23.12.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/10

1.1

Изготвено в отговор на искане от страна на шведското председателство към ЕИСК, настоящото проучвателно становище акцентира върху това как стратегията на ЕС относно вредите от употребата на алкохол да стане устойчива, дългосрочна и многосекторна (1). Целта на шведското председателство е да подкрепи прилагането на хоризонталната стратегия на ЕС относно алкохола и въвеждането на дългосрочни мерки за превенция както на европейско, така и на национално равнище.

1.2

Настоящото становище допълва предишното становище на ЕИСК относно вредите, свързани с употребата на алкохол, в което бяха разгледани пет приоритетни теми: защита на децата; намаляване на пътнотранспортните произшествия, свързани с употребата на алкохол; предотвратяване на вреди, свързани с употребата на алкохол сред пълнолетните и на работното място; информация, образование и повишаване на осведомеността; както и обща база от научно потвърдени знания (2).

1.3

В становището се изтъкват следните четири приоритета на председателството:

За да се постигне всеобхватен подход, всички теми, засегнати в двете становища, и други съществени въпроси следва да се разглеждат заедно.

1.4

Навиците при консумация на алкохол се различават значително в отделните страни, но по-голямата част от потребителите имат отговорно отношение към консумацията на алкохол през повечето време (вж. параграф 3.2) (3). Въпреки това ЕИСК изразява загриженост във връзка с факта, че 15 % от пълнолетното население на ЕС консумира редовно алкохол във вредни количества и че децата са най-уязвими за вредите, причинявани от алкохола. Мерките във водената политика следва да бъдат насочени към онази част от населението, която вече консумира алкохол във вредни количества.

1.5

Маркетингът на алкохол е един от факторите, които повишават вероятността децата и подрастващите да започнат да употребяват алкохол, както и да пият повече, ако вече са започнали. Предвид това ЕИСК призовава да се намали излагането на децата на влиянието на маркетинга на алкохол.

1.6

Подходящите политики по ценообразуване на алкохола могат да бъдат ефективно средство за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол, особено сред хората с ниски доходи и младите хора. ЕИСК счита, че е необходимо да се регулират наличността, разпространението и рекламата на алкохол. Саморегулацията в тази област не е достатъчна.

1.7

За да се повиши обществената осведоменост относно опасността от увреждания на зародиша, свързани с консумацията на алкохол от страна на майката (FASD), ЕИСК подкрепя кампаниите за повишаване на осведомеността на национално и европейско равнище.

1.8

ЕИСК счита, че е необходима повече информация на европейско равнище относно последствията от вредната консумация на алкохол върху достойното остаряване в добро здраве.

1.9

ЕИСК признава, че следва да се води всеобхватна политика по отношение на алкохола, включваща редица мерки, които доказано ограничават вредите.

2.1

Европейският съюз има правомощията и задължението да предприема мерки срещу проблемите на общественото здраве, свързани с вредната и опасна употреба на алкохол, въз основа на член 152, параграф 1 от Договора (4), който гласи, че действията на Общността допълват националните политики.

2.2

След препоръката си от 2001 г. относно консумацията на алкохол от млади хора (5), Съветът прикани Комисията да следи и оценява развитието и предприетите мерки, както и да докладва относно необходимостта от по-нататъшни действия.

2.3

В заключенията от юни 2001 г. и от юни 2004 г. Комисията беше приканена да представи предложения за цялостна стратегия на Общността за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол, която да допълва националните политики (6).

2.4

През 2006 г. Комисията прие съобщението „Стратегия на ЕС за подкрепа на държавите-членки за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол“ (7). То има за цел да „ориентира действията“, предприети от Комисията и държавите-членки, и в него се обяснява как Комисията може да продължи да подкрепя и допълва здравните политики на национално равнище. ЕИСК счита, че съобщението е далеч от „цялостна стратегия“ (8), тъй като не предоставя изчерпателен и прозрачен анализ на всички области на политическо действие, нито на затрудненията, които, поради правилата на пазара на ЕС (9), някои държави-членки изпитват при провеждане на качествени политики за обществено здраве по отношение на алкохола. Освен това в стратегията не се признава, че алкохолът е психоактивно вещество, което в големи количества е токсично, а понякога води до зависимост.

