Реформите на университетите в Европа протичат с различно темпо.

2.15. През 2005 г. обновената Лисабонска стратегия постави началото на нови инициативи за мобилизиране на университетите. Решенията на Съвета за създаване на Европейски съвет за научни изследвания (EСНИ, 2007 г.) и Европейски институт за иновации и технологии (ЕИИТ, 2008 г.) са сред най-важните. В същия дух е и Зелената книга „Европейско изследователско пространство: нови перспективи“ (5).

2.16. Особен пример в това отношение представляват приетите през 2005 г. Европейска харта и Етичен кодекс относно мобилността и свободния пазар на изследователите (6). Хартата и кодексът бяха подписани от 800 висши учебни заведения. Прилагането им обаче показва, че много институции не прилагат споразумението. В някои случаи надделяват специфични успешни традиции.

2.17. Понастоящем Комисията работи върху европейски знак за качество, за да насърчи прилагането на хартата и кодекса, които следва да отчитат известно разнообразие на подходите.

2.18. Ефективното ангажиране на европейските университети с европейската интеграция е продължителен процес. Представителите на академичната общност, учените и студентите във все по-голяма степен взимат участие в международната динамика, но университетите като институции често пъти остават възпрепятствани от някои традиции и национални разпоредби. Развитието е забавено също и от факта, че темата „Образование“ все още не присъства в Европейския договор.

2.19. Световната мрежа от преподаватели и изследователи се разширява поради взаимодействието между университетите, научноизследователските институти и мултинационалните компании. Тази тенденция намира отражение и в програмите на Общността.

2.20. Настоящото становище е насочено към новите тенденции и рамкови условия за по-ефективно и осезаемо включване на университетите в европейската интеграция. В съответствие с дългосрочното си историческо призвание университетите следва не само да бъдат подтиквани от Лисабонската програма, но и сами да се превърнат в основни катализатори на този процес.

3. Общи бележки

3.1. През последните десетилетия започна по-интензивното прилагане на инициативи и програми за насърчаване на интернационализацията на висшето образование в Европа.

3.2. Според ЕИСК, за да се даде нов тласък на този процес, университетите следва да бъдат осезаемо приобщени към новия цикъл на Лисабонската стратегия.

3.3. Международните анализи стигат до едни и същи изводи: предвид скоростта, с която се развиват технологиите и иновациите, както и засилената конкуренция, европейската академична общност като цяло е недостатъчно подготвена да изиграе напълно своята роля и в някои отношения дори губи своите позиции (7).

3.4. Целта трябва да бъде оптимално развитие на талантите и равнопоставен достъп, включително преход между различните степени на (висшето) образование и учене през целия живот, в цяла Европа, като се избягва всякаква дискриминация. Отделен проблем е броят на студентите, които отпадат от обучението. Следва да се разработят по-ефективни методи за подготовка. Обществените задачи на университетите в Европа трябва да се запазят. Те не представляват пречка за гарантиране на качеството и високите постижения (8).

Въпреки цялото многообразие, което също може да доведе до съществени различия в качеството на академичните резултати, общите характеристики в Европа следва да бъдат разгледани внимателно. В рамките на настоящото становище следва да се подчертаят следните елементи:

3.5.1. Степента на автономия. Картината е изключително сложна. Въпреки че съществува тенденция за предоставяне на по-голяма автономия на университетите, като цяло намесата на публичните власти си остава от решаващо значение (9). Липсата на достатъчна автономия и отчетност има тенденцията да утвърждава традиционните перспективи и прекомерното регулиране. Публичната структура, която се подкрепя посредством ангажираността на публичните власти, не бива да забавя предоставянето на автономия (10). Целите трябва да бъдат по-добра подготовка на студентите за пазара на труда и по-ефективна позиция по отношение на научните изследвания и иновациите.

3.5.2. Начина на финансиране. В тази област картината също е много разнообразна, но като цяло публичното финансиране е от решаващо значение (11). Това нарежда висшето образование и научноизследователската дейност сред многобройните области, зависещи от политическите приоритети, което често води до недостатъчно финансиране. Освен това има много малко стимули за диверсифициране на източниците на финансиране като финансиране от страна на фондации и дружества и въвеждане на такси за обучение, придружени от стипендии и заеми (12).

3.5.3. Липсата на прозрачност. Поради липса на достоверни и съпоставими данни за университетите нито студентите, нито изследователите са в състояние да определят значимите компетенции и курсове в Европа. Наличието на европейска методология за класиране като инструмент за прозрачност е аспект от решаващо значение. Тя би насърчила обмена на знания и сътрудничеството в областта на образователните и научноизследователските програми в Европа, както и постигането на съответното ниво на информация и качество. Това може да насърчи мобилността на студентите и изследователите като цяло.

3.6. Тъй като образованието и висшето образование са въпрос, за който държавите-членки носят пълната отговорност, само по себе си това не насърчава университетите да гледат отвъд собствения си хоризонт и националните граници. Резултатът е фрагментиран модел на висшите учебни заведения, който в редица случаи е повече или по-малко затворен за динамиката на външния свят.

3.7. Освен това фрагментирането се поддържа от различията в изискванията за качество, включително и при прилагането на модела „бакалавър/магистър“, недостатъчно привлекателните условия на труд и често пъти недобрите условия на финансиране, което препятства откритостта, общите академични ценности и трансграничната мобилност на всички равнища, с изключение на най-високото.

3.8. Ниската степен на автономия има тенденцията да създава сходство и хомогенност сред университетите. В редица страни тя насърчава по-скоро „общите“ университетски курсове и научноизследователски инфраструктури вместо разнородността и качествената специализация.

3.9. Програмите за изследвания и иновации, които често пъти се определят от националните иновационни платформи, са предимно на национална основа и като правило не са включени в по-широки перспективи. Припокриванията и различните графици и програми утвърждават фрагментирането и следователно пречат на специализацията.

3.10. Това не създава добри условия за привличане на изследователи и изтъкнати лектори от чужбина, нито от другите държави-членки, нито от останалата част от света. Освен това изтичането на мозъци към САЩ си остава постоянен проблем. Междувременно Китай рекламира своите собствени високо специализирани университети от най-висока класа. Индия ще последва този пример.

3.11. Няколко европейски университетски обединения във все по-голяма степен координират своите виждания относно необходимостта от създаване на по-добри условия за НИРД и потенциалния капацитет за знания и иновации (13). Съвместните научноизследователски програми са обещаващ инструмент за сътрудничество и борба срещу фрагментирането (14).

3.12. Болонската декларация от 1999 г., насочена към създаването на Европейско пространство за висше образование до 2010 г. посредством повишаване на конкурентоспособността на висшето образование чрез реформи, беше последвана през 2006 г. от нов призив на Комисията (15). В него Комисията прави правилния извод, че „този основен сектор на икономиката и обществото се нуждае от дълбоко преструктуриране и модернизация, за да не загуби Европа световното съревнование в областта на образованието, научните изследвания и иновациите“ (16).

3.13. Внасят се поправки, но този процес протича твърде бавно. Освен това в различните държави-членки има значителни разлики между националните политики по отношение на нормативната уредба на университетите.

3.14. За съжаление, дискусиите, които се водят понастоящем в академичните среди, доказват, че и темпото на напредък по отношение на създаването на европейското пространство е твърде колебливо.

3.15. Цената на „не-Европа“ може да бъде огромна. В заключение ЕИСК призовава новият цикъл на Лисабонската стратегия през 2010 г. да включва целенасочена модернизация и сътрудничество между университетите, по-добра координация на европейско равнище и истинска прозрачност посредством класирания.

4. Необходимостта от нови перспективи

4.1. Лисабонската стратегия цели постигането на баланс между конвергенцията и координацията на европейско равнище и запазването на националните правомощия посредством определянето на общи цели и насърчаването на съпоставими програми и политики в Европа. Според ЕИСК университетите в качеството си на основни участници в образованието, научните изследвания и иновациите следва да заемат точно определено място в Лисабонската програма.

4.2. Именно сега, по време на настоящата криза, е необходимо да се наблегне в по-голяма степен на образованието и иновациите в най-широкия смисъл на думата, които следва да разкрият нови пътища и възможности. Текущите програми за НИРД и приложни технологии, а също и засилената мобилност (17) на студенти и лектори следва да се гарантират в цяла Европа.

4.3. В този контекст ЕИСК подчертава, че за да се увеличи прозрачността, е необходимо спешно да се разработят съпоставими данни (18) и да се изготви надеждна европейска методология за оценка и сравнение на резултатите на университетите по различни показатели, като например образованието, научните изследвания и иновациите. Трябва да осъзнаем, че с оглед на желаната хетерогенност, специализация и многообразие, не е възможно тези данни да бъдат събирани само чрез един метод. Прилагането на различни методи може да подобри методологията и разработването на критерии. Желателно е сътрудничество с ОИСР.

4.4. Програмите, упоменати в раздел 2, представляват съществена подкрепа за трансграничния обмен. Създаването на Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ) е голяма крачка напред. В качеството си на двигател на европейските проекти ЕСНИ трябва да подкрепя интернационализацията на университетите. Финансирането на научноизследователската дейност и нейното провеждане трябва да останат напълно разграничени дейности.

4.5. ЕСНИ предполага по-голяма трансгранична мобилност на изследователите посредством въвеждането на така наречената „пета свобода“, която е тясно свързана с Хартата на изследователите и Етичния кодекс, уреждащ тяхното назначаване (19). С оглед на постигането на желаните резултати, съществува остра необходимост от по-подходяща университетска инфраструктура и по-добри административни и данъчни рамкови условия.

4.6. Друга важна стъпка е създаването на Европейски технологичен институт (ЕТИ). ЕТИ следва да подкрепя връзките и съюзите. Успоредно с това следва да се създаде по-добра европейска координация между университетските програми. Новото предложение на Комисията за създаване на Форум на бизнеса и университетите е следващата важна стъпка.

4.7. Досега в петте инициативи за партньорство, предназначени от Съвета да развиват Европейско научноизследователско пространство (ЕНП), не беше обърнато внимание на университетите и научноизследователските институти като такива. На практика от шестте оси, които се предлагат в Зелената книга с оглед развитието на ЕНП (20), не се предвижда задълбочаване на сътрудничеството само между университетите (и научноизследователските институти като цяло). Това не отговаря на гледната точка на ЕИСК, според която университетите трябва да участват в Лисабонската стратегия (21).

4.8. В светлината на гореизложеното следва да се подобрят условията, при които работят големите научноизследователски звена в Европа (например CERN) и другите съвместни изследователски центрове, които в които участват обединения от университети. Големите инфраструктурни обекти означават критична маса и голям брой всеотдайни учени, които могат да привлекат допълнителни финансови средства.

4.9. Според ЕИСК настоящата криза следва да бъде нова отправна точка, която да разкрие последователни и устойчиви перспективи за запазване позициите на Европа като ценен конкурент и партньор в науката и технологиите.

5. Действия в отговор на динамичните условия

5.1. Ангажираност на държавите-членки и университетите

5.1.1. Трите стълба – образование, наука и иновации, изискват ясен ангажимент от страна на държавите-членки. На второ място, те изискват също пълноценно и пълноправно участие на университетите. И накрая, те следва да привлекат участие на частния сектор. Най-добрите резултати ще бъдат постигнати посредством гъвкав процес, протичащ в низходяща и възходяща посока, с участието на голям брой заинтересовани страни.

5.1.2. Следва да се отчете, че създаването на глобални мрежи, динамиката на технологиите и научноизследователската дейност, насочената специализация и свободните таланти създават нови правила на играта за (националните) университети, които им дават възможност да отправят поглед към нови хоризонти (22).

5.1.3. Това не бива да подкопава културното многообразие. Напротив, националните и регионалните различия са ценно предимство на Европа. Ясно е обаче, че с оглед на многообразието на условията и на структурите, създадени в тези условия, ще бъде по-добре да има една всеобхватна стратегия, включваща общи анализи и договорени цели, която да премахне съществуващите все още бариери, да насърчи качеството и специализацията.

5.1.4. На първо място на висшите учебни завадения са необходими общи насоки и общи нагласи, които да включват общи академични ценности, културна и академична откритост, по-малка административна бюрокрация, трансгранични канали, прозрачност на професионалните квалификации и резултати, трансгранични технологични проекти, трансгранична мобилност. Всичко това може да се осъществи, като се запази културното многообразие.

5.1.5. По-голямата автономия и самоуправление, по-голямата гъвкавост и надеждност по отношение на финансирането и по-голямата прозрачност ще насърчат инициативите за модернизация, предприемани от самите университети. Те ще предизвикат възходящ процес за по-високи стандарти, по-добро качество и специализация.

5.1.6. Европейската демография следва да бъде мощен стимул за промяна на системата на висшето образование както с оглед на европейските студенти, така и за талантливи хора от трети държави. Без промяна в бъдеще ще има съществен недостиг. Европа се нуждае от по-висок процент висококвалифицирани кадри, за да насърчи производителността посредством научноизследователска дейност, разпространение на знанието и иновационен капацитет.

5.1.7. Не бива да се забравя, че дори САЩ успяват да задържат своята водеща позиция в редица области само поради привлекателността на техните университети за хора от други страни.

5.2. Прозрачни правила на играта и оценка на качеството.

5.2.1. Очертаното в Лисабонската стратегия общество на знанието изисква по-висока степен на интердисциплинарно и междусекторно образование и научноизследователска дейност, за да се замени монодисциплинарността.

5.2.2. Насърчаването на прозрачни правила на играта за университетите вместо еднообразие ще отговори на необходимостта от диференциация и специализация. Специализацията ще доведе също до съвместно финансиране с участието на частния сектор там, където това е желателно (23).

5.2.3. В този контекст ЕИСК горещо приветства неотдавнашната инициатива на Комисията за създаване на европейска методология за оценка на резултатите на университетите.

5.2.4. Европейската класация следва да бъде резултат от задълбочено оценяване от подбрани експерти и освен „цитиранията“ следва да отчита също качеството на образованието и преподаването, научноизследователската дейност, иновациите, мрежата от контакти, „картата“ на специализациите, интердисциплинарната компетентност, институционалните връзки между университетите и независимите научноизследователски институти (24) и логистичните услуги за студентите. Необходими са многомерни европейски методи за оценка, с които да се оценяват постигнатите от университетите резултати.

5.2.5. По всяка вероятност „картата“ на специализациите ще насърчи насочената трансгранична мобилност на студентите, лекторите, преподавателите и изследователите. Тя ще отговори на засилващата се тенденция сред студентите да търсят най-добрите курсове в своите области и следователно ще насърчи потенциалните таланти.

5.2.6. „Картата“ на специализациите ще допринесе също за подобряване на посредствените изследвания чрез изграждане на нови мрежи и нагласи за сътрудничество и конкуренция в цяла Европа. Тези мрежи и новите съюзи между центровете за високи постижения ще създадат редица връзки с висок стандарт, включително трансгранични трансдисциплинарни изследвания, и ще разкрият пътища за намиране на нови решения.

5.3. Външни влияния и взаимовръзки

5.3.1. При сегашните обстоятелства публичните разходи са под натиск във всички страни. ЕИСК подчертава необходимостта от запазване на равнищата на бюджетите, свързани с образованието и университетите, за да се подкрепят инфраструктурата на знанието и изпълняваните програми за реформа.

5.3.2. Настоящата динамика в изследванията и технологиите подчертава необходимостта от модернизация и нови решения. Освен необходимите промени в самите университети трябва да се насърчават публично-публичните и публично-частните партньорства. Частното финансиране може да ускори тенденцията да се извършват научни изследвания, насочени към решаването на конкретни проблеми. В САЩ този метод се прилага все по-успешно.

5.3.3. Европейската координация на националните иновационни програми, в които университетите участват, може да бъде ползотворна и продуктивна. Засега тези програми, които често пъти се определят от националните иновационни платформи, се основават най-вече на националните специализации и са насочени към националните приоритети. Следователно те обикновено отчитат в твърде слаба степен по-широката европейска програма или график и не вземат под внимание припокриванията и желателните последствия в европейски контекст.

Освен това в някои конкретни случаи трансграничните и европейските подходи и проекти са изключително желателни

5.3.4. Без съмнение, съвместните технологични инициативи, публично-частните проекти, определени и финансирани съвместно на европейско равнище, също могат да окажат подкрепа в това отношение.

5.3.5. В това отношение успешна национална програма, която може да бъде полезен пример за европейски приложения и подобрение на европейските научни постижения, е германската инициатива за високи постижения от 2005 (25).

5.3.6. В допълнение към вече съществуващите европейски програми, разполагащи със собствени стимули, Лисабонската програма за университетите ще повиши конкурентоспособността на висшето образование в по-голям мащаб и ще доведе до високи постижения.

5.3.7. Според ЕИСК въвеждането на консултативни образователни платформи на европейско равнище (26) – по аналогия с технологичните платформи – може да бъде от полза за обсъждане на изготвянето на образователни програми и образователни планове за Европа, като нуждите на европейския пазар на труда, желаните компетенции, акредитацията, практическите аспекти, свързани с ученето през целия живот, квалификациите и професионалните профили, съвременните образователни методи и др.

5.3.8. Освен академичните кръгове тези консултативни платформи следва да включват и неправителствените участници – социалните партньори и гражданското общество.

5.4. Улесняване на мобилността

5.4.1. За по-младите поколения Европа като едно цяло е реалност. Надеждната и прозрачна информация на европейско равнище за най-добрите курсове във всяка една област и за специализацията на университетите и факултетите ще отговори на очакванията на много младежи и ще насърчи трансграничния обмен. На студентите и учените следва да се предлагат повече възможности за междудисциплинарни кариери в Европа. От полза ще бъде и засилената мобилност на изследователите, включително между публичните институции и частния сектор.

5.4.2. Пречките пред специализацията и добрите условия за обмен на талантливи млади изследователи следва да се проучат внимателно на европейско равнище. Като се повишава информираността и се създават европейски центрове за високи постижения в научноизследователската и преподавателската дейност, се насърчават конструктивни правила на играта сред европейските университети.

5.4.3. Много желателно е да има насочен към бъдещето общоевропейски подход към изследователите и студентите от трети държави. Някои страни вече са поели по този път (27).

5.4.4. Сами по себе си различните трудови договори не представляват особен проблем. Различията във вторичните условия на труд обаче могат да бъдат пречка, например специфичните национални разпоредби относно правилата за социално осигуряване. Приветства се разглеждането на възможности за създаване на общоевропейски пенсионен фонд за изследователи. Следва да се насърчават принципите, изтъкнати в съобщението на Комисията относно европейското партньорство за изследователи (28).

5.4.5. Отделно трябва да се обсъди въпросът за бюджета на програмите и проектите. Тъй като в различните страни съществуват различни условия и административни процедури, те трябва да се проучат внимателно, за да се улесни интернационализацията.

5.4.6. Улесняването на мобилността на свой ред ще повиши привлекателността както на съществуващите, така и на новите центрове и клъстери за знание в Европа. Те ще насърчат интердисциплинарните дейности и ще укрепят крайно необходимите връзки между науката и частния сектор, както беше подчертано от Комисията.

5.5. Регионалното измерение

5.5.1. Икономическите клъстери, свързващи университетите, научноизследователските центрове и частният сектор, като правило са важни движещи сили на регионално равнище. Клъстерите могат да бъдат също много полезни за допълнително насърчаване на регионалното развитие. Регионите и университетите следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат по-активно.

5.5.2. Практическият опит показва, че включването на научноизследователската и преподавателската дейност на високо равнище в центровете за високи постижения задълбочава сътрудничеството между компаниите в регионите и метрополисите (29). Процесът на по-осезаемото вписване на университетите и университетските специалности в тяхната естествена среда ще се отрази ползотворно на растежа и работните места в големите урбанизирани райони.

5.5.3. Специализацията и многообразието разкриват различни пътища към високите постижения. Някои университети се конкурират и си сътрудничат на световно равнище, други са регионални центрове за високи постижения.

5.5.4. Всички университети трябва да бъдат насърчени да поемат ангажимент по отношение на заобикалящото ги общество. Наред със своите основни задачи в областта на образованието и преподаването е необходимо да развият допълнително трети вид дейности, като споделяне на знание и иновации с обществото, ангажимент пред общността, учене през целия живот, значение за регионалното и местното развитие.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Вж. параграф 5.2.4 по-долу, който съдържа изчерпателен списък на желателните показатели.

(2) Вж. също становище на ЕИСК относно „Пътят към европейското общество на знанието – Приносът на организираното гражданско общество към Лисабонската стратегия“, ОВ C 65, 17.3.2006 г., стр. 94, в което се призовава за „създаване на Единно европейско пространство на знанието, основано на засиленото сътрудничество в областта на политиките на обучението, иновациите и изследванията“.

(3) Различните академични структури и традиции предизвикват широка дискусия относно Болонския процес и неговото прилагане. По отношение на Германия вж. изданията на „Deutscher Hochschulenverband“.

(4) Мобилизиране на интелекта на Европа: цялостен принос на университетите към Лисабонската стратегия (COM(2005) 152 окончателен, Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научноизследователска дейност, иновации, COM(2006) 208 окончателен. Ново партньорство за модернизирането на университетите (Форум на ЕС за диалог между университетите и бизнеса, COM(2009) 158 окончателен.

(5) Зелената книга от април 2007 г. е насочена към шест области за развитие на ЕИП: изследователи, международно сътрудничество, съвместни научноизследователски програми, изследователска инфраструктура, трансфер на знанието и интелектуална собственост. Вж. също бележките на ЕИСК в ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 1.

(6) Препоръка на Комисията от 11 март 2005 г., приета от Съвета.

(7) Вж. наред с другите „Бъдещето на европейските университети: Възраждане и упадък“ от Richard Lambert и Nick Butler, Център за европейска реформа, юни 2006 г., и „Високи стремежи: програма за реформиране на университетите“, Breugel, август 2008 г. На стр.VII се казва, че авторите „разглеждат висшето образование и съставят за него амбициозна програма с убеждението, че подобряването на университетите е един от основните лостове за растежа на европейската икономика“. Във връзка с това ЕИСК приветства неотдавнашната Пражка декларация на Европейската университетска асоциация от 2009 г., в която освен че беше отправено категорично послание до политическите лидери, бяха посочени 10 изключително значими фактора за успеха на европейските университети през следващото десетилетие.

(8) Във връзка с това следва да се отбележи, че Berkeley University, който заема 3-о място в класацията на университетите в САЩ, е публична институция.

(9) Понякога се наблюдава дори връщане назад. Характерен пример в това отношение е Законът за университетите, приет през 2003 г. в Дания, който посредством увеличаване на политическото влияние намали съществено автономията на изследователите и университетите.

(10) Освен на автономията, трябва да се обърне внимание и на самоуправлението в университетите.

(11) Нежелан страничен ефект е фактът, че единствено ограничен брой университети разполагат с точна калкулация на общите си разходи.

(12) Тук ЕИСК се позовава на Комисията: таксите за обучение могат да бъдат събирани, при условие че са придружени от стипендии и заеми, за да се гарантира равноправен достъп.

(13) Лига на европейските научноизследователски университети, Coimbra Group, IDEA League., RISE.

(14) Подобно трансгранично сътрудничество ще даде резултати и в областта на основната научноизследователска дейност, която се извършва в рамките на (големи) проекти на ЕС.

(15) Съобщение „Успешно прилагане на програмата за модернизиране на университетите: образование, научни изследвания и иновации“, май 2006 г., COM(2006) 208 окончателен. Вж. също съобщение „Мобилизиране на европейския интелектуален потенциал: осигуряване на възможност за пълноценен принос на университетите за Лисабонската стратегия“, април 2005 г., COM(2005) 152 окончателен.

(16) СОМ(2006) 208 окончателен, стр.11.

(17) Относно значението на студентската мобилност вж. Комюнике на Съвета от април 2009 г. относно Болонския процес: до 2020 г. най-малко 20 % от студентите следва да преминават през период на обучение или подготовка в чужбина.

(18) В тези данни следва да бъдат включени различни схеми за финансиране/подпомагане и агенциите за НИРД, както и ролята на сътрудничеството и участието на научноизследователските организации и промишлените предприятия извън университетите.

(19) Вж. бележка под линия №4.

(20) Вж. Бележка под линия № 2.

(21) Гледната точка на държавите-членки и подходът на ЕИСК са изложени в Резултатите от публичните консултации относно Зелената книга, април 2008 г., стр.20 и следващите.

(22) Вж. например проф. H. Wissema „The Third Generation Universities“ („Университетите от трето поколение“), описание на съвременните предизвикателства и възможности, които се разкриват пред университетите. Съдържа конкретни примери като Cambridge University и университетът в Leuven.

(23) Примерът на САЩ показва, че прозрачността, диференциацията и специализацията водят до това, че всеки изследовател и учен в света знае кой университет в САЩ е най-силен в дадена област. Тези базови условия насърчават също съвместното финансиране с участието на частния сектор и фондациите.

(24) В някои европейски страни, по-специално във Франция и Германия, по-голямата част от научноизследователската дейност се извършва в научноизследователски институти, които имат тесни връзки с университетите и тези връзки следва да се насърчават допълнително.

(25) С инициативата за високи постижения от 2005 г. се цели популяризирането на Германия като по-привлекателно място за научни изследвания чрез повишаване на нейната конкурентоспособност и насочване на вниманието към изключителните постижения на германските университети и германската научна общност. Тя подкрепя водещата научноизследователска дейност. Програмата се финансира с 1,9 милиарда EUR за периода 2006-2011 г.

(26) „Образователните платформи“ бяха предложени по време на Университетския бизнес форум от 6 февруари 2009 г. от г-н F. A. van Vught, бивш председател на борда на Twente University. Интересно е да се отбележи, че във Финландия законодателството относно университетите е ограничено, а тристранното наблюдение има съществено въздействие.

(27) Пример в това отношение е Нидерландия. Там има около 10 000 докторанти, като 30 % от тях не са холандци.

(28) „Успешни кариери и повишена мобилност: европейско партньорство за изследователи“ COM(2008) 317 окончателен.

(29) Сред многобройните примери могат да се споменат Cambridge, Eindhoven, Stuttgart и регион Öresund. Вж. също текущите проекти на ОИСР и публикациите относно Висшето образование в развитието на регионите и градовете (http://www.oecd.org/document/16/0,3343,en_2649_35961291_34406608_1_1_1_1,00.html).

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/56

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействие на фондовете за дялово участие, хедж фондовете и държавните инвестиционни фондове върху индустриалните промени в Европа“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/10)

Докладчик: г-н MORGAN

Съдокладчик: г-н POP

„Въздействие на фондовете за дялово участие, хедж фондовете и държавните инвестиционни фондове върху индустриалните промени в Европа“.

Консултативната комисия по индустриални промени, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 10 септември 2009 г.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 167 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Целта на настоящото становище е да се разгледа въздействието на държавните инвестиционни фондове (ДИФ) и фондовете за алтернативни инвестиции (ФАИ) върху индустриалните промени. ФАИ се разделят на фондове за дялово участие (ФДУ) и хедж фондове (ХФ). Консултантите „Wilke Maack und Partner“ (WMP) изготвиха възложен от ЕИСК доклад от 87 страници. В този доклад читателите на становището могат да намерят по-подробен анализ на разглежданите въпроси. Публикацията „The New Power Brokers“, която може да бъде намерена на уебсайта на Mckinsey Global Institute, предоставя съвсем различен поглед върху ФАИ и ДИФ.

1.2. Разгледаните в настоящото становище фондове влияят върху индустриалните промени по различни начини. ДИФ са традиционни инвеститори, които купуват и продават на пазара. ХФ купуват и продават акции предимно в качеството на търговци, но някои от тях могат да бъдат активни инвеститори. Стратегията на ФДУ е на участие в управлението на предприятието (hands on). Тези три вида инвестиции са твърде различни и за тях не може да се говори общо. WMP са изготвили SWOT анализ (анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите) за всеки вид фондове, който е предоставен съответно в края на параграфи 3, 4 и 5.

1.3. От опита и проучването може да бъде ясно разграничен само един общ аспект: всички социални последици, в това число индустриалните промени, ще бъдат до голяма степен благоприятствани, ако се подобрят информацията, нейното разпространяване и най-вече прозрачността. ЕИСК твърдо подкрепя подобряването на тези три аспекта във всички случаи.

1.4. ФДУ имат три важни характеристики. Те имат положително въздействие върху рисковия капитал, както и за финансиране на оздравяването, преструктурирането и растежа на семейни предприятия. От друга страна, новите техники на агресивен финансов инженеринг, свързан с по-големи изкупувания на дружества чрез заемни средства (leveraged buy-outs - LBO), може да доведе много предприятия до фалит или състояние, близко до фалит, с евентуални тежки последици за всички заинтересовани страни, включително работниците. Съществува и важно социално измерение, свързано с повишаването и намаляването на заетостта, равнищата на доходите и социалните права. Поради трудностите, свързани с намирането на данни, съветът на WMP е, че е необходима извънредна предпазливост при формулирането на заключение, че подкрепяните от ФДУ предприятия биват третирани по-зле или изцеждани повече в контекста на общото ускоряване на индустриалните промени и преструктурирането през последните две десетилетия. В цяла Европа съществуват много примери за влошаване на условията за работа и трудовите отношения, без каквото и да било участие на тези фондове.

1.5. По принцип дейностите на ХФ нямат въздействие върху индустриалните промени, но съществуват някои важни изключения. ХФ са големи купувачи на дълг на предприятия в несъстоятелност. Като такива, те са купувачи от последна инстанция и могат да играят важна роля при спасяването и преструктурирането на предприятия в несъстоятелност. Те участват също така и от двете страни в процедури по сливания и придобивания. Това създава добавена стойност, но въздействието върху индустриалните промени не винаги е положително. Краткосрочната им ориентация се счита за потенциална отрицателна характеристика. Други фактори, които будят загриженост, са липсата на прозрачност и потенциалът за системен риск, който се засилва от задлъжнялостта.

1.6. Дейностите на ДИФ имат две важни характеристики. Тяхната положителна страна включва модела им на дългосрочно дялово участие и готовността им да бъдат купувач от последна инстанция. Отрицателната им страна обхваща липсата на прозрачност и възможността дяловете им да се използват за стратегически политически цели.

1.7. Интернационализирането на капиталовите пазари беше значително. Институционалните инвеститори сформираха портфейли от акции на предприятия от цял свят и насърчиха международните сливания и придобивания. Беше оказан натиск върху предприятията и регулаторните органи да прехвърлят правото на глас от ръководството към акционерите. Сянката на сливанията и придобиванията и заплахата от използване на властта на акционерите като собственици на предприятието, за да повлияят на поведението му (Shareholder Activism), накараха ръководствата на предприятията в ЕС да поставят началото на мащабни индустриални промени. В известна степен това влоши отношенията между ръководствата и акционерите и скъси времевата рамка на висшия ръководен състав. Това е контекстът, в който работят ФАИ и ДИФ.

1.8. Мениджърите на традиционните институционални фондове (МТИФ), т.е. пенсионни, застрахователни и взаимни фондове, са винаги в контакт с мениджъри на фондове за алтернативни инвестиции (МФАИ). Те са основни инвеститори във ФАИ, продават инвестициите си на ФДУ за извършване на операции по LBO, купуват портфейлни дружества, когато ФДУ се оттеглят, инвестициите им в предприятия играят роля, когато ХФ участват в сливания и придобивания като активни инвеститори. Те са и акционери, които дават на заем акции на ХФ, за да могат ХФ да осъществяват „продажби на късо“. В крайна сметка те стоят зад всички екологични, социални и управленски политики, които ФАИ провеждат. МТИФ имат реципрочна на МФАИ роля.

1.9. Въз основа на доклада на WMP и на други съображения, изложени в настоящото становище, препоръките на ЕИСК попадат в три категории: регулиране и прозрачност, изменение на съществуващото законодателство в социалната област и отговорности на МТИФ.

1.10. Регулирането на МФАИ е предмет на предложение за директива на ЕС, по което ЕИСК ще изготви отделно становище. От гледна точка на ЕИСК е необходимо да се отбележи, че ФАИ не са причината за кризата, а са тежко засегнати от нея. Все още съществува значителна несигурност по отношение на ролята на тези фондове и ясни основания да се изисква по-голяма прозрачност чрез подходящо регулиране.

1.11. ЕИСК подкрепя шестте принципа на високо равнище за регулиране на ХФ, предложени от Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) през юни 2009 г. и посочени в параграф 4. ЕИСК препоръчва на Комисията да се ръководи от тези принципи и да ги укрепи с оглед на регламентирането на МФАИ в предложената директива. Въпреки че IOSCO вече изготви анализ на рисковете за финансовата система, които носят ФДУ, все още не са представени предложения за регулиране. ЕИСК препоръчва Комисията да приеме принципите за регулиране на ХФ, формулирани от IOSCO, към особеностите на ФДУ.

1.12. Както става ясно в параграф 5, принципите от Сантяго, за които се споразумяха ДИФ, изграждат основата за по-голяма прозрачност и по-добро управление на ДИФ. Въпреки това остава да се направи още много. ЕИСК призовава Комисията да продължи да оказва натиск на международната работна група на ДИФ (IWG), за да се даде тласък на необходимите промени.

1.13. При някои правни системи ХФ и ФДУ, които притежават и контролират предприятия, не се считат за работодатели, поради което са освободени от законовите задължения на работодателите. Европейската директива за придобитите права, която защитава правата на работниците в случай на придобивания на предприятия, принципно не се прилага при придобивания от ФАИ, тъй като те просто придобиват акциите, а идентичността на работодателя остава същата. ЕИСК препоръчва разпоредбите на Директивата за придобитите права (Директива 2001/23/ЕО (1)) да бъдат подсилени по отношение на придобивания от страна на ХФ и ФДУ с цел:

—	да се защитят правата на работниците, включително правото им да бъдат информирани и консултирани;

—	да се гарантира, че прехвърлянията на предприятия чрез продажба на акции не са изключени от обхвата на директивата;

—	да се гарантира, че тези действия са в съответствие с националното и европейското законодателство.

1.14. За да бъде отразена ситуацията, създадена от ХФ и ФДУ, ЕИСК предлага да бъдат изменени Директива 94/45/EО (2) на Съвета за създаване на Европейски работнически съвет и Директива 2002/14/ЕО (3) за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите, за да се гарантират по-ефективни права за участие в консултации при зачитане на позицията на всички страни преди приключване на сделките с ФДУ, по време на всеки процес на преструктуриране и преди прекратяване на участието.

1.15. Все повече пенсионни фондове и застрахователни компании имат участие в ХФ и ФДУ, поради което техният фалит може да има отрицателни последици върху правата на членовете на пенсионните схеми. ЕИСК призовава Комисията да преразгледа Директива 2003/41/ЕО (4) относно дейностите и надзора на институциите за професионално пенсионно осигуряване, за да се гарантира, че:

—	с работниците и представителите на синдикатите са проведени консултации за инвестициите на пенсионните фондове и свързаните с тях рискове и че техните мнения са взети под внимание;

—	държавите-членки използват най-добри практики, за да гарантират, че пенсионните права, придобити от работниците на дадена компания, са защитени от фалит.

1.16. ЕИСК призовава Комисията да определи в следващата директива ясни и недвусмислени правила, които ще гарантират прозрачното използване на фондовете особено чрез прякото участие на представители на работниците и предприятията.

1.17. ЕИСК призовава МТИФ да прилагат принципите на отговорно инвестиране (ПОИ) при всичките си сделки с МФАИ. ПОИ се отнасят до въпроси, свързани с околната среда, социалната област и управлението, и са изготвени по инициатива на институционални инвеститори съвместно с Финансовата инициатива на програмата на ООН за околната среда и Световното партньорство на ООН. ЕИСК препоръчва ДИФ да последват примера на Норвежкия пенсионен фонд и също да възприемат ПОИ.

1.18. Наред с това ЕИСК подкрепя принципите за „отговорни дялови инвестиции“, публикувани от Управителния съвет на ПОИ. Принципите са предназначени да помогнат на МТИФ, инвестиращи във ФДУ, да прехвърлят отговорностите си по отношение на околната среда, социалната област и управлението към портфейлните предприятия, в които те инвестират. ЕИСК би приветствал разработването на подобен набор от принципи за ХФ.

2. Собственици, мениджъри и инвеститори

2.1. Повечето предприятия в държавите-членки на ЕС са частна семейна собственост. Когато в крайна сметка семействата се откажат от контрола върху предприятието, то може да бъде придобито от друго предприятие (trade sale), да бъде продадено на дружество за дялово участие (buy out) или превърнато в публична компания чрез първично публично предлагане (ППП) на фондов пазар. Обикновено ориентацията на семейните предприятия е дългосрочна, което е свързано с отговорността на собственика пред заинтересованите страни, особено пред работниците.

2.2. Някои предприемачи търсят дялови инвестиции, за да подкрепят развитието на предприятието в неговите най-ранни етапи. Идейният капитал (Seed Capital) е финансиране, осигурено за проучване, оценка и развитие на първоначална идея за продукт или услуга. Началният капитал (Start-Up Capital) се използва за разработване на продукти и първоначален маркетинг. Предприемачът обикновено трябва да разчита на роднини и приятели за този спекулативен капитал, но някои бизнес ангели и дружества за рисков капитал също могат да решат да инвестират. Капиталът за разширяване на дейността (Expansion Capital) подпомага разрастването на предприятието. Участието на рисков капитал на този етап не е необичайно.

2.3. ФДУ инвестират в частни дружества чрез изкупуване (Buy Out). Това може да предостави възможност на семейството, основател на дружеството, да прекрати участието си или може да се осъществи чрез изтегляне на дружеството от фондовия пазар и превръщането му в частно дружество. При изкупуване от управляващите (Management Buy-Out) купувачи са настоящите мениджъри на предприятието, които се ползват от финансова подкрепа, предоставяна от ФДУ. В този смисъл, фондовете за дялово участие финансират и изкупувания от работниците (workers buyouts). Заместващият капитал (Replacement Capital) включва закупуването на дялове в съществуващо частно дружество от друг ФДУ. Този вид транзакция дава възможност на първия фонд своевременно да извлече стойност, като се има предвид, че повечето ФДУ са ограничени във времето.

2.4. Сливанията и придобиванията (M&A) са важен фактор в корпоративния живот. Предприятията, които разширяват дейността си, извършват придобивания, които обикновено финансират с дълг или с капитал. Често се придобиват предприятия, защото притежават ценни активи, които действащото ръководство не успява да използва оптимално.

2.5. Когато предприятията започнат да показват признаци на провал и затруднения, те могат да бъдат спасени, но за това може да са необходими крайни действия, ускоряване на закъснелите индустриални промени и въздействие върху социалните и икономическите интереси на акционерите, работниците и други заинтересовани страни. Резултатът може да се изразява в оздравяване от нов управленски екип, спасяване чрез придобиване, изкупуване от ФДУ или дори преструктуриране след обявяване в несъстоятелност.

2.6. Повечето инвестиции в дялово участие се правят в емитиран капитал - акции на предприятия, които се котират на фондовите пазари (Public Equity). Интернационализирането на капиталовите пазари има огромно значение. Инвеститорите в емитиран капитал влияят върху индустриалните промени чрез фондовия пазар, на който купуват акции, които отговарят на очакванията им, и продават акции, от които са останали разочаровани. Като акционери МТИФ не участват в ежедневното управление на дружеството. Те споделят възгледите си с ръководния екип и могат да поискат от управителния съвет да смени този екип. Като цяло, обаче, те влияят върху индустриалните промени чрез своето акционерно участие или неучастие и чрез предоставянето или отказването на подкрепа за сливания, придобивания и транзакции с ФАИ.

2.7. Инвестициите в капитала на дружества са донякъде рискован вариант в набора от инвестиционни възможности. Инвеститорите купуват акции с очакването, че стойността им ще се повиши. Докато средната стойност на даден портфейл се увеличава с течение на времето, както пазарите, така и отделните акции имат тенденцията да се движат нагоре и надолу. МТИФ търгуват, като се включват и прекратяват участието си в зависимост от циклите и се опитват да оптимизират стойността на дяловете си, но фондовете им остават зависими от промените на фондовите пазари.

2.8. МТИФ управляват пенсионни, застрахователни и взаимни фондове. Освен това съществуват частни лица, разполагащи със значителни средства (high net worth individuals – HNWI), като около една трета от стойността на тези средства е включена в останалите фондове, изброени по-долу. Всички традиционни инвеститори се опитват да смекчат отрицателните ефекти от влиянието на фондовите пазари. За тази цел, наред с останалото, те търсят помощта на МФАИ. Изключителното разрастване на ХФ се финансира с подкрепата на HNWI.

2.9. Данните, публикувани от „International Financial Services“ – Лондон, спомагат за определянето на мащабите на тези фондове. За 2007 г. глобалните управлявани активи се оценяват както следва (в трилиона US$):

Пенсионни фондове	28,2	Държавни инвестиционни фондове	3,3
Застрахователни фондове	19,9
Взаимни фондове	26,2	Хедж фондове	2,3
HNWI	40,0	Фондове за дялово участие	2,0

Концентрацията и ефектът на лоста увеличават относителното значение на ХФ и ФДУ. ДИФ като цяло имат същите цели като МТИФ, поради което също инвестират във ФДУ и ХФ. От всички активи, управлявани от ХФ, над половината вече се падат на МТИФ, а една трета – на пенсионни фондове.

2.10. Рентабилността на инвестициите на МФАИ съществено надхвърля тази на традиционните инвестиции на фондовия пазар. Обикновено те успешно осъществяват стратегии на принципа висок риск / висока рентабилност. Например мениджърите на ХФ се занимават с продажби на късо. ХФ взема на заем акции от целевото предприятие. Акциите се предоставят чрез брокер от собственика им срещу заплащане на такса. След това ХФ продава акциите, като очаква, че цената им ще спадне. След време ХФ трябва отново да купи акциите и да ги върне на собственика им. Ако цената на акциите е спаднала, фондът ще реализира печалба, но тя е ограничена до 100 % от вложените средства. Ако цената на акциите се повиши, потенциалните загуби са неограничени. Продажбите на късо са високорискови.

2.11. ХФ имат позиции и в транзакциите по сливания и придобивания, като обикновено купуват акции на целевото предприятие и продават тези на купувача. Тъй като съществува риск транзакцията да бъде блокирана, ХФ могат да започнат активна дейност за намаляване на този риск. Освен че участват в транзакции по сливания и придобивания, ХФ могат също да заемат позиции в предприятия с цел да предизвикат дадена транзакция. Това е високорискова дейност.

2.12. Когато предприятията изпаднат в затруднения, МТИФ продават своите участия. ФАИ са особено заинтересовани от дълговете на предприятия в несъстоятелност, които по принцип се търгуват с голяма отстъпка. Това дава възможност на ФАИ да разполагат с лоста за определяне на правилата при последващите преговори. При ликвидация фондът често си връща платената сума с печалба. В случай на преструктуриране фондът може да опрости дълга на предприятието в замяна на дялово участие - ход, който може да се окаже печеливш, ако акциите увеличат стойността си. Реорганизацията може да бъде полезна за акционерите в предприятието, защото дава възможност на предприятието да продължи дейността си. Очевидно е, че инвестициите в дълг на предприятия в несъстоятелност са рисковани. Те могат да се окажат рентабилни за фондовете, тъй като те са готови да инвестират, когато всички останали напускат предприятието.

2.13. Изкупуването със заемен капитал (LBO) е високорискова транзакция на ФДУ. Инвестиционният фонд извършва придобиване на предприятие без самият той да осигурява голяма част от необходимия за сключването на сделката капитал. Транзакцията обикновено се финансира с банков заем и високодоходни спекулативни облигации (junk bonds), като за обезпечение се използват активите на целевото предприятие. Всичко това се основава на предположението, че паричните потоци на целевото предприятие ще покрият лихвите и главницата по заема. В настоящата криза много подобни транзакции се оказват погрешни стъпки.

2.14. В този параграф беше описан контекстът, в който оперират ФАИ. Въпреки че типичните дейности на ФАИ и ДИФ се описват в следващите параграфи, самите фондове не винаги могат да бъдат определени чрез тези категории. ФДУ могат да оперират в сферата на ХФ и обратното. ДИФ инвестират и в двата вида фондове.

3. Фондове за дялово участие

3.1. Фондовете за дялово участие концентрират частно управляван капитал, набран с цел осъществяване на инвестиции в частни дружества. Обикновено те имат структурата на командитни дружества. Инвестиционните дейности на ФДУ са насочени към осигуряване на рисков капитал, заместващ капитал, придобиване на ценни книжа на предприятия в несъстоятелност и финансиране на изкупувания. ФДУ имат жизнен цикъл от 7 до 10 години. Целта им е при закриването на фонда да реализират печалба. Продължителността на една типична инвестиция е от 3 до 5 години, но може да бъде удължена и до 10 години. Заместващият капитал позволява на фонда да бъде закрит преди инвестициите да са достигнали своя матуритет.

3.2. Тъй като са тясно насочени към осигуряването на идеен и рисков капитал, а също и към придобиването на ценни книжа на предприятия в несъстоятелност и финансирането на изкупувания, ФДУ са важен проводник на индустриалните промени. ЕИСК приветства ролята на рисковия капитал в свое неотдавнашно становище (5). Рязкото повишаване на средствата, набрани от ФДУ между 2004 г. и 2007 г., също оказа съществено влияние върху индустриалните промени в Европа, по-специално чрез осигуряването на капитал за изкупувания със заемен капитал, финансирането на сливания и придобивания и закупуването на ценни книжа на предприятия в несъстоятелност.

3.3. Изкупуванията (Buy outs) са основната сфера на дейност на ФДУ. Оценяването на въздействието на изкупуванията, извършени от ФДУ, върху индустриалните промени е изправено пред множество методологични проблеми. Както посочват WMP, остава „въпросът за обратната хипотеза“. Какво би се случило със съответното предприятие при неучастие на ФДУ? Когато разполагаме с данни за резултатите от дейността на предприятието, спрямо какви показатели за сравнение следва да ги измерваме? Как да отчетем факта, че изкупените от ФДУ предприятия далеч не представляват случайна извадка?

3.4. По традиция въздействието на изкупване от ФДУ се сравнява спрямо контролна група предприятия, които не са били обект на изкупуване. По-правилно би било, обаче, сравнението да се прави спрямо контролна група от предприятия, които са били обект на корпоративно придобиване. Учудващо би било корпоративното придобиване да доведе до значително по-малко радикални индустриални промени в сравнение с изкупуването от ФДУ, тъй като целта на корпоративното придобиване винаги е да се повиши печалбата на придобиващото предприятие. По същия начин би следвало да се очакват радикални индустриални промени при традиционно оздравяване след въвеждане на нов управленски екип.

3.5. Периодът 2005-2007 г. беше времето на мегаизкупуванията със заемни средства (mega LBO). Банките предоставяха заеми при най-леки условия. Традиционно финансираната със заемни средства част от LBO варира между 60 % и 90 %. Тези заемни средства се вписват в счетоводните баланси на портфейлните дружества на ФДУ, а не в тези на самите ФДУ. По този начин заемът се разпределя на множество части и не представлява системен риск сам по себе си. Въпреки това IOSCO установява, че съществува вероятност множество силно кредитирани портфейлни дружества на ФДУ да фалират, което би засегнало заемодателите, купувачите на дълга и партньорите на ФДУ, като например пенсионните фондове. От гледна точка на индустриалните промени пред най-голяма заплаха са изправени заинтересованите страни в засегнатите дружества. Доколкото е възможно реорганизацията и съживяването на тези дружества следва да се извършва със съгласието на заинтересованите страни.

3.6. WMP разгледа доказателствата, отнасящи се до петте аспекта от въздействието на ФДУ върху индустриалните промени на равнище предприятие. Те не успяха да стигнат до конкретни заключения поради методологични проблеми и други ограничения на анализа.

3.7. По отношение на резултатите от дейността на предприятията и генерираните от тях печалби и стойност, те са без съмнение положителни. Въпреки това „основно заключение по отношение на резултатите от проучването относно въздействието на ФДУ върху средната добавена стойност на целевите предприятия е, че резултатите не обясняват до каква степен наблюдаваното създаване на стойност произтича по-скоро от „истински“ процеси на създаване на стойност, а не от присвояване на стойност“.

3.8. Що се отнася до заетостта, най-спорният въпрос от настоящия дебат относно ФДУ е този за въздействието върху броя на персонала в целевите фирми. Съществуват голям брой противоречащи си проучвания както от гледната точка на ФДУ, така и от тази на синдикатите. В цитирано от WMP проучване на Харвард за Световния икономически форум се прави изводът, че при инвестициите на ФДУ се наблюдава по-голяма загуба на работни места в сравнение с контролната група. Въпреки това, поради факта, че ФДУ често изкупуват по-слаби предприятия, при които предишният размер на личния състав вероятно не е бил подходящ, преструктурирането и съкращенията може би са били необходими при всички случаи.

3.9. В проучването на Харвард се заключва също така, че контролираните от ФДУ предприятия са изложени на „творческо разрушаване“, при което темпът на придобиванията, продажбите, откриването на нови производствени мощности и закриванията е двойно по-висок в сравнение с останалите предприятия. През първите две години след придобиване от ФДУ, тази дейност засяга 24 % от работниците. Това не е изненадващо при наличието на процеси на преструктуриране и реорганизация.

3.10. Въздействието на ФДУ е противоречиво и по отношение на промените в заплатите и условията на труд. Съществуват данни в подкрепа на всяка от двете страни в спора, но WMP не са достигнали до конкретно заключение поради липсата на систематично събиране на данни.

3.11. По отношение на социалния диалог, информацията и консултациите на равнище предприятие не са правени значими проучвания. Емпиричните данни показват, че в някои случаи съществуващите договорености и отношения със синдикатите се зачитат, а в други - не. Основният проблем е, че съответните директиви на ЕС в социалната област не винаги се прилагат по отношение на придобивания от страна на ФДУ.

3.12. Проучването на Харвард допринася и по отношение на практиката при ръководството на предприятията, корпоративната култура и управлението. От това проучване WMP правят извода, че основното въздействие на ФДУ се състои в повишаване на наблюдението на резултатите, както и в освобождаване на работници и закриване на производствени мощности, които не са постигнали критериите за резултати. WMP цитират също така Европейския синдикален институт, като посочват, че поради тясната си насоченост към постигане на оперативни резултати ФДУ нямат нито идеология, нито чувствителност в подхода си към въпроси като колективното договаряне и участието на работниците.

3.13. Следва SWOT анализ на ФДУ, включващ бележките на докладчика:

Микроизмерение

Силни страни

—	Идеен капитал, рисков капитал като цяло

—	Експертен опит/ноу-хау за мрежа от контакти

—	Структура на управление

—	Финансови ресурси за сливания и придобивания и стратегии за растеж

Слаби страни

—	Често прекомерни очаквания за печалба, но съразмерни спрямо риска

—	Финансови разходи / външни фактори за изкупувания със заемни средства (LBO)

—	Насоченост единствено към средносрочния план

—	Тясна насоченост към финансиране/акционери

—	Често високорискова стратегия Това е бизнес, основан на риска и печалбата от него.

Разширено измерение

Възможности

—	Създаване на стойност

—	Повишаване на конкурентоспособността

—	Растеж и създаване на работни места

—	Повишаване на приспособимостта

Заплахи

—	Стратегия, основаваща се на заемни средства - за мега LBO

—	Финансов ре-инженеринг - същото

—	Риск за стабилното развитие - същото

—	Условия на наемане на работа и труд Припомня се въпросът за обратната хипотеза.

—	Липса на насоченост към дългосрочния план

—	Фалит - за мега LBO

4. Хедж фондове

4.1. ХФ са командитни дружества. Портфейлът се управлява от инвестиционен мениджър. Другите дейности са делегирани на основния брокер (Prime Broker - PB) и на администратора. Много фондове са установени в офшорни финансови центрове като Каймановите острови, за да не се облага с данъци нарастването на стойността на фондовете. Инвеститорите се облагат с данъци въз основата на печалбите им в техните собствени страни. Инвестиционните мениджъри, повечето от които се намират в САЩ или Лондон, плащат данъци върху значителните такси, които събират в страните, в които са установени.

4.2. В статия в изданието „Economic Review of the Sveriges Riksbank“ („Икономически преглед на Sveriges Riksbank“ - ERSV), бр. 1, 2009 г., се описва растежа на пазара на ХФ от 1996 г., когато съществуват 2 000 фонда по целия свят, управляващи активи на стойност около 135 милиарда US$, до 2007 г., когато са налице 10 000 фонда, управляващи 2 000 милиарда US$.

4.3. Основна посредническа дейност (Prime brokerage) е общото наименование на услугите, предлагани от инвестиционните банки и борсовите посредници, без които ХФ не биха могли да работят. Тя включва общото съхранение на активите на фонда, заемане на ценни книжа за продажби на късо, осигуряване на заемни средства и технологични услуги. Предвид основната роля на PB на пазара на ХФ, много наблюдатели считат, че би било по-добре необходимите за надзора върху системния риск данни да се събират от ограничен брой PB, отколкото от всеки ХФ.

4.4. 90 % от ХФ в световен мащаб се обслужват от около 20 PB. 30 % - 40 % от основната посредническа дейност в световен мащаб се осъществява в Лондон. 60 % от ХФ се намират в САЩ, 20 % – в Лондон и 20 % - в останалата част от света. Между 80 % и 90 % от дейността с ХФ в ЕС е концентрирана в Лондон. Мениджърите на ФАИ в Лондон се регулират от Агенцията по финансови услуги на Обединеното кралство (FSA).

4.5. ХФ предлагат абсолютна рентабилност на инвестициите при относително ниска променливост, която в по-голямата си част няма връзка с това дали определен инвестиционен пазар преживява ръст или спад. Те постигат това чрез хеджиране. ХФ осъществяват своите стратегии чрез използване на договори за деривати и обикновено използват ефекта на лоста по отношение на рентабилността си, като вземат назаем допълнителни средства и ги инвестират.

4.6. ХФ използват голям набор от умения и стратегии, от най-прозаични до най-рисковани. Те използват различни стратегии за заемане на глобални позиции за посоката на развитие на пазари, валути, суровини, лихвени проценти и др. Тeзи фондове увеличават в много висока степен търговския обмен, без да оказват пряко въздействие върху индустриалните промени. Някои използват отлични умения за проучване и подбор на акции, като купуват най-добрите идеи, след което продават на късо тези, за които смятат, че биха постигнали по-слаби резултати. Други използват компютърни системи за изчисляване на „справедливата“ стойност на определен актив в сравнение с друг, след което единият се продава на късо, а другият се купува.

