РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

12 октомври 2017 година ( *1 )

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Регламент (ЕС) № 650/2012 — Наследяване и европейско удостоверение за наследство — Приложно поле — Недвижим имот с местонахождение в държава членка, в която не е познат виндикационният завет — Отказ да се признаят вещните последици на такъв завет“

По дело C‑218/16

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожув Велкополски, Полша) с акт от 8 март 2016 г., постъпил в Съда на 19 април 2016 г., в рамките на производство по жалба на

Aleksandra Kubicka

в присъствието на:

Przemysława Bac, действаща в качеството на нотариус,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: M. Ilešič, председател на състава, A. Rosas, C. Toader (докладчик), A. Prechal и E. Jarašiūnas, съдии,

генерален адвокат: Y. Bot,

секретар: M. Aleksejev, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 март 2016 г.,

като има предвид становищата, представени:

за г‑жа Przemysława Bac, действаща в качеството на нотариус, от M. Margoński, zastępca notarialny,

за полското правителство, от B. Majczyna, M. Nowak и S. Żyrek, в качеството на представители,

за германското правителство, от T. Henze, J. Möller, M. Hellmann и J. Mentgen, в качеството на представители,

за гръцкото правителство, от E. Tsaousi и A. Magrippi, в качеството на представители,

за испанското правителство, от V. Ester Casas и S. Jiménez García, в качеството на представители,

за унгарското правителство, от M. Z. Fehér, G. Koós и M. Tátrai, в качеството на представители,

за Европейската комисия, от M. Wilderspin и A. Stobiecka-Kuik, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 17 май 2017 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2, букви к) и л) и член 31 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ L 201, 2012 г., стр. 107).

2

Запитването е отправено в рамките на производство във връзка с подадено от г‑жа Aleksandra Kubicka искане до нотариус в Слубице (Полша) за съставяне на нотариално завещание, което да предвижда виндикационен завет.

Правна уредба

Правото на Съюза

3

Съображения 7, 8, 15, 18, 19 и 37 от Регламент № 650/2012 гласят следното:

„(7)

Правилното функциониране на вътрешния пазар следва да се улесни с отстраняването на пречките пред свободното движение на хора, които днес са изправени пред трудности при упражняване на правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. В европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство. По ефикасен начин следва да бъдат гарантирани правата на наследниците и заветниците, на други лица, близки на починалия, както и на кредиторите на наследството.

(8)

За да бъдат постигнати тези цели, настоящият регламент следва да обедини разпоредбите относно компетентността, приложимото право, признаването или, според случая, приемането, изпълняемостта и изпълнението на съдебни решения, автентични актове и съдебни спогодби и относно създаването на европейско удостоверение за наследство.

[…]

(15)

Настоящият регламент следва да даде възможност за създаване или прехвърляне чрез наследяване на право върху недвижима или движима собственост, както е предвидено в приложимото към наследяването право. В него обаче не следва да се засяга ограниченият брой („numerus clausus“) вещни права, срещащи се в националното право на някои държави членки. Дадена държава членка не следва да е задължена да признае вещно право, свързано с имущество, намиращо се в тази държава членка, ако въпросното вещно право е непознато в нейната правна система.

[…]

(18)

