(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение. В член 10, параграф 2 от посочения регламент се предвижда извършването на повторна оценка на добавките, чиято употреба е разрешена съгласно Директива 82/471/ЕИО на Съвета (2).

(2)

С Директива 88/485/ЕИО на Комисията (3) беше разрешена безсрочната употреба, в съответствие с Директива 82/471/ЕИО, на концентриран течен L-лизин (основа), концентриран течен L-лизин-монохлорид, L-лизин-монохлорид, технически чист, и L-лизин-сулфат, произведен чрез ферментация с Corynebacterium glutamicum. Впоследствие посочените добавки бяха вписани в Регистъра на фуражните добавки като съществуващи продукти в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

В съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 във връзка с член 7 от същия регламент бяха подадени заявления за извършване на повторна оценка на концентриран течен L-лизин (основа), концентриран течен L-лизинмонохидрохлорид, L-лизинмонохидрохлорид, технически чист, и L-лизинсулфат, произведен чрез ферментация с Corynebacterium glutamicum, като фуражни добавки за всички видове животни. В съответствие с член 7 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 бяха подадени и заявления за разрешаване на употребата на концентриран течен L-лизин (основа), концентриран течен L-лизинмонохидрохлорид, L-лизинмонохидрохлорид, технически чист, и L-лизинсулфат за всички видове животни. Заявленията бяха придружени от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от посочения регламент.

(4)

Заявленията се отнасят за разрешаването на концентриран течен L-лизин (основа), концентриран течен L-лизинмонохидрохлорид, L-лизинмонохидрохлорид, технически чист, и L-лизинсулфат като фуражни добавки за всички видове животни, които да бъдат класифицирани в категорията „хранителни добавки“.

(5)

Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) в становищата си от 11 септември 2013 г. (4), 28 октомври 2014 г. (5), 10 март 2015 г. (6), 16 юни 2015 г. (7), 2 декември 2015 г. (8), 19 април 2016 г. (9), 28 ноември 2018 г. (10) , (11) и 3 април 2019 г. (12) стигна до заключението, че при предложените условия на употреба концентрираният течен L-лизин (основа), произведен чрез Escherichia coli FERM BP-10941, Escherichia coli FERM BP-11355, Corynebacterium glutamicum KCCM 11117P, Corynebacterium glutamicum NRRL B-50547, Corynebacterium glutamicum NRRL B-50775 и Corynebacterium glutamicum KCCM 10227, концентрираният течен L-лизинмонохидрохлорид, произведен чрез Escherichia coli FERM BP-10941 и Escherichia coli FERM BP-11355, L-лизинмонохидрохлорид, технически чист, произведен чрез Escherichia coli FERM BP-10941, Escherichia coli FERM BP-11355, Escherichia coli CGMCC 3705, Escherichia coli CGMCC 7.57, Corynebacterium glutamicum NRRL B-50547, Corynebacterium glutamicum NRRL B-50775, Corynebacterium glutamicum KCCM 11117P и Corynebacterium glutamicum KCCM 10227 и L-лизинсулфат, произведен чрез Corynebacterium glutamicum KCCM 10227 и Corynebacterium glutamicum DSM 24990, не се отразяват неблагоприятно върху здравето на животните, безопасността на потребителите или околната среда. Добавките, произведени чрез генетично модифициран микроорганизъм, по-специално Corynebacterium glutamicum NRRL B-50547, са безопасни, при условие че производственият процес гарантира, че в крайния продукт не присъства рекомбинантна ДНК от производствения щам. Органът също така заяви, че четирите форми на L-лизин следва да се считат за опасни за потребителите на добавките, по-специално при вдишване. Някои от формите също така следва да бъдат считани за леко дразнещи за очите или корозивни за кожата и очите. Поради това Комисията счита, че е необходимо да се вземат съответните предпазни мерки, за да се предотврати неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, по-специално по отношение на потребителите на добавките. Органът също така заключи, че добавките са ефикасен източник на аминокиселината L-лизин за всички видове животни и че за да бъдат също толкова ефикасни при преживните животни, както при непреживните видове, те следва да бъдат защитени от разграждане в търбуха. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно методите за анализ на фуражните добавки във фуражи и вода, представен от референтната лаборатория, определена по силата на член 21 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(6)

Наименованията „концентриран течен L-лизин (основа)“ и „концентриран течен L-лизин-монохлорид“ следва да бъдат променени на „течен L-лизин, основа“ и „течен L-лизинмонохидрохлорид“, тъй като минималното съдържание на L-лизин в тези добавки е съответно само 50 % и 22 %.

(7)

Оценката на концентриран течен L-лизин (основа), концентриран течен L-лизинмонохидрохлорид, L-лизинмонохидрохлорид, технически чист, и L-лизинсулфат, произведен чрез ферментация с Corynebacterium glutamicum spp или Escherichia coli spp, упоменати в съображение 5, показва, че условията за разрешаване, предвидени в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003, са изпълнени. Поради това употребата на посочените вещества следва да бъде разрешена съгласно предвиденото в приложението към настоящия регламент.

(8)

Тъй като не са налице съображения във връзка с безопасността, които да налагат незабавното прилагане на измененията в условията за разрешаване на употребата концентриран течен L-лизин (основа), концентриран течен L-лизинмонохидрохлорид, L-лизинмонохидрохлорид, технически чист, и L-лизинсулфат, произведен чрез ферментация с Corynebacterium glutamicum, целесъобразно е да се предвиди преходен период, за да могат заинтересованите страни да се подготвят да изпълнят новите изисквания, произтичащи от разрешението.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

В Регламент (ЕО) № 1831/2003 се предвижда разрешителен режим за добавките, предвидени за употреба при храненето на животните, и се посочват основанията и процедурите за предоставянето на такова разрешение. В член 10, параграф 2 от посочения регламент се предвижда извършването на повторна оценка на добавките, чиято употреба е разрешена съгласно Директива 70/524/ЕИО на Съвета (2).

(2)

С Директива 70/524/ЕИО бе разрешена безсрочната употреба на натриев молибдат като фуражна добавка за всички видове животни. Впоследствие посоченото вещество беше вписано в Регистъра на фуражните добавки като съществуващ продукт в съответствие с член 10, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(3)

В съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 във връзка с член 7 от същия регламент беше подадено заявление за извършване на повторна оценка на натриевия молибдат дихидрат като фуражна добавка за овце.

(4)

Заявителят поиска натриевият молибдат дихидрат да бъде класифициран в категорията „хранителни добавки“. Заявлението беше придружено от данните и документите, изисквани съгласно член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(5)

В становището си от 23 януари 2019 г. (3) Европейският орган за безопасност на храните („Органът“) заключи, че при предложените условия на употреба, натриевият молибдат дихидрат не се отразява неблагоприятно върху здравето на животните и здравето на потребителите, нито върху околната среда. Също така заключи, че добавката се смята за дразнител на кожата и очите. Поради това Комисията смята, че следва да се вземат съответните предпазни мерки, за да се предотврати неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, по-специално по отношение на потребителите на добавката. Освен това Органът заключи, че добавянето на молибден към фуражите за овце посредством натриев молибдат дихидрат се счита за ефективно, за да се гарантира подходящ баланс с медта, когато съотношението на мед и молибден в дажбата на животните е в интервала 3—10. Органът не счита, че са необходими специални изисквания за мониторинг след пускането на пазара. Той също така провери доклада относно метода за анализ на фуражната добавка във фуражите, представен от референтната лаборатория, определена по силата на член 21 от Регламент (ЕО) № 1831/2003.

(6)

При оценката на натриевия молибдат дихидрат беше установено, че предвидените в член 5 от Регламент (ЕО) № 1831/2003 условия за издаване на разрешение, са изпълнени.

(7)

Тъй като няма съображения във връзка с безопасността, които да налагат незабавното прилагане на измененията в условията на разрешението на веществото натриев молибдат дихидрат, е целесъобразно да се предвиди преходен период, за да се даде възможност на заинтересованите страни да предприемат необходимото, за да спазят новите изисквания, произтичащи от разрешението.

(8)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

В Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета (2) се предвижда създаването на хармонизирана класификация на веществата като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията (CMR) вещества въз основа на научна оценка от страна на Комитета за оценка на риска към Европейската агенция по химикали. Веществата се класифицират като CMR вещества от категория 1A, CMR вещества от категория 1B или CMR вещества от категория 2 в зависимост от равнището на доказателствата за техните CMR свойства.

(2)

В член 15 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 се предвижда, че веществата, които са класифицирани като CMR вещества от категория 1A, категория 1B или категория 2 съгласно част 3 от приложение VI към Регламент (ЕО) № 1272/2008 (CMR вещества), са забранени за използване в козметични продукти. Въпреки това едно CMR вещество може да бъде използвано в козметични продукти, ако са изпълнени условията, предвидени в член 15, параграф 1, второто изречение или в член 15, параграф 2, втората алинея от Регламент (ЕО) № 1223/2009.

(3)

С цел да се прилага еднакво забраната на CMR веществата в рамките на вътрешния пазар, да се гарантира правна сигурност — особено за икономическите оператори и националните компетентни органи — и да се гарантира високо ниво на защита на здравето на човека, всички CMR вещества следва да бъдат включени в списъка на забранените вещества в приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009 и, където е относимо, да бъдат заличени от списъците на ограничените или разрешените вещества в приложения III и V към посочения регламент. Там, където условията, определени в член 15, параграф 1, второто изречение или в член 15, параграф 2, втората алинея от Регламент (ЕО) № 1223/2009, са изпълнени, списъците на ограничените или разрешените вещества в приложения III и V към посочения регламент следва да бъдат съответно изменени.

(4)

За всички вещества, които са класифицирани като CMR вещества, съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008, считано от 1 декември 2018 г., когато започна да се прилага Регламент (ЕС) 2017/776 на Комисията (3), беше предвидено, че те ще бъдат обхванати от Регламент (ЕС) 2019/831 на Комисията (4). Настоящият регламент обхваща веществата, класифицирани като CMR вещества в Регламент (ЕС) 2018/1480 на Комисията (5), който ще се прилага от 1 май 2020 г.

(5)

По отношение на веществото 2-хидрокси-бензоена киселина, с наименование по Международната номенклатура на козметичните съставки (INCI) Salicylic acid, което е класифицирано като CMR вещество от категория 2, беше подадено искане за прилагане на член 15, параграф 1, второто изречение от Регламент (ЕО) № 1223/2009 и беше установено, че предвиденото в посочената разпоредба условие е изпълнено.