4.7. Следователно продажбите на късо са неразделна част от дейността на ХФ. През септември 2008 г. Агенцията по финансови услуги на Обединеното кралство (FSA) съобщи, че продажбата на късо е „законна инвестиционна техника при нормални условия на пазара“. Продавачите на късо са икономически оператори. Те често посочват неудобната истина за финансовото състояние на предприятията, чиито акции продават, а именно, че те не са толкова ценни, колкото смятат хората. В този смисъл в света на финансите те са момчето, което извикало „царят е гол“. При определени обстоятелства продажбата на късо може да засили иначе краткосрочни затруднения на финансово стабилни предприятия и в резултат от това предприятието може да бъде принудено да предприеме индустриално преструктуриране. Тя може също да задълбочи борсовите кризи със системни последствия поради въздействието на счетоводните стандарти за оценка по пазарна стойност. С развитието на финансовата криза властите наложиха забрана за продажби на късо на акции на банкови институции. Налагането на забрана остава като вариант за политика на регулаторните органи, когато според тях пазарните условия не са нормални.

4.8. Чрез стратегии, ориентирани към събития, ХФ могат да оказват и действително оказват силно въздействие върху индустриалните промени. ХФ търсят възможности за инвестиране, свързани с корпоративни събития. Периодът на задържане на акциите в подобни ситуации е обикновено между 1 и 3 години. Пример за това е арбитражът на акции на предприятия, които се сливат. Понякога ХФ действат проактивно и купуват малък спекулативен дял, за да провокират определено събитие, какъвто беше случаят с ABN AMRO. Когато инвестицията е значителна и фондът влияе активно върху предприятието (activist fund), това неизменно води до ускорени индустриални промени. Въпреки че има съществени доказателства за това, че инвестициите на ХФ повишават стойността на целевото предприятие, почти не съществуват проучвания относно тяхното въздействие върху заетостта и в социалната сфера. ХФ са най-големите купувачи на ценни книжа на предприятия в несъстоятелност, което представлява друга ориентирана към събития възможност.

4.9. В резултат от спасяването на LTCM през 1998 г. с мотива, че фондът „е твърде голям, за да фалира“ на ХФ започна да се гледа като на потенциален системен риск, независимо че в ретроспекция спасяването, осъществено от Федералния резерв, изглежда недобре обмислена операция. Оттогава PB подхождат по-внимателно към рисковете в отношенията им с ХФ и в крайна сметка причина за срива в системата стана фалитът на регулираната банка Lehman Bros. Делът на заемните средства при ХФ далеч не беше толкова голям, колкото при регулираните банки.

4.10. В статията на ERSV (цитирана по-горе) се разглежда ролята, която ХФ играят по време на финансова криза, и по-специално идеята, че те действат координирано, за да предизвикат вълни. Не бяха открити доказателства за подобно поведение нито по време на европейската валутна криза (1992 г.), нито при азиатската криза (1997 г.), нито при спукването на ИТ балона (2002 г.). Що се отнася до настоящата криза, тя засегна фондовете повече, отколкото те нея.

4.11. В анализа се разглежда също така въпросът дали ХФ представляват по-голяма заплаха за финансовата стабилност от останалите инвеститори. Изводът е, че влиянието на отделните фондове върху целия пазар е ограничено, включително поради факта, че активите на ХФ се разпределят измежду 10 000 фонда. Все пак изглежда вероятно те, заедно с останалите институционални инвеститори, да са имали роля в развитието на кризата.

4.12. Въпреки че въздействието на ХФ върху индустриалните промени е по-малко, отколкото това на ФДУ, все още съществуват опасения, свързани с тяхното потенциално въздействие, включително поради липсата на прозрачност в техните стратегии, инвестиции и място на установяване. Ето защо ЕИСК подкрепя шестте основни принципа, изброени в неотдавнашния доклад на IOSCO (юни 2009 г.) относно надзора върху хедж фондовете, който беше изготвен в подкрепа на инициативата на Г-20. Принципите са:

—	задължителна регистрация на мениджърите/съветниците на ХФ;

—	регулаторни изисквания по отношение на организационните стандарти, конфликтите на интереси, оповестяването и пруденциалното регулиране;

—	задължителна регистрация, регулиране и надзор на PB;

—	предоставяне от ХФ/PB на необходимата информация за оценка на системния риск;

—	насоки за най-добри практики, предоставяни от регулаторните органи;

—	международно сътрудничество между регулаторните органи.

Предимството на едно международно споразумение е, че то спомага за предотвратяване на вземането на произволни решения от страна на регулаторните органи.

4.13. Следва SWOT анализ на ХФ, изготвен от WMP и включващ бележките на докладчика:

Микроизмерение

Силни страни

—	Повишаване на стойността на котираните дружества

—	Насоченост към ефективни пазари

—	Купувач от „последна инстанция“

—	Закупуване на рискови активи / ценни книжа на предприятия в несъстоятелност

Слаби страни

—	Насоченост към краткосрочния план ХФ нямат роля в дългосрочен план

—	„Стадно“ мислене / поведение недоказано и необосновано твърдение

—	Прозрачност на рисковете

—	Външни фактори

Разширено измерение

Възможности

—	Ликвидност на финансовите пазари

—	Преодоляване на липсата на ефективност на пазара (в случая на активни инвеститори)

—	Финансови иновации

Заплахи

—	Кредитни / системни рискове

—	недоказано твърдение

—	Манипулация на пазарите

—	в никакъв случай

—	Изчерпване на финансовите резерви Това е по-скоро опасение, свързано с ФДУ.

—	Насоченост към финансовия инженеринг

—	Високорискова стратегия - с висока рентабилност

5. Държавни инвестиционни фондове

5.1. ДИФ не e ФАИ. Той представлява обединяване на държавни средства, които се инвестират в портфейл от финансови активи. Неговата основна функция е да стабилизира икономиката на страната чрез диверсификация и да създава богатство за бъдещите поколения. Понастоящем съществуват 20 големи фонда, като общата стойност на притежаваните от тях активи се оценява на над 3 трилиона долара. ДИФ обикновено се финансират или от печалби от продажби на суровини, като петрол и газ в Близкия изток, или от положителното салдо по текущата сметка на платежния баланс, какъвто е случаят с Китай. На макро равнище ДИФ изпълняват две важни роли в световната икономика. Те прехвърлят средства обратно към икономиките на страните от ОИСР, като по този начин коригират световните дисбаланси, и тъй като не влагат излишъците си в националните си икономики, намаляват опасността от инфлация на национално равнище.

5.2. Според WMP основните ДИФ са:

Държава	Фонд	Активи в млрд. US$
Абу Даби	Abu Dhabi Investment Authority	627
Саудитска Арабия	SAMA Foreign Holdings	431
Китай	SAFE Investment Company	347
Норвегия	Gov't Pension Fund Global	326
Сингапур	Gov't Investment Corporation	248
Русия	National Welfare Fund	220
Кувейт	Kuwait Investment Authority	203

5.3. Инвестициите им са дългосрочни и в повечето случаи не включват заемни средства. Те имат по-голяма толерантност към риска и очакват по-висока рентабилност в сравнение с традиционните официални резерви, които се управляват от паричните институции. По правило ДИФ са пасивни инвеститори, но могат да имат голямо влияние. Така например, инвестициите на Норвежкия пенсионен фонд са обект на етичен контрол в съответствие с ПОИ.

5.4. Възходът на ДИФ е проява на по-мащабно разместване в структурата на световните финанси. Прогнозите на МВФ показват, че до пет години общото богатство на ДИФ ще достигне 6-10 трилиона долара. По време на кризата ДИФ направиха поредица от големи инвестиции във финансови институции, намиращи се в затруднено положение. Възникването на тези фондове е основен фактор в международната инвестиционна дейност и когато регулаторните въпроси бъдат решени, те ще играят основна роля в развитието на глобалната икономика.

5.5. Много от правителствата на страните от ОИСР подчертават значението на наблюдението и евентуалното регулиране на ДИФ. Тревогата, че инвестициите на ДИФ представляват заплаха за националната сигурност, се подхранва от липсата на прозрачност в тяхната дейност. Това от своя страна води до протекционизъм и икономически национализъм сред страните, приемащи тези инвестиции. Друг повод за тревога е липсата на отчетност, вследствие на което ДИФ биха могли да нарушат баланса на финансовите пазари или да ги дестабилизират. Това опасение би могло да се преодолее чрез оповестяване на системата на управление. Създаването на прозрачен, сигурен и надежден метод за оповестяване би намалило повечето опасения.

5.6. Не съществуват практически доказателства, че ДИФ правят политически или стратегически мотивирани инвестиции.

По всичко личи, че стратегическите действия на някои развиващи се страни се предприемат от техните държавни предприятия, а не от ДИФ. Пример за това са придобиванията на „Газпром“, както и неуспелият опит на Chinalco да получи дял в Rio Tinto. Китай полага усилия за придобиване на енергийни резерви в целия свят, като предлага на правителствата кредитиране чрез двете си политически управлявани банки – China Development Bank и Export-Import Bank of China.

5.7. От 2008 година насам се развива двупосочна международна инициатива за нормализиране на отношенията между фондовете и страните от ОИСР. ОИСР разработи насоки за страните получатели на инвестициите, а МВФ работи съвместно с IWG за формулирането на принципите от Сантяго, които се отнасят до:

—	правната рамка и целите на фондовете;

—	институционалната рамка и управленската структура;

—	рамката за инвестиции и управление на рисковете.

5.8. За да могат инвестициите на ДИФ да имат пълноценна роля в икономиките на страните от ОИСР, ДИФ трябва да повишат прозрачността и оповестяването, особено по отношение на управлението, стратегията и инвестиционните си цели. Те трябва да потвърдят отново ангажираността си с пазарната икономика, която им дава свободата да инвестират. Правителствата на техните страни трябва да бъдат готови да приемат реципрочни инвестиции от страните от ОИСР.

5.9. На заседанието на IWG в Кувейт през април 2009 г. ДИФ създадоха постоянен представителен форум за придвижване на работата на групата. Въпреки че принципите са важна крачка напред, необходимо е да се направи повече по отношение на:

—	отношенията между страните получатели на инвестициите;

—	изискванията и стандартите за оповестяване;

—	стандартите и показателите за тяхното спазване, измерване и санкциите.

Без тази допълнителна прозрачност, ДИФ биха могли да се превърнат в дестабилизиращ макроикономически фактор.

5.10. На равнище предприятие ДИФ не носят преки индустриални промени, макар че непряко те са важни инвеститори във ФАИ. Въпреки това чрез своята все по-голяма икономическа мощ те се превръщат в значими акционери във водещи предприятия. Ето защо ЕИСК би желал ДИФ да последват примера на норвежкия фонд и да възприемат ПОИ.

5.11. Следва SWOT анализ на ДИФ, изготвен от WMP и включващ бележките на докладчика:

Микроизмерение

Силни страни

—	Насоченост към резултати в дългосрочен план

—	Купувач от „последна инстанция“

—	Повишаване на финансовите ресурси

—	Укрепване на връзката с индустриалните пазари

Слаби страни

—	Липса на независимост от заинтересованите страни на национално равнище

—	Липса на прозрачност

—	И двата въпроса ще бъдат разгледани в принципите от Сантяго.

Разширено измерение

Възможности

—	Насоченост към заинтересованите страни

—	Добър финансов инженеринг

—	Навлизане на нови пазари

—	потенциално влияние върху ФАИ

Заплахи

—	Насоченост към политически цели - несигурни намерения в дългосрочен план

—	Концентриране на средства, които не подлежат на демократичен контрол

—	Въпросите се разглеждат отчасти в принципите от Сантяго.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 16.

(2) ОВ L 10, 16.1.1998 г., стр. 22.

(3) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 29.

(4) ОВ L 235, 23.9.2003 г., стр. 10.

(5) ОВ C 100, 30.4.2009 г., стр. 15, Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията „Премахване на препятствията за трансграничните инвестиции чрез фондове за рисков капитал“ COM(2007) 853 окончателен.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/65

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Услугите от общ икономически интерес — как да се разпределят правомощията между ЕС и държавите-членки?“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/11)

Докладчик: г-н HENCKS

На 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от своя Правилник за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Услугите от общ икономически интерес: как да се разпределят правомощията между ЕС и държавите-членки?“.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 155 гласа „за“, 1 глас „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1. Предмет на становището по собствена инициатива

1.1. В своя план за действие „Програма за Европа: предложенията на гражданското общество“ (CESE 593/2009), ЕИСК подчерта значението на услугите от общ интерес (УОИ), включени в Хартата на основните права на Европейския съюз, така както са определени в Протокола, приложен към Договора от Лисабон.

1.2. Протоколът за УОИ е важно нововъведение на Договора от Лисабон, тъй като обхваща всички УОИ и за първи път въвежда в договор понятието „нестопански услуги от общ интерес (НСУОИ)“ в противовес на „услуги от общ икономически интерес (УОИИ)“.

1.3. Протоколът не е просто тълкувателна декларация на договорите и общите ценности на Европейския съюз по отношение на УОИ, а е ръководство, предназначено за Европейския съюз и държавите-членки. Той недвусмислено поставя потребителя, удовлетворяването на нуждите му, предпочитанията и правата му в центъра на разпоредбите и запазва общите принципи за високо качество, сигурност и достъпност, равно третиране и насърчаване на универсалния достъп.

1.4. В „Програма за Европа“ на ЕИСК се предлага да се подготви инициатива на Общността за започване на истински дебат за определяне на насоките на действие във връзка с УОИ, с оглед значението им за социалното и териториалното сближаване на Европейския съюз в контекста на глобализацията и предвид целта за насърчаване на универсалния достъп и на правата на потребителите, предвидени в Договора от Лисабон.

1.5. Наистина, с член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Договорът от Лисабон въвежда за първи път правно основание за общо приложение на законодателството на Общността в областта на УОИИ. Това правно основание е различно от това за вътрешния пазар, което послужи като основа за секторните директиви за либерализирането на мрежовите УОИИ (електронни съобщения, електричество, газ, обществен транспорт, пощенски услуги).

1.6. Въпросният член 14 се отнася до икономическите и финансовите условия, необходими за успешното изпълнение на специфичната задача на УОИИ и изисква от Съвета и от Европейския парламент да уредят законодателно тази област чрез регламенти.

1.7. В духа на своята „Програма за Европа“ в настоящото становище по собствена инициатива ЕИСК изразява загриженост във връзка с прилагането на член 14 от Договора от Лисабон, и си поставя за цел да проучи добавената стойност и съдържанието на евентуални законодателни инициативи на европейските институции за изясняване на следните въпроси:

—	кой определя услугите от общ интерес, техните цели, задача и отговорности?

—	какви форми може да има това определение?

—	кои са областите, в които УОИ на Общността биха били необходими за постигането на целите на ЕС?

2. Определение, цели, задача и отговорности на УОИ

2.1. Протоколът, приложен към Договора от Лисабон, въвежда за първи път понятието „нестопански услуги от общ интерес (НУОИ)“, докато преди това в договорите се разглеждаха само „услуги от общ икономически интерес (УОИИ)“.

2.2. Протоколът за УОИ, приложен към Договора от Лисабон, потвърждава от една страна, изключителните правомощия на държавите-членки в областта на НСУОИ (но при условия, че се съблюдават общите принципи на правото на Общността) и от друга страна „основната роля и голямата дискреционна власт на националните, регионалните и местните органи за предоставяне, възлагане и организиране на услугите от общ икономически интерес, така че да се доближават максимално до потребностите на ползвателите.“ Протоколът не уточнява разграничението между икономически и нестопански услуги.

2.3. След Договора от Амстердам (1997 г.) в Договора за ЕО (член 16) се посочват ясно правомощията и отговорностите на Европейския съюз и на държавите-членки в областта на УОИИ, доколкото съгласно договора, „… Общността и държавите-членки, всяка в рамките на своята компетентност и в рамките на приложното поле на настоящия договор, следят тези услуги да се осъществяват съобразно принципи и условия, които да им позволяват да изпълнят своите задачи.“.

2.4. Днес това разделение на правомощията далеч не е изяснено и това създава несигурност за всички заинтересовани участници (публични власти, доставчици на услуги, регулаторните органи, ползватели, гражданско общество), успоредно със значително нарастване на преюдициалните запитвания и правни спорове пред Съда на Европейските общности. Предвид факта, че Съдът се произнася за всеки отделен случай въз основа на действащото право, което е слабо разработено по отношение на УОИ/УОИИ и предходната съдебна практика, публичните власти, както и местните и регионални власти стават все по-често обект на общностното право в областта на конкуренцията, особено ако дейностите в областта на обществените услуги се извършват с други партньори.

2.5. Въпреки това позоваването на нуждите на ползвателите, било то частни лица или професионалисти, трябва да се счита като основен елемент и да се съблюдава, тъй като институцията на УОИИ е оправдана само дотолкова, доколкото позволява да се изпълняват задачи от общ интерес в полза на основните бенефициери на тези услуги.

2.6. Определянето на естеството и обхвата на задачите на УОИИ в конкретни области на действие, които или не са в правомощията на Общността, или се основават само на ограничени или споделени правомощия, по принцип остава в правомощията на държавите-членки.

2.7. С този протокол институциите на Общността, и по-специално Европейската комисия, се приканват да отчитат „разнообразието“ на услуги от общ икономически интерес и „разликите в потребностите и предпочитанията на ползвателите, които могат да произтичат от различни географски, социални и културни условия“.

2.8. Затова когато Комисията контролира спазването на правилата на Договора по отношение на обхвата на определението на УОИИ от държавите-членки, тя ще трябва да взема под внимание в по-голяма степен обществената логика и демократичния избор на всяка държава-членка. Обхватът, съдържанието и редът за поставяне на оценка „очевидна грешка“ от страна на Комисията трябва да бъдат приведени в съответствие, за да се предотвратят конфликти и спорове, доколкото е възможно.

2.9. По отношение на всички УОИ и УОИИ е налице двойна несигурност в ущърб на изпълнението на задачите им по отношение на:

—	съответните правомощия и отговорностите на Съюза и на държавите-членки и местните и регионалните власти;

—	икономическото или нестопанско естество на услугите, което определя правните норми, които се отнасят до тях.

2.10. Поради това е важно, както е предвидено в член 14 от Договора от Лисабон, една (или повече) законодателна(и) инициатива(и) да осигуряват яснота и необходимите гаранции, като при това се вземат предвид естеството и особеностите на различните видове УОИИ (социални услуги, мерки за интеграция на пазара на труда, помощите за хората в неравностойно положение или с увреждания, социални жилища и други). Не става въпрос за уеднаквяване на УОИИ в целия ЕС, а да се съчетаят единството и многообразието; единството на някои общи правила в ключови области, многообразието както на секторно, така и на национално равнище.

3. Форми на определението

3.1. Голямата дискреционна власт, с която разполагат държавите-членки по отношение на определянето на това, което считат като УОИИ, не отменя задължението им, когато обосновават съществуването и необходимостта от защита на поръчение за УОИИ, да следят за това то да отговаря на определени минимални общи критерии за УОИИ по смисъла на договора и както е уточнено от съдебната практика, и да покажат, че тези критерии са спазени в конкретния случай.

3.2. Става въпрос за наличието на официален държавен акт, възлагащ на съответните оператори задача в областта на УОИИ, както и за обхвата и естеството на тази задача. Този официален акт, изготвен от компетентния държавен орган, трябва да има правна обвързваща стойност по националното право: закон, наредба, договор, конвенция и др.

3.3. Въз основа на общностните стандарти държавата-членка трябва да посочи конкретните задачи от общ интерес, за чието изпълнение тя смята, че заслужава да бъде определена въпросната услуга, поради специфичното ѝ естество, да бъде квалифицирана като УОИИ и отделена от другите икономически дейности на свободния пазар.

3.4. Обратно, липсата на доказателства от страна на държавата-членка, че тези критерии са изпълнени, или тяхното неспазване, могат да представляват очевидна грешка, оценка, за която Комисията е длъжна да наложи санкции.

3.5. Една държава-членка може да избере да поръча изпълнение на УОИИ на няколко оператора в един сектор, без да се налага да възлага това с отделен акт или индивидуален мандат за всеки един оператор.

3.6. Всички тези разпоредби са отразени в съдебната практика на Европейския съд, но не са ясно установени и консолидирани от вторичното законодателство, което води до правна несигурност за различните заинтересовани страни, или поне се възприема като такава от редица от тях.

3.7. В директивата за услугите на вътрешния пазар, по отношение на социалните услуги се прави разграничение между доставчиците, упълномощени от държавата, и благотворителните организации, признати като такива от държавата, от една страна, и доставчиците, които не са упълномощени или официално признати, от друга страна.

3.8. Съгласно работния документ SEC(2007) 1516 (съществува само английска езикова версия на текста), Комисията счита, че мандатът е официалният акт, който възлага на предприятието предоставянето на УОИИ, посочва на съответното предприятие задачата от общ интерес, както и обхвата и общите условия на функциониране на УОИИ.

3.9. Според тълкуването на Комисията мандатът означава първостепенно задължение за извършване или предоставяне на услугата, без да се прави разлика и без да се взема под внимание спецификата на естеството на услугата. Според изказванията на Комисията това задължение за предоставяне на услуги не важи за благотворителните организации, признати като такива от държавата, без обаче да се уточняват условията и формата, необходими за това признаване.

3.10. Освен това според Комисията „разрешение“, предоставено от държавен орган на доставчик на услуги за предоставяне на определени услуги, не е мандат и не създава задължение за оператора да предостави съответната услуга. Идеята за разрешение обаче не се среща нито в първичното, нито във вторичното законодателство.

3.11. Не може да се разчита само на изясняване на всеки отделен случай според съдебните спорове и арбитражи, така че една законодателна инициатива, съгласувана със заинтересованите страни, може да осигури яснота и правна сигурност.

3.12. Подобно изясняване, поискано от заинтересованите страни, би трябвало да вземе предвид настоящото положение в държавите-членки, тяхната история, традиции и социална организация и да гарантира зачитането им, при условие че целите от общ интерес и качеството на услугите оправдават това.

4. Услуги от общ интерес за Общността

4.1. В две неотдавнашни становища (становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Социални последици от развитието на бинома транспорт/енергетика“, CESE 1293/2008 и относно „Зелена книга - Към сигурна, устойчива и конкурентоспособна европейска енергийна мрежа,“ CESE 1029/2009 (докладчик за двете становища: г-жа Batut) ЕИСК изрази мнение, че би трябвало да се извършат проучвания относно възможността за създаване на европейска енергийна УОИ, която би могла да бъде в услуга на общата енергийна политика.

4.2. В своята Зелена книга „Към сигурна, устойчива и конкурентоспособна европейска енергийна мрежа“ Комисията призовава за оператор на европейска газопреносна система, като се изгради постепенно независимо дружество за управлението на обединена мрежа за пренос на газ в целия ЕС.

4.3. Също така трябва да се отбележи, че поставени между националното многообразие и общите нужди от изграждане на единен европейски пазар, европейските институции и националните правителства или държавите-членки трудно възприемат идеята за общностни услуги от общ (икономически или не) интерес. Така идеята за създаване на европейски енергийни услуги все още не е добре приета сред политиците.

4.4. Но общностните УОИ са необходими за напредък в съвместното изграждане на Европа. Тези услуги ще бъдат израз на европейската солидарност за посрещане на предизвикателствата, пред които Европейският съюз е изправен в ключови многонационални или транснационални области като сигурността на енергийните доставки, сигурността на водните ресурси, опазването на биологичното разнообразие, поддържането на качеството на въздуха, вътрешната и външната сигурност и др. Това са услуги, които не могат да бъдат възложени на организации на национално или местно равнище, тъй като не става въпрос за комунални услуги като например социалните услуги или услугите от общ интерес, които се предоставят изключително на местно, регионално или национално равнище.

4.5. В този контекст ЕИСК подкрепя публичните и частни партньорства (ЕС и държави-членки), за да увеличи сигурността на енергийните доставки и да се стигне до интегрирано управление на взаимосвързани енергийни мрежи (газ, електричество, нефт), както и до развитието на мрежа от вятърни турбини в морето и свързването на този парк с наземната мрежа, което може да намали чувствително оперативните и инвестиционни разходи и да стимулира инвестирането в нови проекти за мрежи.

4.6. В рамките на компетенциите на всяка държава-членка, например в областта на енергийния микс, социалните и обществените въпроси, повдигнати от управлението и използването на природните ресурси, на атомната енергия, изменението на климата, устойчивото управление и сигурността излизат извън традиционните граници на държавите и намират задоволителен отговор единствено в европейското разбиране за общ интерес и подходящи услуги.

4.7. Фактът, че държавите имат правомощията да определят по принцип УОИИ, не отменя правомощията на ЕС да определя на свое равнище УО(И)И, когато това е необходимо за постигане на целите на Европейския съюз и съответства на тези цели. Както първичното, така и вторичното законодателство и съдебната практика дават възможност на Европейския съюз, в качеството си на публична власт, в областите, в които има изрични, ограничени или споделени правомощия, да предоставя, прилага, организира и финансира тези услуги при същите условия, и със същите правила, както държавите-членки.

4.8. Член 16 от Договора за създаването на ЕО определя ясно споделени правомощия и отговорност между ЕС и държавите-членки, като уточнява, че Общността и държавите-членки, всяка в рамките на своята компетентност, следят услугите от общ икономически интерес да се осъществяват съобразно принципи и условия, които да им позволяват да изпълнят своите задачи.

4.9. Всъщност УОИИ имат отношение към различни цели на Европейския съюз (зачитане на основните права, насърчаване на благосъстоянието на гражданите, социална справедливост, социално сближаване и др.), които са необходими на обществото. Поради това Европейският съюз, който носи отговорност за покачване на равнището и качеството на живот на цялата европейска територия, носи също и някои отговорности по отношение на инструментите за зачитане на правата на човека и постигане на социално сближаване.

4.10. Договорите определят ясно правомощията на ЕС, някои от които, съгласно принципа на субсидиарност, могат да означават създаване на услуги, организации, агенции и др. на общностно равнище (политика в областта на транспорта, трансевропейски мрежи, опазване на околната среда, защита на потребителите, икономическо, социално и териториално сближаване на Европейския съюз, вътрешна и външна сигурност, борба срещу изменението на климата, сигурност на енергийните доставки и др.).

4.11. Дори ако някои от агенциите на Общността в областта например на безопасността (морска, хранителна, железопътна), или агенцията, отговаряща за оперативното управление на външните граници на ЕС, или агенциите „Единно небе“ или „Галилео“ не са предмет на общностното право в областта на УОИ и УОИИ, свързаните с тях услуги отговарят поради естеството си на европейските УОИ.

4.12. Вместо да възприемат отбранителен подход, институциите на Общността, без да се засяга статутът на операторите, следва по-скоро да признаят съществуването и необходимостта от услуги от общ интерес за Общността в области, в които действията на ЕС са по-ефективни при постигането на целите, отколкото изолираните действия на отделните държави-членки.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/69

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Въздействие на сайтовете за социални контакти в Интернет върху гражданите/потребителите“

(становище по собствена инициатива)

(2010/C 128/12)

Докладчик: г-н Jorge PEGADO LIZ

На своята пленарна сесия от 26 февруари 2009 г. Европейският икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, параграф 2 от Правилника за дейността, да изготви становище по собствена инициатива относно

„Въздействие на сайтовете за социални контакти в Интернет върху гражданите/потребителите“.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 108 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. ЕИСК признава културното, политическото и социалното значение на сайтовете за социални контакти в Интернет (ССК) като инструмент за комуникация и взаимодействие между хората при упражняването на основното право на свобода на словото.

1.2. Същевременно ЕИСК констатира икономическия интерес, свързан с развитието на ССК, по-специално техния потенциал за развиване на различни видове дейност в сферата на търговската комуникация и маркетинга.

1.3. ЕИСК подчертава положителните аспекти, свързани с развитието на ССК, а именно техния принос за гарантиране и упражняване на свободата на словото в определени политически условия, създаването и разширяването на виртуални общности от хора, възможността приятели и роднини да се срещат или да възстановяват контактите помежду си, предотвратяването на рискови ситуации за непълнолетните и възможността те да потърсят помощ чрез ССК, а също така и споделянето на информация на здравна тематика.

1.4. Същевременно ЕИСК се присъединява към тези организации и сдружения на гражданското общество, семейства и обикновени граждани, които основателно изразяват загриженост по отношение на рисковете от незаконна употреба и злоупотреба със ССК, в нарушение на определени основни права на човека.

1.5. По-специално ЕИСК отправя предупреждение за рисковете, свързани с използването на ССК от страна на непълнолетни граждани и други уязвими обществени групи. Така например в редица случаи хората с ниска дигитална грамотност стават жертва на незаконни действия, потъпкващи човешкото достойнство и излагащи на риск тяхното физическо или психическо здраве и дори живота им.

1.6. ЕИСК приветства неотдавнашните инициативи на Комисията, в частност инициативите, поети от ГД „Информационно общество и медии“ и ГД „Правосъдие, свобода и сигурност“ и насочени към координиране на дейността на операторите на тези мрежи чрез създаване на кодекси за поведение или добри практики.

1.7. Въпреки това ЕИСК счита, че са необходими по-активни мерки от страна на ЕС и на държавите-членки, насочени към подобряване на обществената осведоменост като цяло относно рисковете, свързани с използването на ССК, както и относно добрите практики, които трябва да бъдат следвани.

1.8. ЕИСК счита също така, че трябва да се положат допълнителни усилия по отношение на следните аспекти: осигуряване на по-задълбочено образование сред младите хора още от първите години в училище, по-голяма подкрепа за семействата предвид важността на родителското наблюдение и контрол при използването на Интернет от страна на младежите, развиване на технически инструменти за блокиране и филтриране на достъпа, по-добра превенция на рисковете и по-ефективна борба срещу незаконните или вредни практики в тази област.

1.9. В този смисъл ЕИСК смята, че младежите трябва да бъдат пряко включени в изготвянето на оперативни модели, както и в определянето и решаването на въпросите, свързани със ССК, тъй като вероятно те са потребителите, които най-ефективно и бързо ще могат да разберат проблематичните ситуации, възникнали в тази сфера, и да предложат съответните решения.

1.10. ЕИСК призовава Комисията да продължи да анализира задълбочено ССК, за да може да се опознае напълно тази реалност и по-специално нейното културно, социално и икономическо въздействие, както и нейното потенциално приложение в популяризирането на широкия дебат по въпроси от особена важност като изменението на климата или инициативата „Да общуваме на тема Европа“.

1.11. ЕИСК препоръчва на Комисията в допълнение към добрите практики за саморегулация да анализира възможността за създаване на механизми за съвместна регулация, които да позволяват ефективен контрол по изпълнението на сключените споразумения за прилагане на добри практики, с оглед осигуряването на превенция на злоупотребите, борба срещу нарушенията и ефективни санкции за нарушителите. По отношение на криминалните деяния, извършвани едновременно във всички държави-членки посредством информационните технологии, Европейският съюз би могъл да се насочи постепенно към система, която предвижда подвеждане под отговорност и санкции и се управлява координирано от компетентните национални органи.

1.12. В този смисъл ЕИСК предлага, в резултат на проведената през юли 2008 г. обществена консултация, Комисията да изготви Зелена книга относно ССК, в която да бъдат определени основните варианти за бъдещата работа, като се анализира тяхното въздействие, а в процеса на тяхната подготовка да бъдат изслушани различните заинтересовани организации и сдружения на гражданското общество.

1.13. ЕИСК препоръчва да бъде проучена възможността за разширяване и интегриране на правомощията на съществуващите органи на Общността с оглед създаването на Омбудсман на общностно равнище, компетентен по всички въпроси, свързани със защитата на човешкото достойнство, на данните и на неприкосновеността на личния живот в областта на електронните комуникации и в аудиовизуалната област, по-специално по отношение на ССК.

1.14. ЕИСК препоръчва на държавите-членки да координират в по-голяма степен своите политики на национално равнище, за да установят съгласувана законова рамка за третиране на тези ситуации, като предоставят правомощия, които да се упражняват по координиран начин от съществуващите национални регулаторни органи, или създадат необходимите механизми за регулация.

1.15. По-специално ЕИСК призовава членовете на Европейския парламент да поставят тези нови реалности сред приоритетите на своите политически програми, като по този начин отразят нарастващите опасения, изразени от гражданското общество.

2. Въведение

2.1. Предмет на настоящото становище по собствена инициатива е въздействието на ССК върху гражданите/потребителите. По същество това са електронни услуги, чиято цел е създаването и разширяването на общности от хора, които имат общи дейности или интереси или, които просто се интересуват от предпочитанията и дейностите на други хора. Тези сайтове предлагат редица функции, които позволяват създаването на контакти между потребителите (http://www.saferinternet.org/ww/en/pub/insafe/safety_issues/faqs/social_networking.htm).

2.2. ССК се разрастват бързо (предполага се, че 211 милиона души, които представляват около три четвърти от общо 282,7 милиона потребители на Интернет, посещават редовно тези сайтове), като се използват предимно от младежи над 16-годишна възраст, но при някои от тях делът на редовните потребители е относително малък. Според оценки на Комисията (1) ССК привличат около 40 милиона редовни потребители в Европа, като следва да се отбележи, че миналата година ползването на тези услуги се е увеличило с 35 %, и се предвижда, че до 2012 г. броят на потребителите им ще се увеличи повече от два пъти, достигайки 107,4 милиона души.

2.3. Успоредно с това, международните търговски марки се присъединиха към новото явление, рекламирайки своите продукти и услуги, в някои случаи по некоректен начин. Неотдавнашните избори за Европейски парламент показаха, че след кампанията на президента Обама партийните централи също не остават настрана от ползването на тези нови услуги. Дори Ватиканът се присъедини към Facebook (Pope2you.net).

2.4. Накратко, може да се твърди, че ССК имат следните основни аспекти: обикновено услугата е безплатна, броят на потребителите нараства бързо и експоненциално, имат изключителен потенциал от икономическа гледна точка, ползването им е лесно, разполагат с функции, които позволяват контакти между потребителите.

2.5. В настоящото становище се анализират последните инициативи на Общността, прави се преглед на съществуващата правна рамка, дава се оценка на възможностите и рисковете, свързани с използването на ССК, отправят се препоръки и се правят предложения за тяхното изпълнение с оглед укрепването на сигурността и доверието на потребителите към този вид услуги.

3. Въздействието на ССК и свързаните с тях рискове

3.1. ССК са нововъзникнало социално явление, чийто технологичен елемент непрекъснато се развива. То доказано променя начина, по който хората градят взаимоотношенията си и контактуват помежду си с помощта на Интернет.

3.2. Анализът, изготвен от ComScore, ни дава представа за обхвата на това явление: само социалната мрежа Facebook, която е шестият сайт в света по брой на посетителите, има около 275 милиона посещения на месец. В Европа сайтът Facebook е посетен от около 100 милиона души през февруари тази година, като за него се отделят приблизително четири минути от всеки сто минути, прекарани в Интернет. За него се отделят повече от 30 % от общото време, прекарано в ССК, като през миналата година този дял е бил само 12 %.

3.3. Положителните аспекти, свързани с развитието на ССК, са неоспорими. По-специално те имат принос за:

i)	гарантирането и упражняването на свободата на словото в определени социални и политически условия;

ii)	създаването и разширяването на виртуални общности;

iii)	възможността приятели и роднини да се срещат, да възстановяват контактите помежду си и да общуват;

iv)	предотвратяването на рискови ситуации за непълнолетните и възможността те да потърсят помощ чрез ССК;

v)	рекламирането на продукти и услуги и разрастването на електронната търговия.

3.4. Въпреки това, без да се засягат горепосочените положителни аспекти, е важно да се отчетат рисковете, свързани с използването на ССК за незаконни или вредни цели и по-специално със здравословното развитие на непълнолетните (2). Сред тези рискове се открояват следните:

i)	психологическите травми вследствие на обиди, нанесени при ползването на тези услуги;

ii)	сексуалният тормоз на деца и младежи;

iii)	показването на собствени или чужди снимки и видеозаписи на голи или полуголи подрастващи;

iv)	явните обяви за проституция и „компаньонски“ услуги (ескорт);

v)	систематичните нарушения на неприкосновеността на личния живот и незачитането на честта и достойнството на човека;

vi)	посегателствата върху физическото и психическото здраве на потребителите;

vii)	призивите към насилие, расизъм и ксенофобия;

viii)

разпространението на тоталитарни идеологии от фашистки тип или възхваляването на нацизма;

ix)	самоубийствата на младежи, предполагаемата причина за които е разпространението на определена информация относно личния им живот в тези мрежи.

3.5. Също така трябва да се има предвид новото поколение технологии, свързани със ССК, и по-специално приложенията, които позволяват да се определя местоположението на потребителите на тези мрежи, приложенията, които използват технологии за разпознаване на образа, като го свързват с потребителски профили в ССК, както и новите възможности за контакт чрез мобилните телефони от последно поколение.

3.6. Все по-често се случва този вид мрежи лесно да бъдат използвани за разпространението на вируси като този, който „зарази“ Twitter през почивните дни 11 и 12 април 2009 г. и предизвика автоматичното изпращане на повече от 100 000 съобщения, засягайки неопределен брой потребители.

3.7. В рамките на инициативата „Форум за по-безопасен Интернет 2008 г.“ (3) Комисията проведе обществена консултация (4) чрез въпросник, в който се разглеждаше темата за ССК. От получените отговори (5) би могло да се направи заключението, че „кибертормозът“, нарушаването на неприкосновеността на личния живот и „сприятеляването“ с деца с цел сексуална злоупотреба са сочени като основните и най-често срещани опасности, пред които са изправени непълнолетните лица при използването на ССК.

3.8. По отношение на кибертормоза (6) става ясно, че 54 % от родителите в Европа се притесняват, че е възможно децата им да станат жертви на такава практика. Повече от 80 % от родителите във Франция, Гърция и Португалия са обезпокоени от възможността децата им да станат жертви на тормоз при използването на Интернет или на мобилен телефон. Същевременно в някои страни със силни традиции в областта на образованието и защитата на правата на децата, като Дания, Швеция и Финландия, родителите показват по-голямо доверие по отношение на безопасността на децата при използването на Интернет, като 69 % не са особено обезпокоени от евентуален кибертормоз.

3.9. Резултатите от неотдавнашно проучване, проведено в Обединеното кралство с 2 000 младежи на възраст от 11 до 18 години, водят до заключението, че един от всеки трима младежи е бил жертва на кибертормоз, осъществяван посредством ССК и кратки текстови съобщения (SMS), като за момичетата вероятността да станат жертва на подобни злоупотреби е четири пъти по-голяма, отколкото за момчетата.

3.10. Защитата на неприкосновеността на личния живот е друг голям проблем, свързан с използването на ССК. На 30-ата международна конференция на органите за защита на данните и неприкосновеността на личния живот, проведена в Страсбург от 15 до 17 октомври 2008 г., беше приета резолюция относно защитата на личните данни в сайтовете за социални контакти (7), чиито препоръки заслужават особено внимание и анализ.

3.11. Също така в споразумението за саморегулация „Принципи за по-безопасни мрежи за социални контакти в ЕС“, сключено на 10 февруари 2009 г (8). между операторите на основните ССК в Европа (понастоящем 20 на брой), бяха ясно посочени потенциалните рискове, на които са изложени лицата под 18-годишна възраст, използващи тези сайтове: тормоз (тормоз на деца в Интернет сайтове или чрез SMS), психологическо манипулиране (сприятеляване на възрастни с деца с цел сексуална злоупотреба) и рисково поведение като неуместно разкриване на лични данни, използвани за незаконни цели.

4. Изслушване, организирано от ЕИСК

4.1. Самата същност на разглежданото социално явление и неговото бързо развитие подсказаха необходимостта от организиране на изслушване в рамките на подготовката на настоящото становище. Изслушването беше проведено в сградата на ЕИСК с участието на някои от най-видните представители на заинтересованите от функционирането и използването на ССК страни, НПО и потребители, наред с представители на Съвета, Комисията, ENISA, Европейския надзорен орган по защита на данните и заинтересовани органи на национално равнище.

4.2. Писмените отговори на предварително изпратения въпросник, различните изразени мнения и съпоставката на идеи и предложения на живо (резюме от които може да се намери на сайта на ЕИСК: http://www.eesc.europa.eu/sections/ten/index_en.asp?id=7000tenen) имаха решаващ и изключително положителен принос за съдържанието на настоящото становище и бяха най-очевидното доказателство за важността на този вид прояви, свързани с прякото допитване до заинтересованите участници от гражданското общество при формулирането на предложения и препоръки, които да бъдат отправени към лицата, отговорни за взимането на решения на политическо равнище, както и към самите оператори и потребители в конкретния случай на ССК.

4.3. Важно е да се подчертае, че гледните точки на присъствалите представители на Комисията и на Европейския надзорен орган по защита на данните съвпадаха с повечето от изложените в настоящото становище предложения, а като добавим и съществения напредък, който Комисията вече отбеляза по отношение на по-доброто определяне на някои цели и конкретизирането на други във връзка с текущи и предстоящи инициативи, имаме основание да разчитаме на едно много плодотворно институционално сътрудничество в бъдеще.

5. Необходими мерки и очаквани резултати

5.1. ЕИСК признава и изразява задоволство от вече извършената от Комисията работа в областта на защитата на децата при използването на Интернет, като припомня становището си относно предложението, разгледано на свой ред от Комитета, „за създаване на многогодишна програма на Общността за защита на децата при използване на Интернет и други комуникационни технологии“ (9).

5.2. Също така Комитетът признава възможността и потвърждава полезността на упоменатата по-горе инициатива за саморегулация, като подчертава поредицата от мерки, предвидени в нея, с цел да бъдат сведени до минимум основните рискове.

5.3. В рамките на прилагането на програмата „По-безопасен Интернет“ (2009-2013 г.) ЕИСК акцентира върху значението на провеждането на по-интензивен диалог с участниците в ССК, по-конкретно с младежите, като се насърчава тяхното участие в обсъждането, разработването и осъществяването на решения за по-безопасно използване на Интернет.

5.4. ЕИСК счита, че младежите трябва да бъдат пряко включени в изготвянето на оперативни модели, както и в определянето и решаването на въпросите, свързани със ССК, тъй като вероятно те са потребителите, които най-ефективно и бързо ще могат да разберат проблематичните ситуации, възникнали в тази сфера.

5.5. ЕИСК предлага също да бъде проучена възможността за създаване на международен или европейски образователен курс за обучение на консултанти и терапевти, специализирани в подпомагането на жертвите по Интернет, най-вече в случаи на тормоз и „сприятеляване“ с цел сексуална злоупотреба. ЕИСК препоръчва в рамките на програмата „По-безопасен Интернет“ да бъдат предвидени инициативи за консултации по принцип и в частност за консултации онлайн, както и за създаване на програми за превенция, насочени към децата и подрастващите.

5.6. Отново в рамките на прилагането на програмата „По-безопасен Интернет“ (2009-2013 г.) ЕИСК подчертава значението на предприемането на инициативи в подкрепа на дигиталната грамотност, в частност за безопасно използване на ССК, които да бъдат насочени не само към децата и подрастващите, но към обществото като цяло и по-конкретно към родителите, които носят отговорността за образованието на децата, както и към по-възрастните хора.

5.7. От друга страна, ЕИСК счита, че операторите на ССК трябва да продължат практиките на саморегулация, по-специално в областта на защитата на непълнолетните лица, но е необходимо да бъде осигурено независимо наблюдение на действителното прилагане на тези практики, с възможност за установяване на минимални изисквания за защита по законов ред.

5.8. С други думи ЕИСК подкрепя развитието на системите за саморегулация в посока към съвместна регулация както на общностно, така и на национално равнище, в която да участват регулаторни органи с цел осигуряване на ефективното прилагане на сключените споразумения, предотвратяването на злоупотребите, санкционирането на нарушенията и наказването на нарушителите от техните равностойни партньори.

5.9. ЕИСК приветства и застава зад повечето препоръки, включени в Резолюцията относно защитата на личните данни в сайтовете за социални контакти, приета на 17 октомври 2008 г. в рамките на 30-ата Международна конференция на органите за защита на данните и неприкосновеността на личния живот (10), а също така и зад тези, включени в неотдавнашното становище на работната група по член 29 относно „социалните мрежи онлайн“ (11), като призовава Комисията да ги приеме и да наложи приемането им от страна на операторите.

5.10. ЕИСК счита също така, че са необходими допълнителни усилия за подобряването на информираността и образованието още от началните училищни години с оглед на по-добрата превенция на рисковете и по-доброто използване на тези сайтове за социални контакти. За тази цел следва да бъдат стартирани кампании за повишаване на обществената информираност на общностно равнище и в различните държави-членки. В този смисъл и в допълнение към инициативите, които предстои да бъдат развивани в рамките на програмата „По-безопасен Интернет“, би бил особено полезен един „eYouGuide“, който да бъде специално насочен към потребителите на ССК. Това би бил нещо като портален сайт за правата на потребителите на ССК, предоставящ възможност за подаване на сигнали за злоупотреби или за разрешаване на конфликти на общоевропейско равнище, т.е. един единствен сайт, на който би било възможно да се „управляват“ правата на потребителите, да се прави оценка на координацията на общностно равнище, да се обсъждат различни мерки и политики и да се анализира сътрудничеството между националните власти.

5.11. Наред с това, ЕИСК смята, че националните и общностните програми за научноизследователска и развойна дейност, както и самите оператори трябва да инвестират повече в развитието и усъвършенстването на технически инструменти за филтриране и блокиране на достъпа, които да позволяват на семействата да прилагат принципа на бдителността предпазливо, но с постоянство.

5.12. Предвид естеството на това явление, както и неговото развитие и динамичност, ЕИСК би приветствал една Зелена книга на Комисията, в която да бъде направена оценка на резултатите от обществената консултация, проведена през юли 2008 г., и да бъдат определени основните варианти за бъдещо развитие, като се анализира тяхното въздействие посредством разширено изслушване на различните заинтересовани предприятия, специалисти, учени, организации и сдружения на гражданското общество.

5.13. В този смисъл ЕИСК си задава въпроса дали не би трябвало да се разгледа възможността за приемане на съгласувана законова рамка в целия ЕС, изхождайки от по-голямо сътрудничество и по-добра координация на националните политики. Специално внимание заслужава аспектът, свързан с договорните условия за участие в социалните мрежи, при които неравноправните клаузи са правило, особено що се отнася до приложимото законодателство и компетентния съд.

Тъй като в основни линии става въпрос за международно явление и основните ССК не попадат под юрисдикцията на властите в ЕС, ЕИСК счита, че е от основно значение да бъдат ефективно насърчавани следните мерки:

5.14.1. Определяне на международно равнище на принципи и правила за поведение в ССК, по-специално по отношение на услугите, насочени към непълнолетни лица.

5.14.2. Институционализиране на механизмите за надзор на спазването на тези правила, което, предвид естеството на услугите, трябва задължително да има трансграничен характер.

5.14.3. Укрепване и улесняване на сътрудничеството на политическо и оперативно равнище между Европейския съюз и трети страни както в Европа, така и извън нея, за определяне на рисковете и проблемите, свързани с използването на ССК, за търсене на най-добрите решения за справяне с такива ситуации и, при условие че международната правна рамка позволява това, за действително прекратяване на практиките, нарушаващи правата на гражданите/потребителите.

5.15. ЕИСК подчертава също така необходимостта от ефективно международно сътрудничество и координация между различните заинтересовани страни, с цел да се постигне максимален ефект от мерките, насочени към по-безопасно използване на Интернет (12). Необходим е по-активен международен подход за осигуряване на разпространението и обмена на знания, на координацията при изготвянето и прилагането на законите и на получаването на нужното финансиране за прилагане на необходимите мерки в ЕС и извън него.

5.16. Наред с това ЕИСК заявява необходимостта държавите-членки да ратифицират конвенциите на Съвета на Европа относно киберпрестъпността и закрилата на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба (13), което ще бъде важна стъпка напред, за да може Европейският съюз да действа като единен блок на международната сцена.

5.17. Накрая, ЕИСК си задава въпроса дали, успоредно с описаните инициативи, не следва да се разгледа възможността за разширяване и интегриране на правомощията, с които понастоящем разполагат различни органи, с оглед създаването на Омбудсман на общностно равнище, компетентен по всички въпроси от аудиовизуалната област – защита на данните и неприкосновеността на личния живот, човешкото достойнство, правото на отговор, свободата на словото, включително и по отношение на ССК. От юридическа гледна точка неговите функции биха могли да бъдат сравнени с тези на канадския „Privacy Commissioner“, който неотдавна беше цитиран в новините (14) във връзка с предприетите от него мерки, в рамките на разширените му правомощия, по отношение на Facebook за предполагаемо неоснователно съхраняване на лични данни.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) IP/09/232 Брюксел, 10 февруари 2009 г.

(2) В тази връзка вж. по-специално доклада на ENISA (Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност) относно „Въпроси, свързани със сигурността, и препоръки за социалните мрежи в Интернет“ на: www.enisa.europa.eu/doc/pdf/deliverables/enisa_pp_social_networks.pdf.

(3) http://ec.europa.eu/information_society/activities/sip/events/forum/forum_sepet_2008/index_en.htm.

(4) http://ec.europa.eu/information_society/activities/sip/policy/consultations/ageverif_sns/index_en.htm.

(5) http://ec.europa.eu/information_society/activities/sip/docs/pub_consult_age_rating_sns/summaryreport.pdf.

(6) Проучване „Флаш Евробарометър 2008 г.: За по-безопасно използване на Интернет от страна на децата в ЕС - перспективата на родителите“, http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_248_en.pdf.

(7) Резолюция относно защитата на неприкосновеността на личния живот в сайтовете за социални контакти, http://www.privacyconference2008.org./adopted_resolutions/STRASBOURG2008/resolution_social_networks_en.pdf.

(8) „Safer Social Networking principles for the EU“ – документът е на разположение на следния Интернет адрес: http://ec.europa.eu/information_society/activities/social_networking/eu_action/selfreg/index_en.htm#self_decl.

(9) ОВ C 224, 30.8.2008 г., стр. 61.

(10) Текстът на препоръките може да бъде намерен на следния Интернет адрес: http://www.privacyconference2008.org/adopted_resolutions/STRASBOURG2008/resolution_social_networks_en.pdf.

(11) Становище 5/2009 на Работната група за защита на данните по член 29 относно „социалните мрежи онлайн“, прието на 12 юни 2009 г. Вж. http://ec.europa.eu/justice_home/fsj/privacy/docs/wpdocs/2009/wp163_bg.pdf.

(12) Позиция, подкрепена от г-н Janos Tóth, председател на специализирана секция Ten на ЕИСК, в рамките на инициативата на ЕИСК за публично представяне относно „Защитата на децата при използване на Интернет“, проведена на 5 май 2009 г. (за повече информация: http://www.eesc.europa.eu/sections/ten/index_en.asp?id=4300003tenen).

(13) http://conventions.coe.int/Treaty/Commun/QueVoulezVous.asp?NT=201&CL=ENG.

(14) За повече информация относно Office of the Privacy Commissioner of Canada (OPC) вж. http://www.priv.gc.ca/aboutUs/mm_e.cfm#contenttop, а във връзка с неотдавнашните мерки, предприети от него по отношение на Facebook, вж. http://www.priv.gc.ca/media/nr/-c/2009/nr-c_090716_e.cfm.

Европейски икономически и социален комитет

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/74

457-А ПЛЕНАРНА СЕСИЯ ОТ 4 И 5 НОЕМВРИ 2009 Г.

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: нови умения за нови работни места — изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“

COM(2008) 868 окончателен

(2010/C 128/13)

Докладчик: г-жа Vladimíra DRBALOVÁ

На 16 декември 2008 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Нови умения за нови работни места - изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“

COM(2008) 868 окончателен.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 141 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. ЕИСК смята, че съобщението „Нови умения за нови работни места“ е навременна инициатива. Комитетът изразява съгласието си относно необходимостта от изграждането на капацитет и въвеждането на механизъм за предвиждане на умения, съответстващи на потребностите на пазара на труда на национално равнище и на равнище ЕС. Повишаването на квалификацията на всички равнища е необходимо условие не само за съживяването на икономиката в краткосрочен план, но и за развитието в дългосрочен план, за повишаването на производителността, за конкурентоспособността и заетостта в ЕС, за гарантирането на равните възможности, а също и за социалното сближаване. Предвиждането на бъдещите потребности на пазара на труда се извършва в определени граници и поради това е необходимо непрекъснато да се усъвършенстват използваните механизми и инструменти.

1.2. ЕИСК приветства предложените от CEDEFOP допълнителни подобрения с цел редовно да се предвиждат потребностите от умения в Европа, като например усъвършенстване на методите и на базите данни, както и едновременно актуализиране на предвижданията, свързани с търсенето и предлагането, което ще позволи да се анализират несъответствията. Същевременно Комитетът препоръчва да се задълбочи определението на термина „умения“ предвид многообразието на съществуващите практики в държавите-членки.

1.3. Въпреки това трябва да се отбележи, че не съществуват инструменти, които точно да определят бъдещите потребности, и че в условията на глобализация самото разделение на труда в световен мащаб не е стабилно в средносрочен план, докато продължителността на обучението вероятно съответства на този „средносрочен“ план.

1.4. ЕИСК смята, че е целесъобразно да се повишават уменията и да бъдат адаптирани към сегашните и бъдещите потребности на пазара на труда. Въпреки това той настоява да се използва максимално настоящият потенциал на пазара на труда, да се засили адаптивността на работниците, да се повиши качеството на съществуващите работни места, да се създават нови продуктивни работни места и да се развие потенциалът на новия „зелен“ пазар.

1.5. Комитетът безрезервно подкрепя идеята за партньорство и сътрудничество между всички заинтересовани страни. Той признава по-специално приноса на социалните партньори, които са основните участници на пазара на труда, както и приноса на гражданското общество. Комитетът подкрепя, освен това, засилването на сътрудничеството и координацията на дейностите на международно равнище и в частност в рамките на МОТ и ОИСР.

