9.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 35/10

1.

На 18 май 2011 г. Комисията прие пакет от законодателни инструменти относно защитата на жертвите на престъпления. В законодателния пакет са включени предложение за директива за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления („предложената директива“) и предложение за регламент относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела („предложения регламент“) (3). Двете предложения са придружени от съобщение на Комисията относно утвърждаване на правата на жертвите в ЕС (4).

2.

Въпреки че законодателната инициатива беше включена в Описа на приоритети за законодателни консултации на ЕНОЗД, с него не бяха проведени консултации по член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 (5). Следователно настоящото становище се основава на член 41, параграф 2 от същия регламент. ЕНОЗД препоръчва позоваване на това становище да бъде включено в преамбюла на приетите инструменти.

3.

ЕНОЗД приветства целите на политиката на законодателния пакет, които в съответствие със Стокхолмската програма и нейния план за действие са: утвърждаване на правата на жертвите на престъпления и гарантиране на удовлетворяване на нуждата им от защита, подкрепа и достъп до правосъдие (6).

4.

Предложената директива е предвидена да замени Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета относно правното положение в наказателното производство на жертвите от престъпления (7). В нея се определят общите минимални правила относно правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. Предложената директива по-специално има за цел да гарантира, че жертвите се третират с уважение, че специалните нужди на уязвимите жертви са взети под внимание, че жертвите получават адекватна подкрепа и информация и че те могат да участват в съдебни производства (8).

5.

Предложеният регламент има за цел да гарантира, че на жертвите, които се ползват от мярка за осигуряване на защита по граждански дела, постановена в една от държавите-членки, се предоставя същото равнище на защита, ако им се наложи да се преместят в друга държава-членка, без те да трябва да минават през допълнителни процедури (9). Тази мярка допълва предложението за директива за европейска заповед за осигуряване на защита (инициативата за ЕЗОЗ), която се отнася до взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита, постановени по наказателни дела. Инициативата за ЕЗОЗ, относно която ЕНОЗД публикува становище през октомври 2010 г. (10), понастоящем се обсъжда в Европейския парламент и в Съвета.

6.

Защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни играе централна роля в областта на свободата, сигурността и правосъдието, както е посочено в Стокхолмската програма и по-специално в контекста на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. През октомври 2010 г. ЕНОЗД публикува становище относно инициативата за ЕЗОЗ, в което се подчертава нуждата от постоянен режим на защита на данните по отношение на инициативите в сферата на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (11). По този повод ЕНОЗД подчерта, че обработката на данни в сферата на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси се характеризира с изключителна чувствителност на съответните лични данни и с ефектите, които обработването на свързани данни може да окаже върху субектите на данни (12). Следователно е необходимо да се обърне нужното внимание на аспектите на защитата на данните, свързани с инициативи в тази област, и да се въведат адекватни правила и предпазни мерки, когато е необходимо.

7.

Според ЕНОЗД зачитането на неприкосновеността на личния живот и защитата на данните представлява съществен елемент от защитата на жертвите, която трябва да се гарантира от предложените инструменти. Следователно настоящото становище ще бъде съсредоточено върху аспектите на предложенията, свързани с неприкосновеността на личния живот, и ще предложи идеи за подобряване или утвърждаване на защитата на жертвите.

8.

Различни разпоредби от предложената директива разглеждат пряко или непряко неприкосновеността на личния живот и защитата на данните (13). Като цяло ЕНОЗД приветства тези разпоредби, доколкото те са насочени към запазване на неприкосновеността на личния живот на жертвите. Въпреки това той установява, че в някои случаи стандартите за защита могат да бъдат засилени и изяснени, без да се засяга техният характер на минимални стандарти.

9.

Коментарите на ЕНОЗД ще бъдат съсредоточени главно върху следните аспекти: 1. член 23 от предложената директива, разглеждащ правото на защита на личния живот и връзки с медиите, 2. правото на жертвите да получават информация и достъп до техните лични данни, и 3. защитата на поверителността на съобщенията между жертвата и службите, осигуряващи услуги в подкрепа на жертвите. Тези аспекти ще бъдат разгледани в следващите подраздели.

10.

Основната материалноправна норма от предложената директива, в която се разглежда неприкосновеността на личния живот, е член 23, озаглавен „Право на защита на личния живот“. Член 23, параграф 1 определя, че „Държавите-членки осигуряват, че по време на съдебното производство съдебните органи могат да приемат подходящи мерки за защита на личния живот и фотографското изображение на жертвите и членовете на семействата им“. ЕНОЗД има няколко становища относно тази разпоредба.

11.