(6)

Салициловата киселина и нейните соли понастоящем са включени във вписване 3 от приложение V към Регламент (ЕО) № 1223/2009 като консерванти, разрешени в козметичните продукти при концентрация до 0,5 % (киселина).

(7)

Салициловата киселина е включена и във вписване 98 от приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009 като ограничено вещество, разрешено само когато се използва за цели, различни от консервиране, в продукти за коса с отмиване при концентрация до 3,0 % и в други продукти — в концентрация до 2,0 %.

(8)

В съответствие с член 15, параграф 1, второто изречение от Регламент (ЕО) № 1223/2009 вещество, класифицирано като CMR вещество от категория 2, може да бъде използвано в козметични продукти, ако е оценено от Научния комитет по безопасност на потребителите (НКБП) със заключение, че неговото използване в такива продукти е безопасно.

(9)

На 21 декември 2018 г. НКБП публикува научно становище относно салицилова киселина (6) („становището на НКБП“), в което стигна до заключението, че въз основа на наличните данни веществото е безопасно за потребителите, когато се използва като консервант в козметични продукти при концентрация до 0,5 % (киселина), като се отчитат сега действащите по отношение на него ограничения. Становището на НКБП не е приложимо за продукти за устната кухина нито за продукти, които се прилагат чрез спрей и могат да доведат до експозиция на белите дробове на потребителя чрез вдишване.

(10)

НКБП заключи също така, че салициловата киселина е безопасна, когато се използва за цели, различни от консервант, в концентрация до 3,0 % за продукти за коса с отмиване и до 2,0 % за други продукти, като се отчитат сега действащите ограничения по отношение на нея, с изключение на лосиони за тяло, сенки за очи, спирала за мигли, очна линия, червила и ролкови дезодоранти. Становището на НКБП не е приложимо за продукти за устната кухина, нито за продукти, които се прилагат чрез спрей и могат да доведат до експозиция на белите дробове на потребителя чрез вдишване.

(11)

На последно място, НКБП стигна до заключението, че салициловата киселина е вещество, дразнещо очите, с потенциал да причини сериозно увреждане на очите, и посочи, че в момента се провеждат специални изпитвания, за да се оцени дали салициловата киселина има свойства, които нарушават функциите на ендокринната система, и че в зависимост от резултатите от тези изпитвания може да се наложи да бъдат разгледани потенциалните свойства на салициловата киселина, нарушаващи функциите на ендокринната система.

(12)

С оглед на класифицирането на салициловата киселина като CMR вещество от категория 2 и като вещество, дразнещо очите, което може да причини сериозно увреждане на очите и с оглед на становището на НКБП посоченото вещество следва да бъде разрешено като консервант в козметични продукти в концентрация до 0,5 % (киселина), като се имат предвид настоящите ограничения по отношение на него, с изключение на продукти за устната кухина и за приложения, които могат да доведат до експозиция на белите дробове на крайния потребител чрез вдишване. Посоченото вещество следва също така да бъде разрешено — по отношение на употребите, различни от консервант — в продукти за коса с отмиване при концентрация до 3,0 % и в други продукти с изключение на лосиони за тяло, сенки за очи, спирала за мигли, очна линия, червила и ролкови дезодоранти, в концентрация до 2,0 %. Посоченото вещество следва в никакъв случай да не се използва в приложения, които могат да доведат до експозиция на белите дробове на крайния ползвател чрез вдишване. Като се вземе предвид заключението на НКБП, че салициловата киселина е вещество, дразнещо очите, настоящите ограничения и условието, в което се посочва, че веществото не може да се използва в продукти за деца под 3-годишна възраст, с изключение на шампоани, следва да бъдат изменени, така че да обхващат всички продукти, предназначени за деца на възраст под 3 години. Ограниченията, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009, и условията, определени в приложение V към посочения регламент, следва да бъдат съответно адаптирани.

(13)

По отношение на нито едно друго вещество, различно от салицилова киселина и класифицирано като CMR вещество съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008 с Регламент (ЕС) 2018/1480, не е подавано искане за употреба в козметични продукти по изключение. Нито едно от тези вещества понастоящем не е ограничено или разрешено в приложение III или приложение V към Регламент (ЕО) № 1223/2009. Четири от тези вещества понастоящем са изброени в приложение II към посочения регламент. Веществата, които все още не са изброени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009, следва да бъдат добавени в списъка на веществата, забранени за употреба в козметични продукти, съдържащ се в посоченото приложение.

(14)

Веществото 8-хидроксихинолин; хинолин-8-ол, с наименование по INCI Oxyquinoline, е класифицирано като CMR вещество от категория 1B съгласно Регламент (ЕС) 2017/776, като неговият сулфат, веществото бис(8-хидроксихинолиниев) сулфат, с наименование по INCI Oxyquinoline sulphate, не е класифицирано като CMR вещество. И двете вещества са включени във вписване 395 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009, когато класификацията на Oxyquinoline като CMR вещество е започнала да се прилага, и са забранени за употреба в козметични продукти, освен при условията, предвидени във вписване 51 от приложение III към посочения регламент. Тъй като е класифицирано като CMR вещество, Oxyquinoline е трябвало да бъде заличено от вписване 51 от приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009. С Регламент (ЕС) 2019/831 вписване 51 обаче погрешно е заличено изцяло, включително позоваването на посоченото вписване във вписване 395 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009. С цел да се отрази правилно забраната на Oxyquinoline в козметични продукти въз основа на класифицирането му като CMR вещество, вписване 51 следва отново да се въведе за Oxyquinoline sulphate в приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009, а вписване 395 в приложение II към посочения регламент следва да бъде съответно адаптирано.

(15)

Веществото 4-метил-фенилендиамин с наименование по INCI Diaminotoluene е добавено към списъка на забранените вещества в приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009 с Регламент (ЕС) 2019/831 като вписване 1507. Това вписване обаче не съответства на конкретно вещество, а на група от вещества, сред които само 4-метил-m-фенилендиамин и 2-метил-m-фенилендиамин, тяхната смес и реакционната маса от тези две вещества са класифицирани като CMR вещества съгласно Регламент (ЕО) № 1272/2008. Измежду тези CMR вещества 4-метил-m-фенилендиамин и 2-метил-m-фенилендиамин, тяхната смес и реакционната маса от тези две вещества вече са включени като вписвания 364, 413 и 1144 в приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009, докато реакционната маса от 4-метил-m-фенилендиамин и 2-метил-m-фенилендиамин все още не е забранена за използване в козметични продукти. Поради това вписване 1507 в приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009 следва да бъде изменено и да обхваща само посоченото вещество. Тъй като CMR веществата 4-метил-m-фенилендиамин и 2-метил-m-фенилендиамин, както и сместа и реакционната маса от тези вещества са също така част от по-голямата група ограничени вещества, включени като вписване 9 от приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009, съответните вписвания в приложение II, включително вписване 1507 в изменения му вид, е следвало да бъдат заличени от вписване 9. Поради това вписване 9 от приложение III към Регламент (ЕО) № 1223/2009 следва да бъде съответно адаптирано.

(16)

Освен това 19 вещества или групи от вещества, класифицирани като CMR вещества с Регламент (ЕС) 2016/1179 (7), който започна да се прилага на 1 март 2018 г., погрешно не са включени в Регламент (ЕС) 2019/831, въпреки факта че няма подадени искания за употребата им в козметични продукти. Нито едно от тези вещества и групи вещества понастоящем не е ограничено или разрешено в приложения III или V към Регламент (ЕО) № 1223/2009. 18 от тези вещества и групи вещества понастоящем не са включени в приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009 и поради това следва да бъдат включени в списъка на веществата, забранени за употреба в козметични продукти, съдържащ се посоченото приложение II. Едно от веществата, а именно динатриев октаборат, безводен, принадлежи към групата вещества, вече включена като вписване 1396 в приложение II към Регламент (ЕО) № 1223/2009 и следва да бъде включено в посоченото вписване. Поради това вписване 1396 следва да бъде съответно адаптирано.

(17)

Поради това Регламент (ЕО) № 1223/2009 следва да бъде съответно изменен и поправен.

(18)

Измененията на Регламент (ЕО) № 1223/2009 са въз основа на класификациите на съответните вещества като CMR вещества съгласно Регламент (ЕС) 2018/1480 и поради това следва да се прилагат от същата дата като посочените класификации.

(19)

За да се избегне евентуално прекъсване и правна несигурност за икономическите оператори, поправката на грешката, въведена с Регламент (ЕС) 2019/831 по отношение на веществото Oxyquinoline sulphate, следва да се прилага с обратно действие, считано от датата на влизане в сила на посочения регламент.

(20)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по козметичните продукти,

(1)

На 26 януари 2015 г., 5 февруари 2015 г. и 23 юни 2015 г. Съветът прие решения (ЕС) 2015/116 (1), (ЕС) 2015/190 (2) и (ЕС) 2015/994 (3) за назначаване на членовете и заместник-членовете на Комитета на регионите за периода от 26 януари 2015 г. до 25 януари 2020 г.

(2)

След изтичането на мандата на г-н Vito SANTARSIERO се освободи едно място за заместник-член на Комитета на регионите,

(1)

С писмо от 30 декември 2005 г. Associazione Bancaria Italiana („ABI“ или „жалбоподателят“) подаде жалба до Комисията относно различни мерки, които облагодетелстват банковата дейност на Poste Italiane SpA („Poste Italiane“ или „PI“). По-специално Комисията беше уведомена, че съгласно споразумение между Република Италия („Италия“) и PI Италия олихвява средствата, събирани в пощенските разплащателни сметки в PI и депозирани в италианската хазна („хазната“), с лихва в размер на около 4 %, а PI начислява лихва на пощенските разплащателни сметки в размер на около 1 % („мярката“). Спредът между лихвата по депозитите (т.е. лихвеният процент, който PI плаща на титулярите на пощенски разплащателни сметки) и лихвите по заемите (т.е. лихвеният процент, който PI получава от хазната за депозираните в нея средства) се оказва по-висок от съответния „пазарен“ спред и съответно според жалбоподателя представлява държавна помощ.

(2)

С писмо от 7 февруари 2006 г. Комисията отправи към Италия поредица от въпроси във връзка с лихвите, начислявани на пощенските разплащателни сметки. Италия отговори на тези въпроси с писмо от 21 април 2006 г. На 30 март 2006 г. беше проведена среща с Италия и PI.

(3)

С писмо от 26 септември 2006 г. Комисията уведоми Италия, че е решила да започне процедурата, предвидена в член 108, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), по отношение на мярката. Комисията покани заинтересованите страни да представят мненията си относно мярката. (2)

(4)

С решение от 16 юли 2008 г. (3) („Решението от 2008 г.“) Комисията заключи, че начисляваните от Италия лихви представляват държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар, и разпореди незабавното ѝ възстановяване.