1.6. Комитетът акцентира по-специално върху тясното и ефективно сътрудничество между учебните заведения и предприятията с оглед въвеждането на конструктивни промени в образователните системи, намаляване на броя на младежите, напускащи преждевременно училище, повишаване привлекателността на техническите дисциплини, подобряване на качеството на чиракуването, предвиждане на тенденциите по отношение на квалификациите и на съответните умения, изисквани на пазара на труда в държавите-членки, с цел повишаване на общото равнище на заетостта в ЕС и по-добро адаптиране на тези умения към практиката на предприятията. Комитетът подчертава важността и на качеството на общата основна подготовка на учениците и тази на учителите, както и усъвършенстването на системите за професионална ориентация с оглед развитието на професионална кариера. По-специално следва да се определят специфичните потребности на малките и средните предприятия (МСП).

1.7. В този контекст ЕИСК насочва вниманието към препоръките, приети на извънредната среща на върха на ЕС по въпросите на заетостта, която се проведе в Прага през май 2009 г. Те са ориентирани към повишаване на уменията, инвестиране в образованието, насърчаване на мобилността в рамките на ЕС, прогнозиране на търсенето на професионални умения и по-пълно съответствие между тези умения и изискванията на пазара на труда, както и към засилване на възможността да се постигне високо качество на обучението по време на чиракуването и стажовете.

1.8. Комитетът също приветства ангажимента, поет от държавите-членки на заседанието на Съвета по образование през май т.г., за създаване на по-стабилна европейска рамка с цел задълбочаване на сътрудничеството в областта на образованието и професионалното обучение и определяне на четири стратегически цели, насочени към увеличаване на пригодността за заетост и на предприемаческия потенциал на всички, които следват или участват в курсове за професионално обучение. В това отношение Европейската квалификационна рамка (1) е от особено значение.

1.9. Освен това ЕИСК приветства решението на шведското председателство да включи в програмата си за прояви конференция на тема „Нови умения за нови работни места“, която ще се проведе на 22 и 23 октомври 2009 г. и по време на която ще бъде отделено централно място на въпроса за бъдещите потребности на пазара на труда и ролята на публичните служби по заетостта.

2. Въведение

2.1. В резултат на световната финансова криза икономиката на ЕС навлезе в рецесия, която оказа значително въздействие върху европейския пазар на труда и върху заетостта. Съгласно настоящите прогнози равнището на безработицата през 2009 г. ще бъде 9,4 %, като през 2010 г. ще достигне 10,9 %.

2.2. Европейската комисия отговори на положението в Европа с Европейски план за икономическо възстановяване (2), в който постави ударението върху координиран подход, определи стратегическите цели и предложи набор от мерки, отнасящи се до четирите приоритетни области на Лисабонската стратегия.

2.3. Една от областите, към които бяха насочени действията на ЕС за преодоляване на това положение, е защитата на работните места и човешките ресурси, както и насърчаване на предприемачеството. Комисията призова да се предприеме широкомащабна европейска инициатива за насърчаване на заетостта и препоръча, наред с другите действия, да се наблюдава съществуващото и очакваното предлагане на свободни работни места, както и да се реагира по-адекватно на предлаганите работни места, като се развиват и повишават уменията.

2.4. Основният фактор за растеж и развитие на благосъстоянието е способността на една страна да създава възможности за качествена заетост. Политиката за създаване на възможности за заетост и растеж почива върху множество основни принципи. Съвременният, гъвкав, приобщаващ и конкурентоспособен пазар на труда обхваща широка гама от дейности и задачи. Освен това свободното движение на работници представлява един от главните стълбове на ЕС. Целта е не само да се даде възможност на гражданите да работят по-лесно в друга държава-членка и да се подобри качеството на предлаганите работни места, но и да се осигури достъп на предприятията до по-широко и по-гъвкаво предлагане на работна ръка, която да бъде по-добре адаптирана към потребностите на пазара на труда.

2.5. В заключенията от пролетния Европейски съвет от 2009 г. категорично се подчертава необходимостта от насочване на вниманието към укрепването на капацитета на ЕС да повишава уменията на всички равнища, да предвижда потребностите на пазара на труда и да постига съответствие между квалификациите и тези потребности. Освен това участниците в срещата на върха отправиха настойчив призив към държавите-членки да прилагат интегрирана насока № 24 и да адаптират образователните си системи и системите за професионално обучение към потребностите от нови умения.

2.6. На състоялата се на 7 май 2009 г. в Прага извънредна среща на върха на ЕС по въпросите на заетостта бяха приети десет конкретни мерки, които са насочени към предизвикателствата в дългосрочен и краткосрочен план и следва да бъдат въведени на национално и европейско равнище съвместно със социалните партньори. Четири от мерките се отнасят до образованието, професионалното обучение, ученето през целия живот, чиракуването, подкрепата за мобилността, по-доброто предвиждане на уменията и съответствието им с потребностите на пазара на труда.

3. Общи бележки

3.1. През 2008 г. Комисията публикува съобщението си „Нови умения за нови работни места - изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“ (3), в което, с оглед на настоящата криза, се подчертава необходимостта от осигуряване на по-голяма подкрепа на човешкия капитал и увеличаване на пригодността за заетост посредством повишаване на нивото на уменията. Предложението на Комисията има за цел да се подобри капацитетът на ЕС при оценяването и предвиждането на уменията и да се постигне по-добро съответствие между тези умения и естеството на новосъздадените работни места.

3.2. От една страна, Комисията извършва първоначална оценка на уменията с оглед на потребностите на пазара на труда до 2020 г., но в същото време предлага и систематичен процес на наблюдение, оценка и своевременно определяне на бъдещите потребности на пазара на труда. Чрез програмата ПРОГРЕС и програми за учене през целия живот Комисията ще се насочи и към нови методи за измерване на уменията.

3.3. За ефикасното осъществяване на тези процеси Комисията мобилизира всички съществуващи инструменти, като понастоящем създава и нови с цел засилване или опростяване на процеса. Тя поставя ударението върху политиката на гъвкавост и сигурност и прилагането на мерки за повишаване на уменията. Сред наскоро предложените инструменти са „Европейският център за наблюдение на пазара на труда“ - стандартизиран многоезичен каталог на професиите и уменията, както и инструментът „Match and Map“, предназначен да улеснява ползвателите на системата EURES. Споменава се и ключовата роля на Европейския социален фонд (ЕСФ) и на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Предвиждането на бъдещите потребности на пазара на труда се извършва в определени граници и поради това е необходимо непрекъснато да се усъвършенстват използваните механизми и инструменти, като едновременно с това се следи капацитетът за усвояване на различните държави-членки.

3.4. Комисията основателно подчертава и нарастващото значение на интердисциплинарните умения и на „меките“ умения като работа в екип, езикови познания и комуникационни умения. Следва да се отдели специално внимание на повишаването на стандартите и на равнището на придобитите четивни, писмени и математически умения от най-ранна възраст.

3.5. Създаването на секторни комитети за квалификация по силата на споразумения, сключени на секторно равнище между работодателите, учебните заведения и други заинтересовани страни, представлява добра практика. Дейността на тези комитети може да бъде включена към съществуващите структури за отраслов социален диалог, тъй като ролята на социалните партньори придобива голямо значение в това отношение (4).

3.6. На състоялото се на 12 май 2009 г. заседание на Съвета по образование държавите-членки се ангажираха да си сътрудничат по-интензивно в областта на образованието и професионалното обучение. Набелязаните приоритети извеждат на преден план ключовата роля на образованието и професионалното обучение в един разширен дебат по икономическите и социалните политики. Общите предизвикателства са: 1) осигуряване на работна ръка, която да притежава подходящи умения за бъдещите работни места; 2) приспособяване към потребностите на едно застаряващо общество; 3) по-голяма световна конкуренция.

3.7. Съветът също прие заключения относно задълбочаване на партньорството между учебните заведения и социалните партньори. Важен аспект на ролята на образованието и професионалното обучение в областта на социалното сближаване е, че чрез тях отделните хора придобиват знания, умения и квалификации, необходими за улесняване навлизането и задържането им на пазара на труда. Именно поради това социалните партньори, които са основни участници на пазара на труда, имат ключова роля.

4. Факти и цифри

4.1. В заключенията от заседанието си от юни 2008 г. Съветът на ЕС отново отправи призив за извършване на цялостна оценка на потребностите от умения в Европа до 2020 г. - „Изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения, като се отделя специално внимание на младежите“ (5).

4.2. Поради това CEDEFOP извърши анализ на потребностите от умения за периода 2006-2020 г. (6), който обхваща двадесет и пет държави-членки на ЕС плюс Норвегия и Швейцария. Анализът предвижда създаването на 20,3 милиона допълнителни работни места до 2020 г. Допълнително 85 милиона работни места ще бъдат създадени чрез заместване (работни места, които са освободени поради излизане на работниците в пенсия или напускане на пазара на труда, което обаче не може да се смята за нетно създаване на работни места). Очаква се до 2020 г. секторът на услугите да представлява три-четвърти от всички работни места.

4.3. Понастоящем около 40 % от упражняващите професионална дейност лица изпълняват функции, изискващи умения на по-високо равнище, като ръководни функции, такива, свързани със свободните професии или с технически работни места. През следващото десетилетие се очаква да продължи нарастването на броя на работните места, изискващи умения на високо или средно равнище. Предвижда се освен това увеличаване на броя на някои работни места, които не изискват никакво образование или изискват ниска образователна степен.

4.4. Ако тази тенденция се запази, въпросните промени ще доведат до поляризиране на увеличаването на работните места. В резултат на това ще намалее търсенето на работни места, характеризиращи се с изпълнението на обикновени рутинни задачи, изискващи средно ниво на квалификация, въпреки че за всички работни места новите работници трябва да са преминали подходяща професионална подготовка поради големия брой работници, които се пенсионират.

4.5. Същевременно равнището на търсените квалификации се повишава във всички категории професии, включително в тези, които се намират на най-ниското стъпало от квалификационния спектър. Предлагането на умения оказва влияние върху тенденцията „към увеличаване“ на нивото на търсената квалификация. Най-общо образователното ниво на населението се е увеличило през последните десет години, по-специално поради това, че в много държави-членки хората избират възможността да придобият по-високо образование, а по-възрастните работници, характеризиращи се средно с по-ниски квалификации, напускат пазара на труда, за да преминат в пенсия.

4.6. От друга страна, в заключенията на CEDEFOP съвсем ясно се поставя ударението върху общото и дългосрочно повишаване на нивото на квалификация, което се изисква за голям брой/голяма част от работните места. Предвижданията на агенцията показват, че в периода 2006-2020 г. за приблизително 91 % от общия брой свободни работни места ще се изисква средно или висше образование. През следващото десетилетие ще се наложи да се промени настоящата структура на квалификация на работната ръка, тъй като все повече свободни работни места – до 55 милиона – ще изискват средно равнище на квалификация (което включва и професионалното обучение). По-малко от 10 милиона работни места ще бъдат предназначени за кандидати без образование или с ниска образователна степен.

4.7. Данните на Евростат показват, че от 2000 г. насам ЕС е успял да създаде качествени работни места. Освен това се наблюдава положителна зависимост между дела на заетостта на висшистите и увеличаването на заетостта. В повечето държави-членки на ЕС заетостта на висшистите се е увеличила в по-голяма степен, отколкото средното повишаване на заетостта. В Малта например заетостта на висшистите е нараснала повече от два пъти от 2000 г. насам, докато общото равнище на заетостта се е увеличило само с 12 %. Необходимо е да се наблюдава и обратната тенденция на създаване на несигурни работни места.

4.8. В проучването на CEDEFOP се съдържа цяла поредица от изводи:

—	общото търсене на умения ще продължи да расте в бъдеще;

—	прилаганите политики трябва да гарантират адаптивността на работната ръка към тези изисквания. Полезно би било да се знае дали недостигът на работни места на пазара на труда е само временен и преходен или се касае за дългосрочно явление, изискващо целенасочени мерки;

—	непрекъснатото обучение и ученето през целия живот трябва да допринасят за това, уменията на хората да следват непрекъснато структурните промени на пазара на труда;

—	броят на младежите, които ще навлязат на пазара на труда през следващото десетилетие, няма да може да отговори на всички изисквания на пазара на труда. Това ще има последици за образователната система и системата на професионалното обучение. Ученето през целия живот има изключително важно значение;

—	колкото и важни да са образованието и обучението за по-адекватното реагиране на изискванията на пазара на труда, те няма да могат да разрешат проблема със свръхквалификацията и недостатъчната квалификация;

—	важно е добре да се оценят уменията, да се предотврати загубата на умения и да се извлече възможно най-голяма полза от тези, които притежаваме.

5. Специфични бележки

5.1. Целта на Комисията е да осигури съответствие между предлаганите умения и потребностите на пазара на труда. Премахването на препятствията, в това число и административните бариери, пред свободното движение на работници в ЕС, както и повишаването на прозрачността на информацията, свързана с тенденциите на пазара на труда, биха допринесли за насърчаване на професионалната, отрасловата и географската мобилност (7) и биха позволили по-добро съчетаване на уменията на населението с възможностите за работа. Особено важно е също така да се повиши преходната мобилност, която позволява по-лесен преход при загуба на работа към нова и по-качествена работа, като се ползват предимствата на сигурността (концепцията за съчетаване на сигурност и гъвкавост).

5.2. В придружаващия съобщението на Комисията документ (8) се предлага определение на някои понятия като квалификация, умения, познания и способности. Практиката показва обаче, че тези термини са свързани с подходи, които се различават чувствително в отделните държави-членки. Комисията следва да определи по-ясно обхвата на понятието „умение“ за целите на разглежданото съобщение.

5.3. Проблемът на Европа, свързан с уменията, съществува още преди настъпването на настоящата криза. Преди повече от десет години европейските институции и ръководителите на предприятия обърнаха внимание върху факта, че Европа не произвежда, не привлича и не задържа необходимия за нуждите на нейната промишленост брой учени, инженери и компютърни специалисти. Въпросът придобива неотложен характер, а данните показват продължаваща липса на интерес от страна на младите поколения към научните дисциплини. Проблемът с недостига на умения, съответстващи на потребностите на европейския пазар, се задълбочава и представлява бомба със закъснител, която застрашава Европа по пътя към конкурентоспособността. Адекватно равнище на умения, по-добър достъп до информация и усъвършенстване на структурите ще окажат положително въздействие, особено върху дейността на МСП.

5.4. Имигрантите от трети страни също могат да допринесат за развитието на ЕС, по-конкретно с оглед на намаленото предлагане на работна ръка в много държави. Новият подход на ЕС в областта на икономическата имиграция от трети страни и притокът на талантливи хора от други места по света могат да бъдат само временно решение. Опитът ще покаже дали въвеждането на синя карта ще помогне на Европа да спечели битката за привличане на таланти. Понастоящем Европа използва само 2 % от висококвалифицираните работници от трети страни.

5.5. Сега, когато Европа навлезе в един бурен период, проблемът с недостига на необходими умения изисква повече внимание и популяризиране. Освен това, въпреки че в средносрочен и дългосрочен план Европа има още по-голям потенциал за създаване на работни места – както нови, така и чрез заместване, нетният прогнозиран брой работни места показва поляризация на работните места, като силно се увеличава броят на тези, които изискват високо равнище на умения.

5.6. Намаляването на броя на работниците в период на намалено търсене представлява много недалновидно решение. Изграждането на умения е скъпоструващ процес в дългосрочен план, независимо дали става въпрос за официално образование (начално, средно и висше образование) или за обучение на работното място в предприятието (фирмена култура, организация на предприятието, отношения с клиентите и т.н.). Възстановяването на икономиката би било невъзможно, ако предприятията трябва да се борят с липса на достатъчно квалифицирана работна ръка.

5.7. Съгласно един прогнозен и ориентиран към бъдещето сценарий се изискват съвместни действия от страна на правителствата и частния сектор, с цел:

—	да се преориентира финансирането от ЕСФ към професионалното обучение и преквалификация за периода 2007-2013 г.;

—	да започне осъществяването на съвместни действия и партньорство между частния и публичния сектор;

—	да се въведе обща политика, чрез която се цели да се намали броят на преждевременно напусналите училище и да се предизвика интересът на младежите към математиката, науката и кариерата в областта на инженерството, информационните и комуникационни технологии и опазването на околната среда;

—	да се укрепи и развие на високо равнище партньорството между училищата и университетите посредством планирани стажове, които дават възможност на учащите, по-специално през последните години от обучението им, да влезнат в пряк контакт със света на труда, за който ги подготвя тяхното образование;

—	да се насърчава мобилността на умения в Европа;

—	да се засили новаторският подход към образованието, включително електронното обучение и дистационното обучение;

—	да се мобилизира потенциалът на категориите лица, засегнати от изключване (поради бедност, безработица, увреждания, дискриминация …), които могат да преминат обучения и за които вече са отпуснати значителни бюджетни средства за реинтеграция;

—	да се управлява образованието на имигрантите.

5.8. Европа трябва да подобри своята пирамида на уменията (9): четивни и писмени умения и основни умения, професионални знания и това, което наричаме талантите на GKE (талантите на Световната икономика на знанието). Сега редица страни трябва да изминат дълъг път, за да може Европа да постигне такава пирамида на уменията, която да удовлетворява нейните амбиции.

5.9. Ако Европа иска да създава, гарантира и поддържа уменията, от които се нуждае, тя трябва да въведе набор от мерки, които да са насочени както към предлагането, така и към търсенето на европейски умения. Известно е, че сред факторите, които оказват влияние върху търсенето, са потребностите на отраслите, в които се наблюдава растеж, приоритетите в дългосрочен план, които бързо се променят на световно и местно равнище, както и други тенденции, свързани със световните ресурси или демографското развитие. Що се отнася до предлагането, главно демографските тенденции, слабата мобилност и способността на Европа да създаде необходимите умения ще окажат въздействие върху наличната работна ръка.

5.10. Комитетът подчертава значението на висококачествената подготовка на учителите (10). Образованието и професионалното обучение на учителите трябва да е свързано с провежданите основни политики в областта на иновациите, научните изследвания и предприемачеството. Учителите трябва да разполагат с подготовка, която да им позволява да се адаптират по-добре към промените на пазара на труда и развитието на умения, съответстващи на всички нива на образованието.

5.11. В това отношение ролята на социалните партньори е изключително важна. Сътрудничеството между предприятията и учебните заведения трябва да води до конкретни резултати, по-специално по отношение на определянето на учебни програми и създаването на системи за занаяти и квалификации на национално равнище, които трябва да отразяват изискванията на работодателите във връзка с изпълнението на конкретни задачи в предприятието. Освен това е важно да се обучат чираци, да се предвидят стажове за младите работници и да се направят по-привлекателни някои сектори. Европейската комисия следва да се интересува от задачите, които трябва да бъдат изпълнени на равнище предприятие, преди да разгледа въпроса с уменията. Следва да се прави ясно разграничение между съответните потребности на малките и на големите предприятия.

5.12. Европа трябва да вземе под внимание и последиците за заетостта в резултат на адаптирането към изменението на климата. Затоплянето на климата ще окаже влияние върху производствените фактори и процеси. Европейската комисия започна провеждането на редица анализи във връзка с новата концепция за икономика с ниско съдържание на въглеродни емисии и създаването на свързани с нея „зелени“ работни места и екологосъобразни промишлени отрасли. Първите резултати показват ограничени източници на данни, неточности и големи различия в прогнозите относно въздействието на изменението на климата върху пазара на труда. Следва да се вземе под внимание прехода към икономика с ниски въглеродни емисии като дългосрочен процес, по време на който пазарът на труда ще се адаптира постепенно.

5.13. Съобщението на Комисията е посветено преди всичко на създаването на нови работни места и повишаването на уменията, необходими за тези бъдещи работни места. ЕС трябва освен това да използва ефективно съществуващия потенциал на пазара на труда и да повиши квалификацията и адаптивността на работниците, които са заплашени да загубят или вече са загубили работата си. Ето защо следва да се отделя по-голямо внимание на преквалификацията, повишаването на професионалната квалификация и ученето през целия живот. Освен това ЕС трябва да е в състояние да гарантира условия, които стимулират създаването на продуктивни, качествени и добре платени работни места.

5.14. Инициативите за повишаване на уменията трябва да отразяват също така амбициите и потребностите на всеки човек. Образованието придобива съществено значение за свободата на избора и възможностите за личностно развитие на гражданите. Що се отнася до пазара на труда, образованието също служи за предаване на знания и умения на хората, които са необходими, за да се отговори на непрекъснато променящите се изисквания и по този начин да се гарантира високо равнище на заетост.

5.15. Политиките за повишаване на уменията и адаптивността на работниците трябва да се основават на принципите на равенство между всички граждани и на недискриминация. Това изисква премахването на всички съществуващи пречки в системата на образованието и на професионалното обучение, независимо дали са от формален характер или са в рамките на предприятието. Тези пречки се отразяват най-вече на особено уязвимите групи, каквито са възрастните работници и лицата с увреждания.

5.16. В заключенията на Съвета по образование от 12 май 2009 г. се изтъква и важната роля на социалните партньори. В рамките на социалния диалог европейските социални партньори насочват вниманието си по-специално към проблематиката в образованието и професионалното обучение по отношение на потребностите на пазара на труда. През 2002 г. те изготвиха съвместно Рамка за действие за развитието на умения и квалификация през целия живот, а през 2006 г. проведоха анализ на ключовите елементи на пазара на труда. Именно върху тези документи ще се основават съвместните действия в рамките на третата им работна програма за 2009-2010 г. - Самостоятелно споразумение относно приобщаващи пазари на труда и доклад за заетостта.

5.17. В заключенията си Съветът също настоява за засилване на партньорството с гражданското общество и сътрудничество с всички заинтересовани страни - предприятия, учебни заведения, публични служби по заетостта и др. Сътрудничеството със съответните неправителствени организации и социалните инициативи могат успешно да допълват традиционния социален диалог.

5.18. Едно от най-важните предимства на отворения метод на координация (ОМК) в областта на образованието и професионалното обучение на европейско равнище е Европейската квалификационна рамка (ЕКР), която трябва да допринесе за по-голяма прозрачност и разбираемост на квалификациите и в резултат на това да се увеличи мобилността в Европа.

5.19. Европейският социален фонд (ЕСФ) се оказа полезен инструмент по отношение на потребностите на Европа, свързани с професионалното обучение. Премахването на бюрократичните процедури и дублирането с инициативи на структурните фондове, както и по-голямата ангажираност на социалните партньори, могат да се окажат фактори за подобряване на ситуацията в бъдеще.

5.20. Така наречените референтни нива на средните европейски постижения („референтни европейски критерии“) ще се превърнат в инструмент за проследяване на постигнатия напредък. Държавите-членки са се споразумели, че до 2020 г.:

—	най-малко 15 % от възрастните хора следва да участват в програми за учене през целия живот;

—	делът на 15-годишните ученици с недостатъчни умения по четене, математика и природни науки, трябва да падне под 15 %;

—	делът на висшистите между 30-34 години трябва да бъде най-малко 40 %;

—	делът на младежите, които напускат преждевременно училище в рамките на образованието си или професионалното си обучение, трябва да бъде под 10 %;

—	най-малко 95 % от децата между 4 години и задължителната училищна възраст трябва да участват в предучилищно обучение.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Препоръка на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (2008/C 111/01).

(2) Европейски план за икономическо възстановяване, COM(2008) 800 окончателен от 26.11.2008 г.

(3) „Нови умения за нови работни места – Изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях умения“ COM(2008) 868 окончателен от 16.12.2008 г.

(4) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 15.

(5) Cedefop, Panorama Series 160, „Skill needs in Europe“ („Потребностите от умения в Европа“) (2008 г.).

(6) Следва да се отчете фактът, че анализът беше извършен преди настъпването на икономическата и финансова криза и поради това в него не са отразени последиците от нея.

(7) Становище CESE 629/2009 относно „Установяване на съществуващите пречки за мобилността на вътрешния пазар на труда“.

(8) SEC(2008) 3058 – работен документ на службите на Европейската комисия, придружаващ съобщението COM(2008) 868 окончателен.

(9) Основен документ, изготвен за European Business Summit (Европейска бизнес среща на високо равнище), март 2009 г., публикация на INSEAD (The business school for the world) съвместно с Microsoft и Белгийската федерация на предприятията (FEB).

(10) Становище SOC/288 – CESE 75/2008 относно „Подобряване на качеството на подготовката на учителите“.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/80

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“

COM(2009) 262 окончателен

(2010/C 128/14)

Докладчик: г-н Luis Miguel PARIZA CASTAÑOS

Съдокладчик: г-н Cristian PÎRVULESCU

На 10 юни 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите“

COM(2009) 262 окончателен.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 152 гласа „за“ и 1 глас „въздържал се“.

1. Препоръки

1.1. През последните години защитата и насърчаването на правата на човека бяха изместени по-назад в дневния ред на ЕС. Политическият приоритет беше сигурността на държавите, която се възприемаше като несъвместима с развитието на свободата и защитата на основните права.

1.2. Политиките в областта на сигурността и правосъдието трябва да защитават ценностите на свободата. ЕИСК счита, че отправната точка на тези политики трябва да бъде защитата на основните права, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз.

1.3. Политиките за сигурност не трябва да нарушават основните ценности (права на човека и обществени свободи), нито демократичните принципи (правова държава), общи за целия ЕС. Свободата на личността не трябва да се ограничава в името на колективната сигурност и сигурността на държавата. Някои политически предложения повтарят предишни грешки – жертва се свободата за по-голяма сигурност.

1.4. Защитата на основните права и свободи трябва да се засили посредством видим и силен политически авторитет на европейско равнище. Затова Комитетът подкрепя предложението на председателя Барозу да се създаде поста европейски комисар, отговарящ за правосъдието, основните права и гражданските свободи. ЕИСК се надява, че този ресор ще получи съответстващи на тази отговорност политически инструменти, както и финансови и организационни средства.

1.5. ЕИСК изразява съжаление, че имиграцията и убежището се включват към въпросите на вътрешната сигурност и попадат в отговорностите на друг комисар. Фактът, че имиграцията се свързва със сигурността и се отделя от защитата на правата изпраща погрешно политическо послание. ЕИСК предлага в деветата Европейска комисия политиките в областта на имиграцията и убежището да бъдат тясно свързани със защитата на основните права като част от един и същ политически подход.

1.6. Когато договорът от Лисабон влезе в сила, политиките в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие ще имат по-широка правна основа и затова ЕИСК счита, че Европейският съюз може да постигне по-амбициозни цели от тези, които предлага Комисията.

1.7. Комитетът препоръчва да се пристъпи към преразглеждане на законодателството, свързано със свободата на движение, поради което Регламент (ЕО) 2252/2004 следва да претърпи изменение.

2. Пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

2.1. Изграждането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП) на ЕС понастоящем навлиза в решителна фаза. След 1999 г. Съветът прие две петгодишни програми: програмата от Тампере (1999-2004 г.) и програмата от Хага (2004-2009 г.).

2.2. Десет години след Тампере набелязаните цели не са постигнати. ЕС все още не е общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие. През изминалите години постигнатите успехи са недостатъчни (1) и неравномерно разпределени. Европейският съвет от Стокхолм предоставя нова възможност за съживяване на духа от Тампере.

2.3. Общата политика в областта на имиграцията, предоставянето на убежище и контрола по границите отбеляза значителен напредък, с изключение на законната и на трудовата имиграция, които изискват единодушие в Съвета.

2.4. Политиките в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси се определяха на междуправителствено равнище в климат на подчертано недоверие и по силата на правилото за единодушно решение, което значително усложняваше приемането на общо законодателство на европейско равнище.

2.5. Програмата от Стокхолм вероятно ще започне да се прилага, когато Договорът от Лисабон влезе в сила и следователно редица политики ще се приемат в Съвета посредством обикновената процедура и законодателната процедура за съвместно вземане на решение с Парламента, което ще позволи на ЕС да постави по-амбициозни цели, макар че настоящият договор също дава възможности пространството на свобода, сигурност и правосъдие да се развива според нуждите на Европа.

2.6. Процесът, водещ до приемането на Програмата от Стокхолм, се съпътстваше от редица постижения, сред които Европейския пакт за имиграцията и убежището (2), докладите на Консултативната група за бъдещето на европейската политика в областта на вътрешните работи и правосъдието (3), както и предложенията, получени от Европейската комисия в рамките на организираната през септември и ноември 2008 г. (4) публична консултация относно „Свобода, сигурност и правосъдие: бъдещи перспективи? Консултация относно приоритетите за следващите пет години“.

2.7. През юни 2009 г. Комисията публикува съобщение, озаглавено „Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите. Повече свобода при по-голяма сигурност“ (5), на което се позовава настоящото становище, чиято цел е да представи мнението и препоръките на ЕИСК във връзка с процеса от Стокхолм.

2.8. Комитетът е също така в процес на изготвяне на становище по собствена инициатива (6), целта на което е да предложи в политиките и законодателството на Европейския съюз в областта на имиграцията и контрола по границите да се съблюдават надлежно правата на човека и да се поставят свободата и сигурността на всички хора в центъра на всички действия. Това становище ще бъде и част от приноса на ЕИСК към подготовката на Програмата от Стокхолм.

3. Общи бележки

3.1. Комитетът одобрява и подкрепя принципа, съгласно който политическите приоритети на Програмата от Стокхолм се основават на изграждането на европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие в услуга на гражданите. Едно от най-значимите предизвикателства през следващите пет години, по-специално след приемането на Договора от Лисабон, ще бъде изграждането на Европа на гражданите, поради което политическите приоритети на Съюза трябва да бъдат съобразени с тази цел. Преди три години ЕИСК прие становище по собствена инициатива с цел да се популяризира европейското гражданство и да се повиши ефективността му (7). Трябва да се подобри качеството на механизма на европейското гражданство, да стане по-отворено, предоставящо равни права, приобщаващо, изключващо всякаква дискриминация.

3.2. ЕИСК приветства и приоритетното място, отделено в съобщението на изграждането на „Европа на правата“, тъй като защитата на правата и основните свободи, отбелязани в Хартата на основните права, е съществена ценност на ЕС (8).

3.3. Въпреки че европейската система за защита на основните права е доста развита, ефективното зачитане на тези права в ЕС не е гарантирано, в частност, когато става въпрос да се приложи на практика и да се изпълнява общностното право на национално, регионално и местно равнище. Програмата от Стокхолм би трябвало да включва ясна, амбициозна и цялостна стратегия за защита и опазване на основните права в пространството на свобода, сигурност и правосъдие и да гарантира една солидна и всеобхватна „Европа на правата“ на всички равнища на управление.

3.4. През последните години ЕС отдаваше приоритет на сигурността пред правата на човека, правосъдието и свободата. Комитетът счита, че създаването на истинско пространство на свобода, сигурност и правосъдие изисква установяването на справедливо равновесие между трите измерения. Политиките, които ще бъдат приети в областта на сигурността следва да защитават ценностите на свободата и правовата държава. В основата на тези политики трябва да бъде защитата на основните права, гарантирани с Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на ЕС.

3.5. Като универсални и неделими правата на човека трябва да бъдат защитавани и гарантирани за всички хора, а не само за гражданите на Съюза. Понятието „Европа на правата и правосъдието“ не може да се ограничи само до лицата, граждани на една от държавите-членки, а трябва да обхваща всяко лице, което пребивава на територията на ЕС. В противен случай частта от ПССП, отнасяща се за лицата, би била несъвместима с ценностите и принципите, върху които се основава Европейският съюз (недискриминация, справедливо и равнопоставено третиране, солидарност). Програмата от Стокхолм следва да вземе предвид факта, че редица права и свободи, предвидени в международните и европейските конвенции и договори, са приложими за всички, независимо от националността, гражданството или административния статут на мигранта.

3.6. Програмата следва да бъде изготвена в духа на Програмата от Тампере от 1999 г., в рамките на която Съветът беше приел като основна ос принципът за справедливо третиране и недискриминация между европейските граждани и гражданите на трети страни – принцип, който може да бъде подсилен с новия договор, който превръща Хартата на основните права на ЕС в правнообвързващ документ и открива възможност пред Съюза да стане страна по Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

3.7. ЕИСК счита, че след 2011 г. следва да се активизира ролята на Агенцията на Европейския съюз за основните права, като се увеличи бюджетът ѝ и ѝ се предоставят нови правомощия в областта на оценката, както и да се подобри сътрудничеството ѝ с други европейски агенции и инстанции, като Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) или Европейския омбудсман. Също така следва да нарасне независимостта на агенцията от правителствата, а ЕИСК да бъде поканен да участва като представител на гражданското общество.

3.8. За да се гарантира успехът на Програмата от Стокхолм, Комисията предлага метод, който да се основава на пет стълба, които ЕИСК подкрепя: 1. вписване по подходящ начин на политиките за правосъдие и вътрешни работи в другите политики на ЕС; 2. намаляване на различията между стандартите, приети на европейско равнище и тяхното прилагане на национално равнище и създаване на конкретни инструменти; 3. подобряване на качеството на европейското законодателство и неговото отражение; 4. по-добро използване на оценката на приетите инструменти и създадените агенции; 5. набор от подходящи финансови инструменти.

3.9. Комитетът е институция, която ще продължи да сътрудничи много активно в оценката на качеството и добавената стойност на европейските политики, на тяхното въздействие върху основните права и върху принципа на пропорционалност, както и на последиците от тях в етичен, социален и икономически план.

3.10. По този начин Комитетът може да продължи да съдейства за изготвянето на европейска стратегия за по-добро законодателство и оценка на качеството и доброто управление на европейската правна система, както и на прилагането и последиците от приетите норми в нейната рамка.

3.11. С програмата от Стокхолм ангажиментите на Европейския съюз трябва да бъдат по-сериозни и по-ясни по отношение на краткосрочните и крайните цели. Комитетът препоръчва да се определят редица ключови показатели и начален списък от цели, които е уместно да бъдат постигнати и които ще позволят по време на прилагането на програмата и в края на процеса да се направи обективна оценка на постигнатия напредък.

3.12. ЕИСК приветства приетите насоки за действие, но препоръчва приоритетите на програмата да се посочат по-ясно и да се съпътстват от ангажименти за финансова подкрепа.

3.13. ЕИСК признава ценния принос на Съвета на Европа, който се изразява в многобройни резолюции и препоръки в областта на ефективността и доброто прилагане на правосъдието и призовава Комисията да включи тяхното съдържание в бъдещите документи на Европейския съюз в областта на гражданското и наказателното право (9).

4. Специфични бележки

4.1. Насърчаване на правата на хората: Европа на правата и правовата държава

4.1.1. Всеобщата декларация за правата на човека, приета през 1948 г. от Общото събрание на Обединените нации, провъзгласява всеобхватността на обща система от принципи и ценности. Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), подписана в Рим през 1950 г., по която всички държави-членки са страни и Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) са основа и гаранция за зачитането на тези права на цялата територия на ЕС.

4.1.2. Хартата на основните права на ЕС включва нови права, които не са застъпени в ЕКПЧ. Хартата ще укрепи правната сигурност на защитата на основните права на хората и ще се прилага спрямо европейските институции и държавите-членки, по-специално когато изпълняват общностното законодателство.

4.1.3. Правото на свободно движение на хората е едно от основните права на европейското гражданство. Премахването на проверките по вътрешните граници и свободата на движение и пребиваване в Шенгенското пространство са едно от главните постижения през последните десет години на европейска интеграция.

4.1.4. При все това ЕИСК държи да отбележи загрижеността си относно факта, че упражняването на практика на това право все още е съпроводено от редица пречки и бариери, които в голямата си част се намират в Съюза. Комитетът смята, че Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки не беше правилно транспонирана. Транспонирането ѝ беше оценено като незадоволително от Комисията (10), Европейския парламент и в редица експертни доклади, без да се забравя, че не беше извършено в определените срокове (11).

4.1.5. ЕИСК приветства съобщението на Комисията относно насоките за по-добро транспониране и прилагане на въпросната директива. Всяка дерогация и изключение, приложими от националните власти по отношение на основното право на движение на хората, трябва да се тълкуват ограничително и изцяло в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейските общности (12). Трябва да се подобри защитата на трудовите и социалните права на трансграничните работници, както Комитетът е предложил в различни свои становища (13).

4.1.6. Във връзка с подобряването на защитата на правата на детето ЕИСК прие различни становища (14), в които препоръчва спазването от страна на ЕС на международните договори и прилагането на стратегия, целяща държавите-членки да изпълнят спешно ангажиментите, които са поели и които са в сила на европейско и международно равнище в областта на правата на детето, и по-специално в рамките на Конвенцията на ООН за правата на детето.

4.1.7. ЕИСК държи да подчертае колко е важно да бъдат зачитани многообразието и закрилата на уязвимите лица. Предизвикателствата, свързани с многообразието, касаят различни видове малцинства (например ромите) и много хора от имигрантски произход.

4.1.8. Комитетът прие наскоро различни становища, насочени към укрепване на законодателството срещу дискриминацията (15), в които предложи да бъдат усъвършенствани инструментите за борба срещу дискриминацията, расизма, насилието, хомофобията и ксенофобията. Гражданското общество може да играе съществена роля, като съблюдава за правилното прилагане на практика на общностното законодателство.

4.1.9. С влизането в сила на Хартата на основните права, Европейският съюз ще разполага с ново правно основание за защита на трудовите и социалните права. В бъдеще Комитетът ще предприеме нови инициативи за развитие на европейски политики за укрепване на защитата на тези права и предлага на Европейската комисия да включи трудовите и социалните права на работниците в своите приоритети.

4.1.10. ЕС е в процес на разработване на политики в областта на сигурността и контрола по границите, в основата на които е залегнало използването на новите технологии и новите информационни системи. Трябва да се вземат предвид етичните и правните последици от тези политики върху защитата на личните данни и на правото на неприкосновеност на личния живот.

4.1.11. ЕИСК счита, че организираното гражданско общество би могло, в тясно сътрудничество с органите, натоварени със защитата на данните и омбудсманите на национално и европейско равнище, да участва в оценката с цел да бъдат спазвани принципите на целенасоченост, на пропорционалност, на легитимност, на сигурност и на поверителност.

4.1.12. По време на многобройните консултации с европейското гражданско общество беше подчертавано, че свободата на движение се ограничава от несъразмерни мерки за сигурност като мярката, предвиждаща въвеждането в документите за пътуване на биометрични данни и използването на технологии за радиочестотна идентификация (RFID). В становището си (16) Комитетът посочва, че технологията RFID „не е зряла технология“ и че може да наруши основните свободи на човека.

4.1.13. Във връзка с бързото развитие на технологиите Програмата от Стокхолм трябва да предвиди възможността да бъдат приети нови политически и законодателни инициативи за защита на основните права, по-специално по отношение на защитата на личните данни. Комисията трябва да предприеме кампании за информация и осведомяване относно правата и рисковете, свързани с използването на информационните технологии.

4.1.14. Слабата избирателна активност по време на неотдавнашните избори за Европейски парламент е показателна за това, че много европейски граждани не са удовлетворени от качеството на тяхното гражданство, нито от определени политики на ЕС. Комитетът приветства целта, която си е поставила Комисията за подобряване на демократичния живот и активно участие на европейските граждани. В отговор на нарастващата липса на интерес у гражданите на държавите-членки, Комитетът препоръчва да бъде поставено началото на нова серия от действия, насочени към насърчаване на активното участие на европейските граждани. Комитетът е привърженик на идеята изборите за Европейски парламент да се провеждат на 9 май, което ще предаде на изборните програми и кампании по-европейски и по-малко национален характер.

4.1.15. ЕИСК счита, че следва да се разшири базата на нашите демократични системи, като в тях бъдат включени нови граждани, равни по права и задължения. Правата на националното и европейското гражданство би трябвало да покриват цялото многообразие, свързано с национален, етнически, религиозен или културен произход, което отчасти произтича от имиграцията.

4.1.16. ЕИСК изготви становище (17) по собствена инициатива във връзка с Конвенцията, в което подчерта възможността да се предоставя европейско гражданство на гражданите на трети страни със статут на дългосрочно пребиваващи. Комитетът предлага на институциите на ЕС да вземат предвид това предложение при изготвянето на Програмата от Стокхолм.

4.2. Улесняване на живота на гражданите: Европа на правото и правосъдието - Гарантиране на правото и правосъдието в Европа, отворена към света

4.2.1. Взаимно признаване на съдебните решения

4.2.1.1. ЕИСК приветства усилията за взаимно признаване на съдебните решения, което продължава да бъде крайъгълният камък в изграждането на европейското пространство на правосъдие. Взаимното признаване трябва да съществува редом с правните традиции на всяка държава-членка и да гарантира укрепването на пространство на свобода и отговорност. Съюзът трябва да разполага с обща нормативна база. От друга страна, цялата система на принудителни мерки на равнище общи норми и на равнище държави-членки трябва да бъде подчинена на законовите ограничения, за да бъде отхвърлена всякаква възможност за злоупотреба: нормите не могат по никакъв начин да вредят на свободите и правата на човека и трябва да гарантират защитата на гражданските и социалните права.

4.2.1.2. Взаимното признаване би могло да обхване области, които още не са регламентирани, например наследствата и завещанията, имуществените режими и имуществените последици при разделяне на двойките, както и всички области, свързани с ежедневието на гражданите на Съюза. Взаимното признаване трябва да се прилага за всички форми на гражданско съжителство, законно признати в държавите-членки.

4.2.1.3. В областта на гражданско-правните въпроси следва да бъде премахната процедурата на екзекватура, чрез която държавите-членки прилагат решенията по граждански и търговски дела, постановени в други държави-членки, както и взаимното признаване да включи области, които все още не са обхванати. В областта на наказателното производство принципът на взаимно признаване трябва да се прилага на всички етапи от процедурата. Освен това то трябва да обхване мерките за защита на жертвите и свидетелите, както и случаите на лишаване от права.

4.2.2. Засилване на взаимното доверие

4.2.2.1. За да се засили взаимното доверие между съдебните системи, трябва да се разширява и поощрява обучението на всички, работещи в съдебната система, чрез изготвяне на общи програми. Следва да се насърчава и подкрепя обменът на информация между заетите в съдебната сфера както чрез форума за правосъдие и дейностите на различните професионални мрежи, така и чрез внедряването на система от типа Еразъм. Добре би било да се укрепи Европейският форум за правосъдие, за да се подобри комуникацията и обменът на добри практики.

4.2.2.2. Усилията за засилване на взаимното доверие следва да бъдат продължени, като се оказва по-категорична подкрепа, особено от финансова гледна точка, на програмите за професионално обучение на заетите в съдебната система и на развитието на професионалните мрежи. Тези дейности трябва да се съпътстват от обмен на добри практики и разработване на новаторски проекти в областта на модернизирането на правосъдието.

4.2.3. Улесняването на достъпа до правосъдие – приоритетна задача

4.2.3.1. Действията на европейско равнище в областта на наказателните дела за подобряване на взаимното признаване на съдебни решения не трябва да са насочени изключително към тероризма, организираната престъпност и посегателствата върху финансовите интереси на Съюза, но също и към явления, които накърняват правата на човека и неговите основни свободи. Нарастващата мобилност на гражданите на държавите-членки в рамките на Съюза ги прави уязвими на дискриминация и злоупотреби, както по отношение на личния живот, така и на работното място.

4.2.3.2. Съюзът трябва да положи усилия за засилване на съществуващите механизми за правна помощ, да мобилизира електронните средства (електронно правосъдие) (18), ако използването им е необходимо, и да работи за улесняване достъпа на гражданите до писмения и устния превод в съдебната област. Също така Съюзът следва да предприеме действия за опростяване на формалностите по легализация на актовете и документите. Необходимо е да се засили подкрепата за жертвите на нарушения, що се отнася по-конкретно до транснационалните дела.

4.2.4. Ролята на правните среди за подкрепа на икономическата дейност

4.2.4.1. Следва да бъде подобрено изпълнението на съдебните решения, по-конкретно чрез установяването на европейска процедура за запор върху банкови сметки. Работата, целяща създаването на обща референтна рамка в областта на договорното право, ще може да бъде използвана при бъдещите законодателни предложения, както и ще могат да бъдат изготвени типови договори и въведени незадължителни европейски режими в точно определени области на вътрешния пазар (28-и режим). Следва да продължи хармонизирането на законодателството, приложимо в областта на застрахователните договори и корпоративното право.

4.2.4.2. Европейското пространство на правосъдие трябва, по-специално в период на криза, да подкрепя не само правилното функциониране на икономическата дейност в рамките на вътрешния пазар, но и да насърчава поемането на отговорности от страна на икономическите оператори спрямо обществото и собствените им служители. В контекста на финансова и икономическа криза е важно да бъдат засилени връзките на солидарност между държавите, икономическите оператори и гражданите, при зачитане на достойнството и правата на гражданите.

4.2.5. Засилване на международното присъствие на Съюза в съдебната сфера

Следва да бъде отделено приоритетно място на дейностите за насърчаване на правовата държава в целия свят, по-конкретно в съседните страни и страните, с които Съюзът споделя обща програма в областта на икономиката, социалните въпроси и сигурността. Следва да се подобрят в значителна степен инструментите за съдебно сътрудничество и помощ, които Съюзът използва в отношенията си с трети страни.

4.3. Европа, която закриля Нормативна рамка и принципи за един отворен Съюз, който закриля своите граждани

ЕИСК приветства изготвянето на стратегия за вътрешна сигурност на Съюза – процес, в който следва да бъдат привлечени множество заинтересовани лица от публичния и частния сектор (19). Участието на гражданското общество ще е гаранция, че преимуществено ще бъде приет подход, който се основава на толерантността, диалога и сътрудничеството, а не на изключването, страха и недоверието към граждани на държави-членки или трети страни. То ще гарантира и защитата на основните права и свободи, които са най-уязвими при приемането на контролни и принудителни мерки, които в отсъствието на демократично гражданско общество могат да се използват по дискриминационен и неправомерен начин.

4.3.1. Засилени средства

4.3.1.1. В рамките на полицейското сътрудничество трябва да бъде отделено значително място на обучението и инструктирането на полицейските служители. Агенцията на ЕС за основните права разкри, че твърдото и агресивно поведение на полицейските сили е източник на дискриминация. За да бъдат ограничени тези практики, следва да се предприемат действия за борба с този вид поведение и да се възстанови доверието на общественото мнение в полицията (20).

4.3.1.2. Мобилизирането на необходимите технологични средства за гарантиране на вътрешната сигурност не може да се извърши, без да се гарантира прозрачното им и отговорно използване в сътрудничество с гражданите и гражданското общество

4.3.2. Ефикасни политики

4.3.2.1. Приоритетите в областта на трансграничната престъпност трябва също да обхванат и укрепването на правото на защита чрез разширяване на минималните общи гаранции по отношение на защитата на презумпцията за невинност и превантивното задържане (продължителност и преразглеждане на мотивите за задържане). При мерките за борба с престъпността трябва да се съблюдава принципът на пропорционалност. Тези инициативи следва да бъдат подготвени и подкрепени със съответните средства, по-конкретно чрез план за действие, и да бъдат предмет на последващ контрол, в частност за ситуациите, които са се оказали проблематични към тази дата (третиране на лицата, заподозрени в терористична дейност).

4.3.2.1.1. По отношение на контрола и наблюдението на границите и по-специално на закрилата на уязвимите хора и групи, основните задължения за спасяване по море трябва да надделяват над задължителните изисквания за контрол и наблюдение по море.

4.3.2.1.2. Общата европейска шенгенска виза, която евентуално ще се издава от обща консулска служба, може да гарантира равното третиране на кандидатите за виза. Следва постепенно да се изостави презумпцията за риск, основаваща се на националността, и да се заложи на оценката на конкретния риск – положителна оценка – с цел да се предотвратят злоупотребите и дискриминацията спрямо кандидатите за виза.

4.3.3. Общи цели

4.3.3.1. Стратегията за вътрешна сигурност трябва да бъде фокусирана върху заплахите, на които не е било отделено достатъчно внимание. В нея трябва да бъде отделено специално приоритетно място на активните мерки за борба срещу омразата, расизма, ксенофобията и антисемитизма. Използваните инструменти трябва да бъдат разработени не изключително за целите на сигурността, но да обхванат и икономическата, социалната, културната и образователната сфера и да бъдат използвани с превантивна цел.

Стратегията за вътрешна сигурност трябва да отделя първостепенна роля на прозрачността и борбата срещу корупцията, явление, което подкопава доверието на гражданите в публичните институции и демократичния процес на национално и европейско равнище.

4.3.3.2. Във връзка с намаляването на терористичните заплахи Съюзът трябва да удвои усилията за насърчаване на европейските модели за междукултурен и междурелигиозен диалог, които да са контрапункт на изолирането и радикализацията на общности, групи и организации в границите на Съюза и извън тях. Колкото и да са ефективни мерките за вътрешна сигурност, те третират само последствията, а не причините за явлението тероризъм. Ето защо е абсолютно необходимо да се постави началото на паневропейски диалог, който да позволи да бъдат определени тези модели, за да може след това Съюзът да ги насърчава активно в сътрудничество с държавите-членки.

4.4. Динамична политика в областта на имиграцията

4.4.1. Развитието на политика в областта на имиграцията ще бъде един от основните приоритети през следващите години, въз основа на целите, залегнали в Европейския пакт за имиграцията и убежището. Сред посочените от Комисията приоритети фигурира утвърждаването на глобалния подход в областта на имиграцията.

4.4.2. ЕС следва да задълбочи диалога и сътрудничеството с държавите на произход. ЕИСК предложи (21) в рамките на външната политика ЕС да подкрепи международна нормативна рамка за миграцията на основата на Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права. Тази международна нормативна рамка следва да включва основните конвенции на МОТ и Международната конвенция на ООН за защита на правата на всички работници мигранти и техните семейства, която все още не е ратифицирана от държавите-членки на ЕС, въпреки че ЕИСК прие становище по собствена инициатива (22), в което предложи нейната ратификация.

4.4.3. За да може европейската политика в областта на имиграцията да допринася за развитието на държавите на произход, споразуменията между ЕС и държавите на произход трябва да бъдат сключени в условия на взаимен интерес и зачитане на правата на имигрантите. Според Комитета споразуменията за мобилността следва да избягват и компенсират изтичането на мозъци. За да може циркулярната имиграция да има положително отношение към развитието, е необходимо да се приемат по-меки закони в областта на адмисията и статута на дългосрочно пребиваващ, за да се насърчи доброволното връщане, без имигрантите да губят правото си на пребиваване.

4.4.4. Сътрудничеството с трети страни не трябва да се основава изключително на управлението на незаконната имиграция, връщането и контрола по границите, въпреки че това са много важни елементи. Сключените с тези страни споразумения би трябвало да отчитат интересите на всички страни: този на имигрантите, за да бъдат спазвани основните им права и те да получават справедливо третиране, този на държавите на произход, за да може имиграцията да има положителен ефект за тяхното икономическо и социално развитие и този на приемните европейски общества.

4.4.5. ЕИСК е на мнение, че една от слабите точки на глобалния подход в областта на имиграцията е именно трудността, която Европейският съюз среща при провеждането на общи политически разговори за приемането на конкретни законодателни инициативи, в съответствие с метода на Общността и при зачитане на предвидените в договорите правомощия.

4.4.6. Комитетът не споделя мнението, че европейската политика в областта на имиграцията трябва да се основава на циркулярната миграция. Очевидно е, че част от тези проекти в областта на миграцията са временни и в определени случаи имат циркулярен характер, но опитът показва, че голяма част от тях са постоянни или дългосрочни. Също така европейските политики и закони следва да насърчават зачитането на правата на човека, сигурността на правния статут на имигрантите, интеграцията и събирането на семейството.

4.4.7. В свое неотдавнашно становище (23) ЕИСК подчерта, че политиката и законодателството в областта на имиграцията трябва да зачитат напълно правата на всички хора, както и принципите на равностойно третиране и недопускането на дискриминация.

4.4.8. ЕИСК не приема използването на израза „незаконна имиграция“ и споделя позицията на други европейски органи като Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейския парламент, които отдават предпочитание на израза „нередовна имиграция“ и „имигранти без документи“, за да бъде избегнати неправилни асоциации между имиграция и престъпление.

4.4.9. Въпреки че не е законно да се влезе в една държава без определените документи и разрешителни, тези лица не са престъпници. Връзката, която се прави между незаконна имиграция и престъпност в редица медии и политически речи не отговаря на реалността и насърчава прояви на страх и ксенофобия сред населението на приемната държава.

4.4.10. ЕИСК подкрепя приоритета на Комисията за контрол на прилагането на национално равнище на гаранциите и правата, предвидени в Директива 2008/115 за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, която ще влезе в сила през декември 2010 г.

4.4.11. Комитетът одобрява предложението на Комисията в Съюза да бъдат установени „общи стандарти, отнасящи се до поемането на грижи за неправомерни имигранти, които не могат да бъдат експулсирани“, както и предложението относно регуларизациите, за които смята, че следва „да се разработят основни насоки за тяхното осъществяване“. За да се узакони положението на засегнатите лица, трябва да се вземат предвид социалното и професионалното им интегриране, както е предвидено в Европейския пакт за имиграцията и убежището.

4.4.12. Непридружените малолетни, които се намират в нередовно положение, трябва също да бъдат закриляни посредством специална европейска политика.

4.4.13. Комитетът споделя мнението на Комисията, според която Съюзът трябва да изготви обща рамка под формата на гъвкав режим на приемане, който позволява приспособяване към нуждите на националните пазари на труда. Въпреки това Комитетът смята, че европейското законодателство следва да избягва политиките, основани изключително на нуждите на пазара на труда в определена конюнктура или период, и които разглеждат имигранта единствено като единица на труда, а не като личност, която разполага с права и която се нуждае от закрила и сигурност.

4.4.14. Комитетът подкрепя предложението на Комисията за създаване на европейска платформа за диалог за по-добро управление на трудовата миграция, която да обединява работодатели, синдикати, служби по заетост на държавите-членки, агенции за набиране на персонал и други заинтересовани страни. ЕИСК може да бъде европейската институция домакин на дейностите в рамките на тази платформа подобно на Европейския форум за интеграцията.

4.4.15. ЕИСК многократно е подчертавал, че общото законодателство в областта на приемането на европейско равнище би трябвало да представлява обща и хоризонтална законодателна рамка вместо секторни норми (24).

