ISSN 1977-0618

Официален вестник

на Европейския съюз

L 238

European flag  

Издание на български език

Законодателство

Година 64
6 юли 2021 г.


Съдържание

 

II   Незаконодателни актове

Страница

 

 

РЕГЛАМЕНТИ

 

*

Делегиран регламент (ЕС) 2021/1096 на Комисията от 21 април 2021 година за изменение на Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разпоредбите за етикетиране на блендовете

1

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1097 на Комисията от 1 юли 2021 година за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация на наименование, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Garbanzo de Fuentesaúco (ЗГУ))

4

 

*

Регламент (ЕС) 2021/1098 на Комисията от 2 юли 2021 година за изменение на приложения II, III и IV към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от 24-епибрасинолид, екстракт от луковици от Allium cepa L., цифлуметофен, флудиоксонил, флуроксипир, натриев 5-нитрогваиаколат, натриев o-нитрофенолат и натриев p-нитрофенолат във или върху определени продукти ( 1 )

5

 

*

Регламент (ЕС) 2021/1099 на Комисията от 5 юли 2021 година за изменение на приложения II и III към Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно козметичните продукти ( 1 )

29

 

*

Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/1100 на Комисията от 5 юли 2021 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция

32

 

 

РЕШЕНИЯ

 

*

Решение (ЕС) 2021/1101 на Съвета от 20 май 2021 година относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на седемдесет и четвъртата сесия на Световната здравна асамблея

79

 

*

Решение (ЕС) 2021/1102 на Съвета от 28 юни 2021 година за отправяне на искане към Комисията да представи проучване относно ситуацията в Съюза и вариантите за въвеждане, оценка, производство, предлагане на пазара и използване на безгръбначни агенти за биологичен контрол на територията на Съюза, както и предложение, ако е целесъобразно предвид резултатите от проучването

81

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1103 на Комисията от 5 юли 2021 година относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Бразилия за трансакциите с деривати, сключвани от бразилски институции, които подлежат на регулиране от бразилската централна банка, за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции ( 1 )

84

 

*

Решение за изпълнение (EC) 2021/1104 на Комисията от 5 юли 2021 година относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Канада за трансакциите с деривати под надзора на Службата за надзор на финансовите институции за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции ( 1 )

89

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1105 на Комисията от 5 юли 2021 година относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Сингапур за трансакциите с деривати под надзора на Органа на Сингапур по паричната политика за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции ( 1 )

94

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1106 на Комисията от 5 юли 2021 година относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Австралия за трансакциите с деривати под надзора на Австралийския регулаторен орган за пруденциален надзор за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции ( 1 )

99

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1107 на Комисията от 5 юли 2021 година относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Хонконг за трансакциите с деривати под надзора на Органа на Хонконг по паричната политика за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции ( 1 )

104

 

*

Решение за изпълнение (ЕС) 2021/1108 на Комисията от 5 юли 2021 година относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Съединените американски щати за трансакциите с деривати под надзора на Съвета на гуверньорите на Системата на Федералния резерв, Управлението за контрол на паричното обращение, Федералната корпорация за застраховане на депозитите, Администрацията за кредитиране на земеделието и Федералната агенция за жилищно финансиране, за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции ( 1 )

109

 


 

(1)   Текст от значение за ЕИП.

BG

Актовете, чиито заглавия се отпечатват с нормален шрифт, са актове по текущо управление на селскостопанската политика и имат кратък срок на действие.

Заглавията на всички останали актове се отпечатват с удебелен шрифт и се предшестват от звезда.


II Незаконодателни актове

РЕГЛАМЕНТИ

6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/1


ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1096 НА КОМИСИЯТА

от 21 април 2021 година

за изменение на Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разпоредбите за етикетиране на блендовете

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/787 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определението, описанието, представянето и етикетирането на спиртни напитки, за използването на наименованията на спиртните напитки при представянето и етикетирането на други храни, за защитата на географските указания на спиртни напитки, за използването на етилов алкохол и дестилати от земеделски произход в алкохолните напитки и за отмяна на Регламент (ЕО) № 110/2008 (1), и по-специално член 50, параграф 3 от него,

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕС) 2019/787 съществено преформулира някои разпоредби относно производството и етикетирането на спиртни напитки и храни, произвеждани с използване на спиртни напитки като съставки.

(2)

По-конкретно, с член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/787 се разширява обхватът на разпоредбите за етикетиране на смеси от спиртни напитки, които не съответстват на изискванията на никоя категория спиртни напитки, и върху блендовете, получени от комбинацията от спиртни напитки, обхванати от различни географски указания, или от спиртни напитки, обхванати от географско указание, и спиртни напитки, които не са обхванати от географско указание.

(3)

Следователно, в съответствие с член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/787, официалните наименования, предвидени в категориите спиртни напитки, определени в приложение I към посочения регламент, или географските указания на спиртните напитки могат да бъдат посочени единствено в списък на алкохолните съставки, поставен в същото зрително поле като официалното наименование на спиртната напитка. Това предполага, че категорията спиртни напитки, към която спада даден бленд, обхванат от тази разпоредба, не може да се използва като нейно официално наименование. Единственото изключение, предвидено в посочения член, се отнася до блендовете, произведени от спиртни напитки, обхванати от същото географско указание, или блендовете, в които никоя от спиртните напитки не е обхваната от географско указание. За посочените блендове това предлолага, че в тяхното описание, представяне и етикетиране може да се използва съответната категория спиртни напитки като официално наименование.

(4)

Съгласно определенията, посочени в член 3, параграфи 11 и 12 от Регламент (ЕС) 2019/787, блендовете обаче са комбинация от две или повече спиртни напитки от една и съща категория, които се отличават само с незначителни разлики в състава си. Поради това така произведената спиртна напитка се включва в същата категория спиртни напитки като оригиналните спиртни напитки преди блендинга. В член 10, параграф 2 от посочения регламент се предвижда, че спиртните напитки, които отговарят на изискванията за категория спиртни напитки, определена в приложение I към посочения регламент, трябва да използват наименованието на тази категория като официално наименование. В съответствие с това изискване всички блендове, а не само блендовете, освободени по силата на член 13, параграф 3, четвърта алинея от посочения регламент, трябва да могат да използват в официалното си наименование наименованието на категорията, към която спадат.

(5)

Поради това, за да се коригира непоследователността между задълженията за етикетиране на блендове, която възниква от член 10, параграф 2 и член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/787, и да се гарантира правна сигурност за производителите на спиртни напитки и законно информиране на потребителите, подходящо е да се изяснят специфичните разпоредби за етикетиране, приложими за блендовете, включително онези, които са резултат от комбинацията от спиртни напитки, обхванати от различни географски указания, или от комбинацията от спиртни напитки, обхванати от географски указания и спиртни напитки, които не са обхванати от географско указание. С също така необходимо е да се изменят член 3, параграф 3 и член 10, параграф 7 от посочения регламент, които се отнасят до тези специфични разпоредби за етикетиране.

(6)

Поради това Регламент (ЕС) 2019/787 следва да бъде съответно изменен.

(7)

В съответствие с член 51, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 2019/787 и за да се избегне всякаква форма на регулаторен вакуум настоящият регламент следва да се прилага с обратна сила от 25 май 2021 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕС) 2019/787 се изменя, както следва:

(1)

В член 3 точка 3 се заменя със следното:

„3)

„загатване“ означава прякото или непрякото препращане към едно или повече официални наименования, определени в рамките на категориите спиртни напитки, посочени в приложение I, или към едно или повече географски указания за спиртни напитки, различно от позоваването на съставен термин или на списък на съставките съгласно член 13, параграфи 2—4, в описанието, представянето или етикетирането на:

а)

храна, различна от спиртна напитка; или

б)

спиртна напитка, която отговаря на изискванията за категории 33 — 40 от приложение I;“;

(2)

в член 10, параграф 7 първата алинея се заменя със следното:

„7.

Без да се засягат членове 11 и 12 и член 13, параграфи 2—4, се забранява използването на официалните наименования, посочени в параграф 2 от настоящия член, или на географски указания в описанието, представянето или етикетирането на напитки, които не отговарят на изискванията на съответната категория, посочена в приложение I, или на съответното географско указание. Тази забрана се прилага и когато такива официални наименования или географски указания се използват заедно с думи или фрази като „вид“, „тип“, „стил“, „произведен от“, „с аромат на“ или други сходни термини.“;

(3)

член 13 се изменя, както следва:

а)

параграф 3 се заменя със следното:

„3.

При смес официалните наименования, които са предвидени в категориите спиртни напитки, посочени в приложение I, или географските указания за спиртни напитки могат да бъдат посочени единствено в списък на алкохолните съставки, поместен в същото зрително поле като официалното наименование на спиртната напитка.

В случая по първа алинея списъкът на алкохолните съставки се придружава от най-малко един от термините, посочени в член 10, параграф 6, буква д). Както списъкът на алкохолните съставки, така и придружаващият го термин, се поместват в същото зрително поле, в което е и официалното наименование на сместа, изписани с еднакви букви със същия шрифт и цвят и с размер на шрифта, който е не по-голям от половината от размера на шрифта, използван за официалното наименование.

Освен това съдържанието на всяка алкохолна съставка в списъка на алкохолните съставки се изразява най-малко веднъж в проценти, в низходящ ред според използваните количества. Това съдържание се равнява на процентното съотношение между обема на чистия алкохол, който представлява съставката, и общото обемно съдържание на чист алкохол на сместа.“;

б)

вмъква се следният параграф:

„3а.

В случай на бленд спиртната напитка се обозначава с официалното наименование, предвидено в приложение I за съответната категория спиртни напитки.

В случай на блендове, получени от комбинацията от спиртни напитки, обхванати от различни географски указания, или от комбинацията от спиртни напитки, обхванати от географски указания, и спиртни напитки, които не са обхванати от географски указания, се прилагат следните условия:

а)

описанието, представянето или етикетирането на бленда може да съдържа официалните наименования, посочени в приложение I, или географските указания, съответстващи на спиртните напитки, които са използвани за блендинга, при условие че тези наименования са изписани:

i)

само в списък на всички алкохолни съставки, съдържащи се в бленда, с еднакви букви със същия шрифт и цвят и с размер на шрифта, който е не по-голям от половината от размера на шрифта, използван за официалното наименование; както и

ii)

най-малко веднъж в същото зрително поле като официалното наименование на бленда;

б)

списъкът на алкохолните съставки се придружава от най-малко един от термините, посочени в член 10, параграф 6, буква г);

в)

съдържанието на всяка алкохолна съставка в списъка на алкохолните съставки се изразява най-малко веднъж в проценти, в низходящ ред според използваните количества. Това съдържание се равнява на процентното съотношение между обема на чистия алкохол, който представлява съставката, и общото обемно съдържание на чист алкохол на бленда.“

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на третия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се от 25 май 2021 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 21 април 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 1.


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/4


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1097 НА КОМИСИЯТА

от 1 юли 2021 година

за одобрение на изменение, което не е несъществено, в продуктовата спецификация на наименование, вписано в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания („Garbanzo de Fuentesaúco“ (ЗГУ))

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (1), и по-специално член 52, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В съответствие с член 53, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 Комисията разгледа заявлението на Испания за одобрение на изменение в продуктовата спецификация на защитеното географско указание „Garbanzo de Fuentesaúco“, регистрирано по силата на Регламент (ЕО) № 1485/2007 на Комисията (2).

(2)

Тъй като въпросното изменение не е несъществено по смисъла на член 53, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, в съответствие с член 50, параграф 2, буква а) от същия регламент Комисията публикува заявлението за изменение в Официален вестник на Европейския съюз (3).

(3)

Тъй като Комисията не получи никакви възражения по член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, изменението в продуктовата спецификация следва да бъде одобрено,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Одобрява се публикуваното в Официален вестник на Европейския съюз изменение в продуктовата спецификация на наименованието „Garbanzo de Fuentesaúco“ (ЗГУ).

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 1 юли 2021 година.

За Комисията,

от името на председателя,

Janusz WOJCIECHOWSKI

Член на Комисията


(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.

(2)  Регламент (ЕО) № 1485/2007 на Комисията от 14 декември 2007 г. относно регистрацията на някои наименования в Регистъра на защитените наименования запроизход и защитените географски указания (Carne de Bísaro Transmontano или Carne de Porco Transmontano (ЗНП), Szegedi szalámi или Szegedi téliszalámi (ЗНП), Pecorino di Filiano (ЗНП), Cereza del Jerte (ЗНП), Garbanzo de Fuentesaúco (ЗГУ), Lenteja Pardina de Tierra de Campos (ЗГУ), Λουκούμι Γεροσκήπου (Loukoumi Geroskipou) (ЗГУ), Skalický trdelník (ЗГУ) (ОВ L 330, 15.12.2007 г., стр. 13).

(3)  ОВ C 82, 11.3.2021 г., стр. 14.


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/5


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1098 НА КОМИСИЯТА

от 2 юли 2021 година

за изменение на приложения II, III и IV към Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от 24-епибрасинолид, екстракт от луковици от Allium cepa L., цифлуметофен, флудиоксонил, флуроксипир, натриев 5-нитрогваиаколат, натриев o-нитрофенолат и натриев p-нитрофенолат във или върху определени продукти

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 г. относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (1), и по-специално член 5, параграф 1 и член 14, параграф 1, буква а) от него,

като има предвид, че:

(1)

Максимално допустимите граници на остатъчни вещества („МДГОВ“) за флудиоксонил, флуроксипир, натриев 5-нитрогваиаколат, натриев o-нитрофенолат и натриев p-нитрофенолат са определени в приложение II към Регламент (ЕО) № 396/2005 МДГОВ за цифлуметофен са установени в част А от приложение III към посочения регламент. За 24-епибрасинолид и екстракт от луковици от Allium cepa L. не са определени конкретни МДГОВ в Регламент (ЕО) № 396/2005 и тези вещества не са включени в приложение IV към посочения регламент, поради което се прилага стойността по подразбиране от 0,01 mg/kg, определена в член 18, параграф 1, буква б) от същия регламент.

(2)

В рамките на процедура по разрешаването на употребата на продукт за растителна защита, съдържащ активното вещество цифлуметофен, при цитрусови плодове, кайсии, праскови, домати, патладжани, краставици и хмел, бе подадено заявление в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 396/2005 за изменение на съществуващите МДГОВ.

(3)

По отношение на флудиоксонил такова заявление бе подадено за употребата му при плодове от черен бъз. По отношение на флуроксипир такова заявление бе подадено за употребата му при сибирски лук/лук резанец/салатен лук, листа от целина, магданоз, мащерка, босилек и ядливи цветя. По отношение на натриев 5-нитрогваиаколат, натриев o-нитрофенолат и натриев p-нитрофенолат такова заявление бе подадено за употребата му при трапезни маслини и маслини за производство на масло.

(4)

В съответствие с член 8 от Регламент (ЕО) № 396/2005 посочените заявления бяха подложени на оценка от съответните държави членки и докладите за оценка бяха изпратени на Комисията.

(5)

Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) направи оценка на заявленията и на докладите по оценката, като обърна специално внимание на рисковете за потребителите, а когато е приложимо — и за животните, и даде обосновани становища по предложените МДГОВ (2). Той изпрати становищата си до заявителите, до Комисията и до държавите членки, като ги направи и обществено достъпни.

(6)

По отношение на всички заявления Органът стигна до заключението, че са изпълнени всички изисквания във връзка с данните и че измененията на МДГОВ, поискани от заявителите, са приемливи с оглед на безопасността на потребителите въз основа на оценка на експозицията на потребителите за 27 конкретни групи европейски потребители. Той взе предвид най-актуалната информация относно токсикологичните свойства на веществата. Риск от превишаване на допустимата дневна доза или на острата референтна доза не бе установен нито при дългосрочната експозиция на посочените вещества чрез консумация на всички хранителни продукти, които биха могли да ги съдържат, нито при краткосрочната експозиция, дължаща се на прекомерна консумация на съответните продукти.

(7)

В контекста на одобряването на активното вещество 24-епибрасинолид в обобщеното досие бе включено заявление за МДГОВ в съответствие с член 8, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета (3). Това заявление беше подложено на оценка от съответната държава членка съгласно член 11, параграф 2 от посочения регламент. Органът направи оценка на заявлението и представи заключение във връзка с партньорската проверка на оценката на риска от употребата на активното вещество като пестицид, като препоръча веществото 24-епибрасинолид да бъде включено в приложение IV към Регламент (ЕО) № 396/2005 (4).

(8)

Екстрактът от луковици от Allium cepa L. беше одобрен като основно вещество с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/81 на Комисията (5). Не се очаква условията за употреба на това вещество да доведат до наличието на остатъчни вещества от него в храни или фуражи, които може да представляват риск за потребителя. Поради това е целесъобразно екстрактът от луковици от Allium cepa L. да бъде включен в приложение IV към Регламент (ЕО) № 396/2005.

(9)

Въз основа на обоснованите становища и на заключенията на Органа и като се вземат под внимание факторите, които са от значение за разглеждания въпрос, се счита, че съответните изменения на МДГОВ отговарят на изискванията на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 396/2005.

(10)

Поради това Регламент (ЕО) № 396/2005 следва да бъде съответно изменен.

(11)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Приложения II, III и IV към Регламент (ЕО) № 396/2005 се изменят в съответствие с приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 2 юли 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 70, 16.3.2005 г., стр. 1.

(2)  Научните доклади на ЕОБХ са на разположение на следния уебсайт: http://www.efsa.europa.eu:

Reasoned opinion on the modification of the existing maximum residue levels for cyflumetofen in various crops (Обосновано становище относно изменението на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества от цифлуметофен в различни култури). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2021;19(2):6373.

Reasoned opinion on the modification of the existing maximum residue levels for fludioxonil in elderberries (Обосновано становище за изменението на съществуващата максимално допустима граница на остатъчни вещества за флудиоксонил при плодове от черен бъз). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2020;18(7):6175.

Reasoned opinion on the modification of the existing maximum residue levels for fluroxypyr in chives, celery leaves, parsley, thyme and basil and edible flowers (Обосновано становище относно изменението на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества от флуроксипир при сибирски лук/лук резанец/салатен лук, листа от целина, магданоз, мащерка, босилек и ядливи цветя). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2020;18(10):6273.

Reasoned opinion on the modification of the existing maximum residue levels for sodium 5-nitroguaiacolate, sodium o-nitrophenolate and sodium p-nitrophenolate (sodium nitrocompounds) in table olives and olives for oil production (Обосновано становище относно изменението на съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества от натриев 5-нитрогваиаколат, натриев o-нитрофенолат и натриев p-нитрофенолат при трапезни маслини и маслини за производство на масло). EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2020;18(11):6313.

(3)  Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1).

(4)  Заключение във връзка с рецензията на оценката на риска от употребата на активното вещество 24-епибрасинолид като пестицид. EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2020;18(6):6132.

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/81 на Комисията от 27 януари 2021 г. за одобряване на основното вещество екстракт от луковици от Allium cepa L. в съответствие с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за изменение на приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 на Комисията (ОВ L 29, 28.1.2021 г., стр. 12).


ПРИЛОЖЕНИЕ

Приложения II, III и IV към Регламент (ЕО) № 396/2005 се изменят, както следва:

1)

В приложение II колоните за флудиоксонил, флуроксипир, натриев 5-нитрогваиаколат, натриев o-нитрофенолат и натриев p-нитрофенолат се заменят със следното:

Остатъчни вещества от пестициди и максимално допустими граници на остатъчни вещества в mg/kg

Кодов номер

Групи и примери за отделни продукти, за които се прилагат МДГОВ  (1)

Флудиоксонил (R) (F)

Флуроксипир (сума на флуроксипир, неговите соли, естери и конюгати, изразена като флуроксипир) (R) (A)

Натриев 5-нитрогваиаколат, натриев o-нитрофенолат и натриев p-нитрофенолат (сума на натриев 5-нитрогваиаколат, натриев o-нитрофенолат и натриев p-нитрофенолат, изразена като натриев 5-нитрогваиаколат)

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

0100000

ПЛОДОВЕ, ПРЕСНИ или ЗАМРАЗЕНИ; ЧЕРУПКОВИ ПЛОДОВЕ

 

 

 

0110000

Цитрусови плодове

10

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0110010

Грейпфрути

 

 

 

0110020

Портокали

 

 

 

0110030

Лимони

 

 

 

0110040

Сладки лимони

 

 

 

0110050

Мандарини

 

 

 

0110990

Други (2)

 

 

 

0120000

Черупкови плодове

 

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0120010

Бадеми

0,01  (*1)

 

 

0120020

Бразилски орехи

0,01  (*1)

 

 

0120030

Кашу

0,01  (*1)

 

 

0120040

Кестени

0,01  (*1)

 

 

0120050

Кокосови орехи

0,01  (*1)

 

 

0120060

Лешници

0,01  (*1)

 

 

0120070

Орехи макадамия

0,01  (*1)

 

 

0120080

Пеканови орехи

0,01  (*1)

 

 

0120090

Ядки от пиния

0,01  (*1)

 

 

0120100

Шамфъстък

0,2

 

 

0120110

Орехи

0,01  (*1)

 

 

0120990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0130000

Семкови плодове

5

 

0,03  (*1)

0130010

Ябълки

 

0,05  (*1)(+)

 

0130020

Круши

 

0,01  (*1)

 

0130030

Дюли

 

0,01  (*1)

 

0130040

Мушмули

 

0,01  (*1)

 

0130050

Японско нефле/японски мушмули

 

0,01  (*1)

 

0130990

Други (2)

 

0,01  (*1)

 

0140000

Костилкови плодове

 

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0140010

Кайсии

5

 

 

0140020

Череши (сладки)

5

 

 

0140030

Праскови

10

 

 

0140040

Сливи

5

 

 

0140990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0150000

Ягодоплодни култури

 

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0151000

а)

грозде

 

 

 

0151010

Трапезно грозде

5

 

 

0151020

Винено грозде

4

 

 

0152000

б)

ягоди

4

 

 

0153000

в)

храстови

5

 

 

0153010

Къпини

 

 

 

0153020

Полски къпини

 

 

 

0153030

Малини (червени и жълти)

 

 

 

0153990

Други (2)

 

 

 

0154000

г)

други малки плодове и ягодоплодни култури

 

 

 

0154010

Боровинки

2

 

 

0154020

Червени боровинки

2

 

 

0154030

Френско грозде (черно, червено и бяло)

3

 

 

0154040

Цариградско грозде (зелено, червено и жълто)

2

 

 

0154050

Шипки

0,01  (*1)

 

 

0154060

Черници (черни и бели)

0,01  (*1)

 

 

0154070

Азаролски глог/средиземноморски мушмули

0,01  (*1)

 

 

0154080

Плодове от черен бъз

4

 

 

0154990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0160000

Смесени плодове

 

0,01  (*1)

 

0161000

а)

с ядлива кора

0,01  (*1)

 

 

0161010

Фурми

 

 

0,03  (*1)

0161020

Смокини

 

 

0,03  (*1)

0161030

Трапезни маслини

 

 

0,12

0161040

Кумквати

 

 

0,03  (*1)

0161050

Карамболи

 

 

0,03  (*1)

0161060

Райска ябълка

 

 

0,03  (*1)

0161070

Ямболан/явайска слива

 

 

0,03  (*1)

0161990

Други (2)

 

 

0,03  (*1)

0162000

б)

с неядлива кора, дребни

 

 

0,03  (*1)

0162010

Киви (зелено, червено, жълто)

15

 

 

0162020

Личи

0,01  (*1)

 

 

0162030

Пасионфрут/маракуя

0,01  (*1)

 

 

0162040

Бодливи круши/кактусови плодове

0,01  (*1)

 

 

0162050

Звездни ябълки

0,01  (*1)

 

 

0162060

Виржинска хурма

0,01  (*1)

 

 

0162990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0163000

в)

с неядлива кора, едри

 

 

0,03  (*1)

0163010

Авокадо

1,5

 

 

0163020

Банани

0,01  (*1)

 

 

0163030

Манго

2

 

 

0163040

Папая

0,01  (*1)

 

 

0163050

Нарове

3

 

 

0163060

Черимоя

0,01  (*1)

 

 

0163070

Гуава

0,5

 

 

0163080

Ананаси

7

 

 

0163090

Плодове от хлебно дърво

0,01  (*1)

 

 

0163100

Дуриан

0,01  (*1)

 

 

0163110

Бодлива анона

0,01  (*1)

 

 

0163990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0200000

ЗЕЛЕНЧУЦИ, ПРЕСНИ или ЗАМРАЗЕНИ

 

 

 

0210000

Кореноплодни и грудкови

 

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0211000

а)

картофи

5

 

 

0212000

б)

тропични кореноплодни и грудкови зеленчуци

 

 

 

0212010

Корени от маниока

0,01  (*1)

 

 

0212020

Сладки картофи

10

 

 

0212030

Игнами/индийски картофи

10

 

 

0212040

Корени от арарут

0,01  (*1)

 

 

0212990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0213000

в)

други кореноплодни и грудкови зеленчуци, с изключение на захарно цвекло

 

 

 

0213010

Червено цвекло

1

 

 

0213020

Моркови

1

 

 

0213030

Целина с едри глави

0,2

 

 

0213040

Хрян

1

 

 

0213050

Земна ябълка

0,01  (*1)

 

 

0213060

Пащърнак

1

 

 

0213070

Магданоз на грудки

1

 

 

0213080

Репички

0,3

 

 

0213090

Козя брада

1

 

 

0213100

Жълта ряпа/брюква

0,01  (*1)

 

 

0213110

Репи

0,01  (*1)

 

 

0213990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0220000

Луковични зеленчуци

 

 

0,03  (*1)

0220010

Чесън

0,5

0,05  (*1)(+)

 

0220020

Лук

0,5

0,05  (*1)(+)

 

0220030

Шалот/дребен лук

0,5

0,05  (*1)(+)

 

0220040

Пресен/зелен лук и пясъчен/зимен лук (батун)

5

0,01  (*1)

 

0220990

Други (2)

0,5

0,01  (*1)

 

0230000

Плодни зеленчуци

 

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0231000

а)

от семейства Solanaceae и Malvaceae

 

 

 

0231010

Домати

3

 

 

0231020

Сладки пиперки

1

 

 

0231030

Патладжани

0,4

 

 

0231040

Бамя

0,01  (*1)

 

 

0231990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0232000

б)

тиквови с ядлива кора

0,4

 

 

0232010

Краставици

 

 

 

0232020

Корнишони

 

 

 

0232030

Тиквички

 

 

 

0232990

Други (2)

 

 

 

0233000

в)

кратункови растения с неядлива кора

0,3

 

 

0233010

Пъпеши

 

 

 

0233020

Тикви

 

 

 

0233030

Дини

 

 

 

0233990

Други (2)

 

 

 

0234000

г)

сладка царевица

0,01  (*1)

 

 

0239000

д)

други плодни зеленчуци

0,01  (*1)

 

 

0240000

Зеленчуци от род Brassica (с изключение на корени от тях и на бейби култури от същия род)

 

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0241000

а)

цветно зеле

 

 

 

0241010

Броколи

0,7

 

 

0241020

Карфиол

0,01  (*1)

 

 

0241990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0242000

б)

растения от рода Brassica на глави

 

 

 

0242010

Брюкселско зеле

0,01  (*1)

 

 

0242020

Зеле

2

 

 

0242990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0243000

в)

листни растения от рода Brassica

 

 

 

0243010

Китайско зеле

10

 

 

0243020

Къдраво зеле

0,01  (*1)

 

 

0243990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0244000

г)

алабаш

0,01  (*1)

 

 

0250000

Листни зеленчуци, тревисти растения и ядливи цветя

 

 

 

0251000

а)

марули и салатни растения

 

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0251010

Полска салата/кълнова салата

20

 

 

0251020

Маруля

40

 

 

0251030

Къдрава листна ендивия/широколистна ендивия

20

 

 

0251040

Кресон и други кълнове

20

 

 

0251050

Земен кресон

20

 

 

0251060

Рукола

20

 

 

0251070

Червен синап

20

 

 

0251080

Бейби култури (в т.ч. растения от рода Brassica)

20

 

 

0251990

Други (2)

20

 

 

0252000

б)

спанак и подобни листни зеленчуци

 

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0252010

Спанак

30

 

 

0252020

Тученица

20

 

 

0252030

Листно цвекло/салатно цвекло

20

 

 

0252990

Други (2)

20

 

 

0253000

в)

лозови листа и подобни видове

0,01  (*1)

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0254000

г)

воден кресон

10

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0255000

д)

дълголистна цикория/италианска цикория/индустриална цикория

0,02

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0256000

е)

тревисти растения и ядливи цветя

20

 

0,06  (*1)

0256010

Кервел

 

0,02  (*1)

 

0256020

Сибирски лук/лук резанец/салатен лук

 

0,5

 

0256030

Листа от целина

 

0,3

 

0256040

Магданоз

 

0,3

 

0256050

Градински чай

 

0,02  (*1)

 

0256060

Розмарин

 

0,02  (*1)

 

0256070

Мащерка

 

2(+)

 

0256080

Босилек и ядливи цветя

 

0,3

 

0256090

Дафинов лист

 

0,02  (*1)

 

0256100

Градински пелин

 

0,02  (*1)

 

0256990

Други (2)

 

0,02  (*1)

 

0260000

Бобови

 

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0260010

Фасул (с шушулки)

1

 

 

0260020

Фасул (без шушулки)

0,4

 

 

0260030

Грах (с шушулки)

1

 

 

0260040

Грах (без шушулки)

0,3

 

 

0260050

Леща

0,05

 

 

0260990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0270000

Стъблени зеленчуци

 

 

0,03  (*1)

0270010

Аспержи

0,01  (*1)

0,01  (*1)

 

0270020

Артишок

0,01  (*1)

0,01  (*1)

 

0270030

Целина

1,5

0,01  (*1)

 

0270040

Резене

1,5

0,01  (*1)

 

0270050

Артишок/ангинарии/ кардун

0,01  (*1)

0,01  (*1)

 

0270060

Праз

0,01  (*1)

0,3 (+)

 

0270070

Ревен

0,7

0,01  (*1)

 

0270080

Бамбукови филизи

0,01  (*1)

0,01  (*1)

 

0270090

Сърцевини от палмово дърво

0,01  (*1)

0,01  (*1)

 

0270990

Други (2)

0,01  (*1)

0,01  (*1)

 

0280000

Гъби, мъхове и лишеи

0,01  (*1)

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0280010

Култивирани гъби

 

 

 

0280020

Диворастящи гъби

 

 

 

0280990

Мъхове и лишеи

 

 

 

0290000

Водорасли и прокариотни организми

0,01  (*1)

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0300000

ВАРИВА

 

0,01  (*1)

0,03  (*1)

0300010

Фасул

0,5

 

 

0300020

Леща

0,4

 

 

0300030

Грах

0,4

 

 

0300040

Лупина

0,4

 

 

0300990

Други (2)

0,4

 

 

0400000

МАСЛОДАЙНИ СЕМЕНА И ПЛОДОВЕ

 

0,01  (*1)

 

0401000

Маслодайни семена

 

 

0,03  (*1)

0401010

Ленено семе

0,3

 

 

0401020

Фъстъци

0,01  (*1)

 

 

0401030

Маково семе

0,01  (*1)

 

 

0401040

Сусамово семе

0,3

 

 

0401050

Слънчогледово семе

0,01  (*1)

 

 

0401060

Семена от рапица

0,3

 

 

0401070

Соя

0,2

 

 

0401080

Семена от синап

0,3

 

 

0401090

Семена от памук

0,01  (*1)

 

 

0401100

Тиквено семе

0,01  (*1)

 

 

0401110

Семена от картам/шафранка/сафлор

0,01  (*1)

 

 

0401120

Семена от пореч

0,3

 

 

0401130

Камелина

0,3

 

 

0401140

Конопено семе

0,3

 

 

0401150

Рициново семе

0,01  (*1)

 

 

0401990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

0402000

Маслодайни плодове

0,01  (*1)

 

 

0402010

Маслини за производство на масло

 

 

0,12

0402020

Ядки от маслодайна палма

 

 

0,03  (*1)

0402030

Плодове от маслодайна палма

 

 

0,03  (*1)

0402040

Капок (растителен пух)

 

 

0,03  (*1)

0402990

Други (2)

 

 

0,03  (*1)

0500000

ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ

0,01  (*1)

 

0,03  (*1)

0500010

Ечемик

 

0,1 (+)

 

0500020

Елда и други псевдозърнени култури

 

0,01  (*1)

 

0500030

Царевица

 

0,05  (*1)(+)

 

0500040

Просо

 

0,01  (*1)

 

0500050

Овес

 

0,1 (+)

 

0500060

Ориз

 

0,01  (*1)

 

0500070

Ръж

 

0,1 (+)

 

0500080

Сорго

 

0,05  (*1)(+)

 

0500090

Пшеница

 

0,1 (+)

 

0500990

Други (2)

 

0,01  (*1)

 

0600000

ЧАЙ, КАФЕ, БИЛКОВИ НАСТОЙКИ, КАКАО И РАСТЕНИЯ ОТ СЕМЕЙСТВО РОЖКОВИ

 

 

0,15  (*1)

0610000

Чай

0,05  (*1)

0,05  (*1)

 

0620000

Кафе на зърна

0,05  (*1)

0,05  (*1)

 

0630000

Билкови настойки от

 

 

 

0631000

а)

цветове

0,05  (*1)

2(+)

 

0631010

Лайка

 

(+)

 

0631020

Хибискус

 

(+)

 

0631030

Роза

 

(+)

 

0631040

Жасмин

 

(+)

 

0631050

Липа

 

(+)

 

0631990

Други (2)

 

(+)

 

0632000

б)

листа и стръкове

0,05  (*1)

0,05  (*1)

 

0632010

Ягодови листа

 

 

 

0632020

Ройбос

 

 

 

0632030

Мате

 

 

 

0632990

Други (2)

 

 

 

0633000

в)

корени

 

0,05  (*1)

 

0633010

Валериан

1

 

 

0633020

Женшен

4

 

 

0633990

Други (2)

1

 

 

0639000

г)

всички останали части на растението

0,05  (*1)

0,05  (*1)

 

0640000

Какао на зърна

0,05  (*1)

0,05  (*1)

 

0650000

Група Рожкови

0,05  (*1)

0,05  (*1)

 

0700000

ХМЕЛ

0,05  (*1)

0,05  (*1)

0,3  (*1)

0800000

ПОДПРАВКИ

 

 

 

0810000

Подправки на семена

0,05  (*1)

0,05  (*1)

0,15  (*1)

0810010

Анасон

 

 

 

0810020

Черен кимион

 

 

 

0810030

Целина

 

 

 

0810040

Кориандър

 

 

 

0810050

Кимион

 

 

 

0810060

Копър

 

 

 

0810070

Резене

 

 

 

0810080

Сминдух

 

 

 

0810090

Индийско орехче

 

 

 

0810990

Други (2)

 

 

 

0820000

Подправки, които представляват плодове на растения

0,05  (*1)

0,05  (*1)

0,15  (*1)

0820010

Бахар/пимента

 

 

 

0820020

Съчуански/анасонов/японски пипер

 

 

 

0820030

Ким

 

 

 

0820040

Кардамон

 

 

 

0820050

Хвойна

 

 

 

0820060

Зърна от пипер (черен, зелен и бял)

 

 

 

0820070

Ванилия

 

 

 

0820080

Тамаринд

 

 

 

0820990

Други (2)

 

 

 

0830000

Подправки, които се получават от кората на растения

0,05  (*1)

0,05  (*1)

0,15  (*1)

0830010

Канела

 

 

 

0830990

Други (2)

 

 

 

0840000

Подправки, които представляват корени и коренища

 

 

 

0840010

Сладък корен/гол сладник

1

0,05  (*1)

0,15  (*1)

0840020

Джинджифил (10)

 

 

 

0840030

Куркума

1

0,05  (*1)

0,15  (*1)

0840040

Хрян (11)

 

 

 

0840990

Други (2)

1

0,05  (*1)

0,15  (*1)

0850000

Подправки, които представляват пъпки

0,05  (*1)

0,05  (*1)

0,15  (*1)

0850010

Карамфил

 

 

 

0850020

Каперси

 

 

 

0850990

Други (2)

 

 

 

0860000

Подправки, които представляват плодници на растителни цветове

0,05  (*1)

0,05  (*1)

0,15  (*1)

0860010

Жълт минзухар

 

 

 

0860990

Други (2)

 

 

 

0870000

Подправки, които представляват обвивки

0,05  (*1)

0,05  (*1)

0,15  (*1)

0870010

Обвивка на индийско орехче

 

 

 

0870990

Други (2)

 

 

 

0900000

ЗАХАРНИ РАСТЕНИЯ

0,01  (*1)

 

0,03  (*1)

0900010

Захарно цвекло (корени)

 

0,01  (*1)

 

0900020

Захарна тръстика

 

0,05  (*1)(+)

 

0900030

Корени от цикория

 

0,01  (*1)

 

0900990

Други (2)

 

0,01  (*1)

 

1000000

ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД — СУХОЗЕМНИ ЖИВОТНИ

 

 

 

1010000

Продукти от

 

 

0,03  (*1)

1011000

а)

свине

 

 

 

1011010

Мускули

0,02

0,01  (*1)(+)

 

1011020

Мазнини

0,02

0,04 (+)

 

1011030

Черен дроб

0,1

0,04 (+)

 

1011040

Бъбреци

0,1

0,06 (+)

 

1011050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,1

0,06 (+)

 

1011990

Други (2)

0,02

0,01  (*1)(+)

 

1012000

б)

говеда

 

 

 

1012010

Мускули

0,02

0,01  (*1)(+)

 

1012020

Мазнини

0,02

0,06 (+)

 

1012030

Черен дроб

0,1

0,07 (+)

 

1012040

Бъбреци

0,1

0,3 (+)

 

1012050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,1

0,3 (+)

 

1012990

Други (2)

0,02

0,01  (*1)(+)

 

1013000

в)

овце

 

 

 

1013010

Мускули

0,02

0,01  (*1)(+)

 

1013020

Мазнини

0,02

0,06 (+)

 

1013030

Черен дроб

0,1

0,07 (+)

 

1013040

Бъбреци

0,1

0,3 (+)

 

1013050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,1

0,3 (+)

 

1013990

Други (2)

0,02

0,01  (*1)(+)

 

1014000

г)

кози

 

 

 

1014010

Мускули

0,02

0,01  (*1)(+)

 

1014020

Мазнини

0,02

0,06 (+)

 

1014030

Черен дроб

0,1

0,07 (+)

 

1014040

Бъбреци

0,1

0,3 (+)

 

1014050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,1

0,3 (+)

 

1014990

Други (2)

0,02

0,01  (*1)(+)

 

1015000

д)

еднокопитни

 

 

 

1015010

Мускули

0,02

0,01  (*1)

 

1015020

Мазнини

0,02

0,06

 

1015030

Черен дроб

0,1

0,07

 

1015040

Бъбреци

0,1

0,3

 

1015050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,1

0,3

 

1015990

Други (2)

0,02

0,01  (*1)

 

1016000

е)

домашни птици

 

0,01  (*1)

 

1016010

Мускули

0,01  (*1)

 

 

1016020

Мазнини

0,01  (*1)

 

 

1016030

Черен дроб

0,1

 

 

1016040

Бъбреци

0,1

 

 

1016050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,1

 

 

1016990

Други (2)

0,01  (*1)

 

 

1017000

ж)

други отглеждани в стопанства сухоземни животни

 

 

 

1017010

Мускули

0,02

0,01  (*1)

 

1017020

Мазнини

0,02

0,06

 

1017030

Черен дроб

0,1

0,07

 

1017040

Бъбреци

0,1

0,3

 

1017050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,1

0,3

 

1017990

Други (2)

0,02

0,01  (*1)

 

1020000

Мляко

0,04

0,06 (+)

0,03  (*1)

1020010

Краве

 

(+)

 

1020020

Овче

 

(+)

 

1020030

Козе

 

(+)

 

1020040

Кобилешко

 

(+)

 

1020990

Други (2)

 

(+)

 

1030000

Птичи яйца

0,02

0,01  (*1)

0,03  (*1)

1030010

Кокоши

 

 

 

1030020

Пачи

 

 

 

1030030

Гъши

 

 

 

1030040

Пъдпъдъчи

 

 

 

1030990

Други (2)

 

 

 

1040000

Мед и други пчелни продукти (7)

0,05  (*1)

0,05  (*1)

0,15  (*1)

1050000

Земноводни и влечуги

0,01  (*1)

0,01  (*1)

0,03  (*1)

1060000

Сухоземни безгръбначни животни

0,01  (*1)

0,01  (*1)

0,03  (*1)

1070000

Диви сухоземни гръбначни животни

0,02

0,01  (*1)

0,03  (*1)

1100000

ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД — РИБА, РИБНИ ПРОДУКТИ И ВСИЧКИ ДРУГИ МОРСКИ И СЛАДКОВОДНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ (8)

 

 

 

1200000

КУЛТУРИ ИЛИ ЧАСТИ ОТ ТЯХ, ИЗПОЛЗВАНИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ФУРАЖИ ЗА ЖИВОТНИ (8)

 

 

 

1300000

ПРЕРАБОТЕНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ (9)

 

 

 

Флудиоксонил (R) (F)

(R) Определението за пестицидния остатък се различава за следните комбинации пестицид — кодов номер: Флудиоксонил — код 1000000, с изключение на 1040000: сума на флудиоксонил и неговите метаболити, окислени до метаболита 2,2-дифлуоро-бензо[1,3]диоксол-4 карбоксилна киселина, изразена като флудиоксонил

(F) мастноразтворим

Флуроксипир (сума на флуроксипир, неговите соли, естери и конюгати, изразена като флуроксипир) (R) (A)

(R) Определението за пестицидния остатък се различава за следните комбинации пестицид — кодов номер: Флуроксипир — код 1000000 с изключение на 1040000: Флуроксипир (сума на флуроксипир и солите му, изразена като флуроксипир)

(A) Референтните лаборатории на Европейския съюз установиха, че референтният стандарт за конюгати на флуроксипир не е наличен в търговската мрежа. При преразглеждането на МДГОВ Комисията ще вземе предвид наличието в търговската мрежа на посочения в първото изречение референтен стандарт до 1 юли 2016 г. или — ако този референтен стандарт не е наличен в търговската мрежа до посочената дата — факта, че той не е наличен.

Европейският орган за безопасност на храните установи, че част от информацията за методите за анализ и метода за анализ, използван при изпитванията за наличие на остатъчни вещества, не е налична. При преразглеждането на МДГОВ Комисията ще вземе предвид информацията, посочена в първото изречение, ако е подадена до 1 юли 2017 г., или — ако тази информация не е подадена до посочената дата — факта, че тя не е налична.

