05/ 06

BG

Официален вестник на Европейския съюз

136

32002L0044

L 177/13

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА № 2002/44/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 25 юни 2002 година

относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рисковете от физически агенти (вибрации) (шестнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаването на Европейската общност, и по- специално член 137, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията (1), представено след консултации с Консултативния комитет по безопасност, хигиена и опазване на здравето на работното място,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет (2),

след консултации с Комитета на регионите,

като заседават в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора (3), във връзка със съвместния проект, одобрен от Помирителния комитет на 8 април 2002 година,

като имат предвид, че:

(1)

Съгласно Договора Съветът може да приема с директиви минимални изисквания за насърчаване на подобренията, по-специално на работната среда, за да се гарантира по-високо равнище на безопасността и здравето на работниците. Тези директиви трябва да избягват да налагат такива административни, финансови и правни ограничения, които могат да възпрепятстват създаването и развитието на малки и средни предприятия.

(2)

Съобщението на Комисията за нейната програма за действие във връзка с прилагането на Хартата на Общността за основните социални права на работниците предвижда да се въведат минимални изисквания за защита на здравето и безопасността, свързани с експозицията на работниците на рискове, дължащи се на физически агенти. През септември 1990 г. Европейският парламент прие резолюция за тази програма за действие (4), като по-специално призова Комисията да състави специална директива за рисковете, свързани с шума и вибрациите, както и с всеки друг физичен агент на работното място.

(3)

Като първа стъпка се прецени, че е необходимо да се въведат мерки за защита на работниците от рисковете, дължащи се на вибрациите, поради тяхното въздействие върху здравето и безопасността на работниците, по-специално мускулно-костните, нервни и съдови нарушения. Тези мерки са насочени не само към гарантиране на здравето и безопасността на всеки отделен работник, но и към създаване на минимална основа за закрила на всички работници в Общността, което да предотврати евентуални нарушения при защитата на конкуренцията.

(4)

Настоящата директива определя минимални изисквания, което дава възможност на държавите-членки да запазят или да приемат по-благоприятни разпоредби за закрила на работниците, по специално да определят по-ниски стойности за дневната стойност за предприемане на действие или дневната гранична стойност на експозиция на вибрации. Прилагането на настоящата директива не може да служи като основание за влошаване на положението във всяка държава-членка.

(5)

Системата за защита срещу вибрации трябва да се ограничи да определи без излишни подробности целите, които трябва да се постигнат, принципите, които трябва да се спазват, и основните ценности, които трябва да се използват, с оглед държавите-членки да могат да прилагат минималните изисквания по еднакъв начин.

(6)

Равнището на експозиция на вибрации може по-ефикасно да се понижи чрез въвеждането на превантивни мерки още при проектирането на работните места, както и чрез избирането на работното оборудване, процедури и методи на работа, като се даде приоритет на намаляването на рисковете при източника. Следователно, разпоредбите относно съоръженията и методите на работа допринасят за закрила на работниците, които ги използват.

(7)

Работодателите следва да се съобразяват с техническия напредък и научните познания относно рисковете, свързани с експозицията на вибрации, с оглед да подобрят безопасността и защитата на здравето на работниците.

(8)

В морския и във въздушния транспорт не е възможно да се спазват при всички обстоятелства граничните стойности за експозиция на вибрациите, предавани на цялото тяло, поради настоящото състояние на техниката. Следователно, необходимо е да се предвидят разпоредби за надлежно основателни изключения.

(9)

Тъй като настоящата директива е индивидуална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (5), то споменатата директива се прилага по отношение на експозицията на работниците на вибрации, без това да отменя по-ограничителните и/или по-специални разпоредби, съдържащи се в настоящата директива.

(10)

Настоящата директива представлява конкретна стъпка към създаването на социалното измерение на вътрешния пазар.

(11)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за определяне на условията и реда за упражняване на правоприлагащите правомощия, поверени на Комисията (6),

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

РАЗДЕЛ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Цел и приложно поле

1.   Настоящата директива, която е шестнадесетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, определя минималните изисквания за защита на работниците от рискове за тяхното здраве и безопасност, които произтичат или има вероятност да произтекат в резултат от експозиция на механични вибрации.

2.   Изискванията на настоящата директива се прилагат за дейностите, при изпълнението на които работниците са изложени или могат да бъдат изложени на рискове, дължащи се на механични вибрации, по време на тяхната работа.