4.4.16. Въпреки това Комисията е в процес на изготвяне на различни предложения за директиви със секторен характер. Неотдавна Европейският съвет прие директивата „Синя карта“ (25), в която се предвижда ускорена и гъвкава процедура за приемане единствено на работниците мигранти, считани за „висококвалифицирани“ и членовете на техните семейства, което може да породи дискриминация между тези, които са считани за висококвалифицирани и другите (които ще бъдат обект на специални директиви). Освен това директивата оставя в значителна степен на държавите-членки преценката за определението и уточняването на условията и правата, предоставяни със синята карта.

4.4.17. ЕИСК счита, че секторният подход на европейското законодателство в областта на имиграцията трябва да върви успоредно с хоризонтална обща рамка (европейски статут) за права, която гарантира зачитането и защитата на правата и свободите на имигрантите в Европа, независимо от професионалната им категория, правния им статут или административното им положение.

4.4.18. Комисията изготви предложение за рамкова директива относно правата на имигрантите, която към днешна дата още не е одобрена от Съвета. Комитетът изготви становище (26) по това предложение за директива, което се надява, че ще бъде взето предвид в рамките на работата на Съвета.

4.4.19. ЕИСК ще обсъди предложението на Комисията за приемане на кодекс на имиграцията, осигуряващ на имигрантите в Европа съвкупност от еднакви и сравними права, но изразява съжаление, че това ще доведе до оттеглянето на предложението за рамкова директива. Ето защо той предлага на бъдещите председателства на Съвета да продължат работата до приемането на тази директива.

Относно събирането на семейството Комитетът изразява съгласие с Комисията, че „след широк кръг консултации може да се предвиди преразглеждане на директивата“.

4.4.20. ЕИСК изразява надежда, че Комисията ще изготви в скоро време Зелена книга с цел да се постави началото на обсъждане относно промените, които трябва да се направят в тази директива, тъй като предвид минималистичния характер на европейската директива 2003/86 е възможно да не се гарантира напълно това право на гражданите на трети страни в някои национални законодателства, както това беше потвърдено в доклад на Комисията за транспонирането ѝ на национално равнище (27).

4.4.21. Комитетът участва активно в насърчаването на интеграцията и е изготвил различни становища по собствена инициатива, в които поощрява прилагането в ЕС на проактивни интеграционни политики с двупосочен подход, насочен едновременно към приемното общество и към имигрантите. Това е един позитивен подход към интеграцията, различен от негативния, възприет от някои правителства, които виждат в интеграцията нова пречка за равенството и нов дискриминационен инструмент.

4.4.22. Както подчертава Комисията, необходимо е да се увеличат усилията на ЕС, държавите-членки и на местните и регионалните власти, както и приобщаване в по-голяма степен на приемното общество и на имигрантите. Наскоро беше учреден Европейски форум за интеграцията в резултат на сътрудничеството между Европейската комисия и ЕИСК. Това е платформа за участие на гражданското общество и на организациите на имигранти в европейските политики за насърчаване на интеграцията.

4.4.23. ЕИСК подкрепи предложението за създаване на открит метод на координация за интеграцията и изрази ангажимента си да сътрудничи за прилагането му с изготвянето на нови становища. Комисията предвижда „съвместен механизъм на координиране, който позволява подкрепа на действията на държавите-членки в обща референтна рамка“ чрез определянето на добри практики, разработването на показатели, съпоставянето с други политики и участието на гражданското общество чрез европейския портал и форума за интеграция.

4.4.24. Форумът може да съдейства за оценката на практиките, разработването на показатели и съпоставянето на интеграцията и други политики на Съюза.

4.5. Убежище: общо пространство на закрила и солидарност

4.5.1. Европа трябва да е в състояние да оказва достоен прием на търсещите убежище посредством законодателство, което гарантира закрила и по-солидарна политика. Много хора, които търсят международна закрила, пристигат на външните граници по нелегални пътища. Властите трябва да гарантират, че те ще могат да подадат молба за закрила, която ще бъде разгледана съгласно международните конвенции и националното и общностното законодателство.

4.5.2. През последните години Комитетът изготви различни становища в посока развитието на обща система за убежище (28). Въвеждането на Общата европейска система за убежище (ОЕСУ) трябва да се осъществи при гарантиране на високо равнище на качество, без да се занижават международните стандарти за закрила. Хармонизирането не трябва в никакъв случай да се използва за намаляване на настоящите равнища на закрила, осигурена в някои държави-членки, а трябва да служи за подобряване на законодателството в държавите-членки с недостатъчно равнище на закрила.

4.5.3. За създаването на ОЕСУ е необходимо хармонизацията на законодателството да бъде съпътствана от широко сътрудничество между държавите-членки. Сътрудничеството и солидарността ще бъдат подобрени със създаването на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ), предложено от Комисията и подкрепяно от ЕИСК.

4.5.4. Новото законодателство следва да позволи на търсещите убежище достъп до пазара на труда и до обучение, да признае ролята на специализираните НПО и да им гарантира пълен достъп до процедурите и местата във връзка с тяхната дейност.

4.5.5. Процедурите в регламента „Дъблин“ следва да бъдат променени, така че да позволяват на търсещите убежище да избират страната, в която желаят да подадат молбата си, предвид хуманитарни причини и семейни, културни и социални връзки.

4.5.6. Приетите решения във връзка с тези молби следва да могат да бъдат обжалвани, като обжалването трябва да има суспендиращ ефект, в съответствие със съдебната практика на Европейския съд за правата на човека.

4.5.7. Задържането на лица, търсещи убежище и на имигранти в нередовно положение в центрове за задържане също е текуща практика в различни държави-членки на ЕС. ЕИСК се противопоставя на тази практика, като счита, че затварянето в центрове за задържане трябва да се прилага по изключение.

4.5.8. ЕИСК счита, че зачитането на правата на човека е задължително условие за сключването на споразумения за реадмисия с трети страни и се противопоставя на сключването от страна на ЕС или на държавите-членки на споразумения за репатриране или граничен контрол със страни, които не са подписали основните международни юридически инструменти за защита на правата на човека.

4.5.9. Комитетът счита, че вътрешноевропейската финансова солидарност в областта на убежището трябва да бъде засилена, като за целта следва да се увеличи и промени Европейският фонд за бежанците.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Предишният заместник-председател г-н Фратини потвърди, че са постигнати само 53 % от целите.

(2) Европейски пакт за имиграцията и убежището, Съвет на Европейския съюз, Брюксел, 13440/08, 24 септември 2008 г.

(3) Доклад на консултативната група за бъдещето на политиката в областта на вътрешните работи „Liberty, Security, Privacy: European Home Affairs in an Open World“, юни 2008 г.

(4) http://ec.europa.eu/justice_home/news/consulting_public/news_consulting_0001_en.htm.

(5) COM(2009) 262 окончателен.

(6) Становище на ЕИСК от 4.9.2009 г. относно „Зачитането на основните права в европейските политики и законодателство в областта на имиграцията“, докладчик г-н Pariza Castaños (виж стр. 29 от настоящия брой на Официален вестник).

(7) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 163.

(8) ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 60.

(9) Вж. „Relevant Council of Europe Resolutions and Recommendations in the field of efficiency and fairness of justice“ („Основни резолюции и препоръки на Съвета на Европа в областта на ефективността и справедливостта на правораздаването“) (CEPEJ(2003)7 rev от 13 ноември 2003 г.).

(10) COM(2008) 840 окончателен.

(11) 30 април 2006 г.

(12) COM(2009) 313 окончателен.

(13) ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 14 и ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 43

(14) ОВ C 325, 30.12.2006 г., стр. 65.

(15) ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 19 и ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 102.

(16) ОВ C 256, 27.10.2007 г., стр. 66.

(17) ОВ C 208, 3.9.2003 г., стр. 76.

(18) Становище на ЕИСК от 30.9.2009 г. относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет: Към европейска стратегия в областта на електронното правосъдие (e-Justice)“, докладчик: г-н Pegado Liz (ОВ C 318, 23.12.2009 г., стр. 69).

(19) ОВ C 318, 23.12.2006 г., стр. 147 и ОВ C 211, 19.8.2008 г., стр. 61.

(20) Агенция на ЕС за основните права, 2009 г., The Stockholm Programme: A chance to put fundamental rights protection right in the centre of the European Agenda („Програмата от Стокхолм: възможност да се постави защитата на основните права на видно място в дневния ред на ЕС“), стр. 6-7.

(21) ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 91.

(22) ОВ C 302, 7.12.2004 г., стр. 49.

(23) ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 69.

(24) ОВ C 286, 17.11.2005 г., стр. 20.

(25) Директива (ЕО) 50/2009.

(26) ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 114.

(27) COM(2008) 610 окончателен.

(28) ОВ C 204, 9.8.2008 г., стр. 77, от 25.2.2009 г.ОВ C 218, 11.9.2009 г., стр. 78 и становище на ЕИСК (ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 110) относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище (преработен версия)“, докладчик г-жа Le Nouail Marlière и от 16.7.2009 г. относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна или от лице без гражданство (преработена версия)“, докладчик: г-жа Le Nouail Marlière (ОВ C 317, 23.12.2009 г., стр. 115).

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/89

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за препоръка на Съвета за среда без тютюнев дим“

COM(2009) 328 окончателен — 2009/0088 (CNS)

(2010/C 128/15)

Докладчик: г-н LUCAN

На 8 юли 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Предложение за препоръка на Съвета за среда без тютюнев дим“

COM(2009) 328 окончателен – 2009/0088 (CNS).

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 81 гласа „за“, 68 гласа „против“ и 9 гласа „въздържал се“.

1. Специфични препоръки

Относно глава „Препоръчва на държавите-членки“, член 1

1.1.1. Ефикасната защита от излагане на тютюнев дим трябва да се ограничи до работните помещения и най-вече до затворените пространства без обособени зони за пушачи.

1.1.2. Комитетът препоръчва всички обществени места, които се посещават от деца или младежи на възраст под 18 години, да бъдат включени в „други обществени места“, посочени в член 8, параграф 2 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО.

1.1.3. Комитетът призовава Съвета да предвиди срок за приемане, по-кратък от предложения от Комисията срок от три години, тъй като има опасност да се изпусне сегашното поколение юноши в средношколска възраст (14 до 18 години), което е изложено на риска да премине от пасивно към активно пушене.

Относно глава „Препоръчва на държавите-членки“, член 2

1.2.1. „Стратегиите за възпитание и даване на препоръки, провеждани на европейско равнище във всички възпитателни и образователни институции, ще играят съществена роля“. Комитетът препоръчва този параграф да се допълни, като се подчертае много ясно, че е важно стратегиите за информиране и даване на препоръки в началните и средните учебни заведения да са на европейско равнище, за да може всяко дете или младеж да бъде информиран правилно, изчерпателно и редовно какво представлява тютюнопушенето и какви са вредните последици от него, както и за канцерогенните последици от излагането на тютюнев дим в околната среда.

Относно глава „Препоръчва на държавите-членки“, член 3

1.3.1. Необходимо е политиките за забраняване на тютюнопушенето да бъдат съпроводени с допълнителни мерки като:

в)	разширяване на приложното поле на Директива 2004/37 относно експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа така, че да обхване и дима в околната среда;

г)	засилване на изискванията за защита на работниците от тютюнев дим в Директива 89/654/ЕИО, като се задължат всички работодатели да гарантират, че в работните помещения е забранено да се пуши;

д)

изменение на директивата за опасните вещества (67/548/ЕИО) (1991 г.), за да се класифицира тютюневият дим в околната среда като канцерогенен агент. Така той автоматично ще попадне в приложното поле на директивата относно експозицията на канцерогени или мутагени по време на работа по отношение на минималните изисквания за безопасност и здраве на работното място;

e)	призив към държавите-членки и Комисията да променят официално определението „излагане на тютюнев дим в околната среда“ (ТДОС) на „излагане на канцерогенен тютюнев дим в околната среда“ (КТДОС);

ж)

изготвяне от генералните дирекции „Образование и култура“ и „Здравеопазване и защита на потребителите“ на възпитателни стратегии за предоставяне на децата и младежите от всички образователни мрежи на ЕС на правилна, изчерпателна и редовна информация за последиците от употребата на тютюн и излагането на тютюнев дим в околната среда.

Относно глава „Препоръчва на държавите-членки“, член 4

1.4.1. Трябва също така да се отбележи в края на този параграф „защита от тютюнев дим на обществени места, посещавани от деца и млади хора“ (детски площадки за игра на открито, места за развлечения, дискотеки, на открито или на закрито, клубове, кафенета, посещавани от деца или младежи на възраст под 18 години и други предназначени за тях места).

Относно глава „Препоръчва на държавите-членки“, член 6

1.5.1. В определението „национални центрове за контакт за борба с тютюнопушенето“ е необходимо да се добави „и за контрол и премахване на излагането на населението на тютюнев дим в околната среда“.

2. Заключения

2.1. Комитетът подкрепя инициативата, с която се цели гарантиране на ефикасно прилагане на член 8 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО, за да се създаде напълно лишена от тютюнев дим среда, в съответствие с принцип 1 (параграф 6) от основните насоки на член 8 от Рамковата конвенция, отразени в приложението към предложението COM(2009) 328 (1). Комитетът счита, че европейската препоръка е полезен инструмент, за да се продължи в тази посока, въпреки че не предоставя никакви гаранции. Ако се окаже, че прилагането и ефикасността на този инструмент са недостатъчни, Комисията трябва да предложи в най-близко време инструмент с обвързващ характер.

2.2. Комитетът счита, че е необходимо да се извършат проучвания на европейско равнище относно борбата срещу вредните последици от тютюнопушенето при децата и младежите, както и относно степента на излагане на тютюнев дим в околната среда. С цел да се изготвят ефикасни стратегии и програми за бъдещето, учените би трябвало да проучат и групата на пушачите, за да установят на каква възраст са изпушили първата си цигара и мотивите, които са ги накарали да направят този избор, когато са били деца или младежи.

2.3. Като се има предвид, че Европейският парламент призова държавите-членки да се ангажират до 2025 г. да намалят с 50 % употребата на тютюн сред младите хора, Комитетът счита, че е необходимо да се определи степента на вредни последици при младите пушачи, за да може след това да се формулират европейски цели за държавите-членки, насочени към намаляване на употребата на тютюн сред младежта. Комитетът уточнява, че тук не бива да се разбира, че въвеждането на разпоредбите срещу тютюнопушенето трябва да се разпростре до 2025 г., а напротив, подчертава, че е неотложно приемането на такива мерки, като се имат предвид сериозните последствия от тях за човешкото здраве и огромните, свързани с това разходи.

2.4. Комитетът счита, че е абсолютно необходимо да се забрани употребата на тютюн, а следователно и излагането на тютюнев дим в околната среда в местата, посещавани от деца и младежи (възрастова група от 0 до 18-годишна възраст) като места за развлечения, клубове, дискотеки на закрито, кафенета, спортни игрища, детски пространства за развлечения и др. Подобна мярка би могла да предпази част от сегашното поколение деца и юноши от възрастовата група от 15 до 18 години, които са изложени на най-голям риск от тютюнопушене или на тютюнев дим в околната среда. Обикновено някои от тях решават да изпушат първата си цигара, когато са на възраст между 15 и 18 години и от пасивни се превръщат в активни пушачи.

2.5. Комитетът счита, че са особено важни програмите, с които се цели в началните и средните училища да се въведе и насърчава здравословен и хармоничен начин на живот. За да осъзнаят рисковете, свързани с употребата на тютюн и с излагането на тютюнев дим в околната среда, децата и юношите следва да имат достъп на европейско равнище до редовна, коректна и изчерпателна информация по този въпрос. Тя може да им бъде предоставяна в партньорство с неправителствени организации, но във всеки случай е важно тази информация да бъде достъпна, периодична, адаптирана към техните желания, интерактивна и новаторска, за да могат да поемат отговорността за самите себе си напълно свободно и да направят информиран избор.

2.6. Комитетът счита, че е необходимо за хората от всички възрасти и социални групи да започнат информационни и образователни кампании за здравословния начин на живот, за да могат хората да поемат отговорността за своя избор, като напълно осъзнават последиците от него, както за тях самите, така и за техните деца.

2.7. Комитетът насърчава неправителствените организации и гражданското общество да организират и подкрепят с участието си действия за защита от излагането на тютюнопушене и на тютюнев дим в околната среда, особено когато тези действия са насочени към лицата от категориите в неблагоприятно положение, тъй като тяхното здравословно състояние ще се влошава и те постепенно ще загубят някои жизнени функции и има опасност да загубят не само социална, но и лична самостоятелност. Във връзка с излагането на тютюнев дим в околната среда е необходимо по-специално да се предостави специална защита за децата в неблагоприятно положение, които произлизат от среди, изложени на вторичен тютюнев дим, както и на „деца и младежи от улицата“ и на други групи, които живеят там.

3. Контекст и общи бележки

3.1. Медико-социална аргументация за употребата на тютюн и степента на излагане на тютюнев дим в околната среда

3.1.1. Както се уточнява в едно проучване „всяка изпушена цигара може да скъси живота на пушача с 8 минути (2)“. Тютюнът е главната причина за смърт, болести и нетрудоспособност в Европейския съюз, където всяка година причинява смъртта на близо 650 000 души (3).

3.1.2. Тютюневият дим е сложна токсична смес, образувана от над 4 000 съставки, сред които токсичните циановодород, амоняк и въглероден окис, както и над петдесет (по-точно 69 (4)) други, чиито канцерогенен ефект е доказан, като те са твърде разпространен източник на заболеваемост и смъртност в ЕС. От научна гледна точка е обосновано да бъде променено наименованието „тютюнев дим в околната среда“ (ТДОС) на „канцерогенен тютюнев дим в околната среда“ (КТДОС).

3.1.3. Установено е, че продължителното излагане на пасивно тютюнопушене води до същите заболявания, като тези, предизвиквани от активното, сред които рак на белия дроб, сърдечносъдови увреждания и детски болести.

3.1.4. Излагането на тютюнев дим в околната среда (ТДОС) може да предизвика при възрастните коронарни заболявания и рак на белия дроб. При тях то може да доведе до мозъчно-съдови заболявания (удар), астма или хронична обструктивна белодробна болест (5) и да утежни съществуващите преди това заболявания като астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) (6).

3.1.5. Изследванията и определенията относно рисковете от излагането на тютюнев дим в околната среда се промениха с течение на времето. Трябва да бъде избягвана употребата на изрази като „пасивно тютюнопушене“ и „недоброволно излагане на тютюнев дим“, тъй като опитът от Франция и от други страни показа, че тези думи се използват в някои ситуации, за да се подкрепи идеята, че това излагане е „доброволно“, и поради това допустимо. Новият научен контекст налага да не се говори вече за „тютюнев дим в околната среда“ (ТДОС), а за „канцерогенен тютюнев дим в околната среда“ (КТДОС).

3.1.6. Тютюневият дим в околната среда е особено опасен за децата, тъй като причинява астма, пневмония и бронхит, респираторни симптоми, заболявания на средното ухо и синдрома на внезапна смърт на новородени (5).

3.1.7. Според предпазливи оценки през 2002 г. в страните от ЕС-25 в резултат от излагане на въздействие на тютюнев дим в околната среда на работното им място са починали 7 300 възрастни, сред които 2 800 непушачи. Други 72 000 смъртни случая, сред които 16 400 на непушачи, са били причинени от излагане на въздействието на ТДОС в домашни условия (7).

3.1.8. Доказано е, че рискът от появата на рак на белия дроб значително се увеличава с излагане на тютюнев дим като цяло и в работните помещения и че при работниците от ресторантьорството, където се пуши, например е с 50 % по-висок, отколкото риска при работниците, които не са изложени на тютюнев дим (8).

3.1.9. Излагането на тютюнев дим по време на бременност може да доведе до повишена опасност от малформации, аборти, смърт на плода и преждевременни раждания.

3.2. Социологични аргументи на Евробарометър относно политиките срещу тютюнопушенето и излагането на тютюнев дим в околната среда.

3.2.1. Евробарометър подчертава, че политиките за борба срещу тютюнопушенето се приемат много добре от населението. Така европейските граждани подкрепят съответно до 84 %, 77 % и 61 % забраната на тютюнопушенето в канцелариите и други закрити работни помещения, в ресторантите, кафенетата и заведенията.

3.2.2. Близо 70 % от гражданите на Съюза не пушат (9), а проучванията сочат, че мнозинството от пушачите желаят да престанат да пушат (10).

3.2.3. Според едно скорошно проучване на Евробарометър относно „Поведението на европейците по отношение на тютюна“, три четвърти от европейците съзнават, че димът застрашава здравето на непушачите, докато 95 % са съгласни, че пушенето в близост до бременна жена може да представлява сериозна опасност за детето.

3.2.4. По приблизителни оценки към края на 2006 г. 28 % от работещите в канцеларии всекидневно са били изложени на околен тютюнев дим в работното помещение, а през 2008 г. близо 39 % от работещите в кафенета и ресторанти са били в същото положение. Друга наскоро проведена анкета (2006 г.) показва, че около 7,5 милиона европейски работници са били всекидневно изложени на тютюнев дим в околната среда в работното помещение (11).

3.2.5. Всяка година употребата на тютюн принуждава европейските икономики да изразходват стотици милиарди за здравеопазване. Тези разходи не се поемат само от хората, които са причина за тях, а са в тежест на цялото население. Смята се, че в ЕС с 27 държави-членки, самото излагане на тютюнев дим в околната среда в работното помещение води до 2,46 милиарда евро разходи годишно (12) или 1,3 милиарда медицински разходи за заболявания, свързани с тютюна (560 милиона от които за работниците непушачи) и над 1,1 милиарда немедицински разходи, свързани с намаляване на производителността (480 милиона от които за непушачите).

3.3. Задължението за предпазване на населението от излагане на тютюнев дим в околната среда е свързано с гарантирането на основните човешки права и свободи (правото на живот и на здравен стандарт)

3.3.1. Задължението за защита от тютюневия дим, посочено в член 8 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО, се корени в основните права и свободи на човека. Предвид опасностите от вдишване на вторичен тютюнев дим, задължението за защита от тютюнев дим се съдържа имплицитно в правото на живот и правото на възможно най-високи стандарти за здравеопазване, така както са утвърдени от много международни правни документи (включително Устава на Световната здравна организация, Конвенцията за правата на детето, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените и Международния пакт за икономически, социални и културни права), които са официално включени в преамбюла на Рамковата конвенция на СЗО и са признати в конституциите на много нации.

3.3.2. Задължението за защита на отделния човек от тютюнев дим е конкретен израз на задължението на правителствата да приемат законодателство за защита на лицата от всяка заплаха срещу техните основни права и свободи. Това задължение се разпростира върху всички лица, а не само върху определени групи от населението.

3.4. Международен и европейски контекст

3.4.1. В САЩ Агенцията за защита на околната среда и Министерството на здравеопазването и социалните услуги класифицираха тютюневия дим в околната среда сред канцерогенните вещества за човека за първи път през 1993 г. и за втори път през 2000 г. Международната агенция на СЗО за изследване на рака направи същото през 2002 г.

3.4.2. В световен мащаб Рамковата конвенция за контрол на тютюна, подписана от 168 страни и ратифицирана от 141, в това число Европейската общност, признава, че „научните изследвания безспорно са установили, че употребата на тютюн и излагането на тютюнев дим са причина за смърт, болести и неработоспособност“. Конвенцията налага на Общността и на нейните държави-членки да разгледат проблема с излагането на тютюнев дим в затворените работни помещения, обществения транспорт и затворени обществени места. Член 8 от същия текст установява задължение за предоставяне на защита от излагане на тютюнев дим.

3.4.3. Според европейската стратегия на СЗО от 2004 г. в областта на политиката за спиране на тютюнопушенето мярката с най-голям успех за постигане на въздържание в дългосрочен план е настойчиви препоръки от лекар в продължение на повече от десет минути.

3.5. Анализ на въздействието относно най-благоприятната възможност измежду петте възможни варианта на европейска политика

3.5.1. На 30 януари 2007 г. Комисията публикува Зелена книга „Към Европа без тютюнев дим: политически опции на ниво ЕС“ (COM(2007) 27 окончателен), която даде основание за започването на обществено разискване. Петте възможни варианта за европейска политика са: 1) запазване на статуквото; 2) доброволни мерки; 3) открит метод на координация; 4) препоръка на Комисията или на Съвета; 5) обвързващо законодателство.

3.5.2. В своя анализ на въздействието Комисията уточнява, че поради задължителния си характер вариант 5 (обвързващо законодателство) би довел до намаляване до максимум на вредите, свързани с тютюневия дим в околната среда, като се има предвид, че той действително може да премахне всякакво излагане на тютюнев дим в закритите работни помещения. Въпреки това прилагането на този вариант ще отнеме значително повече време, отколкото вариант 4 (препоръката на Съвета). Вариант 1 (никаква промяна по отношение на сегашното положение) би довел до най-малък напредък за намаляване на наличието на тютюнев дим в околната среда и свързаните с него вреди за здравето. Очаква се, че в този случай сегашното развитие на борбата срещу тютюнопушенето може да продължи, но със забавен темп. Политики 2 и 3 имат сходни ефекти и в сравнение с вариант 1 (статукво) водят само до незначително намаляване на тютюневия дим в околната среда. Мярка 3, тоест прилагането на отворения метод на координация може да се окаже бавен и непригоден за решаване на проблем като тютюневия дим в околната среда. Що се отнася до вариант 4 (препоръка на Комисията), нейното въздействие би било ограничено, тъй като тя може да не предизвика усещане за съпричастност сред държавите-членки. Очаква се, че благоприятните последици на вариант 4 за здравето биха били по-големи, поради ефекта на съпричастност, до който той би довел, и че това въздействие може да се осъществи сравнително бързо.

4. Най-уязвими целеви групи, изложени на тютюнев дим в околната среда, и стратегии за решаване на проблема

4.1. Групите, които в най-голяма степен са уязвими на излагане на тютюнев дим в околната среда, са децата, младите хора, безработните, категориите в неблагоприятно положение и работещите в сектора на хотелиерството и ресторантьорството.

4.2. Що се отнася до причините, необходимо е да се подходи към проблема с излагането на тютюнев дим в околната среда успоредно с употребата на тютюн и спецификите на съответната целева група. 80 % от европейските граждани-пушачи са заявили, че пушат и вкъщи. Стратегиите, насочени към намаляването на потреблението на тютюн и излагането на тютюнев дим в околната среда трябва да са насочени най-вече към децата, младите хора и родителите.

4.3. 31 % от гражданите на ЕС на възраст 15 и повече години заявяват, че пушат (26 % всеки ден, а 5 % - от време на време (13)). При децата процентът на пушачите расте много бързо за възрастта над 11 години. Много високите равнища на употреба на тютюн, които се наблюдават при децата до 18 годишна възраст, затвърждават мнението, че младите хора започват да пушат, когато са още непълнолетни (14). Анкетата на Евробарометър не съдържа никакви данни за първата употреба на тютюн, но някои страни разполагат с национални статистики (15), в които се уточнява, че „мнозинството от пушачите (53 %) са започнали да пушат в детството си: 5,5 % са пушили за първи път преди 15-ата си година; 47,5 % са изпушили първата си цигара на възраст от 15 до 19 години“. Повече от половината от пушачите от мъжки пол (51,4 %) са започнали да пушат на възраст между 15 и 19 години. Сред най-уязвимите социални категории децата от улицата изпушват първата си цигара преди 5-ата си година (16). Животът на улицата, по-специално за децата, младежите или възрастните от категории в неблагоприятно положение, върви заедно с висока степен на употреба на тютюн и излагане на тютюнев дим в околната среда.

4.4. Местата за развлечения (клубове, дискотеки на открито или на закрито, и др.) са зоните, в които излагането на тютюнев дим в околната среда е повишено и опасно, както за клиентите (юноши, млади хора и други категории), така и за работещите (персонал от развлекателните индустрии, хотелиерството и ресторантьорството). Излагането в продължение на четири часа на тютюнев дим в околната среда в дискотека е същото като да живееш в продължение на месец с пушач (17).

4.5. Необходими са не само медийни стратегии за повишаване на информираността, но също и дори повече образователни подходи с превантивна цел. По отношение на рисковете от употреба на тютюн и излагането на тютюнев дим в околната среда, неправителствените организации създадоха новаторски услуги за информиране, възпитание и обучение в интерес на децата и юношите. Едно решение на европейско равнище би могло да бъде всеобщото прилагане на тези модели на добри практики, като се въведат програми с възпитателен характер и се предоставят услуги за подпомагане посредством европейските мрежи на бюрата за препоръки за гражданите и училищните центрове за ориентиране за родители и деца. Общностните клубове за деца и родители и образователните програми като например Училище за родители или Университет за родители са модели на добри практики, които могат да допринесат за предотвратяване на тютюнопушенето и намаляване на излагането на тютюнев дим в околната среда в училище, а също така и най-вече в семейната среда (в нея европейското законодателство зачита неприкосновеността на личния живот).

5. Позитивни медийни кампании, основани на подробна информация за по-добро здраве, ще намалят по естествен начин потреблението на цигари и степента на излагане на тютюнев дим в околната среда

5.1. На европейско равнище в медиите бяха организирани две кампании срещу тютюнопушенето: „Осмелете се да кажете не“ (2001-2004 г.) и „Помощ: За живот без тютюн“ (2005-2008 г.); целта им беше да се изтъкнат вредните последици от пасивното пушене и да се насърчи начин на живот без тютюн, главно сред младите хора.

5.2. Що се отнася до изменението на Решение 2003/641/EО на Комисията от 5 септември 2003 г., Комитетът счита, че всяко предупреждение би трябвало да съдържа и ясни сведения за съдържанието на цигарите, естеството на токсичните канцерогенни вещества, по-специално консервантите и веществата, които се използват при тяхното производство, както и други подробности, като например номер на безплатна телефонна линия или на уебсайт, чиято цел е да подпомага пушачите да спрат да пушат.

5.3. Въпреки че 80 % от пушачите или бившите пушачи си спомнят за някоя кампания срещу тютюнопушенето, 68 % от тях заявяват, че действия от този вид не са ги накарали да престанат да пушат (18). Комитетът счита, че се налага да започнат кампании за информиране и повишаване на осведомеността въз основа на следните принципи:

—	наблягане на значението на дишането като жизненоважна функция за човека и на взаимозависимостта между качеството на вдишвания въздух и качеството на живота („Ние сме това, което дишаме!“);

—	насърчаване на предоставянето на точна и изчерпателна информация;

—	използване на принципите на позитивното внушение, насочено към изграждане на здравословен начин на живот, чрез който да бъдат „забравени“ цигарите и местата, в които има вторичен дим;

—	промяна на посланието в зависимост от различните целеви групи и от мотивациите на различните възрастови групи (за младите хора например значението на ефективността и представата за себе си);

—

в областта на спорта, възпитанието и културата насърчаване и развиване на дейности, които по дефиниция изключват употребата на тютюн: състезателни спортове (плуване, футбол, колоездене, хандбал), методи за тренировка, самозащита или себепознание (карате, тай-чи, йога (19), ки-гонг и др.), както и философски системи, които забраняват тютюнопушенето; степента на излагане на тютюнев дим в околната среда в обществените пространства, обхванати от тези възпитателни програми, трябва да продължи да клони към 0 %;

—	посочване като пример за подражание на личности от областта на спорта, културата или политиката, които водят природосъобразен живот и не пушат.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) „Ефективните мерки за осигуряване на защита от излагане на тютюнев дим, предвидени в член 8 от Рамковата конвенция на Световната здравна организация, изискват пълно премахване на пушенето и тютюневия дим в определено пространство или среда с цел създаването на среда, която е 100 % без тютюнев дим. Не съществува безопасно ниво на излагане на тютюнев дим и понятия като „прагова стойност на токсичност от вторичен тютюнев дим“ следва да бъдат отхвърлени, тъй като противоречат на научните доказателства“. COM(2009) 328 окончателен, Приложение, принцип 1, стр. 11).

(2) Тютюнопушене, Фондация Сорос, 888 Seventh Avenue, New-York 10106, 1992.

(3) Tobacco or health in the European Union: Past, present and future („Тютюн или здраве в Европейския съюз: минало, настояще и бъдеще“), Консорциум ASPECT, октомври 2004 г.

(4) Évaluation d'impact Rand (Оценка на въздействието Rand), Rand Corporation.

(5) Surgeon General (2006 г.), op. cit.

(6) Foreman, M. G., D. L. DeMeo, et al., „Clinical determinants of exacerbations in severe, early-onset COPD.“ („Клинични фактори за усложняване на тежката хронична обструктивна и рано възникваща белодробна болест“), European Respiratory Journal 30(6): 1124-1130.

(7) The Smoke free Partnership (2006). Lifting the smokescreen: 10 reasons for a smoke free Europe („Да разпръснем димната завеса: десет причини за Европа без дим)“ European Respiratory Society, Брюксел, Белгия.

(8) Siegel M., Involuntary smoking in the restaurant workplace. A review of employee exposure and health effects („Нежелано пушене на работните места в ресторантите. Преглед на излагането на работниците и на последиците за тяхното здраве“), Journal of the American Medical Association, 28 юли 1993 г., 270(4): 490-493.

(9) Показатели за здраве на Европейската общност, показател № 23 „Редовни пушачи“: http://ec.europa.eu/health/ph_information/dissemination/echi/echi_fr.htm.

(10) Fong G.T., Hammond D., Laux F.L., Zanna M.P., Cummings K.M., Borland R., Ross H., The near-universal experience of regret among smokers in four countries: findings from the International Tobacco Control Policy Evaluation Survey. („Съжалението, почти всеобщо преживяване при пушачите в четири страни: заключения от доклада за оценка на политиката на контрол на тютюна“), Nicotine and Tobacco Research, декември 2004 г., 6 приложение 3, стр. S341-S351.

(11) Jaakkola M. Jaakkola J. (2006), Impact of smoke-free workplace legislation on exposure and health: possibilities of prevention („Въздействие на законодателството за работни помещения без тютюнев дим върху излагането и здравето: възможности за превенция“), European Respiratory Journal 28, 397-408.

(12) SEC(2009) 895, стр. 3, параграф 2.1.2.

(13) Евробарометър 253, март 2009 г., Survey on Tobacco („Анкета относно тютюна“), автор The Gallup Organisation, Унгария, стр. 7, параграф 1.

(14) Tobacco Free Policy Review Group. (2000), Towards a tobacco free society: report of the Tobacco Free Policy Review Group („Към общество без тютюн“, доклад на Контролната група за политиката на изключване на тютюна), Government Publication. Stationery Office, Dublin, (http://www.drugsandalcohol.ie/5337/), стр. 29, параграф 1.

(15) Национален статистически институт на Румъния.

(16) Terapii Asociate pentru Integrarea Copiilor Străzii („Свързани терапии за интегрирането на бездомни деца“), Eugen Lucan, изследвания за получаване на магистърска степен, 1996 г.

(17) M. Nebot и др., Environmental tobacco smoke exposure in public places of European cities („Излагане на тютюнев дим в околната среда на обществени места в европейските градове“), Tobacco Control, февруари 2005 г., 14(1), стр. 60-63.

(18) Eвробарометър 239/2005, януари 2006 г., стр. 58-59.

(19) В едно проучване, публикувано в интернет, се подчертава, че 37 % от анкетирани лица, които са били пушачи до преди да започнат да се занимават с йога, след това са престанали да пушат. Освен това никой от тях не е употребявал наркотици (вж. http://yogaesoteric.net/content.aspx?lang=RO&item=3869).

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/97

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга относно колективната защита на потребителите“

COM(2008) 794 окончателен

(2010/C 128/18)

Докладчик: г-н CALLEJA

На 27 ноември 2008 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Зелена книга относно колективната защита на потребителите“

COM(2008) 794 окончателен.

Специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 9 септември 2009 г.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември (заседание от 5 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 123 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 13 гласа „въздържал се“.

1. Кратко изложение на препоръките

1.1. По принцип достъпът до ефективна съдебна защита е основно право, което потребителите следва да имат по отношение на колективната защита. Трябва обаче да се полагат необходимите грижи за спазването на ограниченията, наложени от Договора и разликите в процесуалното и конституционното право на държавите-членки.

1.2. Законодателните мерки на ЕС в областта на колективната защита биха повишили защитата на потребителите, особено при трансграничните сделки.

1.3. В системата трябва да бъдат включени достатъчни предпазни мерки срещу необосновани искове и злоупотреби, мотивирани преди всичко от финансови стимули и преследване на печалба от страни, различни от потребителите.

1.4. По принцип всички приети мерки на ЕС трябва да осигурят подходящи предпазни мерки срещу въвеждането на елементи, които в други юрисдикции са дали възможност за злоупотреба. По-специално всяка въведена система за колективна защита трябва да включва предоставени правомощия на съдията за предварително разглеждане на делата за колективна защита с цел преустановяване на всякакви злоупотреби и гарантиране на основателността на внесените искове.

1.5. Приемането на механизъм за колективна съдебна защита не изключва прибягването до системи за извънсъдебно решаване при потребителски спорове.

1.6. ЕИСК препоръчва на Комисията да предприеме по-нататъшни действия, за да насърчи предприятията да разработят вътрешни системи за разглеждане на жалби, и да доразвие съществуващите системи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС) и публичен надзор. Потребителите биха могли да използват тези алтернативни средства преди да се обърнат към съдебната система.

1.7. ЕИСК припомня на Европейската комисия, че въпросът за колективната съдебна защита се обсъжда от 1985 г. и че е време без повече отлагане да се вземат решения и да се внедрят системи, които да удовлетворяват потребителите.

2. Въведение

2.1. Стратегията на ЕС за политика за защита на потребителите (1) има за цел развиването на вътрешния пазар на дребно чрез постигане до 2013 г. у потребителите и у търговците на дребно на ниво на увереност при трансграничните покупки, еквивалентна на тази, която имат в собствената си страна. В своята стратегия Комисията подчерта важността на резултатните механизми за правна защита на потребителите и оповести намерението си да обмисли предприемането на действия за колективна защита на потребителите.

2.2. Европейският парламент, Съветът и Европейският икономически и социален комитет приветстваха намерението на Комисията да подобри правната защита на потребителите и по-специално да разгледа възможността за искове за колективна защита (2). В една от препоръките си относно решаването на потребителски спорове и правната защита на потребителите (3) ОИСР дори отправи препоръка към своите държави-членки да предоставят на потребителите достъп до различни средства за правна защита, в т.ч. и механизми за колективна защита.

2.3. В изготвената от Комисията Зелена книга относно колективната защита на потребителите, публикувана през ноември 2008 г (4)., са потърсени начини за улесняване на правната защита в ситуации, при които голям брой потребители са засегнати от практика на даден търговец в нарушение на правото за защита на потребителите. В Зелената книга са представени четири варианта.

2.4. На 29 май 2009 г. Европейската комисия организира публично изслушване за обсъждане на Зелената книга и впоследствие изготви документ, който беше представен за коментари от обществеността. В него беше включен и пети вариант за действия във връзка с колективната защита в допълнение към останалите четири, посочени в Зелената книга. Това неотдавнашно предложение на Комисията не може да бъде разгледано от ЕИСК на толкова късен етап от неговите разисквания. Особено като се има предвид, че все още предстои да бъдат извършени оценки на въздействието. И още повече, че ЕИСК отсега предвижда, че посоченият пети вариант ще се окаже много труден за изпълнение.

2.5. Не може да се отрече, че достъпът на потребителите до защита в случаите, когато правата им са нарушени от страна на търговци, утвърждава доверието на потребителите в пазарите и същевременно подобрява тяхното функциониране. Тази цел обаче може да бъде постигната, единствено ако потребителите знаят, че в случай на проблеми правата им ще бъдат зачетени и ще получат адекватна защита.

2.6. За да се осигури равнопоставеност на всички заинтересовани страни, трябва да бъде намерен добър баланс между всички заявени интереси.

3. Обобщено представяне на Зелената книга

3.1. Заявената цел на Зелената книга е „да направи оценка на състоянието на механизмите за колективна защита, по-специално в случаите, при които е вероятно многобройни потребители да бъдат засегнати от едно и също правонарушение, и да осигури възможности за отстраняване на идентифицираните евентуални пропуски, които пречат на защитата да бъде резултатна (5).“ Комисията не смята за необходимо да се прави разграничение между трансграничните механизми при масови искове и чисто националните механизми. Друг въпрос, на който Зелената книга се опитва да намери отговор, е дали някои инструменти могат да се прилагат само при трансграничните случаи или и при тези на национално равнище.

3.2. Зелената книга се съсредоточава върху разрешаването на случаите на масови искове и има за цел да предостави резултатни средства за колективна защита на гражданите в целия ЕС, засегнати от практиката на един търговец, независимо от мястото на сключване на сделката. Тя посочва и основните препятствия пред потребителите, за да получат резултатна защита, и елементите, които допринасят за резултатността и ефикасността на механизма за колективна защита.

3.3. Комисията посочва, че съществуващите европейски инструменти (6) не са достатъчни и набелязва четири варианта, които имат за цел да разрешат належащите въпроси и да предоставят на потребителите подходящи и ефикасни средства за правна защита, по-специално посредством колективната защита:

—	Вариант 1 – разчитане на съществуващите национални мерки и мерки на ЕО за постигане на подходяща правна защита за потребителите.

—	Вариант 2 – развитие на сътрудничеството между държавите-членки с оглед да се гарантира, че потребителите в целия ЕС могат да използват механизмите за колективна правна защита, които са налице в различните държави-членки.

—	Вариант 3 – съчетание от инструменти, както обвързващи, така и необвързващи, които, взети заедно, могат да подобрят правната защита на потребителите, като премахнат основните бариери.

—	Вариант 4 – съдебна процедура за колективна защита, съставена от обвързваща или необвързваща мярка на ЕС.

4. Общи бележки

4.1. През годините ЕИСК се е застъпвал за необходимостта да се определи на общностно равнище колективен иск, чиято цел е да осигури ефективно обезщетение в случай на нарушение на колективните права.

4.2. Още през 1992 г. в две свои становища по собствена инициатива ЕИСК обърна внимание на Комисията върху необходимостта да се намерят възможности за действие във връзка с регулирането на трансграничните спорове и да се признаят правомощия за представителство на потребителските организации както при национални, така и при трансгранични спорове (7). Също така в своето становище, прието единодушно на пленарната сесия, проведена на 1 юни 1994 г., ЕИСК призова изрично Комисията да установи единна процедура за колективни искове и съвместно представителство не само за преустановяване на незаконни практики, но също и за улесняване на производства, свързани с искове за обезщетение за вреди (8). Впоследствие тази тема бе разгледана от ЕИСК в няколко становища (9). В своето становище от 26 октомври 2006 г. (10). ЕИСК заявява ясната си подкрепа за загрижеността, изразена от Комисията в нейната Зелена книга относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила на Европейската общност и потвърди важността на наличието на резултатни средства за правна защита за потърпевши от нарушения на антитръстовите правила в своето становище от 25 март 2009 г. (11).

4.3. Тъй като ЕС предвижда хармонизирани материални права за потребителите, ЕИСК изразява съгласие, че трябва по същия начин да се осигурят подходящи процедури, за да могат потребителите да отстояват тези права. Така че потребителите следва да разполагат със съдебна процедура за колективна защита, за да може да бъде въздадено правосъдие, както и в други случаи, свързани с търговски сделки. Както ЕИСК вече посочи в свои предходни становища, правната защита на потребителите е основно право, което следва да осигурява съдебна защита за колективни и индивидуални еднородни интереси. Необходими са искове на равнище ЕС, тъй като колективните и индивидуалните еднородни интереси в ЕС не разполагат с правно средство, което да ги направи резултатни и подлежащи на привеждане в изпълнение. Механизмите за колективна защита са необходими, за да дадат на потребителите реалистична и ефективна възможност да получат обезщетение в случай на вреди, които са точно определени, многобройни и от сходно естество.

4.4. Освен това, повишаването на конкурентоспособността е сред най-важните политики на Европейския съюз. По отношение на защитата на потребителите, Европейският съюз вече е създал законодателен корпус в областта на материалните права. Сега трябва да гарантира, че тези закони се прилагат, за да бъде задействан икономическият двигател чрез повишена трансгранична търговия, основаваща се на увереността, че всички спорове могат да бъдат решавани бързо, при ниски разходи и сходни правила и процедури навсякъде в единния пазар. Потребителите могат да бъдат обект на нелоялни търговски практики в по-голям мащаб и следователно са необходими процедури за предотвратяване и преустановяване на подобни злоупотреби. Привеждането в изпълнение, превенцията, отстраняването на нередностите и изплащането на обезщетения са еднакво важни. Сумите за обезщетение на физически лица обикновено са малки, но общата им стойност може да бъде значителна.

4.5. ЕИСК е на мнение, че съдебната защита трябва да бъде достъпна и да стане резултатна. Извънсъдебното разрешаване на спорове обаче трябва да бъде допълващо съдебното производство и да предложи по-неформална и не толкова скъпа процедура. Това обаче предполага искрено желание за сътрудничество и на двете страни в спора. Тези извънсъдебни мерки могат да дадат възможност за постигане на справедливо решение, като същевременно спомагат да не се повишава натрупването на висящи съдебни дела.

4.6. Все пак ЕИСК подчертава колко е важно да се изградят подходящи механизми при зачитане на културните и правни традиции на европейските държави.

4.7. Освен това ЕИСК счита, че подобен правен инструмент на ЕС трябва да се използва предимно когато става въпрос за колективни права в случаи на нарушение на законодателството за защита на потребителите и правилата за конкуренция.

5. Специфични бележки във връзка със Зелената книга

5.1. Колективна съдебна защита

5.1.1. ЕИСК признава, че следва да бъде въведен европейски механизъм за колективна съдебна защита в съответствие с предложеното във вариант 4 на Зелената книга, за да се въздава правосъдие в интерес на потребителите и предприятията. Въвеждането на подобен механизъм ще позволи осигуряването на достъп до правосъдие за всички потребители независимо от тяхната националност, финансовото им състояние и размера на понесените от тях индивидуални вреди. Освен това подобен механизъм ще бъде насочен към проблема, признат от Съвета на министрите на ОИСР в Препоръката относно разрешаването на потребителски спорове и правната защита (12), че повечето налични рамки за разрешаване на потребителски спорове и правна защита в отделните държави-членки са били разработени за справяне с вътрешни казуси и не винаги могат да осигурят достатъчно добро решение за потребители от друга държава-членка.

5.1.2. ЕИСК обаче признава също така, че установяването на хармонизирана колективна съдебна процедура може да срещне трудности и да има недостатъци, произтичащи от присъщите за нея сложност, разходи, продължителност и други предизвикателства. Свеждането до минимум на значителния риск от злоупотреба в резултат на съдебен спор е едно от тези предизвикателства, както и начинът на финансиране на подобни искове. Следва да се реши и въпросът дали присъединяването към процедурата да е изрично („opt-in“) или да съществува клауза за отказ от участие („opt-out“). И двете възможности имат своите недостатъци, както вече беше посочено от ЕИСК (13).

5.2. Характерни черти на европейския колективен иск

5.2.1. Както признава Комисията в своята Зелена книга, понастоящем едва тринайсет държави-членки имат въведени механизми за колективна съдебна защита. Освен това са установени три различни вида механизми, които могат да бъдат класифицирани като „колективна“ съдебна защита в онези държави-членки, които към момента имат въведена подобна система.

5.2.2. „Колективната правна защита“ действително е широко понятие, което се съсредоточава върху резултата, а не върху точно определен (или някакъв) механизъм. То включва всеки механизъм, който може да доведе до прекратяване или предотвратяване на неспазване и/или осъществяване на правна защита в най-широк смисъл, независимо дали включва отстраняване на нередностите или обезщетение. Като се има предвид големият брой възможни процедури, които са се появили или се появяват в редица държави-членки на ЕС, и фактът, че повечето от тях са новаторски и експериментални, едва ли е възможно да се определи модел, който да бъде за предпочитане пред друг.

5.2.3. Предвид различията в правните системи, както и различните разгледани подходи и предложения, направени в предходни становища по този въпрос (14), ЕИСК се обявява в подкрепа на:

—

директива на ЕС, която да гарантира базово ниво на хармонизация и същевременно да оставя достатъчно свобода на действие за онези страни, които до този момент нямат въведена система за колективна съдебна защита. Освен това подобна директива би била продължение на директивата относно исковете за преустановяване на нарушения;

—

предпазни мерки, за да се гарантира, че колективните искове няма да бъдат под формата на колективни искове от типа „class actions“, използвани в САЩ. Всички приети правни мерки на ЕС следва да отразяват европейските културни и правни традиции, да имат за своя единствена цел обезщетяването и да установяват справедлив баланс между страните, като по този начин създават система, защитаваща интересите на обществото като цяло. Комитетът подкрепя изцяло предложението на Комисията, че каквато и мярка за въвеждане на механизъм за колективна съдебна защита във всички държави-членки да бъде приета, „следва да се избегне включването на елементи, за които се предполага, че насърчават културата на постоянно водене на дела, каквато се счита, че съществува в някои неевропейски държави, например обезщетения с наказателен характер, адвокатски хонорари според присъденото обезщетение и т.н.“;

—

една смесена система за групови искове, която съчетава предимствата на двете системи „opt-in“ и „opt-out“ в зависимост от характера на разглежданите интереси, решителността или нерешителността на членовете на групата и размера на индивидуалните вреди; при „opt-in“ заинтересованите страни следва да обединят индивидуалните си искове за понесени вреди в един общ иск; при „opt-out“ исковете следва да се предлагат от представителни и квалифицирани органи;

—

даване на право на физическите лица да се присъединяват изрично, за да заведат съдебно производство, а не автоматично да се считат за страна по иска, освен ако не са поискали изрично да бъдат изключени. ЕИСК се позовава на предимствата и недостатъците на тези механизми, описани в становището от 13 февруари 2008 г. (15). Този вариант следва да бъде предпочитан, за да се смекчи въздействието на подобен колективен иск, по-специално в онези държави-членки, които до този момент не са въвели подобна процедура;

—

твърдението на Комисията, че всеки механизъм на ЕС трябва да не допуска неоснователни искове и че съдията може да играе важна роля при определянето на това дали даден колективен иск е неоснователен или допустим. Действително ЕИСК припомня препоръките си от предишни становища относно важната роля на съдията. На съдиите трябва да се предоставят правомощия, които да им позволяват да отхвърлят неоснователни искове на ранен етап в съдебното производство. Съдилищата ще провеждат проучвания дали искът на ищеца е основателен и доколко е подходящ за колективно разрешаване. По-специално съдията трябва да гарантира, че е установена самоличността на групата въз основа на определен брой идентични казуси и че предявените искове за вреди имат общ произход, тъй като са резултат на неизпълнение или неточно изпълнение на договорните задължения на един и същ търговец;

—

присъждането на пълно обезщетение на потърпевшите за реалната стойност на претърпените вреди, което да покрива не само действителната загуба или материални или морални щети, но и пропуснати ползи, както и да включва правото за получаване на лихва. Всъщност, макар че изпълнението на съдебните решения от страна на държавните органи е фокусирано върху спазването и възпиращия ефект, целта на исковете за обезщетение трябва да бъде предоставянето на пълно обезщетение за понесените вреди. Следователно това пълно обезщетение трябва да включва и действителните загуби, пропуснати ползи и лихви;

—	гарантирането на устойчивостта на подобен колективен съдебен механизъм по отношение на достатъчно финансиране;

—	система, която да дава възможност за обжалване.

5.2.4. Всички други аспекти на този правен механизъм трябва да бъдат оставени на самите държави-членки, в съответствие с принципа на субсидиарност. Действително, всеки колективен иск, въведен на равнище ЕС, следва във всички случаи да зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност; той никога не бива да излиза извън необходимото за постигане на целите, посочени в Договора, доколкото подобни цели не могат да бъдат постигнати от държавите-членки и затова е по-добре да се реализират чрез действия на равнище Общност. Има различни национални, правни и конституционни изисквания, които могат да затруднят или да породят противопоставяне на хармонизирането на законодателството, сред които следва да се подчертае чл. 5 от Договора за ЕО.

5.3. Предпазни мерки за правна защита на потребителите с други налични средства

5.3.1. ЕИСК вече призна, че: „въвеждането на колективно съдебно производство на общностно ниво по никакъв начин не изключва прибягването до системи за извънсъдебно решаване на потребителски конфликти. Тези системи са получили безрезервната подкрепа на ЕИСК. Техният потенциал трябва да бъде задълбочено проучен и доразвит още повече (15)“, както се предлага във Вариант 3 на Зелената книга на Комисията. Действително предложените от Комисията мерки във Вариант 3 могат да допълнят, но не и да заместят приемането на гореописания правен инструмент на ЕС.

5.3.2. Беше поставено значително ударение върху извънсъдебните механизми за разрешаване на спорове. ГД „Здравеопазване и защита на потребителите“ поръча проучване на механизмите за извънсъдебно разрешаване на спорове при потребителски спорове. Неотдавна бяха одобрени и директиви относно механизмите за искове с малък материален интерес (16), медиацията (17) и разширяването на мрежата EJ-NET (18). Действително европейското законодателство, свързано с прилагането на защитата на потребителите, трябваше да даде възможност както за публични, така и за частни системи. През 2004 г. настъпи промяна в политиката, която може да има важни последици, с изискването всички държави-членки да имат централен публичен орган за координиране на трансграничното прилагане на законодателството за защита на потребителите (19).

5.3.3. Вътрешни процедури за разглеждане на жалби

Комитетът вярва, че ефикасното разглеждане на жалбите от страна на търговците може да бъде решаваща стъпка към повишаване на доверието на потребителите във вътрешния пазар. ЕИСК счита, че е от първостепенно значение Комисията да насърчава необходимите инициативи, със задължителното участие на гражданското общество и по-специално на представителните организации на бизнеса, за да се гарантира последователна правна рамка, която регулира разработването от страна на търговците на подобни вътрешни системи за разглеждане на жалби, чиято основна цел е ефикасното разглеждане на потребителските жалби.

5.3.4. Публичен надзор

ЕИСК изразява съгласие с предложението на Комисията да се разширят и подобрят правомощията на компетентните правоприлагащи органи, включително и на националните омбудсмани, в рамките на Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите. Той обаче горещо препоръчва подробният ред и условия на подобен механизъм да бъдат разгледани в директива, за да се осигури минимално ниво на хармонизация във всички държави-членки на ЕС. Всяко подобно предложение следва да ограничава наличните средства за защита до обезщетения за загуби и пропуснати ползи и да включва силна процесуална защита за лицата, които са обект на изпълнително производство. ЕИСК счита, че подходът за прилагане на публичен надзор може да бъде доразвит в оперативно съвместима работна мрежа, обхващаща всички държави-членки, и може да се окаже много резултатен способ за откриване на оператори, които могат да нарушават правата на потребителите, на територията на целия ЕС. Подходящи кампании за връзки с обществеността с цел повишаване на осведомеността на потребителите и разпространяване на информация могат действително да насърчат потребителите да сигнализират за нарушенията на техните права.

5.3.5. Механизми за алтернативно разрешаване на спорове

Комисията признава, че съществуващите системи за алтернативно разрешаване на потребителски спорове силно се различават както в национален план, така и между отделните държави-членки, и дори в юрисдикции, в които съществуват подобни механизми, се наблюдават съществени пропуски както по отношение на различните сектори, така и на териториалното покритие. Освен това повечето системи за алтернативно разрешаване на спорове в ЕС се занимават предимно с индивидуални искове. Що се отнася до съществуващите инструменти на ЕС (20), възложеният от Европейската комисия доклад „Анализ и оценка на алтернативни средства за правна защита на потребителите, освен правната защита чрез обикновено съдебно производство“, разкрива, че принципите на независимост и безпристрастност на третите страни, участващи в системи за медиация/арбитраж, споменати в посочените инструменти, не се спазват дори в рамките на базата данни EEC-Net. В тази връзка ЕИСК е на мнение, че съществуващите препоръки относно системите за алтернативно разрешаване на спорове трябва да се превърнат в обвързващи законодателни инструменти. Разширяването на достъпа на потребители до АРС и процедури за искове с малък материален интерес може да доведе до бързо, справедливо, ефективно и свързано с относително ниски разходи разрешаване на въпроси, свързани със защитата на потребителите.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) СOM (2007) 99 окончателен.

(2) В своята резолюция по Стратегията за политика за защита на потребителите ЕП призова Комисията след внимателна оценка на въпроса за правната защита на потребителите в държавите-членки „… да представи издържано решение на европейско равнище, което да предоставя на всички потребители достъп до механизми за колективна правна защита за разрешаване на въпроси, които са предмет на трансгранични жалби“ (A6-0155/2008); Съветът от своя страна прикани Комисията „… да разгледа внимателно механизмите за колективно обезщетение и да представи резултатите от текущите проучвания по въпроса, с оглед евентуални предложения или действия“, ОВ C 166, 20.7.2007 г., стр. 1-3.

Призивът на ЕП беше повторен и в резолюцията по Зелената книга за финансовите услуги на дребно (A6-0187/2008). Анкетната комисия на ЕП относно дружеството Equitable Life също поиска от Комисията „… да проучи по-задълбочено въпроса за създаването на правна рамка с единни гражданскопроцесуални изисквания за колективни трансгранични искове …“ (A6-0203/2007). В своето становище по собствена инициатива (ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 1) ЕИСК направи предложения във връзка с правната уредба на механизмите за колективна защита.

(3) http://www.oecd.org/dataoecd/43/50/38960101.pdf.

(4) СOM (2008) 794 окончателен.

(5) СOM (2008) 794 окончателен, стр.3.

(6) Препоръка 98/257/EО на Комисията относно принципите, приложими към органите, отговорни за извънсъдебното уреждане на потребителски спорове (ОВ L 115, 17.4.1998 г., стр. 31) и Препоръка 2001/310/ЕО на Комисията относно принципите, приложими към извънсъдебните органи, участващи в уреждането на потребителски спорове по взаимно съгласие (ОВ L 109, 19.4.2001 г., стр. 56); Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 51); Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1).

(7) ОВ C 339, 31.12.1991 г., стр. 16, параграф 5.4.2 и OВ C 19, 25.1.1993 г., стр. 22) (вж. параграф 4.12, и раздел 4 от интересното проучване, приложено към него, извършено съвместно от Eric Balate, Pierre Dejemeppe и Monique Goyens и публикувано от ИСК, стр. 103 и следващите).

(8) ОВ C 295, 22.10.1994 г., стр. 1.

(9) Най-важните от тези становища бяха становищата по собствена инициатива относно „Единният пазар и защитата на потребителите: възможности и препятствия“ (ОВ C 39, 12.2.1996 г., стр. 55), в което се констатира, че към тази дата не е извършено нищо по идеите и предложенията, направени от ЕИСК в неговото предходно становище относно Зелената книга; становището относно „Доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Единният пазар през 1994 г.“ (COM(1995) 238 окончателен), в което бяха отбелязани забавянията при ефективното изграждане на вътрешния пазар, по-специално във връзка със законодателството за защита на потребителите и особено за трансграничните отношения (ОВ C 39, 12.2.1996 г., стр. 70); становището относно Съобщението на Комисията „Приоритети на политиката за защита на потребителите (1996-1998 г.)“, в което Комитетът, макар и да приветства предложението за директива относно исковете за преустановяване на нарушения и представения от Комисията план за действие относно достъпа на потребителите до правосъдие, заяви, че очаква с интерес развитията в тази област и констатира, че единният пазар в тази област далеч не е доизграден и че „съзнателното зачитане на правата на потребителите“ е главно условие за спечелване на тяхното доверие (ОВ C 295, 7.10.1996 г., стр. 64). Същите опасения бяха изразени и в становището на ИСК относно Съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно въздействието и ефикасността на единния пазар (COM(1996) 520 окончателен от 23 април 1997 г.) (ОВ C 206, 7.7.1997 г.). В настоящия документ следва да се направи позоваване и на следните становища на ЕИСК: становище по собствена инициатива относно „Политиката за защита на потребителите след разширяването“ (параграф 11.6) (ОВ C 221, 8.9.2005 г.); становище относно „Програма за действие на Общността в областта на здравето и защитата на потребителите за периода 2007-2013 г.“, параграф 3.2.2.2.1. (ОВ C 88, 11.4.2006 г.); становище относно „Правна рамка за политиката за защита на потребителите“ (ОВ C 185, 8.8.2006 г.).

(10) ОВ C 324, 30.12.2006 г. ЕИСК отбеляза своята подкрепа за тази инициатива на Комисията и потвърди необходимостта от колективни действия, доколкото: „[те] отговарят съвсем точно на някои важни цели: 1) ефективно обезщетение за вредите, улесняващо иска за обезщетение от организациите от името на ощетените потребители, което допринася за реален достъп до правосъдие; 2) превенция и възпиране на антиконкурентното поведение предвид по-голямото социално въздействие на този вид искове“.

(11) ОВ C 228, 22.9.2009, стр. 40.

(12) REC (2007) 74 от 12 юли 2007 г.

(13) ОВ C 162, 25.6.2008 г.

(14) ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 31 и ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 40

(15) ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 1.

(16) Регламент (ЕО) № 861/2007, ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1.

(17) Директива 2008/52/ЕО, ОВ L 136, 24.5.2008 г., стр. 3.

(18) COM(2008) 380 окончателен – Становище CESE: ОВ C 175, 28.7.2009 г., стр. 84.

(19) Регламент (ЕО) № 2006/2004 ОВ L 364, 9.12.2004 г., стр. 1.

(20) Препоръка 1998/257 и Препоръка 2001/310.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/103

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Възползване от предимствата на единния пазар чрез по-добро административно сътрудничество“

COM(2008) 703 окончателен

(2010/C 128/19)

Докладчик: г-н Bernardo HERNÁNDEZ BATALLER

На 6 ноември 2008 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Възползване от предимствата на единния пазар чрез по-добро административно сътрудничество“

COM(2008) 703 окончателен.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 (заседание от 5 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 128 гласа „за“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Заключения

1.1. ЕИСК подкрепя по-децентрализиран и основан на контактите в мрежа подход към трансграничното сътрудничество за единния пазар, за което ще спомогне Информационната система за вътрешния пазар (IMI). ЕИСК смята, че системата ще допринесе за гарантиране на ефективното изпълнение на правилата на единния пазар и приемане на съответните мерки за разрешаване на проблемите, с които се сблъскват гражданите и предприятията.

1.2. Организациите на гражданското общество могат да изпълняват в съответните държави-членки активна и важна роля за функционирането на Информационната система за вътрешния пазар (IMI). Могат да допринесат също като разпространяват информация за нейното съществуване и за начина ѝ на действие.

1.3. Тъй като системата IMI ще установява съществуващите на национално равнище пречки за правилното прилагане на директивата за услугите и директивата относно професионалните квалификации и е възможно разширяването на приложното ѝ поле върху други сектори, би било целесъобразно Комисията да предвиди възможен специален механизъм за предупреждение и/или санкции с цел отстраняване на посочените пречки.

1.4. Тъй като обменът на данни в системата IMI се регулира от режима за защита на личните данни, установен от правото на Общността, ЕИСК препоръчва да се предвиди задължение за уведомяване на титулярите на тези данни, за да могат те да упражняват предвидените в посочения режим права на достъп, в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕО.

2. Въведение

2.1. Член 10 от ДЕО определя в най-общ вид „принципа лоялност към Общността“ между държавите-членки и Общността, който бе значително доразвит в съдебната практика на Съда на ЕО (1), според който държавите-членки трябва:

—	да приемат всички законодателни мерки на национално равнище, необходими за изпълнението на стандарти и разпоредби на Общността;

—	да си сътрудничат помежду си и с Общността, за да изпълнят целите на договора и на вторичното законодателство.

2.2. До момента административното сътрудничество между държавите-членки и Общността е намирало израз в определени области като данъчното облагане (2) (определяне на централен орган във всяка държава-членка и задължението на държавите-членки да си оказват съдействие), митнически въпроси, конкуренция (мрежа на националните органи) или включително, например, политиката за убежище, имиграционната политика и външната политика (програма ARGO-2002).

2.3. ЕИСК разгледа административното сътрудничество между властите на национално и общностно равнище в становище по собствена инициатива (3), в което заключава, че ясно определените и същевременно ефективни политически и национални процедури, от една страна, както и по-доброто изготвяне, прилагане и спазване на законодателството, от друга, са важен елемент на доброто общностно управление.

2.4. С Решение 2004/387/EО (4) от 21 април 2004 г. се създаде програма за взаимно предоставяне на паневропейски електронноправителствени услуги за публичните администрации, институциите на Общността и други структури, стопанските предприятия и гражданите (програма IDABC). Това решение предвижда въвеждане на т.н. проекти от „общ интерес“ и хоризонтални мерки, чието изпълнение ще бъде поето от Общността в съответствие с нейния интерес (чл. 10).

2.5. На 17 март 2006 г. представителите на държавите-членки в Консултативния комитет за координация в областта на вътрешния пазар одобриха Общ план за реализация на Информационната система за вътрешния пазар (наричана по-долу IMI) и нейното развитие с цел подобряване на комуникацията между държавите-членки. Според решение на Комисията 2008/49/ЕО (5) относно защитата на личните данни при въвеждането на информационна система за вътрешния пазар, тази система се разглежда като проект от общ интерес за целите на IDABC.

2.6. Системата IMI е замислена като инструмент, улесняващ прилагането на законодателни актове в областта на вътрешния пазар, които изискват обмен на информация между администрациите на държавите-членки.

3. Съобщението на Комисията

Липсата на доверие в правната уредба и в контрола, упражняван в други държави-членки, доведе до умножаване на правилата и удвояване на проверките за трансгранични дейности. Това е едно от основните препятствия пред гладкото функциониране на вътрешния пазар до този момент, поради което властите в държавите-членки трябва да си сътрудничат тясно и да изграждат взаимно доверие в своите системи.

3.1.1. IMI ще даде възможност на държавите-членки да изпълняват правните си задължения за обмен на информация. Тя ще позволи също така нови форми на административно сътрудничество, които не биха били възможни без помощта на електронна информационна система.

IMI осигурява на компетентните власти в държавите-членки инструмент за лесно откриване на съответните структури в други държави и изпращане на заявки за информация до тях чрез структуриран набор от въпроси в специфични области от законодателството на ЕС.

3.2.1. Системата е замислена като ефикасно и ефективно средство за намаляване на единичните разходи за комуникация между държавите-членки, необходими за правилно прилагане на законодателството за вътрешния пазар. При все това се счита за целесъобразно системата да започне да се прилага спрямо две ограничени области: вече започналото признаване на професионалните квалификации и директивата за услугите. Събраният опит в тези две области ще послужи при по-нататъшно повсеместно прилагане в други сектори от значение за функционирането на вътрешния пазар.

3.2.2. Така IMI ще допринесе за създаване на атмосфера на доверие, необходима за гладко функциониране на вътрешния пазар и за пълно възползване от неговите предимства.

3.3. IMI е многоезично приложение, създадено за ЕС с неговите 27 държави-членки и 23 официални езика, макар че ще се прилага за всичките 30 страни от ЕИП. Многоезичието е източник на богатство. С използването на нови технологии, подкрепени от човешки и автоматични преводачески услуги, IMI е добър пример за конкретните мерки, които ЕС може да вземе, за да сведе до минимум пречките и да преодолее трудностите при комуникацията между администрациите в Европа.

3.4. В контекста на модернизация на управлението на единния пазар, IMI ще спомогне за по-ефективен, децентрализиран и основан на контактите в мрежа подход към трансграничното сътрудничество.

3.5. IMI позволява на държавите-членки да си сътрудничат по-ефективно при прилагане на законодателството за вътрешния пазар, като помага на компетентните органи в държавите-членки да преодоляват сериозните практически пречки при общуването, като например различните езици и липсата на ясно определени партньори в другите държави-членки. Целта на системата е да повиши ефикасността и ефективността на ежедневното сътрудничество между държавите-членки.

3.6. Разработването на системата се опира на три основни принципа:

—	тя не налага допълнителни задължения за административно сътрудничество на държавите-членки, извън вече съдържащите се в законодателството за вътрешния пазар;

—	системата осигурява достатъчно гъвкавост за съобразяване с разнообразните административни структури и култури в Европа;

—	системата е единна и е съставена от градивни елементи, които могат да се използват многократно. Системата е проектирана така, че да може да обслужва множество закони за вътрешния пазар и по този начин да предотврати разпространението на разнородни информационни системи.

Съобщението на Комисията с основание набляга на връзката между системата IMI и защитата на личните данни, като изтъква, че тя е изцяло съобразена със съответните разпоредби по този въпрос, по-специално Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001.

3.7.1. Фактически достъпът до информацията, управлявана чрез системата IMI, е запазен за националните органи и власти, посочени като „компетентни органи“ в директивите, към които системата се прилага понастоящем.

3.8. Накрая, Комисията счита, че за постигане на желаните резултати следва да бъдат увеличени настоящите инвестиции в обучение и осведомяване. Комисията ще разгледа различните възможности и ако е необходимо, ще направи оценка на програма за обучение и обмен.

3.9. В публикуваната на 29 юни 2009 г. (6). препоръка относно мерките за подобряване на функционирането на единния пазар, Комисията счита, че е от съществено значение Комисията и държавите-членки да си сътрудничат чрез координиран подход, основан на партньорството, в името на общата цел за подобряване на транспонирането, прилагането и осигуряването на изпълнението на правилата на единния пазар. Това предполага държавите-членки да споделят отговорността и да играят по-активна роля в управлението на единния пазар.

4. Общи бележки

По-децентрализираният и основан на контактите в мрежа подход към трансграничното сътрудничество, който е нужен за осъществяването на IMI, ще подсили правото на добро администриране в полза на гражданите, институциите и предприятията. Трябва да се запазят основните принципи на гъвкавост, повторна употреба и неналагане на допълнителни задължения на държавите-членки.

4.1.1. Правото на добро администриране намира израз в предоставянето на точна и конкретна информация на гражданите, по гъвкав начин, относно поставените в държавите-членки изисквания за лицата, които желаят да се установят в тях, да извършват услуги или да работят, както и относно компетентните органи, до които трябва да отправят заявленията си. Също така, системата косвено ще предостави информация за неоправданите национални пречки пред ефективното зачитане на свободите, гарантирани от законодателството на Общността, което ще позволи на Комисията да взема съответни мерки.

4.2. За доброто функциониране на вътрешния пазар, властите на държавите-членки трябва да бъдат в тясно сътрудничество и да изграждат взаимно доверие в IMI, като по този начин допринасят за повишаване на прозрачността и доброто управление. За постигане на тясно трансгранично сътрудничество между националните власти, компетентни в областта на вътрешния пазар, държавите-членки следва да вземат необходимите мерки за гарантиране на функционирането на трансграничните мрежи или създадените от Комисията електронни системи за информация, каквато е IMI.

4.3. Решение 2004/387/EО (IDABC) предвижда изготвянето на схема, която определя справедливо поделяне на разходите за функционирането и поддръжката на общоевропейски услуги за електронно управление и инфраструктура между Общността и държавите-членки (чл. 7-3). Следователно, властите на държавите-членки ще трябва да осигурят необходимите инвестиции за доброто функциониране на IMI. ЕИСК счита, че тъй като става дума за споделена компетентност, а оттам за споделена отговорност, държавите-членки ще трябва също да положат допълнителни усилия.

Реалното пускане в действие на системата ще изисква засилване на административното сътрудничество между властите на държавите-членки и Комисията. В бъдеще ще трябва да се разшири приложното поле на IMI, което в момента се ограничава до директивата за професионалните квалификации и директивата за услугите на вътрешния пазар.

4.4.1. За целите на административното сътрудничество, с Решение 2008/49/ЕО се създава система за обмен и обработка на информация, която, поради нейната чувствителност, се разпределя между различните административни структури разпокъсано, като всяка от тези структури отговаря за управлението на определена част от системата. По този начин, освен Комисията, IMI предполага намесата на следните национални участници: координатора, от една страна, и потребителите на системата - от друга. Под контрола на националния орган или на координатора, потребителите се идентифицират въз основа на различните функции, които им възлагат управляващите, надзорните, възлагащите органи и местният администратор на данни.

4.4.2. Тази система непременно ще трябва да бъде съгласувана с механизмите за административно сътрудничество, предвидени в директивите, за които ще се прилага, тоест, с механизмите за обмен на информация и съответните национални органи, директивите за услугите и за професионалните квалификации. В този смисъл ще трябва да се разгледат евентуалните преки и косвени отношения между потребителите на IMI и националните власти, определени в посочените директиви, по-специално онези, които имат пряко или косвено въздействие върху вътрешния пазар.

4.4.3. По-специално, ще бъде целесъобразно да се обхванат следните аспекти от Директивата за услугите с оглед на съгласуването с IMI:

a)	широкото определение на компетентен орган (член 4);

б)	създаването на единични звена за контакт (чл. 6) и звена за връзка (чл. 28);

в)	висока степен на хармонизиране на процедурите по издаване на разрешения и комуникация с кандидата (чл. 13);

г)	създаването на механизми за предупреждение (чл. 32), което може да доведе до създаването на европейска мрежа на органите на държавите-членки.

4.4.4. Накрая, по отношение на директивата за професионалните квалификации, ще е целесъобразно да се обхванат следните механизми за сътрудничество:

a)	подробното определение за компетентен орган и уеднаквяване на свидетелствата за правоспособност, издадени от професионални организации (чл. 3);

б)	административното сътрудничество между държавите-членки с оглед на свободното предоставяне на услуги (чл. 8);

в)	хармонизирането на процедурата за признаване на професионалните квалификации за целите на установяването (чл. 51);

г)

специалната система за административно сътрудничество, която посочва условията за обмен на информация във връзка с дисциплинарните мерки и наказателните преследвания, изброява компетентните органи и техния координатор (чл. 56) и накрая, създаването на национални звена за връзка, на които се възлагат функции за предоставяне на конкретна информация относно последиците от прилагането на директивата (чл. 57).

4.4.5. Комитетът счита, че едно незабавно прилагане на системата IMI ще трябва да включва социалните аспекти (периоди на плащане на вноски, право на пенсии и т.н.), свързани с предвидените области за първия етап. Този подход не само отговаря на обичайната политическа позиция на Комитета, но и се налага, защото е необходима пряка връзка между икономическото и социалното измерение при извършването на професионална и трудова дейност.

4.4.6. Тази връзка многократно е била изтъквана от Комитета: например неотдавна в становището от 14.01.2009 г. (7) относно „Социално и екологично измерение на вътрешния пазар“, Комитетът посочи, че европейските институции следва да отчитат както законните интереси на пазара, така и факта, че икономическите свободи трябва да бъдат обект на регулация, за да се гарантира, че упражняването им не нарушава основни социални права, признати от законодателството на ЕС, международните трудови стандарти и законите на отделните държави-членки, включително правото на преговори и правото на колективно трудово договаряне.

4.4.7. По-специално Комитетът подкрепи мерки за хармонизация в този смисъл – координацията на системите за социална сигурност и инициативите за „преносимост“ на пенсиите (8).

4.5. ЕИСК подкрепя идеята цялото законодателство на Общността да функционира ефективно и вътрешният пазар да разгърне пълния си потенциал, както и идеята да бъдат приети подходящи мерки за повишаване на осведомеността и предоставяне на обучение на компетентните власти.

4.6. За укрепване на административното сътрудничество се изисква, от една страна, да се консолидира функционирането на IMI и организациите, които си сътрудничат в нейната работа; и, от друга страна, ЕИСК и организациите на гражданското общество следва да изпълняват важна роля, по-специално чрез провеждане на кампании за популяризиране на системата и повишаване на осведомеността за значението ѝ за функционирането на вътрешния пазар.

4.7. ЕИСК счита, че в светлината на опита от функционирането на системата IMI и от процеса на развитие на правото на Общността, ще могат да се извлекат общи принципи, за да се постигне в бъдеще по-пълно и подробно регламентиране на административното сътрудничество на общностно равнище, чрез регламент, обхващащ най-общите аспекти.

4.8. По този начин IMI представлява първият етап на този процес: както е регламентирано в разглеждания документ, IMI ще оптимизира системите за административно сътрудничество на държавите-членки помежду им и между тях и Комисията, в онези области, които, основани на взаимното признаване и принципа на недискриминация, са изключително важни за функционирането на вътрешния пазар. Същевременно се запазва защитата на личните данни, един важен въпрос за гражданите на Европейския съюз, предвид детайлното възлагане на функции на участниците в управлението на IMI, установено благодарение на дейността на Комисията в тази област.

4.9. Накрая по отношение на връзката между системата IMI и системата за защита на личните данни, следва да се посочат неотдавна публикуваните Заключения на Генералния адвокат г-н Ruiz-Jarabo Colomer (9), в които се тълкуват някои разпоредби на законодателството, залегнало в основата на системата и които са напълно приложими в този контекст. Това тълкуване беше потвърдено в Решението на Съда на ЕО от 7 май 2009 г. във връзка със задължението да се гарантира право на достъп до информация относно получателите или категорията получатели на данните, както и съдържанието на предаваната информация, не само за настоящ, но и за минал период, както и определянето на срок на съхранение на информацията, като се запазва справедлив баланс между интереса на засегнатото лице да защитава неприкосновеността на личния си живот и задължението за съхранение на тази информация, което има отговарящият за обработката на тези данни.

4.10. Тълкуването се отнася по-специално до две отделни права, признати в Директива 95/46, които са регламентирани по такъв начин, че упражняването на едното (правото на заличаване на данните в рамките на една година) изглежда затруднява упражняването на второто (правото на достъп на заинтересованото лице до данните за обработване): чрез заличаването на данните в съответствие с Директива 95/46 се премахва възможността за упражняване на правото на достъп, тъй като не може да се изиска информация, която вече не съществува. Изглежда благоразумно да се приеме тълкуването на Генералния адвокат и на Съда на ЕО, за да се осигури съвместното съществуване и упражняването на двете права, признати от правото на Общността: посоченото тълкуване предвижда информиране на заинтересованата страна за прехвърлянето на данните, включително самоличността на получателите и предвиждането на едногодишен срок за упражняване на правото на достъп, след изтичането на който се пристъпва към заличаване на данните и следователно няма как да бъде получен достъп до тях.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Дело C-392/02, съдебно решение от 15.11.2005 г. и заключенията на генералния адвокат г-н Geelhoed.

(2) ОВ L 264, 15.10.2003 г.

(3) ОВ C 325, 30.12.2006 г.

(4) ОВ L 181, 18.5.2004 г.

(5) ОВ L 13, 16.1.2008 г.

(6) ОВ L176 от 07.07.2009 г., стр. 17.

(7) ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 1

(8) ОВ C 228, 22.9.2009 г..

(9) Заключения от 22.12.2008, дело C-553/07.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/107

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към последователна стратегия за европейска научноизследователска програма за селското стопанство“

COM(2008) 862 окончателен

(2010/C 128/20)

Докладчик: г-н CHIRIACO

На 15 декември 2008 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Към последователна стратегия за европейска научноизследователска програма за селското стопанство“

COM(2008) 862 окончателен.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 155 гласа „за“ и 3 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства инициативата на Комисията, с която започва процесът на изготвяне на бъдеща научноизследователска програма за селското стопанство с цел изграждане на европейско селскостопанско научноизследователско пространство. За да може предлагането на селскостопански продукти да бъде в крак със световните тенденции в търсенето, всъщност е необходимо да се задълбочат научните изследвания и иновациите в този сектор (1).

1.2. ЕИСК споделя предложения от Комисията подход, основан на изпитването на концепцията за съвместното планиране, която, вземайки предвид изискванията и спецификата на различните национални програми, цели гарантиране на общностната координация на инициативите и ефикасно и конкретно поделяне на ресурсите (2). В частност ЕИСК призовава Комисията да засили сътрудничеството не само между националните научноизследователски програми за селското стопанство, но и между различните инициативи, предприети от генералните дирекции (например ГД „Околна среда“, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Предприятия и промишленост“). Във връзка с това ЕИСК приканва Комисията в едно бъдещо съобщение да предостави допълнителна информация относно инструментите и организацията на работата, в това число за финансовите средства за предложените инициативи, включвайки всички заинтересовани страни в процес на консултации и отчитайки резултатите, получени при пилотното тестване на съвместното планиране.

1.3. Със съвместното планиране в изследванията в селското стопанство се цели да се изследва потенциалът на обществото за справяне с предизвикателствата при разработването на биопродукти на европейско равнище. Тези предизвикателства са свързани с въпросите по отношение на изменението на климата, опазването на човешкото здраве и продоволствената сигурност. Тези въпроси, включително в светлината на резултатите от Семинара за съвместното планиране в изследванията в селското стопанство, организиран от програмата за съвместно планиране на селскостопански научни изследвания (JPAR), бяха обект на задълбочена дискусия и анализ от страна на Постоянния комитет за изследвания в селското стопанство (SCAR) (3), обобщени в становище относно съвместното планиране, публикувано през юни 2009 г. Съвместното планиране включва широко участие и големи усилия от страна на участващите държави, които се изразяват в добавена стойност и ползи по отношение на въздействието за гражданите и европейската конкурентоспособност. Ето защо още на този етап ЕИСК предлага да бъдат предвидени подходящи механизми за гарантиране на включването на всички заинтересовани страни, в това число на частния сектор и най-вече на предприятията, особено при определянето на целите на изследванията, както и да бъде направена оценка на необходимите ресурси и точно да се определят финансовите инструменти за функционирането на системата, като се гарантира действителен достъп до финансиране. В частност ЕИСК препоръчва на Комисията и на Съвета да предприемат мерки за изготвяне на предложение за регламент, който да представлява правната основа за организиране и функциониране на „новия“ SCAR, в съответствие с политическия процес, започнал през 2004 г., и който да замени Регламент (ЕИО) № 1728/74.

1.4. В новия модел на управление, предложен от Комисията, Постоянният комитет за изследвания в селското стопанство играе координираща роля в насърчаването на съвместни инициативи на европейско равнище и в очертаването на компетенциите на предприетите инициативи за научни изследвания. ЕИСК счита, че SCAR трябва да се опира на принципа на основна гъвкавост, за да бъде запознат с вече направените реформи (4) и онези, които предстои да бъдат направени в непрекъснато развиващата се законодателната рамка на Общата селскостопанска политика.

1.5. В областта на съвместното планиране процесът на прогнозиране и анализ е тясно свързан с процеса на „картографиране“, който, предоставяйки ключови цифри и статистически данни относно недостатъците, тенденциите и нуждите, свързани с организацията на научноизследователска дейност за селското стопанство на национално равнище, допринася за очертаването на обща картина на развитието на научноизследователската дейност за селското стопанство в ЕС. Досега тази информация беше предоставяна от проекта EU-AGRI-MAPPING - инициатива, която е в обхвата на Шестата европейска рамкова програма за научни изследвания. Отчитайки също и трудностите, възникнали в хода на този проект, ЕИСК счита, че „картографирането“ не може да се основава на ad hoc инициативи, а трябва да бъде непрекъснат и редовно актуализиран процес.

2. Резюме на съобщението на Комисията

2.1. Нов контекст за селскостопанските научни изследвания в Европа

2.1.1. Европейското селско стопанство трябва да посреща нови предизвикателства, като например демографските промени в селските райони и промените в структурата на предприятията, въздействието на съвременните селскостопански методи върху заетостта, развитието на Общата селскостопанска политика (ОСП) и общите фактори, които влияят на сектора.

2.1.2. Всеобщо признато е, че с тези предизвикателства можем да се справим, само ако в Европа областта на научните изследвания в селското стопанство е силно развита. Изследванията в селското стопанство трябва да дадат възможност за придобиване на необходимите познания за задълбочено разбиране на развитието на селските райони, както и на факторите и препятствията, свързани с устойчивото развитие, и да предоставят новите технологии и иновации, необходими за развитието на селскостопанския сектор. Те трябва да дадат възможност за придобиването на знания, които да водят и до по-добро разбиране на динамиката на пазара. Въпреки това научноизследователската дейност е често фрагментирана и слабо съгласувана, няма достатъчно инвестиции и не се достига критична маса. В Европа съществуват редица механизми, по-специално благодарение на Рамковата програма на ЕС, които насърчават общоевропейското сътрудничество между изследователите. В това отношение схемата „ERA-NET“ предоставя средства за финансиране на изграждането на мрежи от национални програми, министерства или финансиращи агенции във всички научни сектори. Съветът на ЕС реши (през ноември 2004 г.), че една по-добре структурирана стратегия би била полезна за сътрудничеството в тази област. В този смисъл разработената наскоро концепция за съвместно планиране (Joint Programming) надгражда схемата „ERA-NET“, като призовава държавите-членки пряко да си сътрудничат в рамките на публично финансираните си програми, за да определят общи цели и стратегически научноизследователски програми и да обединяват ресурсите си с цел съвместно намиране на решения в специфични области. Постоянният комитет за изследвания в селското стопанство (SCAR) беше посочен като добър пример за възможна мрежова структура на новите процеси по съвместното планиране.

2.2. Ръководната роля на Постоянния комитет за изследвания в селското стопанство

2.2.1. След години на ограничена дейност, през 2005 г. Съветът на ЕС поднови мандата на Постоянния комитет за изследвания в селското стопанство (SCAR), като му предостави решаваща роля при съгласуването на селскостопанските научноизследователски дейности в Европа. „Новият“ SCAR се състои от участници от 27-те държави-членки, както и от представители на страните кандидатки и асоциираните страни със статут на наблюдатели. Сред инициативите на SCAR за създаване на благоприятни условия за изграждане на европейско селскостопанско научноизследователско пространство фигурират, освен съвместното планиране, също и процесът на прогнозиране, насочен към формулиране на възможни сценарии за европейското селско стопанство в дългосрочен план и процесът на „картографиране“, с цел да се открият потребностите и тенденциите в селскостопанските научни изследвания в ЕС.

2.2.2. SCAR прие структуриран подход за определяне на приоритетни научноизследователски теми с оглед на по-задълбочено сътрудничество в бъдеще, като за целта бяха създадени редица съвместни работни групи (СРГ) с участие на държави-членки и асоциирани страни. СРГ, подобно на мрежите по „ERA-NET“, подхождат поетапно - в ранните фази се съсредоточават върху обмен на информация, после определят пропуските в изследванията и приоритетните области за сътрудничество, и в случаите, когато е необходимо, предприемат съвместни мерки и/или призовават за съвместни предложения в сектора на научните изследвания.

2.3. Ключови мерки за разработване на последователна европейска програма за селскостопански научни изследвания

2.3.1. С оглед на оказване на подкрепа и насърчаване на по-устойчиво селско стопанство в европейски и световен контекст, е необходимо да се придобие бързо много по-добро разбиране на движещите сили на процесите, свързани с изменението на климата, за да се намали тяхното отрицателно въздействие и да се защитят водните и почвените ресурси, както и биологичното разнообразие. При тези условия приоритетни изследователски области са изменението на климата и енергийните ресурси.

2.3.2. Научните изследвания биха могли да играят по-важна роля в тази област, ако отделните участници бъдат по-добре интегрирани в действителното разработване на програмата и станат част от изследователския процес, например посредством създаването на иновационни мрежи. Затова Комисията има намерение да засили създаването и обмена на селскостопански знания в Европа посредством SCAR и Европейската мрежа за развитие на селските райони (5). С оглед укрепването на съвместното планиране в областта на научните изследвания, за постигане на по-добро управление на европейската агро-хранителна система, стратегическата роля на SCAR би могла да се засили допълнително, така че той да стане орган за надзор на отделните дейности, предприемани от всички европейски публични изследователски институции в областта на селското стопанство.

2.3.3. За разработването на дългосрочни програми за научни изследвания, основаващи се на общи насоки и споделени цели, е необходимо да се създаде механизъм за мониторинг, който да включва комбинация от инструменти за прогнозен анализ и „картографиране“ на капацитета за научни изследвания.

2.3.4. Не може да се пренебрегне отговорността на Европа в една глобализирана икономика: устойчивостта на селското стопанство е тема, която ще има както пряко (посредством цените на хранителните стоки), така и косвено въздействие (например посредством миграционните потоци) върху ЕС и всички останали райони на света. Освен това е необходимо да се насърчават синергиите между политиката на научните изследвания в областта на селското стопанство в ЕС и в други части на света, като по-специално трябва да се насърчават синергиите между политиката на научните изследвания в ЕС и държавите-членки, от една страна, и външните политики, като политиките за развитие и за съседство, от друга страна.

3. Общи бележки

3.1. Нов контекст за селскостопанските научни изследвания в Европа

3.1.1. През последните петдесет години ролята и функциите на европейското селско стопанство се промениха радикално, в отражение на развитието на европейското общество и икономика, засягащо гражданите и потребителите, като се премина от „селски“ към „пост-индустриален“ тип селско стопанство. Вследствие на това се затвърди мнението, че секторът на селското стопанство, съгласно известния Европейски селскостопански модел, трябва да се разглежда през призмата на неговия многофункционален или агро-териториален аспект, а не само, както досега, по отношение на добива. Следователно същият критерий трябва да се приеме и при определянето на понятието „научни изследвания в селското стопанство“. Във всеки случай това потвърждава водещата роля на производството на селскостопански продукти, изведена на преден план и от световната криза с изхранването. Въпросът за конкурентоспособността и сигурността на снабдяването с храни наистина ще бъде предизвикателство в близкото бъдеще.

3.1.2. В този контекст ЕИСК приветства подхода, възприет при изготвянето на по-широка дефиниция на понятието „научни изследвания в селското стопанство“, при която да се отчитат предизвикателствата пред европейското селско стопанство, сред които особено се открояват адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него, развиване на енергията, добивана от възобновяеми селскостопански източници, запазването на биологичното разнообразие, устойчивото управление на водните ресурси, а също така и популяризирането на ИКТ и на качеството на производството.

3.2. Разработване на общи програми за научни изследвания

3.2.1. В съобщението на Комисията е залегнала разработената наскоро концепция за съвместно планиране (2) като нов подход за научни изследвания в селското стопанство, насочен към по-добро използване на ограничените финансови ресурси, при който се залага на по-добро сътрудничество. В настоящия момент съвместното планиране се намира в експериментална фаза посредством пилотен проект за изследване на болестта на Алцхаймер. Също така се предвижда до 2010 г. Съветът да предприеме допълнителни инициативи в други важни научноизследователски области и там, където те доведат до положителни резултати, съвместното планиране би могло да окаже решаващо въздействие върху бъдещите механизми на координация на научноизследователската дейност в европейски мащаб.

3.2.2. Държавите-членки участват в съвместното планиране на доброволен принцип и в различни конфигурации, като допринасят за определянето, разработването и прилагането на стратегически изследователски програми, основаващи се на общото виждане за това как трябва да се посрещат основните социални предизвикателства. Тази концепция може да предполага стратегическо сътрудничество между вече съществуващи национални програми или съвместно разработване и прилагане на напълно нови програми. И в двата случая става въпрос за обединяване на средства, избор или разработване на най-подходящите механизми, тяхното приложение и извършване на колективна проверка и преразглеждане на отбелязания напредък.

3.2.3. Предвид факта, че научните изследвания в селското стопанство често са фрагментарни и слабо съгласувани, няма достатъчно инвестиции, разпространение и целенасочено оповестяване на резултатите и не се достига критична маса, ЕИСК одобрява подхода на съвместното планиране, като го смята за амбициозна цел, която заедно с един прагматичен и гъвкав подход би могла да постави началото на стратегически и структуриран процес на научни изследвания в селското стопанство.

3.3. Ръководната роля на Постоянния комитет за изследвания в селското стопанство (SCAR)

3.3.1. В съобщението на Комисията и в приложения към него работен документ на службите на Комисията подробно са описани аналитичните, мониторинговите, оценъчните и консултативните функции, както и редът и условията на организация и работа на SCAR, съгласно насоките на Съвета на министрите на земеделието и рибарството от 19 юли 2004 г. По-специално, SCAR би имал за задача да извършва мониторинг на националните инициативи за научни изследвания в областта на селското стопанство, да координира на равнище Общност тези дейности и да изготвя обосновани прогнози за развитието в дългосрочен план на приоритетите на изследванията в този сектор.

3.3.2. ЕИСК смята, че координирането на равнище Общност има основно значение за посрещане на общите предизвикателства и за изразяване на обща позиция от страна на ЕС в международните институции, като премахва дублиранията, доразвива програмите, засилва конкуренцията за получаване на финансиране и като следствие от това – повишава качеството на предложенията за научни изследвания. Все пак необходимо е да се има предвид фактът, че положението на научноизследователската дейност във всяка държава-членка е много различно и че националното планиране трябва да отчита специфичните изисквания и приоритети, за които сътрудничеството в европейски план невинаги би гарантирало предимства от значителен мащаб и обхват. Затова SCAR трябва да разполага с инструменти, които да гарантират възможността за контрол върху извършването на непрекъснат и актуализиран процес на мониторинг.

4. Специфични бележки

4.1. Сред ключовите дейности за последователна европейска програма за селскостопански научни изследвания съобщението на Комисията определя като приоритет намаляването на отрицателното въздействие от изменението на климата, опазването на водните ресурси и на почвата и защитата на биологичното разнообразие. ЕИСК е на мнение, че трябва да се вземе под внимание и въздействието от социална гледна точка, както се подчертава и в доклада на ФАО от 2008 г. („Проблеми, свързани с пола и справедливостта, при производството на течни биогорива“), който обхваща всички отношения между предприятия, заетост и територия.

4.2. При определянето на новите приоритетни сектори за бъдещата европейска научноизследователска програма за селското стопанство освен изменението на климата и енергийните проблеми, свързани със селското стопанство, е целесъобразно да се отчитат и борбата за запазване на биоразнообразието, устойчивото използване на водните ресурси, оценката на въздействието върху околната среда и човешкото здраве от отглеждането и пускането на пазара на ГМО, въпросите, свързани със селскостопанския и хранително-вкусовия сектор, като се обърне особено внимание на етапа на преработка на продуктите, на биотехнологиите и на всички новаторски инструменти за справяне с подобни проблеми, които поставят нови предизвикателства, както беше подчертано неотдавна в прегледа на състоянието на реформираната ОСП (ноември 2008 г).

4.3. Научните изследвания биха могли да играят още по-важна роля, ако отделните участници бъдат по-добре интегрирани в действителното разработване на програмата и станат част от изследователския процес. В частност, особено важно е да бъдат включени предприятията, най-вече малките и средните, в определянето на целите на научните изследвания, като се отчитат реалните нужди на самите предприятия, както и в насърчаването на приложните изследвания и трансфера на технологии чрез гарантиране на действителен достъп до финансиране. Поради тази причина ЕИСК приветства предложението на Комисията за засилване на връзките между знания и иновации с оглед съчетаване на интересите на предприятията и на гражданите и за тази цел призова Комисията да предвиди подходящи програми за обучение.

4.4. По-специално, що се отнася до Европейската мрежа за развитие на селските райони (5), вместо да се въвеждат специфични мерки, които биха предизвикали проблеми, свързани с координирането на регулаторните функции на мрежата, би било целесъобразно да се предвидят механизми за стимулиране на обмена на добри практики. Европейската мрежа за развитие на селските райони, европейските технологични платформи, заедно с другите инструменти за споделяне на знания, са стратегически решения за споделяне и развитие на ценни идеи, достоверна информация и практически опит на европейско равнище, като структурират и увеличават добива и споделянето на знанията.

4.5. С оглед свързването в мрежа на европейските научни изследвания с международните, особено в развиващите се страни, е необходимо да бъдат разработени подходящи механизми, които да са в състояние да запазят ефикасността и ефективността на популяризираните действия, по-специално чрез укрепването на управленския капацитет на местно равнище и подобряването на качеството на участващите човешки ресурси.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Становище на ЕИСК относно „Цени на хранителните стоки в Европа“ (Вж. стр. 00 от настоящия ОВ).

(2) ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 56.

(3) Член 7 от Регламент (ЕИО) № 1728/74.

(4) Регламент (ЕО) № 72/2009, Регламент (ЕО) № 73/2009, Регламент (ЕО) № 74/2009 и Решение на Съвета № 2009/61/EО от 19 януари 2009 г.

(5) Член 67 от Регламент (EO) № 1698/2005.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/111

COM(2008) 821 окончателен

(2010/C 128/21)

Докладчик: г-н KAPUVÁRI

На 9 декември 2008 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – цени на хранителните стоки в Европа“

СOM (2008) 821 окончателен.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 75 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Работата по подобряване функционирането на веригата за предлагане на хранителни стоки и повишаване на ефективността и конкурентоспособността ѝ не бива да е насочена към постигане на ниски цени на хранителните стоки. Това би оставило веригата на хранителните стоки да се развива в грешната посока, в която се намира понастоящем. Необходимо е да гарантираме, че отношението цена-стойност ще се задържи на реалистично равнище. Предвиждането на ниски цени в рамките на производствената верига в крайна сметка ограничава капацитета за инвестиции и иновации от страна на доставчиците на селскостопански и хранителни продукти, а така също и избора на потребителите. Ето защо в средносрочен и дългосрочен план Комисията трябва да обръща внимание на тези фактори и страничните ефекти от тях, като не отчита единствено непосредствените ползи от ниските цени. Би било погрешно да се твърди, че ниските цени на хранителните стоки са в интерес на потребителите. Потребителите биха имали полза по-скоро от реалистични цени, които да гарантират качеството, количеството и услугите, които те очакват. Все пак, правилният подход е този, който е насочен към намаляване на амплитудата в променливостта на цените, тъй като той осигурява по-висока надеждност и предсказуемост на веригата за предлагане на хранителни стоки.

1.2. В интерес на Европейския съюз е да гарантира, че в дългосрочен план потребителите разполагат с безопасни храни. За тази цел е необходимо високо равнище на самостоятелно задоволяване на потребностите. От своя страна, устойчивото селско стопанство може да бъде гарантирано единствено посредством научноизследователска и развойна дейност, иновации и технологическо развитие, а ресурсите на ОСП са от основно значение в тази насока. Въпреки това, достъпът до тези ресурси трябва да бъде организиран така, че да се насърчава приспособяването към пазарните условия, като в същото време се въведе задължението за осигуряване на информация и сътрудничество, а също така се разгледат задълбочено въпросите, свързани с развитието на селските райони.

1.3. Обхватът на действията може да бъде разширен, единствено ако се проведат социални консултации на възможно най-широка основа. За всяка област, в която следва да се предприемат действия, трябва да се извършват контекстуални анализи, да се изготвя подробен план за действие и ясно да се определят компетенциите и отговорностите. Всичко това е от решаващо значение, тъй като всяка мярка, свързана с цените на хранителните стоки, влияе върху сложното взаимодействие на различни фактори. Хранителните стоки са основната сила, поддържаща целостта на обществото. Те имат стратегическо значение и се радват на значително доверие от страна на потребителите. С оглед на това, производствените условия трябва да бъдат организирани така, че дългосрочната стабилност да не бъде поставена под заплаха.

1.4. Не е възможно да се ограничат инвестициите в основните стоки, които обикновено се правят посредством търгуване на фондовите пазари. Въпреки това трябва да се намери средство за ограничаване на въздействието на фактори, които не отразяват действителното търсене, тъй като те нарушават функционирането на веригите за предлагане на селскостопански продукти. Въпреки че ЕС е наясно с отговорностите си по отношение на доставките на хранителни стоки за развиващите се страни, не бива да се забравя, че основната цел е да се гарантират доставките на цялата гама от безопасни храни за гражданите на ЕС чрез намаляване на зависимостта от световните пазари и запазване на самостоятелността.

1.5. Комитетът подкрепя инициативата за създаване на Група на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост в съответствие с решение на Комисията от 28 април 2008 г. (2008/359/ЕО). ЕИСК очаква с интерес резултатите от работата на групата. За да бъдат те оптимални, една от най-важните ѝ цели следва да бъде стабилизирането на пазарите на селскостопански продукти и храни.

2. Съобщението на Комисията

2.1. Поради по-бързото покачване на цените на селскостопанските продукти през втората половина на 2007 г. цените на храните в търговията на дребно също се повишиха значително. Комисията отговори на това явление със съобщение относно „Справяне с предизвикателствата на нарастващите цени на хранителните стоки - насоки за действия на ЕС“ - СOM(2008) 321 окончателен.

2.2. Според Комисията от особено значение за постигането на тази цел е идентифицирането и разрешаването на проблеми при функционирането на веригата за предлагане на хранителни стоки по отношение на законодателството и конкуренцията. В съобщението, съставено от пет глави, се анализира ситуацията и се отправят препоръки за мерки за решаване на проблемите.

2.3. Според съобщението причината за по-високите цени на селскостопанските стоки е комбинация от структурни и временни фактори. Структурните фактори, като нарастването на световното население, растежът на доходите в нововъзникващите икономики и развитието на нови пазари, допринесоха за нарастване на търсенето в световен мащаб.

2.4. „От август 2007 г. до юли 2008 г. инфлацията на цените на хранителни стоки (с изключение на алкохола и тютюна) представляваше около 1 процентен пункт (пп.) от общата инфлация.“ Движението на цените се характеризираше, наред с останалото, с разлики между ценовия ръст на преработените и непреработените храни поради ефекта на „съдържанието“.

2.5. Комисията предвижда, че инфлацията на цените на хранителни стоки и нейният дял в общата инфлация ще спаднат през следващите две години.

2.6. Според Комисията ограниченията върху износа на селскостопански стоки, наложени от някои страни миналата година, имаха повече отрицателни, отколкото положителни последици, тъй като прекъснаха пазарните сигнали.

2.7. От началото на 2006 г. се наблюдава рязко нарастване на инвестиционните потоци към тези пазари, което се изразява в общия брой фючърсни договори, държани от участници на пазара.

2.8. Съобщението съдържа таблица с обобщение на практиките, които могат да създадат проблеми, свързани с конкуренцията:

—

картели;

—	споразумения за закупуване;

—	поддържане на препродажните цени;

—	снабдяване с продукт от една марка;

—	продаване на стоки със собствен етикет от търговците на дребно;

—	обвързване;

—	споразумения за изключителна доставка;

—	схеми за сертифициране.

2.9. Въз основата на своя анализ Комисията предлага пътна карта за подобряване на функционирането на веригата за предлагане, която се състои от четири основни компонента.

2.10. Комисията изразява надежда, че препоръките на Групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост, създадена през пролетта на 2008 г., биха помогнали на веригата за предлагане на хранителни стоки да подобри конкурентоспособността си.

2.11. За да се справи с потенциалните антиконкурентни практики, изброени като проблеми в глава 4, Комисията ще продължи диалога с националните органи за защита на конкуренцията в контекста на Европейската мрежа по конкуренцията, така че да осигури последователно и добре координирано прилагане на правилата за конкуренцията в ЕС в полза на европейските потребители.

2.12. Във връзка с прегледа на разпоредбите на национално равнище и/или на равнището на ЕС, които представляват потенциален проблем за функционирането на веригата за предлагане на хранителни стоки, Комисията отбелязва следните правила и практики:

—	разпоредби, които ограничават навлизането на пазара на нови компании;

—	разпоредби, които ограничават възможността на бизнеса да упражнява ценова конкуренция - следва да бъдат преразгледани;

—	практики, които нарушават взаимодействието между доставчици и търговци на дребно - следва да бъдат ограничени.

2.13. Комисията ще проучи, съвместно с регулаторите на стоковите пазари и в тясно сътрудничество с други регулаторни органи извън ЕС (по-специално в САЩ, където се намират най-важните борси), какви мерки за намаляване на променливостта на цените на пазарите за селскостопански стоки биха могли да се предприемат.

2.14. Въз основа на тази работна програма и свързаните с нея мерки Комисията ще проучи възможността да бъдат предприети по-нататъшни действия и предлага Европейският съвет да преразгледа този въпрос през декември 2009 г.

3. Общи бележки

3.1. Структурните фактори, които доведоха до повишаването на цените на селскостопанските продукти, ще продължат да действат в средносрочен план. Въпреки това колебанията през последните две години показват, че пазарът на селскостопански продукти ще трябва да се приспособи към все по-променливите цени. Настоящата икономическа криза засегна само в малка степен нарастващото търсене на световните пазари и в резултат на това процесите, започнали в средата на 2007 г., биха могли да се повторят по всяко време, което би направило селскостопанските пазари още по-непредвидими. Наред с това не е възможно приспособяване към търсенето, предизвикано от спекулативна манипулация на цените - което не отговаря на действителното търсене, тъй като то би наложило такава степен на гъвкавост, каквато не е съвместима с характерните особености и потенциала на селскостопанското производство.

3.2. Европейският съюз е наясно, че колебанията в цените на селскостопанските стоки се отразяват не само на целия селскостопански сектор, но и на потребителите посредством цените на храните. Резки и големи колебания означават, че е необходимо да преосмислим ролята на селскостопанския сектор в ЕС. Групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост e подходящ форум за тази цел. В този смисъл е необходимо да изясним следните елементи: (1) бъдещето на селското стопанство в ЕС; (2) бъдещата роля на селското стопанство в политиките на ЕС; следва да разгледаме и следните въпроси: (3) как да се справим с последствията от отварянето на пазарите и (4) как да възстановим равновесието в отношенията в рамките на веригата за предлагане на хранителни стоки.

3.3. Въпреки че откакто съществува ОСП не беше постигнат напредък в развитието на териториалната специализация в рамките на ЕС, налице са ясни сигнали, че това явление съществува на международните пазари. Поради постепенното отваряне на пазара на ЕС за стоки от трети страни, селскостопанските производители в ЕС са принудени да се конкурират при неравнопоставени условия. Вследствие на това европейските производители губят пазарни дялове. В средносрочен план подобно развитие би могло сериозно да застраши икономиката в селските райони в Европа. С оглед на това, ЕС може да води политика на свободна търговия, само ако се запазят различните видове финансова подкрепа за селскостопанските производители и се осигурят достатъчно стимули за поддържане на производствените равнища.

4. Специфични бележки

4.1. Развитие на цените на селскостопанските стоки и храните

4.1.1. В периода след кризата е вероятно ръстът на търсенето на селскостопански продукти още веднъж да превиши ръста на предлагането. В резултат на това тези продукти вероятно за пореден път ще се окажат по-атрактивни за рисковия капитал. Това би могло да доведе до колебания, подобни на тези, които се появиха през последните две години, в случай че промените в цените на селскостопанските стоки генерират по-големи печалби, отколкото други продукти, търгувани на финансовите пазари. Предвид икономическите условия след кризата, шансовете това да се случи са по-малко отколкото през 2007 г. Въпреки това в средносрочен план е необходимо да се подготвим за по-нататъшна променливост на цените.

4.1.2. Както Европейският парламент подчерта в Резолюция 2008/2175(INI) от 26 март 2009 г., все по-малък дял от цените на дребно на храните се пада на селскостопанските производители и предприятията от хранително-вкусовата промишленост. С оглед на това е ясно, че въздействието върху цените на дребно в резултат на колебанията на цените в началото на веригата за предлагане ще бъде ограничено и бавно.

Нарастването на цените на дребно на храните засяга особено онези, които харчат голяма част от дохода си за храна. Това явление е тясно свързано с равнището на икономическо развитие в дадена страна, което обяснява защо ръстът на цените на храните оказа най-силно влияние върху инфлацията в новите държави-членки на ЕС. В тези страни с по-ниски доходи разходите за храна могат да стигнат до 40-50 % от общите разходи на едно домакинство.

4.1.3. През следващите няколко години цените на храните вероятно ще останат над средните за периода 2002-2006 г., но под равнищата, достигнати в края на 2007 г. В същото време цените ще останат изключително променливи. Една от отрицателните промени вследствие на събитията през последните две години е, че цените станаха по-чувствителни спрямо пазарната информация. Предвид това, че информацията, както по отношение на факторите от страна на предлагането, така и по отношение на тези от страна на търсенето, вероятно ще се повиши, промените в цените ще продължат. И тук медиите играят важна роля, тъй като ефективните медии предоставят на пазарите незабавна информация относно всичко, което се случва по света.

4.1.4. Селскостопанските производители от ЕС трябва да се подготвят за задоволяване на постоянно нарастващото търсене на храни. Трябва да се подобрят както качеството, така и количеството на селскостопанските продукти в ЕС. Въпреки това ОСП има съществената отговорност да гарантира, че постепенното отваряне на пазарите на ЕС не подкопава конкурентоспособността на европейските селскостопански и хранително-вкусови отрасли. ЕС има нужда от дългосрочна стратегия за селското стопанство, която да определя до каква степен Общността следва да се стреми към самостоятелно задоволяване на потребностите от доставки на различни продукти. Все пак е необходимо да приемем, че в средносрочен план ЕС ще трябва да внася множество продукти.

