РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

15 март 2012 година ( *1 )

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 92/43/ЕИО — Член 4, параграф 1 и член 12, параграф 1 — Липса на включване в предвидения срок на територията от значение за Общността на езерото Paralimni — Система за опазване на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска жълтоуха водна змия)“

По дело C-340/10

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание на член 258 ДФЕС на 7 юли 2010 г.,

Европейска комисия, за която се явяват г-н G. Zavvos и г-жа D. Recchia, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Република Кипър, за която се явяват г-н K. Lykourgos и г-жа M. Chatzigeorgiou, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: г-н J.-C. Bonichot, председател на състав, г-жа A. Prechal, г-н K. Schiemann, г-н L. Bay Larsen (докладчик) и г-жа C. Toader, съдии,

генерален адвокат: г-жа J. Kokott,

секретар: г-н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1

С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че:

като не е включила територията на езерото Paralimni в националния списък на предложените територии от значение за Общността (наричани по-нататък „ТЗО“),

като е допуснала дейности, които сериозно застрашават екологичните характеристики на езерото Paralimni, и като не е приела защитните мерки, необходими за запазване на популацията на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска жълтоуха водна змия), който представлява екологичният интерес на това езеро и на язовир Xyliatos, и

като не е приела необходимите мерки за установяването и прилагането на строга система за опазване на този вид,

Република Кипър не е изпълнила задълженията си съответно по член 4, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109), изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г. (ОВ L 363, стр. 368; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 18, стр. 147, наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“), по Директивата за местообитанията, така както е тълкувана с Решение от 13 януари 2005 г. по дело Dragaggi и др. (C-117/03, Recueil, стр. I-167) и с Решение от 14 септември 2006 г. по дело Bund Naturschutz in Bayern и др. (C-244/05, Recueil, стр. I-8445), както и по член 12, параграф 1 от тази директива.

Правна уредба

2

По силата на член 3, параграф 1, първа алинея от Директивата за местообитанията се „[и]згражда […] единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена „Натура 2000“. Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи естествените местообитания от приложение I, както и местообитанията на видовете от приложение II, дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение“.

3

Член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за местообитанията гласи:

„1.   Въз основа на критериите, установени в приложение III (етап 1), и съответната научна информация всяка държава членка представя списък на териториите, като посочва намиращите се в тях типове естествени местообитания от приложение I и местни видове от приложение II, които обитават тези територии. При животинските видове, изискващи големи местообитания, тези територии отговарят на местата в естествената област на разпространение на тези видове, които притежават физическите и биологичните елементи от решаващо значение за техния живот и размножаване. За видовете водни животни, изискващи големи местообитания, такива райони се предлагат само ако може ясно да се разграничи такова място, което да притежава физическите и биологичните елементи от решаващо значение за живота и размножаването на тези видове. […]

В срок от 3 години след нотифицирането на настоящата директива този списък се изпраща на Комисията заедно с информация за отделните територии. […]

2.   Въз основа на установените в приложение III (етап 2) критерии […] Комисията в съгласие с държавите членки съставя от списъците на държавите членки проектосписък на териториите от значение за Общността, в който се идентифицират територии с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече при[оритет]ни видове.

[…]

Списъкът на териториите, избрани като територии от значение за Общността, в който се идентифицират териториите с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове, се приема от Комисията съгласно процедурата, установена в член 21“.

4

Член 5 от тази директива предвижда:

„1.   В изключителни случаи, когато Комисията установи, че в националния списък, посочен в член 4, параграф 1, не е посочена територия, в която има приоритетен тип естествено местообитание или приоритетен вид, за която тя, въз основа на съответните надеждни научни данни счита, че е от съществено значение за по-нататъшното съществуване на този при[оритет]ен тип естествено местообитание или за преживяването на този приоритетен вид, между тази държава членка и Комисията започва двустранна консултативна процедура за сравняване на използваните от двете страни научни данни.

2.   Ако след период на уточняване, не по-дълъг от шест месеца, все още съществуват различия в мненията, Комисията представя предложение на Съвета за избирането на територията за територия от значение за Общността.

3.   Съветът решава единодушно в срок три месеца от момента, в който е разгледано това предложение.