3.   Директива 89/391/ЕИО се прилага напълно в цялата област, посочена в параграф 1, без това да отменя по-ограничителните и/или по-специални разпоредби, съдържащи се в настоящата директива.

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива следните термини означават:

a)

„вибрация ръка-рамо“: механична вибрация, която, когато е предадена на системата ръка-рамо при човека, води до рискове за здравето и безопасността на работниците, по-специално до съдови, костни или ставни, нервни или мускулни нарушения;

б)

„вибрация на цялото тяло“: механична вибрация, която, когато е предадена на цялото тяло, води до рискове за здравето и безопасността на работниците, по- специално до болки в кръста и до травми на гръбначния стълб.

Член 3

Гранични стойности на експозиция и стойности за предприемане на действие

1.   За вибрациите, предавани на системата ръка-рамо:

a)

дневната гранична стойност на експозиция, определена за осемчасов период, е 5 m/s2 ;

б)

дневната стойност на експозиция за предприемане на действие, определена за осемчасов период, е 2,5 m/s2.

Експозицията на работниците на вибрациите, предавани на системата ръка-рамо, се оценява или изчислява въз основа на разпоредбите, съдържащи се в точка 1, част А от приложението.

2.   За вибрациите, предавани на цялото тяло:

a)

дневна гранична стойност на експозиция, определена за период от осем часа, се определя на 1,15 m/s2 или, по избор на държавата-членка, на стойност на вибрационна доза от 21 m/s1,75;

б)

дневна стойност на експозиция за предприемане на действие, определена за период от осем часа, се определя на 0,5 m/s2 или, по избор на държавата-членка, на стойност на вибрационна доза от 9,1 m/s1,75.

Експозицията на работниците на вибрациите, предавани на цялото тяло, се оценява или измерва въз основа на разпоредбите, съдържащи се в точка 1, част Б от приложението.

РАЗДЕЛ II

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ

Член 4

Определяне и оценка на рискове

1.   При изпълнение на задълженията, определени в член 6, параграф 3, и в член 9, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят оценява и, ако е необходимо, измерва равнищата на механични вибрации, на които работниците са изложени. Измерването се извършва в съответствие с точка 2, част А от приложението или точка 2, част Б от приложението към настоящата директива, в зависимост от случая.

2.   Оценката на равнището на експозиция на механични вибрации може да се оцени посредством наблюдение на специфичните работни практики и използване на съответната информация за вероятната стойност на вибрациите, съответстваща на оборудването или на типа оборудване, използвано при конкретните условия на употреба, включително на информация от такова естество, предоставена от производителя на оборудването. Това действие се разграничава от измерването, което изисква използването на специална апаратура и на подходяща методология.

3.   Оценяването и измерването, посочени в параграф 1, се планират и извършват от компетентни служби на подходящи интервали, като се вземат предвид, по-специално, разпоредбите на член 7 от Директива 89/391/ЕИО относно необходимите компетентни служби или лица. Данните, получени от оценката и/или измерването на равнището на експозиция на вибрации, се съхраняват в подходяща форма, за да има възможност за справка на последваща дата.

4.   Съгласно член 6, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО, когато пристъпва към оценка на риска, работодателят обръща специално внимание на следното:

a)

равнището, вида и продължителността на експозиция, включително всяка експозиция на периодични вибрации или на повтарящи се удари;

б)

граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действие, определени в член 3 от настоящата директива;

в)

всяко въздействие върху здравето и безопасността на работниците, които са с особена чувствителност към експозицията на вибрации;

г)

всяко косвено въздействие върху безопасността на работниците, произтичащо от взаимодействия между вибрациите и работното място или друго работно оборудване;

д)

информация, предоставена от производителите на работното оборудване, съгласно съответните директиви на Общността;

е)

съществуването на заместващо работно оборудване, проектирано за намаляване на равнището на експозиция на механични вибрации;

ж)

случаите, при които експозицията на вибрации, предавани на цялото тяло, продължава и след приключване на работното време, за които е отговорен работодателят;

з)

специфични условия на работа, като ниски температури;

и)

подходяща информация, получена от здравно наблюдение, включително и публикувана информация, в рамките на възможното.

