15.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/1

(1)

В Регламент (ЕО) № 2007/2000 (1) се предвижда неограничен безмитен достъп до пазара на Общността за почти всички стоки с произход от страни и територии, облагодетелствани от процеса на стабилизиране и асоцииране.

(2)

Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република Албания, от друга страна, бе подписано в Люксембург на 12 юни 2006 г. До приключването на необходимите процедури по влизането му в сила бе подписано, сключено и влезе в сила на 1 декември 2006 г. Временно споразумение относно търговията и въпроси, свързани с търговията между Европейската общност, от една страна, и Република Албания, от друга страна (2).

(3)

Споразуменията за стабилизиране и асоцииране и временните споразумения установяват договорен търговски режим между Общността и всяка от страните бенефициери. Двустранните търговски отстъпки от страна на Общността се равняват на отстъпките, прилагани в рамките на едностранните автономни търговски мерки съгласно Регламент (ЕО) № 2007/2000.

(4)

Целесъобразно е да бъде изменен Регламент (ЕО) № 2007/2000, за да се вземат предвид настъпилите промени. По-специално е целесъобразно да се извади Република Албания от списъка на страните бенефициери, ползващи се от тарифни отстъпки, предоставени за същите стоки, в съответствие с договорния режим. Освен това е необходимо да се уточнят обемите на общата тарифна квота за определени стоки, за които са предоставени тарифни квоти в съответствие с договорните режими.

(5)

Република Албания, Република Хърватска и Бившата югославска република Македония ще продължат да бъдат бенефициери по Регламент (ЕО) № 2007/2000, доколкото посоченият регламент предвижда тарифни отстъпки, които са по-благоприятни от отстъпките, съществуващи в съответствие с договорните режими,

1)

Член 1 се заменя със следния текст:

„Член 1

Преференциални режими

1.   Съгласно специалните разпоредби, предвидени в членове 3 и 4, стоки с произход от Босна и Херцеговина, от Република Черна гора или от митническите територии на Сърбия и Косово, освен стоките с кодове 0102, 0201, 0202, 1604, 1701, 1702 и 2204 по Комбинираната номенклатура, могат да се внасят в Общността без ограничения на количествата или еквивалентни мерки и без мита или такси с еквивалентен ефект.

2.   Стоки с произход от Албания, от Република Хърватска или от Бившата югославска република Македония ще продължат да се ползват от разпоредбите на настоящия регламент, когато това е посочено, или от мерки, предвидени в настоящия регламент, които са по-благоприятни от търговските отстъпки, предвидени в рамката на двустранните споразумения между Европейската общност и тези страни.

3.   Вносът на захарни изделия под позиции 1701 и 1702 по Комбинираната номенклатура, с произход от Босна и Херцеговина, от Черна гора или от митническите територии на Сърбия и Косово, ще се ползва с отстъпките, предвидени в член 4.“

2)

В член 4 параграф 4 се заменя със следния текст:

„4.   За вноса на захарни изделия под позиции 1701 и 1702 по Комбинираната номенклатура, с произход от Босна и Херцеговина, от Черна гора или от митническите територии на Сърбия и Косово, се прилагат следните годишни безмитни тарифни квоти:

3)

Приложение I се заменя с текста в приложението към настоящия регламент.

15.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/5

(1)

В изпълнение на резултатите от Уругвайския кръг от многостранните търговски преговори Регламент (ЕО) № 3223/94 посочва критерии за определяне от Комисията на фиксирани стойности при внос от трети страни на продуктите и периодите, посочени в приложението към него.

(2)

В изпълнение на горепосочените критерии фиксираните вносни стойности следва да се определят на нивата, посочени в приложението към настоящия регламент,

15.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/7

(1)

За да не бъдат надхвърлени максималните количества за износ, придружени от възстановяване за износ, определено от Споразумението за селското стопанство, сключено по време на уругвайския кръг от многостранни търговски преговори (2), член 16, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1282/2006 на Комисията (3) предвижда, че няма да се предоставя възстановяване върху компонента захароза в млечни продукти, съдържащи добавена захар, в случаите когато възстановяването за дела на млякото в тези продукти е нула или не е фиксирано. Макар когато бе въведена тази разпоредба да бе налице действителна опасност от надхвърляне на тези максимални количества, такава опасност вече не съществува.

(2)

Регламент (ЕО) № 61/2007 на Комисията от 25 януари 2007 г. за определяне на възстановяванията при износ на мляко и млечни продукти (4) премахна възстановяванията за пълномаслено сухо мляко и кондензирано мляко, като по този начин доведе до прилагането на член 16, параграф 3, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1282/2006. Премахването на възстановявания за млечни и захарозни компоненти може да доведе до загуба на значителни пазарни дялове за млечни продукти, съдържащи добавена захар. Следователно е целесъобразно да бъдат въведени отново възстановявания при износ за компонента захароза на млечни продукти, съдържащи добавена захар.

(3)

Член 24, параграф 1, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1282/2006 предвижда за износа на сирена за Съединените щати в рамките на квотите, посочени в член 23 от същия регламент, раздел 16 на лицензиите за износ да посочва осемцифрения продуктов код от Комбинираната номенклатура. Опитът показва, че след издаването на лицензиите за износ, вносителите от Съединените щати могат да поискат доставянето на друг вид сирене от същата продуктова група. За да се позволи подобна гъвкавост, е целесъобразно да се внесе съответна корекция в член 24, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1282/2006.

(4)

Регламент (ЕО) № 522/2006 на Комисията от 30 март 2006 г. за установяване на възстановяванията при износ на мляко и млечни продукти (5) предвижда от 31 март 2006 г. всички възстановявания при износ да бъдат определяни в EUR/100 кг. Във формулировката на член 16 от Регламент (ЕО) № 1282/2006 и раздел 9 от приложение I към Регламент (ЕИО) № 3846/87 на Комисията (6) следва да се внесат съответните корекции.

(5)

Следователно Регламенти (ЕИО) № 3846/87 и (ЕО) № 1282/2006 следва да бъдат съответно изменени.