4.   По време на консултациите и до вземането на решение от Съвета съответната територия подлежи на разпоредбите на член 6, параграф 2“.

5

Член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията гласи следното:

„Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а), в техните естествени области на разпространение, като се забраняват:

а)

всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове;

б)

умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

в)

умишлено унищожаване или вземане на яйца от природата;

г)

всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка“.

6

Кипърската жълтоуха водна змия е приоритетен вид, посочен в приложение II и в приложение IV, буква a) от Директивата за местообитанията.

Обстоятелства в основата на спора и досъдебна процедура

7

На 16 май 2006 г. Комисията получава от кипърската федерация на организациите в областта на околната среда и екологията жалба, свързана с недостатъчното опазване на кипърската жълтоуха водна змия. Съгласно тази жалба Република Кипър неправилно e пропуснала да включи територията на езерото Paralimni в националния списък на ТЗО.

8

Предвид сведенията, с които разполага, на 23 март 2007 г. Комисията изпраща официално уведомително писмо на Република Кипър, с което обръща внимание на последната върху недостатъчното опазване на този вид поради отсъствието на територията на езерото Paralimni от националния списък на ТЗО и поради липсата на опазване на посочената територия, както и на язовир Xyliatos.

9

С писмо от 18 май 2007 г. Република Кипър отговаря на официалното уведомително писмо, като посочва, че компетентният орган провежда обсъждане със заинтересованите страни с цел да се стигне преди края на 2007 г. до общоприето предложение за включване на територията на езерото Paralimni в националния списък на ТЗО. Тази държава членка също така изброява различните мерки, взети за подобряване на опазването на тази територия и на язовира Xyliatos. Накрая тя твърди, че изпращането на официалното уведомително писмо е преждевременно и незаконосъобразно, тъй като Комисията е трябвало да следва, предвидената в член 5 от Директивата за местообитанията процедура, а не производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка по член 258 ДФЕС.

10

С писмо от 6 юни 2008 г. Комисията издава мотивирано становище, в което достига до извода, че като не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директивата за местообитанията, Република Кипър не е изпълнила задълженията си по посочената директива. По тази причина Комисията приканва Република Кипър да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с това мотивирано становище в срок от два месеца, считано от получаването му.

11

С писмо от 21 ноември 2008 г. Република Кипър отговаря на мотивираното становище, като посочва мерките, които са били предприети за опазването на кипърската жълтоуха водна змия и като подчертава постигнатия напредък по отношение на включването на територията на езерото Paralimni в националния списък на ТЗО.

12

С писмо от 18 декември 2009 г. Комисията отбелязва по-специално жалбите относно застрояването в северната част на територията на езерото Paralimni.

13

С писмо от 23 декември 2009 г. Република Кипър информира Комисията, че на 24 ноември 2009 г. посочената територия е била включена официално в националния списък на ТЗО. Тази държава членка обаче не включва в този списък северния бряг на езерото Paralimni.

14

Впоследствие Република Кипър отхвърля жалбите, посочени от Комисията и отнасящи се до застрояването на северната част на споменатото езеро.

По иска

По отсъствието на територията на езерото Paralimni от националния списък на ТЗО

Доводи на страните

15

Комисията счита, че като не е включила — преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище — територията на езерото Paralimni в националния списък на ТЗО, Република Кипър не е изпълнила задълженията си по член 4, параграф 1 от Директивата за местообитанията.

16

Що се отнася до член 5, параграф 1 от Директивата за местообитанията — за чието прилагане претендира Република Кипър по време на досъдебната фаза, след като Комисията установява отсъствието в националния списък на ТЗО на територия, която изглежда необходима за оцеляването на кипърската жълтоуха водна змия, — Комисията изтъква, че тази разпоредба предполага наличието на научно разногласие между нея самата и съответната държава членка, което в конкретния случай липсва. В настоящия случай използваните от двете страни данни били едни и същи и не били оспорени. В писмата си от 12 август и от 21 ноември 2008 г. Република Кипър се ангажирала да включи територията на езерото Paralimni в националния списък на ТЗО. Следователно не ставало дума за научно разногласие и за сравняване на данните.