Изискванията за вписване в регистър на право върху недвижима или движима собственост следва да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо следва правото на държавата членка, в която се води регистърът (за недвижимата собственост това е lex rei sitae), да определя правните условия и начина на извършване на вписването, както и органите, например лица водещи поземлени регистри или нотариуси, които отговарят за извършване на проверка на това дали са изпълнени всички изисквания и дали представената или посочената документация е достатъчна или съдържа необходимата информация. По-специално тези органи могат да проверяват дали правото на починалия по отношение на наследственото имущество, посочено в представения за регистрация документ, е право, вписано като такова в регистъра или е доказано по друг начин в съответствие със законодателството на държавата членка, в която се води регистърът. За да се избегне дублирането на документи, органите по регистрацията следва да приемат онези документи, изготвени от компетентните органи в друга държава членка, чието разпространение е предвидено в настоящия регламент. По-специално издаваното съгласно настоящия регламент европейско удостоверение за наследство следва да представлява действителен документ с оглед вписването на наследствено имущество в регистъра на държава членка. Това не следва да изключва възможността органите по регистрацията да поискат от лицето, което подава заявление за регистрация, да представи такава допълнителна информация или такива допълнителни документи, каквито се изискват съгласно законодателството на държавата членка, в която се води регистърът, например информация или документи, свързани с изплащане на приход. Компетентният орган може да посочи на лицето, което подава заявление за регистрация, как може да се предоставят липсващата информация или документи.

(19)

Последиците от вписването на дадено право в регистър следва също да бъдат изключени от обхвата на настоящия регламент. Ето защо правото на държавата членка, в която се води регистърът, следва да определя дали вписването има например декларативно или конститутивно действие. По този начин, когато например придобиването на право върху недвижима собственост подлежи на вписване в регистър съгласно правото на държавата членка, в която се води регистърът, с цел да се гарантира действието erga omnes на регистрите или да се защитят правните спогодби, моментът на придобиването следва да се определя от законодателството на тази държава членка.

[…]

(37)

За да позволи на гражданите да се ползват, при пълна правна сигурност, от преимуществата на вътрешния пазар, настоящият регламент следва да им даде възможност да узнаят предварително кое е правото, приложимо към наследяването в техния случай. Следва да се въведат хармонизирани стълкновителни норми, за да се избегне наличието на противоречащи си резултати. Основната норма следва да осигурява уреждане на наследяването от предвидимо право, с което то да е в тясна връзка. От съображения за правна сигурност и за да се избегне раздробяването на наследството, това право следва да урежда наследяването като цяло, т.е. цялото имущество, което съставлява наследственото имущество, независимо от естеството на активите и независимо дали активите се намират в друга държава членка или в трета държава“.

4

Член 1 от този регламент гласи:

„1.   Настоящият регламент се прилага при наследяването в случай на смърт. Той не се прилага по данъчни, митнически или административни въпроси.

2.   От приложното поле на настоящия регламент са изключени:

[…]

к)

естеството на вещните права, както и

л)

вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър“.

5

Съгласно дефиницията в член 3, параграф 1, буква а) от Регламента „наследяване“ означава „наследяване на имущество на починало лице и обхваща всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, независимо дали чрез доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или чрез прехвърляне по наследяване при липса на завещание“.

6

Член 22 от Регламент № 650/2012 е озаглавен „Избор на приложимо право“ и параграф 1, първа алинея от него предвижда:

„Всяко лице може да избере за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло, правото на държавата, чийто гражданин е към момента на избора или към момента на смъртта“.

7

Член 23 от Регламента е озаглавен „Обхват на приложимото право“, а параграф 1 и параграф 2, букви б) и д) от него гласят:

„1.   Правото, определено съгласно член 21 или 22, урежда наследяването като цяло.

2.   Това право урежда по-специално:

[…]

б)

определянето на бенефициерите, на съответните им наследствени дялове и на задълженията, с които може да бъдат натоварени от починалия, както и определянето на останалите наследствени права, включително наследствените права на преживелия съпруг или партньор;

[…]

д)

прехвърлянето на наследниците, и според случая — на заветниците, на активите, правата и задълженията, съставляващи наследството, включително условията и последиците от приемането или отказа от наследство или от завет“.

8

Член 31 от Регламента е озаглавен „Адаптиране на вещни права“ и гласи:

„Когато дадено лице се позове на вещно право, което притежава съгласно приложимото към наследяването право, а правото на държавата членка, в която е извършено позоваването, не познава въпросното вещно право, това вещно право, ако е необходимо и доколкото е възможно, се адаптира към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на тази държава, като се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици“.