(6)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на Управителния комитет по мляко и млечни продукти,

1)

Член 16 се изменя, както следва:

2)

В член 24, параграф 1, втора алинея се добавя следното изречение:

„Същевременно лицензиите важат също така за всеки друг код, попадащ под код по КН 0406.“

15.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/9

(1)

В рамките на Световната търговска организация, Общността е поела задължението да отвори тарифни квоти за някои продукти в сектора на пилешкото месо. При това положение е необходимо да се установят правила за прилагане на управлението на тези квоти.

(2)

Разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1291/2000 на Комисията от 9 юни 2000 г. относно определяне на общи подробни правила за прилагане на режима на вносни и износни лицензии и сертификати за предварително фиксиране за селскостопански продукти (2) и Регламент (ЕО) № 1301/2006 на Комисията от 31 август 2006 г. за определяне на общи правила за управление на тарифните квоти за внос на земеделски продукти, които се управляват чрез система на лицензии за внос (3) следва да се прилагат, ако не се предвиждат други с настоящия регламент.

(3)

Регламент (ЕО) № 1251/96 на Комисията от 28 юни 1996 г. за откриване и управление на тарифни квоти в сектор птиче месо (4) е основно изменян многократно и са необходими нови изменения. Регламент (ЕО) № 1251/96 следва да бъде отменен и да бъде заменен с нов регламент.

(4)

С цел гарантиране на редовен внос тарифният период от 1 юли до 30 юни на следваща година следва да бъде разделен на няколко подпериода. Във всички случаи Регламент (ЕО) № 1301/2006 ограничава срока на валидност на лицензиите, който изтича на последния ден от периода на тарифната квота.

(5)

Управлението на тарифните квоти следва да се гарантира с лицензии за внос. За тази цел следва да се определят правилата за подаване на заявления, както и да се уточни информацията, която трябва да присъства в заявленията и лицензиите.

(6)

С оглед на риска от спекулации, присъщи на режима в сектора на птичето месо, трябва да се определят точни условия за достъпа на операторите до режима на тарифните квоти.

(7)

За да се осигури подходящо управление на тарифните квоти, следва да се фиксира размерът на гаранцията за износните лицензии на 20 еуро за 100 кг.

(8)

В интерес на операторите следва да се предвиди определянето от Комисията на незаявените количества, които ще бъдат добавени към следващия подпериод на тарифната квота, съгласно член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1301/2006.

(9)

Мерките, предвидени в настоящия регламент, са в съответствие със становището на управителния комитет по птиче месо и яйца,

а)

25 % от 1 юли до 30 септември;

б)

25 % от 1 октомври до 31 декември;

в)

25 % от 1 януари до 31 март;

г)

25 % от 1 април до 30 юни.

а)

в клетка 8 — страната на произход;

б)

в клетка 20 — едно от вписванията, изредени в приложение II, част А.

15.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/16

(1)

На 27 януари и 28 февруари 2006 г. Италианската република предаде на Комисията постановления № 35 и 36 на Министерството на инфраструктурата и транспорта от 29 декември 2005 г. (публикувани в Gazzetta Ufficiale della Repubblica Italiana на 11 януари 2006 г.) („постановления № 35 и 36“), които предвиждат налагането на задължения за обществена услуга (ЗОУ) по общо 16 маршрута, свързващи трите летища на Сардиния с различни национални летища на континентална Италия, и отправят молба към Комисията за публикуване на становище в Официален вестник на Европейския съюз в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2408/92 на Съвета относно достъпа на въздушните превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността („Регламента“).

(2)

В кореспонденцията си от 28 февруари 2006 г. Италианската република уточняваше:

(3)

На 24 март 2006 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз съобщение относно ЗОУ, наложени от постановление № 35 (2) по следните 6 маршрута:

(4)

На 21 април 2006 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз съобщение относно ЗОУ, наложени от постановление № 36 (3) по следните 10 маршрута:

(5)

На 22 април 2006 г. Комисията публикува в Официален вестник на Европейския съюз информация за тръжната процедура, открита от Италия в рамките на ЗОУ, наложени от постановление № 36 (4). В информацията се съобщава, че в случай че нито един превозвач не се ангажира със ЗОУ по тези маршрути, Италианската република предвижда да пристъпи към процедурата, предвидена в член 4, параграф 1, буква г) от Регламента, за всеки един от десетте маршрута, визирани от постановлението.

(6)

Основните характеристики на ЗОУ, публикувани на 24 март и 21 април 2006 г., са следните:

(7)

Преди да наложи ЗОУ, визирани от настоящото решение, с постановленията от 1 август и 21 декември 2000 г., Италианската република бе наложила ЗОУ за шест линии между летищата на Сардиния и Рим и Милано. Тези задължения бяха публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на 7 октомври 2000 г. (5). В приложение на член 4, параграф 1, буква г) от регламента бе организирана тръжна процедура, за да се изберат превозвачите, които ще получат изключителното право да експлоатират съответните трасета посредством финансова компенсация (6).

(8)

Превозвачите, които получиха право да експлоатират линиите с наложени ЗОУ, бяха следните:

(9)

Този режим на експлоатация бе заменен от ЗОУ, наложени от Италианската република с постановлението от 8 ноември 2004 г. и публикувани в Официален вестник на Европейския съюз на 10 декември 2004 г. (7) След решение на регионалния административен съд на Лацио от 17 март 2005 г., което отменя частично постановлението от 8 ноември 2004 г., италианските власти информираха Комисията, че са „суспендирали“ тези задължения. По този въпрос бе публикувано известие в Официален вестник на Европейския съюз на 1 юли 2005 г. (8). На 6 декември 2005 г. италианските власти уведомиха Комисията за отменянето на постановлението от 8 ноември 2004 г., влизащо в сила от 15 ноември 2004 г.

(10)

Комисията се обърна към Италианската република с писмо от 9 март 2006 г. (регистрирано под номер 204756), за да сподели загрижеността си по отношение на ЗОУ, наложени с постановления № 35 и 36. Тя поиска по-точна информация за причините и начините на тяхното прилагане. Италианската република отговори на 22 март 2006 г. с едно първо писмо, придружено с проект на отговор, а после с писмо от 4 април 2006 г.

(11)

На 27 април 2006 г. Комисията се обърна към ENAC, за да поиска уточнения и да постави въпроса за настоящото функциониране на ЗОУ преди влизането в сила на новите ЗОУ.

(12)

ENAC отговори с писмо от 9 май 2006 г. и потвърди, че до 2 май 2006 г. режимът на ЗОУ, приложим от Сардиния към градовете Рим и Милано, е бил същият като този от 2000 г., който все още е в сила, като се има предвид, че постановлението от 2004 г., което имаше намерение да го измени, бе отменено. От 2 май 2006 г. се прилага новият режим, предвиден в постановление № 35. В отговора се обясняваше също така, че ЗОУ покриват напълно цялата летищна система на Милано, както се предвижда в публикацията от 2000 г.

(13)

На 4 август 2006 г. Италианската република отново отговори на писмото на Комисията от 9 март с някои допълнителни елементи, които не предоставяха обаче съществена нова информация.

(14)

На 1 август 2006 г., по своя собствена инициатива, Комисията взе решение за започване на разследване, както се предвижда в член 4, параграф 3 от „Регламента“ (9). Италианската република бе известена за това решение на 1 август 2006 г. (номер на документа C(2006) 3516). В същото решение Комисията изискваше от италианските власти да ѝ предоставят отговори по известен брой точки, като им даваше едномесечен срок за да направят това.

(15)

Италианските власти отговориха с писмо от 31 август 2006 г. Отговорът обхващаше значителна част от поставените въпроси.

(16)

Въпреки това на 2 октомври 2006 г. Комисията се обърна към Постоянното италианско представителство с молба за допълнителна информация.

(17)

На 6 октомври 2006 г. Италианската република изпрати дълъг отговор с много точки, отговарящи на допълнителните въпроси на Комисията.

(18)

На 17 октомври 2006 г. в Брюксел се състоя среща на Комисията (отдел.TREN.F.1) с италианските власти (Министерство на транспорта, Постоянно представителство, правителство на Сардиния и ENAC).

(19)

Този отговор потвърди, че следните маршрути вече се експлоатират в съответствие със ЗОУ, наложени по член 4, параграф 1, буква а) от Регламента:

Относно другите 6 маршрута обаче нито една компания не се съгласи да оперира според режима, предвиден в член 4, параграф 1, буква а) на Регламента. Следователно Италианската република възнамерява да предприеме тръжна процедура в съответствие с член 4, параграф 1, буква г). За момента са допуснати да се състезават следните компании:

Италианската република обясни все пак, че още не е разпределила тези маршрути поради текущото разследване на Комисията.

(20)

Правилата по отношение на ЗОУ са фиксирани от Регламента, който определя условията за прилагане на принципа за свободно предоставяне на услугите в сектора на въздушния транспорт.

(21)

ЗОУ са определени като изключение на принципа на Регламента, според който „при условията на настоящия регламент, на въздушните превозвачи от Общността се разрешава от засегнатата държава или държави-членки да упражняват права на трафик по вътрешнообщностни линии“ (11).

(22)

Условията за тяхното налагане са определени в член 4. Те са обект на стриктна интерпретация при спазване на принципите на недискриминация и пропорционалност. Те трябва да бъдат оправдани по адекватен начин на базата на критериите, формулирани в споменатия член.

(23)

По-точно правилата по отношение на ЗОУ предвиждат, че те могат да бъдат наложени от държава-членка „по отношение на планирани въздушни полети към летище, обслужващо периферен или район в процес на развитие, намиращи се на територията ѝ или на слаб маршрут до което и да е регионално летище на нейна територия, като всеки такъв маршрут се смята за жизнено важен за икономическото развитие на региона, в който се намира летището, до степен, необходима да осигури по този маршрут задоволително обезпечаване на планирани въздушни линии, задоволяващи фиксираните стандарти на продължителност, регулярност, капацитет и ценообразуване, които стандарти въздушните превозвачи не биха покрили, ако взимаха под внимание само своите търговски интереси“ (12).

(24)

Задоволителността на планирана въздушна линия ще бъде оценявана от държавите-членки, като се взема предвид „най-вече общественият интерес, вероятността да се прибегне до други видове транспорт, способността на тези видове транспорт да посрещнат транспортните нужди, и комбинираният ефект от всички въздушни превозвачи, опериращи или имащи намерение да оперират по маршрута“ (13).

(25)

Член 4 предвижда механизъм в две фази: в първата — член 4, параграф 1, буква а) — държавата-членка налага ЗОУ по един или повече маршрути, които са отворени за всички превозвачи от Общността при положение, че спазват въпросните задължения. Ако нито един превозвач не изяви желание да експлоатира линията с наложени ЗОУ, държавата-членка може да премине към втора фаза — член 4, параграф 1, буква г) — която се състои в това да се сведе достъпа до този маршрут до един въздушен превозвач за период до три години, след които положението ще бъде преразглеждано. Този превозвач се избира на базата на публичен търг в рамките на Общността. Избраният превозвач може да получи финансова компенсация за експлоатацията на маршрута в съответствие със ЗОУ.

(26)

Съгласно член 4, параграф 3, след разследване, извършено по молба на държава-членка или по нейна собствена инициатива, Комисията може да реши дали публикуваното ЗОУ да продължи да бъде налагано. Комисията е длъжна да съобщи решението си на Съвета и държавите-членки.

(27)

Италианската република оправда налагането на ЗОУ с необходимостта от развитие на Сардиния, което трябва да преодолее неудобствата, свързани с нейното островно положение.

(28)

От друга страна, автономното правителство на Сардиния се ангажира да насърчи мобилността на резидентите. Наистина връзките между Сардиния и континентална Италия са неравностойни според сезоните, а принципът на мобилност би трябвало да предостави на жителите на Сардиния достатъчни възможности през цялата година. Освен това Италианската република набляга на големите разстояния в километри и време на пътуване между различните летища в Сардиния — регион, който страда от големи недостатъци по отношение на инфраструктурата. Всъщност точно на това основание тя оправдава необходимостта ЗОУ да покриват три летища на острова.

(29)

Комисията счита, че Сардиния може да се смята за периферна зона поради островното си положение и липсата на действителни алтернативни транспортни средства.

(30)

Изоставането в развитието на Сардиния в сравнение с други италиански региони е широко документирано: изолираното положение на Сардиния, както и слабата ѝ населеност, за което допринася и силната емиграция, обясняват икономическото изоставане на острова, което наподобява положението в регионите на Mezzogiorno.

(31)

На базата на предоставените компоненти анализът на Комисията не позволява да се оспори жизненоважното значение на засегнатите маршрути, подчертано от италианските власти.

(32)

Съгласно член 4, параграф 1, буква a) от Регламента държавите-членки могат да налагат ЗОУ само „до степен, необходима да осигури по този маршрут задоволително обезпечаване на планирани въздушни линии, задоволяващи фиксираните стандарти на продължителност, регулярност, капацитет и ценообразуване, които стандарти въздушните превозвачи не биха покрили, ако вземаха под внимание само своите търговски интереси“.

(33)

Задоволителността на услугите се преценява, като се държи сметка за критериите, формулирани в член 4, параграф 1, буква б) от Регламента:

(34)

Освен това задълженията за обществена услуга трябва да бъдат съобразени с фундаменталните принципи на пропорционалност и недискриминация (виж например решението на Съда от 20 февруари 2001 г. по дело С-205/99, Asociación Profesional de Empresas Navieras de Líneas Regulares (Analir) и други срещу Administración General del Estado, Rec. 2001, стр. I-01271).

(35)

По този въпрос въз основа на компонентите, предоставени от италианските власти, Комисията е на мнение, че налагането на ЗОУ по отношение на честотата, капацитета и тарифите може да се окаже необходимо, за да се осигури адекватно извършване на услуги по засегнатите линии.

(36)

Въпреки това Комисията счита, че някои от условията, наложени от постановления № 35 и 36, са неправомерно рестриктивни или непропорционални.

(37)

Точка 8 от ЗОУ, каквито са предвидени в постановления № 35 и 36, гласи, че „превозвачите, които желаят да приемат ЗОУ, съдържащи се в настоящото приложение, трябва да представят официалното си съгласие в ENAC в срок от 30 дни, считано от датата на публикуване на съобщението на Комисията относно налагането на гореспоменатите задължения в Официален вестник на Европейския съюз“. На практика това задължение дори се превърна в условие за изключване на превозвач, който изпрати съгласието си един ден по-късно. По този начин превозвач, който не е обявил в срок съгласието си за изпълняване на всички условия на ЗОУ, рискува да бъде изключен от тях за целия период.

(38)

Комисията счита, че това условие няма никакво законово основание съобразно член 4, параграф 1, буква а) от Регламента и е неправомерно рестриктивно. Член 4, параграф 1, буква а) от Регламента не позволява на държавите-членки да ограничават броя на превозвачите, имащи достъп до маршрутите, а само да налагат най-общо ЗОУ по отношение на всички оператори, които оперират или имат намерение да оперират по тези линии. Подобно ограничение на броя на превозвачите е възможно единствено по силата на член 4, параграф 1, буква г).

(39)

Следователно всеки превозвач, който има намерение да спазва ЗОУ, наложени съобразно член 4, параграф 1, буква а) от Регламента, трябва да може да оперира по този маршрут, независимо кога възнамерява да започне да извършва своите услуги. Ако на определена дата нито един превозвач не е започнал да извършва редовни въздушни услуги по даден маршрут в съответствие със ЗОУ, наложени по силата на член 4, параграф 1, буква а), държавата-членка може да предвиди ограничаване на достъпа до този маршрут съобразно член 4, параграф 1, буква г). Но ако един или повече оператори са започнали да оперират в дадения срок, тази държава-членка не може да изключи от този маршрут други превозвачи, които заявят намерението си да оперират по нея в който и да е момент след крайния срок. Влизането на нови оператори може обаче да предизвика адаптации в ЗОУ, наложени на всеки превозвач (виж по-долу раздел 3.4).

(40)

Точка 5 от ЗОУ, каквито са предвидени в постановления № 35 и 36, гласи, че „съгласно член 4, параграф 1, точка в) от Регламент (ЕИО) № 2408/92 превозвачът, който приеме задълженията, трябва да осигури обслужването за период от 36 последователни месеца, който може да бъде прекъснат само след изпращане на шестмесечно предизвестие до ENAC и автономния регион Сардиния“.

(41)

Изискването за минимален експлоатационен период в случая е съобразено с член 4, параграф 1, буква в), който предвижда, че „в случаите, когато другите форми на транспорт не могат да подсигурят задоволително, непрекъснато обслужване, засегнатите държави-членки могат да включат в задължение за обществена услуга, изискването всеки въздушен превозвач, който има намерение да оперира по маршрута, да даде гаранции, че ще оперира маршрута за определен период от време, който ще бъде определен в съответствие с другите условия на задължението за обществена услуга“. Комисията счита наистина, че поради островното положение на Сардиния и разстоянието ѝ от континента другите видове транспорт не могат да осигурят адекватно алтернативно обслужване.

(42)

Комисията е на мнение обаче, че минималният период от три години, наложен от постановления № 35 и 36, е прекомерен и непропорционален.

(43)

Комисията разбира необходимостта да се осигури продължителност на обслужването и да се получи ангажимент от страна на превозвачите, че ще оперират за известен период от време. Въпреки това, както бе посочено по-горе, властите, отговарящи за налагането на ЗОУ, нямат право да отстраняват потенциалните кандидати за изпълняването им: без изключителна концесия или компенсация, ЗОУ в никакъв случай не могат да доведат до окончателно или продължително затваряне на пазара.

(44)

Би било законосъобразно да се наложи експлоатация на маршрутите, характеризирани със силна сезонна непостоянност през някои периоди от годината. Наистина за такива маршрути превозвачите рискуват да се поддадат на естествената тенденция да ограничават или концентрират офертите си за седмиците, през които честотата е достатъчна, за да осигури рентабилността на услугата, като пренебрегват експлоатацията на маршрута през другите периоди на годината. Комисията е на мнение обаче, че при такива обстоятелства спазването на принципа за пропорционалност трябва да доведе дотам, че продължителността на периода, по време на който продължителността на експлоатацията трябва да бъде гарантирана посредством режима на ЗОУ, предвиден в член 4, параграф 1, буква а), не трябва да прехвърля една година.

(45)

Комисията счита също така, че този срок не освобождава органа, отговарящ за налагането на ЗОУ, от задължението да прави периодична преоценка на адекватността му. Както бе напомнено по-долу, подобна ревизия трябва непременно да се състои, когато нов превозвач започва или ще започне всеки момент да извършва услуги по съответния маршрут.