0500010 Ечемик

0500030 Царевица

0500050 Овес

0500070 Ръж

0500080 Сорго

0500090 Пшеница

0900020 Захарна тръстика

Европейският орган за безопасност на храните установи, че част от информацията за методите за анализ, метаболизма и метода за анализ, използван при изпитванията за наличие на остатъчни вещества, не е налична. При преразглеждането на МДГОВ Комисията ще вземе предвид информацията, посочена в първото изречение, ако е подадена до 1 юли 2017 г., или — ако тази информация не е подадена до посочената дата — факта, че тя не е налична.

0270060 Праз

Европейският орган за безопасност на храните установи, че част от информацията за методите за анализ, метаболизма, PHI и изпитванията за наличие на остатъчни вещества не е налична. При преразглеждането на МДГОВ Комисията ще вземе предвид информацията, посочена в първото изречение, ако е подадена до 1 юли 2017 г., или — ако тази информация не е подадена до посочената дата — факта, че тя не е налична.

0220010 Чесън

0220030 Шалот/дребен лук

Европейският орган за безопасност на храните установи, че част от информацията за методите за анализ, метаболизма, стабилността при съхранение и изпитванията за наличие на остатъчни вещества не е налична. При преразглеждането на МДГОВ Комисията ще вземе предвид информацията, посочена в първото изречение, ако е подадена до 1 юли 2017 г., или — ако тази информация не е подадена до посочената дата — факта, че тя не е налична.

0220020 Лук

Европейският орган за безопасност на храните установи, че част от информацията за методите за анализ, стабилността при съхранение, PHI и изпитванията за наличие на остатъчни вещества не е налична. При преразглеждането на МДГОВ Комисията ще вземе предвид информацията, посочена в първото изречение, ако е подадена до 1 юли 2017 г., или — ако тази информация не е подадена до посочената дата — факта, че тя не е налична.

0130010 Ябълки

Европейският орган за безопасност на храните установи, че част от информацията за стабилността при съхранение и метаболизма не е налична. При преразглеждането на МДГОВ Комисията ще вземе предвид информацията, посочена в първото изречение, ако е подадена до 1 юли 2017 г., или — ако тази информация не е подадена до посочената дата — факта, че тя не е налична.

1011000 а) свине

1011010 Мускули

1011020 Мазнини

1011030 Черен дроб

1011040 Бъбреци

1011050 Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

1011990 Други (2)

1012000 б) говеда

1012010 Мускули

1012020 Мазнини

1012030 Черен дроб

1012040 Бъбреци

1012050 Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

1012990 Други (2)

1013000 в) овце

1013010 Мускули

1013020 Мазнини

1013030 Черен дроб

1013040 Бъбреци

1013050 Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

1013990 Други (2)

1014000 г) кози

1014010 Мускули

1014020 Мазнини

1014030 Черен дроб

1014040 Бъбреци

1014050 Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

1014990 Други (2)

1020000 Мляко

1020010 Краве

1020020 Овче

1020030 Козе

1020040 Кобилешко

1020990 Други (2)

Европейският орган за безопасност на храните установи, че част от информацията за използвания метод за анализ при изпитванията за наличие на остатъчни вещества не е налична. При преразглеждането на МДГОВ Комисията ще вземе предвид информацията, посочена в първото изречение, ако е подадена до 1 юли 2017 г., или — ако тази информация не е подадена до посочената дата — факта, че тя не е налична.

0256070 Мащерка

0631000 а) цветове

0631010 Лайка

0631020 Хибискус

0631030 Роза

0631040 Жасмин

0631050 Липа

0631990 Други (2)“

2)

В част А на приложение III колоната за цифлуметофен се заменя със следното:

Остатъчни вещества от пестициди и максимално допустими граници на остатъчни вещества в mg/kg

Кодов номер

Групи и примери за отделни продукти, за които се прилагат МДГОВ  (2)

Цифлуметофен

(1)

(2)

(3)

0100000

ПЛОДОВЕ, ПРЕСНИ или ЗАМРАЗЕНИ; ЧЕРУПКОВИ ПЛОДОВЕ

 

0110000

Цитрусови плодове

0,5

0110010

Грейпфрути

 

0110020

Портокали

 

0110030

Лимони

 

0110040

Сладки лимони

 

0110050

Мандарини

 

0110990

Други (2)

 

0120000

Черупкови плодове

0,01  (*2)

0120010

Бадеми

 

0120020

Бразилски орехи

 

0120030

Кашу

 

0120040

Кестени

 

0120050

Кокосови орехи

 

0120060

Лешници

 

0120070

Орехи макадамия

 

0120080

Пеканови орехи

 

0120090

Ядки от пиния

 

0120100

Шамфъстък

 

0120110

Орехи

 

0120990

Други (2)

 

0130000

Семкови плодове

0,4

0130010

Ябълки

 

0130020

Круши

 

0130030

Дюли

 

0130040

Мушмули

 

0130050

Японско нефле/японски мушмули

 

0130990

Други (2)

 

0140000

Костилкови плодове

 

0140010

Кайсии

0,3

0140020

Череши (сладки)

 

0140030

Праскови

0,3

0140040

Сливи

 

0140990

Други (2)

 

0150000

Ягодоплодни култури

 

0151000

а)

грозде

0,6

0151010

Трапезно грозде

 

0151020

Винено грозде

 

0152000

б)

ягоди

0,6

0153000

в)

храстови

 

0153010

Къпини

 

0153020

Полски къпини

 

0153030

Малини (червени и жълти)

 

0153990

Други (2)

 

0154000

г)

други малки плодове и ягодоплодни култури

 

0154010

Боровинки

 

0154020

Червени боровинки

 

0154030

Френско грозде (черно, червено и бяло)

 

0154040

Цариградско грозде (зелено, червено и жълто)

 

0154050

Шипки

 

0154060

Черници (черни и бели)

 

0154070

Азаролски глог/средиземноморски мушмули

0,4

0154080

Плодове от черен бъз

 

0154990

Други (2)

 

0160000

Смесени плодове

 

0161000

а)

с ядлива кора

 

0161010

Фурми

 

0161020

Смокини

 

0161030

Трапезни маслини

 

0161040

Кумквати

 

0161050

Карамболи

 

0161060

Райска ябълка

0,4

0161070

Ямболан/явайска слива

 

0161990

Други (2)

 

0162000

б)

с неядлива кора, дребни

 

0162010

Киви (зелено, червено, жълто)

 

0162020

Личи

 

0162030

Пасионфрут/маракуя

 

0162040

Бодливи круши/кактусови плодове

 

0162050

Звездни ябълки

 

0162060

Виржинска хурма

 

0162990

Други (2)

 

0163000

в)

с неядлива кора, едри

 

0163010

Авокадо

 

0163020

Банани

 

0163030

Манго

 

0163040

Папая

 

0163050

Нарове

 

0163060

Черимоя

 

0163070

Гуава

 

0163080

Ананаси

 

0163090

Плодове от хлебно дърво

 

0163100

Дуриан

 

0163110

Бодлива анона

 

0163990

Други (2)

 

0200000

ЗЕЛЕНЧУЦИ, ПРЕСНИ или ЗАМРАЗЕНИ

 

0210000

Кореноплодни и грудкови

 

0211000

а)

картофи

 

0212000

б)

тропични кореноплодни и грудкови зеленчуци

 

0212010

Корени от маниока

 

0212020

Сладки картофи

 

0212030

Игнами/индийски картофи

 

0212040

Корени от арарут

 

0212990

Други (2)

 

0213000

в)

други кореноплодни и грудкови зеленчуци, с изключение на захарно цвекло

 

0213010

Червено цвекло

 

0213020

Моркови

 

0213030

Целина с едри глави

 

0213040

Хрян

 

0213050

Земна ябълка

 

0213060

Пащърнак

 

0213070

Магданоз на грудки

 

0213080

Репички

 

0213090

Козя брада

 

0213100

Жълта ряпа/брюква

 

0213110

Репи

 

0213990

Други (2)

 

0220000

Луковични зеленчуци

 

0220010

Чесън

 

0220020

Лук

 

0220030

Шалот/дребен лук

 

0220040

Пресен/зелен лук и пясъчен/зимен лук (батун)

 

0220990

Други (2)

 

0230000

Плодни зеленчуци

 

0231000

а)

от семейства Solanaceae и Malvaceae

 

0231010

Домати

0,4

0231020

Сладки пиперки

 

0231030

Патладжани

0,4

0231040

Бамя

 

0231990

Други (2)

 

0232000

б)

тиквови с ядлива кора

 

0232010

Краставици

0,4

0232020

Корнишони

 

0232030

Тиквички

 

0232990

Други (2)

 

0233000

в)

кратункови растения с неядлива кора

 

0233010

Пъпеши

 

0233020

Тикви

 

0233030

Дини

 

0233990

Други (2)

 

0234000

г)

сладка царевица

 

0239000

д)

други плодни зеленчуци

 

0240000

Зеленчуци от род Brassica (с изключение на корени от тях и на бейби култури от същия род)

 

0241000

а)

цветно зеле

 

0241010

Броколи

 

0241020

Карфиол

 

0241990

Други (2)

 

0242000

б)

растения от рода Brassica на глави

 

0242010

Брюкселско зеле

 

0242020

Зеле

 

0242990

Други (2)

 

0243000

в)

листни растения от рода Brassica

 

0243010

Китайско зеле

 

0243020

Къдраво зеле

 

0243990

Други (2)

 

0244000

г)

алабаш

 

0250000

Листни зеленчуци, тревисти растения и ядливи цветя

 

0251000

а)

марули и салатни растения

 

0251010

Полска салата/кълнова салата

 

0251020

Маруля

 

0251030

Къдрава листна ендивия/широколистна ендивия

 

0251040

Кресон и други кълнове

 

0251050

Земен кресон

 

0251060

Рукола

 

0251070

Червен синап

 

0251080

Бейби култури (в т.ч. растения от рода Brassica)

 

0251990

Други (2)

 

0252000

б)

спанак и подобни листни зеленчуци

 

0252010

Спанак

 

0252020

Тученица

 

0252030

Листно цвекло/салатно цвекло

 

0252990

Други (2)

 

0253000

в)

лозови листа и подобни видове

 

0254000

г)

воден кресон

 

0255000

д)

дълголистна цикория/италианска цикория/индустриална цикория

 

0256000

е)

тревисти растения и ядливи цветя

 

0256010

Кервел

 

0256020

Сибирски лук/лук резанец/салатен лук

 

0256030

Листа от целина

 

0256040

Магданоз

 

0256050

Градински чай

 

0256060

Розмарин

 

0256070

Мащерка

 

0256080

Босилек и ядливи цветя

 

0256090

Дафинов лист

 

0256100

Градински пелин

 

0256990

Други (2)

 

0260000

Бобови

 

0260010

Фасул (с шушулки)

 

0260020

Фасул (без шушулки)

 

0260030

Грах (с шушулки)

 

0260040

Грах (без шушулки)

 

0260050

Леща

 

0260990

Други (2)

 

0270000

Стъблени зеленчуци

 

0270010

Аспержи

 

0270020

Артишок

 

0270030

Целина

 

0270040

Резене

 

0270050

Артишок/ангинарии/ кардун

 

0270060

Праз

 

0270070

Ревен

 

0270080

Бамбукови филизи

 

0270090

Сърцевини от палмово дърво

 

0270990

Други (2)

 

0280000

Гъби, мъхове и лишеи

 

0280010

Култивирани гъби

 

0280020

Диворастящи гъби

 

0280990

Мъхове и лишеи

 

0290000

Водорасли и прокариотни организми

 

0300000

ВАРИВА

 

0300010

Фасул

 

0300020

Леща

 

0300030

Грах

 

0300040

Лупина

 

0300990

Други (2)

 

0400000

МАСЛОДАЙНИ СЕМЕНА И ПЛОДОВЕ

 

0401000

Маслодайни семена

 

0401010

Ленено семе

 

0401020

Фъстъци

 

0401030

Маково семе

 

0401040

Сусамово семе

 

0401050

Слънчогледово семе

 

0401060

Семена от рапица

 

0401070

Соя

 

0401080

Семена от синап

 

0401090

Семена от памук

 

0401100

Тиквено семе

 

0401110

Семена от картам/шафранка/сафлор

 

0401120

Семена от пореч

 

0401130

Камелина

 

0401140

Конопено семе

 

0401150

Рициново семе

 

0401990

Други (2)

 

0402000

Маслодайни плодове

 

0402010

Маслини за производство на масло

 

0402020

Ядки от маслодайна палма

 

0402030

Плодове от маслодайна палма

 

0402040

Капок (растителен пух)

 

0402990

Други (2)

 

0500000

ЗЪРНЕНИ КУЛТУРИ

 

0500010

Ечемик

 

0500020

Елда и други псевдозърнени култури

 

0500030

Царевица

 

0500040

Просо

 

0500050

Овес

 

0500060

Ориз

 

0500070

Ръж

 

0500080

Сорго

 

0500090

Пшеница

 

0500990

Други (2)

 

0600000

ЧАЙ, КАФЕ, БИЛКОВИ НАСТОЙКИ, КАКАО И РАСТЕНИЯ ОТ СЕМЕЙСТВО РОЖКОВИ

 

0610000

Чай

 

0620000

Кафе на зърна

 

0630000

Билкови настойки от

 

0631000

а)

цветове

 

0631010

Лайка

 

0631020

Хибискус

 

0631030

Роза

 

0631040

Жасмин

 

0631050

Липа

 

0631990

Други (2)

 

0632000

б)

листа и стръкове

 

0632010

Ягодови листа

 

0632020

Ройбос

 

0632030

Мате

 

0632990

Други (2)

 

0633000

в)

корени

 

0633010

Валериан

 

0633020

Женшен

 

0633990

Други (2)

 

0639000

г)

всички останали части на растението

 

0640000

Какао на зърна

 

0650000

Група Рожкови

 

0700000

ХМЕЛ

30

0800000

ПОДПРАВКИ

 

0810000

Подправки на семена

 

0810010

Анасон

 

0810020

Черен кимион

 

0810030

Целина

 

0810040

Кориандър

 

0810050

Кимион

 

0810060

Копър

 

0810070

Резене

 

0810080

Сминдух

 

0810090

Индийско орехче

 

0810990

Други (2)

 

0820000

Подправки, които представляват плодове на растения

 

0820010

Бахар/пимента

 

0820020

Съчуански/анасонов/японски пипер

 

0820030

Ким

 

0820040

Кардамон

 

0820050

Хвойна

 

0820060

Зърна от пипер (черен, зелен и бял)

 

0820070

Ванилия

 

0820080

Тамаринд

 

0820990

Други (2)

 

0830000

Подправки, които се получават от кората на растения

 

0830010

Канела

 

0830990

Други (2)

 

0840000

Подправки, които представляват корени и коренища

 

0840010

Сладък корен/гол сладник

 

0840020

Джинджифил (10)

 

0840030

Куркума

 

0840040

Хрян (11)

 

0840990

Други (2)

 

0850000

Подправки, които представляват пъпки

 

0850010

Карамфил

 

0850020

Каперси

 

0850990

Други (2)

 

0860000

Подправки, които представляват плодници на растителни цветове

 

0860010

Жълт минзухар

 

0860990

Други (2)

 

0870000

Подправки, които представляват обвивки

 

0870010

Обвивка на индийско орехче

 

0870990

Други (2)

 

0900000

ЗАХАРНИ РАСТЕНИЯ

 

0900010

Захарно цвекло (корени)

 

0900020

Захарна тръстика

 

0900030

Корени от цикория

 

0900990

Други (2)

 

1000000

ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД — СУХОЗЕМНИ ЖИВОТНИ

 

1010000

Продукти от

 

1011000

а)

свине

 

1011010

Мускули

0,01  (*2)

1011020

Мазнини

0,01  (*2)

1011030

Черен дроб

0,02

1011040

Бъбреци

0,02

1011050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,02

1011990

Други (2)

0,01  (*2)

1012000

б)

говеда

 

1012010

Мускули

0,01  (*2)

1012020

Мазнини

0,01  (*2)

1012030

Черен дроб

0,02

1012040

Бъбреци

0,02

1012050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,02

1012990

Други (2)

0,01  (*2)

1013000

в)

овце

 

1013010

Мускули

0,01  (*2)

1013020

Мазнини

0,01  (*2)

1013030

Черен дроб

0,02

1013040

Бъбреци

0,02

1013050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,02

1013990

Други (2)

0,01  (*2)

1014000

г)

кози

 

1014010

Мускули

0,01  (*2)

1014020

Мазнини

0,01  (*2)

1014030

Черен дроб

0,02

1014040

Бъбреци

0,02

1014050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,02

1014990

Други (2)

0,01  (*2)

1015000

д)

еднокопитни

 

1015010

Мускули

0,01  (*2)

1015020

Мазнини

0,01  (*2)

1015030

Черен дроб

0,02

1015040

Бъбреци

0,02

1015050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,02

1015990

Други (2)

0,01  (*2)

1016000

е)

домашни птици

 

1016010

Мускули

 

1016020

Мазнини

 

1016030

Черен дроб

 

1016040

Бъбреци

 

1016050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

 

1016990

Други (2)

 

1017000

ж)

други отглеждани в стопанства сухоземни животни

 

1017010

Мускули

0,01  (*2)

1017020

Мазнини

0,01  (*2)

1017030

Черен дроб

0,02

1017040

Бъбреци

0,02

1017050

Карантия, годна за консумация (различна от черен дроб и бъбреци)

0,02

1017990

Други (2)

0,01  (*2)

1020000

Мляко

0,01  (*2)

1020010

Краве

 

1020020

Овче

 

1020030

Козе

 

1020040

Кобилешко

 

1020990

Други (2)

 

1030000

Птичи яйца

 

1030010

Кокоши

 

1030020

Пачи

 

1030030

Гъши

 

1030040

Пъдпъдъчи

 

1030990

Други (2)

 

1040000

Мед и други пчелни продукти (7)

 

1050000

Земноводни и влечуги

 

1060000

Сухоземни безгръбначни животни

 

1070000

Диви сухоземни гръбначни животни

 

1100000

ПРОДУКТИ ОТ ЖИВОТИНСКИ ПРОИЗХОД — РИБА, РИБНИ ПРОДУКТИ И ВСИЧКИ ДРУГИ МОРСКИ И СЛАДКОВОДНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ (8)

 

1200000

КУЛТУРИ ИЛИ ЧАСТИ ОТ ТЯХ, ИЗПОЛЗВАНИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ФУРАЖИ ЗА ЖИВОТНИ (8)

 

1300000

ПРЕРАБОТЕНИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ (9)

 

3)

В приложение IV по азбучен ред се вмъкват следните вписвания: „24-епибрасинолид“ и „екстракт от луковици от Allium cepa L.“


(*1)  Показва долната граница на аналитично определяне.

(1)  За пълния списък продукти от растителен и животински произход, за които се прилагат МДГОВ, вж. приложение I.

(*2)  Показва долната граница на аналитично определяне.

(2)  За пълния списък продукти от растителен и животински произход, за които се прилагат МДГОВ, вж. приложение I.“


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/29


РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1099 НА КОМИСИЯТА

от 5 юли 2021 година

за изменение на приложения II и III към Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно козметичните продукти

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (1), и по-специално член 31, параграф 1 от него,

като има предвид, че:

(1)

Веществото 4-[(тетрахидро-2H-пиран-2-ил)окси]фенол (общоприето име: (деоксиарбутин, наименование по INCI: Tetrahydropyranyloxy Phenol), което понастоящем не е регулирано от Регламент (ЕО) № 1223/2009, води до отделянето на 1,4-дихидроксибензен (наименование по INCI: Hydroquinone). Hydroquinone е включен сред веществата, забранени за употреба в козметични продукти, и е вписан под номер 1339 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009, с изключение на вписване 14 от приложение III към посочения регламент.

(2)

Употребата на деоксиарбутин в козметични продукти беше оценена от Научния комитет по безопасност на потребителите (НКБП). В своето становище, прието на 25 юни 2015 г. (2), НКБП заключи, че поради опасения за безопасността, възникнали във връзка с цикъла на продуктите, съдържащи това вещество, употребата на деоксиарбутин в концентрация до 3 % в кремове за лице не може да се счита за безопасна (3).

(3)

Въз основа на това становище деоксиарбутинът следва да бъде забранен за употреба в козметични продукти и да бъде добавен към списъка на забранените вещества в приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009.

(4)

Веществото 1,3-дихидрокси-2-пропанон (наименование по INCI: Dihydroxyacetone) е козметична съставка с докладвани функции за подхранване на кожата и получаване на изкуствен тен. Понастоящем Dihydroxyacetone не е регулиран от Регламент (ЕО) № 1223/2009.

(5)

В своето становище, прието на 3—4 март 2020 г. (4), НКБП счете Dihydroxyacetone за безопасен, когато се използва като съставка за боядисване на коса в приложения без отмиване (без окислител) при максимална концентрация от 6,25 %. Освен това в посоченото становище НКБП стигна до заключението, че употребата на Dihydroxyacetone като съставка за боядисване на коса в приложения без отмиване (без окислител) при максимална концентрация от 6,25 %, заедно с употребата му в лосиони и кремове за лице за изкуствен тен, съдържащи максимална концентрация от 10 %, също се счита за безопасна.

(6)

Въз основа на тези заключения, е необходимо да се добави ново вписване в приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009, което да даде възможност за ограничена употреба на Dihydroxyacetone само в продукти за боядисване на коса без окислител и продукти за изкуствен тен, при максимална концентрация съответно от 6,25 % и 10 %.

(7)

Поради това Регламент (ЕО) № 1223/2009 следва да бъде съответно изменен.

(8)

Целесъобразно е да се предвидят разумни срокове с цел промишлеността да се приспособи към новите изисквания относно употребата на Dihydroxyacetone в козметични продукти и постепенно да преустанови пускането и предоставянето на пазара на козметични продукти, които не отговарят на тези изисквания.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по козметичните продукти,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Регламент (ЕО) № 1223/2009 се изменя съгласно приложението към настоящия регламент.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 5 юли 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59.

(2)  НКБП (Научен комитет по безопасност на потребителите), Становище относно деоксиарбутин - Tetrahydropyranyloxy Phenol, 25 юни 2015 г., SCCS/1554/15.

(3)  Вж. точка 4 от становището.

(4)  НКБП (Научен комитет по безопасност на потребителите), Становище относно Dihydroxyacetone - DHA, 3-4 март 2020 г., SCCS/1612/19.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Регламент (ЕО) № 1223/2009 се изменя, както следва:

1)

В приложение II се добавя следното вписване:

Референтен

номер

Идентификация на веществото

Химично наименование/INN

CAS номер

ЕО номер

а

б

в

г

1657

4-[(тетрахидро-2H-пиран-2-ил)окси]фенол (Деоксиарбутин, Тетрахидропиранилоксифенол)

53936-56-4“

 

2)

В приложение III се добавя следното вписване:

Референтен номер

Идентификация на веществото

Ограничения

Формулировка на условията за употреба и предупрежденията

Химично наименование/INN

Общоприето наименование съгласно справочника на съставките

CAS номер

ЕО номер

Вид на продукта, части на тялото

Максимална концентрация в готовия за употреба препарат

Други

а

б

в

г

д

е

ж

г

з

321

1,3-Дихидрокси-2-пропанон

Dihydroxyacetone

96-26-4

202-494-5

а)

Вещество за боядисване на коса в продукти за боядисване на коса без окислител  (*1)

б)

Продукти за изкуствен тен  (*1)

а)

6,25 %

б)

10 %

 

 


(*1)  От 26 януари 2022 г. на пазара на Съюза не се пускат продукти за боядисване на коса и за изкуствен тен, съдържащи посоченото вещество и несъответстващи на ограниченията. (*) От 22 април 2022 г. на пазара на Съюза не се предоставят продукти за боядисване на коса и за изкуствен тен, съдържащи посоченото вещество и несъответстващи на ограниченията.“


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/32


РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1100 НА КОМИСИЯТА

от 5 юли 2021 година

за налагане на окончателно антидъмпингово мито и окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (1) („основния регламент“), и по-специално член 9, параграф 4 от него,

като има предвид, че:

1.   ПРОЦЕДУРА

1.1.   Започване

(1)

На 14 май 2020 г. Европейската комисия („Комисията“) започна антидъмпингово разследване по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани („ГВППС“ или „продукта, предмет на разследването“) с произход от Турция („засегнатата държава“) въз основа на член 5 от „основния регламент“ (2).

(2)

На 12 юни 2020 г. Комисията започна антисубсидийно разследване по отношение на вноса на същия продукт с произход от Турция (3).

1.2.   Регистрация

(3)

След искане от страна на жалбоподателя, подкрепено с необходимите доказателства, Комисията, с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1686 (4) на Комисията („регламента за регистрационния режим“), въведе регистрационен режим за вноса на разглеждания продукт в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент.

1.3.   Временни мерки

(4)

В съответствие с член 19а от основния регламент на 17 декември 2020 г. Комисията предостави на страните обобщение на предложените мита и подробна информация за изчислението на дъмпинговите маржове и маржовете, необходими за отстраняване на вредата за промишлеността на Съюза. Както е обяснено в съображения 215 и 216 от регламента за временните мерки, представените от страните коментари не доведоха до промяна в маржовете, тъй като бе счетено че тези промени нe са от техническо естество.

(5)

На 7 януари 2021 г. Комисията наложи временно антидъмпингово мито с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/9 (5) на Комисията („регламента за временните мерки“).

1.4.   Последваща процедура

(6)

След разгласяването на основните факти и съображения, въз основа на които бе наложено временно антидъмпингово мито („разгласяване на предварителните заключения“), жалбоподателите — консорциум, представляващ интересите на някои ползватели, ползвател, внасящ дълги стоманени продукти, включените в извадката производители износители, вносител, свързан с един от включените в извадката производители износители, турската асоциация на износителите на стомана („ÇİB“) и правителството на Турция („ПТ“) представиха писмени изявления, в които изложиха становищата си относно предварителните констатации. Двама производители износители поискаха и получиха допълнителна подробна информация относно изчисляването на маржовете на вредата.

(7)

На страните, които поискаха да бъдат изслушани, бе предоставена такава възможност. Изслушвания се проведоха с тримата включени в извадката производители износители и ПТ.

(8)

Комисията продължи да търси и проверява цялата информация, която счете за необходима за окончателните си констатации. Когато излезе с окончателните си констатации, Комисията разгледа коментарите, представени от заинтересованите страни и съответно преразгледа своите предварителни заключения, когато това се оказа целесъобразно.

(9)

Комисията информира всички заинтересовани страни за основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция („окончателно разгласяване“). На страните бе даден срок, в който да представят своите коментари във връзка с окончателното разгласяване.

(10)

Страните, които поискаха да бъдат изслушани, също получиха тази възможност. Изслушвания се проведоха с тримата включени в извадката производители износители. Освен това един включен в извадката производител износител поиска намесата на служителя по изслушванията по отношение на прилагането на член 18 от основния регламент.

(11)

След окончателното разгласяване Комисията установи служебна грешка при изчисляването на окончателния дъмпингов марж на един от производителите износители. Поради това на въпросния производител износител беше изпратено допълнително окончателно разгласяване, а той направи допълнителни коментари след получаване на допълнителното разгласяване.

(12)

Представените от заинтересованите страни коментари бяха разгледани и когато това бе уместно, бяха взети под внимание в настоящия регламент.

1.5.   Изготвяне на извадка

(13)

Поради липсата на коментари относно изготвянето на извадката изложеното в съображения 7—18 от регламента за временните мерки беше потвърдено.

1.6.   Индивидуално разглеждане

(14)

Поради липсата на коментари по този раздел изложеното в съображение 19 от регламента за временните мерки бе потвърдено.

1.7.   Разследван период и разглеждан период

(15)

Поради липсата на коментари относно разследвания период („РП“) и разглеждания период, изложеното в съображение 27 от регламента за временните мерки беше потвърдено.

1.8.   Промяна на географския обхват и процедурни искания

(16)

От 1 януари 2021 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия вече не е част от Европейския съюз. Поради това настоящият регламент се основава на данни за Европейския съюз без Обединеното кралство („ЕС-27“). Поради това Комисията поиска от жалбоподателя и от включените в извадката производители от Съюза да представят някои части от своите първоначални отговори на въпросника, съдържащи данни само за ЕС-27. Жалбоподателят и включените в извадката производители от Съюза представиха исканите данни. Тъй като разликата между макроикономическите показатели, публикувани в регламента за временните мерки, и макроикономическите данни за ЕС-27 се дължи на изключването на данните от един-единствен производител от Обединеното кралство, някои таблици в настоящия регламент са представени в диапазони, за да не се разкрива поверителна информация, свързана с тази заинтересована страна.

(17)

По отношение на дъмпинга само експортните продажби на включените в извадката производители износители за ЕС-27 бяха взети под внимание при изчисляването на окончателните дъмпингови маржове.

(18)

И накрая, във връзка с оценката на интереса на Съюза Комисията също така отправи запитване относно въздействието на оттеглянето на Обединеното кралство върху отговорите на въпросника, предоставени от ползвателите и вносителите, а именно Marcegaglia Carbon Steel SpA, San Polo Lamiere и представляваните от групата Network Steel. San Polo Lamiere не отговори на искането на Комисията. Другите страни заявиха, че оттеглянето на Обединеното кралство не е оказало въздействие върху информацията, която те вече са предоставили.

(19)

На 12 януари 2021 г. чрез бележка към досието (6) Комисията информира дружествата и сдруженията от Обединеното кралство, че те вече няма да отговарят на условията за заинтересовани страни в процедурите за търговска защита. Единствено Международната асоциация на търговците на стомана — страна със седалище в Обединеното кралство, представляваща интересите на вносителите и ползвателите, която беше регистрирана като заинтересована страна — реагира на бележката, като представи обосновано искане да остане заинтересована страна в настоящата процедура. Като се има предвид, че тази страна има център в Германия, представляващ съответните предприятия от ЕС-27, Комисията се съгласи с нейното искане.

(20)

ПТ счете, че след оттеглянето на Обединеното кралство временните мерки, наложени на 7 януари 2021 г., вече са необосновани и незаконосъобразни, тъй като те се основават на данни от ЕС-28. На 29 януари 2021 г. ПТ поиска от Комисията да прекрати временните мерки и да извърши анализ въз основа на данни, които не включват Обединеното кралство. Комисията счете искането на ПТ за неоснователно, тъй като временните мерки произтичат от констатации, които са предварително разгласени на заинтересованите страни през 2020 г., когато Съюзът все още се е състоял от 28 държави членки.

(21)

Освен това ПТ и двама от включените в извадката производители износители заявиха, че временните мерки не следва да останат в сила за повече от три месеца в контекста на член 11, параграф 2 от Споразумението между Европейската общност за въглища и стомана и Република Турция относно търговията с продукти, които попадат в обхвата на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана („Споразумението между Турция и ЕОВС“) (7). Комисията обаче беше на мнение, че разпоредбите на член 11 от Споразумението между Турция и ЕОВС са приложими само ако засегнатата страна изрично се позовава на този член. В настоящото разследване Комисията не се позова на разпоредбите на членове 10 или 11 от Споразумението между Турция и ЕОВС и поради това от нея не се изискваше да налага временни мерки за срок, по-кратък от шест месеца, както е предвидено в основния регламент.

2.   РАЗГЛЕЖДАН ПРОДУКТ И СХОДЕН ПРОДУКТ

2.1.   Твърдения относно обхвата на продукта

(22)

На етапа на временните мерки производител на вилични високоповдигачи и компоненти за мотокари и строителни машини поиска горещовалцованите стоманени продукти на дълги пръти да бъдат изключени от обхвата на продукта, предмет на разследването. В регламента за временните мерки Комисията временно установи, че горещовалцованите стоманени продукти на дълги пръти не попадат в обхвата на настоящото разследване, защото горещовалцованите стоманени пръти с дължина 6—12 m представляват дълги продукти, а не плоски продукти от стомана.

(23)

След разгласяването на предварителните заключения страната повтори искането си. Тя отбеляза, че въпросните продукти все още са обхванати от определението на продукта и следователно са предмет на мерки. Ето защо тя поиска изключването на „продукти с дължина над 6000 mm“, за да бъдат изключени същите продукти, т.е. някои горещовалцовани стоманени продукти на дълги пръти, които попадат под код по КН 7226 91 91, един от кодовете по КН, който е предмет на мерки. Комисията установи, че предложеното от страната изключване е неприложимо, тъй като ще включва някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани (ГВППС), за които е предвидено да бъдат обхванати от мерките. Във връзка с това жалбоподателят отбеляза, че дължината от 10 000 mm може да се прилага за ГВППС на рулони и дори за определени нарязани на определени дължини ГВППС, и поради това не е била изключителна характеристика на продуктите в искането за изключване. Жалбоподателят обаче се съгласи, че не е било предвидено въпросните горещовалцовани стоманени продукти на дълги пръти да бъдат включени в обхвата на разследването.

(24)

Комисията установи, че продуктите, посочени в искането на производителя на вилични високоповдигачи, имат различни основни характеристики от тези на ГВППС не поради тяхната дължина, а по-скоро по отношение на тяхната дебелина и широчина, което ги прави различни продукти с различна употреба. Ето защо беше разрешено да бъдат изключени „продукти, чиято а) широчина е до 350 mm включително, и б) чиято дебелина е равна на или по-голяма от 50 mm, независимо от дължината на продукта“.

(25)

След разгласяването на предварителните заключения Erdemir Romania S.R.L. поиска да бъдат изключени т.нар. „магнитни“ горещовалцовани силициеви продукти с незърнесто ориентирана структура, попадащи под код по КН 7225 19 10, тъй като то купува такива продукти само от своето дружество майка Erdemir в Турция, поради твърдените практики на производителите от Съюза (т.е. високи цени и ограничено предлагане) и твърденията за липса на конкуренция с производителите от Съюза. Erdemir Romania S.R.L заяви, че ако въпросните продукти не бъдат изключени, това ще има отрицателно въздействие върху самото дружество и върху икономиката на Румъния като цяло.

(26)

Посоченото по-горе искане за изключване се отнася за доставката на ГВППС на производител на електротехническа стомана в Румъния от дружеството майка Erdemir в Турция. Комисията установи, че тези материали за влагане не са отделни, а имат същите характеристики като другите видове ГВППС, които подлежат на мерки, по отношение на техните основни физически, технически и химически характеристики, тяхната крайна употреба и взаимозаменяемост. Поради това Комисията отхвърли искането за изключване на „магнитни“ горещовалцовани силициеви продукти с незърнесто ориентирана структура с код по КН 7225 19 10. Освен това няколко производители от Съюза произвеждат „магнитни“ горещовалцовани силициеви продукти с незърнесто ориентирана структура, които са в пряка конкуренция с вносни продукти. Що се отнася до въздействието върху подалата искането страна, Комисията не успя да разбере защо липсата на изключване би била „катастрофална“, както твърди страната, като се има предвид равнището на приложимото антидъмпингово мито за дружеството майка.

2.2.   Заключение

(27)

Поради липсата на други коментари относно обхвата на продукта Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 28—33 от регламента за временните мерки, както е пояснено в съображение 24 по-горе.

3.   ДЪМПИНГ

(28)

След разгласяването на предварителните заключения и окончателното разгласяване Комисията получи писмени коментари от тримата включени в извадката производители износители и от жалбоподателя по предварителните и окончателните констатации относно дъмпинга.

3.1.   Прилагане на член 18 от основния регламент

(29)

Подробна информация за прилагането на член 18 от основния регламент към информацията, предоставена от двама свързани производители износители относно транспортните разходи, отчетени по отношение на продажбите на вътрешния пазар, беше изложена в съображения 26 и 56—59 от регламента за временните мерки.

(30)

След разгласяването на предварителните заключения двамата свързани производители износители възразиха срещу временното прилагане на член 18 от основния регламент по отношение на вътрешните им транспортни разходи и заявиха, че условията за прилагане на този член не са изпълнени в настоящия случай. Те заявиха също така, че ако Комисията стигне до друго заключение, тя може единствено да направи корекция на вътрешните транспортни разходи за онези маршрути за доставка, за които информацията на дружествата е била счетена за неточна.

(31)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителите износители и подкрепи временното прилагане от страна на Комисията на член 18 от основния регламент по отношение на транспортните разходи, направени от въпросните производители износители.

(32)

След окончателното разгласяване въпросните производители износители повториха своите твърдения. На първо място те изтъкнаха, че установяването на разходите, направени за транспорт на ГВППС между производител и друго дружество от групата, вече не е необходимо, тъй като Комисията е решила да направи отделни изчисления на дъмпинговия марж и за двамата производители износители от групата. На второ място те заявиха, че Комисията е трябвало да използва информацията, предоставена в отговор на писмото по член 18, като само адаптира транспортните разходи за маршрутите за доставка, които включват склад/пристанище на свързано дружество в рамките на групата като междинен пункт за продажби или доставка. В тази връзка дружеството поиска също намесата на служителя по изслушванията и изслушването се проведе на 6 май 2021 г.

(33)

Комисията анализира твърдението и стигна до заключението, че прилагането на член 18 от основния регламент по отношение на транспортните разходи на вътрешния пазар, направени от производителите износители, е обосновано. Първо, въпреки че за двете дружества бяха направени отделни изчисления след коментарите им във връзка с разгласяването на временните заключения, те продължиха да бъдат свързани страни, така че вътрешните транспортни разходи останаха актуални. Второ, документите, представени от дружествата в подкрепа на тяхното твърдение, не съдържат нова информация и не предоставят ясна и пълна разбивка на всички маршрути за доставка, включени в продажбите на вътрешния пазар на продукта, предмет на разследването, въз основа на която Комисията ясно да идентифицира – и следователно да извърши кръстосана проверка – всички сделки, при които склад/пристанище на свързано дружество е участвало като място за междинни продажби или дистрибуция. Въз основа на информацията в досието не можеше да се изключи с достатъчна сигурност, че няма други маршрути за доставка, при които някои вътрешни транспортни разходи да трябва също да бъдат изключени.

(34)

В допълнение към препоръките на служителя по изслушванията Комисията преразгледа пропорционалността на корекцията, направена по отношение на вътрешните транспортни разходи на производителите износители. Комисията отбеляза, че прилагането на член 18 от основния регламент се отнася само до ограничен брой сделки за продажба на вътрешния пазар (около 10 % за единия производител износител, около 20 % за другия производител износител в рамките на групата) и че Комисията коригира само доставените на клиента сделки за продажба. По този начин надбавките за по-голямата част от сделките за продажба на вътрешния пазар останаха незасегнати. Освен това, въпреки че Комисията е взела под внимание наличните факти, тя не е отхвърлила изцяло надбавката за транспортни разходи. Вместо това тя използва действителните данни, предоставени от дружествата, за да изчисли транспортните разходи за маршрути, при които участието на свързан пункт за посредничество е неясно. Поради това Комисията счете, че предвид фактите и необходимостта производителите износители да обосноват заявените корекции, подходът, възприет за определянето на надбавката за транспортни разходи за вътрешни сделки за продажба, е пропорционален и разумен.

(35)

Ето защо твърдението беше отхвърлено и Комисията потвърди заключенията, изложени в съображения 56—59 от регламента за временните мерки.

3.2.   Нормална стойност

(36)

Подробна информация за изчисляването на нормалната стойност беше изложена в съображения 38—49 от регламента за временните мерки.

(37)

Един производител износител заяви, че при определянето на производствените му разходи Комисията следва да сравни преизчислените разходи за закупени материали за влагане с неговата счетоводна документация.

(38)

Комисията направи оценка на твърдението и го счете за обосновано. Методологията, която Комисията приложи на етапа на временните мерки за преразпределянето на разходите за закупените материали за влагане с цел да отрази разликата в разходите, произтичаща от разликите в техническите им характеристики, доведе до по-високи общи разходи за тези материали за влагане, които не съответстваха на счетоводната документация на производителя износител. Поради това твърдението беше прието и Комисията съответно преразгледа разходите за закупените материали за влагане в окончателното изчисление.

(39)

Един производител износител заяви, че при определянето на производствените му разходи Комисията е следвало да приеме компенсирането на разхода за електроенергия, за което е докладвал. Той заяви, че във временните си заключения Комисията е разбрала неправилно ролята на дружеството на турския пазар на електроенергия и цялостното функциониране на YEKDEM — механизъм за подпомагане на енергията от възобновяеми източници в Турция. Производителят износител обясни, че електроенергията, произведена от възобновяеми източници, се продава на участниците на пазара от пазарния оператор (EPIAS) на определена цена. Ако обаче пазарната цена, на която EPIAS е закупил тази електроенергия, впоследствие се окаже по-ниска, разликата се възстановява на купувачите на електроенергия. Поради това дружеството заяви, че е необходимо да се компенсира разходът за електроенергия, за да бъдат отразени нетните разходи за електроенергия, като се вземе предвид възстановяването.

(40)

Комисията анализира предоставените нови обяснения и стигна до заключението, че твърдението е обосновано. Поради това твърдението беше прието и компенсирането на разхода за електроенергия беше включено в производствените разходи при окончателното изчисляване на дъмпинга на дружеството.

(41)

Един производител износител заяви, че при изчисляването на производствените разходи за ГВППС Комисията е следвало да вземе предвид само разходите за ГВППС, продавани на вътрешния пазар, които то е предоставило отделно от разходите за ГВППС, изнасяни за Съюза, вместо да установи един-единствен производствен разход на ГВППС чрез сливане на двата предоставени набора от данни за разходите. Дружеството заяви, че при този подход не се отчита фактът, че продуктовият микс в рамките на един вид продукт, определен в контролния номер на продукта („КНП“), може да бъде различен в зависимост от пазарната дестинация.

(42)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителя износител, че ако два или повече продукта попадат в един и същ КНП, те следва да имат едни и същи производствени разходи, дори ако производителят ги счита за различни в собствената си система за осчетоводяване на разходите. Поради това те следва да бъдат отчетени в същата таблица за производствените разходи.

(43)

След окончателното разгласяване производителят износител повтори твърдението, че при изчисляването на нормалната стойност е следвало да се вземат предвид само производствените разходи за продажби на вътрешния пазар, които се отчитат отделно от производствените разходи за продажби в Съюза.