9

Глава VI от Регламент № 650/2012 е озаглавена „Европейско удостоверение за наследство“ и обхваща членове 62—73. Член 62 гласи:

„1.   С настоящия регламент се създава европейско удостоверение за наследство (наричано по-нататък „удостоверението“), което се издава с цел да бъде използвано в друга държава членка и има правните последици, изброени в член 69.

2.   Използването на удостоверението не е задължително.

3.   Удостоверението не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. Същевременно, след като бъде издадено за ползване в друга държава членка, удостоверението поражда правните последици, изброени в член 69, и в държавата членка, чиито органи са го издали в съответствие с настоящата глава“.

10

Член 63 от Регламента е озаглавен „Цел на удостоверението“, а параграфи 1 и 2 от него предвиждат:

„1.   Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и […], на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници […].

2.   Удостоверението може да се използва по-специално за доказване на един или повече от следните елементи:

а)

правното положение и/или правата на всеки наследник или според случая — на всеки заветник, посочен в удостоверението, и съответните им дялове от наследственото имущество;

б)

присъждането на определен актив или определени активи, които са част от наследственото имущество, на наследника(ците) или според случая — на заветника(ците), посочени в удостоверението;

[…]“.

11

Член 68 от Регламента урежда съдържанието на удостоверението и гласи:

„Удостоверението съдържа следната информация в степента, необходима за целите, за които се издава:

[…]

м)

опис на правата и/или активите за всеки един заветник;

[…]“.

12

Член 69 от Регламента е озаглавен „Правни последици от удостоверението“ и гласи:

„1.   Удостоверението има правни последици във всички държави членки, като за това не се изисква специална процедура.

2.   Предполага се, че удостоверението представя точно елементите, установени в съответствие с приложимото към наследяването право или в съответствие с друго право, приложимо към специфични елементи. Предполага се, че лицето, посочено в удостоверението като наследник, заветник […], има посоченото в удостоверението правно положение и/или правата или правомощията, заявени в удостоверението, без да се налагат други условия и/или ограничения за тези права или правомощия освен заявените в удостоверението.

[…]

5.   Удостоверението представлява действителен документ за вписването на наследственото имущество в съответния регистър на дадена държава членка, без да се засяга член 1, параграф 2, букви к) и л)“.

Полското право

Гражданският кодекс

13

Член 9811, параграф 1 от Kodeks Cywilny (Гражданският кодекс) гласи:

„С нотариално завещание наследодателят може да разпореди определено от него лице да придобие предмета на завета в момента на откриването на наследството (виндикационен завет)“.

14

Съгласно член 9811, параграф 2, точка 2 предмет на такъв завет може да е определена част от собствеността върху недвижим имот, която е прехвърлимо вещно право.

15

Член 968 от Гражданския кодекс урежда „дамнационния завет“, какъвто завещателят може да направи чрез всяка допустима форма на завещаване, в това число със саморъчно завещание. При този вид завет наследникът има задължението да прехвърли на заветника правото върху вещта, а заветникът може да иска от наследника да изпълни завета.

Законът за нотариата

16

Съгласно член 81 от Prawo o notariacie (Закон за създаване на нотариален кодекс) от 14 февруари 1991 г. (Dz. U., бр. 22, позиция 91), изменен със закон от 13 декември 2013 г. (Dz. U., 2014 г., позиция 164) (наричан по-нататък „Законът за нотариата“), нотариусът е длъжен да отказва да извършва нотариални действия, които биха били в противоречие със закона.

17

Съгласно член 83, параграф 2 от Закона за нотариата лицето, на което нотариусът откаже да извърши определено нотариално действие, може да обжалва този отказ. Частната жалба се подава първо пред нотариуса, който е отказал да извърши съответното нотариално действие, и ако той я намери за основателна, следва да извърши поисканото действие. Обратно, ако не бъде уважена от нотариуса, частната жалба се изпраща на окръжния съд (sąd okręgowy), в чийто район се намира кантората на нотариуса.

Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

18

Полската гражданка г‑жа Kubicka живее във Франкфурт на Одер (Германия) и е омъжена за германски гражданин. От този брак са родени две деца, все още непълнолетни. Съпрузите са съсобственици с по ½ идеална част на недвижим имот във Франкфурт на Одер, в който е построена семейната им къща. За да състави завещанието си, г‑жа Kubicka се обръща към нотариус в Слубице.

19

Г‑жа Kubicka желае със завещанието си да учреди в полза на своя съпруг допустим съгласно полското право виндикационен завет по отношение на нейната част от собствеността върху общия им недвижим имот във Франкфурт на Одер. За останалата част от имуществото си тя желае да запази законовия ред за наследяване, тоест съпругът и децата ѝ да я наследят с равни дялове.

20

Тя изрично отказва да използва обикновения (дамнационен) завет, предвиден в член 968 от Гражданския кодекс, доколкото това би създало трудности с представляването на непълнолетните деца — законни наследници, и би наложило допълнителни разходи.

21

На 4 ноември 2015 г. заместващият нотариус отказва да извърши поисканото от г‑жа Kubicka нотариално действие по съставяне на завещание, съдържащо виндикационен завет, тъй като приема, че съставянето на завещание с такъв завет е в разрез с германското законодателство и германската съдебна практика в областта на вещното и регистърното право, които според него следва да се вземат предвид съгласно член 1, параграф 2, букви к) и л) и член 31 от Регламент № 650/2012, и че следователно извършването на това действие би било в противоречие със закона.

22

Той пояснява, че в Германия вписването на заветника в имотния регистър може да се извърши само въз основа на нотариален акт, съдържащ договор между наследниците и заветника за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. В Германия виндикационните завети се адаптират в дамнационни завети на основание член 31 от Регламент № 650/2012. Това тълкуване произтичало от мотивите към германския закон, с който вътрешното право се изменя в съответствие с разпоредбите на Регламент № 650/2012 (Internationales Erbrechtsverfahrensgesetz (Закон за процесуалния ред при международно наследяване) от 29 юни 2015 г., BGBl. I, стр. 1042).

23

На 16 ноември 2015 г. на основание член 83 от Закона за нотариата г‑жа Kubicka подава частна жалба до нотариуса против отказа му да състави завещание, съдържащо въпросния виндикационен завет. Тя изтъква, че разпоредбите на Регламент № 650/2012 трябва да се тълкуват самостоятелно и по същество че нито една от неговите разпоредби не дава основание така да се ограничава действието на приложимия наследствен закон, че да се допусне непризнаване на вещните последици на виндикационния завет.

24

Тъй като нотариусът не уважава подадената от г‑жа Kubicka частна жалба, същата е изпратена за разглеждане на Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожув Велкополски, Полша).

25

Запитващата юрисдикция смята, че съгласно член 23, параграф 2, букви б) и д) и член 68, буква м) от Регламент № 650/2012 виндикационният завет се урежда от приложимия наследствен закон, но иска да установи доколко законът по местонахождението на вещта, до която се отнася заветът, може да доведе до ограничаване на вещните последици на виндикационния завет, предвиден в избрания наследствен закон.

