14.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 316/1

(1)

Прилагането на някои актове на Съюза, уреждащи свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали в рамките на вътрешния пазар, изисква от държавите членки да си сътрудничат по-ефективно и да обменят информация помежду си и с Комисията. В тези актове обаче често не са посочени конкретните практически средства за извършването на такъв обмен на информация, поради което е необходимо да се установят подходящи практически механизми.

(2)

Информационната система за вътрешния пазар („ИСВП“) е софтуерно приложение, достъпно през интернет, разработено от Комисията в сътрудничество с държавите членки, с цел те да бъдат подпомогнати при практическото изпълнение на изискванията за информационен обмен, установени в актовете на Съюза, чрез осигуряването на централизиран механизъм за комуникация, с който да се улесни трансграничният обмен на информация и взаимната помощ. По-специално ИСВП подпомага компетентните органи да установят кои са партньорите им в друга държава членка, да управляват обмена на информация, включително на лични данни, на базата на прости и единни процедури, и да преодолеят езиковите бариери с помощта на предварително съгласувани и преведени работни процеси. Ако са налични, Комисията следва да предостави на потребителите на ИСВП съществуващите допълнителни функционалности за превод, които отговарят на техните нужди, които са съвместими с изискванията за сигурност и поверителност за обмена на информация в ИСВП и могат да бъдат предложени на разумна цена.

(3)

С цел преодоляване на езиковите бариери ИСВП следва по принцип да бъде достъпна на всички официални езици на Съюза.

(4)

Целта на ИСВП следва да бъде да се подобри функционирането на вътрешния пазар чрез осигуряването на ефективен и лесен за използване инструмент за осъществяване на административно сътрудничество между държавите членки и между държавите членки и Комисията, като по този начин се улесни прилагането на актовете на Съюза, изброени в приложението към настоящия регламент.

(5)

В съобщението на Комисията от 21 февруари 2011 г., озаглавено „По-добро управляване на единния пазар чрез засилено административно сътрудничество: стратегия за разширяване и развиване на информационната система за вътрешния пазар (ИСВП)“ са изложени планове за евентуално разширяване на използването на ИСВП по отношение на други актове на Съюза. В съобщението на Комисията от 13 април 2011 г., озаглавено „Акт за единния пазар — Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието — „Заедно за нов тип икономически растеж“ се подчертава значението на ИСВП за засилване на сътрудничеството сред участниците, включително на местно равнище, като по този начин се допринася за по-доброто управление на единния пазар. Затова е необходимо да се създаде стабилна правна рамка за ИСВП и да се установят общи правила, с което да се гарантира ефективното функциониране на ИСВП.

(6)

Когато прилагането на разпоредба от акт на Съюза изисква от държавите членки да обменят лични данни и предвижда тяхното обработване, подобна разпоредба следва да се разглежда като подходящо правно основание за обработването на лични данни при изпълнение на условията по членове 8 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз. ИСВП следва да се разглежда основно като инструмент за обмен на информация, включително лични данни, който обмен в противен случай би се извършвал чрез други средства, включително обикновена поща, факс или електронна поща, въз основа на правни задължения, наложени с актове на Съюза на властите и органите на държавите членки. Обменяните чрез ИСВП лични данни следва да се събират, обработват и използват единствено за цели, съответстващи на целите на първоначалното им събиране, и това следва да става при спазване на всички приложими предпазни мерки.

(7)

Съгласно принципа за защита на личните данни още на етапа на проектиране ИСВП е разработена при съобразяване на изискванията на законодателството за защита на данните и още от самото начало е ориентирана към защита на данните, по-специално поради ограниченията, наложени върху достъпа до лични данни, обменяни чрез ИСВП. Вследствие на това ИСВП предлага значително по-висока степен на защита и сигурност в сравнение с други методи за обмен на информация като обикновена поща, телефон, факс или електронна поща.

(8)

Административното сътрудничество по електронен път между държавите членки, както и между държавите членки и Комисията, следва да става в съответствие с правилата за защита на личните данни, предвидени в Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (3) и в Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (4). Определенията, установени в Директива 95/46/ЕО и Регламент (ЕО) № 45/2001, следва да се прилагат и за целите на настоящия регламент.

(9)

Комисията предоставя и управлява софтуера и информационно-технологичната инфраструктура на ИСВП, гарантира сигурността на ИСВП, управлява мрежата от национални координатори за ИСВП и участва в обучението и техническата помощ за ползвателите на ИСВП. За тази цел Комисията следва да има достъп само до личните данни, които са стриктно необходими за изпълнението на задачите ѝ в рамките на отговорностите, определени от настоящия регламент, например регистрацията на националните координатори за ИСВП. Комисията следва също да има достъп до лични данни при извличане на такива данни по искане на друг участник в ИСВП, които са блокирани в ИСВП и до които даден субект на данни е поискал достъп. Комисията не следва да има достъп до лични данни, обменяни в рамките на административното сътрудничество по линия на ИСВП, освен ако чрез акт на Съюза не се предвиди роля на Комисията в това сътрудничество.

(10)

С цел да се гарантира прозрачност, по-специално за субектите на данни, разпоредбите на актовете на Съюза, по отношение на които ще се използва ИСВП, следва да бъдат изброени в приложението към настоящия регламент.

(11)

В бъдеще ИСВП може да се разшири и да обхване нови области, където може да спомогне за осигуряването на ефективно изпълнение на даден акт на Съюза по икономически ефективен и лесен за използване начин, като се вземе предвид техническата приложимост и общото въздействие върху ИСВП. Комисията следва да проведе необходимите изпитвания, за да провери техническата готовност на системата за всяко планирано разширяване. Решенията за разширяване на използването на ИСВП до други актове на Съюза следва да се вземат чрез обикновената законодателна процедура.

(12)

Пилотните проекти са полезен инструмент за проверка дали разширяването на използването на ИСВП е оправдано и за адаптиране на техническите функционалности и процедурните механизми към изискванията на ползвателите на ИСВП, преди да се вземе решение за разширяване на използването на ИСВП. Държавите членки следва да участват пълноценно във вземането на решения относно актовете на Съюза, които следва да бъдат обект на пилотен проект, както и относно реда и условията на този пилотен проект, с цел да се гарантира, че пилотният проект отразява нуждите на ползвателите на ИСВП и че разпоредбите за обработка на личните данни се спазват изцяло. Редът и условията следва да бъдат определени поотделно за всеки пилотен проект.

(13)

Никоя от разпоредбите на настоящия регламент не следва да възпрепятства държавите членки и Комисията да решат да използват ИСВП за обмен на информация, която не включва обработването на лични данни.

(14)

С настоящия регламент следва да се определят правилата за използване на ИСВП за целите на административното сътрудничество, което може да включва наред с другото и индивидуален обмен на информация, уведомителни процедури, механизми за предупреждение, процедури за взаимна помощ и разрешаване на проблеми.

(15)

Правото на държавата членка да решава кои национални органи изпълняват задълженията, произтичащи от настоящия регламент, следва да остане непроменено от настоящия регламент. Държавите членки следва да могат да приведат функциите и отговорностите във връзка с ИСВП в съответствие със своите вътрешни административни структури, както и да изпълнят изискванията на специфичните работни процеси на ИСВП. Държавите членки следва да могат да назначават допълнителни координатори за ИСВП, които да изпълняват задачите на национални координатори на ИСВП, самостоятелно или съвместно, за дадена област на вътрешния пазар, административно подразделение, географски регион или съгласно друг критерий. Държавите членки следва да информират Комисията за назначените от тях координатори за ИСВП, но не следва да бъдат задължавани да обозначават допълнителните координатори за ИСВП като такива в ИСВП, когато това не е необходимо за нейното правилно функциониране.

(16)

С цел да се постигне ефективно административно сътрудничество чрез ИСВП, държавите членки и Комисията следва да гарантират, че техните участници в ИСВП разполагат с необходимите ресурси за изпълнение на задълженията си в съответствие с настоящия регламент.

(17)

Тъй като ИСВП по същество е комуникационен инструмент за административно сътрудничество между компетентните органи, до който широката общественост няма достъп, може да е необходимо да бъдат разработени технически средства, които да позволят на външни лица като граждани, предприятия и организации да комуникират с компетентните органи, с цел да предоставят информация или да извличат данни или да упражняват правата си на субекти на данни. Такива технически средства следва да включват подходящи предпазни мерки за защита на данните. С цел да се осигури високо ниво на сигурност, всеки такъв публичен интерфейс следва да се разработва така, че да бъде технически изцяло отделен от ИСВП, до което следва да имат достъп само ползватели на ИСВП.

(18)

Използването на ИСВП за техническа помощ на мрежата „SOLVIT“ следва да се извършва, без да се засяга неофициалният характер на процедурата „SOLVIT“, която се основава на доброволен ангажимент на държавите членки в съответствие с препоръката на Комисията от 7 декември 2001 г. относно принципи за използване на „SOLVIT“ – мрежата за решаване на проблеми в рамките на вътрешния пазар (5) („Препоръка за „SOLVIT“). За да продължи функционирането на мрежата „SOLVIT“ въз основа на действащите работни механизми, една или повече задачи на националния координатор за ИСВП могат да бъдат възложени на центрове на „SOLVIT“ в областта на тяхната дейност, така че те да могат да функционират независимо от националния координатор за ИСВП. Обработката на лични данни и поверителна информация като част от процедурите на „SOLVIT“ следва да се ползва с всички гаранции, определени в настоящия регламент, без да се засяга незадължителният характер на препоръката за „SOLVIT“.

(19)

Макар ИСВП да включва базиран на интернет интерфейс за ползвателите, в определени случаи и по искане на заинтересованата държава членка може да е целесъобразно да се обмислят технически решения за пряк трансфер на данни от националните системи към ИСВП, когато такива национални системи вече са били разработени, по-конкретно за уведомителни процедури. Изпълнението на такива технически решения следва да зависи от резултатите от оценката за тяхната осъществимост, разходи и очаквани ползи. Тези решения следва да не засягат съществуващите структури и националните компетенции.

(20)

Когато държавите членки са изпълнили задължението за нотифициране по член 15, параграф 7 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (6), използвайки процедурата в съответствие с Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (7), от тях не следва да се изисква да извършват същото нотифициране и чрез ИСВП.

(21)

Обменът на информация посредством ИСВП произтича от правното задължение на органите на държавите членки да си оказват взаимна помощ. За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар, информацията, получена от компетентните органи посредством ИСВП от друга държава членка, следва да не бъде лишена от качеството си на доказателство при административни производства единствено на основание, че е с произход от друга държава членка или е получена по електронен път, и следва да се разглежда от този компетентен орган по същия начин, както подобни документи с произход от собствената им държава членка.

(22)

За да се гарантира висока степен на защита на данните, е необходимо да се определят максимални срокове, през които личните данни могат да бъдат съхранявани в ИСВП. Тези срокове обаче следва да бъдат добре балансирани, като се отчитат надлежно изискванията за правилното функциониране на ИСВП, както и правата на субектите на данни да могат да упражняват в пълна степен своите права, например да получават доказателства, че информация е била обменена, за да могат да обжалват дадено решение. По-специално, сроковете за съхраняване на данните не следва да надхвърлят необходимото за постигане на целите на настоящия регламент.

