C_2019062BG.01016501.xml

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+)“

(COM(2018) 382 final — 2018/0206 (COD)

(2019/C 62/27)

Докладчик:	Krzysztof BALON
Докладчик:	Cinzia DEL RIO

Консултация	Европейски парламент, 11.6.2018 г. Съвет на Европейския съюз, 19.6.2018 г.
Правно основание	Член 46, буква г), член 149, член 153, параграф 2, буква а), член 164, член 168, параграф 5, член 175, параграф 3 и член 349 от ДФЕС

Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	26.9.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	17.10.2018 г.
Пленарна сесия №	538
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	183/2/2

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за Европейския социален фонд плюс (ESF+), чиято цел е подобряване на съгласуваността и полезното взаимодействие между инструментите на ЕС, сливане на някои фондове на ЕС и опростяване на някои процедури. Като подчертава някои критични аспекти от предложението, ЕИСК призовава за вземане на бързо, отговорно и балансирано решение относно предложението преди изборите за Европейски парламент (ЕП) следващата година.

1.2.

Европа се нуждае от добър микс от икономически, инвестиционни и социални политики, за да остане конкурентоспособна в световната икономика и за да гарантира качествена заетост, качествено образование и обучение, които са налични и достъпни за всички, както и равен достъп до здравни услуги, социално приобщаване и активно участие в обществото. Изисква се бюджет на ЕС, който може да отговори на основните предизвикателства, като например младежката безработица, дълготрайната безработица, несъответствието между уменията и потребностите, бързо променящият се трудов пазар и въздействието на новите форми на труд върху хората, предизвикателствата, които създават ново социално изключване на маргинализираните групи в комбинация с постоянно високите равнища на бедност в някои държави. Освен това чисто нови предизвикателства в резултат на цифровизацията изискват иновативни подходи за финансиране от ЕС (1).

1.3.

ЕИСК силно критикува предложението, тъй като в него е предвидено намаляване на средствата за политиката на сближаване на ЕС. По-специално, що се отнася до ЕСФ+, е налице намаление от 6 % в реално изражение. Освен това ЕИСК изразява несъгласие с премахването на минималния дял (понастоящем възлизащ на 23,1 %) на финансирането за политиката на сближаване в рамките на ЕСФ+. Като се има предвид, че ЕСФ+ е основният инструмент за финансиране за реализирането на Европейския стълб на социалните права (ЕССП), ЕИСК призовава 30 % от общите ресурси за политиките на икономическото, социалното и териториалното сближаване да бъдат отпуснати за ЕСФ+, и, в рамките на ЕСФ+, 30 % от неговите ресурси да бъдат предназначени за мерки в областта на социалното приобщаване.

1.4.

Сливането на различните фондове и програми в рамките на новия централен ЕСФ+ следва да се извърши внимателно, като се отчита потенциалното увеличаване на тяхната ефективност и ефикасност в сравнение с отделните рамки на прилагане. ЕИСК призовава Комисията допълнително да опрости правилата за ЕСФ+ както за управляващите органи, така и за бенефициерите, като същевременно гарантира, че проектите отговарят на ценностите на ЕС. Оправомощаващото условие за активно приобщаване, което задължава държавите членки да приемат национални стратегии за борба с бедността и социалното изключване, за да могат да бъдат одобрени за финансиране по линия на ЕСФ+, следва да продължи да се прилага за всички държави членки през следващия период на финансиране на МФР.

1.5.

ЕСФ+ следва да се използва по начин, който е в съответствие с Хартата на основните права, Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН). Спазването на правилата на Европейския кодекс на поведение за партньорство (ЕКПП) трябва да се счита за оправомощаващо условие, а споразуменията за партньорство и оперативните програми следва да бъдат преразглеждани и да са обект на санкции, ако не са в пълно съответствие със задълженията по ЕКПП.

1.6.

Европейският съюз следва да използва пълноценно опита и капацитета на социалните партньори и други организации на гражданското общество (ОГО), които развиват дейност на местно, национално и европейско равнище, като гарантира участието им, наред с ползвателите на услугите и в съответствие с различните им роли, в задачите по планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на финансирането от ЕС. Социалните партньори и другите ОГО са ключови участници в европейския демократичен проект. В контекста на ЕСФ+ това означава, че публичните органи следва да улесняват достъпа им до наличните ресурси. ЕИСК подкрепя преразглеждането на състава на комитета за ЕСФ+, както се посочва в член 40, параграф 2 от регламента, в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) от Регламента за общоприложимите разпоредби, и като се зачитат принципите на Европейския кодекс на поведение за партньорство (ЕКПП).