(44)

Комисията счете, че производителят износител не е показал фактически разлики в производствените разходи по пазарна дестинация, които биха обосновали отделно изчисление на разходите. Твърдените разлики в разходите са възникнали, тъй като дружеството е предоставило производствените разходи въз основа на вътрешното си кодиране, вместо въз основа на КНП. Комисията счете, че няма причина да се прави разлика между производствени разходи за продукти за продажби на вътрешния пазар и продукти за износ, ако няма фактически разлики в производствения процес. Тъй като производителят износител не представи доказателства, че производственият процес за износ и за продажби на вътрешния пазар в рамките на един и същ КНП е различен, Комисията стигна до заключението, че не може да приеме два набора от разходи. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(45)

Тримата производители износители направиха коментари относно изчисляването на своите вътрешни разходи за продажба и общи и административни разходи („ПОАР“), и по-специално относно изключването или временното преразпределение на някои финансови позиции като финансови приходи, печалби и загуби от курсови разлики и извънредни приходи и загуби за целите на изчисляването на ПОАР.

(46)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърденията на производителите износители, като заяви, че изключените суми не са свързани с производството или продажбите на продукта, предмет на разследването, а с резултата от други дейности, извършвани от дружествата, като например банкови депозити и операции по преоценка.

(47)

След окончателното разгласяване тримата производители износители повториха твърденията си относно изчисляването на ПОАР.

(48)

Двама свързани производители износители поставиха под съмнение факта, че Комисията е прекласифицирала някои от разходите за продадени стоки в ПОАР или в производствени разходи (като разходи за неизползван капацитет, провизии за неизползван материал), като същевременно не е направила същото с някои други разходи, отчетени като разходи за продадени стоки. По-нататък дружествата твърдят, че Комисията е следвало да вземе предвид реализираните печалби/загуби от курсови разлики, както и онези, които произтичат от разликите в оценката. И накрая, дружествата заявиха, че частичното прекласифициране на свързаните с транспорта ПОАР в общи ПОАР не би трябвало да се извършва за свързания търговец в групата, тъй като той не е имал вътрешни транспортни разходи. Последното твърдение беше повторено след допълнителното окончателно разгласяване. По-специално производителите износители заявиха, че въпросът не може да се отнася до свързания търговец, тъй като той се намира в последния етап от транспортния поток.

(49)

Що се отнася до прекласифицирането на разходите, отчетени като разходи за продадени стоки, дружеството е отчело някои разходи, които не са били включени нито в производствените разходи, нито в ПОАР. Така Комисията установи, че тези разходи биха били неправилно изключени от определянето на нормалната стойност, ако не бъдат прекласифицирани в нито една от тези категории. В същото време Комисията счете, че онези разходи, които не са прекласифицирани, или не са свързани с производството и/или продажбите на продукта, предмет на разследването (например сделки с деривати), или връзката с производството и/или продажбите на продукта, предмет на разследваното, е неясна (например разлики в цените на суровините).

(50)

Що се отнася до печалбите/загубите от курсови разлики, Комисията счете, че печалбите/загубите от оценка са резултат от приключване на операции и следователно не са свързани с производството и/или продажбите на продукта, предмет на разследването. Освен това дружествата обясниха, че печалбите/загубите от курсови разлики се дължат на операции в EUR или TRY, тъй като счетоводната им валута е USD. Тъй като продажбите на вътрешния пазар се извършват в USD, Комисията счете, че реализираните печалби/загуби от курсови разлики не могат да бъдат отнесени към продажбите на вътрешния пазар и затова е следвало да бъдат взети предвид при определяне на ПОАР, използвани при проверката на обичайните търговски условия.

(51)

На последно място, по отношение на прекласифицирането на вътрешните транспортни разходи, за които се прилагат разпоредбите на член 18 от основния регламент, както е обяснено в съображения 29—35 по-горе, що се отнася до свързания търговец, Комисията счете, че въпросът е на равнището на групата от дружества, включително операциите на свързания търговец. По отношение на свързания търговец Комисията отбеляза, че помещенията на дружеството се намират на четири места. Следователно не може да се изключи възможността стоките първо да са били транспортирани до някое от другите места, преди да бъдат изпратени на клиента или взети от него.

(52)

Затова Комисията потвърди своя подход на етапа на временните мерки и отхвърли твърденията, представени от двамата свързани производители износители.

(53)

Един производител износител изрази несъгласие с факта, че Комисията е отхвърлила печалбите/загубите от курсови разлики, извънредните приходи и финансовите приходи, които дружеството е отчело в своите ПОАР. Освен това той заяви, че Комисията е изключила от ПОАР финансовите приходи, но не и финансовите разходи.

(54)

Следвайки своите счетоводни практики, въпросното дружество не е имало възможност да отчита отделно реализираните печалби/загуби от курсови разлики, които са пряко свързани с производството и/или продажбите на продукта, предмет на разследването. Ето защо Комисията не можа да определи действителния размер на отчетените печалби/загуби от курсови разлики, които биха могли да бъдат взети предвид при изчисляването на ПОАР.

(55)

По отношение на извънредните приходи Комисията отбеляза, че в своите коментари относно разгласяването на предварителни заключения дружеството твърди, че извънредните приходи са свързани с продажби и производствени дейности, свързани с продукта, предмет на разследването. Въпреки това дружеството не представи никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Освен това Комисията поясни, че е отхвърлила само една позиция, отчетена при извънредните приходи, чието естество не може да бъде установено въз основа на информацията, предоставена от дружеството.

(56)

И накрая, Комисията също така внимателно разгледа информацията, докладвана като финансови приходи и финансови разходи. Комисията отхвърли твърдението на дружеството във връзка с финансовите приходи, тъй като то не е свързано с ежедневните производствени дейности и дейности по продажби на дружеството, а по-скоро с финансови операции, несвързани с производството и/или продажбата на продукта, предмет на разследването. Противно на това, въз основа на информацията, предоставена от дружеството, Комисията счете, че финансовите разходи, направени от дружеството, се отнасят до неговите производствени дейности и дейности по продажби на ГВППС.

(57)

Затова Комисията потвърди своя подход на етапа на временните мерки и отхвърли твърденията, представени от производителя износител.

(58)

Един производител износител заяви, че Комисията не е трябвало да пренебрегва информацията, която той е представил на етапа на временните мерки, тъй като няма изключение, което да обосновава това, при условие че информацията е предоставена в рамките на срока на разследването и заинтересованата страна, която е предоставила информацията, оказва съдействие на Комисията.

(59)

На етапа на временните мерки въпросният производител износител оспори временните корекции на Комисията, направени в подложените на кръстосана проверка ПОАР, и представи допълнителна подробна информация във връзка с това. Комисията беше преразпределила някои ПОАР, първоначално разпределени от дружеството за други продукти, сред които и суровини за производството на горещовалцовани плоски продукти, произведени от самото дружество. Комисията внимателно разгледа предоставената допълнителна информация и стигна до заключението, че тя не доказва, че методът, използван от нея за преразпределянето на ПОАР, е неразумен или неподходящ, особено с оглед на факта, че производителят не е оповестил и разпределил правилно тези ПОАР по време на кръстосаната проверка от разстояние („КПР“), както и че в коментарите си по разгласяването на временните заключения той се е съгласил, че ПОАР, свързани със суровините, използвани в производството на продукта, предмет на разследването, могат да бъдат отнесени към продукта, предмет на разследването. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(60)

Една група производители износители се противопостави на временното решение за сливане на данните за разходите и продажбите на двамата производители в групата за целите на изчисляването на дъмпинговия марж на групата. От групата заявиха, че вместо това Комисията е следвало първо да изчисли индивидуалните дъмпингови маржове за двамата свързани производители въз основа на собствените им нормални стойности и експортни цени, а след това на тази основа да изчисли един среднопретеглен дъмпингов марж за цялата група.

(61)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителя износител, като заяви, че Комисията правилно е третирала дружествата като единен субект, предвид естеството на икономическите дейности на групата.

(62)

Комисията стигна до заключението, че тъй като всеки от двамата производители износители от групата е предоставил свои собствени данни за разходите и продажбите по начин, който дава възможност да се разграничат и проследят разходите и потоците на продажбите на продуктите, произвеждани от всеки от двамата производители износители поотделно, е било възможно и по-точно да се изчислят два отделни дъмпингови маржа и след това те да бъдат обединени в един среднопретеглен дъмпингов марж за цялата група. Поради това твърдението на групата беше прието и нейният дъмпингов марж бе съответно изчислен.

(63)

Един производител износител заяви, че Комисията неправилно е включила временно някои разходи за неизползван капацитет в производствените му разходи и заяви, че тези разходи засягат само продукти, различни от продукта, предмет на разследването.

(64)

Комисията анализира информацията, предоставена от производителя износител, и счете твърдението за основателно. Всъщност временното включване на тези разходи за неизползван капацитет в разходите за продукта, предмет на разследването, е в резултат на недоразумение по отношение на категорията продукти, с която са свързани тези разходи. Поради това твърдението беше прието и свързаните с него разходи за неизползван капацитет бяха извадени от производствените разходи на производителя износител.

(65)

Един производител износител повтори твърдението, че действителните производствени разходи за плочите (материал за влагане в ГВППС) следва да се считат за направени от свързания с него доставчик, а не покупната цена да бъде начислявана от свързания доставчик. Освен това дружеството отбеляза, че такъв подход е целесъобразен, тъй като на етапа на временните мерки Комисията обедини данните, предоставени от двамата свързани производители, и извърши единно изчисление на дъмпинговия марж.

(66)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителя износител, че разходите за плочи следва да бъдат отчетени като направени от производителя износител. Като се има предвид, че плочите не се прехвърлят на ниво разходи, а над него, вземането предвид на разходите за плочи на свързания доставчик би довело до изкривяване.

(67)

Комисията отбеляза, че в съответствие с член 2, параграф 5 от основния регламент разходите, използвани при изчисляването на нормалната стойност, отразяват достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, предмет на разследването, както са отразени в счетоводната документация на дружеството. В счетоводната документация на производителя износител, изказал твърдението, разходите за плочи бяха осчетоводени на равнището на покупната цена, платена на свързания доставчик. Продажната цена на плочите за производителя износител беше сравнима с продажната цена към несвързани страни и поради това Комисията счете, че те отразяват достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, предмет на разследването. Освен това Комисията счете двамата производители за отделни дружества и извърши две отделни изчисления на дъмпинга, поради което допълнителният аргумент относно слятото изчисление на етапа на временните мерки стана ненужен. Поради това Комисията потвърди констатациите, направени на етапа на временните мерки.

(68)

Един производител износител заяви, че Комисията неправилно е коригирала временно разходите за пелети от желязна руда при определянето на производствените му разходи за ГВППС — корекция, която е направена, тъй като разходите за тези пелети се основават на покупните цени от свързани страни, т.е. не отразяват действителната пазарна цена. Производителят износител заяви също така, че ако трябва да се направи корекция, само част от произтичащите допълнителни разходи могат да бъдат отнесени към производството на продукта, предмет на разследването, тъй като пелетите от желязна руда се използват и за производството на други продукти.

(69)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителя износител и подкрепи корекцията на Комисията на разходите за пелети от желязна руда, като се има предвид, че покупните цени, платени на свързаните дружества, не са договорени в съответствие с принципа на сделките между несвързани лица при справедливи пазарни условия.

(70)

Комисията потвърди предварителното си заключение, че в съответствие с член 2, параграф 5 от основния регламент е била необходима корекция на разходите на производителя износител за пелети от желязна руда, тъй като те са закупени почти изключително от свързани страни на цени, за които е установено, че не са в съответствие с принципа на сделките между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Ето защо те бяха заменени с покупната цена между несвързани лица, както е посочена от дружеството. Твърдението, че само част от произтичащите допълнителни разходи следва да бъдат отнесени към производството на продукта, предмет на разследването, не беше отразено в отговорите на въпросника на дружеството и нямаше възможност точността на тази информация да бъде сверена на толкова късен етап от разследването. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(71)

След окончателното разгласяване производителят износител повтори аргумента, че покупната цена на пелетите от желязна руда от свързани страни е определена при справедливи пазарни условия, и оспори начина, по който Комисията изчислява тази корекция, като разпределя всички допълнителни разходи към продукта, предмет на разследването, но същевременно твърди, че пелетите от желязна руда се използват и при производството на други продукти. По този последен въпрос дружеството също оспори заключението на Комисията, че предоставената информация за разпределението на разходите е нова и не може да бъде подложена на кръстосана проверка.

(72)

Комисията извърши внимателна повторна оценка на аргументите и информацията, предоставени от дружеството в коментарите му относно окончателното разгласяване. Комисията отбеляза, че свързаният доставчик на пелети от желязна руда действително е продал суровината на производителя износител с надценка. Въпреки това надценката е била много под равнището, заявено от производителя износител, и много под равнището на надценката, прилагана за продажбите между дружествата от групата в съответствие с политиката на трансферно ценообразуване на групата, поради което тя не може да се разглежда като съответстваща на принципа на сделките между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Освен това дружеството не е предоставило други доказателства, с които да покаже, че подобна надценка отразява разумно ниво, поискано от независимо търговско дружество. По отношение на дела на закупените пелети от желязна руда, използвани за производството на ГВППС, Комисията отбеляза, че дружеството отчита отделно покупката на желязна руда под няколко форми. И все пак цената на желязната руда, използвана за производството на ГВППС, е отчетена от дружеството без допълнителна разбивка и затова не е възможно да се потвърди по-детайлно потреблението на пелети от желязна руда при производството на ГВППС. Освен това според данните в доклада за капацитета, представен от производителя износител като приложение към първоначалния отговор на въпросника, всички закупени пелети от желязна руда са изцяло използвани за производство на ГВППС в количеството, отчетено от дружеството. Поради това Комисията категорично отхвърли това твърдение.

(73)

След окончателното разгласяване един производител износител заяви, че Комисията не следва да добавя допълнителни ПОАР към продажбите му на вътрешния пазар, извършени чрез свързан производител от групата, за да отрази участието на свързан търговец. Този производител износител заяви по-специално, че свързаното дружество, участващо в тези продажби на вътрешния пазар, е фактурирало направените продажби и общите разходи, включително надценката, в съответствие с политиката за трансферно ценообразуване на групата. Следователно, според производителя износител, разходите, направени от свързания търговец, вече са отразени в неговите ПОАР. За тази цел производителят износител се позова на разходи за услуги в групата, начислени от свързаното дружество.

(74)

Първо, Комисията отбеляза, че за да отрази ПОАР на търговец, участващ в продажбите на вътрешния пазар, тя прилага консервативен подход, като не използва действителните ПОАР на свързания производител износител, а ПОАР на друго свързано дружество от групата, което действа единствено като търговец за определени сделки за продажба на вътрешния пазар. В това отношение Комисията счете, че ПОАР на свързания производител износител биха били несъразмерно високи, докато за ПОАР на свързания търговец може да се счита, че те са на разумно ниво за функциите, изпълнявани от свързания производител по отношение на продажбите на вътрешния пазар. Освен това Комисията установи, че свързаният производител износител наистина е таксувал въпросния производител износител за услуги в групата. Въз основа на информацията, предоставена от дружествата, Комисията не успя да достигне до заключение дали услугите, фактурирани на производителя износител, действително се отнасят за разходите, направени при препродажбите на продукта, предмет на разследването, на вътрешния пазар, тъй като счетоводно отчетените сделки и/или издадените фактури са отбелязани само като услуги в групата. Освен това разходите за услуги в групата, отчетени в счетоводните документи на производителя износител и разпределени за продукта, предмет на разследването, представляват незначителна част от нетните продажби. Предвид несигурността относно естеството на услугите в групата, отчетени в счетоводните документи на въпросния производител износител, и консервативния подход, възприет от Комисията от самото начало, Комисията отхвърли твърдението.

3.3.   Експортна цена

(75)

Подробна информация за изчисляването на експортната цена беше изложена в съображения 50 и 51 от регламента за временните мерки. Поради липсата на коментари по този раздел Комисията потвърди предварителните си заключения.

3.4.   Сравнение

(76)

Подробна информация относно сравнението между нормалната стойност и експортната цена беше изложена в съображения 52—68 от регламента за временните мерки.

(77)

Един производител износител повтори твърдението си, че представлява единен стопански субект със свързания с него търговец, намиращ се в Турция, който е продавал продукта, предмет на разследването, в Съюза по време на РП, и поради това оспори временните корекции, направени в експортната му цена съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент. Дружеството се позова на предишни дела на Съда, по-специално по отношение на наличието на ограничен пряк износ от страна на производителя, като заяви, че това е недостатъчно за отхвърляне на твърдението на единния стопански субект. Дружеството също така заяви, че наличието на преки продажби на вътрешния пазар от страна на производителя не е от значение при определянето дали съществува единен стопански субект по отношение на износа и че фактът, че производителят контролира свързания търговец, е съществен аспект, който трябва да бъде взет предвид при оценката на твърдението.

(78)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителя износител, че наличието на преки продажби от страна на производителя показва, че търговецът действа като свързан препродавач, и подкрепи корекциите на Комисията по отношение на експортната цена.

(79)

Комисията анализира коментарите и доказателствата по случая, и по-специално рамковия договор между производителя и свързания с него търговец. Комисията отбеляза, че в този рамков договор е установена комисиона, която трябва да бъде заплатена за продадени стоки, и отбеляза, че задължения, които обикновено се свързват с отдел по продажбите, са изпълнявани от производителя, докато задълженията на свързания търговец са съответствали на тези на агент, извършващ услуга във връзка с износа на производителя. Това е в синхрон и с относително по-високите разходи за продажби, направени от производителя износител. Не бе предоставена допълнителна информация относно договорните отношения между производителя и свързания търговец. Ето защо Комисията стигна до заключението, че рамковият договор съдържа клаузи, несъвместими с твърдението, че икономическата реалност на отношенията между свързания търговец и производителя отразява връзката между производител и вътрешен отдел по продажбите. По-скоро лично производителят се е занимавал продажбите, а свързаният търговец е извършвал свързани с износ дейности от негово име и срещу комисиона. Заедно с констатациите на етапа на временните мерки, че производителят също е осъществил преки продажби, Комисията стигна до заключението, че твърдението за единен стопански субект трябва да бъде отхвърлено. Поради това Комисията потвърди предварителните си констатации, изложени в съображения 54—55 от регламента за временните мерки.

(80)

Във връзка с уместността на преките продажби за износ, след окончателното разгласяване производителят износител повтори като цяло аргументите, изложени в коментарите му относно разгласяването на предварителните заключения, които бяха разгледани в съображение 54 от регламента за временните мерки и в съображение 79 по-горе.

(81)

Производителят износител посочи също така, че повечето от тези експортни продажби не са представлявали реални експортни продажби, а са били предназначени за местни купувачи, при специални правни или митнически режими. Комисията отбеляза, че правният режим, при който са извършени експортните продажби, не е определящ за преценката дали те са експортни, както и че фактът, че са извършени такива преки продажби в допълнение към продажбите на вътрешния пазар, е доказателство, че производителят е изпълнявал функции си по продажбите.

(82)

Освен това производителят износител твърдеше, че фактът, че общият обем на продажбите на вътрешния пазар е извършен пряко от производителя, без участието на свързания търговец, не е от значение за определянето на съществуването на единен стопански субект по отношение на експортните продажби. Комисията отбеляза, че този факт показва, че производителят разполага с действащ вътрешен отдел по продажбите, което е фактор от значение, признат като такъв от Общия съд (8).

(83)

Производителят износител изтъкна няколко аргумента по отношение на рамковото споразумение, което е сключил със свързания си търговец. Той заяви, че причината, поради която съществува такъв договор между производителя износител и свързания търговец, е „да има документални доказателства в случай на държавни/данъчни одити и правила за трансферно ценообразуване“. В това отношение Комисията отбеляза, че макар споразумението между производителя износител и свързания с него търговец да е от значение и поради данъчни съображения, това не омаловажава факта, че в споразумението ясно се предвижда, че свързаният търговец извършва експортни услуги срещу заплащане на комисиона въз основа на извършените продажби. Производителят износител потвърди също така, че в споразумението ясно се посочва, че производителят износител (производителят) отговаря за привличането на клиенти и сключването на необходимите договори и споразумения с тях. По мнение на Комисията това е доказателство, че производителят износител разполага със свой напълно функциониращ отдел по продажбите за експортните продажби и, съответно, свързаният търговец не действа в качеството на вътрешен отдел по продажбите на производителя износител. Освен това, с твърдението си производителят износител изглежда има предвид, че корекция съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент може да се извърши само в ситуации, когато на свързания търговец се възлага цялостен набор от дейности, обикновено извършвани от отдел по продажбите. Това не е правилно. В член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент става въпрос за „комисиони, заплащани във връзка с разглежданите продажби“ (в този случай експортни продажби), без да се уточнява видът на извършваните услуги. Целта на корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент е да се гарантира, че всяка комисиона, заплатена на агент по експортните продажби като възнаграждение за извършените от него услуги, независимо в какво се изразяват тези услуги, е надлежно коригирана, с цел да се осигури съвместимост с продажби на вътрешния пазар. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(84)

Производителят износител също така твърди, че разпоредбата в договора, според която печалба или загуба от операции, свързани с износа на продукти, не може да остане при свързания търговец, не може да бъде съгласувана с идеята, че свързаният търговец би имал функции, подобни на тези на агент, който работи на базата на комисиона, тъй като агентът няма да приеме неговите (пълни) печалби да бъдат прехвърлени обратно на дружеството производител и да бъде компенсиран само за разходите, свързани с проверката на акредитиви, изготвянето на документи за митническо оформяне, подготовката на необходимата документация за износ и събирането на плащането. Комисията отбеляза, че финансовите договорености между производителя износител и свързания търговец отразяват дейностите и функциите, които свързаният търговец се е ангажирал да изпълнява срещу възнаграждение съгласно споразумението. Корекцията, извършена от Комисията при прилагането по аналогия на член 2, параграф 9 от основния регламент, беше калибрирана така, че да отговаря на тези функции и да отразява подходящото възнаграждение за услугата, предоставена на принципа на сделката между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Следователно това че свързаният търговец получава възнаграждение въз основа на комисиона, която обхваща експортните услуги, предоставени на производителя износител, показва, че свързаният търговец извършва договорените услуги от името на производителя износител, но без адекватно възнаграждение, включващо разумна печалба. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(85)

Производителят износител също така твърди, че фактът, че е изпълнявал някои задължения, които обикновено се свързват с отдел по продажбите, не пречи да се установи съществуването на единен стопански субект. Според производителя износител дългогодишната съдебна практика показва, че производител и търговско дружество все още могат да представляват единен стопански субект, дори когато производителят сам изпълнява определени функции по продажбите. Комисията отбеляза, че съгласно условията на споразумението производителят износител всъщност е изпълнявал повечето, ако не и всички, задължения, които обикновено се свързват с отдел по продажбите. Както вече беше споменато в съображение 83 по-горе, това противоречи на твърдението на производителя износител, че свързаният търговец трябва да се третира като негов вътрешен отдел по продажбите. По-скоро свързаният търговец, както самият производител износител е припомнил, изпълнява допълнителни функции във връзка с експортните продажби, срещу възнаграждение или комисиона. Корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент беше извършена именно за тези комисиони.

(86)

Комисията отбеляза, че производителят износител многократно се е позовавал на фактическите обстоятелства, преобладаващи в разследването и решението по делото Musim Mas (9). По същество производителят износител допуска, че тъй като неговото фактическо положение не е подобно на това на Musim Mas, корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент не е оправдана. Комисията не се съгласи с това твърдение. Основателността на корекцията съгласно член 2, параграф 10, буква и) от основния регламент трябва да бъде проучена въз основа на фактите, преобладаващи във всеки отделен случай, както и въз основа на пълния набор от факти, с които разполага Комисията. С решението по делото Musim Mas не се определя минимален стандарт, който трябва да бъде спазван във всеки случай. По-скоро в Musim Mas Съдът се съгласява с оценката, извършена от Съвета въз основа на фактите, установени по това дело. Във всеки случай, както беше припомнено по-горе, някои от фактите от значение по делото Musim Mas, присъстват също и в случая с конкретния производител износител, и най-вече съществуването на споразумение, което е несъвместимо с предположението, че свързаният търговец де факто представлява вътрешен отдел по продажбите на групата.

(87)

Производителят износител също така заяви, че наличието на контрол от страна на производителя износител върху свързания търговец, фактът, че свързаният търговец не купува от несвързани доставчици и че производителят износител и свързаният търговец се намират на един и същи адрес, са фактори от значение при определянето на наличието на единен стопански субект.

(88)

Във връзка с това Комисията отбеляза, че не е необходимо всички фактори, взети поотделно, да показват, че между производителя износител и свързания търговец не е налице единен стопански субект. Комисията по-скоро трябва да разгледа всички условия, уреждащи отношенията между производителя износител и свързания търговец. Наличието на контрол не е от решаващо значение за констатацията, че свързаният търговец не е вътрешен отдел по продажбите, а по-скоро предоставя различни видове услуги в рамките на групата, в конкретния случай — услуги, свързани с износ. Фактът, че свързаният търговец предоставя експортни услуги в замяна на комисиона изключително в полза на производителя износител, както и неговото местонахождение, показва единствено, че на този етап свързаният търговец не извършва същите услуги за други клиенти. Това не означава, че свързаният търговец е отделът за продажби на вътрешния пазар на производителя износител.

(89)

Въз основа на гореизложеното, в настоящия случай Комисията счете, че свързаният търговец изпълнява функциите на агент, който се занимава с експортната дейност на производителя износител, като по-специално проверява получените акредитиви, организира и проследява документите, свързани с митническото оформяне и товарене, подготвя необходимите документи за износ след натоварването и изпълнява процедури, свързани с износа, като например осигуряването на събирането на разходите за стоките. На свързания търговец е заплатено посредством комисиона, въз основа на извършените продажби. Тъй като това възнаграждение е засегнато от вътрешногруповите отношения, и като се прилага член 2, параграф 9 от основния регламент по аналогия, беше счетено за целесъобразно да се използва разумен марж на печалбата, за да се избегне всяко изкривяващо въздействие, което може да произтече от вътрешните договорености между производителя износител и свързания търговец. (10)

(90)

В заключение, като се имат предвид всички причини, изложени в съображение 54 от регламента за временните мерки и в съображения 79—88 по-горе, твърдението беше отхвърлено.

(91)

Двама производители износители повториха твърдението, че Комисията следва да изчислява дъмпинга на всеки три месеца.

(92)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърденията на производителите износители, като заяви, че в този случай не е необходимо да се прави изчисление на дъмпинга на тримесечие, тъй като наличието на незначителни колебания на разходите, както и инфлацията и обезценяването на турската лира, не оправдават използването на тримесечен подход.

(93)

Комисията стигна до заключението, че тъй като двете дружества не са представили нови доказателства в подкрепа на твърдението си, които биха променили оценката на Комисията, предварителните констатации, изложени в съображения 64—68 от регламента за временните мерки, се потвърждават и твърдението се отхвърля.

(94)

След окончателното разгласяване искането за изчисляване на дъмпинга на тримесечие беше повторено от един производител износител. Освен това дружеството сравни колебанията на разходите и средните темпове на инфлация и обезценяване на турската лира с установените маржове на подбиване на цените, за да покаже предполагаемата значимост на първата. На последно място дружеството отбеляза, че въпреки че Комисията предвижда механизъм за индексиране на цените на суровините при всяка процедура за ангажимент, в този случай при изчисляването на дъмпинговия марж не са взети предвид такива колебания на цените.

(95)

Дружеството не предостави нова информация в подкрепа на своето твърдение. Както беше изложено в съображение 68 от регламента за временните мерки, Комисията счете, че противно на твърдението на производителя износител, колебанията в тримесечните производствени разходи са засегнали предимно една четвърт от РП, докато продажбите на продукта, предмет на разследването, са се осъществявали през целия РП, и че общите колебания на разходите, инфлацията и обезценяването на турската лира не са били от такъв мащаб, че да бъдат изключени от постоянната практика на Комисията да изчислява дъмпинговия марж на годишна база. Сравнението, направено от производителя износител между равнището на маржовете на подбиване на цените и разликите в разходите, инфлацията и девалвацията по време на ПР, не е валидно, тъй като то се отнася до две напълно различни оценки, които не са пряко свързани една с друга. Що се отнася до механизмите за индексиране на цените при гаранции, Комисията отбелязва, че те са необходими, за да се поддържа подходяща минимална вносна цена, така че да се избегнат злоупотреби и заобикаляне и по този начин се премахнат по подходящ начин установеният дъмпинг и вреда. Установяването на дъмпинг и вреда се отнася до проучването на минал период и следователно двете ситуации не са сравними.

(96)

Един производител износител и двама свързани производители износители оспориха предварителното отхвърляне на корекцията за конвертиране на валути, която са поискали въз основа на договори за хеджиране, свързани с продажбите им за Съюза. Твърдението се отнася до валутния курс, който трябва да се използва при конвертирането на стойността на продажбите в чуждестранна валута (в този случай евро) във валутата на страната износител (турска лира или TRY). Дружествата се позоваха на разпоредбите на член 2, параграф 10, буква ѝ) от основния регламент, че „(…) освен ако продажбата на чуждестранна валута на форуърдни пазари е пряко свързана със сделката по износа, като в този случай се използва валутният курс „форуърд“.

(97)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърденията на производителите износители, че хеджирането е вътрешен процес, и че дружествата не могат да твърдят, че без хеджиране продажната цена би била по-висока, тъй като не е очевидно, че клиентите биха платили по-висока цена.

(98)

Комисията отбеляза, че член 2, параграф 10, буква ѝ) от основния регламент е приложим в ситуации, при които е необходимо конвертиране на валути с цел сравнение между нормалната стойност и експортната цена. Постоянната практика е такова сравнение да се прави във валутата на съответната държава. Следователно в настоящия случай Комисията е използвала турската лира като валута за сравнение. Двете дружества, поискали корекция за конвертиране на валути, са хеджирали продажбите за износ, които са били деноминирани в евро. Рискът при конвертиране на валути, произтичащ от тези сделки, беше хеджиран във всички случаи срещу щатския долар. Тъй като сравнението е направено в турски лири и всички трансакции в евро са директно конвертирани в турски лири, без междинно конвертиране в щатски долари, също както всички продажби на вътрешния пазар бяха отчетени в турски лири, Комисията счете, че валутният курс евро/щатски долар, установен в договорите за хеджиране, не е от значение за сравнението. Поради това Комисията отхвърли твърдението на тримата производители износители.

(99)

След окончателното разгласяване тримата производители износители повториха своите искания за корекция за конвертирането на валути при продажби в Съюза, за да бъдат отчетени операциите по хеджиране на валутния риск, произтичащ от сделките в евро. Те повториха аргумента, че независимо от използваната валута за сравнение на цените печалбата или загубата, произтичаща от валутния курс в момента на хеджирането, оказва значително влияние върху сравнението на цените. По-конкретно, те предоставиха теоретичен пример за вътрешна поръчка за продажба с единична цена в щатски долари (USD), договорена за определен ден, и поръчка за експортна продажба със същата единична цена с еквивалентен размер в EUR, договорена за същия ден. Изчисленията на дружествата показаха, че когато тези поръчки за продажба се доставят в същия ден и фактурираната стойност се преобразува пряко от валутата на фактурата в TRY, сравнението би довело до дъмпинг, въпреки че цената, договорена в двете поръчки за продажба, е еднаква към датата на поръчките за продажба. След това те заявиха, че корекция за хеджиране следва да се извършва въз основа на член 2, параграф 10, буква й) или член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент.

(100)

Комисията анализира твърдението, по-специално теоретичния пример, в който се твърди, че валутният курс в договорите за хеджиране следва да се вземе предвид за целите на сравнението на цените. Първо, Комисията отбеляза, че въпреки че примерът е математически верен, той не отразява реалността нито на стопанските дейности на дружествата, нито на изчисленията на дъмпинговия марж. По-конкретно, примерът подсказва, че дъмпинговият марж се изчислява чрез сравнение на две отделни сделки, извършени едновременно, което не е така, тъй като Комисията сравнява средната нормална стойност и средната експортна цена, определени по време на РП за всеки вид продукт. Второ, в примера се приема, че всички поръчки за продажба, сключени в определен ден, се изпълняват по сходно време, което се оказа неправилно. Всъщност един от производителите износители отделно заяви, че периодът за изпълнение между завършването на производството и вземането на стоките от клиента е много по-дълъг на вътрешния пазар в сравнение с експортните продажби. Поради това бе счетено, че даденият от дружествата пример е неточен за настоящото положение. Освен това нито едно от дружествата не представи доказателства, че неговите експортни продажби, деноминирани в евро, първоначално са били договорени на тяхната цена в щатски долари. Тъкмо напротив, договорите за продажба и/или поръчките за продажба по тези сделки за експортни продажби са били директно деноминирани в EUR без позоваване на USD. Поради това конвертирането от EUR в TRY през USD беше счетено за неуместно. Следователно Комисията отхвърли исканите корекции въз основа на член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент.

(101)

Освен това, въпреки че дружествата твърдят, че могат да свържат експортните сделки с отделни операции по хеджиране, тези сделки могат да бъдат (и в много случаи са били) коригирани след продажбата, в зависимост от това как са се развили финансовите перспективи, както и с цел максимално да се увеличи възвръщаемостта на дружествата. Поради това Комисията не счита, че хеджирането може да бъде пряко свързано със съответната експортна продажба, нито че отчитането на форуърдната продажна цена би създало риск от изкривяване на действителната експортна цена.

(102)

Комисията също така отхвърли твърдението въз основа на член 2, параграф 10, буква к), тъй като дружествата не представиха никакви доказателства, че дейностите им по хеджиране са довели до това клиентите постоянно да плащат различни цени на вътрешния пазар.

(103)

Двама производители износители възразиха срещу предварителното отхвърляне на някои корекции, които са поискали по отношение на продажбите на вътрешния пазар, като едната е свързана със съществуването на схема за възстановяване на мита, а другата се отнася до корекция на разходите по поддържане на материалните запаси. Един от тях оспори и условията за плащане, използвани от Комисията за изчисляване на неговите вътрешни разходи по кредити.

(104)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърденията на производителите износители. Що се отнася до възстановяването на мита, той заяви, че чисто теоретичните разходи не могат да се използват като корекция, тъй като не е възможно да се установи ясна връзка между изнасяните продукти и митата, които не са платени върху внесените материали за влагане. По отношение на разходите по поддържане на материалните запаси жалбоподателят подкрепи отхвърлянето от страна на Комисията на такава корекция, тъй като засегнатото дружество не е успяло да установи, че цените на вътрешния пазар са по-високи за продукти, които престояват по-дълго време в склада.

(105)

Тъй като дружествата не представиха нови доказателства относно корекцията във връзка с възстановяването на мито, които да променят предварителната оценка на Комисията, констатациите, изложени в съображения 60—63 от регламента за временните мерки, бяха потвърдени и твърдението беше отхвърлено. Корекцията на разходите по поддържане на материалните запаси, поискана от един производител износител съгласно член 2, параграф 10, буква к) от основния регламент, е свързана с факта, че при някои от продажбите на вътрешния пазар клиентите са взели със закъснение стоките, които следователно са останали по-дълго в склада на дружеството. По отношение на това твърдение Комисията стигна до заключението, че тъй като дружеството не е било в състояние да свърже тези предполагаеми разходи с отделни продажби или с конкретни клиенти, нито е успяло да докаже, че цените на вътрешния пазар са били повлияни от разходите по поддържане на материалните запаси, твърдението трябва да бъде отхвърлено. По отношение на условията за плащане, използвани при изчисляването на разходите за кредити на вътрешния пазар, засегнатото дружество не представи нови доказателства, които биха променили временния подход на Комисията, т.е. да замени докладваните условия на плащане, за които по време на КПР беше установено, че са несъвместими с условията на съответните договори за продажба, с по-точен набор от условия за плащане, предоставени от дружеството и проверени по време на КПР. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(106)

След окончателното разгласяване един производител износител повтори твърдението, че по отношение на продажбите му на вътрешния пазар следва да се вземат предвид корекциите за възстановяване на мита и разходите по поддържане на материалните запаси и отново оспори условията за плащане, използвани от Комисията за изчисляване на разходите за кредити на вътрешния пазар.

(107)

Що се отнася до корекцията за възстановяването на мито, той повтори аргумента, че независимо дали действително е платено вносно мито или не, съществуването на вносно мито върху материал за влагане оказва влияние върху цената, начислена от местните доставчици на този материал за влагане.

(108)

По отношение на корекцията за разходите по поддържане на материалните запаси, дружеството повтори аргумента, че корекцията за такива разходи е подобна на корекция за разходите за кредит, тъй като и двата вида разходи са свързани със забавяне на плащането. Освен това той изтъкна, че отхвърлянето на надбавка за продажби на вътрешния пазар е в противоречие с приемането на надбавка за износ за разходите за демюраж върху продажбите му в Съюза, като се аргументира, че и в двата случая има забавяне при пристигането на стоките, което води до допълнителни разходи.

(109)

По отношение на условията за плащане, използвани за изчисляване на разходите по кредитите на вътрешния пазар, дружеството повтори, че Комисията е следвало да изчисли разходите за кредити въз основа на договорените условия на плащане, а не въз основа на това кога действително се извършват плащанията, тъй като единствено договорените условия на плащане могат да окажат влияние върху определянето на цената.

(110)

В отговор на тези коментари относно предполагаемата корекция за възстановяване на мито, в допълнение към временните съображения на Комисията, че теоретичните разходи не могат да бъдат взети предвид при изчислението, се оказа, противно на твърденията на дружеството, че при цените при продажбите на вътрешния пазар, начислени от производителя износител, не е взет предвид размерът на предполагаемото възстановяване на мито, което в противен случай би довело до загуби от продажби. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(111)

По отношение на корекцията за разходи по поддържането на материалните запаси, Комисията отбеляза, че докато допълнителните складови разходи за стоки, които се вземат със забавяне от клиентите, вече са включени в общите разходи за продажби, то корекцията, за която се твърди, че обхваща полученото отложено плащане, сравнена от дружеството с корекция за разходи за кредити, не може да бъде предоставена, тъй като при сключването на договора за продажба дружеството не е взело предвид евентуалното забавено вземане, нито е могло да го свърже с клиент или с конкретна сделка, с което се потвърждава, че исканата корекция не е отразена в продажната цена. За разлика от разходите за демюраж, които дружеството е разпределило само за сделки за износ, при които действително са платени такси за демюраж, дружеството не е било в състояние да докаже съответствие между заявените разходи за инвентаризация и действителните операции, за които се твърди, че са били засегнати. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(112)

По отношение на условията за плащане, използвани за изчисляване на разходите по кредитите на вътрешния пазар, Комисията счете, че действителните условия на плащане, предоставени от дружеството, са по-точни, тъй като условията за плащане, посочени като договорени в поръчките за продажба, бяха счетени за несъответстващи на условията за плащане, които са действително уговорени в свързаните поръчки за продажба при извадка от сделки. Поради това твърдението беше отхвърлено.

(113)

Една група производители износители възрази срещу предварителното отхвърляне на искането за корекция на фактурирането на продажбите на вътрешния пазар, направено съгласно член 2, параграф 10, буква в) от основния регламент, за да бъдат отразени отстъпките, за които се твърди, че са предоставени след издаването на фактурите.

(114)

В хода на разследването, включително когато бе поискано от него по време на КПР, дружеството обясни, че не е било в състояние да обвърже корекцията на фактурирането, документирана в счетоводните му отчети, с отделни операции. То не успя например да посочи кредитни или дебитни известия, свързани с конкретните фактури, чиято стойност се очакваше да бъде коригирана чрез корекциите на фактурирането. Поради това Комисията стигна до заключението, че исканата корекция не е достатъчно обоснована, и потвърди отхвърлянето на твърдението.

(115)

Двама свързани производители износители оспориха предварителното изчисление на разходите за кредити при продажбите за Съюза. По-специално дружествата заявиха, че Комисията неправилно е приложила едни и същи лихвени проценти за евро и щатски долари от турската централна банка за всички включени в извадката производители износители, тъй като това не отразява факта, че лихвените проценти по кредитите зависят от специфичните характеристики и финансовото състояние на дружествата. Те заявиха, че вместо това е трябвало да се използват действителните лихвени проценти, приложими към кредитите на дружествата.

(116)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителите износители и заяви, че временното решение на Комисията да прилага еднакви лихвени проценти от турската централна банка е било прозрачно и обективно и следва да бъде запазено.

(117)

Комисията разгледа това твърдение и стигна до заключението, че за кредитите, получени от един от свързаните производители износители по пазарна цена от независими банки, наистина е обосновано да се използва договорният лихвен процент в щатски долари, действително платен от производителя по краткосрочни кредити, за да се изчислят неговите разходи по кредита. Поради това промяната е приложена при окончателното изчисление. По отношение на заема, получен от банка, свързана с производителя, Комисията обаче стигна до заключението, че използването на средния лихвен процент в евро, предоставен от турската централна банка, е обосновано, тъй като договорният лихвен процент не отразява пазарните условия. Другият производител износител от групата не е имал неизплатени заеми през РП и поради това не е имало специфичен за дружеството лихвен процент, който да се използва като заместител на изчисляването на надбавката за разходи по кредити. Ето защо е било оправдано да се използват средните лихвени проценти, предоставени от турската централна банка.

(118)

След окончателното разгласяване двамата свързани производители износители изтъкнаха, че Комисията е следвало да приложи един и същ лихвен процент в USD и за двамата производители от групата, тъй като условията им за финансиране бяха еднакви. По-специално, един производител износител предостави допълнителна информация, според която един от заемите, докладвани от свързания производител износител, всъщност е използван от въпросния производител износител.

(119)

Комисията направи оценка на твърдението и отбеляза, че условията за финансиране на въпросния производител износител не са същите като тези на другото дружество от групата, което е видно от факта, че лихвеният процент, приложим към заема на въпросния производител износител, е по-висок от средния лихвен процент по другите заеми и в този процент все още не е била включена надценката, начислявана за услугите в централата, както беше обяснено от дружествата по време на КПР и повторено в коментарите им относно окончателното разгласяване. С оглед на тези факти, Комисията отхвърли твърдението.

(120)

Освен това един производител износител заяви, че Комисията е следвало да използва лихвените проценти по заемите на дружеството, тъй като е приела такъв подход за друг производител износител, включен в извадката.

(121)

Комисията счете че двата случая се различават. Другият производител износител предостави информация за собствените си заеми в първоначалния си отговор на въпросника, а въпросното дружество не съобщи за съществуването на краткосрочни заеми. Вместо това дружеството предложи да се използват междубанкови лихвени проценти за определяне на разходите по кредити. Комисията счете, че дружеството не би могло да получи заем при междубанкови лихвени проценти и затова замени тези лихвени проценти със среден лихвен процент на търговските краткосрочни заеми, публикуван от турската централна банка.

