12.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 327/11


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Зелена книга „Дългосрочно финансиране на европейската икономика“

COM(2013) 150 final/2

2013/C 327/03

Докладчик: г-н Michael SMYTH

На 25 март 2013 г. Европейската комисия реши, в съответствие с член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз, да се консултира с Европейския икономически и социален комитет относно:

Зелена книга „Дългосрочно финансиране на европейската икономика“

COM(2013) 150 final/2.

Специализирана секция „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“, на която беше възложено да подготви работата на Комитета по този въпрос, прие своето становище на 19 юни 2013 г.

На 491-вата си пленарна сесия, проведена на 10 и 11 юли 2013 г. (заседание от 10 юли 2013 г.), Европейският икономически и социален комитет прие настоящото становище със 151 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“.

1.   Заключения и препоръки

1.1

Един от най-важните елементи на стратегия, целяща да върне Европа към устойчивия растеж, е да се осигури адекватно предлагане на дългосрочно финансиране на разумна цена. Консултативният документ на Комисията по този въпрос се приема със задоволство и се счита за навременен.

1.2

ЕИСК приветства акцента в Зелената книга върху продуктивните инвестиции и формирането на дълготрайни материални и нематериални капиталови активи, но призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на необходимостта да се финансират повече „социално полезни“ капиталови инвестиции.

1.3

Ако в бъдеще банките ще изпълняват една по-второстепенна роля като доставчици на дългосрочно финансиране, могат да възникнат възможности за други посредници, като националните и многостранните банки за развитие, институционалните инвеститори, държавните фондове и най-вече – облигационните пазари. При все това е важно да се избягва създаването на пречки пред банките да изпълняват ролята си на основни доставчици на дългосрочно финансиране, както и да е налице правна рамка, която да предотвратява насочването на финансовите и капиталовите потоци извън регулирания сектор.

1.4

ЕИСК приветства наскоро извършената рекапитализация на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), тъй като това ще укрепи способността ѝ да набира допълнително частно инвестиционно финансиране и да играе по-голяма антициклична роля във финансирането на инвестициите и в предоставянето на кредити на МСП. Макар и капиталовата инжекция от 10 млрд евро да е значителна, ЕИСК смята, че тя не е достатъчна при настоящите обстоятелства.

1.5

Също така, макар и да е в пилотната си фаза, въвеждането на облигации за проекти, което се извършва съгласно стратегията „Европа 2020“, също е положително развитие. Тези облигации за проекти са разработени съвместно от Комисията и ЕИБ. Би трябвало да се обърне внимание и на подобни съвместни дейности с държавните фондове.

1.6

Ако инициативи, подобни на тази за облигациите за проекти, успеят да допринесат за разширяването на пазара за облигационно финансиране, мащабът им на действие би трябвало да се разгърне след приключването и оценката на пилотната фаза.

1.7

В Зелената книга се разглежда ролята на спестяванията в предоставянето на дългосрочно инвестиционно финансиране. Въпреки че някои държави членки са въвели специални схеми за спестявания с цел да мобилизират по-дългосрочни спестявания, предназначени за по-мащабни социално-инвестиционни дейности, си струва да се обмисли създаването на механизъм за спестявания в рамките на ЕС или на еврозоната, който да предлага, да кажем, премиален лихвен процент.

1.8

Някои държави членки са постигнали относителен успех в стимулирането на пенсионни и други спестявания посредством находчиво използване на данъчната система. Гражданите често се стряскат от перспективата да трябва да плащат данък върху доходите си и след това друг данък върху дългосрочните си спестявания, направени въз основа на вече обложените им доходи. В контекста на социално отговорните инвестиции трябва да бъде възможно да се разработят и пуснат на пазара подходящи персонални спестовни продукти, отличаващи се с ниска или нулева данъчна ставка и удобни годишни срокове, с цел да се насърчи по-активно дългосрочно финансово планиране.