4.2. Ролята на спекулацията за цените на хранителните стоки

4.2.1. Количеството на капитала от различните пенсионни, инвестиционни и държавни фондове на международните финансови пазари непрекъснато расте посредством суапове, банки и мултинационални конгломерати. Предвид размерите си, последните оказват съществено влияние върху пазарите, на които оперират. След като не успяха да постигнат задоволителни печалби от обикновените инвестиции, те навлязоха на стоковите пазари.

4.2.2. Предвид спекулативното естество на високорисковите инвестиции, те оказват влияние върху цените в краткосрочен, но не и в дългосрочен план. Селскостопанският сектор следва да вземе предвид това развитие, а така също и развитието на финансовите пазари като цяло. Продуктите на финансовите пазари, които водят до значителни колебания в цените на селскостопанските продукти и не отразяват действителни продуктови потоци, оказват неблагоприятно влияние върху движенията на цените на физическите пазари.

4.3. Функционирането на веригата за предлагане на хранителни стоки

4.3.1. Както посочва и Комисията в работния си документ на тази тема (SEC(2008) 2972), съществува тясна връзка между събитията на селскостопанските пазари през последните две години и нарушенията във функционирането на веригата за предлагане на хранителни стоки. Разпределението на цените на селскостопанските продукти по веригата за предлагане дава ясна представа за способността на всяко едно звено от веригата да защитава собствените си интереси.

4.3.2. Органите за защита на конкуренцията, които възнамеряват да изготвят оценка на антиконкурентното въздействие на процеса на консолидация по веригата за предлагане, биха могли да се окажат в доста трудна ситуация. Важно е да бъдат разгледани антиконкурентните практики и проблемите в законодателството в областта на конкуренцията, на които обръща внимание Комисията и които се появяват в някои случаи между доставчиците на селскостопански и хранителни продукти и търговците като част от производствената верига, за да се приспособят условията към икономическата и пазарната действителност. Както подчертава Комисията, следва да се положат усилия за съгласувано, добре координирано прилагане на правилата в областта на конкуренцията в целия ЕС. Веригата за предлагане на хранителни стоки е достатъчно фрагментирана, за да гарантира, че отделните транзакции привидно нямат антиконкурентно въздействие от гледна точка на единния пазар. Практиките, които се разглеждат в документа, показват, че за дадена страна и продукт определено равнище на концентрация може да има сериозен антиконкурентен ефект. Появата на преработвателни мощности, които при икономии от мащаба могат да постигнат господстващо положение на определен продуктов пазар, би могла да ограничи избора на потребителя и да извади от пазара малките и средните предприятия. Този проблем се изостри, откакто продажбата на стоки със собствен етикет от търговците на дребно започна да упражнява значително влияние. В същото време превесът на ценовата конкурентоспособност в търговските политики на предприятията може да доведе до производство на продукти с по-ниска хранителна стойност. Въпреки че равнището на безопасност на храните се повишава, заместването на естествените съставки с изкуствени съставки, притежаващи по-ниска хранителна стойност, означава, че хранителните продукти все по-малко отговарят на нуждите на потребителите от висококачествена храна.

4.3.3. Комитетът предлага методите за възстановяване на разходите, прилагани от големите търговци на дребно, да бъдат добавени към списъка на антиконкурентни практики, описани в Таблица 1. Подобни методи дават възможност за разграничаване, от една страна, между цените на доставчиците и действителните разходи, а от друга – между цените, заплащани от търговците на дребно и от потребителите. В резултат на това се установяват нереалистично ниски референтни цени, доста под равнището, което би могло да бъде постигнато чрез повишаване на ефективността. Антиконкурентните практики като картели и споразумения за изключителна доставка са абсолютно неприемливи. Същото се отнася и до използването на господстващо положение за едностранно налагане на условия на доставчиците. В същото време тази техника на „двойния марж на печалба“ - търговците на дребно имат значителни маржове на печалба не само от потребителите, но и от доставчиците, поради възстановяването на разходите, поражда неясноти относно размера на търговската печалба и допринася за неравномерното разпределение на доходите от веригата за предлагане на хранителни стоки. Това е антиконкурентна практика, тъй като изисква от доставчиците да се адаптират към цена, която по същество не отразява производствените разходи.

4.3.4. ЕИСК напълно споделя опасенията, изразени от Комисията, по отношение на някои антиконкурентни практики, които могат да променят функционирането на веригата за предлагане на хранителни стоки. В тази връзка става ясно, че се изисква повече внимание относно неравномерното разпределение на силите между производителите, преработвателите и търговците на дребно. Концентрацията на сила надолу по веригата поставя търговците на дребно в господстващо положение спрямо производителите и преработвателите, което позволява появата на нежелателни практики на злоупотреба. С оглед на това нашият подход към благосъстоянието на потребителите трябва да бъде насочен към постигане на по-ниски цени не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план, като се отчитат както преките, така и непреките ефекти, за да се предотвратят финансовите затруднения за доставчиците, липсата на иновации, ограничаването на избора, а - в дългосрочен план - даже и по-високите цени.

5. Пътна карта за подобряване на функционирането на веригата за предлагане

Гарантирането на правилно разпределение на възнагражденията на всеки етап от хранителната верига е много сложна задача, като в различни аспекти от нея се изисква широка намеса в пазарните процеси. Но подобни мерки са от съществено значение, за да могат европейските хранителни продукти да подобрят конкурентоспособността си в реално изражение.

5.1.1. ЕИСК приветства усилията на Комисията за постигане на прозрачност на пазара. Винаги ще бъде полезно едно по-добро разбиране на начина на функциониране на пазара и на ролите, които имат различните звена от веригата. Изключително важно е да се направи подробен анализ на тази верига, за да могат властите да предприемат съответните мерки там, където е необходимо, в случай на грешки или прекъсвания във веригата. Ето защо ЕИСК подкрепя напълно линията на действие, която Комисията предлага в своето съобщение, и ще сътрудничи изцяло за нейното изпълнение.

Все пак Комисията следва да има предвид, че във всеки отделен сектор или дори във всяка отделна страна са налице различни условия, а следователно и факторите, които определят цените, са различни. Тези фактори са по-скоро динамични, отколкото статични.

Всички усилия на Комисията да създаде и приведе в действие постоянен инструмент за мониторинг на цените и разпределението на доходите по веригата следва да се основават на тези факти, а резултатите от него да се разглеждат по-скоро като база за сравнение, отколкото като абсолютна истина.

5.1.2. Веригата за предлагане на хранителни стоки може да стане по-конкурентоспособна, само ако е налице значително по-тясно сътрудничество по нея. Всъщност, самото използване на термина „верига“ предполага, че всяко звено си сътрудничи единствено със звената, с които то е пряко свързано, а истинската ефективност може да се гарантира, само ако всички работят заедно за общия интерес. Ако наистина смятаме, че условията, при които функционира веригата за предлагане на хранителни стоки, трябва да се определят от нуждите на потребителите посредством продуктите, то участниците в тази верига следва да започнат сериозен анализ.

5.1.3. Европейският съюз трябва да приеме факта, че много от въпросите, разгледани в съобщението на Комисията, не могат да бъдат решени чрез мерки в областта на политиката на конкуренцията. Хармонизирането на законодателството в областта на конкуренцията и сътрудничеството между органите за защита на конкуренцията са ефективни само при разрешаването на обикновени случаи на антиконкурентни практики (като например картели и подвеждащи реклами). Практиката показва, че законодателството в областта на конкуренцията не е подходящо средство за справяне със ситуациите, изброени в Таблица 1, поради сложната взаимозависимост между участниците. Пазарното влияние на някои вериги за търговия на дребно не налага реакция от страна на органите за защита на конкуренцията на равнище Общност. Въпреки това е важно да се отбележи, че при доставчиците зависимостта от отделни търговци на дребно и изкупвателни центрове се е превърнала в решаващ фактор за тяхното оцеляване на пазара. В резултат на това, сътрудничеството между търговците на дребно и доставчиците е станало едностранно.

Същевременно, по-тежки санкции, предвидени в законодателството в областта на конкуренцията, биха могли ефективно да предотвратят практики на подвеждане на потребителите.

Работата по преразглеждане на формите на защита на потребителя ще продължи през следващите няколко години. Тя включва въпроси, свързани с качеството на храните, които се внасят на единния пазар от трети страни вследствие на отварянето на пазарите, както и с условията, при които са произведени тези храни. Наред с останалото, ръстът на вноса отразява вниманието, което се отделя на цените и на възможността да се плаща по-малко за храна. Този процес обаче се развива успоредно с увеличаването на риска, произтичащ от понижаването на безопасността на храните и защитата на потребителя, предвид факта, че голяма част от вноса идва от региони, в които културата на производство на храните е на много по-ниско равнище от това в Европа.

5.1.4. Няма много възможности за намеса в пазарните политики на търговците на дребно. Въпреки това би трябвало да определим всички възможни стъпки, които позволяват пазарните политики на големите търговци на дребно да бъдат пренасочени така, че акцентът да не пада върху намаляването на цените (или в някои случаи върху достигане на най-ниските цени). Подобна насоченост е причина за настоящия дисбаланс в разпределението на доходите по веригата за предлагане на хранителни стоки и също така оказва влияние върху поведението на потребителите.

5.1.5. Европейският съюз може да предприеме ефикасни мерки за коригиране на неизправностите по веригата за предлагане на хранителни стоки и да я направи по-ефективна, само ако има на разположение необходимата информация. Друга важна задача на ЕС е да повишава осведомеността сред европейските потребители, за да могат те да правят по-добре информиран избор. Потребителите са ключът към оцеляването и устойчивото развитие на европейските селско стопанство и хранително-вкусова промишленост. С помощта на информираността на европейски потребители би могъл да се приложи на практика един от основните принципи на Общността, а именно предоставянето на предимство на продуктите от Общността – принцип, който беше неизбежно оставен настрана по време на преговорите в рамките на ГАТТ и СТО.

В процеса на създаване на инструмент за мониторинг трябва да включим стимули за операторите на пазара да въвеждат надеждна информация в системата. Това би могло стане например чрез данъчни инспекции, данъчни облекчения и субсидии. Осигуряването на прозрачност на доброволни начала не е реална алтернатива.

5.1.6. За да бъде сведено до минимум отрицателното въздействие от спекулацията, би трябвало да разгледаме възможността за регулаторни стъпки, насочени към разрешаване единствено на транзакции на стоковите пазари, които да са действително гарантирани със стоки, за разлика от настоящите пазарни практики, които допускат силно ограничени потоци на стоки да упражняват значително влияние върху пазарните цени, което от своя страна предизвиква колебания на цените на физическите пазари.

5.1.7. Скъсяване на веригите за предлагане на хранителни стоки

Намаляването на броя на посредниците между селскостопанските производители и потребителите би могло да спомогне за това веригата да функционира по-ефективно. По примера на програмите за раздаване на мляко и плодове на децата в училище, следва да се насърчават преките контакти между производителите и потребителите. Един от най-непосредствените начини за това е насърчаването на традиционните пазари на селскостопанските производители. Това би допринесло за запазване на начина на живот в селските райони и за поддържане на дейността на малките и средните земеделски стопанства.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/116

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Към широкообхватно споразумение в Копенхаген във връзка с изменението на климата“

COM(2009) 39 окончателен

(2010/C 128/22)

Докладчик: г-н Thomas DONOGH

На 28 януари 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Към широкообхватно споразумение в Копенхаген във връзка с изменението на климата“

СOM (2009) 39 окончателен.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 168 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. ЕИСК изразява силното си разочарование от факта, че държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на ЕС все още не са постигнали споразумение по решения от съществена важност относно финансирането на борбата срещу изменението на климата.

1.2. В светлината на получените научни данни, ЕИСК препоръчва поставяне на дългосрочна цел (до 2050 г.) за 2 тона еквивалент на СО2 на глава от населението на година, с цел ограничаване на глобалното затопляне до 2 °C.

1.3. ЕИСК отстоява позицията, че ЕС следва да си постави амбициозната междинна цел за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб с най-малко 30 % от 1990 г. до 2020 г., при условие че и другите развити и икономически по-напреднали развиващи се страни се ангажират с подобно намаляване на емисиите.

1.4. Развитите страни следва да се ангажират с намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 80 % до 2050 г. спрямо 1990 г.

1.5. ЕИСК споделя становището на Комисията, че развиващите се страни като група (с изключение на най-слаборазвитите страни в Африка) следва да се ангажират с ограничаване на нарастването на своите емисии в рамките на 15 % до 30 % под стойностите при продължаване на обичайната практика до 2020 г.

1.6. Въпросът за емисиите на парникови газове от въздушния и морския транспорт следва да бъде включен в преговорите в Копенхаген.

1.7. ЕИСК подчертава необходимостта от намаляване на общото обезлесяване в тропическите райони до 2020 г. с най-малко 50 % спрямо настоящите стойности, като същевременно бъде гарантирано устойчивото управление на горите, пасищата, влажните зони и торфените находища в развитите страни, а в бъдеще - и в развиващите се страни.

1.8. ЕИСК приветства подкрепата на Комисията за сключване на международна спогодба за добавянето на нови флуорирани газове към „кошницата“ на Протокола от Киото.

1.9. Трябва да се осигурят адекватни финансови средства за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности в световен мащаб (и на регионално ниво) във връзка с изменението на климата.

1.10. ЕИСК подкрепя провеждането на проактивнa образователна и информационна политика, за да могат гражданите във и извън Европа да осъзнаят по-добре изменението на климата и последствията от него.

1.11. Настоящето световно икономическо забавяне не бива да се изтъква като пречка за предприемането на решителни и спешни действия по отношение на изменението на климата.

2. Въведение

2.1. ЕИСК е убеден, с оглед на най-новите научни данни след Четвъртия доклад за оценка (АR4) на Междуправителствения комитет по изменението на климата, че днес повече от всякога са необходими спешни и незабавни действия.

2.2. През 1996 г. правителствата на държавите-членки на ЕС определиха топлинен праг от 2 oC над равнищата от прединдустриалния период като допустим максимум. Впоследствие той беше потвърден от Европейския съвет и Съвета по околна среда, а наскоро и от Експертната група на ЕС по въпросите на изменението на климата. По-високи стойности от тези биха довели до големи социални сътресения поради отрицателното въздействие върху здравето на хората, недостига на вода, несигурността по отношение на продоволственото осигуряване и принудителната миграция. Тази стойност от 2 oC в никакъв случай обаче не е безопасна, тъй като например ледовете в Северния ледовит океан вече се топят много по-бързо при сегашните глобални средни температури, които са с 0,8 oC по-високи от прединдустралните стойности.

2.3. Най-новите научни данни са по-обезпокоителни, отколкото споменатите в доклада AR4 на Междуправителствения комитет по изменението на климата. Организацията Global Carbon Project (Глобален въглероден проект) потвърди, че въглеродните емисии се увеличават (с 3,5 % средно от 2000 г. до 2007 г., което е четири пъти повече от ръста от 0,9 % на година през периода 1990-1999 г.), надвишавайки и най-песимистичните прогнози в специалния доклад относно емисионните сценарии на Междуправителствения комитет по изменението на климата.

3. Емисионни цели

3.1. Фактологичен материал

Развитите индустриални страни, където живеят 1 милиард от 6,7-те милиарда души в света през 2008 г., са източник на почти 70 % от всички емисии след 1950 г. В бъдеще страните, които днес се считат за „развиващи се“, ще бъдат източник на по-голямата част от емисиите на парникови газове.

Емисиите в световен мащаб за 1990 г. и 2000 г. бяха около 40 гигатона (Gt) еквивалент на CO2 на година и около 50 гигатона еквивалент на CO2 през 2008 г. Емисиите на глава от населението през 1990 г. и 2000 г. бяха 7-7,5 метрични тона на глава от населението и близо 8 метрични тона на глава от населението през 2008 г. Скорошните изследвания, направени от Института за изследване на последиците от изменението на климата в Потсдам, Германия, стигат до заключението, че емисиите на парникови газове в световен мащаб следва да бъдат намалени с повече от 50 % до 2050 г. спрямо нивата от 1990 г., ако рискът от увеличаване на температурата с повече от 2 oC трябва да бъде ограничен до 25 % (което обаче не е незначителен риск).

3.2. ЕИСК препоръчва, в съответствие с научните констатации и общото становище в научните среди, дългосрочна цел (до 2050 г.) от около 2 тона СО2е на глава от населението на година, което отговаря на целта за стабилизиране на емисиите на парникови газове от около 500 ppm CO2e. Целта от 2 тона на глава от населението годишно следва да бъде популяризирана на национално равнище.

3.3. ЕИСК споделя целите, представени в съобщението на Комисията, а именно, че емисиите в световен мащаб следва да бъдат намалени до 2050 г. с най-малко 50 % спрямо равнищата от 1990 г.

3.4. ЕИСК изразява съгласие с доклада АR4 на Междуправителствения комитет по изменението на климата и с констатациите от по-скорошни изследвания, че развитите страни следва да се ангажират с намаляване на емисиите си с най-малко 80 % до 2050 г. спрямо 1990 г.

ЕС даде пример в това отношение, като пое самостоятелно ангажимент за намаляване на емисиите до 2020 г. с 20 % спрямо равнищата от 1990 г.

3.5. ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че ЕС, според предложението, следва да се ангажира с по-амбициозна цел за намаляване на емисиите с 30 % до 2020 г., при условие че развитите страни поемат подобни ангажименти, а „икономически по-напредналите“ развиващи се страни – съобразени с тяхното развитие намаления. С тази цел следва да се ангажират не само всички страни от Приложение I на Протокола от Киото, но и всички страни членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), всички държави-членки на ЕС, страните кандидатки и потенциалните страни кандидатки за членство в ЕС. Ангажиментът на развитите страни е абсолютно необходимо, ако не и задължително условие, за да могат развиващите се страни да последват примера им и да си поставят същите цели. Тези цели следва да бъдат преразгледани с времето, едновременно с пътната карта относно предвижданите десетгодишни цели за 2030 г. и 2040 г., в светлината на най-актуалните резултати от научни изследвания.

3.6. ЕИСК изразява силна загриженост от липсата на амбициозни предложения от страна на други ключови развити страни като САЩ и Япония, които изостават от горепосочените цели за 2020 г. Комисията по енергетика и търговия на Конгреса на САЩ одобри на 21 май 2009 г. проектозакон за енергетиката и глобалното затопляне, чрез който се цели намаляване на равнището на емисиите от 2005 г. (а не значително по-ниските нива от 1990 г.!) със 17 % до 2020 г., и с 83 % до 2050 г. Документът от 930 страници следва да бъде приет от правителството на САЩ, което вероятно няма да се осъществи в периода преди срещата в Копенхаген през декември. ЕИСК изразява загриженост, че това би се отразило на успеха на преговорите в Копенхаген.

3.7. Критично се оценява и липсата на конкретен финансов ангажимент от страна на Г-8, други осем страни и ЕС, които участваха на 9 юли 2009 г. във Форума на големите икономики по въпросите на енергетиката и климата в Акила, Италия. Беше постигнато споразумение за дългосрочна цел за намаляване на емисиите в световен мащаб с най-малко 50 % до 2050 г. и като част от това - с 80 % или повече за развитите страни до 2050 г., без обаче да бъде постигнато споразумение за отправна година за намаляване на емисиите или средносрочна цел (до 2020 г.).

3.8. ЕИСК изразява съгласие с позицията на Комисията, че развиващите се страни като група (с изключение на най-слаборазвитите страни в Африка), следва да се ангажират с ограничаване на нарастването на своите емисии в рамките на 15 % до 30 % под стойностите при продължаване на обичайната практика до 2020 г.

ЕИСК е на мнение, че за постигането на тези цели се изискват съгласувани действия на ранен етап.

3.9. ЕИСК изразява мнението, че емисиите на глава от населението са справедлив показател за целите за намаляването на емисиите на развитите и развиващите се страни, тъй като всеки гражданин би трябвало да има равни „права“ да замърсява или да не замърсява.

3.10. Съотношения като въглеродния интензитет (въглеродни емисии на единица от БВП) биха могли да бъдат използвани като индекс на целта за намаляване на въглеродните емисии, въпреки че ЕИСК призовава за предпазливото им използване, тъй като намаляването на този параметър може да се постигне чрез увеличаване на БВП на страната, вместо чрез намаляване на общите емисии за съответната страна.

4. Емисии от въздушния и морския транспорт

4.1. Емисии

4.1.1. Емисиите от международния (и националния) въздушен транспорт, както и от морския транспорт са все по-голям източник на глобални емисии. Емисиите на парникови газове от международния въздушен транспорт са нараснали с 4,5 % на година от 1990 г. до 2004 г., докато емисиите от международния морски транспорт са се увеличили с 2,75 % на година за същия период. Въпреки това тези емисии не са включени в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКОНИК) и Протокола от Киото. Ако се опрем на данни за емисиите на CO2 от въздушния транспорт през 2007 г. се вижда, че той допринася с 2 % за емисиите в световен мащаб и е вероятно тези емисии да се увеличат в близко бъдеще. Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA) прие през юни 2009 г. цели за намаляване на емисиите на парникови газове от въздушен транспорт. IATA също предлага емисиите да бъдат отчитани (т.е. заплащани) по-скоро на световно, отколкото на регионално или местно равнище. Последните доклади на Международната морска организация (МMO) сочат, че международният морски транспорт отделя приблизително 843 MT CO2 на година (около 3,5 % от общото количество емисии на парникови газове в световен мащаб), което се равнява на емисиите на голяма развита страна като Германия.

4.2. Цели

4.2.1. ЕИСК споделя мнението на Комисията, че въпросът за емисиите от международния въздушен и морски транспорт следва да бъде включен в споразумението от Копенхаген: „намаляване на емисиите до 2020 г. под равнището от 2005 г., а до 2050 г. - значително под равнището от 1990 г.“ Освен това, ЕИСК изразява съгласие с Комисията, че ако до края на 2010 г. не бъде постигнато споразумение от страна на Международната организация за гражданско въздухоплаване и Международната морска организация относно целите за намаляване на емисиите, емисиите от международния въздушен и морски транспорт следва да бъдат отчитани в рамките на общите национални емисии съгласно споразумението от Копенхаген. ЕИСК отново подчертава, че прилагането на схемите за търговия с емисии за морски транспорт е значително по-сложно, отколкото за въздушен транспорт и че алтернативна схема на световно равнище би била по-ефективна, отколкото схеми на европейско или регионално равнище (вж. също становище на ЕИСК относно „Екологизиране на морския транспорт и на вътрешноводния транспорт“).

5. Емисии от земеползването и промени в земеползването

5.1. Промените в земеползването - главно обезлесяване, изгаряне на торф и други подобни, са причина за близо 17,4 % от настоящите емисии на парникови газове в световен мащаб.

5.2. С оглед на голямата част на емисиите от промени в земеползването, ЕИСК подчертава необходимостта от намаляване на общото обезлесяване в тропическите райони до 2020 г. с най-малко 50 % спрямо сегашното ниво (вж. също становище на ЕИСК относно „Справяне с предизвикателствата, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, за разрешаване на проблема с промяната в климата и загубата на биологичното разнообразие“).

5.3. В същото време устойчивото управление на горите, пасищата, влажните зони и торфените находища трябва да бъде гарантирано първоначално в развитите страни (а впоследствие и в развиващите се страни), с цел да се поддържа депонирането на CO2 и в тези страни. Всички страни следва да предприемат мерки за контрол на обезлесяването.

5.4. Европа би трябвало да бъде пример в насърчаването на опазването на горите, например, да се изискват сертификати, че продуктите, произведени от дърво, произхождат от гори, които се стопанисват устойчиво.

5.5. Селскостопанският сектор и неговата връзка с изменението на климата, е предмет на специално становище на ЕИСК (1) и съответно не е разгледан по-подробно в настоящото становище.

6. Секторен подход в контекста на преговорите относно изменението на климата

6.1. ЕИСК предлага да се отдаде значение на ролята на секторния подход в допълнение на преговорите относно изменението на климата. Така например, подобно на предложенията в доклад на работна група по Протокола от Киото, биха могли да бъдат определени цели за намаляване на емисиите в допълнение на националните доброволни/задължителни, количествени/качествени цели в различните сектори (например: електроенергия, желязо и стомана, цимент). Секторният подход е разгледан по-подробно във връзка с възможностите за смекчаване на последиците в рамките на световното споразумение по отношение на изменението на климата.

7. Флуорирани газове

7.1. ЕИСК изразява съгласие с предложението за включването на няколко нови промишлени химични вещества в бъдещ договор за климата. Такова съединение например е азотният трифлуорид (NF3), който обикновено се използва за производството на компютри и LCD телевизори с плосък екран и има приблизително 17 000 пъти по-голям потенциал от CO2 за световното затопляне. Ненапълно флуорираните въглеводороди (HFC) например не са контролирани от Конвенцията от Монреал и се използват като заместители на ненапълно халогенираните хлорофлуоровъглеводороди (HCFC). Други нови химични вещества, които се разглеждат, са новите видове напълно флуориран въглеводород (PFC) и HFC, трифлуорометил серен пентафлуорид (SF5CF3), флуорирани етери, перфлуорополиетери (PFPE) и въглеводороди (HC). Химическата промишленост се поощрява да разработва заместители на новите промишлени газове с голям потенциал за световното затопляне.

7.2. Цели

7.2.1. ЕИСК, както и Европейската комисия, подкрепя международна спогодба за добавянето на следните флуорирани газове към „кошницата“ на Протокола от Киото: нови видове на ненапълно флуорирани въглеводороди (HFC) и напълно флуорирани въглеводороди (PFC), трифлуорометил серен пентафлуорид, флуорирани етери, перфлуорополиетери (PFPE) и въглеводороди (HC), за които първо следва да се установи праг, а впоследствие да се предвиди постепенно намаляване.

7.2.2. ЕИСК препоръчва мониторингът и проверката на концентрационните нива на новите флуорирани газове да станат важна част от международните споразумения.

8. Мерки за смекчаване

8.1. ЕИСК e твърдо убеден, че националните правителства следва активно да насърчават мерки за намаляване на потреблението на енергия, които не изискват високи разходи, като мерки за енергийна ефективност на сградите – чрез регулация и определяне на стандарти. Може да бъде въведено законодателство за поощряване намаляването и рециклирането на отпадъци или да бъдат предвидени субсидии за поощряване на гражданите в използването на слънчеви панели в домовете им, в подобряването на изолацията и т.н.

8.2. Използването на възобновяеми енергийни източници следва да бъде подкрепено. Например необходимо е да се предоставят субсидии за изграждането на вятърни турбини за производство на електроенергия с възможност за захранване на електрическата мрежа; използване на инсталации за биогаз, в които чрез ферментацията на трева, растения, зърнени култури и др. се произвежда метан, който захранва електрическата мрежа. Това беше постигнато в Германия чрез закон за възобновяемите енергийни източници и в резултат повече от 14 % от електроенергията на страната се произвежда от възобновяеми енергийни източници.

8.3. Нисковъглеродните и зелените технологии трябва да бъдат популяризирани. Развитите и развиващите се страни се насърчават да поемат по пътя на иновациите и да преминат по възможност към нови технологии с висока енергийна ефективност.

8.4. Налага се оптимизиране на съществуващите и бъдещите електроцентрали с помощта на следните мерки: преминаване към горива с ниско съдържание на въглерод, увеличаване на дела на електроенергията от възобновяеми енергийни източници или атомни електроцентрали, използване на по-ефективни технологии за електроцентрали.

8.5. Според ЕИСК първоначалните инвестиции в по-слаборазвитите страни следва да бъдат насочени към закупуването на възможно най-добрите съществуващи технологии на местните пазари или такива, които са адаптирани към местните условия.

9. Мерки за адаптиране

9.1. Планът за действие от Бали отчита, че мерките за адаптиране следва да бъдат включени изрично в споразумение относно изменението на климата за периода след 2012 г. Наскоро на международен научен конгрес по въпросите на изменението на климата беше подчертано, че е важно адаптиране към изменението на климата, при което обществото повишава способността си да се справя с последиците от това изменение. На 1 април 2009 г. ЕК представи Бяла книга (СOM (2009) 147 окончателен) за мерките за адаптиране спрямо изменението на климата, с помощта на която ЕС и държавите-членки могат по-добре да се подготвят за последиците от изменението на климата.

9.2. ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за включването на мерките за адаптиране в споразумението от Копенхаген, които следва да съдържат следните елементи:

—	стратегически подход към адаптирането;

—	превръщане на адаптирането в една от основните насоки в ключовите политики на ЕС;

—	адаптирането следва да се извършва на местно и регионално равнище;

—	подпомагане на адаптирането на най-слаборазвитите страни и на малките островни развиващи се страни в рамките на Световния алианс за борба с изменението на климата, а също така и с помощта на рамката за мерки за адаптиране, предвидена в РКОНИК.

9.3. От жизнено важно значение за успеха на политиките за адаптиране е съответните тежести да бъдат разпределяни по справедлив начин, както и да се вземат под внимание въздействията върху заетостта и качеството на живота на обществените групи с ниски доходи. В мерките за адаптиране следва да се вземе предвид и социалното измерение и е необходимо включването на всички социални партньори.

10. Научни изследвания, технологични разработки и демонстрационни дейности в световен мащаб

ЕИСК е твърдо убеден, че следва да се предоставят спешно финансови средства за международни (и регионални) научни изследвания, технологични разработки и демонстрационни дейности: препоръчват се схеми за научни изследвания, технологични разработки и демонстрационни дейности с цел ускорено разработване, техническо подобрение и пускане на пазара на възобновяеми енергийни източници, както и комбинирано производство на топлинна и електроенергия в електрическите централи.

10.1.1. ЕИСК споделя позицията на Комисията (SEC(2008) 3104 окончателен) за прилагане на интегрирани изследвания в областта на изменението на климата в настоящата Седма рамкова програма за научни изследвания (РП7). ЕИСК препоръчва по-тясно партньорство между Европейската комисия и Междуправителствения комитет по изменението на климата в контекста на РП7, а така също и в подобни бъдещи изследователски програми.

10.1.2. ЕИСК подкрепя насърчаването на научните изследвания, технологичните разработки и демонстрационните дейности в областта на нисковъглеродните технологии и технологиите за енергийна ефективност, посочени от Международната агенция по енергетика, както и на технологиите, включени в Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET), за да може да се стартира и ускори прилагането на стратегически важни нисковъглеродни технологии и технологии за енергийна ефективност.

10.1.3. Цялата област на защита на интелектуалната собственост в развиващите се страни се промени значително след 1995 г., след влизането в сила на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (TRIPs). В рамките на това споразумение развиващите се страни се задължават да признават чужди патенти. След влизането в сила на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост предприятията проявяват все по-голям интерес за регистриране на патенти в развиващите се страни.

10.2. ЕИСК подкрепя следните цели на Комисията:

—	започване на изследователска работа върху въздействието на изменението на климата, възможности за адаптиране и смекчаване на национално и международно равнище;

—	насърчаване на международното сътрудничество в областта на науката и технологиите във всички видове изследвания, свързани с климата, включително и в нисковъглеродни технологии и възобновяеми енергийни източници във всички сектори;

—

до 2012 г. най-малко удвояване на свързаните с енергетиката научни изследвания, технологични разработки и демонстрационни дейности, а до 2020 г. - четирикратно увеличение на сегашното им равнище, при това с чувствително пренасочване към областта на нисковъглеродните технологии и особено към възобновяемите енергийни източници.

11. Финансови средства

11.1. Едно широкообхватно споразумение от Копенхаген следва да бъде подплатено с адекватни финансови ресурси. Предложенията на развитите страни следва да бъдат представени съвсем скоро, с цел да бъдат мотивирани развиващите се страни също да предприемат действия. Финансирането, наред с целите, за които развитите и развиващите се страни са постигнали съгласие, е основният фактор за успеха или провала на споразумението от Копенхаген.

11.2. Ангажиментът от страна на ЕС с оглед на конференцията в Копенхаген не изглежда особено убедителен, предвид факта, че държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на ЕС на срещата си на 18 и 19 юни 2009 г. отложиха вземането на решения от съществена важност относно финансирането на борбата срещу изменението на климата и само потвърдиха, че принципите за платежоспособност и отговорност за емисиите следва да са в основата на финансирането на мерките в областта на изменението на климата.

11.3. Тъй като Европейският съвет досега не е взел решение за отпускане на финансови средства, ЕИСК изразява дълбока загриженост от липсата на спешни действия в тази насока. Много е обезпокоително, че развитите страни, в това число и ЕС, досега не дават достатъчно финансови обещания и не поемат ангажименти.

11.4. Инвестиции в области като технологии за енергийна ефективност и широка гама от нисковъглеродни технологии биха стимулирали икономическия растеж и биха подобрили енергоспестяването.

11.5. Средствата за финансиране на мерките за смекчаване за развиващите се страни следва да бъдат осигурени от вътрешни и външни източници, от световния пазар на емисии на парникови газове и от вноски от развитите страни:

—

вътрешни източници на финансиране: повечето инвестиции до 2020 г. и намаляването на енергопотреблението следва да се извършат на относително ниска цена – например мерки за енергийна ефективност, както на домакинствата, така и на сградите, и в частния сектор. Тези инвестиции могат да бъдат финансирани чрез инструменти на националните политики в областта на енергетиката и околната среда. Освен това, други потенциални финансови източници могат да бъдат използването за безвъзмездни помощи и заеми по линия на национални, международни и двустранни програми;

—

външни източници на финансиране: средствата за мерките за смекчаване, които са извън нискобюджетните или краткосрочни варианти, водещи до нетна полза, и чието финансиране не би било по възможностите на съответната развиваща се страна, следва да бъдат осигурени от пълния набор от източници и механизми за нови форми на финансиране, включително от публичните фондове и от международните механизми за въглеродно кредитиране. ЕИСК подкрепя усилията на Комисията за създаване на пазар на емисиите на парникови газове в рамките на ОИСР до 2015 г., като Схемата на Европейския съюз за търговия с квоти за емисии на парникови газове (СТЕ на ЕС) бъде свързана с други подобни системи за прагове и търговия с емисии, а до 2020 г. целта да бъде създаването и на още по-широк пазар.

11.6. Европейският съвет подчерта необходимостта от по-детайлно проучване на международните финансови механизми. Тази тема ще бъде отново включена в дневния ред на Европейския съвет през октомври. ЕИСК изразява категоричното си мнение, че това е твърде късно, предвид факта, че конференцията в Копенхаген ще бъде проведена през декември.

ЕИСК подкрепя мнението на Комисията, че развитите страни следва да дадат своя принос чрез публично финансиране и чрез използването на механизмите за кредитиране на намаляването на емисии. Вноските от публично финансиране следва да са съпоставими и да се основават на принципа „замърсителят плаща“, както и на икономическите възможности на всяка страна. Размерът на вноските следва да бъде договорен и да представлява неразделна част от споразумението от Копенхаген:

i)	като се определя годишен финансов ангажимент на развитите страни на базата на договорена формула (базираща се на комбинация от принципа „замърсителят плаща“ и неговата платежоспособност);

ii)	като се заделя определен процент от разрешените емисии от всяка развита страна. След това тези емисии ще се продават на правителства в рамките на международен търг.

11.7.1. ЕИСК горещо приветства предложението на Мексико за това всички страни в света да правят вноски в централен фонд, като размерът на вноските се основава на формула, отчитаща населението на страната, БВП и равнището на емисиите на парникови газове. Централният фонд ще бъде разпределян след това между всички страни според нуждите им за намаляване на емисии, за създаване на екологични технологии и адаптиране към въздействието от изменението на климата.

11.8. ЕИСК:

—	подкрепя желанието на Комисията за по-нататъшно развитие на системите за прагове и търговия с емисии първоначално сред развитите страни, а след време и сред по-големите развиващи се страни;

—

подкрепя също така идеята за преразглеждане на Механизма за чисто развитие (МЧР), който поради специфичното си естество, свързано с различни проекти, доведе до високи разходи по сделките и административни разходи. Преминаване от настоящия МЧР на проектна основа към отраслов МЧР е възможно решение на ситуацията. Друга възможност би била МЧР за технологични разработки и трансфер, което е в съответствие с изискванията на Плана за действие от Бали.

11.9. Предвидените разходи за постигане на дългосрочните цели до 2050 г. не са ниски – от порядъка на 2 % от сегашния БВП, но ще бъдат значително по-високи, ако не се предприемат решителни действия.

12. Съпричастност и информиране на обществеността

12.1. Важно е широката общественост да бъде в по-голяма степен информирана за сериозността на настоящата ситуация, отнасяща се до глобалното затопляне, и последствията, които биха настъпили, ако не се вземат бързи мерки срещу изменението на климата.

12.2. Гражданите трябва да бъдат насърчавани чрез стимули лично да се включат в кампанията чрез използването на екологосъобразни форми на енергия, закупуване на стоки и услуги с повишена енергийна ефективност и намаляване на въглеродния отпечатък.

12.3. ЕИСК изразява становището, че чрез медиите страните следва да осведомяват своите граждани за спешната необходимост от действия, спестяване на енергия, предоставяне на алтернативни (неизползващи изкопаеми горива) енергийни източници и по този начин да допринесат за намаляването на вредните емисии на парникови газове. Темата за изменението на климата следва също да бъде включена в рамките на дългосрочна стратегия като учебна дисциплина в основните и средните училища.

ЕИСК подкрепя необходимостта от проактивна образователна политика, за да се разбере по-добре въздействието на изменението на климата, както се предлага от Комисията.

12.4. ЕИСК е твърдо убеден, че Европейският съвет следва да насърчи държавите-членки да подкрепят и улеснят включването на местните и регионалните власти, предприятията, синдикатите и други представители на организираното гражданско общество в стратегии и инициативи за насърчаване на борбата с изменението на климата в собствените си страни.

12.5. ЕИСК счита също така, че местните, регионалните и националните власти следва да си сътрудничат по-тясно в изграждането на солидна база знания относно въздействието и последиците от изменението на климата чрез мобилизиране на гражданите и частния сектор. Например близо 500 общини поеха ангажимент да намалят емисиите си на CO2 с повече от 20 % до 2020 г. в рамките на инициативата на ЕС „Конвент на кметовете“.

13. Клауза за преразглеждане

13.1. ЕИСК подчертава необходимостта от периодично преразглеждане на цялостния напредък и на адекватността на поетите ангажименти и мерки като неделима част от споразумението, включително цялостен преглед през 2015 г.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 59-65.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/122

Становище на Eвропейския икономически и социален комитет относно Бяла книга „Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие“

COM(2009) 147 окончателен

(2010/C 128/23)

Докладчик: г-н OSBORN

На 1 април 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Бяла книга „Адаптиране спрямо изменението на климата – към европейска рамка за действие“

COM(2009) 147 окончателен.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 183 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 6 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Изменението на климата представлява едно от най-големите глобални предизвикателства на 21-ви век. Действията за неговото ограничаване чрез намаляване на емисиите на парникови газове са основен приоритет. Въпреки това е важно и да се планира достатъчно напред във времето с оглед на адаптирането към подобни промени, които вече станаха неизбежни.

1.2. През 2007 г. Комисията публикува Зелена книга относно адаптирането. След широки консултации по този документ и по-нататъшен анализ Комисията публикува Бяла книга „Адаптиране спрямо изменението на климата – към европейска рамка за действие“, по която се иска становището на Комитета.

1.3. В предходното становище на Комитета относно Зелената книга (1) ЕИСК препоръча да се изготви всеобхватна европейска стратегия за адаптиране като рамка, предначертаваща мерките, които е необходимо да бъдат предприети на европейско и на национално равнище и от други действащи лица. Сега Бялата книга предлага точно такава рамка и Комитетът приветства цялостния ѝ подход.

1.4. Комитетът обаче счита, че някои от предложените от Комисията действия не са представени като достатъчно належащи и не са достатъчно конкретизирани. По-специално Комитетът настоява за:

—	по-силна роля за координиращата европейска стратегия, обединяваща редица национални стратегии за адаптиране;

—	по-кратки срокове за по-нататъшно разработване на стратегията, като се обърне специално внимание на въпросите или областите, които може да изискват прилагането на най-спешни мерки за адаптиране;

—	създаване на независим комитет или орган на високо равнище, който да следи напредъка по смекчаването на въздействието и адаптирането към изменението на климата в Европа и да прави обществено достояние въпросите, по които напредъкът изостава;

—	полагане на усилия на ранен етап за определяне на мащаба на разходите за адаптиране, които вероятно ще бъдат нужни в Европа (сравними с похвалните усилия, положени от Комисията за остойностяване на потребностите на развиващите се страни по този въпрос);

—	засилване на сътрудничеството, поне на равнище ОИСР, а най-добре на международно равнище, тъй като адаптирането трябва да има международен обхват;

—	повече усилия за привличане на обществеността и гражданското общество в разработването на планове и действия за адаптиране.

2. Бялата книга и пътят до нея

2.1. Изменението на климата представлява едно от най-големите глобални предизвикателства на 21-ви век. Действията за ограничаване на тези промени чрез ограничаване на емисиите на парникови газове трябва да бъдат основен приоритет за света и на предстоящата среща на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC) в Копенхаген. Въпреки това е важно и да се планира на достатъчно ранен етап с оглед на адаптирането към подобни промени, които вече станаха неизбежни.

2.2. През 2007 г. Комисията публикува Зелена книга относно адаптирането. След широки консултации по този документ (в това число и становище на Комитета) Комисията публикува Бяла книга „Адаптиране спрямо изменението на климата – към европейска рамка за действие“, по която се иска становището на Комитета. Много от въпросите в предходното становище на Комитета до голяма степен са отразени в Бялата книга.

2.3. Бялата книга започва с констатацията, че вече се наблюдава съществено изменение на климата в света и че ще настъпи значително по-голямо изменение, като в много сектори то ще има сериозно въздействие, което трябва да бъде предвидено отсега. Има много неясноти по въпроса колко голямо ще бъде въздействието и как ще бъде разпределено в географски план, което отчасти зависи от това доколко успешни ще бъдат световните усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове. Но дори при най-оптимистичния сценарий за смекчаване на последиците ще трябва да се постигне адаптиране към големи промени и този процес трябва да се планира отсега.

2.4. За Европа в Бялата книга се посочват няколко сектора, които вероятно ще бъдат засегнати особено силно:

—	селско и горско стопанство;

—	рибарство и аквакултури, крайбрежни и морски екосистеми;

—	инфраструктура и уязвимостта ѝ спрямо екстремни явления и покачване на морското равнище;

—

туризъм;

—	човешко здраве и здраве на растенията;

—	водни ресурси;

—	екосистеми и биоразнообразие.

2.5. В Бялата книга се посочва, че стратегията за използване на възможностите на природната среда да поема или неутрализира въздействието би донесла по-добри резултати, отколкото концентрирането единствено върху физическата инфраструктура. Тя се позовава на подход на „зелената“ инфраструктура, очертан в анализа на въздействието.

2.6. В Бялата книга се посочва, че самостоятелното адаптиране от страна на физически лица и предприятия, засегнати от тези последици, вероятно няма да доведе до оптимални резултати. В нея се застъпва мнението, че е очевидна необходимостта от превантивни политически мерки, за да се избегнат неподходящи действия („несполучливи адаптации“) и да се извлекат икономически, социални и екологични ползи от колкото е възможно по-ранни действия.

2.7. В Бялата книга се признава, че повечето мерки за адаптация ще трябва да бъдат взети на национално, регионално или местно равнище, но се изразява мнение, че има ясна роля за европейско участие в области, в които проблемите надхвърлят националните граници, и в сектори, в които вече има добре развити европейски умения и дейности, които от своя страна могат да окажат значително влияние върху адаптирането.

2.8. Понастоящем в Бялата книга се предлага рамка за действие на два етапа. През първия етап (2009-2012 г.) се предлагат четири стълба за действие и редица мерки за ЕС и държавите-членки по всеки от тях:

—	изграждане на солидна познавателна основа;

—	интегриране на адаптирането в основните области на политиките на ЕС;

—	използване на съчетание от политически инструменти, за да се осигури успешно адаптиране;

—	засилване на международното сътрудничество във връзка с адаптирането.

2.9. През втория етап, започващ през 2013 г., се предвижда по-всеобхватна стратегия за адаптиране, но в Бялата книга понастоящем не се посочват подробности за възможния ѝ обхват.

3. Общи бележки

3.1. В предходното становище на Комитета относно Зелената книга (NAT/368) ЕИСК препоръча да се изработи всеобхватна европейска стратегия за адаптиране като рамка, предначертаваща мерките, които е необходимо да бъдат предприети на европейско и на национално равнище и от други действащи лица. Сега Бялата книга предлага точно такава рамка, която включва много от въпросите, препоръчани от Комитета в предходното му становище. Естествено Комитетът приветства това, както и общия подход, описан в Бялата книга.

По много от точките, обаче, предложеният начин на действие е доста нерешителен. Няколко от предложените действия трябва да се проучват, обмислят, оценяват или насърчават. Не се предвижда никое от тях да бъде поставено като изискване или задължение и в непосредствено бъдеще не предстои да бъде прието законодателство в тази сфера. С оглед на все по-сериозните последици от изменението на климата и като се има предвид колко е важно Европа да поеме водеща роля по този въпрос, Комитетът счита, че Европа следва да пристъпи по-бързо към стратегия с повече предписания и с по-конкретни цели. Останалата част от настоящото становище очертава някои ключови елементи от по-силната стратегия, към която според Комитета трябва да се стреми Европа.

3.2.1. - макар че голяма част от практическите действия, необходими за адаптиране към изменението на климата, ще трябва да бъдат взети на местно, регионално и национално равнище, Комитетът изразява съгласие с Комисията, че е нужно и значително европейско участие. Съществуват редица причини за това:

—	за да се анализират вероятните промени и последици, ще са необходими задълбочени изследвания и мониторинг, за които би била полезна координация на европейско равнище;

—	някои от проблемите, които ще възникнат, ще надхвърлят националните граници и ще се нуждаят от съгласуван отговор;

—	последствията в различните части на Европа ще бъдат много различни и някои от по-бедните региони може да се окажат най-сериозно засегнати, което показва, че е необходимо да се споделя тежестта посредством сближаване или други механизми;

—	няколко от ключовите политики и програми на Комисията, включително ОСП и структурните фондове, ще трябва да бъдат преструктурирани в контекста на изменението на климата, за да станат по-пригодни за поставената цел;

—

отвъд границите на Европа ще са необходими значителни международни усилия, за да се помогне на най-слабо развитите южни страни, които вероятно ще пострадат най-много от изменението на климата и които имат по-малък капацитет да се приспособят по подходящ начин. ЕС ще е в най-добра позиция да координира европейските усилия в тази област;

—	нелеката задача да се постигне подходящо и своевременно адаптиране към предстоящите промени в климата изисква преди всичко политическите лидери в Европа да работят заедно в общо начинание, излизащо извън пределите на отделните държави.

Поради всички тези причини Комитетът изразява пълната си подкрепа за необходимостта от разработване на силна европейска стратегия за адаптирането и настоятелно приканва Комисията да разработи стратегията по-решително и с по-конкретни цели във възможно най-кратък срок.

Предвид глобалния характер на изменението на климата, програмите за адаптиране трябва също така да следват глобален подход, още повече, че става въпрос за най-слабо развитите и понастоящем най-уязвимите страни, които ще бъдат най-силно засегнати от тези изменения. В това отношение ОИСР е поела инициатива от голям мащаб. Уместно е също така да се координират в пълна степен европейските рамки и програми на това равнище.

Успоредно с разработването на мерки на европейско равнище е жизненоважно да се насърчават по-енергични действия на национално, регионално и местно равнище. Обяснителната информация към Бялата книга показва, че понастоящем на национално равнище се срещат множество различни подходи и че някои държави-членки са постигнали много по-голям напредък от други при анализирането на собствената си ситуация и разработването на подходящи стратегии за адаптиране. Комитетът счита, че за да се даде по-силен тласък на процеса на адаптиране, в момента би било полезно една европейска инициатива да зададе общи параметри и график за изготвянето на национални стратегии за адаптиране.

3.2.2. – Комисията предлага процес, състоящ се от два етапа. През първия етап, който ще продължи от 2009 г. до 2012 г., натрупаните знания ще се увеличат, адаптирането ще бъде интегрирано в основните области на политиките на ЕС, ще бъдат разработени мерки и ще се засили международното сътрудничество. Едва през втория етап, който започва през 2013 г., ще бъде разработена цялостна и всеобхватна стратегия за адаптиране.

3.2.3. Комитетът разбира логиката на този двуетапен подход, но изразява загриженост, че темпът може би е твърде бавен за толкова неотложен проблем. Последиците от изменението на климата вече започват да се проявяват както в Европа, така и още по-осезаемо в други части на света. Дори ако след срещата в Копенхаген в цял свят започнат да се полагат успешни усилия за смекчаване на въздействието, концентрацията на парникови газове в атмосферата ще продължава да нараства в продължение на няколко десетилетия с все по-сериозни последици върху климата. Мерките за адаптиране трябва да започнат сега, а не в някакво неясно средносрочно бъдеще. По същия начин действията за предотвратяване на неподходящи нововъведения и инвестиции (избягване на „несполучлива адаптация“) би трябвало да започнат в най-скоро време.

3.2.4. Ето защо Комитетът настоятелно приканва Комисията в аналитичната си работа през следващите три години да обърне специално внимание на подобряването на методите за предвиждане на краткосрочното въздействие (за период от 1 до 5 години), което може да наложи най-спешни мерки за адаптиране и действия в този период. Кои са най-уязвимите крайбрежни линии, които се нуждаят от най-спешни защитни мерки? Къде е най-вероятно недостигът на вода да е най-силен и какво може да се направи в отговор? Какви са непосредствените последици за здравето и как най-добре да се подготвим за тях?

3.2.5. По същия начин Комисията следва да се опита спешно да установи къде има най-голям риск да бъдат направени неподходящи инвестиции („несполучлива адаптация“) и какъв е най-добрият начин да бъдат избегнати подобни грешки. Един от примерите за това е продължаването на дейностите за развитие в области, които ще бъдат изложени на по-голям риск от сериозни наводнения в бъдеще.

3.2.6. Трябва спешно да бъде развит капацитетът на ключовите институции за изготвяне на анализи и прогнози до степен, в която да могат да дават подходящи насоки на вземащите решения по изключително важни въпроси в тази връзка. Освен това трябва постоянно да се следи концентрацията на CO2 в различни подбрани места в ЕС и по света и да се наблюдават изменението на климата и въздействието, което въглеродният диоксид в атмосферата оказва върху климата.

3.2.7. – в Бялата книга се предлага да се създадат две нови общоевропейски структури: Ръководна група относно въздействието и адаптирането, която да ускори сътрудничеството по въпросите на адаптирането, и Клирингов механизъм, който да служи като технологично средство и база данни по въпросите на последиците от изменението на климата, уязвимостта и най-добрите практики по отношение на адаптирането. И двете предложения изглеждат полезни в сегашния си вид, но според Комитета сами по себе си едва ли ще доведат до достатъчно силно популяризиране и политически импулс, за да се задействат мерките за адаптиране в необходимия мащаб и темп.

3.2.8. Ето защо Комитетът желае отново да отправи препоръката, която направи в коментарите по Зелената книга, че ЕС следва да създаде независим орган за мониторинг с независим авторитетен председател, като на този орган бъде възложено да следи изпълнението на цялата стратегия за изменение на климата (както по отношение на адаптирането, така и на смекчаването на последиците). Подобен независим орган редовно ще отчита напредъка в цяла Европа, ще го прави обществено достояние и ще предупреждава отрано, ако се наблюдава закъснение в действията спрямо поетите ангажименти или, във връзка с адаптирането, ако липсва достатъчно добра подготовка за предстоящото въздействие на изменението на климата.

3.2.9. След като Комитетът за пръв път направи тази препоръка, независимият комитет по въпросите на климата, създаден в Обединеното кралство, отправи редица предизвикателни препоръки, които дадоха импулс за още мерки в тази страна и успешно демонстрираха ползата от подобен орган. Аналогичен орган на европейско равнище би могъл да играе ценна роля, като поддържа натиска за действия на това равнище.

3.2.10. – в контекста на преговорите в Копенхаген, Европа трябва спешно да установи какви средства трябва да бъдат предоставени в подкрепа на адаптирането (и смекчаването на последиците) в развиващия се свят и какъв трябва да е финансовият принос на Европа за тази цел. Според оценки на Комисията, посочени в отделно съобщение, COM(2009) 475/3, до 2020 г. развиващите се страни ще се нуждаят от финансиране от порядъка на 100 млрд. евро годишно за разходи, свързани със смекчаване на последиците и адаптиране към изменението на климата. Освен това Комисията прави предложения относно това каква част от тези разходи би следвало да бъдат поети от публични източници на финансиране в Европа. Комитетът приветства тези навременни предложения и настоява институциите спешно да им обърнат внимание, за да могат действително да спомогнат за постигането на успешен краен резултат в Копенхаген.

3.2.11. В контекста на Копенхаген е разбираемо, но въпреки това разочароващо, че до момента изглежда има много повече неяснота по въпроса за потенциалните разходи за адаптиране в самата Европа. За съжаление в Бялата книга не се посочват цифри за вероятната цена на адаптирането в Европа, а се споменава единствено за своевременно изчисляване на разходите за мерки, свързани с адаптирането на политиките. Според Комитета следва спешно да се направи първоначална оценка на мащаба на ресурсите, които вероятно ще са нужни в Европа. След това тази обща оценка ще трябва да бъде разделена на траншове – най-приоритетните дейности, изискващи разходи, следва да се извършат през първите пет години, а не толкова належащите разходи - да останат за по-късен период. В оценката трябва да се обърне внимание на това какви разходи могат да бъдат оставени на частния сектор, каква част може да се приеме, че ще бъде покрита от застраховки, и къде вероятно ще са нужни публични разходи. Ще е необходимо също така да се разгледа как най-добре могат да се разделят публичните разходи между националните бюджети и европейския бюджет.

3.2.12. Естествено подобни оценки не са лесна задача. Но ако могат да бъдат направени за развиващия се свят, със сигурност трябва да е възможно да се направят и за самата Европа. Според Комитета този въпрос трябва да се разгледа по-неотложно и с по-голяма чувствителност спрямо потенциалния мащаб на предстоящите проблеми, отколкото се предлага в Бялата книга. Светът навлиза в непознати води и плановете за разходи за предпазни мерки и адаптиране не могат да се основават на натрупан опит или на старомодни сравнителни показатели като осигуряването на достатъчна защита срещу всяко природно бедствие с изключение на събитията, които настъпват веднъж на сто години. В бъдеще природните явления, които в миналото може да са се случвали веднъж на сто години, ще се наблюдават много по-често. Критериите и насоките при планирането на непредвидени ситуации и разходите за предпазни мерки, които произтичат от тях, ще трябва да бъдат коригирани по подходящ начин и да намерят място в съответните бюджети.