(122)

Комисията направи освен това оценка на новата информация, предоставена от въпросния производител износител в коментарите му относно разгласяването на предварителните заключения и допълваща коментарите му относно окончателното разгласяване. Комисията счете, че с оглед на противоречивата информация, предоставена в първоначалния отговор на въпросника и на по-късен етап от разследването, временното ѝ решение да използва лихвените проценти, публикувани от турската централна банка за определяне на разходите за кредит, не може да се счита за неразумно. Поради това Комисията отхвърли това твърдение.

(123)

Двама производители износители посочиха наличието на несъответствие във валутните курсове между разходите и данните за продажбите. По отношение на техните данни за продажбите е използвано средномесечно конвертиране на валути, а към данните им за разходите е приложено средногодишно конвертиране на валути.

(124)

В коментарите си, представени след разгласяването на предварителните заключения, жалбоподателят се противопостави на твърдението на производителите износители и подкрепи временния подход на Комисията по отношение на използваните валутни курсове. Според него разходите (които са определени в счетоводните отчети на дружествата за по-дълъг период от време) следва да се изчисляват на годишна база и да се конвертират по средния обменен курс за ПР, а приходите, свързани с продажбите, следва да се конвертират в момента на генериране на дохода, като се използват месечни или дори дневни валутни курсове.

(125)

Комисията анализира твърдението и го счете за обосновано. Поради това твърдението беше прието и в окончателното изчисление бяха използвани средномесечни валутни курсове за конвертиране както на данните за разходите, така и на данните за продажбите на дружествата.

(126)

След окончателното разгласяване производителите износители заявиха, че тъй като са докладвали всички данни, имащи отношение към изчисляването на дъмпинга в USD, не е имало нужда те да бъдат конвертирани от USD в TRY съгласно член 2, параграф 10, буква й) от основния регламент с цел сравнение на цените. След това дружествата се позоваха на член 2, параграф 5 от основния регламент, че „разходите се определят обикновено въз основа на счетоводните книги, водени от разследваната страна“, докато при конвертиране от USD в TRY сумите за производствени разходи, използвани от Комисията при изчисляването на техните нормални стойности, са различни от сумите, отчетени в тяхната счетоводна документация.

(127)

Първо, Комисията отбеляза, че производителите износители са извършвали сделки в щатски долари, евро и турски лири. Следователно конвертирането на валути е било необходимо, за да се изразят стойностите в една валута, което би позволило сравнение. Второ, Комисията не оспорва факта, че дружествата са конвертирали всички стойности в щатски долари, тъй като щатският долар е счетоводната валута на дружествата. Въпреки това Комисията счете за уместно да използва валутата на съответната държава за целите на сравнението на нормалната стойност и експортната цена. И накрая, тъй като дружествата отчитат производствените разходи в щатски долари, Комисията смята за оправдано, като се основава и на коментарите на дружествата относно разгласяването на предварителните заключения, да преобразува данните в турски лири, като използва месечни валутни курсове. Тъй като дружествата не предоставиха пълен набор от информация за производствените разходи в турски лири, нямаше възможност да бъдат взети предвид разликите спрямо стойностите в турски лири като допълнителна валута, използвана в счетоводната им документация. Поради това Комисията отхвърли твърдението.

(128)

След окончателното разгласяване един производител износител заяви, че при изчисляването на цената на продажбите му за Съюза Комисията не е следвало да приспада определени надбавки, и по-конкретно таксата за членство в асоциацията на износителите и общото приспадане за износа.

(129)

Комисията отбеляза, че производителят износител е направил това твърдение и в коментарите си относно разгласяването на предварителните заключения, а надбавките са били обсъдени в изслушването, организирано след разгласяването на предварителните заключения.

(130)

По време на изслушването дружеството потвърди, че таксата за членството му в асоциацията на износителите ÇİB е платена. Освен това дружеството обясни, че таксата е платена като процент от стойността на всяка експортна сделка. Поради това Комисията счете, че таксата за членство в асоциацията на износителите е разход, който дружеството прави единствено във връзка с експортните си сделки и че нейният размер зависи от обема на износа на дружеството. Освен това стойността на надбавката може да бъде определена за всяка експортна сделка поотделно въз основа на нейната стойност.

(131)

Що се отнася до общото приспадане за износа, дружеството твърди, че не е целесъобразно стойността му да се приспадне от експортната цена, тъй като засяга само данъчно облекчение, а не действителни разходи на дружеството. В коментарите си по окончателното разгласяване дружеството се позова на турското законодателство (11), което позволява на всеки износител да приспадне 0,5 % от приходите си от експортни продажби, за да отрази разходите, които са направени, но не могат да бъдат осчетоводени по друг начин поради липсата на подходяща документация. Следователно Комисията счете, че общото приспадане за износа представлява разход, действително направен по отношение на сделките за експортни продажби на дружеството, за които дружеството не разполага с подходяща документация и които не могат да бъдат осчетоводени по друга разходна сметка. Освен това Комисията успя да определи стойността на приспадането за всяка сделка поотделно.

(132)

Ето защо Комисията отхвърли твърдението относно приспадането на таксата за членство в асоциацията на износителите и общото приспадане за износа.

3.5.   Дъмпингови маржове

(133)

Както е посочено в съображения 28—132 по-горе, Комисията взе предвид коментарите на заинтересованите страни, представени след разгласяването на предварителните заключения, и съответно преизчисли дъмпинговите маржове.

(134)

Окончателните дъмпингови маржове, изразени като процент от цената CIF (стойност, застраховка и навло) на границата на Съюза, без платено мито, са, както следва:

Дружество

Окончателен дъмпингов марж

Çolakoğlu Metalurji A.Ş.

7,3 %

Група Erdemir:

Ereğli Demir ve Çelik Fabrikalari T.A.S.

İskenderun Demir ve Çelik A.Ş.

5,0 %

Habaş Sinai Ve Tibbi Gazlar İstihsal Endüstrisi A.Ş.

4,7 %

Ağir Haddecilik

5,7 %

Borçelik Çelik Sanayii Ticaret A.Ş.

5,7 %

Всички други дружества

7,3 %

(135)

Изчисленията на индивидуалните дъмпингови маржове, както и на корекциите, направени вследствие на коментарите на заинтересованите страни след разгласяването на предварителните заключения и окончателното разгласяване, бяха разгласени на включените в извадката производители износители.

4.   ВРЕДА

4.1.   Определение за промишленост на Съюза и производство на Съюза

(136)

По време на разследвания период в ЕС-27 сходният продукт е бил произвеждан от 21 известни производители, принадлежащи към 14 групи. Тези производители представляват „промишлеността на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от основния регламент.

(137)

За ЕС-27 общото производство на Съюза по време на разследвания период бе изчислено в диапазона от 71 до 74,5 милиона тона, включително производството за пазара за собствено потребление.

(138)

Тримата производители от Съюза, включени в извадката, представляват 34—38 % от общото производство на Съюза на сходния продукт в ЕС-27. Те представляват от 40 до 44 % от обема на продажбите на производителите от Съюза, които заявиха интереса си в контекста на анализа за оценяване на процесуалната легитимация на етапа преди започване на процедурата.

4.2.   Определяне на съответния пазар на Съюза

(139)

ПТ счете, че Комисията не е обяснила по задоволителен начин защо е необходимо да се разгледат поотделно данните за свободния пазар и данните за собственото потребление. Според ПТ обясненията, представени от Комисията, са в противоречие със становищата на специализираната група в Мароко — горещовалцована стомана (Турция) и Апелативния орган в САЩ — горещовалцована стомана, съгласно които разследващите органи следва по принцип да разглеждат по сходен начин всички части на даден отрасъл, както и промишлеността като цяло, или да дадат задоволително обяснение защо това не е така.

(140)

За да бъде картината на промишлеността на Съюза възможно най-пълна, Комисията набави данни за цялото производство на разглеждания продукт и определи дали производството е предназначено за собствена употреба, или за свободния пазар. По отношение на показателите за вредата, посочени в съображение 82 от регламента за временните мерки, Комисията анализира отделно данните, свързани със свободния пазар и с пазара за собствено потребление, и направи сравнителен анализ, когато това бе възможно и обосновано. Що се отнася до икономическите показатели, посочени в съображение 83 от регламента за временните мерки, Комисията можеше да направи съдържателна оценка единствено като се позове на цялостната дейност на промишлеността на Съюза. Поради това Комисията счете, че анализът ѝ е в съответствие със съдебната практика на съдилищата на Съюза и на Световната търговска организация (СТО) (12).

(141)

След окончателното разгласяване ПТ настоя, че Комисията е действала в противоречие със съдебната практика на СТО, тъй като i) не е анализирала отделно данни за продажните цени, производствените разходи, растежа, обема на износа и цените, рентабилността, възвръщаемостта на инвестициите и паричния поток, ii), нито е предоставила обяснение защо е изследвала само данните на свободния пазар, вместо да направи отделен и сравним анализ. Комисията не се съгласи, тъй като в допълнение към обяснението в съображението по-горе, въз основа на отговорите на въпросника, представени от включените в извадката производители от Съюза, може да бъде направен анализ на продажните цени, обема на продажбите и рентабилността на свободния пазар спрямо други пазари. Фактът, че в таблица 10 са показани продажните цени на свободния пазар, не означава, че не са проучени продажните цени на собствения пазар.

(142)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 78—83 от регламента за временните мерки.

4.3.   Потребление на Съюза

4.3.1.   Потребление на свободния пазар в Съюза

(143)

В ЕС-27 потреблението на Съюза на свободния пазар през разглеждания период се е променяло, както следва:

Таблица 1

Потребление на Съюза на свободния пазар (в тонове)

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Потребление на Съюза на свободния пазар

33—34 милиона

32—33 милиона

34—35 милиона

33—34 милиона

Индекс

100

96

102

99

Източник: Eurofer, включените в извадката производители от Съюза и Евростат

(144)

Между 2016 г. и 2018 г. потреблението на свободния пазар се е увеличило с 2 %, но впоследствие е спаднало. Като цяло потреблението на свободния пазар е намаляло с 1 % през разглеждания период.

4.3.2.   Собствено потребление на пазара на Съюза

(145)

В ЕС-27 собственото потребление на Съюза през разглеждания период се е променяло, както следва:

Таблица 2

Собствено потребление на пазара на Съюза (в тонове)

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Собствено потребление на Съюза

42,5—45,5 милиона

44—47 милиона

43,5—46,5 милиона

39,5—42,5 милиона

Индекс

100

103

102

93

Източник: Eurofer и включените в извадката производители от Съюза

(146)

Потреблението на пазара за собствено потребление се е увеличило леко през първата част на разследвания период, след което е намаляло. Като цяло собственото потребление е намаляло със 7 процентни пункта през разглеждания период.

4.3.3.   Общо потребление

(147)

През разглеждания период общото потребление в ЕС-27 — сумата от собственото потребление и потреблението на свободния пазар — се е променяло, както следва:

Таблица 3

Общо потребление (на свободния пазар и на пазара за собствено потребление) (в тонове)

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Общо потребление на Съюза

78—81 милиона

78—81 милиона

80—83 милиона

74—77 милиона

Индекс

100

100

102

95

Източник: Eurofer, включените в извадката производители от Съюза и Евростат

(148)

Горната таблица показва, че общото потребление се е увеличило слабо през 2018 г., но като цяло е спаднало с 5 % в сравнение с 2016 г. Собственото потребление е представлявало 59 % от общото потребление през разследвания период.

4.4.   Внос от Турция

4.4.1.   Обем и пазарен дял на вноса от Турция

(149)

Вносът от Турция в ЕС-27 се е променял, както следва:

Таблица 4

Обем и пазарен дял на вноса

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Обем на вноса от Турция (в тонове)

934 651

1 738 017

2 779 174

2 767 658

Индекс

100

186

297

296

Пазарен дял на свободния пазар (%)

2,8—3,1

5,3—5,6

7,8—8,1

8,2—8,5

Индекс

100

190—220

270—300

270—300

Източник: Eurofer, включените в извадката производители от Съюза и Евростат

(150)

Вносът от Турция се е увеличил със 196 % през разглеждания период, като делът му на свободния пазар почти се е утроил.

(151)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че вносът от Турция не е заел пазарния дял на промишлеността на Съюза, а само известен дял от трети държави, което не би могло да окаже въздействие върху производителите от Съюза.

(152)

След окончателното разгласяване ПТ добави, че анализът на Комисията относно обема на вноса от Турция е от крайна точка до крайна точка и прикани Комисията да анализира по-скоро развитието въз основа на тримесечни данни от 2019 и 2020 г. и спада на вноса след разследвания период. Комисията отбеляза, че при подхода на ПТ не може да се постави под въпрос фактът, че между 2016 г. и 2018 г. вносът от Турция се е увеличавал ежегодно, със 196 % през разглеждания период, както и че делът на този внос на свободния пазар почти се е утроил.

(153)

Предвид естеството на тези коментари, те са разгледани в раздел 5 по-долу.

4.4.2.   Цени на вноса от Турция и подбиване на цените

(154)

Комисията установи цените на вноса въз основа на данни от Евростат. Среднопретеглената цена на вноса от Турция в ЕС-27 се е променяла, както следва:

Таблица 5

Цени на вноса (EUR/тон)

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Турция

363

490

538

492

Индекс

100

135

148

136

Източник: Евростат

(155)

Средните цени на вноса от Турция са се увеличили от 363 EUR/тон през 2016 г. на 492 EUR/тон през разследвания период, което представлява увеличение с 36 %. Разликата между средните цени на дъмпинговия внос и средните продажни цени на промишлеността на Съюза през разследвания период, както е отразено в таблица 10, е била значителна (7,8 %).

(156)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ счете, че цените на вноса от Турция не биха могли да причинят вреда на производителите от Съюза. Предвид естеството на тези коментари, те са разгледани в раздел 5 по-долу.

(157)

Изчисленията на маржовете на подбиване бяха преразгледани, за да бъде отразено положението на база ЕС-27, и Комисията установи, че за дъмпинговия внос на включените в извадката производители износители са налице среднопретеглени маржове на подбиване между 1,2 и 2 %. Тъй като пазарът на ГВППС е много чувствителен към цените и конкуренцията до голяма степен се основава на цените, Комисията счете, че тези маржове на подбиване са значителни.

(158)

След окончателното разгласяване Eurofer подчерта, че предвид естеството на пазара и наличието на значителна ценова конкуренция, дори сравнително ниско ниво на подбиване на цените може да бъде значително. ПТ обаче заяви, че определянето на установените маржове на подбиване като значими е само едно твърдение, тъй като липсва подходяща оценка или критерии, чрез които да се определи какъв марж следва да се счита за значим. Комисията отхвърли твърдението като неоснователно. Промените на пазара и смяната на източниците на внос, наблюдавани в таблица 14, потвърждават значението на цената на пазара на ГВППС. Освен това, както самото ПТ беше признало, увеличението на пазарния дял на вноса от Турция се дължи на малка ценова разлика (13).

(159)

След окончателното разгласяване групите Erdemir и Colakoglu заявиха, че при установяването на подбиване на цените при 66,1 % (за група Colakoglu) или 69,5 % (за група Erdemir) от продажбите на включения в извадката производител от Съюза, Комисията не е установила подбиване на цените за продукта като цяло и по този начин е нарушила член 3, параграф 3 от основния регламент. Според тях не може да се изключи, че констатираните маржове на подбиване биха били различни, ако Комисията беше проучила въздействието на цените въз основа на продажбите на всички включени в извадката производители от Съюза. Комисията отхвърли това твърдение като неоснователно, тъй като в основния регламент не се изисква констатацията за подбиване да се основава на всички продажби на включения в извадката производител от Съюза. Анализът на цените трябва да се основава по-скоро на сравнение между моделите, изнасяни за Съюза, и сходния продукт, като при сравнението между експортните продажби на производителите износители и продажбите на промишлеността на Съюза трябва да се има предвид, че не всеки от (тримата) включени в извадката производители износители изнася за Съюза всички произвеждани от тях модели. Комисията припомни, че съгласно отразеното в таблица 10 разликата между средните цени на дъмпинговия внос и средните продажни цени на промишлеността на Съюза през разследвания период е била значителна (7,8 %).

4.5.   Икономическо състояние на промишлеността на Съюза

4.5.1.   Общи бележки

(160)

Комисията припомня, че на първоначалния етап жалбоподателят е поискал от Комисията да започне анализа на тенденциите, свързани с вредата, от 2017 г., на основанието, че 2016 г. (първата година от разглеждания в настоящото разследване период) е била „непредставителна година“, тъй като е установено, че на промишлеността на Съюза е била нанесена вреда от дъмпингов и субсидиран внос с произход от няколко държави. Комисията призна, че промените в показателите за вредата, започнали през 2016 г., са били повлияни от факта, че състоянието на промишлеността на Съюза все още е било засегнато от дъмпингов и субсидиран внос през 2016 г., докато през 2017 г. промишлеността на Съюза ясно е показала признаци на възстановяване след налагането през тази година на окончателни антидъмпингови и изравнителни мерки срещу този внос. Комисията обаче реши да представи данните в съответствие с обичайната си практика, при която в допълнение към разследвания период трябва да се вземат предвид и трите календарни години преди разследвания период. Поради това Комисията включи и 2016 г. в разглеждания период.

(161)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB заяви, че някои аспекти на анализа на вредата изглежда изключват данните за 2016 г. и че това е подвело Комисията в оценката ѝ за вредата. След разгласяването на предварителните заключения страната поясни, че оспорва липсата на оценка на показателите от 2016 г., по-специално онези, които показват положителна тенденция след 2016 г. (например обем и пазарен дял на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар), което трябва да се разглежда като доказателство за липсата на материална вреда за промишлеността на Съюза. След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви по същия начин, че проучването на твърдяната вреда за местната промишленост следва да се основава на периода 2016—2019 г., което според него не се отнася за всички показатели за вредата. По-специално ПТ счита, че в близкото минало подобряването или влошаването на състоянието на промишлеността не е било възможно да се свърже със съществуването или липсата на мерки за търговска защита. Накрая ПТ отправи критики към съображение 104 от регламента за временните мерки, тъй като, според него, фактът че окончателните антидъмпингови мерки и изравнителните мита срещу Китай са публикувани през април и юни 2017 г. (14) и че окончателните антидъмпингови мерки срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна са наложени през октомври 2017 г. (15), означава, че всички вредоносни последици от дъмпинговия внос от тези държави все още са били налице през 2017 г. В подкрепа на това твърдение ПТ подчерта, че през 2017 г. вносът от тези пет държави все още е представлявал 26 % от вноса на ГВППС.

(162)

Що се отнася до твърденията, свързани с включването или не на 2016 г. по отношение на някои от показателите за вредата, Комисията поясни, че съответните таблици, раздел 1.8 и другите констатации в регламента за временните мерки обхващат периода 2016—2019 г., както е посочено в регламента. В коментарите под таблиците, отнасящи се до разглеждания период, са отразени тенденциите, започнали през 2016 г., независимо дали са положителни или отрицателни. Това е така дори когато, както в настоящия случай, Комисията е направила преглед и е взела под внимание събитията, настъпили в определен срок в рамките на разглеждания период, включително мерките за търговска защита.

(163)

Що се отнася до антидъмпинговите мерки срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна, разследването обхвана периода от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г. Що се отнася до антидъмпинговите и изравнителните мерки срещу Китай, разследването на дъмпинга, субсидирането и вредата обхвана периода от 1 януари 2015 г. до 31 декември 2015 г. Коментарите на ПТ, че петте държави все още са представлявали 26 % от вноса на разглеждания продукт през 2017 г. и че поради това те все още са нанасяли вреда на промишлеността на Съюза, са подвеждащи. Както е видно от таблица 14 в регламента за временните мерки, обемът на вноса от петте засегнати държави е намалял с 68 % (т.е. от 5 724 303 тона на 1 810 518 тона) между 2016 г. и 2017 г., а общият им пазарен дял — от 16,1 на 5,2 %. Тези тенденции се потвърждават от данните за ЕС-27. От таблица 14 от настоящия регламент е видно, че обемът на вноса от петте засегнати държави е намалял значително (т.е. от 5 611 020 тона на 1 565 303 тона) между 2016 г. и 2019 г., както и общият им пазарен дял (т.е. от 16—17 % на 4—5 %). Поради това Комисията счете за неоснователно твърдението, че предишните разследвания разкриват, че всички вредоносни последици от дъмпинговия внос от Китай, Бразилия, Иран, Русия и Украйна все още са били налице през 2017 г.

(164)

След окончателното разгласяване ПТ припомни своите коментари относно момента на налагане на окончателните антидъмпингови мерки и изравнителните мита срещу Китай и окончателните антидъмпингови мерки срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна. ПТ заяви, че намаляването на вноса от тези държави не променя факта, че този внос все още представлява значителна част от вноса в ЕС-27 и е причинил вреда през 2017 г. Според ПТ Комисията е опитала да избегне проучването на тези вредоносни последици, като се е опирала на данни, показващи намаляване в абсолютни стойности. Комисията счете твърдението за неоснователно. При разследваните периоди на предходните разследвания не беше установен вредоносен дъмпинг за 2017 г., когато, както вече беше припомнено, пазарните дялове на засегнатите държави вече са намалели драстично. В допълнение към това, раздел 5.2.1 от настоящия регламент включва анализ на промените в пазара и в пазарните дялове на различните източници на внос.

4.5.2.   Макроикономически показатели

4.5.2.1.   Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

(165)

През разглеждания период общото производство, производственият капацитет и използването на капацитета на Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 6

Производство, производствен капацитет и използване на капацитета

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Обем на производството (тонове)

74—77,5 милиона

77—80,5 милиона

76—79,5 милиона

71—74,5 милиона

Индекс

100

104

102

96

Производствен капацитет (в тонове)

88—93 милиона

89—94,5 милиона

90—95,5 милиона

91—96 милиона

Индекс

100

102

103

104

Използване на капацитета (%)

84

86

84

78

Индекс

100

102

99

93

Източник: Eurofer, включените в извадката производители от Съюза и Евростат

(166)

През разглеждания период обемът на производството на промишлеността на Съюза е намалял с 4 %, а производственият капацитет се е увеличил с 4 %. Вследствие на това използването на капацитета е намаляло със 7 % — от 84 % през 2016 г. на 78 % през разследвания период.

(167)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ счете, че фактът, че промишлеността на Съюза е увеличавала капацитета си всяка година от 2016 г. насам, показва, че тя е в добро състояние. Комисията изрази несъгласие, като отбеляза, както е посочено в съображение 107 от регламента за временните мерки, че увеличението на капацитета между 2016 г. и 2017 г. отразява подобряването на условията на пазара на Съюза след налагането на окончателни антидъмпингови и изравнителни мерки срещу вноса от пет държави и че увеличението на капацитета от 2017 г. насам се дължи по-скоро на повишаването на ефективността и разрешаването на съществуващи проблеми.

(168)

ПТ отправи критика към липсата на отделен анализ между пазара за собствено потребление и свободния пазар съгласно настоящия параграф — липса, заради която не би могло да се установи на какво се дължи общият спад в производството. Комисията счете, че разделянето на таблица 6 между пазара за собствено потребление и свободния пазар би било безсмислено. Производителите от Съюза действително използват едно и също производствено оборудване и линии за производството на продукта, предмет на разследването, независимо дали той е предназначен за собствено потребление или не. Повече подробности по отношение на обема на пазара за собствено потребление обаче са представени в таблица 8 по-долу.

4.5.2.2.   Обем на продажбите и пазарен дял

(169)

През разглеждания период обемът на продажбите и пазарният дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар в ЕС-27 са се променяли, както следва:

Таблица 7

Обем и пазарен дял на продажбите на свободния пазар

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Продажби на промишлеността на Съюза в ЕС (в тонове)

24—27 милиона

24—27,5 милиона

25—28,4 милиона

24,5—27,5 милиона

Индекс

100

101

103

103

Пазарен дял (%)

75—76

79—80

76—77

78—79

Индекс

100

105

102

104

Източник: Eurofer, включените в извадката производители от Съюза и Евростат

(170)

Обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар се е увеличил с 3 % през разглеждания период, а пазарният ѝ дял — с 4 %.

(171)

В ЕС-27 обемът на собственото потребление и пазарният дял на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза са се променяли през разглеждания период, както следва:

Таблица 8

Обем и пазарен дял на собственото потребление

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Обем на собственото потребление на пазара на Съюза (в тонове)

42,5—45,5 милиона

44—47 милиона

43,5—46,5 милиона

39,5—42,5 милиона

Индекс

100

103

102

93

Общо производство на промишлеността на Съюза (в тонове)

73—76 милиона

76—79 милиона

75—78 милиона

70—73 милиона

Индекс

100

104

102

96

Дял на пазара за собствено потребление спрямо общото производство на Съюза (%)

61

61

61

59

Индекс

100

99

99

96

Източник: Eurofer, включените в извадката производители от Съюза и Евростат

(172)

Пазарът за собствено потребление на промишлеността на Съюза (състоящ се от ГВППС, заделяни от промишлеността на Съюза за употреба надолу по веригата) в Съюза е намалял със 7 % или с около 3 милиона тона през разглеждания период. Пазарният дял на пазара за собствено потребление на промишлеността на Съюза (изразен като процент от общото производство на Съюза) е намалял от 61 % през 2016 г. на 59 % през разследвания период.

(173)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ разкритикува факта, че в съображение 109 от регламента за временните мерки Комисията е обяснила увеличението на дела на свободния пазар на промишлеността на Съюза между 2018 г. и 2019 г. с факта, че значителни обеми продажби са прехвърлени от пазара за собствено потребление към свободния пазар поради отлив на инвестиции. Според ПТ това обяснение показва пристрастен подход от страна на Комисията при разграничаването на тези пазари „по собствена преценка“. ПТ повтори твърдението си след окончателното разгласяване и постави под въпрос обективността на начина, по който са установени промените в пазарния дял на промишлеността на Съюза. Комисията отхвърли твърдението за пристрастен подход. Комисията счита за основателно и действително необходимо, в случай на отлив на инвестиции, производството, предназначено за собствена употреба, да се счита за производство за свободния пазар. Дори ако, както посочва ПТ, делът на производителите от Съюза на свободния пазар се е увеличил през разглеждания период, Комисията отбеляза, че това увеличение е било значително по-малко от увеличението на пазарния дял на вноса от Турция през същия период. В контекста на сравнително стабилно потребление в Съюза турският внос е запълнил празнината, оставена от някои други трети държави, спрямо които се прилагат антидъмпингови и/или изравнителни мита върху търговията от 2017 г. насам.

(174)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че липсва анализ на производствения обем на производствените линии, които са били продадени, както е обяснено в съображение 111 от регламента за временните мерки. ÇİB посочи, че тази продажба се дължи на стратегически и търговски съображения. Комисията отбеляза, че продажбата се е отнасяла до промяна на собствеността между производителите от Съюза, която не оказва въздействие върху таблица 6. Комисията не установи връзка между въпросната продажба и турския внос.

(175)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB заяви, че ключови показатели за вредата, като обем на продажбите и пазарен дял на свободния пазар, показват, че промишлеността на Съюза не функционира зле. Комисията счете твърдението за неоснователно, тъй като в съображения 109 и 150 от регламента за временните мерки вече е обяснено, че пазарният дял на промишлеността на Съюза се е увеличил поради отлив на инвестиции, което е довело до превръщането на значителен брой сделки, считани преди това за сделки за собствено потребление, в сделки на свободния пазар. Освен това определянето на вредата се основава на оценка на всички съответни икономически фактори и показатели, които имат отношение към състоянието на промишлеността, разглеждани заедно, както е предвидено в член 3, параграф 5 от основния регламент.

(176)

След окончателното разгласяване ÇİB заяви, че коментарите на Комисията в този раздел не обясняват защо промишлеността на Съюза е отбелязала растеж, нито защо увеличаването на обема и дела на продажбите на пазара не е от значение в този конкретен случай. Предвид естеството на тези коментари, те са разгледани в раздел 217 по-долу.

4.5.2.3.   Растеж

(177)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че съображение 112 от регламента за временните мерки се състои от неподкрепени твърдения и отправи критики към някои от формулировките. Комисията счете твърденията за неоснователни, тъй като във въпросното съображение има изрично позоваване на данни и констатации в регламента за временните мерки.

(178)

Данните за ЕС-27 по отношение на производството показват тенденция към силно намаляване от 2017 г. насам, докато продажбите и пазарният дял са стабилни, при леко увеличение на потреблението на свободния пазар през същия период. Промишлеността на Съюза в ЕС-27 показва растеж, при това много слаб, само ако за начало на периода бъде взета 2016 г. — година, за която бе установено, че тази промишленост е понесла вреда от дъмпингов внос от други държави.

(179)

След разгласяването на окончателните заключения ПТ постави въпроса дали някои заключения относно растежа са обективни, тъй като преди това Комисията е квалифицирала намаляването на производството като „силно“, а увеличението на продажбите на свободния пазар — като„леко“. На първо място Комисията отбеляза, че процентите, посочени от ПТ в неговото твърдение, не се отнасят за ЕС-27 и следователно са остарели; на второ, че сравнителното обсъждане относно това как да се квалифицира дадена процентна промяна при всяко положение трябва да отчита относителния размер на базисната стойност, предмет на тази промяна.

4.5.2.4.   Заетост и производителност

(180)

За ЕС-27 заетостта и производителността са се променяли през разглеждания период, както следва:

Таблица 9

Заетост и производителност

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Брой на наетите лица

38—40 хиляди

42—44 хиляди

38—40 хиляди

37—39 хиляди

Индекс

100

112

103

100

Производителност (в тонове на член от персонала)

1 900 —2 000

1 700 —1 800

1 900 —2 000

1 800 —1 900

Индекс

100

92

99

96

Източник: Eurofer и включените в извадката производители от Съюза

(181)

Равнището на заетост на промишлеността на Съюза, свързано с производството на ГВППС, е варирало през разглеждания период, но като цяло е останало стабилно. С оглед на спада в производството производителността на работната сила на промишлеността на Съюза, изразена в тонове на наето лице годишно, е намаляла с 4 % през разглеждания период.

(182)

След разгласяването на предварителните заключения и окончателното разгласяване ÇİB заяви, че ключови показатели за вредата, като заетостта, показват, че промишлеността на Съюза не функционира зле. Комисията обаче отбеляза, че въпреки стабилността на броя на наетите лица през разглеждания период, броят им е намалял значително между 2017 г. и 2019 г. Във всеки случай, съществената вреда, понесена от промишлеността на Съюза, е очевидна, както е показано в раздел 4.5.4 от регламента за временните мерки и в раздел 4.6 по-долу.

(183)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB заяви, че констатацията за съществена вреда, основана единствено на спад в числеността на наетите лица, е в противоречие със съдебната практика на СТО, и че намалялата численост на наетите лица от 2017 г. насам не може да се дължи на дъмпингов внос от Турция. Комисията отхвърли твърденията. Комисията никъде не приписва констатация за съществена вреда само на факта, че са намалели наетите лица. Що се отнася до промяната в броя на служителите, тя следи отблизо производството.

(184)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че производителността не следва да се разглежда самостоятелно, тъй като нейният спад през 2017 г. се дължи на значителното увеличение на заетостта между 2016 г. и 2017 г. Тъй като производителността е един от факторите, отчетени в анализа на вредата, Комисията потвърди, че нито един фактор не е разглеждан самостоятелно.

(185)

След окончателното разгласяване ПТ счете, че последното изречение в съображението по-горе е равносилно на потвърждение, че спадът в производителността е причинен от увеличаването на заетостта през 2017 г. Комисията не се съгласи с ПТ, въпреки че призна, че увеличаването на заетостта между 2016 г. и 2017 г. е изиграло роля за намаляването на производителността между 2016 г. и 2017 г. Уместно е да се отбележи обаче, че производителността отново е намаляла между 2018 г. и разследвания период, в момент, когато заетостта също е намалявала, което е довело до обща загуба на производителност от 4 % през разглеждания период, както е посочено в съображение 181.

4.5.2.5.   Размер на дъмпинговия марж и възстановяване от предишен дъмпинг

(186)

За ЕС-27 всички дъмпингови маржове са били значително над нивото de minimis. Въздействието на размера на действителните дъмпингови маржове върху промишлеността на Съюза е било значително, като се имат предвид обемът и цените на вноса от Турция.

(187)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ оспори коментарите на Комисията относно възстановяването на промишлеността на Съюза през 2017 г. като дължащо се на мерките за търговска защита. Тъй като настоящият раздел обхваща „възстановяването от предишен дъмпинг“, Комисията счете за обосновано да припомни, че предвид констатациите от предишни разследвания относно същия продукт, състоянието на промишлеността на Съюза е било засегнато от дъмпингови практики през 2016 г., имало е признаци на възстановяване от 2017 г. и по-адекватните равнища на рентабилност са изчезнали през разследвания период.

(188)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 115—117 от регламента за временните мерки.

4.5.3.   Микроикономически показатели

4.5.3.1.   Цени и фактори, влияещи върху цените

(189)

През разглеждания период среднопретеглените единични продажни цени на включените в извадката производители от Съюза за несвързани клиенти в Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 10

Продажни цени и производствени разходи в Съюза

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Средна единична продажна цена на свободния пазар (EUR/тон)

393

532

574

534

Индекс

100

135

146

136

Производствени разходи за единица продукция (EUR/тон)

413

497

540

560

Индекс

100

121

131

136

Източник: включените в извадката производители от Съюза

(190)

Средните единични продажни цени са се увеличили значително през 2017 г. в сравнение с 2016 г., а след това отново през 2018 г. Средната единична продажна цена на промишлеността на Съюза обаче е спаднала от 574 EUR/тон през 2018 г. на 534 EUR/тон през разследвания период, докато производствените ѝ разходи са се увеличили от 540 EUR/тон през 2018 г. на 560 EUR/тон през разследвания период. Поради това, докато през 2017 г. и 2018 г. промишлеността на Съюза е била в състояние да прехвърли увеличението на разходите, които е направила, върху своите клиенти и да запази рентабилността, то тя вече не е могла да прави това през разследвания период. Информацията за производствените разходи в тази таблица и в таблица 10 от регламента за временните мерки е идентична.

(191)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ отбеляза, че както производствените разходи за единица продукция, така и средните единични продажни цени на промишлеността на Съюза на свободния пазар са се увеличили в същата степен (+ 36 %) през разглеждания период, така че за промишлеността на Съюза е било възможно да отрази увеличението на цените на суровините в цените си. Комисията отбелязва, че оценката на ПТ представлява единствено анализ „от крайна точка до крайна точка“, без да се вземат предвид годишните промени, и че в нея не се отчита фактът, че при антидъмпинговото разследване, довело до налагането на мерки срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна през 2017 г., е установена вреда през периода от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г. Действително, след като през 2016 г. продажните цени в Съюза са претърпели сериозно намаление (16) вследствие на дъмпингов внос от Бразилия, Иран, Русия и Украйна, през 2017 г. промишлеността на Съюза е успяла само да възстанови продажните си цени до нормални равнища (17). Комисията отбелязва също така, че продажните цени на промишлеността на Съюза са спаднали от 574 EUR/тон през 2018 г. на 534 EUR/тон през разследвания период, докато единичните разходи са се увеличили с 540 EUR/тон на 560 EUR/тон през същия период. Ето защо, въпреки че през 2017 г. и 2018 г. промишлеността на Съюза е била в състояние да прехвърли увеличението на разходите на своите клиенти и да запази рентабилността, през разследвания период тя вече не е имала тази възможност.

(192)

След разгласяването на окончателните заключения ПТ заяви, че Комисията не е успяла да докаже по какъв начин е можела промишлеността на Съюза да отрази увеличението на разходите през 2017 г. в продажните си цени. Комисията не се съгласи с това твърдение. В кръстосаните проверки от разстояние на отговорите на въпросника на включените в извадката производители от Съюза и таблица 10 по-горе се потвърждава, че нарастването на разходите между 2016. и 2017 г. е довело до по-високи продажни цени на свободния пазар в ЕС-27 между 2016 г. и 2017 г.

4.5.3.2.   Разходи за труд

(193)

През разглеждания период средните разходи за труд на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 11

Средни разходи за труд на наето лице

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

(EUR)

74 295

78 101

79 241

83 187

Индекс

100

105

107

112

Източник: включените в извадката производители от Съюза

(194)

През разглеждания период средните разходи за труд на наето лице са се увеличили с 12 %. Тази таблица е идентична с таблица 11 от регламента за временните мерки.

(195)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че увеличението на разходите за труд не може да бъде обвързано само с вноса от Турция. Страната се оплака, че в регламента за временните мерки не са разгледани причините за промените в разходите за труд. Комисията увери ПТ, че тъй като разходите за труд са един от факторите, отчетени в анализа на вредата, Комисията не е разгледала нито един фактор поотделно. Причините за увеличението на разходите за труд бяха многобройни, включително ангажиментите, поети от синдикалните организации, представляващи наетите лица. Комисията припомни обаче, че важният въпрос в настоящия анализ е до каква степен промишлеността на Съюза е имала възможността да прехвърли увеличенията на разходите, както е разгледано в предходния раздел.

4.5.3.3.   Материални запаси

(196)

През разглеждания период равнищата на запасите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 12

Материални запаси

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Запаси в края на периода (в тонове)

1 033 364

1 207 363

843 448

862 918

Индекс

100

117

82

84

Запаси в края на периода като процент от производството (%)

4,5—5,5

5—6

4—5

4—5

Индекс

100

110

81

85

Източник: включените в извадката производители от Съюза

(197)

През разглеждания период равнището на запасите в края на периода е намаляло с 16 %. Що се отнася до промените в складовите наличности в края на периода като процент от производството, този показател е останал относително стабилен през разглеждания период на равнище от около 5 % от обема на производството. Тази таблица е идентична с таблица 12 от регламента за временните мерки.

(198)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ счете, че надлежно разработените констатации на Комисията в съображение 125 от регламента за временните мерки, че запасите не се считат за важен показател за вреда, са необективни. Комисията не се съгласи с това твърдение. Както е обяснено в регламента за временните мерки, повечето видове сходни продукти се произвеждат въз основа на специфични поръчки и следователно се доставят след производството и не се държат на склад. Комисията стигна до подобно заключение относно складовите наличности при предишни разследвания по отношение на същия продукт (18). Освен това в настоящото разследване бе потвърдено, че повечето видове на сходния продукт действително се произвеждат въз основа на конкретни поръчки на ползвателите.

(199)

След окончателното разгласяване ПТ постави под съмнение коментарите на Комисията относно намаляването на запасите в края на периода като процент от производството. Комисията припомни, че запасите в края на периода като процент от обема на производството остават относително стабилни на равнище от около 5 % през разглеждания период и че този фактор не се счита за важен показател. Според Комисията, тъй като повечето видове подобен продукт се произвеждат въз основа на конкретни поръчки на потребители, би било неоправдано стабилните запаси (като процент от обема на производството) да се считат за равносилни на липса на вреда за промишлеността на Съюза.

4.5.3.4.   Рентабилност, паричен поток, инвестиции, възвръщаемост на инвестициите и способност за привличане на капитал

(200)

През разглеждания период рентабилността, паричният поток, инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите на включените в извадката производители от Съюза са се променяли, както следва:

Таблица 13

Рентабилност, паричен поток, инвестиции и възвръщаемост на инвестициите

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Рентабилност на продажбите в Съюза за несвързани клиенти (% от оборота от продажбите)

-3,4

6,8

6,7

-6,1

Индекс

-100

197

197

-178

Паричен поток (EUR)

- 140 233 454

441 132 791

621 327 297

- 308 067 291

Индекс

-100

315

443

-220

Инвестиции (EUR)

144 626 230

234 309 366

210 822 274

156 161 956

Индекс

100

162

146

108

Възвръщаемост на инвестициите (%)

-3,1

9,7

10,2

-13,0

Индекс

-100

317

331

-424

Източник: включените в извадката производители от Съюза

(201)

Рентабилността е претърпяла отрицателно развитие през разглеждания период, въпреки първоначалното увеличение на печалбите през 2017 г. и 2018 г. Рентабилността е намаляла от +6,8 % през 2017 г. на -6,1 % през разследвания период.

(202)

Нетният паричен поток е бил положителен от 2017 г. до 2018 г., като е достигнал връх през 2018 г., и е станал отрицателен през разследвания период, когато рентабилността е била на най-ниското си за разглеждания период равнище. Способността за привличане на капитал е била нарушена от спада в печалбите.

(203)

Равнището на годишните инвестиции се е увеличило през разглеждания период с 8 %, но през разследвания период се е свило до нива малко над тези през 2016 г. При възвръщаемостта на инвестициите се наблюдава същата тенденция както при рентабилността. Тази част от таблица 13 е идентична по отношение на инвестициите и възвръщаемостта на инвестициите с таблица 13 от регламента за временните мерки.

(204)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че равнищата на инвестициите в таблица 13 от регламента за временните мерки са значително и категорично доказателство за липсата на вреда. Комисията изрази несъгласие със заключението на ПТ, тъй като инвестициите са осъществени предимно през 2017 г. и 2018 г., т.е. след като промишлеността на Съюза е започнала да се възстановява от минали дъмпингови практики. Както е обяснено в съображение 167 от регламента за временните мерки, производителите от Съюза не са могли да инвестират толкова, колкото са желаели по време на разглеждания период. Тъй като промишлеността на Съюза е много капиталоемка стопанска дейност, инвестициите не са били огромни в относително изражение. Способността за привличане на капитал е била нарушена от спада в печалбите.

(205)

След разгласяването на окончателните заключения ПТ поиска обяснение за 62-процентното нарастване на инвестициите между 2016 г. и 2017 г., тъй като през октомври 2017 г. са влезли в сила мерки по отношение на ГВППС срещу пет трети държави. От самото начало Комисията отбеляза, че по принцип фактът, че на пазара има дъмпингов внос, който нанася вреда на промишлеността на Съюза, не може да се използва за дискредитиране на инвестиционните решения на промишлеността на Съюза, тъй като това косвено би възнаградило въпросната нелоялна търговска практика. По същество Комисията припомни, че временните антидъмпингови мерки срещу един от основните източници на внос на ГВППС по онова време, Китай, бяха публикувани на 7 октомври 2016 г. (19), а окончателните мерки последваха в началото на април 2017 г. (20). В допълнение, в таблица 14 от настоящия регламент се показва ясно намаляване на дъмпинговия внос от Китай, Русия, Бразилия, Украйна и Иран между 2016 г. и 2017 г., което благоприятства прилагането на забавени инвестиции през 2017 г.

