19/ 06 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
30 |
32002F0946
L 328/1 |
ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
РАМКОВО РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
от 28 ноември 2002 година
за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой
(2002/946/ПВР)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално член 29, член 31, буква д) и член 34, параграф 2, буква б) от него,
като взе предвид инициативата на Френската република (1),
като взе предвид становището на Европейския парламент (2),
като има предвид, че:
(1) |
Една от целите на Европейския съюз е да гарантира на гражданите си високо ниво на защита в едно пространство на свобода, сигурност и правосъдие, като изработи общо действие между държавите-членки в полицейското, съдебното и наказателното сътрудничество. |
(2) |
В настоящата рамка е необходимо да се противодейства на помощта за незаконната имиграция, не само когато става въпрос за незаконно преминаване на границата, но и когато тя подхранва мрежи за експлоатация на човешки същества. |
(3) |
За тази цел е от съществено значение да се постигне сближаване на съществуващите правни норми, по-специално точното определение на разглежданото престъпление и изключенията, предмет на Директива 2002/90/ЕО на Съвета от 28 ноември 2002 г. за определяне на подпомагане на незаконното влизане, транзит и престой (3) и от друга страна, минимум правила в областта на санкциите, отговорностите на юридическите лица и подсъдността, които са обект на настоящото рамково решение. |
(4) |
Съществено е да не се ограничават възможните действия само до физическите лица и да се предвидят мерки за отговорността на юридическите лица. |
(5) |
Настоящото рамково решение допълва други инструменти за борба срещу незаконната имиграция, незаконната заетост, търговията с хора и сексуалната експлоатация на деца. |
(6) |
По отношение на Исландия и Норвегия настоящата директива представлява доразвитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, по смисъла на Споразумението между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за присъединяване на тези държави към изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (4), в областта, посочена в член 1, буква Д от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно някои правила за прилагането на посоченото споразумение (5). |
(7) |
Обединеното кралство участва в настоящата директива съгласно член 5 от Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и съгласно член 8, параграф 2 от Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искане на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на правото от Шенген (6). |
(8) |
Ирландия участва в настоящата директива съгласно член 5 от Протокола за интегриране на достиженията на правото от Шенген в рамките на Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, и съгласно член 6, параграф 2 от Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г., по отношение искането на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби на достиженията на правото от Шенген (7). |
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РАМКОВО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Наказания
1. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че престъпленията, посочени в членове 1 и 2 от Директива 2002/90/ЕО ще подлежат на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, които могат да бъдат основание за екстрадиция.
2. При необходимост наказанията, посочени в параграф 1, могат да се придружават от следните мерки:
— |
конфискация на превозното средство, с което е извършено престъплението, |
— |
забрана да се упражнява лично или чрез подставено лице професионалната дейност, при изпълнение на която е било извършено престъплението, |
— |
експулсиране. |
3. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, буква а) и в подходяща степен в член 2, буква а) от Директива 2002/90/ЕО, когато са извършени с цел печалба, ще подлежат на наказания с лишаване от свобода до осем години, когато са извършени при следните условия:
— |
престъплението е извършено в рамките на престъпна организация, така както е определена в Съвместно действие 98/733/ ПВР (8), |
— |
извършването на престъплението е застрашило живота на лицата, обект на престъплението. |
4. Ако е необходимо за запазване равновесието на наказателния режим на държавата-членка, действията, посочени в параграф 3, може да подлежат на присъди с лишаване от свобода до шест години, при условие че това е максималната най-строга присъда за други подобни тежки престъпления.
Член 2
Отговорност на юридическите лица
1. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че юридическите лица ще носят отговорност за престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, когато са извършени за тяхна сметка от лице, действащо от свое име или в качеството си на член на техен ръководен орган, ако е налице едно от следните условия:
— |
лицето представлява юридическото лице, или |
— |
има правото да взима решения от името на юридическото лице, или |
— |
има контролни функции в рамките на юридическото лице. |
2. Освен случаите по параграф 1 всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че юридическо лице ще носи отговорност, когато поради липса на надзор или контрол от страна на лицата, посочени в параграф 1, е допуснало лице под негова отговорност да извърши престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, за сметка на това юридическо лице.
3. Отговорността на юридическото лице по силата на параграфи 1 и 2 не изключва наказателни преследвания срещу физическите лица извършители, подбудители или съучастници на престъпленията, посочени в параграф 1.