5.   Работодателят трябва да разполага с оценка на риска в съответствие с член 9, параграф 1, буква а) от Директива 89/391/ЕИО и да определя мерките, които трябва да се вземат в съответствие с членове 5 и 6 от настоящата директива. Оценката на риска се записва на подходящ носител съгласно националното законодателство и практика; тя може да включва обосновка от работодателя за това, че поради естеството и обхвата на рисковете, свързани с вибрациите, не е необходима последваща подробна оценка на риска. Оценката на риска редовно се преразглежда, по-специално, ако са настъпили значителни промени, поради които тя е неактуална, или когато резултатите от здравното наблюдение показват необходимостта от нейното актуализиране.

Член 5

Разпоредби, целящи да се избегне или да се намали експозицията

1.   Рисковете, произтичащи от експозиция на механични вибрации, се отстраняват при източника или се свеждат до минимум, като се отчитат техническият прогрес и наличието на мерки за контролиране на риска при източника.

Намаляването на тези рискове се основава на общите принципи за превенция, съдържащи се в член 6, параграф 2 от Директива 89/391/ЕИО.

2.   Въз основа на оценката на риска, спомената в член 4, когато стойностите на експозиция за предприемане на действие, определени в член 3, параграф 1, буква б), и параграф 2, буква б) са превишени, работодателят разработва и прилага програма от технически и/или организационни мерки, предназначени да сведат до минимум експозицията на механични вибрации и произтичащите от него рискове, като по-специално взема предвид:

a)

други методи на работа, при които експозицията на механични вибрации е по-ниска;

б)

избор на подходящо работно оборудване, проектирано в съответствие с ергономичните изисквания и генериращо възможно най-малко вибрации предвид на работата, която трябва да се извършва;

в)

доставка на допълнително оборудване, намаляващо риска от увреждания, дължащи се на вибрациите, например седалки, които ефективно намаляват вибрациите, предавани на цялото тяло, и ръкохватки, които намаляват вибрациите, предавани на системата ръка-рамо;

г)

подходящи програми за поддръжка на работното оборудване, на работното място и на системите на работното място;

д)

проектиране и разположение на работните места;

е)

подходяща информация и обучение на работниците за правилно и безопасно използване на работното оборудване с цел да се сведе до минимум експозицията им на вибрации;

ж)

ограничаване на продължителността и интензивността на експозицията;

з)

подходяща организация на работното време, която предвижда достатъчно периоди за почивка;

и)

предоставяне на дрехи, предпазващи експонираните работници от студ и влага.

3.   Във всички случаи работниците не трябва да бъдат експонирани на нива, превишаващи граничните стойности на експозиция.

Ако въпреки мерките, взети от работодателя в изпълнение на настоящата директива, граничната стойност на експозиция е превишена, работодателят незабавно предприема мерки, за да сведе експозицията под тази стойност. Той установява причините за превишаване на граничната стойност на експозиция и в зависимост от това съобразява мерките за защита и превенция с цел да не се допусне ново превишаване на граничната стойност.

4.   Съгласно член 15 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят съобразява мерките, споменати в настоящия член, с изискванията на работниците, които са особено чувствителни към рискове, дължащи се на експониране на вибрации.

Член 6

Информация и обучение на работниците

Без да се засягат членове 10 и 12 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят гарантира, че работниците, които са експонирани на рискове, дължащи се на механични вибрации на работното място, и/или техните представители получават информация и обучение, съответстващо на резултата от оценката на риска, предвидена в член 4, параграф 1 от настоящата директива, отнасящи се по-специално до:

a)

мерките, предприети в приложение на настоящата директива с цел отстраняване или свеждане до минимум на рисковете, произтичащи от механични вибрации;

б)

граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действие;

в)

резултатите от оценката и измерването на механичните вибрации, извършени в съответствие с член 4 от настоящата директива, и възможните увреждания, произтичащи от използваното работно оборудване;

г)

необходимостта и начина за откриване и съобщаване на признаците на увреждане;

д)

случаите, при които работниците подлежат на здравно наблюдение;

е)

безопасните работни практики с цел да се сведе до минимум експозицията на механични вибрации.

Член 7

Консултиране и участие на работниците

Консултирането и участието на работниците и/или на техните представители във връзка с материята, обхваната от настоящата директива, се осъществява в съответствие с член 11 от Директива 89/391/ЕИО.