1.7.

Подходяща част от наличните ресурси следва да бъде предназначена за проекти, ръководени от малки местни организации, както и за вторично предоставяне на безвъзмездни средства, така че да бъдат подпомогнати дейностите на активните на местно равнище организации. Непаричните вноски следва да се третират равностойно с финансовите вноски.

1.8.

Транснационалността (или трансграничните дейности) би трябвало обикновено да бъде елемент от оперативните програми на всички държави членки. Това е необходимо, за да се насърчи чувството за европейска идентичност сред гражданите на различните държави членки.

1.9.

ЕИСК счита, че е важно да се установят високи равнища на финансиране за основните сфери на дейност за бъдещето на Европа и нейното население. Те биха включвали: качествена младежка заетост, инициативи за равенство между половете, приобщаване и заетост на уязвими групи, учене през целия живот и повишаване на квалификацията в контекста на бързопроменящия се дигитализиран пазар на труда, укрепване на обществените услуги от общ интерес, както и изграждане на капацитет на публичната администрация, на социалните партньори — със специален подход за укрепване на социалния диалог и извършване на съвместни дейности — и на останалите ОГО, включително участието им в управлението на фонда с цел гарантиране на по-добро управление.

1.10.

Като се има предвид нарастващата роля на социалната икономика в социалното измерение на ЕС, ЕИСК счита също, че подкрепата за дейностите на социалната икономика следва да станат отделна специфична цел на ЕСФ+.

1.11.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за определяне на нови показатели за разпределяне на финансирането. Въпреки това настоящата система все още се основава главно на брутния вътрешен продукт (БВП). Освен това ЕИСК счита, че трябва да бъде подобрена взаимовръзката между ЕСФ+ и специфичните за държавата препоръки (СДП) на Европейския семестър. Комитетът изразява загриженост във връзка с възможността да се прилага стриктно обвързване с условия. Затова той подчертава, че тази взаимовръзка би трябвало да се договори между националните и европейските органи, с цялостното и активно участие на социалните партньори и други ОГО.

1.12.

Социалните партньори и други ОГО следва да се считат за равностойни заинтересовани страни в комитетите за мониторинг, да имат право на глас и възможността да упражняват определени ръководни функции. Мониторингът следва да оценява и напредъка в прилагането на мерките за социално приобщаване, а не да бъде ограничен до прилагане набор от количествени показатели.

1.13.

ЕИСК подчертава значението на запазването на ЕСФ+ в рамките на обхвата на политиката на икономическо, социално и териториално сближаване.

1.14.

ЕИСК не е съгласен с предложението за намаляване на европейската ставка за съфинансиране на ЕСФ+. При всички случаи подобно намаление ни би трябвало да бъде в тежест на организаторите на проекти.

2. Въведение: предложенията на Комисията относно Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и текущото социално положение в ЕС

2.1.

На 2 май 2018 г. Европейската комисия публикува съобщение относно предложенията си за следващата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.; то беше последвано от публикуването на регламентите относно МФР и относно Европейския социален фонд плюс, съответно на 29–31 май и 1 юни 2018 г.

2.2.

Съгласно искането на Европейския парламент бюджетът на ЕС следва да бъде увеличен до 1,3 % от брутния вътрешен продукт (БВП) (предложението представлява увеличение от 1,08 %), а системата на собствените ресурси следва да бъде реформирана, за да се стабилизира финансирането на нови действия и за да бъдат преодолени новите вътрешни предизвикателства. Само с увеличен бюджет, дори и след Брексит, ЕС би могъл да изпълни своя ангажимент за осъществяване на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и на ЕССП — бюджет, в който са определени цели и принципи за нова социална и трудова политика на европейско равнище, за насърчаване на качествени работни места и равни възможности, качествено образование и обучение, което би трябвало да бъде налично и достъпно за всички. Целта е да се отговори на бързите промени на пазара на труда и да се гарантират справедливи условия на труд наред с по-широко социално приобщаване и закрила, осигурявайки активното участие на всички в обществото.

