1)

Когато националният съд е сезиран с иск срещу потребител във връзка с изпълнението на договор и съгласно вътрешните процесуални разпоредби има правомощие да провери служебно единствено дали искането противоречи на императивни национални разпоредби, оправомощен ли е този съд по същия начин да провери и да се произнесе служебно — дори при неявяване на ответника — дали въпросният договор попада в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1), така както е транспонирана в белгийското право?

2)

Трябва ли свободно учебно заведение, което предоставя на потребител субсидирани образователни услуги, да се смята за търговец по смисъла на правото на Съюза във връзка с договора за предоставянето на тези образователни услуги срещу заплащане на такси за обучение, евентуално заедно със сума за възстановяване на направените от учебното заведение разходи?

3)

Попада ли в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО договорът между потребител и субсидирано свободно учебно заведение за предоставянето на субсидирани образователни услуги от страна на това заведение и следва ли свободното учебно заведение, което предоставя на потребител субсидирани образователни услуги, да се смята за „продавач или доставчик“ по смисъла на тази директива във връзка с договора за предоставянето на образователните услуги?