1.   Настоящият регламент с изключение на член 12 се прилага за кораби, плаващи под знамето на държава-членка.

Член 12 се прилага за кораби, плаващи под знамето на трета държава, които посещават пристанище или застават на котва в държава-членка.

2.   Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

2.   За целите на член 7, параграф 2, буква г) и членове 13, 15 и 16 се прилагат следните определения:

3.   За целите на параграф 1, точка 13 компетентно лице може да бъде обучен работник или ръководен служител, който може да разпознае и оцени професионални и други рискове и излагане на работниците и служителите на въздействието на потенциално опасни материали или небезопасни условия в дадено съоръжение за рециклиране на кораби, и който е в състояние да посочи необходимите защитни средства и предпазните мерки, които трябва да се вземат, за да се премахнат или намалят тези рискове и излагания на въздействия.

Без да се засягат разпоредбите на Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (13), компетентният орган може да дефинира подходящи критерии за назначаване на такива лица и може да определи задълженията, които да им бъдат възложени.

1.   На борда на всеки нов кораб се държи инвентарен опис на опасните материали, който съдържа най-малко тези опасни материали, които са посочени в приложение II, и се съдържат в конструкцията или оборудването на кораба, и в който се посочват местоположението и приблизителните им количества.

2.   При спазване на член 32, параграф 2, буква б) съществуващите кораби са в съответствие доколкото е практически възможно с параграф 1.

Корабите, които отиват за рециклиране, са в съответствие, доколкото е практически възможно, с параграф 1 от настоящия член, считано от датата на публикуване на европейския списък на съоръженията за рециклиране на кораби („европейски списък“) съобразно установеното в член 16, параграф 2.

При спазване на член 32, параграф 2, буква б) при съставянето на списъка на опасните материали в него се посочват най-малко изброените в приложение I опасни материали.

3.   Инвентарният опис на опасните материали:

4.   Освен предвиденото по параграф 3 за съществуващите кораби се изготвя план, описващ огледа или проверката с вземане на проба, чрез които е изготвен инвентарният опис на опасните материали, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО.

5.   Инвентарният опис на опасните материали се състои от три части:

6.   Част I от инвентарния опис на опасните материали се води и актуализира по надлежен начин през целия експлоатационен срок на кораба, като отразява нови инсталации, съдържащи някой от опасните материали по приложение II, както и съответните промени в структурата и оборудването на кораба.

7.   Преди рециклирането и като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО, в допълнение към водената и актуализирана по надлежен начин част I, в инвентарния опис на опасните материали се включват част II за отпадъците, генерирани по време на експлоатацията, и част III за складовете, и описът се проверява от администрацията или от овластена от нея призната организация.

8.   На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 24 във връзка с актуализирането на списъка с позиции за инвентарния опис на опасните материали в приложения I и II, за да се гарантира, че в списъка са включени най-малко веществата, изброени в Допълнения I и II към Конвенцията от Хонг Конг.

Комисията приема отделен делегиран акт за всяко вещество, което се включва или заличава от приложения I или II.

1.   При подготовката за изпращане на кораб за рециклиране корабособствениците:

2.   Корабособствениците следят предназначените за рециклиране кораби да:

3.   Корабособствениците гарантират, че танкерите пристигат на съоръжението за рециклиране на кораби с товарни резервоари и помпени отделения в състояние, годно за сертифициране като „безопасно за високотемпературни работи“.

4.   Корабособствениците предоставят на оператора на съоръжението за рециклиране на кораби екземпляр от свидетелството за годност за рециклиране, издадено в съответствие с член 9.

5.   Корабособствениците носят отговорност за кораба и вземат мерки, за да го поддържат в съответствие с изискванията на администрацията на държавата, под чието знаме корабът плава до момента, в който отговорността за него бъде поета от оператора на съоръжението за рециклиране на кораби. Операторът на съоръжението за рециклиране на кораби може да откаже да приеме кораба за рециклиране, ако състоянието на кораба до голяма степен не отговаря на данните от свидетелството за инвентарния опис, включително когато част I от описа на опасните материали не е надлежно водена и актуализирана, отразявайки промените в конструкцията и оборудването на кораба. При тези обстоятелства корабособственикът продължава да носи отговорността за кораба, като той незабавно уведомява администрацията за това.