РАЗДЕЛ III

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Член 8

Здравно наблюдение

1.   Без да се засяга член 14 от Директива 89/391/ЕИО, държавите-членки приемат разпоредби, за да осигурят подходящо здравно наблюдение на работниците във връзка с резултата от оценката на риска, предвидена в член 4, параграф 1 от настоящата директива, когато се посочва, че има риск за тяхното здраве. Тези разпоредби, включително уточнените изисквания за здравните досиета и възможността да се правят справки в тях, се въвеждат в съответствие с националното законодателство и/или практики.

Здравното наблюдение, чийто резултати се вземат предвид за прилагането на превантивни мерки на конкретно работно място, е предназначено да предотврати и да диагностицира бързо всяко заболяване, свързано с експозицията на механични вибрации. Това наблюдение е подходящо, когато:

—

експозицията на работниците на вибрации е такава, че може да се направи връзка между тази експозиция и заболяване, което може да бъде определено, или вредни влияния върху здравето,

—

е възможно заболяването или влиянията да се появят при специални условия на труд, и

—

съществуват изпитани техники за откриване на заболяването или на вредните влияния върху здравето.

Във всички случаи работниците, изложен на равнища на вибрации, надвишаващи стойностите, определени в член 3, параграф 1, буква б), и параграф 2, буква б), подлежат на подходящо здравно наблюдение.

2.   Държавите-членки приемат разпоредби, за да гарантират, че за всеки работещ, който подлежи на здравно наблюдение в съответствие с параграф 1, е съставено здравно досие, което се актуализира. Здравните досиета съдържат резюме на резултатите от осъществяваното здравно наблюдение. Те се съставят в подходяща форма, която дава възможност за последващи справки при спазване на лекарската тайна.

Екземпляр от данните в досието в подходящ вид се предоставя на компетентния орган при поискване. Работникът, по негово искане, има достъп до личното си здравно досие.

3.   Когато в резултат на здравното наблюдение се установи, че работещ страда от заболяване или увреждане на здравето, което може да бъде определено и което се разглежда от лекар или от специалист по трудова медицина като произтичащо от експозицията му на механични вибрации на работното място:

a)

работникът се уведомява от лекаря или от друго лице, притежаващо подходяща квалификация, за резултата, който лично го засяга. По-специално, той получава информация и съвети за здравно наблюдение, на което трябва да се подложи след края на експозицията на вибрации;

б)

работодателят се уведомява за всяко важно заключение, произтичащо от здравното наблюдение, при спазване на лекарската тайна;

в)

работодателят:

—

преразглежда оценката на риска, направена съгласно член 4,

—

преразглежда предвидените мерки за отстраняване или намаляване на рисковете съгласно член 5,

—

взема предвид становището на специалиста по трудова медицина или на всяко друго надлежно квалифицирано лице или на компетентния орган за въвеждането на всяка мярка, преценена като необходима с цел отстраняване или намаляване на рисковете, съгласно член 5, включително евентуалното преместване на работника на друга работа, която не съдържа риск от експозиция на вибрации, и

—

организира постоянно здравно наблюдение и взема мерки за преразглеждане на здравното състояние на работниците с подобна експозиция. В този случай компетентният лекар или специалистът по трудова медицина или компетентният орган може да предложи експонираните работници да бъдат подложени на медицински преглед.

Член 9

Преходен период

Що се отнася до изпълнението на задълженията, предвидени в член 5, параграф 3, държавите-членки, след съгласуване със социалните партньори, при спазване на националното законодателство или практики имат право да ползват максимален преходен период от 5 години, считано от 6 юли 2005 г., в случаи на използване на работно оборудване, което е било предоставено на работниците преди 6 юли 2007 г. и които не позволяват да се спазват граничните стойности на експозиция, предвид последните постижения на технически прогрес и/или прилагането на организационни мерки. Що се отнася до работното оборудване, използвано в отраслите на селското и горското стопанство, държавите-членки имат право да продължат максималния преходен период с четири години.

Член 10

Дерогация

1.   При спазване на общите принципи за опазване на здравето и безопасността на работниците, държавите-членки могат, при надлежно обосновани обстоятелства, да дерогират член 5, параграф 3 за отраслите на корабоплаването и въздухоплаването, относно вибрациите, предавани на цялото тяло, когато предвид състоянието на техниката и специфичните характеристики на работните места не е възможно да се спази граничната стойност на експозиция, въпреки прилагането на технически и/или организационни мерки.