(46)

Точка 1.6 от постановления № 35 и 36 предвижда, че „за да се избегне свръхкапацитетът, който обслужването на един и същ маршрут от няколко превозвачи може да предизвика поради ограниченията и затрудненията на засегнатите летища на инфраструктурно ниво, ENAC бе натоварен, след консултация с Автономния регион Сардиния, да адаптира в полза на обществото оперативните програми на превозвачите, които приемат целите за мобилност, визирани от задълженията. Тази намеса трябва да доведе до справедливо разпределение на маршрутите и честотата между превозвачите, които приемат задължения за обществена услуга, в зависимост от обема на трафика по въпросните маршрути (или групи от маршрути) през двете предходни години за всеки превозвач.“.

(47)

По силата на тези правомощия ENAC може да арбитрира и насърчава споразумение между няколко компании, които оперират по един и същ маршрут. В случая със Сардиния ENAC председателства кръгла маса на операторите, заинтересувани от определени маршрути, и определи съвместно с тях разпределението на трафика.

(48)

Италианската република защитава това право на намеса, което според нея гарантира продължителността на обслужването, като позволява да се избегне навлизането и напускането на случайни оператори, които биха били по-малко заинтересовани да изпълняват ЗОУ без никаква компенсация. Тя привежда най-вече решението на Регионалния административен съд на Лацио от 17 март 2005 г., който счита, че е „напълно законосъобразно постановлението (от 2004 г.) да определя сценарий, според който да съществуват няколко превозвача за всички маршрути под режим на ЗОУ, които да не са групирани и да се конкурират помежду си. Подобна възможност обаче трябва да бъде ясно предвидена и в същото време трябва да се предостави минимален обективен критерий за предварително разпределение на слотовете в зависимост от броя (един, два или повече) на превозвачите, които евентуално са приели ЗОУ, за да се избегне свръхкапацитет, който би навредил на офертите, и най-вече за да не доведе разпределението на слотовете до своеволно прилагане и фактически до ексклузивност на дейността, което нормите на постановлението изрично отхвърлят“ (14).

(49)

ЗОУ, наложени по силата на член 4, параграф 1, буква а), трябва да вземат предвид всички превозвачи, които оперират или имат намерение да оперират по засегнатата линия. Това е потвърдено от член 4, параграф 1, буква б), който гласи, че „Задоволителността на планирана въздушна линия ще бъде оценявана от държавите-членки, като се взема предвид, комбинираният ефект от всички въздушни превозвачи, опериращи или имащи намерение да оперират по маршрута“.

(50)

Комисията счита, че този принцип трябва да се спазва не само при налагането, но и през цялото времетраене на ЗОУ. Така всеки път, когато нов превозвач започне или се готви да започне да оперира по тази линия, нивото на капацитета и честотата, наложени от ЗОУ на всеки оператор, трябва да бъде адаптирано така, че общият капацитет и честота по всяка линия да не превишават стриктно необходимите за извършване на адекватно обслужване.

(51)

Наистина, по отношение на ЗОУ, наложени по силата на член 4, параграф 1, буква а) от Регламента, превозвачите не са длъжни да се ангажират да осигуряват индивидуално необходимата честота и капацитет, но съвкупността от операторите може да осигури това минимално обслужване.

(52)

Комисията признава, че може да се окаже необходимо органът, отговарящ за налагането на ЗОУ, да се убеди, че съчетаването на честотата и капацитета позволява да се задоволят ЗОУ. В никакъв случай обаче тази власт не трябва да ограничава възможността за засегнатите превозвачи когато пожелаят, да извършват услуги извън капацитета и честотата, изисквани от ЗОУ, които могат да бъдат само минимални задължения. Следователно, тъй като правилата, приети от ENAC, целят да попречат на даден превозвач да извършва допълнителни услуги, те са неправомерно рестриктивни и противоречат на Регламента.

(53)

В това отношение Комисията приветства полученото потвърждение от страна на Италианската република в писмото ѝ от 15 ноември 2006 г., че нейната администрация периодично ще извършва преоценка на ситуацията на годишна база и ще анализира евентуалните искания на оператори, които изразят готовност да оперират по маршрутите, влизащи в рамките на ЗОУ (15). Тя отбелязва потвърждението на Италианската република, че „нищо не пречи на държавата-членка да проверява (включително по време на периода на прилагане на ЗОУ) адекватността и нуждата от ЗОУ, и да предприема тяхното изменение или премахване, освен ако ползата от тях или законосъобразния им характер не бъдат признати впоследствие“ (16).

(54)

Италианската република оправдава групирането на маршрутите Алгеро-Рим и Алгеро-Милано, от една страна, и Олбия-Рим и Олбия-Милано, от друга страна, с тяхното взаимно допълване и взаимосвързаност по отношение на полетите. Според италианските власти тези маршрути се характеризират през 2/3 от годината с обективно ограничен трафик поради изключително сезонния характер на последния. Като се има предвид, че никаква финансова компенсация не е предвидена за тези маршрути, администрацията е отговорна да подсигури за превозвачите трайност на експлоатацията, при положение, че липсва атрактивност от икономическа гледна точка. Това означава да се приложат „благоприятните ефекти на оперативната взаимосвързаност“, които позволяват „ротацията на летателните апарати през зимата поради намаленото търсене“, докато „перспективата на групираните маршрути допринася за привличането на превозвачите, склонни да оперират по тези маршрути“. От друга страна, според Италианската република изискваните оферти за летния период ще бъдат по-лесно спазени, като се оперира съвместно по група от маршрути. Италианската република се аргументира накрая, че самият Регламент предвижда възможност за съчетаване на колебанията в търсенето, например в рамките на една и съща седмица. Следователно това групиране ще позволи да се удържат цените и да се оптимизира капацитетът, като в същото време се отговори по възможно най-добрия начин на търсенето. По този начин групирането няма да представлява пречка за пазара, а напротив, ще бъде в състояние да привлече повече превозвачи.

(55)

Комисията счита, че групирането на линиите не е съвместимо с член 4, параграф 1, букви а), б) и в) от Регламента. Критериите за избираемост и адекватност на ЗОУ, предвидени в тези разпоредби, изрично споменават всеки път „маршрута“, без да предвиждат в нито един случай групиране на линиите. Следователно трябва да се направи заключението, че всеки от тези критерии трябва да бъде оценяван поотделно спрямо всеки маршрут, взет поотделно.