1.   Преди всякакво рециклиране на кораби се разработва специфичен за кораба план за рециклиране на кораб. Планът за рециклиране на кораб включва всички специфични за кораба аспекти, които не са визирани в плана на съоръжението за рециклиране на кораби или за които се изискват специални процедури.

2.   Планът за рециклиране на кораб:

3.   Планът за рециклиране на кораб се одобрява мълчаливо или изрично от компетентния орган в съответствие с изискванията на държавата, където е разположено съоръжението за рециклиране на кораби, когато е приложимо.

Изрично одобрение е дадено, ако компетентният орган изпрати писмено уведомление за решението си относно плана за рециклиране на кораба на оператора на съоръжението за рециклиране на кораби, на корабособственика и на администрацията.

Счита се, че е дадено мълчаливо съгласие, ако компетентният орган не е изпратил писмено възражение срещу плана за рециклиране на кораба на оператора на съоръжението за рециклиране на кораби, на корабособственика и на администрацията в рамките на срок за разглеждане, определен в съответствие с изискванията на държавата, където е разположено съоръжението за рециклиране на кораби, когато е приложимо, и не е направил уведомление в съответствие с член 15, параграф 2, буква б).

4.   Държавите-членки могат да изискат от своята администрация да изпрати на компетентния орган на държавата, в която се намира съоръжението за рециклиране на кораби, информацията, предоставена от корабособственика съгласно член 6, параграф 1, буква б), както и следните данни:

1.   Прегледите на корабите се извършват от служители на администрацията или на овластена от нея призната организация, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО.

2.   Когато администрацията, използва признати организации за извършването на прегледи съгласно параграф 1, тя упълномощава такива признати организации най-малко да:

3.   Корабите подлежат на следните прегледи:

4.   Първоначалният преглед на нов кораб се извършва преди корабът да бъде пуснат в експлоатация или преди да бъде издадено свидетелството за инвентарния опис. За съществуващите кораби се извършва първоначален преглед до 31 декември 2020 г. С прегледа се проверява дали част I от описа на опасните материали е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

5.   Прегледът при подновяване се извършва през интервали, посочени от администрацията, които не може да надхвърлят пет години. С прегледа при подновяване се удостоверява че част I от описа на опасните материали е в съответствие с изискванията на настоящия регламент.

6.   Допълнителният преглед, общ или частичен, в зависимост от обстоятелствата, се извършва по искане на корабособственика след промяна, замяна или значителен ремонт на конструкцията, оборудването, системите, арматурата, приспособленията и материалите, който е оказал въздействие върху списъка на опасните материали. Прегледът се провежда така, щото да се гарантира, че всяка промяна, замяна или значителен ремонт са били направена по начин, който гарантира корабът да продължи да бъде в съответствие с изискванията на настоящия регламент, а част I от описа на опасните материали при необходимост да бъде съответно изменена.

7.   Окончателният преглед се извършва преди корабът да бъде изведен от експлоатация и преди рециклирането на кораба да е започнало.

Прегледът удостоверява, че:

8.   За съществуващите кораби, предназначени за рециклиране, първоначалният и окончателният преглед могат да се извършват по едно и също време.

1.   След успешно приключване на първоначален преглед или на преглед при подновяване администрацията или овластена от нея призната организация издава свидетелство за инвентарния опис. Това свидетелство се допълва с част I от инвентарния опис на опасните материали, посочени в член 5, параграф 5, буква а).

Когато, съгласно предвиденото в член 8, параграф 8, първоначалният преглед и окончателният преглед се извършват по едно и също време, се издава само свидетелството за годност за рециклиране, посочено в параграф 9 от настоящия член.

Комисията приема актове за изпълнение за определяне на формата на свидетелството за инвентарния опис, за да се гарантира, че е в съответствие с допълнение 3 към Конвенцията от Хонг Конг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент.

2.   Свидетелство за инвентарен опис се одобрява по молба на корабособственика от администрацията или от овластена от нея призната организация след успешното приключване на допълнителен преглед, проведен в съответствие с член 8, параграф 6.

3.   При условията на параграф 4 администрацията или овластена от нея призната организация издава или одобрява свидетелство за инвентарен опис, според случая, ако прегледът при подновяване е приключил успешно:

4.   Ако прегледът при подновяване е приключил успешно и ново свидетелство за инвентарен опис не може да се издава, нито да се използва на борда преди изтичането на срока на наличното свидетелство за инвентарен опис, администрацията или овластена от нея призната организация одобрява наличното свидетелство и то се приема за валидно за срок, не по-дълъг от пет месеца след датата на изтичане на валидността.