17

При условията на евентуалност Комисията поддържа, че съществуват сериозни сведения, че границите на територията, които в крайна сметка са ѝ били съобщени във връзка с определянето на ТЗО — доколкото не включват важната територия, разположена на северния бряг на езерото Paralimni, която е била превърната в строителна зона през 2009 г., — не са достатъчни за защитата и опазването на кипърската жълтоуха водна змия и че поради това нарушението продължава.

18

Република Кипър напомня, че никога не е оспорвала, че територията на езерото Paralimni трябва да бъде ТЗО. Тя обаче твърди, че очертанията на настоящата зона като ТЗО са достатъчни за защитата и опазването на разглеждания вид. Той бил представен само в южните и източните части на ТЗО. Освен това изследването, осъществено от австрийската експертка, на което се позовава Комисията, не съдържало ясно указание относно определянето на ТЗО, които тя счита за необходими за достатъчна защита на кипърската жълтоуха водна змия.

19

След като Република Кипър изтъква, позовавайки се на научни данни, че определянето на ТЗО е достатъчно за опазването на кипърската жълтоуха водна змия и на нейните местообитания, което Комисията подлага на съмнение, съществувало научно разногласие относно оценката на научни данни. Това разногласие обосновавало прилагането на двустранната консултативна процедура, предвидена в член 5 от Директивата за местообитанията.

Съображения на Съда

20

Що се отнася до предмета на иска, следва да се припомни, че Съдът може по всяко време, в съответствие с член 92, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, служебно да разгледа липсата на абсолютни процесуални предпоставки.

21

Според постоянната съдебна практика досъдебната процедура има за цел да даде възможност на засегната държава членка, от една страна, да изпълни задълженията си, произтичащи от правото на Съюза, а от друга, пълноценно да изтъкне доводите на защитата си срещу направените от Комисията твърдения за нарушение. Предметът на предявения на основание член 258 ДФЕС иск следователно се определя от досъдебната процедура, предвидена в тази разпоредба. Поради това исковата молба не може да се основава на твърдения за нарушение, различни от посочените по време на досъдебната процедура (вж. по-специално Решение от 10 май 2001 г. по дело Комисия/Нидерландия, C-152/98, Recueil, стр. I-3463, точка 23).

22

В конкретния случай трябва да се отбележи, че от преписката не следва, че по време на досъдебната фаза — както на стадия на официалното уведомително писмо, така и на стадия на мотивираното становище — страните са пристъпили към разглеждане на въпроса за определянето на границите на територията на езерото Paralimni, нито че Комисията е изтъкнала какъвто и да е довод специално във връзка със северната част на тази територия. Що се отнася до отсъствието на територията на езерото Paralimni от националния списък на ТЗО, Комисията само изисква включването на тази територия — определена по общ начин и без указване на границите ѝ — в националния списък на ТЗО, а Република Кипър се ангажира да я включи в този списък, което тя впрочем прави повече от седемнадесет месеца след издаване на мотивираното становище.

23

Щом като досъдебната процедура по никакъв начин не се е отнасяла до определянето на територията на езерото Paralimni, нито по-специално до въпроса за включването в нея на северната част на територията, искът е недопустим, доколкото се отнася до последния въпрос.

24

Що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от липсата на включване на територията на езерото Paralimni в националния списък на ТЗО, Съдът отбелязва, че никога не е било оспорвано, че като цяло тази територия е трябвало да бъде включена в този списък.

25

По тази причина е необходимо, на първо място, да се приеме, че условията за прилагане на член 5 от Директивата за местообитанията при всички положения не са били изпълнени за нито едно от тези две твърдения за нарушения.

26

На второ място, що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от липсата на включване на територията на езерото Paralimni в националния списък на ТЗО, безспорно е, че тя все още не е била включена в посочения списък преди изтичането на срока, определен в мотивираното становище.

27

Наличието на неизпълнение на задължения от държава членка обаче трябва да се преценява с оглед на положението на държавата членка към момента на изтичането на срока, посочен в мотивираното становище, и настъпилите впоследствие промени не могат да се вземат предвид от Съда (вж. по-специално Решение от 11 януари 2007 г. по дело Комисия/Ирландия, C-183/05, Сборник, стр. I-137, точка 17 и Решение от 11 ноември 2010 г. по дело Комисия/Италия, C-164/09, точка 19), поради което трябва да се приеме, че искът на Комисията е основателен по отношение на посоченото твърдение за нарушение.