1.9

„Краткосрочното мислене“ във финансовата система е основна пречка за осигуряването на адекватни дългосрочни инвестиции и е тясно свързано с корпоративното управление. Промяната на стимулите, които да насърчават стремежа за постигане на дългосрочни резултати, не е малко предизвикателство. ЕИСК приветства предложенията на Комисията за по-голямо право на глас и по-високи дивиденти за дългосрочните инвеститори, както и за промени в Директивата за правата на акционерите. В допълнение може да се помисли и за координираното използване на данъчни облекчения върху прираста на капитала с цел да се стимулира по-дългосрочно дялово участие на управителите на фондове.

1.10

По отношение на рисковия капитал Зелената книга съдържа някои интересни предложения. В предходен момент ЕИСК предложи ролята на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) да бъде разширена така, че фондът да предоставя не само заеми, но и рисков капитал. Това предвиждаха първоначално създателите му през 1994 г. Ако ЕИФ, подобно на ЕИБ, бъде рекапитализиран в достатъчна степен, той би могъл да се превърне в един от основните доставчици на рисково финансиране на МСП.

1.11

Накрая фактът, че националните правителства и регионалните управи вече прилагат практиката за насърчаване на оцеляването и дългосрочния растеж на МСП чрез своите органи за регионално развитие, е аргумент в полза на това тези органи да поемат роля във функционирането на платформите за търговия, създавани в подкрепа на МСП. Тази роля може да варира от оценка на кредитоспособността на МСП в качеството им на клиенти, до предоставяне на ограничени гаранции на институционалните инвеститори.

1.12

ЕИСК би искал да се наблегне повече на социално отговорните инвестиции и предлага да бъде създадена обсерватория, която да наблюдава условията за извършването на дългосрочни инвестиции.

2.   Въведение в съдържанието и в контекста на Зелената книга

2.1

Основната мотивация на Европейската комисия при изготвянето на настоящата Зелена книга е необходимостта Европа да поеме отново по пътя на икономическия растеж, който да бъде интелигентен, устойчив и приобщаващ. Европа е изправена пред големи дългосрочни мащабни инвестиционни изисквания, които са основата на устойчивия растеж. Постигането на тази задача е силно усложнено от настоящото нежелание на домакинствата и предприятията да поемат рискове, както и от необходимостта от фискална консолидация, пред която са изправени много правителства, като съчетанието на тези две обстоятелства ограничава предоставянето на по-дългосрочно финансиране за инвестиции.

2.2

Смущенията в традиционните канали на финансовото посредничество създават проблеми в настоящия момент. До неотдавна банките бяха основният източник на инвестиционно финансиране в ЕС, но сега много от тях са ангажирани предимно с намаляване на задлъжнялостта и затова не могат да изпълняват обичайната си роля. Зелената книга отправя поглед отвъд настоящата криза и търси решения за осигуряването на необходимото дългосрочно финансиране за инвестиции.

2.3

Комисията акцентира върху продуктивните инвестиции и формирането на дълготрайни материални и нематериални капиталови активи, които са сравнително по-малко проциклични, отколкото краткосрочните активи. Комисията дефинира дългосрочното финансиране като начина, по който финансовата система плаща за инвестиции, имащи по-дълъг проектен живот.

2.4

Европа предприе осъществяването на програма за реформа на финансовия сектор с цел да осигури по-голяма стабилност и доверие във финансовите пазари. Стабилността на финансовата система е необходимо условие за насърчаване на дългосрочните инвестиции, но сама по себе си не е достатъчна. Комисията определя редица допълнителни области, където са необходими действия, като например:

способността на финансовите институции да насочват дългосрочно финансиране към проекти;

ефикасността и ефективността на финансовите пазари да предлагат дългосрочни финансови инструменти;

политиките за насърчаване на по-дългосрочни спестявания и инвестиции; както и

осигуряването на по-лесен достъп на МСП до банково и небанково финансиране.