(206)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че някои инвестиции, свързани със здравето, безопасността и околната среда, не водят до печалба или възвръщаемост на инвестициите. Комисията счете, че промишлеността на Съюза е следвало да бъде в състояние да реализира печалба, дори когато изпълнява ангажименти в областта на здравето, безопасността и околната среда. Инвестициите, свързани със здравето, безопасността и околната среда, не пречат на предприятията да реализират стабилни печалби при нормални пазарни условия. Макар да се съгласи с това заключение, след окончателното разгласяване ПТ счете, че Комисията не е направила обективен преглед на рентабилността и възвръщаемостта на инвестициите, тъй като инвестициите, свързани със здравето, безопасността и околната среда, имат висока цена през годината, в която се правят инвестициите, и никое дружество не очаква възвръщаемост на тези инвестиции. Комисията изрази несъгласие, тъй като една стабилна промишленост на Съюза следва да има устойчиви нива на рентабилност и възвръщаемост на инвестициите, които позволяват разходи без парична възвръщаемост на инвестициите, но които са напълно необходими по причини, свързани със здравето, безопасността и околната среда.

(207)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 126—131 от регламента за временните мерки.

4.6.   Заключение относно вредата

(208)

Въпреки че потреблението на свободния пазар леко е спаднало през разглеждания период (-1 %), обемът на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар се е увеличил, като нейният пазарен дял е нараснал от [75—76 %] на [78—79 %]. Тези малки подобрения по отношение на обема на продажбите и пазарния дял обаче могат да се наблюдават само в сравнение с 2016 г., когато промишлеността на Съюза е понесла вреда от дъмпинга, причинена от вноса от други държави. При все това производството и използването на капацитета на промишлеността на Съюза са намалели съответно с 4 % и със 7 % през разглеждания период. Между 2018 г. и разследвания период е имало по-явен спад в производството и използването на капацитета, като продажбите на свободния пазар също са намалели. Промишлеността на Съюза е отбелязала растеж от 2017 г. насам, като се е възстановила от нелоялния внос, предмет на антидъмпингови и антисубсидийни мерки, но състоянието ѝ се е влошило през разследвания период.

(209)

През разглеждания период производствените разходи на промишлеността на Съюза са се увеличили значително (+ 36 %), главно поради значително увеличение на цените на суровините.

(210)

Увеличението на продажните цени на промишлеността на Съюза през 2017 г. и 2018 г. е било по-голямо от това на разходите, което е позволило на производителите от Съюза да се възстановят от предишните вредоносни дъмпингови практики и да достигнат рентабилност от 6,7 %. За да запази обаче пазарния си дял между 2018 г. и разследвания период, когато е изправена пред дъмпингов внос от Турция, промишлеността на Съюза е трябвало да намали продажните си цени въпреки нарастващите разходи (+ 4 %). Това е оказало опустошително въздействие върху рентабилността на промишлеността на Съюза, която е спаднала от + 6,7 % през 2018 г. на -6,1 % през разследвания период.

(211)

При други финансови показатели (паричен поток, възвръщаемост на инвестициите) е имало сходна тенденция, особено през разследвания период, и следователно равнището на инвестициите е намаляло значително през разследвания период в сравнение с предходните години.

(212)

Както е обяснено в съображение 16 по-горе, с оттеглянето на Обединеното кралство се наложи да бъдат преразгледани макроикономическите показатели и някои други данни. Разликите между таблици 1—13 от регламента за временните мерки и таблици 1—13 от настоящия регламент обаче са незначителни както по отношение на единиците, така и по отношение на тенденциите. Нивата на подбиване на цените останаха значителни. Поради това Комисията стигна до заключението, че оттеглянето на Обединеното кралство не води до промяна в заключението относно вредата, направено в регламента за временните мерки.

(213)

Въз основа на изложеното по-горе Комисията достигна окончателно заключение, че промишлеността на Съюза е понесла съществена вреда по смисъла на член 3, параграф 5 от основния регламент.

5.   ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА

5.1.   Въздействие на дъмпинговия внос

(214)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB и ПТ изразиха несъгласие със заключенията в раздел 5.1 от регламента за временните мерки. ПТ заяви, че с обясненията в него не може да се обоснове причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и твърдяната вреда между 2018 и 2019 г. на основание, че обемът на вноса от Турция е бил стабилен и че както цените на вноса от Турция, така и производствените разходи на промишлеността на Съюза са спаднали през този период. Комисията отбеляза, че изявленията на ПТ са неточни. От една страна, производствените разходи на промишлеността на Съюза не са намалели през този период. Вместо това те са се увеличили от 540 EUR/тон през 2018 г. на 560 EUR/тон през 2019 г., както е посочено в таблица 10 от регламента за временните мерки и в таблица 10 от настоящия регламент. От друга страна, между 2018 г. и 2019 г. обемът на вноса от Турция е останал сравнително стабилен (макар и на по-високи равнища в сравнение с 2016 г. и 2017 г.), докато цените му са спаднали с 8,5 %, както е показано в таблици 4 и 5 от настоящия регламент. Комисията отбеляза, че ПТ счита нивата на подбиване на цените, установени в регламента за временните мерки, за незначителни, но не оспори, че ГВППС са много чувствителен към цените продукт. В действителност самото ПТ беше признало, че увеличението на пазарния дял на вноса от Турция (21) се обяснява с малка ценова разлика. Ето защо аргументите бяха отхвърлени. Във всеки случай, независимо от наличието на подбиване на цените, през разследвания период промишлеността на Съюза е трябвало да поддържа цените си далеч под равнището на производствените си разходи, за да запази пазарния си дял, поради силното потискане на цените, причинено от обема на вноса от Турция на по-ниски цени.

(215)

ПТ заяви също така, че вносът от Турция не е заел пазарния дял на промишлеността на Съюза, а само известен дял от трети държави, което не би могло да окаже въздействие върху производителите от Съюза. В същия дух ÇİB твърди, че Комисията е пренебрегнала факта, че вносът от Турция е запълнил празнината, оставена от други държави доставчици. Страната посочи също така липса на времева връзка между резултатите на промишлеността на Съюза и промените във вноса от Турция, тъй като, когато положението на производителите от Съюза се е влошило между второто и третото тримесечие на 2019 г., както твърди жалбоподателят, вносът от Турция е намалял и цените му не са се променили. След окончателното разгласяване ПТ заяви, че според направен тримесечен анализ вносът от Турция е започнал да намалява значително от началото на 2019 г. В същия дух, след разгласяването на предварителните заключения и окончателното разгласяване, ÇİB заяви, че Комисията не е обяснила защо някои ключови икономически показатели на промишлеността на Съюза са се подобрили или са останали стабилни през периода 2016—2019 г., докато вносът от Турция постепенно се е увеличавал. След окончателното разгласяване ÇİB заяви, че съществената вреда трябва да бъде приписана на фактори, различни от вноса от Турция, тъй като между 2016 г. и 2018 г. обемът на вноса от Турция е нараснал, но също и неговите цени.

(216)

Комисията се съгласи, че не би било проблем чрез вноса от Турция да бъде запълнена празнина; този внос обаче е направен в Съюза на несправедливи дъмпингови цени. Що се отнася до липсата на връзка във времето, Комисията изрази несъгласие. Всъщност в своя анализ ÇİB пренебрегна въздействието на ценовия натиск, упражняван от турския внос. Фактът, че вредата е по-видима при свързаните с цените показатели, не подкопава общото заключение за наличие на вредоносен дъмпинг. Както е посочено в съображение 139 от регламента за временните мерки, през 2019 г. промишлеността на Съюза е била принудена да определи цените си на нива доста под разходите, за да запази пазарния си дял поради намалението на цените, причинено от вноса от Турция на по-ниски цени. Следователно е налице ясна взаимовръзка между дъмпинговия внос и вредата, понесена от промишлеността на Съюза.

(217)

След окончателното разгласяване ПТ отбеляза, че по същество промишлеността на Съюза се конкурира с вноса на свободния пазар. ПТ твърди, че увеличаването на пазарния дял на промишлеността на Съюза на свободния пазар доказва липсата на вреда от вноса от Турция. ÇİB заяви, че увеличаването на продажбите на промишлеността на Съюза на свободния пазар и увеличаването на нейния пазарен дял въпреки наличието на турски внос не подкрепя заключението, че промишлеността на Съюза е претърпяла съществена вреда през разглеждания период. Според Комисията в твърденията на двете страни се пренебрегва въздействието от ценовия натиск, упражняван от турския внос, както и фактът, че свързаните с вредата индикатори показват ясна и видима вреда. През разследвания период промишлеността на Съюза придоби част от пазарните дялове, оставени от някои източници на внос. Това обаче беше направено при продажни цени, значително по-ниски от разходите, в резултат на ценовия натиск, упражняван от турския внос и неговите по-ниски цени.

(218)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 138—139 от регламента за временните мерки.

5.2.   Въздействие на други фактори

5.2.1.   Внос от трети държави

(219)

През разглеждания период обемът на вноса от други трети държави се е променял, както следва:

Таблица 14

Внос от трети държави

Държава

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Руска федерация

Обем (в тонове)

1 935 269

720 339

1 587 740

1 340 462

Индекс

100

37

82

69

Пазарен дял (%)

5—6

2—3

4—5

3—4

Индекс

100

39

81

70

Средна цена

(EUR/тон)

335

468

496

443

Индекс

100

140

148

132

Сърбия

Обем (в тонове)

348 619

465 158

733 711

860 953

Индекс

100

133

210

247

Пазарен дял (%)

0—1

1—2

2—3

2—3

Индекс

100

139

207

249

Средна цена (EUR/тон)

386

498

547

479

Индекс

100

129

142

124

Индия

Обем (в тонове)

430 713

1 098 632

884 455

847 584

Индекс

100

255

205

197

Пазарен дял (%)

1—2

3—4

2—3

2—3

Индекс

100

266

202

199

Средна цена (EUR/тон)

403

494

531

464

Индекс

100

122

132

115

Бразилия

Обем (в тонове)

654 633

369 251

266 555

114 142

Индекс

100

56

41

17

Пазарен дял (%)

1—2

1—2

0—1

0—1

Индекс

100

59

40

18

Средна цена (EUR/тон)

362

494

531

485

Индекс

100

136

147

134

Украйна

Обем (в тонове)

1 078 716

606 830

131 928

106 797

Индекс

100

56

12

10

Пазарен дял (%)

3—4

1—2

0—1

0—1

Индекс

100

59

12

10

Средна цена (EUR/тон)

331

466

472

424

Индекс

100

141

142

128

Иран

Обем (в тонове)

917 783

76 707

56 026

3 377

Индекс

100

8

6

0

Пазарен дял (%)

2—3

0—1

0—1

0—1

Индекс

100

9

6

0

Средна цена (EUR/тон)

305

428

489

504

Индекс

100

140

160

165

Китай

Обем (в тонове)

1 024 619

8 456

579

525

Индекс

100

0,83

0,06

0,05

Пазарен дял (%)

2—3

0—1

0—1

0—1

Индекс

100

1

0

0

Средна цена (EUR/тон)

325

667

3 760

3 177

Индекс

100

205

1 158

978

Други трети държави

Обем (в тонове)

935 804

1 560 157

1 507 414

1 242 177

Индекс

100

167

161

133

Пазарен дял (%)

2—3

4—5

4—5

3—4

Индекс

100

174

159

134

Средна цена (EUR/тон)

384

493

562

523

Индекс

100

128

146

136

Общо за всички трети държави, с изключение на Турция

Обем (в тонове)

7 326 155

4 905 531

5 168 408

4 516 016

Индекс

100

67

71

62

Пазарен дял (%)

21—22

15—16

15—16

12,5—13,5

Индекс

100

70

69

62

Средна цена (EUR/тон)

344

480

530

477

Индекс

100

141

154

139

Източник: Евростат

(220)

По време на разглеждания период вносът от държави, различни от Турция, е намалял с 38 %; пазарният им дял е намалял от 21—22 % на 12,5—13,5 %.

(221)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ посочи, че в регламента за временните мерки не е взета предвид (ниската) цена на вноса от някои трети държави и че не е възможно цените на вноса от Турция да са причинили вреда на производителите от Съюза. ПТ основа това заключение на факта, че първо, с оглед на данните, представени в таблица 14 от регламента за временните мерки, само от 2018 г. до разследвания период общите цени на вноса са се понижили повече от цените на вноса от Турция, и второ, че е налице силна променливост на цените на ГВППС. ПТ заяви, че общият обем на вноса от всички трети държави с изключение на Турция е почти два пъти по-голям от обема на вноса от Турция. Тъй като цените на вноса от трети държави са били по-ниски от цените на вноса от Турция, ПТ заяви, че техният ефект не може да бъде пренебрегнат. В това отношение ÇİB заяви, че бързият спад в цените на вноса от Индия съвпада с намаляването на рентабилността на производителите от Съюза.

(222)

Комисията анализира обемите, стойностите и тенденциите на вноса от други трети държави, но установи, че тяхното въздействие не е отслабило причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Турция и съществената вреда, понесена от производителите от Съюза. Що се отнася до сравнението на цените, направено от ПТ между цените на вноса от Турция и цените на вноса от други източници, Комисията отбелязва, че последните са занижени, тъй като ПТ не е отчело факта, че данните на Евростат за цените не включват платените антидъмпингови и изравнителни мита. Що се отнася до вноса от Индия, както е посочено в съображение 144 от регламента за временните мерки, точният продуктов асортимент на този внос (и, следователно, дали с него действително са били подбити цените на промишлеността на Съюза) не може да бъде установен само въз основа на средните цени на Евростат. Нито една от страните не представи доказателства по видове продукти, които да показват значително подбиване на цените от вноса от Индия. По-важното е, че нито една страна не оспори, че обемът на вноса от Индия възлиза на една четвърт от този на вноса от Турция и следователно чрез него не е било възможно да бъде отслабена причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и установената в настоящия случай вреда. След разгласяването на предварителните заключения жалбоподателят заяви, че не е запознат с информация, според която вносът от Индия е бил продаван на дъмпингови цени в Съюза или е причинил вреда на производителите от Съюза. Следователно, като се има предвид сравнително скромният пазарен дял на вноса от Индия, чрез този внос не е можело да бъде упражнен натиск върху производителите от Съюза в същата степен както чрез дъмпинговия внос от Турция.

(223)

След окончателното разгласяване ÇİB оспори анализа и заключенията, направени по този раздел, а ПТ заяви, че Комисията „е избрала да не разглежда въздействието“ от вноса от други трети държави и не е доказала, че този внос не е причинил вреда на производителите от Съюза. Комисията изрази несъгласие със страните, тъй като тя проучи цялата значима информация по досието. Например никоя страна, нито дори ПТ или ÇİB, не е предоставила на нито един етап от разследването доказателства по видове продукти, които свидетелстват за значително подбиване на цените от вноса от Индия (или от вноса от Сърбия, както се твърди от ÇİB). Комисията стигна до заключението, че наличните доказателства не подкрепят твърдението относно предполагаемото въздействие на вноса от други трети държави. Това заключение не опровергава констатацията относно степента на натиск от този внос върху производителите от Съюза, успоредно с дъмпинговия внос от Турция. Беше потвърдена констатацията, че вносът от трети държави не е могъл да отслаби причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Турция и вредата, понесена от промишлеността на Съюза. Въз основа на тези съображения общото заключение относно причинно-следствената връзка също беше потвърдено.

(224)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 140—146 от регламента за временните мерки.

5.2.2.   Равнище на износа на промишлеността на Съюза

(225)

През разглеждания период обемът и цените на износа на промишлеността на Съюза за несвързани страни са се променяли, както следва:

Таблица 15

Експортни продажби

 

2016 г.

2017 г.

2018 г.

РП

Обем на износа (в тонове)

1—2 милиона

1—2 милиона

1—2 милиона

1—2 милиона

Индекс

100

102

102

121

Средна цена (евро/тон)

376

502

554

468

Индекс

100

133

147

124

Източник: Eurofer (обеми) и включените в извадката производители от Съюза (средни цени)

(226)

Производителите от Съюза са увеличили обема на износа с 21 % през разглеждания период, като остава под 2 милиона тона през 2019 г. Като цяло обемът на износа от промишлеността на Съюза е представлявал по-малко от 6 % от обема на продажбите ѝ на свободния пазар на Съюза.

(227)

Поради липсата на коментари относно този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения от 147 до 149 от регламента за временните мерки.

5.2.3.   Собствено потребление

(228)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ поиска от Комисията да събере повече данни и да проучи допълнително търсенето на пазара за собствено потребление. ПТ отбеляза някои разбивки в публикацията на жалбоподателя „Европейската стомана в цифри 2020 г.“ и лошите резултати, публикувани от Асоциация на европейските автомобилни производители в нейния доклад за 2019 г.

(229)

Горещовалцованите плоски продукти от стомана се употребяват за две основни цели. На първо място, те са изходният материал за производството на различни стоманени продукти с добавена стойност надолу по веригата, като се започне от студеновалцованите плоски и покрити продукти от стомана. На второ място, те се използват като промишлени суровини, закупувани от крайните ползватели за различни приложения, включително в строителството (производство на стоманени тръби), корабостроенето, производството на газови контейнери, на превозни средства, на съдове под налягане и при енергопроводите. Данните, представени от ПТ, не позволяват да се направи оценка на търсенето в широкия спектър от засегнати потребителски сектори. Комисията установи, че общата производствена дейност в потребяващите стомана сектори в Съюза е намаляла с 0,2 % през 2019 г. — след увеличение от 2,9 % през 2018 г. — което е първият спад в производството от 2013 г. насам. Отрицателният растеж през 2019 г. се дължи на увеличение в сектора на строителната продукция и на спад във всички други сектори, използващи стомана (най-силно изразен в автомобилния) (22). Комисията призна, че отрицателният растеж в редица потребяващи стомана сектори през 2019 г., е представлявал предизвикателство за производителите на ГВППС. Въпреки това беше установено, че тази ситуация не отслабва причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Турция и вредоносното положение на промишлеността на Съюза през разследвания период с оглед на увеличението на обема на този внос, неговото въздействие върху цените на промишлеността на Съюза и други вредоносни фактори, посочени по-горе.

(230)

След окончателното разгласяване ПТ посочи, че липсва съвместима със СТО проверка на въздействието на собственото потребление. ПТ заяви, че Комисията „е избрала да не проучва“„извънредното влошаване на секторите на ползвателите на стомана в ЕС“. Комисията не се съгласи с това твърдение. ПТ не предостави доказателства в подкрепа на твърдението си. Посочените в бележка под линия 16 от регламента за временните мерки публикации не показват твърдяното „извънредно влошаване на секторите на ползвателите на стомана в ЕС“. В хода на разследването нито един ползвател не е направил подобни твърдения. Както бе подчертано в съображение 195 от регламента за временните мерки, ползвателите на основните пазари надолу по веригата, например автомобилната промишленост, секторът за промишлени уреди или строителният сектор, не са изразили интерес.

(231)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 150—151 от регламента за временните мерки.

5.2.4.   Промени в търсенето

(232)

След окончателното разгласяване ÇİB отбеляза, че вредата се дължи на общия спад в потреблението в Съюза, а ПТ заяви, че намаляването на потреблението е причинило намаляване на обема на производството на Съюза. Комисията отбеляза, че, както е показано в таблица 1, потреблението на свободния пазар, т.е. на пазара, на който по същество се осъществява конкуренция с вноса, е спаднало с 1 % през разглеждания период. Комисията не счита, че мащабът на спада на потреблението в Съюза е отслабил причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос от Турция и вредоносното положение на промишлеността на Съюза през разследвания период.

(233)

С оглед на изложеното в раздела по-горе и поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 152—153 от регламента за временните мерки. Промените в търсенето въз основа на данни за ЕС-27 не влияят на тези заключения.

5.2.5.   Цени на суровините

(234)

Поради липсата на коментари относно този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения от 154 до 155 от регламента за временните мерки.

5.2.6.   Други фактори

(235)

След окончателното разгласяване ÇİB заяви, че според него съществената вреда се дължи на промените на пазара на Съюза, на усилията за преструктуриране и рационализация, полагани от производителите от Съюза, на определен вид политика на снабдяване и на вноса на ниски цени от други трети държави. Твърденията не бяха подкрепени и затова бяха отхвърлени.

(236)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 147—149 от регламента за временните мерки.

5.3.   Заключение относно причинно-следствената връзка

(237)

Въз основа на гореизложеното и при липсата на други коментари Комисията стигна до заключението, че нито един от факторите, анализирани поотделно или заедно, не е отслабил причинно-следствената връзка между дъмпинговия внос и вредата, нанесена на промишлеността на Съюза, така че тази връзка вече да стане недействителна и несъществена, което потвърждава заключението в съображения 159—161 от регламента за временните мерки.

6.   РАВНИЩЕ НА МЕРКИТЕ

6.1.   Марж на занижаване на цените

(238)

След разгласяването на предварителните заключения жалбоподателят се противопостави на използването от Комисията на средната печалба, постигната през 2017 г., а именно 6,8 %, като основа за целевата печалба, използвана за изчисляване на маржа на занижаване на цените. Жалбоподателят заяви, че през 2017 г. промишлеността на Съюза все още страда от дъмпингов внос с друг произход, че Комисията не е следвала стандартната си практика и че дори ÇİB е предложило по-висок марж на печалбата. Жалбоподателят настоя целевата печалба да бъде в диапазона 10—15 %, подобно на равнището от 12,9 %, използвано при предходно разследване по отношение на вноса на същия продукт (23), въпреки че призна, че минималната основа за целевата печалба може да бъде и 7,9 %, което е равнището на целевата печалба, използвана при последното разследване на този продукт.

(239)

Комисията оцени това твърдение. Както е обяснено в съображения 164 и 166 от регламента за временните мерки, Комисията е основала определянето на целевата печалба на разпоредбите на член 7, параграф 2в от основния регламент, въпреки че в рамките на разумен срок не можа да бъде установена година с „нормални условия на конкуренция“ преди увеличението на вноса от Турция. Освен това, както вече беше посочено в раздел 4.5.1 по-горе, Комисията не можа да стигне до заключението, че през 2017 г. промишлеността на Съюза все още страда от дъмпингов внос, както твърди жалбоподателят. Що се отнася до антидъмпинговото разследване срещу Бразилия, Иран, Русия и Украйна, в разследването на дъмпинга и вредата бе обхванат периодът от 1 юли 2015 г. до 30 юни 2016 г. Фактът, че през октомври 2017 г. са наложени окончателни защитни мерки срещу вноса с такъв произход, не означава, че вредните дъмпингови практики са продължили да съществуват през 2017 г. Това се потвърждава от резкия спад на вноса от тези пет държави през 2017 г., както вече беше посочено в съображение 163 по-горе. Поради това Комисията потвърди, че 2017 г. е най-добрата основа за определяне на целевата печалба в контекста на настоящото разследване. Във всеки случай, с оглед на установените в този случай дъмпингови маржове, дори да се приеме искането да се използва по-висока целева печалба, то не би имало никакво въздействие върху равнището на мерките.

(240)

На етапа на временните мерки Комисията използва данни от Bloomberg New Energy Finance, за да установи прогнозните цени на квотите по схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) за изчисляване на бъдещите разходи, свързани с околната среда. Тези цени бяха актуализирани на окончателния етап, като данните бяха извлечени на 15 февруари 2020 г.

(241)

Съображение 216 от регламента за временните мерки се отнася до коментарите относно изчисленията на вредата, получени от един включен в извадката производител от Съюза в контекста на член 19а от основния регламент. Страната заяви, че при оценката на бъдещите разходи на промишлеността на Съюза за покриване на екологичните и социалните разходи за производство, произтичащи от многостранни споразумения в областта на околната среда или от социални задължения, вместо средната стойност на бъдещите продукти нагоре по веригата, използвани в производството на ГВППС, следва да се използва средната стойност на количеството ГВППС, които ще бъдат произведени в бъдеще. В настоящата процедура, като взе предвид наличната информация, предоставена от тримата включени в извадката производители от Съюза и проверена от Комисията, Комисията установи, че именно продуктите нагоре по веригата са генерирали пряко емисиите на замърсители и следователно това е подходящото равнище за оценка на бъдещите разходи за привеждане в съответствие. Впоследствие тези разходи бяха приложени към производството на продукта, предмет на разследването, въз основа на съотношението на потребление на продукта надолу по веригата, генериращ емисиите при производството на продукта, предмет на разследването.

(242)

Както е обяснено в раздел 1.8 по-горе, съставът на Съюза се промени през 2021 г., факт, който доведе също до промяна в набора от данни, използван за установяване на маржа на подбиване на цените. Степента на отстраняване на вредата за ЕС-27 е показана в таблицата по-долу:

Държава

Дружество

Дъмпингов марж

Марж на занижаване на цените

Турция

Çolakoğlu Metalurji A.Ş.

7,3 %

19,5 %

Група Erdemir:

Ereğli Demir ve Çelik Fabrikalari T.A.S.

İskenderun Demir ve Çelik A.Ş.

5,0 %

21 %

Habaş Sinai Ve Tibbi Gazlar İstihsal Endüstrisi A.Ş.

4,7 %

20,5 %

Ağir Haddecilik A.Ş.

5,7 %

20,3 %

Borçelik Çelik Sanayii Ticaret A.Ş.

5,7 %

20,3 %

Всички други дружества

7,3 %

21 %

(243)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 163—170 от регламента за временните мерки, както са изменени в таблицата по-горе.

6.2.   Разглеждане на необходимия марж за отстраняване на вредата за промишлеността на Съюза

(244)

Поради липсата на коментари относно този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения от 171 до 172 от регламента за временните мерки.

6.3.   Заключение

(245)

Въз основа на изложената по-горе оценка Комисията стигна до заключението, че е целесъобразно размерът на окончателните мита да се определи в съответствие с правилото за по-малкото мито в член 7, параграф 2 и член 9, параграф 4, втора алинея от основния регламент. В резултат на това окончателните антидъмпингови мита следва да бъдат определени, както е посочено по-долу:

Държава

Дружество

Окончателно антидъмпингово мито

Турция

Çolakoğlu Metalurji A.Ş.

7,3 %

Група Erdemir:

Ereğli Demir ve Çelik Fabrikalari T.A.S.

İskenderun Demir ve Çelik A.Ş.

5,0 %

Habaş Sinai Ve Tibbi Gazlar İstihsal Endüstrisi A.Ş.

4,7 %

Ağir Haddecilik A.Ş.

5,7 %

Borçelik Çelik Sanayii Ticaret A.Ş.

5,7 %

Всички други дружества

7,3 %

7.   ИНТЕРЕС НА СЪЮЗА

7.1.   Интерес на промишлеността на Съюза

(246)

След разгласяването на предварителните заключения жалбоподателят заяви, че обявените неотдавна планове на турските износители за разширяване са допълнителна причина за това антидъмпинговите мерки да са в интерес на Съюза. Никоя от страните не оспори твърдението, че мерките ще бъдат в интерес на промишлеността на Съюза. По този начин се потвърждават заключенията, изложени в съображения 175—179 от регламента за временните мерки.

7.2.   Интерес на несвързаните вносители

(247)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ и ÇİB заявиха, че производителите от Съюза вече са били защитени от внос. ÇİB твърди, че вносът от Турция е намалял значително през последното тримесечие на 2019 г. в сравнение с първото тримесечие на същата година. В това отношение ПТ посочи окончателните защитни мерки с количествени ограничения („квоти“ или „тарифни квоти/ТК“) и допълнителните мита в размер на 25 %, които следва да се плащат след изчерпване на квотата. ПТ припомни, че преди временните мерки вносителите и ползвателите са заявили, че средствата за търговска защита са засегнали сериозно сигурността на доставките и са направили дейностите на вносителите по-трудни. ПТ добави, че поради временните антидъмпингови мерки и специфичните за всяка държава квоти в контекста на защитните мерки, които са в сила до края на юни 2021 г., вносителите и ползвателите няма да могат да намерят нов източник на внос, за да отговорят на търсенето в Съюза.

(248)

Комисията счете, че в съображения 188—193 от регламента за временните мерки се оборват много твърдения за недостиг на доставки, включително твърденията по-горе, направени от ПТ след разгласяването на предварителните заключения. Комисията също така отбеляза, че защитните и антидъмпинговите мерки се отнасят до различни ситуации. В настоящия случай защитните мерки действително са били наложени под формата на ТК, но това не възпрепятства налагането на мерки за преустановяване на нелоялни търговски практики, по-специално в рамките на ТК, т.е. преди да се приложи каквото и да било защитно мито.

(249)

Също така, както е обяснено в съображение 192 от регламента за временните мерки, налагането на антидъмпингови мерки не означава, че вносът от Турция ще бъде прекратен или дори че ще намалее значително. Това заключение се подкрепя от констатациите от разследването. След разгласяването на предварителните заключения нито един вносител не представи количествени данни, които да показват, че антидъмпинговите мерки, произтичащи от настоящата процедура, биха имали непропорционално въздействие върху дейността му. Равнището на мерките не следва да възпрепятства турските производители на стомана да продават своите ГВППС в Съюза и на вносителите от Съюза. Действително в прессъобщение от 2021 г. на Steel Business Briefing се подчертава, че през 2020 г. Съюзът продължава да бъде основният пазар на Турция за износ на горещовалцовани рулони (24). Същият източник съобщава за допълнителен капацитет за производството на ГВППС в Турция (25).

(250)

Поради липсата на други коментари относно интереса на несвързаните вносители, заключенията в съображения 180—182 от регламента за временните мерки бяха потвърдени.

7.3.   Интерес на ползвателите

(251)

Коментарите на ПТ след разгласяването на предварителните заключения, отнасящи се до ползвателите, бяха общи за коментарите, засягащи несвързаните вносители, и вече са били разгледани в раздел 7.2.

(252)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB изрази загриженост относно спада в качеството и иновациите на пазара на Съюза в резултат на мерките. Комисията прецени, че твърдението, което е твърде общо и не е подкрепено с никакви доказателства, е неоснователно. Комисията установи, че въпреки трудните пазарни условия производителите от Съюза са продължили да предлагат висококачествени продукти през целия разглеждан период. Комисията очаква чрез антидъмпинговите мерки да бъдат създадени еднакви условия на конкуренция, които да позволят на промишлеността на Съюза да предлага по-висококачествени и иновативни продукти в полза на всички участници.

(253)

Консорциумът на ползвателите и вносителите на ГВППС (наричан по-нататък „консорциумът“) представи коментари по регламента за временните мерки (26). Първо, Консорциумът заяви, че след разследвания период производителите от Съюза са намалили обема на продукцията, която предоставят на свободния пазар на Съюза. Консорциумът изтъкна, че тази предполагаема практика, заедно с действащите понастоящем мерки за търговска защита срещу внос с друг произход, са довели до „безпрецедентно“ увеличение на цените на пазара на Съюза. Консорциумът заяви, че по тази причина независимите ползватели в Съюза не са имали възможност да се снабдяват с основна суровина (ГВППС) от производители от Съюза. Увеличението на цените би създало от своя страна възможност за производителите от Съюза да подобрят маржовете си на печалба до такава степен, че да се възстановят от предполагаемата вреда, понесена през разследвания период. Консорциумът счита, че вследствие на съдебната практика на съдилищата на ЕС Комисията е имала възможност да оцени развитието след РП в рамките на анализа на интереса на Съюза и че в този случай подобно развитие би наложило прекратяване на мярката. Във връзка с този аргумент Консорциумът също така заяви, че в резултат на предполагаемия недостиг на доставки от производителите от Съюза и произтичащото от това увеличение на цените независимите ползватели в Съюза не са имали друг избор освен да разчитат на вноса в съответните количества. В това отношение Консорциумът заяви, че действащите мерки за търговска защита срещу определен произход, както и временната мярка срещу вноса от Турция, застрашават способността за получаване на ГВППС от трети държави. Консорциумът посочи, че други трети държави не могат да заменят Турция като най-надеждната държава доставчик. Консорциумът оспори и констатацията на Комисията относно способността на ползвателите да се адаптират към регулаторните промени и да сменят доставчиците си. Консорциумът заяви, че на практика това рядко е възможно и че закупуването на ограничени количества от производители от други трети държави не може да се разглежда като знак, че потребителите могат бързо да сменят доставчиците си. Консорциумът изрази съмнения относно способността и дори готовността на промишлеността на Съюза да доставя съответните допълнителни количества на независимите потребители надолу по веригата в Съюза и способността на държави, различни от Турция, да доставят значителни количества ГВППС в Съюза. Според Консорциума всички тези елементи биха довели до неустойчиво увеличение на разходите за основна суровина за ползвателите, което би ги засегнало непропорционално.

(254)

След разгласяването на предварителните заключения ÇİB изрази загриженост относно увеличението на цените на ГВППС на пазара на Съюза в резултат на мерките и оспори съображение 191 от регламента за временните мерки, според което производителите от Съюза могат да използват свободния си капацитет, за да задоволят търсенето от страна на несвързани ползватели.

(255)

Жалбоподателят отхвърли тези твърдения (27). Той се позова по-специално на източници, в които се посочва увеличаване на производствения капацитет през 2021 г., включително чрез повторно пускане в експлоатация на някои пещи, както и наличието на достатъчно източници на доставки както в рамките на Съюза, така и от трети държави. Жалбоподателят призна, че всеки дисбаланс във веригата на доставки на пазара би бил само с временен характер и би бил предизвикан от разрушителния ефект на пандемията от COVID-19, включително затварянето на някои пещи. Освен това жалбоподателят заяви, че има много алтернативни източници в Съюза и другаде, за да се задоволи всяко увеличение на търсенето в Съюза, включително наличието на огромен свободен капацитет в Съюза и в световен мащаб. Той също така заяви, че има вероятност Турция да продължи доставките си за пазара на Съюза предвид наложените умерени антидъмпингови мита. На последно място, жалбоподателят повтори, че антидъмпинговото мито няма да окаже значително въздействие върху разходите на ползвателите, като се позова на симулации, които е предоставил на по-ранен етап от процедурата.

(256)

След окончателното разгласяване ПТ заяви, че ако Комисията наложи окончателна защитна мярка, в допълнение към съществуващата защитна мярка и други антидъмпингови и изравнителни мита срещу внос на разглеждания продукт с друг произход, съществува вероятност да възникне недостиг на доставките. Освен това ПТ заяви, че вносът от Турция е започнал да намалява през 2019 г. в резултат на въведената защитна мярка и че „смята, че всяка друга мярка ще доведе до спиране на вноса от Турция“ и попита как би могла Комисията да бъде сигурна, че вносът от Турция няма да спре.

(257)

Комисията разгледа първо твърденията относно недостига на доставки, наличието на други източници и способността за адаптиране към регулаторните промени и за смяна на доставчиците. Впоследствие тя разгледа твърдението относно използването на данни за периода след РП.

(258)

Комисията установи, че твърдението на Консорциума и на ПТ за недостиг на предлагане е в противоречие с данните и тенденциите, установени при разследването. Това е така както на общо равнище, така и на равнището на данните, предоставени от оказалите съдействие ползватели. В общ план Комисията първо отбеляза, че по силата на защитната мярка за стоманодобивната промишленост (28) през разследвания период (29) са налице постоянно и все повече много големи количества безмитна тарифна квота. Ето защо, ако в Съюза е съществувало търсене на по-големи обеми внос, то е можело да бъде удовлетворено без налагане на мито. На второ място, разследването потвърди, че промишлеността на Съюза разполага с достатъчен свободен капацитет (30), който би ѝ позволил да увеличи допълнително производството си в Съюза. Няма икономическа обосновка производителите от Съюза да не използват своя (резервен) капацитет, за да задоволят търсенето в Съюза, независимо дали ползвателите са свързани или не, особено когато не се намират в оптимално икономическо положение. На трето място, Комисията повтори констатациите си от етапа на временните мерки (31) относно способността на трети държави да доставят ГВППС в съответните количества и припомни, че при наличието на търсене те биха могли допълнително да увеличат присъствието си на пазара на Съюза, както някои от тях вече са направили. На последно място, Комисията се позова на констатацията си в съображение 192 от регламента за временните мерки относно необоснованото предположение, че вносът на Турция ще изчезне от пазара на Съюза, ако Комисията наложи защитно мито. В това отношение Комисията припомни, че някои от държавите, спрямо които се прилагат мерките, са продължили да изнасят за Съюза, а в някои случаи — в значителни количества (32).

(259)

Освен това твърдението на Консорциума е в противоречие и с данните, предоставени от самите независими ползватели в рамките на разследването. Първо, делът на вноса от Турция в портфейла на тези ползватели е доста ограничен (общо под 15 %). Покупките с произход от Турция представляват по-малко от половината от вноса с друг произход и са почти пет пъти по-малко от покупките им от производители от Съюза, които са основният доставчик на ползвателите. Освен това Комисията потвърди, че данните, налични в отговорите на въпросника от несвързани ползватели, ясно показват не само, че те могат значително да променят конфигурацията на своите източници на доставки (и всъщност са го направили) от една година до друга, но и че могат да направят това в значителни обеми. В това отношение Комисията отбеляза, че оказалите съдействие ползватели са удвоили и дори утроили вноса с определен произход през разследвания период (като са увеличили най-общо вноса от тези трети държави с 40 %). През разследвания период ползвателите също са започнали да купуват от източници с произход от други държави, от които не са купували през годината, предхождаща разследвания период, но са спрели да купуват от източници с произход от определени държави, които са използвали през 2018 г. Поради това наличните в досието данни противоречат на твърдението на Консорциума, че потребителите могат да купуват само ограничени количества ГВППС от други трети държави и че на практика преминаването към други доставчици рядко е възможно.

(260)

По отношение на останалите твърдения, представени от ПТ, Комисията отбеляза, че по отношение на спада на вноса през 2019 г. Турция не е могла да изпълни глобалната ТК, която е била налична до 1 юли 2020 г. (33). Освен това Комисията не установи никаква връзка между намаляването на вноса през дадена година и твърдението, че този внос ще бъде прекратен в резултат на налагането на окончателно антидъмпингово мито, а ПТ не предостави никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Комисията отбеляза също така, че нивото на внос от Турция след налагането на временно антидъмпингово мито свидетелства, че този внос не е спрял. Вместо това Турция е използвала много голяма част (92 %) от определената специално за нея ТК през периода януари—март 2021 г. и е продължила да изнася съответните обеми през тримесечието от април до юни 2021 г. Тези данни показват, че въпреки въведеното временно антидъмпингово мито Турция е продължила да доставя обеми, съизмерими с обемите в квотата, разпределени ѝ по защитната мярка.

(261)

В отговор на твърдението на ÇİB Комисията отново отбеляза, във връзка с твърдяното намаляване на вноса, на което се позова Асоциацията (първо тримесечие на 2019 г. спрямо четвърто тримесечие на 2019 г.), че Турция е можела да предостави допълнителни обеми по режима на безмитни квоти (34) през последното тримесечие на 2019 г. Комисията обаче не вижда как намаляването на вноса от Турция само по себе си би довело до недостиг на предлагане на пазара. Комисията припомни, че пазарът на Съюза е показал способността си да се адаптира към различни източници на доставки в зависимост от регулаторните промени, като налагането на мерки за търговска защита.

(262)

Поради това, с оглед на изложените по-горе факти, Комисията отхвърли твърденията на консорциума, на ПТ и на ÇİB.

(263)

Що се отнася до искането Комисията да разшири своите констатации, за да вземе предвид развитието след РП, в изявлението си Консорциумът отбеляза безпрецедентно увеличение на цените, което според него е настъпило между края на 2020 г. и първото тримесечие на 2021 г. Консорциумът добави, че такова увеличение на цените застрашава дейността му в Съюза и че при тези цени производителите от Съюза биха увеличили печалбите си и следователно биха се възстановили от всяка вреда, понесена през разследвания период.

(264)

След окончателното разгласяване ÇİB и ПТ разкритикуваха констатацията на Комисията в това отношение. От своя страна жалбоподателят твърди, че Комисията не следва да оценява развитието след РП, тъй като обстоятелствата в този случай не са от изключителен характер и при всяко положение биха имали само краткосрочен, а не структурен характер.

(265)

Комисията счете, че твърдението, че е възможно увеличение на цените да е настъпило в определен момент след разследвания период, не може само по себе си да постави под въпрос констатациите, направени в хода на разследването на етапа на временните и окончателните мерки. Комисията отбеляза, че твърдението на Консорциума не съдържа смислен контекст и подкрепящи доказателства, които ясно да показват, че констатациите от разследването, основани на данни от РП, се обезсилват единствено от такова развитие. Освен това твърдението, че промишлеността на Съюза е щяла да се възстанови от вредоносното си положение, е неоснователно и не е подкрепено с доказателства. Комисията припомни, че в член 6, параграф 1 от основния регламент се посочва, че информацията, отнасяща се до период след разследвания период, обикновено не се взема предвид.

(266)

По отношение на коментарите, получени след окончателното разгласяване, Комисията отбелязва, че никоя от страните не е предоставила допълнителни доказателства относно това как увеличението на цените, което се е случило след периода на разследване, би направило само по себе си налагането на окончателни антидъмпингови мита неоправдано съгласно теста за интереса на Съюза.

(267)

Поради това Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 183—198 от регламента за временните мерки.

7.4.   Други фактори

(268)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че производителите на стомана в Съюза постоянно се опитват да запазят своя олигопол на пазара на Съюза и да премахнат международната конкуренция. ПТ отбеляза, че производителите от Съюза вече обслужват 79 % от продажбите на свободния пазар и че такъв процент не включва обемите за собствено потребление, които са значителни. ÇİB се позова и на големия пазарен дял на производителите от Съюза и изрази опасение от монопол.

(269)

Комисията установи, че твърдението за олигопол е необосновано, както вече беше обяснено в съображение 200 от регламента за временните мерки. След разгласяването на предварителните заключения нито една от страните не оспори, че, както е посочено в съображения 75 и 200 от регламента за временните мерки, има над 20 известни производители, принадлежащи към 14 различни групи, които се намират в здравословни конкурентни отношения както помежду си, така и с вноса от трети държави. При липсата на доказателства за неконкурентни практики притежаваният понастоящем от производителите от Съюза пазарен дял не може да послужи като доказателство за твърденията за олигопол, а още по-малко – за твърденията за монопол.

(270)

След окончателното разгласяване ÇİB заяви, че Комисията не е направила подробна, достатъчно задълбочена и прозрачна оценка на твърдението за повишен олигопол на промишлеността на Съюза на пазара на Съюза, както и че това твърдение не е необосновано. Според ÇİB е трябвало да бъдат взети предвид други фактори като съществуващите мерки, недостига на доставки, спада в качеството и иновациите и т.н. Според страната Общият съд изисква, за целите на член 21, параграф 1 от основния регламент, да се обърне специално внимание на възстановяването на ефективната конкуренция. Страната повтори, без да добави нови доказателства, твърдението си, че промишлеността на Съюза притежава „засилен олигопол“ на пазара на Съюза.