(5)

На 4 декември 2008 г. PI заведе дело пред Общия съд за отмяна на Решението от 2008 г.

(6)

С решение от 13 септември 2013 г. по дело T-525/08 (4) Общият съд отмени Решението от 2008 г. („Решението на Общия съд от 2013 г.“).

(7)

На 30 октомври 2014 г. на уебсайта на Комисията беше публикувана покана за представяне на оферти (5) за изготвянето на доклад за анализ и съпоставяне на доходността от възможните инвестиции на средствата, набирани от PI чрез предлагането на пощенски разплащателни сметки в периода 2005—2007 г.

(8)

На 19 декември 2014 г. договорът беше възложен на Университета на Перуджа. Докладът беше завършен през ноември 2015 г.

(9)

PI е доставчикът на универсалната пощенска услуга в Италия, който предоставя услуга от общ икономически интерес, т.е. задължението за предоставяне на универсална пощенска услуга (6), в съответствие с Втората директива за пощенските услуги (7) и разпоредбите относно универсалната пощенска услуга. Понастоящем в обхвата на услугата от общ икономически интерес, възложена на PI, не са включени финансови услуги.

(10)

Освен че предоставя основни пощенски услуги, PI предлага интегрирани продукти, както и комуникационни, логистични и финансови услуги на цялата територия на Италия.

(11)

Банковата дейност на PI се осъществява чрез напълно интегрирания клон, наречен BancoPosta.

(12)

През периода 2005—2007 г. главен акционер на PI с дял от 65 % е Италия, а Cassa Depositi e Prestiti („CDP“) е миноритарен акционер на PI с дял от 35 %. CDP е бил част от публичната администрация до преобразуването си в дружество с ограничена отговорност в края на 2003 г. От 2003 г. насам, дори след прехвърлянето на 30 % от акционерния капитал на CDP към 65 банкови фондации (8), CDP остава под контрола на Италия. PI също е под контрола на Италия към момента, когато мярката е приведена в действие.

(13)

Мярката, предмет на оценка, се отнася до олихвяването на средствата, събирани от Poste Italiane в пощенски разплащателни сметки и депозирани в хазната през тригодишния период 2005—2007 г.

(14)

Задължението за депозиране на средства в хазната („Задължението“) (9) е било предвидено в Закон № 266 от 23 декември 2005 г. (10) („Законът от 2005 г.“), а олихвяването е предоставяно по силата на споразумение между Италия и PI, прието на 23 февруари 2006 г. („Споразумението“).

(15)

След постановлението от 5 декември 2003 г. (11) отношението между PI и хазната може да бъде описано със следната диаграма:

(16)

В Закона от 2005 г. е предвидено, че финансовите лихви, заплащани на PI за депозитите в хазната, трябва да бъдат определени между Италия и PI според пазарни параметри.

(17)

В съответствие със Закона от 2005 г. в Споразумението са установени конкретните механизми за определяне на лихвените проценти за тригодишен период; то влиза в сила на 4 април 2006 г. (12) с обратно действие, считано от 1 януари 2005 г. Годишният лихвен процент се определя главно като среднопретеглената доходност от италиански държавни облигации (13) с матуритет 30 години (80 %), облигации с матуритет 10 години (10 %) и дванадесетмесечни съкровищни бонове (14) (10 %). Годишните лихвени проценти по държавните ценни книжа и съкровищните облигации, използвани като референтна стойност в Споразумението, са получени чрез пресмятане на простата средноаритметична стойност на цените на 24 инструмента, цитирани на първо и петнадесето число на всеки месец от MTS SpA (дружеството, обезпечаващо електронната търговия на едро с италиански държавни облигации и други ценни книжа с фиксиран матуритет). Следователно разпоредбата за актуализиране на параметрите на всеки 15 дни е обуславяла плаващия характер на индексирането. Освен това в случай на значителни промени в кривата на лихвените проценти (например промяна в отношението между дългосрочните и краткосрочните лихвени проценти), PI е можело да преразгледа схемата за изчисляване. Споразумението е можело да бъде прекратено от всяка от страните в края на всяка година с 6-месечно предизвестие.

(18)

Лихвеният процент за 2005 г., 2006 г. и 2007 г. е бил съответно 3,9 %, 4,25 % и 4,7 %.

(19)

Със Закон № 296 от 27 декември 2006 г. („Законът от 2006 г.“) (15) Италия изменя Закона от 2005 г. Със Закона от 2006 е установена нова инвестиционна рамка: изискването PI да депозира средствата, събрани чрез пощенските разплащателни сметки на частни клиенти (т.е. те не са в разпореждане на публичната администрация), е отменено и тези средства е трябвало да се инвестират от PI в държавни облигации, емитирани в еврозоната (16). В съответствие със Закона от 2006 г. новата инвестиционна рамка е въведена поетапно през 2007 г. и завършена до края на същата година.

(20)

В Решението от 2008 г. Комисията стигна до заключението, че оценяваната мярка (т.е. олихвяването, предоставено от хазната на PI в съответствие със Споразумението) представлява държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар, и разпореди нейното незабавно и ефективно възстановяване.

(21)

За да установи наличието на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, в Решението от 2008 г. Комисията съпостави лихвения процент, плащан от хазната на PI според Споразумението („лихвеният процент според Споразумението“), и лихвения процент, който разумен частен заемополучател би платил на пазара в сходна ситуация („лихвеният процент, предоставен на разумен частен заемополучател“).

(22)

Както е обяснено в съображение 119 от Решението от 2008 г., когато разумен частен заемополучател определя олихвяването по депозити, той би взел предвид основно следните елементи:

(23)

Що се отнася до брутния размер на депозираните средства, в Решението от 2008 г. Комисията прие, че той възлиза на общо 35 милиарда евро, което е значителна парична сума от един единствен заемодател. Комисията обаче отбеляза, че направеният от PI депозит в хазната представлява само 2,8 % от непогасените държавни ценни книжа към края на 2005 г. Освен това емисията на италиански държавни облигации е била презаписана през този период. Ето защо на пазара не е имало индикации за недостиг на средства и че направеният от PI депозит е изиграл важна роля за преодоляването на подобен недостиг (съображение 124 от Решението от 2008 г.).

(24)

Що се отнася до стабилността на депозираните средства, Комисията счита, че 10 % от депозитите в разплащателни пощенски сметки могат да се считат за променливи, а 90 % могат да се считат за стабилни (съображение 133 от Решението от 2008 г.).

(25)

По отношение на средната дюрация/средния матуритет на депозитите Комисията направи разграничение между активно управление на средства, което би било възможно без Споразумението, и пасивно управление на средства, което е резултат от Задължението. Разумният частен заемополучател е щял да очаква, че Задължението ще бъде променено в срок най-много до пет години, и би взел предвид този факт при определянето на лихвения процент по заема. Комисията заяви, че в рамките на активно управление на средствата средният матуритет на общия размер на средствата, набрани по пощенски сметки, е бил малко под пет години. Следователно разумният частен заемополучател е щял да използва като база за пазарното олихвяване на стабилния компонент на депозитите доходността от петгодишни облигации (а не доходността от 10-годишни или 30-годишни облигации, както се изисква според Споразумението). Що се отнася до променливия компонент на депозитите, разумният частен заемополучател е щял да използва като база за олихвяването тримесечни съкровищни бонове (а не 12-месечни съкровищни бонове, както се изисква според Споразумението).

(26)

По отношение на финансовите рискове, свързани с депозитите от пощенски разплащателни сметки, Комисията отбеляза, че ликвидният риск е бил понесен изцяло от заемополучателя (т.е. хазната), а не от PI. Според Споразумението, ако вложителите изтеглят парите си от пощенските разплащателни сметки, хазната е трябвало да предостави на PI необходимите средства в същия размер.

(27)

Комисията стигна до заключението (съображение 178 от Решението от 2008 г.), че лихвеният процент според Споразумението е надвишавал процентът, предоставен на разумен частен заемополучател, с 1,09 % през 2005 г., 0,65 % през 2006 г. и 0,47 % през 2007 г. Поради това Комисията стигна до заключението, че мярката представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(28)

Ad abundatiam, в своята оценка Комисията разгледа алтернативните инвестиционни възможности, за които Италия посочва, че са били налични за PI в отсъствието на Задължението, главно направените от PI инвестиции със средствата, набрани чрез застрахователни дейности, Poste Vita SpA и алтернативните стратегии за активно управление на средства. В този контекст Комисията направи анализ дали тези алтернативни инвестиции биха осигурили за PI сходна или по-висока доходност спрямо заложената в Споразумението.

(29)

Комисията стигна до заключението, че от гледна точка на факторите риск/възвръщаемост тези алтернативни инвестиции не биха осигурили на PI сходна или по-висока доходност от заложената в Споразумението.

(30)

С Решението от 2013 г. Общият съд отмени Решението от 2008 г.

(31)

Общият съд определи, че наличието на положителна разлика между лихвения процент според Споразумението и лихвения процент, предоставен на разумен частен заемополучател, не е достатъчно, за да се докаже предимство за PI.

(32)

Общият съд отбеляза, че лихвеният процент, предоставен на разумен частен заемополучател, е определен от Комисията въз основа на четирите параметъра, описани в съображение 22 от настоящото решение. При тези обстоятелства Общият съд стигна до заключението, че лихвеният процент, предоставен на разумен частен заемополучател, не представлява пазарен лихвен процент (17).

(33)

Общият съд отбеляза, че дори лихвеният процент, предоставен на разумен частен заемополучател, да не е в размер на пазарния лихвен процент, PI би получило предимство само ако лихвеният процент според Споразумението е по-висок от възвръщаемостта, която PI разумно би могло да постигне в отсъствието на Задължението.

(34)

Общият съд определи, че Комисията не би могла да стигне до заключението, че мярката е облагодетелствала PI, без да докаже по категоричен начин, че в отсъствието на Задължението PI не е можело да постигне по-висока възвръщаемост посредством инвестиране на депозитите от пощенските разплащателни сметки в сравнение с лихвения процент според Споразумението.

(35)

Общият съд стигна до заключението, че Комисията е допуснала явна грешка в Решението от 2008 г., като е заключила, че мярката предоставя предимство на PI въз основа на положителната разлика между лихвения процент според Споразумението и лихвения процент, предоставен на разумен частен заемополучател.

(36)

Общият съд определи, че посочените от Комисията причини за оспорване на релевантността на елементите, представени от Италия, не са достатъчно добре обосновани.