2.   В случай, когато експозицията на механични вибрации на работещ обикновено е под стойностите на експозиция за предприемане на действие, определени в член 3, параграф 1, буква б), и параграф 2, буква б), но понякога чувствително се колебае и в даден момент може да превиши граничната стойност на експозиция, държавите-членки също могат да разрешат дерогация на член 5, параграф 3. Независимо от това, средната стойност на експозиция, изчислена на базата на 40 часа, трябва да остане по-ниска от граничната стойност на експозиция и трябва да е налице обосновка, че рисковете, дължащи се на режима на експозиция, на който е подложен работникът, са по-ниски от тези, дължащи се на равнище на експозиция, съответстващо на граничната стойност.

3.   Дерогациите, посочени в параграфи 1 и 2, се правят от държавите-членки след консултации със социалните партньори съгласно националното законодателство и практики. Към тези дерогации трябва да се посочат условия, които предвид особените обстоятелства гарантират, че произтичащите от тях рискове са сведени до минимум и че съответните работници имат право на засилено здравно наблюдение. Тези дерогации се преразглеждат на всеки четири години и се отменят веднага щом отпаднат обстоятелствата, които са ги обосновали.

4.   На всеки четири години държавите-членки предоставят на Комисията списък на дерогациите, посочени в параграфи 1 и 2, като посочват конкретните обстоятелства и причини, поради които се е наложило да допуснат тези дерогации.

Член 11

Технически изменения

Измененията от чисто техническо естество, които трябва да се направят в приложението в съответствие с:

a)

приемането на директиви в областта на техническото хармонизиране и стандартизацията относно проектирането, изграждането, производството или конструкцията на работно оборудване и/или на работни места;

б)

техническия прогрес, развитието на най-подходящите хармонизирани европейски стандарти или спецификации и натрупаните нови познания за вибрациите;

се изработват в съответствие с регламентната процедура, установена в член 12, параграф 2.

Член 12

Комитет

1.   Комисията се подпомага от Комитета, посочен в член 17, параграф 2 от Директива 89/391/ЕИО.

2.   Когато се прави позоваване на настоящия параграф, се прилагат членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО при спазване на разпоредбите на член 8 от него.

Периодът, предвиден в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ЕО, е три месеца.

3.   Комитетът приема свой процедурен правилник.

РАЗДЕЛ IV

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 13

Доклади

На всеки пет години държавите-членки представят на Комисията доклад за практическото прилагане на настоящата директива, като посочват гледната точка на социалните партньори. Докладът съдържа описание на най-добрите практики за превенция на вредните за здравето вибрации и на други начини на организацията на труда, както и на мерките, приети от държавите-членки, за оповестяване на тези практики.

Въз основа на тези доклади Комисията пристъпва към обща оценка на прилагането на директивата, по-специално въз основа на научните изследвания и информация, и уведомява Европейския парламент, Съвета и Икономическия и социален комитет, както и Консултативния комитет за безопасност, хигиена и опазване на здравето на работното място за тази оценка, както и за предложените съответни изменения.

Член 14

Транспониране

1.   Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 6 юли 2005 година. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат също надлежно мотивиран списък с преходните мерки, приети от тях в съответствие с член 9.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2.   Държавите-членки представят на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство, които те вече са приели или приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 15

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Член 16

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Люксембург на 25 юни 2002 година.

За Европейския парламент

Председател

P. COX

За Съвета

Председател

J. MATAS I PALOU

(1)  ОВ C 77, 18.3.1993 г., стр. 12,

ОВ C 230, 19.8.1994 г., стр. 3.

(2)  ОВ C 249, 13.9.1993 г., стр. 28.

(3)  Становище на Европейския парламент от 20 април 1994 г. (ОВ C 128, 9.5.1994 г., стр. 146), потвърдено на 16 септември 1999 г. (ОВ C 54, 25.2.2000 г., стр. 75), Обща позиция на Съвета от 25 юни 2001 г. (ОВ C 301, 26.10.2001 г., стр. 1) и Решение на Европейския парламент от 23 октомври 2001 г. (все още непубликувано в Официален вестник). Решение на Европейския парламент от 25 април 2002 г. и Решение на Съвета от 21 май 2002 г.

(4)  ОВ C 260, 15.10.1990 г., стр. 167.

(5)  ОВ L 183, 29.6.1989 г., стр. 1.

