07/ 08

BG

Официален вестник на Европейския съюз

22

L 332/81

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Политиката на Общността в областта на околната среда цели по-високо равнище на защита. Тя се основава на принципите за предпазване, на „замърсителят плаща“ и на превантивното действие.

(2)

Намаляването на замърсяването на моретата съставлява важна част от дейността на Общността в сектора на морския транспорт. Тази цел може да бъде постигната чрез спазването на международните конвенции, кодекси и резолюции, като същевременно се запази свободата на мореплаването, предвидена от Конвенцията на Обединените нации по морско право, и свободното предоставяне на услуги, предвидена от правото на Общността.

(3)

Общността е сериозно обезпокоена от замърсяването на моретата и на бреговете на държавите-членки, причинено от отпадъците от експлоатацията и от остатъците от товари на корабите и поради това тя е загрижена за прилагането на международната конвенция от 1973 г. за предотвратяване на замърсяването от кораби, изменена с отнасящия се до нея протокол от 1978 г. (Марпол 73/78), който определя отпадъците, които могат да бъдат изхвърляни в морската среда от корабите, и налага на страните по Конвенцията да осигурят предоставянето на подходящи съоръжения за приемането им в пристанищата. Всички държави-членки са ратифицирали Марпол 73/78.

(4)

Опазването на морската среда може да бъде подобрено, като се намали изхвърлянето в морето на отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари. Тази цел може да бъде постигната, като се подобрят наличието и използването на приемателните съоръжения, както и като се подобри режимът на изпълнение. В своята резолюция от 8 юни 1993 г. относно обща политика по морската безопасност (5) Съветът е записал сред своите приоритетни действия развитието на наличието и използването на приемателните съоръжения в Общността.

(5)

Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19 юни 1995 г. относно прилагането по отношение на корабите, които имат престой в пристанищата на Общността или във водите, попадащи под юрисдикцията на държавите-членки, на международните норми относно морската безопасност, предотвратяването на замърсяването и условията на живот и труд на борда на корабите (контрол от страна на държавата, на чиято територия се намира пристанището) (6), предвижда на корабите, които представляват неразумна заплаха за морската среда, да не се разрешава да отплават.

(6)

Замърсяването на моретата, по своето естество, има трансгранични последици. С оглед принципа на субсидиарност, действие на общностно равнище е най-ефикасното средство за установяване на общи норми за околната среда, приложими по отношение на корабите и на пристанищата в цялата Общност.

(7)

С оглед принципа на пропорционалност, една директива представлява подходящият правен инструмент, доколкото тя предоставя рамка за еднаквото и задължително прилагане на нормите за околната среда от държавите-членки, като оставя на всяка държава-членка свободата да реши кои от средствата за прилагане са най-добре приспособени към нейната вътрешна система.

(8)

Необходимо е да се гарантира съвместимостта на това действие със съществуващите регионални договорености, като Конвенцията от 1974 г., преразгледана през 1992 г., относно защита на морската среда в зоната на Балтийско море.

(9)

За да бъде предотвратено по-добре замърсяването и за да бъде избегнато нарушаването на конкуренцията, изискванията относно околната среда следва да бъдат прилагани спрямо всички кораби, независимо под какъв флаг плават, и подходящи приемни съоръжения следва да бъдат поставени във всички пристанища на Общността.

(10)

Пристанищните приемни съоръжения следва да отговарят на нуждите на ползвателите, от най-големия търговски кораб до най-малкия кораб за развлечения, и на околната среда, без да причиняват неоправдани закъснения за корабите, които ги използват. Задължението да следят за наличието на подходящи пристанищни приемни съоръжения оставя на държавите-членки голяма свобода на действие за най-добро организиране на приемането на отпадъците и им позволява също така да предвидят неподвижни приемни съоръжения или да посочат доставчици на услуги, натоварени да предоставят на пристанищата, когато е необходимо, подвижни съоръжения за приемането на отпадъци. Това задължение включва също и задължението за предоставяне на всички услуги и/или за взимане на другите необходими мерки за правилно използване на тези съоръжения.

(11)

Модерни планове за приемане и обработване на отпадъците, изготвени след консултации със заинтересуваните страни, могат да подобрят съответствието на съоръженията.