5.   В случай на свидетелство за инвентарен опис, издадено за срок, по-кратък от пет години, администрацията или овластена от нея призната организация може да продължи срока на валидност на наличното свидетелство за срок, който не надхвърля пет години.

6.   При специфични обстоятелства, определени от администрацията, новото свидетелство за инвентарен опис не е необходимо да има дата от датата на изтичане на валидността на наличното, съгласно изискванията по параграф 3, букви а) и б) и параграфи 7 и 8. При такива обстоятелства новото свидетелство е валидно до дата, не по-късна от пет години след датата на приключване на прегледа при подновяване.

7.   Когато даден кораб не се намира на пристанището или мястото за заставане на котва, където ще бъде подложен на преглед при изтичане на валидността на свидетелството за инвентарния опис, администрацията може, ако е уместно, да продължи валидността на свидетелството за срок, не по-дълъг от три месеца, за да даде възможност на кораба да завърши пътуването си до пристанището, на което ще му бъде извършен преглед. Всяко продължаване на срока е при условие че прегледът ще бъде извършен преди корабът да напусне въпросното пристанище. Кораб, на който е продължен срокът, няма право по силата на това продължаване да напусне пристанището, на което ще му бъде извършен преглед, без да е получил ново свидетелство. Когато приключи проверката на обновяването, новото свидетелство за инвентарен опис е валидно до дата, не по-късна от пет години от датата на наличното свидетелство, преди да е било разрешено продължаването му.

8.   Свидетелство за инвентарен опис на кораб, извършващ кратки пътувания, и чийто срок не е бил продължен при условията, посочени в параграф 7, може да бъде продължен от администрацията за гратисен срок до един месец след изтичането на валидността на свидетелството. Когато приключи прегледът при подновяване, новото свидетелство за инвентарен опис е валидно за срок не повече от пет години след датата на изтичане на валидността на наличното свидетелство, преди да е било разрешено продължаването.

9.   След успешното приключване на окончателен преглед в съответствие с член 8, параграф 7, администрацията или овластена от нея призната организация издава свидетелство за годност за рециклиране. Това свидетелство се допълва с инвентарния опис на опасните материали и плана за рециклиране на кораб.

Комисията приема актове за изпълнение за определяне на формата на свидетелството за годност за рециклиране, за да се гарантира, че е в съответствие с допълнение 4 към Конвенцията от Хонг Конг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент. Свидетелство за годност за рециклиране, издадено след окончателен преглед в съответствие с първа алинея от настоящия параграф, се приема от другите държави-членки и се счита за целите на настоящия регламент, че има същата сила, каквато има свидетелство за годност за рециклиране, издадено от тях.

1.   При условията на член 9 свидетелство за инвентарния опис се издава за период, чиято продължителност се установява от администрацията и не надвишава пет години.

2.   Свидетелството за инвентарния опис, издадено или одобрено съгласно член 9, престава да бъде валидно във всеки от следните случаи:

3.   Свидетелство за годност за рециклиране се издава от администрацията или от овластена от нея призната организация за период, не по-дълъг от три месеца.

4.   Свидетелство за годност за рециклиране, издадено съгласно член 9, параграф 9, престава да бъде валидно, когато състоянието на кораба съществено се различава от данните в свидетелството за инвентарния опис.

5.   Чрез дерогация от параграф 3 свидетелството за годност за рециклиране може да бъде продължено от администрацията или от овластена от нея призната организация за единично пътуване от точка до точка до съоръжението за рециклиране на кораби.

1.   Държавите-членки прилагат разпоредби за контрол за корабите в съответствие с националното си законодателство, като вземат предвид Директива 2009/16/ЕО. При условията на параграф 2 всяка такава инспекция се ограничава до проверка дали на борда се държи свидетелство за инвентарен опис или свидетелство за годност за рециклиране, които, ако са валидни, се считат достатъчни за одобрението на инспекцията.