2.3.

Европа трябва да остане конкурентоспособна в глобалната икономика и да гарантира високи стандарти на заетост и социални стандарти. ЕИСК призовава за вземане на бързо, отговорно и балансирано решение относно предложението за МФР и ЕСФ+, което трябва да се случи преди европейските избори.

2.4.

В момента Съюзът е изправен пред нови предизвикателства, произлизащи от необходимостта да се преодолее дългият период на икономическа и социална криза и той трябва да отговори на въздействието на бързопроменящия се пазар на труда и свързаните нови форми на труд, недостатъчното равнище на уменията, ниската трудова мобилност, недостатъчните резултати от активните политики на пазара на труда и системите на образованието и обучението, както и „новото“ социално изключване на маргинализираните групи, в т.ч. ромите и мигрантите.

2.5.

Равнището на младежката безработица в ЕС все още остава високо. Освен това е налице засилено използване на нестандартни трудови договори, което отново засяга главно младите хора, заедно с постоянно висок процент на неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора (NEET). Несъответствието между предлагането на умения и потребностите на работодателите беше изтъкнато в няколко становища на ЕИСК. Ето защо днешното предизвикателство е да се увеличи качествената заетост и да се даде приоритет на младежката заетост. В някои държави членки обаче безработицата сред други групи, като жени, възрастни хора и мигранти, се превръща в сериозен проблем и изисква специфични решения.

2.6.

Въвеждането на нови технологии, цифровизацията и изкуственият интелект оказват сериозно въздействие върху работните места: качественото основно образование и висококачественото и ефективно обучение, ученето през целия живот, повишаването на квалификациите и преквалификацията, и удовлетворяване на променящите се нужди на икономиките на ЕС с целенасочени умения и компетентности ще бъдат необходими инструменти за извличане на максимални ползи от възможностите за заетост в бъдеще и за насърчаване на конкурентоспособността на предприятията (2). Такива инструменти трябва да бъдат придружени от добър микс от икономически, инвестиционни и социални политики за приобщаващ и устойчив растеж, ръководен от иновациите.

2.7.

Друг ключов аспект е нивото на бедност сред гражданите: 118 милиона граждани на ЕС (или 23,7 % от общото население на ЕС) все още живеят или са в риск от бедност и социално изключване (3). Същевременно делът на работещите бедни остава на високи равнища в някои държави, придружен със значително увеличение на дела на непълната заетост (4).

3. Ключови аспекти на предложения Регламент относно Европейския социален фонд плюс

3.1.

За подобряване на съгласуваността и полезното взаимодействие между допълващите се инструменти на ЕС, за повишаване на гъвкавостта, гарантиране на по-добра способност на фондовете да реагират на предизвикателствата и за опростяване на програмирането и управлението на фондовете Европейският стълб на социалните права плюс (ЕСФ+) слива следните фондове и програми на Многогодишната финансова рамка от периода 2014—2020 г.:

—	Европейския социален фонд (ЕСФ) и Инициативата за младежка заетост (ИМЗ);

—	Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD);

—	Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI); и

—	Програмата за действие на Съюза в областта на здравето (Здравната програма).

3.2.

Общият бюджет, отпуснат за ЕСФ+, възлиза приблизително на 101 милиарда евро (по текущи цени) за периода 2021—2027 г., от които 100 милиарда евро за направлението на ЕСФ+ при споделено управление (предишния ЕСФ и предишния FEAD). Финансовият пакет за направленията на ЕСФ+ на пряко управление ще бъде 1 174 милиона евро по текущи цени, от които 761 милиона евро за „Заетост и социални иновации“ и 413 милиона евро за „Здраве“. ЕСФ+ включва също така Инициативата за младежка заетост (ИМЗ), като 10 % от финансовите средства са насочени към младите хора на възраст от 15 до 29 години. Поне 25 % от националните средства от ЕСФ+ ще бъдат заделени за насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността. Освен това държавите членки ще трябва да отпуснат най-малко 2 % от своите средства по ЕСФ+ за мерки, насочени към най-нуждаещите се лица.

3.3.