(12)

Ефективността на пристанищните приемни съоръжения може да бъде подобрена, като се задължат корабите да уведомяват за нуждите си при използването на приемни съоръжения. Това уведомление би предоставило също така и информация от естество, което да направи по-ефикасно планирането на управлението на отпадъците. Отпадъците, произхождащи от риболовни кораби и от кораби за развлечения, имащи разрешение да превозват максимум 12 пътници, могат да бъдат обработвани от приемните съоръжения, без да е необходимо предварително уведомление.

(13)

Изхвърлянето в морето на отпадъци от експлоатацията на корабите може да бъде намалено, като всички кораби бъдат задължени да депонират отпадъците си в пристанищните приемни съоръжения, преди да напуснат пристанището. За да бъдат съвместени интересите на доброто функциониране на морския транспорт и опазването на околната среда, освобождавания от това изискване следва да бъдат възможни, като се вземат предвид достатъчният капацитет за складиране на борда, възможността за предаване на отпадъците в друго пристанище, без риск те да бъдат изхвърлени в морето, и по-строги изисквания за предаване, приети съгласно международното право.

(14)

Съгласно принципа „замърсителят плаща“, разходите за пристанищните приемни съоръжения, включително третирането и унищожаването на отпадъците от експлоатацията на корабите, следва да бъдат поети от корабите. В интерес на опазването на околната среда, системата за определяне на таксите следва да насърчава предаването на отпадъците от експлоатацията на корабите по-скоро в пристанищата, отколкото изхвърлянето им в морето. Този резултат може да бъде постигнат по-лесно, като се предвиди, че всички кораби участват в разходите за приемане и третиране на отпадъци, произхождащи от експлоатацията на корабите, за да се намали финансовата изгода, която носи изхвърлянето им в морето. С оглед принципа на субсидиарност държавите-членки би следвало, съгласно вътрешното законодателство и действащите практики, да запазят напълно компетентността си да определят дали и в какво съотношение системите за покриване на разходите по използване на пристанищните приемни съоръжения трябва да включват такси, свързани с действително депонираните от корабите количества. Таксите за използване на тези съоръжения следва да бъдат справедливи, недискриминационни и прозрачни.

(15)

Корабите, отделящи намалени количества отпадъци от експлоатацията, следва да се ползват от по-благоприятно третиране в рамките на системите за покриване на разходите. Общи критерии биха улеснили идентификацията на тези кораби.

(16)

За да се избегне налагането на заинтересованите страни на недължими такси, корабите, извършващи редовен морски превоз с чести и редовни престои, могат да бъдат освободени от определени задължения, предвидени в настоящата директива, ако са налице достатъчно доказателства, които свидетелстват за съществуването на споразумение с оглед осигуряване депонирането на отпадъците от експлоатацията и заплащането на свързаните с това такси.

(17)

Остатъците от товари следва да бъдат депонирани в пристанищните приемни съоръжения съгласно Марпол 73/78. Марпол 73/78 изисква остатъците от товари да бъдат депонирани в пристанищните приемни съоръжения до степента, необходима за спазването на изискванията за почистване на резервоарите. Всяка такса, събирана по повод на това депониране, следва да бъде платена от ползвателя на приемното съоръжение, като ползвателят обикновено се уточнява в договорните споразумения между заинтересованите страни или в други местни споразумения.

(18)

Необходимо е да бъдат извършвани целеви проверки с оглед да се осигури спазването на настоящата директива. Броят на тези проверки, както и наложените санкции, следва да бъдат достатъчни, за да възпрат всяко нарушаване на настоящата директива. С оглед ефикасността и рентабилността такива проверки могат да бъдат извършвани в рамките на Директива 95/21/ЕО, когато тя е приложима.

(19)

Държавите-членки следва да осигурят подходяща административна рамка, позволяваща адекватно функциониране на пристанищните приемни съоръжения. Съгласно Марпол 73/78, твърденията за наличие на неподходящи пристанищни приемни съоръжения следва да бъдат предадени на Международната морска организация (ММО). Същата информация би могло да бъде съобщена едновременно и на Комисията за сведение.

(20)

Подходяща информационна система за идентифицирането на корабите замърсители или потенциални замърсители би подобрила изпълнението на настоящата директива и би била също така полезна за оценяване на въвеждането ѝ в действие. Информационната система Сиренак, установена в рамките на Парижкия меморандум за разбирателство относно контрола на плавателните съдове от страна на държавата, на чиято територия е пристанището, дава възможност да се получи голям обем допълнителна информация, необходима за тази цел.