2.   Може да се извърши подробна инспекция от компетентния орган, извършващ дейности по контрол на държавата на пристанището, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО, когато кораб не носи валидно свидетелство или има ясни основания да се счита, че:

3.   Всеки кораб може да бъде предупреден, задържан, отпратен или изключен от достъп до пристанищата или морските терминали под юрисдикцията на държава-членка, в случай че не изпрати на компетентните органи на тази държава-членка копие от свидетелството за инвентарен опис или, по искане на тези органи и според случая, от свидетелството за годност за рециклиране, без да се засяга член 9. Държавата-членка, която предприема такива действия, уведомява незабавно съответната администрация. Неактуализиране на инвентарния опис на опасните материали не е нарушение, което е основание за задържането на кораб, но несъответствия в инвентарния опис на опасните материали се докладват на съответната администрация и се коригират при извършването на следващ преглед.

4.   Достъпът до определено пристанище или място за заставане на котва може да бъде разрешен от компетентния орган на държава-членка в случай на форсмажорни обстоятелства или поради първостепенни съображения за безопасност или за да се намали или сведе до минимум рискът от замърсяване, или за да се отстранят неизправностите, при условие собственикът, операторът или капитанът на кораба вземе подходящи мерки в изпълнение на предписанията на компетентния орган на същата държава-членка, за да се гарантира влизането на кораба при пълна безопасност.

1.   При спазване на член 32, параграф 2, буква б), когато посещава пристанище или застава на котва в държава-членка, кораб, плаващ под знамето на трета държава, разполага на борда си със списък на опасните материали, който е в съответствие с член 5, параграф 2.

Независимо от първа алинея достъпът до определено пристанище или място за заставане на котва може да бъде разрешен от компетентния орган на държава-членка в случай на форсмажорни обстоятелства или поради първостепенни съображения за безопасност, или за да се намали или сведе до минимум рискът от замърсяване, или за да се отстранят неизправностите, при условие че собственикът, операторът или капитанът на кораба вземе подходящи мерки в изпълнение на предписанията на компетентния орган на същата държава-членка, за да се гарантира влизането на кораба при пълна безопасност.

2.   Инсталирането на опасни материали, посочени в приложение I, на кораби, плаващи под знамето на трета държава, докато са в пристанище или на място за заставане на котва в държава-членка, се забранява или ограничава съгласно приложение I.

Използването на опасни материали, посочени в приложение I, на кораби, плаващи под знамето на трета държава, докато са в пристанище или на място за заставане на котва в държава-членка, се забранява или ограничава съгласно приложение I, без да се засягат освобождаванията и преходните разпоредби, приложими за тези материали по силата на международното право.

3.   Инвентарният опис на опасните материали е специфичен за всеки кораб, съставя се, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО и служи за изясняване на това, че корабът е в съответствие с параграф 2 от настоящия член. При съставянето на инвентарния опис на опасните материали в него се посочват най-малко изброените в приложение I опасни материали. Корабът, плаващ под знамето на трета държава, изготвя план, описващ огледа или проверката с вземане на проба, чрез които е съставен инвентарният опис на опасните материали, като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО.

4.   Инвентарният опис на опасните материали се води и актуализира по надлежен начин през целия експлоатационен срок на кораба, като отразява нови инсталации, съдържащи някой от опасните материали по приложение II, както и съответните промени в конструкцията и оборудването на кораба, като се отчитат освобождаванията и преходните разпоредби, приложими за тези материали по силата на международното право.

5.   Всеки кораб, плаващ под знамето на трета държава, може да бъде предупреден, задържан, отпратен или изключен от достъп до пристанищата или морските терминали под юрисдикцията на държава-членка, в случай че не изпрати на компетентните органи на тази държава-членка копие от свидетелството за съответствие съгласно параграфи 6 и 7, придружено, когато е необходимо и по искане на тези органи, от инвентарния опис на опасните материали. Държавата-членка, която предприема такива действия, уведомява незабавно компетентните органи на третата държава, под чието знаме плава въпросният кораб. Неактуализиране на инвентарния опис на опасните материали не е нарушение, което е основание за задържането на кораб, но несъответствия в инвентарния опис на опасните материали се докладват на компетентните органи на третата държава, под чието знаме корабът плава.

6.   Свидетелството за съответствие се издава след проверка на инвентарния опис на опасните материали от компетентните органи на третата държава, под чието знаме плава корабът, или от организация, овластена от тях съгласно националните изисквания. За образец на свидетелството за съответствие може да се използва допълнение 3 към Конвенцията от Хонг Конг.

7.   Свидетелството за съответствие и инвентарният опис на опасните материали се изготвят на един от официалните езици на издаващите компетентни органи на третата държава, под чието знаме плава корабът, а когато използваният език не е английски, френски или испански, те се превеждат на един от тези езици.