2.5

Съдът на Европейските общности многократно е потвърждавал, че намаляването на вредите, свързани с употребата на алкохол, е важна и оправдана цел в сферата на общественото здраве, като се използват подходящи мерки и се зачита принципът на субсидиарност (10).

2.6

ЕИСК отчита работата, извършена от всички съответни заинтересовани страни в рамките на европейския форум „Алкохол и здраве“ от създаването му през 2007 г. ЕИСК приветства подобно развитие на местно равнище.

3.1

В световен мащаб в Европейския съюз се консумира най-много алкохол – 11 литра чист алкохол на човек годишно (11). Като цяло консумацията намаля от 70-те до средата на 90-те години, а след този период остана относително стабилна. Въпреки това все още съществуват значителни различия между страните по отношение на употребата на алкохол и вредата от него, а също и по отношение на вида вреда (12); все пак вредните навици при консумацията на алкохол остават значителни (13).

3.2

По-голямата част от потребителите имат отговорно отношение към консумацията на алкохол през повечето време. Въпреки това ЕИСК е обезпокоен от факта, че приблизително 55 милиона пълнолетни в ЕС (15 % от пълнолетното население) редовно консумират алкохол във вредни количества (14). Вредната консумация на алкохол се смята за причинител на приблизително 195 000 смъртни случая в ЕС на година в резултат на злополуки, чернодробни заболявания, рак и др. Вредната употреба на алкохол е третата по важност причина за ранна смърт и заболяване в ЕС (15).

3.3

ЕИСК счита, че вредната консумация на алкохол от страна на отделни лица не е проблем, който се развива сам по себе си, а е проблем, който се обуславя от редица фактори, включително бедност, социално изключване, семейна среда и стрес, свързан с работата.

3.4

Наред с различните културни обичаи в Европа, свързани с употребата на алкохол, може да се отбележи също и съществуването на различни културни обичаи, свързани с вредната и опасна консумация на алкохол, включително сред децата и подрастващите (16). ЕИСК призовава Комисията и държавите-членки да отчитат тези национални и местни особености при определянето на политики.

3.5

Децата са особено уязвими за вредите, причинени от употребата на алкохол. Смята се, че в ЕС между 5 и 9 милиона деца са засегнати от консумацията на алкохол в семейството. Алкохолът е причина за 16 % от случаите на лошо и безотговорно отношение към деца, както и за раждането на приблизително 60 000 деца с поднормено тегло всяка година (17).

3.6

Вредната консумация на алкохол може да има отрицателно въздействие не само за индивида, но и за трети лица. Вредите, свързани с алкохола, следва да се разглеждат и на работното място, в рамките на здравните изисквания и изискванията за безопасност, което е задължение най-вече на работодателя. Политиките по отношение на алкохола на работното място могат да спомогнат за намаляването на нещастните случаи, свързани с алкохола, и отсъствията от работа, както и да повишат производителността на труда. ЕИСК призовава работодателите, синдикатите, местните власти и останалите заинтересовани организации да работят в тясно сътрудничество и да предприемат съвместни действия за намаляване на вредите, свързани с алкохола на работното място.

3.7

Алкохолът е важна стока в Европа, тъй като създава работни места, генерира данъчни приходи и допринася за търговския баланс на ЕС. Въпреки това, вредната консумация на алкохол има влияние и върху икономиката, което се дължи на повишени разходи за здравеопазване, социални разходи и намалена производителност. Разходите за икономиката на ЕС, свързани с вредите от употребата на алкохол, възлизат приблизително на 125 милиарда EUR за 2003 г. или равностойността на 1,3 % от БВП (18).