(37)

Общият съд отбеляза също така, че Комисията е оценила, ad abundatiam, възвръщаемостта на направените от PI инвестиции със средствата, които са набрани чрез неговите застрахователни дейности, и възвръщаемостта, реализирана в рамките на стратегията за активно управление на средствата, като стигна до заключението, че от гледна точка на факторите риск/възвръщаемост тези алтернативни стратегии за инвестиции не биха генерирали лихвени проценти, които са сходни или по-високи от определените в Споразумението за съответния период.

(38)

Общият съд оцени дали е правилно заключението на Комисията, че мярката представлява държавна помощ, което е направено въз основа на нейната оценка на стратегиите за алтернативни инвестиции, предложени от Италия.

(39)

Общият съд постанови, че таксите за управление, свързани с пощенските разплащателни сметки и застрахователните продукти, не са подходящи за целите на сравняването на възвръщаемостта, реализирана с лихвения процент според Споразумението и с алтернативните стратегии за инвестиции. Поради това Съдът определи, че Комисията неправилно е приспаднала тези такси и че сравнението между процента според Споразумението и възвръщаемостта, от която са извадени тези такси за управление, свързани със застрахователни продукти, не е подходящо, за да се направи оценка дали мярката представлява държавна помощ.

(40)

Що се отнася до стратегията за активно управление на средствата, Общият съд посочи, че Комисията не може да направи разумно сравнение между лихвения процент според Споразумението и възвръщаемостта от стратегията за активно управление на средствата,съсредоточавайки се върху ограничен период от три години, който не е представителен за възвръщаемостта, постигната благодарение на стратегията за активно управление на средствата.

(41)

Освен това Общият съд определи, че капиталовите печалби са важен параметър на стратегиите за активно управление на средствата и поради това не трябва да се изпускат от анализа на съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Комисията бе посочила, че капиталовите печалби трябва да бъдат изключени от анализа, тъй като не е можело да бъдат предвидени предварително, и в резултат на това възвръщаемостта, реализирана чрез стратегията за активно управление на средствата, след като се приспаднат тези капиталови печалби, е била по-ниска от лихвения процент според Споразумението или лихвения процент, предоставен на разумен частен заемополучател.

(42)

Общият съд определи, че въз основа на факта, че възвръщаемостта, реализирана чрез стратегията за активно управление на средствата, след като се приспаднат капиталовите печалби, е била по-ниска от лихвения процент според Споразумението, не може да се установи наличието на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(43)

Общият съд определи, че заключението на Комисията в Решението от 2008 г., според което в отсъствието на Задължението PI не би могло да постигне възвръщаемост, равна на лихвения процент според Споразумението или по-висока от него, се базира на погрешна или неправилна информация.

(44)

Поради това Общият съд отмени Решението от 2008 г. Решението от 2013 г. не е обжалвано.

(45)

В своето писмо от 27 декември 2006 г. ABI представи следните мнения:

(46)

Италия представи различни аргументи в писмата си от 31 октомври 2006 г., 29 декември 2006 г., 16 февруари 2007 г., 30 март 2007 г., 2 април 2007 г., 1 юни 2007 г., 27 ноември 2007 г., 29 февруари 2008 г., 7 март 2008 г. и 23 април 2008 г.

(47)

Първо, Италия напомни, че в Закона от 2005 г. и в Споразумението е посочено, че финансовата лихва, плащана на PI, е трябвало да бъде определена в съответствие с пазарни параметри. Според Италия от тази лихва не е получено никакво предимство.

(48)

Второ, според твърдението на Италия пощенските разплащателни сметки следва да се сравняват с банкови разплащателни сметки едва от 2001 г. насам, когато е въведен новият продукт „Conto BancoPosta“. Преди 2001 г. е имало колебания в депозираните в хазната суми, например е имало значително намаляване на депозитите по разплащателни сметки в края на 90-те години на XX век, и по-специално между 1996 и 1997 г., което е било следствие от приемането на Закон № 662 от 23 декември 1996 г., с който е наложено закриването на сметките, използвани от хазната за изплащане на държавни пенсии. Това закриване е довело до намаляване на депозитите с приблизително 11 милиарда евро (считано от 1 януари 1997 г.). Според Италия е трудно да се установи точната причина за тези колебания поради външни политически фактори, както и поради факта, че по това време PI е публична институция. След преобразуването на PI в публично дружество през 1998 г., депозираните в хазната суми отбелязват редовен и устойчив растеж.

(49)

Италия посочи, че Споразумението между хазната и PI урежда техните финансови отношения по прозрачен начин. От една страна, Споразумението е сключено за тригодишен срок, а не е безсрочно; от друга страна, Споразумението предвижда възможност всяка от страните да може да го прекрати, ако пазарните условия престанат да гарантират съответствието с механизма за изчисляване на лихвата по депозита.

(50)

Според Италия изборът на плаващ лихвен процент, предвиден в Споразумението, е допринесъл за удовлетворяване на изискването за пазарен лихвен процент. По-специално, плаващият лихвен процент е представлявал справедлив процент за хазната, тъй като е бил свързан с разходи за хазната, съответстващи на разходите за алтернативни източници на финансиране, напр. средносрочен/дългосрочен дълг.

(51)

Италия посочи, че от 2007 г. насам PI е възприело консервативен подход спрямо прилаганото от него активно управление на средствата, което се различава от предвиденото в Споразумението, тъй като позволява на PI да състави портфейл въз основа на разпределение на активите, съответстващо на целите и финансовата стратегия на дружеството.

(52)

Италия уведоми Комисията, че законът, според който от PI се изисква да депозира в хазната набраните по пощенски разплащателни сметки средства, е бил отменен през декември 2006 г. със Закона от 2006 г. Според този закон средствата, набрани в пощенски разплащателни сметки на частни клиенти, са инвестирани от PI в държавни облигации, емитирани в еврозоната (вж. съображение 19). Целта е била с новия закон да се предостави на PI по-голяма финансова независимост.

(53)

В подкрепа на позицията си за стабилния характер на депозираните средства, Италия изтъкна резултатите от два модела: вътрешните статистически модели, разработени от PI, и модела, разработен от PI и консултантското дружество […], насочен към определяне на консервативната тенденция в динамиката на средствата, набрани в пощенските разплащателни сметки.

(54)

Вътрешните модели са основани на анализ на ежедневните колебания в обема на набраните средства в пощенски разплащателни сметки, сравнени със средните стойности, като се използват само тенденциите на динамиката на средствата по разплащателните сметки за минали периоди. Моделите показват тенденция на нарастване на сумите, които са депозирани в хазната (средствата, набрани в сметките на частни клиенти, представляват около 75 % от всички средства, набрани по пощенски разплащателни сметки). Стабилният компонент на депозитите показва тенденция на нарастване и представлява 90 % от общите средни депозити (от 85 % през 2002 г. до 92 % през 2006 г.). Аналогично, вътрешните модели показват, че е налице променлив компонент на депозитите, който е намалял до около 10 %.

(55)

Моделът на […], който Италия счита за много консервативен, показва, че дюрацията на общата съвкупност от пощенските разплащателни сметки се различава от дюрацията на отделната пощенска текуща сметка. Ако някои клиенти реално решат да закрият сметките си на следващия ден, ефектът върху общия размер на средствата, набрани от PI, би бил маргинален поради големия брой на клиентите, факта, че средният размер на депозитите по тези сметки е малък и че депозитите на нови клиенти като цяло заместват депозитите на напускащите клиенти.

(56)

Типът консервативен модел, разработен от […], е използван от няколко италиански банки в контекста на тяхното активно управление на ликвидността през срока на действие на Споразумението, за да се определи дюрацията на техните разплащателни сметки и след това тази дюрация да бъде отразена в съответния инвестиционен портфейл като част от тяхното управление на активите/пасивите (УАП). Този консервативен модел е използван от PI за установяване на дюрацията на средствата, които са набрани по пощенски разплащателни сметки (притежавани от частни лица (20)) през периода 2005—2006 г., когато PI е било задължено да депозира всички средства в хазната (пасивно управление на ликвидността), и през периода след 1 януари 2007 г., когато средствата, набрани по пощенски разплащателни сметки на частни клиенти, са инвестирани от PI в държавни облигации, емитирани в еврозоната (активно управление на ликвидността).

(57)

Според Италия, в контекста на пасивното управление на ликвидността на PI, в модела на […] се прави опит за количествено изразяване на дюрацията на стабилните и на променливите компоненти на депозитите, определени чрез вътрешните модели въз основа на анализ на променливостта на пощенските разплащателни сметки в миналото и на вероятното поведение на титулярите на сметките. Една от спецификациите на модела (21) показва, че приблизително две трети от средствата са с много дълга дюрация, а една трета са с променлива дюрация от 0 до 10 години. Следователно съответният инвестиционен портфейл би бил със среден полезен живот от 4,1 години и дюрация по Макоули (22) от 3,2 години. В алтернативната спецификация на модела (23) съответният инвестиционен портфейл ще има среден полезен живот от 4,9 години и дюрация по Макоули от 3,8 години (24).

(58)

Според Италия, в контекста на активното управление на ликвидността на PI, моделът на […] подкрепя PI при определянето на оптималното разпределение на ресурсите. Въз основа на много консервативни хипотези е посочено, че е разумно PI да възприеме разпределение на активите със среден полезен живот от 4 до 5 години.

(59)

По отношение на разходите, свързани с набирането и депозирането на средствата, идващи от пощенските разплащателни сметки на клиентите на PI, Италия посочва, че аналитичната счетоводна система на PI дава възможност за определяне на разходите за дейността на PI като цяло, а не по отделни продукти. Италия изтъква, че маржовете на печалбата на PI са по-малки от съответните маржове в банковия сектор.

(60)

Италия посочи, че по Споразумението е предвидено да се изплаща възнаграждение на PI въз основа на доходността на съкровищните облигации — основният инструмент за финансиране, с който разполага Италия.

(61)

По-специално Споразумението позволява PI да получава възнаграждение въз основа на дългосрочни проценти, които са били в съответствие с хоризонта на средствата, набрани в пощенските разплащателни сметки. Според Споразумението хазната също е защитена от неблагоприятни пазарни условия, тъй като има право да отмени Споразумението, ако то повече не е съвместимо с разходите за алтернативни източници на финансиране.

(62)

На базата на сравнение между предвидения в Споразумението лихвен процент и разходите на хазната за финансиране, Италия заяви, че разходите на хазната за средносрочно/дългосрочно финансиране съответстват на лихвения процент, предвиден в Споразумението.