3.2.13. С повишаването на степента на въздействие на изменението на климата през идните години разходите за адаптиране трябва да нараснат, да заемат по-голям дял от бюджетите на публичния и частния сектор и да присъстват по-осезателно в застрахователните премии и плащания. Всички проучвания до момента сочат, че по отношение на адаптацията, както и на смекчаването на последиците, вероятно ще бъде полезно да се действа бързо, като се вземат подходящи мерки, вместо да се реагира твърде късно, след като бъдат нанесени сериозни щети.

3.2.14. От друга страна, ако се предприемат действия своевременно и ако се интегрират ефикасно с други политически мерки, ще има възможност поне в някои случаи за мерки, при които всички страни са печеливши и които ще подобрят устойчивостта на дадена област или дейност спрямо последиците от изменението на климата, като успоредно с това ще подпомогнат други цели на политиките. Наложително е възможно най-скоро да започнем да търсим тези възможни синергии, както и да започнем да посочваме на колко ще възлизат общите разходи за адаптация, за да могат да бъдат разисквани и уточнени.

3.2.15. – Изменението на климата ще се отрази на много различни сектори в икономиката и на много различни предприятия и физически лица. Важно е да има широкоразпространено разбиране за тези последствия и всеки да се чувства участник в изпълнението на промените, които ще са необходими, за да се справим с последствията. Понастоящем публичната ангажираност с въпроса за изменението на климата е насочена предимно към това какво могат да направят физическите лица, групите и организациите, за да подпомогнат усилията за смекчаване на последиците с решенията, които вземат в личния и професионалния си живот.

3.2.16. Успоредно с това, обаче, скоро ще е необходимо широката общественост да се заеме с въпросите за адаптирането, които могат да имат въздействие върху нея, като:

—	къде да живеят, работят и да почиват хората в светлината на изменението на климатичните тенденции;

—	как да се управляват политиките в областта на многогодишните дървета и гори предвид непрекъснато променящите се климатични условия;

—	какви растения и дървета ще виреят в градините при променящите се обстоятелства и как ще може да се съхрани традиционният ландшафт във всички части на ЕС;

—	как може да се промени разпределението на рисковете за здравето и какви предпазни мерки да се вземат;

—	как може да се наложи да се променят нашата храна и начинът ни на хранене.

Важно е обществеността и най-засегнатите групи да бъдат напълно запознати с най-новото аналитично разбиране за този вид последици от изменението на климата при появата им, както и с бъдещите промени, които могат да настъпят. Същевременно обществеността и по-специално най-силно засегнатите групи ще се нуждаят от помощ, за да могат да обмислят какви мерки за адаптиране са във възможностите им. Европа би могла да играе важна роля за стимулиране на подобен обществен диалог и популяризиране на разбирането. Комитетът настоятелно приканва Комисията да обърне допълнително внимание на този аспект.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 120, 16.5.2008 г., стр. 38.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/127

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Увеличаване на международното финансиране на борбата с изменението на климата: европейски план за споразумението от Копенхаген“

COM (2009) 475 окончателен

(2010/C 128/24)

Главен докладчик: г-жа ANDREI

На 10 септември 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите - Увеличаване на международното финансиране на борбата с изменението на климата: европейски план за споразумението от Копенхаген“

СOM (2009) 475 окончателен.

На 29 септември 2009 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет възложи на специализирана секция „Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложното естество на работата, на 457 -ата си пленарна сесия от 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември 2009 г.) Европейският икономически и социален комитет реши да назначи г-жа Andrei за главен докладчик и прие настоящото становище с 179 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 11 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Комитетът приветства тези навременни предложения и настоява институциите спешно да им обърнат внимание, за да могат те действително да помогнат за постигането на успешен краен резултат в Копенхаген. Съобщението поставя добро начало, тъй като досега индустриализираните страни не желаеха да обсъждат каквито и да било суми за финансиране.

1.2. Финансирането на борбата с изменението на климата не бива да се разглежда като доброволен акт, а като задължение, заложено в членовете на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, за осигуряване на нови, допълнителни, подходящи и предсказуеми финансови ресурси на развиващите се страни. Индустриализираните страни са задължени да спазват принципа на Конвенцията за „обща, но диференцирана отговорност“.

1.3. Развиващите се страни се нуждаят от значителна помощ в борбата с изменението на климата – факт, който ЕС признава чрез конвенцията на ООН за изменението на климата. През следващите десетилетия техните разходи за смекчаване на изменението на климата и за приспособяване към него вероятно ще възлязат на стотици милиарди евро годишно.

1.4. ЕИСК подкрепя предложението на ЕС за осигуряване от индустриализираните страни на публично финансиране за незабавен старт в размер на 5 до 7 милиарда евро годишно за периода до 2013 г. Това е добро начало, като се имат предвид сегашната обстановка и липсата на доверие между Севера и Юга.

1.5. Комитетът оценява също така положителния подход на Комисията към действията за осигуряване на финансиране от международното въздухоплаване и морския транспорт.

1.6. От друга страна, развиващите се страни - особено в Африка, вече показват ясно, че предложението на ЕС е твърде ниско и на практика би означавало от развиващите се страни да се иска да плащат за вреди, причинявани от други в продължение на много години. Много НПО и икономисти на ООН твърдят, че по консервативни оценки необходимото финансиране от развитите за развиващите се страни възлиза на около 150 млрд. долара годишно (или около 110 млрд. евро) за периода за поети задължения 2013-2017 г.

1.7. Що се отнася до приходите от пазара на въглеродни емисии, Комисията предполага, че огромните печалби на участниците ще попаднат в развиващите се страни в пълния им размер и ще бъдат изразходвани за дейности за постигане на ниски въглеродни емисии. На практика е доста по-вероятно тези печалби да стигнат до джобовете на частни предприятия, много от които от развитите страни.

1.8. ЕИСК изразява загриженост и за визията на ЕС по отношение на националните частни инвестиции в развиващите се страни, като се има предвид, че Европейският съюз не е намерил начин да гарантира, че държавите-членки ще използват приходите от неговата система за търговия с емисии, за да инвестират в производството на чиста енергия.

1.9. Комисията следва да изготви преразгледан и осъществим план, за да запази водещата си роля в международната политика в областта на изменението на климата. ЕС следва също така да продължи да упражнява натиск върху САЩ и други страни да изразят позициите си по отношение на финансирането на борбата с изменението на климата.

1.10. Обещанията за увеличаване на финансовите ресурси, били те международни или национални, следва да отговарят на „подлежащи на измерване, отчитане и проверка“ критерии.

2. Въведение

2.1. На 10 септември 2009 г. Европейската комисия публикува съобщението „Увеличаване на международното финансиране на борбата с изменението на климата: европейски план за споразумението от Копенхаген“.

2.2. С документа се прави опит да се излезе от задънената улица в преговорите, при които развитите страни очакват по-напредналите развиващи се страни да допринесат за общите усилия, а същевременно развиващите се страни искат да видят ясна позиция на развитите страни относно финансирането на мерките за смекчаване и приспособяване към изменението на климата.

2.3. Това предложение, обаче, не е достатъчно да осигури постигане на ефективно споразумение в Копенхаген. За да дадем тласък на инвестициите за постигане на икономика с ниски въглеродни емисии, ще имаме нужда от амбициозни намаления от всички развити страни, от подходящи мерки за смекчаване от всички развиващи се страни и от ефективна световна архитектура.

2.4. Към 2020 г. разходите на развиващите се страни за намаляване на техните емисии на парникови газове и за приспособяване към въздействието от изменението на климата вероятно ще бъдат около 100 милиарда евро годишно. По-голямата част от необходимото финансиране следва да се осигури от национални източници и от разширения международен пазар на въглеродни емисии, но ще бъде нужно и международно публично финансиране в размер на 22 до 50 милиарда евро годишно.

2.5. Европейската комисия предлага това финансиране да се поеме от индустриализираните държави и икономически по-напредналите развиващи се страни, в съответствие с тяхната отговорност за емисиите и способността им да осигурят финансиране. Това би могло да означава, че към 2020 г. приносът на ЕС ще бъде от порядъка на 2 до 15 милиарда евро годишно.

3. Документ на Комисията

3.1. Комисията прогнозира, че до 2020 г. необходимостта от финансиране на действия за приспособяване и смекчаване в развиващите се страни би могла да достигне около 100 милиарда евро годишно. Националното финансиране (публично и частно) в развиващите се страни, глобалният пазар на емисии и допълнителните потоци международно публично финансиране би следвало да бъдат включени в това финансиране. Националното публично и частно финансиране би могло да допринесе около 20 - 40 %, пазарът на емисии - около 40 %, а международното публично финансиране би покрило оставащата част.

3.2. Международният пазар на емисии потенциално би могъл да осигури до 38 милиарда евро годишно през 2020 г. Споразумението от Копенхаген трябва да изгради нов механизъм за секторно кредитиране на пазара на емисии, като в същото време фокусира Механизма за чисто развитие (МЧР) върху най-слабо развитите страни.

3.3. През 2020 г. би следвало да се осигури международно публично финансиране от порядъка на 22-50 милиарда евро годишно. От 2013 г. нататък вноските за публичното финансиране следва да се разпределят въз основа на платежоспособността и отговорността за емисиите и да включват икономически по-напредналите развиващи се страни. Въз основа на тези предварителни оценки, делът на ЕС би следвало да бъде между 10 % и 30 %, в зависимост от тежестта, придадена на всеки от тези два критерия. В случай, че в Копенхаген бъде постигнат амбициозен резултат, справедливият принос на ЕС през 2020 г. би могъл да бъде между 2 и 15 милиарда евро годишно, в зависимост от договорения общ размер на финансирането и тежестта, придадена на всеки от критериите за разпределение.

3.4. При подпомагане на приспособяването следва да се даде приоритет на най-уязвимите и бедни развиващи се страни.

3.5. Международното въздухоплаване и морският транспорт могат да се превърнат във важен източник на новаторско финансиране.

3.6. Управлението на бъдещата международна финансова архитектура трябва да бъде децентрализирано, основано на подход отдолу нагоре. Нов Форум на високо равнище по въпросите на международното финансиране за климата следва да наблюдава и редовно да прави преглед на пропуските и дисбалансите при финансирането на действията по приспособяване и смекчаване.

3.7. Всички страни, с изключение на най-слабо развитите, следва да изготвят до 2011 г. планове за растеж при ниски емисии на въглероден диоксид, включително реални средносрочни и дългосрочни цели, както и да направят годишни инвентаризации на емисиите на парникови газове.

3.8. В периода 2010-2012 г. вероятно ще бъде необходим незабавен старт на финансирането, насочено към приспособяване, смекчаване, научни изследвания и изграждане на капацитет в развиващите се страни, в размер от 5 до 7 милиарда евро годишно. За тази цел ЕС би следвало незабавно да предвиди вноска от 0,5 до 2,1 милиарда евро годишно от 2010 г. нататък. Трябва да има готовност за принос към това финансиране както от бюджета на ЕС, така и от националните бюджети.

3.9. За периода след 2012 г. и като част от пакета от предложения за следващата финансова рамка, Комисията ще отправи единно глобално предложение, включващо становище дали подобно предложение след 2013 г. да бъде финансирано от бюджета или да бъде създаден отделен Фонд за климата (Climate Fund) като част от пакета от предложения относно финансовата рамка след 2013 г., или да бъде използвана комбинация от двете възможности. Преките вноски от отделните държави-членки също биха могли да представляват важен източник на финансиране от ЕС като част от общото усилие на ЕС.

3.10. В случай, че не бъде използван бюджетът на ЕС, при разпределянето на вноските в рамките на ЕС би следвало да се прилагат същите принципи за разпределение, прилагани на международно равнище, като се вземат предвид специфичните обстоятелства в държавите-членки.

4. Общи бележки

4.1. ЕИСК приветства съобщението на Комисията, с което се прави опит да се излезе от сегашната задънена улица в международните преговори в Копенхаген за ново споразумение за климата, посредством представянето на план за финансиране на борбата с изменението на климата и изтъкването на настоящата нужда от изключително амбициозни цели за намаляване на емисиите.

4.2. Г77 (групата на развиващите се страни) показа ясно, че основният въпрос за нейните членове в контекста на постигането на споразумение относно климата в рамките на ООН е осигуряването на достатъчно финансиране за борбата с изменението на климата. Налице е широко разбиране, че последиците от изменението на климата ще бъдат усетени първо и най-тежко от развиващите се страни (и най-бедните членове на тези общества).

4.3. Развиващите се страни се нуждаят също така и от нашата помощ в борбата с изменението на климата – факт, който ЕС признава чрез конвенцията на ООН за изменението на климата. През следващите десетилетия техните разходи вероятно ще възлязат на стотици милиарди евро годишно.

4.4. ЕИСК оценява това, че Комисията е направила първата стъпка, анализирайки различните възможни източници на финансиране, както и желанието да се насърчи разглеждането на всеки източник - както по отношение на определянето на ресурси, така и по отношение на възможностите за изразходване и канализиране на средствата. Много НПО и икономисти на ООН, обаче, продължават да твърдят, че по консервативни оценки необходимото финансиране от развитите за развиващите се страни възлиза на около 150 милиарда долара годишно (около 110 милиарда евро).

4.5. Следва да се отдели по-голямо внимание на разглеждането на новия гъвкав механизъм (SCM), за да се осигурят практически начини за неговото прилагане и за минимализирането на рисковете от неуспех. Необходимо е да се обърне внимание на критериите за допълняемост за МЧР и SCM, с цел да не се създава объркване.

4.6. Цялото финансиране за борба с изменението на климата следва да бъде ново и да допълва ангажиментите на развитите страни по официалната помощ за развитие (ОПР), т.е. 0,7 % от БВП, тъй като изменението на климата ще доведе до значителни допълнителни разходи, надвишаващи първоначално включените в тези ангажименти при определянето на целите. Следва да имаме предвид, че едва няколко страни са изпълнили обещанието си да увеличат ОПР до 0,7 % от БВП. Тенденцията през последното десетилетие показва, че вероятността за постигането на тази цел е незначителна.

4.7. По време на преговорите в Копенхаген за постигане на всеобхватно споразумение в областта на изменението на климата ЕС следва повече от всякога да поддържа мерките си и водещата си роля по отношение на международната политика в областта на изменението на климата. Безпрецедентната финансова криза ще бъде кратка и в крайна сметка ще отмине. Изменението на климата обаче няма да изчезне.

4.8. Икономическото възстановяване зависи от преодоляването на изменението на климата. Ако лидерите спешно не предприемат необходимите действия още тази година, въздействието на изменението на климата вероятно ще струва над 20 % от световния БВП. Според лорд Стърн, бивш главен икономист на Световната банка, това е повече отколкото Голямата депресия и двете световни войни взети заедно, без да се смятат загубата на човешки живот и изчезването на видове.

4.9. ЕС следва да продължи да упражнява натиск върху САЩ и други страни да изразят позициите си по отношение на финансирането на борбата с изменението на климата. Обещанията за увеличаване на финансовите ресурси, били те международни или национални, следва да отговарят на „подлежащи на измерване, отчитане и проверка“ критерии.

5. Специфични бележки

5.1. Генериране на подходящи финансови потоци

5.1.1. Мобилизиране на национално финансиране

5.1.1.1. Националното частно финансиране ще има голям дял в необходимите инвестиции, не само в развитите, но и в развиващите се страни. Голяма част от тези инвестиции вече са търговски оправдани, като допълнителните инвестиции се възстановяват чрез намалените сметки за енергия.

5.1.1.2. Най-бедните страни и в частност най-слабо развитите страни (LDC), заедно с най-бедните прослойки на населението в развиващите се страни, няма да разполагат с достатъчно средства за инвестиране в мерки за приспособяване, за да се справят с отрицателните въздействия от изменението на климата. Те ще зависят в голяма степен от публична помощ, както национална, така и международна.

5.1.2. Пълноценно използване на пазара на въглеродни емисии

5.1.2.1. ЕИСК изразява съгласие с твърдението, че международният пазар на въглеродни емисии е един от инструментите за осигуряване на частни инвестиции в развиващите се страни. Въпреки че пазарът на въглеродни емисии все още не е развит напълно и все още има редица въпросителни относно качеството на компенсациите, ефективността му ще бъде подобрена чрез осигуряване на недостиг на квоти за емисии посредством постигане на амбициозно споразумение в Копенхаген.

5.1.2.2. Пазарното финансиране под формата на търгове за дялове от националните квоти за емисии (предписани емисионни единици – AAU) по международния режим (в този случай не става дума за СТЕ на ЕС) или тяхното изкупуване на фиксирана цена следва да бъде основното средство за набиране на ново финансиране по РКОНИК. То следва да се допълва, например с налог върху въздушния и морския транспорт, или чрез продажбата на търг на квоти за емисии за тези сектори по регионални и национални схеми (например СТЕ на ЕС), както и чрез налози върху транзакциите на пазара на въглеродни емисии.

5.1.2.3. Следва да имаме предвид, че пазарът на въглеродни емисии е пазар на деривати, което дава възможност за спекулации от страна на големи инвеститори с очакваната (бъдеща) цена на намалените емисии. Този пазар вече показва своите слабости и би могъл още повече да дестабилизира международните финансови пазари. В Бангкок развиващите се страни заявиха, че ако се разчита на пазарни механизми, това би увеличило уязвимостта на онези страни от Юга, които вече страдат заради продоволствената, финансовата и климатичната криза.

5.1.2.4. Налице е необходимост от осигуряване на процедури за одобрение и проверка, които да позволяват ускоряване на процесите в МЧР и в новия секторен механизъм за пазара на въглеродни емисии (SCM).

5.1.2.5. Необходимо е да се инвестират повече средства за изграждане на капацитет и за обучение на експерти във всички области на пазара на въглеродни емисии, както в развитите, така и в развиващите се страни.

5.1.2.6. За да може да се прилага SCM, трябва да се предложи по-прозрачно определение за „икономически по-напреднали развиващи се страни“. ЕИСК подкрепя идеята за SCM за силно конкурентни икономически сектори, но същевременно предупреждава, че съществува много голям риск от провал, ако структурата на механизма не е възможно най-стабилна.

5.1.3. Определяне на размера на международното публично финансиране

5.1.3.1. ЕИСК изразява съгласие с твърдението, че „колкото по-малък е приносът на пазара на емисии, толкова по-голямо ще бъде търсенето на публично финансиране за действия по смекчаване“.

5.1.3.2. Необходимо е да се създадат механизми за редовно преразглеждане на нуждите от публично финансиране, но Комисията следва да отчита риска, че предоставянето на публично финансиране може да доведе до изкривявания на пазара на въглеродни емисии, ако финансирането не бъде насочено към сектори, до които пазарът на въглеродни емисии няма достъп, интерес или инициатива (т.е., изграждане на капацитет, обучение).

5.1.4. Международно публично финансиране на незабавния старт за периода 2010-2012 г.

5.1.4.1. ЕИСК е съгласен, че международното публично финансиране на незабавния старт е важно в контекста на едно всеобхватно, балансирано и амбициозно споразумение от Копенхаген. То следва да бъде насочено в частност към изграждането на капацитет, включително за разработване на планове за растеж с ниски емисии на въглероден диоксид, готовност за смекчаване, пилотни проекти и решаване на належащи проблеми на приспособяването. Целта на тази подкрепа за незабавния старт следва да бъде да подготовката за ефективни и ефикасни действия в средносрочен и дългосрочен план и избягването на забавяне на амбициозни действия.

5.1.5. Новаторско финансиране от международното въздухоплаване и морския транспорт

5.1.5.1. Емисиите, генерирани от международното въздухоплаване и морския транспорт, са големи и нарастват бързо. Ако искаме концентрацията на парникови газове в атмосферата да се стабилизира, те ще трябва да бъдат регулирани. Регулирането в тази област би могло да генерира значителни финансови ресурси за изпълнението на споразумението по изменението на климата. Тези разходи ще се поемат предимно от пътниците във въздушния транспорт и от потребителите в развитите страни. За това обаче ще са необходими съвместни действия на Международната организация за гражданско въздухоплаване и Международната морска организация, които през последното десетилетие блокираха усилията за регулиране на тези емисии.

5.1.6. Определяне на вноските за международното публично финансиране

5.1.6.1. ЕИСК е съгласен, че „придаването на повече тежест на емисиите в сравнение с БВП би дало допълнителен стимул за намаляване на емисиите и би било потвърждение за политиката на прилагане на мерки за намаляване на емисиите на ранен етап“. Въпреки това е необходимо да се насърчи подходящ механизъм за определяне на тежестта, за да може да бъде постигнато споразумение в Копенхаген.

5.2. Приносът на ЕС към публичното финансиране на действията във връзка с изменението на климата

5.2.1. ЕИСК подкрепя решението на Комисията по време на преговорите да действа като единен орган и да представи единно, глобално предложение.

5.2.2. Що се отнася до канализирането на финансирането, ЕИСК препоръчва да се използват съществуващи структури, но да се създадат ясни процедури за наблюдение и отчетност, за да се минимизират разходите и да се гарантира правилното изразходване на средствата.

5.3. Европейски план за децентрализирано управление на финансирането в областта на климата на принципа отдолу-нагоре

5.3.1. Управленската структура на ЕС може да се използва като модел и това може да доведе до значително предимство за ЕС при приемането на следващите стъпки.

5.3.2. Що се отнася до срока за представянето от всички държави на планове за растеж с ниски емисии на въглероден диоксид (2011 г.), ЕИСК смята, че той е нереалистичен, ако ЕС иска да види солидни и приложими планове, като се има предвид липсата на технически опит дори в някои държави-членки.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/131

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанищата на държавите-членки на Общността и отменяща Директива 2002/6/ЕО“

COM(2009) 11 окончателен — 2009/0005 (COD)

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Съобщение и план за действие с оглед на установяване на европейско пространство за морски транспорт без бариери“

COM(2009) 10 окончателен

(2010/C 128/25)

Докладчик: г-н IOZIA

На 27 февруари 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 80, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанищата на държавите-членки на Общността и отменяща Директива 2002/6/ЕО“

COM(2009) 11 окончателен – 2009/0005 (COD).

На 21 януари 2009 г. Комисията реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите – Съобщение и план за действие с оглед на установяване на европейско пространство за морски транспорт без бариери“

COM(2009) 10 окончателен.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 159 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. Като цяло Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) изразява положително становище относно съобщението на Комисията за създаване на европейско пространство за морски транспорт и предложението за директива относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанищата на държавите-членки на Общността, отменяща Директива 2002/6/ЕО.

1.2. Предложената работна програма е амбициозна и добре структурирана, с последователен и ориентиран към постигане на поставените цели план за действие. Намаляването и рационализирането на административните формалности чрез мерки, които ще бъдат определени по такъв начин, че да не влияят върху нивата на безопасност и качеството на необходимия контрол, са изключително важни за подобряване на входно-изходното движение в пристанищата.

1.3. Подобряването на пристанищната дейност би могло да доведе до рационализация на превоза на стоки, преминаващи от сухопътен към морски транспорт, като с това би се повишила интермодалността между морски, железопътен, вътрешноводен и пътен транспорт в съответствие с насоките на Бялата книга за транспорта, потвърдени в средносрочния преглед.

1.4. Някои конкретни предложения в съобщението следва да бъдат по-подробно разгледани и ЕИСК приканва Комисията да започне процес на консултации с всички заинтересовани страни по следните въпроси: сертификатите за освобождаване от пилотаж, формалностите, свързани с опростяването на превоза на опасни товари, транспорта на растителни и животински продукти и координирането на инспекциите в пристанищата (one-stop-shop).

1.5. ЕИСК вече изрази ясно своето становище относно особеното естество на пилотските услуги в пристанищата (1) с позиция, която все още е актуална.

1.6. В съобщението „Стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г.“ самата Комисия заяви следното: „Увеличаващият се недостиг на морски професионалисти, офицери и моряци води до риск от загуба на критичната маса от човешки ресурси, която поддържа конкурентоспособността на европейските морски отрасли по принцип.“

1.7. Предложението относно сертификатите за освобождаване от пилотаж би могло да ограничи още повече тази дейност, а професията капитан-пилот би станала по-непривлекателна за много младежи. Трябва да се пристъпи към извършване на сериозни проучвания и анализи относно евентуалните положителни ефекти, тъй като отрицателните ефекти върху заетостта и безопасността са сигурни. Като алтернатива би могло да се проучи разширяването на пилотажа от разстояние, като се използват технологичните иновации и се пестят време и разходи, но в същото време се гарантират високи стандарти за безопасност. В случай на сблъсък или на всяко друго събитие в морето, което би могло да причини материални щети или загуба на човешки живот, застрахователните компании имат право да откажат възстановяване на щетите по договор, ако лицензите на командния състав на кораба – капитана и главния механик – не са валидни. ЕИСК препоръчва на Комисията да започне процес на консултации с всички заинтересовани страни – корабособственици, капитан-пилоти, профсъюзи в отрасъла и пристанищни власти, за да се провери какво е реалното въздействие на това предложение върху безопасността и заетостта.

1.8. ЕИСК подкрепя проекта за европейско пространство за морски транспорт без бариери (2) като неразделна част от програмата за МТКР (морски транспорт на къси разстояния) - изключително важно е да бъде дадена юридическа основа на равнище Общност, за да могат корабите, превозващи „общностни“ стоки между две пристанища в ЕС (напр. Лисабон и Неапол), да бъдат третирани по същия начин, както другите видове транспорт.

1.9. Според ЕИСК щеше да бъде по-добре, ако тази възможност беше включена в новия Митнически кодекс на Общността. Предвид факта, че Комисията не възнамерява да последва това предложение, Комитетът се застъпва за необходимостта тя да бъде включена поне в правилата за прилагане на същия кодекс, които предстои да бъдат приети до края на 2009 г. с оглед на възможно най-бързото му прилагане.

1.10. ЕИСК изразява твърда подкрепа за инициативата за въвеждане на обслужване „на едно гише“, на което да се осъществяват всички видове процедури, както и за другите мерки за рационализация като планирането на контролните проверки от страна на различните пристанищни и митнически власти и възможността за предаване на административните документи в електронен формат, без това да накърнява дейностите на митническите власти в борбата с престъпността.

1.11. ЕИСК приканва Комисията да направи по-задълбочен анализ на проблема, свързан с възможността да бъдат признати същите права на корабите, които извършват дейности между две пристанища на ЕС с междинен престой в пристанище извън ЕС. Според организациите на корабособствениците, става въпрос за значителен брой кораби, които биха могли да се възползват от предимствата на вътрешното пространство за морски транспорт без бариери.

1.12. С възприемането на английския език като общ език за морския транспорт, аналогично на въздушния транспорт, административните процедури и формалности биха станали много по-гъвкави.

2. Съобщението и планът за действие на Комисията

2.1. Свободното движение на хора и стоки би трябвало да бъде гарантирано в еднаква степен за всеки вид транспорт. Необходимо е предимствата на единния пазар да се конкретизират чрез развиването на дейности, които да улесняват постигането на тази цел. Понастоящем морският транспорт не разполага със същите предимства, с които разполага сухопътния. Съществуват множество формалности, административни тежести и инспекции, които на практика правят по-непривлекателно използването на морския транспорт за превоз на стоки в рамките Европейския съюз.

2.2. В документа на Комисията се разглежда проблемът, свързан с процедурите в морския транспорт, при който са въведени специални митнически и транспортни правила, фитосанитарни и ветеринарни разпоредби и различни формалности дори за превоз на „общностни“ стоки в режим на свободно движение между две пристанища на ЕС.

2.3. Припомня се, че Съветът е насърчил необходимостта от използване на морския транспорт на къси разстояния още през 2006 г. и е повторил своето искане през 2007 г. В съобщението се прави позоваване също така на становището на Европейския икономически и социален комитет от края на 2006 г., в което беше отправено искане за премахване на контрола по вътрешните граници за морския транспорт.

2.4. В своя средносрочен преглед на Бялата книга относно транспортната политика Комисията обяви създаването на европейското пространство за морски транспорт без бариери. Тази позиция беше потвърдена в „Синята книга“ относно интегрирана политика за морския транспорт. Това е включено в стратегията за опростяване на законодателството и в политиката за подобряване на законодателството.

2.5. Морският транспорт на къси разстояния (МТКР) може да допринесе за подобряване на качеството на предлагането, тъй като корабите замърсяват по-малко околната среда за тон транспортиран товар, генерират по-малко външни разходи и намаляват натоварването на пътното движение.

2.6. По-честото използване на МТКР би могло да помогне на Съюза в осъществяването на целите, свързани с намаляване на емисиите на CO2 за периода след Протокола от Киото.

2.7. Системите VTS/VTMIS (системи на службите по корабния трафик / системи за информация и управление на корабния трафик), използващи информация от АСИ (автоматична система за идентификация), заедно със системата LRIT (система за идентифициране и проследяване на кораби на голямо разстояние), са основни елементи от бъдещата електронна среда за морския транспорт на стоки и за корабоплаването. Използването на комбинирана технология в рамките на интегрирана система за мониторинг и наблюдение в бъдеще ще увеличи капацитета за контрол на движението на корабите.

2.8. Планът за действие на Комисията включва 11 мерки - 3 в краткосрочен план, 4 - в средносрочен и 4 препоръки към държавите-членки.

2.9. Сред действията, които би следвало да бъдат реализирани до края на 2009 г., т.е. в краткосрочен план, са включени следните проекти:

—	опростяване на митническите формалности за кораби, които пътуват единствено между пристанища в Европейския съюз;

—	насоки за ускоряване на проверката на документи, отнасящи се до животински и растителни продукти, превозвани между пристанища в ЕС;

—	директива за рационализиране на изискваната документация съгласно различни нормативни актове.

2.10. Планът предвижда действия в средносрочен план, които би следвало да бъдат представени през 2010 г., както следва:

—	опростяване на административните формалности за кораби, пътуващи между пристанища в ЕС, но с престой в трета държава или в свободна зона;

—	увеличаване на възможностите за предаване на данни по електронен път;

—	административно обслужване на едно гише;

—	опростяване на правилата за морски транспорт на опасни товари.

2.11. Четирите мерки в дългосрочен план, под формата на препоръки, са:

—	координация на административните инспекции с цел да се намали времето за движение на корабите;

—	улесняване на административната комуникация;

—	издаване на сертификати за освобождаване от пилотаж (PEC);

—	рационализиране на движението и на пространството в пристанищата.

3. Бележки на ЕИСК

3.1. ЕИСК ясно заявява своята обща подкрепа за проекта на план за действие, предложен от Комисията, с изключение на някои конкретни критики, които отправя в настоящото становище. Проектът за създаване на пространство за морски транспорт без бариери вече е разглеждан от ЕИСК и Комитетът потвърждава подкрепата си за тази инициатива.

3.2. Държавите-членки обаче създават трудности пред приемането на цялостно и ясно законодателство за доизграждане на вътрешния пазар. Основните пречки се състоят в ненужните митнически процедури, в липсата на координация на инспекциите и контрола от страна на компетентните власти на държавите-членки, в липсата на електронна комуникация и оперативно съвместими системи. ЕИСК призовава Комисията при първа възможност да опрости митническите формалности и процедури за корабите, които пътуват единствено между пристанища в ЕС, което представлява решаващ фактор за създаването на пространство за морски транспорт без бариери.

3.3. Опростяването на митническите формалности за корабите, които пътуват единствено между пристанища в ЕС, е от изключителна важност за създаването на европейско пространство за морски транспорт без бариери. Предложението за изменение на Митническия кодекс на Общността би решило проблемите, но предвид факта, че той вече беше изменен съвсем наскоро, се предлага юридическата основа на вътрешното пространство за морски транспорт да бъде включена в техническия документ за прилагане на новия кодекс. В този документ е необходимо да се посочи, че, единствено за целите на свободното движение на общностните стоки, вътрешното пространство за морски транспорт ще обхваща общностните стоки на борда на кораби, които пътуват между две пристанища на ЕС.

3.4. Повечето от предложените действия се ограничават до призив към държавите-членки да предприемат положителни мерки за подобряване и олекотяване на административната рамка, а в действителност са необходими много по-строги и задължителни мерки.

3.5. Предложеният от Комисията документ обаче изглежда прекалено тясно насочен към един от трите аспекта на Лисабонската стратегия - икономическия, а според Комитета би било целесъобразно едно по-добро балансиране на интересите, предвид другите основни аспекти - социалната сфера и околната среда.

3.6. ЕИСК подкрепя инициативите в областта на единния пазар, насочени към подобряването на нормативната и регулаторна рамка, при условие че при никакви обстоятелства тези мерки не могат да засегнат безопасността на гражданите, работниците и околната среда или да предизвикат рискова ситуация в сферата на заетостта. За някои от предложените мерки, например тези относно сертификатите за освобождаване от пилотаж, рискът изглежда придобива конкретни измерения.

3.7. Морският транспорт позволява да бъдат превозвани значителни количества стоки при приемливи равнища на емисиите на CO2 за тон/километър транспортиран товар. Наред с това в сектора има място за много подобрения като развитие на нови технологии за двигателите, използване на по-чисти горива, намаляване на скоростта на плаване. С намаляване на чакането в пристанищата, породено от ненужни административни практики, се увеличава движението на корабите в пристанищата, което води до по-голяма ефективност и по-ниски разходи и допринася за постигане на целите, свързани с намаляване на парниковите газове, както и за безопасна и устойчива мобилност (3). Транспортът в пространството без бариери ще стане по-привлекателен, като се подкрепя един екологосъобразен вид транспорт.

3.8. ЕИСК вече изрази подкрепата си за програмата „Марко Поло II“, с която се цели да се намали натоварването на пътното движение, да се подобрят екологичните показатели на транспортната система и да се акцентира върху интермодалния транспорт, като се прехвърли предвиденото общо годишно увеличение на международния пътен превоз на стоки към морския транспорт на къси разстояния, железопътния и вътрешноводния транспорт. Планът за действие допълва една по-широкообхватна стратегия, която включва изпълнението на проекта за морски магистрали. Когато европейската система за сателитно проследяване „Галилео“ влезе в действие, осъществяването на тази стратегия ще стане още по-лесно.

3.9. Предложените мерки за административно опростяване следват вече утвърдената и положителна практика на Съюза да се проверява необходимостта и ефикасността на остарели общностни разпоредби или да се анализират практики и разпоредби на национално равнище, които противоречат на принципите на Договора.

4. Специфични бележки. Мерки в краткосрочен план

4.1. Директивата

4.1.1. Предложената директива със сигурност не е най-важната мярка от плана за действие. Тя отменя действащата Директива 2002/6/ЕО и позволява опростяване на процедурите посредством три основни нововъведения: използването на съществуващия европейски модел вместо модела, предвиден от конвенцията FAL на Международната морска организация (ММО) от 9 април 1965 г., която беше преразгледана през юли 2005 г., за да се избегне прекалено голямото количество документи; предаването на данни по електронен път; определянето на един единствен орган, към който да бъдат адресирани всички необходими декларации и документи.

4.1.2. ЕИСК изразява положително становище относно предложението за директива, което позволява с прости механизми да се улесни работата на капитаните и корабособствениците. Комитетът препоръчва опростяването да не засяга по никакъв начин настоящите равнища на хигиенна и екологична безопасност, по-специално що се отнася до разпоредбите, свързани например с отпадъците от експлоатацията на корабите и с остатъците от товари.

4.2. ЕИСК счита, че следва да се изясни в по-голяма степен определянето на насоките за ускоряване на проверката на документи, отнасящи се до животински и растителни продукти, превозвани между европейски пристанища. Разпространението на пандемични заболявания като птичия и свинския грип тревожи обществеността по целия свят и изисква допълнителни мерки за безопасност. Проследяването на произхода на продуктите е от основно значение за ограничаването на евентуални огнища на зараза, поради което в предложените мерки следва да бъде ясно подчертано, че няма да предизвикат никакво намаление на ефективността на действащите разпоредби.

5. Специфични бележки. Мерки в средносрочен план

5.1. Част от морския транспорт включва кораби, които пътуват между две или повече пристанища на ЕС и акостират един или повече пъти в трета страна или в свободна зона. ЕИСК счита, че за тези кораби е необходимо да бъдат опростени административните формалности. Развитието на космическите технологии за идентификация и проследяване и постепенното подобрение на системите за електронна идентификация на общностните стоки могат едновременно да гарантират сигурност по отношение на произхода и да намалят значително разхода на време и средства за корабособствениците.

5.2. Укрепването на системите за предаване на данните по електронен път („електронна среда за морския транспорт“), което се интегрира напълно с предвидената в новия Митнически кодекс на Общността и в Решение № 70/2008/ЕО система „електронни митници“, е част от решенията, препоръчани от ЕИСК за подобряване на живота на гражданите и намаляване на ненужната и вредна бюрокрация.

5.3. Също толкова очаквано е и въвеждането на административното обслужване на едно гише. Възниква единствено въпросът защо подобно обслужване все още не е въведено. ЕИСК твърдо подкрепя това предложение и призовава държавите-членки да предприемат необходимите мерки в кратки срокове.

5.4. Опростяване на разпоредбите за превоз на опасни товари. Действащите разпоредби налагат множество задължения за опасни товари, превозвани с различни видове транспорт вместо с един единствен вид транспорт. Морският транспорт все по-често е част от многомодална верига и е поставен в неблагоприятно положение спрямо алтернативни едномодални решения като например автомобилния транспорт, което прави използването на кораби по-непривлекателно. ЕИСК счита, че при строго спазване на специфичните за морския транспорт равнища на безопасност, могат да бъдат предприети някои мерки, по-специално по отношение на корабите ро-ро (Roll-on/roll-off), превозващи транспортни средства, които вече са приведени в съответствие с разпоредбите на директивата за превоз на опасни товари или спогодбата за международен превоз ADR от 30 септември 1957 г.

6. Специфични бележки. Мерки, които следва да бъдат предприети впоследствие посредством препоръки

6.1. Координация на административните инспекции. Аналогично на обслужването на едно гише, пристанищните, митническите и полицейските власти би трябвало да координират и планират общи инспекции, по възможност осъществявани едновременно или в много малки интервали от време. Чрез тази мярка би могло да се спечели изключително много време от операциите по разтоварване, като се има предвид, че в някои държави-членки те се разрешават само след провеждането на всички инспекции. ЕИСК подкрепя с голямо задоволство това предложение.

6.2. Улесняване на административната комуникация. В това предложение се разглежда един много деликатен проблем: използването на общ език в морския транспорт. Комисията умело препоръчва да се използва общ за съседните страни език или английски език. Като превъзмогва традиционната дипломатична сдържаност, Комисията подчертава практическата важност на тази алтернатива. Това предложение е разумно и пропорционално на заявената цел. ЕИСК обаче счита, че, аналогично на въздушния, морският транспорт също трябва да разполага с общ език не само по икономически причини, но и по съображения за безопасност. „Mayday“ е универсалното съобщение за кораб и екипаж в беда и по международните радиоканали обикновено би трябвало да се използва английски език. За да се улесни разбирането, би могло да се използва софтуер за електронен превод, който да превежда на съответните езици формулярите и документите, които трябва да се попълват при всяко акостиране.

6.3. Издаване на сертификат за освобождаване от пилотаж. ЕИСК призовава да се помисли сериозно върху това предложение, тъй като не го счита нито за полезно, нито за пропорционално на поставената цел. Професията капитан-пилот е изключително специализирана и много тясно свързана с ежедневната практика в съответното пристанище, което, както е известно, може рязко да промени плавателността си поради теченията, приливите и отливите, метеорологичните условия и движението на корабите. Времето, което се пести, не е толкова голямо, а разходите са свързани с осигуряването на необходимите мерки за безопасност. ЕИСК приканва Комисията да преразгледа предложението и да обсъди с организациите на капитан-пилотите най-добрите начини за подобряване на услугата без да се намалява безопасността.

6.4. Рационализиране на движението и на пространството. ЕИСК счита, че това е мярка за „конкурентоспособност“ между различните морски и пристанищни власти. Пристанищните власти би трябвало сериозно да разгледат необходимостта да не се поставят в по-неблагоприятно положение малките и средноголемите кораби. По-добрите услуги привличат повече движение и следователно Комитетът счита, че е нормално за всяка администрация да планира необходимите инвестиции, за да повиши ефективността на своето пристанище. Все пак се дава добър съвет!

6.5. Накрая ЕИСК счита, че е необходимо предложението на Комисията да бъде изпълнено по-бързо, и, отчитайки важността на тематиката, призовава да бъдат подсилени с необходимия персонал службите, от чиято компетентност ще бъде практическото прилагане на програмата за морски транспорт на къси разстояния, които по необясними причини понастоящем са с намалена численост.

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ C 48, 21.2.2002 г., стр. 122; ОВ C 294, 25.11.2005 г., стр. 25; ОВ C 168, 20.7.2007 г., стр. 50.

(2) ОВ C 27, 3.2.2009 г., стр. 45-48.

(3) ОВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 20-24 – докладчик: г-жа BREDIMA.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/136

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Доклад за напредъка в областта на възобновяемата енергия: Доклад на Комисията съгласно член 3 от Директива 2001/77/ЕО, член 4, параграф 2 от Директива 2003/30/ЕО и относно изпълнението на Плана за действие на ЕС за биомасата, COM(2005) 628“

COM(2009) 192 окончателен

(2010/C 128/26)

На 24 април 2009 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 262 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Доклад за напредъка в областта на възобновяемата енергия: Доклад на Комисията съгласно член 3 от Директива 2001/77/ЕО, член 4, параграф 2 от Директива 2003/30/ЕО и относно изпълнението на Плана за действие на ЕС за биомасата, COM(2005) 628“

СOM (2009) 192 окончателен.

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 4 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище с 97 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.

1. Заключения и препоръки

1.1. ЕИСК счита, че изменението на климата е една от най-сериозните заплахи за околната среда, обществото и икономиката, пред които е изправена планетата, и неговото въздействие може да бъде смекчено само с бързи и отговорни мерки от страна на всички държави. Обаче ЕС и държавите-членки на ЕС би следвало да продължат да бъдат движеща сила за провеждане на амбициозна политика в областта на климата. Използването на възобновяеми ресурси би могло да бъде един от основните инструменти за намаляване на парниковите газове и за осигуряване на енергийна независимост и сигурност на доставките за Европа.

1.2. Комитетът е обезпокоен от факта, че е малко вероятно ЕС да постигне набелязаните за 2010 г. цели, определени в Директива 2001/77/ЕО и Директива 2003/30/EО, и настоятелно приканва държавите-членки да предприемат отговорни мерки и да положат всички усилия, за да постигнат договорените цели до 2010 г.

1.3. ЕИСК подчертава необходимостта от единна и дългосрочна енергийна стратегия на ЕС. Освен това пазарът на електроенергия се нуждае от стабилна и предсказуема дългосрочна регулаторна рамка.

1.4. Секторът на енергията от възобновяеми източници ще предложи редица възможности за създаване на работни места в Европа и за регионално развитие.

1.5. Освен това би следвало да се направи по-добра оценка на допълнителния финансов натиск върху семейните бюджети.

1.6. Земеделските стопани и МСП биха могли да играят основна роля в сектора на енергията от възобновяеми източници.

1.7. Комитетът заявява отново, че първият приоритет в транспортния сектор следва да бъде енергийната ефективност, като на второ място може да бъде използването на биогорива, при условие че този метод на производство се окаже устойчив.

1.8. За да постигнат своите цели, държавите-членки следва да диверсифицират използваните технологии, като използват нови двигатели в транспортния сектор и инвестират повече в алтернативни горива като биогорива от второ и трето поколение и насърчават и подкрепят по-нататъшната научноизследователска и развойна дейност.

1.9. За да се направи интегрирана оценка на потенциала на биогоривата и за да се избегне използването на качествена селскостопанска земя и на области, които представляват ценност от гледна точка на биологичното разнообразие, ЕИСК предлага всяка държава-членка да изготви и представи карта, на която да бъдат посочени областите, подходящи за отглеждане на енергийни култури.

1.10. Поради опасения, свързани с бъдещия натиск по отношение на експлоатацията на горите, ЕИСК препоръчва важните стъпки и решения относно използването на биомаса за производство на енергия да се взимат само след въвеждането на подходяща система за мониторинг.

1.11. Комисията следва да разгледа въпроса за отпускане на подходящо финансиране за повишаване на обществената информираност и съзнание на гражданите на ЕС по въпросите, свързани с енергията. Следва да бъде предоставено допълнително финансиране, за да се гарантира наличието на експерти в областта на енергийната ефективност и производството на енергия от възобновяеми източници.

Следва да се предложи и да се заяви отново, че бюджетите за НИРД в областта на енергията от възобновяеми източници трябва да се запазят и увеличат въпреки финансовата криза, която се отразява върху държавите-членки и ЕС; в противен случай всяка независимост по отношение на други сили може бързо да бъде загубена.

1.12. В следващите доклади за напредъка Европейската комисия следва да разгледа също и възможността за мониторинг и докладване относно преработката и рециклирането на съоръженията за производство на енергия от възобновяеми източници, които са достигнали до края на жизнения си цикъл.

2. Въведение

2.1. На 24 април 2009 г. Комисията прие Съобщение COM(2009)192 окончателен, озаглавено „Доклад за напредъка в областта на възобновяемата енергия“, придружено от по-подробен Работен документ на Комисията SEC(2009) 503 окончателен. „Съобщението припомня европейската политическа рамка за възобновяемата енергия: значението на възобновяемата енергия за постигането на целите, свързани с изменението на климата и устойчивостта, подобряването на сигурността на енергийните ни доставки и развитието на иновационна европейска енергетика от възобновяеми източници за създаване на работни места и богатство за Европа“.

2.2. Съгласно Директива 2001/77/EО и Директива 2003/30/EО Комисията определи цели за 2010 г., свързани с дела на електроенергията от възобновяеми източници и дела на енергията от възобновяеми източници, използвана в транспортния сектор. В съответствие с тези директиви държавите-членки на ЕС трябва да представят годишни доклади с анализ на напредъка по отношение на техните национални ориентировъчни цели, а ЕК трябва да прави преглед на постигнатия напредък на всеки две години. Освен това през 2005 г. беше приет План за действие на ЕС за биомасата (1), предназначен да привлече вниманието върху специфичната необходимост държавите-членки да разработят европейските ресурси от биомаса.

2.3. На държавите-членки беше предоставена свободата да изберат предпочитан механизъм за подкрепа, за да постигнат своите цели.

2.4. В последния доклад за напредъка се отбелязва слабият напредък през последните две години, като само две държави-членки вече постигнат своите цели. Това потвърждава предишния анализ, според който е малко вероятно ЕС да постигне целите, набелязани за 2010 г. ЕС би могъл да постигне дял на възобновяемите източници в потреблението на електроенергия от 19 %, вместо 21 %, а делът на възобновяемите енергийни ресурси в транспортния сектор би могъл да достигне 4 % вместо 5,75 %.

2.5. В доклада се изследват причините и се пояснява, че в новата Директива за възобновяемата енергия (2009/28/EО) (2), договорена в рамките на пакета от мерки за енергетиката и изменението на климата, се разглеждат всички опасения, изтъкнати в доклада, и се предоставя солидна основа за премахване на пречките и повишаване на дела на енергията от възобновями източници през следващите 10 години.

3. Документи на Комисията

3.1. Енергия от възобновяеми източници за производството на електроенергия

3.1.1. Съобщението на Комисията предоставя информация за докладите за напредъка, като по отношение на електроенергията насочва вниманието към данните от 2004 г. до 2006 г., а по отношение на биогоривата – към данните от 2007 г.

3.1.2. Данните показват, че през 2006 г. делът на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на електроенергия в ЕС е бил 15,7 %, което представлява увеличение спрямо 2004 г., когато този дял е бил 14,5 %. Определената за 2010 г. цел – този дял да достигне 21 %, няма да бъде постигната, ако не се положат значителни допълнителни усилия. Само две страни, Унгария и Германия, са постигнали целите си за 2010 г., шест държави-членки са постигнали по-голям напредък по отношение на целите си за 2010 г. от средния за Европа, но при седем държави се наблюдава застой или реално намаляване на техния дял.

3.1.3. Разнообразието от използваните технологии беше ограничено. Най-голям ръст се наблюдава при използването на твърда биомаса и вятърна енергия.

3.1.4. Отбелязаните разлики в напредъка се дължат на различията в 27-те използвани програми за подпомагане. В тях са включени различни политически инструменти, сред които: преференциални тарифи; схеми за изплащане на премии; зелени сертификати; освобождаване от данъци; задължения, наложени на доставчиците на гориво; политика в областта на обществените поръчки и научноизследователска и развойна дейност. Непоследователност и бързи промени в политиките и бюджета възпрепятстват развитието на проектите, свързани с електроенергия от възобновяеми източници.

3.1.5. Основните проблеми при изпълнението са свързани с административните пречки и достъпа до мрежата: недостатъчен мрежови капацитет, липса на прозрачност на процедурите за свързване към мрежата, високи разходи за свързване и продължителни срокове за получаване на разрешително за свързване към мрежата. Тези основни пречки възникват по-често поради ограничения в административните и други ресурси, отколкото поради технологично обусловени ограничения.

3.1.6. Освен това в някои държави-членки разходите за свързването към мрежата и нейното разширяване и тарифите, практикувани от някои оператори на преносни и разпределителни системи, продължават да бъдат по-благоприятни за традиционните производители в ущърб на новите, често децентрализирани, по-малки производители на електроенергия от възобновяеми източници. Това възпрепятства създаването на работни места и растежа на местно и регионално равнище.

3.1.7. Режимът на гаранции за произход все още не е въведен напълно от всички държави-членки поради проблеми, свързани с надеждността, двойното отчитане и риска от продажба на една и съща енергия на две различни групи потребители. Това оказа отрицателно въздействие върху потребителския пазар на енергия от възобновяеми източници като цяло.

3.2. Енергия от възобновяеми източници за транспортния сектор

3.2.1. В Директивата за възобновяемата енергия в транспорта (Директива 2003/30/ЕО) се изисква държавите-членки да определят цели за 2005 г. и 2010 г. по отношение на дяловете енергия от възобновяемите източници, които да заменят нефта и дизеловото гориво в транспорта, с отправни референтни стойности съответно 2 % и 5,75 %. Докладът за напредъка от януари 2007 г. (3) показа, че през 2005 г. делът на биогоривата в ЕС е достигнал 1 %, като единствено Германия и Швеция са постигнали референтните цели.

3.2.2. Съгласно докладите на държавите-членки през 2007 г. биогоривата са представлявали 8,1 милиона тона нефтен еквивалент или 2,6 % от общото количество гориво, изразходвано за транспорт в ЕС. През 2007 г. биодизелът се е равнявал на 6,1 милиона тона нефтен еквивалент и неговият дял от възобновяемите горива в транспорта е бил 75 %, като 26 % от биодизела са били внесени. Биоетанолът е представлявал 1,24 милиона това нефтен еквивалент или 15 % от възобновяемите горива в транспорта, 31 % от които са били внесени, а останалите 10 % представляват чисто растително масло, изразходвано в Германия, Ирландия и Нидерландия, и биогаз, изразходван в Швеция.

3.2.3. През 2006 г. и 2007 г. Германия, Франция, Австрия, Швеция и Обединеното кралство са били петте най-големи потребители на биогорива, като потреблението им възлиза съответно на 87 % и 81 % от общото количество биогорива в ЕС. Няма регистрирано потребление на други видове енергия от възобновяеми източници в транспортния сектор. Използването на водород от различни източници остава незначително; малко количество електроенергия от възобновяеми енергийни източници се използва в автомобилния транспорт.

3.2.4. Нетният внос на биоетанол е нараснал от 171 хиляди тона нефтен еквивалент през 2005 г. на 397 хиляди тона нефтен еквивалент през 2007 г. Спада делът на произвеждания в ЕС биодизел. Търговският баланс на ЕС по отношение на биодизела се промени от положителен през 2005 г. (износ на 355 хиляди тона) на отрицателен през 2007 г. (внос на 1,8 милиона тона биодизел). Основна причина за тази промяна беше по-ниската цена на метиловия естер на соевото масло от САЩ и на етанола, произвеждан от захарна тръстика в Бразилия и Аржентина.

3.2.5. Най-широко използваните инструменти от държавите-членки за насърчаване на биогоривата са данъчните облекчения и задълженията за използване на биогорива. През 2005-2006 г. всички държави-членки освен Финландия са използвали освобождаването от акцизен данък като основна мярка за подкрепа и само три страни са прибягнали до задължението за използване на биогорива. От 2007 г. над половината от държавите-членки въведоха изискването за задължително производство на смесени горива с добавяне на биогорива, в повечето случаи съчетано с частично облагане с тенденция към увеличаване. Някои страни използват механизъм на квоти и търгове.

3.2.6. Освен това някои държави-членки насърчават използването на биогоривата посредством специфични мерки. Тези политически инструменти включват мерки, свързани със земеделието, като производството на суровини, и с промишлеността, където се извършват необходимите за производството на междинния и крайния продукт операции, както и мерки, свързани с разпределението на биогоривата и със закупуването и поддръжката на коли и моторни превозни средства, които използват биогорива.

3.3. Икономическо въздействие и въздействие върху околната среда

3.3.1. От икономическа гледна точка нарасналото използване на биогорива допринесе за по-голямата сигурност на доставките посредством намаляването на зависимостта от изкопаеми горива и диверсифицирането на микса на горива в ЕС.

3.3.2. Секторите на биомасата и биогоривата допринесоха и за икономиката на ЕС, като създадоха допълнителни работни места През 2005 г. използването на биомаса извън мрежата означава 600 000 работни места, биомасата в рамките на мрежата и биогоривата допринасят с над 100 000 работни места, а използването на биогаз – с близо 50 000. Освен това селското стопанство и горското стопанство са важен източник на гориво за технологиите, свързани с биомасата.

3.3.3. Намаляването на емисиите на парникови газове в ЕС в нетно изражение в резултат на пуснатите на пазара и потребени биогорива през 2006 г. и 2007 г. възлиза съответно на 9,7 и 14 милиона тона еквивалент на CO2. Това означава, че потреблението на биогорива в ЕС е постигнато благодарение на повторното използване на наскоро изоставени земеделски земи или чрез забавяне на темпа на изоставянето на земи в ЕС.

