Консолидиран ТЕКСТ: 32002L0044 — BG

Този текст служи само за информационни цели и няма правно действие. Институциите на Съюза не носят отговорност за неговото съдържание. Автентичните версии на съответните актове, включително техните преамбюли, са версиите, публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и налични в EUR-Lex. Тези официални текстове са пряко достъпни чрез връзките, публикувани в настоящия документ

ДИРЕКТИВА № 2002/44/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно минималните изисквания за здраве и безопасност, свързани с експозицията на работниците на рисковете от физически агенти (вибрации) (шестнадесета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)

1. Настоящата директива, която е шестнадесетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, определя минималните изисквания за защита на работниците от рискове за тяхното здраве и безопасност, които произтичат или има вероятност да произтекат в резултат от експозиция на механични вибрации.

2. Изискванията на настоящата директива се прилагат за дейностите, при изпълнението на които работниците са изложени или могат да бъдат изложени на рискове, дължащи се на механични вибрации, по време на тяхната работа.

3. Директива 89/391/ЕИО се прилага напълно в цялата област, посочена в параграф 1, без това да отменя по-ограничителните и/или по-специални разпоредби, съдържащи се в настоящата директива.

По смисъла на настоящата директива следните термини означават:

а) „вибрация ръка-рамо“: механична вибрация, която, когато е предадена на системата ръка-рамо при човека, води до рискове за здравето и безопасността на работниците, по-специално до съдови, костни или ставни, нервни или мускулни нарушения;

б) „вибрация на цялото тяло“: механична вибрация, която, когато е предадена на цялото тяло, води до рискове за здравето и безопасността на работниците, по- специално до болки в кръста и до травми на гръбначния стълб.

Гранични стойности на експозиция и стойности за предприемане на действие

1. За вибрациите, предавани на системата ръка-рамо:

а) дневната гранична стойност на експозиция, определена за осемчасов период, е 5 m/s2;

б) дневната стойност на експозиция за предприемане на действие, определена за осемчасов период, е 2,5 m/s2.

Експозицията на работниците на вибрациите, предавани на системата ръка-рамо, се оценява или изчислява въз основа на разпоредбите, съдържащи се в точка 1, част А от приложението.

а) дневна гранична стойност на експозиция, определена за период от осем часа, се определя на 1,15 m/s2 или, по избор на държавата-членка, на стойност на вибрационна доза от 21 m/s1,75;

б) дневна стойност на експозиция за предприемане на действие, определена за период от осем часа, се определя на 0,5 m/s2 или, по избор на държавата-членка, на стойност на вибрационна доза от 9,1 m/s1,75.

Експозицията на работниците на вибрациите, предавани на цялото тяло, се оценява или измерва въз основа на разпоредбите, съдържащи се в точка 1, част Б от приложението.

1. При изпълнение на задълженията, определени в член 6, параграф 3, и в член 9, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят оценява и, ако е необходимо, измерва равнищата на механични вибрации, на които работниците са изложени. Измерването се извършва в съответствие с точка 2, част А от приложението или точка 2, част Б от приложението към настоящата директива, в зависимост от случая.

2. Оценката на равнището на експозиция на механични вибрации може да се оцени посредством наблюдение на специфичните работни практики и използване на съответната информация за вероятната стойност на вибрациите, съответстваща на оборудването или на типа оборудване, използвано при конкретните условия на употреба, включително на информация от такова естество, предоставена от производителя на оборудването. Това действие се разграничава от измерването, което изисква използването на специална апаратура и на подходяща методология.

3. Оценяването и измерването, посочени в параграф 1, се планират и извършват от компетентни служби на подходящи интервали, като се вземат предвид, по-специално, разпоредбите на член 7 от Директива 89/391/ЕИО относно необходимите компетентни служби или лица. Данните, получени от оценката и/или измерването на равнището на експозиция на вибрации, се съхраняват в подходяща форма, за да има възможност за справка на последваща дата.