(63)

Освен това i) ставката на лихвата, която е определена в Споразумението, е индексирана спрямо параметри, обвързани с публичния дълг на Италия (държавни ценни книжа), които са най-подходящата референция за разходите на хазната за финансиране; ii) стабилността на финансирането, проверена чрез статистически модели, и Задължението, което е наложено на PI, правят инвестицията в основната ѝ част постоянна (без да се вземат предвид специалните предпазни мерки, като възможността за ранно изтегляне или тригодишният срок на правоотношението, които предпазват хазната срещу непредвидени изменения на пазара); iii) поетият от хазната ликвиден риск е ограничен, предвид доказаната стабилност на пощенските средства, което намира отражение в обвързването на 10 % от тези средства с краткосрочни параметри.

(64)

Що се отнася до дългосрочния елемент на лихвения процент по заемите (90 % от които са съставени от i) 10 % са обвързани с доходността от 10-годишни италиански държавни облигации, а ii) 80 % са обвързани с доходността от 30-годишни италиански държавни облигации), Италия счита, че Задължението е различно от задължение за директно инвестиране в италиански държавни облигации, според което италианските държавни облигации могат да се избират и управляват свободно.

(65)

Лихвеният процент по заемите отговаря на пазарните принципи, тъй като депозираните в хазната средства имат дългосрочна дюрация. Това се дължи на факта, че Задължението не е с неограничен срок, както и на стабилността на средствата, събрани в пощенските разплащателни сметки на клиентите на PI и депозирани в хазната. Освен това според Италия Задължението не позволява на PI да прилага активно и евентуално по-изгодно управление на средствата. Италия твърди, че в отсъствието на Задължението PI е можело да инвестира 10 % от своите ликвидни средства в краткосрочни облигации и 90 % в дългосрочни облигации.

(66)

Що се отнася до съответствието с пазарните принципи на лихвения процент, заплащан на PI, Италия представи становището на одиторите на PI и писмата за подкрепа от частни банки и консултанти. Одиторите на PI посочват, че, с оглед на характеристиките и равнищата на нарастване на средствата, набрани в пощенските разплащателни сметки, те имат стабилен характер. Частните банки и консултанти (25) са съгласни, че постигнатата от PI възвръщаемост на средствата, набрани по разплащателни пощенски сметки и депозирани в хазната, е сходна с пазарните равнища на възвръщаемост, която PI би могло да постигне чрез прилагането на подходящи стратегии за инвестиции и управление на риска.

(67)

Италия счита, че получената от PI лихва върху депозираните в хазната средства е съпоставимо с лихвата, получена върху средствата, инвестирани от Poste Vita. Италия твърди, че животозастрахователните полици могат да се считат за съпоставими продукти с пощенските разплащателни сметки и че средният лихвен процент по инвестираните постъпления от тези продукти (напр. Posta Più) е 4,68 % през периода 2002—2006 г., който съответства на лихвения процент според Споразумението (4,55 %).

(68)

Италия счита, че пощенските разплащателни сметки и животозастрахователните полици са съпоставими финансови продукти, тъй като пощенските сметки са краткосрочни продукти, но de facto те са сходни със средносрочните финансови инструменти с минимален гарантиран капитал и възвръщаемост.

(69)

Според Италия през оценявания период стратегията за управление на активите/пасивите на La Banque Postale (Франция) е била базирана на същия тип статистически модел, който е използван от PI.

(70)

Статистическият модел идентифицира стабилните и променливите компоненти в набраните в пощенските разплащателни сметки средства. Стабилните компоненти от средствата са инвестирани в облигации на държави от ОИСР, а променливите компоненти от средствата — в краткосрочни инструменти. Въз основа на този модел през 2005 г. възвръщаемостта върху инвестираните разплащателни сметки на La Banque Postale е била 4,4 % (спрямо предвидените в Споразумението 3,9 %).

(71)

По-специално примерът с La Banque Postale показва, че може да се постигне по-висока възвръщаемост на инвестициите в сравнение с предвидената в Споразумението, като се използва консервативно управление на активите/пасивите със средна продължителност от 5 години.

(72)

За да докаже, че предвиденото в Споразумението олихвяване не предоставя предимство на PI, Италия предостави на Комисията проучване, извършено от […].

(73)

В проучването […] прави следния анализ:

(74)

Що се отнася до сравнението между лихвата по депозита в хазната и лихвата, която се предлага от стратегиите за активно управление на средствата, Италия обясни, че подобно сравнение трябва да се направи в рамките на значителен времеви хоризонт — 10 години — за да се обхване пълен икономически цикъл. Това е била причината, поради която […] сравнява възвръщаемостта според Споразумението с възвръщаемостта от алтернативни стратегии за 10-годишен период, а не за по-кратък период. Поради това, когато лихвите се повишават, портфейлите, базирани на фиксиран лихвен процент, постигат по-слаби резултати в сравнение с портфейлите, базирани на плаващ лихвен процент, а при намаляващи лихвени проценти става обратното.

(75)

Според Италия през 10-годишен период инвестиционните портфейли, базирани на плаващи лихвени проценти, могат да се сравняват с инвестиционните портфейли, базирани на фиксирани лихвени проценти, поради компенсирането на капиталовите печалби и капиталовите загуби. Всъщност през 10-годишен период възвръщаемостта на портфейлите, базирани на фиксиран лихвен процент, съответства на възвръщаемостта на портфейлите, базирани на плаващ лихвен процент. Активното управление на средствата определено осигурява по-висока възвръщаемост от пасивните („параметрични“) инвестиции като Споразумението (напр. възвръщаемостта от индикативния портфейл с 5-годишна дюрация, използван от […], отговаря на възвръщаемостта според Споразумението, чиято дюрация е много по-голяма).

(76)

Освен това според Италия Комисията следва да разграничава рисковете в краткосрочен и дългосрочен план. Макар да е вярно, че стойността на ценните книжа с фиксиран лихвен процент и дюрация от 10 години може да варира в широки граници в краткосрочен план, за целия 10-годишен период облигациите с фиксиран лихвен процент осигуряват много надежден процент на възвръщаемост (тъй като е фиксиран). Като цяло за 10-годишен период възвръщаемостта на портфейлите, базирани на фиксиран лихвен процент, би съответствала на възвръщаемостта на портфейлите, базирани на плаващ лихвен процент, а последните всъщност са по-рискови (тъй като са обект на годишни промени в лихвения приход).

(77)

Освен това реалните алтернативни инвестиционни стратегии, които са гъвкави и могат да бъдат базирани на всички възможни финансови инструменти, предлагани на пазара, дават по-голяма възможност за постигането на по-добри резултати от пасивните инвестиции като Споразумението.

(78)

В допълнение Италия подчерта, че към момента на сключване на Споразумението с хазната, не е била известна бъдещата тенденция на лихвените проценти. Според Италия изборът да се използват плаващи параметри за Споразумението е бил рационален от икономическа гледна точка, тъй като е бил справедлив и за двете страни: PI и хазната. Възможността за преразглеждане на Споразумението след три години и за отмяната му всяка година позволява на всяка от двете страни да се оттегли от него, ако олихвяването е станало несправедливо или несъвместимо поради променящите се пазарни лихвени проценти.

(79)

Проучването на […] показва също така, че Задължението е породило алтернативни разходи и рискове за PI, тъй като е ограничило спектъра на достъпните за дружеството инвестиционни опции. Депозитът в хазната е бил свързан изключително с кредитния риск на Италия, което не е позволявало на PI да търси диверсифициране на инвестиционните възможности на европейския пазар на държавни облигации. Освен това този кредитен риск е бил съчетан с ликвидния риск поради дългосрочния характер на депозита и липсата на права за ранно изкупуване.

(80)

Италия обосновава сравнението между механизма на Споразумението (основан на променливи лихвени проценти) и количествените модели, използвани от […], които имат за цел да докажат предимствата на активното управление на активите (основано на фиксирани лихвени проценти), като посочва, че обичайната практика на операторите на пазара, които търгуват с облигации, и на PI след 2007 г. предполага инвестиране в ценни книжа с фиксиран лихвен процент. Те твърдят също така, че трябва да се анализира сравнението между механизма на Споразумението и количествените модели, използвани от RBS, с оглед на сравнението между пасивното и активното управление на средствата, а не между два механизма за олихвяване, основани на фиксирани и плаващи лихвени проценти.

(81)

Накрая Италия твърди, че с механизма на Споразумението, основан на краткосрочно олихвяване за променливия компонент от депозираните в хазната средства, се оценява адекватно реалният ликвиден риск, който се носи от хазната.

(82)

Според Италия процентът по депозитите в хазната не може да е краткосрочен процент (напр. лихвен процент по 12-месечни съкровищни бонове) поради стабилността на депозитите.

(83)

Италия отбеляза, че ако за референтна година се използва 2005 г. (както е направило ABI), полученият анализ ще бъде подвеждащ, тъй като 2005 г. е годината, в която лихвените проценти по краткосрочните съкровищни бонове са били най-ниски.

(84)

Що се отнася до направеното от ABI сравнение с лихвата, получена от CDP по неговите средства, депозирани в хазната (лихва, равна на шестмесечен плаващ лихвен процент, изчислен като простата средноаритметична стойност на доходността от шестмесечните обикновени съкровищни бонове и месечния индекс Rendistato), Италия твърди, че CDP не може да се сравнява с PI, тъй като то е различно дружество от гледна точка на своята структура, дейности, стопански цели, операции, организация и инвестиционни политики. Италия твърди също така, че, тъй като месечният индекс Rendistato представлява средносрочен/дългосрочен лихвен процент, ABI си противоречи, когато смята, че върху ликвидните средства на PI, депозирани в хазната, трябва да се изплаща възнаграждение съобразно краткосрочни параметри.

(85)

Италия твърди също така, че поради уникалния характер на направените депозити в хазната е трудно да се намери един отделен заместващ инструмент. Поради стабилността на пощенските разплащателни сметки обаче депозирането на тези средства в хазната може до голяма степен да се сравни със средствата, набирани чрез дългосрочни облигации. Стабилността на пощенските разплащателни сметки прави сравнението с краткосрочните (12-месечни) съкровищни бонове неприложимо.

(86)

За да установи дали една мярка представлява помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, Комисията трябва да определи i) дали мярката е предоставена от държавата или с държавни ресурси; ii) дали мярката предоставя икономическо предимство; iii) дали мярката може да наруши конкуренцията, като постави в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на определени стоки; и, накрая, iv) дали мярката засяга търговията между държавите членки. За да представлява една мярка държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, трябва да бъдат изпълнени всички тези условия.