(21)

Необходимо е Комисията да бъде подпомагана от комитет, съставен от представители на държавите-членки, с цел ефективното прилагане на настоящата директива. Тъй като мерките, необходими за въвеждането в действие на настоящата директива, са с общ обхват по смисъла на член 2 от Решение на Съвета 1999/468/ЕО от 28 юни 1999 г. относно установяването на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7), би следвало тези мерки да бъдат приети в съответствие с регулаторната процедура, предвидена в член 5 от посоченото решение.

(22)

Определени разпоредби от настоящата директива могат да бъдат изменени, без да се разширява нейното приложно поле, по реда на тази процедура, за да се вземат предвид мерките на Общността и на ММО, които ще влязат в сила по-късно, така че да се осигури тяхното хармонизирано въвеждане в действие,

а)

„кораб“ е морски плавателен съд от всякакъв вид, който се експлоатира в морска среда, включително плавателни съдове на подводни криле, съдове на въздушна възглавница, подводници и плаващи платформи;

б)

„Марпол 73/78“ е Международната конвенция от 1973 г. за предотвратяване на замърсяването от кораби, изменена с отнасящия се до нея Протокол от 1978 г., който е в сила на датата на приемането на настоящата директива;

в)

„отпадъци от експлоатацията на кораби“ са всички отпадъци, включително отпадъчните води, и отпадъци, различни от остатъците от товари, които са произведени по време на експлоатацията на даден кораб и които попадат в приложното поле на приложения I, IV и V от Марпол 73/78, а така също и отпадъците, свързани с товара, както са определени в директивите за въвеждане в действие на приложение V от Марпол 73/78;

г)

„остатъци от товари“ са остатъци от товарите на борда, които остават в трюмовете или в товарните цистерни след приключване на операциите по разтоварване и почистване, включително излишъците и излетите количества по време на товарене/разтоварване;

д)

„пристанищни приемни съоръжения“ са всички съоръжения, трайно прикрепени, плаващи или подвижни, които могат да послужат за събирането на отпадъци от експлоатацията на кораби или на остатъци от товари;

е)

„риболовен кораб“ е всеки кораб, оборудван или използван с търговска цел за лов на риба или на други живи морски ресурси;

ж)

„кораб за развлечения“ е всеки кораб от всякакъв вид и с всякакъв начин на задвижване, който е предназначен да бъде използван за спортни или развлекателни цели;

з)

„пристанище“ е място или географска зона, устроена и оборудвана по начин, даващ възможност главно за приемането на кораби, включително риболовни кораби и кораби за развлечения.

а)

за всички кораби, включително риболовните кораби и корабите за развлечения, независимо под какъв флаг плават, които имат престой в пристанище на дадена държава-членка или действащи в това пристанище, с изключение на военните кораби и спомагателните военни кораби, както и други кораби, принадлежащи на една държава или експлоатирани от държава, докато същата ги използва изключително за правителствени и нетърговски цели; и

б)

за всички пристанища на държавите-членки, в които изброените в буква а) кораби обикновено имат престой.

а)

най-малко двадесет и четири часа преди пристигането, ако пристанището, в което ще има престой, е известно, или

б)

веднага щом пристанището, в което ще има престой, стане известно, ако тази информация е на разположение по-малко от двадесет и четири часа преди пристигането, или

в)

най-късно в момента, в който корабът напуска предходното пристанище, ако продължителността на пътуването е по-малка от двадесет и четири часа.

а)

всички кораби, имащи престой в пристанище на дадена държава-членка, поемат значителна част от разходите, посочени в параграф 1, независимо от това дали използват съоръженията или не. За тази цел таксата може по-специално да бъде включена в пристанищните такси или да се формира като специална предварително определена такса за отпадъците. Таксите могат да варират по-специално в зависимост от категорията, вида и размера на кораба;

б)

частта от разходите, която в някои случаи не е покрита от таксата, посочена в буква а), ще бъде покрита на основата на видовете и количествата отпадъци от експлоатацията на кораба, действително депонирани от кораба;

в)

таксите могат да бъдат намалени ако управлението, проектирането, оборудването и експлоатацията на кораба от екологична гледна точка са такива, че капитанът може да докаже, че корабът отделя намалени количества отпадъци от експлоатацията.

а)

държавите-членки по време на подбора на корабите, които трябва да бъдат предмет на проверка, обръщат особено внимание:

б)

тази проверка може да бъде извършена в рамките на Директива 95/21/ЕО, когато тя е приложима; каквато и да е рамката на проверките, нормата от 25 % проверки, установена от директивата, се прилага;

в)

ако компетентната власт не е удовлетворена от резултатите от тази проверка, тя следи корабът да не напуска пристанището, преди да е депонирал отпадъците от експлоатацията си и остатъците от товари в пристанищно приемно съоръжение в съответствие с членове 7 и 10;

г)

когато ясно е установено, че даден кораб е отплавал, без да е спазил член 7 или член 10, компетентната власт на следващото пристанище, в което ще има престой, се информира за това и на кораба не се разрешава, без това да накърнява прилагането на санкциите, посочени в член 13, да напусне пристанището, докато не се извърши по-подробна оценка на факторите, свързани със спазването от страна на кораба на настоящата директива, като точността на информацията, предоставена в съответствие с член 6.

а)

вземат всички необходими мерки, за да гарантират, че капитаните, доставчиците на приемни съоръжения и другите заинтересовани лица са правилно информирани за изискванията, на които трябва да отговарят по силата на настоящата директива, и че се съобразяват с тези изисквания;

б)

посочват подходящи органи или органи, които да изпълняват функциите, предвидени от настоящата директива;

в)

взимат мерки с оглед сътрудничеството между техните компетентни органи и търговските организации с цел осигуряване на ефикасното въвеждане на настоящата директива;

г)

следят информацията, предавана от капитаните по силата на член 6, да бъде разглеждана по подходящ начин;

д)

следят формалностите, свързани с използването на пристанищните приемни съоръжения, да бъдат опростени и бързи, за да мотивират капитаните да използват тези съоръжения и да се избегне причиняването на неоправдани закъснения за корабите;

е)

следят копие от твърденията относно недостатъчното наличие на пристанищни приемни съоръжения, посочени в член 4, параграф 3, да бъде предоставено на Комисията;

ж)

следят обработването, оползотворяването и премахването на отпадъците от експлоатацията на кораби и на остатъците от товари да се осъществяват в съответствие с Директива 75/442/ЕИО и с другото действащо в областта на отпадъците законодателство на Общността, и по-специално Директива 75/439/ЕИО на Съвета от 16 юни 1975 г. относно премахването на отработени масла (9) и Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци (10);

з)

следят, в съответствие с тяхното национално законодателство, всяка страна, участваща в депонирането или приемането на отпадъци от експлоатацията на кораби или на остатъци от товари, да може да поиска обезщетение за неоправдано закъснение.

—

подобри идентифицирането на корабите, които не са депонирали своите отпадъци от експлоатацията и остатъци от товари в съответствие с настоящата директива,

—

гарантира, че целите, посочени в член 1 от директивата, са били постигнати.

—

оценка на нуждите от пристанищни приемни съоръжения, като се имат предвид нуждите на корабите, които обикновено имат престой в пристанището,

—

описание на вида и на капацитета на пристанищните приемни съоръжения,

—

подробно описание на процедурите за приемане и събиране на отпадъците от експлоатацията на кораби и остатъците от товари,

—

описание на системата за определяне на таксите,

—

процедурите за сигнализиране на констатираните недостатъци в пристанищните приемни съоръжения,

—

процедурите за непрекъснати консултации между ползвателите на пристанището, договарящите се страни от сектора на отпадъците, експлоатиращите терминали и останалите заинтересовани страни, и

—

вида и количествата получени и третирани отпадъци от експлоатацията на кораби и остатъци от товари.

—

резюме на съответното законодателство и формалностите за депониране,

—

идентификацията на едно или повече лица, които отговарят за въвеждането на плана,

—

описание, ако има такова, на оборудването и начините за предварително третиране,

—

описание на използваните методи за отразяване на ефективното използване на пристанищните приемни съоръжения,

—

описание на използваните методи за отразяване на получените количества отпадъци от експлоатацията на кораби и остатъци от товари, и

—

описанието на способите за унищожаване на отпадъци от експлоатацията на кораби и на остатъци от товари.

—

кратко позоваване за основното значение, което има правилното депониране на отпадъците от експлоатацията на кораби и на остатъците от товари,

—

местоположение на пристанищните приемни съоръжения, съответстващи на всяко кейово място, с диаграма/карта,

—

списък на отпадъците от експлоатацията на кораби и на остатъците от товари, които обикновено се приемат,

—

списък на местата за връзка, на операторите и на предлаганите услуги,

—

описание на процедурите за депониране,

—

описание на системата за определяне на таксите, и

—

правилата, които трябва да се спазват за сигнализиране на констатирани недостатъци в пристанищните приемни съоръжения.