26

Като се има предвид, че съгласно член 1, параграф 2, буква к) от Регламент № 650/2012 от приложното поле на този регламент са изключени въпросите на „естеството на вещните права“, не би могло чрез предвидения в приложимия наследствен закон виндикационен завет да се учредяват вещни права, непознати за закона по местонахождението на вещта — предмет на завета. Би следвало обаче да се определи дали тази разпоредба изключва от приложното поле на Регламента и възможните основания за придобиване на вещни права. В това отношение запитващата юрисдикция посочва, че въпросите на придобиването на вещни права чрез виндикационен завет се уреждат единствено от приложимия наследствен закон. Според нея това становище е възприето в полската доктрина в тази област, докато в мотивите към проектозакона за международното наследствено право и за изменение на разпоредбите относно удостоверението за наследници и на някои други разпоредби (Gesetzesentwurf der Bundesregierung, BT-Drs. 17/5451 от 4 март 2015 г.) се приема, че във връзка с Регламент № 650/2012 не се изисква признаване в германското право на виндикационните завети в завещания, съставени съгласно правото на друга държава членка.

27

Като се позовава на член 1, параграф 2, буква л) от Регламента, запитващата юрисдикция поставя и въпроса дали приложимото право към регистрите за недвижимо или движимо имущество може да оказва въздействие върху наследственоправните последици от завета. В това отношение тя пояснява, че ако се приеме, че заветът поражда вещни последици по силата на наследственото право, правото на държавата членка, в която се води регистърът, би уреждало единствено начина на доказване на последиците от придобиването по наследство, но не би могло да оказва въздействие върху самото придобиване.

28

Затова тази юрисдикция смята, че тълкуването на член 31 от Регламент № 650/2012 зависи и от това дали държавата членка по местонахождението на вещта — предмет на завета, има право да поставя под съмнение вещното действие на този завет, произтичащо от избрания наследствен закон. В този смисъл посочената юрисдикция приема, че приложимостта на член 31 при обстоятелства като разглежданите в главното производство зависи от наличието на такова право за държавите членки.

29

При тези условия Sąd Okręgowy w Gorzowie Wielkopolskim (Окръжен съд Гожув Велкополски) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 1, параграф 2, букви к) и л) или член 31 от Регламент [№ 650/2012] да се тълкуват в смисъл, че допускат отказ да се признаят вещните последици на предвидения в приложимия наследствен закон виндикационен завет (legatum per vindicationem), когато този завет се отнася до правото на собственост върху недвижим имот с местонахождение в държава членка, чието право не познава института на завета с пряко вещно действие?“.

По преюдициалния въпрос

По допустимостта

30

Германското и унгарското правителство оспорват допустимостта на преюдициалния въпрос, като поддържат, че той е хипотетичен.

31

Съгласно постоянната съдебна практика производството по член 267 ДФЕС е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, при който именно последните са отговорни да преценят — предвид особеностите на всяко дело — както необходимостта от преюдициално решение, за да могат да се произнесат, така и релевантността на въпросите, които поставят на Съда (вж. в този смисъл решения от 3 април 2014 г., Weber, C‑438/12, EU:C:2014:212, т. 34 и от 2 март 2017 г., Pérez Retamero, C‑97/16, EU:C:2017:158, т. 20 и цитираната съдебна практика).

32

В този смисъл отказ за произнасяне по отправен от национална юрисдикция преюдициален въпрос е възможен само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. по-специално решения от 3 април 2014 г., Weber, C‑438/12, EU:C:2014:212, т. 35 и от 2 март 2017 г., Pérez Retamero, C‑97/16, EU:C:2017:158, т. 21 и 22, както и цитираната съдебна практика).

33

Германското правителство смята, че от акта на запитващата юрисдикция не личи ясно по какви причини би било в противоречие със закона да се състави нотариално завещание съгласно избраното от завещателя полско право, което да предвижда виндикационен завет по отношение на недвижим имот с местонахождение в Германия.

34

В това отношение следва да се отбележи, че както посочва запитващата юрисдикция, член 81 от Закона за нотариата гласи, че нотариусът има законовото задължение да отказва да извършва нотариални действия, които биха били в противоречие със закона. Освен това, както беше припомнено в съдебното заседание, полските съдилища биха приели за противоречащи на закона завещателните разпореждания, предвиждащи виндикационен завет, които поради правната си структура не биха могли да породят действие.