(87)

С Решението от 2013 г. Общият съд отмени Решението от 2008 г. По-специално Съдът прие, че Комисията е допуснала явна грешка, като е заключила, че мярката представлява държавна помощ, въз основа на положителната разлика между лихвения процент според Споразумението и лихвения процент, предоставен на разумен частен заемополучател. За да се докаже, че мярката действително предоставя икономическо предимство, Комисията е трябвало ясно да докаже, че в отсъствието на Задължението PI не би могло разумно да получи възвръщаемост, по-висока или равна на лихвения процент според Споразумението, като инвестира на пазара депозитите, направени в пощенски разплащателни сметки.

(88)

Следователно в тази оценка се разглежда дали е било предоставено икономическо предимство, без което мярката не би била държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

(89)

Комисията счита, че при сравнението между Споразумението и алтернативните инвестиции, които са били налични за PI в отсъствието на Задължението, трябва надлежно да се вземе предвид свързаният с инвестициите риск и техните взаимодействия с рисковете, произтичащи от пасивите на PI (т.е. съвкупните депозити на клиенти), от гледна точка на интегрираното управление на активите и пасивите. Тогава трябва да се направи сравнение или между възвръщаемостта в съответствие със Споразумението и възвръщаемостта на инвестиции с аналогично ниво на риск като този според Споразумението, или между коригирана спрямо риска възвръщаемост.

(90)

Комисията напомня също така, че анализът на възможното предимство за PI, предоставено от Споразумението, трябва да се направи ex ante. Оценката на възвръщаемостта при алтернативните инвестиции трябва да се прави в съответствие с информацията, която е била на разположение на страните към момента на приемане на Споразумението.

(91)

Първо, Комисията прегледа представените от Италия сравнения, както е обобщено в раздел 3.2.7. Италия заяви, че алтернативните инвестиции, които PI може да е имало на разположение в отсъствието на Задължението, предлагат сходна или по-висока възвръщаемост в сравнение със Споразумението и че това показва, че Споразумението не осигурява никакво предимство за PI. Комисията установи, че не е доказано, че тези предложени алтернативни инвестиции са съпоставими със Споразумението от гледна точка на риска. В резултат на това те не могат да бъдат база за описаната от Общия съд оценка, тъй като не позволяват да се направи валидно заключение дали PI се е облагодетелствало от Споразумението.

(92)

Освен това Италия посочи, че отсъствието на ex-ante предимство за PI е резултат от опцията — която е била на разположение както на PI, така и на държавата — всяка година Споразумението да може да се прекрати, ако олихвяването е станало несправедливо (вж. съображение 78). Въпреки това Комисията счете, че тази опция не изключва потенциално предимство за PI. Опцията не обхваща първата година и Италия не е била задължена да я упражни през следващите години дори ако би било удобно да се направи това.

(93)

Въз основа на горното Комисията стига до заключението, че изтъкнатите от Италия аргументи не са достатъчни, за да се направи валидно заключение дали Споразумението е предоставило предимство на PI или не. След това Комисията направи оценката, описана от Общия съд по това дело. За тази цел Комисията изчисли очакваната възвръщаемост/рискове според пълен набор от алтернативни инвестиционни стратегии, които са били налични в отсъствието на Задължението. За техническа помощ по тези въпроси Комисията избра чрез тръжна процедура Университета на Перуджа, чиито експерти изготвиха доклад през ноември 2015 г. („експертният доклад“).

(94)

В експертния доклад е разгледана направената от PI инвестиция в съответствие със Задължението, чиято възвръщаемост е уредена в Споразумението, както и потенциални алтернативни стратегии за пазарни инвестиции, които PI е можело да разгледа в отсъствието на Задължението, за периода 2005—2007 г. по отношение на средствата, набрани чрез пощенски разплащателни сметки. В доклада се прави оценка също така на съответните профили на съотношението между риска и възвръщаемостта, като се използва единствено информацията, която е била на разположение на PI към момента на инвестицията.

(95)

В експертния доклад е направена симулация как се очаква да се изменят пасивите на PI (т.е. депозитите) с течение на времето. Тъй като тези пасиви представляват вземания на вложители, PI може да инвестира само сумата, която вложителите не са изтеглили. В резултат на това експертите оценяват т.нар. модели на пасивите (МП), моделиращи размера на средствата, които се очаква да са на разположение на PI през определен период от време и които съответно PI може да инвестира. За целите на тази оценка в експертния доклад се прави разграничение между стабилните компоненти на пасивите и променливите компоненти. Според оценения МП само стабилните компоненти могат да бъдат инвестирани в активи с краткосрочен или дългосрочен матуритет.

(96)

В експертния доклад са разгледани два модела на пасивите — МП1 и МП2 — които се различават по начина, по който се третира стабилният компонент на депозитите (т.е. частта, която не е изтеглена през следващите 30 години, съобразно допусканията в моделирането). И в двата сценария в експертния доклад се приема, че общият размер на събраните средства ще намалее с течение на времето поради тегленето на депозити по разплащателните сметки. При МП1 изходящите потоци с моделиран матуритет над 30 години години се разпределят пропорционално за период от 30 години. При МП2 всички изходящи потоци с моделиран матуритет над 30 години се разпределят към изходящия поток през 30-та година. Според допусканията в експертния доклад разликата е значителна, тъй като приблизително 60 % от всички депозити са с дати на моделирания изходящ поток след повече от 30 години. На тази база според МП1 изходящи потоци се реализират редовно между първата и 30-та година, докато според МП2 само 40 % от изходящите потоци се реализират между първата и 30-ата година, а 60 % се реализират само през 30-ата година.

(97)

Що се отнася до въпроса по кой от двата модела на пасивите би могло да се направи по-подходящо допускане, в експертния доклад се посочва, че по-подходящ е моделът на пасивите МП2, който не е толкова консервативен. В подкрепа на това заключение в експертния доклад се посочва, че PI се различава от типичната търговска банка дотолкова, че i) PI не е обект на консервативните разпоредби, които са приложими за банките, и следователно на изискването за по-високо ниво на капитала за по-дългосрочните инвестиции; както и че ii) PI не е изложено на същия риск от масирано теглене и ликвидна криза като типичната банка, тъй като голяма част от инвеститорите отъждествяват PI с Италия. В експертния доклад се твърди, че тази позиция съответства на очакването, че в случай на ликвидна криза Италия би била принудена да финансира евентуалната несъстоятелност на PI, за да се избегне нейното разпространение, което би довело да влошаване на кредитния рейтинг на целия държавен дълг.

(98)

Комисията отбелязва, че в експертния доклад се посочва, че средствата, депозирани от PI по сметка в хазната, de facto не са краткосрочни по своя характер. ABI посочва краткосрочен времеви хоризонт на средствата и твърди, че лихвата по депозита в хазната е трябвало да съответства на краткосрочния ѝ характер (вж. съображение 45). В същото време Комисията напомня, че дългосрочният характер на средствата, депозирани от PI в хазната, както се оценява в експертния доклад, не е достатъчен, за да се определи липсата на държавна помощ. В съответствие с оценката, изискана според Решението от 2013 г., за да се определи ефективно дали мярката е предоставила предимство на PI, трябва да се направи разумно сравнение на възвръщаемостта/риска както при наличието на Задължението, така и без Задължението.

(99)

Съответно в експертния доклад се изгражда динамичен модел на лихвения процент, позволяващ да се изчисляват цените на облигациите въз основа на модела на кривата на доходността, свързана с лихвения процент, във всеки един момент в бъдеще. В доклада са разгледани три сценария по отношение на лихвения процент: постоянни (стабилни), нарастващи и намаляващи лихвени проценти, съпоставени спрямо кривата на доходността, която преобладава към момента на сключване на Споразумението.

(100)

След това в експертния доклад са разгледани характеристиките на съотношението между риска и възвръщаемостта на реалната инвестиция, която PI е направило в съответствие със Задължението и чиято възвръщаемост е уредена в Споразумението. Тук рискът, който се дължи изцяло на промени в лихвения процент, оказващ въздействие върху цените на облигациите, използвани за изчисляване на подходящата ставка на лихвата според Споразумението, е много малък. Всъщност нивото на риска е 0,11 %, 0,17 % и 0,06 % съответно при сценариите с постоянен, нарастващ и намаляващ лихвен процент.

(101)

Що се отнася до наличните инвестиционни стратегии, към момента на инвестицията PI е можело да инвестира само в облигации с инвестиционен рейтинг, емитирани в еврозоната. Съответно за целите на сравнението експертите вземат предвид стратегии, основани на италиански държавни облигации с различни матуритети, и стратегия с държавни облигации, емитирани в еврозоната.

(102)

При разглеждането на наличните инвестиционни стратегии в експертния доклад са изследвани два основни риска: риска, произтичащ от разликата между матуритетите на активите на PI (италианските държавни облигации) и неговите пасиви (депозитите), както и риска от неизпълнение по държавни ценни книжа от страна на Италия.

(103)

Разликата или несъответствието между матуритетите на активите и пасивите създава ликвиден риск (т.е. рискът, че PI няма да разполага с достатъчно ликвидни средства, за да отговори на исканията за теглене от страна на вложителите в даден момент от времето). Този ликвиден риск обаче е ограничен, когато активите (т.е. италианските държавни облигации) се продават лесно. Ако PI е трябвало да продаде тези облигации преди да настъпи техния матуритет, пазарната цена би била повлияна от преобладаващия лихвен процент към дадения момент, което би изложило PI на лихвен риск и би довело до потенциални капиталови печалби или загуби. В експертния доклад е направено специално моделиране на този риск.

(104)

Що се отнася до риска от неизпълнение по държавните ценни книжа, в експертния доклад е посочено, че по Споразумението PI също е изложено на риск от неизпълнение по държавните ценни книжа от страна на Италия. Поради това в експертния доклад се приема, че използването на италиански държавни облигации в модела залага и в двете стратегии един и същ риск от неизпълнение по държавните ценни книжа и предлага сравнение между сравними показатели без да се прави специално моделиране.

(105)

В експертния доклад са анализирани пет различни стратегии:

(106)

Петте инвестиционни стратегии са симулирани в експертния доклад. За всички стратегии освен тази с държавни облигации, емитирани в еврозоната, профилът на съотношението между риска и възвръщаемостта се определя при три различни сценария за лихвените проценти: постоянни, нарастващи и намаляващи лихвени проценти.