(56)

Това тълкуване е съобразено също така с принципа на пропорционалността. Подобно групиране на маршрути би позволило на държавите-членки да налагат ЗОУ по маршрути, където те не са необходими за осигуряване извършването на адекватна услуга. Възможността да се групират маршрути се появява само в член 4, параграф 1, буква г), където е посочено, че правото да се експлоатират тези линии се отстъпва след извършване на публичен търг „или за един маршрут, или за група от маршрути“. Това изрично споменаване в член 4, параграф 1, буква г) изключва обаче възможността за подобно групиране в рамките на член 4, параграф 1, букви а), б) и в). Именно защото пазарът не позволява един превозвач да започне или да бъде готов да започне редовни въздушни услуги по даден маршрут, съобразно ЗОУ, наложени по тази линия, държавата-членка има право да ограничи достъпа до един превозвач за максимален период от три години и да започне тръжна процедура, която може да обхване една група от маршрути. Всъщност групирането на няколко линии може да бъде разглеждано като отговор на ясно разбиване на пазара и като един вид индиректна компенсация, която по подобие на директните компенсации може да бъде приета единствено в рамките на член 4, параграф 1, буква г). В никакъв случай, при режим на ЗОУ по член 4, параграф 1, буква а), групирането не може да цели рентабилизирането на два отделни маршрута, за да се насърчи оперирането на един или повече превозвачи.

(57)

От друга страна, обясненията на италианските органи не се опират на никакви конкретни технически или икономически данни, които биха подкрепили направения от тях анализ.

На този анализ могат да бъдат противопоставени следните аргументи:

Тези рестриктивни ефекти стават още по-големи като се вземе предвид обхватът на засегнатите пазари (общ брой на пътниците за 2005 г. — по данни на Италианската република)

При тези условия не е вероятно маршрутите между двата най-големи града на Италия и летищата на Олбия и Алгеро в Сардиния да са толкова непривлекателни, че да се наложи да бъдат групирани.

(58)

Следователно Комисията счита, че групирането на някои маршрути е несъвместимо с Регламента и неправомерно рестриктивно.

(59)

Постановления № 35 и 36 изискват превозвачите да прилагат преференциални тарифи за хората, които са родени в Сардиния, но не пребивават постоянно там. Според изчисленията на Италианската република прилагането на тези разпоредби ще засегне максимум 220 000 души, но всъщност реалната цифра е по-близка до 110 000, като се има предвид, че 50 % от тях правят едно пътуване годишно.

(60)

На практика подобна мярка фаворизира най-вече европейските граждани с италианско поданство спрямо гражданите на други държави. Следователно на пръв поглед тя може да се счита като дискриминативна по отношение на гражданството и следователно противоречаща на Договора. Подобна мярка в рамките на режима на ЗОУ може да бъде приета само ако различното отношение се основава на обективни наблюдения, които са независими от гражданството на засегнатите лица и пропорционални на законната цел, преследвана от националното законодателство.

(61)

Италианската република обаче обяснява, че тази мярка е необходима преди всичко, за да се позволи на емигрантите от Сардиния да запазят връзките си с първоначалната си културна общност (17). Въпреки това, дори ако една подобна цел може да се счита за законна цел от обществена полза по смисъла на член 4, параграф 1, буква б), i) от Регламента, мярката е явно непропорционална. На първо място, тя е приложима за всяко лице, което е родено в Сардиния, но не пребивава постоянно там, без да бъде необходимо да се доказва връзката, която може още да съществува, например по отношение на семейството, между въпросното лице и родния му регион. На второ място, мярката се прилага независимо от финансовите възможности на всеки емигрант. Трето, за разлика от резидентите на Сардиния, които трябва да се придвижват до континента сравнително често, за да получат някои основни услуги (образование, здравеопазване) и да извършват икономическите дейности, необходими за развитието на Сардиния, емигрантите пътуват до Сардиния само по отделни поводи (в най-добрия случай 5 % от тях биха направили едно пътуване годишно според италианските власти). Следователно общите разходи по тези периодични пътувания са относително по-малки в сравнение с разходите на пребиваващите постоянно в Сардиния и голям брой случаи могат да бъдат лесно покрити от самите емигранти, без да е необходимо да се прилага намалението, предвидено в постановления № 35 и 36. Най-накрая, що се отнася до тези емигранти, които не разполагат с достатъчно средства, за да си платят цената на един полет годишно до Сардиния, една по-адекватна и по-малко рестриктивна мярка би била отпускането на помощи на съответните емигранти.

(62)

При тези условия Комисията счита, че тази разпоредба е непропорционална и несъвместима с Регламента.

(63)

Постановления № 35 и 36 предвиждат прилагането на ЗОУ към Рим и Милано да обхване всички съответни летищни системи така, както са изброени в приложение II на Регламента, а именно:

(64)

За сведение, ЗОУ от 2000 г. покриваха летищата на „Рим (Fiumicino) и Милано“. В рамките на създаването на летищната система на Милано, по линия на член 8 и приложение II от Регламента, Италия веднага разшири приложението на ЗОУ до цялата засегната летищна система.

(65)

Италианската република оправда решението си само с технически аргументи, които я накарали автоматично да запази интегралността на всяка една от летищните системи. Въпреки това тя потвърди, че основното значение на ЗОУ е свързано с летищата на Рим—Fiumicino и Милано—Linate, които са предпочитани от бенефициерите на ЗОУ поради близостта им до центъра на съответната агломерация, по която причина ЗОУ предвиждат, че „предвид наличните часови интервали поне 50 % от предвидените полети между летищата на Сардиния, Рим и Милано трябва да бъдат осъществявани от и към Fiumicino и Linate“ (18).

(66)

Италианската република се съгласи, че е „обективно доказано, че летищата Fiumicino за Рим и Linate за Милано представляват най-удобната, най-добре обслужваната и най-атрактивната дестинация за потребителите, тъй като тези летища са най-близки и най-добре свързани с центровете на двата града“. Бе обяснено, че „за да се гарантира по-добро обслужване и да се отговори мажоритарно на изискванията на потребителите, е било сметнато за необходимо да се избегне ограничаването на свободата на превозвачите, които приемат ЗОУ, да изоставят напълно тези летища за сметка на други (по-неудобни и по-малко интересни за потребителите), които са част от същата летищна система.“ (19).