3.   Бележки по предложението

3.1   Способността на финансовите институции да насочват дългосрочно финансиране към проекти

3.1.1

Търговски банки. Анализът на Комисията на предизвикателствата при осигуряването на подходящо дългосрочно финансиране в Европа е в основите си правилен. Традиционната роля на банките като основен доставчик на дългосрочно финансиране се променя и за в бъдеще тази роля може да стане по-второстепенна. Няма дискусия относно потенциалната несъгласуваност между някои нови банкови регулаторни актове и целта на Зелената книга да стимулира дългосрочните инвестиции. В Зелената книга само се отбелязва, че въздействието на неотдавнашните и на вероятните бъдещи финансови реформи може да намали нивото на активност на банките в посредническата верига. Трябва да се постигне по-добър баланс между пруденциалните изисквания на „Базел III“ и мерките, предназначени да стимулират банките да продължат да предоставят финансиране за дългосрочни инвестиции. Във всеки случай, има вероятност да се отворят възможности за други видове посредници, като националните и многостранните банки за развитие, институционалните инвеститори, както и за по-широко използване на пазарите на облигации и на държавните фондове. ЕИСК насърчава ЕИБ да положи повече усилия, за да подкрепя осъществяването на мащабни трансгранични инфраструктурни проекти, пред които стоят специфични финансови пречки.

3.1.2

Национални и многостранни банки за развитие. Тези институции играят важна роля в споделянето на риска с частните инвеститори и оператори при разработването на важни проекти, а оттук способстват и за предотвратяването на пазарния им провал. Те също така играят антициклична роля чрез своите дългосрочни стратегически действия. ЕИБ и ЕИФ играят все по-важна роля в споделянето на риска и наскоро извършената рекапитализация на ЕИБ, макар и недостатъчна според ЕИСК, несъмнено ще увеличи способността ѝ за набиране на допълнително частно инвестиционно финансиране.

3.1.3

ЕИСК приветства създаването на облигации за проекти, в съответствие със стратегията „Европа 2020“, и пилотното им въвеждане в употреба в редица ПЧП за инфраструктурни инвестиционни проекти в областта на енергетиката, транспорта и ИКТ инфраструктурата (1). В Зелената си книга Комисията засяга и въпроса за потенциалната роля на държавните фондове във финансирането на по-дългосрочни инвестиции. Както и в случая на облигациите за проекти, които са съвместна разработка на Комисията и ЕИБ, може да има полза от разработване на подобна съвместна инициатива с държавните фондове, като по този начин се увеличи наличността на по-дългосрочно инвестиционно финансиране.

3.1.4

По въпроса за институционалните инвеститори Зелената книга отбелязва потенциалния конфликт между нуждата на застрахователните предприятия да регулират ефективно риска за активите и нуждата същите тези предприятия да бъдат стимулирани да финансират по-дългосрочните инвестиции. Дискусиите между Комисията и европейските застрахователни органи по този въпрос са в ход. Комисията възнамерява да направи предложения за фондове за дългосрочни инвестиции (ФДИ), с оглед да се стимулира създаването на редица механизми за обединяване на рискове, в които да участват различни видове институционални инвеститори. Това предложение е похвално. Пенсионните фондове биха могли да поемат по-голяма роля по отношение на дългосрочните инвестиции, но според тях на пътя им има редица институционални, регулаторни и политически пречки. По-специално те се опасяват, че изготвящите политиката се опитват да ги заставят да финансират определени видове проекти, които не са в интерес на членовете им. С пенсионните фондове трябва да се проведат консултации, за да се намери начин за свеждане до минимум или преодоляване на тези пречки. Създаването на банков съюз може да бъде от помощ в този контекст.

3.1.4.1

В контекста на целта да се предизвика по-голямо участие на институционалните инвеститори в предоставянето на дългосрочно финансиране, определена роля биха могли да изиграят и стимули, свързани с корпоративното подоходно облагане. Система от облекчения, включваща прогресивно намаляващ данък („tapered allowances“) по отношение на големи инвестиционни инфраструктурни проекти, може да доведе до по-голямо участие на институционални инвеститори в тях.