С цел опростяване на изпълнението на ЕСФ+, намаляване на административната тежест за бенефициерите и изместването на акцента върху постигането на резултати, в Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) са въведени няколко разпоредби. Регламентът за ЕСФ+ предвижда и мерки за борба с материалните лишения, с което се отговаря на искането на заинтересованите страни за запазване на по-облекчени изисквания за този вид подпомагане и за опростяване на събирането на данни, за мониторинг и докладване.

4. Общи бележки по предложения регламент

4.1.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за ЕСФ+, особено по отношение на:

—	съответствието му с Европейския стълб на социалните права;

—	насоките му за качество на резултатите посредством подобрени показатели;

—	признаването на необходимостта от опростяване и по-голяма гъвкавост;

—	акцента върху три области на политиката: заетост, образование и социално приобщаване;

—	въвеждането на „иновативни действия“ като приоритет с цел подкрепа на социалните иновации и социалните експерименти, които укрепват използването на подходи „отдолу-нагоре“, основани на партньорства;

—	неговата съгласуваност и съвместимост с други програми за финансиране, като Еразъм (5) и Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в рамките на политиката на МФР „Инвестиране в хората“;

—	факта, че то обединява отделните фондове и програми под една структура с цел подобряване на борбата с бедността, социалното изключване, безработицата и непълната заетост в Европейския съюз.

4.2.

ЕИСК критикува факта, че предложеният общ размер на следващата МФР е 1,1 трилиона евро, което на практика е под размера на сегашната МФР. Освен това ЕИСК гледа много критично на предложеното намаляване на средствата за политиката на сближаване на ЕС, които възлизат на около 7 % в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. По отношение конкретно на ЕСФ+ предложението възлиза на 27 % от общия размер на средствата за политиката на сближаване. В реално изражение това означава намаление на средствата по ЕСФ+ с 6 %. Освен това ЕСИК изразява несъгласие с премахването на минималния дял (понастоящем възлизащ на 23,1 %) на финансирането в рамките на ЕСФ+, предназначено за политиката на сближаване. Като се има предвид, че ЕСФ+ е основният инструмент за финансиране с цел прилагане на ЕССП, ЕИСК също призовава 30 % от ресурсите за политиката на икономическо, социално и териториално сближаване да бъдат разпределени на ЕСФ+, и препоръчва 30 % от ресурсите на ЕСФ+ да бъдат отпуснати за мерки в областта на социалното сближаване. ЕИСК не е съгласен с предложението за намаляване на европейската ставка за съфинансиране на ЕСФ+. При всички случаи подобно намаление ни би трябвало да бъде в тежест на организаторите на проекти.

4.3.

В този контекст ЕИСК изтъква отново категорично, че финансирането на равнището на ЕС и на национално равнище трябва да:

—	спомага за разрешаване на проблеми, свързани с качеството на живота и равновесието между професионалния и личния живот;

—	инвестира в приобщаващи и висококачествени образование и обучение, които би трябвало да бъдат достъпни и приемливи за всички и ориентирани към настоящите и бъдещите потребности на пазара на труда;

—

преодолява безработицата и несъответствието на умения — по-специално дългосрочната и младежката безработица — и недостатъчната заетост, както и разширяване на обучението и справедливите условия на труд, така че да бъдат включени работници, наети в новите (атипични), и в някои случаи незаконни, форми на труд;

—	преодолява демографските предизвикателства и да гарантира адекватна и устойчива социална закрила за всички през целия живот;

—	насърчава приобщаването на хората с увреждания и осигуряването на достъпност за тях;

—	разработване, изпитване, оценяване и по-широко използване на иновационни решения и утвърждаване на подходи „отдолу-нагоре“ и социални експерименти, основани на партньорства с участието на публичните органи, частния сектор, социалните партньори и други ОГО;

—	насърчава равните възможности и борбата с всички форми на дискриминация;

—	подобрява пригодността за заетост и социално-икономическата интеграция на маргинализирани групи, включително бездомни хора;

—	подпомага интеграцията на мигрантите;

—	предоставя индивидуализирана подкрепа в семейството и общността, насърчава достъпа до устойчиви и висококачествени социални услуги на достъпни цени, както и до здравни и жилищни услуги;

—	насърчава съвместни дейности на социалните партньори;

—	подпомага изграждането на капацитет за администрациите/институциите, социалните партньори и организации на гражданското общество.

4.4.