4. Съгласно член 6, параграф 3 от Директива 89/391/ЕИО, когато пристъпва към оценка на риска, работодателят обръща специално внимание на следното:

а) равнището, вида и продължителността на експозиция, включително всяка експозиция на периодични вибрации или на повтарящи се удари;

б) граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действие, определени в член 3 от настоящата директива;

в) всяко въздействие върху здравето и безопасността на работниците, които са с особена чувствителност към експозицията на вибрации;

г) всяко косвено въздействие върху безопасността на работниците, произтичащо от взаимодействия между вибрациите и работното място или друго работно оборудване;

д) информация, предоставена от производителите на работното оборудване, съгласно съответните директиви на Общността;

е) съществуването на заместващо работно оборудване, проектирано за намаляване на равнището на експозиция на механични вибрации;

ж) случаите, при които експозицията на вибрации, предавани на цялото тяло, продължава и след приключване на работното време, за които е отговорен работодателят;

з) специфични условия на работа, като ниски температури;

и) подходяща информация, получена от здравно наблюдение, включително и публикувана информация, в рамките на възможното.

5. Работодателят трябва да разполага с оценка на риска в съответствие с член 9, параграф 1, буква а) от Директива 89/391/ЕИО и да определя мерките, които трябва да се вземат в съответствие с членове 5 и 6 от настоящата директива. Оценката на риска се записва на подходящ носител съгласно националното законодателство и практика; тя може да включва обосновка от работодателя за това, че поради естеството и обхвата на рисковете, свързани с вибрациите, не е необходима последваща подробна оценка на риска. Оценката на риска редовно се преразглежда, по-специално, ако са настъпили значителни промени, поради които тя е неактуална, или когато резултатите от здравното наблюдение показват необходимостта от нейното актуализиране.

Разпоредби, целящи да се избегне или да се намали експозицията

1. Рисковете, произтичащи от експозиция на механични вибрации, се отстраняват при източника или се свеждат до минимум, като се отчитат техническият прогрес и наличието на мерки за контролиране на риска при източника.

Намаляването на тези рискове се основава на общите принципи за превенция, съдържащи се в член 6, параграф 2 от Директива 89/391/ЕИО.

2. Въз основа на оценката на риска, спомената в член 4, когато стойностите на експозиция за предприемане на действие, определени в член 3, параграф 1, буква б), и параграф 2, буква б) са превишени, работодателят разработва и прилага програма от технически и/или организационни мерки, предназначени да сведат до минимум експозицията на механични вибрации и произтичащите от него рискове, като по-специално взема предвид:

а) други методи на работа, при които експозицията на механични вибрации е по-ниска;

б) избор на подходящо работно оборудване, проектирано в съответствие с ергономичните изисквания и генериращо възможно най-малко вибрации предвид на работата, която трябва да се извършва;

в) доставка на допълнително оборудване, намаляващо риска от увреждания, дължащи се на вибрациите, например седалки, които ефективно намаляват вибрациите, предавани на цялото тяло, и ръкохватки, които намаляват вибрациите, предавани на системата ръка-рамо;

г) подходящи програми за поддръжка на работното оборудване, на работното място и на системите на работното място;

е) подходяща информация и обучение на работниците за правилно и безопасно използване на работното оборудване с цел да се сведе до минимум експозицията им на вибрации;

ж) ограничаване на продължителността и интензивността на експозицията;

з) подходяща организация на работното време, която предвижда достатъчно периоди за почивка;

и) предоставяне на дрехи, предпазващи експонираните работници от студ и влага.

3. Във всички случаи работниците не трябва да бъдат експонирани на нива, превишаващи граничните стойности на експозиция.

Ако въпреки мерките, взети от работодателя в изпълнение на настоящата директива, граничната стойност на експозиция е превишена, работодателят незабавно предприема мерки, за да сведе експозицията под тази стойност. Той установява причините за превишаване на граничната стойност на експозиция и в зависимост от това съобразява мерките за защита и превенция с цел да не се допусне ново превишаване на граничната стойност.

4. Съгласно член 15 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят съобразява мерките, споменати в настоящия член, с изискванията на работниците, които са особено чувствителни към рискове, дължащи се на експониране на вибрации.