3.2   Ефикасността и ефективността на финансовите пазари да предлагат дългосрочни финансови инструменти

3.2.1

В Зелената книга се отбелязва, че с оглед да се разшири и обогати ресурсът за дългосрочно финансиране, някои капиталови пазари в Европа трябва да се развият и да достигнат етап на зрелост. Облигационните пазари в ЕС са по-слабо развити, отколкото в САЩ и са табу за повечето дружества със средна капитализация и за МСП. Дори въвеждането на облигации за проекти беше посрещнато предпазливо от рейтинговите агенции, което подчертава тежката задача, която предстои във връзка с укрепването на капацитета на пазара на облигации. Ако инициативи, подобни на облигациите за проекти, които биха могли да генерират не по-малко от 4,6 млрд. евро за нови инфраструктурни проекти, успеят да допринесат за разширяването на пазара за облигационно финансиране, мащабът им на действие би трябвало да се разгърне след приключването и оценката на пилотната фаза.

3.3   Политики за насърчаване на по-дългосрочни спестявания и инвестиции

3.3.1

Направен е обстоен преглед на факторите, влияещи върху дългосрочното спестяване и финансиране. От гледна точка на предлагането, въпреки че някои държави членки положиха усилия за засилване на предлагането на дългосрочни спестявания, трябва да се направи много повече. В Зелената книга се предлага евентуалното създаване на общоевропейски механизми за спестявания с цел мобилизирането на по-дългосрочни спестявания, предназначени за реализирането на по-мащабни социални цели. Тази идея може да има предимства в контекста на разширяването на трансграничната инфраструктура. Тя може също така да стимулира по-голяма мобилност на работната сила и пенсионно планиране в рамките на единния пазар. Може да се наложи да се предложат нови спестовни продукти с премиален или стъпаловиден лихвен процент, за да се стимулират по-дългосрочните спестявания.

3.3.2

Данъчно облагане. Връзката между данъчното облагане, дългосрочните спестявания и дългосрочните инвестиции се разглежда в известна дълбочина. Корпоративното данъчно облагане на инвестициите по принцип води до предпочитането на дълговото финансиране пред финансирането чрез собствен капитал. В търсенето на подходящи реформи за насърчаване на по-широкото използване на собствен капитал за финансиране на по-дългосрочни инвестиции, може да се обмисли използването на система от облекчения, включваща прогресивно намаляващ данък. Такива системи са широко застъпени при данъчното облагане на прираста на капитала и могат да бъдат конфигурирани така, че да компенсират някои от настоящите данъчни предимства на дълговото финансиране.

3.3.3

По отношение на дългосрочните спестявания и данъчната система, Комисията отбелязва колко е важно да се осигури стабилно и адекватно предлагане на спестявания, както и да се осигурят стимулите, необходими за реализирането на това предлагане. Някои държави членки са постигнали относителен успех в стимулирането на пенсионни и други спестявания, посредством находчиво използване на данъчната си система. Гражданите често се стряскат от перспективата да трябва да плащат данък върху доходите си и след това друг данък върху дългосрочните си спестявания, направени въз основа на вече обложените им доходи. Трябва да бъде възможно да се разработят и пуснат на пазара подходящи персонални спестовни продукти, отличаващи се с ниска или нулева данъчна ставка и удобни годишни срокове, с цел да се насърчи по-голямо дългосрочно финансово планиране.

3.3.4

Използването на данъчни стимули за постигане на желаните дългосрочни инвестиционни резултати си има своите недостатъци. Има сериозни въпроси, които чакат решение, като например въпросът, свързан с липсата на стимулиращ ефект („deadweight“) и с арбитража. Въпреки това използването на данъчни стимули в рамките на една последователна и стабилна дългосрочна перспектива на планиране е необходимо, за да се стимулират и реализират желаните равнища на инвестиции.

3.3.5

Корпоративно управление. Въпросът за „краткосрочното мислене“ е в основата на предлагането на дългосрочни инвестиции и е тясно обвързан с корпоративното управление. Досега много от стимулите за управителите на фондове, инвестиционните банкери и корпоративните ръководители бяха с краткосрочен характер. Промяната на тези стимули с цел насърчаване на постигането на по-високи равнища на дългосрочни резултати няма да бъде лесна задача. Зелената книга съдържа редица интересни предложения, включващи по-голямо право на глас и увеличени дивиденти за дългосрочните инвеститори, както и промени в Директивата за правата на акционерите. Може би по-активното използване на данъчни облекчения по отношение на прираста на капитала може да бъде едно от средствата за насърчаване на дългосрочно дялово участие на управителите на фондове.