(67)

От друга страна, фактите сочат, че на практика полетите, извършвани през зимния сезон, се осъществяват единствено на летищата Fiumicino и Linate.

(68)

В конкретния случай Комисията се съмнява в необходимостта от подобна мярка, която счита за непропорционална в сравнение с търсените цели, които са да се осигури мобилността към континента и териториалната кохезия. Всъщност директното следствие от нея е отстраняването на случайните превозвачи, без да се засегне принципът на ЗОУ, като по този начин се допринася за окончателното затваряне на пазара към новите оператори по най-конкурентните маршрути, предимно през летния период.

(69)

Италианската република призна обаче, че летището-хъб Malpensa играе основна роля за международните линии, докато летищата Ciampino и Bergame, като вътрешен хъб за нискотарифните авиокомпании, позволяват да се отговори на общностния принцип за социална и икономическа кохезия и да се реализира за остров като Сардиния целта за териториална кохезия с всички региони на Европа. Следователно Италианската република се ангажира да промени постановление № 35, за да не прилага ЗОУ за летищата Malpensa, Bergame и Ciampino (20).

(70)

Комисията счита, че този ангажимент отговаря ефективно на съмненията, които могат да бъдат повдигнати, и че подобно изменение на постановлението ще позволи да се намали в значителна степен влиянието на неправомерните ограничения, наложени от ЗОУ, като се отговори на нуждите от мобилност на Сардиния, без да се въвеждат непропорционални ограничения за засегнатите пазари.

(71)

Имайки предвид ангажимента, поет от Италианската република, Комисията не смята за необходимо да продължи анализа си на непропорционалния характер на прилагането на ЗОУ за всички летищни системи на Милано и Рим, като си запазва възможността при необходимост да се върне към този аспект за настоящите и бъдещи ЗОУ.

(72)

На базата на елементите, предоставени от Република Италия, Комисията не поставя под въпрос принципа на прилагане на ЗОУ за линиите между Сардиния и континента, който може да се окаже необходим за осигуряване на адекватно извършване на услуги по засегнатите линии по отношение на честотата, капацитета и тарифите.

(73)

Въпреки това Комисията счита, че някои от условията, наложени от постановления № 35 и 36 на Италианската република, са неправомерно рестриктивни или непропорционални.

(74)

Комисията счита, че ЗОУ, наложени по силата на член 4, параграф 1, буква а) от Регламента, предполагат, че всеки превозвач, който има намерение да спазва ЗОУ, трябва да може да оперира по тази линия, независимо кога възнамерява да започне да извършва своите услуги. Следователно въвеждането на срок за представяне на кандидатури, целящ да се изключи предварително всеки оператор, който представи кандидатурата си извън този срок, е неправомерно рестриктивно и несъвместимо с Регламента.

(75)

Дори и да изглежда законосъобразно да се предвиди срок за продължителност на услугите, Комисията счита, че спазването на принципа на пропорционалността налага този срок да бъде сведен до разумни граници и че в режим на ЗОУ по член 4, параграф 1, буква а) той не би трябвало да превишава една година.

(76)

Комисията счита, че правомощията, предоставени на ENAC за координиране на дейността на операторите, с цел да се избегне свръхкапацитет, са неправомерно рестриктивни и несъвместими с Регламента.

(77)

Комисията констатира, че групирането на линиите Олбия-Рим и Олбия-Милано, от една страна, и Алгеро—Рим и Алгеро—Милано, от друга страна, е неправомерно рестриктивно и несъвместимо с Регламента.

(78)

Комисията смята, че прилагането на намалени тарифи за лицата, които са родени в Сардиния, но не пребивават постоянно там, е непропорционално и несъвместимо с Регламента.

(79)

Комисията се съмнява в нуждата от прилагане на ЗОУ за всички летищни системи на Рим и Милано, която тя счита за непропорционална по отношение на търсените цели, които са да се осигури мобилността към континента и териториалната кохезия. Въпреки това, имайки предвид ангажимента, поет от Италианската република да измени постановление № 35, за да не прилага ЗОУ на летищата Bergame, Malpensa и Ciampino, Комисията няма да продължи своя анализ, като си запазва правото при необходимост да се върне към този аспект за настоящите и бъдещи ЗОУ,

а)

Всеки въздушен превозвач, който има намерение да спазва ЗОУ, трябва да получи възможност да оперира по даденото трасе, независимо кога е известил намерението си да започне да извършва своите услуги и от това дали това известие е било направено по време на или след периода от 30 дни, предвиден от постановленията.

б)

На въздушните превозвачи не трябва да се налага срок на продължителност на услугите в рамките на ЗОУ, който да превишава една година.

в)

Италианските власти трябва да преоценяват необходимостта от налагане на ЗОУ по дадено трасе, както и нивото на задълженията, наложени на всеки превозвач, веднага щом нов превозвач започне да оперира или изяви готовност да оперира по тази линия и, при всички положения, веднъж годишно.

г)

Италианските власти не трябва да пречат на въздушните превозвачи да извършват услуги по засегнатите линии извън минималните изисквания по отношение на честота и капацитет, предвидени от ЗОУ.

д)

Въздушните превозвачи не трябва да се задължават да предлагат преференциални тарифи на лицата, които са родени в Сардиния, но не пребивават постоянно там.

е)

Италианските власти нямат право да свързват правото на извършване на услуги по една линия между два града със задължението да се оперира по друга линия между два града.

15.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/27

(1)

В съответствие с член 6, параграф 2 от Директива 91/414/EИО през февруари 2002 г. Португалия получи заявление от Isagro за включването на активното вещество беналаксил-М в приложение I към Директива 91/414/EИО. С Решение 2003/35/EО на Комисията (2) беше потвърдено, че досието е пълно и може да се счита за отговарящо по принцип на изискванията за данни и информация, предвидени в приложения II и III към посочената директива.

(2)

През март 2002 г. Обединеното кралство получи заявление от Bayer CropScience относно флуоксастробин. С Решение 2003/35/EО беше потвърдено, че досието е пълно и може да се счита за отговарящо по принцип на изискванията за данни и информация, предвидени в приложения II и III към горепосочената директива.