Без да се засягат членове 10 и 12 от Директива 89/391/ЕИО, работодателят гарантира, че работниците, които са експонирани на рискове, дължащи се на механични вибрации на работното място, и/или техните представители получават информация и обучение, съответстващо на резултата от оценката на риска, предвидена в член 4, параграф 1 от настоящата директива, отнасящи се по-специално до:

а) мерките, предприети в приложение на настоящата директива с цел отстраняване или свеждане до минимум на рисковете, произтичащи от механични вибрации;

б) граничните стойности на експозиция и стойностите на експозиция за предприемане на действие;

в) резултатите от оценката и измерването на механичните вибрации, извършени в съответствие с член 4 от настоящата директива, и възможните увреждания, произтичащи от използваното работно оборудване;

г) необходимостта и начина за откриване и съобщаване на признаците на увреждане;

д) случаите, при които работниците подлежат на здравно наблюдение;

е) безопасните работни практики с цел да се сведе до минимум експозицията на механични вибрации.

Консултирането и участието на работниците и/или на техните представители във връзка с материята, обхваната от настоящата директива, се осъществява в съответствие с член 11 от Директива 89/391/ЕИО.

1. Без да се засяга член 14 от Директива 89/391/ЕИО, държавите-членки приемат разпоредби, за да осигурят подходящо здравно наблюдение на работниците във връзка с резултата от оценката на риска, предвидена в член 4, параграф 1 от настоящата директива, когато се посочва, че има риск за тяхното здраве. Тези разпоредби, включително уточнените изисквания за здравните досиета и възможността да се правят справки в тях, се въвеждат в съответствие с националното законодателство и/или практики.

Здравното наблюдение, чийто резултати се вземат предвид за прилагането на превантивни мерки на конкретно работно място, е предназначено да предотврати и да диагностицира бързо всяко заболяване, свързано с експозицията на механични вибрации. Това наблюдение е подходящо, когато:

— експозицията на работниците на вибрации е такава, че може да се направи връзка между тази експозиция и заболяване, което може да бъде определено, или вредни влияния върху здравето,

— е възможно заболяването или влиянията да се появят при специални условия на труд, и

— съществуват изпитани техники за откриване на заболяването или на вредните влияния върху здравето.

Във всички случаи работниците, изложен на равнища на вибрации, надвишаващи стойностите, определени в член 3, параграф 1, буква б), и параграф 2, буква б), подлежат на подходящо здравно наблюдение.

2. Държавите-членки приемат разпоредби, за да гарантират, че за всеки работещ, който подлежи на здравно наблюдение в съответствие с параграф 1, е съставено здравно досие, което се актуализира. Здравните досиета съдържат резюме на резултатите от осъществяваното здравно наблюдение. Те се съставят в подходяща форма, която дава възможност за последващи справки при спазване на лекарската тайна.

Екземпляр от данните в досието в подходящ вид се предоставя на компетентния орган при поискване. Работникът, по негово искане, има достъп до личното си здравно досие.

3. Когато в резултат на здравното наблюдение се установи, че работещ страда от заболяване или увреждане на здравето, което може да бъде определено и което се разглежда от лекар или от специалист по трудова медицина като произтичащо от експозицията му на механични вибрации на работното място:

а) работникът се уведомява от лекаря или от друго лице, притежаващо подходяща квалификация, за резултата, който лично го засяга. По-специално, той получава информация и съвети за здравно наблюдение, на което трябва да се подложи след края на експозицията на вибрации;

б) работодателят се уведомява за всяко важно заключение, произтичащо от здравното наблюдение, при спазване на лекарската тайна;

— преразглежда оценката на риска, направена съгласно член 4,

— преразглежда предвидените мерки за отстраняване или намаляване на рисковете съгласно член 5,

— взема предвид становището на специалиста по трудова медицина или на всяко друго надлежно квалифицирано лице или на компетентния орган за въвеждането на всяка мярка, преценена като необходима с цел отстраняване или намаляване на рисковете, съгласно член 5, включително евентуалното преместване на работника на друга работа, която не съдържа риск от експозиция на вибрации, и

— организира постоянно здравно наблюдение и взема мерки за преразглеждане на здравното състояние на работниците с подобна експозиция. В този случай компетентният лекар или специалистът по трудова медицина или компетентният орган може да предложи експонираните работници да бъдат подложени на медицински преглед.