По допускането на дейности, които увреждат или унищожават местообитанието на засегнатия вид

По допустимостта

– Доводи на страните

28

Република Кипър изтъква, че нито в официалното уведомително писмо, нито в мотивираното становище се посочва наличието на стрелкови полигон и на изкопни работи. Следователно, като е посочила в своя иск стрелковия полигон и изкопните работи като дейности, които увреждат или унищожават местообитанието на засегнатия вид, Комисията била разширила предмета на спора.

29

Република Кипър поддържа, че не е имала възможност да представи становище в отговор на тези доводи, поради което те не могат да бъдат взети предвид от Съда при разглеждането на твърденията за нарушение на Комисията. Всъщност предметът на спора можел да обхване факти, настъпили след мотивираното становище, само ако тези факти са от същото естество като посочените от това становище и само ако съставляват същото поведение, което не било така в настоящия случай.

30

Що се отнася до застрояването на „северната част на езерото“, мотивираното становище не сочело точно доводите, които били посочени по-общо в официалното уведомително писмо. Конкретно застрояването на въпросното място било споменато за първи път в писмото на Комисията от 18 декември 2009 г.„Северната част на езерото“ не била спомената нито в официалното уведомително писмо, нито в мотивираното становище.

31

Поради това Република Кипър счита, че доводите на Комисията, свързани с наличието на стрелкови полигон, на изкопни работи и на застрояване в северната част на езерото Paralimni, трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

32

Комисията отбелязва, че както в своето официално уведомително писмо, така и в мотивираното си становище тя е посочила действията на Република Кипър, с които се допускат дейности, сериозно застрашаващи екологичните характеристики на посоченото езеро, както и факта, че в нарушение на правото на Съюза Република Кипър не е взела необходимите мерки за запазване на популацията на кипърските жълтоухи водни змии. В тази връзка и в подкрепа на това твърдение за нарушение Комисията посочва по-конкретно прекомерното изпомпване на вода, застрояването и състезанията по мотокрос.

33

Дори да се предположи, че използването на стрелковия полигон и изкопните работи са факти, настъпили след приемането на мотивираното становище, Комисията изтъква, че предметът на спора може да обхване фактите, настъпили след приемането на това становище, ако става въпрос за факти от същото естество като тези, които са били посочени от споменатото становище и които съставляват същото поведение. Впрочем въпросните факти били от същото естество като посочените от мотивираното становище и съставлявали същото поведение.

34

Що се отнася до твърдяната липса на точност във формулирането на доводите относно застрояването, Комисията отбелязва, че е определила общото понятие като застрояване „недалеч от езерото, но също и в неговите граници“. Това уточнение явно включвало също северната част на езерото, като се има предвид, че тя се намирала „в границите“ на езерото. Във всеки случай Комисията нямала никаква действителна възможност да включи проблема с неотдавнашното застрояване, засягащо северната част на езерото, в своето официално уведомително писмо или в мотивираното си становище, тъй като Република Кипър била включила тази зона в устройствения план едва през март 2009 г., тоест доста след изтичането на срока за отговор на мотивираното становище.

– Съображения на Съда

35

Що се отнася до изкопните работи, трябва да се отбележи, че те са едни от фактите, за които Комисията упреква Република Кипър в официалното уведомително писмо и в мотивираното си становище.

36

Следователно доводът, отнасящ се до допускането на изкопни работи, е допустим.

37

Що се отнася до наличието на стрелкови полигон, следва да се подчертае, че — както признава самата Комисия — този факт не е бил посочен в хода на досъдебната процедура. Макар обаче да е вярно, че дори фактите, настъпили след приемането на мотивираното становище, но от същото естество като тези, които са били посочени от това становище и които съставляват същото поведение, могат да бъдат взети предвид в рамките на иск за установяване на неизпълнение на задължения (в този смисъл вж. Решение от 22 март 1983 г. по дело Комисия/Франция, 42/82, Recueil, стр. 1013, точка 20 и Решение от 4 февруари 1988 г. по дело Комисия/Италия, 113/86, Recueil, стр. 607, точка 11), случаят не е такъв относно наличието на стрелкови полигон в сравнение с изпомпването на вода, застрояването, изкопните работи или организирането на състезания по мотокрос.