8.   При спазване на член 32, параграф 2, буква б) корабите, плаващи под знамето на трета държава, за които е подадено заявление за регистрация под знамето на държава-членка, гарантират, че в съответствие с член 5, параграф 2 държат на борда инвентарен опис на опасните материали или че той се съставя в рамките на шест месеца от регистрацията под знамето на съответната държава-членка или по време на следващия периодичен преглед по член 8, параграф 3, в зависимост от това коя дата настъпи първа.

1.   За да бъде включено в европейския списък, съоръжение за рециклиране на кораби трябва да отговаря на следните изисквания в съответствие с приложимите разпоредби на Конвенцията от Хонг Конг и като се вземат предвид приложимите насоки на ИМО, МОТ, Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители и на други международни насоки:

2.   Операторът на съоръжение за рециклиране на кораби:

3.   Комисията приема актове за изпълнение за установяване на формата на:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент.

1.   Без да се засягат други приложими разпоредби на правото на Съюза, компетентните органи разрешават на съоръженията за рециклиране на кораби, намиращи се на тяхната територия и отговарящи на изискванията, формулирани в член 13, да извършват рециклиране на кораби. Това разрешение може да бъде предоставено на съответните съоръжения за рециклиране на кораби за срок от максимум пет години и да бъде съответно подновявано.

При условие че са спазени изискванията по настоящия регламент, всяко разрешение, издадено съгласно съответните разпоредби на друго национално право или на правото на Съюза, може да бъде комбинирано с разрешението по настоящия член в единно разрешение, когато по този начин се избягва ненужното дублиране на информация и на работата на оператора на съоръжението за рециклиране на кораби или на дружеството за рециклиране на кораби или на компетентния орган. В такива случаи разрешението може да бъде продължено в съответствие с посочения в първа алинея разрешителен режим, но без да надхвърля максимален срок от пет години.

2.   Държавите-членки създават и актуализират списък на съоръженията за рециклиране на кораби, на които са издали разрешение в съответствие с параграф 1.

3.   Списъкът, посочен в параграф 2, се съобщава на Комисията без забавяне и не по-късно от 31 март 2015 г.

4.   Когато съоръжение за рециклиране на кораби престане да отговаря на изискванията, формулирани в член 13, държавата-членка, в която е разположено съоръжението за рециклиране на кораби, спира или отнема разрешението, издадено на въпросното съоръжение за рециклиране на кораби, или предписва коригиращи действия от дружеството за рециклиране на кораби и уведомява незабавно Комисията за това.

5.   Когато съоръжение за рециклиране на кораби е получило разрешение в съответствие с параграф 1, съответната държава-членка уведомява незабавно Комисията за това.

1.   Дружество за рециклиране на кораби, което притежава съоръжение за рециклиране на кораби, разположено в трета държава и което възнамерява да рециклира кораби, плаващи под знамето на държава-членка, подава заявление до Комисията за включване на посоченото съоръжение за рециклиране в европейския списък.

2.   Заявлението, посочено в параграф 1, се придружава от доказателства, че въпросното съоръжение за рециклиране на кораби отговаря на изискванията, формулирани в член 13, за да извършва рециклиране на кораби и да бъде включено в европейския списък в съответствие с член 16.

По-специално, дружеството за рециклиране на кораби:

3.   На Комисията се предоставя правомощието да приема актове за изпълнение, за да определи формата на информацията, необходима за идентифицирането на съоръжението за рециклиране на кораби. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент.

4.   За да бъдат включени в европейския списък, съответствието на съоръженията за рециклиране на кораби, разположени в трети държави, с изискванията, установени в член 13 се удостоверява чрез проверка на място от независим експерт с необходимите квалификации. Дружеството за рециклиране на кораби представя удостоверението на Комисията, когато подава заявление за включване в европейския списък и на всеки пет години след това при подновяване на включването му в този списък. Първоначалното включване в списъка и последващото подновяване се допълват от средносрочен преглед за потвърждаване на съответствието с изискванията, установени в член 13.

Като подават заявления за включване в европейския списък, дружествата за рециклиране на кораби приемат възможността съоръжението за рециклиране на кораби да бъде обект на проверка на място от Комисията или от представители, действащи от нейно име, преди или след включването им в европейския списък, с цел проверка на съответствието с изискванията, установени в член 13. Независимият експерт, Комисията или представителите, действащи от нейно име, си сътрудничат с компетентните органи на третата държава, в която е разположено съоръжението за рециклиране на кораби, за извършването на тези проверки на място.