Що се отнася до изпълнението на задълженията, предвидени в член 5, параграф 3, държавите-членки, след съгласуване със социалните партньори, при спазване на националното законодателство или практики имат право да ползват максимален преходен период от 5 години, считано от 6 юли 2005 г., в случаи на използване на работно оборудване, което е било предоставено на работниците преди 6 юли 2007 г. и които не позволяват да се спазват граничните стойности на експозиция, предвид последните постижения на технически прогрес и/или прилагането на организационни мерки. Що се отнася до работното оборудване, използвано в отраслите на селското и горското стопанство, държавите-членки имат право да продължат максималния преходен период с четири години.

1. При спазване на общите принципи за опазване на здравето и безопасността на работниците, държавите-членки могат, при надлежно обосновани обстоятелства, да дерогират член 5, параграф 3 за отраслите на корабоплаването и въздухоплаването, относно вибрациите, предавани на цялото тяло, когато предвид състоянието на техниката и специфичните характеристики на работните места не е възможно да се спази граничната стойност на експозиция, въпреки прилагането на технически и/или организационни мерки.

2. В случай, когато експозицията на механични вибрации на работещ обикновено е под стойностите на експозиция за предприемане на действие, определени в член 3, параграф 1, буква б), и параграф 2, буква б), но понякога чувствително се колебае и в даден момент може да превиши граничната стойност на експозиция, държавите-членки също могат да разрешат дерогация на член 5, параграф 3. Независимо от това, средната стойност на експозиция, изчислена на базата на 40 часа, трябва да остане по-ниска от граничната стойност на експозиция и трябва да е налице обосновка, че рисковете, дължащи се на режима на експозиция, на който е подложен работникът, са по-ниски от тези, дължащи се на равнище на експозиция, съответстващо на граничната стойност.

3. Дерогациите, посочени в параграфи 1 и 2, се правят от държавите-членки след консултации със социалните партньори съгласно националното законодателство и практики. Към тези дерогации трябва да се посочат условия, които предвид особените обстоятелства гарантират, че произтичащите от тях рискове са сведени до минимум и че съответните работници имат право на засилено здравно наблюдение. Тези дерогации се преразглеждат на всеки четири години и се отменят веднага щом отпаднат обстоятелствата, които са ги обосновали.

4. На всеки четири години държавите-членки предоставят на Комисията списък на дерогациите, посочени в параграфи 1 и 2, като посочват конкретните обстоятелства и причини, поради които се е наложило да допуснат тези дерогации.

С цел да се отчетат техническата хармонизация и стандартизацията, свързани с проектирането, изграждането, производството или конструкцията на работното оборудване или работните места, и техническият прогрес, промените в хармонизираните европейски стандарти или спецификации и новите открития по отношение на механичните вибрации, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 11а с цел внасяне на чисто технически изменения в приложението.

Когато в надлежно обосновани и изключителни случаи, свързани с непосредствени, преки и сериозни рискове за физическото здраве и безопасността на работниците и други лица, наложителни причини за спешност изискват действия в много кратък срок, за делегираните актове, приети съгласно настоящия член, се прилага процедурата, предвидена в член 11б.

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 11, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 26 юли 2019 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3. Делегирането на правомощия, посочено в член 11, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество ( 1 ).

5. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 11, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1. Делегираните актове, приети съгласно настоящия член, влизат в сила незабавно и се прилагат, докато не бъдат представени възражения в съответствие с параграф 2. В нотификацията относно делегирания акт до Европейския парламент и Съвета се посочват причините за използването на процедурата по спешност.

2. Европейският парламент или Съветът могат да възразят срещу делегиран акт в съответствие с процедурата, посочена в член 11а, параграф 6. В такъв случай Комисията отменя акта незабавно след нотифицирането на решението на Европейския парламент или на Съвета, с което се представят възражения.

1. Държавите-членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до 6 юли 2005 година. Те незабавно информират Комисията за това. Те прилагат също надлежно мотивиран списък с преходните мерки, приети от тях в съответствие с член 9.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки.

2. Държавите-членки представят на Комисията текста на разпоредбите от националното си законодателство, които те вече са приели или приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Настоящата директива влиза в сила в деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейските общности.