38

Следователно доводът, изведен от наличието на стрелкови полигон, е недопустим.

39

Що се отнася до довода, свързан със застрояването на северната част на езерото Paralimni и последиците от това в тази зона, следва да се приеме, че предвид посоченото в точка 23 от настоящото решение и предвид това, че този довод във всеки случай не е бил посочен от Комисията нито в нейното официално уведомително писмо, нито мотивираното ѝ становище, той също е недопустим.

По съществото на спора

– Доводи на страните

40

Комисията счита, че практиката на Съда, която признава необходимостта от опазване на ТЗО и от закрила на целите на Директивата за местообитанията, по-специално що се отнася до изграждането на единна европейска екологична мрежа, се прилага и за териториите, които отговарят на необходимите екологични критерии, за да фигурират в списъка на ТЗО.

41

Комисията посочва, че Република Кипър допуска прекомерното и незаконно изпомпване на вода, което води по-специално до унищожаване на местообитанието на засегнатия вид или до изчезването на неговите представителни характеристики. Нещо повече, застрояването на разглежданата територия намалявало площта на това местообитание и поради това имало много вредни последици за опазването на територията и на засегнатия вид. Освен това организирането на състезания по мотокрос било особено вредно за кипърската жълтоуха водна змия поради постоянното обезпокояване и представлявало източник на опасност, тъй като водело до наранявания и дори до загиване на животни.

42

Що се отнася до добиването на вода на територията на местообитанието на кипърската жълтоуха водна змия, Република Кипър посочва, че то вече е преустановено и че следователно опасенията, свързани със спад на нивото на водата в местообитанието на този вид и с унищожаването на това местообитание поради изпомпването, вече не са оправдани. Що се отнася до изграждането на жилищни сгради „недалеч от езерото“, държавата членка ответник подчертава, че няма никакво застрояване в разглежданата ТЗО и че застрояването в околностите на тази територия не ограничава местообитанието на кипърската жълтоуха водна змия и няма да има вредоносни последици, обратно на твърдяното от Комисията. Колкото до използването на писта за мотокрос, Република Кипър отбелязва, че то е преустановено и че самата писта е разрушена.

– Съображения на Съда

43

Следва да се припомни, че що се отнася до областите, които могат да бъдат определени като територии от значение за Общността, изброени в националните списъци, изпратени на Комисията, и по-специално областите, обхващащи типовете приоритетни естествени местообитания или приоритетни видове, държавите членки са длъжни по силата на Директивата за местообитанията да предприемат защитни мерки, годни — от гледна точка на целта за опазване, посочена от тази директива — да защитят съответния екологичен интерес, който тези области имат на национално ниво (вж. Решение по дело Draggagi и др., посочено по-горе, точка 30).

44

Режимът за подходящо опазване, приложим към териториите, изброени в националния списък, изпратен на Комисията по силата на член 4, параграф 1 от Директивата за местообитанията, изисква държавите членки да не позволяват намеси, които създават опасност от сериозно засягане на екологичните характеристики на тези територии. Такъв е по-специално случаят, когато намесата създава опасност от значително намаляване на площта на дадена територия, от изчезването на приоритетни видове, обитаващи тази територия, от унищожаване на посочената територия или на нейните представителни характеристики (вж. Решение по дело Bund Naturschutz in Bayern и др., посочено по-горе, точки 46 и 47).

45

Всъщност, ако това не беше така, би се създала опасност процесът на вземане на решения на равнище Европейски съюз, който се основава не само на целостта на териториите, както са съобщени от държавите членки, но също се характеризира с екологични сравнения между различните територии, предложени от държавите членки, да бъде нарушен и Комисията повече не би била в състояние да изпълнява своите задачи в разглежданата област, а именно да приема списъка на териториите, избрани като територии от значение за Общността с оглед изграждането на единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони (вж. Решение по дело Bund Naturschutz in Bayern и др., посочено по-горе, точки 41 и 42).