Член 3
Санкции срещу юридическите лица
1. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че дадено юридическо лице, отговорно по смисъла на член 2, параграф 1, ще подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, включващи наказателни или ненаказателни глоби и евентуално други санкции, като:
а) |
мерки за прекратяване на достъп до обществени облаги или обществени помощи; |
б) |
мерки за временна или постоянна забрана за извършване на търговска дейност; |
в) |
поставяне под съдебно наблюдение; |
г) |
съдебна мярка за разтурване. |
2. Всяка държава-членка ще предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че всяко юридическо лице, отговорно по смисъла на член 2, параграф 2, ще подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания или мерки.
Член 4
Компетентност
1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да определи компетентността си по отношение на престъпленията по член 1, параграф 1, които са извършени:
а) |
изцяло или отчасти на нейна територия, или |
б) |
от неин гражданин, или |
в) |
за сметка на юридическо лице на нейна територия. |
2. Като се вземе предвид член 5, всяка държава-членка може да реши, че няма да прилага или ще прилага само при специфични случаи и условия правилото за компетентност, посочено във:
— |
параграф 1, буква б) |
— |
параграф 1, буква в) |
3. Всяка държава-членка уведомява писмено генералния секретариат на Съвета за решението си как ще прилага параграф 2, като посочва при нужда специфичните условия или обстоятелства, при които ще прилага решението си.
Член 5
Екстрадиция и наказателно преследване
1. |
|
2. За целите на този член понятието „гражданин“ на държава-членка се тълкува съгласно декларация на тази държава-членка, направена в съответствие с член 6, параграф 1, букви б) и в) от Европейската конвенция за екстрадиция, при нужда изменена със съответните декларации към конвенцията за екстрадиция между държавите-членки на Европейския съюз (9).
Член 6
Международно бежанско право
Настоящото рамково решение се прилага, без да се засяга защитата на бежанците и на лицата, търсещи убежище, съгласно международните актове за бежанците или други международни инструменти относно правата на човека, при спазването на международните задължения на държавите-членки по силата на членове 31 и 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., изменена с протокола от Ню Йорк от 1967 г.
Член 7
Обмен на информация между държавите-членки
1. Ако някоя държава-членка е уведомена за престъпление, посочено в член 1, параграф 1, което представлява престъпление според законодателството на друга държава-членка за влизане или престой на чужденци, тя уведомява за това въпросната държава-членка.
2. Всяка държава-членка, която прецени, че е нарушено нейното законодателство за влизане или престой на чужденци, и поиска от друга държава-членка да започне преследване на престъпленията, посочени в член 1, параграф 1, трябва да уточни чрез официален доклад или с удостоверение, издадено от компетентните органи, кои законодателни разпоредби на нейното право са били нарушени.
Член 8
Териториално прилагане
Настоящото рамково решение се прилага и по отношение на Гибралтар.
Член 9
Прилагане
1. Държавите-членки приемат необходимите мерки, необходими, за да се съобразят с настоящото рамково решение най-късно до 5 декември 2004 г.
2. До тази дата държавите-членки уведомяват генералния секретариат на Съвета и Комисията за текста на разпоредбите, които транспонират в тяхното национално право задълженията, които им налага настоящото рамково решение. Въз основа на тази информация Комисията ще изготви доклад, на базата на този доклад Съветът ще провери най-късно до 5 юни 2005 г. в каква степен държавите-членки са се съобразили с разпоредбите на настоящото рамково решение.
Член 10
Отмяна
Разпоредбите на член 27, параграфи 2 и 3 от Шенгенската конвенция от 1990 г. се отменят от 5 декември 2004 г. Ако някоя държава-членка изпълни настоящото рамково решение съгласно член 9, параграф 1, преди тази дата, въпросните разпоредби престават да се прилагат по отношение на тази държава-членка от датата на изпълнението.
Член 11
Влизане в сила
Настоящото рамково решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник.
Съставено в Брюксел на 28 ноември 2002 година.
За Съвета
Председател
B. HAARDER
(1) ОВ C 253, 4.9.2000 г., стр. 6.
(2) ОВ C 276, 1.10.2001 г., стр. 244.
(3) ОВ L 328, 5.12.2002 г., стр. 17.
(4) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 36.
(5) ОВ L 176, 10.7.1999 г., стр. 31.
(6) ОВ L 131, 1.6.2000 г., стр. 43.
(7) ОВ L 64, 7.3.2002 г., стр. 20.
(8) ОВ L 351, 29.12.1998 г., стр. 1.
(9) ОВ C 313, 23.10.1996 г., стр. 12.