(271)

Комисията се позовава на неотдавнашния си работен документ на службите на Комисията (35), в който тя отбелязва, че „с неотдавнашната вълна на консолидация прилагането на контрола върху сливанията е допринесло за поддържането на динамична конкуренция на европейските пазари на стомана в полза на множеството промишлени отрасли надолу по веригата, които използват стомана, разчитат на достъпни материали, за да се конкурират в световен мащаб и наемат милиони европейци. Като забранява антиконкурентните сливания (напр. Tata Steel/ThyssenKrupp) или одобрява сливания при определени условия, като например структурните продажби (напр. ArcelorMittal/Ilva), правоприлагането в областта на сливанията гарантира, че европейските потребители на стомана не са изправени пред по-ограничен избор, по-високи цени или по-малко иновации.“ Комисията счете твърденията на ÇİB за неоснователни, включително по отношение на недостига на доставки на ГВППС, както е обяснено в раздел 7.3. Поради това Комисията потвърди констатациите си на етапа на временните мерки.

(272)

Поради липсата на други коментари по този раздел Комисията потвърди заключенията си, изложени в съображения 199—200 от регламента за временните мерки.

7.5.   Заключение относно интереса на Съюза

(273)

След разгласяването на предварителните заключения ПТ заяви, че според него антидъмпинговите мита са както ненужни, така и вредни за пазара на Съюза, и че те ще играят отрицателна роля срещу интереса на Съюза като цяло. След окончателното разгласяване ÇİB заяви, че Комисията не е постигнала баланс между интересите на различните заинтересовани страни по прозрачен начин, нито е обосновала своите констатации. Комисията счете тези твърдения за неоснователни с оглед на констатациите от разследването, а именно наличието на дъмпинг, произтичащата от него съществена вреда за промишлеността на Съюза и резултата от балансирането на различните засегнати интереси.

(274)

Въз основа на гореизложеното и при липсата на други коментари заключенията, изложени в съображение 201 от регламента за временните мерки, бяха потвърдени.

8.   ОКОНЧАТЕЛНИ АНТИДЪМПИНГОВИ МЕРКИ

8.1.   Окончателни мерки

(275)

Въз основа на направените заключения по отношение на дъмпинга, вредата, причинно-следствената връзка и интереса на Съюза и в съответствие с член 9, параграф 4 от основния регламент следва да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мерки, за да се предотврати по-нататъшното нанасяне на вреда на промишлеността на Съюза от дъмпинговия внос на разглеждания продукт. По причините, изложени в раздел 6, и по-специално в подраздел 6.3 от настоящия регламент, антидъмпинговите мита следва да бъдат определени в съответствие с правилото за по-малкото мито.

(276)

Въз основа на гореизложеното ставките, при които ще бъдат наложени митата, се определят, както следва:

Държава

Дружество

Окончателно антидъмпингово мито

Турция

Çolakoğlu Metalurji A.Ş.

7,3 %

Група Erdemir:

Ereğli Demir ve Çelik Fabrikalari T.A.S.

İskenderun Demir ve Çelik A.Ş.

5,0 %

Habaş Sinai Ve Tibbi Gazlar İstihsal Endüstrisi A.Ş.

4,7 %

Ağir Haddecilik A.Ş.

5,7 %

Borçelik Çelik Sanayii Ticaret A.Ş.

5,7 %

Всички други дружества

7,3 %

(277)

Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за дружествата, посочени в настоящия регламент, бяха установени въз основа на констатациите от настоящото разследване. Поради това те отразяват установеното по време на разследването положение по отношение на тези дружества. Тези ставки на митото се прилагат изключително за вноса на разглеждания продукт с произход от засегнатата държава, произведен от изрично посочените правни субекти. Вносът на разглеждания продукт, произведен от всяко друго дружество, което не е изрично посочено в постановителната част на настоящия регламент, включително от субекти, свързани с изрично посочените, следва да се облага със ставката на митото, приложима за „всички други дружества“. Индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито не следва да се прилагат за този внос.

(278)

Дадено дружество може да поиска прилагането на тези индивидуални ставки на антидъмпинговото мито, ако впоследствие промени наименованието на правния си субект. Искането трябва да бъде адресирано до Комисията (36). То трябва да съдържа цялата съответна информация, която позволява да се докаже, че промяната не засяга правото на дружеството да се ползва от приложимата за него ставка на митото. Ако промяната на наименованието на дружеството не засяга правото му да се ползва от приложимата за него ставка на митото, в Официален вестник на Европейския съюз ще бъде публикуван регламент, с който се съобщава за промяната на наименованието.

(279)

За да се сведат до минимум рисковете от заобикаляне, породени от разликата в митническите ставки, са необходими специални мерки, за да се гарантира прилагането на индивидуалните антидъмпингови мита. Дружествата с индивидуални антидъмпингови мита трябва да представят на митническите органи на държавите членки валидна търговска фактура. Фактурата трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент. Вносът, който не е придружен от такава фактура, следва да се облага с антидъмпинговото мито, приложимо за „всички други дружества“.

(280)

При представяне на тази фактура митническите органи на държавите членки трябва да прилагат индивидуалните ставки на антидъмпинговото мито за вноса, като тя не е единственият елемент, който митническите органи трябва да вземат предвид. Действително дори ако е представена фактура, отговаряща на всички изисквания, изложени в член 1, параграф 3 от настоящия регламент, митническите органи на държавите членки трябва да извършват обичайните проверки и, както във всички други случаи, могат да изискват допълнителни документи (транспортни документи и др.) за проверка на точността на данните в декларацията и с цел да се гарантира, че последващото прилагане на по-ниската ставка на митото е обосновано в съответствие с митническите разпоредби.

(281)

Ако износът на някое от дружествата, които се ползват от по-ниска индивидуална митническа ставка, се увеличи значително по обем след налагането на разглежданите мерки, такова увеличаване на обема може да бъде счетено за представляващо само по себе си промяна в схемите на търговия, която се дължи на налагането на мерките, по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент. При такива обстоятелства и при положение че са изпълнени условията, може да бъде започнато разследване за заобикаляне на мерките. В това разследване може, inter alia, да бъде разгледана необходимостта от премахване на индивидуалната митническа ставка(и) и последващо въвеждане на мито за цялата държава.

(282)

За да се осигури правилно прилагане на антидъмпинговите мита, антидъмпинговото мито за всички други дружества следва да се прилага не само за производителите износители, неоказали съдействие при настоящото разследване, но и за производителите, които не са осъществявали износ за Съюза по време на разследвания период.

8.2.   Окончателно събиране на временните мита

(283)

С оглед на установените дъмпингови маржове и предвид равнището на вредата, причинена на промишлеността на Съюза, сумите, събрани като обезпечение чрез временното антидъмпингово мито, наложено с регламента за временните мерки, следва да бъдат окончателно събрани.

(284)

Тъй като окончателните ставки на митото са по-ниски от временните ставки на митото, то обезпечените суми, превишаващи окончателните ставки на антидъмпинговото мито, следва да бъдат освободени.

8.3.   Обратно действие

(285)

Както е посочено в раздел 1.2, по искане на жалбоподателя Комисията въведе регистрационен режим за вноса на продукта, предмет на разследването, в съответствие с член 14, параграф 5 от основния регламент.

(286)

По време на окончателния етап от разследването беше направена оценка на събраните данни във връзка с регистрацията. Комисията направи анализ дали са изпълнени критериите съгласно член 10, параграф 4 от основния регламент за събирането на окончателни мита с обратна сила.

(287)

Анализът на Комисията не показа допълнително съществено нарастване на вноса в допълнение към нивото на вноса, причинил вреда по време на разследвания период, както е предвидено в член 10, параграф 4г от основния регламент. За този анализ Комисията сравни средномесечния обем на вноса на разглеждания продукт по време на разследвания период със средномесечния обем на вноса за периода от месеца след започването на настоящото разследване до последния пълен месец преди налагането на временните мерки. Също така при сравняването на средномесечния обем на вноса на разглеждания продукт по време на разследвания период със средномесечния обем на вноса през периода от месеца, следващ започването на настоящото разследване до и включително месеца, през който бяха наложени временните мерки, не бе забелязано допълнително съществено увеличение:

 

РП

от юни 2020 г. до декември 2020 г.

от юни 2020 г. до януари 2021 г.

 

тона

тона/месец

тона

тона/месец

тона

тона/месец

внос на ГВППС от Турция

2 767 658

230 638

1 031 186

147 312

1 194 329

149 291

Източник: Евростат (ЕС 27)

(288)

Поради това Комисията стигна до заключението, че събирането с обратна сила на окончателните мита за периода, през който вносът е бил регистриран, не е оправдано в настоящия случай.

9.   ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА АНГАЖИМЕНТ

(289)

След окончателното разгласяване един от производителите износители представи предложение за ценови ангажимент (гаранция) в съответствие с член 8 от основния регламент.

(290)

Комисията направи оценка на това предложение и стигна до заключението, че приемането на такъв ангажимент би било практически неприложимо по смисъла на член 8 от основния регламент. Това се дължи главно на множеството неразграничими видове на продукта, обхванати от предложението, на факта, че някои видове на продукта, попадащи под един и същ код по КН/ТАРИК, имат различни минимални вносни цени, на факта, че предложените минимални вносни цени не биха били достатъчни за отстраняване на вредните последици от дъмпинга за по-голямата част от видовете на продукта, както и на неподходящия характер на индексацията, предложена с цел да бъдат взети предвид колебанията в цената на суровините.

(291)

В коментарите си относно ценовия ангажимент, предложен от производителя износител, жалбоподателят представи аргументи в полза на отказа си, с което подкрепи собствения анализ на Комисията.

(292)

Комисията изпрати на производителя износител писмо, в което изложи причините за отхвърляне на предложението за ангажимент, и предостави на дружеството възможността да коментира.

(293)

Комисията не получи коментари от производителя износител относно заключението, че предложената гаранция е неадекватна и неприложима.

(294)

Затова по причините, изложени в съображения 290—293 по-горе, предложението за ангажимент беше отхвърлено.

10.   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

(295)

С оглед на член 109 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (37), когато дадена сума трябва да бъде възстановена в резултат на решение на Съда на Европейския съюз, лихвата, която следва да бъде платена, трябва да съответства на лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка за нейните основни операции по рефинансиране и публикуван в серия С на Официален вестник на Европейския съюз на първия календарен ден от всеки месец.

(296)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на комитета, създаден с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1036,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

1.   Налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на плосковалцовани продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани, дори на рулони (включително нарязани на определени дължини продукти и тесни ленти), само горещовалцовани, неплакирани, нито покрити, с произход от Турция, понастоящем класирани в кодове по КН 7208 10 00, 7208 25 00, 7208 26 00, 7208 27 00, 7208 36 00, 7208 37 00, 7208 38 00, 7208 39 00, 7208 40 00, 7208 52 10, 7208 52 99, 7208 53 00, 7208 54 00, ex 7211 13 00 (код по ТАРИК 7211130019), ex 7211 14 00 (код по ТАРИК 7211140095), ex 7211 19 00 (код по ТАРИК 7211190095), ex 7225 19 10 (код по ТАРИК 7225191090), 7225 30 90, ex 7225 40 60 (код по ТАРИК 7225406090), 7225 40 90, ex 7226 19 10 (код по ТАРИК 7226191095), ex 7226 91 91 (код по ТАРИК 7226919119) и 7226 91 99.

Изключват се следните продукти:

i)

продукти от неръждаеми стомани и от силициеви електротехнически (магнитни) стомани със зърнесто ориентирани структури;

ii)

продукти от инструментални стомани и от бързорежещи стомани;

iii)

продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина, превишаваща 10 mm, и с широчина 600 mm или повече; както и

iv)

продукти, ненавити, без релефни мотиви, с дебелина 4,75 mm или повече, но непревишаваща 10 mm, и с широчина 2 050 mm или повече;

v)

продукти, чиято а) широчина е равна на или по-малка от 350 mm и б) чиято дебелина е равна на или по-голяма от 50 mm, независимо от дължината на продукта.

2.   Ставките на окончателното антидъмпингово мито, приложими към нетната цена франко границата на Съюза преди обмитяване на продукта, описан в параграф 1 и произвеждан от изброените по-долу дружества, са, както следва:

Държава

Дружество

Ставка на окончателното антидъмпингово мито

Допълнителен код по ТАРИК

Турция

Çolakoğlu Metalurji A.Ş.

7,3 %

C602

Група Erdemir:

Ereğli Demir ve Çelik Fabrikalari T.A.S.

İskenderun Demir ve Çelik A.Ş.

5,0 %

C603

Habaş Sinai ve Tibbi Gazlar İstihsal Endüstrisi A.Ş.

4,7 %

C604

Ağir Haddecilik A.Ş.

5,7 %

C605

Borçelik Çelik Sanayii Ticaret A.Ş.

5,7 %

C606

Всички други дружества

7,3 %

C999

3.   Индивидуалните митнически ставки, определени за дружествата, посочени в параграф 2, се прилагат при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалия фактурата субект, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: „Аз, долуподписаният(ата), удостоверявам, че (обемът) (от разглеждания продукт), продаван за износ за Европейския съюз и обхванат от настоящата фактура, е произведен от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в [засегнатата държава]. Декларирам, че информацията, предоставена в настоящата фактура, е пълна и вярна“. Ако не бъде представена такава фактура, се прилага митото, приложимо за всички други дружества.

4.   Освен ако е предвидено друго, се прилагат действащите разпоредби в областта на митническото облагане.

Член 2

Сумите, обезпечени чрез временното антидъмпингово мито в съответствие с Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/9, се събират окончателно. Обезпечените суми, които превишават размера на ставките на окончателното антидъмпингово мито, се освобождават.

Член 3

За регистрирания внос не се събира окончателно антидъмпингово мито с обратна сила. Данните, събрани в съответствие с член 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1686, повече няма да се съхраняват.

Член 4

Член 1, параграф 2 може да бъде изменен, като се добавят нови производители износители от Турция и за тях се приложи съответната среднопретеглена ставка на антидъмпинговото мито за оказалите съдействие дружества, които не са включени в извадката. Новият производител износител представя доказателства, че:

а)

че не е изнасял стоките, описани в член 1, параграф 1 и с произход от Турция, през разследвания период (1 януари 2019 г.—31 декември 2019 г.);

б)

не е свързан с износител или производител, за когото се прилагат мерките, наложени с настоящия регламент, както и

в)

действително е изнасял разглеждания продукт или е поел неотменимо договорно задължение да изнесе значително количество за Съюза след края на разследвания период.

Член 5

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на 5 юли 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 176, 30.6.2016 г., стр. 21.

(2)  ОВ C 166, 14.5.2020 г., стр. 9.

(3)  ОВ C 197, 12.6.2020 г., стр. 4.

(4)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/1686 на Комисията от 12 ноември 2020 г. за въвеждане на регистрационен режим по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция (ОВ L 379, 13.11.2020 г., стр. 47).

(5)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/9 на Комисията от 6 януари 2021 година за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Турция (ОВ L 3, 7.1.2021 г., стр. 4).

(6)  t21.000389.

(7)  ОВ L 227, 7.9.1996 г., стр. 3.

(8)  Решение на Общия съд от 25 юни 2015 г., PT Perindustrian dan Perdagangan Musim Semi Mas (PT Musim Mas)/Съвет на Европейския съюз, T-26/12, точка 50.

(9)  Решение на Съда от 26 октомври 2016 г., PT Perindustrian dan Perdagangan Musim Semi Mas (PT Musim Mas)/Съвет на Европейския съюз, C-468/15P.

(10)  В това отношение вж. доклада на специализираната група на СТО Европейски съюз – антидъмпингови мерки върху вноса на някои мастни алкохоли от Индонезия (WT/DS442/R), 16 декември 2016 г., точка 7.129.

(11)  Член 40 от Закон за данъка върху доходите 193 от 6 януари 1961 г., изменен със Закон 4108 от юни 1995 г.

(12)  Съд на Европейския съюз, Дело C-315/90 Gimelec/Комисия, EU:C:1991:447, точки 21—29; Доклад на Апелативния орган на СТО, 24.7.2001 г., Съединени щати — Антидъмпингови мерки спрямо някои горещовалцовани стоманени продукти от Япония, WT/DS184/AB/R, параграфи 181—215.

(13)  Последният параграф на стр. 14 от документ с референтен номер t21.000916 от неповерителното досие (подадено от правителството на Турция).

(14)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията от 5 април 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 92, 6.4.2017 г., стр. 68); Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/969 на Комисията от 8 юни 2017 г. за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649 на Комисията за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 146, 9.6.2017 г., стр. 17).

(15)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1795 на Комисията от 5 октомври 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и за приключване на разследването по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Сърбия (ОВ L 258, 6.10.2017 г., стр. 24).

(16)  Вж., inter alia, таблици 3 и 7 и съображение 339 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1795 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Бразилия, Иран, Русия и Украйна и за приключване на разследването по отношение на вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Сърбия.

(17)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1795 (вж. бележка под линия 10 по-горе). От октомври 2016 г. производителите от Съюза могат да се ползват от защита чрез Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1778 на Комисията от 6 октомври 2016 г. за налагане на временно антидъмпингово мито върху вноса на някои горещовалцовани плоски продукти от желязо, от нелегирани стомани или от други легирани стомани с произход от Китайската народна република (ОВ L 272, 7.10.2016 г., стр. 33).

(18)  Вж., inter alia, съображение 292 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1795 (вж. бележка под линия 10 по-горе).

(19)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1778.

(20)  Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/649.

(21)  Последен параграф на стр. 14 от t21.000916.

(22)  Economic Report, Economic and Steel Market Outlook 2020—2021 (Икономически доклад „Икономически перспективи за пазара на стомана 2020—2021 г.“), доклад за второто тримесечие — данни до и включително за цялата 2019 г., 12 май 2020 г., Eurofer, който може да бъде изтеглен на адрес https://www.eurofer.eu/assets/Uploads/REPORT-Economic-and-Steel-Market-Outlook-Quarter-2-2020.pdf„ и Worldsteel Short Range Outlook October 2019 („Краткосрочни перспективи за стоманодобивната промишленост за октомври 2019 г.“), 14 октомври 2019 г., Световна стоманодобивна асоциация, достъпен на адрес https://www.worldsteel.org/media-centre/press-releases/2019/worldsteel-short-range-outlook-2019.html

(23)  Решение № 284/2000/ЕОВС на Комисията от 4 февруари 2000 г. за налагане на окончателно изравнително мито върху вноса на някои плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина 600 mm или повече, неплакирани, нито покрити, на рулони, само горещовалцовани, с произход от Индия и Тайван, за приемане на гаранциите, предложени от някои производители износители, и за прекратяване на процедурата по отношение на вноса с произход от Южна Африка (ОВ L 31, 5.2.2000 г., стр. 44).

(24)  t21.000701, приложение 2.

(25)  t21.000701, приложение 1 и приложение 3.

(26)  t21.000721.

(27)  t21.000931.

(28)  През юли 2018 г. Комисията наложи временна защитна мярка, която стана окончателна през февруари 2019 г. и която беше в сила през целия разследван период. Съгласно тази мярка ГВППС до голяма степен съответстват по обхват на продуктова категория 1. Поради това промените в използването на ТК в рамките на защитната мярка са от значение за целите на настоящото разследване.

(29)  Съображения 45—50 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/894 на Комисията от 29 юни 2020 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти; ОВ L 206, 30.6.2020 г., стр. 27.

(30)  Таблица 6 от регламента за налагане на временни антидъмпингови мерки.

(31)  Съображения 188 и 189 от регламента за налагане на временни антидъмпингови мерки.

(32)  Съображения 21—23 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1590 на Комисията от 26 септември 2019 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/159 за налагане на окончателни защитни мерки срещу вноса на някои стоманени продукти; ОВ L 248, 27.9.2019 г., стр. 28.

(33)  Това твърдение е валидно и за двата периода, т.е. когато Турция е била обект на глобална ТК (от 2 февруари до 30 септември 2019 г.) и когато Турция е станала обект на 30 % ограничение съгласно глобална ТК от 1 октомври 2019 г.

(34)  През последното тримесечие на 2019 г. Турция е използвала 73 % от общия обем на ТК, които е имала право да доставя безмитно, с което през това тримесечие са останали неизползвани около 170 000 тона.

(35)  Работен документ на службите на Комисията „Към конкурентоспособна и чиста европейска стомана“, SWD(2021) 353 final, 5.5.2021 г., стр. 4—5.

(36)  European Commission, Directorate-General for Trade, Directorate H, Wetstraat 170 Rue de la Loi, 1040 Brussels, Белгия.

(37)  Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (ОВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).


РЕШЕНИЯ

6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/79


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/1101 НА СЪВЕТА

от 20 май 2021 година

относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на седемдесет и четвъртата сесия на Световната здравна асамблея

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 168, параграф 5 във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

В член 21, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз е посочено, че Съюзът се стреми да развива отношения и да изгражда партньорства с трети страни и с международните, регионалните или световните организации, които споделят принципите, посочени в член 21, параграф 1, първа алинея. Посочената втора алинея също предвижда Съюзът да се стреми към намиране на решения на общите проблеми на многостранна основа, по-специално в рамките на Организацията на обединените нации.

(2)

Съгласно член 168, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съюзът и държавите членки трябва да насърчават сътрудничеството с трети страни и с компетентните международни организации в областта на общественото здраве.

(3)

Уставът на Световната здравна организация (наричан по-нататък „споразумението“) влезе в сила на 7 април 1948 г.

(4)

Съгласно член 60 от споразумението Световната здравна асамблея може да приема решения с мнозинство от присъстващите и гласуващи членове на Световната здравна организация (СЗО).

(5)

На своята седемдесет и четвърта сесия, която започва на 24 май 2021 г., Световната здравна асамблея трябва да приеме решение за установяване на междуправителствена среща за изготвяне и договаряне на рамкова конвенция на СЗО за готовност и реагиране при пандемия.

(6)

Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Световната здравна асамблея, тъй като с решението на Световната здравна асамблея ще се определи способността на Съюза, наред със своите държавите членки, да участва в изготвянето и договарянето на рамкова конвенция на СЗО за готовност и реагиране при пандемия и потенциално да стане страна по нея като регионална организация за икономическа интеграция.

(7)

Участието на Съюза в изготвянето и договарянето на рамкова конвенция на СЗО за готовност и реагиране при пандемия и евентуалното му присъединяване към конвенцията, наред с държавите — членки на Съюза, ще допринесе за засилване на международното сътрудничество в рамките на системата на ООН при отговор на пандемии.

(8)

В съответствие с член 168, параграф 7 от ДФЕС, отговорностите на държавите членки във вмръзка с определянето на тяхната здравна политика и организирането и предоставянето на здравни услуги и медицински грижи, трябва да се зачитат през цялата продължителност на преговорния процес.

(9)

Позицията на Съюза трябва да бъде изразена от държавите — членки на Съюза, които са членове на Световната здравна асамблея,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по време на седемдесет и четвъртата сесия на Световната здравна асамблея, е следната:

Европейският съюз подкрепя установяването на процес на Световната здравна организация за нова рамкова конвенция за готовност и реагиране при пандемия, като трябва, в обхвата на компетентността на Съюза, да му бъде предоставена възможност да участва като договаряща страна по такъв договор.

В решението на Световната здравна асамблея, с което се определят процедурните аспекти на преговорите, трябва да бъде предоставена възможност за участие на Съюза в преговорния процес по въпросите, попадащи в неговата компетентност, с оглед на евентуалното присъединяване на Съюза към конвенцията като регионална организация за икономическа интеграция.

Това участие следва да се постигне чрез включването на конкретни позовавания в текста на решението, поясняващи, че всеки междуправителствен орган, създаден с цел изготвяне и договаряне на конвенцията, е отворен за участие на регионални организации за икономическа интеграция.

Член 2

Позицията, посочена в член 1 се изразява от държавите — членки на Съюза, които са членове на Световната здравна организация, като те действат съвместно от името на Съюза.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.

Съставено в Брюксел на 20 май 2021 година.

За Съвета

Председател

A. SANTOS SILVA


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/81


РЕШЕНИЕ (ЕС) 2021/1102 НА СЪВЕТА

от 28 юни 2021 година

за отправяне на искане към Комисията да представи проучване относно ситуацията в Съюза и вариантите за въвеждане, оценка, производство, предлагане на пазара и използване на безгръбначни агенти за биологичен контрол на територията на Съюза, както и предложение, ако е целесъобразно предвид резултатите от проучването

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 241 от него,

като има предвид, че:

(1)

Агентите за биологичен контрол са естествени врагове, антагонисти или конкуренти, или пък други организми, използвани за контрол, било пряко или непряко, на вредителите по растенията, включително карантинните вредители, чрез контрол на техните вектори, плевелите и инвазивните чужди растения.

(2)

За целите на настоящото решение са обхванати само безгръбначни агенти за биологичен контрол, като например насекоми, включително мъжки стерилни насекоми, акари и нематоди (АБК).

(3)

Между държавите членки съществуват големи различия в подхода и видовете разпоредби, които прилагат спрямо освобождаването, оценката и движението на АБК. АБК обаче не познават граници и могат да се разпространяват отвъд териториите, където са били съзнателно освободени с цел контрол на вредители по растенията, плевели и инвазивни чужди растения.

(4)

Често използвани в оранжерийното производство, АБК добиват все по-голямо значение за устойчивото селско и горско стопанство, а именно в контекста на интегрираното управление на вредителите и биологичното земеделие. Устойчивите селскостопански системи имат решаващ принос за прехода на Съюза към устойчиви продоволствени системи, както е посочен в съобщението на Комисията „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ и съобщението на Комисията за „Европейския зелен пакт“ и подкрепян от бъдещата обща селскостопанска политика. Използването на АБК в този контекст спомага за намаляването на зависимостта от химически продукти за растителна защита.

(5)

Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета (1) има за цел да защити Съюза от въвеждането на нови вредители, като същевременно направи борбата със съществуващите вредители по-ефективна. Фитосанитарната политика, изложена в посочения регламент, се съсредоточава по-специално върху скрининга за нови вредители по растенията в световен мащаб, предотвратяването на навлизането на такива вредители по растенията на територията на Съюза и – в случай че са въведени – ранното им откриване и ликвидиране.

(6)

Навлизането, установяването и разпространението на вредители по растенията може да застраши устойчивостта на селското стопанство, горите, естествената околна среда, биологичното разнообразие и екосистемите. Глобализацията на търговията, движението на хора, изменението на климата и екстремните метеорологични явления способстват за широкото разпространение на вредители и фитосанитарни рискове. Новите екзотични видове вредители са заплаха и за съществуващите системи на Съюза за производство на селскостопански продукти и продукти на горското стопанство, както и за местната флора и фауна. Въвеждането на естествен враг от региона, от който идва вредителят, може да допринесе за подходяща стратегия за контрол, но да носи и рискове за местната флора и фауна. Поради това преди въвеждането на всеки АБК трябва да се направи научна оценка на възможното въздействие върху здравето на растенията и биологичното разнообразие, като се използва стандартна методика, включително относно потенциалните нежелани последици за неприцелните видове, екосистемите и биологичното разнообразие като цяло.

(7)

Отчита се нарастване на използването на АБК поради по-голямото търсене от страна на земеделски стопани, озеленители и градинари, които се стремят да намалят зависимостта си от химически продукти за растителна защита.

(8)

Международните организации, по-специално Организацията на ООН за прехрана и земеделие чрез Международната конвенция по растителна защита (МКРЗ) и Европейската и средиземноморска организация за растителна защита (EPPO), са разработили международни фитосанитарни стандарти и насоки относно безопасното използване на АБК и играят важна роля в разработването на стандарти за анализ на риска и научни изследвания.

(9)

Производителите на АБК, включително малките и средните предприятия (МСП), предоставят иновативни и специфични решения за защита на културите. Контролът на качеството на АБК е съществено изискване за гарантиране на тяхната безопасност и ефективност.

(10)

Един по-последователен подход сред държавите членки би могъл да улесни разработването на и достъпа до пазара за безопасни АБК. Това ще спомогне за създаването на възможности за системите на производство на селското и горското стопанство и за контрол на вредителите по растенията, като същевременно се гарантира опазването на здравето и на околната среда.

(11)

Съветът счита, че е необходимо проучване относно ситуацията в Съюза и вариантите за въвеждане, оценка, производство, предлагане на пазара и използване на АБК на територията на Съюза, за да се подобри тяхната наличност и достъпност за потребителите, като същевременно се гарантира безопасността на хората, животните, растенията, околната среда и продоволствената сигурност, в съответствие с Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (2), и по-специално параграф 10 от него относно прилагането на членове 225 и 241 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

(12)

Тези варианти може да включват оценка на потенциала за хармонизиране на критериите, процедурите и вземането на решения в Съюза; за програмите на Съюза за научни изследвания, иновации и разпространение на знания и за засилено сътрудничество със съответните международни организации с цел да се ускори достъпът до пазара и да се увеличи достъпността на АБК; както и за подкрепа на инвестициите, иновациите и безопасното използване на АБК в контрола на вредителите по растенията като първа стъпка към хармонизирано определение на по-широко понятие за биологичен контрол,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Съветът отправя искане към Комисията да представи до 31 декември 2022 г. проучване относно ситуацията във връзка с въвеждането, производството, оценката, предлагането на пазара и използването на безгръбначни агенти за биологичен контрол (АБК) на територията на Съюза. Следва да се направи оценка и на вариантите за хармонизиране на процедурите на цялата територия на Съюза, така че да се улесни разгръщането на АБК и достъпът до пазара за тях, да се подкрепят инвестициите и иновациите в АБК и да се допринесе за безопасното използване на АБК, включително когато те са необходими за контрол на карантинни вредители, наложен от фитосанитарните органи.

Член 2

Съветът отправя искане към Комисията да представи предложение, ако е целесъобразно предвид резултатите от проучването, или да информира Съвета за евентуални мерки, необходими като последващи действия вследствие на проучването.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Люксембург на 28 юни 2021 година.

За Съвета

Председател

M. do C. ANTUNES


(1)  Регламент (ЕС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2016 г. за защитните мерки срещу вредителите по растенията, за изменение на регламенти (ЕС) № 228/2013, (ЕС) № 652/2014 и (ЕС) № 1143/2014 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 69/464/ЕИО, 74/647/ЕИО, 93/85/ЕИО, 98/57/ЕО, 2000/29/ЕО, 2006/91/ЕО и 2007/33/ЕО на Съвета (ОВ L 317, 23.11.2016 г., стр. 4).

(2)  Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/84


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1103 НА КОМИСИЯТА

от 5 юли 2021 година

относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Бразилия за трансакциите с деривати, сключвани от бразилски институции, които подлежат на регулиране от бразилската централна банка, за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (1), и по-специално член 13, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 13 от Регламент (ЕС) № 648/2012 е предвиден механизъм за оправомощаване на Комисията да приема решения за еквивалентност, чрез които правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на трета държава се обявяват за еквивалентни на изискванията, установени в член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, така че когато контрагенти встъпват в трансакции, попадащи в обхвата на посочения регламент, и поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, следва да се счита, че те са изпълнили горепосочените изисквания, ако са спазени изискванията, посочени в правния режим на тази трета държава. Предоставянето на статут на еквивалентност допринася за постигане на крайната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012, а именно да се намали системният риск и да се подобри прозрачността на пазара на деривати чрез осигуряване на последователно прилагане на международно равнище на принципите, договорени с трети държави и предвидени в посочения регламент.

(2)

В член 11, параграфи 1 — 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, допълнен с Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (2) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (3), са установени правните изисквания на Съюза по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейли и условията, при които портфейлите се съгласуват във връзка с договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент („ЦК“). Освен това в посочените разпоредби се определят задълженията за оценка и за разрешаване на спорове, приложими по отношение на тези договори („техники за намаляване на операционния риск“), както и задълженията за размяна на обезпечения („допълнителни обезпечения“) между контрагентите.

(3)

За да може правният, надзорният и правоприлагащият режим на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на режима на Съюза по отношение на техниките за намаляване на операционния риск и изискванията за допълнителни обезпечения, резултатите по същество от приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и да гарантират защита на професионалната тайна, която е еквивалентна на защитата, предвидена в член 83 от посочения регламент. Освен това еквивалентните правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се прилагат в тази трета държава ефективно и по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията. Целта на оценката на еквивалентността следователно е да се провери дали правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава гарантират, че договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК и при които поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, не излагат финансовите пазари в Съюза на по-голям риск и съответно не водят до неприемливи равнища на системен риск в Съюза.

(4)

Настоящото решение се основава не само на сравнителен анализ на приложимите в Бразилия правни, надзорни и правоприлагащи изисквания, но и на оценка на резултатите от тези изисквания, както и на тяхната целесъобразност за намаляване на рисковете, произтичащи от договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, по начин, считан за еквивалентен на резултатите от изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(5)

Правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими в Бразилия за договорите за извънборсови деривати, са установени в закони, както и в циркулярни писма, резолюции и указания, издадени от Banco Central do Brasil („BCB“), Comissão de Valores Mobiliários („CVM“) и Conselho Monetário Nacional („CMN“). По-специално Закон № 6.385/76 урежда пазара на ценни книжа в Бразилия; Инструкция CVM 461/07 урежда регулираните пазари на ценни книжа, които включват организирани фондови борси, организиран извънборсов пазар и неорганизиран извънборсов пазар; Циркулярно писмо BCB 3.082/02 определя критериите за счетоводно третиране на деривати, притежавани от финансови институции и други институции под надзора на BCB; Resolução CMN 3.505/07 регулира договорите за извънборсови деривати, сключени в Бразилия от бразилски финансови институции и други институции под надзора на BCB; Resolução CMN 4.277/13 установява изисквания за оценка по пазарни цени и оценка по модел на договорите за деривати, сключени от финансови институции и други институции под надзора на BCB; Instrução CVM 438/06 установява изисквания за оценка по пазарни цени за някои видове взаимни фондове; Resoluçao 4.662/18 въвежда изисквания за двустранно допълнително обезпечение; Resolução BCB 3.263/05 обхваща компресирането на портфейли; Resolução CMN 4.373/14 определя изискванията за инвеститори нерезиденти, които сключват сделки с извънборсови деривати в Бразилия, и накрая, Закони 4.595/64, 6.385/76, 10.214/01, 12.810/13 уреждат професионалната тайна, надзора и правоприлагането.

(6)

В Resolução BCB 3.263/05 не са определени задължения за извършване на компресиране на портфейли, нито са формулирани препоръки за тази цел. Tам обаче е предвидена възможност финансовите институции и другите институции под надзора на BCB да сключат споразумение, което позволява такова компресиране. Няма специално законодателни разпоредби относно процедурите за разрешаване на спорове. Правилата за разрешаване на спорове се определят от регистрите на трансакции. Поради това бразилските разпоредби не могат да се считат за еквивалентни на изискванията на Съюза по отношение на компресирането на портфейли и разрешаването на спорове.

(7)

Сделките с извънборсови деривати, в които встъпват бразилски субекти, трябва да се отчитат пред регистър на трансакции, който е установен и е регулиран в Бразилия. Съгласно Закон № 6.385/76 валидността на сделката зависи от отчитането ѝ пред регистърa на трансакции. В съответствие с Resolução CMN 4.373/14 инвеститорите нерезиденти, които встъпват в сделки с извънборсови деривати в Бразилия, трябва да бъдат регистрирани от CVM и да спазват правнообвързващи изисквания за потвърждаване на своите трансакции. Тъй като сделката трябва да бъде отчетена от двете страни, за потвърждаване на трансакциите, съгласуване на двустранни портфейли или разрешаване на спорове няма друго правно изискване, освен правилата на регистъра на трансакции. Потвърждението се извършва едновременно и е обвързано с отчитането. Отчитането трябва да се извърши възможно най-бързо и обикновено се осъществява в деня на сключване на сделката. Аналогично, тъй като сделките се отчитат от двете страни и се потвърждават едновременно от регистрите на трансакции, няма изискване за извършване на съгласуване на портфейлите, тъй като принципно не е възможно несъответствие между портфейлите на контрагентите. Поради това бразилските разпоредби за своевременно потвърждаване и съгласуване на портфейлите следва да се считат за еквивалентни на съответните изисквания на Съюза.

(8)

Съгласно Resolução CMN 3.505/07 и Resolução CMN 4.277/13 се изисква извършването на ежедневна оценка, независимо дали по пазарни цени, или по модел, от дилърските банки, местните клонове на чуждестранни банки, местните дъщерни дружества на чуждестранни банки, както и от фондовете и управителите на активи, като всички те се регулират от BCB. Задължението не се прилага за кооперации, застрахователи, презастрахователи, пенсионни фондове и други нефинансови корпоративни контрагенти, които са задължени да извършват ежедневна оценка само когато принадлежат към финансов конгломерат, който включва и многостранна, търговска, инвестиционна, обменна или спестовна банка. Следователно бразилските разпоредби могат да се считат за еквивалентни на съответните изисквания на Съюза, доколкото обхватът на настоящото решение е ограничен до сделките, сключвани с контрагенти, регулирани от BCB.

(9)

Като се вземат предвид задължението за отчитане на трансакциите с извънборсови деривати пред регистрите на трансакции, регулирани в Бразилия, и правните последици от това задължение, в конкретния случай с Бразилия може да се приложи двустепенен подход и съответно да се направи заключението, че по отношение на своевременното потвърждаване и съгласуването на портфейлите, приложимите в Бразилия изисквания могат да се считат за еквивалентни на изискванията, определени в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията, що се отнася до постигания чрез тези изисквания резултат. Освен това правилата, приложими в Бразилия по отношение на ежедневната оценка, са еквивалентни на определените в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията, доколкото сделките се извършват с дилърски банки, местни клонове на чуждестранни клонове, местни дъщерни дружества на чуждестранни банки, фондове и управители на активи, както и кооперации, застрахователи и презастрахователи, пенсионни фондове и други нефинансови корпоративни контрагенти, които принадлежат към финансов конгломерат, който включва и многостранна, търговска, инвестиционна, обменна или спестовна банка. Като се има предвид фактът, че по-голямата част от трансграничните сделки с извънборсови деривати се извършват от контрагенти, регулирани от BCB, обхватът на настоящото решение следва да се ограничи до сделките, извършвани между контрагенти, регулирани от BCB, и контрагенти, установени в Съюза, за които се прилага съответното изискване съгласно Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията.

(10)

Що се отнася до допълнителните обезпечения за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, правно обвързващите изисквания на Бразилия се съдържат в Resoluçao CMN 4.662/18 и Циркулярно писмо BCB 3.902/18 (правилата на Бразилия относно допълнителното обезпечение).

(11)

Както е посочено в правилата на Бразилия относно допълнителното обезпечение, обхванатите контрагенти са всички финансови институции или други институции, регулирани от BCB, при които средната съвкупна условна стойност на обхванатите сделки за оперативната група е над 25 млрд. бразилски реала. Обхванатите сделки включват набор от сделки с извънборсови деривати, еквивалентни на посочените в Регламент (ЕС) № 648/2012, с изключение на стокови деривати, за които се извършва сетълмент с физическа доставка, но включително деривати върху злато, считани за обхванати сделки, които попадат в обхвата на правилата на Съюза относно допълнителното обезпечение, но не и в правилата на Бразилия относно допълнителното обезпечение; както и опции върху капиталови инструменти, които са обхванати в правилата на Бразилия относно допълнителното обезпечение, но се ползват от временно освобождаване съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията. Освен това, подобно на приложимата правна уредба в Съюза, вътрешногруповите сделки, валутните форуърди и суапове, за които се извършва сетълмент с физическа доставка, и сделките с инструменти, чието определение е сходно с това на покритите облигации в Съюза, са изключени от набора от обхванати сделки. Те обаче следва да се вземат предвид при определянето на средната съвкупна условна стойност на оперативната група. Поради това настоящото решение не следва да се прилага за стокови деривати, за които се извършва сетълмент с физическа доставка, с изключение на дериватите върху злато.

(12)

Обхванатите контрагенти трябва да предоставят и да събират вариационен маржин от 1 септември 2019 г. Обхванатите контрагенти, при които средната съвкупна условна стойност на обхванатите сделки за оперативната група е над 2,250 милиарда бразилски реала, трябва да предоставят и да събират първоначален маржин от 1 септември 2019 г., а обхванатите контрагенти, при които стойността е под посочения праг, трябва да предоставят и събират първоначален маржин от 1 септември 2020 г. Следователно настоящото решение се ограничава до сделки между контрагенти, за които се прилага член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, и до обхванатите контрагенти, за които се прилага изискването за представяне и събиране на вариационен и първоначален маржин съгласно правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение.

(13)

Правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение предвиждат също така комбиниран минимален размер на прехвърляемите средства за първоначалните и вариационните маржини от 1,5 млн. бразилски реала, докато прагът по член 25 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 е 500 000 EUR. Правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение също така позволяват първоначалният маржин да бъде намален със сума до 150 милиона бразилски реала. Обхванатите контрагенти с комбиниран размер на първоначалния маржин под този праг не са задължени да разменят първоначален маржин. В член 29 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 се предвижда подобно облекчение, като прагът е определен на 50 млн. евро. Като се има предвид незначителната разлика в стойността на тези валути, тези суми следва да се считат за еквивалентни.

(14)

Подобно на стандартизирания метод за изчисляване на първоначалния маржин, определен в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение позволяват използването на стандартизиран модел, еквивалентен на определения в горепосоченото приложение. Правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение обаче не позволяват за изчисляването на първоначалния маржин да се използват вътрешни модели или модели на трети страни. Въпреки че поради това изискванията в правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение относно изчисляването на първоначалния маржин са по-ограничителни от изискванията, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012 и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, за целите на настоящото решение те следва да се считат за еквивалентни.