(23)

Имената и данните за връзка на ползвателите на ИСВП следва да могат да се обработват за цели, съвместими с целите на настоящия регламент, в това число наблюдаване на използването на системата от координаторите за ИСВП и Комисията, комуникация, обучения и инициативи за повишаване на осведомеността, както и събиране на информация относно административното сътрудничество или взаимната помощ в областта на вътрешния пазар.

(24)

Европейският надзорен орган по защита на данните следва да наблюдава и да се стреми да гарантира прилагането на настоящия регламент, наред с другото като поддържа връзки с националните органи по защита на данните, включително съответните разпоредби за сигурността на данните.

(25)

За да се осигури ефективното наблюдение и докладване относно функционирането на ИСВП и прилагането на настоящия регламент, държавите членки следва да осигурят достъп на Комисията до необходимата информация.

(26)

В съответствие с настоящия регламент и с националното законодателство, прието в изпълнение на Директива 95/46/ЕО, субектите на данни следва да бъдат информирани за обработката на техни лични данни в ИСВП, както и за правото им на достъп до свързани с тях данни и за правото им да изискат поправка на неточни данни и заличаване на незаконосъобразно обработени данни.

(27)

За да могат компетентните органи на държавите членки да изпълняват правните разпоредби за административно сътрудничество и ефективно да обменят информация, може да възникне необходимост от регламентиране на практическите механизми за такъв обмен. Тези механизми следва да се приемат от Комисията под формата на отделен акт за изпълнение за всеки акт на Съюза, изброен в приложението, или за всеки вид процедура за административно сътрудничество и следва да обхващат основните технически функционалности и процедурните условия, необходими за изпълнението на съответните процедури за административно сътрудничество чрез ИСВП. Комисията следва да осигурява поддръжката и разработването на софтуера и на информационно-технологичната инфраструктура на ИСВП.

(28)

За да се гарантира достатъчно прозрачност за субектите на данни, следва публично да се оповестят предварително съгласуваните работни процеси, стандартните въпроси и отговори, формулярите и другите разпоредби, свързани с процедурите за административно сътрудничество чрез ИСВП.

(29)

Ако в съответствие с член 13 от Директива 95/46/ЕО държавите членки прилагат ограничения или изключения по отношение на правата на субектите на данни, информацията относно такива ограничения или изключения следва да бъде оповестена публично, за да се гарантира пълна прозрачност за субектите на данни. Такива изключения или ограничения следва да бъдат необходими и пропорционални на набелязаната цел и да бъдат предмет на подходящи предпазни мерки.

(30)

Когато между Съюза и трети държави са сключени международни споразумения, които също обхващат прилагането на разпоредби от актовете на Съюза, изброени в приложението към настоящия регламент, следва да бъде възможно партньори от тези трети държави на участници в ИСВП да бъдат включени в процедурите за административно сътрудничество, поддържани от ИСВП, при условие че е установено, че съответната трета държава осигурява подходящо ниво на защита на личните данни в съответствие с Директива 95/46/ЕО.

(31)

Решение 2008/49/ЕО на Комисията от 12 декември 2007 г. относно защитата на личните данни при въвеждането на информационна система за вътрешния пазар (IMI) (8) следва да се отмени. Решение 2009/739/ЕО на Комисията от 2 октомври 2009 г. за определяне на практическите процедури за електронен обмен на информация между държавите членки в съответствие с глава VI от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно услугите на вътрешния пазар (9) следва да продължи да се прилага за въпроси, свързани с обмена на информация съгласно Директива 2006/123/ЕО.

(32)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (10).

(33)

Резултатите на държавите членки във връзка с ефективното прилагане на настоящия регламент следва да бъдат проследени в годишния доклад относно функционирането на ИСВП, въз основа на статистически данни от ИСВП и други подходящи данни. Резултатите на държавите членки следва да се оценяват, наред с останалото, и въз основа на осреднените срокове за получаване на отговорите, с цел да се гарантира бързото получаване на отговори с добро качество.

(34)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно установяването на правила за използването на ИСВП за административно сътрудничество, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно поради техния мащаб и последици могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(35)

Проведена беше консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001, и той представи своето становище на 22 ноември 2011 г. (11),

а)

„ИСВП“ означава електронно средство, предоставено от Комисията за улесняване на административното сътрудничество между компетентните органи на държавите членки и между компетентните органи на държавите членки и Комисията;

б)

„административно сътрудничество“ означава работата в сътрудничество на компетентните органи на държавите членки или компетентните органи на държавите членки и Комисията, като за целта си обменят и обработват информация, включително чрез уведомления и предупреждения, или си оказват взаимна помощ, включително за разрешаване на проблеми с цел по-добро прилагане на правото на Съюза;

в)

„област на вътрешния пазар“ означава законодателна или функционална област на вътрешния пазар по смисъла на член 26, параграф 2 от ДФЕС, в рамките на която ИСВП се използва в съответствие с член 3 от настоящия регламент;

г)

„процедура за административно сътрудничество“ означава предварително съгласуван работен процес, заложен в ИСВП, посредством който участниците в ИСВП могат да комуникират помежду си и да си взаимодействат по структуриран начин;

д)

„координатор за ИСВП“ означава орган, определен от държава членка да изпълнява спомагателни функции, необходими за ефективното функциониране на ИСВП в съответствие с настоящия регламент;

е)

„компетентен орган“ означава орган, създаден на национално, регионално или местно равнище и регистриран в ИСВП, с конкретни отговорности, свързани с прилагането на националното законодателство или на актовете на Съюза, изброени в приложението, в една или повече области на вътрешния пазар;

ж)

„участници в ИСВП“ означава компетентните органи, координаторите за ИСВП и Комисията;

з)

„ползвател на ИСВП“ означава физическо лице, работещо под ръководството на участник в ИСВП и регистрирано в ИСВП от името на същия участник в ИСВП;

и)

„външни участници“ означава физически или юридически лица, различни от ползвателите на ИСВП, които могат да си взаимодействат с ИСВП единствено посредством отделни технически средства и в съответствие с конкретни предварително съгласувани за тази цел работни процеси;

й)

„блокиране“ означава прилагане на технически средства, така че личните данни да станат недостъпни за ползвателите на ИСВП посредством нормалния интерфейс на ИСВП;

к)

„официално приключване“ означава прилагане на техническия инструмент, предоставен от ИСВП, за приключване на процедура за административно сътрудничество.

а)

регистрация или валидиране на регистрацията на координаторите за ИСВП и на компетентните органи;

б)

дейност в качеството на основно звено за контакт за участниците в ИСВП от държавите членки по въпроси, свързани с ИСВП, включително за предоставяне на информация по въпроси относно защитата на личните данни в съответствие с настоящия регламент;

в)

дейност в качеството на посредник на Комисията по въпроси, свързани с ИСВП, включително за предоставяне на информация по въпроси относно защитата на личните данни в съответствие с настоящия регламент;

г)

осигуряване на информация, обучение и подкрепа, включително основна техническа помощ на участниците в ИСВП от държавите членки;

д)

гарантиране на ефективното функциониране на ИСВП доколкото позволяват възможностите им, включително предоставяне на навременни и подходящи отговори от участниците в ИСВП от държавите членки на искания за административно сътрудничество;

а)

гарантира сигурността, достъпността, поддръжката и разработването на софтуера и на информационно-технологичната инфраструктура на ИСВП;

б)

предоставя многоезична система, включително съществуващите функционалности за превод, обучение в сътрудничество с държавите членки, и бюро за помощ за подпомагане на държавите членки при използването на ИСВП;

в)

регистрира националните координатори за ИСВП и им предоставя достъп до ИСВП;

г)

извършва операции по обработка на лични данни в ИСВП, когато това се предвижда в настоящия регламент, в съответствие с целите, определени в приложимите актове на Съюза, изброени в приложението;

д)

следи за прилагането на настоящия регламент и докладва на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския надзорен орган по защита на данните в съответствие с член 25.

а)

е предвидено в акт на Съюза;

б)

е предвидено в акт за изпълнение, посочен в член 11, за улесняване на административното сътрудничество между компетентните органи на държавите членки с цел прилагане на разпоредбите на актове на Съюза, изброени в приложението; или

в)

е необходимо за отправяне на искане за упражняване на правата им като субекти на данни в съответствие с член 19.

а)

информация относно ИСВП в съответствие с членове 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 45/2001 в ясна и разбираема форма;

б)

информация относно защитата на данни във връзка с процедурите за административно сътрудничество в ИСВП, както е посочено в член 11 от настоящия регламент;

в)

информация относно изключенията или ограниченията върху правата на субектите на данни, както е посочено в член 20 от настоящия регламент;

г)

видовете процедури за административно сътрудничество, основните функционалности на ИСВП и категориите данни, които могат да бъдат обработвани в ИСВП;

д)

пълен списък на всички актове за изпълнение или делегирани актове във връзка с ИСВП, приети съгласно настоящия регламент или друг акт на Съюза, както и консолидирана версия на приложението към настоящия регламент и последващите му изменения с други актове на Съюза.

а)

не се налагат съществени промени в съществуващите процедури за административно сътрудничество;

б)

националният надзорен орган е уведомен за планираното използване на ИСВП, когато това се изисква от националното законодателство; и

в)

това няма отрицателно въздействие върху ефикасното функциониране на ИСВП за ползвателите на ИСВП.

а)

информацията се обработва съгласно разпоредба на акт на Съюза, посочена в приложението, и съответна на нея разпоредба от правото на третата държава;

б)

информацията се обменя или се предоставя съгласно международно споразумение, което предвижда:

в)

въпросната трета държава осигурява подходяща защита на личните данни в съответствие с член 25, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО, включително подходящи предпазни мерки, така че обработените в ИСВП данни да се използват само за целта, за която са обменени първоначално, и Комисията е приела решение в съответствие с член 25, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО.

14.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 316/12

(1)

Основната цел на стандартизацията е определянето на доброволни технически спецификации или спецификации за качеството, на които могат да отговарят настоящи или бъдещи продукти, производствени процеси или услуги. Стандартизацията може да обхваща различни аспекти, като стандартизация на различни класове или размери на даден продукт или технически спецификации в сферата на пазарите на продукти или услуги, на които техническата и оперативната съвместимост с други продукти или системи са от основно значение.

(2)

Европейската стандартизация е организирана от и за заинтересованите страни на базата на национално представителство (Европейският комитет за стандартизация (CEN) и Европейският комитет за стандартизация в електротехниката (Cenelec) и пряко участие (Европейският институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI) и се основава на принципите, признати от Световната търговска организация (СТО) в областта на стандартизацията, а именно съгласуваност, прозрачност, откритост, консенсус, доброволно прилагане, независимост от специални интереси и ефективност („основополагащите принципи“). В съответствие с тези основополагащи принципи е важно всички съответни заинтересовани лица, включително публичните органи и малките и средни предприятия (МСП) да участват по подходящ начин в националния и европейския процес на стандартизация. Националните органи за стандартизация следва също така да насърчават и улесняват участието на заинтересованите страни.

(3)

Европейската стандартизация също така допринася за повишаване на конкурентоспособността на предприятията, по-специално като улеснява свободното движение на стоки и услуги, оперативната съвместимост на мрежите, функционирането на средствата за комуникация, технологичното развитие и иновациите. Европейската стандартизация укрепва глобалната конкурентоспособност на европейската индустрия, по-специално когато се определя в координация с международните органи за стандартизация, а именно Международната организация за стандартизация (ISO), Международната електротехническа комисия (IEC) и Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). Стандартите оказват значително положително икономическо въздействие, например като създават благоприятна среда за взаимното икономическо навлизане на вътрешния пазар и насърчават развитието на нови и усъвършенствани продукти или пазари и подобрени условия на доставки. По този начин стандартите по принцип увеличават конкуренцията и понижават производствените и търговските разходи, което е от полза за икономиките като цяло и потребителите в частност. Стандартите могат да поддържат и повишават качеството, предоставят информация и гарантират оперативната и техническата съвместимост като по този начин увеличават безопасността и стойността за потребителите.

(4)

Европейските стандарти се приемат от европейските организации за стандартизация, а именно CEN, Cenelec и ETSI.

(5)

Европейските стандарти играят много важна роля в рамките на вътрешния пазар, например посредством използването на хармонизирани стандарти при презумпцията за съответствие на продуктите, предоставяни на пазара, със съществените изисквания по отношение на тези продукти, установени в съответното законодателство на Съюза за хармонизация. Тези изисквания следва да бъдат определени точно, с цел да се избегне погрешно тълкуване от страна на европейските организации за стандартизация.

(6)

Стандартизацията играе все по-важна роля в международната търговия и отварянето на пазарите. Съюзът следва да се стреми да насърчава сътрудничеството между европейските организации за стандартизация и международните органи за стандартизация. Съюзът следва също така да насърчава двустранния подход с трети държави за координиране на усилията за стандартизация и популяризиране на европейските стандарти, например при воденето на преговори по споразумения или чрез командироването на експерти по стандартизацията в трети държави. Освен това Съюзът следва да насърчава контактите между европейските организации за стандартизация и частните форуми и консорциуми, като същевременно запазва водещата позиция на европейската стандартизация.

(7)

Европейската стандартизация се регулира от определена правна рамка, която включва три правни акта, а именно Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (3), Решение № 1673/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за финансиране на европейската стандартизация (4) и Решение 87/95/ЕИО на Съвета от 22 декември 1986 г. относно стандартизацията в сферата на информационните технологии и телекомуникациите (5). Действащата правна уредба обаче вече не е актуална, като се има предвид развитието на европейската стандартизация през последните десетилетия. Поради това настоящата правна рамка следва да бъде опростена и осъвременена, така че да обхване нови аспекти на стандартизацията и по този начин да отрази последните новости в развитието и бъдещите предизвикателства пред европейската стандартизация. Това е свързано по-специално с усиленото разработване на стандарти в сферата на услугите и развитието на стандартизационни документи, различни от официалните стандарти.

(8)

Резолюцията на Европейския парламент от 21 октомври 2010 г. относно бъдещето на европейската стандартизация (6), както и докладът на експертната комисия за преглед на европейската система на стандартизация (Express) от февруари 2010 г., озаглавен „Стандартизация за конкурентна и иновативна Европа: визия за 2020 г.“, излагат значителен брой стратегически препоръки относно прегледа на Европейската система за стандартизация.

(9)

За да се гарантира ефективността на стандартите и стандартизацията като инструменти на политиката на Съюза, е необходимо да има ефективна и ефикасна система за стандартизация, която да осигурява гъвкава и прозрачна основа за постигане на консенсус между всички участници и която да е финансово жизнеспособна.

(10)

С Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар (7) се установяват общи разпоредби, които улесняват упражняването на свободата на установяване на доставчици на услуги и свободното движение на услуги, като в същото време се запазва високо ниво на качеството на услугите. Тя задължава държавите членки да насърчават, в сътрудничество с Комисията, развитието на доброволни европейски стандарти с цел улесняване постигането на съвместимост между услугите, предоставяни от доставчици в различни държави членки, предоставянето на информация на получателите и качеството на предоставянето на услуги. Директива 98/34/ЕО обаче се прилага само за стандарти за продукти, докато стандартите за услуги не са изрично обхванати от нея. Освен това в реалните условия на вътрешния пазар значението на разграничението между услуги и стоки намалява. На практика не винаги е възможно ясно да се разграничат стандартите за продукти от стандартите за услуги. Голям брой стандарти за продукти включват компонент „услуги“, докато стандартите за услуги също често частично се отнасят до продукти. Поради това е необходимо настоящата правна рамка да се адаптира към тези нови обстоятелства посредством разширяване на нейния обхват, като в нея се включат и стандартите за услуги.

(11)

Както и другите стандарти, стандартите за услуги са доброволни и следва да се направляват от пазара, при което да имат предимство нуждите на икономическите оператори и заинтересованите страни, пряко или непряко засегнати от такива стандарти, и следва да отчитат обществения интерес и да се основават на основополагащите принципи, включително консенсуса. Тези стандарти следва да бъдат насочени главно към услуги, свързани с продукти и процеси.

(12)

Правната рамка, позволяваща на Комисията да изиска една или повече европейски организации за стандартизация да изготвят европейски стандарт или европейски стандартизационен документ за услуги, следва да се прилага при пълно зачитане на разпределението на компетентност между Съюза и държавите членки, установено в Договорите. Това се отнася по-специално за членове 14, 151, 152, 153, 165, 166 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес, приложен към Договора за Европейския съюз (ДЕС) и към ДФЕС, според които остава в изключителната компетентност на държавите членки да определят основополагащите принципи на своите системи за социална сигурност, професионално обучение и здравеопазване и да формират рамковите условия за управлението, финансирането, организацията и предоставянето на услуги, предвидени в тези системи, включително – без да се засягат член 168, параграф 4 от ДФЕС и Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (8)– определянето на изискванията и стандартите за качество и безопасност, приложими към тях. Чрез такова искане Комисията следва да не засяга правото на преговори, сключване и прилагане на колективни споразумения, както и правото за предприемане на стачни действия съгласно националното законодателство и националните практики, зачитащи правото на Съюза.

(13)

Законодателството в областта на конкуренцията се прилага за европейските организации за стандартизация, доколкото същите могат да се считат за предприятия или сдружения на предприятия по смисъла на членове 101 и 102 от ДФЕС.

(14)

В рамките на Съюза националните стандарти се приемат от националните органи за стандартизация, което би могло да доведе до противоречащи стандарти и технически пречки в условията на вътрешния пазар. Поради това за целите на вътрешния пазар и на ефективната стандартизация в рамките на Съюза е необходимо да се затвърди съществуващият редовен обмен на информация между националните органи за стандартизация, европейските организации за стандартизация и Комисията относно тяхната настояща и бъдеща дейност по стандартизация, както и принципът за спиране на действията, приложим за националните органи за стандартизация в рамките на европейските организации за стандартизация, който предвижда отмяна на националните стандарти след публикуването на нов европейски стандарт. Националните органи за стандартизация и европейските организации за стандартизация следва също така да спазват разпоредбите относно обмена на информация в приложение 3 към Споразумението за техническите пречки пред търговията (9).

(15)

Задължението на държавите членки да уведомяват Комисията относно техните национални органи за стандартизация не следва да налага приемането на специфично национално законодателство за целите на признаване на тези органи.

(16)

Редовният обмен на информация между националните органи за стандартизация, европейските организации за стандартизация и Комисията не следва да бъде пречка за спазването от страна на националните органи за стандартизация на други задължения и ангажименти, по-специално на приложение 3 към Споразумението за техническите пречки пред търговията.

(17)

Представляването на обществените интереси и на заинтересованите обществени групи в европейските дейности по стандартизация се отнася към дейностите на организациите и страните, които представляват интереси с по-голяма обществена значимост, например интересите, свързани с околната среда, интересите на потребителите или на служителите. Представляването на социалните интереси и на заинтересованите социални групи в европейските дейности по стандартизация се отнася обаче по-специално към дейностите на организациите и страните, представляващи основните права на служителите и работниците, например профсъюзите.

(18)

С цел ускоряване на процеса на вземане на решения националните органи за стандартизация и европейските организации за стандартизация следва да улесняват достъпа до информация относно техните дейности чрез насърчаване използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в съответните им системи за стандартизация, например чрез предоставяне на всички заинтересовани страни на лесен за ползване механизъм за онлайн консултации за представяне на коментари относно проекти на стандарти и чрез организиране на виртуални срещи на техническите комисии, включително чрез конферентна връзка в интернет или чрез видео конферентна връзка.

(19)

Стандартите могат да имат принос към подпомагане на политиката на Съюза за справяне със значимите предизвикателства пред обществото, каквито са изменението на климата, устойчивото използване на ресурсите, иновациите, застаряването на населението, интеграцията на хората с увреждания, защитата на потребителите и безопасността и условията на труд на работниците. Като насочи разработването на европейски или международни стандарти за стоки и технологии към разширяващите се пазари в тези области, Съюзът би могъл да създаде конкурентно предимство за своите предприятия и да улесни търговския обмен, по-специално за МСП, които представляват голяма част от европейските предприятия.

(20)

Стандартите са важни инструменти за конкурентоспособността на предприятията и особено за МСП, чието участие в процеса на стандартизация е важно за технологичния напредък в Съюза. Поради това е необходимо стандартизационната рамка да насърчава МСП да участват активно и да включват своите иновативни технологични решения в усилията за стандартизация. Това включва подобряване на тяхното участие на национално равнище, където те могат да бъдат по-ефективни поради по-ниските разходи и липсата на езикови бариери. Следователно с настоящия регламент следва да се подобри представителството и участието на МСП както в националните, така и в европейските технически комитети и следва да се улесни ефективния им достъп до стандартите и осведомеността им за тях.

(21)

Европейските стандарти са от жизненоважно значение за конкурентоспособността на МСП, които обаче в някои случаи не са достатъчно добре представени в европейските дейности по стандартизация. По тази причина настоящият регламент следва да насърчава и улеснява подходящо представителство и участие на МСП в процеса на европейска стандартизация чрез образувание, което е в ефективен контакт със и представлява по надлежен начин МСП и организации, представляващи МСП на национално равнище.

(22)

Стандартите могат да имат разностранно въздействие върху обществото, и по-специално върху безопасността и благосъстоянието на гражданите, ефикасността на мрежите, опазването на околната среда, безопасността и условията на труд на работниците, достъпността и други сфери на публичната политика. Поради това е необходимо да се гарантира укрепването на ролята и приноса на заинтересованите обществени групи при разработването на стандарти чрез засилена подкрепа за организациите, представляващи потребителите и екологични и социални интереси.

(23)

Задължението на европейските организации за стандартизация да насърчават и улесняват представителството и ефективното участие на всички съответни заинтересовани страни не включва право на глас за тези заинтересовани страни, освен ако такова право на глас е предвидено от вътрешните процедурни правилници на европейските организации за стандартизация.

(24)

Европейската система за стандартизация следва също така да отчита изцяло Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (10). Поради това е важно организациите, представляващи интересите на потребителите, да представляват и включват интересите на хората с увреждания в достатъчна степен. В допълнение участието на хората с увреждания в процеса на стандартизация следва да бъде улеснено чрез всички налични средства.

(25)

Поради важността на стандартизацията като инструмент за подкрепа на законодателството и политиките на Съюза и с цел да се избегнат последващи възражения срещу хармонизираните стандарти и промени в тях, е важно публичните органи да участват в стандартизацията на всички етапи от разработването на тези стандарти, на които те могат да бъдат включени, и по-специално в областите, обхванати от законодателството на Съюза за хармонизация относно продукти.

(26)

Стандартите следва да отчитат въздействието върху околната среда през целия жизнен цикъл на продуктите и услугите. Важни и публично достъпни инструменти за оценяване на подобно въздействие през целия жизнен цикъл са разработени от Съвместния изследователски център на Комисията (JRC). Ето защо настоящият регламент следва да гарантира, че JRC може да изпълнява активна роля в европейската система за стандартизация.

(27)

Жизнеспособността на сътрудничеството между Комисията и системата за европейска стандартизация зависи от внимателното планиране на бъдещи искания за разработване на стандарти. Това планиране би могло да се подобри, по-специално благодарение на приноса на заинтересованите лица, включително националните органи за надзор на пазара, чрез въвеждане на механизми за събиране на мнения и улесняване на обмена на информация между всички заинтересовани лица. Предвид това че в Директива 98/34/ЕО вече е заложена възможност за отправяне на искане към европейските организации за стандартизация за разработването на европейски стандарти, е целесъобразно да се въведе по-добро и по-прозрачно планиране в рамките на годишна работна програма, която следва да съдържа общо описание на всички искания за стандарти, които Комисията възнамерява да отправи към европейските организации за стандартизация. Необходимо е да се гарантира високо равнище на сътрудничество между европейските организации за стандартизация и европейските организации на заинтересованите страни, които получават финансиране от Съюза в съответствие с настоящия регламент, и Комисията при определянето на годишната работна програма на Съюза за стандартизация и подготовката на исканията за стандарти, с цел да се анализира пазарната значимост на предложената тема и целите на политиката, определени от законодателя, и да се даде възможност на европейските организации за стандартизация да реагират по-бързо на изискваните дейности по стандартизация.

(28)

Преди поставянето на въпрос относно искания за европейски стандарти или европейски стандартизационни документи или относно възражения срещу хармонизиран стандарт пред комитета, създадена съгласно настоящия регламент, Комисията следва да се консултира с експерти от държавите членки, например чрез участие на комисиите, създадени съгласно съответното законодателството на Съюза, или чрез други форми на консултиране с експерти от сектора, в случай че такива комитети не съществуват.

(29)

В няколко директиви, с които се хармонизират условията за предлагане на пазара на продукти, се посочва, че Комисията може да поиска от европейските организации за стандартизация да приемат хармонизирани стандарти, въз основа на които да се предполага наличието на съответствие с приложимите съществени изисквания. Голяма част от същите директиви обаче съдържат твърде различни разпоредби относно възраженията срещу тези стандарти, когато последните не покриват изцяло или частично всички приложими изисквания. Различаващи се разпоредби, които водят до несигурност за икономическите оператори и европейските организации за стандартизация, по-специално се съдържат в Директива 89/686/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на личните предпазни средства (ЛПС) (11), Директива 93/15/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. за хармонизиране на разпоредбите, свързани с пускането на пазара и надзора на взривни вещества с гражданско предназначение (12), Директива 94/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 март 1994 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно оборудването и защитните системи, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера (13), Директива 94/25/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 1994 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно плавателните съдове с развлекателна цел (14), Директива 95/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 1995 г. за сближаване законодателствата на държавите членки относно асансьорите (15), Директива 97/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 май 1997 г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки във връзка със съоръженията под налягане (16), Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно измервателните уреди (17), Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно пускането на пазара на пиротехнически изделия (18), Директива 2009/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно везните с неавтоматично действие (19) и Директива 2009/105/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно обикновените съдове под налягане (20). Поради това е необходимо в настоящия регламент да се включи единната процедура, предвидена в Решение № 768/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. относно обща рамка за предлагането на пазара на продукти (21), да се заличат относимите разпоредби в посочените директиви и да се разшири правото на възражение срещу хармонизиран стандарт в съответствие с настоящия регламент, така че да бъде включен и Европейския парламент.

(30)

При придобиването на хардуер, софтуер и услуги в сферата на информационните технологии публичните органи следва да използват по най-добрия начин пълния набор от относими технически спецификации, например като подбират технически спецификации, които могат да бъдат приложени от всички заинтересовани доставчици, което ще позволи да има по-голяма конкуренция и да се намали рискът от нейното блокиране. В Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (22), Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги (23), Директива 2009/81/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно координирането на процедурите за възлагане на някои поръчки за строителство, доставки и услуги от възлагащи органи или възложители в областта на отбраната и сигурността (24) и Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 г. относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (25) се посочва, че в процедури за възлагане на обществени поръчки техническите спецификации следва да бъдат определени чрез позоваване н националните стандарти, които транспонират европейски стандарти, европейски технически одобрения, общи технически спецификации, международни стандарти, други технически справочни системи, установени от европейските организации за стандартизация, или, когато такива не съществуват, чрез позоваване на националните стандарти, националните технически одобрения или националните технически спецификации, отнасящи се до проектирането, метода на изчисление и изпълнение на строителните дейности както и използването на стоките, или еквивалентно позоваване. ИКТ техническите спецификации обаче често биват разработвани от други изготвящи стандарти организации и не попадат в никоя от категориите стандарти и одобрения, определени в директиви 2004/17/ЕО, 2004/18/ЕО или 2009/81/ЕО или в Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002. Поради това е необходимо да се предвиди възможността техническите спецификации за възлагане на обществени поръчки да могат да се позовават на ИКТ технически спецификации, с цел да се отговори на бързото развитие в сферата на ИКТ, да се улесни предоставянето на трансгранични услуги, да се поощри конкуренцията и да се създаде благоприятна среда за оперативната съвместимост и иновациите.

(31)

Техническите спецификации, които не са приети от европейските организации за стандартизация, не притежават статут еквивалентен на европейските стандарти. Някои ИКТ технически спецификации не са разработвани в съответствие с основополагащите принципи. Поради това в настоящия регламент следва да се предвиди процедура за идентифициране на ИКТ технически спецификации, позовавания на които могат да се правят в процедури за възлагане на обществени поръчки, която да включва обширна консултация с широк кръг от заинтересовани страни, включително европейските организации за стандартизация, предприятията и публичните органи. С настоящия регламент следва също така да се установят изисквания под формата на списък с критерии за тези технически спецификации и свързаните с тях процеси на разработване. Изискванията с оглед идентифициране на ИКТ технически спецификации, следва да гарантират съобразяването с целите на публичните политики и обществените потребности и да се основават на основополагащите принципи.

(32)

С цел поощряване на иновациите и конкуренцията, идентификацията на дадена техническа спецификация не следва да изключва идентификацията на конкурентна техническа спецификация в съответствие с разпоредбите на настоящия регламент. Всяка идентификация следва да бъде обвързана с изпълнението на критериите и с постигането от страна на техническата спецификация на значително ниво на пазарно приемане.

(33)

Идентифицираните ИКТ технически спецификации могат да допринесат за прилагането на Решение № 922/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA) (26), с което се определя програма за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации и за институциите и органите на Съюза за периода 2010—2015 г., която предоставя общи и съвместни решения за улесняване на оперативната съвместимост.

(34)

В областта на ИКТ е възможно възникването на ситуации, при които да е подходящо да се насърчи употребата или да се изисква спазването на съответните стандарти на равнището на Съюза, с цел да се гарантира оперативната съвместимост в рамките на единния пазар и да се подобри свободата на избор за ползвателите. При други обстоятелства може също така да се случи определени европейски стандарти вече да не отговарят на потребностите на потребителите или да спъват технологичното развитие. По тези причини Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (27) дава възможност на Комисията, когато това е необходимо, да поиска от европейските организации за стандартизация да изготвят стандарти, да състави и публикува в Официален вестник на Европейския съюз списък със стандартите или спецификациите, с оглед насърчаване на тяхното използване, или да направи тяхното прилагане задължително, или пък да премахне стандарти или спецификации от посочения списък.

(35)

Настоящият регламент не следва да е пречка за европейските организации за стандартизация да продължат да разработват стандарти в областта на ИКТ и да укрепват сътрудничеството си с други разработващи стандарти органи, особено в областта на ИКТ, за да се гарантира последователност и да се избегне евентуална фрагментация или дублиране при прилагането на стандартите и спецификациите.

(36)

Процедурата за идентифициране на ИКТ технически спецификации, предвидена в настоящия регламент, не следва да накърнява съгласуваността на европейската система за стандартизация. Поради това настоящият регламент следва също така да установи условията, при които може да се счита, че дадена техническа спецификация не е в противоречие с други европейски стандарти.

(37)

Преди идентифицирането на ИКТ технически спецификации, които могат да бъдат допустими за позоваване в процедури за възлагане на обществени поръчки, многостранната платформа на заинтересовани страни, създадена с Решението на Комисията от 28 ноември 2011 година (28), следва да се използва като форум за консултации със заинтересованите страни на европейско и национално равнище, с европейските организации за стандартизация и с държавите членки с цел да се гарантира легитимността на процеса.

(38)

С Решение № 1673/2006/ЕО се установяват правилата относно приноса на Съюза към финансирането на европейската стандартизация, за да се гарантира, че европейските стандарти и другите европейски стандартизационни документи се разработват и преработват в подкрепа на целите, законодателството и политиките на Съюза. За целите на административното и бюджетното опростяване е целесъобразно разпоредбите на посоченото решение да се включат в настоящия регламент и навсякъде, където е възможно, да се използват най-малко обременителните процедури.

(39)

С оглед на много широкия диапазон на участие на европейската стандартизация в подкрепа на законодателството и политиките на Съюза и различните видове дейности по стандартизация е необходимо да се предвидят различни условия на финансиране. Това основно се отнася до безвъзмездни средства, отпускани — без покани за представяне на предложения — на европейските организации за стандартизация и националните органи за стандартизация в съответствие с член 110, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (29) и с член 168, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002. Освен това същите разпоредби следва да се прилагат по отношение и на онези органи, които, макар и да не са признати за европейски организации за стандартизация в настоящия регламент, са оправомощени по силата на основен акт и на тях е поверено извършването на подготвителна работа в подкрепа на европейската стандартизация в сътрудничество с европейските организации за стандартизация.

(40)

Доколкото европейските организации за стандартизация оказват текуща подкрепа за дейностите на Съюза, всяка от тях следва да разполага с ефективен и ефикасен централен секретариат. Поради това на Комисията следва да бъде разрешено да предоставя безвъзмездни средства на тези организации, работещи за постигането на цел от общ европейски интерес, без да прилага, в случай на безвъзмездни средства за оперативни разходи, принципа на годишно намаление, предвиден в член 113, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002.

(41)

С Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.) (30), Решение № 1926/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на програма за действие на Общността в областта на политиката за защита на потребителите (2007—2013 г.) (31) и Регламент (ЕО) № 614/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. относно финансовия инструмент за околната среда (LIFE +) (32) вече е предвидена възможността за финансова подкрепа на европейските организации, представляващи МСП, потребителите и екологичните интереси в процеса на стандартизация, докато в същото време на европейските организации, представляващи социалните интереси в процеса на стандартизация, се изплащат целеви безвъзмездни средства. Финансирането по силата на Решение № 1639/2006/ЕО, Решение № 1926/2006/ЕО и Регламент (ЕО) № 614/2007 ще приключи на 31 декември 2013 г. От съществено значение за развитието на европейската стандартизация е да продължи да бъде подпомагано и поощрявано активното участие на европейските организации, представляващи МСП, потребителите и екологичните и социалните интереси. Подобни организации преследват цел от общ европейски интерес и съставляват, по силата на конкретен мандат, възложен им от национални организации с нестопанска цел, европейска мрежа, която представлява организации с нестопанска цел, действащи в държавите членки, и отстоява принципи и политики, съответстващи на целите на Договорите. Поради контекста, в който действат, и техните уставни цели европейските организации, представляващи МСП, потребителите и екологичните и социалните интереси в европейската стандартизация, имат постоянна роля, която е от съществено значение за целите и политиките на Съюза. По тази причина Комисията следва да бъде в състояние да продължи да предоставя безвъзмездни средства на тези организации, без да прилага, в случая на безвъзмездни средства за оперативни разходи, принципа на годишно намаление, предвиден в член 113, параграф 2 от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002.

(42)

Финансирането на дейностите по стандартизация следва също така да е в състояние да обхване подготвителните или спомагателните дейности във връзка със създаването на европейски стандарти или на европейски стандартизационни документи за продукти и за услуги. Това е необходимо предимно за работата, включваща изследвания, подготвянето на предварителните документи за законодателство, междулабораторни изпитвания и валидиране или оценяване на стандартите. Насърчаването на развитието на стандартизацията на европейско и международно равнище следва да продължи и чрез програми за техническа помощ на трети държави и за сътрудничество с тези държави. С цел подобряване на достъпа до пазара и повишаване на конкурентоспособността на предприятията в Съюза следва да се предвиди възможността за предоставяне на безвъзмездни средства и на други органи посредством покани за представяне на предложения или, когато това е необходимо, чрез възлагане на договори.

(43)

Финансирането от Съюза следва да бъде предназначено за установяването на европейски стандарти или на европейски стандартизационни документи за продукти и за услуги, за улесняване използването им от предприятията чрез засилена подкрепа за превеждането им на различните официални езици на Съюза, с цел да се даде възможност на МСП да се възползват изцяло от разбирането и прилагането на европейските стандарти, за укрепване на съгласуваността на системата за европейска стандартизация и за осигуряване на равен и прозрачен достъп до европейските стандарти за всички участници на пазара в целия Съюз. Това е особено важно в случаите, когато използването на стандарти позволява спазването на съответното законодателство на Съюза.

(44)

С цел да се осигури ефективното прилагане на настоящия регламент, следва да бъде предвидена възможност както за използване на необходимите експертни познания — особено по отношение на одита и финансовото управление — и на ресурси за административна подкрепа, които са в състояние да улеснят прилагането, така и за редовно оценяване на относимостта на дейностите, получаващи финансиране от Съюза, за да се гарантира тяхната полезност и резултатност.

(45)

Следва да бъдат предприети и подходящи мерки за предотвратяване на измами и нередности, а също и за възстановяване на неправомерно изплатените средства, в съответствие с Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (33), Регламент (ЕО, Евратом) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (34) и Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (35).

(46)

С цел да се актуализира списъкът на европейските организации за стандартизация и да се адаптират към промените критериите за организациите, представляващи МСП и заинтересованите обществени групи по отношение на техния характер на организации с нестопанска цел и представителност, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка с измененията на приложенията към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(47)

Комитетът, създаден с настоящия регламент, следва да подпомага Комисията по всички въпроси, свързани с изпълнението на настоящия регламент, като надлежно се взема предвид становището на секторните експерти.

(48)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (36).

(49)

Процедурата по консултиране следва да се използва за приемане на актове за изпълнение, отнасящи се до възраженията срещу хармонизирани стандарти, когато данните за въпросните хармонизирани стандарти все още не са били публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, като се има предвид, че съответните стандарти все още не са довели до презумпция за съответствие със съществените изисквания, определени в приложимото законодателство на Съюза за хармонизация.

(50)

Процедурата по разглеждане следва да се използва по отношение на всяко искане за стандартизация, отправено към европейските организации за стандартизация, и за приемането на актове за изпълнение, отнасящи се до възраженията срещу хармонизирани стандарти, когато данните за въпросните хармонизирани стандарти вече са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, като се има предвид, че подобно решение може да има последици за презумпцията за съответствие с приложимите съществени изисквания.

(51)

За да бъдат постигнати основните цели на настоящия регламент и да се улеснят бързите процедури за вземане на решения, както и да се намали цялостното време за разработване на стандарти, следва в максимална възможна степен да се използват процедурните мерки, предвидени в Регламент (ЕС) № 182/2011, които дават възможност на председателя на съответния комитет да определи срокове, в рамките на които комитетът следва да представи своето становище в съответствие със спешността на въпроса. Освен това, когато е оправдано, следва да е възможно становището на комитета да бъде получено чрез писмена процедура, а непредставянето на мнение от страна на член на комитета следва да се счита за мълчаливо съгласие.

(52)

Тъй като целите на настоящия регламент, а именно да се гарантира ефективността и ефикасността на стандартите и стандартизацията като инструмент за политика на Съюза чрез сътрудничество между европейските организации за стандартизация, националните органи за стандартизация, държавите членки и Комисията, създаването на европейски стандарти и европейски стандартизационни документи, приложими за продукти и за услуги, в подкрепа на законодателството и политиките на Съюза, идентификацията на ИКТ технически спецификации, допустими за позоваване, финансирането на европейската стандартизация и участието на заинтересованите страни в европейската стандартизация, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и следователно, с оглед на техния мащаб и въздействие, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(53)

Поради това директиви 89/686/ЕИО, 93/15/ЕИО, 94/9/ЕО, 94/25/ЕО, 95/16/ЕО, 97/23/ЕО, 98/34/ЕО, 2004/22/ЕО, 2007/23/ЕО, 2009/23/EC и 2009/105/ЕО следва да бъдат съответно изменени.

(54)

Решение № 1673/2006/ЕО и Решение 87/95/ЕИО следва да бъдат отменени,

1)

„стандарт“ означава техническа спецификация, приета от признат орган за стандартизация, за многократно или продължаващо приложение, съответствието с което не е задължително, и която спада към една от следните категории:

2)

„европейски стандартизационен документ“ означава всякаква друга техническа спецификация, освен европейски стандарт, приета от европейска организация за стандартизация за многократно или продължаващо приложение, съответствието с която не е задължително;

3)

„проект на стандарт“ означава документ, който съдържа текста на техническите спецификации относно даден обект, който се обсъжда за приемане в съответствие с приложимата процедура по стандартизация, така както документът изглежда след като подготвителната работа по него е приключила и е бил предоставен за обществено обсъждане или разглеждане;

4)

„техническа спецификация“ означава документ, който предписва техническите изисквания, на които трябва да съответства определен продукт, процес, услуга или система и който определя един или повече от следните елементи:

5)

„ИКТ техническа спецификация“ означава техническа спецификация в областта на информационните и комуникационните технологии;

6)

„продукт“ означава всеки промишлен продукт и всеки селскостопански продукт, включително и рибните продукти;

7)

„услуга“ означава всяка стопанска дейност, извършвана от самостоятелно заето лице, обикновено предоставяна срещу възнаграждение, съгласно определеното в член 57 от ДФЕС;

8)

„европейска организация за стандартизация“ означава организация, посочена в приложение I;

9)

„международен орган за стандартизация“ означава Международната организация за стандартизация (ISO), Международната електротехническа комисия (IEC) и Международният съюз по далекосъобщенията (ITU);

10)

„национален орган за стандартизация“ означава орган, за който държава членка е информирала Комисията в съответствие с член 27 от настоящия регламент.

a)

техният предмет;

б)

достигнатият етап от разработването на стандартите и европейските стандартизационни документи;

в)

препратки към всички международни стандарти, които служат за тяхна основа.

a)

осигуряват достъпа до проектите на национални стандарти по начин, който дава възможност на всички съответни страни, по-специално установените в други държави членки, да представят своите коментари;

б)

предоставят възможност на другите национални органи за стандартизация да вземат пасивно или активно участие, като изпратят наблюдател за планираните дейности.

a)

предлагане и приемане на нови работни задачи;

б)

техническо обсъждане на предложенията;

в)

представяне на коментари по проектите;

г)

преработване на съществуващите европейски стандарти или европейски стандартизационни документи;

д)

разпространяване на информация относно приетите европейски стандарти или европейски стандартизационни документи и повишаване на осведомеността за тях.

a)

определяне в годишните си работни програми на проектите за стандартизация, които са от особен интерес за МСП;

б)

осигуряване на достъп до дейности по стандартизация, без да задължават МСП да станат членове на национален орган за стандартизация;

в)

предоставяне на безплатен достъп или на специални тарифи за участие в дейности по стандартизация;

г)

осигуряване на свободен достъп до проекти на стандарти;

д)

публикуване на своята интернет страница на безплатни резюмета на стандарти;

е)

прилагане на специални тарифи за предоставянето на стандарти или предоставянето на пакети стандарти на намалена цена.

a)

да публикува, да не публикува или да публикува с ограничения данните за съответния хармонизиран стандарт в Официален вестник на Европейския съюз;

б)

да запази, да запази с ограничения данните за съответния хармонизиран стандарт в Официален вестник на Европейския съюз или да ги оттегли от там.

а)

приемането на годишната работна програма на Съюза относно европейската стандартизация, посочена в член 8, параграф 1;

б)

приемането на исканията за стандартизация, посочени в член 10;

в)

вземането на решение по официалните възражения срещу хармонизирани стандарти, посочени в член 11, параграф 1;

г)

вземането на решение относно идентифицирането на ИКТ техническите спецификации, посочени в член 13;

д)

приемането на делегирани актове, посочени в член 20.

a)

разработването и преработването на европейските стандарти или европейските стандартизационни документи, които са необходими и подходящи за подкрепа на законодателството и политиките на Съюза;

б)

проверката на качеството на европейските стандарти или европейските стандартизационни документи и на тяхното съответствие със съответните законодателство и политики на Съюза;

в)

изпълнението на подготвителна или спомагателна работа във връзка с европейската стандартизация, включително проучвания, сътрудничество, включително международно сътрудничество, семинари, оценки, сравнителни анализи, изследователска работа, лабораторни изследвания, междулабораторни изпитвания, работа по оценяване на съответствието и мерки, целящи да се намали времето, необходимо за разработване и преработване на европейските стандарти или европейските стандартизационни документи, без това да засяга основополагащите принципи, по-специално принципите на откритост, качество, прозрачност и консенсус между всички заинтересовани страни;

г)

дейностите на централните секретариати на европейските организации за стандартизация, включително разработването на политиките, координацията на дейностите по стандартизация, извършването на техническа работа и предоставянето на информация на заинтересованите лица;

д)

превода на използваните в подкрепа на законодателството и политиките на Съюза европейски стандарти или европейски стандартизационни документи на официалните езици на Съюза, различни от работните езици на европейските организации за стандартизация, или в надлежно обосновани случаи — на езици, различни от официалните езици на Съюза;

е)

изготвянето на информация с цел разясняване, тълкуване и опростяване на европейските стандарти или европейските стандартизационни документи, включително изготвянето на наръчници, резюмета на стандарти, сборници с най-добри практики и информационни кампании с цел повишаване на осведомеността, стратегии и програми за обучение;

ж)

дейностите, насочени към изпълнението на програми за техническа помощ, сътрудничество с трети държави и популяризиране и утвърждаване на системата за европейска стандартизация и на европейските стандарти и европейските стандартизационни документи сред заинтересованите лица в Съюза и в международен план.

a)

националните органи за стандартизация за предвидените в параграф 1 дейности по стандартизация, които те предприемат съвместно с европейските организации за стандартизация;

б)

други органи, натоварени с участие в дейностите, посочени в параграф 1, буква а), или с изпълнението на дейностите, посочени в букви в) и ж) от параграф 1, в сътрудничество с европейските организации за стандартизация.

a)

функционирането на тези организации и за осъществяването на техните дейности, свързани с европейската и международната стандартизация, включително извършването на техническа работа и предоставянето на информация на членовете и други заинтересовани лица;

б)

осигуряването на правен и технически експертен опит, включително под формата на проучвания, във връзка с оценяване на нуждата от европейски стандарти и европейски стандартизационни документи и тяхното разработване, както и обучение на експерти;

в)

участието в техническата работа, свързана с разработването и преработването на европейските стандарти и европейските стандартизационни документи, които са необходими и подходящи за подкрепа на законодателството и политиките на Съюза;

г)

популяризирането на европейските стандарти и европейските стандартизационни документи и разпространение на информация за стандартите и използването им сред заинтересованите лица, включително МСП и потребителите.

a)

под формата на безвъзмездни средства, предоставяни без покана за представяне на предложения, или на договори след процедури за възлагане на обществени поръчки, на:

б)

под формата на безвъзмездни средства, предоставяни след покана за представяне на предложения, или на договори след процедури за възлагане на обществена поръчка, на други органи, посочени в член 15, параграф 2, буква б):

в)

под формата на безвъзмездни средства, предоставяни след покана за представяне на предложения, на европейските организации на заинтересованите страни, които отговарят на критериите, предвидени в приложение III към настоящия регламент, за осъществяване на дейностите, посочени в член 16.

a)

с безвъзмездни средства за действия;

б)

с безвъзмездни средства за оперативни разходи на европейските организации за стандартизация и на европейските организации на заинтересованите страни, които отговарят на критериите, предвидени в приложение III към настоящия регламент, в съответствие с правилата, установени в Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002. В случай на подновяване безвъзмездните средства за оперативни разходи не се намаляват автоматично.

a)

поисканите от Комисията в съответствие с член 10 европейски стандарти или европейски стандартизационни документи са приети или преработени в рамките на срок, който не надвишава срока, определен в искането по посочения член;

б)

МСП, организациите на потребителите и представляващите екологични и социални интереси заинтересовани страни са представлявани по подходящ начин и могат да участват в дейностите по европейска стандартизация, в съответствие с член 5, параграф 1.

а)

актуализиране на списъка на европейските организации за стандартизация, посочени в приложение I, за да се вземат предвид промени в наименованията или структурата им;

б)

адаптиране на критериите за европейските организации на заинтересованите страни, предвидени в приложение III към настоящия регламент, относно по-нататъшно развитие по отношение на техния нестопански характер и представителност. Това адаптиране не създава никакви нови критерии нито премахва вече съществуващи критерии или категория на организацията.

а)

прилагането на членове 4, 5, 10, 15 и 17;

б)

представителството на МСП, организациите на потребителите и заинтересованите страни, представляващи екологични и социални интереси, в националите органи за стандартизация;

в)

представителството на МСП въз основа на годишните доклади, посочени в член 6, параграф 3;

г)

използването на ИКТ в системата за стандартизация;

д)

сътрудничеството между националните органи по стандартизация и европейските организации за стандартизация.

а)

член 6, параграф 1 от Директива 89/686/ЕИО;

б)

член 5 от Директива 93/15/ЕИО;

в)

член 6, параграф 1 от Директива 94/9/ЕО;

г)

член 6, параграф 1 от Директива 94/25/ЕО;

д)

член 6, параграф 1 от Директива 95/16/ЕО;

е)

член 6 от Директива 97/23/ЕО;

ж)

член 14 от Директива 2004/22/ЕО;

з)

член 8, параграф 4 от Директива 2007/23/ЕО;

и)

член 7 от Директива 2009/23/ЕО;

й)

член 6 от Директива 2009/105/ЕО.

а)

в член 1 параграфи 6—10 се заличават;

б)

членове 2, 3 и 4 се заличават;

в)

в член 6, параграф 1 думите „с представителите на институциите за стандартизация, посочени в приложения I и II“ се заличават;

г)

в член 6, параграф 3 първото тире се заличава;

д)

в член 6, параграф 4 букви а), б) и д) се заличават;

е)

Член 7 се заменя със следното:

„Член 7

Държавите членки съобщават на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 всички искания, отправени към институции за стандартизация, за изготвяне на технически спецификации или стандарт за специфични продукти с цел въвеждане в действие на технически регламент за тези продукти като проекти на технически регламенти, и посочват основанията за въвеждането им в действие.“;

ж)

в член 11 второто изречение се заменя със следното изречение:

„Комисията ежегодно публикува в Официален вестник на Европейския съюз статистически данни за получените уведомления.“;

з)

приложения I и II се заличават.

14.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 316/34

(1)

Както е предвидено в Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. и в Споразумението на Организацията на обединените нации за прилагане на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 4 август 1995 г. („Споразумението на ООН за рибните запаси“), управлението на някои общи, трансгранично преминаващи и далекомигриращи рибни запаси изисква сътрудничеството на всички държави, в чиито води се намират запасите (крайбрежни държави), и на държавите, чиято флота експлоатира тези запаси (държави, извършващи риболовна дейност). Това сътрудничество може да се извършва в рамките на регионални организации за управление на рибарството („РОУР“) или, в случаите, когато въпросният запас не е от компетентността на РОУР, посредством ad hoc договорености между държавите, заинтересовани от съответния вид риболов.

(2)

В случаите когато трети държави, заинтересовани от определен вид риболов, включващ запас от общ интерес за тази държава и Съюза, позволяват – без да спазват съществуващите риболовни модели или правата, задълженията и интересите на други държави и на Съюза – риболовни дейности, които застрашават устойчивостта на запаса, и не си сътрудничат с други държави и със Съюза в управлението на този запас, следва да се приемат конкретни мерки, за да се насърчат тези държави да допринасят към опазването на запаса.

(3)

Следва да се счита, че рибните запаси са в неустойчиво състояние, когато те не се поддържат непрекъснато на или над нивата, при които се осигурява максимален устойчив улов, или, ако не е възможно да се определят тези нива, когато запасите не се поддържат непрекъснато в рамките на безопасни биологични граници.

(4)

Необходимо е да се определят условията, при които може да се счита, че дадена държава е държава, позволяваща неустойчив риболов и подлежаща на мерки съгласно настоящия регламент, включително процедура, предоставяща на въпросните държави право да бъдат изслушани, като им се дава възможност да предприемат коригиращи действия.

(5)

В допълнение е необходимо да се определят видовете мерки, които могат да се предприемат по отношение на държавите, позволяващи неустойчив риболов, и да се установят общи условия за приемане на такива мерки, така че те да се основават на обективни критерии и да са справедливи, рентабилни и съвместими с международното право, по-специално със Споразумението за създаване на Световната търговска организация.

(6)

Подобни мерки следва да са насочени към премахване на стимулите за държавите, позволяващи неустойчив риболов на запаса от общ интерес. Това може да се постигне inter alia чрез ограничаване на вноса на рибни продукти, уловени от кораби, извършващи риболов на запаси от общ интерес под контрола на държавата, позволяваща неустойчив риболов, чрез ограничаване на достъпа на тези кораби до пристанища или чрез предотвратяване на възможността риболовни кораби на Съюза или риболовно оборудване на Съюза да се използват за риболов на запаса от общ интерес под контрола на държавата, позволяваща неустойчив риболов.

(7)

За да се гарантират ефективност и съгласуваност на дейността на Съюза за опазването на рибните запаси, е важно да се вземат под внимание мерките, предвидени в Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (3).

(8)

С цел да се гарантира, че приетите съгласно настоящия регламент мерки срещу дадена държава са екологосъобразни, ефективни, пропорционални и съвместими с международните правила, е необходимо приемането на такива мерки да бъде предшествано от оценка на очакваното екологично, търговско, икономическо и социално въздействие.

(9)

Ако приетите съгласно настоящия регламент мерки срещу дадена държава са неефективни и продължава да се счита, че тази държава е държава, позволяваща неустойчив риболов, могат да се приемат допълнителни мерки в съответствие с настоящия регламент.

(10)

Прилагането на приетите в съответствие с настоящия регламент мерки срещу дадена държава следва да бъде преустановено, когато държавата, позволяваща неустойчив риболов, приеме необходимите мерки за допринасянето от нейна страна за опазване на запаса от общ интерес.

(11)

За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия за определяне на държавите, позволяващи неустойчив риболов, за приемане на мерки по отношение на такива държави и за вземане на решение дали да се преустанови прилагането на тези мерки. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (4).

(12)

Комисията следва да приема актове за изпълнение с незабавно приложение, когато в надлежно обосновани случаи, свързани с прекратяването на прилагането на мерките, приети в съответствие с настоящия регламент, наложителни причини за спешност изискват това,

а)

„запас от общ интерес“ означава рибен запас, който поради своето географско разпределение е достъпен както за Съюза, така и за трети държави и за чието управление е необходимо сътрудничество между тези държави и Съюза, на двустранна или многостранна основа;

б)

„съпътстващи видове“ означава всички видове риба, спадащи към същата екосистема като запаса от общ интерес, който те използват за храна, от който те са използвани за храна, с който те се съревновават за храна и обитаеми места или с който се намират в една и съща риболовна зона, и които са експлоатирани или са случайно уловени в рамките на същия вид риболов или същите видове риболов;

в)

„регионална организация за управление на рибарството“ или „РОУР“ означава подрегионална, регионална или друга подобна организация с компетентност по международното право да определя мерки за опазване и управление на живи морски ресурси, за които отговаря съгласно конвенцията или споразумението, с което е създадена;

г)

„внос“ означава внасянето на риба или рибни продукти на територията на Съюза, включително с цел трансбордиране в пристанища на негова територия;

д)

„трансбордиране“ означава претоварването на всички или на част от рибата или рибните продукти, намиращи се на борда на риболовен кораб, на друг риболовен кораб;

е)

„неустойчиво състояние“ означава условия, в които запасът не се поддържа непрекъснато на или над нивата, при които се осигурява максимален устойчив улов, или, ако не е възможно да се определят тези нива, когато запасът не се поддържа непрекъснато в рамките на безопасни биологични граници; нивата на запаса, които обуславят дали запасът е в неустойчиво състояние, се определят въз основа на най-добрите налични научни становища;

ж)

„безопасни биологични граници“ означава граничните стойности на количеството на запас, при които има голяма вероятност запасът да може да се самовъзстановява и които същевременно позволяват извършването на риболов, характеризиращ се с висок улов на този запас;

з)

„държава“ означава трета държава, включително територии, които имат правно положение на самоуправляващи се и на които са предоставени правомощия в областта на опазването и управлението на живите морски ресурси.

а)

не сътрудничи в управлението на запас от общ интерес при пълно спазване на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право и Споразумението на ООН за рибните запаси или на всякакво друго международно споразумение или норма на международното право; и

б)

или

а)

определяне на съответната държава като държава, позволяваща неустойчив риболов;

б)

определяне, когато е необходимо, на конкретните риболовни кораби или флоти на съответната държава, за които са приложими определени мерки;

в)

налагане на количествени ограничения на вноса на риба с произход от запаса от общ интерес, която е била уловена под контрола на тази държава, и на рибни продукти, произведени от или съдържащи такава риба;

г)

налагане на количествени ограничения върху вноса на риба от всякакви съпътстващи видове и рибни продукти, произведени от или съдържащи такава риба, когато рибата е била уловена при риболов на запаса от общ интерес под контрола на тази държава; при приемането на мярката Комисията определя кои видове, включително техният улов, попадат в нейния обхват в съответствие с член 5, параграф 4 от настоящия регламент и при прилагане на принципа на пропорционалност;

д)

налагане на ограничения върху използването на пристанища на Съюза от кораби, плаващи под знамето на съответната държава, които извършват риболов на запаса от общ интерес и/или съпътстващи видове, и от кораби, които превозват риба и рибни продукти с произход от запаса от общ интерес и/или съпътстващи видове, уловени от кораби, плаващи под знамето на съответната държава, или от кораби, получили от нея разрешение, докато плават под чуждо знаме; подобни ограничения не се прилагат в случаите на непреодолима сила или бедствие по смисъла на член 18 от Конвенцията на ООН по морско право за предоставяне на услугите, абсолютно необходими за справяне с тези ситуации;

е)

забрана на закупуването от стопански субекти от Съюза на риболовни кораби, плаващи под знамето на съответната държава;

ж)

забрана на смяната на знамето на риболовни кораби, плаващи под знамето на държава членка, със знамето на съответната държава;

з)

забрана за държавите членки да разрешават сключване на споразумения за наем на кораб между стопански субекти от Съюза и стопански субекти от съответната държава;

и)

забрана на износа към съответната държава на риболовни кораби, плаващи под знамето на държава членка, или на риболовно оборудване или консумативи, необходими за риболов на запаса от общ интерес;

й)

забрана за сключване на частни търговски споразумения между стопански субекти от Съюза и съответната държава, които допускат риболовен кораб, който плава под знамето на дадена държава членка, да използва възможностите за риболов на тази държава;

к)

забрана на съвместни риболовни операции с участието на риболовни кораби, плаващи под знамето на държава членка, и риболовни кораби, плаващи под знамето на съответната държава.

а)

свързани с опазването на запаса от общ интерес;

б)

прилагани във връзка с ограничения за риболова от кораби на Съюза или за производството или потреблението в рамките на Съюза на риба от видовете, за които са приети мерките, и рибни продукти, произведени от или съдържащи такава риба;

в)

пропорционални на преследваните цели и съвместими със задълженията, наложени с международни споразумения, по които Съюзът е страна, и на всякакви други приложими норми на международното право.

а)

са самостоятелно приети или са договорени в рамките на консултации със Съюза и когато е приложимо, с други засегнати държави; и

б)

не застрашават въздействието на мерките, приети от Съюза самостоятелно или в сътрудничество с други държави с цел опазването на съответните рибни запаси.

14.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 316/38

(1)

С цел гарантиране на прозрачност на контрола на разрешени лекарствени продукти в списъка с лекарствени продукти, които подлежат на допълнително наблюдение, установен с Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. за установяване на процедури на Общността за разрешаване и контрол на лекарствени продукти за хуманна и ветеринарна употреба и за създаване на Европейска агенция по лекарствата (3), следва систематично да се включват лекарствени продукти, за които се прилагат определени условия за безопасност след издаване на съответното разрешение.

(2)

Освен това доброволното действие от страна на титуляря на разрешение за търговия не трябва води до ситуация, при която възникналите опасения във връзка с рисковете или ползите, свързани с даден лекарствен продукт, разрешен за употреба в Европейския съюз, не намират адекватен отговор във всички държави членки. Поради това титулярят на разрешение за търговия следва да е задължен да информира Европейската агенция по лекарствата за причините за изтеглянето или за преустановяването на пускането на пазара на лекарствен продукт, за искането за отмяна на разрешение за търговия или за неподновяването на разрешение за търговия.

(3)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно установяването на специални правила в областта на фармакологичната бдителност и подобряването на безопасността на лекарствените продукти за хуманна употреба, разрешени съгласно Регламент (ЕО) № 726/2004, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и следователно може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приема мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

(4)

Поради това Регламент (ЕО) № 726/2004 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 13, параграф 4 втора алинея се заменя със следното:

„Титулярят на разрешение за търговия нотифицира Агенцията за евентуалното временно или постоянно преустановяване на пускането на пазара на държава членка на съответния продукт. Освен при изключителни обстоятелства, тази нотификация се отправя не по-малко от два месеца преди преустановяването на пускането на пазара на продукта. Титулярят на разрешението за търговия информира Агенцията за причините за това действие в съответствие с член 14б.“;

2)

Вмъква се следният член:

„Член 14б

1.   Титулярят на разрешението за търговия нотифицира незабавно Агенцията за всяко свое действие за временно спиране на предлагането на пазара на определен лекарствен продукт, за изтегляне от пазара на определен лекарствен продукт, за искане за отмяна на разрешение за търговия или за намерението си да не иска подновяване на разрешение за търговия, като едновременно с това посочва причините, поради които е предприето това действие. Титулярят на разрешението за търговия по-специално декларира дали това действие се основава на някое от основанията, установени в член 116 или в член 117, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО.

2.   Титулярят на разрешение за търговия отправя също така нотификация съгласно параграф 1 от настоящия член, ако действието е предприето в трета държава и ако се основава на някое от основанията, установени в член 116 или в член 117, параграф 1 от Директива 2001/83/ЕО.

3.   В случаите, посочени в параграфи 1 и 2, Агенцията без излишно забавяне препраща информацията на компетентните органи на държавите членки.“;

3)

В член 20 параграф 8 се заменя със следното:

„8.   В случаите, когато процедурата е започнала в резултат на оценка на данни, свързани с фармакологичната бдителност, становището на Агенцията по параграф 2 от настоящия член се приема от Комитета за лекарствени продукти за хуманна употреба въз основа на препоръка от страна на Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, и се прилага член 107й, параграф 2 от Директива 2001/83/ЕО.“;

4)

Член 23 се заменя със следното:

„Член 23

1.   Агенцията, в сътрудничество с държавите членки, съставя, поддържа и публикува списък с лекарствени продукти, които са обект на допълнително наблюдение.

В посочения списък се включват наименованията и активните вещества на:

1a.   По искане на Комисията, след консултация с Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, в списъка, посочен в параграф 1 от настоящия член, може да бъдат включени и лекарствени продукти, които са разрешени съгласно настоящия регламент при условията, посочени в член 9, параграф 4, буква в), ва) или вв), член 10а, параграф 1, първа алинея, буква б) или в член 21, параграф 2.

По искане на национален компетентен орган, след консултация с Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност, в списъка, посочен в параграф 1 от настоящия член, може да бъдат включени и лекарствени продукти, които са разрешени съгласно Директива 2001/83/ЕО при условията, посочени в член 21а, първа алинея, буква а), г), д) или е), член 22а, параграф 1, първа алинея, буква б) или в член 104а, параграф 2 от нея.

2.   Списъкът, посочен в параграф 1, съдържа електронна връзка към информацията за продукта и обобщението на плана за управление на риска.

3.   В случаите, посочени в параграф 1, букви а) и б) от настоящия член, Агенцията заличава даден лекарствен продукт от списъка пет години след референтната дата на Съюза, посочена в член 107в, параграф 5 от Директива 2001/83/ЕО.

В случаите, посочени в параграф 1, букви в) и г) и в параграф 1а от настоящия член, Агенцията заличава даден лекарствен продукт от списъка след изпълнение на условията.

4.   По отношение на лекарствените продукти, включени в списъка, посочен в параграф 1, обобщението на характеристиките на продукта и листовката с упътвания в опаковката на продукта включват пояснението: „Настоящият лекарствен продукт е предмет на допълнително наблюдение“. Пояснението се предхожда от черен символ, избран от Комисията по препоръка на Комитета за оценка на риска в областта на фармакологичната бдителност до 2 юли 2013 г., и е последвано от подходящо стандартизирано обяснително изречение.

4a.   До 5 юни 2018 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно употребата на списъка, посочен в параграф 1, като се основава на опита и данните, представени от държавите членки и Агенцията.

Ако е целесъобразно, въз основа на доклада и след консултация с държавите членки и други съответни заинтересовани страни, Комисията предоставя предложение с цел адаптиране на разпоредбите относно посочения в параграф 1 списък.“;

5)

Член 57 се изменя, както следва:

14.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 316/41

(1)

Член 103о от Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (4) предвижда възможност държавите-членки да предоставят на лозарите необвързана с производството помощ по схемата за единно плащане. Няколко държави-членки са се възползвали от тази специална мярка за подпомагане.

(2)

При все това фактът, че веднъж годишно държавите-членки могат да променят прехвърлянията на средства от програмите за подпомагане към схемата за единно плащане, както и че програмите за подпомагане са с продължителност пет години, докато правата за получаване на плащания, които водят до извършване на директни плащания, се предоставят за неограничен срок, са довели до административна и бюджетна тежест.

(3)

С цел опростяване на управлението на тази специална мярка за подпомагане и за да се гарантира съгласуваността ѝ с целите на правилата за схемите за директно подпомагане на земеделските стопани, е уместно тя да бъде преобразувана във възможност за държавите-членки да намалят окончателно средствата, заделяни за програмите за подпомагане в лозаро-винарския сектор, като по този начин се повишат националните тавани за директни плащания.

(4)

Целесъобразно е да се позволи на държавите-членки да продължат да прилагат подпомагането, предвидено в член 103о от Регламент (ЕО) № 1234/2007, за 2014 г.

(5)

С оглед на гореизложеното Регламент (ЕО) № 1234/2007 следва да бъде съответно изменен,

1)

В член 103н се вмъква следният параграф:

„1a.   До 1 август 2013 г. държавите-членки могат да решат да намалят, считано от 2015 г., наличната сума за програмите за подпомагане, посочени в приложение Хб, с цел да увеличат своите национални тавани за директни плащания по член 40 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

Сумата, получена в резултат на посоченото в първа алинея намаление, остава окончателно в националните тавани за директни плащания по член 40 от Регламент (ЕО) № 73/2009 и вече не е налична за мерките, изброени в членове 103п—103ш.“;

2)

Член 103о се заменя със следното:

„Член 103о

Схема за единно плащане и подпомагане на лозарите

1.   До 1 декември 2012 г. държавите-членки могат да решат да предоставят подпомагане на лозарите за 2014 г. чрез предоставяне на права на плащане по смисъла на дял III, глава 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009.