Комисията може да издава бележки с технически напътствия с цел улесняване на въпросното удостоверяване.

5.   За целите на член 13, що се отнася до съответната операция по оползотворяване или обезвреждане на отпадъци може се допусне, че е налице екологосъобразно управление, единствено когато съоръжението за рециклиране на кораби може да докаже, че съоръжението за управление на отпадъците, което приема отпадъците, ще бъде експлоатирано в съответствие с такива стандарти за опазване на здравето на човека и околната среда, които в общи линии са еквивалентни на приложимите международни стандарти и стандарти на Съюза.

6.   В случай на промени в информацията, предоставена на Комисията, дружеството за рециклиране на кораби незабавно представя актуализирани доказателства и във всеки случай три месеца преди изтичането на всеки петгодишен период на включване в европейския списък дружеството декларира, че:

1.   Комисията приема актове за изпълнение с цел съставяне на европейски списък на съоръженията за рециклиране на кораби, които:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент.

2.   Европейският списък се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на уебсайта на Комисията не по-късно от 31 декември 2016 г. Той се разделя на два подсписъка, включващи съоръжения за рециклиране на кораби, разположени в държава-членка и съоръжения за рециклиране на кораби, разположени в трета държава.

Европейският списък включва цялата следна информация относно съоръжението за рециклиране на кораби:

3.   В европейския списък се посочва датата на изтичането на срока на включване на съоръжението за рециклиране на кораби. Включването е валидно за максимален период от пет години и подлежи на подновяване.

4.   Комисията приема актове за изпълнение с цел редовно актуализиране на европейски списък:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 25 от настоящия регламент

5.   При съставянето и актуализирането на европейския списък Комисията действа в съответствие със залегналите в Договорите принципи и с международните задължения на Съюза.

6.   Държавите-членки съобщават на Комисията цялата информация, която може да е необходима в контекста на актуализирането на европейския списък. Комисията изпраща необходимата информация на останалите държави-членки.

1.   Планът за корабното рециклиране, посочен в член 7, се съставя на език, приемлив за държавата, която издава разрешение на съоръжението за рециклиране на кораби. Когато използваният език не е английски, френски или испански, планът за корабното рециклиране се превежда на един от тези езици, освен ако администрацията счита, че това не е необходимо.

2.   Свидетелството за инвентарния опис и свидетелството за годност за рециклиране, издадени съгласно член 9, се изготвят на един от официалните езици на издаващата администрация. Когато използваният език не е английски, френски или испански, текстът включва и превод на един от тези езици.

1.   Държавите-членки определят компетентните органи и администрации, отговорни за прилагането на настоящия регламент, и уведомяват Комисията за тези определяния. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички промени в тази информация.

2.   Комисията публикува на своя уебсайт списъците с определените компетентни органи и администрации, и актуализира тези списъци, когато е уместно.

1.   Държавите-членки и Комисията определят поотделно едно или повече лица за връзка, отговорни за информиране или съветване на физически или юридически лица, отправили запитвания. Лицето за връзка на Комисията препраща на лицата за връзка на държавите-членки всички получени въпроси, които ги касаят, и обратно.

2.   Държавите-членки уведомяват Комисията за определянето на лица за връзка. Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички промени в тази информация.

3.   Комисията публикува на своя уебсайт списъците с определените лица за връзка и актуализира тези списъци, когато е уместно.

1.   Всяка държава-членка изпраща на Комисията доклад, съдържащ следното:

2.   Всяка държава-членка предава на всеки три години в електронен вид доклада на Комисията не по-късно от девет месеца след края на тригодишния период, за който се отнася.

Първият електронен доклад обхваща периода от датата на прилагане на настоящия регламент до края на първия редовен тригодишен отчетен период, определен в член 5 от Директива 91/692/ЕИО на Съвета (14), след началната дата на първия отчетен период.

Комисията публикува доклад относно изпълнението на настоящия регламент не по-късно от девет месеца след получаване на докладите от държавите-членки.

3.   Комисията въвежда тази информация в електронна база данни, която е постоянно достъпна за обществеността.

1.   Държавите-членки приемат разпоредби за санкции, прилагани при нарушаване на настоящия регламент, и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции са ефективни, пропорционални и възпиращи.