(15)

Изискванията в правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение по отношение на допустимото обезпечение, неговата оценка и начините, по които обезпечението се държи и отделя, са еквивалентни на установените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение съдържат еквивалентен списък на допустимите обезпечения, но не изискват от контрагентите разумно да диверсифицират събраните обезпечения, включително чрез ограничаване на ценните книжа с ниска ликвидност с цел избягване на концентрацията на обезпечения, по начин, който е сходен с предвидения в член 8 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Тъй като обаче тези изисквания за концентрация по член 8 се прилагат за контрагенти от Съюза, може да се направи заключението, че изискванията за обезпечение, съдържащи се в приложимите правила на Бразилия за допълнителното обезпечение, водят до резултат, който е еквивалентен на постигания по силата на Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Следователно правилата на Бразилия за допълнителното обезпечение по отношение на договори за извънборсови деривати, за които не се извършва клиринг чрез ЦК, следва да се считат за еквивалентни на предвидените в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(16)

Що се отнася до еквивалентността на нивото на защита на професионалната тайна в Бразилия, Закони 4.595 от 1964 г., 6.385 от 1976 г., 10.214 от 2001 г. и 12.810 от 2013 г. оправомощават BCB и CVM да изискват от регистрите на трансакции всякакви данни относно сделките с деривати. Освен това в Допълнителен закон № 105 от 2001 г. (LC 105) се посочва, че всички данни трябва да се третират като поверителни. В този контекст, ако друг вътрешен или чуждестранен орган се нуждае от данни от бразилските регистри на трансакции, той следва да подаде официално искане до BCB и/или CVM, които ще извършат анализ, като вземат предвид, наред с другото, наложените в LC 105 ограничения, а необходимостта от официално споразумение ще бъде анализирана за всеки отделен случай. Следователно следва да се счита, че взети заедно, тези закони осигуряват ниво на защита на професионалната тайна, което е еквивалентно на нивото, гарантирано по силата на Регламент (ЕС) № 648/2012.

(17)

CMN е най-висшият орган в рамките на националната финансова система в Бразилия и отговаря за определянето на паричната и на кредитната политика като цяло. BCB е подчинена на CMN и отговаря за паричната политика, управлението на международните резерви, банковия надзор и надзора над чуждестранния капитал и кредити. BCB следи за спазването на пруденциалните разпоредби, действа също така като паричен орган и като такъв отговаря за осигуряването на стабилност на системата. С цел ограничаване на неправомерните практики, прилагане на образователни мерки и справяне със ситуации, които могат да застрашат националната финансова система, BCB може да налага административни санкции, да приема предпазни или временни мерки, да издава писма за поемане на ангажимент и да налага спирания или ограничения. CVM е подчинена на CMN и отговаря за регулирането и надзора на капиталовите пазари, включително емитентите на ценни книжа, борсите и извънборсовите пазари, както и институциите, които са част от системата за разпространение на ценни книжа. Целта на CVM е да се запази ефективността на пазара и да се насърчи развитието, както и да се защитят инвеститорите и да се поддържат справедливи практики на пазара на ценни книжа, като се прилагат правилата за разкриване на информация и прозрачност. Следва да се счита, че мерките, попадащи в правомощията на BCB и CVM, осигуряват по справедлив и ненарушаващ конкуренцията начин ефективното прилагане на съответните правни, регулаторни и правоприлагащи разпоредби съгласно правилата на Бразилия за извънборсовите деривати, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане.

(18)

С настоящото решение се признава еквивалентността на обвързващите изисквания, определени в законодателството на Бразилия по отношение на договорите за извънборсови деривати, които са приложими към момента на приемането на настоящото решение. Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП, ще наблюдава редовно промените в правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби за тези договори за извънборсови деривати и последователното и ефективно прилагане на тези разпоредби по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценяването, разрешаването на спорове и изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, въз основа на които разпоредби е взето настоящото решение. В рамките на осъществяваното от Комисията наблюдение тя може да поиска от BCB и CVM да предоставят информация за промените в нормативната и надзорната уредба. Комисията може да предприеме специален преглед по всяко време, когато съответните промени налагат тя да преразгледа статута на еквивалентност, предоставен с настоящото решение. Такова преразглеждане може да доведе до отмяна на настоящото решение, в резултат на което контрагентите автоматично отново биха подлежали на всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(19)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Бразилия за своевременно потвърждаване, ежедневна оценка и за съгласуване на портфейлите, които се прилагат за сделки, които се регулират като извънборсови деривати от Banco Central do Brasil („BCB“) и Comissão de Valores Mobiliários („CVM“) и за които не се извършва централизиран клиринг от ЦК, се считат за еквивалентни на съответните изисквания, посочени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато поне един от контрагентите по тези сделки е обхванат контрагент за целите на правилата на Бразилия относно допълнителното обезпечение.

Член 2

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Бразилия за размяна на обезпечения, които се прилагат за сделки, които се регулират като извънборсови деривати от BCB и CVM, с изключение на стокови деривати, за които се извършва сетълмент с физическа доставка, но без деривати върху злато, и за които не е извършен клиринг чрез ЦК, се считат за еквивалентни на изискванията по член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато поне един от контрагентите по тези сделки е обхванат контрагент за целите на правилата на Бразилия относно допълнителното обезпечение.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 5 юли 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с регулаторните технически стандарти относно споразуменията за непряк клиринг, задължението за клиринг, публичния регистър, достъпа до място за търговия, нефинансовите контрагенти и техниките за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, които не са преминали през клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 52, 23.2.2013 г., стр. 11).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията от 4 октомври 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции по отношение на регулаторните технически стандарти за техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 340, 15.12.2016 г., стр. 9).


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/89


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (EC) 2021/1104 НА КОМИСИЯТА

от 5 юли 2021 година

относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Канада за трансакциите с деривати под надзора на Службата за надзор на финансовите институции за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (1), и по-специално член 13, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 13 от Регламент (ЕС) № 648/2012 е предвиден механизъм за оправомощаване на Комисията да приема решения за еквивалентност, чрез които правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на трета държава се обявяват за еквивалентни на изискванията, установени в членове 4, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, така че когато контрагенти встъпват в трансакции, попадащи в обхвата на посочения регламент, и поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, следва да се счита, че те са изпълнили горепосочените изисквания, ако са спазени изискванията, посочени в правния режим на тази трета държава. Предоставянето на статут на еквивалентност допринася за постигане на крайната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012, а именно да се намали системният риск и да се подобри прозрачността на пазара на деривати чрез осигуряване на последователно прилагане на международно равнище на принципите, договорени с трети държави и предвидени в посочения регламент.

(2)

В член 11, параграфи 1 — 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, допълнен с Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (2) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (3), са установени правните изисквания на Съюза по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейл и условията, при които портфейлите се съгласуват във връзка с договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент („ЦК“). Освен това в посочените разпоредби се определят задълженията за оценка и разрешаване на спорове, приложими по отношение на тези договори („техники за намаляване на операционния риск“), както и задълженията за размяна на обезпечения („допълнителни обезпечения“) между контрагентите.

(3)

За да може правният, надзорният и правоприлагащият режим на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на режима на Съюза по отношение на техниките за намаляване на операционния риск и изискванията за допълнителни обезпечения, резултатите по същество от приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и да гарантират защита на професионалната тайна, която е равностойна на защитата, предвидена в член 83 от посочения регламент. Освен това еквивалентните правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се прилагат в тази трета държава ефективно и по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията. Целта на оценката на еквивалентността следователно е да се провери дали правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава гарантират, че договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК и при които поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, не излагат финансовите пазари в Съюза на по-голям риск и следователно не водят до неприемливи равнища на системен риск в Съюза.

(4)

На 1 октомври 2013 г. Комисията получи техническото становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби в Канада (4) по отношение, наред с другото, на техниките за намаляване на операционния риск, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК. В техническото си становище ЕОЦКП стигна до заключението, че тъй като Канада все още е в процес на финализиране на регулаторния режим относно задължението за клиринг, нефинансовите контрагенти и техниките за намаляване на риска за сделките, за които не е извършен клиринг, органът не е в състояние да извърши убедителен анализ и да предостави техническо становище по този въпрос.

(5)

Комисията взе под внимание техническото становище на ЕОЦКП, както и настъпилите оттогава регулаторни промени. Настоящото решение се основава не само на сравнителен анализ на правните, надзорните и правоприлагащите изисквания, приложими в Канада, но също и на оценка на резултатите от тези изисквания, както и на тяхната целесъобразност за намаляване на рисковете, произтичащи от договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, по начин, считан за еквивалентен на резултатите от изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими в Канада по отношение на договорите за извънборсови деривати, са определени в Указание E-22 относно изискванията за допълнителното обезпечение за деривати с нецентрализиран клиринг (Guideline E-22 on Margin Requirements for Non-Centrally Cleared Derivatives) и в Указание В-7 относно добрите практики в областта на дериватите (Guideline B-7 on Derivatives Sound Practices) (наричани заедно „указанията“) на Службата за надзор на финансовите институции (Office of the Superintendent of Financial Institutions — OSFI). Неспазването на указанията може да доведе до преразглеждане на лиценза, съгласно който субектите, попадащи в обхвата на указанията, извършват дейност. OSFI упражнява пруденциално регулиране и надзор върху федерално регулираните финансови институции (Federally-Regulated Financial Institutions — FRFI) в Канада и отговаря за наблюдението и осигуряването на спазване на всички указания на OSFI. FRFI са банки, клонове на чуждестранни банки, банкови холдинги, дружества за доверително управление и заеми, кооперативни кредитни асоциации, кооперативни асоциации на дребно, животозастрахователни дружества, дружества за имуществено застраховане и застраховане за злополука, както и застрахователни холдинги. В указанията се установяват минимални стандарти за изискванията за допълнително обезпечение и други техники за намаляване на риска за сделките с деривати, при които не е извършен централизиран клиринг и които са сключени от FRFI. Указание В-7 е в сила от ноември 2014 г., а Указание E-22 — от юни 2017 г., като някои от неговите изисквания подлежат на поетапно въвеждане в съответствие с международната рамка и са съобразени с поетапното въвеждане, предвидено в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251.

(7)

Техниките за намаляване на операционния риск за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, предвидени в Указание В-7, са недостатъчни в сравнение със задълженията, предвидени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли и оценката на сделките. Поради това настоящото решение следва да обхваща само правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби относно задълженията за разрешаване на спорове, предвидени в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013, както и разпоредбите относно изискванията за допълнително обезпечение, предвидени в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251.

(8)

По отношение на изискванията за разрешаване на спорове, приложими за извънборсови деривати, които не са преминали клиринг чрез ЦК, разпоредбите на Канада за извънборсовите деривати, които са включени в Указание В-7 и се прилагат за обхванатите FRFI, съдържат задължения, подобни на предвидените в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012. По-специално, Указание В-7 съдържа специфични разпоредби относно разрешаването на спорове, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК.

(9)

По отношение на допълнителните обезпечения за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, разпоредбите на Указание E-22 се прилагат за договорите за извънборсови деривати, определени в член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012, с изключение на валутните форуърди и валутните суапове със сетълмент с физическа доставка, за които не се прилагат изискванията за допълнително обезпечение, предвидени в Указание E-22, и валутните сделки при фиксиран курс, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, свързани с размяна на главница по кръстосани валутни суапове, които са освободени от изискванията за първоначален маржин съгласно Указание Е-22, както и сделките със стоки, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, които не са включени в определението за деривати съгласно Указание E-22. В съответствие с членове 27, 30, 30а, 31 и 38 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 валутните суапове и валутните форуърди, както и размяната на главница при парични суапове са освободени от изискванията за първоначален маржин, докато дериватите, свързани с покрити облигации с цел хеджиране, някои деривати, свързани със секюритизация, деривати с контрагенти в трети държави, в които не може да се осигури правна приложимост на споразуменията за нетиране или защитата на обезпечение, както и опциите върху единични акции и опциите върху индекси се ползват от освобождаване от изискванията за първоначален и вариационен маржин. Поради това настоящото решение не следва да се прилага за стокови деривати, за които се извършва сетълмент с физическа доставка.

(10)

Съгласно Указание E-22 всички FRFI, принадлежащи към консолидирана група, при която съвкупната средна условна стойност в края на месеца на дериватите, при които не е извършен централизиран клиринг за март, април и май 2016 г. и всяка следваща година, надвишава 12 млрд. канадски долара („обхванати субекти“), трябва да разменят първоначален и вариационен маржин. Съгласно Указание E-22 Канада е приела международно договорения график за поетапното въвеждане на изискванията за първоначален маржин. От определението за обхванат субект са изключени централните правителства, централните банки, субектите от публичния сектор, отговарящите на критериите многостранни банки за развитие, Банката за международни разплащания и централните контрагенти. Дъщерните дружества, управляващи паричните средства, които извършват дейности по управление на риска от името на дъщерни предприятия в рамките на корпоративна група, и някои дружества със специална цел, са изключени от определението за обхванати субекти. Поради това настоящото решение следва да обхваща правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби относно уреждането на спорове и задълженията за размяна на обезпечения, приложими за FRFI, които са обхванати субекти („обхванати FRFI“). В член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 се изисква всички контрагенти по сделка с извънборсови деривати, за която не е извършен клиринг от ЦК, ежедневно да разменят вариационни маржини. Поради това настоящото решение следва да се обвърже с условието за размяна на вариационен маржин за трансакции, сключвани с обхванати FRFI.

(11)

Съгласно Указание E-22 първоначалният и вариационният маржин трябва да бъдат изчислени и поискани в рамките на два работни дни от изпълнението на сделка с дериват, за който не е извършен централизиран клиринг, между обхваната FRFI и обхванат субект. Освен това допълнителните обезпечения трябва да се изчисляват и изискват ежедневно. Допълнителните обезпечения трябва да бъдат предоставени или получени най-късно на втория работен ден след всяко искане за допълнителни обезпечения. В член 12 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 се изисква всички контрагенти по договор за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, да разменят ежедневно вариационен маржин или да коригират съответно рисковия маржин период, използван за изчисляване на първоначалния маржин. Поради това следва да се определят условия по отношение на вариационния маржин.

(12)

Указание E-22 предвижда също така комбиниран минимален размер на прехвърляемите първоначални и вариационни маржини от 750 000 CAD. В член 25 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 тази сума е определена на 500 000 EUR. Като се има предвид незначителната разлика в стойността на тези валути и общата цел, тези суми следва да се считат за еквивалентни.

(13)

Що се отнася до изчисляването на първоначалния маржин, подобно на стандартизирания метод за изчисляване на първоначалния маржин, определен в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, в Указание Е-22 е предвидена възможност за използване на стандартизиран модел, еквивалентен на определения в горепосоченото приложение. Като алтернатива, за изчисляването на първоначалния маржин могат да се използват вътрешни модели или модели на трети страни, когато тези модели отговарят на определени изисквания, които са еквивалентни на установените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Вътрешните модели и моделите на трети страни подлежат на преглед от OSFI спрямо установените критерии за съответствие.

(14)

Изискванията в Указание Е-22 по отношение на допустимото обезпечение и начините, по които това обезпечение се държи и се отделя, са подобни на установените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Указание E-22 съдържа еквивалентен списък на допустимите обезпечения и, подобно на Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, предвижда ежедневна оценка на обезпечението. Освен това в него се посочва, че разменяният първоначален маржин трябва да бъде държан така, че да се гарантира, че в случай на неизпълнение от страна на контрагента той е незабавно на разположение на събиращата страна и е предмет на договорености, които защитават предоставящата страна, доколкото е възможно, в случай на несъстоятелност на събиращия обезпечението контрагент.

(15)

Що се отнася до защитата на професионалната тайна, информацията, с която OSFI разполага, е предмет на разпоредбите на член 22 от Закона за Службата за надзор на финансовите институции (Office of the Superintendent of Financial Institutions Act — „Закона за OSFI“), който гарантира, че всякаква информация относно стопанската дейност или дейността на финансови институции, или относно работещите с тях лица, която е получена от OSFI или от друго лице, действащо под ръководството на OSFI, е поверителна и се третира по съответния начин. OSFI и лицата, действащи под нейното ръководство, също така са предмет на Закона за защита на неприкосновеността на личния живот (Privacy Act), който защитава личната информация, която е под контрола на федерална правителствена институция, както и на Закона за достъпа до информация (Access to Information Act), който предоставя право на достъп до информация, съдържаща се в записи, които са под контрола на федерални правителствени институции. Следователно в член 22 от Закона за OSFI, заедно със Закона за защита на неприкосновеността на личния живот и Закона за достъпа до информация, се предоставят гаранции за професионалната тайна, включително защитата на търговски тайни, които са еквивалентни на съдържащите се в дял VIII от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(16)

И накрая, що се отнася до ефективния федерален надзор и правоприлагане на правните договорености в Канада, OSFI носи основната отговорност за наблюдението и осигуряването на спазване на указанията. OSFI може да предприема редица надзорни мерки във връзка с нарушенията на приложимите изисквания. Следва да се счита, че тези мерки осигуряват ефективното прилагане на съответните правни, регулаторни и правоприлагащи разпоредби съгласно указанията по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията, така че да се осигури ефективен надзор и правоприлагане, еквивалентни на надзорните и правоприлагащите разпоредби, съществуващи в нормативната уредба на Съюза.

(17)

С настоящото решение се признава еквивалентността на определените в законодателството на Канада в областта на договорите за извънборсови деривати обвързващи изисквания, приложими към момента на приемането на настоящото решение. Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП, ще наблюдава редовно промените в правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби за тези договори за извънборсови деривати и последователното и ефективно прилагане на тези разпоредби по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценяването, разрешаването на спорове и изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, въз основа на които разпоредби е взето настоящото решение. В рамките на осъществяваното от Комисията наблюдение тя може да поиска от OSFI да предостави информация за промените в нормативната и надзорната уредба. Комисията може да предприеме специален преглед по всяко време, когато съответните промени налагат тя да преразгледа статута на еквивалентност, предоставен с настоящото решение. Такова преразглеждане може да доведе до отмяна на настоящото решение, в резултат на което контрагентите автоматично отново биха подлежали на всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(18)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Канада по отношение на задълженията за разрешаване на спорове, определени в Указание В-7, които се прилагат по отношение на сделките с деривати, при които не е извършен централизиран клиринг и които се регулират от Службата за надзор на финансовите институции (OSFI), се считат за еквивалентни на изискванията, установени в член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато поне един от контрагентите по тези сделки е установен в Канада и е обхваната федерално регулирана финансова институция („обхванати FRFI“) съгласно определението в Указание Е-22.

Член 2

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Канада по отношение на размяната на обезпечения, които се прилагат за сделки с деривати, при които не е извършен централизиран клиринг и които са регулирани от OSFI, с изключение на стокови деривати, при които се извършва сетълмент с физическа доставка, се считат за еквивалентни на изискванията, установени в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, както са допълнително уточнени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, когато са изпълнени следните условия:

а)

поне един от контрагентите по тези сделки е установен в Канада и за него се прилагат изискванията на Канада относно допълнителното обезпечение;

б)

сделките се оценяват по пазарна стойност, а когато съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012 се изисква предоставянето на вариационен маржин, той се разменя в деня на изчисляването му.

Чрез дерогация от буква б), когато контрагентите установят, че вариационният маржин не може редовно да бъде предоставян в деня на изчисляването му, правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Канада също се считат за еквивалентни на изискванията, установени в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато вариационният маржин се предоставя в рамките на два работни дни от изчисляването му, а рисковият маржин период, използван за изчисляване на първоначалния маржин, се коригира съответно.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 5 юли 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с регулаторните технически стандарти относно споразуменията за непряк клиринг, задължението за клиринг, публичния регистър, достъпа до място за търговия, нефинансовите контрагенти и техниките за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, които не са преминали през клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 52, 23.2.2013 г., стр. 11).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията от 4 октомври 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции по отношение на регулаторните технически стандарти за техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 340, 15.12.2016 г., стр. 9).

(4)  ESMA/2013/1375, Техническо становище относно еквивалентността на нормативната уредба на трети държави съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура — Канада (Technical advice on third country regulatory equivalence under EMIR — Canada, Final report, European Securities and Markets Authority), Окончателен доклад, Европейски орган за ценни книжа и пазари, 1 октомври 2013 г.


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/94


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1105 НА КОМИСИЯТА

от 5 юли 2021 година

относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Сингапур за трансакциите с деривати под надзора на Органа на Сингапур по паричната политика за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (1), и по-специално член 13, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 13 от Регламент (ЕС) № 648/2012 е предвиден механизъм за оправомощаване на Комисията да приема решения за еквивалентност, чрез които правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава се обявяват за еквивалентни на изискванията, установени в членове 4, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, така че когато контрагенти встъпват в трансакции, попадащи в обхвата на посочения регламент, и поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, следва да се счита, че те са изпълнили горепосочените изисквания, ако са спазени изискванията, посочени в правния режим на тази трета държава. Предоставянето на статут на еквивалентност допринася за постигането на крайната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012, а именно да се намали системният риск и да се подобри прозрачността на пазара на деривати чрез осигуряване на последователно прилагане на международно равнище на принципите, договорени с трети държави и предвидени в посочения регламент.

(2)

В член 11, параграфи 1 — 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, допълнен с Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (2) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (3), са установени правните изисквания на Съюза по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейли и условията, при които портфейлите се съгласуват във връзка с договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент („ЦК“). Освен това в посочените разпоредби се определят задълженията относно оценката, както и относно разрешаването на спорове, приложими по отношение на тези договори („техники за намаляване на операционния риск“), както и задълженията за размяна на обезпечения („допълнителни обезпечения“) между контрагентите.

(3)

За да може правният, надзорният и правоприлагащият режим на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на режима на Съюза по отношение на техниките за намаляване на операционния риск и изискванията за допълнителни обезпечения, резултатите по същество от приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и да гарантират защита на професионалната тайна, която е равностойна на защитата, предвидена в член 83 от посочения регламент. Освен това еквивалентните правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се прилагат в тази трета държава ефективно и по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията. Целта на оценката на еквивалентността следователно е да се провери дали правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава гарантират, че договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК и при които поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, не излагат финансовите пазари в Съюза на по-голям риск и съответно не водят до неприемливи равнища на системен риск в Съюза.

(4)

Настоящото решение се основава не само на сравнителен анализ на правните, надзорните и правоприлагащите изисквания, приложими в Сингапур, но също и на оценка на резултатите от тези изисквания, както и на тяхната целесъобразност за намаляване на рисковете, произтичащи от договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, по начин, считан за еквивалентен на резултатите от изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(5)

Правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими в Сингапур за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен централизиран клиринг, са изложени в Регламентите за ценните книжа и фючърсите (лицензиране и извършване на стопанска дейност), както и в Насоките относно изискванията за намаляване на риска за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен централизиран клиринг („Насоки относно изискванията за намаляване на риска“), и в Насоките относно изискванията за допълнително обезпечение за договори за деривати, за които не е извършен централизиран клиринг („Насоки относно допълнителните обезпечения“) на Органа на Сингапур по паричната политика (Monetary Authority of Singapore — MAS). Насоките относно допълнителните обезпечения са в сила от 1 март 2017 г., а Насоките относно изискванията за намаляване на риска са публикувани през април 2019 г. MAS е централната банка и финансовият регулатор на Сингапур и упражнява пруденциален надзор върху всички финансови институции в Сингапур, включващи банки, търговски банки, застрахователни дружества, посредници на капиталовия пазар, финансови консултанти и инфраструктури на финансовите пазари. Неговата компетентност обхваща извънборсовите деривати по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Техниките за намаляване на операционния риск за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, определени в член 54B от Регламентите за ценните книжа и фючърсите (лицензиране и извършване на стопанска дейност), в Насоките на MAS относно изискванията за намаляване на риска и в Насоките относно изискванията за допълнително обезпечение, са подобни на предвидените в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 по отношение на своевременното потвърждаване, оценката на договори, компресирането на портфейли, съгласуването на портфейли, както и разрешаването на спорове.

(7)

По отношение на изискванията за своевременно потвърждаване, компресиране и съгласуване на портфейли, оценка, както и разрешаване на спорове, приложими за извънборсовите деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, правилата за извънборсовите деривати, съдържащи се в Насоките на MAS, биха могли да се считат за еквивалентни на изискванията, предвидени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012. Неспазването на Насоките може да доведе до преразглеждане на лиценза, съгласно който субектите, попадащи в обхвата на Насоките, извършват дейност.

(8)

Правилата на Сингапур за допълнителното обезпечение се прилагат за договорите за извънборсови деривати, както са определени в член 2, точка 7 от Регламент (ЕС) № 648/2012, с изключение на валутните форуърди и суапове, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, валутни сделки, при фиксиран курс, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, свързани с размяната на главница чрез кръстосани валутни суапове, стоковите деривати, при които сетълментът се извършва с физическа доставка и договорите по които са сключени за търговски цели, деривати без правнообвързващо споразумение за нетиране, които не са преминали клиринг, дериватите без правнообвързващо споразумение за обезпечение, опциите върху капиталови инструменти и опциите върху капиталови индекси. Освен това правилата на Сингапур за допълнителното обезпечение не предвиждат специално третиране за структурирани продукти, включително покрити облигации и секюритизации. Съгласно условията, предвидени в Регламент (ЕС) № 648/2012 и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, валутните суапове и валутните форуърди, както и размяната на главница при валутни суапове са освободени от изискванията за първоначален маржин, а от изискванията за първоначален и вариационен маржин са освободени само дериватите, свързани с покрити облигации с цел хеджиране, дериватите, свързани с някои секюритизации, както и дериватите с контрагенти в трети държави, в които не може да се осигури правна приложимост на споразуменията за нетиране или защитата на обезпечение, както и опциите върху единични акции и опциите върху индекси. Поради това настоящото решение не следва да се прилага за стокови деривати, при които сетълментът се извършва с физическа доставка и трансакциите по които са сключени за търговски цели.

(9)

Изискванията за допълнителното обезпечение, определени в Насоките относно допълнителните обезпечения, се прилагат за „лица, които са освободени от изискването за притежаване на лиценз за услуги на капиталовите пазари съгласно член 99(1), букви а) или b) от SFA“ („субект, обхванат от MAS“), което се отнася за банки, лицензирани съгласно Закона за банките на Сингапур, и търговски банки. Съгласно Насоките централните правителства, централните банки, субектите от публичния сектор, отговарящите на изискванията многостранни агенции, организации или субекти, Банката за международни разплащания, Международният валутен фонд, Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие са освободени от задължението за размяна на допълнителни обезпечения. Следователно определението за „субект, обхванат от MAS“ е подмножество на определението за „финансов контрагент“ в Регламент (ЕС) № 648/2012. Поради това настоящото решение следва да обхваща правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби относно техниките за намаляване на операционния риск и задълженията за размяна на обезпечения, приложими за субектите, обхванати от MAS.

(10)

Субектите, обхванати от MAS, трябва да разменят вариационен маржин, ако съвкупната средна условна стойност в края на месеца на договорите за деривати, по които не е извършен клиринг, за март, април и май на годината, надвишава 5 милиарда сингапурски долара или при сделка със субект, обхванат от MAS, чиято съвкупна средна условна стойност в края на месеца на договорите за деривати, по които не е извършен клиринг, за март, април и май на годината, надвишава този праг. В Регламент (ЕС) № 648/2012 се изисква всички контрагенти по сделка с извънборсови деривати, за която не е извършен клиринг чрез ЦК, ежедневно да обменят вариационни маржини. Поради това настоящото решение следва да бъде обвързано с условието за размяна на вариационен маржин за сделки, сключвани със субекти, обхванати от MAS, за които се прилагат правилата на Сингапур за допълнителното обезпечение.

(11)

Съгласно Насоките относно допълнителните обезпечения размяната на първоначални и вариационни маржини (наричани заедно „допълнителни обезпечения“) следва да се извършва в рамките на стандартния цикъл за сетълмент за съответния вид обезпечение, но не по-късно от три работни дни от датата на сделката или от датата, на която допълнителните обезпечения трябва да бъдат преизчислени. В Регламент (ЕС) № 648/2012 се изисква всички контрагенти по договор за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, да обменят ежедневно вариационен маржин или да коригират съответно рисковия маржин период, използван за изчисляването на първоначалния маржин. Поради това следва да се определят условия по отношение на вариационния маржин.

(12)

Подобно на изискванията, определени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, съгласно Насоките относно допълнителните обезпечения субектите, обхванати от MAS, при които съвкупната условна стойност на извънборсовите деривати, които не са преминали клиринг, изчислена на равнището на консолидираната група, с изключение на вътрешногруповите трансакции, за месеците март, април и май на годината, предхождаща годината, в която изчислението надвишава 13 милиарда S$, трябва да разменят първоначален маржин. Сингапур е приел договорения на международно равнище график за поетапно въвеждане на изискванията за първоначален маржин. Насоките относно допълнителните обезпечения предвиждат също така комбиниран минимален размер на прехвърляемите първоначални и вариационни маржини от 800 000 S$. Прагът по член 25 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 е 500 000 EUR. Като се има предвид незначителната разлика в стойността на тези валути, тези суми следва да се считат за еквивалентни.

(13)

Подобно на стандартизирания метод за изчисляване на първоначалния маржин, определен в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, правилата на Сингапур за допълнителното обезпечение позволяват използването на стандартизиран модел, еквивалентен на определения в горепосоченото приложение. Друга възможност е за целите на изчисляването на първоначалния маржин да се използват вътрешни модели или модели на трета страна, ако тези модели съдържат някои специфични параметри, включително минималните доверителни интервали и рисковите маржин периоди, както и някои данни за минали периоди, включително кризисни периоди. Преди да използват даден вътрешен модел или модел на трета страна и преди да направят промени в него, контрагентите трябва да уведомят MAS и да представят цялата съответна документация, включително методологията, спецификациите и докладите за утвърждаване на модела, за да докажат, че този модел е в съответствие с Насоките относно допълнителните обезпечения.

(14)

Изискванията в правилата на Сингапур за допълнителното обезпечение по отношение на допустимото обезпечение и на начините, по които това обезпечение се държи и се отделя, могат да се считат за еквивалентни на установените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Правилата на Сингапур за допълнителното обезпечение съдържат и сходен списък с допустими обезпечения и изискват от субектите, обхванати от MAS, разумно да диверсифицират обезпечението, което събират, включително чрез ограничаване на ценните книжа с ниска ликвидност, за да се избегне концентрация на обезпечението. Изискванията в правилата на Сингапур за допълнителното обезпечение, приложими по отношение на оценката на обезпечението, са сравними с изискванията, определени в член 19 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251.

(15)

Що се отнася до еквивалентността на нивото на защита на професионалната тайна в Сингапур, служителите на MAS са предмет на разпоредбите относно професионалната тайна, включени в Закона за Органа на Сингапур по паричната политика („Закона за MAS“), който забранява на директорите, длъжностните лица, служителите, консултантите и агентите на MAS да разкриват информация, която им е станала известна при изпълнението на техните задължения. Следователно Законът за MAS предоставя гаранции за защитата на професионалната тайна, в т.ч. защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети страни, като тези гаранции са еквивалентни на посочените в дял VIII от Регламент (ЕС) № 648/2012. Поради това следва да се счита, че Законът за MAS осигурява ниво на защита на професионалната тайна, което е еквивалентно на нивото, гарантирано по силата на Регламент (ЕС) № 648/2012.

(16)

И накрая, що се отнася до ефективния надзор и правоприлагане на правните разпоредби в Сингапур, MAS носи основната отговорност за наблюдението и осигуряването на спазването на Насоките. MAS разполага с правомощието да предприема редица надзорни мерки, за да преустановява евентуалните нарушения на приложимите изисквания, като например предупредителни писма, отстраняване на директори от длъжност, отказ на одобрение във връзка с надзора или налагане на ограничения за дейността на субектите, обхванати от MAS. Поради това следва да се счита, че тези мерки осигуряват ефективното прилагане на съответните правни, регулаторни и правоприлагащи разпоредби съгласно правилата на Сингапур за извънборсовите деривати по справедлив начин, който не нарушава конкуренцията, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане.

(17)

С настоящото решение се признава еквивалентността на обвързващите изисквания, определени от MAS във връзка с договорите за извънборсови деривати, приложими към момента на приемането на настоящото решение. Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП, ще наблюдава редовно промените в правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби за тези договори за извънборсови деривати и последователното и ефективно прилагане на тези разпоредби по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценката, разрешаването на спорове и изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, въз основа на които разпоредби е взето настоящото решение. В рамките на осъществяваното от Комисията наблюдение тя може да поиска от MAS да предостави информация за промените в нормативната и надзорната уредба. Комисията може да предприеме специален преглед по всяко време, когато съответните промени налагат тя да преразгледа статута на еквивалентност, предоставен с настоящото решение. Такова преразглеждане може да доведе до отмяна на настоящото решение, в резултат на което контрагентите автоматично отново биха подлежали на всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(18)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Сингапур за потвърждаване на сделките, компресиране и съгласуване на портфейли, оценка, както и разрешаване на спорове, приложими за трансакциите, които са регулирани като извънборсови деривати от Органа на Сингапур по паричната политика (MAS) и за които не е извършен клиринг чрез ЦК, се считат за еквивалентни на съответните изисквания, установени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато поне един от контрагентите по тези сделки е установен в Сингапур и е „субект, обхванат от MAS“, както е определено в Насоките относно изискванията за допълнително обезпечение за договорите за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг.

Член 2

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Сингапур относно размяната на обезпечения, приложими за трансакциите, които са регулирани като извънборсови деривати от MAS и за които не е извършен клиринг чрез ЦК, с изключение на стокови деривати за търговски цели, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, се считат за еквивалентни на изискванията по член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато са изпълнени следните условия:

а)

поне един от контрагентите по тези сделки е установен в Сингапур и е субект, обхванат от MAS, съгласно определението в Насоките на Сингапур относно изискванията за допълнително обезпечение за договори за извънборсови деривати, при които не е извършен централизиран клиринг;

б)

когато съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012 се изисква предоставянето на вариационен маржин, той се разменя в деня на изчисляването му.

Чрез дерогация от буква б), когато контрагентите установят, че вариационният маржин не може редовно да бъде предоставян в деня на изчисляването му, правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Сингапур също се считат за еквивалентни на изискванията, установени в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато вариационният маржин се разменя в рамките на два работни дни от изчисляването му, а рисковият маржин период, използван за изчисляване на първоначалния маржин, се коригира съответно.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 5 юли 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с регулаторните технически стандарти относно споразуменията за непряк клиринг, задължението за клиринг, публичния регистър, достъпа до място за търговия, нефинансовите контрагенти и техниките за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, които не са преминали през клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 52, 23.2.2013 г., стр. 11).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията от 4 октомври 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции по отношение на регулаторните технически стандарти за техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 340, 15.12.2016 г., стр. 9).


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/99


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1106 НА КОМИСИЯТА

от 5 юли 2021 година

относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Австралия за трансакциите с деривати под надзора на Австралийския регулаторен орган за пруденциален надзор за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (1), и по-специално член 13, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 13 от Регламент (ЕС) № 648/2012 е предвиден механизъм за оправомощаване на Комисията да приема решения за еквивалентност, чрез които правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на трета държава се обявяват за еквивалентни на изискванията, установени в членове 4, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, така че когато контрагенти встъпват в трансакции, попадащи в обхвата на посочения регламент, и поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, следва да се счита, че те са изпълнили горепосочените изисквания, ако са спазени изискванията, посочени в правния режим на тази трета държава. Предоставянето на статут на еквивалентност допринася за постигане на крайната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012, а именно да се намали системният риск и да се подобри прозрачността на пазара на деривати чрез осигуряване на последователно прилагане на международно равнище на принципите, договорени с трети държави и предвидени в посочения регламент.

(2)

В член 11, параграфи 1 — 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, допълнен с Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (2) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (3), са установени правните изисквания на Съюза по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейл и условията, при които портфейлите се съгласуват във връзка с договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент („ЦК“). Освен това в посочените разпоредби се определят задълженията за оценка и разрешаване на спорове, приложими по отношение на тези договори („техники за намаляване на операционния риск“), както и задълженията за размяна на обезпечения („допълнителни обезпечения“) между контрагентите.

(3)

За да може правният, надзорният и правоприлагащият режим на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на режима на Съюза по отношение на техниките за намаляване на операционния риск и изискванията за допълнителни обезпечения, резултатите по същество от приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и да гарантират защита на професионалната тайна, която е еквивалентна на защитата, предвидена в член 83 от посочения регламент. Освен това еквивалентните правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се прилагат в тази трета държава ефективно и по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията. Целта на оценката на еквивалентността следователно е да се провери дали правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава гарантират, че договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК и при които поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, не излагат финансовите пазари в Съюза на по-голям риск и съответно не водят до неприемливи равнища на системен риск в Съюза.

(4)

На 1 октомври 2013 г. Комисията получи техническото становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби в Австралия (4), включително техниките за намаляване на операционния риск, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не извършен клиринг чрез ЦК. В своето техническо становище ЕОЦКП стигна до заключението, че няма правнообвързващи изисквания по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договори за извънборсови деривати, условията за извършване на съгласуване на портфейл, извършването на компресиране на портфейл, оценката на портфейл и задължението за разрешаване на спорове или за размяна на обезпечения между контрагентите по договори за извънборсови деривати в Австралия. ЕОЦКП също така отбеляза, че еквивалентността между режимите за двустранни допълнителни обезпечения не е могла да бъде оценена своевременно, тъй като по това време все още не са били разработени техническите стандарти, с които се установяват правилата относно двустранните допълнителни обезпечения в Съюза.

(5)

При своята оценка Комисията взе под внимание техническото становище на ЕОЦКП, както и промените, настъпили междувременно в нормативната уредба. Комисията направи сравнителен анализ на правните, надзорните и правоприлагащите изисквания, приложими в Австралия. Тя оцени също така резултатите от тези изисквания, както и тяхната целесъобразност за намаляване на рисковете, произтичащи от договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, по начин, считан за еквивалентен на резултатите от изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими в Австралия за сделки с договори за деривати, за които не е извършен централизиран клиринг, са установени в Пруденциален стандарт CPS 226 на Австралийския регулаторен орган за пруденциален надзор (Australian Prudential Regulation Authority – APRA), приет съгласно член 11AF от Закона за банките от 1959 г. (Закона за банките), член 32 от Закона за застраховането от 1973 г. (Закона за застраховането), член 230а от Закона за животозастраховането от 1995 г. (Закона за животозастраховането) и член 34C от Закона за (надзор на) пенсионните фондове от 1993 г. (Superannuation Industry (Supervision) Act — Закон SIS). Мандатът на APRA е да гарантира сигурността и стабилността на подлежащите на пруденциално регулиране финансови институции, така че те да изпълняват финансовите си задължения към вложителите, титулярите на полици и членовете на фондове в условията на стабилна, ефикасна и конкурентоспособна финансова система. В Пруденциален стандарт CPS 226 се изисква обхванатите от тези правила субекти да разполагат с подходящи практики за допълнително обезпечение и намаляване на риска по отношение на дериватите, за които не е извършен централизиран клиринг. Този пруденциален стандарт се прилага за институции в банковия сектор, сектора на общото застраховане, животозастраховането и пенсионното осигуряване, като са предвидени определени прагове. Пруденциален стандарт CPS 226 е в сила от 1 март 2017 г. Някои от неговите изисквания подлежат на поетапно въвеждане в съответствие с международната рамка и са съобразени с поетапното въвеждане, предвидено в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията.

(7)

Пруденциален стандарт CPS 226 се прилага за деривати, за които не се извършва централизиран клиринг, с изключение на договори за обмяна на валута с падеж под три дни. В Пруденциален стандарт CPS 226 определението за деривати, за които не се извършва централизиран клиринг, е по-широко от определението за извънборсови деривати, съдържащо се в член 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012. В параграф 9, буква g) от Пруденциален стандарт CPS 226 понятието „дериват“ е определено или като дериват по смисъла на глава 7 от Закона за дружествата от 2001 г., или като споразумение, което представлява форуърд, суап или опция, или комбинация от тези инструменти, по отношение на една или повече стоки. Поради това еквивалентността следва да бъде призната по отношение на извънборсовите деривати, за които се изисква допълнително обезпечение съгласно параграф 9, буква g) от Пруденциален стандарт CPS 226.

(8)

Пруденциален стандарт CPS 226 като цяло се прилага за трансакции с деривати, за които не е извършен централизиран клиринг, сключени между „субекти, обхванати от APRA“ и „обхванати контрагенти“. „Субектите, обхванати от APRA“ са лицензирани депозитни институции (authorised deposit-taking institutionsADI), включително чуждестранни ADI, и неоперативни холдингови дружества, лицензирани съгласно Закона за банките, общозастрахователни дружества, включително застрахователи от категория С (Category C), неоперативни холдингови дружества, лицензирани съгласно Закона за застраховането, и субекти майки на застрахователни групи от ниво 2, животозастрахователни дружества, включително взаимоспомагателни каси и отговарящи на изискванията чуждестранни животозастрахователни дружества (EFLIC), както и неоперативни холдингови дружества, регистрирани по Закона за животозастраховането, и субекти, подлежащи на регистрация като пенсионни фондове по Закона за пенсионните фондове по отношение на тяхната стопанска дейност. Определението за „обхванати контрагенти“ като цяло съответства на определението за „финансов контрагент“ в член 2, точка 8 от Регламент (ЕС) № 648/2012, като в същото време по подобен начин са изключени дружествата със специална инвестиционна цел, когато сделката се извършва единствено с цел хеджиране. Определението за „обхванати контрагенти“ не взема под внимание юрисдикцията, в която се намира контрагентът, дотолкова, доколкото не съществува съмнение по отношение на изпълнимостта на споразумението за нетиране при неплатежоспособност или несъстоятелност на контрагента или когато споразуменията за обезпечение не са спорни и са правно изпълними при неизпълнение от страна на контрагента.

(9)

В съответствие с параграф 11 от Пруденциален стандарт CPS 226 задълженията за размяна на вариационен маржин са приложими само за контрагенти по сделка, при която и за двамата контрагенти сумата на дериватите, за които не се извършва централизиран клиринг, надвишава, на агрегирана и консолидирана основа, минимален праг от 3 милиарда австралийски долара. Такъв праг не съществува съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012. Поради това признаването на еквивалентността следва да се обвърже с условието за размяна на вариационен маржин между контрагентите, за които се прилага член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, и субектите, обхванати от APRA.