(6)  ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

ПРИЛОЖЕНИЕ

A.   ВИБРАЦИИ, ПРЕДАВАНИ НА СИСТЕМАТА РЪКА-РАМО

1.   Оценка на експозицията

Оценката на равнището на експозиция на вибрациите, предавани на системата ръка-рамо, се основава на изчислената дневна стойност на експозиция за стандартен период от осем часа А(8), изразена като корен квадратен от сумата от квадратите (rms| (обща стойност) на ефективните стойности на среднопретегленото честотно ускорение, изчислени според ортогоналните координатни оси ahwx,ahwy, ahwz, както е определено в глави 4 и 5 и в приложение А от стандарт ISO 5349-1(2001).

Оценката на равнището на експозиция може да се направи чрез отчитане, основано на информацията, отнасяща се до равнището на излъчване на използваното работно оборудване, предоставена от производителите на работното оборудване, и чрез наблюдение на специфичните работни практики, или чрез измерване.

2.   Измерване

Когато се пристъпва към измерване в съответствие с член 4, параграф 1:

a)

използваните методи могат да съдържат извадка, която трябва да е представителна за персоналната експозиция на определени вибрации; използваните методи и апаратура трябва да бъдат приспособени към специфичните характеристики на измерваните вибрации, към факторите на заобикалящата среда и към характеристиките на измервателната апаратура, в съответствие със стандарта ISO 5349-2(2001);

б)

за работно оборудване, което трябва да се държи с две ръце, измерването се прави за всяка ръка поотделно. Експозицията се определя, като се приема по-високата от двете измерени стойности и се посочва стойността и за другата ръка.

3.   Интерференции

Разпоредбите на член 4, параграф 4, буква г), се прилагат по-специално, когато вибрациите затрудняват правилното подаване на командите или правилното разчитане на показанията на измервателната апаратура.

4.   Косвени рискове

Разпоредбите на член 4, параграф 4, буква г), се прилагат по-специално, когато вибрациите могат да нарушат стабилността на конструкциите или на сигурността на връзките.

5.   Лични предпазни средства

Личните предпазни средства от вибрациите, предавани на системата ръка-рамо, могат да бъдат част от програмата от мерки, посочена в член 5, параграф 2.

Б.   ВИБРАЦИИ, ПРЕДАВАНИ НА ЦЯЛОТО ТЯЛО

1.   Оценка на експозицията

Оценката на равнището на експозиция на вибрациите се основава на изчислението на дневната експозиция А(8), изразено като еквивалентното постоянно ускорение за период от осем часа, изчислено като най-високата от ефективните стойности или като най-високата от стойностите на степента на вибрация (VDV) на среднопретеглените честотни ускорения, определени според трите ортогонални оси (1,4 awx, 1,4 awy, awz за седнал или прав работещ) в съответствие с глави 5, 6 и 7 на приложение А и на приложение Б от стандарт ISO 2631-1(1997).

Оценката на равнището на експозиция може да се направи чрез отчитане, основано на информацията за равнището на излъчване на използваното работно оборудване, предоставено от производителите на тези съоръжения, и чрез наблюдение на специфичните работни практики, или чрез измерване.

Държавите-членки имат право, по отношение на корабоплаването, да отчитат само вибрациите с честота, по-висока от 1 Hz.

2.   Измерване

Когато се пристъпва към измерването съгласно член 4, параграф 1, използваните методи могат да съдържат извадка, която трябва да е представителна за експозицията на вибрации на работника. Използваните методи трябва да са съобразени с особените характеристики на измерваните вибрации, с факторите на заобикалящата среда и с характеристиките на измервателната апаратура.

3.   Интерференции

Разпоредбите на член 4, параграф 4, буква г) се прилагат по-специално, когато вибрациите затрудняват правилното подаване на командите или правилното разчитане на измервателната апаратура.

4.   Косвени рискове

Разпоредбите на член 4, параграф 4, буква г) се прилагат по-специално, когато вибрациите могат да нарушат стабилността на конструкциите или на сигурността на връзките.

5.   Продължаване на експозицията

Разпоредбите на член 4, параграф 4, буква ж) се прилагат по-специално, когато естеството на дейността изисква работещ да ползва помещенията за почивка, осигурени от работодателя; освен в случай на „форсмажорни“ обстоятелства, експозицията на вибрации, предавани на цялото тяло, в тези помещения трябва да е на равнище, съвместимо с функциите и условията за използване на тези помещения.