2.   Държавите-членки си сътрудничат, двустранно или многостранно една с друга, така че да улеснят предотвратяването и откриването на потенциалното заобикаляне и нарушаване на настоящия регламент.

3.   Държавите-членки определят членовете от своя постоянен персонал, които са отговорни за сътрудничеството, посочено в параграф 2. Тази информация се изпраща до Комисията, която разпространява обобщен списък до тези членове.

4.   Държавите-членки съобщават на Комисията разпоредбите от своето национално право, отнасящо се до правоприлагането на настоящия регламент, и за приложимите санкции.

1.   Физически или юридически лица, които са засегнати или е вероятно да бъдат засегнати от нарушение на член 13 във връзка с член 15 и член 16, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, или които имат достатъчен интерес от вземането на решения в областта на околната среда, свързани с нарушение на член 13 във връзка с член 15 и член 16, параграф 1, буква б) от настоящия регламент, имат право да отправят молба до Комисията за предприемане на действия съгласно настоящия регламент във връзка с такова нарушение или с непосредствена опасност от такова нарушение.

За тази цел за всяка неправителствена организация, насърчаваща опазването на околната среда и отговаряща на изискванията, установени в член 11 от Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета (15), се счита, че има достатъчен интерес за целите на първа алинея.

2.   Молбата за действие се придружава от съответната информация и данни, подкрепящи тази молба.

3.   Когато молбата за действие и придружаващите я информация и данни показват убедително, че е налице нарушение на член 13 във връзка с член 15 и член 16, параграф 1, буква б) или непосредствена опасност от такова нарушение, Комисията разглежда всички молби за действие с информацията и данните. При такива обстоятелства Комисията дава на съответното дружество за рециклиране на кораби възможност да изложи своите виждания по отношение на молбата за действие и придружаващите я информация и данни.

4.   Комисията информира незабавно и в съответствие с приложимите разпоредби на правото на Съюза лицата, отправили молба съгласно параграф 1, за решението си да уважи или отхвърли молбата за действие, като посочва мотивите за това.

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 5, параграф 8 се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 30 декември 2013 г. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощие не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се подновява мълчаливо за срокове със същата продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно подновяване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 8, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейският парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в него дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.

5.   Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 8, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът направят възражение в срок от два месеца след нотификацията на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да правят възражения. Този срок се продължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

1.   Комисията се подпомага от комитет. Той е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Когато комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Комисията преценява дали нарушенията на настоящия регламент следва да бъдат отнесени към обхвата на Директива 2008/99/ЕО, за да се постигне еквивалентност на свързаните с нарушения разпоредби на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 1013/2006. Комисията докладва относно констатациите си до 31 декември 2014 г. на Европейския парламент и на Съвета и при целесъобразност докладът се придружава от законодателно предложение.

2.   Комисията следва да преразгледа настоящия регламент не по-късно от 18 месеца преди датата на влизане в сила на Конвенцията от Хонг Конг и при целесъобразност същевременно да представи евентуални подходящи законодателни предложения във връзка с това. Това преразглеждане следва да отчита включването на съоръжения за рециклиране на кораби, разрешени съгласно Конвенцията от Хонг Конг в европейския списък с цел да се избегне дублирането на работа и административната тежест.

3.   Комисията извършва редовни прегледи на настоящия регламент и при целесъобразност прави своевременни предложения, за да бъдат взети предвид новостите във връзка с международните конвенции, включително Базелската конвенция, в случай че се окаже необходимо.

4.   Независимо от параграф 2, до пет години след датата на прилагане на настоящия регламент Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на настоящия регламент, придружен при целесъобразност от законодателни предложения, за да се гарантира, че целите му са били осъществени и въздействието му е постигнато и обосновано.

1.   Настоящият регламент се прилага от по-ранната от следните две дати, но не по-рано от 31 декември 2015 г.:

2.   При все това по отношение на следните разпоредби се прилагат следните дати:

3.   Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз съобщение относно датата на прилагане на настоящия регламент, когато условията, посочени в параграф 1, буква а) са изпълнени.

4.   Ако държава-членка е закрила своя национален регистър на корабите или в продължение на три години не е имала кораби, регистрирани под нейно знаме, и, доколкото никой кораб не е регистриран под нейно знаме, тази държава-членка може да ползва дерогация от разпоредбите на настоящия регламент с изключение на членове 4, 5, 11, 12, 13, 14, член 16, параграф 6, членове 18, 19, 20, 21 и 22. Когато държава-членка реши да се възползва от тази дерогация, тя уведомява Комисията най-късно на датата на прилагане на настоящия регламент. Всички последващи промени също се съобщават на Комисията.