(10)

Пруденциален стандарт CPS 226 съдържа задължения, подобни на предвидените в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и глава VIII от Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013. По-специално, в параграфи 77—94 от посочения пруденциален стандарт се съдържат специфични изисквания за своевременно потвърждаване, компресиране на портфейли, съгласуване на портфейли, оценка на трансакции и разрешаване на спорове, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не се извършва клиринг чрез ЦК. Що се отнася до своевременното потвърждаване, определените в Пруденциален стандарт CPS 226 изисквания не могат да се считат за еквивалентни, тъй като предвиждат трансакциите да бъдат потвърждавани само „веднага щом това е практически възможно“, докато в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията е определен максимален срок за потвърждаване на сделката. По отношение на съгласуването на портфейли определените в Пруденциален стандарт CPS 226 изисквания не могат да се считат за еквивалентни, тъй като в него не е посочена честотата, с която даден портфейл трябва да бъде съгласуван, докато в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията тя е точно определена. Що се отнася до разрешаването на спорове, определените в Пруденциален стандарт CPS 226 изисквания не могат да се считат за еквивалентни, тъй като, за разлика от Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията, в посочения пруденциален стандарт не се предвижда специфична процедура за спорове, които не са разрешени в рамките на пет работни дни. По отношение на компресирането на портфейли и оценката на трансакциите определените в Пруденциален стандарт CPS 226 изисквания биха могли да се считат за еквивалентни на изискванията, определени в членове 13 и 14 от Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията, що се отнася до постигания чрез тях резултат.

(11)

Следователно по отношение на договорите за деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, попадащи в обхвата на Пруденциален стандарт CPS 226, правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими за субектите, обхванати от APRA, следва да се считат за еквивалентни на посочените в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 изисквания по отношение на компресирането на портфейли и оценката на сделките, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК.

(12)

Съгласно Пруденциален стандарт CPS 226 вариационният маржин трябва да бъде разменян при спазване на минималния праг, фигуриращ в параграф 11 от посочения пруденциален стандарт, а първоначалният маржин трябва да бъде предоставян и събиран за всички нови сделки с деривати, за които не е извършен централизиран клиринг, с изключение на валутните форуърди и суапове, за които се извършва сетълмент с физическа доставка, сключени между даден субект, обхванат от APRA, и даден обхванат контрагент. Що се отнася до началните дати на прилагане на изискванията за първоначален маржин, APRA е възприела международно договореното поетапно въвеждане, като изразените в австралийски долари прагове, използвани за поетапното въвеждане, следва да се считат за еквивалентни на праговете, посочени в член 35 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Подобни изключения за валутни форуърди и суапове и за опции върху единични акции или опции върху индекси, за които се извършва сетълмент с физическа доставка, са предвидени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Поради това настоящото решение следва да се прилага само за договорите за извънборсови деривати, за които се изисква допълнително обезпечение съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012 и Пруденциален стандарт CPS 226.

(13)

В съответствие с Пруденциален стандарт CPS 226 вариационният маржин трябва да се изчислява и изисква ежедневно, а сетълментът на сумите по вариационния маржин трябва да се извършва „бързо“. Официалната позиция на APRA е, че очаква сетълментът на вариационния маржин на практика да се извършва на база T + 1 (където T е датата на искането за предоставяне на допълнително обезпечение). Такъв срок за сетълмент обаче може да не е осъществим при всички обстоятелства, например поради съображения, свързани с часовата зона, както и аспекти с трансграничен характер. Поради това APRA е приела принципно изискване за бърз сетълмент на вариационния маржин, за да се постигне резултат, съответстващ на други възприети в световен мащаб регулаторни изисквания за сроковете за сетълмент на вариационния маржин. В член 12 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 се изисква всички контрагенти по сделка с извънборсови деривати, за която не е извършен клиринг чрез ЦК, да разменят вариационен маржин на дневна база или да коригират съответно рисковия маржин период, използван за изчисляването на първоначалния маржин. Правилата, предвидени в Пруденциален стандарт CPS 226 по отношение на вариационния маржин, следва да се считат за еквивалентни само когато водят до резултат, еквивалентен на постигания чрез прилагането на изискванията на Регламент (ЕС) № 648/2012. Поради това за тази цел следва да се определят съответни условия.

(14)

В Пруденциален стандарт CPS 226 се предвижда комбиниран минимален размер на прехвърляемите първоначални и вариационни маржини от 750 000 AUD, докато в член 25 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 се предвижда сума в размер на 500 000 EUR. Като се има предвид незначителната разлика между тези суми и общата цел на Пруденциален стандарт CPS 226 и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, тези суми следва да се считат за еквивалентни.

(15)

Изискванията в Пруденциален стандарт CPS 226 за изчисляването на първоначалния маржин следва да се считат за еквивалентни на изискванията, установени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Подобно на стандартизирания метод за изчисляване на първоначалния маржин, определен в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, Пруденциален стандарт CPS 226 дава възможност да се използва стандартизиран модел, еквивалентен на определения в горепосоченото приложение IV. Като алтернатива, съгласно Пруденциален стандарт CPS 226 за изчисляването на първоначалния маржин могат да бъдат използвани вътрешни модели или модели на трета страна, ако тези модели съдържат някои специфични параметри, еквивалентни на определените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, включително минималните доверителни интервали и рисковите маржин периоди, както и някои данни за минали периоди, включително кризисни периоди. За да използват вътрешен модел или модел на трета страна, субектите, обхванати от APRA, трябва да поискат одобрение от APRA, както и да гарантират, че преди да бъде поискано одобрението, е извършен независим преглед на този модел.

(16)

Съдържащите се в Пруденциален стандарт CPS 226 изисквания за допустимото обезпечение и начините, по които това обезпечение се държи и се отделя, следва да се считат за еквивалентни на установените в член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Пруденциален стандарт CPS 226 съдържа еквивалентен списък на допустимите обезпечения, а обхванатите от APRA субекти трябва да разполагат с подходящи механизми за контрол, за да гарантират, че събраното обезпечение не носи значителен утежняващ риск или значителен риск от концентрация. Концентрацията следва да се оценява от гледна точка на отделния емитент, вида на емитента и вида актив. Поради това съдържащите се в Пруденциален стандарт CPS 226 правила относно допълнителното обезпечение при договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, следва да се считат за еквивалентни на предвидените в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(17)

Що се отнася до нивото на защита на професионалната тайна в Австралия, информацията, съхранявана от APRA, както и от всички агенции в Австралийския съюз, е предмет на Закона за неприкосновеността на личния живот от 1988 г. Освен това в Закона на Австралийския регулаторен орган за пруденциален надзор от 1998 г. („Закон за APRA“) са определени подробни разпоредби за поверителност, които се прилагат за APRA и неговите служители. По-специално съгласно член 56(2) от Закона за APRA служителите или бившите служители на APRA са виновни за извършването на престъпление, ако разкрият „защитена информация“ или „защитен документ“ на което и да е лице или „пред съд“ (освен в съответствие със Закона за APRA). Освен това в член 70 от Закона за престъпленията от 1914 г. се съдържа разпоредба за поверителност с общо приложение за служителите на Австралийския съюз (т.е. служителите в публичния сектор, включително служителите на APRA, и изпълнителите). Съгласно тази разпоредба служителите на Австралийския съюз извършват престъпление, ако разкрият факти или документи, които са им станали известни или с които са разполагали в качеството си на служители на Австралийския съюз и които са длъжни да не разкриват. Следователно Законът за неприкосновеността на личния живот, Законът за престъпленията и Законът за APRA, взети заедно, осигуряват гаранции за защитата на професионалната тайна, в т.ч. защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети страни, като тези гаранции следва да се считат за еквивалентни на посочените в дял VIII от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(18)

И накрая, що се отнася до ефективния надзор и правоприлагане на правните разпоредби в Австралия, APRA носи основната отговорност за наблюдението и осигуряването на съблюдаване на Пруденциален стандарт CPS 226. APRA може да предприема редица надзорни мерки, включително официално разследване на дейността на дадена институция, налагане на условия за лиценза на институцията или издаване на указания, свързани с конкретни аспекти, назначаване на законоустановен управител, съдебен управител или заместващ довереник, който да управлява дейността на институцията, предприемане на наказателни действия срещу лица или институции или търсене на ограничителни заповеди. Поради това следва да се счита, че тези мерки осигуряват ефективното прилагане на съответните правни, регулаторни и правоприлагащи разпоредби съгласно Пруденциален стандарт CPS 226 по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията, както и че осигуряват ефективен надзор и ефективно правоприлагане, които са еквивалентни на механизмите за надзор и правоприлагане, съществуващи в правната уредба на Съюза.

(19)

С настоящото решение се признава еквивалентността на определените в австралийското законодателство обвързващи изисквания относно договорите за извънборсови деривати, които изисквания са приложими към момента на приемането на настоящото решение. Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП, ще наблюдава редовно промените в правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби за тези договори за извънборсови деривати и последователното и ефективно прилагане на тези разпоредби по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценяването, разрешаването на спорове и изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, въз основа на които разпоредби е взето настоящото решение. В рамките на осъществяваното от Комисията наблюдение тя може да поиска от APRA да предостави информация за промените в нормативната и надзорната уредба. Комисията може да предприеме специален преглед по всяко време, когато съответните промени налагат тя да преразгледа статута на еквивалентност, предоставен с настоящото решение. Такова преразглеждане може да доведе до отмяна на настоящото решение, в резултат на което контрагентите автоматично отново биха подлежали на всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(20)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Австралия за компресиране на портфейли и оценяване на сделки, които се прилагат по отношение на сделките с деривати, при които не е извършен централизиран клиринг и които се регулират от Австралийския регулаторен орган за пруденциален надзор (APRA), се считат за еквивалентни на изискванията, установени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато поне един от контрагентите по тези трансакции е субект, обхванат от APRA, съгласно определението в Пруденциален стандарт CPS 226.

Член 2

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Австралия за размяната на обезпечения, които се прилагат за трансакциите с деривати, за които не е извършен централизиран клиринг и които са регулирани от APRA, се считат за еквивалентни на изискванията по член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато са изпълнени следните условия:

а)

поне един от контрагентите по тези сделки е субект, обхванат от APRA, както е определено в Пруденциален стандарт CPS 226;

б)

когато съгласно Регламент (ЕС) № 648/2012 се изисква предоставянето на вариационен маржин, той се предоставя в деня на неговото изчисляване.

Чрез дерогация от буква б), когато контрагентите установят, че вариационният маржин не може редовно да бъде предоставян в деня на изчисляването му, правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Австралия също се считат за еквивалентни на изискванията по член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато вариационният маржин се предоставя в рамките на 2 работни дни от изчисляването му, а рисковият маржин период, използван за изчисляване на първоначалния маржин, се коригира по съответен начин.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 5 юли 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с регулаторните технически стандарти относно споразуменията за непряк клиринг, задължението за клиринг, публичния регистър, достъпа до място за търговия, нефинансовите контрагенти и техниките за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, които не са преминали през клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 52, 23.2.2013 г., стр. 11).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията от 4 октомври 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции по отношение на регулаторните технически стандарти за техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 340, 15.12.2016 г., стр. 9).

(4)  ESMA/2013/1373, Техническо становище относно еквивалентността на нормативната уредба на трети държави съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура — Австралия (Technical advice on third country regulatory equivalence under EMIR — Australia, European Securities and Markets Authority), Европейски орган за ценни книжа и пазари, 1 октомври 2013 г.


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/104


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1107 НА КОМИСИЯТА

от 5 юли 2021 година

относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Хонконг за трансакциите с деривати под надзора на Органа на Хонконг по паричната политика за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (1), и по-специално член 13, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 13 от Регламент (ЕС) № 648/2012 е предвиден механизъм за оправомощаване на Комисията да приема решения за еквивалентност, чрез които правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на трета държава се обявяват за еквивалентни на изискванията, установени в членове 4, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, така че когато контрагенти встъпват в трансакции, попадащи в обхвата на посочения регламент, и поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, следва да се счита, че те са изпълнили горепосочените изисквания, ако са спазени изискванията, посочени в правния режим на тази трета държава. Предоставянето на статут на еквивалентност допринася за постигането на крайната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012, а именно да се намали системният риск и да се подобри прозрачността на пазара на деривати чрез осигуряване на последователно прилагане на международно равнище на принципите, договорени с трети държави и предвидени в посочения регламент.

(2)

В член 11, параграфи 1 — 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, допълнен с Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (2) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (3), са установени правните изисквания на Съюза по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейл и условията, при които портфейлите се съгласуват във връзка с договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент („ЦК“). Освен това в посочените разпоредби се определят задълженията за оценка и разрешаване на спорове, приложими по отношение на тези договори („техники за намаляване на операционния риск“), както и задълженията за размяна на обезпечения („допълнителни обезпечения“) между контрагентите.

(3)

За да може правният, надзорният и правоприлагащият режим на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на режима на Съюза по отношение на техниките за намаляване на операционния риск и изискванията за допълнителни обезпечения, резултатите по същество от приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и да гарантират защита на професионалната тайна, която е еквивалентна на защитата, предвидена в член 83 от посочения регламент. Освен това еквивалентните правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се прилагат в тази трета държава ефективно и по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията. Целта на оценката на еквивалентността следователно е да се провери дали правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава гарантират, че договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК и при които поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, не излагат финансовите пазари в Съюза на по-голям риск и съответно не водят до неприемливи равнища на системен риск в Съюза.

(4)

На 1 октомври 2013 г. Комисията получи техническото становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби в Хонконг (4), включително по отношение на техниките за намаляване на операционния риск, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК. В техническото си становище ЕОЦКП стигна до заключението, че тъй като Хонконг все още е в процес на финализиране на регулаторния режим за задължението за клиринг, нефинансовите контрагенти и техниките за намаляване на риска за договори, за които не е извършен клиринг, органът не е в състояние да извърши убедителен и пълен анализ и да предостави техническо становище по тези въпроси.

(5)

Комисията взе под внимание промените в нормативната уредба, настъпили в Хонконг след 2013 г., и извърши сравнителен анализ на правните, надзорните и правоприлагащите изисквания, приложими в тази държава. Тя също така направи оценка на това дали резултатите от тези изисквания и тяхната целесъобразност за намаляване на рисковете, произтичащи от договори за извънборсови деривати рискове, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, могат да се считат за еквивалентни на резултатите от съответните изисквания, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими за лицензирани институции (authorized institutionsAI) (както са определени в член 2(1) от Наредбата за банките (Banking OrdinanceBO), състоящи се от лицензирани банки, банки с ограничен лиценз и дружества, приемащи депозити) в Хонконг за сделки по договори за деривати, за които не е извършен централизиран клиринг, се съдържат в Ръководството относно надзорната политика, модул CR-G-14, озаглавен „Сделки с извънборсови деривати, за които не се извършва централизиран клиринг — допълнителни обезпечения и други стандарти за ограничаване на риска“ („Ръководството относно политиката“), издадено от Органа на Хонконг по паричната политика (Hong Kong Monetary AuthorityHKMA), което представлява обвързващо ръководство, издадено по силата на член 7(3) от ВО. Съгласно BO основната функция на HKMA е да насърчава цялостната стабилност и ефективното функциониране на банковата система чрез регулиране на банковата дейност и дейността по приемане на депозити, както и надзора върху AI и техните стопански дейности. Целта на Ръководството относно политиката е да се определят минимални стандарти, които HKMA очаква от AI да възприемат във връзка с допълнителните обезпечения и другите техники за намаляване на риска за сделки с извънборсови деривати, за които не е извършен централизиран клиринг. Ръководството относно политиката е публикувано за първи път на 27 януари 2017 г. и е актуализирано на 11 септември 2020 г. Някои от изискванията в него подлежат на поетапно въвеждане в съответствие с международната рамка и са съобразени със съществуващото поетапно въвеждане, предвидено в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията. Неспазването на обвързващото ръководство може да доведе до преразглеждане на критериите за лицензиране, посочени в седмото приложение към BO, и — като се има предвид резултатът от прилагането на това обвързващо ръководство — то може да се счита за еквивалентно на правно изискване в контекста на настоящото решение.

(7)

Ръководството относно политиката се прилага за деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, с изключение на валутни форуърди и суапове, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, валутни сделки, включени в кръстосани валутни суапове, свързани с размяна на главница, стокови форуърди, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, и до второ нареждане — опции върху единични акции, опции върху кошница от капиталови инструменти и опции върху капиталови индекси, за които не е извършен централизиран клиринг. За целите на Ръководството относно политиката „дериват, за който не е извършен централизиран клиринг“ означава извънборсов дериват (съгласно определението в член 1B, част 1 от приложение 1 към Наредбата за ценните книжа и фючърсите (Securities and Futures Ordinance — SFO), за който не е извършен клиринг чрез централен контрагент (както е определено в член 2(1) от Банковите (капиталовите) правила). Определението за „дериват, при който не е извършен централизиран клиринг“ следва да се счита за еквивалентно на определението за извънборсови деривати в Регламент (ЕС) № 648/2012. Поради това настоящото решение следва да се отнася за разпоредбите, приложими за извънборсовите деривати, които са предмет на допълнителни обезпечения съгласно Ръководството относно политиката.

(8)

Ръководството относно политиката като цяло се прилага за трансакции с деривати, за които не е извършен централизиран клиринг и които са сключени между AI и „обхванатите субекти“. За целите на Ръководството „обхванати субекти“ означава финансови контрагенти, значими нефинансови контрагенти или други субекти, посочени от HKMA, с изключение на централни правителства, централни банки, субекти от публичния сектор, многостранни банки за развитие и Банката за международни разплащания. Съгласно Ръководството относно политиката „финансов контрагент“ означава всеки субект, за период от една година, считано от 1 септември всяка година до 31 август на следващата година, ако средната съвкупна условна стойност на дериватите, за които не е извършен централизиран клиринг, на този субект или групата, към която той принадлежи, надвишава 15 млрд. хонконгски долара и субектът извършва предимно някоя от следните дейности: банкова дейност, търговия с ценни книжа, управление на схеми на пенсионни фондове, застрахователна дейност, предоставяне на услуги за парични преводи или обмен на парични средства, кредитиране, секюритизация (освен когато и доколкото свързаното дружество със специална цел сключва сделки с деривати, за които не е извършен централизиран клиринг, единствено с цел хеджиране), управление на портфейли (включително управление на активи и управление на фондове) и дейности, които са спомагателни за извършването на тези дейности. Съгласно Ръководството относно политиката „значим нефинансов контрагент“ означава всеки субект, различен от финансов контрагент, за период от една година, считано от 1 септември всяка година до 31 август на следващата година, който има или групата, към която принадлежи, има деривати, при които не е извършен централизиран клиринг, със средна съвкупна условна стойност, надхвърляща 60 млрд. хонконгски долара. Следователно определението за „обхванати субекти“ до голяма степен съответства на определението за „финансов контрагент“ в член 2, точка 8 от Регламент (ЕС) № 648/2012, като същевременно изключва по подобен начин дружествата със специална цел, когато сделката се извършва единствено с цел хеджиране.

(9)

Ръководството относно политиката съдържа задължения, подобни на предвидените в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и в Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013. По-специално глава 4 от Ръководството относно политиката („Стандарти за намаляване на риска“) съдържа специфични изисквания по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането на портфейли, съгласуването на портфейли, оценката на сделките и разрешаването на спорове, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, които биха могли да се считат за еквивалентни на предвидените в правото на Съюза.

(10)

Поради това по отношение на дериватите, за които не е извършен централизиран клиринг, обхванати от Ръководството относно политиката, приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се считат за еквивалентни на изискванията, посочени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012 по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценката, както и разрешаването на спорове, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК.

(11)

Съгласно Ръководството относно политиката вариационният маржин трябва да бъде разменян, а първоначалният маржин трябва да бъде предоставян и събиран за всички нови сделки с деривати, за които не е извършен централизиран клиринг — с изключение на валутни форуърди и суапове, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, валутни сделки, включени в кръстосани валутни суапове, свързани с размяна на главница, стокови форуърди, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, и до второ нареждане — опции върху единични акции, опции върху кошница от капиталови инструменти и опции върху капиталови индекси, при които не е извършен централизиран клиринг — между AI и даден обхванат субект съгласно международно договореното поетапно въвеждане, при което праговете, изразени в хонконгски долари, следва да се считат за еквивалентни на праговете, използвани в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Подобни изключения за валутни форуърди и суапове, при които сетълментът се извършва с физическа доставка, и за опции върху единични акции или опции върху индекси са предвидени в членове 37 и 38 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Поради това настоящото решение следва да се прилага само за договорите за извънборсови деривати, които подлежат на изискванията за допълнително обезпечение в съответствие с Регламент (ЕС) № 648/2012 и Ръководството относно политиката.

(12)

В съответствие с Ръководството относно политиката вариационният маржин трябва да се изисква не по-късно от края на следващия работен ден и да се събира не по-късно от два работни дни, след като е бил поискан. В бележка под линия 64 към Ръководството относно политиката се посочва, че ако вариационният маржин се разменя не всеки ден, а по-рядко, броят на дните между събирането на вариационния маржин следва да се добави към 10-дневния период, използван за изчисляването на първоначалния маржин при подхода на вътрешния модел. В случай че вариационният маржин се разменя с различна честота между изчисленията на размера на първоначалния маржин, броят на дните, които трябва да се добавят към 10-дневния период, следва да бъде максималният брой дни между моментите на събиране на вариационния маржин в рамките на този период.

(13)

В Ръководството относно политиката е предвиден комбиниран минимален размер на прехвърляемите средства за първоначален и вариационен маржин от 3,75 млн. хонконгски долара, докато в член 25 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 е предвидена сума в размер на 500 000 EUR. Като се има предвид незначителната разлика в стойността на тези суми и общата цел на Ръководството относно политиката и на Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, тези суми следва да се считат за еквивалентни.

(14)

Изискванията в Ръководството относно политиката за изчисляването на първоначалния маржин следва да се считат за еквивалентни на изискванията, установени в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Подобно на стандартизирания метод за изчисляване на първоначалния маржин, посочен в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, Ръководството относно политиката позволява използването на стандартизиран подход, еквивалентен на подхода, определен в посоченото приложение IV. Като алтернатива, съгласно Ръководството относно политиката за целите на изчисляването на първоначалния маржин могат да бъдат използвани вътрешни модели или модели на трета страна, ако тези модели съдържат някои специфични параметри, еквивалентни на определените в Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, включително минималните доверителни интервали и рисковите маржин периоди, както и някои данни за минали периоди, в т.ч. кризисни периоди. AI трябва да поиска официално одобрение от HKMA, преди да използва вътрешен модел или модел на трета страна (с изключение на стандартен за целия сектор модел за изчисляване на първоначален маржин, който AI може да приложи, след като е уведомил HKMA за намерението си да го използва, и по отношение на който HKMA ще извърши преглед след прилагането).

(15)

Изискванията в Ръководството относно политиката по отношение на допустимото обезпечение и начините, по които това обезпечение се държи и се отделя, следва да се считат за еквивалентни на установените в член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Ръководството относно политиката съдържа еквивалентен списък на допустимите обезпечения и AI трябва да разполагат с подходящи механизми за контрол, за да се гарантира, че събраните обезпечения не носят значителен утежняващ риск или значителен риск от концентрация. Концентрацията следва да се оценява от гледна точка на отделния емитент, вида на емитента и вида актив. Поради това правилата за допълнителното обезпечение за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, съдържащи се в Ръководството относно политиката, следва да се считат за еквивалентни на предвидените в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(16)

Що се отнася до нивото на защита на служебната тайна, главният изпълнителен директор на HKMA и служителите на HKMA трябва да спазват член 120(1) от BO, за да опазват и да подпомагат опазването на поверителността по отношение на всякакви въпроси, свързани с дейността на всякакви лица, с които въпроси може да са се запознали при изпълнението на всякакви функции по силата на BO. Освен при предвидените изключения, те не трябва да съобщават за такива въпроси на друго лице (различно от лицето, за което се отнася тези въпроси) и не трябва да допускат или да разрешават на друго лице достъп до документи, които те притежават, съхраняват или контролират. Лице, което наруши някое от тези изисквания, се наказва с глоба и лишаване от свобода. В член 120(1) от BO се предвиждат разпоредби за служебната тайна, включително за защитата на поверителната информация, споделяна от HKMA (посредством приложимите канали за законно разкриване) с трети страни, които следва да се считат за еквивалентни на посочените в дял VIII от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(17)

Що се отнася до ефективния надзор и прилагане на правните разпоредби за сделките с договори за деривати, при които не е извършен централизиран клиринг в Хонконг, HKMA носи основната отговорност за наблюдението и налагането на спазване на Ръководството относно политиката чрез своя текущ основан на риска надзорен подход по отношение на AI. Надзорните мерки, които HKMA може да предприеме, включват изискване съответната AI да представи доклад съгласно член 59(2) от BO с цел установяване на първопричините за евентуални слабости в практиките за допълнително обезпечение или намаляване на риска с оглед на бъдещото им коригиране, както и издаване на указания съгласно член 52 от BO за AI, изискващи от нея да укрепи своите системи за вътрешен контрол. Освен това спазването на Ръководството относно политиката се отразява в оценката CAMEL на AI и/или в оценката при процеса на надзорен преглед. При значително отклонение от разпоредбите на Ръководството относно политиката HKMA може да реши да извърши преглед на това дали AI продължава да отговаря на критериите за лицензиране, установени в седмото приложение към BO, и дали нейното управление продължава да бъде подходящо и да съответства на нейната роля. Освен това, въпреки че обикновено не го упражнява, HKMA има правомощието да отнеме или да спре действието на лиценза на дадена AI. Тези правомощия са предвидени в членове 22(1), 24(1) и 25(1) от BO. Следва да се счита, че тези разпоредби осигуряват ефективното прилагане на съответните правни, регулаторни и правоприлагащи разпоредби съгласно Ръководството относно политиката по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията, и осигуряват ефективен надзор и правоприлагане, еквивалентни на надзорните и правоприлагащите разпоредби, съществуващи в правната уредба на Съюза.

(18)

С настоящото решение се признава еквивалентността на регулаторните изисквания, определени в Ръководството относно политиката, приложими по отношение на договорите за извънборсови деривати към момента на приемането на настоящото решение. Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП, ще наблюдава редовно промените в правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби за тези договори за извънборсови деривати и последователното и ефективно прилагане на тези разпоредби по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценяването, разрешаването на спорове и изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, въз основа на които разпоредби е взето настоящото решение. В рамките на осъществяваното от Комисията наблюдение тя може да поиска от HKMA да предостави информация за промените в нормативната и надзорната уредба. Комисията може да предприеме специален преглед по всяко време, когато съответните промени налагат тя да преразгледа статута на еквивалентност, предоставен с настоящото решение. Такова преразглеждане може да доведе до отмяна на настоящото решение, в резултат на което контрагентите автоматично отново биха подлежали на всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(19)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Хонконг за своевременно потвърждаване, компресиране и съгласуване на портфейли, за оценка и за разрешаване на спорове, които са приложими за сделките с деривати, за които не е извършен централизиран клиринг и които се регулират от Органа на Хонконг по паричната политика („HKMA“), се считат за еквивалентни на изискванията, посочени в член 11, параграфи 1 и 2 от посочения регламент, когато поне един от контрагентите по такава сделка е лицензирана институция съгласно определението в член 2(1) от Наредбата за банките и е предмет на изискванията за намаляване на риска, определени в Ръководството на HKMA относно политиката, модул CR-G-14, озаглавен „Сделки с извънборсови деривати, за които не се извършва централизиран клиринг — допълнителни обезпечения и други стандарти за ограничаване на риска“.

Член 2

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Хонконг относно размяната на обезпечения, които са приложими за сделките с деривати, при които не е извършен централизиран клиринг и които се регулират от HKMA, се считат за еквивалентни на изискванията, посочени в член 11, параграф 3 от посочения регламент.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 5 юли 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с регулаторните технически стандарти относно споразуменията за непряк клиринг, задължението за клиринг, публичния регистър, достъпа до място за търговия, нефинансовите контрагенти и техниките за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, които не са преминали през клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 52, 23.2.2013 г., стр. 11).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията от 4 октомври 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции по отношение на регулаторните технически стандарти за техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 340, 15.12.2016 г., стр. 9).

(4)  ESMA/2013/BS/1369, Техническо становище относно еквивалентността на нормативната уредба на трети държави съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура — Хонконг (Technical advice on third country regulatory equivalence under EMIR – Hong Kong, Final report, European Securities and Markets Authority), Окончателен доклад, Европейски орган за ценни книжа и пазари, 1 октомври 2013 г.


6.7.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 238/109


РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2021/1108 НА КОМИСИЯТА

от 5 юли 2021 година

относно признаването на правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Съединените американски щати за трансакциите с деривати под надзора на Съвета на гуверньорите на Системата на Федералния резерв, Управлението за контрол на паричното обращение, Федералната корпорация за застраховане на депозитите, Администрацията за кредитиране на земеделието и Федералната агенция за жилищно финансиране, за еквивалентни на някои изисквания по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции (1), и по-специално член 13, параграф 2 от него,

като има предвид, че:

(1)

В член 13 от Регламент (ЕС) № 648/2012 е предвиден механизъм за оправомощаване на Комисията да приема решения за еквивалентност, чрез които правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава се обявяват за еквивалентни на изискванията, установени в членове 4, 9, 10 и 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012, така че когато контрагенти встъпват в трансакции, попадащи в обхвата на посочения регламент, и поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, следва да се счита, че те са изпълнили горепосочените изисквания, ако са спазени изискванията, посочени в правния режим на тази трета държава. Предоставянето на статут на еквивалентност допринася за постигането на крайната цел на Регламент (ЕС) № 648/2012, а именно да се намали системният риск и да се подобри прозрачността на пазара на деривати чрез осигуряване на последователно прилагане на международно равнище на принципите, договорени с трети държави и предвидени в посочения регламент.

(2)

В член 11, параграфи 1 — 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, допълнен с Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията (2) и Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията (3), са установени правните изисквания на Съюза по отношение на своевременното потвърждаване на условията на договорите за извънборсови деривати, извършването на компресиране на портфейли и условията, при които портфейлите се съгласуват във връзка с договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент („ЦК“). Освен това в посочените разпоредби се определят задълженията за оценка и разрешаване на спорове, приложими по отношение на тези договори („техники за намаляване на операционния риск“), както и задълженията за размяна на обезпечения („допълнителни обезпечения“) между контрагентите.

(3)

За да може правният, надзорният и правоприлагащият режим на дадена трета държава да се счита за еквивалентен на режима на Съюза по отношение на техниките за намаляване на операционния риск и изискванията за допълнителни обезпечения, резултатите по същество от приложимите правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да бъдат еквивалентни на изискванията на Съюза по член 11 от Регламент (ЕС) № 648/2012 и да гарантират защита на професионалната тайна, която е еквивалентна на защитата, предвидена в член 83 от посочения регламент. Освен това еквивалентните правни, надзорни и правоприлагащи разпоредби следва да се прилагат в тази трета държава ефективно и по справедлив начин, който не води до нарушаване на конкуренцията. Целта на оценката на еквивалентността следователно е да се провери дали правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на дадена трета държава гарантират, че договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК и при които поне един от контрагентите е установен в тази трета държава, не излагат финансовите пазари в Съюза на по-голям риск и съответно не водят до неприемливи равнища на системен риск в Съюза.

(4)

На 1 септември 2013 г. Комисията получи техническото становище на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби в САЩ (4) по отношение, наред с другото, на техниките за намаляване на операционния риск и допълнителните обезпечения, приложими за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК. В техническото си становище обаче ЕОЦКП се съсредоточи върху правилата на Комисията за търговия със стокови фючърси (Commodity Futures Trading Commission — CFTC) и Комисията по ценните книжа и борсите (Securities and Exchange Commission — SEC), като не обхвана правилата, приложими за контрагентите, регулирани от Съвета на гуверньорите на Системата на Федералния резерв (Board of Governors of the Federal Reserve System — FRS), Управлението за контрол на паричното обращение (Office of the Comptroller of the Currency — OCC), Федералната корпорация за застраховане на депозитите (Federal Deposit Insurance Corporation — FDIC), Администрацията за кредитиране на земеделието (Farm Credit Administration — FCA) и Федералната агенция за жилищно финансиране (Federal Housing Finance Agency — FHFA) (наричани по-нататък заедно „регулаторни органи за пруденциален надзор в САЩ“).

(5)

Комисията разгледа промените в нормативната уредба, настъпили след получаването на техническото становище на ЕОЦКП. Настоящото решение се основава не само на сравнителен анализ на правните, надзорните и правоприлагащите изисквания, приложими в САЩ, но също и на оценка на резултатите от тези изисквания, както и на тяхната целесъобразност за намаляване на произтичащите от тези договори рискове по начин, считан за еквивалентен на резултатите от изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(6)

Правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими в САЩ за договорите за извънборсови деривати, са уредени в дял VII от Закона Дод-Франк за реформа на „Уол Стрийт“ и за защита на потребителите (Dodd Frank Wall Street Reform and Consumer Protection Act — „Закона Дод-Франк“) и в конкретните правила за прилагането им, приети от регулаторните органи за пруденциален надзор на САЩ.

(7)

В Закона Дод-Франк не са предвидени еквивалентни правила на техниките за намаляване на операционния риск, приложими за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, нито има приети от регулаторните органи за пруденциален надзор в САЩ правила или разпоредби, с които се налагат еквивалентни изисквания. Следователно настоящото решение не обхваща правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби, приложими за трансакциите с извънборсови деривати, сключени между контрагент, регулиран от органите за пруденциален надзор в САЩ, и контрагент, установен в Съюза и подлежащ на изискванията, посочени в член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 648/2012, и по отношение на навременното потвърждаване, на компресирането и съгласуването на портфейли, на оценката, както и на уреждането на спорове.

(8)

Съгласно член 11, параграф 3 договорите за извънборсови деривати в Съюза, за които не се извършва клиринг чрез ЦК, подлежат на задължение за размяна на обезпечения („изискване за допълнително обезпечение“). Според това правило всички контрагенти следва да разменят вариационни маржини, а контрагентите над определен праг следва да разменят първоначални маржини. В това отношение всеки контрагент, регулиран от орган за пруденциален надзор в САЩ, е длъжен да спазва правилото, прието от регулаторните органи за пруденциален надзор в САЩ, както е предвидено в дял 12 от Кодекса на федералните наредби (Code of Federal Regulation), съответно в част 45 (за OCC), 237 (за FRS), 349 (за FDIC), 624 (за FCA) и 1221 (за FHFA) (наричани заедно „правило за маржин при суапове“).

(9)

Правилото за маржин при суапове се прилага за суапове и суапове върху ценни книжа, при които сделките са сключени между обхванатите субекти по суапове и други субекти по суапове, крайни ползватели на финансови инструменти със съществена експозиция по суапове, както и — до известна степен — крайни ползватели на финансови инструменти без съществена експозиция по суапове и други контрагенти, като например централни правителства, многостранни банки за развитие или Банката за международни разплащания. За да се счита за съществена, експозицията по суапове на даден субект следва да бъде със среднодневна съвкупна условна стойност на извънборсовите деривати, за които не е извършен клиринг, за юни, юли и август на предходната календарна година, която превишава 8 милиарда щатски долара, докато аналогичният праг, определен в член 28 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, е 8 милиарда евро. В Съюза изискването за размяна на вариационен маржин не предвижда праг на същественост и е приложимо за всички контрагенти, по отношение на които се прилагат разпоредбите на член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012. Правилата за комбиниран минимален размер на прехвърляемите средства при първоначалния маржин и при вариационния маржин съгласно правилото за маржина при суапове е 500 000 USD, а съответното изискване по член 25 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 е 500 000 EUR. Като се има предвид ограниченото въздействие на валутната разлика, тези суми следва да се считат за еквивалентни.

(10)

Изискванията на правилото за маржин при суапове се прилагат за суаповете по смисъла на определението в член 721 от Закона Дод-Франк и за суаповете върху ценни книжа по смисъла на определението в член 761 от Закона Дод-Франк, като по този начин се обхващат почти всички договори, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012 като извънборсови деривати, с изключение на валутните форуърди и валутните суапове, за които в правилото за маржин при суапове не се предвиждат изисквания. Освен това правилото за маржин при суапове не предвижда никакво специално третиране за структурирани продукти, включително покрити облигации и секюритизации. В Съюза валутните суапове и валутните форуърди са освободени от изискванията за първоначален маржин, а дериватите, свързани с покрити облигации за целите на хеджирането, също могат да бъдат освободени от изискванията за първоначален маржин. Поради това настоящото решение следва да се прилага само за трансакции с извънборсови деривати, за които се изискват допълнителни обезпечения както съгласно правото на Съюза, така и съобразно правилото за маржин при суапове.

(11)

Изискванията за изчисляване на първоначалния маржин, предвидени в правилото за маржин при суапове, са еквивалентни на изискванията, установени в Регламент (ЕС) № 648/2012. Също както в приложение IV към Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251, правилото за маржин при суапове позволява използването на стандартизиран модел. Друга възможност е за целите на изчислението да се използват вътрешни модели или модели на трета страна, ако тези модели съдържат някои специфични параметри, включително минималните доверителни интервали и рисковите маржин периоди, както и някои данни за минали периоди, включително кризисни периоди. Тези модели трябва да са одобрени от съответния регулаторен орган за пруденциален надзор в САЩ.

(12)

Изискванията на правилото за маржин при суапове по отношение на допустимото обезпечение и начините, по които това обезпечение се държи и отделя, са еквивалентни на установените в член 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251. Правилото за маржин при суапове съдържа еквивалентен списък на допустимите обезпечения. Следователно посоченото правило следва да се счита за еквивалентно на правилата, предвидени в член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012.

(13)

Що се отнася до еквивалентността по отношение на защитата на професионалната тайна, в САЩ съхраняваната от федералните регулаторни органи информация е предмет на разпоредбите на Закона за неприкосновеността на личния живот (Privacy Act) и Закона за свободата на информацията (Freedom of Information Act — FOIA). Съгласно FOIA в много случаи дадено физическо лице или дадена организация трябва да предприеме мерки, за да се гарантира поверителната обработка на подадената информация. Следователно Законът за неприкосновеността на личния живот и FOIA осигуряват гаранции за защитата на професионалната тайна, в т.ч. защитата на търговски тайни, споделени от органите с трети страни, като тези гаранции са еквивалентни на установените в дял VIII от Регламент (ЕС) № 648/2012. Следва да се счита, че изискванията на САЩ осигуряват еквивалентно ниво на защита на професионалната тайна, каквото се гарантира по силата на Регламент (ЕС) № 648/2012.

(14)

И накрая, що се отнася до ефективния надзор и правоприлагане на правните разпоредби в САЩ, регулаторните органи за пруденциален надзор в САЩ разполагат с широки правомощия за разследване и надзор, за да оценяват дали обхванатите субекти по суапове спазват правилото за маржин при суапове. Регулаторните органи за пруденциален надзор в САЩ могат да предприемат редица надзорни мерки, за да преустановят евентуалните нарушения на приложимите изисквания. Освен това нормативната уредба на САЩ предвижда гражданскоправни санкции, включително временни или постоянни ограничителни заповеди или разпореждания, глоби, както и наказателноправни санкции за нарушения на приложимите изисквания. Следователно следва да се счита, че тези мерки осигуряват ефективното прилагане на съответните правни, регулаторни и правоприлагащи разпоредби съгласно Закона Дод-Франк, Закона за стоковите борси, Закона за фондовите борси, правилото за маржин при суапове, както и разпоредбите на CFTC и SEC, в зависимост от случая, по справедлив начин, който не нарушава конкуренцията, за да се гарантира ефективен надзор и правоприлагане.

(15)

С настоящото решение се признава еквивалентността на обвързващите изисквания, определени от регулаторните органи за пруденциален надзор в САЩ във връзка с договорите за извънборсови деривати, приложими към момента на приемането на настоящото решение. Комисията, в сътрудничество с ЕОЦКП, ще наблюдава редовно промените в правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби за тези договори за извънборсови деривати и последователното и ефективно прилагане на тези разпоредби по отношение на своевременното потвърждаване, компресирането и съгласуването на портфейли, оценяването, разрешаването на спорове и изискванията за допълнително обезпечение, приложими за договорите за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез ЦК, въз основа на които разпоредби е взето настоящото решение. В рамките на осъществяваното от Комисията наблюдение тя може да поиска от регулаторните органи за пруденциален надзор в САЩ да предоставят информация за промените в нормативната и надзорната уредба. Комисията може да предприеме специален преглед по всяко време, когато съответните промени налагат тя да преразгледа статута на еквивалентност, предоставен с настоящото решение. Такова преразглеждане може да доведе до отмяна на настоящото решение, в резултат на което контрагентите автоматично отново биха подлежали на всички изисквания, определени в Регламент (ЕС) № 648/2012.

(16)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Европейския комитет по ценни книжа,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

За целите на член 13, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012 правните, надзорните и правоприлагащите разпоредби на Съединените американски щати по отношение на размяната на обезпечения, които се прилагат за трансакции, регулирани като суапове по смисъла на определението в член 721 от Закона Дод-Франк или като суапове върху ценни книжа по смисъла на определението в член 761 от Закона Дод-Франк, и за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент, се считат за еквивалентни на изискванията на член 11, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 648/2012, когато поне един от контрагентите по тези сделки е установен в САЩ и се счита за обхванат субект по суапове от Съвета на гуверньорите на Системата на Федералния резерв (FRS), Управлението за контрол на паричното обращение (OCC), Федералната корпорация за застраховане на депозитите (FDIC), Администрацията за кредитиране на земеделието (FCA) или Федералната агенция за жилищно финансиране (FHFA), и за този контрагент се прилага правилото за маржин при суапове, уредено в дял 12 от Кодекса на федералните наредби, съответно в част 45 (за OCC), 237 (за FRS), 349 (за FDIC), 624 (за FCA) и 1221 (за FHFA) (наричани заедно „правило за маржин при суапове“).

Член 2

Настоящото решение влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на 5 юли 2021 година.

За Комисията

Председател

Ursula VON DER LEYEN


(1)  ОВ L 201, 27.7.2012 г., стр. 1.

(2)  Делегиран регламент (ЕС) № 149/2013 на Комисията от 19 декември 2012 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с регулаторните технически стандарти относно споразуменията за непряк клиринг, задължението за клиринг, публичния регистър, достъпа до място за търговия, нефинансовите контрагенти и техниките за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, които не са преминали през клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 52, 23.2.2013 г., стр. 11).

(3)  Делегиран регламент (ЕС) 2016/2251 на Комисията от 4 октомври 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на трансакции по отношение на регулаторните технически стандарти за техники за намаляване на риска за договори за извънборсови деривати, за които не е извършен клиринг чрез централен контрагент (ОВ L 340, 15.12.2016 г., стр. 9).

(4)  ESMA/2013/BS/1157, Техническо становище относно еквивалентността на нормативната уредба на трети държави съгласно Регламента за европейската пазарна инфраструктура — САЩ (Technical advice on third country regulatory equivalence under EMIR — US, Final report, European Securities and Markets Authority), Окончателен доклад, Европейски орган за ценни книжа и пазари, 1 септември 2013 г.