46

Гореизложените съображения във всеки случай важат mutatis mutandis и за териториите, за които не е оспорено от съответната държава членка, че отговарят на екологичните критерии, посочени в член 4, параграф 1 от Директивата за местообитанията, и които следователно е трябвало да бъдат включени в националния списък на ТЗО, изпратен на Комисията.

47

Всъщност по силата на Директивата за местообитанията и на целите, които тя преследва, не може да се приеме, че територия като разглежданата в настоящия случай, за която съответната държава членка не спори, че трябва да бъде включена в посочения списък, не се ползва от никаква защита.

48

Що се отнася до действията, за които Комисията упреква Република Кипър и за които твърди, че са в основата на унищожаването на местообитанието на кипърската жълтоуха водна змия на територията на езерото Paralimni и на застрашаването на запазването в същата тази територия на популацията на този вид, не се оспорва, че организирането на състезания по мотокрос във въпросната територия, което държавата членка ответник твърди, че е преустановила след изтичането на определения в мотивираното становище срок, представлява действие, което може да засегне сериозно екологичните характеристики на тази територия.

49

Поради това в тази част твърдението за нарушение е основателно.

50

Що се отнася до прекомерното изпомпване на вода в разглежданата територия, от преписката следва, че то все още не е било преустановено към момента на изтичане на двумесечния срок, определен в мотивираното становище. Впрочем в настоящия случай е установено, че този вид действия могат да имат значително отрицателно въздействие върху местообитанието на кипърската жълтоуха водна змия и върху опазването на този вид, по-специално през периодите на засушаване.

51

Следователно твърдението за нарушение трябва да се уважи и в тази му част.

52

Колкото до застрояването другаде освен в северната част на разглежданата ТЗО, което било в основата на намаляването на площта на местообитанието на засегнатия вид и за което Комисията упреква Република Кипър, последната признава, че е имало такова застрояване около ТЗО, но не и в тази територия, и оспорва твърдените от Комисията вредни последици.

53

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производство за установяване на неизпълнение на задължения в тежест на Комисията е да установи наличието на твърдяното неизпълнение и да представи пред Съда необходимите доказателства, въз основа на които той да провери дали е налице това неизпълнение на задължения, без Комисията да може да се основава на каквато и да било презумпция (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено по-горе, точка 39 и Решение от 22 септември 2011 г. по дело Комисия/Испания, C-90/10, точка 25).

54

При липсата обаче на каквото и да било доказателство за въздействието на посоченото застрояване върху площта на местообитанието на кипърската жълтоуха водна змия в съответната част на ТЗО, този довод, както и свързаният с него довод относно допускането на изкопни работи, във всички случаи не може да се приеме за основателен.

55

Следователно, с изключение на констатираното в точка 54 от настоящото решение, твърдението за нарушение на Директивата за местообитанията поради допускането на дейности, които увреждат и унищожават местообитанието на съответния вид, що се отнася до територията на езерото Paralimni, трябва да се уважи.

Относно неустановяването и неприлагането на строга система за опазване на кипърската жълтоуха водна змия

Доводи на страните

56

Комисията счита, че като е допуснала горепосочените дейности —каквито са по-специално прекомерното изпомпване на вода, както и организирането на състезания по мотокрос — и като не прилага защитни мерки, Република Кипър не е изпълнила задълженията си по член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията. Всъщност вследствие на посочените дейности площта на местообитанието на кипърската жълтоуха водна змия и популацията на този вид били намалели на територията на езерото Paralimni.

57

Комисията счита, че плановете за застрояване на посочената територия имат тежки последици поради изкопните земни работи и строителните отпадъци, които увреждат местообитанието на посочения вид. Парцелирането на северната част на езерото Paralimni нарушавало и член 12, параграф 1, букви а) и б) от Директивата за местообитанията.

58

Освен що се отнася до незаконното съществуване на състезателното трасе, Република Кипър потвърждава, че е взела необходимите мерки за прилагане на строга система за опазване на кипърската жълтоуха водна змия и че поради това не е нарушила задълженията си по член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията.