35

В случая в главното производство обаче завещателката, която на основание член 22, параграф 1, първо изречение от Регламент № 650/2012 избира за приложим полския наследствен закон, желае да учреди със завещанието си виндикационен завет по отношение на недвижим имот с местонахождение в Германия — държава членка, в която не се признават вещните последици на този завет.

36

В този смисъл от преюдициалното запитване ясно личи, че тълкуването на член 1, параграф 2, букви к) и л) и член 31 от Регламент № 650/2012 е необходимо за решаването на делото в главното производство. Всъщност запитващата юрисдикция следва да провери правилен ли е от гледна точка на Регламента отказът на нотариуса да извърши исканото от жалбоподателката в главното производство нотариално действие, отказ, постановен по съображението, че това действие би било в противоречие с германското законодателство.

37

В подкрепа на твърдението си за недопустимост на преюдициалния въпрос пък унгарското правителство твърди, че този въпрос се отнася до бъдещ спор, доколкото завещателката не е починала и няма отправено искане във връзка с този имот до германския орган, водещ имотния регистър.

38

В това отношение е достатъчно да се констатира, че както следва от съображение 7 от Регламент № 650/2012, същият цели да даде възможност на гражданите да организират предварително въпросите на своето наследство. При това положение отправеният въпрос не може да е хипотетичен само защото в случая в главното производство наследството все още не е открито.

39

Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че преюдициалният въпрос е допустим.

По същество

40

С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 1, параграф 2, букви к) и л) и член 31 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат отказа на орган на държава членка да признае вещните последици на виндикационния завет, познат в приложимото наследствено право, избрано от завещателя съгласно член 22, параграф 1 от Регламента, щом този отказ се основава на съображението, че заветът се отнася до правото на собственост върху недвижим имот с местонахождение в тази държава членка, а нейното законодателство не познава института на завета с пряко вещно действие в момента на откриването на наследството.

41

В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 1, параграф 1, първо изречение от Регламент № 650/2012 същият се прилага при наследяването в случай на смърт. Съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Регламента наследяването обхваща „всички форми на прехвърляне на активи, права и задължения в случай на смърт, независимо дали чрез доброволно прехвърляне по силата на разпореждане с имущество в случай на смърт или чрез прехвърляне по наследяване при липса на завещание“.

42

Безспорно е, че фактите в главното производство се отнасят до наследяване по завещание.

43

Видно от текста на член 22, параграф 1 от Регламент № 650/2012, завещателят може да избере правото на държавата, чийто гражданин е, за приложимо право по въпросите, свързани с наследяването му като цяло. Следва също така да се поясни, че член 23, параграф 1 от Регламента закрепва принципа за единството на приложимото към наследяването право.

44

В този смисъл законодателят на Съюза е пояснил, както личи от съображение 37 от Регламента, че от съображения за правна сигурност и за да се избегне раздробяването на наследството, това право следва да урежда наследяването като цяло, тоест цялото имущество, което съставлява наследственото имущество, независимо от естеството на активите и независимо дали активите се намират в друга държава членка или в трета държава. Така съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 650/2012 посоченото право урежда в частност прехвърлянето на съставляващите наследството активи на наследниците или, според случая, на заветниците.

45

В това отношение в член 1, параграф 2 от Регламент № 650/2012 са изброени различни въпроси, които са изключени от приложното поле на Регламента, като сред тях в буква к) са посочени въпросите на „естеството на вещните права“, а в буква л) — „вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър“.

46

На първо място, що се отнася до въпроса дали член 1, параграф 2, буква к) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска отказа да се признаят в Германия вещните последици на предвидения в полското право виндикационен завет, следва да се отбележи, че тази разпоредба изключва от приложното поле на Регламента въпросите на „естеството на вещните права“.