(3)

През март 2002 г. Обединеното кралство получи заявление от Bayer CropScience относно пропиоконазол. С Решение 2003/35/EО беше потвърдено, че досието е пълно и може да се счита за отговарящо по принцип на изискванията за данни и информация, предвидени в приложения II и III към горепосочената директива.

(4)

През август 2001 г. Нидерландия получи заявление от Bayer AG относно спиродиклофен. С Решение 2002/593/EО на Комисията (3) беше потвърдено, че досието е пълно и може да се счита за отговарящо по принцип на изискванията за данни и информация, предвидени в приложения II и III към горепосочената директива.

(5)

През април 2002 г. Обединеното кралство получи заявление от Bayer AG относно спиромезифен. С Решение 2003/105/EО на Комисията (4) беше потвърдено, че досието е пълно и може да се счита за отговарящо по принцип на изискванията за данни и информация, предвидени в приложения II и III към горепосочената директива.

(6)

През юли 2002 г. Обединеното кралство получи заявление от Dow AgroSciences Ltd. относно сулфурил флуорид. С Решение 2003/305/EО на Комисията (5), което използва наименованието „сулфурил флуорид“ (sulphuryl fluoride) в английската версия, беше потвърдено, че досието е пълно и може да се счита за отговарящо по принцип на изискванията за данни и информация, предвидени в приложения II и III към горепосочената директива.

(7)

Потвърждението на пълнотата на досиетата беше необходимо, за да могат те да бъдат разгледани подробно и за да се даде на държавите-членки възможността да издават временни разрешения за максимален срок от три години за продукти за растителна защита, които съдържат съответните активни вещества, като същевременно се спазват условията, предвидени в член 8, параграф 1 от Директива 91/414/EИО, и по-специално условието за подробна оценка на активните вещества и на продукта за растителна защита предвид изискванията, предвидени в посочената директива.

(8)

Съгласно разпоредбите на член 6, параграфи 2 и 4 от Директива 91/414/ЕИО, въздействието на тези вещества върху човешкото здраве и околната среда беше оценено по отношение на употребата, предложена от заявителя. Докладващите държави-членки представиха на Комисията проектодоклади за оценка съответно на 4 декември 2003 г. за беналаксил-М, на 14 октомври 2003 г. за флуоксастробин, на 20 октомври 2004 г. за пропиоконазол, на 18 май 2004 г. за спиродиклофен, на 16 април 2004 г. за спиромезифен и на 9 ноември 2004 г. за сулфурил флуорид.

(9)

След внасянето на проектодоклади за оценка от докладващите държави-членки бе счетено за необходимо да се поиска допълнителна информация от заявителите и държавите-членки да проверят тази информация и да представят своята оценка. Поради това разглеждането на досиетата все още продължава и оценката няма да може да приключи в рамките на срока, предвиден в Директива 91/414/EИО.

(10)

Тъй като извършената до момента оценка не дава никакви основания за непосредствена загриженост, на държавите-членки следва да бъде предоставена възможността да продължат временните разрешения, издадени за продукти за растителна защита, които съдържат съответните активни вещества, за период от 24 месеца в съответствие с разпоредбите на член 8 от Директива 91/414/EИО, за да може разглеждането на досиетата да продължи. Очаква се, че процесът на оценяване и вземане на решение за евентуалното включване на беналаксил-М, флуоксастробин, пропиоконазол, спиродиклофен, спиромезифен и сулфурил флуорид в приложение I ще бъде завършен в срок от 24 месеца.

(11)

Мерките, предвидени в настоящото решение, са в съответствие със становището на Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните,

15.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/29

(1)

На 10 април 2006 г. Съветът прие Съвместно действие 2006/304/ОВППС (1) за създаване на Екип по планиране на ЕС (EUPT Косово) във връзка с евентуалната операция за управление на криза в областта на правовата държава и други възможни сфери в Косово.

(2)

На 11 декември 2006 г. Съветът прие Съвместно действие 2006/918/ОВППС за изменение и удължаване до 31 май 2007 г. на срока на Съвместно действие 2006/304/ОВППС.

(3)

На 27 март 2007 г. Комитетът за политика и сигурност препоръча удължаване на EUPT Косово за допълнителен период принципно до 1 септември 2007 г., като тази дата ще зависи от текущата работа в Организацията на обединените нации.

(4)

С оглед осигуряване на гладък преход между Мисията на Обединените нации в Косово (UNMIK) и операцията на ЕС за управление на криза в Косово в деня на прехвърляне на определени функции от UNMIK към операцията на ЕС за управление на криза след приемане на резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, EUPT Косово следва да се използва като средство за подготовка на операцията на ЕС за управление на криза в Косово по време на преходния период. В този контекст следва да се осигури тясна координация между ръководителя на EUPT Косово и ръководителя на операцията на ЕС за управление на криза в Косово за този период.

(5)

Съвместно действие 2006/304/ОВППС следва да бъде съответно изменено и срокът му на действие — удължен,

1)

Член 5 се изменя, както следва:

2)

Член 7 се заменя, както следва:

„Член 7

Без да се засяга автономията на ЕС за взимане на решения и единната ѝ институционална рамка, трети държави могат да бъдат поканени да дадат своя принос за EUPT Косово, след като бъде установена операцията на ЕС за управление на криза в Косово, при условие че покриват разходите на изпратения от тях персонал, в това число заплати, медицински застраховки, добавки, застраховки за работа при висок риск и пътни разходи до и от зоната на мисията, както и да допринасят за текущите разходи на EUPT Косово, когато е целесъобразно.

С настоящото Съветът упълномощава Комитета за политика и сигурност да взема съответни решения относно приемането на предложения принос.“.

3)

Член 14 се заменя, както следва:

„Член 14

Преразглеждане

До 15 юли 2007 г. Съветът преценява необходимостта от удължаване на работата на EUPT Косово след 1 септември 2007 г., отчитайки нуждата от гладък преход към евентуална операция на ЕС за управление на криза в Косово.“.

4)

Член 15, параграф 2 се заменя, както следва:

„2.   Действието му изтича на 1 септември 2007 г.“.

15.5.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 125/31