На първо място, член 23, параграф 1 не обхваща изцяло правото на защита на личния живот на жертвите на престъпления. Обхватът на тази разпоредба е много по-ограничен, тъй като тя просто предвижда правомощието на „съдебните органи“ да постановяват мерки за осигуряване на защита „по време на съдебното производство“. Все пак защитата на неприкосновеността на личния живот следва да бъде гарантирана не само „по време на съдебното производство“, но също и по време на разследването и досъдебната фаза. Като цяло, при необходимост неприкосновеността на личния живот следва да се гарантира при първи контакт с компетентните органи, както и след прекратяването на съдебното производство.

12.

В тази връзка си заслужава да се отбележи, че няколко международни инструмента са приели по-амбициозен подход в сравнение с член 23, параграф 1. В препоръка Rec(2006) 8 на Съвета на Европа относно помощта за жертвите на престъпления например е предвидено, че: „Държавите следва да предприемат подходящи стъпки, за да се избегне, доколкото е възможно, засягането на неприкосновеността на личния и семейния живот на жертвите, както и да се защитават личните данни на жертвите, по-специално по време на разследването и наказателното преследване“ (подчертаването е добавено от автора) (14). Други инструменти включват подобни разпоредби (15).

13.

С оглед на горепосоченото ЕНОЗД препоръчва към член 23 да се добави параграф 1, който по-общо казано да определя, че държавите-членки гарантират, доколкото е възможно, защитата на личния и семейния живот на жертвите, както и защитата на личните данни на жертвите при първи контакт с официалните власти и след приключване на наказателното производство. Освен това настоящият член 23, параграф 1 следва да се измени така, че да се даде възможност на съдебните органи да постановяват мерки за осигуряване на защита и „по време на наказателното разследване“.

14.

На второ място, в член 23, параграф 1 не е включена информация относно съдържанието на специфичните мерки, които могат да бъдат предприети от съдебните органи, за да се запази правото на личен живот на жертвите. ЕНОЗД разбира намерението държавите-членки да запазят максимална степен на гъвкавост в тази област. Все пак по-голямата прецизност може да бъде полезна. По-специално, в предложението би могъл да се предвиди списък с минимални мерки, които съдебните органи да могат да приемат в съответствие с националното законодателство, за да се защити личният живот на жертвите (16). Той би могъл да включва например, следните категории мерки:

15.

На трето място, в член 23 не е включена разпоредба, която да гарантира поверителността на информацията, съхранявана от публични органи. В тази връзка Препоръка Rec(2006) 8 на Съвета на Европа, цитирана вече по-горе, предоставя полезни примери. В точка 11 препоръката предвижда, че държавите следва да изискват всички агенции, които са в контакт с жертвите, да приемат ясни стандарти, съгласно които те могат да оповестяват информация, получена от жертвата или свързана с нея, на трета страна единствено при условие че жертвата е дала изричното си съгласие за такова оповестяване или ако е налице законово изискване или разрешение да го направят. ЕНОЗД призовава законодателите да включат подобна разпоредба в предложената директива.

16.

Член 23, параграф 2 предвижда, че „Държавите-членки окуражават медиите да упражняват саморегулиране с цел защитата на личния живот на жертвата, личната ѝ неприкосновеност и личните ѝ данни.“ Тук в предложението също е възприет минималистичен подход чрез позоваване единствено на инструмента за саморегулация.

17.

ЕНОЗД разбира причините за възприемане на предпазлива нагласа по отношение на този въпрос и като цяло е съгласен с подхода на Комисията. Връзката между медиите и неприкосновеността на личния живот е изключително деликатна и сложна. Това също е и област, в която в границите, определени от Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, различните традиции и културни различия в държавите-членки могат да играят важна роля. Става ясно също, че този подход е съвместим с настоящата рамка за защита на данните (член 9 от Директива 95/46/ЕО), която оставя достатъчно свобода на действие на държавите-членки по отношение на обработката на данни, когато тя се извършва за целите на журналистическата дейност или за целите на литературно или художествено изразяване (17).

18.

По отношение на саморегулацията ЕНОЗД е убеден, че инструментът може да играе важна роля при съгласуване на неприкосновеността на личния живот и свободата на словото. Освен това член 23, параграф 2 отразява подхода, възприет от Препоръка Rec(2006) 8, в която също се предвижда, че държавите следва да насърчават медиите да приемат и спазват мерките за саморегулация, с цел да се защити неприкосновеността на личния живот и личните данни на жертвите (18). Инструментите за саморегулация могат да действат и съвместно с националните рамкови разпоредби, но тези разпоредби следва да бъдат съвместими със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно член 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (19).

19.

ЕНОЗД отбелязва, че в член 3 от предложената директива, който разглежда правото на получаване на информация при първи контакт с компетентния орган, не се споменава информация, свързана със защита на данните. С цел да се гарантира адекватна защита на техните лични данни, жертвите следва да получават в подходящо време цялата информация, която им е необходима, за да им се даде възможност напълно да разберат как ще бъдат обработени личните им данни.

20.