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

A. ВИБРАЦИИ, ПРЕДАВАНИ НА СИСТЕМАТА РЪКА-РАМО

Оценката на равнището на експозиция на вибрациите, предавани на системата ръка-рамо, се основава на изчислената дневна стойност на експозиция за стандартен период от осем часа А(8), изразена като корен квадратен от сумата от квадратите (rms| (обща стойност) на ефективните стойности на среднопретегленото честотно ускорение, изчислени според ортогоналните координатни оси ahwx,ahwy, ahwz, както е определено в глави 4 и 5 и в приложение А от стандарт ISO 5349-1(2001).

Оценката на равнището на експозиция може да се направи чрез отчитане, основано на информацията, отнасяща се до равнището на излъчване на използваното работно оборудване, предоставена от производителите на работното оборудване, и чрез наблюдение на специфичните работни практики, или чрез измерване.

Когато се пристъпва към измерване в съответствие с член 4, параграф 1:

а) използваните методи могат да съдържат извадка, която трябва да е представителна за персоналната експозиция на определени вибрации; използваните методи и апаратура трябва да бъдат приспособени към специфичните характеристики на измерваните вибрации, към факторите на заобикалящата среда и към характеристиките на измервателната апаратура, в съответствие със стандарта ISO 5349-2(2001);

б) за работно оборудване, което трябва да се държи с две ръце, измерването се прави за всяка ръка поотделно. Експозицията се определя, като се приема по-високата от двете измерени стойности и се посочва стойността и за другата ръка.

Разпоредбите на член 4, параграф 4, буква г), се прилагат по-специално, когато вибрациите затрудняват правилното подаване на командите или правилното разчитане на показанията на измервателната апаратура.

Разпоредбите на член 4, параграф 4, буква г), се прилагат по-специално, когато вибрациите могат да нарушат стабилността на конструкциите или на сигурността на връзките.

Личните предпазни средства от вибрациите, предавани на системата ръка-рамо, могат да бъдат част от програмата от мерки, посочена в член 5, параграф 2.

Оценката на равнището на експозиция на вибрациите се основава на изчислението на дневната експозиция А(8), изразено като еквивалентното постоянно ускорение за период от осем часа, изчислено като най-високата от ефективните стойности или като най-високата от стойностите на степента на вибрация (VDV) на среднопретеглените честотни ускорения, определени според трите ортогонални оси (1,4 awx, 1,4 awy, awz за седнал или прав работещ) в съответствие с глави 5, 6 и 7 на приложение А и на приложение Б от стандарт ISO 2631-1(1997).

Оценката на равнището на експозиция може да се направи чрез отчитане, основано на информацията за равнището на излъчване на използваното работно оборудване, предоставено от производителите на тези съоръжения, и чрез наблюдение на специфичните работни практики, или чрез измерване.

Държавите-членки имат право, по отношение на корабоплаването, да отчитат само вибрациите с честота, по-висока от 1 Hz.

Когато се пристъпва към измерването съгласно член 4, параграф 1, използваните методи могат да съдържат извадка, която трябва да е представителна за експозицията на вибрации на работника. Използваните методи трябва да са съобразени с особените характеристики на измерваните вибрации, с факторите на заобикалящата среда и с характеристиките на измервателната апаратура.

Разпоредбите на член 4, параграф 4, буква г) се прилагат по-специално, когато вибрациите затрудняват правилното подаване на командите или правилното разчитане на измервателната апаратура.

Разпоредбите на член 4, параграф 4, буква г) се прилагат по-специално, когато вибрациите могат да нарушат стабилността на конструкциите или на сигурността на връзките.

Разпоредбите на член 4, параграф 4, буква ж) се прилагат по-специално, когато естеството на дейността изисква работещ да ползва помещенията за почивка, осигурени от работодателя; освен в случай на „форсмажорни“ обстоятелства, експозицията на вибрации, предавани на цялото тяло, в тези помещения трябва да е на равнище, съвместимо с функциите и условията за използване на тези помещения.

		Официален вестник
		№	страница	дата
►M1	ДИРЕКТИВА 2007/30/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА Текст от значение за ЕИП от 20 юни 2007 година	L 165	21	27.6.2007
M2	РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1137/2008 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 22 октомври 2008 година	L 311	1	21.11.2008
►M3	РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/1243 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 юни 2019 година	L 198	241	25.7.2019