47

Както личи от обяснителния меморандум към предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решенията и автентичните актове в областта на наследяването и създаването на европейско удостоверение за наследство (COM(2009) 154 окончателен, стр. 5), въпросната разпоредба се отнася до класификацията на вещите и вещните права и определянето на правомощията на носителите на тези права.

48

Освен това в обхвата на тази разпоредба попадат и въпросите на съществуването и броя на вещните права в правния ред на държавите членки („numerus clausus“). Всъщност в това отношение в съображение 15 от Регламент № 650/2012 се пояснява, че с този регламент не се засяга ограниченият брой („numerus clausus“) вещни права, срещащи се в националното право на някои държави членки, и че дадена държава членка не следва да е задължена да признае вещно право, свързано с имущество, намиращо се в тази държава членка, ако въпросното вещно право е непознато в нейната правна система.

49

В настоящия случай както предвиденият в полското право виндикационен завет, така и предвиденият в германското право дамнационен завет са начини за прехвърляне на собствеността върху вещ, тоест на вещно право, което е познато и в двете съответни правни системи, както подчертава генералният адвокат в точки 46 и 47 от заключението си. В този смисъл прякото прехвърляне на право на собственост чрез виндикационен завет засяга единствено начините за прехвърлянето на това вещно право при смъртта на завещателя, а както сочи съображение 15, Регламент № 650/2012 цели да даде възможност именно за това в съответствие с приложимото към наследяването право.

50

Член 1, параграф 2, буква к) от Регламент № 650/2012 обаче не се отнася до такива начини на прехвърляне.

51

Ето защо следва да се констатира, че член 1, параграф 2, буква к) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в държава членка, чиято правна система не познава института на виндикационния завет, да бъде отказано да се признаят вещните последици, пораждани от такъв завет в момента на откриването на наследството по силата на избрания от завещателя наследствен закон.

52

На второ място, що се отнася до въпроса дали член 1, параграф 2, буква л) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска отказа да се признаят вещните последици на виндикационния завет, следва да се отбележи, че съгласно тази разпоредба от приложното поле на Регламента са изключени въпросите на вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, включително правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър.

53

В това отношение в съображение 18 от Регламент № 650/2012 се пояснява, че „правото на държавата членка, в която се води регистърът (за недвижимата собственост това е lex rei sitae), [следва] да определя правните условия и начина на извършване на вписването [на вещни права]“. Освен това съгласно текста на съображение 19 от Регламента, когато „придобиването на право върху недвижима собственост подлежи на вписване в регистър съгласно правото на държавата членка, в която се води регистърът, с цел да се гарантира действието erga omnes на регистрите или да се защитят правните спогодби, моментът на придобиването следва да се определя от законодателството на тази държава членка“.

54

Както по същество подчертава генералният адвокат в точка 60 от заключението си, оттук следва, че щом член 1, параграф 2, буква л) от Регламент № 650/2012 се отнася само до вписването в регистър на права върху недвижима или движима собственост, в това число правните изисквания за такова вписване, както и последиците от вписването или невписването на такива права в регистър, то условията, при които се придобиват такива права, не са сред въпросите, изключени от приложното поле на Регламента по силата на тази разпоредба.

55

Това тълкуване намира потвърждение в принципа за единството на приложимия наследствен закон, принцип, предвиден в член 23 от Регламент № 650/2012, и конкретно в член 23, параграф 2, буква д), който гласи, че това право урежда „прехвърлянето на наследниците, и според случая — на заветниците, на активите, правата и задълженията“.

56

Това тълкуване отговаря и на целта на Регламент № 650/2012, упомената в съображение 7 от него, а именно целта да се улесни правилното функциониране на вътрешния пазар чрез отстраняване на пречките пред свободното движение на хора, които искат да упражнят правата си в областта на наследяването с трансгранични последици. Съгласно това съображение в европейското пространство на правосъдие гражданите трябва да могат да организират предварително въпросите на своето наследство.