Следователно ЕНОЗД препоръчва добавянето на допълнителна разпоредба към член 3, която да конкретизира, че на жертвите следва да се предостави информацията относно по-нататъшната обработка на нейните/неговите лични данни в съответствие с член 10 от Директива 95/46/ЕО. Освен това законодателят би могъл да вземе под внимание включването на правила относно достъпа на жертвите до техните лични данни, като същевременно се запазят законните интереси, свързани с наказателното разследване и преследване.

21.

Предложената директива отчита правото на жертвите на престъпления да получават подкрепа от момента на престъплението, по време на наказателното производство и след него в съответствие с нуждите на жертвите (20). Определени категории жертви, например жертви на сексуално насилие, на престъпления поради предразсъдъци като насилието, основано на пол и расова омраза, както и жертви на тероризма, могат да се нуждаят от специализирани услуги за подкрепа (21), включително подкрепа от психолог. В тези случаи съобщенията, разменени между жертвата и професионалистите, предоставящи услуги за подкрепа, следва да бъдат адекватно защитени от оповестяване. Ако това не бъде направено, жертвата може да се обезсърчи да общува свободно с неговия/ нейния съветник. Следователно ЕНОЗД приветства изискването в член 7, че услугите в подкрепа на жертвите трябва да бъдат „поверителни“. Въпреки това обхватът и последиците от такава поверителност трябва да бъдат изяснени.

22.

По-специално предложената директива не уточнява дали съобщенията, разменени между жертвите и лицата, предоставящи услуги за подкрепа, следва да се считат за „привилегировани“, в смисъл че оповестяването им в хода на съдебното производство е изключено или ограничено по друг начин. Това обикновено са случаите, когато лицето, предоставящо услуги за подкрепа, е здравен специалист, който подлежи на задължението за професионална тайна. Все пак всеки може да си представи случаи, когато подкрепата не се предоставя от такива специалисти. В такива ситуации не е сигурно дали жертвата ще бъде защитена от разкриване.

23.

Следователно ЕНОЗД препоръчва да се уточни, че жертвите на тези конкретни престъпления следва да имат правото да отказват оповестяване на поверителни съобщения, разменени с лицето, предоставящо услуги за подкрепа в съдебни или административни производства, и че такива съобщения могат да бъдат оповестени от трета страна само и единствено с неговото/нейното съгласие. Това обикновено би следвало да е нормално за всяко наказателно производство, без да се засягат законни и добре обосновани интереси, свързани с разследването или наказателното преследване (т.е. събиране на необходими доказателства от съдебните органи).

24.

Както вече бе споменато, предложеният регламент допълва инициативата за ЕЗОЗ относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по наказателни дела. Тъй като предложеният регламент се отнася до съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение (22), неговото приложение попада в приложното поле на предишния първи стълб и следователно и в приложното поле на Директива 95/46/ЕО (23). Не такъв е случаят с инициативата за ЕЗОЗ.

25.

Следователно ЕНОЗД препоръчва позоваването на Директива 95/46/ЕО да е включено поне в съображенията на предложението, в които се заявява, че личните данни, обработени в съответствие с регламента, следва да бъдат защитени съгласно националните закони за прилагане на Директива 95/46/ЕО.

26.

Съгласно член 5 от предложения регламент, когато страна по дело желае да се позове на заповед за осигуряване на защита в друга държава-членка, тя трябва да представи на компетентните органи на държавата-членка по признаване удостоверение. Това удостоверение се издава в съответствие със стандартната форма, определена в приложението към предложения регламент. Приложението съдържа личните данни както на лицето, което се ползва от защита, така и на лицето, създаващо заплаха, като например тяхната самоличност и местоположение, както и описание на мярката за осигуряване на защита. ЕНОЗД отчита, че личните данни, включени в удостоверението, както се изисква в приложението, по принцип са подходящи, уместни и не са прекомерни от гледна точка на целите, за които се събират.

27.

Все пак от предложението не става достатъчно ясно кои от личните данни на лицето, което се ползва от защита, ще бъдат съобщени на лицето, създаващо заплаха, по-специално съгласно член 13 (24). Във връзка с това ЕНОЗД счита, че лицето, създаващо заплаха, следва да получи само тези лични данни, които са крайно необходими за изпълнение на мярката. Освен това във въпросното съобщение трябва да се избегне, доколкото е възможно, оповестяването на адреса или на други данни за връзка, по отношение на лицето, което се ползва от защита (25). Това ограничение следва да бъде уточнено в текста на член 13.

28.

ЕНОЗД приветства целите на политиката на въпросните две предложения и като цяло споделя подхода на Комисията. Въпреки това ЕНОЗД счита, че в някои случаи защитата на личния живот и личните данни на жертвите в предложената директива би могла да бъде засилена и изяснена.

29.

По отношение на предложената директива за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления ЕНОЗД препоръчва на законодателя:

30.

По отношение на предложения регламент относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела ЕНОЗД препоръчва на законодателя: