ISSN 1830-3617

doi:10.3000/18303617.L_2010.251.bul

Официален вестник

на Европейския съюз

L 251

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 53
25 септември 2010 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Регламент (ЕС) № 845/2010 на Комисията от 23 септември 2010 година за забрана на риболова на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море от страна на съдове под флага на Португалия

1

 

 

Регламент (ЕС) № 846/2010 на Комисията от 24 септември 2010 година за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

3

 

 

Регламент (ЕC) № 847/2010 на Комисията от 24 септември 2010 година относно издаването на лицензии за внос на ориз в рамките на тарифните квоти, открити за подпериода септември 2010 г. с Регламент (ЕО) № 327/98

5

 

 

РЕШЕНИЯ

 

 

2010/570/ЕС, Евратом

 

*

Решение на Съвета от 13 септември 2010 година за назначаване на членовете на Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2010 г. до 20 септември 2015 г.

8

 

 

2010/571/ЕС

 

*

Решение на Комисията от 24 септември 2010 година за изменение с цел привеждане в съответствие с научно-техническия прогрес на приложението към Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на допускането по изключение на употребата на олово, живак, кадмий, шествалентен хром, полибромирани бифенили или полибромирани дифенилетери (нотифицирано под номер C(2010) 6403)  ( 1 )

28

 

 

ПРЕПОРЪКИ

 

 

2010/572/ЕС

 

*

Препоръка на Комисията от 20 септември 2010 година относно регулирания достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA) ( 1 )

35

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

25.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 251/1


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 845/2010 НА КОМИСИЯТА

от 23 септември 2010 година

за забрана на риболова на червен тон в Атлантическия океан на изток от 45° з.д. и в Средиземно море от страна на съдове под флага на Португалия

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството (1), и по-специално член 36, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

С Регламент (ЕС) № 53/2010 на Съвета от 14 януари 2010 г. за установяване на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси за 2010 г., приложими във водите на ЕС и за корабите на ЕС във води, които подлежат на ограничения на улова (2), се определят квотите за 2010 г.

(2)

Съгласно получената от Комисията информация, с улова на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от плавателни съдове под флага на посочената в същото приложение държава-членка или регистрирани в нея, е изчерпана отпуснатата за 2010 г. квота.

(3)

Следователно е необходимо да се забрани риболовната дейност за посочения рибен запас,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Изчерпване на квотата

Квотата за риболов на посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас, отпусната за 2010 г. на определената в същото приложение държава-членка, се счита за изчерпана от датата, указана в същото приложение.

Член 2

Забрани

Забранява се риболовната дейност за посочения в приложението към настоящия регламент рибен запас от страна на плавателни съдове, плаващи под флага на или регистрирани в посочената в същото приложение държава-членка, считано от указаната в приложението дата. По-специално се забраняват задържането на борда, преместването, трансбордирането или разтоварването на суша на този рибен запас, уловен от горепосочените плавателни съдове след тази дата.

Член 3

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 23 септември 2010 година.

За Комисията, от името на председателя,

Lowri EVANS

Генерален директор на генерална дирекция „Морско дело и рибарство“


(1)  ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 21, 26.1.2010 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

27/T&Q

Държава-членка

Португалия

Рибен запас

BFT/AE045W

Вид

Червен тон (Thunnus thynnus)

Зона

Атлантически океан на изток от 45° з.д. и Средиземно море

Дата

23.7.2010 г.


25.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 251/3


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 846/2010 НА КОМИСИЯТА

от 24 септември 2010 година

за определяне на фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и по-специално член 138, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

в изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 1580/2007 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни за продуктите и периодите, посочени в приложение XV, част A от посочения регламент,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Фиксираните стойности при внос, посочени в член 138 от Регламент (ЕО) № 1580/2007, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на 25 септември 2010 година.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 24 септември 2010 година.

За Комисията, от името на председателя,

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Фиксирани стойности при внос за определяне на входната цена на някои плодове и зеленчуци

(EUR/100 kg)

Код по КН

Кодове на трети страни (1)

Фиксирана вносна стойност

0702 00 00

MA

82,9

MK

47,2

TR

50,2

XS

58,9

ZZ

59,8

0707 00 05

TR

127,9

ZZ

127,9

0709 90 70

TR

116,5

ZZ

116,5

0805 50 10

AR

100,5

CL

118,6

IL

127,5

TR

104,9

UY

139,0

ZA

106,2

ZZ

116,1

0806 10 10

TR

120,9

ZZ

120,9

0808 10 80

AR

63,5

BR

68,3

CL

91,6

NZ

103,2

US

128,5

ZA

92,8

ZZ

91,3

0808 20 50

CN

54,1

ZA

88,6

ZZ

71,4

0809 30

TR

149,8

ZZ

149,8

0809 40 05

BA

53,5

MK

45,0

ZZ

49,3


(1)  Номенклатура на страните, определена с Регламент (ЕО) № 1833/2006 на Комисията (ОВ L 354, 14.12.2006 г., стр. 19). Код „ZZ“ означава „друг произход“.


25.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 251/5


РЕГЛАМЕНТ (ЕC) № 847/2010 НА КОМИСИЯТА

от 24 септември 2010 година

относно издаването на лицензии за внос на ориз в рамките на тарифните квоти, открити за подпериода септември 2010 г. с Регламент (ЕО) № 327/98

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (Общ регламент за ООП) (1),

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (2), и по-специално член 7, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 327/98 на Комисията от 10 февруари 1998 г. за откриване и за начин на управление на някои тарифни квоти при внос на цял и на натрошен ориз (3), и по-специално член 5, първа алинея от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕО) № 327/98 открива и определя начина на управление на някои тарифни квоти при внос на цял и натрошен ориз, разпределени по страни на произход и групирани в няколко подпериода в съответствие с приложение IX към посочения регламент.

(2)

Подпериодът септември е четвърти подпериод за квотите, предвидени в член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 327/98, трети подпериод за квотите, предвидени в буква г) от същия параграф, и първи подпериод за квотата, предвидена в буква д) от същия параграф.

(3)

От предоставената информация съгласно член 8, буква а) от Регламент (ЕО) № 327/98 следва, че за квотите с поредни номера 09.4118 — 09.4119 — 09.4168 заявленията, подадени през първите десет работни дни на месец септември 2010 г. в съответствие с член 4, параграф 1 от посочения регламент, се отнасят за количество, надвишаващо наличното. Поради това следва да се определи до каква степен могат да се издават лицензии за внос, като се посочи коефициентът на разпределение, който да се прилага към заявените количества за съответните квоти.

(4)

От горепосочената информация следва също, че за квотите с поредни номера 09.4127 — 09.4128 — 09.4129 — 09.4117 заявленията, подадени през първите десет работни дни на месец септември 2010 г. в съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 327/98, се отнасят за количество, по-малко от наличното.

(5)

Неизползваните за подпериода септември количества от квотите с поредни номера 09.4127 — 09.4128 — 09.4129 — 09.4130 се прехвърлят към квота номер 09.4138 за следващия квотен подпериод в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 327/98.

(6)

Поради това за квоти с поредни номера 09.4138 и 09.4168 следва да се определят общите количества, налични за следващия квотен подпериод, в съответствие с член 5, първа алинея от Регламент (ЕО) № 327/98.

(7)

С цел осигуряване на ефикасно управление на процедурата по издаване на лицензии за внос, настоящият регламент следва да влезе в сила непосредствено след публикуването му,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Заявленията за лицензии за внос на ориз, отнасящи се до квотите с поредни номера 09.4118 — 09.4119 — 09.4168, посочени в Регламент (ЕО) № 327/98, подадени през първите десет работни дни на месец септември 2010 г., са основание за издаването на лицензии за заявените количества, към които се прилагат коефициентите на разпределение, определени в приложението към настоящия регламент.

2.   Общите налични количества в рамките на квотите с поредни номера 09.4138 и 09.4168, посочени в Регламент (ЕО) № 327/98, за следващия квотен подпериод са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Съставено в Брюксел на 24 септември 2010 година.

За Комисията, от името на председателя,

Jean-Luc DEMARTY

Генерален директор на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“


(1)  ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1.

(2)  ОВ L 238, 1.9.2006 г., стр. 13.

(3)  ОВ L 37, 11.2.1998 г., стр. 5.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Количества за разпределение за подпериода месец септември 2010 г. и налични количества за следващия подпериод в приложение на Регламент (ЕО) № 327/98

a)   Квота за бланширан или полубланширан ориз с код по КН 1006 30, предвидена в член 1, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 327/98:

Произход

Пореден номер

Коефициент на разпределение за подпериода септември 2010 г.

Общи налични количества за подпериода месец октомври 2010 г.

(в kg)

Съединени американски щати

09.4127

 (1)

 

Тайланд

09.4128

 (1)

 

Австралия

09.4129

 (1)

 

Друг произход

09.4130

 (2)

 

Всички страни

09.4138

 

4 127 145


б)   Квота за бланширан или полубланширан ориз с код по КН 1006 30, предвидена в член 1, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕО) № 327/98:

Произход

Пореден номер

Коефициент на разпределение за подпериода септември 2010 г.

Тайланд

09.4112

 (3)

Съединени американски щати

09.4116

 (3)

Индия

09.4117

 (4)

Пакистан

09.4118

9,553656 %

Друг произход

09.4119

1,995380 %

Всички страни

09.4166

 (3)


в)   Квота за натрошен ориз с код по КН 1006 40, предвидена в член 1, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 327/98:

Произход

Пореден номер

Коефициент на разпределение за подпериода септември 2010 г.

Общи налични количества за подпериода месец октомври 2010 г.

(в kg)

Всички страни

09.4168

1,402856 %

0


(1)  Заявленията покриват количества, по-малки или равни на наличните количества: следователно всички заявления могат да бъдат приети.

(2)  Наличното количество за този подпериод е изчерпано.

(3)  Наличното количество за този подпериод е изчерпано.

(4)  Заявленията покриват количества, по-малки или равни на наличните количества: следователно всички заявления могат да бъдат приети.


РЕШЕНИЯ

25.9.2010   

BG XM

Официален вестник на Европейския съюз

L 251/8


РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

от 13 септември 2010 година

за назначаване на членовете на Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2010 г. до 20 септември 2015 г.

(2010/570/ЕС, Евратом)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 300, параграф 2 и член 302 от него във връзка с член 7 от Протокола относно преходните разпоредби, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,

като взе предвид предложенията, направени от всяка държава-членка,

като взе предвид становището на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Мандатът на настоящите членове на Европейския икономически и социален комитет изтича на 20 септември 2010 г. (1) Поради това следва да се назначат членове на този комитет за срок от пет години, считано от 21 септември 2010 г.

(2)

Всяка държава-членка представи списък с кандидатури, които съответстват на броя на определените ѝ съгласно Договора места, като кандидатите са представители на организациите на работодателите, на работниците, както и други представители на гражданското общество, по-конкретно в социално-икономическата, гражданската, професионалната и културната област. Правителството на Румъния обаче впоследствие ще предложи още един кандидат, за да допълни списъка в съответствие с броя мандати, определени с Договора,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Лицата, които са изброени в приложението към настоящото решение, се назначават за членове на Европейския икономически и социален комитет за периода от 21 септември 2010 г. до 20 септември 2015 г.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 13 септември 2010 година.

За Съвета

Председател

S. VANACKERE


(1)  Решение 2006/524/ЕО, Евратом на Съвета от 11 юли 2006 г. за назначаване на членове от Чешката република, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Австрия, Словения и Словакия в Европейския икономически и социален комитет (ОВ L 207, 28.7.2006 г., стp. 30); Решение 2006/651/ЕО, Евратом на Съвета от 15 септември 2006 г. за назначаване на членове от Белгия, Гърция, Ирландия, Кипър, Нидерландия, Полша, Португалия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство, както и на двама членове от Италия, в Европейския икономически и социален комитет (ОВ L 269, 28.9.2006 г., стp. 13); Решение 2006/703/ЕО, Евратом на Съвета от 16 октомври 2006 г. за назначаване на членове от Дания в Европейския икономически и социален комитет (ОВ L 291, 21.10.2006 г., стр. 33.); и Решение 2007/3/ЕО, Евратом на Съвета от 1 януари 2007 г. относно назначаване на български и румънски членове на Европейския икономически и социален комитет (ОВ L 1, 4.1.2007 г., стp. 6).


ПРИЛОЖЕНИЕ - ANEXO - PŘÍLOHA - BILAG - ANHANG - LISA ΠΑΡΑΡΤΗΜΑ - ANNEX - ANNEXE - ALLEGATO - PIELIKUMS PRIEDAS - MELLÉKLET - ANNESS - BIJLAGE - ZAŁĄCZNIK ANEXO - ANEXĂ - PRÍLOHA - PRILOGA - LIITE - BILAGA

Членове / Miembros / Členové / Medlemmer / Mitglieder / Liikmed / Μέλη / Members / Membres / Membri / Locekļi / Nariai / Tagok / Membri / Leden / Członkowie / Membros / Membri / Členovia / Člani / Jäsenet / Ledamöter

БЕЛГИЯ

 

M. Tony VANDEPUTTE

Administrateur délégué honoraire et conseiller général de la Fédération des entreprises de Belgique (FEB)

 

M. Robert de MÛELENAERE

Administrateur délégué à la Confédération de la construction

 

M. Yves VERSCHUEREN

Administrateur délégué d’Essenscia

 

M. Daniel MAREELS

Directeur général de Febelfin

 

M. Bernard NOËL

Secrétaire national de la CGSLB, syndicat libéral

 

M. Claude ROLIN

Secrétaire général ACV-CSC

 

Mme Bérengère DUPUIS

Conseiller — Services d’études, Confédération des syndicats chrétiens (CSC)

 

M. André MORDANT

Président honoraire de la Fédération générale du travail de Belgique (FGTB)

 

Dhr. Xavier VERBOVEN

Gewezen Algemeen Secretaris van het Algemeen Belgisch Vakverbond (ABVV)

 

M. Jean-François HOFFELT

Secrétaire général de la Fédération belge de l’économie sociale et des coopératives (Febecoop), président du Conseil national belge de la coopération et président du service externe pour la prévention et la protection au travail Arista

 

M. Yves SOMVILLE

Directeur du service d’études de la Fédération wallonne de l’agriculture (FWA)

 

Dhr. Ronny LANNOO

Adviseur-generaal UNIZO

БЪЛГАРИЯ

 

Ms Milena ANGELOVA

Member of the ИСС (Bulgarian Economic and Social Council), Bureau member of the European Economic and Social Committee, Secretary-General of the Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) (Bulgarian Industrial Capital Association, BICA)

 

Mr Bojidar DANEV

Member of the ИСС (Bulgarian Economic and Social Council), member of the European Economic and Social Committee, Chairman of the Българска стопанска камара (БСК) (Bulgarian Industrial Association, BIA)

 

Ms Lena RUSENOVA

Member of the ИСС (Bulgarian Economic and Social Council), member of the European Economic and Social Committee, Head Economist at the Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) (Confederation of Employers and Industrialists in Bulgaria, CEIB)

 

Mr Georgi STOEV

Member of the ИСС (Bulgarian Economic and Social Council), Deputy-Chairman of the Българска търговско-промишлена палата (БТПП) (Bulgarian Chamber of Commerce and Industry, BCCI)

 

Mr Plamen DIMITROV

Chairman of the постоянната комисия по труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения на ИСС (Standing Committee on Labour, Incomes, Standard of Living and Industrial Relations of the Bulgarian Economic and Social Council), member of the European Economic and Social Committee, Vice-President of КНСБ (CITUB, Confederation of Independent Trade Unions of Bulgaria)

 

Mr Dimiter MANOLOV

Member of the ИСС (Bulgarian Economic and Social Council), member of the European Economic and Social Committee, Vice-President of КТ „Подкрепа“ (Confederation of Labour „Podkrepa“)

 

Mr Veselin MITOV

Member of the ИСС (Bulgarian Economic and Social Council), member of the European Economic and Social Committee, Confederate Secretary of КТ „Подкрепа“ (Confederation of Labour „Podkrepa“)

 

Mr Jeliazko CHRISTOV

Member of the ИСС (Bulgarian Economic and Social Council), member of the European Economic and Social Committee, President of КНСБ (CITUB, Confederation of Independent Trade Unions of Bulgaria)

 

Mr Lalko DULEVSKI

President of the ИСС (Bulgarian Economic and Social Council), Head of the катедра в Университета за национално и световно стопанство (Human Resources and Social Protection Department at the University of National and World Economy)

 

Mr Plamen ZACHARIEV

Vice-President of the ИСС (Bulgarian Economic and Social Council), President of the Национален център за социална рехабилитация (НЦСР) (National Centre for Social Rehabilitation, NCSR)

 

Mr Lyubomir HADJIYSKI

Member of the European Economic and Social Committee, Marketing Manager for the auditing firm Grant Thornton Bulgaria

 

Ms Diliana SLAVOVA

Executive Director of the Национален млечен борд (National Milk Board) and the Национална асоциация на млекопреработвателите (National Association of Milk Producers), member of the European Commission High-Level Group on Milk

ЧЕШКА РЕПУБЛИКА

 

Vladimíra DRBALOVÁ

Ředitelka Sekce mezinárodních organizací a evropských záležitosti Svazu průmyslu a dopravy ČR

 

Josef ZBOŘIL

Člen představenstva Svazu průmyslu a dopravy ČR

 

Marie ZVOLSKÁ

Specialistka odboru poradenských služeb Svazu českých a moravských výrobních družstev

 

Ivan VOLEŠ

Poradce prezidenta Hospodářské komory ČR pro mezinárodní vztahy

 

Helena ČORNEJOVÁ

Vedoucí sociálně-ekonomického oddělení Českomoravské konfederace odborových svazů

 

Zdeněk MÁLEK

Manažer ČMKOS pro sociální dialog a poradce ČMKOS

 

Lucie STUDNIČNÁ

Mezinárodní tajemnice Odborového svazu KOVO

 

Dana ŠTECHOVÁ

Poradkyně, Oddělení ČMKOS pro evropské a další mezinárodní vztahy

 

Roman HAKEN

Místopředseda Rady vlády ČR pro nestátní neziskové organizace a předseda jejího Výboru pro spolupráci s regiony

 

Ludvík JÍROVEC

Člen Hospodářské komory ČR, člen Agrární komory ČR, expert v COPA-COGEGA/Brusel

 

Jaroslav NĚMEC

Ředitel Arcidiecézní charity Praha

 

Pavel TRANTINA

Manažer projektů a spolupráce s EU v České radě dětí a mládeže, expert UNDP pro tvorbu zákona o dobrovolnictví v Bosně a Hercegovině

ДАНИЯ

 

Ms Dorthe ANDERSEN

Director EU policy, Confederation of Danish Employers

 

Ms Sinne Alsing CONAN

Director of European Affairs, Confederation of Danish Industry

 

Mr Nils Juhl ANDREASEN

Managing Director, Danish Confederation of Employers’ Associations in Agriculture (SALA)

 

Ms Marie-Louise KNUPPERT

Secretary of International Relations, Danish Confederation of Trade Unions

 

Mr Peder Munch HANSEN

EU-Advisor, Danish Confederation of Trade Unions

 

Mr Søren KARGAARD

International Consultant, FTF — Confederation of Professionals in Denmark

 

Mr Ask Abildgaard ANDERSEN

Policy Officer, Disabled Peoples Organisations Denmark

 

Ms Benedicte FEDERSPIEL

Senior Advisor, Danish Consumer Council

 

Ms Mette Pia KINDBERG

Vice Chair Person, Women’s Council in Denmark

ГЕРМАНИЯ

 

Mr Peter CLEVER

Mitglied der Hauptgeschäftsführung der Bundesvereinigung der Deutschen Arbeitgeberverbände (BDA)

(Member of the Executive Board of the National Union of German Employers’ Associations (BDA))

 

Mr Bernd DITTMANN

Bereichsleiter Europa, Bundesverband der Deutschen Industrie (BDI)

(Vice President and Executive Director Europe — Federation of German Industries (BDI))

 

Mr Göke FRERICHS

Präsidiumsmitglied im Bundesverband des Deutschen Großhandel, Außenhandel, Dienstleistungen (BGA)

(Board member, German Federation for Wholesale and Foreign Trade (BGA))

 

Mr Thomas ILKA

Leiter der Vertretung des Deutschen Industrie- und Handelskammertages (DIHK) bei der EU

(Director of the Representation to the EU of the Federation of German Chambers of Industry and Commerce (DIHK))

 

Mr Adalbert KIENLE

Stellvertretender Generalsekretär des Deutschen Bauernverbandes (DBV)

(Deputy General Secretary, German Farmers’ Association (DBV))

 

Mr Volker PETERSEN

Stellvertretender Generalsekretär im Deutschen Raiffeisenverband e.V. (DRV)

(Deputy Secretary-General of the Association of German Agricultural Credit Cooperatives (DRV))

 

Mr Joachim WÜRMELING

Mitglied der Hauptgeschäftsführung des Gesamtverbandes der deutschen Versicherungswirtschaft e.V. (GDV)

(Member of the Executive Board of the German Insurance Association (GDV))

 

Mr Joachim FRIED

Leiter Wirtschaft, Politik und Regulierung bei der Deutschen Bahn

(Director of Economics, Policy and Regulation, German Railways)

 

Ms Gabriele BISCHOFF

Bereichsleiterin Europapolitik beim Bundesvorstand des Deutschen Gewerkschaftsbundes (DGB)

(Director of European Policy — Federal Executive of the German Trade Union Confederation (DGB))

 

Mr Claus MATECKI

Mitglied des Geschäftsführenden Bundesvorstandes des Deutschen Gewerkschaftsbundes (DGB)

(Member of the National Executive of the German Trade Union Confederation (DGB))

 

Mr Armin DUTTINÉ

Leiter des EU-Verbindungsbüros ver.di

(Director of the EU liaison office, German United Services Union (ver.di))

 

Mr Horst MUND

Bereichsleiter Internationales IG Metall

(Director of International Department, IG Metall)

 

Mr Alexander GRAF VON SCHWERIN

Berater Europäische Angelegenheiten beim Konzern Duisburger Versorgungs- und Verkehrsgesellschaft mbH (DVV Konzern)

(European Affairs Adviser, DVV Konzern)

 

Mr Hans-Joachim WILMS

Europabeauftragter bei der IG Bauen — Agrar — Umwelt (IG Bau)

(European Affairs Officer, German Trade Union for Construction, Agriculture and the Environment (IG BAU))

 

Mr Egbert BIERMANN

Mitglied des Geschäftsführenden Hauptvorstandes der IG Bergbau, Chemie, Energie (IG BCE)

(Member of the Executive Board of German Mining, Chemical and Energy Industrial Union (IG BCE))

 

Ms Michaela ROSENBERGER

Stellvertretende Vorsitzende Gewerkschaft Nahrung — Genuss — Gaststätten

(Deputy Chair of the German Trade Union of Food, Beverages, Tobacco, Hotel and Catering and Allied Workers)

 

Mr Jürgen KEßLER

Vorstandsvorsitzender Verbraucherzentrale Berlin

(Chairman of the Board, Berlin Consumers’ Association)

 

Mr Bernd SCHLÜTER

Berater bei der Bundesarbeitsgemeinschaft der Freien Wohlfahrtspflege (BAGFW)

(Advisor, Federal Association of Non-Statutory Welfare Services (BAGFW))

 

Ms Renate HEINISCH

Mitglied im Bundesvorstand der Senioren-Organisationen (BAGSO)

(Member of the Federal Association of German Senior Citizens’ Organisations (BAGSO))

 

Mr Frank STÖHR

Zweiter Bundesvorsitzender dbb Beamtenbund und Tarifunion

(Vice-President, Federal Board of Management, German Civil Service Federation)

 

Mr Lutz RIBBE

Direktor, Stiftung Europäisches Naturerbe (Euronatur)

(Director, European Nature Heritage Fund (Euronatur))

 

Mr Prof. Dr Gerd WOLF

Beauftragter der Helmholtz-Gemeinschaft Deutscher Forschungszentren (HGF)

(Representative of the Helmholtz Association of German Research Centres (HGF))

 

Mr Holger SCHWANNECKE

Generalsekretär des Zentralverbandes des Deutschen Handwerks (ZDH)

(General Secretary, Central Association of German Craft Trades (ZDH))

 

Mr Arno METZLER

Hauptgeschäftsführer des Bundesverbandes der Freien Berufe (BFB)

(Chief Executive and Head of Brussels Office, German National Association of Liberal Professions (BFB))

ЕСТОНИЯ

 

Ms Eve PÄÄRENDSON

Estonian Employers’ Confederation, Director of International Relations

 

Ms Reet TEDER

Estonian Chamber of Commerce and Industry, policy director

 

Ms Mare VIIES

Estonian Employees’ Unions’ Confederation; Tallinn University of Technology, Researcher at Centre for Economic Research at TUT

 

Ms Liina CARR

Estonian Trade Union Confederation, International Secretary

 

Mr Kaul NURM

Estonian Farmers’ Federation, managing director

 

Ms Mall HELLAM

NGO Network of Estonian Nonprofit Organizations, member of the supervisory board; Executive Director of Open Estonia Foundation

 

Mr Meelis JOOST

Estonian Chamber of Disabled People, Foreign relations and European policy officer

ИРЛАНДИЯ

 

Ms Heidi LOUGHEED

Head of IBEC Europe

 

Mr David CROUGHAN

Head of Economics and Taxation, IBEC

 

Mr Thomas McDONOGH

Chairman, Thomas McDonogh and Sons Ltd

 

Mr Jim McCUSKER

Previously General Secretary of NIPSA

 

Mr Manus O’RIORDAN

Head of Research, SIPTU (rtd)

 

Ms Sally Anne KINAHAN

Assistant General Secretary, ICTU

 

Ms Jillian VAN TURNHOUT

Chief Executive, Children’s Rights Alliance, Former President National Youth Council of Ireland

 

Mr Padraig WALSHE

COPA President and former IFA President

 

Ms Siobhán EGAN

Policy and Advocacy Officer, BirdWatch Ireland

ГЪРЦИЯ

 

Mme Irini Ivoni PARI

Fédération des industries grecques (SEB)

 

M. Dimitris DIMITRIADIS

Confédération nationale de commerce hellénique (ESEE)

 

Μ. Georgios DRAKOPOULOS

Association des entreprises helléniques de tourisme (SETE)

 

Mme Anna BREDIMA

Association des armateurs grecs (Ε.Ε.Ε.)

 

M. Christos POLΥΖΟGOPOULOS

Confédération générale grecque des ouvriers (GE.S.E.E.)

 

M. Eleftherios PAPADOPOULOS

Confédération générale grecque des ouvriers (GE.S.E.E.)

 

M. Georgios DASSIS

Confédération générale grecque des ouvriers (GE.S.E.E.)

 

M. Spyridon PAPASΡΥROS

Fédération des fonctionnaires

 

M. Nikolaos LIOLIOS

Confédération hellénique des coopératives agricoles (PASEGES)

 

Mme Evangelia KEKELEKI

Centre de protection des consommateurs (KEPKA)

 

M. Panagiotis GKOFAS

Confédération générale grecque de commerçants et artisans (GSBEE)

 

M. Ioannis VARDAKASTANIS

Confédération nationale de personnes handicapées (ESAmeA)

ИСПАНИЯ

 

Sr. Rafael BARBADILLO LÓPEZ

Miembro de la Confederación Española de Organizaciones Empresariales (CEOE)

 

Sra. Lourdes CAVERO MESTRE

Miembro de la Confederación Española de Organizaciones Empresariales (CEOE)

 

Sr. José María ESPUNY MOYANO

Miembro de la Confederación Española de Organizaciones Empresariales (CEOE)

 

Sra. Margarita LÓPEZ ALMENDÁRIZ

Miembro de la Confederación Española de Organizaciones Empresariales (CEOE)

 

Sr. Ángel PANERO FLÓREZ

Miembro de la Confederación Española de Organizaciones Empresariales (CEOE)

 

Sr. José Isaías RODRÍGUEZ GARCÍA-CARO

Miembro de la Confederación Española de Organizaciones Empresariales (CEOE)

 

Sr. José SARTORIOUS ÁLVAREZ DE BOHORQUES

Miembro de la Confederación Española de Organizaciones Empresariales (CEOE)

 

Sr. José María ZUFIAUR

Presidente de la Fundación Educación y Trabajo

 

Sra. Isabel CAÑO AGUILAR

Directora de la Oficina de UGT en Bruselas

 

Sr. Juan MENDOZA CASTRO

Colaborador de UGT para Asuntos Internacionales

 

Sra. Joana AGUDO

Presidenta del Comité Coordinador de los Consejos Sindicales Interregionales de Comisiones Obreras (CC.OO.)

 

Sr. Juan MORENO PRECIADO

Responsable de la Oficina de la Confederación Sindical de Comisiones Obreras (CC.OO.) en Bruselas

 

Sr. Luis Miguel PARIZA CASTAÑOS

Secretaría de Política Internacional de la Confederación sindical de Comisiones Obreras (CC.OO.)

 

Sra. Laura GONZÁLEZ TXABARRI

Miembro del Comité Ejecutivo de ELA

 

Sr. Javier SÁNCHEZ ANSÓ

Responsable de Relaciones Internacionales, Estructuras Agrarias y Desarrollo Rural de la Comisión Ejecutiva de la Coordinadora de Organizaciones de Agricultores y Ganaderos (COAG)

 

Sr. Miguel Ángel CABRA DE LUNA

Función ejercida: Vocal de Relaciones Internacionales de la Confederación Empresarial Española de la Economía Social (CEPES)

 

Sr. Gabriel SARRÓ IPARRAGUIRRE

Director de la Organización de Productores Asociados de Grandes Atuneros Congeladores (OPAGAC)

 

Sr. José Manuel ROCHE RAMO

Secretario de Relaciones Internacionales de UPA

 

Sr. Pedro Raúl NARRO SÁNCHEZ

Director de Asuntos Europeos de ASAJA

 

Sr. Carlos TRÍAS PINTO

Director en la Asociación General de Consumidores (ASGECO); Director en la Unión de Cooperativas de Consumidores y Usuarios de España (UNCCUE)

 

Sr. Bernardo HERNÁNDEZ BATALLER

Secretario General de la Asociación de Usuarios de la Comunicación (AUC)

ФРАНЦИЯ

 

Mme Emmanuelle BUTAUD-STUBBS

Déléguée générale de l’Union des industries textiles (UIT)

 

M. Bernard HUVELIN

Vice-président de la Fédération française du bâtiment (FFB)

 

M. Stéphane BUFFETAUT

Directeur chargé des relations institutionnelles, Veolia Environnement

 

M. Henri MALOSSE

Directeur, conseiller institutionnel pour les affaires européennes auprès de la présidence de l’ACFCI

 

M. Philippe de BRAUER

Président de la commission internationale de la Confédération générale des petites et moyennes entreprises (CGPME)

 

M. Jean-Pierre CROUZET

Vice-président de la CGAD, président de la Confédération nationale de la boulangerie française, membre du conseil national de l’Union professionnelle artisanale (UPA)

 

M. Henri BRICHART

Président de la Fédération nationale des producteurs de lait

 

M. Éric PIGAL

Délégué national de la Confédération française de l’encadrement/Confédération générale des cadres (CFE-CGC), en charge de la coordination du Comité économique et social européen, du CESE français et du Conseil économique et social régional

 

M. Jacques LEMERCIER

Président de l’international UNI Europa Poste&logistique — membre de la commission exécutive confédérale, Force ouvrière (FO)

 

Mme Laure BATUT

Assistante confédérale au secteur international et Europe, Force ouvrière (FO)

 

M. Jean-Pierre COULON

Secrétaire confédéral en charge des affaires européennes et internationales de la Confédération française des travailleurs chrétiens (CFTC)

 

Mme Béatrice OUIN

Chargée de mission au sein du service international et Europe de la Confédération française démocratique du travail (CFDT)

 

M. Gérard DANTIN

Chargé de mission au sein du service international et Europe de la Confédération française démocratique du travail (CFDT)

 

Mme An LENOUAIL-MARLIERE

Conseillère à l’espace Europe/international de la Confédération générale du travail (CGT)

 

M. Denis MEYNENT

Conseiller à l’espace Europe/international de la Confédération générale du travail (CGT)

 

Mme Reine-Claude MADER-SAUSSAYE

Présidente de la Confédération de la consommation, du logement et du cadre de vie (CLCV)

 

M. Édouard de LAMAZE

Avocat à la Cour, ancien délégué interministériel aux professions libérales, ancien membre du CEC, Union nationale des professions libérales (UNAPLE)

 

M. Julien VALENTIN

Agriculteur, responsable des nouvelles technologies de l’information et de la communication (NTIC), Centre national des jeunes agriculteurs (CNJA)

 

M. Gilbert BROS

Vice-président de l’Assemblée permanente des chambres d’agriculture (APCA)

Président de la Chambre d’agriculture de Haute-Loire

 

Mme Évelyne PICHENOT

Présidente de la délégation pour l’Union européenne du Conseil économique, social et environnemental (CESE) français

Membre du CESE français

 

M. Joseph GUIMET

Administrateur de l’Union nationale des associations familiales (UNAF), président du groupe de l’UNAF au CESE français

 

M. Jean-Paul PANZANI

Membre du comité exécutif, président de la Fédération nationale de la mutualité française (FNMF)

 

M. Georges CINGAL

Administrateur de France nature environnement

 

M. Thierry LIBAERT

Professeur, université de Louvain, maître de conférences en communication à l’Institut d'études politiques (IEP) catholique de Paris, membre de la commission gouvernance au Grenelle de l’environnement

ИТАЛИЯ

 

Mr Mario CAMPLI

Coordinatore politiche europee Legacoop

 

Mr Luigi CAPRIOGLIO

Consigliere nazionale della Confederazione Italiana Dirigenti e Alte Professionalità (CIDA)

 

Mr Francesco CAVALLARO

Segretario generale della CISAL (Confederazione Italiana Sindacati Autonomi Lavoratori)

 

Mr Carmelo CEDRONE

Professore incaricato di Politica Economica Europea, Univ. La Sapienza Roma — Componente del «Team Europe» — Collaboratore del Dipartimento Europeo ed Internazionale UIL (Unione Italiana del Lavoro) — Membro del Comitato Centrale UIL — Componente del Consiglio Direttivo del Movimento Europeo

 

Mr Franco CHIRIACO

Presidente del Sindacato Unitario Nazionale Inquilini ed Assegnatari (SUNIA) — Confederazione Generale Italiana del Lavoro (CGIL)

 

Mr Roberto CONFALONIERI

Segretario generale CONFEDIR (Confederazione dei Dirigenti Italiani e delle Alte Professionalità) — Consigliere CNEL (Consiglio Nazionale dell’Economia e del Lavoro)

 

Mr Gianfranco DELL’ALBA

Direttore della Delegazione di Confindustria presso l’Unione Europea

 

Mr Pietro Francesco DE LOTTO

Direttore Generale di Confartigianato Vicenza

 

Mr Giancarlo DURANTE

Direttore Centrale dell’Associazione Bancaria Italiana, Responsabile dell’area Sindacale e del Lavoro

 

Mr Emilio FATOVIC

Vice Segretario Generale CONFSAL

(Confederazione Generale dei Sindacati Autonomi dei Lavoratori) con delega al privato

 

Mr Giuseppe GUERINI

Presidente Nazionale Federsolidarietà

 

Mr Edgardo Maria IOZIA

Segretario Nazionale Unione Italiana Lavoratori Credito Esattorie e Assicurazioni (UILCA) — Presidente UNI Europa Finanza

 

Mr Giuseppe Antonio Maria IULIANO

Dipartimento Politiche internazionali CISL (Confederazione Italiana Sindacati Lavoratori), Coordinatore di aree — Responsabile per l’Europa centro-orientale e per l’America latina

 

Mr Luca JAHIER

Presidente del Consiglio nazionale delle Associazioni Cristiane Lavoratori Italiani (ACLI) e responsabile relazioni internazionali

 

Mr Antonio LONGO

Presidente dell’Associazione Movimento Difesa del Cittadino — Direttore della testata giornalistica «Diritti & Consumi»

 

Mr Sandro MASCIA

Responsabile Ufficio di Rappresentanza della Confagricoltura di Bruxelles

 

Mr Stefano PALMIERI

Responsabile dell’Ufficio Europa della CGIL (Confederazione Generale Italiana del Lavoro) a Bruxelles

 

Mr Antonello PEZZINI

Imprenditore tessile-tecnico. Confindustria Bergamo

 

Mr Antonio POLICA

Dirigente Confederale UGL (Unione Generale del Lavoro)

 

Mr Virgilio RANOCCHIARI

Responsabile della Delegazione Fiat per l’Europa

 

Mr Maurizio REALE

Responsabile della Rappresentanza per le Relazioni con le Istituzioni Comunitarie — Coldiretti

 

Ms Daniela RONDINELLI

Responsabile Ufficio Internazionale FISASCAT CISL (Federazione Italiana Sindacati Addetti Commerciali Affitti Turismo — Confederazione Italiana Sindacati dei Lavoratori)

 

Mr Corrado ROSSITTO

Presidente Nazionale della Confederazione Italiana di Unione delle Professioni Intellettuali (CIU)

 

Mr Claudio ROTTI

Presidente AICE (Associazione Italiana Commercio Estero)

КИПЪР

 

Μιχάλης Αντωνίου (Mr Michalis ANTONIOU)

Βοηθός Γενικός Διευθυντής (Deputy Director General)

Ομοσπονδία Εργοδοτών και Βιομηχάνων (ΟΕΒ) (Cyprus Employers and Industrialists Federation)

 

Ανδρέας Λουρουτζιάτης (Mr Andreas LOUROUTZIATIS)

Αντιπρόεδρος Κυπριακού Εμπορικού και Βιομηχανικού Επιμελητηρίου (ΚΕΒΕ) (Vice-President, Cyprus Chamber of Commerce and Industry)

Κυπριακό Εμπορικό και Βιομηχανικό Επιμελητήριο (ΚΕΒΕ) (Cyprus Chamber of Commerce and Industry)

 

Ανδρέας Παυλικκάς (Mr Andreas PAVLIKKAS)

Υπεύθυνος Γραφείου Ερευνών και Μελετών (Head of Research and Studies Department)

Παγκύπρια Εργατική Ομοσπονδία (ΠΕΟ) (Pancyprian Federation of Labour)

 

Δημήτρης Κιττένης (Mr Dimitris KITTENIS)

Τέως Γενικός Γραμματέας (Former Secretary-General)

Συνομοσπονδία Εργαζομένων Κύπρου (ΣΕΚ) (Cyprus Workers’ Confederation)

 

Κωστάκης Κωνσταντινíδης (Mr Costakis CONSTANTINIDES)

Μέλος Κυπριακού Συνδέσμου Καταναλωτών (Member, Cyprus Consumers’ Association)

 

Μηχάλης Λύτρας (Mr Michalis LITRAS)

Γενικός Γραμματέας (Secretary-General)

Παναγροτικής Ένωσης Κύπρου (Panagrarian Union of Cyprus)

ЛАТВИЯ

 

Mr Vitālijs GAVRILOVS

Latvijas Darba devēju konfederācijas (LDDK) prezidents

 

Mr Gundars STRAUTMANIS

Latvijas Tirdzniecības un rūpniecības kameras (LTRK) viceprezidents un LTRK Padomes loceklis

 

Mr Pēteris KRĪGERS

Latvijas Brīvo arodbiedrību savienības (LBAS) priekšsēdētājs

 

Ms Ariadna ĀBELTIŅA

Latvijas Brīvo arodbiedrību savienības (LBAS) ārējo sakaru koordinētāja starptautiskos jautājumos

 

Mr Armands KRAUZE

Lauksaimnieku organizāciju sadarbības padomes (LOSP) valdes priekšsēdētājs

 

Ms Gunta ANČA

Latvijas Cilvēku ar īpašām vajadzībām sadarbības organizācijas SUSTENTO valdes priekšsēdētāja

 

Mr Andris GOBIŅŠ

Eiropas Kustības Latvijā (EKL) prezidents

ЛИТВА

 

Mr Alfredas JONUŠKA

Director General, Siauliai Chamber of Commerce, Industry and Crafts

 

Mr Stasys KROPAS

President, Association of Lithuania Banks; Vice-president, Lithuanian business confederation ICC Lithuania

 

Mr Gintaras MORKIS

Deputy Director General, Lithuanian Confederation of Industrialists

 

Ms Gražina GRUZDIENĖ

Chairman, Trade Union of Lithuanian Food Producers

 

Ms Daiva KVEDARAITĖ

Head of Information Centre, Lithuanian Trade Union Solidarumas

 

Ms Inga PREIDIENĖ

Vice-chairperson, Youth Organization, Lithuanian Labour Federation

 

Mr Mindaugas MACIULEVIČIUS

Director, Agricultural cooperative „Lietuviško ūkio kokybė“

 

Mr Zenonas Rokas RUDZIKAS

Member, Lithuanian Academy of Sciences; Leading researcher, Institute of Theoretical Physics and Astronomy, Vilnius University

 

Ms Indrė VAREIKYTĖ

Member, Lithuanian Board of Education; Member, Youth Committee in the Tripartite Council of the Republic of Lithuania

ЛЮКСЕМБУРГ

 

Mme Viviane GOERGEN

Secrétaire générale adjointe de la Confédération luxembourgeoise des syndicats chrétiens (LCGB)

 

M. Raymond HENCKS

Membre du comité exécutif de la Confédération générale de la fonction publique (CGFP)

 

M. Paul RECKINGER

Président honoraire de la Chambre des métiers du Grand-Duché de Luxembourg

 

M. Jean-Claude REDING

Président de la Confédération syndicale indépendante du Luxembourg (OGBL)

 

Mme Josiane WILLEMS

Directrice de la Centrale paysanne luxembourgeoise (CPL)

 

M. Christian ZEYEN

General Manager d’ArcelorMittal

УНГАРИЯ

 

Antal CSUPORT

Managing director, National Association of Strategic and Public Utility Companies

 

Tamás NAGY

Chairman, National Federation of Agricultural Cooperatives and Producers

 

Dr. Péter VADÁSZ

Co-chairman, Confederation of Hungarian Employers and Industrialists

 

János VÉRTES

Co-chairman in charge of international relations, National Federation of Traders and Caterers

 

József KAPUVÁRI

Member of the Board, National Confederation of Hungarian Trade Unions

 

Dr. Ágnes CSER

Co-chairman, LIGA Confederation

 

Dr. Miklós PÁSZTOR

Expert, National Federation of Workers’ Council

 

Dr. János WELTNER

Expert, Trade Union Block of Intellectual Employers

 

Dr. Etele BARÁTH

Hon. university professor, Hungarian Society for Urban Planning

 

Kinga JOÓ

Expert, HÖOK a Hallgatókért Foundation

 

Dr. Lajos MIKULA

Expert, Agricultural and Rural Youth Association

 

Ákos TOPOLÁNSZKY

Expert, „SOURCE“ Mental Helpers Association

МАЛТА

 

Ms Grace ATTARD

President, National Council of Women (NCW)

 

Ms Anna Maria DARMANIN

Council Member, Confederation of Malta Trade Unions (CMTU)

 

Mr Vincent FARRUGIA

Director General, Malta Chamber of Small and Medium Enterprises (GRTU)

 

Mr Stefano MALLIA

Vice President, Malta Chamber of Commerce, Enterprise and Industry (MCCEI)

 

Mr Michael PARNIS

Deputy General Secretary, General Workers Union

НИДЕРЛАНДИЯ

 

Ms Johanna Anna VAN DEN BANDT-STEL

Head of the Brussels Office of VNO-NCW and MKB-Nederland

 

Ms Melanie Irmgard BOUWKNEGT

Economic Policy Advisor at CNV

 

Ms Marjolijn BULK

Policy Advisor International Affairs at FNV

 

Mr Joost Peter VAN IERSEL

Member of the EESC

 

Mr Willem Wolter MULLER

Advisor International Affairs at MHP

 

Mr Nicolaas Clemens Maria VAN NIEKERK

Freelance management advisor/supervisor

 

Mr Frank VAN OORSCHOT

Senior Specialist International Affairs at LTO

 

Mr Ullrich SCHRÖDER

Permanent Delegate Brussels at MKB-Nederland

 

Mr Martin SIECKER

International Manager at FNV

 

Mr Joannes Gertrudis Wilhelmina SIMONS

Emeritus Professor Transport Economics Free University of Amsterdam, Member of the EESC

 

Mr Dick WESTENDORP

Emeritus General Director Consumers Union

 

Ms Anna Antonia Maria VAN WEZEL

Member of the EESC

АВСТРИЯ

 

Ms Waltraud KLASNIC

Landeshauptmann a. D.

 

Dr Johannes KLEEMANN

Mitglied des Wirtschafts- und Sozialausschusses in den Mandatsperioden 2002-2006 und 2006-2010

 

Mag. Dipl. Ing. Johann KÖLTRINGER

Hauptabteilungsleiter des Österreichischen Raiffeisenverbandes

 

Mag. Christa SCHWENG

Referentin der Wirtschaftskammer Österreich, Abteilung für Sozialpolitik und Gesundheit

 

Mag. Thomas DELAPINA

Geschäftsführer des Beirats für Wirtschafts- und Sozialfragen; Sekretär in der Kammer für Arbeiter und Angestellte für Wien

 

Mag. Wolfgang GREIF

Gewerkschaft der Privatangestellten, Druck, Journalismus, Papier; Bereichsleiter Europa, Konzerne und internationale Beziehungen

 

Mr Thomas KATTNIG

Gewerkschaft der Gemeindebediensteten; Leiter des Referats für Internationale Verbindungen

 

Dr Christoph LECHNER

Leiter der Abteilung Verfassungsrecht und Allgemeine und Internationale Sozialpolitik in der Kammer für Arbeiter und Angestellte für Niederösterreich

 

Mag. Oliver RÖPKE

Leiter des Europabüros des ÖGB

 

Mr Alfred GAJDOSIK

Vorsitzender-Stellvertreter der Gewerkschaft VIDA

 

Mag. Gerfried GRUBER

Referent der Landwirtschaftskammer Österreich

 

Dr Anne-Marie SIGMUND

Europabeauftragte des Bundeskomitees Freie Berufe Österreichs

ПОЛША

 

Mr Krzysztof OSTROWSKI

Consultant, Business Centre Club — Association of Employers

 

Mr Andrzej MALINOWSKI

President, Confederation of Polish Employers

 

Ms Anna NIETYKSZA

Member, Confederation of Polish Employers

 

Mr Marek KOMOROWSKI

Counsellor, Polish Confederation of Private Employers Lewiatan

 

Mr Jacek Piotr KRAWCZYK

Vice-president, Polish Confederation of Private Employers Lewiatan

 

Mr Jan KLIMEK

Vice-president, Polish Craft Association

 

Mr Tadeusz KLIŚ

Vice-president, Polish Craft Association

 

Ms Dorota GARDIAS

Secretary General, Trade Union Forum

 

Mr Wiesław SIEWIERSKI

President, Trade Union Forum

 

Mr Andrzej ADAMCZYK

Secretary of the international affairs, Independent and Self-Governing Trade Union Solidarność

 

Mr Marian KRZAKLEWSKI

Member of the National Commission, Independent and Self-Governing Trade Union Solidarność

 

Mr Andrzej CHWILUK

Vice-president of the Trade Unions of Miners, All-Poland Alliance of Trade Unions

 

Mr Tomasz Dariusz JASIŃSKI

Specialist of the international affairs, All-Poland Alliance of Trade Unions

 

Mr Stanisław Józef RÓŻYCKI

Vice-president of the Council of Education and Science of the Polish Teachers’ Union, All-Poland Alliance of Trade Unions

 

Mr Krzysztof BALON

Secretary of the Research programme Council, Working Community of Associations of Social Organisations WRZOS

 

Mr Krzysztof KAMIENIECKI

Vice-president, Institute for Sustainable Development Foundation

 

Ms Marzena MENDZA-DROZD

Member of the Board, Forum of Non-Government Initiatives’ Association, All-Poland Federation of Non-Governmental Organisations

 

Mr Krzysztof PATER

Member of the Scout Court, Polish Scouting and Guiding Association

 

Ms Jolanta PLAKWICZ

Member, Polish Women’s Lobby

 

Mr Władysław SERAFIN

President, National Union of Farmers, Circles and Agricultural Organizations

 

Ms Teresa TISZBIEREK

Vice-president, Association of the Voluntary Fire Brigades of the Republic of Poland

ПОРТУГАЛИЯ

 

Mr Manuel Eugénio PIMENTEL CAVALEIRO BRANDÃO

Confederação da Indústria Portuguesa (CIP)

(Confederation of Portuguese Industry)

 

Mr Luís Miguel CORREIA MIRA

Confederação dos Agricultores de Portugal (CAP)

(Portuguse Farmers’ Confederation)

 

Mr Pedro D’ALMEIDA FREIRE

Confederação do Comércio e Serviços de Portugal (CCP)

(Portuguese Trade and Services Confederation)

 

Mr Paulo BARROS VALE

Associação Empresarial de Portugal (AEP)

(Portuguese Business Association)

 

Mr Mário David FERREIRINHA SOARES

Confederação Geral dos trabalhadores Portugueses (CGTP)

(General Confederation of Portuguese Workers)

 

Mr Carlos Manuel ALVES TRINDADE

Confederação Geral dos Trabalhadores Portugueses (CGTP)

(General Confederation of Portuguese Workers)

 

Mr Alfredo Manuel VIEIRA CORREIA

União Geral de Trabalhadores (UGT)

(General Workers’ Union)

 

Mr Victor Hugo DE JESUS SEQUEIRA

União Geral de Trabalhadores (UGT)

(General Workers’ Union)

 

Mr Jorge PEGADO LIZ

Associação Portuguesa para a Defesa do Consumidor (DECO)

(Portuguese Consumer Protection Association)

 

Mr Carlos Alberto PEREIRA MARTINS

Conselho Nacional das Ordens Profissionais (CNOP)

(National Council of Professional Bodies)

 

Mr Francisco João BERNARDINO DA SILVA

Confederação Nacional das Cooperativas Agrícolas e do Crédito Agrícola de Portugal, CCRL (CONFAGRI)

(Portuguese National Confederation of Agricultural Coperatives and Agricultural Credit, limited-liability cooperative confederation)

 

Rev. Vítor José MELÍCIAS LOPES

União das Misericórdias Portuguesas (UMP)

(Union of Portuguese Charitable Institutions)

РУМЪНИЯ

 

Dl Petru Sorin DANDEA

Vicepreședinte, Confederația Națională Sindicală „Cartel ALFA”

(Vice-President of the National Trade Union Confederation „Cartel ALFA“)

 

Dl Dumitru FORNEA

Secretar confederal, Confederația Sindicală Națională MERIDIAN

(Confederal secretary of the National Trade Union Confederation — Meridian)

 

Dl Minel IVAȘCU

Secretar general, Blocul Național Sindical

(Secretary-General of the National Trade Union Bloc (BNS))

 

Dl Sorin Cristian STAN

Secretar general, Confederația Națională a Sindicatelor Libere din România (FRĂȚIA)

(Secretary-General of the National Confederation of Romanian Free Trade Unions (FRĂȚIA))

 

Dl Sabin RUSU

Secretar general, Confederația Sindicatelor Democratice din România

(Secretary-General of the Confederation of Romanian Democratic Trade Unions)

 

Dl Eugen Mircea BURADA

Președinte executiv, Consiliul Național al Patronatului Român

(Executive President, National Council of Romanian Employers)

 

Dna Ana BONTEA

Director, Departamentul Juridic și Dialog Social — Consiliul Național al Întreprinderilor Private Mici și Mijlocii din România

(Director of the Legislative and Social Dialogue Department, National Council of Small and Medium-Sized Private Enterprises in Romania)

 

Dl Mihai MANOLIU

Secretar general, Alianța Confederațiilor Patronale din România

(Secretary-General, Alliance of Romanian Employers’ Confederations)

 

Dl Aurel Laurențiu PLOSCEANU

Președinte, Asociația Română a Antreprenorilor de Construcții

(President of the Romanian Construction Entrepreneurship Association)

 

Dl Ștefan VARFALVI

Președinte executiv, UGIR

(Executive President of UGIR)

 

Dl Cristian PÂRVULESCU

Președinte, Asociația Pro Democrația

(President of the Pro-Democracy Association)

 

Dl Ionuț SIBIAN

Director, Fundația pentru Dezvoltarea Societății Civile

(Director, Civil Society Development Foundation)

 

Dl Sorin IONIȚĂ

Director de cercetare, Societatea Academică din România

(Director of research, Academic Society of Romania)

 

Dl Radu NICOSEVICI

Președinte, Academia de Advocacy

(Chairman of the Advocacy Academy)

СЛОВЕНИЯ

 

Mr Cveto STANTIČ

Predstavnik velikega gospodarstva (representative of large business)

 

Mr Dare STOJAN

Predstavnik malega gospodarstva (representative of small business)

 

Mr Andrej ZORKO

Izvršni sekretar Zveze svobodnih sindikatov Slovenije (Executive Secretary of the ZSSS (Free Trade Unions of Slovenia))

 

Mr Dušan REBOLJ

Predsednik Konfederacije sindikatov Pergam Slovenije (President of Pergam Trade Union Federation (KSS Pergam))

 

Mr Bojan HRIBAR

Predstavnik sindikatov javnega sektorja (representative of the public sector trade unions)

 

Mr Igor HROVATIČ

Direktor Kmetijsko gozdarske zbornice Slovenije (Director of the Agriculture and Forestry Federation)

 

Mr Primož ŠPORAR

Predstavnik organizacije SKUP – Skupnost privatnih zavodov (representative of SKUP — Community of Private Institutes)

СЛОВАКИЯ

 

Ján ORAVEC

Prezident Združenia podnikateľov Slovenska (ZPS)

 

Michal PINTÉR

Člen Republikovej únie zamestnávateľov (RÚZ), riaditeľ, U.S. Steel Košice, s.r.o.

 

Igor ŠARMÍR

Riaditeľ odboru potravinárstva a obchodu Slovenskej poľnohospodárskej a potravinárskej komory, tajomník Únie potravinárov SR

 

Vladimír MOJŠ

Predseda Hospodárskeho a sociálneho výboru (HSV), viceprezident Konfederácie odborových zväzov SR

 

Dušan BARČÍK

Viceprezident Konfederácie odborových zväzov SR pre výrobné OZ, predseda Integrovaného odborového zväzu

 

Ján GAŠPERAN

Viceprezident Konfederácie odborových zväzov SR pre nevýrobné OZ, predseda OZ pracovníkov školstva a vedy na Slovensku

 

Juraj STERN

Prezident Slovenskej spoločnosti pre zahraničnú politiku (SFPA)

 

Viliam PÁLENÍK

Prezident Inštitútu zamestnanosti

 

Tomáš DOMONKOS

Vedecký pracovník Ekonomického ústavu Slovenskej akadémie vied (SAV)

ФИНЛАНДИЯ

 

Mr Filip Mikael HAMRO-DROTZ

asiantuntija Elinkeinoelämän keskusliitto EK

 

Ms Ulla SIRKEINEN

erityisasiantuntija Elinkeinoelämän keskusliitto EK

 

Ms Marja-Liisa PELTOLA

osastopäällikkö Keskuskauppakamari

 

Mr Simo Markus PENTTINEN

kansainvälisten asioiden päällikkö Akava ry

 

Mr Reijo Veli Erik PAANANEN

EU-asiantuntija Suomen Ammattiliittojen Keskusjärjestö SAK ry

 

Ms Leila KURKI

työllisyyspoliittinen asiantuntija Toimihenkilökeskusjärjestö STTK ry

 

Ms Pirkko Marjatta RAUNEMAA

kuluttajaekonomisti ja elintarvikeasiantuntija Kotitalous- ja kuluttaja-asioiden neuvottelukunta/Kuluttajat — Konsumenterna ry

 

Mr Seppo Ilmari KALLIO

johtaja Maa- ja metsätaloustuottajain Keskusliitto MTK ry

 

Mr Thomas PALMGREN

kansainvälisten asioiden asiamies Suomen yrittäjät

ШВЕЦИЯ

 

Ms Ellen Paula NYGREN

Ombudsman, Landsorganisation i Sverige (LO) (Swedish Trade Union Confederation)

 

Mr Frank Thomas ABRAHAMSSON

Vice-president, Landsorganisation i Sverige (LO) (Swedish Trade Union Confederation)

 

Mr Thomas Mikael JANSON

International Secretary, Tjänstemännens centralorganisation (TCO) (Swedish Confederation of Professional Employees)

 

Mr Paul Henrik LIDEHÄLL

International Secretary, Sveriges akademikers centralorganisation (SACO) (Swedish Confederation of Professional Associations)

 

Mr Ulf Christian ARDHE

Director, Svenskt näringsliv (Confederation of Swedish Enterprise)

 

Ms Annika Kristina BRÖMS

Deputy Director, Svenskt näringsliv (Confederation of Swedish Enterprise)

 

Mr Thord Stefan BACK

Manager Sustainable Logistics, Transportgruppen (The Transport Group)

 

Mr Erik SVENSSON

Director, ALMEGA

 

Mr Staffan Mats Vilhelm NILSSON

Member of the EESC, President Group III

Lantbrukarnas riksförbund (LRF) (Federation of Swedish Farmers)

 

Ms Ingrid Eva-Britt KÖSSLER

President, The Swedish Breastcancer Association

Handikappförbundens samarbetsorgan (Swedish Disability Federation)

 

Ms Inger Kristina Elisabeth PERSSON

Chairman, Sveriges konsumenter (Swedish Consumers’ Association)

 

Ms Ariane Elisabeth RODERT

EU Policy Advisor, Forum for frivilligt socialt arbete (National Forum for Voluntary Social Work)

ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО

 

Mr George LYON

Legal Counsel — Northgate Information Solutions UK Ltd

 

Ms Brenda KING

Chief Executive, ACDiversity

 

Mr David SEARS

Consultant

 

Mr Jonathan PEEL

Director, Jonathan Peel EU Communications Ltd

 

Mr Bryan CASSIDY

Consultant

 

Mr Peter MORGAN

Chairman, Association of Lloyd’s Members

 

Ms Madi SHARMA

Entrepreneur

 

Mr Brendan BURNS

Management Consultant & Financial Investor

 

Mr Peter COLDRICK

Part-time adviser to General Secretary, ETUC

 

Mr Brian CURTIS

Retired; Former Regional Organiser; National Union of Rail, Maritime & Transport Workers (RMT)

 

Ms Sandy BOYLE

Retired; Former Director, AMICUS (Trade Union)

 

Ms Christine BLOWER

General Secretary, National Union of Teachers (NUT)

 

Ms Monica TAYLOR

Member of UNITE (Trade Union) Executive Council

 

Mr Nicholas CROOK

International Officer, UNISON (Trade Union)

 

Ms Judy McKNIGHT

Retired; Former General Secretary NAPO (Trade Union)

 

Ms Kathleen Walker SHAW

Head of European Office, Britain’s General Union (GMB)

 

Ms Rose D’SA

Consultant in EU, Commonwealth and International Law

 

Ms Jane MORRICE

Deputy Chief Equality Commissioner; Equality Commission Northern Ireland

 

Ms Maureen O’NEILL

Director, Faith in Older People

 

Mr Michael SMYTH

Economist, University of Ulster

 

Mr Richard ADAMS

Senior Partner, Community Viewfinders Ltd

 

Mr Stuart ETHERINGTON

Chief Executive Officer, National Council for Voluntary Organisations

 

Mr Tom JONES

Self-employed Farmer

 

Mr Sukhdev SHARMA

Chairman of Board of Directors, Calderdale and Huddersfield Hospitals NHS Foundation Trust


25.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 251/28


РЕШЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

от 24 септември 2010 година

за изменение с цел привеждане в съответствие с научно-техническия прогрес на приложението към Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на допускането по изключение на употребата на олово, живак, кадмий, шествалентен хром, полибромирани бифенили или полибромирани дифенилетери

(нотифицирано под номер C(2010) 6403)

(текст от значение за ЕИП)

(2010/571/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2002/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (1), и по-специално член 5, параграф 1 от нея,

като има предвид, че:

(1)

С Директива 2002/95/ЕО се забранява употребата на олово, живак, кадмий, шествалентен хром, полибромирани бифенили (PBB) и полибромирани дифенилетери (PBDE) в електрическото и електронното оборудване (ЕЕО), пуснато на пазара след 1 юли 2006 г. Изключенията от тази забрана са изброени в приложението към горепосочената директива. Тези изключения трябва да бъдат преразгледани с цел да се приведат в съответствие с научно-техническия прогрес.

(2)

В резултат от прегледа на тези изключения се установи, че в някои случаи на употреба на олово, живак, кадмий или шествалентен хром следва да продължи прилагането на изключения от забраната, тъй като премахването на тези опасни вещества в тези специфични случаи все още е невъзможно от научна или техническа гледна точка. Поради това е уместно тези изключения да се запазят.

(3)

В резултат от прегледа на тези изключения се установи, че в някои случаи на употреба на олово, живак или кадмий премахването или заместването на употребата на тези вещества вече е възможно от научна или техническа гледна точка. Поради това е уместно тези изключения да се заличат.

(4)

В резултат от прегледа на тези изключения се установи, че в някои случаи на употреба на олово, живак или кадмий премахването или заместването на употребата на тези вещества ще стане възможно от научна или техническа гледна точка в обозримо бъдеще. Поради това е уместно да се определят крайни дати за тези изключения.

(5)

В резултат от прегледа на тези изключения се установи, че в някои случаи на употреба на живак частичното премахване или заместване на употребата на това вещество е възможно от научна или техническа гледна точка. Поради това е уместно да се намали количеството живак, което може да бъде използвано в тези случаи.

(6)

В резултат от прегледа на тези изключения се установи, че в някои случаи на употреба на живак в обозримо бъдеще е възможно единствено частичното и постепенно премахване или заместване на употребата на това вещество от научна или техническа гледна точка. Поради това е уместно постепенно да се намали количеството живак, което може да бъде използвано в тези случаи.

(7)

В някои случаи е технически невъзможно да се ремонтира ЕЕО с резервни части, различни от оригиналните. Поради това единствено в тези случаи употребата на резервни части, съдържащи олово, живак, кадмий, шествалентен хром или полибромирани дифенилетери, за които се прилага изключение, следва да бъде позволена при ремонта на ЕЕО, което е било пуснато на пазара преди крайната дата или отмяната на изключението.

(8)

В Регламент (ЕО) № 244/2009 на Комисията от 18 март 2009 г. за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на ненасочени лампи за бита (2) и в Регламент (ЕО) № 245/2009 на Комисията от 18 март 2009 г. за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на луминесцентни лампи без вграден баласт, газоразрядни лампи с висок интензитет и баласти и осветители, които могат да работят с такива лампи, както и за отменяне на Директива 2000/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) са предвидени базисни стойности за сравнение относно употребата на живак в лампите. Независимо че съдържанието на живак в лампите бе определено за значим екологичен параметър в регламенти (ЕО) № 244/2009 и (ЕО) № 245/2009, бе счетено за по-уместно то да бъде регулирано с Директива 2002/95/ЕО, която обхваща също видове лампи, изключени от действието на горепосочените регламенти.

(9)

В резултат на анализа, предприет за мерките, установени в Регламент (ЕО) № 244/2009, се установи, че в някои случаи на употреба на живак частичното премахване или заместване на употребата на това вещество е възможно от научна или техническа гледна точка без отрицатели последици за околната среда, за здравето и/или за безопасността на потребителите, които да надхвърлят ползата от замяната. Поради това е целесъобразно да се намали съдържанието на живак в тези случаи в съответствие с Регламент (ЕО) № 244/2009.

(10)

Нужно е да се извършат съществени промени в приложението към Директива 2002/95/ЕО. Поради това, за по-голяма яснота следва да се замени цялото приложение.

(11)

Съгласно член 5, параграф 2 от Директива 2002/95/ЕО Комисията се консултира със заинтересованите страни.

(12)

Поради това Директива 2002/95/ЕО следва да бъде съответно изменена.

(13)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на комитета, създаден съгласно член 18 от Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4),

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Приложението към Директива 2002/95/ЕО се заменя с текста, съдържащ се в приложението към настоящото решение.

Член 2

Адресати на настоящото решение са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 24 септември 2010 година.

За Комисията

Janez POTOČNIK

Член на Комисията


(1)  ОВ L 37, 13.2.2003 г., стр. 19.

(2)  ОВ L 76, 24.3.2009 г., стр. 3.

(3)  ОВ L 76, 24.3.2009 г., стр. 17.

(4)  ОВ L 114, 27.4.2006 г., стр. 9.


ПРИЛОЖЕНИЕ

„ПРИЛОЖЕНИЕ

Случаи на употреба, за които не се прилага забраната по член 4, параграф 1

Изключение

Обхват и дати на прилагане

1

Живак в едноцокълни (компактни) луминесцентни лампи, който не превишава (на горелка):

 

1, a)

За целите на общото осветление < 30 W: 5 mg

Изтича на 31 декември 2011 г.; 3,5 mg на горелка могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г. до 31 декември 2012 г.; 2,5 mg на горелка трябва да бъдат използвани след 31 декември 2012 г.

1, б)

За целите на общото осветление ≥ 30 W и < 50 W: 5 mg

Изтича на 31 декември 2011 г.; 3,5 mg на горелка могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

1, в)

За целите на общото осветление ≥ 50 W и < 150 W: 5 mg

 

1, г)

За целите на общото осветление ≥ 150 W: 15 mg

 

1, д)

За целите на общото осветление с кръгла или квадратна форма на конструкцията и диаметър на тръбата ≤ 17 mm

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 7 mg на горелка могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

1, е)

За специални цели: 5 mg

 

2, a)

Живак в двуцокълни линейни луминесцентни лампи за целите на общото осветление, който не превишава (за една лампа):

 

2, a), 1)

Трилентов луминофор с нормална продължителност на експлоатация и диаметър на тръбата < 9 mm (например T2): 5 mg

Изтича на 31 декември 2011 г.; 4 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

2, a), 2)

Трилентов луминофор с нормална продължителност на експлоатация и диаметър на тръбата ≥ 9 mm и ≤ 17 mm (например T5): 5 mg

Изтича на 31 декември 2011 г.; 3 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

2, a), 3)

Трилентов луминофор с нормална продължителност на експлоатация и диаметър на тръбата > 17 mm и ≤ 28 mm (например T8): 5 mg

Изтича на 31 декември 2011 г.; 3,5 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

2, a), 4)

Трилентов луминофор с нормална продължителност на експлоатация и диаметър на тръбата > 28 mm (например T12): 5 mg

Изтича на 31 декември 2012 г.; 3,5 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2012 г.

2, a), 5)

Трилентов луминофор с нормална продължителност на експлоатация (≥ 25 000 часа): 8 mg

Изтича на 31 декември 2011 г.; 5 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

2, б)

Живак в други луминесцентни лампи, който не превишава (на лампа):

 

2, б), 1)

Линейни халофосфатни лампи с диаметър на тръбата > 28 mm (например T10 и T12): 10 mg

Изтича на 13 април 2012 г.

2, б), 2)

Нелинейни халофосфатни лампи (всички диаметри): 15 mg

Изтича на 13 април 2016 г.

2, б), 3)

Нелинейни лампи с трилентов луминофор и диаметър на тръбата > 17 mm (например T9)

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 15 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

2, б), 4)

Лампи за целите на друго общо осветление и за специални цели (например индукционни лампи)

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 15 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

3

Живак в луминесцентни лампи със студен катод и в луминесцентни лампи с външни електроди (CCFL и EEFL) за специални цели, който не превишава (на лампа):

 

3, a)

Малка дължина (≤ 500 mm)

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 3,5 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

3, б)

Средна дължина (> 500 mm и ≤ 1 500 mm)

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 5 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

3, в)

Голяма дължина (> 1 500 mm)

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 13 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

4, a)

Живак в други газоразрядни лампи с ниско налягане (на лампа)

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 15 mg на лампа могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

4, б)

Живак в натриеви лампи с високо налягане (лампи с натриеви пари) за целите на общото осветление, който не превишава (на горелка) в лампи с подобрен индекс на цветопредаване Ra > 60:

 

4, б) - I

P ≤ 155 W

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 30 mg на горелка могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

4, б) - II

155 W < P ≤ 405 W

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 40 mg на горелка могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

4, б) - III

P > 405 W

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 40 mg на горелка могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

4, в)

Живак в други натриеви лампи с високо налягане (лампи с натриеви пари) за целите на общото осветление, който не превишава (на горелка):

 

4, в) - I

P ≤ 155 W

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 25 mg на жичка могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

4, в) - II

155 W < P ≤ 405 W

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 30 mg на горелка могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

4, в) - III

P > 405 W

Без ограничение на употребата до 31 декември 2011 г.; 40 mg на горелка могат да бъдат използвани след 31 декември 2011 г.

4, г)

Живак в живачни лампи с високо налягане (лампи с живачни пари) (HPMV)

Изтича на 13 април 2015 г.

4, д)

Живак в металхалогенни лампи (MH)

 

4, е)

Живак в други газоразрядни лампи за специални цели, непосочени в настоящото приложение

 

5, a)

Олово в стъклото на електроннолъчеви тръби

 

5, б)

Олово в стъклото на луминесцентни лампи, чието тегловно съдържание не превишава 0,2 %

 

6, a)

Олово като легиращ елемент за инструментална стомана и в поцинкована стомана с тегловно съдържание на олово до 0,35 %

 

6, б)

Олово като легиращ елемент за сплави на алуминия с тегловно съдържание на олово до 0,4 %

 

6, в)

Медна сплав с тегловно съдържание на олово до 4 %.

 

7, a)

Олово в припой за висока температура на топене (т.е. сплави на оловото с 85 % или повече тегловно съдържание на олово)

 

7, б)

Олово в припои за сървъри, системи от запаметяващи устройства и масиви от запаметяващи устройства, мрежово инфраструктурно оборудване за комутиране на пакети, предаване на сигнали и на данни и мрежово управление за целите на далекосъобщенията

 

7, в) - I

Електрически и електронни компоненти, съдържащи олово в стъклен или керамичен диелектрик, различен от керамичния диелектрик на кондензатори (например пиезоелектрични елементи) или в химични съединения, представляващи стъклена или керамична матрица

 

7, в) - II

Олово в керамичен диелектрик на кондензатори за номинално напрежение от 125 V AC или 250 V DC или по-високо

 

7, в) - III

Олово в керамичен диелектрик на кондензатори за номинално напрежение, което е по-ниско от 125 V AC или 250 V DC

Изтича на 1 януари 2013 г. и след тази дата може да бъде използвано в резервни части за ЕЕО, пуснато на пазара преди 1 януари 2013 г.

8, a)

Кадмий и химичните му съединения в топлинни защити с полимерна сачма с еднократно действие

Изтича на 1 януари 2012 г. и след тази дата може да бъде използвано в резервни части за ЕЕО, пуснато на пазара преди 1 януари 2012 г.

8, б)

Кадмий и съединенията му в електрически контакти

 

9

Шествалентен хром като антикорозионна добавка в охлаждащата система от въглеродна стомана в абсорбционни хладилници до 0,75 % тегловно съдържание в охлаждащия разтвор

 

9, б)

Олово в лагерни черупки и втулки за компресори с хладилен агент за системи за отопление, вентилация и климатични и хладилни (HVACR) инсталации

 

11, a)

Олово, използвано в системи с контактни изводи, съвместими с технологията C-press

Може да бъде използвано в резервни части за ЕЕО, пуснато на пазара преди 24 септември 2010 г.

11, б)

Олово, използвано в системи, различни от системите с контактни изводи, съвместими с технологията C-press

Изтича на 1 януари 2013 г. и след тази дата може да бъде използвано в резервни части за ЕЕО, пуснато на пазара преди 1 януари 2013 г.

12

Олово като материал за покритие при пръстенообразни топлопроводими модули от типа c-ring

Може да бъде използвано в резервни части за ЕЕО, пуснато на пазара преди 24 септември 2010 г.

13, a)

Олово в прозрачни стъкла за приложение в оптиката

 

13, б)

Кадмий и олово във филтърни стъкла и в стъкла, използвани за еталонни отразители

 

14

Олово в припой, състоящ се от повече от два елемента, за свързването на изводите и корпуса на микропроцесори с тегловно съдържание на олово над 80 % и под 85 %

Изтича на 1 януари 2011 г. и след тази дата може да бъде използвано в резервни части за ЕЕО, пуснато на пазара преди 1 януари 2011 г.

15

Олово в припой за създаване на надеждна електрическа връзка между полупроводниковия кристал и носещата част в корпусите на интегрални схеми от типа Flip-Chip

 

16

Олово, съдържащо се в прави лампи с нажежаема спирала, чиито тръби са със силикатно покритие

Изтича на 1 септември 2013 г.

17

Оловен халогенид, използван като агент на излъчване в газоразрядните лампи с висок интензитет (HID), предназначени за употреба в професионалната репрография

 

18, a)

Олово като активатор в луминесциращия прах (максимум 1 % тегловно съдържание на олово) на газоразрядни лампи, използвани като специални лампи за репрографиране чрез диазотипия, литография, уреди за улавяне на насекоми, уреди за фотохимични и лечебни процеси, съдържащи луминофори като SMS ((Sr,Ba)2MgSi2O7:Pb)

Изтича на 1 януари 2011 г.

18, б)

Олово като активатор в луминесциращия прах (максимум 1 % тегловно съдържание на олово) на газоразрядни лампи, използвани като лампи за солариуми, съдържащи луминофори като BSP (BaSi2O5:Pb)

 

19

Олово с PbBiSn-Hg и PbInSn-Hg в специфични съединения като основна амалгама и с PbSn-Hg като спомагателна амалгама във висококомпактните енергоспестяващи лампи (ESL)

Изтича на 1 юни 2011 г.

20

Оловен оксид в стъкло, използвано за свързване на предните и задните подложки на плоските луминесцентни лампи, предназначени за употреба в екрани с течни кристали (LCD)

Изтича на 1 юни 2011 г.

21

Олово и кадмий в печатарските мастила за нанасяне на емайлови покрития върху стъкла, като боросиликатно стъкло и натриево-калциево силикатно стъкло

 

23

Олово в окончателни покрития на елементи със ситна стъпка, различни от съединители със стъпка 0,65 mm или по-малка

Може да бъде използвано в резервни части за ЕЕО, пуснато на пазара преди 24 септември 2010 г.

24

Олово в припой за запояване към машинно обработените дискови кондензатори за монтаж в проходни отвори и многослойните керамични кондензатори на основата на планарна матрица

 

25

Оловен оксид в екрани с електронни излъчватели с повърхностна проводимост (SED), които се използват в конструктивни елементи, по-специално в стъклоприпоя и фритования пръстен

 

26

Оловен оксид в стъклената колба на лампи за черна светлина (BLB)

Изтича на 1 юни 2011 г.

27

Оловни сплави като припой за преобразуватели, които се използват във високоговорители с висока мощност (предназначени за работа в течение на няколко часа при нива на акустична мощност от 125 dB ниво на звуковото налягане и повече)

Изтича на 24 септември 2010 г.

29

Олово, съдържащо с в кристално стъкло съгласно приложение I (категории 1, 2, 3 и 4) от Директива 69/493/ЕИО на Съвета (1)

 

30

Сплави на кадмия под формата на спойки за електрическа/механична връзка на електрически проводници, разположени директно върху звуковата намотка в преобразувателите, използвани в мощните високоговорители с нива на звуковото налягане от 100 dB (A) и повече

 

31

Олово в материалите на спойките в плоските луминесцентни лампи без живак (които например се използват в течнокристалните екрани, в декоративното или промишленото осветление)

 

32

Оловен оксид в стъклоприпоя, използван за направата на прозоречни модули за аргонови и криптонови газоразрядни тръби за лазери

 

33

Олово в припой за запояване на тънки медни жички с диаметър 100 μm или по-малък в силови трансформатори

 

34

Олово в тример-потенциометри на основата на металокерамика (кермет)

 

36

Живак, използван като инхибитор срещу разпрашване на катода при постояннотокови плазмени дисплеи със съдържание до 30 mg на дисплей

Изтича на 1 юли 2010 г.

37

Олово в покритието на високоволтови диоди на основата на маса от стъкло, легирано с цинков борат

 

38

Кадмий и кадмиев оксид в дебелослойни пасти, използвани върху берилиев оксид, запоен с алуминий

 

39

Кадмий в променящи цвета си светодиоди въз основа на съединения II-VI (< 10 μg Cd за mm2 светлоизлъчваща площ) за използване в твърдотелни осветителни или дисплейни системи

Изтича на 1 юли 2014 г.

Забележка: За целите на член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2002/95/ЕО се счита за приемлива максимална стойност на концентрацията от 0,1 тегловни процента в хомогенни материали на веществата олово, живак, шествалентен хром, полибромирани бифенили (PBB) или полибромирани дифенилетери (PBDE) и от 0,01 тегловни процента в еднородни материали за кадмия.“


(1)  ОВ L 326, 29.12.1969 г., стр. 36.


ПРЕПОРЪКИ

25.9.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 251/35


ПРЕПОРЪКА НА КОМИСИЯТА

от 20 септември 2010 година

относно регулирания достъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA)

(текст от значение за ЕИП)

(2010/572/ЕС)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 от него,

като взе предвид Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива) (1) и по-специално член 19, параграф 1 от нея,

като взе предвид становищата на Органа на европейските регулатори на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Комитета за регулиране на съобщенията (COCOM),

като има предвид, че:

(1)

Единният пазар на ЕС за електронни съобщителни услуги и по-специално разработването на високоскоростни широколентови услуги е основен фактор за създаване на икономически растеж и постигане на целите на стратегия „Европа 2020“. Основната роля на телекомуникациите и разгръщането на мрежи за широколентов достъп по отношение на инвестициите на ЕС, създаването на работни места и цялостното възстановяване на икономиката беше ясно подчертана от Европейския съвет в заключенията от неговото заседание, проведено през март 2009 г. Една от седемте водещи инициативи на „Европа 2020“ е разработването на Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“), която беше представена през май 2010 г.

(2)

Програмата в областта на цифровите технологии за Европа поставя цели за внедряването и разгръщането на високоскоростен и свръхвисокоскоростен широколентов достъп и предвижда редица мерки за подпомагане на разгръщането на мрежи за NGA, базирани на оптични влакна и за оказване на подкрепа за значителните инвестиции, които се изисква да бъдат направени през следващите години. Настоящата препоръка, която следва да бъде разглеждана в този контекст, има за цел да насърчи ефективните инвестиции и иновации в нова и подобрена инфраструктура при надлежно отчитане на рисковете, поети от всички инвестиращи предприятия, и необходимостта от поддържане на ефективна конкуренция, която е съществен стимул за инвестиции в дългосрочен период.

(3)

Съгласно член 16, параграф 4 от Директива 2002/21/ЕО националните регулаторни органи (НРО) разработват регулаторни мерки в отговор на предизвикателствата, поставени от прехода от медни към оптични кабелни мрежи. В тази връзка релевантните пазари са пазарите за достъп на едро до мрежовата инфраструктура (пазар 4) и за широколентов достъп (пазар 5). Съгласуваността между регулаторните подходи, предприети от НРО, е от основно значение за избягване на нарушаването на единния пазар и за създаване на правна сигурност за всички инвестиращи предприятия. Ето защо е целесъобразно да се предоставят насоки на НРО с цел предотвратяване на всички неприемливи различия в регулаторните подходи, като същевременно се даде възможност на НРО да отчетат надлежно националните особености при разработването на коригиращите мерки. Един подходящ набор от коригиращи мерки, наложени от НРО, следва да отразява прилагането в подходяща степен на принципа на инвестиционната градация.

(4)

Обхватът на настоящата препоръка включва предимно коригиращи мерки, които следва да бъдат наложени на операторите със значително влияние на пазара (ЗВП) въз основа на процедура за анализ на пазара, осъществена съгласно член 16 от Директива 2002/21/ЕО. При все това, когато това е оправдано въз основа на съображения, че дублирането на такава инфраструктура би било икономически неефективно или физически неприложимо, държавите-членки могат също така да наложат задължения за взаимно съвместно използване на съоръжения на предприятия, опериращи с електронни съобщителни мрежи в съответствие с член 12 от тази директива, което би било целесъобразна мярка за справяне с критичните зони в строителната инфраструктура и терминиращите сегменти.

(5)

Очаква се условията на търсене и предлагане да се променят значително както на пазара на едро, така и на пазара на дребно след разгръщането на мрежи за NGA. По тази причина може да бъде необходимо налагането на нови коригиращи мерки и също така може да бъде необходимо налагането на ново съчетание от коригиращи мерки за активен и пасивен достъп на пазари 4 и 5.

(6)

Регулаторната сигурност е ключов фактор за насърчаване на ефективни инвестиции от всички оператори. Прилагането с течение на времето на съгласуван регулаторен подход е важна мярка, даваща на инвеститорите увереност за изготвяне на техните бизнес планове. За да се смекчи несигурността, свързана с периодичните прегледи на пазара, НРО следва да разяснят във възможно най-голяма степен как предвидимите промени в пазарните обстоятелства биха могли да засегнат коригиращите мерки.

(7)

В случаите, в които новите влакнестооптични мрежи се инсталират на незастроени площи, НРО следва да преразгледат и, ако е необходимо, да адаптират регулаторните задължения, за да гарантират, че те се прилагат независимо от използваната мрежова технология.

(8)

Вероятно е разгръщането на мрежи за NGA да доведе до важни промени в икономическите аспекти на предоставянето на услуги и в конкурентната ситуация.

(9)

В тази връзка НРО следва внимателно да разгледат условията на конкуренция, възникващи в резултат на разгръщането на мрежи за NGA. НРО следва да определят поднационални географски пазари в съответствие с Препоръка 2007/879/ЕО на Комисията от 17 декември 2007 г. относно релевантните пазари на продукти и услуги от сектора на електронните съобщения, подлежащи на регулиране ex ante в съответствие с Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (2), ако те могат ясно да определят съществено и обективно различаващи се условия на конкуренция, които са устойчиви във времето. В ситуации, в които не може да бъде направено заключение, че различните условия на конкуренция ще оправдаят определянето на поднационални географски пазари, при все това за НРО може да бъде целесъобразно да реагират на разминаващите се конкурентни условия, съществуващи в различни райони в рамките на географски определен пазар, например поради наличието на няколко алтернативни инфраструктури или инфраструктурни оператори, чрез налагане на различаващи се коригиращи мерки и продукти за достъп.

(10)

Преходът от медни към влакнестооптични кабелни мрежи може да промени условията на конкуренция в различни географски зони и може да изиска преглед на географския обхват на пазари 4 и 5 или на коригиращите мерки за пазари 4 и 5 в случаите, в които тези пазари или коригиращи мерки са били сегментирани въз основа на конкуренцията, произтичаща от необвързания достъп до абонатните линии (LLU).

(11)

В случаите, в които в рамките на пазар 4 бъде установено ЗВП, следва да бъде приложен подходящ набор от коригиращи мерки.

(12)

Достъпът до строителната инфраструктура е от съществено значение за разгръщането на паралелни влакнестооптични мрежи. Следователно е важно НРО да получат необходимата информация, чрез която да преценят дали и къде са налични канали и други съоръжения за абонатните линии, необходими за разгръщане на мрежи за NGA. НРО следва да използват своите правомощия съгласно Директива 2002/21/ЕО, за да получат цялата приложима информация относно местоположението, капацитета и наличността на тези съоръжения. В най-добрия случай алтернативните оператори следва да имат възможност да разгръщат своите влакнестооптични мрежи едновременно с оператора със ЗВП, като си поделят разходите за строителство.

(13)

Изискването за достъп до строителната инфраструктура ще бъде ефективно само ако операторът със ЗВП предоставя достъп при едни и същи условия на своя клон надолу по веригата и на търсещите достъп трети страни. НРО следва да се основават на своя опит при разработването на процедури и инструменти за LLU с цел въвеждане на необходимите бизнес процеси относно заявяването на поръчки и оперативния достъп до строителните съоръжения. Задължаването на оператора със ЗВП да публикува адекватна примерна оферта възможно най-бързо, след като постъпи запитване от търсеща достъп страна, е подходящо с оглед на целта за насърчаване на ефективни инвестиции и конкуренция по отношение на инфраструктурата. Тази примерна оферта следва да определя условията и процедурите за достъп до строителната инфраструктура, включително и цените за достъп.

(14)

Разходно ориентираните цени предполагат разумна възвръщаемост на капитала. Когато инвестициите във физически недублирани активи като строителната инфраструктура не са специфични за разгръщането на мрежи за NGA (и не са свързани с подобно ниво на системен риск), техният рисков профил не следва да бъде считан за различен от профила на съществуващата медна инфраструктура.

(15)

При възможност НРО следва да работят в посока на гарантиране на това, че новоизградените съоръжения на оператора със ЗВП са проектирани по начин, позволяващ разгръщането на влакнестооптичните линии на няколко оператора.

(16)

В контекста на влакнестооптични линии до домашни абонати (FTTH), при нормални условия дублирането на терминиращия сегмент на влакнестооптичните абонатни линии ще бъде скъпоструващо и неефективно. Следователно, за да се осигури устойчива конкуренция по отношение на инфраструктурата, е необходимо да бъде предоставен достъп до терминиращия сегмент на влакнестооптичната инфраструктура, разгърната от оператора със ЗВП. С цел гарантиране на ефективно навлизане е важно да бъде предоставен достъп на такова ниво от мрежата на оператора със ЗВП, което дава възможност на новите участници на пазара да постигнат минимален ефективен мащаб за поддържане на ефективна и устойчива конкуренция. Когато това е необходимо, може да бъде изискани специфични интерфейси за гарантиране на ефективен достъп.

(17)

Задълженията за прозрачност и недискриминация се налагат с цел гарантиране на ефективността на достъпа до терминиращия сегмент. Когато се изисква публикуване от страна на оператора със ЗВП на адекватна примерна оферта в рамките на кратък срок, това е необходимо, за да се даде възможност на търсещите достъп страни да вземат решения за осъществяване на инвестиции.

(18)

Необходимо е НРО да гарантират, че цените за достъп отразяват разходите, които действително са поети от оператора със ЗВП при надлежно отчитане на нивото на риска за инвестицията.

(19)

Мрежите, основани на линии с множество оптични влакна, могат да бъдат разгърнати при незначително по-високи разходи в сравнение с мрежите, основани на едно оптично влакно, като същевременно се дава възможност на всеки от алтернативните оператори да осъществява контрол на своите собствени връзки до крайния потребител. Съществува вероятност тези мрежи да благоприятстват една дългосрочна устойчива конкуренция в съответствие с целите на регулаторната рамка на ЕС. По тази причина е желателно НРО да използват своите правомощия, за да улеснят разгръщането на линии с множество оптични влакна в терминиращия сегмент, като отчетат по-специално търсенето и свързаните с това разходи.

(20)

На алтернативните оператори, някои от които вече са разгърнали своите мрежи, за да се свържат с необвързан достъп към медната абонатна линия на оператора със ЗВП, е необходимо да бъдат предоставени подходящи продукти за достъп, за да могат те да продължат да бъдат конкурентоспособни в контекста на мрежите за NGA. Що се отнася до FTTH, тези продукти могат да се състоят от продукти за достъп до строителната инфраструктура, продукти за достъп до терминиращия сегмент, продукти за достъп до влакнестооптични абонатни линии с необвързан достъп (включително тъмно влакно) или от продукти за продажба на едро на широколентов достъп, в зависимост от случая. В случаите, в които коригиращите мерки, налагани на пазар 4, водят до ефективна конкуренция на съответния пазар надолу по веригата, на целия пазар или в определени географски зони, други коригиращи мерки могат да бъдат оттеглени от пазара или въпросните зони. Такова оттегляне би било възможно например ако успешното налагане на коригиращи мерки за физически достъп би направило излишни допълнителните коригиращи мерки в областта на достъпа по схемата bitstream. Освен това при извънредни обстоятелства НРО могат да се въздържат от налагане на необвързан достъп до влакнестооптични абонатни линии в географски зони, в които съществува вероятност наличието на няколко алтернативни инфраструктури, каквито са FTTH мрежите и/или кабелите, в съчетание с офертите за конкурентен достъп, основани на необвързан достъп, да доведе до ефективна конкуренция надолу по веригата.

(21)

Задълженията, наложени съгласно член 16 от Директива 2002/21/ЕО се основават на естеството на установения проблем, без да се отчита технологията или архитектурата, приложени от оператора със ЗВП. Следователно фактът дали оператор със ЗВП разгръща мрежа с топология „от точка до точка“ или „от точка до множество точки“ не следва да влияе като такъв на избора на коригиращи мерки, осъществяван при отчитане на наличието на нови технологии за необвързан достъп, използвани за справяне с потенциалните технически проблеми в това отношение. НРО следва да имат възможност да приемат мерки в рамките на преходен период, изискващи наличието на алтернативни продукти за достъп, които предлагат възможно най-равностойния заместител на физически необвързан достъп, при условие че те са съпроводени от най-подходящите мерки за гарантиране на равностоен достъп и ефективна конкуренция (3). В такъв случай НРО следва да наложат изискване за физически необвързан достъп, веднага след като той стане технически възможен и икономически оправдан.

(22)

В случаите, в които е наложено изискване за предоставяне на необвързан достъп до влакнестооптични абонатни линии, съществуващата примерна оферта за LLU следва да бъде изменена, като в нея бъдат включени всички приложими условия за достъп, в това число и финансови условия, които имат отношение към необвързания достъп до влакнестооптични абонатни линии съгласно приложение II от Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (4). Това изменение следва да бъде публикувано без ненужно забавяне, за да бъде създадена необходимата степен на прозрачност и сигурност при планирането за търсещите достъп страни.

(23)

Разгръщането на FTTH по принцип е свързано със значителни рискове, като се взимат предвид високите разходи за разгръщане на мрежата за отделно домакинство и все още ограничения към настоящия момент брой услуги на дребно, които изискват подобрени характеристики (като например по-висока пропускателна способност), които могат да бъдат доставяни единствено чрез влакнестооптичен кабел. Амортизацията на инвестициите в оптични кабели зависи от въвеждането на нови услуги, предоставяни по мрежи за NGA в краткосрочен и средносрочен план. Капиталовите разходи на оператора със ЗВП за целите на определяне на цени за достъп следва да отразяват по-високия риск за инвестицията, в сравнение с инвестициите в съществуващите понастоящем медни мрежи.

(24)

Диверсификацията на риска, свързан с разгръщането на мрежи, може да доведе до по-навременно и по-ефективно разгръщане на мрежи за NGA. Следователно НРО следва да оценят схемите за ценообразуване, предложени от оператора със ЗВП, за да диверсифицират риска за инвестицията.

(25)

В случаите, в които операторите със ЗВП предлагат по-ниски цени за достъп до влакнестооптични абонатни линии в замяна на предварителни ангажименти по дългосрочни договори или договори за конкретен обем на услугите(продуктите), това не следва да бъде считано за неправомерно дискриминационно действие, когато НРО се убедят, че по-ниските цени отразяват по подходящ начин действително намаляване на риска за инвестицията. При все това НРО следва да гарантират, че тези договорености относно ценообразуването не водят до свиване на маржовете, възпрепятстващо ефективното навлизане на пазара.

(26)

Свиване на маржовете би било налице, когато дейностите надолу по веригата на оператора със ЗВП не носят печалба спрямо цената, която клонът на оператора със ЗВП нагоре по веригата събира от своите конкуренти нагоре по веригата (тест за „равностоен по ефективност конкурент“). Като алтернатива свиване на маржовете би могло да бъде доказано чрез показване на разликата между цената за достъп, наложена на конкурентите на пазара нагоре по веригата, и цената, която клонът на оператора със ЗВП надолу по веригата е наложил на пазара надолу по веригата, която не е достатъчна, за да позволи на един сравнително ефективен доставчик на услуги на пазара надолу по веригата да генерира обичайната печалба („тест за достатъчно ефективен конкурент“). В специфичния контекст на ценовия контрол ex-ante, целящ поддържането на ефективна конкуренция между операторите, които не се възползват от еднакви икономии от мащаба и обхвата и които имат различни единични мрежови разходи, по принцип прилагането на „тест за достатъчно ефективен конкурент“ ще бъде по по-подходяща мярка. Освен това оценяването на всяко едно свиване на маржовете следва да бъде извършвано в рамките на подходящ период от време. С цел засилване на предвидимостта НРО следва предварително да представят надлежно методологията, която те ще следват при определяне на теста за условно изчисление, параметрите, които ще бъдат използвани, и коригиращите механизми в случай на установено свиване на маржовете.

(27)

Мрежите, основани на множество влакнестооптични линии, гарантират, че търсещите достъп страни могат да получат пълен контрол върху влакнестооптичните линии, без да трябва да дублират скъпоструващите инвестиции или да рискуват дискриминиращо третиране в случай на наложено изискване за необвързан достъп до мрежи, съставени от едно оптично влакно. Следователно съществува вероятност мрежите, основани на множество влакнестооптични линии, да доведат до по-навременна и по-засилена конкуренция на пазара надолу по веригата. Съвместното инвестиране в мрежи за NGA може да намали както разходите, така и риска, поети от инвестиращо предприятие, и по този начин може да доведе до по-широко разгръщане на FTTH.

(28)

Договореностите за съвместни инвестиции в FTTH, основани на множество влакнестооптични линии, могат при определени условия да доведат до ситуация на ефективна конкуренция в географските зони, попадащи в обхвата на съвместната инвестиция. Тези условия се отнасят по-специално до броя на участващите оператори, структурата на съвместно контролираната мрежа и други договорености между съинвеститорите, имащи за цел гарантирането на ефективна конкуренция на пазара надолу по веригата. В такъв случай, ако конкурентните условия във въпросните зони са съществено и обективно различни от условията, които преобладават на други места, това може да обоснове определянето на самостоятелен пазар, на който, след извършването на анализ на пазара в съответствие с член 16 от Директива 2002/21/ЕО, не е установено наличие на ЗВП.

(29)

НРО следва да определят размера на разходите за необвързан достъп до междинна точка от абонатната линия. Ако е необходимо, НРО следва да организират предварителна консултация с алтернативните оператори, заинтересовани от съвместното използване на улични шкафове, и въз основа на това да определят местата, на които уличните шкафове трябва да бъдат приспособени за тази цел, и начина, по който следва да бъдат разпределяни разходите.

(30)

Когато налагат коригиращи мерки за необвързан достъп до междинна точка от абонатната линия, НРО следва да приемат подходящи мерки за обратен пренос, чрез които тези коригиращи мерки да станат ефективни. Търсещите достъп страни трябва да могат да изберат решението, което най-добре отговаря на техните изисквания, независимо дали това е достъп до свободни оптични кабели (и когато това е уместно — медни кабели), Етернет пренос (backhaul) или достъп до канална мрежа. НРО могат, когато това е необходимо, да предприемат мерки, отнасящи се до подходящия размер на уличните шкафове, които са собственост на оператора със ЗВП.

(31)

Прозрачността на условията за достъп до междинна точка от абонатните линии може да бъде гарантирана по най-добър начин чрез тяхното включване в примерната оферта за LLU. Важно е това изискване за прозрачност да бъде прилагано по отношение на всички елементи, необходими за осигуряване на необвързан достъп до междинна точка от абонатна линия, включително пренос (backhaul) и допълнителните услуги, за да се осигури приемственост със съществуващите конкурентни оферти. Примерната оферта следва да включва всички условия за ценообразуване, за да се даде възможност на новите участници на пазара да разработят бизнес модел за необвързания достъп до междинна точка от абонатни линии.

(32)

Съобразно ценообразуването за необвързан достъп до абонатни линии ценообразуването за всички елементи, необходими за осигуряване на необвързан достъп до междинна точка от абонатните линии, следва да бъде разходно ориентирано и да спазва методологиите, използвани при определяне на цената за достъп до медната абонатна линия с необвързан достъп. Подмяната на медните линии с влакнестооптични линии мрежи до междинна разпределителна точка представлява важна инвестиция, свързана с известен риск, въпреки че се счита, че рискът е по-малък спрямо риска, произтичащ от инвестирането в FTTH мрежи (най-малко в гъсто населените райони), предвид съответните разходи за разгръщане на мрежата за отделно домакинство и несигурността относно търсенето на усъвършенствани или модернизирани услуги.

(33)

НРО следва да прилагат недискриминационни принципи с цел избягване на всяко едно времево предимство за клона за услуги на дребно на оператора със ЗВП. Последният ще бъде задължен да актуализира своята оферта за достъп на едро по схемата bitstream преди да започне да предлага нови услуги на дребно, основани на оптични влакна, за да даде на конкуриращите оператори, които се възползват от предоставения достъп, разумен срок, в рамките на който те да реагират на въвеждането на тези продукти. Шест месеца се считат за разумен срок за извършване на необходимите корекции, освен ако не съществуват други ефективни гаранции, осигуряващи недискриминиране.

(34)

Очаква се продуктите на пазара на едро за широколентов достъп, основани на оптични влакна, да могат да бъдат технически конфигурирани по начини, които осигуряват по-голяма гъвкавост и подобрени характеристики на услугата в сравнение с продукти по схемата bitstream, основани на медни линии. За целите на подпомагане на конкуренцията между продуктите на дребно е важно тези различни характеристики на услугите да са отразени при различни регулирани продукти, основани на NGA, включително и на услуги за стопански субекти.

(35)

Различните продукти по схемата bitstream, които могат да бъдат различавани надолу по веригата по отношение например на ширина на лентата, надеждност, качество на услугите или други параметри, могат да бъдат доставяни чрез дадена мрежа за NGA.

(36)

Необходимо е новите коригиращи мерки за достъп да бъдат внимателно определяни, например по отношение на техническите протоколи и интерфейси, използвани за взаимното свързване на влакнестооптични мрежи, или обхвата и характеристиките на новите коригиращи мерки относно достъпа по схемата bitstream. НРО следва да сътрудничат помежду си и с международните органи по стандартизация и заинтересовани страни от отрасъла с цел разработване на общи технически стандарти в тази област.

(37)

В случаите, в които се прилага ex ante регулиране на цените, цените за достъп на едро по схемата bitstream следва да бъдат определени във връзка с разходите. НРО могат да ползват други подходящи методологии за контрол на цените, включително например методологията „Retail-minus“, когато има достатъчно ограничения, породени от конкуренцията, върху клона за услуги на дребно надолу по веригата на операторите със ЗВП. НРО следва да определят различни цени за различните продукти по схемата bitstream до степента, до която тези ценови разлики могат да бъдат оправдани от гледна точка на определящите ги разходи за предоставяне на услуги, за да дадат възможност на всички оператори да се възползват от устойчиви ценови различия в секторите на едро и дребно. Рискът, поеман от оператора със ЗВП, следва да бъде надлежно отчитан при определяне на цената за достъп.

(38)

Ефективните коригиращи мерки за физически достъп биха могли да направят налагането в определени области на задължение за продажба на едро на широколентов достъп ненужна мярка за постигане на ефективна конкуренция на пазара надолу по веригата. По-специално в случаите, в които операторът със ЗВП е разгърнал FTTH мрежа и на алтернативните оператори е предоставен ефективен достъп до влакнестооптична абонатна линия с необвързан достъп (по-специално при разгръщането на инфраструктура „от точка до точка“), НРО може да счете, че този достъп е достатъчен за осигуряване на ефективна конкуренция на пазара надолу по веригата, особено в гъсто населените райони. Въздържането от налагане на задължение за продажба на едро на широколентов достъп при такива обстоятелства може да доведе до по-добри стимули за инвестиции за всички оператори и да подпомогне навременното разгръщане на мрежи.

(39)

В случаите, в които е налице доказателство за това, че функционалното разделяне или подобните договорености са довели до напълно равностоен достъп до NGA от страна на алтернативни оператори и на клона на оператор със ЗВП надолу по веригата, и в случаите, в които са налице достатъчни конкурентни ограничения спрямо клона на оператор със ЗВП надолу по веригата, НРО разполагат с по-голяма гъвкавост по отношение на изготвянето на коригиращи мерки за продажба на едро на широколентов достъп. По-специално цената на продукта по схемата bitstream може да бъде определена от пазара. При все това внимателното наблюдение, както и извършването на подходящ тест за свиване на маржовете, съгласно посоченото по-горе, ще бъдат от съществено значение за избягване на антиконкурентни последствия.

(40)

Операторите, които понастоящем се възползват от достъпа, имат законен интерес да разполагат с подходящ период за подготовка за промените, които засягат в съществена степен техните инвестиции и бизнес модели. Когато не е налице търговско споразумение, НРО следва да гарантират, че е установена подходяща „миграционна пътека“. Тази „миграционна пътека“ следва да бъде прозрачна и да бъде разработена с необходимата детайлност по такъв начин, че операторите, които понастоящем се възползват от предоставен достъп, да могат да се подготвят за промените, включително правилата за всяка една необходима съвместна дейност между търсещите достъп страни и оператора със ЗВП, както и за точните условия за извеждане от експлоатация на точки на взаимно свързване. Съществуващите задължения на оператора със ЗВП следва да бъдат запазени в рамките на подходящ преходен период. Този преходен период следва да бъде съгласуван със стандартния период за инвестиране в необвързан достъп до абонатни линии или необвързан достъп до междинна точка от абонатните линии, който обикновено е пет години. В случай че операторът със ЗВП осигури равностоен достъп в главния репартитор (MDF), НРО може да реши да определи по-кратък срок.

(41)

В случаите, в които операторът със ЗВП предвижда да замени част от своята медна мрежа за достъп с влакнестооптична мрежа и планира да изведе от експлоатация използваните към съответния момент точки на взаимно свързване, НРО следва да получат съответната информация от оператора със ЗВП и следва, съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2002/19/ЕО да гарантират, че предприятия, които се възползват от достъп до мрежата на оператора със ЗВП, ще получат своевременно цялата необходима информация, за да пренастроят своите мрежи и да коригират своите планове за разширение на мрежата по съответния начин. НРО следва да определят формата и степента на подробност на такава информация като същевременно гарантират, че тази информация се използва единствено по предназначение и че нейната поверителност ще бъде гарантирана в хода на процеса,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ПРЕПОРЪКА:

Цел и приложно поле

1.

Целта на настоящата препоръка е да се подпомогне развитието на единния пазар чрез увеличаване на правната сигурност и насърчаване на инвестициите, конкуренцията и иновациите на пазара на широколентови услуги, по-специално при прехода към мрежи за достъп от следващо поколение (NGA).

2.

В настоящата препоръка се определя общ подход за насърчаване на последователното прилагане на коригиращи мерки по отношение на мрежи за NGA въз основа на процедура за анализ на пазара съгласно Директива 2002/19/ЕО и Директива 2002/21/ЕО.

3.

В случаите, в които в контекста на процедурите за анализ на пазара, извършвани съгласно член 16 от Директива 2002/21/ЕО, НРО обмислят налагането на регулаторни коригиращи мерки, те следва да изготвят ефективни коригиращи мерки в съответствие с гореспоменатите директиви и с общия подход, представен в настоящата препоръка. Регулаторната рамка, предоставя на НРО набор от коригиращи мерки, позволяващи им да разработят подходящи мерки за отстраняване на проблемите във функционирането на пазара и да постигнат набелязаните регулаторни цели във всяка една от държавите-членки. НРО следва да вземат предвид договореностите, сключени от операторите, с които се цели диверсификация на риска, произтичащ от разгръщането на мрежи от оптични влакна за свързване на домове или сгради, както и насърчаване на конкуренцията.

Съгласуван подход

4.

НРО следва да използват правомощията си съгласно член 5 от Директива 2002/21/ЕО, за да гарантират, че операторът със ЗВП предоставя цялата информация, която е необходима за изготвяне на подходящи регулаторни коригиращи мерки при прехода към мрежи за NGA, например информация относно планирани промени в топологията на неговата мрежа или информация относно наличието на канална мрежа.

5.

Прегледите на пазари 4 и 5, посочени в Препоръка 2007/879/ЕО, следва да бъдат извършвани по координиран и своевременен начин от всеки НРО, като се вземат предвид мрежите за NGA. НРО следва да гарантират, че коригиращите мерки, наложени на пазари 4 и 5, са съгласувани една с друга.

6.

В случаите, в които анализите на релевантните пазари посочват, че пазарните условия остават сравнително стабилни, НРО следва да приложат съгласуван регулаторен подход през съответните периоди на извършване на прегледите. При възможност НРО следва да разяснят в своите решения начина, по който възнамеряват да приспособят коригиращите мерки, прилагани по отношение на пазари 4 и 5, в рамките на прегледи на пазарите в бъдещи периоди в отговор на вероятните промени в пазарните обстоятелства.

7.

При прилагане на симетричните мерки съгласно член 12 от Директива 2002/21/ЕО за предоставяне на достъп до строителната инфраструктура и терминиращия сегмент на дадено предприятие, НРО следва да предприемат мерки за прилагане съгласно член 5 от Директива 2002/19/ЕО.

8.

В случаите, в които разгръщането на влакнестооптични мрежи за достъп се осъществява на незастроени площи, НРО не трябва да изискват от оператора със ЗВП да разгръща допълнително и паралелна медна мрежа, за да спази своите съществуващи задължения, включително задълженията за универсална услуга, а следва да дадат възможност за предоставянето на каквито и да било съществуващи регулирани продукти или услуги с помощта на функционално равностойни продукти или услуги на базата на оптични влакна.

Географски разлики

9.

НРО следва да проучат различията в условията на конкуренция в различните географски зони, за да установят дали е оправдано определянето на поднационални географски пазари или налагането на различни коригиращи мерки. Когато различията в условията на конкуренция са стабилни и устойчиви, НРО следва да определят поднационални географски пазари в съответствие с Препоръка 2007/879/ЕО на Комисията. В други случаи НРО следва да следят дали разгръщането на мрежи за NGA и последващото развитие на конкурентни условия в рамките на географски определен пазар оправдават налагането на различни коригиращи мерки.

10.

В случаите, в които в минали периоди са били установени поднационални географски пазари или коригиращи мерки на пазар 5, зависещи от продуктите за достъп на пазар 4, които могат да станат излишни вследствие от разгръщането на NGA, тези сегментации или коригиращи мерки следва да бъдат подложени на преглед.

Определения

11.

За целите на настоящата препоръка се прилагат следните определения:

 

„Мрежи за достъп от следващо поколение (NGA)“ (NGA) означава кабелни мрежи за достъп, които се състоят изцяло или частично от оптични елементи и които могат да доставят услуги за широколентов достъп с подобрени характеристики (като например по-висока пропускателна способност) в сравнение с тези, които се доставят по съществуващите медни мрежи. В повечето случаи мрежите за NGA са резултат от модернизиране на вече съществуваща медна или коаксиална мрежа за достъп.

 

„Строителна инфраструктура“ означава физически съоръжения за абонатни линии, разгърнати от оператор на електронни съобщения, в които се полагат кабелите на абонатната линия, например медни проводници, оптични влакна и коаксиални кабели. Това понятие обикновено се отнася, но не се ограничава до подземни или надземни съоръжения като например част от каналната мрежа (sub-ducts), канали, шахти и стълбове.

 

„Канал“ означава подземна тръба или кабелопровод, в които се полагат (оптични, медни или коаксиални) кабели или на опорна мрежа, или на мрежа за достъп.

 

„Шахти“ означава отвори, обикновено с капак, през които дадено лице може да влезе в подземно помещение, където се намира точка за достъп, за да извърши свързване или поддръжка на подземните кабели за електронни съобщения.

 

„Точка за достъп до градската мрежа“ (MPoP) означава точката на взаимно свързване между мрежите за достъп и опорните мрежи на оператор на NGA. Тя е равностойна на главния репартитор (MDF) в случай на медна мрежа за достъп. Всички абонатни връзки към мрежа за NGA в даден район (обикновено град или част от град) са централизирани в MPoP чрез оптично разпределително устройство (ODF). От ODF абонатните линии на мрежата за NGA се свързват към оборудването на опорната мрежа на оператора на NGA или на другите оператори, евентуално чрез междинни връзки за пренос (backhaul), в случаите, в които оборудването не е разположено съвместно с друго оборудване в MPoP.

 

„Разпределителна точка“ означава междинен възел в дадена мрежа за NGA, от където се разделят и разпределят един или няколко кабела от оптични влакна, излизащи от MPoP (захранващия сегмент), за да бъдат свързани към помещенията на крайните потребители (терминиращия сегмент или сегмента от мрежата при абоната). Една разпределителна точка обикновено обслужва няколко сгради или къщи. Тя може да бъде разположена или в основата на сградата (в случай на многофамилни сгради), или на улицата. В разпределителната точка се намира разпределително съоръжение, където се поставят на едно място абонатните кабели и по възможност, оборудване, което не се захранва с електроенергия, като например оптични сплитери.

 

„Терминиращ сегмент“ означава сегмент от мрежа за NGA, който свързва помещенията на крайния потребител с първата разпределителна точка. Следователно терминиращият сегмент включва вертикално вътрешно окабеляване на сградите и, по възможност, хоризонтално окабеляване до оптичен сплитер, разположен на сутеренния етаж на дадена сграда или в намираща се наблизо шахта.

 

„FTTH“ или „оптична линия до домашни абонати“ е мрежа за достъп, състояща се от влакнестооптични линии както в захранващия сегмент, така и в сегмента при абоната от мрежата за достъп, т.е. линии за свързване на помещенията на клиента (жилището или апартамента в многофамилни сгради) към MPoP посредством оптично влакно. За целите на настоящата препоръка FTTH се отнася както за „влакнестооптична линия до домашни абонати“, така и за „влакнестооптични линии до сгради“ (FTTB)

 

„FTTH с множество оптични влакна“ е форма на разгръщане на влакнестооптични мрежи, при която инвеститорът разгръща повече влакнестооптични линии, отколкото са необходими за неговите лични цели както в захранващия сегмент, така и в сегмента при абоната от мрежата за достъп, за да продава достъп до допълнителни влакнестооптични линии на други оператори, по-специално под формата на неотменимо право на ползване (IRU).

 

„Съвместно инвестиране в FTTH“ означава договореност между независими доставчици на електронни съобщителни услуги с оглед съвместно разгръщане на FTTH мрежи, по-специално в райони с по-малка гъстота на населението. Съвместното инвестиране обхваща различни правни договорености, но обикновено съинвеститорите изграждат мрежова инфраструктура и споделят физическия достъп до тази инфраструктура.

Достъп до пазар на едро за физическа мрежова инфраструктура (пазар 4)

12.

В случаите, в които в рамките на пазар 4 бъде установено ЗВП, НРО следва да наложат подходящ набор от коригиращи мерки, като вземат предвид по-специално принципите, изложени по-долу.

Достъп до строителната инфраструктура на оператора със ЗВП

13.

Когато съществува канален капацитет, НРО следва да наложат изискване за осигуряване на достъп до строителната инфраструктура. Достъпът следва да бъде предоставен в съответствие с принципа на равностойност, изложен в приложение II.

14.

НРО следва да гарантират, че достъпът до съществуващата строителна инфраструктура се предоставя при разходно ориентирани цени в съответствие с приложение I.

15.

Когато бъде поискана примерна оферта за достъп до строителна инфраструктура, НРО следва да наложат задължение за предоставяне на тази оферта възможно най-бързо. Примерната оферта следва да бъде предоставена не по-късно от шест месеца, след като е било отправено искането.

16.

НРО следва, в съответствие с пазарното търсене, да насърчават, или в случаите, в които това е допустимо от правна гледна точка съгласно националното законодателство, да задължават оператора със ЗВП да монтира съоръжения с достатъчен капацитет при изграждането на строителната инфраструктура, така че другите оператори да могат да използват тези съоръжения.

17.

НРО следва да си сътрудничат с други органи с цел създаване на база данни, съдържаща информация относно географското местоположение, наличния капацитет и други физически характеристики на цялата строителна инфраструктура, които могат да бъдат използвани за разгръщане на мрежи от оптични влакна в даден пазар или пазарен сегмент. Тази база данни следва да бъде достъпна за всички оператори.

Достъп до терминиращите сегменти в случай на FTTH

18.

В случаите, в които оператор със ЗВП разгръща FTTH, НРО следва, в допълнение към налагането на изискване за предоставяне на достъп до строителната инфраструктура, да наложат изискване за предоставяне на достъп до терминиращия сегмент от мрежата за достъп на оператора със ЗВП, включително и до вътрешното окабеляване на сградите. За тази цел НРО следва да задължат оператора със ЗВП да предостави подробна информация относно архитектурата на своята мрежа за достъп и след провеждането на консултация с потенциални търсещи достъп страни относно възможни точки за достъп, те следва да определят къде да се намира разпределителната точка на терминиращия сегмент от мрежата за достъп за целите на налагането на изискване за предоставяне на достъп в съответствие с член 12, параграф 1 от Директива 2002/19/ЕО. При определяне на това местоположение, НРО следва да отчетат факта, че във всяка една разпределителна точка ще трябва да има достатъчен брой връзки на крайни потребители, за да бъде тази разпределителна точка икономически изгодна за търсещата достъп страна.

19.

Операторът със ЗВП следва да бъде задължен да предоставя достъп до разпределителните точки в съответствие с принципа на равностойност, изложен в приложение II. Когато бъде поискана примерна оферта за достъп до терминиращия сегмент, НРО следва да наложат задължение за предоставяне на тази оферта възможно най-бързо. Примерната оферта следва да бъде предоставена не по-късно от шест месеца, след като е било отправено искането.

20.

НРО следва да гарантират, че достъпът до терминиращия сегмент се предоставя при разходно ориентирани цени в съответствие с приложение I.

21.

НРО следва, в съответствие с пазарното търсене, да насърчават, или в случаите, в които това е допустимо от правна гледна точка съгласно националното законодателство, да задължават оператора със ЗВП да разгръща множество влакнестооптични линии в терминиращия сегмент.

Необвързан достъп до влакнестооптични абонатни линии в случай на FTTH

22.

В съответствие с принципите, предвидени в Директива 2002/19/ЕО (5), в случаите, в които операторът със ЗВП разгръща FTTH, по принцип НРО следва да наложат изискване за необвързан достъп до влакнестооптични абонатни линии. Всяко едно изключение може да бъде оправдано единствено в географски области, в които съществува вероятност наличието на няколко алтернативни инфраструктури, каквито са FTTH мрежите и/или кабелите, в съчетание с офертите за конкурентен достъп, да доведе до ефективна конкуренция надолу по веригата. Налагането на необвързан достъп до влакнестооптични абонатни линии следва да бъде съпътствано от подходящи мерки, които гарантират съвместно ползване и пренос (backhaul). Достъп следва да бъде предоставен на най-подходящата точка от мрежата, която обикновено е точката за достъп до градската мрежа (MPoP).

23.

НРО следва да наложат изискване за необвързан достъп до влакнестооптични абонатни линии, независимо от вида на мрежовата архитектура и технология, използвани от оператора със ЗВП.

24.

Съществуващата примерна оферта за LLU следва да бъде допълнена във възможно най-кратък срок, като в нея бъде включен необвързан достъп до влакнестооптичните абонатни линии. В приложение II към Директива 2002/19/ЕО е представен списък на минималните условия, които трябва да включва една примерна оферта за LLU и които следва да бъдат прилагани mutatis mutandis по отношение на необвързания достъп до влакнестооптичните абонатни линии. Примерната оферта следва да бъде предоставена колкото се може по-скоро и във всеки случай не по-късно от шест месеца след като НРО е наложил задължението за предоставяне на достъп.

25.

Цената за необвързан достъп до абонатната линия следва да бъде разходно ориентирана. При определяне на цената за необвързан достъп до абонатната линия НРО следва да отчитат надлежно допълнителния и количествено изразим риск, поеман от оператора със ЗВП. По принцип рискът следва да бъде отразяван в премия, включена в капиталовите разходи за съответната инвестиция, както е определено в приложение I.

26.

НРО следва също да оценят схемите за ценообразуване, предложени от оператора със ЗВП, за да диверсифицират риска за инвестицията. НРО следва да одобряват тези схеми единствено когато те се убедят, че операторът със ЗВП е предоставил цялата приложима информация, свързана с инвестицията, и единствено ако тези схеми не пораждат дискриминационен ефект или ефект на изключване. Критериите за оценяване на тези схеми за ценообразуване са посочени в приложение I.

27.

В тези случаи НРО следва да гарантират, че е налице достатъчен марж между цените на пазара за достъп на едро и на дребно, който да позволи навлизането на пазара на ефективни конкуренти. Следователно НРО следва да проверят ценообразуването на оператора със ЗВП, като за подходящ период от време прилагат подходящо съставен тест за свиване на маржовете. НРО следва предварително да посочат методологията, която ще следват при определяне на теста за условно изчисление, параметрите, които ще бъдат използвани за теста за свиване на маржовете, и коригиращите механизми в случай на установено свиване на маржовете.

28.

В случаите, в които условията на конкуренция в района, попадащ в обхвата на съвместното разгръщане на FTTH мрежи, основани на множество влакнестооптични линии от няколко съинвеститори, се различават в съществена степен, т.е. в степен, оправдаваща определянето на отделен географски пазар, НРО следва да проучат, в хода на осъществяване на техния анализ на пазара, дали в контекста на нивото на конкуренция по отношение на инфраструктурата, произтичаща от съвместното инвестиране, е оправдано установяването на ЗВП по отношение на този пазар. В този контекст, НРО следва да проучат по-специално дали всеки съинвеститор се възползва от строго равностоен и разходно ориентиран достъп до общата инфраструктура и дали съинвеститорите се конкурират ефективно на пазара надолу по веригата. Те също така следва да проучат дали съинвеститорите монтират канали с достатъчен канален капацитет, който да бъде използван от трети страни и до който да бъде предоставян разходно ориентиран достъп.

Задължения за достъп в случай на влакнестооптична линия към възела (FTTN)

29.

НРО следва да наложат задължение за необвързан достъп до междинна точка от медна абонатна линия. Коригираща мярка по отношение на необвързания достъп до междинна точка от медна абонатна линия следва да бъде допълнена от мерки за пренос (backhaul), включително оптични влакна и Етернет канали за пренос (backhaul), където е подходящо, и от допълнителни коригиращи мерки, които гарантират нейната ефективност и жизнеспособност, например недискриминационен достъп до съоръжения за съвместно ползване, или ако няма такива, еквивалентно съвместно ползване. Примерната оферта следва да бъде предоставена колкото се може по-скоро и във всеки случай не по-късно от шест месеца след като НРО е наложил задължението за пре-доставяне на достъп.

30.

Когато НРО наложат необвързан достъп до междинна точка от медна абонатна линия, операторът със ЗПО следва да бъде задължен да допълни съществуващата примерна оферта за LLU с всички необходими елементи. Цената за достъп до всички елементи следва да бъде разходно ориентирана в съответствие с приложение I.

Пазар на едро за широколентов достъп (пазар 5)

31.

В случаите, в които ЗВП е установено рамките на пазар 5, коригиращите мерки за пазарите за продажба на едро на широколентов достъп следва да се запазят или променят по отношение на съществуващите услуги и техните верижни алтернативи. НРО следва да считат пазара на едро за широколентов достъп по VDSL (свръхвисокочестотна цифрова абонатна линия) като верижна алтернатива на съществуващия пазар на едро за широколентов достъп по абонатни линии изцяло от мед.

32.

НРО следва да задължат оператора със ЗВП да предлага нови продукти на пазара на едро за широколентов достъп по принцип най-малко шест месеца преди операторът със ЗВП или негово дъщерно дружество за търговия на дребно да предложи на пазара своите съответни услуги на дребно за NGA, освен ако не са налице други ефективни защитни мерки, които да гарантират недискриминация.

33.

НРО следва да въведат като задължение предоставянето на различни продукти на едро, които най-добре отразяват, по отношение на широчината на лентата и качество, технологичните възможности, характерни за инфраструктурата на мрежите за NGA, така че да даде възможност на алтернативни оператори да се конкурират ефективно, включително за услуги на стопански субекти.

34.

НРО следва да си сътрудничат, за да определят подходящите технически спецификации за продукти на пазара на едро за широколентов достъп, предоставяни по мрежи за NGA и да предоставят информация на международните органи по стандартизация, за да улеснят разработването на съответните промишлени стандарти.

35.

НРО следва по принцип да налагат разходна ориентация върху задължително въведени продукти на пазара на едро за широколентов достъп съгласно приложение I, като вземат под внимание разликите в широчината на лентата и качеството на различните оферти за продажба на едро.

36.

НРО следва да анализират дали е необходимо задължение за разходна ориентация на задължително въведена продажба на едро на широколентов достъп, за да се постигне ефективна конкуренция, в случай че функционално разделяне или други форми на разделяне са доказали, че ефективно гарантират равнопоставеност на достъпа. Ако няма разходна ориентация, НРО следва да следят ценообразуването на оператора със ЗВП, като прилагат подходящо съставен тест за свиване на маржовете.

37.

В случаите, в които НРО считат, че в дадена географска област съществува ефективен необвързан достъп до влакнестооптична абонатна линия от мрежата на оператора със ЗВП и че има вероятност такъв достъп да доведе до ефективна конкуренция надолу по веригата, НРО следва да обмислят отпадане на задължението за достъп на едро по схемата bitstream във въпросната област.

38.

При проучването дали е налице ЗВП, НРО следва, в случай на съвместни инвестиции, да се ръководят от принципите, посочени в параграф 28.

Миграция

39.

Съществуващите задължения на оператора със ЗВП по отношение на пазари 4 и 5 следва да останат в сила и не следва да отпадат поради промени в архитектурата на съществуващата мрежа и технологиите, освен ако не бъде постигнато споразумение относно подходяща „миграционна пътека“ между оператора със ЗВП и операторите, които в момента се възползват от достъпа до мрежата на оператора със ЗВП. При липсата на такова споразумение, НРО следва да гарантират, че алтернативните оператори са уведомени не по-късно от пет години (като при необходимост вземат предвид националните особености) преди извеждането от експлоатация на точки на взаимно свързване, като например локална централа. Този период може да бъде по-кратък от пет години, ако на точката на взаимно свързване е осигурен напълно равностоен достъп.

40.

НРО следва да създадат прозрачна програма за миграция от медни мрежи към влакнестооптични мрежи. НРО следва да гарантират, че системите и процедурите, въведени от оператора със ЗВП, включително системите за експлоатационна поддръжка, са проектирани така че да улесняват преминаването на алтернативни доставчици към продукти за достъп, основани на NGA.

41.

НРО следва да използват правомощията си съгласно член 5 от Директива 2002/21/ЕО, за да получат от оператора със ЗВП информация относно планове за промяна на мрежата, които има вероятност да окажат влияние върху конкурентните условия на даден пазар или подпазар. В случаите, в които операторът със ЗВП предвижда да замени част от своята медна мрежа за достъп с влакнестооптична мрежа и планира да изведе от експлоатация използваните към съответния момент точки на взаимно свързване, НРО следва, съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2002/19/ЕО, да гарантират, че предприятия, които се възползват от достъп до мрежата на оператора със ЗВП, ще получат своевременно цялата необходимата информация, за да пренастроят своите мрежи и да коригират своите планове за разширяване на мрежата по съответния начин. НРО следва да определят формата и степента на подробност на такава информация и да гарантират, че ще бъде спазена строга поверителност на разкритата информация.

42.

Адресати на настоящата препоръка са държавите-членки.

Съставено в Брюксел на 20 септември 2010 година.

За Комисията

Neelie KROES

Заместник-председател


(1)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 33.

(2)  ОВ L 344, 28.12.2007 г., стр. 65.

(3)  Вж. също съображение 60 от Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 337, 18.12.2009 г., стр. 37).

(4)  ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 7.

(5)  Вж. по-специално съображение 19.


ПРИЛОЖЕНИЕ I

Принципи на ценообразуване и риск

1.   ОБЩИ ПРИНЦИПИ НА ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО ЗА ДОСТЪП ДО NGA

Съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО, НРО насърчават конкуренцията при доставката на електронни съобщителни мрежи, електронни съобщителни услуги и свързани съоръжения и услуги чрез, inter alia, насърчаване на ефективни инвестиции в инфраструктурата. При определянето на разходната база на задълженията за разходна ориентираност съгласно член 13, параграф 1 от Директива 2002/19/ЕО НРО следва да вземат под внимание дали дублиране на съответната инфраструктура за достъп до мрежи за достъп от следващо поколение е икономически постижимо и ефективно. Когато случаят не е такъв, главната цел е да се създадат реални условия на равнопоставеност между клона на оператора със ЗВП надолу по веригата и алтернативните мрежови оператори. Ето защо един последователен регулаторен подход може да наложи НРО да използват различни основи на разходите за изчисляването на разходно ориентираните цени за дублирани и недублирани активи или най-малко да коригират параметрите, които подкрепят техните методи за изчисляване на разходите в последния случай.

В случаите когато рентабилността на инвестиция в мрежи за достъп от следващо поколение зависи от несигурни фактори, като например предположение за значително по-високи средни приходи на ползвател (СПП) или увеличени пазарни дялове, НРО следва да преценят дали капиталовите разходи отразяват по-високия риск на инвестицията в сравнение с инвестиция в съществуващите медни мрежи. Могат да бъдат използвани и допълнителни механизми, които да служат за разпределяне на инвестиционния риск между инвеститорите и търсещите достъп страни и да подпомогнат навлизането на пазара, като например ценообразуване за дългосрочен достъп или отстъпки за големи количества. Такива ценообразуващи механизми следва да бъдат преразгледани от НРО съгласно критериите, посочени в раздели 7 и 8 по-долу.

За да наложат спазването на задълженията за разходна ориентираност, НРО следва да наложат разделяне на счетоводството съгласно член 11 от Директива 2002/19/ЕО. Отделните счетоводни сметки за инфраструктурата на мрежите за достъп от следващо поколение и/или елементите на услугите, до които е предоставен достъп, следва да бъдат създадени по такъв начин, че НРО да могат: i) да установяват разходите за всички съответни активи за определянето на цените за достъп (включително и на амортизацията и промените в стойността) и ii) да извършва ефективно наблюдение дали операторът със ЗВП предоставя достъп при същите условия и цени на останалите участници на пазара като тези на своя клон надолу по веригата. Подобно наблюдение следва да включва извършването на тестове за ценови натиск. Разходите следва да бъдат разпределени въз основа на обективни критерии сред различните продукти на едро и на дребно, които се осланят на тези данни, за да се избегне двойното отчитане.

НРО следва да оценят инкременталните (вътрешноприсъщи) разходи, необходими за осигуряване на достъп до съответните съоръжения. Тези разходи се отнасят до заявяването на поръчки и предоставянето на достъп до строителната инфраструктура или влакнестооптичната инфраструктура; оперативните разходи и разходите за поддръжка на ИТ системи; и оперативните разходи, свързани с управлението на продуктите на едро. Тези разходи следва да бъдат разпределени на пропорционална основа между всички предприятия, които се ползват от достъп, включително и на клона на оператора със ЗВП надолу по веригата.

2.   ЦЕНООБРАЗУВАНЕ ЗА ДОСТЪП ДО СТРОИТЕЛНАТА ИНФРАСТРУКТУРА

Достъпът до съществуващата строителна инфраструктура на оператор със ЗВП на пазар 4 следва да бъде предоставян при разходно ориентирани цени. НРО следва да регулират цените за достъп до строителната инфраструктура в съответствие с методологията, използвана при определяне на цената за достъп до медната абонатна линия с необвързан достъп. НРО следва да гарантират, че цените за достъп отразяват разходите, които действително са поети от оператора със ЗВП. НРО следва по-специално да вземат предвид действителните срокове за експлоатация на съответната инфраструктура и възможните икономии от разгръщането ѝ за оператора със ЗВП. Цените за достъп следва да отразяват реалната стойност на съответната инфраструктура, включително и нейната амортизация.

При определяне на цената за достъп до строителната инфраструктура НРО не следва да считат нейния рисков профил за различен от този на медната инфраструктура, с изключение на случаите, в които операторът със ЗВП е трябвало да понесе конкретни разходи, свързани със строителната инфраструктура — извън обичайните разходи за поддръжка — за разгръщането на мрежа за достъп от следващо поколение.