57

В този контекст, ако се приеме, че член 1, параграф 2, буква л) от Регламент № 650/2012 позволява придобиването на собствеността върху вещ чрез виндикационен завет да бъде изключено от приложното поле на Регламента, това би довело до раздробяване на наследството, което пък е несъвместимо с текста на член 23 от Регламента и с целите на този регламент.

58

Ето защо член 1, параграф 2, буква л) от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в държава членка, чиято правна система не познава института на виндикационния завет, да бъде отказано да се признаят вещните последици, пораждани от такъв завет в момента на откриването на наследството по силата на избрания наследствен закон.

59

Освен това следва да се добави, че Регламент № 650/2012 предвижда създаването на удостоверение, което трябва да дава възможност на всички посочени в това удостоверение наследници, заветници или други правоимащи лица да докажат правното положение и правата си в друга държава членка, и в частност присъждането на определен актив на посочения в удостоверението заветник.

60

Съгласно член 69, параграф 1 от Регламента удостоверението има правни последици във всички държави членки, като за това не се изисква специална процедура. Член 69, параграф 2 предвижда, че лицето, посочено в удостоверението като заветник, има посоченото в удостоверението правно положение и заявените в удостоверението права, без да се налагат други условия и/или ограничения за тези права освен заявените в удостоверението.

61

На трето място, що се отнася до тълкуването на член 31 от Регламент № 650/2012, следва да се припомни, че съгласно текста на този член, „[к]огато дадено лице се позове на вещно право, което притежава съгласно приложимото към наследяването право, а правото на държавата членка, в която е извършено позоваването, не познава въпросното вещно право, това вещно право, ако е необходимо и доколкото е възможно, се адаптира към най-близкото равностойно вещно право съгласно законодателството на тази държава, като се вземат предвид целите и интересите, преследвани от конкретното вещно право, и свързаните с него последици“.

62

В настоящия случай следва да се констатира, че вещното право, което г‑жа Kubicka иска да предаде с виндикационен завет, е правото на собственост върху нейната част от недвижимия имот с местонахождение в Германия. Безспорно е обаче, че германското право познава правото на собственост, което заветникът би получил по този начин по силата на полското право.

63

Член 31 от Регламент № 650/2012 се отнася не до начините за прехвърляне на вещните права, каквито начини са в частност виндикационният и дамнационният завет, а единствено до зачитането на съдържанието на вещните права, определено от приложимото към наследяването право (lex causae), и приемането им в правната система на държавата членка, в която са предявени (lex rei sitae).

64

Ето защо, доколкото вещното право, предавано чрез виндикационния завет, е правото на собственост, което е признато в германското право, няма основание за адаптирането му по реда на член 31 от Регламент № 650/2012.

65

Оттук следва, че член 31 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в държава членка, чиято правна система не познава института на виндикационния завет, да бъде отказано да се признаят вещните последици, пораждани от такъв завет в момента на откриването на наследството по силата на избрания наследствен закон.

66

По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 1, параграф 2, букви к) и л) и член 31 от Регламент № 650/2012 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат отказа на орган на държава членка да признае вещните последици на виндикационния завет, познат в приложимото наследствено право, избрано от завещателя съгласно член 22, параграф 1 от Регламента, щом този отказ се основава на съображението, че заветът се отнася до правото на собственост върху недвижим имот с местонахождение в тази държава членка, а нейното законодателство не познава института на завета с пряко вещно действие в момента на откриването на наследството.

По съдебните разноски

67

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

 

Член 1, параграф 2, букви к) и л) и член 31 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат отказа на орган на държава членка да признае вещните последици на виндикационния завет, познат в приложимото наследствено право, избрано от завещателя съгласно член 22, параграф 1 от Регламента, щом този отказ се основава на съображението, че заветът се отнася до правото на собственост върху недвижим имот с местонахождение в тази държава членка, а нейното законодателство не познава института на завета с пряко вещно действие в момента на откриването на наследството.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: полски.