Съображения на Съда

59

Следва да се припомни, че член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията налага на държавите членки да вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на животинските видове, посочени в приложение IV, буква а) от същата директива, в техните естествени области на разпространение, като се забраняват всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от тези видове, умишленото обезпокояване на посочените видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция, умишленото унищожаване или вземане на яйца от природата, както и всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка.

60

Транспонирането на тази разпоредба изисква от държавите членки не само приемането на пълна законодателна уредба, но и прилагането на конкретни и специфични мерки за опазване в това отношение (Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено по-горе, точка 29).

61

Също така строгата система за опазване предполага предприемането на последователни и съгласувани мерки с превантивен характер (Решение от 16 март 2006 г. по дело Комисия/Гърция, С-518/04, точка 16 и Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено по-горе, точка 30).

62

Такава строга система за опазване следователно трябва да позволява действителното избягване на всички форми на умишлено залавяне или убиване на взети от природата екземпляри от животинските видове, посочени в приложение IV, буква а) от Директивата за местообитанията, на умишленото обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция, на умишленото унищожаване или вземане на яйца от природата, както и на всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка на посочените видове (в този смисъл вж. Решение от 9 юни 2011 г. по дело Комисия/Франция, C-383/09, Сборник, стр. I-4869).

63

В настоящия случай държавата членка ответник признава, че като е допуснала организирането на състезания по мотокрос, е нарушила член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията.

64

Колкото до прекомерното изпомпване на вода, предвид точка 50 от настоящото решение и предвид факта, че наличието на кипърската жълтоуха водна змия на територията на езерото Paralimni е било общоизвестно, се налага изводът, че изпомпването при всички положения представлява умишлено обезпокояване по смисъла на член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията.

65

Що се отнася до довода, изведен от вредоносните последици за кипърската жълтоуха водна змия, свързани със застрояването на територията на езерото Paralimni, от доказателствата по преписката следва, че застрояването и постройките, съществуващи на територията на езерото Paralimni или в близост до нея, по-специално в нейната северна част или в близост до нея, с които се свързват изкопните работи, могат да доведат до обезпокояване, засягащо този защитен вид в цялата екосистема на тази територия.

66

Ето защо при тези обстоятелства следва, че Република Кипър не е установила строга система за опазване, която позволява действително да се избегнат всички събития, посочени в точка 62 от настоящото решение.

67

Следователно твърдението за нарушение на член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията е основателно.

68

С оглед на гореизложените съображения искът на Комисията следва да бъде уважен, с изключение на отбелязаното в точка 55 от настоящото решение.

69

Поради това трябва да се приеме, че

като не е включила територията на езерото Paralimni в националния списък на ТЗО,

като е допуснала дейности, които сериозно застрашават екологичните характеристики на езерото Paralimni, и като не е приела защитните мерки, необходими за запазване на популацията на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска жълтоуха водна змия), който представлява екологичният интерес на това езеро и на язовир Xyliatos, и

като не е приела необходимите мерки за установяването и прилагането на строга система за опазване на този вид,

Република Кипър не е изпълнила задълженията си съответно по член 4, параграф 1 от Директивата за местообитанията, по Директивата за местообитанията, както и по член 12, параграф 1 от тази директива.

По съдебните разноски

70

Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Кипър и нейният иск е уважен в основната си част, Република Кипър трябва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

 

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

 

1)

Република Кипър,

като не е включила територията на езерото Paralimni в националния списък на предложените територии от значение за Общността,

като е допуснала дейности, които сериозно застрашават екологичните характеристики на езерото Paralimni, и като не е приела защитните мерки, необходими за запазване на популацията на вида Natrix natrix cypriaca (кипърска жълтоуха водна змия), който представлява екологичният интерес на това езеро и на язовир Xyliatos, и

като не е приела необходимите мерки за установяването и прилагането на строга система за опазване на този вид,

не е изпълнила задълженията си съответно по член 4, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, изменена с Директива 2006/105/ЕО на Съвета от 20 ноември 2006 г., по тази изменена Директива 92/43, както и по член 12, параграф 1 от същата изменена Директива 92/43.

 

2)

Осъжда Република Кипър да заплати съдебните разноски.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: гръцки.