(107)

Накрая, в експертния доклад се разглежда каква инвестиционна стратегия е приложило PI, когато средствата са били освободени от Задължението през 2007 г. В доклада е демонстрирано, че средствата са инвестирани в петгодишни държавни облигации, емитирани в еврозоната, и отново осигуряват съотношението между риска и възвръщаемостта на такава инвестиция въз основа на техния модел. В експертния доклад се стига до заключението, че стратегията не е оптимална, тъй като води до по-ниска възвръщаемост с по-висок риск (0,65 %) в сравнение с това, което би могло да бъде постигнато чрез прилагането на една от алтернативните инвестиционни стратегии.

(108)

След оценка на профилите на съотношението между риска и възвръщаемостта за всички инвестиционни стратегии, експертите използват теорията за ценообразуването на портфейла, за да определят дали инвестицията, която PI е трябвало да направи в съответствие със Задължението и чиято възвръщаемост е била уредена от Споразумението, действително е предоставила икономическо предимство на PI (т.е. дали получената възвръщаемост според Споразумението, като се вземе предвид свързаният с инвестицията риск, е била по-висока, отколкото е можело да се постигне при еквивалентни нива на риск при алтернативни инвестиции).

(109)

За тази цел в експертния доклад характеристиките на съотношението между риска и възвръщаемостта на всички налични алтернативни инвестиции са комбинирани в една инвестиционна функция, изразяваща постижимата пазарна възвръщаемост като функция на поетия риск. Ако характеристиките на съотношението между риска и възвръщаемостта според Споразумението се окажат над функцията (т.е. ако според Споразумението PI е щяло да получи по-висока възвръщаемост при еквивалентен риск спрямо постижимата на пазара), тогава може да се заключи, че е имало предимство.

(110)

Въз основа на тези съображения в доклада се стига до заключението, че Споразумението би осигурило по-висока възвръщаемост на PI само при консервативния модел на пасивите МП1 и само при очакването за нарастващи лихвени проценти. При този сценарий, като се вземе предвид фактът, че PI по-късно е било готово да приеме риск от 0,65 %, предимството би било в размер само на 0,29 процентни пункта. При МП2 не би било предоставено предимство в нито един от сценариите с различни лихвени проценти.

(111)

Комисията счита, че някои от сценариите са по-вероятни, отколкото други, що се отнася до конкретни допускания или тълкувания, направени в експертния доклад. По-специално Комисията не е съгласна с използването на модел на пасивите МП2.

(112)

Комисията отбелязва, че в експертния доклад се използва само информация, която е била на разположение преди сключването на Споразумението, както се изисква според Решението от 2013 г., с изключение на препратката към ниво на риска от 0,65 %, което е прието от PI след края на Споразумението. Комисията не е съгласна с използването на 0,65 % като подходящо ниво на риск, за да се определи очакваната възвръщаемост в отсъствието на Задължението.

(113)

Първо, изборът на модел на пасивите оказва важно отражение върху очакваната възвръщаемост при различните инвестиционни стратегии. Както е посочено в съображения 96—97, има съществени разлики, що се отнася до допусканията за изходящите потоци на депозитите, които са следствие от избора на МП1 или МП2. Средната дюрация на депозитите на PI, т.е. среднопретегленият период, през който тези депозити са на разположение, варира значително между около девет до четиринадесет години съответно при МП1 и МП2.

(114)

Комисията отбелязва, че сроковете при МП1 и МП2 надвишават максималния срок от пет години, който се препоръчва от Европейския банков орган (ЕБО) за моделиране на пасиви без матуритет като депозитите.

(115)

Комисията е разгледала въпроса за средния срок на депозитите на PI, който трябва да се използва за оценката, изисквана според Решението от 2013 г. Според нея МП2 изглежда твърде оптимистичен по отношение на средния очакван период на задържане на депозитите на клиенти. Срокът на депозитите на клиенти в PI обаче може на практика да надвишава петте години, препоръчани от ЕБО, както е посочено в експертния доклад. В оценката си Комисията балансирано е взела предвид следните съображения:

(116)

Въз основа на горното Комисията приема МП1 за реалистично допускане за определяне на консервативната инвестиционна стратегия, която PI би приложило в отсъствието на Задължението през съответния период.

(117)

Освен това Комисията напомня, че в експертния доклад е посочено, че очакваният лихвен процент според Споразумението е по-висок от очакваната възвръщаемост при алтернативните инвестиционни стратегии само в сценария с нарастващ лихвен процент с 0,29 процентни пункта (вж. съображение 110). Тези 0,29 процентни пункта обаче са изчислени чрез съпоставяне на очакваната пазарна възвръщаемост при ниво на риска от 0,65 %, докато възвръщаемостта според Споразумението е с ниво на риск от 0,17 % в сценария с нарастващ лихвен процент.

(118)

Комисията не открива никаква оправдана причина да се съпоставя възвръщаемостта при различни нива на риск, и по-специално тъй като използваното ниво на риск от 0,65 % е изчислено в експертния доклад с оглед на инвестиционната стратегия, която PI впоследствие е приложило след отмяната на Задължението (вж. съображение 104). Това съображение не изглежда подходящо да се използва в методика, в която трябва да се вземе предвид само информация, която е била на разположение преди разглеждания период.

(119)

Поради това нивото на риска, използвано за изчисляване на постижимата пазарна възвръщаемост за сравнението с процента според Споразумението, трябва да бъде същото като риска в съответствие със Споразумението, т.е. 0,11 %, 0,17 % и 0,06 % съответно в сценариите с постоянни, нарастващи и намаляващи лихвени проценти.

(120)

На тази база Комисията отбелязва, че за МП1 очакваното предимство според Споразумението при сценария с нарастващ лихвен процент би било приблизително 0,5 процентни пункта, а не 0,29 процентни пункта. При постоянни и намаляващи лихвени проценти постижимата пазарна възвръщаемост би продължила да бъде по-висока от възвръщаемостта според Споразумението с около 0,15 процентни пункта за постоянни лихвени проценти и 0,4 процентни пункта за намаляващи лихвени проценти.

(121)

Що се отнася до сценария с постоянен лихвен процент, очакваният процент според Споразумението е по-нисък от очакваната възвръщаемост на алтернативни инвестиционни стратегии при сходни нива на риск в отсъствието на Задължението. В резултат на това лихвеният процент според Споразумението не води до непосредствено предимство за PI.

(122)

Комисията няма причини да приеме, че PI или Италия разумно биха могли да очакват някаква специална тенденция в лихвените проценти към момента на сключване на Споразумението. Съответно, ако се приложи една и съща вероятност и в трите сценария на лихвените проценти (т.е. намаляващи, постоянни и нарастващи лихвени проценти), очакваният лихвен процент според Споразумението е малко по-нисък от очакваната възвръщаемост при алтернативни инвестиционни стратегии със сходни нива на риск в отсъствието на Задължението. В резултат на това Споразумението не е предоставило предимство на PI.

(123)

На тази база Комисията стига до заключението, че няма достатъчно доказателства, за да се докаже, че PI се е ползвало от предимство според Споразумението,

(1)

Активното вещество IPBC е включено в приложение I към Директива 98/8/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) за употреба в биоциди от продуктов тип 8 и в съответствие с член 86 от Регламент (ЕС) № 528/2012 се счита за одобрено съгласно посочения регламент, ако са спазени спецификациите и условията, определени в приложение I към посочената директива.

(2)

Одобрението на IPBC за употреба в биоциди от продуктов тип 8 изтича на 30 юни 2020 г. На 20 декември 2018 г. бе подадено заявление в съответствие с член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012 за подновяване на одобрението на IPBC.

(3)

На 11 април 2019 г. оценяващият компетентен орган на Дания уведоми Комисията за своето решение съгласно член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012, че е необходима пълна оценка на заявлението. В съответствие с член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012 оценяващият компетентен орган трябва да извърши пълна оценка на заявлението в рамките на 365 дни след неговото валидиране.

(4)

Съгласно член 8, параграф 2 от посочения регламент оценяващият компетентен орган може да изиска, когато е уместно, заявителят да предостави достатъчно данни за извършването на оценката. В такъв случай 365-дневният срок временно спира да тече за не повече от общо 180 дни, освен ако е оправдан по-дълъг период на спиране поради естеството на изисканите данни или поради изключителни обстоятелства.

(5)

В съответствие с член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 528/2012 в рамките на 270 дни след получаване на препоръката на оценяващия компетентен орган Европейската агенция по химикали („Агенцията“) изготвя становище относно подновяването на одобрението на активното вещество и го представя пред Комисията.

(6)

От изложеното по-горе става ясно, че поради причини извън контрола на заявителя има вероятност срокът на одобрението на IPBC за употреба в биоциди от продуктов тип 8 да изтече, преди да бъде взето решение относно подновяването му. Поради това е целесъобразно да се отложи датата на изтичане на срока на одобрението на IPBC за употреба в биоциди от продуктов тип 8 за срок, който ще бъде достатъчно дълъг, за да даде възможност за разглеждане на заявлението. Като се имат предвид сроковете, необходими за оценката от оценяващия компетентен орган и за изготвянето и представянето на становище от Агенцията, е целесъобразно датата на изтичане на срока на одобрението да бъде отложена за 31 декември 2022 г.

(7)

Освен по отношение на датата на изтичане на срока на одобрението, IPBC продължава да бъде одобрен за употреба в биоциди от продуктов тип 8, ако са спазени спецификациите и условията, определени в приложение I към Директива 98/8/ЕО,

(1)

С Директива 91/68/ЕИО се установяват ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията с овце и кози в рамките на Съюза. С нея се установяват изискванията, на които трябва да отговарят държавите членки или регионите от тях, за да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) по отношение на стадата овце и кози.

(2)

В Решение 93/52/ЕИО на Комисията (3) се предвижда, че регионите в държавите членки, посочени в приложение II към него, се признават за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) по отношение на стадата овце и кози, в съответствие с условията, установени в Директива 91/68/ЕИО.

(3)

Испания представи на Комисията документация, от която е видно, че автономна област Murcia, провинция Toledo от автономна област Castilla-La Mancha и провинциите Huelva, Sevilla и Cordoba от автономна област Andalusia отговарят на условията, определени в Директива 91/68/ЕИО, за да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) по отношение на стадата овце и кози.

(4)

След оценката на представената подкрепяща документация стана ясно, че автономна област Murcia, провинция Toledo от автономна област Castilla-La Mancha и провинциите Huelva, Sevilla и Cordoba от автономна област Andalusia следва да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза (B. melitensis) по отношение на стадата овце и кози.

(5)

Приложение II към Решение 93/52/ЕИО следва да бъде съответно изменено.

(6)

Директива 64/432/ЕИО се прилага за търговията с говеда и свине в рамките на Съюза. С нея се установяват условията, на които трябва да отговаря дадена държава членка или регион от нея, за да бъдат обявени за официално свободни от бруцелоза по отношение на стадата говеда.