1.   Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данни за тяхното население с обичайно местопребиваване към референтния момент или период. Предоставяните данни обхващат населението по възраст, пол и регион на местопребиваване.

2.   Държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данни за техните основни демографски събития, които са настъпили през референтния период. Държавите членки използват същото определение за населението, което използват за данните, посочени в параграф 1. Предоставяните данни обхващат следните променливи:

3.   Държавите членки използват едно и също определение за население за всички национални и регионални нива, така както е посочено в настоящия регламент.

4.   Комисията приема актове за изпълнение, с които определя единни условия за разбивките на данните, посочени в параграфи 1 и 2, за сроковете и за ревизиране на данните. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 10, параграф 2.

1.   За целите на гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данни за общото население на национално равнище към референтния момент или период, съгласно член 2, буква в), в срок от осем месеца след края на референтната година.

2.   Държавите членки могат да изчислят приблизително общото население, посочено в параграф 1, въз основа на законно пребиваващото или регистрираното население, като използват научно обосновани, добре документирани и публично достъпни методи за изготвяне на статистическа оценка.

1.   Всяка година държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данните за тяхното население и за техните основни демографски събития за предходната година, посочени в член 3, параграф 1 и в член 3, параграф 2, букви а) и б).

2.   Всяка година държавите членки предоставят на Комисията (Евростат) данни за общото население на национално равнище, посочени в член 4.

3.   За целите на настоящия регламент референтен момент или период означава или референтната дата, посочена в параграф 4, или референтния период, посочен в параграф 5, в зависимост от случая.

4.   Референтната дата за данните за населението е краят на референтния период (полунощ на 31 декември). Първата референтна дата е през 2013 г., а последната референтна дата е през 2027 г.

5.   Референтният период за основните демографски събития е календарната година, през която са настъпили събитията. Първият референтен период е през 2013 г., а последният референтен период е през 2027 г.

1.   Държавите членки извършват проучвания за приложимост относно използването на определенията „обичайно местопребиваване“ за населението и „основни демографски събития“, съгласно посоченото в член 3, параграфи 1 и 2.

2.   Резултатите от проучванията за приложимост, посочени в параграф 1, се предават на Комисията до 31 декември 2016 г.

3.   С цел да се улесни извършването на проучванията за приложимост, посочени в параграф 1 от настоящия член, Съюзът може да предостави финансова подкрепа на националните статистически институти и на други национални органи, посочени в член 5 от Регламент (ЕО) № 223/2009.

1.   Държавите членки гарантират качеството на предаваните данни.

2.   За целите на настоящия регламент по отношение на предаваните данни се прилагат критериите за качество, посочени в член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 223/2009.

3.   Държавите членки докладват на Комисията (Евростат) за референтните метаданни, като използват стандартите на Европейската статистическа система, по-специално за използваните през първата референтна година източници на данни, определения и методи за оценка, и информират Комисията (Евростат) за всякакви промени по тях.

4.   По искане на Комисията (Евростат) държавите членки предоставят цялата информация, необходима за оценяване на качеството на статистическата информация.

5.   Държавите членки гарантират, че данните за населението, изискани по член 3 от настоящия регламент, съответстват на изискваните данни по член 3, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 862/2007.

1.   Комисията се подпомага от Комитета на Европейската статистическа система, създаден с Регламент (ЕО) № 223/2009. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.   Комисията представя първи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно изпълнението на настоящия регламент до 31 декември 2018 г. и втори доклад до 31 декември 2023 г. В тези доклади Комисията отчита съответната информация, предоставена от държавите членки и извършва оценка на качеството на предоставените данни, използваните методи за събиране на данните, допълнителната тежест, наложена на държавите членки и респондентите и съпоставимостта на тази статистика. В тези доклади се извършва оценка на използването на научно обоснованите, добре документирани методи за статистическа оценка за приблизително изчисляване на „населението с обичайно местопребиваване“ на база на законно пребиваващото или регистрираното население. Първият доклад обхваща и резултатите от проучванията за приложимост, посочени в член 8.

2.   По целесъобразност докладите се придружават от предложения, имащи за цел допълнително да подобрят общата правна рамка за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика за населението и основните демографски събития, уредена с настоящия регламент.