4.1

ЕИСК призовава Комисията да признае Европейската харта относно алкохола на СЗО (19), приета от всички държави-членки през 1995 г., и в частност етичния принцип, че всички деца и подрастващи имат право да живеят в среда, защитена от отрицателните последствия от консумацията на алкохол и - доколкото това е възможно - от рекламата на алкохолни напитки.

4.2

В препоръката на Съвета на ЕС държавите-членки се призовават да създадат ефективни механизми в сферата на рекламата, маркетинга и търговията на дребно, за да гарантират, че продуктите, съдържащи алкохол, не се разработват или рекламират по начин, който да ги прави привлекателни за деца и подрастващи.

4.3

Алкохолните ексцесии при младежите (на възраст от 15 до 24 години) са повод за нарастващо безпокойство на европейско и национално равнище – през 2006 г. 24 % от потребителите на алкохол в тази възрастова група заявяват, че стигат до алкохолни ексцесии поне веднъж седмично (20). Бирата (40 %) и спиртните напитки (30 %) са най-често консумираните алкохолни напитки сред тийнейджърите (21), като след тях се нареждат виното (13 %), „Alcopops“ (11 %) (22) и сайдер (6 %). Промоциите, свързани с продажба на алкохол, като „happy hour“ и „две на цената на едно“, също увеличават консумацията на алкохол и вероятността от алкохолни ексцесии сред младежите (23). Като следваща стъпка се настоява за по-стриктното прилагане от страна на властите на разпоредбите, свързани с минималната разрешена възраст за консумация на алкохол.

4.4

Рекламирането и маркетингът на алкохол оказват влияние върху оформянето на отношението и представите за алкохола у младите хора и насърчават положителните очаквания от консумацията на алкохол сред тях (24). Прегледът на дългогодишни проучвания, изготвен от Научната група на европейския форум „Алкохол и здраве“, намира „съществени доказателства за това, че рекламата на алкохол спомага младите хора, които не пият, да започнат да употребяват алкохол, а тези, които вече са започнали, да пият повече. Този резултат е още по-впечатляващ, ако се има предвид, че проучването обхваща само малка част от цялостна маркетингова стратегия“ (25).

4.5

ЕИСК изразява безпокойство поради факта, че маркетингът на алкохол привлича непълнолетни потребители (26), и обръща внимание на проучванията, които системно сочат, че излагането на въздействието на телевизионни и рекламни материали, свързани с алкохола, би могло да доведе до консумация на алкохол в младежка възраст и повишена консумация на алкохол (27).

4.6

Според експертния комитет на СЗО „този вид маркетинг, който оказва влияние върху младите хора, не може да бъде избегнат чрез доброволни системи, а саморегулацията изглежда има ефект, само ако съществува постоянна и правдоподобна заплаха от регулация на правителствено равнище“ (28).

4.7

Участниците във веригата за производство и продажба на алкохолни напитки изявиха желание да бъдат по-инициативни в прилагането на мерките за регулация и саморегулация (29). Тяхната роля е, в сътрудничество с държавите-членки, да гарантират, че продуктите им се произвеждат, разпространяват и рекламират по отговорен начин, който да допринася за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол.

4.8

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги помага за създаването на минимални стандарти за рекламирането на алкохол. В нея се посочва, че „(…) рекламата на алкохолни напитки (…) не може да бъде насочена конкретно към непълнолетни лица, няма да свързва употребата на алкохол с по-добри физически постижения, социален или сексуален успех и няма да съдържа твърдения, че алкохолът стимулира, успокоява или разрешава лични конфликти“ (30). ЕИСК счита, че сама по себе си тази директива не е достатъчна, за да бъдат децата напълно защитени от влиянието на маркетинга на алкохол.

4.9

ЕИСК настоява Комисията да включи като конкретна цел намаляването на излагането на децата на влиянието на алкохолни продукти, реклами и промоции, както и да бъде въведена по-строга регулация в тази област.