Ако размерът на подпомагането, посочено в първа алинея, е по-голям от размера на подпомагането, което е било предвидено за 2013 г., съответната държава-членка използва разликата за предоставяне на лозарите на права на плащане по смисъла на дял III, глава 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 в съответствие с буква В от приложение IX към посочения регламент.

2.   Държавите-членки, които имат намерение да предоставят подпомагането, посочено в параграф 1, предвиждат такова подпомагане в своите програми за подпомагане в съответствие с член 103к, параграф 3.

3.   Посоченото в параграф 1 подпомагане за 2014 г.:

14.11.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 316/43

(1)

Отношенията между Европейския съюз (наричан по-нататък „Съюзът“) и Ислямска република Пакистан (наричана по-нататък „Пакистан“) се основават на Споразумението за сътрудничество, което влезе в сила на 1 септември 2004 г. (2) Една от основните му цели е да осигури условия за развитието на търговията между страните по Споразумението за сътрудничество, както и да насърчи увеличаването ѝ. Съществен елемент от споразумението е също така зачитането на правата на човека, включително основните трудови права, и демократичните принципи.

(2)

През юли и август 2010 г. след поройни мусонни дъждове обширни области от Пакистан бяха засегнати от наводнения, особено в районите на Balochistan, Khyber Pakhtunkhwa, Punjab, Sindh и Gilgit-Baltistan. Според източници на Организацията на обединените нации наводненията са засегнали близо 20 милиона души и 20 процента от територията на Пакистан, което се равнява на най-малко 160 000 квадратни километра, като същевременно близо 12 милиона души се нуждаят от спешна хуманитарна помощ.

(3)

Хуманитарната помощ е, разбира се, основен инструмент при такива ситуации и Съюзът е сред първите притекли се на помощ в това отношение още от началото на създалото се бедствено положение, като пое ангажимент за над 423 милиона евро под формата на спешна помощ за Пакистан.

(4)

Важно е да бъдат използвани всички възможни средства за оказване на подкрепа за възстановяването на Пакистан от бедственото положение, включително предложените изключителни търговски мерки за стимулиране на износа на Пакистан, с цел да се допринесе за бъдещото икономическо развитие на страната, като същевременно се гарантира поддържането на последователност и съгласуваност на всички равнища с оглед на разработването на устойчива дългосрочна стратегия.

(5)

Сериозността на това природно бедствие изисква незабавна и значителна реакция, която да отчете геостратегическото значение на партньорството на Пакистан със Съюза, предимно под формата на ключовата роля на Пакистан в борбата срещу тероризма, като същевременно допринесе за общото развитие, сигурността и стабилността в региона.

(6)

Въздействието на автономните търговски преференции следва да бъде измеримо в конкретни величини по отношение на създаването на работни места, премахването на бедността и устойчивото развитие на работещите и бедните в Пакистан.

(7)

С декларацията си относно Пакистан от 16 септември 2010 г., приложена към неговите заключения, Европейският съвет реши да възложи на министрите да постигнат в най-кратки срокове споразумение относно цялостен пакет от мерки с краткосрочен, средносрочен и дългосрочен характер, които ще спомогнат за възстановяването и бъдещото развитие на Пакистан и които включват, inter alia, мащабни търговски мерки от изключително значение за икономическото възстановяване и растеж.

(8)

По-специално Европейският съвет подчерта твърдата си решимост да предостави изключително на Пакистан по-голям достъп до пазара на Съюза чрез незабавно и ограничено във времето намаляване на митата за внос с ключово значение от Пакистан. С оглед на посочената декларация Комисията предложи пакет от мерки, посочващ 75 тарифни линии, специфични за основните износни сектори на Пакистан в най-тежко засегнатите от наводненията области, като заяви, че увеличаването на износа на Пакистан за Съюза със 100 милиона евро годишно или по-голяма сума би осигурило действителна, значителна и уместна помощ за региона.

(9)

Търговията на Пакистан със Съюза се състои предимно от текстил и облекла, които са съставлявали 73,7 % от износа на Пакистан за Съюза през 2009 г. Пакистан изнася също така етанол и кожени продукти, които в допълнение към текстила и облеклата са чувствителни промишлени продукти в някои държави-членки, където глобалната рецесия вече е оказала въздействие в различна степен върху работните места в промишлеността. Тези промишлени сектори се борят, за да се приспособят към новата глобална търговска среда.

(10)

Текстилният сектор има ключово значение за пакистанската икономика, тъй като той представлява 8,5 % от брутния вътрешен продукт и осигурява заетост на 38 % от работната сила, като около половината от работещите са жени.

(11)

Като се имат предвид лишенията, които търпи пакистанският народ в резултат на опустошителните наводнения, следователно е уместно да бъдат предоставени извънредни автономни търговски преференции на Пакистан, като се преустанови за ограничен период от време налагането на всякакви мита върху вноса от Пакистан на някои стоки, чийто износ е от значение за страната. Предоставянето на тези търговски преференции следва да доведе само до ограничени негативни последици за вътрешния пазар на Съюза и не следва да засегне неблагоприятно най-слабо развитите членове на Световната търговска организация (СТО).

(12)

Тези мерки са предложени като част от извънреден пакет от мерки в отговор на специфичното положение в Пакистан. При никакви обстоятелства те не следва да представляват прецедент в търговската политика на Съюза по отношение на други държави.

(13)

Автономните търговски преференции ще се изразяват или в освобождаването от мита при внос в Съюза, или в предоставянето на тарифни квоти.

(14)

Правото да се ползват изключителните автономни търговски преференции зависи от спазването от страна на Пакистан на съответните правила за произход на продуктите и процедурите, свързани с това, както и участието на страната в ефективно административно сътрудничество със Съюза с цел да се избегне рискът от измама. Сериозни и систематични нарушения на условията за предоставяне на правото на преференциални мерки, измама или неспособност да се осигури административно сътрудничество за проверка на произхода на стоките представляват основания за временно преустановяване на прилагането на преференциите.

(15)

С цел определяне на понятията „стоки с произход“, „издаване на сертификат за произход“ и „процедури за административно сътрудничество“ ще се прилага част I, дял IV, глава 2, раздели 1 и 1А от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността (3), с изключение на членове 68—71, 90—97и и член 97й, параграф 2 от тези раздели. По отношение на кумулирането на произхода обаче, за тази цел следва да се разрешава използването само на материали с произход от Съюза. За да се гарантира, че продуктите преминават през достатъчна обработка в Пакистан, по отношение на определянето на произхода на продуктите, обхванати от автономните търговски преференции, установени съгласно настоящия регламент, няма да се прилагат регионално и други видове кумулиране, с изключение на кумулирането с материали с произход от Съюза.

(16)

Предоставянето на автономни търговски преференции на Пакистан изисква освобождаване на Съюза от задълженията му по членове I и ХIII от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ) съгласно член IХ от Споразумението за създаване на СТО. Общият съвет на СТО предостави такова освобождаване на 14 февруари 2012 г.

(17)

За да се гарантира незабавно и устойчиво въздействие по отношение на икономическото възстановяване на Пакистан след наводненията и в съответствие с освобождаването от страна на СТО, се препоръчва периодът на действие на автономните търговски преференции да се ограничи до 31 декември 2013 г.

(18)

С цел да се реагира бързо и да се гарантират целостта и правилното функциониране на автономните търговски преференции за Пакистан, както и да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент по отношение на мерките за временно преустановяване поради неспазване на свързани с митниците процедури и задължения поради сериозни и систематични нарушения на основните принципи на правата на човека, принципите на демокрацията и на правовата държава от страна на Пакистан или поради неспазване на условието Пакистан да се въздържа считано от 1 юли 2012 г. от въвеждането на нови износни мита или такси с равностоен ефект или от повишаването на заварените такива или на каквито и да било други ограничения или забрана на износа или продажбата за износ на материали, използвани за производството на продукти, обхванати от настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени правомощия да приема незабавно приложими актове за изпълнение, когато това се налага по сериозни съображения за спешност. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (4).

(19)

С цел да се направи необходимата техническа адаптация в списъка на стоките, за които се прилагат автономните търговски преференции, и за да се изключат продукти от приложното поле на настоящия регламент в случаите, когато обемът на вноса, попадащ в приложното поле на настоящия регламент, нараства над определени равнища, правомощията за приемане на актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да бъдат делегирани на Комисията, за да бъдат изменени приложения I и II с цел отразяване на промените в Комбинираната номенклатура и изключване на продукти от приложното поле на настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготвянето и съставянето на делегирани актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременното предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.

(20)

За да се реагира без забавяне на увеличения внос на продукти, освободени от мита при внасянето им в Съюза, които може да имат неблагоприятен ефект за производителите от Съюза, Комисията следва по реда на процедурата по спешност да приеме делегирани актове, с които да изключи някои продукти от приложното поле на настоящия регламент.

(21)

Не по-късно от две години след изтичането на срока на действие на настоящия регламент Комисията следва да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета относно последиците от тези автономни търговски преференции. Посоченият доклад следва да включва подробен анализ на последиците от тези преференции за икономиката на Пакистан и на тяхното въздействие върху търговията и тарифните приходи на Съюза, както и върху икономиката и работните места в Съюза. При докладването Комисията следва да отчете по-специално последиците от автономните търговски преференции по отношение на създаването на работни места, премахването на бедността и устойчивото развитие на работещите и бедните в Пакистан,

а)

спазването на разпоредбите относно произхода на продуктите и свързаните с това процедури, както е предвидено в част I, дял IV, глава 2, раздел 1 и раздел 1А, подраздели 1 и 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93, с изключение на членове 68—71, 90—97и и член 97й, параграф 2 от тези раздели. По отношение обаче на кумулирането на произхода с цел определянето на произхода на продуктите, обхванати от въведените с член 1 от настоящия регламент мерки, се разрешава само кумулирането с материали с произход от Съюза. Не се разрешава регионално и други видове кумулиране, с изключение на кумулирането с материали с произход от Съюза;

б)

спазването на методите за административно сътрудничество, както е предвидено в част I, дял IV, глава 2, раздел 1, подраздел 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93;

в)

Пакистан да не извършва сериозни и систематични нарушения на правата на човека, включително основните трудови права, основните принципи на демокрацията и на правовата държава;

г)

Пакистан да се въздържа от въвеждането на нови износни мита или такси с равностоен ефект или от повишаването на съществуващите такива или на каквито и да било други ограничения или забрана върху износа или продажбата за износ на материали, използвани на първо място за производството на който и да било от продуктите, попадащи в приложното поле на този преференциален режим, предназначен за територията на Съюза, считано от 1 юли 2012 г.

а)

информирала комитета, посочен в член 8, параграф 1;

б)

приканила държавите-членки да предприемат такива предпазни мерки, каквито са необходими, за да защитят финансовите интереси на Съюза и/или да се гарантира спазване на член 2 от страна на Пакистан;

в)

публикувала известие в Официален вестник на Европейския съюз, заявявайки, че са налице основания за сериозни съмнения относно прилагането на преференциалните мерки или спазването на член 2 от страна на Пакистан, което може да постави под въпрос правото му да се ползва от предимствата, предоставени с настоящия регламент;

г)

информирала Пакистан за всяко решение, взето в съответствие с настоящия параграф, преди то да е породило действие.