3.   ЦЕНООБРАЗУВАНЕ ЗА ДОСТЪП ДО ТЕРМИНИРАЩИЯ СЕГМЕНТ В СЛУЧАЯ НА FTTH

НРО следва да определят цени за достъп до разпределителната точка в съответствие с методологията, използвана при определяне на цената за необвързан достъп до медната абонатна линия. НРО следва да гарантират, че цените за достъп отразяват разходите, които действително са поети от оператора със ЗВП, включително и, когато е уместно, по-висока рискова премия, която да отразява всеки допълнителен и количествено измерим риск, понесен от оператора със ЗВП.

4.   ЦЕНООБРАЗУВАНЕ ЗА ДОСТЪП ДО ВЛАКНЕСТООПТИЧНАТА ИНФРАСТРУКТУРА В MPOP В СЛУЧАЯ НА FTTH (НЕОБВЪРЗАН ДОСТЪП ДО ВЛАКНЕСТООПТИЧНИ АБОНАТНИ ЛИНИИ)

При определянето на цените за необвързан достъп до влакнестооптичните абонатни линии НРО следва да включват по-висока рискова премия, която да отразява всеки допълнителен и количествено измерим инвестиционен риск, понесен от оператора със ЗВП. Рисковата премия следва да бъде изчислена в съответствие с методологията, посочена в точка 6 по-долу. Допълнителна степен на гъвкавост на цената може да бъде предоставена в съответствие с точки 7 и 8 по-долу.

Съгласно принципа на недискриминация цената за достъп за клона на оператора със ЗВП надолу по веригата следва да бъде същата като цената, начислявана за трети страни.

5.   ЦЕНООБРАЗУВАНЕ ЗА ДОСТЪП ДО МЕЖДИННА ТОЧКА ОТ МЕДНАТА АБОНАТНА ЛИНИЯ В СЛУЧАЯ НА FTTN

НРО следва да наложат основан на разходите достъп до всички елементи, необходими за предоставяне на необвързан достъп до абонатната подлиния, включително мерки за пренос (backhaul) и допълнителни коригиращи мерки, като например недискриминационен достъп до съоръжения за съвместно ползване, или ако такива няма, еквивалентно съвместно ползване.

Регулираните цени за достъп не трябва да бъдат по-високи от разходите, направени от ефективен оператор. За тази цел НРО могат да решат да оценят тези разходи като използват модела „отдолу нагоре“ или референти критерии, ако има такива.

При определяне на цената за достъп до междинната точка от медната абонатна линия НРО не следва да считат техния рисков профил за различен от профила на съществуващата медна инфраструктура.

6.   КРИТЕРИИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА РИСКОВАТА ПРЕМИЯ

Инвестиционният риск следва да бъде възнаграден под формата на рискова премия, включена в капиталовите разходи. Възвръщаемостта на капитала, която се допуска ex ante за инвестиции в мрежи за достъп от следващо поколение, следва да намери баланс между, от една страна, осигуряването на адекватни стимули за предприятията да инвестират (което предполага достатъчно висока норма на възвръщаемост) и, от друга страна, насърчаването на разпределителната ефективност, устойчивата конкуренция и максималните ползи за потребителите (което предполага норма на възвръщаемост, която не е прекомерно голяма). За да направят това, НРО следва, когато това е обосновано, да включват през периода на изплащане на инвестицията добавка, която отразява риска за инвестицията при изчисляването на среднопретеглената цена на капитала (WACC), понастоящем прилагана при определяне на цената за необвързан достъп до медната абонатна линия. При изчисляването на приходните потоци за определяне на WACC следва да се вземат предвид всички измерения на вложения капитал, включително съответните разходи за труд, разходите за изграждане, очакваните подобрения на ефективността и крайната стойност на активите, в съответствие със съображение 20 от Директива 2002/19/ЕО.

НРО следва да оценяват инвестиционния риск inter alia, като вземат предвид следните фактори на несигурност: i) несигурност, свързана с търсенето на пазара за достъп на дребно и на едро; несигурност, свързана с разходите за разгръщане на мрежата, работите по строителството и работата на ръководството; iii) несигурност, свързана с технологичния напредък; iv) несигурност, свързана с динамиката на пазара и развиващата се конкурентна среда, като например нивото на основаната на инфраструктурата конкуренция и/или на конкуренцията в кабелния достъп; и v) макроикономическа несигурност. Тези фактори могат да се променят с течение на времето, по-специално в резултат на постепенното задоволяване на търсенето на пазара за достъп на дребно и на едро. Поради това НРО следва редовно да правят преглед на състоянието и да коригират рисковата премия с течение на времето, като вземат предвид промените в горепосочените фактори.

Критерии, като например наличието на икономии от мащаба (особено ако инвестицията се осъществява само в градски райони), високи пазарни дялове на пазара на дребно, контрол на важни инфраструктури, икономии на оперативни разходи, приходи от продажба на недвижими имоти, както и привилегирован достъп до капиталови пазари и пазари на дългови инструменти има вероятност да намалят риска за инвестицията в NGA за оператора със ЗВП. Тези аспекти също следва да бъдат подлагани на периодична преоценка от НРО при преразглеждането на рисковата премия.

Горните съображения се прилагат по-специално за инвестиции в FTTH. От друга страна, инвестицията в FTTN, която е частично подобряване на съществуваща мрежа за достъп (като например VDSL), обикновено е със значително по-нисък рисков профил от инвестицията в FTTH, най-малко в гъсто населените райони. По-конкретно, съществува по-ниска степен на несигурност по отношение на търсенето на широколентов достъп, който да бъде предоставен чрез FTTN/VDSL, а общите капиталови изисквания са по-ниски. Поради това, въпреки че регулираните цени за широколентов достъп на едро (WBA) на основата на FTTN/VDSL следва да взимат предвид всеки съществуващ инвестиционен риск, този риск не трябва да се приема за подобен по размер на риска, свързан с продуктите за достъп на едро, основани на FTTN. При определянето на рисковите премии за WBA на основата на FTTN/VDSL, НРО следва да обърнат подобаващо внимание на тези фактори и по правило не следва да одобряват схемите за ценообразуване, посочени в точки 7 и 8 по-долу. НРО следва да се допитат до общественото мнение относно методологията си за определяне на рисковата премия.

7.   КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ЦЕНООБРАЗУВАНЕТО ЗА ДЪЛГОСРОЧЕН ДОСТЪП В СЛУЧАЙ НА FTTH

Цените за достъп с корекция за риск, основаващи се на дългосрочен достъп, могат да варират в зависимост от времето, през което са поети ангажименти по отношение на достъпа. Дългосрочните договори за достъп биха имали по-ниски ценови нива за всяка линия за достъп, отколкото краткосрочните договори за достъп. Цените за дългосрочен достъп следва да отразяват единствено намалението на риска за инвеститора и следователно не могат да бъдат по-ниски от разходно ориентираната цена, към която не е добавена по-висока рискова премия, отразяваща системния риск за инвестицията. По силата на дългосрочните договори новите участници на пазара биха получили пълен контрол върху физическите активи, които също така ще им предоставят възможността да извършват вторична търговия. Краткосрочните договори биха били налични без дългосрочни ангажименти и поради тези причини обикновено ще бъдат на по-високи цени за линия за достъп, като цените за достъп ще отразяват потенциалната стойност, повишавайки гъвкавостта на такава форма на достъп, която е от полза за търсещата достъп страна.

С течение на времето обаче операторът със ЗВП може да злоупотреби с ценообразуването на дългосрочен достъп, за да продава своите услуги на дребно на цени, които са по-ниски от тези за неговите регулирани услуги на едро (тъй като той би прилагал за своя клон за услуги на дребно надолу по веригата ниски цени за дългосрочни ангажименти) и по този начин на практика ще доведе до блокиране на пазара. Освен това алтернативни доставчици с по-малобройни клиентски групи и неясни икономически перспективи са изправени пред по-високи нива на риск. Съществува вероятност те да не могат да поемат дългосрочно задължение за закупуване. Ето защо може да им се наложи да разсрочат във времето инвестициите си и да закупят регулиран достъп на по-късен етап.

Поради тези причини ценообразуването за дългосрочен достъп би било приемливо само ако НРО гарантират, че са изпълнени следните условия:

а)

цените за дългосрочни ангажименти отразяват само намаляването на риска за инвеститора; и

б)

в продължение на съответстващ период от време има достатъчен марж между цените на пазара за достъп на едро и на дребно, който да позволи навлизането на ефективен конкурент в пазара надолу по веригата.

8.   КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ОТСТЪПКИ ЗА ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА В СЛУЧАЙ НА FTTH

Цените за достъп с корекция за риск, основаващи се на отстъпки за големи количества, отразяват факта, че инвестиционният риск намалява с общия брой влакнестооптични абонатни линии, които вече са продадени в определен район. Инвестиционният риск е тясно свързан с броя на влакнестооптичните абонатни линии, които остават неизползвани. Колкото по-голям е делът на използваните влакнестооптични абонатни линии, толкова по-нисък е рискът. Ето защо цените за достъп могат да варират според закупените количества. Всяко отделно ниво на отстъпка следва да бъде разрешавано само ако се предоставя на единна цена за линия на всички оператори, които отговарят на изискванията. НРО следва да определят броя на линиите, който следва да бъде закупен, за да бъде получена такава отстъпка за количества, като вземат предвид изчисления минимален оперативен мащаб, необходим за една търсеща достъп страна, за да действа ефективно на пазара, и необходимостта да се запази структурата на пазара с достатъчен брой оператори, отговарящи на изискванията с цел да се гарантира ефективна конкуренция. Отстъпките за големи количества следва да отразяват намаляването на риска за инвеститора и следователно не могат да водят до цени за достъп, които са по-ниски от разходно ориентираната цена, към която не е добавена по-висока рискова премия, отразяваща системния риск за инвестицията. Като се има предвид, че рисковата премия обикновено следва да намалява след като бъде задоволено търсенето на пазара за достъп на дребно и на едро, отстъпките за големи количества също следва да намаляват пропорционално и може вече да не бъдат оправдани след като бъдат постигнати високи нива на задоволеност на търсенето на пазара за достъп на дребно и на едро.

Всяка отстъпка за големи количества следва да бъде одобрявана от НРО само когато са изпълнени следните условия:

а)

всяко конкретно ниво на отстъпка за големи количества се изчислява по райони, подходящо определени от НРО като се вземат предвид националните особености и архитектурата на мрежата, и се прилага недискриминационно спрямо всички търсещи достъп, които са склонни да закупят в съответния район най-малко количеството линии, което дава право на отстъпката; и

б)

отстъпката за големи количества отразява само намалението на риска за инвеститора; и

в)

в продължение на съответстващ период от време има достатъчен марж между цените на пазара за достъп на едро и на дребно, който да позволи навлизането на пазара на ефективен конкурент.


ПРИЛОЖЕНИЕ II

Прилагане на принципа на равностойност за достъп до строителна инфраструктура на оператора със ЗВП с цел разгръщане на мрежи за достъп от следващо поколение (NGA)

1.   ПРИНЦИП НА РАВНОСТОЙНОСТ

Достъпът до строителна инфраструктура на оператора със ЗВП може да допринесе съществено за разгръщането на мрежи за достъп от следващо поколение. За да бъдат създадени условия на равнопоставеност между новите участници на пазара и оператора със ЗВП е важно такъв достъп да бъде предоставян на строго еквивалентна основа. НРО следва да изискат от оператора със ЗВП да осигури достъп до своята строителна инфраструктура при едни и същи условия както на вътрешни търсещи достъп страни, така и на търсещи достъп трети страни. По-специално операторът със ЗВП следва да предостави цялата необходима информация, свързана с характеристиките на инфраструктурата, и да прилага същите процедури за заявка и предоставяне на достъп. Примерни оферти и споразумения за ниво на обслужване способстват за гарантиране на правилно прилагане на принципа на равностойност. Обратно, важно е цялата асиметрична информация, с която разполага операторът със ЗВП относно плановете за разгръщане на търсещите достъп трети страни, да не бъде използвана от оператора със ЗВП за получаване на неправомерно търговско предимство.

2.   ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО СТРОИТЕЛНАТА ИНФРАСТРУКТУРА И РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ТОЧКИ

Операторът със ЗВП следва да предостави на търсещите достъп трети страни същото ниво на информация относно своята строителна инфраструктура и разпределителните точки, каквато е налична и на вътрешния пазар. Тази информация следва да включва организацията на строителната инфраструктура, както и техническите характеристики на различните елементи, от които се състои инфраструктурата. Когато е налична информация за това, трябва бъде предоставено географското местоположение на тези елементи, включително канали, стълбове и други физически активи (например инспекционни шахти за поддръжка), както и наличното пространство в каналите. Трябва също така да се предоставят географското местоположение на разпределителните точки и списък с присъединените сгради.

Операторът със ЗВП следва да уточни всички правила за намеса и техническите условия, свързани с достъпа и използването на своята строителна инфраструктура и разпределителни точки, както и различните елементи, от които се състои инфраструктурата. Едни и същи правила и условия следва да се прилагат както спрямо търсещите достъп трети страни, така и към вътрешните търсещи достъп страни.

Операторът със ЗВП следва да осигури инструменти за гарантиране на подходящ достъп до информация като например леснодостъпни директории, бази данни или уебпортали. Информацията следва да бъде актуализирана редовно, така че да се взима предвид разширяването и развитието на инфраструктурата и допълнително събраната информация, по-специално в случай на проекти за разгръщане на оптични мрежи на оператора със ЗВП или други търсещи достъп страни.

3.   ЗАЯВКА И ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ДОСТЪП

Операторът със ЗВП следва да въведе процедурите и инструментите, необходими за гарантиране на ефикасен достъп и използване на неговата строителна инфраструктура и разпределителни точки и различните елементи, от които се състои инфраструктурата. По-специално операторът със ЗВП следва да осигури на търсещите достъп трети страни цялостни системи за управление на заявките, предоставянето и неизправностите, които са същите като тези, осигурени на вътрешните търсещи достъп страни. Това следва да включва мерки, насочени към намаляване на претовареността на използваните в момента канали.

Исканията за информация, достъп и използване на строителната инфраструктура, разпределителните точки и различните елементи, от които се състои инфраструктурата, подадени от търсещи достъп трети страни, следва да бъдат обработвани в същите срокове като тези, подадени от вътрешните търсещи достъп страни. Трябва да бъде предоставено и същото ниво на видимост относно етапа на разглеждане на заявките, а отрицателните отговори следва да бъдат обективно обосновани.

Информационните системи на оператора със ЗВП следва да поддържат архив за разглеждането на заявките, който да бъде достъпен за НРО.

4.   ПОКАЗАТЕЛИ ЗА НИВОТО НА УСЛУГАТА

За да се гарантира, че достъпът и използването на строителната инфраструктура на оператора със ЗВП се осъществява на еквивалентна основа, следва да бъдат определени показатели за нивото на услугата, които да бъдат изчислени както за вътрешни търсещи достъп страни, така и за търсещи достъп трети страни. Показателите за нивото на услугата следва да измерват скоростта на реагиране на оператора със ЗВП при изпълнение на действия, необходими за осигуряване на достъп до неговата строителна инфраструктура. С търсещите достъп страни следва да бъдат договорени целеви нива на услугата.

Показателите за нивото на услугата следва да включват срокове за отговор на искания за информация относно наличността на елементи от инфраструктурата, включително канали, стълбове, други материални активи (например инспекционни шахти за поддръжка) или разпределителни точки; срокове за отговор на искания за целесъобразността на използването на елементи от инфраструктурата; мярка за скоростта на реакция при обработката на искания за достъп и използване на елементи от инфраструктурата; мярка за скоростта на реакция при процеси по отстраняване на неизправности.

Изчисленията за показателите за равнището на услугата следва да се извършват редовно, през точно определени периоди и да се предоставят на търсещите достъп трети страни. НРО следва да упражняват контрол за това равнищата на услугата, предоставяни на търсещи достъп трети страни, да са еквивалентни на предоставяните от оператора със ЗВП на вътрешните търсещи достъп страни. Операторът със ЗВП следва да поеме ангажимент за подходяща компенсация, в случай че не спази целевите нива на услугата, договорени с търсещите достъп трети страни.

5.   ПРИМЕРНА ОФЕРТА

Различните елементи, необходими за осигуряване на еквивалентен достъп до строителната инфраструктура на оператора със ЗВП, следва да бъдат публикувани в примерна оферта, ако такава е била поискана от търсеща достъп страна. Като минимум примерната оферта следва да посочва съответните процедури и инструменти за извличане на информация за активи на строителството; да описва различните елементи, които влизат в състава на строителната инфраструктура; да описва процедурите и инструментите за управление на поръчките за достъп, предоставянето на достъп и управление на неизправности; както и определени целеви нива на услугата и неустойките за неспазване на тези нива. Достъпът на вътрешните търсещи достъп страни следва да се основава на същите условия като тези, посочени в примерната оферта, предоставена на търсещи достъп трети страни.

6.   НАБЛЮДЕНИЕ ОТ НРО

НРО следва да гарантират, че принципът на равностойност се прилага по ефективен начин. За тази цел те следва да се уверят, че при поискване от търсещите достъп трети страни своевременно се предоставя примерна оферта за достъп до строителната инфраструктура. Също така, в допълнение към докладите за нивото на услугата, НРО следва да гарантират, че операторите със ЗВП проследяват всички елементи, необходими за контролиране на спазването на изискването за равностоен достъп. Тази информация следва да осигури възможност на НРО да извършват редовни проверки, които да покажат дали на търсещите достъп трети страни се предоставя необходимото ниво на информация от оператора със ЗВП и дали се прилагат правилно процедурите за заявка и предоставяне на достъп.

Освен това НРО следва да гарантират, че е налице ускорена процедура ex-post за разрешаване на спорове.

7.   АСИМЕТРИЧНОСТ НА ИНФОРМАЦИЯТА

Бившият монополен оператор има предварителна информация за плановете за разгръщане на търсещите достъп трети страни. За да предотврати използването на тази информация с цел получаване на неправомерно конкурентно предимство, операторът със ЗВП, който отговаря за работата на строителната инфраструктура, не следва да споделя тази информация със своя клон за услуги на дребно надолу по веригата.

Като минимум НРО следва да гарантират, че лицата, ангажирани в дейността на клона за услуги на дребно на оператора със ЗВП, нямат право да участват в дружествени структури на оператора със ЗВП, отговарящи, пряко или косвено, за управлението на достъпа до строителната инфраструктура.