5.1

Съществува все по-голям интерес в европейски мащаб към мерките за борба с вредите от алкохола. Алкохолът е важна стока в Европа, тъй като създава работни места, генерира приходи от данъци, а търговията с алкохол има принос към икономиката на ЕС. Въпреки това приблизително 15 % от пълнолетното население консумира алкохол във вредни количества, с което се нанасят вреди на отделните индивиди и на обществото като цяло. През 2003 г. последиците от злоупотребите с алкохол в ЕС се оценяват приблизително на 125 милиарда EUR, което се равнява на 1,3 % от БВП (31).

5.2

Според проучване на RAND в ЕС съществува тенденция към по-голяма консумация на алкохол, продаван „за вкъщи“, който обикновено е по-евтин от алкохола, продаван за консумация „на място“ (32). Въпреки това следва да се отбележи, че проучването е насочено единствено към цените на алкохола, продаван „за вкъщи“, и не ги сравнява с цените на алкохола, продаван за консумация „на място“.

5.3

Проучванията показват, че между 1996 г. и 2004 г. алкохолът в ЕС е станал по-достъпен, в някои страни с повече от 50 % (33). Емпиричните данни показват, че достъпността на алкохола и консумацията на алкохол в ЕС са правопропорционални (34).

5.4

Младите хора са чувствителни към увеличения в цената на алкохола, които водят до намаляване на честотата на консумация сред тях и до изпиване на по-малки количества алкохол при всяка консумация (35). Други проучвания обаче сочат, че младите хора, могат да се насочат към по-вредни модели на консумация на алкохол като реакция спрямо увеличаването на цените, например предварителна консумация на алкохол (36), при която хората консумират по-евтин алкохол вкъщи преди да излязат. Този резултат има важни последствия за политиката в ЕС, свързана с алкохола, по-специално предвид увеличението на вредната консумация при младежите.

5.5

В световен мащаб алкохолът е причина за приблизително 3,8 % от смъртните случаи и 4,6 % от общото намаляване на продължителността на живота вследствие на инвалидност (DALY - стойности). Съществува правопропорционална зависимост между консумацията на алкохол и травмите и смъртните случаи при пътнотранспортни произшествия (37). Алкохолът е единствената причина за някои заболявания, например алкохолната чернодробна болест и алкохолния панкреатит, и спомагателен фактор за други заболявания и увреждания (например някои видове рак, сърдечни заболявания и инфаркт, цироза на черния дроб) (38). Вредната консумация на алкохол е фактор, който допринася за престъпни прояви, насилие и бедност в семейството, рисково сексуално поведение и разпространение на болести, предавани по полов път (39).

5.6

Изчислено е, че епизодичната злоупотреба с алкохол в ЕС е сред причините за 2 000 убийства, 17 000 случая на смърт при пътнотранспортни произшествия (или една трета от всички смъртни случаи при пътнотранспортни произшествия), 27 000 случая на случайна смърт и 10 000 самоубийства (40).

5.7

Политиките по ценообразуване на алкохола могат да бъдат ефективно средство за намаляване на вредите от алкохола (41). Въпреки това ЕИСК счита, че политиката на ценообразуване следва да бъде взета предвид при разработването на стратегии за предотвратяване на вредите от алкохола чрез дългосрочен, устойчив и многосекторен подход.

5.8

Политиката по отношение на алкохола следва да бъде всеобхватна и да включва мерки, които имат доказано въздействие при ограничаването на вредите, например политики, насочени срещу шофирането в пияно състояние, и мерки за осигуряване на първична здравна помощ. ЕИСК признава, че нито една мярка не може да предотврати сама по себе си вредите, свързани с алкохола.

5.9

ЕИСК счита, че е необходимо ефективно прилагане на разпоредбите относно наличността, разпространението и рекламата на алкохол. Саморегулацията в тази област е част от решението, но сама по себе си не е достатъчна. Следва да се даде възможност за налагане на ограничения върху продажбите под себестойността и търговските промоции, без това да ограничава свободната търговия или да бъде в нарушение на законодателството на ЕС.