(7)

Член 2 от Решение 2003/467/ЕО на Комисията (4) гласи, че регионите в държавите членки, посочени в списъка в глава 2 от приложение II към същото решение, са обявени за официално свободни от бруцелоза по отношение на стадата говеда.

(8)

Испания представи на Комисията документация, от която е видно, че aвтономна област Aragon и провинция Leon от автономна област Castilla Y Leon отговарят на условията, определени в Директива 64/432/ЕИО, за да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза региони по отношение на стадата говеда.

(9)

След оценката на представената подкрепяща документация стана ясно, че автономна област Aragon и провинция Leon от автономна област Castilla Y Leon следва да бъдат признати за официално свободни от бруцелоза по отношение на стадата говеда.

(10)

Приложение II към Решение 2003/467/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(11)

В член 10 от Директива 64/432/ЕИО се предвижда, че когато дадена държава членка счита, че нейната територия или част от нея е свободна от болестта на Ауески, тя представя на Комисията подходяща подкрепяща документация. В посочения член се предвижда също, че при търговия със свине в рамките на Съюза може да се изискват допълнителни гаранции.

(12)

В член 9 от Директива 64/432/ЕИО се предвижда, че държава членка, която има задължителна национална програма за контрол на болестта на Ауески за част от територията си, може да представи за одобрение от Комисията своята програма. В посочения член се предвижда също, че при търговия със свине в рамките на Съюза може да се изискват допълнителни гаранции.

(13)

С Решение 2008/185/ЕО на Комисията (5) се определят допълнителните гаранции при придвижването на свине между държавите членки. Тези гаранции са свързани с класификацията на държавите членки или региони от тях според техния статус по отношение на болестта на Ауески.

(14)

В приложение I към Решение 2008/185/ЕО се изброяват държавите членки или регионите от тях, свободни от болестта на Ауески.

(15)

Италия представи на Комисията документация, от която е видно, че регион Friuli Venezia Giulia отговаря на условията, определени в Решение 2008/185/ЕО, за да бъде признат за свободен от болестта на Ауески.

(16)

След оценката на представената подкрепяща документация стана ясно, че регион Friuli Venezia Giulia следва да бъде признат за свободен от болестта на Ауески.

(17)

Поради това приложение I към Решение 2008/185/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(18)

В приложение II към Решение 2008/185/ЕО са изброени държавите членки или регионите от тях, в които действат одобрени национални програми за контрол и ликвидиране на болестта на Ауески.

(19)

Италия представи на Комисията подкрепяща документация за одобряване на програмите ѝ за контрол и ликвидиране на болестта на Ауески в регионите Piemonte и Umbria и за надлежното включване на посочените региони в приложение II към Решение 2008/185/ЕО.

(20)

След оценката на представената подкрепяща документация стана ясно, че програмите за контрол и ликвидиране на болестта на Ауески в регионите Piemonte и Umbria следва да бъдат одобрени.

(21)

Приложение II към Решение 2008/185/ЕО следва да бъде съответно изменено.

(22)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

В членове 7б и 7в от Директива 98/70/ЕО и в приложение IV към нея, и съответно в членове 17 и 18 от Директива 2009/28/ЕО и в приложение V към нея са определени сходни критерии за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса, както и сходни процедури за проверка на съответствието с тези критерии на посочените биогорива и течни горива от биомаса.

(2)

В случаите, в които биогоривата и течните горива от биомаса се вземат предвид за целите, посочени в член 17, параграф 1, букви а), б) и в) от Директива 2009/28/ЕО, държавите членки следва да изискват от икономическите оператори да покажат, че биогоривата и течните горива от биомаса съответстват на критериите за устойчивост, посочени в член 17, параграфи 2—5 от същата директива.

(3)

Комисията може да реши, че доброволни национални или международни схеми, които определят стандарти за производството на продукти от биомаса, съдържат точни данни за целите на член 17, параграф 2 от Директива 2009/28/ЕО и/или доказват, че партиди от биогорива или от течни горива от биомаса съответстват на критериите за устойчивост, определени в член 17, параграфи 3, 4 и 5, и/или че няма материали, които са били умишлено модифицирани или превърнати в отпадъци, така че партидата или част от нея да попадне в обхвата на приложение IX. Когато даден икономически оператор предостави доказателства или данни, получени в съответствие с призната от Комисията доброволна схема, доколкото тези данни или доказателства са обхванати от решението за признаване на доброволната схема, съответната държава членка не следва да изисква от доставчика да предостави допълнителни доказателства за съответствие с критериите за устойчивост.

(4)

На 14 юни 2019 г. в Комисията бе внесено искане да се признае, че доброволната схема „Universal Feed Assurance Scheme“ доказва съответствие на партидите от биогорива с критериите за устойчивост, посочени в директиви 98/70/ЕО и 2009/28/ЕО. Схемата, която е със седалище в Confederation House, East of England Showground, Peterborough, PE2 6XE, Обединено кралство, обхваща фуражни съставки и комбинирани фуражи, както и обработваеми с комбайн култури. Тази схема обхваща търговията, превоза и складирането на селскостопанските суровини от изхода на фермата до първия преработвател, а за останалите етапи, разчита на други доброволни схеми, признати от Комисията. Поради това схемата „Universal Feed Assurance Scheme“ е отговорна да осигури, че признаването, издадено от Комисията за тези схеми, с които тя работи съвместно, остава валидно за срока на сътрудничеството. Информация за признатата система следва да бъде достъпна на платформата за прозрачност, създадена в съответствие с Директива 2009/28/ЕО.

(5)

При оценката на схемата „Universal Feed Assurance Scheme“ Комисията установи, че тя покрива в удовлетворителна степен критериите за устойчивост от Директива 98/70/ЕО и Директива 2009/28/ЕО, с изключение на член 7б, параграф 2 от Директива 98/70/ЕО и член 17, параграф 2 от Директива 2009/28/ЕО. Независимо от това, тя предоставя точни данни за елементите, които са необходими на икономическите оператори надолу по веригата на съхранението, за да демонстрират съответствие с член 7б, параграф 2 от Директива 98/70/ЕО и член 17, параграф 2 от Директива 2009/28/ЕО, и прилага методика за масов баланс в съответствие с изискванията на член 7в, параграф 1 от Директива 98/70/ЕО и член 18, параграф 1 от Директива 2009/28/ЕО.

(6)

При оценяването на доброволната схема „Universal Feed Assurance Scheme“ се установи, че тя отговаря на адекватните стандарти за надеждност, прозрачност и независимо одитиране и е в съответствие с методическите изисквания, посочени в приложение IV към Директива 98/70/ЕО и в приложение V към Директива 2009/28/ЕО.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Комитета по устойчивост на биогоривата и нетранспортните течни горива от биомаса,

(1)

С Решение за изпълнение 2013/764/ЕС на Комисията (3) се определят мерките за контрол на здравето на животните във връзка с класическата чума по свинете в някои държави членки. Тези мерки включват забрана за изпращане на пратки с домашни свине и свински продукти от определени области. Мерките за контрол на здравето на животните, определени в посоченото решение за изпълнение, се прилагат успоредно с установените в Директива 2001/89/ЕО на Съвета (4) и имат за цел борба с разпространението на класическата чума по свинете, по-специално на равнището на Съюза.

(2)

В Решение за изпълнение 2013/764/ЕС се предвиждат и дерогации от забраната за изпращане на живи свине от определени области при спазване на редица условия.

(3)

При определяне на срока за прилагане на мерките, предвидени в Решение за изпълнение 2013/764/ЕС, следва да бъдат взети предвид епидемиологията на класическата чума по свинете, както и ефикасността на мерките във връзка със здравето на животните, прилагани от държавите членки, посочени в приложението към Решение за изпълнение 2013/764/ЕС, съгласно законодателството на Съюза. Предвид актуалната епидемична обстановка в Съюза и в съседните трети държави, както и усилията, необходими за справяне с тази болест, без същевременно да се налагат ненужни ограничения върху търговията, срокът на прилагане на Решение за изпълнение 2013/764/ЕС следва да бъде удължен.

(4)

Тъй като е важно да се осигури непрекъснатото действие на мерките срещу класическа чума по свинете на равнището на Съюза предвид настоящата епидемия от болестта, при удължаването на срока на прилагане на Решение за изпълнение 2013/764/ЕС следва да се вземе предвид фактът, че Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета (5), в който се предвиждат предпазни мерки в случай на болести по животните, се прилага от 21 април 2021 г.

(5)

Освен това, като се има предвид ефективността на общите мерки, прилагани от Хърватия в съответствие с Директива 2001/89/ЕО, на надзора и на въведените мерките, представени на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите, следва всички области на Хърватия, включени понастоящем в списъка в приложението към Решение за изпълнение 2013/764/ЕС, да бъдат заличени от списъка в това приложение с оглед на благоприятната епидемиологична обстановка по отношение на болестта в тази държава членка.

(6)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по растенията, животните, храните и фуражите,

(1)

С Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 на Комисията (2) е установен списък на съществуващите активни вещества, които да бъдат оценени с оглед на евентуалното им одобряване за употреба в биоциди. Този списък включва зеолит със сребро и мед (ЕО №: не е приложим, CAS №: 130328–19–7).

(2)

Зеолитът със сребро и мед бе оценен за употреба в продукти от продуктов тип 2 — дезинфектанти и алгициди, които не са предназначени за пряка употреба върху хора или животни, и продуктов тип 7 — консерванти за покрития, описани в приложение V към Регламент (ЕС) № 528/2012.

(3)

За държава членка докладчик беше определена Швеция и на 12 юни 2017 г. нейният компетентен орган представи докладите за оценката заедно със своите заключения на Европейската агенция по химикали.

(4)

В съответствие с член 7, параграф 2 от Делегиран регламент (ЕС) № 1062/2014 на 17 октомври 2018 г. становищата на Европейската агенция по химикали (3) бяха приети от Комитета по биоцидите, който взе предвид заключенията на оценяващия компетентен орган.

(5)

Съгласно тези становища не може да се очаква биоцидите от продуктови типове 2 и 7, съдържащи зеолит със сребро и мед, да отговарят на критериите, определени в член 19, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 528/2012, тъй като не е доказано, че са достатъчна ефикасни.

(6)

Като се вземат под внимание становищата на Европейската агенция по химикали, не е целесъобразно зеолитът със сребро и мед да бъде одобрен за употреба в биоциди от продуктови типове 2 и 7, тъй като условията, предвидени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 528/2012, не са изпълнени.

(7)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по биоцидите,