Тъй като структурните фондове на ЕС са основни двигатели за по-конкурентоспособна, сплотена, устойчива и социална Европа, държавите членки носят особена отговорност да инвестират финансирането от ЕСФ+ в социални услуги, които се предоставят от публични органи, оператори от социалната икономика и други организации с нестопанска цел.

4.5.

Сливането на различните фондове и програми в рамките на новия централен ЕСФ+ следва да се извърши внимателно, като се отчита всяко потенциално увеличаване на тяхната ефективност и ефикасност в сравнение с отделните рамки на прилагане (6).

4.6.

Комисията предлага Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) да бъде обединена с ЕСФ+ с цел гарантиране на съгласуваност и ефикасност на дейностите, насочени към младите хора. Предложението има за цел укрепване на политиките на заетост в държавите членки. Процедурите за оценка на финансирането по линия на ИМЗ следва да бъдат опростени и да гарантират ясно разпределение на ресурсите. В противен случай би било по-полезно ИМЗ да остане като отделна финансова инициатива. Освен това е необходимо да се предприемат стъпки, за да се гарантира, че изчисленията, според които държавите членки трябва да използват най-малко 10 % от бюджета по ЕСФ+ за ИМЗ, са ефективни и разумни. Трябва да се избегне опасността ИМЗ да бъде маргинализирана, а отпуснатият бюджет да намалее през 2021—2027 г. (7)

4.7.

Важно е също така да се признае, че социалните партньори и — на равна основа — други организации на гражданското общество са основни действащи лица в европейския демократичен проект. Следователно и публичните органи трябва да улесняват достъпа им до наличните ресурси.

4.8.

ЕС би трябвало да използва пълноценно опита и капацитета на социалните партньори и ОГО, които развиват дейност на местно, национално и европейско равнище, като гарантира участието им, в съответствие с различните им роли, наред с ползвателите на услугите, в планирането, изпълнението, мониторинга и оценката на финансирането от ЕС (8). За целта ще е необходимо да се направи ясна препратка към Европейския кодекс на поведение за партньорство. Спазването на този кодекс трябва да се счита за оправомощаващо условие. След като получат подходяща подкрепа, социалните партньори и други ОГО би трябвало да разработят подходящи инструменти за оценка и, когато е възможно, да използват експертния опит на преките бенефициери (9). Това може да бъде постигнато единствено при условие че се намалят бюрократичните тежести и се опростят правилата за финансиране в подкрепа на социалните партньори и други ОГО.

4.9.

Подходяща част от наличните ресурси следва да бъде предназначена за проекти, ръководени от малки местни организации, както и за вторично предоставяне на безвъзмездни средства. Това ще позволи да се подкрепят организации и групи за взаимопомощ, които работят на местно равнище, и да се избегне или смекчи възпиращият ефект на прекомерната бюрокрация, свързана със съфинансирането, за ОГО. Непаричните вноски следва да се третират по същия начин като финансовите вноски.

4.10.

Следва да се отбележи, че в повечето случаи финансови инструменти като кредити, гаранции или дялови участия не са подходящи източници на финансиране за социални проекти. Поради това безвъзмездните средства следва да бъдат избрани като основен механизъм за изпълнение, освен ако други финансови инструменти не са по-ефективни.

4.11.

ЕИСК призовава Европейската комисия допълнително да опрости правилата на ЕСФ+ както за управляващите органи, така и за бенефициерите. Комисията и управляващите органи обаче следва да предприемат специфични мерки, за да гарантират, че с опростяването няма да изложат на финансови рискове ОГО, които работят за и с хора, засегнати от бедност и социално изключване. Подобни рискове се свързват по-специално със значителните изисквания за събиране на лични данни.

4.12.

Всяко едно опростяване на правилата на фондовете не бива да води до премахване на механизми (напр. оправомощаващите условия), чиято цел е да гарантират, че финансираните от фондовете на ЕС проекти съответстват на ценностите на ЕС, и по-конкретно на задължението за спазване на правата на човека. Оправомощаващото условие относно активно приобщаване, с което държавите членки се задължават да приемат национални стратегии за борба с бедността и социалното изключване, за да могат да бъдат одобрени за финансиране по линия на ЕСФ+, следва да продължи да се прилага за всички държави членки през следващия период на финансиране на МФР.

4.13.