6.1

Съдбата на Европа зависи от здравето и продуктивността на нейното население. Ето защо ЕИСК изразява силна тревога от данните, които сочат, че у младите хора се откриват повече, отколкото другаде, заболявания, причинени от вредна или рискова консумация на алкохол (42).

6.2

Комисията признава, че децата имат право на ефективна защита срещу икономическа експлоатация и всички видове злоупотреби (43). ЕИСК напълно подкрепя тази позиция.

6.3

ЕИСК отбелязва, че вредната и опасна консумация на алкохол влияе отрицателно не само на консумиращия, но и на хората в неговото обкръжение, особено при инциденти, травми и прояви на насилие. ЕИСК признава, че в семействата групата, изложена на най-голям риск, са децата.

6.4

Смята се, че между 5 и 9 милиона деца са засегнати от консумацията на алкохол в семейството и че алкохолът допринася за 16 % от случаите на лошо и безотговорно отношение към деца, а също така допринася за раждането на приблизително 60 000 деца с поднормено тегло всяка година (44). Сред другите отрицателни последствия за децата са бедността и социалното изключване, които могат да се отразят върху тяхното здраве, образование и благоденствие в настоящия момент и в бъдеще.

6.5

Домашното насилие е сериозен проблем в много страни (45), тясно свързан с прекалената консумация на алкохол от страна на извършителя (46). Въпреки че домашно насилие може да има и там, където не се употребява алкохол, прекалената консумация на алкохол може да допринесе за прояви на насилие при някои хора. Намаляването на прекалената консумация на алкохол е от полза не само за жертвите и извършителите на насилие, но и за децата, живеещи в такива семейства.

6.6

Алкохолът може да има отрицателни последствия върху децата още преди раждането им. Уврежданията на зародиша, свързани с консумацията на алкохол от страна на майката (FASD), представляват поредица от неизлечими вродени малформации (физически, поведенчески и когнитивни), причинени от употребата на алкохол от майката по време на бременността.

6.7

Обществената осведоменост относно FASD и последствията от тях е ниска. От решаващо значение е разпространяването на примери от практиката за програми за превенция и ограничаване на вредите от алкохола по време на бременността. ЕИСК подкрепя целенасочени кампании от страна на ЕС и на националните правителства за повишаване на осведомеността относно риска от FASD.

7.1

По-възрастните хора са по-чувствителни към последствията от консумацията на алкохол. Тук се имат предвид специфични проблеми като запазването на равновесие и опасността от падане, както и появата на здравни проблеми, които могат да направят по-възрастните хора по-податливи на въздействието на алкохола. При около една трета от по-възрастните хора проблеми, свързани с алкохола, се появяват за пръв път в напреднала възраст, често пъти поради загуба на близък, лошо физическо здраве, затруднена подвижност и социална изолация (47).

7.2

Вредната консумация на алкохол може да засегне психическото здраве на по-възрастните хора под формата на чувство за безпокойство, депресия и чувство на обърканост.

7.3

Разстройствата вследствие на употребата на алкохол са често срещани сред по-възрастните хора, по-специално сред мъже, които са социално изолирани и живеят сами (48). Проблемната употреба на алкохол е свързана с широко разпространени увреждания на физическото, психическото, социалното и когнитивното здраве. Около 3 % от хората на възраст над 65 години страдат от такива разстройства (49), но много случаи могат да останат незабелязани, тъй като диагностичните критерии и прегледи са насочени към по-младите. Често обаче лечението на проблеми, свързани с алкохола, е по-лесно при по-възрастните хора, отколкото при по-младите.

7.4

Алкохолът може да засили въздействието на някои лекарства и да намали това на други. Важно е да се повиши осведомеността относно потенциалното взаимодействие между лекарствата и алкохола сред професионалните и неформалните болногледачи, както и сред по-възрастните граждани.

7.5

ЕИСК счита, че е необходимо да се полагат повече усилия за благосъстоянието на по-възрастното население в ЕС, включително да се предоставя информация на европейско равнище относно последствията от вредната консумация на алкохол върху достойното остаряване в добро здраве.