3.3.4. Въвеждането на биогоривата все още е по-скъпо от останалите технологии за намаляване на емисиите на CO2 в други сектори, но при нивото на развитие на днешните технологии все пак остава едно от осъществимите решения за намаляване на нарастващите емисии на CO2 в транспортния сектор.

3.4. Процедури при нарушение

3.4.1. От 2004 г. досега Комисията е открила 61 производства срещу държави-членки за неизпълнение на Директива 2001/77/EО относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар. По 16 от тях все още няма решение. Въз основа на Директива 2003/30/EО относно възобновяемите енергии в транспорта, от 2005 г. досега Комисията е открила 62 производства за неизпълнение срещу държави-членки, много от които за неизпълнение на задълженията за докладване или несъответствие на националните цели на референтните стойности, определени от директивата.

3.5. Енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане

3.5.1. Този сектор представлява близо 50 % от общото крайно потребление на енергия и 60 % от общото крайно потребление на енергия от възобновяеми източници. Преобладава биомасата, но дял имат и слънчевата топлинна енергия и геотермалната енергия.

3.5.2. Биомасата може да се използва за производството на топло- и електроенергия, както и под формата на „биогорива“, т.е. в транспорта. Затова през 2005 г. ЕС разработи Плана за действие за биомасата, в който бяха включени 33 мерки и беше изтъкната необходимостта от координиране на политиката. Поради същата причина настоящият доклад разглежда и постигнатия напредък в областта на биомасата.

3.5.3. Сред факторите, възпрепятстващи увеличаването на използването на биомаса, са и пречки от административен и непазарен характер, например необходимостта от по-ясно и хармонизирано определение на термините, както и дългите и сложни от правна гледна точка процедури за получаване на разрешителни.

3.5.4. Все още съществуват няколко административни пречки, които препятстват развитието на биоенергийни централи в държавите-членки на ЕС. Комисията направи сравнително проучване на разрешителните за производство на биоенергия, като анализира изискванията, свързани със сроковете в ЕС, и факторите, които влияят върху решението за издаване на разрешително.

4. Общи бележки

4.1. ЕИСК приветства съобщението на Комисията, в което се изтъква фактът, че необходимостта от нова и по-твърда законодателна рамка, включваща непрекъснат мониторинг и докладване, продължава да е налице. Някои от посочените пречки вече са били разгледани при изготвянето на новата директива относно енергията от възобновяеми източници и насоките за Националния план за действие.

4.2. ЕИСК заявява отново, че напълно подкрепя използването на енергия от възобновяеми източници и осъзнава, че за да се постигнат амбициозните цели на Съвета (намаляване с 60-80 % на емисиите на CO2, както и по-голяма енергийна самостоятелност), в средносрочна и дългосрочна перспектива е нужен далеч по-голям дял от предвидените за 2020 г. 20 % (4).

4.3. ЕИСК подчертава необходимостта от единна и дългосрочна енергийна стратегия на ЕС.

4.4. За да се постигнат целите на Общността по отношение на увеличаването на производството на електроенергия от възобновяеми източници, е необходимо обществеността да бъде по-добре информирана и образована, за да се получи нейната подкрепа. В тази връзка важна роля могат да изпълняват националните програми за подпомагане на развитието на сектора на енергия от възобновяеми източници.

4.5. Секторът на енергията от възобновяеми източници предлага редица възможности за създаване на работни места в Европа. Проучване на WWF, озаглавено „Low carbon jobs for Europe“ („Работни места с ниски нива на емисии на въглероден диоксид“) (5), показва, че най-малко 3,4 милиона работни места в ЕС са пряко свързани с енергията от възобновяеми източници, устойчивия транспорт и енергийно ефективните стоки и услуги.

4.6. Производството на енергия от възобновяеми източници често зависи от местни или регионални малки и средни предприятия (МСП) и земеделски стопани. Инвестициите в енергия от възобновяеми източници на местно и регионално равнище предлагат значителни възможности за растеж и заетост в държавите-членки и техните региони. ЕИСК препоръчва да се предприемат мерки за регионално развитие и насърчава обмена на добри практики в производството на енергия от възобновяеми източници в рамките на инициативи за местно и регионално развитие и използването на фондовете на ЕС в тази област.

4.7. През последните години Комисията задели значителни финансови средства в рамките на 6 РП и 7 РП (6) за разработването на технологии за биогорива от второ поколение. В рамките на програмата „Интелигентна енергия - Европа II“ също бяха посочени добри практики за насърчаване на бионергията в държавите-членки на ЕС. Понастоящем ЕС би трябвало да се преориентира от иновационни примери към мултиплициране на най-добрите практики (7) по най-ефективния начин.

4.8. Необходимо е да се финансират изследвания, свързани с нови двигатели, биогоривата от второ поколение и другите горива от възобновяеми източници; препоръчват се също мерки за подобряване на достъпа на алтернативни горива до пазара (8).

4.9. В следващите доклади за напредъка Европейската комисия трябва да онагледи също и възможностите за преработка и рециклиране на съоръженията за производство на енергия от възобновяеми източници, които са достигнали до края на жизнения си цикъл. Добър пример в тази област е дейността на асоциацията „PV Cycle“, която разработва програма за доброволно приемане и рециклиране на модулите, които са в края на експлоатационния си период, и за поемане на отговорност за фотоволтаичните модули през цялата верига на създаване на стойност, като създава инструменти за мониторинг, докладване и развитие на най-добрите практики в тази област.

5. Специфични бележки

5.1. Енергия от възобновяеми източници за производството на електроенергия

5.1.1. Комитетът е обезпокоен от факта, че е малко вероятно ЕС да постигне целите за 2010 г., определени в двете директиви. Поради това настоятелно приканваме държавите-членки да предприемат отговорни мерки и да положат всички необходими усилия за постигането на договорените цели, дори и ако те не са задължителни. Както се подчертава в доклада Stern, в дългосрочен план бездействието ще се окаже много по-скъпо.

5.1.2. Понастоящем съществуват 27 различни национални програми за подпомагане и има риск държавите-членки да наддават една срещу друга за постигането на своите собствени цели, което би оскъпило ненужно процеса като цяло. За постигането на своите цели държавите-членки би трябвало да диверсифицират използваните технологии, като насърчават и подкрепят развиването на по-широка научноизследователска и развойна дейност (9) и подходящо образование и обучение (10). Добър пример за развиване на НИРД с финансовата подкрепа на държавата е центърът IMEC в Белгия (www.imec.be).

5.1.3. ЕИСК още веднъж подчертава необходимостта от обща стратегия на държавите-членки в областта на енергийната политика, която да се основава на анализ на разходите и приходите. Много институции, включително и ЕИСК, призоваха ЕС да говори с един глас. Но докато някои държави-членки се грижат най-вече за собствения си интерес, европейският енергиен сектор ще остане по-слаб, по-уязвим и по-неефективен, отколкото би могъл да бъде. Колкото по-голяма е държавата-членка, толкова по-голямо е нейното въздействие (11). Във връзка с това в края на юни ЕК представи насоки за националните планове за действие за енергията от възобновяеми източници (12), като по този начин улесни постигането на съгласие относно използването на енергията от възобновяеми източници.

5.1.4. За преодоляването на основните пречки, откроени в доклада относно достъпа до мрежата, е необходима силна подкрепа за интегрирането на разпределителната мрежа за енергия от възобновяеми източници и използването на системи за периодично съхранение на енергия (например батерии), с оглед интегрирано производство на енергия от възобновяеми източници. По отношение на административните пречки, държавите-членки би трябвало да обърнат сериозно внимание на препоръката на Комисията за създаването на единен административен орган, който да отговаря за всички необходими разрешителни и да работи по по-прозрачен начин (13). Освен това пазарът на електроенергия се нуждае от стабилна и предсказуема дългосрочна регулаторна рамка и по-добро хармонизиране на насърчителните програми на държавите-членки.

5.1.5. Правилното въвеждане на режима на гаранции за произход във всички държави-членки би могло да допринесе за постигането на целта на европейско равнище с по-ниски разходи.

5.2. Енергия от възобновяеми източници за транспортния сектор

5.2.1. ЕИСК изразява съгласие с твърдението на Комисията, че „въвеждането на биогоривата остава по-скъпо от останалите технологии за намаляване на емисиите на CO2 в други сектори“, но не може да се съгласи, че то „все пак остава едно от малкото съществуващи решения за намаляване на нарастващите емисии на CO2 в сектора на транспорта“, докато всички държави-членки не приложат надлежно програми за устойчив транспорт.

5.2.2. Енергийната ефективност в транспортния сектор е абсолютно необходима: по всяка вероятност постигането на обвързваща цел по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници с устойчиви средства ще става все по-трудно, ако общото търсене на енергия за транспорта продължи да расте. ЕИСК неколкократно е посочвал, че към този въпрос би следвало да се подходи посредством политика на предотвратяване на превозите и промяна на транспортния микс, както и използване на пазарни стимули в полза на по-благоприятни за климата видове транспорт, като железопътния, местния обществен транспорт и корабните превози (4).

5.2.3. Понастоящем европейското производство на енергия от възобновяеми източници за транспортния сектор се свежда почти изцяло до биогоривата, които покриват едва 2,6 % от енергийните нужди на транспортния сектор в Европа през 2007 г. В становището си относно напредъка в използването на биогоривата (14) ЕИСК изтъкна необходимостта от преосмисляне на досега следваната политика, която би трябвало решително да се насочи към агрогорива от второ поколение. Същевременно следва да се насърчава и подкрепя развитието на технологии за преработване от второ поколение. При тях могат да се използват суровини, получени от „бързорастящи култури“, които се основават главно върху отглеждането на тревни или дървесни култури или вторични земеделски продукти, като по този начин се избягва използването на по-ценните семена за земеделски култури (15).

5.2.4. За да се избегне използването на селскостопанска земя и на области, които представляват ценност от гледна точка на биологичното разнообразие, с цел производство на биогорива, ЕИСК предлага всяка държава-членка да представи карта, на която да бъдат посочени областите, подходящи за отглеждането на енергийни култури. Тази мярка ще допринесе и за по-доброто оценяване на потенциала за производство на биогорива на европейско равнище.

5.3. Икономическо въздействие и въздействие върху околната среда

5.3.1. Документът на Комисията в частта си относно икономическото въздействие и въздействието върху околната среда е доста оптимистичен и се съсредоточава основно върху положителното въздействие, като пренебрегва въздействието на биогоривата върху цените на хранителните продукти. Поради това ЕИСК препоръчва използването на селското стопанство за производство на висококачествени храни да се ползва с предимство пред използването му за производство за енергийни цели, за да се отговори на повишаването на цените на хранителните продукти. Европейският съюз следва да предприеме мерки за по-добро насърчаване на критериите за устойчивост за биогоривата и разработването на биогорива от второ и трето поколение. С въвеждането на система за сертифициране на биогоривата ЕС ще заеме водещо място в насърчаването на устойчиви практики за отглеждане на култури (включително промяна на земеползването и защита на биоразнообразието) на своята територия и извън нея.

5.3.2. Документът на Комисията не съдържа оценка на икономическото и социалното въздействие от използването на възобновяеми енергийни източници върху бюджета на крайния потребител.

5.4. Енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане

5.4.1. Поради използването на биомаса при производството на топло- и електроенергия, както и под формата на биогорива, Комитетът очаква силен натиск върху сектора на горското стопанство. Освен това фактът, че заключенията на над 70 проучвания (16) относно оценката на общия потенциал за ЕС-27 до 2020 г., финнасирани от Европейската комисия, се различават значително (от 76 до 480 милиона тона нефтен еквивалент), засилва нашата загриженост относно управлението на горите и натиска, който ще бъде упражнен върху тяхната експлоатация. Важни стъпки и решения относно биомасата, която се използва за производство на енергия, ще се вземат само след въвеждането на подходяща система за мониторинг. Следователно Комитетът очаква с интерес планирания доклад на Комисията относно критериите за устойчивост по отношение на биомасата (17).

Брюксел, 4 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) COM(2005)628 „План за действие за биомасата“.

(2) ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 16.

(3) COM (2006)845 Доклад за напредъка в областта на биогоривата.

(4) Становище на ЕИСК относно „Използването на енергия от възобновяеми източници“, ОВ C 77, 31.3.2009 г., стр. 43-48.

(5) http://assets.panda.org/downloads/low_carbon_jobs_final.pdf.

(6) Над 109 милиона EUR според доклада.

(7) BAP Driver – European Best Practice Report (Доклад за най-добрите европейски практики), който може да бъде намерен на следния адрес: http://www.bapdriver.org.

(8) Становище на ЕИСК относно „Развитие и насърчаване на алтернативните енергийни източници за автомобилния транспорт“, ОВ C 195, 18.8.2006 г., стр. 75-79.

(9) Становище на ЕИСК относно „Да посрещнем предизвикателствата, свързани с нефта“, CESE 46/2009 (параграф 5.8).

(10) OВ C 277, 17.11.2009 г., стр. 15-19.

(11) ОВ C 228, 22.9.2009 г., стр. 84–89.

(12) Решение на Комисията C(2009) 5174 – 1/30.6.2009 г.

(13) ОВ C 182, 4.8.2009 г., стр. 60–64 (параграф 4.7).

(14) Становище на ЕИСК относно „Доклад за напредъка в областта на биогоривата“, ОВ C 44, 16.2.2008 г., стр. 34-43.

(15) ОВ C 162, 25.6.2008 г., стр. 52–61.

(16) Status of Biomass Resources Assessments, Версия 1, декември 2008 г.: http://www.eu-bee.com/.

(17) Член 17 от Директива 2009/28/ЕО.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/142

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно такси за сигурността на въздухоплаването“

COM(2009) 217 окончателен — 2009/0063 (COD)

(2010/C 128/27)

Berichterstatter: Marius OPRAN

На 20 юли 2009 г. Съветът реши, в съответствие с член 80, параграф 2 от Договора за създаване на Европейската общност, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

„Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно такси за сигурността на въздухоплаването“

COM(2009) 217 окончателен – 2009/0063 (COD).

На 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 130 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“.

1. Препоръки и предложения

1.1. Комитетът препоръчва на Парламента и на Съвета да приемат проекта на Комисията за директива относно „разходите за сигурността на въздухоплаването“, така че съвременната методология и решенията, предложени в него, да бъдат приложени в най-кратък срок във всички държави-членки .

Успоредно с това Комитетът предлага, за да бъде внесена повече яснота по предложените от Комисията съвременни решения и методология и с цел опростяване на прилагането им, да се направят поправки и изменения, както следва :

1.2.1. в обяснителния меморандум, в параграф 3 „Правни елементи на предложението“, в абзаца, посветен на недискриминацията, Комитетът предлага да бъде взет предвид приносът на производителите на въздухоплавателни средства за повишаване на нивото на сигурност на въздухоплавателните средства – включително разходи за научноизследователска дейност и развитие на технологиите – и предлага текстът да се допълни, както следва: „ Системите за налагане на такси за сигурност на въздухоплаването трябва да бъдат справедливи и недискриминиращи по отношение на превозвачи, пътници и авиационна индустрия “;

1.2.2. относно проекта за директива Комитетът предлага съдържанието на първия параграф от член 1 „Предмет“ да се измени, както следва: „ Настоящата директива установява общи принципи на равнище ЕС за изчисляване и налагане на такси за сигурност в летищата на Общността “;

1.2.3. в член 4 „Консултиране“ Комитетът предлага съдържанието на втория параграф да бъде, както следва: „ Държавите-членки гарантират, че на всяко летище се създава Комитет на операторите в областта на въздушния транспорт, който участва в задължителна и редовна процедура за консултации с управителния орган на летището във връзка с действието на системата на таксите за сигурност и размера на тези такси. Тези консултации се организират всеки път, когато е необходимо, но, при всяко положение, поне веднъж годишно. В работата на този Комитет ще участват постоянно представителите на организациите на гражданското общество, защитаващи интересите на пътниците, със статут на пълноправен член или наблюдател, в зависимост от случая “;

предвид финансовото усилие, което се изисква от държавите-членки във връзка със създаването на нови органи, ЕИСК смята, че Комисията, Парламентът и Съветът следва в крайна сметка да изберат един от следните два възможни варианта :

1.2.4.1. ролята на независимите специални звена („Independent Task Units“) да бъде възложена на професионалните и добре обучени структури на секретариатите на националните съвети за сигурност на въздухоплаването, като по този начин бъдат спестени финансови средства;

1.2.4.2. да се запази първоначалното решение за създаване на нови, независими структури;

1.2.5. убеден, че дейностите, свързани с националната сигурност като цяло и борбата срещу заплахите от тероризъм в частност, са ключови отговорности на държавите-членки, Комитетът счита, че държавното участие във финансирането на мерките за сигурност на въздухоплаването следва да се преразгледа в посока чувствително повишаване, така че да покрива в по-голяма степен разходите, които понастоящем се поемат от летищата, авиационните оператори и пътниците .

2. Заключения и забележки

2.1. Новата методология, предложена от Комисията, за изчисляване на специалните такси за услугите по сигурността в гражданската авиация, се състои в подбор и определяне на съвкупност от общи принципи, които всички летищни оператори в този сектор са длъжни да спазват, когато самите те определят равнището на таксите, които трябва да бъдат поемани финансово от една или повече категории потенциални ползватели (държави, летищни власти, авиокомпании и пътници):

—	субсидиарност;

—	отговорност на държавата;

—	определяне на таксите;

—	информиране и комуникация;

—	хармонизиране;

—	прозрачност;

—	създаване на национален независим надзорен орган (ННО) във всяка държава-членка.

2.2. След внимателна оценка на основните принципи, предложени от Комисията, Комитетът смята, че практическото им приложение може да доведе до отстраняване на съществуващите процедурни различия и гарантиране на успешното прилагане на новата иновационна методология.

По отношение на необходимостта от създаване на национален независим надзорен орган (ННО) във всяка държава-членка, Комитетът подчертава че:

2.3.1. във всяка държава-членка вече съществува национален съвет за сигурност на въздухоплаването (НССВ), който има структурата на междуведомствен орган;

2.3.2. секретариатът на НССВ – независимо от факта, че не може да се разглежда като истински независим орган – може да действа като орган с надзорни функции, разполагащ с всички необходими професионални, човешки и финансови ресурси, за да следи за съблюдаването на правилното и ефективното прилагане на разпоредбите на директивата. ЕИСК счита, че като цяло въпросите, свързани със сигурността на хората в дадена държава-членка, не бива да се разглеждат напълно независимо, а в крайна сметка трябва да подлежат на демократичен парламентарен контрол.

Комитетът оценява професионализма, проявен от специалистите на Комисията, особено при използването на теоретичния компютърен модел за оценка на различните основни варианти по отношение на таксите за сигурност на въздухоплаването , на основата на действащите международни принципи.

2.4.1. Липса на действие от страна на ЕС и последици от тази позиция.

2.4.2. Прилагане на политики за саморегулиране, приети от Международната организация за гражданска авиация (ICAO) и сектора . Подобна схема може да защити интересите на пътниците и да подкрепи по-ефективно услугите по сигурност на въздухоплаването чрез преки консултации между въздушните превозвачи и летищата.

2.4.3. Подобен на вариант 2.4.2, но наложен законодателно с европейска директива

2.4.4. Пълно финансиране на сигурността на летищата от държавите-членки . По този начин ще отпаднат изцяло разходите за сигурност за сметка на трети лица и ще бъде премахната дискриминацията, за да се избере оптималната ситуация, при която да печелят всички: пътниците, летищните власти, въздушните превозвачи и публичните власти.

2.5. Комитетът подкрепя решението на Комисията и също стига до извода, че третият вариант може най-добре да защити интересите на потребителите и да повиши ефективността на предоставяните услуги за сигурност на летищата; освен това той подчертава, че административното прилагане на това решение на равнище държави-членки и свързаните с него допълнителни разходи са пренебрежими, ако Комисията се съгласи ролята на специалните звена да бъде поверена на вече създадените секретариати на НССВ в съответствие с разпоредбите на директивата относно летищните такси (1).

2.6. Същевременно Комитетът счита, че избраният от Комисията вариант ще постигне очакваната цел, само ако правителствата се съгласят на свой ред да увеличат значително участието си в свързаните с това разходи.

2.7. По отношение на разпоредбите на директивата, свързани с прозрачността, ЕИСК счита, че следва да бъде ясно уточнено, че те се отнасят не само до проблемите, свързани с разходите за сигурност на въздухоплаването, но също така и в същата степен до съществуващите механизми за финансиране. Единствено прозрачността по отношение на тези механизми ще позволи на авиационните оператори и на пътниците да добият точна представа за начина, по който се изчисляват таксите за сигурност, прилагани от летищната администрация. От съществено значение е също така в информацията, адресирана до обществеността, да бъдат включени и разходите, свързани с персонала по сигурността, както и основните показатели за оценка на неговата работа.

По отношение на параграф 3 „Правни елементи на предложението“ от обяснителния меморандум, подточки „Консултации и правни средства“ и „Прозрачност“, Комитетът счита, че представителите на сдруженията на пътниците би следвало да участват в диалога между летищните власти и авиокомпаниите, дори и само като наблюдатели, тъй като имат основен принос за бюджета за сигурността на въздухоплаването. Това би позволило да се избегне въвеждането или да се преустанови неоправданото прилагане на някои процедури за сигурност, които са скъпоструващи и същевременно нарушават сериозно достойнството на пътниците, без да допринасят значително за намаляването на степента на терористична заплаха. Обикновено процедурите от този вид се предлагат от властите на САЩ и/или израелските власти като допълнителни мерки. Тяхното прилагане зависи от степента на заплаха в определен брой ситуации. При все това в държавите-членки съществуват органи по сигурността, които поради прекалено усърдие или страх от неправилна преценка на степента на опасност се стремят да ги превърнат в системна практика. Ето защо те обикновено отхвърлят много предложения от страна на организираното гражданско общество за съвместна дискусия по тези въпроси.

2.8.1. Така например на Национално летище Брюксел от пътниците се изисква да се събуват, преди да минат през рамковия металдетектор, а обувките им се сканират отделно. Тази процедура създава опасност от заразяване на гражданите при придвижването им с боси крака по пода на зоната за проверка, върху който вероятно има милиони вируси, например от кихане на друг пътник, чието заразяване с вируса на свински грип все още не е било диагностицирано. В същото време ръководството на летището е закупило с публични средства голямо количество скенери и детектори от последно поколение, които позволяват проверка на обувките на пътниците, без да е необходимо те да се събуват. Това оборудване е монтирано в зоната за проверка, но не се използва при проверките за сигурност на пътниците.

2.8.2. Друг актуален пример, който е доста спорен, е забраната за внасяне на борда на въздухоплавателното средство на течности, надвишаващи установения с необосновано усърдие абсурдно малък максимално разрешен обем от 100 мл на пътник.

2.9. Въпреки несъвместимостта между съдържащата се в проекта на директива забрана да се извличат оперативни печалби от дейностите по предоставяне на услуги, гарантиращи безопасност на въздухоплаването, и философията, на която се подчинява съществуването и дейността на частните дружества, ориентирани към оптимизиране на печалбите, в опита си да избегне по-нататъшни неправилни тълкувания на член 7 на предложената директива Комитетът настоятелно предлага на Комисията да допусне частни дружества да предоставят на летищата услуги, гарантиращи безопасност на въздухоплаването, с изключение на операциите, свързани със сканиране и претърсване.

2.10. ЕИСК е на мнение, че адекватното прилагане на предложението на Комисията, съчетано с по-голямо участие на представителите на гражданското общество, би могло да е от значителна полза както за европейските граждани, така и за останалия свят, за авиационната промишленост и за всички летищни оператори в ЕС.

3. Общи бележки

3.1. Предложението за директива на Комисията – резултат от широки консултации

3.1.1. В процеса на изготвяне на директивата Генерална дирекция „Енергетика и транспорт“ осъществи консултации с държавите-членки, професионалните организации, представителни за този сектор, и потребителите, като използва данните, предоставени от единайсет държави-членки, девет професионални организации на летищните власти и въздушния транспорт и едно сдружение, представляващо пътниците.

3.1.2. Държавите-членки отхвърлиха единодушно предложението националните правителства до поемат пълния размер на разходите за сигурност, като изтъкнаха, че те са неразделна част от разходите, свързани с икономическата дейност на авиационния сектор, които трябва да се поемат от него, по същия начин както автомобилната индустрия отделя необходимите инвестиции за подобряване на сигурността на автомобилите. Всички държави-членки настояха за това да се забрани напълно формирането на оперативни печалби от тази дейност и почертаха необходимостта от осигуряване на висока степен на прозрачност в сектора.

3.2. Дефиниране на проблема

3.2.1. Компоненти на разходите за сигурност на въздухоплаването

3.2.1.1. Могат да бъдат разграничени три основни компонента: разходите за сигурност на летищата, разходите на авиокомпаниите и разходите, поемани от държавите-членки. Елементът „проверка за сигурност на пътниците и товарите (багажа)“ е основно перо при формирането на тези разходи.

3.2.1.2. Разходите, свързани с проверките за сигурност се определят от сбора на два елемента: разходи за персонал и разходи за инфраструктура и оборудване. По принцип услугите по сигурността се осигуряват пряко от националните органи с правомощия в тази област или могат да бъдат възложени на съответната летищна администрация или на специализирана частна фирма.

3.2.2. Колко струва сигурността на въздухоплаването и кой плаща в крайна сметка?

Според оценката през 2007 г. разходите за мерки за сигурност на въздухоплаването на равнище ЕС възлизат на 1,6 млрд. евро, което представлява приблизително 1 % от средната обща сума, похарчена за самолетни билети от над 636 млн. пътници, които са се качили на борда на самолет от летище на територията на Съюза. Държавите-членки и секторът възстановяват по-голямата част от разходите, които поемат, като начисляват такси и допълнителни разходи, заплащани от пътниците. Авиокомпаниите, пътниците и товароизпращачите покриват общо над 90 % от стойността на услугите по сигурността на въздухоплаването, докато публичните власти на държавите-членки с помощта на бюджетни средства поемат едва 6 до 7 %.

3.2.3. Дискриминационни практики в областта на разходите за услуги по сигурност на въздухоплаването

Независимо от дестинацията им пътниците подлежат на едни и същи проверки за сигурност на цялата територия на ЕС, включително когато използват вътрешни национални полети. Поради тази причина разходите за сигурност следва да бъдат едни и същи навсякъде. За съжаление авиокомпаниите, загрижени да намалят собствените си разходи, често пренасят върху пътниците разходите по проверките за сигурност, които самите те би трябвало да поемат. По принцип националните авиокомпании се възползват от силната позиция, която имат на летищата в страната им на произход, като променят ценообразуването в полза на вътрешните полети и увеличават цените на билетите за полети от чуждестранно летище.

Таблица 1: разходи за сигурност на пътник за външните полети в рамките на ЕС и вътрешните национални полети

Страна/летище	Полет в рамките на Общността	Вътрешен полет
Румъния – летище Букурещ	7,50 €	3,81 €
Испания – всички летища	1,39 €	1,18 €
Литва – Вилнюс	2,32 € / MT от максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство	Максимум 1,16 € / MT от максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство
Кипър – Ларнака	0,39 €	0

В таблица 1 е представен пример, при който различни национални компании определят различни цени за разходите за сигурност, в зависимост от това дали съответният полет е международен или вътрешен, въпреки че подобна практика противоречи изцяло на разпоредбите на член 5 от Рамков регламент 300/2008 относно сигурността на въздухоплаването (2).

3.3. Моделиране и симулации на различните варианти/избор на оптималното решение

При изготвянето на директивата Комисията извърши оценка чрез математически симулации на модели за четири варианта, основаващи се на международните принципи в областта на таксите за обезпечаването на сигурността на въздухоплаването.

3.3.1. Вариант 1: липса на действие от страна на ЕС и последици от тази позиция

Налаганите такси ще доведат до значителна дискриминация, както между авиокомпаниите, така и между пътниците.

3.3.2. Вариант 2: прилагане на политики за саморегулиране, приети от Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и сектора . Подобна схема може да защити интересите на пътниците и да подкрепи по-ефективно услугите по сигурност на въздухоплаването чрез преки консултации между превозвачите и летищата.

Въпреки че подобна рамка беше въведена още през 1981 г. под формата на правилник, саморегулирането не доведе до значими резултати.

3.3.3. Вариант 3: подобен на вариант 2, но наложен законодателно с европейска директива

Освен това авиокомпаниите ще могат да завеждат съдебни дела срещу летищата, ако таксите за сигурност са дискриминационни или се използват за други цели, освен за покриване на разходите за сигурност. Това решение е подкрепено от редица свързани общностни политики и е в духа на националното законодателства в тази област.

3.3.4. Вариант 4: пълно финансиране на сигурността на летищата от държавите-членки . По този начин ще отпаднат изцяло разходите за сигурност за сметка на трети лица и дискриминационните практики.

За сметка на това един подобен вариант не поощрява каквото и да било подобряване на качеството на услугите по сигурността, тъй като по никакъв начин не насърчава операторите да упражняват контрол върху разходите си. Освен това всички държави-членки решително отхвърлиха този вариант.

3.4. Оценката на Комитета на избора на Комисията по отношение на принципите, използвани за определяне на новата методология

3.4.1. Субсидиарност

3.4.1.1. Принципът на субсидиарност се прилага в случаите, когато предложението не е от изключителната компетентност на Общността. Но целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от всяка отделна държава-членка, тъй като системите за таксуване на сигурността и определянето на таксите за сигурност в отделните летища не се регулират по еднакъв начин на територията на ЕС.

3.4.1.2. В държавите-членки все още съществуват различни системи за таксуване, което възпрепятства създаването на справедлива конкурентна среда за летищата и въздушните превозвачи.

3.4.1.3. Прилагането на общ набор от основни правила по отношение на таксите за сигурност във всички държави-членки на територията на ЕС ще осигури равни условия на партньорите във въздухоплаването при определяне на параметрите за разпределянето на разходите за сигурността на летищата.

3.4.1.4. В държавите-членки съществуват различни системи за таксуване, което се дължи на липсата на общи, прилагани по еднакъв начин, принципи за определяне на таксите за сигурност. Директивата премахва неяснотите в тази област, като определя и предлага единен метод за изчисляване, който ще даде възможност за еднакво прилагане.

3.4.1.5. Предложението се ограничава до определяне на набор от минимални правила, които държавите-членки и/или летищните оператори трябва да спазват при определянето на размера на таксите за сигурност. Директивата не налага конкретна система за таксуване. Определянето на такава система се оставя на преценката на държавите-членки.

Заключение : изборът и прилагането на принципа на субсидиарност са правилни и необходими за прилагането на новата директива.

3.4.2. Отговорност на държавата

3.4.2.1. Подобно на принципа на субсидиарност, принципът на отговорност се прилага в случаите, когато предложението не е от изключителните правомощия на Общността. Повдигнатите проблеми са сходни и при двата принципа, възприети при изготвянето на директивата.

3.4.2.2. Предложението се ограничава до определяне на набор от минимални правила, които държавите-членки и/или летищните оператори трябва да спазват при определянето на размера на таксите за сигурност. Директивата не налага конкретна система за таксуване. Определянето на такава система се оставя на преценката на държавите-членки.

Заключение : изборът и прилагането на принципа на отговорност на държавата са правилни и необходими за прилагането на директивата, като се отчитат потенциално конфликтните асиметрични условия, както и различията по отношение на готовността за реакция при сигнал за терористична заплаха в отделните държави, която влиза в техните отговорности, и в зависимост от националността на превозвача. Държавното участие във финансирането на сигурността на въздухоплаването следва да се преразгледа в посока на чувствително увеличаване. В рамките на самата държава изпълнителната власт е натоварена с основните задачи, свързани с борбата срещу тероризма.

3.4.3. Определяне на таксите

3.4.3.1. Събирането на такси за предоставяне на аероонавигационни и наземни услуги вече е обхванато от Регламент (ЕО) № 1794/2006 на Комисията от 6 декември 2006 г. за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване (3) и на Директива 96/67/ЕО на Съвета от 15 октомври 1996 г. относно достъп до пазара на наземни услуги в летищата на Общността (4).

3.4.3.2. Съдебните разноски в областта на сигурността не могат, обаче, да бъдат включени в обща схема за таксуване, поради значителните различия по отношение на равнището на участие на отделните държави-членки в разработването, разполагането и прилагането на практика на системите за авиационна сигурност в националните летища.

Заключение : изборът и прилагането на принципа на определяне на таксите са правилни и необходими за прилагането на директивата. Не е възможно да се изготви обща схема за таксуване, предвид разнородните условия, които съществуват в държавите-членки.

3.4.4. Информиране и комуникация

3.4.4.1. По принцип ползвателите, както в европейските летища, така и в тези на останалите континенти, са организирани в комитети на летищните оператори и поддържат постоянен диалог с летищните власти.

3.4.4.2. Използването на подобен формат позволява обмен на информация относно процедурата за изчисляване и основните компоненти, въз основа на които се определя размерът на таксите за сигурност: оперативни прогнози, проекти за развитие, конкретни искания и предложения от страна на ползвателите.

Заключение : изборът на принципа на информиране и пряка комуникация между операторите по сигурността и летищните власти е целесъобразен, тъй като е подходящ за прилагането на новата директива. Значението на този принцип ще нарасне още, ако бъдат включени и дейностите по връзките с обществеността.

3.4.5. Хармонизиране

3.4.5.1. Хармонизирането на основата за определяне на разходите за сигурност в летищата на Общността е възможно там, където тези разходи са изцяло включени в таксите за сигурност.

3.4.5.2. Размерът на събираните такси не трябва да надвишава общия размер на реално направените разходи за гарантиране на сигурността, включително публичното финансиране. Накратко, при такъв вид дейности не е приемливо да се реализира оперативна печалба.

3.4.5.3. Именно поради последната причина таксите в тяхната съвкупност не могат да бъдат изцяло хармонизирани.

Заключение : изборът и прилагането на принципа на хармонизиране на основата за определяне на разходите са правилни и необходими за прилагането на директивата, но с разбирането на невъзможността за цялостното хармонизиране на таксите и забраната за оперативна печалба.

3.4.6. Прозрачност

3.4.6.1. Важно е да се въведе прозрачност по отношение на икономическите последици от тези национални мерки по сигурността, които са по-строги от специфичните общностни стандарти, установени с Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 г. относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002.

3.4.6.2. Следва обаче да се спомене, че редица от тези мерки могат да бъдат наложени, постоянно или временно, единствено по изричното искане на един или повече въздушни оператори.

Заключение : изборът и прилагането на принципа на прозрачност са правилни и необходими за прилагането на директивата и по-специално в случаите, когато мерките за сигурност в държавите-членки са по-строги от общностните, както и в случаите, когато е налице изрично искане от страна на въздушните оператори. Искането трябва да се придружава от подробна информация относно източниците на финансиране и органите, които ще събират отпуснатите средства, ако са различни от летищните власти.

3.4.7. Необходимост от създаване на национален независим надзорен орган (ННО) във всяка държава-членка

3.4.8. Във всяка държава-членка вече съществува национален съвет за сигурност на въздухоплаването, който има структурата на междуведомствен орган.

3.4.9. В качеството си на правителствени структури секретариатите на ННО не могат да действат изцяло като независими надзорни органи, но ние смятаме, че благодарение на професионализма и на международната репутация на техните специалисти, както и на финансовите ресурси, с които разполагат, те могат съвсем обективно да контролират правилното и ефективното прилагане на Директивата.

Заключение : създаването на ННО е адекватна и необходима мярка за успешното прилагане на разпоредбите на новата директива. Независимо от интегрирането им в правителствените структури, Комитетът смята, че ННО могат да изпълняват тази задача обективно и професионално, което позволява да се ограничат финансовите усилия на държавите-членки до изграждането и привеждането в действие на нови структури.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) ОВ L 70, 14.3.2009 г., стр. 11.

(2) ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 72.

(3) OВ L 341, 7.12.2006, стр. 3.

(4) ОВ L 272, 25.10.1996 г., стр. 36.

18.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 128/149

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Европейската година на доброволчеството (2011 г.)“

COM(2009) 254 окончателен (2009/0072 (CNS)

(Допълнение към становище)

(2010/C 128/30)

Hauptberichterstatterin: Soscha zu EULENBURG

На 29 септември 2009 г. Бюрото на Европейския икономически и социален комитет реши, в съответствие с член 29, буква а) от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността, да изготви допълнение към становище относно:

„Европейската година на доброволчеството (2011 г.)“

COM(2009) 254 окончателен – 2009/0072 (CNS).

и възложи на специализирана секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ да подготви работата на Комитета по този въпрос.

Предвид неотложния характер на работата на 457-ата си пленарна сесия, проведена на 4 и 5 ноември 2009 г. (заседание от 5 ноември 2009 г.), Европейският икономически и социален комитет реши да назначи г-жа Soscha zu Eulenburg за главен докладчик и прие следното становище с единодушие.

1. Заключения

1.1. ЕИСК приветства предложението 2011 г. да бъде обявена за Европейска година на доброволчеството. С тази инициатива се отдава признание на ангажираността на много граждани, които на доброволни начала работят в различни области в служба на обществото и социалното сближаване в Европа.

1.2. ЕИСК смята, че предвидените за годината цели са подходящи, за да се постигне европейска добавена стойност за гражданите.

1.3. ЕИСК подчертава, че доброволният ангажимент не трябва да бъде инструментализиран.

1.4. Тясното обвързване на тази година с Европейската година на борба срещу бедността (2010 г.) и Европейската година на активното остаряване и солидарността между поколенията (2012 г.) следва да се използва, за да се създадат устойчиви синергии.

1.5. ЕИСК предлага да се създаде политическа програма за насърчаване на доброволчеството и свързаната с него инфраструктура в държавите-членки на ЕС.

1.6. ЕИСК смята, че са необходими благоприятни рамкови условия, за да се осигури необходимата за доброволчеството подкрепа и инфраструктура на местно, регионално, национално и европейско равнище и да се даде възможност за участие на гражданите.

1.7. ЕИСК се обявява за създаването на устойчиви структури на европейско равнище. Изграждането на платформа на участниците в доброволчески дейности би могло да допринесе за постигането на тази цел.

1.8. Според ЕИСК е необходимо спешно да се увеличи в значителна степен финансирането, за да се постигнат поставените цели и да може да се включи местното измерение.

1.9. Участниците трябва да разполагат с време, за да могат да подготвят и ефективно да проведат годината на доброволчеството. Затова Съветът и Европейският парламент следва в най-кратък срок да вземат необходимите решения по същество и във връзка с финансовите аспекти.

1.10. Въз основа на доклада за оценка трябва да се изготви Бяла книга, за да се гарантира проследяването и да се посочат по-нататъшни стъпки и мерки на европейско равнище.

2. Цели на предложението на Комисията

2.1. През юни 2009 г. Комисията представи предложение за Решение на Съвета относно Европейската година на доброволчеството (2011 г.). Европейската година на доброволчеството трябва да засили значението на и ползата от доброволчеството за европейските общества.

2.2. Комисията предлага четири цели за Европейската година на доброволчеството:

—	да се работи за създаване на благоприятна рамка за осъществяване на доброволческа дейност в ЕС, за да може доброволчеството да утвърди като инструмент за насърчаване на гражданското участие и взаимодействието между хората;

—	да се дадат повече възможности на доброволческите организации и да се подобри качеството на доброволческата дейност, за да се улеснява доброволческата дейност и да се насърчава създаването на мрежи, мобилността и сътрудничеството;

—	да се възнаграждава и да се отдава признание на доброволческата дейност, като се поощрява предоставянето на подходящи стимули за отделните хора, предприятия и организации;

—	да се повиши осведомеността на широката общественост по отношение на ценностите и значимостта на доброволческата дейност.

2.3. Тези цели трябва да се постигнат посредством обмен на опит, разпространявене на резултати от проучвания, конференции и прояви, както и чрез кампании за предоставяне на информация и повишаване на осведомеността. За тази цел са предвидени средства в размер на 6 млн. евро за 2011 г., както и 2 млн. евро за работата по подготовката през 2010 г.

3. Общи бележки

3.1. ЕИСК приветства предложението на Комисията за обявяването на Европейска година на доброволчеството. С това Комисията откликва на желанията и предложенията на ЕИСК и на други организации на гражданското общество, както и на Европейския парламент.

3.2. Трябва изрично да се признае готовността на Комисията да води интензивен граждански диалог с организациите на гражданското общество. Трябва да се работи за това, организациите на гражданското общество да бъдат привлечени и на национално равнище в рамките на координиращите органи, които е предвидено да се създадат, и в планирането и провеждането на дейностите, както и за изготвянето на съответните политически програми на европейско и на национално равнище. Във връзка с това като пример би могъл да послужи отвореният метод на координация.

3.3. Наименованието на годината „European Year of Volunteering“ е добре подбрано, тъй като позволява явлението да се обхване в цялостния му диапазон. То е достатъчно конкретно, така че европейските граждани да могат да се идентифицират с него и оставя достатъчно свобода, за да могат да се покажат всичките разнообразни/лични аспекти на доброволческите дейности. В този смисъл избраното наименование отговаря на мултидисциплинарното естество на доброволческите дейности и на многообразието на областите, в които работят доброволците, и би трябвало да бъде запазено.

3.4. ЕИСК приветства факта, че е изтъкнато значението на доброволчеството като израз на гражданско участие, на европейските ценности, на солидарността и на развитието на европейските общества. Той е посочвал това значение в различни свои становища.

3.5. В никакъв случай не може да става въпрос за „инструментализиране“ на доброволчеството. Доброволците не са инструмент на политиката, а израз или елемент на активното гражданство. Със своята ангажираност те превръщат в реалност идейните ценности като например социалната интеграция, социалното сближаване, солидарността и ученето през целия живот в областта на опазването на околната среда, спорта, правата на човека, културата, за да приведем само няколко примера.

3.6. В някои формулировки в текста на предложението на Комисията прозира опасността от превръщането на доброволчеството в инструмент, например по отношение на пазара на труда и пригодността за заетост. Например в съображение 3 се подчертава, че доброволчеството „представлява процес на неформално усвояване на знания, който създава условия за развитие на професионалните умения и компетенциите, а също и за упражняване на важна форма на активно гражданско участие.“ Неформалното усвояване на знания, което определено може да допринесе за интегрирането в пазара на труда и повишаването на пригодността за заетост във всички случаи представляват много положителен съпътстващ ефект.

3.7. Сегашната икономическа и финансова криза често се използва като повод да се призовава за преосмисляне в различни области. При това следва много да се внимава да не се прибягва автоматично до доброволчеството за преодоляване на отрицателни последствия от кризата върху нашите общества. В областта на доброволческата дейност тази криза по-скоро показва още веднъж колко ценна е за нашето общество ангажираността на гражданите: тя позволява солидарността да се проявява в ежедневния живот и дава на хората възможност да работят един за друг, но също и да извлекат полза от доброволческите си дейности за самите себе си - не на последно място благодарение на повишаването на уменията и/или чрез социалните мрежи. Следователно доброволчеството има потенциала да смекчи въздействието на кризата и да противодейства на „отварянето на ножицата“ в обществото. Това обаче не е последствие от кризата, а част от същинската стойност на доброволчеството, която в случая „се преоткрива“.

4. Специфични бележки

4.1. Създаване на рамкови условия

4.1.1. Нужна е правна рамка, за да се обезпечи необходимата инфраструктура за доброволчеството на местно, регионално, национално и европейско равнище и да се улесни включването на гражданите. Освен това финансовите и политическите рамкови условия трябва да се определят така, че да се премахнат пречките пред доброволчеството (1).

4.2. Укрепване на организациите

4.2.1. Насърчаването на доброволческите организации като средище и катализатор на ангажираността е от решаващо значение: тези организации обикновено са първата и единствена точка за контакт за доброволците и доста често самите те са основани от доброволци. В доброволческите организации като гръбнак на гражданското общество и на доброволчеството през 2011 г. специална роля следва да имат обменът на мнения, повишаването на техния капацитет и качеството на тяхната работа.

4.2.2. Целта трябва да бъде изграждането на устойчиви структури, включително и на европейско равнище. Създаването на платформа на заинтересованите страни в доброволческата дейност би могло да гарантира, че Европейската година на доброволчеството ще дава своето отражение и след 2011 г. и че ще се работи за политика в подкрепа на доброволчеството.

4.2.3. Европейската година на доброволчеството (2011 г.) би трябвало да се използва за изтъкването и обмена на примери за добри практики.

4.3. Подобряване на качеството

4.3.1. Във връзка с подобряването на качеството в предложението на Комисията се говори и за „постигането (…) на професионализъм“. Това понятие не е еднозначно и следва да бъде избягвано. Става въпрос преди всичко за това да се гарантира качеството на доброволческите дейности. Доброволците имат правото да се включват в онези дейности, които им харесват. Тяхната дейност служи на обществото, на отделните хора, но също и на самите тях. Необходимо е да се обезпечат необходимите финансови и човешки ресурси за тяхното обучение и повишаване на квалификацията, както и за напътствия по време на доброволческата им дейност.

4.4. Признание за доброволческата дейност

4.5. ЕИСК приветства развитието на „култура на признанието“. Следва обаче да се избягва терминът „възнаграждаване“ - това води до заблуждение, тъй като тук не става въпрос за признание на доброволчеството в парично изражение. Освен това понятието „възнаграждаване“ може да доведе до противоречиво тълкуване. Точно в рамките на Европейската година на доброволчеството (2011 г.) не трябва да се размива разликата между заплатен труд и безвъзмездна доброволческа дейност, а по-скоро следва да се изтъкне тяхната взаимна допълняемост.

4.6. Повишаване на осведомеността относно стойността и значението на доброволчеството

4.7. Повишаването на осведомеността на широката общественост е важна цел, която Комитетът приветства. Трябва обаче да се следи за нея да има на разположение достатъчно средства. Ако искаме посланието да стигне до хората, за една ефективна и успешна кампания за повишаване на осведомеността на европейско равнище, която да покаже възможностите и стойността на участието в доброволчески дейности, биха били необходими около 3,5 млн. евро, което вече надхвърля половината от предвидения бюджет. Това изглежда недостатъчно. За сравнение: за 2004 г. – годината за възпитание чрез спорт, бяха планирани 12,3 млн. евро. В поръчания от самата Комисия доклад за оценка обаче се изтъква, че европейците „са получили малко или почти никаква“ информация за тази проява и че нейните основни послания не са достигнали до тях.

4.8. Бюджет

4.8.1. В предложението се предвижда финансиране в размер на 6 млн. евро за мерките през 2011 г. и 2 млн. евро за подготвителните дейности през 2010 г. Ако искаме посочените цели да бъдат постигнати и най-вече да бъде взето предвид местното измерение на ангажираността на европейците, ЕС трябва да предвиди реалистичен бюджет. 6 млн. евро за всички дейности на европейско и национално равнище ни изглеждат недостатъчни. Би било фатално ако 2011 г., за която е отпуснат по-малко от половината от бюджета за посочената по-горе 2004 г., постигне и съответно два пъти по-слаб резултат и ако високите цели не бъдат постигнати поради недостатъчни бюджетни средства.

4.8.2. Само за британската година на доброволчеството през 2005 г. правителството на Великобритания отпусна 10 млн. лири, а регион Валенсия задели 4,2 млн. евро за подобна инициатива. Като добър пример за реалистичен бюджет на европейско равнище може да послужи проекта за 2010 г., за която са предвидени 17 млн. евро, 9 млн. от които за дейности в държавите-членки. Те на свой ред се ангажираха да допринесат с още 9 млн.

4.9. Бяла книга

4.9.1. С цел проследяване и оценка Комисията желае да представи доклад за провеждането, резултатите и общата оценка на инициативите. В тази връзка ЕИСК припомня своето предложение и приканва следващите стъпки и мерки да бъдат изложени в Бяла книга, за да се гарантира трайно въздействие на резултатите от Европейската година на доброволчеството.

4.10. Използване на синергиите

4.10.1. Следва непременно да се посочат и използват синергийните взаимодействия на трите европейски години: 2010 г. (година на борба срещу бедността), 2011 г. (година на доброволчеството) и 2012 г. (година на активното остаряване и солидарността между поколенията). Тази триада предлага уникална възможност на дейностите на европейските институции и държавите-членки в областта на гражданската ангажираност да се даде обща насочваща ориентация за всичките три години и по този начин да се постигне траен ефект. Екипите в европейските и националните институции, които организират дейностите в рамките на всяка от тези три години, би трябвало да работят в тясно сътрудничество помежду си.

4.11. Междуинституционален процес

4.11.1. За да се даде време на всички участници да подготвят и проведат тази проява, Съветът и Европейският парламент би трябвало да бъдат настойчиво приканени да вземат без отлагане необходимите решения. Това би трябвало да стане до края на 2009 г., за да може да бъде дадено официално начало на подготвителния етап, както и да се отпуснат съответните средства.

Брюксел, 5 ноември 2009 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Mario SEPI

(1) Един пример за възникващите пречки: в някои държави-членки безработните имат право само на твърде ограничен брой часове за доброволчески дейности.

		ISSN 1830-365X doi:10.3000/1830365X.C_2010.128.bul
Официален вестник на Европейския съюз		C 128

Издание на български език	Информация и известия	Година 53 18 май 2010 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски икономически и социален комитет
	457-а пленарна сесия от 4 и 5 ноември 2009 г.
2010/C 128/01	Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно изменението на климата по повод на Конференцията на ООН за изменението на климата, Копенхаген, 7—18 декември 2009 г.	1

	СТАНОВИЩА
	Европейски икономически и социален комитет
	457-а пленарна сесия от 4 и 5 ноември 2009 г.
2010/C 128/02	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Лисабонската стратегия след 2010 г. (проучвателно становище)	3

2010/C 128/03	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Социалното приобщаване (проучвателно становище)	10

2010/C 128/04	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Перспективи на стратегията за устойчиво развитие (проучвателно становище)	18

2010/C 128/05	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Към екологично ефективна икономика: превръщане на икономическата криза във възможност за нова енергийна ера (проучвателно становище)	23

2010/C 128/06	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зачитане на основните права в европейските политики и законодателство в областта на имиграцията (становище по собствена инициатива)	29

2010/C 128/07	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Енергетиката и изменението на климата като неразделна част от обновената Лисабонска стратегия (становище по собствена инициатива)	36

2010/C 128/08	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Външното измерение на обновената Лисабонска стратегия (становище по собствена инициатива)	41

2010/C 128/09	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Университети за Европа (становище по собствена инициатива)	48

2010/C 128/10	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Въздействие на фондовете за дялово участие, хедж фондовете и държавните инвестиционни фондове върху индустриалните промени в Европа (становище по собствена инициатива)	56

2010/C 128/11	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Услугите от общ икономически интерес — как да се разпределят правомощията между ЕС и държавите-членки? (становище по собствена инициатива)	65

2010/C 128/12	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Въздействие на сайтовете за социални контакти в Интернет върху гражданите/потребителите (становище по собствена инициатива)	69

	III Подготвителни актове
	Европейски икономически и социален комитет
	457-а пленарна сесия от 4 и 5 ноември 2009 г.
2010/C 128/13	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: нови умения за нови работни места — изпреварващо предвиждане на потребностите на пазара на труда и осигуряване на съответстващи на тях уменияCOM(2008) 868 окончателен	74

2010/C 128/14	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданитеCOM(2009) 262 окончателен	80

2010/C 128/15	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за препоръка на Съвета за среда без тютюнев димCOM(2009) 328 окончателен — 2009/0088 (CNS)	89

2010/C 128/16	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимостта на инвестиране в жилищното строителство в полза на маргинализирани общностиCOM(2009) 382 — 2009/0105 (COD)	94

2010/C 128/17	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 във връзка с общите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд по отношение на опростяването на някои изисквания и по отношение на някои разпоредби относно финансовото управлениеCOM(2009) 384 окончателен — 2009/0107 (AVC)	95

2010/C 128/18	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Зелена книга относно колективната защита на потребителитеCOM(2008) 794 окончателен	97

2010/C 128/19	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Възползване от предимствата на единния пазар чрез по-добро административно сътрудничествоCOM(2008) 703 окончателен	103

2010/C 128/20	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Съвета, Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към последователна стратегия за европейска научноизследователска програма за селското стопанствоCOM(2008) 862 окончателен	107

2010/C 128/21	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — цени на хранителните стоки в ЕвропаCOM(2008) 821 окончателен	111

2010/C 128/22	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Към широкообхватно споразумение в Копенхаген във връзка с изменението на климатаCOM(2009) 39 окончателен	116

2010/C 128/23	Становище на Eвропейския икономически и социален комитет относно Бяла книга Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действиеCOM(2009) 147 окончателен	122

2010/C 128/24	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Увеличаване на международното финансиране на борбата с изменението на климата: европейски план за споразумението от КопенхагенCOM (2009) 475 окончателен	127

2010/C 128/25	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи в и/или напускащи пристанищата на държавите-членки на Общността и отменяща Директива 2002/6/ЕОCOM(2009) 11 окончателен — 2009/0005 (COD) и Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Съобщение и план за действие с оглед на установяване на европейско пространство за морски транспорт без бариериCOM(2009) 10 окончателен	131

2010/C 128/26	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Доклад за напредъка в областта на възобновяемата енергия: Доклад на Комисията съгласно член 3 от Директива 2001/77/ЕО, член 4, параграф 2 от Директива 2003/30/ЕО и относно изпълнението на Плана за действие на ЕС за биомасата, COM(2005) 628COM(2009) 192 окончателен	136

2010/C 128/27	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно такси за сигурността на въздухоплаванетоCOM(2009) 217 окончателен — 2009/0063 (COD)	142

2010/C 128/28	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за решение на Европейския парламент и Съвета относно общностните насоки за развитието на трансевропейската транспортна мрежа (преработено) COM(2009) 391 окончателен — 2009/0110 (COD)	147

2010/C 128/29	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Предложение за директива …/…/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от […] относно единните процедури за проверка на автомобилния превоз на опасни товари (кодифициран текст) COM(2009) 446 окончателен — 2009/0123 (COD)	148

2010/C 128/30	Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Европейската година на доброволчеството (2011 г.)COM(2009) 254 окончателен (2009/0072 (CNS) (допълнение към становище)	149