Тъй като ЕСФ+ е европейски фонд, транснационалността (или презграничните дейности) би трябвало обикновено да бъде елемент от оперативните програми във всички държави членки. Това е необходимо, за да се насърчава чувство за европейска идентичност сред гражданите на различните държави членки и за да повиши значително видимостта на финансовата подкрепа, която ЕС предоставя на своите граждани. С цел да се подпомогне прилагането на трансгранични проекти, следва да бъдат продължени и споделени между държавите членки добри практики и успешни формати от текущия период на финансиране (2014—2020 г.).

5. Конкретни бележки и изисквания относно предложения регламент

5.1.

ЕИСК счита, че е важно да се определят специфични цели (10) за ЕСФ+ с високи равнища на финансиране за основните сфери на дейност за бъдещето на Европа и нейното население, като:

—	качествена младежка заетост;

—	инициативи за равенство между половете;

—	приобщаване и заетост на уязвими групи, като например хора с увреждания и мигранти;

—	достъп до учене през целия живот в контекста на бързо променящ се цифровизиран пазар на труда;

—	укрепване на публичните услуги от общ интерес, тъй като те допринасят за по-добро качество на живота и по-добро равновесие между професионалния и личния живот;

—	изграждане на капацитет на публични администрации, социалните партньори и други ОГО за гарантиране на по-добро управление, включително при управлението на фонда.

5.2.

Като се има предвид нарастващата роля на социалната икономика в социалното измерение на ЕС, ЕИСК счита също, че подкрепата за дейностите на социалната икономика следва да стане отделна цел на ЕСФ+ (11). Предвидените мерки би трябвало да акцентират върху цялата социална икономика в цялото ѝ многообразие в държавите членки. Комисията се приканва да работи с държавите членки, за да насърчава благоприятстваща екосистема за социалната икономика.

5.3.

ЕИСК приветства предложението на Комисията за определяне на нови показатели за отпускане на финансиране за въпроси като младежка безработица, ниски равнища на образование, изменение на климата и приемането/интегрирането на мигранти с цел по-доброто отразяване на социалното и икономическото положение на европейските региони и територии и привеждането им в съответствие с набора от социални показатели на ЕССП. Въпреки това текущата система за отпускане на средства все още се основава главно на БВП (12).

5.4.

Освен това ЕИСК счита, че взаимовръзката между ЕСФ+ и специфичните за държавата препоръки (СДП) на Европейския семестър е от голямо значение. Същевременно Комитетът изразява загриженост във връзка с възможността да се прилага стриктно обвързване с условия. Затова той подчертава, че тази взаимовръзка би трябвало да се договори между националните и европейските органи, с цялостното и активно участие на социалните партньори и други ОГО (13), тъй като е важно да се гарантира средносрочна, както и дългосрочна стратегия.

5.5.

ЕИСК подчертава значението на запазването на ЕСФ+ в обхвата на политиката на икономическо, социално и териториално сближаване, като се отчитат силните връзки на допълване между растежа, целите за заетост и социалното приобщаване. Добавената стойност на ЕСФ+ в сравнение с дейностите на държавата членка е свързана с териториалните нужди и с интегрирането с други структурни фондове с цел изпълнение на последователни и всеобхватни инициативи на местно равнище. В тази рамка регионалното/местното измерение е ключово за мерки, свързани с програмирането и прилагането.

5.6.

ЕИСК приветства задължението за държавите членки във връзка с подходящото участие на социалните партньори и други ОГО в прилагането на политики, подпомагани от ЕСФ+, и в разпределянето на подходящо количество ресурси по линия на ЕСФ+ за изграждане на капацитет и съвместни действия. Това следва да включва специален подход към изграждане на капацитет за социалните партньори в съответствие с четиристранното изявление от 2016 г. относно новото начало за социалния диалог и да гарантира, че управляващите органи разпределят ресурси според нуждите, под формата на обучения, мерки за свързване в мрежа и укрепване на социалния диалог и за дейности, извършвани съвместно от социалните партньори (14).

5.7.

С оглед на насърчаването на подходящото участие на останалите ОГО в действия, подпомагани от ЕСФ+, по-специално в областите на социалното приобщаване, равенството между половете и равните възможности, управляващите органи трябва да гарантират отпускането на подходяща сума ресурси по линия на ЕСФ+ за изграждане на капацитет за тези организации.