3.4   Осигуряването на по-лесен достъп на МСП до банково и небанково финансиране

3.4.1

В Зелената книга се отбелязват нарастващите затруднения, които срещат малките и средните предприятия в много държави членки по отношение на достъпа си до финансиране, което да им помага да оцеляват и да се развиват. В допълнение към въздействието, породено от дейностите за намаляване на задлъжнялостта на банките, МСП са изправени пред един фрагментиран и не особено съгласуван набор от алтернативни източници на финансиране. Местните банки в голяма степен са загубили или ограничили връзката си с районите, в които извършват дейността си. Взаимоотношенията между банките и МСП са отслабнали и трябва да се възстановят или укрепят. С цел да се осигурят небанкови източници на финансиране на малките и средните предприятия бяха предприети няколко инициативи, сред които осигуряване на достъп до някои фондове за рисков капитал, използване на обезпечени с активи ценни книжа (2), финансиране на веригата за доставки и групово финансиране (crowd financing). Необходимо е да се направи много повече. Застрахователната индустрия и пенсионните фондове са склонни да поемат по-голяма роля, но изискват подходящи стимули, които Комисията би трябвало да обмисли сега. Бъдещите мерки, предназначени да подпомагат достъпа на МСП до дългосрочно финансиране, би трябвало да им гарантират възможността да се възползват от тези мерки, както са първоначално замислени – без банките да налагат допълнителни прекомерни условия, при условие че мерките ще се осъществяват посредством банковите канали за кредитиране.

3.4.2

Рисков капитал. Комисията предлага т. нар. подход „фондове на фондовете“ с цел създаване на критична маса от финансиране с рисков капитал. В допълнение предложеният фонд за гаранции за институционалните инвеститори би могъл да разшири пазара. В предходен момент ЕИСК предложи ролята на ЕИФ да бъде разширена така, че фондът да предоставя не само заеми, но и рисков капитал (3). Това предвиждаха първоначално създателите му през 1994 г. Ако ЕИФ бъде рекапитализиран, подобно на ЕИБ, той би могъл да се превърне в един от основните доставчици на рисков капитал за финансиране на МСП.

3.4.2.1

Увеличаването на рисковия капитал за финансиране на МСП върви ръка за ръка с разширяването на съществуващи или създаването на нови платформи за търговия с цел финансиране на МСП чрез собствен капитал. Зелената книга съдържа редица полезни предложения на тази тема. Фактът, че националните правителства и регионалните управи вече прилагат практиката за насърчаване на оцеляването и дългосрочния растеж на МСП чрез своите органи за регионално развитие, е аргумент в полза на това тези органи да поемат роля във функционирането на подобни платформи за търговия, създавани в подкрепа на МСП. Тази роля може да варира от оценка на кредитоспособността на МСП в качеството им на клиенти, до предоставяне на ограничени гаранции на институционалните инвеститори.

3.4.3

Според ЕИСК би било желателно Зелената книга да окаже по-голяма подкрепа за инвестирането в социално отговорни фондове, посредством създаването на подходящи данъчни и финансови разпоредби, както и чрез самото възлагане на обществени поръчки. В това отношение вероятно има основание да се помисли за създаването на европейска обсерватория за дългосрочните инвестиции. Този орган, с активното участие на организираното гражданско общество, би могъл да наблюдава развитието на нещата както по отношение на търсенето, така и на предлагането на дългосрочни инвестиции и спестявания, и да помага за осигуряването на достатъчен обем информация, която да позволява на икономическите субекти да вземат разумни решения за дългосрочно инвестиране.

Брюксел, 10 юли 2013 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Henri MALOSSE


(1)  Вж. например COM(2009) 615 final.

(2)  Вж. така например Funding for Lending Scheme („Финансиране на схеми за отпускане на кредити“) http://www.hm-treasury.gov.uk/ukecon_fundingforlending_index.htm.

(3)  ОВ C 143, 22.5.2012 г., стр 15.