5.8.

Държавите членки би трябвало да използват пълноценно член 17 от Европейския кодекс на поведение за партньорство (ЕКПП). Тъй като споразуменията за партньорство и оперативните програми са резултат от преговори между Комисията и националните органи, Комисията би могла да бъде по-взискателна при одобряването на тези споразумения и би трябвало да изисква те да бъдат преразглеждани, ако не са напълно съобразени със задълженията, произтичащи от принципа на партньорство (15). Освен това за новия период 2021—2027 г. ЕКПП следва да бъде преразгледан, а ролята на социалните партньори и други ОГО следва да бъде ясно дефинирана. ЕИСК подкрепя преразглеждането на състава на комитета за ЕСФ+, както се посочва в член 40, параграф 2 от регламента, в съответствие с член 6, параграф 1, буква в) от Регламента за общоприложимите разпоредби, и като се зачитат принципите на Европейския кодекс на поведение за партньорство (ЕКПП). Ето защо в член 40, параграф 2 следва да се постанови, че в състава на комитета за ЕСФ+ всяка държава членка трябва да определи по един представител на правителството, един представител на организациите на работниците, един представител на организациите на работодателите и един представител на гражданското общество.

5.9.

Комисията следва да предостави пояснение относно минималните изисквания, с които ще трябва да се съобразяват органите на държавите членки при прилагането на партньорства, включително санкции за неправилно прилагане. Всяко неспазване на ЕКПП от страна на държавите членки следва да се санкционира с различни мерки, като най-силната от тях е преустановяване на плащанията при сериозни случаи на неспазване, както е предвидено при европейските структурни и инвестиционни фондове (16).

5.10.

Комитетите за мониторинг би трябвало да работят по-прозрачно и разумно и да изпълняват и конкретни ръководни функции. Социалните партньори и ОГО следва да се считат за равностойни заинтересовани страни и следователно задължително да бъдат сред членовете на комитетите за мониторинг и да имат право на глас. Мониторингът следва също да гарантира, че всички средства се използват по начин, който е в съответствие с Хартата на основните права и международните стандарти в областта на правата на човека, включително КООНПД и КПХУ на ООН, ратифицирани от ЕС и 27 от неговите държави членки. Освен това в рамките на мониторинга би трябвало да се оценява и напредъкът в прилагането на мерките за социално приобщаване, а не да бъде ограничен до прилагане набор от количествени показатели (17).

Брюксел, 17 октомври 2018 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Luca JAHIER

(1) Вж. например становището на ЕИСК относно Многогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. (ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 106).

(2) Вж. ОВ C 237, 15.7.2016 г., стр. 8.

(3) Европейска комисия, Съвместен доклад за заетостта 2017 г.

(4) Данни на Евростат и EU-SILC. Тук, както и в някои други параграфи, отново се изтъкват позициите, изразени в информационния доклад на ЕИСК „Последващ документ във връзка със SOC/537“, препратен до Европейската комисия след единодушното му приемане от ЕИСК на 534-та му пленарна сесия на 18 и 19 април 2018 г. В този информационен доклад често се цитира становище ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 15.

(5) В становището на ЕИСК относно „Еразъм“ (вж. страница 194 от настоящия брой на Официален вестник) се препоръчва да се запази наименованието „Еразъм+“.

(6) Вж. изследването относно мониторинга, окончателен доклад, Договор № VC/2017/0131, Рамков договор за изпълнение № VC/2013/0017, стр. 50.

(7) Вж. анализа на Европейския младежки форум на: https://www.youthforum.org/sites/default/files/2018-07/_ESF%2B%20data%20analysis_website.pdf

(8) Вж. ОВ C 173, 31.5.2017 г., стр. 15.

(9) Пак там и „Последващ документ във връзка със SOC/537“.

(10) Вж. членове 3 и 4 от предлагания регламент.

(11) Вж. член 4 от предлагания регламент.

(12) Вж. член 4 от предлагания регламент.

(13) Вж. член 7 от предлагания регламент.

(14) Вж. член 8 от предлагания регламент.

(15) Вж. член 4 от предлагания регламент.

(16) Вж. член 34 от предлагания регламент.

(17) Вж. членове 38 и 39 от предлагания регламент.